Стенограма от заседание

---

П Р О Т О К О Л
№ 13


На 7 септември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на допуснатите кандидати за членове за съдийската и за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 9,02 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси!
Предложението за дневен ред беше направено, уточнено, фиксирано още в началото на месец юли:
1. Изслушване на допуснатите кандидати за членове за съдийската и за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
Имате ли възражения, становища по дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен да приемем дневния ред, да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Желание за участие като гости в настоящото заседание са заявили от Института за пазарна икономика господин Иван Георгиев – правен експерт, и от Институт „Отворено общество“ госпожа Иванка Иванова – директор на Правна програма.
Изслушването ще се проведе по реда на Раздел IV от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на членове за съдийската и за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание от 31 май 2017 г., обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 44 от 2 юни 2017 г.
Съгласно Глава IV – Изслушване на допуснатите кандидати:
1. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси, което се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.
2. Комисията по правни въпроси изслушва само допуснатите кандидати по поредността им в списъка за съдийската и за прокурорската колегия.
3. Вносител на предложението представя кандидата в изложение до 2 минути.
4. На кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да представи концепцията си за работа като член на Висшия съдебен съвет в изложение до 10 минути за всеки кандидат.
5. Народните представители могат да задават въпроси към кандидата, включително и такива от становищата, постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации. Времето за изложение на въпросите е до 2 минути.
6. На всеки кандидат се предоставя право на отговор след задаването на въпрос към него. Времето за отговор на всеки въпрос е до 2 минути.
7. Комисията по правни въпроси внася в Народното събрание доклад от изслушването, към който се прилага списък на кандидатите подреден по азбучен ред на собствените им имена за съдийската и за прокурорската колегия участвали в изслушването. Към доклада се прилагат и проекти на решение за избор на член на Висшия съдебен съвет поотделно за съдийската и за прокурорската колегия.
По този въпрос, колеги, би следвало в оперативен порядък да Ви запозная с три варианта на проект за решение, което да предложим в доклада за пленарна зала. Вариантите за проекта за решение са: отделно решение за всеки един от кандидатите, което да се гласува в пленарната зала, или проект за решение за кандидатите, които ще получат най-много гласове за съответната колегия.
Аз Ви предлагам да подкрепим варианта, който е за проект за решение за всеки един от кандидатите поотделно, тъй като това би отразило точно гласуването за кандидата, който е получил необходимото мнозинство и съответно е избран от пленарната зала, докато другият вариант – за множество избрани кандидати, налага две гласувания в пленарната зала. По традиция и по парламентарна практика досега, в тези случаи решенията винаги са били индивидуално за всеки един кандидат поотделно.
Имате ли възражения по това мое предложение? Няма.
Постъпили са 18 кандидатури за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, от които 11 са за съдийската колегия и 7 за прокурорската колегия. Към предложенията са представени всички изискуеми документи, съгласно Раздел I, т. 2 от Процедурните правила. Предложенията за кандидатите, заедно с всички документи, както и постъпилите становища и въпроси от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено-полезна дейност, висши училища и научни организации, са публикувани на специалната секция на интернет страницата на Народното събрание.
Съгласно Раздел III от Процедурните правила, на предходно заседание на Комисията на 12 юли са проверени представените документи и е констатирано, че кандидатите отговарят на изискванията на чл. 17, ал. 1 от Закона за съдебната власт. След извършване на проверката, Комисията по правни въпроси е допуснала всички кандидати и е изготвила списък на кандидатите за съдийската и за прокурорската колегия по азбучен ред според собствените им имена и по него ще бъдат изслушани както следва.
За съдийската колегия:
- Ангелинка Николова Николова, предложена от народните представители Веселин Марешки, Пламен Христов и Полина Христова от парламентарната група на „Воля“;
- Боян Георгиев Магдалинчев, предложен от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители от парламентарната група на ГЕРБ;
- Боян Чавдаров Новански, предложен от народния представител Волен Сидеров от парламентарната група на „Обединени патриоти“;
- Вероника Атанасова Имова, предложена от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители от парламентарната група на ГЕРБ;
- Даниела Ангелова Маринова-Марчева, предложена от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители от парламентарната група на „БСП за България“;
- Диана Атанасова Хитова, предложена от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители от парламентарната група на „БСП за България“;
- Драгомир Асенов Кояджиков, предложен от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители от парламентарната група на „БСП за България“;
- Марина Михайлова Дойчинова, предложена от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители от парламентарната група на „БСП за България“;
- Мирослав Александров Джеров, предложен от народния представител Георги Марков от парламентарната група на ГЕРБ;
- Нели Любомирова Виодорова, предложена от народния представител Ангел Исаев, нечленуващ в парламентарна група;
- Стефан Гроздев Гроздев, предложен от народния представител Хамид Хамид от парламентарната група на ДПС.
За прокурорската колегия:
- Владислав Димитров Томов, предложен от народния представител Веселин Марешки от парламентарната група на „Воля“;
- Гергана Найденова Мутафова, предложена от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители от парламентарната група на ГЕРБ;
- Йордан Андреев Стоев, предложен от народния представител Волен Сидеров от парламентарната група на „Обединени патриоти“;
- Калина Стефанова Чапкънова-Кючукова, предложена от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители от парламентарната група на ГЕРБ;
- Маринела Панкова Тотева, предложена от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители от парламентарната група на „БСП за България“;
- Пламена Цветанова Апостолова, предложена от народния представител Йордан Цонев от парламентарната група на ДПС;
- Светлана Георгиева Бошнакова, предложена от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители от парламентарната група на „БСП за България“.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Закона за съдебната власт, всички предложени кандидати отговарят на изискването за най-малко 15 години юридически стаж.
Колеги, това беше процедурата.
Имате думата.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Искам да благодаря на всички, които се явяват. Пожелавам им успех!
Имам предложение към колегите. Тъй като времето ще е много малко, ако го изядем с първите кандидати, последните няма да могат да се представят така, както биха искали.
Нека да се придържаме към така приетия вече дневен ред – две минути представяне, за 7-8 минути съответния кандидат ако има какво да кажа, и разбира се не повече от един въпрос. Ако можем да се въздържаме от допълнителни, уточняващи, позорящи, изобщо въпроси, които да целят разходване на време, за да не може последните кандидати да се представят както трябва.
Нека да се придържаме към този ред.
Още веднъж – благодаря на всички.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Аз също ще призова колегите към стриктно съблюдаване на времето, съгласно процедурата. Припомням, че съгласно първоначалното насрочване на изслушването, което трябваше да започне в днешния ден в 14,00 ч., нямаше да имаме лимит във времето като край на изслушването. В настоящия случай, при насрочено пленарно заседание за след обяд, има такъв лимит и това е 13,00 ч. в днешния ден. На практика разполагаме с четири часа, за да изслушаме 18 кандидати. Моля да съблюдаваме процедурата и времето, за да може всички от кандидатите да получат равна възможност да представят себе си, концепциите си и съответно да отговорят на въпроси.
Ако няма друго, пристъпваме към изслушването.
Първо – за съдийската колегия.
Първи в списъка по азбучен ред е госпожа Ангелинка Николова Николова. Кандидатурата е внесена от народните представители Веселин Марешки, Пламен Христов и Полина Христова.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Здравейте!
Уважаеми колеги и гости, предложеният от политическа група „Воля“ кандидат за член на Висшия съдебен съвет, съдийска колегия от квотата на Народното събрание Ангелинка Николова е дългогодишен деец с 26-годишен стаж в съдебната система, с две висши образования, семейна, с две деца – студенти в момента във Варненския свободен университет.
Завършила е специалност „Право“ в Софийския университет през 1991 г. Оттогава последователно е работила като младши съдия, съдия в Районен съд – Търговище, председател на Районния съд в Търговище. От 2000 г. е съдия в Търговищкия окръжен съд, Търговско отделение. Разглеждала е всички видове дела, включително и несъстоятелност и административни дела. От 2006 г. има ранг съдия във ВКС и ВАС.
От месец февруари 2017 г. е напуснала по свое желание съдебната система и към момента е вписана като адвокат в Адвокатска колегия – Търговище, и като синдик в списъка на синдиците към Министерството на правосъдието.
С този си професионален опит госпожа Николова отговаря на изискванията на Закона за член на Висшия съдебен съвет. Познава съдебната система и нейните проблеми. Познава добре спецификата на работата на съдията, особеностите на административното и техническо движение на делата, недостатъците на случайното разпределение и проблемите на натовареността на отделните съдии и съдилища. Запозната е с административното обслужване на гражданите. Познава проблемите на работата със синдиците, вещите лица и съдебните заседатели, работата с Агенцията по вписванията и Търговския регистър. Познава програмните продукти, с които работи съдебната система и електронните услуги за гражданите. Това, колеги, е юрист, който сред обществеността и колегите си е известна с принципно поведение, доказала е, че не се поддава на натиск, на външно влияние и заплахи.
Считам, че с тези си качества госпожа Николова ще бъде изключително полезна за работата на Висшия съдебен съвет и поради това поддържаме издигнатата от Политическа партия „Воля“ нейна кандидатура. Моля да я одобрите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Найденов.
Има думата кандидатът госпожа Ангелинка Николова Николова.
Заповядайте, госпожо Николова.
АНГЕЛИНКА НИКОЛОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, участвам с голямо желание в днешното изслушване, с искрената надежда, че с това ще мога да помогна за постигането на един прозрачен и обективен избор за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Осъзнавам, че това е надеждата на цялото българско общество и на Европейската комисия и искрено се надявам тази надежда да не бъде попарена.
През тези няколко месеца от издигането на кандидатурата ми до момента с желание се отзовах на всички покани на обществени организации и институции да изложат своите виждания за реформата с надеждата, че ще се проведе дебат по всички въпроси, но за съжаление до такъв дебат не се стигна, тъй като голяма част от кандидатите за членове на ВСС отказаха да участват в тези срещи.
След като се запознах с концепцията на всички кандидати за членове на Висшия съдебен съвет, включително и от професионалната квота, виждам, че всички сме дали еднаква и незадоволителна оценка за работата на Висшия съдебен съвет до момента. Тази оценка съвпада до голяма степен и с оценката, която е дадена в доклада на Европейската комисия за напредъка на България от януари 2017 г. Надявам се всички, които сме тук, да сме осъзнали нуждата от изграждане на един стабилен управляващ орган, който взима решенията си принципно, а не мотивирано от лични или политически интереси и партийни пристрастия.
Висшият съдебен съвет е орган, който взима решенията си колективно и именно поради това всички трябва да са осъзнали нуждата от взаимно уважение, толерантност, доверие и компетентност в работата.
В концепциите си всички кандидати сме отчели нуждата от промени в нормативната уредба на конкурсите и на атестациите, избора на административни ръководители и случайното разпределение, всички сме посочили нуждата от спешно решаване на проблемите с неравномерната натовареност, с корупционните практики и приложението на съдебната карта. Аз изцяло заставам зад тези идеи и съм ги изтъкнала в концепцията си.
С оглед малкото време, което имам за изложение днес, искам да поставя на Вашето внимание идеята си за промени в организация на работата вътре във Висшия съдебен съвет и в администрацията, като считам, че Висшият съдебен съвет, за да продължи да работи занапред много по-добре, трябва да стъпи на една стабилна основа откъм информация, която има за състоянието на системата. Виждането ми е, че до момента организацията на работа на Висшия съдебен съвет е хаотична с визия до една година, без ясна последователна кадрова политика и без точна представа за това какви са проблемите във всеки съд и прокуратура и как поотделно да бъдат решени те.
Какво предлагам аз? Непосредствено след конституирането на Висшия съдебен съвет неговата първа задача да бъде заедно с инспектората и с Комисията по атестация да се разработят точни критерии за оценка на всеки съд и прокуратура. На базата на тази оценка да се извършат проверки и ревизии на всички съдилища и прокуратури в страната, да се направи пълен анализ на организацията на работа във всяка една структура, на базата на тази ревизия да се изготви доклад и оценка, да се откроят проблемите и да се набележат конкретните мерки за тяхното решаване, както и да се определят срокове за това.
Моето виждане е, че до момента Висшият съдебен съвет е насочил вниманието си само към онези съдилища, по които има постъпили сигнали, има поставени проблеми. Всички други съдилища остават в рамката, не се контролират и не се знае какво е тяхното състояние.
На базата на тези доклади, които се изготвят, трябва да се изготви 5-годишен план за работа във всеки съд и прокуратура и да се определи отговорник за него. По този начин може да се постигне единствено ясната визия 5-годишната перспектива за развитие и ясно определената отговорност както на всеки административен ръководител, така и на магистратите и на самия Висш съдебен съвет.
В своята концепция съм развила тезата, че за всеки съдебен район през петте години от мандата, трябва да има определени отговорници от Висшия съдебен съвет и от Инспектората на ротационен принцип. Те трябва да отговарят за непрекъснатия контрол над съответната структура, за резултатите от работата на магистратите и администрацията, както и за изпълнение на набелязаните по плана мерки. Те могат да бъдат и живата връзка между гражданите, магистратите и Висшия съдебен съвет. За момента аз смятам, че тази връзка е прекъсната и контактът на Висшия съдебен съвет с магистратите в провинцията е прекратен.
Втората задача, която има Висшият съдебен съвет, е съгласно изискванията на чл. 30а от Закона за съдебната власт, да бъде изготвено кадровото досие на всеки магистрат. Съгласно тази разпоредба, за всеки магистрат следва да се изготви индивидуален план за професионално развитие, който да съдържа мерки за специфично обучение, за повишаване на неговата професионална компетентност и умение и преодоляване на недостатъците. На базата на доклада на Инспектората ежегодно следва да бъде попълвано това кадрово досие и набелязвани необходимите мерки за повишаване на професионалната компетентност на съдията и прокурора. Това кадрово досие ще бъде базата по-късно за обективната оценка на всеки магистрат и при конкурсите за повишаване и преместване, и при атестациите, и при избора на административни ръководители, както и при едно евентуално дисциплинарно производство. Към момента аз не знам да има едно досие попълнено по този начин, както изисква Законът.
Относно отчетността на Висшия съдебен съвет. Нужно е на всеки 6 месеца Висшият съдебен съвет да излиза пред обществото и пред медиите с доклад за работата си, за работата на съдилищата и прокуратурите, за делата с голям обществен интерес, за наложените наказания и предприетите мерки за борба с корупцията и лошото качество на работата. В тази посока в концепцията си аз съм изложила становището си, че Висшият съдебен съвет не представя пред обществото реално особеностите и състоянието на съдебната ни система. Аз мисля, че резултатите на съдилищата са много по-добри от онова, което масово се коментира и обяснява, но въпросът е, че Висшият съдебен съвет не излиза и не представя пред обществото реално нещата така, както са.
По отношение на дисциплинарните производства – нещо, на което изключително много разчитаме всички за преодоляване борбата с корупцията. Аз смятам, че трябва да бъде изменена разпоредбата на чл. 310 от Закона за съдебната власт, като дисциплинарното производство следва да бъде образувано незабавно след откриване на нарушението и да приключва до един месец, максимум до три месеца. Иначе ефектът от него изчезва. Недоумявам защо в момента Законът предвижда, че е нужен 6 месечен срок на административния ръководител да предложи, да помисли и да образува дисциплинарно производство от момента на узнаване на нарушението. За мен веднага след това узнаване на нарушението незабавно следва да бъдат взети мерки за налагане на дисциплинарното нарушение.
Другото, което съм забелязала и смятам за правилно – административните ръководители трябва да носят дисциплинарна отговорност за това, че не правят своевременно предложение за образуване на дисциплинарни производства и прикриват много от нарушенията на съдиите и прокурорите. От доклада на Инспектората за 2016 г. е видно, че по сигнали на граждани са констатирани 339 дела с голямо забавяне в срока на разглеждането им. В доклада е отразено, че са констатирани през 2016 г. дело със забавяне от 23 години, друго дело – от 21 години, от 14 години, от 16 години забавяне в разглеждането на делото.
Питам: къде е бил този административен ръководител и защо не е направил нищо по въпроса относно отговорността на съдията за това огромно забавяне на дела. Административният ръководител има задължението на всеки шест месеца да изготвя справки за движението на делата и да изпраща тези справки във Висшия съдебен съвет. От тези справки е очевидно колко дела са забавени, кои конкретно са тези дела, в какъв срок са забавени, както и относно забавянето в изготвянето на съдебните актове.
Не ми е ясно къде са били и служителите и членовете на Висшия съдебен съвет, при които постъпват тези справки.
В борбата с корупцията изключително много се разчита на дисциплинарната отговорност на всеки магистрат. Видно от доклада на Комисията за дисциплинарна дейност през 2016 г. …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Остава една минута, госпожо Николова.
АНГЕЛИНКА НИКОЛОВА: … са дадени препоръки за налагане на дисциплинарни наказания до административните ръководители по 50 преписки и има наложени само 6 наказания. В резултат на това аз смятам, че дисциплинарната практика не постига целите и задачите, които са поставени пред нея.
Другото, което искам да кажа с оглед малкото време, е, че аз лично смятам, че в борбата с корупцията следва да бъдат включени в много по-широк обхват поощренията, защото има много съдии и прокурори, които работят качествено, които работят съвестно, но техният труд не се отчита, върху тях като цяло се хвърля в медийното пространство черното петно, заради труда на някой. И това тласка много хора към корупция. За мен корупцията не е само въпрос на пари, за мен корупцията е въпрос на морал, на мисленето и желанието на човека да бъде оценен, да бъде важен и значим. Когато той в работата си не се чувства важен и значим, не се чувства достатъчно оценен, много често пристъпва към корупционни практики. Затова смятам, че следва изцяло да бъде разширен обхватът на поощренията и като нормативна уредба, и като възможности за тяхното приложение, за да може да се постигне обективна оценка на труда на всеки един магистрат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Николова.
Уважаеми колеги, имате възможността да зададете въпрос към кандидата госпожа Ангелинка Николова Николова.
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Уважаеми колеги, по принцип имах подготвени въпроси, но госпожа Николова беше толкова изчерпателна, че изпревари моите въпроси с вижданията си за подобряване и усъвършенстване работата на Висшия съдебен съвет, така че няма да поставям други въпроси. Мисля, че беше изчерпателна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други въпроси? Няма.
Приключихме с изслушването на госпожа Ангелинка Николова Николова.
Пристъпваме към изслушването на кандидатът Боян Георгиев Магдалинчев, който е предложен от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Ще Ви представя кандидата господин Боян Магдалинчев.
Господин Магдалинчев е съдия от 1982 г., като последователно преминава през всички нива на съдебната система. Той е юрист с високи професионални и нравствени качества, доказани в 35-годишна съдийска практика и 38-годишния му общ юридически стаж, както и от дейността му като административен ръководител. ОТ 1997 г. заема длъжността съдия във Върховния административен съд на Република България. В периода от 1999 г. до 2003 г. господин Магдалинчев е член на Висшия съдебен съвет, председател на „Бюджетната комисия“ и член на комисия „Съдебна администрация“.
Високите си професионални и нравствени качества той е изявил в работата си във всички звена и органи на съдебната власт. Лектор на множество семинари в национален и международен план, съдия Магдалинчев участва активно в развитието на концепции за стратегическо управление на съдебната система, в частност на административните съдилища.
Съдия Боян Магдалинчев е председател на Асоциацията на българските административни съдии, с което активно допринася за осъществяване на дейността и да защитава професионалната и обществена позиция на членовете и престижа на съдийската професия, да повишава състоянието на прозрачност за работата и статута на административния съдия в обществото.
Съдия Магдалинчев активно участва и в множество работни групи по различни законопроекти, по изготвянето и приемането на Административнопроцесуалния кодекс през 2004-2006 г., по Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове през 2015 г., по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт през 2016 г., Административнопроцесуалния кодекс през 2016 г., както и относно института на административния договор.
Много дълго мога да представям съдия Магдалинчев, но спирам дотук, за да дам възможност на господин Боян Магдалинчев да представи себе си, концепцията и каквото сметне за необходимо в това изслушване.
Заповядайте, господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател на Комисията по правни въпроси.
Няма повече да се спирам относно представянето на себе си, то беше направено от председателя на Комисията, ще премина само в резюме да изложа своята концепция за работата ми като член на Висшия съдебен съвет, ако бъда избран за такъв.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости, уважаеми колеги! В своята концепция, която съм развил и представил в Народното събрание, съм представил своите идеи, виждания и разбирания за работата ми като член на Съвета. Това е изискване на закона – макар и колективен орган, всеки един от кандидатите да представи своите виждания за управлението и работата в колективния орган. Поддържам и пред Вас разбирането си, изложено в концепцията ми с оглед съществуващата вътрешноинституционална криза в отношенията между членовете на сега действащия Висш съдебен съвет и нейната продължителност приблизително от около две години, и в частност неговата съдийска колегия, че е необходимо новият Висш съдебен съвет, който предстои да бъде избран, да изгради нов облик на институцията сред магистратите и обществото и наложи нов стандарт в отношенията между членовете на Висшия съдебен съвет.
Акцент, според мен, в работата на бъдещия Висш съдебен съвет следва да бъдат професионализъм при вземането на решенията, прозрачност, уважение към позицията и мнението на различно мислещия член на съвета, почтеност и отговорност към приетите решения. Тогава Висшият съдебен съвет ще бъде възприет като институция, гарантираща независимостта на съдебната власт, правата и законните интереси на гражданите и правните субекти и отстояваща върховенството на Закона.
На второ място, с оглед предоставените на пленума на Висшия съдебен съвет с последните изменения на Конституцията от 2015 г. и последвалите изменения на Закона за съдебната власт през април и август 2016 г. правомощия да издават подзаконови нормативни актове, да дава становище пред Министерския съвет и пред Народното събрание по законопроекти, отнасящи се до дейността на съдебната власт, да изготвя и внася в Народното събрание доклади за своята дейност, а така също и доклади за дейността на органите на съдебната власт и тяхната независимост, считам, че следва да се засили аналитичната дейност на пленума на Висшия съдебен съвет.
Намирам за целесъобразно към администрацията на Висшия съдебен съвет да бъде създадено аналитично звено с цел анализ на проблемите в съдебната система. В състава на това аналитично звено, според мен, следва да бъдат включени юристи, финансисти, икономисти, в това число и представители на академичната общност с висока експертиза, които да могат да извеждат проблемните моменти в работата на съдебната власт, да ги анализират и обобщават, и да ги предлагат на пленума за разрешаване.
На трето място, считам, че бъдещият Висш съдебен съвет следва да продължи да отстоява независимостта на съдебната власт, прокламирана в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България, която независимост да гарантира на магистратите изпълнение на техните служебни задължения само и единствено въз основа на закона, върху данните и материалите по преписката и делото, а така също и въз основа на тяхното вътрешно убеждение, и недопустимост на външно вмешателство при изпълнение на служебните им задължения. Защита на магистратите от необосновани атаки и нападки, независимо откъде и как идват и от какви интереси и цели са продиктувани. Публичност и гласност от страна на Висшия съдебен съвет за корупционно поведение на магистратите или за поведение в отклонение на етичните правила на магистрата, установени с Кодекса за етично поведение на българския магистрат.
Считам, че Висшият съдебен съвет следва да продължи категорично да отстоява бюджетната независимост, прокламирана в разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от Конституцията и многократно защитавана с решения на Конституционния съд.
На четвърто място, атестирането на съдиите считам, че следва да се извърши при съобразяване с принципите на последователност, предвидимост и прилагането на едни и същи стандарти и критерии при оценяване на тяхната работа и тяхното поведение. Атестирането на съдията за придобиване статут на несменяемост считам, че следва да обхваща един по.дълъг период от неговата работа – от момента на назначаването до момента на навършването на 5-годишен стаж като изискване за придобиване статут на несменяемост. Следва на място да бъде извършена проверка на делата, които съдията е разглеждал, умението му да води процеса, умението му да насрочва делата, умението му да задава въпроси в съответствие с процесуалните закони, владеенето на залата, владеенето на процеса, въпросите с приключването на делата в разумен срок, а така също и изготвянето на мотивите в съдебните актове в предвидените в процесуалните закони срокове.
Отделно от това считам, че следва да се провери неговата работа относно инстанционния контрол на постановените от него съдебни актове – брой отменени, изменени, потвърдени актове. Считам, че е време в отчетността на Висшия съдебен съвет да бъде включен и друг показател – брой на онези съдебни актове, влезли в сила, които са постановени от съдията, но не са били обжалвани, защото това също е критерий за качеството на съдията.
Следва да се изиска също така информация от Инспектората на Висшия съдебен съвет за постъпили сигнали, жалби или оплаквания срещу конкретния магистрат, в това число и за резултатите от тази проверка.
При конкурсите за повишаване в длъжност споделям разбирането на някои колеги от страната, че е целесъобразно конкурсната комисия да се състои само от действащи магистрати, тъй като предмет на тази конкурсна процедура са вече придобити професионални знания, опит и умения, които най-добре биха могли да бъдат оценени от действащи магистрати от по-горното ниво на органа на съдебната власт.
На следващо място в концепцията съм се спрял и съм изложил своите виждания за съдийската натовареност и за дейността на съдийската колегия и на пленума на Висшия съдебен съвет по този изключително важен и болезнен въпрос на съдебната система – драстичното разминаване в броя на делата, разглеждани от съдии в еднакви по степен съдилища от различни райони на страната при еднакъв размер на възнаграждението, независимо от обема на свършената работа, е основен момент в напрежението между натоварени и ненатоварени съдилища. С оглед правомощията на пленума на Висшия съдебен съвет, предоставени с разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 7 и 8 от Закона за съдебната власт да определя броя, районите и седалищата на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, да определя броя на съдиите и съдебните служители с оглед натовареността на конкретния орган на съдебната власт, а така също и разпоредбата на чл. 62 от Закона за съдебната власт, която предвижда, че съдебните райони не съвпадат с административно-териториалното деление на страната, в правомощието на пленума на Висшия съдебен съвет е без да чака непременно законодателна промяна по въпросите за подсъдността да предприеме действия за промяна на един съдебен район на по-натоварен съд за сметка на друг по-малко натоварен съд. Това е изключително важно за най-натоварените съдилища в страната, каквито са Софийския районен и Софийския градски съд, Административен съд – София-град, Софийския апелативен съд и някои други окръжни и административни съдилища в страната.
Това означава, че бъдещият състав на пленума на Висшия съдебен съвет трябва да се превърне в един по-оперативен оран, …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Една минута остава, господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: … което, според мен, ще се отрази и на въпросите с пътната карта и със страховете на съдиите от необосновано закриване на съдилища в страната или намаляване на магистратска численост.
В концепцията си съм се спрял и въз основа на последните изменения на Закона за съдебната власт от м. август 2016 г. на въпроса за електронното управление и електронното дело, където отново задължение на пленума на Висшия съдебен съвет е вменено, считано от 10 август 2019 г., след съгласуване с министъра на правосъдието, да изгради и поддържа единен портал за електронно правосъдие, а така също, считано от 10 август 2019 г., да въведе електронното дело като съвкупност от електронни документи, включени в делото, и възможността на участниците в процеса по електронен път да попълват делото с доказателства. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Магдалинчев.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси към кандидата господин Боян Магдалинчев.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Магдалинчев, Вие доста детайлно във Вашата концепция изложихте и засегнахте проблема по отношение натовареността на магистратите, но може ли по-детайлно да кажете какви действия, мерки и предложения във връзка с натовареността на магистратите в органите на съдебната власт смятате, че трябва да бъдат предприети. Благодаря Ви.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря Ви.
Общо взето въпросите с натовареността са известни на всички. Досега обикновено съдебната система разчиташе на законодателни промени в тази област. Аз казах, че наред със законодателните промени, които не могат да бъдат ежедневие в работата на Народното събрание, следва пленумът на Висшия съдебен съвет като оперативен орган, на който Законът предоставя тези правомощия, да предприеме действия в тази насока.
Казах, че в концепцията подробно съм развил идеите си в тази посока. Считам, примерно, че Административен съд – София-град, Софийския районен съд и Софийския градски съд, са много натоварени съдилища. Същевременно в София имаме и Софийски окръжен съд. Към Софийския окръжен съд има девет районни съдилища. Няма никаква пречка с оглед разпоредбата на чл. 62 от Закона за съдебната власт, за която казах, че няма съвпадане на съдебния район с административно-териториалното деление на страната, един район от София-град, примерно, като подсъдност да бъде прехвърлена към най-близкия район на Софийския окръжен съд. При което всички тези дела, които са постъпили в административния район, автоматично се прехвърлят като подсъдност към съответния районен съд. След това подсъдността в по-горните степени ще отиде в Софийския окръжен съд. Може да се балансират по този начин нещата.
По този начин могат да се правят нещата и с административните съдилища. Примерно от Варненския административен съд в Административен съд – Добрич, с промяна на съдебния район в някои административно-териториални единици.
Това съм имал предвид в концепцията си.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Магдалинчев.
Други въпроси? Няма.
Пристъпваме към изслушването на следващия кандидат за член на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет – господин Боян Чавдаров Новански, предложен от народния представител Волен Сидеров.
Заповядайте, колега Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми кандидати, уважаеми гости! Боян Новански е вписан за адвокат в Софийската адвокатска колегия през 1998 г. Притежава над 19 години юридически стаж. Практикува в областта на наказателни, фирмени и търговски дела. Същият е специалист по проблемите на защита на интелектуалната собственост. Ползва се с авторитет както сред колегите си от Софийската адвокатска колеги, така и сред колегите от адвокатските колегии и в страната. Отличава се с високо чувство за отговорност, високи професионални и нравствени качества, умее да работи в екип. Изградил е умения, които му помагат да отстоява вижданията и позициите си. Същевременно с това е способен да изслушва и възприема различни от неговите аргументи и позиции. Има капацитета и е подготвен да предложи решения, свързани с проблемите на съдебната власт. Притежава виждания за действията, които са необходими за промяна в съдебната система с оглед решаването на нейните проблеми.
Считаме, че същият следва да бъде избран за член на Висшия съдебен съвет в съдийската колегия и да може да предложи вижданията, които е изложил в концепцията си, която ще Ви представи сега. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Заповядайте, господин Новански.
БОЯН НОВАНСКИ: Уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Адвокат съм от 19 години. Завърших Софийския университет. Учих преди това в Класическата гимназия. Мога да кажа, че съм потомствен юрист – баща ми също е завършил Софийския университет и беше следовател до 1991 г. Десет години практикувах в една кантора с Емануил Георгиев – бивш председател на Софийската адвокатска колегия и председател на Дисциплинарния съд към Висшия адвокатски съвет.
От София съм. Женен съм. Жена ми се казва Ирен Цановска – също адвокат. В момента работим в една кантора. Имаме син на четири години.
Приех поканата като предизвикателство, защото смятам, че мога да бъда полезен с дългогодишната си адвокатска практика. Заявявам, че не съм поемал политически обещания и отговорности и се надявам, че ако бъда избран, ще следвам независимостта си, както съм го правил като адвокат.
Темите за независимост, бюджет, недвижима собственост, конкурси, атестиране, кариерно израстване, дисциплинарно производство, съдебна карта, натовареност, квалификация на магистратите са все теми, които са актуални и болезнени за съдебната система и представляват огромно предизвикателство пред новия съдебен съвет. В концепцията си съм се опитал да очертая проблемите по всяка една от посочените теми и разбира се, че не претендирам за пълнота и изчерпателност, както и се опитах да намеря, макар и частично решение по някои проблеми. Някои решения са неприятни, други вероятно са неправилно, но ако човек не опита – не си е заслужавало.
Ще се опитам да очертая някои от проблемите и възможните решения на съдебната система.
Дали Висшият съдебен съвет осъществява предоставените му функции достатъчно ясно и категорично е въпрос, който подлежи на оценка от обществото и от магистратите, но ми се струва, че след като недоверието в съдебната система надхвърля 95%, отговорът на този въпрос е категоричен. Правораздаването в България не е на нужната висота и затова не може да се търси вина само и единствено в Съдебния съвет. Причините за това недоверие са комплексни и те не са от вчера. Темите за по-кратки времеви мандати на членовете на Висшия съдебен съвет за намаляване квотата на Народното събрание за сметка на професионалните колегии, но не само за Софийската колегия, не са табу и заслужават бъдещо сериозно обществено обсъждане.
На въпросите. Независимостта на съдебната власт – дали институционална, дали индивидуална, би следвало да е основна грижа за бъдещия Висш съдебен съвет и той да работи за гарантиране на безпристрастно правосъдие, за предпазване на системата от външни неблагоприятни влияния, натиск и политически щения, но и от вътрешни такива, породени от зависимости от йерархически тип.
Не на последно място, магистратът трябва да говори единствено и само с актовете, които постановява. И всякакъв друг вид интерпретации – политически или други заигравки, са гибелни не само за самия магистрат, но и за системата, в която работи.
Смятам за недобре изградена организацията, редът и условията на конкурсите, които се провеждат в съдебната система, най-вече за първоначалното назначаване – изпита за младшите магистрати. Така провеждането на един конкурс може да се превърне в източник на несправедливост и нечестност. Провеждането на конкурс с казусни задачи и тестова система с точково оценяване за втори кръг е достатъчно условие за честност, безпристрастност, справедливост и изчерпателност. Темата изисква законодателна промяна.
За 2017 г. няма проведена от Висшия съдебен съвет редовна процедура за конкурс за повишаване с преместване в по-горен съд. С това се изчерпва въпросът за прозрачно и предвидимо кариерно развитие на съдиите. В тази връзка е необходимо и регулярно обявяване и провеждане на такива конкурси. В противен случай това изнервя и демотивира колегите и влияе лошо на работната среда. Крайно време е командироването да спре. Към момента имаме около сто прокурори и сто съдии, които са в командировка. Това говори, че запълваме дупки. Тази дейност, според мен, трябва да се прекрати.
Относно избора на административните ръководители. Проведени бяха доста такива изори, но не става ясна мотивировката при избора на един кандидат за сметка на друг. Това, че се публикуват на сайта на Висшия съдебен съвет документи и концепции на кандидатите, е стъпка напред, но се нуждае от повече яснота при определяне на доводите и причините за предпочитания кандидат. В редица случаи въобще не се вземат предвид предпочитанията на съдиите от общите събрания на съдилищата.
Смятам, че е нужно изработването на дисциплинарен кодекс на съдиите, съобразен с изискванията на нормативната база и на общите събрания на съдиите с цел ясни и прозрачни правила при провеждането на дисциплинарните производства. Необходима е повече бързина, отчетност и публичност.
Относно условията на труд могат да се изпишат и изговорят томове. Все още съществуват непригодни сгради за ползване от съдилищата с крайно недостатъчни или с изчерпан брой работни помещения, съдебни зали и кабинети. Някои от помещенията отдавна не отговарят на нормативните изисквания за безопасни и здравословни условия за труд. Трябва да се изработи сериозна инвестиционна програма за определяне на срокове за изпълнение, финансова обосновка и контрол за похарчените средства. Тепърва ще се плащат местни данъци и такса „Смет“ за всяка сграда.
Програмното бюджетиране, разбира се, е по-добрият вариант с уговорката, че се касае само до разпределянето на средствата в бюджета, тъй като ВСС не приема и не конституира бюджета на съдебната власт. Всъщност по-важно е бюджетът да е достатъчен за нуждите на съдебната система.
Относно съдебната карта – доста актуален, модерен въпрос, който изисква законодателна инициатива, каквато, уви, Висшият съдебен съвет няма. Извършване на редица действия от страна на изпълнителната власт като преброяване на населението, демографска политика, електронно правителство – такива неща, уви, в България все още не се случват. На практика реформа в съдебната карта няма, има само стратегия.
Въпросът за закриването на съдилища, прокуратури и следствени служби не бива да се заобикаля само от криворазбрано чувство за колегиалност. Към момента в България съществуват 172 съдилища и 144 прокуратури. Това е твърде много за страна със застаряващо и намаляващо население. Тепърва предстои работа по тази тема. Съкращаването и закриването на съдилища е неминуемо. Окрупняването на съдилища и съдебни райони ще доведе до по-малки диспропорции при натовареността.
Относно начина на вземане на решения – гласност, прозрачност, яснота, мотиви, обяснения защо се взема едно решение, а се пренебрегва друго. Редовно публикуване на сайта на Висшия съдебен съвет за причините и мотивите за определено решение.
Привърженик съм на принципа за самоуправление на системите. Затова смятам, че е крайно необходимо чрез периодично провеждане на общи събрания на съдилищата от съответния съд относно въпросите за атестирането, избора на административни ръководители, оценка и изработка на система или механизъм за измерване на натовареността, изработване на правила за изготвяне на справедлива комплексна оценка за повишаване или понижаване, обективни критерии и открит регламент при провеждане на дисциплинарни производства, предложения за законодателни промени, касаещи работата на съда и прокуратурата, инициативата да идва от самите магистрати. Групата най-добре знае проблемите на системата и възможностите за тяхното отстраняване. Смятам, че чрез принципа на самоуправлението ще се чуе по-силно гласът на магистратите. Реформата трябва да се прави от хората, които работят вътре в съдебната система, като Висшият съдебен съвет би могъл да помага като търси, намира контакти с изпълнителната власт и законодателната власт, да търси и приема съвети, мнения, препоръки и становища от самите магистрати, за да се създадат условията, които са необходими за системата, като не пречи, а способства и помага на магистратите за създаването на такова правосъдие и атмосфера, каквито гражданите желаят.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Новански.
Уважаеми колеги, имате възможност да задавате въпроси към господин Новански.
Ако няма въпроси, благодаря, господин Новански
Пристъпваме към изслушването на госпожа Вероника Атанасова Имова, предложена от Цветан Цветанов и група народни представители от парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожа Вероника Атанасова Имова е завършила висше юридическо образование в Софийския университет „Климент Охридски“. Има общ юридически стаж над 36 години в органите на съдебната власт и е била дългогодишен лектор по актуални наказателни въпроси.
Госпожа Имова е съдия от 1982 г. като последователно преминава през всички нива на съдебната система. Била е съдия в Софийския районен съд, съдия в Софийски градски съд – наказателна колегия. През 1993 г. е избрана за заместник-председател на Софийския районен съд и председател на наказателната колегия. От 1997 г. заема длъжността съдия във Върховния касационен съд на Република България, избрана е от пленума на Върховния касационен съд през 2016 г. за председател на Комисията за атестирането и конкурсите при съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
Госпожа Имова е вземала активно участие в състава на експертни работни групи към Съвета по законодателство при Министерство на правосъдието за изготвяне на законопроекти. Била е докладчик на пленума на Върховния касационен съд с изготвяне на становища по Дело № 10/2010, 11/2010. Тя е и докладчик по четири тълкувателни дела на общи събрания на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, които са от съществено значение и имат приносен характер в правоприлагането относно продължаваното престъпление по приложението на чл. 78, ал. 7 от Наказателния кодекс, трафик на хора, приложимостта на гражданския иск в наказателния процес.
Госпожа Имова е взела участие в редица международни обучения, семинари, по материята за организираната престъпност, прането на пари, трафика на хора, защитата на жертви от престъпления, правата на пострадали в наказателния процес, националното право и съгласно международните актове на Организацията на обединените нации, Съвета на Европа и на Европейския съюз. Автор е и на редица статии и публикации по наказателноправни въпроси. В момента е и съдия във Върховния касационен съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Димитър Лазаров за представянето на госпожа Вероника Имова.
Госпожо Имова, заповядайте.
ВЕРОНИКА ИМОВА: Уважаеми господа, уважаеми гости, уважаеми колеги!
Благодаря за представянето.
За мен е огромно предизвикателство, въпрос на достойнство, на чест участието в този избор – номинацията ми за участие в този избор за член от квотата на парламента в съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Действително един дълъг професионален опит, който ме задължава да положа моите усилия за коренна промяна във визията, във въвеждането на обществото и на колегите за ролята и задачите на Висшия съдебен съвет, който е отговорен за всички кадрови процеси, които се извършват при организацията на състава и организацията на работата на органите на съдебната власт. Това е нелека задача, защото авторитетът на правораздаването е достигнал своя критичен минимум.
Една от задачите на Висшия съдебен съвет е да издигне този авторитет. В моята концепция съм отделила изключително място на независимостта на съдебната власт и на качественото и ефективно правосъдие, които аз считам за фундаментални въпроси, с решаването на които ще се промени усещането на хората, на обществото за справедливост. Поради това отново ще маркирам някои основни елементи на разбирането ми за независимост на органите на съдебната власт, независимост на съдиите и независимост на членовете и на колективния орган Висш съдебен съвет чрез неговите органи – двете колегии – съдийска и прокурорска, пленарната колегия – пленумът на Висшия съдебен съвет.
Ще перифразирам цитат на един мислител от епохата на просвещението Френсис Бейкън. В своето произведение „Опити“ той казва следното: Съдиите не трябва да очакват да бъдат харесвани от обществото, съдиите трябва да бъдат критикувани, съдиите трябва да носят отговорността – цялата тежест относно това да защитават правата и интересите на обществото и на отделните му граждани.
Основното качество, което трябва да притежава един съдия, е неговата честност и затова аз ще положа моя професионален опит и визията ми за промени като издигна, на първо място, съдействието, отговорността, системата да бъде изчистена от зависимости: зависимости от всякакъв характер, от външно влияние – политически, олигархични, всякакви групови или индивидуални интереси, които накърняват независимостта на правораздаването, а също така и зависимости, които идват отвътре в системата, защото ние не можем да идентифицираме кой стои зад тези зависимости и вътре в системата.
Въпросът за независимостта, както казах, съм развила в концепцията си. Преди всичко независимостта виждам като отстояване конституционните елементи на функционалната независимост на съдиите и на всички магистрати, разбира се, включвам и прокурорите, и следователите. Какво означава това?
Висшият съдебен съвет трябва да осигурява условия за ненакърняване тази независимост, а именно във всичките й аспекти на функционалната независимост на съдиите, прокурорите и следователите, а това са въпросите за несменяемостта, за функционалния имунитет, несменяемостта като гаранция за непрекъсваемост мандата на съдиите – от момента, в който те биват избирани и придобиват статут на несменяемост, до пенсионирането им те трябва да бъдат убедени, уверени, че техният статут, независимо от това какви съкращения се извършват в кадровия състав на органите на съдебната власт, независимо от трусовете, съкращенията, ще имат ненакърнимост на правото да упражняват съдийската професия до настъпване на законни основания за прекратяване на техния мандат. Тази несменяемост се получава, както и колегите споменаха, в резултат на една много обстойна подробна оценка на тяхната работа. За да получат статут на несменяемост на съдиите трябва да са работили пет години от назначаването си, след което биват подлагани, съгласно обективното право, съгласно действащото законодателство, уредено в нормите на Закона за съдебната власт и с последните му изменения, трябва да отговарят на високи критерии за професионализъм и за етичен стандарт. Какво имам предвид?
Високи професионални качества във връзка с познаването на правната материя – материално и процесуално право, високи професионални качества във връзка със способността да оценяват релевантните факти посредством законосъобразно събраните доказателства, способност да привеждат тези факти към приложимия закон, способност да излагат убедително и аргументирано своите тези в съдебните си актове, способност да тълкуват правните норми, така че да прилагат точно и еднакво закона, да се съобразяват със съдебната практика, разбира се, задължителната съдебна практика. В тази връзка, трябва да се преценяват и личните професионални достижения на съдиите във връзка с техните активности, наред с тяхната пряка професионална дейност при разглеждането и решаването на делата и с техните активности във връзка с преподавателска дейност, във връзка с участие в работни групи за съставяне на нормативни актове и преди всичко високия етичен състав, който те изповядват в обсега на правилата, които са предвидени за етичното поведение на българските магистрати.
Цялата тази процедура се развива в оценка по време на атестирането на съдията, който би следвало да бъде оценен дали следва да придобият статут на несменяемост. Това го казвам, защото в случай, в който съдията не бъде оценен с положителна атестационна оценка, той бива веднага освобождаван, той не придобива статут на несменяемост.
В рамките на дейността на Висшия съдебен съвет и по-специално в компетентността на съдийската колегия, следва да се осигурят ефективни практики, за да бъдат по най-добрия начин осъществявани, изпълнявани елементите от правата и задълженията от статута на магистратите.
В Закона за съдебната власт са извършени мащабни промени във връзка с кадровата политика, във връзка с конкурсите, във връзка с атестирането на магистратите, във връзка с повишаването в ранг на място, във връзка с дисциплинарните процедури.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Една минута, госпожо Имова.
ВЕРОНИКА ИМОВА: Считам, че при кариерното израстване на магистратите следва да се отделя особено голямо внимание на техните достижения и техния професионализъм и да им се дава възможност ежегодно всяка година при условията на прозрачни, предвидими, равнопоставени за всички колеги правила, да участват в конкурсите за повишаване и преместване.
Много важна роля в тези конкурси има обективното оценяване на качествата на кандидатите. В момента има нова философия при провеждането на конкурсите и при провеждането на атестирането на кариерните магистрати. Философията се състои в това да не се подлагат на изпита: съдии изпитват съдии, магистрати изпитват магистрати, а да бъдат оценявани по реалните обективни данни в рамките на обследване на един сериозен документален материал – това са техните съдебни актове. Съдебните актове на магистратите са лицето на тяхната работа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Имова.
ВЕРОНИКА ИМОВА: Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, имате възможност да зададете въпроси към госпожа Имова.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаема съдия Имова, повлиян съм и респектиран от представянето, което направи господин Лазаров – 36 години стаж, от 1982 г. сте започнали, вече сте във Върховния касационен съд и най-вече участието Ви в комисиите по атестирането и конкурсите.
Моят въпрос ще бъде в тази посока, тъй като дейността във Висшия съдебен съвет ще включва и подобно атестиране: какви са предизвикателствата, които срещна Комисията по атестирането на конкурсите при решаването на въпросите, свързани със статута на магистратите; има ли някакъв принос; успяхте ли да подобрите по някакъв начин този статут?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ВЕРОНИКА ИМОВА: Благодаря. Благодаря за въпроса.
Комисията по атестирането и конкурсите е едно ново формирование, което е един консултативен орган към съдийската колегия. Тя има вече опит в рамките на изтичащия едногодишен мандат.
Характерното за работата на комисията е, че, на първо място, тя трябваше да подготвя решенията и да предлага решенията, които трябваше да взима съдийската колегия по всички въпроси, които регулират статута на магистратите – както казах, кариерното израстване, атестирането, текущи въпроси във връзка с възстановяването на магистратски права, във връзка с дисциплинарната дейност. Голямото предизвикателство беше и е, Комисията по атестирането и конкурсите да огласява предварително онези критерии, правила и практики, които са свързани с оперативната самостоятелност на административния орган, какъвто е Висшият съдебен съвет и конкретно работата на съдийската колегия. Това беше много важно, защото тези принципни решения създаваха една постоянна, предвидима практика, която да се прилага спрямо всеки един магистрат, да се осигури еднакво и точно прилагане на правилата спрямо всеки един от магистратите. Това е единият елемент от предизвикателството.
Другият елемент беше и голяма заслуга на Комисията, макар че в ограничен състав Комисията предложи при съставянето на правилата за наредбата за конкурсите, която действа от 21 февруари тази година като подзаконов нормативен акт, приет от пленума на Висшия съдебен съвет, в тази наредба да залегне възможността спрямо кандидатите, които вече са се явили на конкурсите за кариерно израстване, за повишаване или преместване, да бъдат приложени новите правила на Закона, а именно тази спорна разпоредба на чл.193, ал. 6, която създаде възможност за един гъвкав механизъм да се попълват освободените щатни бройки в периода от приключване на предходната конкурсна процедура до обявяване на следващата. По този начин се помогна на органите на съдебната власт да попълнят кадровите си дефицити с кандидати в предходния конкурс, в който кандидатите са се представили с много добри или отлични резултати, участвайки в този конкурс и…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Имова.
ВЕРОНИКА ИМОВА: …фактически те, по този начин компенсираха забраната да се командироват съдии на освободени щатни бройки. По този начин вече 26 магистрати работят в системата, в различните нива на органите на съдебната власт и така спомагат за спадане на напрежението от неравномерното разпределение на работата, който е един основен проблем и върху който трябва да работи Висшият съдебен съвет за в бъдеще. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Наруших времето, за да дам все пак възможност на съдия Имова да направи логически завършек на изложението, за което поднасям извинение към Вас и към другите участници. Просрочието беше минута и тридесет секунди.
Имате възможност за други въпроси. Няма други въпроси към кандидата госпожа Имова.
Пристъпваме към изслушване на кандидата Даниела Ангелова Маринова-Марчева, предложена от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители от парламентарната група на „БСП за България“.
Колеги, имате възможност да представите кандидатурата.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, имам удоволствието и честта да предложа кандидатурата на госпожа Даниела Ангелова Маринова – Марчева за член на Висшия съдебен съвет от съдийската колегия от квотата на Народното събрание. Използвам случая да кажа, че за тази кандидатура сме се водили, както и за останалите кандидатури, издигнати от парламентарната група на „БСП за България“, от ясния принцип, че търсихме – и мисля намерихме – кандидати, които да са растели в кариерата логично и последователно, да имат поглед за нейните проблеми и да представляват не само конкретното знание, което в интерес на истината е изразено в концепцията на абсолютно всички присъстващи тук кандидати, но и да са доказали своята способност да работят и в екип, и да преодолеят това, което съдия Магдалинчев, мисля, че нарече: „вътрешноинституционалната криза във взаимоотношенията на членовете на ВСС“. Ако погледнем концепциите ще видим, че решенията са що-годе ясни на всички, въпросът е да се стигне до тях. Госпожа Даниела Маринова-Марчева мисля, че представлява всички гаранции за това. Тя има над 21 години общ юридически стаж като в последните 16 е заемала последователно длъжността съдия в Софийския районен съд, Софийски градски съд и Софийски апелативен съд.
Много и изключително важно за нас беше, че между 2003 и 2005 г. госпожа Марчева заема длъжността старши експерт юрисконсулт именно в администрацията на Висшия съдебен съвет и като такава тя познава и този аспект от работата, която й предстои да извършва.
Госпожа Марчева към настоящия момент е командирована в търговско отделение на Софийския апелативен съд с най-високия ранг – съдия във ВКС и ВАС. Съдия Марчева е проявявала не само своя професионализъм, но е известна в нейните среди и с широката си обща култура, добросъвестност и почтеност – все думи, които имат съдържание, особено в нейния случай.
Убедени сме, че госпожа Марчева ще бъде на висотата на предизвикателствата, а те никак не са лесни и съм сигурен, представянето на нейната дълбока концепция ще Ви убеди в това. Ние заставаме убедено зад нейната кандидатура.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Зарков за представянето.
Заповядайте, госпожо Марчева, да представите себе си, концепция, както прецените.
ДАНИЕЛА МАРИНОВА-МАРЧЕВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми колеги! В концепцията си съм изложила най-важните според мен аспекти в работата на колективния орган, на които искам да обърна внимание, които са изключително съществени и най-вече през призмата на най-същностната цел за осигуряване на високоефективно и качествено правосъдие.
Тези актуални проблеми в Съдебната система всички кандидати са ги засегнали в концепциите си. Това са: отстояване на институционалната и индивидуалната независимост на съдиите, проблемите с натовареността, доброто управление на човешкия ресурс – говоря за ритмичност и обективност на конкурсите, за адекватни и своевременни форми на образование и квалификация на съдиите, ясни критерии за атестиране, ясна и предсказуема дисциплинарна дейност и въпросът за оптималната организация на съдилищата.
Преди да започна краткото си изложение по всеки един от тези въпроси, бих искала само да подчертая нещо, че съдебната система поначало се отличава с един консерватизъм, изразяващ се в това че в правораздавателната дейност основният фактор е този на личността на магистрата. Затова, когато говорим за съдебната система, не трябва да се говори за нея, а трябва да се говори за те, за тях.
За качеството на правораздаването не се изискват модерни нови технологии и затова основната ценност е съдията – всеки един магистрат, затова всички усилия според мен на Висшия съдебен съвет в неговата дейност, следва да са с грижи и в услуга на всеки един съдия. Към последния знаете, че се поставят изключително големи изисквания и те са свързани не само с високи професионални знания, а най-вече с добросъвестност, независимост и неподатливост.
В тази връзка ще изляза извън рамката на концепцията си, само за да разкажа една случка, във Великотърновски съд – един спор между отец Георги – игумена на Преображенския манастир и съдията. Съдията се обръща към игумена и казва: „Ами такъв е законът.“, при което отецът се обръща към съдията и казва: „А ти за какво си там?“ Тази реална случка беше, за да илюстрирам изключително голямото значение на всеки един съдия, защото съдията е този, който решава делото, а не съдебната система като цяло. Затова според мен всички тези проблеми, които има в съдебната система, трябва да започнат именно с решаване на индивидуалната независимост на съдията, което е немислимо без институционалната, но и институционалната без индивидуалната независимост според мен е абсолютно немислима и изпразнена от съдържание.
В този смисъл, при решаване на проблемите си Висшият съдебен съвет дължи да упражнява правомощията си винаги при прозрачност, при предвидимост и отчетност най-вече пред самите магистрати. За мен е много важно да се избяга от този модел на привидност и формалност, които съществуват досега. Недопустимо е членовете на Висшия съдебен съвет да нямат комуникация със съдиите и да няма възможност за пряк достъп.
Трябва да Ви кажа, че аз познавам лично само двама от досегашните членове на Висшия съдебен съвет, не съм имала възможност да говоря с нито един от тях. Липсата на този пряк достъп за съвременно адекватно общуване вреди не просто на авторитета на институцията, но и на възможността реално да се решат непосредствените задачи, защото проблеми има и според мен би било добра идея Висшият съдебен съвет в новия си състав да осъществява регулярни срещи по апелативни райони, за да може да има по пряка връзка.
По отношение на независимостта и индивидуалната независимост на магистратите искам само да отбележа, че това не е форма на безнаказаност и безотговорност, защото в обществото съществува изключително голямо недоверие по отношение на съдебната власт като усещането за несправедливост винаги се обосновава със съмнения за нерегламентирани влияния при постановяване на съдебни актове.
Аз твърдо стоя зад убеждението си, формирано в последните ми години като съдия във въззивен съд, че проблемът с този вид влияние е сравнително малък, пренебрежимо малък на фона на проблемите, свързани с недостатъци на законодателството и условията на работа, при които професионалните грешки често биват разпознавани като морални.
В тази връзка считам, че наличието на системни проблеми може да се преодолее именно чрез грижата на административния орган да осигури онези условия за независимост за безпристрастност и за професионализъм, които да гарантират тези качества в работата на всеки един съдия. Действително свободата и независимостта са вътрешно състояние, естествено вътрешно състояние на човека, но ако външните условия ограничат това състояние, то тогава според мен от там произтичат всички останали проблеми в системата.
Основните възможности, които има Висшият съдебен съвет в рамките на конституционно уредените си правомощия да способства за по-ефективно правосъдие, това са въпросите, свързани с кадровия подбор, с решаване на проблема с натовареността и дисциплинарната практика.
По отношение на натовареността за мен лично това е един от най-болезнените проблеми като редови съдия, защото от години тази тенденция съществува, задълбочава се непрекъснато и въпреки хаотичните и половинчати мерки няма абсолютно никакъв ефект, поне специално това, което аз виждам и това, което отчитам в собствената си работа. Считам, че да – действително, направиха се, от сегашния Висш съдебен съвет се изработиха норми за натовареност, което е една крачка напред, въпреки че държа да подчертая, защото това е факт, който едва ли е известен обществото, че нормата натовареност на съдиите не означава норма на труд в този смисъл, в който всички го знаем. При нас разпределението на делата не е ограничено достигането на някакъв лимит, някакви количествени показатели или с оглед сложността на делата. И в този смисъл пред две дела за несъстоятелност, които се квалифицират като дела за несъстоятелност, не може да бъде поставен знак за равенство, защото, ако едното дело може да коства половин ден, за да може да бъде решено от съдията, другото може да коства и седмици. В този смисъл като се прецени и факторът време за подготовка на съдията, на личния опит, техническите условия, натовареността, няма как количествено да се измери каква е натовареността и по статистически данни механично по някакъв количествен признак тя да се определи.
В този смисъл свръхнатовареността в една част от съдилищата – говоря за софийските съдилища най-вече и, от друга страна, съществуващата дисциплинарна практика да се наказват съдии само за просрочени дела, без да се отчита въобще качеството на актовете според мен пряко обуславя и влошеното качество на правораздаването. Абсолютизирайки критерия „бързина“ при разглеждане на едно дело и спазването на инструктивните срокове, изключително много според мен демотивира колегите за спазване на стандартите за качествено правосъдие.
В крайна сметка, съдиите ни наказват само заради на забавените дела, но не и заради некачествени. Самото качество на работата до скоро дори и в процедурите по атестиране и при конкурсите, нямаше абсолютно никакво значение за това как работиш, как всеки един ден актовете, които постановяваш, представляват своеобразен изпит за качеството на работата.
Проблемът за натовареността трябва да се разглежда и от друга страна – това е несъразмерното натоварване на съдилищата, защото, проверявайки статистиката, която Висшият съдебен съвет е изготвил, администрацията на Висшия съдебен съвет, установих, че в пъти – 3,7 пъти примерно е по-голям броят постъпили дела в Софийски апелативен съд спрямо останалите апелативни съдилища в страната. Това е изключително много. Този дисбаланс предизвиква страшно голямо напрежение в системата.
От друга страна, има и районни съдилища, в които няма специализация и там съдиите гледат различни дела – граждански, търговски, наказателни. Тоест трябва да се отчита натовареността за всеки един съд конкретно. Ефективното управление на потока дела е в правомощията на ВСС и аз считам за удачни следните идеи.
Първо, осигуряване законодателна инициатива на ВСС със законодателни промени, за да може да има по-равномерно разпределение на делата към всички съдилища в страната.
Ползването на електронното правосъдие – изключително интересна тема. Има производства, които са едностранни и не е необходимо да се гледат в съответния съд, например заповедните производства, производствата по частни жалби, това централизирано разпределение чрез формите на електронно правосъдие би облекчило страшно системата. Както и по този начин би се облекчила възможността да не се променя съдебната карта, което е изключително чувствителен проблем.
Само да кажа – квалификацията на съдиите е изключително важна. Трябва да се осигури възможност за периодична и непрекъсната квалификация, даже задължително обучение , което да минава през Националния институт за правосъдието.
Дисциплинарната практика – смятам, че трябва да се въведат ясни норми, а не бланкетни такива, каквито съществуват сега в Кодекса за етично поведение, и които позволяват прилагане на ясни обтекаеми критерии при оценка на поведението на магистратите и също така считам, че в това си е правомощие ВСС трябва да анализира всички релевантни факти преди да наложи съответното наказание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Даниела Марчева за представянето.
Колеги, имате възможност за въпроси.
Заповядайте – госпожа Анна Александрова.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Марчева, благодаря за изчерпателното представяне на концепцията. Бих искала да Ви попитам: какви конкретни мерки считате, че следва да се предприемат за постигане на индивидуална независимост и безпристрастност на съдиите, съответно за качествено и ефективно правосъдие? Благодаря Ви.
ДАНИЕЛА МАРИНОВА-МАРЧЕВА: Благодаря за въпроса.
На първо място, считам, че индивидуалната независимост би се постигнала с подбора на силни и самостоятелни съдии. В тази връзка считам, че е много важно процедурите за назначаване както първоначално назначаване, тоест първоначалният достъп до съдийската професия, така и процедурите за повишаване в длъжност, е изключително важно да бъдат открити и прозрачни, защото така ще се стигне до същината на независимо и безпристрастно правосъдие.
В тази връзка, ВСС разполага с изключителни правомощия, защото българският Висш съдебен съвет отговаря изцяло на изискванията на евромодела за това да разполага с изключителни правомощия да осъществява кадровия подбор.
Между другото, в страни като Германия и Австрия това се осъществява от Министерството на правосъдието, а в страни като Швеция, Дания, Норвегия, това е от специални комисии. В тази връзка считам, че най-добрият противовес на тенденциите за корпоративност, капсулираност и даже фаворизиране, е кариерният ни подбор да не се извършва само от съдии.
Аз лично споделям идеята както при първоначално назначаване, така и повишаване в състава на конкурсните комисии да не влизат само съдии и да има изключително голяма представителност, защото така ще се сведе до минимум факторът на субективизъм при оценката на работата на съдията или на качествата му да осъществява тази професия.
На следващо място, казах вече, е въпросът с натовареността, защото това за мен е изключително важно, за да може съдията да се чувства свободен в това да постанови най-справедливия и най-законосъобразния акт. Липсата на време, предвид това, че натовареността го лишава от тази възможност и според мен това също влияе по някакъв начин на качеството на правосъдието.
Образованието е изключително съществен въпрос също и квалификацията на съдиите, включително с чужди езици, международен опит в практиката на съда на Европейския съюз.
Разширяване на спомагателния персонал в съдилищата, защото има много административни задължения на съдиите, които отнемат страшно много от времето.
Строгото случайно разпределение на делата – този принцип за мен също е много водещ, защото това е една гаранция за независимо и безпристрастно правосъдие.
Аз казах вече и осигуряване на законодателна инициатива на Висшия съдебен съвет, с оглед усъвършенстване на законодателната база, защото според мен съдиите имат най-пряка и обстоятелствена представа за несъвършенствата и по този начин, с тази обратна връзка неопосредена чрез министъра на правосъдието би се достигнало до усъвършенстване наистина на законодателната база на недостатъците в нормативните актове.
Извинявам се за просроченото време.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Марчева.
По повод на последното казвам, че ние винаги каним и Висшия съдебен съвет за участие в законодателната дейност на парламента, както и съдиите от отделните съдилища.
ДАНИЕЛА МАРИНОВА-МАРЧЕВА: Може ли само да кажа нещо?
Не, това не е упрек по никакъв начин към парламента. Аз считам, че народните представители няма как да знаете за тези недостатъци, които ние откриваме впоследствие, за тези възможности, които могат да съществуват, за да се усъвършенства. В този смисъл.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има разпоредба в Закона за съдебната власт, не мога да цитирам точно номера, съответно и в нашия Правилник, в които и ние сме длъжни да искаме становището на Висшия съдебен съвет по процесуални закони и по статута на съдебната система, а и Правна комисия на Висшия съвет и без да им го поискаме, пък винаги отчитат това свое задължение и изпращат такова становище.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Председател, да не прозвучи като липса на уважение към останалите кандидати, чел съм, запознал съм се с техните концепции, всички са интересни, на ниво. Ще се запозная със съдържанието на протокола, но ще уведомя, че ще трябва да напусна, тъй като има насрочено заседание на комисия, което аз трябва да председателствам и няма как да отсъствам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така е. Има три комисии, които заседават едновременно.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: И пожелавам успех и на останалите кандидати!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други въпроси? Няма.
Пристъпваме към изслушването на кандидатурата на госпожа Диана Атанасова Хитова, която е предложена от Корнелия Нинова и група народни представители от парламентарната група „БСП за България“.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
С удоволствие представям пред Вас кандидатурата на госпожа Диана Хитова за член на Висшия съдебен съвет за съдийската квота от квотата на Народното събрание.
Биографията на Диана Хитова показва логично и обосновано израстване до най-високите позиции в юридическата професия като в момента тя е съдия във Върховния касационен съд.
През дългата си и успешна кариера госпожа Хитова е била последователно адвокат, синдик, член на Комисията за защита на конкуренцията, както и законодател, тъй като тя е заседавала в тази Правна комисия по време на Четиридесетото народно събрание.
Навсякъде, където е била госпожа, Хитова се е доказвала като отличен специалист и човек уравновесен, с който може да се работи. Избрана е за председател на Адвокатската колегия в Сливен в известен период от време. Същата Колегия е изпратила и становище до Правната комисия в защита на тази кандидатура.
Госпожа Диана Хитова, без никакво съмнение, отговаря на всички законови и морални изисквания за заемане на високата длъжност и ние молим да я подкрепите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Зарков за представянето.
Госпожа Хитова има възможност да представи себе си и концепцията си. Заповядайте.
ДИАНА ХИТОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, ще представя на Вашето внимание съкратен вариант на изготвената от мен Концепция като основно ще акцентирам на предложенията ми за бъдещата работа на Висшия съдебен съвет.
Основна теза в Концепцията е необходимостта от удължаване и задълбочаване на съдебната реформа при активизиране участието в нея на професионалната общност, на юристите от другите професии. Магистратурата не трябва да бъде оставена сама в провеждането на тази реформа.
Разбира се, веднага трябва да говорим за независимостта на съдебната власт, фундаментът на нейната работа. Тя не е самоцел. Тя е пряко свързана с отчетността. Висшият съдебен съвет дължи изготвяне и оповестяване на ежегоден доклад за независимостта и прозрачността на дейността на органите на съдебната власт и на собствената си дейност, който предоставя за обществено обсъждане.
Основна задача на Висшия съдебен съвет е да гарантира независимостта и на всеки отделен магистрат като реагира на всяка форма на външно въздействие.
Един от факторите, чрез които се отстоява независимостта, несменяемостта на магистратите, беше обсъждан и в останалите концепции, и във връзка с несменяемостта искам да дам един малък пример.
Съдиите в Англия са несменяеми от 1701 г. Тяхната несменяемост е дадена с указ на крал Уилям ІІІ.
Как стоят нещата у нас? След Освобождението започват да се приемат различни закони за устройство на съдилищата, с които се дава и се отнема несменяемост на определени съдийски позиции, а на прокуратурата въобще не се дава несменяемост, докато стигнем до сегашното положение, където въпросът вече е категорично решен.
Приемам всички упреци към съдебната система. Те са основателни, но трябва да се има предвид и това, че ние много бързо се учим.
По отношение на антикорупционните мерки – също стана въпрос, и аз считам, че бъдещият Висш съдебен съвет трябва да подобри съдържанието на Кодекса за етично поведение, в който има много неточни и неправилни формулировки, като при това бъде съобразена тълкувателната практика на Върховния административен съд, на комисиите за етично поведение и превенция на корупция и на етичните комисии към съдилищата.
Относно случайното разпределение на делата считам, че трябва да бъде осигурено поетапно изграждане на комуникационна връзка между сървъра на ВСС и сървърите на отделните съдилища, позволяваща наблюдаване в реално време извършването на разпределението, което ще гарантира пълната невъзможност да се прави манипулиране.
Необходимо е Висшият съдебен съвет да усъвършенства системата за случайното разпределение като бъдат въведени нови показатели, насочени към по-голяма специализация в правната материя и отчитане на фактическата и правна сложност на делата.
Във връзка с повишаване на съдийското самоуправление – сторонник съм на бъдещо изменение в Закона, като бъде предоставена възможност на общите събрания на съдилищата да разполагат с компетенцията да правят предложения за командироване или за повишаване в длъжност на съдия от по-долна инстанция.
Съдиите от по-горната инстанция познават най-добре работата на техните колеги от по-долния съд и мисля, че това би било едно много полезно правомощие, което би помогнало за извършването и на тази дейност.
По отношение на електронното правосъдие – Висшият съдебен съвет е задължен да осигури технологична възможност за осъществяване на същинско електронно съдопроизводство. Във връзка със заповедните и обезпечителните производства, които са евентуалната втора фаза на неговото въвеждане, считам, че е целесъобразно създаване по подобен на Търговския регистър, на единен електронен портал за централно разпределение на подадените заявления между всички съдилища.
По отношение натовареността на съдиите – след като вече са приети правилата за оценка на натовареността, сега трябва да бъде преценена достоверността на резултатите от приложението на правилата и нуждата от евентуални изменения, тъй като създадените досега индекси не срещат одобрение сред някои колеги от професионалната общност.
Оценката на натовареността ще даде пряко въздействие по отношение на съдебната карта, на нейното прекрояване.
Считам, че правилното изменение на съдебната карта би следвало да бъде постигнато преимуществено чрез преструктуриране, създаване на общи счетоводства и администрации при запазване на съдийските щатове, ново разпределение на териториална компетентност, командироване и по същия начин считам, че трябва да се преструктурират и големите съдилища чрез запазване на общата администрация, обособяване на съдийското тяло в по-малки формирования, например брачен съд, съд за непълнолетни, съд за трудови дела.
Имам предложението Висшият съдебен съвет да въведе единни правила за осъществяване на административното обслужване на гражданите. Така например, във всички канцеларии, деловодства, бюра и прочее да има еднакво работно време за работа с граждани, което да е предварително разгласено.
Считам, че трябва да бъде подобрена работата и по отношение на вещите лица, тъй като от техните заключения зависи правилността на немалко съдебни актове. Висшият съдебен съвет трябва да изработи правила за продължаващо обучение, повишаване на вече придобитата квалификация за обратна връзка със съдиите относно резултатите от работата им.
Въобще за всяка своя дейност Висшият съдебен съвет трябва да търси обратна връзка и информация от магистратите и служителите от съдебната администрация, да иска тяхното становище и оценка на техните предложения и нови изисквания.
Относно кариерното развитие на съдиите – направиха се много сполучливи законодателни изменения. Сега е необходимо да се създаде организация и да се предвидят повече средства за финансиране провеждането на проверки на място, срещи и разговори с цел събиране на допълнителна, не само документална информация, при участието на атестирания на всеки етап и за по-широко приложение на индивидуалните планове за професионално развитие и даването на препоръки като средство за мотивация за по-добра работа.
Относно конкурсите – правя предложение отново да бъде въведено провеждането и на местни конкурси, тъй като със сега провежданите мегаконкурси за всички свободни щатове от определено ниво на съдебните органи, местните юристи се обезкуражават поради твърде голямата конкуренция, но много често този, който е спечелил конкурса, още със заемането му, тъй като цели заемането на друга позиция, започва да прави опити да бъде преместен.
По отношение на избора на административни ръководители – с чл. 169, ал. 1 от Закона за съдебната власт, една твърде спорна разпоредба, даде се възможност да бъде избиран за ръководител магистрат от по-долен съд. Считам, че трябва да бъдат изработени конкретни правила, съдържащи предпоставките как да стане това, изключителността на случая да се мотивира, да се вземат предвид и изразените становища от общите събрания.
По отношение на дисциплинарната отговорност – считам също за много сполучливо изменение в Закона, това че вече е избегната възможността Висшият съдебен съвет да се превръща в един своего рода съдебен конвент и сам да си приема правила, сам да си повдига обвинения, сам да си решава дисциплинарните случаи. Това вече няма да бъде така. Трябва да бъдат предприети мерки за преодоляване непоследователността в досегашната дисциплинарна практика на Висшия съдебен съвет, в която при сходни нарушения се прилагаха различни по тежест наказания и за консолидирането на тази практика с приетото Тълкувателно решение № 7/2015 г. от Върховния административен съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Една минута остава!
ДИАНА ХИТОВА: Последно искам да се спра на въпроса за преодоляване на недоверието.
Всичко трябва да бъде насочено към това, наистина то да бъде преодоляно. Считам, че ще бъде подходящо създаването на Консултационен електронен портал. Той да съдържа анотирани основните правни институти и задължителна съдебна практика в изготвено на популярен език резюме. Така би могла да се постигне по-голяма информираност относно правото и прилагането му и биха намалели нападките срещу съдебните органи, които са резултат и на неинформираност.
С оглед постигане на повече справедливост бих могла да предложа и изменение в други закони – например, смекчаване на преклузиите в ГПК, тъй като не трябва само поради процесуални правила да бъде намалена възможността да се стигне до справедлив резултат, да се увеличат сроковете за обжалване, тъй като една качествена въззивна жалба не може да бъде изработена в 14-дневен срок, за промяна в местната подсъдност и разтоварване на съдилищата. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за представянето на госпожа Хитова.
Уважаеми колеги, имате възможност за въпроси. Няма въпроси.
Аз подкрепям Вашето виждане за съобразяване на преклузиите в процеса, стига да са балансирани с оглед на постигане на целта – все пак бързо и ефективно правосъдието.
Благодаря на госпожа Хитова.
Пристъпваме към представянето на кандидатурата на господин Драгомир Асенов Кояджиков, която е предложена от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Заповядайте, колега Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Кояджиков, кандидат за член на Висшия съдебен съвет от съдийската квота, издигнат от парламентарната група на „БСП за България“ започва кариерата си като следовател в Окръжна следствена служба в Русе. Там успешно води разследвания по множество досъдебни производства до 2004 г., когато е назначен за съдия в Районен съд – Русе.
През 2006 г. постъпва в Софийски районен съд, а от 2011 г. е съдия в Апелативния специализиран наказателен съд.
Предложихме го и той се съгласи да стане кандидат за Висшия съдебен съвет и поради факта, че той е натрупал опит като следовател, което ще допринесе за точната преценка по въпроси, представени не само пред съдийската колегия, но и на Пленума на Висшия съдебен съвет, а и дейността му в специализираната юрисдикция – за нас беше важно също да бъде представен този поглед върху работата на правораздавателната институция, имайки предвид важността, която заемат тези специализирани юрисдикции у нас и в цялостната система.
Вярваме, че избирането на съдия Кояджиков ще допринесе за конституирането на високопрофесионален, компетентен и ефективен орган.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Кояджиков, имате възможност да представите себе си, концепцията и каквото прецените. Заповядайте.
ДРАГОМИР КОЯДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги, журналисти и гости! Стриктно спазвайки Процедурните правила по изслушването, приети от Народното събрание, мисля да започна с уведомление, че от професионалната си биография нямам какво да добавя към казаното от народния представител господин Зарков, затова пристъпвам по същество към концепцията си.
В нея аз съм поставил 12 цели, които прецених, че е нужно да се следват и отстояват и се надявам да убедя и другите членове на колективния орган в тяхната правота. Позовавайки се и разчитайки на професионалния си опит и най-вече познавайки проблемите на системата отвътре, имам увереността, че ако получа доверието и бъда избран за член на Висшия съдебен съвет заедно с останалите му членове ще постигнем изпълнението на тези цели.
Тук е мястото да вмъкна, че съм наясно, че е възможно в хода на работата да се получат по-добри решения по поставени въпроси, по-оптимални решения, по-добри за решаване на проблемите. В тези случаи съвсем логично е да декларирам, че ще изоставя моята концепция и ще подкрепя тези по-добри предложения на колегите.
Като основна цел в концепцията си съм поставил отстояване на независимостта на съдебната система. Моето разбиране е, че това е даване на възможност на всеки отделен магистрат да осъществява правораздавателната си дейност без натиск и въз основа на закона и вътрешното си убеждение. За да се постигне това, следва магистратите да получават адекватна и своевременна защита от Висшия съдебен съвет при констатиране на този натиск.
Аз лично считам, че в допълнение Висшият съдебен съвет в своята дейност следва да възложи и на административните ръководители на всеки отделен орган на съдебната власт при необходимост с прессъобщения да разясняват своевременно на журналистите и на обществото съдебните актове и мотивите за тяхното постановяване, след като бъдат обявени от съдебните състави.
Другата страна на независимостта на съдебната власт, според мен означава пълна нетърпимост в случаите на зависимост у магистратите, което се изразява в бързи действия по установяването на тази зависимост, доказването на такава и адекватното санкциониране на съответния магистрат. Тази според мен е най-важната цел, която трябва да си постави Висшият съдебен съвет, защото това означава постигането на справедлива и предвидима правораздавателна дейност, която не само ще повиши авторитета на съдебната система и на колективния орган – Висшия съдебен съвет като цяло, но според мен ще доведе и до намаляване на упреците за корупция.
Следващата цел, която съм си поставил, е да не се допуска противопоставяне между членовете на Съвета. Аз съм убеден, че преодоляването на личностните различия, избягването на нападки, сдържането на емоциите, ще доведе до по-доброто решаване на задачите, които има колективният орган. Недопустимо е, според мен, личностните противоречия като стават публично достояние, да представят в негативна светлина Висшия съдебен съвет и да поставят всяко негово решение и действие като скандално. Твърдо съм убеден, че добрият микроклимат в работата ще постигне консенсус и ще подпомогне същинската дейност на този орган.
Следващата цел е, че при изпълнението на задълженията си членовете на Съвета трябва да са в постоянен контакт с магистратите. Редовите магистрати са тези, които най-добре познават проблемите в работата си, тяхната специфика и те най-добре биха могли да предложат адекватни решения на всеки един проблем. Тази цел е свързана с моето разбиране, че дейността на Съвета следва да е свързана с подобряване условията на труд на отделните магистрати.
На следващо място и в продължение на тази, е и четвъртата ми цел на концепцията, а именно постоянна и ефективна комуникация между членовете на Съвета и другите държавни органи. Тя във всички случаи би била полезна за решаване, на първо място, на битовите проблеми на места, на събираемостта на задълженията към съдебната система и подпомагане на законодателната дейност чрез министъра на правосъдието, който също участва в заседанията на Съвета. Чрез подпомагане на тази законодателна дейност аз считам, че ще се постигне равномерната натовареност на магистратите.
На следващо място, считам, че в спешен порядък би следвало да се въведе и електронното правосъдие. То ще подпомогне гражданите да имат достъп до правосъдието изцяло, в пълен обем, а, от друга страна, ще е полезно и за реализиране на икономии, прозрачност и бързина при решаване на делата.
Следващата цел е дейността по конкурсите. Конкурсите са уредени законодателно от август 2016 г. и до момента тази дейност не е започнала да функционира. Това, че не се провеждат конкурси в съдебната система води до напрежение, което се допълва от дисбаланса във възнагражденията между районните и другите останали нива в системата. За допълнителното напрежение спомага и закриването на щатните бройки на овакантените длъжности в провинцията. Това напрежение следва да бъде решено в много спешен порядък и затова е поставено като цел в която концепция относно дейността ни.
За дисциплинарната дейност, следващата цел, аз считам, че следва да се извърши много задълбочен анализ на решенията на Върховния административен съд и да се уеднаквят критериите при наказването на магистратите.
По принцип аз съм против самоцелното наказване на магистратите, тъй като по този начин не се защитават интересите на засегнатите от нарушенията граждани, но за постигане на високо доверие в съдебната система и за отстояване на нейната независимост е необходимо да се засили отговорността в случаите на констатирани зависимости и най-вече и особено при много забавено правосъдие. Моето разбиране е, че забавеното правосъдие представлява липса на каквото и да е правосъдие.
Следващата цел е решаването на проблема с натовареността, но аз лично считам, че този проблем би следвало да се реши чрез промени в законодателството, касаещо промяна в подсъдността на различните граждански, наказателни и административни дела.
Колкото до дейността на ВСС в този аспект, следва да се усъвършенстват съществуващите критерии за натовареност като това естествено би следвало да стане с постоянна комуникация с магистратите по места.
При избора на административните ръководители считам, че занапред следва да се надгражда позицията, заета от настоящия Висш съдебен съвет, като след дискусията аз лично смятам, че всеки един член на Съвета следва да изложи съображенията си „за“ или „против“ конкретния магистрат, който иска да подкрепи.
По отношение на съдебната карта, моята позиция е тази, възприета с Решението на Висшия съдебен съвет с Протокол № 40 от 15.07.2007 г., а именно тя да бъде осъществена по седемте критерия. Становището ми е, че тази позиция трябва да се следва, но да се провеждат широки дискусии с магистратите, местните власти, Нотариалната камара, Камарата на частните съдебни изпълнители и е много важно при прекрояването на съдебната карта да не се затруднява достъпът на гражданите до правосъдие.
По отношение бюджета на съдебната власт, считам, че е разумно той да премине към програмен. Това впрочем е заложено и в пътната карта – мярка 3.3.1., но за да се постигне това, на първо място, е необходимо да се извърши промяна в Закона за публичните финанси и да се включи и съдебната власт към тези държавни органи, които могат да преминат към планово бюджетиране.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Една минута имате, господин Кояджиков.
ДРАГОМИР КОЯДЖИКОВ: Завършвам, уважаеми господин Председател.
По този начин считам, че ще се постигнат по-добри резултати при разходването на финансовите ресурси и ще се даде възможност на магистратите чрез общите събрания да участват активно в управлението на тези ресурси.
По този начин мисля, че ако получа доверието Ви, да се води моята дейност като член на Съвета, като не претендирам за изчерпателност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви за представянето.
Колеги, имате възможност за въпроси към господин Кояджиков. Няма въпроси.
Благодаря още веднъж за представянето.
Пристъпваме към представяне на кандидатурата на госпожа Марина Михайлова-Дойчинова, предложена от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители от „БСП за България“.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви.
Наистина особена привилегия е да представя кандидатурата на Марина Дойчинова за член на Висшия съдебен съвет. От CV-то й е видно, че тя има дълъг и успешен професионален опит, първо, като юрисконсулт, впоследствие като съдия на почти всички нива на съдебната система. Работила е последователно в Районен съд – Ботевград, Софийски районен съд, Софийски окръжен съд, а от 1997 г. досега е съдия във Върховния административен съд. От 1 февруари 2002 г. тя е и председател на съдебен състав във Върховния административен съд, където се разглеждат окончателно спорове за прекратяване на служебни правоотношения с държавни служители.
През 2015 г. госпожа Михайлова защитава докторантура по право във Варненския свободен университет. Юридическата компетентност на госпожа Михайлова е съчетана с професионална и личностна почтеност, която се доказва както от разговорите, които имахме, така и с мненията на нейните колеги и становищата, постъпили в Правната комисия, от Варненския свободен университет и от Националната асоциация за обществена защита, които горещо препоръчват на народните представители подкрепата на нейната кандидатура. Ние като парламентарна група се присъединяваме към тази препоръка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Дойчинова, заповядайте.
МАРИНА ДОЙЧИНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател на Правната комисия, уважаеми дами и господа народни представители, колеги и журналисти! Тъй като сме ограничени във времето и концепциите отдавна са качени на сайта на Народното събрание, ще се постарая – с големи усилия, разбира се, за мен да представя най-важните моменти в нея.
От завършването на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1980 г. до днес съм приела правото като мое призвание и всеки ден съм се стремяла да надграждам професионалните си умения в правораздаването. Считам, че при постановяване на съдебните си актове винаги съм спазвала върховенството на правото, защитавала съм правата на гражданите и юридическите лица и на държавата с необходимата отговорност и независимост. Поради това считам, че мога да отстоявам позициите си като член на Висшия съдебен съвет, като излагам само аргументирани становища, търсейки най-прагматични и законосъобразни решения при поставените пред ВСС въпроси.
От друга страна, при работата си в колективен орган всеки от членовете на ВСС следва да споделя общите идеи и на останалите членове, техните възгледи и становища, да обсъди и приеме техните справедливи и правилни решения и да допринесе за най-добрата практика по отделен проблем.
В концепцията, съобразно Раздел II, Глава втора от ЗСВ, която регламентира правомощията и дейността на ВСС, съм определила четири особено важни проблема, които не само считам, че могат да бъдат решени, но могат да започнат от първия ден на работа на ВСС и да бъдат резултат в края на мандата му.
Основната и най-важна функция на Висшия съдебен съвет, както и повечето колеги, съм определила като осигуряване и отстояване независимостта на съдебната власт, която е конституционно прогласена в чл. 117 от Конституцията. Независимостта на магистрата е основната задача, която стои пред ВСС, включително и пред този, който ще започне своята работа. На първо място обаче, аз поставям обучението на магистратите, което включва както началното обучение в Националния институт по правосъдието, така и текущите обучения.
Висшият съдебен съвет следва да бъде в постоянна връзка и сътрудничество с НИП, като съдейства на Управителния и Програмния му съвет да изготвят и реализират обучения, които да включват и задължителни обучения по европейско право като се стремят за лектори да канят нашите съдии от Съда в Европейския съюз и от Съда в Страсбург, което и на практика става.
Втората, но не по важност, задача на ВСС е да гарантира независимостта на съдебната власт чрез осигуряване на ежегоден бюджет, в който да бъдат включени разходите за материалната база, за техническото оборудване и електронизация на съдилищата и за заплащането на магистратите.
Считам, че икономическата независимост на магистрата е гаранция за неговата функционална независимост при решаване на съдебните спорове.
Третият елемент, третата гаранция за независимостта на съдебната власт се явява и работата на Висшия съдебен съвет по атестирането, повишаването и преместването на магистратите. Тук предложенията ми са свързани с подобряването на новосъздадения орган – Комисия за атестиране и конкурси, която допринесе значително за работата и облекчи работата на върховните съдии, но считам и съм предложила конкретни мерки за детайлизиране на тази оценка в насока да бъдат отчетени индивидуалните качества на всеки оценяван магистрат.
Друг важен елемент за независимостта на съдебната система са поощренията и дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет, която аз познавам много отблизо като съдия, работещ в съда, който контролира решенията на ВСС. В тази насока съм предложила да се обърне по-голямо внимание и на поощренията, защото голяма част от магистратите работят добросъвестно и много, и в същото време, когато мотивира решенията си ВСС в дисциплинарните производства, да съобразява своите становища и гласуване със законовите изисквания и да не влага лични или други неясни мотиви при гласуването си, което аз обещавам да правя, ако бъда избрана.
Друго важно правомощие на ВСС е да определя броя на съдебните райони и седалищата на съдилищата, да съставя и закрива съдилища и прокуратури, както и да променя тяхното седалище съобразно степента на натовареност. Това е един от най-болните проблеми на съдебната система и въпреки, че Висшият съдебен съвет прие правила за оценка на натовареността все още не е решен този въпрос.
Аз не съм привърженик на съкращаване на съдилища, първо, защото е необходим достъп до правосъдие, и второ, защото са вложени огромни средства на държавата в съдебни сгради и администрация. Затова съм предложила две конкретни решения, които видях, че споделят и моите колеги – за общите съдилища въвеждане на електронно правосъдие за заповедните обезпечителни производства, с конкретни мерки, което ще прекрои на практика по-безболезнено съдебната карта, а видяхме в Народното събрание как става в Италия. Запозната съм със системата и в Щатите.
Развила съм подробно в концепцията си конкретните мерки. Само мога да спомена, че през лятото Държавната агенция за електронно управление постигна значителен напредък във въпросите за електронизацията на администрацията, така че ние можем да използваме оптичната мрежа и на тази агенция.
В областта на административното правораздаване също съм развила идеи как може да се прекрои съдебната карта, но там въпросът е свързан с падане на подсъдността и намаляване на натовареността на Върховния съд, от там и равномерното натоварване на административните съдилища. Нямам обаче време, да Ви разкажа. Ако имате въпроси, бих могла да доуточня.
По отношение работата на избор на административни ръководители, като най-важно нещо считам, че при техния избор Висшият съдебен съвет следва да се съобразява със становищата на общите събрания на съответния съд и прокуратура и да отчита всички критерии, а не само управленския опит, както прави досега.
Следва да се даде окончателно тълкуване на конституционната разпоредба, която ограничава мандатността до два мандата, като аз считам, че това значи във всички органи на съдебната власт.
На последно място съм отбелязала по-подробно въпроса с правомощията на Висшия съдебен съвет по управление на имуществото на съдебната система и провокирана от въпросите, зададени от неправителствени организации, въпросът за въвеждането на програмното бюджетиране.
Във връзка с програмното бюджетиране считам, че то ще бъде един инструмент за прозрачност и обществен контрол и ще бъдат реализирани изискванията, които са залегнали в актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната власт, която е приета с Решение на Министерския съвет от 18 декември 2014 г.
Този начин на определяне на бюджета няма да бъде свързан с историческия принцип, а ще бъде свързан с определени цели и задачи, тоест какви пари са необходими за ремонт на съдебните сгради, какви пари са необходими за електронизация на съдебната власт и, на трето място, как ще се увеличават заплатите на магистратите, така както е…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Една минута Ви остава.
МАРИНА ДОЙЧИНОВА: Почти приключвам.
И тук считам, че трябва да бъде въведен индексът за натовареността на съдиите и на съдебните служители, като под това разбирам какви са психическите и физически възможности на един съдия колко дела може да реши за един месец, а не колко дела ще постъпят във всеки орган на съдебната власт.
Тъй като съгласно изискванията, завършвам, на чл. 5 от Правилата на Народното събрание за изслушване на кандидатите, бяха постъпили въпроси от неправителствени организации, мога да отговоря на всички.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те не са Ви зададени.
МАРИНА ДОЙЧИНОВА: Да, и също мога да отговарям на Ваши въпроси. Готова съм. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате възможност да задавате въпроси.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председателя.
Уважаеми съдия Дойчинова, благодаря Ви за резюмето. Действително Вие споменахте на два пъти въпросите, постъпили от неправителствени организации, според мен с право, естествено съкратените срокове, с които работим ние, не можем да изчистим всички, но действително насърчавам всеки от кандидатите да отговори възможно най-подробно на тези, на които прецени.
В този ред на мисли, тъй като Вие отговорихте на един често поставяните въпроси на неправителствени организации, за така нареченото „програмно“ бюджетиране, има един друг въпрос, който е по-скоро критика, и си позволявам да го поставя именно на Вас, тъй като с Вашия 35-годишен юридически стаж, от които 27 години като съдия и 20 години като върховен съдия, мисля, че не може да се заподозре доколко Вие разбирате професионално дейността си.
Има една обща критика по общ аспект, която е въобще за структурата на Висшия съдебен съвет и наличието на парламентарна квота – квота, от която Вие, съдията, ще бъдете излъчена, надяваме се успешно днес.
Въпросът ми е следният: какво считате за наличието на такава парламентарна квота във Висшия съдебен съвет и струва ли си, заслужава ли си да се мисли за неговото преструктуриране?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не съм сигурен, че е много допустим този въпрос, колега Зарков. Той е решен в Конституцията. Не знам да правим ли обсъждане на Конституцията? И то да питаме кандидатите за това!?
КРУМ ЗАРКОВ: Господин Председател, ако решите да не го допускате, аз ще прием. Но това е въпрос, който стои в публичното пространство. Както прецените.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз предлагам набързо да го преформулирате.
КРУМ ЗАРКОВ: Добре, преформулирам въпроса си: би ли имал за Вас разлика начинът, по който ще работите във ВСС, бидейки излъчена като кандидат, излъчен от парламентарната квота, ако, имайки предвид съдебният Ви стаж, бяхте излъчена от съдебната например такава?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте!
МАРИНА ДОЙЧИНОВА: Да, разрешавате ли да отговоря накратко?
За мен този въпрос, аз и така си отговорих, когато го прочетох, че за мен като бъдещ член на ВСС този въпрос не е от съществено значение и няма да повлияе върху работата ми като член на ВСС. Защото сега с изменението на Закона за съдебната власт от миналата година и с конституционните изменения се даде възможност на всички съдии да избират членовете на съдийската и прокурорската квота. Бих казала, като ги познавам почти всички, всички ги познавам, защото съм от доста време, че, първо, имаше 90 и повече процента голямо участие и че съдиите гласуваха по вътрешно убеждение и становище.
От друга страна, аз и преди съм си го мислела – дали е добре или не, но според мен не бива да се капсулира съдебната система в областта само от магистрати. И сега така даденото конституционно решение за мен е добро, стига всички избрани кандидати да отстояват обещанията, които са дали, да работят в интерес на съдебната система, а не на лични или на лобистки интереси и да имат координация и взаимно уважение помежду си.
Даже считам за полезно и би могло да се мисли за увеличаване малко на съдийската квота, но би било полезно да има и научни работници във Висшия съдебен съвет, защото те внасят, подпомагат практиката да се съобрази с теорията. Така че на въпроса, който беше зададен – ще инициирате ли дискусии за нов ВСС, смятам, че не, не е необходимо сега да се променя този начин на избор на Висшия съдебен съвет. Това е моето лично становище.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Други въпроси към госпожа Дойчинова? Няма.
МАРИНА ДОЙЧИНОВА: И аз Ви благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за представянето, госпожо Дойчинова.
Пристъпваме към изслушване на господин Мирослав Александров Джеров, предложен от народния представител Георги Марков.
Тъй като колегата Марков не е в България, аз ще имам честта да представя кандидатурата на господин Мирослав Александров Джеров, който е магистър по право от СУ „Св. Климент Охридски“. Повече от 17 години адвокат в Софийска адвокатска колегия, като неговата сфера на дейност е свързана с гражданско-правната материя и в частност с вещното, облигационното, търговското, семейното и наследственото право.
Господин Мирослав Джеров е практик, който познава отлично структурата и дейността на съдебната ни система, предимствата и слабостите на системата в дълбочина. Той е обществено ангажиран човек, изявен защитник на основополагащите демократични принципи като върховенството на закона, разделението и взаимния контрол между властите, както и равенството пред закона на всички български граждани. Той е радетел за тяхното утвърждаване и развитие, както чрез междуинституционалния диалог, така и чрез активното гражданско участие. Познавам господин Джеров като колега и човек. Предлагаме, нашата парламентарна група, неговата кандидатура на Вашето внимание.
Господин Джеров имате възможност за представяне.
МИРОСЛАВ ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми журналисти! Първо, бих искал да се спра на законовата уредба и статута на Висшия съдебен съвет. Като такъв, той е колективен орган, установен от Конституцията на Република България. Статутът, устройството и начинът на образуване, прекратяване на мандат на членовете – основните му правомощия са изрично уредени в Глава 6 и преди всичко в чл. 130 и следващите, както и в някои други текстове на основния ни закон. Детайлно материята е разписана в Закона за съдебната власт.
Разпоредбите в Конституцията на Република България са на конституционно ниво на общност, като същевременно редица текстове са достатъчно конкретни за пряко прилагане, а Законът за съдебната власт е подробен, колкото е нужно на законово равнище. Като съдържание и като нормативна конструкция, създадената правна рамка дава възможност да се гарантират едни нормални условия за работата на Висшия съдебен съвет.
Последните нормативни изменения отговориха на определени обществени очаквания, преди всичко в самата съдебна система и в професионалната общност като цяло. Надявам се, ще окажат благоприятно въздействие върху работата на съдебната власт и ще повишат доверието на обществото към нея. В рамките на правомощията на едно обикновено Народно събрание, считам, че възможностите за принципни изменения на нормативната база са изчерпани.
Същевременно дейността на Висшия съдебен съвет не е и не трябва да бъде затворена система – нито като централен орган в рамките на съдебната власт, а още по-малко в обществото като цяло. Той трябва да следи обществените процеси – как обществото възприема съдебната система, дали съдебната власт работи в полза на обществото и дали обществото е убедено, че съдебната власт работи в негова полза. Механизмът на обратната връзка е ключов за ефективността на работата на Висшия съдебен съвет.
Бих засегнал въпроса с независимостта на съдебната власт. Считам, че независимият съд е основен атрибут на правовата държава. Съдебната власт е равнопоставена на законодателната и на изпълнителната. Разделението и взаимният контрол на трите власти са фундаментална същност на съвременната демокрация. Нейната цел е ограничение на единовластието и произвола на носителите на властовата функция.
Основните характеристики на съдебната власт са независимост и безпристрастност. За да се осигури тяхното реализиране, е необходимо съдебната власт да изпълнява следните условия, проявяващи се в отношението с другите две власти: организационна самостоятелност, самостоятелност на решенията, собствена кадрова политика, дисциплинарна отговорност и финансова обезпеченост.
Независимостта на съдебната власт има два елемента: независимост на съдебната система и нейните органи и съответно независимост на съдиите, която е индивидуалната независимост.
Според установените международни стандарти, основна задача на Съвета на съдебната власт е да гарантира както независимостта на съдебната система, така и независимостта на отделните съдии. Съветът трябва да реализира на практика автономността на съдебната власт, като дава възможност на съдиите да упражняват функциите си без какъвто и да било контрол от страна на законодателната и изпълнителната власт и без неправомерен натиск в самата съдебна власт. Независимостта на съдията се изразява в свободата да постановява решенията, въз основа само на закона, доказателствата по делото и съвестта си, без да бъде ограничаван от каквато и да е било принуда. Чрез тази свобода на съдията се реализира правото на гражданите на справедлив съдебен процес. Функцията на централния административен орган на съдебната власт е да създаде условие тази свобода да не може да бъде накърнена.
Съгласно българското законодателство, както беше посочено по-горе, Висшият съдебен съвет има функциите да осигурява и отстоява независимостта на съдебната власт. Правото му да я представлява е един от инструментите за реализиране на тези функции. „Осигурява“ ще рече да създаде условия, механизми и структури, които да не допускат нарушаване на независимостта както на съдебните органи, така и на отделните съдии. Веднъж създадени те могат да действат автономно. Без постоянна намеса на Съвета те имат и генерално действие. Може да се каже, че колкото по-висока е автономността на тези механизми от Висшия съдебен съвет, толкова по-добре самият той си е свършил работата.
Отстоявам, като казвам „отстоявам“ ще рече да реагирам на всяко по отделно посегателство срещу независимостта на съдебната система изобщо, на нейни органи в частност и на магистрати персонално. Тази реакция трябва да е незабавна, конкретна, обоснована и ефективна. Тя има индивидуално действие, но чрез него може да се реализира постоянен резултат. Със сигурност може да се твърди, че колкото по-точно отговаря на посочените условия реакцията на Висшия съдебен съвет, толкова повече се повишава неговия авторитет в системата.
Бих засегнал темата с разпределението на делата, уредено изрично в Закона за съдебната власт в чл. 9. Разпределението на делата по случаен начин е механизъм, който има две основни цели. Първо, да ограничи субективния подбор в идеалния вариант, изобщо да го премахне и, второ, да се постигне относително равномерна натовареност на съдиите. Очевидно това е възможно само при наличие на съответната технология, съответно компютърна техника и програмно осигуряване. Обратното предполага административният ръководител да определя по свое усмотрение кой съдия, кое дело ще води, с всички произтичащи от това възможни последствия – назначаване на удобен съдия по дело, в което по преценка на ръководителя трябва да се реши по определен начин; корупционни практика и облагодетелствания; изпълнение на политически поръчки и дори такива с престъпен източник; лични зависимости и така нататък; реализиране в персонално отношение.
Гаранция да не се случи така, може да бъде единствено безукорният морал на ръководителя. За съжаление, както е известно, тази гаранция не е абсолютна. Системата за случайно разпределение по електронен начин има своите недостатъци, дори и да е технически съвършена, защото, първо, тя се привежда в действие от хора и, второ, защото има случаи, при които тя е неприложима. Имам предвид при дежурства, при недостатъчни състави със специализация по материя.
Към настоящия момент, доколкото ми е известно, електронна система за случаен подбор е въведена практически навсякъде. Не ми е известно дали навсякъде е приведена в действие пълноценно, компетентно и добросъвестно. За сметка на това е известно, че е честа практика системата да се заобикаля и разпределението да се извършва ръчно. Не непрекъснато, но когато се прецени, че случаят си заслужава. Най-простият пример бих дал като софтуерен срив или хардуерна повреда в системата, с което много трудно може да се докаже умисъл, продължително време и невъзможност да се поправи в някое малко населено място и тази неприятност би могла да се случи точно, когато е моментът на това разпределение.
Подобно действие, разбира се, напълно дискредитира идеята и като практическо приложение, и като обществен резонанс. На този етап не е намерено ефикасно противодействие. Затова първата стъпка на ВСС би трябвало да е на основа на набрана информация за проблема да се преценят възможните изходи. Например, дали са необходими нова техника и програмно осигуряване, има ли средства за това, приложимо ли е разпределението на делата да се извършва в по-горна или изобщо в друга инстанция. Във всички случаи целта следва да е елиминиране на човешкия фактор. Ако това е невъзможно да се постигне напълно, то категорично административният ръководител не трябва да разпределя делата на ръководения от него съд.
По отношение натовареността на магистратите, уредена в чл. 30 на Закона за съдебната власт. Колегията, в случая съдийската, освен посоченото предложение до пленума, определя и броя на съдебните служители, съобразно степента на натовареност. От тези текстове е видно, че натовареността на съдиите е ключов въпрос при определяне на кадровия състав на съдилищата. Този въпрос е бил и остава проблемен. Досега не е намерена прецизна методика за определяне на този показател за всеки съдия и за всеки съд. Причината е ясна – делата не са еднакви по сложност, времеемкост, трудност. Количествените критерии за изчисляване работата на магистратите не са достатъчни и дават явно погрешна представа за реалността чрез броене на делата се установяват очевидно невъзможни различия между съдилища, съдебни състави и съдии със сходни условия и възможности. Обратно, за съдии с еднакви количествени показатели се знае, че са свършили различна по обем, тежест и качество работа. Поставянето на изисквания към съдиите за срочност на базата на брой приключени дела води до принуждаване към механично съобразяване с тези изисквания и прибързано изготвяне на съдебните актове.
Негативните резултати са неизбежни. Съдии се натоварват прекомерно за сметка на други и се оказват професионално неравнопоставени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Една минута остава, господин Джеров.
МИРОСЛАВ ДЖЕРОВ: Също бих отбелязал темата със съдебната карта. Нормативното основание на въпроса със съдебната карта е в чл. 30 на Закона за съдебната власт. Проблемът със съдебната карта е пряко свързан с натовареността, бих казал, на магистратите и съдилищата, но не се изчерпва с него. От една страна е известно, че в страната има съдебни райони, най-вече с център малки общински центрове, в които натовареността на съдиите е няколко пъти по-малка, отколкото в големите градове, дори и като се вземе предвид и посочената по-горе непрецизност на критериите. Това изглежда неоправдан разход на кадрови и финансов ресурс, особено предвид постоянното демографско свиване на тези населени места и общия недостиг на средства за издръжка на държавните структури.
В заключение бих казал, че има един много основен проблем, който ми се струва изключително актуален, който смятам, че бихте споделили – тези вътрешни недоразумения в отношенията във Висшия съдебен съвет, както в отношението му навън. Считам, че е абсолютно недопустимо на базата на виждания на различни членове на Висшия съдебен съвет да се правят изказвания по различни медии и да имат поведение, което според мен е недопустимо. И най-лошото е това, че рефлектира върху самата съдебна система, върху доверието на гражданите, създават се много съмнения в съдебната система. Всички знаем, че е доведена до едно много ниско ниво като обществено мнение, като признаци, като външно отношение. Считам, че всички тези недоразумения в отношенията вътре във Висшия съдебен съвет и излизащи навън трябва да се преустановят, с което смятам, че би могло да се повдигне отношението, уважението към съдебната система в цялост. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Имате възможност за въпроси към господин Мирослав Джеров. Няма въпроси.
Благодаря господин Джеров за представянето.
МИРОСЛАВ ДЖЕРОВ: Благодаря и аз.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пристъпваме към изслушване на кандидатурата на Нели Любомирова Виодорова, която е предложена от народния представител Ангел Исаев.
Заповядайте, колега Исаев.
АНГЕЛ ИСАЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! С голямо задоволство и искрено вълнение искам да Ви представя Нели Виодорова – адвокат от Софийската адвокатска колегия.
Нели Виодорова има богата биография с 26 години стаж без прекъсване и то в Софийската адвокатска колегия. Действа изключително като съдебен адвокат, упражняващ процесуално представителство и защита в областта на гражданското, наказателното и административното право, и процес на европейското право. Явява се по граждански, наказателни и административни дела пред всички съдилища и инстанции в държавата и по дело по жалба на Европейската конвенция за защита на правата на човека пред Европейския съд и правата на човека в Страсбург. Работила е по становище за Съда на Европейския съюз в Люксембург. Представлявала е и защитила успешно дисциплинарно отговорен административен ръководител на съд пред Висшия съдебен съвет и на прокурор. Получила е годишна награда за отстояване на човешки права от правозащитно сдружение. Известна е на магистратите с професионализма, задълбочено познаване на материята и на умело прилагане на процеса за нравствено съответствие с цялостната дейност като адвокат и личност, проявявайки справедливост, критичност и борбеност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за представянето на господин Исаев.
Госпожа Нели Виодорова има възможност да представи себе си и концепцията.
Заповядайте.
НЕЛИ ВИОДОРОВА: Добър ден! Благодаря за предоставената възможност.
Пред Вас ще се опитам да концентрирам аспекти на представената от мен концепция и мотивите ми за участие в този конкурс от една малко по-различна гледна точка не на магистрат, а на адвокат, с оглед на това, че в такъв конкурс поначало участват и обикновено повече на брой магистрати, а не адвокати, но бих предложила различни аспекти с моите виждания и разбирания за работата на Висшия съдебен съвет, с които бих обогатила в тази насока.
Имайки предвид не само всичко казано дотук от колегите ми и затова, че адвокатурата по своята същност като свободно независима и като самоуправляваща се, подпомагаща гражданите и юридическите лица в осъществяване на защитата на законните им интереси е конституционно уредена и то в Глава 6, и мястото й е точно там – на съдебна власт, защото съдебната власт има същата иманентна функция и Конституцията постулира в чл. 117, ал. 1, че гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса, а пък Законът за съдебната власт в чл. 1 дефинира, че съдебната власт е държавна власт, която защитава правата и законните интереси на държавата. Адвокатът е призован и призван да защитава. Като класик бих казала, че това точно отговаря на същността на латинския глагол „advoco“ – защитавам, стоя до някого, викам в негова полза. Адвокатурата е тази, която има цел да се осъществи съдебната реформа и затова тя, заедно със съдебната власт, са призвани да я извървят, защото основното право във всеки един процес – граждански, наказателен, административен процес от римското право до днес, е правото на защита. Ако това право е накърнено, тогава не бихме могли да говорим за една стабилна съдебна власт. От друга страна е ноторно, че там, където има силна адвокатура, има стабилна съдебна власт.
Приех предизвикателството да участвам в този конкурс след една продължителна, задълбочена и обстойна преценка, от една страна, на изискванията, които са представени спрямо бъдещите членове на Висшия съдебен съвет, съгласно изискванията за функцията и значението на Висшия съдебен съвет и, на трето място, с оглед на задачите, които са представени пред него, а освен това и на преценка на професионалните и личните си качества, на натрупания дотук според мен немалък опит, защото наистина от 15 февруари 1991 г. до ден днешен, в продължение на повече от 26 години аз упражнявам юридическата си професия и то изцяло, и само като адвокат. В този смисъл всеки ден влизам в съда във всичките по вид и степен съдилища в Република България.
Смятам, че познавам отвътре съдебната система, защото работя в съда, защото, когато ме спират граждани, а това се случва нерядко – при това не се явявам само в София, а и в страната, и когато ми зададат въпроса: „Извинете, тука ли работили. Бихте ли ми казали еди-какво си?“ – в първия момент се сепвам, а след това с усмивка им казвам: „Да, тук работя.“. Защото, смятам, че познавам работата както на съдиите, така и на администрацията в съда и затова считам, че това, което съм изложила в концепцията си и в мотивите към тази концепция, които са подробно и пространно изложени и качени в 11 пункта, биха могли да дадат отделни щрихи за аспекта за работата на дейността на Висшия съдебен съвет, по които бих работила.
Знам, разбира се, априори, че независимо от моята убедителност, независимо от амбицията ми, онова, което би постигнал бъдещият Висш съдебен съвет е резултат на волята на мнозинството на членовете във Висшия съдебен съвет, защото Висшият съдебен съвет е, както е известно на всички, колективен и колегиален орган. Колективността предполага работа на колеги. Колега, означава човек, с когото извършваме една и съща работа и колегиумът предполага съслужение, съюз. Затова Висшият съдебен съвет така е структуриран, че работи със своите две колегии, и чрез двете си колегии, и с пленума като цяло. Не трябва да се осъществява противоборство вътре в самите колегии, между членовете и не трябва да има противоборство между едната колегия спрямо другата колегия, в случая съдийската на прокурорската, а трябва работата да бъде в съгласие, което означава, че трябва да се действа със съзнанието за комунитас, за общност. Трябва да се подкрепя всяко едно разумно решение, всяко едно разумно предложение, да се реализират идеите за положителната промяна в съдебната система.
Обърнала съм внимание и върху това, че Висшият съдебен съвет представлява съдебната власт, че той е ликът на съдебната система, че обществото като цяло създава представата си за Висшия съдебен съвет от това как процедират съдиите, прокурорите, следователите и затова какви са публичните изявления на членовете на Висшия съдебен съвет. В тази насока бих работила за отговорен имидж, който ще се създава и за създаване на един висок институционален стандарт в работата на Висшия съдебен съвет, защото проблемите там не са личностни, а са институционални. За да работи добре този Висш съдебен съвет, той трябва да пази, поддържа и развива връзката със всички съдии, прокурори, със следствените органи по места, да откликва своевременно на поставените към него въпроси, като използва различни средства.
Висшият съдебен съвет осигурява, отстоява и независимостта на съдебната власт. Знаем, че независимостта е едната от трите иманентни характеристики на адвокатурата. Знаем, че независимостта е предпоставена от свободата – и двете са философски категории, предполагат дълг и отговорност, но независимостта има и друго измерение. Независимият съдия е този, който правораздава въз основата на закона на бон аморес – добрите нрави, и когато той постановява своите актове на свободното си вътрешно убеждение.
Всички ние се подчиняваме на закона. Всичките тези 26 години и половина съм имала не самочувствието, а самосъзнанието, че цялостната ми професионална дейност е подчинена на закона, независимо дали той е изящен или дали е груб. Дали говорим за „Дура лекс сет лекс“, че е закон и че трябва да му се подчиняваме и затова, че законът представлява слънце за нас. Ние не можем да излезем от тази правна норма, а Вие – законодателите, сте тези, които дават възможност на съдебната власт да правоприлага законите.
Независимостта на съдията се изразява в неговите актове. Той трябва да е спокоен да правораздава. Независимостта е свързана и в аспекта на неговото възнаграждение. Той трябва да има достойно за работата си възнаграждение. Трябва да бъде обяснено на обществото каква е спецификата на работата на съдебните органи и затова, че те проявяват усилия при техния ненормиран труд.
От друга страна, в тази насока за независимостта, включително и като състояние на духа при постановяване на актовите си решения, постановления, определения, присъди, трябва да се съблюдава и това каква е нормата на натовареност. Това е една от основните задачи на Висшия съдебен съвет – на настоящия и на бъдещия, че трябва да се изработи един добър, балансиран механизъм, в който трябва да се посочи какво трябва да се извършва за единица време, като се има предвид броят на делата, и не само броя, а същността на материята, в която се разглеждат, времето за разрешаване, спецификата на района със съответната материя, която там се разрешава по отделните казуси.
Висшият съдебен съвет определя състава и организацията на работата на съдилищата. Тук съм се спряла на всичко, свързано с кадровото обезпечаване на работата на съдилищата, като едно от основните правомощия на Висшия съдебен съвет като кадрови орган, обръщайки внимание на несъразмерната му натовареност и за това как трябва да бъде преодоляна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Една минута остава.
НЕЛИ ВИОДОРОВА: Да, благодаря.
Имам представа за несъразмерната натовареност за това, защото един от най-натоварените съдилища в България това е Софийският районен съд, а има много такива в страната, където се работи спокойно, така наречените „бутикови“ съдилища, където двама или трима съдии могат спокойно да правораздават, разглеждайки по три до пет дела в седмицата, докато като отидете на списъка на таблото можете да видите, че един съдия в Софийски районен съд, Гражданска колегия, може да заседава във вторник и четвъртък и да има по 34 дела и то не за целия ден, а да има такива дела само за полудена, в който му е дадена възможност.
Спряла съм се специално на работата, която трябва да извършва Висшият съдебен съвет във връзка с обучението на съдиите в частност с професионалните им умения, които са белег за капацитет на съдебната власт, за работата си и участието си в Националния институт на правосъдието, но ще си позволя само да дам едни аспекти. Трябва да се приложи усилие от Висшия съдебен съвет за обучение на съдиите и то в необходимостта за познанието на материалното право, и то правото на Европейския съюз и материалното право в защита правата на Европейския съд по правата на човека. Тъй като от 1998 г. работя по Европейската Конвенция по правата на човека, имам и в момента висящи дела, запозната съм с работата както на Европейския съд, така и на Европейския съд в Люксембург на съюзното право, трябва да се създаде унифицирана Единна електронна система в България, където българските съдии трябва да знаят: какви преюдициални запитвания има; какви са решенията на съда на Европейския съюз в Люксембург, за да съобразяват своята си работа с нея. На следващо място…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, изтече времето отдавна.
Колеги, имате възможност за въпроси към госпожа Виодорова. Няма въпроси.
Благодаря Ви госпожо Виодорова за представянето.
Прекрасно е предложението да се създаде единна информационна система за всички дела и преюдициални запитвания към Европейските съдилища.
Пристъпваме към изслушването на господин Стефан Гроздев Гроздев, предложен от народния представител господин Хамид Хамид.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми народни представители, уважаеми кандидати! Имам честта да представя кандидатурата на съдия Стефан Гроздев. Ще спестя време като кажа само, че подробна автобиография е качена на сайта. Съдия Гроздев има дългогодишен стаж като магистрат – над 28 години вече. Цялата му кариера е преминала в най-натоварените съдилища в България. Последователно е работил в Софийски районен съд, Софийски градски съд и в момента е заместник-председател на Апелативен съд, София. Притежава необходимите качества и умения да бъде член на Висшия съдебен съвет, има и необходимите морални и нравствени такива. Има многобройни квалификации у нас и в чужбина. Ще спомена само, че е участвал в доста проекти на Световната банка, европейски проекти, бил е лектор на Световен съдийски форум по проблемите на несъстоятелността в Съединените щати. Бил е стаж в Франция и Австрия, така че биографията можете да я видите подробно. Ще оставя малко време за него да добави няколко думи по Концепцията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Хамид.
Господин Гроздев, заповядайте.
СТЕФАН ГРОЗДЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ще се опитам да бъда кратък, тъй като разбрах, че времето е доста ограничено.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Времето е доста напрегнато, но гледаме да не притесняваме кандидатите.
СТЕФАН ГРОЗДЕВ: Поради което с две думи само ще се опитам да резюмирам това, което съм изложил в концепцията си.
Като първа точка в нея съм развил структурата на Висшия съдебен съвет. Колегите преди това говориха. Тя е достатъчно добре регламентирана в Конституцията и Закона за съдебната власт, няма да я повтарям. Всички знаем, че се състои от две колегии и пленум. Заседанията на пленума се представляват от министъра на правосъдието, който не гласува. По принцип очакванията са новият състав на Висшия съдебен съвет да осъществява функциите си в съответствие с изискваните на обществото и на магистратската общност, тъй като сериозните проблеми наслоени през последните години, доведоха до значително снижаване на общественото доверие в работата на съдебната власт. Ето защо е необходимо дейността на Висшия съдебен съвет както колективно, така и индивидуално за всеки един от членовете му да се ръководи от установените в нормативната база и Конституцията принципи за почтеност, независимост, прозрачност, публичност и отстояване на върховенството на закона.
Един от основните принципи, който трябва да ръководи работата на Съвета, е независимостта, защото независимостта на магистратите е предпоставка, както казах, за върховенството на закона, прогласен в чл. 117, ал. 2 от Конституцията.
Съгласно Конституцията на Република България съдебната власт е независима, като при изпълнение на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.
На Висшия съдебен съвет императивно е вменено като приоритет и върховна задача, задължението да осигури независимостта на системата по принцип. Институционалната независимост, независимостта на отделния магистрат, са основни белези за независимостта на съдебната власт, като Висшият съдебен съвет следва стриктно да съблюдава и да не допуска неправомерни влияния от политически и йерархичен характер.
Няма да говоря повече за независимостта, защото колегите доста развиха този въпрос, само искам да акцентирам за нещо свързано с независимостта на магистратите, а именно това е техните възнаграждения. Този въпрос обяснимо бурно вълнува магистратската общност. Съгласно чл. 218 от Закона за съдебната власт размерът на възнагражденията на председателите на ВКС, ВАС, главния прокурор и директора на „Националната следствена служба“, е строго определен и представлява 90% от възнаграждението на председателя Конституционния съд. В ал. 2 на текста се определя и основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност. Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от пленума на Висшия съдебен съвет, съгласно ал. 3 на чл. 218.
В тази връзка считам, че би могло да се работи в новия съдебен съвет в насока възнаграждението на всеки един магистрат да произтича от старшинството и да не се определя от конкретния статут и функциите изпълнявани от него към дадения момент. Намирам, че възнаграждението на магистрат с по-висок ранг следва да бъде приблизително такова, каквото би било и за по-високата длъжност или ако един съдия е постигнал ранг – съдия във ВКС и ВАС, но работи в Окръжния и Апелативния съд, ще получава заплата почти колкото съдия заемащ длъжността на съдия във върховните съдилища. Същото важи по отношение на прокурорите и следователите, тоест принципът „възнаграждението следва ранга, а не длъжността“. Такова разрешение на проблеми съществува в някои страни от Европейския съюз. Подобна уредба имаше и у нас преди време, но беше отменена.
Ако се приеме принципът „възнаграждението следва ранга, а не длъжността“, би се избегнало в значителна степен вътрешното напрежение в системата, от борбата за заемане на по-високи длъжности при липса на свободни щатове в по-горните инстанции, а и усещането за справедливост на заплащането на труда според натрупания стаж и придобит ранг.
В тази връзка атестирането и придобиването на ранг би могло да се прецизира по-детайлно, с изработване на обективни критерии за повишаване на място и в рамките на своите правомощия новият Висш съдебен съвет би могъл да работи за решаване на този проблем, за което бих допринесъл с дейността ми, ако ми гласувате Вашето доверие и бъда избран.
Разбира се, това нещо, така нареченото „възнаграждение“ би следвало да бъде съобразено и с бюджета на съдебната власт и доколко това е възможно с оглед средствата, които са необходими. Едно добро изчисление би могло да покаже докъде реално може да се осъществи едно такова действие.
По отношение кариерно израстване на магистратите и кадровата политика от значение в този пункт е атестирането. Атестирането на магистратите всъщност представлява оценка на правораздавателната дейност на всеки един от тях и е оценка на работата им в органите на съдебната власт, изготвена на база количествени и качествени критерии. За всеки отделен магистрат е от съществено значение атестирането да бъде провеждано обективно, прозрачно и предвидимо. По такъв начин би се гарантирала професионалната кариера и естественото израстване в йерархията на съдиите, прокурорите и следователите. Също по прозрачен и предвидим начин на основата на техните достойнства, способности, квалификация, почтеност, ефикасност и натрупан професионален опит.
В концепцията си съм се спрял в така наречения „исторически аспект“ как е развивано до този момент атестирането. Първо, чрез Наредба № 2 от 18 ноември 2003 г. на Висшия съдебен съвет, след това с Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. се приеха показатели за количество и качество, измерващи квалификацията и професионалното умение и компетентност на съдиите – разделени на общи и специфични критерии. Допълнителни критерии бяха въведени и за административните ръководители.
Целта на Наредбата е да се създаде възможност за изготвяне на реална и точна оценка на професионалните и нравствени качества на конкретно атестирания съдия, респективно магистрат, въз основа на което да бъде извършено повишаване в длъжност, респективно в ранг, на основата на обективни критерии.
Към настоящия момент следва да се добави, че извършването на атестирането по реда, приет с цитираната Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г., предстои да бъде осъществено в бъдеще, поради което няма как да се отговори на очакванията на магистратите и съдиите, дали качествата им ще бъдат оценявани обективно и адекватно засега. Независимо от това обаче, дейността на сега действащия Висш съдебен съвет следва да бъде оценена положително, с оглед решаване на този проблем. Времето ще покаже дали решението е правилно, но като цяло това е пътят, който следва да се върви напред и от новия състав на Висшия съдебен съвет.
По отношение конкурсните процедури. Пленумът на Висшия съдебен съвет прие Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г. за конкурсите за магистрати и избор на административен ръководител в органите на съдебната власт. И тези правила са нови и едва след натрупване на достатъчна база данни, подложени за съответния анализ и оценка от новоизбрания състав на Висшия съдебен съвет, и след изслушването на мненията и становищата на магистратската общност, следва да бъдат обобщени резултатите от тях. Едва тогава би могло да се предприеме извършване на действия и съответно начертаване на насоки за поправки и усъвършенстване на цитираните правила.
До този момент провежданите конкурси търпяха основателна критика от магистратите относно оценяването, защото липсата на твърдо установен обективен критерии при това оценяване доведе до напрежение в системата, до обжалване на конкурсите пред Върховния административен съд, което пък забави както кариерното развитие на спечелилите магистрати във времето, така и до забавяне заемането на свободни щатове, което пък се отрази на ежедневната работа на магистратите от органите, подлежащи на попълване, увеличавайки тяхната натовареност с извънредната работа.
Считам, че с последните изменения на Закона за съдебната власт относно атестирането и конкурсите този проблем ще бъде преодолян и ще се постигнат очаквани от магистратската общност резултати, основани на несъмнена обективност при подбора.
По отношение начините избора на административни ръководители в съдебната система от Висшия съдебен съвет, намирам, че съветът в бъдещия му състав следва да осигури достатъчна и широка публичност на кандидатурите за административни ръководители и предостави също така достатъчна възможност за обществен контрол върху тях. Изборът следва да бъде мотивиран, достатъчно прозрачен и убедителен и да не е повлиян от неправомерни влияния, политически натиск и йерархическо въздействие.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По-малко от една минута остава.
СТЕФАН ГРОЗЕВ: Благодаря Ви.
В тази връзка като доказателство обосноваността на решението за избора на конкретен административен ръководител задължително е членовете на ВСС дейно да участват в дискусиите и дебатите по представянето на кандидатите.
По отношение дисциплинарните отговорности и дисциплинарната практика, също съм развил съображения в концепцията сравнително подробни, макар и в по-сбит вид. Няма да Ви отегчавам с тях, но ми се струва, че проблемът при дисциплинарната отговорност идва от нееднаквата натовареност на магистратите в различните звена в съдебната система и понякога тази неравномерна натовареност става причина за образуване на дисциплинарни производства без да се отчита нейната степен. Мисля, че в тази връзка изпълняваният в момента проект „Подобряване процедурите по атестации и дисциплинарна практика в съдебната система“ с бенефициент Висшият съдебен съвет, би могъл да бъде използван като ресурс при анализа на дисциплинарната дейност, с оглед приемане на критерии за съдържанието на видовете дисциплинарни нарушения и налагане на съответните на тях дисциплинарни наказания.
Разбирам, че нямам повече време. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на съдия Гроздев за представянето. Той определено има много какво да сподели и да каже.
Припомням, че все пак концепциите отдавна са качени на сайта на Народното събрание и всеки, който е имал интерес е могъл да се запознае с тях.
Колеги, въпроси към господин Стефан Гроздев? Няма въпроси.
С това приключихме изслушването на кандидатите за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
Пристъпваме към изслушване на кандидатите за прокурорската колегия.
Първи по азбучен ред е Владислав Димитров Томов, който е предложен от народния представител Веселин Марешки.
Заповядайте господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря господин Председател, уважаеми колеги и гости! Разрешете ми да Ви представя втория наш кандидат за член на Висшия съдебен съвет – прокурор Владислав Томов, който е действащ прокурор и към момента във Варненска районна прокуратура. Същият е назначен на тази длъжност с конкурс през 2001 г., когато конкурсното начало беше изключение.
Господин Томов не е обикновен прокурор, това е действително един действащ прокурор за борба срещу престъпността. Той е неподчинен на своите висшестоящи и устоява своите цели, които си е поставил. Това е прокурор от Варненската районна прокуратура, който е депозирал най-много сигнали и възражения срещу постановленията на висшестоящите му, с които не е бил съгласен, като е отстоявал правотата си и становище, доколкото са допустими процесуалните му възможности. Това го е правил през годините, без страх от наказания и каквито и да е последствия за него. Същият не е привърженик на крайната репресия, не я възприема като форма на отстояване на държавния интерес в професионален аспект.
Във връзка с професията си господин Томов няма пропуснат срок за произнасяне, въпреки че е един от най-натоварените прокурори в апелативния район. Завеждал е различни надзори в Районна прокуратура – Варна, бил е в състава на няколко специализирани звена, в това число и в звеното, работещо дела с фактическа и правна сложност. Приоритетно е наблюдавал дела за трафик на хора и в тази връзка е постоянен член на Местната комисия за борба с трафик на хора към община Варна. Съпругата му е прокурор във Варненска районна прокуратура от 15 г. Брат му е прокурор в Софийска Градска прокуратура. Баща му е бил прокурор в Окръжна прокуратура – Благоевград.
Изборът на парламентарната група на партия „Воля“ да предложи господин Томов като кандидат за член на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, се базира не само заради безспорния му професионализъм, но и от семейната му ангажираност към българската прокуратура.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Нека и господин Томов да има възможност да представи себе си и концепцията.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Както виждате съдиите изядоха времето, остана по-малко за прокурорите. Ако оставим за след това да изслушваме някого, ще бъде изключително обидно за този човек – дошъл е, седял е, пък изчакай ние да открием Народното събрание. Знаете, че имаме заседание точно след един час.
Нека тези колеги, които са седем човека, да бъдат малко по-експедитивни. Полагат им се 10 минути, никой не им ги отнема, но, ако могат малко да си посъберат изказванията, за да приключим навреме, за да можем да изготвим протокола за всички. В крайна сметка после във Висшия Съдебен съвет също ще Ви налага многократно много важни неща да ги кажете с малко думи и за кратко време.
Призовавам, ако може, да бъдем по-сбити и обективни, за да свършим в срок. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Нямаме право и възможност да ограничаваме кандидатите. И по процедурните правила, и по Закон те имат това право. Ако някой от кандидатите съобрази, че може да направи по-кратко изложение, това е въпрос на негов избор. Преди малко имах възможност да се пошегувам, ако някой от кандидатите направи изложение за 3 минути вероятно ще спечели вниманието на всички участващи.
Тъй като господин Димитров поставя важен въпрос, няма как да прекъснем процедурата, дори да започне пленарното заседание. Затова моля колегите да се съобразяват с това обстоятелство. Тази процедура е извън формата на обичайното заседание на Комисията по правни въпроси. Тя е нормирана в Закона за съдебната власт и трябва да я довършим в днешния ден. Не можем да я отлагаме, не можем да я прекъсваме.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Представянията ще ги намалим, за да имат време хората, които ще участват.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Владислав Димитров Томов има възможност за представяне.
ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председателстващ, журналисти, представители на неправителствени организации, гости на настоящото изслушване! Мисля, че е резонна забележката на уважаемия Председателстващ днешното заседание на Правната комисия, че концепциите им трябва да бъдат изложени в по-кратките им варианти.
Моята концепция е ориентирана по провеждане на правилни, по моему, политики в съдебната система на най-важния ресурс, а именно човешкия ресурс. Щатното окомплектоване на съдебната система е въпрос, на който следва да бъде дадена особена важност. При подбора на кадрите субективният елемент следва да бъде сведен до минимум. Добра практика в тази насока е провеждането на анонимни изпити за проверка на познанията на кандидатите, която практика следва да бъде доразвита. При провежданите писмени изпити е необходимо, освен решението на казус, да се развиват писмено въпроси от конспектите по различните правни отрасли. Устният изпит според мен следва да бъде заменен, ако не отменен, то поне заменен с нещо като интервю, като изслушване на съответния кандидат, оценките, от който да бъдат само „издържал“ и „неиздържал“, като евентуално поставената оценка да се мотивира подробно. Следва бъде намалено значението на устния изпит. Такава реформа би довела до извършване на по-обективен избор на новите кадри.
Позволил съм си да коментирам резултатите от сайта на ВСС на проведените устни изпити за обявените конкурси за 2017 г. Средното времетраене, което конкурсните комисии са отделяли, за да изпитват кандидатите, е незначително, но оценките, поставени от тях, са били от решаващо значение за крайното им класиране при формирането на бала на участниците в конкурса. Те са със същата тежест, каквато има петчасовият писмен изпит. Такава промяна предлагам да бъде направена.
Необходимо е да бъде изменена кадровата политика по отношение на спечелилите конкурси за младши магистрати и назначения на такива длъжности. Действащият в момента ЗСВ и правилата им дават статут на курсисти по време на 9-месечното обучение. Тогава те получават 70 на 100 от основното възнаграждение на младши съдия, младши прокурор и младши следовател, което на практика означава около 1100 лв. В края на провеждане на лекционен курс, един път спечелилите конкурса, се явяват повторно на изпит за проверка на познанията, които са добили в Националния институт на правосъдието. Такъв изпит считам за непълно излишен на фона на качественото обучение, което им се осигурява в Националния институт на правосъдието. Преценката си базирам на факта, че последните пет години съм в кабинет с младши прокурори, които ме впечатляват със знанията и уменията си в наказателната материя.
Спечелилите конкурса за първоначално назначение, от друга страна, започват работа веднага. Това са така наречените „конкурси за външни бройки“. Те подлежат на задължително първоначално обучение за срок от две седмици, който се провежда понякога и половин година след започване на работа, което обезсмисля неговото провеждане. Редно е лекционният курс да бъде организиран веднага след назначаването и преди започване на работа. Съгласно действащата нормативна уредба назначените на длъжност „младши магистрати“ получават възнаграждение, което е по-ниско от това на колегите им на районно ниво, а обемът и естеството на работата, която им се възлага, по нищо не се различава от тази на съдията в районен съд, прокурор или следовател. Необходимо е правилата за натовареност да бъдат така изменени, че на младшите магистрати да не бъдат възлагани и дела и преписки с фактическа и правна сложност. Ако това не бъде променено, следва заплащането им да бъде изравнено с това на старшите.
В главата от концепцията ми, озаглавена като „Обучение, конкурси за повишаване и избор на административни ръководители“, ще се спра по-внимателно на провежданата политика по развитие на човешките ресурси. Според мен провежданата понастоящем политика по развитие на човешките ресурси от сега действащия Висш съдебен съвет може да бъде усъвършенствана. Трябва да бъдат стимулирани магистратите непрекъснато и повсеместно да повишават уменията си. В тази връзка ролята на Националния институт на правосъдието за повишаване квалификацията на работещите в съдебната система е с нараснало значение, а защо не и решаващо значение. Броят и видът на провежданото в Института обучение с практическа насоченост следва да бъде увеличен, за да обхване по-голям служители и така да отговори в пълен обем на възникналите потребности.
В атестирането на прокурори, съдии и следователи е необходимо да бъдат полагани повече усилия за разясняване на постигнатите обективни резултати от кандидатите. Повишаването в длъжност на магистратите следва да се предхожда от конкурс, на който са обявени точни и ясни критериите при повишаването. Те следва да зависят най-вече от прослуженото време в съдебната система и по-конкретно на длъжността, придобития ранг, постигнатите резултати при изпълнение на служебната дейност, налагани дисциплинарни наказания. Израстването следва да става постепенно, без да се прескачат нива, като кандидатът за повишаване, за да бъде допуснат до участие на конкурса, е необходимо да има навършен 5-годишен стаж.
Именно тези критерии в такава подредба бяха наскоро възприети от сега действащия Закон за съдебната власт, в унисон с правното и житейското разбиране за справедливото кариерно израстване. Излишно е при конкурс за повишаване и преместване да бъде полаган изпит от съдия при преминаване в длъжност „прокурор“ или „следовател“, както и за прокурор в длъжност „съдия“ или „следовател“. Съдиите и прокурорите участват в наказателното производство на етап, който е след досъдебната фаза и имат пространен поглед върху осъществяваните в нея действия по разследването и допуснатите пропуски. Добра практика би била такъв изпит да полагат единствено следователите при кандидатстване за длъжност на съдия.
Желанието за себеутвърждаване и кариерно развитие на магистратите е съвсем естествено. Не бива да бъде подлагано на критики и рестрикции. Именно това е един от основните мотиви за повишаване на личната и професионална квалификация. Към настоящия момент разликите в основните месечни заплати на съдии, прокурори, следователи в различните нива е от порядъка на 500 лв. за всяко ниво на съда и прокуратурата. Такава разлика е прекалено голяма, като се има предвид обемът и естеството на работа в различните органи. От друга страна, получаваните добавки за ранг са минимални, не се отразяват съществено върху възнаграждението на магистратите. Несправедливо е подценен трудът на редовите магистрати от първоинстанционните съдилища и прокуратури. Следва да се обърне специално внимание според мен на натоварените съдилища и прокуратури, които считам за най-натоварени – Софийският районен съд, Софийска районна прокуратура. Натоварени са съдилищата и прокуратурите във Варна, Пловдив и Бургас.
Качественият подбор на административните ръководители на органите на съдебната власт са изключителна важна предпоставка за добрата организация на работата, изграждането на екипи, създаване на добър работен климат сред магистратите. Личностните качества и компетентността на кандидата за заемане на длъжността „административен ръководител“ не бива да бъдат поставяни под съмнение. Ръководителят трябва да се ползва с уважението и доверието на колегите си, като в негово лице следва да намира подкрепа за възникнали проблеми и въпроси.
Изключително добро решение при подбора на административните ръководители е предвидената в Разпоредба на чл. 169, ал. 3 от Закона на съдебната власт възможност предложение за назначаване на председател на съд, с изключение на предложение за председател на ВКС и ВАС, да могат да правят общото събрание на съдиите от съответния съд. Недопустимо е намеса в работата на съдилищата и прокуратурата да бъдат правени предложения от министър на правосъдието. Този модел би намерил свое приложение и в прокуратурата, като се даде право на общите събрание на съответните прокурори да предлагат свои кандидати. Именно колегите, които работят заедно най-добре познават професионалните качества и морала на предложения от тях за административен ръководител.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Една минута остава.
ЙОРДАН СТОЕВ: Голяма е ролята на ВСС и отделните му членове да следят стриктно за спазването на въздигнатите от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати и Етичния кодекс на съдебните служители принципи на поведение.
Ако бъда избран за член на прокурорската колегия на ВСС, ще проявявам особена нетърпимост към констатирани корупционни прояви и друго поведение на колегите, спомагащо за понижаване доверието на обществото към съдебната система. Дълг на всеки магистрат и съдебен служител е да спазва реда, законността и почтеността в изпълнение на служебните си задължения.
Налаганите дисциплинарни наказания при констатиране на нарушения трябва да съответстват на тежестта на извършеното деяние. Прекалено много са отменените наложени дисциплинарни наказания на магистрати от Върховния административен съд. Такава поне е константната практика на съда. Изключение са утвърдените.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Томов.
Колеги, имате възможност за въпроси към изложението на господин Томов. Няма въпроси.
Благодаря още веднъж.
Пристъпваме към кандидатурата на Гергана Найденова Мутафова, която е предложена от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Госпожа Гергана Найденова Мутафова е завършила висше юридическо образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Била е прокурор в Районна прокуратура в гр. Пловдив, като през 2006 г. започва в Районна прокуратура в гр. Асеновград като неин административен ръководител.
По време на административното ръководство на Гергана Мутафова в Районна прокуратура в гр. Асеновград тя става една от първите прокурори, която въвежда за работа унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България в деловодната си програма.
След проведен конкурс госпожа Мутафова е избрана за административен ръководител на Районна прокуратура гр. Пловдив, а от 2015 г. единодушно е преизбрана от Висшия съдебен съвет за втори ръководен мандат, който изпълнява и в момента. От 2013 г. до настоящия момент Гергана Мутафова е заместник-председател на Асоциацията на прокурорите в България. В това си качество тя участва в работните групи към Висшия съдебен съвет по натовареността, по дисциплинарната дейност и тази, изготвила Комуникационната стратегия на съдебната власт.
Кръгът на нейните интереси излиза извън чисто професионалната й подготовка и прокурорска дейност. Освен висшето си образование по право, тя има и следните магистратури: „Финанси“, „Правна и съдебна система на Европейския съюз“ и „Международни отношения и право на Европейския съюз“. Отлично владее английски и немски език, което й е позволило да придобие много широка правна култура и познание за чужди правни системи, за които са допринесли многобройните й специализации в страната и в чужбина. Член е на Националната прокурорска мрежа за международно сътрудничество. Благодаря Ви.
Госпожо Мутафова, имате възможност за представяне.
ГЕРГАНА МУТАФОВА: Благодаря, господин Председател.
Господин Димитров, ще се съобразява с Вашата препоръка и ще съкратя изложението си с минута и половина. Съжалявам, но мисля, че няма да успея повече, колкото и бързо да говоря, което ми е недостатък.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще видим.
ГЕРГАНА МУТАФОВА: Уважаеми членове на парламента, уважаеми гости и наблюдатели на днешното изслушване за избор на членове на Висшия Съдебен съвет от парламентарната квота) Подготвяйки днешното представяне за писмената концепция, съгласно Закона за съдебната власт за издигане на кандидатурата ми за член на Съвета, изхождах от убеждението, че процесът на избор трябва да е състезание на идеи на отделните кандидати, анализ на личните им качества, респективно и възможност да осъществят представените концепции. Вземайки предвид факта, че прокарването на каквито и да е политики на управление в един колективен орган като Висшия съдебен съвет и неговите две колегии, биха има трайни резултати и почва за развитие въобще, ако срещнат идентичен образ и съмишленици в болшинството от представителите в съответната колегия.
Изготвяйки изложението си в духа на принципа, че нищо не започва от нас, без претенции за каквато и да е изчерпателност, съм взела отношение по всички важни дейности в правомощията на Съвета, в светлината на подобряване статута на прокурорите и съдебните служители в съдебната система и повишаване на качеството на дейността им, а именно: ефективно управление на ресурсите на системата; бюджетиране; съдебна карта; електронно правосъдие; управление на човешкия ресурс; атестиране, конкурси и дисциплинарна дейност; ефективност на законодателната рамка; комуникационна стратегия; промени и в юридическото образование. Днес мога да маркирам само най-важните от тях.
Една от основните причини за проблемите в работата на съдебната система е неравномерната натовареност с дела на съдилищата и прокуратурите. Неравномерната натовареност е налице, когато броят на съдиите, прокурорите и следователите не отговаря на нуждите на гражданите, ползващи услугата на правосъдие в съответния район. В резултат магистратите не могат да се справят навреме и с необходимото качество за възложената им работа. Именно това води до бавно, неефективно и скъпо правосъдие, което поражда обществено недоволство.
С Решение № 2 от месец февруари 2017 г. на Конституционния съд, беше дадено задължително тълкуване на чл. 126 от Конституцията по въпроса за съответствието между структурата на прокуратурата и съдилищата, а именно за функционална, а не териториална съответност. Това даде възможност прокурорската колегия на 26 април 2017 г. да вземе принципно решение за започване на процес за промяна на съдебната карта на 113-те Районни прокуратури на принципа на унифицирания модел в три етапа. Една реформа на съдебната карта не бива обаче да бъде самоцел единствено и само да изравни натовареността на работещите магистрати. Тя трябва да се свърже с постигането на още две цели: подобряване на качеството на правосъдието като цяло и създаването на условия за икономично рационално изразходване на бюджетните средства.
Доброто ефективно управление на съдебната власт неминуемо минава и през прозрачно и ефективно управление на финансовите средства.
Основна цел на следващия Съвет следва да бъде въвеждането на ефективна политика и методология за проектно бюджетиране в Съдебната власт, изграждането на капацитет за интегриране на подхода на програмно ориентиран към резултатите бюджет в съдебната система и неговото разходване.
В спешен порядък следва да се актуализира пътната карта към актуализираната Стратегия, за да има възможност Оперативна програма „Добро управление“ да финансира адекватни мерки по въвеждането на подходящи инструменти за модернизация на съдебната власт.
Бюджетът на съдебната власт за 2017 г. е 565 млн. лв. В същото време по нива на натовареност системата ни не е на челно място в европейската класация, което идва да покаже една недобра ефективност – при неизключително висока натовареност се използва висок човешки и финансов ресурс.
Разходите за персонал представляват 90% от целия бюджет на съдебната власт и затова въпросът за правното управление на човешките ресурси е основен и за ефективното разходване на средствата. Между 2000 и 2016 г. бюджетът на съдебната власт е нараснал неколкократно. В същото време усещането на съдиите и прокурорите за промяна на условията на труд и справедливо заплащане в низходяща посока.
Неравномерната натовареност при магистратите се мултиплицира и върху неравномерна натовареност на съдебните служители в органите на съдебната власт. Това води до неефективно и нецелесъобразно управление на финансовите ресурси в системата. Именно въведените нови правила за натовареност от 2015 г. ще послужат като основа за реформирането на съдебната карта, като ще се пристъпи към съкращаване на разходите за администрация и поддръжка на сграден фонд на ниско натоварените прокуратури.
Един от основните проблеми за неефективно организиране на работата на съдилищата и прокуратурите е лошото технологично обезпечаване. Крайно належащо е изготвянето от Съвета на всеобхватен анализ на техническата база на всички органи на съдебната власт. В момента прокуратурата е обслужена от системата „Луиз – 2“, към която са присъединени всички териториални структури, но в съдилищата не стои така въпросът с единна деловодна система. Липсва възможност в настоящия етап за единно проследяване на дадено наказателно производство – от деловодната система на полицията, през деловодните системи на прокуратурата и съдилищата до окончателната реализация на наказателната репресия.
Въвеждането на стандарти за обмен на информация между отделните подсистеми на съдебната власт следва да се извърши чрез внедряване на стандартен софтуер за публични регистри и информация за работа. Целесъобразно е да се преразгледа и актуализира пътната карта за изпълнение на Стратегията за въвеждане на електронното управление и електронното правосъдие в сектор „Правосъдие“ 2014 – 2020 г., която е приета 2014 г., и също са нужни подобрения, които да обезпечат изцяло въвеждането на електронно правосъдие и да осигурят електронен достъп до възможно най-широк кръг информация и справки за гражданите и бизнеса.
След последните изменения на ЗСВ и вменяването в задължение на пленума грижата и обезпечаването на сградния фонд е крайно необходимо изготвянето на изчерпателен анализ на състоянието на всички съдебни сгради. Необходимите средства за тяхната поддръжка и предвиждането на капиталови разходи за строеж на модерни съдебни палати в големите областни центрове. В тази връзка следва да се обсъди възможността за частична децентрализация на бюджета, що се отнася до управлението на недвижимото имущество на системата чрез задържането на процент от таксите, за поддържането развитието на съдебните сгради, както и да се изготви анализ на системата от съдебни такси и възможните промени в нея, за което е предвидено финансиране по Оперативна програма „Добро управление“.
Следващият Висш съдебен съвет следва да преразгледа политиката по определяне на размера и заплащането на трудовите възнаграждения и на ранговете с оглед по-висока адекватност и изпълнение на ролята им като инструмент за поощрение за добре свършена работа и стимул за подобряване на качеството, и разграничител на съвестните от недобросъвестните магистрати.
Висшият съдебен съвет и органите на съдебната власт следва да са значително по-активни в кандидатстване по хоризонталните програми, финансирани от Европейската комисия, като Програма „Правосъдие“ и новия инструмент за техническа помощ –Програмата за подкрепа на структурните реформи.
Доверието в правосъдието и качеството на съдебната дейност до голяма степен зависят от професионалната компетентност и морална устойчивост на магистратите. Една от ключовите предпоставки за ерозия на вътрешните механизми за саморегулация на една съдебна система – атестиране, кариерно израстване и дисциплинарна дейност, е формалната й лишена от справедлива оценка на работата на магистратите – атестацията.
Атестацията е основен инструмент за определянето качеството и количеството на работата и възнаграждението на конкретен магистрат. Ето защо е важно този процес да бъде предвидим, прозрачен и обективен. Промяната на Концепцията за атестиране, намерила отражение в последните изменения на Закона за съдебната власт, доведе до цялостна промяна и реда за организацията на конкурсите за повишаване в длъжност и преместване на магистратите. Така определянето на процеса на атестиране като централен за поставяне на ясна и справедлива оценка на работата на магистратите, надявам се ще доведе до повишаване на вярата на колегите, че при добросъвестно и компетентно изпълнение на работата си ще получат адекватното им кариерно израстване.
Инспекторатът на Висшия съдебен съвет е един от важните вътрешно-регулаторни механизми, който е създаден да защитава независимостта на магистратите чрез обективни и задълбочени проверки на тяхната дейност. Дисциплинарната дейност на Съвета е едно от най-мощните средства за въздействие върху правния статус на съдията, прокурора и следователя. Следващият съвет следва да извърши детайлен анализ, изготвен въз основа на подробни, релевантни за целта количествени и качествени показатели, на разгледаните и решени от съвета дисциплинарни дела, което ще допринесе за постигане на последователна политика, основана на принципите на предвидимост, пропорционалност и съразмерност.
Наказателната политика на Република България не е, и не може да бъде свързана единствено и само с промените на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния такъв. Държавата се нуждае от спешен анализ и оценка на въздействието на нормативните актове в наказателното право като цяло. Изготвянето на един нов НК, който да установи двойно или тройно деление на престъпните деяния в посока простъпки, наказуеми по диференцирани процедури, би елиминирало редица проблеми като: дублирането на състави на престъпления и административни нарушения в отделните закони; диспропорции в размера на наказанията с една и съща, съответно с различна степен на обществена опасност; разтоварване на системата и намаляване на разходите за наказателно правораздаване.
Новият Наказателно-процесуален кодекс в голямата си част повтори съдържанието на отменения такъв, включително в тези части, които установяваха един ненужен формализъм при събирането на доказателства, допълнително засилен при тълкуването в съдебната практика. Що се отнася до по-общия проблем – липсата на качествено и безпристрастно разследване, трябва да се положат усилия в две основни насоки.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Една минута остава.
ГЕРГАНА МУТАФОВА: Създаване на нормативни и финансови условия прокуратурата да развие собствен експертен потенциал с назначаването на специалисти в основни области, които да бъдат използвани при формулиране на експертни задачи и оценка на съдържанието на дадени вече заключения на вещи лица.
На следващо място, следва да се извърши цялостно преразглеждане на съществуващи законодателни разпоредби относно събирането и използването на доказателства. Да се преразгледат задълбочено функциите на прокуратурата по граждански и административни дела, прехвърлянето на отговорността в тези области на съответните контролни органи на държавната администрация и вземането на целенасочени мерки за подобряване на капацитета в публичните органи – като цяло да откриват корупционни рискове, и да разкриват нарушения с корупционен произход преди намесата на прокуратурата. Тук ролята на Съвета, макар и опосредена, без пряка законодателна инициатива е особено важна. Съветът може и следва активно да настояване за изготвяне на законопроекти, съвместно с Министерството на правосъдието, и компетентно да обяснява нуждите и ползите им за правораздаването. Съветът е органът, който може достатъчно силно да говори пред законодателната трибуна, за да може гласът на магистратите да бъде чут. Извинявам се за неспазването на обещанието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Надявам се, ако бъдете избрана, да спазвате обещанията. (Оживление.)
Имате възможност за въпроси към госпожа Гергана Мутафова.
Няма въпроси, с което приключи нейното изслушване.
Пристъпваме към изслушването на господин Йордан Андреев Стоев. Неговата кандидатура е предложена от народния представител Волен Сидеров.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Предлагаме кандидатурата на господин Йордан Андреев Стоев за член на Висшия съдебен съвет, прокурорската колегия.
Същият има над 21 години практика, притежава административния капацитет и е подготвен да предлага решения, свързани с проблемите на съдебната власт. Уважаван е заради професионалното ниво на работата си, както и с добре аргументираната си позиция по професионални въпроси и проблеми на съдебната власт.
Кратка автобиография. Завършва 1993 г., работи като следовател, адвокат, заместник-директор в Столична следствена служба, прокурор в Апелативна прокуратура, заместник-апелативен прокурор, изпълняващ функцията на апелативен прокурор в София. До момента заместник-апелативен прокурор в София.
Целият му трудов стаж е в съдебната система като магистрат. С малки изключения е адвокат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин Стоев.
ЙОРДАН СТОЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ще се постарая да бъда максимално кратък, с оглед времевия дефицит.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги и гости! Мотивите ми, за да дам съгласие да бъде издигната кандидатурата ми за член на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, произтича от дългогодишния ми опит, като следовател, адвокат и прокурор от над 21-годишния ми юридически стаж. Имам наблюдение, както върху пряката и непосредствена дейност на магистратите, така и върху администрирането на тази дейност с оглед факта, че съм заемал съответните административни постове, както бе посочено – заместник-директор на Столична следствена служба, към настоящия момент вече почти шест години съм заместник-административен ръководител на Софийската апелативна прокуратура. Този опит ми дава необходимото самочувствие, че съм запознат с проблемите и функционирането на съдебната система и ще мога да допринеса за оптималното функциониране на бъдещия Висш съдебен съвет, както и за повишаване авторитета на магистратите пред обществото.
Надявам се с отстояването на идеите, които съм изложил в концепцията си, да допринеса за едно по-добро управление, прозрачност при взимане на решенията, справедливост по отношение на оценката на достиженията на всеки един магистрат, като му осигуря предвидимост в кариерното му развитие и справедливо оценяване на труда му.
Мога отговорна да Ви заявя, че както и досега в моя професионален път като юрист и магистрат ще отстоявам и браня върховенството на закона и морала.
Най-общо казано Висшият съдебен съвет функционира в определени законови рамки от Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт, като тези рамки определят и основните насоки в неговата дейност по конкретни направления.
В концепцията си съм развил вижданията си по всяко едно направление, пред Вас само ще ги маркирам, като посоча най-общо проблемите и евентуалните техни решения.
Кадрова политика, атестиране на магистратите. Досегашният модел на атестиране се характеризира до голяма степен с неоправдан формализъм при оценяване, еднотипност при изготвянето на докладите от помощните атестационни комисии и на съответните актове на Комисията по атестиране и конкурсите, без да се взима предвид индивидуалността на всеки един магистрат, звеното, в което работи, условията на труд и неговата натовареност.
При атестирането и оценяването на магистратите следва да се обърне съществено внимание, диференциране на качествата на всеки отделен магистрат и да се направи персонална оценка на неговата квалификация, постигнати резултати и професионалната му пригодност за конкретна длъжност.
Конкурсите за повишаване и преместване са от темите, които вълнуват в най-голяма степен магистратите поради факта, че те реално осигуряват тяхното кариерно развитие. В тази насока следва да се създаде ясна и дългосрочна политика по планиране на кадрите в съдебната система.
Бъдещият Висш съдебен съвет трябва да има ясна визия за състоянието на кадровия потенциал, която да се основава на обективната статистика за заетостта и необходимостта от кадрово обезпечение с оглед оптималното функциониране на отделни звена в съдебната власт както по нива, така и по географски райони.
Считам, че следва да се преразгледа философията на конкурсите за преместване в равен по степен орган на съдебната система. В основната си част магистратите, участвали в такива конкурси са водени от мотиви, свързани с тяхното семейно положение и по битови причини, които от своя страна са неотносими към оценяването на техните професионални и нравствени качества. Много по-удачно е въпросите, свързани с тяхното преместване, да се решават от съответните ръководни органи на различните звена в съдебната система.
Натовареност на магистратите и съдебна карта. Един от дефицитите в работата на досегашните състави на Висшия съдебен съвет е свързан с неспособността им да се осигури равномерно натоварване на отделните магистрати и звена в съдебната система. Основен принцип в системата за оценка натовареността следва да бъде детайлизираният подход при определяне на показатели – количествени и качествени, за измерване натовареността на всеки отделен магистрат.
Основни цели, които следва да се реализират за постигането на една справедлива и равномерна натовареност, са определяне броя на съдебните райони, съобразно степента на реалната им натовареност, определяне броя на магистратите и служителите, съобразно натовареността, регистриране на индивидуалната натовареност на магистратите чрез приемане на единна норма за натовареност.
Относно така наречената „съдебна карта“, ако бъда избран за член на Висшия съдебен съвет, ще отстоявам виждането си да не се прилага прибързано новата „съдебна карта“ на територията на цялата страна, а да се реализира пилотен проект, който да стартира само в района на една окръжна или апелативна структура, като по този начин ще могат да се констатират евентуалните слабости, които да бъдат отстранени и съответно да се доусъвършенства моделът.
Дисциплинарно производство. Дисциплинарната дейност е едно от основните правомощия, които Конституцията възлага на Висшия съдебен съвет. Дисциплинарната дейност на Висшия съдебен съвет се осъществява при разглеждането на две основни групи нарушения – нарушения, свързани с професионалната дейност на магистратите, и нарушения, свързани с морално-етичното поведение. Основните принципи, които считам, че следва да се спазват, са съобразяване на тежестта на нарушението, правилна преценка на формата на вината, детайлна оценка на обстоятелствата, при които е извършено нарушението при съобразяване с поведението на магистрата. Считам, че обективното прозрачно и справедливо реализиране на дисциплинарната дейност ще доведе до повишаване на доверието на обществото към правосъдната система, както и на самите магистрати към дейността на Висшия съдебен съвет.
Бюджет на съдебната система. Бюджетът на съдебната власт е самостоятелен и е част от държавния бюджет, като по същество, той стои в основата на нейната независимост. Бюджетната дейност на Висшия съдебен съвет следва да се характеризира с ефективно планирано управление и разпределение на разходите, а, от друга страна, с подобряване на материалните условия на труд на магистратите и служителите.
Възнагражденията на магистратите и съдебните служители и техните осигуровки следва да се актуализират периодично, като тяхната реална стойност трябва да бъде в унисон с инфлационните процеси. Към настоящия момент е налице една уравниловка в заплащането на труда на всяко едно ниво на заемана длъжност, което от своя страна не позволява да се стимулират магистратите, които се отличават с дългосрочни, положителни резултати. В тази връзка считам, че следва да се обмисли и реализира формирането на специален финансов фонд, който да бъде насочен към поощряването на отделни магистрати за постигнати дълготрайни положителни резултати.
Участие на Висшия съдебен съвет в законодателния процес. Известен факт е, че Висшият съдебен съвет по закон е лишен от законодателна инициатива, но считам, че всеки член на Съвета следва да бъде съпричастен към законодателния процес.
Приоритет в работата ми ще бъде активното взаимодействие с Министерството на правосъдието, което се явява функционално компетентно да изработва законопроекти в областта на съдебната система и процесуалните закони. Необходимо е разкриването на съответна експертна група към Комисията по правни и институционни въпроси, чиято дейност основно да е свързана с творческата реализация на съответните законопроекти. Следва ежегодно да се осъществява съответният мониторинг на законодателството с оглед очертаване на проблемните зони и съответно своевременно да се инициират предложения за изменения в нормативната база.
Електронно правосъдие. Бъдещото развитие на всички общества както в Европа, така и в света е свързано с бум на информационните и дигитални технологии, които в сферата на правораздаването считам, че ще улеснят съдопроизводството, ще обезпечат прозрачността и достъпа на гражданите и институциите, и ще доведе до икономия на времеви и финансов ресурс.
Изграждането на системата на електронно правосъдие е продължителен и сложен процес и считам, че при невъзможност същият да се осъществи едновременно във всички звена на съдебната система следва реализирането да се осъществява поетапно както с оглед на неговото реално финансиране, така и с оглед възможността да се установяват евентуални негови недостатъци и пороци, които своевременно да бъдат преодолявани.
Медийна политика. При осъществяването на медийната си политика е необходимо новоизбраният Висш съдебен съвет да я съобрази със спецификата в дейността на съдебната власт и с правото на достъп до информация на гражданите. Считам, че положително би се отразило на имиджа на Висшия съдебен съвет, ако се даде възможност на всеки гражданин и журналист по всяко време, чрез интернет пространството да задава актуални въпроси, на които да се отговаря в кратък и разумен срок. Също така ежемесечно да се организират пресконференции, на които да се разяснява на обществеността и медиите какво конкретно е свършил Висшият съдебен съвет за дадения период, с какви проблеми се е сблъсквал и какви решения са взети.
Следва да се преодолее негативната практика да се подава последваща оправдателно-обяснителна информация или да се премълчава информация за определени факти и събития. За да се постигнат положителни резултати при осъществяване на медийната политика е необходимо провеждането на обучение и експертно подпомагане на магистратите и членовете на Висшия съвет при техните медийни изяви.
В заключение искам да кажа, че, за да работи новоизбраният Висш съдебен съвет, като колективен и единен орган считам, че целите на всеки един член поотделно следва да са насочени към утвърждаване върховенството на закона, осигуряване защитата, правата и честта на магистратите, гарантиране законосъобразна, прозрачна процедура за професионалното им развитие, както и успешно провеждане на съдебната реформа, за да може съдебната власт да заслужи уважението и доверието на обществото. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате възможност за въпроси към господин Стоев. Няма въпроси към господин Стоев.
Благодаря за стегнатото изложение.
Престъпваме към представяне на кандидатурата на госпожа Калина Стефанова Чапкънова–Кючюкова, която е предложена от Цветан Цветанов и група народни представители от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Госпожа Калина Стефанова Чапкънова–Кючюкова е магистър по право от Бургаския свободен университет. Има общ юридически стаж над 20 години в органите на съдебната власт. Работила е като хоноруван асистент в Бургаския свободен университет, специалност „Обща теория на правото“.
В системата на прокуратурата постъпва през 1997 г. като младши прокурор в Районна прокуратура – Айтос. Последователно е преминавала през всички нива на прокуратурата – работила е като прокурор в Районна прокуратура – Бургас, заместник-районен прокурор в Районна прокуратура – Бургас, прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас, заместник на административния ръководител – окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, административен ръководител – окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас.
През 2010 г., госпожа Чапкънова е повишена в ранг прокурор във Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура. Участвала е в редица международни обучения, свързани с тероризма и управлението на мащабни случаи, провеждани в Република България, Република Кипър и Република Гърция.
Госпожа Чапкънова е била наблюдаващ прокурор по редица значими за съдебната практика дела, като същите са се отличавали и с висок обществен интерес. Сред тях е единственото дело в новата история на страната ни относно терористичния акт на летище Сарафово – град Бургас.
През дългогодишната си практика като прокурор в Окръжна прокуратура – град Бургас от 2002 г., госпожа Чапкънова е работила по едни от най-тежките дела в прокуратурата, а именно такива, касаещи престъпления, извършени от организирани престъпни групи, занимаващи се с разпространение на наркотици.
Била е и наблюдаващ прокурор по значителен брой знакови убийства, извършени на територията на област Бургас, като е внесла обвинителни актове, завършили с осъдителни присъди срещу виновните лица.
Работила е по обемни икономически и данъчни дела, такива, касаещи престъпления по транспортно и общоопасни престъпления, както и по голям брой екстрадиционни производства, които са от изключителната компетентност на окръжния прокурор. Благодаря Ви.
Госпожо Чапкънова имате възможност. Заповядайте.
КАЛИНА ЧАПКЪНОВА: Благодаря.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, гости, журналисти! Спазвайки регламента на днешното изслушване в рамките на предвиденото време, първо, бих желала да благодаря на вносителите на моето предложение за гласуваното ми доверие и за професионалния ми портрет, който днес беше изнесен пред Вас.
Може да звучи клиширано, но мотивът да застана днес на тази трибуна е именно натрупаният в продължение на повече от 20 години от мен професионален, административен и, разбира се, житейски опит, както и готовността ми активно да участвам в процеса на промяна на институцията Висш съдебен съвет, както и на съдебната система като цяло.
В случай, че ми бъде гласувано доверие и съответно бъда избрана за член на Висшия съдебен съвет основните насоки, в които ще работя най-общо ще скицирам пред Вас, тъй като, както вече многократно беше заявено, концепциите на всички от нас са качени на сайта на Народното събрание и те са общодостъпни, като, разбира се, акцентът на моята работа ще бъде върху дейността на прокуратурата.
Първата основна задача, която считам, че трябва да изпълни, която стои пред новия Висш съдебен съвет това е именно осигуряване и отстояване независимостта на съдебната система. Принципът за независимост е основен принцип при функциониране на съдебната система, закрепен в Конституцията на Република България. Разгледан същият има два аспекта – индивидуален и съответно институционален. Когато говорим за индивидуалния аспект трябва да се има предвид, че при постановяване на всеки един акт всеки магистрат следва да се води единствено от закона и от неговото вътрешно убеждение. Като гаранция за спазване на тази независимост е съществуващата възможност за придобиване статут на несменяемост от магистратите, както и техния функционален имунитет.
Когато говорим за институционална независимост органът, който в Република България трябва да съблюдава за спазването на тази независимост е именно Висшият съдебен съвет. Твърдо съм убедена, че в новия Висш съдебен съвет ще влязат не само добри професионалисти, но и колеги с морални качества, които ще им позволят тяхното поведение, дори и в изключителни случаи, никога да не бъде оценявано като такова, засягащо престижа и достойнството на съдебната власт.
Считам, че начинът на конституиране на сегашния Висш съдебен съвет, неговата структура и статут са гаранция за неговата независимост. Прекият избор е най-демократичната форма на изява на воля и считам, че ненапразно в последния Доклад по механизма и сътрудничество бе посочено като положителна промяна в съдебната система, гарантираща нейната независимост, именно избирането на членовете на Висшия съдебен съвет от професионалната квота на принципа „един глас – един магистрат“. Приемам, че и правилата за избор на членовете на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота също са такива, които биха могли да гарантират тяхната независимост.
Поредна крачка, гарантираща независимостта на настоящия Висш съдебен съвет беше и разделението на този Висш съдебен съвет на две квоти, съответно съдийска и парламентарна, като гаранция за независимостта на Висшия съдебен съвет и съществуването на неговия самостоятелен бюджет.
Считам, че процесът по приемането на бюджета и неговото разходване съответно следва да бъде публично, за да може по този начин действително да се спечели загубеното обществено доверие, защото моето лично становище е, че основната задача, която днешният Висш съдебен съвет, настоящият Висш съдебен съвет следва да си постави, е именно спечелването на загубеното обществено доверие, в частност в институцията Висш съдебен съвет и в съдебната система като цяло, както и съответно да заслужи уважението на магистратската общност.
Втората основна цел, която съм изложила в своята концепция и която бих се стремила, в случай че получа Вашето доверие да изпълня, това е именно изработването на новата съдебна карта. Това е един изключително наболял проблем, който следва задължително да бъде финиширан от настоящия Висш съдебен съвет. При изработването на тази съдебна карта считам, че следва да бъдат съблюдавани няколко основни принципа и тези принципи най-общо бих формулирала по следния начин. Един основен принцип следва да бъде – осигуряване на равен достъп на правосъдие до всички граждани. Друг такъв принцип, който следва да залегне при изработването на такава съдебна карта, това би било изравняване на натоварването сред магистратите, съответно намаляване броя на администрацията и по-скоро на общата администрация в прокуратурата и съда. Друг основен принцип, който следва да се съблюдава при изработването на тази съдебна карта, това е повишаване на ефективността на правосъдието. И, разбира се, не на последно място, това са финансовите икономии, които следва да бъдат реализирани.
Този процес – изработването на съдебната карта, е в по-напреднал етап за прокуратурата. Знаете, че настоящия Висш съдебен съвет принципно разгледа двата предложени варианта, а именно унифициран и диференциран, като съответно прие, че по-благоприятният вариант за прокуратурата е така нареченият унифициран вариант. Затова не бих се спирала на диференцирания, тъй като и принципната ми позиция е, че именно унифицираният вариант би бил по-добър за функционирането на прокуратурата. И в двата варианта, както казах, аз бих се спряла по-основно на унифицирания вариант, се предвижда да се запазят единствено районните прокуратури в областните центрове, като останалите районни прокуратури бъдат превърнати в техни териториални отделения. Това, разбира се, аз намирам като изключително удачна мярка, тъй като по този начин би се разширил обхватът на определената районна прокуратура, която в настоящия случай в Република България ще се сведат до 28 броя – колкото са и окръжните прокуратури в страната.
Това увеличаване на обхвата би дало възможност на прокуратурата, би дало възможност на съответния административен ръководител да пренасочва колеги прокурори от едно териториално отделение в друго, като ефектът от това пренасочване би бил изравняване на натовареността на прокуратурата и съответно по този начин ще се облекчи дейността на административните ръководители, които в случаите на непопълнени щатове или при трайна невъзможност определен магистрат да изпълнява функциите си, нямат големи възможности по закон за командироване на един магистрат от една районна прокуратура в друга. Този модел на функциониране стана възможен след като Конституционният съд на Република България с Решение № 2 от 7 февруари 2016 г. по конституционно дело № 13 от 2016 г. прие принципна позиция, че териториалните отделения, или по-скоро териториалните звена на прокуратурата не следва да съвпадат с административните райони на съдилищата.
Повече няма да се спирам на съдебната карта, за да остане време да мога да маркирам и останалите…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Минута и половина остава.
КАЛИНА ЧАПКЪНОВА: В такъв случай съвсем накратко за бюджета на съдебната система. Принципното ми становище е, че следва да се изостави в миналото възприетия понастоящем исторически подход при формиране на бюджета. Както и повечето колеги посочиха –нужно е да се премине към програмно бюджетиране, което означава обвързване на разходите с бюджета, който е предвиден за съдебната система.
Имах желание да се спра съответно върху възможността за изготвяне на становища по законопроекти на Висшия съдебен съвет. Дисциплинарната практика, която считам, че понастоящем е изключително разнопосочна и би могла да бъде определена като такава, осъществявана с оглед личността на извършителя и пред настоящия Висш съдебен съвет стои основна задача да унифицира тези правила.
В концепцията съм се спряла на комуникационната стратегия, на кариерното израстване, разбира се, времето е твърде ограничено.
В заключение искам единствено да посоча, че очакванията към настоящия Висш съдебен съвет са изключително големи и пред всички онези членове, които бъдат избрани, стои една огромна задача да положат усилия, да вложат цялата си воля и старание за спазване на принципа за законността. Твърдо съм убедена, че спазването на принципа за върховенство на закона, съчетан с принципа за приемствеността, би бил гаранция за успех на настоящия Висш съдебен съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Чапкънова.
Уважаеми колеги, имате възможност за въпроси към изложението.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Господин Председател, знам че сме напред във времето, но все пак бих искал да дам възможност на госпожа Чапкънова да поясни и да развие още малко идеите си за подобряване на дисциплинарната практика на ВВС. Още повече, че общо-взето във всички концепции тя е определена като недостатъчно добра и разнопосочна, меко казано.
КАЛИНА ЧАПКЪНОВА: Благодаря Ви за въпроса, тъй като, както разбрахте от изложението, аз съм вече втори мандат административен ръководител на Окръжна прокуратура и съвсем наскоро направих за себе си една статистика и се установи, че аз съм работила по 16 дисциплинарни производства. Вярвайте, ми това е изключително трудна задача, защото, както споменах, практиката на настоящия Висш съдебен съвет беше твърде разнопосочна и с право тя беше отчитана от определени наши колеги като такава, извършвана с оглед личността на извършителя.
Понастоящем липсват детайлни правила относно това как трябва да се развие самата процедура, съответно каква трябва да бъде тежестта на наложените наказания, така че те да съответстват на нарушението. Липсват детайлни правила как конкретно да бъде развито производството пред самия административен ръководител, съответно малко по-детайлни са правилата, в случай че производството се развие пред Висшия съдебен съвет.
Моето лично становище е, че за да бъдат изработени обективни и детайлни правила за провеждане на дисциплинарните производства, настоящият Висш съдебен съвет следва детайлно да се запознае и да обсъди дисциплинарната практика на сегашния Висш съдебен съвет поне четири години назад. В момента е стартирала такава инициатива и настоящият Висш съдебен съвет работи по такава програма, като се предлагат различни варианти, с някои от които съм запозната и споделям част от идеите. Разбира се, времето е твърде малко, за да мога в цялост да развия концепцията и да развия в цялост процедурата, която считам, че е много удачна да бъде прилагана в тези случаи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други въпроси, колеги? Няма към госпожа Чапкънова.
Преминаваме към представянето на госпожа Маринела Панкова Тотева, която е предложена от Корнелия Нинова и група народни представители от „БСП за България“.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми кандидати! Имам удоволствието и честта да Ви представя кандидатурата на Маринела Тотева за член на Висшия съдебен съвет – Прокурорска колегия.
Автобиографията на госпожа Тотева е дълга и впечатляваща. Може би най-същественото, което трябва да се каже, е, че видно от нея Маринела Тотева е посветила практически целия си професионален живот на прокурорската професия. Тя познава проблемите и предизвикателствата, пред които са изправени прокурорите, и както съвсем скоро ще се уверите и от нейната концепция, има своите виждания и решения за това как да се подобри тази ситуация.
Повече от 17 години Маринела Тотева работи в Прокуратурата на Република България, като последователно е преминала всички етапи на кариерно развитие.
Ще завърша с това, че становище в подкрепа на нейната кандидатура е постъпило и от Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, в което деканът на Юридическия факултет заявява, че „Оспорванията на незаконосъобразните административни актове на органите на изпълнителната власт, които са написани от прокурор Тотева, са добра основа за обучение на студентите по право“. Мисля, че това е доста сериозна характеристика и се надявам да Ви убедим да подкрепите тази кандидатура. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Зарков.
Госпожо Тотева, заповядайте.
МАРИНЕЛА ТОТЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, гости! Концепцията ми е съобразена с препоръките, дадени от Европейската комисия по действащия Механизъм за сътрудничество и проверка за изпълнение на основните показатели, определени към момента на присъединяването на страната ни към Европейската общност, отнасящи се до въпроси от съществено значение за функционирането на съдебната ни система.
Както е посочено в последния доклад на Европейската комисия и което напълно споделям като заключение, че изпълнението на показателите изисква съчетание на законодателни и институционални мерки. Първостепенна задача на новия Висш съдебен съвет трябва да бъде непрекъсната активност и последователност при осъществяването на реформите в съдебната система в изпълнение на Стратегия за съдебна реформа, разработена от правителството и приета от Народното събрание през 2015 г.
Основните задачи, обособени в Закона за съдебната власт са: органът да отстоява и защитава независимостта на системата, качествено да управлява кариерното развитие на магистратите, ефективно и прозрачно да се управлява бюджетът на съдебната власт, активно участие на Висшия съдебен съвет в законодателния процес, както и осигуряване чрез обучение на професионалната квалификация на магистратите.
Висшият съдебен съвет е основен субект, както при реализиране на реформата, така и при формулиране на стъпките за тази реализация. За осигуряване на доброто управление на съдебната система считам, че в пряката си работа кадровият орган следва да упражнява ефективен текущ и последващ контрол към магистратите от всички нива. Считам за уместно да бъде въведен ротационен принцип за наблюдение на апелативно, а защо не и на окръжно ниво по региони, осъществяван от отделни членове на ВСС по колегии. Така ще се вникне в спецификата на съответния регион, нуждата от кадрова и материална обезпеченост, както и необходимостта от специфична квалификация.
Членовете на Висшия съдебен съвет в качеството си на колективен ръководен орган трябва безкомпромисно да отстояват независимостта на съдебната власт, като за тази цел следва да се реагира твърдо на опитите за външна намеса, без, разбира се, да се прекъсва взаимодействието на Висшия съдебен съвет с другите власти в рамките на правомощията си по Конституция и закон. Разбира се, независимостта не означава безконтролност. Чрез публичност на работата на Висшия съдебен съвет ще се контролира неговата дейност. В тази насока трябва да продължи онлайн отразяването на заседанията на Висшия съдебен съвет. Споровете по вътрешни за системата въпроси считам, че трябва да се водят именно на заседанията на Съвета, а не от телевизионните екрани, не от електронните медии и от вестниците.
С последните широки обхвати изменения на Закона за съдебната власт е въведена нова уредба, детайлизирана с Наредба № 1 на пленума на Висшия съдебен съвет от тази година относно атестирането, като се отговаря във висока степен на очакванията за обективност и справедливост при кадровия подбор. Задача на Висшия съдебен съвет е новите правила да се прилагат с особена прецизност и отговорност, за да се обезпечи системата с кадри на всички равнища, способни да проведат съдебната реформа и успешната европейска интеграция.
Следва да се развие трайна практика на прозрачни назначения въз основа само и единствено на професионализъм и почтеност.
Напълно споделям изискването за тригодишна уседналост, въведено в ЗСВ, както и ограничението от 20 на 10% за първоначално назначение от свободния щаб до окръжно ниво.
Особена прецизност трябва и при провеждането на атестация на магистратите за придобиване статут за несменяемост, за да се избегне оставането в системата на кадри с дефицит на професионален опит, почтеност, етика и морал.
При атестирането на магистратите също е необходимо стриктно прилагане изискванията на Закона за съдебната власт и методиката за атестиране, въведена с Наредба № 3 на пленума на Висшия съдебен съвет от тази година, където са детайлизиране и критериите за отчитане натовареността на прокурорите и следователите.
Ако бъда избрана за член на ВСС ще поставя за дебат предвиждане на възможност за кариерно израстване на място с цел, без да бъде магистратът повишаван в йерархията, да се увеличи възнаграждението в размер, близък до този, съответстващ на по-горестоящата длъжност и отговарящ на ранга му.
Усилията на новоизбрания Висш съдебен съвет, че съответните комисии следва да се съсредоточат при осъществяване на дисциплинарната си практика, да спазват изискванията на Закона за съдебната власт и най-вече посочените в чл. 309 на Закона за съдебната власт, както и водещите принципи в АПК за съразмерност, последователност и предвидимост. По този начин ще се постигнат законосъобразни и справедливи наказания. Необходимо е да се продължи да се работи за уеднаквяване на дисциплинарната практика. За тази цел да се анализират решенията на Върховния административен съд, с които са отменени наложени от органа наказания на магистрати.
Ако бъда избрана за член на Висшия съдебен съвет, ще предложа на колегията, за която съм номинирана, да се извърши преглед на дейността на комисиите по професионална етика по места, да се завишат изискванията към тяхната дейност при формиране и поставяне на оценки за спазването на установените етични норми от магистратите. Именно тези комисии, с оглед позиционирането им при редовия магистрат, в най-пълна степен имат наблюдение и възможност да регистрират и да реагират на прояви в разрез с Етичния кодекс на магистрата.
Относно квалификацията на магистратите. Повишаването на нивото на компетентността и професионалната квалификация на магистратите е гаранция за независимост и върховенство на закона при приложението му. Положителният опит на НИП следва да се доразвива и обогатява чрез участието на Висшия съдебен съвет в Управителния съвет на НИП, което дава възможност за директно влияние на кадровия орган в определяне приоритетите в обучението ма магистратите. Считам, че следва да се съобразяват мненията на магистратите от различни нива на системата при планиране на обученията, както и да се запази практиката за участието им като лектори, за да могат да предадат опита си на действащи съдии, прокурори и следователи на своите колеги.
С оглед справедливия достъп до обучение считам за абсолютно необходимо да се въведе софтуер за случаен избор на заявилите желание за участие магистрати, отговарящи на изискванията за определена обучителна програма.
Каза се, че натовареността е ключов фактор за предстоящите реформи на съдебната карта. В тази връзка подкрепям приетия от прокурорската колегия на ВСС унифициран модел на реформа, при който ще се постигне баланс на натовареността и облекчаване администрирането на системата. Такава структура е възможно, както се каза, предвид тълкувателното решение на Конституционния съд, с което структурата на прокуратурата не следва буквално тази на съдилищата по отношение на териториалните звена.
Приоритет на следващия Висш съдебен съвет при предстоящия съвет следва да бъде успешното приключване на стратегическите проекти на актуализираната стратегия за продължаване на реформата на съдебната система. В тази връзка за особено важен считам проектът с бенефициент Висшия съдебен съвет „Създаване на модел за оптимизация на българските съдилища и прокуратури и разработване на единна информационна система“.
Ако бъда избрана за член на Висшия съдебен съвет ще предложа да се обсъди изграждането на електронна деловодна система за обмен на документи между разследващите органи и прокуратурата, което ще допринесе за бързина и ефективност на наказателния процес в досъдебното производство.
Относно бюджета и сградния фонд. Считам, че при изготвянето на Бюджета на Съдебната власт следва да се изостави методът на традиционния бюджет, изготвян на исторически принцип, и да се премине, както споделиха и колегите, към програмно бюджетиране. Програмният бюджет е насочен към резултатите. Този подход повишава ефективността, предполага повече независимост и отговорност, но в същото време и прозрачност, отчетност и обществен контрол. Необходимо е и гражданско участие при реалното изготвяне на бюджета.
Сега действащият Висш съдебен съвет положи много усилия и по въпросите, свързани с управлението на собствеността върху недвижимите имоти на съдебната власт, които усилия следва да се надградят. Необходимо е да се идентифицират и решат възникналите практически проблеми, свързани с приложението на § 83, ал. 2 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗСВ, свързани със застраховането на сградите, издръжката, актуването, заснемането и т.н. Това може да се реши по законодателен път.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Още 40 секунди.
МАРИНЕЛА ТОТЕВА: Уважаеми дами и господа, в концепцията си изложих своите виждания на базата на достиженията на Висшия съдебен съвет и задачите, които следва да бъдат завършени. Вярвам, че новосформирания Висш съдебен съвет ще разреши настоящите проблеми, ще възстанови доверието на обществото и магистратите към кадровия орган и в рамките на 5-годишния си мандат ще отпадне мониторингът на Европейската комисия върху съдебната система. Пътят е начертан. Пожелавам на всички сили, постоянство и смелост да го извървим. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Тотева.
Уважаеми колеги, имате възможност за въпроси. Няма въпроси.
Благодаря, госпожо Тотева.
Пристъпваме към представянето на госпожа Пламена Цветанова Апостолова, която е предложена от народния представител Йордан Цонев.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожа Пламена Цветанова Апостолова е завършила Софийския университет „Климент Охридски“ през 1993 г. Има 23-годишен юридически стаж като следовател. Преминала е през всички нива на следствените органи. Петнадесет години, от 2002 г., работи в Националната следствена служба. През 2005 г. е повишена предсрочно в ранг ръководител на отдел. От началото на 2014 г. до настоящия момент заема административни длъжности като завеждащ специализиран отдел в Националната следствена служба и като командирована за завеждащ Столичния отдел на Градска прокуратура.
Награждавана е от Висшия съдебен съвет, от главния прокурор със служебна благодарност, грамота. Отличена е с грамота от Камарата на следователите в България за постигнати професионални успехи. За натрупания опит и професионалната подготовка говори и фактът, че е автор на много разработки с практическа насоченост, методики за разследване на престъпления против финансовата и данъчната система, длъжностни престъпления и други. Кандидатурата й е подкрепена и от Камарата на следователите в България.
За да съкратя време аз също ще спра тук. Достатъчно впечатляваща е биографията, опитът и длъжностите, които е заемала госпожа Пламена Цветанова Апостолова. И да има време да изложи основни моменти от своята концепция. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Цонев.
Заповядайте, госпожо Апостолова.
ПЛАМЕНА АПОСТОЛОВА: Уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Ще се опитам и аз да бъда кратка и мисля, че ще успея, защото от представянето на колегите преди мен разбрах, че всъщност ние дефинираме едни и същи проблеми за разрешаване. На същите въпроси акцентираха избраните вече от професионалната общност за членове на Висшия съдебен съвет. Това, според мен, е добре, защото показва постигнат предварителен консенсус между бъдещите членове на Съвета, но мен лично ме затруднява в рамките на моите 10 минути да Ви кажа нещо по-различно. Затова и аз ще говоря за натовареността, обученията, кадровата политика, не последния по важност въпрос за комуникацията.
Към нас – магистратите, се поставят високи изисквания за етично поведение, професионализъм, безпристрастност. Това всички ние дължим на съдебната система. Според мен обаче е необходим баланс между едно такова поведение и онова, което системата дължи на магистратите – справедливо кариерно израстване, обективна оценка на работата, адекватни възнаграждения, гаранции за независимост. Затова каузата, за която ще работя, ако успея да Ви убедя в нея, разбира се, е да създадем нормални условия за ефективна работа за всички колеги.
Ще започна с един пример. През изминалата година съотношението между натовареността на един следовател от най-натоварения и най-слабо ангажирания следствен отдел в страната е била 11 към 1. През 2015 г. това съотношение е 7 към 1. Амплитуди има. Те се задълбочават, но има различни разминавания в натоварването на магистратите, дори в едно звено на съдебната система. Когато миналата година встъпих в длъжност като завеждащ следствения отдел на Софийска градска прокуратура, първият въпрос за разрешаване ми беше поставен от колеги с по над 20 сложни и обемни стопански дела, а изчислената натовареност беше 13 дела на следовател. Имаше и колеги с по 2-3 дела на бюрото си, при това за не толкова сложни случаи.
Защо е така? Защото системата за случайно разпределение, която е постижение, все още не държи сметка за справедливото разпределение.
На въпроса: „Какво може да се направи?“ ще кажа мнението си. Според мен въвеждането на един достатъчно обективен първоначален показател за сложност при първоначалното разпределяне на преписки и дела, ще доведе до уравняване на натоварването между отделните магистрати.
По въпроса за изравняване на натовареностите между отделните съдебни райони, възможности съм посочила в писмената си концепция. Ще маркирам с едно изречение само най-коментираната от тях – съдебната карта. Съдебната карта, според мен, трябва да се пренапише, но така, че на гражданите да се осигури лесен физически достъп до ефективно правосъдие, което се осъществява в нормална служебна среда.
По въпроса за кадровата политика ще кажа само, че кадровият подбор, освен прозрачен, трябва да е и обективен, а всеки магистрат заслужава да има такова кариерно развитие, което съответства на неговите реални професионални заслуги. И тук ще си позволя да вмъкна две изречения по темата за съдебния бюджет, не за да кажа, че заплатите ни трябва да са адекватни, така че да служат като преграда срещу външния натиск. Искам да кажа нещо друго, което си мисля, и то е свързано точно с темата за кадровия подбор. Ако заплатите ни са добри, Висшият съдебен съвет е длъжен да подбира за системата само най-добрите юристи. И дисциплинарните производства, и атестациите трябва да се превърнат в механизъм за идентифициране на нуждата от обучение. В много европейски документи се казва, че доверието във всяка съдебна система може да бъде укрепено, ако магистратите разполагат с разнообразни и задълбочени познания, дори извън полето на закона, който прилагат.
И колкото и да говорим за полезността от обученията, аз лично си мисля, че реални ползи ще има, само ако те бъдат съобразени с необходимостите и потребностите на магистратите. За мен това означава нов подход, свързан с това, че темите на обученията, необходимостта от определени квалификационни програми да се определят от съдии, прокурори, следователи, или поне предварително да се съгласуват с тях. За мен този нов подход означава обратна връзка с гилдията и той трябва да обхване всички сфери от дейността на Съвета. В гилдията има много голям експертен и професионален капацитет, който трябва да бъде използван.
Тъй като обещах да бъда кратка, ще завърша с няколко изречения за темата за комуникацията.
Заседанията на Висшия съдебен съвет вече са публични. За прозрачност не е нужно да говорим. Според мен е нужна една друго промяна – комуникацията да протича на общодостъпен език, разбираем за всички. Съдебната система трябва да се научи да говори за себе си. А когато говорим за независимост, аз си мисля, че реалната независимост – онази, която обществото иска да вижда, си личи и се определя от поведението на всеки един от нас.
Висшият съдебен съвет представлява съдебната система. Съдебната система са колегите ни. Те се нуждаят от добро управление и аз вярвам, че доброто управление може да бъде постигнато. За мен то означава обратна и конструктивна връзка с колегите, защото знам и съм усетила, че липсата на обратна връзка води до резултати, при които за проблемите се говори коридорно, а постиженията остават в нашата професионална среда. При това положение отношението на магистратите към колегите от Съвета няма как винаги да е с положителен знак. Според мен това е и една от причините такива да бъдат нагласите и на обществото.
Не знам дали съкратих времето. Благодаря Ви за вниманието и очаквам Вашите въпроси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Апостолова. С 3 минути и 10 секунди, за което изключително благодаря. (Оживление.)
Колеги, имате възможност за въпроси към госпожа Апостолова.
Беше атрактивно и впечатлително представяне, макар и с три минути по-кратко. Още веднъж – благодаря!
При това положение пристъпваме към представянето на госпожа Светлана Георгиева Бошнакова, предложена от Корнелия Нинова и група народни представители от парламентарната група на „БСП за България“.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
От нашата парламентарна група предлагаме госпожа Светлана Бошнакова за член на Висшия съдебен съвет, прокурорска колегия от квотата на Народното събрание, убедени, че тя ще срещне и Вашето разбиране.
Госпожа Бошнакова започва кариерата си като младши съдия и последователно заема длъжностите съдия в Районен съд – Кюстендил, и съдия в Окръжен съд – Кюстендил. Тя се преквалифицира като прокурор през 1995 г. и оттогава, всъщност повече от 20 години, работи като такава. Последователно и успешно израства в кариерата до прокурор във Върховната административна прокуратура, където работи в отдел „Административно-съдебен“ от 2002 до 2009 г. През 2009 г. е назначена за прокурор във Върховната касационна прокуратура, отдел „Международно-правно сътрудничество“. През 2013 г. с Решение на Народното събрание е избрана за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, а от март 2015 г. и понастоящем е прокурор във Върховна касационна прокуратура, отдел „Специализиран“. Тя се е доказала сред колегите си и наблюдатели като признат експерт и специалист в областта на правораздаването, като през дългогодишния си професионален стаж досега никога не е давала основание за съмнение в нейните високи нравствени качества.
Ние от парламентарната група на „БСП за България“ вярваме, че тя ще отговори на обществените очаквания за качествена промяна в дейността на Висшия съдебен съвет. Такова становище са изразили публично и са го изпратили в Правната комисия и от Инспектората към Висшия съдебен съвет чрез нейния ръководител, и Окръжната прокуратура на Кюстендил. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Заповядайте, госпожо Бошнакова, за представяне.
СВЕТЛАНА БОШНАКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Благодаря, на първо място, за търпението Ви. Благодаря на господин Зарков за презентирането ми пред Вас. Презентацията беше пълна. Бих искала само да акцентирам на опита си като съдия, прокурор и съдебен инспектор, тъй като това ми даде възможност да се запозная в дълбочина и по места с проблемите на магистратите от различните структури. Считам, че ако Вие прецените и ме изберете за член на Висшия съдебен съвет, това ще бъде от изключителна важност при решаването на едни от най-наболелите проблеми на системата, свързани с промяната на съдебната карта, с кариерното изграждане, с атестирането на магистратите, избора на административни ръководители, дисциплинарната отговорност.
Направо ще премина към въпроса със съдебната карта, който, според мен, ще бъде приоритетен в дейността на бъдещия Висш съдебен съвет, тъй като чрез решаването на този въпрос би се стигнало до по-справедливо и по-балансирано разпределяне на преписките и делата и до голяма степен ще бъде решен въпросът с натовареността на магистратите. Създаването на предпоставки за нормална натовареност от своя страна ще се отрази положително върху качеството и срочността на прокурорските актове и на съдебните такива, разбира се.
Решаването на този въпрос ще доведе и до по-правилно разпределение на административните, човешките, материалните и финансови ресурси в отделните структури. В тази насока бих искала да акцентирам, че прокурорската колегия към настоящия Висш съдебен съвет вече направи първите стъпки като прие модел за прерайониране и оптимизиране дейността на районните прокуратури. Колегите го представиха. Най-общо искам да кажа, че става въпрос за обединяване на всички районни прокуратури в рамките на един съдебен район в една обща районна прокуратура със седалище областният център, където е и седалището на окръжната прокуратура. На мястото на закритите районни прокуратури ще бъдат създадени териториални отделения.
Принципно споделям така възприетия модел, но считам, че от допълнително обсъждане се нуждаят два въпроса.
На първо място, би следвало да се обмисли възможността одобреният модел да бъде тестван в няколко окръжни прокуратури, така наречените „пилотни“. Целта е да се установят недостатъци в прилагането на модела и съответно преодоляването им преди преминаването на прилагане на модела във всички районни прокуратури.
Другата възможност, която би следвало да се обсъди, е за запазване на някои районни прокуратури извън областните центрове. Важно е, разбира се, да се вземат предвид вече утвърдените критерии за преразпределение, прерайониране и оптимизиране дейността на районните прокуратури, но все пак следва да бъда отчетени и някои специфични фактори за съответните прокуратури.
Разбира се от компетентността на пленума на Висшия съдебен съвет е вземането на финализиращото решение и аз искрено се надявам, че това ще стане след обсъждане, включително и с членовете на съдийската колеги, защото винаги е добре да се чуят различни гледни точки. Още повече, че това е приоритетен въпрос както за прокурорите, така и за съдиите. Желателно би било реформите да вървят успоредно в двете структури.
Другият важен въпрос от изключителна важност всъщност е въпросът с кариерното израстване. Знаете, че се направиха доста промени в законодателството в тази посока. Считам, че за постигане на ефективно работеща съдебна система е необходимо още на нейния вход с конкурсите за младши магистрати и първоначално назначаване да бъдат допуснати и назначени, да бъдат избрани най-подготвените и най-мотивираните колеги, разбира се, притежаващи и съответните морално-етични качества.
Споделям решението на законодателя за намаляване на процентното съотношение на щатните бройки, които да бъдат заемани от външни конкурси и нивото, до което следва да бъде това, а именно до окръжно ниво. Намирам обаче, че съотношението на този процент би могло да бъде променено в полза на районните прокуратури. Защо считам така? Защото смятам, че по този начин би се решил един важен въпрос с кариерното обезпечаване на районните прокуратури от по-отдалечените райони на страната. Анализът на резултатите от последните конкурси за младши магистрати в прокуратурата показва, че и понастоящем остават незаети щатни бройки именно в тези прокуратури и мисля, че техният брой е около 46 или 47, в момента не мога да бъда точна.
По отношение на конкурсите за повишаване и преместване поддържам въведения от законодателя принцип за уседналост, а именно, че при кандидатстване за по-висока длъжност, освен изискванията за стаж за обявената длъжност, е необходимо кандидатът да е прослужил минимум три години на заеманата до настоящия момент длъжност. Поддържам и отпадането на събеседването, тъй като по този начин се преодоляха известни съмнения за субективизъм при поставяне на оценката от страна на комисиите.
Наред с уседналостта обаче, базирайки се на дългогодишния си опит, бих искала да предложа за обсъждане една идея, а именно за законова забрана на прескачане на нива при кариерното израстване. По този начин, според мен, би се преодоляло едно крайно негативно явление в последните години сред магистратите, наричано от мен „конкурсен туризъм“. С цел по-бързо кариерно израстване, някои от магистратите за кратък период от време преминават през няколко нива след кратковременен престой в съответното звено на нежеланата от тях позиция, а в редица случаи се стига и до прескачане на нивата. Това създава изключителни организационни проблеми в структурите, ползвани от тях само като трамплин за повишаване или за преместване, да не говорим, че се затормозява тяхното кадрово обезпечаване. Считам, че това би могло да се преодолее с предложеното от мен, наред с възприетия от вас принцип на уседналост.
Разбира се, не е достатъчно участниците само фактически да са заемали съответната длъжност. В никакъв случай не считам, че формалният, фактическият престой две, три, пет години е достатъчен да се реши въпросът с качеството и ефективността на магистратите, но пък тук идва ролята на Атестационната комисия. Атестационните комисии, тяхната дейност е от изключителна важност, доколкото резултатите от атестирането са съществена предпоставка за кариерното израстване на магистратите. Крайно време е да бъде преодолян съществуващият до настоящия момент формализъм при изготвянето на атестацията. За целта е нужно да се изготвят обективни атестации с реална оценка на труда на магистратите. Това ще рефлектира върху качеството, бързината на магистратските актове. От друга страна и не на последно място ще доведе до намаляване броя на гражданските искове по Закона за отговорността на държавата. Не на последно място и до намаляване на сумите, плащани от държавата, за заплащане на тези обезщетения.
Разбира се, от изключителна важност, както казах, е дейността на атестационните комисии, тъй като те трябва да гарантират единни стандарти както за конкурсите, така и за атестирането. По този начин пък ще се гарантира и предвидимото и обективно кариерно израстване, което всъщност е целта на всички нас.
От изключителна важност е друг аспект от дейността на Висшия съдебен съвет, върху която бих искала да се спра – изборът на административни ръководители. Важно е членовете на Висшия съдебен съвет да убедят не само редовите магистрати от съответното звено, но и членовете на обществото, че направеният от тях избор за административен ръководител е действително правилният избор и че това е действителният лидер за съответното звено. Освен това притежава съответната квалификация, съответните управленски качества и авторитет сред колегите си. Несъмнено и морално-етичните качества.
Как обаче членовете на Висшия съдебен съвет биха могли да убедят магистратите, притежаващи сочените от мен качества, да се кандидатират за административни ръководители?
На първо място, считам, че следва да се осигури регулярен контакт, регулярни срещи с редовите магистрати от всички звена.
На второ място, лесен служебен достъп до контактите до всички членове на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Една минута, госпожо Бошнакова.
СВЕТЛАНА БОШНАКОВА: Приключвам.
Това би могло да стане като на сайта на Висшия съдебен съвет бъдат публикувани служебните имейли и телефоните на колегите членове на Висшия съдебен съвет, което не е налице в настоящия момент.
Ще се спра само на дисциплинарната отговорност, тъй като считам, че с бившия си опит си като инспектор бих могла да съдействам за подобряването на тази дейност.
Не споделям категорично съществуващата непоследователност при вземането на решенията и налагането на дисциплинарни наказания твърде различни по тежест за идентични нарушения. Не споделям и наложилата се практика за забавяне на дисциплинарните производства, защото това рефлектира върху правата на магистратите и има негативен отзвук и в обществото. Тук е ролята и на административния ръководител, който следва активно да участва в тази си дейност, тъй като той стои най-близко до редовите магистрати и пръв трябва да реагира при всеки сигнал за допуснато нарушение. И ако Вие ме изберете за член на Висшия съдебен съвет, аз бих настоявала при изслушването на кандидатите за административни ръководители специално време да бъде отделено на тяхната идея как точно смятат да реализират тези свои правомощия.
В заключение бих искала да посоча, че Висшият съдебен съвет е колективен орган. За реализацията на всяка една от тези концепции, колкото и гениални идеи да се съдържат у тях, е от изключителна важност сериозната работа на всеки един от членовете и воля за постигане на основната цел, а именно: високо качество и ефективност. По този начин би се достигнало и това би било ключ към обществото и към издигане на доверието на обществото към дейността на съдебната система. Благодаря, надявам се да се включих.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Апостолова.
Не се включихте, но бяхте последният кандидат, който изслушваме.
Колеги, имате възможност за въпроси към госпожа Светлана Бошнакова.
Колеги, при това положение процедурата по изслушване в частта изслушване приключи.
В съответствие с Раздел IV, т. 7 от процедурните правила към доклада на Комисията за проведеното изслушване се прилагат проекти на решения за избор на членове на Висшия съдебен съвет за съдийската и за прокурорската колегия.
По тази причина Ви предлагам следния Проект за решение, който да гласуваме:
Комисията по правни въпроси, съответно с колко гласа за, против и въздържал се, предлага на Народното събрание 18-те кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, от които 11 за съдийска колегия и 7 за прокурорската колегия, да бъдат подложени на обсъждане и последователно гласуване, за което предлага списък на кандидатите и проекти на решения за съдийската и прокурорска колегия, съгласно Приложение № 2 и № 3 на доклада.
Имате думата по проекта за решение.
В самото начало не можах детайлно да Ви запозная с двата основни варианта. Така изглежда проектът за решение, който би бил персонален и индивидуален:
Проект за решение за избор на член на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание
Народното събрание на основание (изброяват се всички основания, които нямат разлика в съответните проекти) реши:
Избира съответния кандидат за член на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
Това е индивидуално поименно решение за избор на съответния член.
Дискутирахме с дирекциите в парламента дали да не се подходи по този вариант, тоест същите основания, същото заглавие, диспозитивът „избира за членове на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание“ и следват шестте избрани кандидата.
Всъщност този избор е добре да го направим за прецизност в рамките на Правната комисия. Досегашната практика винаги е била за всеки член индивидуално отделно решение, по причина, че имаме индивидуално гласуване. При това гласуване за първи път имаме квалифицирано мнозинство от 2/3, тоест не знаем кой кандидат би получил това мнозинство. По-коректно е решението да е индивидуално. Макар и в двата случая чисто технически като гласуване, според мен, а мисля и според колегите от дирекция „Парламентарни заседания“ да се налага гласуване по два пъти, тоест след индивидуалното гласуване да има гласуване на проектите за решение.
Затова предлагам индивидуалния вариант.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние всички сме за него.
ХАМИД ХАМИД: Всички сме за него, нямаме тема.
КРУМ ЗАРКОВ: При предишния избор на членове на Висшия съдебен съвет, поправете ме, ако греша, нямаше изискването за 2/3.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така е, за първи път е.
КРУМ ЗАРКОВ: Което ни поставя в по-различна ситуация относно миналите гласувания, тъй като едно решение за индивидуален член, може да получи обикновено мнозинство, с което да е валидно решение, а съответния член да не е избран за член на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колизията евентуално е само при балотажите, тоест ако повече от кандидатите получат повече от 2/3.
КРУМ ЗАРКОВ: Но е възможно да има такава колизия.
ХАМИД ХАМИД: И еднакъв брой гласове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегите, които не са били в Четиридесет и третото Народно събрание, не си спомнят, но и инспекторите към Инспектората също ги избирахме с този вид проект на решение с 2/3.
Длъжен съм да обсъдя този въпрос, защото беше дискутиран на експертно и административно ниво. Добре е да сме единни по този въпрос, тоест да не влизаме в пленарната зала с този спор дали да бъде този или онзи вид проектът за решение.
Приемам, че имаме консенсус по индивидуалния проект за решение.
Подлагам на гласуване диспозитива на финалното решение от изслушването, както Ви го прочетох:
„Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание 18-те кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, от които 11 за съдийска колегия и 7 за прокурорска колегия, да бъдат подложени на обсъждане и последователно гласуване, за което предлага списък на кандидатите и проекти за решения за съдийската и за прокурорската колегия, съгласно Приложение № 2 и № 3 на доклада.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се този проект на решение.
Благодаря на всички участници за тяхното представяне и за труда, който са положили. Пожелавам успех в работата им от тук нататък!
Смятам, че всички представяния бяха достойни, показаха професионален опит и знания, показаха, че действително качествени и стойностни професионалисти са били номинирани от Народното събрание да участват в настоящата процедура.
Благодаря за това участие. Няма да внасям политически или друг момент, защото смятам, че състезанието е професионално.
Пожелавам успех и при избора в пленарната зала.
Благодаря на колегите, които участваха, и на гостите.
Закривам настоящото заседание.

(Закрито в 13,42 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов