Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
Вх.№ 153-03-13/16.02.2021 г.

Относно: Указ № 41 на президента на Република България, постъпил на 10.02.2021 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 29 януари 2021 г. и мотивите към указа.

На свое заседание, проведено на 16 февруари 2021 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 41 на президента на Република България, постъпил на 10.02.2021 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 29 януари 2021 г. и мотивите към указа.
На заседанието присъстваха: от администрацията на президента на Република България – г-жа Иванка Иванова – съветник по правни въпроси и от Министерството на правосъдието – г-н Евгени Стоянов – заместник-министър и г-н Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“.
Г-жа Иванова докладва на членовете на Комисията указа на президента на Република България и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 29 януари 2021 г.
В мотивите си президентът посочва, че споделя необходимостта от намиране на законодателно решение на проблема с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор и други висши прокурори, като отчита като положително развитие обстоятелството, че при обсъждане на законопроекта в Народното събрание е отпаднала идеята прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник да бъде назначаван по решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) и тази отговорност е прехвърлена върху Пленума на ВСС.
Президентът счита, че с въвеждането на нова длъжност „прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“ се нарушават редица основни конституционни принципи, сред които независимостта на съда, независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт и равенството на гражданите пред закона.
В мотивите към указа се сочи, че с приетите промени съществено се застрашава автономността на главния прокурор, на неговите заместници и на всички останали прокурори. Отбелязва се, че когато определени прокурорски решения се вземат извън системата за йерархичен контрол, те много по-лесно могат да се използват за прикриване на престъпление, а разследването да служи за упражняване на незаконно въздействие върху самия главен прокурор, неговите заместници, а чрез тях – и върху обикновените прокурори.
Президентът посочва, че се нарушава задължението за провеждане на ефективно разследване, като според него в противоречие с този принцип § 2 от ЗД на НПК постановява разследването за всички престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, да се води от един единствен прокурор без оглед на вида на престъплението (т.е. без зачитане на родовата подсъдност), както и без зачитане на мястото на извършването му (т.е. без зачитане на местната подсъдност). Твърди се, че по този начин би се попречило на ефективността на разследването, тъй като от една страна, то ще доведе до спорове за компетентност, защото най-често в първоначалните моменти на разследването не е известно кой е извършителят на престъплението и при разпределяне на производството ще бъдат следвани общите правила за определяне на компетентността. Също така, не би било възможно един прокурор да проведе обективно, всестранно и пълно разследване за престъпления, извършени на цялата територия на страната, нито да владее добре методиките за разследване на всички престъпления.
В мотивите си президентът посочва, че се нарушава конституционно установения принцип на равенство на гражданите пред закона, тъй като законодателят въвежда по отношение на главния прокурор и неговите заместници съществени разлики спрямо установения ред за разследване на престъпления, извършени от всички останали граждани, а с това допуска и необосновано нарушение на принципа за равенство на гражданите пред закона.
Президентът счита, че се нарушава принципа за независимост на съда, тъй като с § 6 от ЗД на НПК се въвежда противоречие с възприетия досега принцип, като юрисдикцията на Специализирания наказателен съд се разширява и вече включва делата, по които компетентен е прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.

В дискусията взеха участие народните представители Красимир Ципов, Крум Зарков, Христиан Митев и Филип Попов.
Г-н Крум Зарков и г-н Филип Попов посочиха, че от парламентарната група на „БСП за България“ припознават изцяло мотивите към указа на президента, като считат, че ветото е правно обосновано и ще го подкрепят.
Народните представители Красимир Ципов и Христиан Митев подчертаха, че не споделят изложените мотиви към указа на президента и ще гласуват за повторното приемане на закона, като изложиха подробни аргументи в негова подкрепа.

В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, 7 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 29 януари 2021 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА