Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
Вх.№ 853-03-77/23.10.2018 г.

Относно: Указ № 230 на Президента на Република България, постъпил на 18.10.2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 10 октомври 2018 г. и мотивите към указа.

На свое заседание, проведено на 23 октомври 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 230 на Президента на Република България, постъпил на 18.10.2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 10 октомври 2018 г. и мотивите към указа.
Председателят на Комисията по правни въпроси докладва на членовете на Комисията Указа на Президента на Република България и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, Президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 1, т. 2, § 3 и § 4 от Закон за изменение на Закона за държавната собственост, приет на 10.10.2018 г.
В мотивите си Президентът посочва, че приетите в § 1, т. 2 и § 4 разпоредби противоречат на целта на забранителния списък, а именно да не се приватизира без решение на Народното събрание и разпоредбите дават възможност за скрита безплатна приватизация на дружества от забранителния списък.
Президентът възразява срещу предвидената в § 4 възможност за апорт на необособени части, като приема, че законът създава възможност апортът на обособени части да се извършва без решение на Министерския съвет.
С президентското вето се оспорва и отпадането на правната възможност направилите апорт търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие да имат блокираща квота при вземането на решения на общото събрание.
В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Христиан Митев, Филип Попов и Крум Зарков.
Г-н Кирилов посочи, че употребата на понятието приватизация е неточна, тъй като приватизацията е прехвърляне чрез продажба, а законопроектът има за предмет апорт на имущество. Той изрази несъгласие по повод направената оценка, че е налице скрита и безплатна приватизация, като отбеляза, че апортиращият получава насрещна престация, изразяваща се в членствени права, които осигуряват и гарантират права в дружеството. Като пример за членствени права бяха дадени правото на участие в управлението на дружеството, както и имуществени права, които носят пряка финансова изгода, като правото да се получи част от печалбата, реализирана от дружеството.
Г-н Кирилов уточни, че в предложения чл. 28а от Закона за приватизация и следприватизационен контрол изрично е предвидено, че апортът може да се извършва само и единствено в търговско дружество, в което участието в капитала е държавно или общинско. Той добави, че с правилото в чл. 28а, ал. 2 се забранява създаването на смесени дружества с частен субект, като непаричните вноски ще се извършват след санкция на Министерския съвет.
Във връзка с наведения довод за липса на специални правила при апортиране на обособени части беше отбелязано, че законопроектът не променя сега действащия режим, тъй като урежда единствено апорта на необособени части, а обособените части подлежат на приватизационна процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
По отношение на отпадането на блокиращата квота, г-н Кирилов отбеляза, че с новосъздадената разпоредба непаричната вноска ще бъде извършвана единствено в дружества, в които капиталът е или държавен и/или общински, за разлика от сега действащата разпоредба, която позволява участие в дружества, в които капиталът не е изцяло тяхна собственост, т.е. в дружества, в които капиталът може да е и на частни субекти. Той обобщи, че решението за апорт се взема от Министерския съвет и с премахването на възможността търговските дружества от забранителния списък да внасят имущество в капитала на дружества, в които има частно участие, отпада необходимостта от института на блокиращата квота.
Г-н Кирилов подчерта, че законопроектът предвижда достатъчно гаранции за запазване на публичния интерес, като същевременно се осигурява правна възможност за държавата да участва в стопанския живот при ясно разписани правила.
Г-н Зарков посочи, че от парламентарната група на „БСП за България“ подкрепят ветото на Президента и мотивите към него, като допълни, че е необходимо законопроектът да бъде обсъден отново.
Г-н Митев посочи, че в работата по законопроекта е постигнато съгласие относно предложените текстове и редакцията на § 4 осигурява защита на обществения интерес, тъй като решенията за внасяне на непарична вноска ще се вземат от Министерския съвет, което е достатъчна гаранция за прозрачност и публичност. Той добави, че апорт ще се извършва в дружества, в които капиталът е единствено държавен и/или общински.

След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за”, 3 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме повторно Закон за изменение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 10 октомври 2018 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ