Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх.№ 753-03-13/05.07.2017 г.

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-4, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 10.05.2017 г., законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-5, внесен от Пламен Трифонов Христов, Албена Владимирова Найденова и Полина Цветославова Цанкова – Христова на 12.05.2017 г., законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30.05.2017 г. и законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-34, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 04.07.2017 г.

На свое заседание, проведено на 5 юли 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-4, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 10.05.2017 г., законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-5, внесен от Пламен Трифонов Христов, Албена Владимирова Найденова и Полина Цветославова Цанкова – Христова на 12.05.2017 г., законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30.05.2017 г. и законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-34, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 04.07.2017 г.

На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – г-жа Виолета Обретенова и г-жа Даниела Белчина - държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство”; от Върховния касационен съд – г-н Красимир Влахов – заместник-председател и председател на Гражданската колегия; от Висшия адвокатски съвет – г-жа Валя Гигова; г-жа Мая Манолова – омбудсман на Република България, г-жа Диана Ковачева – зам. омбудсман на Република България, от Администрацията на Омбудсмана на Република България – г-жа Чонка Ковачева - ИД началник на отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“, г-жа Полина Гочева – младши експерт и г-жа Емилия Караабова – директор на Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“; от Камарата на частните съдебни изпълнители – г-н Стоян Якимов - член на Съвета и г-жа Мария Цачева - председател на Дисциплинарната комисия; от Движение Експерти на гражданското общество – г-жа Мариана Станева.

Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-4, беше представен от г-н Филип Попов, който посочи, че с предлаганите изменения и допълнения се цели да се гарантира справедлив и балансиран изпълнителен процес, като се създаде правна възможност подаденото от длъжника възражение да спира изпълнението и се изключва възможността банките да се снабдяват привилегировано със заповед за незабавно изпълнение. За да се осигури по-голяма защита на длъжниците в изпълнителното производство се предлага те да могат да обжалват по съдебен ред оценката на вещта при публичната продан, отказите за приключване, прекратяване и спиране на принудителното изпълнение, замяната на начина на изпълнение, както и смяната на пазача.
В проекта на закон е предвидено и задължително посочване на банковата сметка на ищеца в съдебното решение и на заявителя в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за да се улесни доброволното плащане на присъдените суми от длъжника.
Законопроектът предлага промяна в условията и реда за призоваване чрез удължаване на срока, в който ответникът да бъде търсен, както и броя на посещенията на неговия адрес, като допълнително се урежда съдът да извършва служебна справка за актуалния му адрес и за адреса на неговата месторабота.
Предложен е и нов подход при определянето на несеквестируемия доход на физическите лица, обвързан с размера на минималната работна заплата, като удържането на сумите се извършва по ред, определен с акт на Министерския съвет.
Предвиждат се промени в Закона за частните съдебни изпълнители, с които се предлага сборът на всички такси по изпълнението да не надвишава размера на задължението, в случай на изпълнение в срока на доброволно изпълнение да не се събира такса, както и увеличаване на представителите от Министерството на правосъдието в състава на дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители.
Г-н Пламен Христов представи законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-5, и посочи, че с него вносителите се стремят да осигурят провеждането на справедлив и балансиран обезпечителен, исков и изпълнителен процес. Предлага се подобряване на процедурата по призоваване чрез създаването на ефективен механизъм, който да гарантира, че ответникът ще бъде потърсен на посочения по делото адрес, както и на неговия постоянен и настоящ адрес в рамките на един месец и при поне три посещения, като е предложено поне едно от тях да е в неприсъствен ден. Той акцентира върху направеното предложение за намаляване на пропорционалните държавни такси по начин, по който максималният размер на пропорционална такса да стане наполовина по-нисък от размера на настоящите пропорционални такси.
За да се улесни доброволното изпълнение вносителите предлагат да се приемат промени, с които да се задължи посочването на банкова сметка в исковата молба, в съдебното решение, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в самата заповед за изпълнение. Промени се предлагат и в обезпечителното производство, като се осигурява възможност гражданите, които представят убедителни писмени доказателства, да бъдат освободени от задължението да представят гаранция при допускане на обезпечението.
Законопроектът предвижда и възможността възражението на длъжника срещу заповед за незабавно изпълнение със заявител банка, независимо от основанието да спира изпълнението, както и правото на длъжника да обжалва определената от съдебния изпълнител оценка на недвижимия имот, както и отказа за приключване, прекратяване и спиране на принудителното изпълнение. Г-н Христов акцентира върху направеното предложение за обвързване на несеквестируемия доход на длъжника с размера на минималната работна заплата.
В съответствие с целите на законопроекта се правят промени в Закона за частните съдебни изпълнители, като се предлага сборът на всички такси по изпълнението да не надвишава размера на задължението, а в случай на изпълнение в срока на доброволно изпълнение длъжниците да бъдат освобождавани от заплащането на такса. Предвижда се и увеличаване на представителите на Министерството на правосъдието в състава на дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители.
Законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12, беше представен от г-н Кирилов. Той посочи, че предложените изменения и допълнения в изпълнителното производство целят неговото оптимизиране при спазване на принципа за адекватност и съразмерност в производството. Предвиждат се промени в подсъдността в изпълнителното производство, които да кореспондират с уредбата на подсъдността в исковото и заповедното производство и да се осигури възможност съдебните изпълнители да имат достъп до Национална база данни „Население“ не само по отношение на длъжника, но и по отношение на трети лица, които са задължени да участват в производството като съсобственици, съпрузи недлъжници, ипотекарни кредитори. Проектът на закон урежда задължението за съдебния изпълнител служебно да вдига наложените запори и възбрани след влизане в сила на разпореждането за приключване на изпълнителното производство и предоставя възможност на длъжника доброволно да се издължи, като се намали размера на първоначалната доброволна вноска от 30 на 20 процента от задължението.
За да се осигури максимална защита на интересите на страните в изпълнителното производство се предлага задължително назначаване на вещо лице при определяне на цената на вещта за недвижимо имущество, както и при продажба на движимо имущество на стойност над 5 000 лева. Направени са предложения за предотвратяване на неоснователно спиране на изпълнителното дело, както и мерки за постигане на ефективен изпълнителен процес чрез увеличаване на срока за внасяне на цената при публична продан от едноседмичен на двуседмичен, премахване на възможността за подаване на множество наддавателни предложения и прозрачен метод за определяне на несеквестируемостта на доходите.
Със законопроекта се предлага изчерпателна уредба, гарантираща законосъобразно протичане на процесите по налагане на електронни запори върху сметка в банка и подробно се урежда процедурата на електронни публични търгове, чрез която се цели прозрачност и бързина при публичната продажба. Изрични разпоредби регламентират възможността за принудително изпълнение върху марка, патент, промишлен дизайн и обекти на индустриална собственост, като се оптимизира законодателната уредба по отношение на изпълнението на съдебни решения относно родителските права и режима на личните контакти между родители и деца.
Г-н Кирилов посочи, че в съответствие с целите на законопроекта се предлага изменение в Закона за задълженията и договорите, с което вносителите се стремят да премахнат фигурата на „вечния длъжник“ чрез въвеждането на десет годишна абсолютна погасителна давност по отношение на физическите лица. Предвидени са и промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за частните съдебни изпълнители, като предложенията ще отговорят в най-голяма степен на обществените очаквания за справедлив и ефективен изпълнителен процес.
Законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-34, беше представен от народния представител Христиан Митев. Той отбеляза, че с проекта на закон се предвиждат промени в начина на връчване на уведомления и съдебни книжа, в изпълнителното производство и в касационното обжалване.
Той акцентира, че с предложените промени се отговаря на обществените очаквания за справедлив процес, като се вменява в задължение на Касационния съд да посочи противоречива практика, да обобщи съществуващата такава и да се произнесе по съществото на спора. По отношение на изпълнителното производство се предлага вменяването на задължение за заявителя да посочва банкова сметка, по която да се преведат заявените суми, и премахване на възможността банките да се снабдяват привилегировано със заповед за незабавно изпълнение.
В съответствие с мотивите към законопроекта законопроектът съдържа предложения за промени в подсъдността на изпълнителното производство, както и предложения допълващи основанията за спирането му. В процедурата по уведомяване и призоваване се предлага връчването чрез общината или кметството да бъде за сметка на страната – ищец или заявител, както и длъжностните лица по призоваване да извършват връчването чрез залепване на уведомлението след три посещения, като едно от тях е в почивен ден. Въведена е възможността съдът служебно да проверява адресната регистрация на ответника и да проверява неговата месторабота при връчване чрез работодателя.
Законопроектът предлага уеднаквяване на размера на държавната такса по искове за собственост и по облигационни искове, като се прецизира разпоредбата относно несеквестируемия доход. В съответствие с целите на законопроекта се предлагат изменения в Закона за задълженията и договорите, Закона за частните съдебни изпълнители и в Закона за съдебната власт.

По законопроектите са постъпили становища от: Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Върховния касационен съд, Камарата на частните съдебни изпълнители, Българската търговско-промишлена палата, проф. Васил Мръчков, доц. д-р Красен Станчев, движение „Експерти за гражданското общество“ и Българска стопанска камара.

В обсъждането взеха участие народните представители Филип Попов, Хамид Хамид, Христиан Митев, Явор Нотев, Емил Димитров, Пенчо Милков, Анна Александрова и Данаил Кирилов, които изразиха подкрепата си към законопроектите, като приветстваха желанието на всички вносители за преодоляване на трудностите в процеса на призоваване на страните и акцентираха върху необходимостта от промени в изпълнителното производство, за да се отговори на обществените очаквания за справедливо принудително изпълнение.

След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси:
- с 20 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-4, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 10.05.2017 г.;
- с 20 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-5, внесен от Пламен Трифонов Христов, Албена Владимирова Найденова и Полина Цветославова Цанкова – Христова на 12.05.2017 г.;
- с 20 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30.05.2017 г.
- с 20 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-34, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 04.07.2017 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ