Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 16


На 26 септември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Общ законопроект № 753-03-17 от 19 юли 2017 г. на приетите на първо гласуване на 7 юли 2017 г. законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс: Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-4, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 10 май 2017 г., Законопроект за изменение и допълнение на гражданския процесуален кодекс, № 754-01-5, внесен от Пламен Трифонов Христов, Албена Владимирова Найденова и Полина Цветославова Цанкова-Христова на 12 май 2017 г., Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-34, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 4 юли 2017 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и списъкът на гостите.
Заседанието беше открито в 10,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с точка единствена:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ № 753-03-17 от 19 ЮЛИ 2017 Г. НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 7 ЮЛИ 2017 Г. ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 754-01-4, ВНЕСЕН ОТ КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 10 МАЙ 2017 Г., ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 754-01-5, ВНЕСЕН ОТ ПЛАМЕН ТРИФОНОВ ХРИСТОВ, АЛБЕНА ВЛАДИМИРОВА НАЙДЕНОВА И ПОЛИНА ЦВЕТОСЛАВОВА ЦАНКОВА-ХРИСТОВА НА 12 МАЙ 2017 Г., ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 754-01-12, ВНЕСЕН ОТ ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 30 МАЙ 2017 Г., И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 754-01-34, ВНЕСЕН ОТ ХРИСТИАН РАДЕВ МИТЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 4 ЮЛИ 2017 Г. – продължение.
Дневният ред е гласуван, но Ви давам думата по него.
Няма изказвания по дневния ред.
Моля, който е съгласен, да гласува „за“.
За – 13, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема, продължаваме.
Гости на заседанието от Министерството на правосъдието са: госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в Съвет по законодателството; господин Григор Тодоров – инспектор от Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт; госпожа Елеонора Димитрова – инспектор от Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт; от Върховния касационен съд господин Красимир Влахов заместник-председател и председател на Гражданска колегия – той днес отсъства, извън София е, ако успее да се върне вероятно ще успее да участва в заседанието следобед; съдия Борислав Белазелков – върховен съдия от Върховния касационен съд; от Софийска градски съд – съдия Валентин Бойкинов – виждам, че го няма, той заседава; от института на омбудсмана госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Чонка Ковачева – началник на отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“; от Висшия адвокатски съвет госпожа Ралица Негенцова – председател на Висшия адвокатски съвет – не я виждам в момента, и госпожа Валя Гигова –член на Висшия адвокатски съвет и адвокат; от Камарата на частните съдебни изпълнители: господин Георги Дичев председател, господин Стоян Якимов – член на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители, госпожа Антоанета Велинова – „Връзки с обществеността“; От Асоциация на Банките в България: госпожа Елеонора Христофорова; от Асоциацията на колекторските агенции в България: господин Александър Гриликхес и господин Атанас Каракашев; доц. Таня Градинарова – адвокат и преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“; от Центъра за европейска интеграция на България и за защита правата на човека госпожа Десислава Филипова – адвокат, господин Камен Добрев – адвокат, госпожа Веска Волева – адвокат, господин Данчо Стоянов – адвокат; от сдружение Защита правата на кредитополучателите: госпожа Доротея Ангелова, госпожа Нели Сало, господин Емил Боянов и госпожа Анелия Горгорова-Боянова; от Гражданско движение „Покана за доброволно изпълнение“: господин Ивайло Илиев, господин Георги Найденов.
Господин Найденов, досега в сто превъплъщения съм Ви виждал, но в „Покана за доброволно изпълнение“ не бях. (Смях и реплики.)
От Сдружение експерти на гражданското общество: госпожа Ева Марчева; от Национално движение за българските граждани: господин Йордан Гаврилов, госпожа Радка Николова, господин Георги Найденов, госпожа Милена Колева; от Инициативен комитет за адвокатска реформа: господин Борислав Вълчев – адвокат; от Асоциация „защита на всички права“ – господин Георги Димитров – психолог, вещо лице и зам.-председател на Асоциацията, госпожа София Гогушева – медиатор, студент по право, член на управителния съвет, госпожа Евелина Нестерова – медиатор, студент по право и член в Асоциацията.
Колеги, това са известните гости. Отвън има още чакащи гости. Предполагам, че ще получат допуск до това заседание.
Колеги, продължаваме с дебатите и гласуванията до предложенията за нов параграф – предложението на Анна Александрова за чл. 78, ал. 5 е оттеглено.
Обсъждахме предложение на народния представител Христиан Митев; предложение на народния представител Георги Свиленски; предложение на народния представител Йорданка Фикирлийска. На Свиленски и Фикирлийска са сходни до степен на идентичност и са отложени за гласуване.
Предложение на Кирилов, Александрова и Фикирлийска е гласувано и прието. То е за нов параграф в чл. 79. (Реплики.) Точка 1 е приета, точка 2 е оттеглена. И предложението на колегата Митев също е оттеглено.
По предложението на Анна Александрова положението е сходно. Има грешка в номерацията. Приемаме, че точка 1 е приета. Алинея 4 е оттеглена. Пета оттеглена ли е? (Реплики: „Да!“.) Оттеглена е.
При това положение...
Близкото предложение е на Христиан Митев и също беше оттеглено с аргументите на съдия Белазелков, както и на Кирилов. (Реплики при изключени микрофони.)
По Свиленски и Фикирлийска: гласуваме, отлагаме, или продължаваме дебата?
Отлагаме ги.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Чисто процедурно, ако трябва ще направя и формално предложение за отлагане, с оглед на дискусиите в предходното заседание на Комисията по правни въпроси. Доколкото разбрах, консенсусът, който се постигна тогава, е всеки да може да направи предложения във връзка с тези текстове по-внимателно да бъдат прецизирани. Предлагам отлагане на гласуването специално по това предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Разбира се, право на народните представители е да решат дали ще отложат този текст, но аз искам да подчертая, че след приемането на таван за разноските на частните съдебни изпълнители при такси над 20 000 лв. остана на вниманието на депутатите по какъв начин ще бъдат лимитирани разноските, които плаща длъжникът за дългове в размер до 20 000 лв. като специален фокус както се разбрахме би следвало да има за задълженията до 1000 лв, така че отлагането днес нека да не се разбира като абдикация от тази изключително важна тема с редуцирането на разноските.
Освен това, аз продължавам да твърдя, че освен частните съдебни изпълнители, чиито вземания от длъжниците трябва да бъдат намалени за малки дългове, такива следва да понесат и другите, които товарят малките длъжници, като моят апел и към Висшия адвокатски съвет е: своевременно до следващото заседание, когато и да реши, че ще го проведе господин Кирилов, или до приключването на работата по проекта, нека Висшият адвокатски съвет да даде един добър знак, че сам е в състояние да регулира тази несправедливост. Според мен е важно да бъде поет такъв ангажимент, който да бъде спазен. (Реплики.)
Ами не, не го чух по телевизията.Това, което чух по телевизията, е, че било несправедливо, че било нечестно на изправната страна да не й се компенсират разходите за адвокат, което беше подвеждащо изявление, защото никой не пипа адвокатските разходи в съдебен процес. Ставаше дума за изпълнителния процес и може би трябваше да се каже, че в момента става дума за 200 плюс 150 – за 350 лв. (Реплики.) Или за 450 лв.?
Смятам, че не е добър подход парламентът чрез промени в законопроекти да се меси в тази важна сфера на адвокатското самоуправление. Не е добър подход, не е добър пример. Надявам се Висшият адвокатски съвет да спести на депутатите неудобството да слагат тавани в изпълнителния процес.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Бяхме по процедура, но очевидно трябва да Ви докладвам по дебата и по поставените задачи от миналото заседание: във вчерашния ден Камарата на частните съдебни изпълнители разпространи тези изчисления, които в края на деня колегите от правния екип получиха в по-детайлизиран вариант с аргументация. Те съдържат сравнение с оглед отражението на включването на таксата за опис в размера на лимитите; отражение на промяната на въвеждане на максималния размер на всички пропорционални такси по изпълнението в размер на една двадесета от задължението; отражение на промяната за въвеждане на максимален размер на всички пропорционални такси заедно с приспадането на таксата за опис от „таксата за успех“ с аргументации.
В предния вариант имаме и разработка, която касае разходите по събиране на минималните дългове. Тук започват от 20% от минималната работна заплата, което е 92 лв., до три минимални работни заплати, което е 1780 лв. (Шум и реплики.) Хиляда триста и осемдесет лева. Точно така!
Нали всички колеги от работната група са получили промените. (Шум и реплики.) Ако имаме готовност да ги раздадем, нека да ги раздадем. (Шум и реплики.)
Убеден съм и в миналото заседание Висшият адвокатски съвет – госпожа Негенцова, председателят, и госпожа Гигова, поеха ангажимент да обсъдят въпроса с адвокатските възнаграждения при изпълнителните производства за дългове в минимален размер. Смятам и съм убеден, че те ще представят такова решение. Смятам, че сега имаме възможност да се запознаем по-спокойно с изчисленията на частните съдебни изпълнители и на следващото заседание да вземаме окончателни решения.
Единствено ще забавя по тази тема, ако частните съдебни изпълнители искат да дадат бързо и стегнато конкретика и обяснения по трите таблици по едното предложение. (Реплики.)
Заповядайте, господин Дичев.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, опитахме се през почивните дни да направим колкото е възможно за това кратко време някаква оценка на въздействието на предложенията в частта за таксите на съдебното изпълнение, защото на всички е ясно, че по този начин всъщност се прави много сериозна промяна в тарифирането. Всички знаем, че когато се правят тарифи, трябва да се направи икономически анализ.
От проучването излиза, че предложението е таксата за опис да бъде част от т. 26 от тарифата и да се приспада от нея. Отварям скоба и искам да кажа, че ние сме съгласни с това предложение, но изчисленията, както виждате, на най-малките дългове от 5000 лв. е 15% намаление на таксите, за да стигне до близо 50% при големите дългове от един милион. Това намаляване на таксите има голямо отражение за всички български граждани или субекти, защото обхваща както необезпечените вземания, така и тези, които са с ипотеки. В целия диапазон знаем, че по-големите задължения на физически лица са обикновено обезпечени с ипотека. В този диапазон например от 50 000 до 200 000 намалението на таксите по изпълнението е между 20 и 30%.
Безспорно е, виждате вляво с колко се намалява самата сума на дълга, на таксите.
Следващата таблица показва въвеждането на една двадесета ограничението на пропорционалните такси за вземания над 20 000 лв. само по себе си до какви намаления води на пропорционалната такса. Виждате за 20 000 намалението е с 30% на таксите, на 30 000 – 26%, на 40 000 – 24, и така нататък. Виждате ги пред Вас.
Това е изключително сериозно намаляване на така наречената „резултатна такса за успех“.
В следващата графа е кумулираното отражение на намаляването на пропорционалната такса – свеждането до 5% за всички случаи, както и заедно с отпадането на таксата за опис – в смисъл приспадането и от другата такса. Тук виждате, че кумулираният ефект достига от 42% при вземанията за 20 000, на 30 000 – 40% по-ниски такси; на 40 000 – 38, и така нататък до 26% за задължения от 100 000.
Ще се опитам да бъда максимално кратък. Последното изследване, което имаме за въздействието на тарифата върху частните съдебни изпълнители, нейното прилагане и аргументи от 2011 г., когато Институтът за пазарна икономика направи по повод пет години от дейността на съдебните изпълнители изследване какви са реалните неща в системата. Според това изследване, което е много сериозно, средните разходи на кантора през 2011 г. са били 302 хил. лв. годишно на всяка една кантора в страната. Тогава в канторите – пише го и в самото изследване, данните са такива – в канторите са работили около 1000 души. В момента те са около 3000. За седем години на всички ни е ясно, че разходите много са се увеличили по простата причина, че всички цени на услуги, на енергия, на транспорт, на работна заплата през този период при всички положения са тръгнали нагоре. По наши груби изчисления би трябвало в момента средният разход на кантора да е около 500 000 лв.
Опитахме се да изчислим, след като отпадат всички възможни пропорционални такси в изпълнението с предложените промени от народните представители... (Реплики.) Моля?
Петстотин хиляди. (Реплики.) Средно за всички кантори. Изследването е направено за малки, средни и големи. Има кантори с над един милион разходи на година.
МАЯ МАНОЛОВА: Средно за една кантора?! (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Една кантора при средно претегляне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При обобщените показатели.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Опитахме се с едно просто изчисление да установим както казах, тъй като отпадат всички пропорционални такси и остава така наречената „такса за успех“ единствено в съдебното изпълнение, да изчислим колко би бил средният приход на кантора от нея при сегашната ситуация с данните за 2016 г. Известно е, отчетите на Камарата са публични, че ЧСИ-тата събират около 1 млрд. лв. годишно. Това прави по около 5 милиона средно на кантора – 202 съдебни изпълнители функционират на територията на страната.
Сумата от 5 милиона събрана сума средно от кантора може много лесно да се види по пропорционалната скала, която е по т. 26. Тя започва с 10% за най-малките вземания до 1000 лв. и стига до 2% за най-големите – над 100 хил. лв. Така че при среден процент от 5 се получава сумата от 250 хил. лв. среден приход на кантора.
Дори да увеличим процента и да го направим 5, 6, 7, цифрата пак е по-малка отколкото са разходите на канторите. Този анализ изключително много ни притесни, защото, когато ние в сряда бяхме тук на заседанието, едната двадесета не провокираше кой знае какви драми и проблеми, но изчисленията, които направихме след това, доведоха до следните изводи, а именно, че при това положение една голяма част от канторите просто няма да могат да функционират и ще трябва да затварят.
Другият проблем, който е не по-малък, е че тези, които евентуално ще останат, ще бъдат принудени да търсят други начини да компенсират загубите от цялата история. Молбата ни е народните представители да се отнесат сериозно към икономическите анализи, защото тарифирането почива на икономически анализ и да не стане така, че с добри намерения да защитим хората и длъжниците, а всъщност да имаме точно обратния ефект.
Пак казвам, ние подкрепяме отпадането на таксата за опис, смятаме, че е справедливо. Смятаме, както виждате в първата част намалението на таксите е изключително сериозна за хората.
Другото направление, в което ние също смятаме, че трябва да се направят промени, е защита на най-малките длъжници. Там трябва да се направи диференциран подход. Един от вариантите е с минималната работна заплата, така че длъжниците да бъдат защитени както от злоупотреби от страна на взискатели – в моменти знаем, че има взискатели по лични причини или други: той поисква всичкия възможен набор от действия, плаща си таксите за тях и при това положение съдебният изпълнител нито може да му откаже да наложи 30 запора, нито може да редуцира тези разноски и всъщност един условно добросъвестен длъжник, защото той все пак е длъжник, но в случая няма вина за тези разноски, да не може да се защити и трябва да тръгва по съдебни процедури и да претендира прекомерност на база на тълкувателното решение на Върховния съд, че разноските, които са неразумни, трябва да се прехвърлят на другата страна.
Нашата теза е, че там трябва да се направят някакви промени, те да са диференцирани, защото има огромна разлика между събирана сума от 20 лв. Разноските за нея би трябвало да бъдат по-малки отколкото сума от 500 лв. В същото време текстовете да позволяват защита от злоупотреби от страна на някои частни съдебни изпълнители, които си позволяват да надписват сметката.
Смятам, че този подход с минималната работна заплата, тъй като говорим за Граждански процесуален кодекс, е принципен и е по-доброто решение, отколкото да се пишат просто някакви суми, тъй като имаме фиксиран критерий: минималната работна заплата. Би могло да се каже: за задължение в еди колко си процента от минималната заплата, сборът по всички такси по изпълнението... Имайте предвид, че това са абсолютно всички такси. Едно изпълнение може да трае 10 години, може делото да е пет тома, сборът от всички такси да не надхвърля еди колко си процента от минималната работна заплата и по този начин да се постигне една диференциация и защита на всички луфтове във вземанията от нула до 1000 лв. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Дичев.
Благодаря за предложението за въвеждане на обективен критерий при определяне на тавана за събиране на малки задължения. Ние обсъждахме във вчерашния ден с омбудсмана евентуално такъв подход. Приемаме, че е възможно да се мисли за въвеждане на обективен критерий.
Не знам дали е моментът, госпожо Омбудсман, да се направи формално предложение по чл. 84, за да имат народните представители база за размисъл и изчисление, като правя уточнението, че ако Ви изчета подобен текст, то числата ще бъдат само примерни. Само примерни!
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да не избързвате с гласуване, защото...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не за гласуване, за изчитане – за предложение по чл. 83.
МАЯ МАНОЛОВА: Даже от това, което вчера с Вас, господин Кирилов, видяхме като предложение на ЧСИ-тата, днес има промяна. Коментарът за тази промяна беше за таван до три минимални работни заплати, както Вие справедливо отбелязахте, което е 1380 лв. Сега числото „три“ е заменено с „две“ и този таван на таксите ще касае суми до 920 лв.
РЕПЛИКА: Догодина може да касае до 1200.
МАЯ МАНОЛОВА: Идеята е малките длъжници да бъдат защитени с таван на таксите. Аз продължавам да твърдя, че за 1000 лв. задължение 1000 лв. такси е прекомерно. За 300 лв. задължение и 1000 лв. такси е прекомерно, така че тук просто трябва наистина да се направи анализ. При това той може да бъде абсолютно обективен, а именно: според сега действащата тарифа на частните съдебни изпълнители знаем вече числата всичките наизуст – 20 лв. за образуване, 50 лв. за проучване на имущественото състояние на длъжника; 20 лв. за призовка; две по 15 лв. за два запора на банкови сметки; 15 лв. за запор на трудово възнаграждение... Колко станаха? В рамките на 150 лв. Тоест това число 150 лв. не беше фриволно посочено. Още повече според тарифата на частните съдебни изпълнители за дългове до 1000 лв. се събира „такса за успех“ както се казва: 10 лв. плюс 10% за горницата над 100 лв. Тоест, сумарно таксата за успех до 1000 лв. е 100 лв.
Така че наистина не виждам защо, налагайки ограничения, да вървим с горен луфт над горната граница. Какво може да се случи още, освен тези действия, плюс такса за успех за един дълг от 500 лв. – за продадем, както вчера стана дума, нивата на човека ли?! Или да му продадем за 500 лв. жилището?! (Шум и реплики.) Е, какво друго се прави според Вас, госпожо Гигова, в едно изпълнително производство? Какво друго? (Реплики.)
Е добре, тази е съразмерността: 20 плюс 50 плюс 20 плюс 15, 15, 15.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Окей, това, което казваш, е така, но трябва да се изключат от всичките тези неща таксите по присъединяване на кредиторите, които са присъединени по право, таксите, които те плащат за присъединяване, и таксите по различните обжалвания, защото това са неща, върху които, първо, длъжникът си е виновен, и, второ, съдебният изпълнител не може да ги избегне и те зависят винаги от една конкретна ситуация.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Затова исках да прочета текста, за да видите, че го има като текст. (Реплики от Мая Манолова при изключени микрофони.) Съгласявам се единствено за яснота и да има преднина, тоест да има достатъчно време за размисъл, анализ и изчисление, но като не сме готови и като няма съгласие, няма да правя предложение по чл. 87.
Извинявам се, че прекъснах съдия Белазелков.
Адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Уважаеми народни представители, искам да кажа няколко думи в допълнение на становището, което вече сме дали.
Не искам да се конфронтира адвокатурата с никоя правна професия, но адвокатурата за разлика от онези правни професии, които извършват публично-правни функции, не е осигурена от държавата на принципа на определен население, определен брой лица, които осъществяват функциите.
Българската адвокатура е свободна и самоуправляваща се. Тя е достатъчно разумна на база на всички изказвания, които се чуха, да направи преоценка на тарифата и да направи вътре, защото ние смятаме, че вътре в тарифата в тавана от нула до 1000 трябва да бъде направено разграничение и ние това нещо ще го преосмислим и ще го направим. Надявам се всички мои колеги от Висшия адвокатски съвет да го направят.
Обаче искам да Ви обърна две неща. Ограничаването пак казвам на отговорността за разноски е санкция за изправната страна. Ако ние ще възпитаваме нация, която трябва да си изпълнява задълженията, ние не можем чрез безкрайно ограничаване на отговорността за разноски всъщност да наказваме онези, които са...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изправни.
ВАЛЯ ГИГОВА: Онези, които имат права. Това за мен е грешен подход.
Освен това, адвокатите нямат плоски такси. Те не събират за всяка молба възнаграждение: 20 лв., 30 лв., 50 лв. Адвокатът взема за едно дело конкретна сума пари и той получава тази сума – говоря за отговорността за разноски; между клиента и адвоката могат да бъдат уговорени и други възнаграждения, но той получава тази сума за цялото гледане на делото: от първия до последния ден. Понякога делата за най-малките суми продължават най-дълго време.
Затова казвам, че ние ще преосмислим начина, по който се определят възнагражденията и ще помислим в тази посока.
Няма как да се сравняват възнагражденията на адвоката и възнагражденията на съдебния изпълнител. Ако ние сме 600 души – не знам колко са колегите, ние сме 15 000 души. Работим в условията на абсолютно свободно договаряне. Няма как държавата да налага на една професия, която също трябва да се издържа, също има разноски, обаче тя няма гарантиран така да се каже, като чух тези цифри, да Ви кажа честно, не знам колко български адвокати през целия си живот са изкарали 500 хиляди. През целия си живот! Мисля, че те са много малко.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Разходи!
ВАЛЯ ГИГОВА: Хубаво, за да имаш 500 хиляди разходи, очевидно трябва да си ги изкарал.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля Ви, не сме в дебат по същество. Това говорихме на миналото заседание. В процедура сме. Единствено обясняваме числа. (Реплики.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Опитвам се, че не бива да се правят числа. Казвам го по отношение на адвокатите. Ние ще направим преценка, ще видим нещата...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, направете я.
ВАЛЯ ГИГОВА: ...но разпоредба от този характер, ще бъде опасен прецедент в правото, защото ще размести основни принципи на гражданския процес – отговорността за разноски.
Пак казвам, мислете в други категории. Ако ние имахме за всяка молба възнаграждение, сигурно нямаше да поставяме този въпрос. Помислете, да видите, че в едно възнаграждение до 1000 лв. като се съберат всички прости такси и пропорционалните, се стига абсолютно до адвокатското възнаграждение.
Ние ще го преосмислим, но смятам, че подходът, който се възприема, е грешен по друга причина. Това разграничение, ако има социален смисъл, ако искаме да защитим човека, който няма пари, ние трябва да кажем: „Да бе, тези такси са за този, който няма пари!“.
Е може ли едно корпоративно юридическо лице да има ограничение за разноски? Ответник по едно дело ми е банка и тя вместо да ми плати 350 лв., ще плати 150 лв.?
МАЯ МАНОЛОВА: Е може ли при 150 лв. да ти съберат 1000 за разноски?!
ВАЛЯ ГИГОВА: Напротив, може!
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Може и трябва да може.
МАЯ МАНОЛОВА: Не знам в коя правна система може.
ВАЛЯ ГИГОВА: Във всяка правна система е така.
МАЯ МАНОЛОВА: За този, който си поръчва разноските, но защо длъжникът трябва да плаща.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не говорим за поръчване на разноските. Извинявайте, ние трябва да стимулираме доброволното плащане и доброволното изпълнение на задълженията. А ние какво правим?
МАЯ МАНОЛОВА: За да стимулираме, трябва да знаят, че дължат. Оттук тръгваме.
Човек, който не знае, че дължи, как да го стимулираш?
ВАЛЯ ГИГОВА: Мога ли да се изкажа?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Все по същество теглите, моля Ви.
Повтаряме се, потретваме се. Да направим целия кръг изказвания от минали път ли?
ВАЛЯ ГИГОВА: Не са от миналия път. Това са допълнителни аргументи, които излагам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кое е допълнително?
ВАЛЯ ГИГОВА: Ами че ние нямаме прости възнаграждения. Имаме едно възнаграждение, което е глобално.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, хубаво, редуцирайте си ги.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ще си ги оправим, има си процедура, ще оправим тези възнаграждения.
МАЯ МАНОЛОВА: Никой от нас не смята, че е редно със Закон да се определят възнагражденията на адвокатите. По това сме единни.
ВАЛЯ ГИГОВА: Затова смятам, че въобще трябва да се препраща към минималното възнаграждение, пък ние вече вътре ще си преосмислим позицията, защото сме морални хора, хора, които имаме достатъчно житейски опит и виждаме за какво става въпрос.
Грешен е подходът. Не може да сложите тарифа от нула до 1000. Не може този, който е с 20 лв. дълг, да е в същото положение с този, който е с 999 лв.
МАЯ МАНОЛОВА: В момента е точно така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предлагате ли нещо по аналогия? (Реплики от госпожа Мая Манолова.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Същото е и трябва да се промени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За адвокатската тарифа.
МАЯ МАНОЛОВА: Двеста лева за образуване и писане на една молба плюс 150 лв. за материален интерес от нула до 1000.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това е грешен подход. Казвам Ви, че трябва да оправим тарифата.
Смятам, че Вие не може да разсъждавате „от нула до 1000“.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, ние се съгласихме.
ВАЛЯ ГИГОВА: Нещата трябва да са по-разумни.
Моето предложение е въобще това да не бъде регламентирано в закон. Както препраща чл. 78 към възражение за прекомерност, възразява ти длъжникът за прекомерност, обжалва длъжникът постановлението за разноски. Съдилищата започнаха да намаляват много сериозно там, където има злоупотреби, и правилно го правят.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Гигова.
Много настоява гражданското общество.
Кой ще говори бързо и кратко, защото преминаваме към следващите разпоредби?
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Във връзка точно с тарифите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По тарифите няма да Ви дам думата.
Заповядайте.
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Има решение на Софийски градски съд, където се казва, че за образуване на изпълнително, заповедно производство се плащат 30 лв. неюрисконсултски хонорар.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кратко!
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Процедурно бих искал да Ви обърна внимание, че 2015 г. на пазара на услуги по Директива 2006/123 ЕО Европейската комисия реши да наложи санкция, заради гарантирането на цени на ветеринарните доктори, поради ограничаване на конкуренцията. Гарантирането на цени на вътрешния пазар на Европейския съюз е абсолютно и строго забранено. Благодаря Ви.
Бихме искали после да помогнем на Комисията по линия на прилагане на европейското право, което ще Ви облекчи значително. Благодаря за разбирането.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме.
Отбелязваме, че не сме гласували. (Реплики.)
Отлагаме, но някой възразява ли по отлагането?
Господин Зарков, като че ли искаше да възрази?!
КРУМ ЗАРКОВ: Само отбелязвам, че за трети път водим този дебат. Поне аз за трети път, а Вие в работната група най-вероятно 30 пъти. Аргументите са напълно ясни. Има плюсове и минуси в предложените решения. В един момент просто трябва да вземем политическото решение и да се гласува.
Ако мислите, че Ви трябва още време, съм съгласен да се съобразя с това Ваше желание, но аргументите, които чухме от адвокатурата и ЧСИ-то – приемаме ли ги, или не ги приемаме, е едно на ръка, но те са ясни. Аргументите на вносителите също са ясни.
Нека тогава да изчакаме и да гласуваме този текст накрая, щом мислите, че има необходимост от време и да изкараме още един път този дебат. Може пък да се роди по-добро решение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Лично мога да кажа.
Вие се чувствате готов да гласувате, аз не се чувствам готов. Да, прав сте с приблизителния брой на изчисления и дебати в работната група и тук и е вярно, че колкото повече дебатираме и колкото повече изчисляваме, повече влизаме в детайли.
Внимателно слушах госпожа Гигова – адвокат. Не съм съгласен с нея, че не можем да мислим по различни категории дългове, ние можем да мислим по колкото си искаме категории дългове изцяло или поотделно.
Въпросът е дали можем да стигнем до законодателно решение да кажем в диференциране или сегментиране на отделните задължения и дали бива, защото принципният въпрос, който тя поставя, може би за първи път и това е новото, което чухме, че не може – тя оспорва подхода, който досега се наложи, и в аналитичната му част и в това, което евентуално бихме разписали като правни норми.
Струва ми се, че и колегите нямат готовност за гласуване. (Реплики.)
С консенсус приемаме отлагане за следващото заседание и продължаваме нататък.
Стигаме до предложението на народния представител Христиан Митев и аналогичното му предложение на Анна Александрова по отношение на чл. 83, ал. 1: „Да се създаде т. 6.“, която касае освобождаването от такси на ищеца по искове за вреди по чл. 441.
Колеги, имате думата за изказване.
Съдия Белазелков.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Преди това искам да обърна внимание – освобождаването от такса е нещо сериозно. Действително, в исковете за вреди срещу държавата, ищецът е освободен от такса. Само че държавата не плаща след това такса по жалбата срещу решението. Тоест държавата по принцип по закон не дължи такси и ние субсидираме съдилищата като освобождаваме ищеца от такси.
Когато ответник е частно лице, освобождаването от такси трябва да е много внимателно. Досега освобождаване от такса имаме само на пострадалите от престъпления и деликти, ако те са установени с присъда или с решение.
Да, вреди се от частния съдебен изпълнител, вреди се и от държавния съдебен изпълнител. Това е вярно. Но и нотариусите и адвокатите отговарят за вреди. Нотариусите също извършват публична дейност. На адвокатите дейността е конституционна.
Помислете, досега само за влязла в сила присъда е освободен от такса за деликти и за престъпление.
Не може, когато става дума за искове за вреди, освобождаване от такса, ответникът се поставя в отвратително положение. Един първоинстанционен съд уважава иска за един милион – кой ще плати таксата по жалбата?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подходихме обратно в този случай.
Колегата Митев искаше да мотивира първо предложението, но съдия Белазелков, но оспори преди мотивацията. Нека колегата Митев да има тази възможност.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Предложението, което съм направил, което е направила и колегата Александрова, в общи линии следва логиката, която беше изразена в работната група, а именно: осигуряване на възможност за адекватна правна защита на увредените от незаконосъобразни действия в резултат на принудителното изпълнение, особено когато именно в резултат на едно такова незаконосъобразно принудително изпълнение, увреденото лице няма достатъчно средства за ангажиране на адвокати, съответно ангажиране за деликтната отговорност на съдебния изпълнител. Това са мотивите, които са ни водили.
От друга страна, смятаме, че е нормално и логично да има дискусия по едно такова предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев. (Реплики.)
Нека да направя едно пояснение и пак ще имате възможност.
Уточнявам следното. Това беше обсъждано на работна група. В работната група нямахме пълен консенсус по това предложение. Поради тази причина имаме отделно вносители. Колегата Митев на собствено основание, макар че участваше в работната група, си пусна предложенията, които той припознава.
Колегата Анна Александрова го предлага, но това е от групата неприети с консенсус предложения на работната група. Тоест работната група имаме резерва и не сме постигнали съгласие. Няма ги в пакета предложения на самата работна група.
Това исках да уточня.
Съдия Белазелков се връща в дебата по същество.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Не бих казал, че е дебат. Искам да кажа, че това, което колегата народен представител предлага, то е уредено в общата част на ГПК – по всички дела, без изключение, когато не само ищецът, когато която и да било от страните не разполага със средства да плати такси, разноски и адвокатско възнаграждение, въпросът е уреден в общата част.
Опитах се да обърна внимание, че не бива всички да освобождаваме, защото това ще доведе до лош резултат – всеки, който няма пари, е освободен или от такса от съда, или от такса и разноски. А ако няма пари за адвокатско възнаграждение, му е предоставена и правна помощ. Затова ние трябва да променим виждането за гражданския процес. Страните, които имат пари, трябва да си платят целия граждански процес, за да може страните, които нямат пари, да получат освобождаване, защото нямат пари.
Ако ние изкуствено намаляваме таксите, тогава целият български народ, всички данъкоплатци плащат на съдолюбците – на тези, които обичат да се срещат със съседите си в съда. Нека да имаме предвид това: освобождаване от такса – който има нужда. Останалите да си платят сметката, иначе...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Крум Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Ние ще се въздържим по този текста, макар че разбираме логиката му, заради наличието на възможността на чл. 83, ал. 2 за хората, които нямат възможност да търсят правата си в съда.
Все пак искам да обърна внимание да прилагаме и един аршин именно защото хората, които имат пари, трябва да бъдат ангажирани в съдебното производство, бяха и предходните ни предложения.
Там се опитваме да опростим на взискателя всякакви възможности да съди някой, който дължи 50 – 70 – 100 лв., докато тук обратното предложение – взискателят, в случая човекът, който твърди, че правата му са нарушени по някакъв начин от ЧСИ-тата, трябва да си плати. Правилно е, защото не е доказано това, което твърди.
Правя този паралел, защото достъпното правосъдие е за тези, които имат пари, а разноските за тези, които нямат. И в онзи случай, за който говорим, става дума за малките длъжници, а обикновено ги гонят хора, които имат пари. Въздържаме се по този текст. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Вие правилно казахте, че в работната група нямаше консенсус, защото се изхождаше от две принципни правила. Едното беше да бъдат освободени ищците от такса, защото способът за защита при ограничен обхват на обжалването е по исков ред, като отговорност за вреди.
Струва ми се, че ако се приеме този текст, все едно е да се каже, че всички действия подлежат на обжалване и абсолютно всички без такса ще почнат да предявяват искове срещу съдебните изпълнители – я допустими, я недопустими, я основателни, я неоснователни. Така че между двата принципа – те изпълняват публичноправни функции и, би трябвало да бъдат приравнени на държавата, защото това е единият възможен подход.
Другият подход е чрез разширяване на предметния обхват на обжалването, за да се стигне до съд. Правим това, разширяваме предметния обхват на обжалването. Лично моето мнение е, че трябва да се спазва общият принцип, а не да се правят поредните изключения, защото ще отворим пътя на искова защита, която ще стане неограничена и с безкрайно много дела. Съдебните изпълнители ще ходят главно като ответници по дела, вместо да си вършат работата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Гигова.
Господин Дичев.
И Ви моля, колеги, да се ориентираме към приключване на дебата.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Според нас този текст е дискриминационен, противоконституционен и обиден. Законодателят, тоест държавата, сочи с пръст една професия, която държавата е създала, и казва : „ето тези, всички срещу тях, нали ние Ви стимулираме да водите дела, да ги съдите“ така нататък и така нататък. Това е много грозен подход и, ако държавата смята, че частните съдебни изпълнители и цялата система не работи ефективно или, че няма смисъл от нея, може да отмени Закона, а не по този начин да се сочи с пръст срещу частните съдебни изпълнители. (Ръкопляскания, смях, шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Припомням, че има Законопроект за отмяна на Закона за частните съдебни изпълнители. (Шум и реплики.)
Приемам тезата на господин Дичев, че в това предложение има елемент на процесуално нахъсване на потенциални ищци, които ще искат да ангажират отговорността на частните съдебни изпълнители.
Приемаме и тази част от неговия аргумент, че да, държавата преди повече от 10 години е взела такова решение, тоест частните съдебни изпълнители са продукт на едно държавно законодателство. (Шум и реплики.)
Последно изказване.
ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА: Смятам, че тази промяна е много смислена и належаща. Не са един и два случаите, в които хора, вследствие на незаконосъобразни действия на частни съдебни изпълнители, са изгубили цялото си имущество и не разполагат със средства за защита.
Ако остане общият ред по ал. 2, акцентирам, че там могат да ползват възможността за освобождаване от такси и разноски само физически лица, а много фирми също пострадаха от подобни действия. Нека да не забравяме, че тази е единствената правна професия, която има инструментариума на принудата, тоест те могат да навлязат в един дом, да го разпродадат съвсем незаконно, да разпродадат всички движими вещи, да отнемат средствата по авоарите и след това едно физическо или юридическо лице да няма възможност да получи достъп до съд. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев иска ли думата?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
В резултат на обсъжданията и по-специално на това, което казаха съдия Белазелков и адв. Гигова, аз като вносител на предложението, го оттеглям. Няма да се съглася само с думите на колегата Дичев, тъй като нищо от това, което той каза, не ни е водило тогава, когато сме правили предложенията. Никой няма никакви намерения да наказва една или друга правна професия. Изложих кои са ми били мотивите и там, чухте, нямаше никакви думи по отношение на ЧСИ-тата. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Госпожо Александрова.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Със същите мотиви и аз, уважаеми господин Председател, оттеглям моето предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И госпожа Александрова оттегля предложението. (Шум и реплики.)
БСП бяха „въздържали се“.
Колеги, изчерпихме дебата по чл. 83. Следващият текст касае чл. 108.
Моля да ми дадете възможност да Ви докладвам за преценка и съображения. Пропуснахме в работната група, но идеше ред за предложения на Българската стопанска камара по отношение на чл. 84 да се създаде нова точка четвърта – „Освобождават се от заплащане на държавни такси, но не от съдебни разноски…“.
Тяхното предложение за нова точка 4 е:
„т. 4. Ищците – изпълнители по Закона за обществените поръчки.“
Тяхното твърдение е следното: „Тази разпоредба е сериозна пречка пред малкия и среден бизнес да получи защита на интересите си по съдебен ред в случаите, когато страна по искове са държавни учреждения, общини и бюджетно финансирани заведения, които са възложители по смисъла на ЗОП. При забавени плащания в големи размери, обосноваващи висока цена на иска на практика достъпът на правосъдие на търговците е силно ограничен. По правило държавните органи ползват по-сигурни, предсказуеми и непрекъснати източници на приходи. Същевременно забавянето на плащанията към изпълнители и подизпълнители на обществени поръчки е генератор за нарастване на междуфирмена задлъжнялост, неизпълнение на задълженията към данъчните органи и към работниците и служителите. Нерядко несвоевременните плащания са причина за фалити на търговците и загуба на работни места. Едновременно с това, липсата на задължения към държавата и общините е една от предпоставките за участие във всяка обществена поръчка.
С предлаганото изменение се освобождават от плащане на държавна такса при предявяване на иск юридически лица и еднолични търговци, които са изпълнители или подизпълнители на обществена поръчка и предмет на иска е свързан с неизплатено възнаграждение по договори за обществена поръчка.
Изменението няма да има съществено отражение върху държавния бюджет, тъй като заплащането на дължимата държавна такса ще се извърши от страната загубила делото и осъдена да плати разноските по него по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Подобна промяна ще улесни малкия и среден бизнес, а и всички останали търговци при завеждане на дела и ще създаде нормативна среща, благоприятстваща упражняването на конституционното право за достъп до правосъдие. Едновременно с това ще се създадат стимули за добросъвестно изпълнение на задълженията за плащане по обществени поръчки, както и намаляване на съдебните производства като се запази адекватна финансова обезпеченост на сложната и с висша степен на обществена значимост съдийска дейност. Изменението е в съответствие с повишените очаквания на бизнеса към отговорността на държавата за осигуряване на плащания в срок, като предпоставка за икономически стабилна и конкурентна среда.“
Изчетох Ви подробно мотивите на колегите от Българската стопанска камара. Бившият вицепрезидент на Републиката многократно ми се обади по този случай, по този въпрос и БСК изпрати това становище към Правна комисия.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми гости, аз съм „против“ да освобождаваме юридически лица от заплащане на съдебни такси. Още повече, да освобождаваме определена категория юридически лица – търговци, които, когато са започвали своето участие, са декларирали, че разполагат с финансов ресурс и са го доказали, че разполагат с този финансов ресурс, да изпълнят съответната поръчка.
Ако едно търговско дружество не разполага с 4% за държавна такса, къде са останалите проценти да изпълни поръчката? Тоест, всички тези финансови документи, с които той е доказал, че разполага със средства да изпълни поръчката, се оказва, че не са истински. По този начин отваряме кутията на Пандора и всеки отделен участник в някакъв си процес, ще започне да иска освобождаване от съдебна такса.
Аз съм „за” освобождаване от съдебни такси само физически лица, които нямат средства да водят дела. Тоест, граждани на Република България, които не разполагат със средства, да бъдат освобождавани. Там съм „за“.
Но търговски дружества, още повече, те са спечелили съответната поръчка, започнали са изпълнение, няма как да ги освободим. Така ще отворим вратата – концесионерите в една процедура по концесии също ще искат освобождаване. Така лавинообразно ще тръгне искане за освобождаване от такси. (Реплики на Мая Манолова извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Омбудсман, не е направено предложение. Длъжен съм да Ви докладвам, това е предложение на Българската стопанска камара. Искам да влезе в протокола и стенограмата, че е направено такова предложение. Смятам, че е коректно и към тази организация, и към бизнеса.
Лично аз не бих бил толкова краен в преценката си по причина на следното. Напълно възможно е, казвам го и към господин Хамид, изпълнителят, дирейки добросъвестността при изпълнението, да вложи всичките си налични ресурси и със собствени средства да е изпълнил на 100% или на 90%, но да има плащане на 40%. Очевидно е, че това предложение е напълно нормално – една бизнес организация да прави такова предложение. Но към момента не виждам воля на народни представители да го припознават и да го направят по чл. 83. (Реплики.)
Пристъпваме към следващото предложение по доклада, което е на Данаил Кирилов за създаване на нов параграф по отношение на чл. 108 от ГПК.
Мотивите към това мое предложение са: изменение на чл. 108 от ГПК в случай, че двете страни по правоотношението са договорили или осъществявали дейност на територията на поделението и там се намира по голяма част от доказателствата за установяване на обстоятелствата предмет на доказване, е редно и житейски логично искът да се предяви по мястото на клона, респективно по мястото на възникване на правоотношението. Такова законодателно изменение ще преодолее случаите на често райониране на възражение за местна неподсъдност на делото, правено при искове срещу поделение на държавни учреждения, обусловено от обстоятелството, че не са самостоятелни разпоредители с бюджетни кредити и не притежават процесуална правоспособност.
МАЯ МАНОЛОВА: Смятам, че е коректно по този текст конкретно да бъде изчакан съдия Влахов, защото той го защитаваше активно. (Реплики.)
Предишния път имаше тук сериозни възражения, защото се изключва…. (Реплики.) Как да не се променя нищо? (Реплики.) Става дума за исковете при застрахователите. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не виждам пречка да представя предложението на съдия Влахов, което пък отразява предложението на всички съдии по отношение на това. (Реплики.)
Тя не е в Министерството, във ВСС е. Много издирвахме тази работна група, но вчера на Координационното съвещание в Министерство на правосъдието, а и днес на изслушванията в Комисията за сътрудничество и оценка, пак се повдигна от съдиите, които присъстваха вчера. Ще трябва да докладват изпълнението на ангажиментите по съдебната карта и подсъдността. Пак се постави този въпрос. В допълнение аз им докладвах, че обсъждаме този въпрос и в голяма степен имаме склонност да подкрепим предложенията, които са от онази работна група. ВСС също си ги потвърди във вчерашния ден. (Реплики.)
Може би Инспекторът на правосъдието, ако има желание да каже нещо по този въпрос, защото са пряко ангажирани с тази работа.
РЕПЛИКИ: Много е добро предложението и всички са „за”.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние носим критика от съдии, те ни критикуваха и в работната група, и в по-предни заседания, по отношение, примерно – решението за арбитражите. Софийските съдилища ни критикуват, защото там натоварваме без да разтоварваме. Редно е последователно да правим тези стъпки и да разтоварваме, доколкото може. (Реплики.)
Няма изказвания. Закривам дебата.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на Данаил Кирилов, а всъщност е на съдия Влахов, работната група във Висшия съдебен съвет, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за създаване на нов параграф относно изменение на чл. 108.
Пристъпваме към предложение на народния представител Данаил Кирилов със същия произход, с аналогични мотиви за създаване на нов параграф за изменение на чл. 115.
Колеги, желаете ли да аргументирам това предложение? (Шум и реплики.)
Няма изказвания. Закривам дебата. (Реплики.)
Почивка 10 минути.

(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме.
Госпожа Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Извинявам се за предната говорилня, но мислехме, че става въпрос за принципна или техническа грешка.
Става въпрос за разпоредбата на ал. 2 на чл. 115, която гласи, че прекият иск на увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявява по постоянен адрес или седалище на ищеца, или местно настъпване на застрахователното събитие.
След говоренето, което предизвика негативната реакция към нас, стигнахме до извода, че чрез този текст се изключва общата подсъдност по седалище и адрес на управление на ответника, която е обща за целия ГПК. За да се даде възможност на ищеца да избира, защото той е господар на процеса, ние го облекчаваме с неговото седалище, облекчаваме го като въвеждаме правилото, което така или иначе досега съществуваше по местно настъпване на застрахователното събитие, смятаме, че преди съюза „по“ трябва да се добави една буквичка „и“, за да остане и общата подсъдност. Тогава ще бъде „прекият иск на увреденото лице“, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявява „и по постоянен адрес“. Така ще запазим общата подсъдност и нормата става изцяло алтернативна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания по това предложение?
Мисля, че го коментирахме в работната група. Съдия Влахов беше против тази добавка. Смяташе, че и така текстът е достатъчно прецизен.
Има ли колеги, които искат да го припознаят?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
С оглед на мотивите, които изложи адвокат Гигова, по реда на чл. 80 от нашия Правилник правя предложение след думата „предявява“ да се добави съюзът „и“ по постоянния адрес и от там нататък нормата запазва първоначалната си редакция. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението на колегата Християн Митев по чл. 83, ал. 5.
За – 13, против и въздържали се няма.
Приема се предложението на колегата Митев.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото предложение на колегата Митев.
За – 13, против и въздържали се няма.
Приема се предложението.
Стигнахме до § 6.
Преди да влезем в дебат по § 6, във вчерашния ден поканих проф. Валери Димитров и Борислав Стратев – членове на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на вземанията.
Заповядайте да направите изявления във връзка с измененията в ГПК с оглед процедурата по несъстоятелност и правата на Фонда за гарантиране на вземанията.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги. Напоследък се сблъскахме с един непредвиден за нас казус в производствата по несъстоятелност, който е следният: съгласно чл. 57, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност синдиците правят анализ на дейността на бившите администратори на банката и ако установят, че са нанесени щети на банката, завеждат срещу тях искове в двугодишен срок.
Такива искове за заведени и техният брой е 162 срещу бивши администратори на банката за нанесени вреди на КТБ. Стойността на заведените искове е 2 млрд. 300 хил. лв.
В производствата на тези граждански искове се появи една непреодолима пречка – нито един от администраторите не може да бъде намерен на адреса и не могат да им се връчат книжата. При това положение съдът им назначава особен представител за сметка на банката. Направихме дребни изчисления. За щастие, тарифата на Висшия адвокатски съвет беше променена. Трябва да заплатим близо 12 млн. лв. разходи от масата по несъстоятелност, които, разбира се, ние никога няма да възстановим по обясними причини.
Предполагаме, че всички тези администратори вече нямат никакви имущества, ако въобще могат да бъдат намерени – Цветан Василев е в Сърбия и така нататък. Това е нашият проблем.
Ако не заплатим тази сума от минимум 12 млн. лв., делата ще бъдат прекратени. Тогава обществеността ще каже: защо не сте завели искове срещу лицата, нанесли щети на банката?
Ако предплатим тези близо 12 милиона, а може би много повече лева, и не ги съберем, тогава пък сте ощетили банката с масата на несъстоятелност или кредиторите с 12 млн. лв.
Намираме се в цунг-цванг, в който нямаме полезен ход. Това беше причината да се обърнем към Председателя на Правната комисия и към Вас как да излезем от това положение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Имате ли конкретно предложение?
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Имахме предложение, но по-мастити от нас юристи казаха, че не е много разумно – да минат, да се заплаща на тези особени представители по Закона за правната помощ. В мига, в който се назначат особени представители на администраторите на банката по Закона за правната помощ, ще видите как веднага ще се появят, ще си вземат книжата и ще си назначат нормални адвокати.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми гости на Комисията! Мисля, че може би трябва да се избяга от фигурата на особения представител в този казус. Според мен е най-добре да не се назначават особени представители на хора, които умишлено саботират производството. В края на краищата те се опитват да постигнат една незаконосъобразна цел – да избегнат последиците от този иск по чл. 57, ал 2 от Закона за банковата несъстоятелност. Може би ще успеят, ако не излезем от фигурата на особения представител.
Моето мнение е, че в случая не трябва да се назначава особен представител именно в тази ситуация, когато става дума за банка в несъстоятелност. Нека не забравяме, че тя е юридическо лице до заличаването й от Търговския регистър. При нея проблемът с извършването на разходите е много сериозен, доколкото всеки разход повече или по-малко може да се претендира от колектива кредитори, тук става най-вече дума и за огромен брой вложители, че той ги ощетява с прекомерно висок разход.
В този смисъл си мисля, господин Председател, че може би е най-добре да избягаме от фигурата на особения представител, както го има при юридическите лица, когато не се назначават особени представители.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ще взема думата от името на адвокатурата, защото това касае адвокатурата. Нали разбирате, че няма да има нормален колега, който ще поеме за 2 млрд. и 600 хил. и да се явява без пари по дела?! След като започнаха страшно много искове срещу колеги, които осъществяват правна помощ. Те са взели по 300 лв. по дела, а след това лицата, които са ги представлявали, водят срещу тях искове, че не са си водили делата съобразно цялата дължима грижа. Понеже тези дела обикновено се загубват от ответниците, какъвто най-вероятно ще бъде и Вашият случай, никой разумен адвокат няма да се съгласи да прави това.
Не зная каква точно правна фигура е възможно да се приеме, но според мен това трябва да стане в Закона за банковата несъстоятелност – да има специални правила, за да не може всички възможни доходи, които Вие тъй или иначе успявате да съберете, за да има някакви пари във Фонда, да ги дадете за съдебни разноски. Няма съмнение, че това трябва да бъде направено.
Струва ми се обаче, че на това не му е мястото в ГПК, а трябва да е в специалните правила.
Поне на мен не ми е известна правна фигура за осъществяване на професионално участие без особен представител. Но ако Вие – ето тук колегата Белазелков казва, че това трябва да бъде при хипотеза, при която е ясно, че ответникът се укрива и той го прави нарочно, за да препятства процеса, но това трябва да бъде, мислейки го и коментирайки го тук на прима виста, защото за първи път чувам за този проблем, не съм знаела, предполагам и другите колеги не са знаели, че на това не му е мястото в ГПК, защото не може да бъде общ принцип, а само по производството по Закона за банковата несъстоятелност.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, напълно съгласен съм с Вас. Мисля, че в случая няма защо да изменя ГПК. В случая говорим за евентуална промяна може би в Закона за банковата несъстоятелност, която да уреди този проблем. Това би могло да стане с Преходните и заключителните разпоредби по повод на този изменителен закон, който сега се гледа тук. Това е разумното. Ние не претендираме, че трябва да се променя ГПК заради нас, категорично, няма такова нещо.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не сме мислели досега по този начин, но ако има някакъв особен представител или някаква друга правна фигура, знаете, че във Франция е по друг начин – има администратьори, които ги представляват. А като ги няма?
МАЯ МАНОЛОВА (говори на изключен микрофон): Като гледам начина, по който върви приемането, мисля, че по-бързо ще изкарате цял законопроект на две четения, още повече, ако е безспорен, отколкото да е тук в Преходните разпоредби.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ако имате идеи?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ще опитаме да измислим нещо.
ВАЛЯ ГИГОВА: Защото ако ще ползвате адвоката само за съдебен адрес, за да получава призовки, това е друго, ако няма активно процесуално участие. Но ако възложим на адвокат за 2 млрд. и 600 хил. лв. процесуално участие, мисля, че от 15 хил. адвокати никой не би се съгласил да стане адвокат на Цветан Василев за без пари – за 300 лв., няма как! (Смях, оживление.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие имате предвид ал. 3: „В двугодишен срок от встъпването си в длъжност, синдикът извършва проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване на такива данни предявява пред Съда по несъстоятелността искове за обезщетение на вредите срещу виновните лица.“
Това е разпоредбата, която коментираме – чл. 57, ал. 3 от Закона за банките, която касае особения представител.
МАЯ МАНОЛОВА (говори на изключен микрофон): Ние не се занимаваме с особения представител.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да постъпим така: Колега, който би приел тази задача, докато стигнем до ПЗР, да има грижата да разработи и да предложи правно решение, което да съдържа тази разпоредба. Евентуално да я обсъдим при ПЗР с оглед изменение на чл. 57, ал. 3, което сме направили през 2015 г. като изменение.
МАЯ МАНОЛОВА (говори на изключен микрофон): Защо не промените изцяло Закона? Няма да стане спешно. Всички виждаме, че това не е спешно и няма да стане скоро.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На тях явно им изтича времето.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Госпожо Манолова, става дума, че двугодишният срок изтича. Вече са заведени делата.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Ние имаме определение от съда да внесем милиони левове.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ако не се внесат, ще се прекратят. (Шум и реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: Господин Димитров, тази работа тук, както върви, просто няма да свърши скоро.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще свърши в средата но октомври. Спазваме ускорения график, който е ускорен по Ваше настояване. При всички положения – до края на октомври.
МАЯ МАНОЛОВА (говори на изключен микрофон): Аз не съм оптимист, затова нека го кажем честно на хората. (Шум и реплики.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Вижте в сравнителен план как е решен този въпрос. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви. Ще очакваме и Вашето съдействие до следващото заседание, което ще бъде вероятно след 9 октомври.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ще Ви предложим текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, пристъпваме към § 6, текст на вносител. Предложението на вносител е от колегите от „Воля“. Касае се за чл. 127, ал. 1: „Да се създаде т. 5а:
5а. номер на банковата сметка на ищеца“.
Тук на работна група преценихме къде да бъде банковата сметка. За исковата молба се съгласихме, че не е необходимо.
ВАЛЯ ГИГОВА: Като общо изискване, а това е само за паричните искове – да. (Шум и реплики.)
Съдът няма как да напише в съдебното решение друг способ за изпълнение, ако ищецът не е казал. Той или ще го каже в исковата молба, или ще го каже в хода на процеса, но как съдът да каже друг способ? Той не може да действа служебно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук въобще не иде реч за друг способ. Тук е само банковата сметка – посочване на банковата сметка в исковата молба. (Валя Гигова говори при изключени микрофони.)
Да, това е обща разпоредба за съдържание на исковата молба за всички искове. (Борислав Белазелков говори при изключени микрофони.)
ВАЛЯ ГИГОВА (говори при изключени микрофони): Както е написано, е искане за редовност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега, не сме в заповедното производство. После ще става въпрос. Сега е общата разпоредба за искова молба – чл. 127, ал. 1. (Шум и реплики.) Няма да изменяме Закона по Наредба № 9.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Като изискване за редовност исковата молба е повече, обаче ако предвидим подобно задължение някъде към чл. 134, където съдът дава указания. Разглеждане на делото, подготовка на делото, задълженията на председателя.
ВАЛЯ ГИГОВА: В цял свят го има това нещо. Нали ответникът може да плати в срока за отговор? Получаваш искова молба. Виждаш, че е плах ищецът и е предложил доказателства.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Въпросът е като е изискване, къде да вкараме изискването.
ТАНЯ ГРИГОРОВА: Ако го вкараме в редовността на исковата молба, не е много ясно, че е за пари.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ние трябва да спестяваме на хората водене на процеси. Казали сме, че ако ответникът признае иска и изпълни задълженията, той носи отговорност за разноски, пък всъщност не му даваме възможност да плати в срока за отговор. Той как да изпълни задължението?
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Това е заради недобросъвестността на някои взискатели. Те нарочно не искат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При осъдителните искове, госпожо Гигова, проблемът е следният. Този ответник е имал правоотношения, имал е комуникация с ищеца. Най-вероятно е получавал и покана за доброволно изпълнение. Ако е търговец, най-вероятно има и фактура, и договор. Ако е искал да изпълни, той е могъл да изпълни до момента на исковата молба.
Притеснявам се да запишем това за всички искове, защото търговският оборот, търговският живот е по-богат, по-динамичен. При момента на завеждането на иска ищецът се ангажира да държи една конкретна банкова сметка, да я поддържа през целия процес, през цялото течение на делото.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Да го направим в четвърта алинея, за да не е при редовност на исковата молба – че e по паричен иск и се посочва.
МАЯ МАНОЛОВА (говори на изключен микрофон): Нали имаше текст на патриотите?
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Той е за заповедното.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е в заповедното производство, в заявление за издаване на заповед за изпълнение.
МАЯ МАНОЛОВА: Тук да се приложи същото решение?
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Да, ама в четвърта алинеята не е редовност на исковата молба.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но това е иск.
СТОЯН ЯКИМОВ: Той обаче може да продължава с години. 15 лв. е поддръжката на сметката всеки месец в банка. (Шум и реплики.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Пише, че в 14-дневен срок ответникът може да плати доброволно по еди-коя си сметка. Ние не искаме да задължим ищеца.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук трябва да задължим и двете страни да си посочат банковите сметки.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Защото може да е и обратното.
МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, нали идеята е да си спестим съдебното изпълнение, включително исковия процес? Който може да плати, да плати. Сега да кажем: задължително банкова сметка, е прекалено, тъй като ще възникнат подозрения, че натоварваме гражданите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Включим ли го, става задължително.
МАЯ МАНОЛОВА: Тогава казваме: „Банкова сметка или друг начин, по който длъжникът да изпълни“, когато става дума за парично задължение. (Шум и реплики.)
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: И да е в алинеята, да не в редовността.
ВАЛЯ ГИГОВА: Този акт трябва да има общ принцип за добросъвестност, начин на изпълнение, начин, по който ответникът, ако иска, може да изпълни. Тогава не пишем никакви банкови сметки. Ищецът казва: „Искам да ми платят по банкова сметка“, „Искам чрез пощенски запис“, „Искам да ми продаде, имотът е ипотекиран…“.
МАЯ МАНОЛОВА: Може да каже: „пратете ми пощенски запис на адрес“.
ВАЛЯ ГИГОВА: Според мен трябва да стимулираме обществото да си изпълнява задълженията доброволно. Когато ответникът види, че няма начин и очевидно ще го съдят, поне да плати доброволно на тази фаза от процеса, а не да води съдебни спорове на три инстанции.
МАЯ МАНОЛОВА: Предложението, което беше предложил Християн Митев за заповедното производство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Досега за 20 години не съм срещнал страна, която да има воля да плати.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз съм срещала много.
РЕПЛИКИ: Това не е вярно.
ВАЛЯ ГИГОВА (говори на изключен микрофон.): Особено ако наложиш обезпечителни мерки за сметките, е много бързо. (Шум и реплики.)
За да не е при редовност на исковата молба и да не връщат съдиите исковите молби като нередовни заради непосочване на сметка, да посочим нова алинея, която е вън от текста на исковата молба, но стои в контекста. Да посочим, че в исковата молба ищецът посочва сметка и дали да няма друг начин на изпълнение? – аз не мисля, че има друг начин, по който начин или сметка ответникът да може да изпълни, за да дадем възможност на ответната страна наистина да изпълни, ако може и ако иска.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да изпълни доброволно.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз лично съм се сблъсквала и част от жалбите са точно за това: ответникът, състоятелно лице, твърди, че не му е дадена възможност да плати.
ВАЛЯ ГИГОВА: Хубаво е да стимулираме хората. Дори 1 % да предотвратим дела, да не разкарваме хората, пак ще сме постигнали някакъв резултат.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: (говори при изключени микрофони): Ако искате, да напишем: „Ако не е посочена – ответникът по чл. 97 да иска“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Който има воля да плати и да изпълни, плаща и изпълнява. (Шум и реплики.)
ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА: Не е така, не са един и два случаите, в които хората нямат възможност къде да изпълнят. Ние сме се мъчили да откриваме банкова сметка, за да платим доброволно, обаче банките отказват, като се мотивират с…
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Само ДСК знае какво да прави. И никой друг.
ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА: Това предложение, което правят колегите Белазелков и Гигова, e изключително рационално.
МАЯ МАНОЛОВА: Какво Ви пречи този текст?
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ (говори на изключен микрофон): Да не е в …, да не се препраща към нея, да е в друга алинея.
ТАНЯ ГРАДИНАРОВА: И да е прецизиран с оглед вида на иска. Говорим за искове за парично притежание, за предаване на вещи, нали така? Защото, ако го искаме по чл. 108 ЗС, няма да стане.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз бях предложила такъв текст: „при искове за парични вземания ищецът посочва сметка или друг способ за изпълнение“…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пак го обърнахме на работна група. Тук има народни представители. Ако някой харесва Вашето предложение, има възможността да го направи по реда на Правилника.
КРУМ ЗАРКОВ: Мисля, че е очевидно, че не е удачно решението това изискване да влезе в реквизита за оценяване на редовността на исковата молба. Явно такъв проблем има. Аз лично не бях запознат с него, тъй като считам, че който иска да плати, може да намери начин. Доколкото чувам становища, че това реално съществува, съм готов да взема това предложение в отделна алинея, в която да уточним за какъв тип искова молба става дума, както и да уточним, че може и по друг способ – нали така?
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ (говори на изключен микрофон): „По осъдителни искове за парични вземания ищецът посочва банкова сметка или друг способ за изпълнение.“
МАЯ МАНОЛОВА: Абсолютно!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правите ли го, господин Зарков?
КРУМ ЗАРКОВ: Правя го.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания има ли?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Може ли едно уточнение, колега Зарков? „Посочва“ императивна редакция ли? Или „може да посочи“? На мен ми се струва за по-удачно „може да посочи“. Акцентираме върху едно диспозитивно начало. (Омбудсманът Мая Манолова говори при изключени микрофони.) Той като има интерес и като всичко е толкова лесно и прекрасно, ще го посочи. Има всякакви случаи. (Омбудсманът Мая Манолова говори при изключени микрофони.)
КРУМ ЗАРКОВ: Колега, доколкото целият текст на чл. 127 е императивен, мисля, че и четвъртата му алинея трябва да е императивна. Ние тръгваме от идеята да вкараме това задължение за всички искови молби. Според мен трябва да посочим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това означава или три години да поддържаш една банкова сметка и тя да е константна, или да поддържаш постоянен известен адрес.
Другият вариант, в който не подозирам госпожа Гигова, е да възложиш на адвоката си той да посочи негова сметка за това изпълнение. (Смях, оживление.)
МАЯ МАНОЛОВА (говори на изключен микрофон): Страната нали си посочва адреса, когато си сменя местожителството? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може да няма адвокат. Тук при всички положения ограничаваме страната.
МАЯ МАНОЛОВА: Променяме обстоятелство. Сменям си местоживеенето и пускам молба: „Моля, прати ми парите на друг адрес.“
РЕПЛИКА: И си сменям сметката, нямам сметка.
МАЯ МАНОЛОВА: Ако нямаш сметка, как да ти плати човек? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма безплатна сметка. Дори на учениците сметките им се таксуват.
РЕПЛИКА: За обикновената сметка таксата за една година е 20 лв., а за Еспол…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кой говори за Ескроул, въобще тук не може да се прилага Ескроул.
МАЯ МАНОЛОВА (говори на изключен микрофон): По подходящ начин всеки може, може с пощенски запис да ти изпратят 1000 лв.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какъв е проблемът на ищеца да напише накрая на обстоятелствената част: „Ако иска, ответникът може да ми плати на тази сметка или по този начин“. Никакъв! (Реплики на изключени микрофони от омбудсмана Мая Манолова.)
Аз не зная много такива случаи, но приемам твърдението Ви.
МАЯ МАНОЛОВА (говори на изключен микрофон): Имаше 21 хиляди дела само от „Топлофикация“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И какво – сметката на „Топлофикация“ е най-голямото неизвестно, нали?! (Шум и реплики.) Има задължения по ред закони банковата сметка да е обявена, да я има в общите условия, да я има в центровете за обслужване на клиенти и банките я имат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Плащането в този срок обикновено водеше до завеждане на следващо дело за 0,50 или за 1,20 лв., които представляват някаква разлика в нещо си.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз до гласуването в залата ще се колебая по този текст. Според мен е прекомерен, прекомерен е по отношение на исковата молба.
Когато вече сме в заповедното производство, където има висока степен на формализъм, включително и по формата на заявлението – да, там да има графа, да се посочи. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: А по исковата молба?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако са множество искове от различен характер и естество, заради едно малко парично вземане от единия иск, ще трябва да посочваме и поддържаме сметка. Не зная.
Колеги, тук молбата ми е всеки да гласува по собствена преценка, както намери за добре. Очевидно това ще се дебатира и в залата. (Шум и реплики.)
ХАМИД АХМИД (говори на изключен микрофон): Аз ще го подкрепя. (Шум и реплики.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Адвокатите ще имат по-малко дела.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Гигова, това е допускане, предположение. Ако длъжникът е могъл и е искал, и е имал тази воля, е щял да плати. (Шум и реплики.) Друг е въпросът, когато ищецът не иска частично плащане, а длъжникът приема, че дължи, но не в претендирания размер. (Реплики при изключени микрофони от Борислав Белазелков.)
Така е. Имал съм случаи, законът категорично предвижда тази хипотеза, кредиторът не желае частичното плащане. (Реплики при изключени микрофони от народния представител Хамид Хамид.)
Колеги, приключихме ли дебата?
РЕПЛИКИ: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението на колегата Крум Зарков по чл. 83, ал. 5 от Правилника.
За – 8, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Ответникът къде е? Сега в отговора на исковата молба ще трябва и ответникът да го задължаваме да си посочи сметка.
Признавам, че е модерно, признавам, че е в интерес на банките, но натоварва исковия процес.
МАЯ МАНОЛОВА: Защо да е в интерес на банките? В интерес на гражданина е… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тогава моля да следим и за отговора на исковата молба. (Шум и реплики на изключени микрофони от народния представител Хамид Хамид.)
Това не е на 100 % паралелна, господин Хамид.
РЕПЛИКА: Не, разноските са друго. Отговорността за разноски произтича след влизане в сила на определението за присъждане. Те не са дължими предварително.
ВАЛЯ ГИГОВА (говори на изключен микрофон): Отговорността за разноски, първо, е процесуална. Второ, ако ответникът има да взема, той ще си направи доброволна сметка. (Реплики при изключени микрофони от народния представител Хамид Хамид.)
Ако е насрещен иск…, отива по чл. 127.
ХАМИД ХАМИД: Добре, убедихте ме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какво решаваме? Не се ли прави такова предложение?
РЕПЛИКИ: Не, не.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, при положение че приехме предложението на Крум Зарков по чл. 83, Ви предлагам § 6 да го приемем по принцип.
Моля да гласуваме.
За – 8, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
При това положение пропускаме чл. 131. Нова алинея 4.
Пристъпваме към предложение на Христиан Митев за създаване на нов § 6а по отношение на чл. 228.
Същото предложение е направила и колегата Анна Александрова.
Авторът на това предложение от работната група е доц. Конов.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Уважаеми колеги, това беше едно изменение на стария ГПК, което беше плод на грешка, подобна грешка, каквато се направи с влизането в сила на постановлението за възлагане, която по-късно надявам се, че Вие ще вземете решение да отмените.
В новия ГПК нарочно не е възпроизведена тази разпоредба. Тя не е възпроизведена, защото това е начин за нарушаване на процесуалната дисциплина. Когато изтекат сроковете за привличане на трето лице помагач и за предявяване на регресен иск, това беше вратичката за заобикаляне. В стария ГПК нямаше много процесуална дисциплина и това някак си малко вървеше.
При наличието на процесуална дисциплина, при привличане на нов ответник, наред със стария, с предишния ответник, не бива в никакъв случай да се допуска.
Да, в ГПК има процедура, която казва: когато иска, но да изостави иска срещу основния ответник. Да, замяна на ответника може. Но наред с първоначалния, това означава цялата процесуална дисциплина да гръмне. Неслучайно в новия ГПК старият чл. 117 не е възпроизведен, съвсем нарочно не е възпроизведен, защото беше грешка! Сега, ако искате, разбира се, можете да я повторите.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тук вече сме на различни мнения.
Аз застъпвам разбирането на доц. Траян Конов. Понеже го няма, ще се опитам да Ви го обясня.
Първо, тази разпоредба е продиктувана от това в рамките на едно и също производство ищецът да може да осъществи защитата си, да не се внасят нови държавни такси в размер на 4 % и въобще едно производство да приключи в рамките на едно дело, а не да се водят множество дела. Няма съмнение, че за да може да бъде защитен новопривлеченият ответник, трябва отново да се изпълни процедурата по размяна на книжа, защото той не е имал възможност да вземе становище по отношение на иска, да посочи доказателства.
Аз подкрепям изцяло разбирането на доц. Конов, защото смятам, че трябва да се стремим към бърз и икономичен процес. Колкото по-малко съдебни спорове имаме, толкова по-добре за всички. В никакъв случай не трябва да нарушаваме правата на новопривлечения ответник. Затова мисля, че дори да няма изрично правило за това, че трябва да му се връчи, ако може да даде отговор, от общите правила това следва. Ако смятате, че не следва, няма никаква пречка да препратим към правилата за размяна на книжа, съобразно вида на водения спор.
Според мен не може преклузиите в първата инстанция до такава степен да се довеждат до абсурд, че да отстъпим от основен принцип да предотвратяваме правни спорове по възможност.
СТОЯН ЯКИМОВ: Не държим сметка, че в съдебното производство до привличането на този нов ответник може да са събрани множество доказателства, експертизи, които след това трябва отново да се преразгледат, да започне отново процесът. Наистина това няма да се отрази добре на процесуалната дисциплина.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това предложение не е на 100 % подкрепено от работна група. По тази причина, както вече обяснявах, че има подобни случаи, господин Митев си е припознал текста на собствено основание, а госпожа Александрова го внася като предложение, по което не е постигнато пълно съгласие. (Шум и реплики.)
Поставям въпрос. Възможно ли е да намерим компромис между двете крайни решения, между двата целени ефекта? Аз също смятам, че е крайно недисциплиниращо във всеки момент на първа инстанция, дори и във фазата постановяване на решение, тоест след приключване на устните състезания (шум и реплики), до края на устните състезания…
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ (говори на изключен микрофон): Така е, но тук пише друго.
Технологията на ГПК е до приключване на съдебното дирене.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да можеш да искаш привличане на друг ответник, и то кумулативно. Въпрос: защо не си го направил първоначално? Ако не си знаел, значи знанието и правното решение си го взел на база на конкретно доказателство. (Реплики при изключени микрофони от народния представител Хамид Хамид.)
Експертизата, господин Хамид, не може да сочи субекта.
ХАМИД ХАМИД (говори на изключен микрофон): Не субекти, факти. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека поне да е в някакъв разумен срок от момента, в който ищецът има правната възможност и прецени, че му трябва втори ответник. Това обаче също да не е безгранично и да е породено с доказване на съществено обстоятелство, което не е било известно в хода на състезанието до този момент.
Давам си сметка колко тромаво би звучала такава разпоредба, но според мен, ако търсим справедливост в двете крайни хипотези, трябва да намерим някакво такова решение. (Шум и реплики.)
Още в първоначалния момент може да разбере това. Защо трябва в края на процеса? Ако съм губещ ищец, в края на процеса ще направя точно това: ще си намеря още един ответник и ще повторя цялата първа инстанция.
ВАЛЯ ГИГОВА (говори на изключен микрофон): Тогава защо допускаме встъпване до приключване на иска?
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Това е по твое искане. И допълнителния – пак по негово искане.
ХАМИД ХАМИД: Какво става с разноските?
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ (говори на изключен микрофон): И какво става с преклудираните? И при преклудираните ли доказателствени искания? Преклудирани са исканията ми по отношение на новия ответник, правя нови и съдът какво ще прави сега? За единия ответник ще гледа старите доказателства, за другия ще гледа и новите. И ще отхвърли иска по отношение на единия, другия ще го уважи, защото има още нещо. Недейте така! Това сме го обсъждали още при писането на новия ГПК.
ВАЛЯ ГИГОВА (говори на изключен микрофон): Като чуете доклада на колегата Костов от конференцията, ще разберете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз съм сигурен и също имам определена настройка срещу някои от така наречените „преклузии“, които са в повече.
МАЯ МАНОЛОВА: Оставете обсъждането за след конференцията, където се очаква някой нещо да каже. (Реплики при изключени микрофони от Валя Гигова.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: От друга страна, тук не иде реч за грешка на ответника. Грешката за ответника се решава при предната хипотеза. Тук по-скоро е непълнота при избора на ответник. (Шум и реплики при изключен микрофон от Валя Гигова и Борислав Белазелков.)
До първото заседание.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: До първото няма проблем, така може, защото това на практика е трето лице помагач.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ако има отговор. Нека да помислим.
Нека не се обсъжда сега, защото, както виждате, между нас имаме несъгласие.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, съгласни ли сте за отлагане на въпроса, но обещах думата на госпожата, която ще се представи.
ДОРОТЕЯ АНГЕЛОВА (Сдружение за защита правата на кредитополучателите): Става въпрос за дела, има много случаи, в които в експертизата например има длъжник на банка, но банката е цедирала вземането си към трето лице, но длъжникът изобщо не е уведомен. В експертиза излиза, че всъщност вземанията са прехвърлени и длъжникът е плащал на трето лице. Тогава ищецът трябва да има възможност да предяви иск и към това трето лице, защото съдебните решения казват: „Да, действително има неравноправни клаузи по договора. Трябва да се върнат тези пари, но банката в случая не е получател на тези пари.“
Според мен тази клауза е абсолютно адекватна и ще даде възможност в такива случаи да се присъедини и трето лице. (Шум и реплики.)
Те правят, имат парична претенция към банката, но банката не е получател на тези пари. Това излиза в експертизата много по-късно, след първо съдебно заседание. Той трябва да заведе нов иск срещу новия кредитор. (Шум и реплики.)
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: ГПК е уредил тази процедура: Той казва: като разбереш, че има такова нещо…
ДОРОТЕЯ АНГЕЛОВА: Договорът с банката, неравноправните клаузи са с банката. Банките цедират вземанията си към трети лица, връщат ги обратно и длъжниците изобщо не са наясно къде. (Реплики при изключени микрофони от омбудсмана Мая Манолова и Валя Гигова.)
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Мингова, Огнян Стамболиев, Кина, Светла Цачева, аз, Ружа сме обсъждали това. (Шум, смях и реплики.)
ДОРОТЕЯ АНГЕЛОВА: В случая има прецедент. Ищецът е предявил паричен иск към банката да му върне някаква сума пари, която той недължимо е платил, а в същото време той не знае, че не ги плаща на банката, а ги плаща на трето лице, тъй като той изобщо не е уведомен за тази цесия.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ (говори на изключен микрофон): Да изостави банката.
ДОРОТЕЯ АНГЕЛОВА: Как да изостави банката, като тя в едната част е взела тези пари, а примерно кредитът е бил цедиран след една година. (Шум и реплики.) Хората не знаят, че кредитите им са цедирани. (Шум и реплики.)
Съдебните решения са точно така: действително има неравноправни клаузи по този договор, но банката не е получател на тези пари и трябва да се направи нов иск. Това означава нов иск, нови 4 %, ново дело, а Вие казвате, че искате да спестите тези дела.
МАЯ МАНОЛОВА (говори на изключен микрофон): Мисля, че народните представители чуха достатъчно. Въпросът е дали иска да подкрепят гражданите, или не, и да гласуват.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Цесионерът не може да има повече права от банката. Когато той е получил тези пари, тези възражения са срещу него, а не срещу банката. Банката няма нищо общо. Банката трябва да бъде изоставена от процеса.
ДОРОТЕЯ АНГЕЛОВА: Но банката е вземала за определен период пари, след това взема цесионерът.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: И какво от това? Пак цесионерът е отговорен.
ДОРОТЕЯ АНГЕЛОВА: Банката е получател на парите една година, а в следващите 4 години цесионерът е получател на парите. Банката ще си върне само едната част от парите, кредитополучателят трябва да заведе нов иск,…
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ (говори на изключен микрофон): Това не е възможно.
ДОРОТЕЯ АНГЕЛОВА: Как да не е възможно, след като цесионерът не е ответник. Такива са решенията по делата. (Шум и реплики от Борислав Белазелков и Валя Гигова.)
МАЯ МАНОЛОВА: А какъв Ви е проблемът с привличането на ответника?
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Третите лица помагачи ги изгонваме през вратата.
МАЯ МАНОЛОВА: Какво от това? Нали той е за гражданите, а не е за третите лица помагачи или за абстрактни правни конструкции? (Шум и реплики.)
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Да изостави иска срещу основния ищец.
СТОЯН ЯКИМОВ: Това е срещу гражданите.
МАЯ МАНОЛОВА: Може да е платил на едните и на другите, но ще го изостави за 100 хил., а ще се окаже, че там са платени 80 хил. и 20 хил. ще изгори заради изоставянето. Това се прави за хората. (Реплики от Борислав Белазелков на изключен микрофон.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук не съм съгласен, че ще го изостави, но не искам да решаваме конкретни казуси. Нека да го отложим. Нека чуем доклада за преклузиите, нека да присъства и доц. Конов. Признавам, че съм пристрастен. Който иска, е дошъл. Поканили сме много творци от науката. Които искат и са могли, са дошли.
ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА: Господин Кирилов, кога ще бъде конференцията и има ли възможност и ние да вземем участие в нея?
ВАЛЯ ГИГОВА (говори на изключен микрофон): Няма как да вземете участие, защото тя е само научна. Ще видите резултатите, докладите, обсъжданията. (Шум и реплики от народния представител Хамид Хамид и Борислав Белазелков.)
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ (говори на изключен микрофон): Ако е до приключване на първата – няма проблем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В текста сега е до приключване на първата.
РЕПЛИКИ: Не, не е о’кей
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Във всяко положение на делото в първата инстанция. За първото заседание – о’кей. Въпросът е дали до съдебното дирене е о’кей това, което разсъждаваме за ключовото доказателство. (Реплики при изключени микрофони от Борислав Белазелков.)
При всички положения вторият привлечен ответник ще бъде в по-неблагоприятно положение, ако доказателствата се сменят спрямо него, а той не е участвал в тяхното събиране.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ (говори на изключен микрофон): Въпросът е, че новите няма как да реализират първите, ако са преклудирани – това е въпросът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Първият ще участва, но даваме втори шанс по доказателствата на първия. (Шум и реплики.)
Колеги, отлагаме текста. Няма възражения по отлагането.
Пристъпваме към § 7.
Предложение относно чл. 236, ал. 1.
Първото предложение, вариант 1 е от БСП за България.
Второто предложение, вариант 2 е от „Воля“. (Шум и реплики.)
Какво става, ако няма идентичност на сметки? Какво става, ако някой е платил междувременно по някоя от тези сметки? Какво става, ако има субективно усложняване в процеса и имаме множество сметки? Какво става, ако длъжникът обърка титуляра на дълга с друг субект? При всички положения вече правим съда регистратор на банкови сметки.
ХАМИД ХАМИД (говори на изключен микрофон): Защо, господин Председател? Нали в исковата молба е посочена сметка? После, ако има друга през продължението на делото за промяна на тази сметка, той документът…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Хамид, точно преди година банката по някакви нейни общи условия е казала, че ще закрива сметката, защото не я поддържаш или нямаш наличност. И в един момент длъжникът с присъдено съдебно решение плаща по сметка, която не е актуална.
МАЯ МАНОЛОВА: Това не е сериозно. Защо да не дадем още една опция? Има такива случаи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това, което правим, не е сериозно, но го правим. Създаваме субекти сметки – това правим.
МАЯ МАНОЛОВА: По друг подходящ начин, нека с пощенски записи да го въведем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Къде тук е другият подходящ начин? Другият подходящ начин е в съдебното решение. Другият подходящ начин и сметката ги оставяме в заповедното производство – с това се съгласихме. Но да товарим в исковото производство и страните, и съда?!
Добре, каквато е волята на мнозинството.
ТАНЯ ГРОЗДАНОВА: Как ще изглежда един диспозитив на едно осъдително решение: осъжда ответника да плати на ищеца по тази банкова сметка ли? (Шум и реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА (говори на изключен микрофон): Съдът осъжда и отдолу пише: „Може да плати на банкова сметка или на запис еди-къде си“.
ТАНЯ ГРОЗДАНОВА: Задължителен реквизит на съдебно решение ще е все пак.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Ако се приеме четвъртата алинея, трябва да се отговори така, но ако не се приеме четвъртата алинея на чл. 127, няма да се приеме и това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колко явни и фактически грешки ще отстраняваме или ще допълваме в съдебните решения само заради банковата сметка? Според мен съдът е достатъчно претоварен с тежестта на спора.
Нека го гласуваме, ако може, да не удължаваме дебата. (Шум и реплики.)
ВАЛЯ ГИГОВА (говори на изключен микрофон): Според мен трябва да се напише: „когато ищецът е посочил банкова сметка“.
МАЯ МАНОЛОВА: Естествено.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нали той задължително го е посочил вече?
МАЯ МАНОЛОВА (говори на изключен микрофон): Ако го е посочил по подходящ начин.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Друг подходящ начин тук вече е произнасянето на съда.
МАЯ МАНОЛОВА (говори на изключен микрофон): Има и друг подходящ начин, който е посочен от ищеца. Не е ли най-нормалното нещо, като получиш едно решение, осъден си да платиш 1000 лв., отдолу да пише: „Можеш да ги платиш еди-къде си и еди-как си“.
ТАНЯ ГРАДИНАРОВА: Ама как ще изглежда един диспозитив на съдебно решение с „може“?! Как ще го обясниш утре това на студенти – съдът с императива си да пише „може“?! Недейте така, помислете малко къде му е мястото! В наказателните – о’кей.
ДОРОТЕЯ АНГЕЛОВА: Относно банковите сметки, когато едни пари се преведат на някакво юридическо или дори физическо лице, те отиват в задбаланса. Тези пари много лесно могат да бъдат потърсени от самия човек, на когото са преведени. Не виждам тук каква е толкова драмата, дори сметката да не отговаря или да е променена по-късно, тези пари винаги могат да отидат до човека, който е получател. (Реплика.)
Не, те отиват в балансова сметка и там няма възбрана.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е общо правило, не касае само банките.
МАЯ МАНОЛОВА: Тук има институции, които не искат да плащат, искат да събират, то е ясно.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Както виждате, ние не участваме на тази фаза, защото за нас няма никакъв проблем – каквото решите, това ще е. Нямаме никакви аргументи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не си включвате микрофоните, говорите си зад гърба, къде е процесуалната дисциплина на това заседание? Нямам квестор и нямам право на принудително извеждане.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Както виждате, ние неслучайно не участваме в дебата, защото нямаме аргументи в едната или другата посока. Каквото преценят председателят и уважаемите народни представители. За нас това нито ще създаде проблем в изпълнението, нито обратното – ще има някакви ползи за съдебните изпълнители, както тук непрекъснато се говори. Не виждаме пречка да има банкова сметка.
Колко ще бъдат обхванати? Въпросите, които задавате, са резонни. Като че ли обаче се забравя, че паричните задължения са носими, не са търсени. Сега се обръщат нещата.
Пак казвам: ние с това нямаме драма.
МАЯ МАНОЛОВА: Като ти го преведат по банковата сметка, какво е, носимо ли е, или е търсено?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Закривам дебата.
Подлагам на гласуване двете предложения едновременно, защото са сходни, номерацията им е различна, като моля експертите при окончателното оформяне да предложат подходящия вариант. Според мен е по-редно да е § 7.
За – 8, против – няма, въздържали се – 4.
Приемат се двете предложения за редакция на т. 7. (Шум и реплики.)
Колеги, тук имате ли воля, нали с оглед на дебата възникна коментар във връзка с втората опция, с втората възможност. „Или по друг начин“ в съдебното решение трябва да е посочено от ищеца. (Шум и реплики.) Държите ли това да бъде добавено в тази нова точка?
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Ако ще го има първото, да.
КРУМ ЗАРКОВ: Най-официално – да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Зарков прави предложение по чл. 83, ал. 5 да се допълни текстът: „номера на банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за изпълнение“.
Моля да гласувате за това предложение на колегата Зарков.
За – 8, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Пристъпваме към § 8.
Предложение на вносител – Обединени патриоти, относно чл. 245, ал. 3, изречение второ накрая се добавя: „както и със събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство“.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, накратко ще мотивирам нашето предложение.
В момента съществува практика съставът на съда или да забавя излишно, или да пропуска издаването на изпълнителен лист, който включва и всички платени такси и разноски в изпълнителното производство, тъй като невинаги длъжникът може да се снабди с удостоверение от съдебния изпълнител за събраните суми в това производство.
Ето защо предлагаме допълване на разпоредбата на чл. 245, ал. 3: „При допуснато предварително изпълнение, ако искът бъде отхвърлен от съда, който е постановил решението, да издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя не само за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснато предварително изпълнение на отмененото решение, но и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство“.
Смятаме, че това разрешение е логично и справедливо с оглед на факта, че платените от длъжника по изпълнителното дело такси и разноски в случай на последващо отхвърляне на иска се явяват недължимо платени.
Ще добавя това, което беше казано от съдия Владов на работната група, че в момента във Върховния касационен съд има образувано тълкувателно дело и ако приемем тази редакция на текста, ще им спестим много работа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Докладвам Ви, че съобразно становището на Асоциацията на банките в България е постъпило предложение по отношение текста на ал. 3. Те предлагат: „Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, с което се признава за установено, че вземането не съществува или че същото е погасено по давност, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ.“
Ето изречение второ: „Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение на друго основание, то ответникът може да търси обезщетение за вреди по общия ред.“
РЕПЛИКИ: Аааа! Чак пък по общия! (Шум и реплики при изключени микрофони от омбудсмана Мая Манолова.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е следната хипотеза. Това е последица от тълкувателното решение, когато има обратен изпълнителен иск поради неспазване на длъжника за предсрочна изискуемост. Това е в преобладаващия брой случаи – казват банките. Това води до бързо обратно изпълнение срещу съответната банка, което тя невинаги е в състояние да спре или да предотврати. Последващите действия за ново удовлетворение са безуспешни, доколкото средствата, получени от банката, никога не се намират, а обезпечението вече е реализирано на публична продан, съответно ипотеката – погасена.
Това е мотивирало Асоциацията на банките за това предложение.
Според мен то е обосновано, защото тук длъжникът продължава да дължи. Не е получил уведомлението за предсрочна изискуемост, тоест не е спазил тълкувателното решение, но той продължава да дължи и не е изпълнил. Веднага получава обратен изпълнителен лист, тоест получава бонус и пак продължава.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ (говори при изключен микрофон): Прави се една цесийка, за да не може да прихваща. (Шум и реплики.) По-добре Законът да се оправи – да каже категорично обратното. (Шум и реплики при изключени микрофони от Борислав Белазелков и Валя Гигова.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Обратен изпълнителен лист в този случай се издава само ако се установи, че е нищожно правното основание или че няма договор. Това е съвършено друго. Въпросът е, че това, което поставят банките като въпрос, е така, но е частен случай на общото правило. Не зная дали тук му е мястото. Може би трябва да се обособи в отделна алинея, защото не може да се прилага общият ред.
ТАНЯ ГРАДИНАРОВА: Искам само да припомня, че към чл. 245, ал. 3 – случаите на обратен изпълнителен лист, препращат и други текстове в ГПК, така че не бива там да е, дори да се приеме това предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да стане ал. 4.
ТАНЯ ГРАДИНАРОВА: Да, трябва да е самостоятелна алинея, защото и чл. 282 препраща към чл. 245, ал. 3, и чл. 309. Ще създадем проблем.
ВАЛЯ ГИГОВА (говори на изключен микрофон): Трябва да създадем нова алинея, но тя да е премислена. (Реплики при изключени микрофони от Валя Гигова и Борислав Белазелков.)
Какво да напишем в обратното, като не го уведомяваш?
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ (говори при изключен микрофон): Не, да се напише, че съдът се произнася по заповедта, като има предвид някакви други действия след връчването, което е равносилно на искова молба.
ВАЛЯ ГИГОВА: Този въпрос съществува и е много сериозен. Както има недобросъвестни кредитори, така има и недобросъвестни длъжници. С обратния изпълнителен лист, след като е извършена публична продан, те какво правят? Вземат си парите, а после банката няма откъде да си събере нищо, защото имотът отдавна е продаден на публична продан. Този въпрос наистина съществува.
Дайте да помислим какъв текст трябва да направим, защото не можем да въведем такова общо правило – в никакъв случай. В обичайния случай съдът би трябвало да издаде и за разноските, и за лихвите, след като издава обратен изпълнителен лист. Дайте да помислим за текст и да намерим разумно разрешение, за да не възпитаваме в недобросъвестност. Помислете, ако имотът е продаден, Вашето на какво се обръща.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: До 9 октомври.
Асоциация на банките, радвам се, че се включвате, защото стана неудобно.
ЕЛЕОНОРА ХРИСТОФОРОВА: Само да потвърдя това, което каза госпожа Гигова. Ние просто поставяме проблема. Не претендираме, че редакцията е съвършена.
ВАЛЯ ГИГОВА: Нека да го помислим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предлагам да приемем по принцип текста, ако вносителят е съгласен, защото, в интерес на истината, той търсеше друг смисъл. Да приемем текста по принцип и тъкмо тук да спрем до следващото заседание, да имаме предложения по чл. 83, който да е с новата алинея, респективно и с разноските в ал. 3.
Съгласни ли сте така да действаме и да приемем текста по принцип?
За – 18, против и въздържали се – няма.
Чакаме редакция.
Колеги, прекъсвам това заседание. Отиваме на изслушване от колегите по Механизма за сътрудничество и оценка. Заседанието е планирано от 14 до 15,00 ч.
Ако се спази това време, вероятно ще се върнем около 15,15 ч. Ако имате желание, ще продължим. Ние сме обявили заседанието за днес два пъти по три часа. Да продължим поне до 17,00 ч., когато имаме заседания на парламентарните групи.

(Прекъсване в 13,45 ч.)

(След прекъсването.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, нямаме време, продължаваме заседанието.
Преди 15 минути омбудсманът каза, че идва, но явно това е продължителен процес.
Ние сме до § 9, частта „Допускане до касационно обжалване“. Тази част обхваща до стр. 12 включително. Говорили сме досега няколко пъти, че ще изчакаме становищата и докладите по научно-теоретичната конференция. Съдия Влахов каза, че е готов с неговия доклад и очакваме съдържателен и оригинален доклад. (Омбудсманът Мая Манолова влиза в залата.)
Господин Митев!
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Вие казахте част от мотивите, с които Ви предлагам да отложим разглеждането и гласуването на тези текстове. На работната група постигнахме съгласие да изчакаме да мине конференцията, да изчакаме евентуално там да има предложения, за да има някакви промени в касационното обжалване. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Има ли възражения по това предложение? Няма, с консенсус приемаме отлагане за следващото заседание.
Пристъпваме към предложението на народните представители Христиан Митев и Емил Димитров за създаване на нов параграф по отношение на чл. 340, ал. 2 – „накрая се добавя „както и самостоятелно от поставения под запрещение“.
Господин Митев има думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Председател.
С това предложение с колегата Димитров се опитваме да отговорим на две съдебни решения на Европейския съд по правата на човека. Едното е „Станев срещу България“, другото – „Стефан Станков срещу България“, постановени за нарушение на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа, тъй като не е осигурено правото до съд на ограничено запретените лица по отношение възможността сами да поискат от съда отмяна на запрещението си.
В периода от 6 до 8 юни 2017 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа е излязъл със следното решение по отношение на тези съдебни производства. Цитирам: „Отбелязва се загриженост, че лицата, поставени под ограничено запрещение, все още нямат директен достъп до съд, за да поискат възстановяване на дееспособността си, кани властите да приемат без по-нататъшна забава необходимите мерки в този смисъл, включително да потърсят временни решения до приемането на по-големи изменения, по-голяма реформа, които са изработили в областта на правната защита на пълнолетни лица“.
Предлаганата промяна в чл. 340, ал. 2 е необходима във връзка с отговор на тази препоръка, както и във връзка с изпълнение на задължението на Република България по чл. 46, параграф 1 от Конвенцията, свързан с изпълнение на окончателните решения на Европейския съд по правата на човека. Следва да се има предвид също, че възможността ограничено запретеното лице самό да иска отмяна на запрещението си вече съществува по силата на Постановление № 5 от 1979 г. на Пленума на Върховния съд, което е задължително за приложение от националните съдилища. Към момента обаче тяхната практика по въпроса е твърде противоречива и е необходимо да бъде уеднаквена.
Нещо повече, според Европейския съд по правата на човека едно постановление, било то задължително, не гарантира с достатъчна степен на сигурност такъв пряк достъп. Тоест тази процесуална възможност следва да бъде закрепена и в законодателството.
Във връзка с горното, както и във връзка с предотвратяване на бъдещи нарушения от страна на Република България по други дела пред Европейския съд по правата на човека, засягащи същия проблем, следва в ГПК да се създаде нормативно основание и правна възможност поставеният под ограничено запрещение да може да поиска от Съда отмяна на запрещението си. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имате думата за мнения и становища.
Съдия Белазелков.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Колеги, това изменение е абсолютно наложително. Но нека да не оставате с впечатлението, че Народното събрание си е свършило работата.
Действително Конвенцията на ООН се нуждае от промяна на цялата уредба на запрещението. То вече се нарича подпомагане. Да, но това е най-, най-малкото, което трябва да се направи. Тоест трябва да се помисли и за преуреждането въобще на запрещението, защото всъщност това са хора с увреждания и се поставя въпросът за тяхното подпомагане, а не са хора-инвалиди, които трябва да бъдат изолирани в обществото. Така че обезателно, но е най-малкото. Трябва много повече!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Има ли други изказвания? (Реплики извън микрофона.)
Той беше внесен и го приехме на първо четене в миналия парламент и после приключи легислатурата на 43-то Народно събрание. Не беше във финалната писта на спешните законопроекти, защото изискваше много работа. Ние го приехме точно под условието, че ще бъде доработван съществено. Това беше пореден опит в случай, в който получаваме суров законопроект, който трябва да се напише наново.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Да се допише. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Огромен натиск по този законопроект, огромна история – то е назад, назад, но тук и международни програми са плащали средства по този законопроект, затова „с мъка“ казвам, и още впрочем липсва законово дължимата информация по проектите на Министерския съвет в „Стратеджи“ по кой законопроект какви разходи са направени. Лошото е, че по тези с най-големите разходи, ние ги пишем наново после.
Ще дам думата на колегата Борис Йоцов, защото той има уточнения – не бележки, а уточнения във връзка със становищата по ограничено и пълно запретените.
БОРИС ЙОЦОВ: Здравейте!
Става дума за това, което съдия Белазелков спомена, че е необходимо в текста по чл. 340, ал. 2 да се предвиди обща правна възможност за всяко лице, поставено под запрещение, а не само за ограничено запретените да предявяват такъв иск. Но общо взето това са двете опорни точки – дали само за ограничено запретените или и за напълно запретените да имат възможност да се преразглежда наложената вече, така да го кажем, мярка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В този смисъл обръщам внимание, че е само за ограничено запрещение. (Реплики.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Нека всеки да има възможност да излезе от това състояние. (Уточнения.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Включително и предложение по чл. 83. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението в оригиналния вид, така както е направено от колегите Митев и Димитров.
Гласували 11 народни представители: за 11, против и въздържали се няма.
Предложението е прието в този вид.
Пристъпваме към § 14 – по отношение на чл. 391, текст на вносител.
Предложението е на „Воля“ да отпадне ал. 2: „Съдът може да задължи ищецът да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случаите на ал. 1, т. 1“.
Имате думата за изказвания.
ВАЛЯ ГИГОВА: В работната група стигнахме до извода, че тази разпоредба не трябва да отпада, защото тя се прилага разумно от съдилищата, не е задължително. Това в крайна сметка е преценка на съда, съобразно всеки конкретен случай. Не се злоупотребява с нея, не е императивно изискване за внасяне на гаранцията. Така че нека да се доверим на съдилищата да могат да правят преценка по делата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така беше за работната група.
Госпожа Манолова.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Подкрепям, защото в противен случай може да има доста злоупотреби.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако това отпадне, остава някак висяща и ал. 3.
Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Моля да гласуваме предложението на вносителя.
Гласували 12 народни представители: за няма, против няма, въздържали се 12.
Не се приема текстът на вносителя за § 14.

Пристъпваме към § 15 – относно чл. 410.
Имаме текст на вносител, предложен от Обединени патриоти.
Имаме предложение на колегата Христиан Митев.
Имаме предложение на Кирилов, Александрова и Фикирлийска.
Това са предложенията. (Реплики.)
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Във връзка с проведените дискусии и разисквания в работната група, правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5 от нашия Правилника – § 15 да се отнася само до чл. 410, ал. 2, т. 2, а именно предложението, направено от Кирилов, Александрова и Фикирлийска, и от мен, и на практика да отпадне от § 15 промяната в ал. 1 със създаване на нова т. 3. (Реплика.) Защото новата т. 3 в чл. 410 на практика стигнахме до извода, че не е необходимо да бъде създавана с оглед промените, които се гледат в Комисията по труда, социалната и демографската политика в чл. 417 и допълването с ново основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение на базата на предписанията от инспекциите по труда. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
При това положение ще имаме разделно гласуване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Предложението ми по чл. 83, ал. 5 е по отношение на целия параграф. Тоест параграфът да звучи така:
„§ 15. В чл. 410 се правят следните допълнения:
В ал. 2 се създава изречение второ: „В заявлението се посочва и номер на банкова сметка или друг подходящ начин за плащане“.
Това да е крайният текст на § 15.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На ал. 2.
ХРИСТИАН МИТЕВ: На ал. 2 на чл. 410.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имате думата.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението по чл. 83, ал. 5 от Правилника, направено и прецизирано от колегата Митев току-що.
Гласували 12 народни представители: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се предложението на колегата Митев.
При това положение Ви предлагам всички други предложения и текста на вносител да ги подкрепим по принцип, като точка 1 по вносител да отпадне.
МАЯ МАНОЛОВА: А т. 2 е приета по принцип.
РЕПЛИКА: По т. 2 предложението ще се приеме по принцип.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Който е съгласен да гласуваме по този начин.
Гласували 12 народни представители: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се изменението на ал. 2.
Пристъпваме към § 16 – текст на вносител, който е предложение на колегите от Обединени патриоти.
Имаме предложение от народния представител Христиан Митев.
Имаме предложение от работната група, внесено от народните представители Кирилов, Александрова и Фикирлийска.
Имате думата за изказвания, колеги.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Съвсем накратко. С предложението за изменение на текста на вносителя се съобразяват изложените аргументи в хода на дебатите от работната група, а именно, че целта на изменението на чл. 411, ал. 1 е ускоряване на изпълнителното производство, като единствената промяна, която предлагам да бъде направено, е в чл. 411, ал. 1, изр. второ, след думата „изпраща“ да се добави думата „незабавно“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
РЕПЛИКА: Бих искала да отбележа, че ми направи впечатление, че Районният съд е заменен с компетентния съд по постоянния адрес. Това няма ли да създаде объркване?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това отпада. Остава оригиналният вид.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението на Кирилов, Александрова и Фикирлийска. То е по отношение на т. 1 на ал. 2 на чл. 411.
Гласували 12 народни представители: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се предложението на Кирилов, Александрова и Фикирлийска.
Подлагам на гласуване предложението на Христиан Митев, направено между първо и второ четене, където се добавя думата „незабавно“ в ал. 1. Само тази дума се добавя в ал. 1.
Гласували 12 народни представители: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносител обаче само по принцип.
Който е „за“ да подкрепим текста на вносителя по принцип с приетите предложения, и то само за ал.1, моля а гласува.
Гласували 12 народни представители: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се § 16 в този вид.
Пристъпваме към § 17 – по отношение на чл. 412.
Имаме текст на трима вносители.
Вариант 1 – на БСП за България.
Вариант 2 – на „Воля“.
Вариант 3 – на Обединени патриоти.
След това имаме предложение между първо и второ четене на народния представител Христиан Митев.
След това имаме предложение на Кирилов, Александрова и Фикирлийска, което е съобразно работната група.
Имате думата за изказвания. (Реплики на Валя Гигова.)
Тук и двете групи предложители – и Митев, и Кирилов, Александрова и Фикирлийска, привързват предложението си към вариант 1 – този на БСП за България: С нова т. 7 – номерът на банковата сметка, по която да се преведат или друг подходящ начин за плащане.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване двете предложения – и на Митев, и на Кирилов, Александрова и Фикирлийска.
Гласували 12 народни представители: за 12, против и въздържали се няма.
Приемат се тези предложения, които са идентични.
Подлагам на гласуване предложението по вариант 1.
Гласували 12 народни представители: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се вариант 1.
Подлагам на гласуване вариант 2 – вариантът на колегите от „Воля“. Ако искате, да го приемем по принцип.
Гласуваме заедно вариант 2 и вариант 3 по принцип.
Гласували 12 народни представители: за 12, против и въздържали се няма.
Приемат се предложенията на Христиан Митев и тези на Кирилов, Александрова и Фикирлийска заедно с вариант 1, и вариант 2 и вариант 3 – по принцип.
Пристъпваме към § 18.
Тук ще гледаме само текст на вносител, а след това, отделно, ще гледаме предложенията по ал. 3 и ал. 4.
Или да гледаме всичко заедно? (Реплики.)
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, с оглед на това дали ще бъдат приети предложенията н колегите Кирилов, Александрова и Фикирлийска за създаване на ал. 3 и ал. 4, аз ще предложа в този случай промяна на текста на вносителя. Така че ако техните предложения бъдат приети, това да е текстът, съдържанието на § 18. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но тук Митев казва, че иска обратно гласуване, тоест да започнем отзад напред. Ако приемем ал. 3 и ал. 4, тогава да се върнем за редакция.
Възразяваме ли по това да прескочим § 18 и да преминем към предложението на Кирилов, Александрова и Фикирлийска, тоест на работната група, за създаване на нов параграф по отношение създаването на нови ал. 3 и ал. 4?
Има ли възражения? Не.
Тогава пристъпваме към предложението за създаване на нов параграф.
В момента гласуваме процедура на поредност. Няма възражения.
Нека госпожата да се изкаже.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Аз мисля, че систематичното място на този текст не е тук, тъй като той се отнася – и за заповедите по чл. 417, което заблуждава всички, които прилагат ГПК, и беше доста трудно в началото да се разбере как могат да се оспорват тези заповеди. След като това е следваща стъпка при действията на адвоката, това трябва да бъде след всички заповедни производства, а не да ги предхожда и да заблуждава всички, които прилагат тази материя. Мисля, че това е изначална грешка, която въвежда в заблуждение и би следвало да бъде оправена.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други мнения и становища?
ВАЛЯ ГИГОВА: Трябва малко да обясним всъщност като писахме текста за какво ставаше реч.
Няма да водя спор дали мястото на възраженията е тук, или не, аз мисля, че всеки човек, който работи заповедно производство, знае, че възражението се прави срещу заповедта и някак си не би следвало да има съмнение. Ако има такава противоречива практика, става въпрос за неправилно приложение на закона.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Не, толкова е естествено това нещо, сега в какво ни убеждаваш, Валя? Обжалваш със следващите текстове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не влизайте в диалог.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз не Ви убеждавам, аз Ви казвам, че защитата срещу различните актове, постановявани в заповедното производство, е различна. Срещу заповедта е възражение, срещу разпореждането за незабавно изпълнение е частна жалба. Така че аз не виждам някакъв проблем. Мисля, че за 10 години, хеле, разбраха всички съдилища.
Искам да обясня, че разпоредбите…
ВЕСКА ВОЛЕВА: Ако и сега след 10 години разберем какво сме искали да кажем, значи това е... зле за законодателя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще Ви отстраня!
ВАЛЯ ГИГОВА: Сега искам да обясня смисъла на разпоредбите на чл. 414 – новите ал. 3 и ал. 4, и разпоредбата на чл. 414а. Те не са кумулативни, те са алтернативни текстове, написани по различен начин. Чисто правно-технически е направено следното нещо. В единия вариант, който виждате, е с добавка на две алинеи – ал. 3 и ал. 4, без да се променя заглавието на чл. 414, който се казва „Възражение“.
Лично аз смятам, че трябва да бъде, понеже идеята на работната група беше да се създаде механизъм за защита само срещу разноските, в случаите, в които длъжникът доброволно е изпълнил задълженията си, след като е получил покана, независимо дали се касае за заповед по чл. 410 или чл. 417, ние искахме да въведем в заповедното производство правило, подобно на чл. 78, ал. 2 от ГПК, което казва: „Когато ответникът не е дал повод за предявяване на иска, той не носи отговорност за разноски“. Същото това правило искахме да го инкорпорираме в заповедното производство и да не се залага длъжниците да плащат разноски тогава, когато всъщност заявителят не е положил достатъчно усилие да ги покани, да му платят доброволно.
Аз Ви казвам моето мнение, ние не стигнахме в работната група до това кой от двата текста да бъде, казвам, че не е ясно, че са алтернативи. Така аз лично смятам, че е хубаво да се изнесе възражението само срещу разноските в отделна разпоредба, за да не се смесва с възражението, което се прави поради недължимост на оспорване на самото вземане главно. Това е моето мнение. Мисля, не защото съм пристрастна, ще Ви кажа – текстът на ал. 3 и ал. 4, го писа съдията Влахов, аз съм писала самостоятелната разпоредба на чл. 414а – възражение само срещу разноските. Лично смятам, че по-изчистено е правно-технически да има яснота за какво възражение става реч. Защото когато той плаща, той не възразява срещу съществуване на вземането, но възразява, че дължи разноски, точно защото не е станал повод за предявяване на иск.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Всъщност сега чувам кое чий проект е, досега на го бях чул.
Значи на Влахов проектът има значение.
ВАЛЯ ГИГОВА: Естествено!
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Защото на Влахов проектът има това предимство – длъжникът възразява, защото вече е платил и мястото е във възражението. Защото ако длъжникът не възрази, тогава заповедта ще влезе в сила и там се искът за несъществуване на вземането и става мазало. Така че това ми харесва в текста на Влахов, че той възразява, но не, че не дължи, а че е платил и освен това казва: „Платих и без да съм дал…“
ВАЛЯ ГИГОВА: Не, не в текста на Влахов го няма това. В моя текст има, той казва: „Аз съм платил и възразявам срещу разноските“. Затова заповедта не влиза в сила.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Това е същото.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не е същото.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Обезсилване на заповедта и в частта за разноските. Това е второто изречение.
ВАЛЯ ГИГОВА: Виж аз какво казвам: „Длъжникът, който е изпълнил задължението си по заповедта, може да възрази писмено с твърдение, че е платил, като може да възрази срещу заповедта в частта за разноските“.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Да.
ВАЛЯ ГИГОВА: Когато не е станал повод и той трябва като възразява с частта за разноските трябва да приложи доказателства.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Съгласен съм.
ВАЛЯ ГИГОВА: Че е изпълнил задължението.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Но заглавието е „Възражение срещу разноските“.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ами, да.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: А за мен е хубаво да бъде във „Възражение“.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тоест този текст да го качим горе.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Да, във „Възражение“, защото това е възражение. А не е само срещу разноските.
ВАЛЯ ГИГОВА: Защото текстът на ал. 3 и ал. 4 на Краси ми се виждат малко тромави. Аз си го казвам.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Тромави са, вярно е. Но са и верни, че мястото им е горе – във „Възражение“.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тоест да бъде „Възражение“ без да правим разграничение за възражение за разноски и възражение по главницата.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Да, защото не влиза в сила заповедта или се обезсилва все едно…
ВАЛЯ ГИГОВА: Тогава дайте да напишем във „Възражение срещу разноските“, да напишем отдолу в текста – дори да е отделен текст, че той не прави възражение, че не дължи, а прави възражение, че вече е платил.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Да.
ВАЛЯ ГИГОВА: И представя доказателство.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Заглавието „Възражение“ ни стига. Дайте да не пишем… Заглавието „Възражение“ ни стига.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тогава как ще комбинираме тези текстова? Трябва пак да ги помислим.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Защо? Един след друг си вървят!
ВАЛЯ ГИГОВА: Не, не си вървят, те се повтарят. В единия случай имаш срок за възражение, защото като ти възрази, че е платил, за да не ощетим кредитора, трябва да му изпратим съобщение на кредитора, за да видим дали действително е платил.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Да, и да има процедура.
ВАЛЯ ГИГОВА: Да.
Искате ли да направим така? Ако сме съгласни, че принципът е този, да ги прередактираме, тоест да ги съберем.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Да, се приемат по принцип и да влязат обаче в § 14. Там им е мястото.
ВАЛЯ ГИГОВА: Хубаво, добре, окей.
Но тогава трябва да направим разграничение между двете хипотези, което е по-сложно.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Две дълги алинеи, няма проблем.
ВАЛЯ ГИГОВА: По-хубаво е да са в отделни текстове и тогава казваме: „Когато възразява само срещу разноските, но е платил, той прави възражение, че не дължи разноски, защото е платил“.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: И пак е възражение.
ВАЛЯ ГИГОВА: Но е различно.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: И какво? Ние не пишем какво е възражението. Добре, карай, все едно!
РЕПЛИКА: Правните последици, обезсилваме заповедта, а в другия случай…
ВАЛЯ ГИГОВА: Нека да ги разделим. Аз съзнавам, че текстът не е прецизен, нека ако има политическа воля, да ги гласуват принципно текстовете и после ще ги оправим .защото не виждам как да стане по друг начин.
И когато вече възрази, че е платил, аз изрично съм предвидила – не са издавали, има си хас да не издадеш…
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Спомням си споровете.
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА: По отношение на систематичното място на разпоредбата, искам да акцентирам, че тук не се касае за 10 години колко са научили съдилищата или адвокатите. Касае самите граждани, които невинаги имат средствата да прибягнат до адвокатска защита. Смятам, че ние трябва да направим правото по-близо до гражданите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз Ви благодаря – в смисъл от редакционна страна това надали е най-добрият изказ.
Не ми харесват изявленията на госпожа Гигова да вземем да седнем да пишем. Ние писахме в работната група, колкото можехме. Действително и двата текста са претоварени най-малкото.
Ако има воля в колегите, ако сме съгласни, че обединяваме всъщност възражението, което касае както плащане, така и… (Реплика на Валя Гигова.)
Разделяме ли ги, или ги слагаме в чл. 414?
ВАЛЯ ГИГОВА: Трябва да има два вида възражения. Едното е „не дължа“, а другото е „не дължа, защото съм платил“. Това са две различни неща.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, другото е „платих“, не „не дължа“. А другото е „платих“. (Реплики на Валя Гигова.) Какво възражение е това „платих“? (Реплики на омбудсмана Мая Манолова и Валя Гигова.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Възражението „платих“ може, когато получава покана от ЧСИ, а не само по чл. 410.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Разбира се.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ами, да. (Реплики.) Да, вече в производството този, който ще следи дали има плащане, няма да е ЧСИ, а ще е съдът. Затова той трябва пред съда, пред който прави възражението, трябва да представи доказателства, че е платил.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Съгласен съм.
ВАЛЯ ГИГОВА: А не пред ЧСИ, нищо, че ЧСИ му връчва съобщението. Но текстовете не са хубави, трябва да се оправят. По принцип е окей, добре.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, ако се обединяваме около това да приемем по принцип, нека да ги приемем по принцип и вече съответно в окончателния доклад за второ четене да имаме по-прецизна редакция.
Гласуваме по принцип двете предложения на Кирилов, Александрова и Фикирлийска, както това, което е по чл. 414, ал. 3 и ал. 4, така и това, което е за създаване на чл. 414а. Гласуваме в подкрепа на смисъла.
Гласували 12 народни представители: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Възлагаме на Борис Йоцов, на адв. Гигова, на съдия Белазелков и на съдия Краси Влахов да оформят окончателната редакция. (Реплика на омбудсмана Мая Манолова.)
При това положение се връщаме към § 18, който е на вносител Обединени патриоти, относно ал. 1 на чл. 414 – в изречение второ накрая се добавя: „освен в случаите на чл. 410, ал. 1, т. 3“.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз си поддържам предложението. В този смисъл поддържам това, което казах. След като приехме по принцип да има промяна на чл. 414, предлагам Ви да бъде заменен текстът на вносителя, който сега съществува в § 18 с предложението каквото бъде редактирано за допълване на нови ал. 3 и ал. 4 на чл. 414. С оглед чисто и процесуално при гласуването на текстовете в зала. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но нямаме т. 3 на чл. 410. (Уточнения.)
Текстът по вносител е в този му вид. Въпросът всъщност е как да има връзка.
Тук трябва да направиш – това да се отхвърли, и след това трябва да бъде: „Освен в случаите по ал. 3 и ал. 4 и чл. 414а“, ако се запази тази номерация.
ХРИСТИАН МИТЕВ: В такъв случай правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5 да отпадне текстът на вносителя, досегашният текст, и вместо „освен в случаите по чл. 410, ал. 1, т. 3“ да бъде „освен в случаите по чл. 414, ал. 3 и 4 и чл. 414а“ под условие по отношение на това какво ще бъде окончателно прието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И да дадем мандат на колегите при окончателното оформяне да съобразят точната сигнатура.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Митев.
Гласували 13 народни представители: за 13, против и въздържали се няма.
Прие се предложението на колегата Митев по чл. 83, ал. 5 от Правилника. (Уточнения.)
Обсъждаме с колегите дали да обсъдим двете предложения по чл. 415, защото мен вече ме чакат в другата сграда и исках да помоля колегата Митев да води тази част от заседанието. Но тук имаме конфликт, защото на работната група обясни – в този текст, който сме предложили, всъщност е финалният текст на работната група, където господин Митев го нямаше, затова той си е писал и неговият текст е по-предишния вариант, затова е недовършено.
Ще спорите ли по видовете на исковете? Това Ви питам сега.
РЕПЛИКИ: Не, не. (Валя Гигова иска думата.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При това положение сме пристъпили към обсъждане на предложение на Христиан Митев за § 18а относно чл. 415 и предложение на Кирилов, Александрова и Фикирлийска за същата разпоредба, което отразява работната група.
Заповядайте, госпожо Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Да обясня каква е разликата между единия и другия текст. Вариантът, предложен от господин Митев, е на по-ранна фаза от работата на групата.
Вторият вариант въвежда изключението, че когато е връчено чрез залепване, всъщност се спира изпълнението, ако има издаден изпълнителен лист.
Разликите с господин Белазелков и нас, е, че той смята, че не трябва да има в последното изречение: „Спирането на изпълнението не е пречка за налагане на обезпечителни мерки“, защото така или иначе и да го има, и да го няма, спирането винаги дава възможност за налагане на обезпечителни мерки.
Нямам никакво съмнение, че това, което казва той, е така. Но понеже е по-хубаво текстът да е изричен, ако има някакво съмнение… (Реплика на омбудсмана Мая Манолова.) За мен е безспорно. (Реплика на Борислав Белазелков.) Но Мая, мисли като теб, аз съм окей. Разбираш ли?
Вариантът на господин Кирилов, без последното изречение. (Реплики на омбудсмана Мая Манолова.)
Добре, значи текстът на господин Кирилов, без последното изречение. Аз също нямам съмнение, че е така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Без последното изречение.
ВАЛЯ ГИГОВА: От ал. 2, тоест да няма изрично правило, за да не се задава въпросът как е в другите случаи. Това е смисълът
РЕПЛИКИ: Да, да. (Реплики.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Като е със залепване, се спира, естествено. По-хубаво е да го махнем, за да не внасяме двусмислие и да е последователно в целия закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Въпреки че аз не съм толкова сигурен, че е толкова очевидно като следствие.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Може ли една дума?
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз го написах за всеки случай, обаче те казват, че не съм права.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Аз искам да добавя нещо. А когато има ипотекиран имот, редно ли е още едно обезпечение да се прави някакво? Защото в практиката се сблъскваме с тези неща.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Това е съвсем друг въпрос.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това е съвсем различен въпрос.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Е, какво е? (Реплики на Борислав Белазелков.) В практиката е обратно. (Реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: Чакайте, ние нали се разбрахме, само не знам колко прецизно е направено. Тоест когато е със залепване…
РЕПЛИКИ: Се спира.
МАЯ МАНОЛОВА: …отишъл да си вземе книжата, тогава не се брои, че е със залепване. (Реплики.)
ВЕСКА ВОЛЕВА: Оставете тази работа.
Хората не знаят, че са съдени. Това е големият проблем. Това беше провалът на съдебната система. (Реплики.) Аз имам съображения по този въпрос и ще ги изкажа. (Реплики.) Аз действително съдействам и искам да им кажа: Вие сте краят на процеса и отнасяте всичко. По-добре процесът надолу да е уреден добре, за да нямате Вие проблеми. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Митев ще води заседанието и ще довърши гласуването.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми колеги, на базата на това, което чух дотук, ще оттегля своето предложение. След като работната група е стигнала до по-добра редакция, няма никакъв смисъл да се подлага на гласуване. Така че оттеглям своето предложение.
Единственото предложение, което в момента следва да дебатираме, е предложението на колегите Кирилов, Александрова и Фикирлийска. (Реплика.) Точно защото тяхното предложение е по-добро, затова оттеглям своето, за да можем да работим по отношение на него.
Има ли някакви други изказвания, извън вече направените? Аз не можах да разбера – Вие стигнахте ли до консенсус за отпадането на изр. второ в ал. 2? (Реплики.)
В такъв случай, макар че ако някой от колегите иска да направи такова предложение, аз лично не искам тук да се меся във волята на вносителя и да правя предложение. Може би някой от вносителите на основание чл. 83 от Правилника?
Госпожо Александрова, заповядайте.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Правя предложение по чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отпадне второ изречение на ал. 2 от § 18а във връзка с чл. 415 – спирането на изпълнението не е пречка за налагането на обезпечителни мерки.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Колеги, ако няма други изказвания, преминаваме към гласуване на предложението по чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, направено от колегата Александрова за отпадане на изречение второ на ал. 2 в чл. 415.
Гласували 12 народни представители: за 12, против и въздържали се няма.
Редакционното предложение е прието.
Сега гласуваме целия текст на § 18а по отношение на чл. 415 заедно с приетото преди това редакционно предложение за отпадане на изречение второ в ал. 2.
Гласували 12 народни представители: за 12, против и въздържали се няма.
С това текстът на § 18а по отношение на чл. 415 с направената редакционна поправка от колегата Александрова е приет.
Заповядайте, госпожо Волева.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Благодаря Ви.
Аз искам да остане за протокола това нещо – че това, което казах за чл. 414 се отнася и за чл. 415. Той урежда вече случили се неща, а те предстои да се случат в чл. 417. Така че може би е хубаво това да се обмисли все пак.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за това становище.
Колеги, тук ще прекъснем заседанието, тъй като повечето колеги от Правна комисия имат парламентарни групи от 17,00 ч. Ще продължим след провеждането на практическата конференция с второто четене на промените в ГПК след 9 октомври 2017 г.
Закривам заседанието.


(Закрито в 16,50 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов