Докад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 053-03-74/6.11.2020 г.

Относно: законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29.10.2020 г.
На свое заседание, проведено на 4 ноември 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29.10.2020 г.
На заседанието присъстваха: oт Министерство на правосъдието - г-н Стоян Стоянов – главен секретар; oт Министерство на финансите - г-жа Маруся Гръбчева – началник отдел в дирекция „Държавни разходи“; oт Висшия съдебен съвет - г-н Боян Магдалинчев – представляващ и от Инспектората към Висшия съдебен съвет - г-жа Теодора Точкова – главен инспектор.
Проектът на бюджет на съдебната власт за 2021 г., изготвен от Висшия съдебен съвет, беше представен от г-н Магдалинчев, който посочи, че бюджетът, отразен в чл. 2 от законопроекта, е изготвен въз основа на aктуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. и оценката за очакваното изпълнение на бюджета за 2020 г. Той добави, че водещ принцип при разработването му е гарантирането на независима съдебна власт и прогнозиране на оптималния размер на необходимите средства за обезпечаване на нормалното функциониране на съдебните институции.
По отношение на приходната част предложенията по чл. 2 като абсолютна стойност в двата проекта съвпадат. Министерският съвет предвижда спрямо предложения от Висшия съдебен съвет проект за бюджет по-големи приходи от съдебни такси и доходи от собственост и по-малко постъпления от глоби, санкции, наказателни лихви и други приходи. От Висшия съдебен съвет и от Министерския съвет прогнозират постъпленията от приходи, помощи и дарения да са в размер на 109,0 млн. лв., като е налице намаляване на общия размер на приходите спрямо 2020 г. със 7 млн. лв.
Висшият съдебен съвет прогнозира увеличение на разходите през 2021 г. със 138,6 млн. лв. спрямо одобрените бюджетни разходи за 2020 г. Така разчетен размерът на разходите за 2021 г. възлиза на 909,9 млн. лв. В мотивите на Висшия съдебен съвет е посочено, че при изготвянето му са отразени числеността на магистратите и служителите от съдебната администрация и необходимите средства за обезпечаване на дейността на информационни системи за реализиране на електронното правосъдие. Предвидени са средства, необходими за индексиране на заплатите спрямо утвърдения бюджет за 2020 г., средства за облекло, както и средства за трудовите възнаграждения и осигурителните вноски за планираното увеличаване с 332 нови щатни бройки за длъжностите съдебен помощник, системен администратор и съдебен деловодител, както и 99 щатни бройки за длъжностите - младши магистрат. Г-н Магдалинчев добави, че проектът предвижда средства за изпълнение на разпоредбите на чл. 360е от Закона за съдебната власт и за обезпечаване на разходите в областта на електронното управление и въвеждането на Единната информационна система на съдилищата. Проектът на Висшия съдебен съвет предвижда също увеличаване на средствата за капиталови разходи с 31,1 млн. лв. повече от одобрените за 2020 г., които средства са необходими за управление на недвижимите имоти и за осигуряване на сградната и техническата обезпеченост на съдебната власт.
Министерският съвет, като отчита заявените от Висшия съдебен съвет искания за обезпечаване на изплащането на възнаграждения и социални осигуровки на заетите в съдебната система, съгласно законовите изисквания и възможностите на бюджета, предвижда увеличение на разходите спрямо приетият за 2020 г. със 109,0 млн. лв. или общо разходи в размер на 880,3 млн. лв.
Планираните от Министерския съвет средства за текущи разходи за обезпечаване дейността на съдебните институции са в размер на 851,3 млн.лв., като увеличението спрямо 2020 г. е в размер на 105 мл.лв. Тези средства включват разходите за персонал на заетите в съдебната система, обезпечаване на изпълнението на Бюрото по защита при главния прокурор, разходите в областта на електронното управление и поетапното въвеждане на Единната информационна система на съдилищата.
В тази част проектът на бюджет на Висшия съдебен съвет предвижда текущи разходи в размер на 853,5 млн.лв.
В частта на капиталовите разходи Министерският съвет предвижда 28,4 млн.лв., като увеличението спрямо 2020 г. е в размер на 4 млн.лв. Проектът за бюджет, представен от Висшия съдебен съвет, предвижда капиталови разходи, в това число придобиване на дълготрайни активи и основни ремонти в размер на 55,4 млн.лв.
По отношение на максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., двете предложения съвпадат като се предлага сумата от 134 522, 1 млн.лв., а по отношение максималния размер на новите задължения Висшият съдебен съвет предлага сумата от 101 459,5 млн.лв., а Министерският съвет планира размера на нови задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани, да е 121 856,5 млн.лв.
Министерският съвет подкрепя предложените от Висшия съдебен съвет редакции на разпоредбите на чл. 2, ал. 4, 5, 6 и 7.

Г-н Магдалинчев посочи, че предложените бюджети се различават в разходната част и по-специално в капиталовите разходи, но подчерта, че предложеният от Министерски съвет бюджет се доближава в максимална степен до предложения от Висшия съдебен съвет бюджет и с подкрепата на бюджета, предложен от Министерски съвет, ще се осигури нормалното функциониране на органите на съдебната власт, въвеждането на електронното правосъдие и поетапното въвеждане на Единната информационна система в съдилищата и добави, че недофинанирането на капиталовите разходи ще бъде компенсирано със предвидените, но неизползвани средства за капиталови разходи от предходни години.
Г-жа Точкова изрази подкрепата си по отношение на бюджета на Инспектората към Висшия съдебен съвет, предложен от Министерския съвет и посочи че предложените с него разчети ще осигурят оптималното дейността на Инспектората.

По отношение бюджета на Министерството на правосъдието, отразен в чл. 13 от законопроекта г-н Стоянов обобщи, че по приходен показател се запазва равнището от 2019 г. и 2020 г. и планираните приходи са в размер на 61,5 млн. лв.
В частта „разходи“ е налице увеличение на бюджета за 2021 г. спрямо 2020 г. с 65,6 млн. лв., като общо планираните от Министерския съвет разходи възлизат на 364,8 млн. лв. Г-н Стоянов подробно изложи причините за предоставените допълнителни разходи, като обобщи, че те са предвидени за актуализиране на възнагражденията за персонал във връзка с изменение на възнагражденията от 1 август 2020 г. и увеличението на минималната работна заплата, увеличението на разходите за издръжка, за реализиране на електронното управление и цифровизация на архивите на Агенцията по вписванията.
Той посочи, че с представения бюджет се създават необходимите предпоставки за нормално осъществяване на политиките и дейностите на Министерството на правосъдието и добави, че през 2021 г. се планира числеността на заетите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да бъде увеличена с 134 щатни бройки и Главна дирекция „Охрана“ със 66 щатни бройки, като средствата за това увеличение са предвидени в централния бюджет и са в размер на 7,8 млн.лв.


В хода на дискусията взеха участие народните представители Крум Зарков и Христиан Митев.
Г-н Христиан Митев посочи, че ще подкрепи законопроекта за 2021 г. с включен проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет, като изрази увереност, че предложените разчети ще осигурят нормалното функциониране на органите на съдебната власт.
Г-н Зарков посочи, че парламентарната група на БСП за България няма да подкрепи проектите за бюджет, изготвени от Висшия съдебен съвет и от Министерския съвет, като акцентира върху затрудненията по актуализиране на съдебната карта, по намаляването на натовареността на магистратите и по въвеждането на електронното правосъдие.
По повод изказването на г-н Зарков, г-н Магдалинчев допълни, че разработването в областта на Електронното управление и Електронното правосъдие е дълъг процес и има значителен напредък, като осигурените с бюджета средства ще направят тези процеси видими. Той уточни, че реформата в съдебната карта върви ръка за ръка с Електронното правосъдие.

След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси:
по предложения чл. 2 от законопроекта
- с 0 гласа „за”, 7 гласа „против” и 11 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29.10.2020 г., с включен проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет;
- с 11 гласа „за”, 7 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29.10.2020 г., с включен проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерски съвет.

по предложения чл. 13 от законопроекта
- с 11 гласа „за”, 7 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29.10.2020 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА