Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 753-03-4/05.06.2017г.

Относно: Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30.05.2017 г.

На свое заседание, проведено на 31.05.2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30.05.2017 г.
На заседанието присъстваха: от Министерския съвет – г-жа Мариета Немска – директор на Дирекция „Икономическа и социална политика”, г-жа Мариана Славкова и г-н Георги Йончев – държавни експерти към същата дирекция; от Българската стопанска камара – г-н Камен Колев – заместник-председател; от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – г-жа Румяна Георгиева – парламентарен секретар и ръководител сектор „Индустриални отношения” и г-н Стефан Илиев – парламентарен секретар на заместник министър-председателя г-н Томислав Дончев.
Законопроектът беше представен от г-н Данаил Кирилов, който посочи, че с него се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г., за възлагане на договори за концесия, която е част от законодателния пакет на Европейския съюз за реформиране на правото в областта на обществените поръчки и концесиите (заедно с Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки и Директива 2014/24 относно възлагането на поръчки от секторни възложители). Той отбеляза, че с предложения закон се цели усъвършенстване на действащите разпоредби за концесиите и се предлага отмяната на сега действащите Закон за концесиите и на Закон за публично-частното партньорство, тъй като съществена част от материята, уредена с тях, е предмет на уредбата на Директивата за концесиите.
Законопроектът предлага две основни форми на концесии - публично-частното партньорство, с което публичен партньор възлага строителство или услуги на икономически оператор и концесията за ползване, която е традиционната концесия в съответствие с действащия Закон за концесиите. С него се предлагат и три вида процедури, които са: открита процедура, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог. Въвеждат се всички изискуеми по Директивата за концесиите процедурни гаранции, като се осигуряват изискваните от Директивата правила за обявяване, прозрачност, недопускане на дискриминация и състезателност от страна на концедентите, както и изискването концедентът да осъществява както контрол, така и мониторинг за изпълнението на концесионния договор.
Директивата за концесиите въвежда праг от 5 225 000 евро, като концесиите, които са над този праг, са с трансграничен интерес, а съответно всички останали концесии за строителство и услуги, които са под този праг, както и концесиите за ползване, са дефинирани като концесии без трансграничен интерес.
Проектът на закон предвижда концесиите да се възлагат от министрите и кметовете на общини, като Министерският съвет и общинските съвети запазват правомощията си да одобряват предварително определени решения.
Предлага се всяка концесия да е за определен срок, като конкретната му продължителност не може да бъде по-дълга от максималния срок, който е предвиден при откриване на процедурата с решение на концедента. С цел гарантиране на обществения интерес се въвежда допълнителна гаранция като санкция от Народното събрание, когато определеният от концедента максимален срок е 35 години или по-дълъг. По отношение на общинските концесии, когато максималният срок е 20 години или по-дълъг, се предлага одобряването да стане с мнозинство две трети от общия брой от общинските съветници, а когато срокът е 35 години или по-дълъг, освен решение от общинския съвет е необходимо и решение от Народното събрание.
Създава се правна възможност в националния концесионен регистър да се публикува както информация относно изпълнението на договорите, така и информация относно провеждането на процедурите за възлагане на концесии, с цел разширяване на публичността и превръщането му в централизирана административна информационна система. Също така се предвижда офертите и заявленията да се подават като електронни документи с цел по-плавно преминаване към електронни услуги.
Законодателната инициатива ще има за резултат привличане на частния капитал за изпълнение на строителство и услуги, като се предвижда определените бюджетни средства за финансиране от държавата да се изразходват значително по-ефективно чрез управлението им от икономически оператори при най-доброто съотношение качество-цена. Очакваните последици с приемането на закона включват разширяване на възможностите за използване на концесията като форма на публично-частно партньорство за създаване на публични ресурси, развитие на инфраструктурата и на услугите без или с минимално финансово участие на държавата и общините, както и създаването на възможност за използване на опита на частния сектор за постигането на ефективност и ефикасност при предоставянето на услуги от обществен интерес.
Приемането му ще допринесе до дългосрочни ползи от концесионните договори както в икономически, така и в обществен аспект, чрез прилагането на иновативни идеи и практики, с които да се постигне повишаване на качеството и оптимизиране на цената на предоставяните услуги, като същевременно се стимулира конкуренцията на вътрешния пазар посредством създаването на допълнителни възможности за насърчаване на частните инвестиции във сферата на строителството, поддържането и управлението на обекти на техническата и социалната инфраструктура.
В обсъждането взеха участие народните представители: Филип Попов, Хамид Хамид, Христиан Митев, Крум Зарков, Явор Божанков, Валери Жаблянов, Емил Димитров, Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Народните представители Филип Попов, Валери Жаблянов, Крум Зарков и Явор Божанков изразиха своето отрицателно становище за законопроекта.
Народният представител Хамид Хамид изрази своята подкрепа към законопроекта, като посочи, че между първо и второ четене ще предложи прецизиране на отделни разпоредби касаещи увеличаване на размера на наказанията в глава девета „Административнонаказателни разпоредби”.
Народните представители Христиан Митев и Емил Димитров изразиха своята подкрепа за законопроекта. Г-н Митев постави акцент върху четири разпоредби в законопроекта: 1. по отношение на т.нар. запазени концесии - по програми за създаване на защитени работни места на хора с увреждания или хора в неравностойно положение се предвижда концесионер на запазена концесия да може да бъде само икономически оператор, при условие че най-малко 70 на сто от неговите работници и служители са хора с увреждания или хора в неравностойно положение; 2. във връзка с публично-частните дружества се предвижда публичният съдружник (държава или община) задължително да участва в управлението; 3. въвежда се и изрична забрана да се извършват разпоредителни сделки с недвижими имоти, които са апортирани от публичния съдружник в публично-частните дружества и 4. предвидено е заплащането на концесионни възнаграждения за строителство и услуги да бъде винаги задължително.
В отговор на поставените от г-н Божанков и г-н Зарков въпроси, г-н Кирилов уточни, че със законопроекта за концесиите не се засяга децентрализацията на местната власт и, че Народното събрание е законодателният орган, който отразява интересите на всички общини, както и, че срокът е задължителен елемент от процедурата при определяне на концесионер и се задава с първоначалното обявление за откриване на процедурата от концедента като финансово-икономически параметър в рамките, на който участниците подават предложенията си.


След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за”, 8 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30.05.2017 г.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ