Доклад на комисия

---

ДОКЛАД
Вх.№ 853-03-66/12.09.2018 г.

Относно: Указ № 201 на президента на Република България, постъпил на 1.08.2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 25 юли 2018 г. и мотивите към указа.

На свое заседание, проведено на 11 септември 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 201 на президента на Република България, постъпил на 1.08.2018 г., за връщане за ново обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 25 юли 2018 г. и мотивите към указа.

На заседанието присъстваха: от Администрация на Президента на Република България – проф. Емилия Друмева - председател на Правния съвет и д-р Благой Делиев – експерт; oт Върховен административен съд – г-н Георги Чолаков – председател; oт Асоциация на българските административни съдии – г-н Любомир Гайдов - заместник-председател; от Фондация „Програма достъп до информация“ – г-н Александър Кашъмов; от Коалиция „За да остане природа в България“ – г-н Петко Цветков и г-жа Зорница Стратиева; от Екологично сдружение „За Земята“ – г-жа Регина Стоилова, г-н Иван Велов и г-н Александър Коджабашев; от инициатива „Правосъдие за всеки“ – г-н Емил Георгиев; от Гражданско сдружение „Движение за защите на гражданите и държавата“ – г-жа Мадлен Кирчева; от Гражданска група „Дианабад“ – г-жа Ангелинка Константинова; от „Сдружение за изследователски практики“ – г-жа Вера Стаевска; от гражданско сдружение „Защита на гражданите и държавата“ – г-жа Христина Ценова и г-жа Донна Костадинова и гражданите – г-жа Нели Дончева, г-н Димитър Стоименов, г-жа Катерина Раковска и г-н Димитър Божилов.

Председателят на Комисията по правни въпроси г-н Данаил Кирилов докладва на членовете на Комисията Указа на президента на Република България и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 28, § 29, т. 1, § 55 относно чл. 217, ал. 2, изречение трето и четвърто и ал. 4, § 57, § 61, § 67, § 79, т. 3 и 4, § 109, т. 1, 2 и 3, § 111, § 113, т. 5, б. „б“ относно чл. 75, ал. 9, изречение последно, § 114, т. 3, § 124, § 125, т. 3, § 130, § 133 и § 148, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, приет на 25 юли 2018 г.
В мотивите си президентът посочва, че въведените правила за родовата подсъдност не идентифицират ясно актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, които Върховният административен съд разглежда като първа инстанция, което може да доведе до множество спорове за подсъдност. Отбелязва се, че се променя и принципът за определяне на местната подсъдност при оспорване на индивидуални административни актове, като критерий за определяне на компетентния административен съд е въведен постоянният адрес. Посочва се, че с приетото изменение не се отчита хипотезата на физически лица с настоящ адрес, различен от постоянния, което може да затрудни, както заявителите така и административните органи, чието седалище е различно от постоянния адрес на жалбоподателя. При едновременно разглеждане на дела в различни административни съдилища държавните органи би трябвало да командироват навсякъде свои процесуални представители, което би довело до увеличаване на разходите на администрациите.
На следващо място в указа се отбелязва, че разглеждането на делата от тричленен състав на Върховния административен съд в открито заседание се определя в зависимост от преценката на съдията-докладчик или от направено от страните изрично искане, което превръща публичността от правило в изключение. Посочва се, че публичността на съдебните заседания е основен принцип, гарантиращ публичното разглеждане на делата.
С президентското вето се оспорват и регламентираните такси в касационното производство, с които се ограничават съществено процесуалните възможности за пълноценна защита на гражданите и юридическите лица срещу незаконосъобразни актове на администрацията. Въвеждането на пропорционални такси, както и увеличаване на простите такси в касационното производство следва да бъдат съобразени с правото на защита на гражданите и юридическите лица срещу незаконосъобразните актове на администрацията.
Президентът е възразил и срещу необжалваемостта на първоинстанционните съдебни решения по някои от специалните закони, предвидени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Твърди се, че премахването на касационната инстанция в съдебните производства по административни дела не дава гаранция за защита на засегнатите права на гражданите и юридическите лица. Посочва се, че липсата на касационна инстанция ограничава защитата на обществения интерес, който държавните органи са длъжни да отстояват.
В мотивите си президентът посочва несъгласието си относно промените за придобиване на право на пенсия от съдии, прокурори и следователи и командироването на съдия от Върховния административен съд или от административните съдилища в Съда на Европейския съюз, на Общия съд на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека.
Проф. Емилия Друмева изложи подробно аргументите на президента за налагане на вето върху законопроекта, които бяха представени в четири основни насоки: родова и местна подсъдност, възможността за провеждане на закрити заседания в касационното производство, повишаването на таксите в касационните производства и премахването на възможността за касационно оспорване в някои специални закони. Същевременно тя подчерта, че са оценени редица изменения, направени с този закон, като положителни.
Становища изразиха и представителите на неправителствените организации, които изказаха несъгласието си с увеличаването на таксите в касационното производство и отпадане на възможността за касационно оспорване в някои специални закони.
Представени бяха становища и на представителите на съдебната власт – Георги Чолаков и Любомир Гайдов. Те не се съгласиха с някои от аргументите на държавния глава, свързани с измененията при определяне на родовата и местната подсъдност на делата. Според тях измененията са изцяло съобразени с решението на Конституционния съд, като подчертаха, че в него е предвидено Върховният административен съд да е първа инстанция при оспорване на актовете на министрите и Министерския съвет, с които се упражнява публична власт, а във всички останали случаи преценката е оставена на законодателя. Беше изразено и несъгласие със становището на президента, че такси не се определят със закон и че това се прави за първи път със Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Според тях в Конституцията е предвидено, че таксите се определят със закон, като има и други закони, които предвиждат конкретен размер на таксите за съдебно оспорване. В заключение беше отбелязано, че направените промени в Административнопроцесуалния кодекс, приети в резултат на многобройни и задълбочени обсъждания с народните представители, експерти от институциите, доктрината и съдиите, са съществени и целите, които са заложени в тях, ще доведат до положителен резултат при прилагането на административното правораздаване.
В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Христиан Митев, Крум Зарков и Явор Божанков.
Народните представители Крум Зарков и Явор Божанков изразиха подкрепата си към Указа и изложените мотиви. Изказано беше становището, че ветото е напълно аргументирано, като се подчерта, че с повишаването на таксите ще се ограничи достъпа до правосъдие, като беше отбелязано несъгласие с отпадане на възможността за касационно оспорване в някои специални закони, както и ограничаване на публичността чрез възможността за провеждане на закрити заседания в касационното производство. Г-н Божанков отбеляза, че ако промените влязат в сила ще сезират Конституционния съд.
Народният представител Християн Митев наблегна на факта, че не се ограничава достъпа до правосъдие, тъй като таксите в първоинстанционното оспорване не се увеличават. Той подчерта, че съгласно трайната практика на Европейския съд по правата на човека е необходимо да има осигурена възможност до достъпно правосъдие и в Административнопроцесуалния кодекс това е залегнало, като никъде не е регламентирано задължителното двуинстанционно съдебно производство в административното правораздаване.
Г-н Кирилов посочи, че от принципа на равнопоставеността на страните е продиктувано изменението, съгласно което държавните органи следва да внасят държавна такса в касационното производство, с което ще се дисциплинират институциите. Той отбеляза, че държавните такси са намалени спрямо първоначално предложените, тъй като народните представители са съобразили становищата на институциите и неправителствените организации, постъпили в Комисията по правни въпроси. Въведените пропорционални такси са с лимитиран размер. Подчертано беше, че е осигурена възможността на всяка една от страните да поиска провеждането на открито заседание в касационното производство и е гарантирана публичността на съдебния процес. В заключение г-н Кирилов подчерта, че измененията в Адмистративнопроцесуалния кодекс са били подложени на широко обществено обсъждане, като са взети предвид всички становища и отбеляза, че за устойчивостта на системата е предвиден достатъчно дълъг период за влизане в сила на закона.

След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, 7 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме повторно Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 25 юли 2018 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ