Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 3


На 31 май 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 754-01-10, внесен от Делян Александров Добрев и Данаил Димитров Кирилов на 25 май 2017 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 11,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има кворум, откривам заседанието.
Имате думата по предложението за дневен ред.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, правя предложение точка първа от дневния ред – Законопроекта за концесиите, да отпадне от същия, поради няколко съображения.
На първо място, той е внесен едва вчера, а днес вече се намира в заседанието на Правна комисия. Това е един изключително спорен, обемен и тежък Законопроект. Паралелно редица други законопроекти, образно казано, седят на трупчета, не са включени в Програмата на Правната комисия, като измененията в Гражданския процесуален кодекс, Наказателния кодекс и редица други законопроекти, които ние сме внесли преди доста време, на практика в началото на това Народно събрание.
Следващият аргумент е, че сме в забава на този закон, България може би ще търпи санкции, но има и друга материя, и други законопроекти, по които България също се намира в такава процедура, но те не са в дневния ред на Правната комисия.
Съгласно нашия правилник, председателят в тридневен срок от постъпването на законопроекта, го разпределя на съответните комисии. Тези законопроекти, за които говорих – ГПК и НК са разпределени на нашата комисия, но до този момент не намират мястото си в заседанията й.
Затова аз се обръщам и към Вас като председател, да включим в дневния ред тези законопроекти, които са внесени преди доста време, за сметка на този, който е внесен едва вчера, а днес го обсъждаме.
Предлагам той да отпадне от дневния ни ред. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Други становища?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: В подкрепа на изказаното становище за отпадане на точката от дневния ред искам да обявя и Вие го знаете, че ако пристъпим към разглеждането на този законопроект днес, ще нарушим най-малко два члена от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Поне аз не съм запознат да има задължителното становище от Министерския съвет за законопроекти, внесени от народни представители. Такова ние нямаме нито от съответния ресорен министър, нито е спазен срокът поне 24 часа, откакто е внесен този законопроект. Той нямаше да бъде спазен и към 14,30 ч., ако тогава беше нашето заседание.
Ние сме в невъзможност да разглеждаме този Законопроект, спазвайки Правилника за Народното събрание. Моля Ви да го вземете предвид. Това важи и за двата законопроекта, но особено силно за този Законопроект, който има своята парламентарна история и който се внася по този начин. Това не може да бъде начин на работа и аз съм убеден, че надали много от народните представители вчера от 17,00 ч., когато аз видях този Законопроект на сайта, са имали възможност да го прочетат от началото до края. Още по-малко директивата, заради която трябва да го гледаме спешно. Спешно може да означава и другата седмица.
Ние сме готови за дебат по същество, но не по този начин. Наистина Ви моля за отговорно поведение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Исках да обърна внимание, че с изтеглянето днес създаваме и неудобство за организациите на българските работодатели, които проявяват интерес, визирам конкретно Българската стопанска камара, които проявяват интерес към Закона за концесиите и не са уведомени. Аз поисках тяхното становище като експерти и те ми казаха: „Нали Комисията е в 14,30 ч., ние ще го представим пред Комисията, ако имаме възможност“. Казах: „Тя не е от 14,30 ч., тя е от 11,30 ч.“ Те разбраха преди пет минути, просто не са уведомени. Това не е професионално отношение.
И предвид, че във ветото на президента един от основните мотиви е, че е имало малко обществено обсъждане за толкова важен Законопроект, в момента ние неглежираме ветото на президента. А в същото време повтаряме грешката, която е и станала причина за налагане на това вето.
Считам, че трябва да отговорим по-отговорно и към обществеността, но и към Президентството като институция. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Искате да подчертаете, че сте тук ли?
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Аз съм парламентарен секретар на КРИБ и съм тук. Така че има представител.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Ако няма други?
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз Ви обещавам да не повтарям предходните мнения, господин Кирилов.
Струва ми се, че този Закон е от изключително значение за българската държава, за нашето общество по няколко причини.
Най-напред, той урежда един огромен кръг въпроси, които са свързани с конституционен режим на функциониране, за държавен монопол, за изключителна държавна собственост.
Второ, този Законопроект, както е представен, по никакъв начин не подобрява функционирането на режима на концесиите, които вече са придобити по един или друг ред.
Трето, струва ми се, и това е изразено от БСП и при първото, и при второто четене на Закона в предишния състав на Народното събрание, не защитава по никакъв начин публичния интерес. Напротив, въвежда една нова структура – така наречените публично-частни дружества, в които приоритетно се дава право на частния съдружник да управлява на практика еднолично смесеното предприятие.
Искам да отбележа, че Законът беше върнат от президента на Републиката с основания, със сериозни бележки по съдържанието именно в тези части, за които става въпрос – защитата на публичния интерес. По сегашна информация и по сегашна статистика без търг или конкурс са предоставени между 400 и 500 находища на подземни богатства, 67 концесии за добив по право на силата на приватизационни сделки, които не подлежат на никакво преразглеждане и продължават да функционират в режима, в който функционират в момента. Публично известни са данните за постъпленията в Републиканския бюджет от предоставените вече концесии. Режимът на управление на концесиите, контролът от страна на държавата върху концесионерите също е един от ключовите въпроси на един процес, който започна в последните две десетилетия и продължава с пълна сила, и който може да бъде характеризиран само като разграбване на природните ресурси на България, ако по някакъв начин се направи сметка какво се продава, какво се отдава на концесия и какво се получава като публични средства.
Нашата позиция беше изразена неколкократно, че Законът предоставя възможност тази практика да продължи, че Законът по същество не променя досегашните лоши практики при предоставянето на концесиите, изцяло е в услуга на крупни частни интереси, включително и небългарски, независимо от директивните изисквания на Европейската комисия. Тук искам само да напомня, че огромно количество директиви на Европейската комисия не са въведени в България.
Струва ми се, че прибързаното внасяне на Закона във вида, в който той беше предложен в предното Народно събрание, не е обосновано с нищо. Считаме, че сегашното разбиране за концесиите в България превръща българската държава в един донор на природни суровини и ресурси. И онова, от което би следвало да се ползват българските граждани и българското население на практика се изнася или унищожава.
Това не е убеждение на Българската социалистическа партия, нито е някаква тема, която да обсъждаме на ангро в Правната комисия, а е един въпрос, който е разглеждан включително от партиите, които днес са коалиционни партньори на правителството и са искали многократно преразглеждане на концесиите. Да не се връщаме в тази посока.
Позицията, която изразявам, считам, че е позиция на по-голямата част от българското общество. Назрял е моментът за преразглеждане на цялостната концесионна политика на държавата, но в посока обратна на тази, която сегашният Проект на закон предлага. Сегашният Проект на закон е изграден върху философията на дерегулацията, на намаляването на контрола върху концесионерите, не предлага нови форми, в които държавата да засили своята форма на контрол върху добиваните ресурси, върху експорта им от страната, върху формите на преработка и т.н. Тоест Законът е отглас от миналото – миналото, в което господстваше и все още господства философията на пълна и безкрайна приватизация на всички държавни ресурси, без оглед на това как те се ползват от българското общество.
Този Закон ние няма как да го подкрепим. Неслучайно беше върнат от президента. Никакви аргументи с директиви на Европейската комисия не могат да бъдат приети, защото нито една държава – член на Европейския съюз, не може да бъде заставена по този начин да предоставя природните си ресурси и богатства на различни разработващи компании. Не са уредени въпросите за ефективния държавен контрол върху някои от действащите концесии в страната, да не ги изброявам, всички знаят за кои става въпрос.
Така че нашата позиция е категорична – ние сме против разглеждането на този Законопроект. Считаме, че по поредица от причини на този етап той трябва да бъде изоставен. И ако искаме по някакъв начин да уредим със съвременни форми и средства концесионните режими в България, то трябва да се тръгне от обратната посока – от защитата на публичния интерес, засиления и ефективен държавен контрол върху концесиите, увеличаване неколкократно на приходите от концесии. Така, както в момента се предлага режимът, такъв резултат няма да има.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Жаблянов.
Пледоарията Ви беше по същество в основната част. Ако пледираме по същество, би следвало да допуснем точката в дневния ред, защото не е коректно – другите колеги се съобразяваме с процедурата и означава да започнем да Ви отговаряме по допустимостта всъщност с аргументи по същество.
Аз съм съгласен да дебатираме. По всяко едно от Вашите твърдения мисля, че имаме конкретни отговори. Ще опитам обаче да останем в процедурата по дневния ред и по допустимостта на дневния ред.
Както Ви казах в предходно заседание, по което Вие бяхте поставили въпроса за обсъждане в пленарна зала на законопроекти, споменах 17 законопроекта. Вие тогава не ме разбрахте. Вярно, в процедура по реплика надали може да се даде пределната яснота, но ще започна оттам.
Тези 17 закона всъщност са уведомление от госпожа Деница Златева – заместник министър-председател по подготовка на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2017 г. И са били датирани на 21 април 2017 г. На база на това писмо госпожа Златева е направила приложение по него, където са всъщност 17-те закона.
Ние прегледахме въпросните 17 закона и от тях тези, по които Правната комисия е имала становище, работила е назад във времето, има история, са главно три. Виждате, че тя е поставила под № 1 Закона за концесиите. С процедура по инфриджмънт, етап мотивирано становище. Със Законопроекта се въвеждат изискванията на директивите със срок на нотификация 18 април 2016 г., тоест година и два месеца.
В интерес на истината писмото беше ценно за мен, защото то систематически разделя тези 17 законопроекта в степента на рисковост, в която са поставени. Ако имате желание, ако по някаква причина не разполагате с това писмо, ще направим така, че да го получите като членове на Комисията по правни въпроси.
Кои са другите два въпроса, по които Правната комисия е имала отношение и становище. Това е ЗИД на Наказателния кодекс, който беше внесен на 30 декември 2016 г. Около 20-тина дни преди изтичане на легислатурата на 43 парламент. Той прилага три директиви. Едната от тях е за мерките за защита на еврото и другите валути. Другата беше по антитерористични мерки, но не разполагам пред мен с подробната справка.
И третият от тези законопроекти е Законопроект за колективното управление на авторското право и сродните му права, по които ние не бяхме водеща комисия в миналия парламент, а бяхме участваща. Но с оглед дебата в Правната комисия Законопроектът беше блокиран и във водещата комисия и съответно не стигна до пленарната зала, така че дължим на колегите си от Министерството на културата и от сектор „Управление на авторските права“ да вземем отношение и становище по тяхното ново решение.
По висящите законопроекти. Във вчерашния ден ние внесохме Закона за концесиите и нашето предложение за изменение в Гражданския процесуален кодекс след Вашето такова. По тази причина отговарям на аргумента за движението по законопроектите за ГПК. Имаме вече предложение на БСП, инициирано от Омбудсмана на републиката по ГПК. Имаме вече и наше предложение.
РЕПЛИКИ: Има и на „Воля“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще стигнем и до предложението на „Воля“.
Нашето предложение е стъпило на база Законопроекта на Министерския съвет от 2015 г., в което сме добавили още два съществени института. Имаме и законопроект на Политическа партия „Воля“. Остава и има заявление от колегите от ДПС, че ще внесат техен законопроект. Има заявление и от колегите от Патриотичния фронт, които са имали среща с Омбудсмана. Ние не сме имали среща, но те са имали среща. И те също ще представят законопроект по ГПК.
По тази причина ние ще изчакаме всичките законопроекти. Без да повтарям това, което обясних и на първото заседание, тук сме свършили огромна работа още в миналия парламент. Имаме да представим и на научните среди, и на магистратите, и на обществото дебата по тези законопроекти, защото обществото е чувствително на няколко от групите теми в ГПК – изпълнително, заповедно производство и частно съдебно изпълнение. Така че това си остава приоритет и той ще се движи като такъв приоритет. Разчитам всички да участваме заедно и едновременно в тази работа.
И тук ще дам бележки. Ако искахме ние да форсираме, да преварим всички други партии в тяхната законодателна дейност, както БСП назад във времето често правеше, например днес можехме да гледаме Изборния кодекс. Но ние очакваме всички колеги, включително от „Воля“ заявиха, че ще внесат законопроекта на Омбудсмана и Инициативния комитет, а и другите парламентарни групи също би следвало да имат повече от седмица или две да си подготвят законопроектите в този контекст.
Така че не ме укорявайте, че бавя някакви Ваши законопроекти, а едва ли не форсираме предложения само на Парламентарната група на ГЕРБ.
По присъствието и по гостите. Ако Вие не знаете, но от групата на БСП в миналия парламент и в миналата Правна комисия колегата Филип Попов в момента вижда трима директори от Министерския съвет, които участваха бих казал повече от две години по работата на този Законопроект, който, тук правя скоба и бележка, е обсъждан няколко пъти обществено. Неговото обсъждане започна още през 2015 г. И започна много навреме, спрямо наказателния срок, който ни е по процедурата.
По покани на организации – не сме отправяли покани. КРИБ, благодаря на парламентарния секретар, че е успяла да организира присъствие. Но дневният ред е публичен. Който би искал, би могъл да се уведоми. Също така подчертавам, че това е обсъждане за първо четене на Законопроекта. Тоест тепърва започваме и има достатъчно време във всички дебати и във всички детайли да участват всички организации. Например тук не виждам и Асоциацията на Американската търговска камара, която много активно участваше в дебатите преди.
Ако имате възражения за 33 минути…
КРУМ ЗАРКОВ: Ние можем да говорим още 40.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз мога да говоря. Но смятам, че решението за изтегляне на това заседание го взехме консенсусно. Положих грижата да постигна някакъв консенсус. Лично на мен също по-удобно ми беше да бъде в 14,30 ч.
Не приемам укора по отношение на неспазване на този срок.
Пропуснах да кажа, че председателят на Народното събрание, с оглед публичност и изчерпателност, е разпределил този законопроект сигурно на 9 комисии. Аз ще гледам този Законопроект и в Комисията по енергетиката, предполагам, че мнозина от Вас са в същото положение, в същата ситуация. Тоест законодателният процес тук, макар с огромната забава от две години, продължава, според мен, да спазва в максимална степен изискванията на Правилника.
Ако продължите да възразявате за тези вече 31 минути, аз ще Ви направя процедурно предложение да разместим т. 1 с т. 2 и да обсъдим първо Закона за публично предлагане на ценни книжа. Но, подчертавам, тук всички колеги от Правна комисия вчера направиха огромно старание да получите линка максимално бързо. Ако влезем по същество, имам още много аргументи. И за да отговоря на твърденията н а колегата Жаблянов, и за да успокоя Вашите притеснения. Тук няма нещо, което вече да не е било обсъждано два пъти, вече да не е било прокарано през една прецизна парламентарна лупа на политическия и експертния дебат. Да, политическата конюнктура доведе до това да повторим отново това огромно упражнение. И ще го повторим. Като влезем по същество, господин Зарков, аз много ще говоря за Указа на президента. Много ще говоря. Ако искате и ако не ме ограничите ще говоря повече от час. И ще Ви кажа, защото аз установих и кой точно колега го е чел, докъде го е чел, с какви мисли го е чел. За съжаление, това е първият Указ на президента, но той е изключително неправно и неаргументирано четиво. За това ще имаме възможност да дебатираме.
Аз не исках да прекъсвам господин Жаблянов, но ще огранича себе си, няма да говоря по този въпрос, докато не сме в точката по дневния ред.
Пропуснах вероятно някои от детайлите, по които обострихте вниманието, но ще завърша с това, че не разбирам тази Ваша процесуална парламентарна демагогия – преди час да крещите по трибунките: „Нямаме законопроекти“, сега, един час след това, казвате: „Абсурд, така не се внасят законопроекти, този законопроект да не го гледаме“. Ако нямахме съзнание за отговорността, която би трябвало да проявим по този въпрос, и действахме на инат, най-грубото би било да кажем: „Добре, няма да го гледаме, ще го оставим, ще го бавим. Нека да настъпят всички неблагоприятни последици и санкции по отношение на този режим, който е изключително и с пъти по-добър и по-съвършен“, но ще се огранича до това.
Давам възможност за реплики.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Моята реплика ще бъде съвсем кратка. Във връзка с мотива Ви, че този Законопроект е бил гледан вече в Народното събрание, в Правната комисия, Вие много добре знаете, че няма континуитет между Четиридесет и третото и Четиридесет и четвъртото Народно събрание. Имаме нов състав на Народното събрание, нови членове на Правната комисия. Да, действително, присъстват директори на съответните министерства, но с оглед важността на този Законопроект, последиците, които той ще създаде в обществото ни за икономиката, виждам, че тук в анализа „Разходи и ползи“ има буквално три изречения на такъв сериозен законопроект, което е адски несериозно. Би следвало поне да присъстват и министри в това заседание. Да, действително се касае за първо заседание, за първо четене на Законопроекта, но то следва да мине в една по-широка публичност, обществен дебат, защото мотивите на президента за връщането на първия законопроект най-вероятно биха могли да се повторят, предвид и тази практика, на която и в момента сме свидетели – едно отново бързо претупване и притопляне на стария законопроект, без никакво обществено обсъждане в Правна комисия, в пленарната зала. Нашите критики бяха именно за това, че се двата единствени законопроекта до този момент, които се гледаха, единият беше Закона за земеделските земи, който – слава Богу – се оттегли, защото имаше привкус на тежък лобизъм. Това е вторият законопроект със същия привкус.
Затова ние молим и настояваме той да бъде премахнат от дневния ред, да се проведе съществен дебат, да се промени целият Законопроект с оглед единствено изискване на директивата, а покрай това изискване са натрупани камара други неща, които нямат нищо общо с директивата, но имат касателство по отношение на лобистки интереси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Реплика – господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз действително ще остана само в процедурата по дневния ред, без да влизам по същество.
Дори да приемем тези 24 часа, което е минимален срок, за да се запознае човек с един законопроект от този характер, подминавам настрана факта, че наричате ветото, конституционно право – конюнктурно и т.н. Това е Ваше право.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Политическа конюнктурност и в предизборна ситуация.
КРУМ ЗАРКОВ: Не, това не е конюнктура и предизборна ситуация, а е конституционно правомощие на президента. И то има начин да бъде преодоляно и обсъждано. Не сме на тази тема. На тема сме дневният ред на сегашната Правна комисия и чл. 79, ал. 2 от Правилника постановява, че за законопроекти, внесени от народни представители, а този е такъв, ако не се лъжа, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет и съответния ресорен министър. Изисква такова становище. Ако такова становище нямаме, и то трябва да е писмено, според мен, да бъде предоставено поне 24 часа преди самия законопроект, то разискването по тази точка е извън правилника, или по-точно в нарушение на този правилник.
Колкото до процедурата за инфриджмънт също има какво да се каже. Списъкът, който извадихте и прочетохте, няма никакво отношение. Дали ще гледаме тази седмица законопроекта или другата, няма да повлияе на процедурите, които текат на европейско ниво, но ще ни позволи да се запознаем със законопроекта. Той е внесен вчера следобед и няма как да ни убедите, че това е просто така. Не виждам за какво трябва да упорстваме, след като процесът е ясен.
И една дума само за политическата демагогия. Ние изискваме не само да работи Народното събрание, но по възможност да работи по правилата, които само прие преди 4-5 седмици. Вие бяхте човекът, който писахте този Правилник.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплика – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще направя трета реплика към господин Председателя, който пропусна да прочете в цялост чл. 79, защото има една ал. 8.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз имам право на дуплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Алинея 8 на чл. 79: „Липсата на становище по ал. 2, 3, 4, 5 и 6 не спира обсъждането на законопроекта“.
Съжалявам, не съм участвал в писането на този Правилник, включих се по-късно, но си направих труда да го прочета, както юристи трябва да го четат – от първото изречение, първата алинея до последната алинея. В случая тук са 9. А един нормативен акт трябва да се чете с всички текстове.
С това Ви поправям репликата, защото има една ал. 8, господин Председателю.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров.
И на дупликата нямаше да се позова на ал. 8 и не ми се ще да влизам в този детайл. Само ще кажа от съдържателна страна да се съобрази следното. Вносителят на този Законопроект беше Министерският съвет. И единствено с оглед времето вносители сме народни представители.
Тъй като пропуснах в основното изложение да кажа нещо важно, което колегите от Министерския съвет ме уведомиха, сложете в причините за бързане и датата 15 юни. На 15 юни е цялостния мониторинг за изпълнението на тези директиви по отделни държави. Тоест би било добре поне до 15 юни България там да не свети в ярко червено, като неизпълнение, а все пак да можем да кажем, че дотогава поне сме преминали първото четене в пленарна зала.
Процедура – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Председателю, достатъчно се взе отношение по дневния ред, чухме съображенията. Те са чисто политически. Правилникът дава възможност без да са постъпили становища да бъдат разглеждани законопроектите. Ще обоснова защо ще предложа прекратяване на дебата. Очевидно колегите търсят дивидент. От една страна, са обвинения, че нищо не се разглежда в това Народно събрание, а от друга страна, знаейки много добре, че има мониторинг, знаейки много добре какви са последиците, но може би това е тактиката – колкото по-зле за България, толкова по-добре за БСП, имайки предвид и писмото, с което е сезирано Народното събрание от служебното правителство, което е една отговорна позиция и аз адмирирам като политици юристи да бъдем и отговорни.
Предлагам да бъдат прекратени дебатите и да гласуваме дневния ред, а който си търси негативите за България, да си носи последиците при изборите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте. Искате да продължим по дневния ред ли?
ПЕНЧО МИЛКОВ: Искам да изразя обратно становище по процедурата, направена от колегата, тъй като това е второ заседание на нашата комисия, по което ние работим по същество.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Поне трето е.
ПЕНЧО МИЛКОВ: В което ние работим по същество. Представяхме се. Исках да се изкажа и да взема думата. Обещавам да съм кратък и да не повтарям колегите си.
Аз съм народен представител в Четиридесет и четвъртото Народно събрание. Уважавам всички, които са били народни представители в предходното, както и колегите, които са дошли от изпълнителната власт – директори на дирекции и от други институции, които съумяха да дойдат в по-ранния част на нашата комисия.
Това, което днес казахме като декларация, с едно изречение, няма да говоря за това, но Вие го споменахте, е, че в предходното – Четиридесет и третото Народно събрание, за времето, за което ние до момента работим, са внесени над 70 законопроекта, а ние в момента сме внесли общо 13. Освен това този законопроект е от народни представители, също не е от Министерския съвет.
Ние прочетохме точно становището защо считаме, че се нарушава Правилникът за работа на Народното събрание. Това е едно. Но когото извън тази стая с 22-ма юристи, защото ние си нямаме Законодателен съвет, че в Народното събрание на Република България Правната му комисия от събрани юристи българи ще разгледа Закон за концесиите, изпратен ни вчера следобед в обем 173 страници, с изменени 21 законопроекта, уверявам Ви, господин Кирилов, с огромно уважение към Комисията и към Вас, ние сме се опитали да бъдем запознати и аргументирано да участваме в дебата по същество. Но на когото и да повториш три пъти това нещо, ще разберете защо ни е нисък авторитетът. Не може по 173 страници да вземем отношение в нощните часове на 30 срещу 31 май. Това е просто несериозно.
Този 24-часов срок, който е даден, е за случаи екстремни, случаи, в които ние сме съгласни да има такива. Тук никой не Ви упреква за нещо незаконно, което сте направили, а за това, че ние установяваме правилата за работа. И аз се надявам Четиридесет и четвъртото Народно събрание, разчитайки на нашата експертиза и добра воля законопроектите да са качествени, да ни давате съответното време да ги четем. Защото, ако влезете в дебат по същество, извън колегите от Четиридесет и третото Народно събрание, тези като мен, които са нови, ми е много интересно какво точно по същество през нощта сме успели да разберем от Законопроекта. Всичко дадох от себе си, за да участвам на Вашето ниво.
Затова Ви предлагам да го обсъдим на друго заседание и да оттеглите точката.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Много кратък отговор. Справката на внесените законопроекти показва, че в момента имаме общо 10 внесени законопроекта, другото са доклади на отделни комисии. Но дори с докладите 10 законопроекта не правят бройката 70.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Говорим за същия период в Четиридесет и третото Народно събрание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не бих искал да влизаме в обсъждане на детайла на работата на депутата по законопроектите и по неговите първоначални виждания, но ще кажа следното. Колега, текстът е огромен. Абсолютно вярно е. Ако този текст ще го четете за една нощ като за второ четене, в никакъв случай няма да Ви стигне една нощ. Но за първо четене Ви е достатъчно за една нощ да се ориентирате в основните принципи, в структурата и в строежа и да формирате мнение за подкрепа или за неподкрепа.
И не ми казвайте, че нямате вече определено окончателно становище за подкрепа или за неподкрепа, защото ние чухме от господин Жаблянов.
Хубаво е, че четете Правилника, ревниво го четете и аз ще се стремя максимално точно да прилагаме Правилника. Затова са двете четения в парламента. Първото е по принцип, а второто е по детайла.
Няма да повторя всички аргументи, че това е обсъждано две години и т.н. Над 400 страници е материалът, но един добър четящ юрист бих казал, че в рамките на четири часа би се подготвил прекрасно, включително и ще си напише пледоариите за пред Комисия и от трибуна по такъв законопроект.
Ако очаквате в нормалната интензивна работа на парламента да имате повече свободно време за по-голяма подготовка, аз се съмнявам, че ритъмът на работа ще позволява това.
Имаше предложение за прекратяване на дебата. Ако искате ще подложа на гласуване процедурното предложение за прекратяване дебата по дневния ред.
Има ли други изказвания? – Няма. Прекратяваме дебата.
Подлагам на гласуване дневния ред, както е предложен.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – 8, въздържали се – няма.
Дневният ред за настоящото заседание се приема.
Има ли предложения по поредността на обсъждане, с оглед 24-те часа? Желаете ли т. 2 да стане т. 1? Няма предложения.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КОНЦЕСИИТЕ, № 754-01-13, ВНЕСЕН ОТ ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 30 МАЙ 2017 Г.
Гости от Администрацията на Министерския съвет са: госпожа Мариета Немска – директор на дирекция „Икономическа и социална политика“; госпожа Мариана Славкова – държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика“, господин Георги Йончев – държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика“.
Тук са и парламентарният секретар на КРИБ – госпожа Румяна Георгиева, и парламентарният секретар на вицепремиера Томислав Дончев.
Колеги, ако може от името на вносителите да представя накратко Законопроекта. Той е представен подробно в мотивите към Законопроекта.
С предложения Законопроект се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива 2014/33/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия, която е част от законодателния пакет на Европейския съюз за реформиране на правото в областта на обществените поръчки и концесиите, заедно с Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки и Директива 2014/24 относно възлагането на поръчки от секторни възложители.
Със Законопроекта се цели усъвършенстване на действащите разпоредби за концесиите и се предлага отмяната на Закона за концесиите и на Закона за публично-частното партньорство тъй като съществена част от материята, която е уредена с него, е предмет на уредбата на Директивата за концесиите.
Законопроектът предлага две основни форми на концесии – публично-частно партньорство, с което публичен партньор възлага строителство или услуги на икономически оператор, и концесията за ползване, която е традиционната концесия в съответствие с действащия Закон за концесиите.
Директивата за концесиите въвежда праг от 5 млн. 225 хил. евро, като концесиите, които са над този праг са с трансграничен интерес, а съответно всички останали концесии за строителство и услуги, които са под този праг, както и концесиите за ползване, са дефинирани като концесии без трансграничен интерес.
Законопроектът предвижда концесиите да се възлагат от министрите и кметовете на общини като Министерският съвет и общинските съвети запазват правомощията си да одобряват предварително определени решения. Предвижда се всяка концесия да е за определен срок, като конкретната му продължителност се определя в процедурата за определяне на концесионер и не може да бъде по-дълъг от максималния срок, който се определя при откриване на процедурата с решението на концесията.
Законопроектът предвижда и допълнителни гаранции като разрешение от Народното събрание, когато определеният от концедента максимален срок надвишава 35 години. По отношение на общинските концесии, когато максималният срок е над 20 години, се предлага одобряването да стане с мнозинство 2/3 от общия брой от общинските съветници, а когато срокът е 35 години, освен разрешение от общинския съвет, е необходимо и разрешение от Народното събрание.
Със Законопроекта са предложени три вида процедури, които са съобразени с практическата сложност на концесиите – открита процедура, състезателна процедура с договаряне, и състезателен диалог. Въвеждат се всички изискуеми по директивата за концесиите процедурни гаранции, като се осигуряват изискваните от директивата правила за обявяване, прозрачност, недопускане на дискриминация и състезателност от страна на концедентите, както и изискването концедентът да осъществява както контрол, така и мониторинг на изпълнението на концесионния договор.
С предложения нов Закон за концесиите се цели привличане на частния капитал за изпълнение на строителство и услуги, като определените бюджетни средства за финансиране от държавата ще се изразходват значително по-ефективно чрез управлението им от икономически оператори, при най-доброто съотношение качество – цена.
От прилагането на Закона се очакват следните резултати:
- разширяване на възможностите за използване на концесията като форма на публично-частно партньорство за създаване на публични ресурси;
- развитие на инфраструктурата и на услугите без или с минимално финансово участие на държавата и общините;
- създаването на възможност за използване на опита на частния сектор за постигането на ефективност и ефикасност при предоставяне на услуги от обществен интерес и внедряването на иновации, свързани с повишаване на качеството и намаляването на цената на предоставяните услуги;
- повишаване на конкуренцията на вътрешния пазар чрез създадените допълнителни възможности за насърчаване на частните инвестиции в строителството;
- поддържането и управлението на обекти на техническата и на социалната инфраструктура и извършването на дейности от обществен интерес;
- постигане на дългосрочни ползи от концесията както в икономически, така и в обществен аспект.
С предложения Законопроект ще се разширява публичността, като Националният концесионен регистър се надгражда с цел да се превърне в централизирана административна информационна система. В него ще се публикува както информация относно изпълнението на договорите, така и информация относно провеждането на процедурите за възлагане на концесии. Също така се предвижда офертите и заявленията да се подават като електронни документи с цел по-плавно преминаване към електронни услуги.
Колеги, по-кратко представяне от това ми е много трудно да направя.
В заключение – всички народни представители, които присъстват тук, са народни представители от Четиридесет и четвъртото Народно събрание, това е безспорно, но ще си позволя само да направя следната отлика. Към Законопроекта, както беше обсъден и приет в пленарната зала на второ гласуване от Четиридесет и третия парламент, единствено сме добавили пет редакции, които бяха поискани от нашите колеги от „Обединени патриоти“, които вероятно те ще си представят. Освен това е извършена и допълнителна редакторска работа от дирекциите на Министерския съвет и от екипите на Правна комисия с оглед подобряване на текста и премахване на чисто технически несъответствия.
Благодаря за вниманието.
Ако ми позволите и не възразявате, защото много настоявахте за становището на Министерския съвет, моля да ми дадете възможност да дам думата на колегите от Министерския съвет.
Заповядайте.
МАРИЕТА НЕМСКА: Аз няма какво много повече да кажа в допълнение към думите на господин Кирилов. Като директор на дирекция „Икономическа и социална политика“, която по Устройствен правилник отговаря за публично-частното партньорство и концесиите в България, мога само да кажа, че този Законопроект стартира много отдавна с изработването на една концепция за възможните решения в българското законодателство, която беше обсъдена от много широк кръг лица. След което самият Законопроект беше качен в Портала за обществени консултации и стоя там доста повече от нормативно определеното време. Получените бележки и предложения, в интерес на истината имаше значително повече, отколкото по принцип се получават в Портала за обществени консултации, моето наблюдение е, че като цяло няма, има максимум едно-две, имаше значително повече. Всичките разумни, които са конкретни бележки и предложения, са отразени, а не бележки и предложения от тип: „Не е така, но не знаем как да стане“. Съобразили сме се с абсолютно всички мнения, предложения, становища.
Чрез една Информационна система, с която разполагаме, беше изпратен до всички кметове на общини, от някои от които получихме предложения. Тоест, той не може да се каже, че не е подложен на широко обществено обсъждане.
По отношение ветото на президента в неформални контакти с администрацията сме изложили становище по всяка една теза, която се появи в публичното пространство, което нямаше за цел да обори конкретни текстове, а бяха принципно, че не съответства на определени норми за публичност, прозрачност, национална сигурност. Изразили сме писмено становище по всяка една такава теза.
Разбира се право на президента е да наложи вето, такова беше наложено. Именно затова сега се разглежда отново този Законопроект.
Този Законопроект въвежда изцяло европейска директива, а останалото, което Ви притеснява, че има нещо повече, това е продиктувано от чл. 18 на Конституцията на Република България. Уважаеми дами и господа депутати, ако го нямаше този член, и на нас щеше да ни е много по-лесно. Наистина беше много по-лесно… (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.) Не, аз не казвам, че имам нещо против. Казвам, че там наистина са уредени като концесии обекти, които следва да бъдат на концесионен режим и практиката е съвсем друга. И тук ще дам за пример подземните богатства, за които повдигна въпрос господин Жаблянов. Те не се третират. Предоставянето на концесии за подземните богатства е по Закона за подземните богатства, която материя не е уредена с предлагания в момента от народните представители Законопроект.
Много е голяма спецификата. В цял свят титулярът на разрешение за търсене и проучване е логично да получи концесия за добив, защото там не му даваш нещо готово. При едно намерение на един инвеститор да вложи милиони левове в проучването, след това е логично да бъде дадена по право концесия за добив, но както и да е. Цитираните 400 концесии, които са по право и са след разрешение, са именно за подземните богатства. Подземните богатства не са предмет на уреждане на разглеждания от Вас в момента Закон за концесиите.
В детайли мога да говоря, но мисля, че с това отговорих на някои от изложените притеснения.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Немска.
Уважаеми колеги, откривам разискванията
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз лично нямам някакви особени въпроси към директора на „Икономическа и социална политика“. Видно и от самото изказване е, че на практика тази теза, която защитавахме до преди малко, а именно индуктивният метод, за да можем да вземем становище по принцип на Закона, е, че трябва да се запознаем с неговите подробности. Ние нямаме представа на практика какви са внесените изменения – тези, за които колегата Кирилов сподели преди малко, за да можем да формираме едно становище и по тях.
Присъединявам се към това, което каза и колегата Жаблянов. Прави ми впечатление, че в предварителната оценка за въздействието много интересно е записано, че заинтересовани страни на практика са настоящите и потенциални концесионери. Никъде не се споменава за концедента. В същото време после д административната тежест е казано ясно, че новото законодателно решение е, че функцията на концедент се възлага пряко на министрите и на кметовете на общини, тоест от заинтересованите страни очевидно, може би следвайки духа и логиката на Закона, са изключените обществените интереси като представители на министрите и съответните общини, тоест държавата я няма като заинтересована страна. Заинтересована страна е единствено и само концесионерът, тоест частният интерес, публичният не е защитен.
На следващо място, това, което казах, във връзка с анализа на разходи и ползи. Обидно е, ако щете, един такъв Закон, който променя 20 закона, като се започне от Закона за водите, гражданското въздухоплаване, железопътния транспорт, та се стигне до Закона за културното наследство, за лечебните заведения, тоест касае всяка една сфера на обществения живот – икономика, здравеопазване, транспорт, да нямаме становище и на Националното сдружение на общините, както и на останалите сектори, които този Закон засяга с промяната на тези 20 закона. Това за мен е абсолютно достатъчно основание да не подкрепя, а мисля и представителите на Парламентарната група на „БСП за България“, разбира се, те сигурно имат и други мотиви, да не подкрепим този Закон изобщо на първо четене.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Реплики към изказването на господин Попов? – Няма.
Следващо изказване – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, в Четиридесет и третото Народно събрание имахме възможност да четем и да дебатираме по Законопроекта. Тогава този Законопроект, внесен от Министерския съвет, не беше в този вид. Има леки изменения. Възраженията, които тогава имахме по Законопроекта, бяха приети от колегите. И както тогава подкрепихме Законопроекта, ще го подкрепим и сега с някои забележки, които ще направим с конкретни предложения между първо и второ четене.
Ще се спра на едно от тях – това е ниския размер на Административно-наказателните разпоредби, ниския размер на наказанията, които в голяма част от текстовете би било възможно даден концесионер умишлено да не изпълнява поетите ангажименти и доброволно да плати ниската глоба. Аз ще предложа удвояване на всички размери.
Тъй като трябва да изляза, моля да считате при гласуването два гласа „за“ Законопроекта.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Реплики към изказването на господин Хамид? – Няма.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, ние с колегата Емил Димитров ще подкрепим този вариант на Законопроекта за концесиите. Тъй като непрекъснато се правят сравнения със Законопроекта, който беше внесен в Четиридесет и третото Народно събрание, явно няма как да минем без тези сравнения и аз ще си позволя тук да направя такова сравнение между двата.
Смятам, че този вариант, особено с приетите изменения в четири от разпоредбите на Закона, го правят много по-добър, много по-изчистен, отколкото този вариант, който ни беше предложен първоначално от Министерския съвет в края на миналата година.
Що се отнася до дискусиите и в миналото Народно събрание, аз много добре си спомням, нямах намерение да правя тази реминисценция назад във времето, но тъй като колегите така или иначе искат да сравняваме непрекъснато, ще сравняваме. Аз много добре си спомням тогава какво беше участието на колегите от БСП. Единствено мога да оправдая колегата Попов, който имаше уважителни причини да не присъства на част от заседанията. Тогава Вашите колеги от БСП не присъстваха на заседанията. Тук господин Кирилов и останалите колеги, които бяха част от Четиридесет и третото Народно събрание могат да потвърдят, че ние с колегата Емил Димитров бяхме едни от най-яростните критици тогава на Законопроекта за концесиите. И имахме доста предложения. Част от тях бяха приети, друга част не бяха приети, намериха вече отражение в този текст на Закона.
Тъй като имаше направено отбелязване, че не са представени, съвсем накратко ще ви Запозная с част от тези предложения.
На първо място, ние предлагаме в случаите, когато имаме концесионер на запазена концесия, това да бъде икономическият оператор, при който работят най-малко 70 на сто работници или служители, които са хора с увреждания или хора в неравностойно положение. Предишният текст на Закона позволяваше 30 на сто от числения състав на хората, които работят при концесионер на запазена концесия, да бъдат такива лица, което неминуемо щеше да доведе до злоупотреби, особено когато говорим за концесии, където концедент са общините.
На следващо място, това, което беше засегнато от господин Жаблянов в неговото изказване, за публично-частните дружества – ние сме предложили и се радвам, че колегите от ГЕРБ възприеха това, че публичният съдружник също задължително участва. И сега вече императивно е разпоредено в чл. 22, ал. 3, изречение второ, където изрично е записано, че публичният съдружник не „може“, а „задължително“ участва в управлението.
Друга промяна, която, според мен, също е важна и която, между другото беше поддържана и се надявам като стигнем до второ четене, да я подкрепите, тя беше поддържана от Ваш колега. Беше представена от колегата Чавдар Георгиев – в ал. 7, а именно, че предоставените права върху недвижими имоти, които са предмет на непарична вноска от публичния съдружник, се смятат за предоставени до прекратяване на дружеството и не могат да бъдат обект на разпоредителни действия от страна на публично-частното дружество.
Не смятам, че не са защитени интересите на държавата в този вид дружества. Напротив, с тези две изменения мисля, че се прави решителна крачка точно в тази посока. И пак припомням за колегите, които не са били, че тези положения се поддържаха от Вашите колеги в предходния състав на Народното събрание.
Що се отнася до останалите промени, в чл. 35 по отношение на концесионно възнаграждение при концесия за строителство и за услуги, ние предвиждаме вече задължително да има възнаграждение. В първоначалния вариант, който беше внесен от Министерския съвет, това беше една възможност. Сега вече ще има императивно възнаграждение, като неговият размер се определя съответно от концедента във всеки конкретен случай при съответно дадените предпоставки. Пак отварям скоба, тъй като явно ще се наложи, това също беше промяна, която Вашите предшественици колеги от БСП поддържаха в миналото Народно събрание. Можете да се върнете и да проследите дебатите в Правната комисия тогава.
В заключение, последната от предложените и възприети от колегите от ГЕРБ промяна беше за задължителния характер на вземане на решения от Народното събрание при концесии, които са над 35 години. В досегашния текст – чл. 34, ал. 4 беше записано, че такова решение може да се вземе от Народното събрание, сега вече имаме задължителност на такова решение при концесии, които са над срок от 35 години, било когато концедент е държавата, било когато концедент е общината.
И последната промяна, която ще видите в Закона, това е в чл. 64, където е записано, че при концесиите без трансграничен интерес концедентът определя като условия за участие изискване към професионални или технически способности на кандидатите или участниците, или към тяхното финансово-икономическо състояние. В предходната редакция беше, че в тези случаи концедентът може да не определя такива условия.
Смятам, че с тези изброени промени, част от тях касаят е въпросното вето на президента, и част от засегнатите в него теми, които според президента се явяват основание за връщане на предходния Закон, не на този, също са преодолени с тези изменения. Затова и ние ще подкрепим този вариант на Законопроекта, който за мен е много по-добър от първоначално внесения от Министерския съвет и поздравявам колегите от ГЕРБ за това, че възприеха тези изменения, които смятам, че са и еволюционни по отношение на разбирането за концесионните процедури и като философия на този Законопроект за концесиите.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Митев, действително много от нововъведенията, които има в този Законопроект, те са три-четири на брой, Вие ги изброихте, са неща, в които ние разпознаваме и наши позиции. Въпреки че не сме били тук, ние сме се запознали с тях. Но онзи дебат, с който ние се запознахме постфактум, беше белязан от яростното спорене за сроковете, за възможностите спорове за концесиите. Там БСП и тогавашния „Патриотичен фронт“, заемаха една и съща позиция. Сега тук се предлагат изменения, Вие подчертахте процедурата за участието на Народното събрание, но както беше видно от мотивите, изнесени от вносителя, после изказани от представителите на Министерския съвет, се предвижда процедура на договаряне на сроковете.
Удовлетворява ли Ви Вас тази гаранция срещу така наречената „вечна концесия“ като парламентарна група, имайки предвид Вашата яростна опозиция преди само няколко седмици?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други реплики, колеги, имате ли?
Ако няма други реплики, да дадем възможност на колегата Митев за дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Зарков, ще започна оттам, че този текст по отношение на сроковете имаше много по-радикален вариант в първоначалния текст, внесен от Министерския съвет в миналото Народно събрание. Именно в резултат на дебатите и след дълго обсъждане, тук ще вметна и ролята на колегата Ревизоро, който помогна за постигане на консенсус по отношение на сроковете, господин Кирилов направи едно предложение, което беше възприето, доколкото си спомням, тогава от всички присъстващи членове на Комисията и изцяло променихме философията, при която се разглеждат концесии, които са със срок над 35 години. С това задължение, което сега ние внасяме в текста на Законопроекта, за мен това е абсолютно достатъчна гаранция по отношение на сроковете. В края на краищата Народното събрание ще има думата и по отношение на концесии, на които концедент е държавата, и на такива, на които концедент е община, когато срокът на концесията е над 35 години. В края на краищата в една република с парламентарно управление е абсолютно редно, нормално и логично това да е така.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Виждам, че и представителите на Министерския съвет искат да реагират.
Може ли и аз да реагирам, макар само като споменаване. Не е лично обяснение, но с оглед коректността на дебата искам да направя следното уточнение в понятието, което използва колегата Зарков.
Нямаме договаряне на срокове. Имаме единствено състезание по сроковете. Имаме първоначално изчисление по финансово-икономическите параметри на концесията за срок. След това всички кандидати се състезават по срока. Така че няма договаряне на срокове, а има състезание на сроковете. Преди го обяснявахме много дълго, пак не се разбра, и президентът не го е разбрал в указа – срокът е елемент на състезанието преди определяне на евентуалния концесионер. И абсолютно се изключва възможността срокът, който е първоначално определен във финансово-икономическия анализ, да бъде надхвърлян, да бъде надскочен. Ще спечели този, който даде най-ефективния, най-ниския срок и е под чертата на големия срок.
Госпожо Директор, заповядайте.
Колеги, извинявам се, но имаше реакции. Ако не възразявате, нека да имат възможност колегите да се изкажат.
МАРИЕТА НЕМСКА: Благодаря.
Господин Кирилов, в общи линии щях да кажа това, което казахте. Искам само да допълня, че този Законопроект, внесен от народните представители, е много по-рестриктивен в сравнение с директивата. Там наистина има възможност за договаряне на срока. Тук срокът се обявява в първоначалното обявление за откриване на процедурата и той е задължителен елемент от конкурсните критерии, тоест наистина може да се върви само към намаляване на срока, а не към увеличаване.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Божанков искаше думата.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми колеги, исках да обърна внимание на нещо друго.
Политиката, която правителството заяви, към децентрализация – нещо, което аз лично подкрепям, не я виждаме във философията на този закон. Казвате, че той е предложен по-рано от Министерския съвет, сега от народни представители. Особено по отношение на местните власти. Би било логично отдаването на концесии за над 35 години да бъде в интерес на местната общност, съответно да бъде решен на един местен референдум. Тук виждаме решения от Народното събрание.
И липсата на становище от страна на Националното сдружение на общините в България мен лично ме тревожи. В крайна сметка и Вие сте заявили курс към децентрализация, към повече местно самоуправление, към повече решения да се взимат там, където са местните общности. За такива важни въпроси, които касаят теми над 35 години, мисля, че местната общност трябва да има много повече тежест. И тук аз ще гласувам „против“ не само заради философията на Закона, но изразявам едно разочарование. Като опозиция не мога да бъда деструктивен във всяко едно отношение, напротив, много искам да подкрепям такава политика на децентрализация, но в момента вършите точно обратното и с този Законопроект. Моля Ви да обърнете внимание на това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Реплики?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Съвсем кратка реплика. Може би, колега Божанков, пропуснахте, но над 35 години… Колеги, има държави с по-малка история. Даваме концесия за срокове, които са абсурдни. Кандидатки за членове на Европейския съюз, държави, които са на по-малко години като структура на държавата. Ние концесионираме за 50?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук колегите справедливо възразяват, че и досега позицията е за 35 години. (Оживление)
Господин Димитров-Ревизоро – реплика.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Вижте, ние сега въртим един и същи дебат. Факт е, че този Законопроект веднъж беше внесен и ние го търкаляхме през миналия парламент. И тук беше проблемът – кой да го отдава, дали да е министърът, дали да е Агенцията. Проблемът беше, че съществуват така наречените „обтекаеми мнозинства“ в общинския съвет. И ако днес общинският съвет е преобладаващ от дадена политическа сила и вземе за 35 години, може само след пет години нещата да са се променили и на следващите 35 става сложно. Ние тогава го взехме като един праг на търпимост – до 35 решавайте местните, съобразете се, ако искате с референдум, с допитване, но общинският съвет ще вземе това решение, той ще си носи последствията. Но нека за по-големия срок Народното събрание задължително да реши. Това беше същият дебат за това кой да упражнява контрола, дали да не направим една агенция, която да е по-важна от всички министри, взети заедно, дали да е вицепремиер, който да се занимава с концесиите. Но всичко това беше изговорено и стигнахме до един минимален праг. Сега започваме отначало – защо общинският съвет да не може да вземе направо за 50, а да е само до 35? Утре някой ще каже: защо да не е до 25?
Използвам случая да благодаря на тези, които са преписали, пренаписали, плагиатствали, заимствали, изобщо направили новия текст и най-вече на всички редакции на госпожа Анна Александрова, защото те са в пълно съзвучие с изразеното от нас по време на миналия парламент.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Ревизоро.
Кратка реплика да направя на колегата Божанков. Аз не мисля, че по някакъв начин засягаме децентрализацията на местната власт или не зачитаме ролята на местните власти. Така би било, ако бяхме отнесли решението и съгласуването с Министерския съвет или с Координационния съвет към Министерския съвет. Но парламентът в никакъв случай, според мен, не е същинското проявление на централната държавна власт. Народното събрание е законодателният орган, който отразява интересите на всички региони, така че няма нищо лошо в това парламентът да бъде санкциониращият орган за една местна концесия, която да е над 35 години. И това не е контрол, а е висша преценка на обществения интерес. И тук ако президентът, или колегата при президента си играе с думите „общественият интерес“ и „интересът на концесионера“, точно това е общественият интерес – в парламента да се прецени каква е била волята на местната власт, дали тя заслужава подкрепа за толкова дълъг срок, в който всички Вие изведнъж решаваме, че това е някакъв екстремален, някакъв вечен и не знам какъв. Тук колегите справедливо подчертаха, че и досега крайният срок на концесиите беше над 35 години. Но за над са необходими тези две санкции, които отразяват както местното самоуправление, така и – в кавички го казвам – и националното самоуправление, и суверенитет на избирателя и на неговата воля.
Имате думата за дуплика.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Не.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги, дискусията по същество върху този Законопроект се определя от няколко обстоятелства. Първото е, че той беше разглеждан от предишното Народно събрание и стигна до второ четене.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Премина.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да, премина второ четене.
Вторият въпрос е, че на Закона е наложено вето от президента. За нас мотивите са съществени, за господин Кирилов са елемент от политическата конюнктура.
Третият въпрос, който ни задължава за по-задълбочено отношение към предлагания Законопроект, са направените междувременно, както разбираме, и тук бяха изложени от нашия колега от Патриотичния фронт, корекции в текста, който беше гледан на второ четене в предишния парламент. И ни запозна едва ли не на практика с коалиционното споразумение между ГЕРБ и Патриотите за управлението. Нас този въпрос не ни интересува – как и по какъв начин съвестта на уважаемите колеги от Патриотичния фронт е била преправена в няколко кръга преговори, за да влязат в правителство. Това също е част от политическата конюнктура, господин Данаилов и господин Митев. И тази конюнктура няма никакво отношение към въпроса, който обсъждаме.
Тук заслужават внимание няколко съществени момента които третира този Закон. Правилно беше отбелязано от представителите на Министерския съвет, че обхватът на Закона е относно строителство, концесии за услуги и за ползване на публична и държавна собственост и той не третира въпросите с добив на подземни богатства и на води.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е категорично.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Естествено. Нали всеки, който го е прочел и е грамотен, ще установи за какво става дума. Не става дума за доктор на юридическите науки.
Тогава Законът би следвало да се нарича „Закон за концесиите“ и да се определи кой елемент от концесиите третира този закон. Той не може да се нарича „Закон за концесиите“ въобще и вътре да се споменават и да се регулират само някои от аспектите на концесионната дейност. Това не мога да си го обясня. Не смятам, че е дребен въпрос.
Поставям по-същественият въпрос: когато имаме претенции да имаме Закон за концесиите, защо в този Закон най-съществените концесии, които касаят разпределението на огромни средства, добивани от ресурсите на българската държава, не намират място. Това е наша политическа позиция. Тя е изразена многократно на първото обсъждане на Законопроекта на първо четене. Тя е изразена не само от нас. Тя е изразена, понеже пред мен са стенограмите от изказванията, ще видите от какъв широк кръг народни представители тогава в залата на Народното събрание. И ако някой искаше да погледне на този Закон сериозно и да го внесе, не за да се удовлетворят потребностите на една или друга директива на Европейската комисия, а за да се защити българския държавен интерес, това не може да бъде претупано за 24 часа и тук да водим един схоластичен спор дали са изтекли минутите на 23-ия час, и дали това съответства на не знам си коя разпоредба в Правилника на Народното събрание.
Затова апелирах още в първата част на изказването си, че този Закон би следвало с амбицията, която има, не да удовлетвори потребностите на директивата на Европейската комисия, а да преразгледа актуалното състояние на цялостната концесионна дейност, която се извършва на територията на Република България, на приходите от концесиите, независимо по кой Закон те се осъществяват, и по какъв начин ние бихме могли да решим този, ще кажа, първостепенен въпрос за държавния бюджет, политически въпрос и въпрос, ако искате, даже и на справедливост за българските граждани. Този Закон не преследва нито една от тези цели. Този Закон урежда, както е записано в началото, приветствам, че са прибавили колегите в чл. 2 четвърта точка, че се предлага да има все пак и икономическа ефективност при управлението на публичната собственост, защото в предишния вариант такава нямаше.
Искам да подчертая още веднъж, че независимо че Министерският съвет е вносител на този Законопроект, неговата философия и текстове са изработени от частна адвокатска компания. Това става ясно в първото обсъждане на Законопроекта още в пленарната зала в предишното Народно събрание. И ми се струва, че тук има поредица от действия и на парламента, и на Министерския съвет, които би следвало по някакъв начин да бъдат преосмислени. Не може закон, който урежда стопанските взаимодействия между държавата и заинтересовани частни субекти, да бъде разработен по този начин. Неговата философия изяло е насочена в полза на частните ползватели. И ако обърнем внимание за какви дейности става въпрос, защото, както се разбрахме в началото, ние изключваме подземните богатства от тази регулация, тогава остават концесии за строителство и концесии за услуги. Извинявайте, ама възвръщаемостта в услугите не знам кой я изчислява на 35 години. Кои са тези услуги, които 35 години…
И се връщам към един въпрос относно общественото обсъждане. Крайно време е по сериозни законопроекти да спрем да осъществяваме бутафорни обществени обсъждания. Това, че някакъв текст е висял на някаква интернет страница определено време, не значи, че това е обществено обсъждане. Това, че няколко организации, които са пряко заинтересовани и участват в това управление и подкрепя това правителство, и минават за бизнес организации, имат мнение, което подкрепя становището на правителството, не е обществено обсъждане. Да не ги назовавам по име.
Нашият въпрос е съвършено различен: урежда ли този Закон и защитава ли държавните и обществените интереси в България?
Ще подчертая няколко пункта, от които е ясно, че не ги осъществяват. Въпросът за сроковете. Взимам конкретен пример: концесия за услуга ТОЛ такси за автомобили на магистралите. Възвръщаемост 35 години. Моля? 35 години! Вие знаете ли какви са инвестициите за този вид услуга, уважаеми народни представители, крупните инвестиции? Изграждане на десет въртележки от Калотина до Капитан Андреево с касиери. 35 години. Извинявайте, това е несериозно. Такъв закон граничи с националното предателство. Какво предоставяме ние? Извинете, ние не се намираме във финансовото положение на Гърция, която си даде магистралите на германските операторски фирми. Ние можем да отстояваме, и струва ми се имаме всички възможности, един по-аргументиран подход в това отношение. Не може тук под марката на концесиите да минават бързооборотни услуги, които формират печалба в рамките на 2-3 години и вече се изплащат в рамките на 2-3 години.
Затова моето мнение, струва ми се и всеки задълбочен и непредубеден подход към такъв текст би следвало да бъде този. Не може под общата форма на така наречените „услуги“ вътре да вкарате всичко за концесиите.
Не искам да се спирам на други форми на услуги, които са възможно, но понеже става въпрос, тук многократно вече се поставя въпросът за ТОЛ таксите, аз смятам, че е изключително остър. На нашата мила република най-скъпото нещо е географското положение. По-скъпо от това нямаме. Приходите от таксите, които се плащат за международен транспорт през територията на България, са една величина, която не искам да дискутирам в това заседание. Обаче ако и тези такси, под формата на предоставяне на концесии, отидат на друго място, откъде на къде тази директива на Европейската комисия може да прецени тази национална ценност от гледна точка на българския интерес? Не може да го прецени. Австрия и България не са едно и също нещо.
Затова съжалявам, че се подхожда толкова формално, подхожда се с някакъв политически инат в случая, не мога даже да си го обясня какъв е, върху един въпрос, който е от първостепенно държавно значение. В залата преди един час се убеждавахме кой какъв държавник е. Добре, нека, след като някой е много голям държавник, сигурно имаме и кандидати за още по-големи държавници, защото тук винаги има, да се погледне на този Законопроект с други очи. Това, което се предлага, начинът, по който се формират приходите, начинът, по който се определят сроковете, начинът, по който се осъществява контролът, са – с извинение за израза – една куца работа. Нито контрол ще има, нито таксите могат да бъдат ефективно определяни. Кой определя в тези дружества, извинявайте, концесионните такси? Как се определят концесионните такси? На каква основа, на каква база? Така, както се определят на всички останали концесии. Да не обяснявам концесионерите по Средногорието и разни други.
И като отворите държавния бюджет, господа, дето искате да превъоръжавате България, с какво ще я превъоръжавате – с кирки, лопати и метли?! Защото за това ще Ви стигнат парите.
Не би следвало аз, като опозиция, да държа тази реч тук. Извинявам се. Би следвало тези, които управляват, да се чудят как да съберат повече пари, а не как да раздадат повече на външни оператори за концесионни факти.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Жаблянов.
Аз искам да се класирам за първа реплика, но явно има много желаещи.
Като първа реплика искам да кажа следното. Първо, започвам с молба.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Значи не е реплика, а е молба.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Казвам, че започвам с молба.
Господин Жаблянов, за да бъде сериозен този разговор, моля Вас, моля и колегите в Президентството – прочетете.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Кое?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Всичко. Което Ви е по-лесно. Ако Ви е трудно да четете нормативния текст и да го дешифрирате, и да си го представяте като процедура, прочетете мотивите. Те съдържат едно синтезирано описание на Законопроекта.
Казва го, защото от Вашата пламенна политическа реч, която съдържа толкова внушения и толкова малко истина, че ще ми е трудно да отговоря на всичко. Затова казвам следното.
Първо, аз си спомням първия Закон за концесиите.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ 2006 г.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Още 1996 г. господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: 2006 г. е сега действащия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Като съвсем млад адвокат го помня и първия. Мога да направя анализ на всичките закони за концесии досега. Заявявам категорично моето мнение, че от този Закон по-добър няма, по-добър не е писан досега. По-хармонизиран и справедлив концесионен ред и режим не е предлаган досега. Ще се обоснова с няколко аргумента.
Първо, имаме троен контрол. Увеличава се контролът по три спрямо всички предходни концесионни режими.
Второ, всички концесии над стойността…
КРУМ ЗАРКОВ: Без назидание. Ние сме го прочели, вие се отнасяте изключително ехидно. Не е нужно. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега, първо, изказвам мнение в процедура по реплика.
Второ, неколегиално ме прекъсвате, при положение, че аз никога не Ви прекъсвам. Не знам какво в аргументацията приемате като назидание, но наистина четете, наистина вземете и четете.
Наистина неприятно е прекъсването и признавам, че ме ядосва. Не съм злопаметен и няма да го връщам като процесуален подход, но колегиално не е коректно.
Продължавам с аргументите. Прекъсна ме колегата. Бях си подредил сравнително стройно аргументацията. Прекъсна ме, сега ще прескоча.
По отношение на обхвата – абсолютно неправилна е интерпретацията. Това е Законът, който урежда всички концесии. Ако от него има изключение, то е по аргументите, които бяха многократно изтъквани в предходните дебати. Не знам дали ще бъде поучително. Това са подземните богатства и минералните води. Ако е необходимо да възобновяваме този дебат, ние сме готови да го повторим. Но това не означава, че това няма да е основният Закон за концесиите.
Връщам се малко и към контрола. Кое Ви дразни? Дразни Ви, че тук всички сериозни концесии стават с трансграничен ефект, тоест ще се наблюдава под лупа от всичките европейски партньори.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: И ще участват.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, и ще участват. Разбира се, че ще участват, ще се конкурират. И ще се конкурират и по сроковете, и по концесионното възнаграждение, и по всичко. Тоест, времето на онази затворена икономика, в която имаме пет партийни олигарха и само те се състезават, ще свърши.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Те пак са толкова, само че смениха партиите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще свърши това време.
По анализа на изпълнението на концесиите. Парламентът не е орган, който да прави този анализ, господин Жаблянов. Колегите от Министерския съвет и от Министерството на финансите имат достатъчно аналитичен материал, има и регистри за това. Пак казвам: ако искате – четете. Там има много данни. Поне данните ще разберете.
Хвърлянето на готовия извод е изключително некоректно.
В тази система, която предлагаме, ще има Национален концесионен регистър, където пък се вижда цялата процедура и се наблюдава всеки един документ от процедурата. Кое му е лошото на това?
Аз директно ще кажа кое му е лошото и къде Ви е болката. Болката Ви е, защото така, както скачате за природните богатства ,всъщност се опитват е да защитите отчаяно вече сключени концесии. Най-големият страх срещу този Закон е от съществуващите концесии. И това е в мотивите на цялата Ви политическа преценка и обосновката на волята. Това е. Но за това ще говоря от трибуна, като стигна включително и до Указа и до хората, които там четат до чл. 60. Повече от чл. 60 не могат да четат.
Втора реплика – господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Жаблянов, в действително сте добър оратор, аз винаги съм смятал така, но, както каза и колегата Кирилов, умело успявате да въведете в заблуждение народните представители, членове на Комисията.
Първо, няма нито една думичка от Закона за концесиите в коалиционното споразумение между ГЕРБ и „Обединени патриоти“.
Второ, колегата Кирилов Ви каза повечето от аргументите, аз ще се спра на срока, за който Вие няколко пъти повторихте, че е 35 години. Той и сега е 35 години. И, колеги, нали не си въобразяваме, че в момента всички концесии, които се дават, са за 35 години. Не са за 35 години. Сигурно ако седнете и направите един анализ, ще откриете, че доста концесии са за много по-малък срок от 35-годишния максимален разрешен по сега действащия Закон.
В законопроекта, който се предлага, се дава възможност на концедента, и това е логичното и правилно, от всеки конкретен случай да се съобрази съответния обект на концесия и да определи на база на това какъв ще бъде срокът. Вие дадохте пример за ТОЛ такси. Ние не можем да определим изначално за тази система какъв да е. Ясно е, че използвате аргумент на абсурда – за 35 години. Най-вероятно няма да е 35-годишна. Аз не се наемам да кажа колко ще е, ако се върви към такава концесия. Затова е предвидено в Закона това да се определя от концедента.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Ревизоро.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Може ли и аз една реплика?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако не възразява колегата Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз мога и четири да приема, да се разчупи Правилника, стига да се стигне до истината.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Няма да го разчупвам и винаги съм казвал, че опозицията трябва 25 часа в денонощието да атакува управляващите, в смисъл да започват един час по-рано. Няма да коментирам, негово право е.
Две точки, аз съм си написал две изречения, малко по-дълги.
Първо, за конюнктурата. Възраженията, които ние сме направили по този Закон, са били в Четиридесет и третото Народно събрание. Тогава нямаше идея, че ще има предсрочни избори. Ние и тогава подкрепяхме тази програма за управление, но по тези точки имахме различно мнение и тук сме водили безброй спорове. Дори имаше момент, в който се оказа,че представителите на Министерския съвет бяха склонни да възприемат част от нашите виждания, но Министерството на транспорта си налагаше тук чрез една директорка свои виждания, което нас също ни вбесяваше. Но ние тогава заявихме ясна позиция: подкрепяме програма, но това не означава, че подкрепяме всичко, тези текстове не ни устройват, не ни харесват. С министър се срещахме, с вицепремиер. Същите текстове в момента са намерили реализация в настоящия проект. Добре, това, което сме искали тогава, сега го има. И, видиш ли, ние сега, понеже имаме коалиционно споразумение, затова тогава сме били „против“, а пък сега сме „за“. Не, тези текстове, по които тогава бяхме „против“, сега са намерили мястото си и затова сме ги подкрепили.
Да твърдиш, че ние тогава сме били против, защото сега щяло да се случи нещо, е все едно да кажа, че крайцерът „Аврора“ е гръмнал, за да може днес някой да е лидер на БСП. Несъвместими понятия, не е редно!
По отношение на това кой приема закони, не съм ги писал аз, но нямам нищо против и гинеколози на пишат законите в България, но те някак си се дърпат. Срамна професия, още повече адвокат – няма. Правоспособни юристи са. Между другото, при Вас също адвокати и юристи Ви помагат и приемат закони или ги предлагат. Мисля, че и в тази зала има такива. Ако това са срамни професии, когато част от Вашите лидери излязат на трибуната, да знаем и да не ги приемаме на сериозно. Нека да не затъваме в това кой е написал Закона. Ако е правоспособен юрист и има съответната дипломата, успява да даде качествен продукт, все пак той идва тук, в залата. И не мога да си представя защо единият, който го пише, който има образованието на другия, който е тук, в залата, ние започваме по някакъв начин да се нападаме.
В заключение, ние ще подкрепим този текст, защото всичко, по което сме били „против“ преди, сега е взето под внимание и е вкарано в този текст. А дебата да се връщаме отначало – в общински съвет какъв ще е този обект за 35 или за 50 години, че може да е само стадион, но след 50 години като ти го върнат, той вече не става за нищо. Тези инфраструктурни обекти може да са 2-3, примерно мост на Дунава, тунел под Шипка. И тогава си заслужава Народното събрание да каже: това е голям обект, дълги години ще се изплаща, заслужава си. Ние самите бяхме против и до 35 години да бъде. Но това е един взаимно приемлив срок, който, както каза неколкократно и председателят, и в момента съществува. Защо не скъсахте тогава по две-три ризи, а сега?
Ние ще подкрепим този текст и не възразявам Вие да ни нападате, но няма конюнктура. Нашите текстове са взети под внимание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Нямам право да се върна, заради прекъсването. Въобще не остана изследван въпросът за представата на господин Жаблянов за ТОЛ таксите, но нямам право да се върна.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Съвсем накратко, господин Председателю, за да не вземам думата след това за изказване.
От изказването на господин Жаблянов и първия път, и втория път, и от това, на колегите, останах с впечатление, че има един Закон за концесиите, приет 2006 г., той е много добър, действа, функционира много добре, със заложените в него параметри до 35 години, със сключените и въз основа на този закон в предходните правителства концесии, поради което колегите от БСП си имат политическото решение да бъдат против този закон, който в момента разглеждаме, който отменя действащия до момента, тъй като имали съображения по заглавието, по някои от текстовете. В крайна сметка в Народното събрание сме, между първо и второ четене биха могли да се правят предложения за промени.
Когато гледахме Правилника, знам, че е абсурдно, но дебатирахме: след като съм против един законопроект на първо гласуване, с какво морално, не искам да кажа юридическо, право ще правя предложение между първо и второ четене, ще ги защитавам и ще настоявам да бъдат приети. Юридически е абсурдно, но оставям въпроса открит, след като говорим, че ще бъдем конструктивни и ще работим за благото на тази държава.
Приключвам – Вас Ви устройва действащият и приет 2006 г., няма да казвам от кое правителство, Закон за концесиите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Дуплика за господин Жаблянов на четири реплики.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря за репликите.
По същество не намирам, че има сериозни възражения срещу опасенията, които изразих. А иначе дали нашата позиция е да се запази досега действащата уредба в предишния Закон, аз не си спомням някой от нас да е казвал такова нещо. Нашето становище е, че е необходим нов Закон за концесиите и това е изразено многократно и политически в пленарна зала. Мога да посоча конкретно кой го е говорил. Това няма отношение за случая. Въпросът е, че сегашният подход при подготовката на тези текстове ,на този Законопроект, не дава ново качество, нов поглед от гледна точка на съвременните условия на осъществяване на икономическа дейност и партньорство между държава и частни субекти, не дава гаранции за защита на държавния интерес.
Тук и колегата спомена, че вече е отворена икономиката. Тя не е отворена, тя е разтворена, а каквото не е отворено е загинало. За това става въпрос за така наречената конкурентоспособност. Но конкурентоспособността не се изразява само в ниски концесионни такси и ниски заплати на работниците, а се гарантира и от самата държава. Това е разликата в нашето разбиране. Защото, когато говорите за конкурентна икономика в Германия, там такива експерименти като тукашното свръхлиберално законодателство, позволяващо едва ли не всичко да се прави на българската икономика, само и само някой, който е успял, да си прокара решението, няма да видите такова нещо. Те също са членове на Европейския съюз, а формите на протекционизъм в германската икономика, като започнете от федералното и стигнете до провинциално ниво на отделните правителства, са безумни. Апартамент не можете да си купите без разрешение от Полицията във Виена. За да не си говорим за регулация в момента.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Изказване – заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, моля да ме извините за прекъсването. Ще се опитам да бъда по-сдържан, но, когато сме получили късно вечер огромен законопроект и след това ни се карате, че не сме го чели… Както и да е, това беше грешка, ще бъда по-сдържан.
Благодаря на представителите на Министерския съвет, че са тук и внесоха яснота, тъй като може би не сте чули, но един от аргументите, с които пожелахме да отложим разглеждането на въпроса по същество за другата седмица, беше, за да се сдобием и със становището на Министерския съвет. Вие изразихте подкрепата. Предполагам, че имате политическата тежест и подкрепа да се ангажирате с този Законопроект, или поне така разбираме Вашето изявление.
Уважаваме изключително Вашия труд, разбираме, че е положено много усилие. Въпреки всичко ние, естествено, сме проследявали дебата, имаме ясни политически различия, изразени от господин Жаблянов и други наши представители.
Това, което ни прави впечатление, е, че някак си този Законопроект минава все едно ние задължително трябва да го приемем по съответна директива. И това до голяма степен за някои от неговите разпоредби, е така. За други не е. И това е критика не само към Вас, а към една малко по-обща тенденция – когато искаме да направим нещо ново, не винаги то е особено популярно и лицеприятно, да кажем: така ни казват от Брюксел. Това има тежки последствия. Аз не казвам, че Вие го правите, споменавам го.
В този ред на мисли нека да бъдем наясно: Директивата 2014/23/ЕС, която е спомената в първия пасаж на мотивите на съответния Законопроект, засяга два типа концесии – за строителство и за възлагане на услуги. Това е чл. 1, ал. 1. Член 1, ал. 2 обаче, така наречените „концесии за ползване“, въобще не са в тази директива, те нямат общо. Те са уредени обаче в съответния закон, в чл. 1, ал. 2, чл. 6, ал. 2 и 3 с аргумента: конституционната разпоредба, която Вие споменахте, или поне така е отбелязано в мотивите.
Няма да влизам в конституционния дебат, тъй като не искам да предизвикам ответна реакция и съответната лекция колко не сме наясно, но искам само да кажа и го казвам, за да се запише в протокола: този Закон урежда на собствено основание, нищо общо с Директивата, концесията за ползване. Нещо повече – в Директивата изрично е отбелязано, че тя не се отнася и не трябва да се разглеждат като концесии по смисъла на съответната директива, някои договори, които имат за предмет правото на даден икономически оператор да експлоатира определени обекти или ресурси, които са публична собственост, съгласно частното или публичното право, като земя или всяка публична собственост, по-специално в сектора на морските или вътрешните пристанища, или летищния сектор, при който държавата, или възлагащият орган, или възложителят определя единствено общите условия за ползването им, без да възлага конкретно строителство, или голямо строителство, или услуги.
Казвам го, защото когато утре дойде първото решение на Народното събрание за над 35 години, да не извадим пак Директивата като алиби.
Още веднъж Ви благодаря за дойдохте и за това, че внесохте някои пояснения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате думата за реплики. Няма реплики.
Други изказвания?
Господин Камен Колев – заместник-председател на Българската стопанска камара.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви.
Ние сме запознати със стария текст на новия Закон. Предстои детайлно да се запознаем с новия текст. По принцип подкрепяме смисъла на Закона. Досега няма значима концесия, която да е реализирана. Това, което се реализира по стария Закон, е незначително и не предполага използване на частно финансиране, частен мениджмънт, ефективност и т.н.
Имаме някои предложения, но предпочитаме да ги внесем в писмен текст, може би на следващото заседание, не сме готови в момента за конкретни текстове. Но по принцип идеята на Закона е добра, предполага участие, което досега не случваше от 2006 г., на частния капитал. Разбира се естествено е, че трябва да се съблюдава държавния интерес и този баланс на интереси. Тук може би трябва допълнително да се поработи и този баланс на интерес, в случай че се размине по време на концесията, какво става, кои са параметрите и как се реагира? Тъй като времето е голямо, дълго, примерно 35 години, когато стане разминаване на този интерес, какво следва и как се следи този баланс да се случва? Може би това е основното притеснение и интересът както на държавата, така и на частния инвеститор.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Колев.
Винаги сте добре дошли да дадете становище, ако желаете преди първото гласуване, ако желаете и евентуално бъде подкрепено в пленарна зала на първо гласуване, и в процедурата за предложения между първо и второ четене. Винаги сме проявявали стремеж да съобразим волята на организациите с ангажименти в бизнеса и работодателски организации, така че смятам, че и този път ще сторим това.
Тъй като получих критика от колеги, и за да не решите и Вие, че поучавам, няма да разгръщам режима на изменение на концесията с оглед видовете обстоятелства, но сте абсолютно прав за това, че би следвало да има гъвкав режим за балансиране на публичния и на частния интерес.
Заповядайте.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
Аз бих искала да кажа, че Законът за концесиите беше подложен на широко обществено обсъждане в предишния парламент, 10 комисии го разглеждаха. Самата КРИБ проведе на 11 октомври 2016 г. нарочна конференция „Прозрачност и ефективност на концесиите в България“, където и бизнес, и правителство, и народни представители, имаха възможност да изразят позициите си. И сме изразили и изразяваме към сегашния Законопроект своята подкрепа на духа на Закона и визията, която е заложена.
Междувременно ще дадем, тъй като нееднократно сме давали становища на КРИБ, те са качени на сайта и винаги можеха да се видят, те бяха по същество, голяма част от които бяха взети предвид.
Ще изпратим официално становище, така че народните представители да имат възможност да се запознаят, но подкрепяме Закона – това е посоката и правилният път, по който трябва да се върви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Колеги, има ли други изказвания?
Въпрос от господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Един въпрос към вносителите.
В сферата на услугите, съгласно Закона и Приложение № 3 – там са описани видовете услуги и прочее. Тъй като знам за една инициатива, която ще видим кога ще се случи, но най-вероятно към Министерството на вътрешните работи ще се създаде една агенция, която да осъществява първоначалната регистрация на пътни превозни средство в съответното министерство. Ако се аутсорства тази дейност, спада ли в сферата на услугите, защото само в София се регистрират 6000 коли на ден. Ето Ви един пример, в който, честно казано, не знам как ще бъде защитен държавният и публичен интерес, защото в момента това се извършва от КАТ в рамките на два лева, иначе, знаете, е 40 лв.
Интересно ми е колко бързо след приемането на този Закон ще се направят и другите промени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще опитам да дам думата на колегите от Министерския съвет, но ще кажа, първо, че при по-бърз прочит на Приложение № 3 тук има много екзотични услуги, включително услуги по организиране на панаири и изложби. (Оживление)
ФИЛИП ПОПОВ: Аз го дадох като пример.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мисля, че примерът законодателно беше решен по друг начин. В Закона за МВР се създаде държавно предприятие по отношение на регистрацията на автомобилите. Чувам от колеги, които са във Вътрешната комисия, че продължава да се разсъждава по този въпрос. Мисля, че законодателно е решен и надали някой е тръгнал или обмисля точно тази дейност да я концесионира.
Принципно ще си позволя, защото не можах да отговоря на господин Жаблянов. Вие подхождате с идентичен подход и метод. Виртуално си представяте някаква концесия, фингирате, допускате нещо и започвате да разсъждавате по тази концесия, вместо да говорим за принципите.
ФИЛИП ПОПОВ: Принципите допускат такъв вид концесии.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нищо подобно не допускат. Примерът, който коментираше господин Жаблянов, не правеше разлика между пътната концесия за ТОЛ система и обществена поръчка за изграждане на части и елементи от тази система. Напълно различни са. На ТОЛ концесиониране всъщност възвращаемостта касае възвръщането на стойността на изградения път, който е новоизграден. Чрез неговото ползване и концесионната такса трябва да се възстанови разходът за пътното строителство. Явно Вие мислите в някакви конкретни процедури.
Не мога да си спомня процедурата, за която говорите в пътната агенция, но според мен си е обществена поръчка и въобще няма нищо общо с този Закон, нито с концесионирането.
Може би е по-коректно на този етап да обобщаваме, а не да търсим реализация на някакви конкретни примери, при това като ги описваме в една евентуалност, хипотеза и с множество допускания.
Наистина ли не желаете становище по този въпрос? – Не, не желаете.
Това беше опит да отговоря, защото колегите от Министерския съвет не желаят да отговорят. При това положение аз съм вносител. Можете да вземете отношение.
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Дадох това просто като пример във връзка с тези услуги, които тук са разписани по отношение на прегледите на МПС.
Друго, което също ми прави фрапантно отношение, са правните услуги, юридически услуги. За 35 години юридически услуги, знаете, че и самите юридически дружества се създават с оглед личността и качеството на адвоката. Самото приложение, извинявайте, ама юридически услуги на концесия за 35 години, примерно! Какви са тези юридически услуги?! Неслучайно затова и колегата Жаблянов спомена къде е писано, как е писано. Може би ще бъде концесионер този, който го е писал. Не знам в каква сфера.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Признавам, че не съм мислил по въпроса, който колегата поставя. Не знам какъв е бил подходът по приложението и по кодовете по CPV, които са цитирани, но тук имаме изключване. Правни услуги, доколкото не са изключени, съгласно Раздел I, точка 5, буква „г“ от Приложение № 4. А при всички положения казвам, че ако колегите имат някакви конкретни съображения, както беше и на предходното четене, като нищо може да си направите предложението да отпаднат.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ще тръгне разговорът по съдържанието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Според мен са изключени и то са изключени глобално. Това са почти всички правни услуги.
ФИЛИП ПОПОВ: За арбитражна и помирителна процедура в държава – членка по отношение на Европейския съюз по отношение на становища, по отношение на друго са си включени. Това е в правни услуги.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точка 5, буква „г“ е изключена, където са всичките.
Заповядайте, госпожо Славкова
МАРИАНА СЛАВКОВА: Договорите за строителство и услуги, за които не се прилага този закон. Изрично в Законопроекта е записано, че за него се прилага така наречения CPV, който е общ за обществените поръчки и за концесиите. Логиката на европейските директиви в областта на обществените поръчки, е, че това са договори от един и същи тип с тази разлика, че при концесиите възнаграждението за извършваната услуга не идва директно от възложителя, а идва от потребителите на услугата. И затова и за обществените поръчки, и за концесиите се прилага един и същи речник. Това са директивни изисквания в кои случаи всичките тези дейности по строителство и услуги, които са включени в СРV речника, могат да се възлагат чрез концесия или не могат. И в конкретния случай Законът не се прилага за тези дейности априори, а дотолкова, доколкото те принципно биха могли да се определят като концесия, ако някой случайно реши, че може да ги квалифицира за концесия, тогава този Закон няма да се прилага. Но Вие самите извадихте достатъчно аргументи, че специално за правните услуги няма как да ги квалифицираме като концесия.
ФИЛИП ПОПОВ: А защо са в приложението?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Те са в приложението, че не се прилага Законът за тях.
А Приложение № 3 са социалните и други специфични услуги и те са така, както са дадени по директива. Това са услуги, които може да се възлагат. И това е въпрос на преценка във всеки конкретен случай. Ако имате предвид нещо конкретно…
ФИЛИП ПОПОВ: В чл. 8 ясно е записано, че концесия за услуги е публично-частно партньорство и препраща към Приложение № 3 в ал. 3. Приложение № 3, доколкото аз го видях и прочетох, горе вдясно е записано „правни услуги“. Независимо дали част от тези правни услуги ще бъдат изключени или не, под правна услуга се разбира доста широко понятие, защото това е не само процесуално представителство. Ето Приложение № 3 – Социални и други специфични услуги. И горе вдясно пише „правни услуги, доколкото не са изключени, съгласно Раздел I, т. 5, буква „г“ от Приложение № 4 към чл. 26. Но доколкото не са изключени, в крайна сметка правни услуги съществуват.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Попов, вижте изключението. На практика всички правни услуги са изключени. Тоест тези, които са типично обичайни, са изключени – представителство на клиент от адвокатско дружество е изключено.
ФИЛИП ПОПОВ: В Арбитраж международен. Прочетете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е вярно. Арбитражите и помирителните услуги са в т. в. Говорим за т. г. Изключването е за т. г – правни услуги, свързани с… Да, представителство на клиент от адвокатско дружество и т.н., и т.н. Предоставяне на правни съвети от адвокатско дружество или от адвокат при подготовка на производство.
ФИЛИП ПОПОВ: Става въпрос за производство по отношение на становища, по отношение на процесуално представителство не пред арбитраж в страна – членка от Европейския съюз. Не са изключени. Това ми е мисълта. Аз го дадох като пример, за да се види.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Надали справочникът е при Вас, но в един момент за второ четене, ако можем да проверим тези сигнатури, които са от 5 до 7 – 79100000-5 до 79140000-7 и 75231100-5.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да се готвим за залата.
ФИЛИП ПОПОВ: Адвокатите трябва да декларират конфликт на интереси. (Оживление)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега Попов, аз не си спомням дали това го обсъждахме в работна група навремето или на второ четене в Правна комисия, но моето убеждение беше, че това е принципно и общият случай е изключен, и че са останали евентуално някои специфични проявления.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да Ви оставим време да се подготвите за залата и да гласуваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други въпроси? – Няма.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване.
Който е за това да подкрепим на първо гласуване Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г., моля да гласува.
За – 14, против – 8, въздържали се – няма.
Законопроект за концесиите, № 754-01-13, се приема на първо четене.
Благодаря Ви.
Благодаря на колегите от Министерския съвет. Благодаря за готовността да присъствате. Разчитаме на Вашето съдействие и в обсъжданията по-нататък.
Благодаря и на Българската стопанска камара и на КРИБ, както и на екипа на вицепремиера Томислав Дончев.
На Анна Александрова, която е вносител на множество промени – специална благодарност.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА, № 754-01-10, внесен от Делян Александров Добрев и Данаил Димитров Кирилов на 25 май 2017 г.
Гости от: Комисията за финансов надзор е господин Александър Цветков – директор на дирекция „Координация, анализ и политика на регулаторната и надзорната дейност“; от сдружение „Движение Експерти на гражданското общество“ госпожа Ева Марчева.
Ние не сме водеща комисия по Законопроекта. Колегата Добрев ме помоли от името на вносителите да Ви представя накратко Законопроекта.
Накратко, представям Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Цели се осигуряване на по-голяма прозрачност на капиталовия пазар в страната и защита интересите на инвеститорите, облекчаване на административната дейност за публичните дружества и емитентите на ценни книжа, включително чрез съкращаване на сроковете, в които Комисията за финансов надзор и нейните органи се произнасят по отделните административни производства.
Предвижда се промяна в дефиницията за публично предлагане на ценни книжа, като се увеличава броят на лицата от 100 на 150 за непублична емисия. Въвежда се изключение от задължението за публикуване на проспект за емисия на ценни книжа, чиято обща стойност в рамките на Европейския съюз, е по-малко от 1 млн. евро.
Намалява се срокът за разглеждане и произнасяне на Комисията за финансов надзор по заявление за потвърждаване на проспекциите на емитенти, които нямат ценни книжа. Предвижда се участие на представител на Асоциацията на управляващите дружества, като по този начин се осигурява представителство в управлението на Фонда на всички лица, които са задължени да правят вноски в него.
Законопроектът въвежда минимален праг на размера на общата годишна вноска на всеки участник във Фонда за компенсиране на инвеститорите и освобождаване на фонда от заплащане на корпоративен данък за дейностите по възстановяване и преструктуриране на инвестиционни посредници. Вменява се и задължение за емитента да изкупи по искане на облигационер облигациите по емисионна стойност в 7-дневен срок от получаване на искането, като след изтичане на 6 месеца от емитирането на облигационната комисия облигациите не са допуснати до търговия на регулиран пазар на ценни книжа.
Водещ в проекта е принципа за пропорционално погасяване на всяка издадена облигация в случаите на частично погасяване на облигационната емисия. С цел по-голяма прозрачност при вземане на решения се допълват разпоредбите относно провеждането на Общото събрание на акционерите на публичното дружество и се вменяват задължения за лицата, упражняващи и представляващи публичното дружество. Предвижда принудителна административна мярка и спиране на продажбата на акции на публични дружества при определени условия.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Отивам на Транспортна комисия, госпожа Иванова ще гласува за мен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Фикирлийска.
Колеги, ако не възразявате, да дам думата по линия на представянето и на представителя на Комисията по финансов надзор – господин Цветков. Няма възражения.
Заповядайте, господин Цветков.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Само ще Ви обърна внимание на основните акценти, тъй като предлаганият Законопроект не е пряко следствие от определена директива.
Текстът, който е свързан с директива, е имплементирана в Закона, е единствено една възможност в момента, в който е имплементирана самата директива, не сме се възползвали като държава. Всичко останало в Законопроекта е с оглед установените практики, като основните акценти в този Законопроект са по отношение на облигационните емисии, тъй като се наблюдаваше в живота и на борсата, че доста облигационни комисии не успяват успешно да бъдат изплатени. В тази връзка се налага да има регламентация какво се случва с тези облигационни емисии. Съответно принудителната мярка „окончателно спиране от търговия“ съществува и в настоящия Закон, но е свързана с възможността Комисията като надзорен орган да вземе решение публичното дружество да бъде отписано от регистъра на публично дружество.
;Това се налага, тъй като вследствие основно на масовата приватизация, публични дружества са станали доста. В момента емисиите са над 400, като публичните дружества са около 350, с което сме на водещо място като брой публични емисии в Европейския съюз. Знаейки какво е нашето ниво на икономика трудно можем да обосновем такова количество. Има дружества, които в момента нямат нито един член на Съвета на директорите.
В настоящия действащ Закон Комисията за финансов надзор няма възможност по собствена инициатива да инициира отписване от публичния регистър. След като няма и кой да го поиска, тъй като и акционерите, и управляващите просто са дезинтересирани, или няма такива, става така, че се водят като публични дружества, не изпълняват нито едно от задълженията си като публично дружество, не се търгуват на борсата от години, но съответно се плащат определени такси от самата борса, с оглед оперативната система, която ползва.
Това са основните акценти, извън изчистването на различни текстове, които се налага да бъдат прецизирани – облигационните емисии и изчистване на пазара на публичните дружества.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на директора господин Цветков.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания, въпроси, мнения, становища, за предложения по-късно.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Директор, действително в този Законопроект намираме много добри неща и неща, които са необходими за укрепването на капиталовите пазари – нещо, което и ние като политическа сила поддържаме. Имаме естествено и бележки, които са по-скоро между първо и второ четене, които ще се радваме да обсъдим достатъчно сериозно и задълбочено.
Ще се въздържим по този Законопроект, тъй като и той ни беше представен вчера късно вечерта, но няма и да възразяваме остро срещу него.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той е от 25-и.
Благодаря.
Реплики към изказването? – Няма.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Виждам, че тук се явява нова фигура, не е „агент под прикритие“, а е „таен клиент“. Сигурни ли сме, че това нещо ще сработи? На нас ни изглежда много хубаво – пращаме един, той прави всичко и това са веществени доказателствени средства. Само че за административно-наказателното производство да не излезе, че конкуренцията праща хора при другите. Изобщо този субект като носител на правомощия, годни доказателствени средства изчистен ли е? Понеже някъде има такъв, искам и тук да въведем. И после да не стане: един човек отиде и трябва да вярваме на неговите приказки. Много често виждате, че има агенти под прикритие, които само под номер дават някакви показания и после се оказва, че това са негови свободни съчинения – някой му бил казал, друг бил се провикнал, той го бил чул, ама го разбрал частично.
Нямам против, но ще създадем прецедент. Бихте ли ми обяснили тази фигура?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Цветков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Става въпрос за следното: тези агенти, така да ги наречем, ще бъдат одобрявани от нас. Те няма да бъдат просто „той чул, видял, дошъл при нас и ни казал“. Става въпрос за дружества, които осъществяват дейност без лиценз. Това е основното. Тези дружества, които осъществяват дейност в рамките на Закона, имаме достатъчно правомощия да влезем на проверка, да изискаме определени документи и т.н. За съжаление практиката, основно при търговията с ценни книжа, е да има доста лица, част от тях дори не са дружества, които предоставят услуги. И тъй като се установява, че и в България, и извън България, тъй като имаме жалби доста често извън България, за дружества, които са ситуирани ни наша територия, не са достатъчно запознати какво трябва да проверят хората преди да си предоставят парите. Говорим директно за плащания и прехвърляне на пари по банкови сметки.
Единственото, което се оказва, след като дойдат при нас да се оплачат от действията на някое лице, е, че максимумът, който те могат да им предоставят като данни, е банковия превод. Нямат нито договор, нито каквото и да е писмено, дори някакъв имейл, защото някой им се обадил, предложил им е услуги, те са се съгласили, направили са съответния превод, което ни връща както на нас, така и на Прокуратурата ръцете да направим нещо кой знае какво повече. Единствено през банковите преводи, когато е възможно, установяваме парите. Когато не – гражданският ред за търсене на компенсация, който не винаги е ефективен, тъй като част от тези лица не са и дружества, те имат регистрация, но се оказва впоследствие, че са малко фиктивни.
Затова искаме да въведем този модел, за да може лице, което ние обучим точно какво трябва да вземе, с наше съдействие и под наше ръководство, когато знаем, че дадено лице предоставя такива услуги, да събере необходимото ни доказателство било то под формата на писмени документи, имейли, запис на разговори, така че впоследствие да можем да ангажираме поне административно-наказателната отговорност на тези лица, тъй като такива текстове има в Закона, но трудно се събират доказателства за тях. Това е идеята на този институт.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това е втора ДАНС във Вашата комисия. Той ще ходи, ще записва СРС-та, ще се снима…
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Не, няма СРС-та.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Записи като дадеш какво е?
Не може да пратите полицаи, които са специално оправомощени да свършат тази работа, а трябва да са хора, които Вие сте назначили, защото после ще ги пращате в Прокуратурата, но трябва да са Ваши хора.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Ние няма как да пратим полицаите. Ние и в момента изпращаме доста сигнали в МВР, в Прокуратурата и в ДАНС, но то е постфактум. И те казват: дайте ни доказателства.
Давам конкретен пример. Имаме инвестиционен посредник, който е действащ. В един момент по каквато и да е причина парите на клиентите изчезват. Те казват: къде са ни парите? Ние влизаме, установяваме част от нещата. Но ако констатираме, защото има и случаи, когато се установява, че документите на целия инвестиционен посредник липсват, тогава започваме да търсим други данни. И когато се намери прокуратурата и полицията е трудно да установи конкретния извършител. Не че не ги сигнализираме и в момента. Сигнализираме ги. Просто е многооборотен процесът. И особено, когато имаме изначална идея за недобросъвестно поведение, съвсем трудно става установяването след извършване на съответното влияние кой го е извършил, кой е виновният. Дори административно-наказателната отговорност е лична. Ние пак трябва да търсим кой го е намерил.
Има санкции, не са малки, в тази насока е добре, но пак говорим за доказателства.
Имало е дори случаи, когато такива обаждания са получавали колеги от Комисията с предлагане на услуги от дружества, които знаем, че нямат лиценз. Но то е обаждане. Вдига се телефона, обажда се. Няма как да го запишеш, не знаеш кой е. Трябва да се изпрати човек, който да събере нужните доказателства. А изпращайки колегите, това го правим и в момента, просто нищо не се събира, защото ние се представяме от Комисията по финансов надзор, със съответната заповед влизаме на проверка. Къде са документите? – Нямаме документи, ние не осъществяваме никаква дейност. Усмихват ни е и толкова.
Затова търсим начин, по който да съберем…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нали разбирате колко е важен въпросът на Ревизоро по това кой може да ревизира като агент в конкретния случай?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Секач под прикритие, дърводобивни под прикритие, доказателство. Горското праща някой, който после ще докаже пред Горското и Горското ще издаде акт на своя служител по неговите доказателства. Вие разбирате ли какво правим? Частна ДАНС и частно обвинение. Кой ще приеме такова нещо? Сам си набираш доказателствата, сам си издаваш акта, сам си издаваш наказателното постановление и после къде отива?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлежи на контрол после.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Горският ги представя на прокуратура, на разследващ полицай. А тук какво става – административно-наказателно и задействаме фигурата на ченге под прикритие.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Финансов агент под прикритие.
Вашата скептичност леко ме притесни като вносител и ще продължа да мисля по този въпрос.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние създаваме прецедент и отваряме вратата. После започваме с Горското, има ли спасители на плажа… Аз мога да кажа много серии. Хората, на които изгоряха парите в Дупница са в правото си да кажат: къде е държавата, къде са институциите?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те точно това казват.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Изобщо не го виждам да работи това. То няма да сработи. Създаваме прецедент, колеги, помислете си колко проблеми има в обществото и това как ще ги реши?
Има 55 хиляди полицаи, а ние разчитаме на няколко човека.
КРУМ ЗАРКОВ: Този разговор го е имало и преди.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: За съжаление опитваме, но не се получава. Не е въпросът той да запише. Давам прост пример. Обажда Ви се на Вас някой и Ви предлага инвестиционни услуги, как ще Ви съветва да инвестирате в определени акции облигации и ще Ви доведе доходност от 20, 30, 40% при настоящите лихвени нива. Доста хора в България се оказва, че се подлъгват и привеждат.
Когато ние имаме човек, той ще изиска да му се представи някакъв вид договор, отчет – нещо, с което да докажем, че такава инвестиционна услуга. Дори ще заплатим тези пари, реално да има купени акции или облигации, съответния финансов инструмент, за да има доказателство, че това лице е осъществявало такава дейност. Или инвестиционна консултация, че е дало препоръка. Нещо, което да се събере, защото те след това казват: „Не сме ние“ и вдигат рамене. Ние няма постфактум как да ги съберем. Това е идеята.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Веществени доказателствени средства има способ, по който се събират.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз съм го подкрепил, защото мислех, че ще има много силен превантивен ефект.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Значи 55 хиляди души не могат, но трима души, обучени от Комисията, ще могат. Добре, дайте тогава да уволним онези 55 хиляди. За какво са ни? НСБОП, Финансово разузнаване… Оказва се, че тези двама души могат да го направят.
Тук излиза, че аз си събирам доказателствата, аз си издавам акта, аз си пиша наказателното постановление. Дали няма някой отстрани да се засмее леко? Вие представяте ли си процес, в който има само прокурор. И съдията го няма. Каквото каже – това е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е административно-наказателно производство.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: И в административното въвеждаме агент под прикритие.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Само да уточня, че ние и сега си събираме доказателствата. Въпросът е там, където не можем да ги съберем по нормалните способи, просто ни ги отказват. Само за това говорим.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Има способи за добиване на доказателствени средства по други начини – мероприятия, проникване, заснемане, филмиране, фотографиране, претърсване. Има достатъчно голям инструментариум.
Добре, аз ще го подкрепя и няма да се изказвам в залата, не съм против, но ще видим дали ще стане така. Ще ни се усмихнат. Ние на практика казваме: правораздавателните служби са некадърни, затова ще създадем една нова. Като идея не е лошо, но…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е доказателственият инструмент, това не е нова институция.
Други изказвания? – Няма. Закривам дебатите.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, № 754-01-10, внесен от Делян Александров Добрев и Данаил Димитров Кирилов на 25 май 2017 г.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – 1, въздържали се – 5.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книги, № 754-01-10, е приет на първо четене.
Благодаря на колегата от КФН. Ще помоля да бъдете така активни и в другите комисии – по бюджет и финанси, и във водещата.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
Благодаря Ви за участието, хубав ден!

(Закрито в 14,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ


Стенограф:
Нина Иванова