Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 5

На 13 юни 2017 г., се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 754-01-2, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 10 май 2017 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 754-01-19, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 8 юни 2017 г.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.


* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, още в 14,00 ч. имахме кворум. Изчакахме да дойдат всички колеги.
Благодаря за реакцията Ви във връзка с насроченото извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
Получили сте предложения за дневния ред.
Имате думата по дневния ред.
Уточнявам, че към този момент сме получили само два законопроекта за изменение на Изборния кодекс, които са включени в дневния ред. Други законопроекти не сме получили.
Припомням, че на миналото редовно заседание на Правна комисия отправихме покана към всички колеги, които имат желание да внесат изменения и допълнения в Изборния кодекс, да имат тази възможност в рамките на една седмица досега, но това са постъпилите, няма изказвания по дневния ред.
Пристъпваме към гласуване.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преди обаче да пристъпим отделно по точките, тъй като гостите са ни и за двете точки, позволете ми да ги представя.
От Министерство на външните работи: госпожа Кръстина Лекова – изпълняващ дейността началник на отдел в дирекция „Правна“, госпожа Деница Мотева – главен юрисконсулт в дирекция „Консулски отношения“; от Централната избирателна комисия – госпожа Мария Мусорлиева – заместник-председател, и госпожа Катя Иванова – член; от Фондация „Българско либертарианско общество“ – господин Калоян Правов; от Сдружение „Движение експерти на гражданското общество“ – госпожа Ева Марчева; проф. Емилия Друмева – експерт по конституционно право, господин Стоил Стоилов – експерт-консултант по наблюдение и организиране на избори и изборен процес.
Ако има гости, които не съм представил, моля да ме извинят. Ще имат възможност да се представят, ако желаят да вземат думата.
С оглед изискването за водене на стенографския протокол, моля гостите да се представят, когато получат думата.

Пристъпваме към точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС № 754-01-2, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 1 май 2017 г.
Ще използвам възможността от името на вносителите накратко да представя на Вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Ние многократно досега имахме възможност да представим основните акценти в този Законопроект.
Главната цел на Законопроекта е да се премине от пропорционална избирателна система за избори за народни представители към мажоритарна избирателна система в два тура с абсолютно мнозинство, така както беше дефиниран въпроса в проведения на 6 ноември 2016 г. референдум, който въпрос получи подкрепата на избирателите с огромно мнозинство над 67% „за“ по този въпрос. Именно с оглед подкрепата на волята на суверена народни представители от Политическа партия ГЕРБ с оглед партийната ни позиция, сме внесли този Законопроект.
Целта на мажоритарния вот е да се даде възможност за избор на кандидати, които да бъдат персонализирани с оглед техните лични, делови и политически качества и по този начин да се даде контрапункт на пропорционалния избор чрез пропорционални листи. Прилагането на мажоритарната система налага промяна в избирателните райони, които досега бяха тридесет и един многомандатни избирателни района и би следвало да се трансформират в двеста и четиридесет едномандатни избирателни района.
В нашето предложение всичките двеста и четиридесет избирателни района са установени на територията на Република България, като сме предвидили възможност за българските граждани в чужбина, след предварителна процедура на заявяване, която условно може да оприличим като квазиактивна регистрация, да имат възможност да изразят волята си, която да бъде отнесена към едномандатния избирателен район, в който последно е било тяхното постоянно местоживеене.
В последната половин година много активно се коментираха спецификата, предпоставките, условията, изискванията спрямо районирането, което би следвало да се извърши по отношение на метода, на критериите, на рисковете, ако районирането се извършва от някои от участниците в политическото състезание, то да придобие по един или друг начин такъв характер, че да даде преднина, преимущество на някои от участниците в изборното състезание. По тази причина в нашето предложение стремежът ни е бил да изведем районирането извън органите, в което е присъщо политическото присъствие на политическите партии, на парламентарните групи.
В нашето предложение районирането се предлага да се извърши под контрола на държавния глава, като авторитетен арбитър в един такъв процес. Смятаме, че президентът би могъл да използва опита на действащата администрация, която има компетентност по отделните въпроси в тази връзка, че може да използва всички база данни, които са на разположение в държавата, не само тези, които са в ГД ГРАО, не само тези, които са в Националния статистически институт, а има възможността да организира и да координира процеса на обобщаване на данните по такъв начин, че да се получи най-обективно, най-безспорно райониране, което да преодолее евентуални дефекти на конюнктурен вот в отделните избирателни райони.
Особеност на нашия Проект спрямо този, който беше внесен през месец декември от народния представител тогава Георги Кадиев, и беше иницииран от Инициативния комитет за провеждане на референдума и от омбудсмана на Републиката, е, че ние не предлагаме в този Законопроект уседналост.
Целта на този Законопроект е да върне доверието в избирателната система, което очевидно липсва в българския избирател и, което беше проявено с неговото гласуване във връзка с проведения референдум. Смятаме, че избирателят има право на това, след като той изисква по-персонална връзка с кандидатите, изисква евентуално по-голяма възможност за контакт и комуникация с избраника си, респективно, за да може да ангажира неговата отговорност – имам предвид чисто политически. Очевидно е, че този Законопроект се основава на конкретната обществена необходимост и ние разчитаме на Вашата подкрепа за това. Благодаря Ви.
От вносителите желае ли някой колега да добави? Не.
Колеги, откривам дебата. Имате думата за изказвания, мнения, становища, въпроси, предложения.
Заповядайте, колега. Ще помоля да се представите.
КАЛОЯН ПРАВОВ (Българско либертарианско общество): Ние сме внесли становище по дадения Законопроект в деловодството и бихме искали своите три минути да изкажем позицията си.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искате ли първо да дадем думата на народните представители да изразят становища и на Вас специално ще дадем възможност след това? Ще имате възможността да обвържете Вашето изявление и с чутото от народните представители.
КАЛОЯН ПРАВОВ: Добре.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Правов.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми участници и гости на днешното заседание! По същество – негативите на мажоритарната система, на пълната мажоритарност на изборите за парламент на законодателна власт, са добре известни на всички ни. За съжаление, в контекста на българската реалност е придобиват още по-сериозни измерения и ние не можем да се правим, че не ги виждаме, каквато и да е обществената чувствителност по тази тема. Ще се спра само на няколко от тях.
На първо място, слабата представителност на институцията, до която това ще доведе, тъй като тази система на избор води до значителна загуба на гласове, а именно много хора, които ще гласуват за представители, които в крайна сметка няма да се озоват в парламента – нито те, нито техните политически сили.
В условията на доста слаба изборна активност, в която живеем и на все по-голяма дезинтересованост от политическия живот, това надали ще е добре. Може да се огледаме за примери и в други европейски страни. Онзи ден имаше избори във Франция, знаете, където беше отбелязан върховен спад на изборната активност от 1958 г. насам. Това не е единствената причина – тяхната мажоритарна система, но и тя беше изтъкната от различни участници.
Друга слабост на предложената система е, че тя свежда политическата конкуренция практически до минимум. Две или най-много три партии ще оцелеят в тази система и в този смисъл е доста митично разбирането, че мажоритарната система е непартийна такава. Тя е много партийна такава – тя концентрира всичко в така наречените големи партии. В българския контекст това може да доведе и до капсулиране на цели региони, включително на капсулирането им на различни неполитически принципи.
Разделянето на малки едномандатни изборни района също е проблематично. Аргументът, разбира се, е , че избирателите трябва да са по-близко и да познават своите народни представители. Истината обаче е, че когато увеличим от 31 на 240 изборните райони и намалим драстично избирателите, които избират един представител, това ще улесни най-различни кооперативни и добре известни, за съжаление в нашата действителност, практики на купуваните гласове. Резултатът от това ще е, че вместо да постигнем желания резултат, а именно избирателите да имат повече контрол върху своя избраник, то най-вероятно ще стигнем точно до другото – местният депутат ще осъществява пълен контрол върху своите избиратели, върху тези, които го пращат в Народното събрание като техен представител.
Когато знаем как се случват изборите по българските малки населени места, и какво е влиянието на един или двама човека там, това според нас е риск, който е напълно неприемлив. Въпреки че всичко това е добре известно и съм сигурен, че Вие добре го осъзнавате, включително вносителите на Законопроекта, истина е, че масово хората решиха да подкрепят тази система на допитването през месец ноември. С този си вот те изразиха разочарование от партиите и политическата система като цяло и нашите страхове са, че те ще бъдат подмамени и, гласувайки срещу системата, чрез този Законопроект, те ще бетонират точно тази система. Хората, срещу които бе насочен този протест, в крайна сметка ще овладеят протеста срещу самите себе си.
Ние няма да подкрепим този Законопроект и сме готови с нашето предложение, което да вземе в предвид, както желанието за повече мажоритарност, изразено не само на референдума, но и на последните парламентарни избори чрез ползването на преференции, масираното ползване на преференции. Нашият Законопроект е готов. Той предвижда 120 мажоритарно избрани и 120 пропорционално избрани народни представители. Причината, поради която не го внесохме в срока, в който и Вие определихте е, че този срок първо беше индикативен. Надявам се, няма да имате против да го внесем по-нататък, но дебатът е достатъчно сложен, за да бъде допълнително обременяван. ГЕРБ – вносителите, поеха тази инициатива, това е тяхно право. Нека да я доведат докрай и ако този Закон не се приеме, то ние ще внесем предложение за смесена избирателна система, което се оприличава най-близко до това, което съществува във Федерална Република Германия към момента. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Имате възможност, колеги, за реплики на изказването на колегата Зарков. Няма желаещи за реплики.
Друго изказване? Ако няма от другите парламентарни групи, тогава ще дам думата на господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Бих искал да взема отношение по самото качество на Законопроекта. Да, дискусията е обществено много чувствителна, много експерти са се изказали, но в крайна сметка сме в Правна комисия и трябва да обърнем внимание главно на качеството на Законопроекта, защото на нас ни плащат, за да изработваме качествено законодателство. В този смисъл за мен е много притеснителна оценката на въздействието. Тя е само една страница за толкова важен Законопроект, който ще засегне из основи избирателната система на държавата ни. Една страничка, в която, ако мога като пример да ползвам, например, в анализа на „разходи“ и „ползи“, с въвеждането на системата ще бъдат заделени значителни разходи за обезпечаване на процеса. Само една дума – „значителни разходи“. Колко са тези разходи? Липсва детайлен анализ. Това само по себе си, мисля, че е основание лично ние да бъдем против Законопроекта, особено с грижа за референдума, като инструмент на пряката демокрация.
Лично наблюдавах целия процес от началото на референдума. Между другото много от въпросите намирам за резонни, за съжаление, някои отпаднаха, след като премина през Конституционния съд. В същото това време във Великобритания се проведе друг референдум, който имаше неочаквани резултати и много сериозни последици. Моят апел е да се обърнем сериозно, защото това е най-тежкият инструмент на пряката демокрация, и, ако бъде неправилно реализирана волята на народа, то последствията може да са по-тежки. Такива примери има вече в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви господин Божанков.
Ще дам думата за реплики. Няма как да не Ви направя реплика във връзка с оценката за въздействието. Смятаме, че оценката за въздействието на Законопроекта съответства на изискванията в Правилника. Да, не сме влизали в конкретни детайли, защото не разполагаме в голяма част с конкретни изчисления, ако говорим за финансово-икономическите ефекти.
По отношение на ефекта върху избирателната система подробно са описани в мотивите множеството проявления, респективно и съответно бяха обсъждани и продължават да бъдат предмет на обсъждане.
Взимам думата за тази реплика, за да допълня нещо, което пропуснах да кажа, с този Законопроект изпълняваме и волята на избирателя и по отношение на третия въпрос – намаляване на държавната субсидия. По тази причина сме предложили изменения в Закона за държавния бюджет, така че числото 11 да се замени с 1. Иде ред за размера на субсидията за един получен валиден действителен глас от избирателя. Подчертавам, че стремежът е Законопроектът да изпълни волята на избирателя.
Други реплики? Няма.
Ще се ползвате ли от дуплика? Няма.
Други изказвания, колеги?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря уважаеми господин Председател.
„Обединени патриоти“ няма да подкрепят така внесения Законопроект. Вече бяха изказани становища относно мажоритарната изборна система. Аз няма да се спирам на тях, ще кажа само с едно изречение, за всички юристи е ясно, че мажоритарната система притежава един огромен недостатък и това е липсата на представителност на всички групи в обществото и установяването на еднопартийна или двупартийна система на управление.
Подобен вариант на мажоритарна система е съществувал в България до 1991 г. със законопроект, който е приет в края на 50-те години на миналия век и не смятаме, че следва да се връщаме към този модел.
Аз няма да се спирам повече на недостатъците на мажоритарната система, те са изказвани многократно, бяха казани и днес от колегите, които се изказаха преди мен от БСП.
Ще се спра на мотивите на Законопроекта. В един от мотивите се казва, че основно предимство на мажоритарната система е, че тя ще помогне за повишаване на доверието в дейността на Народното събрание. Смятам, че точно обратното ще се случи, особено при липсата на представителност на цели групи от българското общество, които ще се чувстват непредставени в парламент, в който имаме само две партии.
Странен ми се струва и мотивът, че при мажоритарната система се реализира правото на суверена да избира пряко народни представители. Аз мисля, че и сега суверена и при пропорционалната система може да избира пряко народни представители и няма никаква пречка в законодателството за това.
По същия начин стои и следващият мотив, който е изложен от вносителите, че мажоритарната система дава възможност да се издигат разпознаваеми личности, популярни в съответния изборен район, които са запознати с проблемите на хората в съответния район и се ползват с висок авторитет сред тях. Никакви проблеми нямаме и при пропорционална система, и при смесена, и при пропорционална със засилен преференциален елемент това да се случва. Напротив, в току-що проведените предсрочни парламентарни избори видяхме, че има именно такъв засилен преференциален вот и партиите, които участваха в тях се стремяха именно към издигането на такива личности. Смятам, че съставът на Правна комисия се състои от такива хора, а не от други.
В заключение ще кажа, че смятам, че административната тежест и структурните промени, които се изискват са прекомерни и могат в един момент да взривят произвеждането на изборите. В предварителната оценка на въздействието правилно е отбелязано, че ще е необходимо преструктуриране на изборната администрация, ще са необходими нови районни избирателни комисии – 240, колкото са едномандатните изборни райони и за тях ще е необходим човешки ресурс от експерти с опит в изборното законодателство. Ние едва успяваме да осигурим такъв експертен ресурс в сега съществуващите районни избирателни комисии, представете си в 240 изборни комисии какво би се случило, както се казва: можете да си направите справка с изборите за местни органи на власт, където общинските избирателни комисии имат, ще се изразя меко, разнообразна практика от прилагането на изборното законодателство и се налага много често да се намесва съдебния контрол, за да имаме законосъобразно протичане на изборния процес.
Това накратко са част от аргументите, с които ние няма да подкрепим този Законопроект. Колегите ще изкажат и други. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Други изказвания?
Господин Хамид Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, нас малко ни изненада извънредното заседание, защото днес от 16,00 ч. е насрочено заседание на парламентарната ни група с основна точка Оформяне на решение на групата по повод предложения от Вас Законопроект за мажоритарната система. Затова, както съм отбелязвал няколко пъти и пред медиите, днешното ми становище и днешното ми гласуване е лична позиция. Надявам се докато влезе в зала виждам, че дневният ред вече е готов, и в четвъртък Законопроекта е в зала, до тогава групата да има свое решение.
Дебатът сме го започнали преди няколко седмици. Чуват се гласове „за“ и „против“, като в момента в групата ни надделяват аргументите „за“. Тоест бях си обещал да убедя колегите ми да подкрепят мажоритарната система и може би съм на път да го сторя.
Чуват се гласове, че нека един път ДПС да подходи откъм партийния си интерес, винаги сме отстоявали националния интерес. Има колеги, които смятат, че мажоритарната система ще даде допълнително мандати на ДПС, но не това ми е основният аргумент.
Разбира се, има доста неща в Законопроекта, с които не сме съгласни и които, ако Законопроектът бъде приет, ще предложим между първо и второ четене текстове за коригиране.
На първо място, не сме съгласни с идеята районирането да бъде извършено извън парламента, било от президента на републиката, както предлагате Вие или от Централната избирателна комисия, каквито гласове се чуваха преди това. Тоест районирането е съществена част от Закона и няма как орган извън законодателния такъв да извърши това райониране. Нека да не прехвърляме топката в друго поле като горещ картоф, а да си свършим работата с районирането, защото това е наше задължение.
Искаме до поспорим и дали изборите трябва да бъдат в два тура и дали в абсолютно мнозинство, защото ние ще подкрепим Законопроекта, условно го казвам пак, ако групата реши това, аз ще го подкрепя, не с аргумента, че такива са резултатите от референдума. Аз не съм съгласен с тази теза. Референдумът не е задължителен за Народното събрание и не съм съгласен, че трябва да се съобразим с резултатите от него. Напротив, по-голямата част от българското общество не е гласувала в подкрепа на тези въпроси.
Харесва ми идеята да няма уседналост в този Законопроект. Харесва ми идеята гласовете от чужбина да отидат в съответните едномандатни райони. Харесва ми, че няма да има грешка с преференцията, защото няма да има такава. Има неща, които ни харесват, има неща, които не ни харесват. Длъжни сме да опитаме и тази система, макар че 1991 г. вече сме гласували по този ред, затова с господин Цонев ще подкрепим Законопроекта на първо четене.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Реплики към изказването на господин Хамид?
Господин Попов, за реплика.
ФИЛИП ПОПОВ: Една кратка реплика. Като че ли станахме свидетели на една нова коалиция предвид този Законопроект. По скоро е въпрос, единствено партийните ли интереси наложиха промяната на… може би още не е променено и становището на Движението за права и свободи към този Законопроект, защото в предишното Народно събрание имаше друга позиция, а сега колегата Хамид заяви обратната. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други реплики? Няма.
Дуплика. Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Правилно господин Попов отбеляза, че ние нямаме все още окончателна позиция, но моето лично мнение е, че не само партийната позиция. Господин Попов, не Ви ли струват тези 407 или вече повече партии, че са множко, че трябва малко хигиена в политическата ни система? Трябва някаква промяна, която да не е козметична, която да даде нов тласък на политическата система като цяло. Не е ли достатъчен аргументът, че така бихме дисциплинирали самата ни политическа система?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ще продължа диалога, който започна с репликата и дупликата по повод на заявената позиция от името на парламентарната група на ДПС, макар и с уговорката, че това не е окончателното становище. Дойде време да чуем, че партийният интерес ще е този, който ще води решението на една парламентарна група по въпрос от национално значение, по въпрос, който предопределя бъдещето на страната ни – изключително важен, няма защо да аргументирам своето виждане за това. Начело е партийният интерес и това е, което говорим ние от партиите, които съставляват Коалицията на „Обединени патриоти“ от момента, в който се дискутира въпросът с въвеждането на мажоритарната система. Да, партийният интерес на определени партии диктува те да бъдат непобедени в една бъдеща надпревара и да осигурят трайното си присъствие в ограничен състав и кръг в бъдещия парламент на Република България. Аз не зная това ли беше пътят, който трябваше да измине страната ни тогава, когато срещу формалното място, определено в Конституцията, една партия имаше управляваща и доминираща роля в политическата система на страната. Питам се това ли трябва да си причиним след този мъчителен преход? Не се успокоявам с аргумента на представителя на ДПС в Правната комисия, който каза: ние трябва да опитаме и тази система. Не, благодаря, не искаме още да опитваме. Не искаме неаргументирани предложения, недостатъчно аргументирани и задълбочени предложения да вземат връх в решенията на българския парламент и наистина да причинят на българските граждани, на българските избиратели това, което ще се случи, ако този Законопроект бъде приет.
Ще кажа защо. Мисля, че предложението, което постъпва от вносителите от парламентарната група на партия ГЕРБ в опита да се реши този тежък проблем, не дава добри решения. Ние сме изправени пред пълна липса и отсъствие на готовност от прилагането на тази система и това вече е извън пороците и недостатъците й, за които стана дума и за които много чухме, слушахме и четохме от времето, когато се проведе референдума и след това се обявиха резултатите, оспориха се те, за да се стигне до сегашната ситуация. Ние не сме готови, защото отпадането на изискването за уседналост не може да реши въпроса с активната регистрация на българските избиратели. Въпросът, с който се сблъскваме всеки път и всеки път решаваме, че той като че ли има дежурно присъствие в споровете за изборните резултати. Ние наистина трябва да имаме една категорична определена и ограничена бройка на българските избиратели. Трябва да имаме затворена регистрация на тези избиратели и най-после да си определим колко са те и какво мнозинство от тях, особено при условията на мажоретарен избор, ще формира волята им, за да може да се излъчат избрани народни представители.
При сегашната система, която винаги повдига въпроса за мъртвите души – дописани списъци, неосигурено активно избирателно право и ред други въпроси, ние наистина сме в невъзможност да организираме мажоритарен избор, при който всеки глас би имал своето значение и отражение върху изборния резултат. Говорим за една ниска, да не кажа никаква степен на техническа обезпеченост, на провеждането на изборите по съвременни технологии и във връзка с идеите това да стане не само с пускане и броене на бюлетини. Нямаме гаранцията, че тази обезпеченост, която може да се гарантира със сегашното ниво ще даде верни и честни резултати от изборите, нито пък, че ще може да допринесе до постигане на целите, които си поставят вносителите на Законопроекта, да се гласува извън страната, и то по честен и адекватен начин така, че гласовете, които са зададени от наши сънародници, сериозен проблем, да бъдат преброени вярно и правилно.
Говорим за недостатък на Законопроекта, който личи от мотивите, които са набързо според мен нахвърляни и целят да ни убедят в нещо, в което самите вносители вероятно не са убедени. Този близък контакт и вероятно засилен контрол върху избраните народни представители от 240 мажоритарни района, от техните избиратели, напомня местните избори и целите, които се залагат и се преследват при тези местни избори. От тук нататък нищо общо с национален избор, когато се излъчват народни представители, които по Конституцията, в тази част тя не е променена, представляват интересите на целия народ. Те не могат да бъдат стимулирани и водени единствено от личния контакт в определени населени места, да не говоря за гласовете, които от чужбина ще постъпват и за които казах вече своите резерви, за да може избраникът да се отчита пред своите избиратели в един пряк и непосредствен контакт. Така че тази представителност, която щяла да се постигне, тази непосредствена връзка за възлагане на отговорности и за контрол, забележете по райони, която се коментира в мотивите към Законопроекта, някак си не убеждава категорично нито като цел и смисъл на промените, нито пък като възможна реализация за постигане на тази цел.
За да обобщя своето изказване, което е в допълнение на всичко, което се чу в тази зала, искам да подчертая националния и отговорен характер на решението, което предстои да вземе българският парламент по повод на резултатите от референдума. Да, ние сме длъжни да реагираме на тези резултати – няма спор. Както определихме, че те не са достатъчни, за да бъдат пряко приложени, така ние сме в хипотезата, при която ще трябва да вземем отношение към тях. Въпросът наистина е национален. Не ми харесва това, че обсъждаме Законопроект на една парламентарна група, било то и на управляващата. Малко след като гласуваме този Законопроект ще обсъдим Законопроект внесен от друга парламентарна група, а вече чухме, че трета е готова със своя Законопроект.
Струва ми се подходът към този важен въпрос трябва да бъде предхождан от един по-сериозен дебат, от една дискусия, независимо, че на някой ще му се стори, че това е опит за отлагане във времето на решаването на въпроса, но този въпрос наистина заслужава време. Трябва да се постигне консенсус, включително по тези технически въпроси, включително по целите, които ще заложим и идеите, които имаме да реализираме с този Законопроект, виждането си за това – връщаме се назад или вървим напред, за да избегнем подозрението, че ние отново опитваме нещо, към което пряко бяхме призовани и аз наистина възразявам, прощавайте колеги, че се връщам отново, но то е, което провокира и моето изказване. Нямаме време, нямаме право да опитваме впоследствие на гърба на българските избиратели.
Ние няма да подкрепим, разбира се, ще гласуваме против този Законопроект, не с идеята, че по принцип сме против решаването на проблеми, които имаме в изборните практики. Преброяването на гласовете в резултатите, в начина, по който те се отразяват в българския парламент, но не е това подхода и не бихме подкрепили в никакъв случай този частичен, накъсан, епизодичен опит да се отговори на едно обществено очакване най-вероятно, което е насадено, не само с оглед на недоволството от това, което се случва в българския политически живот и допълнително стимулирано от други обстоятелства и фактори, за които всички знаем, и за които може би не си заслужава точно тук да се връщаме и да говорим. Няма да подкрепим Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Нотев.
Реплика на господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Нотев, аз благодаря, че започнахте със забележката, че това не е окончателно решение на парламентарната група на ДПС. Ще се убедите от стенограмата или от записите, че аз казах, че се чуват гласове за партийния интерес, но не това са моите аргументи да подкрепя Законопроекта, защото, ако това не бяха аргументите, ние щяхме да организираме референдума и щяхме да участваме активно в него. ДПС не е участвало в този референдум, и ДПС не е вносител на този Законопроект. Тоест, ако имахме партиен интерес, щяхме да го внесем. Нека тези, които организираха референдума и тези, които внесоха този Законопроект да си носят последствията, защото яхнаха вълната. Ето за това ще подкрепим Законопроекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Ако няма други реплики, аз искам да направя съвсем кратка реплика към изказването на господин Нотев. Въобще не съм съгласен с квалификациите, критичните квалификации, които отнесе към Законопроекта. Това е нашият Законопроект, такъв какъвто беше декември месец. И той беше във връзка с другия Законопроект като нашата идея беше да даваме алтернативни решения.
В случай, че бъде подкрепен Законопроектът и имаме възможност да правим предложения между първо и второ четене, нашата парламентарна група ще направи и при пасивността парламентарната група на „Воля“, защото те заявиха, че ще внесат Законопроекта на инициативния комитет, той щеше да се възобнови, тази диалогичност да го нерака, или многовариантност в хипотезите, но, ако отсъства, а той отсъства от този Законопроект, а нашият бъде подкрепен, ние поемаме ангажимента, че ще възстановим тази многовариантност, за да имаме за второ четене целия спектър от възможности като избор, включително и не само по отношение на органа, който да извърши районирането, включително по отношение на всички детайли на един евентуален мажоритарен избор.
Законодателната процедура е такава и дава възможността, от която ние ще се възползваме, тоест за първо четене да предложим и да представим идеята, и респективно с оглед дебата да имаме възможност да доразвием между първо и второ четене нашите предложения.
Трета реплика има ли към господин Нотев?
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Понеже казахте, че е критичен, аз пък ще похваля. Смятам, че Законопроектът, който за мен звучи като планета „Пайнер“ в парламента, има много предимства. Много по-красив състав ревюта, прически и красиви жени. Лек проблем е къде ще заседава един евентуално нов парламент между турнетата, между концертите, и сигурно обаче ще има два парламента и две комисии – едната ще е тук ще взима решения, които другата Комисия – тайната ще съобщи на първата, за справка гледайте умната и красива половинка на централния блок – втората част.
Инициатива от типа на изстрели в мъглата – ще стреляме, пък който изреве, значи сме шампиони, ако не поне сме опитали, не ми е присъща. Затова аз по обяснените причини от господин Кристиан Митев и Явор Нотев няма да подкрепя.
Каквото и да решим тук после ще отиде в залата, но гласуване под натиск не е демократична процедура и трябва да си го знаем още отсега, независимо как яхваме вълната или нещо, ако приемем, че много ни харесва, а друго не. Така че нека да не се обиждаме, а да имаме аргументи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това не беше реплика, господин Димитров. Не беше реплика точно към господин Нотев.
Господин Нотев, заповядайте за дуплика.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Съвсем накратко към господин Хамид. Нека като пожелание за това, което предстои да свършите като крайно решение на парламентарната група на ДПС, извинете, ако се намесвам в нейната работа, но нека да не бъде на инат взимането на решение. Така, че който е предизвикал референдума и го е подкрепил, да си носи последствията.
Това го има като мисъл във всеки, който взима отношение към резултатите, но не може да бъде водещо и отговорно политическо решение. Взе пак съдържанието на решението не е това което трябва да ни води с цялата отговорност за последиците, което то ще предизвика.
А към господин Кирилов – господин Председател, с цялото уважение към начина, по който работим в тази Комисия и в парламента. Времето между двете четения, знаем с какво предназначение е и какво би могло да допълни във вече приетия на първо четене Законопроект. Не съм склонен да мисля, че Вашите думи, които казват, че тогава ще се решат съществени въпроси от Законопроекта, могат да го допълнят и да го направят годен.
На първо място, той очевидно и според Вас сега не е годен, а ще трябва да бъде доработен. Когато става дума за тази доработка предпочитам да поставим нещата в техния ред. Нека първо да го изработим този Законопроект, и това беше моя призив в основното ми изказване. Нека да направим един отговорен форум, отговорно отношение към този въпрос, така че още на първо четене да имаме готов и ясен в представите на всеки един, който го подкрепи продукт, който ще премине вече към второ четене, където ще изчистим детайлите, редакционните проблеми в текстовете. Така, че той да заслужи вниманието и на всички български избиратели.
Това е отговорното отношение към този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С несъгласие към Вашата дуплика, но няма как да продължим този дебат.
Други изказвания, колеги?
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Нямах планове да вземам думата, най-малкото защото няма решение на парламентарната ни група, но нямам и навика като парламентарист да не отигравам добре подадени топки.
Благодаря Ви, господин Нотев, за прекрасния пас.
Съвсем отговорно ще се отнеса с изказването си към проблема, който днес разискваме.
В Движението за права и свободи има много опитни специалисти по изборно законодателство, а и такива, които наричаме „изборджии“, тоест хора, които на практика се занимават с избори. Така, че бъдете убедени, че решението ще го вземем и с оглед на добрата компетентност и експертиза, която имаме и с оглед на национално отговорно поведение каквото винаги сме имали. Обаче да запитам сега, когато всички виждам, че са вторачили поглед в гласуването на ДПС: колко коалиции съставихте и в колко парламента, и колко изборни кодекса не бяха „анти-ДПС“?
Много отговорно питам и в парламентарната зала ще го направя. Защото от 1997 г. съм тук, в тази сграда, и помня всички изборни кодекси. Всичко значимо в тях е било с оглед „анти-ДПС“ и мога да го докажа, и моите колеги могат да го докажат. И не е нужно в празна риторика да го говорим. То не беше уседналост, то не бяха забрани и за езици, то не беше усложняване на законодателството с презумпцията, че едни хора – електорат на ДПС били по-малко образовани от други, които не са електорат на ДПС, да не се спирам на всички неща, за които тук могат да се изпишат дисертационни трудове.
Само ще Ви кажа, и с това ще завърша, защото не искам и по тази тема да предизвиквам дебат, че цялото това поведение, в което всички политически партии в последните 20 години участват, кой с по-голям, кой с по-скромен принос, в „анти-ДПС“ законодателството е и една от главните причини, обръщам се към „Обединените патриоти“ – да не си мислят, че интересът на чуждата държава и спирането става по този начин. Една от главните причини за интереса на чуждата държава е точно това ограничаване на тези права. Сега се чудим как точно да реагираме и как институциите на държавата, и какви изборни кодекси да направим, и как да направим. Защото, когато апелирате за национално отговорно поведение към ДПС, ДПС винаги е имало такова. Моят въпрос към другите е риторичен, моля да не ми отговаряте. Вие имахте ли такова – останалите политически сили, и всички, които бяха в този парламент в последните 20 години към електората на ДПС? Електоратът на ДПС, който с труда си, със себеотрицанието си, с всичко, което изтърпя, заслужи да бъде наричан патриотичен български електорат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Цонев.
Има ли реплики към изказването на колегата Цонев? Няма.
ЯВОР НОТЕВ: Господин Председател, чух добре обръщението на господин Цонев да не влизаме в този дебат и затова ми се струва, че наистина бихме могли и рискуваме да излезем извън предмета на дневния ред на заседанието. Иначе внимателно изслушахме и с цялото уважение към тази позиция, ще продължим този разговор, господин Цонев, но вероятно не сега, да съобразим Вашето искане.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, точно във връзка с думите на колегата Цонев искам да върна въпроса към това, което Вие казахте точно преди него, че сте били в очакване на други законопроекти, за да се постигне някаква многовариантност.
Ние сме в процедура на първо четене на Законопроекта и трябва да постигнем съгласие по неговата философия, тоест за каква многовариантност може да говори вносителя? Това е Вашата философия на Законопроекта и ние се изказваме по нея. Затова Ви питам: стоите ли все още зад това, което четем?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Бързо Ви отговарям: категорично стоим зад това, което четете. Ако са Ви малко хипотезите и вариантите за решение и се приеме този проект, сме готови да обогатим с други варианти, но това не означава, че по някакъв начин ние се отказваме от нашите твърдения. Просто с цел възможност за по-голям избор и при необходимост в този дебат, ще представим многовариантни решения. Имаше изказване на господин Хамид в посока органа, който районира. Тоест, по този въпрос имаме варианти. По гласуването на българите в чужбина имаме варианти, дори чисто от техническа страна. Не бих искал да елементаризираме въпроса. Пак казвам, не съм съгласен със становището на колегата Нотев. По никакъв начин не сме казали,че се съмняваме, не подкрепяме или ограничаваме подкрепата си със Законопроекта и че смятаме, че той има някакъв дефект. Това е нашата позиция от декември месец, ние продължаваме да я поддържаме, но с оглед на дебата, пак казвам, с оглед на подкрепата, сме готови там, където има варианти, да ги обсъждаме, докато се стигне до най-доброто решение. Някои от решенията имат и техническа страна, други имат и финансова страна, трети имат чисто организационна страна.
Моля не смятайте, че дебатът с това ще приключи и, бих казал, една любезна законодателна програма, не я обръщайте огледално като някакво признание или самокритика, че Законопроектът бил непълен. Напротив, Законопроектът си е пълен и бих казал и поддържам, че в голяма част от спорните въпроси той предлага по-оригиналните решения от тези, които бяха в Законопроекта на Инициативния комитет.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми господин Кирилов, уважаеми колеги! Темата, която обсъждаме надхвърля границите на един обикновен Законопроект за мажоритарния избор и засяга няколко същностни въпроса: затова как управляващото мнозинство, което носи основната отговорност за състоянието на българския парламентаризъм и за авторитета на парламента, третира ролята и функциите на парламента. От изказаните дотук мнения и в голяма част от мотивите, които прочетох, що се касае специално до значението и ролята на проведения референдум, ми се струва, че управляващото мнозинство разглежда парламента като пощенска кутия за отразяване на възникнало към момента обществено мнение. Това е изключително опасно за функционирането на демокрацията в България, откъс от активна роля на българското Народно събрание във формирането на политическия дневен ред на България и на отстояването на интересите на всички обществени слоеве, прослойки, включително и на българските граждани, които не са гласували на референдума и които са гласували „против“.
Доколкото българското Народно събрание е изразител на народния суверенитет, дотолкова и нашите решения имат абсолютно същата тежест, каквато би следвало да има едно волеизявление чрез референдум на част от българските граждани. Даже напротив – бих казал повече, тъй като представителността на парламента в определен смисъл е по-висока от гласовете подадени на референдума.
Отказът на мнозинството да поддържа позиция на парламента, да води отговорна политика по отношение на функционирането на политическата ни система, да предлага екстравагантни идеи и с това да предизвика сътресения и в политическата система, в обществения живот на държавата, го определяме като крайно безотговорно. В този контекст трябва да бъде разглеждано и днешното заседание по начина, по който го провежда управляващото мнозинство.
Няколко въпроса, свързани с референдума и с предлагания Законопроект, който се мотивира с резултатите от референдума. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.) Благодаря Ви, господин Кирилов, знам всички бележки предварително.
Основният въпрос, който стои пред нас от този референдум е въпросът за състоянието и качеството на българската демокрация. Той не може да бъде скрит, но не сегашния мажоритарен Закон, който Вие предлагате за мажоритарен избор може да постигне онези цели, които Вие си поставяте дотолкова доколкото в Конституцията е записано изрично, че политическия живот в България се осъществява на базата и на принципите на политическия плурализъм. И дотолкова, доколкото предлагания от Вас Законопроект цели ограничаване на политическия плурализъм, той е антидемократичен, защото политическият плурализъм в България означава представянето във властта – в изпълнителната, преди всичко в законодателната власт на максимален брой мнения, обществени прослойки, политически идейни виждания.
Обща е оценката, че мажоритарното гласуване се свежда до гласуване за личност и ограничава възможностите за изразяване на политически и идеологически позиции. Някой правилно отбеляза в предишните изказвания, мисля че беше господин Нотев, или някой друг, съжалявам ако не е той, че ще се наложи, както е записано в мотивите, народните представители в едномандатните избирателни райони да бъдат избирани по популярност. Това политическо изискване ли е или политическо качество е популярността? Аз съжалявам за вносителите, че са употребили такива понятия.
Ще се спра след малко на мотивите – те са нескопосани – изразявам се са израза. Какво означава „мотив“ в мажоритарната избирателна система да бъде въведена заради нейната разбираемост. За кого разбираемост, господин Кирилов? Сега изборите по закона, по който се провеждат неразбираем ли е? За кого? – за Централната избирателна комисия, за районните, за секционните избирателни комисии, за българските граждани, за кого е неразбираем закона? Как може въобще да се запише такъв мотив? Аз наистина съм впечатлен от начина, по който са подготвени мотивите.
Бих се спрял на още няколко. За съжаление, времето е ограничено и формата на провеждане на дискусията, струва ми се, има други цели – рекламно-политически, а не да се влезе в дълбочина в дефектите на българската демокрация и как те да бъдат преодолени.
Става въпрос за това, което сте констатирали във Вашите мотиви, че при тази система се реализира правото на суверена да избира пряко народните представители. Сегашният избор непряк ли е? Аз не знам какво имате предвид под пряк и непряк избор в случая. Може да се гласува индивидуално за личности, но това не означава, че подаването на бюлетина за партийна листа е непряк избор. Аз не знам кой откъде Ви е внушил това?! Тук не става въпрос за избор на друго избирателно тяло, което да избира народните представители, което е класическа непряка система. Въпросната система, която функционира в момента в България, е пряка избирателна система.
И най-накрая – аз вече го засегнах този въпрос, но понеже попаднах на конкретното понятие – мажоритарната система дава възможност да се издигнат разпознаваеми личности.
Уважаеми колеги, с това ли ще укрепим демокрацията в България? Дефектите на българската демокрация, липсата на доверие и в българския парламент, и в политическите партии, в някаква степен, е в резултат на това, че идеите, отразявани тук, често пъти решенията, които се взимат не кореспондират с автентичните национални, обществени интереси. Това няма как да го коригирате ще кажа: с нескопосаното предложение за въвеждане на мажоритарна система, която има единствено политически цели. Тъй като това не са истинските Ви мотиви, които са записани тук, мотивите са Ви съвършено различни, считам, че провеждането на днешното заседание би следвало да остане като последния опит да се извършва такава ще кажа псевдополитическа дискусия със съмнителна политическа цел. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Записвам си реплика на Вашето изказване.
Господин Сидеров иска думата?
Реплика ли, господин Лазаров? Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги. Господин Жаблянов, щях да приема – към Вас е репликата. Щях да приема Вашето изказване, аз няма да се спирам на закона и внесените изменения на Законопроекта за прякото участие на гражданите и Закона за референдумите, както е известен от Ваши колеги дебат, който беше миналата и по-миналата година, който законопроект беше приет 2009 г. от Вашето, тогава мнозинство. Дебатът е много широк не му е мястото тук. Но щях да приема изцяло Вашето изказване, като искрено такова, ако не беше изказването на господин Зарков. Сега как да го приема, наполовина ли? При положение, че Вие анонсирахте, че ще предложите смесена система – 120 с пропорционална система, 120 избрани мажоритарно. Благодаря.
Ако имате готовност, очевидно нямате тази готовност и затова изпадате в такова политическо противоречие, шизофренно бих казал. Едно говорите, едно обещавате, друго правите, а нямате готовност. Иначе бих приел, като искрено Вашето изказване. Не на личността Ви. То е искрено, предполагам. Като партийно изказване, но няма как. Наполовина мога да го приема евентуално.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Друга реплика, преди аз да направя реплика, има ли желания, колеги? Няма желания. Ползвам правото на реплика, която ще е втора спрямо колегата Жаблянов.
Колега Жаблянов, аз не разбрах каква всъщност е претенцията Ви към настоящото заседание? Не се правело така, но моля пояснете как се прави? Досегашната парламентарна практика показва, че това е най-отворения възможен формат на провеждане на заседания на комисия, включително твърдя, че в Правна комисия лидира в този процес и при всеки един по тежък дебат отваря врати, кани гости, прави пряко излъчване. Не се прави така, но не разбрахме как се прави?!
По отношение на разбираемостта и на опита да прочетете някои от понятията в мотивите ще кажа следното, тоест бих тръгнал да Ви казвам следното, ако Вие сега опитате да обясните на публиката системата „Херни-Майер“ за разпределение на мандатите. Включително дадете конкретен пример за попълване на мандат в избирателен район, който си изберете, включително Вашия избирателен район.
Безспорно пропорционалната система е
по-сложна, тя се провежда чрез листи. Отнасят се пропорции и съотношения. Докато изборът, този или онзи е по-разбираем. Не искам да използвам думата по-елементарен или по-прост, но е
по-разбираем. Моля извинете авторите на мотивите, ако са използвали някоя дума не спрямо Вашето разбиране. Благодаря.
Трета реплика? Няма.
Дуплика за господин Жаблянов, ако желае?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Господин Лазаров, аз съм удовлетворен от това, че приемате наполовина, нали това е цяло постижение да приемете нещо.
Второ, въпросът за позицията на БСП. Нашата позиция е, първо, политическа, приета от Националния съвет на партията, веднага след референдума и на базата на тази политическа позиция е разработен сегашният проект, за който стана въпрос.
Ние приехме смесената избирателна система или варианта да бъде разработена смесена избирателна система, като вариант за евентуален консенсус по този въпрос. Запазвайки предимствата на пропорционалния вот, защото няма някой, който да оспорва предимствата на пропорционалната избирателна система.
Второ, запознахме се с преобладаващия опит в Европа и извън Европа. Постарахме се да се отнесем максимално сериозно и към резултатите от референдума, и към традицията на българската политическа система, формирана през последните 20 и повече години. Е, извинявайте тази система, която Вие предлагате – мажоритарна система 100% в два тура, на европейския континент не съществува. Надявам се това нещо по някакъв начин да го разберете. Ако се опитате да го разберете, то тогава могат да се търсят някакви варианти, ако Вашата привързаност към мажоритарното гласуване, като най-демократичен израз на настроенията на гражданите за формиране на парламент е автентичен, то тогава може да се води разговор. Аз оставам с дълбоко съмнение от внесения законопроект, неговото съдържание и още повече мотивите към него.
Към господин Кирилов относно разбираемостта, господин Кирилов: няма да навлизам в детайли, но въпросът не е
„Херни-Майер“ как действа или друга система за разпределение на мандатите. Въпросът е за максимално широко политическо представителство на българските граждани. Ако Вие предложите най-простата система, това е мажоритарна система с един кандидат. Тя е най-проста, защото даже и няма да се гласува и за двама, но това е друг вид политическа система. Тя е още по-проста. Ако отидем към най-простите политически системи там един орган от една дузина членове избира един председател или генерален секретар. Тя е най-простата система. Това ли е логиката, която влагате Вие? Аз затова възразявам срещу това, което предлагате. Считам, че ни води в антидемократична посока. Крайно време е да осъзнаете отговорността си като водеща политическа сила в момента в България и да не дестабилизирате повече държавата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за дупликата на господин Жаблянов.
Ние просто слушаме хората, господин Жаблянов, и не можем сами да налагаме нашите решения, така както е било 45 години назад във времето.
Господин Волен Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Благодаря, господин Председател.
Преди всичко поздравления, че правите това заседание открито и пред медиите, защото интересът към темата е голям.
Аз не съм член на Комисията. Изказвам се по-скоро като … Тук имаше един представител на либертарианското общество. Аз по-скоро, като представител на консервативното и хетеросексуалното общество се изказвам.
Моите колеги от „Обединени патриоти“ вече казаха позицията как ще гласуват – отрицателно. Искам да започна само с уточнението, че за мен мажоритарната система е о`кей, както се казва сега в модерно време. Аз съм достатъчно разпознаваем, дори нощно време. Няма проблем да бъда избран в мажоритарен район. Взимам думата освен това и като човека с най-дълъг политически опит от тук присъстващите, тъй като съм в оперативната, жива политика от края на 1988 г., от когато бях член на Независимото дружество за правата на човека. Това беше една от неформалните или нелегални организации тогава, които се бореха за това в България да има плурализъм, да има не една тоталитарна система и една партия, в която тогава изборите ставаха точно по този мажоритарен вот, който сега го обсъждаме. А да има различен вид партии, различни идеи и хората да могат да защитават идеите, които харесват. Това след 1990 г. се случи и ние сега живеем в такова време. Всеки гласува за партия, идеология, която му харесва – лява или дясна, патриотична, националистическа или обратното на това, както му харесва.
Няма никакъв проблем този, който иска да се изяви политически да защитава някакви идеи, да захвърли цигулката, китарата или уреда, с който свири и да направи партия, да прилага идеите, за които се бори, а барабаните може да ги остави.
Искам да обърна внимание на опасностите, които Ви застрашават Вас, като партии, членове на европейски алианси. ДПС е член на Либералния алианс, ГЕРБ е член на ЕНП, съответно БСП на ПЕС – социалистическия алианс. Представете си в един бъдещ парламент с 240 мажоритарни района изброят изведнъж 240 или 200 поне народни представители, които идват тук в тази сграда и казват: „Ние излизаме от Европейския съюз и от НАТО“. И го гласуват. Замисляли ли сте се за тази опасност? Съгласували ли сте я с Вашите партньори в АЛДЕ, ЕНП и ПЕС, защото в случая само АЛДЕ и ЕНП, тъй като БСП е против този закон. Това е реална възможност, тъй като имаме вече избор на хора, които не знаеш с какви идеи влизат в парламента. Те отиват, явяват се, могат да си платят разноските, да кажем, това ще бъде необходимост – по едни избори има разноски, за които тук Вие предлагате и субсидиите да бъдат намалени в тази връзка, и влизат в парламента – не знаем с какви идеи. Представете си 200 или 180 или 161, които влизат с идеята вътрешно, че не искат да са в Евросъюза.
Достатъчно такива граждани има в България. Трябва да Ви кажа, че общувам с тях, те ми връщат и даже настояват да се проведе допитване дали да бъдем членове в Евросъюза, за който вече доста държави в Европа намират кусури, недостатъци. Към тази опасност обръщам Вашия поглед, защото сте защитници на евроатлантическите ценности. Утре те могат да бъдат подложени на ревизия – това е реално. Какво става тогава и с ориентацията на ГЕРБ, която е дясно центристка партия? Влизат тук хора, които казват, че са примерно, анархисти или привърженици на режима в Северна Корея. Това е реална възможност, защото при мажоритарен вот ти вече не можеш да предвидиш каква идеология ще бъде доминираща в парламента. Сега има коалиция, ГЕРБ, „Обединени патриоти“. Всичко знаят какво изповядват тези партии, чели са техните документи, слушали са техните активисти и лидери. От друга страна имаш Социалистическата партия със също ясно заявена идеология, имаш ДПС с ясно изявена идеология.
Между другото, много би било интересно да чуем мнението на петата политическа сила „Воля“ по темата, която обсъждаме, ако реши нейният представител нека да каже какво е мнението.
Когато гласуваме сега, в момента, по сегашните правила, ние имаме предвидимост. В това, което предлагате, тя е изчезва или поне се намалява до много голям минимум. Аз си спомням и не само си спомням, бях участник в едни избори, които бяха по реална мажоритарна система – изборите за Велико Народно събрание 1990 г. се проведоха до 400 народни представители, 200 бяха избрани мажоритарно. Разбира се, те бяха извадени като партийни кандидати. Тогава много наблюдатели – и чуждестранни, и вътрешни, очакваха СДС да спечели, но се оказа, че БСП печели. За разлика от другите Източноевропейски държави, не спечели опозицията на соцпартията, спечели соцпартията. Може би именно, защото имаше мажоритарна система. Така че ние сме я виждали.
През 2009 г. също имаше мажоритарен елемент. Имаше 30 избрани по мажоритарен принцип кандидати, които бяха главно представители на ГЕРБ и съвсем малко на ДПС. Другите партии не можаха да вкарат такъв депутат.
Във Франция, която е държавата с приблизително най-близкия по форма и съдържание Избирателен закон, не същия обаче, виждаме, че партия с представителство 24%-25%-26% дори, по пропорционална система, не влизат или имат един-двама представители благодарение именно на мажоритарния вот. А това означава, че наистина това, което колегите казаха, че е опасност, не представяне на голям брой български граждани, ще бъде реалност и у нас. Партии, които иначе биха имали 15-20 човека парламентарна група, ако вкарат един-двама биха се радвали при тази система. Тоест отиваме към заличаване на плурализма, за който, както се казва са се борили навремето. Хубав или лош, в днешно време го има. Връщаме се може би към системата, която наричаме тоталитарна, комунистическа, посочваме нейните кусури непрекъснато, дори стават яростни спорове в залата. Тя беше точно такава – с ясно определен мажоритарни кандидати и без възможност за избор – и идеен имам предвид, а не личностен, защото изборът на личности, пак ще повторя и обобщя, не представя идеология.
В крайна сметка по Конституция политически партии чрез тях се представя народа, суверена, представя себе си през партиите. Така пише в Конституцията. И още нещо пише в Конституцията, което тук в мотивите го намирам за не добре представено. Тук казвате, че предимството на мажоритарната система е, че кандидатите тогава са по-тясно свързани с регионалните нужди. Нека да бъдем неясно, че не избираме кметове или общински съветници. При парламентарни избори избираме народен представител, който по Конституция представлява целия народ. За регионалните нужди си има местни избори, има си местна власт.
Предлагам като завършек, нещо конструктивно да кажа, не само критика. Ако искате да направим така – да възложим една експертиза. Тук имаше в тази зала един импровизиран форум, една кръгла маса, спомняте си, имаше мнения на много авторитетни преподаватели и специалисти по конституционно право, политология и така нататък. Нека да се възложи на една група такива авторитети, да направят една експертиза, една оценка на това, наистина оценка на въздействие на такава система, да стъпим върху нея и тогава пак да разсъждаваме. Това изисква време.
Съветът ми към Вас е да не бързаме с вкарване в залата на този Проектозакон, да се изчака тази експертиза, да се направи една още по-задълбочена и широка дискусия, да включим обществени групи, които досега не се е чувал гласа им, и тогава да отидем към едно решение в комисии и в зала. С две думи бихте могли като вносители да оттеглите в момента това, което сте внесли и да дадем възможност за едно пълноценно и по-умно, и по-мъдро, разумно решение.
Ще завърша с една реплика към колегата от ДПС за това – „да опитаме и това“. В крайна сметка това не е манджа от стола, нямаме право да експериментираме с нещо, което е съдбата на България. Да не си играем със съдбата на България, да бъдем по-разумни. Затова предлагам да се отложи, Вие ще намерите формулата, Вие сте юрист и Председател на Комисия, да отложим тази тема, така че да имаме експертната оценка, да имаме обществената дискусия и тогава вече на тази база да решаваме каква система е най-добра за България. Благодаря Ви, за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за изказването, господин Сидеров.
Колеги, имате думата за реплики.
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Сидеров, предложението Ви за оттегляне на Законопроекта е изключително уместно, още повече на фона на аргументите, които са предложени. „Българската социалистическа партия“ също настоява да се оттегли Законопроектът от представителите на ГЕРБ, като не достатъчно обмислен и да дестабилизиращ страната.
Вторият въпрос, който поставихте, също е важен – за необходимостта от експертно отношение по въпроса и за мобилизация на националния интелектуален ресурс в сферата на политическите и правните науки. Тук искам да отбележа нещо – смятам, че след провеждането на референдума ние сме свидетели на една оживена експертна дискусия под различна форма – изразени индивидуални мнения, изразени мнения на членове на институции, на органи. Българската асоциация по политически науки излезе с официална позиция по този въпрос. Тя беше разпространена до политическите партии, до парламента, така че експертно мнение, становище и оценка към момента не само не липсват, те са еднозначни и категорични против въвеждането на такъв тип хазартна избирателна система.
Присъдата този Законопроект от професионална общност я получи преди няколко месеца. Ако господата от ГЕРБ настояват могат отново да предизвикат професионалната общност да им произнесе втора присъда, но понеже там има много юристи, много добре знаят, че една присъда е достатъчна. Професионалната дискусия се състоя. Ако считате, че това, което предлагате е някаква форма, в която да се забави този процес, не смятам, че е полезно, защото мнението по Законопроекта е най-добре да бъде ясно, искрено, както говори господин Лазаров, и категорично.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Жаблянов.
Лично обяснение на господин Лазаров.
Ако може тогава аз, не толкова като реплика, а чисто организационно да отговаря на поканата на господин Сидеров.
Господин Сидеров, нямаме мандат да оттегляме Законопроекта, поддържаме го. Искаме Народното събрание да се произнесе по този Законопроект, защото се очаква от хората, от избирателите и ние дължим този отговор от много време.
Искам да Ви уверя в следното: ние имаме ясна хронограма, ако се приеме, и на първо четене, респективно на второ четене този Законопроект, имаме конкретна яснота по всички действия, които следва да се извършат, в рамките на около 18 месеца, включително експертните оценки, включително тестването на моделите, включително съгласуването с Венецианската комисия, което подчертаваме, имаме наскоро, от миналата седмица, указания и становище на Венецианската комисия, затова да се съгласуват навреме съществените промени в изборното законодателство. Безспорно е, че това ще бъде една изключително съществена промяна в изборното законодателство, тоест би трябвало да осигурим, да обезпечим минимум една година от неговото приемане до момента на неговото прилагане. При всички положения хоризонтът на приложението и на първото гласуване по този начин, не би могъл да бъде по-рано от 18 месеца, ако искаме да спазим всички изисквания. Извинявам се, ако съм бил пространен.
Други реплики има ли? Няма други реплики.
Господин Сидеров, ако желаете дуплика, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма дуплика.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател.
Има внесен Законопроект, има още един внесен Законопроект, има обещания за внасяне на Законопроект от колегите от БСП. Това днес го чуваме, включително и „Воля“.
Личното ми обяснение тук, професионално в един разумен тон обсъждаме първо, гласуваме, разбира се да имаме и малко по политически тези, вместо да стигнем по същността.
Понеже бях цитиран за истината или полуистината, категорично възразявам, ако някой не ме е разбрал както трябва.
Категорично искам да възразя покрай изявленията, че видите ли един Законопроект в Четиридесет и четвъртото народно събрание за изборната система е дестабилизиращ. Това внушение го чувам за втори, за трети път в едно изказване в продължение на час и половина.
Да, знаем тезата на колегите от „Българска социалистическа партия“ – критика, критика, критика и нищо положително, и нищо позитивно.
Не мога да приема да се говори, че един Законопроект е дестабилизиращ. Не мога да приема внушенията, че видите ли, че няма да има представителство. Хайде да не припомняме Четиридесет и първото народно събрание 8%, кой вдигна бариерата за коалиции. Същите колеги, радвам се, че са извървели своя катарзис и вече говорят за широко представителство. Аз искам да припомня и да спрем с тези внушения. Изборите откакто съществуват, тук, колегите имат и участват в избори от доста време, господин Сидеров, ми да, има възможност за непартийно издигнати кандидати, инициативни комитети. Аз нямам спомен досега някой да е бил избран от Инициативен комитет и при този избор мажоритарно ще бъдат издигнати партийни кандидатури. Хайде да не продължаваме да правим внушения, че видите ли един Законопроект ще разруши държавата. Типично за БСП. За присъдите – нека да забравим присъдите мисля, че това време мина преди 60 години, когато някой издаваше присъди и ги изпълняваше.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Кирилов, въпросното изказване, което чухме преди малко, по никакъв начин не може да бъде квалифицирано като лично обяснение – нали така?
Исках да Ви помоля, разбира се, ние сме в една свободна дискусия и всеки може да вземе отношение.
Господин Лазаров, би могъл да направи това изказване напълно свободно, без да бъде лично обяснението. По никакъв начин в моето изказване не съм засегнал личността на господин Лазаров, с изключение на това, че споменах името му, но в контекста на дискусията. Така, че, за да бъде продуктивна дискусията нека да се придържаме към процедурата. Онези неща, които ги познаваме от пленарната зала може би не е лошо да ги изоставим, когато става въпрос за една такава по-висока материя. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз отговарям следното. Не мисля да формализираме този дебат. Както виждате стремежът е никой от изказващите се да не бъде ограничаван. Мисля, че целта е всеки да има възможност да вземе становище, без оглед на квалификацията или на процедурата. Не искам да коментирам и характера на Вашите изказвания. Приемаме, че това е Вашата позиция, приемаме и че господин Лазаров е изразил неговата позиция. Да, той има право вероятно да се чувства засегнат от това и да го квалифицира като политическа провокация.
Аз бих се засегнал на ниво политическа провокация, но се стремя да не влизаме в този дебат и ако може дебатът да е максимално неутрален откъм нападки, агресия или внушения.
Колеги, ако няма други изказвания, да дадем думата на гостите, ако желаят.
Заповядайте, колега.
ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА: Уважаеми господин Председател, благодаря.
Уважаеми колеги, заформи се изключително сложен дебат. Аз квалифицирам фактическата обстановка като прозрачна и далеч по проста. Тя се осветлява именно от Конституцията на Република България и законите на страната ни. Според Конституцията България е Република с парламентарно управление – цялата власт произтича от народа.
На 6 ноември 2016 г. суверенът заяви своята воля. След като той изяви по този начин волята си, а именно: да избира тези, които ще го представляват чрез мажоритарен вот на два тура, ние трябва да се съобразим с тази воля на суверена.
Законопроектът, който дебатираме, отчитам като балансиран правно издържан, той ще позволи да се издигнат личности с високи професионални и нравствени качества. По този начин суверенът ще може да ги припознае и да успее да упълномощи тази личност, която той желае.
Аз считам, че всички опити да се изкриви волята на суверена през призмата на нежеланието ни да закрепим законодателно мажоритарната изборна система, се явяват като абдикация от основната ни функция като народни представители, а именно да защитаваме законните права и интереси на суверена.
Не е вярно, че по този начин ще се осъществява някакъв контрол от народния представител върху гласоподавателите. Напротив, това ще позволи да се осъществява контрол от гласоподавателите към народните представители, защото те ясно ще знаят кого са упълномощили и ще дирят сметка на този народен представител.
Несъстоятелни са твърденията, че с този Законопроект се опитва някой да яхне вълната. Напротив, чрез този Законопроект се следва именно правилният път, който ни е посочен от суверена.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Събева.
Има ли реплики към нейното изказване? Няма.
Има ли други изказвания, колеги?
Заповядайте, на микрофон обаче, госпожа Ева Марчева, от гражданско общество, тя ще каже.
ЕВА МАРЧЕВА: Добър ден, на всички. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости. Казвам се Ива Марчева, представлявам „Движение експерти на гражданското общество“.
В тази дискусия няма да се впусна в много дълги предложения, но като експерт искам да обърна внимание, че всички, които следва да бъдат избрани като народни представители, трябва да притежават определени качества, определен лиценз, определени задължителни изисквания, на които трябва да отговарят. В тази връзка искам да предложа, когато бъдат представени кандидатите към тях, да бъде добавено изискването за съдимост по начина, по който отговарят висшите държавни и административни длъжности.
Мисля, че на всички присъстващи тук това е известно какво точно включва. Също така във връзка с изготвянето на този Проектозакон, „Движение експерти на гражданското общество“ може да предложи експерти, които да съдействат във всички области, във връзка с изготвянето му.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, на госпожа Марчева.
Без да коментирам по същество изказването само ще спомена, че в последното становище, това от миналата седмица на Венецианската комисия и в известна степен укор към завишените изисквания към съдимостта, които приехме във връзка с членовете на секционните избирателни комисии и на другите избирателни комисии, като общо взето се подчертава необходимостта да бъдем предпазливи при въвеждането на такива изисквания, с оглед да не ограничаваме възможността за избор в двете му проявления. Не го казвам като реакция на Вашето изказване, а като факт и становище.
Проф. Димитров.
ДИМИТРОВ: Аз не съм професор, нека с това да започнем. Тук съм по покана на партия „Атака“ и „Патриотичния фронт“. Нека да кажа една важна подробност която е чисто техническа. Току-що минаха изборите във Великобритания, както и изборите във Франция.
Нито на едното, нито на другото място някой може да гласува, ако не е част от избирателния списък на една единствена секция. Това се нарича регистър на избирателите, все едно как се произвежда. Да се обсъжда мажоритарен вариант, без да е ясно кой какви права на активно избирателно право има е просто престъпление.
Обичаен замисъл е да се манипулира резултатът. Като се добавят едни 500, 1000 или каквито и да са гласове. По различни експертни оценки около 80 хил. души България по различни причини, включително и заради някакви възмездни услуги променят своя адрес от настоящ, постоянен, обратен и така напред-назад. Това представлява очевидна злоупотреба, на която много пъти сме обръщали внимание, на която с някой никой не иска да се занимава по една проста причина, че конкретни ползи не носи. Или, ако не е съвсем ясно на кого носи, и на кого не. И тук съм вече в качеството си единствено на експерт. Бих силно посъветвал Главата наречена „Активно избирателно право“ в този кодекс да бъде пренаписана ясно, еднозначно, което дава да избирателя право да избере своя изборен адрес, но то трябва да бъде категорично, да се работи със затворени избирателни списъци, между другото Венецианската комисия, тя сменя състава си и експертите си. Тя е записала еднозначно, абсолютно еднозначно в Кодекса на добри практики, че дописване в изборния трябва да бъде допускано по изключение, а там, където е мажоритарно гласуването, да бъде забранено.
Вие представяте ли 150 000 души се записват в чужбина в изборния ден, други 17-18 000 по различни причини, които са свързани с регулацията на активното избирателно право, нали се досещате как се произвежда един изборен резултат? Горе-долу мога да изчисля, че един мандат, такъв скроен, ще струва 50 хил. евро. Знаете ли колко човека могат да си го позволят? Извинявам се, това е лично мнение, не ангажирам никого, но внимателно прочетете указанията за френските и английски избори, където не е възможно, ако не сте записан в този списък, каквото и да направите. Докато България е една нерегулирана територия, с всичко може да се злоупотреби.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съгласен съм с господин Димитров по отношение на интерпретацията на изискванията на Венецианската комисия във връзка с вписването в изборния ден, като само ще добавя нюанса, че Венецианската комисия казва, че това става от секционните избирателни комисии без съдебен контрол. Забележете, тук Венецианската комисия дори допуска необходимостта от съдебен контрол, когато вписването, добавянето е в самия изборен ден.
Госпожа Мусурлиева, заместник-председател на Централната избирателна комисия.
МАРИЯ МУСУРЛИЕВА: Уважаеми народни представители, ние имаме запитване от председателя на Комисия по бюджет и финанси към Четиридесет и четвъртото народно събрание относно този Законопроект и затова Централна избирателна комисия много сериозно е изработила становище, което днес гласувахме, цялата Централна избирателна комисия и ще поднесем на Вашето внимание.
С няколко думи бих искала да обърна внимание, с цялото си уважение към всички народни представители от всички парламентарни групи и, разбира се, с ясното съзнание на всички колеги от Централната избирателна комисия, че в никакъв случай не би следвало ЦИК като правоприлагащ орган да се произнася по вида на изборната система, а само, и това е ясно, че е обществено политически въпрос, изцяло в компетентността на законодателя.
Още едно изречение преди да дам опорните точки на нашето становище, което пак казвам, утре ще внесем официално, сега подлежи на разписване, днес.
Вторият Законопроект не ни е известен, както и никакви други законопроекти освен този, който е с № 754-01-2 от 10 май 2017 г., внесен от Цветан Цветанов и група народни представители.
По повод това становище във всяка от точките сме дали аргументирано и това, че не са взети становищата на много важни институции – Финансов надзор, БНБ, Външни работи и други органи, имащи отношение към този Законопроект.
Първата точка от нашето становище е относно възнагражденията на районни секционни избирателни комисии, на специалистите към тях. Трябва да е ясно, че с предложения ЗИД ще бъдат създадени 240 районни избирателни комисии от по 13 човека и съответно числото ще бъде изключително завишено, а именно към 3120 човека на РИК. Само до момента да отбележа, че са 439 члена РИК.
Само маркирам. Съответно тук следват и финансови тежести.
2. Относно осигуряване публичността на дейността на районните избирателни комисии.
3. Има съществени забележки относно отпечатване на бюлетините за изборите в страната. При въвеждане на предложената изборна система ще следва да бъдат отпечатани 240 различни по съдържание бюлетини, което оскъпява отпечатването на хартиените бюлетини. Дали сме ви строги параметри какво е коствало досега и горе-долу колко ще бъде завишено, като изрично сме дали становище, че следва да бъде потърсено и становището на „Печатница на БНБ“.
4. Относно разходите за изработка, доставка и съхранение на изборни книжа и материали, всичко това води до финансови затруднения и тежести.
5. Относно разходи за обезпечаване на дейността на Министерския съвет, областните и общински администрации.
6. Относно отпечатване и снабдяване с бюлетини, изборни книжа на секциите извън страната. Параграф 27 от предложения ЗИД на ИК води до необходимостта за всяка избирателна секция извън страната да бъдат отпечатани, транспортирани и предоставени неясен брой бюлетини за гласуване в 240 изборни района с оглед неяснотата за броя на избирателите и постоянния им адрес както за първи, така и за втори тур.
7. Относно активна регистрация на избирателите извън страната с § 47 от предложения ЗИД на ИК се предвижда Преходна и заключителна разпоредба, според която в едномесечен срок преди произвеждане на първите избори за народни представители след влизане в сила на Закон за българските граждани, живеещи извън страната, подават заявление за активна регистрация за гласуване извън страната чрез интернет страницата на ЦИК. От така предложената Разпоредба не става ясно дали идеята на вносителите на Законопроекта е активната регистрация да бъде абсолютна предпоставка за упражняване правото на глас извън страната. Ако замисълът е такъв, то това следва се укаже изрично и да се отмени възможността за подаване на заявления за гласуване извън страната чрез интернет страницата на ЦИК и чрез дипломатическите и консулските представителства в срок до 25 дни преди изборния ден както и възможността за дописване в списъци за гласуване в деня на изборите. Тогава би имало яснота относно корпуса на гласуващите извън страната.
Аз се извинявам, че чета, но понеже не мога да изляза извън становището на ЦИК, затова ще ми разрешите да продължа да се придържам към становището…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако го имате писмено, представете го. Няма смисъл да представяте становището, което ще представите на друга комисия, каквато е Комисията по бюджет и финанси. Да, колегите от Бюджет и финанси са Ви поискали справка и те ще разсъждават по справка за разходите, което е прекрасно, защото това означава, че в този случай, за разлика от предходните случаи, ще имаме една много точна и конкретна представа за разноските, но, ако представяте становище на ЦИК, моля представете го.
МАРИЯ МУСУРЛИЕВА: Ще го представя, само да довърша главите, които сме засегнали. Трябва да е ясно, че във всяка секция извън страната ще следва да бъдат предоставени неясен брой бюлетини за всички 240 изборни района в страната с оглед липсата на яснота.
8. Относно разходи за организационно-техническа подготовка на изборите извън страната и за изпълнение на други задължения от ръководителите на дипломатически и консулски представителства.
9. Относно машинното гласуване, много съществени промени има.
10. Относно компютърната обработка на резултатите на изборите.
11. Относно медийните пакети.
12. Относно финансиране на предизборната кампания.
13. Относно произвеждане на частичен избор за народен представител. Изключително важни неща сме засегнали, които според нас трябва да бъдат много сериозно съобразени и обсъдени. Тя е подробно изразена, тази точка.
Единственото, което ще си позволя в лично качество е едно единствено изречение, че толкова граждани в света са без родина, че следва ние българските граждани да сме щастливи, че имаме майка Република България и не трябва да я тупаме като брашнян чувал. Извинявайте за личното изречение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Надявам се да представите становището. Благодаря на ЦИК, че е успяла няколко часа преди настоящото заседание да изрази становището и дори да го гласува в заседание. Надявам се да продължи ЦИК да участва в този процес.
Господин Хамид обаче има въпрос към ЦИК.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, колеги, ако позволите един въпрос към представителя на ЦИК, заместник председателя на Централната избирателна комисия? Казахте, че въобще не знаете за втория Законопроект.
Законопроектът, внесен от народните представители от ДПС е внесен миналата седмица в четвъртък и съвсем коректно е качен на сайта на парламента. Ежедневните спортни, дори такива, които се занимават с лов и риболов ни звънят по този Законопроект. Редно ли е Централната избирателна комисия въобще да не се интересува какви законопроекти се внасят по отношение на тяхната работа?
МАРИЯ МУСУРЛИЕВА: Уважаеми господин Хамид, с цялото си уважение към Вас, не казах, че не знаем, може би съм се изказала неправилно, че не знаем за него. Ние знаем от страницата на Народното събрание, не е постъпвал при нас с желание за становище или нещо подобно. Извинете, ако с нещо съм Ви засегнала. Знаем за Законопроекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля да бъдем коректни и Законопроекта, по който дадохте становище, аз не съм Ви го изпращал за становище.
МАРИЯ МУСУРЛИЕВА: Аз го казах няколко пъти, че е от шефа на Финансовата комисия госпожа Менда Стоянова.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нито съм изпращал този Законопроект, нито Законопроекта на ДПС. Пак казвам: благодаря, че сте имали възможност да обсъдите този Законопроект. Действително господин Хамид имаше основание с това, че парламентарната дейност е публична и че се вижда.
Пак подчертавам, очевидно Менда Стоянова – председател на Комисията по финанси и бюджет, с оглед нейното становище относно разходите, което е тема на Комисията за бюджет и финанси, е единственият, който е попитал ЦИК по този въпрос. А ние Ви поканихме в днешния ден, тоест като знаехме дневния ред и насрочването на Комисията, ние Ви поканихме. Благодаря, че присъствате.
МАРИЯ МУСУРЛИЕВА: Специално Ви благодарим сърдечно. Всеки път Ви благодарим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания има ли?
Колеги, закривам дебата.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 754-01-2, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 10 май 2017 г.
За – 12, против – 10, въздържали се – няма.
Приема се на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 754-01-2, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители.

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, № 754-01-19, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 8 юни 2017 г.
Позволете ми да дам думата на вносителите за представяне – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, внасяме Законопроект за изменение на Изборния кодекс по теми, които вече няколко пъти сме внасяли в предходни народни събрания. Касае е се за упражняване правото на глас и свободното изразяване и гарантиране от Конституцията права.
Факт е последният доклад на Венецианската комисия, уважаеми колеги. Само преди месец Венецианската комисия беше тук, в тази зала, изразихме нашите притеснения от някои норми в Изборния кодекс. Венецианската комисия за четвърти пореден път, но този път малко по-остро, оказва на българските законодатели да решат проблема с агитацията на език, различен от българския. Този проблем продължава да не бъде решен въпреки препоръките на Венецианската комисия, въпреки препоръките на ограничената мисия на ОСС, и няколкократно, въпреки неколкото доклада на Съвета на Европа по този въпрос. Колеги, нека да решим окончателно този въпрос. Предложили сме текст, който позволява агитацията на език, различен от българския с гарантиран превод на български език. Така че не виждам драма в това.
Настоящият текст стига до такива куриози, за които всички здравомислещи хора биха се усмихнали, но не е за смях въобще. Тук е народният представител Йордан Цонев, за който аз Ви гарантирам, че не знае турски език, но същият има акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, че е агитирал на турски език – това е защото е казал: „Мараба, братя и сестри!“, ето за това нещо народният представител има наказателно постановление, всъщност израз, който съм чул и премиерът често да използва и това въобще не е укоримо, даже бих го поощрил в тези действия. Този текст води до такива недоразумения, че просто няма смисъл да се спирам повече на него.
Това е утвърден международен стандарт, колеги. Това са европейски демократични стандарти. Пише го в основополагащите документи и на Европейския съюз, ако искате в мотивите съм цитирал точни параграфи, точни текстове, така че може да ги проверите. За щастие наказателното постановление на господин Цонев беше отменено от българския съд, така че той няма да плати тази глоба, слава Богу.
Колеги, предложили сме, отпадане на ограничението, така нареченият „лимит на секции“ извън страната. Допуснахме в предишното Народно събрание една категоризация на българските граждани, което е недопустимо по нашата Конституция и по тези международни стандарти. Предлагаме да се възстанови предишният режим на откриване на секции извън страната.
Предложили сме да отпадне квадратчето „не подкрепяме никого“ – смятаме също за излишно, защото то е равнозначно на пускане на бяла бюлетина. Няма смисъл от още едно квадратче в бюлетината – това води до объркване, смятаме го за излишно.
Предлагаме отпадане на задължителното гласуване. Смятаме, че този текст е противоконституционен и недемократичен. Изложили сме достатъчно аргументи.
Новото, което предлагаме е да намерим решение с грешката феномена „15/15“, както е известен. Без въобще да пипаме преференцията предлагаме жребият за поредните номера на партиите, коалициите и инициативните комитети да бъде проведен веднага след регистрацията на партиите и преди регистрацията на кандидатските листи. Тоест да намерим в хронограмата на Централната избирателна комисия точното място. Този жребий да бъде преди регистрацията на листите, като се предоставя възможност партиите да не регистрират кандидат за народен представител срещу немера, който съвпада с номера на жребия. Така всяка партия ще има право да оставя празно мястото, а която партия иска да си го използва – ще го използва. По този начин бихме избегнали грешката, която вече е печален факт в поредния парламент.
Надявам се всички колеги да подкрепите нашия Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, ние няма да подкрепим този Законопроект. Мисля, че мотивите ни са повече от ясни. На практика с този Законопроект се прави пълна ревизия на приетите изменения преди една година в Изборния кодекс. Проведената тогава реформа, голяма част от нормите, които се предлага да бъдат изменени и допълнени са тези, които бяха приети от миналия състав на Народното събрание, основно вносител, на които са партиите, които съставляват в това Народно събрание – Коалицията „Обединени патриоти“.
Няма да се спирам или да гледам по същество всяко от тези основни положения, които колегата Хамид представи. Нееднократно, преди една година сме изразявали становището си по всяко едно от тези предложения. Нещо повече, за мен, след проведеното току-що гласуване, част от тези норми са абсолютно излишни и безсмислени, защото какво квадратче „не подкрепям никого“ при едномандатни избирателни райони и мажоритарни избирателна система са абсолютно мнозинство в два тура, то този предмет и тази част от Законопроекта става абсолютно безсмислено?! Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики към изказването на господин Митев? Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Съвсем кратка реплика към господин Митев, без да желая да се заяждам, но ми направи впечатление думата „реформи“, че в миналия парламент били извършени реформи в изборното законодателство. Тези реформи са чисто суспендиране на граждански права, дадени от Конституцията на определен брой и на определена категория избиратели. Ако може да се коригираме. Няма как да представлява реформа ограничаването на правото на български граждани да гласуват.
Ще кажа още нещо, тъй като господин Хамид в представянето ме цитира с едно наказателно постановление, аз си направих експеримент – изречението, което казах на турски, като поздрав към нашите симпатизанти и избиратели, на тези избори го казах на няколко места на английски, и си направих труда да накарам мои колеги да сезират съответния орган, познайте дали получих наказателно постановление?! Искам само още веднъж да Ви онагледя за кои норми става въпрос и те към какво са насочени. Те изобщо не са насочени към чужд език. Те са насочени конкретно към това да не отправи никой един поздрав дори на майчин език в България, за другите етноси става въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Цонев.
Други реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Господин Митев, ако желае дуплика?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Цонев, правилна Ви е корекцията, ще използвам българската дума „промени“ в изборното законодателство, които между другото аз нямам спомен някой да ги е суспендирал. В случая Конституционният съд нямам спомен да се е произнасял. Единственото произнасяне беше по отношение на неблагоприятните отрицателни последици, които Изборният кодекс предвиждаше при неизпълнение на гражданския дълг на един гражданин да упражни правото си на глас. Ние нямаме друго произнасяне по нито една от разпоредбите, които Вие искате да промените и, които бяха обект на промяна в предходния състав на Народното събрание преди една година.
Що се отнася до това защо е проявен такъв двоен стандарт, за мен би следвало в този случай административно наказващият орган също да издаде акт за установяване на административно нарушение и, ако прецени след това и наказателно постановление, ако не го причисли това, като маловажен случай, в случая, в който сте използвали английски език в изборна агитация. Аз разлика между езиците не правя. Нееднократно ние сме защитавали тезата, че след като официалният език в Република България е българският, следва предизборната агитация да се извършва на този език. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Димитров – Ревизоро.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Хващам се за думите на господин Йордан Цонев, това че той учи чужди езици на публични места, мен лично не ме притеснява. Проблемът е докато ги учи да не каже нещо било подведено, било неясно, което да доведе до други последствия и да формира определено мнение в хората, които го слушат, което няма да е благоприятно за широкия обществен интерес. Според мен, тези, които са сезирани за английски език са помислили, че той просто учи чужди езици на публични места. Може би за в бъдеще няма да го прави.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики към изказването на господин Димитров?
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Предложението ни гласи: „официален превод на български“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други реплики? Няма други реплики.
Дуплика, господин Димитров – Ревизоро? Няма.
Други изказвания, колеги. Няма.
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Струва ми се, че предложенията на нашите колеги от Движението за права и свободи не са изненадващи за повечето от народните представители. Те са обсъждани под една или друга форма на няколко пъти при измененията в Изборния кодекс досега.
Искам в началото да отбележа едно обстоятелство, а именно последните изменения, които бяха внесени в разрез с всички препоръки на Венецианската комисия, три седмици преди провеждането на президентските избори. Тогава Българската социалистическа партия възрази остро, запознахме и Венецианската комисия с нашата позиция и считаме, че начинът по който се правят измененията в Изборния кодекс или досегашната практика, която беше демонстрирана, трябва да бъде изоставена.
Що се отнася до конкретния Законопроект на Движението за права и свободи – има текстове, които представляват интерес и е добре да бъдат обсъдени и да се потърси решение занапред в Изборния кодекс, специално до елемента на случайността в изборите, така нареченият „преференциален вот“ и гласуването с номера, които съвпадат с номерата на листата. Смятам, че всеки от участниците в политическия живот, и партии, и кандидати за народни представители, кандидати за местната власт са се сблъсквали с това явление и не смятам, че е в подкрепа на авторитета на национални и държавни институции по този начин да се избират представители на обществото, на суверена в националните органи. Тоест, смятам че ние трябва да намерим решение на този въпрос, не знам дали по начина, по който го предлагат колегите от Движението, но въпросът е реален – няма връзка нито с демокрацията, нито с избора.
Въпросът, на който също искам да се спра, това е въпросът за гласуването в чужбина, смятам, и откриването на секции специално в чужбина. Многократно дискутирахме този въпрос. Мисля, че опитът на последните парламентарни избори беше остър, противоречив, доведе до някои сериозни опасности по повод на партийната система и включително независимостта на избора на българските граждани. За нас този въпрос продължава да бъде открит и тук, може би, има съвсем пряко отношение към въпроса, който беше повдигнат от експерта доц. Димитров, който уточни, че основният проблем са избирателните списъци, по които се осъществява изборът в чужбина.
Струва ми се, че докато българската държава с нейните институции не гарантира автентичността на вота в чужбина, откриването на секциите, бих казал, на юнашко доверие, на базата на подадени заявления и аргументи от предишни избори е дискусионно, опасно, включително и за вносителите.
Още един, два случая, които ми се струват актуални. Въпросът за кампанията и превода на чужд език, освен българския. Очевидно е това, че не могат да бъдат третирани по един и същи начин избирателните системи и обществата и практиките в различните европейски държави. Да, подписани са международни конвенции в тази посока, България се движи към все по-пълно удовлетворяване на тези препоръки, но, струва ми се, че трябва да се отчитат националните и междудържавни особености, когато се приемат едни или други текстове и, ако искаме да се приближим до стандартите на външни на България институции, би следвало да имаме консенсус вътрешен по самите текстове по съдържанието на прилагането на тези международни норми. Дотолкова, доколкото в момента такъв консенсус няма, и дотолкова, доколкото българските избори, особено последните парламентарни избори показаха какви прецеденти могат да възникнат, ми се струва, че решаването и произнасянето по този текст и по това предложение в момента е ненавременно. Поради тази причина изразявам позицията и на Българската социалистическа партия, че няма да подкрепим внесения Законопроект.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики към изказването на господин Жаблянов?
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Жаблянов, искам само да Ви насоча вниманието, че Изборният кодекс позволява при избор на представители на Република България в Европейския парламент, като кандидати в България да бъдат регистрирани граждани на държави – членки на Европейския съюз, такива, които са се установили в Република България, те по нито един закон нямат задължение да знаят български език. Дайте тази възможност тези хора с осигурения превод на официалния български език да участват активно, било като участници, било като кандидати, било като гости, било на ПЕС, Либералния алианс не можем да се похвалим да имаме президент българин, така че дайте възможност на нашите гости да кажат няколко думи, да приветстват нашите избиратели. Не мисля, че има някакъв особено тежък проблем в това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Втора реплика – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Една кратка реплика.
Господин Жаблянов, Вие казахте Вашето становище относно агитацията на български език и комуникацията, и превода. Може би пропуснахте, че комуникацията не е агитация, агитацията означава разпечатване на предизборни материали, клипове, плакати, бюлетини, евентуално, с оглед обучение. Така че комуникацията не е агитация, а говорейки за агитация е, много, много, много по-широко поле, когато става въпрос за агитация. Мисля, че това пропуснахте да кажете във Вашата реплика.
Второ, говорим, когато чужди граждани се кандидатират за членове на Европейския парламент си е техен проблем как ще комуникират. Когато български граждани се кандидатират за избори, няма да ги изброявам, то те са български граждани по Конституция, официалният език е български, а средното образование е задължително. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Стоилов, усещам, че имате желание да се включите. В режим на реплика ли да бъде? Тогава после ще Ви дам отделен коментар. (Реплика от Стоил Стоилов – сдружение „Движение Експерти на гражданското общество“.)
Господин Цонев – трета реплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Много кратка реплика, господин Председател.
Господин Жаблянов, споделям Вашите опасения относно откриване на секции и така нататък, но искам да Ви кажа много сериозно и много отговорно. Всяко ограничаване на правата за гласуване не води до добри резултати. Няма да доведе до добри резултати за в бъдеще! Ако си мислите, и не само Вие, а и доста по високи позиции в държавата, чухме в последните два-три месеца, че с ограничаване на гражданското право на български граждани да се гласува, че ще бъде защитен националният интерес, сте на много погрешна писта, ама точно обратното ще се случи. Заявявам го най отговорно и ще го кажа и в пленарна зала, за да се запише в протокола там, и знам какво говоря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Цонев.
Дуплика, ако желае господин Жаблянов?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз ще се отнеса с добронамереност и разбиране към две от репликите, и към последната ще изразя дълбоко несъгласие.
Ще започна с нея. Броят на избирателните секции на територията на Република България и в чужбина няма отношение към ограничаването на правата на гражданите, както е показала и практиката. Това съм го изразявал и от парламентарната трибуна, когато се дискутираше броят на секциите в чужбина, защото ограничаването на правата е нещо съвършено различно. Ако имате предвид, че косвено по този начин се ограничават права на гражданите, това е друг въпрос. Не смятам, че повтарянето на тезите на официални представители на съседна на България държава, могат да бъдат аргумент в Правната комисия на българското Народно събрание. Ако това е подтекстът на репликата, категорично не я приемам и отхвърлям.


Въпросът за кампанията на друг език освен български и за кандидатите от други държави в европейски избори. Очевидно е, че Европейският съюз се развива и върви към някакво унифициране на политическите правила, има политически семейства, на които тук няколко пъти се позовахме и в Европейския парламент, и в други органи, но ще се съгласите, че все още в Европейския съюз доминират националните държави, доминира националното законодателство, съображенията на всички тези държави от гледна точка, включително и от вътрешнополитическия им процес, и нека като народни представители, включително и в предлаганите законопроекти да не отиваме в онова битие на Европейския съюз, в което той, сигурно, ще се превърне след 30 – 40 години в едно федерално или конфедерално пространство с общи правила, но ние все още не сме там. Нека се придържаме към това, което в момента държавите от Европейския съюз правят.
За националните езици, аз смятам, че няма граници за езиците вече по света. Съвременните технологии и комуникации дават огромни възможности и нека да не превръщаме този въпрос в тежък проблем на българското изборно законодателство. Апелът ми е към колегите от Движението за права и свободи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За коментар – господин Стоилов, след това господин Хамид за изказване.
СТОИЛ СТОИЛОВ: По отношение на думите на господин Хамид бих искал да направя следния коментар. България по документите, които е подписала във връзка с така наречените „международни стандарти“, няма задължение за разрешаване на предизборна агитация на чужд език. Такъв международен стандарт няма. Под международни стандарти се разбират само тези ангажименти, тези принципи, които правно обвързват страната на основата на ратифицирани международно-правни инструменти. Такъв няма.
По отношение на практиката, предизборната агитация е публична дейност и тя трябва да подлежи на наблюдение.
Що се отнася до гостите те могат да приветстват на какъвто език си искат, стига да бъде осигурен превод на официалния български език.
По отношение на изказването на предложението за избягване на феномена „15/15“. Мисля, че този феномен се дължи на нежеланието на политическите партии да допуснат избирателите по широко в използване на преференцията, конкретно на Движението за права и свободи.
ХАМИД ХАМИД: Тук за грешка говорим, не за глупости, които говорите.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Това не е грешка, това е умишлено нежелание да се ограмотяват, образно казано, избирателите и този феномен „15/15“ да продължава да съществува.
ХАМИД ХАМИД: То и ДПС ли стана „15/15“?
СТОИЛ СТОИЛОВ: Не, то стана в БСП на първите избори.
ХАМИД ХАМИД: Значи, говорите глупости друг път.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Що се отнася до ограничаването на секциите в чужбина. Да, българските граждани, които живеят в чужбина са две различни категории. Една категория са българските граждани, които живеят в страни извън Европейския съюз, друга категория са българските граждани, които живеят в страни в Европейския съюз. Това се дължи на факта, че българските граждани в Европейския съюз са представени в два законодателни органи – единият е Европейският парламент, за който се гласува на европейски избори, а вторият – Европейският съвет, в който те са представени чрез правителства, излъчени от националните си законодателства. В този смисъл, когато се повдигна въпросът за уседналост трябва да правим разлика между тези две категории български граждани. Понеже уседналост – политическите партии се страхуват да въведат за българските граждани, които живеят в страни извън Европейския съюз, се използва този механичен ограничител на броя на секциите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Думата за изказване има господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз в началото, Ви моля, да не допускате в тази зала повече лица, които говорят за категории български граждани.
Нашата Конституция, слава Богу, не допуска категоризация на българските граждани и не може да се кичи с каквито и да е титли, какъвто и експерт да се води човек, който тръгва да говори за три категории български граждани. Това е срам и позор за Правна комисия! Моля да помолите лицето веднага да напусне залата.
Колкото до международните стандарти, колеги, такава забрана за агитация на език различен от българския има само в Грузия. От всички страни – членки на Съвета на Европа, само в Грузия. Проверил съм го, държава по държава.
Колкото до международните стандарти – Венецианската комисия какво е, колеги? Това е органът, който Съветът на Европа определя да кодифицира стандартите по изборно законодателство и не само изборно законодателство в държавите – членки на Съвета на Европа. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Хамид.
Моля да продължим дебата в един по-спокоен тон.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: От Вас зависи, господин Председател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма да гоня никой от дебата.
ХАМИД ХАМИД: Не са чели Конституцията тези хора.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има ли други изказвания?
Ако няма други изказвания, ще си позволя да изразя моето лично мнение и да обясня как ще гласувам по Законопроекта на колегите от Движението за права и свободи.
По отношение феномена „15/15“ или, който и да е числов дублаж в изборите, аз смятам, че колегите от ДПС предлагат едно оригинално решение, което би следвало да се вземе предвид и да се обсъди, и при възможност, ако не самото то, но аналогичен подход да се приложи, като правна опция в законодателството.
Тук в тяхното предложение ценя това, че го дават, като опция за съобразяване от участниците в политическия процес, тоест, която партия иска да може да пропусне тази позиция, за да няма грешен вот или сгрешен вот – да го направи, която партия иска листата да бъде съответно непрекъсната, да има възможност да направи листата си такава.
Пак казвам, без значение дали това би било едно окончателно решение, но ми се струва, че то се стреми да бъде по близо до достоверната воля на избирателя. Аз също не съм убеден, че при преференциите винаги избирателят точно и съзнателно прави избора си и това повторение не е плод на грешка по аналогия, така да кажа.
Лично аз ще гласувам „въздържал се“ по Законопроекта, като в случай, че има възможност предложението, което коментирах досега да бъде дебатирано на второ четене, като народен представител бих търсил, възможност то да влезе на дебат на второ четене.
Няма да коментирам другите предложения на колегите от ДПС. Ние ги коментирахме миналата година.
По отношение тяхното, бих казал, постоянно – ДПС са последователни в това си предложение, по отношение на агитацията на майчин език, аз мисля, че този въпрос ще продължи да бъде актуален с една по-голяма острота, и непременност да влезем в още по задълбочен дебат по този въпрос.
Експертите ми наложиха ограничение да коментирам някои детайли от Доклада на Венецианската комисия, но без оглед дори да не коментираме този Доклад и критиките там, така или иначе този въпрос ще ескалира и ще се релевира от другите европейски правозащитни организации. В никакъв случай не би следвало да го неглижираме, а би следвало да търсим разумни и адекватни решения по това. Благодаря за вниманието.
Ако искате реплики на това изказване, имате възможност. Няма реплики.
Има ли други изказвания, колеги? Няма.
При това положение закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 754-01-19, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 8 юни 2017 г.
За – 2, против – 11, въздържали се – 8.
Не се приема на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 754-01-19, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 8 юни 2017 г.








Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията.

(Закрито в 16,35 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Данаил Кирилов



Стенограф:

Галина Мартинова