Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л

№ 12


На 26 юли 2017 г., сряда, от 15, 30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 754-01-35, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Емил Димитров Симеонов, Христиан Радев Митев, Анна Василева Александрова и Иглика Иванова Иванова-Събева на 4 юли 2017 г.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Данаил Кирилов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Обявен е дневен ред.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложения дневен ред. – За 15, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.

Пристъпваме към точка първа и единствена от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, № 754-01-35, ВНЕСЕН ОТ ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ, ЕМИЛ ДИМИТРОВ СИМЕОНОВ, ХРИСТИАН РАДЕВ МИТЕВ, АННА ВАСИЛЕВА АЛЕКСАНДРОВА И ИГЛИКА ИВАНОВА ИВАНОВА-СЪБЕВА НА 4 ЮЛИ 2017 Г.
Гости по тази точка от дневния ред:
от Националния институт на правосъдието: госпожа Миглена Тачева – директор;
от Фондация „Български център за нестопанско право“: господин Любен Панов;
от Сдружение „Движение експерти на гражданското общество“: госпожа Мариана Станева и господин Красимир Жейнов;
от Български институт за правни инициативи: господин Иван Георгиев и госпожа Биляна Гяурова-Вегертседер;
от Фондация „Програма достъп до информация“: господин Александър Кашъмов;
от Български дарителски форум: госпожа Теодора Бакърджиева.
Заповядайте, госпожо Найденова.
СОНЯ НАЙДЕНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, извиняваме се за невъзможността да заявим по-рано участие от страна на Висшия съдебен съвет. Тук сме с колегите Галина Карагьозова, Юлия Ковачева и аз – Соня Найденова. Молим да ни допуснете до участие в заседанието на Правната комисия с възможността да защитим изразеното от нас становище по внесения Законопроект.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В никакъв случай не бих възразил членове на Висшия съдебен съвет да присъстват на заседание на Комисията по правни въпроси. Мисля, че и колегите нямат възражения. (Реплики при изключени микрофони.) Няма възражения. Заседанията са открити.
Ако съм пропуснал някой гост и има желание да се представи, да заповяда.
Постъпили са становища от: Института за пазарна икономика на 7 юли 2017 г., „Български център за нестопанско право“ на 7 юли 2017 г., Български хелзинкски комитет на 10 юли 2017 г., Сдружение на администрацията в органите на съдебната власт на 14 юли 2017 г., съдиите от Върховния касационен съд на 20 юли 2017 г., Национална асоциация на медиаторите на 21 юли 2017 г., членове на Висшия съдебен съвет на 25 юли 2017 г. и от Висшия съдебен съвет на 25 юли 2017 г.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 754-01-35, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Емил Димитров Симеонов, Христиан Радев Митев, Анна Василева Александрова и Иглика Иванова Иванова-Събева на 4 юли 2017 г., приет на първо гласуване на 19 юли 2017 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт“.

Колеги, имате думата по наименованието на нормативния акт. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на нормативния акт. – За 16, против и въздържали се няма.
Приема се наименованието.
Параграф 1.
Имаме текст на вносител относно чл. 28, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
Предложение от народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Мария Илиева.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов, Фикирлийска и Илиева. – За 14, против няма, въздържали се 2.
Приема се предложението на Кирилов, Фикирлийска и Илиева.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с приетото предложение. – За 13, против няма, въздържали се 4.
Приема се § 1 на вносителя, заедно с предложената редакция от Кирилов, Фикирлийска и Илиева. (Госпожа Юлия Ковачева иска думата.)
Това закъсняла реакция ли беше на Висшия съдебен съвет?
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА, член на Висшия съдебен съвет: Добър ден на всички! Съжалявам, че не се включихме при обсъждането на § 1. Считах, че първо уважаемите народни представители ще изразят своята позиция и след това ще дадете думата на тези, които присъстваме на днешното заседание, поради което не заявихме първоначално желание.
Доколкото приключи гласуването, само бих искала да кажа, че ние сме изразили изрична позиция по предложеното изменение в чл. 28 от Закона за съдебната власт и я поддържаме по съображенията, които са представени в писменото ни становище.
Едно допълнително изречение, ако ми позволите. В Закона за съдебната власт в сходно положение са и инспекторите – за тях не се предвиждат изменения в ЗСВ по отношение на възстановяването им на длъжност. Тоест вече ще имаме различен режим по отношение на членовете на Висшия съдебен съвет и на инспекторите.
Ще си позволя отново да кажа – нашата позиция е, че трябва да се придържаме към действащата редакция на Закона за съдебната власт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вашата лична, Вашата – на Съвета, на изразителите на становището?
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: На тези, които сме представили писмено становище. Не мога да си позволя да говоря от името на Висшия съдебен съвет, тъй като пленумът не изрази становище по Законопроекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше важно уточнение.
Абсолютно сте права за инспекторите. Казвам го като вносител – ако бяхме реагирали пό навреме, лично аз бих се ангажирал с предложение, което да е симетрично и по отношение на инспекторите към Инспектората на Висшия съдебен съвет.
Ако има желаещи колеги да направят такова предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2, имат тази възможност. Би се касаело за промяна в ал. 1 на чл. 50 от Закона за съдебната власт, като съдържанието би следвало да е абсолютно аналогично и симетрично на това, което коментираме в чл. 28. (Реплики при изключени микрофони.)
Колеги, правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 – в смисъла, който вече посочих на Вашето внимание. Отнася се за ал. 1 към чл. 50 на Закона за съдебната власт: „При изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите се възстановяват на длъжността, заемана преди избора“, като се добави „или равна по степен длъжност в органите на съдебната власт“. Тук и нашата последваща добавка по отношение на срока – „в 14-дневен срок от деня на изтичане или предсрочно прекратяване на мандата“.
Имате думата за изказвания, мнения и становища по това предложение, включително и колегите от Висшия съдебен съвет.
Заповядайте.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Може би трябва да уточним в днешното заседание: „орган на съдебната власт“ означава всеки орган на съдебната власт, който е равен по степен – съд, прокуратура, следствие, без значение дали до този момент членовете на ВСС или инспекторите са били съдии, прокурори и следователи, преди да заемат длъжността си.
Пак съм длъжна да кажа – считам, че връщането на същата длъжност не би породило подобни въпроси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА, член на Висшия съдебен съвет: Съжалявам, че се включваме малко късно. Моята бележка е малко по-обща. Предлаганата промяна, включително и в момента предлаганата промяна, в текстовете, касаещи както членовете на Висшия съдебен съвет, така и главния инспектор и инспекторите към Инспектората към ВСС, според изразеното и в нашето становище нарушава принципно въведеното и трайно защитаваното с редица текстове в Закона конкурсно начало за кариерен растеж – в редица текстове, предвидени в Закона за съдебната власт. Става дума както за конкурсите за първоначално назначаване, така и за конкурсите за повишаване и преместване. Конкурсното начало е заложено като основен принцип, последователно е отстоявано във всички текстове на Закона и в момента както предлаганата първоначална редакция на § 1, касаеща изменение на чл. 28, ал. 1, така и сега предлаганата адхок редакция на чл. 50 според мен сериозно нарушават принципа на конкурсното начало.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как се нарушава принципът на конкурсното начало, след като въпросният член е заемал длъжността в резултат на конкурс? Той не е приел тази длъжност извън кариерното си развитие досега. Какъв е проблемът да се върне на позицията, на която той е встъпил, извоювал я е в състезание?
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Конкурсите в съдебната власт касаят и случаите на преместване, включително и в органи, равни по степен. Обстоятелството, че всеки член на Висшия съдебен съвет е направил своя избор да се кандидатира в този административен орган, според мен не му предоставя право автоматично да заобиколи конкурсното начало и да се премести…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, сега тези, които са от съдебната квота, се връщат на позицията, която са заемали.
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Да, така беше редакцията, чиито изменения в момента се предлагат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие не искате някой друг да се ползва – това не е право, а по-скоро е правило. Не искате да има такава възможност никой друг член, нито инспекторите. Така ли?
Други изказвания, колеги, има ли?
Заповядайте, госпожо Тачева.
МИГЛЕНА ТАЧЕВА, директор на Националния институт на правосъдието: Колега Кирилов, разбирам логиката на народното представителство – Вие вече гласувахте текста, но поне добавете „съответния орган на съдебната власт“, което означава съдия от Районен съд, без значение в кой град, да може да става съдия, без значение в кой град. Че се нарушава конкурсното начало, се нарушава – това е безспорно. Но поне да не допускаме от следовател и прокурор да ставаш съдия въз основа на този текст и обратно, разбира се. Ако си бил съдия във Варна, можеш да станеш съдия в някой друг град, но на същото ниво, и само съдия – не прокурор или следовател. (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, уточнявам моето предложение по чл. 83 за инспекторите – „до съответния орган“, въпреки че той на ВСС подава молбата си. (Реплики при изключени микрофони.)
ИВА МИТЕВА: Въпросът обаче е, че той е аналогичен случай с чл. 195, ал. 3. Там какво правим? Би трябвало, ако се приеме това за „съответния орган“, да върви навсякъде унифициране, включително и чл. 195, ал. 3, по отношение на министри, народни представители и така нататък.
МИГЛЕНА ТАЧЕВА (започва да говори при изключени микрофони): …На конституционни съдии, министри, Национално бюро за контрол на СРС им е дадена тази възможност да се върнат в друг орган на съдебната власт, а за съдиите това не е възможно. Сега Вие се опитвате да приравните двете неща, да бъде разписано еднакво за всички, ако това е подходът. (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Еднократно – това не е Висшият съдебен съвет. Следваме Правилник, изказваме се в рамките на изискванията по Правилника. Ако смятате, че е нещо изключително важно, заповядайте, но няма да си говорим въобще и по принцип.
Заповядайте, госпожо Найденова.
СОНЯ НАЙДЕНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Ако членовете на Комисията приемат предложената от Вас поправка с последната редакция в чл. 53, би следвало да направите съответната корекция във вече гласувания текст на чл. 28.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На какво основание?
СОНЯ НАЙДЕНОВА: На основание, че ако ще се въвежда еднакъв режим за изборните членове на Висшия съдебен съвет и за инспекторите, разпоредбите би следвало да звучат еднакво.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Чухте становището за основанието. Не бих искал прегласуване на вече гласуван текст и няма да го направя. Текстът по отношение на инспекторите беше съобразен с предложението за уточнение, така както беше направено.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Закривам дебата по това предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2.
Който е съгласен да го подкрепим, заедно с уточнението „в съответния орган на съдебната власт“, моля да гласува. – За 12, против няма, въздържали се 6.
Пристъпваме към § 2.
Имаме текст на вносител по отношение на чл. 195.
Постъпило е предложение от народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Мария Илиева.
Имаме и предложение за редакция по отношение на ал. 2 – думите „от административните съдилища, съдиите от Върховния административен съд и другите районни, общински и секционни“ се заличават.
Това е изцяло редакционно предложение.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Тачева.
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Господин Председател, благодаря Ви, че дадохте възможност на Националния институт на правосъдието чрез мен да вземе участие в това заседание.
Имаме предложение по отношение на ал. 1, т. 3, които са свързани със заличаването на „или на други юристи“. Правя редакционни бележки, така че да става ясно.
Предложенията ми са в следния смисъл. Думите „на тези“ се заличават, а думите „или на“ се заменят със съюза „и“.
В този смисъл т. 3 на чл. 195, ал. 1 придобива следната редакция:
„3. упражнява търговска дейност под каквато и да е форма, включително лично или чрез подставено лице, или с явен или скрит пълномощник; или да е съдружник, управител; или да участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите, или в контролни органи на търговски дружества, кооперации, или юридически лица с нестопанска цел, с изключение на тези професионални сдружения, в които членува“.
Какви са ми съображенията за това? Съображенията ми са свързани с това, че не можеш да бъдеш член на управителен, контролен или надзорен съвет, ако не членуваш в тази организация. Така избягваме невъзможността на съдии, прокурори, следователи, които с организациите си членуват като колективни членове в Съюза на юристите в България.
Освен това, съдии и прокурори са и членове на Европейската асоциация на юристите за демокрация и човешки права – в Управителния комитет. Аз съм член на Управителния комитет от Съюза на юристите в България и заедно с това, в Управителния комитет на тази Европейска организация на юристи членуват и съдия, и прокурор.
Редакционно така е по-добре и изразява смисъла и на текста, който Вие предлагате.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако може, не като реплика, а като допълнение на това, което директорът госпожа Тачева посочва. Като един от вносителите искам да уточня следното.
Ние, вносителите, по т. 3 въобще не сме имали намерение, воля, желание по какъвто и да е начин да променяме другата част на описанието в т. 3, освен евентуално конкретизацията, свързана с търговската дейност. Нашето предложение беше дадено още в текста на вносителя – в смисъл: „търговска дейност под каквато и да е форма, лично или чрез други лица“. Това е идеята на вносителите.
В публиката се направиха множество интерпретации, които надхвърляха намерението на вносителя и очевидно бяха отнесени към редакционните несъвършенства, неяснотите в действащия текст, които обаче, бих искал да подчертая, не са продукт нито на това Народно събрание, нито на предходното.
Не виждам тук и представители на Съюза на юристите в България. (Реплика на госпожа Миглена Тачева при изключени микрофони.)
Тогава ще се радвам поне да го чуете като изявление от моя страна.
Като разбрах за това становище, изразих готовност да търсим решение в такава посока, че да е ясно, че не искаме да ограничаваме участието на магистрати в управителните съвети на професионални организации. Изследвахме и статута на СЮБ. Бяхме готови, впрочем, и тук да предложим конкретна редакция, ако стане дебат в тази връзка.
Директно бих предложил да се визират по линия на изключенията – с изключение на Съюза на юристите в България, ако Вие предложите – Националния институт на правосъдието. Ние не възразяваме срещу членството на магистрати в такива организации.
Заповядайте.
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Първо, Националният институт на правосъдието е публична институция, а не неправителствена организация. Второ, дайте да не изключваме, защото можем да пропуснем някоя организация.
Предлагам, ако искате, да припознаете текста, който ние предлагаме, който според мен дава точно олицетворение на Вашата идея, ако той е и в унисон със Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Когато си член на едно сдружение, имаш право да участваш в неговите ръководни органи.
Затова казваме, че съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, може да участва в неправителствена организация, дори такава, която осъществява стопанска дейност – сега е текстът на Закона, с изключение на тези професионални сдружения, в които членува. Значи трябва да членуваш в тази организация, за да можеш да станеш член на управителния, контролния или надзорния съвет.
Но като съдия, ако не членуваш, да кажем, в някаква правна фондация, няма как да отидеш директно в ръководството. Мисля, че тази логика е добра.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще го припозная, благодаря за уточнението.
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: И аз благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
По-скоро имам един въпрос в § 2, т. 2:
„2. В ал. 1 т. 4 след думите „с изключение на научна или преподавателска дейност“ се добавя „освен ако тази дейност не е финансирана изключително…“
Какво се разбира…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е следващата точка, ние не сме стигнали до нея – на т. 3 сме, „търговската дейност“ коментираме. Ако може, едно по едно да ги караме, защото ще смесим нещата.
Заповядайте.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Във връзка с предлаганата редакция в ал. 1, т. 3 ние изразихме притесненията си в писменото становище, а именно, че упражняването на търговска дейност чрез други лица поставя твърде много въпроси и би поставило магистратите под угрозата да доказват отрицателни факти. „Чрез други лица“ е твърде общо, неясно понятие – всяко едно свързано лице може да каже, че упражнява търговска дейност чрез него.
По отношение на новата редакция – ако понятието „явен или скрит пълномощник“ не поставя съмнение в тълкуването и приложението, то „подставено лице“ според мен отново ще събуди въпроси, защото мисля, че понятието „скрит пълномощник“ изчерпва включително употребената формулировка „подставено лице“.
Съгласете се, че магистратите имат близки, те имат задължение по Закона за конфликт на интереси да декларират всяко едно свързано лице с каква търговска дейност се занимава, ако се занимава с такава, и, разбира се, магистратът има частен интерес от тази търговска дейност. Тоест има достатъчно регулаторни механизми. Текстът досега не е създавал проблеми с приложението му. Опасенията ни отново са, че магистратите ще трябва да доказват отрицателни факти.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Именно целейки да конкретизираме, тръгнахме в тази посока. Безспорно е, че терминът „подставено лице“ е доктринален термин, не е легален. Склонен съм да приема донякъде, че „подставеното лице“ е равно, аналогично на „скрит пълномощник“. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Тук господин Лазаров възразява – вярно е, казвам, донякъде. Аналогията е донякъде, не и по отношение на правните последици и по въпроса: за кого настъпват правните последици, защото при подставеното лице е различно.
Ние дадохме този опит за конкретизация просто Комисията да има база, основание за разсъждения.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Присъединявам се към това, което казаха колегите от Висшия съдебен съвет. Считам, че тази редакция, това предложение по-скоро ще създаде редица проблеми, отколкото ще разреши такива. Нещо повече, тук в предложението – Вашето и на колегите Фикирлийска и Илиева, сте записали: „включително лично чрез подставено лице или с явен или скрит пълномощник“, тоест тук няма и кумулация на хипотетично, може да има кумулация – може да е лично, с подставено лице, в същото време да има скрит или явен пълномощник. Тук изключвате кумулацията – чисто технически.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, прав сте, може да кумулираме.
ФИЛИП ПОПОВ: От тази гледна точка, понеже обсъждаме целия текст, само да задам своя въпрос: какво се има предвид в т. 2 под „изключително от чужда държава“? Над 50% ли е финансирането, какъв праг се въвежда? Защото голяма част от нашите университети – Благоевградски, дори и Софийски, голяма част от тях са им от собствени приходи по проекти, и то с чуждестранни държави. Това на практика ще изключи почти всички преподаватели, тоест трябва да се конкретизира терминът „изключително“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, искате ли да открием дебата и по т. 2, защото колегата Попов не може да се удържи с т. 4? (Весело оживление.) Тя му е важна.
Откриваме дебата и по т. 2.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По предходната точка, за която ставаше въпрос.
Член 46 от Закона за адвокатурата: „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото.“ Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, оттам сме го взели, господин Лазаров. Понятието оттам го реципирахме, защото това е единственият български нормативен акт, където го има това изброяване.
Аз ще помоля уважаемите членове на Висшия съдебен съвет…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Само довършвам – не виждам какво е притеснението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние имаме огромни притеснения – в момента много се говори как съдии продават недвижими имоти на двойна, тройна цена на адвокати.
И Ви моля, Инспектората, при Вас проверявайте тези факти. Тези факти не са скрити – те трябва да са обективни. Ако тръгнем да описваме хипотеза по хипотеза, надали можем да опишем всички такива хипотези. Но защото пък не сме стигнали до други точки, които няма да коментираме в дълбочина, така е, когато в някои сдружения има безгранична възможност пък магистрати да търгуват и с акции, търгуват на публичния пазар, и с магистратски сдружения.
ФИЛИП ПОПОВ: Не мисля, че хипотезата „търговска дейност“…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как да не влиза?
ФИЛИП ПОПОВ: Примерно продажбата на личен имот на каквато и да е цена – не е търговец по занятие, не е регистриран търговец.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз помолих трима членове на Висшия съдебен съвет – Инспекторатът е към Вас: просто разсейвате в публиката такива твърдения.
Заповядайте, но за да обобщите – каквото понятие обобщително предложите, ние с желание ще го подкрепим.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Благодаря Ви.
Исках само да кажа, че в Закона за съдебната власт са разписани и процедури за проверка на почтеност на съдиите, прокурорите и следователите, които се извършват от Инспектората. За съжаление, нямаме представител на Инспектората и не бих си позволила да говоря от тяхно име. Ако има някакви притеснителни факти, които са публично известни, има регламент, по който да могат да бъдат проверени.
Забраната за търговска дейност мисля, че е ясна. Допълнението „лично и под каквато и да било форма“ според мен изчерпва всичко, ако до този момент е създавала някакви неясноти. Разбира се, Вие можете да прецените до каква степен ще конкретизирате.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест Вие подкрепяте нашата добавка „под каквато и да е форма, лично или чрез други лица“, така ли? Защото сега е само „търговска дейност“.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Понеже сме си позволили да изпратим писмено становище, в него сме казали, че текстът до този момент не е създавал затруднения в приложението му. Забраната е ясна. Дефиницията е в Търговския закон – за търговска дейност по занятие. Мисля, че не се налага промяна. Вие ще прецените, ако сме още на този дебат.
По отношение на добавката „на други юристи“ – мисля, че предложението на колегата Тачева ще реши по-скоро въпроса, който постави предлаганото изменение, защото ние също не виждаме повод и причина да бъде забранено на магистратите да участват в професионални сдружения, които не са само на съдии, само на прокурори или само на следователи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При това положение правя предложението, което е направила госпожа Тачева като директор на Националния институт на правосъдието – в чл. 195, ал. 1, т. 3 думите „на професионалните сдружения на съдии, прокурори и следователи или на други юристи“ се заменят с думите „професионални сдружения, в които членуват“. Това е положението по т. 3 от Закона, а наша т. 1 в § 2.
Гласуваме ли по т. 1 на § 2? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 83, ал. 5, т. 2, което е предложение на Националния институт на правосъдието. – За 13, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов, Фикирлийска и Илиева, но правя и следната редакция, която беше предпоставена от въпроса на господин Филип Попов – където е „или“, да стане кумулативно „и/или“. Това според мен беше хубава насока. (Реплики при изключени микрофони.)
Не сме стигнали до т. 2 на § 2, сега сме само в т. 3 на Закона – „търговската дейност“ и „управителните съвети“. Но тук ако има изпуснато предложение, ще анулирам гласуването и ще започнем отначало.
Филип Попов предложи в нашия текст, който е между първо и второ четене, да стане „под каквато и да е форма, включително лично, чрез подставено лице и/или скрит пълномощник“. Той каза и да се кумулират – скритият пълномощник с подставеното лице. (Реплики при изключени микрофони.)
За да няма тълкуване, моля да са и двете. Ако още тук тълкуваме по различен начин… (Реплики при изключени микрофони.) Добре, двойна кумулация да бъде – „и/или явен, и/или скрит“.
Но нямате предложение за по-добра редакция, така ли?
Подлагам на гласуване това предложение на Кирилов, Фикирлийска и Илиева, заедно с редакцията. – За 13, против няма, въздържали се 5.
Приема се това предложение.
Подлагам на гласуване т. 1 на вносител, заедно с приетите предложения по чл. 83 от Правилника и предложението на Кирилов, Фикирлийска и Илиева. – За 13, против няма, въздържали се 5.
Приема се т. 1 от § 2.
Колеги, откривам дебата по т. 2 от § 2 – това е т. 4 от ал. 1 на чл. 195.
Господин Попов, ако желае, има възможността.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще повторя моя въпрос и опасения. В тази точка е записано, че след думите „с изключение на научна или преподавателска дейност“ се добавя „освен ако тази дейност не е финансирана изключително от чужда държава или чуждестранно лице“.
Какво се има предвид под „изключително“? Колко процента, за коя година е това финансиране примерно на съответния университет, защото в различните години самоиздръжката на университета, тоест тази част от бюджета му, която не е осигурена от държавата, се осигурява именно по такива европейски програми, най-различни програми?
Освен това, има „чужда държава или чуждестранно лице“ – отново поставям въпроса за кумулацията, тя също е възможна тук: и „чуждестранно лице“, същевременно „чужда държава“ може да финансира тази дейност.
И да се прецизира думата „изключително“ – към кой момент на практика ще бъде това финансиране, защото за едната година може да няма изключително финансиране, след един месец да има такова изключително финансиране. От кой момент вече настъпват тези последици? Мисля, че тук текстът трябва да се прецизира.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изключително непрецизно е, затова сме предложили редакция. Виждате колко неясни текстове са създадени, и то в режим на несъвместимост, тоест на недопустимост.
Госпожо Тачева, заповядайте.
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Нашето предложение е т. 4 и 5 да се обединят относно забраните и се създаде нова ал. 4, която да изглежда така:
„(4) Получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по друго правоотношение с държавна, общинска или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец и да упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност.“
Последното, което казах – „и да упражнява“, е разпоредбата на ал. 5, т. 5.
Съответно т. 6 и 7 да станат т. 5 и 6. Пета да касае членуването в политическа партия, шеста – да е член на синдикална организация.
Да създадем нова ал. 2, а досегашните ал. 2 и 3 да станат ал. 3 и 4.
Новата ал. 2 да изглежда така:
„(2) Съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, може да получава и възнаграждение за:
1. извършване на научна, преподавателска дейност или упражняване на авторски права;“ – Тази възможност той има и сега по действащия текст на Закона.
„2. участие в европейски и международни програми и проекти;“ – Считаме, че с тази редакция ще се обхване изцяло онази възможност, в която съдията, прокурорът и следователят може да получава възнаграждение за това.
„3. участие в изработването на проекти и становища на нормативни актове, които са възложени от Народното събрание“ – сега сме добавили и Висшия съдебен съвет, колегите биха могли също да вземат отношение по това – „или от органи“, а не органите, „на изпълнителната власт.“
Така считаме, че имаме несъвместимостта, че съдия не може да получава възнаграждение за дейност по договор и друга държавна, общинска, еди-какво си, свободна професия, платена професионална дейност и даваме ясно да се разбере, че докато извършва научна, преподавателска или упражнява авторските си права, може да получава и допълнително възнаграждение.
В три точки е предложението ми за новата ал. 2.
Няма да казваме дали е „изключително“, или не е, защото господин Попов е прав – Националният институт на правосъдието може да получи финансиране конкретно, да кажем, от държавата Германия – да обучаваме български и немски съдии. Ако българските експерти работят по този проект, няма да им дадем възможност да получават възнаграждение, което не е много издържано и съобразно Кодекса на труда, и хиляди други разпоредби.
Така отпада прякото участие и възнаграждение на колеги съдии, минава само по три конкретни дейности, които могат да бъдат извършвани от съдия, прокурор и следовател, докато заемат тази длъжност, и те са регламентирани с разпоредбата на ал. 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз също искам да направя уточнения във връзка с т. 4 от текста на Закона с оглед изявленията от днешния ден на нашата Политическа партия и парламентарна група и за да няма никакво съмнение, защото очевидно е, че интерпретациите и засегнати лица навлязоха в едно тълкуване, което да ни противопоставя с чужди държави и с чужди институции.
В сегашния текст на т. 4 нямаме дефиниция за „чужда държава“, тоест нямаме критерий, нямаме текст за финансиране от чужда държава или чуждестранно лице.
По принцип подкрепям това, което госпожа Тачева казва. Тя беше предложила, „освен ако тази дейност не е финансирана изключително от чужда държава или чуждестранно лице“. При изключителността – да, поне има по-категоричен, лесен, еднозначен способ на доказване, на установяване, отколкото случаите на смесено финансиране. Но ако колегите не възразяват, съм готов да оттегля и тук частта – думите „чужда държава или чуждестранно лице“. (Реплика при изключени микрофони.)
Ще разреша само защото колегите от Висшия съдебен съвет реагираха активно, след тях.
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Моля да ме извините, колега Кашъмов. Ще бъда изключително кратка.
Изцяло подкрепяме предложението от Националния институт на правосъдието, направено от колегата Тачева. Доколкото в нейните редакции и обединяването в общ текст на забраните, съответно ясно разписване на изключението, отпада според нас неясно дефинираното финансиране – „изключително“, „от чужда държава“ и така нататък, в който вид нормата придобива дискриминационен характер.
Приветстваме и включването на „участие в изработване на проекти и становища по нормативни актове, включително и от Висшия съдебен съвет“, което в момента го няма в текста, доколкото с измененията в Закона за съдебната власт се възложи нормотворческа компетентност на Висшия съдебен съвет за създаване на подзаконови нормативни актове. Така че изцяло подкрепяме направената редакция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Според Вас за това трябва да се получават възнаграждения, тоест допустимо е.
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Ако е предвидено.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, припомням, че от римско време писането на право е привилегия, която не е необходимо да се заплаща. Самата възможност да пишеш наредба, закон е дълг. Стига с тези заплащания.
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Колега Кирилов, практиката е показала, че почти изключително безвъзмездно се работи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Апелирам към това да следваме тази практика. В края на краищата ние разчитаме на участието на всички организации и тези становища ги получаваме безплатно. Благодаря на всички, които ни пишат становища – ние не плащаме за становища. Смятам, че това е верният, нормалният подход.
Довършете, госпожо Тачева.
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Само реплика. Става дума, ако е разписан такъв проект и има възможност, да няма правна забрана съдия, прокурор и следовател да получава такова възнаграждение. Разбира се, че колегите работят безвъзмездно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А разделението на властите?
Колегите от другите институти, заповядайте, има възможност – не е необходимо да стоите отстрани. Този път има достатъчно място на заседателната маса.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ, „Програма достъп до информация“: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, дами и господа! Във връзка с обсъждания въпрос моля да имате предвид следното, което мисля, че е много важно за днешната реалност на България, която е член на Европейския съюз. Много от нас, експертите, в това число експертите магистрати, стават експерти по различни проекти, включително образователни, които се финансират от Европейския съюз, но често пъти има смесено финансиране, има други международни организации и така нататък. Работи се вече от експерти в Азия, Африка, Латинска Америка. Считам, че от тази гледна точка… (Реплики при изключени микрофони.) Западните Балкани особено, защото това всъщност сега е много актуално. Смятам, че са изключително основателни и житейски оправдани бележките на членовете на Висшия съдебен съвет и директора на НИП. Тоест ние учим другата част от света – излиза, че ще забраняваме на хора, които са експерти, вече се припознават и разпознават като такива, да отидат – това вреди включително на имиджа на държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние не им пречим да бъдат обучители. Въпросът е в съвместяването на двете професии, на двете дейности. Това е въпросът – да има ясно разграничение.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Взема се отпуск примерно за една седмица – често пъти това не са толкова дълги обучения. (Реплика от госпожа Миглена Тачева при изключени микрофони: „Въобще не говорим за обучение. Говорим за преподавателска дейност на съдии, прокурори и следователи“.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние гледаме двустранно този процес, защото господин Кашъмов казва обратния процес. Тоест ние изпращаме обучители. И това е посока, и това е бъдеще – нека да се развива в тази посока. Нека да имаме българи, които говорят за правото, за правосъдието извън България – няма лошо в това. (Реплика от народния представител Хамид Хамид: „На остров Аруба – съвместно обучение с избягали подсъдими, финансирано от Фондация „Али Баба“. Весело оживление.)
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Тук не говорим за Фондация „Али Баба“ – тук говорим за дейността на Националния институт на правосъдието, публична институция, финансира се от държавата и от програми и проекти (справка – чл. 251 от Закона за съдебната власт), и ако НИП има възможност да получава програми и проекти, и пише проекти, и осъществява преподавателска дейност, защото основният принцип е обучение на съдии от съдии, на прокурори от прокурори. В НИП се развива банка кадри, която да излезе, да кажем, на европейската мрежа за съдебно обучение и международни организации, и български експерти да не могат да получават възнаграждение, въпреки че осъществяват преподавателска дейност, просто не е коректно към колегите съдии, прокурори и следователи. Тук не говорим за финансиране на фондации, на организации и всякакви други неща. Това са текстове по-нататък.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Истината е пък, че ние, вносителите, тук не говорим за НИП. За НИП нямаме притеснения.
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Това е моето притеснение, защото утре не мога да намеря преподавател, който да дойде да участва в преподаването на съдии и прокурори.
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Ако позволите, една реплика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Благодаря Ви.
Нормите би следвало да отразяват в известна степен абстрактност на правните отношения, а не да презумираме недобросъвестно упражняване на Фондация „Али Баба“ и така нататък. Нека да разпишем текстове, които да позволяват на колегите да извършват научна и преподавателска дейност. Ако това бъде по някакъв начин изкористено, нека има и други механизми – те съществуват в Закона, биха могли да бъдат санкционирани.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, така не Ви го признавам. Абстрактното препращане – има други механизми, има друг ред за декларациите. Има такива механизми, но действат ли? (Реплика от госпожа Миглена Тачева при изключени микрофони.)
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Това, което искам да поясня, е следното. Давам пример. Европейската комисия в много случаи осъществява финансиране към Съвета на Европа, който осъществява проекти в Западните Балкани, в Предна Азия, включително на други места в света. Имаме Организация за сигурност и сътрудничество в Европа. Имаме няколко неправителствени организации, базирани в Женева, във Виена и така нататък, които се занимават с това да разпространяват знания и цивилизация по света.
България вече започва да влиза експертно в тази група, а магистратите са част от това. Смятам, че е доста важно да бъде отчетено, защото е свързано с авторитета на държавата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега Кашъмов, така е – само ще кажа: част от магистратите са част от това. Ако всички магистрати бяха равни в този процес, с равна възможност, бих се радвал. Бих казал – да, всеки магистрат има възможност, като се почне дори от най-ниското ниво и се стигне вече до високите нива. Но част от изкривяването в една затворена система идва от това, че петима говорят – това са петимата, които цялото друго магистратско съсловие ги възприема вече като говорители, като лидери на мнение, като водачи.
Това е другият аспект на проблема – лидерството вътре в системата. Това е отделен дебат, това е извън обхвата на този Проект – че измежду магистратите някои получават по-добри възможности да говорят пред колегите си, за разлика от други, в резултат на което едни съдии ги познават повече, а другите много работят, спазват си нормата за натовареност, пишат по цели нощи дела, но никой не ги е чувал. Особено ако са и в Районния съд Хикс, те ще си пишат така цял живот делата и никакво кариерно развитие няма да достигнат. Но един атрактивен говорител, който примерно гледа по-малко дела, пише по-бавно решенията, но колегите му го разпознават – той вече е водач, дърпа системата напред. Така че не е без значение да създадем поне равни възможности на всички в тази система – с пари или без пари.
Аз заявявам, извън днешното решение, не нашето решение по 217, но за да няма никакъв досег, никакъв коментар чужда държава, и оттук да махнем „чужда държава“.
Махаме „чужда държава“, следваме подхода, както госпожа Тачева казва, защото тази тромава, некадърна, нещастна норма трябва и систематично да я прередактираме. За да има някаква яснота и нормално приложение, трябва да я разбием вероятно на подточки – това сме обсъждали с директора госпожа Митева, защото така е като телефонен указател и нищо не означава.
Принципно подкрепям предложението на НИП, припознавам го, правя го, имам съмнения в две или три понятия, правя го като предложение, но трябва да го доизчистим. Това е положението.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Принципно съм съгласен с това предложение, което припознахте – от директора на НИП. Единствено ме притеснява в т. 3 на новата ал. 2 – досегашната ал. 2, която става ал. 3, думичката „становища“ по отношение на нормативни актове. Досега е било само „проекти“. Мисля, че няма нужда да разширяваме толкова.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Без „становища“ значи.
Други изказвания? Няма.
Тогава закривам дебата, но предупреждавам, че не сме на 100% като че ли готови. (Реплики при изключени микрофони.)
„Изключително“ и „чужди“ ги махаме. (Реплики между госпожа Миглена Тачева и Ива Митева при изключени микрофони.)
ИВА МИТЕВА: Искам само да обърна внимание, че в ал. 2, след като отпада възможността съдии да получават възнаграждение за участие в избирателни комисии, е редно думите „районни, общински и секционни“ да отпаднат, тъй като те вече няма да имат право да участват никъде – и в ЦИК им е забранено, така че няма нужда да седи.
Просто и тези думи да отпаднат, за да е ясно, че те не участват и не вземат пари от никакви избирателни комисии.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Митева, това Ви го прочетох като редакционно предложение. Прочетох Ви го – вижте стенограмата.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване по отношение на т. 2 на нашия § 2, който кореспондира на т. 4 и 5 от чл. 195, ал. 1. Който е съгласен да подкрепим предложението по чл. 83, ал. 5, моля да гласува. – За 13, против няма, въздържали се 5.
Приема се предложението по чл. 83, ал. 5, тоест на НИП.
Не подлагам на гласуване текста на вносителя при това положение.
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, тъй като ми се налага на тръгна, заявявам, че оттук до края на Законопроекта гласувам „въздържал се“, с изключение на предложението на Хамид Хамид, което подкрепям – по чл. 233. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, с това гласуване приключихме § 2.
Пристъпваме към § 3 по отношение на чл. 217.
Имаме текст на вносител.
Имаме предложение на Кирилов, Фикирлийска и Илиева.
Имаме и предложение за редакция на ал. 3 и 4, която е от госпожа Митева – дирекция „Референти и законодателство“.
Колеги, при това положение, за да не губим време, аз и колегите Илиева и Фикирлийска ще оттеглим нашето предложение между първо и второ четене, но остава предложение като вносител, което е гласувано в залата на първо четене.
Предлагам Ви да не се отклоняваме в дебат, освен ако много не настоявате – винаги съм готов да представя на Вашето внимание нашите първоначални мотиви като вносители, макар че не участвахме толкова мощно в публичното отразяване на нашите аргументи.
Предлагам Ви да пристъпим към гласуване и отхвърляне на т. 3 относно ал. 3.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: По точката, която е оттеглена – заявявам, че няма да участвам в гласуването по тази точка по ал. 3. Вносителят има право да оттегли това, което е внесъл. Тук вече е отделен въпросът по отношение на доводите защо е внесен и защо е оттеглен самият текст, но не участвам в гласуването. Благодаря Ви.
Хамид Хамид също ще изрази подобно становище, което аз подкрепям.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, уважаеми колеги! Смятам, че изключително право на вносителите е както да внесат, така и да оттеглят своето предложение.
Макар и формално, гласуването в залата на първо четене да изисква формален акт на гласуване, смятам и е принцип – мой и на групата, да не участваме в гласуване. Това е изключително Ваше право – аз го уважавам и следва да се подкрепи. Няма да участвам в гласуването.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Ние с колегата Емил Димитров ще участваме в гласуването. Съобразяваме се с колегите, с които сме съвносители на това предложение. Искам да им благодаря – няма да навлизам в това какви са мотивите. Ясно е какви са мотивите, които наложиха предложението.
Смятам, че това предложение, което е оттеглено между първо и второ четене, е добро, удачно, сполучливо. Не мисля, че тук е мястото да навлизаме в тълкуване, в разяснения защо в момента се оттегля това предложение между първо и второ четене – предложението по вносител по отношение на чл. 217, ал. 3.
Отново смятам, че въпреки всичко, на което станахме свидетели, като изключително негативна медийна кампания, като вносители до този момент понесохме достатъчно удари и заслужаваме всички, които го подкрепихме, поздравления. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Не виждам основание с нотка на драматизъм да се коментира конкретната законодателна процедура. Ние имаме мотиви. В интерес на истината, само в полза на развитието на съдебната система и на развитието на съсловните организации на магистратурата би било те да съобразяват нашите мотиви, защото нашите мотиви бяха релевантни и преди една година, и миналата седмица. Лошо е, ако ще бъдат относими след една или след две години. Така че грижата си е на магистратурата, на магистратските организации.
Всички се борим за доверието – и политиците, и магистратите се борите и за закона, и за доверието. Така че върнете доверието на игрището. Няма как. Ако си крием източниците и доходите, няма как да възстановим доверието.
Ние се готвихме за този дебат, правихме сериозен анализ и на уставите на отделните сдружения на магистратските организации – погледнете ги. На практика те имат разпоредби, които са абсолютно идентични с разпоредбите, които ние Ви предлагаме.
Да, в един момент се явиха европейски фондове, в друг момент, когато подкрепихме европейските фондове, макар да не знаем конкретно кои са проектите, се тръгна пък на антиамериканско противопоставяне, което според мен е доста злоумишлено тълкуване и интерпретиране и на Законопроекта, и на намерението на вносителите.
Нека да има мир, спокойствие и равновесие в отношенията между властите, но това не означава, че някои организации – пет ли са, десет ли са, които са най-активни и са най-активно финансирани, не са длъжници на обществото, да изяснят целите. Да кажат: „Ей тези цели преследваме, а за тези цели получаваме еди-кои си пари и участваме в еди-кои си проекти“.
При това положение, колеги, се налага разделно гласуване, защото колегите, които не искат да участват в гласуването по т. 3 относно ал. 3, може би биха желали да участват в гласуването по другите точки.
Заповядайте.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: По отношение на Съвета за партньорство мога ли да взема отношение?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Написали сме в писменото ни становище, че през 2012 г. Висшият съдебен съвет създаде Граждански съвет. В този Граждански съвет участват различни организации, които имат отношение към работата на органите на съдебната власт. И те не са само непременно организации на съдиите, прокурорите и следователите. В този смисъл считаме, че Съветът за партньорство във формата, в който го предлагате в ал. 4, стеснява всъщност правото на участие на различни организации.
Бих могла да дам за пример в момента такива, които са на вещите лица, на съдиите по вписванията, на колеги, които се занимават с изготвяне, вече казах, на счетоводните експертизи. Всъщност по-широк е форматът. Мислим, че трябва да продължи да съществува в този формат.
На следващо място, в текста предлагате да участват организации, чиито членски състав е не по-малко от 5% от съответния брой, а същевременно се дава възможност на колеги, които не участват в някакви професионални сдружения, да имат свои представители. Това само по себе си според мен е вътрешно противоречиво, защото, от една страна, съсловна организация, която не покрива този праг от 5%, няма да бъде представена, ако, разбира се, приемете, че трябва да бъде учреден, създаден такъв Съвет за партньорство. Същевременно колеги, които не членуват в нито една съсловна организация, ще бъдат представени.
Мисля, че поставянето на какъвто и да бил процент от общия брой на съдиите, респективно прокурорите или следователите, като условие за допустимост, е неприемливо. Би следвало, ако ще се създаде такъв Съвет за партньорство, на първо място, да бъде дадена възможност на Висшия съдебен съвет да прецени по съответни критерии кои организации да допусне да участват в него, а не само строго съсловните организации. И на следващо място, да няма такъв процент, който да представлява пречка за участието на дадена съсловна организация.
В писменото становище сме дали за пример Асоциацията на административните съдии – разбира се, примерът е условен.
Ако ми позволите, един въпрос само по отношение на предлаганото от Вас изменение на ал. 2 на чл. 217 – може би за мен остана неясно. Така както е разписан текстът за учредяването и състава на съсловните организации, означава ли, че се изключва участието на съдии, прокурори и следователи в други организации, каквато е Съюзът на юристите, който беше многократно даван за пример? Разбира се, има и други такива организации, не само Съюза на юристите, но той е примерът, който доби най-голяма популярност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, обаче в Закона за съдебната власт никъде не откривам регламентация на Гражданския съвет. Да, той най-вероятно е съставен на базата на подзаконов нормативен акт, приет от самия Висш съдебен съвет. Не смятам, че има нещо лошо, пък и не виждам със създаването на Съвета за партньорство по някакъв начин да се премахва сега съществуващият. Никъде в нормата нямаме подобно изискване, нито пък записваме, че премахваме този Граждански съвет, който съществува и сега. Това е съвсем нов орган, както е разписан в предложението по вносител – чл. 217. Смятам за съвсем удачно и за относимо това предложение.
Що се отнася до репликата, свързана с процента – съгласете се, че в други подобни формати (давам веднага за пример Съвета за тристранно сътрудничество към Министерския съвет) имаме изискване за представителност на работодателските, респективно синдикалните организации. Смятам, че тук също има резон – защо се дава възможност на нечленуващите в такива организации. Защото има немалко магистрати, съдии, прокурори и следователи, които по една или друга причина не членуват в такива организации. Логично и редно е те също да имат своето представителство в този Съвет. Благодаря Ви.
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Мисля, че неправилно бяхме разбрани. Ние не възразяваме против вменяване като задължение на Висшия съдебен съвет да осъществява тази комуникация с професионалните организации на всички категории магистрати. Досегашният Граждански съвет не е създаден на базата на никакъв нормативен акт – той е създаден като един Консултативен съвет, съвсем доброволно, с решение на пленума на Висшия съдебен съвет. В този смисъл не почива на някаква нормативна база, а е изцяло ръководен от правилата, приети от членовете на Гражданския съвет. Включително е регламентирана и дейността му.
В направеното предложение дори се предвижда създаването на наредба, която да регламентира дейността на предлагания Съвет за партньорство.
Проблемът, който ние виждаме, е, че се създава неравнопоставен режим на представителство на съсловните организации, като корелацията с това, че индивидуални членове могат да гласуват без всякакво ограничение, докато за други професионални организации…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кажете го директно.
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: …се въвежда праг от 5% представителство от съответното съсловие. Примерът, който сме дали, е с Асоциацията на българските административни…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако изпълните задължението да се попълнят декларациите за членство в тайни и в съсловни организации, ще имате ясната представа коя от съсловните организации какъв членски състав има. А петте процента сме ги взели, преписали сме ги от режима на синдикалните организации в МВР. Тази аналогия сме използвали. И МВР е затворена система, и МВР търпи известни рестрикции по отношение на членството в организации – съсловни или професионални.
Кажете, ако смятате, че някои от тези съюзи, които създават внушение за изключителна масовост, нямат 5%. Аз нямам такова впечатление – мисля, че всички тези съюзи и организации имат голяма членска маса, високо доверие, но го покажете. Това се питаме ние, пита се обществото, в Закона го приехме преди една година!
И не пробутвайте, моля Ви, Гражданския съвет с нещо, което трябва да е напълно институционално. Имайте си такъв Съвет за граждански обсъждания, комуникации – каквото трябва. Но това е добър способ да има вътрешно сътрудничество и взаимодействие между Висшия съдебен съвет и съсловните организации. Докато течеше този дебат, журналисти от някои определени медии апелираха, че трябва магистратските организации да бъдат равни на Висшия съдебен съвет!
ХРИСТИАН МИТЕВ: Направо да го разпуснат, да оставим те да управляват и да приключваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не искам да се разпростираме в този дебат. (Реплики при изключени микрофони.)
Смятахме, че досега само юридически аргументи навеждате.
Заповядайте.
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: В мотивите не е посочено защо се слага тази граница от 5%.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За представителност! Няма смисъл двама плюс един да правят съсловна организация! Няма смисъл да разроим пък магистратите в хиляди такива организации. Това няма да помогне за консолидация.
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Разбира се, че няма смисъл. Мисля, че не бях разбрана.
Ние категорично подкрепяме възможността за диалог с всички професионални организации. Въпросът е, че ако това се разпише като задължение на Висшия съдебен съвет, както звучи формулировката на текста, няма как Съветът да изпълни задължението си, ако пред едни организации е поставен някакъв праг. При положение че индивидуални членове – магистрати, които не членуват в никакви организации, могат свободно да бъдат представени. Тоест разрояването, за което Вие говорите, е иманентно при така разписаната редакция на текста. Нито един съюз няма да иска да се организира в активен професионален живот, при положение че всеки може да участва като индивидуален участник. Това неравнопоставено третиране на евентуалните участници ни смущава. Или трябва да бъдат всички професионални организации, …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кое Ви смущава – че 65% примерно, които не членуват в нито една от организациите, ще имат един представител? Кое Ви притеснява? 65% – един представител, 6% организация – също един представител.
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Ето и това е дискриминация – не може 65% да имат един представител…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Би трябвало това да Ви притеснява – че има диспропорция. Хайде, приемаме, че това е организирана форма на комуникация и на взаимодействие. Тя не изчерпва формите и начините на взаимодействие на Висшия съдебен съвет с всичките си магистрати. (Реплика при изключени микрофони.)
Широкото представителство.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Ние пледираме за участието на всички съсловни организации, освен и на колегите, които не членуват в такива съсловни организации. Това е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Във връзка с аргументите, изложени от представителите на Висшия съдебен съвет. Първо, както е разписана нормата, на практика с правилото на ал. 6 Висшият съдебен съвет е този, който ще определи колко представители на съдии, прокурори и следователи, нечленуващи в организации, ще участват в този Съвет. Можете да определите да е един, може да са двама, може да са трима – Ваша воля. Колкото определите, толкова ще са.
По отношение на изискванията за представителност – извинявайте, но колегата Кирилов Ви даде пример със Закона за МВР, аз Ви дадох пример с Кодекса на труда: винаги, когато имаме подобни формати, които са разписани в нормативен акт, имаме изисквания за представителност. В края на краищата, ако тези съсловни организации обхващат, както се твърди и както чувам, много такива заявки от голяма част от магистратите, много малко магистрати няма да са обхванати от тези съсловни организации. Не виждам вече никакъв проблем – не знам откъде идва Вашето притеснение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моята молба е: като членове на Висшия съдебен съвет, бдете за изпълнението на Закона за съдебната власт – в един момент публикувайте данните от декларациите и, повтарям, ще видите коя организация какъв членски състав има. Ако не осветите това обстоятелство, ще видим ние. Но това е съществен факт, елемент в този дебат и с оглед на Вашите притеснения – ние тези притеснения ги нямаме.
Но не можем да фаворизираме една или друга организация, не можем също така да работим с предположения коя организация какъв членски състав има. Тук светлината, прозрачността помага. Както виждате, Вие нямахте никакви пречки да участвате тук в каквото ще да е качество – в индивидуално качество, в качество на член на Висшия съдебен съвет. Мисля, че по такъв начин и ВСС трябва да си общува със съсловните организации. (Реплика при изключени микрофони.) Затова създаваме най-благоприятната рамка, която да отвори възможностите за това.
Госпожа Вегертседер.
БИЛЯНА ГЯУРОВА-ВЕГЕРТСЕДЕР, Български институт за правни инициативи: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Само една вметка по повод дискутираното предложение за създаване на Съвет за партньорство и аналогията, която направихте – за магистратите има забрана да участват и да създават синдикални организации. В тази връзка смятам, че аналогията не е коректна – техните сдружения са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, за които няма изискване за някаква процентна представителност. Поради това не смятам, че е коректно подобно ограничение – по-скоро може би в текста трябва да отпадне този процент и да се запише, че в Съвета за партньорство, в случай че остане по този начин, по който сте го предложили, трябва да участват всички или да бъде отправена покана за участие към всички професионални организации, което включва административни съдии, съдии по вписванията и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Съвсем кратък ще бъда. По тази логика, която чухме, излиза, че всъщност ако във всеки един от районните съдилища бъде създадена такава организация, няма причина да не може да бъде създадена, при спазване на изискванията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, можем да имаме 200 членове на един такъв Съвет за партньорство. Дали това ще бъде най-удачната форма на Съвет и дали изобщо този Съвет ще може да функционира при подобно обстоятелство?
Затова се правят тези изисквания – от една страна, за представителност, а и за да докажат, че тази организация, и то с този изключително нисък – говорим за 5% от общия състав, не смятам, че има съсловна организация на магистратите, която няма да може да ги изпълни. Не мога да разбера наистина какви са Ви – чак толкова големи, притесненията, още повече че остава да си функционира паралелно и другият Граждански съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Умишлено се въздържам, господин Митев, от коментар.
Колеги, готови ли сме да закрием дебата? Няма възражения.
Закривам дебата.
Подлагам отделно на гласуване само т. 3 относно ал. 3 по вносител. – За и против няма, въздържали се 12.
Не се приема т. 3 относно ал. 3.
Предложението го оттеглям.
И госпожа Йорданка Фикирлийска е тук, и госпожа Мария Илиева е тук: имаме ли проблем с това оттегляне, уважаеми госпожи? И тримата подписали това предложение го оттегляме.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по отношение на т. 1, 2 и 3 в частите ал. 4, ал. 5 и ал. 6. – За 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се текстът на вносителя по отношение на т. 1, т. 2 относно ал. 2, ал. 4, ал. 5, ал. 6, които ще бъдат преномерирани съответно.
По отношение предложението за редакция – тук не Ви чета за ал. 3, защото тя отпадна. Чета само за ал. 4.
Това е абсолютно техническо – половин страница, въобще няма да го гласуваме.
При това положение приключихме гласуването по § 3.
Позволете ми да дам почивка от 10 минути и ще продължим с § 4.
Моля колегите, които не участваха в гласуването по § 3, ако са тук, вече да разберат, че сме преминали към § 4.

(След почивката.)

Колеги, продължаваме след прекъсване.
Параграф 4.
Имаме текст на вносител. Имаме и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Предложението ми във връзка с приложението на чл. 230, ал. 1 е да бъде дадена възможност на Висшия съдебен съвет, извън случаите на чл. 132 от Конституцията, тоест извън случаите, когато съдия, прокурор и следовател се отстранява за извършени престъпления по служба, най-общо казано, в останалите случаи Висшият съдебен съвет да има възможност на преценка дали да го отстрани от длъжност, или не.
До изменението на разпоредбата на чл. 230, публикувано в „Държавен вестник“, бр. 62 от 2016 г., имаше подобно разграничение. Така както се предлага редакцията в този момент, отстраняването от длъжност е безусловно във всеки един случай. Достатъчно е постановление за привличане като обвиняем. Всички знаем, че постановлението за привличане като обвиняем като акт не подлежи както на инстанционен, така и на съдебен контрол. Висшият съдебен съвет е лишен от възможност да преценява дали трябва да отстрани от длъжност съответния магистрат. Не е предвидена процедура, по която той може да изрази каквато и да била позиция, при която може да поиска преразглеждане на отстраняването му от длъжност, ако има промяна в обстоятелствата.
Има случаи на твърде дълго продължило приложение на мярката „отстраняване от длъжност“, а същевременно Конституцията допуска освобождаване на съдии, прокурори и следователи само когато на тях им е наложено наказание „лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер“.
В този смисъл е предложението ми. Съжалявам, че нямам готова редакция за предложение, но бих могла да…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз не успях да го разбера. (Реплика от Ива Митева при изключени микрофони.)
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Действащата редакция предвижда, че се отстраняват съдии, прокурори и следователи само в случаите по чл. 132 от Конституцията.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Това отпада и се предлага „привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление от общ характер“.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Да, а с предлаганата редакция се казва – за всички случаи.
Преди изменението на Закона имаше разграничение: за случаите по чл. 132 от Закона за съдебната власт беше императивно, в останалите случаи беше по преценка на Висшия съдебен съвет.
Моето предложение: ако считате, че трябва да се върви към промяна в текста, поне да се премине към старата редакция – да не бъде безусловно императивно. (Реплика от Ива Митева при изключени микрофони.)
Да се даде възможност след изтичането на определен период от време, ако има промяна в обстоятелствата, този, който е отстранен от длъжност, да поиска от ВСС да преразгледа мярката му. Разбира се, Висшият съдебен съвет ще прецени дали е основателно, или не това искане.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В Съвета за развитие много го говорихме и това за минималната работна заплата беше добавено миналата година – ако вярно си спомням, има и срок.
Тук Ви докладвам, че с експертите, с директора на „Референти“ много коментирахме дефиницията „тежко умишлено престъпление от общ характер“ и дали да остане „тежко“, или да отпадне.
ИВА МИТЕВА: Факт е, че с измененията в НК се вдигнаха годините и повечето престъпления вече са тежки. Обаче има примерно документни престъпления, които са до три години. Има каране в пияно състояние, има каране с използване на наркотици и така нататък.
Смятате ли, че един съдия, който е използвал наркотици, хванат е за това и е обвиняем или в пияно състояние е направил подмяна на протокол или някаква документна измама, трябва да остане съдия? Или трябва да бъде временно отстранен?
Затова смятаме, че по-скоро трябва да бъде текстът за умишлено престъпление от общ характер, както са текстовете, включително и 69 от НПК. Да, факт е, че там е във връзка с работата. Просто го помислете малко.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Съвсем не мога да кажа кой трябва и кой не трябва да остане на работа – това може да го реши Висшият съдебен съвет. Въпросът е, че ВСС трябва да има възможност да прецени на базата на материалите, които ще му бъдат предоставени, дали колегата трябва да бъде отстранен от работа.
Редакцията, както я предлагате, означава, че едно постановление за привличане като обвиняем е напълно достатъчно всеки съдия, прокурор и следовател да бъде отстранен за неопределен период от време, без да е предвидена процедура, по която да има някакви права на защита, и без да е предвидена процедура, по която може да поиска преразглеждане на наложената му мярка.
Текстът, който в момента дава възможност да поиска преразглеждане на мярката, и срокът, който е предвиден, визират само досъдебното производство. Те изключват внасянето на делото в съда и съдебната фаза на разглеждане на делото.
Разпоредбата на чл. 69 от Наказателнопроцесуалния кодекс е разписана стройно – в нея ясно е казано в кои случаи може да се поиска, кой да го поиска отстраняването; разписано е право на защита на лицето, спрямо което ще се приложи тази мярка; разписан е съдебен контрол на тази мярка; разписана е възможност за преразглеждането й. Докато тук имаме едно постановление за привличане на обвиняем – то само по себе си не подлежи на инстанционен контрол, не подлежи на съдебен контрол и безусловно обвързващо задължение за Висшия съдебен съвет да отстрани магистрата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тези съображения ги разбрахме още първия път.
Заповядайте, колега.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Не мога да разбера мотивите на вносителите – защо са добавили думата „тежко“. Престъпленията, които по смисъла на Закона не са тежки, но могат да бъдат с тежки последствия. Считам, че текстът следва да остане въобще „за умишлено престъпление“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако Вие смятате така, аз ще подкрепя редакционната добавка. Както Ви казах, много коментирахме с дирекция „Законодателство“ този въпрос. По-скоро аргументите ни бяха в следната посока – тъй като обединяваме двата случая, в които имаме предявяване на обвинение и респективно временно отстраняване от длъжност, затова да повишим другия филтър – вида престъпление. Затова първоначално сме го записали „за тежко умишлено престъпление от общ характер“. Но аз подкрепям и Вашите мотиви, както и мотивите на директора Митева, че има и престъпления, които не са тежки по смисъла на Наказателния кодекс, но водят дотам, че действително магистратът да следва да бъде отстранен за времето, през което тече наказателното производство. Може би в това трябваше да ни ориентират колегите от Висшия съдебен съвет.
Не се чувствайте длъжни.
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Колегите дадоха илюстративни примери за престъпления – наркотици, каране в пияно състояние и така нататък. Нека да предоставим дискреционната власт на Висшия съдебен съвет да прецени конкретните обстоятелства. Ако колегата е карал с превишена скорост, …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какво пречи?
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: …водейки жена си в болница, да речем, защото е раждала – ако ще работим с такива илюстративни примери, можем да измислим хиляди хипотези, когато това трябва да стане по преценка на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, нещо изключва ли преценката, такава каквато е досега?
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Изключва, да, нормата е разписана императивно и безусловно. Нека да бъде…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тя и досега си беше императивно разписана. Моля да съобразявате…
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Само за престъпление по служба. В останалите хипотези беше по преценка на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Гледам и ал. 3.
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Ако не се приеме дискреционна власт на ВСС, поне нека и в…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За трудовото възнаграждение е ясно, но гледах и ал. 3 – значи би могъл отстраненият магистрат… (Реплика от госпожа Галина Карагьозова при изключени микрофони.)
Да, това е при изтичане на срока по чл. 234, ал. 8 от НПК и при спиране на наказателното производство. Може да поиска. (Реплика от госпожа Юлия Ковачева при изключени микрофони.)
Е какво за съдебното? (Реплика от госпожа Юлия Ковачева при изключени микрофони.)
Редно ли е? Той е обвиняем пред съд – редно ли е тогава да искаме? (Реплика от госпожа Юлия Ковачева при изключени микрофони.)
Така е, безспорно е така, но тече съдебно наказателно производство. Какво да направим? Той е пред колегата си в другия наказателен съд, него го съдят, отваря вратата на залата, отива и сяда на банката в другата зала и започва да съди – това редно ли е? (Реплика от госпожа Юлия Ковачева при изключени микрофони.)
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: То е така по отношение на всички други мерки по НПК. Няма мярка, която на съдебна фаза да не може да бъде съответно контролирана, както е на досъдебна фаза. Няма никакво основание за изключение – това ще бъде първото такова изключение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не съм съгласен с Вашето тълкуване, че това е императив и изключва преразглеждането от Висшия съдебен съвет. Това тълкуване на текста ми изглежда малко крайно и абсолютно. (Реплики при изключени микрофони.)
Тогава точно Вие пак ще реагирате обратно и ще кажете: да, но преценката на органа става субективна, а стандартът трябва да е един и същ.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Първо се презумира добросъвестност, но ако трябва да говорим за субективен елемент, както можете да се усъмните в дискрецията на органа – дали тя ще бъде прилагана еднакво към всички, така можем да поставим пък въпроса: дали прокурорът е разчел правилно фактите и е привлекъл към…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние и на прокурора залагаме добросъвестност. Това ще е добросъвестен прокурор, който няма случайно, без доказателства да повдига обвинение, да привлича за обвиняем свой колега магистрат.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: А защо поставяте под съмнение добросъвестността на Висшия съдебен съвет да прецени дали трябва да го отстрани от длъжност, или не?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, затова Ви казвам – моето впечатление е, че Висшият съдебен съвет има възможност, но колегите ме убеждават в това, в което и Вие ме убеждавате, че така нормата става императивна. Съгласен съм, че става императивна.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Първо, когато се ограничават права, винаги трябва да има гарантирана инстанция за защита пред безпристрастен и независим орган и второ, в случая говорим за двойна независимост, защото говорим за възможността съдия да бъде отстранен от длъжност, което също засяга независимостта и безпристрастността на съдебната система. Още повече, че наказателното производство в съдебна фаза се образува поради простия факт на внесен обвинителен акт и съдът е обвързан – той не може да не образува съдебно дело.
Струва ми се, че все пак е редно – може би е въпрос на прецизиране на разпоредбата, но такава гаранция трябва да има. Иначе има директно нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека, и то двойно нарушение, на квадрат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако искате, ще дам прекъсване от 5 минути – да предложите редакция, защото казахте, че не сте готови.
Давам Ви такава възможност, но също моля да съобразите, че според мен и моето тълкуване на чл. 132, ал. 1 тук обхватът е максимално широк. Освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер. Тук не е само тежко престъпление и не е само престъпление, което е по служба, или свързано с правосъдието. Тук също са всички видове умишлени престъпления от общ характер. Така че аз не виждам каква точно е промяната.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Член 132 е само за носене на отговорност – ние тук говорим за съвсем друг институт, не за носене на отговорност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз говоря за 230, началото, където се казва: „В случаите на чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор“ и така нататък, тоест в нашето предложение махаме „В случаите на чл. 132 от Конституцията на Република България“, защото това са всички умишлени престъпления от общ характер.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Които не са свързани с изпълнението на задълженията – така пише в чл. 132. (Реплика при изключени микрофони.)
ИВА МИТЕВА: Член 132 е функционалният имунитет на съдиите, тоест във връзка със службата те не носят отговорност, но ако извършат, тогава ще носят. Това казва текстът на 132.
Това обясняват колегите, че всъщност досега императивен е текстът, когато е по служба – винаги ги отстраняват, а тъй като е нямало разпоредба за временно отстраняване в момента – 230 не го е покривало, те по преценка са отстранявали, когато е извън службата.
Искате да остане този режим или искате да стане по преценка за всички? (Реплика от госпожа Галина Карагьозова при изключени микрофони.)
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: В чл. 230, ал. 3, освен при изтичане на срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателнопроцесуалния кодекс, и при спиране на наказателното производство да се предвиди, че и при промяна на обстоятелствата и в съдебната фаза временно отстраненият може да поиска преразглеждането на мярката. Разбира се, Висшият съдебен съвет ще прецени дали има основание, или не. Да не е ограничена тази възможност само в срока на досъдебното производство, така както е предвидено в настоящия момент. Знаете сами, съдебното производство е триинстанционно и би трябвало да продължава…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, но на практика колко пъти би могло да се иска такава промяна на мярката „отстраняване от длъжност“ и колко дела биха възникнали от всичко това? Отстраненият може да иска всяка седмица и след всяко произнасяне, което е негативно за неговата молба, от ВСС. Той веднага го пуска по реда на Административнопроцесуалния кодекс, обжалва го, следващата седмица пак, следващата седмица пак. (Реплика от госпожа Галина Карагьозова при изключени микрофони.)
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Или втора гаранция. Мярката ще бъде влязла в сила и преразглеждането няма всъщност да води до промяна, тоест той няма да си изпълнява длъжността.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Понеже ми задавате този въпрос, всъщност към всички – Административнопроцесуалният кодекс счита за недопустими оспорванията, когато имаме влязъл в сила административен акт, ако няма друго основание, което да е причина за повторното искане за издаването му. Така че гаранциите са в процесуалните закони за това, което Вие изразявате като притеснение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, ако тогава в ал. 1 подходим по следния начин: текста, който сега е с оглед чл. 132 от Конституцията, го запазим в този режим, тоест императивно отстраняване, и кажем „а в останалите случаи, когато е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, Висшият съдебен съвет може временно да го отстрани“, това е добро, но също е относително. Тук колегата Хамид правилно казва: Вие по три пъти не можете да съберете кворум да вземете едно решение.
Когато е „може“, значи този магистрат ще може да може да продължава да си правораздава, което, повтарям, не е в полза нито на правото, нито на правосъдието, нито на Вашата теза за защита на правата на магистратите, нито на тезата на господин Кашъмов за правната възможност всеки да обжалва всяка мярка.
Заповядайте.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Първо да Ви кажа, че това, което Вие предлагате, всъщност е старата редакция на чл. 230 от Закона за съдебната власт до изменението й през август 2016 г. Ако считате, че трябва да бъдат включени и други престъпления, за които има привличане като обвиняем, в текста на чл. 230 и това е решението на законодателния орган, тогава поне да се върнем към старата редакция на чл. 230.
На следващо място, чл. 230 никога не е поставил ВСС в ситуация да не събере кворум и да не вземе решение. Не е имало такъв случай.
Моля да обсъдите възможността в чл. 230, ал. 3 да се даде възможност да се поиска преразглеждане на мярката и в съдебната фаза на процеса, не само в досъдебната.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека колегите да преценят. От целия този дебат все повече се убеждавам в това, че нашето предложение е правилно. Откровено Ви признавам, че не бих искал да има два различни режима. Моля да съобразите, че дейностите по Закона за съдебната власт са със специална, особено висока обществена оценка и ценност. Там и най-малкото съмнение би следвало да се провери и да се изчисти името на магистрата, а не да продължава да работи, да правоприлага и да правораздава.
Не искам да правя аналогии с други професии, но и в други професии имаме временно отстраняване при доста по-маловажни, да кажем, случаи или обстоятелства.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Държавните служители също са така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така е.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Конституционният съд се произнесе по отношение на чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител и го обяви за противоконституционен. И прекрати делото по чл. 230, което беше повдигнато пред него, и не се произнесе точно във връзка с изменението в Закона за съдебната власт, което беше през месец август 2016 г. (Реплика от госпожа Галина Карагьозова при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо да няма право на справедлив процес? Справедливият процес си му тече по другия ред. Какво му пречи там да представя доказателства, да се защитава, да иска ускоряване на производството, да стигне до разкриване на обективната истина и до доказване на неговата невиновност? (Реплика от госпожа Галина Карагьозова при изключени микрофони.)
Конституцията го поставя в специални условия с чл. 132. (Реплика от госпожа Галина Карагьозова при изключени микрофони.)
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Като съвносител на тези изменения смятам, че промените, включително сегашната предвидена редакционна поправка, са изцяло в полза на съдебната власт, изцяло, и за укрепване на доверието на гражданите в съдебната власт. Обратното, каквито и аргументи да излагаме тук, води до съвсем други резултати и ще продължи да води до други резултати – именно до абсолютен срив в доверието.
Няколко пъти беше казано, беше даден примерът с магистрат, срещу който се води наказателно производство. Колегата Митева даде примерите с управляване на МПС в състояние след употреба на алкохол или след употреба на наркотични или упойващи вещества. И този магистрат продължава да правораздава.
Вие как мислите, че това ще го възприеме който и да е гражданин на Републиката? Мислите ли, че ще има доверие в този магистрат? Мислите ли, че ще смята, че съдебната система е справедлива, че защитава неговите права и законни интереси? Няма, няма как да се случи. Благодаря Ви. (Реплика от госпожа Галина Карагьозова при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вижте, в съдебна фаза съдът управлява цялото наказателно производство. Какъв е проблемът?
Предлагам Ви да се ориентираме към прекратяване на дебата – той в момента не се яви конструктивен, за съжаление, и нямаме алтернативи като че ли.
Ако до залата възникнат други текстове, други виждания, включително връщане на така описания стар режим, да реагираме в залата, но аз определено не чух мотиви, които да ме разколебаят като вносител. Даже може би имах по-големи колебания преди, отколкото сега, след този дебат.
Ако имаме готовност за ново изречение в ал. 3, което да даде възможност за съдебен контрол във всички други случаи, ще го направим, включително, ако трябва, и в последния момент в залата.
Правилникът е рестриктивен, забранява ни такива своеволия, но когато е в полза на правото и на процедурата, мисля, че пленарната зала реагира изцяло положително. (Реплика при изключени микрофони.)
С тази седмична програма ми е много трудно да направя предположение. Както виждате, и в момента се бавим. Мислех, че дебатът щеше да бъде по-кратък, но и в момента сме извън времето. Надали в днешния ден ще можем да внесем Доклада – трябваше да го внесем до 18,00 ч., а сега е 18,03 ч.
Пленарната зала е претоварена – в тази седмица ми е трудно да изразя предположение за пленарната зала. Доколкото нося отговорност за Комисията, съм длъжен по бърз начин да внеса Доклад в Деловодството.
Няма възражения за прекратяване на дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция – да отпадне „тежко“ и да остане само „за умишлено престъпление от общ характер“. – За 13, против няма, въздържал се 1.
Приема се предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с приетото предложение за редакция. – За 13, против няма, въздържал се 1.
Приключихме с § 4.
Преминаваме към предложението от народния представител Хамид Хамид:
„В чл. 233, ал. 6 в края на изречението, след точката се добавя ново изречение:
„На съдиите в Административен съд София-град се определя съответното възнаграждение на съдия в Апелативен съд.”
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, уважаеми колеги, скъпи гости! Предложението, както и мотивите за него, предполагам, са ясни. Касае се за несъразмерност в натовареността на съдиите в съответните административни съдилища в провинцията и Административен съд – София. Тук не говорим за разминаване с 20, 30, 40% – говорим за 200, 300 и 500% дела, както по обем, така и по брой, по сложност.
Член 233 по-нагоре, във втората алинея мисля, че ги приравнява в ранг на апелативни съдии. Въпреки че тук има и конфликт с длъжност и ранг, аз моля да намерим вариант, по изключение, на този съд да заплащаме ранга, който те имат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Хамид.
Имате думата за изказвания, мнения, становища.
Заповядайте.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Изцяло споделям казаното от господин Хамид за натовареността на Административен съд – София-град, но мисля, че Законът не допуска предвиждането на текст, който да регламентира възнаграждения на ниво Апелативен съд за съдиите от Административен съд – София-град. Натовареността не може да бъде критерий за определяне на възнаграждението. Тогава по този начин ще подходят колегите от Софийски районен съд, колегите от Софийски градски съд. Това са първите съдилища, за които се сещам, че са свръхнатоварени.
Особеният статут на Административен съд – София-град, ако така мога да го определя, както на Софийски районен съд и на Софийски градски съд, е регламентиран с ранга, който им е признат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Само две думи, с риск да стана досаден. В Софийски районен съд, в Софийски градски съд, които, безспорно, също са много натоварени, има отделения, които са свръхнатоварени, има отделения, които не са чак толкова натоварени. Специално за тези, които са много по-натоварени, Висшият съдебен съвет има правомощие да им определи допълнително възнаграждение с решение на ВСС във връзка с тази натовареност, докато в Административен съд – София, говорим за всички съдии, които са доста натоварени. Разбирам, че предложението ми не е дотам издържано, не е на място, но просто трябва да намерим решение на този въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Не е задължително да повтаряте едно и също. Ако ще е същото, ние това го разбрахме.
Заповядайте, ако не е същото – еднакво или сходно.
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Благодаря Ви.
Само една забележка, изключително кратка. С предлаганото изменение се въвежда различен режим между софийските съдилища, и то по признак натовареност, без ясни критерии за определяне на тази натовареност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Въпреки огромната подкрепа, която искам да окажем на АССГ, а и не само на АССГ, без да знам Вашите данни, защото знам, че Вие имате някакви данни за натовареността, съм дълбоко убеден, че са натоварени и Софийски районен съд, Софийски градски съд, Административен съд София-град, сигурен съм и за Апелативен съд – София, че положението най-вероятно е сходно, в сравнение на ниво апелативни съдилища. Ще се въздържа – изказал съм подкрепа. Господин Хамид беше обявил това желание, някои колеги от нашата група също имаха желание да подкрепят това предложение, но без писмо от финансовия министър не бих могъл да гласувам убедено за това, защото касае бюджета на съдебната система. В момента, в който го прогласуваме, отваряме дебата за ноември и декември месец за бюджета на съдебната власт.
Систематично не съм сигурен, че това е точното място на разпоредбата. Мисля си, че ако имахме малко повече време, можехме да намерим. Най-първо като чух, че ще има някакво подобно предложение, реших, че то се подготвя за ЗИД-а, който е за АПК, защото там се трансформира и донякъде преурежда натовареността на АССГ.
На този етап лично аз се въздържам. Колегите от групата по своя преценка да гласуват. Нямаме решение по този въпрос.
Ако не се изгласува сега, тоест ако не мине, нека да не затваряме вратата. Съгласен съм, че с оглед натовареността трябва да намерим адекватна форма за оценка на по-доброто изпълнение при свръхнатовареност.
Реплики по това изказване? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Хамид Хамид. – За 3, против няма, въздържали се 11.
Не се приема, но дебатът остава и задачата остава.
Тук, без да изразявам недоволство от ВСС, бих искал да кажа, че, за съжаление, в малкото оставащо време на мандата на този Висш съдебен съвет не виждам реален резултат по отношение на прекрояване на съдебната карта на България, оценка на натовареността и преразпределение на тежестите. Пак оставихте законодателя сам в тази работа.
Не само че ни оставихте сами в тази работа, ами тези дни изпращате становища как трябва да чакаме Вашите резултати – да ги представите, които ние ги чакаме с години. Вероятно ще ги чакаме още години. Това означава да си седим и да чакаме съдебната карта, колкото си искаме.
Къде е съдебната карта на съдилищата? Всъщност можете ли да кажете: колко средства по колко проекта ВСС усвои за съдебната карта на съдилищата?
Заповядайте.
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Все още почти никакви средства не е усвоил Висшият съдебен съвет. Очевидно намеквате за проект, който се финансира по Оперативна програма „Добро управление“ и който цели да изготви моделите, по които би следвало да бъде направена реформа на съдебната карта на районно ниво.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Значи сме още на целите – да уточним.
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Съветът приключи аналитичната дейност в тази насока и направи доста предложения, включително и да започне дебат както с изпълнителната власт, така и със законодателната по един преюдициален по отношение съдебната карта въпрос, а именно въпроса за административно-териториалното деление на страната, за който има приета стратегия още през 2012 г., по която нито законодателната, нито изпълнителната власт е свършила нещо.
Що се касае до аналитичната дейност по отношение системата на специализираното наказателно правосъдие, военните съдилища – има готови аналитични, предложиха се мерки, но, за съжаление, пленарният състав на Висшия съдебен съвет в мнозинството си отказа да приеме значителна част от предложените мерки.
По същия начин са направени анализи и на апелативно ниво, като е предложено с оглед натовареността на апелативните съдилища, разпределението на делата в страната, апелативните съдилища да останат три. Подобно предложение също не срещна подкрепа в мнозинството на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Съжалявам, че излязохме извън темата на Законопроекта.
Продължаваме с предложение от народния представител Мария Илиева относно чл. 357, ал. 8.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Аз се притеснявам, че тук имаме смесване на съдийската длъжност с административната. Ако може, малко повече аргументи, които да ни убедят, че нямаме такова смесване на длъжности. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние не твърдим, че няма известно смесване на длъжности. Това е хипотеза, която се поставя по един или друг начин от практиката, тъй като само двата от върховните съдилища имат позицията „главен секретар“. Въпросът е: може ли главният секретар да бъде и магистрат от същия съд? Това е въпросът, който поставяме с това питане. И го поставяме на вниманието на всички.
Колегата Илиева е готова да си оттегли предложението, но аз настоях предложението да остане поне на Вашето внимание засега, за да решим този въпрос: може ли магистрат, респективно от ВАС или ВКС, да бъде и главен секретар? Защото тази длъжност я имаме само там. (Реплика от Ива Митева при изключени микрофони.)
Вашето директорско тълкуване на позицията „главен секретар“ във висш съд е стриктно административно, като по Закона за администрацията.
Господин Хамид иска да изрази становище.
ХАМИД ХАМИД: По-скоро, господин Председател, искам да изразя аналогия с председателя на съответния съд. Той задължително трябва да е съдия от съответния съд. Защо да не го направим и главният секретар да е задължително магистрат от съответния съд? Така ще уеднаквим режима върху две административни длъжности – председател на съответния съд и главния секретар на този съд. Ето Ви решение на дилемата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Считам го за недопустимо по силата на Конституцията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата не уточни нормата от Конституцията. (Реплики при изключени микрофони.)
А председателят на Върховния съд как остава независим? Как?
Поставям Ви принципния въпрос и моля колегата от ВСС да каже. Ние сега вероятно няма да го подкрепим, но настояваме да го има този запис в Доклада. Вероятно и в залата няма да го подкрепим, но колкото повече становища имаме, толкова по-добре.
Ще конкретизирате ли, или просто си оставаме на индивидуален прочит на Конституцията?
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Ще го конкретизирам дотолкова, доколкото и в Конституцията, и в Закона за съдебната власт ясно са разписани правомощията на съдиите, прокурорите и следователите и на административните ръководители. В Закона за съдебната власт ясно е казано какви функции има главният секретар, какви функции имат съдебните служители. Има приети нарочни правилници на двете върховни съдилища и Правилник за администрацията на съдилищата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правилниците не са Конституция, моля.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Говоря за регламентиране вече на функции на административни длъжности.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Четем и Конституцията.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Конституцията мисля, че всички сме я прочели.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Закривам дебата, колеги.
Сега е моментът, госпожо Илиева, да го оттеглите, преди да гласуваме. Не стана дебат. Не съм доволен от…
МАРИЯ ИЛИЕВА: Аз също очаквах да се чуят повече мнения дали нямаме неравнопоставеност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Оттегляте ли го, или да го гласуваме?
МАРИЯ ИЛИЕВА: Оттеглям го.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Оттегля се това предложение.
Колеги, ние само преди една година определяхме председател на съда – като председател на съд как с понижена натовареност ще гледа дела, как да му запазим правото на председателя да си гледа дела и кои точно дела гледа. Да Ви питам: тогава не се ли нарушава Конституцията и ЗСВ? Значи за председател може, за главен секретар не може. (Реплика от Ива Митева при изключени микрофони.)
Какво се казва? Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководна длъжност за срок от пет години с право на повторно назначение! Това е единственият текст за административния ръководител в Конституцията!
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, чл. 163 от ЗСВ казва кои са съдийските и прокурорските длъжности, те са изрично изброени. Там липсва главният секретар, тоест няма как да изменяме чл. 163 от ЗСВ.
ИВА МИТЕВА: То има и несъвместимост по чл. 195.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Каква несъвместимост има?
ИВА МИТЕВА: Главният секретар е държавна длъжност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Длъжност в същия съд – не ходи да чете лекции, а се занимава с административно-деловодното обслужване на съда.
Затворихме дебата, още повече, че госпожа Илиева ни лиши от тази възможност да продължим с гласуване.
Пристъпваме към § 5.
Имаме текст на вносител.
Имаме и предложение на Кирилов, Фикирлийска и Илиева.
Имаме и предложение за редакция.
Аз оттеглям нашето предложение, което е направено.
Предлагам Ви разделно гласуване. Даже се чудя за т. 1 защо трябва да гласуваме, но нека формално да остане.
Имате думата за кратки изказвания, защото времето наистина много напредна. Няма изказвания.
Пристъпваме към гласуване.
Моля да гласуваме § 5, т. 1. – За 10, против няма, въздържал се 1.
Приема се т. 1 от § 5 на вносителя.
Подлагам на гласуване т. 2 от текста на вносителя за § 5. – За и против няма, въздържали се 7.
Не се приема т. 2.
Както казах, предложението на Кирилов, Фикирлийска и Илиева се оттегля.
При това положение отпада необходимостта и от редакция.
С това приключихме § 5.
Пристъпваме към § 6.
Преходна разпоредба, текст на вносител и предложение за редакция от дирекция „Референти и законодателство“.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Моето предложение във връзка с § 6 е всъщност да се допусне промяна в чл. 195а и да бъде изключено декларирането на членство в съсловните организации, защото считам, че това не е нужно, не носи никаква информация за Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е допустимо такова предложение, то е решено. Напротив, от неизпълнението на това задължение се стига до въпросния § 6 сега.
И Ви моля да не прекалявате, защото аз пък ще поискам отмяна на декларирането в тайни организации, за да има равенство и хармония. Защото някои съюзи се оказват по-тайни от други съюзи.
Вие член ли сте на Съюза на съдиите в България?
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Формално – да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за тази ясна декларация в този дебат.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Но отговорът всъщност ще бъде даден, когато се върна в съда, защото по силата на Закона ще бъда длъжна да декларирам всичките си членства.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, но и сега сте член на Съюза на съдиите, нали?
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Това ще промени ли по някакъв начин Вашето отношение към…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, няма да промени, но променя яснотата, защото човек, като е член на такава организация, възниква другият въпрос: Вие сега, като член на Висшия съдебен съвет, поддържате ли си членството в тази организация? Какъв е Вашият статут като член?
Виждате колко въпроси се отварят.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Аз съм член и на Съюза на българските административни съдии, отново казвам, формално.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И това е прекрасно.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: На всичките тези въпроси ще дам отговор, когато си попълня декларацията по силата на Закона, когато се върна в съда.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, че в аванс го заявихте. Моля да ме извините, че си позволих да поставя този въпрос. Но защото дебатираме и дебатираме наравно, затова си позволих да поставя този въпрос.
Чисто институционално погледнато, всички би трябвало да знаят, да имат информация в тази връзка. Затова нека не възобновяваме дебата отпреди една година.
Нали тогава щяхте да ни съдите в Европейския съд? Тогава пак бях злодеят, който е настоял за тази декларация.
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: Не разбирам множественото число. Аз не съм участвала в дебата като член на Висшия съдебен съвет, прощавайте.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прекратяваме дебата, ако няма други изказвания. (Реплика от госпожа Галина Карагьозова при изключени микрофони.)
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя.
Редакцията аз лично я отхвърлям. Ако някой я предложи, да има честта да я предлага, да я обосновава и да я защитава. Като я предложи, аз ще гласувам против това. Те и сега не го изпълняват задължението, а когато тръгнем да ги делим – подали до тази дата и неподали до онази дата, ще го изпълнят друг път. Нали залагаме добросъвестност?
Нека да заложим и този път добросъвестност. Какво да напишем? Моля, изпълнете Закона, той действа около една година вече.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя. – За 14, против няма, въздържал се 1.
Приема се § 6.
Предложение от народния представител Хамид Хамид:
„Параграф … влиза в сила от 1.01.2018 г.“
Тук може би господин Хамид… (Реплика от народния представител Хамид Хамид при изключени микрофони. Реплики.)
Колеги, връщам се на § 6. Колегите референти казват, че § 6 не е Преходна, а Заключителна разпоредба.
Някой възразява ли да преименуваме разпоредбата на „Заключителна“?
Моля да гласуваме. – За 14, против няма, въздържал се 1.
Приема се преименуване на разпоредбата.
Моля, гласувайте предложението на господин Хамид. – За 2, против няма, въздържали се 11.
Не се приема засега. Когато господин Хамид убеди залата, ще приемем и нормата за административните съдии.
Колеги, с това второто четене приключи.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18,40 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Данаил Кирилов