Стенограма от заседание

---

ПРОТОКОЛ
№ 18


На 11 октомври 2017 г. от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 754-01-69, внесен от Хамид Бари Хамид, Данаил Димитров Кирилов, Симеон Георгиев Найденов, Емил Димитров Симеонов, Христиан Радев Митев, Димитър Николов Лазаров и Анна Василева Александрова на 05.10.2017 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на общ Законопроект № 753 03-17 от 19.07.2017 г. на приетите на първо гласуване на 7 юли 2017 г. законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс: законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-4, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 10 май 2017 г., Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-5, внесен от Пламен Трифонов Христов, Албена Владимирова Найденова и Полина Цветославова Цанкова–Христова на 12 май 2017 г., Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-34, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 4 юли 2017 г. - продължение.
Срещата бе ръководена от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.
Списък на присъствалите членове на комисията и на гостите се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаме кворум и откривам заседанието.
Запознати сте с дневния ред. Имате дума по него. Няма съображения. Уточнявам, че по втора точка става въпрос за третото продължение на второто четене на ЗИД на ГПК. Ще продължим и утре.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува. За – 16, против и въздържали се – няма. Приема се.
Пристъпваме към


ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
(Представя гостите по първа точка от дневния ред.)
Ще представя ЗИД на Закона за съдебната власт, № 754-01-69. (Чете материала, който се прилага към протокола.)
Благодаря на колегите, които се присъединиха като съвносители.
Промените са в резултат на обсъждане с административните ръководители на всички апелативни прокуратури и апелативни съдилища, заедно с представители на ВКС, ВАС и Главната прокуратура. Съобразно становищата, изказани в дебата, имаше забавяне от два дни за консолидиране на окончателната версия. Уточнявам това, защото има две-три технически несъответствия, които трябва да вземем предвид. Стенограмата от обсъждането е качена на сайта на Народното събрание, раздела на Комисията по правни въпроси.
Има ли желание от съвносителите да добавят нещо? Няма.
Давам думата на гостите от съдебната власт.
ЛОЗАН ПАНОВ: Уважаеми господин Кирилов, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, скъпи гости!
Тъй като се касае за промяна на Закона за съдебната власт, позволете ми, да изкажа няколко думи – най-вече по отношение на така наречените „бонуси“ в спец правосъдието. За първото полугодие на 2017 г. има най-малък брой внесени законопроекти в рамките на едно шестмесечие от всички други изследвани периоди. Това е статистика на „Юридически барометър“ от работата на Четиридесет и четвъртото народно събрание. За сметка на това обаче е налице много висока активност на народните представители при внасяне на законопроекти – 90% почти от всички законопроекти са внесени от народни представители до края на месец юни. Очевидно тенденцията продължава, тъй като промяната на Закона за съдебната власт е инициирана отново чрез народни представители. По този начин се избягва общественото обсъждане на съответния Законопроект, тъй като не става ясно кой носи отговорност за тези важни предложения за реформи. Министерският съвет, респективно Министерство на правосъдието, не са вносители и не застават зад тях. Не бих искал да омаловажавам ролята на народните представители като вносители, но не мога да кажа, че това според мен подлежи на критика. Доколкото става дума за важни законопроекти, такива са: Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, Гражданско-процесуалният кодекс, Законът за концесиите, за публичното предлагане на ценни книжа.
Внасят се спорни предложения на законови промени, които пораждат широк кръг от въпроси и дебати, които впоследствие биват отхвърлени, пък след това предлагани нови. В такава хипотеза сме при Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който е изменян в последно време няколко пъти. Първия път с ДВ брой 63 от 4 август, след това ДВ брой 65 от 11 август.
По отношение на бонусите в спец правосъдието бих искал да кажа следното: хипотезата е същата – подобно стимулиране не е предвидено в нито един друг орган в съдебната система – съд или прокуратура, независимо от тяхната натовареност. Аргументите са за липса на кадрова и материална обезпеченост и че без законодателни и организационни мерки поемането на този нов огромен обем от работа ще блокира цялостната им дейност. Дали това е най-подходящият и правилен подход, за да може да се осигури материално съдът, респективно кадрово? Да повторя още веднъж, подобно стимулиране няма за нито един друг орган на съда и на прокуратурата, независимо от тяхната натовареност.
Както вече казах, с подобен подход чрез законопроекти, които са предложени от народни представители, се избягва възможността магистратската общност и всички колеги да изразят своята позиция и становище. Този подход на стимулиране го намирам за неадекватен, защото ако целта е да привлечем по този начин магистрати и служители в съда, не съм сигурен, че това е най-подходящият начин.
За поредното изменение на Закона за съдебната власт, доколкото знам, има и работни групи, които са сформирани и работят именно по новите изменения на Закона за съдебната власт. В крайна сметка стигаме до една постоянно повтаряща се констатация от експертите от Европейската комисия, че законодателният процес в България им осигурява предсказуема правна среда.
В този смисъл Ви приканвам отново да се дебатира темата за магистратските бонуси, защото доколкото разбрах, подобна тема не е била включена в предходното заседание на Правната комисия. Ако греша, моля да ме поправите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако няма възражения, под формата на квази-реплика или на уточняващ отговор ще имам възможност да взема становище, което да уточни и да конкретизира нещата. Няма да говоря за Конституцията и източниците на законодателна инициатива. Последните шест месеца в парламента имаше огромна амбиция и страст да се обяснява как народните представители са един вид по-ниско качествени вносители на законопроекти и по някакъв начин тяхната инициатива се конфронтира със законодателната инициатива на Министерския съвет. По това няма да говоря.
Мисля, че Конституцията тук е ясна. Мисля, че не бива да влизаме в такова състезание в конкурентност. Принципно не приемам за нормално да се сравняват несравними величини.
Народните представители имат своята законодателна инициатива с оглед нейната характеристика и правни възможности, уредени в Конституцията. Министерският съвет също има законодателна инициатива, като по отношение на Министерския съвет, забележете, не Конституцията, а самите ние – некачествените законодатели по Закона за нормативните актове, сме дали по-специфични изисквания по отношение на законодателната инициатива, която идва от централната административна власт.
Бих искал да уточня текстовете, които касаят така наречените „бонуси“, защото те имат история. Историята е в обсъждането и дебата, който беше с всички административни ръководители на всички апелативни съдилища, апелативни прокуратури и представители на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.
Беше изказано мнение и становище специално по отношение на наказателните съдии с оглед процесуалното изискване за непрекъснато участие на наказателните съдии и в хипотеза на евентуално тяхно командироване, че при командироване те ще бъдат натоварени с два обема работа – с тази, която вършат в основния съд, където са назначени и осъществяват дейност, плюс още един такъв обем от работа, който ще получат на мястото, където са командировани. Бяха изказани съображения, че това демотивира всеки един магистрат да пожелае такова командироване, защото това означава да поеме двойна работа при едни и същи условия.
С оглед очаквания ефект на въздържане, макар да преодолеем правните предпоставки за едно командироване, за да не възникнат субективни и обективни предпоставки с оглед нежелание на магистратите да бъдат командировани, затова в онзи дебат поехме ангажимент да търсим такова решение, че да има възможност за адекватно заплащане на работата и на усилията на командирования магистрат, именно за адекватно заплащане, а не за бонуси. Плюс това, подчертавам, че тази опция е възможност и е предвидена изцяло в компетенциите на Висшия съдебен съвет, тоест в органа, който управлява независимата магистратура. Идеята беше да предвидим такава една правна възможност, която да бъде по преценка.
Тази инициатива я приехме като бърза, навременна и адекватна с оглед предстоящия срок за влизане в сила на измененията, които приехме в Наказателно-процесуалния кодекс, като датата на влизане в сила е 5 ноември. Това съвпадна с отстъпването на така наречения „стар Висш съдебен съвет“ и с встъпването на новия Висш съдебен съвет. На практика на деня, в който следваше встъпването и заклеването на новите членове на новия Висш съдебен съвет, ние процедирахме този Законопроект. Още от излизане на Законопроекта в Деловодството, веднага изпратихме писмо с искане на становище до Висшия съдебен съвет, и съм сигурен че представляващият на Висшия съдебен съвет ще вземе становище по този въпрос.
По отношение обсъждането и на публичния дебат смятам, че сме изпълнили всички изисквания на Правилника по този въпрос. Не сме изпълнили вероятно изискванията на медии, но те не са нормативно установени. При това, практиката на тази Комисията досега показва, че винаги нашето старание да преизпълним техните изисквания за публичен дебат, за двойно време за публично обсъждане, винаги се намират основания за критика, макар и не в същностна посока. Това не води у нас до демотивация да следваме публичния и медийния интерес, но тук сме се опитали да намерим бързо решения на актуален кадрови въпрос за съдебната система, без да искаме да изместим който и да е от участниците в съдебната система, напротив, написахме точно това, което чухме.
ФИЛИП ПОПОВ: Уважаеми господин Панов, тук наистина става въпрос за мотивация, но мисля и за демотивация. Съгласен съм, че колегите магистрати в Специализирания съд и прокуратурата следва да получат своята мотивация, като най-често тя се изразява финансово. В същото време има Правила за индивидуална оценка. Какви ще бъдат критериите за тази оценка? Най вероятно в тях ще влезе и самата натовареност на магистрата. В същото време, ако този критерий залегне в тези Правила по отношение на натовареността, аз отдавна говоря за дисбаланс в натовареността на съдилищата. Не са малко натоварени и Софийският районен съд, Софийският градски съд, което ще доведе, според мен, до демотивация на магистратите в тези съдилища. Тоест толерирайки едните магистрати, работещи в Апелативния и Специализирания наказателен съд за сметка на другите, опасявам се, че това ще доведе и до вътрешна конкуренция между самите магистрати, за да могат да получат по-добра оценка и финансови отражения на своята дейност, което може да повлияе на работата в негативен план.
Същите са ми аргументите и за съдебните служители – в § 15. Те също ще бъдат мотивирани финансово. Не съм против тази мотивация, по аналогия на съдебните служители, които са в другите съдилища, в районен или градски съд, които също не са малко натоварени. Напротив, те са в пъти повече натоварени като количество и в много случаи като сложност на самите дела, говоря за магистратите. Затова се опасявам, че така предложен този текст може да има на практика обратно действие на това, което се цели от вносителите, а именно мотивация и по-добра работа на тези специализирани съдебни органи.
ХРИСТИАН МИТЕВ: За мен е неприемливо, граничещо с противоречие на Конституцията, това, което чухме като изявление днес от Вас, че едва ли не народните представители трябва да чакат само и единствено законодателната инициатива на Министерския съвет, и не само членовете на Правна комисия, но всеки един народен представител, избран пряко от българския народ, от българските граждани, да няма право на законодателна инициатива. Всички ние, без значение от това в кой сектор на политическия аспект се намираме, сме поели определени ангажименти към нашите избиратели именно по отношение на приема и на промени в процесуалните правила и в Гражданско-процесуален кодекс и в Административнопроцесуалния кодекс. Дълбоко не се съгласявам с Вашата теза, че едва ли не членовете на тази Правна комисия, останалите народни представители, наши колеги, не могат, нямат капацитета или че едва ли не са второ качество хора, които нямат право на законодателна инициатива, нямат право да предлагат премени в процесуалните закони, още по-лошо, едва ли не те не трябва да изпълняват задълженията, които са им вменени в Конституцията, да работят в интерес на българските граждани и да изпълняват обещанията, които са поели пред тях.
Не съм съгласен и с това, което казахте, че не е имало обществен дебат. Напротив, този обществен дебат продължава и тече и по отношение на Гражданско-процесуален кодекс, и по отношение на Административнопроцесуалния кодекс. Смея да твърдя, че Народното събрание и Комисията по правни въпроси в частност, са едни от най-прозрачните и най-публичните възможни в рамките на този състав и на тази магистратура. А фактът, че се осигурява безпрепятствен достъп на всички представители на медии, които са заявили желание, на всякакви представители от различни неправителствени организации, които желаят да присъстват на заседанията, доказва това. Така че такива тези смятам не само за неоснователни, но и в частта, които се отнасят до законодателната инициатива – и за недопустими с оглед императивния характер на разпоредбите на Конституцията.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Митев, може би не взехте под внимание качеството на настоящото Народно събрание. Към предишното Народно събрание забележки нямаше. Тогава всичко беше наред. Сега е проблемът, защото някои хора не можаха да влязат.
КРУМ ЗАРКОВ: Апелирам да се върнем към обсъждането на Законопроекта по същество. Бележка към господин Панов съм отправил и аз. Никой не оспорва право на законодателна инициатива на народното представителство. Във всички държави, както и в България до този парламент, обикновено 90% от законопроектите идват от Министерския съвет. За това има причина.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако ще правим цялостен анализ на законодателната дейност на това Народно събрание, аз съм готов за този дебат. Въпреки че сме само Правна комисия, трябва да се съобрази цялостната дейност на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Нека една политическа опозиционна теза, която има място в политическия дебат, да не се превръща в основен дебат, когато говорим за конкретика. Ако искате, можем да направим анализ на десет народни събрания назад.
КРУМ ЗАРКОВ: Много са съвносителите на Законопроекта. Поздравявам ги за инициативата. Нека обсъждаме по същество.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приемам Вашето предложение като процедура за прекратяване на дебата в този смисъл и да дадем думата на гостите.
ЛОЗАН ПАНОВ: Основният въпрос, който дискутираме, е за допълнителните възнаграждения, които касаят натовареността на магистратите и двойната работа, която ще извършат. Натовареността на магистратите засяга и други съдебни институции – СРС, АС – София-град, СГС и други. Няма кой да стане тук и да каже кои дела са по-важни. Всички дела са важни! Ако сте загрижени да бъде възстановена справедливостта, нека промяната да касае всички магистрати, а не определена категория съдилища и прокуратури. Натоварихме ги по материя, по субекти, а сега им даваме и пари. Това засяга спазването на конституционните норми. Ако го правите, нека да бъде за цялата съдебна система и за всички институции, които са натоварени не по-малко от тези, за които Вие казахте, или да не се прави за никого, защото това води до мотивация и демотивация.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Принципно има логика в предложението Ви, но не сме били толкова смели, за да го кажем за цялата съдебна система. Приемам го като предложение, което да обсъдим тук. Разчитахме на Съдебната карта и на ВСС. Миналият ВВС не успя да завърши работата по Съдебната карта. В други закони възникват предложения за ДМС на Административен съд – София-град. Единодушни сме, че е един от най-натоварените, нямаме спор за натовареността на СРС, за СГС. Приемам, че не е наша работа да се произнесем по разпределението на допълнителното възнаграждение спрямо натовареностите, без да знаем заключителния анализ на ВСС. Имахме обвинения, включително от колегите в Наказателната колегия на ВКС, че с решението в НПК ще претоварим Специализирания наказателен съд. Тогава казахме, че ако се приеме това предложение, тогава ще търсим начин да окомплектоваме решението си по отношение на всички други последици, респективно кадровото и финансовото обезпечаване с оглед на преразпределението.
Благодаря за предложението – този вид възнаграждение да може да действа и ВСС да го направи по отношение на всички съдилища по критерии, които той прецени.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Ще заявя становището на магистратите от Специалната наказателна колегия на ВКС. Чухте и ръководителите на апелативните съдилища в страната. Подкрепяме идеята за промяна в реда на командироването в различните съдебни инстанции поради реалната необходимост да се извършва ритмична работа по делата.
Аз и колегите подкрепяме всички предложения в Законопроекта.
Относно несъгласието по тъй наречените „бонуси“, изразявам несъгласие по параграфи 12 и 15 от представения Законопроект. Присъединявам се към становището на господин Попов. Считам, че въвеждането на задължителни бонуси на магистратите от специализираните институции, а не възможни, ще конфронтира магистратите в системата. Това няма да бъде положителен тласък в развитието на правосъдието, осъществявано от тези съдилища. Притеснявам се, че това ще бъде стимул на хора без определени професионални възможности да се стремят да станат магистрати в тези органи на съдебната власт само заради възнагражденията. Надявам се да са малък брой, но допускам, че ще бъдат голям брой хора. Нека не превръщаме тези специализирани институции в специални за нас институции, които да бъдат като богопомазани с по-добри битови условия от редица други натоварени съдилища в страната. Те ще работят при системи за сигурност, каквито нямат други съдилища. А решаваме и да им дадем допълнително половин годишна заплата на магистрат.
Един пример. В момента прехвърлихте компетентност към тези специализирани институции за престъпления, осъществени от девет групи субекти. В другата си част, когато не са от тези субекти, ще се гледат от останалите общи съдилища. Едно присвоително престъпление по чл. 201, извършено от кмет, ще бъде подсъдно на Специализирания съд, но същото такова по мащаб и с повече проблеми в доказването престъпление, от същия вид, в един общ съд ще се гледа по другата процедура от общия съдия. Ако съдия ще гледа дело срещу кмет, министър, магистрат, ще получи с една втора повече пари в сравнение с този, който няма да гледа дело срещу такъв субект. Тогава за какво възнаграждаваме специалните магистрати от специализираните институции? Защото ще гледат престъпления спрямо определени субекти.
Какво иска да каже държавата с това? Вероятно гледат трудни дела, вероятно са застрашени за своята сигурност, но тези дела стигат до ВКС. Съдиите там ще гледат същите дела и ще бъдат също натоварени. Не трябва ли и те да получат стимул?! Къде е справедливостта в съдебната система?! За да бъде един магистрат справедлив, не му е необходимо да има по-високо възнаграждение от останалите.
Казва се „получават“, за разлика от сегашната разпоредба на чл. 233, ал. 6, която казва: „Въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт, ВВС може да определя допълнително възнаграждение на съдия, прокурор или следовател.“ Нека ВСС да прецени дали да възнагради по някакъв начин техния труд, а не да въвеждаме нова алинея специално за тези магистрати и да кажем: „те получават“, тоест иска или не иска, ВСС трябва да даде шест заплати, само че му се дава правото да определи критериите, по които ще дава.
Всичко това ме притеснява. То не е гаранция, че ще се привлекат най-добрите магистрати. Това е гаранция, че ще бъдат водени от желанието за кариерни бонуси. Не е тайна как бяха захранени специализираните съдебни органи в началото. Нека новите щатове, които ще бъдат открити в тези органи на съдебната власт, да не бъдат запълнени от хора, водени от желанието за по-високо заплащане. Нека да бъдат захранени с професионалисти, знаещи и можещи.
Сега действащата разпоредба в Закона – чл. 233, ал. 6, позволява на ВСС да дава кариерни бонуси на отделни магистрати. Това може би най-добре ще обезпечи свръхнатоварването, ако такова се получи, за да има спокойствие в системата и да не се конфронтират магистратите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Технически ще уточня нашето предложение. Към момента текста на ал. 6 е от 2011 г: „Въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт, ВСС може да определя допълнително възнаграждение на съдия, прокурор и следовател.“ Ние сме предложили второ изречение: „Съдиите в Апелативния специализиран наказателен съд, прокурорите в Апелативната специализирана прокуратура, Специализираната прокуратура и следователите в следствения отдел на Специализираната прокуратура получават допълнително възнаграждение за всяко тримесечие в размер, определен по утвърдени от съответната колегия (пленум) (трябва да сме категорични дали да бъде колегия или пленум) на ВСС правила за индивидуална оценка от резултатите от дейността, но не повече от шест основни месечни възнаграждения годишно.“
Ако Ви притеснява думата „получават“, можем да го уеднаквим с предишното изречение – „може да получава“.
ФИЛИП ПОПОВ: Сега действащият текст касае всички магистрати. Новият текст е императивен и е за определени магистрати. Ако се добави думата „може“, остава втория проблем – че е за определени магистрати. Смятам, че старият текст би изчерпал тази възможност. Сега действащият текст е много по-справедлив.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Клоним към второ четене. Очевидно двете четения да се проведат в едно заседание няма да стане.
ЯВОР НОТЕВ: На предишното заседание се запознахме с необходимостта от приемането на промените, предложени от вносителите. Акцентирахме на необходимостта след 5 ноември да може в системата да се оперира по начин, че да не се стига до забавяне на работата на отделни съдилища. Изслушахме председателите, които ни предупредиха, че ще стане невъзможно да изпълняват задълженията си, ако правилата за командироване не бъдат променени. Народните представители от Комисията преодоляхме егото си и отидохме към решение, което представлява отстъпление от прието изменение на Закона. Това не е малка стъпка. Казахме, че това трябва да се направи, за да се осигури възможност системата да работи. За мен това беше акцентът на Законопроекта.
Възникна идеята, за която спомена господин Кирилов – Законопроектът да бъде приет в спешен порядък. Имаше забележка, че не е бил подложен на задълбочено обсъждане, но чухме всички, които бяха засегнати от тези промени и от неудачното решение при предишната промяна на Закона за съдебната власт. Затова не намирам за основателно такова опасение.
В момента сме изправени пред перспективата да спънем хода на този Законопроект заради параграфи 12 и 15, където става дума за пари и стимули. Това беше споменато при предишното представяне на Законопроекта. Внимателно трябва да преценим редакцията на представения текст. Не споделям опасението, че начинът, по който е редактиран текстът, че определянето на бонуси е задължително. По въпроса за размера ще има думата ВСС, на когото прехвърляме горещия картоф. На предишното заседание говорихме, че от такива стимули има нужда, но не бяхме категорично какво трябва да представляват. Споменахме само, че работата в специализираните институции изисква компенсация на натоварването – не само по работата по делата, а и от друго естество. Предлагам да се съсредоточим върху редакцията на тези текстове, да видим дали става дума за задължителен бонус и да предприемем стъпка за промяна на редакцията, за да остане шансът за приемане на Законопроекта в едно заседание. Така разбрах и магистратите, с изключение на господин Панов, чието становище беше поднесено тогава от съдия Панова.
Не съм готов да направя конкретно предложение, но за мен тази редакция говори за задължително предоставяне на бонуси. Това смущава. Не е сериозно да коментираме, че ставката, по която може това да стане, може да е нулева. Трябва или да се върнем към сега действащия текст, както предлага господин Попов, или да прецизираме предложения текст. Можем дори в рамките на това заседание да го прекъснем, да обсъдим целия текст на Закона в името да бъде приет консенсусно и гласуването му да стане на две четения в един ден.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Трудно ще бъде като законодателна процедура, но бихме могли бързо да намерим компромисен текст.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: В някои от параграфите има нееднозначно записване на разпоредбите. Споделям изцяло идеята за промяна на правилата за командироването. Колегите също подкрепят идеята. Рестриктивният режим, който беше възприет, не е най-доброто решение. Затова предложението е удачно.
В § 1, ал. 4 се казва: „При командироването се взема предвид становището на Общото събрание на съдиите от съответното отделение, в което ще се извърши командироването“. Това е относно окръжния съд. Там няма общо събрание на отделението, а Общо събрание на съда.
За административните съдилища, които са равнозначни на окръжните по степен, няма такива правила.
Апелативният съд има такива правила, но там има Общо събрание на съда. Няма общи събрания на отделенията. Апелативният специализиран наказателен съд – за него се приема, че има Общо събрание на съда. Тези неща могат да се отстранят.
Общо събрание има във върховните съдилища.
По спорния текст на § 12 и § 15. Аз нямам притеснения, защото тук се говори за всяко тримесечие в размер, определен от съответните колегии и пленума на ВСС, за правила за индивидуална оценка. Максималният размер е шестмесечни основни заплати. Според мен по-подходящо е да бъде пленумът, за да има еднакви правила за всички, а не на отделните колегии. В правомощията на този орган ще бъде да запише колко. Може да получи 100 лева. За да не създаде излишно напрежение, тази наредба се нуждае от по-голямо прецизиране. Казва се „получават допълнително възнаграждение всяко тримесечие“, а след това – „размер, определен от…“. Текстът не трябва да засегне колегите от страната. Механизмът трябва да се уеднакви и да се даде такава възможност на органите, които управляват системата. Да има правила, които да се приемат от ВСС чрез неговите органи, но не в този си вид. Нека Правната комисия да прецизира текста.
Не съм получавал това писмо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Беше изпратено в петък след обяд.
ФИЛИП ПОПОВ: Ако срокът между първо и второ четене бъде съкратен на три дни, не мисля, че това ще повлияе на бързината, с която искаме да се внесе този Законопроект и да стане закон в правния мир. С оглед прецизирането на параграфи 12 и 15 смятам, че три дни не са решаващи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз имам готовност да внеса текст, но ще е необходимо прекъсване от десет минути.
ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Институтът на командироването при изключението за наличие на свободна щатна длъжност – да се командироват магистратите, беше поставен на работната група в Министерството на правосъдието преди три-четири седмици. Представителите от всички заинтересовани институции в работната група единодушно споделиха становището, че има проблем по отношение на командироването на свободна щатна длъжност. Проблемът възникна за това, че административният ръководител няма да има възможност да определя кой да бъде командирован. Работната група предложи Общото събрание на съответния съд да дава становище кое лице да бъде командировано. С оглед на 5 ноември да влязат в сила измененията в НПК, то съгласувателната процедура няма как да приключи до Нова година. Затова не се стигна до това предложение, което да излезе от МП.
По отношение Института на командироването смятам, че магистратите категорично изразиха своето становище в широк формат.
Не видях да се обсъждат параграфи 13 и 14, където се връща старата редакция по отношение на съдиите по вписванията и съдии-изпълнителите, като бюджетът вместо към МП, отива и се заменя със съдебната власт. Тази редакция в Закона за съдебната власт създаде изключително големи неудобства на ръководителите и на съдиите по вписванията и на съдии-изпълнителите. В Министерството получихме около 180 становища от всички съдии по вписванията, от държавните съдебни изпълнители за връщане на старата редакция. Затова моля да изразите становище дали тази разпоредба би следвало да се върне в старата си редакция.
МАРИЯ ШИШКОВА: От името на главния прокурор изразявам положително становище по законодателната инициатива. Законопроектът отговаря на всички проблемни въпроси от проведеното обществено обсъждане. Институтът на командироването се признава като абсолютна необходимост от всички представители на съдебната власт, на ВСС и МП. Решението по отношение на прокуратурата няма да върне съществуващите порочни практики от лятото на 2016 г., нито статута на вечния командирован, защото правомощията на незаетите щатни длъжности са предоставени в органите на прокуратурата там, където има най-тежки нерешени кадрови проблеми – първоинстанционните районни прокуратури. За ДМС за съдиите и прокурорите в специализираните съдилища и прокуратури, съответно следствения отдел към Специализираната прокуратура, една от препоръките на прокуратурата предвижда предложения за допълнителни стимули при постигнати резултати в противодействие на корупцията. Тази препоръка е залегнала като една от мерките в Плана за действие, утвърден от министъра на правосъдието, главния прокурор.
Дали това е удачната формулировка – оставям Вие да прецените. Това е продължение на законодателния подход, използван при регламентите за допълнително стимулиране на магистрати при препращащата разпоредба на чл. 229 от сегашния Закон за съдебната власт, който препраща към Кодекса на труда при нерешени въпроси.
Това тук е друго допълнително стимулиране. Допълнителното стимулиране за натовареността в останалите съдебни органи съществува в чл. 233, ал. 6. Но дали при приемането на тази редакция са приети правила, които да определят как следва да бъде определен размера на това ДМС? Сега се предвижда допълнително стимулиране на магистратите, които работят не само в по-натоварените съдебни органи – софийските съдилища и прокуратури, които включват и магистратите в специализираните съдилища. И понастоящем тези магистрати получават по-високи възнаграждения и имат по-висок ранг от всички останали в системата.
Това, което предвиждате като разпоредба, трябва ли да има задължителен характер? Това не създава различен подход по отношение на магистратите, които досега законодателят е приемал да бъдат стимулирани с оглед на възложените им компетентности. Ако за районните нива на софийските районни съдилища и прокуратура допълнителното стимулиране следва от натовареността, за СГС и СГП то следва от специалната им компетентност. Вие трябва да прецените дали пленумът или колегията във ВСС следва да определят правилата, по които да се определят критериите, според които магистратите в тези структури могат да получат допълнително възнаграждение с оглед на резултатите и спецификата на работата.
А дали това ще бъде стимул за магистрати без необходимите качества, това е решение на комисиите, които следва да проведат избора. Конкурсните комисии трябва да подберат качествените магистрати.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По изречение второ, което сме предложили. Възможно е да не сме възприели правилно логиката на дебата. Експертите имаха големи колебания с оглед на подхода. Права сте, че имахме предвид различно по основание допълнително възнаграждение. Дебатирахме дали изрично да бъде посочено основанието за командироване, без да изброяваме конкретните съдилища и прокуратури. Правилно сме се колебали, защото и нашите оценители от Венецианската комисия проявяват колебание. Те вероятно ще ни препоръчат председателите на върховните съдилища да се избират от колегиите. Ако това стане, то каква е логиката пленумът да определи метода на допълнителното възнаграждение? Защото стремежът бе да изпълним другото изискване – общите събрания, при какъвто и обхват да ги приемем, при който и да е съд, по този въпрос решението ще им бъде най-трудно. Те могат да вземат много по-добри самоуправленски решения по други въпроси, но няма как да вземат такова решение за техния колега и да преценят хипотетично дали колегата Митев или Попов да бъде препоръчан за командироване.
Стремим се да развиваме самоуправлението. Това може би ще бъде технология на вътрешната криза. Нека да дадем на магистратите тази възможност. Ако правим редакция адхок, аз ще помоля по тези два въпроса да търсим балансирано решение. Обръщам се за съдействие към всички представители на съдебната власт да участват в това.
Другият вариант според господин Попов е да имаме тридневен срок между първо и второ четене за уточняващи редакции. Това би довело до по-добри редакции. Уверявам Ви, ние, законодателите, не сме търсили преднамерена цел.
ФИЛИП ПОПОВ: Несъпоставими са нещата по отношение на ранга. Магистратите ще получават различни възнаграждения с оглед длъжността на дееца, в кой съд са. В това няма справедливост.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Текстът, който обмисляхме за това изречение, звучеше: „Съдия, прокурор и следовател, включително съдиите в Апелативния специализиран наказателен съд, Специализирания наказателен съд… получават допълнително възнаграждение при командироване на всяко тримесечие, определен по утвърдени правила, но не повече от шест основни месечни заплати“. Това действа по отношение на всички и при специалните. Не диференцирахме хубаво правилата.
ФИЛИП ПОПОВ: Съдия от ВКС също ще гледа това дело, макар че неговият ранг е по-голям от ранга на този от Специализирания съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще има две дела в едно и също време. Такава е идеята на това възнаграждение, а не защото единият е кмет.
ФИЛИП ПОПОВ: Старият текст дава по-широка възможност за оперативна самостоятелност на ВСС.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Убягнаха от вниманието ни § 13 и § 14. Предлагат се изменения, които да влязат в сила от 1 януари 2018 г. Става въпрос за бюджетни разчети, които вече са направени и са към бюджета на МП. Бюджетната процедура започна. Молбата ми е да има яснота по този въпрос.
ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: На срещата вчера с финансовия министър бе уточнено, че в момента тези суми не са предвидени към МП, а е заложено тези 17 милиона да отидат към бюджета на съдебната власт. Няма окончателен вариант с оглед дали ще се гласува този текст.
ЛОЗАН ПАНОВ: Ако редакцията е „получават“, това означава органът да е с обвързана компетентност и ще трябва да даде тези средства, като трябва да се вмести в рамката до шест основни месечни заплати годишно. Ако е „може да получават“, тогава се дава възможността да бъде преценено дали да се даде или да не се даде.
Стана въпрос, че парите се дават за резултат. Ако това е така, нека да има дефиниция какво е резултат, защото по този начин топката се прехвърля към ВСС. (Лозан Панов напуска залата.)
ПАВЛИНА ПАНОВА: Господин Кирилов, казвате, че стимулирането по чл. 233, ал. 6, е в случаите на командироване. От разпоредбата не става ясно, че това е така. Дори да сложите „при командироване“, това не означава, че ще бъде приложимо при командироване в друг орган на съдебната власт. Защо трябва да предвиждате в случай на командироване, защото ще бъде командирован до избирането на избран по надлежния ред магистрат, та командированият да бъде стимулиран, а следващият, заел този щат, да не го получава? Тази норма ще създаде усещане за несправедливост.
В чл. 233, ал. 1-5, казваме: „Законодателят дава равен бонус на всички, които работят в съдебни органи, преценени като по-натоварени“. В ал. 6 се казва: „Въз основа на степента на натовареност“. Отново бонус за натоварените повече във всички органи на съдебната власт. Алинея 6 казва: „Имате бонус поради това, че имате резултати“.
В Препоръките, цитирани от госпожа Шишкова, се казва: „За магистратите, работещи по корупционни дела“. Такива дела ще се гледат и извън специализираните съдилища. Ако се водим от това да бъдат стимулирани тези, които гледат корупционни дела, значи трябва да бъдат стимулирани всички магистрати, които гледат корупционни дела.
Какво значи резултат? Наричахме „провалени дела“ тези, по които се постановяваха оправдателни присъди. Това обаче не са провалени дела за правосъдието. Резултат може да бъде, че е гледал 120 дела, а друг 20, резултат може да бъде, че е постановил осъдителна присъда и да го стимулираме, за да постановява повече осъдителни присъди. Залага се порочност. Може да се окаже, че резултат не е резултат. ВСС не може да изтълкува нещо, за което от приемането на нормата не е ясно какво влага законодателят в него. Не трябва да прехвърляме след това на съдилищата неясните норми да бъдат тълкувани. Народното събрание трябва да прави свое автентично тълкуване. Смятам, че бонус за резултат е нещо страшно.
Никога не съм застъпвала становището, че трябва да има бонуси. Ако прецените, тази разпоредба може да бъде изключена от Законопроекта. ВСС може на основание ал. 6 да предприеме съответни бонуси за колегите.
Ако ще стимулираме магистратите с § 12, че ще покажат резултати, то какво общо има това със съдебните служители, за да ги стимулираме в § 15?
За параграфите по отношение командироването и вземането на становищата на общите събрания. Замисълът е да се вземе становището на Събранието на съдиите на отделението, където ще бъде командирован магистратът, а не там, откъдето ще бъде командирован. Предвидено е това мнение да бъде взето, понеже магистратите са проверявали актове на този магистрат и могат да преценят неговите качества да работи сред тях. Такъв е замисълът. А не становището на тези, които трябва да излъчат свой представител. Очевидно там единомислие никога не може да се постигне.
Становището трябва да се взема от съда, където ще бъде командирован магистратът. Той ще дойде от по-долна инстанция, контролирана от тези магистрати. Във военните и административните съдилища – няма по-долустоящи съдилища, за да може те като по-горни съдилища да проведат такива събрания, да дадат препоръка на административния ръководител кой по-долустоящ съдия да бъде командирован. Предполагам, че това не е пропуск. Необходимо е становището на по-горестоящия съд, а не на по-долустоящия, от който ще се командирова.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предлагам да подкрепим Законопроекта на първо четене с уточненията, че по двата параграфа, касаещи възнагражденията и общите събрания, имаме дискусия. Следователно трябва да има срок за предложения между първо и второ четене. В този срок всеки от Вас може да прави предложения съобразно дебата. У мен като вносител е останало различно разбиране по отношение участието на общото събрание в тази процедура. Възприемах го като вътрешна селекция и подбор, а не като изискване на по-горното общо събрание по отношение на предпочитания, като квази конкурс от горната инстанция – „този да, този не“.
Ако има грешки, те са от бързането.
Предлагам, ако Законопроектът се приеме на първо четене в пленарната зала, срокът да изтича във вторник, 16,00 ч., за предложения между първо и второ четене, за да може другата сряда, когато ще гледаме друг голям законопроект, да направим второ четене, което ще отнеме сериозно време. Да направим второто четене на този Законопроект на 18 октомври, за да може последната седмица на октомври – на 25 или 26 октомври да бъде второто четене в пленарната зала, като има достатъчно време до 5 ноември за обнародване или за обсъждане на ветото на президента по този Законопроект. Гоним датата 5 ноември.
ФИЛИП ПОПОВ: Законопроектът трябва да бъде приет бързо. Нямаме други различия с изключение на параграфи 12 и 15. В § 12 може да се добави: „може да получава“. Параграф 15 може да го оттеглите. Какви резултати би имал един деловодител?!
Ако добавим „може да получава“, целият текст ще се обезсмисли, защото влизаме в първото изречение на чл. 233, където се дава по-широката възможност и оперативна самостоятелност на ВСС.
Другият вариант е за тридневен срок между първо и второ четене.
ЯВОР НОТЕВ: Оттеглям предложението си за първо и второ четене в един ден с оглед на последвалата реплика от господин Попов, който предложи да се ползва процедурата за тридневен срок за по-сериозно обмисляне на текстовете. В бързината можем да направим грешка. Казвам това, след като изслушах становищата на господин Магдалинчев и съдия Панова, която ни изплаши с разбирането за „резултати“, които са налице само когато има осъдителни присъди. Дано някой не разбира нещата така. Трябва да помислим много сериозно по редакцията на тези текстове, за да не направим беля.
Поддържам предложението на господин Попов, което беше обобщено от председателя, който направи хронограма на онова, което ще се случи.
Призовавам да подкрепим Законопроекта на първо четене.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега Попов, приемам изцяло Вашата логика. В процедурата две четения на едно заседание водещо е мнението на опозицията. Ако някой от Вас заяви, че искате да правите предложения, излизаме от хипотезата на тази норма в Правилника. Ако след първо четене Вие заявите, че няма да правите предложения, ако сега пристъпим към второ четене с двете предложения, които ще направим по параграфи 12 и 15, а можем да ги направим сега в процедурата, мисля, че Народното събрание може да вземе решение да пристъпим към второ четене. Ще имате възможност да направите предложение по тези два параграфа и да ги гласуваме. Мисля, че и четири дни не биха били голям проблем в конкретния случай. Вероятно не на 4 или 5 ноември ще започне администрирането на разпоредбите, които предвиждаме. Ще е необходимо известно време, за да настъпят последиците за това.
Ние не можем да видим тези стълкновения в онзи детайл, в който Вие си го представяте. Вярвам и на ВСС и не е редно ние да му разписваме понятие за резултат. Така ще му изземем компетенции.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Притеснявам се, че с тези четири дни няма да решим нищо. Има хвърлени два камъка. Единият е дали това е бонус или не. Ако имаме бонус за резултат, то при липса на резултат трябва да имаме минус. Да направим ли предложение, че борбата с корупцията е слаба и тогава да намалим заплатите в тези институции?! Тогава ще ни обвинят, че точно това са хората, които нас разследват и затова ние се чудим как да не работят. Да се надявам, че ще решим това с „може да получава“.
За двата текста на параграфи 13 и 14. В предишно Народно събрание имахме голям проблем. Парите ги изплаща ВСС, а всичките служители се назначават от МП. Взехме решението флашката с всички заплати да се придвижва от ВСС към МП. Това обаче беше толкова трудно, че два месеца създаваха огромен проблем, след което спешно със Закона за мерките срещу изпирането на пари променихме Закона за съдебната власт и прехвърлихме отново всичко във ВСС. Тогава казах, че със Закона за рибарството и аквакултурите можем да променим държавния бюджет, а със Закона за движение по пътищата – Конституцията! Тогава със Закона за мерки срещу изпиране на пари променихме Закона на съдебната власт. Разбирам, че е включено в бюджета на съдебната власт. От утре ще започнат стачки, писма, възвания. Да не си отворим два фронта в тези четири дни – едното, което смятате, че е бонус, а аз смятам, че е редно да го получат тези хора, защото са специализирана институция, и другото е какво ще правим с бюджета, който вече е определен с бюджета на ВСС, съдиите по вписванията. Правихме това миналия парламент, но се налагаше с последното решение през месец юли, със закон, който нямаше нищо общо със съдебната власт, да променим Закона за съдебната власт.
Нека тези два камъка не ни спънат в четирите дни. Искам да се случи. Най-добрата промяна е да няма промяна.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Реплика на господин Димитров. Няма да се съглася с Вас по простата причина, че с тези разпоредби ние коригираме грешката, която допуснахме миналата година. Смятам, че сега е моментът това да се случи, а не да го отлагаме, защото има проблеми той се решава с предлаганите редакции.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Подкрепям.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Направихме почти първо и второ четене на ЗСВ. Товарим се излишно, при положение че ще следваме стандартната процедура. Най-добре е всичко да бъде максимално удостоверено, както е по Правилник.
ФИЛИП ПОПОВ: Заявявам, че ще подкрепим Закона на първо четене. Има малък проблем с параграфи 12 и 15, което не е особена драма. Нека да преминем към гласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нямам възражение.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 754-01-69.
За – 17, против – няма, въздържали се – 3.
Законопроектът се приема на първо четене.

ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: (Представя гостите.)
МАЯ МАНОЛОВА: Правя изявление преди разглеждане на конкретните текстове, относно неотложния спешен порядък на извънредно заседание да бъдат приети промените в ГПК.
В част от народните представители битува усещането, че аз настоявам за такова експресно разглеждане на промените. Категорично заявявам, че макар да настоявам тези промени да направят в обозрим разумен срок, в момента форсирането на промените на извънредно заседание крие огромни рискове. Виждате, че текстовете са в насипно състояние. Ще коства колосално усилие да бъдат сглобени за гласуване в приличен вид. В такава ситуация неизбежно настъпват грешки. ГПК в такъв обем, в такъв срок, от такава позиция не е правен.
В такава екстрена ситуация се прокарват множество лобистки предложения, от която поява искам изрично да се разгранича. Не желая обяснението след това, че омбудсманът е предложил промените за даден лобистки текст, че e настоявал и е бързал. Има стенограма и Ви казвам, че разглеждането на ГПК от вторник включително е опасно поради състоянието на текстовете в момента.
Макар да изглеждам като институцията, която едва ли не е решила да ликвидира съдебното изпълнение, това не е така. Декларирам го пред Вас! Поздравявам представителите на Камарата на ЧСИ, на банките, които наблюдават процеса, и че председателят на Адвокатския съвет е тук. Идеята е всички тези страни чрез обсъждане да стигнат до най-добрите текстове, та малките длъжници да не бъдат пресирани от прекомерни такси и репресивни изпълнителни способи, като съдебното изпълнение продължи да си върши работата. Съмнявам се, че подобен баланс може да се постигне в такива екстрени срокове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ускорението не е по настояване на омбудсмана. До предходен момент тя изискваше график на обсъждане на второ четене в рамките на месец септември, който изтече. Имахме фиксирана дата за приключване на второто четене на 23 септември. Тогава направихме първото заседание за второто четене.
Ние сме в състояние на обсъждане на редакциите за второ четене от момента на приемането на Общия доклад – от 19 юли. Обсъждали сме текстовете с работната група от 15 август, работили сме около два месеца в интензивен порядък. Смятам, че не е налице различна опасност от тази, която съществува при второто четене на тежък законопроект.
Имаше обсъждане в петък и събота и мнозинството от тук присъстващите бяха на този дебат. Дори и да отложим с една седмица продължаването на второто четене, не бихме били по-различно готови отколкото сега. Аргумент може да се извлече от необходимостта да не прекъсваме с големи паузи работата, която вече достига своя финал.
С този голям доклад ние за дълъг период от време блокирахме работата на Комисията по правни въпроси по други законопроекти. И в момента постъпват ключови законопроекти, важни за държавата и отношенията ни с европейските партньори. С риск да влезем в ускорен режим, предложил съм на колегите, на членовете на работната група този режим и този график. Лично се извинявам на омбудсмана, но се опитахме да съобразим нещата с всички възможни ангажименти, но повече отлагане няма накъде. За заседанията на Комисията аз поемам отговорност и я нося пред всички.
МАЯ МАНОЛОВА: Не нося отговорност и не желая да бъда ползвана за обяснения или извинения за допуснати грешки и прокарани лобизми! Моля никой да не си мие ръцете с мен в момента, в който станат бели и минат лобистки предложения.
Следващата седмица си отлагам ангажиментите и ще бъда тук. Не желая моето отсъствие да бъде коментирано в контекст, че съм могла нещо да предотвратя. Каквото съм предложила, е написано, има го между текстовете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не виждам такава опасност.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз пък виждам!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ценим познанията Ви по законодателния процес. Предупредени сме и се надявам да избегнем всички рискове, доколкото е възможно, в тази връзка. Не виждам кой би могъл да Ви обвинява.
Няма смисъл да се плашим. Не знам какво визирате. Считам дебата за изчерпателен, за да се обсъдят всички детайли на съответните предложения.
ФИЛИП ПОПОВ: Предлагам регламент на изказванията до три минути.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Апелирам да се придържаме към времето, установено в Правилника.
ВАЛЯ ГИГОВА: Черпим Ви с бонбони по повод 120 годишнината на Софийската адвокатска колегия, създадена на днешната дата от седем велики българи.
В момента сме на § 19, а Законопроектът има 76 параграфа. Този Закон е най-неполитически и касае най-широк кръг български граждани. Нека не бързаме да си кажем каквото мислим. Нека направим най-добрите текстове. Не приемам да препускаме по този основополагащ Закон за цялото общество. Нека да се чуе гласът на всеки, който има отношение, а пък ако успеем, успеем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Поздравявам всички адвокати от Софийската адвокатска колегия по случай 120 години от учредяването на Адвокатската колегия и да пожелая успех на всички адвокати!
НПК беше приет на две заседания на Правната комисия от три и съответно четири часа.
МАЯ МАНОЛОВА: Но колко грешки станаха?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Твърдя, че не са станали грешки.
Сега трябва да се съобразяваме с графика на парламента. Председателският съвет прецени, че ще има възможност ГПК да се обсъди на три парламентарни дни, единият от които на извънредно заседание. Мисля, че по-добра възможност няма да получим.
ФИЛИП ПОПОВ: От свое име и от името на нашата парламентарна група също поздравявам колегите с празника!
Нямам предвид да претупваме текстове, а да се съсредоточим върху всеки текст, без да разводняваме дебата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Стигнали сме до § 19, текст на вносителя. Имаме два варианта. Първият вариант е на „БСП за България“ относно промени в чл. 417.
Вариант II е на „Обединените патриоти“. (Съответните текстове не се изписват, тъй като се съдържат в Проектодоклада за второ четене на ГПК, който е неразделна част от стенографския протокол.)
Няма предложения между първо и второ четене по тези текстове.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ние предлагаме банките да бъдат изключени като субект, който може да се снабдява със заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ или извлечения от счетоводни книги, с които се установяват техни вземания. Смятаме, че ако подобна привилегия е допустима за държавата и общините, това не може да се приеме за банките, които макар и особен вид търговец, получават привилегия, която никой друг частно-правен субект няма. Не е справедливо да се дава това право на субекти, участващи в гражданския оборот.
Предложението е радикално, но е наша последователна позиция от предходния мандат. Ако не се възприеме нашата редакция, редакцията на БСП също е удачна. В чл. 417, т. 2, следвайки подредеността на публично-правните субекти, не би следвало да поставяме банките, приемайки определението на Конституционния съд за основополагащо за финансовата стабилност на страната.
ФИЛИП ПОПОВ: Нашето предложение е обвързано с чл. 420 – възражението срещу заповедта за изпълнение, когато се касае за счетоводни документи или извлечения от счетоводни книги, с които се установяват вземанията на банките, да спира принудителното изпълнение. Затова сме го направили като отделна т. 10. В чл. 420 заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в точките от 1 до 8, като в т. 2 на чл. 417 сме изключили банките от обхвата във връзка с чл. 420.
ЕЛЕОНОРА ХРИСТОФОРОВА (Асоциация на банките): Нашата позиция за изменение на чл. 417 е ясна. За нас са неприемливи и двата варианта.
Народните представители могат да направят промени, но смятаме, че това не бива да бъде правено без подробен финансово-икономически анализ на последствията и въздействието върху банковата дейност, върху финансовата стабилност. Отражението на тези промени биха имали драматични последствия върху стабилността на банковата и финансовата система.
До момента е възприета промяна в чл. 415. Когато връчването на съобщенията е със залепване, съдът дава указания да се премине към предявяване на иск. От банкова гледна точка смятаме, че човек не може да не знае, че не изплаща кредита си, но смятаме че тази промяна не е малка стъпка по промените в чл. 417.
Банките са изключително регулиран особен обект. В европейски план тези регулации продължават да бъдат обсъждани.
Напоследък се обсъждат мерки за справяне с необслужваните кредити, които не са в посоката, в която се предлага да бъде променен чл. 417 и допълнително да бъде забавено събирането. Трябва да приемем, че достоверността на документите на банките е гарантирана. Броят на възраженията и отхвърлените искове, както и съотношението на възраженията спрямо отхвърлените искове по чл. 422, са пренебрижимо малки. Точните цифри са в становището, което Асоциацията е предоставила.
ФИЛИП ПОПОВ: Реплика. Съгласен съм с голяма част от доводите, които чух, но не мисля, че заповедното и изпълнителното производство (чл. 417 и чл. 420) бяха създадени за финансовата и банковата стабилност. Такава е имало и ще има. Те бяха създадени с оглед бързина на производство и липса на възможност за организация на защитата на длъжника. Не мисля, че има драматизъм по отношение на финансовата и банковата стабилност в чл. 417 във връзка с чл. 420.
Длъжникът носи отговорност, когато подаде възражение, след като им се увеличи таксата от 2 на 4%. След като загубят делото, те трябва да заплатят и всички разноски.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Реплика. Тук не говорим за принципи, за бъдещи регулации, за срив на банковата система. Колкото и да са регулирани, банките не бива да поставяме на един ред с публично-правните дружества. Например имаме специални изисквания към застрахователните дружества, пенсионно-осигурителните дружества. Те касаят не по-малко важна сфера, каквато е социално-осигурителната, където са пенсиите на всички български граждани. Само този аргумент не би трябвало да е достатъчен.
На преминалата конференция по ГПК един колега каза, с когото съм солидарен, че банките са достатъчно силен икономически субект и може да се осигури правната защита.
Ако смятате нашето предложение за прекалено радикално, няма проблеми по отношение на предложението на БСП.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Припомням становищата по вариант І на БСП: становище на СГС – отрицателно; на Комисията по правно-институционални въпроси към пленума на ВСС (миналия състав) – отрицателно; на Министерството на правосъдието – отрицателно; на ВКС – отрицателно; на Министерство на финансите – отрицателно; на Камарата на ЧСИ – отрицателно. На БТПП – отрицателно; на Движението „Експерти на гражданското общество“ – отрицателно; становище на БТПП – отрицателно (чете мотиви).
По вариант ІІ не сме направили изрична разбивка на становищата, но те са същите.
Аз категорично подкрепям тази разпоредба. Тя не е нова. Съществуваше в стария ГПК. В общественото пространство се фокусира енергия срещу един от субектите, като обществото се убеждава, че ако тази законова норма отпадне, едва ли не ще се решат всички неща с изпълненията на задълженията по банкови кредити, респективно със задлъжнялостта. Не мисля така.
Основен правен принцип на всяка правна система от преди 25 века е да се даде възможност да се изисква длъжникът да изпълни задълженията си. Трябва да се стремим към дисциплинарност на гражданския оборот. Гражданите трябва да поемат задължения само съзнателно, когато са изчислили всички последици от поемането на задължение. Ако приемем, че дезинтересираме гражданския оборот от банковото кредитиране, то остава кредитирането от по-ниска регулация. Това няма да даде по-добра перспектива на бъдещия длъжник.
Търсейки виновник, не трябва да правим паралел кой субект е частен и кой институционален. Банковите субекти са финансови институции. Банковите документи имат тежест, каквато имат актовете на държавата и общината във финансов план. Банковите са изброени след държавата и общините. Ако този редакционен проблем в чл. 410 има по-голяма широта, без достоверен документ, а само с твърдение – да се поиска заповед за изпълнение от районния съдия. С ценните книги на заповед положението е същото. Банковият кредит е законово регулиран договор. Ако махнем банките, каква е алтернативата? Ще търсят други сурогати – с нотариална заверка на подписите да сключват договори за банков кредит.
Чухме много данни за успех от оспорване на заповед за изпълнение, издадени по този ред. Казват – 1% са съдебно отменените заповеди или части от тях. Няма нужда да отиваме към затрудняване работата на банките. Напротив.
ФИЛИП ПОПОВ: Реплика. Категорично не се съгласявам банките да бъдат съпоставени с държавните и общински органи и институции. Отношенията „кредитор – кредитополучател“ са договорно уредени, за разлика от правоотношенията в административното право – отношенията между държавата и нейните граждани, където има правоотношения на власт и подчинени.
За защитата на банките, дори възражението да не спира принудителното изпълнение, банките разполагат с достатъчно процесуални способи за защитят своето вземане. Повечето кредити са обезпечени чрез ипотеки, залог и така нататък.
Тук говорим за правната възможност на длъжника да се защити в исковия процес, когато не е започнало принудително изпълнение върху него. Има различни способи за заобикаляне на тези предложения – чрез нотариална заверка на подписите. Трябва да направим усъвършенстване на законодателството, защото голяма част от делата по заповедното производство касаят правоотношения между банка и нейните клиенти.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Втора реплика, относно процента на оспорване и уважаване. Всеки може да си прецени дали да води дело или не. Това не е достатъчен аргумент.
По чл. 410 длъжникът с обикновено изявление, че не дължи, изпраща правния спор в правилата на общ исков процес.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Реплика. Принципът, че договорите трябва да се спазват, не е относим, защото всички сключваме договори, а нас ни няма в изчерпателното изброяване на чл. 417. Изложеният довод не може да обоснове присъствието. Договорът, сключен с банка, предпоставя презумпция за установеност на отношенията. Споровете възникват по изпълнението на договора, а не във връзка с неговото сключване.
Тук от нас не се предлага нищо, за разлика от колегите – не да се премахнат банките, а технически да бъдат отделени в отделна точка, за да може при обжалване да се спре изпълнението. Няма да стане нищо страшно. Те ще са извадили изпълнителен лист. Презумпцията за държавата и общините няма да се прилага за тях и при обжалване ще се стигне до запор и няма да се изтеглят средства, а хората ще изпълняват договора до момента, до който спорът не приключи. Нищо страшно не сме предложили.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Никой не твърди за абсолютно равенство между държавата, общините и банките. Не приемам систематично изброяването, както го е направил законодателят. Можем с оглед със спецификите да ги разделим и банките на минат на трети отделен ред.
По другите аргументи не чухме нищо, което да не сме обсъдили и съобразявали. Вижте диспропорцията. При запис на заповед може, който е частен документ, но по договор за банков кредит, който също е регулиран, не може. Няма логика в това предложение. Ще насочите всичко към небанковите финансови институции, към бързите кредити, където няма регулации.
ФИЛИП ПОПОВ: Записът на заповед е към т. 9.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Без значение къде е. А защо да не коригираме чл. 420 или следващата разпоредба, където са диференцирани правните последици при обжалване? Това също е способ да обезпечим възраженията на длъжника.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Няма съмнение, че записът на заповед е извънсъдебен способ за изпълнение, но който го е сключил, е наясно с това. Не е така при договора за банков кредит. По същата логика можем да включим и бързите кредити, заложните къщи – също.
ВАЛЯ ГИГОВА (Адвокатски съвет): В Проекта на ГПК съществуваха несъдебни изпълнителни основания. Заповедното производство беше част от исковия процес. Банките можеха да се снабдят с изпълнителен лист дори без заповед. Когато идеята – да отпаднат несъдебните изпълнителни основания във вида, в който съществуваха в чл. 237 – се промени, се подготвиха двата текста на заповедно производство. Преминаваше се през съдебен акт, който да предшества изпълнителния лист. В Закона привилегията на банките беше още по-голяма.
Не съм съгласна, че банките са частно-правен субект. Те са особен такъв субект. Те извършват публично влогонабиране. Банката, за разлика от останалите субекти, не може да откаже на лицето сключване на договор.
Документите от държавните и общински органи имат характер на официални документи. Тук се касае за частен документ, чието съдържание изрично е уредено в закон. В документа банката трябва да напише точно онова, което пише в закона. Ако не го напише, заповедният съд ще откаже да издаде заповед за изпълнение.
Банките събират принципно извънсъдебно. По принцип държавността защитава банковата система като основа на обществото. У нас обаче се оказа, че много хора са осъдени, без да са разбрали. Намерихме разумно решение – да се отива на исков процес, когато уведомяването е чрез залепване.
Вторият проблем между заповедното производство и банките са неравноправните клаузи. Смятам, че и двата проблема са решени с изменението. Няма смисъл за безспорни вземания да се отива на исков процес, вместо да се използва този евтин способ, който спестява разходи на длъжника. Ние трябва да кажем, че парите се връщат в рамките на бързо производство, защото този, който си е вложил парите, въпреки уговорения срок, може по всяко време да си ги иска от банката. След като банката е длъжна при поискване да възстанови сумите, значи трябва да разполага с лесен способ да си ги възстанови от тези, на които ги е дала.
Мисля, че с направените промени ние решихме двата основни проблема.
ФИЛИП ПОПОВ: Реплика. Отношенията между банките и кредитополучателя ги е имало и преди чл. 417. Те са били добре уредени. Парите трябва да се върнат, но тук говорим за ликвидността на задължението и за принудителното изпълнение с оглед на оборимата презумпция, че дължиш нещо недоказано от банката в заповедно производство. Доказването става през исков процес, а не през заповедно производство.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Казаното от Гигова и Кирилов може да натежи в едната насока на възможното решение. Днес трябва да вземем решение по целесъобразност.
Вземам думата по два от Вашите аргументи. Последният е верен – че банката трябва да събере сумите си, преди да даде кредит.
С другите аргументи не съм съгласен, защото много субекти в страната изпълняват публични функции. Даденият пример, че банката не може да откаже, е неотносим, защото може да откаже кредит. Тук уреждаме не толкова въпроса с кредита, а след неизпълнение на кредита.
Второто ми възражение е, че тези отношения не са безспорни. Те са безспорни до етапа на сключването, но „безспорни“ означава ликвидни. Те стават спорни след подаване на възражението. Основните спорове са по размера, по изчисленията на лихвите.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не казвам, че няма процеси, когато е установено, че лихвите не са точно изчислени. Депозирайки възражение, длъжникът казва: „Аз не дължа“. Съдиите изнесоха статистика, че само за 1% са издадени обратни изпълнителни листове. Този процент е пренебрежимо малък. Ако длъжникът счита, че са нарушени клаузи, мисля, че не е налице законодателна целесъобразност. Единият процент означава, че този институт работи вярно.
Основните проблеми в заповедното производство са, че у нас възражението се използва за отлагане на изпълнението във времето. Ние имаме най-голямата несъквестируемост в Европа. Смятам, че това трябва да остане. То е национална традиция. Но с лека ръка да кажем, че банките са лоши, означава да приравним единия процент на всички останали. Защитата на длъжника трябва да се насочи в друга посока – възможност да реагира адекватно, когато са нарушени правата му и невярно е отразено в заповедта неговото задължение. А когато се направи възражение за неактуални клаузи, съдът може да спре изпълнението. Ако приемете в чл. 420 – „Възражението спира изпълнението“, то възраженията ще се използват за спиране на изпълнението. Отлагането във времето на един проблем не го решава.
ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА (Център за европейска интеграция на България и защита правата на човека): Проблем са неравноправните клаузи, тъй като банките увеличават едностранно лихвите и правят своите клиенти неплатежоспособни.
Не съм съгласна с адвокат Гигова, че този проблем е решен. Той съществува в договорите на по-старите кредитополучатели. Правото на Европейския съюз предвижда засилена защита срещу подобни клаузи. Българските съдилища масово не познават правото на Европейския съюз. Наскоро получих ново решение, където съдът постановява, че не извършва служебна преценка на този процес. В Европейския съюз се изисква засилена защита на потребителите като по-слаба страна в търговския оборот, включително когато потребителят не е подал възражение. Аргументът на европейския законодател е, че потребителят не винаги знае правата си.
Друга причина е краткият срок за възразяване. Не съм съгласна с довода, че процентът на възраженията бил малък. Неверен е изводът, че потребителите не търсят защита, защото считат, че дължат.
Второ, банките нарушават собствените си договори. Лихвата е вдигана не въз основа на неравноправни клаузи, а на пазарни. Член 417 лишава правото от основния му смисъл, справедливостта. Създава се презумпция за вина. Не бива да се твърди, че чл. 410 е по-лошият вариант. Съгласно чл. 417 има много случаи, когато след приключване на изпълнителното дело лицето печели своя исков процес, но вече имуществото е разпродадено и животът му е разсипан!
Трябва да се тръгне към по-цялостна реформа, за да се прекрати привилегията на банките да се снабдяват с изпълнителен лист въз основа на нотариалните актове за ипотеки. Падне ли в момента възможността банката по т. 2 да се снабдява, при ипотечните кредити те ще пристъпят за снабдяване с изпълнителен лист по бързата процедура въз основа на другата опция, предвидена в този член. Считам, че реформата трябва да продължи и да отпадне възможността за бъдещите договори да се снабдяват въз основа на нотариално заверени договори.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ (Сдружение „Покана за доброволно изпълнение“): Считаме, че трябва освен банките да бъдат премахнати и общините, доколкото гражданинът е в по-слаба позиция. Европейското право е внедрено при нас със специфичен международен договор. То не може да се изражда със законодателна инициатива на отделна страна. Европейският съд в Люксембург се е произнесъл по дело СИ-505 от 2014 г. Там е указано, че за договори, които не са проверявани за нерегламентирана държавна помощ, за тях не може да се ползва силата на нещо присъдено. Тоест всички дела за финансови инструменти, които касаят и банковото право, са нищожни от момента на внедряванет. Опитваме се да създадем нещо в грубо нарушение на европейското законодателство.
Мога да предоставя документи на Европейската комисия. Има съобщения на Европейската комисия са проверка на националните съдилища за нерегламентирана държавна помощ от 2010 г. Това не е изпълнено. Длъжниците, които са по-слабата от икономическа гледна точка страна, следва да бъдат защитавани от националния съд по дело СИ-137 от 2008 г. и договорите да бъдат проверявани за наличие на изкривяване на конкуренцията. В случая банките работят с пари, налети от Европейската централна банка през 2008 г. – 1,6 трилиона евро.
Можем да Ви дадем и друга информация, която да Ви покаже, че хвърляте напразни усилия да се закрепи нещо, което отдавна е отречено в Европа. Това е изкривяване на пазара и блокиране на нормалната икономическа дейност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за становището, което надхвърли обхвата на обсъжданата разпоредба.
ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ГРАЖДАНСКО ПРАВО: Член 417 противоречи на практиката на Европейския съд и на европейското законодателство. Ако към цитираните решения добавите С-415 от 2011 г. и С-618 от 2010 г., ще се види, че въпрос на време е кога това ще достигне до европейските институции и ще кажат, че ГПК в сегашния вариант няма баланс между исков и изпълнителен процес и правата на потребителя. Няма фалирала банка, понеже дребните потребители са я завлекли.
ПЛАМЕНА МАРКОВА (САК): Застъпвам становището в т. 2 да бъде премахнат текстът за банките. Застъпвам аргументите банките да бъдат в т. 10. Застъпвам становището след възражение да се спира изпълнението и срещу банките. Те са равнопоставен субект. Банката трябва да докаже, че парите трябва да й бъдат върнати. Не спорим, че парите трябва да бъдат върнати, а колко трябва да бъдат върнати. Това се проверява в равнопоставен процес.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други съображения? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя по вариант I за § 19.
За – 8, против – 10, въздържали се – няма.
Вариант I не се приема.
Който е съгласен с вариант II, моля да гласува.
За – 8, против – 10, въздържали се – няма.
Не се приема и предложението за вариант II.
По § 20 има два варианта. Първи вариант е с вносители БСП и „Воля“. Вариант II е с вносител „Обединени патриоти“.
Има и две предложения – първото на Христиан Митев, а второто на работната група с вносители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска. При нас изразът е „връчените документи“, а при господин Митев – „копия на връчените документи“.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Възприели сме като по-добър варианта на БСП.
Предложението ни е с оглед на яснота. Предложението може да отпадне, но с него е по-ясно.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ (КЧСИ): Не сме против текстовете, но по начина, по който е казано, в практиката може да създаде проблеми, доколкото връчването на документите е отбелязано като връчване на всеки един от тях. Има се предвид на гърба на всеки от документите да се отбелязва, че е връчен. На някои документи гърбовете не са чисто бял лист. Може в разписката да се отбелязва: връчен документ 1, връчен документ 2 и така нататък.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако Вие правите копието, може да си го принтирате на всяка страница отделно и гърбовете да са бели.
ВАЛЯ ГИГОВА: Трябва да се връчи още един документ – въз основа на който е издадена заповедта. Съдебният изпълнител изпраща съобщение: „Изпращаме Ви приложено заповед и документите, въз основа на които е издадена заповедта“. На никакви гърбове не се прави отбелязване. За мен коректният израз е: „Изпраща се съобщение заедно със заповедта за изпълнението, въз основа на която е издадено“.
ФИЛИП ПОПОВ: Изказвам се в подкрепа на колежката Гигова.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Да се каже: с отбелязване връчването на съобщението.
ФИЛИП ПОПОВ: Може да се запише: „които си изчерпателно описани в съобщението“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Второто изречение: „Съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение“, се заличават и става: „Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда…“ по предложението на Христиан Митев. При варианта на работната група става: „Се заменят със „съдебният изпълнител изпраща до съда връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях“.“
ХРИСТИАН МИТЕВ: Добавката, която съм направил, е излишна, тъй като в предложението на колегите се вижда, че в основния текст ние не заличаваме думата „копие“. До думата „съобщението“ текстът се запазва и текстът става: „Съдебният изпълнител незабавно изпраща копие от връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях“.
Правя корекция в моето предложение, за да отпаднат думите „копие на“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тогава Вашето предложение става като нашето.
ЯВОР НОТЕВ: Поради Празника на адвокатите трябва да напуснем заседанието. Упълномощавам колегата Митев. (Явор Нотев и представителите на САК напускат залата.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов, Александрова и Фикирлийска.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Христиан Митев и двете предложение по вариант I и вариант II по принцип, заедно с приетото предложение.
За – 15, против и въздържали се – няма. Приемат се по принцип вариант I и вариант II и предложението на колегата Митев.
Параграф 20 е приет.
Предлагам тази вечер да работим до 21,00 ч. Други предложения?
ФИЛИП ПОПОВ: Предлагам до 20,00 ч. Кворумът ще падне.
МАЯ МАНОЛОВА: Такава е целта – да останат трима души. Хората, които работят по проекта, си тръгнаха. (Разисквания до кога ще се работи. Народните представители приемат до 20,00 ч.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пристъпваме към § 21. Текстът е свързан с отхвърленото предложение по § 19.
Изказвания? Няма.
Който е съгласен с отхвърлянето на § 21, моля да гласува, защото съвпада с отхвърленото предходно предложение.
За – 10, против – 8, въздържали се – няма.
Параграф 21 се приема да бъде отхвърлен.
Има две предложения – на Христиан Митев и на Кирилов, Александрова и Фикирлийска. Те са по чл. 420, ал. 2.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Предлага се да се заличи думата „убедителни“ относно писмените доказателства, които се прилагат към искането за спиране на изпълнението. Това обаче не е обективен критерий за преценка на практиката.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други становища? Няма.
Подлагам на гласуване двете предложения.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Предложенията се приемат.
По § 22.
ХРИСТИАН МИТЕВ: С оглед на отпадането, гласувано на предходно заседание на Комисията по чл. 410 за създаване на нова т. 3, предлагам да бъде отхвърлен текстът на вносителя, защото е свързан с това предложение и без него става безсмислен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за отхвърляне текста на вносител.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема. Отхвърля се.
Параграф 23 е с вносител ГЕРБ. Има предложение на Христиан Митев и на Кирилов, Александрова и Фикирлийска, които са абсолютно идентични – преди думата „ако“ се добавя „само“.
Подлагам на гласуване двете еднакви предложения.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Предложенията се приемат.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото предложение.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
По § 24 има два варианта – на ГЕРБ и на „Обединените патриоти“. Те са еднакви в голяма степен.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Между двете предложения има разлика, с която сме съгласни – в т. 3 да се добави „обезщетение за непозволено увреждане“. Може би терминологично е по-добре да стане „за вреди от непозволено увреждане“. Лицата, които са пострадали, да могат да избират подсъдност по свой адрес или тази на длъжника, аналогично с тези, които имат вземания за издръжка и трудовите възнаграждения. За нас по-удачна е първата редакция – на Министерството на правосъдието, т. 3.
В предложението на колегата Митев са добавени и движимите вещи. По сега действащите текстове два бяха текстовете, които позволяваха кредиторите да си избират подсъдност, без да се съобразяват, че длъжникът може да е в другия край на страната. Другата врата в уредбата бяха движимите вещи. Взискателят в молбата за изпълнение казва: „Длъжникът е примерно в Благоевград, длъжникът в Добрич, и той казва, че иска да се насрочи изпълнението в град Добрич на улица еди коя си“.
Целта е да се обоснове законова подсъдност в Добрич, където взискателят е преценил, че за него ще бъде най-добре. Вариант I е по-добър, защото в т. 1 липсват движимите вещи и не се позволява заобикаляне на закона с правилата на посъдността за сметка на длъжниците.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Съгласен съм да приемем по-добрата редакция на вариант I. Колегите от ГЕРБ съгласни ли са да добавим в т. 3 обезщетенията за непозволено увреждане? Срещаме подкрепата на Камарата на ЧСИ.
Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5 от Правилника – във вариант I, т. 3 след думата „работа“ да се добави „за вреди от непозволено увреждане“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Митев по чл. 83, ал. 5.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване вариант I на ГЕРБ с приетото предложение по чл. 83, ал. 5.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се вариант I с приетото предложение.
Подлагам на гласуване вариант II по принцип.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
По § 25 вариант I е на ГЕРБ, а вариант II – на „Обединените патриоти“. Те са по чл. 428, ал. 1.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Предлагам да приемем вариант I, като приемем вариант II по принцип.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Гласуваме вариант I.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6. Приема се вариант I.
Да подкрепим вариант II по принцип. Гласувайте.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6. Приема се.
По § 26. Текстът за чл. 430 е на ГЕРБ.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 26.
За – 13, против – 6, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 27 – има ли изказвания? Няма.
Гласуваме.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се текстът на вносителя по § 27.
По § 28 имаме текстове от БСП за България, „Воля“ и „Обединените патриоти“.
Във вариант I, в т. 1 се създава нова т. 5, но те са във връзка с чл. 417 – текстове, които не бяха подкрепени. Няма как да бъдат подкрепени и в този случай. В останалите две предложения имаме т. 2 – предложение да се създаде ал. 2. Във вариант III се добавя: „Това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане“.
Коментарите в работната група бяха при спиране на изпълнителното производство да не се правят удръжки от трудовото възнаграждение.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз и моите колеги намираме за необходимо това да бъде уредено изрично. Смятам, че изключенията относно вземанията за издръжка и произтичащи от непозволено увреждане са справедливи с оглед на техния характер.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Съдия Белазелков беше маркирал, че това не е правилно като правен принцип, доколкото спирането на изпълнението означава запазване на обезпечителните мерки, но неизвършване на нови изпълнителни действия. Би трябвало сумите да постъпват по сметката на съдебния изпълнител, който няма правото да ги даде на кредитора, тъй като изпълнението е спряно. Практиката е разнопосочна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Значи има нужда от прецизиране.
ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА: Смятам, че въвеждането на тази норма цели да реши този практически проблем. Когато спре изпълнението, остават наложените запори. Така запорите могат да стоят години наред, което за мен е безкрайно несправедливо. Така формулирана редакцията обаче не смятам, че ще реши този практически проблем.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Не смятаме редакцията за недобра. Спират се удръжките, което за нас означава, че работодателят, респективно НОИ трябва да спре преводите към нас. Ние не правим удръжки, а плащания.
ПОЛИНА ГОЧЕВА: Подкрепяме вариант III.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване вариант III, само т. 2 – за нова ал. 2.
За – 19, против – 1, въздържали се – няма.
Точка 2 с вносител „Обединени патриоти“ се приема.
Предлагам да приемем по принцип вариант II, вносител „Воля“, предлагам да приемем по принцип предложението за т. 2, защото то се съдържа частично в приетото предложение на вариант III.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се по принцип т. 2.
Моля да отхвърлим целия вариант I и т. 1 от останалите два варианта – на „Воля“ и на „Обединените патриоти“.
За – 13, против – 6, въздържали се – няма.
Отхвърлят се частите, както ги съобщих.
По § 29. Вносители са ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Текстовете са еднакви с предложението да се създаде чл. 433а – „Приключване на изпълнението“.
Изказвания? Няма.
Гласувайте.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 30 за чл. 434 – текстът на вносителя е от „Обединени патриоти“.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Целим да внесем яснота относно акта, с който съдебният изпълнител се произнася по образуването, движението и приключването на изпълнителното производство. Коментираме, че този акт е разпореждане, освен ако Законът не предвижда изрично произнасяне с постановление.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Няма същностни противоречия. Това е текст на работната група.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Разпореждането е вид постановление. На практика разпореждането се включва като един от видовете постановления. В исковия процес и в ГПК това е общоприето. Когато се говори за съдебни постановления, се имат предвид разпореждания, определения и решения на съдилищата. Разпореждането е едно от постановленията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какви са правните последици?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Няма разлика. Постановление на ГПК е например постановлението за възлагане, постановление за налагане на глоба. В хода на делото съдията и съдебният изпълнител поставят резолюции и разпореждания по хода на делото. Идеята тук беше да се въведе правен ориентир, че има смисъл в единия случай да е разпореждане, а в другия случай, където Законът изрично е посочил – да е постановление. Постановлението изисква мотиви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това води ли до различни последици по отношение на обжалваемостта?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Не.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Няма разлика в правните последици. Идеята е да се уточни с какъв акт се произнася частният съдебен изпълнител.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на гласуване предложението на „Обединените патриоти“.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението се приема.
По § 31. Вариант първи е на „БСП за България“, вариант втори е с вносител „Воля“, вариант трети е с вносител ГЕРБ, вариант четвърти – „Обединени патриоти“. Има и две предложения – на Христиан Митев, което е изкопирало работната група. Двете предложения са идентични.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Смятаме за най-изчистен вариант III – на Министерството на правосъдието и работната група. Решава въпроса – да се разшири обхватът на обжалваемите действия от страна на страните, не само на длъжника, но и на взискателя, та хем да са по защитени страните, но да не отидем в онази крайност при действието на стария ГПК, когато обжалването на действията на частните съдебни изпълнители се използваше като средство за забавяне на изпълнителния процес.
Вариант IV горе-долу се доближава, но ако се въведе правилото в т. 5, длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител за замяна на обекта или начина на изпълнение – всъщност ще се стигне до това, че ако съдебният изпълнител пристъпи към някои от способите, посочен от взискателя, а длъжникът е възразил или посочил друго имущество, в този случай съдебният изпълнител ще спре изпълнението, докато Окръжният съд не се произнесе по жалбата, защото ако съдът му отмени отказа за замяна, съдебният изпълнител отива на отговорност за вреди, понеже според съда неправилно е преценил. Според нас т. 5 не е удачна.
ЕЛЕОНОРА ХРИСТОФОРОВА: Подкрепяме вариант III с аргументите на господин Дичев.
ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА (Център за европейска интеграция): Трябва да бъде предвидена възможност длъжникът да има право да обжалва отказа на частния или държавния съдебен изпълнител, да посочи друг начин на изпълнение. Досега има такова предвидено право в Закона, но няма гаранция, че ще бъде ефективно упражнено, ако няма съдебен контрол. Чрез упражняването на това право се гарантира пропорционалност на изпълнението спрямо размера на вземането.
Трябва да може да се обжалва назначаването на трето лице за пазач, без да са налице законовите предпоставки. Това се използва за съсипването на бизнеси или за извиване ръцете на длъжника, когато е упражнил правото си на жалба.
Относно извършването на удръжки при спряно изпълнително производство проблемът е, че при спиране се запазват запорите и длъжникът не може да се разпорежда със средствата си.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Колкото повече се разшири кръгът на действията и актовете, подлежащи на обжалване, толкова повече ще се затормози изпълнителният процес. Законодателят трябва да търси баланс, за да не се отива прекомерно към обжалваемост. Най-много ще обжалва този, който е силен длъжник. Обикновените хора едва ли ще се възползват от тези възможности, защото обжалването е свързано с разходи.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Господин Дичев, чух аргументите Ви за т. 5. Съгласен съм до голяма степен, но какво мислите за точки 6 и 7?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: За т. 7 – със редакцията, която приехте преди малко, за нас е ясно, че не могат да се правят удръжки при спряно изпълнение от трудово възнаграждение. Това означава да наредим на трето задължено лице да спре преводите.
По отношение на трето лице – пазач, това не е правилото. Възможно е за някои движими вещи. Ако длъжникът го няма, трябва да вземем мерки за съхраняване на имуществото. За недвижими имоти Законът е казал, че пазач винаги е длъжникът. Не можем да извадим длъжник от имота му, за да назначим пазач трето лице. Това може да се случи при публичната продан, когато възпрепятства огледите на потенциалните купувачи.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Ще подкрепя нашето предложение по Вариант I. Изразявам обаче лично мнение. Мисля, че и в четирите варианта фокусът е какво може и какво не може да бъде обжалвано. Не мисля, че цената на веща е водеща и че ако е ниска, това е в ущърб на длъжника. Интересът на длъжника е в публичността – пазарът да достигне до висока цена. И в четирите варианта не сме обърнали достатъчно внимание на това. Накрая разходите ще се поемат от длъжника, за съжаление.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И в двете предложения – на Митев и на Кирилов, Александрова и Фикирлийска, всички сме привързани към Вариант IV. Това е вариантът, предпочетен от работната група. Поради отсъствие на голяма част от работната група, предлагам да спрем дотук, без гласуване, и да продължим утре.
Предлагам прекъсване на дебата и гласуване по § 31. Възражения? Няма.
Давам думата на представителите на Министерството на здравеопазването, за да ни запознаят с проблема, който смятат, че спешно трябва да обсъдим.
СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА (МЗ): Имаме предложение за промяна в чл. 393. Моля с него да ни запознае госпожа Маргарита Манолова, наш юридически съветник.
МАРГАРИТА МАНОЛОВА: В обезпечителния процес, чл. 393, е предвидено, че обезпечения на парични вземания срещу държавата, общините и лечебните заведения по чл. 5 не се допуска.
Сега се налагат обезпечителни запори на вземанията на лечебни заведения от НЗОК. Нашето предложение е след израза „и лечебните заведения по чл. 5, както и върху вземанията на лечебните заведения от НЗОК не се допускат обезпечителни запори.“. Апелираме това да бъде включено в Законопроекта, защото лечебните заведения са в затруднено положение и срещу 40 лв. държавна такса да се налагат запори по обезпечителен ред и лекарите да не могат да получават възнагражденията си, смятам за неправилно.
Остава и чл. 520. Тези, които са се снабдили с изпълнително основание, ползват същия ред. Преценете, надявам се да срещнем подкрепа.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Правя по реда на чл. 83, ал. 5 предложение за създаване на нов параграф на съответното систематично място за изменение на чл. 393, ал. 1, в който след думата „заведения“ да се добави текстът „както и върху вземанията на лечебните заведения от НЗОК“.
Мотивите бяха ясни, трябва да бъде преустановена възможността да не се изплащат възнаграждения на лекари и медицински специалисти. Призовавам да подкрепим тази редакция.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Изненадан съм, че има такива обезпечителни заповеди, тъй като чл. 393 е категоричен, че обезпечение на иск за парично вземане срещу лечебните заведения не се допуска.“
МАРГАРИТА МАНОЛОВА: Тук е записано „лечебните заведения по чл. 5“, а това са само четири лечебни заведения – Правителствена болница, МВР болница, ВМА. Те са бюджетни разпоредители.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Да подложим ли на гласуване предложението на господин Митев по чл. 83, ал. 5? Няма възражения.
Подлагам го на гласуване.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението на господин Митев се приема.
Продължаваме утре от 14,30 ч.
Закривам заседанието.

(Закрито в 20,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов