Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 15


На 20 септември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Общ законопроект № 753-03-17 от 19 юли 2017 г. на приетите на първо гласуване на 7 юли 2017 г. законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс: Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-4, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 10 май 2017 г., Законопроект за изменение и допълнение на гражданския процесуален кодекс, № 754-01-5, внесен от Пламен Трифонов Христов, Албена Владимирова Найденова и Полина Цветославова Цанкова-Христова на 12 май 2017 г., Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-34, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 4 юли 2017 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и списъкът на гостите.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Има кворум.
Има предложение за дневен ред.
Имате думата по дневния ред.
Няма изказвания, мнения, предложения по дневния ред.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Пристъпваме към точка първа и единствена от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ № 753-03-17 от 19 ЮЛИ 2017 Г. НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 7 ЮЛИ 2017 Г. ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 754-01-4, ВНЕСЕН ОТ КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 10 МАЙ 2017 Г., ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 754-01-5, ВНЕСЕН ОТ ПЛАМЕН ТРИФОНОВ ХРИСТОВ, АЛБЕНА ВЛАДИМИРОВА НАЙДЕНОВА И ПОЛИНА ЦВЕТОСЛАВОВА ЦАНКОВА-ХРИСТОВА НА 12 МАЙ 2017 Г., ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 754-01-12, ВНЕСЕН ОТ ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 30 МАЙ 2017 Г., И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 754-01-34, ВНЕСЕН ОТ ХРИСТИАН РАДЕВ МИТЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 4 ЮЛИ 2017 Г.
Гости на заседанието на Комисията по правни въпроси в днешния ден са: от Министерството на правосъдието госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в Съвет по законодателството; от Върховният касационен съд господин Красимир Влахов – заместник-председател и председател на Гражданската колегия на Върховният касационен съд, господин Борислав Белазелков – върховен съдия във Върховният касационен съд; от институцията на омбудсмана госпожа Мая Манолова – омбудсман, госпожа Емилия Караабова – директор на Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, госпожа Чонка Ковачева – началник на отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“, госпожа Полина Гочева – експерт в отдел „Международни стандарти и нормативна уредба; от Висшия адвокатски съвет госпожа Ралица Негенцова – председател на Висшия адвокатски съвет, и госпожа валя Гигова – адвокат и член на Висшия адвокатски съвет.
Ние знаем становищата на госпожа Гигова и като член на Висшия адвокатски съвет и като специалист и професионалист в материята.
От камарата на частните съдебни изпълнители господин Георги Дичев – председател, господин Стоян Якимов – член на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители, госпожа Антоанета Велинова – експерт „Връзки с обществеността“; от Асоциация на банките в България госпожа Елеонора Христофорова – юрисконсулт, госпожа Милена Ванева – прокурист на Пощенска банка („Юробанк България“ АД); от Асоциация на колекторските агенции в България госпожа Райна Миткова-Тодорова и госпожа Жана Кисьова - юрисконсулт; от Софийския градски съд съдия Валентин Бойкинов и съдия Петър Теодосиев.
Използвам случая да кажа, че голяма част от гостите са участници в Работната група по измененията и допълненията в Гражданският процесуален кодекс и по тази причина автоматично сме ги поканили като гости.
Поради тази причина, госпожо Негенцова, тъй като адвокат Гигова беше деен участник в Работната група ние я възприемаме като действащ член, адвокат на Работната група и сме пропуснали актуалната й позиция на Висшия адвокатски съвет.
От правната теория доц. Д-р Таня Градинарова – адвокат и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Не виждам тук доц. Градинарова. На държавен изпит е.
Господин Ивайло Костов – адвокат и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. И не го не виждам, макар че той участваше също активно в работната група.
Госпожа Жана Кисьова – адвокат, госпожа Евгения Григорова – адвокат; от Движение за пълна заетост и ценова стабилност господин Светозар Съев; от Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека госпожа Десислава Филипова – адвокат, господин Камен Добрев – адвокат, госпожа Веска Волева – адвокат; от Сдружение „Движение Обществен натиск“ господин Димитрин Вичев – съпредседател; от Сдружение „Защита правата на кредитополучателите“ госпожа Доротея Ангелова, госпожа Нели Сало, госпожа Емил Боянов и госпожа Анелия Горгорова-Боянова.
Това са гостите по списък.
Колеги, пристъпваме към второто четене. Разполагате с доклада за второ четене.
Няма да чета отново наименованието, тъй като беше обявено при старта на настоящото заседание.
Наименованието: „Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс“.
Колеги, имате думата по наименованието. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е съгласен с наименованието „Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс“, моля, да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на нормативния акт.
Преди да пристъпим към § 1, моля да съобразим неговата свързаност с решенията ни по § 2 и § 3.
По тази причина ви предлагам процедурно да обсъдим първо § 2 и предложенията по него.
Параграф 2 е в два варианта. Виждате ги.
Вносители на първия вариант са „БСП за България“, вносители на вариант втори са колегите от „Обединени патриоти“.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Белазелков.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Материята на връчването е страшно важна. При приемането на ГПК това беше последната глава, която се прие, след като целия ГПК.
Материята на връчването има огромно значение за правото на достъп до съд, защото правото на достъп до съд по чл. 6 от Европейската конвенция касае не само ищеца, но касае и ответника. Всъщност връчванията гарантират правото на достъп до съд на ответника.
Ако вие преценявате, понеже са противоречиви предложенията и така или иначе ще дискутирате по тях, ако смятате, че няма нещо, което е много важно и много наложително, изчакайте да мине конференцията по ГПК, нека връчванията да се променят системно, а не на парче, защото всички неща, които се предлагат, са на парче.
Има много верни неща, може би всичко е вярно, но трябва да го наместим както трябва.
Трябва да се уреди компетентността на връчителя, кои обстоятелства проверява, кои обстоятелства удостоверява, какво е значението на отделните обстоятелства.
Освен това, само обръщам внимание, връчените се връчват на ответника, но също и на други страни – и на свидетели, и на вещи лица, и когато ние пишем разпоредби за връчванията, трябва да знаем на кое място коя разпоредба кого касае, а от всички предложения това трудно се разбира.
Три пъти посещаване на адреса. Хубаво, ама ако … (Реплика.) Примерно казвам. А то е в материя, която …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На второ четене нямаме право да разсъждаваме.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Както искате.
Мисълта ми е, ако не е спешно – отложете. Ще има конференция, ще има обсъждане. Това е нещо, което е важно и сериозно и може да се направи след това, освен ако няма нещо спешно, което вие знаете, че има.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Виждам няколко заявки.
Преди да дам думата на омбудсмана, повтарям това, което за голяма част от участниците в работната група и за голяма част от колегите е известно и е уточнено.
В днешния ден Правната комисия пое ангажимента по графика, който бяхме приели преди не знам колко месеца, да премине на второ четене. Това не означава, че второто четене в пленарната зала ще бъде другата седмица. Съобразили сме и сме постигнали консенсус по въпроса, че научно-теоретичната конференция ще се проведе, ще се състои и ще имаме възможност, съобразно някои от теоретичните въпроси, които биха могли да имат отражение в спешните казуси, които решаваме в настоящия случай, ще имаме възможност за последна ревизия в пленарната зала.
Да, както правилно отбелязва и омбудсмана, ако се наложи, включително е възможно да направим и извънредно заседание, за да обсъдим допълнителен доклад за някои от конкретните случаи.
Тъй като съдия Белазелков отвори дебата за конференцията, а и голяма част от присъстващите тук ще бъдат участници и слушатели на конференцията, използвам случая да реферирам това събитие и да благодаря на организаторите - Върховният касационен съд и Висшият адвокатски съвет, заедно с Правната комисия.
Да кажа малко по реда. Не знам как се подредиха участници в настоящото обсъждане. То не следва принципите и практиката в заседанията на Правната комисия. Всички гости получават думата след народните представители и след институциите. В конкретния случай голяма част от гостите ни са институционални представители. Моля да съобразявате това. Ако искате ще изчета целия списък отзад напред. Всички представители на неправителствените организации.
Заповядайте, госпожо омбудсман.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В самото начало искам да се обърна към господин Белазелков и към всички, които са дошли на това заседание с една цел – да обяснят защо то не трябва да се състои, защо Кодексът не трябва да се приема на второ четене и да изброяват всевъзможни аргументи – че е нужна мащабна промяна, че трябва да се обмислят текстовете, да се стиковат, да се обсъждат, да се направи една конференция, втора конференция, после пак да обсъждаме.
Уважаеми господин Белазелков, Вие сте част от работната група, в която бяха включени и докладчиците на въпросната конференция. Ние употребихме десетки часове през август и през септември, за да стигнем до някакви що-годе компромисни и прилични текстове. Така че сега да си обясняваме защо не трябва да се случват промените, защо трябва да ги отложим?! Просто да уважаваме мнението един на друг.
Освен това очаквам, че тук има и хора, които ще повтарят това по всеки текст с една-единствена цел – да губят време.
Затова потвърждавам това, за което се разбрахме с господин Кирилов, за което има воля сред народните представители от всички цветове, включително и неправителствените организации, промените на второ четене да бъдат приети сега, на това заседание.
Като искахте да обясните колко мащабни промени трябва да се правят, да бяхте дошли да работна група, както например правеше съдия Влахов, чиито са и текстовете като предложение за призоваване, освен ако се съмнявате в неговия капацитет да направи предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имам искане за процедура.
Пазим добрия тон, не бива да ескалираме напрежение още в началото.
Апелирам към всички участници: колеги, тук не говорим по принцип, не говорим въобще, не говорим за текстове, които не са в съответния параграф. Затова моля да се концентрираме към съответните текстове.
Да, в голяма част от случаите при второ четене възниква една, да кажа, първоначална, обща необходимост участниците да афишират принципно позициите си, но мисля, че в обсъжданията досега достатъчно сме афиширали общите си позиции. Вървим към конкретиката.
Процедура поиска заместник-председателят господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Това до голяма степен съвпада с това, което казахте. И аз ще призова всички колеги от Правната комисия, всички гости да се концентрират действително върху параграфа, който се разглежда, а не върху изказвания, разсъждения общо по главата, в която се намира съответния текст, визиран в съответния параграф или изобщо по закона като цялост. Не сме на първо гласуване, на второ сме.
След като ще си спазваме ангажимента днес да гледаме този законопроект – целия, на второ гласуване, трябва да спазваме едно много по-динамично, по-бързо темпо. Благодаря. (Реплика.)
В края на краищата всеки има право на оптимизъм.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще видим за оптимизма.
Към § 2. (Искат думата от гостите.)
По кой въпрос, госпожо? (Реплика.)
Ще Ви дам думата, пак казвам, след като приключат изказванията на народните представители и на институционалните участници.
Има думата съдия Влахов.
КРАСИМИР ВЛАХОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, може да съм в грешка, но специално този текст, с тази редакция бях останал с впечатление, че в Работната група беше отпаднал, защото тогава поставих два въпроса. Поставям ги и сега.
Ако редакцията остане тази: „… за разноски се внасят предварително като предпоставка връчването да се извърши с общината или кметството“ и, второ, какъв е размера на тези разноски, щото общините нямат такива тарифи?
Ако го приемете, бих предложил да предвидите, че тези разноски се внасят предварително и са в размер „от – до“. Иначе разпоредбата просто няма да работи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Влахов.
Заповядайте, госпожо Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз също смятам, че тази разпоредба не следва да бъде приемана, поради две причини…
КРАСИМИР ВЛАХОВ: Те са две разпоредби. Само обръщам внимание. Две предложения са.
ВАЛЯ ГИГОВА: … ако говорим за таксите, говорим за наслагване на нещата или на страните разноски по уведомяването чрез общината.
Общините изпълняват освен чисто местни функции и изцяло функции, които са изцяло държавнически. Работа на съда е да си осигури законосъобразно извършване на процеса и не може да се възлагат на страните такси за извършване на съобщения. Как разноските ще са за сметка на ответника като той трябва да бъде призован? Първо ще накараме ответника да си внесе вноските, за да бъде призован?! Това е просто невъзможно да се приеме в този вариант.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Дебатите бяха в тази посока в работната група.
Други изказвания?
Заповядайте.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Във връзка с тези текстове, които обсъждаме, виждаме с колегата, че е отпаднал варианта при всички случаи да се назначава особен представител, тъй като …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега, моля Ви, параграф втори!
ВЕСКА ВОЛЕВА: Ще кажа само две думи. Тъй като нерегистрирането на адреса, на който лицето живее, което редовно се случва в България, се оказва едно тежко наказание за него, защото той всъщност плаща суми, които може би не дължи.
Мисля, че трябва да се помисли в тази посока и задължение на съда е да назначава особен представител при неуведомяване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това въобще не е по текста.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Като един от вносителите на вариант ΙΙ и на база на това, което и съдия Влахов каза и това, което обсъждахме с всички колеги, участвали в Работната група смятам, че действително към този момент тези разпоредби – и нашият вариант, и предложения от колегите от БСП не са най-доброто решение и действително тук трябва да се мисли евентуално, ако вървим в такава посока, за по-добро решение и предлагам текстовете на вносителя да не бъдат приемани. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Няма други изказвания.
Закривам дебата по отношение на предложенията за § 2 относно чл. 42, ал. 1.
Подлагам на гласуване първо предложението по вариант Ι, което е с вносители колеги от „БСП за България“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 13.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на вариант ΙΙ, предложен от колеги от „Обединени патриоти“.
Който е съгласен, моля да гласува.
РЕПЛИКА: Не може ли да го оттегли?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата няма как да го оттегли. Той каза, че с оглед дебата вече не го подкрепя.
За – няма, против – няма, въздържали се – 19.
Не се приемат нито вариант Ι, нито вариант ΙΙ по отношение на § 2.
Параграф 2 не се приема.
Пристъпваме към обсъждане на предложенията за § 3 по отношение на чл. 47 от Гражданският процесуален кодекс.
Вариант Ι е предложение на колегите от „БСП за България“.
Вариант ΙΙ е предложение на колегите от „Воля“.
Вариант ΙΙΙ е предложение на колегите от „Обединени патриоти“.
Освен тези варианти е постъпило предложение от народния представител Христиан Митев.
Постъпило е предложение от народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска.
Колеги, имате думата по § 3 – три варианта плюс две предложения.
Докато обмисляте исканията за дума, за възражения и за изложение уточнявам, че предложението от Кирилов, Александрова и Йорданка Фикирлийска всъщност е предложението, до което сме достигнали в Работната група. (Уточнение между присъстващите.)
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Взимам думата, за да обоснова предложението, което съм направил и да направя изказване по § 3.
В Работната група стигнахме до извода, че вариант Ι, предложен от колегите от БСП, е най-удачен като вариант, затова и предложението, което съм направил и което изцяло съвпада, но не е пълното предложение, направено от колегите Кирилов, Александрова и Фикирлийска относно § 3. Съвсем накратко ще изложа мотиви по тази част, по която съвпадаме изцяло като предложения.
Считам, че е по-удачно вместо „дискреционно правомощията на съда за проверка на местоработата на ответника“ да е „императивно“, като от своя страна съвпада изцяло с целта на предлаганото изменение на чл. 47.
Предлагам като по-справедливо разрешение възнаграждението за назначаване на особен представител по ал. 6 да не определя на основата на Закона за правната помощ, а от съда при преценка на конкретната правна и фактическа сложност на делото като се предвижда възможност да се определи възнаграждение, дори под минимални размери на адвокатските възнаграждения, уредена в Наредба № 1 от 9 юли 2014 г.
Тук подкрепям изцяло допълнение, което са направили колегите Кирилов и останалите народни представители – „но не по-малко от една втора от него“.
Защо не съм подкрепил изцяло предложението на Работната група? За мен лично може би отпадането на думите „неработен или“ не е най-доброто решение, с оглед на това какво разбираме под „неприсъствен ден“ и дали не е по-правилно да бъде „неработен ден“? Защото Денят на народните будители примерно е неприсъствен ден за учениците, за учителите, за работещите в сферата на образованието, а пък си е работен ден. Не знам доколко употребата точно на този термин е най-удачна. Иначе като цяло в останалата част подкрепям предложението на колегите, имам предвид частта, която не се съдържа в моето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания?
Заповядайте, колега Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин председател, колеги, ще взема отношение по предложението, което са направили колегите Кирилов, Александрова и Фикирлийска.
В § 3, т. 1, изречение четвърто – „Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от“ – три възможности – „управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни.“
По отношение на първата хипотеза „управителя на етажната собственост“, ако успее да го открие – безспорно. По отношение обаче на „кмета на съответното населено място“, чисто практически как връчителят, като служител по трудово правоотношение в Администрацията на орган на съдебната власт ще се обърне към кмета на съответното населено място, при положение че органът на населеното място се представлява от административния му ръководител? Третата хипотеза – „по друг начин“ вече създава една възможност за много различен вид тълкуване на този „друг“ вид начин.
По отношение на този текст смятам, че се създава възможност за противоречиво тълкуване и прилагане.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преди да дам думата евентуално за реплики на Вашето изказване.
Изкушавам се, но за всеки параграф ще бъде много трудно, тоест да ви докладвам параграф по параграф какви са били дебатите в Работната група, най-малко да се ориентирате най-общо защо се е стигнало до някакъв определен резултат.
Предложението за изречение четвърто е резултат от точно такъв много дълъг дебат, в който доминиращият проблем беше как да се удостовери в максимална степен добросъвестността при тези три посещения – един път. Втори път, необходимо ли е, ако изначално има данни, че това лице не живее на този адрес, необходимо ли е да се правят втори и трети опит и съответно посещение? Трето, при тази обстановка кои биха могли да бъдат удостоверителните инструменти, за да сме сигурни, че, първо, призовкарят е положил дължимата грижа; второ, че е питал не кой да е съсед, а който познава или не познава лицето и има или няма такива отношения с лицето, а все пак е достигнал до такъв източник, който би могъл да му даде достоверни данни.
Умишлено използвам не юридически понятия в това описание, защото то има и широко фактическо битие.
След доста опити всъщност достигнахме до тази редакция, която помолих ме съдия Влахов да оформи окончателно, при положение че той желае да коментира редакционно, в смисъл не като реплика, защото не е задължително да спорите непременно, а с оглед уточнения, но това са горе-долу трите хипотези, които се опитахме да очертаем.
Едната – управител на етажна собственост тогава, когато обекта е в етажна собственост и все пак имаме такъв субект, който има някаква грижа, някаква документация и спазва правни норми, които са установени в друг нормативен акт; кметът на населеното място, явно мислейки си за населени места от не градски тип, с малко жители, които се познават лично и общо-взето се познават и третата хипотеза, за да има все пак възможност да се използват всички други достоверни източници.
Господин Влахов, желаете ли да вземете отношение?
КРАСИМИР ВЛАХОВ: Не, благодаря, господин председател. Всъщност Вие казахте всичко, каквото можеше да се каже.
Искам само да обърна внимание, че в хипотезата, в която се връчва призовката или съобщението в населено място, в което няма седалище на съд, на практика кмета на населеното място е връчителя. Той направо ще удостовери: „Лицето напусна селото еди кога си“ и ще върне книжата в съда. Така че от тази гледна точка мисля, че няма проблем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Заповядайте, госпожо омбудсман.
МАЯ МАНОЛОВА: Всъщност, за да се разберат текстовете, трябва да е прочетен доклада, което не е много лесно, тъй като има много разнопосочни предложения. Промените в призоваването са едни от най-важните като целта им е една основна – да стане невъзможно граждани да бъдат съдени без да знаят. Тоест да се използват целия ресурс и всички възможни средства, особено когато става дума за производство по чл. 410 – заповедното производство, ответникът да разбере, че срещу него е предявено искане за издаване на заповед. Затова са включени много опции, включително тези три, включително възможността и задължението да бъде уведомяван по месторабота, включително и хипотезата – в момента не мога да открия, за да ви обърна внимание, в случаите, в които ответникът, след уведомяване чрез залепване не отива да си получи книжата по делото, се дават показания за преминаване към исков процес. Тоест това е един комплекс, в който крайната цел е наистина да кажем: „Направихме всичко възможно да няма граждани, които да бъдат осъдени и да разберат за това чак когато дойде съдебен изпълнител да описва имота им“ например, но и в много други хипотези, когато им се блокират всички сметки например. ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо омбудсман.
Ако няма повече изказвания, ще затворя дебата.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря, господин председател.
Ще се опитам да пестя време. Ясно е какво се цели с промените в чл. 47 и затова изключението, което е предвидено, привлече нашето внимание, тъй като до голяма степен може да обезсмисли целта на текста. Единствената логика да се направи тук такова изключение, тоест правилото, заради което ние променяме закона да не се прилага, то е да се спести време. Тоест хипотезата, доколкото разбирам, е ясно, че този човек не живее, да се спести този месец и двете ходения … Само че събирането на данни, че ответникът не живее на адреса, изискването на справки, издирването на справката от управителя или от кмета на съответното населено място и хипотезата или по друг начин, която може да събуди най-различни тълкувания и спорове, най-вероятно няма да доведе до пестене на кой знае какво време.
Тоест, ако ние сме решили да приемем такива правило, което да даде гаранция, трябва да приемем наистина, че този месец ще го има и тези три ходения ще ги има. Ако ще правим изключение, то трябва да бъде доста по-рестриктивно или по-прецизно.
Кои са другите начини, освен тези? Най-вероятно може да се измислят много други начини и всеки път може би ще събуди спор и ние няма да постигнем целта на промените в чл. 47, имайки такова изключение, което само по себе си, пак казвам, засяга само една хипотеза, която не трябва да бъде неглижирана, но е все пак доста по-маловажна отколкото целта на направените промени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков. Ние пак ще се върнем към дебат. Връщаме се. В смисъл, мнозинството бяхме изключително против тромавата, неясна процедура на тези три посещения с неясното разписване, работни и неработни дни.
Коментирахме множество хипотези и ситуации, които са възможни. Коментирахме практиката на Софийския районен съд, който в указанията си всъщност е възпроизвел въпросната норма. Коментирахме и случаи по чисто фактическото изпълнение на призоваването. Коментирахме това, което съдия Белазелков каза. Ние имаме сериозни проблеми с принципите по призоваването и с обхвата на задачите, които призовкаря извършва. Коментирахме проблеми с гражданската регистрация. Коментирахме целия комплекс от шестте алинеи в тази разпоредба.
Компромисът, до който достигнахме беше този и тогава, ако вярно си спомням, не искам да преразказвам съдия Влахов, някак противните мнения се срещнаха на това изключение, тоест няма смисъл от тази триада, от тези три опита, ако изначално имаме данни, че лицето не е там. Тоест няма смисъл да правим поредната времянка процедура, която да губи процесуално време само и само да създаваме допълнителна работа на служителите на съда. Не сме смятали, че по какъвто и да е начин това изключение би увредило интереса на страната, която следва да бъде или на субекта, който следва да бъде уведомен. Вие преценете дали да подходим по-параноично или по-прагматично.
Аз много лесно мога да си обърна вота и, както бих казал, принципна подкрепа за варианта на БСП и варианта на „Вола“, който е сходен и аналогичен, да кажа: „Не, това не може да работи сега, не може да тръгне сега“.
Заповядайте.
ВАЛЯ ГИГОВА: Само да обясня нещо за работата в Работната група. Абсолютно всички, които сме членове на Работната група, включително и експертите от кабинета на омбудсмана, се разбрахме и някак си постигнахме съгласие за този текст.
Може би има някакво неразбиране?! Изключенията касаят само уведомяването на адреса, посочен в исковата молба, защото ищецът много често не знае къде живее ответника. Той сочи адрес, който на него му е известен. Това правило се прилага само за този адрес, защото, след като не се яви никой да получи книжата, всъщност съда какво прави? Сега го направихме служебно да проверява неговия постоянен и настоящ адрес и вече връчването се осъществява на постоянен и настоящ адрес. Така че не виждам никаква опасност от изключението, защото, казвам ви от чисто житейска гледна точка, ищецът много рядко знае наистина къде физически живее точно лицето. Това е смисъла, така че не виждам никакъв проблем, особено при засилената защита, ако е уведомен по този начин, да дойде да си вземе книжата. Отиваш да си водиш и по общия ред.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо Манолова.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА:Пак ще повторя, че предложенията трябва да се гледат в цялост. В случая реферират с чл. 415, ал. 3, мисля. Тук всъщност сме обърнали нещата, според мен, с предложенията и в интерес на ищеца е наистина да посочи адрес и да съдейства максимално за намирането на ответника, защото в противен случай реално не може да се възползва от чл. 410. В случаите, в които не бъде удостоверено по тези начини, че ответникът е уведомен за производство по чл. 410, ищецът отива на вариант да подава съдебен иск, което , според мен, е революционно, защото е изключително правилно. Така всички страни в съда са ангажирани да търсят, ищецът е ангажиран да търси адреса и няма смисъл да се губи време, още повече че както всеки от нас се е убедил от практиката, в една голяма част от случаите просто призовкарите изобщо не си правят труда да посещават този адрес. Така че да чакаме да мине един месец, за да го оформят три пъти, при положение че очевидно, че не е там, наистина няма смисъл. Просто противоречи на фактическата логика. В случая ответникът не е застрашен.
Целта на всички тези промени е да сме сигурни, че особено в производствата по чл. 410 и чл. 417 със сигурност той ще бъде уведомен за това какво се случва.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо омбудсман, и ние се надявахме да сте уведомили проводниците на Вашата законодателна инициатива за текстовете по-натам, за да не хабим време в това.
КРУМ ЗАРКОВ: Моля Ви, ако този разговор се води по този начин – едно напред, две назад, колкото повече слушат работата и дебата, и смесването на 150 въпрос, толкова повече започвам да миля, че наистина съдия Белазелков и останалите представители на правната доктрина имат право. Ако ще смесваме 150 въпроса в едно и ще правим две назад?!
От една страна, първо, искаме да дадем един месец, за да сме сигурни, че ще има време, след което правим изключение от това правило да не се променя.
Моля ви, нека да се отнасяме сериозно към изявленията на всеки един от нас, а не да си правим подмятания и това, че Работната група се е събирала и е решавала нещо не отнема правото на мен и на моите колеги да разсъждаваме по така направените предложения. Много моля!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако господин Зарков се чувства засегнат му се извинявам, но искам да подчертая следното. Господин Зарков, материята е изключително сложна. Аз съм си мислил, че 20 години като адвокат я познавам добре, но всъщност последните три месеца не само в заседанията на Работната група, а и подготвяйки се, а и изслушвайки представители на всички страни в този процес, продължавам да смятам, че откривам детайли, които са нови и които изненадват нормалното, обичайното правно тълкуване и разбиране на текстовете.
Укорът не беше към Вас. Госпожа Манолова веднага се отдръпна назад. Вярно е и времето беше малко. Тоест няма как …
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Не съм се отдръпнала, бях тук целия септември.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това се опитвам да кажа да господин Зарков. И той можеше да е тук, ако желаеше. Само че и аз бях тук, за съжаление, през август месец.
А това, което казва госпожа Манолова, действително е революционно. То е оригинално решение, но като стигнем до него ще имаме задълбочен дебат. Сега и аз ще Ви помоля като нея: просто съобразете това! Предвидена е специална особена последица в случаите на неоткриване на лицето до такава степен, че да се дерогира заповедното производство.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Господин Зарков, никой не иска да лишава Правната комисия от дебати, но в това отношение Вашето изявление не е правилно. В другата му част, че е взаимно свързано, да естествено, тези разпоредби са взаимосвързани тематично. Че Комисията е работила на парче – напротив, аз потвърждавам казаното от омбудсмана и казаното от председателя на Правната комисия по отношение на работната група. Работната група, много добре знаете, че всички имахме изпратени съобщения, който имаше възможност да присъства е присъствал. Трябва да Ви кажа, че се свърши голяма по обем работа без да се пестят времето и силите, за да се стигне до определени разрешения, които смятаме, че са поне подходящи за обсъждане. Дали ще ги подкрепите или не си е Ваше право. Да изразявате становище си е Ваше право, но в никакъв случай не мога да се съглася да стигате до крайни квалификации по отношение на работата на Работната група, а още по-малко пък смятам, че е допустим подход, в който гледаме някакви разпоредби според Вас. Естествено, че ще ги гледаме в цялост. На парче ли да ги гледаме? Естествено, че тези параграфи за призоваването се отнасят и за исковия, и за изпълнителния процес, как да ги гледаме по друг начин според Вас?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли други реплики?
Господин Зарков, ако желаете дуплика?
КРУМ ЗАРКОВ: Ние ще подкрепим вариант Ι, така както сме го предложили. Разбираме и се отнасяме с разбиране към факта, че действително хипотезата, в която от самото начало е ясна, че човекът го няма там и за да не се губи един месец трябва да се измисли нещо.
Считаме, че предложеният текст не е достатъчно добре прецизен и няма да постигне първоначалната цел, с която започнахме да правим изменението. Това се опитах да кажа. Иначе останалата част от дебата не бих я дупликирал, тъй като просто не я разбирам. Тя е извън мен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, съдия Белазелков.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Разбирам притеснението на колегите. Предложението не е съвършено, но е по-разумно. Вие постъпете както искате, но по-добре го приемете така, а когато му дойде времето и когато трябва да се обсъждат задълженията и компетентностите на връчителя, ще се каже, че той е длъжен да установи дали лицето обитава адреса и живее – става дума въобще за всички лица „дали обитава адреса“.
Кога може да бъде намерено – това е следващата компетентност на връчителя. Тоест той трябва да провери, първо, дали се обитава адреса, ако адресът се обитава, кога може да бъде намерено лицето и след това да направи посещението по времето, когато то може да бъде намерено. Защото ако някой Ви търси Вас във вторник след обяд, може да Ви търси две години, няма да Ви намери до края на мандата на Народното събрание, защото Вие в 14,00 ч. сте тук. Но това работи. Можете да го подкрепите. Съвършеното ще стане след конференцията.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: След 15 години.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Ако някой се съгласи да го направи, но помниш кое се прие последно и знаеш, че ние претупахме призоваването. (Реплика от госпожа Мая Манолова.)
Това не е съвършено, но ако чакаме за стане съвършено … Както прецените, вие си знаете. Ние не гласуваме, ние само казваме, приказваме си.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми съдия Белазелков.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Първо, извинявам се, ако съм дал лош тон на разговора, но това не беше моята идея. Второ, действително исках да подчертая това, което аз и мои колеги, без да претендираме за кой знае каква специализация, но сме народни представители и това ни е работата, се определяме като – вие се изразихте „несъвършенство“ и го определихте като „опасност“. Ние по друг начин не констатираме съответния факт.
Мислим си, че за да спестим да призовкаря и връчителя двете ходения и единия месец и го накараме да издирва управител или кмета, или да се опитва да събере доказателствен материал за тази нова хипотеза, това няма да спести време.
Разбирам това, което казахте Вие – „не е съвършено, но това е най-доброто, което имаме към момента“ и мисля, че ще се съобразим със становището Ви, господин Белазелков, за което Ви благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Позволявам си да взема повторно думата в началото на нашата работа с няколко думи, а по-нататък ще говоря само по текстовете.
На заседание на настоящата комисия, което се проведе един ден преди началото на пленарната есенна сесия, на което присъствах, моят проект на ГПК беше на всеки текст с коментари. С тук присъстващите експерти започнахме разговор и той продължи часове наред, което наложи отделянето на работата на експертите в Работната група, на която аз умишлено не присъствах, за да дам възможност експертното мнение, което може би превъзхожда моето юридическо мнение, да се обедини около тези формулировки. Сега вече ние трябва да ги четем като народни представители и затова си позволихме този коментар и ще продължим да го правим, защото философията на изменението, което беше инициирано, бе да се гарантира това, че няма да се достигне отново и отново до процеси, за които гражданите да са уведомени. Това беше голямото говорене.Тук се отваря тази врата. Аз просто ви обърнах внимание. Пак казвам, с огромното уважение, на част от вас съм присъствал на семинари, които сте водили, с други съм работил. Зачитам изцяло работата, която сте свършили Умишлено не дойдох, за да няма вмешателство на народен представител в работата на работната група. Това беше уточнението, което исках да направя. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Милков.
Други изказвания?.
Заповядайте, господин Вичев.
ДИМИТРИН ВИЧЕВ: Осъзнавам колко е трудна ситуацията и искам да ви призова към търпение, защото, ако господин Кирилов за три месеца е разбрал колко сложна е материята, какво да кажат тези 1 млн. 600 хил. физически и юридически лица, срещу които има заведени изпълнителни дела?
Материята, господа народни представители, е сложна и отговорна, защото ако преди три години имахме една кражба от 4 млрд. лв. от КТБ, тук в момента става въпрос за интерес от 23 млрд. лв. Толкова са изпълнителните дела на частните съдебни изпълнители за 11 години. Представяте ли си?! Вие нямате гласоподавател, близък, роднина, който да не е минал под ножа на предварителното изпълнение. Напълно ми е ясно, че вие днес, утре и в пленарната зала няма да направите съвършен закон, но аз четвърти парламент занимавам народните представители и все пак се радвам, че започна нещо и каквото и да направите ще бъде по-добре от това, което беше. Хиляди разбити човешки съдби, уважаеми дами и господа народни представители! Има мъдрост: „Не питай старило, а попитай патило!“.
Вие сте мъдреци, старейшини, а аз съм от изпатилите и познавам тези от моята страна. Благодарение на този чл. 47 и несъвършенствата на чл. 410 и 417 беше унищожен от Камарата на частните съдебни изпълнители един работещ бизнес. Четири милиона, двеста работници на улицата, без да разбера, че срещу мен има заведено изпълнително дело. Четири години Камарата на частните съдебни изпълнители не предприе никакви мерки и чак на петата година, когато изтекоха всички давностни срокове, отнеха на това лице неговите правомощия. Разбирате ли за какво става въпрос?
Познавам господин Влахов, познавам госпожа Манолова. Чест й прави, преди три години беше далеч от тази материя, в момента тя е защитник. Крайно време е да правите закон за … физическите лица и финансов омбудсман, за да бъдем наистина европейска държава.
Още нещо и завършвам: Моля, направете една временна комисия към Комисията за жалби и сигнали. Дайте един срок от 3-6 месеца на всички хиляди пострадали, да ви кажат как са били измамени, как не са разбирали нищо, как не са могли да обжалват оценките, как са представяли фалшиви счетоводни документи по чл. 417 в банки. Тогава излезте с общо решение. Не тук по четири варианта и да усещаме политически намеци. Изобщо не ни интересува, господа, от коя партия сте. Иначе са хубави – народна партия, социална партия, патриотична партия на ретро народни представители. Мерси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И ние благодарим за изявлението.

ДИМИТРИН ВИЧЕВ: Изслушайте волята и на Светлана Филипова…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние уважаваме становището на всички представители на гражданското общество, поединично и заедно, когато действат в една или друга организационна форма.
Практиката, макар когато са недопустими някои изказвания в комисията, не ги прекъсваме, за да има възможност публиката, обществото, избирателите ни да участват в законодателния процес. Но сме на второ четене.
Това беше последното изказване, така ли?
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Колеги, пристъпваме към гласуване отзад напред по предложенията.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска.
РЕПЛИКИ: Да гласуваме разделно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Затова подканвах толкова пъти да вземете думата по ал. 6, защото знам какви бяха споровете.
Пристъпваме разделно гласуване по предложението на Кирилов, Александрова и Фикирлийска.
Подлагам на гласуване т. 1 от това предложение.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Защо? Ако всички предложения гласувате точка по точка?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защото, госпожо омбудсман, първо, в законодателната инициатива имаме множество варианти. Това е едно на ръка. Това се вижда. Дори във Вашето предложение към Народното събрание имаме поне две интерпретации минимум.
След това, по резултатите от Работната група също се оказва, че имаме поне двама вносители на сходни предложения, тъй като колегата Митев сам внесе това, което прецени за конструктивно и полезно от работата на Работната група. Пак посочвам, ние тримата – Кирилов, Александрова, Фикирлийска се опитахме да обобщим резултата от Работната група. За яснота още не сме стигнали, но част от предложенията на Работната група, по които нямахме съгласие, са отделени с отделен вносител. Помолихме за това колегата Анна Александрова. Така че като стигнем до това предложение вероятно ще ескалират всички спорове по тези предложения, които бяха в Работната група.
Конкретно разделността в гласуването се налага, защото на Христиан Митев решението по ал. 6 е по-различно от решението на Работната група по ал. 6.
Работната група казва: „Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът му може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.“
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Аз съм съгласна с това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съгласи ли се?
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, казах го.
ХРИСТИАН МИТЕВ: В изказването си, когато мотивирах предложението си, казах, че подкрепям това допълнение, което сте направили.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Оттегли буква „б“ от твоето предложение.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Добре, оттеглям го. Припознавам Вашето предложение и смятам, че е удачно.
Оттеглям предложението си по буква „б“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
При това положение се връщаме към гласуване на предложението на Кирилов, Александрова и Фикирлийска, тоест на Работната група в цялост. И те искаха т. 1 отделно. Това беше другата причина.
Възразявате ли да гласуваме в цялост, колеги от БСП? Колегите от БСП казаха, че не възразяват да гласуваме в цялост предложението на Работната група.
Подлагам на гласуване предложението в неговата цялост – т. 1, 2 и 3.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението на Работната група, внесено от Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христиан Митев. То няма смисъл, защото той оттегли буква „б“, а буква „а“ вече е приета.
Предлагам да гласуване предложението на народния представител Христиан Митев по принцип, тъй като трябва да имаме гласуване по предложението, макар и само в редакционната му част по т. 1.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се по принцип предложението на господин Митев, което ще бъде отразено в редакцията параграфа.
Подлагам на гласуване вариант Ι на вносител „БСП за България“ с предложение на бъде приет по принцип, съобразно приетите предложения на Кирилов, Александрова и Фикирлийска.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Вариант Ι се приема по принцип, заедно с приетото предложение.
Пристъпваме към гласуване на вариант ΙΙ с вносител парламентарната група на „Воля“, като ви предлагам разделно гласуване. (Уточнение извън микрофоните.)
Действително е права госпожа Манолова. Бихме имали възможност да приемем по принцип и това ще го правим по отделните точки, но проблема е с т. 2, където е текста „Алинеи 3 и 4 се отменят“. Това е проблема, че ал. 3 не трябва да се отмени, а ал. 4 трябва да се отмени, както и трябва да отпадне т. 4, но тази аналогия вече е след това, тя е в предложението на „Патриотите“.
Така че, ако не възразявате, въпреки че доклада за залата ще изглежда още по-сложен?
Подлагам на гласуване т. 1 от § 3, вариант ΙΙ на парламентарната група на „Воля“, като ви предлагам да го приемем по принцип.
Който е съгласен по принцип т. 1 от предложението на „Воля“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се по принцип т. 1.
Пристъпваме към гласуване на т. 2.
Предлагам да приемем отмяната на ал. 4 и да сме против отмяната на ал. 3.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се ал. 4 да се отмени, а ал. 3 да остане.
Пристъпваме към гласуване на т. 3 от предложението на колегите от „Воля“ с предложение да приемем по принцип.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към гласуване на т. 4 от предложението на колегите от „Воля“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 18.
Точка 4 от предложението на колегите от „Воля“ не се приема.
Пристъпваме към гласуване на текстове на вариант ΙΙΙ с вносител колегите от „Обединени патриоти“.
Тук ви предлагам частично разделно гласуване по т. 1, 2 и 3 заедно.
Който е съгласен да ги приемем по принцип, моля да гласува.
За – 13 ... (Уточнение извън микрофоните.)
Колеги, още един път.
Който е съгласен да приемем по принцип точки от първа до трета на „Обединени патриоти“, моля да гласува.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Предложенията по точки от първа до трета се приемат по принцип.
Подлагам на гласуване разделно т. 4 от предложението на „Обединени патриоти“ – „в ал. 7 цифрата „5“ се заменя с „6“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 18.
Не се приема.
Колеги, при това положение бяха приети текстове на вносител по варианти Ι, ΙΙ и ΙΙΙ, заедно с предложението на Работната група, внесено от Кирилов, Александрова и Фикирлийска и предложението на Христиан Митев по принцип, с което приключихме с гледането на § 3.
При това положение пристъпваме към § 1, който отложихме с оглед обсъжданията по неприетия § 2 и приетия § 3.
Имате думата по § 1 относно чл. 38, който систематично би трябвало да бъде на друго място.
Колеги, предлагам комисията да подкрепи текста на вносителя по принцип и предлага § 1 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 3 относно чл. 47, което направихме преди малко.
Не виждам желаещи за изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване моето предложение – да подкрепим по принцип параграфа, но да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното място в § 3 относно чл. 47.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението така, както беше направено.
Кога предпочитате да обявя 10 мин. почивка – преди да разгледаме предложенията на Христиан Митев за нов параграф …
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да разгледаме предложенията. Разгледали сме само един параграф.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Отметнахме призоваването.(Уточнение извън микрофоните.)
Аз нямам проблем, но моля колегите, които са от правните сайтове, да не пишете, че без почивка до късни доби и т.н. Аз съм предупредил макар и неофициално колегите, че ще работим до 12,00 часа.
Колеги, докладвам ви едновременно предложението на Христиан Митев за създаване на нов § 3а и предложението на народния представител Анна Александрова за създаване на сходен във висока степен текст. Разликата между двата текста касае думите „за страните“ в предложението на колегата Христиан Митев, което го няма в ал. 2 на Анна Александрова.
Иде реч за мораториум върху спиране течението на срокове през съдебната ваканция и официалните празници по Кодекса на труда.
Имате думата.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, съвсем накратко ще мотивирам моето предложение, което в една своя голяма част съвпада с предложението на колегата Анна Александрова.
Предлаганата разпоредба на нова ал. 2 на чл. 61а е с цел да се осигури и гарантира в максимална степен правото на защита на страните в гражданското съдопроизводство, така че те да могат да подготвят своевременно и адекватно защитата на своите права и законни интереси.
По време на Работната група обсъждахме и стана ясно, че подобни разрешения има в други държави – членове на Европейския съюз. Доколкото си спомням, беше даден пример с Германия. Разликата в предложенията беше докладвана коректно от председателя. Действително съобразих тогава със забележка, направена от съдия Влахов по време на обсъждането, че е разумно тези срокове да не спират да текат за съда, особено по отношение на съдебната ваканция, за да не се забави пък производството или пък производство в по-удължени срокове.
Това са мотивите за направеното предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Митев, включително и за уточнението в редакцията на неговото предложение.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, съдия Бойкинов.
ВАЛЕНТИН БОЙКИНОВ: По време на обсъждането на това предложение в Работната група изразих някои мои принципни резерви, които се изразяват най-общо до това, че би създало до една възможност за забавяне на производството пред първата инстанция. По-конкретно, тъй като чух, че тук някой попита присъстващите в залата: „За всички срокове ли“?. То е за всички срокове. По-конкретно давам пример за производството по размяна на книжа, по-конкретно за производството по двойна размяна на книжа. Тоест възникването на такова събитие, което е продължително по … и не отговаря примерно на съдебната ваканция, автоматически би преустановило този процес. Тук вече би могло да се мисли дали не е в противоречие с някакви основополагащи принципи в ГПК, например за решаването на делата в разумен срок по чл. 13 от ГПК. Не искам да навлизам в конкретика, но просто създавам един такъв практически проблем – дали това не би затормозило изключително много производството?
Давам пример за размяната на книжа. Текат съответни кратки процесуални срокове. Когато възниква това събитие по отношение на една от страните, тя на практика би могла да се постави и в по-благоприятно процесуално положение спрямо другата, тъй като тя ще получи преписи от исковата молба. Има срок за отговор – говоря като търговски съдия, гледам търговски дела, само това ми е в главата. Има кратък процесуален срок и на практика този срок ще й се продължи два месеца и половина. Тя ще е запозната, ще си организира защитата.
Мисълта ми е, че принципно не съм против такава разпоредба. Би могло да се мисли. Вярно е, че в други законодателства има, вярно е, че такива предложения не са от вчера, обсъждани са сериозно, но мисля, че доста добре би могло да се подходи с оглед някакъв практически риск, който би възникнал във връзка с приложението й, както и би затормозило според мен, понеже от известен период се занимавам с администриране на образователната дейност, бил съм заместник-председател на съд – дали именно това спиране в един момент няма да рефлектира върху затормозяване на самия съд, когато всички тези производства, течението на сроковете са били спрени, имам предвид особено за насрочването на делата. В един момент това да се изсипе на бюрото на съдията. В отрицателен период от време той трябва да подготви това дело с разпоредително заседание по допустим адрес, … за доклад или това именно няма да усложни и по някакъв начин да опорочи самия процес? Според мен би създало и някакви затруднения при изчисляването на сроковете както за съда, така и за страните.
Принципно не съм против това изменение. Обсъдихме го в Работната група, но мисля, че просто трябва да се обсъди по-внимателно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, съдия Бойкинов.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Идеята за този текст беше на доц. Конов, който описа, според мен, един доста добър текст, но беше малко по-сложен за изчисляване на срокове. Ние в Работната група се обединихме да не текат срокове в такива периоди, които са безспорно ясни. Това, което е упоменато в Кодекса на труда, и това, което е уредено в Закона за съдебната власт. Само че в предложението, което е направено, мисля, че има два технически пропуска. Според мен, те са технически.
Първо, разпоредбата : „сроковете спират да текат за страните“, защото за съда, който трябва да си постанови решение, да си гледа доклада, да изпрати съобщение, този срок не се касае, съда през това време няма забрана.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев го е написал.
ВАЛЯ ГИГОВА: Само за страните.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложението на господин Митев е за страните.
ВАЛЯ ГИГОВА: Другото, в редакцията трябва да се добави – сигурна съм, че е технически пропуск, „по време на съдебната ваканция, освен делата които са по чл. 329, ал. 3, които се гледат през съдебната ваканция“. Нищо че е съдебна ваканция, това са дела от много голям интерес, бързи производства, осиновявания, където не могат да не текат срокове, защото целта е именно да бъдат бързи.
Мисля, че редакцията, предложена от колегата Митев и мисля, че от госпожа Александрова, е абсолютно това, което сме коментирали в рамките на Работната група. Не забравяйте, че този текст има за цел да си починат всички български граждани от съда, а не някой да си е отишъл на почивка, при родителите си, на село и да му бъде връчено, да речем съобщение чрез залепване и да му текат срокове, докато той всъщност не е у дома си, а е, да речем, на почивка. Това е смисъла. Има го почти във всички законодателства. Това е един безкрайно разумен текст. Защото не може всички да са ангажирани да си стоят по домовете, за да си чакат съобщения и призовки.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И адвокатите да си почиват.
ВАЛЯ ГИГОВА: И те са хора.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преди да дам думата на колегата Хамид, защото пожела да направи предложение по чл. 83, ще припомня, че в Народното събрание този институт действа. При нас процедурните срокове спират да текат между сесиите. Разумно е и по принцип е правилно. Проблемът е с изчислението на сроковете. Държа да посоча това.
Да, имаме специалисти в Деловодството, които са максимално прецизни в тези изчисления, но на страните не винаги им са ясни.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин председател, няма спор, че в Народното събрание е така, само че ние не гледаме нито спорове за издръжка, нито обезпечителни производства, най-малко пък дела по търговска несъстоятелност. Така че напълно съм съгласен с това, което каза госпожа Гигова. Може би трябва да направим една редакцийка, която горе-долу да гласи така: „Сроковете спират за текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт с изключение на сроковете и книжата по делата по чл. 329, ал. 3“. (Реплика от госпожа Валя Гигова.)
Точно това, което казахте. Затова казвам, че заимствам от Вас това предложение. Припознавам го чисто формално.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за предложението на господин Хамид по чл. 83.
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Колеги, до голяма степен съм облекчен в изказването си от това, което каза съдията преди мен, тъй като това бяха и моите аргументи.
Законодателната дейност не е само законодателна техника. Тя трябва да отговаря на обществени отношения, които са породили необходимостта от тази промяна. В случая пак говоря като народен представител, а не като адвокат, какъвто съм. За мен спирането на сроковете безспорно е в интерес на страните, чисто процесуално. Но от друга гледна точка общественото мнение в страната безспорно са натоварени от усещането, че процеса е бавен. Дали това е така или не е така?! Аз не считам, че е по-бавен от другите … В момента пак предлагаме норма, с която да си почиваме.
От друга гледна точка законодателната техника с бланкетно препращане към правни норми също не считам, че е абсолютно коректна.
До момента в нормативните актове се борави с „работни“ и „неработни“ дни. Ние започваме вече да препращаме в норми, в които … (Уточнение извън микрофоните.)
Не, че е невъзможно. Казвам като техника.
Аргументът ми отделно от това, което той каза за процедурата, е също и това, че това ще доведе до удължаване на сроковете безспорно и това трябва да се каже ясно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Милков.
Заповядайте за реплика, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми колега Милков, съвсем кратка реплика. Да, Вие споменахте, действително това е направено, за да улесни страните, за да даде една адекватна защита.
Ако аз получа било искова молба, било заповед за изпълнение и не мога да открия воя адвокат, тъй като той е някъде другаде, примерно на почивка, или предстоят празници, така или иначе не го намирам, каква ще ми е адекватната защита и как ще мога да се организирам, ако съм най-обикновен гражданин?
Това е направено с цел защита и в интерес на гражданите. Погледнете и от тази гледна точка.
Когато обсъждахме този въпрос в Работната група, беше засегната и тази страна. Чисто житейски е съвсем логично и оправдано. В края на краищата защитаваме един по-висш интерес, какъвто е правото на защита и то защита, която лицето смята за адекватна и навременна. Защото аз може да имам доверие само колегата Кирилов и на никой друг адвокат. Като го няма колегата Кирилов, как ще се защитя? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Има ли други изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване последното по време предложение на колегата Хамид Хамид.
Не разбрах съвместно ли е с господин Митев, породено, инспирирано и инициирано от госпожа Гигова?
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се предложението на господин Хамид.
Предлагам ви да подкрепим по принцип двете предложения, които претърпяха редакции, но в крайна сметка вече сме ги приели – предложението на Христиан Митев и това на Анна Александрова.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Предложенията се приемат по принцип.
Почивка до 16,45 ч.

(След почивката)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: След прекъсването продължаваме с § 4.
Текст на вносител относно чл. 71, ал. 2.
Предложението е на колегите от „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ще си позволя все пак съвсем накратко да припомня мотивите за това предложение.
Съгласно сега действащата редакция от Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 „По облигационните искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор цената на иска е в размер на стойността на договора. Когато договорът има за предмет вещни права върху имот, цената на иска е в размерите по т. 2“, тоест като за собственически иск, същевременно според чл. 71, ал. 2, в която предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, държавната такса е върху една четвърт от цената на иска, формирана от данъчната, респективно от пазарната оценка. От тук следва, че за исковете по чл. 69, ал. 1, т. 4 таксата би следвало да е четири пъти по-висока от тази по иска на собственост, в който според нас няма логика и очевидно се дължи на недобра редакция на текста. Неоправдано високите размери на държавните такси, от своя страна препятстват достъпа до правосъдие и защита на правата на страните в процеса.
В тази връзка предлагаме промяна на чл. 71, ал. 2, с която цел уеднаквяваме размера на държавната такса по исковете на собственост и при облигационните искове на съществуване за унищожаване или за разваляне на договори за сключване на окончателен договор. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Съдия Влахов.
КРАСИМИР ВЛАХОВ: Благодаря, господин Председател.
Всичко, което каза господин Митев, е абсолютно вярно. Искам да обърна внимание, че точно в този смисъл ние имаме прието тълкувателно решение от миналата година. Тоест проблемът е решен по тълкувателен път. Разбира се, Ваше право е за по-голяма убедителност да го запишете и в закон. В този смисъл вече е и задължителната съдебна практика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други мнения, становища?
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Практиката си е практика, редно е да го има като норма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ние в Работната група се разбрахме, знаехме, коментирахме това тълкувателно дело, но решихме да има изрична правна норма, въпреки тълкувателното дело, защото изцяло е съобразена с тълкувателното дело – няма някаква новост. В смисъл, не се намалят ефективно такси, за да има нужда, да речем, от финансова обосновка, просто правната норма се съобразява с тълкувателното дело.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Текстът е отпреди Работната група. Текстът е на вносител. (Шум и реплики.)

БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: При приемането на стария ГПК се имаше точно това предвид, обаче предложението постъпи при второто четене в Народното събрание – след всички правни комисии, и затова се получи това несъгласуване, което трябваше да бъде оправено. Първоначалната идея беше да няма разлика.
При гласуването при второто четене се прие текстът, който върна една четвърт от данъчната оценка. (Реплика от госпожа Гигова.)
Да, да, да – точно така беше. Понеже последната секунда в стария ГПК стана в залата, затова имаше нужда от тълкуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
На база на казаното дотук, ще Ви призова, колеги, да подкрепите това предложение. Да, действително има такова тълкувателно решение, но аз смятам, че по-доброто решение е действително да запишем това правило в Закона. Такова становище беше изразено и при обсъждането в работната група. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносителя за § 4, относно чл. 71, ал. 1.

Пристъпваме към предложение на народния представител Христиан Митев за създаване на нов § 4а.
Предлагам Ви да го разгледаме с аналогичното предложение от народния представител Анна Александрова за създаване на нов параграф. Двете предложения са относно чл. 72.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Колеги, историята на този текст ще Ви я спестя. Каквото и да се приеме по този въпрос, объркването е страшно, защото това, което не се разбира, е, че такса се дължи върху благото, което се претендира. Докато това по някакъв начин не се каже, вечно ще има различни такси. Аз Ви предлагам, ако някои припознае това предложение, една нова редакция на целия чл. 72, който, струва ми се, ще въведе ред в нещата. Ако искате, чуйте за какво става въпрос?
В ал. 1 да не се изрежда кумулативно, алтернативно много страни, една страна – девет алинеи няма смисъл да се пишат. Струва ми се, че ще помогне една такава редакция:
„За предявените с една молба искове в защита на един интерес, се събира една държавна такса върху защитавания интерес“.
И една ал. 2, която да каже: „За предявените с една молба искове в защита на различни интереси, минималната такса се събира за сбор от всички интереси.“
Това просто ще въведе ред, защото това е всъщност. Пишейки много, много алинеи, ние това искаме да кажем. Още по-хубаво е вместо „интерес“ да се каже „благо“, защото това е истината, но законодателят тази дума май не я харесва.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз най-първо тръгнах да търся дефиниция за „интерес“ в Раздел I.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Интересът може да се намери в първия текст на таксите, където е казано в чл. 68: „Паричната оценка на предмета на делото е цена на иска.“ Тази разпоредба всички я забравят, а предметът на делото е „благото“, което се претендира.
Аз като искам едно обезщетение от 10 000 лв. и като го искам от застрахователя, от деликвента и от отговорния за действието му, аз няма да получа 30 000 лв., ще получа само 10 000 и за това нищо, че са три исковете, нищо, че са три страните, аз имам само един-единствен интерес – да си получа обезщетението, и ще го получа веднъж, и затова таксата трябва да е една.
Когато претендирам различни интереси, няма значение от колко хора ги претендирам, просто, ако обича Софийският районен съд да не ми събере минималните такси по 50 лв. за всеки иск от два лева, както го прави. Да!
Има го написано, ще го дам на госпожа Гигова. Ако Вие сте съгласни, това, струва ми се, че въвежда много по-важен ред за нещата и избягва необичаната от законодателя дума „благо“. (Реплика от госпожа Гигова.) Защото знам как се приемаше старият ГПК, затова предполагам, че парламентът може да е друг. Ако законодателят е друг, значи „благо“ е по-добре, защото „благо“ обхваща и имуществения интерес, и неимуществения интерес. Ние защитаваме блага и благата са предмета на делото. (Реплика от народния представител Христиан Митев.)
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Член 68 е ясен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 68 казва: „Паричната оценка е предмета на делото и цената на иска.“
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Да! И за това …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И в един момент ние забравяме и за предмета на делото, и за цената на иска и казваме…
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: „Защитаваме интерес“, тоест оценката на предмета на делото.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моят интерес може да е комплексен и той може да се изразява в няколко иска и да са свързани.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Затова „благо“ е по-добре.
Ако искате, слагаме „благо“…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдия Влахов.
КРАСИМИР ВЛАХОВ: Позволете ми само да подкрепя предложението на съдия Белазелков. Много по-коректно и с оглед идеята, която законодателят е вложил в събирането на държавните такси, е да броим защитаваните блага, не ответниците. Ако броим ответниците, ще стане бъркотия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Абсолютно съгласна съм с текста на колегата Белазелков. Мисля, че той покрива всички хипотези. Имам само един въпрос: дали заради това, че много често съдилищата, съобразно вида на търсената защита, тоест съобразно петитума – алтернативен, кумулативен и така нататък, дали да напишем „независимо от вида на иска“? (Реплики.)
Аз лично харесвам повече израза „благо“, макар че мисля, че го няма в сегашния ГПК като понятие, а по-скоро има понятието „интерес“. (Реплики.)
Притеснява ме думата „интерес“, да не започнат да разсъждават, че има много интереси и тогава…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Много разсъждения могат да тръгнат по понятието „интерес“.
ВАЛЯ ГИГОВА: „Интерес“ има някакво легално, ясно значение, но казват, че няма дефиниция, но „благо“ е действителната дума – това е ясно, че е така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А ГПК работи с „предмет на делото“ и със „защитавано право“.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тук с колегата Иванова говорим за „защита на едно право“, няма ли да стане по-ясно? (Реплики.) Предложението на колегата Белазелков е наистина добро, защото се дезинтересира от вида на иска. Една искова молба, един интерес…
В градския съд се беше стигнало до там да ти събират за втори ответник, за едно и също искане по чл. 422 втора такса.
РЕПЛИКА: Те събират.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това просто не е честно спрямо хората, по-добре да е така. Ако някои припознае текста?! (Уточнение извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сега става конкуренция за припознаването.
Колегата Милков.
ПЛАМЕН МИЛКОВ: Не мисля, че ще има конкуренция в припознаването – технически кой ще бъде записан, няма значение.
Изказвам се във връзка с това, че подкрепям идеята на съдия Белазелков, но с уточнението, че според мен легална дефиниция на „благо“ изобщо не е необходима. Цивилното законодателство борави с много подобни понятия, които са добили не само гражданственост, а и трайно прилагане в практиката, така че считам, че „благо“ има достатъчно ясна правоприложителна практика и думата няма нужда от легална дефиниция. За това взех думата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Митев ще ни направи предложение по чл. 83.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
На основание чл. 83 от Правилника, правя предложението, което чухте от съдия Белазелков и което беше подкрепено от останалите колеги, а именно: „Чл. 72 да придобие следната редакция:
„(1) За предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес.
(2) За предявените с една молба искове за защита на различни интереси, минималната такса се събира за сбора от всички интереси.“
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Тук уточняваме, че иде реч за отмяна на съществуващите алинеи 1, 2 и 3 и нови алинеи 1 и 2.
Последно, предложението е за защитавания интерес.
Заповядайте, колега Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Втори път взимам думата по една и съща точка.
Според мен „интерес“ и „благо“ определено не се препокриват и думата „интерес“ може да продължи практиката на съдилищата да тълкуват, че „интерес“ имат и субективно съединените ответници, а той е много правилно обърна внимание – „благо“, тоест материалната ценност води до присъждане на такса. Може би трябва да се замислим дали действително думата „благо“ е толкова стряскаща, дори да я видим само там. Поддържам да е „благо“. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тъкмо заподозрях, че разсъждавате главно на база „деликтите“ и че изпускаме другите.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Аз направих предложение, същият текст с думата „благо“, така че няма…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Милков прави предложение със същия текст, разликата е в думата „благо“ по чл. 83.
Заповядайте.
КРАСИМИР ВЛАХОВ: Господин Председател, все си мисля, че е хубаво да добави вътре „независимо от броя на ответниците“, за да няма евентуален разнобой по начина, по който се чете разпоредбата. „Независимо от броя на ответниците“ – за яснота.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Двамата колеги Митев и Милков, възразявате ли в предложението Ви да има това уточнение?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Не възразявам. Предполагам, че колегата Милков – също.
ПЛАМЕН МИЛКОВ: Не възразявам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложенията се считат с това уточнение.
Вносителите, уточнявате, че правят предложението заедно с наименованието по чл. 72 – „Държавни такси, присъединяване на искове.“. По това нямате възражение?
Колеги, други изказвания имате ли? Няма. (Уточнения извън микрофоните.)
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението по чл. 83, ал. 5 на колегата Милков с „благо“ и всички уточнения, които коментирахме.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 7. (Реплика от народния представител Анна Александрова.)
Не, само който присъства. Само който присъства от ГЕРБ, само той гласува. Не знаем какво мислят колегите.
За „благо“ резултатът е седем на седем, но от ГЕРБ не броим никакви упълномощавания, защото не сме го обсъждали. Тоест гласуваме само присъстващите.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Христиан Митев със същото съдържание, но с думата „интерес“. (Реплика.) Това го добавихме навсякъде.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 2.
Засега „интерес“ се приема със 7 на 2 гласа.
Подлагам на гласуване текстовете, които са идентични на Христиан Митев и на Анна Александрова.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 4.
Първото и второто предложение не се приемат – първото е 7 на 7, третото е 4 на 4.
Засега се приема предложението на колегата Христиан Митев, което е с „интерес“.
Тук правя уточнение, че помолих колегите от нашата група, които са членове на Комисията, да не гласуват с упълномощаване, тоест гласуваха само колегите, които присъстваха, и съобразно тяхното конкретно виждане за момента. Не сме го обсъждали отделно, включително възможността за последващи редакции с „благо“ или с „интерес“.
Моля всички колеги да имат предвид, че в залата ще влезе само с „интерес“. В залата не може да има нови предложения. Другите две предложения ще са отхвърлени.
Няма драма, ако решението е на база на редакцията на съдия Белазелков, редакционно в залата може да се замени думата „интерес“ с „благо“. Проблемът би бил, ако в залата търсим възстановяване на текста на доц. Конов, за който примерно имах предпочитания, доколкото следва изказът на действащия закон и систематиката на действащия закон, и правната доктрина. (Реплика.)
Това е ясно, но след гласуване не можем да спорим. Ако можехме да спорим след гласуване, моето дълбоко убеждение е, че думата „интерес“ ще породи същите противоречия в правоприлагането. Това е.
Господин Милков, прегласуване ли?
ПЛАМЕН МИЛКОВ: Исках да Ви кажа, че ще Ви дам възможност да сте спокойни в залата да преосмислите решението си и пак ще Ви предложа думата „благо“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, благодаря.
Колеги, има ли искания за прегласуване? Няма.
Пристъпваме към § 5 – текст на вносителя по предложение на колегите от „Воля“, относно чл. 73, ал. 2.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 18.
Предложението за § 5 по вносител не се приема. (Уточнение извън микрофоните.)
Колеги, пристъпваме към обсъждане на три предложения по отношение на създаване на нов параграф за изменение на ал. 4 на чл. 73.
Първото предложение е от колегата Христиан Митев.
Второто предложение е от Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска.
Третото предложение е от Анна Александрова. (Уточнение извън микрофоните.)
Коментираме лимита, който е за пропорционалните такси – „Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника, взискателя или купувача в едно изпълнително производство не може да надвишава…“. Тук, в нашия вариант, е една двадесета от задължението. (Уточнение извън микрофоните.)
Само ще видим откъде тръгва редакцията. (Уточнение извън микрофоните.)
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: От действащия. Така казахте – „освен когато техният минимален размер“… Сега, според мен, е редакторска грешка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мисля, че в двете е една двадесета от задължението.
На Анна Александрова е само една двадесета от задължението. (Уточнение извън микрофоните.)
Въпросът е, че действащият текст също не е прецизен.
Господин Дичев.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Гледаме трите предложения и малко не можем да разберем как се появи фигурата на купувача по следните причини и съображения.

Съдебните изпълнители осъществяват принудителното изпълнение на частни притезания. Частните притезания могат да бъдат парични и непарични. При едно непарично притезание, там изобщо няма никакви купувачи. Явно тук се имат предвид паричните притезания. Нека да разгледаме тях.
При паричните притезания имаме две страни: взискател – кредиторът, и длъжникът. Тук изведнъж се появява фигурата на купувача, който изобщо не е страна в процеса, от една страна. От друга страна, нашата статистика…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Плаща ли такса?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Купувачът плаща таксата, която се плаща при нотариуса, само че два пъти по-ниска, отколкото е по нотариалното производство за издаване на нотариален акт. (Шум и реплики.)
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: И за придобиване на собствеността.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Може ли да се доизкажа? Като ми чуете изложението, може би повече ще Ви се изясни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Този купувач, първо, статистиката е категорична, в 1% от всички висящи дела, изобщо има продажби на имущество. Второ, този купувач, когато се появи, в този 1% от случаите, плаща цената, влиза постановлението за възлагане в сила и всъщност съдебният изпълнител прави разпределение и превежда сумите на кредиторите, ако са повече, или на кредитора, ако е един. Оттам нататък парични взаимоотношения между взискател и длъжник, приемаме чистия вариант, когато всичко е погасено, няма.
Изведнъж се появява фигурата на купувача, който трябва да участва в това ценообразуване ли, как да го наречем, в сметката. Участва в сметката, само че след като вече всичко е платено.
Този купувач може да иска въвод във владение, може и да не иска. Обикновено си предават владението, обаче има изключително тежки случаи, когато въводите са със полиция, с линейки и така нататък.
Мисълта ми е, не виждаме какво прави фигурата на купувача в тази цялата конструкция, след като той не е страна в процеса. Разноските, които купувачът има и прави, те са си за негова сметка, там не се натоварва длъжникът изобщо, както е в нотариалното производство, когато се прави нотариалната сделка за изготвяне на нотариалния акт. Аналогична е уредбата при нас, само че, пак казвам, при нас е таксата е на половина.
За въвод във владение, това е едно друго притезание, което възниква между купувача и длъжника за предаване владението на една вещ и е нормално, когато този нов взискател само по това правоотношение купувачът иска да се извърши някакво действие от съдебния изпълнител, било държавен, било частен, защото това важи и за държавните, да си заплати съответната държавна или както е при нас такса.
Още нещо исках да Ви споделя. Това, което казва колегата Белазелков, искам да Ви кажа например, по едно дело за издръжка, с тази разпоредба една двадесета, примерно, това са често срещаните размери – 50 лв. е издръжката месечно. С тази разпоредба, която предлагате – една двадесета от задължението, това означава 2,50 лв. да е сборът от всички пропорционални такси по изпълнението. Сами разбирате колко е абсурдно.
По този начин изобщо не може да работи и да функционира съдебното изпълнение и малките задължения действително ще се блокират, а те не са само на комунални компании или на някакви монополисти, а там имаме и издръжки, имаме заплати, имаме обратното – граждани срещу монополистите и така нататък. Така че тук има проблем и то голям.
На следващо място, този параграф пък се бие с § 73, където пък е предложена някаква скала. Там пък се казва: „достойна да е една трета от задължението“, „от 100 до 1000 – една десета“ и пак този въпросен таван от една двадесета. Тези разпоредби противоречат на параграфа, който обсъждаме в момента и всъщност аз не знам кое точно как ще се прилага и какво точно става накрая.
Следва да имате предвид, както каза и някой от уважаемите народни представители, таваните, независимо дали са в твърда сума или в процент, освен че правят беля с най-малките вземания, както са в този пример с издръжката, те защитават и най-големите длъжници и най-големите вземания. Нашето становище официално сме го заявявали.
Според нас законодателят трябва да даде допълнително защита на най-малките и най-масовите длъжници, защото големите длъжници и сега се защитават и то много успешно. Този подход с една десета, една двадесета или каквато и да е друга пропорция има изключително неблагоприятния ефект, от една страна, малките вземания да станат проблемни, от друга – да се даде допълнителна защита на големите длъжници, които така или иначе могат да си осигурят и в момента сами.
На последно място, да не Ви отнемам повече от времето, според нас този текст може да направи лоша услуга на банките, тъй като утре те ще трябва да обясняват дали не е провокирано от тях, тъй като банките също са купувачи в немалко случаи. Ние сме убедени, че това не е така, но се създава шум, който не е добре според нас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да започнем с шума тогава – отзад напред. Откъде дойде този шум, според Вас, или, както се казва, как стигнахме до тук?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Да каже омбудсманът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Гражданските организации напуснаха, но, ако искате, можем да опитаме да ги съберем и да възстановим шума. (Реплика.)
Да, има и анализ, представиха анализ... (Уточнение извън микрофоните.)
Колеги, да не възобновяваме този дебат. Вярно, тече стенограма, като председател на Камарата на частните съдебни изпълнители, при всички положения целим изявлението Ви в защита на професията. Приемаме го като необходимо и като задължително. Не искам да възобновяваме споровете такива, каквито бяха по детайли. Не искаме да възобновяваме война и взаимни нападение между едни или други професии. Имахте възможност да участвате дори в работата на работната група.
Според мен не е уместно да тръгнем да разглеждаме и трите параграфа, където са таксите. Нека да следваме систематиката и на доклада, и на нормите.
Защото говорим за протокол, може би съвсем накратко трябва да възпроизведа част от дебатите в работната група.
Работната група тръгна да коментира тарифата за таксите на частните съдебни изпълнители подробно, което според мен и според други колеги не е работа на законодателя да се занимава с тарифата.
По отношение на тарифата има правила как се приема и се утвърждава и кои са участниците във формирането на тарифата. При всички положения прекомерността създава шум. Тук не искам по никакъв начин да коментирам множеството такси във Вашата тарифа – такса за абсолютно всичко. Действително калкулацията във Вашите тарифи може да доведе до едни доста, бих казал, екстремални резултати. Кумулацията на прости и пропорционални такси – също. Затова в дебата на Работната група се възприе подходът да съобразим двете правни норми, които уреждат най-общо рамката на таксите в частното съдебно изпълнение.
Първата рамка е в чл. 73, ал. 4 и ние затова продължаваме да се придържаме към нея. Да, имаше много други варианти и Вие сам споменахте за тях. Възможно е, но не знам дали ще се възобновява дебатът да има абсолютна граница. Вие заявихте, мисля, че и колегите като че ли възприеха, че това би могло да доведе до унищожаване на частното съдебно изпълнение. Ние не сме сигурни дали такъв би бил ефектът, но при всички положения смятам, а и други колеги мислят така, че ако има по-гъвкав лимитиращ инструмент, какъвто евентуално би бил пропорционалният подход, ще реши задачата по-справедливо и по-наравно за всички заинтересовани в този спор.
Приемам това, което казва съдия Белазелков. При всички положения трябва да съобразим минималния размер. По него също имаме предложения, включително имаме предложение в последния момент. В 17,55 ч. в понеделник, когато изтичаше срокът. И до това ще стигнем.
Доколкото коментираме тук конкретни текстове, аз не бих възразил да се прецизира, но и правно логически точно, но и математически точно гарантиране на минималния размер в един общ случай както е чл. 73, така и в случая, който се предлага за дълговете до 1000 лв. Нека се прецизира минималният праг.
Купувачът – това може би е дебат адхок. В последните заседания имахме коментари, пак казвам, по сложните сметки и изчисления. Вие си спомняте, че бяхме взели индикативно няколко примерни за размера на задължението и бяхме изчислявали какви са таксите, спорихме дали това са основанията. Тук, засега това, което поне тримата, които внасяме предложението на Работната група, имаме предвид цялостната, окончателната сметка на частния съдебен изпълнител от момента на образуване на изпълнителното дело до момента на приключване на въвода във владение.
Приемаме, че това е едно изпълнително дело, един процес, една сметка, един размер, който би следвало да се съобразява с лимита. Мисля, че в дебатите всеки от колегите ще съобразява правилно или неправилно е това. Кумулация ли е или всъщност различни са основания.
Беше хубаво в крайна сметка, защото аз съм изисквал и конкретни изпълнителни дела, при това съм Ви ги пратил на Камарата да ги проверявате, защото аз не знам омбудсманът какви жалби има срещу частните съдебни изпълнители, но и ние имаме жалби срещу частното съдебно изпълнение, включително, които в движение сме коментирали. Но така или иначе Вие, ако искахте, поне в Работната група аргументирано да защитите, покажете една сметка, индикативна – тогава дадох пример на едно задължение, на събиране на задължение до 100 000 лв., на събиране на задължение до 200 000 лв., до 300 000 лв. Така поетапно или по етажи до определен размер.
Омбудсманът иска да ме прекъсне, така че ще се прекъсна.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Според мен, за да вземем най-добрите решения, трябва да сме наясно с това каква е целта на промените в таксите на частните съдебни изпълнители. За мен те не са самоцелни и не са свързани с това те какви приходи ще реализират или няма да реализират. Идеята е да бъдат облекчени длъжниците. Длъжниците, подчертавам…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вашата идея, госпожо омбудсман и нашата.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Искам да направя тази уговорка – длъжниците – физически лица, основно гражданите, с приоритет тези с малки дългове.
В тази връзка подкрепям всички драстични намаления на таксите на частните съдебни изпълнители, които се касаят особено за масовите случаи. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
Добре е да бъдат въведени драстични.
Тук добавям, за което ще стане дума малко по-късно – няма никаква логика да орежем таксите на частните съдебни изпълнители, в същото време да оставим без коментар останалите разноски, които се трупат в съдебното изпълнение върху един длъжник. Тук в случая с купувача и с това какво той плаща в едно изпълнително производство, си признавам, че никога по никакъв повод не е бил обект на жалби до институцията, по-скоро гражданите от това, от което се оплакват, е, че някой купувач е купил на много ниска цена по ред причини техния имот. Така че тук да се смесват таксите, които плаща купувачът, с таксите, които плаща длъжникът и които се искат от взискателя, мисля, че не е коректно и в крайна сметка нищо не постигаме. Ако искате, нека си извадят отделно таксите, които плаща купувачът, да се предприемат някакви мерки, ако се прецени, че те са високи, но тук механичното им смесване с таксите между взискателя и длъжника, и най-вече това, което накрая плаща длъжникът, което е всъщност причината да поставям тази тема, просто няма нищо общо.
Също така според мен беше безспорно – признавам си, че също прочетох тарифата наскоро. Там има много такси. Факт е, че част от тези такси са за сметка на купувача и аз лично за себе си тези, които си ги плаща купувачът на недвижимия имот, ги извадих настрани. Тук възниква въпросът за останалите такси, които плаща длъжникът. За мен е безспорно и това трябва да го има, че таксата за опис трябва да се включва в таксата по чл. 26. Това е безспорно, защото какво значи да описваш една вещ, да има пропорционална такса върху нея и след това върху събраните суми да се начислява втори път върху същото. Също така е ясно, че трябва да има някакви правила как ще се определят тези такси. В тази връзка – ето тук и пред председателя на Висшия адвокатски съвет, заявявам, че подкрепям и благодаря, че ги внесоха – предложението е внесено от БСП, внесено е и от една госпожа, народен представител от ГЕРБ, която днес не присъства, което предложение ограничава включително и разноските, които длъжникът прави за адвоката на взискателя в изпълнителното производство.
Готова съм да дойда и пред Висшия адвокатски съвет. Мисля, че всеки честен адвокат ще подкрепи подобни предложения, както се и надявам, че и частните съдебни изпълнители в един момент са узрели, че трябва да има предложения, които освен да регламентират професията, да направят таксите справедливи за длъжниците. (Реплика от господин Дичев.)
Защото върху длъжника освен таксите на частните съдебни изпълнители - ние носим тук запорни съобщения, да ти покажем, освен таксата, която плащат пропорционалната на частните съдебни изпълнители, плащат маса други такси, заради които, включително набъбва дългът и които ние редуцирахме в ГПК с намаляването на юрисконсулското до минимума, предвиден по Закона за правната помощ. Тоест в частното съдебно изпълнение, това за малки дългове би следвало да е до 50 лв. Аз съм „за“ това да има таван на таксите на частните съдебни изпълнители, който също да бъде в рамките примерно до 100 или до 150 лв., но на този фон адвокатите да имат минимум от 350 лв. за дълг от 50 лв. мисля, че просто не е честно. (Реплики.)
Не, това е комплексно. Според мен нещата просто трябва да се гледат, първо, с оглед на малките дългове до 1000 лв., да е ясно как сме облекчили хората, след това най-срещаните дългове, примерно в скалата до 100 или до 200 хил., които се срещат на нормалния гражданин, и чак тогава на големите длъжници и на банките. Защото аз не желая с този Законопроект да правя услуга на банките. Аз лично не желая – нито на застрахователите, нито на огромните длъжници. Не е това моята цел и искам тук да е ясно!
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Манолова.
Съдия Белазелков, заповядайте.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Омбудсманът ми взе думите от устата.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това пък не е истина.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Ще видим, че е истина.
Действително въпросът за таксите е комплексен и много от нещата, които трябва да бъдат взети предвид, ги каза омбудсман Мая Манолова. Трябва да бъдат взети предвид обаче и още няколко неща.
Ние трябва да знаем, че правовата държава е правова, когато се изпълняват съдебните решения. Ако искаме да имаме правова държава, трябва да гарантираме механизъм за изпълняване на съдебните решения.
Аз съм бил съдебен изпълнител, мен са ме подигравали с Андрешко в продължение на дълги години, защото, уви, в България примерът на Андрешко е примерът, който движи много, много хора. Да си спомним, че той нещо май беше продавал развалени яйца и оттам му беше дългът на Андрешко. Но оставете това.
Действително, абсолютно ограничение на размера на възнагражденията е безумно, няма смисъл да се обсъжда, то просто не става. Това, което трябва да имаме предвид, е, че държавата категорично отказва да се занимава със своите вземания под 1000 лв. Това е официална политика, съобщена от министри на финансите. Защо? Защото е неефективно.
В момента държавата си получава малките вземания, защото тя е присъединен взискател по право с привилегия и за да може работникът да си вземе трудовото възнаграждение от 200 лв. и държавата си събира своите малки вземания.
В момента в съдебното изпълнение, организирано то от държавен съдебен изпълнител или частен съдебен изпълнител, не правя разлика, държавата си получава малките вземания. Ако ние направим невъзможно или икономически неефективно събирането на малките вземания, чувството за безнаказаност ще се разшири още повече и ние ще се отдалечим от правовата държава. Така че една двадесета е прекрасен процент. Хайде съберете едно вземане от 5 лв., хайде съберете едно вземане от 50 лв. – как ще го съберете?!
Аз затова обърнах внимание на това, което беше обяснил колегата Кирилов. Простите такси трябва да гарантират минималния разход по едно дело. Тоест не може Районният съд в заповедно производство да взима 2% за едно връчване, а съдебният изпълнител, който всъщност осъществява вземането, да не си гарантира хартията, делото, наема…
Когато говорим за малките дела, възможно е разноските да надвишат вземането. Това по принцип трябва да се допусне, защото – аз съм един от хората, които предложиха навремето Закона за частните съдебни изпълнители, трябва да съществува възможност вземанията да се събират принудително не, за да има много изпълнителни дела.
Аз винаги давам примера с Германия. Отидете в Германия, отидете във Франция колко пъти сте видели шатри и някой да разпродава имущество на публична продан? Нито веднъж! Защо? Защото, когато съдебният изпълнител звънне на вратата, длъжникът се обажда на съседи, приятели, роднини и плаща.
Нашата цел не е съдебните изпълнители да имат милиони дела, въпросът е те да имат 1000 дела, които да убедят българския потребител на тези услуги, че най-доброто поведение е плащане на падежа. Ако ти не платиш на падежа, ако ти предизвикваш държавни процедури – ще плащаш. Ти ще си платиш разноските в исковото производство, защото неоснователно си оспорвал. Ако не си платил доброволно, ще платиш и разноските на съдебния изпълнител – разумните, разбира се, без злоупотреби.
Самият аз подкрепих отделното обжалване на постановлението за разноските, което въобще не ни е хрумвало, че може да се случи. Когато правим някаква уредба на таксите, трябва да имаме предвид, че ние все пак защитаваме правова държава, без възможност от злоупотреби, без непропорционална принуда, така че действително един човек да се чувства сигурен, че живее в нормална държава.
Вижте, това, което го пише в ГПК, че разноските са за сметка на длъжника, просто не е вярно. То го пише, защото по закон е така, но Вие много добре знаете, че разноските въобще не са за сметка на длъжника, те не са и за сметка на кредитора. Разноските са за сметка на почтения гражданин, който си плаща дълговете. Една банка няма да фалира от това, че има лоши кредити, само че цената на кредита, ние я плащаме. Защото банката, ако работеше със собствени пари, аз щях да й бъда най-големият враг, но банката работи с нашите пари. Всъщност ние всички, които си плащаме задълженията, плащаме на нередовните, защото взискателят ще си намери начин. Той, ако няма изпълнителен процес, ще си намери колекторски фирми, ще си намери мутри, ще си намери какво да прави.
Въпросът е ние да кажем на хората, че има един прозрачен процес – да, струва пари, но струва пропорционални пари, така, че да се изпълнява.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Много са заявките за изказвания – колегата Милков, председателят Негенцова, господин Дичев вече се изказа, в негов интерес е да изслуша другите изказвания и тогава да направи второ изказване.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да затворим този член и да не се занимаваме сега.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Съгласявайки се преди малко със съдия Белазелков в момента ще си позволя да изразя обратното становище и то енергично. Не може да се слага знак за равенство между изпълнението на функциите и заплащането на сумата във всички случаи.
Какво имам предвид? Тръгвам от твърдението, когато държавата е работеща и е правова, тя прилага принуда. По изключение, в конкретния случай сме извели един от елементите на държавната принуда и сме го дали на частни лица, но те изпълняват държавна функция, като войниците. В един момент войниците, дали им е студено или са се нахранили, те ще воюват. Същото би трябвало да бъдат и частните съдебни изпълнители, осъществявайки публична функция. Защото, избирайки тази професия и правейки своите и лични професионални калкулации, ти винаги си на плюс. Винаги!
Има и други примери в нормативната уредба, когато правото дава на частни лица да извършват дейност – няма да навлизам в конкретика, и им дава възможност със завишените доходи от част от тази дейност да осъществяват и социална, и публична функция в другата част. Давам Ви пример с Наредба № 2 примерно за автобусните линии как се разпределят. Там са в пакети – печеливши и непечеливши. Не може да се каже, че трябва във всяко едно изпълнително дело да открием икономическата изгода на осъществяващия публична функция.
С тази уговорка, макар и да не съм вносител на тези предложения, считам, че са логични. В никакъв случай, видно от цялата дейност на колегите съдебни изпълнители, не може да се кажа, че те разчитат изцяло и само на вземанията от тези малки суми. Така че, нека да имаме винаги предвид, че става дума за публична функция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Милков.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма.
Госпожо Негенцова.
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Аз няма да засягам чл. 79, ал. 5 – не сме стигнали до него, но нека да помислим за нещо друго. Ние адвокатите по принцип защитаваме и кредитори, и длъжници. Не даваме ли повече приоритет на длъжника в единия процес? Той е този, който трябва да изпълнява задълженията си. След като той има задължения, защо трябва да черпи права от това, че не си е изпълнил задължението? Мисля, че на това ниво ние слагаме длъжника в изпълнителното производство. Това беше само реплика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Тук, по повод на Вашата реплика – аз го възприемам като изказване, защото нямаше реплики към предходното изказване.
Вижте, аз ценя позицията на омбудсмана, но позицията на омбудсмана не може да бъде позиция на законодателя. Законодателят не може да търси решение само и единствено в полза на един от субектите в един сложен процес. Ако за нещо има смисъл публичното представителство и парламентарната законодателна функция, тя е точно в това, за да балансира по такъв начин интересите, че уравнението да излиза вярно. Това уравнение да бъде по възможност с най-висока степен справедливо. Защото едно уравнение може да е вярно формално, логически, математически, но да остава усещане за несправедливост и за несправедлив резултат. По тази причина и конституционния законодател, и правовият ред в демокрацията оставят тези въпроси да се решават от колективния орган на представителство на всички избиратели, на всички граждани.
Молбата ми е да преодолеем тоя нюанс. Мисля, че господин Дичев вече в голяма степен се въздържа. Нападането и сравняването с други професии по тези паралели не водят до обективност. Най-вероятно биха довели до едно не особено справедливо решение.
Имам да кажа още, но тъй като виждам, че има заявки за изказвания, позволете ми на финала да направя заключително изказване.
Заповядайте, господин Дичев.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Искам да кажа, че в предложенията, които виждаме – трите обсъждания, има и неща, които ние подкрепяме и то точно с аргументите, които каза колегата, за това. Ние много добре съзнаваме, че изпълняваме публични функции, много добре осъзнаваме, че държавата ни е създала, за да вършим една работа и то трябва да я вършим по начин, по който не само държавата, но и всички страни в процеса да са доволни.
Това предложение за таксата за опис да се приспада от таксата за изпълнение на парично вземане, това е нещо сериозно и всъщност с процент и половина се намалява таксата по изпълнението, така че ние сме съгласни с това предложение, тъй като то възстановява една справедливост и това беше логиката едно време, когато се пишеше тарифата.
Искам да кажа, че когато говорим за такси и разноски, като че ли хората си мислят, че по всяко дело съдебният изпълнител, видите ли, събира едни такси и всичко е шест за него.
Имайте предвид, че България има изключително ниска събираемост, въпреки частните съдебни изпълнители. Причината е в икономическите условия, в които живеят хората. Ние имаме двадесет и няколко процента събираемост, тоест двадесет и няколко процента от делата трябва да финансират другите седемдесет и няколко, по които няма събираемост. Разбирате ли този чисто икономически момент?

ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Бизнесът е взискателят. Ти работиш ли? Ако не си платил …
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: За съжаление, работим, но няма пропорционални такси, няма успех. Просто таксите са отпреди 12 години, там отдавна няма дори покриване на разходите. Мисълта ми беше, че ние подкрепяме предложението, което беше на вносителя, относно размера на вземането с една единствена корекция, заради тези примери с издръжката от 50 лв., глоби на общини и прочее, че за вземания до 150 лв. би следвало…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кое точно подкрепяте на вносител? Кое предложение на вносител имате предвид?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Имаше предложение на вносител, но не е тук обаче, не е от тия трите. Извинявам се.
Аз просто свързвам нещата с оглед на това, че зад публичните функции, социалната отговорност и прочее.
Имаме и друго предложение. Смятаме, че е редно – не знам дали е редно, но сме готови да поемем абсолютно всички дела за издръжки, предаване на деца и по трудови правоотношения, без съдилищата да ни заплащат авансови такси, те да се финансират от съдебните изпълнители.
Същото може да се направи и по отношение на публичните вземания и общините, така че да бъдат защитени хем най-социално слабите и уязвимите, хем и държавните такси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е и нашето предложение на ГЕРБ, което произхожда от работната група на Министерството на правосъдието.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Не, няма такова предложение, ние сега го…

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е за авансовите такси.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: То там има и грешка между другото, защото чл. 81, ако отпадне от ЗЧСИ, това означава, че тези дела – социалните, трябва да се плащат от кредиторите. Като дойде момента, ще обърнем внимание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Папките, където са сметките. Сега ще извадим сметките и ще гледаме по сметки едно цяло изпълнително дело.
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА: Първо, искам да подчертая, че в момента въобще не става въпрос да се стигне до неефективност и неприлагане на съдебни решения. Няма друга гилдия с толкова гарантирани изключително високи доходи. Минете по „Витошка“ и вижте палатите, които притежават като кантори частните съдебни изпълнители.
Много трудно един малък дълг на майка, на работник, въобще бива приеман от частните съдебни изпълнители за събиране, тъй като техните привилегировани клиенти, това са банките. Смятам, че се измества фокусът, за да се отвлече общественото внимание върху истинския проблем. Нито съм съгласна, че в момента се дават твърде много права на длъжниците. Касае се за намиране на баланс на интересите на двете страни. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не разбрахме като адвокат ли се изказвате или като представител на…
ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА: Аз съм адвокат и съм председател на Фондация „Център за европейска интеграция на България за защита правата на човека“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ДОРОТЕЯ АНГЕЛОВА (Сдружение „Защита правата на кредитополучателите“): Тъй като чух тук изказвания, че всички длъжници са недобросъвестни и трябва да бъдат защитени търговците и хората, които имат вземания. Аз не съм съгласна, защото мога да Ви кажа, че през годините, в които се занимавам с това, съм видяла толкова много случаи, в които има несъответствие в престациите, в които банките правят такива договори с хората – визирам кредитите, деноминирани в швейцарски франк, където длъжниците плащат години наред и в крайна сметка им се вземат имотите, те са платили повече отколкото са взели, вземат им се имотите и продължават да дължат повече, отколкото са взели. Законът трябва да бъде справедлив и тези хора трябва да бъдат защитени. В момента законът не е справедлив. Много хора са останали на улицата реално без имоти, именно поради тази причина. На банките са дадени на търговците страшно много права и тези права по някакъв начин трябва да съответстват на длъжниците. Те трябва да могат да се защитят в един справедлив процес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Гигова, заповядайте.
ВАЛЯ ГИГОВА: Искам да обърна внимание на нещо. Ако аз правилно разбирам, идеята е вместо една десета, както е сега от задължението, да стане една двадесета.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно така.
ВАЛЯ ГИГОВА: Само че текстът, който в момента е в ГПК, след това ми се струва по-хубав – „Освен, когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер“. Искам да кажа, че това, което Вие предлагате като максимален, не е вярно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По това смятам, че ще се съгласим. Това е редакционно, никой не е искал да ограничава лимитът отдолу. Волята досега чисто редакционно е била за лимит на максимума – нагоре.
ВАЛЯ ГИГОВА: Една двадесета е лимит – една двадесета от всички разноски, а тук пише: „Освен, когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер.“ Съгласихте ли се?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, да. В частта като завършек е добре.
ВАЛЯ ГИГОВА: Според мен трябва да се пази минимумът, а не максимумът.
СТОЯН ЯКИМОВ: Още повече, че по първите две предложения, ние говорим за държавни такси. Тук е препратен текстът чисто редакционно към Закона за частния съдебен изпълнител, който няма как да се прилага за държавните съдебни изпълнители.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нали имате различни тарифи с държавните съдебни изпълнители? (Уточнения извън микрофоните.)
ВАЛЯ ГИГОВА:В предложението на госпожа Александрова няма Закон за частния съдебен изпълнител и е правилно.
Има три предложения – едното е на господин Митев, другото е Вашето, на госпожа Фикирлийска и госпожа Анна Александрова. На госпожа Анна Александрова няма препратка към ЗЧСИ. Смятам, че това, което тя е предложила, е по-правилно, защото няма препратка. Тоест това ще важи и за държавните, и за частните, защото трябва да важи и за двата, не може да важи само за частните.
Според мен текстът трябва да бъде: „Не може да надвишава една двадесета от задължението, освен, когато техният минимален размер, определен в тарифата…“, без да казваме коя, защото важи за всичките „…надвишава този размер“, без да има препратка към ЗЧСИ.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, но аз бих Ви попитал: кой е точно минималният размер?
ВАЛЯ ГИГОВА: Ами то препраща към тарифа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В тарифата нали видяхте колко размера има? Кой е минималният размер? Въпросът е кой е минималният размер?
ВАЛЯ ГИГОВА: Това за пропорционалните или за простите?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Първо са по видове такси, после са и действия.
ВАЛЯ ГИГОВА: Колегата Белазелков ще каже.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Изпълнителният процес е способи. „Такси по изпълнението“ е абстракция. Такова нещо не съществува. Таксата по изпълнението е само таксата за образуването, оттам насетне се плащат способи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдия Белазелков, с тези обяснения и с тези способи, ние виждаме докъде стигнахме. Това го обяснихте. Ние нямаме съмнения по способите, нямаме съмнения по формите и основанията на кумулацията.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Ако някой злоупотребява?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кумулирайте, няма проблем в кумулацията. Но ако се даде възможност да имаме сборуване, да имаме този вид математика и откъм плюса, тогава трябва да има горна граница, трябва да има лимит. Законодателят досега, както и Вие казвате, дори и в Закона за частните съдебни изпълнители, нормата от ГПК, която коментираме, е абсолютно симетрична с нормата в Закона за частните съдебни изпълнители. Досега има линус максимум и сега законодателят го е сложил и една десета.
Придружителите, тук три групи, сме разсъждавали тук, за тази норма, единствено в посока корекция на максимума. Дадохме си ясно сметка за различната специфика на отделните дългове – на тези, които са малки, на тези, които са средни, но пък са масови, и на тези, които са огромни. Тук с колегите опитваме, защото споменах, учуди се господин Дичев, това, което виждате, е едно изпълнително дело. Виждате обема. (Председателят показва папките.) Може би всеки един или два листа са отделно действие по изпълнението или уведомление, свързано с това. Дългът тук е двадесет и няколко хиляди лева. Твърдението за събраните такси до един момент, сега търсим окончателна калкулация, е за 1700 лв., тоест спазено е сегашното правило на ГПК, че за 20 хил. лв. дълг не е надхвърлено таксуване на 2000 лв. Правилото е спазено.
Затова казваме, че трябва да се гледа обективно и справедливо. Този частен съдебен изпълнител, това е в продължение на три години, а и епопеята продължава, защото има много съдебни спорове, той е извършил тази работа. Това е неговата работа за тези 20 000 лв., от което действително си даваме сметка, че частните съдебни изпълнители носят пълна имуществена отговорност, че длъжникът, който е ощетен от несправедливото според него изпълнение, ще използва всички способи да ангажира тяхната отговорност както за неправилно събраните 20 000 лв., включително и за всички щети, които е понесъл и е претърпял.

Коментарът в тази норма е: възможно ли е да се промени правилото, този лимит от една десета на една двадесета? Пак казваме, че тук по този въпрос целта не са малките. За малките смятаме, че сме намерили – спорно или безспорно – друго решение по отношение на разноските.
По отношение на кумулацията – това е без таксите на купувача от публична продан, която е друг частен съдебен изпълнител. Един частен съдебен изпълнител продава на друг частен съдебен изпълнител. Тук в тези 1700 всъщност не са събрани таксите при публичната продан и не са включени таксите, които евентуално са събрани за въвода за владение.
По въпроса за глобалната сметка, тоест сметката глобална ли е или индивидуална? Ценим и съобразяваме само прехвърлените, проектите, натоварените за длъжника разноски или търсим общия обем на прихода от една дейност. Защото действително изпълнителното производство засяга не само длъжника, касае не само взискателя, но в голяма част от случаите касае и приобретателят, понякога касае и съвсем трети лица.
Нека колегите да съобразяват това. Нека да знаят и съответно при гласуването всеки един поне да си дава сметка за какво е гласувал.
Извинявам се, че Ви прекъснах.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Аз не исках да повтарям това, което омбудсман Мая Манолова каза, защото смятах, че е вярно и че се разбира. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
Купувачът няма нищо общо с изпълнението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо да няма нищо общо?

БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Той е купувач. Където и да купи един недвижим имот, ще плати и нотариална такса, ще плати и местен данък, ще плати и ДДС. Ние не можем и нямаме право да се бъркаме в това какви са разходите на купувача. Той може да купи от строител, може да купи през нотариус – каквото и да купи той …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дайте тогава на 202-мата частни съдебни изпълнители да им дадем и пълна нотариална правоспособност.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Казано е „половин“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пълна да им дадем.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Не, не, казано е „половин“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Поне ще могат да правят комплексна услуга.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Казано е „половин“ и аз съм участвал при приемането на това да бъде половин, но това няма нищо общо с взискателя и нищо общо с длъжника. Всеки, който купува, си плаща разноските по покупката и е половинката, защото при недвижимите имоти продавачът плаща половинка, купувачът плаща половинка – затова е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, но частният съдебен изпълнител е събрал парите за описа на този недвижим имот.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Така.
Нека да свършим!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кумулирайте двете такси и ще видите, че резултатно пак частният съдебен изпълнител получава колкото нотариуса при изповядване на сделка.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Половината получава, но това е друг въпрос.
Още нещо да се опитам да кажа.
Има разлика между такси и разноски. Платените такси са разноска за насрещната страна. Има тълкувателна практика на Върховния съд, който е казал, че длъжникът дължи само необходимите разноски. Тоест това са таксите, които по тарифата са платени за тези изпълнителни способи, които са приложени. Тоест отговорността на длъжника е само за тези такси. Дайте да не се бъркаме какви разноски прави взискателят! Взискателят да си прави каквито иска разноски. Това си е негов проблем, той си ги прави на свой риск.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Другата част за чия сметка са, съдия Белазелков.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Това са си отношения между съдебния изпълнител и взискателя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Взискателят какво, не е ли субект от икономическия оборот, който също има нужда от защита.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кредиторът не трябва ли да бъде защитаван?
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Да, той трябва да знае какво иска. Взискателят трябва да…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той е принуден да го иска, защото само това му е останало – да иска, той не може друго да направи.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Не е така. Взискателят определя изпълнителните способи. Взискателят казва: „Искам това“ и е права омбудсман Мая Манолова, която каза: „Ами взискателят нали си плаща?“. Да, взискателят си плаща, защото иска и ние като му казваме: „Ще си платиш“, това е: „Мисли какво искаш“.
Защото, ако взискателят иска запор по 27 банки, ами да го плати. Съдебният изпълнител може ли да му откаже? Има ли закон, който да забрани на съдебния изпълнител …
РЕПЛИКИ: Вече има.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Добре, да речем.
Ако взискателят ги иска, да си плати. Какво ги интересува? Нас ни интересуват тези разноски, които са за длъжника. Разноските за взискателя и разноските за купувача са нещо съвсем различно, защото, когато ние говорим за пропорционалност при изпълнението, имаме предвид, че трябва да се упражнява принуда, тя трябва да е съразмерна и това включва и съответните разноски. Ако ние сложим всичко на едно място, ще стане тюрлю гювеч – ние ще намесим несъвместими неща.
Нека да оставим само длъжника. Той се натоварва. Да видим него колко ще натовари. Купувачът си купува, защото иска да купи и където и да купи, ще си плати. Взискателят колкото иска, толкова повече плаща. Да иска разумно. Ако взискателят поиска разумното, всички разноски ще му ги поеме длъжникът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, взискателят плаща пропорционално. Взискателят плаща пропорционално и плаща по няколко пъти.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: От самото начало аз винаги съм говорил и съм защитавал това, че таксата за успех е като за всички такси. Всичко платено по изпълнителното дело, това аз съм го защитавал от 2005 г. насам. Таксата за успех, трябва да покрие всичко. Всичко трябва да се приспадне от нея. Всичко! Няма второ, няма кумулиране на такси. Всичко, което е събрано, трябва да се приспадне от таксата за успех и тогава тя е лимитирана добре – с процент, при положение че както е сега действащата…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие бяхте обещали да представите такова изчисление. Припомням, вярно е, че имаше период, в който отсъствахте. Принципно не възразявам. Не възразявам да поставим уточненията с таксуването в изпълнителното производство на база таксата за успех – сексес фи. Справедливо е, но и там ще има лимит.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Никой не възразява.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За какво спорим тогава – вече втори час? Кажете ми каква е разликата между една десета и една двадесета – това кажете и дайте да го говорим не за малките, а за вземанията, които са, дори не от 100 хиляди, от 20 000 нагоре. Каква е разликата?
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: За 20 или 10 си е въпрос, който Вие ще си решите. Аз не мога да Ви се бъркам.
Аз подкрепям омбудсман Мая Манолова за купувача.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние ще го решим, но в един момент в тарифата най-вероятно ще се появи ново творчество и ще се появи основание „такса“, което да компенсира този лимит. Ние си даваме сметка, че – да, имаме воля донякъде, но тя също е относителна и тя зависи от едно прилагане.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Ако кажете, че всички платени такси се приспадат от таксата за успех. Какво да направи Министерския съвет? Каквото и да направи, нищо не може да измисли.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е ли по-просто това? Не е ли по-чисто това? Ако толкова Ви пречи…
Ние в работната група стигнахме до съгласие и беше безспорно, че махаме таксата „опис“, включваме я в лимита. Казахме и постигнахме консенсус на един етап, че разноските, които са за купувача – наричаме ги „разноските за купувача“, също ги вкарваме в този лимит.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: А това не бива.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е ли по-лесно и по-еднозначно, ако това Ви изглежда прекомерно, да кажете: „Добре, прекомерно е една двадесета, може би по-справедливо е при тази пълна кумулация, но донякъде по-просто и по-лесно проверима, променете го на една петнадесета“.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Тук идеята е кого защитаваме и какво искаме да постигнем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо омбудсман, Вас защитаваме – Вашата теза я препокриваме всички – и Вашите вносители, и невносители. Защитаваме я, но търсим баланс, защото в правоотношенията няма само длъжник, защото като законодателен орган сме длъжни да настояваме за дисциплина при изпълнението на правоотношенията и ако има точно изпълнение на всички правоотношения, няма да има нужда от принудително изпълнение. (Реплика от омбудсман Мая Манолова.)
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Това го разбрахме с призоваването – ще го оправим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, но това е решено преди 10 години. Тогава е бил дебатът, не искам никой да соча към онези години, да реферирам. Приет е този способ. Той в голяма степен е способ за предварително едностранно изпълнение. Едностранно! Като сте го написали така, заповедното производство е едностранно. (Реплики.)
Колегата правилно казва: „Защо го записахте така?“ Ами запишете го така – това е модерен способ. Но аз питам: защо 10 години никой не обучи населението, гражданите, избирателите, субектите в гражданския оборот, че има такова производство, каква му е характеристиката, какви са му последиците. Защо не се говореше за това? Защо пак тръгнахме след последиците? (Реплика от омбудсман Мая Манолова.) Ами не се говори.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Спорът започна да става не толкова юридически, колкото политически. Искам да вметна какво ще постигнем – това беше вторият въпрос.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Това е основният въпрос, съгласна съм.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо Манолова, ама Вие „неизправните длъжници“. Ако аз три години не си плащам нарочно парното – този диалог сме го водили, ще бъда съвсем кратък, нека да не бъде за сметка на тези, които са си продали жилището, казали са им, че по партидата не дължат нищо, пък след време се оказва, че дължат нещо. Да, мен, ако ме питате, там всичко трябва да бъде оставено за доставчика, който е объркал, но неизправните длъжници, които умишлено, нарочно не си плащат консумираната електроенергия, консумираната топлинна енергия, включително и на мобилните оператори. Като погледнете, може би, два, три, четири, пет мобилни оператора са сменили. Нека да намерим баланса, не бива да отивате в тази крайност.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Не може за 20 лв. да ти събират 520 лв.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Двадесет лева е платимо възнаграждение, госпожо Манолова.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да, обаче човекът разбира за него, когато е в тази фаза и лихвата се трупа отгоре. (Реплики.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Тук съм съгласен с Вас и това Ви казах, но не, когато нарочно – разбрал съм, но не си плащам задължението – има разлика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, колега Якимов.
СТОЯН ЯКИМОВ: Ние също считаме, че има несправедливо определяне на таксите, особено за малките вземания. Затова коментирахме и с госпожа Манолова, че подкрепяме нейното предложение – сборът от всички такси по изпълнението да не надвишава размера на вземането. Само с едно уточнение, че за вземанията до 150 лв. таксите да бъдат не повече от 150 лв. Иначе ние няма да можем да събираме малките вземания – издръжка на работници, общини, държава – всичко това, няма да можем да събираме тези малки вземания. Затова имахме съгласие с този текст.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да довърша – вече не става въпрос само за заповедното производство, задължение – 50 лв. издръжка, директни задължения, които са дребни по характер – какво правим? Какво правим, госпожо Манолова? Длъжникът отказва да си плаща задълженията 50 лв. за издръжка? (Реплики от омбудсман Мая Манолова.) Нали защитаваме и другата страна? Тук не става въпрос за заповедното производство, става въпрос за всички задължения, а задълженията при делит – не всички са 20 000, 5000, 10 000 лв.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук, господин Лазаров, е много хубаво становището на Висшия адвокатски съвет по малките дългове. Действително някак се профилирахме, че иде реч само за оператори на публични услуги и горе-долу мислим в тази посока, но в Становището на Висшия адвокатски съвет, се дава тая палитра от множество по характера си, малки по размер задължения, които всъщност касаят съществени блага за субектите.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не всички са десетки хиляди. Какво правим с тия задължения? Някога нещо се случило и си прехвърля от сметка в сметка, ще си прехвърля фирмата… (Уточнения извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги от Камарата, добре, дайте долен праг на размера, така или иначе заради настояването на омбудсмана с тези 1000 лв. ние тръгнахме на диференциация на дълговете. Дайте минималния праг, от който да се приложи правилото за една двадесета, ако се приеме. (Уточнение извън микрофоните.) Тъй като при 20 000 видяхме относителна съразмерност, пак казвам, относителна съразмерност, без да сме смятали аксесориите. Дори на око кажете: „40 000 или 50 000“ да направим изчисления и Вие да проверите размера.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Извинявайте, но това е несериозен подход – да се прави тарифа дали за държавна структура, дали за съдебни изпълнители…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това не е тарифа.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Това има икономически анализ, има въздействие – какво, ако тук отрежеш там какво ще се случи?
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Какво ще се случи? Колеги, не прекалявайте – какво ще се случи?!
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, не прекалявайте!
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Не, не прекаляваме изобщо. Как може да кажем 30 или 40, или 50 000 – хвърляме боб? Откъде да знаем? Това, което се каза преди малко – имало големи кантори. Да, има, но има и големи фирми, но има и малки, които едва кретат. При нас има съдебни изпълнители, които се отказаха, някой сами напуснаха, други станаха помощник частни изпълнители и то в София. Така да се обобщават всички под общ знаменател, това е изключително грозно.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Тарифата нали работи за всички?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Не е вярно! Само да Ви кажа сумите, които са събрани. Колежката тук говори неща, които изобщо не са верни. На работници – 2,5 млн. събрани от държавните съдебни изпълнители, от частните съдебни изпълнители – 9 млн. лв.
Сто и петдесет милиона са събрани на граждани от частните съдебни изпълнители, 24 млн. са събрани от държавните съдебни изпълнители. За какво говорим? Кой работи социални вземания, кой е по-ефективен? Едните събират 70 млн., другите – 1 млрд. Добре, съсипете го това изпълнение, но поне да е ясно, да се каже, че държавата не смята, че този е грешен, не си върши работата и няма смисъл от него. Всичко друго е…
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Просто прекалено много струва този институт на гражданите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук въпросът е дали не е прекалено скъп. То е явно, че Ви мотивира…
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Има си пропорция, в тарифата започва от 10, свършва 2% за най-големите вземания. Кое тук е несправедливото? Несправедливост има при натрупването на простите такси, където може да се регулира и затова ние подкрепяме това фиксиране на размера на вземането.
Решението, което колегата Белазелков каза на ВКС, много повлия. Ние вътрешно водим битка с тях и изключително много хора наказваме точно за начисляване на такси. Отделно от това имате въведен регистър от тази година на БНБ на банковите сметки. Вече разумният взискател, разумният съдебен изпълнител е длъжен да направи справка, вижда, че длъжникът – гражданин или който и да е, има една сметка и се налага един запор. Ако наложи 30 запора, както е по тълкувателното решение, другите 29 запора разноските са за сметка на взискателя. Този същият взискател ще ходи да бие съдебния изпълнител по главата. Това са неща, които са вече регулирани и ние тичаме след събитията и проблеми, които вече отпадат, ще правим някакви жестоки катаклизми в системата. Има какво да се подобри, има разумни предложения. Моят апел е към баланс и умереност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Процедура.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Господин Председател, предлагам 10 мин. почивка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Десет минути почивка.

След почивката)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Продължаваме след прекъсването.
Коментирахме много графика за продължаване на обсъжданията оттук насетне. Вероятно ще продължим до около 20,45 ч. въпросът е кога е следващото продължение. Омбудсманът настоява за утре след 14,00 часа до 17,00 ч., но не знам дали ще успеем да съберем комисията. Във вторник – пак. (Уточнение извън микрофоните.)
В голяма степен представлявах и м. август и досега в Работната група.
Също така обсъждахме дали да пропуснем, ако имаме съществени спорове, да отложим окончателния дебат и гласуването за следващ момент и да вървим по относително безспорните, но те стават все по-малко, или да караме последователно и систематично.
Колеги, по дебата, свързан с трите предложения по отношение на чл. 73, ал. 4, готови ли сме да приключим дебата и да гласуваме?
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Може ли да попитам има ли съгласие да се махне купувача или и това ще се дискутира още? Защото и госпожа Манолова не настоява, и аз не настоявам. Не само не настоявам, но смятам, че не му е мястото.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз досега не съм чул предложение на народен представител по съответния ред.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Затова питам Вас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако има такава воля, следвайте призива на съдия Белазелков и на омбудсмана.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Аз мога да понеса отговорност за всичко.
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Колеги, по време на почивката и разсъждавайки върху текста казах, че ще го подкрепя, въпреки че за повечето други текстове се въздържам. Но действително считам, че купувача не е страна в изпълнителния процес и той влиза в публичното изпълнение, придобивайки това благо, и съответно считам, че е нормално да поеме и разходите за това обстоятелство. Така че не виждам логика. Може би вносителят да аргументира защо е включил купувача.
За мен, приемайки другото, което те се съгласиха вече, а именно всички такси да не надхвърлят сумата на дълга, може би … Не на дълга, един момент!
Това, което говорихме точно преди почивката, обезсмисля както и за малките дългове. Може би това съгласие обезсмисля наличието на купувача тук. Така че формално, ако трябва някой пак да се жертва, правя предложение думата „купувача“ да отпадне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Други предложения.
Колегата Милков кани на практика участниците в Работната група да аргументираме включването и на този разход в лимита. Някой от Работната група ако желае, да го аргументира.
Аз мисля, че го аргументирах досега и не искам да говоря от името на цялата работна група.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: С включване на купувача или невключване на купувача касае две съвършено различни неща.
Какво целим с тази разпоредба? Ако целим увеличаване размера на таксите, които взимат съдебните изпълнители, купувачът трябва да бъде включен. Но тази разпоредба ми се струва, че урежда разноските. И ако тази разпоредба урежда разноските, тогава купувачът не трябва да бъде включен, защото той няма място в производството по събиране на парични вземания. Не знам какво точно искате да постигнете с тази разпоредба!?
За мен ограничението една двадесета или една петнадесета, или една седма, колкото реши законодателят, трябва да касае само процеса, който приключва с проданта.
Затова казвам, понеже тази разпоредба се нарича разноски, това би трябвало да касае разноските, които ще плати, ще авансира взискателя и ще плати после длъжника и купувачът трябва да бъде изваден. Ако вие чрез тази разпоредба се опитвате да ограничите въобще парите и разноските, които ще вземе съдебния изпълнител по това дело, това е нещо друго.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Наименованието на чл. 73 е „Държавни такси“.
ВАЛЯ ГИГОВА: Първо, това са две съвършено различни неща. Лично аз смятам, че тук не трябва да се включва купувача, но това е вече въпрос на политическа воля.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сам още един аргумент в посоката на адвокат Гигова.
Това, което мен ме притеснява, е финалното таксуване, поради следното. Вече частният съдебен изпълнител може да е събрал близко до размера, който е в лимита.
ВАЛЯ ГИГОВА: Иначе купувача ще плати една …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И остава само купувача. Само че той е достигнал лимита и му остават 100, 200 лв., за да прескочи въпросния лимит, а таксата за приобретателят е съществено перо. Тоест размера, пропорционално определен, може би е един от най-значимите, съотнесен към всички други размери. Тогава възниква въпроса: Какво ще направи частният съдебен изпълнител? (Реплики.)
Какво ще направи, ако има да досъбира, да кажем, 300 лв. до лимита, дължимата такса е 15 хил. лв. примерно? Какво ще направи?
ВАЛЯ ГИГОВА: Купувачът трябва да излезе от това, защото той няма как да направи толкова точно изчисление. Ако се спирате на процента една двадесета, то трябва да касае приключване с продажба на имота и дотук. А вече купувачът ще си плати таксата за постановление за възлагане и която, ако не ме лъже паметна, е 1,5, но не повече от 3 и вече ще си плати въвода една десета0. Просто това са други такси.
Не мисля, че трябва да се смесват тези неща. Маха се купувача и текста остава същия. Не трябва да има препращане към Закона за частните съдебни изпълнители, за да може да се отнася и за държавните, защото не може едните да събират по-малко такси от другите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, колега Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Радвам се, че говорим еднакво, тоест обяснението към мен беше, че се съгласявате. Просто един пример: изготвяйки постановлението за възлагане, той върши дейност, каквато ние като адвокати сме вършили, изготвяйки един Проект на нотариален акт и там таксата си е съвсем истинска. Тоест те си извършват действие, което вече е към трето лице, не участва в отношенията и съвсем не мисля, че трябва да го включваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да и тук съобразете, че вече частния съдебен изпълнител е събрал таксите за опис, тоест калкулирал е, ако не е събрал.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Ще се приспадне от окончателната.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Откъде ще се приспадне?
Заповядайте, господин Дичев.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Ако се приеме предложението на народния представител Анна Александрова, както за опис се приспада и, както казахме, тя е 1,5% и се намалява тежестта както за кредитора, така и за длъжника. От друга страна, пак обръщам внимание на този максимален размер горе, който е определен, трябва да е минимален размер – това, което и адв. Гигова и съдия Белазелков казаха, но не мога да си обясня при едно парично вземане всички пропорционални такси, които се плащат било от взискателя, било от длъжника, са две – такса за опис и така наречената „пропорционална такса за сметки по т. 26“.
Всъщност, ако се приеме това предложение за приспадане, остава само пропорционалната такса по т. 26. Други такси няма в едно парично взаимоотношение. Вярвам, че човек като погледна тарифата, може да го заболи главата, но в едно дело взискател – длъжник за парично задължение имаме само две пропорционални такси. Едната като се приспадне остава само една. Вижте как е написано в тарифата в момента – от 10% за най-малките вземания, осем, шест, четири – за най-големите. Не мога да разбера защо мислят, че това е най-големия проблем в тарифирането при съдебните изпълнители. Според нас, тези проценти са справедливи, но не виждаме и там да е проблема. Проблемът се натрупва с несъразмерност при малък дълг – големи разноски. Така, както се предлага в момента …
ВАЛЯ ГИГОВА: Не е само така. Не е само тази несъразмерност, друга е причината. (Реплики.)
Да си го реши!
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Не е само Министерския съвет. Министерския съвет има нула основаемост във Върховния административен съд и винаги ще има основаемост нула.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тарифата се приемаше от министъра на правосъдието, съвместно с Камарата на частните съдебни изпълнители, не е Министерския съвет.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Колкото по-голямо е вземането, толкова е намаляването. Точно това го има и това казвам: „Несправедливо ли е това голямо вземане 2%?“. Това питам, защото сега се въвежда… (Реплики.)
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Има смисъл за малките дългове, където е абсолютно несправедливо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще стигнем до малките дългове.
Принципно не възразявам. Такъв беше подходът и при анализа в Работната група. Нека да разделим задълженията условно на три групи, така наречени „малки“, „битови“ или както щем – „потребителски“; другите „обичайни“, „масови“ и третите „големи“.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не може! Не сме стигнали до това нещо и ще ви кажа защо не сте прави.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: До хиляда, до пет хиляди.
ВАЛЯ ГИГОВА: Те са политическата воля да взимат решение.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Народните представители да решат.
ВАЛЯ ГИГОВА: Нека сега са минем този текст и да отиваме на чл. 79. (Уточнение извън микрофоните.)
Няма текст, който ви казва, че се приспада таксата за описа. В сегашната я няма. В действащата я няма и трябва да се добави. (Реплика от госпожа Мая Манолова.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нали създаваме такива правила.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Правила за малките и таван за големите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не може да има таван на таксите. Трябва да има намаляща скала. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Те приспадат допълнително и да си остане действащия текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За приспадането си абсолютно прав. Само не бях забелязал в коя редакция сме го установили, но това беше безспорно за Работната група. (Уточнение извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: От всички пропорционални такси за сметка на длъжника … (Господин Белазелков говори на изключени микрофони.))
ВАЛЯ ГИГОВА: Предложението на господин Кирилов и госпожа Александрова е точно това, което в момента дискутираме. То е най-доброто, просто само трябва да се махне препратката към Закона за частните съдебни изпълнители. Само това трябва да се махне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, тях ги дразни, че ограничението е такса за сметка на длъжника, взискателя и купувача.
ВАЛЯ ГИГОВА: Махаме купувача и махаме Закона за частните съдебни изпълнители и текста е О'кей. Махаме купувача.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Защо решавате, че е О'кей, в смисъл, кое му е О'кей?
ВАЛЯ ГИГОВА: Той е същия като махнем купувача.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Купувача – О'кей, но тук сега се казва една двадесета.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ама те искат да е на двадесет.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Добре, защото с една двадесета не сме О'кей, поне ние.
ВАЛЯ ГИГОВА: Да си каже законодателят. Техният текст е О'кей, ако се махне купувача и махаме Закона за частните съдебни изпълнители. Защото мисля, че няма никой от всички тук, който да не е съгласен, че купувача няма място.
ПЕНЧО МИЛКОВ: С още една уговорка евентуално за някакъв минимум.
ВАЛЯ ГИГОВА: Защо да има минимум?
ПЕНЧО МИЛКОВ: Защото се коментира, че в един момент една двадесета може да е част от стотинката или стотинки.
ВАЛЯ ГИГОВА: Нали го оправихме? (Уточнение извън микрофоните.)
ПЕНЧО МИЛКОВ: Не сме го казали.
Спорим единствено по редакционното му изражение, така че да има категорична яснота, че…
ВАЛЯ ГИГОВА: Минимумът е много трудно определяем и там, където е 1,5 – О'кей, винаги ще го сметнеш, защото1,5 си е 1,5, но там където имате скала, която е плаваща, там ще бъде по-сложно, защото таксата ви по чл. 26 е 10, 8, 6.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да видим една двадесета за кои дългове е нормално.
ВАЛЯ ГИГОВА: За никой дълг не е нормално. (Уточнение извън микрофоните.)
Не е нормално, затова трябва да препратим към минимума на тези такси. Защото за 100 лв. колко ви е минимума? (Реплика от господин Белазелков.)
Колко е минимума на 100 лв. в момента питам?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: В момента е 10 лв.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Двадесет лева за образуване на делото и двадесет – за почване.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Значи един път пропорционален, един път прост. Това е някакъв микс, който не мога да си обясня.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тогава трябва да бъде не по-малко от какво?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: От съответната тарифа. Защото имаме и за държавните съдебни изпълнители държавни такси, имаме и на частните съдебни изпълнители.
ВАЛЯ ГИГОВА: При големите вземания ще се получи диспропорция. В момента предложението е една двадесета, но не повече от максимума. Там, където максимумът ви е над 5% ще се прилага ограничението една двадесета. Там, където обаче максимумът ви е под 5% ще се прилага това.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: И ще уточним за малките вземания, защото … (Уточнение извън микрофоните.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Но тази твърда сума за малките вземания, ако ще се прави, трябва да се направи в този текст.
РЕПЛИКА: Ама имаме до чл. 76.
ВАЛЯ ГИГОВА: Недейте да бъркате! Член 79 е разпределение на разноските, а тук говорим за размер на таксите. Разпоредбата на чл. 73 определя размера на таксите, а чл. 79 разпределя разноски. Това е съвършено различно – как се разпределят между страните.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Член 79 е по Закона за частните съдебни изпълнители.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, правя предложение по чл. 83, ал. 5 от Правилника в следния смисъл.
По предложението на народните представители Кирилов, Александрова и Йорданка Фикирлийска предлагам следното:
„Ал. 4. Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. От таксата за изпълнение на парично вземане се приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника и на взискателя. Сборът на всички пропорционални такси за сметка на длъжника и взискателя в едно изпълнително производство за задължение над 20 хил. лв. не може да надвишава една двадесета от задължението, освен когато техния минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер.“
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Добре, а какво правим с тези до 20 хил. лв.?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: До 20 хил. лв. прилагаме тарифата такава, каквато е досега, плюс правилата, които ще приемем за тези до 1000 лв. примерно или ако диференцираме някаква друга група.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: А за 2 хил. лв., какво ще направим?
ВАЛЯ ГИГОВА: Това е по тарифата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да са сигурни, че са защитени откъм минимумите.
Предлагам 20 хил. лв., просто защото този размер го проверихме на практика по това дело, което виждахте в трите папки. Тоест там според мен става някаква пресечна точка около досегашния минус, който е за едната десета.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Искам да знам какво правим с тези 20 хил.лв. Интересува ме за 2 хил. лв. какво е събрано от таксите? Да не се окаже, че за 2 хил. лв. е повече отколкото за 20 хил. лв. Ако за 2 хил. лв. е 10%, а за малките … (Уточнение извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Отгърни назад. Там Има пак пропорция. Отгърнете за малките в пропорцията на § 73, ако не се лъжа. (Уточнение извън микрофоните.)
За 20 хил. лв. е една двадесета.
За до 20 хил. лв. е § 73 с петте етажа. Ако трябва там ще модифицираме етажите със специална защита до 200 хил. лв. (Уточнение извън микрофоните.)
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Нали сте предвидили в § 73 нещо. Какво е това, което се предвижда там?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Там са пет етажа. Как да не знаеш, ти ги написа, ти ги донесе, от теб ги взехме.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Кой ги е писал?! (Уточнение извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Виж буква „в“. Даже буква „в“ в това предложение… (Уточнение извън микрофоните.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Ама чакайте, много ли е една трета? На сто лева са 30 лв. Не ти ли харесва това нещо? (Уточнение извън микрофоните.)
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Пише „сборът от всички такси“.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Извинете, но това кой го е писал?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, имам чувството, че започвате да забравяте неща от миналата седмица. Тези числа, които виждате записани в § 73 бяха говорени на Работната група, бяха обсъдени, бяха приети като вариант, който евентуално да бъде обсъждан допълнително в комисията, и затова са внесени от мен и от колегата Александрова.
РЕПЛИКА: Виж какво пише: „за задължение до 100 лв. – една трета“. (Реплика от госпожа Мая Манолова.)
Ами дай ще го вдигнем.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: За това искам да е ясно какво правим.
СТОЯН ЯКИМОВ: „Сборът от всички такси по изпълнението не може да надвишава размера на вземането“. (Уточнение извън микрофоните.)
Ние предложихме с госпожа Манолова съвместно за вземания до 150 лв. – 150 лв. Над 150 лв. – размера на вземането. Така се обхващат тези малки …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ето листчето, което получихме от Администрацията на омбудсмана. (Показва лист.)Тогава го размножихме, гледахме го и го изчислявахме.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Тогава донесох 10 листа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е листчето, от което започна базовият анализ по етажите. Този лист абсолютно не е променян. Абсолютно! Преписали сме го така, както го даде, така, както си го болдвала и с твоята ръкописна бележка. (Обръща се към госпожа Мая Манолова. Госпожа Манолова говори на изключени микрофони. Уточнения на изключени микрофони.)
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: За 101 лв. е по-малко отколкото за 99 лв. Прави се: 100 плюс; 200 плюс; 300 плюс.
Така че нещо, което е носено преди 10 дни, няма какво да го вадиш.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще прекратя дебата по всички други разпоредби, които не са конкретните три предложения относно чл. 73, ал. 4. (Уточнение извън микрофоните.)
В понеделник, докато оформяхме всички предложения, беше О'кей.
Колегата Милков иска думата и следва да я получи.
Преди това искам да кажа, че намирам по-предните изчисления, които бяха разработени от Администрацията на омбудсмана.
ВАЛЯ ГИГОВА: Да се разберем, че § 73 ще се преработи, в който да кажем … (Уточнение извън микрофоните.)
Ето ги изчисленията. Ще седнат и ще си направят вариант на § 73.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Адвокат Гигова, те имаха тази възможност от онова заседание в четвъртък, на което ги повикахме спешно. Те зарязаха всичко и дойдоха. (Уточнение извън микрофоните.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Има тарифа и не мога да разбера какъв е проблема.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Още тогава се каза, че е несериозно предложение, друг е въпроса, че е лаконично. Ако искате да хабим времето на комисията, ще го изчета? Всички от Работната група сме го получили и то е в следния смисъл: „За чл. 79, ал. 3 таксите за опис се приспада от таксите за изпълнение на парично вземане като не може да надвишава една втора от нейния размер“.
Това е добре.
Създава се нова ал. 4:
„(4) Сборът от всички такси по изпълнението не може да надвишава за вземания до 150 лв.
а)150 лв.;
б) над 150 лв. размерът на вземането…“.
ВАЛЯ ГИГОВА: То е същото.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е размера на вземането.
ВАЛЯ ГИГОВА: Как размера на вземането? Искаш да ми кажеш, че до 10 000 лв. вземане 10 000 лв. ще е таксата? (Уточнение извън микрофоните.)
Колеги, не мога да разбера проблема. След като тук се внася ограничение на брой и препраща към минимума вие кажете за 100 лв. колко да имате – 10 лв. плюс 10 лв. за горницата над 100 лв. до 1000 лв. Не мога да разбера какъв е проблема?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
С оглед късния час и малкото кислород в стаята всички станахме прекалено ентусиазирани и весели обаче да се върнем към чл. 79 – предходният член, който обсъждахме.
Член 73 и § 73 обсъждат материя, която е с еднакъв предмет и поради това, според мен, стана това голямо говорене. Действително разпоредбата, която каза госпожа Манолова, е входирана от мой колега от БСП – Георги Свиленски, след това има подобна разпоредба от госпожа Фикирлийска и тя е на стр. 7. Работната група се е събрала, вие сте ни дали предложение и ние сме се събрали в това предложение. Аз не мисля, че е правилно да четем отново имейлите ви или какво е било до този протокол днес.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо трябва да отваряме сега въпроса за § 79?
ПЕНЧО МИЛКОВ: Разбирам. Това, което говорихме, го има написано и то е точно този текст – Вие стигнахте преди да ми дадете думата, до това, което щях да Ви помоля да видите на другата страница, че тази разпоредба я има за вземанията: „Таксите по изпълненията, събрани от частния съдебен изпълнител в сметка на длъжника, не могат да надвишават 150 лв. за задължения в размер до 1000 лв.“.
Тоест има един текст, но вече остава ние да разумяваме и тук моята добавка е не вие да ги вдигнете. Ние ще носим отговорност, ние ги вдигаме и ви слушаме. Но ето го текста. Твърде много говорим излишно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега, прекъсвам Ви, защото всеки гледа в момента, в който стигнем до гласуване, да препятства гласуването и препраща топката в друг проблем. Това е нещо подобно като на дяволското доказване или на ефекта на пинг понг-а. Тоест, за да нямаме конкретен резултат, отиваме в следващите норми.
Пак казвам и затова питах какъв вид дебат искате? Ако искате комплексен дебат – събираме трите основни параграфа, които касаят такси и разноски, и гласуваме всичко заедно, еднократно. До сега вървяхме, както казахте, систематично, по ред.
Да, трябва да съобразяваме тези 150 лв., за това мен не ме притесняват. В момента, в който игнорирам вече и преодолея дебата за това някой - или частните съдебни изпълнители, или госпожа Мая Манолова връща темата към малките задължения.
Заповядайте.
ВАЛЯ ГИГОВА: На мен ми се струва, че е хубаво да се разделят задълженията на малки и големи като решим къде и каква да бъде сумата и на каква база да се определят. Може би минимална заплата или две заплати, или три, или пет, или колкото решим, защото това са за малките задължения, които най-много тормозят обществото, защото са резултат от заповедните производства и самите изпълнителни листове са плод на друго производство.
Ако ние сега решим какъв да бъде прага, от тук нататък ще се реши и колко да бъде таксата на частните съдебни изпълнители. Според мен, не трябва да се решават на един принцип, а да се редуват на малки и големи с оглед именно заповедното производство.
Предлагам просто малко по-различен принцип.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нищо различно не предлагате. Това беше принципа на Работната група. Аз го казах поне три пъти досега. Диференцираме задълженията с оглед техния размер и произход. Пак ще ви обясня групите.
Малките – до 1000 лв.; от 1000 до – тук е „Х“… Да би могло да е до 20 хил. лв., защото сега привързахме към 20 хил. лв., и от 20 хил. лв. нагоре, където е другата граница. Не е много коректно спрямо действителното и обективното състояние, защото според мен трябва да отделим най-малките, от там да сложим примерно до 50 хил. лв., вероятно ще се наложи да сложим трета група – това са жилищните ипотечни дългове, които са примерно от 50 хил. до 250 хил. лв. и оттам нататък вече са големите, търговските, където говорим за банки. Но всичко това имаме възможност да го спорим в листчето-предложение, което, пак казвам: „Благодаря на колегите от омбудсмана!“. Те тръгнаха с пропорционално, поетажно тарифиране.
ВАЛЯ ГИГОВА: То е пак пропорционално, обаче с различни видове дългове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, имаме възможност да дефиринцираме размера, но още не сме стигнали до там. Това е в Преходните и заключителните разпоредби, защото това е норма, която се отнася за Закона за частните съдебни изпълнители, тя не е в Гражданският процесуален кодекс. Ние сме в началото, пак казвам, на голямата рамка дали законодателят да даде една глобална граница на максимума.
СТОЯН ЯКИМОВ: Но имаме и държавни съдебни изпълнители.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Законът за частните съдебни изпълнители не върши работа. Ако искаме да слагаме някакви ограничения, мястото им е в Гражданският процесуален кодекс, за да може те да касаят както държавния, така и частния, тъй като таксите не може да са различни. Следователно, ако искаме да правим нещо, аз мога секундарно да ви сметна и да ви кажа, че за задължение до 1500 лв. таксата е 150 лв. – 10%; за задължение до 20 хил. лв., или ако смятате, че средното е 5 хил. лв., но мисля, че между 1500 и 5000 лв. стъпката е малка, и не е хубаво. Мога да ви направя стъпките и сега веднага ще ви ги сметна и ще ви направя таблицата. Само ми кажете какво искате, защото щом искаме 150 лв., това означава, че първата стъпка е 1500 лв. Следващата стъпка трябва да бъде 150 плюс – пет или десет хиляди? Според мен 10 хил. лв. е разумно. Пет хиляди лева е малка стъпка. Вие кажете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да е 10 хил. лв.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Добре, следващата стъпка е 10 хил. лв. Това е 150 лв. плюс 8% върху горницата. Следващата ни трябват 50 хил. лв., тоест между 10 хил. и 50 хил. лв. ни трябват следните задължения, за да може след това да е между 50 хил. и 250 хил. лв., така ли, за да влязат ипотечните кредити?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Каква ще е стъпката? Ако стъпката е 8% какъв ще е делителят – 6% ли е следващото?
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: При 1500 лв. е 150 лв., а за горницата над 1500 лв. ще е 8%.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На следващия етаж каква е пропорцията?(Уточнение извън микрофоните.)
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Нали това правя. Тоест над 1500 лв. до 10 хил. лв. е 150 лв. плюс 8%. Значи 8500 лв. по 8% (Уточнение извън микрофоните.)
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Преди малко нали се прие над 20 хил. лв. да е една двадесета? Така разбрах. И това е тавана, нали така. А сега искате да се въвеждат още тавани, така ли?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако погледнете това предложение на госпожа Манолова още от 10 хил. лв. е една двадесета на лимита.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Тя каза, че не го поддържа вече.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е изчислявано, все пак това е съобразявано.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Тя обясни, че математически така, както е написано, не става.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Защото просто едното примерно смята 100 плюс, 200 плюс. (Уточнение извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имам усещането, че омбудсманът се колебае в защитата, така че ако трябва да направим прекъсване и тя да си направи изчисленията.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Защо аз трябва да ви правя изчисленията? В момента вас ви интересува едната част, която си гоните, мен ме интересуват малките дългове.
ВАЛЯ ГИГОВА: А защо искате да се променя нещо, което … (Уточнение извън микрофоните.)
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Пропорционалната такса е 10 лв.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, правя процедура за прекратяване на дебата. Прекратяване на дебата по трите предложения.
Заповядайте, колега Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Във връзка с таксите мисля, че госпожа Манолова е права за това, което казва. Ние имахме подобна дискусия във връзка с таксите в друг закон, който обсъждахме и тогава ви казах, че таксите трябва да бъдат разходно ориентирани. Аз действително считам, че трябва да следя този принцип, който е в закона. Не може постоянно да си подвикваме: „Дайте изчисления!“. Тези изчисления трябва да бъдат дадени задължително и ние да ориентираме таксите по този начин, а не по начина твърде много ли взима някой или е твърде тежко на някой да го дава.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тъй като връщате дебата в неговото начало уточнявам: то и сега, колега Милков, първото изречение на ал. 2 е в този смисъл – простите такси са разходно ориентирани, пропорционалните такси се определят върху интереса.
Тук коректното обяснение е следното. При малките размери – видяхте три огромни папки за много време – разходите в усилие на време, всеки от ресурсите на частния съдебен изпълнител е огромно. То вероятно надскача стойността на размера. Обратно, видим ли размер над 0,5 млн. лв. или говоря над 1 млн. лв., тогава, говоря, пропорцията и съотношението става точно обратното. За 1 млн. лв. частния съдебен изпълнител получава 100 хил. лв., получава една десета.
РЕПЛИКА: Не е така, 2% е.(Уточнение извън микрофоните.)
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: До 1000, до 10 хил. и ипотечните – до 250 хил. лв. (Реплика от госпожа Гигова.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля ви, спрете да се изказвате! Това вече е деконструктивно допринасяне към смисъл. Ако трябва, или ще дам почивка, за да правите каквито искате изчисления и анализ на трите или четирите норми, или ще пристъпим към гласуване, или ще прекратя това заседание и на следващото заседание дано всеки да си е направил неговите изчисления и да е готов с предложение. Ние работихме седмици по тези въпроси и тръгваме от началото. Дори в работната група бяхме много по-организирани и дебатът беше друг. Да, тогава някои хора имаха други позиции.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Според мен този дебат е безсмислен повече за този текст.
Предлагам действително да прекъснем и да се решава допълнително, след като се направи съответната подготовка.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да гласуваме поне това, което господин Кирилов предлагаше.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кое от много предложения, които направих?
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Има го записано по чл. 73, ал. 4.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо трябваше да губим един час? Аз го направих преди един час. (Реплика от госпожа Мая Манолова.)
Добре, но защо го задаваме преждевременно? Нека да стигнем до съответния параграф. (Реплика от госпожа Мая Манолова.)
Но сега сме до този параграф – след § 5 предложения между § 5 и § 6. Ако някой прави предложение да отидем на § 73 – аз ви подбудих за това и пак ви подбуждам.
Ако някой поиска комплексно обсъждане и гласуване на всички параграфи по такси, да го направим.
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Понеже Работната група е заседавала веднъж без да присъствам, Вие сте ги разделили в три текста. Действително се оказва, че предмета е един и нормата по този начин се разкъсва изкуствено. За всички в чл. 73, после за малките в чл. 79, после в § 73. Тоест защо е разкъсано по този начин? Дали сте имали нещо предвид, когато е правено?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нищо не е разписвано. Това просто са действащи норми.
Обяснявах каква е връзката между нормите в чл. 73 в ГПК, чл. 81 от Закона за частните съдебни изпълнители и чл. 79. Член 79 се появи най-накрая. Появи се в понеделник, час и половина преди внасянето на предложенията.
Правите ли процедурно предложение?
Започваме гласуване по процедура.
Направих предложение за прекратяване на дебата по трите предложения и за гласуване.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Нямам възражения – да гласуваме. Имам предложение за прекратяване на разискванията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Някой от народните представители възразява ли по прекратяване на разискванията? Няма възражения.
Прекратявам дебата.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 83, ал. 5, което е последно по реда и направих преди малко.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението по чл. 83, ал. 5.
При това положение предлагам трите предложения – на Христиан Митев; на Данаил Кирил, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска и на Анна Александрова да ги приемем по принцип.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Трите предложения се приемат по принцип.
При това положение продължаваме ли с предложението на Анна Александрова за чл. 78, ал. 5?
Колегата Милков направи искания за чл.79. (Реплика от народния представител Христиан Митев.)
Решихме систематично, след това се каза комплексно по такси…
ХРИСТИАН МИТЕВ: Много се извинявам, господин председател, но в края на краищата нямам спомен комисията да е взимала решение да скачаме от норма на норма и смятам, че има консенсус по отношение на систематичното гледане на законопроекта, още повече че мога да Ви припомня какво стана като не гледахме систематично Наказателно-процесуалния кодекс и прескачахме и отделяхме спорно и безспорно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги от БСП, възразявате ли? Добре.
Продължаваме със следващото предложение от народния представител Анна Александрова за създаване на нов параграф по отношение на чл. 78, ал. 5 се създава изречение второ:
„Разходите за адвокат в изпълнителното производство са за сметка на длъжника като съобразно фактическата и правна сложност на делото възнаграждението може да е под минималните размери съобразно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.“
Тук посочвам, че това е първото съществено гаранционно за интереса на омбудсмана лимитиране на адвокатските възнаграждения и на техния пик при така наречените „малки вземания“.
И тук чл. 79 се появи като римейк, като риплей на това правило, някак отведнъж сега на последния Адвокатски …
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Не съм го предлагала аз.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На Работната група е.
Това е от предложенията на Работната група, които не получиха подкрепа. Затова казвам: обособили сме от Работната група дискусионните предложения с вносител колегата Анна Александрова. Повтарям го.
Заповядайте, госпожо Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тук има някакво страхотно объркване в разпоредбите.
Първо, ние досега обсъждахме чл. 73, които определя размера на такси или принципите за определяне на такси. Член 78 урежда присъждане на разноски в исковия процес, не в изпълнителния. В текста на чл. 78, за да не се злоупотребява с адвокатско възнаграждение и да не си напишеш три пъти … на адвокатското възнаграждение и по този начин да се окаже, че вземанията за разноски са по-големи от вземанията в делото, има едно ограничение на ла. 5, в което пише: „Ако заплатената от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съгласно фактическата и правна сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна“, но трябва да си направил възражение за прекомерност, да ти определи възнаграждение, но не по-ниско от чл. 36, защото примерно, ако дължимото по чл. 36 е 300 лв., както в изпълнителното производство при взимания до 1000 лв. е 150 лв., а той си е написал 500 лв., защото му харесва, тогава ще се приложи. И без да го има това правило, то е приложимо на общо основание във всяка част от Гражданският процесуален кодекс.
Не съм съгласна с предложението, направено от госпожа Александрова, защото това означаване намаляване под минимума и то по преценка на кой – тук нямате съд, който да направи тази преценка и да каже: „Едната страна – другата, съдебният изпълнител ли ще я намалява под минимума?“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само подчертавам, че това е второ изречение. То касае специално длъжника в изпълнителното производство.
ВАЛЯ ГИГОВА: Няма значение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: отделени са хипотезите. Това е съобразявала госпожа Александрова. Пак казвам, за да не е в големия пакет, това не е постигнало пълен консенсус в работната група.
ВАЛЯ ГИГОВА: В работната група не сме обсъждали такъв текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как да не сме обсъждали?
ВАЛЯ ГИГОВА: Не сме. Там обсъждахме други неща, но това не сме обсъждали. (Реплики.)
Как съдебният изпълнител ще определя възнаграждение на адвоката под минимума?! Ние забраняваме на адвоката да договаря под минимум… (Реплика от Ралица Негенцова.) И то носи дисциплинарна отговорност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Председателят – госпожа Негенцова.
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Минималните адвокатски възнаграждения е създадена на базата на законовата делегация, която имаме по чл. 36. Всеки един от адвокатите, който не спазва тази разпоредба, носи дисциплинарна отговорност за нелоялна конкуренция.
В крайна сметка по този начин се получава колизия на норми и в никакъв случай не може свободна професия, която сама определя тези ….. с тълкувателно решение намалиха да не бъде повече от минимума, но от тук да дадем свободна воля на някой да намалява колкото и както си иска, мисля, че нито е законно, нито е… (Госпожа Негенцова говори на изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е, законно е! Със закон е законно. (Оживление.)
Последно изказване на господин Дичев. При отсъствието на госпожа омбудсманът съм склонен да закрия настоящото заседание.

ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Искам да кажа, че нашето официално становище е, че няма никакъв проблем с минималните размери на адвокатските възнаграждения и не би следвало да се дава възможност на съдебните изпълнители или на някой друг орган да слиза под този минимум. Проблемът не е в минимумите, проблемът е, когато някой злоупотребява.
Искам да подчертая също така, че длъжниците са защитени, защото могат да оспорват, първо, пред съдебния изпълнител, разбира се, трябва да възрази. Съдебният изпълнител може да се съобрази с това възнаграждение и да намали до минимума, може да не се съобрази и тогава длъжникът е защитен, защото може да обжалва пред окръжния съд – произнасяне на съдебния изпълнител в частта за разноски. Съдиите обаче, имаме наблюдение, че доста намаляват адвокатските възнаграждения дори под минимума, което нас ни озадачава.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, оттеглям предложението си за създаването на нов параграф – § 78, ал. 5.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преди да пристъпим към следващото, защото това все пак е дискутирано в работната група, давам обща възможност, ако някой от колегите желае да припознае оттеглянето и да го направи, има тази възможност сега.
При това положение приключихме с предложението на госпожа Анна Александрова.
Пристъпваме към предложение на народния представител Христиан Митев за създаване на нов § 5а по отношение на чл. 79, в ал. 1 и за нова ал. 4.
Същото предложение е направил и народният представител Георги Свиленски; същото предложение е направила и народният представител Фикирлийска.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Много се извинявам, но не са същите.
Идентично е Вашето, господин Председател, направено съвместно с госпожа Александрова и госпожа Фикирлийска.
На Свиленски и Фикирлийска са съвсем различни, в смисъл двете отделни предложения са идентични, но те нямат общо с моето и с това, което са го направили тримата колеги от ГЕРБ.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Безспорно е. Нека да изброим тогава всичките поотделно.
Първото предложение е на Христиан Митев за ал. 1, т. 3 и за създаване на нова ал. 4.
Следващото предложение е на народния представител Георги Свиленски за създаване на две нови алинеи 4 и 5. То е аналогично с предложението на народния представител Йорданка Фикирлийска.
След това имаме предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска, което е за нова т. 3 в ал. 1 и за нова ал. 4. То е на работната група.
Имаме предложение на народния представител Анна Александрова, което е сходно с предложенията на Христиан Митев и на работната група, но е доста по-различно и не е получило консенсус в работната група. То е за създаване на нови алинеи 4 и 5.
Ето, едно нещо заради омбудсмана сме го приемали три пъти. За тези дългове от 100 лв. сме го разписали поне пет пъти.
СТОЯН ЯКИМОВ: Тъй като в повечето текстове е посочено, вторачили сме се към частния съдебен изпълнител, но има и държавни съдебни изпълнители. Така че да редактираме – в текста да не е „частния“, а „съдебния“ изпълнител. Мултиплицират се тези неща, затова.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, вместо да браните Вашата черга, се чудите как да запалите нечия друга. (Оживление.) Това не е конструктивен подход.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Как да е различно третирането на държавните и частните? Преди години Европейската комисия заради ДДС-то образува наказателна процедура, защото при нас имаше ДДС и гражданите плащаха 20% повече, а при държавните – не, и задължиха България да въведе ДДС и при държавните.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдия Белазелков.
БОРИС БЕЛАЗЕЛКОВ: Когато стана въпрос за разноските, направени от взискателя, които не са приложени, съдебната практика е малко по-широка и тук ние я стесняваме. Съдебната практика казва, че длъжникът отговаря само за „необходимите“ разноски, тоест няма значение дали способът е приложен. Въпросът е дали е необходим или не е необходим за изпълнението. Думата „необходимите“ според мен в съдебната практика е по-добре.
По-добре е да се поправи текстът, който казва, че – поне така е направил Върховният съд в своята тълкувателна практика, „Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите, които…“.
„Необходимите“ разноски за изпълнението, в смисъл, „длъжникът отговаря за необходимите разноски по изпълнението освен…“ – и да се каже кога не отговаря за разноски. (Реплика от госпожа Гигова.)
Върховният съд ги е дефинирал. Казал е, че „когато действието е полезно, допринесло е полза и е необходимо за удовлетворяване на вземането“. За безполезните действия, те са приложени, но са се оказали безполезни, за тях длъжникът не отговаря.
ВАЛЯ ГИГОВА: Изразът „неприложени“ не влиза ли вътре и в „необходимите“?
БОРИС БЕЛАЗЕЛКОВ: Не, защото „неприложените“ е по-малко. Защото, аз като кажа „наложи 30 запора“, той налага 30 запора, приложил ги е, обаче Върховният съд казва: „А, не! Таксите за два, защото само по две има сметки“. (Реплика от госпожа Гигова.)
Да, вписани са 60 възбрани. От тези 60 възбрани, само един имот има на длъжника. (Реплики.)
Това е по-малкото. Аз нямам нищо против, това е вярно. Но е по-малкото, ние даваме много повече с нашето решение. (Уточнение извън микрофоните.)
Както искате, но Ви казвам, че Върховният съд с тълкуването си е дал повече от това.
Второто нещо, когато съдът е отменил действия, защо наказвате съдебния изпълнител? Някой му ги е поискал. (Уточнение извън микрофоните.)
Да си се оправя с длъжника. Трябва да си ги повтори. (Шум и реплики.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Нашата идея беше такава: адвокатът е поискал някои изпълнителни действия примерно продажба на еди-колко си имота. Има някакъв дефект в продажбата – нередовно уведомяване, липса на регулация и така нататък. Съдът го отменя. Тогава защо взискателят или длъжникът да носи отговорност за извършената продан, която е под условие? Не мисля, че трябва да носи отговорност. (Шум и реплики.)
БОРИС БЕЛАЗЕЛКОВ: Няма да е обременен, защото и сега е така по действащия закон. Въпросът е, че когато съдът отмени някакво действие, той го отменя, за да бъде повторено. Нова такса не се дължи и досега. Не се повтарят изпълнителни действия, само когато съдът отмени въвод срещу трето лице. Само тогава не се повтаря. (Реплика от госпожа Мая Манолова.)
Не, не е вярно новото. Действащият текст е по-верен, защото длъжникът не отговаря за разноските за действия, които са отменени от съда. Толкоз! Това го пише в действащия ГПК и това стига. Толкова! Длъжникът не отговаря и това е предостатъчно.Дайте да не го пипаме, защото всичко друго дава по-малко и само обърква. (Разговор извън микрофоните.)
Няма да ги плаща длъжникът, а взискателят ще си ги плати, защото ги е поискал.
СТОЯН ЯКИМОВ: И взискателят няма да ги плати.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Защо да не ги плати?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Защото се приспада цялата такса. Взискателят трябва да ги плати, защото се приспада. Още на първия опис съм приключил втори опис…
ВАЛЯ ГИГОВА: Няма да ги плати длъжника.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: А взискателят ще си ги плати.
ВАЛЯ ГИГОВА: Взискателят трябва да си ги плати.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Това на практика не се случва. Ама изобщо никъде не се случва!
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Действащият чл. 79 не трябва да се пипа, той си е съвършен. (Уточнение извън микрофоните.)
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: В описа в решението на Върховния съд го има, това също е за неприложените способи, така че нека да го има.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Добре, но само първото, само т. 3. (Уточнение извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изчерпахме ли ал.1 – всички точки в дебата? Сигурни сме в това.
Да гласуваме ли разделно?
Колеги, гласуваме предложенията на Христиан Митев, по отношение на ал. 1, на работната група по ал. 1, т. 3 и на Анна Александрова по ал. 1, т. 3.
Последно всички ли се съгласиха с „които не са приложени“?
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6. (Реплика от народния представител Крум Зарков, направена на изключени микрофони.)
Пристъпваме към предложенията, които съдържат нови алинеи 4 и 5.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Хубаво е ал. 4 да отпадне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А само на колегата Христиан Митев. Това не го обсъждаме, така ли? (Уточнение между председателя на комисията и народния представител Христиан Митев.)
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, с оглед на дискусията, която беше проведена по отношение ал. 4 на чл. 79, оттеглям предложението в частта по т. 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
По отношение на предложението на Кирилов, Александрова и Фикирлийска за ал. 4, аз и колегата Александрова заявяваме, че го оттегляме и сме убедени, че колегата Фикирлийска ни подкрепя.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Оттеглям си предложението по отношение на ал. 4.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само за ал. 4.
Предложението на колегата Александрова за ал. 5 би следвало и кореспондира с другите две предложения за създаване на ал. 4 и 5.
Имате думата за дебат по предложенията на Георги Свиленски, Йорданка Фикирлийска, плюс това на Анна Александрова за ал. 5.
Госпожа Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ще ги гледам общо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те са във връзка. Тя дори и да го оттегли …
ВАЛЯ ГИГОВА: Ако го оттегли ще е по-лесно.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, оттеглям и ал. 5 в чл. 79.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Останаха само предложенията на Свиленски и Фикирлийска.
Заповядайте госпожо Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Първо, искам да кажа, че в работната група това въобще не е било дискутирано. Никаква разпоредба на чл. 79 не е била коментирана в работната група, така че това са предложения, които са дошли, те са нови, и затова ще ги дискутирам.
Ще говоря само в частта, която касае адвокатското възнаграждение, но мисля, че същите аргументи важат с пълна сила и за частните съдебни изпълнители. Висшият адвокатски съвет е депозирал становище, което е много подробно, според мен, и достатъчно убедително, но аз ще маркирам няколко проблема.
Тази разпоредба всъщност не урежда размера на разноските, а урежда отговорността на разноски на длъжника в рамките на изпълнителното производство. На пръв поглед тази разпоредба изглежда съвършено социална, защото в крайна сметка освобождава длъжниците по малките вземания от нуждата да заплатят разноски, направени както от взискателя, така и от съдебния изпълнител, който ги е извършил, ако не са авансово платени от взискателя.
Какъв е проблемът? Тази разпоредба е в разрез с общите принципи въобще на гражданския процес, защото принципът, който действа, е следният. Страната, която е дала повод за завеждане на делото в исковия процес, е същата страна, която не си е платила договорно задължението след влязло в сила решение или заповедно производство. По тази причина, ако се създаде такова правило на ограничаване на отговорността за разноски, ние всъщност ще накажем изправния ищец, изправния взискател, който е водил процеса. След това понеже длъжникът не му е платил, образувал е изпълнително дело, платил е такси за образуване на изпълнително дело, ангажирал си е адвокат, а пък длъжникът, който през цялото време е бил съвършено в неизпълнение, защото трябва да изпълни приглоса със съдебното решение, ние ще го възнаградим, защото той е бил в абсолютно пасивната позиция да не си изпълнява задълженията.
Така че всъщност изглежда, като че да се наказват адвокатите и съдебните изпълнителни с тази наредба, като се намали възнаграждението, а всъщност наказваме една друга категория български граждани, които са кредитори и които също имат достойни за защита права.
Забравя се и нещо друго. Винаги говорим в категорията длъжникът е слабата икономическа страна и взискателят е голямо корпоративно юридическо лице, банка, застраховател, въобще всички онези – дето са лошите. Това също не е вярно, защото много често е точно обратното. Защото вземанията за трудови възнаграждения пък са от юридически лица спрямо работодатели.
Като направим разлика в ограничението за разноски, една голяма компания, да речем като БТК, не си платила заплатите на работника, но …. той трябва да го съди, не му платила и когато има влязло в сила съдебно решение, ще кажем: „Браво бе, я си плати сега на работника 900 лв., за които са те осъдили, но вместо да му платиш на него разноските, които той е направил за адвокат от 300 лв., ще му платиш 150 лв.“.
Следващ момент, който също е абсолютно несправедлив. В диапазон от 50 до 1000 лв. е много широк. Оказва се, че този, който има задължение от 999 лв., ще ограничим отговорността му за разноски, както на този за 50 лв. Вижда се, че в рамките на този диапазон също има несправедливост.
Другият момент, който за мен е съществен, и затова съм склонна да се работи там, където е необходимо, в намаляване на размера, където трябва, разбира се, на държавни такси, на възнаграждения и така нататък. Но посегнем ли на отговорността на вноски, ще се окаже, че ние стимулираме неплащане, което е изключително опасно. Защото, ако ти знаеш, че няма да понесеш отговорност за разноски, няма да плащаш, защото разноските не само обезщетяват, те и стимулират, това е тяхната функция.
Разгледано от всички тези самостоятелни гледни точки, за мен това е абсолютно разпоредба, която е освен незаконосъобразна, защото противоречи на други основни принципи, тя е и неморална. Как ще обясним на клиентите си например: „Знаеш ли какво? Ние плащане по тарифата –300 лв. ни плащат, но, прав си, съдихме го твоя съсед, дето не ти плати сума време, съжаляваме, в закона пише 150 лв. ще ти плати съседът, който те прави на маймуна и не ти е платил ремонта от пет години“. На какво прилича това?
Да не говорим, че не прави разлика дали хората, спрямо които се изпълнява, са бедни или богати. Ако целта е да има някакво социално правило за социална справедливост, тогава се връщаме към разпоредбите в ГПК, които освобождават длъжника въобще от изпълнение. Отива, декларира пред Районния съд: „Нямам пари, нямам имущество, нямам нищо, нямам имущество да платя разноските“. Това е подходът, а не всички да ги слагаме на абсолютно равна нога – и богатия, и бедния. По-скоро, ако трябва да се доразвива процедурата за освобождаване от изпълнение, отколкото да се прави това разграничение.
Аз съм категорично против този текст и смятам, че той е абсолютно лишен от житейска и правна логика. Може на пръв поглед да изглежда справедлив, но не е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Моят интерес, аз съм адвокат, действително не си получаваме парите. Това, което говори госпожа Гигова, е точно така. С големия, страшния пропуск, че думата „длъжник“ не винаги означава длъжник и не винаги се оказва, че тези хора действително са имали задължения – говоря за заповедните производства, и ние в голяма степен имаме предвид именно заповедните производства, в които много настоятелно те се наричат „длъжници“, но те на практика не са. Или, както обсъждахме досега текстовете по призоваването, те не са призовани, те не са знаели и така нататък и са осъдени от монополиста, не казвам кой точно, без да разберат и съответно са на пангара да плащат.
Моля към думата „длъжник“ да се отнасяме много внимателно, защото оттам идват нашите грешки.
Отново нещо, което звучи много приемливо, много добре, но всъщност на практика дискриминира тези хора. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Омбудсманът.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Извинявайте, оправихме големите длъжници и банките, като им приспаднахме описа от таксата по чл. 26, сложихме таван на дълговете на 20 хиляди, тоест свършихме работата на големите, сега останалите можем да ги пуснем по пързалката.
Аз съм категорично против! Затова държах, макар че господин Кирилов не знам в какво ме подозира, като се произнесем за таван над 20 хиляди, да видим какво правим с останалите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Гледаме.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Извинявайте, за дълг до 1000 лв. адвокатите в момента в наредбата, в изпълнителното производство фигурира 350 лв. Добре, честно ли е да водим тук батална битка за това да намаляваме десетте лева на ЧЕС-итата, в същото време адвокатът, който стандартно пуска една молбичка с текст: „Моля, прилагам изпълнителен лист, приведете го в действие“ да взима 350 лв.? (Реплика от госпожа Гигова.)
О'кей. Добре. Тогава нека си му плати, ако иска десет хиляди на взискателя. Защо трябва за една елементарна молба длъжникът да плаща 350 лв., питам аз? (Реплика от госпожа Гигова.)
Също така не получих и отговор какво правим с таксите на ЧЕС-итата до 20 хиляди лева и най-многото, които са до 1000, до 5000, до 10 000 – стандартните случаи. Не виждам защо трябва да се правят реверанси на банките, на големите длъжници и на адвокатите. Ако ще работим да има някаква справедливост в изпълнителния процес, трябва да се отнася за всички. Аз не съм се настроила специално върху ЧЕС-итата. Изобщо не ме интересуват, интересува ме какво се случва с длъжника – какво се случва с него.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Ние нарушихме баланса в обществото с тези текстове от ГПК, заповедното производство и от нарушаването на този баланс идва всичко и не може да се оправим.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Не може за 50 лв. да те натоварят – знаете, какво се случва в съдебното производство. Добре, за 50 лв. те товарят с 300 лв., плюс 300 лв., после за съдебното изпълнение плюс 350 лв. То е просто наистина нечовешко.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Негенцова поиска думата.
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Изпитвам огромно уважение към омбудсмана, но не мисля, че некоректно е по този начин да се упрекват и злепоставя която и да е правна професия. Омбудсманът също е един адвокат.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да, и ще бъде, след три години.
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Какво ще бъде не знам, знам какво е бил…
От тук нататък, мисля, че колегата в становището си беше изключително точна и ясна и в никакъв случай не може да се каже, че е елементарна работата на адвокатите, защото във всяко едно отношение можем да кажем, че на този и онзи е елементарна работата. Плюс това не знам да има задължителна защита. (Разговор между Ралица Негенцова и Мая Манолова извън микрофоните.)
ВЕСКА ВОЛЕВА: Не е виновен длъжника. Колега, пак взимам думата, защото съм учудена от становището на Висшият адвокатски съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не съм Ви дал думата.
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Вие поставяте въпроса за тези, които имат проблеми със заповедното производство.
С направените изменения в ГПК, за да се избегнат недостатъците в заповедното производство, от тогава, когато влязат промените по отношение на заповедното производство, оттогава идват тези промени, касаещи и всички други разпоредби. Така че тогава, считаме, че ще се премахнат тези недостатъци, тогава няма да има тези проблеми и няма да се толерира един или друг, защото адвокатите защитават както взискателя, така и длъжника. Ние защитаваме интересите на всеки един български гражданин.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Честно ли е за 50 лв. да платиш 350 лв.?
РЕПЛИКА: Толкова е силен лобизмът по отношение на монополистите, че ние не можем да се оправим. (Реплика от госпожа Мая Манолова.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Първо ще дам думата на господин Белазелков.
Искам само да посоча следното. И колегите, и говорителите да съобразяват следното: ако се постигне решение тук, то трябва да е наравно. Резултатът е налице.
Съгласен съм с твърдението на омбудсмана, че е факт, че на 1000 лв. могат да се съберат разноски в размер на 700 лв. минимум, което не мисля, че е пропорционално и съразмерно. Не мисля, че е справедливо.
Всъщност, ако съм настоявал за нещо по този въпрос – госпожа Фикирлийска сама си взе решение, и госпожа Гигова, и госпожа Манолова бяха свидетели, че тя сама си взе това като лично решение и като преценка. Ако за нещо съм настоявал, то е систематично двете претенции, двете искания да бъдат поставени наравно, защото не е коректно нито да се казва в този случай, че адвокатите товарят сметката, защото и там имаше провокации, имаше твърдения от други професии, вероятно в този смисъл не е коректно да се казва, че голямото нагърбване с разноски на длъжника е от частните съдебни изпълнители.
Вариантите са следните: този вариант е междинен. Той е нещо средно между нулата и, да кажем, екстремумът, който се постига на практика от 700 лв. разноски при 1000 лв. Тоест средата.
Ако не предприемем никакво правило, ще си останат седемстотинте лева. Ако приемем това правило, то ще действа наравно несправедливо спрямо две групи участници в този процес – частните съдебни изпълнители и адвокатите. Трудно ми е да кажа спрямо кого ще е по-несправедливо. Тук съм склонен да се съглася, че ЧЕС-итата управляват процеса по изпълнението, тоест извършват повече действия от адвоката, който в добрия случай инициира с молба това производство и участва в едно изпълнително действие.
Другият вариант е на нулата, тоест освобождаваме длъжника от всякакви разноски и глобяваме всички добросъвестни участници в този процес. (Уточнение извън микрофоните.)
Заповядайте съдия Белазелков.
Никой друг няма думата освен съдия Белазелков.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Искам да Ви обърна внимание върху два въпроса. Госпожа Гигова засегна единия от тях.
Отговорността за разноски е деликтна, а дължимостта на такси и разноски е публично правоотношение между страната и органа. Държавата може да си освобождава от такси, може да си освобождава от разноски колкото иска, стига да ги поеме тя. Това прави ГПК. ГПК освобождава от такси, ГПК може да освободи и от разноски. Но отговорността за разноските е деликтна. Ако законодателят реши да лимитира отговорността за разноски – деликтната отговорност, това трябва да се прави много внимателно. Законодателят е лимитирал отговорността за вреди в много малко отношения. Това са вредите на работниците и служителите поради неправилно уволнение. Те са лимитирани до размера на шест заплати и краен брой случаи, в които отговорността за разноски в съдебното производство също е регулирана до размера на възнаграждението на един адвокат и до размера на разноските по делото.
Действително, ако тази разпоредбата се направи в този вид, наистина Конституционният съд ще я събори.
Освен това имаме отговорността на държавата за вреди от неприлагане на правото на Европейския съюз. Не може законодателят да каже, че една реална вреда не подлежи на обезщетение.
Затова Ви предлагам следното. Със сила това не става. Нека да се направи едно споразумение, така или иначе законодателят се е доверил на Висшия адвокатски съвет и му е прехвърлил своята си компетентност Висшият адвокатски съвет да определи минималните размери на адвокатските възнаграждения. (Реплика от госпожа Гигова.)
Само една секундичка! Имам предложение, а Вие както искате. Само доброволно става. Казвам, че със сила няма да стане.
Нека Висшият адвокатски съвет да поговорят с омбудсмана, ако трябва с посредничеството на господин Кирилов, за малки вземания уговорете един разумен минимум. Просто уговорете един разумен минимум за малки вземания. (Реплика от госпожа Гигова.)
Както кажете, но Вие го направете. Защото, ако го направи законодателят, ще започне една борба, от която никой няма да спечели. Разберете се. Кажете, че по изпълнителни дела адвокатското възнаграждение…
Първо, бих Ви посъветвал да диференцирате – знам, че госпожа Гигова не е съгласна, възнаграждението на адвоката за взискателя, което може да е пропорционално и възнаграждението на адвоката и на длъжника. Според мен работата е различна. (Реплика от госпожа Гигова.)
Знам, че си против. Само го казвам. Вие си знаете, компетенцията си е ваша, законодателят ви е дал. Аз казвам само за какво става въпрос от моя гледна точка.
Приемете разумен минимум за малки вземания. Кажете „за вземания до 1000 лв.“ и кажете какво е, защото Вие си знаете работата. (Реплики.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Сто и петдесет лева. Колко да е по-малка?
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Плюс 200 лв. за образуване – 350 лв.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Не е 200 лв. за образуване. Образуването е 30 лв. (Шум и реплики.)
А защо давате после 50 лв. на частния съдебен изпълнител да го проучва и той?
ВАЛЯ ГИГОВА: Нали трябва да възложим на съдебния изпълнител…
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Способи – съгласен.
Мисълта ми е: направете го разумно, защото като кажеш една голяма цифра, хората реагират и имат основание. В смисъл споразумейте се, това ми е мисълта. (Реплика от госпожа Гигова.)
Съгласен съм, но това е деликт. Отговорността за разноски е деликтна отговорност. Законодателят там не може да освобождава от разноски. Затова Ви казвам да не го притискаме там, защото като отидете в Конституционния съд ще спечелите делото. Дайте да направим така: имате законова делегация, направете нещо разумно. (Госпожа Гигова говори на изключени микрофони.)
Вярно е. Докажете. Нека да не е усреднено. Нека да не е за най-голямото дело. (Госпожа Гигова говори на изключени микрофони.)
Това имаме предвид.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Защото има разлика дали образуваш за десет милиона или за петдесет лева.
ВАЛЯ ГИГОВА: Едно дело за хиляда лева може да продължи пет години, защото пет години трябва да следиш да не се появи някъде, …
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Точно така е. Затова направете нещо за малките вземания.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: На мен не ми изглежда, че е ... да ги пресирам, да ги тормозя, да настоявам да бъдат порядъчни и в същото време да има….(Разговор извън микрофоните между омбудсмана Мая Манолова, Ралица Негенцова и Валя Гигова.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Манолова, ще Ви отстраня с госпожа Гигова от залата. Говорите непрекъснато, говорите на изключени микрофони. Взимате думата от хора, които са я получили по процедура. Така можем да си говорим до утре сутринта, да импровизираме.
Господин Дичев, заповядайте.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Първо, искам да кажа, че по никакъв начин никога и за в бъдеще не желаем да се сравняват едни правни професии с други, да се противопоставят и така нататък. Заявявали сме го и по други поводи. Това в контекста на това да се измерва труда на една или друга професия. В единия случай може да сме ние по-заслужилите, в другия случай – други, няма значение. Това само като принципно изказване.
По отношение на конкретните разпоредби, според нас проблемът е в уравниловката, защото както има адвокати, които само пускат една молба и възлагат цялата отговорност и действие на съдебния изпълнител. Има обаче и други адвокати, които вършат тази работа, съдействат на изпълнението, проучват сами, дават информация и всъщност вършат много работа по тези дела.
Имаме и производства, които при нас, за разлика от една сделка, нещата не се случват между две страни за пет минути. Нещата се случват обикновено с години, защото едната страна се крие или не желае, или няма имущество в момента и нещата са доста сложни.
Проблемът е във формулировката, защото като се каже 150 лв. заковани до 1000 лв., не се обират луфтовете и при съдебните изпълнители, и при адвокатите. Има и в едните, и в другите случаи. В някои случаи изглежда О'кей и за нас, както и за Вас може би, но в други случаи изобщо няма да е справедливо. Има го аргумента, че всъщност взискателят ще си плати на адвоката цялото възнаграждение, но взискателят ще си възстанови от длъжника само това, което пише тук. Това е проблемът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря.
Ще се опитам да защитя предложението на колегата Георги Свиленски, без да влизам в обичайните нападки, лобисти, искате да нарушите еди-кой си интерес или пък да сте популисти и така нататък. Да разсъждаваме трезво, доколкото е възможно в този напрегнат час.
Казвате и съм съгласен, не мога да не се съглася, не става дума за размера, а за отговорността, макар че става дума и за размера.
Защо разсъждавам така? Ако идеята е да се стимулира плащането, да избегнем от изпадането в деликтната ситуация, тоест да се симулира …
Тогава и 150 лв. за някой, който е стигнал до изпълнение за малка сума, не е малък стимул, от една страна. От друга страна, ако той не плаща, имаме, най-общо казано, два варианта: или не плаща, защото е недобросъвестен – тук сме във деликтната философия на нещата. Тогава той следва да бъде санкциониран, става дума за вид санкция, която превантивно играе ролята на стимул и която, когато не се случи, той трябва да бъде санкциониран. Тогава трябва да мислим и за някакъв поне елементарен принцип на пропорционалност в тази своеобразна, макар и гражданска санкция.
Не е житейски логично, както Вие казахте, онези случаи, които макар и да не са толкова многобройни, колкото изглеждат, са все пак реалност в нашата страна – малки задължения, които заради трудността на процеса, не казвам, че тук има някаква злонамереност, заради факта, че той продължава дълго, че се ангажират разходи и така нататък добиват нелогични несъразмерности. Тогава трябва да си представим и другия вариант – този, който не плаща, няма или не е имал в един момент от време, когато е трябвало да плати – говорим за малките задължения, за малките случаи, в този казус и такива има, със сигурност сте ги виждали в практиката, в този казус за стимул не може да става дума. Този няма по някаква причина или не е имал тогава ... (Реплика.) Ако не иска да ги плати, сме в казуса на добросъвестност. И там сме в идеята за деликтност.
Казвам Ви, предполагам и съм сигурен, че има и такива, които нямат или не са имали в един момент, подчертавам тази разлика. Тогава огромните разноски помитат хората в едно блато, в което практически не изключва от социума, от една страна, но от друга страна седим – аз знам, че той няма с какво да ми плати или не може да ми плати. Ангажирам адвокат – на мен това не ми струва нищо, тъй като знам, че разноските по делото евентуално ще отидат на този човек. Това си е вид тормоз, мачкане. И това се случва.
Мисля, че все пак това предложение има своя смисъл, тъй като всички принципи, които изредихте и тук, съдия Белазелков, ние не освобождаваме от разноски. Не, разноските си остават. Те просто няма да са за сметка на длъжника. Тези разноски не съществуват във въздуха – взискателят ще ги плати или този, който иска да съди някой за 300 лв. в продължение на 10 години да го влачи по съдилищата. (Реплики.)
Нека да го съди, нека да го съди! Но щом иска да съди някой за 300 лв. 10 години, нека да си плаща това удоволствие. (Реплика от госпожа Мая Манолова.)
Не натрапвам мнението си. Казвам кои са аргументите, с които заставаме зад идеята на народните представители, които още не са оттеглили този текст. (Уточнение извън микрофоните.)
Сигурно това ще го реши Конституционния съд – кой знае какви поводи за противоконституционност на тази норма. Ние може би я харесваме или не я харесваме, но според мен тя не би могла да има противоконституционен характер, най-малкото защото такива ограничения съществуват. (Реплики от господин Белазелков.)
Да, но това е не-по-малко. Има аргументи в тази посока.
Аз ви моля наистина да подкрепим този текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Искам да обърна внимание на един чисто формално юридически аспект на тези предложения. на практика с предложенията ние правим промяна в минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Доколкото си спомням, минималните размери на адвокатските възнаграждения се определят с наредба, издадена от Висшият адвокатски съвет по делегация, която е записана в Закона за адвокатурата – мога да ви цитирам конкретната разпоредба – чл. 36 и 37 от Закона за адвокатурата.
Не смятам, че този законодателен подход, който са приели колегите, чисто формално юридически е правилен. Напротив, той е в абсолютна колизия с чл. 36 от Закона за адвокатурата така, както е разписан в момента. Нещо повече, считам, че по този начин се създава изключително опасен прецедент. Утре може да бъде предложено – примерно казвам, минимален размер на адвокатското възнаграждение „завеждане на иск пред първата инстанция“, за подаване на отговор на исковата молба, за подаване на жалба срещу първоинстанционното решение – да не продължавам да изреждам такива действия. На практика тотално, изцяло в нарушение на чл. 36 от действащия Закон за адвокатурата, който е в сила …(Реплика от госпожа Мая Манолова.)
Може ли да си довърша изказването, госпожо Манолова, без да ме прекъсвате?
Кодексът може да е от по-висш ранг, но това, че е от по-висш ранг пък по никакъв начин не го прави специален по отношение на Закона за адвокатурата, който е специален закон.
Разбира се, това, което много колеги казаха, и аз ще го подчертая, адвокатурата е свободна професия. По съвсем друг начин се управлява, по съвсем друг начин са регламентирани и права, и задължения, включително и размери на възнаграждения.
Това, което съдия Белазелков предложи, и, доколкото разбрах, има разбиране и от госпожа Негенцова, и госпожа Гигова потвърди, че има желание и воля да се мисли за диференциране в тарифата евентуално за намаляване по отношение на малките задължения и минималните размери и смятам, че това е правилното и това е работещото решение, което е в синхрон в Закона за адвокатурата и неговия чл. 36.
Обратното, колеги, ако вървим без да Ви насочваме в една или друга посока, ако тези предложения бъдат подкрепени от Комисията, тогава трябва да променяме Преходните и заключителните разпоредби на Закона за адвокатурата.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Как ще променяме закона? За какво говориш?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Казвам Ви принципно, защото на практика с приемане … Ако бъдат …
Госпожо Манолова, ако бъдат приети тези предложения Вие просто обезсмисляте чл. 36. Давайте да слагаме тогава на всяко действие на адвоката в ГПК да правим изменения и допълнения и да слагаме минимални размери.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Господин Митев вече направихме това преди няколко часа, когато казахме, че преценката на размера, съобразно фактическата и правна сложност и може да дадем под минималния размер.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Не! Казахме, че не може да се …
РЕПЛИКА: Но никой не го подкрепи.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Напротив! Не следите дебата, госпожо Манолова. (Уточнение извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги искам думата, по-скоро донякъде като реплика на изказването на колегата Митев и във връзка и с предходни изказвания.
Уважавам позицията и на адвокатурата, но по адвокатурата заявявам конфликт на интереси в това обсъждане, ще го заявя и в пленарната зала, макар че становището ви да не е съвсем в полза на адвокатурата в този случай.
Първо, възразявам срещу обвинението по отношение на адвокатите, че те трупат сметката на длъжника в малките дългове. Възразявам по принцип, професионално и от колегиално уважение към моите колеги и смятам, че това не го правят колегите, които защитават интереси по казусите както хубаво са описани в становището на Висшият адвокатски съвет.
Да, приемам, че съседа отгоре може да ти стъжни живота с недобросъвестност, с ремонти и с всякакви такива действия, които налагат защита. И да, там адвокатската защита е интензивна, но не следва да загърбваме случаите, че с оглед на кумулацията на множество изпълнителни производства по малки задължения, главно по битовото потребление и по услуги, предоставени от публични оператори, вече има кантори, включително и в центъра на София, които с множество дела и със свързана практика, с оператори или с други взискатели с оглед големия обем изцяло са превърнали дейността си в печатарница на молби за образуване на изпълнително производство и за извършване на някакви действия в това изпълнение, с които, приемам, че риска да се стигне до хипотезата, която обсъждахме в казусите с арбитражните съдилища, е много реална.
Ако сега не е въпрос на публичен дебат, много скоро това ще бъде предмет на публичен дебат.
Не съм съгласен обаче, че в тази проблематика адвокатите бяха най-големия проблем, че да ескалират в последния момент и да се пишат спешни становища.
Припомням на колегите които коментираха евентуалните последици по конституционосъобразност, че конституционният законодател предостави на Висшият адвокатски съвет възможността за пряка конституционна жалба. Така че Висшият адвокатски съвет има възможността да провери конституционосъобразността на всяко едно наше законодателно решение.
Това го казвам за информация, не по един или друг начин да предрешавам дебата или да предупреждавам за нещо в някаква си посока.
Хареса ми подходът на съдия Белазелков.
Моето убеждение е в следната посока. Аз, ако се е случвало и когато се е случвало да пиша молби за образуване на изпълнително производство, не съм събирал отделен хонорар. Признавам, че тогава пък с оглед и на интереса, и на размера този хонорар ми е изглеждал по тарифата абсолютно неадекватен, даже минимален. Затова хонорарът съм го възприемал като част от предходната защита, тоест това ми е било последващо, завършващо действие, за да може един спечелен иск да премине в следващата процесуална процедурна фраза.
Тук е репликата към колегата Митев. Не мисля, че ще нарушим чл. 36. Ако Висшият адвокатски съвет предприеме съответни мерки в две посоки – първо, по някакъв начин да регулира тази практика. В тази практика да имаме адвокати, които са паразитиращи около предварителното изпълнение. Втората, да определи справедлив размер.
Затова правя предложение. Ако ще интервенираме в този режим по отношение на адвокатите, то би следвало да имаме предвид чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Това са изключенията, в които адвокатът може да оказва безплатно правна помощ на материално затруднени лица и би могло да се разшири кръга на тези лица с оглед препратка към ГПК в частта, която касае за дългове до 1000 лв. (Госпожа Гигова говори на изключени микрофони.)
Добре, даваме опцията за такава възможност на преценка. (Госпожа Гигова говори на изключени микрофони.)
Идеята ми е: оставете опцията на съобразяване на самия адвокат. Това ми е въпроса, който продължава идеята, според мен, на съдия Белазелков да има доброволност и да има преценка. Ако аз искам да защитя съседа ми, макар че това не са ми типични дела, че той трябва да събира тези 1000 лв., да, аз мога да го направя и безплатно и ще го направя безплатно по друга причина. Добре, нека да не е в материално затруднените лица, нека да е нова т. 4 с препратка в съответната разпоредба на ГПК. (Господин Белазелков и госпожа Гигова говорят на изключени микрофони.)
Който иска. (Уточнение извън микрофоните.)
Обещах на колегите да прекъснем заседанието в 20,45 ч. Виждам обаче, че имате огромно желание да се продължи дебата, а и като гледам не сме готови за гласуване по този въпрос.
Господин Митев има желание за дуплика. Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Съгласувам се с това, което направихте като реплика към моето изказване, като използвам възможността да заявя също конфликт на интереси по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси при обсъждането и при гласуването на тези предложения за нови разпоредби.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Гласуваме или продължаваме утре с дебата?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Моето предложение, имайки предвид че този дебат не е съвсем, съвсем нов, в смисъл аргументите са сравнително ясни, да преминем към гласуване. (Госпожа Гигова говори на изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:Другият вариант по Закона за адвокатурата беше да ви предложа, че по изпълнителни дела за задължения до 1000 лв. адвокатската защита не е задължителна.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тя не е задължителна. Има много малко адвокати по тези дела. (Уточнение с госпожа Мая Манолова на изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо Негенцова.
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Колеги, искам да ви кажа: Не бъркайте София със страната, защото в страната … и материални интереси, и каквото искате кажете, е до 1000 лв. за всяко едно действие, което ще се извърши – дали ще бъде публична продан, дали ще бъде въвод във владение, каквото и да е. Там не става дума за събиране на 50, 100 или 200 лв. Това е проблема. Ние бъркаме столицата със страната. Тези, големите суми, за които говорихме и за които говорят …, при тях са … (Госпожа Негенцова говори на изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Негенцова, така е по принцип, но да не отваряме … Правя го умишлено, защото не искам да си сочим професиите. Не искам да питам Асоциацията на колекторите с колко адвокати работи, защото там картината ще излезе друга. (Уточнение извън микрофоните.)
Правя процедурно предложение за отлагане на гласуването за другата седмица, дори съм склонен да остане и след теоретичната конференция.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да остане за утре и другия текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кой друг текст? (Уточнение извън микрофоните.)
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да се разбере длъжникът какво плаща до 1000 лв., какво плаща до 5000 лв. (Уточнение извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За следващото заседание Ви предлагам всички… (Реплики.)
Как защо? Защото ние говорим концептуални въпроси – колко да са етажите. Говорим за три етажа, направете ги пет. Ще Ви предложа сметка за пет или за шест етажа. Предполагам, че съдия Белазелков – той беше обещал това и отпреди, ще предложи също по-диференциран подход по отделните етажи. Каня частните съдебни изпълнители за трети или четвърти път, защото като мълчите за размера не помагате. Във Ваш интерес е да покажете точните сметки. (Уточнение извън микрофоните.)
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Призовка и покана за доброволно изпълнение сега излезе 24, за под 18?! (Уточнение извън микрофоните.)
Да, но този текст е сбор от всички такси.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: В момента са 100, аз да им … на 150.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Може да не е 150, да е 100.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля дайте тогава сметките и с простите, и с пропорционалните такси.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Пропорционалните нали ги оправихме?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как сме ги оправили? Те са над 20 хиляди, сега говорим за до хиляда лева.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Тоест да подготвим текстове за пропорционални такси до 20 хиляди…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Поне ги изчислете, дайте някакви сметки. Всеки манипулира с числата. Един казва за 50 лв. дълг, друг казва за 100 лв. дълг, трети изследва границата нагоре – 999 лв. Дайте ги с един сравнително оптимален, реален обхват и на изпълнителните действия и да видим каква е сметката, защото до последно и докато стигнем до залата, всеки ще обяснява и ще манипулира с един или друг елемент и фрагмент от тази сметка. Но данните са при вас. Ние с допускания правим някакви изчисления, но са с допускания и на дали са абсолютно правилни.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Проблемът е, че само 20 и няколко процента от едната се събират и другия проблем е, че не се знае – ние нямаме такова изчисление, колко средно продължава едно изпълнително производство. Защото, пак казвам, има производства, които се събират сравнително бързо, има такива, които от 2006 г. няма да ви казвам колко хиляди дела не са при нас. Казвам 2006 г., когато почнахме като частни съдебни изпълнители. Така че това усложнява тази сметка.
Първият прочит, ако веднага се събере едно вземане, това е супер справедливо – 100 лв. О'кей или 50 лв. там, както и да е. Обаче понеже продължава различно – различни длъжници, различно поведение има някой, не плащат, крият се и т.н. Вие знаете като адвокати, че уравниловката е трудна. (Уточнение извън микрофоните. Госпожа Гигова говори на изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, обявявам отлагане на дебата по тези предложения.
Отнемам думата на госпожа Гигова за това заседание.
По продължаване на заседанието, единият вариант е за утре от 14,30 ч., който не е удобен за народните представители, тъй като вероятно няма да се съберем повече като брой от сега присъстващите. Другият вариант е за вторник, макар че имаме доклад по механизма за сътрудничество и оценка. (Госпожа Мая Манолова говори на изключени микрофони.)
Госпожо омбудсман, критикуват ни съсловните организации и с право, че взимаме важни решения неподготвени, въпреки че в този случай ние се старахме дълго време. Някои са работили повече от 3-4 месеца, не говорим за последните две години, други колеги са работили по малко. Но този дебат към момента показва това. (Госпожа Мая Манолова говори на изключени микрофони.)
Колеги, при това положение насрочвам заседание за утре от 14,30 ч.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ако идеята е да правим някакво формално заседание и текстовете да ей така, набързо, без някакъв дебат, направете го утре, ако искате да продължим и сега, но за мен това е несериозно отношение.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Кога ще се концентрирате?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Мога да Ви кажа, че във вторник ще сме много по-концентрирани.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Хайде на бас, че няма да сте концентрирани.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Защо? (Госпожа Мая Манолова говори на изключени микрофони.)
Утре може и да няма толкова, може и да няма и кворум. Утре като няма кворум какво ще правят всички тези хора, които ще си зарежат работата да идват тук? (Госпожа Мая Манолова говори на изключени микрофони.)
Хайде да уважаваме поне националните празници, госпожо Манолова.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Закривам настоящото заседание, без определяне на следващото заседание. Ще бъдете уведомени.


(Закрито в 21,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ