Доклад на комисия

---

С ТА Н О В И Щ Е
Вх.№ 053-03-30/24.06.2020 г.

Относно: Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г., № 011-00-8, внесен от Висшия съдебен съвет на 29.05.2020 г.

На свое заседание, проведено на 17 юни 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г., № 011-00-8, внесен от Висшия съдебен съвет на 29.05.2020 г.
На заседанието присъстваха г-н Боян Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет, г-н Данаил Кирилов – министър на правосъдието и г-н Иван Гешев – главен прокурор на Република България.
Докладът за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г. беше представен от г-н Гешев.
Докладът съдържа обобщени данни за дейността на Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, Националното бюро на България в Евроджъст, Специализираната прокуратура, Апелативната специализирана прокуратура, Военно-окръжните прокуратури, Военно-апелативните прокуратури и прокуратурите в страната с обща компетентност. Той съдържа обобщени данни и за дейността на разследващите полицаи, разследващите военни полицаи и разследващите митнически инспектори.
В доклада е представена информация относно решенията по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и предприетите мерки в изпълнение на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека, както и данните от годишния отчет на Бюрото по защита при главния прокурор. Анализирани са резултатите от делата от особен обществен интерес относно корупционните престъпления и организираната престъпност, престъпленията, свързани със засягане на финансови интереси на Европейския съюз, трафик на хора, данъчни и финансови престъпления, трафик на наркотици.
Предложени са конкретни законодателни решения, необходими за повишаване ефективността в противодействието на корупцията и трансграничната престъпност и в защита на финансовите интереси на Европейския съюз, както и вътрешноорганизационни мерки, които да обезпечат взаимодействието с органите на Европейската прокуратура на централно и местно ниво, включително и организационни мерки за преодоляване на констатираните затруднения.
През 2019 г. е отчетено намаление на престъпленията с 6.7% спрямо предходната година и с 15.9% спрямо 2017 г. По данни на МВР общият брой регистрирани престъпления в страната през 2019 г. са 89 742, като през 2018 г. те са 96 187, а през 2017 г. - 106 659. Разкритите престъпления през отчетния период са 43 224, през 2018 г. - 44 294, а през 2017 г. - 46 650. Разкриваемостта на престъпленията през 2019 г. е 48.16%, като увеличението спрямо 2018 г. е с 0.6% и с 4.5% спрямо 2017 г.
И през 2019 г. преобладават престъпленията против собствеността - 45.7%, следвани от общоопасните с 25.8%. Незначителен ръст има на икономическите престъпления – 13.4% при 12.1% за 2018 г. и 2017 г. и на престъпленията против личността – 5.6% при 4.8% за 2018 г. и 4.3% за 2017 г.
През 2019 г. се наблюдава чувствително намаление на престъпленията, свързани с посегателства на МПС – с 20.9% спрямо 2018 г. и с 30.7% спрямо 2017 г.
В доклада се посочва, че е налице устойчива тенденция за намаляване на регистрираната престъпност и ръст на разкриваемостта на престъпленията. От първостепенно значение за нивото на престъпността са миграционните процеси към големите областни центрове, застаряващото население и недостатъчно развитата инфраструктура в по-малките населени места, като определящ криминогенен фактор за младежката престъпност е ниското ниво на образование, резултат от ранно напускане или невключване в образователната система.
Г-н Гешев отбеляза, че през 2019 г. прокурорите в страната са работили общо по 284 083 преписки и по 212 868 досъдебни производства. За сравнение, през 2018 г. прокурорите са работили по 275 979 преписки и по 213 109 досъдебни производства. Запазва се висок делът на решените преписки спрямо наблюдаваните – 95.7% при 95.6% през 2018 г. и 95.9% през 2017 г.
Констатиран е ръст на подадените сигнали от контролни органи, като през 2019 г. те са 3 096, а през 2018 г. – 2499. Ръст има и на делата по образуваните въз основа на тях досъдебни производства, които през 2019 г. представляват 3.1% от всички образувани досъдебни производства. Най-съществен е броят на преписките, образувани по уведомление на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“.
Запазва се висок делът на приключените в срок разследвания, който за 2019 г. е 99.66%, като е налице намаляване на спрените досъдебни производства с 6% спрямо 2018 г. и с 11.6% спрямо 2017 г. Прекратените по давност дела през 2019 г. са 49 195, през 2018 г. - 43 950, а през 2017 г. те са 39 067.
Главният прокурор посочи, че внесените в съда през 2019 г. прокурорски актове са 29 149, спрямо 30 499 през 2018 г. и 33 542 през 2017 г., като 51.7% от тях са обвинителни актове, 34% - предложения за споразумение и 14.3% - постановления с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
Предадените на съд лица са 31 993, като през 2018 г. те са 33 318, а през 2017 г. - 37 087. Осъдените и санкционирани с влязъл в сила съдебен акт през 2019 г. лица са 29 596, през 2018 г. - 31 205, а през 2017 г. - 33 778 лица, като остава трайно висок делът им спрямо всички лица, по отношение на които е постановен окончателен съдебен акт, а именно - 97.5%.
През отчетния период е констатирано значително намаляване на относителния дял на върнатите от съда дела спрямо внесените прокурорски актове, който за 2019 г. е 3.1%, за 2018 г. - 3.3%, а за 2017 г. – 4.7%. Запазена е тенденцията за незначителен дял на оправданите лица, който за 2019 г. е 2.5% при 2.7% за 2018 г. и 2017 г.
Основните групи причини за връщане на делата са: допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните права – 40.5% от общия брой върнати дела; констатирани от съда пропуски при изготвяне на обвинителния акт – 32.9%; неодобрено от съда споразумение, внесено по реда на чл. 382 НПК – 16.5%; констатирано от съда отсъствие на основанията по чл. 78а НК, когато делото е внесено по реда на чл. 375 НПК – 8.4% и неотстраняване на допуснати очевидни фактически грешки (чл. 248а, ал. 2 НПК) - 1.7% от общия брой върнати дела.
Представеният анализ на причините за постановяване на оправдателните присъди през 2019 г. сочи, че с най-голям относителен дял са оправдателните присъди, постановени поради противоречива съдебна практика, промяна на доминиращата практика или други обстоятелства, свързани с тълкуването на закона – 33.3%, следвани от оправдателните присъди, постановени поради неправилно квалифициране на деянието с обвинителния акт – 28.5%. На следващо място са оправдателните присъди, постановени поради събиране на нови доказателства в съдебната фаза, които не са могли да бъдат установени на досъдебното производство – 22.1%, както и поради пропуски, грешки или пасивност при събиране на доказателствата в хода на досъдебното производство – 15.4%. Най-малко оправдателни присъди са постановени поради пропуски и процесуална пасивност на прокурора в съдебната фаза или на неподаване на съответен протест – 0.7% от всички оправдателни присъди, спрямо 1.6% през 2018г.
Главният прокурор е внесъл 152 искания по чл. 422, ал. 1, т. 4-6 НПК за възобновяване на наказателни дела, от които 77 са уважени, 8 – неуважени, а 65 – неразгледани.
Влезлите в сила осъдителни решения срещу Прокуратурата по образувани производства на основание чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди през 2019 г. са 331, през 2018г. - 302, а през 2017 г. - 280.
По отношение на делата от особен обществен интерес е налице възходяща тенденция - ръст от 3.8% спрямо 2018 г. и 16.2% спрямо 2017 г., като остава висок делът на осъдените лица с влязъл сила съдебен акт, спрямо всички лица с постановен окончателен акт, който през последните три години е над 95%.
В доклада се посочва, че прекомерната продължителност на конкурсните процедури не позволява своевременното кадрово обезпечаване по места. Акцентира се върху необходимостта от осигуряване на компетентни вещи лица и преводачи с необходимото финансово и ресурсно обезпечаване за функционирането им.
Обърнато е внимание на необходимостта от цялостно осъвременяване на материалноправната рамка, която да съответства на настоящите социално-икономически условия и технологично развитие.
Главният прокурор акцентира върху необходимостта от синхронизиране на българското наказателно законодателство с европейското законодателство.

В обсъждането на доклада взеха участие народните представители Крум Зарков и Явор Нотев.
В отговор на поставените от г-н Зарков въпроси г-н Гешев заяви, че една част от оправдателните присъди по делата от обществен интерес се дължат на остарелите и неактуални състави в особената част на Наказателния кодекс, които не могат да защитят адекватно обществените отношения, и допълни, че селекцията и отговорността на кадрите, неефективните механизми за контрол и политическото влияние в съдебната система допринасят за голяма част от оправдателните присъди по тези дела. Г-н Гешев посочи, че поне трима делегирани прокурори следва да бъдат ангажирани с дейността на Европейската прокуратура.
Г-н Нотев отбеляза, че е впечатлен от представения доклад, от познаването на проблемите на институцията в детайли и заяви, че ще подкрепи годишния доклад за дейността на Прокуратурата през 2019 г.

След проведените разисквания, Комисията по правни въпроси с 22 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“ прие Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г., № 011-00-8, внесен от Висшия съдебен съвет на 29.05.2020 г. и предлага на Народното събрание проект за решение по него със следната редакция:

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект!

РЕШЕНИЕ

за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт

РЕШИ:

Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г.





ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА