Стенограма от заседание

---

П Р О Т О К О Л
№ 2


На 25 май 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на Процедурни правила за избор на кандидати за членове на Висшия съдебен съвет по колегии от квотата на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 11,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, вече имаме кворум – можем да започнем. Присъстват повече от единадесет члена на Комисията. Част от колегите са по други комисии и са заявили воля, господин Димитров изрично е овластен от колегата Христиан Митев.
Разполагате с предложение за дневен ред от една точка:
1. Обсъждане и приемане на Процедурни правила за избор на кандидати за членове на Висшия съдебен съвет по колегии от квотата на Народното събрание.
Имате думата за становища и предложения по дневния ред. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за дневен ред.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Приема се дневният ред.

Пристъпваме към обсъждане на първа точка от дневния ред:
1. ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА ИЗБОР НА КАНДИДАТИ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ПО КОЛЕГИИ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Разполагате с Проект, който е изготвен от експертите на Правната комисия, за Ваше удобство, иначе Законът казва, че ние ги разработваме в работен порядък Правилата.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Искам да направя следното предложение – в Раздел II, т. 3 е предвидена възможност юридически лица с нестопанска цел да поставят въпроси, които, ако народните представители намерят за удачни и ги припознаят, да поставят на кандидатите. Струва ми се за удачно да предвидим възможност научните среди и неправителствените организации също да предлагат и кандидати, а, ако народните представители ги припознаят да могат също да ги поставят.
Второ предложение мога ли да направя в това изказване?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Второто ми предложение е свързано с Раздел IV, тъй като в чл. 19а от Закона за съдебната власт е предвидено, че до края на изслушването народните представители могат да поставят и допълнително въпроси и да изискват допълнително документи. Това не е предвидено в Правилника. Струва ми се удачно да го включим. Изискването на допълнителни документи може да породи след тяхното представяне, тъй като кандидатът е длъжен да ги представи по закон, допълнително въпроси и важна информация да излезе от там. Струва ми се редно да дадем на кандидата възможност да бъде изслушан и повторно във връзка с допълнителните документи, така както го предвижда Законът. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания и мнения или предложения?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз имам две предложения. По-скоро това не е предложение, поставям го на обсъждане, ако заедно решим да направим тази промяна. В Раздел IV, т. 6 гласи, че след задаване на въпросите към него, времето за отговор на всеки въпрос е до две минути, но знаете, че с оглед на еднаквата възможност за представяне на всеки един кандидат, тоест да има баланс в самото представяне, ако прецените, можем да запишем, че „отговорите на съответните кандидати, като общо времетраене не могат да надвишават десет минути“, защото примерно 10-15 минути, това подлежи да го решим, защото към един кандидат могат да бъдат зададени десет въпроса, той да отговаря един час, да речем, към друг – нито един, тоест няма да има баланс в самото представяне.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да ограничим правото на задаваните въпроси.
ФИЛИП ПОПОВ: Не, не, отговорите да са до десет минути.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Десет въпроса или петнадесет въпроса ограничаваме…
ФИЛИП ПОПОВ: Преценете.
Другото предложение е по точка първа в Раздел I за срока. Така или иначе се намираме в забава, предлагаме да е поне 21 дни, защото така или иначе отиваме на септември месец, това е тежка процедура и да не бързаме със сроковете. Има необходими документи, които тези кандидати следва да извадят. Там също се изисква срок – свидетелство за съдимост, службите и така нататък.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това предложение.
Аз също бих подкрепил тоя ред на мисли. Всъщност това е най-отворената тема в този дебат, така че очаквам колегите да кажат становища. Аз се въздържах първоначално да направя общ преглед на евентуалната хронограма по тази процедура, но ще използвам случая сега да кажа основните срокове, които би следвало да съобразяваме.
Първият срок, който е законово установен, това е срокът за номинация на кандидатите, за издигане на предложения. Той е дискусионен, затова сме го оставили само в точки, точки, точки. Няколко варианта сме правили на евентуална хронограма, но за тях ще кажа малко по дълго, като кажа и другия важен срок. Другият важен срок е срокът за изслушване на кандидатите. Срокът за изслушване по чл. 19, ал. 3 от Закона за съдебната власт е двумесечен, срокът за предложения за кандидатите трябва да е изтекъл два месеца преди изслушването в специализираната постоянна комисия. Този срок, при всички положения, би изтекъл през август месец, когато по Правилник парламентът не заседава. При това положение август месец се явява своеобразен буфер, който не дава възможност да варираме в положителна посока, увеличавайки срока за издигането на кандидатите. Знаете колко са чувствителни всички наблюдаващи организации този срок да не е прекалено кратък, да има по широка възможност за номинация.
Следващият срок, който би следвало да се съобразява е вътрешно инструктивен и обвързан, насрочването на изслушването трябва да бъде един месец преди самото изслушване, а след това, изборът на кандидатите в пленарна зала е определен като не по-късно от 14 дни след изслушването в Комисията, тоест с оглед да са непосредствени възприятията от кандидатите, след проведеното изслушване, гласуването в зала би могло да бъде от следващия ден, но не по-късно от 14 дни след изслушването. При тези императиви, които са заложени от Закона, ние разсъждаваме в следните варианти.
Възможен е вариант със седем дни срок за предложения, но той би бил доста кратък. Това би означавало следното: ако е 7 - дневен, ако приемем, че днес приемем Правилата в Правна комисия, утре на 26 май ги приемем в пленарна зала, срокът за номинациите тогава би изтекъл на 2 юни. При всички положения двумесечният срок за изслушването ни отправя на 2 август, който вече е ден в август месец. Не коментирам другите срокове, които са по представяне на декларациите, концепциите и проверка на тяхната допустимост.
Ако изслушването е на 2 август, допускаме, че 2 август е възможен ден, това означава, че гласуването в зала трябва да е най-късно на 16 август, тоест отиваме в два момента, които са в август месец.
При 14-дневен срок, ако утре се приемат Правилата в пленарна зала, тогава срокът за номинации изтича на 9 юни, изслушването би следвало да бъде на 9 август, който е неприсъствен ден и евентуално, тъй като сроковете по Правилник не се броят, би следвало изслушването да е на 7 септември.
При 18-дневен срок, ако приемането на Процедурните правила в пленарна зала е на 26 май, а срокът за предложения за кандидати 18 дни, ще изтече на 13 юни, като двумесечният срок пак изтича през август месец. И тук би следвало да имаме възможност да определим дата през септември месец.
Като говорим за септември месец и за окончателния избор в пленарна зала, би следвало да съобразяваме и правилото на Закона за съдебната власт, че изборът трябва да се проведе един месец преди да изтече мандата на членовете на Висшия съдебен съвет, която дата за изтичане на мандата на сегашния Висш съдебен съвет е 3 октомври.
Очевидно е, че при положение, че изборът е през септември месец, освен ако не е на самия 1 септември, защото 2 и 3 септември са неприсъствени дни, няма как да спазим това правило за едномесечния срок преди изтичане на мандата. (Реплика.) Не, тук аз не искам да се позовавам на всички проведени досега процедури за попълване състава на органи, които се провеждат от Народното събрание, но досега тълкуването на този едномесечен срок е бил като инструктивен срок, включително в мнозинството от случаите сме завършвали избора и при изтекъл срок на мандат, но тогава се прилага правилото, че до избора на новия състав, старият състав продължава да изпълнява правомощията си. Затова аз приемам предложението, което направи колегата Филип Попов за по-дълъг срок. Даже бих мислил в следната посока: ако може да се използва буфера през август месец, нямаме проблем дори да направим срока за номинации триседмичен, включително не да изискваме от Председателския съвет утре да внася като извънредна точка този доклад, а това да стане нормално в пленарно заседание през следващата седмица. Според мен е възможно, ако днес приемем тези Правила, те да се обсъдят в пленарна зала следващата седмица – на 7 или на 8 юни, оттогава да започне да тече, примерно, един срок от 18, 20 или 21 дни, както ние решим, който евентуално би изтекъл на 31-ви или 1-ви, това би означавало 20 или 21 юни, което е достатъчно време на всички народни представители да изследват кандидатури, да контактуват с граждански и обществени организации и представители на правното образование, да се съберат всички документи в един по-спокоен порядък и този срок да изтече на 20-ти или на 21-ви юни. При това положение двумесечния срок ще изтече респективно на 20-ти или 21-ви август, но смятам, че ще имаме възможност…
Не е ясно дали новата сесия евентуално би започнала на 30 август, или ще започне на 1 септември, или ще започне на 7-ми направо. Шести е почивен ден – би могло да допуснем, че изслушването може да се проведе на 7-ми септември, защото това категорично е присъствена дата, макар и следпразнична. Това не би пречило на Правна комисия да работи и да проведе изслушване в четвъртък след обяд на 7 септември. (Реплика.) Сливането вече е забранено по Кодекса на труда.
Да, аз, затова казвам ние нямаме решение на пленарна зала, но надали е възможно до това време да имаме прекъсване и отлагане на сесията. Което пък би означавало, че следващата седмица, сега не казвам, че още на 8 септември 2017 г. можем да гласуваме в зала, но имаме правна възможност да гласуваме и на 8 септември 2017 г. Но по-реално е гласуването в зала да бъде на 13 септември или на 14 септември 2017 г., дори на 15 септември 2017 г. При това положение изборът на членове ще е проведен около 20 дни преди изтичане на мандата. Не 1 месец, но около 20 дни преди изтичане на мандата на действащия Висш съдебен съвет.
Давам Ви думата за становища по този въпрос, по хронограмата.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Председателю, съгласявам се с това, което казахте, което и господин Попов разви като теза. Все пак по-дългият срок за избор е по-добра възможност да се огледат кандидатите и спокойно да бъдат избрани. Аз искам съвсем набързо да взема становище по предложението, което колегата направи, тъй като имам и друга комисия и трябва да присъствам. За предложението на кандидати – това е тема, която беше много широко дебатирана при приемането на Закона за съдебната власт.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няколко пъти.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Няколко пъти.
Това беше настояване общо взето от част, не от всички неправителствени организации и на практика текстът законово е чл. 19, ал. 3 в Закона за съдебната власт остана така, както е в процедурните правила, тоест беше отхвърлено това предложение. Съображенията няма да ги повтарям всичките, които тогава бяха излагани. Основното съображение беше, че все пак народните представители няма как да бъдат обвързани в своята воля за предлагане на кандидати с актове на други организации. Извън определените по Конституция, със законодателни инициативи или други актове. Това е първото съображение.
Второто съображение, което тогава се излага – просто съвсем накратко повтарям дискусията, неудобно биха се получили. Неудобство би се получило за някои кандидати, които официално биват номинирани, може би е по-точния термин или издигнати от неправителствени организации, а никой не ги припознае – никой от депутатите. Ако някои има контакти с неправителствени организации, със Съюза на съдиите, на прокурорите, другия съюз, ако не се лъжа са 3, или следователи, или с представителите на съдебната власт, на адвокатурата, парламентарните групи могат да направят такива срещи и да припознаят такива кандидати.
Дискусията беше много дълга, имаше и други предложения на няколко пъти, както каза господин Кирилов, с много широко участие, да не повтарям. Просто искам да напомня, че текстът в процедурните правила съответства на това, което тогава Правна комисия и пленарна зала приеха колегите, поради което аз съм против приемането на такова предложение. Беше достатъчно дълго обсъждането.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако може само с три изречения да кажа следното: никой не може да насили волята на народния представител да номинира. При това, ако постъпи такова предложение, от която и да е обществена организация, то пак би зависило от волята на някой от 240-те народни представители. Каква е била практиката в минали номинационни процедури за избор на членове на инспекторат? Включително и аз, и колеги сме поемали, и сме внасяли предложенията на всички съсловни организации, но това е въпрос на воля, или примерно на политическа позиция. Нашата политическа позиция беше тогава такава на всички съюзи – на Съюза на съдиите, Съюза на следователите, на ВКС – те на пленум дори си ги бяха гласували, кандидати бяха предложили. Тоест, когато има такова съсловно предложение, народни представители, съобразно отношението си и за по-голямата възможност за избор, поемаме такъв ангажимент. Ако го запишем като правило, то остава мъртво и неизпълнимо правило, защото няма как да запишем номинациите на еди си коя асоциация или организация се внасят от народния представител „Х“ или служебно от председателя на Правна комисия, или какъвто ще да е такъв вариант. С оглед постигане на публичност и прозрачност досега имало ли е такава номинация съсловна, никога не е била пренебрегвана.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако позволите, господин Председател и ще довърша, защото тя практиката какво сочи понякога при тези съкратени срокове, чисто организационно, последният избор на ВКС да речем, той дойде достатъчно късно, за да може да бъде предоставен на всички парламентарни групи. Разбира те ли, колеги за какво става въпрос? Тогава бяха номинирани, беше уважен този избор, но не можа да мине през всички парламентарни групи, защото не всякога неправителствените организации или съсловните организации по-скоро и ВКС да речем или другите институции се съобразява с тези срокове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Някой друг?
Заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря Ви.
Приемам Вашите аргументи, оттеглям предложението. Моите мотиви да го направя бяха, че за въпроси, които се поставят на кандидатите, е предвиден такъв ред, та съзрях логика да го има и по отношение на номинациите, ако самия народен представител ги припознае. Приемам тези аргументи и оттеглям това предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
По сроковете, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми, господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изборът на нов състав на ВСС и в частност парламентарната му квота е без съмнение най-наблюдаваната процедура, която ще имаме в близките месеци. Това е и между 17-те основната препоръка на механизма за сътрудничество и проверка и ние трябва да го имаме предвид, докато мислим по този въпрос.
Поздравявам инициативата да имаме достатъчно време за номинации. Няма за къде да се бърза, важно е да бъдат намерени качествените хора и всеки, който сложи подписа си под тях, да го направи убедено. Нека да имаме това време и аз Ви благодаря, че сме готови да го предоставим.
Притеснява ме, обаче фактът и не го казвам, като обвинение, такъв е политическият календар, че все пак ние ще тръгнем с макар и формално прескачане на едно законово изискване, това за срока. Това, че един месец преди да стъпят, преди да напуснат длъжността си предишните членове, ние трябва да имаме избрани нови.
Моят апел е да запишем достатъчни срокове, но в този период от 21 август 2017 г., където приключва моментът с времето, което тези хора трябва да бъдат в публичното пространство, те да бъдат обсъдени, да бъдат разгледани, да бъдат...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те ще минат два месеца.
КРУМ ЗАРКОВ: Да, 21 август 2017 г., ако вземем 21 дни, 21 август 2017 г. ние вече можем да пристъпим към изслушванията. Тогава, разбирам обаче е парламентарната ваканция. Апелът ми е да форсираме процеса седмицата след 30 август 2017 г., да се обърнем към председателството на Народното събрание и към останалите колеги, сигурен съм, че ще проявят разбиране, за да можем дори и да прескочим този срок, първо, да демонстрираме воля да не го прескочим и второ, да го прескочим, възможно най-малко, тъй като Закона за съдебната власт, пак това Народно събрание го е приемало и трябва да се опитаме да направим всичко възможно да го спазим. (Реплика.)
Не съм го забравил, колега.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При всички положения, хубавото е, че всички се стремим да спазим в максимална степен сроковете, като е ясно, че не можем да спазим четирите срока. Въпросът е в кой от сроковете би се допуснал известен компромис?
Колегите експерти, към Правна комисия разработваха вариант срокът между номинацията и изслушването да не е два месеца, а да бъде един месец. Това е другият вариант за евентуален компромис, но тогава, смятам, че директно засягаме възможността на публиката да реагира адекватно и своевременно, така както законодателят е оказал във времевите рамки.
Моето предложение беше да не правим компромис с двата месеца за обществена реакция, да го нарека, не искам да използвам по-други и по-тежки изрази, голяма част от кандидатите вероятно ще бъдат нападнати публично. Това е срок, който действително трябва да гарантира реакцията на обществото. По отношение на Вашите съображения, аз съм напълно съгласен и затова Ви предложих няколко варианта за началото на септември. Колкото по-рано, толкова по-добре и толкова по-близо сме до новелата на законодателя да има един месец покриване на двата мандата – на новоизбраните и на завършващите.
Не мога отсега да кажа, че парламентът, респективно Председателският съвет, ще приеме някакво различно правило по отношение на това, което е отразено в правилника. Това ще го разберем може би накрая на месец юли. Затова ние имаме едномесечен срок да обявим датата за насрочване на изслушването. При всички положения ще имаме още един дебат по отношение на изпълнение на сроковете и хронограмата по тази процедура. Това ще бъде моментът, в който определяме датата на изслушването. Лично аз съм готов и на 6 август, и на 26 август да изслушваме кандидати и предполагам голяма част и от колегите. Трябва да се съобразяваме Правилника и парламентарната практика.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател, дами и господа колеги народни представители! Първо, искам да заявя, че ще приема този Правилник и след това ще изкажа своите съображения.
Първо, да започнем ли процедурата или не? Да, законът повелява, а ние приехме, точно така приехме този закон – кога, колко члена, въпреки всичко непрекъснато чувам упреци срещу нас – трябвало да изберем по-малко, защо ние да ги избираме, трябвало да изберем повече от съдийската квота. Аз мисля, че този дебат мина, когато приемахме закона. Сега изведнъж се оказва, че гарантите на честността, които не са представени в този парламент, се опитват да ни влияят по някакъв начин. Ние непрекъснато обсъждаме как някой, ако предложи кандидат, ние трябва да го приемем и да го допуснем до изслушване. Не чух нито един колега да каже, ако аз предложа на съдийската или прокурорската колегия могат ли те изберат кандидат, който аз съм им посочил? В едната посока разговора изобщо не върви и се счита за намеса в тази власт, а в другата се счита, че е нещо реално. Дали докато гарантите ги няма тук в този парламент, ние не трябва да отложим избора? Този въпрос не стои. За тях въпреки всичко го има.
Ако ние лошите и недостойните изберем следващия Висш съдебен съвет, ще ги натоварим с упреци, едни добри хора, които обаче са избрани от едни лоши.
Изричната забрана за кандидатите от академична общност – няма такава забрана, и те могат да си посочат, в предишните Висши съдебни съвети е имало и адвокати, и професори, и ректори на университети.
Допълнителните документи много ме притесняват. Ние създаваме правила за избор или правила за отстрелване? Всеки ще започне да вади отнякъде някакви документи до безкрай и не знам тази процедура дали съществува при другия избор тоест, половината кандидати ще са избрани с всякакви проверки, допълнителни документи, и ако единият не постигне ефекта, втори, трети, следващ докато един човек бъде окалян, а от другата страна хората си ги избират и влизат.
Нима не говорим за магистрати, които са се доказали със своя ранг, със своята работа през всичките години, та трябва непрекъснато да ги проверяваме?
Накрая за сроковете, както казах ще подкрепя. Никой не каза – хайде да не правим предсрочни избори за Народно събрание, защото ще ни се объркат сроковете за ВСС. Всички си отидохме на тези избори, явихме се, знаехме, че това ще попречи на сроковете и сега изведнъж за 20 дни го правим на въпрос. Те ще си встъпят точно, когато се полага по закон. Дали ще разберат 10 дни преди това, кои ще са новите членове или един месец преди това, кои ще са новите членове, си е тяхна лична драма. Ние ще спазим срока. Няма нужда толкова да бързаме, но моля Ви, нека да не се впускаме в едно отстрелване на кандидати и окалване на магистрати, само и само, за да може моят кандидат или посочен от определена гилдия, или от определена неправителствена организация кандидат, да изпревари другия по начин и процедура, която ще засрами цялото общество от магистратите. И двете гилдии решават проблемите помежду си и нека ние да не бъдем проводник на това деяние. Както казах, ще подкрепя. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви. Аз разбирам логиката на Вашия въпрос за допълнителните книжа и документи, но тук с оглед предходен опит на Правната комисия, подчертавам, и нека и колегите да го имат предвид, тук иде реч за допълнителни документи, които са свързани със задължителните условия за допускане на кандидатите. Например, по отношение доказване на неговия стаж – давам го като пример.
Имали сме случаи, когато в подобна процедура кандидат, както каза колегата Ревизоро, се отстрелва с ревизионни актове или с какво беше? Но, това вече е част от публичния дебат, тоест, ние за тези документи не сме длъжни да ги събираме по отделен или по специален ред, но като стигнем по допускане, Вие ще имате възможност да видите документите на всеки един кандидат и да кажете – този кандидат не е предоставил справка за работата си в еди-кой си орган. Този кандидат, имали сме и такава ситуация по погрешка е подписал две еднакви декларации, вместо двете декларации, които са по Образец 1 и Образец 2. За такъв род опущение иде реч да се събират и да се представят допълнителни документи и то в 5-дневен срок, не за други документи.
За доносите и публичната реакция всички имат два месеца, и документите не се представят в Правна комисия. Не искам да се връщам към онази процедура за Конституционен съд ли беше?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Още пазим такива доказателства в архива на Правна комисия, макар да не знаем правното основание защо ги пазим. Заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Колеги, аз приех Вашия аргумент по отношение на предложенията от неправителствените организации и научни среди, че действително в Закона не е предвидено, било е предмет на дискусия, за което аз не зная и се извинявам. Тук важи обратният аргумент – в Закона за съдебната власт е предвидено, че народните представители могат да изискват допълнителни документи до края на изслушването като законодателят не е посочил какви точно могат да бъдат тези документи и не е казано, че те могат да касаят само книжа по отношение на допустимостта на кандидата. Не ми е известно и да има тълкувателно решение в тази посока, какви точно документи могат да се изискват. Това е право на народния представител по закон и не виждам защо да не го включим в Правилника – така или иначе Правилникът не може да отмени закона или да ограничи неговото действие. Аз държа на това свое предложение. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз не успях още тогава, като го направихте, да го намеря в Закона.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Член 19а, Законът за съдебната власт.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, чета целия чл. 19а, но от къде го вадите този аргумент?
ЯВОР БОЖАНКОВ: „Ал. 3. За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание, с оглед постъпили становища по ал. 2 – членовете на Комисията могат да изискват и допълнителни документи, които кандидатите трябва да предоставят.“
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И отиваме в ал. 2.
Как става връзката ал. 3 с ал. 2?
Нека експертите да вземат отношение. Ако Ви удовлетвори това, което ще кажат колегите.
САВА ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, господин Божанков! В процедурните правила IV, т. 4 сме предоставили възможност на кандидата да допълни данни в професионалната си биография. Тези допълнителни документи, за които говорите от Закона, има възможност при негово желание по време на изслушването да бъдат представени от него.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Това в Закона е визирано като право на народния представител. Членовете на Комисията могат да поискат допълнителни документи. Тук не става въпрос, поне според мен, може да не съм прав, до волята на самия кандидат „да“ или „да не представя“ допълнителни данни. Просто визирам възможност в процеса на изслушване, ако има такава необходимост и законът го предвижда, да поискаме допълнителни документи. Затова беше и другото ни предложение да дадем възможност все пак, след предоставянето им, ако има такава нужда, кандидатът да бъде допълнително изслушан по отношение на тях.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз лично не мога да се съглася с това предложение, защото това означава да са неравнопоставят кандидатите и евентуално не удобен кандидат да се атакува многократно по повод и предпоставяйки, че му се търси допълнителна информация.
Специално Ви попитах как виждате връзката ал. 3 с ал. 2. Вярно е, че препращането е към ал. 2. Това е в случаите, в които граждански организации казват „не е налице, неизпълнено някое от изискванията“. Аз не виждам в становищата на организациите какво друго би могло да бъде релевирано от народните представители и от Комисията, и да се доказва с допълнителни документи. Всичко друго са мнения – мнения и становища.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Те могат да поставят въпроси и за етичните, морални качества на кандидатите. В тази връзка не виждам...
Добре, Законът го е предвидил като възможност. Аз просто исках да го развием и като хипотеза, за да може самият кандидат да има също допълнителна възможност да даде пояснение...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На кандидата сме му дали тази възможност. Дали сме му възможност да се защити. Той има възможност да дава допълнителни данни по повод на евентуални всякакви твърдения, които го засягат. защо трябва да въртим кандидата в тази въртележка и да даваме допълнителни срокове, бих казал и непрекъснато?
Хубаво е, че обръщате внимание, аз ще проверя стенограмата, и по повод на дебатите ни в миналия парламент по Закона за съдебната власт. Приемам, че това е една норма, която е била силно повлияна пак от граждански или съсловни организации, затова сме я приели, за да удовлетворим техните искания. Така или иначе тя е приета, би могла да се прилага, но нека да не ескалираме и да не хиперболизираме с нейното предложение и да имаме предвид, че иде реч за тези данни, които са по изпълнение на изискванията.
Не искам да отварям темата отделно за дебат, но много мислихме дали в този случай и виждате, не знам дали виждате, но в този случай не сме направили процедурата за проверки за принадлежност към Държавна сигурност и към ВКР. Забележете и това. В тази процедура не сме направили това предложение за разлика от доста други процедури в миналия парламент, където по сложен начин питахме Комисията за разкриване данните за принадлежност по този въпрос.
Взимам го това като пример. Ако Вие кажете лицето „Х“ е било агент на Службите през този период, да, лицето „Х“ има право, съобразно Специалния закон, да си извади удостоверение от Комисията и да каже: „ето го моето удостоверение, не съм бил регистриран по този Закон“.
Вашият колега много настояваше също да вземе думата.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Считам, че не е необходимо да утежняваме повече правилника. Той дава някаква възможности, още повече, че доколкото разбирам кандидати за членове на Висшия съдебен съвет не се натискат чак толкова много. Не е необходимо да правим един избор като бягане с препятствия. В края на краищата, след като Законът дава възможност да се поставят и допълнителни въпроси, винаги могат да се поставят, още повече, че такива въпроси би следвало да се вземат с решение на по-голямата част от членовете на Комисията.
Лично моето тълкувание на въпроса е, че става въпрос за въпроси, свързани с документите и обстоятелствата, които се доказват с тези документи, които ние изискваме в правилника. Това е, което исках да Ви кажа.
Ще помоля да бъда освободен, тъй като в 11,00 часа съм на заседание на Вътрешната комисия. Упълномощавам господин Зарков да гласува вместо мен. Лично аз подкрепям този проект.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Не исках да повтарям дебати, които вече сме осъществявали назад във времето и дефекти, с които се преборихме. Припомням няколкото неуспешни процедури за избор на главен инспектор на съдебната система и отказът на много достойни кандидати, евентуални кандидати, да влязат в една такава процедура, просто, защото ще бъдат окаляни или омаскарени. Затова би трябвало да търсим точния баланс.
Благодаря колега. Заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Аз също искам да помоля да бъда освободен, тъй като от 12,00 часа съм на заседание на Комисията по околна среда и води. Да упълномощя. (Реплики: „Да гласуваме, да гласуваме!“).
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Процедура.
Възразявате ли да гласуваме по това Ваше предложение – другото го оттеглихте?
ЯВОР БОЖАНКОВ: Другото го оттеглих.
Това искам да го подложим на гласуване, тъй като зачетох и ал. 2 и виждам, че никъде не е посочено до кои въпроси може да се отнасят документите.
ПРЕД. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега, законът Ви го гарантира. Ако смятате, че това е тълкуването, правилното тълкуване на Закона и в отворена процедура имате такъв въпрос, ще го направите като въпрос и Комисията вече ще реши и прецени.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Оттеглям предложението, господин Председател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря тогава.
По правилника. По срокове колко варианта гласуваме? Само 21 дни ли гласуваме? Добре.
Който е съгласен срокът за номинация по Раздел I, т.1 да бъде 21 дни от приемането на тези правила, моля да гласува „за“.
За – 15, против и въздържали се няма.
Приема се 21-дневен срок за номиниране на кандидати от датата на вземане на решението в пленарна зала.
Колегите оттеглиха другите две предложения.
Подлагам на гласуване Проекта за правила, заедно с приетия срок. Моля, който е „за“, да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Приемат се правилата.
С въпроса за Декларацията за имущественото състояние на кандидатите, ще Ви занимая в следващото заседание, защото пък Законът казва, че тази декларация ще гласуваме след приемането на процедурните правила. Благодаря Ви.
Закривам заседанието поради изчерпване на Дневния ред.
Хубав ден!


(Закрито в 12,05 ч.)







ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов