Стенограма от заседание

---

П Р О Т О К О Л
№ 14
На 13 септември, сряда, 2017 г. от 15,00 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния:

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, 702-01-10, внесен от Министерския съвет на 1 август 2017 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 702-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г. – първо гласуване.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, № 754-01-52, внесен от Йордан Апостолов, Борис Ячев и Христиан Митев на 5 септември 2017 г.
4. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
Списък на гостите, присъствали на заседанието, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.

* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум – откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Има предложение за дневен ред. Имате ли становища във връзка с дневния ред?
Правя предложение за разместване на точка първа и втора от дневния ред. Извинявам се на вицепремиера Дончев, извинявам се и на колегите, че забавянето беше по моя вина.
Няма възражения.
Който е съгласен да приемем дневния ред с уточнението за разместване на точка първа и втора, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА, № 702-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
Гости по тази точка са вицепремиерът Томислав Дончев и госпожа Мария Томова – директор дирекция „Главен инспекторат“ на Министерския съвет.
Господин Вицепремиер, заповядайте.
ЗАМEСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да направя по-скоро принципно представяне и да не губя от ценното време на уважаваната Комисия. Разбира се, аз и госпожа Томова сме на разположение около представянето и ако текстът предизвика у Вас въпроси.
Без да става дума за някакви изключително амбициозни промени, имаме няколко концептуални нишки в предложението, което е на Вашето внимание.
Първото е свързано с увеличаване и разширяване функциите на цялата система от инспекторати както главният инспекторат в Министерския съвет, така и инспекторатите в различните министерства по отношение на контрола върху качеството на административното обслужване. Както знаете, темата е сред основните приоритети на правителството. Каквито и технологии да ползваме за административна реформа, знаете, че ядрото е свързано с осигуряването на първичен достъп до електронни регистри и като алтернатива на това – гражданинът да разнася и да снабдява с документи една администрация, взети от друга. Остава тема по какъв начин е организирано класическото, традиционното административно обслужване на гише.
Бързам да Ви информирам, че преди въпросните промени да са факт, има решение на Министерския съвет от месец август, където на всички инспекторати беше дадена задачата – по определени таблици за проверка, да извършат проверка по отношение качеството на административното обслужване. Имаме амбицията този процес да бъде до голяма степен рутинен и автоматичен, доколкото Инспекторатът в крайна сметка е един от основните контролни инструменти, които съществуват. Ръководствата на ведомствата трябва да бъдат привлечени към усилията за подобряване на административното обслужване. Става дума и за принципни неща от гледна точка на съответствие на документи със законодателството, така и със самия процес. Време, в което гражданинът може да получи административна услуга как се предоставя – дали има адекватна информация на самото място, както и в мрежата? Това е едната концептуална нишка.
Втората основна концептуална нишка е свързана с по-ясно дефиниране на отношенията между Главния инспекторат и инспекторатите по ведомства. Тук, ако използвам термини, които не са съвсем легални, но са доста адекватни на характера на готвената промяна, разчитаме на един вид качествен контрол от страна на Главния инспекторат по отношение на инспекторатите, които работят към отделните ведомства.
Какви са причините за това? Двата основни риска, на които е подложена работата на секторен инспекторат в дадено министерство са: първият основен риск е той да не бъде докрай прецизен, когато трябва да прави проверки. Рискът съществуващи грешки и нарушения да не бъдат отразени в доклад и да не фигурират като констатация от извършената проверка е хоризонталният риск. Тези, които имат опит в администрацията, знаят, че той съществува винаги.
Другият риск, който почива на същите причини, но пък е с обратен знак, е евентуалният риск от опити Инспекторатът да се използва като инструмент за репресии и по отношение на служители, и по отношение на различни политически представители. Вярвам, че всички заедно имаме убеждението, че нито едното, нито другото е допустимо. Разчитам, че на база текстовете, които са на вниманието Ви, на база методическия контрол, който ще упражнява Главният инспекторат, подобни рискове ще бъдат минимизирани.
Какво имам предвид? Въвеждат се изисквания за доста по-ясно, по-планомерно годишно планиране на работата, за да се преодолее до голяма степен хаотичният начин на работа или на парче, който съществува до момента при организиране на проверките, както и до голяма степен се уеднаквят, синхронизират самите процедури и методиката на работа между Главния инспекторат и инспекторатите, които има по отделните ведомства.
Третата концептуална нишка, която има в тези предложения, е свързана с натоварването и на Главния инспекторат, и на всички останали ведомствени инспекторати и вкарването им като движеща сила по отношение на усилията за борба с корупцията. Това е накратко. Благодаря за Вашето внимание. На разположение сме за въпроси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник министър-председател.
Ако госпожа Томова желае да добави? Не желае госпожа Томова да допълни на този етап.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, изказвания.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми Вицепремиер, уважаеми колеги! С колегите Нотев и Димитров ще подкрепим така предложения Законопроект. Видно е и от мотивите, и от оценката за въздействие, които са приложени към него – този Законопроект отчита на практика залегналите проблеми и в Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията, и в плановете за действие за изпълнение препоръките по Механизма за сътрудничество и оценка в работата на инспекторатите.
Няма да преповтарям това, което господин Дончев каза, което е залегнало като основни промени в дейността им. Силно се надявам те да имат описания ефект, от една страна, в мотивите, от друга, направената предварителна оценка на въздействието на мерките особено по отношение, от една страна, независимостта на инспекторатите, от друга – ограничаването на административния контрол в останалите видове контролна дейност.
Единствено въпросът ми е, когато е изработван Законопроектът на Министерския съвет, до каква степен е синхронизиран, разбира се, все още в процес на изработка Законопроект на Закон за противодействие на корупцията, тъй като по отношение на контролната дейност на инспекторатите и с оглед дейността им по превенция и противодействие на корупцията, тези два нормативни акта имат някаква допирна точка. Въпросът не е дали има някакво съгласуване с оглед приемането на бъдещия Законопроект, така че, след като се приемат и двата закона, те да не са в разнобой, а да действат и да са в синхрон. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Заповядайте, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР- ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря за оценката.
Когато говорим за конфликт и синхрон с друго законодателство, нарочният голям Закон, свързан с борбата с корупцията, на първо място, ще отбележа, че няма яснота как ще изглежда на финала. Той ще бъде факт, след като бъде на Вашето внимание в пленарната зала.
Спрямо текста, който е на вниманието на членовете на Министерския съвет, потенциал за колизии няма. Нека да добавя още нещо: в крайна сметка говорим за различни типове контрол, контрол от различни нива. Законът за борба с корупцията урежда органа, функционалността му, който би трябвало да е финална инстанция за борбата с корупцията, ако приемем, че финалната инстанция трябва да е държавното обвинение и съдът. То е предпоследна инстанция. Това е друга форма на контрол. Ако позволите да се изразя по този начин, това са вътрешните имунни сили на съответното ведомство – говорим за контрол, който се осъществява вътре, който помага, ако искате, на секторния ръководител да не допуска грешки и да има гаранции, че всички структури, които са на негово подчинение, работят съобразно изискванията на закона. Дори и в перспектива не виждам потенциал за конфликт.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, други мнения?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Вицепремиер, уважаема госпожо Томова! Ще бъда съвсем кратък, тъй като няма материал за опозиционна дейност в този Законопроект и го отбелязвам със задоволство. Ще подкрепим Законопроекта. В него ясно са изразени целите и начините, по които ще бъде постигнат.
Становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ съдържащо частична предварителна оценка, също е изработено по начин, който ни позволява да дадем без съмнение одобрението си на първо четене.
Не се страхуваме и от евентуални колизии, макар че въпросът, който зададе господин Митев, има своя резон, тъй като действително нито един закон, колкото и обхватен да е той, не може и не бива да се опитва според нас да хване всичките нива, по които трябва да се противодейства и да предотвратява корупционната програма. Представителите на нашата парламентарна група ще гласуват за този Законопроект.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Колеги, други мнения, становища, изказвания?
Имам въпрос, като преди това ще изразя подкрепата си към Законопроекта. Благодаря на Министерския съвет, че своевременно беше внесен Законопроектът. Действително е важно да изпълним мерките по препоръките за Механизма за сътрудничество и оценка.
Въпросът е малко страничен, но пък използвам случая, че най-висши представители на Министерския съвет присъстват на това обсъждане. Благодаря за това. Няма го колегата Емил Димитров-Ревизоро да отчете този факт. Той винаги особено съблюдава ранга на присъствие при докладване от Министерския съвет.
Няма го колегата Лазаров, защото въпросът всъщност касае теза, която ние проверяваме от доста време – откакто приехме измененията в Закона за нормативните актове във връзка с предварителната оценка за въздействие. Законопроектът е комплектуван с предварителна оценка. Госпожа Томова го е подписала. Затова използвам случая да поставя този страничен въпрос.
Доколкото представлявате Инспектората на Министерския съвет, известно ли Ви е защо в сайта за публично обсъждане на нормативните актове все още не е включен критерият, който установихме в Закона – да се прилагат всички данни за извършени плащания във връзка с подготовка на конкретния Законопроект и/или за оценката за въздействие?
По тази причина моля да потвърдите, че Вие сте изготвили оценката за въздействие, без външно възлагане. От Законопроекта е ясно, че изготвянето е от администрацията.
Аз пак не Ви дадох възможност да отговорите. Моля, обещайте да проверите защо в strategу.bg отсъства тази позиция, защото ние ще гледаме и следим. Обещали сме го още на миналия екип с тогавашния вицепремиер, че ще гледаме, че ще правим и парламентарни питания по този въпрос.
Колеги, други въпроси? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване – който е съгласен да приемем на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 702-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г., моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Законопроектът се приема от Правната комисия на първо четене.
Благодаря, господин Заместник министър-председател! Благодаря, госпожо Томова!

Колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред, която беше предишна първа точка:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Вносител: Министерският съвет на 1 август 2017 г.
Гост по тази точка е господин Евгени Стоянов – заместник-министър на Министерството на правосъдието.
Заповядайте, господин Стоянов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Представеният на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет и внесен в Министерския съвет на 1 август 2017 г., най-общо имплементира няколко директиви от правото на Европейския съюз, по-конкретно Директива 2013/40 на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222 на Съвета.
На следващо място Директива 2014/57 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно наказателно-правните санкции за пазарна злоупотреба.
На трето място Директива 2014/62 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно защитата по наказателно-правен ред на еврото и на други парични знаци срещу подправяне и за замяна на Рамково решение 20383 на Съвета.
По-конкретно Директива 2013/40 на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. касае атаките срещу информационни системи във връзка с нетранспонирането. В срок е изпратено официално уведомително писмо от Европейската комисия на 20 ноември 2015 г. по процедура за нарушение, а именно първа фаза от процедурата. На 8 декември 2016 г. Европейската комисия е изпратила мотивирано становище, след което предстои съдебно производство пред съда на Европейския съюз. Потенциална дата за такова производство е октомври-ноември 2017 г.
Посочената Директива установява минимални правила за определяне на престъпленията и наказанията в областта на атаките срещу информационните системи с цел да способства за предотвратяването на тези престъпления и да подобри сътрудничеството между съдебните и други компетентни органи.
Във връзка с това предлагаме изменение в чл. 93 от Наказателния кодекс, като вместо понятието „компютърна система“ се въвежда по-широкото понятие „информационна система“. В съответствие с Директивата се синхронизират съставите и размерът на наказанията по чл. 171 ал. 3, чл. 216, ал. 3 и чл. 319а и 319д относно незаконния достъп до информационни системи – незаконна намеса в информационните системи, компютърни данни, както и незаконното прихващане на такива данни.
Към изпълнителните деяния по чл. 319б се включват пренасяне, повреждане, влошаване, скриване, спиране на достъпа до компютърни данни в информационната система в съответствие с изискванията на Директивата. С предложените изменения в чл. 319б за първи път се криминализира и създаването на така наречените „ботнет-и“ – установяване контрол от разстояние върху значителен брой компютри посредством заразяването им със зловреден софтуер.
Директива 2014/57 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. касае наказателно-правни санкции за пазарни злоупотреби. Предлага се в Глава седма да се създадат разпоредби именно чл. 260а до 260в, с които да се засилят мерките срещу пазарни злоупотреби. Предвиждат се наказателно-правни санкции, които са израз на по-силно обществено въздействие в сравнение със съответните административни санкции.
Директива 2014/62 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. касае защитата по наказателно-правен ред и на други парични знаци срещу подправяне.
С цел осигуряване на подходяща защита на еврото и на другите парични знаци, чието обръщение е разрешено със закон чрез резултатни и ефикасни наказателно-правни мерки се предлага допълнение на чл. 244, ал. 1, като се предвиждат две нови изпълнителни деяния, а именно приемане и превозване в съответствие с чл. 3, § 1, б. „в“ от Директивата. Допълва се и чл. 244а, ал. 1, като се добавят изпълнителните деяния „приемане“, „придобиване“, „внасяне“ и „превозване“. Разширява се и предметът на престъплението, че в добавянето на парични знаци, които все още не са емитирани, но са предназначени за пускане в обръщение, като законно платежно средство.
В чл. 246, ал. 3 от Наказателния кодекс се допълват както кръгът на изпълнителните деяния с приемане, така и предметът на престъплението с данни, както и с всякакви други средства с оглед въвеждането на разпоредбата на чл. 3, § 1, б. „г“ от Директивата.
На следващо място със Законопроекта се предлага изменение на чл. 251 от Наказателния кодекс, като това е във връзка с получено допълнително официално уведомително писмо С 2395 от 28 април 2016 г. от Генералния секретариат на Европейската комисия, свързано с процедура за отстраняване на противоречие на режима на санкции за недеклариране на пари в брой при излизане или влизане в Европейския съюз, установено в чл. 251 от Наказателния кодекс. Установено е несъответствие с чл. 9 от Регламент 1889/2005 г.
Въвежда се засилена наказателно-правна защита срещу неправомерни действия, добили популярност в обществения живот под наименование „кражба на фирмата“. Създава се чл. 240а във връзка с множество постъпили сигнали за извършване на незаконен добив на подземни богатства на територията на цялата страна. Предлага се инкриминирането на незаконен добив на подземни богатства, което към момента представлява административно нарушение. Предложението цели да се гарантира в значително по-голяма степен защитата на изключителната държавна собственост, опазването на земните недра, земи, гори и природни ресурси. Това е в синтезиран вид Законопроектът. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате възможност за изказвания, мнения, становища, възражения.
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Предложенията в Законопроекта са удачни и са съобразени с Европейската комисия.
От парламентарната група на „Воля“ ще подкрепим предложения Законопроект за изменение на Наказателния кодекс.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Колеги, други изказвания?
Господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Господин Председател, започвам с това, че от „Обединени патриоти“ ще подкрепим предложения Законопроект за изменение на Наказателния кодекс. Специфично и характерно за него е, че той се отнася до текстове, които са в особената част на Наказателния кодекс, тоест трудно бихме могли да намерим общ израз или обща рубрика, в която да включим всички предложения за изменение, но те са разпределени в изпълнение на изискванията на три директиви, по едната от които има наказателна процедура.
Общият дух, ако се опитаме да го намерим, е да се придаде по-съвременно звучене на част от текстовете, които се изменят в частта на изпълнителните деяния – разширява се действието по отношение на възможността да се отнесат текстовете и към нови форми, които за първи път срещаме тук. Имаме сполучливи корекции по отношение на субекта, доколкото се говори, че деянието е наказуемо не само във връзка с изпълнението на служебни функции.
Предложеният текст заслужава подкрепа на първо четене, като изключително внимателен преглед трябва да направим преди гласуването на всички тези текстове на второ четене, предвид избягването на рискове за колизия с действащото право и действащи текстове, защото наистина някои от измененията впечатляват с нов прочит на утвърдени вече престъпни състави. Във всички случаи заслужава уважение усилието на Министерството да ни представи този Законопроект в 32 параграфа. Това е обемен труд, до голяма степен косвено доказва необходимостта от приемане на нов Наказателен кодекс. Ще подкрепим Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Нотев.
Колеги, имате ли други изказвания, становища?
Към момента са постъпили няколко становища във връзка с конкретни редакции по този Законопроект. Мисля, че няма проблем на второ четене да бъдат съобразени, изследвани и детайлизирани.
Припомням също така, че този Законопроект беше внесен на 28 декември 2016 г. в Народното събрание – тогава Четиридесет и третото народно събрание. Приложението на директивите беше със срок, който изтичаше, но с оглед прекратяване легислатурата на Четиридесет и третия парламент не беше възможно да завърши законодателната процедура по този Законопроект.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Няма да отнемам много време. Нямаме причина да се противопоставим на Законопроекта. Очевидно е, той въвежда изисквания на директиви, препоръки на международни организации и формирования, конвенции и протоколи. Например новият чл. 240а за добива на подземни богатства без предоставяне на концесия, действително считаме, че това е проблем и по този начин той може да намери разрешение.
В същото време като цяло и тук сме подхождали – това не е упрек към господин Заместник-министъра, по-скоро е разсъждение от общ характер – няколко текста, които проверих, фактически дословно се преписва Директивата, като не се взимат предвид някои особености, институти, понятия, терминология.
Ние ще се въздържим от този текст не като противопоставяне, а по-скоро като заявка, че има доста работа между първо и второ четене и ще се опитаме да се включим конструктивно в тази работа. Благодаря на заместник-министъра за презентацията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Колеги, преди да приключим обсъждането на точката, след гласуването искам да направя съобщение във връзка с получена кореспонденция във връзка с приетите от нас текстове в Наказателно-процесуалния кодекс, касаещи компетентността на специализираните съдилища. Ще използвам и присъствието на заместник-министъра, за да може и той да бъде уведомен и да вземем евентуално общо решение.
Връщаме се към обсъждането на ЗИД на НК. Други изказвания има ли? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване – който е съгласен да приемем на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерския съвет на 1 август 2017 г., моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 3.
Законопроектът се приема на първо четене.
Колеги, позволете ми да Ви представя писмо с доклад от Детелина Йотова, изпълняващ длъжността административен ръководител на специализираната прокуратура: административен № 533 от 7 септември 2017 г., с който ни уведомяват във връзка с необходимите действия с оглед промяна на компетентността на специализираната прокуратура, респективно и на специализираните съдилища, както и във връзка с необходимостта за кадрова промяна.
С увеличение на щатния състав с оглед справяне с натовареността и прогнозното нейно увеличаване, съобразно анализ на действащата към момента правна уредба, с възнагражденията с оглед естеството на полагания от тях труд и опитност, с оглед ограничаване на възможността за командироване на магистрати, като не се допуска командироване на свободна щатна длъжност. Въпросът за недостатъчната щатна численост е поставен с особена острота след законодателните промени в Наказателнопроцесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт. Очаква се с оглед разширената компетентност на специализираната прокуратура с оглед ресора от престъпления да се генерира двойно увеличение на разглежданите дела; за необходимостта да се вземат спешни адекватни и постоянни мерки и ако те не се вземат от риск да се блокира дейността на специализираната прокуратура; за необходимостта от навременна и координирана реакция между съдебната власт в лицето на Висшия съдебен съвет, законодателната власт в лицето на Народното събрание и изпълнителната власт в лицето на правителството. Необходимо е трайно решение на въпроса с подходящи законодателни мерки, които в дългосрочен план да обезпечат нормалната дейност на специализираната прокуратура. Необходимост от увеличение на щатната численост и промяна в действащия към момента Закон за съдебната власт, която да обезпечи бързото попълване на новоразкрити щатни бройки.
Предлага се да се обсъди евентуално законодателно решение, при което да се допусне командироване на свободни щатни длъжности. Времетраенето на командироването да да продължава до заемане на длъжността след провеждане на конкурс – чета само резюме от аргументацията. Подробна е аргументацията и колегите са направили необвързващи предложения в тази връзка, за промяна с два параграфа в две разпоредби на действащите текстове на Закона за съдебната власт, които биха могли да бъдат евентуално на нашето внимание.
Колеги, във връзка с това предлагам, ако не възразявате, да насрочим, да определим време за работно заседание, като поканим председателите на апелативните съдилища, на апелативните прокуратури и представители на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и на Главна прокуратура. С оглед искането за спешност Ви предлагам да мислим във възможно най-кратък период от време. Ако подкрепите предложението да осъществим организацията на такова обсъждане и на тази база да преценим – очевидно е, че има необходимост от законодателни действия, но да преценим конкретните действия. Ако пристъпим към такива действия, бих поканил по-широк кръг от колеги, да предприемем евентуално законодателна инициатива, разбира се, при наличие на съгласието Ви.
Имате думата.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, не съм наясно с такъв тип парламентарна практика – може би е имало в предишни заседания. Още когато обсъждахме промените в НПК и с Вас, и с колеги спорихме дали те са достатъчно добре подготвени, аргументирани, дали е направена съответната оценка на въздействие. Тук беше и ръководителят на специализирания съд.
Тук е и заместник-министърът на правосъдието и се възползвам от неговото присъствие. Не е ли по редно такъв тип законови промени, които се налагат, а не са само в компетенцията на Висшия съдебен съвет – между нещата, които прочетохте, ми се струва, че има въпроси за там – не е ли по-редно това писмо да бъде адресирано към Министерството на правосъдието, което да реализира законодателната си инициатива през Министерския съвет, за да протече необходимата стиковка и процедура, ако трябва бюджетни средства или законови промени. Вместо това ние ще организираме колоквиум, след което депутати ще се подпишат под това предложение, изхождащо от специализираната прокуратура. От всякаква гледна точка ми се струва, че Министерството на правосъдието да се нагърби с тази отговорност. Законът е гласуван, компетенциите са прехвърлени, такива рискови опасения съществуваха още по време на дебата, сега те се реализират. Според мен би трябвало от Министерския съвет да излезе инициативата, която да даде решенията на така появилия се проблем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков за мнението и становището, което изразявате.
Разбира се, никой не изключва участието и взаимодействието на Министерството на правосъдието. Затова използвах конкретен момент, в който имаме висш представител на Министерството на правосъдието. В този контекст посочвам, че само примерно съм посочил една от законодателните възможности, защото докладът изрично завършва в тази посока.
Първо, посочва се необходимостта от взаимодействие на всички органи с компетентности в тази връзка както на Министерството, така и на Висшия съдебен съвет и това го съобщих. Няма нищо нелогично, че се препоръчва бързо действие и на законодателния орган. Повтарям, в обсъжданията на измененията в НПК си давахме сметка за това, но част от предложенията касаят промени в Закона за съдебната власт. Най-бързото решение за обезпечаване и попълване на кадровата необходимост е с възможността да се допусне командироване на свободни щатни длъжности. Въпросът беше дебатиран в измененията на Закона за съдебната власт през 2016 г., тоест въпросът, отправен към нас, касае по-скоро промени в тази връзка. И в дебата преди една година стана ясно, че съкращавайки рязко възможността за командироване ние ограничаваме и възможността за гъвкавост в числения и щатния състав на съдилищата и на прокуратурите. Ние и тогава си давахме сметка за това, но искахме да дисциплинираме този режим и да се предотвратят злоупотребите в тази връзка.
В конкретния случай се предлага модифициран институт на командироване и то не на командироване на конкретни лица, а възможност да се предоставят длъжности между отделните звена в съдебната система, така че да се покрие увеличената и различна натовареност. Бих казал, че това следва да го обсъдим внимателно и задълбочено.
Не разбрах Вашето становище да правим ли – Вие казахте „колоквиум“, но нека да бъде работно съвещание, както прецените, така да го дефинираме. Мисля, че при всички положения е полезно да обсъдим този въпрос с представителите на магистратурата и на съдебната власт.
Господин Стоянов, искате да тръгнете? Ще участвате ли в такова обсъждане?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Имам предложение да поканите представител, председателят на специализирания съд, защото според мен там проблемът стои в още по-голяма степен спрямо специализираната прокуратура, откъдето е писмото.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Впрочем той беше заявил желание за участие при обсъждането на НПК и странно защо, въпреки това желание, писмено изявено, не дойде на обсъждането на НПК. Винаги е добре дошъл. Благодаря.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Чисто кадрово, доколкото си спомням, там са само 18 съдии – първоинстанционен специализиран наказателен съд, което действително ще създаде трудности.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При всички положения. С оглед действително удвояване обема на престъпления, които са подсъдни на специализираните съдилища, трябва да се вземат и адекватни мерки в кадрови план.
Заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Ще се постарая да бъда съвсем кратък и съм улеснен от това, че съвсем коректен преглед на работата по въпросните текстове в Закона за съдебната власт беше направен от господин Зарков. В становището на председателя няма нещо, което да се различава от преценката, че измененията в този Закон направихме с ясното съзнание, че се поемат известни рискове, с което ще се сблъскаме при практиката на съдилищата. Сега вече тези рискове са реализирани. Трябва да си даваме сметка, че законодателната дейност е в условията на скачен съд с практиката на съда – промяната в подсъдността за някои дела, разбира се, пряко се отнася към бройката на съдиите и към щата на определени съдилища, които стават компетентни за конкретна работа. Това дотук мисля, че не подлежи на съмнение, това е действителността. За съжаление, реализираха се рисковете и сега сме изправени пред избора кое решение да предприемем, така че да бъдем критикувани, разбира се, с основание за това, че не сме предотвратили реализирането на тези рискове при миналогодишните промени, или пък, че отстъпваме от принцип, който взе превес при взимане на решения – идеята да дисциплинираме системата и да кажем, че правилата за кариерно израстване и други начини за формиране на щата в съответните съдилища няма да бъдат заобикаляни с командировките, което има основателни противници както в системата, така и отстрани.
За да решим този проблем – това пряко към възраженията на господин Зарков, ако те се споделят и от други колеги: да натоварим Министерския съвет с обсъждане и предлагане на конкретно решение означава да свалим нивото на дебата. Вече сме се заели да решаваме тези въпроси и смятам, че парламентът е мястото, където бихме могли да сформираме група или колоквиум, или каквато и терминология да въведем – всички знаем за какво става дума, където с участието на административните ръководители, а защо не и на магистрати, които да бъдат излъчени, да се намери вярното решение, пак със съзнанието, че ще се опитаме при условията на спешност да намерим палиативно решение. И в писмото става дума, че трябва трайно да се установят правилата, при които магистратите ще могат спокойно да знаят какво могат да очакват в кариерното си развитие.
Отчитайки всички тези обстоятелства, бих подкрепил идеята за тази среща и този разговор, на който домакин да бъде Правната комисия на парламента. Няма как да дадем по-широк форум, респективно да създадем очакване за вярното решение. Повтарям, това крие своите рискове. Разбира се, при неверен ход ще бъдем атакувани, а и предварително ще бъдем критикувани, че не сме избегнали риска, който се поставя на вниманието ни.
С цялото съзнание за тези последици, мисля да подкрепя такова становище. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Нотев.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Наистина Ви моля да не мислите, че се опитвам да избягаме от отговорност или да отворим критики. Мога да кажа, че позицията, в която се намирам, имам целия интерес да докарам този дебат тук.
Истината обаче е следната и не го казвам като критикар. Ние гледахме НПК заедно със Закона за съдебната власт – практически. Законът за съдебната власт беше на масата по същото време и беше внесен от група народни представители, НПК – от Министерския съвет, след работа на работна група. Естествено, без нашия дебат и без Народното събрание законови промени не може да има.
Струва ми се обаче, че особено законопроект като ЗСВ, който е системен и структуроопределящ, идва от Министерския съвет. Това не е повод да се търси само политическа отговорност, а се ангажира и капацитет, включително експерти от различните съдилища. В крайна сметка Министерството на правосъдието като най-компетентен законотворец, след което това решение идва с ясната политическа отговорност, техническа обосновка, върху която можем да започнем нашата работа. За да избегнем именно такъв тип проблеми, тъй като Правната комисия търпим критика от тази ситуация, защото тя не е изненадваща. Ние бяхме предупредени за нея.
Няма да се противопоставям на среща, която ще се ангажира по този въпрос. Струва ми се, че в крайна сметка вносителят на това предложение трябва да е Министерският съвет. Именно той трябва да доведе нещата до край, ако счита, че трябва да се направи Закон за съдебната власт. Няма да влизам в подробности на дебата, но да се командироват служители в специализиран съд съдържа в себе си известна доза нонсенс, тъй като съдът е специализиран, за да се специализират определени съдии в определени дела.
Не се противопоставям на предложението Ви да направим работна група, но действително логично е инициативата за такъв законопроект да идва от Министерския съвет. Всяко друго решение води след себе си подобни последствия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще Ви поставя допълнителен въпрос, за да уточним, защото се сляха две линии във Вашите твърдения: искате ли да има такова обсъждане, заседание, работна група, на която да защитите позицията си, че авторството на такъв законопроект трябва да изхожда от Министерството на правосъдието, тоест от Министерския съвет? Да не се занимава Народното събрание със законодателната инициатива или изключвате на този етап това обсъждане?
Имам да уточня също така НПК-то, което гледахме беше проект на Министерския съвет, а Законът за съдебната власт беше внесен от народни представители, измежду които бяхме и аз, и колегата Христиан Митев в интерес на истината. Но с онзи Законопроект преследвахме конкретни цели. Той беше посветен на четири групи или пет въпроси, които смятахме, че следва да бъдат поставени на вниманието на Народното събрание и трябва да намерят решение. Нашият законодателен поглед и обзор тогава не е касаел други форми, които касаят натовареността или респективно вариации в командироването.
КРУМ ЗАРКОВ: Именно, господин Председател. Това е аргумент в моя полза: ако съответният проблем беше адресиран от Министерския съвет, там стиковката на законопроектите се случват по друг начин. Оставям обаче дебатът настрана. Не виждам каква ще е ползата от предварителна дискусия. Ако нейната цел е да се завърши с подписване на общ законопроект, аз Ви казвам, че на първо четене нямаме причина да се захващаме с тази работа. Този законопроект и законодателното решение зависят от нас, от Народното събрание. Ако считате, че тази група би била полезна, за да свърши по-бързо работата – хубаво. Иска ми се по този ключов въпрос, който е в компетентността на специализирания съд и съответните изменения на ЗСВ, Министерският съвет да поеме своята отговорност, както го направи с НПК.
Не разбирам писмото, което сте получили. Естествено, ако има работна група, аз и моите колеги ще се включим в нея в рамките на нашите възможности.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз не разбирам особено добре Вашето предпочитание към правителствената законодателна инициатива – един вид контрарио едва ли не срещу възможността народните представители да имат такава законодателна инициатива.
Също така казвам, че в тази покана целта е да не се предрешава нищо, а да се проведе обсъждане. Ако Вие предложите друга форма, която Ви се струва по-удачна за работа на Комисията и за подготовка, пак казвам, може да се стигне до съвсем друго решение. Може да се стигне до Вашето решение. Като се съберем и изговорим нещата може да се чуят повече аргументи, че би следвало например да се заложи на малко повече време, но действително Законопроектът да бъде внесен от Министерския съвет. Възможен е и такъв изход. Пак казвам, към този момент никой не би следвало да предрешава. Позволих си да отправя покана.
Не чух нищо повече от това, че това ще е един колоквиум, ама той е недопустим, защото произхожда от инициатива на народни представители, пък, видите ли, не било толкова добре да е от народни представители. Най-добре да е от Министерския съвет.
Колеги, удължихме този дебат.
Няма да подлагам този въпрос на гласуване. Моля Ви за някаква индикация в удобно време, да имаме достатъчно време да поканим представители на тези съдилища, също и народните представители, които желаят, да имат възможност да присъстват.
ЯВОР НОТЕВ: Времето и техническото обезпечаване на такава среща като че ли тежи на Вас и на Вашите сътрудници. Няма как ние да подадем сигнал за това.
Убедих се от случилото се в тази зала, че наистина трябва да има такава работна среща, най-малкото, защото иначе ще се лишим от такъв дебат.
Заинтригуваха ме състоятелните и уместни забележки на господин Зарков. Хареса ми това, което казахте: може ли магистрат от общата магистратура да бъде командирован ей-така без последици и без никакво значение в специализиран съд или прокуратура и ред други любопитни въпроси ще стоят на нашето внимание за отговорно решаване – нещо, което ще бъде пропуснато, ако въпросът се отнесе право в Министерството. Ние ще имаме представители на Министерството на правосъдието тук. Убеден съм, че мястото на форума наистина е тук. Казвам го н за да се конфронтираме. Дайте да проведем разговора и с административните ръководители. Те ще ни съобщят и други практики, защото, уверявам Ви, имам контакти с магистрати – в чисто личен и професионален план са споделяли проблеми, които произтичат от нашето решение във връзка с възможността за командироване. Трябва да го видим този път цялостно и въобще. Направете необходимото. Дайте ни срок или дата и мисля, че ще се отзовем на такъв важен въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Бих Ви предложил това да бъде 21 септември, макар че 22 септември е празник и на 21 септември никой не би дошъл на такова обсъждане.
На 20 септември ще имаме редовна комисия, която ще е тежка – с второ четене на ГПК. Предупреждавам отсега.
Колеги, ще имате ли възражения за 28 септември от 14,30. Тъкмо спокойно да направим покана до всички заинтересовани страни.
Поемам ангажимента за 28 септември от 14,30 ч. да поканя представители на апелативните съдилища, на апелативните прокуратури, заедно с представители на върховните съдилища и главна прокуратура.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛЛСКИТЕ ЗЕМИ, № 754-01-52.
Вносители: Йордан Апостолов, Борис Ячев и Христиан Митев на 5 септември 2017 г.
Гости от Министерството на земеделието по този Законопроект са: г-н Петър Вутов – директор на дирекция „Поземлени отношения и комасации“; г-жа Зорница Трифонова – представител на Министерството.
От Българската стопанска камара – господин Александър Йоцев, главен директор „Работодателски системи“.
Уважаеми колеги от вносителите, ако желаете, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, ще Ви представя възможно най-кратко мотивите на внесения от нас Законопроект.
Законопроектът, който предлагаме, е в защита на собственици и ползватели на земеделски земи, чиито права са засегнати от схема за контрол върху ползването на големи земеделски площи чрез сключване на договори за наем на чужди имоти. Схемата се основава основно на два момента.
Първо, действащата уредба ни забранява сключването на договори за наем от несобственици и, на второ място, при нотариалната заверка на подписите и при вписването в службата по вписвания не се прави проверка на собствеността на имота и правата на наемодателя. По този начин, с така създадените правни основания, се участва в комасираното ползване на земеделски масиви, може да се кандидатства по схемите и мерките на общата селскостопанска политика. Същевременно собственикът на тези земи може да е обработил земята и да се окаже лишен от нейния добив. Сключваните договори са в писмена форма с нотариално заверени подписи, вписани са в службата по вписванията, като обаче и наемодателят, и наемателят са свързани лица по смисъла на Търговския закон. Срокът на договорите е тригодишен в съответствие с ограничените правомощия на лицата, които могат да вършат действия по обикновено правоуправление на имота съобразно разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗЗД. Наемодателите не са собственици и нямат други права върху имотите, но въпреки това сключват договори за хиляди декари земеделски земи на територията на цялата страна. Тази практика, тези злоупотреби се забелязват особено в Северна и Североизточна България. За част от имотите предмет на нейните договори в общинската служба по земеделие са регистрирани договори за наем или за аренда, сключени от наемодатели и арендодатели, които са техни собственици или ползватели.
Друга част са със статут на така наречените „бели петна“ по смисъла на чл. 37в, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, представляват земи, за които собствениците не са предоставили ползването на договорно основание и са подали съответната декларация за формата на стопанисване за съответната стопанска година.
Като противодействие на тези законосъобразни договори, но ощетяващи собствениците на земеделски земи, ние предлагаме следните изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в Закона за арендата в земеделието. Предлагаме да бъде въведено изрично правило договорите за наем и аренда на земеделска земя да се сключват от собственици или съсобственици, или от упълномощено от тях лице. За този случай предлагаме два варианта: когато имотът е съсобствен, договорът за наем да се сключи и от съсобственици, които притежават повече от 25 на сто от дяловете в собствеността или от упълномощено от тях лице, в отличие от общия режим на наема по Закона за задълженията и доходите, при който наемането без съгласие на наемодателя е допустимо. Ако не е уговорено противното, проектът предвижда при наемане на земеделска земя да се допуска, ако това е изрично уговорено в договора, като в тези случаи наемателят е длъжен незабавно да уведоми писмено наемодателят.
Също така предлагаме изрично изискване договорът за аренда да се сключва от собственика като се прецизира разпоредбата. Целта е да се потвърди възможността договорът за аренда на земеделската земя да може да се сключва от упълномощено лице, от съсобствениците, които притежават повече от 50 на сто идеална част от собствения имот, а не само от съсобственик, упълномощен от тези съсобственици. Знаете за промяната, която беше приета в началото на тази година. За да е валиден договорът за аренда, сключен от съсобственици, ние предвидихме това да става с 50% от съсобствениците на имота най-малко. Тук предлагаме това да може да прави упълномощено лице. Разширява се обхватът на проверка на нотариуса при сключване на договори за наем и аренда, предвиждаме да се представят скици при вписването на тези договори – изискване, което отпадна с оглед облекчаване на административната тежест при промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Изрично се въвежда забрана общинската служба по земеделие да регистрира договори, сключени от несобственици. За договорите за наем със срок от една година декларацията се подава до общинската служба по земеделие. Таксата за нотариална заверка на декларацията не се обвързва с нотариалния интерес, за да не се създава допълнителна финансова тежест, която да препятства прилагането на процедурата. Целта на Законопроекта е да се създаде охранително производство с участието на собственика на земеделска земя, обект на наемен договор, с прилагането на което в кратки срокове да се внесе яснота в отношенията. Предлага се това потвърждаване да става с писмена декларация на собственика, с нотариална заверка на подписа до Службата по вписванията в едномесечен срок от влизането в сила на Закона. Правните последици от неподаването на декларацията в срок –заличаване на вписването, поискано от директора на Областна дирекция „Земеделие“ по местонахождението на имота от съдията по вписванията, съответно от регистрацията от органа по поземлена собственост. Това са накратко мотивите, които са ни водили при изготвянето на този Законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Митев за представянето на техния Законопроект.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, позиция.
Ако искате, преди това да поканим колегите от Министерството на земеделието, ако имат становище, да го споделят.
Заповядайте.
ЗОРНИЦА ТРИФОНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на земеделието е запознато и сезирано с проблематиката още в средата на месец юли, от когато всъщност идват първите сигнали за тези злоупотреби, които инициират острата необходимост от законодателни промени в сферата на ползването на земеделските земи. Принципно Министерството е съгласно с духа на Законопроекта, разработен и внесен от народните представители.
Екипът на Министерството на земеделието в съвместни действия и усилия с представители на голяма част от заинтересованите страни разработи и свой вариант за изменение и допълнение както на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, така и по отношение на някои други нормативни актове, свързани с тази нормативна уредба. Вие ще прецените какво да направите, но в най-скоро време и този вариант на Законопроект ще бъде представен на Вашето внимание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
На какъв стадии, на какъв етап е?
ЗОРНИЦА ТРИФОНОВА: На финалната права.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест министърът е разпространил съгласувателни писма?
ЗОРНИЦА ТРИФОНОВА: Не се наемам да дам някакво мнение по отношение на вида на процедурата. Това е в приоритетите на министъра. Като чисто експертна работа на ниво министерство сме приключили.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
При това положение по отношение на отделните решения по конкретните въпроси в кои части се различавате?
ЗОРНИЦА ТРИФОНОВА: Както казах, Законопроектът е готвен с участие на доста заинтересовани страни. Като цяло в общите посоки на мисли имаме еднакво мнение, но имаме допълнителни предложения за промяна в нормативната база, които са породени точно от ефекта на снежната топка, който се породи от изкристализирането на други проблеми, свързани с този основен проблем.
По мое мнение другият Законопроект надгражда и допълва това, което в момента представихте.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Директно ще Ви попитам следното: през месец декември миналата година какво беше отношението на Вашето министерство към Проекта, който внесе тогавашната ни колежка Бельова?
ЗОРНИЦА ТРИФОНОВА: Директно ще Ви отговоря, че не знам. Нямам никаква официална информация по този въпрос и не знам дали Министерството официално е изразявало становище във връзка с този Законопроект.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това лесно може да се провери като видим данните за обсъжданията тогава. Аз имам ясен и ярък спомен, че тогава колегата Бельова действаше по силата на обстоятелствата, по това че няма време, а е добре да се помогнело на хората и да се облекчи процедурата, за да могат по-лесно да се сключват тези договори. Тогава не мога да кажа официално или неофициално се твърдеше, че това е в съгласие, в хармония с Министерството.
ЗОРНИЦА ТРИФОНОВА: Не познавам становището, което е изразила пред вас колежката Бельова и не мога да взема отношение по въпроса.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, въпроси, предложения.
Госпожо Фикирлийска, заповядайте.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Благодаря.
Да ми разясните какво точно имате предвид във формулировката „заинтересовани лица“? Благодаря.
ЗОРНИЦА ТРИФОНОВА: Когато се пристъпва към разработката на законопроект, разбира се, прави се предварителен анализ и оценка на всички видове рискове, които могат да бъдат свързани с тази работа. За да бъде адекватен анализът и оценката, се прави и идентификация на всички заинтересовани страни. Позволявам си да кажа своето виждане за нещата. Ще Ви кажа с кого е обсъждало министерството: собственици на земеделски земи, ползватели на земеделски земи, държавни, общински и областни институции, в крайна сметка цялата държава и всеки гражданин са заинтересовани страни. Представители и на едните, и на другите са и не малкият брой неправителствени организации в този сектор.
В тази връзка споменах, че са събрани мненията на голяма част от тези заинтересовани страни. Това имах предвид.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Благодаря за отговора.
Искам да остана убедена, че няма пренебрегнати заинтересовани страни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще помоля и за протокола, защото обявих представител на Министерството на земеделието, така ми е записано. Конкретизирайте длъжност и позиция в Министерството.
ЗОРНИЦА ТРИФОНОВА: Работя като юридически експерт към политическия кабинет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за други становища, изказвания и мнения.
ЯВОР НОТЕВ: Господин Председател, само две думи, с които ще заявя подкрепата си за Законопроекта – на първо място.
На второ място, подкрепата ни той да бъде приет на първо четене и да го предложим за обсъждане в пленарната зала. Няма разумно обяснение това, че проблемът, за който Вие припомнихте, откога стои и откога е на вниманието, включително и на парламента, и то като спешен, все още не е намерил достатъчно ясна и формулирана инициатива в Министерството на земеделието, които, сега разбираме, са положили усилия и имат ангажимент в бъдеще да предложат по-добри решения. Няма логика да дочакаме този, който към момента не е готов да свършили или да прецени кога да свърши своята работа.
Имаме добри решения, което се призна днес в залата, и то по проблем, който изисква спешното решаване. Нищо по-нелепо и необяснимо от това да се посяга на собствеността на земеделски земи, на недвижимо имущество. Търсените последици, търсените решения в предложения Законопроект са работещи и няма пречка, ако има и друго виждане, допълнение, за което става дума под общо формулираното надграждане на тези решения, те да бъдат внесени от хора, които ще видят тези промени, ще бъдат запознати с тях и да може в рамките на една обща процедура да настигнат и да допълнят Законопроекта, предложен от колегите. Няма защо да отлагаме решаването на такъв важен въпрос под претекст, че по него се работи и друг субект също така би бил предложил евентуално – не сме длъжни да вярваме, не можем да сме сигурни – по-добри решения.
Предлагам да подкрепим Законопроекта и процедурата да следва своя ход по правилата на парламентарната практика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Нотев.
Ние не сме водеща Комисия по този Законопроект, за съжаление, въпреки че материята е изключително правна. Водеща е Комисията по земеделие и храните. Аз някак си се заразих от тезата на господин Зарков за първенството на законодателната инициатива на правителството.
Аз лично ще гласувам за този Законопроект, като мисля, че ако е толкова напреднала готовността на Министерството на земеделието, храните и горите би могло те действително в един момент да бъдат обсъждани в залата заедно и след това процедурата да се развие съответно и за двата законопроекта и да се търси най-доброто решение. Също така смятам, че дори и да се изпревари със законодателната процедура по този Законопроект, ако Министерството има готови текстове, има много правни процедурни възможности те да влязат и в тези обсъждания. Това го казвам главно заради колегите от Министерството, за да имат и ориентация, и мотив. Пак казвам, ние не сме водеща Комисия по този Законопроект, както и не сме били водеща комисия и по онзи Законопроект. Затова си позволих да Ви попитам и тук, ако знаех, че сте представител на политическия кабинет, щях да питам директора на главната дирекция. Вие вероятно сте в този политически кабинет, но не сте била в онзи политически кабинет, затова отговорихте така уклончиво. Експертите обаче имат и историческо познание по материята. Не бих искал да се лутаме като махало между решенията, а да намерим най-оптималното решение, което да е константно. Затова е важно Министерството на земеделието, храните и горите да участва. Материята безспорно е сложна, тя не е политическа, тя е правна материя и изисква стабилно разрешаване, за да няма бели петна не само по земеделските земи, да няма бели петна и в законодателството.
Изказвания, колеги?
КРУМ ЗАРКОВ: Взимам думата най-вече, за да поздравя вносителите, че идентифицират наболял проблем и предлагат решение.
Действително си бях намислил да отбележа, че има различни варианти, което не е често срещано, но ние не сме водеща комисия, а по принцип нямаме причини да се възпротивим. Ако с този Законопроект постигнете поне да дадете малко пара на процеса, който явно вече е ангажиран, това би било добре.
Действително, без да се връщам на стари тези, които заразяват председателя, хубаво е да се стиковат нещата, за да се намери правилното решение, включително и с експертите, които са работили там и различните проблеми, които най-вероятно са идентифицирани, така че да се намери качествено решение и действително да не се връщаме напред назад като махало.
Ще подкрепим Законопроекта на първо четене и насърчаваме като конструктивна опозиция Министерството бързо да представи своя законопроект, за да са налице всички варианти.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
На първо място, искам да благодаря на колегите, които ще подкрепят този Законопроект. В никакъв случай не смятаме, че няма нужда от корекции между първо и второ четене. Разчитаме и дори си позволявам да призова Министерството да ускори процедурата, така че двата законопроекта да влязат в пленарната зала заедно и действително да намерим най-доброто решение. Винаги в хода на дискусията и търсенето на по-добри идеи се раждат и по-качествени законодателни актове, така че се надявам Министерството да направи всичко възможно в най-кратък срок да внесе и своите предложения, за да може да имаме качествен законопроект, който да реши проблемите на собственици на земеделски земи, които са ощетени от практиките, съществуващи в момента. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване – който е съгласен да подкрепим на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 754-01-52, внесен от Йордан Апостолов, Борис Ячев и Христиан Митев на 5 септември 2017 г., моля да гласува.
За – 17, против и въздържал се – няма.
Приема се Законопроектът.
Благодаря на колегите от Министерството на земеделието, храните и горите.
Пак казвам, макар да не сме водеща комисия, винаги сме на разположение, защото си даваме сметка за сложността и важността на материята, така че сме на разположение.

Пристъпваме към точка четвърта от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 Г.
Вносител: Министерският съвет на 29 август 2017 г.
Гости по този Законопроект: от Министерския съвет е господин Георги Кръстев – съветник по сигурността.
Заповядайте, господин Кръстев, за кратко представяне на акцентите в доклада.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа членове на Комисията по правни въпроси! Годишният доклад за състоянието на националната сигурност се изготвя въз основа изпълнение на Стратегията за национална сигурност и Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
Работата по подготовката на доклада започна през месец март 2017 г. в изпълнение на заповед на министър-председателя тогава господин Герджиков. Работата по доклада протече в рамките на работна група с представители от Министерството на външните работи и на вътрешните работи, и на службите за сигурност, които обработваха материали, постъпващи от всички министерства и от редица ведомства.
Годишният доклад има за цел да представи оценки за състоянието на средата на сигурност, политиките за сигурност, естествено, с водеща роля на съответни министерства и ведомства, но без да представлява отчет за тяхната дейност.
Третият раздел е за вижданията за основните тенденции в развитието на процесите в сферата на сигурността и на политиките за сигурност. Представянето на доклада беше съобразено с оттеглянето на доклада за отбраната и въоръжените сили и необходимостта той да бъде прегледан и внесен отново в Министерския съвет и в Народното събрание.
От гледна точка на дейността на комисията, бих искал да акцентирам основно върху сферата на правосъдието, оценката за състоянието на системата, необходимостта от продължаване на съдебната реформа и, разбира се, оценките, които получаваме от Европейския съюз в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка.
Смятам с това да приключа, тъй като докладът е на разположение и няма смисъл да разказвам какво пише в него. Готов съм да отговоря на Вашите въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за представянето.
Уважаеми колеги, ако имате мнения, изказвания, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Предполагам, че темата, по която ще говорим, не е нова нито за уважаемия експерт от Министерския съвет, нито за нашата Комисия. Тя не е водеща по този доклад.
Тук не става въпрос за доклада като цялост, става въпрос за политическите констатации, които станаха предмет на обсъждане и в Народното събрание, и изявления от страна на политическите партии, и по-специално констатацията за заплахата, която произтича за нашата национална сигурност, от страна на Руската федерация.
Това е политическа оценка, която, не знам до каква степен се основава на някакви фактически обстоятелства. Доколкото на мен ми е известно, българската държава не е била предмет по никакъв повод нито на политически, нито на военни, експертни или каквито и да било други явни заплахи от страна на Руската федерация. Ако такива заплахи от страна на Руската федерация, включително изявление на Министерството на външните работи на Русия, на президента, на правителството, на Министерството на отбраната, действия на Министерството на отбраната на Руската федерация, насочени срещу сигурността на българската държава, са известни на експертите, подготвили доклада и на тази база те са направили изводите, ще се радвам да ги чуя. Ако такива изявления от страна на Руската федерация, пак повтарям, на изпълнителната власт, на президента, на Министерския съвет, на Министерството на външните работи на Руската федерация или пък военни действия в акваторията на Черно море, по границите на България, организирани от Министерството на отбраната на Русия, са били предприети, настоявам да бъдем запознати, за да сме наясно защо този извод е направен. Ако такива действия пък не са известни, то тогава нашето настояване е цялата констатация, свързана със заплахите от Руската федерация, да бъде премахната.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов за изразеното мнение и за поставените въпроси.
Заповядайте за отговор.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Уважаеми господин Жаблянов, внимателният прочит на текстовете, които днес станаха обект на коментари в интернет пространството, ще покаже, че тези публикации са абсолютно безоснователни.
В Годишния доклад никъде, по никакъв начин не се посочва, че България оценява политиката на Руската федерация като заплаха за своята национална сигурност. Оценките, които са дадени, са на действие на Руската федерация по конкретни направления, включително и географски, и по конкретни направления на дейност в сферата на военното дело, в сферата на информационното противостоене, да не използвам друга дума, и в сферата на утвърдил се напоследък термин „хибридни войни“.
По никакъв начин не се оценява като заплаха за сигурността цялата или цялостната политика на Руската федерация. Оценяват се като заплаха точно определени дейности, някои от които посочих.
Искам и трябва да отбележа, че България разглежда този проблем в контекста на Европейския съюз и НАТО, в контекста на европейската сигурност и оценките, които са дадени съвпадат с позициите, изразявани в Европейския съюз, НАТО и в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Това, на което следва да се обърне внимание, което, разбира се, не е извадено с болт, подчертано или някакъв друг шрифт, но все пак присъства в доклада, е констатацията, че е необходимо да се възвърне диалогът, да се започне отново нормално да се говори в сферата на международните отношения. Затова е необходимо да се спазват принципите на международното право и установения институционален механизъм. Накратко бих казал, че днешните публикации са просто неверни. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Жаблянов, за отношение.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не искам да влизам в дискусия, която смятам, че е пределно ясна за българското общество.
Ако това беше доклад не за нашата национална сигурност, а за опасностите пред региона на Балканите, разбира се, те трудно могат да бъдат често пъти отделени, бих приел Вашите аргументи. Приемам, че Вашите аргументи са аргументите и на българското правителство, нали така, в някаква степен, тъй като това е доклад на правителството.
Струва ми се, че направените констатации вътре са неверни не само по отношение на националната сигурност, но и по отношение на региона. Ще се опитам да се спра на някои от формулировките.
„Действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа“. С какви действия Руската федерация заплашва мирна Европа?! Някой може ли да отговори на този въпрос? С какви действия Руската федерация е заплашвала мирна Европа?! Извършено е нападение над европейска държава?! Прекъснати са дипломатически отношения?! Струпване руска армия на границите на европейските държави?! Подготвят се нападателни действия?! Кое от всичко това е налице? Нито едно! Съжалявам, че трябва да влизаме в този тон.
Смятам, че докладът, както е подготвен и е предложен от правителството, е безотговорен към българската национална сигурност, тъй като националната сигурност, на първо място, включва не толкова верноподаническото ни отношение към Атлантическата харта, колкото развиването на добри, приятелски, балансирани отношения и с държавите – членки на Северноатлантическия пакт и с тези, които не членуват в него.
България е черноморска държава и подобни констатации в този доклад ще доведат до изостряне на българо-руските отношения. Отговорността за това е изцяло на министър-председателя и на правителството. Убеден съм, че тези констатация няма да останат без последствия. Нашите отношения ще продължат да деградират във вреда на общите интереси на българското общество и държава.
Искам да обърна внимание върху някои от констатациите и някои от понятията. Предлагам на експертните нива да изоставят понятието „хибридна война“. Опитвал съм се да разбера съдържанието на това понятие, още когато възникна, може би преди две или три години. Това е куха формулировка, без всякакво съдържание. Това е формулировка, в която се включва политическо, дипломатическо, информационно и друго противопоставяне между отделни държави, но то не може да бъде характеризирано като война. Войната са класически военни действия. Това е метафора. Никой в момента не води война на европейския континент.
Повишаването на политическото напрежение между държавите – членки на Северноатлантическия пакт, включително на дипломатически нива между Русия и САЩ не означава, че България се намира в някаква измислена хибридна война. Без да има точна дефиниция на понятието „хибридна война“ не виждам никакво основание то да бъде включвано в сериозни доклади за националната сигурност, още повече че едва ли някой може да даде пояснение какво означава това.
Наличието на четири телевизионни канала в пакета, който аз съм си купил на Руската федерация хибридна война ли е? Искам да Ви кажа, че сме стигнали до някакви безумия тук. Това че гледам руските новини, след това от СNN новините, след това от ББС и „Дойче веле“ хибридна война ли е това? Какво е това?
Съжалявам за начина, по който разговарям, но призовавам към здрав разум! Това което се върши е опасно и за нашата национална сигурност, и въобще за съществуването ни като държава. Може ли нормално поведение на всяка една държава в света, която осъществява своята политика чрез телевизионни канали, чрез частни информационни групи, да бъде характеризирано като военни действия. „Евронюз“ хибридна война ли е? Измислените химически атаки в Сирия, където се оказа, че са измислени, наличието или по-скоро липсата на ядрено оръжие в Ирак, хибридна война ли беше на ООН? Какво е това? Това са откровени лъжи! Това е безсъдържателно понятие! Предлагам въобще да бъде изключено от терминологията, която се използва при подготовката на подобни доклади.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точното понятие е „използване на хибридни стратегии“. Хибридни стратегии! Целият израз е: „информационната война и масовото използване на хибридни стратегии, подкопават доверието“. Това е точният израз.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да, господин Председател, виждам го.
От тук нататък: „Влошаването на отношенията на Руската федерация с НАТО и Европейския съюз поставя пред сериозни изпитания изградената европейска архитектура за сигурност“. Коя е тази европейска архитектура за сигурност? Коя е европейската? Имаме атлантическа архитектура за сигурност, имаме световна архитектура за сигурност в рамките на ООН. Европейската архитектура за сигурност коя е?
Искам да Ви кажа, че докладът е напълнен с нищо не означаващи думички и понятия. Това е от гледна точка на експертните характеристики. Ние нямаме европейска архитектура за сигурност, доколкото нямаме европейски структури за сигурност. Кои са европейските структури за сигурност?
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Първо, бих искал да отбележа, че някои от действията, които се визират като застрашаващи сигурността в Европа, са изброени по-нататък в доклада и се посочва, че рискове за сигурността произтичат и от действия на територия, близка до Европейския съюз, макар и да не е на самия Европейски съюз, в съответните региони.
Що се касае до хибридните войни, до хибридните стратегии и така нататък, това е доста теоретичен спор, който не може сега да се води, но определено може да се каже, че съществуват институции на Европейския съюз за сигурност, които формират неговата архитектура за сигурност. Това е върховният комисар по външната политика и сигурността, Европейската агенция за отбраната, европейският координатор по противодействие на тероризма, европейският разузнавателен център и така нататък. Такива структури има.
Искам да отбележа, че много внимателно сме преценявали всички формулировки. Съзнаваме потенциалните рискове от тях, но това е нещо, което смятаме, че имаме всички основания и сме го обосновали, за да бъде отразено в доклада.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Кръстев.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Фикирлийска.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Един въпрос към представителя. Как ще наименуваме изказване на депутат от Думата, че до момента притежават половината България, а в най-скоро време ще изкупят и останалата част от България. Това какво е? Шега ли е? Хибридна война ли е? Заплаха ли е? Похвала ли е? Как ще го тълкуваме? Това по повод изказването на колегата.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Ако позволите ще се въздържа. Това е изказване на политик, който не изразява някаква официална позиция. Не коментирам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
ЯВОР НОТЕВ: Обсъждаме Годишния доклад, но как ще приключи обсъждането му във формата на Комисията? Ще го гласуваме ли?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Според мен практиката досега е с решение да се приема докладът. По мой спомен миналата година коментирахме как точно го приемаме – дали за сведение, или го приемаме по същество. Имаше такъв дебат. Ето го и становището от миналата година, от 2016 г.
Имаше проект за решение, който бяхме предложили с диспозитив: приема Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България.
Предлагам да следваме тази практика.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване – който е съгласен да приемем Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г., моля да гласува.
За – 11, против – 4, въздържал се – 1
Приема се Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г.
Колеги, благодаря Ви.
Имаме писмо на ЦИК с предложение: предлага да се изрази становище, че периодът на изборите за членове на Европейския парламент не следва да съвпада с важна дата от националния календар на Република България – официалния празник 24 май.
В предходни избори България е направила декларация за подобен случай, с аргумента, че съвпадането на датите за избор на големи национални празници като Деня на славянската писменост би довело до понижаване на избирателната активност в страната.
Писмото е изпратено до началника на кабинета на премиера, до председателя на Народното събрание Димитър Главчев, до Екатерина Захариева – министър на външните работи, Цецка Цачева – министър на правосъдието, Валентин Радев – министър на вътрешните работи, Боил Банов – министър на културата, Красимир Велчев – министър на образованието и науката и госпожа Лиляна Павлова – министър за българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Писмото завършва с молбата: „В тази връзка Ви молим да ни уведомите за становището си“.
Не мисля, че Правната комисия би следвало да изразява становище в тази връзка, както и парламентът, но съм длъжен да Ви уведомя.
Приемаме го за сведение. Няма други становища.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Искам да поставя въпрос за нивото, което идва от Министерския съвет по отделните законопроекти, които обсъждаме в Комисията. Днес и в двата случаи бяха експерти от политическите кабинети. Не смятам, че с това ниво може да се проведе разговор по позицията, по философията, по смисъла на законопроектите, тъй като самите представители нямат необходимите компетенции и те го осъзнават. Не смятам, че е от полза за работата на Комисията.
Добре е да идват хора, ангажирани със законопроектите и имат съответната политическа отговорност, особено когато става дума за основни неща.
Призовавам да положите усилия, няма да Ви коства нещо. Това е Правна комисия, добре дошли са винаги.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правя следните уточнения. Вие дойдохте по-късно са заседанието на Правната комисия. Първата точка – ЗИД на Закона за администрацията, беше представена лично от вицепремиера Томислав Дончев, заедно с директора на Дирекция „Инспекторат“ на Министерския съвет.
Мисля, че във всички случаи спазваме този стандарт, който е установен и в Правилника за работата на Народното събрание. Мисля да продължаваме да настояваме за това.
В отделни случаи поради препятстване на представител на политическия кабинет не винаги може да се покрие присъствието във всички комисии. Това се получава, когато имаме докладване в много комисии, когато представителите на министерствата обикалят залите и докладват в максимален брой комисии.
Правя следните уточнения с оглед Вашата забележка: Министерството на земеделието беше тук не по техен законопроект. Те бяха като гости, за да могат да вземат становище и да участват доколкото би могло в бъдеще да се появят два сходни или в някаква степен конкурентни законопроекти. Затова там не сме изисквали специално ниво на присъствие. Понякога правим компромиса да докладва по-скоро експерт, отколкото политическо лице, за да може да влезем по-навътре в детайлите.
По отношение на доклада, по който Вие реагирахте активно, господин Георги Кръстев е секретар на Съвета по национална сигурност на Министерския съвет, въпреки че в нашия списък на гости той беше понижен, защото пишеше „съветник по сигурността“. В това си качество той напълно легитимира доклада и неговото представяне.
Ще подновя уверенията, че ще настоявам и ще изисквам съответното високо ниво на присъствие.
Във вчерашния ден министър Цачева позвъни, за да уведоми, че тя лично няма да може да представи този Законопроект поради ангажимент. Препятствана е и уведоми, че ще присъства заместник-министър.
Поставям на Вашето внимание и планирането със следните особено важни законопроекти: За ГПК вече казах, че планираме насрочване за 20 септември второ четене в Комисията. Ако е в едно заседание, няма да е по-малко от шест часа обсъждането.
Предлагам Ви следващия вторник работна група по концесиите.
Ако няма други въпроси, закривам заседанието на Правната комисия.
(Закрито в 17,15 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ