Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 7

На 28 юни 2017 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието госпожа Цецка Цачева, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между администрацията на Министерския съвет на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-02-4, внесен от Министерски съвет на 23.06.2017 г.
3. Обсъждане на постъпило писмо от председателя на Върховния касационен съд във връзка с предложения за нова редакция на поставения за разглеждане пред трите колегии на Върховния касационен съд въпрос по Тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСГТНК.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 754-01-15, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 01.06.2017 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, има кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Имате съобщение за дневен ред, което сте получили.
Имате думата във връзка с предложения дневен ред.
Няма изказвания по дневния ред.
Възражения има ли по моето предложение за включване на точка четвърта в дневния ред - първо гласуване на Законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 754-01-15, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 01.06.2017 г.?
Щом няма възражения, няма да аргументирам включването на т. 4 в дневния ред.
Закривам дебата.
Моля, който е съгласен да приемем дневния ред, да гласува.
Гласували: за – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Колеги, пропуснах преди гласуването да Ви уведомя, че са постъпили две уведомления – те са от народните представители от „Обединени патриоти“ Емил Димитров и Християн Митев, с което ме упълномощават да гласувам вместо тях по точките от дневния ред от заседанието. В случай, че решите – да уважим волята на колегите. Уведомленията са писмени.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОТПРАВЯНЕ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ГОСПОЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Гост ни е госпожа Цецка Цачева – министър на правосъдието. Поздравяваме министъра с „Добре дошъл!“ за пръв път тук, в Комисията, в това си качество в Комисията по правни въпроси. Пожелаваме успех в работата на министъра и на повереното му Министерство на правосъдието, добра комуникация и взаимодействие с Комисията по правни въпроси, както и с всички останали. Да постигнем положителни резултати във връзка със законодателството, със законодателния процес.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ПОДНС, в началото на заседанието на всяка от постоянните комисии, всяка първа сряда или четвъртък на месеца, ресорните министри се явяват пред съответните комисии и отговарят на актуални устни въпроси, отправени от членовете на комисиите на самото заседание.
Отправените въпроси следва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни.
Алинея втора – право на по два актуални устни въпроси, има член на Комисията от всяка парламентарна група, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група имат право общо на два въпроса.
Алинея трета – ресорният министър, към който е отправен въпросът, отговаря веднага след задаването му. В случай на отсъствие на министъра по уважителни причини, Комисията, съгласувано с него, определя заседанието, на което ще отговаря на актуални устни въпроси.
Алинея 4 – редът за задаване на актуалните усти въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по нисходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група.
Задаването на вторите въпроси е по същия ред, след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси.
Алинея 5 – времето на изложение на въпроса, е до две минути. Отговорът на министъра е до три минути. Народният представител, задал въпрос, има право на реплика до 2 мин., а министърът – на дуплика, също до 2 мин. Аз ще помоля да следваме това правило.
В предишната Правна комисия – Правната комисия на Четиридесет и третото Народно събрание, се налагаше да включваме понякога хронометъра и да визуализираме, но, така или иначе, никога не сме се формализирали по отношение на точното време, но молбата ми е да спазваме изискванията за време, без да прекъсваме логиката на изложението.
Отправям покана първо към най-голямата парламентарна група – на Политическа партия ГЕРБ: колеги, имаме ли въпрос към министър Цачева?
Госпожо Министър, уважаеми колеги! Ние принципно нямаме въпроси към министъра, защото имаме добро взаимодействие, но ми позволете в първия кръг да си позволя не под формата на въпрос, а под формата на покана, да дам думата за програмно изложение, ако госпожа министър Цачева желае да каже няколко думи по принцип, та дори и общи впечатления по отношение на работата, която тя пое наскоро, ако желае.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да чуем кое е по-трудно – да си председател на парламента или министър на правосъдието? (Оживление.)
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Аз се явих днес във връзка с точка първа. Разбира се, не възразявам, стига останалите колеги – членове на Комисията да не възразяват, с няколко общи думи да Ви запозная с приоритетите на Министерството на правосъдието, които най-общо бих групирала в две големи направления.
Първото направление е продължаване на съдебната реформа с ускорени темпове, което произтича от ангажиментите, които имаме по актуализираната Стратегия за провеждане на съдебната реформа. Няма да припомням пред Вас какво бе направено в предходния състав на Народното събрание – Четиридесет и третото: промяна в Конституцията, две изменения на Закона за съдебната влас в отговор на тези промени, но за мен съдържателната, истинската част от тази реформа е по отношение на процесуалните кодекси като цяло, в частност НПК, АПК, ГПК, в частта за наказателното правосъдие, Наказателния кодекс, на който ще отделя малко повече внимание.
Тези усилия са свързани и със, за съжаление, продължаващия по отношение на България, Механизъм за сътрудничество и оценка. Знаете, че от 14 до 16 юни тук бе мисия на Европейската комисия, която за първи път по нов начин проведе събеседване в отделни панели, а не общо по препоръките на Януарския доклад, последния доклад на Европейската комисия, а по мерките спрямо всяка една препоръка и отговорните институции за това, така както те са разписани в работната програма, която съдържа конкретни срокове по месеци спрямо различните институции, а така също и срокове, които са постоянни, които са текущи и по които се работи.
Към тази работна програма трябва да присъединя и анализа, който бе извършен по искане на правителството, на Прокуратурата на Република България от европейски прокурори, които любезно ни предоставиха този анализ с доклад, който също съдържа препоръки и изисква съставянето на пътна карта с поемане на конкретни срокове за тяхното изпълнение.
Очаквам при конкретни въпроси от Ваша страна в дълбочина да се спра на отделните стъпки, които предприемаме по това първо, голямо направление, което ни е непосредствената задача на Министерството.
Втората линия на работа, които вървят паралелно и едновременно във времето, е по отношение на Председателството на България на Съвета на Европейския съюз от 1 януари догодина до края на месец юни.
От следващата седмица стартира Председателството на тройката, в която участваме и ние. Първи са колегите от Естония, ние – първото полугодие на идната година, и след нас е Австрия. В тази връзка е свършена не малко работа. Миналата седмица – понеделник и вторник, проведох работни срещи в Брюксел с представители на Съвета на Европейския съюз, с представители на Европейската комисия, с комисар Аврамопулос, преди това – по време на Съвета по правосъдие и вътрешни работи в Люксембург се срещнах и с комисар Йоурова. Това са двамата комисари, които имат най-пряко отношение към Министерството на правосъдието. Разбира се, вицепрезидентът на Европейската комисия господин Тимерман, който също отговаря по тези теми. С него имам нарочна среща, която е планирана за 19 юли тази година.
В детайли мога да Ви информирам, в подробности какво точно предстои пред Министерството. Нашата работа обаче е свързана и с две от комисиите в Европейския парламент. Проведох среща с ръководствата на комисиите LIBE (Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред) и JURI (Правна комисия, която според вътрешните правила на Европарламента се занимава по-скоро с гражданско-правна тематика).
Работата ни по време на Председателството има своите приоритети, които са общи за тройката. Когато говорим за приоритети трябва да бъде ясно, че това са приоритетите на Европейския съюз и в тях темите, които са договорени по линия на правосъдието, са свързани, най-общо казано, със Службата на европейския прокурор, с антикорупционно законодателство, с електронно управление, в частност – електронно правосъдие, както и редица актове на европейските институции, които са в процес на работа. Една немалка част от тях се очаква точно по време на нашето Председателство да бъдат финализирани, да се постигне общ подход в Съвета по правосъдие и вътрешни работи, за да може да се подложат на дебат и гласуване в Европейския парламент.
За България ние си имаме нашите приоритети по отношение на досиетата, които се очакват тогава да се финализират. Октомври месец тази година се очаква Европейския парламент да одобри регламента, да го гласува, по който в Съвета по правосъдие и вътрешни работи приехме общия подход в началото на месеца на Съвета в Люксембург.
Това вероятно ще стане, което означава, че от него ще произтекат много конкретни ангажименти за нас по време на Председателството, свързани със структурирането на Службата на европейския прокурор, провеждане на избор на прокурори, а също така – устройствените актове, финансиране, всичко това в детайли предстои и вероятно ще се случи по време на нашето Председателство.
Втората тема е темата за електронното правосъдие. По този регламент също достатъчно сме напреднали. Като казвам това имам предвид работните групи, които са одобрени от Министерството. В тях участват експерти не само от Международноправната дирекция на Министерството, но и водещи магистрати, представители на научната мисъл, юристи, които работят „едно досие – един законопроект“, един вид, че с тази разлика, че актовете на Европейския съюз могат да бъдат регламенти, директиви или решения. Ние имаме отговорности към регламентите и директивите.
Мисълта ми беше за електронното правосъдие, в частност наказателното правосъдие и още по-точно – електронните доказателства. По това досие се работи много активно.
Това обаче, което е най-напреднало във времето – сами разбирате, че през различните председателства минава работата на работните групи по различните досиета и така нареченият Регламент „Брюксел 2А“, който е свързан с компетентност, признаване и изпълняване на решения, свързани с отвличане на деца, свободното движение в рамките на границите на Евросъюза предполага смесени двойки родители. При конфликт между тях всички сме наясно, че има случаи, в които единият родител отвлича детето. Колко е точен преводът, не знам, но това е понятието, което се използва. И оттук, за да се гарантират правата на детето, се предвиждат различни процедури.
Всички министри се обединихме около необходимостта детето да бъде задължително изслушвано в производството, но с оглед на вътрешни законодателства има различия в мненията относно това, ако вътрешното законодателство допуска по някакви причини детето да не бъде изслушано, трябва ли да се счита, че цялата процедура е опорочена и да се стигне до неизпълнение на акта, но, така или иначе, това са конкретни неща, с които тепърва ще си говорим подробно.
Връщам се обратно на нашите непосредствени вътрешни задачи. Внесохме през правителството, вече е обсъден Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс от Вашата комисия, от Регионалната комисия, за което Ви благодаря. Очакваме в най-скоро време той да стане закон, тъй като във връзка с анализа на дейността на Прокуратурата, ще предстоят нови промени в Наказателно-процесуалния кодекс.
По отношение на Наказателния кодекс – няколко години говорим за нов Наказателен кодекс. Има изготвени различни варианти. Обединяваме се около идеята преди това да бъде изработена концепция или стратегия, заедно ще решим точно как да бъде формулиран този акт, по аналогия на Стратегията за съдебната реформа, в която, след като имаме визията на правителството, на изпълнителната власт, да получим и съгласието на Народното събрание по съответния ред, за да имаме конкретни срокове и точно посоката, по която следва да работим.
Не е тайна за никой от Вас, че идеята е да се осъвременят деянията с оглед на днешния ден. Някои от тях, които са с по-ниска степен на обществена опасност да бъдат простъпки и да се санкционират по административен ред, а другите, които животът извиква днес с още по-голяма тревожност – деяния, свързани с бежанците, с тероризма, с корупционни практики, които да се фокусират, да останат заедно с всички останали състави, разбира се, които ще си бъдат и занапред престъпления, в Наказателния кодекс.
В момента работна група по тази тема обсъжда възможността да приемем една такава актуализирана стратегия.
Аз очаквам, господин Кирилов, да ме прекъснете. Вие не го правите. Аз мога да продължа просто… (Весело оживление.)
Не знам дали не злоупотребявам с времето.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако имате желание, продължете. Аз мисля, че никой от колегите няма да възрази общият сбор от, казахме, 9 минути за първи кръг общо, и 9 минути за втори кръг – да разполагате с това време от 20 минути. Вие преценете дали е необходимо.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В такъв случай, само за да довърша – няколко са работните групи по законопроекти, които са работени до момента, но по причина, че те не са минали на съгласувателната процедура и има възражения от страна на различни министерства, не са били внесени до момента, но тъй като аз декларирах, че ще има пълна приемственост между работата на Министерството на правосъдието по време на кабинета на премиера Борисов в състава на Четиридесет и третото Народно събрание, и този сега, всичко това, което е работено до момента в Министерството, се надявам да влезе като законодателна инициатива и да стигне до Народното събрание.
Ще обърна внимание на два законопроекта. Първият е свързан с така нареченото „детско правосъдие“ – един Законопроект, който е подготвен по една програма. Минал е съгласувателна процедура по него, но има възражения от няколко министерства.
При това положение правя усилия да получа съгласуването от страна на министерствата, а именно Министерство на финансите, Министерството на образованието и науката, както и възражения от страна на дирекции на Министерския съвет, които се занимават пряко с наблюдението днес, съгласно действащия Закон за противообществени прояви на малолетни и непълнолетни, но по Норвежкия механизъм, по Норвежката програма са реализирани средства за подготовка на този Законопроект.
В много спешен порядък полагам максимални усилия да получа съгласуване от министерствата, които до момента са имали резерви, за да може това да бъде на вниманието на Народното събрание.
Вторият законопроект, който е готвен и по който вървяха коментари и по време на четиридесет и третия състав на парламента, са промените в Семейния кодекс. Там също имаме несъгласуване по отношение на Министерство на финансите във връзка със създаването на един Съвет по осиновяване, който се предлага да бъде към Социалното министерство по аналогия някаква на Съвета по законодателство, който е към Министерството на правосъдието, свързано с международните осиновявания.
Това са законопроекти, работата по които е приключила в ранната есен на миналата година. Самият факт, че до януари месец те не са влезли в Четиридесет и третото Народно събрание означава, че в съгласувателната процедура трябва още да работим по отношение на колегите от други министерства, които имат резерви към тези законопроекти.
И, разбира се, онова, което пряко, краткосрочно, спешно се работи в Министерството на правосъдието, това е най-общо наречения „Антикорупционен закон“.
Няма да припомням – два опита бяха направени в предходната легислатура на парламента, вторият – на първо четене, мина Законопроектът точно преди разпускането на Четиридесет и третото Народно събрание. Не успяхме да изпълним нещо, което беше поето като ангажимент още от предходния състав на парламента.
За тези, които следят дебата по този Законопроект, убедена съм, че това са всички членове на Правна комисия. Знаете, че основно възраженията при предходните законопроекти бяха по отношение на анонимните сигнали и така наречената „обратна тежест“ за доказването. Идеята е в законопроекта, който в момента се работи, да бъдат преодолени, да не се стига до тези две фигури, като бързам категорично да заявя: ще предвидим максимално свободна, широка, прозрачна процедура за всеки един гражданин, който има информация, знае факти, обстоятелства, свързани с корупционно деяние, да може свободно да ги изложи пред единния орган, какъвто се предвижда с този закон да се въведе.
Когато говорим за единния орган – ясно е, че той трябва да изпълни препоръките и вижданията в Антикорупционната стратегия, тоест да се предвиждат действия, той да има правомощия в сферата на превенцията, противодействието на корупционните практики и тогава, и когато, ако тези усилия в предварителен план не са постигнали резултат и се стигне до подобна корупционна практика, то незаконно придобитото имущество да подлежи на отнемане. В момента нещо, което е много бързо и има пряко отношение към работата на парламента, е прилагането на една директива, с която сме се забавили по отношение на звеното – какво ще бъде то, административно към кого в държавната структура ще се разположи, е въпрос на обсъждане в момента.
Става дума за това кой ще финализира процедурите по конфискацията в прекия смисъл на думата, защото по нашия режим в момента – Законът за отнемане на незаконно придобито имущество предвижда налагане на възбрана, като обезпечителна мярка, постановяване на конфискация с решение по Гражданско-процесуалния кодекс, така наречената „гражданска конфискация“.
От друга страна, Касационният съд, наказателните съдилища постановяват присъди, решения за конфискация като санкция по Наказателния кодекс.
Директивата, която сме длъжни да приложим налага да бъде създадено такова звено. Казвам „звено“ – най-общо, защото още спорят различните администрации на изпълнителната власт къде трябва да бъде разположено. Най-вероятно, по разговора, който последно водих днес след заседание на Министерския съвет с министъра на финансите господин Горанов, това ще бъде в НАП, но просто сме длъжни в много спешен порядък и ще Ви предложим промени, защото в противен случай, когато сме в забава, знаете какво следва – наказателна процедура за неизпълнение на директивата.
Много спорове имаше в предходните два случая на дебати по антикорупционния закон по това как трябва да се избира ръководството и членовете на този единен орган. Това, което като позиция вече съм заявила, споделила съм го и с представителите на мисията на Европейската комисия при срещите по повод на Механизма за сътрудничество и оценка, е, че ръководителят на този единен орган за мен трябва да се избира от Народното събрание, тъй като с оглед обстоятелството, че България е република с парламентарно управление, че парламентът е институцията, която стои на върха на държавната структура на държавните органи е редно за мен и това е позиция, която ще отстоявам – да се избира от парламента, а членовете – по предложение на ръководителя на този единен орган. Тук аналогията е най-близко по действащото сега законодателство с начина, по който се избира ръководството на БНБ.
Тъй като това са текстове, които в момента се работят от работната група, не ми се иска в аванс, тъй като не знам още какво точно и как ще излезе като позиция, споделям с Вас тази част от законопроекта, която в предходното Събрание е била най-дебатирана и по отношение на тези разпоредби. И тогава не успяхме да постигнем консенсус.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър, и за принципното изложение, и за конкретната информация по ключови законопроекти.
Отправям покана на парламентарната група на „БСП за България“ за първи кръг от въпроси – господин Филип Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз също приветствам и от наша страна госпожа Цачева на този блиц контрол и благодаря за информацията, която до този момент споделихте с Комисията.
Предвид това, което казахте, моят въпрос ще бъде съвсем кратък: в какъв срок предвиждате този антикорупционен закон да бъде качен за обществено обсъждане, в детайли става въпрос, като цяло законопроекта? В момента на сайта на Министерския съвет за обществено обсъждане са качени два консултативни документа, като единият е само структурата на този законопроект с наименованията на разделите, на главите, а вторият – просто мотивите, и един вид конспектно. Няма го онзи детайл, самият законопроект, затова моят въпрос е: на какъв етап се намира като готовност и в цялост законопроектът и кога ще бъде качен той за обществено обсъждане. Благодаря.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви за въпроса, господин Попов.
От това, което Вие изброихте, че е качено на страницата, отговорът е, че няма годен законопроект, готов законопроект, който да подлежи на обсъждане, тоест срокът за обществено обсъждане още не тече.
Амбицията е по текстовете да се работи много усилено до края на месец юли. Такива са ни максимално сгъстените планове и разчети с тенденция след обсъждането му публично, след минаване на процедурата в Министерския съвет, септември месец да бъде внесен в Народно събрание, за да имат народните представители, предполагам че в по-голям брой постоянни комисии ще бъде разпределен – водещата и съпътстващите, време достатъчно за едно нормално обсъждане.
Политическият срок като цел, който си поставяме, е краят на тази година – 2017, да имаме приет антикорупционен закон и в този смисъл са били моите ангажименти, които съм поемала в срещите си с представители на Мисията на Европейската комисия, както и по отношение на останалите институции, които се вълнуват, интересуват от момента, в който ще имаме такъв закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Искате ли реплика, господин Попов? Не, благодаря.
Отправям покана към парламентарната група на „Обединените патриоти“. Колегата Нотев е тук. Като констатирам този факт, Ви връчвам, господин Нотев, уведомлението на господин Митев и господин Димитров, за гласуване. Те явно изхождаха от това, че никой от Вашата политическа формация няма да може да присъства. (Реплики.)
ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Цачева, във Вашето изложение до голяма степен направихте безпредметни въпросите, които вероятно, както аз бях подготвил към Вас, така сигурно и други колеги, но все пак, ще си позволя само в един аспект да задам въпроса, който е свързан с Председателството, което ни очаква догодина.
Днес сутринта на Председателски съвет се прие структура на организацията на работа по повод на Председателството в парламента на Република България, като на върха на пирамидата приехме за целесъобразно не да стои председателя на парламента, а Председателския съвет. Имаше два проекта, които се предложиха.
Моят конкретен въпрос е и във връзка с това събитие, което е новина от днес: Вие като министър в Министерството на правосъдието имате ли предвид начина, по който ще комуникирате н парламента по повод подготовката за Председателството? Имате ли някакви нарочни и специални виждания за добрата организация, която задължително трябва да постигнем и във връзка с днес приетата структура? Благодаря.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви за този въпрос, също актуален, господин Нотев.
Безспорно трябва да има взаимодействие между изпълнителната власт, съответното министерство и работата на Народно събрание, тъй като парламентарното измерение на Председателството е толкова важно, колкото и ангажиментите на изпълнителната власт, въпреки че тежестта по принцип и основно в Съвета на Европейския съюз е по-скоро към изпълнителната власт.
Аз приветствам това решение, около което се е обединил Председателския съвет тази сутрин. Парламентът е колективен орган и е добре на върха на структурата, която ще отговаря за Председателството, да бъде също такъв колективен орган.
Ако трябва да се пошегувам: най-малкото няма да има виновен след това, защото при колективен орган всички заем какво се случва, но аз съм готова във всеки един момент, тъй като следя медиите, имам разбирания, все още аз съм много близо до парламента и съм твърдо убедена, че народните представители трябва да имат информация за това какво се случва в изпълнителната власт, съответно във всяко едно министерство. Аз съм готова във всеки един момент, в който бъда поканена в пленарната зала да запозная с повече детайли народните представители за приоритетите на тройката, тъй като, пак казвам, че е вярно, че всяко едно Председателство е много хубав повод и възможност държавата ни да покаже начина, по който работи, да извлечем, в хубавия смисъл на думата, дивидент от това Председателство, но по време на Председателството тройката и в частност държавата, която шестте месеца е председател, тя всъщност е европейската институция тогава, но въпреки това имаме наши приоритети, които аз споделих.
Мога в пълнота да Ви информирам за тях, така че ако не ме поканите дълго време, аз сама ще дойда и ще поискам да направя такова изявление в пленарна зала. Нали Правилника още позволява това да се случва? ( Реплики. Весело оживление.)
Или този въпрос е към господин Главчев?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз смятам, че може по всяко време да се явите в Народно събрание като министър и да поискате изслушване. Не сме променяли тази част от Правилника.
Господин Нотев, реплика.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря на министъра за този отговор.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Обръщам се към парламентарната група „Движение за права и свободи“. Колегата Хамид Хамид е в Страсбург на пленарна асамблея, господин Йордан Цонев е подписал гласуване по точки втора и четвърта. Явно няма да вземат участие в тази процедура.
Обръщам се към парламентарната група на Политическа партия „Воля“, ако колегата желае да постави въпрос – има възможност.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз считам, че съм удовлетворен от отговорите, които се дадоха и нямам въпроси.
Подкрепям всичко това, което беше изложено. Съгласен съм. Това е и нашето становище.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
При това положение приключихме първия кръг от въпросите.
Пристъпваме към втория кръг.
Нашата група юристи от ГЕРБ използвахме възможността да поставим въпрос, макар и за общите принципи.
Обръщам се към парламентарната група на „БСП за България“: колеги, имате възможност за втори въпрос.
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Следя Вашите публични изяви, също и инициативите около промените на процесуалните закони. Една голяма част от идеите са добри. Дебатът по тях върви добре. За съжаление, само промените в процесуалното законодателство няма да решат проблема с дефицита на справедливост, за усещането за несправедливост в нашето общество, което определено е тема на дневен ред.
В този смисъл е най-важно антикорупционното законодателство, където, може би няма да преувелича, ако кажа, че сте до никъде.
Констутационният (?) документ загатва за създаване…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е констатация, колега, не е въпрос!
ЯВОР БОЖАНКОВ: Добре, прощавайте, господин Председател. Сега ще задам и въпроса.
…Предвижда създаването на нов, единен, независим антикорупционен орган и с това се изчерпва информацията. Аз разбирам, че той ще е единен и независим, не става ясно как. Казахте, че той би трябвало – председателят, да е подчинен на Народно събрание, което поражда въпроси: ако този антикорупционен орган трябва да разследва корупция по високите етажи на властта, как ще разследва своя работодател, ако той е Народното събрание?
Също така бих искал да знам – и в момента имаме антикорупционни органи, и в момента те имат широки правомощия. Има ли анализ защо те не си вършат работата и след като създаваме независим орган, в момента органите зависими ли са? Ако има зависимост – какво я поражда, и защо трябва да направим независим орган, тоест има ли такъв анализ къде са пропуските и на база на тези пропуски да започнем вече и дебат по същество за този антикорупционен орган?
Започнахте с това, че, за съжаление, мониторингът е налице. А бих казал – за щастие, защото той ни дава много добри насоки и ни показва някак си една външна гледна точка къде са и нашите пропуски в правосъдната система.
Това бих искал да разбера.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Въздържах се да Ви прекъсна. Всъщност се опитахте да зададете множество въпроси. Аз не съм сигурен, че министърът за три минути ще направи, дори и да желае, и надали е възможно абсолютно пълно ревю на този въпрос.
Аз поемам, преди министърът да отговори, ангажимент. Колегите имат огромен архив, както по Стратегията за антикорупцията, така и по проектите досега, включително и по анализа, който е извършен досега. Те бяха комплект към закона към декември. Ще ги получите, за да имате възможност да се запознаете. Като иде реч за въпроси и отговори, да може поне кратко да се фокусираме по същността.
Госпожо Министър, заповядайте, и както прецените – да отговорите на множеството въпроси.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще се опитам да направя това съвсем добронамерено.
Мисля, че няма политик, на когото не е ясно откъде произтича необходимостта от създаването на един такъв антикорупционен закон, който, най-общо казано, не във формалния смисъл на думата, да кодифицира различни норми, които и към този момент се съдържат в българското законодателство, в обективното право.
Винаги съм казвала, че изработката на този законопроект, на този закон, не означава, че в България, в обективното ни право няма разпоредби и институции, които са натоварени с противодействие и ликвидиране последиците от подобни корупционни практики, но не случайно обвързах този законопроект със самия доклад на Комисията от януари месец миналата година, където в разделя, намира се на дясна страница, визуално, от Доклада, някъде по средата болтвания текст, за корупция по високите етажи на властта се дават конкретни препоръки за създаване на такъв единен антикорупционен орган.
Що се отнася до това, което споделих с Вас, че според мен неговият ръководител трябва да се избира от Народно събрание, аз бих приела всяко едно предложение, така както за първи път адресатите, до които сме се обърнали с покана да участват в работна група са на 3-4 листа, А4 формат само изписано в дясно кого сме поканили, като се започне от магистрати, от неправителствени организации, други, които имат отношение, много граждани също своите предложения.
Мисля, че няма опасност от това, че ръководителят ще бъде избран от Народно събрание с факта, че той – самият ръководител, не би си позволил да преследва своя работодател.
Първо, наказателната отговорност е лична. Няма как цялото Народно събрание да носи колективна отговорност, но, пак казвам, последната дума ще бъде Ваша. От нас ще дойде законопроектът. Не случайно обърнах внимание, че пресираме срокове в правителството, в изпълнителната власт, за да има достатъчно време за максимално широка дискусия, обсъждане на предложението.
Отворена съм за всякакви идеи. Винаги съм била убедена в това, че колкото повече хора добронамерено мислят в една посока, толкова резултатът като цяло е по-добър, така че всички народни представители, Вие лично, колега, ще имате възможност да правите предложения по този законопроект и съм убедена, че сме в състояние действително да изготвим нещо, което работи. Крайната ни цел е това, с което Вие започнахте, а именно – за нашите български граждани, не за Механизма, не за Европейската комисия, а за Вас, за мен, за всички наши сънародници, да бъде преодоляно чувството за несправедливост, за неравенство пред закона и за едни практики, за съжаление, които трябва да признаем, че съществуват и днес, да бъдат преодолени занапред.
Разчитам на съвместната ни работа с Вас. Вие сте Комисията, която ще има най-много ангажименти, заедно с другите, които ще бъдат вероятно съпътстващи по този законопроект. Чака ни много работа до края на годината.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Цачева.
Колега Божанков, искате ли реплика?
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря. Дано! Това ми е репликата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Обръщам се с покана към господин Нотев за втори въпрос, ако желае.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Изкушавам се да задам конкретен въпрос на госпожа Цачева във връзка с един много стар проблем, който колкото е стар, толкова е и тежък, свързан с условията в местата за лишаване от свобода и как стои този въпрос към днешна дата?
Този въпрос е в контекста на отново събудената медийно тема за гривните, които биха позволили решаването му чрез проследяване и ограничаване придвижването на тези лица при един по-различен режим, не специално в местата за лишаване от свобода. Докъде стигна този проект? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Нотев.
И тук съзирам два въпроса, но ще се опитам да отговоря.
Условията в местата за лишаване от свобода, не е тайна, че много често са обект, казано в най-мек смисъл, на препоръки за подобряване на тези условия.
Искам да заявя, че в последните години е постигнато не молко. Разбира се, винаги може по-добре, но от внезапните проверки, които проф. Проданов, заместник-министъра с този ресор прави, с конкретните впечатления, които той ми предава от местата за лишаване от свобода, наистина те се подобряват.
В същото време, давайки възможност на всеки, лишен от свобода, да контактува пряко с българския съд във връзка с предсрочното освобождаване от изтърпяване на наказанието.
Беше прието изменение на Закона, влезе в сила февруари месец, имахме събудена гражданска реакция относно опита за предсрочно освобождаване на изтърпяващи наказания лица, осъдени за тежки престъпления в една група с нарицателно име и така нататък.
Имах повод във връзка с парламентарния контрол в пленарната зала да поясня, че не Законът е виновен за това. Законът е добър, но начинът, по който администрацията извършва преценката, тя до голяма степен е субективна и тук ще бъдат усилията – да се набележат обективни критерии, по които да се прави това, доведе до този случай, който няма да го повтарям. Достатъчно сме говорили по него.
За да може обаче да бъдат преодолени всякакви възможни случаи на отстраняване, по-скоро на отклоняване от лице, което изтърпява наказание, обикновено това се случва там, където те полагат труд, където режимът е по-свободен, в Закона бе предвидено да се извършва така нареченото „електронно проследяване“.
Миналата година – пилотен проект, 183 броя, мисля, че това беше бройката, може и да греша, за така наречените „електронни гривни“. Вярно е, че процедурата беше забавена във времето. Когато настоящият екип влязохме в Министерството ни бе необходимо време, за да се ориентираме около техническото задание, начинът, по който да се извърши това електронно проследяване.
Възможни са два варианта: чрез GPS-проследяване или чрез радио-честотно проследяване. В различната хипотеза – дали е лице, което се следи да не се отклони от мярка „домашен арест“ или такова, което вече е осъдено, лишено е от свобода и е в място за изтърпяване на наказанията, се прие подход определена бройка такива устройства да бъдат с едната техническа възможност. Обществената поръчка е обявена на 16-ти, дано не бъркам, но в сроковете, които бях поела като ангажимент това е направено, така че обществената поръчка върви.
Трябва да се доверим на съвременните технически възможности, защото действително това би довело, от една страна, до по-стабилно проследяване, отговорност, а от друга страна – освобождаване на служители в затвора, на надзиратели.
Във вчерашния ден след обяд имах среща с представители на синдикалната организация. По въпросите, които те поставиха наистина Министерството се стреми да търси решение. От една страна, те са приравнени към синдиката по Закона за МВР, от друга страна обаче са догонващи – не, а много назад по отношение на условията на труд, на възнагражденията и даже с болка единият каза: „Ние познаваме препоръките на европейските институции по отношение на облекчаване и по-добри условия за настаняване в тези заведения на лицата, лишени от свобода, но успоредно с това трябва да се подобряват и условията на труд по отношение на надзирателите и на тези, които са натоварени с нелеката задача веднъж да се грижат за лишените от свобода, и втори път – да спазват прилагането на законите, такива каквито са те по отношение на начина, по който се изтърпява наказанието „лишаване от свобода“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Отговорът ме убеждава, че този тежък проблем стои на вниманието на ръководството на Министерството, и в частност – на вниманието на министъра. Благодаря.
Желая успех при решаването му. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Желаете ли да изразите отношение, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз не обичам да правя декларации, дано не прозвучи като декларация, но не убедена, а вярвам, че трябва да работим съвместно, основно с Правната комисия, защото такова е Министерството, което ръководя.
От моя страна винаги ще имате човек, кабинетът на който ще бъде отворен за всеки един от членовете на Правна комисия. Готова съм в работен, в неформален, във формален порядък да обсъждаме всички въпроси, които касаят конкретни инициативи, Ваши предложения. Вярвам, че това може да се случи, защото в крайна сметка всички ние имаме една цел – да постигнем върховенството на правото, нещо към което се стреми и нашата Конституция още в Преамбюла й.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това отношение.
Колебая се – колегата Йордан Цонев преди да излезе и в моята обща покана, той се вмести с репликата: „А къде Ви е по-леко?“. Това беше неговият въпрос като реплика, но го няма да чуе отговора на този въпрос.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Мога да отговоря с надеждата да му бъде предадено.
Навсякъде има – и на едното, и на другото място, различни предизвикателства. Времето, което съм прекарала в тази институция, е в пъти по-дълго, втори месец съм на другото място. Още не съм готова да дам категоричен отговор, така както винаги съм го правила.
Обещавам Ви, че тогава когато за себе си имам този отговор, Вие ще сте първата комисия, с която ще го споделя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Сложен е този въпрос. Изисква да се премери, да се претегли.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По-общото е, примерно, Висшият съдебен съвет – горе-долу, само юристи, примерно, както преимуществено е съставът на тази Комисия. Общуването с колеги има своето предимство, но понякога и много деликатно, когато на колега, който по една и съща норма по един и същ закон говорим, пък понякога говорим като че ли на различни езици, но Вие това нещо го знаете много добре, защото и при Вас се случва, а иначе целите ни са общи.
Никъде няма лесно! Както на Вас Ви е горещо тук в буквалния и в преносния смисъл на думата, така е навсякъде!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Последна покана към колегата, ако желае да зададе въпрос за втори кръг.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Министър, моля да разясните какви допълнителни мерки се вземат за лицата, които са осъдени на първа или втора инстанция на лишаване от свобода и през периода, докато обжалват, да им бъде постановена последната присъда, да не напуснат страната, да се укрият, за избягат – с други думи, вземат ли се допълнителни мерки, тъй като досега, както виждаме, има редица пропуски, много такива осъдени лица, както знаете, да не ги цитирам, напуснаха страната, още не са издирени, така че считам, че към настоящия момент не е толкова ефективна мярката, която се взема. Какви мерки се предвиждат за това?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По отношение на лицата, които имат наложена мярка „домашен арест“ и там имахме неблагополучие, част от случаите, които вероятно Вие визирате, считаме, че ще бъде решено с въвеждането на електронното проследяване и в тази посока са усилията.
Що се отнася до това между постановяване на присъдата или решението и момента на изтърпяване на наказанието спрямо лишените от свобода, предложенията, които се съдържат в Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс решават този проблем, затова аз очаквам в най-скоро време това да стане закон, за да избегнем занапред подобни случаи, по които споделям Вашата теза. За съжаление сме свидетели на неправомерно отклоняване на лице, на което му предстои да изтърпи подобно наказание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Найденов, желаете ли реплика?
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Не. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, по този начин – с последния въпрос от втория кръг от въпроси и отговори приключихме процедурата.
Аз благодаря за Вашето участие. Подновявам всички пожелания, които отправихме за успех в работата и за ефективност и резултатност.
Ако желаете Вие да кажете нещо заключително, заповядайте.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Притеснявам се, че много дълго време говорих, а Вие имате още три точки в дневния ред.
От моя страна Ви благодаря за вниманието.
Пожелавам Ви успешна работа! Надявам се в конструктивен дух да продължаваме и за напред! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това участие в процедурата по актуални въпроси.
Колеги, колегата Попов направи предложение, ако желаете, да направим едно прекъсване от 5 минути преди да продължим по дневния ред.
Мълчанието е знак за съгласие и в този случай – 5 минути прекъсване.
(След прекъсването.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Колеги, продължаваме с точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ МЕЖДУ АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, № 702-02-4, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 23.06.2017 г.
Гост от Администрацията на Министерския съвет е господин Красимир Божанов, директор на дирекция „Модернизация на администрацията“.
Господин Божанов, заповядайте за кратко представяне на Споразумението.
КРАСИМИР БОЖАНОВ: Добър ден на всички!
Ще се опитам да съм кратък – Споразумението е едно от поредицата споразумения, които се сключват на основата на Рамковото споразумение между правителството и Международната банка за възстановяване и развитие за партньорство и подкрепа при усвояване на европейски структурни и инвестиционни фондове.
Този Меморандум няма характер на международен договор. Има предимно декларативен характер, но въз основа на него всяка една администрация, която сключва споразумения с финансови ангажименти със Световната банка, сключва международен договор, който минава през ратификация на Народно събрание и най-вече на основание на това, че създава финансови задължения за държавата.
В конкретното споразумение страни са Администрацията на Министерския съвет и Световната банка, като Администрацията на Министерския съвет е в качеството си на Секретариат на Съвета по административната реформа и в качеството на подпомагаща този вицепремиер в рамките на правителството, който отговаря за реформата на държавната администрация.
Предметът на Споразумението е свързан с внедряване на иновативна за държавната администрация форма на администриране на услугите на общата администрация, така наречените „споделени услуги“.
С няколко изречения в какво се състои този принцип – при големи административни системи с много второстепенни и третостепенни разпоредители, ако всяка администрация поддържа собствена обща администрация, която варира между 20 и 35% навсякъде, просто разходите за обгрижването на тази администрация са твърде големи без качеството на услугите, които те предоставят, да е високо, затова по света, особено в европейски държави се прилага модел, при който изпълнението на функциите на общата администрация се пренасят на по-високо ниво, най-вече първостепенен разпоредител спрямо второстепенните разпоредители.
Задачата на Световната банка е в рамките на 24 месеца, първо да анализира къде и в кои системи това може да бъде осъществено в България, по какъв начин, какви изменения в законодателството биха позволили изпълнението на този проект, след това да участва с внедряването на собствени екипи в две пилотни администрации, като всичко, което се заплаща от Банката – 2 млн. 390 хиляди, се финансира по Оперативна програма „Добро управление“ от Европейския социален фонд.
Две са областите, в които Банката ще внедрява този модел, в две пилотни администрации и това са „Човешките ресурси“ и „Финансово-счетоводни дейности“, отделно ще представи анализ за две области, в които вече правителството трябва да вземе решение как да подходи по-нататък. Едната е IT-сферата, информационните технологии, което би трябвало след това да послужи на Държавна агенция „Електронно управление“ да подпомогне цялата държавна администрация, предоставяйки им такъв тип споделени услуги, и другата е – анализ по отношение на обектите с представително и социално значение, така наречените „почивни бази“ на администрацията, които се знае, че генерират не малка загуба всяка година. Банката ще предложи модели и решения, които да позволят тази загуба да бъде или минимизирана, или преодоляна напълно и да се излезе на плюс от нейната дейност.
Вече екипи на Банката са в България за проучване на собствена дейност и това са проучвателни дейности – срещат се всяка седмица с отделни администрации. Тепърва правителството има ангажимента да избере двете администрации, в които ще бъде внедрен за първи път новият принцип на споделените услуги.
Това е, което мога накратко да кажа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, изказвания.
Заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Като въпрос може да прозвучи много наивно, защото материята е съвсем непозната за мен.
Погледнах анализа на разходите и екипа, който се предвижда. Направи ми впечатление, че ще работи екип от 21 души при един сериозен бюджет, по който идват явно по 114 хил. лв. на експерт за тази услуга. Явно работата ще бъде наистина мащабна. Ако може да ни кажете няколко думи повече. Наистина искам да придобия представа за мащаба на тази услуга, тъй като явно е по-сериозно, отколкото ми звучеше на първо четене. Благодаря.
КРАСИМИР БОЖАНОВ: Доколкото разбирам, интересувате се защо са толкова много парите за 21 души?
Простият отговор е, че става дума за екип от Световната банка, на които възнагражденията просто са доста сериозни. По-задълбоченият е, че те ще прекарат дълги месеци в етап от проекта, при който ще работят с администрациите, при които за първи път ще се внедрява проекта, на място с екипите, сред тях, а не дистанционно, тоест разходите за техните екипи включват и всичките им командировъчни. Това е основното перо.
Както виждате в разбивката, двете най-големи суми, едната от тях около половин милион е точно за тази дейност – подбор на пилотни администрации, преструктуриране на работни процеси, има и бюджет за надграждане на една от информационните системи, които се ползват от държавната администрация, която по предназначение трябвало да бъде използвана от всички и това е Единната информационна система за човешките ресурси в държавната администрация, която поради това, че има недостатък в самото си залагане в началото, тя няма модул за администриране на заплати и осигуровки, поради това повечето администрации не желаят да я ползват. Ползват я общините, например.
Смята се, че ако тя бъде надградена, на по-късен етап, първо ще има повече желаещи да я ползват, защото това ще им спести разходи от наемане, от ангажиране на собствени деловодни и човешки ресурси-системи, а на по-късен етап тя може да стане и задължителна, защото позволява много по-добър контрол върху политиките за човешките ресурси в държавата, така че в този бюджет има надграждане на информационна система.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин директора.
Аз, ако може да допълня представителя на вносителя преди да дам възможност господин Божанков да направи реплика или да вземе отношение, но искам да кажа, че иде реч за проект, който е 24 месеца и проект, към който не бива, вероятно, да подхождаме с осредняване на стойностите на калпак, грубо казано, тоест на участник в проекта, като хонорар или възнаграждение. Очевидно е, че вероятно възнагражденията към специалистите са едно сериозно перо в този проект, но той съдържа и други разходи, при всички положения и с оглед етапите и тяхното описване се вижда, че има много разходи, свързани с изпълнението и подготовката на съответните доклади.
Обръщам внимание, че в този договор, за разлика от други договори, нямаме часова ставка за, да ги нарека „международните експерти“, тъй като гледам списъка на експертите и специалистите, може би като изключим пет позиции, другите 15 са си изцяло на международни експерти, лично аз не бих смятал осреднено и на експерт-участник в проекта.
При всички положения Банката, която е основен консултант, очевидно също калкулира известни разходи с оглед на осъществяването на проекта.
Заповядайте, госпожо Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Искам само един уточняващ въпрос, тъй като не разбрах точно от изложението Ви – предвид, че ще се работи основно в области „Човешки ресурси“ и „Финансово-стопански дейности“, означава ли това, че идеята е да се постигне една обща администрация при първостепенния, която да работи, а надолу да остане само специализирана? Това просто не ми стана ясно.
КРАСИМИР БОЖАНОВ: В чист вид това представлява принципът, но няма как да се случи в пълния си аспект.
Първо, не са обхванати дейностите по управление на собствеността, обществени поръчки – там има идеи за съвсем други реформи.
След това по отношение на, примерно, финансово-счетоводните дейности, заради системата на двойния подпис в България, най-малко един счетоводител ще остане по места, но като цяло това означава преместване на експерти от обща администрация във второстепенни разпоредители към първостепенния разпоредител. Ще има и спестявания от съкращения, това е сигурно, но най-вече основният ефект е много драстичното завишаване на качеството на тези услуги, което се наблюдава там, където са внедрени, защото просто добрите експерти обикновено са концентрирани в министерствата и това е ефектът, който се забелязва във всички държави, в които е внедрено.
По-високо счетоводно качество на счетоводното обслужване, много по-високо ниво на работа на човешките ресурси, въвеждане на стратегическо управление на човешките ресурси, а не просто това, което в България се наблюдава твърде често по малките администрации, като технически дейности, които не удовлетворяват като цяло администрацията и нейните ръководители.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Не искате реплика.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Два съвсем кратки въпроса: първият ми е – проучени ли са други възможности за други консултанти? Само Банката ли може да предостави тези услуги? И имате ли разчети за финансовите ползи на България от въвеждането и консултирането по този Договор? Тоест, колко България ще спести след въвеждането на тази единна административна система, така да я наречем? Имате ли такива разчети?
КРАСИМИР БОЖАНОВ: Мога ли да започна от втория въпрос?
Разчети нямаше как да бъдат направени, защото всъщност зависи от политическата воля в кои системи ще бъде внедрен този принцип. Колкото по-голяма е системата, колкото повече второстепенни разпоредители, знаем, че в България има администрации с по 700 такива, толкова по-голям ще е ефектът.
Идеята е, че Банката, когато представи своя анализ, тя ще покаже и къде може да се реализира и каква икономия.
Твърде вероятно е бюджетната икономия да се разхвърля като ефект много нататък във времето. Примерно, да постигнем все по-голяма икономия всяка следваща година, защото първоначално се очаква да има увеличаване на екипа, който обслужва всички второстепенни разпоредители. Когато се стандартизират процесите и се подобрят процесите по обслужването, тези екипи могат да намалеят, така че може би разхвърляно в годините – около десет години напред, може да се види много сериозен бюджетен ефект. Без да знаем в кои системи, нямаше как да направим анализ на разходите.
Например, ако има воля и аз много се надявам на това, анализът на Банката по отношение на почивните бази, за които по моя информация има около 8 млн. лв. годишно загуби изпълнителната власт, има политическа воля и ние се надяваме да внесем този анализ на заседание на Министерския съвет, когато е приключен, още в началото ще вървим към мащабно постигане на положителен бюджетен ефект. Няма да стане веднага, но различните бизнес-модели, които те ще предложат, ще доведе до това в разхвърляне на времето в няколко години тези загуби да бъдат минимизирани.
Що се отнася до изпълнителя – до колкото аз имам информация, тъй като преди да се ангажирам с моите сегашни функции вече беше взето политическо решение да се работи с Банката, идеята е, че точно такъв тип институция има авторитета да преодолее административната съпротива, защото този проект за повечето администрации представлява заплаха за съкращения. Те така си представят – намаляване на числеността на администрациите.
Другото, което е от полза при избор на такъв изпълнител, е, че обикновено в проекти, които внедряват, правят анализи и внедряват някакви иновативни методи в държавното управление, в тях се включват разходи за екипи, които да обикалят и да се запознават с чуждия опит. За съжаление, предишния програмен период специално Оперативна програма „Административен капацитет“, която предшества сегашната Оперативна програма „Добро управление“, това беше забелязан като много голям недостатък. Едни командировки на екипи, едни анализи за чужд опит, докато тук екипът на Банката е този, който вече е участвал в такива проекти в други държави, където вече са видели проблемите, недостатъците, необходимостта от управление на промяната, дори чисто психологически, на администрацията. Тоест, те са тези, които с летящ старт могат да свършат тази работа.
Не са идентифицирани други субекти, които имат такъв опит, които са участвали в такива проекти в други държави. Например, до колкото знам, Банката е била ангажирана с изграждането и реализирането на такъв проект в Естония, който е модел в цял свят в момента. В Естония има едно звено, което осигурява счетоводно абсолютно цялата държавна администрация. При тях става дума за втори етап на по-радикален модел, при който едно звено, ние не изнасяме функциите на второстепенните разпоредители към първостепенните, а направо ги нанасяме на едно място, което осигурява цялата тази счетоводна функция за цялата изпълнителна власт. Това е, което мога да Ви отговоря по въпроса.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Удовлетворява ли Ви отговорът?
ФИЛИП ПОПОВ: Да, благодаря. Тоест, да разбирам, че в момента ние в период от две години заплащаме тези 2 милиона, ако не се лъжа, след което Банката и експертите съответно правят анализ, изготвят този проект и след това България вече решава къде и как да приложи този опит на базата на този анализ?
КРАСИМИР БОЖАНОВ: Ангажимент на правителството е тези средства, които се дадат, да не отидат нахалост, а да бъдат основание за сериозни реформи, поне в тези области, в които сме ги идентифицирали смятаме, че ще има силен ефект.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други въпроси, мнения, становища? Няма.
Закривам дебата.
Пристъпваме към гласуване.
Който е да подкрепим на първо четене Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между администрацията на Министерския съвет на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-02-4, внесен от Министерски съвет на 23.06.2017 г., моля да гласува.
Гласували: за – 12, против – 3, въздържал се – 1.
Приема се на първо четене Законопроект за ратифициране на Споразумението.
Благодаря, господин директор, за представянето и участието в дебата и дискусията.

Пристъпваме към точка трета:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПОСТЪПИЛО ПИСМО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА НОВА РЕДАКЦИЯ НА ПОСТАВЕНИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ПРЕД ТРИТЕ КОЛЕГИИ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД ВЪПРОС ПО ТЪЛКУВАТЕЛНО ДЕЛО № 1/2016 Г. НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ГРАЖДАНСКАТА, ТЪРГОВСКАТА И НАКАЗАТЕЛНАТА КОЛЕГИЯ.
Колеги, разполагате с писмото.
Би следвало аз да Ви докладвам по този въпрос.
Разбрах, че разполагате с писмото на Председателя на Върховния касационен съд. С моя резолюция беше включен този въпрос в дневния ред, защото засега за първи път ми се случва да имаме искане на становище от председателя на Върховния съд във връзка с висящо тълкувателно дело.
Необходимо ли е да представям на Вашето внимание основния въпрос, който се дискутира в Тълкувателното дело? Той е: кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък?
Представено е в предложението на заместник-председателя и ръководител на Гражданска колегия на Върховния съд господин Влахов и госпожа Дария Проданова – заместник-председател, и ръководител на Търговска колегия на Върховния касационен съд, представена е практиката досега по този въпрос. Представени са постановленията на Пленума на Върховния съд от 1961 г., 1969 г. и 1984 г. Очертан е проблемът, по който върховните съдии би следвало да дискутират и да формират становището си за тълкувателното решение.
Особено ценно е изследването на кръга на наследниците в тези случаи с оглед настъпване на застрахователните ефекти в Обединеното Кралство, в Швеция, Италия, Австрия, Естония, Литва, Чехия, Гърция и Франция по отношение на възприетите от тях законодателни решения, коментира се също така и регулацията в европейските директиви.
Срокът, който е визиран за становище, ако преценим да вземем такова становище, е до 20 октомври 2017 г.
Становището е поискано от господин Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд на основание чл. 129, ал. 2 от Закона за съдебната власт, която гласи: председателят на съда, до който е подадено искането, може да покани за участие и други юристи, както и омбудсмана. Има се предвид за участие в заседание на Общото събрание за приемане на тълкувателно решение или тълкувателни постановления.
Пак казвам, тъй като се касае за пръв такъв случай, съм преценил, че следва да доведа до Вашето знание това писмо и Правна комисия да вземе принципно решение дали да участва със становище в това Тълкувателно дело, респективно и в други тълкувателни дела, ако има искания за становища, или да се въздържи от даване на такова становище, като идентифицира проблема с оглед на евентуална бъдеща промяна в законодателството, с оглед хармонизиране евентуално или по-скоро отразяване на тълкувателното решение спрямо нормата на закона.
Имате думата, колеги.
Господин Явор Нотев, заповядайте.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз ще се ползвам по начина, по който Вие поставихте проблема на вниманието на Комисията, за да кажа следното.
Съвършено правилно внасяте това писмо за разглеждане на заседание на Комисията по правни въпроси, доколкото такива искания вероятно ще постъпват и занапред.
Моят спомен от предишни формати на парламента е, че парламентът не се е ангажирал с изготвяне на становища в тази процедура, което наистина означава, че въпросите не сме намирали за маловажни, нито пък за без значение както за всички граждани, включително и за работата на парламента, но начинът, по който трябва да се отнесем към тези въпроси като че ли включва тази наша компетентност да направим необходимото, за да се въведе ред в законодателството, което урежда съответния проблем.
В конкретния случай говорим за един трайно установен институт – този на непозволеното увреждане, в един от емблематичните, като дълъг живот, закони – Законът за задълженията и договорите. Разбира се, текстовете вече са пренесени впоследствие в други актове, които имат отношение, и по застрахователните ефекти, за които Вие споменахте.
Тук искам само в скоба да кажа, длъжен съм да го направя – това е материя, с която активно работя като адвокат. Не бих заявил конфликт на интереси по причина, че съдбата на адвокатите е такава, че ние сме представители на чужди интереси, които отстояваме, тоест аз съм бил и на страната на застрахователя, и на страната на този, който има претенции да получи обезщетение, както и на ответника, а и на ищеца, при заявен пряк иск към делинквента, но конкретно на въпроса: какво трябва да направим ние?
Предстои да се разгледа този наистина сериозен и общо поставен въпрос на вниманието на юридическата общност, която ще вземе отношение в заседанието, тъй като такива писма са разпратени и до други лица, които могат да вземат отношение, но той наистина се отнася до, както юридически, така и морални и етични, и философски проблеми, тогава когато трябва да бъде определен кръгът на лицата, които са засегнати при причиняване на вреди.
Тези въпроси засега са намерили отговор в споменатото вече Постановление още от 1961 г., което е в хармония с действащия законов текст. В правото на съда е да определи кръга на лицата, разбира се, в рамките на това, което Постановлението е очертало и което е станало неизменно – възходящи, низходящи, и в крайна сметка лица, които са очертани като наследници от българския закон.
Естествено, извън този кръг остават, и това поражда въпроси, братята и сестрите като хора, които се възприемат като близки до пострадалия и които, съобразно досегашната практика, нямат право на обезщетение. Тази практика обаче може да бъде предмет на оценка и на доразвиване от страна на Общото събрание, което се занимава с тези въпроси, но, струва ми се, не с помощта и не с предварителния ангажимент на Правна комисия, още по-малко на Народно събрание, в чиито ръце е възможността законодателно да бъде решен този въпрос при необходимост. Предварително ще се ангажираме с едно становище, а това няма да е добре.
Не зная дали е редно да изкажа лично мнение в тази посока, по-скоро намирам за изключително сложни проблемите, които трябва да бъдат предварително разгледани и оценени, когато се пристъпва към такава промяна в съдебната практика и най-вече това, че случаите не се ограничават само на плоскостта на застрахователното правоотношение. Тук се отнасят и вредите, които би трябвало да плати всеки работодател при условията на уважен иск по чл. 200, безвиновната отговорност по Кодекса на труда.
Тук говорим за това, че застраховки, които покриват отговорността на застрахователя, обикновено се сключват за едни значително по-ниски суми от тези, които биха се явили като общ размер на претенцията, ако в тази претенция се включат претенции и вземания както на наследниците, така и на разширения, както се предлага, кръг – братя, сестри и неограничен брой хора, които биха натоварили тези вземания и биха превърнали сумите в непосилни за всеки работодател, който отговаря, забележете, безвиновно, при условията на Кодекса на труда тогава, когато е настъпила трудова злополука.
Този внимателен анализ трябва да ни наведе на мисълта и за последиците за сигурността на застрахователната система. Ако наследниците сега се увеличат с тази промяна от нормално 4-5 човека на 10-12 дори, то тогава се пита дали възможностите на застрахователите, предвидили съответните резерви за отговорност при досега действащите норми от тук нататък ще бъдат достатъчни. Няма ли това да предизвика бум в цената на застраховката? Няма ли всички ние да се натоварим, за да поемем негативите от едно такова решение, ако то се яви необосновано или недостатъчно обосновано?
Моралният въпрос, който задавам: с пари ли се утешават наранените чувства на брат или сестра, пълнолетни, които живеят при условията на отделно домакинство, съвсем отделно? Разбира се, наранени, натъжени поради загубата на свой роднина, но трябва ли това да доведе до тези икономически ефекти, които се съдържат като евентуална последица от приемането на нова съдебна практика?
Впрочем, заговорих за всичко това пак с предварителното становище, че ние не трябва да влизаме в дълбочина на проблема, не трябва да се ангажираме с конкретно решение. Работа на съда е да прецени необходимостта от това – пострадал да бъде възмезден, а кой този пострадал е въпрос, който трябва да се разгледа на плоскостта на конкретиката, на фактите в определен казус, затова, господин Председател, предлагам за този случай да вземем решение да не вземаме становище и да не участваме при обсъждането на решението, за да не заявяваме предварителен ангажимент, а за в бъдеще, разбира се, намирам за добро и полезно Вашето решение да ни информирате и да внасяте за информация подобни искания, и да вземаме за всеки отделен случай отделно решение как ще реагираме като Правна комисия и дали да го предложим на вниманието на народните представители. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Нотев за становището и за предложението.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения и становища.
Заповядайте.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Аз споделям до известна степен казаното от господин Нотев.
Също смятам, че Правната комисия, нека не звучи грубо, но няма необходимия капацитет да се занимава с всички евентуални предложения за тълкувателни решения, които могат да минат през нас. До толкова доколкото обаче можем да имаме позиция по отделни въпроси, които да формират някаква политика, ние можем да я изразяваме, още повече, че общите събрания на колегите във Върховния касационен съд, те не са задължени да се съобразяват с едно предложение, което произтича от Правната комисия. Те вземат становища на множество органи с оглед да формират тяхното.
Специално за този случай смея да твърдя, че в съдилищата има огромна практика, натрупана по всички тези въпроси и аз като колегата Нотев съм се явявал на много подобни дела.
Разбираемо е за мен становището на Върховния касационен съд, което е изразено в изпратеното ни писмо, че искат да приемат едно по-широко, по-общо тълкуване, тъй като животът предлага много различия, които не могат да се вместят при едно стеснително тълкуване, когато са посочени отделните категории хора.
Аз като го четох, си нахвърлих някои неща, които може би не са предмет на този разговор, но евентуално, ако Комисията реши да излезем със становище, могат да се ползват.
Определено считам, че кръгът на наследниците трябва да се търси някъде сред близките роднини. Той трябва да се търси сред хората от домакинството, които са живели с пострадалия. Между тях и между пострадалия и неговите наследници трябва да има силна емоционална връзка, която да е довела по някакъв начин до неимуществени вреди.
И не на последно място – трябва неимуществените вреди да се присъждат по справедливост. С това приключвам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Димитър Стоянов за изложеното мнение и становище.
Други изказвания, колеги, имате ли?
Заповядайте, колега Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Председател, моето становище е обратното на господин Нотев.
Кръгът на лицата, които да имат право на неимуществено обезщетение следва да се разшири.
Ще дам един такъв пример – при починал при трудова злополука или при пътно-транспортно произшествие, ако същият няма деца, няма родители, няма съпруга, има само братя и сестри, той няма да получи обезщетение от застрахователя, но имотите остават на тези наследници. Защо е така?
Освен това, ако считаме, че застрахователят ще бъде натоварен – и без това застраховките по гражданска полица „Гражданска отговорност“ са много високи и са над 1 млн. лв., сега не мога да си спомня по памет колко са, докато обезщетенията, които се присъждат на наследниците са много по-малки – 100-200 до 250 хил. лв. най-много, така че тези лица, които не са наследници, според някои съдилища, като братя и сестри или съпруга-съпруг, или живущи на семейни начала, те също следва да получат някакви обезщетения и мисля, че това ще бъде правилното. Има хора, които не са оставили на практика нито родители, нито деца, но може би имат братя и сестри. Някой следва да плати на тези братя и сестри.
Моето мнение е, че следва да се обсъди този въпрос и аз съм за това становище да се разшири кръгът, както е опитът в много развити страни, като например във Франция. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Колеги, неусетно влязохме в дебат по същество, тоест нека да разделим дебата при това положение.
Първият въпрос, който стои е: принципно да вземаме ли становища при такива покани, запитвания, искания за становища? Вече, ако решим положително този първи въпрос, тогава да преминем към втория въпрос: да дискутираме по същество, но всъщност дискусията тук показва сложността, която би възникнала в една такава дискусия, защото е напълно логично ние да имаме различно правно мнение и тъй като сме комисия, това означава да проведем един дебат по същество, свързан с поставения въпрос и ако стигнем до решение, евентуално с гласуване да подкрепим това решение.
Тук припомням и това, което господин Нотев каза – от 2010 г. всъщност се е установила практиката в парламентите, Правна комисия да не дава становища, дори случаите, в които искането е от Конституционния съд с оглед на приети норми от същото, конкретното Народно събрание.
Искате ли да преминем към гласуване по първия въпрос и ако мнението, решението е да влезем по същество да коментираме евентуално съдържанието на становище, тогава да продължим дебата. (Реплики.)
При това положение подлагам на гласуване принципният въпрос: ще изразим ли становище във връзка с поканата на председателя на Върховния касационен съд за становище по Тълкувателно дело № 1 от 2016 г.?
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 1, против – 2, въздържали се – 11.
При това положение се взема решение да не отговорим на искането за становище по Тълкувателното дело.

Моля да ме упълномощите да изпратя кратък отговор за настоящия дебат в Правна комисия до председателя на Върховния касационен съд, включително и да приложа тази част от стенограмата, която и без това е публична, но мисля, че би било добре да се приложи към отговора ни по поставения въпрос по Тълкувателно дело № 1 от 2016 г.
Имате ли възражения по това предложение? Няма възражения. Благодаря.

С това приключваме т. 3 и пристъпваме към точка четвърта от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 754-01-15, ВНЕСЕН ОТ КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 01.06.2017 г.
Предполагам, че от името на вносителите, колегата Филип Попов ще ни представи Законопроекта.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
От името на вносителите – съвсем подробно сме направили и оценка на въздействие на самия Законопроект, както и в мотивите ще видите, че става въпрос за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс в частта му, в която той дава възможност на практика на осъдени лица с влязла в сила присъда, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ да бъдат предсрочно освободени и то по тяхна инициатива, с предоставяне на правото на осъдения на практика да сезира след изтичането на определен период съда и отново да има достъпа до съда при положение, че той вече е осъден.
Знаете, в последните месеци от тази година изключително сериозно обществено недоволство се получи по някои известни случаи в България по отношение на такива лица, изтърпяващи лишаване от свобода и то за тежки умишлени престъпления, поради което считаме, че промените, които бяха направени в Наказателно-процесуалния кодекс не дадоха своя ефект, не постигнаха целта, за която бяха въведени и на практика имаха едно обратно действие, както и по отношение на самата превенция и на усещането у обществото за ненаказаност или не в пълния размер по отношение на преследването от страна на държавата на престъпниците във връзка с извършените от тях престъпни деяния.
На разположение Ви е Законопроектът, пред Вас е. Той е сравнително кратък като законопроект. Не се изискват по отношение на предварителната оценка някакви допълнителни разходи. Не се изисква промяна в други закони.
Това е накратко. Надявам се да го подкрепите на първо четене този Законопроект. Необходима е такава промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, ако, разбира се, имате и други виждания във връзка с конкретиката на този Законопроект, те могат да бъдат направени между първо и второ четене, мисля, че достатъчно добре вносителите са подходили при законодателната техника. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Колеги, имате думата за мнения, изказвания, становища и въпроси.
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Защо точно сега вносителят счита, че трябва да бъде предложен този Законопроект? И дали е съвсем правилно да бъде приложен, защото всяко осъдено лице има право на предсрочно освобождаване? И как ще се разграничи за кое тежко престъпление да си подаде лицето само молбата, да депозира молба за предсрочно, а за кои тежки няма да имат право? Почти всички осъдени лица, които са в затвора, са за тежки престъпления. Много са малко, които са за леки – за алкохол, за без книжки, ако са осъдени преди това. Почти всички останали престъпления са тежки. Как ще се направи това разграничение за някои тежки престъпления?
Това ми е въпросът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Господин Попов, искате ли да отговорите на въпроса?
ФИЛИП ПОПОВ: Да, съвсем накратко ще отговоря.
Последните промени в уредбата на института на предсрочното освобождаване, в сила от месец февруари 2017 г., които бяха направени, и в частност предвиждането на право на осъдения сам да подаде молба за предсрочно освобождаване, очевидно, че в този период доказаха своето несъвършенство.
Имаше достатъчен период от време, в който тази норма на практика да заработи. Видяхме, че тя заработи, за съжаление, с негативен ефект и ето защо ние сме внесли именно този Законопроект.
По отношение на втория въпрос – виждате, в самия Законопроект нашите предложения в членове 437, 438, 439. На практика те се заличават и се отменят.
Разбира се, ако искате да направите някаква по-конкретна диференциация, няма пречка между първо и второ четене да направите и Вашите предложения по този Законопроект, но считаме, че има такава необходимост от промяна на тази норма в Наказателно-процесуалния кодекс, защото тя води до наистина едно високо обществено напрежение и до липса на вяра в, ако щете, системата на съдебната власт и оттук насетне и в една от функциите на наказанието, именно превенцията. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Искате ли становище, господин Найденов? Заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Уважаеми колеги, считам че… Лично аз ще гласувам „против“ този Законопроект, тъй като в Закона досега доста точно, ясно, категорично мисля, че правилно е определено, че лицата сами имат право да депозират свое искане за предсрочно освобождаване и предсрочното освобождаване не е толкова лесно, колкото изглежда за хората навън, в обществото.
Даже и да е придобил това право, то не значи, че той ще бъде освободен. Там има редица изисквания – на първо място, лицето да няма наказание, взема се становище на администрацията на затвора, взема се становище на прокурора и съдът решава дали да освободи това лице или не.
Има лица, които са осъдени на 20 години затвор, защо да няма право сам да си депозира и да иска освобождаване след 10-та година? Може би се е превъзпитал вече?
И, както казах, много трудно ще бъде да се разграничи за кои тежки престъпления лицата следва да имат право, за кои няма да имат право. Тежко престъпление е кражбата, тежко престъпление е убийството и поради тази причина аз считам, че досега действащият Закон е правилен и тези, които имат право на предсрочно освобождаване, да си подават молбата сами, това не значи, че те ще бъдат освободени, ако не са се поправили.
В затвора има редица комисии, които дават своите компетентни мнения и съдът преценява това. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Реплики към това изказване има ли?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Съвсем накратко.
Уважаеми колега, моята реплика е точно в тази връзка, защото и в сега действащия Наказателно-процесуален кодекс е предвидено, че предложение за предсрочно освобождаване могат да правят както и окръжен прокурор, може да прави такова предложение началникът на затвора и така нататък, но, разбира се, предвидено е и осъденото лице по своя собствена инициатива да направи това искане на практика.
Именно тук ние виждаме тази колизия, този проблем, защото, от една страна, лицето е осъдено с влязла в сила присъда от съдебен състав за определен вид престъпление, за което престъпление съдебният състав е решил, че му се полагат определени години изтърпяване ефективно лишаване от свобода, а в същото време – и именно там е смисълът на Закона, че зад тези години, преди настъпването на практика на последната година, той не е могъл по презумпция да се превъзпита, отново да бъде един пълноценен член на нашето общество.
При предсрочното освобождаване на такива лица, използвам всеизвестния случай, ноторно известен на Комисията, така наречения случай „Наглите“. Виждате там какво се случва и това, което каза и министърът на правосъдието – да, може на такива хора да бъдат сложени гривни, каквото искате, каквито електрически или интернет устройства да им се сложат, това обаче няма по никакъв начин да възпрепятства тези лица отново да извършат такова престъпление.
Само знанието за тяхното месторазположение географско, по никакъв начин не може да осъществи превенция от едно последващо извършване на такова престъпление, при условие че той е предсрочно освободен за добро поведение, да речем. Това не кореспондира с ефекта от Наказателния закон, от Наказателния кодекс, а именно ефективно изтърпяване на присъдата на лишаване от свобода. Това е наказанието, което, пак повтарям, има и своя превантивен характер за останалите членове в българското общество, а именно те да не вършат същия вид престъпления, а напротив, това ще има стимулиращ ефект, защото извършваш престъпление, освобождават те предсрочно по твоя молба. На практика това по никакъв начин не кореспондира с философията и на Наказателния кодекс, и на Наказателно-процесуалния кодекс. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Дуплика желаете ли? Не. Благодаря Ви.
Господин Нотев, заповядайте.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Всъщност, обсъждайки предложението за промяна, оставам с впечатлението, че добиваме представата, че в един момент след изтърпяване на определен срок от наложеното наказание, осъденото лице, ако подаде съответната молба за предсрочно условно освобождаване, то неминуемо очакваното е, че тя ще бъде удовлетворена и той ще прекрати изтърпяването. Говорим като че ли за такава невъзможна хипотеза.
Обръщам внимание, че става дума само за правото на осъденото лице да се обърне с искане и, разбира се, с възможността на компетентния съд, при участието на почти всички субекти, които са предвидени и по стария ред – преди февруари месец, и сега, да вземат отношение по този въпрос, та компетентният съд да може най-отговорно и мотивирано да му откаже.
Ние нямаме някаква сериозна, качествена разлика в процедурата, в действащите лица и във възможностите на решаващия съдебен състав. Аз мисля, че времето, и това е основното ми съображение, за да не подкрепя това предложение – времето от месец февруари 2017 г. е недостатъчно. Не мога да се съглася – чух внимателно аргументите на колегата Попов. Той твърди, че досега от изменението на Наказателно-процесуалния кодекс се е била доказала несъстоятелността на тази промяна и тя е заработила в посока против обществените интереси. Не мога да споделя това.
Тези публични, дори и скандали да ги наречем, няма да е пресилено, те можеха да се състоят и по повод на инициатива от други субекти, които да доведат до обсъждан на необходимостта или възможността за предсрочно условно освобождаване, която да не бъде удовлетворена от съда, както и стана.
Място за напасване на Закона по една бърза процедура, с връщане към вече отменени решения, към обществените очаквания и към мнението, което при това не беше най-коректно и най-информирано, като че ли няма и ние като Правна комисия нямаме право да се подадем на едно такова изкушение, само за да удовлетворим общественото очакване.
Нашата роля и по-точно ролята и на Закона, е да възпитава, да информира и да обяснява. Нямам никакви скрупули да кажа, че решението е добро. То не дава допълнителни инструменти в ръцете на осъдени лица и по никакъв начин не влияе върху ефективността на наложените от съда наказания. Ето защо не виждам основание да преминем към изменение, което да върне стария ред и не бих подкрепил Закона.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Нотев.
Имате ли реплики по отношение на изказването на господин Нотев?
ФИЛИП ПОПОВ: По-скоро като уточнение.
Това, което ние сме предвидили в Законопроекта е на практика да се отнеме възможността осъдените сами да преценяват дали е настъпил моментът за тяхното предсрочно освобождаване, а това да бъде в компетентността като прерогатив на органите, които следят за изпълнение на наказанието. Мислим, че тези органи са достатъчно компетентни. Отново, разбира се, има намеса и на съда.
Очевидно е, че всеки един лишен от свобода, изтърпяващ това наказание, категорично ще иска предсрочното си освобождаване въз основа на защита на личния си, частен интерес, именно да бъде предсрочно освободен, това обаче – този частен, личен интерес няма нито възпитателен ефект по отношение на обществото, нито е в унисон със защита на обществения интерес. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Дуплика желаете ли?
ЯВОР НОТЕВ: Да, господин Председател.
Само да кажа – абсолютно прав е и правилно съм разбрал смисъла на предложението. Прав е господин Попов, коректно го изнася.
Да, всеки лишен от свобода ще има тази възможност да поиска да бъде предсрочно освободен и ако не са налице условията за това, той просто няма да бъде освободен.
Аз мисля, че дори превантивният ефект се подсилва от огласяването на един такъв опит и от провеждането на една такава процедура. Когато се казва „Не“ това лице, което си представя, че вече е готов да напусне мястото за лишаване от свобода и да стане равноправен и свободен гражданин, просто все още не заслужава това и съдът го казва повторно и отново. Няма нищо страшно в такъв един разговор и в медийното отразяване на тези отношения.
Законът работи и по този начин. Няма нужда от промяна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Аз също благодаря. В подкрепа на господин Нотев.
Това, че осъденото лице е преценило, че вече се е поправило и е добило право не означава, както казахме, че ще бъде освободено, тъй като съдът или администрацията на затвора могат да преценят друго и не на последно място – да не забравяме, че предсрочното освобождаване се прилага само веднъж на осъдено лице. Ако сбърка, когато вече е навън, губи това право и вече ще си изтърпи цялата присъда, колкото му дадат. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Има ли други изказвания?
Господин Попов, искате ли преди Вашето изказване да Ви докладвам, че по този Законопроект са поискани становища от Върховния касационен съд, Министерството на правосъдието и Прокуратурата на Република България.
До настоящия момент се е получило отрицателно становище по Законопроекта от Български Хелзинкски комитет, според което: лишаването на затворниците от пряк достъп до съд за решаване на въпроса за тяхното предсрочно освобождаване противоречи на установената практика на Европейския съд по правата на човека, по чл. 6 от Конвенцията, а това е правото на справедлив съдебен процес, също така ако се върне старото положение, ще се стигне до очевидно несправедлива процедура. Тази процедура създава и силен корупционен натиск за разлика от съдията, който би следвало да се определя на случаен принцип, затворникът знае добре от кого в затвора зависи представянето му за предсрочно освобождаване, че с предложението на групата народни представители се стесняват и критериите за преценка на основателността искането молбата за освобождаване чрез заличаване на разпоредбите от ал. 1 и ал. 3 от чл. 439а от Наказателно-процесуалния кодекс, че със Законопроекта се прегражда достъпа до съд на лишените от свобода за предсрочно освобождаване и се ограничават критериите за преценка на основателността на искането за предсрочно освобождаване, че те са неприемливи и влизат в противоречие със съвременната българска юридическа мисъл, с европейските пенитенциарни стандарти и с основни конституционни принципи и норми и противоречат на международното право по правата на човека.
Това становище на Българския Хелзинкски комитет е качено на нашия сайт. Всички колеги биха могли да се запознаят, ако досега не са се запознали с него.
Тъй като във вихъра на скандала аз останах сам в защита на извършената промяна, някак си се чувствам длъжен да изразя становище в този смисъл.
Аз смятам, че с измененията в Закона за изтърпяване на наказанията и задържане под стража, ние постъпихме правилно. Да, оказа се доста радикално, но мисля, че тогава постъпихме правилно и че изпълнихме и изискванията на голямата група осъдителни решения от Европейския съд по правата на човека, но наистина направихме една сериозна стъпка в подобряване на режима на изтърпяване на наказанията и спазването на правата на личността.
По тази причина аз лично ще гласувам против предложените промени, тоест против връщането на така наречения „стар режим“.
Имате ли реплики към изказването ми, то така се получи? Няма реплики.
Господин Попов? Не.
Колеги, ако няма други изказвания, да закриваме дебата.
Дебатът е закрит.
Пристъпваме към гласуване на Законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 754-01-15, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 01.06.2017 г.
Гласували: за – 5, против – 10, въздържали се – няма.
Не се приема на първо четене Законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 754-01-15.
С това изчерпихме т. 4.
Колеги, ако нямате въпроси, предложения, ще закрия настоящето заседание. Няма.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам това заседание на Комисията по правни въпроси.
Благодаря Ви за участието.

(Закрито в 17,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНАИЛ КИРИЛОВ


Стенограф:

Вася ЙОРДАНОВА