Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
Вх.№ 053-03-19/12.05.2020 г.

Относно: законопроект за изменение на Закона за здравето, № 002-01-16, внесен от Министерски съвет на 05.05.2020 г., приет на първо гласуване на 08.05.2020 г.

Проект!
Второ гласуване

З А К О Н
за изменение
на Закона за здравето

(обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г.,
бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г., бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г., бр. 15, 30, 66, 68, 99, 104 и 106 от 2013 г., бр. 1, 98 и 107 от 2014 г., бр. 9, 72, 80 и 102 от 2015 г., бр. 17, 27, 98 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 102 от 2017 г., бр. 18, 77, 91, 98 и 102 от 2018 г., бр. 24, 58, 99 и 101 от 2019 г. и бр. 23, 28 и 34 от 2020 г.)

Предложение на нар. пр. Даниела Дариткова:
Наименованието на закона да се измени така: „Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето“.

§ 1. Член 61 се изменя така:
„Чл. 61. (1) На задължителна изолация и болнично лечение подлежат лица, болни и заразоносители от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне.
(2) При извънредна епидемична обстановка или когато съществува заплаха за здравето на гражданите от болести извън посочените по ал. 1, министърът на здравеопазването може да разпореди задължителна изолация на болни и на заразоносители и карантина на контактни лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави.
(3) Задължителната изолация и лечението на лицата по ал. 1 и 2 се извършват със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
(4) Задължителна изолация и лечение на лица по ал. 1 и 2 може да се осъществяват в домашни условия след преценка на съществуващия епидемичен риск от лекуващия лекар или след консултация с епидемиолог или специалист по инфекциозни болести.
(5) Заповедите по ал. 3 и 4 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
(6) Условията и редът за задължителна изолация на болни от заразни болести, на заразоносители, карантина на контактните с тях лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.“

Предложение на нар. пр. Даниела Дариткова:
Параграф 1 да се изменя така:
„§ 1. Член 61 се изменя така:
„Чл. 61. (1) На задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица, болни от и заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне.
(2) На задължителна карантина подлежат контактни лица на лица, болни от заразна болест по ал. 1. На задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави с цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1.
(3) Когато е налице непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от болести извън посочените по ал. 1, министърът на здравеопазването може със заповед да разпореди задължителна изолация на лица, болни от заразни болести извън посочените по ал. 1 и на заразоносители и задължителна карантина на контактни лица на лица, болни от заразни болести извън посочените по ал. 1.
(4) Задължителната изолация и болничното лечение на лице по ал. 1 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекаря, насочил лицето за хоспитализация.
(5) Задължителната изолация и/или лечението на лице по ал. 1 и 3 може да се извършва и в домашни условия с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск.
(6) Задължителната карантина на лице по ал, 2 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице.
(7) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед определя срока на задължителната изолация и/или лечението на лицата по ал. 3 и 5 и на задължителната картина на лицата по ал. 3 и 6 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на всяка от заразните болести по ал. 1 и 3.
(8) Контактните лица по ал. 2 и 3 не може да откажат извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест по ал. 1 или 3.
(9) Министърът на здравеопазването утвърждава образец на предписанията по ал. 4, 5 и 6.
(10) Предписанията по ал. 4, 5 и 6 подлежат на незабавно изпълнение.
(11) Заповедите по ал. 3 и 7 и предписанията по ал. 4, 5 и 6 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, съответно на предписанието.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на нар. пр. Мария Белова и група народни представители:
В § 1 относно чл. 61, ал. 6 да се измени така:
„(6) Условията и редът за задължителна изолация на болни от заразни болести, на заразоносители, карантина на контактните с тях лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави, както и придвижването на контактни здрави лица, работещи в животновъдни ферми и преработвателни предприятия, до работното им място, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
§ 1. Член 61 се изменя така:
„Чл. 61. (1) На задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица, болни от и заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне.
(2) На задължителна карантина подлежат контактни лица на лица, болни от заразна болест по ал. 1. С цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1 на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави.
(3) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор може със заповед да разпореди задължителна изолация на лица, болни от заразни болести извън посочените по ал. 1 и на заразоносители, както и задължителна карантина на контактните с тях лица. В заповедта се определя срокът на задължителната изолация и лечение по ал. 5, съответно на задължителната карантина по ал. 6 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на заразната болест.
(4) Задължителната изолация и болничното лечение на лице по ал. 1 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекаря, насочил лицето за хоспитализация.
(5) Задължителната изолация и лечението на лице по ал. 1 и 3 може да се извършва и в домашни условия с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск.
(6) Задължителната карантина на лице по ал. 2 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице.
(7) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед определя срока на задължителната изолация и лечението по ал. 5 на лицата по ал. 1 и задължителната карантина по ал. 6 на лицата по ал. 2 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на заразната болест.
(8) Контактните лица по ал. 2 и 3 не може да откажат извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест по ал. 1 или 3.
(9) Министърът на здравеопазването утвърждава образец на предписанията по ал. 4, 5 и 6.
(10) Предписанията по ал. 4, 5 и 6 подлежат на незабавно изпълнение.
(11) Заповедите по ал. 3 и 7 и предписанията по ал. 4, 5 и 6 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) Заповедите по ал. 3 и 7 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и подлежат на предварително изпълнение.“

Предложение на нар. пр. Даниела Дариткова:
Да се създаде нов § 2:
§ 2.Създава се чл. 62а:
„Чл.62а. (1) При наличие на епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 министърът на здравеопазването може да въвежда със заповед противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област за определен период от време.
(2) Противоепидемични мерки по ал. 1 може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция, съгласувано с главния държавен здравен инспектор, за територията на отделна област, община или населено място за определен период от време.
(3) При наличие на епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 не се въвеждат противоепидемични мерки за забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави и временно ограничаване придвижването на територията на страната.
(4) Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.“
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в нов § 3.

§ 2. В чл. 63 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор според степента на опасност от разпространение на заразна болест със заповед обявява извънредна епидемична обстановка. Министърът на здравеопазването въвежда временни противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион за защита на живота и здравето на гражданите.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Конкретните противоепидемични мерки по ал. 1 се определят с акт на министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделен регион или на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област или община. Мерките се въвеждат със заповед по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс или с наредба, която се обнародва незабавно в следващия брой на „Държавен вестник”.“
3. В ал. 5 думите „възникване и епидемично разпространение на заразни болести“ се заменят с „епидемично разпространение на заразна болест“.
4. В ал. 6 думите „в случай на обявено извънредно положение по
чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България“ се заличават.
5. В ал. 7 думите „в случаи на обявено извънредно положение по
чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България“ се заличават.

Предложение на нар. пр. Искрен Веселинов и група народни представители:
В § 2, чл. 63 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
„(1) При обявена пандемия и реална опасност от разпространение на заразната болест на територията на страната или на територията на отделна област или община, министърът на здравеопазването, по предложение на главния санитарен инспектор, обявява със заповед извънредна епидемична обстановка за срок до 30 дни.“
2. Ал. 2 се изменя така:
„(2) Със заповедта по ал. 1, министърът на здравеопазването определя противоепидемичните мерки на територията на цялата страна по предложение на държавния санитарен инспектор или на територията на отделна област или община, по предложение на директора на съответната регионална здравна дирекция.“
3. В ал. 4 думите „по ал. 1“ се заменят с „по ал.2".
4. В ал. 6 думите „по ал. 1" се заменят с „по ал. 2", а думите „в случай на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България" се заличават.
5. В ал. 7 думите „ по ал. 1" се заменят с „ по ал. 2", а думите „в случай на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България" се заличават.
6. Създава се ал. 9:
„(9) При необходимост, защитата на здравето и живота на гражданите от разпространението на заразната болест да продължи след изтичане на срока на извънредната епидемична обстановка Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването предлага на Народното събрание да обяви извънредно положение. Алинеи 2 - 8 се прилагат и при обявено извънредно положение.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на нар. пр. Даниела Дариткова:
Параграф 2 да се измени така:
„§ 2. Член 63 се изменя така:
„Чл. 63. (1) При наличие на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 се обявява извънредна епидемична обстановка.
(2) Извънредна епидемична обстановка по ал. 1 се обявява с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, за определен период от време, въз основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите.
(3) Наличие на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите по ал. 1 се установява, когато при извършване на оценката по ал. 2 се констатира, че са налице някои от следните характеристики на заразните болести по чл. 61, ал. 1:
1. са причинени от патоген с висок епидемичен потенциал (инфекциозност на причинителя, висока смъртност, множествен път на предаване или здраво носителство) и/или източникът, механизмът и пътят на предаване са необичайни или непознати.
2. представляват сериозна опасност за общественото здраве, дори когато броят на установените случаи при човека е малък.
3. може да затруднят или да забавят мерките за контрол на общественото здраве, включително поради липса на лечение и/или ваксина и/или наличие на многобройни огнища и други.
4. са с ниско имунизационно покритие на населението.
5. са необичайни за региона, сезона или населението.
6. протичат по-тежко от очакваното, имат по-висока заболеваемост и/или смъртност или са с необичайни симптоми.
7. поставят в риск уязвими или рискови групи от населението (деца, възрастни хора, бежанци, лица с имунен дефицит и/или с хронични заболявания и други).
8. имат регистрирани случаи сред медицински специалисти.
(4) При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област за периода от време по ал. 1. Заповедта се издава по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс и се обнародва в „Държавен вестник“.
(5) При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 задължителната изолация и/или болничното лечение на лица, болни от заразни болести по чл. 61, ал. 1 и на заразоносители и задължителната карантина на контактни лица на лица, болни от заразни болести по чл. 61, ал. 1 и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави се извършва при условията и по реда на чл. 61.
(6) Мерките по ал. 4 може да включват и забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави, с изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България, както и членовете на техните семейства.
(7) Мерките по ал. 4 може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите.
(8) Противоепидемични мерки по ал. 4 се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция, съгласувано с главния държавен здравен инспектор, за територията на отделна област, община или населено място за периода от време по ал. 1. Заповедта се издава по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс.
(9) Лечебните и здравните заведения, независимо от собствеността им, са длъжни да изпълняват въведените мерки по ал. 4 и 8.
(10) Държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 4 и 8, като средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети."
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на нар. пр. Корнелия Нинова и група народни представители:
В § 2 се правят следните изменения:
1. В т. 1 новото съдържание на ал. 1 се изменя така:
„(1) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването обявява с решение извънредна епидемична обстановка.“.
2. Т. 4 и 5 – отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
§ 2. Член 63 се изменя така:
„Чл. 63. (1) При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.
(2) Извънредна епидемична обстановка по ал. 1 се обявява за определен период от време с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването въз основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск.
(3) Непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите по ал. 1 е налице, когато при извършване на оценката по ал. 2 се констатира, че заразната болест по чл. 61, ал. 1:
1. е причинена от патоген с висок епидемичен потенциал (инфекциозност на причинителя, висока смъртност, множествен път на предаване или здраво носителство) и/или източникът, механизмът и пътят на предаване са необичайни или непознати, или
2. представлява сериозна опасност за общественото здраве, дори когато броят на установените случаи при човека е малък, или
3. може да затрудни или да забави мерките за контрол на общественото здраве, включително поради липса на лечение и/или ваксина и/или наличие на многобройни огнища и други, или
4. е с ниско имунизационно покритие на населението, или
5. е необичайна за региона, сезона или населението, или
6. протича по-тежко от очакваното, има по-висока заболеваемост и/или смъртност или е с необичайни симптоми, или
7. поставя в риск уязвими или рискови групи от населението (деца, възрастни хора, бежанци, лица с имунен дефицит и/или с хронични заболявания и други), или
8. има регистрирани случаи сред медицински специалисти.
(4) При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
(5) Мерките по ал. 4 може да включват и забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави, с изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България, както и членовете на техните семейства.
(6) Мерките по ал. 4 може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите.
(7) Временни противоепидемични мерки по ал. 4 може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място.
(8) Лечебните и здравните заведения, независимо от собствеността им, са длъжни да изпълняват въведените мерки по ал. 4 и 7.
(9) Държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 4 и 7, като средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.
(10) Заповедите по ал. 4 и 7 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(11) Заповедите по ал. 4 и 7 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение.“

Комисията предлага да се създадат нови § 3 и 4:
§ 3. Създава се нов чл. 63а:
„Чл. 63а. (1) При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 министърът на здравеопазването може да въвежда със заповед противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област за определен период от време.
(2) Противоепидемични мерки по ал. 1 може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място за определен период от време.
(3) При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 не се въвеждат противоепидемични мерки за забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави и временно ограничаване придвижването на територията на страната.
(4) Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Заповедите по ал. 1 и 2 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение.“
§ 4. Досегашният чл. 63а става чл. 63б.

Предложение на нар. пр. Даниела Дариткова:
Преди преходните и заключителните разпоредби да се създадат нови § 3, 4, 5, 6, 7 и 8:
„§ 3. В Глава втора, раздел V се създава чл. 63б:
„Чл. 63б. При опасност от или наличие на епидемично разпространение на заразни болести държавните и общинските органи, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват пълно съдействие на органите на държавния здравен контрол."
Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде нов § 5:
§ 5. В глава втора, раздел V се създава чл. 63в:
„Чл. 63в. При опасност от или при епидемично разпространение на заразни болести държавните и общинските органи, физическите и юридическите лица оказват пълно съдействие на органите на държавния здравен контрол.“


Предложение на нар. пр. Хамид Хамид:
Създава нов § ..:
В чл. 82 се създава нова ал. 9 със следното съдържание:
„(9) Всички вземания, възникнали във връзка със здравноосигурителни правоотношения, включително и обезщетения, неустойки и периодични плащания, се погасяват с изтичането на петгодишна давност.”
Комисията не подкрепя предложението.


Предложение на нар. пр. Искрен Веселинов и група народни представители:
Създава се § 2а:
§ 2а. В чл. 209а, ал. 1 думите „ал. 1 или 2" се заменят с „ал. 2".
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на нар. пр. Даниела Дариткова:
§ .. В чл. 209а ал. 1 се изменя така:
„(1) Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 62а, ал. 1 и 2, чл. 63, ал. 4 или чл. 63, ал. 8, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв."
§ ... Член 215 се изменя така:
„Чл. 215. (1) Лице, болно от заразна болест по чл. 61, ал. 1 и 3, както и заразоносител, което откаже или не изпълнява задължителната изолация и/или лечение по чл. 61, ал. 4 или чл. 61, ал. 5, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.
(2) Лицата по ал. 1, отказали да се явят доброволно за изолация и лечение, както и лицата, които не изпълняват задължителната изолация, се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол, на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ или на лекаря, насочил лицето за хоспитализация."
§ 6. В чл. 215а, в ал. 1 думите „чл. 63, ал. 8“ се заменяте „чл. 61, ал. 8".
§ 7. Създава се чл. 215б:
„Чл. 215б. (1) Контактно лице на лице, болно от заразна болест по чл. 61, ал. 1 и 3, както и лице, което е влязло на територията на страната от други държави, което откаже или не изпълнява задължителната карантина по чл. 61, ал. 6 се наказва с глоба в размер на 5000 лв.
(2) Лицата по ал. 1, които не изпълняват задължителната карантина се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол.“
§ 8. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 45, 46 и 47:
„46. „Извънредна епидемична обстановка по чл. 63, ал. 1“ е обстановка, при която е налице непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1, установена въз основа на извършена оценка по реда на чл. 63, ал. 3.
47. „Изолация" е действие по отделяне на лица, болни от заразни болести по чл. 61, ал. 1 и 3 и на заразоносители с цел предотвратяване разпространението на съответните заразни болести.
48. „Карантина“ е действие по отделяне на контактни лица на лица, болни от заразни болести по чл. 61, ал. 1 и 3 и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави с цел предотвратяване разпространението на съответните заразни болести.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията предлага да се създадат нови § 6 - 10:
§ 6. В чл. 209а ал. 1 се изменя така:
„(1) Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.“
§ 7. Член 215 се изменя така:
„Чл. 215. (1) Лице, болно от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, както и заразоносител, което откаже или не изпълнява задължителната изолация и/или лечение по чл. 61, ал. 4 или 5, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.
(2) Лицата по ал. 1, отказали да се явят доброволно за изолация и лечение, както и лицата, които не изпълняват задължителната изолация, се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол, на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ или на лекаря, насочил лицето за хоспитализация.“
§ 8. В чл. 215а, ал. 1 думите „чл. 63, ал. 8“ се заменят с „чл. 61, ал. 8“.
§ 9. Създава се чл. 215б:
„Чл. 215б. (1) Контактно лице на лице, болно от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, както и лице, което е влязло на територията на страната от други държави, което откаже или не изпълнява задължителната карантина по чл. 61, ал. 6, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.
(2) Лицата по ал. 1, които не изпълняват задължителната карантина, се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол.“
§ 10. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 45, 46 и 47:
„45. „Извънредна епидемична обстановка по чл. 63, ал. 1“ е налице при бедствие, предизвикано от заразна болест, което води до епидемично разпространение с непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, предотвратяването и преодоляването на което изисква извършване на повече от обичайните дейности по защита и опазване живота и здравето на гражданите.
46. „Изолация“ е действие по отделяне на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3 и на заразоносители с цел предотвратяване разпространението на съответните заразни болести.
47. „Карантина“ е действие по отделяне на контактни лица на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3 и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави, с цел предотвратяване разпространението на съответните заразни болести.“

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Предложение на нар. пр. Хамид Хамид:
В Преходни и заключителни разпоредби се създава нов § .. със следното съдържание:
§. В Закона за здравното осигуряване се правят следните допълнения:
1. В чл. 59, ал. 13, изречение второ след думата „оспорване“ се добавя „пред съответния административен съд“ и се създава изречение трето: „Решението на административния съд подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, с изключение на постановените по жалби срещу заповеди за налагане на финансови санкции до 2000 лева."
2. В чл. 76, ал. 5 след думата „обжалване“ се добавя „пред съответния административен съд“ и се създава изречение второ: „Решението на административния съд подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, с изключение на постановените по жалби срещу заповеди за налагане на санкции, представляващи финансови неустойки за суми до 2000 лева".
3. В чл. 76а, ал. 4 след думата „обжалване“ се добавя „пред съответния административен съд“ и се създава изречение второ: „Решението на административния съд подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, с изключение на постановените по жалби срещу покани за възстановяване на суми до 2000 лева.“
Комисията не подкрепя предложението.

§ 3. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 30 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 94 от 2008 г., бр. 35 от 2009 г., бр. 100 от 2010 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 77 от 2012 г., бр. 104 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 13, 58, 63, 85 и 103 от 2017 г., бр. 42 от 2018 г., бр. 77 от 2018 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2019 г. - бр. 36 от 2019 г.; изм., бр. 94 от 2019 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 73 се създава изречение трето:
“При оспорване на акта съответният административен съд го разглежда в двумесечен срок от образуване на делото.“
2. В чл. 181 се създава ал. 5:
„(5) Обявлението по ал. 1 и определението по ал. 4 се обнародват незабавно в следващия брой на „Държавен вестник”.“
3. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 8:
„8. „Еднократно правно действие“ по смисъла на чл. 65 е налице, когато в административния акт са предвидени бездействия за срок до една година или задължения за еднократно действие.“

Предложение на нар. пр. Корнелия Нинова и група народни представители:
§ 3 – отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на нар. пр. Хамид Хамид:
В § 3, т. 1 - да отпадне
Алтернативно предложение:
В §3, т. 1 думата „разглежда“ се заменя с думата „насрочва“.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на нар. пр. Красимир Ципов и група народни представители:
Параграф 3 се изменя така:
§ 3. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 30 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 94 от 2008 г., бр. 35 от 2009 г., бр. 100 от 2010 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 77 от 2012 г., бр. 104 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 13, 58, 63, 85 и 103 от 2017 г., бр. 42 от 2018 г., бр. 77 от 2018 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2019 г. - бр. 36 от 2019 г.; изм., бр. 94 от 2019 г.) в чл. 181 се създава ал. 5:
„(5) Обявлението по ал. 1 и определението по ал. 4 се обнародват в следващия брой на „Държавен вестник”.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 11:
§ 11. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 30 от 2006 г.; изм., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 94 от 2008 г., бр. 35 от 2009 г., бр. 100 от 2010 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 77 от 2012 г., бр. 104 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 13, 58, 63, 85 и 103 от 2017 г., бр. 42 от 2018 г., бр. 77 от 2018 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2019 г. - бр. 36 от 2019 г.; изм., бр. 94 от 2019 г.) в чл. 181 се създава ал. 5:
„(5) Обявлението по ал. 1 и определението по ал. 4 се обнародват в следващия брой на „Държавен вестник”.“

§ 4. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр. 34 и 38 от 2020 г.), се правят следните изменения и допълнения:
1. В наименованието на закона накрая се добавя
„и за преодоляване на последиците“.
2. В чл. 1 накрая се добавя „и за преодоляване на последиците след отмяната на извънредното положение“.
3. В чл. 5:
а) в ал. 2 в началото се добавя „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
б) в ал. 3 в началото се добавя „По време на извънредното положение“;
в) в ал. 4 думите „Ограничават се“ се заменят с „До отмяната на извънредното положение се ограничават“.
4. В чл. 6а навсякъде думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“.
5. Член 6б се изменя така:
„Чл. 6б. (1) По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна министрите, областните управители и ръководителите на други ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти – държавна собственост, или общинските съвети, предоставили под наем или за ползване имоти – общинска собственост, може да приемат решения, съответно да издадат заповеди за намаляване размера на вноските за наем и за ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от физически и юридически лица – наематели или ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си в имота вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с финансови и други документи, удостоверяващи ограничаването или преустановяването на дейността на физически и юридически лица – наематели или ползватели.“
6. В чл. 11 думите „до отмяната на извънредното положение“ се заменят с „по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“.
7. Член 12 се изменя така:
„Чл. 12. (1) Изискванията за получаване на месечни социални помощи по чл. 2, ал. 4 от Закона за социално подпомагане не се прилагат до 30 септември 2020 г. По преценка на кметовете на общини, при доказана необходимост, се прилага разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 1 от Закона за социално подпомагане в частта относно полагане на общественополезен труд само за осъществяване на дезинфекция при спазване на съответните здравно-хигиенни изисквания.
(2) Изискванията за получаване на месечни семейни помощи по
чл. 7, ал. 1, т. 2-5, чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 8е, ал. 1, т. 3-6 от Закона за семейни помощи за деца не се прилагат до 30 септември 2020 г.
(3) Срокът на всички месечни семейни помощи, отпуснати на основание чл. 7 и чл. 8е от Закона за семейни помощи за деца, който изтича в периода от 1 февруари 2020 г. до 31 май 2020 г., се удължава служебно до 30 юни 2020 г.
(4) Сроковете по чл. 8в, ал. 5 и чл. 12, ал. 1, т. 1-7, ал. 2 и 3 от Закона за семейни помощи за деца, които изтичат след 1 март 2020 г., се удължават служебно до 31 декември 2020 г.
(5) Срокът на задължението за уведомяване при промяна на обстоятелствата по чл. 10, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца, който изтича в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2020 г., се удължава служебно до 30 юни 2020 г., освен когато промяната на обстоятелствата води до отпадане на правото на съответната помощ.
(6) Сроковете на валидност на издадените заповеди за настаняване в специализирани институции и социални услуги в общността от резидентен тип, делегирани от държавата дейности и местни дейности, които изтичат след 1 март 2020 г., се удължават служебно до 31 декември 2020 г.
(7) До 31 август 2020 г. изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане и кметовете на общини нямат право поради липса на потребители да закриват или да намаляват капацитета на социални услуги, делегирани от държавата дейности и местни дейности, с изключение на специализираните институции за деца.
(8) Такси за ползване на социалните услуги Център за социална рехабилитация и интеграция, Център за временно настаняване, звено „Майка и бебе” и Дневен център, включително при седмична услуга, когато са делегирани от държавата дейности, не се заплащат от лицата за периода от 13 март 2020 г. до 31 август 2020 г.“
8. В чл. 13:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 в началото се добавя „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Разпоредбите на Закона за обществените поръчки не се прилагат два месеца след отмяната на извънредното положение и за транспортните услуги в случаите по ал. 1, т. 1 и 2.“;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „срока на действие на извънредното положение“ се заменят с „два месеца след отмяната на извънредното положение“.
9. В чл. 16, ал. 1 думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“, а накрая се добавя „с цел осигуряването им за нуждите на пациентите в страната“.
10. В чл. 16а, ал. 1 думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „До 31 декември 2020 г.“.
11. В чл. 17а, ал. 1 след думата „освобождават“ се добавя „до два месеца след отмяната на извънредното положение“, а в ал. 2, изречение второ думите „След отмяната на извънредното положение“ се заменят с „Два месеца след отмяната на извънредното положение“.
12. В чл. 20:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) До края на втория учебен срок на учебната 2019/2020 г. обучението на учениците, записани в дневна, вечерна, задочна, индивидуална и комбинирана форма на обучение и в дуална система на обучение, както и подкрепата за личностно развитие се осъществяват доколкото и ако е възможно от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии. Обучението включва дистанционни учебни часове, самоподготовка, текуща обратна връзка за резултатите от обучението и оценяване.“;
б) създават се нови ал. 2 - 4:
„(2) След отмяната на извънредното положение присъствието на деца и ученици на територията на институции от системата на предучилищното и училищното образование се допуска за осъществяване на неотложни дейности по приключването на учебната 2019/2020 г. и за подготовката на учебна 2020/2021 г., ако е невъзможно тези дейности да се осъществят от разстояние в електронна среда и/или се налага реалното присъствие в училище.
(3) След отмяната на извънредното положение груповото присъствие на деца и ученици на територията на институции от системата на предучилищното и училищното образование извън случаите по ал. 2 се допуска след уведомяване на министъра на образованието и науката.
(4) В случаите по ал. 2 и 3 директорът на институцията създава организация за стриктно спазване на предписаните мерки от министъра на здравеопазването, като не допуска струпване на деца, ученици или на техни родители, а присъствието на малолетни и непълнолетни ученици става само след съгласие на техните родители.“;
в) досегашните ал. 2-4 стават съответно ал. 5 - 7.
13. В чл. 21:
а) в ал. 1 думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
б) създава се нова ал. 8:
„(8) С мотивирано решение ръководителят на управляващия орган може да прекрати процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с цел осигуряване на финансиране съобразно необходимостта от мерки и за преодоляване на настъпилите последици.“;
в) досегашната ал. 8 става ал. 9.
14. В чл. 25 думите „един месец“ се заменят с „два месеца“.
15. В Преходните и заключителните разпоредби:
а) в § 6, ал. 1 думите „По време на действието на този закон“ се заменят със „За периода от 13 март 2020 г. до 30 юни 2020 г.“;
б) в § 8, ал. 2 думите „по време на действието на този закон“ се заменят с „до отмяната на извънредното положение“;
в) в § 30, ал. 1 и 4 думите „по време на действието на този закон“ се заменят с „по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
г) в § 31, ал. 2 думите „По време на действието на този закон“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
д) в § 49б, ал. 1 след думата „положение“ се добавя „и два месеца след неговата отмяна“;
e) в § 49в думите „до отмяната на извънредното положение“ се заменят с „по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
ж) създават се § 51а и 51б:
„§ 51а. Разпоредбите на чл. 7, 8-10, 14, 17-19 и 22 се прилагат по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна.
§ 51б. Държавните и местните органи в рамките на своята компетентност дават разяснения по прилагането на закона, които обявяват публично.“;
з) в § 52 думите „и се прилага до отмяна на извънредното положение“ се заличават.

Предложение на нар. пр. Красимир Ципов и група народни представители:
Параграф 4 се изменя така:
§ 4. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр. 34 и 38 от 2020 г.), се правят следните изменения и допълнения:
1. В наименованието на закона накрая се добавя
„и за преодоляване на последиците“.
2. В чл. 1 накрая се добавя „и за преодоляване на последиците след отмяната на извънредното положение“.
3. В чл. 5:
а) в ал. 2 в началото се добавя „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
б) в ал. 4 думите „Ограничават се“ се заменят с „До отмяната на извънредното положение се ограничават“.
4. В чл. 6а навсякъде думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“.
5. Член 6б се изменя така:
„Чл. 6б. (1) По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна министрите, областните управители и ръководителите на други ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти – държавна собственост, или общинските съвети, предоставили под наем или за ползване имоти – общинска собственост, може да приемат решения, съответно да издадат заповеди за намаляване размера на вноските за наем и за ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от физически и юридически лица – наематели или ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си в имота вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с финансови и други документи, удостоверяващи ограничаването или преустановяването на дейността на физически и юридически лица – наематели или ползватели.“
6. В чл. 11 думите „до отмяната на извънредното положение“ се заменят с „по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“.
7. Член 12 се изменя така:
„Чл. 12. (1) Изискванията за получаване на месечни социални помощи по чл. 2, ал. 4 от Закона за социално подпомагане не се прилагат до 30 септември 2020 г. По преценка на кметовете на общини, при доказана необходимост, се прилага разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 1 от Закона за социално подпомагане в частта относно полагане на общественополезен труд само за осъществяване на дезинфекция при спазване на съответните здравно-хигиенни изисквания.
(2) Изискванията за получаване на месечни семейни помощи по чл. 7, ал. 1, т. 2-5, чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 8е, ал. 1, т. 3-6 от Закона за семейни помощи за деца не се прилагат до 30 септември 2020 г.
(3) Срокът на всички месечни семейни помощи, отпуснати на основание чл. 7 и чл. 8е от Закона за семейни помощи за деца, който изтича в периода от 1 февруари 2020 г. до 31 май 2020 г., се удължава служебно до 30 юни 2020 г.
(4) Сроковете по чл. 8в, ал. 5 и чл. 12, ал. 1, т. 1-7, ал. 2 и 3 от Закона за семейни помощи за деца, които изтичат след 1 март 2020 г., се удължават служебно до 31 декември 2020 г.
(5) Срокът на задължението за уведомяване при промяна на обстоятелствата по чл. 10, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца, който изтича в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2020 г., се удължава служебно до 30 юни 2020 г., освен когато промяната на обстоятелствата води до отпадане на правото на съответната помощ.
(6) Сроковете на валидност на издадените заповеди за настаняване в специализирани институции и социални услуги в общността от резидентен тип, делегирани от държавата дейности и местни дейности, които изтичат след 1 март 2020 г., се удължават служебно до 31 декември 2020 г.
(7) До 31 август 2020 г. изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане и кметовете на общини нямат право поради липса на потребители да закриват или да намаляват капацитета на социални услуги, делегирани от държавата дейности и местни дейности, с изключение на специализираните институции за деца.
(8) Такси за ползване на социалните услуги Център за социална рехабилитация и интеграция, Център за временно настаняване, звено „Майка и бебе” и Дневен център, включително и при седмична услуга, когато са делегирани от държавата дейности, не се заплащат от лицата за периода от 13 март 2020 г. до 31 август 2020 г.“
8. В чл. 13:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 в началото се добавя „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Разпоредбите на Закона за обществените поръчки не се прилагат два месеца след отмяната на извънредното положение и за транспортните услуги в случаите по ал. 1, т. 1 и 2.“;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „срока на действие на извънредното положение“ се заменят с „два месеца след отмяната на извънредното положение“.
9. В чл. 15а навсякъде думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“.
10. В чл. 16, ал. 1 думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“, а накрая се добавя „с цел осигуряването им за нуждите на пациентите в страната“.
11. В чл. 16а, ал. 1 думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „До 31 декември 2020 г.“.
12. В чл. 17а, ал. 1 след думата „освобождават“ се добавя „до два месеца след отмяната на извънредното положение“, а в ал. 2, изречение второ думите „След отмяната на извънредното положение“ се заменят с „Два месеца след отмяната на извънредното положение“.
13. В чл. 20:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) До края на втория учебен срок на учебната 2019/2020 г. обучението на учениците, записани в дневна, вечерна, задочна, индивидуална и комбинирана форма на обучение и в дуална система на обучение, както и подкрепата за личностно развитие, се осъществяват доколкото и ако е възможно от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии. Обучението включва дистанционни учебни часове, самоподготовка, текуща обратна връзка за резултатите от обучението и оценяване.“;
б) създават се нови ал. 2 - 4:
„(2) След отмяната на извънредното положение присъствието на деца и ученици на територията на институции от системата на предучилищното и училищното образование се допуска за осъществяване на неотложни дейности по приключването на учебната 2019/2020 г. и за подготовката на учебна 2020/2021 г., ако е невъзможно тези дейности да се осъществят от разстояние в електронна среда и/или се налага реалното присъствие в училище.
(3) След отмяната на извънредното положение груповото присъствие на деца и ученици на територията на институции от системата на предучилищното и училищното образование извън случаите по ал. 2 се допуска след уведомяване на министъра на образованието и науката.
(4) В случаите по ал. 2 и 3 директорът на институцията създава организация за стриктно спазване на предписаните мерки от министъра на здравеопазването, като не допуска струпване на деца, ученици или на техни родители, а присъствието на малолетни и непълнолетни ученици става само след съгласие на техните родители.“;
в) досегашните ал. 2-4 стават съответно ал. 5 - 7.
14. В чл. 21:
а) в ал. 1 думите „До отмяната на извънредното положение“ се заличават;
б) създава се нова ал. 8:
„(8) „С мотивирано решение ръководителят на управляващия орган може да прекрати процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с цел осигуряване на финансиране съобразно необходимостта от мерки и за преодоляване на настъпилите последици.“;
в) досегашната ал. 8 става ал. 9.
15. В чл. 25 думите „не по-късно от един месец “ се заменят с „до 12 месеца“.
16. В преходните и заключителните разпоредби:
а) в § 2:
аа) в ал. 1 думите „в условията на извънредно положение“ се заменят с „по време на извънредното положение“;
бб) в ал. 2 в изречения първо и второ в началото се добавя „По време на извънредното положение“.
б) в § 6, ал. 1 думите „По време на действието на този закон“ се заменят със „За периода от 13 март 2020 г. до 30 юни 2020 г.“;
в) в § 8, ал. 2 думите „по време на действието на този закон“ се заменят с „до отмяната на извънредното положение“;
г) в § 30, ал. 1 и 4 думите „по време на действието на този закон“ се заменят с „по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
д) в § 31, ал. 2 думите „По време на действието на този закон“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
е) в § 49б, ал. 1 след думата „положение“ се добавя „и два месеца след неговата отмяна“;
ж) в § 49в думите „до отмяната на извънредното положение“ се заменят с „по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
з) създават се § 51а и 51б:
„§ 51а. Разпоредбите на чл. 7, 8, 9, 10, 14, 17, 18, 19, 21 и 22 се прилагат по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна.
§ 51б. Държавните и местните органи в рамките на своята компетентност дават разяснения по прилагането на закона, които обявяват публично.“;
и) в § 52 думите „и се прилага до отмяна на извънредното положение“ се заличават.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на нар. пр. Хамид Хамид:
В § 4 се създава нова т. 3, като се променя номерацията на следващите точки от 3 до 15, със следното съдържание:
„В чл. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. сегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2 със следното съдържание:
„Актовете на министъра на здравеопазването по чл. 63 от Закона за здравето, влизат в сила от момента на публикуването им на Интернет страницата на Министерство на здравеопазването."
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на нар. пр. Хамид Хамид:
В Преходни и заключителни разпоредби се създава се нов § .. със следното съдържание:
В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на 13 март 2020г., в чл.5, ал. 2 в края на изречението се добавя:
„Не се налагат запори на банкови сметки на общини за срок от шест месеца."
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на нар. пр. Искрен Веселинов и група народни представители:
§ 3. В Преходни и заключителни разпоредби, в § 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3, чл. 5, б. „а" придобива следната редакция:
а) в ал. 2 в началото се добавя „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна", а в края се добавя второ изречение : „При условията на изречение първо не се налагат запори върху банкови сметки на общини по време на извънредното положение и до 31 декември 2020г."

2. Създава се нова т. 3, а т. 3 става т. 4 и останалите се пренареждат:
„3. В чл. 6 думите „ До отмяната на извънредното положение" се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна".
3. Създават се нови т. 6, 7 и 8, а т. 6 става т. 9 и до края се пренареждат:
„6. Създава се чл. 6в:
„Чл. 6в. (1) За 2020 г. в разходите по чл. 62, т. 3 от Закона за местните данъци и такси могат да бъдат включени и разходи за изпълнение на мерки по чл. 63 от Закона за здравето, извършени на територии за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
(2) Разходите по ал. 1 се осигуряват чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци."
7. Създава се чл. 6г:
„Чл. 6г. (1) По време на извънредното положение и до 31 декември 2020 г., до 30% от натрупаните средства по чл. 60, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците могат да се разходват за прилагане на мерки по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето, свързани с изпълнението на изискванията на Закона за управление на отпадъците.
(2) Министърът на финансите издава указания, относно реда и начина за приложение на ал. 1.
(3) В срока по ал. 1, общините не заплащат обезпечения по чл. 60 от Закона за управление на отпадъците и отчисления по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците. Събраните постъпления от таксата за битови отпадъци могат да се ползват за разходи за изпълнение на необходимите противоепидемични мерки.
(4) В срока по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 60, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 и чл. 64, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 от Закона за управление на отпадъците. "
8. Създава се чл. 6д:
„Чл. 6д. (1) Трансферът за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища може да бъде трансформиран в трансфер за други целеви разходи на общината за извършване на аварийни ремонти на общински пътища и улици и/или за изпълнение на противоепидемични мерки на територията на общината по чл. 63 от Закона за здравето.
(2) В рамките на бюджетните взаимоотношения на общината с
централния бюджет, произтичащите от ал. 1 промени се одобряват от
министъра на финансите по предложение на кмета на общината.
(3) Предложението на кмета по ал. 2 се представя в Министерството на финансите при условията и по реда, определени от министъра на финансите.“
4. Точка 14, придобива следната редакция: „В чл. 25 след думите
„отменено поради обявеното извънредно положение" се добавя „или поради наложените мерки за преодоляване на последиците след неговата отмяна", а думите „един месец" се заменят с „дванадесет месеца".
5. Създава се нова т. 15 :
„15. Създава се чл. 26:
„Чл. 26 (1) Министерството на туризма предоставя на туроператори, които използват авиокомпании с български оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до България с цел туризъм, държавна субсидия в размер на 6 000 евро за всеки полет, в срок от две години от отмяна на извънредното положение, обявено с този закон.
(2) От субсидия по ал. 1 могат да се възползват и туроператори, които ползват услугите на превозвачи с оперативен лиценз, издаден от страна, различна от Република България, при условие, че туроператорът докаже липсата на интерес за изпълнение на конкретния полет от страна на авиационните превозвачи с български оперативен лиценз.
(3) Редът за доказване на липса на интерес за изпълнение от превозвач с български оперативен лиценз на чартърен полет, обект на този член, се определят с поднормативен акт на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.“
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, 2 и 4, по т. 3 е отразено в § 39, 40 и 41 и не го подкрепя по т. 5.

Предложение на нар. пр. Александър Иванов:
В § 4, т. 3 (по отношение на чл. 5) се създава нова буква „а“:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна се спират всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители, след което се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски. По желание на длъжник след отмяната на извънредното положение спирането може да се прекрати и публичните продани и въводите във владение да се насрочат наново, без да се дължат такси и разноски.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на нар. пр. Корнелия Нинова и група народни представители:
В § 4 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се т. 3а:
„3а. В чл. 6 думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“.
б) създава се т. 14а:
„14а. Създават се чл. 26 - 33:
„Чл. 26. Наетите към 13.03.2020 г. на трудов договор в частния сектор лица, които в резултат на ограничителните мерки ползват неплатен отпуск, получават месечна субсидия в размер на минималната работна заплата за страната и дължимите осигурителни вноски, чрез Националния осигурителен институт, за всеки месец от периода на извънредното положение, през който са били в неплатен отпуск не по-малко от 15 работни дни.“.
„Чл. 27. На самонаетите към 13.03.2020 г. лица, които в резултат на ограничителните мерки през периода на извънредното положение не могат да извършват дейността, за която се самоосигуряват, се предоставят месечни субсидии в размер на минималната работна заплата за страната и дължимите осигурителни вноски, чрез Националния осигурителен институт.“.
„Чл. 28. (1) За преодоляване на последиците от извънредното положение и стабилизиране на тяхното финансово състояние общините получават трансфер от държавния бюджет в размер на допълнителни 10% от заложените в Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.
(2) До 31 декември 2020 г. Общинските съвети могат да възлагат на кметовете на общини да отправят искания до министъра на финансите за финансово подпомагане на общината под формата на безлихвени заеми от централния бюджет във връзка с изпълнението на противоепидемичните мерки на територията на страната, извън ограниченията по чл. 103, ал. 5 от Закона за публичните финанси.
(3) Заемите по ал. 2 се предоставят при условия и ред, определени от министъра на финансите.
(4) За заемите по ал. 2 не се прилагат изискванията на чл. 14 и чл. 15 от Закона за общинския дълг.“.
„Чл. 29. (1) За 2020 г. в разходите на общините по чл. 62, т. 3 от Закона за местните данъци и такси могат да бъдат включени и разходи за изпълнение на мерки по чл. 63 от Закона за здравето, извършени на територии за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
(2) Разходите по ал. 1 се осигуряват чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинските съвети начин на определяне и размера на таксата за битови отпадъци.“.
„Чл. 30 (1) По време на извънредното положение и до 31 декември 2020 г. натрупаните средства по чл. 60, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците могат да се разходват за изпълнение на мерки по чл. 63 от Закона за здравето, както и за други дейности със значение за здравето на човека.
(2) Министърът на финансите издава указания относно реда и начина на приложение на ал. 1.
(3) В срока по ал. 1 общините не заплащат обезпечения по чл. 60 и отчисления по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците. Събраните постъпления от таксата за битови отпадъци могат да се използват за разходи за изпълнение на необходимите противоепидемични мерки.
(4) В срока на ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 60, ал. 6 – 8 и чл. 64, ал. 8 – 10 от Закона за отпадъците.“.
„Чл. 31. (1) До 31 декември 2020 г. трансферът за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища може да бъде трансформиран в трансфер за други целеви разходи на общината за извършване на аварийни ремонти на общински пътища и улици и/или за изпълнение на противоепидемични мерки по чл. 63 от Закона за здравето.
(2) В рамките на бюджетните взаимоотношения на общината с централния бюджет произтичащите от ал. 1 промени се одобряват от министъра на финансите по предложение на кмета на общината.“.
„Чл. 32. (1) По време на извънредното положение и до 31 декември 2020 г. временно свободните средства по бюджета на общините могат да се ползват за покриване на финансовия недостиг, формиран от разплащането на разходи и други плащания, включително и такива, които подлежат на възстановяване от държавния бюджет или от сметки на ЕС, при условие, че не се нарушава своевременното финансиране на делигираните от държавата дейности в определените им размер, както и на местните дейности, и се спазват относимите за общините фискални правила по Закона за публичните финанси, като не се променя предназначението на средствата в края на годината.
(2) Остатъкът от неусвоени средства от одобрени по бюджетите на общините през 2017, 2018 и 2019 г. допълнителни целеви трансфери и/или трансфери за други целеви разходи към 31 март 2020 г. могат да се разходват за изпълнение на противоепидемични мерки на територията на общината по чл. 63 от Закона за здравето по ред и условия, определени от министъра на финансите.
(3) По решение на общинския съвет наличните преходни остатъци от средства по чл. 129, ал. 2 от Закона за публичните финанси могат да се разходват за изпълнение на противоепидемичните мерки на територията на общината по чл. 63 от Закона за здравето, при условие, че не се нарушава своевременното финансиране на делигираните от държавата дейности в определените им размери, както и на местните дейности, и се спазват относимите за общините фискални правила по Закона за публичните финанси.“.
„Чл. 33. До 31 декември 2020 г. не се налагат запори върху банкови сметки на общини.“.
в) в т. 15, б. „ж“ в създавания § 51а се правят следните изменения и допълнения:
- думите „17-19 и 22“ се заменят с „17-19, 22, 26 и 27.
- създава се изречение второ: „Разпоредбите на чл. 28 – 33 се прилагат до 31 декември 2020 г.“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на нар. пр. Валери Симеонов, Христиан Митев и Борис Ячев:
В § 4. се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 14 думите „два месеца" се заменят с „до една година".
2. Създава се нова т. 14а:
„14а. Създава се нов чл. 26:
„Чл. 26. (1) Министърът на туризма или упълномощени от него длъжностни лица издават ваучери за настаняване в категоризирани или регистрирани туристически обекти за не по-малко от седем дни. Ваучерите могат да се използват единствено за вътрешен туризъм по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за туризма, като срокът им на валидност е до 31.12.2021г. Едно лице има право да получи един ваучер за настаняване.
(2) Ваучери се издават на:
1. лица, за които са внесени осигурителни вноски във фонд „Пенсии" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца и получават заплата в размер не по-голям от средната брутна месечна заплата на наетите лица по трудово или служебно правоотношение за месец декември 2019г. по данни на Националния статистически институт;
2. директор на институция в системата на предучилищното и училищното образование за провеждане на детски и ученически туристически пакети по смисъла на § 1, т. 80 от допълнителните разпоредби на Закона за туризма.
(3) Ваучерите по ал. 2, т. 1 са на стойност 210 лева, а по ал. 2, т. 2 - 100 лева.
(4) Ваучерът за настаняване съдържа задължително:
1. номер и дата на издаване;
2. срокът на валидност;
3. име, подпис и печат на издателя, а когато ваучерът е в електронен вид, се изписва само името на издателя.
(5) Ваучерът може да се издава като електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и съдържа задължителните реквизити по ал. 3.
(6) За получаването на електронния ваучер правоимащото лице е необходимо да потвърди получаването му чрез обратно съобщение с уведомление за постъпване на електронното съобщение с прикачен ваучер в електронната му пощенска кутия. За да са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието на електронния ваучер, издателят създава подходяща защита на файла срещу промени.
(7) За да бъдат осребрени ваучерите за настаняване собствениците трябва да ги представят придружени с копие от регистъра за настанените туристи по чл. 116, ал. 1 от Закона за туризма, от което да е видно, че туристът е почивал не по-малко от 7 дни и е използвал ваучер за настаняване. Министърът на туризма или упълномощени длъжностни лица осребряват ваучерите на собствениците на категоризирани или регистрирани туристически обекти в седем дневен срок.
(8) Условията и редът за издаването, ползването и осребряването на ваучерите за настаняване се извършват с наредба издадена от министъра на туризма."
3. Създава се нова т. 14б:
„14б. Създава се нов чл. 27:
Чл. 27. До една година след отмяната на извънредното положение общинските съвети могат да приемат решения за намаляване на размера на туристическия данък или за нулева ставка на същия."
4. Създава се нова т. 14в:
„14в. Създава се нов чл. 28:
Чл. 28. При всички безвъзмездни финансови схеми за подпомагане на бизнеса с предимство се ползват хотелиери, ресторантьори, туроператори и туристически агенти по смисъла на § 1, т. 56, т. 58, т. 60 и т. 62 от допълнителните разпоредби на Закона за туризма."
5. Създава се нова т. 14г:
„14г. Създава се нов чл. 29:
Чл. 29. През 2020г. забраната по чл. 15 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие за извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие е от 15 юни до 1 октомври,"
6. В т. 15 се създават нови букви „и" и „к":
,,и) Създава се нов параграф:
§ ... Министърът на туризма издава наредбата по чл. 27, ал. 6 в едномесечен срок от влизане в сила на този закон.
к) Създава се нов параграф:
§ ... Издаването на ваучерите за настаняване по чл. 27, ал. 1 започва от датата на влизането в сила на Наредбата по чл. 27, ал. 6.“
Комисията подкрепя предложението по т. 1, по т. 5 е отразено в § 42 и не го подкрепя в останалата част.

Предложение на нар. пр. Явор Божанков:
В Преходни и заключителни разпоредби в § 4 се създава т. 14а:
„14а. Създават се чл. 26, 27 и 28:
„Чл. 26. Лицата, чиято дейност е преустановена или ограничена в резултат на мерките за предотвратяване и/или ограничаване на разпространението на COVID-19 на територията на страната, предвидени в административен или нормативен акт, внасят осигурителните вноски, дължими за периода от 13 март 2020 г. до изтичането на три месеца след отмяната на извънредното положение, в срок до 31.12.2020 г.“.
„Чл. 27. Лицата, чиято дейност е преустановена или ограничена в резултат на мерките за предотвратяване и/или ограничаване на разпространението на COVID-19 на територията на страната, предвидени в административен или нормативен акт, внасят данък добавена стойност, дължим за периода от 13 март 2020 г. до изтичането на три месеца след отмяната на извънредното положение, в срок до 31.12.2020 г.“.
„Чл. 28. Лицата, чиято дейност е преустановена или ограничена в резултат на мерките за предотвратяване и/или ограничаване на разпространението на COVID-19 на територията на страната, предвидени в административен или нормативен акт, заплащат дължимите за 2020 г. местни данъци и такси в срок до 31.12.2020 г. Общинските съвети в едномесечен срок привеждат в съответствие наредбите по чл. 9 от ЗМДТ.“.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на нар. пр. Хамид Хамид:
В § 4, буква „в" от т. 16 се изменя, като се променя поредността на буквите от буква "в до ж", със следното съдържание:
В § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. се създава ал. 3 със следното съдържание:
„Спрените за целия период на извънредното положение срокове по производства и дела, извън приложението по чл.3, т. 1, както и тези, непопадащи в останалите изключения на същия член, продължават да текат от деня, следващ отмяната на извънредното положение."
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в нов § 13.

Предложение на нар. пр. Даниела Дариткова:
В § 4 да се направят следните изменения и допълнения:
1. Да се създаде нова т. 9:
„9. В чл. 15а думите „До отмяната на извънредното положение" се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна".
2. В т. 9 думите „осигуряването им за нуждите на пациентите в страната" да се заменят с „осигуряване на достатъчни количества лекарствени продукти за задоволяване на здравните потребности на населението на Република България".
3. В т. 15 да се създадат нови букви „в" и „г":
,,в) в § 20 думите „изтича по време на действие на този закон" се заменят с „е изтекъл по време на извънредното положение";
г) в § 21 думите „изтича по време на действие на този закон" се заменят с „е изтекъл по време на извънредното положение".
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на нар. пр. Мария Белова и група народни представители:
В преходните и заключителни разпоредби:
В § 4, т. 15, буква „д“ да се измени така:
,,д) в § 49б, ал. 1 думите „За времето на извънредното положение“ се заменят с „До 31 декември 2020 г.“.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на нар.пр. Десислава Атанасова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС:
В § 49б, ал. 1 думите „За времето на извънредното положение“ се заменят с „До 31 октомври 2020 г.“.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на нар.пр. Александър Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 5 ал. 1 се изменя така:
„(1) До два месеца след отмяната на извънредното положение срещу физически лица се спират всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители, след което се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски. По искане на физическото лице, направено преди изтичането на срока по изречение първо, публичните продани, съответно въводите във владение се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски.“
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на нар.пр. Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС:
Чл. 6. До два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 12:
§ 12. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр. 34 и 38 от 2020 г.), се правят следните изменения и допълнения:
1. В наименованието на закона накрая се добавя
„и за преодоляване на последиците“.
2. В чл. 1 накрая се добавя „и за преодоляване на последиците след отмяната на извънредното положение“.
3. В чл. 5:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) До два месеца след отмяната на извънредното положение срещу физически лица се спират всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители, след което се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски. По искане на физическото лице, направено преди изтичането на срока по изречение първо, публичните продани, съответно въводите във владение се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски.“;
б) в ал. 2 в началото се добавя „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“ и се създава изречение второ: „Не се налагат запори на банкови сметки на общини два месеца след отмяната на извънредното положение.";
в) в ал. 4 думите „Ограничават се“ се заменят с „До отмяната на извънредното положение се ограничават“.
4. Член 6 се изменя така:
„Чл. 6. До два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.“
5. В чл. 6а навсякъде думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“.
6. Член 6б се изменя така:
„Чл. 6б. (1) По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна министрите, областните управители и ръководителите на други ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти – държавна собственост, или общинските съвети, предоставили под наем или за ползване имоти – общинска собственост, може да приемат решения, съответно да издадат заповеди за намаляване размера на вноските за наем и за ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от физически и юридически лица – наематели или ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си в имота вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с финансови и други документи, удостоверяващи ограничаването или преустановяването на дейността на физически и юридически лица – наематели или ползватели.“
7. В чл. 11 думите „до отмяната на извънредното положение“ се заменят с „по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“.
8. Член 12 се изменя така:
„Чл. 12. (1) Изискванията за получаване на месечни социални помощи по чл. 2, ал. 4 от Закона за социално подпомагане не се прилагат до 30 септември 2020 г. По преценка на кметовете на общини, при доказана необходимост, се прилага разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 1 от Закона за социално подпомагане в частта относно полагане на общественополезен труд само за осъществяване на дезинфекция при спазване на съответните здравно-хигиенни изисквания.
(2) Изискванията за получаване на месечни семейни помощи по чл. 7, ал. 1, т. 2-5, чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 8е, ал. 1, т. 3-6 от Закона за семейни помощи за деца не се прилагат до 30 септември 2020 г.
(3) Срокът на всички месечни семейни помощи, отпуснати на основание чл. 7 и чл. 8е от Закона за семейни помощи за деца, който изтича в периода от 1 февруари 2020 г. до 31 май 2020 г., се удължава служебно до 30 юни 2020 г.
(4) Сроковете по чл. 8в, ал. 5 и чл. 12, ал. 1, т. 1-7, ал. 2 и 3 от Закона за семейни помощи за деца, които изтичат след 1 март 2020 г., се удължават служебно до 31 декември 2020 г.
(5) Срокът на задължението за уведомяване при промяна на обстоятелствата по чл. 10, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца, който изтича в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2020 г., се удължава служебно до 30 юни 2020 г., освен когато промяната на обстоятелствата води до отпадане на правото на съответната помощ.
(6) Сроковете на валидност на издадените заповеди за настаняване в специализирани институции и социални услуги в общността от резидентен тип, делегирани от държавата дейности и местни дейности, които изтичат след 1 март 2020 г., се удължават служебно до 31 декември 2020 г.
(7) До 31 август 2020 г. изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане и кметовете на общини нямат право поради липса на потребители да закриват или да намаляват капацитета на социални услуги, делегирани от държавата дейности и местни дейности, с изключение на специализираните институции за деца.
(8) Такси за ползване на социалните услуги Център за социална рехабилитация и интеграция, Център за временно настаняване, звено „Майка и бебе” и Дневен център, включително и при седмична услуга, когато са делегирани от държавата дейности, не се заплащат от лицата за периода от 13 март 2020 г. до 31 август 2020 г.“
9. В чл. 13:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 в началото се добавя „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Разпоредбите на Закона за обществените поръчки не се прилагат два месеца след отмяната на извънредното положение и за транспортните услуги в случаите по ал. 1, т. 1 и 2.“;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „срока на действие на извънредното положение“ се заменят с „два месеца след отмяната на извънредното положение“.
10. В чл. 15а думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“, а след думите „извънредно положение“ се добавя „и два месеца след неговата отмяна“.
11. В чл. 16, ал. 1 думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“, а накрая се добавя „с цел осигуряване на достатъчни количества лекарствени продукти за задоволяване на здравните потребности на населението на Република България“.
12. В чл. 16а, ал. 1 думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „До 31 декември 2020 г.“.
13. В чл. 17а:
а) в ал. 1 след думата „освобождават“ се добавя „до два месеца след отмяната на извънредното положение“;
б) в ал. 2, изречение второ думите „След отмяната на извънредното положение“ се заменят с „Два месеца след отмяната на извънредното положение“.
14. В чл. 20:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) До края на втория учебен срок на учебната 2019/2020 г. обучението на учениците, записани в дневна, вечерна, задочна, индивидуална и комбинирана форма на обучение и в дуална система на обучение, както и подкрепата за личностно развитие, се осъществяват доколкото и ако е възможно от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии. Обучението включва дистанционни учебни часове, самоподготовка, текуща обратна връзка за резултатите от обучението и оценяване.“;
б) създават се нови ал. 2 - 4:
„(2) След отмяната на извънредното положение присъствието на деца и ученици на територията на институции от системата на предучилищното и училищното образование се допуска за осъществяване на неотложни дейности по приключването на учебната 2019/2020 г. и за подготовката на учебна 2020/2021 г., ако е невъзможно тези дейности да се осъществят от разстояние в електронна среда и/или се налага реалното присъствие в училище.
(3) След отмяната на извънредното положение груповото присъствие на деца и ученици на територията на институции от системата на предучилищното и училищното образование извън случаите по ал. 2 се допуска след уведомяване на министъра на образованието и науката.
(4) В случаите по ал. 2 и 3 директорът на институцията създава организация за стриктно спазване на предписаните мерки от министъра на здравеопазването, като не допуска струпване на деца, ученици или на техни родители, а присъствието на малолетни и непълнолетни ученици става само след съгласие на техните родители.“;
в) досегашните ал. 2-4 стават съответно ал. 5 - 7.
15. В чл. 21:
а) в ал. 1 думите „До отмяната на извънредното положение“ се заличават;
б) създава се нова ал. 8:
„(8) С мотивирано решение ръководителят на управляващия орган може да прекрати процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с цел осигуряване на финансиране съобразно необходимостта от мерки и за преодоляване на настъпилите последици.“;
в) досегашната ал. 8 става ал. 9.
16. В чл. 25 думите „не по-късно от един месец “ се заменят с „до 12 месеца“.
17. В преходните и заключителните разпоредби:
а) в § 2:
аа) в ал. 1 думите „в условията на извънредно положение“ се заменят с „по време на извънредното положение“;
бб) в ал. 2 в изречения първо и второ в началото се добавя „По време на извънредното положение“;
б) в § 6, ал. 1 думите „По време на действието на този закон“ се заменят със „За периода от 13 март 2020 г. до 30 юни 2020 г.“;
в) в § 8, ал. 2 думите „По време на действието на този закон“ се заменят с „До отмяната на извънредното положение“;
г) в § 20, ал. 1 думите „изтича по време на действието на този закон" се заменят с „е изтекъл по време на извънредното положение";
д) в § 21 думите „изтича по време на действие на този закон" се заменят с „е изтекъл по време на извънредното положение";
е) в § 30, ал. 1 и 4 думите „По време на действието на този закон“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
ж) в § 31, ал. 2 думите „По време на действието на този закон“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
з) в § 49б, ал. 1 думите „За времето на извънредното положение“ се заменят с „До 31 октомври 2020 г.“;
и) в § 49в думите „до отмяната на извънредното положение“ се заменят с „по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
к) създават се § 51а и 51б:
„§ 51а. Разпоредбите на чл. 7, 8, 9, 10, 14, 17, 18, 19, 21 и 22 се прилагат по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна.
§ 51б. Държавните и местните органи в рамките на своята компетентност дават разяснения по прилагането на закона, които обявяват публично.“;
л) в § 52 думите „и се прилага до отмяна на извънредното положение“ се заличават.

Предложение на нар. пр. Красимир Ципов и група народни представители:
Създава се § 4а:
§ 4а. Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде нов § 13:
§ 13. Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".

§ 5. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 15, 33, 97, 101 и 103 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 14, 24, 56 и 77 от 2018 г., бр. 1, 24, 34, 58 и 101 от 2019 г. и бр. 17 и 28 от 2020 г.) в чл. 24 ал. 13 се изменя така:
„(13) Чужденец с разрешено продължително пребиваване в Република България, на който срокът за пребиваване изтича в срок до три месеца след отмяната на обявено извънредно положение, може да подаде заявление за продължаване на пребиваването в срок до три месеца след отмяната на извънредното положение, като този срок не се смята за прекъсване, когато чужденецът подаде заявление за дългосрочно или постоянно пребиваване. Продължително пребиваващ чужденец, на когото разрешеното продължително пребиваване изтича в срок до три месеца след отмяната на обявено извънредно положение, може да влезе на територията на Република България без наличие на виза до три месеца след отмяната на извънредното положение.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 14.

§ 6. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г., бр. 54, 61, 79 и 98 от 2015 г., бр. 8, 57, 59, 98 и 105 от 2016 г., бр. 85, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 30, 42, 59, 77, 91 и 92 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г. и бр. 13 и 28 от 2020 г.) навсякъде след думите „обявено извънредно положение“ се добавя „или обявена извънредна епидемична обстановка“.

Предложение на нар. пр. Мария Белова и група народни представители:
В § 6 в Кодекса на труда да се създаде чл. 114б:
„Чл. 114б (1) Безработни лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за социално подпомагане и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане, могат да сключват трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа за срок до 14 дни месечно, но не повече от 120 дни годишно, като това време не се признава за трудов стаж.
(2) Трудовият договор по ал. 1 е с нормална продължителност на работното време за деня до 8 часа, като страните по него може да уговарят работа за 4 или 6 часа.
(3) При сключване и при прекратяване на трудовия договор по ал. 1 не се прилагат чл. 62, ал. 3 и 4, чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 128а, ал. 3 от Кодекса на труда.
(4) Трудовият договор по ал. 1 съдържа данни за страните, място на работа, наименование на длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дните и месеца на изпълнение на работата, продължителност на работното време, начало и край на работния ден и данни, служебно вписани от инспекцията по труда, регистрирала съответния образец.
(5) Трудовият договор по ал. 1 се изготвя по образец, утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика, и се публикува на електронната страница на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда".
(6) Работодателят - регистриран земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители или регистриран тютюнопроизводител по реда на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, може да получи регистрирани образци на трудовите договори по ал. 1.
(7) Образците на трудовите договори по ал. 7 може да се получат в съответната дирекция "Инспекция по труда" от регистрирания земеделски стопанин или тютюнопроизводител лично или по електронен път.
(8) Трудовото възнаграждение се изплаща в деня на изтичане на срока на трудовия договор по ал. 1 срещу разписка, неразделна част от него.
(9) Осигурителните вноски за социално и здравно осигуряване за лицата по ал. 1 се внасят от осигурителите, сключили договор по ал. 1, в сроковете по чл. 7, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и по чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.
(10) Лицата по ал. 1 запазват правото си на месечна помощ по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване за времето, през което имат сключен договор по ал. 1.“
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 43.

Предложение на нар. пр. Надя Клисурска-Жекова, Виолета Желева и Кристина Сидорова:
В Преходни и заключителни разпоредби, в § 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст (при съответната редакционна промяна на уводното изречение) става т. 1 на § 6.
2. Създават се т. 2 и 3:
„2. Създава се нов чл. 156а:
„Допълнителен платен целеви отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка
Чл. 156а. (1) Работникът и служителят има право на допълнителен платен целеви отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, извън условията по чл. 155, ал. 2, в размер на 5 работни дни.
(2) Правото на допълнителен платен целеви отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка възниква след изчерпване на целия платен годишен отпуск.
(3) За времето на отпуск по ал.1, на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в размер, определен по реда на чл. 41 от Кодекса за социално осигуряване.“.“.
„3. Досегашният чл. 156а става чл. 156б.“.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 15.

§ 7. (1) Неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 60 работни дни, ползван през 2020 г., се зачита за трудов стаж.
(2) През 2020 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето на неплатения отпуск до 60 работни дни.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 16.

Предложение на нар. пр. Красимир Ципов и група народни представители:
Създава се § 7а:
§ 7а . До 31 декември 2020 г. по предложение на кмета нa общината, ръководителят на социалните услуги, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, може без съгласието на работник или служител, който е част от персонала в социалната услуга, да му възлага извършване на работа в друга социална услуга на територията на съответната община.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на нар. пр. Александър Иванов:
В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за здравето се създава нов ..:
„§ ... До 31 декември 2020 г. по предложение на кмета нa общината, ръководителят на социалните услуги, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, може без съгласието на работник или служител, който е част от персонала в социалната услуга, да му възлага извършване на работа в друга социална услуга на територията на съответната община.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 17:
§ 17. До 31 декември 2020 г. по предложение на кмета нa общината ръководителят на социалните услуги, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, може без съгласието на работник или служител, който е част от персонала в социалната услуга, да му възлага извършване на работа в друга социална услуга на територията на съответната община.

Предложение на нар. пр. Дора Янкова:
В Преходни и заключителни разпоредби се създава § 7а:
„§ 7а. За 2020 г. родителите или осиновителите на деца, които заради мерките и ограниченията във връзка с пандемията от ковид-19 са преустановили посещаването на детското заведение, включително детска ясла или учебно заведение, имат право на платен отпуск по трудовото или служебното си правоотношение, независимо от всички останали видове отпуски, в размер на 20 работни дни. Отпускът се ползва от един от двамата родители или осиновители, заплаща се за сметка на държавния бюджет в размера по чл. 177 от Кодекса на труда и чл. 60 от Закона за държавния служител и не може да се отлага за следващата календарна година.“.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на нар. пр. Мария Белова и група народни представители:
Да се създаде нов § 8, а останалите да се преномерират:
§ 8. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 от 2004 г., бр. 27 и 38 от 2005 г., бр. 18, 30, 33 и 48 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г., бр. 26, 89 и 109 от 2008 г., бр. 10, 32, 41 и 74 от 2009 г., бр. 49, 59, 85 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 7 от 2012 г., бр. 15, 68 и 70 от 2013 г., бр. 54 и 61 от 2014 г., бр. 54, 79, 101 и 102 от 2015 г., бр. 33, 59 и 88 от 2016 г., бр. 97 и 103 от 2017 г., бр. 24 и 91 от 2018 г. бр. 17, 24 и 101 от 2019 г. и бр. 21 от 2020 г.) в допълнителните разпоредби, в § 1, т. 5 накрая се добавя „основна икономическа дейност „Растениевъдство“ - прибиране на реколтата“.

Комисията не подкрепя предложението.
§ 8. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 55 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 45 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г.,бр. 12, 14, 22, 54, 61, 79, 95, 98 и 102 от 2015 г., бр. 62, 95, 98 и 105 от 2016 г., бр. 62, 92, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм. и доп., бр. 17, 30, 46, 53, 64, 77, 88, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 12, 35, 83, 94 и 99 от 2019 г. и бр. 26 и 28 от 2020 г.), в чл. 3а, ал. 2 думите „14 дни“ се заменят с „два месеца“.

Предложение на нар. пр. Даниела Дариткова:
Параграф 8 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на нар. пр. Красимир Ципов и група народни представители:
Параграф 8 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.
Предложение на нар. пр. Корнелия Нинова и група народни представители:
Създава се § 8а:
„§ 8а. За 2020 г. за лицата, регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта, ако прекратяването на осигуряването е в резултат на мерките и ограниченията във връзка с пандемията от COVID-19, се прилагат следните особени правила за паричното обезщетение за безработица по чл. 54а и сл. от Кодекса за социално осигуряване:
1. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от Кодекса за социалното осигуряване не се прилага.
2. Времето, през което на основание регистрацията по изречение първо ще получават обезщетение за безработица се зачита за придобиване право на парично обезщетение по чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.“.
Комисията не подкрепя предложението.
§ 9. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г., изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58, 77, 91 и 97 от 2010 г., бр. 1, 18 и 100 от 2011 г., бр. 15, 20, 38 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 14, 24, 54 и 98 от 2015 г., бр. 38, 57, 81 и 105 от 2016 г., бр. 86 и 103 от 2017 г., бр. 7, 30, 38, 77 и 103 от 2018 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 23 от 2019 г.; изм., бр. 79 и 100 от 2019 г. и бр. 13 и 28 от 2020 г.) навсякъде след думите „обявено извънредно положение“ се добавя „или обявена извънредна епидемична обстановка“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 18.

§ 10. (1) През учебната 2019/2020 г. в края на ІV и Х клас не се провежда национално външно оценяване по чл. 119, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование за установяване степента на постигане на компетентностите за съответния етап.
(2) Степента на постигане на компетентностите за съответния етап на учениците, завършили ІV и Х клас през учебната 2019/2020 г., по решение на министъра на образованието и науката може да се установи след началото на учебната 2020/2021 г.
(3) Приемането на ученици от обединените училища в XI клас за учебната 2020/2021 г. се извършва само въз основа на окончателните оценки по учебни предмети от удостоверението за завършен първи гимназиален етап на средно образование.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 19.

§ 11. (1) Лечебните заведения за болнична помощ за активно лечение, които са определени със заповед на министъра на здравеопазването да извършват лечение и наблюдение на пациенти с COVID-19, чрез определени длъжностни лица извършват ежемесечна проверка на техническото състояние на енергийните обекти, предназначени за снабдяване с електрическа енергия, които са тяхна собственост, включително на електрически уредби, собствени източници на резервно захранване и съоръжения за автоматично превключване на захранването, осигуряващи непрекъснатост на снабдяването с електрическа енергия.
(2) За резултатите от проверката по ал. 1 се съставя протокол.
(3) При установяване на несъответствия с нормативните изисквания лицата по ал. 1 предприемат незабавни действия за тяхното отстраняване с цел гарантиране непрекъснатостта на снабдяването с електрическа енергия.
(4) Лицата по ал. 1 уведомяват незабавно Министерството на енергетиката за предприетите от тях действия в резултат на извършените проверки.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 20.

Предложение на нар. пр. Валентин Николов и Димитър Бойчев:
Създава се § 11а:
§ 11а.(1) За гарантиране на енергийната сигурност ценовият/регулаторният период, който приключва на 30 юни 2020 г. за цените на дружествата в сектор "Електроенергетика", може да се удължи със срок до два месеца, считано от датата на изтичане на периода.
(2) При удължаване на срока по ал. 1 Комисията за енергийно и водно регулиране се произнася по заявленията за утвърждаване на цени, подадени от енергийните предприятия до влизането в сила на този закон.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 21:
§ 21. (1) За гарантиране на енергийната сигурност ценовият/регулаторният период, който приключва на 30 юни 2020 г. за цените на дружествата в сектор "Електроенергетика", може да се удължи със срок до два месеца, считано от датата на изтичане на периода.
(2) При удължаване на срока по ал. 1 Комисията за енергийно и водно регулиране се произнася по заявленията за утвърждаване на цени, подадени от енергийните предприятия до влизането в сила на този закон.

§ 12. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г. - бр. 38 от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59, 92 и 113 от 2007 г., бр. 52 и 54 от 2008 г., бр. 10, 17, 19, 33 и 41 от 2009 г., бр. 18 и 87 от 2010 г., бр. 19 и 47 от 2011 г., бр. 45, 82 и 99 от 2012 г., бр. 27 от 2013 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2013 г. - бр. 65 от 2013 г.; изм., бр. 66 и 109 от 2013 г., бр. 40, 98 и 105 от 2014 г., бр. 52, 60 и 61 от 2015 г., бр. 81 от 2016 г., бр. 13, 58 и 96 от 2017 г., бр. 21, 64, 77 и 90 от 2018 г., бр. 25, 44, 60, 61, 79 и 94 от 2019 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 2019 г. - бр. 98 от 2019 г.; изм., бр. 28 и 34 от 2020 г.) в чл. 63а се правят следните допълнения:
1. В текста преди т. 1 след думата „положение“ се добавя
„или обявена извънредна епидемична обстановка“.
2. В т. 2 в началото се добавя „лекарствени продукти“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 22.

§ 13. (1) Концедентът или министърът на туризма може да намали с до 100 на сто размера на концесионно или наемно възнаграждение, дължимо за 2020 г. по действащи договори за концесия или наем на морски плаж или по договори, които ще влязат в сила през 2020 г., или да отложи плащането им до 31 декември 2020 г.
(2) Концесионерите и наемателите по концесионни или наемни договори за морски плаж може да предоставят на посетителите на морския плаж безвъзмездно или на по-ниски цени от определените в договорите плажните принадлежности по смисъла на § 1, т. 6 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
(3) Сроковете по действащите концесионни и наемни договори на морски плажове или на тези, които ще влязат в сила през 2020 г., могат да бъдат удължени с подходящ срок до една година, независимо дали се надвишават нормативно установените максимални срокове за действие на тези договори.
(4) Отношенията между страните в случаите по ал. 1, 2 и 3 се уреждат с допълнително споразумение към договорите, което може да бъде сключено до края на 2020 г.

Предложение на нар. пр. Искрен Веселинов и група народни представители:
В § 13, ал. 1, в края след думите „31 януари 2020" се добавя ново изречение: „В случай, че концесионното или наемно възнаграждение за 2020г. е изплатено вече изцяло от концесионера или наемателя, концедентът или министърът на туризма може да освободи концесионера или работодателя от задължението му за заплащане на годишното или наемно възнаграждение за 2021 г. "
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на нар. пр. Красимир Ципов и група народни представители:
Параграф 13 се изменя така:
§ 13. (1) За летен сезон 2020 г. концесионерът и наемателят по действащ договор за концесия за морски плаж, съответно за наем на морски плаж предоставя плажните принадлежности по смисъла на § 1, т. 6, предложение първо и второ от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие на посетителите на плажа на цени, намалени с не по-малко от 50 на сто от цените за сезон 2019 г. или от максималните по съответния договор.
(2) В срок до 20 юни 2020 г. концесионерът, съответно наемателят уведомява министъра на туризма в съответствие с ал. 1 за цените на плажните принадлежности за летен сезон 2020 г. С уведомлението концесионерът, съответно наемателят в съответствие с методиката по ал. 5 мотивирано предлага намаляване на размера на дължимото концесионно възнаграждение или на наемната цена за 2020 г., което да съответства на намалението на цените на плажните принадлежности, както и удължаване срока на концесията или наема с подходящ срок, но не по-дълъг от 1 година.
(3) В случаите по ал. 2 Министерският съвет с решение намалява размера на и/ или отлага плащането на дължимото концесионно възнаграждение за 2020 г., а министърът на туризма със заповед намалява размерът на дължимата наемна цена за 2020 г. Когато възнаграждението или цената е вече заплатена изцяло или частично, съответната намалена част се приспада от концесионното възнаграждение, съответно от наемната цена за 2021 г. Срокът на договора, който не изтича през 2020 г., се удължава с до една година, независимо дали се надвишава нормативно установения максимален срок за съответния вид договори.
(4) В съответствие с решението или заповедта по ал. 3 министърът на туризма и концесионерът, съответно наемателят сключват допълнително споразумение към концесионния договор или договора за наем.
(5) Намаляването на дължимото концесионно възнаграждение или на наемната цена, както и удължаването на срока на концесията или наема, се определят с методика, приета до 15 юни 2020 г. от Министерския съвет по предложение на министъра на туризма.
(6) На лице, което не изпълни задължение по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер на 50 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - наказанието е имуществената санкция в размер на 100 000 лв.
(7) Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от министъра на туризма. Наказателните постановления се издават от министърът на туризма или оправомощени от него лица.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на нар. пр. Валери Симеонов, Христиан Митев и Борис Ячев:
§ 13 се изменя и придобива следната редакция:
„§ 13. (1) Концедентът или министърът на туризма намалява от 50 на сто до 100 на сто размера на концесионно или наемно възнаграждение, дължимо за 2020г. по действащи договори за концесия или наем на морски плаж или по договори, които ще влязат в сила през 2020г.
(2) Концесионерите или наемателите по концесионни или наемни договори за морски плаж предоставят на посетителите на морския плаж плажните принадлежности по смисъла на § 1, т. 6 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие по цени намалени с не по-малко от 50 на сто от цените за сезон 2019г. или от максималните по съответния договор.
(3) Сроковете по действащите концесионни и наемни договори на морски плажове или на тези, които ще влязат в сила през 2020г., могат да бъдат удължени с подходящ срок до една година, независимо дали се надвишават нормативно установените максимални срокове за действие на тези договори.
(4) При неизпълнение от концесионера или наемателя на задължението по ал. 2, същия заплаща в пълен размер дължимото концесионно или наемно възнаграждение и му се налага имуществена санкция в размер на концесионното съответно наемното възнаграждение.
(5) Отношенията между страните в случаите по ал. 1, 2, 3 и 4 се уреждат с допълнително споразумение към договорите, което се сключва до края на 2020г.
(6) Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от министъра на туризма. Наказателните постановления се издават от министъра на туризма или оправомощени от него длъжностни лица.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 23:
§ 23. (1) За летен сезон 2020 г., считано от 1 юни 2020 г., концесионерът и наемателят по действащ договор за концесия за морски плаж, съответно за наем на морски плаж предоставя на посетителите на плажа плажните принадлежности по смисъла на § 1, т. 6, предложение първо и второ от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие на цени, намалени с не по-малко от 50 на сто от цените за сезон 2019 г. или от максималните по съответния договор.
(2) В срок до 25 май 2020 г. концесионерът, съответно наемателят уведомява министъра на туризма за цените на плажните принадлежности за летен сезон 2020 г. в съответствие с ал. 1. В срок до 30 май 2020 г. министърът на туризма уведомява концесионера или наемателя в съответствие с методиката по ал. 6 за намалението на размера на дължимото концесионно възнаграждение или на наемната цена за 2020 г., което да съответства на намалението на цените на плажните принадлежности по ал. 1. Концесионерът заплаща концесионното си възнаграждение за 2020 г. до 30 ноември 2020 г.
(3) В случаите по ал. 2 по предложение на министъра на туризма Министерският съвет с решение намалява размера на дължимото концесионно възнаграждение за 2020 г., а министърът на туризма със заповед намалява размера на дължимата наемна цена за 2020 г. Когато възнаграждението или цената е вече заплатена изцяло или частично, съответната намалена част се приспада от концесионното възнаграждение, съответно от наемната цена за 2021 г.
(4) В съответствие с решението или заповедта по ал. 3 министърът на туризма и концесионерът, съответно наемателят сключват допълнително споразумение към концесионния договор или договора за наем.
(5) Срокът на концесията или наема може да се удължава по предложение на концесионера, съответно наемателя със срок не по-дълъг от една година, независимо дали се надвишава нормативно установения максимален срок за съответния вид договори, като концедентът или наемодателят може мотивирано да приеме или откаже предложението. Министърът на туризма и концесионерът, съответно наемателят сключват допълнително споразумение към концесионния договор или договора за наем.
(6) Намаляването на дължимото концесионно възнаграждение или на наемната цена, което да съответства на намалението на плажните принадлежности, както и удължаването на срока на концесията или наема, се определят с методика, приета до 23 май 2020 г. от Министерския съвет по предложение на министъра на туризма.
(7) На лице, което не изпълни задължение по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер на 50 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - наказанието е имуществена санкция в размер на 100 000 лв. Повторно нарушение е нарушение, извършено в 4-месечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение за същия морски плаж.
(8) Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от министъра на туризма. Наказателните постановления се издават от министъра на туризма или оправомощени от него длъжностни лица.

Предложение на нар. пр. Красимир Ципов и група народни представители:
Създават се нов § 13а – 13г:
§ 13а. (1) Концедентът по договор за концесия за морски плаж може да предложи отсрочване, намаляване или пренасочване на част или на всички инвестиции, които концесионерът трябва да направи за 2020 и 2021 г. съгласно концесионния договор, съответно да направи нови, а концедентът мотивирано да приеме или откаже предложението.
(2) Договорите по ал. 1 се изменят с подписване на допълнително споразумение между страните, което се сключва до 31 декември 2020 г ., и с приемане на решение от концедента, освен в случаите по чл. 8х, ал. 13 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
§ 13б. (1) На територията на морските плажове през 2020 г. се допуска към обектите по чл. 10, ал. 4, т. 2, буква "б" от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ползването на допълнителна търговска площ на морския плаж извън площта по чл. 10, ал. 7 от същия закон, но не повече от 4 на сто от площта на морския плаж.
(2) Който наруши разпоредбите на ал. 1 се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. При повторно извършено нарушение наказанието е глоба от 2000 до 6000 лв. или имуществена санкция от 4000 до 40 000 лв.
(3) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на туризма. Наказателните постановления се издават от министъра на туризма или оправомощени от него длъжностни лица
§ 13в. През 2020 г. на територията по чл. 10, ал. 4, т. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие концесионерът или наемателят може да обособи за зони, с оглед превенция и контрол на потока на посетителите след одобрение на схеми от министъра на туризма.
§ 13г. През 2020 г. на територията на охраняемите морски плажове на разкритите спасителни постове личният състав на всеки пост може да се намали до един спасител.
§ 13д. (1) Срокът на действие на удостоверенията за категоризиране на места за настаняване клас А и клас Б, заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване), туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към тях заведения за хранене, чиято категоризация съгласно Закона за туризма изтича през 2020 г., се удължава до 31 декември 2020 г.
(2) Срокът на действие на удостоверенията за сертифициране на балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични центрове, за обектите чиято сертификация съгласно Закона за туризма изтича през 2020 г., се удължава до 31 декември 2020 г.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на нар.пр. Хамид Хамид по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС:
В § 13б, ал. 1 и 2 думите „през 2020 г.“ се заменят със „след 1 септември 2019“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създадат § 24 -28:
§ 24. (1) Концесионерът по договор за концесия за морски плаж може да предложи отсрочване, намаляване или пренасочване на част или на всички инвестиции, които трябва да направи за 2020 и 2021 г. съгласно концесионния договор, съответно да предложи нови инвестиции, а концедентът мотивирано да приеме или откаже предложението.
(2) Договорите по ал. 1 се изменят с подписване на допълнително споразумение между страните, което се сключва до 31 декември 2020 г., и с приемане на решение от концедента, освен в случаите по чл. 8х, ал. 13 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
§ 25. (1) За летен сезон 2020 г. на територията на морските плажове през 2020 г. се допуска към обектите по чл. 10, ал. 4, т. 2, буква "б" от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ползването на допълнителна търговска площ на морския плаж извън площта по чл. 10, ал. 7 от същия закон, но не повече от 4 на сто от площта на морския плаж.
(2) На лице, което наруши разпоредбата на ал. 1, се налага глоба от 1000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. При повторно извършено нарушение глобата е от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция е от 4000 до 40 000 лв. Повторно нарушение е нарушение, извършено в 4-месечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение за същия морски плаж.
(3) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на туризма. Наказателните постановления се издават от министъра на туризма или оправомощени от него длъжностни лица.
§ 26. През 2020 г. на територията по чл. 10, ал. 4, т. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие концесионерът или наемателят може да обособи зони с цел превенция и контрол на потока на посетителите след одобрение на схеми от министъра на туризма.
§ 27. През 2020 г. на територията на охраняемите морски плажове на разкритите спасителни постове личният състав на всеки пост може да се намали до един спасител.
§ 28. (1) Срокът на действие на удостоверенията за категоризиране на места за настаняване клас А и клас Б, заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване), туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към тях заведения за хранене, чиято категоризация съгласно Закона за туризма изтича след 1 септември 2019 г., се удължава до 31 декември 2020 г.
(2) Срокът на действие на удостоверенията за сертифициране на балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични центрове, за обектите чиято сертификация съгласно Закона за туризма изтича след 1 септември 2019 г., се удължава до 31 декември 2020 г.

§ 14. В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. (ДВ, бр. 99 от 2019 г.), в Преходните и заключителните разпоредби в § 12, ал. 1 и 2 думите „не по-късно от 30 юни 2020 г., а за помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания, изработени по поръчка“ се заличават.

Предложение на нар. пр. Даниела Дариткова:
В § 14 накрая да се добави „а думата „октомври“ се заменя с „декември“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 29:
§ 29. В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. (ДВ, бр. 99 от 2019 г.) в преходните и заключителните разпоредби в § 12, ал. 1 и 2 думите „не по-късно от 30 юни 2020 г., а за помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания, изработени по поръчка“ се заличават, а думата „октомври“ се заменя с „декември“.

Предложение на нар. пр. Корнелия Нинова и група народни представители:
Създава се § 14а:
„§ 14. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. (обн. ДВ. бр. 99 от 2019 г., изм. ДВ€ бр. 34 от 2020 г.) в чл. 11 числото „9,00“ се заменя с „17,00“.“.
Комисията не подкрепя предложението.
§ 15. В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.; попр., бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28, 74, 93, 99 и 103 от 2005 г., бр. 21, 41 и 106 от 2006 г., бр. 84 от 2007 г., бр. 19, 42 и 74 от 2009 г., бр. 13, 50 и 97 от 2010 г., бр. 25 и 54 от 2011 г., бр. 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 16 от 2016 г., бр. 7, 28, 88, 94 и 103 от 2018 г., бр. 47 и 100 от 2019 г. и бр. 26 от 2020 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 23а, ал. 3, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и ограничаването на дейността в изпълнение на противоепидемични мерки, определени със закон или въведени с акт на държавен орган“.
2. В чл. 31, ал. 2 се създава т. 15:
„15. програми и проекти за подпомагане на дейци на културата и изкуството, упражняващи свободни професии.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 30.

§ 16. В Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. 19 от 2009 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2009 г. - бр. 80 от 2009 г.; изм., бр. 92 и 93 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 54 от 2011 г., бр. 15, 38, 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 16 , 52 и 74 от 2016 г., бр. 96 от 2017 г., бр. 7, 77, 89 и 98 от 2018 г., бр. 1 и 62 от 2019 г. и бр. 21 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 186, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „както и в изпълнение на противоепидемични мерки, определени със закон или въведени с акт на държавен орган“.
2. В чл. 187, ал. 4 думите „за посещение един ден месечно“ се заменят със „за категории посетители, определени в правилника за устройството и дейността на съответния музей“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 31.

§ 17. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36 и 65 от 2006 г.; попр., бр. 66 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г., бр. 26, 49, 53 и 98 от 2014 г., бр. 12, 14, 17, 58, 61, 95 и 101 от 2015 г., бр. 15, 51, 52 и 95 от 2016 г., бр. 12, 58 и 96 от 2017 г., бр. 55, 77, 98 и 103 от 2018 г., бр. 17, 25 и 61 от 2019 г. и бр. 21 от 2020 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 118, ал. 2:
а) създава се нова т. 5:
„5. свободното движение на необходимите химикали за обработка на питейните и отпадъчните води, при процесите за пречистването им, в т.ч. внос през държавната граница;“
б) досегашните т. 5, 6 и 7 стават съответно т. 6, 7 и 8.
2. В чл. 127 се създава ал. 4:
„(4) Пречиствателните станции за битово-фекални отпадъчни води се осигуряват със пречиствателни съоръжения/инсталации за обеззаразяване. Обеззаразяване се извършва преди заустване в повърхностни води и Черно море при възникнала необходимост по преценка на органите на Министерството на здравеопазването. Задължително обеззаразяване се извършва преди заустване в Черно море по време на курортния сезон.“
3. В чл. 131 се създава ал. 3:
„(3) При настъпило аварийно замърсяване с непречистени битово-фекални отпадъчни води или в период на пандемия:
1. утайките от пречиствателни станции за пречистване на битово-фекални отпадъчни води, които се използват в земеделието, се прилагат в почвата най-малко след 30 дни времепрестой извън пречиствателните съоръжения;
2. води, използвани в съответствие с Наредба № 18 от 2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури, когато са замърсени с непречистени битово-фекални отпадъчни води, се използват за напояване на земеделските култури най-малко 48 часа след смесването им с тези води.“
4. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 101:
„101. „Химикали за обработка на питейните и отпадъчните води при процесите за пречистването им“ са флокуланти, коагуланти, биоциди използвани за обеззаразяване/дезинфекция и други, предназначени за пречиствателните станции/съоръжения за питейни води и пречиствателните станции за отпадъчни води.“

Предложение на нар. пр. Красимир Ципов и група народни представители:
Параграф 17 се изменя така:
§ 17. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36 и 65 от 2006 г.; попр., бр. 66 от 2006 г.; изм., бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г., бр. 26, 49, 53 и 98 от 2014 г., бр. 12, 14, 17, 58, 61, 95 и 101 от 2015 г., бр. 15, 51, 52 и 95 от 2016 г., бр. 12, 58 и 96 от 2017 г., бр. 55, 77, 98 и 103 от 2018 г., бр. 17, 25 и 61 от 2019 г. и бр. 21 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 118, ал. 2:
а) създава се нова т. 5:
„5. свободното движение на необходимите химикали за обработка на питейните и отпадъчните води, при процесите за пречистването им, в т.ч. внос през държавната граница;“
б) досегашните т. 5, 6 и 7 стават съответно т. 6, 7 и 8.
2. В чл. 127 се създава ал. 4:
„(4) Пречиствателните станции за отпадъчни води на населените места, селищните и курортните образувания се осигуряват с пречиствателни съоръжения/инсталации за обеззаразяване. Обеззаразяване се извършва преди заустване в повърхностни води и Черно море при възникнала необходимост по преценка на органите на Министерството на здравеопазването. Задължително обеззаразяване се извършва преди заустване в Черно море по време на курортния сезон.“
3. В чл. 131 се създава ал. 3:
„(3) При настъпило аварийно замърсяване с непречистени битови отпадъчни води или при обявена извънредна епидемична обстановка:
1. утайките от пречиствателни станции за отпадъчни води на населените места, селищните и курортните образувания, които се използват в земеделието, се прилагат в почвата най-малко след 30 дни времепрестой извън пречиствателните съоръжения;
2. води, използвани в съответствие с Наредба № 18 от 2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури, когато са замърсени с непречистени отпадъчни води, се използват за напояване на земеделските култури най-малко 48 часа след смесването им с тези води.“
4. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 101:
„101. „Химикали за обработка на питейните и отпадъчните води при процесите за пречистването им“ са флокуланти, коагуланти, биоциди използвани за обеззаразяване/дезинфекция и други, предназначени за пречиствателните станции/съоръжения за питейни води и пречиствателните станции за отпадъчни води.“
5. В чл. 148а ал. 6 се отменя.
Комисията подкрепя предложението.


Предложение на нар. пр. Даниела Дариткова:
В § 17 т. 3, в чл. 131, ал. 3 в текста преди т. 1 думите „в период на пандемия" да се заменят с „при извънредна епидемична обстановка“.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 32:
§ 32. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36 и 65 от 2006 г.; попр., бр. 66 от 2006 г.; изм., бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г., бр. 26, 49, 53 и 98 от 2014 г., бр. 12, 14, 17, 58, 61, 95 и 101 от 2015 г., бр. 15, 51, 52 и 95 от 2016 г., бр. 12, 58 и 96 от 2017 г., бр. 55, 77, 98 и 103 от 2018 г., бр. 17, 25 и 61 от 2019 г. и бр. 21 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 118, ал. 2:
а) създава се нова т. 5:
„5. свободното движение на необходимите химикали за обработка на питейните и отпадъчните води, при процесите за пречистването им, в т.ч. внос през държавната граница;“
б) досегашните т. 5, 6 и 7 стават съответно т. 6, 7 и 8.
2. В чл. 127 се създава ал. 4:
„(4) Пречиствателните станции за отпадъчни води на населените места, селищните и курортните образувания се осигуряват с пречиствателни съоръжения/инсталации за обеззаразяване. Обеззаразяване се извършва преди заустване в повърхностни води и Черно море при възникнала необходимост по преценка на органите на Министерството на здравеопазването. Задължително обеззаразяване се извършва преди заустване в Черно море по време на курортния сезон.“
3. В чл. 131 се създава ал. 3:
„(3) При настъпило аварийно замърсяване с непречистени битови отпадъчни води или при обявена извънредна епидемична обстановка:
1. утайките от пречиствателни станции за отпадъчни води на населените места, селищните и курортните образувания, които се използват в земеделието, се прилагат в почвата най-малко след 30 дни времепрестой извън пречиствателните съоръжения;
2. води, използвани в съответствие с Наредба № 18 от 2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури, когато са замърсени с непречистени отпадъчни води, се използват за напояване на земеделските култури най-малко 48 часа след смесването им с тези води.“
4. В чл. 148а ал. 6 се отменя.
5. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 101:
„101. „Химикали за обработка на питейните и отпадъчните води при процесите за пречистването им“ са флокуланти, коагуланти, биоциди използвани за обеззаразяване/дезинфекция и други, предназначени за пречиствателните станции/съоръжения за питейни води и пречиствателните станции за отпадъчни води.“

Предложение на нар. пр. Корнелия Нинова и група народни представители:
Създава се § 17а:
„§ 17а. В Закона за данък върху добавена стойност (обн. ДВ. бр. 63 от 2006 г., изм. ДВ. бр. 86, 105 и 108 от 2006 г., изм. ДВ. бр. 37, 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., изм. ДВ. бр. 106 от 2008 г., изм. ДВ. бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., изм. … ДВ. бр. 18 от 2020 г.) в чл. 66, ал. 2 след думата „ставка“ се добавя „храни, за лекарствени продукти, включени в позитивния списък по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани със средства от бюджета на НЗОК, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, както и“.“.
Комисията не подкрепя предложението.
§ 18. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г., бр. 7, 17, 33, 96 и 100 от 2019 г. и бр. 9, 14, 18 и 28 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 47:
а) ал. 1, т. 11 думите „производство и складиране“ се заменят с „производство и/или складиране“;
б) създават се ал. 7-11:
„(7) Данъчен склад не може да бъде обект, който обхваща нефтопродуктопровод и свързана/присъединена към него повече от една база/обект за складиране и/или производство на енергийни продукти.
(8) Алинея 7 не се прилага в случаите на нефтопродуктопровод - част от данъчен склад, в който има производствена инсталация за преработка на нефт.
(9) В случаите, когато нефтопродуктопроводът е разположен на територията на повече от едно митническо учреждение, за него се издава отделен лиценз за управление на данъчен склад. Помпените съоръжения, необходими за функциониране на нефтопродуктопровода, се считат за част от данъчния склад.
(10) В случаите по ал. 9 свързаните с нефтопродуктопровода бази/обекти за съхранение и/или производство на енергийни продукти са отделни данъчни складове.
(11) При издаване на лиценз за управление на данъчен склад по
ал. 9 се отчита съответната специфика.“
2. В чл. 52, ал. 1:
а) точка 6 се изменя така:
„6. използва средства за измерване и контрол на местата за въвеждане или извеждане на енергийни продукти от и към нефтопровода или нефтопродуктопровода - част от данъчния склад, и към и от местата за производство и/или складиране в случаите на производствена инсталация за преработка на нефт, разположена в данъчен склад, с прилежащите към нея места за производство и/или складиране;”
б) създава се т. 7:
„7. използва средства за измерване и контрол на входа и изхода на помпените съоръжения, необходими за функциониране на нефтопродуктопровода, в случаите по чл. 47, ал. 9.“

Предложение на нар. пр. Георги Гьоков:
Параграф 18 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на нар. пр. Александър Иванов:
§ 18. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г., бр. 7, 17, 33, 96 и 100 от 2019 г. и бр. 9, 14, 18 и 28 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 47:
а) ал. 1, т. 11 думите „производство и складиране“ се заменят с „производство и/или складиране“;
б) създават се ал. 7-11:
„(7) Данъчен склад не може да бъде обект, който обхваща:
1. нефтопродуктопровод и свързана/присъединена към него повече от една база/обект за складиране и/или производство на енергийни продукти.
2. нефтопровод и нефтопродуктопровод със свързани/присъединени към тях повече от една база/обект за складиране и/или производство на енергийни продукти.
(8) В случаите по ал. 7, т. 2, при наличие на производствена инсталация за преработка на нефт свързаните с нея нефтопровод и нефтопродуктопровод са неразделна част от съответния данъчен склад.
(9) В случаите, когато нефтопродуктопроводът е разположен на територията на повече от едно митническо учреждение, за него се издава отделен лиценз за управление на данъчен склад. Помпените съоръжения, необходими за функциониране на нефтопродуктопровода, се считат за част от данъчния склад.
(10) В случаите по ал. 9 свързаните с нефтопродуктопровода бази/обекти за съхранение и/или производство на енергийни продукти са отделни данъчни складове.
(11) При издаване на лиценз за управление на данъчен склад по
ал. 8 и 9 се отчита съответната специфика.“
2. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
а) В ал. 1:
аа) точка 6 се отменя:
бб) създава се т. 7:
„7. използва средства за измерване и контрол на входа и изхода на помпените съоръжения, необходими за функциониране на нефтопродуктопровода, в случаите по чл. 47, ал. 9.“
б) В ал. 2, т. 1 се отменя.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 33:
§ 33. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г., бр. 7, 17, 33, 96 и 100 от 2019 г. и бр. 9, 14, 18 и 28 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 47:
а) в ал. 1, т. 11 думите „производство и складиране“ се заменят с „производство и/или складиране“;
б) създават се ал. 7-11:
„(7) Данъчен склад не може да бъде обект, който обхваща:
1. нефтопродуктопровод и свързана/присъединена към него повече от една база/обект за складиране и/или производство на енергийни продукти;
2. нефтопровод и нефтопродуктопровод със свързани/присъединени към тях повече от една база/обект за складиране и/или производство на енергийни продукти.
(8) В случаите по ал. 7, т. 2, при наличие на производствена инсталация за преработка на нефт свързаните с нея нефтопровод и нефтопродуктопровод са неразделна част от съответния данъчен склад.
(9) В случаите, когато нефтопродуктопроводът е разположен на територията на повече от едно митническо учреждение, за него се издава отделен лиценз за управление на данъчен склад. Помпените съоръжения, необходими за функциониране на нефтопродуктопровода, се считат за част от данъчния склад.
(10) В случаите по ал. 9 свързаните с нефтопродуктопровода бази/обекти за съхранение и/или производство на енергийни продукти са отделни данъчни складове.
(11) При издаване на лиценз за управление на данъчен склад по ал. 8 и 9 се отчита съответната специфика.“
2. В чл. 52:
а) в ал. 1:
аа) точка 6 се отменя;
бб) създава се т. 7:
„7. използва средства за измерване и контрол на входа и изхода на помпените съоръжения, необходими за функциониране на нефтопродуктопровода, в случаите по чл. 47, ал. 9.“ ;
б) в ал. 2 т. 1 се отменя.

§ 19. (1) Лицата, попадащи в обхвата на чл. 47, ал. 9 и 10 от Закона за акцизите и данъчните складове, привеждат дейността си в съответствие със същия закон, като за целта в едномесечен срок от влизането в сила на този закон подават уведомление до директора на Агенция „Митници“ за промяна на вече издадени лицензи за отделяне на нефтопродуктопровод/нефтопродуктопроводи и за издаване на самостоятелен/самостоятелни лиценз/лицензи за отделените от данъчния склад бази. В уведомлението се съдържа информация и се прилагат необходимите документи за издаване на лиценз за управление на данъчен склад в съответствие с изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове.
(2) Когато е необходимо изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на решение за промяна и лиценз/лицензи за управление на данъчен склад, лицето, подало уведомление по ал. 1, може да поиска спиране на производството за срок до един месец, като посочва причините за спирането. Искането може да бъде подадено в 14-дневен срок от подаването на уведомлението по ал. 1, съответно в срока за отстраняване на нередовностите при наличие на такива.
(3) Решението за промяна и издаденият/издадените лиценз/лицензи във връзка с подадено уведомление по ал. 1 се връчват едновременно.
(4) Обезпеченията за данъчния/данъчните склад/складове по подаденото искане по ал. 1, се представят преди издаването на лиценза/лицензите.
(5) Установените от митническите органи наличности на акцизни стоки към датата на връчването на актовете по ал. 3 се вписват в материалната отчетност на съответните данъчни складове и не се считат за освободени за потребление, като за целта се регистрират електронни административни документи.
(6) В случай че не е подадено уведомление в срока по ал. 1, лицензът, попадащ в обхвата на чл. 47, ал. 9 и 10 от Закона за акцизите и данъчните складове, се прекратява.
(7) До издаването на съответния акт на директора на Агенция „Митници“ относно привеждане в съответствие с чл. 47, ал. 9 и 10 от Закона за акцизите и данъчните складове лицата, подали уведомление по ал. 1, продължават дейността си като лицензирани складодържатели, но не по-късно от 30 ноември 2020 г.

Предложение на нар. пр. Георги Гьоков:
Параграф 19 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на нар. пр. Александър Иванов:
§ 19. (1) Лицата, попадащи в обхвата на чл. 47, ал. 7 - 10 от Закона за акцизите и данъчните складове, привеждат дейността си в съответствие със същия закон, като за целта в едномесечен срок от влизането в сила на този закон подават уведомление до директора на Агенция „Митници“ за:
1. промяна на вече издадени лицензи за отделяне на нефтопродуктопровод/нефтопродуктопроводи и за издаване на самостоятелен/самостоятелни лиценз/лицензи за отделените от данъчния склад бази;
2. промяна на вече издадени лицензи, в обхвата на които попада производствена инсталация за преработка на нефт и свързаните с нея нефтопровод и нефтопродуктопровод и за издаване на самостоятелен/самостоятелни лиценз/лицензи.
(2) В уведомлението се съдържа информация и се прилагат необходимите документи за издаване на лиценз за управление на данъчен склад в съответствие с изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове.
(3) Когато е необходимо изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на решение за промяна и лиценз/лицензи за управление на данъчен склад, лицето, подало уведомление по ал. 1, може да поиска спиране на производството за срок до един месец, като посочва причините за спирането. Искането може да бъде подадено в 14-дневен срок от подаването на уведомлението по ал. 1, съответно в срока за отстраняване на нередовностите при наличие на такива.
(4) Решението за промяна и издаденият/издадените лиценз/лицензи във връзка с подадено уведомление по ал. 1, т. 1 или 2 се връчват едновременно.
(5) Обезпеченията за данъчния/данъчните склад/складове по подаденото искане по ал. 1, се представят преди издаването на лиценза/лицензите.
(6) Установените от митническите органи наличности на акцизни стоки към датата на връчването на актовете по ал. 5 се вписват в материалната отчетност на съответните данъчни складове и не се считат за освободени за потребление, като за целта се регистрират електронни административни документи.
(7) В случай че не е подадено уведомление в срока по ал. 1, лицензът, попадащ в обхвата на чл. 47, ал. 7 - 10 от Закона за акцизите и данъчните складове, се прекратява.
(8) До издаването на съответния акт на директора на Агенция „Митници“ относно привеждане в съответствие с чл. 47, ал. 7 - 10 от Закона за акцизите и данъчните складове лицата, подали уведомление по ал. 1, продължават дейността си като лицензирани складодържатели, но не по-късно от 30 ноември 2020 г.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 34:
§ 34. (1) Лицата, попадащи в обхвата на чл. 47, ал. 7 - 10 от Закона за акцизите и данъчните складове, привеждат дейността си в съответствие със същия закон, като за целта в едномесечен срок от влизането в сила на този закон подават уведомление до директора на Агенция „Митници“ за:
1. промяна на вече издадени лицензи за отделяне на нефтопродуктопровод/нефтопродуктопроводи и за издаване на самостоятелен/самостоятелни лиценз/лицензи за отделените от данъчния склад бази;
2. промяна на вече издадени лицензи, в обхвата на които попада производствена инсталация за преработка на нефт и свързаните с нея нефтопровод и нефтопродуктопровод и за издаване на самостоятелен/самостоятелни лиценз/лицензи.
(2) В уведомлението се съдържа информация и се прилагат необходимите документи за издаване на лиценз за управление на данъчен склад в съответствие с изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове.
(3) Когато е необходимо изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на решение за промяна и лиценз/лицензи за управление на данъчен склад, лицето, подало уведомление по ал. 1, може да поиска спиране на производството за срок до един месец, като посочва причините за спирането. Искането може да бъде подадено в 14-дневен срок от подаването на уведомлението по ал. 1, съответно в срока за отстраняване на нередовностите при наличие на такива.
(4) Решението за промяна и издаденият/издадените лиценз/лицензи във връзка с подадено уведомление по ал. 1, т. 1 или 2 се връчват едновременно.
(5) Обезпеченията за данъчния/данъчните склад/складове по подаденото искане по ал. 1, се представят преди издаването на лиценза/лицензите.
(6) Установените от митническите органи наличности на акцизни стоки към датата на връчването на актовете по ал. 4 се вписват в материалната отчетност на съответните данъчни складове и не се считат за освободени за потребление, като за целта се регистрират електронни административни документи.
(7) В случай че не е подадено уведомление в срока по ал. 1, лицензът, попадащ в обхвата на чл. 47, ал. 7 - 10 от Закона за акцизите и данъчните складове, се прекратява.
(8) До издаването на съответния акт на директора на Агенция „Митници“ относно привеждане в съответствие с чл. 47, ал. 7 - 10 от Закона за акцизите и данъчните складове лицата, подали уведомление по ал. 1, продължават дейността си като лицензирани складодържатели, но не по-късно от 30 ноември 2020 г.

§ 20. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 96 от 2019 г.; изм., бр. 18 от 2020 г.) в § 38 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „В тримесечен срок от влизането в сила на този закон“ се заменят с „В едномесечен срок след отмяната на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.“.
2. В ал. 4 думата „тримесечен“ се заменя с „едномесечен“.
3. В ал. 5 думата „тримесечен“ се заменя с „двумесечен“.

Предложение на нар. пр. Георги Гьоков:
Параграф 20 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 35.
§ 21. За срок до два месеца след отмяната на извънредното положение Агенцията по заетостта превежда компенсация в размер
290,00 лв. за определени категории лица, подлежащи на осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване, съгласно критерии и условия, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител/самоосигуряващо се лице. Средствата са за сметка на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 36.

Предложение на нар. пр. Корнелия Нинова и група народни представители:
Създава се § 21а:
„§ 21а. В срок до 31 май 2020 г. министърът на земеделието, храните и горите предприема необходимите действия и извършва промени в съответните наредби, осигуряващи:
1. Безвъзмездна финансова помощ в размер на 50 млн. лв. за зеленчукопроизводители, овощари и животновъди.
2. Безлихвени кредити за оборотни средства с минимум 6-месечен гратисен период за зеленчукопроизводители, овощари и животновъди.
3. Безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за подкрепа на микропредприятия със седалище или клон в община от селски район за преодоляване на икономическите последствия от пандемията на COVID – 19.“.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на нар. пр. Красимир Ципов и група народни представители:
Създава се § 21а:
§.. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г., бр. 30 и 69 от 2006 г., бр. 61 и 63 от 2007 г., бр. 54 и 108 от 2008 г., бр. 6, 14, 35, 42 и 44 от 2009 г., бр. 15 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 32 от 2011 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 36 от 2011 г.; изм., бр. 57 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г. бр. 15 от 2013 г., бр. 1, 19 и 53 от 2014 г., бр. 39, 43 и 51 от 2016 г., бр. 9, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7, 21, 24 и 47 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г.) в чл. 58а, ал. 2 числото „50“ се заменя с „80‘.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде § 37:
§ 37. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г., бр. 30 и 69 от 2006 г., бр. 61 и 63 от 2007 г., бр. 54 и 108 от 2008 г., бр. 6, 14, 35, 42 и 44 от 2009 г., бр. 15 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 32 от 2011 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 36 от 2011 г.; изм., бр. 57 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г. бр. 15 от 2013 г., бр. 1, 19 и 53 от 2014 г., бр. 39, 43 и 51 от 2016 г., бр. 9, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7, 21, 24 и 47 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г.) в чл. 58а, ал. 2 числото „50“ се заменя с „80“.

Предложение на нар. пр. Александър Иванов:
В преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се създава нов § .. и § ..:
§ .. (1) До края на 2020 г. министърът на финансите може да отпуска безлихвени заеми за сметка на централния бюджет със срок на възстановяване, не по-дълъг от края на 2021 г., на общини във връзка с изпълнението на противоепидемични мерки на територията на общината по чл. 63 от Закона за здравето или при временни касови разриви по бюджета на общината в резултат на занижена събираемост на данъка върху недвижимите имоти, данъка върху превозните средства и таксата за битови отпадъци към същия период на 2019 г.
(2) Заемите по ал. 1 се отпускат въз основа на мотивирано искане от кмета на общината и решение на общинския съвет, като чл. 103, ал. 5 от Закона за публичните финанси и чл. 14 и 15 от Закона за общинския дълг не се прилагат.
(3) За заемите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 105 и чл. 106 от Закона за публичните финанси.
§ ... Предоставеният до 20 януари 2020 г. трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища по чл. 53, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. може да бъде ползван за извършване на разходи от общината за изпълнение на противоепидемични мерки на територията на общината по чл. 63 от Закона за здравето.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създадат § 38 и 39:
§ 38. (1) До края на 2020 г. министърът на финансите може да отпуска безлихвени заеми за сметка на централния бюджет със срок на възстановяване, не по-дълъг от края на 2021 г., на общини във връзка с изпълнението на противоепидемични мерки на територията на общината по чл. 63 от Закона за здравето или при временни касови разриви по бюджета на общината в резултат на занижена събираемост на данъка върху недвижимите имоти, данъка върху превозните средства и таксата за битови отпадъци спрямо същия период на 2019 г.
(2) Заемите по ал. 1 се отпускат въз основа на мотивирано искане от кмета на общината и решение на общинския съвет, като чл. 103, ал. 5 от Закона за публичните финанси и чл. 14 и 15 от Закона за общинския дълг не се прилагат.
(3) За заемите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 105 и чл. 106 от Закона за публичните финанси.
§ 39. Предоставеният до 20 януари 2020 г. трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища по чл. 53, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. може да бъде ползван за извършване на разходи от общината за изпълнение на противоепидемични мерки на територията на общината по чл. 63 от Закона за здравето.

Предложение на нар. пр. Ивелина Василева и група народни представители:
1. Създава се нов § 22:
§ 22. (1) Дължимите месечни отчисления за 2020 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците за периода от 1 март 2020 г. до 30 ноември 2020 г. се внасят от собственика на депото по съответната банковата сметка по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците в срок до 31 декември 2020 г.
(2) За периода от 1 март до 31 декември 2020 г. не се начисляват лихви върху дължимите суми за месечни отчисления по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците.
2. Параграф 22 става § 23.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на нар.пр. Анна Александрова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС:
В § 41 ал. 3 се изменя така:
„(3) Дължимите месечни отчисления за 2020 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците за периода от 1 март 2020 г. до 30 ноември 2020 г. се внасят в срок до 31 декември 2020 г.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създадат § 40 и 41:
§ 40. (1) За 2020 г. в разходите по чл. 62, т. 3 от Закона за местните данъци и такси може да бъдат включени и разходи за изпълнение на мерки по чл. 63 от Закона за здравето, извършени на територии за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
(2) Разходите по ал. 1 се осигуряват чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци.
§ 41. (1) До 31 декември 2020 г., до 30 на сто от натрупаните средства по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците може да се разходват за прилагане на мерки по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето, свързани с изпълнението на изискванията на Закона за управление на отпадъците.
(2) Разходването на средствата по ал. 1 се извършва по решение на общинските съвети след одобрение на министъра на околната среда и водите.
(3) Дължимите месечни отчисления за 2020 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците за периода от 1 март 2020 г. до 30 ноември 2020 г. се внасят в срок до 31 декември 2020 г.
(4) За периода от 1 март до 31 декември 2020 г. не се начисляват лихви върху дължимите суми за месечни отчисления по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците.
Предложение на нар. пр. Хамид Хамид:
В Преходните и допълнителните разпоредби се добавя нов § ..със следния текст:
„Разпоредбата на чл. 82, ал. 9 се прилага от 01.01.2016 г.“
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създадат § 42 и 43:
§ 42. През 2020 г. забраната за извършване на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие по чл. 15 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие е от 15 юни до 1 октомври.
§ 43. (1) До 31 октомври 2020 г. безработни лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за социално подпомагане и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от същия закон, може да сключват трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа за срок не повече от 120 дни, като това време не се признава за трудов стаж.
(2) Трудовият договор по ал. 1 е с нормална продължителност на работното време за деня до 8 часа, като страните по него може да уговарят работа за 4 или 6 часа.
(3) При сключване и при прекратяване на трудовия договор по ал. 1 не се прилагат чл. 62, ал. 3 и 4, чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 128а, ал. 3 от Кодекса на труда.
(4) Трудовият договор по ал. 1 съдържа данни за страните, място на работа, наименование на длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дните и месеца на изпълнение на работата, продължителност на работното време, начало и край на работния ден и данни, служебно вписани от инспекцията по труда, регистрирала съответния образец.
(5) Трудовият договор по ал. 1 се изготвя по образец, утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика, и се публикува на електронната страница на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда".
(6) Работодателят - регистриран земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители или регистриран тютюнопроизводител по реда на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, може да получи регистрирани образци на трудовите договори по ал. 1.
(7) Образците на трудовите договори по ал. 7 може да се получат в съответната дирекция "Инспекция по труда" от регистрирания земеделски стопанин или тютюнопроизводител лично или по електронен път.
(8) Трудовото възнаграждение се изплаща в деня на изтичане на срока на трудовия договор по ал. 1 срещу разписка, неразделна част от него.
(9) Осигурителните вноски за социално и здравно осигуряване за лицата по ал. 1 се внасят от осигурителите, сключили договор по ал. 1, в сроковете по чл. 7, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и по чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.
(10) Лицата по ал. 1 запазват правото си на месечна помощ по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване за времето, през което имат сключен договор по ал. 1.

§ 22. Законът влиза в сила от 14 май 2020 г., с изключение на § 18, 19 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 44:
§ 44. Законът влиза в сила от 14 май 2020 г., с изключение на § 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА