Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по правни въпроси
Комисия по правни въпроси
21/03/2018

    Доклад на комисия
    Д О К Л А Д
    за първо гласуване
    Вх. № 853-03-26/23.03.2018 г.

    Относно: законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 802-01-8, внесен от Министерски съвет на 12.03.2018 г.

    На свое заседание, проведено на 21 март 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 802-01-8, внесен от Министерски съвет на 12.03.2018 г.

    На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – г-н Евгени Стоянов – заместник-министър, г-жа Милена Първанова – директор на дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“ и г-жа Биляна Белякова - директор на дирекция „Международноправно сътрудничество и европейски въпроси“; от Върховния касационен съд – г-н Лозан Панов - председател, г-жа Емануела Балевска, г-жа Илияна Папазова, г-жа Албена Бонева и г-жа Вероника Николова – съдии във Върховния касационен съд.

    Законопроектът беше представен от г-н Евгени Стоянов, който посочи, че с него се предвиждат изменения в Гражданския процесуален кодекс, които да отразят новите положения при прилагането на европейските процедури за искове с малък материален интерес и за издаване на европейска заповед за плащане. Той добави, че с проекта на закон се създадат вътрешни процесуални правила по прилагане на Конвенцията за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството.
    С влизане в сила на Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. се правят промени в Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Измененията включват промени в приложното поле при исковете с малък материален интерес, прецизиране на разпоредбата за преразглеждане на съдебното решение и осигуряването на 30-дневен срок за подаване на молба за преразглеждане по реда на глава двадесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс пред Върховния касационен съд.
    В процедурата за издаване на европейска заповед за плащане се създава изрична разпоредба в Гражданския процесуален кодекс, която да гарантира правото на ответника да поиска от Върховния касационен съд преразглеждане на европейската заповед за плащане при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 1896/2006.
    Със законопроекта се създават и процесуални правила по прилагане на Конвенцията за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството, приета от Хагската конференция по международно частно право. Г-н Стоянов посочи, че Конвенцията е в сила по отношение на Република България от 1 август 2014 г. и цели да осигури ефективното събиране на издръжка за деца и за други членове на семейството независимо от мястото на възникване или изпълнение на задължението за издръжка. Той добави, че разпоредбите на Конвенцията предвиждат създаването на условия за реално получаване на издръжка, за достъп до производствата за нейното признаване, изпълнение и оспорване.

    Г-н Панов посочи, че подкрепя законопроекта, но не споделя направените със законопроекта предложения, с които Върховния касационен съд е компетентната инстанция при преразглеждане на решенията в рамките на европейските процедури за искове с малък материален интерес и европейската заповед за плащане. Той посочи, че с Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната власт и Пътната карта към нея е предвиден план за намаляване на натовареността на Върховния касационен съд и добави, че с последните промени в законодателството се цели разтоварване на Върховния касационен съд.
    Г-жа Папазова и г-жа Николова добавиха, че регламентите уреждат процедури, които са формални и се отнасят за безспорни вземания и вземания с малък интерес и поради това са неприсъщи на работата на Върховната инстанция.
    Г-н Стоянов и г-жа Белякова посочиха, че при изготвяне на законопроекта в Министерството на правосъдието са взели участие представители на Върховния касационен съд и техните становища са взети предвид.
    По законопроекта е постъпило становище от Върховния касационен съд.

    В обсъждането взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Филип Попов и Христиан Митев.
    Г-н Кирилов изрази принципна подкрепа към законопроекта и добави, че последните приети промени в гражданското производство целят разтоварването на Върховния касационен съд. Той посочи, че споделя изразеното от представителите на Върховния касационен съд становище, че производствата са формални и наподобяват заповедното производство, в което компетентни са районните съдилища и добави, че при приемането на законопроекта следва да се търсят правни способи, които да отразят балансирано производствата между съдилищата.
    Г-н Митев изрази своята подкрепа към целите на законопроекта, но уточни, че ще се съобрази с принципните съображения, изложени от представителите на Върховния касационен съд.
    Г-н Попов отбеляза, че ще се въздържи от подкрепата си към законопроекта.

    В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 802-01-8, внесен от Министерски съвет на 12.03.2018 г.



    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
    КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
    ДАНАИЛ КИРИЛОВ
    Форма за търсене
    Ключова дума