Стенограма от заседание

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ




П Р О Т О К О Л
№ 1

На 17 май 2017 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2016 г., № 720-00-2, внесен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на 11 май 2017 г.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 11,01 ч. и ръководено от господин Данаил Кирилов – председател на Комисията по правни въпроси.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум.
Имаме и нова звукова уредба. Може би този път ще се чуваме много по добре.
Имаме предложение за дневния ред. Преди да пристъпим към него, ще поканя заместник-председателите на Комисията да заемат местата си, както ги предпочитат. Имаме четири заместник-председателски места. Трима от заместник председателите виждам, че са тук в момента. Четвъртият, колежката Атанасова, се извини, на погребение на генерал Тонев е. Разбира се, ще опита да дойде съобразно възможностите.
Имате възможност да се изкажете по дневния ред, който е:
1. Обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2016 г., № 720 00-2, внесен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на 11 май 2017 г.
2. Разни.

Няма изказвания по дневния ред.
Искам във връзка с дневния ред да направя някои уточнения и да Ви докладвам нововъзникнали обстоятелства. Първото от тях е разпореждане № 750-01-21 от вчерашния ден, 16 май 2017 г., с което допълнително се разпорежда разпределяне на Законопроект за изменение на Закона за опазване на земеделските земи, № 754-01-3, внесен от Йордан Апостолов и група народни представители, и разпределен основно на Комисията по земеделието и храните като водеща Комисия. Допълнителното разпореждане е и за разпределение на Комисията по правни въпроси.
Бих Ви направил предложение за извънредно включване на този Законопроект в дневния ред, но няма да го направя, с оглед изявленията на всички вносители от около преди час и половина във връзка с това, че оттеглят волята си за подкрепа на този Законопроект. До последно проверявахме по деловодната система дали са входирани заявленията за оттегляне, още не ги виждаме там. Но смятам, че това е факт, който, ако не е настъпил, ще настъпи всеки момент. Затова Ви предлагам да не включваме в извънреден порядък този Законопроект в дневния ред.
Има ли възражения за това? Няма.
Правя следното уточнение по отношение на точка „Разни“. В нея бих искал да Ви запозная с някои от актуалните и организационни въпроси, които възникнаха във връзка с бъдещата дейност на Правната комисия. Има едно ритуално действие, това е запознаването на народните представители – членове на Правната комисия. Имаме нови колеги, тоест има нужда да се запознаем. По традиция то е в началото, преди да пристъпим към точка първа. Но аз бих Ви предложил да изгледаме евентуално точка първа и след това да пристъпим към всички тези въпроси.
Възражения в тази връзка? Няма.
Други мнения по дневния ред? Няма.
Закривам дебата по него.
Подлагам на гласуване предложението за дневен ред, така както го получихте преди два дни.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.

Пристъпваме към точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО ПРЕЗ 2016 Г., № 720-00-2, ВНЕСЕН ОТ КОМИСИЯТА ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО НА 11 МАЙ 2017 Г.
Гости от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество са господин Иво Иванов – заместник-председател, и господин Трифон Трифонов – главен секретар.
Тук правя уточнението: председателят на Комисията беше готов да представи този Доклад на Вашето внимание, беше планирал явяването за 14,30 ч., но това че изтеглихме заседанието, не му позволи да присъства, защото в момента взима от болницата второто си новородено дете. Изписването е било определено за 11,00 ч. (Оживление.) Аз лично го поздравявам и смятам, че това е сериозна причина да не представи в така изместеното време този Доклад. Смятам, че колегите Иванов и Трифонов в максимална степен обективно и изчерпателно ще го представят.
Заповядайте, колеги.
ИВО ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Първо Ви благодаря за предоставената възможност да си представим отчета за 2016 г.
През тази година органите на Комисията продължиха работата по довършване на неприключилите проверки и производства за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, при условията и по реда на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. В тази връзка сме взели едно решение за образуване на производство. За сравнение, през 2013 г. Комисията е приела 98; през 2014 – 15 решения, през 2015 г. – едно решение. Приети са решения за прекратяване на 18 производства за имущество, придобито от престъпна дейност, като стойността на отменените обезпечителни мерки е в размер на 12 млн. 11 хил. лв. Основната причина е липса на връзка между престъпната дейност и имуществото, придобито от нея. Това е във връзка с Тълкувателно решение № 7 от 2013 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд.
През 2006 г. сме приели три решения за внасяне на мотивирани искания за налагане на обезпечителни мерки по реда на този Закон на обща стойност 1 млн. 200 хил. лв. Това намаление е във връзка, че Законът изчерпва вече потенциала си, а от 2012 г. е в сила новият Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, върху което се концентрира основната ни дейност.
През 2016 г. са влезли в сила 31 съдебни решения за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, на обща стойност 16 млн. 800 хил. лв. За сравнение, през 2015 г. са 34 решения на обща стойност 6 млн. 300 хил. лв.; през 2014 г. – 28 решения на стойност 13 млн. лв.; а през 2013 г. – 43 решения на стойност 13 млн. лв. Общо взето през миналата година е най-високият ни резултат на отнемане като стойност, но както забелязвате, броят на съдебните решения е константна величина, което показва нула устойчивост в дейността на Комисията.
Относно дейността по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество през 2016 г., в териториалните звена на Комисията са получени 1994 уведомления за 2858 лица. Образувани са 2324 проверки. За периода след влизането в сила на този Закон от 19 ноември 2012 г. до края на 2015 г. в териториалните дирекции са постъпили 8152 уведомления за 10 000 лица и са образувани 8000 проверки. След приключване на проверките и обсъждане на мотивираните доклади на директорите, през 2016 г. Комисията е приела 246 решения за прекратяване на проверки, като основната причина за това е липсата на несъответствия в размер на 250 хил. лв.
Комисията е приела решение за внасяне в съдилищата на 60 искания за обезпечение на бъдещи искове за отнемане на имущество на обща стойност 1 милиард 657 милиона – казвам цифрите с леко закръгление – 53 иска за внасяне на мотивирани искания и 7 искания за налагане на допълнително обезпечителни мерки. Интересното тук е да подчертая, че отхвърлените наши искания са 0,65%, което показва обоснованост в решенията на Комисията.
Общо за периода след влизането в сила на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество до края на 2016 г. стойността на предложеното за обезпечение имущество е в размер на близо 2 млрд. 300 млн. лв., съгласно внесените 140 искания за налагане на обезпечителни мерки.
През 2016 г. са внесени 34 иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 2 млрд. 227 млн. лв., като основната сума е по делото срещу господин Цветан Василев и свързаните с него лица. То е на обща стойност 2 милиарда 200 милиона, като 27 са ответниците. Това са физически лица и търговски дружества, част от които са с чужда регистрация, включително и офшорни. Общо за периода след влизането в сила на Закона до края на 2016 г. пред компетентните съдилища на страната са предявени 97 иска на стойност 2 млрд. 285 млн. лв.
Преди да представя данните за влезлите в сила съдебни решения за отнемане, бих искал да припомня, че отнемането е крайната фаза на производствата, която се развива пред гражданските съдилища и в нея Комисията е страна, равнопоставена със съответната. Чрез нейната реализация се търси постигането на целите на Закона. Същевременно тя е най-продължителна по времетраене, тъй като се развива по общия гражданскопроцесуален ред и е свързано изцяло с дейността на съдебните органи – един процес, върху който Комисията не влияе по никакъв начин.
През 2016 г. по реда на двата закона – ето, сега ще направя и разбивка – е постановено отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на 36 иска в размер на 18 млн. 774 хил. лв.
Може би ще представлява интерес за Вас, че за единадесет годишния период от създаване на първата Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, през 2005 г. до края на 2016 г., когато действа вече Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, стойността на отнетото имущество, съгласно влезлите в сила 222 съдебни решения за отнемане на имущество в полза на държавата, възлиза на стойност 81 млн. 435 хил. лв. В това число 216 решения по отменения Закон на стойност 79 хил. лв. и 6 решения по Закона за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност малко над 2 млн. лв.
Сега ще се спра на структурата на Комисията.
Тя се осъществява с помощта на централна (обща и специализирана) администрация и териториални звена, които са със статут на териториални дирекции. Числеността, структурата на администрацията, районите на действие, организацията на работа е определена с нашия правилник. Утвърденият числен състав на Комисията за 2016 г. е 310 щатни бройки, като реално към 31 декември са заети 198 бройки. Разпределението на служителите по образование – над 90 % са магистри.
По отношение на бюджета на Комисията, със Закона за държавния бюджет на Република България ни е определен бюджет 6 млн. 132 хил. лв., финансирани изцяло със субсидия от централния бюджет. На основание чл. 110 от Закона за публичните финанси и приключила верификация на разходите по проект на Оперативна програма „Административен капацитет“ е извършена корекция на бюджета, като разходите са увеличени с
397 хил. лв. и бюджетът ни е в общ размер на 6 млн. 529 хил. лв. Изградена е необходимата организация за осъществяване на контрол при постъпването, разходването и отчитането на бюджетните средства.
Но трябва да подчертаем, че бюджетът ни е недостатъчен за щатните бройки, които са определени. От определянето на тази щатна бройка Комисията никога не е имала финансиране за това, в резултат на което ние работим с повече от 100 човека по-малко, което е 30 % от нашия състав.
Съвсем накратко ще маркирам някои по-важни моменти относно институционалното и международно сътрудничество през 2016 г. Осъществени са контакти с различни институции във връзка с осигуряването на достъп до електронния регистър, съдържащ информацията, посочена в чл. 86 на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както и до регистъра на отнетото имущество от страна на Комисията.
В изпълнение на подписаната Инструкция за реда и сроковете за осъществяване на взаимодействие между Комисията, Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерството на вътрешните работи, органите към министъра на финансите и Прокуратурата и последвалото от 2013 г. сключване на Споразумение за създаване и дейност на съвместни екипи между Комисията и Прокуратурата, през 2016 г. са сключени 20 споразумения за съвместни екипи.
В резултат на ефективното сътрудничество с други ведомства и организации в периода 2013 – 2016 г., органите на Комисията, мога да кажа, че на практика ползват всички електронни бази данни на всички държавни институции. Може би ние сме институцията с най-широк достъп, който изключително улеснява нашата работа с оглед бързина и пестене на ресурс.
Имаме и две споразумения с търговски банки – ПроКредит и Българо-американска кредитна банка. Те също ни дават електронен достъп до това да проверяваме информация, която не представлява банкова тайна. Иначе банкова тайна, знаете, се разкрива по общия ред със съдебно определение.
За международното сътрудничество ние сме изпратили 9 броя запитвания до партньорски организации в целия свят, като сме отговорили на 51 искания от чужди държави и продължаваме дейността с всички неформални организации, с които работим по целия свят за установяване на активи извън граница. В тази връзка те много помогнаха за установяването и на най-голямото ни дело на стойност 2 млрд. имущество, което е в чужбина.
Накратко това са данните. Ще се радвам да отговоря на конкретни въпроси от Ваша страна. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин
Заместник-председател.
Колеги, имате възможността за въпроси, мнения, становища.
Господин Попов, след това господин Хамид.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Два кратки въпроса.
Казахте, че за 2016 г., ако не ме лъже паметта, са извършени 8000 проверки, като 246 от тях са прекратени поради неизпълнение на 250 хил. лв. несъответствия. Колко иска на практика? Защо се получава тази голяма разлика между проверките и внесените искове? Мисля, че 36 ли казахте иска са внесени от тези проверки за 2016 г., или може да не съм разбрал. Това е единият въпрос.
И вторият – той може би не е точно във Вашата компетентност. Нали се създаде Междуведомствен съвет за управление на незаконно придобитото имущество. Знаете, напоследък една от медиите излъчи кадри с „Ало измамниците“, които на практика продължават да си живеят в отнетите в полза на държавата имущество и къщи. Защо така се получава, какъв е там проблемът? Виждам, че сте записали, че част от тези имоти са предоставени на общини за ползване, за обществени услуги, социална насоченост и така нататък. Защо там така се е получило? Имате ли някакъв отговор и има ли според Вас някаква необходимост от промяна на законодателството в тази насока, за да може тези отнети имоти да бъдат в обществена полза, а не да останат за тези, които са, да си живеят под наем там? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Към втория въпрос на господин Попов се присъединявам. Мислех да го задам накрая, но той ме изпревари. Така че, господин Иванов, господин Трифонов, имате възможност да отговорите на въпросите на колегата Попов.
ИВО ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
По първия въпрос – тези 8000 уведомления са за целия период. Може би пропуснах да кажа, че на година получаваме общо около 3000 уведомления. Вече в едно уведомление може да има повече лица, отказват се и образуване на проверки.
Проблемът е точно и с административния капацитет. По закон всички проверки се прекратяват от Комисията. Имаме и по-малко инспектори. Понеже много трудно можем да смогнем с този обем работа, ние приоритизираме. Като приоритетите са важните случаи за държавата и обществото и проверки, където има реално имущество или има възможност за разпореждане с него, тоест постъпила такава информация. Това е по първия въпрос. Ако трябва, още нещо да кажа.
А по втория, работата на Комисията, знаете, спира до изваждането на съответните изпълнителни листове. Имаме голямо желание това имущество да се използва основно за обществени нужди, тоест може да се прехвърля на общини, на областни управи. Виждам решенията на Министерския съвет, които са по предложение на Ведомствения съвет – като отнемаме реален апартамент, той се дава за продажба. Апартаментите се продават трудно. В последните репортажи, които гледахме, реално тази къща много трудно може да бъде реализирана от колегите от НАП. Далеч съм да обвинявам, когото и да било. В Междуведомствения съвет, не мога да говоря от тяхно име, трябва да се намери някакъв механизъм. Може би общините или областните управи в това нещо трябва да бъдат по-активни. Доколкото знам, те им изпращат писма за съответните активи дали на местно ниво има интерес. Това вече е въпрос да се намери някакъв гъвкав механизъм, особено тези, по-големите имоти, да бъдат използвани и за детски градини, и за домове. Тези активи – лично мнение изказвам в момента – във вида, в който са, и на местата, на които се намират, на практика са непродаваеми. Към края на миналата година направихте крачката – в промените в нашия закон има изискване 30% от имуществото да бъде предоставено за социални цели. Пак ще подчертая личното ми мнение, че трябва да има активност на областните управи и на съответните общини. Защото тези имоти се знаят, хората, от които са отнети, се знаят и много трудно един редови гражданин ще отиде да купи имот на престъпник. Както гледахме репортажа, кой ще живее в тази обстановка, в това нещо?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Попов, искате ли отношение?
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Съвсем накратко. Може би да се помисли във връзка с това, което казахте за законодателна промяна, гласяща, че при невъзможност да се реализира съответният имот, да се разпореди с него, да се продаде, същият следва да бъде задължително предоставен на община или на областна управа за такава социална, обществена насоченост – детски градини, пенсионерски клубове или нещо в тази насока. Не знам как виждате една такава възможност?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може ли и аз да се включа, защото се присъединих към втората част? Отказах на тази телевизия участие в дебата, и умишлено го направих, макар че имахме основание да се похвалим по този въпрос. Господин заместник-председателят спомена, че обсъждахме декември месец този елемент от финалната дейност или от последиците от работата на Комисията. Действително приехме правилото за 30% за социални дейности. Приемам, че това е ангажимент на Междуведомствения съвет. Може би това, което издразни хората в телевизията, или това, което е основанието на такова едно разследване, е следващият елемент, който е последица във връзка с отнемане на имуществото. Тоест Междуведомственият съвет дори с риск да изпадне в хипотезата на привременна или частична безстопанственост, но трябва да използва принудителните способи за отнемане държанието на такъв имот, които са установени в Закона за държавната собственост, и това е работа на областните управители.
Ясно е, че голяма част от тези имоти не биха могли да се продадат на публична продан и по обстоятелствата, които Вие казвате. От друга страна, не съм много сигурен, че местната власт или областните управители винаги могат да намерят бърза реализация на този имот. Но е по-добре областният управител да стопанисва и да управлява имота, отколкото у хората да остава убеждението, че законът не е приложен докрай. Да, тези, които седят в имота, вероятно се водят пазачи в изпълнителното производство. Да, вероятно и поддържат имота, докато тече тази процедура, но единият от същностните ефекти на този закон и на този институт е превантивното действие по отношение на лицата и субектите. То се постига точно тогава, когато хората видят, че имотът е опразнен, отнет е и ефектът всъщност на отнемането е настъпил. Прибавям моето отношение към това.
Вие имате ли дуплика на практика?
ИВО ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Само едно изречение искам да кажа. За къщите, големите, които са, е ясно. Апартаменти, които се отнемат с наши решения, практиката сочи, че никога не могат да бъдат продадени от органите на НАП на цената, която е постановена от експертизата в съдебното решение. Тук изключвам нашите оценки. Лично за мен по-добър вариант е те да бъдат предоставени на областните управители или на съответните общини.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Втори поред беше господин Хамид, колегата Божанков, колегата Ревизоро – четвърти.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, искам да похваля колегите от Комисията за работата им през последните години. Резултатите са впечатляващи на фона на финансовото обезпечаване на Комисията. Винаги тук, като се съберем, говорим на тази тема. Само констатираме как колегите работят при унизително ниски заплати и при една трета намален щат. Мисля, че трябва да спрем с това унизително отношение към органа, от който очакваме много.
Затова, господин Председател, имам една специална молба към колегите – в близко време да ни представят разчети какво допълнително е необходимо като бюджет за незаетите щатни бройки и за допълнителни щатни бройки, така че да се покрие цялата страна по области. Тежък е проблемът, защото ниското заплащане води до голямо текучество. Всеки млад човек, който понаучи нещо, при този опит, който придобива, много лесно си намира работа. Говорили сме и преди на тази тема.
Щях да подхвана и темата за реализация на имотите. Вие ме изпреварихте, господин Попов, господин Председател. Мисля, че доказано неефективна е системата с този Междуведомствен съвет, както и не може да разчитаме на НАП да реализира отнетите имоти. Крайно време е да бъде създадена малка ефективна Агенция за управление и реализиране на отнетите имоти, не само от Комисията, въобще на държавно имущество, което да продава имотите, отнети от Комисията, така и по всички други процедури отнети имоти в полза на държавата. Тази Агенция, освен с реализация, ще се занимава и с управление и стопанисване на тези имоти.
В момента виждаме една безотговорност. Няколко на брой заместник-министри трябва да ги събере областният управител. Те се събират от дъжд на вятър да се видят, да поговорят как са, и с това приключва. Тоест ние на книга отнемаме, отнемаме, отнемаме, показваме едни цифри, а в бюджета нищо не влиза. Напротив, от бюджета излиза, защото тези имоти трябва да се поддържат, на тези автомобили трябва да се плащат данъци. Тоест от това, което сме отнели, вместо държавата реално да реализира някакви приходи, ние създаваме допълнително разходи за държавата. Така че трябва да се мисли в тази посока.
Още веднъж, колегите от Комисията заслужават много добри думи за тяхната дейност през годината. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, колеги от Комисията. Това беше становище по-скоро.
Ако Комисията няма да отговори, ще припомня, че декември месец всъщност постигнахме прецедент по отношение на опита и желанието да бъдат стимулирани служителите на Комисията, въпреки критиките, които отнесохме и в дебата, и в последствие. Припомням, че ако държим на това, този режим трябва да го защитаваме, защото скоро ще получим опит за регулация в обратната посока. Иначе, няма да повтарям становището на колегата Хамид.
Колегата Божанков има думата.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Становище бих искал да направя. На първо място, благодаря за изчерпателния доклад. Тъй като съм народен представител, избран точно от този район – на телефонните измамници, община Горна Оряховица, те са предимно от там, и всеки един от имотите го познавам и визуално и знам какво представлява. Категорично те няма как да бъдат продадени, защото са много, много скъпи и огромни, трудни за поддръжка и в район, в който никой не би проявил интерес. Действително сред гражданите, може би тук и ние сме виновни, че не работим достатъчно с избирателите, не им обясняваме, не защитаваме работата на Комисията и те остават с впечатление, че същите хора си остават в имотите, тоест те са безнаказани. Още повече, те продължават да извършват същите престъпления и това прави впечатление. Категорично се присъединявам към колегите, че трябва да бъдат изведени от там. Но самото управление на имотите в този вид, те не могат да послужат и за някакви социални дейности. Дори да бъде настанено семейство, то не може да издържа такъв огромен имот. Повечето са построени от мрамор, много са трудни за поддръжка, за отопление. Те трябва да бъдат по друг начин модифицирани, тоест там има доста работа и доста дейност, преди този имот изобщо да бъде използваем. Това е работа, която, с тази правна рамка, няма как да бъде свършена и казусът няма да приключи дотук. Наистина ги познавам имотите визуално. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колегата Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Обикновено задавам въпроси, на които знам отговора. Той ще е липса на пари, щат и офиси, но все пак да го задам. Ако колежката Деси Атанасова беше тук и бяхме Четиридесет и третото народно събрание, тя щеше да каже: защо примерно Видин обслужва Монтана, а нямаме офис в Монтана? Сега, разбира се, ако тя беше тук, щеше да пита: защо Варна обслужва Добрич и Шумен, а няма в Силистра, Разград и Търговище? Тоест използвам случая от нейно име да го задам. Ясно е, че трябва в цялата страна. (Реплики).
Да, Видин трябва да командва всичко. (Реплики).
Подкрепяйки думите на господин Хамид, защото той беше обективен, мога да кажа, че по отношение на имотите има една друга гледна точка. Ние добре си разсъждаваме тук да ги прехвърлим на областния управител, на кмета, но представите си сега, че решаваме и прехвърляме на областния управител на София 100 имота, които са на обща стойност 10 милиона. След една година отива някой и ги оценява, че те са 5 милиона. Нали знаете каква ще е констатацията на АДФИ или на Сметната палата: вина за причинени вреди в размер на 5 милиона следва да носи областният управител еди-кой си, който не е предприел необходимите и достатъчни действия, в резултат на което… И „Добър ден, тъга!“ – ставаме кандидати за прокуратурата.
Добре, ще ги прехвърлим на тези кметове, а те искат ли ги? Могат ли да ги стопанисват? Може ли да каже: ще спра парите за две училища, за да направя тези две ромски квартири детски градини?! Тоест нека преди да причиняваме вреди и да правим готови кметове и областни управители кандидати за прокуратурата, да обмислим някакво адекватно решение. Прав е колегата Хамид, че този орган не е достатъчно ефективен, но преди да помислим друг и преди да вменим отговорности на хора, които най-малко го очакват, да го обмислим още веднъж.
Подкрепих да се увеличи бюджетът за заплатите – заслужавате. Ние от Вас не очакваме приходи. Ние очакваме превенцията. Ще подкрепим и следващото предложение на господин Председателя в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВО ИВАНОВ: Да отговоря на господин Димитров. Вече имаме офис в Монтана. Винаги сме имали, но нямахме хора.
Практиката, която Комисията е възприела, само това ще Ви кажа, че за миналата година са напуснали 25 служители, а са назначени 40. Тоест на местата на хората, които напуснат с по-високи възнаграждения, назначаваме млади колеги, които да бъдат обучени, с по-ниски възнаграждения. В тази връзка съумяхме да отворим и офис в Монтана, но те всички са към Софийската дирекция, директорът им е в София. В Разград засега нямаме възможност, в Търговище, и те са към Варна. Ще видим, ако имаме финансиране.
В заключение, средната заплата на инспекторите в Комисията е 1336 лв. по последни данни. Искаме от тези хора, и те го правят. Те са изключителни професионалисти, изключително мотивирани. Искам да им благодаря от името на ръководството пред Вас. Те водят дела за 3 млрд. лв. Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз благодаря.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря.
И аз се присъединявам към поздравленията. Неслучайно това е единственият орган, поздравен и отбелязан в доклада на Европейската комисия като ефективен и независим. И това се показва и от данните.
Ще започна от дебата, който започна за управлението на имуществото и какво се случва с отвореното имущество. Мисля, че преди да тръгнем да променяме отново Закона, трябва да видим той дали се изпълняваше. Защото 81 милиона и половина горе-долу е отнела Комисията, откакто съществува, а Междуведомственият съвет е заседавал едва няколко пъти. Неслучайно в този Междуведомствен съвет присъстват представители на различни министерства, в това число и Социалното, и т.н. Те трябва да преценят според различните изпълнителни листове и в диалог с областните управи и други къде е възможно и къде не.
Очевидно е, че недвижимите имущества, има и много движими имущества, са нереализуеми на пазарен път. Но Междуведомственият съвет в различни правителства, не искам да правя някаква политическа оценка, подценява темата. Това е не само трудът на колегите. Това е целият смисъл на Комисията, която е създадена, за да даде знак преди всичко, не толкова да трупа пари в бюджета. Този знак е обратен, защото един репортаж като този, който гледахме онзи ден, или каквито сме виждали през година, защото същото беше с една пералня в Несебър, същото беше с един хотел в Пловдив, същото беше с – мога да дам много примери, и това е периодично, и когато излезе един такъв репортаж, целият чл. 1 на Закона и неговата превантивна дейност е отстранена. В този ред на мисли бих Ви попитал конкретно знаете ли колко пъти Междуведомственият съвет е заседавал и ако не, може би си заслужава, господин Председател, да поканим и представител на този Междуведомствен съвет на следващото заседание и да обърнем внимание на важността на темата? (Реплики).
Да, те са заместник-министри, важни са, но все пак може би трябва да им се обърне внимание. Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е по отношение на кадровото обезпечение на Комисията. Ясно е, че след намаляването и то доста драстично на изискуемото несъответствие, броят на проверките най-вероятно ще се увеличи. Той се е увеличил, предполагам, от 2016 г. насам. В същото време от 310 щатни бройки, Вие разполагате със 198 попълнени места, от които едва 126 са инспекторски състав. Конкретният ми въпрос е: средно колко преписки работи един инспектор, за да може да се ориентираме доколко той може да е ефективен?
И последен въпрос. Вие сте ги отбелязали на страница 41 в Доклада. Тъй като скоро пак ще се занимаем, не се съмнявам и се надявам, с много антикорупционно законодателство, Комисията тогава имаше различни становища, като че ли, или аз поне не ги проследих. Считате ли, че Комисията има бъдеще като независим орган, тоест извън друг, или идеята за сливане в нов антикорупционен орган Ви се вижда добра и за работата на Комисията? Това са трите ми въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, ако желаете, да отговорите.
ИВО ИВАНОВ: Доколкото сме информирани, Междуведомственият съвет мисля, че е заседавал седем пъти, но не мога да съм категоричен. Това е информацията, с която Комисията разполага.
Средният брой текущи проверки, които има един инспектор, са от порядъка между 60 и 100, в зависимост, защото те варират. Освен това, това са за всички видове инспектори. Юристите, процесуалните представители си гонят и делата. Имаме инспектори с по над 20 дела, като всичките са много сложни, а те междувременно извършват и проверки като икономисти.
Третият въпрос е по-скоро политически и аз не мога да дам отговор.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, други въпроси, или да се ориентираме към приключване на дебата?
Ако сме към финала, ще Ви предложа служебен:
„Проект!

РЕШЕНИЕ
във връзка с Доклада за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2016 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 15, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, във връзка с чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за 2016 г.“
Тук, макар и с риск да се отклоним, но преминаваме очевидно към по-перспективните теми. Ние имаме готовност и скоро ще внесем законопроект, така че ще обсъдим голяма част и от тези възможности, които коментирахме сега.
Няма бележки по Проекта за решение.
Подлагам на гласуване този Проект за решение.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се Проектът за решение, включително приема се Докладът за дейността на Комисията.
Благодаря на колегите от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
ИВО ИВАНОВ: И аз Ви благодаря. Спорна работа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.

Колеги, пристъпваме към точка „Разни“, която е организационна.
Както обещах, редно е да се представим, редно е да се запознаем. Ако не възразявате, предлагам да започнем от дамите – от госпожа Мария Илиева, по часовниковата стрелка. Моля да не бъркаме госпожа Мария Илиева, народен представител от „Младост“, с колегата Мария Илиева, експертен сътрудник на нашата Комисия.
Госпожо Илиева, заповядайте.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, може би пък това, че името е популярно, всъщност ще ми помогне. Народен представител съм от 23 МИР – София, Район „Младост“. Икономист съм по образование, но това, надявам се, не притеснява никого. Одитор съм по професия. Имам дългогодишен опит и в Сметната палата, и в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, и като административен ръководител съм заемала различни позиции в държавната администрация. Така че на база на опита ми като одитор и на работата ми със закони в продължение на 20-годишния ми професионален опит, смятам, че ще бъда полезна за работата в Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Илиева.
Госпожо Фикирлийска.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, избрана съм от Двадесет и четвърти избирателен район. Бивш кмет на Район „Оборище“. По професия също съм финансист. Работила съм в Министерството на финансите. Почти целият ми стаж е в сферата на енергетиката и за мен е голямо предизвикателство, че съм включена в Правната комисия и в Комисията по транспорт, но смятам, че ще бъда полезна. Семейна, горда баба на две внучки и две дъщери. Това е като начало.
Искам да поздравя председателя за смелостта да включи толкова дами в Правната комисия. Като гледам отсреща, повече господа. Смятам, че ще бъдем равностойни тази част на Комисията. Поздравявам Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приемам го като принципна подкрепа за нашата европейска политика. Ние винаги, следвайки европейските принципи и правила, се стремим да има равенство на половете в политическата ни дейност и в номинациите за ключови позиции. Пожелавам на госпожа Фикирлийска успех в парламентарната работа. Тя беше прекрасен кмет на ГЕРБ в Район „Оборище“. Аз оттогава си я спомням.
Тук отварям скоба, това са двамата наши колеги, които не са юристи, но на които сме оказали доверието и сме преценили, че имат висока и правна, и управленска култура и биха могли да участват активно в работата на Правна комисия.
Госпожо Иванова-Събева, кое предпочитате: Събева или Иванова?
ИГЛИКА ИВАНОВА: Иванова.
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, от град Севлиево съм. Избрана съм за народен представител от Седми многомандатен избирателен район – Габрово. От новите народни представители съм, на мястото на господин Томислав Дончев. По професия ми е много трудно да се самоопределя каква съм. Първото си висше образование съм завършила през 2000 г. – „Биология и химия“ в Пловдивския университет. Девет години съм работила като учител по биология и по химия, след което дори междувременно завърших второто си висше образование – „Право“ във Великотърновския университет. Работила съм пет години като адвокат. Член съм на Габровска адвокатска колегия. Последните две години и половина бях заместник-областен управител на област Габрово. Считам, че с богатия опит, който съм натрупала в различните сфери на дейност, ще бъда полезна за Правната комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Иванова.
Госпожо Александрова, Вие сте известна на колегите от миналата Правна комисия, но има и нови колеги. (Народният представител Емил Димитров говори при изключени микрофони. Оживление.)
Това с какво променя статута на народен представител и член на Правната комисия?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Той искаше да напомни, че има Комисия за дискриминацията. (Реплики.) Дискриминационно прозвуча.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Признавам, че очаквах тримата – и колегата Свилен Иванов от Русе. Той, за съжаление, не влиза. Тази липса ще остане. Но Вие си спомняте, че в миналата Правна комисия – чисто колегиално благодаря и на Ани, и на Свилен, това бяха колегите от нашата група, които бяха плътно и нонстоп, без значение колко часът е през нощта, те бяха заседаващи в Правната комисия.
Госпожо Александрова.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Председател.
Избрана съм за народен представител от 25 МИР – София. Юрист съм по образование. Член съм на Софийската адвокатска колегия. Последната ми позиция е заместник кмет на район „Надежда“ и бях член в Четиридесет и третото народно събрание на Комисията по правни въпроси. Считам и се надявам, че ще бъда полезна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Юрист съм по образование. Член на Правната комисия в 41-во, 42-ро, 43-то Народно събрание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Лазаров е специалист в Наказателното право, което се оказва една липсваща квалификация по принцип в работата на Правна комисия. Разчитаме на неговите знания в тази област.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Бях член на Правната комисия в Четиридесет и третото народно събрание. Юрист съм, член на Бургаска адвокатска колегия, преди това юрисконсулт. Това е накратко.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Аз съм Данаил Кирилов. Народен представител от 23 МИР – София. За трети път съм народен представител, и трите пъти съм член на Правната комисия. В Четиридесет и третото народно събрание бях председател на Комисията по правни въпроси. Сега, благодарение на доверието на моите колеги, също бях избран за председател. Адвокат съм по професия повече от 20 години, междувременно съм прекъсвал за кратко. 3 години и 9 месеца бях областен управител на София, но днес се въздържах да коментирам небитието на областните управители по управление на имотите, за да не удължаваме много дебата. Бил съм също така и общински съветник в Столичния общински съвет. Това е накратко.
ФИЛИП ПОПОВ: Здравейте и от мен. Народен представител съм от 5 МИР – Видин, от „БСП за България“ – алтернативата и бъдещето в политиката. (Оживление.) Юрист съм, завършил съм „Право“ в Софийския университет, член на Софийска адвокатска колегия. В 42-ро и 43-то Народно събрание също бях в Правната комисия.
Използвам възможността да поздравя всички колеги, които за първи път са в Правната комисия, и да им кажа, че е тежък избор, защото през Правна комисия минават сигурно над 90% от всички законопроекти. Това е възможно най-лекият дневен ред, който днес имаме. Обикновено е по 6 – 7 точки. Заседаваме всяка седмица, за разлика от много други комисии, които веднъж месечно се събират. Поздравявам Ви и успехи на всички!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Хамид, ако се върне, и той ще се представи.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз бързо понаписах нещо. Завършил съм „Хореографска режисура“, икономист, юрист, сертифициран одитор, адвокат. Бил съм главен секретар. Три седмици бях заместник-министър, после ме направиха директор и на агенция, така че не го пишем. Ами, това е – одитор, писател. Понеже съм на възраст, на която не мога да давам лош пример, ще давам добри съвети тук, защото не съм в изпълнителната власт. Благодаря.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Здравейте, колеги.
Аз съм от 4 МИР – Велико Търново, избран от „БСП за България“. Юрист съм по образование и професия. Последно съм работил като юрисконсулт. Бях и продължавам да бъда председател на Асоциация на рециклиращата индустрия в България, където съм работил по Закона за управление на отпадъците като експерт в неправителствения сектор. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви.
За мен е чест да се присъединя към тази Комисия. Досега не съм бил неин член. Избран съм в 10 МИР – Кюстендил. Роден съм в София. Завършил съм в Софийския университет „Политология“ и „Философия“. Да направя една бележка – че с правото и със законите освен юристите се занимават и философите, тъй като правото е започнало с „Философия на правото“.
Искам да пожелая успех на Комисията. Надявам се на конструктивна работа, защото това е сърцето на парламента. От парламента трябва да излизат закони. Декларациите, политическите позиции наистина са важни, контролът върху изпълнителната власт също, но качеството на законодателния процес, струва ми се, е на първо място. Така че успех на всички!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, колега.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Избран съм от 19 МИР – Русе. За първи път съм народен представител. Адвокат от 12 години, Русенска адвокатска колегия, също съм асоцииран партньор в една хубава кантора и в София. Доктор по гражданско право съм. Ако писането на доклади, статии и книги по право те прави писател, също съм писател като колегата. Чета много и внимателно. Радвам се, че съм в Правната комисия. Това е накратко за мен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
КРУМ ЗАРКОВ: Добър ден! Юрист съм по образование. Работих две години като асистент по „Международно право“ в университета, който завърших, след което като инспектор в Комисията, която досега изслушвахме. Бил съм експертен сътрудник към Комисията по вътрешни работи и обществен ред на Народното събрание в две народни събрания, заместник-председател на парламентарната група на БСП по законодателните въпроси, което и обосновава мястото ми тук.
За мен е голяма чест да бъда сред Вас. Надявам се на конструктивна работа и поздравявам колегите от ГЕРБ, че са привлекли толкова дами в нашата работа, защото ние, социалистите, тук се поизложихме малко. Също така се радвам, че има и не само юристи сред нас, тъй като като всяка професия и това води до някои професионални изкривявания.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Избран съм от Бургас. Юрист съм по професия, член съм на Бургаската адвокатска колегия. Имам над 20 годишен юридически стаж. Управител съм може би на най-голямото адвокатско дружество в тази част на България. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Уважаеми колеги, аз съм от Политическа партия „Воля“. За пръв път съм народен представител. Юрист, 15 години съм работил като следовател в Окръжна следствена служба, такова беше наименованието преди години, а от 20 години съм адвокат. Като следовател, естествено, само по наказателни дела. Следователите с такива дела се занимават, такива дела са гледани. Сега като адвокат – 20 години, както казах, също основно се занимавам с наказателни дела. За мен ще бъде чест да работим заедно. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Малко колеги останаха непредставени, но мисля, че в хода на работата ще имате възможност – колегите Десислава Атанасова, Йордан Цонев, Алтимир Адамов от нашата група и Кирил Калфин.
Хамид Хамид колегите го видяха, той е заместник-председател. Той е адвокат и мисля, че част от адвокатската му дейност също стартира или продължава в Бургас, трудно ми е да кажа. Ще имате възможност да се запознаете и с тях.
Съвсем набързо, без много да удължавам настоящото заседание, защото то е първо, но искам да кажа какво спестих за това заседание. Към момента имаме внесени два доклада и два законопроекта, като във вчерашния ден беше преразпределен третият законопроект. От докладите си позволих да Ви предложа да разгледаме и да обсъдим доклада на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
В последващ момент Ви предлагам да разгледаме доклада на нашия чест гост в Правната комисия омбудсмана Мая Манолова, но моля да ме извините, че сега не го предлагам, тъй като нейната дейност и деятелност са свързани с другия законопроект, който беше припознат от Българската социалистическа партия. Той е за изменение на Гражданския процесуален кодекс във връзка с дейността на частните съдебни изпълнители. Този Законопроект Правната комисия го познава много отдавна. В почти идентичен вид е внасян от доста парламентарни групи. Виждате, че той е базиран частично и на част от законопроекта, който беше внесен от Министерския съвет през 2015 г.
Тук си позволявам накратко да Ви уведомя следното. Едно от нещата, които не успяхме да завършим в миналата Правна комисия, поради краткия живот на миналия парламент, беше комплексното обсъждане на изпълнителното производство и свързаните с това всички проблеми. Подчертавам, всички проблеми.
Имаше инициативи за отмяна на чл. 417, имаше инициативи за промяна в изискванията на дейността и тарифите на частните съдебни изпълнители. Ние бяхме напреднали много и държахме 4 или 5 законопроекта в пакет, за да направим съвместно обсъждане по тях. Бяхме планирали на три пъти провеждането на широка конференция по ГПК с оглед необходимостта да се направи малко по-цялостна ревизия на проблемите с прилагането на ГПК, което прилагане на новия ГПК имаше 10-годишнина през миналата година. Три пъти насрочвахме тази конференция, но за съжаление, три пъти тя не се състоя. Идеята беше в нея да вземат активно участие върховни съдии и изтъкнати преподаватели в областта.
Това според миналата Комисия беше ценно, за да можем да балансираме правилно тежестите между длъжниците и кредиторите, за да бъдат нещата най-после балансирани. Защото от времето, когато колегата Мая Манолова е била председател на Комисията за изработване на ГПК и откъдето е изпълнителното производство по този начин – със заповедното производство, махалото отиде в единия край: в крайна защита на кредиторите. Сега една популистична вълна ни отблъсква в другата крайност, тоест в защита на длъжника – в състоянието, в което бяхме до 2006 г. Голяма част от нас си спомняме тогава какви бяха трудностите по отношение на кредиторите. Затова без оглед на това колко обществени организации, колко енджиота винаги са присъствали на дебатите в Правна комисия със становища, но смятахме, че ще имаме възможност за един по-трезв анализ, който да си е в мнозинството правен, ако може, без да залитаме, как да кажа, за да не използвам израза „популизъм“, но поне в изкушенията на публичността.
Докладвам Ви, че с оглед входирането на този Законопроект, веднага съм поискал становища от всички заинтересовани институции, така че ще ги изчакаме. Ако Вие като вносители от БСП настоявате прекалено интензивно, имам предвид, в публичното пространство по този въпрос, заявявам, че ще бъдем принудени бързо да внесем всички наши законопроекти, които имаме по ГПК, включително и този, който беше внесен от името на правителството през 2015 г., за да можем все пак да влезем в едно по-комплексно обсъждане.
Моят апел е за следното. Нека си дадем малко време. Ако топката остане при нас, предлагам Правната комисия да бъде инициатор на една по-широка работна група, която да започне анализа на всички тези проблеми и комуникацията по тях.
За земеделските земи го коментирахме.
Третият – Изборният кодекс. Тъй като това е единственият проект засега, а в публичното пространство се заяви, че Партия „Воля“ ще припознае Изборния кодекс, който беше внесен в миналия парламент от Инициативния комитет за референдума, подпомогнат пак от омбудсмана Мая Манолова, ще изчакаме, ако колегите от „Воля“ имат воля, тоест да не гледаме само един Изборен кодекс. Това е най-кратко по разпределените досега неща.
Това, което е спешно – много мислих в края на миналата седмица и в началото на тази – е процедурата за избор на членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота. Направили сме изчисления с колегите експерти. Ако в днешния ден бяхме обсъдили публичните правила за подбор, имахме известен шанс да хванем хронограмата, но най-бързото възможно гледане по този въпрос би могло да бъде следващата седмица. Уведомявам всички колеги от всички парламентарни групи да са наясно, че е крайно време тази процедура да стартира. Уви, за съжаление, в първата част времето не е в полза на Народното събрание. Времето за номинация е кратко. Във втората част, образно ако мога да кажа, законът изисква да имаме два месеца между внасянето на предложенията до публичното им изслушване, тоест публиката и обществото за сметка на това имат достатъчно време да се запознаят с кандидатурата и да поставят въпроси.
Молбата ми е да подходим отговорно и експедитивно в това важно предизвикателство за съдебната система. (Реплики от народните представители Димитър Лазаров и Филип Попов.)
Нека да ги изчета, защото те винаги са свързани и обвързани.
Приемане на Процедурни правила от специализирана постоянна комисия на Народното събрание. Тук колегите го бяха планирали на 17 май. Няма да е на 17, а вероятно ще е другата седмица.
Приемане на Процедурни правила от пленарна зала. Те бяха планирали 18, 19, тоест утре или вдругиден. Това няма как да бъде, би могло да бъде респективно на 25 или на 26 май.
Срокът за предложения за кандидати по колегии е 14-дневен, който ще започне да тече от момента в зала. В този срок министърът на правосъдието трябва да утвърди образец на декларация за имотното състояние. Това, както си спомняте, е съвместното одобряване на Правна комисия с министъра на правосъдието. И този път трябва да го направим това съвместно одобряване на имотната декларация.
Отварям скоба, че такъв проблем ни беше поставен и от ВСС по отношение на другата квота, на професионалната квота. И днес председателят Главчев изчете от трибуната, че сме получили такова писмо от председателя на Правната комисия на ВСС, който поставя въпроса какво да правим с това одобрение. То е на разположение при колегите, може да се запознаете с него.
Срокът за предложения за кандидатите следва да е изтекъл два месеца преди изслушването в Специализираната постоянна комисия. Тук има предложение, което не може да приемем. В този срок кандидатът трябва да представи концепция и декларация по образец, както и Правната комисия трябва да направи заседание по допустимостта на кандидатурите, а самото изслушване трябва пък да го обявим един месец преди самото изслушване.
Сега като стигнем до Процедурните правила, Вие всички ще се запознаете със сроковете, ще дебатираме. (Народният представител Димитър Лазаров говори при изключени микрофони.) Да, може би това е най-спешно, защото времето е кратко, обикновено не стига. Тук, пак казвам, очакването е да има много предложения, много кандидати. Силно публична е тази процедура, но трябва да успеем да се вместим. Голямата цел е до края на юли месец да се произведе изборът в зала, за да изпълним законовото изискване, но както Ви прочетох времето, няма време за това. (Реплики.)
И то двумесечният срок според мен не може да се съкрати, но нека това да го обсъждаме, като пристъпим към Процедурните правила. Приемам, че с това уведомяване всъщност целта е всички политически партии в парламента да имат плюс една седмица. Пак казвам, крайно наложително е другата седмица това да бъде ключов въпрос за обсъждане.
Тъй като много дълго говорих, искам само да Ви уведомя за Заповед № АД-750-05-29 от 9 май 2017 г., която е на председателя на Народното събрание господин Димитър Главчев. Съгласно тази заповед точка втора – Присъствен списък за всяко заседание на парламентарна комисия, подкомисия, работна група, изготвен по образец Приложение № 1 към настоящата заповед, копие от този присъствен списък – Вие всички се подписахте сега в присъствения списък – се представя до 10,00 ч. в деня, следващ деня на заседанието. Тоест този присъствен списък трябва да бъде представен най-късно утре в 10,00 ч. в Деловодството. Това се отнася и за подкомисиите, и за работните групи.
Колеги, молбата ми е следната: за разлика от миналия парламент, когато можеше все пак колегите и в пленарна зала да Ви издирват да подпишете присъствения списък, тоест режимът беше по-гъвкав, тук възможностите са по-малки. Мисля, че тази практика би следвало да продължи и в настоящия момент, но моля да имате предвид това обстоятелство и ако може, дори ако сте в друга комисия и се налага да участвате в дебата там, качете се, подпишете се и продължете в другата комисия, и си кажете пък становището за гласуването в тази.
Мисля да прекратя с организационно-плановите въпроси. Ако някой от Вас реши също да сподели нещо, има възможност да вземе думата сега. (Шум и реплики. Оживление.)
Това го приемам като постоянна неизпълнена задача от миналия парламент. (Шум и реплики.)
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В предишния парламент много често Ви упреквах, че сте всеяден, тоест, когато има нещо, което е спешно, ще го хвърлим на Правната комисия, защото тя така или иначе ще го изкара. Давах пример със Спортната комисия, която за две години трябваше да промени четири члена в един закон. Те не успяха да ги променят, събираха се един път в месеца и имаха две точки: изслушване на министъра, втора точка – Разни. В момента също отиваме на това – на всякакви косвени законодателни инициативи. Както вчера разбрах, имаме такава възможност в България.
Когато Мая Манолова я избирахме за омбудсман, тя дойде при нас и каза: „Била съм три мандата депутат, заместник-председател на парламента, вече нямам интерес в тази посока, искам едно ново предизвикателство“. 18 души я подкрепихме единодушно всички. Харесахме я, че заслужава да бъде омбудсман. На другия ден се оказа, че тя разбирала работата си за омбудсман под формата на косвена законодателна инициатива – тоест отиваш в праймтайма, казваш една хубава идея, пишеш една страничка и оправяйте се. „Оправяйте се“ означава, че тук на последното заседание законопроект, който сме внесли и искаме да мине, тя обяснява, че ние сме против него.
В тази връзка нямам нищо против всякакви косвени законодателни инициативи, но от типа на днес за сексуално образование, утре за неизплатени заплати, за ЧСИ-та, за арбитражи, това са изключително важни неща, които тя самата през тези три мандата е могла да реши, но сега е решила да си прави кампанията за втори мандат. Аз кампанията за втори мандат харесвам, одобрявам, харесвам я самата. Нека да остане време и за пряка законодателна инициатива, в смисъл ние нещичко да внесем.
И в тази посока, ако може, да не се надцакваме със законопроекти, а поне да ги съгласуваме, поне тук да не влагаме много пристрастия. От друга страна, не е педагогично, когато на някой три неща му приемеш, защото ти се качва на главата. Ако може, в този мандат не го допускайте, ние ще Ви помогнем. Всичко, което е добро, винаги сме Ви подкрепяли, но нека да не се надцакваме и нека всичките детски мечти изведнъж да не ги преформатираме под формата на едно заглавие и една страница, защото така стана и вчера. Нека да не се случва, ако може.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Доколкото зависи от мен, поемам ангажимент да съблюдаваме това. Вие използвахте точни думи и изрази, които не бих искал да повторя. Ние подкрепихме много от инициативите на омбудсмана, няма да припомням работата две нощи по измененията на ГПК и Закона за международния търговски арбитраж, което на практика го писахме финално тук като изменения с професорите.
Приемам, че действително възниква нещо като състезание, по-скоро за публичност. Законодателството, как да кажа, не е дейност, която води до награда от публиката. При това законодателството не е еднолично, а е колективно и то изисква волята винаги на повече от един народен представител или на един субект. Вземам това като бележка, но нека всички да го вземем като бележка. Да, лесно е да се повтарят законопроекти и правни действия. Може би е по-трудно да си признаеш, защото в случая за ГПК нямаше да имам възражения. Това съм го казвал още когато госпожа Манолова беше член на Комисията. Няма проблем да кажеш: да, аз го направих това преди десет години, убедих се, че съм сгрешил или сгрешила, и е нормално да искам да поправя нещата. Да, тогава, как да кажа, имаш една по-честна база, изходна позиция, но, за съжаление, остава впечатлението, че макар и една прекрасна правозащитна институция, някак се опитва да дирижира графика на законодателната дейност. И пак казвам, това, при положение че ние никога не сме отказали на бившия заместник-председател на Правната комисия госпожа Мая Манолова нито колегиален, нито реален, нито формален достъп до работата на комисиите.
Господин Зарков и господин Попов.
КРУМ ЗАРКОВ: Преди всичко благодаря за информацията за предстоящата процедура за избор на членове на Висшия съдебен съвет. В другите две квоти текат огромни скандали и аз мисля, че всички тук трябва да подходим достатъчно отговорно, за да дадем пример, че тази процедура може да протича и по по-друг начин. Вие ни дадохте днес една седмица в повече и това го оценяваме подобаващо.
И една молба – не го приемайте като бележка. Трябва да се опитаме някак си да вдигнем дебата извън личностното и извън определени непрекъснати подмятания, както и квалификации на една или друга законодателна инициатива. Нямаме нужда да определяме – всичко влиза тук в стенограма – една законодателна инициатива като популистична или не. Нямаме нужда да говорим за госпожа Манолова, нито за господин Трифонов. Имаме на масата законопроекти, всеки един от нас има възможност за законодателна инициатива. Те ще стигнат до тази комисия, от нас зависи как да ги обсъдим и няма нужда да продължаваме по тази тема. Ако имате други идеи – и по Гражданския процесуален кодекс, и по такава по-обща конференция за цялото производство, разбира се, тук е моментът и мястото да се направи това.
И накрая, все още ние от БСП считаме, че това Народно събрание наистина би се възползвало от експертизата на един Правен съвет – консултативен, към председателя му, включително например по ето тези въпроси около ГПК, които ще се поставят сега. Всички ще се възползваме от тази експертиза.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако искате, да отделим време на следващата комисия да говорим евентуално по въпросите, свързани със Съвет по законодателство. Там има много детайли. Вярно е, че това не е наша работа обаче, да отбележа. По Правилника това е компетентност на председателя на Народното събрание. Той определя правилата за такъв един орган. Мисля, че не би отказал, ако постигнем консенсус по много от ключовите въпроси, защото продължавам да смятам, че това както има хубави страни, има и лоши страни. Въпросът е как го планираме и как го предвидим. И Вие мислете дали би било добре да има някакъв, как да кажа, предварителен одитор, който да казва: не е конституционносъобразно сега да внасяте този законопроект, или проектът Ви не е конституционносъобразен, както е имало такива случаи.
Но нека да тръгне работата на Комисията. Аз пак потвърждавам: този въпрос би следвало да е отворен и да намерим най-точното позициониране. Има нужда от привличане на експерти по отделните отрасли. Има поне две форми да го правим това. Мисля, че ще успеем да намерим баланса.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Първо и аз се присъединявам към изказването на колегата Зарков относно информацията за избора на членове на Висшия съдебен съвет.
По отношение на инициативата, и ГПК по-специално, в Закона за омбудсмана е разписано, че омбудсманът има право да предлага законопроекти. Разбира се, никой от нас не може да ограничи това право, след като този Закон е приет от едно друго Народно събрание. Ние просто го изпълняваме. Дори и председателят на парламента няма как да го ограничи, ако група народни представители, дори един припознае тези предложения.
А по отношение на ГПК, в миналото Народно събрание почти идентични текстове бяха внесени от нас. Те не се приеха тогава. Мисля, че тогава с колегата Иван Иванов, който и сега е народен представител от Шумен, внесохме такива промени. Не се възприеха тогава. Независимо дали са предложения на омбудсмана или не, имаме последователност в позицията си.
Мисля, че пропуснахте, но, доколкото знам, има внесен законопроект, идентичен в голяма степен с този, който ние внесохме, от колегите от „Воля“. Би следвало там наистина да се сформира такава група и да се обсъдят заедно, защото касаят една и съща материя. Така е и по Правилник. Това е, което исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Взех повод от това, което каза господин Димитров. В предната Правна комисия Вие, господин Председател, не направихте опит, защото на цялата натовареност на тази Комисия ние тук се занимаваме да разглеждаме, и то не като водеща комисия, всякога ратификации – ратификация, по която се е произнесла Комисията по земеделието, Финансовата комисия, всички други комисии идват и в Правната комисия. Ратификацията, която е минала през Министерски съвет, която трябва да влезе, това е просто губене на време по някой път. Едни такива ратификации, докато дойдат представители от министерството, докато обяснят, минава половин час. Ще помоля още един път, ако трябва да направим среща с експертите, защото не виждам смисъл Правната комисия да се произнася, когато не е водеща, разбира се, по тези ратификации.
Що се касае до това, което и Вие казахте – не е приятно в Правната комисия, когато разглеждаме изменение в ГПК и когато става въпрос за Закона за арбитражите и колекторските фирми, бивши колеги в едно или друго качество в това Народно събрание, официално пред публиката, защото обикновено има публика, тя се организира, журналисти, да наричат: „Ако Вие не приемете този текст, това значи Вас са Ви купили.“ Това ми напомня, тук всички бяхме свидетели, разбира се, след това с професионалното участие на професори преподаватели, на членове на Върховния касационен съд, на представители на работодателските организации беше намерен и приет, и то добре, балансът.
Изказването на господин Кирилов го подкрепям поне в тази част. Колеги, тук в тази Комисия сме юристи. Нека да процедираме като юристи, включително понякога и в пленарната зала политическите изказвания са политически. Да, те имат място и тук на първо гласуване, когато обсъждаме законите, но нека на второ гласуване да се въздържаме от такива квалификации. Всеки един от нас може да ги върне. Защото ми напомня за едни други действия, сега пред Народното събрание миналата седмица, дори и когато не заседаваше Народното събрание. Бяхме свидетели тогава и тук на поведението на едни не наши колеги в тази зала, в тази Комисия, пълна с журналисти, със същите квалификации. Поне ние да не си го позволяваме. Всички тук сме хора завършили, отговорни, с години, с опит, поради което се присъединявам към казаното от господин Кирилов. Всички знаем за какво става въпрос, но аз припомням, защото от Вас нямаше никой тук, когато това се говореше – господин Филип Попов беше – на няколко такива заседания. (Реплика: „Чавдар Георгиев беше.“)
Не, не, сега го няма. Аз говоря за членовете на сегашните комисии. (Реплика.) И господин Нейков, да. Да напомня, че и това го имаше.
Популизмът, нека да си го кажем, не всякога води до добри правни решения, защото след това остава в закона, приет от колегите от това Народно събрание. Има протоколи, има стенограми, които, между другото, ВКС понякога изисква, когато прави тълкувателна дейност, за да види все пак какво е говорено и какво се е имало предвид. Защото понякога в последната минута, дори и в зала се изменят текстове от популизъм. Ей, Богу, стават странни решения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Ще опитам да затворя тази тема, но господин Лазаров спомена, че Върховният касационен съд чете. Една от темите, която беше актуална миналата седмица, беше пак по инициатива на една от телевизиите във връзка с действието на тълкувателните решения на Върховния касационен съд и Върховния административен съд във времето. Този въпрос очевидно ще ескалира. Имахме подобен дебат в миналата Правна комисия и си спомням позицията на колегата Явор Нотев, когото сега го няма. Но сме дебатирали този въпрос – доколко тълкувателните решения или промяна на съдебната практика е ново обстоятелство, което да послужи за основание на отмяна на влезли в сила решения. Необходимо е, и то пак във връзка вероятно с дебата по ГПК, да завършим този дебат и да го завършим окончателно.
Необходимо е също така да намерим елегантна и законова форма да поканим ВКС. Да имаме, как да кажа, своевременен достъп до резултата от тяхната тълкувателна дейност, не да разчитаме на една или друга информационна система. Абонирал съм Комисията за бюлетините на ВКС и на ВАС. Би следвало да ги получаваме, но е добре да следим тълкувателната дейност. Зачестиха случаи, в които имаме твърдения, че с тълкувателните решения се изменя смисълът на правна норма, приета законодателно, или се създават такива предпоставки, които са различни от волята на законодателя. Тук припомням, че Народното събрание има законодателната възможност – един вид, ревизирайки такива съдебни практики, да установи волята, такава каквато може да я постигне, разбира се, в пленарна зала. Но не бива да допускаме този процес – в обществото да се налага убеждението, че освен парламентът, и върховните съдии си пишат законодателство. (Реплики.)
Господин Попов искаше реплика. След това ще дам възможност, госпожа Атанасова не успя да се представи, ако желае, да се представи както колегите.
ФИЛИП ПОПОВ: Съвсем кратка реплика на колегата Лазаров. Така е, но само да припомня безобразното поведение, арогантно, на част от сценаристите на господин Слави Трифонов тук, в Правната комисия, а и в пленарната зала, мисля. Така че по отношение на темата популизъм всеки един би следвало си вземе бележка.
По отношение на всеядността на Правната комисия. Мисля, че проблемът идват от разпределението на точките в дневния ред от председателя на парламента, тоест към Правната комисия, защото председателят на Правната комисия няма как да ограничи законопроект, какъвто е на ГПК или Изборния кодекс, който вече е влязъл в Народното събрание, да не се гледа в Правна комисия. Абсолютно съм съгласен със съответните ратификации, защото когато има един дневен ред от 6 – 7 точки и една от точките е ГПК или Изборният кодекс, а надолу някакви ратификации, очевидно е, че коефициентът на полезно действие на Комисията много намалява. Просто няма да сме полезни. Затова може би самото разпределение на законопроектите – където има възможност, разбира се, Правната комисия да се разтовари и да отиват на други комисии. Тук в диалог с председателя на Народното събрание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Става въпрос за законопроекти, на които Правната комисия не е водеща. Там, където е водеща комисия, то просто няма как. Много или малко, те трябва да минат от тук. Там, където не е водеща Комисия, би могло да се говори с председателя, с Правната дирекция или с тези, които докладват, защото има законопроекти, които ние гледаме на второ гласуване, а не сме водеща комисия и доста дълго вървят дебатите. Даже си спомням миналата година имаше законопроект, по който искаха от Бюджетната комисия Правна комисия да се произнесе на второ гласуване, пък не е водеща Комисия. Защо? Защото някой не искал да поеме отговорност. Хайде да не припомняме стари неща. Мисля, че няма да се повтаря тази практика.
Съвет по законодателство – в предното Народно събрание основата на политическото изявление на АБВ беше, че трябва да има Съвет по законодателство.
Господин Председателю, няма законопроект от важните законопроекти, юридически, по които Вие да не сте поканили или свикали представители на Върховния съд, прокуратура, университетски преподаватели, специалисти, които се произнасят по този конкретен законопроект. Това е практика в Правната комисия и не само в нея, а и в другите комисии, за да говорим за Съвет по законодателство, който, ако не се лъжа, в Четиридесетото народно събрание последно е бил. Не ми е ясно с какво се е занимавал тогава. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще го кажа директно. Действително много канихме и много усилия влагаха миналото Събрание да има максимална, широка представителност и на съда, и на правната доктрина. На правната доктрина им беше интересно и присъстваха, тогава когато са стартирали още с работна група – проектът е внесен от Министерския съвет и те вече го защитават тук.
Опитвал съм се да привлека и професори, и доценти, тогава когато законопроектът не е работен от тях.
Благодаря за участието в работата на Комисията.
Закривам заседанието.

(Закрито в 12,45 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов