Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
Вх.№ 853-03-1/09.01.2018 г.

Относно: Обсъждане (диалог) на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с г-н Сотир Цацаров - главен прокурор на Република България.

На свое заседание, проведено на 6 декември 2017 г., Комисията по правни въпроси проведе обсъждане (диалог) на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с г-н Сотир Цацаров - главен прокурор на Република България.
В хода на дискусията се поставиха на дебат няколко основни теми от народните представители Данаил Кирилов, Крум Зарков, Христиан Митев, Десислава Атанасова, Емил Димитров и Симеон Найденов.
Г-н Кирилов подложи на дебат темата за актуалния статус на специализираните прокуратури с оглед влизането в сила на последните измененията на Наказателно-процесуалния кодекс.
Г-н Цацаров отбеляза, че законодателните промени, свързани с Наказателно-процесуалния кодекс в сила от 5 ноември 2017 г. са едни от най-позитивните изменения, които Наказателно-процесуалния кодекс е претърпял през последните години, като посочи, че с тях са въведени институти, които ускоряват наказателното производство. Според него, за първи път е прекратено образуването на наказателно производство срещу конкретно лице, включително и срещу неизвестен извършител, като вече наказателното производство се образува за престъпление, което предотвратява възможността конкретното лице привлечено в качество на обвиняем, да търпи неблагоприятни правни последици, включително и това, че срещу него се води наказателно производство. Главният прокурор посочи, че разпоредителното заседание, въпреки отправените критики, е полезна промяна.
Що се отнася до независимия анализ на европейските прокурори, г-н Цацаров подчерта че, съгласно него се препоръчва прехвърляне на делата за корупция по високите етажи от Софийския градски съд на Специализирания съд, поради невъзможността на първия – градския съд, да се справи ефективно и бързо с този вид престъпления, като по отношение на кадровото обезпечаване, прокуратурата и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет са взели съответните мерки за прокурорите и за служителите.
Главният прокурор отбеляза, че един от основните проблеми е този със сградата на Специализирания съд и Специализираната прокуратура. Според него, ако не се разреши въпросът със сградата, съществува риск направените наказателни промени да бъдат блокирани.
Г-н Зарков повдигна на дебат темата за количеството образувани проверки и производства за приватизационни престъпления и броя на прекратените поради изтичането на давностния срок и за временното възпрепятстващо съоръжение на българо-турската граница.
Г-н Цацаров, сподели че информационната система на прокуратурата не поддържа показател или масив „Приватизация, а се поддържа информационен масив, който е по членове от Наказателния кодекс, като в случая това са разпоредбите на чл. 283а и чл. 283б от Наказателния кодекс. Главният прокурор предостави на Комисията по правни въпроси статическа информация за броя на образуваните досъдебни производства за периода 2004-2017 г., както и основните акценти от доклада на Държавна агенция „Национална сигурност” от 1 декември 2016 г. изпратен до него. Според г-н Цацаров основните проблеми, констатирани в доклада са: липсата на единен орган, който да подготвя, сключва и контролира приватизационните сделки; наличието на преференции за работническо-мениджърските дружества, които са създали неконкурентна среда за другите участници – стратегически или финансови инвеститори; немотивираното сключване на допълнителни споразумения към приватизационните договори, с които се изменят първоначалните условия в полза на купувача; измененията на приватизационните сделки и предоставянето на възможност на държавата да разваля приватизационните сделки.
Главният прокурор посочи, че на 9 декември 2016 г. постъпват първите окомплектувани приватизационни досиета за четири предприятия: „Бургаски корабостроителници“ ЕАД, „Българска роза Севтополис“ ЕАД, „Винпром Дамяница“ ЕАД и „Софарма“ АД, като на 17 май 2017 г. е постановен първият отказ за образуване на досъдебно производство. Всички откази за образуване на досъдебни производства са контролирани служебно и са потвърдени. Основание за отказите е изтекла давност.
По отношение на временното възпрепятстващо съоръжение на българо-турската граница“, т.нар. „ограда“, главният прокурор заяви, че производствата по нея са две на брой. Първото е образувано през 2014 г. по сигнал на народния представител Александър Ненков и е касаело нарушение при изграждането на съоръжението в началния му етап, когато това съоръжение е било изграждано от Сухопътни войски. След извършена проверка, преписката е завършила с отказ за образуване на досъдебно производство, като е прието, че престъпление няма. Втората преписка от 10 март 2017 г. постъпва по сигнал от г-н Велизар Енчев и по нея все още не е приключило производството.
Г-жа Атанасова попита дали има извършени проверки по приватизационната сделка с „Техноимпекс-98“ АД и ако няма образувани досъдебни производства, дали мотивът не е изтекла давност.
Г-н Цацаров посочи, че по преписката свързана с приватизацията на „Техноимпекс-98“ АД е постановен отказ от образуване на досъдебно производство и преписката е прекратена поради изтекла давност за наказателно преследване.
Г-н Димитров постави на дебат темата свързана със злоупотребата с лекарствени средства.
Г-н Цацаров постави на внимание случаите на квалифицирана контрабанда и предположи, че ако в предмета на контрабандата се добавят думите „лекарства, лекарствени средства, медицински изделия“, на практика би превърнало пренасянето на лекарствата през границата на страната в престъпление, а не просто в митническо нарушение, както и би могло да се направят допълнения на чл. 242 от Наказателния кодекс и в глава единадесета „Общоопасни престъпления“, раздел трети „Престъпления против народното здраве и против околната среда.”
Г-н Найденов заяви, че според него не е решен въпросът с публикуването и обявяването на окончателните присъди по наказателни дела, като подсъдимите разбират какви са присъдите, още преди те да бъдат публикувани или обявени.
Главният прокурор възрази, като уточни че последните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс не засекретяват нищо и съгласно промените се предвижда постановената осъдителна присъдата, с която се налага наказание „лишаване от свобода“ да се публикува след нейното изпълнение, като допълни че това са мерки, които в никакъв случай не ограничават публичността на съдебните актове, но препятстват поне частично бягството от правосъдие.
В заключение главният прокурор сподели, че според него обсъждането по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е полезна форма на диалог и не следва да има резерви към нея, а трябва и в бъдеще да се продължи.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ