Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 6

На 21 юни 2017 г., се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средствата от ЕС по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структури и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г., № 702-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2017 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 702-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2017 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.


* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам настоящето редовно заседание на Комисията по правни въпроси.
Има предложен дневен ред.
Имате думата по дневния ред, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Днес народните представители от „БСП за България“ внесохме предложения на основание чл. 30, ал. 2 от нашия Правилник, където се казва, че Комисията решава какъв да бъде дневният ред.
Внесохме в дневния ред четири законопроекта, които бяха внесени в Народното събрание преди доста време, но до този момент не са стигнали до обсъждане в Правна комисия.
Един от тези законопроекти е Законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, който е внесен на 1 юни 2017 г.
Виждам, че в предложения от Вас дневен ред съществува Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс на Министерския съвет обаче, който е внесен на 13 юни 2017 г., тоест доста по-късно от нашия Законопроект за Наказателнопроцесуалния кодекс.
Затова считаме, че към предложения дневен ред от две точки за днешното заседание на Комисията следва да се добавят и тези четири законопроекта, които следва да бъдат разгледани на Правна комисия, особено Наказателно-процесуалния кодекс, който в крайна сметка касае една и съща материя – именно Наказателно-процесуалния кодекс.
Затова правим нашето предложение – то е внесено писмено: в дневния ред да се добавят още четири точки, именно Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс от 7 юни 2017 г., на Наказателно-процесуалния кодекс от 1 юни 2017 г., на Наказателния кодекс от 25 май 2017 г. и на Граждански процесуален кодекс, внесен на 10 май 2017 г. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Други изказвания по дневния ред?
Няма други изказвания по дневния ред. При това положение във връзка с предложението на колегите от Парламентарната група на „БСП за България“ искам да изразя следното становище и във връзка с планирането организацията на обсъжданията, които бяха проведени досега.
Ще започна с Гражданския процесуален кодекс – това ще е може би трето или четвърто обяснение във връзка с дебатите в Правната комисия, по повод на няколкото законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, един от които е на народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ.
Както си спомняте, още в първото заседание взехме решение, да продължим обсъждането по материята Граждански процесуален кодекс, след като съберем всички законопроекти и след като направим конференцията, която не успяхме да направим в края на миналия мандат и три пъти я отлагахме. Към настоящия момент, тъй като и четирите проекта, които колегите визират в искането за включване в дневен ред, са обявени, получават се становища. Становищата, които към момента са получени, се виждат на интернет страницата на Народното събрание, така че всички може да проверите това, на което ще се позова и ще се обоснова.
По отношение на ГПК колегите от Върховния касационен съд поддържат тезата за широкото публично обсъждане, тъй като измененията биха били особено съществени и касаят няколко раздела, няколко вида производства. Може да видите и становището на Лозан Панов. Проектите за изменение и допълнение на ГПК са публикувани на вътрешния сайт на съда, не само на нашия сайт – на вниманието на колегите, на които е необходимо време да се запознаят с тях и да представят евентуални бележки. Имаме две становища от Върховния касационен съд и все още продължаваме и очакваме окончателно становище на колегите от Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд. Това го казвам в потвърждение на решението на Правна комисия, да успеем този път да направим дискусията, да се включат магистрати, да се включат и представители на правната доктрина и да стигнем до наличието на максимални предпоставки да взимаме правилните решения при тези изменения.
По втория въпрос, който господин Попов коментира, е Наказателно-процесуалния кодекс и техния Законопроект, който е внесен. Действително, и в дневния ред сега Ви предлагаме и смятаме, че при всички положения ще обсъждаме Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 702-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2017 г., който, както знаете и сте се готвили за това заседание съдържа множество предложения за изменения изцяло в наказателния процес. Включително съдържа правила, които се хармонизират съобразно европейски изисквания. Аргументът ми да включа само този Законопроект, а не НПК, предложен от колегите от БСП, е точно този. Съгласно Правилника, имаме възможност, ако изискванията за прилагане на европейско право налагат това, да гледаме отделно извън пакет, един конкретен законопроект. По тази причина сме посочили отделно този Законопроект.
Освен всичко това, ще отбележа, че измененията в НПК касаят конкретен случай. Той беше свързан с някои обществени реакции, които касаеха предходни изменения в Закона за изтърпяване на наказанията и задържане под стража и свързаните с това изменения в НПК и в Наказателния кодекс. Предлагам този въпрос да не го пренасяме към принципния и големия въпрос, който сега би следвало да разглеждаме. Обещавам също така да обединим всичките предложения, които касаят въпроса за предсрочното освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
По отношение на двата наказателни кодекса, те не са само два, имаме още два внесени – ако смятате, че въпросите са спешни, ще ги обединим и ще ги гледаме в цяло едно отделно заседание. Тук също подчертавам, че чакаме Наказателен кодекс, който да е внесен от Министерския съвет.
Разбирам парламентарното поведение, парламентарната политика – да се създава в публиката убеждението, че се изключва разглеждането на конкретни законопроекти, но според мен то не е напълно обективно и не е вярното, най-малко защото в тази група попадат и законопроекти, които и ние внасяме. Ако с гласуване, защото ще поставя този въпрос на гласуване, бъдат включени в дневния ред, разбира се, ще ги изгледаме. Това няма да реши въпроса за тяхното обсъждане в пленарната зала и ще стигнем до обсъждане на парче, а тъй или иначе това са кодекси, би било добре да подходим много или малко по-систематично.
Имах и други аргументи, но те са политически и няма да ги представям в този дебат.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Под формата на реплика, първо, да заявя, знаете добре, че становищата не са задължителни, няма и такива изчерпателни становища и по отношение на тези законопроекти, които днес са предложени в дневния ред. Още повече законодателната дейност не може да се ръководи от намерението за внасяне на законопроект, пък било то и на намерение на Министерския съвет.
Обсъждане на парче – точно това на практика се получава в момента. Проблемът е, че точно това парче единствено засяга Министерския съвет, а не нашата законодателна инициатива. Затова би следвало да бъдат обединени Наказателно-процесуалния кодекс, , който ние сме внесли, с този, който днес ще разглеждаме, защото това е една и съща материя в крайна сметка. Точно, за да не обсъждат на парче различните материи, било то в Гражданския процесуален кодекс, Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, затова подновяване отново нашето искане същите да бъдат включени в дневния ред на настоящето заседание на Правна комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Други реплики?
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Под формата на реплика. Ще гласуваме дневния ред, но в лично качество също искам да кажа, че все пак обясненията, които дадохте господин Председател, бяха ценни. Вземаме предвид факта, че какъвто и да е резултатът от гласуването, Вие имате предвид нашите законопроекти. Разбираме, че не е само неглижиране на тази законодателна инициатива и нека да минем към работа, за да не отекчаваме и гостите с този до голяма степен излишен спор.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други реплики? Няма.
Тогава, с оглед поканата на господин Зарков да пестим време, ще кажа, че този Законопроект, който би следвало да се окомплектова с НК, го познаваме добре. Той беше дошъл декември месец в изпълнение на три директиви, по които текат срокове. Това не е онова голямото НК, което чакаме и вероятно ще отнеме повече време. Но тъй като тук иде реч за съгласуване по тези три директиви, за да се спази процедурата го върнахме, образно казано, за да влезе през Министерски съвет с актуалните таблици за съответствие с трите европейски директиви.
По принцип благодаря за разбирането, радвам се и смятам, че в говоренето в пленарна зала общо взето колегите юристи се въздържаха, което за мен е индикатор, че осмисляме принципно правно, дори когато един въпрос ескалира чисто политически.
Закривам дебата по дневния ред.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на колегите Филип Попов, Валери Жаблянов, Крум Зарков, Явор Божанков, Пенчо Милков, Денчо Бояджиев, Димитър Стоянов за включване на четири законопроекта в настоящия дневен ред.
Който е „за“ – моля да гласува.
За – 6, против – 4, въздържали се – 6.
Не се приема предложението на колегите за включване на четири законопроекта в дневния ред.
Подлагам на гласуване Проекта за дневен ред така, както беше предложен.
Който е „за“ – моля да гласува.
За – 10, против – 5, въздържали се – 1.
Дневният ред се приема.
Колеги, преди да пристъпим, поемам ангажимент така, както сме говорили по отношение на четирите законопроекта.
Този дебат малко ни отклони и пропуснах да кажа следното: предлагам след първа и втора точка – имаме два въпроса, които бих искал да обсъдим допълнително.
Единият е доклад на българите от остров Крит във връзка с изборите на българите в чужбина. Колегите от остров Крит разпространяват този доклад и пред Комисията за българите в чужбина, помолиха за кратко изслушване и от нашата Комисия. Ако не възразявате, в точка „Разни“ да бъде представен накратко този доклад, който е над 40 страници. Достъпен ли е за колегите? (Реплики.) Ще го изпратим и по имейлите, след като го представят.
Вторият въпрос е във връзка с изтичащия днес срок за подаване на предложения за членове на Висшия съдебен съвет и с прилагане на правилото за 14-дневния срок, който започва да тече за представяне на концепциите на кандидатите и за декларацията им за имуществено състояние и за конфликт на интереси.
Тук въпросът, който възниква, е за установяване на първоначалния момент, в който започва да тече този срок. Ако не възразявате, накрая ще Ви запозная с различните въпроси и изявления, които бяха представени и, ако прецените, ще направим уточнения на срока. При всички положения е добре да качим едно съобщение на сайта в частта, която е за процедурата за избор на членове на ВСС, по който всички кандидати да са уведомени и да знаят как ще им отчитаме този 14-дневен срок. (Реплики.)
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Разбира се, ако не възразяват колегите, да обсъдим въпроса за 14-дневния срок за декларациите и за концепциите преди колегите с декларациите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз не възразявам, ако колегите не възразяват?! (Реплики.) Така ще ги подредим.

Колеги, пристъпваме към точка първа от дневния ред: ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ БАНКИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. МЕХАНИЗЪМ ЗА СЪФИНАСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ, ИЗПЪЛНЯВАНИ СЪС СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОГРАМИ, СЪФИНАНСИРАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ ЗА ПРОГРАМНИЯ ПЕРИОД 2014/2020 Г., № 702-02-1, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 9 ЮНИ 2017 Г.
Гости по точка първа от Министерството на финансите са: господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите; госпожа Руска Ружинова – началник отдел „Европейски финансови институции“ в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“; госпожа Галина Папушева – държавен експерт в отдел „Европейски финансови институции“ в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“.
Господин заместник-министър, заповядайте за кратко представяне на ратификационния Законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина ще бъда кратък, тъй като на Ваше разположение е рамковото споразумение.
Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България цели подпомагане на българското правителство за усвояване на средствата от Европейския съюз по линията на Европейските структурни фондове и инвестиционни фондове.
Банката за развитие на Съвета на Европа е най-старата финансова международна институция в Европа. Тя е създадена през 1956 г. като фонд за социално развитие към Съвета на Европа. Малко по-късно, всъщност не толкова малко, от 1 ноември 1999 г. тя се преоформя вече като банка. Естествено, тази банка оперира в рамките на приоритетите на Съвета за Европа. Това са основно социалното сближаване, защитата правата на хората и, разбира се, насърчаване на правовата държава.
Ние, като Република България ставаме членове на Банката през 1994 г.
В чл. 68 от Закона за бюджета на Република България за 2016 г. и за 2017 г. е предвидено Министерският съвет да проведе преговори и да сключи с Банката за развитие към Съвета на Европа споразумение за заем за съфинансиране на проекти, които се финансират от Европейската комисия.
Министерският съвет на свое заседание от 7 декември 2016 г., разбира се, одобрява Проект на рамково споразумение за заем в размер на 200 млн. лв., като е включен и механизъм за финансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз по оперативните програми, съфинансирани от Европейския съюз. Възлага се на министъра на финансите да проведе преговорите и да подпише Рамковото споразумение с последваща ратификация от Народното събрание.
Министерският съвет с Решение № 308 от 9 юни 2017 г. одобри подписаното Рамковото споразумение и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да го ратифицира със закон.
Какво бих могъл още да кажа. Този заем основно ще подпомага три от програмите, които изпълняваме с Европейската комисия и това е Оперативна програма „Региони в растеж 2014/2020“, „Развитие на човешките ресурси“ за същия период от време, и „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Самият заем, както споменах преди малко е за 200 млн. лв. за 20-годишен срок на усвояване. Предвидена е опция за предварително погасяване на заема, разбира се, като се поемат съответните разходи, които банката ще направи за това по-раншно погасяване на заема. Нямаме никакви други такси, комисионни и тежести. Заемът ще се усвоява на траншове, като тези траншове са свързани с процеса на усвояване на европейските средства по тези три програми и, разбира се, заложените средства в бюджета по тяхното усвояване за съответните години. Заемът ще се усвоява най-малко на два транша, като първият не може да бъде повече от 50 на сто от размера на заема.
Накрая се връщам към това, с което започнах. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България Рамковото споразумение трябва да бъде ратифицирано от Народното събрание, за което аз имах удоволствието да Ви докладвам. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, имате възможността за въпроси, мнения, становища, изказвания.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Министерството на финансите! Неслучайно този Законопроект е разпределен като водеща комисия на тази Комисия по бюджет и финанси. Ние, като Правна комисия, можем да констатираме, само че компетентните органи са извършили ангажирането на България с този международен договор. Той е подписан и договорен съгласно правилата на нашата Конституция. Влизането му в правния мир обаче, българския правен мир поне, зависи от нас и единственият въпрос, който можем да поставим и този, заради който ние няма да подкрепим тази ратификация, е това, че поставяме под съмнение необходимостта от сключването на такъв заем.
Ние от Парламентарната група на „БСП за България“ , много наши граждани, не разбираме логиката в това да се отчитат големи бюджетни излишъци, от една страна, и да се взимат заеми, от друга. Да, слава Богу, бих казал, дългът все още стои далеч от Маастрихтските критерии и може да кажем, че той не е проблем засега. Наблюдаваме експоненциалния му растеж в последните години и аз нарочно взех справка от 2007 г. до днес, за да не политиризам излишно и да не прехвърлям вина на едно или друго правителство, макар че си спомняме острите дебати по големите заеми взети от миналото. Колкото до от 2007 г. до днес са 9-10 г., нетният дълг като процент от БВП е нараснал 337%, което е 3,4 пъти, а консолидираният дълг, ако премахнем от него фискалния резерв, 383%. Това са тенденции, които не могат да бъдат неглижирани. Ние вярваме на справките на Министерството на финансите от края на май, където е отбелязано, че бюджетният излишък към тази дата, към края май, е 1 млрд. 650 млн. лв.
Въпросът ми е: не може ли да усвояваме евро средства с наши пари, ако такива има? И след като такива има, ако щете и защото, дори и с клаузата за предсрочно погасяване, 20-годишният период на дълга означава оскъпяване до известна степен на тези средства, което от своя страна пречи да се възползваме напълно от европейската солидарност и европейските фондове. И, за да не бъда многословен, приключвам с това. След като имаме пари, след като приходите надвишават разходите, защо не ги използваме, а взимаме заем?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Господин Ананиев, виждам, че посягате с желание да отговорите. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря. Първо ще помоля, господин Председател, за нуждите на протокола, понеже ние си работим все с националната валута (реплики), за протокола просто да се знае, че са евро, естествено.
По отношение на това: защо не се използват средства от фискалния резерв, а се ползва заем?
В Закона за публичните финанси, уважаеми господин Зарков, е казано, че фискалният резерв се използва основно по две направления. Едното е за покриване на дефицита по бюджета за съответната година, и второто е за разплащане, тоест заплащане на задълженията, които са ни възникнали през течение на годината за по-външните плащания по дълга. В рамките на това основно е предназначено използването на средствата по фискалния резерв.
Европейската комисия, Европейският съюз като цяло има създадени инструменти и институции, в това число и Банката за развитие към Съвета на Европа, на които им е дадена възможността да подкрепят по специфичен начин усвояването на средства от страните – членки на Европейския съюз. Това не е просто един заем, който е свързан само с използване на някакъв ресурс. Това е споразумение, с което ние си сътрудничим, партнираме си с Банката и тя създава възможно най-благоприятните условия за пълно усвояване и пълно постигане на целите на съответните проекти, които се финансират по тези три в случая Оперативни програми.
От тази гледна точка считам, че, от една страна, имаме законови ангажименти по линията на Закона за публичните финанси за целевото използване на фискалния резерв за точно определени цели, а от друга страна, целият инструментариум, който ни дава Европейската комисия, Европейския съюз, за успешно усвояване на средствата, които ни се предоставят по тях. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Ананиев.
Господин Зарков, искате ли отношение?
Доуточняват въпрос.
КРУМ ЗАРКОВ: Кратко отношение, разбира се.
Ние разбираме, че това е механизъм, който се използва не само от нас, за усвояване на евро средства. Той е предвиден за това и ние сме го използвали и преди. Аз не споменавах фискалния резерв, който също нараства през периода за време, за който говорим.
Очевидно е, че по този договор траншовете ще дойдат през другата година, доколкото разбирам. Бюджетът, който ще построим ние, ще стане с Ваша помощ в края на тази година. Не беше ли възможно тези 200 млн. лв., които са необходими, а и те няма да са 200 млн. лв. необходими за другата година, доколкото разбирам, да бъдат разчетени от бюджета, който Вие ще подготвите и ние ще гласуваме и обсъдим в края на тази година? Напълно ли неотложен е този според Вас заем? (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На микрофона, ако може, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Няколко думи за фискалния резерв. Наистина, ако погледнете неговия размер в първите месеци на тази година, Вие ще констатирате един доста сериозен ресурс, с който разполага държавата. Само че логиката на бюджетния процес, логиката на бюджетното изпълнение през течение на годините показва, че с всеки следващ месец от годината разходите, които са предвидени с бюджета за съответната година нарастват.
Неслучайно в годишния Закон за бюджета ние слагаме и минимален праг на фискалния резерв в размер на четири милиона и половина, което вече има съвсем друга цел и предназначение. Това означава, че, когато се търси решението на въпроса, който поставяте Вие, се търси баланс между възможностите на бюджета, между ангажиментите, които сме поели през съответната година, и на договорености с нашите партньори по отношение процеса на усвояване на европейските средства, тъй като това са взаимоотношения не само между нас и Банката за развитие на Съвета на Европа. Това са отношения на всички страни членки, които усвоят средства по линията на Европейските фондове. Тоест това е инструментариум, това е механизъм, това е взаимопомощ по отношение на усвояването на тези средства.
При този баланс ние сме преценил, че тези 200 млн. евро по-добре би било да се ползват като заем от Банката за развитие на Съвета на Европа, отколкото да ги ползваме от фискалния резерв.
Разбира се, разпеделението на този ресурс в годините напред намалява ежегодната тежест по отношение на сумата. В крайна сметка взаимоотношенията ни с Банката за развитие, нашите колеги поддържат непрекъснато връзки, това е въпрос на координация в дейностите на органите на Европейската комисия и на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, други мнения, становище, възражения?
Заповядайте, госпожо Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател. Благодаря и на господин Ананиев за разясненията, които направи.
Аз, като икономист, разбира се, ги оценявам и в тази връзка искам да каза, че не бих могла да се съглася с колегата Зарков, който смята, че взимането на такъв заем би ни попречило да се възползваме напълно от Европейските фондове. Напротив, смятам, че именно този механизъм би подпомогнал по-доброто усвояване на европейските средства, на фондовете, които ни се дават и, които знаем всички какво значение имат за икономическото ни развитие.
Посочени са програмите, които ще бъдат финансирани – „Региони в растеж“, „Развитие на човешките ресурси“, „Наука и образование за интелигентен растеж“. Смятам, че и в трите програма в наш интерес е да постигнем колкото се може по-добро усвояване на средствата и считам, че именно този заем чрез механизма, който е предвиден, ще подпомогне това усвояване. Както споменахте и Вие, това не е нещо ново. Имаме такава практика и в предходен програмен период. Тя се е доказала във времето си.
Заемът е целеви, тоест той няма да бъде използван за нищо друго. Определено е как ще си получаваме траншовете, за какво и колко може да се използва. Така че аз съм „за“ ратифицирането на този заем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Реплики към изказването на госпожа Илиева?
Благодаря.
Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Ананиев понеже си ги знае нещата и ги разказва по възможно най-бързия начин и най-достъпния.
Реалността е друга. Какво представлява едно съфинансиране? България кандидатства за примерно 100 милиона и те казват ние ще Ви дадем 80 милиона, Вие ще се съфинансирате с 20. Произволно избирам една схема. Осемдесетте получаваме ли ги от Европа и хубаво ли е да получим примерно тези 80? Хубаво е, но да кажа за сметка на това да предвидите едни 20 собствени, влагате ги и след това всичко е наред. Представете си, че програмата е от 1 милиард. Хубаво ли е, те да кажат ние ще дадем 800 милиона, но Вие ще подсигурите едни 200, с които да се съфинансирате и ще свършат. Проблемът е тези, нашите 200, ние даваме ли ги, или не ги даваме? Даваме ги, за да вземем другите 800 и да усвоим. Всъщност с тези 200 заделени ние усвояваме едни други 800, което е полезно.
В случая се оказа, че тези 200 ние можем да ги дадем за нещо друго, а тези да ги вземем от Европа и да ги върнем след време на разсрочено пращане. Проблемът в момента парите, които имаме в България, по-редно е да ги извадим и да ги дадем без да искаме финансиране от Европа или да вземем това финансиране да го похарчим с другите пари, а тези 200 милиона да отидат за нещо друго? Въпрос на преценка. Ако Вие получавате 100 лв. и трябва да похарчите 20 лв. от Вас дали да похарчите 120 лв. или да похарчите 120 лв., а 20 лв. да ги върнете след време.
Господин заместник-министър, ако нещо съм сбъркал?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Не, не …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше въпрос, съдържащ и отговорът Ви.
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Аз също имах усещане, че съм разбрал горе-долу схемата. Въпросът не е точно това, въпросът е с тези 200 милиона ресурс какво ще направите? Това е въпрос, по който ще говорим по време на бюджетната дискусия и предполагам, че ще има какво да кажем.
Тук впечатлението, което остава у мен е друго, че ние използваме един механизъм, в който няма нищо лошо, защото се очаква от нас да го използваме, защото така върви дискусията и с Манката и с международните общности. И ако ние заделим тези 200 милиона, които ще заемем от там срещу пари, защото всеки заем струва пари, за нещо, което е по-полезно, бих казал: добре.
Въпросът е, че политиката на българското правителство последните години и тази на Финансовото министерство показа по-скоро доста рестриктивен начин на заделяне на тези пари, които остават, които се трупат в различни фондове и резерви.
Това е политически въпрос, аз не Ви карам да взимате отношение, разбира се, но тук е сериозната разлика между тези, които защитават остеритетната политика и тази на консолидираната финансова рамка и тези, които като нас мислят, че може да се използват по-добре тези средства. И тъй като не ги използваме по-добре според нас, мислим, че можеше да ги използваме, за да усвояваме и стискаме всички палци усвояването да върви, за усвояване на евросредствата. Щяхме да спестим ресурса и това беше целта на моята реплика за солидарността да се възползваме напълно, щяхме да използваме ресурса, който ще отиде сега в погасяване на лихви и други неща. И последно наистина, моля да ме извините, дългът ни расте – външният ни дълг расте с големи, високи темпове и аз съм длъжен да го отбележа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Няма да взема отношение по онова, което първоначално казвате само за последното изречение: дългът не расте. Ако погледнете информацията, която излиза, и то официално от страна на българското правителство и от страна на европейските органи, дългът ни намалява с всяко следващо тримесечие, така че не е вярно, че дългът ни нараства.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз умишлено се въздържам в дебат за целесъобразността на този заем. Мисля че, тя би трябвало да е предмет на анализ на водещата комисия, но безспорно е, че всички ще коментираме и целесъобразността. Тя ми се вижда в голяма степен безспорна, защото е целесъобразно да се използва такъв кредитен инструмент, защото – да, привлича се при всички положения един по-евтин и по-перспективен ресурс.
Само един правен въпрос, ако може накрая. Сигурно, защото не сме изчели хубаво самото споразумение, но аз оставам с убеждението, че имаме особена лихва и че лихва се дължи само при забава, тоест при неизпълнение. Имаме ли две лихви – една лихва, която си е типичната, основната и друга лихва, която е лихвата при неизпълнение? Защото изглежда безлихвен, тоест ако си плащаме редовно, изглежда безлихвен.
РУСКА РУЖИНОВА: Лихвените проценти могат да бъдат на плаваща база, тоест вързани към лихвен индекс, какъвто случай е „Юрибор“. Може да бъде и фиксиран лихвеният процент, като за всеки транш преди неговото усвояване се подава заявление от заемополучателя и там се определя на каква база ще бъде лихвеният процент – дали фиксиран, дали плаващ. Ако е плаващ индексът, който се ползва, е тримесечен или шестмесечен „Юрибор“. Към момента и двата индекса са с отрицателни стойности под нулата. В самото начало на споразумението има определение, където е казано, че ако сумата от индекса плюс надбавката е отрицателна величина, то тогава лихвеният процент е нула, приложимият лихвен процент е нула.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това уточнение.
Други въпроси и становища, колеги има ли? Няма.
Тогава закривам дебатът.
Подлагам на гласуване, който е съгласен да подкрепим на първо гласуване Законопроект за ратифициране на рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз по оперативните програми, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г., № 702-02-1, внесено от Министерски съвет на 9 юни 2017 г.
За – 10, против – 5, въздържали се – няма.
Приема се Законопроектът за ратифициране на Рамковото споразумение.
Аз благодаря на заместник-министър Кирил Ананиев и на екипа от Министерството на финансите и за търпението, че ни изчакахте дотук, и за доклада, и уточненията, които представихте. Благодаря.

Колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС С № 702014, ВНЕСЕНО ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 13 ЮНИ 2017 г.
Гости по точка втора са: от Министерство на правосъдието – господин Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, който беше тук, но отиде да докладва в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, защото там е дошъл редът на тази точка от дневния ред.
Като представя гостите ще Ви попитам какво решение да вземем по този въпрос. От Прокуратурата на Република България: госпожа Мария Шишкова – заместник-главен прокурор; от Върховния касационен съд на Република България: госпожа Павлина Панова – заместник–председател на Върховния касационен съд и председател на Наказателна колегия; от Специализирания наказателен съд: господин Георги Ушев – председател. Той със специално писмо пожела да бъде уведомен и да участва, в момента не го виждам, но колегите казаха, че е потвърдил, че ще участва. От Висшия адвокатски съвет: госпожа Емилия Недева; от Сдружение „Експерти на гражданското общество“: госпожа Ева Марчева.
Господин Попов има процедурно предложение.
ФИЛИП ПОПОВ: Докато чакаме колегата да се върне, да преминем към следващата точка от дневния ред – сроковете във ВСС. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Заместник-председател, госпожо Заместник-главен прокурор, уважаеми колеги! Ще Ви помолим за това търпение. Няма проблем да слушате за сроковете, които ще говорим. Всичко е публично и целта е точно публично да го изясним в максимална степен. Аз се извинявам, че имахте търпение досега, но продължаваме да се бавим.
Има ли възражения по предложението на господин Попов да преминем към точка Допълнителна – срокове по отношение на кандидатурите за Висшия съдебен съвет? Няма.
Ще опитам накратко да Ви докладвам какъв е проблемът към настоящия момент. Разпоредбата в Закона за съдебната власт, която урежда 14-дневния срок е в чл. 19 а, от Закона за съдебната власт. Там се казва: „В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на комисията, която подготвя избора, писмена концепция за работата си като член на Висшия съдебен съвет“. Аналогично така е и за Декларацията за имущество и конфликт на интереси.
Това правило на Закона за съдебната власт ние сме го възприели изцяло и точно сме го преписали в процедурните правила за публичния подбор на кандидатите и сме го възпроизвели в т. 3 – I: „В 14-дневен срок от публикуване на кандидатурите всеки кандидат представя на Комисията по правни въпроси писмена концепция за работата си като член на ВСС на хартиен или електронен носител и декларация и подробно сме разписали.
В предходните процедури досега практиката беше такава, че винаги в последния момент, в последния един час на изтичане на срока народните представители и парламентарните групи внасяхме кандидатурите си в деловодството. Срокът изтичаше да кажем след час и веднага колегите качваха всички документи, даже проявяваха огромно старание в рамките на около 3-4 часа да сканират всички документи и да ги качат в електронен вид на сайта. И на практика срокът започваше да тече еднакво за всички в следващия ден, в който изтече срока за номинации. Но тъй като в тази процедура ние дадохме един много дълъг срок, а някои от народните представители проявихме старание даже да реагираме в двете трети от този срок, към настоящия момент имаме кандидати, които са номинирани примерно на десетия ден, други, които са на петнадесетия ден номинирани, трети, които бяха номинирани във вчерашния ден, примерно, вероятно имаме още няколко. Има данни, че в момента вв Деловодството обработват още 2-3 комплекта документи заявления.
От друга страна, Ви докладвам и следното обстоятелство, свързано с Декларацията за имотното състояние, за конфликт на интереси. Тази декларация, както си спомняте, я получихме одобрена от пленума на Висшия съдебен съвет. Обсъдихме я на Правна комисия и я изпратихме в Министерство на правосъдието, за да я одобри и министърът на правосъдието.
По ред причини и обстоятелства – министърът пътува, бих казал, че администрацията в Министерство на правосъдието имаше някои чисто административни проблеми в тази връзка, но получихме заповедта за одобрение на декларацията днес в 10,00 ч. Аз я получих лично. Декларацията е качена от колегите мисля, че около обяд. До този момент много от кандидатите звъняха и питаха: „Къде е декларацията?“
По отношение на публикация на кандидатурите ние горе-долу следвахме принципа и правилото за своевременна реакция, тоест като получим от деловодството документите за издигнатата кандидатура с много бърза процедура по заличаване на личните данни се качваха документите на конкретния кандидат.
Въпросът, който искам да обсъдим понастоящем е следният: от кой момент да се приеме, че тече 14-дневният срок? От момента индивидуално, когато сме публикували данните за всяка една отделна кандидатура или с оглед обстоятелството, че в днешния ден на практика ние имаме готова декларация и приключила процедура по номинации и пак можем да направим публикация в смисъл, че това са всички кандидати, които са били заявени до настоящия момент.
Поставям въпроса: дали да се приеме, че от утре започва да тече 14-дневния срок, който да е равен за всички кандидати, и те вече да могат да виждат и да си попълват декларацията за имуществено положение и конфликт на интереси, или да продължим досегашната практика да смятаме всеки срок, съобразно всеки отделен участник, за което имаме готовност. В интерес на истината вчера с колегите юристи, които са експерти на Правната комисия, обсъждахме този въпрос. Има практика, те имат готовност дори да се подходи индивидуално без значение дали този, който на петия ден ще почне да му тече срокът спрямо този, който на десетия ден си е подал кандидатурата, те не са имали възможност да видят образеца на декларация до настоящия момент. Тоест, ако приемем това, се оказва, че е изтекъл един срок, в който липсва предпоставка.
Имате думата, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Така, както аз ги разбирам нещата, знам, че гледам уклончиво и едностранно.
Имало е посочен период, съгласно правилата, които сме приели, през който всеки е могъл да подаде документи, и това вече се е случило. Днес изброявате всички подали през този посочен срок имена, които са обявявани със съответната известност, публичност и прозрачност. Подреждате ги в един списък и утре публикувате в същия сайт една обява по член еди-кой си, точка еди-коя си от приети Временни правила и от този момент започва да тече 14-дневен срок и никой повече няма да се сърди за нищо.
Така или иначе ще ги избираме от една и съща дата да започнат да встъпват в длъжност, така или иначе на една и съща дата ще ги избираме, има ли интервал, в който са подали – един решил в първия ден, другия решил в последния, обявили сме имената, с цел публичност, сега ги изброяваме в една обща, включително и декларациите и казваме: обява съгласно член, правила, списък, точка. И се приключва, няма обидени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Други мнения?
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Очевидно е, че в духа на Правилата, които приехме, ние считахме, че когато изтече единият срок, започва да тече следващия. В този ред на мисли подкрепям и мисля, че никой не би се възпротивил на решението да гарантираме максимална равнопоставеност на кандидатите, спокойно да се подготвят и да ги изслушаме всички заедно в един и същ срок, тоест той да започне да тече от утре.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други мнения, становища? Няма.
Тогава, колеги, предлагам Ви да решим принципно да вземем принципно решение за уточнение, което да публикуваме в специалния раздел за провеждане на избора на членове на Висшия съдебен съвет със следния смисъл и съдържание. (Смях, шум и реплики.)
Можем да направим уточнения. След обсъждане, в Комисията по правни въпроси уточняваме за всички кандидати, номинирани досега в процедурата и следва списък на кандидатите, че от 22 юни започва да тече 14-дневния срок по член еди-кой си, а одобрената декларация, съобразно член също еди-кой си е в прикачения файл в електронен вид и може да се ползва от кандидатите.
Гласуваме или всички с консенсус приемаме това? (Шум и реплики.)
С консенсус приемаме това. Имайте предвид, че ние можем да имаме консенсус тук, по този въпрос, но кандидатите да имат впоследствие различно разбиране по това. Аз също смятам, че това е правилното решение, че то дава равна възможност на всички участници и по никакъв начин не дава преднина на който и да е от тях.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председателю, по аналогия с изборите, с които нас ни избират. Има период, в който се регистрират: един се регистрира първия ден и спи тук, за да е номер едно, другият се регистрира последния ден. Но накрая ЦИК излиза с един общ списък и от този момент нататък започва да се преминава към хронограмата, към следващия етап. Е, някой се е записал първия ден, втория, всички са обявени публични са, но от днес нататък започва уведомлението кои точно са се вписали и ще им тече 14-дневния срок. Прекрасно е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за допълнителната аргументация.
КРУМ ЗАРКОВ: Ние сме автори на този текст и в момента правим неговото автентично тълкуване, но аз считам и винаги съм чел текста така, че публикуването на списъка с кандидатите се извършва, когато този списък е завършен. Как да бъде променян или допълван? Тоест след изтичане на срока за обявяване на номинациите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, след като уточнихме този въпрос, тогава да се върнем към точка втора от дневния ред.
Господин Стефанов вече е докладвал на Комисията КЕВКЕФ, в която, както разбрахме, с единодушие е подкрепила Законопроекта.
Господин Стефанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, благодаря Ви за възможността да представя на Вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
С представения на Вашето внимание Законопроект се предвиждат промени, които имат за цел – ще очертая основните акценти от него: ускоряване на наказателния съдебен процес като е заложена нова концепция относно крайния момент за решаване на въпросите за допуснатите в досъдебното производство така наречени „отстраними съществени нарушения на процесуалните правила“, които не са свързани с процеса на събиране и проверка на доказателствата във фазата на разпоредителното заседание. Тоест, въвежда се възможност за разглеждане на делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание, когато, разбира се, са налице основанията за прилагане на диференцираната процедура по реда на Глава двадесет и седма, Глава двадесет и осма и Глава двадесет и девета, когато е по искането на страните. По този начин ще се преодолее често срещания в практиката проблем за връщане на едно дело за допълнително разследване с указания за събиране на доказателства и така нататък. По този начин съдебната фаза на наказателното производство би могла да приключи в рамките на един заседателен ден, като се постанови и присъда.
На следващо място се предвижда усъвършенстване на действащата нормативна уредба на бързото и незабавно производство чрез създаване на единен процесуален ред за ускорено разследване в досъдебната фаза и разширяване на приложното му поле.
Предложените промени премахват изкуствено въведеното разделяне на двете процедури, въпреки сходството помежду им за започване на производството и особеностите в процесуалното им развитие. Целта е да се ограничат възможностите за последващо прилагане на Общите правила и да се постигне една процесуална икономия и стриктно спазване, разбира се, на всички права на процесуалните субекти.
В съответствие с принципите за процесуална икономия и бързина не се предвижда провеждане на разпоредителното заседание при внасяне на обвинителния акт, но е запазена, разбира се, възможността съдията докладчик да върне делото на наблюдаващия прокурор, ако констатира при насрочването му, че е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване на правата на обвиняемия или на неговия защитник.
Нормативно е уредена забраната за повторно връщане на делото на същото основание, на което вече то е било веднъж върнато.
С проекта се въвежда и типичното ускорително средство по подобие на жалбата за давност в гражданския и административния процес, което е съобразено с изискванията на чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека. Приложимо е и в двете фази на наказателното производство, като е съобразена и промяната на заглавието на Глава двадесет и шеста от Наказателно-процесуалния кодекс.
Създава се изцяло нов модел, който отговаря на изискванията на Европейската конвенция за ефективно разследване в случаите на тежко посегателство на основните човешки права, като в тази му част проекта е съобразен и с критиките на Европейския съд по правата на човека към действащата процедура в Наказателно-процесуалния кодекс.
На следващо място се предлагат мерки, насочени към ефективно правораздаване при корупционни престъпления, свързани с така наречените „деяния по високите етажи на властта“. Предвиждат се мерки за обезпечаване на качествена работа по делата, свързани с корупция, които се следят с особено внимание от обществото и от партньорите от Европейската комисия.
С това и с оглед по-голямата компетентност и по-добра специализация на Специализирания наказателен съд, се предлага той вече да гледа корупционните престъпления, за които са привлечени под отговорност лица от така наречените „високи етажи на властта“.
По такъв начин се предоставя възможност такива корупционни престъпления, деяния да бъдат гледани по общия ред, но от съд с национална компетентност, като в тази му част разпоредбите са съобразени и с Решение на Конституционния съд № 10 по конституционно дело № 6 от 2011 г.
На следващо място се въвежда възможност за незабавно изпълнение на присъдите, с цел предотвратяване на бягството от правосъдие, с което се предоставят и допълнителни гаранции за защита на жертвите от престъпления. Предоставя се възможност незабавно да бъде приведен в изпълнение влезлия в сила съдебен акт, като по преценка на участвалия в касационното производство прокурор той може да настани лицето в най-близкото место за изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“, докато бъдат изпълнени там съответните процедури.
На следващо място Законопроектът въвежда и изисквания на европейски актове, като се предлага въвеждането или транспонирането изискванията на Директива 20/12/29 на Европейския съюз във връзка с установяване на минимални стандарти за правата и подкрепа на жертвите на престъпления.
Предвижда се гарантиране правото на пострадалия да получи писмен превод на актовете, които засягат неговите права и законни интереси, разбира се, в случаите, когато не владее български език. Създава се специално основание за назначаване на експертиза с цел установяване на специфични нужди от защита на свидетел във връзка с участието му в наказателното производство. На преценка ще подлежат риска от вторично и повторно виктомизиране и възможностите за сплашване и отмъщение спрямо определени лица, като се определят и съответните мерки за тяхната защита.
Предвижда се участието на пострадалия в хода на разследването да бъде обезпечено с нови правила, които са гаранция срещу възможните рискове, включително и от неговото емоционално и психическо травмиране, което е с цел запазване достойнството на жертвата от престъпления.
Предвижда се разпитът на свидетел със специфични нужди от защита в наказателното производство да се извършва при избягване на контакт с обвиняемия, като се използват специално оборудвани помещения, включително и възможностите на видеоконференцията и на телефонната връзка. Въведен е принципът на неприсъствено приобщаване на показанията на уязвими лица, които са разпитани в досъдебното производство.
Предлага се и уредба по отношение защитата на малолетните и непълнолетните пострадали от престъпления, които са една специфична уязвима категория лица.
И на последно място, със специална група изменения се въвеждат изискванията на Рамково решение № 948 на ПВР от 2009 г. относно предотвратяване и уреждане на спорове за упражняване на компетентност при наказателните производства. Целта е да се повиши ефективността на наказателните преследвания, като едновременно с това се гарантира добро правораздаване, с което се допълва цялостната програма от мерки за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебните решения по наказателно-правни въпроси. По този начин ще се предотвратят случаите, при които едно и също лице може да бъде субект на няколко паралелни наказателни производства в различни държави членки и да бъде постановен съдебен акт във всяко едно по тези производства, като се осигурява принципа „non bis in idem“, който е регламентиран в чл. 54 от Конвенцията по прилагането на Споразумението от Шенген. Много Ви благодаря за вниманието. Завърших.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Стефанов за представянето на Законопроекта.
Уважаеми колеги, обръщам се с въпрос към Вас: как да продължим? Досега имаме две становища, които са качени на сайта. Първото е от Върховния касационен съд, което е принципно положително за промените, които касаят ускоряване на наказателното производство и по някои от разпоредбите се предлага прецизиране.
Другото становище, което е качено, е на Висшия адвокатски съвет. То в по-голямата си част е отрицателно, ако трябва обобщаващо да го квалифицираме. Тук е и заместник главният прокурор, който също ще поканим да изрази становище. Как предпочитате да изслушаме становищата? (Шум и реплики.)
При това положение Ви предлагам заместник-председателя госпожа Панова, заместник-главния прокурор и колегите адвокати –последни по ред, но не последни по значение. Възможно е друго, възможно е отрицателното да чуем най-напред и след това да слушаме положителните.
Предлагам Ви да дадем думата на съдия Панова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за възможността да изразя позицията на Наказателната колегия на Върховния касационен съд по внесения Законопроект от Министерския съвет.
Първо, искам да започна с това, че до голяма степен Законопроектът е подготвен с участието на съдии от Върховния касационен съд, както и прокурори от Върховна касационна прокуратура, с участието на Адвокатурата, разбира се, и с представители на Министерството на правосъдието.
В хода на работата сме имали различия по определени въпроси, и така или иначе по някои от тях сме постигнали съгласие, по други Министерството е решило да формулира по някакъв начин норми.
Аз ще изразя като цяло становището на Наказателна колегия, което действително в по-голямата си част е положително по внесения Законопроект, защото считаме, че поставените от Министерството цели за постигане с него, а именно ускоряване на наказателното производство, до голяма степен избягване на формализма, но не напълно, разбира се, този Законопроект, както и една наша идея възникнала следствие на постановеното тълкувателно решение № 3 от 2015 г., са намерили реализация в Законопроекта.
На първо място, адмирираме предприетите мерки законодателни за ускоряване на наказателния процес, от които дълго време правим опит да постигнем с палиативни мерки чрез промени, които внасяме в Законопроекта, но за първи път се прави една съществена промяна, а именно въвеждането на така нареченото „разпоредително заседание“, в което както съдът, така и бъдещите страни в наказателния процес би трябвало да изчерпат всички свои възражения по отношение на допуснатите съществени процесуални отстраними нарушения на досъдебното производство, но без те да касаят процеса на допускане, събиране и оценка на доказателствата, за които се запазва възможността и за по-нататъшна преценка в съдебната фаза на процеса.
Считаме, че изчерпването на възраженията по тези въпроси в това разпоредително заседание ще дисциплинира бъдещите страни в съдебната фаза, ще дисциплинира органите на досъдебното производство, ще дисциплинира и съда.
Независимо че съм представител на съда, считам, че до голяма степен съществуващата възможност съдът да преценява допуснати съществени процесуални нарушения в различните стадии на съдебната фаза е вратичка, която съдиите използват понякога, за да не свършат прецизно своята работа на най-първоначалните стадии при започване разглеждане на делото. Намирам, че тази разпоредба дисциплинира и съдиите в наказателното производство.
Съгласни сме с предприетите изменения по отношение на обединяването на бързото и незабавно производство в една форма на бързо производство, а от друга страна работихме, но не знам до каква степен успешно с всички участници в работната група, за въвеждане на ново ускорително средство на наказателния процес в замяна на преди съществуващата Глава двадесет и шеста, която търпеше доста упреци, включително и в решения, отправени в решения на Съда по правата на човека.
Опитали сме се да създадем някакво ускорително средство, което и в становището сме изразили, че може би трябва да бъде прецизирано в работата върху Законопроекта, така че то да важи както за досъдебната, но и за съдебната фаза и да бъде използвано не само от обвиняемите и подсъдимите, но и от останалите страни в процеса, каквито са пострадалите конституирани вече като страни в съдебната му фаза.
По отношение на нормите, които касаят спирането, прекратяването на наказателното производство, тогава, когато възниква проблема „non bis in idem“ по отношение на вече приключило административно-наказателно производство, в което става въпрос за допускане на административни нарушения с характер на наказателно обвинение.
В края на 2015 г. наказателната колегия на Върховния касационен съд постанови Тълкувателно решение № 3 от 2015 г., с което се произнесе за нарушаването на принцип „non bis in idem“, произтичащ от правилата на Протокол № 7 към Конвенцията по правата на човека, което между другото създаде доста вълнения в практиката и в теорията. Успоредно с постановяването му, в самото тълкувателно решение Върховният съд предложи евентуални бъдещи законодателни промени, за които ние незабавно започнахме да работим и да инициираме работни групи, с които да ги въведем.
С настоящия Законопроект на Вашето внимание са предложени тези промени. Считаме, че те изцяло отразяват идеите на тълкувателното решение и съответно на върховните съдии, поради което ги подкрепяме напълно. Считаме, че по този начин, на първо място, ще се даде възможност на обвинителната власт и на държавата като цяло да прецизира наказателната отговорност спрямо лицата, които са извършили деяние, които покриват елементите на съставите на административни нарушения с характера на наказателни обвинения и същевременно и престъпления, като даде възможност на държавата да избере и да предпочете евентуално, най-сериозната наказателна репресия спрямо тези лица.
В случай на бездействие на прокуратурата по отношение на спрените производства тогава, когато съдът е преценил, че вече има постановено решение спрямо такова деяние, все пак преценяваме, че не следва да се дава възможност на прокуратурата безкрайно много да държи едно производство спряно и да бъдат защитени интересите на подсъдимите, поради което в тези случаи е предвидено и прекратяване на самото наказателно производство.
В този смисъл адмирираме и промените, които са внесени в Закона за административните нарушения и наказания, с Преходните и заключителни разпоредби, които предвиждат едно допълнително основание за възобновяване на тези от административен наказателен характер дела.
Производството по произнесеното по мярката за неотклонение в съдебната фаза по чл. 270 от Наказателно-процесуалния кодекс е доста критикувано в доста осъдителни решения срещу България, поради което ние сме „за“ това да се даде възможност на съда в съдебната фаза да се произнася и по обоснованото предположение, подсъдимият да е извършил престъплението, за което е внесен обвинителен акт в съда, което към настоящия момент с процесуалната разпоредба не съществува. Това, от една страна, е упрек към българската съдебна система в решенията на Съда по правата на човека, а от друга страна, лишава съда от възможността да обосновава продължаващато задържане на едно лице или да променя мярката му в съдебната фаза тогава, когато това обосновано предположение е разколебано.
Ние сме имали нееднократно поводи да се произнасяме по питания на съдилища в страната, как да прилагат тази норма, като съответно сме им изпратили преведени решения на Съда по правата на човека и считаме, че изразяването на предубеденост предварително по доказателствата, всъщност произнасянето по мярката за неотклонение не би довело до предварителна предубеденост в доказателствата за доказаността на обвинението, а напротив, само по обосноваността на подозрението, което всъщност е въпрос на процесуална техника на произнасянето на съда и съответно на мотивирането на съдебните актове.
Изразили сме в становището си резерви по отношение на предлаганата промяна в чл. 411а от НПК, с което се дава нова компетентост на специализираните съдилища за произнасянето по така наречените „корупционни престъпления по висшите етажи на властта“.
Първо, тази разпоредба беше внесена в Законопроекта, след като работната група приключи своята работа по Законопроекта. В нейното изработване ние не сме взели участие. Считаме, че тази норма за разлика от становището на Министерството на правосъдието, е в нарушение на Решението на Конституционния съд № 10 от 2011 г. Не намираме, че специализираният съд има необходимата компетентност и готовност да започне да разглежда тези дела и когато навлезем по същество бих изказала повече съображения по липсата на необходимост от въвеждането на тази промяна в чл. 411 от НПК.
Намираме всички останали други промени в Закона за изменение и допълнение на НПК, касаещи диференцираните процедури и прецизиране на някои норми в тях за удачни и необходими, както и по отношение на възможността за въззивно обжалване на наложените глоби в рамките на досъдебната и съдебна фаза на процеса, които към настоящия момент се оказваха необжалваеми.
Адмирираме и промените, които Министерството на правосъдието предприема по отношение на транспонирането или въвеждането на норми на вторичното законодателство на Европейския съюз по отношение на установените номинални стандарти за жертвите на престъпления. Да, ние сме задължени да ги въведем. Мислим, че нормите, които са изработени, адекватно отразяват тези изисквания, както и по отношение на двойните наказателни производства в различните държави от Европейския съюз, тъй като де факто това е отново проявлението на принципа на „non bis in idem“, само че на международно ниво, както и въвеждането на правила за изготвяне и отправяне на преамбициални запитвания до Съда на Европейския съюз. Такива между другото вече дори и без да е имало такива норми са изработени от наказателни съдии, изпратени са и дори има произнасяне на Европейския съюз, така че независимо дали тези правила, които свенят Европейския съюз и договорите са изготвени по отношение на въвеждане на нормата на чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, са въведени в националното право или не, съдилищата ги прилагат директно, защото са норми от първичното право на Европейския съюз, но адмирираме желанието на Министерството да ги въведи в процесуални норми с Наказателно-процесуалния кодекс може би аналогично и на Гражданско-процесуалния кодекс. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Панова за изчерпателното представяне на становището.
Госпожо Заместник-главен прокурор, заповядайте. (Шум и реплики.)
Вие всички сте пристрастни към всеки един от елементите в Законопроекта. Някои колеги помолиха да съкратим изложенията, защото противно на очакванията, има всякакви проблеми текат около това заседание на Комисията. Позволявам си да не ограничавам по никакъв начин изложенията, за да може и важно е да чуем всичко, което желаете да кажете и да споделите.
Заповядайте, госпожо Шишкова.
МАРИЯ ШИШКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, колеги! Аз няма да отекчавам аудиторията и ще се постарая да изложа доколкото е възможно в по-синтезиран вид становището на прокуратурата, което също е принципно положително по отношение на целия Законопроект за изменение на НПК внесен от Министерския съвет.
Изложеното от нас в писмен вид становище в съгласувателната процедура по чл. 26 и 27 от Закона за нормативните актове, всъщност имаше абсолютно същата стойност с известните отразени в това становище конкретни бележки, които имат по-скоро чисто редакционен и технически характер и които биха Ви били предоставени на вниманието в момент, в който обсъждате конкретните текстове от Законопроекта.
Становището на прокуратурата по всички принципни въпроси и групираните проблеми, които се засягат от този Законопроект е положително и ние считаме, че по този начин действително се прави една сериозна крачка напред към преодоляване на проблемите, констатирани нееднократно както по отношение на забавянето на наказателното производство и в двете фази на процеса, така също и съответно с преодоляването на определени нехармонизирани със стандартите на европейското законодателство институти в нашето процесуално право.
Основната част от предложените изменения в разпоредбите на Законопроекта действително касае ускоряването на наказателното производство като такива – както вече беше отбелязано и от съдия Панова – следва да бъдат отчетени: откритото разпоредително съдебно заседание, в което следва да бъде решен окончателно въпросът свързан с допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза, тоест да се препятства възможността при последващ инстанционен контрол на всеки един съдебен акт. Този въпрос отново да стои на дневен ред, респективно съдът да има възможност независимо от инстанцията, на която се произнася, да решава този въпрос, връщайки наново делото за допълнително разследване в досъдебната фаза. Този механизъм би произвел дисциплиниращ ефект по отношение на всички страни в наказателното производство най-малко с оглед на задължението им, въпреки че това е право да участват в самото разпоредително заседание, но това е последната им реална възможност да изразят становището си пред съда по отношение на евентуални допуснати нарушения на техни права и законни интереси във фазата на разследването. След което, ако съдът ако сам не ги установи и не ги констатира, това тяхно право се преклудира според така предложения Законопроект.
Форма за ускоряване на наказателното производство е и създаването на общо бързо производство, което обединява в известна степен изкуствено разделените към настоящия момент съществуващи като две самостоятелни диференцирани процедури в Наказателно-процесуалния кодекс – незабавно и бързо производство. Разликата между двете е в сроковете, в които следва да протече разследването. В единия случай в 7-дневен срок, в другия случай в 14-дневен срок.
Трудно постижимо е, въпреки че в интерес на истината в докладите за дейността на прокуратурата ежегодно се отчита ръст на незабавните производства, но това са трудно постижими срокове за действително разследвания, които биха могли да приключват в значително по-кратки срокове и затова считаме, че създаденият общ механизъм към настоящия момент, който всъщност позволява този 14-дневен срок да бъде удължен веднъж с още толкова така, че да обезпечи включително и изготвянето на експертни заключения там, където е необходимо, защото механизмът предвижда възможност за прилагането му и по преценка на прокурора в случаите, когато се касае за престъпления, които са със значително по-ниска степен на обществена опасност. Разбира се, които не са със сериозен резултат, касаещ и засягащ правата на пострадали лица, тоест на лица, по отношение на които е причинена тежка телесна повреда или смърт.
Средство за ускоряване на наказателното производство е и предвиденото в редакцията и текстовете в Глава двадесет и шеста, което е създадено както каза и госпожа Панова с общи усилия в рамките на работната група, която беше създадена към Министерството на правосъдието, включително и с участието на хабилитирани лица и има за цел да създаде едно съответно и на стандартите на европейското правораздаване; средство дисциплиниращо органите, както на досъдебното производство, така и на съда, а същевременно да не лиши пострадалите от възможността да получат дължимото в рамките на едно наказателно производство, включително и да не лиши държавата от правото й да санкционира лица, които действително са извършили тежки престъпления и които в една не малка част от случаите понастоящем заради принципа, по който се прилага процедурата, визирана в Глава двадесет и шеста, която е изключително формална и отчита единствено срокове, което беше тема на Вашия дебат преди малко, без да се интересува от причините, поради които тези срокове съответно не са могли да бъдат спазени и дали тези причини се дължат единствено на бездействието на държавните органи, което всъщност би следвало да бъде санкционирано с едно подобно такова ускорително средство, води до прекратяване на наказателното производство и до лишаване на държавата от възможността да санкционира лице за извършено престъпление, включително и на пострадалия да получи възможност да участва в едно такова производство, поддържайки обвинения наред с прокурора.
Изключително позитивно приветстваме и промените, които съответно касаят досъдебната част на наказателното производство – признаването на процесуалните действия, извършени от различни органи на разследвани в случаите на разделяне и обединяване на дела; начинът, по който съответно се предвижда промяна в удължаването на сроковете за разследване, съкратеният срок, в който съответно това следва да бъде извършено в случаите, когато първоначално определеният по закон се явява недостатъчен, за да може да приключи разследването.
За нас е от значение изключително и разширяването на правомощията по чл. 195, ал. 4 от НПК в случаите, когато прокурори от съответната териториална прокуратура са се отвели и по тази причина се подхожда със сходно решение както това към настоящия момент се прави от Върховния касационен съд при подобни хипотези.
Оценката по отношение на разширяването на компетентността на специализираните прокуратура и съд по принцип на прокуратурата е положителна. Ние подкрепяме тезата, изложена и в мотивите на Законопроекта, че специализираните структури като създадени именно в изпълнение и на препоръките отправени към България по линията на Механизма за сътрудничество и проверка трябва да бъдат използвани с максимален капацитет. В този смисъл с изключение на чисто технически и редакционни бележки по отношение на начина, по който са определени съставите на престъпленията, с които съответно се разширява тази компетентност – евентуално кръгът на лицата, които съответно се предлага да бъдат включени. Ние считаме, че това предложение следва да получи нашата подкрепа по принцип.
Военните съдии – цитираното решението от госпожа Панова на Конституционния съд – Решение № 10 от 2011 г., всъщност в мотивите си сочи, че подобен подход на определяне на компетентността на съдилища, което съчетава както предметната компетентност, така и субектната такава не е непознат за нашето наказателно процесуално право, и то се среща именно при военните съдилища.
В този аспект проблемът според нас не е актуален, въпросът е да бъде намерено най-удачното и технически вярно, включително редакционно и принципно решение по въпроса за конкретните престъпления, съответно начинът, по който следва да бъде обезпечена и последващата дейност на тези специализирани структури, защото включването на такъв широк кръг от престъпни прояви, съответно и лица, със сигурност би предполагало и допълнително обезпечаване както кадрово, така и материално.
По отношение на всички предложени промени, които касаят хармонизирането на процесуалното право със стандартите на европейското правораздаване, ние абсолютно подкрепяме принципната позиция на Министерството на правосъдието, че те трябва да намерят решение в нашия Наказателно-процесуален кодекс, въпреки че част от тях, както вече беше отбелязано от госпожа Панова, има директно приложение и се прилагат от колегите.
От изключително важно значение за правилното прилагане на наказателната политика такава, каквато към настоящия момент, съответно е регламентирана в действащите нормативни актове, за нас са законодателните предложения касаещи решаването на въпросите със спорната компетентност на административно наказващите органи и прокуратурата по дела, които са породени от принципа на „non bis in idem“ и биха дали разумно решение на създадените проблеми в практиката в случаите, когато с цел да се избегне по-тежката наказателна отговорност, която към настоящия момент има приоритет пред административнонаказателната, реално лица бързат, за да приключат спрямо тях административнонаказателните производства – нещо, което е съвсем естествено, за да може впоследствие съответно да се позовават на вече наложено им наказание. Така че за нас, включително и тази част от промените в Законопроекта, имат изключително практическо значение, за да може да се постигне именно заложеното и в мотивите на тълкувателното решение на Върховния съд виждане, че то следва да бъде съчетано и със законодателни промени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Шишкова.
Колегите от нашата група юристи заявяваме готовност, знаем че в работната група има предложения за подобряване на отделни текстове, които чисто физически не е могло да бъдат отразени в този Законопроект, и по тази причина заявяваме готовността си да бъдем вносители между първо и второ четене на тези промени така, че да отразим в максимална степен експертните становища на работната група, защото смятаме че този Законопроект е основан изцяло на база на експертизата и на опита на правораздавателните и проворазследващите органи, така че ценим тези предложения.
Адвокат Недева със становището на Висшия адвокатски съвет.
ЕМИЛИЯ НЕДЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Тъй като не искахме да отегчаваме народните представители с онези части от Законопроекта, които са безспорни, нашето становище е концентрирано само върху тези пунктове, които, ние молим, да огледате много добре преди, дори на това заседание, да дадете подкрепата си на Законопроекта по принцип. Затова го дадохме предварително, за да може всички да се запознаят и аз ще дам само няколко акцента.
На първо място – така желаното от прокуратурата разпоредително заседание, което според нея ще препятства по нататък връщането на делата, и всъщност такъв ще бъде и резултатът, ако това бъде прието, е един много спорен според нас подход. Защо? Това е разпоредително заседание, в което ще се действа на принципа: „Който има да каже нещо, да го каже сега или да замълчи завинаги“.
Може ли да бъде поставен интересът на правосъдието, който всъщност интерес е правилното и справедливо прилагане на законите, в зависимост от конкретната експертиза на най-ниския по степен прокурор, на един адвокат в първата инстанция, който може по недоглеждане или поради слаба квалификация да не види всички процесуални нарушения, и на един съдия, колкото и да бъде прецизен той, все пак по гледната точка на втората, дори на касационната инстанция, вече ще бъдат опосредени единствено от извършената преценка на първоинстанционния съдия, който безспорно, за да е на първа инстанция, е с по-малко практически опит, не казвам по-малко знания? Тоест забранява се на въззивната и на касационната инстанция, когато било в по-късен етап на процеса, да констатира, че има нарушени права било на пострадалия, било на подсъдимия. В крайна сметка това разпоредително заседание би могло да бъде опасно и за пострадалия и за подсъдимия. Това разпоредително заседание както е замислено, обаче, е в противоречие с констатациите, които бяха обявени вчера.
Аз с радост прочетох, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е извършил тематична проверка по чл. 335 от Наказателно-процесуален кодекс във всички въззивни, окръжни и апелативни съдилища, за да прецени дали правилно се прекратява производството и се връща делото на прокурора. И според доклада, който беше представен във Висшия съдебен съвет се оказва, че няма констатиран нито един случай на неоснователно прекратено производство и върнато на прокурора. Какво означава това? Означава, че съдът, който на втора инстанция е констатирал допуснати сериозни процесуални нарушения, не го е направил нито формалистично, нито за да не гледа делото, а заради това, че в досъдебната фаза са допуснати от прокуратурата, като надзорник на тази досъдебна фаза и, като господар на процеса, едни съществени, но отстраними процесуални нарушения.
С една дума, това което – при моето огромно уважение към нейната професионална квалификация, госпожа Панова каза, че по този начин ще бъдат преустановени чисто формалните подходи от страна на някои съдебни състави се вижда, че като резултат на проверките такива формални подходи Инспекторатът не констатира.
По-нататък, разбира се, Висшия адвокатски съвет за второ четене ще даде и още по-подробни съображения. Обръщам внимание вече на втория пункт, по който не сме съгласни и не е отразен много подробно в това ни становище.
Правосъдието при съкратените диференцирани процедури става вече или невъзможно или достъпно само за богатите. За първи път се въвежда възможността, тоест задължението, ако сключиш споразумение, да си възстановил имуществените вреди, но не само тези, които принадлежат към състава на престъплението, а всички – и тези, които не са съставомерни. Давам следния пример: пътнотранспортно произшествие, прокуратурата е повдигнала обвинение единствено за причинена телесна повреда. Да, обаче на лицето, на което е причинена телесната повреда, е строшен джип, това е пример, който беше даден от представителя на Върховна касационна прокуратура в работната група, строшеният джип е за 200 хил. лв. Не е повдигнато обвинение обаче за причинени значителни вреди. Признава вината деецът и иска да сключи споразумение, с което прави правосъдието и бързо, и ефикасно, и евтино. Да, обаче той трябва да има и 200 хил. лв., за да може да обезпечи онези вреди, които стоят извън състава на престъплението. Тогава върху прокуратурата започва да тежи задължението да събира доказателства и да установява не само онези вреди, които принадлежат към състава на престъплението, но и другите, с които да удовлетвори гражданската претенция на пострадалия, която гражданска претенция той спокойно и евтино може да реализира след влизане в сила присъдата пред гражданския съд, без да плаща държавни такси, защото според ГПК е освободен от такива.
Следващият сериозен въпрос, който трябва да се постави. Ускоряването на наказателния процес чрез видоизменението на Глава двадесет и шеста „Озаглавяване и ускоряване на наказателното производство“.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, това ускоряване е всъщност много палиативно. То е всъщност развързване на ръцете на прокуратурата да може да разследва по продължително, без страх, че обвиняемият може да поиска внасяне на делото в съда и това изцяло не елиминира проблемите, които са посочени в пилотното дело „Димитров и Хамънов против България“. Защото ние в становището сме дали сравнение, че в една Полша съдът, който преценява дали основателно е забавено това досъдебно производство, може да даде и компенсация. В Румъния този съд може да даде краен срок да се завърши цялото разследване. А тук е казано, че съдията разглежда и дава указания да бъдат извършени забавените действия. Добре, но този текст противоречи на онзи, който дава възможност на прокуратурата на административния ръководител няколкократно и без сериозни основания да продължава цялото досъдебно производство. И в такъв случай се питаме: ако съдията види, че законно са дадени разрешения за удължаване на това досъдебно производство, как ще подходи той, дали основателно забавено или неоснователно забавено, разследването е удължено с акт на административния ръководител на съответната прокуратура – значи формална законност му е придадена, а дали е бездействено или не е бездействено, нито компенсация може да се получи с това, някога ще чака обвиняемият да получи компенсация от съда при налагане на наказанието, ако бъде осъден, чрез занижаване срока, за който има такава забава.
Следващите два сериозни проблема. Съгласна съм със съдия Панова за промяната на подсъдността. Това, че министри, ръководители на ведомства, кметове, народни представители ще бъдат вече подсъдни на Специализирания наказателен съд, не решава въпроса с корупцията по високите етажи на властта.
На първо място, мотивите са крайно несъстоятелни на тема, че този съд се бил специализирал. Кога се специализира този съд, с корупция по високите етажи на властта, като досега всички тези субекти бяха подсъдни на Софийски градски съд?
Първо, понятието „национална компетентност“ не съществува в правната теория, в процесуалната теория.
На второ място, ако можем да говорим за такъв съд, ами то единственият специализиран съд за дела против министри, депутати, кметове и магистрати, това е Софийски градски съд. Досега през годините той има тази специализация, Специализираният наказателен съд никак не е специализиран. Специализиран е в разглеждане на конкретен вид престъпления.
Обръщам внимание на Вас, на тези, които не са били в предходните парламенти, през 2010 г., когато се създаваше Специализираният наказателен съд, ние изразихме същите съмнения пред депутатите и, слава Богу, тогавашният състав на Народното събрание отказа да приеме, че компетентността на Специализирания наказателен съд, освен върху организирани престъпни групи, трябва да се простира и върху субектите магистрати, депутати, министри и така нататък. Според мен е крайно неподходящ, освен това в мотивите пише, че „трябва да бъде по-ефикасно използван този Специализиран наказателен съд“, ерго нашите възражения през 2010г., че няма нужда от такъв съд, се оказват признати от Министерството и от Министерския съвет с мотивите към този Законопроект, че той не е ефикасно използван. Да, съгласни сме, той осъществява едно много скъпо правосъдие, което в крайна сметка може да има оправдание тогава, когато става дума за сериозни терористични актове, актове на организираната престъпност, но не и тогава, когато трябва да бъдат съдени магистрати, министри, депутати.
Следващият проблем след промяната на подсъдността. Възможността когато един съд Ви оправдае, да Ви наложи административно наказание. Според вносителите по този начин се компенсират негативите, тогава когато става дума за възможно наказвани и по административно наказателен ред, и по наказателен ред, и е права госпожа Шишкова, като твърди, че всеки се стреми към това да получи административно наказание, а не присъда. Да обаче, този текст и поначало тези разпоредби, повдигат много сериозни въпроси от гледна точка на Европейската конвенция, защото и административнонаказателното правосъдие се счита за наказателно производство, тоест пред административнонаказателното производство трябва да важат същите гаранции за процесуални права, като при наказателно преследване. И тогава какви гаранции ще имате Вие, ако Ви дам един пример? Представете си, Вие сте министри, съдят Ви за присвояване в особено големи размери милиони, Вие се защитавате срещу обвинение в присвояване и в един момент съдът Ви оправдава, като казва, че да, обаче с действията си Вие сте нарушили, да речем, Законът за обществените поръчки и Ви слага една глоба по фактически състав срещу, който Вие не сте се защитавали изобщо, защото Ви казват, че държавните средства сте ги присвоили по някакъв начин. Никакви факти, които са свързани с административното наказване не са Ви били вменени в обвинителния акт. Ако забележете, в този Законопроект е записано, че тогава, „когато съдът прецени, че са нарушени административни норми“. Ама, Вие може да не сте ги сънували към началото на наказателното производство тези административни норми, които Наказателният съд с присъдата си ще приеме за нарушение. Тази възможност е дадена на разположение, включително на Върховния касационен съд, след който вече няма право да обжалване.
Вярно е, че според Седмия протокол към Европейската конвенция има известни ограничения по отношение на тези присъди и наказания, които са наложени за първи път от най-висшия съд в страната. Има закони, по които административнонаказателните санкции никак не са малки. Такива са и в сферата и на обществените поръчки, и на данъчното законодателство, такива са по Закона за митниците, така че по никакъв начин не са охранени правата на подсъдимите тогава, когато те са оправдани по главното престъпление, но им е наложена глоба за административно нарушение, срещу което те не са защитавали.
В крайна сметка имаме и много други бележки, но съжалявам, че излезе господин Кирилов, аз си позволявам да отправя към Вас един апел. Наказателнопроцесуалният кодекс, който касае абсолютно всички граждани, включително депутатите, не е по малко важен и сериозен, отколкото гражданското съдопроизводство. И, ако Вие мислите да инициирате един дебат, конференция на тема: „Серията проекти за изменение на Гражданскопроцесуалния кодекс“, още по-голямо основание има място откриването дебат по отношение на сериозните промени, които се искат в Наказателно-процесуалния кодекс. И една такава конференция с ангажиране и на академичните среди, които много слабо бяха застъпени в работната група, която изготвяше този Законопроект, мисля, че само ще допринесат към избистряне както на текстовете – направили сме цитати, няма да влизам в подробности за това до каква степен – има и някои безсмислици в текстовете, една такава конференция би довела само до един много по-качествен законодателен продукт. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз Ви благодаря.
Ще обсъдим възможността малко преди второ четене, евентуално, като стигнем дотам, да направим един по-широк дебат в рамки, нещо като работна група, без да го дефинираме като работна група и без да губим обаче скорост. Така че ценно е своевременно да се дават становищата и да можем да ги обявяваме също навреме. Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища и изказвания.
Заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Уважаеми колеги, в чл. 234, ал. 3 по предложението е даден определен срок за разследване на делата, но това е един формален срок и аз считам, че на практика делата за разследване нямат срок. Дадена е възможност за удължаване на срока с по два месеца неограничено. Може и десет пъти да се удължи срокът, това са 20 месеца, може и 20 пъти, това са 40 месеца.
Считам, че този момент следва да бъде изгладен и не следва да се допуска едно дело колкото и да е сложно то, каквато и практическа сложност да има – да кажем аз ще определя един свой произволен срок, да не бъде повече от 2 години. Каквото и да е делото, до 2 години би следвало да се докаже или да не се докаже вината на обвиняемия или обвиняемите.
Моля Ви да се съобразите с това безконечно формално искане за удължаване на срока и прокурорът винаги разрешава това удължаване.
На второ място, по чл. 248 подкрепям колегата адвокатка, която счита, че би следвало да се допуска да се правят възражения за допускане за нарушения. Понякога и в самия обвинителен акт, и в разпореждането на съдията не всичко може да се види, да се констатира. Понякога възникват такива спорни въпроси, които са плод на разследването на делото в съда. Дотогава не са били ясни някои факти и обстоятелства и тогава изведнъж възникват като проблем. И аз считам, че следва да се дава такава възможност. Това е второто ми искане и мнение по въпроса.
И може би на последно място ще поставя въпроса за това, че съгласно чл. 356, ал. 6 – скоро ал. 7 „При предявяване на разследването не се призовават пострадалите“. Поради какви причини не мога да разбера?! Досега винаги е било, разследване да се предявява и на пострадалите. Защото на практика те се лишават от възможността да знаят как е приключило едно дело.
Нещата стоят така понякога, че някои от пострадалите да кажем, че те не могат да бъдат разпитани на досъдебното производство. Но впоследствие могат да си сменят адрес, да сменят държавата, в която живеят, и на практика не могат да разберат, ако не са предявени да се запознаят с материалите, как е приключило делото. Те няма да бъдат уведомени и ще изтърват всякакви срокове за обжалване. Аз мисля, че трябва да се помисли и по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Имате ли желание за отговор?
МАРИЯ ШИШКОВА: Благодаря господин Председател.
Първият въпрос беше свързан с удължаването на разследванията.
Всъщност следва да се има предвид, че досъдебната фаза е фаза в която се събират доказателства както в подкрепа на обвинителната теза, така и в подкрепа на защитната теза.
Много често в досъдебното производство, повод за удължаване на срока на разследването е именно събирането на доказателства, които са поискани от защитата на обвиняемия или лично от самия него. Много често, повод за събиране на допълнително събиране на доказателства, респективно за недостатъчност на предвидения срок са събиране на доказателства в подкрепа на тезата на пострадалия. Включително дори в дадения Ви от госпожа Недева последен пример, по повод на вредите от едно пътно транспортно произшествие, които, ако съответно прокуратурата следва да изследва, за да може да даде възможност на обвиняемия да сключи споразумение, би била задължена да назначи експертиза, която да оцени тези вреди, респективно трябва да ѝ предостави достатъчно време, за да може да изготви съответното заключение.
В този смисъл не би следвало да се гледа едностранчиво, че срокът за удължаване на разследването ползва единствено и само разследващите органи. Нещо повече – Процесуалният кодекс е предвидил достатъчно гаранции за да може те да бъдат ограничени по отношение на репресията, която евентуално може да бъде използвана спрямо лицата, които биват привличани към наказателна отговорност.
В тази същата норма на чл. 234, в ал. 8 има предвидени максимални срокове, в които могат да бъдат прилагани при необходимост мерки за процесуална принуда и в случаите, в които разследването продължава и след тези срокове, всъщност единствено в тежест на разследващия орган, съответно на прокурора е да обезпечи, и осигури участието включително и на укрили се лица, които могат да бъдат и следва да бъдат привлечени към наказателна отговорност.
Наред с това следва да се има предвид, че колкото и да звучи формално, че почти винаги или винаги, този срок се удължава, това по-никакъв начин не е абсолютно само на основание изтичането му. Винаги преценката на административния ръководител понастоящем е по отношение на предстоящите за извършване процесуални действия, съобразно техния вид, брой и реална и фактическа възможност за осъществяването им се определя и срокът, с който следва да бъде удължено разследването.
Прокуратурата към настоящия момент няма никакъв интерес да удължава сроковете на разследване повече, отколкото е необходимо за нуждите за обезпечаване на процеса на събиране на доказателства, защото от една страна стоят тези гаранции, които са предвидени в нормата на чл. 234, ал. 8, а така също ускорителното средство, включително и това което се предвижда, въпреки че госпожа Недева каза, че то не разполага с достатъчни предвидени гаранции и санкции по отношение на евентуалното последващо неизпълнение на дадени указания на съда, в случаите, в които се констатира забавяне. То не е съвсем така, защото нашето законодателство познава процедурата, регламентирана в Закона за съдебната власт, която предвижда изплащане на обезщетение в случаите на забавяно правосъдие. Такива възможности има предвидени в Закона за отговорността на държавата.
В този смисъл считаме, че предвидените гаранции не само в Наказателно-процесуалния кодекс по отношение на бързината на наказателното производство са достатъчни, за да не позволят да се спекулира и съответно да се използва неправомерно удължаването на сроковете за разследване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Отношение искате ли вземете?
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: След като срокът е достатъчен защо винаги се иска удължаване или почти винаги, особено за следствените дела, при следователите? При дознателите също, но при следователите по-често. Може би е отговорът ще бъде, че са с по-сложна фактическа обстановка. На практика не зная, или почти не зная дело да е приключило за 2 месеца.
Съгласен съм, това е малък срок за сериозни дела. Но все таки някакъв срок би следвало да има, не може да са безконечни.
Хората, даже и тези, на които им предстои да получат условна присъда например, може би ще искат да пътуват за чужбина – имат работа в чужбина. А по този начин са ограничени правата им да не могат да пътуват. Те са ограничени – имат мярка за неотклонение, и, ако делото продължи още 2 години в съда?!
Такъв беше моят въпрос и мисля, че е логично да има някакъв краен срок, който да не е малък. Считам, че 2 години са предостатъчни.
Понякога исканията са формални. Даже зная такива случаи, когато някой ще излиза в отпуска и иска удължаване. (Емилия Недева иска думата.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Бях готов на три, но три кратки.
ЕМИЛИЯ НЕДЕВА: Благодаря Ви, господин Председател!
Апелът ми към народните представители и към работата между двете четения: в наказателния процес и досега нямаше достатъчен баланс между задълженията на страните в процеса, с изключение на прокуратурата, а след този Законопроект ще има още по-голям дисбаланс.
Правилно направихте забележката, че всъщност всички срокове за страните са преклузивни, а за прокуратурата са само инструктивни. И в това се съдържа един наистина голям парадокс, защото, ако основната цел на тези изменения е да се ускори производството, то дисциплиниращи норми трябва да бъдат въведени и за прокуратурата, а не само за съда. Парадоксът е в това, че съдът се ограничава повече, а на прокуратурата й се развързват ръцете за един по-продължителен период от време. Поне да продължи съдопроизводственото действие, което тя не е свършила в досъдебната фаза, да продължи в съдебната фаза, така че съдът да отговаря за бъдещите забавяния, а не прокуратурата.
В този смисъл трябва обратното да се направи, тоест да се намери балансът между правата и задълженията на всички участници в процеса.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, други изказвания, мнения, становища?
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Не чух становището Ви по отношение на предявяването на разследването на пострадалите. Защо са ограничени техните права?
МАРИЯ ШИШКОВА: Предявяването на разследването е задължително във всички случаи, с изключение на диференцираните процедури и това е норма, която към настоящия момент не е предложена за промяна. Това не е норма, която е част от предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
В тези случаи, точно в тези случаи, в които Вие казвате, че не знаете за случаи, в които производството приключва в рамките на 2 месеца, а това са такива достатъчно много, които съответно са отчетени в докладите на прокуратурата, които са публични и може да се запознаете с тях. Това са приключените наказателни производства по предвидените диференцирани процедури по Глава двадесет и четвърта и двадесет и пета от Наказателно-процесуалния кодекс – бързото и незабавно производство, те приключват в рамките на седем дни и четиринадесет дни. Не два месеца, а седем дни и четиринадесет дни и се внасят в съд.
Процентът на делата, които приключват по този начин съответно и броят им, може да видите в докладите на прокуратурата. Той е значителен, а именно в тези случаи, за да се даде възможност, тъй като страните в наказателния процес се конституират в съдебната фаза – в досъдебното производство страни не участват, именно там да могат. Друг е въпросът, че в тези производства пострадалият не участва и в съдебното производство, а законът задължава съда да го уведоми за приключилото наказателно производство, за да може той да упражни правата си по предвидения за това гражданско правен ред.
Това са процедури, които са създадени още през 2006 г. с този Наказателно-процесуален кодекс, в първата му редакция, която вече сигурно отдавна е забравена след хилядите промени, с цел именно ускоряване на досъдебната фаза на процеса.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Една бележка и едно допълнение към това което казах, ако разрешите господин Председател и прокурор Шишкова.
Действително и сега действащата Разпоредба за чл. 356, ал. 5 е точно такава: че не се призова пострадалият, както казаха от началото на създаването на Процесуалния кодекс, а пък пострадалият ще разбере за това нещо, когато делото бъде насрочено от съдия докладчик в съда – това е 358, ал. 2, то тогава ще бъде призован от прокурора, връчва се обвинителният кат на подсъдимия, свидетелите и вещите лица, съдебното заседание и така нататък. Така че не правим отстъпление назад от действащото законодателство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Митев – изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, на уважаемия господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! С колегата Емил Димитров ще подкрепим така предложения Законопроект. В края на краищата в момента гледаме Законопроекта на първо четене.
Позволявам си тук да припомня на всички, че на първо четене се обсъждат принципите, целите и философията на така внесения Законопроект.
Беше посочено от предходни изказвания, че основната цел е ускоряване на наказателния процес. Процес, който и по мнение на колеги юристи, и по мнението на гражданите и на нашите избиратели, които са ни изпратили тук, се движим към този момент прекалено бавно, с прекалено голям формализъм и чувството за справедливост в обществото и в гражданите е на критичен минимум, особено към това бавно движение на сроковете, и в частност проблемът с непрекъснатото и непрестанно връщане в много производства на делото от Касационния или въззивна инстанция в досъдебна фаза на процеса за допуснати съществени и процесуални нарушения в тази фаза.
Може би това не е най-удачният способ, може би се нуждае от допълнителна редакция на предложените норми за изменение в Наказателно-процесуалния кодекс?! Това е според мен въпрос, който следва да се гледа между първо и второ четене.
По принцип този институт, както е предложен, следва да бъде подкрепен, тъй като дава действително решение. Да, във всяка една фаза можем да разсъждаваме по отношение на това доколко принципно са подготвени страните в процеса от прокуратурата от страна на пострадалия или на обвиняемия, или пък доколко е подготвен съответният съдебен състав. Но аз смятам, че би следвало тук да подходим все пак с някакво предварително доверие към абсолютно всички участници в наказателното производство, дори било то на първа фаза – на досъдебната фаза, и първата инстанция от процеса.
На следващо място, подкрепяме и това, което предлага Министерството на правосъдието по отношение на правилото „non bis in idem“ и конкуренцията между административно наказателно и наказателно производство. Един от вносителите тук виждам, че има колеги от предходното Народно събрание, с които заедно внесохме подобни изменения в миналия парламент и само краткият му живот попречи да не бъдат приети тези промени. Те бяха приети на първо четене и щяха да бъдат приети след съответна редакция на второ четене. Това е проблем, който в края на краищата трябва да бъде разрешен. Да, след подробна и задълбочена дискусия, но няма как да бъде оставен и да продължаваме да търпим критики, а и да позволяваме на лица да се възползват от сега съществуващото положение и да избягват на практика наказателното преследване с използване на административно наказателния ред.
По тези съображения ние ще подкрепим така предложения Законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Има ли реплики, към изказването на колегата Митев?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз ще използвам формата на реплика, само за да отбележа, че си заслужва действително да обсъдим достатъчно в дълбочина още преди първо четене. Естествено, че става дума за принципите и за философията на Законопроекта.
Аз не съм бил в предишни народни събрания, но подготвяйки се видях, че със същите принципи и философия са приемани десетки изменения и закони. Затова си заслужва да се вгледаме внимателно и да обсъдим. Да не казваме ангро, защото всички сме за ускоряване на производството за по-голяма ефективност за корупцията. Използвам случая за реплика не толкова да Ви репликирам, но да Ви благодаря за всичките тези становища, които се надявам, ако Законопроектът мине на първо четене, все пак да изберем две-три достатъчно сериозни предвид, защото скоростта на производството е едно, не по-малко важно е от правата на ползвателите на съдопроизводството. Трябва да се имат предвид.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Други реплики дали има?
Дуплика за господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Зарков, и аз ще използвам формата на дуплика не толкова за да Ви отговоря, колкото да изразя разбирането си, което е било факт в досегашната работа на Правна комисия – винаги в такива случаи да се дава максималният срок за предложения между първо и второ четене, да се правят работни групи, на които да се чуят всички становища и да се вземе най-доброто решение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, колега.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ние приветстваме опита да се съкрати в някаква степен, да се усъвършенства наказателния процес, да се ускори. Бяха казани много положителни неща, с които също сме съгласни, няма да ги повтарям.
В нас обаче възникват и някои въпроси, които са свързани, повечето с водене на един справедлив наказателен процес. Аз ще се постарая да не ги повтарям, те бяха казани от някои от нашите гости. Така или иначе, немога да не се спра на четири, които съм си отбелязал тук.
На първо място, забраната за връщане на наказателни дела при констатиране на съществени процесуални нарушения. Имам предвид връщане в прокуратурата. Валидно е правилото, че ако във входа на наказателното производство, значи във входа на наказателното производство по наказателни дела съдът престава да се интересува от тези съществени процесуални нарушения.
Това за мен е в противоречие с чл. 314, ал. 1 от Наказателния кодекс, който постановява, че въззивният съд трябва да провери правилността на присъдата.
На второ място, беше казано и за това разпоредително заседание доста. Но има много дела, които се водят само в едно заседание. Как ще процедираме при тях не става ясно.
На трето място, въвеждане на правото наказателният съд с крайния си акт да се произнася по отношение на евентуално административно наказание. И аз тук подкрепям казаното от представителя на адвокатурата.
Как може да се защити този подсъдим от този акт? Той за него ще разбере едва след постановяване на самата присъда.
Създава се и неравнопоставеност между отделните подсъдими и тази неравнопоставеност е на базата само на едно качество – служебно положение. Значи той, ако е министър или както са изброени депутати и така нататък – хора от висшите етажи на властта, те попадат под разследването примерно на специализираната прокуратура или делата им се водят Специализирания съд.
В мен остава едно такова убеждение, че едва ли не на тези два специализирани органа в момента им се търси някакво натоварване, че нямат достатъчно работа и се опитва да бъдат натоварени.
Всичко това ни кара нас членовете на Комисията от квотата на „БСП за България“ да се въздържим в това гласуване тук. Благодаря Ви, приключих.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз благодаря.
Само припомням, че тази категория лица, да не кажа ние, защото аз никога не мога да свикна с качеството депутат или нещо подобно, ние сега сме неравнопоставени и има особен процесуален ред за водене на разследване и дела срещу нас.
Реплики към изказването на колегата?
Тук само се сменя съдът.
Заповядайте.
ЕМИЛИЯ НЕДЕВА: Няма мотиви защо сменяме съда. Софийски градски съд очевидно не се харесва на авторите на изначалната идея за тази промяна. Софийски градски съд, това е нашата теза, той вече е специализиран точно да разглежда дела, които касаят корупция по високите етажи на властта. Има ли някаква необходимост освен това, първо, да търсим повече работа на Специализирания съд и второ, да отчетем, когато дойде поредният доклад: „Ето, виждате ли ние тук на една специална структура ще подредим нашите министри, ще подредим нашите депутати до организираната престъпна група на Килърите“ и така нататък. Местната подсъдност си е местна подсъдност, затова тежката престъпност върви там, където е извършено съответното престъпление. Затова има специална подсъдност на Софийския градски съд за престъпленията по високите етажи на властта.
Ако търсим тясна специализация, ние бягаме от тясно специализирания съд – Софийски градски съд, и даваме на Специализирания наказателен съд, на който името му е Специализиран по предметна подсъдност, но не по субектна. Защо местим субектите там? В тази насока мисля, че са много лековати изложените мотиви към Законопроекта – по смяната на подсъдността.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдия Панова ще вземе становище, но само едно изречение, ако мога да вметна.
Ние във всички последни доклади имаме добри оценки за Специализирания наказателен съд и това звучи много убедително на партньорите. Не искам да коментирам другата посока на реплики на тези, които гледат да внушат нещо в докладите – колко е хубав румънския модел примерно, защото трябва да правим едни много специализирани институции и решения.
Мисля, че това е хубаво решение, нищо че специализацията се постига по двата критерия, нека да е по двата критерия. Специализираният съд е също на територията на Столична община. Аз не виждам някаква разлика между Софийски градски съд и Специализирания наказателен съд, освен по-голямото доверие, което, сега Вие ще кажете: „едва ли не само по силата на наименованието възниква“. Възниква според мен по силата на авторитета, който гради този Специализиран наказателен съд. В последните години се казва, че добре гради доверие.
Съдия Панова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Благодаря.
Започвам с последното, което казахте Вие и това, което адвокат Недева каза. Очевидно ябълката на раздора е промяната на компетентността по отношение на така наречените „корупционни престъпления по висшите етажи на властта“.
Когато взех отношение първия път не изказах някои аргументи, които изказах наскоро при срещата с представителите на Европейската комисия и със становището на цялата наказателна колегия на Върховния касационен съд. Специализираният наказателен съд и неговият въззивен Апелативен специализиран наказателен съд са съдилища създадени съвсем скоро. Съдилища създадени от съдии, които доскоро са били районни, а някои от тях и прокурори, тоест хора, които за първи път се занимават с компетентност подсъдна на Специализиран наказателен съд, който гледа много сериозна категория престъпления.
Във връзка с изпълненията на препоръките на Европейската комисия в един от докладите, Върховният касационен съд изпълни препоръка по Пътната карта за изпълнението им, а именно миналата година извърши анализ на дейността на Специализирания наказателен съд и на Апелативния специализиран наказателен съд. С тази проверка беше ангажирана цялата Наказателна колегия на Върховния съд, а именно това са 30 съдии без мен.
Докладът за Специализирания наказателен съд – първоинстанционния, е меко казано критичен и доста укоряващ. Ние констатирахме проблеми в правораздаването в този съд.
Първо, тези съдилища не може да се каже – Специализираният съд, че връща по-малко дела на прокуратурата. В независимия анализ на прокуратурата, който беше извършен от външни експерти е казано: „Препоръчително е да се обмисли внимателно промяната на подсъдността и може би е удачно да се премести тази компетентност в Специализирания наказателен съд, защото съществува по-добро взаимодействие между съд и прокуратура, каквото не се забелязва между Софийски градски съд и съответната му прокуратура.
Тогава казах пред представителите на Европейската комисия, заявявам и пред Вас: Съдът е съд за това, за да комуникира по еднакъв начин със страните в производството, включително и с прокуратурата, независимо че се намират в една сграда, защото и прокуратурата, и адвокатурата, и подсъдимите са страни в наказателното производство и взаимоотношенията между съд и прокуратура са такива, каквито Конституцията и Процесуалния закон ги уреждат. Добро или лошо взаимодействието, то е уредено от Наказателно-процесуалния кодекс и съответно от нормите по атакуване на разпорежданията за прекратяване и връщане на делата.
На второ място, при този анализ ние констатирахме, че в сравнение със Софийски градски съд – взимам последните три години – 2014 г., 2015 г. и 2016 г., разпорежданията, с които Специализираният наказателен съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на специализираната прокуратура за първите две години са два пъти повече отколкото това е направил Софийски градски съд, а за последната година три пъти повече, отколкото Софийски градски съд. Това не сочи за добро взаимодействие между съд и прокуратура, за да кажем, че делата там ще вървят по-бързо или по-успешно и бързо ще се покажат някакви резултати.
На трето място, констатирахме, че тези разпореждания, с които се връщат, както и качеството на съдебните актове не отговаря на необходимите стандарти и в много случаи те са отменяни и връщани от Апелативния специализиран съд, включително и от Касационния съд на тази инстанция.
Това, което смятате, че в евродокладите е добра констатация за работата на тези съдилища, ние не можем да го кажем. И го казваме съвсем отговорно като върховни магистрати, които сме отговорни, ако искаме да имаме резултати в борбата с корупцията и по високите етажи на властта, то не това е начинът, по който да го направим.
На следващо място, продължавам да твърдя, че има сериозен проблем с Решението № 10 на Конституционния съд от 2011 г. Там съдът е казал вярно това за военните съдилища, но тези военни съдилища са изградени по субект на престъплението принципно и след това по съставите на престъпленията, докато Специализираният съд не е създаден с такава цел.
На следващо място, в това Решение на Конституционния съд е казано, че: „не бива да се допуска едни престъпления да бъдат разглеждани от Специализирания съд и същите тези престъпления поради това, че са извършени от други субекти, да се гледат от други съдилища в страната“. Ние ще допуснем някои престъпления, извършени от висшия ешелон на властта да бъдат гледани от Специализирания съд, а същите тези престъпления, извършени от останалите субекти не притежаващи такива качества да бъдат гледани включително и от районни съдилища, каквито са някои документни престъпления, включени в тази подсъдност и съответно от окръжните съдилища в страната. Можете да си представите какъв разнобой в съдебната практика ще настане.
Може би има и други аргументи, които в момента не бива да Ви занимавам, но това са наистина сериозни правни аргументи и аз считам, че много по-важен е анализът, който ние сме направили – Върховния касационен съд, на тези съдилища, а не оценките, които примерно Европейската комисия и други дават въз основа на това колко дела са разгледали тези съдилища, да не говорим, че в тези доклади има и упрек съм сериозността на санкциите, които налагат тези съдилища.
По отношение на така спорното разпоредително заседание, което очевидно е сериозна стъпка и е нормално съставът да създава толкова дебати само ще кажа следното. Не се създава забрана на съда да връща делата на досъдебното производство. Действително Законът предвижда тези съществени процесуални нарушения водещи до връщане на досъдебното производство да бъдат изчерпани в разпоредителното заседание. То е открито. В него участват всички потенциални страни в съдебната фаза, всички те могат да правят възражения за това допуснати ли са, не са ли. Всички те имат интерес от това да бъдат отстранени, за да върви нормално съдебната фаза на процеса и има служебно начало на съда.
Определението на съда, каквото и да било в това разпоредително заседание, подлежи на контрол пред въззивната инстанция. Така че колкото и да е неук и некомпетентен този съдебен състав на първоинстанционния съд, очевидно той ще бъде проконтролиран от въззивната инстанция. Така че по този начин поне четирима професионални съдии ще се произнесат по твърдението за наличието или липсата на процесуално нарушение.
На следващо място, още през 2002 г. е издадено тълкувателно Решение № 2 на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, което е указало кои са съществените процесуални нарушения налагащи връщане на досъдебното производство. Те не са толкова много. Не са трудни за откриване и те могат да бъдат разгадани от тези четирима професионални съдии, за да преценят става ли делото, за да продължи в съдебна фаза или не става – и следва да бъде върнато то на досъдебната фаза.
Това не преклудира възможността страните да правят възражения по допустимостта, процесуалната издържаност и оценката на доказателствата и начина на тяхното събиране на досъдебното производство, както и на всяка следваща инстанция да преценява допуснати съществени процесуални нарушения на предходните стадии на съдебната фаза на наказателния процес.
Делото би могло да се реши в едно заседание – да, и Законът изрично го предвижда в съответната норма. Провеждате се разпоредително заседание и ако всички са съгласни, че делото може да продължи напред, то веднага се насрочва за следващото заседание, което ще бъде проведено по някоя от диференцираните процедури – дали споразумение, дали съкратено съдебно следствие, дали по чл. 78 и така нататък. Това по никакъв начин не пречи производството веднага да прерасне и на следващия ден или още същия ден по взаимно съгласие на страните в едно от тези заседания.
Очевидно съществува едно неразбиране по отношение на това, че съдебните инстанции ще могат да се произнасят по наличието и липсата на административно нарушение тогава, когато признаят дееца за невиновен в извършването на престъпление.
Колеги, това правомощие на съда е правомощие, което се въвежда в съответствие с правомощията му свързани с принципа „non bis in idem“ тогава, когато става въпрос за едно и също деяния, за същите факти, които покриват елемент на състава на административно нарушение и престъпления. Тук разликата само е в степента на обществена опасност на деянието. Фактите са същите, нищо ново няма да се привнесе. Нали разбирате, че нито един съд не може да признае едно лице виновно за престъпление, което като факти не е описано в обвинителния акт, по същия начин той не може да признае и за извършено административно нарушение.
Това предвиждаме с оглед на това: когато съдът констатира, че нещо не е престъпление, да може с присъдата си или с решението си да каже: това не е престъпление, но това е нарушение при същите тези факти. И нищо няма да наруши, защото съдът има компетентност да каже при същите тези факти това не е това престъпление, а е друго престъпление. На още по-голямо основание може да каже: това е административно нарушение.
Но пак казвам, това се тълкува с оглед всички останали норми и промени в НПК, свързани с принципа „non bis in idem“. Тоест, когато има съвпадащи факти сочещи, че едно деяние и административно нарушение, притежаващо характеристиките на наказателно обвинение, за които говори и адвокат Недева, то тогава само съдът ще упражни своето правомощие. Разбира се, че не може да разходи един подсъдим по всички административни закони, които биха могли да съдържат някакъв, какъвто и да било състав на административно нарушение. Това никога не е бил замисълът, който сме вложили в нашите идеи за това. Това е процесуална икономика и икономия, това е пестене на средства, щом го може административно наказващ съд, очевидно при установените факти го може и съдът. След като този съд е призван, ако това би било административно нарушение, разгледано по административно наказателен ред, да го контролира.
Така че идеята е, без да се разкарва делото, без да се прекратява наказателното производство, защото то прекрати ли се вече след като лицето е признато за невиновно при същите факти, то повече не може да носи и административнонаказателна отговорност за тези факти, тъй като именно е защитено от принципа „non bis in idem“. А ние, признавайки го за невиновно за престъпление му налагаме административно наказание, защото казваме: тези факти сочат за административно нарушение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз благодаря, съдия Панова.
Влязохме в странна процедура, от която не знам как ще излезем.
При всички положения аз частично искам да Ви отговоря. На колегата, който репликирахме, да му дадем дуплика.
Колега, Вие искате ли нещо да кажете по този въпрос?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Само едно-две изречения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защото Вие казахте три изречения, но 30 минути слушаме реплики по тях.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Това значи, че съм предизвикал дискусия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Виждаме уцелили сте ритъма на дебата.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Вижте, аз приветствам това, което каза представителя на ВКС, но знаете, че има много противоречива съдебна практика и различните съдилища, даже и различните състави в един и същи съд по различен начин решават еднаквите дела. Това според мен трябва да бъде посочено в самия Закон. В Закона такава разпоредба няма. Имам предвид в Проекта за закона за изменение на НПК. Това е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това.
И аз ще опитам обаче да взема, ако не ми позволявате отговор на съдия Панова, ако трябва ще го направя като отделно изказване, но тя се позова на моето становище, затова би следвало да имам възможност да изчистим нещата.
Точният цитат в доклада по Механизма за сътрудничество и оценка или така неречения CVM е следният: „Специализираният съд и специализираната прокуратура за борба с организираната престъпност постигат трайни резултати. В извършената от Върховния касационен съд оценка на резултатите от работата на специализираните съдилища бяха подчертания някои важни въпроси“ – съдия Панова каза кои са някои от тези важни въпроси– „които се нуждаят от допълнително разглеждане в светлината на по-широките въпроси, разгледани в контекста на втория и третия показател по-горе. Беше направено предложение за разширяване на компетентността на Специализирания съд така, че тя да включва делата за корупция по високите етажи на властта.“ Казва се: „Неутрално беше направено предложение“ – не е ясно кой го е направил. „Такива промени в компетентността трябва да бъдат внимателно подготвени и придружени от подходящ анализ на нуждите“, но забележете, „от ресурси и на възможните правни последици от промените. Трябва да има яснота, че тези промени няма да имат непредвидени отрицателни последици върху работата по делата за организираната престъпност“. Тоест в доклада пише, един вид това го приемаме като предварително произнасяне на партньорите, ако приемете тези правила те няма да имат отрицателни последици върху работата по делата за организираната престъпност.
Сега, моето тълкуване е различно от това, което направи съдия Панова. Тя явно е организирала, участвала и има познанията за въпросния анализ от 30 наказателни съдии без нея. Ако този анализ, защото съм сигурен, че този анализ не е публичен... (Реплики.) Е, ако го има, тогава ще се запознаем. Ако го няма, тогава щях да искам да намерите правна възможност и, ако прецените, съответно да бъде осигурен за запознаване от Правна комисия, но щом го има ще ползваме този публичен ресурс.
Аз нямам никакво притеснение с оглед Вашия инстанционен контрол по отношение и на Специализирания наказателен съд. Тоест всичко това, което сте установили с анализа, и всички конкретни недостатъци и пороци, които откривате в първоинстанционните техни респективно инвазивни актове, Вие може да ги контролирате. Да ги контролирате и конкретно, да ги контролират и методически, съответно с тълкувателни решения.
Бихте могли да изравните практиката, ако има такава различна между Софийски градски съд и другите, дето казвате „обикновени съдилища“, а тези са специализирани.
Но аз разсъждавам много грубо и примитивно от позицията на „депутатско кюфте“. Ако това е лошо за нас, то значи това е едно добро законодателно решение и тук не би трябвало никой от колегите, от участниците, да имаме съмнения и притеснения за това, че с оглед по-високия обществен статут, с оглед ред обосновани и необосновани подозрения, които обществото има към лицата, които заемат висши обществени длъжности, ние също имаме нужда от дисциплиниране по всички способи. И не виждам какво ни е равнопоставено в този случай, ако делата се гледат в Специализирания наказателен съд, вместо специалната сега подсъдност на Софийски градски съд.
Няма го колегата Лазаров. Той има няколко конкретни примера по подсъдността в тези случаи. Той вероятно на това обсъждане няма да ги каже, но после ще има възможност да ги каже.
За да не губя време. Ценя тези аргументи, но те не успяха да ме притеснят и общо взето смятам, че съзнателно…
ПАВЛИНА ПАНОВА: Искрено вярвам, че няма да Ви се наложи да се притесните от Специализирания съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съзнателно и убедено ще подкрепя това. А за това какво може да се случи в индивидуален порядък, какво да Ви кажа – човек трябва да спазва закона и да вярва в закона. Ако е спазвал закона и вярва в него, не би следвало да има притеснение нито по отношение на подсъдността, нито по отношение на това да му предявят обосновано или необосновано обвинителен акт.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Съжалявам, че го няма съдия Ушев, защото, когато обсъждахме в Съвета по съдебна реформи този Законопроект, той изрично каза, че той не държи неговият съд да гледа тези дела, че, ако му се възложи, ще ги гледа, но при всички положения ще поиска допълнителен ресурс от съдии и от материална база. Така че според мен това също трябва да бъде преценено.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е записано. Всъщност притеснението в Доклада е с оглед да се прецени ресурсът, но няма притеснения за някакви отрицателни последици. Аз не знам причината, поради която председателят Ушев не дойде. Написа писмо, заявил е, че ще дойде, въпреки отлагането с половин час на заседанието на Комисията. Явно е бил възпрепятстван. Поканата за него да участва в този дебат си стои.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Една дума ще си позволя, защото мисля, че е много важно в идните няколко седмици, след като ще удължим срока. Очевидно е, че въпросът за подсъдимостта на определен тип дела или по-скоро на определен тип субекти, в крайна сметка, ще бъде ключов въпросът и ще спечелим всички, ако се опитаме да държим дебата и да се търси отговор на въпроса: кой съд би трябвало да съди този тип субекти? Това е въпросът за законодателя. Кой би трябвало да съди според определени принципи, тълкователни решения, практика? Да не се обърне в: „кой съд по-добре работи?“ този дебат. Защото това е дебат, който засяга съдебната власт и ще бъде поставен най-вероятно в друга една процедура, за която говорихме.
Казвам това, защото струва ми се, и в контекста на европейските доклади, мориторинги, към които имам определен опит, всеки път се получава така, че отговаряме на определен вид импулс или очакване повече, отколкото със самочувствие преценяваме кое би било правилното решение спрямо нашата правна система, реалности и традиция. Затова и в следващите дни дебатът най-вероятно ще излезе от тази зала.
Големият въпрос, който се поставя пред НПК е: кой трябва да съди – как бяха – кюфтетата“? Да не го обърнем в съревнование коя юрисдикция работи по-добре. Не за друго, не, че този дебат няма смисъл, но не му е първо тук мястото, а и няма да ни доведе най-вероятно, при принципно правилен въпрос, и на следващия доклад, следващата промяна и следващата идея.
МАРИЯ ШИШКОВА: Всъщност, Вие няма да бъдете лишени, защото така се поставя едва ли не въпросът, от възможността градски съд да се произнася. Така, както е внесен Законопроектът, всъщност предвижда допълнителна компетентност на Специализирания съд, а не само на Специализирания съд. Казано по друг начин – предметната компетентност на Специализирания съд остава и за всички останали престъпления, които не са включени в допълнителните предложени в Законопроекта, компетентността по отношение на лицата, заемащи висшите държавни длъжности, си остава на градски съд такава, каквато си е и понастоящем или пък на съответните териториални съдилища тогава, когато не става въпрос за лица с имунитет, министри и попадащи в обхвата на специалната компетентност на чл. 35, ал. 3, каквито са да кажем кметовете. И ред други, съответно лица, заемащи съответни длъжности, които всъщност в настоящия момент не са включени в компетентността по чл. 35, ал. 3.
ЕМИЛИЯ НЕДЕВА: Нямате отговор защо, обаче? Защо?
ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН ПРОКУРОР ШИШКОВА: Аз не мога да отговоря защо това е така. Аз казах, че нашето становище е, че следва внимателно да се прецизират както субектите, принципите и критериите, по които следва да бъдат определени субектите, така съответно и съставите на престъпленията, включително и от гледна точка на изразеното от Вас становище и становището на госпожа Панова, че част от съставите са състави, които към настоящия момент са от компетентността на родово по-долустоящи първоинстанионни съдилища, каквито са районните съдилища, когато става въпрос за едни документни престъпления.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, на заместник-главния прокурор Шишкова.
Колеги, да закривам ли дебата? Няма възражения.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване за първо четене Занопроект за изменение и допълнение на наказателно-процесуалния кодекс № 702-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2017 г.
За – 12, против няма, въздържали се – 6.
Приема се Законопроектът на първо четене от Правна комисия.
Благодаря на Министерството на правосъдието, на Върховния касационен съд, на Главна прокуратура, на Висшия адвокатски съвет и на всички колеги, които имаха отношение и търпение по този дебат, който, макар да беше продължителен, показа потенциала и необходимостта от време.
Да, може да се оптимизира, може по-кратко да си излагаме тезите очевидно, но ще се наложи да намерим формат с достатъчно време, за да изчистим всички аргументи, съмнения и притеснения. (Реплики.) Довиждане.
Благодаря и за търпението на българските граждани от остров Крит.
Господин Петър Анастасов – председател на Сдружението на български на остров Крит, има възможността да ни представи накратко доклада на българите от остров Крит.
Заповядайте, господин Анастасов.
ПЕТЪР АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Председател за отделената възможност да Ви представим малко информация, да Ви запознаем с проблемите.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми дами и господа! Като начало, една двегодишна дейност, която нашето Сдружение извършва на острова, ни запозна директно с различни по важност и по степен проблеми, които по някакъв начин са свързани или със законодателството, или с изпълнителната власт, или с директното прилагане на тези закони от българските дипломати в чужбина. За съжаление, една малка част от тях касае всичките граждани в чужбина, това е може би цялата диаспора. Аз не мога да говоря от името на цялата диаспора, затова ще Ви го кажа от името на гражданите, които представлявам на острова.
Има, разбира се, едни други проблеми, които не касаят диаспората, като цяло. Те са идентични случаи, но са толкова мънички сами по себе си, че на практика никой никога не се занимава с тях, за съжаление, те също касаят определени индивиди. Тоест влиза се в един омагьосан кръг по намиране, вадене на документи, узаконяване, правни казуси, които водят от един към друг закон, и в крайна сметка невъзможност да бъдат решавани такива проблеми. Това основно касае деца, които са родени в чужбина, които са изоставени на по-късен етап от родителите си, и които технически по никакъв начин няма как да бъдат узаконени като български граждани, тъй като не са били регистрирани в нито един български документ. Това е идентичен казус.
Понеже през последните няколко години масово се говори в България, че има тенденция българите в чужбина да се завръщат постепенно. Нямам представа кой, как и какви данни представлява и запознава българските депутати, но това, което мога да Ви кажа на практика е, това, което виждам ежедневно. При нас хората постоянно растат, постоянно се увеличават и постоянно има хора, които идват да търсят работа. Затова ние зададохме един въпрос до Министерството на Външните работи, с който то да ни представи по Закона за достъпа до обществената информация относително какви са хората, които са обслужени през тях. Защото по този начин може би някакви хора търсят нужната информация за вадене на документи, за узаконяване на деца и така нататък в чужбина.
Само ще Ви цитирам за последните 5 г., тъй като всичките справки са извадени за последните 5 г., е колко хора са подали, колко хора са получили документи през МВР в чужбина: 65 хиляди през 2012 г., 66 хиляди през 2013 г., 64 хиляди през 2014 г., 74 хиляди през 2015 г., 79 хиляди през 2016 г. Тоест имаме една възходяща градация около 15 000 души изкачване нагоре.
Ако вървим пропорционално и видим родените деца и сключването на граждански бракове, ще видим същата крива, която върви през последните 5 г. нагоре. Родени деца в чужбина – 539 през 2012 г., преминаващи през 617, 680, 847 и 905. Тоест, имаме почти двойно покачване на раждаемостта в чужбина, делегирана директно в консулствата и в посолствата, без да говорим за граждани, които са дошли и са делегирали ражданията си на място. Защото има и такива хора, които се връщат на практика в България и тук за първи път узаконяват децата си. Това са само хората, които са минали през Консулска служба. На практика виждате едно двойно покачване на узаконяването на български граждани в чужбина. В случая ние не можем да говорим за връщане на хората от чужбина, след като практика на база документи ние виждаме покачване на тази бройка. Продължавам с браковете – 182 през 2012 г., на 235, на 316, и така продължава всяка една статистика до последните няколко години. Най-фрапиращото е издаването и ползването на новите многоезични документи, което българската държава въведе през 2013 г.
Там имаме само 24 документа – 20, 57 и 87. Тоест означава на практика, че това, което се прави като законодателство да ползват хората, реално погледнато не го ползват, а вървят по стария модел: „Ще се приберем в България и ще узаконим децата“.
Позволихме си да Ви направим един доклад, който няма как да бъде директно за Правна комисия, понеже е свързан с всички видове институции. Затова е доста дълъг. Който желае, може да се запознае на нашия сайт и да Ви го пратим по електронен път.
Искахме да уведомим конкретните институции за основните и най-важни въпроси.
Първият въпрос е за личната карта и паспорт, с които българските граждани в чужбина се представят. Може да изглежда миниатюрен проблем, но повярвайте, ние сме огромно количество граждани в чужбина, които с българския документ представяме пред света кои и какви сме. В самия документ, в Закона за гражданската регистрация, в чл. 9 е описано, че имената се състоят от собствено, бащино и фамилно име. Това продължава и в чл. 15 – от какво се образува бащиното име. В ал. 12 отново е записано „собствено, бащино и фамилно име“.
За разлика от Закона за гражданската регистрация, в Закона за българските лични документи, името „бащино“ изчезва като наименование и се появява думата „презиме“. На теория за нас е ясно, че презимето и бащиното са синоними в българския език. Масово се използват и двете като наше второ име, защото това е нашето второ име. То не е името на нашия баща, а е образувано по някаква формула и става наше второ име.
В Закона за българските лични документи никъде не е упомената думата „бащино име“, а е упомената думата „презиме“. Какво ни касае това нас в чужбина? В различните закони имената са формулирани по различен начин, а в двата официални документа, те са изписани по съвсем различен начин. Давам пример: в личната карта е записано „презиме“ в транскрипция от английски език „fathers name“, което за хората, които не познават българския и не знаят как се образува именната ни система, буквално означава „име на баща“. Тоест хората в чужбина очакват, че записвайки това име в графата е името на бащата. Много от държавите нямат ЕГН и някакъв начин за обозначение на хората с номер, специално в Гърция практикуват: име на майка, име на баща. Човек се записва: Иван Тодоров, майка Иванка, баща Петър. Това са четирите имена, които фигурират. Записването на „fathers name“ буквално се чете от обикновен служител в чужбина, че това е името на Вашия баща.
Когато си донесете два вида документа и на единия документ официално държавата е записала три имена. В същото време носите преведена оригинално на съответния език, транскрибирана и заверена разпечатка от община, където пише, че Вашият баща се казва, в случая моят баща се казва Любомир. Влизаме в обяснителен режим: „Защо Вашият баща е Любомир, пък всъщност „fathers name“ е Любомиров?“ Получава се анархия, когато говорим за социално осигуряване, данъчни служби, митница, полиция. На практика Вие в различните институции може да сте записани по различен начин и ако няма някакъв друг доказващ документ, както е номерът на личната карта или тя е изтекла, Вие не можете да докажете, че Вие сте Вие. Влизаме в презумпцията да носим вторични документи, за да покажем, че тези имена са на един и същи човек.
В България се издава такъв документ от общините, но да се върнем на самите документи. На самата лична карта пише „презиме“ и „fathers name“, но ако отидем на паспорт виждаме, първо, различен начин на подреждане на имената. Не са поставени поотделно, а странно защо първото и презимето са залепени едно под друго. След това е записано на английски език „given names“, което означава „дадени имена“. Един служител, виждайки тези документи, влиза в объркване, след като не може да разбере кое какво име означава, четейки на английски. Отделно се получава и грешка при хората двойни с двойни имена. Дал съм пример в доклада с името „Ан Мари“. Може майката да се казва Мари и да е записана като баща, защото нашето законодателство позволява това. Напълно възможно е Ан Мари да бъде първото име на жената. Трябва да формулираме и да изчистим този проблем с думичката „fathers name“.
Нашето предложение, че в Закона за българските лични документи е по-правилно и е записано „презиме“. Самата думичка, ако може да бъде коригирана и на всички възможни места да бъде изписано „презиме“ на всички транскрипции, а вместо „fathers name“ във всички европейски документи, които прегледахме, за второ име е записано „midle name“. Така ясно е упоменато, че това е Вашето второ име.
Връщам се на личната карта. Около 30% от българските граждани носят пукнати или счупени документи, повредени механично. Тогава тръгва едно пукване и продължава през цялата перфорация на снимката и свършва в нейния долен край. Защо го показвам това? Защото един гражданин, отивайки в полицията заплаща личната карта, без значение къде, след като се случи проблем, по закон изрично е записано, че „той се глобява, затова, че личната карта е повредена“. Ние държим думата „повредена“ да бъде премахната. Не е възможно гражданинът да заплати законодателно сумата, защото е записано, че „българските документи за самоличност са собственост на държавата“, тоест ние по задължение заплащаме определен документ, след което той по някакъв начин се поврежда. Нали затова е заплатена, за да я ползва?! Носи я в срок, защо трябва да бъде глобяван?
Банковите карти са доста по-издръжливи, а те се издават безплатно. Един вид заплащаме задължителния документ, второ, плащаме допълнителна глоба. Държим, ако е възможно, да се сезирате като Правна комисия и да бъде премахната думичката „повреда“. Въпросният проблем се намира в Закона за българските лични документи, чл. 81, ал. 2: „Ако изгуби, повреди или унищожи български документи за самоличност...“
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само да кажа, че по тези въпроси ние не сме водеща комисия. В добрия случай сме участваща комисия, а водещата е Комисия по вътрешен ред и сигурност. Всички образци на документи по Закона за българските лични документи биха имали отношение и биха се проверявали от Комисията по вътрешен ред и сигурност. Ако сте предвидили възможност, изпратете им този доклад.
Вероятно ние ще изпратим доклада за сведение на колегите от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Глобата е, макар личната карта да е на държавата, задължение на гражданина е да я пази. След като е повредена, той не я е пазил добре. След като не я е пазил добре, следва да бъде глобен. Това е логиката в досегашния Закон. Ще прегледаме всичките 40 страници, но ако искате дайте още няколко акцента.
ПЕТЪР АНАСТАСОВ: Мислим, че е важен проблемът с узаконяването на новородените деца в чужбина. Българското законодателство предвижда до шестия месец да могат свободно българските граждани в чужбина да узаконят през посолствата новородените български деца. За съжаление, те са слабо информирани и никой не спазва тези срокове. Имаме деца, които се опитваме да узаконим, станали са на по 18-20 години.
Възможно ли е да бъде измислен предварителен документ, който да може на доброволно делегиране на събитието да бъде изпратен дали до българската държава, дали до българското посолство, което да освободи човека от евентуална бъдеща глоба и в някакъв период от време той сам да регистрира съответното събитие. Хората в чужбина трудно набавят необходимите документи, второ това ги кара въобще ги кара да не правят тези събития. Има хора от двойни бракове, които са получили чужд документ за самоличност и са придобили чужда националност и губим тези български деца на практика, заради сложната процедура. На практика родените в чужбина деца не ги отчитаме никъде. Възможно е държавата да подаде ръка, защото срокът е малък, а е свързан със снабдяване с документи, легализация, преводи. В българската диаспора в Гърция от около 300 хиляди души има около 100-200 деца, които са неизвестни и не съществуват никъде. На практика те придобиват чуждо гражданство и продължават.
Важно е да се каже, че за последните пет години 300 хиляди души сме подали документи за вадене на лични карти през Външно министерство.
Друг важен въпрос е за трудово-правните и социални въпроси. Надомната работа от вкъщи е масово явление в Гърция без осигурителен и трудов стаж. Трябва да се помогне, за да се въведе някаква урегулация на тези хора. Имайте предвид, че тези хора ще се върнат в България в най-кратък срок от време. Повечето от тях са на възраст 50-60 години. Ще дойдат и ще искат пенсии. За последните 10-15 г. работа в Гърция не са осигурени. Гръцката държава не е урегулирала този вид професия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те осигуряват ли се въобще?
Ако не се осигуряват, няма как....
ПЕТЪР АНАСТАСОВ: Не е регламентирано както в България, така и в Гърция. Не е регламентирана професията „домашен работник“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В България няма проблем да се осигуряват. Не трябва специална класификация за това занятие, достатъчно е да обявят „свободна професия“ и да си внасят минималната осигуровка.
ПЕТЪР АНАСТАСОВ: Всички ще се върнат и ще искат български пенсии.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За да искат българска пенсия, трябва да имат осигурителен стаж.
ПЕТЪР АНАСТАСОВ: Естествено че имат, те са отишли преди 10-15 години. Става въпрос, че ако бяха осигурени там и получават и от гръцката държава пенсия, те няма да бъдат в тежест само на България.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако имат 15 години осигурителен стаж в България, след това работят в Гърция, но не се осигурява, накрая при пенсионирането релевантен е само българският осигурителен стаж от 15 години. Другото е нула, то е несъстояло се осигурително събитие. Въпросът, който казвате, разбирам, но няма как да легне на българската осигурителна система.
Виждам логиката във Вашия въпрос дали не може да се постигне ефект за осигурителната система в България, тоест за тези 15 години, в които работи в Гърция да имаме ясно разпределение на задължение за плащане на осигуровки, респективно коя държава каква част би поела след това от пенсията.
Помислете, ако това стане и се регулира, как ще реагират българите в чужбина, които ще кажат: „Ние досега живяхме свободно и работихме свободно надомна работа, сега се оказа, че ни събират 200 евро осигурителна вноска в гръцкото НОИ. И защо е в гръцкото НОИ, а не е в българското НОИ, където щеше да е 100 лв?“
ПЕТЪР АНАСТАСОВ: Убеждаваме ги, че здравно осигуряване могат да си внасят в България, тъй като то е задължително, ако няма друго осигуряване.
Последният въпрос е за една минута. Участвахме като сдружение два пъти в последните избори като международен наблюдател. Целта беше да гарантираме да се разкрият избирателни секции по места.
Държа да Ви кажа, че теоретически хората, където са активни, при всички положения преминават прага на изискуемост и в първите дни събират нужните заявления. Там, където хората не са организирани, каквото и да направим, е загуба на време и средства. Защото при обслужени 50 души се харчат фрапиращи суми. Логично е да има някаква логическа основа при харченето на средства от българската държава за избирателните секции.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това го кажете на омбудсмана Мая Манолова, с която много спорихме по този въпрос. Хвърляхме си числа колко са разходите за избирателна секция в Австралия или в Канада или на друго екзотично място.
ПЕТЪР АНАСТАСОВ: Да, разходите действително не са малки.
На последните избори избрахме по четирима души доброволци, на които държавата заплаща някаква сума. Гарантирам, че в четирите секции имаше по един представител. Миналата година пратиха във всяка секция по два представители, които дойдоха три дни преди първата събота и неделя и си тръгнаха три дни след балотажа. По наши сметки една избирателна секция в нашия град струваше 200 евро разход за секция, 100 евро като консуматив на държавата и 3000 евро за двама души, дошли от българската държава да се разходят на място, което е безсмислено. Ние сме „за“ електронно гласуване. Благодаря Ви за отделеното време.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Анастасов, благодаря и за настояването да бъдете изслушан от Комисията по правни въпроси. Ще изпратим по мейл доклада на колегите. Всичко, което искате да споделите с Комисията, можете да пращате на имейл адрес kpv1@goverment.bg.
Колеги, имате ли въпроси към господин Анастасов? Той утре ще ходи в Комисията по политиката за българите в чужбина.
ПЕТЪР АНАСТАСОВ: Ние сме писали към всички комисии и институции, с които имаме нужда да се срещнем. Държах за Вашата Комисия специално заради личните документи, защото това е проблем, който касае буквално 100% цялата диаспора. Дори се е случвало служител на място да не желае да обслужи гражданина, защото вижда двата български документа един до друг и буквално учим хората да не показват никога двата документа. Благодаря за определеното време.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И ние благодарим.
Колеги, някакви други мнения и становища? Няма.
Закривам заседанието на Комисията поради изчерпване на дневния ред.
Всички ще получите на имейлите си покана за кръгла маса за петък в 10,00 ч. във връзка с предложението Ви за 10-годишна абсолютна погасителна давност на паричните вземания и задължения в зала „Изток“. Чувствайте се поканени, който има интерес към материята, да заповяда. Благодаря Ви.

(Закрито в 18,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов


Стенограф:
Емилия Огнянова