Стенограма от заседание

---

П Р О Т О К О Л
№ 17

На 4 октомври 2017 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на първо гласуване на Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 754-01-61, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 21 септември 2017 г.
3. Обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 754-01-63, внесен от Запрян Василев Янков и група народни представители на 27 септември 2017 г.
4. Обсъждане на първо гласуване на Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г.
5. Обсъждане на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 702- 01-15, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от господин Данаил Кирилов – председател на Комисията по правни въпроси.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Имаме предложение за дневен ред от понеделник, с което сте запознати. Имате думата по дневния ред.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги, ще Ви предложа, ако сте съгласни, обсъждането по т. 2 и 3 да го обединим, а да ги гласуваме разделно, от гледна точка на това, че и двата законопроекта касаят една и съща материя – Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Освен обединяването предлагате нещо друго като преместване на втора и трета точка.
Има искане на колегите от Комисията по земеделие и ще видим, кои са колегите от Министерството на земеделието, тъй като те трябва да го докладват и в Земеделската комисия. По тази причина поискаха да изтеглим двете точки напред.
Господин Ципов, госпожа Томова, имате ли възражения при едно такова преместване, защото Вие сте… (Реплики встрани от микрофоните.)
Добре. Тогава аз правя допълнително това предложение.
Други предложения, колеги? Няма.
По двете предложения има ли възражения, за да го подложа на гласуване? Няма възражения.
Приемаме го с консенсус.
При това положение двата законопроекта по ЗСПЗЗ ще бъдат първи, след това преминаваме към Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, след това т. 4 и т. 5.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.
Колеги, преди да пристъпим към разглеждане на точките от дневния ред, припомням важното събитие за Комисията по правни въпроси, за което работихме повече от година и половина: „Научно-практическата конференция по правни проблеми, по прилагането на ГПК – възможните решения“.
Както знаете, сте получили покана, тя ще се проведе петък и събота в зала „Изток“ на Народното събрание – петък от 9,00 ч.
Смятам, че всички, които бихте могли, ще имате желание да присъствате, но Ви представям молбата на другите съорганизатори на това събитие, тъй има огромен интерес за участие от всички страни. Местата са малко. В случай, че някой от Вас отсега знаете, че не би могъл да вземе участие в Конференцията, молбата ми е да го съобщи, за да може евентуално, овакантените места да ги запълним с колеги, които желаят да присъстват. Тъй като тук сме 12 – 13 колеги – няма ги 7 или 8 човека, нека и на тях да предадем, и действително да имат грижата да уведомят колегата Сава Петров или Борис Йоцов за това, за да знаем. И едно място да се освободи – има значение. Явно има дълга листа на чакащи. (Реплики от народния представител Емил Димитров.) Аз винаги с удоволствие, господин Димитров.

Пристъпваме към съвместното обсъждане на досегашните точки втора и трета от дневния ред, сега първа и втора:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ, № 754-01-61, ВНЕСЕН ОТ ДРАГОМИР ВЕЛКОВ СТОЙНЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 21 СЕПТЕМВРИ 2017 Г., И ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ, № 754-01-63, ВНЕСЕН ОТ ЗАПРЯН ВАСИЛЕВ ЯНКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 27 СЕПТЕМВРИ 2017 Г.
Гости по точки 2 и 3 от Министерството на земеделието, храните и горите са: госпожа Вергиния Кръстева – заместник-министър на земеделието, храните и горите; госпожа Лилия Стоянова – началник отдел дирекция „Поземлени отношения и комасация“; госпожа Зорница Трифонова – съветник на министъра.
Първо, от името на Драгомир Стойнев и група народни представители, кой ще представи Законопроекта?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости! Вече няколко законодателни решения се появяват за един и същи проблем, а именно ползването на земеделска земя от лица, различни от собственика, без това да става понякога с негово съгласие. Затова Ви предлагаме, вносителите предлагат, създаване на Нарочен регистър. Спираме се на тази точка, защото мисля, че тя е основата в нашия Законопроект, който регистър да осигурява информация за това кои са собствениците на земеделски земи и кои са ползвателите им. Необходимо е според нас Регистърът да бъде актуален, като собствениците имат задължение да заявяват своевременно настъпилите промени.
Предлага се ежедневно до 5 август общинските служби по земеделие да подготвят систематизирана информация за земеделските земи в техните землища за предстоящата стопанска година и да осигурят публичност тази информация.
Освен публично оповестяване, информацията да се изпраща и на Комисията по чл. 37в, ал. 1 от Закона, като в случая се добавя картен материал за имотите и данни за техните собственици.
Предлагаме също и промяна в Закона за арендата в земеделието като при вписване на арендните договори задължително се изисква скица на имотите.
В общи линии това са основните ни предложения, като сме запознати и благодарим на становището на Министерството на земеделието и храните, което е изпратено до господин Гечев и което беше качено на сайта на Комисията, относно три законопроекта всъщност, предложени от народния представител Йордан Апостолов, този, за който аз говорих, и законопроект на народния представител Запрян Янков.
Наскоро разглеждахме и друг такъв законопроект по същия казус, внесен от Патриотите, от групата на „Патриотичния фронт“, където имаше и два варианта също за решаване на наболял казус. Тогава всички приехме и двата варианта на първо четене. Струва ми се, че е добре да се отбележи, че всички политически сили нотифицираме един и същи проблем като се различаваме може би в известна степен в начините на неговото решение. Така че аз пледирам за един конструктивен подход, в който е наредено първоначално доверие на всички представени законопроекти, за да можем с помощта на Министерството на земеделието да намерим най-правилното решение след обединяването на тези различни предложения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Зарков за представянето. По отношение на другия Законопроект с вносител Запрян Василев Янков и група народни представители, господин Алтимир Адамов, заповядайте.
АЛТИМИР АДАМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър. Тъй като не сме водеща Комисия по Законопроекта, нашите мотиви са доста обширни. С оглед на съкращаване на времето ще бъда по-кратък, ще отбележа определените предложения, които имаме ние.
Идеята за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които предлагаме, е да се прецизират отношенията между наемателите, наемодателите и ползвателите към настоящия момент. Изменението предвижда договорите за наем на земеделски земи да се сключват само от собственика или от упълномощено от тях лице, от лице, което притежава право върху земеделските земи, включващи в съдържанието си правомощие да ползва или да управлява земите, предоставени от собственика или от упълномощено от него лице, от съсобственик или съсобственици на земеделска земя или от упълномощено от тях лице, като отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. По този начин ще се осигури защитата правото на собственост върху земеделските земи.
Знаем, че често възникват конфликти между собствениците и ползвателите по отношение правото на ползване на земеделската земя с цел оптималното комасиране на ползваните територии и защитата на интересите на всички заинтересовани страни, в това число и собствениците и ползвателите на земеделските земи, се предвиждат изменения в чл. 37б. Прилагаме текст, по силата на който да се създадат нови правила по отношение на дейността и правомощията на общинските служби по земеделие и във връзка с регистрацията на договорите, касаещи ползването на земеделските земи.
По Закона за арендата на земеделието се предвижда да отпадне основанието за издаване на наредбата за условията и реда на регистрация на договорите за аренда, като същата бъде заменена с правила, утвърждавани от министъра на земеделието, храните и горите. По този начин ще се постигне по-голяма гъвкавост и уеднаквяване с режима за регистрация на наемните договори с предвидения в настоящия проект.
Създава се възможност договорите за аренда да се сключват както със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, или с упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот лице, което не е променено от кръга на съсобствениците. Това създава по-голяма свобода при избора на упълномощено лице.
Въвежда се възможност, ако е уговорено в договора, арендаторът да може да преотдаде под аренда земеделска земя или част от нея, за което е длъжен в тридневен срок да уведоми писмено арендодателя и общинската служба по земеделие по нахождение на имота.
Предвиждаме промени в § 2в, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от дефиницията за пасищни селскостопански животни да се изключат конете във връзка с въведените със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи нови условия и ред относно отдаването за ползване под наем или аренда на пасищата, мерите и ливадите от Държавния общински поземлен фонд.
Понеже казах, че са доста обширни мотивите ни, ще пропусна една част от тях.
С измененията и допълненията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 2014 г., разпоредбата на чл. 35, ал. 3, участниците в търгове за продажби на земеделски земи от ДПФ могат да бъдат притежатели на компесаторни записи и жилищни компесаторни записи, като в ал. 5 е предвидено 20 на сто от предложената цена на спечелени имоти да се заплаща с парични средства.
В Закона за кадастъра и имотния регистър се предвижда предоставяне на увеличен достъп до информационните системи на кадастъра и имотния регистър на общинските служби по земеделие с оглед функциите по регистрация на договорите за ползване на земеделските земи за землища, за които имат одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър.
В Закона за кооперациите към момента договорите за обработка на земеделски земи се сключват само от член-кооператори за собствените им имоти или за съответния дял от имоти, когато са съсобственици. От една страна, информацията за член-кооператорите не е достъпна за общинските служби по земеделие за извършването на преценка по регистрация на съответното правово, от друга, в практиката често се регистрират конфликти между договори за наем или аренда с договори за съвместно обработване, без собственикът или съсобственикът да е член-кооператор. С предложението договорите да се вписват се цели публичност на информацията и предотвратяване на злоупотреби с права, предоставени по Закон.
В общи линии е това. Аз също призовавам да има смислен диалог, защото действително има три законопроекта и да излезем с най-доброто решение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Адамов.
Госпожо Заместник-министър, искате ли да изразите становище по законопроектите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Становищата по двата законопроекта са изпратени официално като там са записани по-детайлно нашите аргументи „за“ и „против“.
По първия Законопроект, внесен от народния представител Драгомир Стойнев, бих могла да внеса едно такова уточнение, че регистрите, които предлагате, на практика съществуват вече. Това е разписано в Закона за собствеността и ползването, те са публични, достъпни са. Да, съгласна съм, че има неща, които могат да се подобрят при тях и ние дори работим в посока надграждане. На практика такива регистри има.
По второто, което Вие изложихте – скиците при вписването на договорите. По тази точка сме на мнение, че скицата не е документ за собственост, тя не доказва собствеността. Отделно етапът на регистриране на договор е вече втори етап при сключване на една подобна сделка, тоест договор за наем или за аренда вече е минал неведнъж пред нотариус. Нотариусът следва да провери подписите и съдържанието, тоест нотариусът, проверявайки съдържанието на този договор, има право да изисква каквито документи са необходими. Затова смятам, че такъв изричен текст е излишен в този случай. Това е по този Законопроект.
По другия Законопроект, който е внесен от народния представител Запрян Янков, в голямата му част подкрепяме предложенията. Основното, което бих могла да кажа, е, че сме против предложеното договорите за аренда да бъдат сключени с минимум 50% идеални части, 50 и повече. Тук аргументите са, че договорите за наем и договорите за аренда са два различни типа договори и режимът и условията им за сключването би следвало да бъдат еднакви. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата за мнения, становища, изказвания.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря, господин Председател.
Нито становище, нито изказване. Няма да влизам в спор. Благодаря, че своевременно е изпратено становището и ние се запознахме с него.
Ще използвам обаче и присъствието Ви, за да Ви питам, при предишния дебат тук представител на Земеделието и храните, идентифицирайки проблема, за който сме се хванали всички парламентарни групи, сподели, че в Министерството на земеделието и храните също се работи по законодателни изменения, които да спомогнат за решаването на този проблем.
Има ли такава готовност, готови ли сте скоро да я представите, защото действително сме изправени пред четири различни начина на преодоляване на един и същ проблем? Във всичките Ви становища, и там, където подкрепяте по принцип, и там, където не подкрепяте представените законопроекти, имате принципни бележки, които би трябвало да вземете предвид, и много лесно би било да бъдат оформени в законопроект, идващ от Министерския съвет. Това е моят въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо заместник-министър Кръстева, ако прецените, отговорете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Предложеният Законопроект от народните представители Запрян Янков и група покрива максимално визията на Министерството на земеделието, храните и горите с единственото условие, което казах за договорите за аренда.
Използвахме тази процедура, тъй като считаме, че процедурата през Министерския съвет е доста по-дълга и по-тромава, а има нужда от по-спешно решаване на казуса. (Шум и реплики.) С условието, което казахме. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Ако няма, колеги, ще закрия дебата.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз имам питане по-скоро.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Може би по-скоро питане, не като становище, по отношение на Законопроекта, който е внесен от Запрян Янков и група народни представители, не разбрах защо в § 7, може би не чух достатъчно, в „Допълнителни разпоредби“ думите „и конете” се заличават, каква е логиката? Не мога да си обясня защо точно „и конете” да се заличат.
Не мислите ли, че тези разпоредби, касаещи нотариална заверка не само на подписите, а и на съдържанието на тези договори, на пълномощните съответно тук, няма да влизам в дълбочина на правната терминология, в чл. 4б, ал. 1, т. 2: „лице, което притежава права върху земеделските земи, включващи в съдържанието си и правомощие да ползва”, от една страна – защото тук имаме ползвател, наемател – „и се разпорежда също”, това са различни правни възможности – „или да управлява земите”. Под „управление на земите“ също не мисля, че е някаква глобална дефиниция, в която да влиза и ползвателят, според мен. Не мисля, че това ще утвърди на практика този – ще оскъпи тези обществени отношения. Всъщност няма да повлияе върху това, което ние се стремим да направим, а именно една по-добра отчетност в самата процедура при отдаване под наем в ползването на този важен ресурс за нас и земеделските земи. Това по-скоро е въпрос, не е критика, наистина.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Към кого е въпросът, господин Попов?
ФИЛИП ПОПОВ: Към вносителите или към колегите от Министерския съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Адамов.
АЛТИМИР АДАМОВ: В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи процедурно е определено, че „Пасищата, мерите и ливадите от общинския и държавен поземлен фонд се разпределят без провеждане на тръжна процедура само на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, които са регистрирани в интегрираната информационна система на Българската агенция по храните”.
В тази връзка от легалната дефиниция на пасищните селскостопански животни се изключват конете, тъй като този вид животни се отглеждат предимно върху временни обекти – пасища и мери. Това е отговорът на първия Ви въпрос.
Вторият въпрос, аз не го изслушах, защото търсех…
ФИЛИП ПОПОВ: То по-скоро може би и към колегите от Министерството. Може ли това да утежни и да оскъпи тази процедура, става въпрос за нотариални заверки на съдържанието и подписите, от една страна, на самия договор за наем, както и на пълномощното? От същата тази гледна точка ще се постигнат ли целите единствено и само на база на нотариалната заверка? Не мисля честно казано, че ще се постигнат целите, по-скоро ще оскъпи цялата процедура само и единствено. Това е.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Ако ми позволите да отговоря на този въпрос?
Тази тема битува в ранни дни, още при първите идеи за приемането на Закона, затова изрично беше казано, че – това се казва и в Законопроекта, господата народни представители, че всъщност стойността на заверката се определя без да се взима под внимание нотариалният интерес. Става дума за цени от сорта на шест лева на подпис. Това по никакъв начин няма според нас да утежни и да доведе до финансова тежест за страните по тези договори.
От друга страна, това за момента е легалният начин, по който да бъдат удостоверени, от една страна, правоимащите, които имат правото да участват в сключването на един договор, от друга страна, това е начинът, по който да се избегне максимално злоупотребата с права и измамите, които битуват обществото.
ФИЛИП ПОПОВ: Извинявайте, за подписа разбирам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: За съдържание – защото, когато се прави заверка на съдържание няма възможност след това, ако щете дори, да се подменят текстове в самия договор. Разбирате ли? Защото има различен начин на съхранение и регистрация на документите, които са със заверка на подпис и заверка на съдържание, и в различни регистри. Те се вписват също и в Агенцията по вписванията. Това е причината. Това е. (Реплики.) Да, без зачитане на материалния интерес, както е при заверка на подпис само – 5 лв. без ДДС, 6 лв. е с ДДС на подпис. (Реплики.) Така пише в Законопроекта. (Реплики.) Тук приемат. (Шум и реплики.)
Истината е, че не за първи път им се налагат такива ограничения на нотариусите.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Сигурни ли сме, че нанесено във вторичните със Закон, няма да създаде прецедент? Иначе самото решение е много добро – да не могат да се подменят текстовете, да се съхраняват, това има и съответните последствия при неблагоприятно тълкуване, подменяне, заменяне и прехвърляне на имоти. Говорим за тарифата – това, че няма да е свързана с материален интерес, да не повлече крак за някои други неща.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: И аз имам един въпрос по Закона за аренда на земеделието към колегите от Земеделието и към вносителите. Всъщност това разискване тръгна от една, две години да се върти със собственици над 50%. Вие по-добре знаете, че голяма част от съсобствениците трудно се намират. Една част не са в България. Очаквате ли при това изискване да има намаляване на отдаваните под аренда земи и те да пустеят, или да се принудят в другата форма – без да има сключен какъвто и да е договор за аренда дори с един съсобственик, който има една осемдесета част, да се обработват тези земи, защото и такива случаи има?
И следващият въпрос е отношението между съсобствениците – някои от тях са изцяло дезинтересирани и то ще бъде така, докато не се плащат каквито и да било данъци върху земеделските земи, те са дезинтересирани. Много добре го знаете. Ние законодателно ще го уреждаме. Има ли проблем Министерството на земеделието да разработи Законопроект на всички съсобственици на земи да се даде един преходен период – две или три години, до четири години, да декларират проявяват ли интерес към тези земи или не, и от там нататък, който декларира, че проявява, да се нотифицират и да участват в сключването на тези договори. Много добре знаете какво е състоянието между съсобствениците – започват да имат необработвани земи, поради неотдаването им под аренда, при това изискване, а то е сериозно изискване. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Там е и нашата разлика, а именно в процента на идеални части за сключване на аренден договор между вносителите и Министерството на земеделието, храните и горите. Имайки предвид точно ситуацията в България – раздробените имоти с многото наследници, липсата на връзка помежду им, затова сме на мнение, че по-добрият вариант е да бъде просто съсобственик без значение идеалните части. Това е позицията на Министерството.
По другата тема – някакъв гратисен период за деклариране на интерес, предполагам знаете, че беше взето Решение в Народното събрание за изготвяне на общ Законопроект, в който да влезе цялата тема с поземлените отношения, за който имаме съответно срок от общо 13 месеца. Този Законопроект ще мине на обсъждане, така че там с интерес бихме изслушали всички предложения и бихме водили дебати по темата. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз, колегата Димитров и колегата Нотев ще подкрепим двата законопроекта, които бяха представени днес на нашето внимание. Смятам, че там има полезни разрешения, които заедно с внесения нов Законопроект, след като бъдат гласувани в пленарната зала, и след приемането на нов Законопроект, може между първо и второ четене да се намерят най-добрите решения.
По отношение на обсъжданата тема за процента собственици на земи, които сключват договори за аренда, аз например, ние също предлагаме подобно решение. То е обусловено изцяло от съществуващия проблем на сключване на договор за аренда от един от съсобствениците, който притежава минимум 10% идеали части от съсобствения имот. На пръв поглед може да изглежда маловажен проблем, но всъщност се оказва, поне аз имам такова впечатления в моя изборен район Бургас, че доста хора са с такива случаи, които идват и се оплакват от това как идва някой, който ги задължава, сключва договор от тяхно име, договорите са за 15 години с доста дълъг хоризонт, няма никакъв възможност за прекратяване или разваляне, или заплащането на едни огромни неустойки. В повечето случаи ние имаме практика – голяма част от тези хора се чувстват ощетени от действието на Закона.
Дали ще е този процент, или ще се дискутира някакъв по-нисък процент, но действително трябва има някаква граница, тъй като стигаме до другата крайност, което според мен също е недобро. Разбираме опасенията на Министерството на земеделието, храните и горите по отношение на това, че трудно се намират. Да, така е, факт е, но не пък във всички случаи имаме такива съсобственици, които са в чужбина, или пък се крият. Имаме много случаи, в които не се крият, но никой по никакъв начин не ги уведомява и не ги търси, въобще не ги издирва за сключването на договора, което създава определено чувството за несправедливост у тях. Благодаря. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Заповядайте, колега Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Колеги, аз ще подкрепя и двата законопроекта. Искам да направя своите бележки най-вече към Законопроекта на колегите, с оглед на които смятам, че между първо и второ четене, вземайки предвид моите бележки, той може да бъде доста оптимизиран.
Първо, бих казал, че изобщо по повод на този разговор ние като юристи и като Правна комисия – без да влизам в конкретика, трябва да имаме предвид, че договорът за наем, априори сключен от един собственик, е валиден, той е в интерес на търговския оборот. Цялото това говорене – приемам, че има някакъв проблем, но все пак трябва да имаме винаги предвид, че правим изключение от правото. Изключение по отношение и на субекта, и на предмета и то пък на предмета – супер изключение. Тоест не земя, а вид земя - земеделска.
Сега, конкретно по Законопроекта, за да бъда с нещо полезен днес при дискусията – три бележки: най-обширното право, което може да има някой върху земеделска земя, е правото на собственост и то има три правомощия – държава, ползване и разпореждане, а в т. 2 се говори за „ползване и управляване на земята”, което може да създаде противоречиво тълкуване от думата „управлява“. По-скоро да ползва, което е пълно право, при което ти реализираш дали лично, или по стопански начин, плодове дали граждански, или материални, от земята.
Втората ми бележка е, че в т. 3 на чл. 4б, ал. 1 се казва така: това е съсобственик – „допуска се възможност да отдава под наем съсобственик или съсобственици”, и отношенията, логично – това дори да не го напишем, ще бъде така, разбира се, че съсобственик ще може, и разбира се, че отношенията ще се уредят по този текст. Тоест ние допускаме възможност в тези случаи, да се сключват от лице без минимален процент – казваме един от съсобствениците, а не съсобственикът.
В § 8 на Преходните и заключителните разпоредби, когато става дума за договорите, които вече са сключени, ние казваме, че няма да бъдат заличени само тези договори, за които лица съсобственици имат 50 на 100 от имащите права вещни в имота, да потвърдят. Тоест за сключване на договора е достатъчно кой да е съсобственик в т. 3, а в § 8, ал. 2 за потвърждаване, казваме: „притежаващи повече от 50 на сто идеални части”.
Трето, това на което искам да Ви обърна внимание, е следното: В чл. 4б, ал. 2: „Упълномощаването за сключване на договор за наем на земеделска земя трябва да бъде винаги с нотариално заверена форма”. Винаги! Докато не винаги договорът за наем предвижда да е с нотариално заверена форма, а само договорът за наем от една година, което означава, че ще изпаднем в хипотеза упълномощаването за договор до една година да е с по-тежка форма от самия договор, тоест трябва и упълномощаването за договор над една година… Може да са ми формални бележките, но мисля, че в крайна сметка между първо и второ четене могат да се вземат предвид.
Иначе ще подкрепя и двата законопроекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата.
Той направи академично изказване като доктор. Ако желаете за становище, имате възможност.
Аз само ще кажа за третото решение, което той предлага. Дори когато наемът е под една година, аз виждам логика в това пълномощното да е с по-тежка форма, защото това е доверителният момент, моментът в който се измества действително правоимащото лице по отношение на земята. Възможно е, логично е, упълномощаването да е с по-широк обхват, отколкото конкретното правно действие, да кажем договорът за наем за под една година. Мисля, че това стабилизира доверието в поземлените отношения.
Имах известни притеснения само по принципното увеличаване на обема на нотариалните заверки, но ако вносителите, колегите от земеделието, са спокойни, че ще се приложи по-благоприятната нотариална тарифа може би това притеснение би ми отпаднало. (Реплики.)
Други изказвания?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз също споделям тези опасения, които колегата Лазаров преди малко зададе като въпрос. Въпреки това също ще подкрепя и двата законопроекта, но действително с тези бележки, които колегата направи, нека да се вземат предвид между първо и второ четене и някои други, чисто технически въпроси. Примерно в ал. 3, „ако е говорено в договора, наемателят може да променя” – мисля, че не е разумно, може да преотдаде под наем, а не да променя. Такива технически подробности също могат да бъдат изчистени, но също ще подкрепим Законопроектите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, ако няма повече изказвания, да закрием дебата? Няма.
Подлагам на разделно гласуване, първо, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 754-01-61, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 21 септември 2017 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, без против и въздържали се.
Приема се.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 754-01-63, внесен от Запрян Василев Янков и група народни представители на 27 септември 2017 г.
Моля, който е „за“ да гласува.
За – 18, без против и въздържал се.
И този Законопроект се приема на първо четене.
И двата законопроекта, колеги, се приеха на първо четене.
Заместник-министър Кръстева, благодаря Ви за участието.
Благодаря на колегите от Министерство на земеделието, храните и горите.

Колеги, пристъпваме към точка първа от основния дневен ред, сега точка трета:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНПРОЕКТ ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ, № 702-01-14, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 22 АВГУСТ 2017 Г.

Гости по тази точка от Министерството на вътрешните работи: господин Красимир Ципов, заместник-министър на вътрешните работи – ние може би за малко го загубихме, като пренаредихме дневния ред, но мисля, че той ще дойде.
От Държавна агенция „Национална сигурност“: господин Евгени Евгениев – директор дирекция „Финансово разузнаване“, и госпожа Анна Гочкова – началник отдел дирекция „Правно-нормативна дейност“.
Давам думата на господин Евгениев, директор дирекция „Финансово разузнаване“ да представи Законопроекта. Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЕВГЕНИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко бих искал да представя Законопроекта, разработен от създадена за целта междуведомствена група, председателствана от ДАНС и МВР, и с участието на над 10 държавни институции.
С предложения Проект на закон за мерки срещу изпиране на пари се цели транспониране в националното законодателство на Директива 2015/849 за превенция и използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и привеждане на българското законодателство в пълно съответствие с международните стандарти на Групата за финансова стабилност към Г-7, както и с Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране на пари, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и финансиране на тероризма.
Предвид множеството и съществени промени, които се предлага да бъдат направени по отношение на досегашната уредба е възприет подходът за изготвяне на Проект на изцяло нов Закон за мерките срещу изпиране на пари.
Може би една скоба и само две причини, поради които пристъпихме към това решение на групата, която споменах, причините, поради които пристъпихме към изготвяне на изцяло нов проект. Първият е, структурирането на действащия Закон, както и установени някои проблеми в практиката по отношение на прилагането и тълкуването на част от тези разпоредби.
И втората главна причина – генералната промяна в подхода, определен от новата Директива на Европейския съюз, тоест подход, прилагане на мерките, изцяло базиран на подход, основан на риска.
Предвижда се със Закона да се определят мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение. При определянето кръга задължени лица, освен изрично посочените в чл. 2, § 1 на Директивата субекти, са включени категории лица и професии, които са ангажирани с дейности, за които е особено вероятно и рисково да бъдат използвани за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма, съгласно чл. 4 от Директивата.
Подобен подход е възприет и в сега действащия Закон за мерките срещу изпиране на пари. Въпреки това подходът за прилагане на мерките по Законопроекта, съобразно установения риск, е значително по-гъвкав в сравнение с този в действащия Закон за мерките срещу изпиране и би позволил също така изключения при наличието на определени в Законопроекта условия, свързани с по-нисък риск, определено на базата на обективни критерии.
Мерките за превенция, предвидени от Законопроекта, включват: от една страна, комплексна проверка на клиента, събиране и съхраняване на документи и друга информация, оценка на риска от изпиране на пари, разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти, разкриване на друга информация за целите на закона, както и контрол върху дейността на лицата, които са обхванати от Закона за мерките срещу изпиране на пари.
Като мерки за комплексна проверка са определени – идентифициране на клиенти и проверката на тяхната идентификация, идентифицирането на действителния собственик, на клиента, събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите отношения, които са установени, установяване на произхода на средствата, както и текущо наблюдение върху установените делови отношения.
Разписани са общи правила, особено правила и изключения при извършването на постоянна комплексна проверка и правила за извършване, от друга страна, на разширена комплексна проверка в зависимост от съответната оценка на риска.
Изрично е формулирано задължение за всички учредени и извършващите дейности на територията на Република България юридически лица и други правни образования, лицата ни за контакт да получават, да разполагат и да представят в определените от Закона случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици.
Със Законопроекта се въвежда и нова дефиниция на „действителен собственик“, която изцяло съответства на дефиницията в Директивата, като естествено е съобразена и с особеностите на българското законодателство.
В Законопроекта са уредени националната оценка на риска от изпирането и финансирането въпреки оценката на риска, която се извършва от задължените субекти.
Извършването на национална оценка на риска следва да доведе до подобряване на прилагането на нормативната уредба за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително чрез определяне на области с висок или по-нисък риск, ефективно разпределяне и насочване по приоритетни области на средствата и ресурсите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма както на държавните институции, така и на частния сектор, който е обхванат от тези мерки.
С оглед на необходимостта от разписване на механизъм за извършване на национална оценка на риска и нейна актуализация на две години, е предложено създаването на постоянно действаща Междуинституционална работна група с акт на Министерския съвет.
Задължените лица също следва да изготвят свои оценки на риска, да определя рисковия профил на клиента и на Бюрото, взаимоотношения с него и да прилагат мерките по този Закон в съответствие с определения рисков профил, в това число и мерки за опростена или разширена комплексна проверка на клиентите.
При изготвянето и актуализирането на оценката на риска задължително се съобразяват или отразяват резултатите от националната оценка на риска, както и резултатите от наднационалната оценка на риска, която се изготвя от Европейската комисия в съответствие с Директивата.
Законопроектът – и с това ще завърша – предвижда възможност професионалните организации и сдружения на задължените лица по Закона да изготвят и актуализират оценки на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма в секторно равнище, резултатите от които се предоставят на членовете на професионалните организации и сдружения на лицата за целите на изготвянето на оценките на риска, с което до известна степен се предвижда един по-облекчен режим от сега действащия, който изисква всяко едно лице, което попада в обхвата на действащия Закон за мерки срещу изпиране на пари, да прилага в пълна степен, включително и да извършва този анализ. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Директор, за представянето.
Колеги, имате думата за мнения, становища и предложения.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, по-скоро имам въпрос.
Първо, Вие визирате случайна операция или сделка – в чл. 20, там, където е направен опит „всяка операция или сделка, свързана с дейността на лицето по чл. 4, която се извършва извън рамките на установени делови взаимоотношения“.
Кои са тези рамки? Как се определят рамките на деловите взаимоотношения? Това не е ясно, тоест при случайна операция или сделка. Освен това някъде видях, че такива сделки се преследват на практика, съгласно този Закон – над 1000 евро беше обявената граница, тоест около 2000 лв. случайна сделка, операция или сделка в рамките на тези взаимоотношения. Мисля, че това понятие, изобщо ако може да се нарече понятие, е твърде широко.
Следващият ми въпрос е: „недействителен собственик, физическото лице или физическите лица, които са номинални директори – признавам си за пръв път срещам такъв термин „номинален директор“ – секретари, акционери или собственици на капитал на юридическо лице и други правни образувания, ако е установен друг действителен собственик”.
Извинявайте, но това изречение няма нищо общо с правото. С всичко друго, но не и с правото. Кой може да е собственик, как може да се установи друг действителен собственик освен този, който е вписан като такъв, който притежава акциите, дяловете в съответното дружество? Това да го оставим настрана!
Разбирам, че такъв Закон следва да има и той е необходим, особено необходим не само за цяла България, а и за цяла Европа. Прането на пари е един от основните методи, начини, способи за финансирането на терористичните организации. Мисля, че тук този Законопроект доста е излязъл извън рамките на Директивата, която следваше да бъде транспонирана в нашата законодателство. Поводът очевидно не е от най-съвършените. Има какво още да се желание по отношение на гаранциите, че този Закон на практика няма да се превърне като цел на позитивната борба с прането на пари, разбира се, с тероризма в една политическа бухалка.
Много ми се иска да Ви го подкрепя наистина, защото принципно следва да има такъв закон, но искам да чуя все пак и колегите, тяхното становище, защото се изкушавам да се въздържа по този Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Искате ли колегите да отговарят на части от въпроса?
Заповядайте. (Шум и реплики.)
ЕВГЕНИ ЕВГЕНИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря за поставените въпроси.
По отношение на случайните операции или сделки и по отношение като цяло – една скоба – за дефинициите, които са използвани в този Законопроект: опитали сме се в рамките на групата, която е изготвила Законопроекта, да се придържаме както към установената практика до момента, тъй като все пак говорим за един Закон, който действа от над 17-18 години, така и към изискванията на новата Директива.
Наистина има доста нови изисквания в Директивата. По отношение на случайните операции и сделките не бих казал, че това е ново изискване. (Шум и реплики.)
По отношение на случайни операции или сделка, която прави 1000 евро, по отношение на операция с налични средства, говорим тук за „бързите пари“ – Western Union, MoneyGram …
Общият праг, който касае всички останали операции и сделки случайни, е 15 хил. евро, както е по Директивата. И двата прага са изискване на Директивата.
А по отношение на самата дефиниция на „случайни операции и сделки“. В Директивата се дефинира както установените професионални отношения, за които споменахте и към които се реферира в дефиницията в предложения законопроект за случайни операции, така и случайните операции. Тоест дефиницията за професионални отношения ясно показва кои са отношенията, които всъщност ще останат извън тях като случайни операции. Като пример за случайна операция тук бих искал да посоча например, ако дадено лице отиде в банка или обменно бюро и извърши отделна операция, тоест той няма да установи отношения със съответната финансова институция. Той ще отиде и ще извърши операцията именно за съответното количество евра и след това ще приключи. Тоест той няма да продължи тези отношения със съответната финансова институция, след като е извършил обмен на въпросните средства. Това е по отношение на случайните операции.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Значи, случайните са инцидентни.
ЕВГЕНИ ЕВГЕНИЕВ: Да, при които няма установяване на трайни професионални отношения. (Шум и реплики.)
Това е абсолютно същото, както при сега действащия Закон за мерките за изпиране на пари реално, по същия начин се дефинира.
По отношение на номиналния директор.
Тук сме се опитали общо-взето да противодействаме и да решим един проблем, който навлиза в практиката все повече. В тази връзка бих искал да посоча и така наречените „panal papers” разследвания на журналисти все повече напоследък, които касаят именно такива дружества, които използват номинални директори. В случая става въпрос за дружества, които са регистрирани в определен кръг с юрисдикции най-основно, където тези директори реално не определят и не вземат решенията на съответното дружество, не оперират с тези средства и не осъществяват гранния контрол. Самата дефиниция е от действителен софтуининг, точно по тази причина включва именно като общо изискване, лицата, финансовият сектор, банките и всички останали лица, които са включени в Закона, да определят кой е крайният контролиращ, тоест крайното физическо лице, което упражнява контрол в съответното дружество. Точно по тази причина се налагат всичките тези хипотези, които са заложени в определението за действителен собственик, те следват и това, което изисква Директивата всъщност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Директор.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Евгениев, госпожо Гочкова!
Ние ще се въздържим от подкрепа на този Законопроекта по няколко причини. Предишният Законопроект е приет, ако не се лъжа, през 1998 г., изменян е трийсетина пъти поне, последното изменение е едва преди година, октомври, ноември миналата година, ако не се лъжа.
Има необходимост от такъв Законопроект, не само защото има европейска директива, а защото има проблем с финансирането и на терористични операции, и организираната престъпност, въобще всичко онова, което можем да е свързано с модерната престъпност, е свързано с Вашата работа. Големият въпрос обаче е, че това е един тежко рестриктивен законопроект, изтъкан от забрани – нямате право да правите това или онова. Тук си мисля, няма да се възпротивя в случая, защото ние сме като патолози в този случай, тоест в нормални операции търсим патологическото проявление, за да можете да го блокирате, и то превантивно. Горе-долу това е целта на Законопроекта. В другите комисии дискусиите е била не лека, но не толкова тежка, колкото е била онази в 1998 г. когато за първи път въобще са се предприемали такива мерки. В този ред на мисли няма да се противопоставяме. Ще се въздържим като стъпвам върху това, което е казал председателят на Държавната агенция „Национална сигурност” в Комисията по европейските въпроси и еврофондове, а именно, че е решено по думите му, да бъде сформирана работна група, която да разгледа внимателно Законопроекта между първо и второ четене, да изчисти и въпросите, които бяха поставени тук, но най-вече онези въпроси, поставени от над 14 – преброих аз – становища от различни икономически оператори и работодателски асоциации, които работят с електронни пари, и застрахователи, хора, които работят и с определени суми, и които декларират пред Вас непрекъснато най-различни обстоятелства. Не трябва да се гледа според мен към тези становища с подозрение, че те се опитват да прикрият някаква степен, а да се търси онзи баланс, който да не спира търговския оборот и покупателната способност, тъй като нашата икономика се движи също, на повечето от тези елементи, които вие идентифицирате като опасни, те са такива без съмнение, но не трябва да се прекалява.
Убеден съм, че ще намерите правилното решение между първо и второ четене. Ако можем да съдействаме, ще съдействаме. Радвам се, че този Законопроект идва от Министерския съвет, това все пак си заслужава да се подчертае в сегашния мандат – само като закачка малко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Всъщност трябва да го адресираме към Министерския съвет.
Колеги, други изказвания? Ако няма, преди да пристъпим към гласуване, искам да изразя подкрепата към Законопроекта. Да, радикално е, обяснимо е това, защото той предвижда в основата и същността си един рестриктивен режим. Очевидно е, че голяма част от икономическите оператори изразяват допълнителни бележки и становища, за които моля да се съобразят между първо и второ четене. Надявам се, и изразявам увереността, че водещата Комисия по вътрешен ред и сигурност ще анализира всички направени предложения в тази връзка. Докато ние бяхме претоварени с Гражданския процесуален кодекс и нямахме възможност да пристъпим към обсъждане на този Законопроект, се появиха множество становища, които – пак повтарям, апелират в тази връзка, а други имат технически бележки по някои лимити, по някои ограничения, които касаят оперативната дейност, и съответно, очевидно в тях се съдържа апел за технологично съобразяване на логиката и разума при контрол на тези операции. Имаше възражения и становища от организации, които осъществяват електронно банкиране или такива сурогатни електронни продукти в тази връзка по отношение на тези граници.
Спомням си 1998 г., първият Закон за мерките срещу изпиране на пари. Тогава като адвокат, припомня всъщност на някой от колегите, бяхме включени в задължените лица по този Закон и общественият дебат беше – какво сега, адвокатите ставаме областта на доносници. Затова първото, което проверих в този Проект – виждам, че законодателят е запазил тази разширена отговорност и спрямо свободните професии. Тук искам да посоча, че адвокатите, за разлика от нотариусите и частните изпълнители, наистина са със свободни професии, не изпълняват един вид държавна поръчка да вършат държавна функция, да удостоверяват документи или да събират вземания. Виждам, че вносителите, пак казвам, са запазили този режим.
Лично аз, живот и здраве, като се върна в типичното си адвокатско проявление с големи притеснения, в интерес на истината, ще подхождам, защото един адвокат няма как да знае на 100%, и няма как да предполага със сигурност и категоричност това, за действителния произход на средствата, които са от неговия доверител, и за това, че дава съвети, в интерес на истината, за инвестиционно поведение, за сделка и действие, което да е, образно казано, заразено с този порок. Виждам, прави впечатление, че сега поне адвокатите не са именувани като адвокати, а са лицата, които по занятие извършват правна консултация, когато – следват две точки, всичко, което правят адвокатите, и не само те.
Това го казвам в следния контекст, че този Законопроект и законопроектите с такова съдържание, с такова естество, с такава насоченост, действително следва да се дисциплинират, и търговския оборот и упражняването на професията.
И тъй като ние обичаме дисциплината и реда, ще го подкрепим. (Реплики от народния представител Емил Димитров-Ревизоро встрани от микрофоните.) Професионалните спортни клубове обаче са в утвърждение, юридическите лица с нестопанска цел, включително тези, които финансират съдебната ни система в разнообразна по произход и държави средства… (Шум и реплики.) Не случайно Ревизоро повдига въпроса, защото ние там водим отделен дебат, който е в Закона за вероизповеданията. Натам усещам, че той вътрешно иска да насочи дебата, но ще се въздържи. (Смях. Шум и реплики. )
Ако има реплики към моето изказване, заповядайте. Ако няма, и няма друго изказване, да пристъпим към гласуване? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
На първо четене се приема Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14.
Благодаря на колегите от ДАНС.
Благодаря и на заместник-министър Ципов. Може да му кажете, че сме приключили обсъждането за първо четене.
Колеги, надявам се, тъй като Законопроектът е важен, интересен, мисля, че ще запазим интереса и ще участваме в дебатите и с предложенията между първо и второ четене за пред водещата Комисия по вътрешен ред и сигурност.
Благодаря Ви още веднъж.
Има колеги, които много настояват за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, и мога да Ви предложа замяна с т. 5: Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията. (Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Заместник-министър, в такъв случай. Аз исках главният инспектор на Министерския съвет да облекча, защото ни чака от 14.00 ч., но…
Колеги, пристъпваме към точка четвърта:
ОБСЪДЖАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕТЕЛНИ МРЕЖИ И ФИЗИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА, № 754-01-50. Внесен е от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г.
По тази точка гости от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията са: г-н Димитър Геновски – зам.-министър; г-н Димитър Димитров – изпълняващ длъжността директор Дирекция „Съобщения”…
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Те са в друга комисия в момента.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да не ги чета, така ли?
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: От Сдружение за електронни комуникации – г-жа Анета Иванова; от БТК ЕАД г-жа Милена Тошева – юристконсулт.
Колеги, от името на вносител желае ли някой да представи Законопроекта?
Колегата Митев иска да го представи.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще бъда кратък, доколкото може в този изцяло нов Законопроект.
Предложеният Проект на Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура е изготвен във връзка с въвеждането в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2014/61/ЕС за намаляване на разходите за бързо разгръщане на електронни съобщителни мрежи и осъвременяване на нормативни актове, с които се определят изисквания към възвръщане на електронни съобщителни мрежи и изграждане на прилежащата им инфраструктура.
На 24 март 2016 г. Европейската комисия изпрати официално уведомително писмо относно процедура за нарушение във връзка с неизпълнението на задълженията на Република България да нотифицира националните мерки, транспониращи Директивата, която цитирах. Неизпълнението на задълженията за пълно транспониране на Директивата продължава, поради което съществува реална опасност Европейската комисия да сезира Съда на ЕС за отпускане на значителна финансова санкция за България, считано от 15 август 2015 г.
Законопроектът е структуриран в девет глави.
В Първата глава „Общи положения” и във Втора глава „Цели и принципи” е регламентирано приложното поле на Закона и са заложени за постигане стратегически цели, които трябва да бъдат постигнати в светлината на въвежданата Директива.
В глава Трета: „Достъп до информация по отношение на физическата инфраструктура” е предвидено създаване на Единна информационна точка. Преглежда се функциите на Единната информационна точка да се изпълняват от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Също така се предлага тази Единна информационна точка да осигурява попълване и подаване по електронен път на заявления и документи, необходими за разполагането и поддържането на електронни съобщителни мрежи и прилежащата им физическа инфраструктура, както и за получаване на информация за хода на разглеждането им от компетентните органи, което ще облекчи чувствително инвестиционния процес, в съответствие с концепцията и политиката на правителството за административна реформа „обслужване на едно гише” и осигуряване на комплексно административно обслужване.
Четвърта глава на Законопроекта е посветена на права и сервитути, свързани с изграждането на физическата инфраструктура и разполагането на мрежа. Законът предвижда задължения на мрежовите оператори да предоставят достъп до съвместно ползване на съществуваща инфраструктура към предварително оповестени на интернет страницата им условия, включително цена, като сключват договор в писмена форма с оператор на електронно съобщителна мрежа. В допълнение е предвидено правото на преминаване на специално ползване на пътищата да се уреждат въз основа на еднократно обезщетение, докато правото на достъп и съвместно ползване – срещу възнаграждение.
Чрез достъпа до съвместното ползване на вече изградената инфраструктура се очаква да се понижат разходите, да се облекчи инвестиционният процес и да се ускори разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, както и да се спомогне за преодоляване на трудностите към разполагане на електронни съобщителни мрежи в труднодостъпни райони, както и в райони, където нови инженерно-строителни дейности биха имали неблагоприятно въздействие върху околната среда или биха изисквали сериозни инвестиции.
В глава Пета е създадена процедура за достъп до информация относно планирани дейности по разполагане на елементи на електронни съобщителни мрежи или изграждане на физическа инфраструктура. Освен по-ниска цена на строежите, ремонтите и разполагането на мрежи, координирането на дейности има значение за обществеността, защото се избягват ремонти на обществени пространства и съоръжения, а също така и свързаните с ремонтните дейности запрашване, замърсяване, шум и общото понижаване качеството на живот в близост до ремонтните работи.
Шеста глава: „Разполагане на електронни съобщителни мрежи и изграждане на прилежащата им физическа инфраструктура” е разпределена в два отделни раздела, където са разграничени дейностите, които изцяло се извършват на Закона за устройство на територията, свързани с изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на електронно съобщителни мрежи и общи правила по разполагане на електронна съобщителна мрежа и изграждането на прилежащата й физическа инфраструктура, за произнасяне на мрежовите оператори, стопанисващи физическата инфраструктура в съответния район, при съгласуването от възложителя на инвестиционния проект за изграждането на линейната физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи. Предоставени са още права за дейностите при монтаж на електронни съобщителни мрежи.
В седма глава от Законопроекта се урежда разполагането на електронните съобщителни мрежи в сгради. В раздел І се поставя изискване още при проектирането на нови сгради да се предвижда изграждането на физическа инфраструктура, подходяща за разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, а също и при извършване на основен ремонт на сградата да бъде изградена такава физическа инфраструктура.
В раздел ІІ са уредени условията за предоставяне на достъп до изградена сградна инфраструктура.
В Осма глава от Законопроекта се предлага Комисията за регулиране на съобщенията да изпълнява ролята на орган за решаване на спорове, свързани с предоставяне достъп до съществуваща инфраструктура, включително определяне на цени за достъп, координиране на дейности по разполагане, поддържане или подобряване на елементи на електронните съобщителни мрежи или съвместно изграждане или поддържане на прилежащата физическа инфраструктура, предоставяне на информация относно планирани строежи, предоставяне на достъп до физическата инфраструктура в сгради.
Законопроектът е с положителни становища от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Националното сдружение на общините в Република България, които са качени на интернет страницата на Народното събрание, във водещата Комисия по транспорт, информационните технологии и съобщенията. Законът е подкрепен и от останалите постоянни комисии, на които е разпределен.
В заключение искам да благодаря на колегите Анна Александрова, Йорданка Фикирлийска, Станислав Иванов, които също са се посветили на Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Подробно и детайлно представихте Законопроекта. И аз благодаря на нашите колеги г-жа Александрова, Фикирлийска и Иванов, че са съвносители по този Законопроект.
Господин заместник-министър Геновски, искате ли да вземете становище?
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Колегата беше доста изчерпателен. Само с няколко думи ще кажа, че Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подкрепя Законопроекта. Нашето мнение е, че той прилага балансиран подход за уреждане на взаимоотношенията между ползвателите. Смятаме, че той е добър. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искате ли да вземете становище?
АНЕТА ИВАНОВА, изпълнителен директор на Сдружението за електронни комуникации: Благодаря за дадената дума. Сдружението е браншова неправителствена организация в сектори на телекомуникацията. Също искаме да дадем нашето положително становище по представения Законопроект и се надяваме в най-бързи темпове, ако може, да мине през Народното събрание и започнем да го прилагаме, предвид, че сме и закъснели с прилагането на Закона, а и с целите и приоритетите на нашата държава, които имаме за председателството, за единния цифров пазар – всичко е свързано с изграждането на инфраструктура за електронни съобщителни услуги. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на Сдружението за електронни комуникации.
Колеги, имате думата за изказване на мнения, становища и възражения.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Като въпрос: доколкото разбрах от представянето на самия Законопроект – един субект юридически, изградил мрежа със собствени средства, друг юридически субект решава, че трябва да се от ползва тази мрежа, Законът го задължава да даде достъп до тази мрежа, правилно ли съм разбрал, или?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Господин Председател! Законът предвижда задължения на мрежовите оператори да предоставят достъп до съвместно ползване на съществуваща инфраструктура към предварително оповестени на интернет страницата им условия, включително цена, като сключват договор в писмена форма с оператор на електронно съобщителна мрежа.
Колега Попов, да – казах го и в мотивите, Законът предвижда задължения на мрежовите оператори да предоставят достъп до съвместно ползване на съществуваща инфраструктура към предварително оповестени на интернет страницата им условия, включително цена, като сключват договор в писмена форма с оператор на електронно съобщителна мрежа. Правилно сте разбрали. Това цели облекчаване на достъпа до вече изградена електронно съобщителна инфраструктура.
Използвам този въпрос за анализа, който пропуснах да направя при представянето на Законопроекта. Този Законопроект беше разискван в 43-тото Народно събрание, беше приет на първо гласуване и на второ четене в Комисията по транспорта, информационните технологии и съобщенията, на практика до голяма степен спорните въпроси там бяха 90 процента изчистени. Присъствал съм на част от заседанията на Комисията в миналия мандат, така че до голяма степен, както Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията потвърди, Законът е добър.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря
ФИЛИП ПОПОВ: Може би пак уточняващ въпрос. Извинявам се, колега, защо трябва чрез Закона да задължаваме? И сега, ако има такива намерения, собственикът, който е изградил тези съоръжения, би могъл да даде достъп до определени условия, разбира се. Какво налага всъщност чрез Закон да имаме тези отношения като го задължим?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Принципът на достъпност, принципът на достъп.
ФИЛИП ПОПОВ: Именно, да го задължим, той и сега може да има достъп, но защо...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не може да има. Сега, ако искаш да затвориш една система, една мрежа, можеш да си я затвориш абсолютно. И по ред технически и физически обстоятелства да си единствено монопол на пазара на тази услуга. Затова е изискването за някои от услугите, за някои от мрежите, когато е предвидено в Директива – говоря с неточни технически понятия, но когато се налага, когато е необходимо, да се даде по този относително принудителен ред достъп и на трети лица, тоест този, който е ексклузивен собственик на тази мрежа, трябва да знае до каква степен може да допусне страничен ползвател и да си обяви общо пред всички условията и цените за това.
ФИЛИП ПОПОВ: Той е длъжен да го направи всъщност според Закона.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да. Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
За цените само ще допълня – тук са цени, осигурявани на практика от конкуренцията. Към момента един оператор на такава инфраструктура, няма задължения да допусне който и да е нов участник на пазара на такива услуги. Някой може да подаде заявление, да му откажат, и по никакъв начин, ако нямате финансовата възможност да направите инвестиция и да изградите собствена мрежа, което в много от случаите е икономически неизгодно, особено в малки населени места, много по-добър е подходът, който е разгледан в Законопроекта, разбира се, срещу заплащане на съответна цена, да има задължения към собственика на тази мрежа, която е изградена, да допусне и други участници в този пазар. В противен случай, както каза уважаемият господин Кирилов, се създава точно монополно или господстващо положение на пазара. В един малък град има само един единствен оператор без каквито и да е възможности за реална конкуренция. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Имах въпрос към господин Заместник-министъра на транспорта.
Подписал съм Законопроекта, ще го подкрепя, но имам едно питане: в момента оптика има осмицата, която върви, някъде по жп-линиите пробваха, не знам докъде са стигнали, изобщо дали нещо са направили – възможно е да е добра системата и да работи, и оптиката, която тръгнаха по тези заземителните въжета, може и далекосъобщенията, Единен системен оператор. В предишния парламент имаше големи драми дали да предоставим част от тези съоръжения на Национална сигурност и т.н. – електронното управление. Сега означава ли, че даваме достъп до трите вида системи, ако изобщо ЖП-то работят все още, разбира се?
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Даваме достъп и до трите вида системи като всеки има право да направи обоснован отказ, който да бъде разгледан от Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря. Други въпроси, мнения, становища, възражения? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г.
Моля, който е „За”, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се на първо четене от Комисията по правни въпроси Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50.
Благодаря, господин Заместник-министър, колеги от Министерството на транспорта.

Пристъпваме към Пета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА, № 702-01-15. Внесен е от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
По тази точка гост от Министерския съвет е госпожа Мария Томова, директор на дирекция „Главен инспекторат” към Министерския съвет. Записан е и господин Красимир Божанов, директор Дирекция „Модернизация на администрацията”, но не го виждам тук в момента.
Колеги, пристъпваме към Доклада за второ четене относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 702-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г., приет на първо гласуване на 21 септември 2017 г.
Наименование: „Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията”.
Имате думата за изказване, мнения, възражения.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е съгласен с наименованието на Законопроекта, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Наименованието на Законопроекта се приема.
По § 1 имаме текст на вносител. Няма постъпили предложения.
По § 2 имаме текст на вносител. Няма постъпили предложения.
По § 3 имаме текст на вносител. Няма постъпили предложения.
По § 4 имаме текст на вносител. Няма постъпили предложения.
По § 5 имаме текст на вносител. Няма постъпили предложения.
По § 6 имаме текст на вносител. Няма постъпили предложения.
Имате думата за мнения, изказвания, становища, възражения по параграфи от 1 до 6 включително – текстове на вносител без постъпили предложения.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § от 1 до 6 включително, текстове на вносител.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Параграфи от 1 до 6 са приети.
Наименование на подразделение: „Заключителни разпоредби”.
Заповядайте, госпожо Митева.
ИВА МИТЕВА: Подразделението трябва да бъде „Заключителна разпоредба” и § 7 трябва да бъде преди нея, тъй като е част от корпуса на Закона за администрацията. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Къде точно?
ИВА МИТЕВА: Параграф 7, ал. 5 също трябва да се направи корекция, тъй като в момента е записан зам.-министър председателят по координация на европейските политики – такъв няма, както знаете, и с колегите от Министерския съвет се консултирахме да бъде „Министърът за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.”.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Въпросът е като мине 2018 г.?
ИВА МИТЕВА: Нормата е свързана с увеличаване бройката на администрацията във връзка с председателството и заради това трябва да бъде този министър. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Навсякъде при мен в текста е: „съгласувано с администрацията на Министерския съвет”.
ИВА МИТЕВА: Алинея 5: „Министерският съвет може да увеличава числеността на персонала при условията на ал. 4” – по предложение на този заместник-министър по координация на европейските политики, а ал.4 е, че „ал.1 и 2 не се прилагат”, т.е. увеличаване числеността на администрацията „по отношение на числеността на централната администрация на изпълнителната власт за целите на подготовката и до приключване на българското председателство до 2018 г.”. (Реплики.) Това е § 7, с който се пита в ПЗР-тата на ЗИД на Закона за администрацията – § 16 от ЗИД-а.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По отношение на § 16. (Шум и реплики.) Колегите са се объркали, защото ние ал. 5 и 6 въобще нямаме. Това са на практика нови предложения.
ИВА МИТЕВА: Ами, нямате, защото с § 7 Министерският съвет предлага само промяна в § 16, ал. 2, а не предлагат промяната в ал. 5. …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правя предложение в този случай по чл. 83, ал 5 по отношение на ал. 4 и ал. 5 от § 16 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията, както следва: По отношение на ал. 4 да стане: „ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на числеността на централната администрация на изпълнителната власт за целите на подготовката”…
ИВА МИТЕВА: Само министъра, да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре. Уточнявам: само ал. 5 касае моето предложение по чл. 83 от Правилника: „Министерският съвет може да увеличи числеността на персонала при условието на ал. 4 по предложение на министъра на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.” (Реплики.)
Госпожо Александрова, ще се присъедините ли към предложението по чл. 83?
Предложението е на народния представител Анна Александрова.
Колеги, при това положение имате думата за мнения, становища, изказвания по трите въпроса – по самия § 7, по предложението за редакция на подразделението „Заключителни разпоредби, което да стане „Заключителна разпоредба”, и по предложението на народния представител Анна Александрова за промяна в ал. 5 на § 16 от Закона за администрацията.
Няма изказвания.
Подлагам на гласуване, първо, наименованието.
Който е „За” наименованието да бъде „Заключителна разпоредба”, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се наименованието „Заключителна разпоредба”.
Пристъпваме към § 7.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Александрова по чл. 83, ал. 3.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото предложение на госпожа Александрова.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се § 7 заедно с направеното предложение.
Тук трябва да гласуваме влизането на § 7 в корпуса на Законопроекта.
ИВА МИТЕВА: Просто „Заключителна разпоредба” ще бъде поставена пред § 8. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Някой възразява ли срещу това редакционно систематично предложение на дирекция „Законодателство и референти? Никой не възразява. Всички сме съгласни § 7 да мине преди наименованието „Заключителна разпоредба”.
Остана същинската заключителна разпоредба в § 8.
Текст на вносител – няма предложения.
Имате ли бележки, мнения, становища?
ИВА МИТЕВА: Едно техническо: на края думите „От Закона за администрацията” трябва да отпаднат, тъй като сме го приели все пак.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Александрова прави предложение за редакция в края на текста на § 8 да отпаднат думите „От Закона за администрацията” и след „ал. 2” да има точка.
Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Александрова за отпадане на думите „От Закона за администрацията”.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с приетата редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се и § 8, с което приехме и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, който представихме на вниманието на заместник-генералния секретар на Европейската комисия госпожа Миху и екипа на механизма за сътрудничество и оценка.
Благодаря на Министерския съвет, на директора г-жа Томова, на Главен инспекторат.
Колеги, имаме няколко неща да уточним. Те са във връзка с изслушването, което направихме на оперативните съдилища и апелативните прокуратури във връзка с доклада на изпълняващия длъжността „административен ръководител” на Специализираната прокуратура. На срещата беше г-н Божанков. Той пое ангажимент да ни запознае. Бяхме приели план-график, в който в днешния ден трябва да имаме текст за подписване. Към момента са дошли само две становища. Колегата Сава Петров ще Ви запознае.
САВА ПЕТРОВ: Здравейте. Има две становища до този момент от Апелативен съд – Пловдив и Апелативен съд – Велико Търново. В момента току-що пристигнаха и предложенията от Прокуратурата, които касаят Института на командироването – промени в чл. 147, в чл. 227 от Закона за власт.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мисълта ми е следната: ако това, което очаквахме е дошло, да кажем на колегите колко техническо време ни е необходимо да ги вкараме в общото.
САВА ПЕТРОВ: Около 15 – 20 минути.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Около 15 – 20 минути.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да го гледаме днес.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Би трябвало добре, така обещахме на колко съдилища и прокуратури… (Реплики от място на народния представител Крум Зарков.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако имате позиция и становище?
КРУМ ЗАРКОВ: Няма да се противопоставим, но те са различни, имало ли е съгласие, имало ли е различни варианти?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искате ли, докато колегите обсъждат консолидирания вариант, да дадем тези бележки да ги проверят… Общо-взето всичко беше в контекста на дебата. Предложенията бяха направени в Доклада, те са ясни. В тези предложения имаше два детайла, които бяха предложени, в следния смисъл – по отношение на чл. 194 от Закона за съдебната власт да се даде възможност да се приложи този институт, който е при закриване на съд и прехвърляне на бройки, да се прилага аналогично в такива случаи. И по чл. 227, и аз не съм го видял, точно това е текстът, който гледаме сега. Ако прецените, без да поемате ангажимент, според мен ще бъде благоприлично като подкрепа, ако възложите поне на един от Вас да се присъедини, тоест да покажем по-голяма широка на подкрепата. Тук сега обаче и ДПС го няма, Хамид обеща … (Шум и реплики.)
КРУМ ЗАРКОВ (встрани от микрофоните): Трябва да се обсъди в групата. Не може да се подпише днес, това е идея за общ законопроект, защото не може така…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е, символично общ. При всички положения ще го разгледаме другата сряда. (Реплики встрани от микрофоните.) Ако искате да направим две комисии едната седмица – една извънредна във вторник и друга… (Реплики встрани от микрофоните от народния представител Емил Димитров.) Защото имаме дата – 5 ноември чука на вратата, това е положението. Каквото и да е, това е времето. Ние си давахме сметка, че това е времето. Няма проблем вероятно и до 1 ноември да чакаме и след това да се чудим как за два дни да решим казуса. (Шум и реплики.) Важно е да има съгласие. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той има предвид в пленарната зала. (Шум и реплики.)
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да направим извънредна комисия. (Реплики встрани от микрофоните от народния представител Емил Димитров.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Другият вариант е, ако искате във вторник в 16.00 ч. преди група и в другата сграда, да направим извънредно заседание за половин час преди групите, за да можем да го вкараме в дневен ред? (Реплики встрани от микрофоните от народния представител Емил Димитров.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сега ще го видим. Действително ни трябват 15 минути. При всички положения, дайте някакъв контакт или, ако някой има възможност, да изчака и…. (Шум и реплики.) Да, знам, говорихме, но трябва да се провери – щом сега е дошло. (Шум и реплики.) Няма смисъл, ще го пратим по мейли. Добре.
Колеги, при това положение закривам заседанието. Утре ще се търсим съответно съобразно решенията.

(Закрито в 16,35 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов