Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по правни въпроси
Комисия по правни въпроси
11/11/2020 второ гласуване

    Доклад на комисия
    Д О К Л А Д
    Вх. № 053-03-75/17.11.2020 г.

    Относно: законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-56, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 25.06.2020 г., приет на първо гласуване на 22.07.2020 г.

    Проект!
    Второ гласуване

    З А К О Н
    за допълнение на Закона за задълженията и договорите

    (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., бр. 2 от 1950 г.; изм., Изв., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г., бр. 59 и 92 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 96 от 2017 г. и бр. 42 от 2018 г.)
    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

    § 1. Създава се чл. 112а със следното съдържание:
    „Чл. 112а. (1) С изтичането на десетгодишна давност, се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването и, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
    (2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за:
    1. задължения на физически лица, упражняващи търговска дейност като еднолични търговци;
    2. задължения, произтичащи от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване.“

    Предложение на нар. пр. Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС:
    § 1. Създава се чл. 112:
    „Чл. 112. (1) С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
    (2) Давността по ал. 1 не се прилага за вземания:
    1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица - съдружници в дружество по чл. 357;
    2. за непозволено увреждане;
    3. за неоснователно обогатяване;
    4. за издръжка;
    5. за трудово възнаграждение;
    6. за обезщетения по Кодекса на труда.
    (3) За давността по ал. 1 се прилагат чл. 115 и 118.“
    Комисията подкрепя предложението.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
    § 1. Създава се чл. 112:
    „Чл. 112. (1) С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.
    (2) Давността по ал. 1 не се прилага за вземания:
    1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица - съдружници в дружество по чл. 357;
    2. за непозволено увреждане;
    3. за неоснователно обогатяване;
    4. за издръжка;
    5. за трудово възнаграждение;
    6. за обезщетения по Кодекса на труда.
    (3) За давността по ал. 1 се прилагат чл. 115 и 118.“


    ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ“.

    Предложение на нар. пр. Христиан Митев:
    1. Създава се нов § 2:
    „§ 2 За заварените случаи давността по чл. 112а започва да тече от момента на влизане в сила на акта, с който е признато вземането.“
    2. Досегашният § 2 става § 3.
    Предложението е оттеглено.

    Предложение на нар. пр. Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС:
    Създава се нов § 2:
    § 2. За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от деня на образуването му, а когато такова не е образувано - от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.
    Комисията подкрепя предложението.

    Комисията предлага да се създаде нов § 2:
    § 2. За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от деня на образуването му, а когато такова не е образувано - от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.

    § 2. Законът влиза в сила в шест месечен срок от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

    Предложение на нар. пр. Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС:
    Параграф 2 става § 3 и се изменя така:
    § 3. Законът влиза в сила в тримесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“.
    Комисията подкрепя предложението.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
    § 3. Законът влиза в сила в тримесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“.

    ЗАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
    КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
    ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА
    Форма за търсене
    Ключова дума