Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
Вх.№ 853-03-14/06.03.2018 г.

Относно: Указ № 47 на Президента на Република България, постъпил на 21.02.2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от Народното събрание на 9 февруари 2018 г. и мотивите към указа.
На свое заседание, проведено на 28 февруари 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 47 на Президента на Република България, постъпил на 21.02.2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от Народното събрание на 9 февруари 2018 г. и мотивите към указа.
На заседанието присъстваха: от „Корпоративна търговска банка“ АД, обявена в несъстоятелност – г-н Ангел Донов и г-жа Кристи Маринова – синдици и г-н Александър Кацаров – служител; от БТК ЕАД: г-жа Дорина Коцопулу - юрисконсулт
Председателят на комисията г-н Данаил Кирилов докладва Указа на Президента и мотивите към него, като посочи, че на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията, Президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от Народното събрание на 9 февруари 2018 г., като упражнява конституционното си право на вето върху разпоредбите на § 5, § 6 и § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност.
В мотивите си Президентът посочва, че във всеки закон се съдържат правила за поведение, които за да могат да бъдат спазвани от адресатите трябва да действат занапред. Отбелязва се, че част от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност имат обратно действие, прилагат се спрямо факти, които са настъпили преди влизането на Закона за изменение и допълнение в сила и уреждат юридически факти, които са породили вече правни последици. В мотивите се набляга върху разпоредбата на § 5, ал. 1, с която се обявяват за нищожни заличаванията на учредени от длъжници или трети лица обезпечения в полза на Корпоративна търговска банка, извършени от квесторите, временните и постоянните синдици на тази банка. Обърнато е внимание на обхвата на нормата, който обхваща периода от поставянето на банката под специален надзор (20.06.2014 г.) до започването на осребряване на имуществото. Така на нищожността, като най-тежка юридическа санкция за действителността на заличаванията, се придава обратно действие. Отбелязано е също, че § 5, ал. 3 урежда период от време, през който се обезсилват изтеклите срокове по отношение на всички учредени в полза на Корпоративна търговска банка обезпечения, а по силата на § 6 се въвежда относителна недействителност на сделки, имащи за предмет прехвърляне на дялове или акции, извършени от длъжници на Корпоративна търговска банка след поставянето на банката под специален надзор. В мотивите се акцентира, че новите правила за нищожността и относителната недействителност се прилагат спрямо настъпили вече юридически факти и засягат придобити вече права или погасени задължения.

В дискусията взеха участие народните представители Хамид Хамид, Йордан Цонев, Димитър Лазаров, Данаил Кирилов, Тодор Байчев, Крум Зарков и Филип Попов.
Г-н Хамид Хамид посочи, че няма да подкрепи указа и добави, че ретроактивното действие на норми е правна възможност, уредена в чл. 14 от Закона за нормативните актове. Той добави, че измененията и допълненията на Закона за банковата несъстоятелност не са санкция по своя характер и забраната за обратно действие в хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Закона за нормативните актове не намира приложение.
Г-н Йордан Цонев отбеляза, че съобразявайки се с Указа на президента и мотивите към него, като вносител е поискал информация от министъра на финансите относно данни за сделките, които биха попаднали в обхвата на нормите на президентското вето. Той добави, че ретроактивното действие на част от нормите е оправдано предвид значимия обществен интерес, като изложи данни, че стойността на заличените обезпечения в полза на Корпоративна търговска банка – в несъстоятелност е 233 147 298 лева, материалния интерес на прихващанията възлиза на 1 174 252 811 лева и броят на образуваните съдебни производства е 205.
Народните представители Филип Попов, Тодор Байчев и Крум Зарков изразиха подкрепата си към Указа и изложените мотиви против приемането на закона, като подчертаха че приемането на законопроекта ще доведе до негативни последици, до правна и политическа несигурност, което ще доведе до влошаване на инвестиционния климат.
Г-н Данаил Кирилов отбеляза, че казусът около Корпоративна търговска банка – в несъстоятелност започва по времето на 42-вото народно събрание и самото производство по несъстоятелност е насочено към определяне на начална дата на неплатежоспособност - към един предходен на завеждане на искова молба момент, като производството се отличава и с характерните за него отменителни искове, които имат за предмет обявяване за недействителни на правни сделки, с които се уврежда имуществото на длъжниците и с това масата на несъстоятелността.
Г-н Донов отбеляза, че законопроектът следва да бъде повторно приет, за да се попълни масата на несъстоятелността с 1.4 млрд. лева. Той добави, че отхвърлянето на закона ще е сигнал в полза на длъжниците на банката, които не желаят да възстановят взетите средства.

След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, 7 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от Народното събрание на 9 февруари 2018 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ