Стенограма от заседание

---

ПРОТОКОЛ
№ 19
(Продължение)

На 12 октомври, четвъртък, 2017 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси при следния:

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за второ гласуване на Общ Законопроект, № 753-03-17, внесен на 19 юли 2017 г., на приетите на първо гласуване на 7 юли 2017 г. законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, както следва:
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-4, внесен от Корнелия Нинова и народни представители на 10 май 2017 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-5, внесен от Пламен Христов, Албена Найденова и Полина Цанкова Христова на 12 май 2017 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г. и;
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-34, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 4 юли 2017 г.
Списък с присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гости се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, откривам извънредното заседание на Комисията по правни въпроси в днешния ден – 12 октомври 2017 г.
Имаме кворум.
Продължаваме с обсъждане на второ гласуване на Общ Законопроект, № 753-03-17, внесен на 19 юли 2017 г. на приетите на първо гласуване на 7 юли 2017 г. законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, както следва:
№ 754-01-4, внесен от Корнелия Нинова и народни представители на 10 май 2017 г.;
№ 754-01-5, внесен от Пламен Христов, Албена Найденова и Полина Цанкова Христова на 12 май 2017 г.;
№ 754-01-12, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г. и;
№ 754-01-34, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 4 юли 2017 г.
Това е продължение на заседанията по този общ доклад.
Гости в днешния ден:
От Министерството на правосъдието – госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“ и госпожа Елеонора Димитрова – инспектор в Инспектората към Министерството на правосъдието по Закона за съдебната власт; от институцията на омбудсмана госпожа Мая Манолова и госпожа Чонка Ковачева – началник на отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“; от Висшия адвокатски съвет – госпожа Валя Гигова, член на Висшия адвокатски съвет; от Камарата на частните съдебни изпълнители – господин Георги Дичев – председател и господин Стоян Якимов, член на Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители; От Асоциацията на банките – госпожа Елеонора Христофорова; от Асоциацията на колекторските агенции в България господин Атанас Каракашев; от Национално движение за българските граждани – госпожа Радка Николова и господин Йордан Гаврилов.
Има думата госпожа Манолова – омбудсман.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, тъй като ще трябва да замина за форума в Братислава на Вишеградската четворка срещу двойните стандарти на храните, да защитавам българската позиция, благодаря за възможността да кажа няколко думи.
Моля Ви да обърнете внимание на шестте цели, които поставих от името на гражданите-жалбоподатели при внасянето на първоначалния Законопроект.
По отношение на подобряване на призоваването – граждани да не бъдат съдени без да знаят, мисля, че текстовете са добри; по отношение на възможността гражданинът да плати в съдебен процес и да не се стига до съдебно изпълнение също дадохме достатъчно възможности в молбата, заявлението и в решението; по отношение на чл. 417, в който според мен най-доброто решение би било арбитраж, подобен на този, който въвеждаме в производството по оспорване на оценка на вещ до текстове – мисля, че това ще бъде предмет на бъдещи промени. Сигурна съм, защото в момента има производство в Европейската комисия по повод на тези текстове. Ако не бъдат променени сега, със сигурност ще се стигне до промени. Аз също не съм да се отиде в дълъг процес на обжалване, така че, от една страна, банката да не си събере парите с години, от друга страна – гражданинът да бъде натоварен с експертизи, такси, разноски, адвокатски и каквото се сетите. Трябва да се търси възможност гражданинът да може да оспори претенцията на една банка, защото се допускат грешки – банките не са безгрешни, както сме се убеждавали всички ние. Тази тема, макар формално вече да е приета от Правната комисия, за мен е отворена. Тук със сигурност ще се стигне до решение.
По отношение оценките на недвижимите имоти, на вещите, които се изнасят на публична продан, мисля, че предложението, до което стигнахме в работната група, е добро. От една страна, дава възможност на длъжника да се защити срещу ниска цена, от друга страна, не бави съдебното изпълнение в необозримо бъдеще.
По отношение на съразмерността – текстовете предстои да бъдат приемани. Да, наистина не е нормално за 100 лв. категорично да бъде запорирана банкова сметка от сто хиляди. Има такива предложения на работната група, много се надявам да бъдат възпроизведени, както и съдебните изпълнители да запорират 32 банкови сметки или да наложат запори върху цялото имущество. Тук също има добри предложения, които могат да бъдат обсъдени и приети от работната група.
По отношение таксите на съдебните изпълнители – да, на таксите, които се събират в изпълнението, беше сложен таван на таксите при големите задължения, което обслужва големите длъжници и респективно големите кредитори. Признавам си, това не беше целта на внесения от мен законопроект. Моята основна грижа е за малките дългове и за гражданите, които имат масово вземане даване със съдебно-изпълнителната система, така че моят акцент е друг. От друга страна, не е добре да се стигне до вариант, при който частните съдебни изпълнители да нямат интерес да събират малки дългове. Просто трябва да има справедливост, така че, от една страна, те да имат интерес да събират, но това да не бъде прекомерно, от друга страна, гражданите да не бъдат с десет съдрани кожи за дълг от сто лева. В този кръг от обсъждане си мислех, че може да се добави допълнителна експертиза, да не се стигне до крайни решения.
Благодаря на адвокатите, че са взели съответните мерки, тоест има предложение за това как да бъдат ограничени адвокатските възнаграждения в изпълнителния процес. Признавам си не като бивш адвокат, не като бъдещ адвокат, а като гражданин, смятам, че адвокатурата трябва да се самоуправлява и не е добре през закон да й бъдат вменявани подобни ограничения. Признавам, това не ми беше любимото предложение. Браво, че сами си решавате въпроса, за което Ви поздравявам.
По темата несеквестируемост има текстове, които са достатъчно прилични.
По темата електронни търгове също има текстове, които са прекрасни. Всички сме наясно, че те ще влязат след пет, десет или седемнадесет години, но е хубаво, нека ги има. Справка – електронните запори. Току-що бях влязла в парламента, когато за първи път ги въведохме и след това вече пет пъти съм участвала в саморекламата на парламента: ние въведохме електронните запори. Вижте от кога си съществуват.
Текстовете за публичната продан са добри, като, разбира се, там трябва да се внимава. Имаше предложения да не се стигне до 10%, така че да се осуетят измамите с прекалено високи цени, тоест тук текстовете, до които стигнахме в работната група, са прилични.
Със сигурност ще стават и грешки примерно като тази по чл. 433а, при която срокът за незабавно вдигане на запорите на частните съдебни изпълнители просто ще бъде пропуснат. В момента съм тук и Ви обръщам внимание. Много се надявам да се върнете на този текст и да го приемете както трябва.
Използвам случая да изкажа и моето удовлетворение, че Камарата на частните съдебни изпълнители се включи в този процес. Те също имат предложения по отношение на това как да им изглеждат таксите и според мен може да се стигне до балансирано решение.
Именно това е една от основните причини, по всички тези текстове беше нормално да се намери време. Хубаво са тук банките, адвокатите са тук, колекторите са тук, да седнат всички, да се сложи всичко на масата и да се стигне до промени, за които всички да са доволни, че са били приети. Не е възможно в пълен обем, те изхабиха маса усилия изобщо да спрат промените, преди да осъзнаят, че добронамереното включване в процеса е работещото решение. Но тъй като е ясно, че нещата ще се случат, мисля, че всички са мотивирани максимално да участват.
Моите международни ангажименти бяха прекъснати от господин Кирилов, така че аз съм в България. Ако искате още в понеделник да започнем. Ще прегледам всичко, което сте приели и ще се помъча да Ви бъда полезна преди внасянето на Законопроекта в залата.
Признавам, че когато става дума за такъв обем, за обсъждания и за множество текстове, е много възможно да се стигне до грешки, много възможно е да се стигне до лобизми, пак ще го повторя, с което отправям едно, търся най-меката дума, предизвестие, да не кажа предупреждение, внимавайте с тази част от работата. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Всъщност тя направи по-скоро анализ на работата до настоящия момент и се радвам, че този анализ като цяло е положителен. Като че ли от нейната листа на тежки проблеми остават не повече от два-три, които да обсъдим в днешния ден.
Ако посочите конкретни параграфи освен 433а, който ни беше предпоследният снощи, готови сме да концентрираме вниманието главно на тези текстове, за да имате възможност да пътувате нормално за международните ангажименти. Сигурен съм, че Вашият директор ще Ви уведомява своевременно за хода на дебатите.
МАЯ МАНОЛОВА: Текстовете са 435, който сте прекъснали снощи – предупредих Ви, че мога да 19,00 ч.
Член 442а е следващият, който се отнася до съразмерността; текстове, в които евентуално да се предвиди обжалване на действия на частните съдебни изпълнители и други действия. Също така се вслушах в част от нападките, които отправиха срещу мен частните съдебни изпълнители. Една от основните им нападки е свързана с предложението ми в срока за доброволно изпълнение да не бъдат събирани такси.
Признавам, че първоначалното предложение, което съм правила през 2013 г. беше, ако се плати в срока за доброволно изпълнение, да се дължи половин такса. Тъй като тогавашното Министерство на правосъдието беше тръгнало към пълна отмяна дори Наредбата издържа на първа инстанция във ВАС, реших, че не мога да съм по-мека. Сега техните аргументи – предполагам те ще си ги кажат тук, са свързани с това, че по този начин няма да се налагат обезпечителни мерки изобщо в този процес и най-вече, че от подобни възможности ще се ползват големите, най-вече застрахователните компании, които чакат до последно да не си платят на застрахованите лица.
От друга страна, за мен това беше изключително важно предложение, защото в досегашните текстове обикновено гражданинът не разбираше, че е съден – първо, и второ, гражданинът не можеше да плати в рамките на процеса, защото обикновено не знаеше за него, не знаеше, че има съдебно изпълнение. Затова настоявах да има някаква привилегия. В плюс на моето предложение е фактът, че вече изхождаме от презумпцията, че гражданите ще знаят, че срещу тях има искане за изпълнение, че са могли да платят. Според мен трябва да има някакъв толеранс за тези, които платят в по-кратък срок – едно е да събираш пет години, друго е, да събереш за седем дни.
ВАЛЯ ГИГОВА: Какво е предложението Ви?
МАЯ МАНОЛОВА: Нямам конкретно предложение. Моето е това, което съм направила. Чух им аргументите, че наистина да не се дължат никакви такси не е…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предлагам Ви при това положение да опитаме да продължим напред, защото казахте, че сме близо до останалите за Вас ключови проблеми, тоест да довършим обжалването. Ако колегите преценят, да изтеглим напред въпроса с таксите, преди да тръгнете.
МАЯ МАНОЛОВА: Няма да мога да участвам в този процес, защото трябва да си тръгна в 15, 30 ч. Очаквам, че късно полунощ ще стигнете до „незабавно да се вдигнат запорите“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Текстът е „изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. След влизането в сила на разпореждането за приключване, съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани“.
Това е еднакво предложение, което сме направили и ГЕРБ, и „Обединени патриоти“.
Не пишело „незабавно“. Нямало срок, в който частният съдебен изпълнител да вдигне запора и възбраната.
ВАЛЯ ГИГОВА: Като няма срок, се счита „незабавно“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тридневен срок е много. Не искам да се връщам към случаи, които обсъждахме. Мисълта ми е заедно с разпореждането да се пусне и уведомлението за вдигането на запора или възбраната. А кога ще се изпълни в съответната служба или в съответната банка – на другия ден след влизането.
РЕПЛИКА: Тук пише „след влизане в сила“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вижте, тук проблемът е „влизането в сила“. Това е щетата. Сложим ли срока за влизане в сила, общо взето времето си става… Кое не е така?
ВАЛЯ ГИГОВА: По принцип текстовете трябва да са систематични, защото има разпоредба на 433, ал. 2, която казва „във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно – това е текстът, който касае прекратяването, а всъщност приключване на делото е частен случай на прекратяване. Дали ще го прекратиш, защото длъжникът няма пари, или ще го прекратиш, защото си ги събрал, няма разлика.
Според мен текстовете трябва да са абсолютно едни и същи: „Съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила“. Това са актове, подлежащи на обжалване. Не може съдебният изпълнител, преди да е влязъл актът, да вдигне наложените запори.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Никой не говори, че може. Ясно е, че не може. Да не отиваме в…
ВАЛЯ ГИГОВА: Нали знаете, че има тълкувателно дело в момента по въпросна за възбраните. Висшият касационен съд трябва да каже дали като резултат от публичната продан, която прекратява изпълнението спрямо имота „Х“, се вдигат или не възбраните. На първото четене на това тълкувателно дело съдиите се обединиха около разбирането, че не се вдигат.
МАЯ МАНОЛОВА: За това става дума. Кое е по-високо, колега? Тълкувателното решение или текстът на закон?
ВАЛЯ ГИГОВА: Изчакайте ме да Ви кажа. Смятам, че…
МАЯ МАНОЛОВА: Трябва да се промени законът, за да не се произнасят такива тълкувателни…
ВАЛЯ ГИГОВА: Ако искате да промените нещо, не трябва да го свързвате с прекратяване на делото, а с влизане на постановлението за възлагане в сила. От момента, в който влезе постановлението, каква възбрана върху този имот има? Ако искате да го направим читаво…
МАЯ МАНОЛОВА: Текстът в чл. 433а – става дума за приключване поради плащане. Защо трябва? Платила съм си. Колко време ще стоя със запорирани сметки?
ВАЛЯ ГИГОВА: Колега Манолова, изслушайте ме. Това, което уреждате като приключване, не е само в резултат на плащане, а е в резултат на проведено принудително изпълнение. Не е само доброволно.
МАЯ МАНОЛОВА: Понеже призовавате към четене на текстовете, да прочетем текста на чл. 433а, където пише: „Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. След влизането в сила на разпореждането за приключване, съдебният изпълнител служебно – ето тук е казано, след влизане в сила вдига незабавно“.
ВАЛЯ ГИГОВА: Спирам да водя спорове, защото явно си говорим на различни езици. Аз Ви казвам, че приключване и прекратяване води до липса на дело. Дали делото ще приключи, защото си заявил доброволно… (говори извън микрофона.)
МАЯ МАНОЛОВА: Говорим за конкретната хипотеза, в която… (говори на изключен микрофон.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вижте, моля Ви да спорим конструктивно. Така няма да напреднем.
Давам думата на господин Дичев малко да разреди напрежението и след това аз ще взема думата.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Искам да кажа, че фактически не чакаме влизане в сила на разпореждането за приключване, а максимално бързо се стремим да вдигнем запорите, обезпеченията като цяло. Не възразяваме на това, което иска госпожа Манолова – след влизането в сила на разпореждането за приключване, съдебният изпълнител служебно – някъде трябва да се вмъкне „незабавно“. Нали това е Вашето предложение?!
МАЯ МАНОЛОВА: Да. Това е хипотезата, при която гражданинът си е платил стоте лева, а си му стои запрещението.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Искате да скъсите още повече срока, да го изтеглите напред. Тогава трябва да не е „след влизане в сила“. Принципно не е правилно.
МАЯ МАНОЛОВА: Пожелавам да Ви се случи в някоя хипотеза – плащаш си стоте лева и си стоиш със запорирани сметки.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Има такива случаи заради някои съдебни изпълнители – било служителят проспал, било нещо друго.
ВАЛЯ ГИГОВА: Точно обратното – запорът и възбраната да се вдигат не като приключи делото, а когато изпълнителният способ е осъществен. Два пъти не можеш да запорираш една и съща сметка.
Аз Ви казвам: изнесете запорът и възбраната по-рано. Може ли имот, който си продал, да го продадеш втори път, независимо че не е платен дългът. Възбраната трябва да се вдигне и да влезе постановлението…(Говори на изключен микрофон.)
МАЯ МАНОЛОВА: Там е ясно, става дума за масовия случай, в който всичко ти е запорирано. Ти го плащаш и стоиш със запорирани сметки.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това, което сте написали, означава да приключи делото.
МАЯ МАНОЛОВА: Не „сте написали“, а „сме написали“, защото и Вие участвахте в работната група.
ВАЛЯ ГИГОВА: Така е и тогава обясних, че трябва да се отнесе… (говори при изключен микрофон.)
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Не е така, защото има присъединени взискатели, които могат да се присъединят до последно – говоря за това, което адвокат Гигова казва. Не само НАП, може да се появи и взискател със… (Адвокат Гигова говори на изключен микрофон. Разговор извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги! Не си включвате микрофоните! Говорите си както искате. При това общо взето тезите се отличиха още преди пет, десет минути.
Към кое от решенията вървим – да изследваме ефекта на обезпечителната мярка и да търсим бързото прекратяване на този ефект, но трябва да се съобразим, че имаме разлика между запора и възбраната, или отиваме към принципното уреждане, което е финалът на изпълнителното производство и развиваме варианта, който имаме като текст на вносител?
МАЯ МАНОЛОВА: Според мен трябва да се подобри в посоката, която адвокат Гигова предлага и в посоката, която аз предлагам. Разумно е след като бъде платена запорираната сума, запора върху сметките се вдига, без да чакаме още кой ще се появи по света.
Платил ли си това, за което запорират, ти вдигат запора. Това го говорихме по време на работната група дълго и напоително.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съгласен съм. Обезпечителната нужда е преминала, отпаднала. Ако възникне друг интерес, винаги може да се прецени налагането на нова обезпечителна мярка в това или в друго производство.
Госпожа Чонка Ковачева и колегата адвокат отляво на адвокат Гигова – отговаряте да са включени микрофоните на говорителите Гигова и Манолова. (Оживление.) Затрудняваме стенограмата.
Господин Дичев.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Ако ми позволите, да направя предложението, което обобщава и двете. Според мен това трябва да е в две изречения: „изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението, като съдебният изпълнител незабавно служебно вдига наложените запори и възбрани“.
Второто изречение, което говори и адвокат Гигова, има предвид частната хипотеза – когато сме реализирали продажба, да се продължи текстът по следния начин: „след влизане в сила на постановлението за възлагане съдебният изпълнител…“.
Второто изречение адвокат Гигова да го формулира.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Дичев опита да формулира текста ад хок.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не е добър този текст. Въпросът е много по-дълбок. Защото по нашето право има обезпечителни и изпълнителни обезпечителни мерки. Един запор и възбрана могат да са наложени за обезпечаване на бъдещ иск. Тях съдебният изпълнител не може да вдигне. Тук трябва да се направи много ясно разграничение какво може и какво не може. Възбрана може да се налага по конститутивни искове. Тогава изпълнителното производство се намира в безумно състояние. Интересът на взискателя е имотът да принадлежи на длъжника, но интересът на онзи с възбраната по иска, по чл. 19 за обявяване на предварителния договор за окончателен иск е обратното – да не е на длъжник. Тогава понеже ние допуснахме по конститутивни искове да се налагат обезпечителни мерки в последните 20 години, защото преди 20 години се вписваше в исковата молба. Там, където има оповестително защитно действие на исковата молба не можеха да се налагат обезпечителни мерки.
Сега чрез това допускане чрез тълкувателното дело по обезпечението изнесохме този въпрос и настъпи каша, каквото не можете да си представите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Адвокат Гигова, защо трябва да влизаме в чуждата каша, да се окаляме, да се объркаме достатъчно, вместо да търсим ясно решение? Принципно всички говорим за мерките, които са предприети и са наложени от съдебния изпълнител.
Другите, тоест при конкуренция на мерки, той не може да интервенира тях.
ВАЛЯ ГИГОВА: Те са присъединени взискатели, колега Кирилов. Това е проблемът. Ако не бяха присъединени взискатели, добре, запазват се.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, но какво може да направи частният съдебен изпълнител за присъединените взискатели, които имат конститутивен иск, който не е приключил? Той не е приключил!
ВАЛЯ ГИГОВА: Трябва да спре изпълнението върху имота, защото иначе може да продаде чужд имот.
РЕПЛИКА: Има си ред за това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук говорим за случая, в който той вече го е продал. Или си мисли, че го е продал. Събрал е едни пари. Преди той е наложил възбрана. След като е сторил това, може да е продал чуждия имот, но той е взел парите – каквото е могъл. Като го е направил това, поне да си махне неговата възбрана. Да, ще останат обезпечителните мерки по другото дело, по което може да се установи, че друг е собственикът. Тук не виждам опасност от колизия.
ВАЛЯ ГИГОВА: Според мен обезпечителните мерки трябва да се вдигнат, след като е влязъл в сила актът за конкретния изпълнителен способ.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това го приехме изначално, преди половин час.
МАЯ МАНОЛОВА: Говорим за запорите.
ВАЛЯ ГИГОВА: И те също. Изпълнен ли е способът, трябва да се вдигне запорът, какво като не е приключило делото. Можеш ли да събереш десет пъти едни и същи пари? Не може.
МАЯ МАНОЛОВА: Ако си поискал да събереш 100 лв. и си събрал 100 лв. не може да държиш останалите просто защото може още нещо да се присетиш.
ВАЛЯ ГИГОВА: Вижте, ще стане много сложно. Добавете само „незабавно“ в текста на чл. 433, малко по-просто да го направим. Ако се направи „незабавно“, поне ще решим един въпрос, само че ще затвърдим убеждението у ВКС, че така трябва.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Дичев предложи по-смислен вариант, по-работещ. Той съответства на Вашето първо предложение. Той опита да доразвие изречението във втората половина.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: В същия текст има второ изречение в смисъл, в който Вие говорите – това, че след извършена продажба на имущество и влизане в сила на постановлението за възлагане, съдебният изпълнител вдига служебно наложените запори и възбрани. След извършена продажба, тоест отиваме към идеята да не стоят възбраните и запорите по способи, които са реализирани в противовес на очакващото се решение.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тогава няма нужда от последния текст „след приключване“. Текстът трябва да е прост. След като съдебният изпълнител продаде недвижимия имот с влязло в сила постановление или движимите вещи, или събере вземането или го продаде, наложените обезпечителни мерки се вдигат. Защо трябва да чака приключване на делото?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Всъщност тази норма искаше да разграничи случаите, в които прекратяването е уредено и винаги си е било уредено – и в стария, и в новия ГПК, а това е хипотезата, при която вземането е събрано и е платено „приключване на изпълнението“.
Мога, когато съм го приключил, дори да платя веднага и да вдигна веднага мерките, а не да чакам влизане в сила и така нататък. При прекратяването обаче основанията на прекратяване са изначална липса на титул или на вземане. Съдът го е отменил.
ВАЛЯ ГИГОВА: Вие го направихте изкуствено това нещо.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Не, не сме ние. Живко Сталев го прави това разграничение от ден първи в учебниците.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не е точно така, защото винаги се стига до прекратяване на делото. Дали ще го кръстите „приключване поради плащане“ или „приключване поради…
МАЯ МАНОЛОВА: Разбрахме се. Трябва да има текст, в който ако си си платил паричното задължение, да не ти държат запорирани сметки.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Според мен това е същината и тук маскираме и според мен глупаво маскираме. Няма смисъл да правим приключване на изпълнението, като имаме детайлно описание на прекратяване на изпълнението. Тук само правим нова терминология, която…
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Различни хипотези са. Вижте внимателно всичките основания. Нито едно е, когато е събрано вземането.
ВАЛЯ ГИГОВА: Дайте да направим изменение в чл. 432 и да предвидим, че производство се прекратява при плащане…
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Прекратяването е само, ако е платен дългът преди образуване на производството. Това е приключване. В хода на процеса вземането е удовлетворено. Това е разликата.
ВАЛЯ ГИГОВА: Какво Ви пречи да напишем в чл. 432, че делото се прекратява като си плати длъжникът? Има ли проблем?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Няма да решите въпросите, за които говорите, с вдигането на възбраните и запорите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това са два въпроса. Единият въпрос е този, който е систематичен и правно теоретичен – разликата между прекратяване и приключване и основанията за прекратяването и приключването.
ВАЛЯ ГИГОВА: Държите ли на това?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Явно държим, щом правим тези предложения, щом говорим, не знам колко време по това. Добре, няма проблем да се прецизира това.
Другият болен въпрос е за съдбата на запорите и възбраните.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Ако си спомняте, предложихме Ви изречение първо да бъде, че в „момента, в който задължението е изпълнено и са събрани разноските, незабавно да се вдигат запорите и възбраните“ – това ми беше предложението към Вас, а не след влизане в сила на разпореждането.
Когато се каже „изрично“, тогава рискът ще си бъде на съдебния изпълнител дали правилно е направил сметката. Всъщност проблемът е, ако сме събрали по-малко и взискателят дойде и каже: „Ти какво направи? Аз имам още“. А пък съм вдигнал обезпеченията, длъжникът се е разпоредил с имуществото си и в тази хипотеза отговорността за нанесени вреди ще бъде в съдебния изпълнител. Докато със защитата от влизане в сила, вече става друго. Тогава взискателят ще има възможност да възрази, да каже: не, не ми е събрано цялото вземане, обезпеченията все още му стоят и може да се коригира грешката на съдебния изпълнител.
Пак казвам, в практиката и в момента пристъпваме незабавно към вдигане на мерките и не чакаме никакво влизане в сила. Единствено, ако има забавяне, това се дължи на лоша организация или немърливост на отделни служители. Не е тенденция, не е целенасочено. Напротив, в момента незабавно пристъпваме към вдигане на обезпеченията, защото длъжникът, пък и кредиторът – те са се споразумели, постоянно искат максимално бързо да се изчистят нещата, които им пречат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз по-скоро клоня и ми се струва, че ще бъде по-прецизно вместо да бъде чл. 433а, да опитаме да влезем в чл. 433 с нова алинея, като, ако се налага, да сменим заглавието, да стане: „прекратяване и приключване на изпълнението“. Алинея първа да е за прекратяване на изпълнението.
Въпросът е как да оставим ал. 2, защото тя е с много сходно съдържание на това, което се опитваме да регулираме сега. Предлагам Ви да има ал. 4 и ал. 5, ако трябва, защото са два различни въпроса:
Алинея 4 да бъде: „изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението“.
Алинея 5: последицата – тук ще ретро аргираме, ако тръгнем в описанието…
ВАЛЯ ГИГОВА: Точка 9 трябва да е според мен на ал. 1, в която ще предвидим, че изпълнителното производство се прекратява с постановление в случаи в които задължението е изплатено и са събрани разноските. Без значение как. Тогава няма нужда да преномерираме нито една от следващите алинеи, защото в следващата алинея е казано това, което в момента казваме.
Вижте ал. 2: в случаите по ал. 1. съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори.
След това: прекратяването на производството – тук трябва да важи „и това“, защото това са пък правата на третите лица, които са много важни. Ако ги изнесем в нова алинея чл. 433а, трябва да повторим, включително „защита правата на третите лица“, защото и третите лица участват в изпълнението. И дали е приключило или е прекратено няма значение, те трябва да бъдат запазени.
Струва ми се, че е най-разумно да не се прави разграничение. Смисълът е един и същи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Каква ще е разликата тогава между новата точка 9 и т. 1?
МАЯ МАНОЛОВА: Как да няма смисъл? Изхождайки от интереса на гражданите – дали ще ми вдигнат днес или след пет дни възбраната на имота, едва ли за пет дни ще го продам. Но дали ще ми държат още пет дни запорирани сметките или…
ВАЛЯ ГИГОВА: Вижте ал. 2. Същият текст сте написали в чл. 433, няма разлика. Казвам Ви да не се прави това разграничение. Ако се направи, трябва да напишем пак за правата на третите лица, пак за запорите и възбраните. Вие имате текст.
МАЯ МАНОЛОВА: В момента има проблем с налагането на запори върху по-големи от дължимите суми, които, имаше предложение в работната група, не знам дали сте била – спорихме за запора върху сума и запора върху банкова сметка. Запор върху парично задължение и запор върху банкова сметка.
ВАЛЯ ГИГОВА: За съжаление, трябваше да се разработи това нещо, но нямаше време.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е изключително важно! Не може за сто лева, пак ли ще е същото? Какво сме направили?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Колеги, щях да изразя становището, което каза председателят – да не приемаме чл. 433а, а да съберем текстовете в съществуващия текст на чл. 433.
Предложението ми е: за да се запази теоретичното разделение, името на текста да бъде „прекратяване и приключване на изпълнението“, основанията за прекратяване са фиксирани. След тях в отделна алинея може да бъде основанието за приключване, първото изречение на съществуващия, предложения текст в ч. 433а и след това съществуващата ал. 2 да стане ал. 1 и да бъде „във всички случаи по ал. 1 и ал. 2 съдебният изпълнител вдига служебно“, защото ние целим веднага да се вдигне и последиците са едни и същи. За теоретична прецизност ще ги разделим кои са случаите на прекратяване и на приключване.
Това, което иска и госпожа Манолова, и колегата Гигова де факто ще се изпълни, ако ги съберем в този текст: „незабавно“ и последицата ще е една и съща. Ще се изпълни и това, което искат колегите съдебни изпълнители – да се запази теоретичната прецизност за приключване и прекратяване на производствата. Мисля, че е ненужно да ги разделяме.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е разумно предложение. В добавка само пак се връщам на най-важното. Написахте ли, уважаеми колеги…
ВАЛЯ ГИГОВА: Не, не сме, защото не остана време. Трябваше да седнем да го помислим. Не е толкова просто. Понеже трябва да стане днес, за днес не мога да измисля текст. Писахме го, но не стигнахме до текст, защото трябваше да се направи разграничение между запора на сметки и запора на вземане от модела на ДОПК, където е верен моделът. В общи линии там го има в момента. Трябваше да се помисли за един неснижаем остатък по сметка, когато става дума за запор на сметка. Примерно от 250 лв. или 300 лв. по-надолу да не пада. Писахме текста, но не стигнахме до съгласие – това е истината. Не е толкова просто.
МАЯ МАНОЛОВА: Не стигнахме до това разграничение, но писахме текстове, според които е ясно, че банката запорира до размера на дължимата сума.
ПРЕДС. ДАНАИЛ ГИГОВ: Това е на друго място.
ВАЛЯ ГИГОВА: При запор на вземания, при изпълнение върху вземания – там го има.
От ВКС като видят, че сме изменили текста и пак сме го отнесли към прекратяване и приключване, ще кажат: виждате ли колко сме прави. Няма да вдигаме запорите и възбраните, докато не приключи цялото дело. Проблемът е, че ние нямаме единен изпълнителен процес, ние имаме различни изпълнителни способи в хода на едно изпълнително дело.
МАЯ МАНОЛОВА: Променете текста, за да не обезсмисляте решението.
ВАЛЯ ГИГОВА: Казвам, че трябва да се промени, но не тук. Тук трябва да се прецизира, че е незабавно и че касае двете хипотези. Затова дайте да направим един прост текст: в чл. 432 алинеи 2 и 3 стават алинеи 3 и 4 и препратката няма да е към ал. 1, ще бъде към ал. 1 и ал. 2. Това е най-простият текст. Там трябва да се направи изричен текст, че след влизане на постановлението за възлагане, съдебният изпълнител вдига наложените от него обезпечителни мерки, за да могат хората, които купуват недвижими имоти, да не ходят с десет възбрани върху имота. Коя ще е тази банка, която ще го кредитира с десет възбрани? Никоя.
Ако искате да формулираме текстовете. (Разговор при изключени микрофони.)
Мога ли да направя предложение, ако някой го припознае или не?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако искате. Докато госпожата прави текста, ще дам думата на господата, които желаят да се включат.
Госпожо Манолова, искате да тръгвате, но трябва да чуете гражданското общество.
Лек път Ви пожелавам и успешна работа!
ЙОРДАН ГАВРИЛОВ: Благодаря, господин Председател, за предоставената възможност да изразя становището си по отношение на бързината за водене на дела и така нататък. По електронен път се водят делата и всичките процеси, които обсъждате, знаете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В момента сме на прекратяване. Знаем.
ГРАЖДАНСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО: Отделно искаме да знаем какво ще се случи, ако така нареченият „длъжник“ иска защита, както сме го направили. Националният съд не може да откаже даване на гаранция за прилагане на европейското законодателство, поради което доста така наречени „длъжници“ стават кредитори.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ЙОРДАН ГАВРИЛОВ: Благодаря за предоставената възможност, господин Председател.
Искам да повдигна въпроса относно спирането и прекратяването на делото. Тук се получава голям дисбаланс между взискателя и кредитора и длъжникът с правото да обжалва актовете, които са издадени от съдебния изпълнител.
Второ, разпорежданията и постановленията на съдебния изпълнител какви актове представляват по своята същност? Съдебни или на частно лице? Защо когато се обжалват актовете на частния съдебен изпълнител се произнася въззивен състав на окръжния съд. Въззивен състав се събира, когато се е произнесъл, първо, едночленен състав. Моля да конкретизирате как ще бъде разграничено това, защото иначе защитата на длъжника в изпълнението е само едностепенна на тричленен състав на окръжния съд, без преди това да се е произнесъл друг съдия. Частният съдебен изпълнител е заинтересовано лице за себе си и влиза в много дълбок конфликт на интереси по отношение защитаване правата на длъжника и на третите лица. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Предлагам сегашната ал. 2 и ал. 3 да станат ал. 3 и 4.
Алинея 2 да придобие следното съдържание – изречение първо на чл. 433а да стане ал. 2 и да гласи:
„Алинея 2. Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.“
Вече препратката на новата ал. 3 да бъде „във всички случаи по ал. 1 и 2 незабавно съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване или приключване влезе в сила“.
Ако сте съгласни с тази редакция, няма да имаме отделни раздели, отделни заглавия и мисля, че е по-просто.
РЕПЛИКА: Може ли обезпеченията вместо запор?
ВАЛЯ ГИГОВА: Обезпеченията в рамките на изпълнителното производство са само тези, няма други. Онова, което е спиране от движение, не са обезпечения, а са временни мерки. По-хубаво е да си служим със запор и възбрани според мен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уточняваме се последно, че моментът на вдигане е влизането в сила на постановлението за прекратяване.
Мисълта ми е следната. Другото алтернативно предложение и на Гигова, и на Дичев беше да се вдигат веднага след приключване на изпълнителното действие. Отпада това?
ВАЛЯ ГИГОВА: Това ще го сложим на друго място. Нека тук да стане ясно, че при всички случаи с приключване на делото трябва да се вдигнат. Там, където уреждаме публичната продан на недвижими имоти и движими вещи, може да предвидим за конкретния имот, който се продава. В един изпълнителен процес може да имате десет възбранени, но само един продаден.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно така ще дадем възможност за противоречиво тълкуване. Практиката според мен ще тръгне към по-сигурното, към по-крайния момент.
ВАЛЯ ГИГОВА: Според мен трябва да се направи ясно разграничение между вещи, които са продадени и вещи, които са възбранени, запорирани, но не са продадени. Ние уреждаме хипотезата на прекратяване и приключване на онези вещи, върху които има наложени обезпечителни мерки и не са продадени. Такива има много. Може да имаш три възбрани.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, съгласих се.
Колегата Митев или колегата Александрова?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Правим предложение с колежката Александрова по реда на чл. 83, ал. 5 за прередактиране на § 29, като вместо „се създава чл. 433а“ се прави изменение и допълнение в чл. 433 по начина, който беше изложен преди малко от адвокат Гигова и промяна в заглавието на разпоредбата.
Правя и процедурно предложение за прегласуване на този параграф.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Има ли желаещи да се изкажат, макар че е крайно време да приключим дебата, който възобновихме? Няма.
Закривам дебата.
Има ли възражения за прегласуване на § 29? Няма възражения.
Пристъпваме към прегласуване – подлагам на гласуване предложението на Христиан Митев и Александрова по чл. 83, ал. 5, т. 2.
Искате да повторим предложението.
ВАЛЯ ГИГОВА: Заглавието се променя на „Прекратяване и приключване на изпълнението“.
Ал. 2 и 3 стават ал. 3 и 4.
Алинея 2 придобива следната редакция:
„Алинея 2. Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението“.
Заради тази нова ал. 2, ал. 3 придобива следната редакция:
„Алинея 3. Във всички случаи по ал. 1 и 2 незабавно съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване или приключване влезе в сила.“
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Бяхме започнали гласуване.
Който е за, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението на Митев и Александрова.
При това положение предлагам да приемем по принцип текста на вносител, заедно с приетото предложение по чл. 83.
Който е за, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Прегласува се § 29 като систематично не се създава нов член 433а.
Колеги, възобновяваме дебата, който спряхме снощи. Липсваха участници по този дебат по отношение на чл. 435.
Четири варианта текстове на вносител плюс две предложения, които са идентични на Кирилов, Александрова и Фикерлийска и на Христиан Митев.
Господин Митев иска думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Искам да направя предложение за промяна в предложения от нас вариант четвърти по реда на чл. 85, ал. 3 от ПОДНС, като в § 31, чл. 435 в ал. 1, т. 2 да отпадне; в ал. 2 т. 4 да отпадне, т. 5 да отпадне и т. 7 да отпадне.
Ще се мотивирам – предложението ми е във връзка с прието предложение на работната група по отношение на случаите на оспорване на оценката, извършена от частния съдебен изпълнител и въвеждането на така нареченото „арбитражно производство“ за определяне на нова оценка.
В тази връзка смятам, че няма смисъл в този текст специално няма логика да имаме обжалване на отказ, след като имаме арбитражно производство, пак казвам, не с всичките условности на това понятие по определяне на оценката в чл. 485.
По отношение на останалите текстове смятам за логични, за удачни направените във вчерашното заседание уточнения от страна на Камарата на частните съдебни изпълнители по отношение на замяната на обекта или начина на изпълнението и извършването на удръжки по спрямо изпълнително производство.
Смятам, че точка 6 – по отношение определянето на пазач трябва да остане, за да може да бъдат охранявани по най-добрия начин интересите на длъжника и да не се допускат злоупотреби. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Искам да поставя въпрос към госпожа Гигова с оглед работната група. Двете предложения, които са несиметрични на Митев и на Кирилов. Те са базирани на вариант 4.
Това означава ли, че работната група е предпочела вариант 4 преди вариант 3 и той става базов?
ВАЛЯ ГИГОВА: Ако ние възприемем варианта на арбитражно определяне на цената, което сме възприели при недвижимите имоти, но при движимите – не сме. При всички случаи понеже няма да има обжалване на оценката, би трябвало да има според мен защита на ниво отказ да назначиш вещо лице.
Ние казваме: да, няма да обжалваме оценката пред съда, няма да хабим време. Но ако съдебният изпълнител откаже да допусне арбитражната оценка, тогава дали ще е взискателят, или длъжникът –предвидихме за двете страни да има някаква форма на защита.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Дичев.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Абсолютно съм съгласен с казаното от адвокат Гигова. Неслучайно в проекта на работната група към Министъра на правосъдието, виждате че има текст: обжалване на отказа да извърши нова оценка. В случая обаче трябва да се редактира с оглед на текстовете, които Вие предлагате за така нареченото „арбитражно производство“.
Смятаме също така, че арбитражното производство при недвижимите имоти по отношение на оценките трябва да се пренесе и при движимите вещи аналогично като норма, защото има движими вещи, които са много по-скъпи дори от някои недвижими имоти. Продават се машини, съоръжения, които могат да струват и милиони. Да оставим там без защита и взискателя и длъжника, смятам че не е правилно. Уредбата по отношение на недвижимите имоти трябва да се пренесе и при движимите вещи. (Реплика.) Те така или иначе ще се продават по реда на недвижимите, само че вече това ще е „свирено“ положение, както се казва на жаргон.
Искам да обърна внимание на предложението на колегата Митев. Смятаме, че неговото предложение за обжалване определението на трето лице за пазач е много удачно и подходящо. Действително ще се доведе до допълнителна защита най-вече на длъжниците, тъй като с това правомощие може да се злоупотребява.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Не разбрах колегата Митев защо от ал. 1 поиска да отпадне т. 2?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Само заради арбитражното производство. Иначе излиза, че става въпрос за обжалване пред съда, а пък всъщност… (Разговор при изключени микрофони.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Дали да е към ал. 2 на 485, защото не знам в как вариант ще мине. Вече като видим чл. 468 за движимите, и чл. 485 за недвижимите, да знаем кое от действията на отказ на съдебния изпълнител ще обжалваме. Иначе няма как да направим препратките.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Вдигнах ръка преди госпожа Гигова да се доуточни.
В сега действащия текст взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши нещо, което той е поискал – изпълнително действие.
Усещам, че започвате да дискутирате вариант 4 с допълнителните предложения на Митев и на колегите от ГЕРБ. Виждам, че в ал. 1, т. 2 предлага ограничаване на възможността, която взискателят има. Затова искам да обърна внимание и да го подложим на обсъждане.
В нашето предложение не засягаме ал. 1 и правото на взискателя да обжалва откази си, остава каквото е. Вие сега предлагате отказ само да извърши нова оценка. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма други изказвания?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Само едно изречение: действително, за да е прецизна редакцията какво точно обжалва, трябва да се види какво ще приемете по отношение на механизма за оценяването. Има огромно значение дали ще е оценка, дали ще е арбитражно производство, каквото ще се приеме, така че действително точната редакция е пряко свързана с това какво ще се приеме по-нататък при движимите и недвижимите имоти.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, при това положение пристъпваме към обсъждане на § 49 по отношение на чл. 485.
Първото е текст на вносител идентично ГЕРБ и „Обединени патриоти“.
След това имаме предложение на Христиан Митев и предложение на Кирилов, Александрова и Фикерлийска, които са почти идентични с изключение на ал. 2 при Христиан Митев, която е различна и е в смисъл: „в описа се посочва единият на предявяване на оценката на вещта, когато тя се извършва след описа. В този случай страните се смятат за уведомени до предявяването на оценката независимо дали са присъствали на описа“. Това е единствената разлика.
Бих помолил колегата Митев да оттегли негови ал. 1, 3, 4, 5, 6 и 7, да му остане само ал. 2.
ХРИСТИАН МИЕТВ: Оттеглям алинеи 1, 3, 4, 5, 6 и 7 от направеното предложение между първо и второ четене и остава ал. 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Митев.
Има ли изказвания по чл. 485, тоест по § 49?
ВАЛЯ ГИГОВА: Мисля, че в работната група бяхме единодушни, че тай като не можем да възприемем и да предложим друг обективен критерий за определяне на цената освен възможността всяка страна да предложи вещо лице и когато оценките се различават да приемем средно аритметично.
Това правило обаче има две възможности: или да се прилага само за първата продан, където има разум да се прилага, защото е много тромава процедурата, или да се прилага при всяка първа, втора продан както сега е по ГПК. Ако се възприеме вариантът на предложение чл. 494 след първата продан да се намалява цената с 10% – нещо, което смятам за неразумно, защото след пет продани имотът ще има нула цена, тогава препратката за извършване на тази оценка трябва да касае само ал. 2 и 3, защото тогава ще остане във варианта на първа, втора, първа втора, както е досега. Тоест при първата продан се прави арбитражната процедура, и понеже всички следващи процедури пак ще бъдат с начална цена, определена от вещо лице, но ще се е видяло, че първата е твърде висока и няма нужда да назначаваме три вещи лица, а ще имаме на всяка следваща продан нова начална цена на база на първото заключение.
Ако обаче приемете вариант за намаляване по 105 от всяка продан надолу, докато се стигне – ако приемем, че първата продан е 85% от стойността, 80% е втората продан, значи след четири продани ще имаме нулева стойност на вещта. Затова трябва да решите дали ще възприемете модела на поетапно намаляване, или ще остане сегашният модел, който с всичките си недостатъци, че прави дълго време проданта, не води до много рязко сваляне надолу.
Ако остане сегашният вариант, тогава препратката трябва да бъде на чл. 485, че правилата не на ал. 1 и 3, а на ал. 2 и 3 се прилагат само при първата продан, защото пак ще останем на варианта първа, втора.
Ако приемете 10%, тогава трябва правилата на ал. 1-3 да се прилагат изцяло. Има разлика в зависимост от модела, който възприемете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Дичев.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Започвам пак отзад напред. По отношение на модела, тъй като това е доста дискутирано, всъщност това е моделът, по който действа ДОПК – държавата продава по този модел в момента у нас. Колебаем се кой от двата модела е по-удачен, но везните наклониха в посока, основният аргумент беше, че предвид тълкувателно решение, известно по изпълнението, там се задължиха при всяка втора продан да се назначава вещо лице. Това допълнително увеличава разноските по изпълнението. Ние се водехме от идеята и търсехме норми, които да намалят разноските по изпълнението.
Хората, които се занимават, знаят, че има продажби, които са вече дванадесета, петнадесета, не знам коя по ред. Изкуствено назначаваме вещи лица, въпреки че е очевадно, че след като няма интерес, цената му е висока. Но за да спазим закона, назначаваме вещи лица и изкуствено увеличаваме дълга. Това ми бяха аргументите за този модел.
По отношение на параграфа, който гледахме преди да отидем на модела, смятам, че предложението на господин Митев за ал. 2 е по-удачно, тъй като то осигурява процесуална бързина и намалява възможностите за шиканиране, от една страна, от друга – намалява и разноските, защото всяко връчване струва разходи.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ще се съглася с Вас, ако нашата правна система беше като италианската, в която имотът като стигне до определена цена, взискателят го пита ще иска вещта или ще иска вземането. Ако той е съгласен да получи вещта, длъжникът не дължи нищо. В нашата правна система длъжникът дължи независимо на каква цена продадеш. Струва ми се, че е в интерес и на длъжника, и на присъединените взискатели да нямаме това пропорционално падане на цената, защото то не държи сметка и за конюнктурата на пазара. Много често има обжалване и спиране на производството като обезпечителна мярка. Ако следваме този принцип и делото бъде спряно, да речем, за една или две години следващата продан макар и след три години ще бъде с 10% надолу. Струва ми се, че моделът на чисто тръжна процедура, е малко опасен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Гигова.
Колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: В същия смисъл, с допълнителен довод, че цените на имотите са доста динамични и е действителен аргументът, че се натоварва длъжникът със стойността на новата оценка. Стойността на новата оценка е в рамките на една част от 1 кв. м, а цените на недвижимите имоти, които обсъждаме в момента, растат. Въвеждайки автоматично намаляване на цените влизате в противоречие с обществените отношения, които сега са към покачване цените на недвижимите имоти.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Милков.
Колеги, при това положение Ви предлагам да направим принципно гласуване. Тоест имаме ли поетапно намаляване през някаква стъпка на цената на имота, докато стигнем, образно казано, дъното на стойността, или имаме поредицата първа, втора; първа, втора публична продан, като имаме, разбира се, риска да натоварим малко длъжника, но той пък има опцията да не се товари. Той не е длъжен да иска оценка ад хок.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Съдебният изпълнител е длъжен да назначи вещото лице след всяка втора продан. (Разговор извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: При положение че в България съществува притеснението за достатъчната публичност и обявяване на публичните продани и това е всеизвестен факт, много лесно може да се стигне до момент, в който документално няма пазар за този имот, Вие автоматично смъквате цената. Ясно е, че това съществува. Днес пише във вестниците, че сме в петте топ на качване на цените на недвижимите имоти и тази норма просто звучи неадекватна – автоматично да смъкваме цената на имотите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Гражданското общество, имате думата.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Говоря лично от мое качество като потърпевш и изпитал на гърба си точно как се случват нещата с падането на цените на имотите.
Второ, с определянето на пазарната цена на имота. В момента отсреща стои господин Якимов, който при продажна цена, при положение че аз съм продал за 50 евро, с негов оценител оцени същия имот на 2,5, което е 20 пъти под реалната пазарна цена на квадратен метър на промишлен имот.
Другият момент, който правят частните съдебни изпълнители.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма как да сте го продали на 50 евро на кв. м, преди да сте го купили.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Преди да ми бъдат наложени забрани, запор върху имотите, на свободния пазар съм подал седем парцела и доказателствата ги имам. Може ли реално да бъде определена цена двадесет пъти по пазарната?
За други имоти, които бяха продадени, когато взискателят приема обезпечение и предоставя кредит, той извършва оценка на имота, за да предостави пари. Всеки казва: откраднал си парите. Не, аз съм ги поискал, банката или кредиторът са се съгласили и е приел оценка на имота, въз основа на която той е предоставил заема или кредита. Той трябва да си носи по същия начин риска за предоставените средства. Те имат застраховки, докато получателите нямат такива.
Питам следното: защо трябва да се върви през първа, втора, първа втора и така 16 продани. Да се определи третата – по сега съществуващия закон има противоречива практика дали може след първа, втора продан да се прави отново първа, втора. Третата продан е окончателна. След нея, ако няма купувачи на имота, се вдигат забраните и запорите. Ипотеката остава. Порочната схема, по която работят всички, е, че се изготвят ипотеки едновременно върху три, четири имота и ако единият струва сто единици, вторият – двеста, третият – 500, четвъртият и така нататък, ипотеката е 1 млн. върху имот, който струва само 100 хиляди. Ако искам да го продам за 150 хиляди, не мога да го продам, поради това че е наложена възбрана в размер на 1 млн. Разбирате ли каква порочна схема се получава, която се практикува от всички съдебни изпълнители.
Друго – огромна е разликата между обезпечителни мерки в изпълнителното производство и отделно обезпечителни мерки по бъдещ иск. Това, което е посочено в поканата за доброволно изпълнение, реално само то може да бъде наложено с възбрана върху него и посочено на коя дата ще се извършва описа. Лично в моя случай имам налагане на възбрана върху 47 имота, при положение че дългът е обезпечен само с два имота. По този начин се връзват ръцете на потърпевшия, за да може да се спасява и едновременно с това да издържа фирмата, семейство и така нататък.
Тези възбрани и запори са наложени като обезпечително нормално производство, а не по изпълнително такова. Защо всеки може да налага в 30 банки възбрани, при положение че има открита само една сметка? При искане за вдигане на забраните и запорите срещаме огромни трудности със съдебните изпълнители, за които си нямате представа. Вие имате възможностите да намерите баланса между потърпевшите длъжници, кредиторите и съдебните изпълнители.
Друго – взискателят има право да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши изпълнителни действия. Защо се ограничава възможността и на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител и да извърши изпълнително действие, като вдигне възбрана, запор. Няма го правото, но го е наложил. Неговият акт не подлежи на обжалване по никакъв начин от длъжника.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това не е вярно. Вече се изнервих!
Съобщението за възбрана се изпраща на съдията по вписване и има кога да го обжалвате.
Вие имате право да обжалвате действието за налагане на възбраната и това нещо не е пипнато в ГПК. Извинявайте, това че не знаете как да си упражнявате правата, не означава че трябва да променим ГПК. Всяка възбрана подлежи на обжалване, защото това е действие на съдията по вписванията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не искам да спорите! Моля Ви, прекратете.
Благодаря за информацията, която ни предоставихте.
Връщам се на въпроса за принципното гласуване.
Поставям въпроса: падащ до безкрай способ на намаляване или периодично актуализиран, тоест първа, втора; първа втора продан?
Подлагам на гласуване.
Който е за „падащото“ предложение, моля да гласува за.
За – няма, против – няма, въздържали се – 18.
Колеги, при това положение приемаме, че вариант 2 и точка 2 на § 55 не се подкрепя.
Вариант две е на ГЕРБ и пишем: не се подкрепя.
Има ли смисъл да гласуваме варианта първа, втора; първа, втора?
Той си е в действащия текст.
ВАЛЯ ГИГОВА: В § 55, ал. 3 е намаляващата, а ал. 2, която е предложена от всичките, касае изменение на стойността на втората продан, защото сега новата продан се извършва по правилата на първата. Тя започва не по-рано и е на цена равна на 80% от началната. Това, което виждам, навсякъде има предложение 80 да стане 90.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Гласувахме принципно, защото Вие ни върнахте и ни пратихте на § 55.
Защо трябва да правим непрекъснато препратки?! Принципно е гласуването! Сега тръгваме назад.
Десет минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме след прекъсването.
След като приехме принципно предложение и начина на конструирането на последващите принудителни продани, се връщаме към текста на § 49.
Господин Митев оттегля ал. 1, 3, 4, 5, 6 и 7.
Имате думата за изказвания?
Заповядайте, господин Якимов.
СТОЯН ЯКИМОВ: В предложението на Кирилов, Александрова и Йорданка Фикерлийска – в практиката имаме проблеми, когато в някои съдебни решения съдът приема, че след всяка продан трябва да се иска нова данъчна оценка, като за първа, което не е смисълът на закона. За да изчистим това недоразумение, предлагам да допълним в текста, че това правило не се прилага при последващите продажби на същото имущество, каквато аналогична е разпоредбата в чл. 468. Това да се отнася и за данъчната оценка. Съдът превратно тълкува нормата и всеки път трябва едва ли не да започваме нова данъчна оценка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това дори когато е в рамките на текущата календарна година ли? Според мен данъчната оценка покрива календарната година.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Има такава практика и, за съжаление, става почти масова в страната, в София няма такъв проблем.
Понеже уредбата на продажбите е първа, втора, и като е казано, че при първата продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка, не знам защо някои съдии го тълкуват, че при така наречената „условно трета“, а всъщност е първа, след завъртян първи кръг, трябвало пак да се започне от данъчната оценка, което обезсмисля цялата процедура на движение на цени, на имоти, на оценки, на вещи лица и така нататък. Има не малко такива решения, които отменят действия и казват: не, търгът трябва да започне от данъчната оценка, щом е първа продан, независимо че е 12 първа продан, да се изразим условно.
Същият проблем ще възникне и в ал. 5 – определяне стойността на имота се прилагат само при първата публична продан, което преди почивката адвокат Гигова каза, че това арбитражно производство по отношение на оценяването трябва да важи само при първоначалната оценка. Нали така, адвокат Гигова? Правилно съм Ви разбрал.
Проблем с това нямаме, въпросът е, че някои съдии го тълкуват превратно с цел яснота и избягване на противоречия в съдебната практика е добре да се каже… (Реплики.)
В друг текст сте го казали по следния начин, както казва колегата: в четири, шест, осем, § 43.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Много е ясен текстът на ал. 2 на чл. 485. „Началната цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, когато такава е определена“.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Понеже са по двойки: първа, втора, приключва. След това първа, втора.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тук пише: началната цена.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Колеги, не спорим. Съгласен съм с Вас и в Камарата нямаме никакъв спор. Въпросът е, че има съдии, които отменят. Борим се със съдебна практика в момента.
ВАЛЯ ГИГОВА: Да се направи, че това правило не се прилага при последващи продажби на същия имот. Това е същият текст, който направихме при застраховките, в ЗОС. Ако смятате, че това е продажба, тогава би трябвало да напишем, че тези правила не се прилагат при последващи продажби на същите имоти.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Точно това предлагаме и ние.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В рамките на календарната година.
ВАЛЯ ГИГОВА: За всички следващи, защото те са лесни. Следващите са на 90%, ако приемете изменението, от първата. И пак сте първа, втора; първа втора – няма друго.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако нещата се проточат във времето и сме на трета двойка примерно и тя е в другата календарна година?
ВАЛЯ ГИГОВА: Тя по принцип важи за една година.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Ние се съобразяваме с това. Данъчната оценка взимаме година за година.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Това, което правите, е правилно. Тоест Вие прилагате правото както трябва да бъде приложено, а се притеснявате от съдебна практика, която е неправилна. Законодателствайки в момента за нея, ние ще доведем до там, че ще се появи друга незаконосъобразна практика и тя ще бъде да се използва тази данъчна оценка след календарната година, защото ние изрично ще сме казали, че тя се издава само за първата продан. Според мен е правилно уредбата да не се смесва, да се остави, защото има нормативна уредба, която урежда доколко действа данъчната оценка. Ако ние приемем специална и кажем, че е за проданите сами, я вадим веднъж и завинаги, ще се объркат нещата съвсем.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Може би не ме разбрахте или не се изразих ясно. Тези норми са при определяне на началната цена на вещта, в случая – на имота. Данъчната оценка като норма, поне както съществува в момента, е за най-първата. Само там законодателят казва: „Не бива при оценяването и определянето на началната цена да е на много ниска. От там нататък каква точно е пазарната стойност показват продажбите. Ние можем да искаме да продадем на три пъти по-висока стойност, но не определя съдебният изпълнител, а пазарът. Като няма наддавачи, независимо колко е данъчната оценка, цената трябва да се свали надолу. Така че ако данъчната оценка винаги е критерий за всяка продан, това значи, че някои имоти изобщо няма да се продадат в България.
ВАЛЯ ГИГОВА: Имам редакционно предложение, което мисля, че ще реши въпроса.
В разпоредбата на чл. 485 има, в ал. 2 до ал. 3 се регламентира начинът на определяне на стойността в ал. 4 е на началната цена, която е 80% от стойността и има коректив в ал. 6, която казва пък „началната цена не може да бъде по-ниска от данъчната оценка“.
Ако ал. 6 я преместим на мястото на ал. 5; ал. 5 ще изнесем като заключителна разпоредба и тогава ще напишем, че правилата на ал. 2 и 5, за да включим вътре данъчната оценка – тя пак касае първата продан, и ще стане така:
Алинея 5 ще звучи:“Началната цена при първа публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка, когато такава е определена“.
Алинея 6 ще бъде: „Правилата на 2-5 за определяне на стойността на имота се прилагат само за определяне на стойността и цената на имота се прилагат само при първа продан“.
Мисля, че ще решим този въпрос, ако така Ви звучи разумно, за да важат двете ограничения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По-тромаво става, но дано тълкуването и прилагането да бъде в този смисъл.
ВАЛЯ ГИГОВА: Може и обратното: правилата на 2-5 не се прилагат при последващи продани, което е по-ясния въпрос. Нормално е всяка следваща продан да е по-ниска, ако не се продава на дадена цена. Ако е по-ниска пък ще предизвиква по-голям интерес. Помолих нашия офис да ми дадат статистика как продават. На трета продан продават по-скъпо от първа, защото има по-голям интерес. Нашият офис с 14 хиляди дела, мисля, че е доста представителна извадка. Оказва се, че постигаш много висока цена.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегите от работната група са ми записали редакционно предложение в ал. 5, където е „правилата на ал. от 1 до 3 да се замени с ал. 2 и ал. 3. Правя такова редакционно предложение.
Имам следното вътрешно колебание по отношение на ал. 3 „при две и повече оценки стойността на имота се определя като средно аритметична стойност от всички оценки“. Дали да не добавим „запетая“ без тези от тях, които са 30% по-ниски от данъчната оценка? Говоря за линус минимум. За да се подрине една висока оценка е много лесно да се даде ултра ниска оценка. Влизайки в средно аритметичното претегляне тя тегли числото доста надолу.
ВАЛЯ ГИГОВА: Защо не напишем едно просто изречение: „оценки, по-високи от 30% и по-ниски от 30% от данъчната оценка не се взимат предвид при изчисляване на стойността“. Ново изречение. За да компенсира някой ниската цена, той пък ще иска висока. Или 30% е малко, може би 50%?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: В моята практика често срещано е данъчната оценка да е неадекватна и да има оценки, които я надвишават често. В ал. 6 се казва „началната цена при първа публична продан не може да е по-ниска от данъчната оценка, когато е определена“. А горе се казва „при две и повече оценки…“. Сега предлагаме средната да не е по-ниска от минус 30%. Нали не може да е под данъчната оценка?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не средната.
Имаме две оценки. Двама участници в изпълнителното производство не приемат заключението на вещото лице и влизат в нашата квази арбитражна процедура. Единият, да кажем, господин Йоцов подготвя оценка 50% над заключението на вещото лице, която изглежда на колегата Митев свръхвисока. Колегата Митев при това положение казва: ще дам заключение за оценка 30% от данъчната оценка. Ще кажа: данъчната оценка е по формални критерии, пазарът е друг, няма връзка между нещата. При това положение при средното претегляне стойността, резултатът пада много, само защото минусът е подценил плюса. За да не може да имаме безкрайно падане надолу, тоест да не може да се клони към нула, затова ми се стори и затова разсъждавах дали не е по-добре да кажем, че извън изчисленията на средно аритметично, ще махнем свръхниските оценки. Тези, които примерно са по-ниски от минус 30% от данъчната оценка, на което колегата Якимов пък репликира: трябва да има реципрочно правило за посоката в плюса. При това положение действително плюс, който клони към максимума, сигурно ще измести цената. Затова Ви го предложих като разсъждение.
На практика е напълно възможно да имаме и само една допълнителна. (Разговор извън микрофоните.)
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Проблемът е, че ако съм недобросъвестен длъжник, и повлияя на вещо лице, което аз съм посочил, мога да дам оценка на един апартамент в Люлин, който реално струва сто хиляди, да му дам оценка за един милион и следващите десет години колкото и продажби да се въртят, няма да има реално продажби. Такъв е проблемът и затова колегата Киров е много прав, че това средно аритметично трябва да се регулира с норма за надвишаващи или по-ниски от 50% например от данъчната оценка да не се взимат предвид. (Валя Гигова говори на изключен микрофон.)
ПЕНЧО МИЛКОВ: Разсъждението има смисъл, ако е адекватна системата за определяне на данъчни оценки – това, което каза и колегата. Вие виждате, че често пъти те са абсолютно неадекватни и в пъти са повече реалните пазарни цени. Има го и обратното – данъчни оценки, които са по-високи от пазарните. (Дискусия при изключени микрофони.)
Още едно съображение, ако се развие в тази насока. Един недобросъвестен кредитополучател може, защото данъчната оценка зависи от декларирането, може така да декларира, че данъчната оценка да е в зависимост от неговата воля една, кредит, неизпълнява и Вие вече сте ограничен от данъчна оценка, която е абсолютно неадекватна.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Много често се случва.
ВАЛЯ ГИГОВА: Имайте предвид, че ниските данъчни оценки също са много опасни за кредитора, защото пък дават възможност на длъжника да се яви и да си купи чрез трети лица имота. Това също не трябва да се подценява, защото това стана много честа хипотеза.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще закрия дебата.
Даваме възможност на колегата Христиан Митев да си обясни ал. 2 в неговото предложение и пристъпваме към гласуване.
Който иска да прави предложение по чл. 83, да има възможност.
ХРИСТИАН МИТЕВ: С тази разпоредба целим максимално ускоряване на изпълнителния процес. Мисля, че няма нужда да Ви обяснявам каква е целта, нормата е ясна. Не виждам какво друго има да се обяснява. Тук изцяло се цели бързина в изпълнителното производство, като смятам, че не се накърняват по някакъв начин правата на едната или другата страна в процеса.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В работната група имаше различно становище. Апелирам колегите от работната група да си го припомнят, защото в окончателния текст на работната група това го няма – ал. 2 на Христиан Митев.
ВАЛЯ ГИГОВА: В работната група се разбрахме, че ще бъдат уведомявани за оценката. Смятам, че така е редно. По текста заключението на вещото лице се съобщава на страните. Защо да бъдат уведомявани?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, ще Ви прочета ал. 2:
„Алинея 2. В описа се посочва денят на предявяване на оценката на вещта, когато тя се извършва след описа. В този случай страните се смятат за уведомени за предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа“.
ВАЛЯ ГИГОВА: Защо да влошаваме положението на длъжника? Защо да го правим? Не мога да разбера оценките, които правят по време на описа. Нали по време на описа вещо лице прави оглед, пък веднага да направи и оценка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, и на мен ми е странно. Но колегите припомнят, че е имало силна опозиция от омбудсмана по тази алинея.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Не държа на този текст, ще го оттегля. Казах Ви каква е била логиката.
Оттеглям това предложение.
Отварям скоба. Присъствал съм на такова определяне на оценка. Трябва да Ви кажа, че длъжникът, когато е заинтересован си седи и си оспорва. Толкова пък незаинтересован длъжник не че няма, има.
Оттеглям предложението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има хипотези, при които описът се прави без длъжника.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Преди всеки опис се дават документите на вещото лице. То си прави проучването, изследване, пазарни стойности, той е готов с оценката преди да дойде на огледа. Когато дойде на огледа само може да коригира с оглед подобрения, липса на подобрения, реално състояние и така нататък. Дайте да не спорим и да вървим по същество.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ще Ви кажа следното нещо: В стария Закон за гражданското съдопроизводство има 16 точки описи, включително състояние на имота: стени, конструкция, бетон, тухла. Сега в описа няма състояние на имота, описано по този начин.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, нека с гласуване да решим този въпрос.
Последна покана за предложение.
Господин Митев уточнява, че оттегля цялото предложение.
Някой възразява ли по редакционното ми предложение: в ал. 5 препратката „правилата на ал. 1 до 3“ да стане „правилата на ал. 2 и 3 за определяне се прилагат само при първата продан“?
Никой не възразява. Приема се.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ако има големи разлики в оценките, за да се постигне средно аритметично нещо, другият вариант е при такава разлика да се направи нова оценка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Коя ще е голямата разлика и как ще дефинираме голяма разлика между…
ВАЛЯ ГИГОВА: Това, което Вие предложихте – да има разлики от някакъв процент. Това, което адвокат Иванова казва, е една спрямо друга – когато между едната и другата има, да речем, повече от 30% разлика или повече от 50, да се назначава нова оценка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако аз съм недобросъвестен длъжник, умишлено ще си поискам такава оценка, надявайки се тя да създаде такава разлика и да си правим оценки на нонстоп. С това не помагаме на бързината на процеса.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Смятам, че предложението на колегата Кирилов е удачно. От една страна, няма да има по-тежкия механизъм, който адвокат Гигова описва, от друга – на практика ще можем да ограничим тези случаи на недобросъвестност, за които стана въпрос в дискусията. Ако колегата Кирилов го поддържа, аз ще го подкрепя, защото ми се струва добро.
С оглед поканата за формулиране предлагам текстът да стане: „При две и повече оценки стойността на имота се определя като средно аритметична стойност от всички оценки, без да участват оценките, чиято стойност е с 30% по-ниска от данъчната оценка“.
Ако е и двете, много ще сгрешим.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Понеже отскочихме напред, преди да обсъдим вариантите на чл. 435, целият Ваш дебат доказва само едно нещо: че механично, каквото й да решите в момента – аз ще се въздържа и за двете предложени – и вече оттегленото, и в момента формулираното, сме „въздържали се“. Не можем да ги подкрепим, защото единственото справедливо нещо е да се оспорва оценката. Тогава всичките Ви аргументи механично да спрете дали частните съдебни изпълнители, дали взискателя, дали длъжника – Вие механично се опитвате да спрете три възможни недобросъвестности.
Кое е единственото възможно. Не ми харесва оценка, оспорвам я, отивам в съда. Казвате оценката, оспорва това нещо. Това беше ключът, който спира. Вие се опитвате механично да спрете възможна недобросъвестност и затова се оплитате и не може да го направите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега Милков, и преди като имаше възможност за такова оспорване, резултатите не бяха по-добри.
ПЕНЧО МИЛКОВ: В момента механично с минус 25, минус 30, плюс 30 – резултатът няма да е по-добър.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие само ме убедихте, да не го правя като предложение.
ВАЛЯ ГИГОВА: Колега Милков, кажете ми какво повече ще постигне съдът? Пак същите вещи лица, които са към съда или към Камарата, те пак ще направят оценката. Те няма да са други.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Няма да превръщам спора в суфистичен. Има натрупано обществено натоварване между гражданите, длъжници. Основен тон в цялото говорене, обобщавайки обществените отношения, които от месеци наред се провеждаха, не са съгласни с оценките. Дали длъжникът си е платил оценка, ние ще му кажем: защото ти я плати, тя е такава.
Взискателят си посочва вещо лице. Когато съдът посочи вещото лице, експертизата се приема за важима както по всички други процеси и тогава би трябвало да настъпи успокоение. Затова така сме го предложили. Това е моят аргумент. Затова обсъждаме тези текстове, защото след малко ще се върнем на другия. Цялото това говорене един час доказва, че механично не може да се определи оценката.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплика – последно, Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми колега Милков, няма да се съглася с Вас по няколко причини.
Да, текстът, който Вие предлагате, е предложение на омбудсмана. Той беше предложен и на нашето внимание и ние сме го гледали, но умишлено не го включих в моето предложение. Смятам, че това е проблемът, който беше в стария, отменения ГПК, който забавяше най-много изпълнителното производство. Не смятам, че когато обръщаме баланс от кредитора към длъжника, трябва да върнем автоматично всичко и най-вече да върнем основния момент, където беше това забавяне – именно оспорването на оценките в съда.
Смятам, че предложеният механизъм, който следва режима механизма в Закона за общинската собственост и стъпва върху него беше приет от госпожа Манолова в обсъжданията на работната група, е максимално добър.
Въпреки че колегата Кирилов си оттегли предложението, смятам, че то също беше добро. И то беше в посока на подобряване на този текст. Не смятам, че дори да приемем Вашето предложение, ще избегнем всички дефекти, за които Вие говорите. Смятам, че това е по-доброто решение, с което, от една страна, избягваме изцяло невъзможността да се прави друга оценка, извън първоначално определената от съдебния изпълнител, от друга страна, пък не се бавим толкова във времето, тръгвайки по реда на едно съдебно оспорване.
Нещо повече, в чл. 435 като се върнем, ще видите, че има разширяване на възможността за оспорване на действията на частния съдебен изпълнител. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Митев.
С доста разговори омбудсманът възприе този модел в интерес на истината, като тук задачата, която работната група решаваше, е да имаме способ, който да е гаранционен за началната цена. Все пак имаме предвид, че това е една състезателна процедура, която би следвало да достигне пазарна обоснована цена на съответния актив, без да се губи време за съдебно обжалване.
Лесно може да върнем съдебното обжалване, но тогава изменяме тотално скоростта или философията на изпълнителното производство и ефективността от събирането.
Дуплика.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Проектът, който е представен на Вашето внимание, е проект не на Омбудсмана, а на хората, които са го подписали с елемент на разсъждение.
След това – Закон за общинската собственост и продажбите по него – по-добре да не го бяхте споменавали, защото не мисля, че това е добър пример. Казвам Ви го от височината на пет години общински съветник до преди няколко месеца. Изобщо този ред не трябва да бъде посочван, защото никак не е добър.
Абсолютно сте прав, и аз съм работил по стария ГПК, там се използва и недобросъвестност за забавяне на процесите.
Пак казвам: ние можем да оптимизираме и възможността за обжалване – колко пъти, до каква цена при промяна и обстоятелства, но така механично, поставяйки цената, мисля, че отваряме нова „кутия на Пандора“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нищо механично няма. Нямаме механичност. Напротив, имаме неограничена възможност за множество идентични действия, тоест, ако в това производство петима от участниците не са доволни, ще имаме пет сравними като критерии други оценки, които ясно сочат една пазарна прогноза. Тези оценки ще се интерпретират от абсолютно всички участници в процеса. Така частният съдебен изпълнител ще бъде ограничен в свободата си досега да стартира продажби при евентуално неблагоприятни условия. Недобросъвестният или сгрешилият частен съдебен изпълнител, като не визирам нищо негативно към присъстващите тук представители на Камарата. Но когато виждаш, че имаш три оценки и се вижда, че си започнал откъдето си искаш – това е индикация за всички участници в процеса.
Явно ще го оспорваме в залата, защото го казах няколко пъти, включително на Научната конференция – при това задание, което дадохме, това е единственото по-приемливо, което се появи. Мая Манолова каза: „Това е вариантът Кирилов“, аз казах: „Ама аз го казах като лош вариант“, но така или иначе това остана, просто защото никой не предложи друго решение на този казус. Да, не мисля, че е съвсем завършен като критерий изходът на тази процедура – квази арбитражна със средното аритметично, но нямахме друг подход, нямахме друг изход.
Колеги, пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов, Александрова и Фикирлийска, което е на работната група, с редакционната бележка. Никой друг не направи допълнение, което касае уточнението за данъчната оценка при следващите.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Пристъпваме към гласуване текста на вносителя, той се съдържа в приетата редакция. Подлагам го на гласуване по принцип.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се по принцип текста на вносителя.
Последна покана – някой ще прави ли уточнението тип Гигова?
Колегата Митев – предложение по чл. 83.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Предложение по чл. 83, ал. 5, че началната цена…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Трябва да е: „Правилата на ал. 2, 3 и 6“, ако запазим тази номерация.
ХРИСТИАН МИТЕВ: „Правилата на ал. 2, 3 и 6 се прилагат само при извършване на първата публична продан.“
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на гласуване това предложение на колегата Митев.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Прие се § 49 по отношение на чл. 485.
Сега се връщаме на § 31. Ако си спомняте, проведохме на два пъти дебати по отношение на § 31.
Първо, подлагам на гласуване идентичните предложения на Митев и на Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска – да се добавят думите „ и чл. 485“.
Който е за това, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Колега Митев, имате думата да си направите предложението по вариант IV.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
На база на това, което гласувахме току-що по останалите текстове, правя следното уточнение по вариант IV.
Предлагам от вариант IV по вносител да отпаднат т. 5 и т. 7 от ал. 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В ал. 1 остава т. 2.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Остава, да. И в ал. 2 остава т. 4. Само т. 5 и 7 от текста на вносителя Ви предлагам да отпаднат по реда на чл. 83, ал. 5.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, подлагам на гласуване това предложение на колегата Митев за отпадане на т. 5 и 7 от ал. 2 по текста на вносителя за вариант IV на „Обединени патриоти“.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
При това положение подлагам на гласуване вариант IV, заедно с приетото предложение на колегата Митев.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се вариант IV.
Подлагам на гласуване вариант III с вносител ГЕРБ, който е сходен на приетия вариант IV и Ви предлагам при това положение да се приеме по принцип.
Който е за да го приемем по принцип, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се по принцип вариант III.
Подлагам на гласуване вариант I с вносител „БСП за България“ и вариант II на „Воля“.
Който е за, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 12.
Искаше ми се да можем да ги приемем по принцип, обаче те съдържат принципно различни предложения, включително и обжалване.
При това положение, колеги, приема се вариант IV на § 31, заедно с измененията в него.
Пристъпваме към § 32 по отношение на чл. 436, ал. 2 – текст на вносител „Обединени патриоти“.
Тук беше добавен тридневен срок. Работната група имаше ли възражения по това? – Нямаше.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз имам сериозни възражения, защото съдебният изпълнител може в тридневен срок да изпрати, ама не можем да го задължим в тридневен срок да връчи. Защото ако не успее да връчи какво прави – отпада задължението за връчване ли? Когато става въпрос за връчване на книжа за това няма срокове, защото връчваш, когато можеш. Той може да бъде задължен в тридневен срок от получаване на жалбата да изпрати съобщение на другата страна, но как в тридневен срок ще връчи?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги частни изпълнители, имате ли проблеми по това тълкуване?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Има проблеми, тъй като действително на всички много ни се иска страните в процеса да са добросъвестни, но всички знаем, че това не е така. И от двете страни има недобросъвестни – и взискатели, и длъжници.
Преди малко се приеха текстове по отношение недвижимите имоти, които никой не ги погледна през призмата на един недобросъвестен длъжник какво може да направи с връчването на оценки, оспорване и т.н. Практиката сочи, че цялата битка досега беше длъжникът да се уведоми един път за изпълнението с връчването на поканата, в която има опис. Следващата конструкция беше презумпцията, че щом е уведомен за описа, той е уведомен и за проданта, която…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не може да има такава презумпция, решихме го този въпрос. Моля да не се връщаме обратно.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Добре, но това е свързано, защото длъжникът започва да се крие и всъщност ние сме длъжни в тридневен срок да му връчим, но няма как да връчиш на някой, който го няма. Когато един длъжник реши да се скрие, уверявам Ви, че няма как да му се връчи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При това положение правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника: след думите „съдебния изпълнител“, да се добави „изпраща за връчване препис на другата страна, когато жалбата е…“ – текстът си остава. Тоест „връчва“ се заличава и вместо това се заменя с „изпраща за връчване“.
Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо предложението по чл. 83.
Който е за, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с приетото предложение по чл. 83.
Който е за, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се § 32 – текста на вносителя, заедно с предложението.
Колеги, пристъпваме към § 33 по отношение на чл. 438 - „Спиране на изпълнението при обжалване“.
Имаме текст на вносител. Предложението е от колегите „Обединени патриоти“.
Господин Митев има думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Въз основа на дискусиите, които проведохме в Работната група, аз Ви предлагам да отхвърлим това предложение. Там констатирахме, че не е добро и затова и като вносител Ви предлагам да не подкрепим текста на вносителя и да го отхвърлим. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? – Няма. Закривам дебата.
Който е за текста на вносителя за § 33, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 19.
Не се приема.
Пристъпваме към предложение на народния представител Христиан Митев за създаване на нов § 33а по отношение на чл. 441 в две точки – да се създаде нова ал. 2.
Идентично предложение има работната група, което е внесено от Кирилов, Александрова и Фикирлийска.
Заповядайте, колега Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Колеги, аз ще подкрепя предложенията. Единствено поставям на вниманието Ви следния въпрос: в ал. 1 е отговорността, в ал. 2 се въвежда предпоставка да е налице незаконосъобразност. Според мен трябва да е „и“ когато съдебният изпълнител е наложил изпълнение, защото така от редакцията излиза, че налице е незаконосъобразно принудително изпълнение, когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни. Само в този случай ли е налице незаконосъобразно? Може би Вие сте искали изрично да посочите, че и в този случай.
Правя предложение по съответния ред за буквата „и“. Иначе излиза, че само в този случай е незаконосъобразно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Дичев.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ще ме поправите, ако греша, но аз мисля, че това предложение е свързано с други разпоредби, които следват относно съразмерността на изпълнението, тъй като, както и госпожа Манолова го постави в началото, това беше една от важните теми, които трябва да се регулират. Ние също смятаме, че трябва да се въведе регулация, но погледнато, както стои в момента, ние не сме съгласни с него и то категорично, защото това означава съдебният изпълнител изобщо да спре да работи под риск за отговорност за вреди. Ние няма как предварително да знаем кое колко струва, нямаме предварителна представа този имот, който виждаме по нотариалния акт, че е една къща, дали като отидем на описа изобщо има къща, а не е празен гол терен. И изразът „съразмерни“ и „несъразмерни“ според мен трябва да се постави на друга плоскост.
Можем да Ви предложим текст, който според нас трябва, относно въвеждането на нов специален член „Пропорционалност на изпълнението“. Може ли да го прочета като предложение?
„Наложените обезпечителни мерки трябва да са съразмерни с размера на задължението и неговия размер.“
В този смисъл са предложенията. Това означава на практика изобщо да не може да функционира съдебното изпълнение, защото никой не знае предварително зад тази обезпечителна мярка какво реално имущество се съдържа, с изключение на запора върху вземания по банкова сметка, когато е ясно – там сумата е посочена, банката трябва толкова да запорира. Но във всички останали случаи това няма как да се приложи.
Ние дадохме пример със случая с непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие, обезщетение на близките на загиналото лице в размер на 50 хиляди лева, автомобил – единствена секвестирана вещ, която е на стойност 100 или 200 хиляди лева. Абсурд е този текст. Съдебният изпълнител дори няма да може да наложи обезпечителна мярка „запор“ върху този автомобил, тъй като вземането е в размер на 50 хиляди лева, а стойността на тази вещ многократно го надхвърля. Това е единият проблем.
Другият проблем е, че в страната, както знаете у нас не действа принципът „първи по време – първи по право“, по всяко време могат да се присъединят и други взискатели. И когато обезпечаваш една претенция от 100 хил. лв., а в следващия момент се окаже, че имаш присъединена държавата в размер на 1 млн. публични вземания, има още 10 или 15 взискателя, които се присъединяват, ние всъщност отиваме на един много по-различен дълг. Според нас затова трябва да се въведе принцип за пропорционалност на изпълнението, но той да не е с израза „обезпечителни мерки“, съответно размер на задължението, а да бъде „изпълнителни действия“.
Ако ми позволите да прочета текста, който Ви предлагаме – създаване на нов чл. 442а:
„Пропорционалност на изпълнението
Чл. 442а. Предприетите изпълнителни действия трябва да са пропорционални спрямо размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и наложените обезпечителни мерки.“
Идеята е, че действията трябва да са пропорционални, принудата трябва да е пропорционална на размера на задължението. За малки дългове от 1000 лв. не бива да се стига до изпълнение на всички имоти, или примера със скъпия автомобил, освен ако няма нито една друга секвестирана вещ.
Когато изтегляме този момент към обезпечителните мерки и връзваме мярката с размера, ефекта, който ще постигнем, ще е обратен на целения, а именно пълен блокаж на изпълнението.
Затова нашето предложение е в § 33а тази разпоредба да не се приема, че винаги е налице незаконосъобразно принудително изпълнение, когато съдебният изпълнител наложи обезпечения, които са явно несъразмерни. Това означава на практика всеки от нас да спре да работи, защото субективната преценка за това явно ли са съразмерни или не са явно съразмерни, ще бъде на Окръжния съд с оглед на всеки конкретен случай, а ние няма как да знаем предварително какво стои зад всеки конкретен случай.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Ще взема първа реплика.
Според мен донякъде е основателно това, което казвате, но погледнато през призмата, че отговорността за вреди се реализира след съдебна преценка доколко действията Ви са предизвикали такива, според мен се борим със страха. В крайна сметка Вие изпълнявате публични функции, взимате решения – това, което правим ние днес. Така че не трябва да се борим със страха.
Доколко действията Ви са предизвикали вреди – някой може да твърди, обаче съдът ще го прецени. Така че ако съдебният изпълнител е добросъвестен, тази разпоредба не трябва да Ви притеснява.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли други реплики към изказването на господин Дичев? – Няма.
Господин Дичев, заповядайте.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Искам пак да обърна внимание – ако беше на предприетите действия от съдебния изпълнител е едно, а тук говорим „е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни“. Искаме да кажем, че когато ние налагаме обезпеченията, ние нямаме реална представа какво стои зад тази вещ – движима или недвижима. Ние нямаме представа дори колко е дългът. В момента пише нещо по изпълнителния лист, но точно след половин час може да се е присъединила държавата с примера за 1 млн. лв. Затова тази неизвестност и директната угроза на обезпеченията, не е страх, а нормална човешка реакция.
Имайте предвид, че взискателят е господар на процеса, доколкото пише в книгите и взискателят сочи способите. И взискателят като е поискал обезпечения, които са явно несъразмерни, аз имам ли право да му откажа? И аз ли ще нося отговорност за това, че взискателят ги е наложил? Защото текстът винаги е незаконосъобразно принудително изпълнение, когато съдебният изпълнител наложи обезпечение. Но те са поискани от взискателя, а отговорността ще се прехвърли върху мен. Това е в чл. 441 – „Отговорност на частния съдебен изпълнител“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние ограничихме взискателя в по-предна разпоредба.
СТОЯН ЯКИМОВ: Само ако е необходимо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, имахме добавка „доколкото е необходимо“.
Имате думата от името на Асоциация на банките в България.
ЕЛЕОНОРА ХРИСТОФОРОВА: Може би няма да мога да добавя кой знае какво. Просто изцяло приемаме и се присъединяваме към аргументите на господин Дичев. Смятаме, че изключително субективна ще бъде преценката за съразмерността и наистина не се знае от напред каква е действителната цена, която може да бъде постигната.
Същите са ни аргументите и към вариантите, които са в обединения проект, които също не приемаме. Имате два варианта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Госпожа Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз ще кажа, че не съм съгласна, не бях съгласна и съм изразила това становище в Работната група, защото ние, за да дискутираме какво е отговорност на нотариуса, трябва да кажем какво значи „съразмерност“. Ние нямаме единен изпълнителен процес и аз винаги тръгвам оттам. За да бъде несъразмерно нещо, което прави съдебният изпълнител, той трябва да има несъразмерност на изпълнителните способи, а не на наложените мерки.
Вярно е, че ВКС, когато се произнасяше по тълкувателното дело по изпълнителното производство, каза, че началото на изпълнителния способ се слага с мерките, които са наложени. Но такава разпоредба с много добро съдържание има в стария Закон за гражданското съдопроизводство, който за съжаление на телефона си не можах да отворя. Такава разпоредба трябва да има, но трябва да касае съразмерността на предприетите изпълнителни способи. А действията са онази съвкупност от конкретни неща, които извършва съдебният изпълнител в рамките на предприетия изпълнителен способ, защото ние имаме способ за събиране на парични вземания, способ за предаване на движими или недвижими вещи. Тоест ние нямаме единен изпълнителен процес, за да въведем това изискване за съразмерност. И ако говорим за съразмерност, то трябва да касае само и единствено за събиране на паричните вземания, защото съразмерност при предаване на имот няма как да има.
Ще ми се да насочим усилията си към това – да приемем едно правило, което касае действията, които съдебният изпълнител предприема, а не обезпечителните мерки, които налага. Защото отговорността за обезпечителните мерки си е изцяло на взискателя. Той ще си носи отговорност за това, че е поискал обезпечителни мерки, които са надхвърляли обезпечителната нужда. Аз не виждам как съдебният изпълнител, ако отиде взискателят и каже: „Наложи ми десет възбрани, аз ще си нося отговорността за това“, той как може да откаже. Той иначе би носил отговорност пък за вреди спрямо взискателя, ако не му събере вземането.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тогава взискателят ще носи тази отговорност.
ВАЛЯ ГИГОВА: Да, взискателят я носи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако е по искане на взискателя. Според мен не може да има съмнение, че в един такъв процес и спор в момента, в който частният съдебен изпълнител извади и каже: „Ето това е молбата на взискателя, която аз изпълних точно“, тогава би следвало в този процес да влезе и взискателя.
ВАЛЯ ГИГОВА: Да, но има един чл. 18 в Закона за ЧСИ, където може да бъде възложено на съдебния изпълнител, без да бъде направено искане.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За тази възможност казваме да внимават частните съдебни изпълнители.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не знам, аз смятам, че съразмерността трябва да касае изпълнителния способ, или предприетото действие. И то трябва да бъде ограничено за паричните, защото…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това го разбрахме и повтаряме мрънкането в Работната група, но пак няма решение, тоест решението е такова, каквото го четем.
Припомням какъв е поводът. Не може за минимален дълг да се наложат обезпечителни мерки на цялото имущество. Да, не знаели частните съдебни изпълнители, но преобезпечили 10-15-20 пъти.
Явно несъразмерни при всички положения е за пъти. Ако има такива случаи и такива дела, би трябвало съдът да формира практика в посока колко пъти – дали два пъти, дали пет пъти, дали десет пъти повече от дълга.
Приемаме в онази дискусия и аргумента на частните съдебни изпълнители, че те при старта не знаят евентуално колко други кредитори биха се присъединили. Освен това и че действат на тъмно в първата част – в частта, която е информация за авоари по сметки. Те получават някаква информация, но не получават окончателната информация за тази преценка.
ВАЛЯ ГИГОВА: При възбраната каква вреда ще имаш? Те не ти забраняват да се ползваш с имота.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще има вреда, ако Вие планирате да си продадете жилището. Имаше една мода преди 12 години да се изкупува неплатена сметка за ток към ЧЕЗ. Аз изкупя от ЧЕЗ неплатена сметка за този месец и Ви наложа възбрана върху имота, предмет на евентуална бъдеща продажба. Ще Ви увредя ли?
ВАЛЯ ГИГОВА: Не знам. Аз мисля, че верният израз е: „Когато съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия, които са явно несъразмерни“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тази теза я разбрахме. Действията са ясни, те са включени. Очевидно проблемът е в обезпечителните мерки.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз искам да попитам хипотетично: ако няма друго имущество, няма сметки, няма някакви вземания, има едно недвижимо имущество, вземането на кредитора е, примерно, за 1000 лв., имуществото е оценено на 100 хиляди лева. Той какво ще направи тогава? Той няма друг способ, освен да наложи възбраната. Няма да може да събере вземанието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нямаме несъразмерност.
Господин Якимов.
СТОЯН ЯКИМОВ: Просто има разлика, тъй като едното предложение за отговорността на съдебния изпълнител в чл. 441 говори за явна несъразмерност, но самата съразмерност и предложението по чл. 442а говори за съразмерност. Така че ако се говори за явна несъразмерност, тя трябва да се включи и при действията в чл. 442а, за да е ясно. Иначе остава само за отговорността явната несъразмерност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние в момента гледаме чл. 441 – предложение за създаване на нова ал. 2.
Омбудсманът защо мълчи?
ЧОНКА КОВАЧЕВА: Госпожа Манолова каза, че подкрепя точно този вариант, който е предложен от Работната група.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кажете го.
ЧОНКА КОВАЧЕВА: Тя го каза преди да тръгне. Специално за съразмерността изцяло каза, че подкрепя Работната група, тоест това са двете предложения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Милков: „и когато“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението на колегата Милков.
Подлагам на гласуване предложенията на Християн Митев, и на Кирилов, Александрова и Фикирлийска, които са идентични, заедно с приетото предложение на колегата Милков.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се, за съжаление в нередактиран вид.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Искам да е ясно, че ние предлагаме да се създаде специален текст „Пропорционалност на изпълнението“. Съдебните изпълнители трябва да извършват принудително изпълнение пропорционално с оглед на размера на дълга. И когато има такъв текст в ГПК, какъвто ние предлагаме, всъщност и Вие, само че спорим за съдържанието, ясно е, че ако съдебният изпълнител е нарушил този текст, той ще си носи отговорност по чл. 441 във връзка със ЗЧСИ, чл. 45 от ЗЗД и т.н. Така че това, което се слага тук, е просто едно насочване на всички към това. Не зная как е при Вас, имам предвид като адвокат, при нас всеки ден, включително и аз получавам искови молби срещу нас. При такива норми в ГПК вероятно ще създадем работа на адвокатурата, защото ние вече сме всяка седмица в съда.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, пристъпваме към следващото предложение – на Христиан Митев и на Кирилов, Александрова и Йорданка Фикирлийска, за създаване на нов чл. 442а – „Съразмерност“.
Този въпрос също го коментирахме. Мисля, че имахме изказвания. Господин Дичев направи предложение за текст, който имате възможност да припознаете, ако прецените.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Искам да чуя становището на Омбудсмана по отношение на редакцията, която се предлага от Камарата на ЧСИ за новия текст на чл. 442а.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А може ли отново да го прочетете, а след това да вземем становище?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: „Пропорционалност на изпълнението“, или съразмерност. То е едно и също, няма значение дали е пропорционалност или съразмерност.
„Предприетите изпълнителни действия трябва да са пропорционални спрямо размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и наложените обезпечителни мерки.“
Имат се предвид преди това наложени обезпечителни мерки. Защото, ако едно вземане е обезпечено, и ние след това да правим още обезпечения, очевидно имаме непропорционалност на изпълнението. Това искаме да кажем тук. И съдебните изпълнителни тази норма са длъжни да я съблюдават. Ние имаме подобни норми в Етичния кодекс, но, за съжаление, опитът показва, че имаме наказание за непропорционалност, но са сравнително редки случаи. А когато я има нормата в ГПК вече и Етичният ни кодекс ще стане по-жив.
ЧОНКА КОВАЧЕВА: Тъй като трябва да изразя становището на госпожа Манолова, мога да Ви покажа листа, на който тя написа, че приема предложението на Работната група, което включва обезпечителни мерки и предприети изпълнителни способи. За съжаление за това нищо не е казала и не мога да изразя нейното становище.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, отправям покана към Вас – който желае да припознае предложението на господин Дичев, има тази възможност.
ВАЛЯ ГИГОВА: Според мен в това, което предложи господин Дичев, трябва да се добави не само размера, а вида и размера, защото Вие имате различни видове изпълнителни способи. И всеки път трябва да се съобразява. Не е достатъчен критерий размерът и видът на това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Гигова, нека някой да го предложи. Нямаме предложен текст. Нека да не си говорим напразно.
Няма предложения.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на Християн Митев, на Кирилов, Александрова и Фикирлийска за създаване на нов чл. 442а – „Съразмерност“.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 16, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
Пак повтарям, че предложенията на Работната група са предложения, които са постигнали висока степен на консенсус. Всеки от нас има възможността да изрази и лично мнение.
Съгласен съм с това, че говорейки за съразмерност, ние приемаме една несъразмерна норма. При невъзможност да диференцираме отделни хипотези по отношение на обезпеченията. Аз не бих Ви предложил да отпаднат изцяло обезпечителните мерки, защото това ще взриви консенсуса със защитника на гражданите и народа, който ще приеме, че се отмятаме.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: В момента има чл. 443 – „Замяна на обекта и начина на изпълнение“: Длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане и да бъде извършено само чрез някой от исканите от взискателя начини за изпълнение.
Това, че длъжниците не си упражняват правата… Защото ако длъжникът дойде и го заяви това, какво ще направи съдебният изпълнител? Ако е нещо разумно и реално? Може ли аз за 1000 лв. да му държа пет имота в София блокирани?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Продължаваме след 15 минути.

(Почивка)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Продължаваме след прекъсването.
Гласувахме за създаване на нов чл. 442а.
Пристъпваме към § 34 по отношение на чл. 443 – текстове на вносител. Вносители на първия вариант са „БСП за България“, на втория вариант вносители са „Воля“.
Имате думата за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, мисля, че предлаганите от колегите текстове на практика до голяма степен повтарят това, което вече приехме като разпоредби – нова ал. 2 на чл. 441 и нов чл. 442а. Единствено, ако ги приемам по принцип. Иначе не виждам смисъл от тези изменения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Предлагам Ви да го приемем по принцип с указание, че е съобразено и отразено в предходна разпоредба.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Пристъпваме към § 35 по отношение на чл. 446, където имаме предложения на вносители: първи вариант от „БСП за България“, втори вариант от „Воля“, трети вариант от ГЕРБ, четвърти вариант от „Обединени патриоти“.
Имаме и предложение от народния представител Пламен Трифонов Христов и група народни представители по отношение на вариант 2, то е изцяло редакционно.
Имате думата за изказвания, колеги.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, това, което си спомням от Работната група, ние го обсъждахме и това, което съм си записал и до което стигнахме като извод, е да подкрепим вариант 3 – на ГЕРБ.
В тази връзка правя следното уточнение по отношение на нашия вариант и по отношение на останалите. Те на практика предлагат съвсем различен принципен подход за определяне на несеквестируемостта на трудово възнаграждение или каквото и да е друго възнаграждение – от труд, пенсия и т.н. Смятам обаче, че с предложението, което се прави във вариант 3, което беше и становището на Работната група, се постига основната цел, която е заложена и в останалите варианти, доколкото я виждам, а именно: сумите в размер до една минимална работна заплата да бъдат несеквестируеми, което на този етап ми се струва добро и бързо решение.
Разбира се, тук ще кажа само едно изречение – де леге ференда е добре да се помисли и за по-добра и по-радикална промяна в чл. 446 – дали ще е нашето, дали ще е на база на нашето предложение или на някое от предложенията на колегите, но е добре да мислим в тази посока. Благодаря.
ФИЛИП ПОПОВ: Ние сме предложили да е с акт на Министерския съвет с оглед гъвкавост, да не е законодателно закрепена определена сума, както беше досега, за да не се налага постоянна актуализация.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Пламен Христов и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 18.
Не се приема предложението на колегата Христов и група народни представители.
Подлагам на гласуване вариант 4 – на колегите „Обединени патриоти“.
Който е за, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 15.
Не се приема.
Подлагам на гласуване вариант 3 с вносители ГЕРБ.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Вариант 3 се приема.
Подлагам на гласуване вариант 2 с вносители „Воля“.
Който е за, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 18.
Не се приема.
Подлагам на гласуване вариант 1 на „БСП за България“.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.
Приема се вариант 3 с вносители ГЕРБ.
Пристъпваме към обсъждане на н§ 36 с предложение да се създаде чл. 446а – „Несеквестируем доход, получен по сметка в банка“. Предложението е от народни представители от ГЕРБ.
Имате думата за изказвания.
ЧОНКА КОВАЧЕВА: Става въпрос за ал. 3, където пише: „Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата“. Не би ли трябвало тук да се включи и пенсията, за да отговаря на чл. 446?
ВАЛЯ ГИГОВА: Алинея 2 е по отношение на пенсията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, пенсията е в ал. 2.
ЧОНКА КОВАЧЕВА: В чл. 446 пенсия и работна заплата са на едно.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Различни са разпоредбите.
ВАЛЯ ГИГОВА: Критериите са различни – едното е обезщетение, пък другото е възнаграждение за труд.
ЕЛЕОНОРА ХРИСТОФОРОВА: По различен начин постъпва.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на вносител за § 36.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се текстът на вносителя за § 36.
Пристъпваме към § 37 по отношение на чл. 450а. Имаме два варианта: първият вариант е на ГЕРБ, вторият вариант е на „Обединени патриоти“.
Имате думата за изказвания, колеги. Няма изказвания.
Предлагам да гласуваме.
Подлагам на първо първия вариант, който съдържа в себе си и варианта на колегите „Обединени патриоти“.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се вариант първи.
При това положение Ви предлагам да приемем по принцип предложението на колегите „Обединени патриоти“, което е прието във вариант 1.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Пристъпваме към § 37 по отношение на чл. 453. Предложението е на ГЕРБ.
ВАЛЯ ГИГОВА: Само да кажа за какво става въпрос. Аз съм ОК с този текст, това е заради решението на ВКС, обаче ако направим наем и аренда ще започнат да предоставят ползването на имотите по заем за прослужване. Та се чудя дали не трябва да предвидим всяко ползване, произхождащо с източник облигационно основание, защото сега ще запушим една дупка и ще отворим друга. Дали не трябва да е обща формулировката, а не да посочим наема и арендата, защото това касае само вписаните актове, а решението на ВКС, с което казаха, че може длъжникът да сключва договор за наем и аренда, касае онези актове, които принципно не подлежат на вписване. Това са онези договори, които касаят управлението, защото са по-малки от три години. Не знам дали не трябва да е по-обща формулировката – въобще всякакви договори, с които след възбраната длъжникът предоставя ползването върху вещите. Дали са движими или недвижими няма значение. И да го изнесем в една точка 5, че на взискателите и на присъединените взискатели не могат да се противопоставят сделки на управление с недвижими имоти и движими вещи, по силата на които се предоставя право на ползване на трети лица. Защото модата, която възникна след това решение на ВКС е след възбраната да се сключват всякакви договори за предоставяне на ползване, за да се блокира принудителното изпълнение.
Вие какво мислите?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз мисля, че е абсолютно излишно това. То следва от всички принципи, които действат. Как ще го противопоставят какъвто ще да е договор?
ВАЛЯ ГИГОВА: Как няма да го противопоставят? Има решение на ВКС по чл. 295б. Ние затова предложихме това изменение. Онзи ден го дискутирахме на конференцията, дето скочиха и казаха: „Не го правете, ще ни смее цяла България, ние ще си направим тълкувателно решение“. Това е за смях, ама е факт.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това, че тълкувателното решение на ВКС е за смях, защо трябва и законодателят да става смешен?н
ВАЛЯ ГИГОВА: Напротив, те нямат тълкувателно, имат практика по чл. 290 и всяко трето изпълнение вече е с договор за наем след възбраната. Ето, те са тук, да кажат какво е положението.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Да, така е.
ВАЛЯ ГИГОВА: Така е. Това е от три години. Ние се борим с това нещо от три години. То може да изглежда нелепо, но е така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А как го противопоставят на кредитора и на взискателя?
ВАЛЯ ГИГОВА: Договор за наем след възбрана на базата на решение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, има договор за наем. И какво от това?
ВАЛЯ ГИГОВА: Не можеш да го въведеш във владение купувача. Пишеш в постановлението за възлагане или в обявлението за договор има сключен договор за наем или аренда. И те, понеже казаха, че наемът до три години не е разпореждане, не попада в предметния обхват на чл. 452, където се забранява на длъжника да се разпорежда. И те викат: Щом му се забранява да разпорежда, ама не му се забранява да управлява, може да си сключва договори за управление.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Дичев.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Проблемът е сериозен и произтича точно така – от едно решение по чл. 290 на Върховния съд, което послужи за масова практика в момента в страната да се сключват такива договори и съответно по този начин се осигурява комфорт за три години напред след продажбата. Това намалява купувачите.
ВАЛЯ ГИГОВА: А при арендата пет.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Да, при арендата пет. Което пък сваля цените на продажбите, за което ние сме виновни, разбира се. Но това се прави и след публична продан. Заради това решение по чл. 290 колегите са в цайтнот, защото това е задължителна практика за съдилищата по чл. 290, съответно те, ако извършат въвод във владение, както смятат, че е правилно срещу такова лице, директно влизат в противоречие с това решение по чл. 290 и отговорността за вреди.
Сега съдиите за ВКС имаше призив да се закълнат, че ще приемат тълкувателно, не знам доколко може това да е подход, но това провокира тази норма тук.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз не съм сигурен дали за всяко абсурдно необосновано съдебно решение би трябвало да изменяме закона.
ВАЛЯ ГИГОВА: А какво да правим?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да си го тълкуват.
ВАЛЯ ГИГОВА: Взискателите всъщност не могат да си получат действителната цена на имота.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разбирате ли, че е смешно това да го пишем? Аз съм готов с предложение по чл. 83, ал. 5, ще го добавим.
Правя предложение след думите „договори за наем и за аренда“ да се добави „както и всички споразумения“.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не може да е в т. 1. Точка 1 касае само вписаните, а те ти противопоставят невписани.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правя предложение и за създаване на т. 5, която да бъде…
ВАЛЯ ГИГОВА: Договори за наем и аренда, както и всякакви споразумения, с които се предоставя ползването върху движими вещи и недвижими имоти.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ползването или управлението.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ползването, защото това е ползването на база на управление. Разпореждането е в т. 1.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нали каза, че под формата на договор за управление на имот се постига противопоставяне?
ВАЛЯ ГИГОВА: Защото разпореждането е в т. 1, тук трябва да сложим ползването, а не управлението. Защото ти можеш да получиш ползване на база…
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В тази практика кое се визира?
ВАЛЯ ГИГОВА: Ползването.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само ползването?
ВАЛЯ ГИГОВА: Ползването на база на действие на управление.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Милков.
Защо да не е по-добре ползването и управлението, като имаш такава широта на тълкуване?
ВАЛЯ ГИГОВА: Хубаво, добре.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Ние не сме вносители, но предвид разпоредбите на Закона за собствеността, които казват какво се вписва и предвид принципа, че законодателната техника го изисква, според мен не е правилно да въвеждаме нова точка, която да започва с две изключения и да пишем всичко останало. Договорите за наем и аренда са облигационни договори. Създават облигационни права. Тоест аз Ви предлагам да са вещни облигационни права и това ще са само такива облигационни права, които подлежат на вписване, защото разпоредбата продължава, които са били вписани преди възбраната.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не, не. Това не касае, колега Милков вписания…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Абсурдно е, но не си слушал тяхното описание на въпросното решение.
ВАЛЯ ГИГОВА: ВКС каза, че няма значение дали е вписан или не. Въпросът е, че ако е сключен след възбраната и е за срок по-малък от три години, е действие на управление. Щом е действие на управление няма пречка да бъде сключен и след възбраната, защото възбраната забранява да разпореждаш, а не да управляваш.
Вие имате ли представа какво се случва? По всяко дело длъжникът отива и сключва договор за наем и не го интересува. Даже той си прави нарочно достоверна дата след възбраната, защото знае, че ВКС му е казал: след възбраната нещо до три години можеш. Той не ходи да го сключва за десет, той го сключва за три.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Това, което казва колегата Милков, е точно така, само че то е за чистия случай, когато това се е случило, тези договори са сключени преди възбраната. Тогава ние сме длъжни да ги зачетем и ги зачитаме. Те имат противопоставимост спрямо купувача, защото са противопоставими на длъжника, който е собственик към момента на налагане на възбраната. И правата на купувача са правата на длъжника.
Обаче, когато ВКС излезе с това решение и каза: ако такъв договор се сключи след възбраната, вече е противопоставим, тогава съдебният изпълнител не може да извърши въвод спрямо това лице, докато не изтече договорът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, решения, които не виждаме, и текстове, които ги няма в настоящия доклад, няма да обсъждаме. Смятам, че е достатъчна тази форма на заобикаляне, която сме предложили да приемем. Колегите, ако имат възможност да покажат решението, до вторник ще опитаме да го съобразим.
ВАЛЯ ГИГОВА: Съдията Белазелков ме помоли да Ви кажа да разширите понятието, да не е само наем и аренда. Защото той пробва, ама му отказаха.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Да Ви кажа, че в този вид наем и аренда е абсолютно неудачно, защото Вие посочвате два вида договор и нищо не се свършва. Въпросът е или да стане това, което те искат, или да се посочат, както Ви казвам, облигационни сделки, които – в края на изречението – подлежат на вписване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Наем и аренда в т. 1 мисля, че най-малко ще действат за респект на евентуално желаещите да заобиколят ефекта на непротивопоставимостта.
Поставям два въпроса. Съгласни ли сме с текста на вносителя?
ВАЛЯ ГИГОВА: Ще реши въпроса поне по два договора.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега Милков, съгласни ли сме по текста на вносителя? – Не.
Съгласни ли сме по текст за нова т. 5?
ЯВОР НОТЕВ: Малко е обидно.
ВАЛЯ ГИГОВА: Съзнавам. И мен много ме е срам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Йоцов, заповядайте за т. 5.
БОРИС ЙОЦОВ: Точка 5: „договори за наем и аренда, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на движими и недвижими вещи“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Хубаво ли се чу предложението?
БОРИС ЙОЦОВ: Договори за наем и аренда, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на движими и недвижими вещи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това след вписване или преди вписване?
ПЕНЧО МИЛКОВ: Има и вещно право на ползване.
ВАЛЯ ГИГОВА: Вещно право на ползване може да възникне само въз основа на друг вид, ние имаме предвид ползването, когато е на база на облигационен…
Колеги, ние атакуваме ползването, а това, че е държане от правна гледна точка, което може да се трансформира във владение, това въобще не го коментираме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, правен кръжок няма да правим. Отворете си учебниците по вещно право, отворете на Таджер учебниците. Имаме два вида ползване – вещното ползване и облигационното ползване. Облигационното е държане. Но няма проблем и в други случаи законодателят за облигационното ползване използва думата ползване. Преди това сме казали – както всички споразумения.
Приключваме дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с предложение да се приеме по принцип.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се по принцип.
По предложението по чл. 83, ал. 3 със съдържанието, което чухте и образуване на нова т. 5, който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Пристъпваме към § 39 по отношение на чл. 454, ал. 1. Имаме аналогични предложения. Първият вариант е на „БСП за България“ и „Воля“. Вторият вариант е на ГЕРБ и „Обединени патриоти“.
Няма изказвания, колеги.
Подлагам на гласуване и четирите предложения.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приемат се и четирите предложения.
Моля да дадем мандат на колегите експерти и референти да отразят редакционно правилно приетото предложение, което е еднакво в съдържателна страна във всички предложения.
Никой не възразя по промяната от 30 на 20.
Пристъпваме към § 40 по отношение на чл. 458. Вносител е ГЕРБ.
Искам да кажа, че това, по което критикувахте на националната конференция, от ГЕРБ сме го предложили.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ами – браво!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изказвания?
Уточнявам, че на националната конференция това беше предложение де леге ференда, което получи подкрепа от голяма част от изказващите се. Но, тъй като ние, като вносители, не можем да ви предложим финансова обосновка за това предложение, аз лично ще се въздържа да гласувам за него.
Господин Дичев.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Става въпрос само за стилистично изчистване от ГПК на един израз, което е правилно и ние го подкрепяме, но предвид едно решение на Конституционния съд, с който обяви, че държавата е привилегирована само по отношение на публичните си вземания, а не за частните. Мисля, че във връзка и с общините имаше подобно решение, а ние в практиката изобщо не присъединяваме държавата за нейните частни вземания. Впрочем това го знаят и самите представители най-вече на Националната агенция за приходите. Така че реално няма проблем с финансовата обосновка, защото това няма да засегне бюджета по никакъв начин. Това е действащата практика, но седи в ГПК и предизвиква много негативни коментари, Вие видяхте и на конференцията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, убедихте ме. Решението беше на Конституционния съд.
Няма други изказвания. Закривам дебата и го подлагам на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към § 41 по отношение на чл. 459. Предложението е на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Дичев.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Това предложение всъщност беше като някакъв вид реакция на тълкувателното решение. Затова имаше и тълкувателно решение – защото практиката беше противоречива, но по-голямата част от съдебните изпълнители и съда приемаха, че само тези кредитори, които са с обезпечение от съда, са присъединени по право в изпълнителния процес, тъй като другите имат изпълнителен титул и могат сами да си упражнят и реализират правата. Така или иначе тълкувателното решение каза обратното. Имаше и финансов мотив, доколкото като всички са присъединени, имам предвид и тези с изпълнителен лист, и тези, които са само с обезпечителна мярка, допусната от съда, в едно изпълнително производство се правеха много разходи и това беше допълнителен мотив да се ограничи само до тези от съда. В интерес на истината след вече няколко години прилагане на тълкувателното решение, като че ли практиката се утвърди в тази посока абсолютно всички взискатели да са присъединени по право, имам предвид двете категории.
Така че може би е по-удачно да не се приема този параграф.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е за текста на вносителя за § 41, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 18.
Не се приема.
Пристъпваме към § 42 по отношение на чл. 467 – текст на вносители ГЕРБ и „Обединени патриоти“.
ПЕНЧО МИЛКОВ: При движимите го махнахме, при недвижимите го оставяме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е по-лесна форма. За движимите може и е нормално да е по-облекчена формата. А и тук омбудсманът не възразява. Значи създадохме две различни уредби за уведомяването за оценката при движимите и при недвижимите.
Няма други изказвания. Закривам дебата.
Подлагам го на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
За – 12,против – няма, въздържали се – 6.
Пристъпваме към § 43 по отношение на чл. 468 – „Определяне цената на движимата вещ“.
Първият вариант е с вносители ГЕРБ, вторият вариант е с вносители „Обединени патриоти“.
Имаме предложение от Христиан Митев. Имаме също така и предложение от Кирилов, Александрова и Йорданка Фикирлийска. Двете предложения са абсолютно идентични. И двете предложения реферират и са към вариант 1, т. 2.
Заповядайте, господин Якимов.
СТОЯН ЯКИМОВ: Само искам да отбележа във връзка с приетия режим за публични продани на недвижими имоти и свързаната с нея определяне стойността на вещта с данъчната оценка, тук е прието, че такава ще бъде застрахователната стойност, ако има такава. И тук, приемайки изрично, че това правилно не се прилага при последващите продажби на същото имущество, а неотнасяйки същото изречение при недвижимите имоти, утре ще създадем проблеми в практиката и при прилагането, тъй като съдът ще каже: при движимите вещи изрично е написано, значи при недвижимите не важи това правило.
Споделям го като възможна опасност, която може да се появи.
ВАЛЯ ГИГОВА: Нали го приехме и при недвижимите, само че с друг израз.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: В чл. 485 се казва „първата продан“, ние нали Ви споделихме порочната практика, която се появи – първата продан да е всяка трета, а тук е казано „при последващи продажби“, тоест тук е ясен изразът. Само за първата продан се отнася застрахователната стойност. След това логиката: щом не е продадена, значи няма никакъв интерес към тази вещ, цената е висока. Докато при недвижимите онзи проблем с първа-трета си стои. Може би при недвижимите трябваше да има такава редакция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване заедно двете предложения – на Митев, и на Кирилов, Александрова и Фикирлийска.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Приемат се предложенията на Митев, и на Кирилов, Александрова и Фикирлийска.
Подлагам на гласуване по принцип предложението във вариант 2 на „Обединени патриоти“.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Подлагам на гласуване вариант 1, заедно с приетите предложения на Митев, и на Кирилов, Александрова и Фикирлийска.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се текстът на вносител по вариант 1, заедно с предложенията на Митев, и на Кирилов, Александрова и Фикирлийска.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Продължаваме, колеги.
Параграф 44 за изменение на чл. 470 с предложение да се създаде нова ал. 2. Това е наше предложение и ще изложа съвсем накратко мотиви защо сме го направили.
Тук предлагаме в случая, когато длъжникът е редовно призован, но не се яви за описа, да се прилага ал. 1, а именно в този случай съдебният изпълнител да предлага за пазач на вещта взискателя или да назначава пазач. Това е същността и идеята на предложението – да се уреди тази хипотеза в случаите, когато не отказва, а на практика въобще не се явява на описа, въобще не присъства. Няма как да бъде определен самият длъжник за пазач.
Откривам разискванията.
Заповядайте, колега Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Не мислите ли, че ще е по-добре законодателно, като техника вместо „се създава нова ал. 2“, тя просто да имплицира в ал. 1: „Ако длъжникът откаже да приеме или не се яви“. Да се изреди горе. Както прецените, но мисля, че е по-удачно.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ако направите предложение по реда на чл. 83 няма проблем.
В такъв случай, ако няма други изказвания, преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим текста на вносителя, както е записан, за създаване на нова ал. 2 в чл. 470, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносителя на чл. 470, създаването на нова ал. 2.
Продължаваме с § 45. Тук имаме два варианта. Вариант 1 е на колегите от ГЕРБ, вариант 2 е на „Обединени патриоти“, като тук отбелязвам, че нашият вариант на практика изцяло съвпада с текста, който е в т. 2 на колегите от ГЕРБ.
Откривам разискванията.
Колега Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Когато четох предложението въпросът ми е за група от вещи. Ние имаме някаква яснота какво е съвкупност, ама група? За първи път виждам самостоятелно обособяване на група от вещи. Може би вносителят да разясни. Може би да е „съвкупност“, защото тогава има яснота в правоприлагането.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, колега Милков.
Съгласен съм, тук отварям една скоба докато дойде вносителя. Аз също се чудих като Вас какво е това група от вещи и затова не го предложих, не го включих в нашия законопроект. Добре е наистина да чуем каква е била логиката на това предложение.
Колеги, в такъв случай Ви продължавам да продължим с § 46 за промяна на чл. 475 с предложение за създаване на нова ал. 2. Предложението е на колегите от ГЕРБ. Тук няма постъпили предложения между първо и второ гласуване. Имаме препращане в този случай към правилата на чл. 468, ал. 4 по отношение на вещи, които подлежат на бърза развала. Става въпрос за ал. 4, която приехме с изменението на чл. 468, а не на действащия в момента текст на чл. 468. Правя и това уточнение. Член 468, ал. 4 в редакцията по доклада за изменение на ГПК, която приехме
Откривам разискванията.
Колега Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Притеснението ми по този текст е, че в хипотезата на чл. 475 се включват освен вещите, които подлежат на бърза развала, за които има логика да се прилага този текст, също и група вещи, за опазването на които са необходими значителни разходи или специални условия – тоест има три възможности. Според мен вещите, за които са необходими значителни разходи, могат да попаднат и имоти, които са с площ и се налага охраната им. Разбирам, че са движими. Да кажем примера със скъпа вещ, за опазването на която е необходим значителен разход да стои в сейф – картина, злато. Не е ли значителен разход да се съхранява при специални условия? И ние казвам, че не може да се оспорва оценката.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Дичев.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Стига да не греша, но мисля, че при движимите вещи преди малко се прие да не се прави това арбитражно производство. Тази норма има връзка с това, че може да се оспорва оценката не пред съда, а да се иска нова експертиза. При бързо развалящи се вещи, докато върви тази процедура, много ясно, че спорът за спора няма да има смисъл, защото няма да има вещи. Затова е било предложението, но като се махна тази процедура при движимите вещи, тази разпоредба е безсмислена.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не се е махнала. В чл. 468 остана. В чл. 468 има ал. 4 и 5 – всяка от страните може да оспори цената.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Това, ако е останало, значи има смисъл да се приеме.
ВАЛЯ ГИГОВА: Вярната препратка е да не се прилага „4-6“.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Да, но трябва да остане, защото, докато се спори за цената, вещите ще погинат.
ВАЛЯ ГИГОВА: Затова казвам, че остана оспорване, но не с трите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правя редакционно предложение да се добави и ал. 6.
Други изказвания няма.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Един момент, аз се изказах и искам да обсъдим. Това, което каза колегата Дичев, не е във връзка с това, което аз Ви казах. Изобщо не става дума за вещите за бърза развала. Ясно е, че те ще изчезнат, докато се правят нови оценки. Става дума за вещите, за опазването на които са необходими значителни разходи или специални условия. И Ви дадох пример как можете да се окажете с едни много скъпи вещи, как да опишете, че те са много скъпи, запазени и дайте бързо да не ги оценяваме. Просто тук имаме три хипотези в текста на чл. 475. И дали стойността за опазването на вещта може да е аргумент да не я оценяваме втори път.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Като кратка реплика към колегата Милков – точно в примера с картината, ако тези специални условия не са налице при пазача на вещта, тя също ще погине, може да погине. Няма определена влажност, няма температура, осветеност на помещението – тя също може да се повреди и да погине, докато направим оценката.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Колега Митев, на стойност до 5 хил. лв. са пръстени, които ще покрият всичките Ви пръсти. Стоят в една каса, защото трябва да стоят в каса. И питам: те ще подлежат ли, ще може ли да се оспорва или не?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Дичев.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Извинявайте, обаче в целия член става въпрос само за вещи, които подлежат на бърза развала. И всички тези предпоставки са кумулативни. Вещи, които подлежат на бърза развала и за опазването на които (на същите вещи) са необходими значителни разходи, или специални условия за същите вещи. Всъщност говорим само за бързо развалящи се вещи. Няма го Вашия пример, колега.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Приемам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз също мислех в тази посока. Ако бяха различни, щях да Ви предложа да заменим общата препратка с вещите, които подлежат на бърза развала.
Това го уточнихме, така ли? Закривам дебата.
Подлагам го на гласуване, заедно с редакцията.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Казвате, че се връщаме към § 45 по отношение на чл. 474.
Според мен тук целта е да се избегне от дефиницията „съвкупност от вещи“, защото за съвкупност от вещи имаме изисквания, спрямо съвкупността, а групата вещи могат да бъдат разнородни, тоест да не попадат в понятието за съвкупност.
ВАЛЯ ГИГОВА: Съвкупността може да бъде еднородна и разнородна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Продавам един телевизор и една пералня.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това не е група, това пак е съвкупност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Идеята, според мен, е била да бъде по-широка възможността да се групират вещи, извън понятието „съвкупност от вещи“.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не, въпросът е: какво целите – вещите да имат отделни цени вътре, или да се продават като цяло. Защото ако кажете „съвкупност“ – съвкупността има обща цена. Ако кажете „група“ – всяка вещ има отделна цена, обаче наддаването е за групата от вещи, примерно цялата покъщнина на еди-кой си. И Според мен това с групата е много опасно и по-вярното е съвкупността, защото при съвкупността имате единична цена.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Единственият случай, в който се продава при особените залози, когато е направено групово обезпечение с вещ, тогава е казано кои са групата машини. Но в този случай се оставя на лицето, което ще продава, да ги групира.
ВАЛЯ ГИГОВА: Да, но по ЗОЗ сега приехме, че не можеш да продаваш съвкупността, можеш да продаваш само отделните вещи и в това има логика, защото има концентрация.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Дичев, заповядайте.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Всъщност това е от работната група от преди вече не знам колко години. Всъщност мотивите бяха тогава примерът с едно предприятие – машините по сега действащата уредба трябва да се продават отделно. Тоест ако се появи някой, който иска да инвестира и да запази работните места нямаше как да го направим така, че той да купи имота, заедно с машините. Това бяха мотивите. Както и други примери, не искам да задълбавам.
Обаче виждам, че по-нататък има предложения за обособена част от търговско предприятие, което решава голяма част от въпроса.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Специално направихме за предприятие.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Това ми беше смисълът на изказването, че има за предприятията, които не бяха водещия мотив. Иначе в живота има нужда понякога да се групират вещи. Всяка една да се посочва индивидуално, отделно, да се прави отделна продажба става много трудно.
Прав е и колегата, че се отваря малко повече преценката, в смисъл, че няма никакви критерии и съдебната практика казва, че могат да се продават вещи на групи, обаче те трябва да имат… В едно от решенията се казваше примерът с гаража – трябва втората вещ да е свързана с първата, въпреки че са самостоятелни. Тоест има някаква връзка, но в съдебната практика не е прокарана достатъчно и критериите тук за група, понеже липсват, наистина е малко по-общо. Но има същата разпоредба и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тоест това, което се предлага, не е прецедент. В момента действа в ДОПК. Публичните изпълнители могат да продават групи от вещи.
ВАЛЯ ГИГОВА: А има ли дефиниция?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Няма.
ВАЛЯ ГИГОВА: Според мен трябва да си напишем „съвкупност от еднородни“… Съвкупността може да е правна, може да е фактическа. Правните съвкупности са предприятия и наследство, засега. Ако се касае за фактическа съвкупност, вече фактическата може да бъде еднородна и разнородна, може да е съвкупност от машини от един и същи вид, но може да бъде съвкупност от машини и съоръжения, или съвкупност от машини от различен вид. И аз смятам, че е разумно да се включи, но като съвкупност. И ако искате, за да няма съмнение, че ще я тълкуват стеснително като еднородна, да напишем, че се касае за продажба на съвкупност (понеже е само в режима на движимите вещи) съвкупност от еднородни или разнородна съвкупност. Да кажем, че става въпрос и за двете. Защото съм убедена, че после под „съвкупност“ се разбират само еднородни вещи.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Аз искам изрично да изразя притеснението си и да се впише в протокола. Дори и „съвкупност“ моето притеснение е от друг характер. Едно беше за тълкуването на думата, но ние тук поставяме възможността на продаващия да обособи общност, която става продаваема или непродаваема. И оттам пряко да засегне интереса на заинтересованите страни. Тоест той, ако продава движимите вещи като някаква група или съвкупност, която той е определил, тя може да стане непродаваема. И може да има интерес към отделни вещи, но някой държи да ги продава като група. И тук ти поставяш в състава фактически една преценка, която защо я правим? Защо? Кое обосновава „или като група“?
Това е моят аргумент. Вие ще си приемете текста, но аз искам да е вписано.
ВАЛЯ ГИГОВА: Много бих искала да се приеме с всичките резерви, защото ще Ви кажа пък другото какво прави. Длъжникът обикновено знае кои са най-ценните вещи от едно съоръжение или от едни движими вещи. И той успява, когато се продават вещите самостоятелно, това се случва много често. Заводът в Горна Малина е класически пример, стои 15 години най-скъпият завод за биогорива до ден днешен, просто защото длъжникът успя да си купи на една продан най-съществената част от цялата технология. Като тръгнеш да продаваш най-различни части от едно технологично съоръжение, ти всъщност не продаваш нищо, те са самостоятелни движими вещи с отделни инвентарни номера и т.н., но те нямат самостоятелен икономически и технологичен смисъл.
Ако искате да сложим прилагателно, че съвкупност, примерно от вещи, които в своята цялост представляват технологично цяло, или да помислим в тази насока, но да ги продаваме като отделни вещи е страшно опасно. Така се разпарчетосва българската индустрия.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Подобен пример имам в Свободна зона – Русе, но тогава става дума за инсталации, които недобросъвестно са оценени като отделни движими вещи. И това пак е ексцес в отношенията, който е възможен, но не е принцип.
В случая давам пример за друго – продаваема вещ по единично, ако се групира става непродаваема, примерно. Които са си дефинитивно отделни, но някой е решил да ги продава в група. Седи друга преценка.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Само в допълнение на това, което адвокат Гигова каза – даже може да продадеш нещо, което по принцип е непродаваемо, в примера на колегата Милков. Купувам двете вещи, защото едната ми е изключително ценна. Тя е ценна за мен, ще платя цената и на другата само и само да придобия тази, която е ценна за мен. Така или иначе това е факт. То и сега се случва, колега Милков. Вземете която искате промоция на който искате магазин – абсолютно точно това се случва: продават Ви нещо, което не искате, но Вие го купувате, заради друга вещ, която е, да кажем, значително намалена. Примерно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В този дебат е важно да посочите източника на понятието за „съвкупност от вещи“. Тъй като колегата Милков е доктор, искам да посочи класификацията, от която да следваме дефиницията за съвкупност. Търсим и теоретичните източници.
ВАЛЯ ГИГОВА: Съвкупността е изведена от трима наши автори – от Таджер, от Мария Павлова и най-вече от академик Василев в „Търговските предприятия“. Там е изследвано най-добре.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е истината. Третото е истината. Защото има съвкупност на права и типичната съвкупност на права е търговското предприятие. Но къде е делението и класификаторът за съвкупност от вещи?
ВАЛЯ ГИГОВА: От теоретична гледна точка ние познаваме правни и фактически съвкупности.
Правни са тези, на които правото придава самостоятелен характер на обект на правото. Типичните в нашето право са наследството, което може самостоятелно да се прехвърля, и търговското предприятие, което може да се прехвърли и залага самостоятелно. Правната съвкупност може да е само тази, изрично посочена в закона.
Фактическата съвкупност съществува тогава, когато правото дава възможност да бъде предмет на сделка, без да е дефинирано от какво се състои. И за разлика от правната съвкупност, която по дефиниция включва задължения и права, фактическата съвкупност обикновено включва само права или отделни разнородни права върху различни вещи. Типичната уредба е в Закона за особените залози, но там при продажбата винаги настъпва концентрация и нашето право от гледна точка на ЗОЗ не допуска продажбата на съвкупността като такава, защото урежда специални правила, при които заради динамичния характер на съвкупността тя може да влиза, в нея да излиза имущество. И какво всъщност ти е предмет на залог и какво можеш да продаваш по ЗОЗ или по реда на ГПК става ясно към момента на пристъпване към изпълнение.
Хубаво би било да се уреди, защото единичната продажба на вещи лишава според мен съдебния изпълнител от възможност да постигне висока цена тогава, когато е наложително да се продаде съвкупността. Ще Ви дам пример: най-често по ЗОЗ съвкупността е не знам си колко тона захар, находящи се еди-къде си. Особено при потребимите и заместими вещи това е наложително според мен.
ПЕНЧО МИЛКОВ: И за група от вещи, и съвкупност ако няма дефиниция, а то няма, значи е същото.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не, при съвкупността разликата между теоретична гледна точка е, че съвкупността в предвидените от закона случаи става самостоятелен обект на право и предмет на сделка е съвкупността. А при групата от вещи Вие ги продавате заедно по някакъв признак, но те имат самостоятелна цена, както синдикът, примерно, продава, изброява n на брой машини, но те имат самостоятелна цена. Но ги продава заедно, защото се намират физически на едно и също място.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Проверих всички класификации на вещи и на вещите класификация за съвкупност няма. Имаме класификация по отношение на права. Затова е важно да го уточним, защото аз искам да съм сигурен дали тази интерпретация, която лансира адвокат Гигова, има някакво теоретично или правно основание. Ще проверя сега и в римското право дали го има като класификатор, но по-скоро ми се струва, че тя изхожда от нещо като легално разрешение в Закона за особените залози. Иначе начинът на определяне на цената е нещо друго, което аз не бих дефинирал пряко и непосредствено с критерии по отношение на множество вещи. Тук имаме множество вещи при всички положения. Въпросът е как ще класифицираме това множество вещи.
Заповядайте, доктор Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Задаването на този въпрос към мен, макар че адвокат Гигова отговори вместо мен, ми дава право в един бъдещ момент аз да задам теоретичния въпрос.
Сега просто и ясно. Правото борави с права, господин Председател, не борави с вещи. Дотук ще спра. Така че това, което Вие казвате, е абсолютно правилно – ние винаги регламентираме или оперираме с права дали те са вещни, облигационни или други. Ние си играем с вещи само в материалния свят. В абстрактния правен свят, ние работим с права. Така че се солидаризирам с това, което каза адвокат Гигова.
И за да опростя накрая уравнението само бих добавил: съвкупността съществува сама по себе си, в групата от вещи съществуват вещите вътре сами по себе си. Най-просто казано.
Аз не се притеснявам от теоретизирането, а от това, че извеждаме (е съм знаел, че в ДОПК е така) право на този етап на съдебния изпълнител да групира вещите. Не искам да опорочавам тук със смешни примери, но е възможно да се дадат такива. Разбира се, че е въпрос на целесъобразност да се даде на съдебния изпълнител това право, най-вероятно ще му го дадете. Просто изразих за протокола притеснението си, че един длъжник може движимите му вещи да бъдат непродаваеми, ако се групират с начупените му мебели, вмирисани кресла, примерно,н образно казано. Просто е въпрос на преценка как ти ще групираш движимите вещи в най-истинския порядък. Знаете в изпълнителните дела какво продавате като движими вещи.
Това исках да отбележа, без да Ви бавя.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ако искате, в Търговския закон има критерий за групиране „постигане на по-висока цена“. Това е много често използван способ. Голяма част от събранията на кредиторите казва: да, дава възможност на синдика да продава съвкупност от вещи с цел постигане на по-висока цена.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Мотивите за това предложение са именно тези – практиката сочи, че разпарчельосваме предприятията, защото трябва да продадем всяка вещ поотделно. Идеята на това предложение беше да може, когато има съоръжения, да се продават заедно, за да се постигне максимално висока цена.
ВАЛЯ ГИГОВА: Десет машини, като ти предат чорапи, ще ги купиш, за да си оборудваш фабриката, а не да си купиш само единия стан, който не ти върши работа.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Още нещо – групата от вещи, превръщайки се в система – това, което Вие говорите, стойността й винаги е различна от стойността на елементите в системата. Това пък от системологията.
ВАЛЯ ГИГОВА: Нека да сложим критерий с цел постигане на по-висока цена, която често се използва при продажбата от синдици и тогава критерият дали правилно са групирани вещите ще бъде с оглед на това. Ще има оценка на отделните вещи и отделно съвкупността от вещи.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Това е разумен подход с цел постигане на по-висока цена.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз Ви казвам, че това е масово в производствата по несъстоятелност и мисля, че той е добър, разумен подход.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз разбирам изказаните дотук доводи и на адв. Гигова, и на колегата Милков, но все пак нали трябва да помислим и за някакво решение, което да бъде работещо. Хубаво, много добре е, че предлагаме теоретични конструкции, добре е, че се запознаваме с основи на гражданското право, но в случая имаме конкретен текст, който трябва по някакъв начин да редактираме, така че да отговорим на изискванията на практиката, както ние я познаваме и както беше детайлизирана и описана в изказването на господин Дичев.
Вярно е, че имаме вече един такъв пример по отношение на разпоредбата, която е в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Доколко е удачно да прехвърляме изцяло оттам редакцията – аз съм по-скоро резервиран, тъй като целите са малко по-различни в ДОПК.
Доколкото разбирам проблемът е с определението на „съвкупност от вещи“.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Според мен ние трябва да имаме предвид това, което вносителят казва, че точно целта е да се избегне от „съвкупност“, тоест има планирана воля и е ясна.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Абсолютно съм съгласен с колегата Милков, защото ако вносителят искаше да напише „съвкупност“, щеше да го напише.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Целта е да се групира група от вещи, а не да се търси съвкупността в имуществото му и тя да се продава като такава. Целта е именно единични вещи да се групират и като такива. Това е волята. Тя подлежи сега на гласуване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Съгласен съм с това, което колегата Милков каза. Действително това е смисълът, това е логиката. Не казвам, че е най-доброто решение. Казвам, че е точно така, както той току-що го каза. Това е логиката, която е вложена, поне според мен.
Ако логиката е друга, то вносителят щеше да каже „съвкупност“. Какво му пречи да използва термина „съвкупност“? Без да дава легално определение, без да се позовава на съществуващите разпоредби в ДОПК или където и да е, ползвайки изцяло теоретичните разработки.
ВАЛЯ ГИГОВА: Разликата между едното и другото е дали съвкупност или група, както щете я наречете, ще има обща цена. Това е голямата разлика. Защото при съвкупността по силата на закона, законодателят придава на една група от вещи характер на съвкупност и това става самостоятелен обект на правото. А при групата, която е уредена в ДОПК, защото и аз така погледнах току-що текста, там говори за групиране на недвижими имоти, движими вещи, МПС и т.н., което на мен повече ми прилича на обособената част от предприятието, защото по ДОПК няма продажба на обособена част. Може би трябва да видим мотивите на ДОПК, за да разберем какво е имал предвид законодателят, но аз не знам какво сте имали предвид – самостоятелна цена ли да имат вещите, или да се продава тази група от вещи? Защото вносителят може да е казал група от вещи, но ако правилно аз съм разбрала, целта е тази група от вещи да се продава като самостоятелен обект. Защото иначе нямаше да има израза „или група от вещи“.
Плюс това, вижте, тук става въпрос за продажба в магазини, продажба на борса. Това означава, че в 99% от случаите, ще бъдат еднородна съвкупността, защото как инак ще продавате на борса съвкупност от група от вещи? Не знам какво е имано предвид. Аз Ви казвам ако съм един непредубеден читател какво ще разбирам. Ако е група, това ще означава разнородни, групирани по някакъв признак, не знам какъв. Но ако е съвкупност, би трябвало по-скоро да говорим за вещи от един и същи вид, независимо че съвкупността може да е разнородна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще продължа да търся източници на понятието. Това, което установявам сега и ме разколебава, е една студия точно на база вещното право в Римското право: „Не е вещ съвкупността от вещи, обединена мислено на базата на общ функционален принцип – библиотека, колекция от различни предмети. Нямаме единен правен обект, а множество вещи, върху които съществуват множество вещни права. Следователно при прехвърлянето на такива съвкупности, независимо външно как описваме нещата, по същество не прехвърляме един обект на вещно право, а прехвърляме множество, представляваща съвкупност вещни права. Съвкупността е различна от съставната вещ, при която имаме единна вещ, изградена от множество взаимно свързани и подчинени на една функция вещи – леката кола, компютър. По отношение на тях възниква самостоятелно вещно право“.
Нека да очертаем главната цел и тук моля колегите частни съдебни изпълнители да конкретизират каква е била целта съвкупността да се продава поотделно на индивидуална цена за всеки един от обектите, или да се продава общо, като цената е агрегатна и съдържа евентуално стойностите на всички елементи в тази съвкупност. Какво целим?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Общо да се продават с обща цена, защото има ли отделна цена при една продажба, това значи, че всяка вещ се продава отделно, което има случаи на търговци и други примери с предприятия, при които просто е уникално изпълнението. Имате стотици хиляди отделни позиции, резервни части. Аз например в момента продавам, то е смешна история – 7 лв. бурмичка, не знам какво си, опитваш се нещо да правиш, обаче доколко е законно при сега действащата уредба, доколко не е атакуемо? Затова е хубаво ад има уредба, която позволява еднородни, или свързани – отиваме вече на съвкупност. Затова групата според мен е по-общо от съвкупност – вещи, които могат да бъдат продадени с обща цена.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук, макар и по съвсем друга логика, направихме допълнително предложение за предприятие. Ако целта е да покрием случаите, за които казва господин Дичев, колегите и колегата Милков, това би трябвало да ни върши работа.
ВАЛЯ ГИГОВА: Много ме притеснява това нещо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Притеснението очевидно кореспондира и с това предложение, защото опасността е еднаква.
ВАЛЯ ГИГОВА: По модела закон, който смятам, че е много добър, макар че в България не можахме да го инкорпорираме изцяло за обезпеченията, за съжаление не го направихме, критериите са много ясни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук при всички положения възниква нужда от още един критерий. Каквото и да е – съвкупност или група, би трябвало съдебният изпълнител да има максималната грижа така да определи кръга на тази съвкупност или на група, че да вземе максимално изгодната цена за изпълнителното производство, за удовлетворяване на страните.
ВАЛЯ ГИГОВА: Въпросът е по-сложен, защото ще дойде тук и какво е предмет на обезпечение, защото по реда на ГПК се продават вещи, заложени по ЗОЗ с новото изменение.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Може ли само да кажа, че всъщност оценката ще бъде на отделните вещи единично определени, единично описани, единично оценени. Аз говорех само как ще изглежда като продажба, но всъщност процедурата стартира по този начин – описват се всички вещи една по една, индивидуализират се и се оценяват в момента, или впоследствие с вещо лице. Писмено имам предвид. След което, ако има редакция за група, съдебният изпълнител ги обединява, като събира сбора от вече оценените вещи. Той не може да даде някаква друга оценка на групата. Тази група от вещи ще бъде обявена на цена – сбора от оценката на съставляващите я вещи.
ВАЛЯ ГИГОВА: И като кажете „сбора от цената“, Вие ще обявите в публичното пространство сумата за примера един милион от всички бурмички и гайки, а няма да обявите един милион позиции по един лев, нали така?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Да.
ВАЛЯ ГИГОВА: Хората ще дойдат да наддават не за всяка част от това, за да кажете: продавате вещи. Значи Вие продавате съвкупност от вещи. И без да има такъв текст в закона, Вие го правите, защото Вие физически няма как да ги продавате тези бурмички.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Това е проблемът.
ВАЛЯ ГИГОВА: Знам. Аз знам какъв е проблемът. Затова подкрепям идеята. Чудя се дали пък не е удачно да напишем „съвкупност от движими вещи“ или групи от вещи, защото така хем ще влезем в руслото на ДОПК с групата, хем ще влезем в онези понятия, които вече познаваме за съвкупности от вещи.
Животът е много по-богат отколкото право може да го регулира. Това е ясно.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Последното предложение също звучи логично и добро.
ВАЛЯ ГИГОВА: Да – съвкупности от вещи или групи от вещи. Защото при групите от вещи ще имате отделни цени, ще ги обявите на публиката отделните цени, но ще кажете: ние ги продаваме заедно, защото те технологично са свързани, макар че могат да бъдат продадени заедно, само защото можем да получим по-висока цена.
Вие знаете, бяхте на последните срещи със Световната банка. Хората не можеха да повярват, че в България се продават отделни вещи, те не можеха да повярват, че се продават само отделни вещи. И викат: какво правите, като продавате, примерно, магазини, фабрики. Какво правите? Ние казахме: продаваме сграда, терен, струг. Това продаваме. И той вика: Ама кой ги купува? Викам: могат да ги купят различни хора. И когато тръгнеш да им обясняваш, че ти няма как да продадеш предприятие у нас като съвкупност само от права, защото имаме такъв способ като права и задължения. Те казват: Добре де, като го продадете като права и задължения и купувачът купи и задълженията, какво става с онзи кредитор, който е пристъпил към продажба? Дали неговото вземане се погасява, защото очевидно не се погасява, ако не е достатъчна цената. И това означава, че всеки купувач става всъщност и длъжник по вземането на кредитор, който извършва продажба. Защото трябва да продаваш съвкупността само от имущества. Кредитор от пасиви няма как да се удовлетвори.
Но това е много дълга тема, просто няма смисъл. Според мен, ако сте склонни да възприемете да се напише „съвкупност“, защото само за движими вещи става въпрос, или група от вещи, и едно изречение, че съдебният изпълнител може да ги групира с цел постигане на – да има критерий, да не е обратното – да групира вещите с цел постиган една по-висока цена, мисля, че това би било разумно. Да не е произволно, искам да кажа.
СТОЯН ЯКИМОВ: Не винаги може да е критерият най-висока цена. Може да има друг критерий – запазване на работни места, запазване на един бизнес, където работя сто работници.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С това вече отиваме другаде. Нямате намеса там.
ЯВОР НОТЕВ: Имаме отделна оценка за всяка вещ и след това сборът дава цената на групата.
ВАЛЯ ГИГОВА: Но това е при групата.
Вижте, аз съм убедена, че ако отидете и обявите на продан технологичното оборудване на завода Х, ще постигнете по-висока цена, ако продавате отделните вещи. Ако това оборудване е ценно в своята цялост.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прекратявам дебатите.
Има ли желаещи да направят предложение по чл. 83?
ВАЛЯ ГИГОВА: Според мен разума е съвкупност или група от движими вещи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Чухме го за 55-и път, но – уви – на този момент в този етап нямате възможност да направите предложение по чл. 83.
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Тъй като в този дебат не се стигна до друго предложение, и с оглед на факта, че подобна разпоредба съществува в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предлагам освен „или група от вещи“ да се добави „или група, ли съвкупност от движими вещи“. Добавката „или група, или съвкупност от вещи“ в т. 1 на § 45, вариант 1.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Без второ изречение.
ВАЛЯ ГИГОВА: С цел постигане на по-висока цена.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако го пришием към цялото изречение, направо поразяваме смисъла. Основният предмет е обикновената движима вещ. Това трябва да е второ изречение.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на колегата Митев по чл. 83.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението.
Подлагам на гласуване и двете предложения – вариант 1 и вариант 2, по принцип.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Прие се § 45.
Параграф 46 е приет.
Параграф 44 също е приет.
Стигаме до § 47 по отношение на чл. 481. Текстовете на вносителя – първи вариант е предложение на ГЕРБ, вторият на ОП, като тук единствената съществена разлика е в ал. 11, числото – при ГЕРБ е казано в размер на 80 на сто от началната цена на предишния търг, в предложението на ОП е казано 90 на сто от началната цена на предишния търг.
Имате думата за изказвания.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Нашето становище е, че тази уредба е излишна, защото явният търг, ако погледнете сега действащата уредба, приключва с предаване непродадената вещ на длъжника, оставя се на мястото на проданта на разположение на длъжника. Явният търг е една много крайна фаза в принудата. Тя има и морални отражения, дотолкова доколкото имущество на длъжника се изнася на публично място и се прави публичен търг. Когато се обясняваха мотивите 2007-2008 година за новия ГПК, едва ли не се казваше: това е един вид пред блоковете като се продава на лихвите, длъжниците ще бъдат стимулирани да изпълняват и е крайна мярка.
Така че да се прави втори път крайна мярка като изначална ми се струва нецелесъобразно и неправилно и може би ще си спестите време и усилия, ако не ги обсъждате тия текстове, защото са излишни изначално. Сега действащата уредба е добра, явни търгове се провеждат от време на време, не са толкова масови, но да ги правим задължително – след първия да правим втори, няма смисъл. Явният търг се обявява, идват хората, който си хареса някаква вещ, плаща веднага в брой и си заминава, а един път тези вещи са изнесени оттам, където се намират, явният търг е на публично място, тоест дали от дома, дали от офиса, магазина и така нататък, и след това след като приключи първият търг, да се върнат обратно някъде, пък след това пак да се изнесат да се направи втори… Изобщо не е целесъобразна тази разпоредба според нас.
ВАЛЯ ГИГОВА: Защо остават продажбите?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Исках да кажа, че сега се случват, но да се прави след първия явен търг втори по аналогия с продажбата на недвижимите имоти, е безсмислено, защото след първия явен търг каквото си продал – продал, каквото не си продал, го връщаш на длъжника, ако иска да си го взима, остава си на мястото, където е проведен търгът. Явният търг казвам, че е за вещи с много ниска стойност. Тук говорим, общо-взето, за битови вещи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо варианта на колегите „Обединени патриоти“. За и против няма, 18 въздържали се.
Подлагам на гласуване вариант първи на ГЕРБ. За и против няма, 18 въздържали се. Не се приема параграф 47 – нито първи, нито втори вариант.
Пристъпваме към § 48. Имаме текст на вносител по отношение на чл. 484. Вносителите са ГЕРБ и „Обединени патриоти“ – нова алинея трета в чл. 484.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тук същият този текст на чл. 484 прави отклонения. Ние казваме, че трябва да съобщава оценката, а как я съобщава? Затова не искахме да бъде 485.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма изказвания. Закривам дебата.
Моля, гласувайте. За 12, против няма, въздържали се 6.
Параграф 49 го гласувахме.
По параграф 50 има два варианта на вносителя по отношение на чл. 487. Първият вариант е на ГЕРБ, вторият вариант е на „Обединени патриоти“. Разликите са редакционни, а думите „и за каква сума“ се заменят.
Няма изказвания, закривам дебата. Подлагам на гласуване и двата варианта на предложения на вносител. За 12, против няма, въздържали се 6. Приемаме § 50 с възлагане на колегите експерти и референти да редактират текста на вносителя.
Пристъпваме към § 51. Имаме три варианта. Това са предложения на вносителя за чл. 489 – „наддавателни предложения“. Първият е на „Воля“, вторият на ГЕРБ, третият на „Обединени патриоти“ като вариант 2 и вариант 3 са идентични. Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложенията по вариант 2 и вариант 3. За 13, против няма, въздържали се 6. Приемат се вариант 2 и 3 на ГЕРБ и „Обединени патриоти“.
Подлагам на гласуване вариант 1 на колегите от „Воля“… Тук точка втора от „Воля“ се съдържа в приетите варианти и тя е приета вече, но само да видим тяхната т. 1 – в ал. 1 се отменя второто изречение, това го няма. Значи само това гласуваме, то е различно. Алинея втора се приема по принцип.
Гласуваме разделно за точка първа, тоест да отпадне изречение второ на чл. 489: „взискателят не внася задатъка, ако вземането му надвишава неговия размер“.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това е основен принцип във всеки процес, навсякъде по света. Не стига, че не си си взел парите, ами и ще трябва да внасяш наддатък.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това очевидно не беше изказване.
Изказвания по реда има ли? Няма. Закривам дебата.
Моля, гласувайте да бъде подкрепена точка първа от предложението на „Воля“. За и против няма, въздържали се 18. Не се приема точка първа.
Параграф 51 е приет.
Пристъпваме към § 52 по отношение на чл. 491. Предложението е за създаване на чл. 491 „Спиране на проданта“. Вносители са ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Систематично е след „неизвършване на проданта при плащане на дълга“.
Ще помоля колегите, които са участвали в работната група в Министерство на правосъдието, ако имат обяснения, да ги представят.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Проблемите, които провокираха тази разпоредба, бяха в това, и още са, че някои от взискателите спират писмено проданта в последния възможен момент на изтичане на срока, примерно в пет без десет, на едномесечния срок, в който трае наддаването за приемане на писмени предложения. При това се получава така, че имаме купувачи, които вече са внесли задатъци, има други, които не ги виждаме, но на практика са ги внесли. Всъщност ние като имаме такова писмено искане за спиране, се съобразяваме с него, взискателят е господар на процеса и го спираме, но злепоставяме правата на купувачите, на наддавачите и на длъжника, защото понякога длъжникът действително иска да се продаде имотът, а така се спира, изкуствено се прави задържане на процедурата с някакви мотиви, които не са ми много ясни. Смисълът на това нещо беше – да, взискателят винаги има право, но когато вече една продан е разгласена и много хора са си направили сметката, че ще участват в този търг, може да са взели пари назаем, може да са взели кредити или пък да са отделили, прехвърлили средства и така нататък, и са подходили сериозно за участие, такова едно спиране да може да се прави в един разумен срок, преди да се злепоставят интересите на наддавача да не се компрометира проданта. Защото именно такива текстове позволяват върху нас да се сеят упреци, че правим нещо нередно. Като кажем на купувачите „те я спряха“, никой не вярва – „Как така я спряха, дайте да видя делото, дайте да видя молбата!“ А той няма право да гледа делото, защото не е страна по него.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На първо чуване ми се струва малко пресилена и неточна мярка срещу такава една ситуация.
РЕПЛИКА: Ние сме против предложената промяна. Смятаме че искането за спиране нерядко е свързано със започнали преговори с длъжника или констатиране пропуски в обявлението и поради тази причина не виждаме логика в предложението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз съм съгласен, че се увреждат права на трети лица. Също съм съгласен с предположението, което господин Дичев прави, че по този начин може да се прикрива друга манипулация по отношение на вече стартиралата публична продан.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Той е господар, но до момента, в който засяга права на трети лица и нали тази продан е публична и целта е колкото се може повече хора да имат доверие в нея и да дойдат колкото може повече наддавачи, за да не се стига до това да дойде само един и той да си купи имота на цена, на която е обявена, и после да стане така, че съдебният изпълнител продаде на един – нашия човек. Имайте предвид, че спирането значи спиране! След това трябва да се оправи тази продан наново при същите условия.
ВАЛЯ ГИГОВА: Нали взискателят има най-голям интерес от тази продажба? И ако Вашият интерес е за защита интересите на трети лица, защото ще питаме длъжника?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Не на трети лица, ние искаме една истинска продан с доверие на всички в нея, неслучайно предлагаме електронни търгове, там даже съдебният изпълнител не участва. Колкото по-голямо доверие в продажбите – толкова по-добре. Когато взискателят обявява, тоест иска от нас да направим продан, ние насрочваме, и той спре в последния възможен момент, когато вече може да са десетки наддавачи, разбирате ли как се компрометира самият институт на публичната продан?
ВАЛЯ ГИГОВА: Ама той може да си прекрати делото, бе, колеги, може да заяви: „Оттеглям си молбата“. Не мога да разбера защо искате да ограничите правата на взискателя? Това е негова работа, като не извършва действия, делото се премила, губи вземането си по давност и така нататък. Защо на всяка цена да се продаде имотът?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Не искаме да се продава на всяка цена имотът, искаме да има стабилност на една обявена продан и това се случва не когато е обявена, а чак в последния възможен момент. Един месец тази продан я вижда цял свят.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тогава е решил този взискател. Той насочва изпълнението.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Нали лозунгите са за длъжника, а пък сега ги обърнахме на другата страна.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не, защо лозунги за длъжника?! Аз разсъждавам от гледна точка на взискателя. Решила съм да извърша продажба на този имот, платила съм си за тази работа, обаче решавам, че в момента няма да го продавам, примерно ще правя някаква друга продажба на нещо друго. Защо да нямам възможност по всяко време да подам една молба и да кажа: „Моля Ви, спрете проданта на имота!“?
ПЕНЧО МИЛКОВ: По принцип избягвах да вземам отношение по текстове, по които нямаме предложения, но тук единствено търсейки смисъла, обръщам внимание, че пише, че се търси съгласието на собственика на имота.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно така.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Сега, слушайки всички Вас, говорим за длъжника.
В тази връзка обръщам внимание, че волята на вносителя и собственика на имота, а иначе извън това по подобие на института на оттеглянето на исковата молба, до един момент става без съгласието на ответника, в следващия става със съгласието. Може да се каже след кой срок вече, ако на Вас волята Ви е… Макар че ще се утежни с три думи текстът, ама Вие избягвате хипотеза когато в последния момент се злоупотребява с това право и ако се сложи един момент, от който вече е необходимо съгласието на собственика или на длъжника, както си решите… Но така действително може да се стигне до спекулации, когато те го държат, да пускат и да спират продани постоянно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на вносителите по чл. 52. За и против няма, въздържали се 18. Не се приема § 52.
Пристъпваме към предложение на народния представител Хамид Хамид за създаване на член 491б, но като не приехме „а“, вероятно ако се приеме, ще бъде 491а, със следния текст: „При правоприемство и прехвърляне на архива по реда на чл. 33 от Закона за частните съдебни изпълнители в случаите, когато липсват част или всички документи по конкретно изпълнително дело, приемащият съдебен изпълнител извършва действия по отмяна на обезпеченията и заличаване на вписаните възбрани по молба на длъжника или трето лице – собственик на възбранения имот, при представени писмени доказателства, че задължението е погасено, след като е уведомил писмено взискателя по делото и същият не е оспорил в 14 дневен срок истинността на представените писмени доказателства.“.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Не му е мястото тук систематично на това предложение, иначе разбираме народния представител какво има предвид. Действително, когато лишаваме от права съдебни изпълнители, става проблем с предаването на архивите и този момент, докато стъпи в правата на новия съдебен изпълнител заместващият, приемащият архива, минават месеци и в този период страдат хората. Това иска да каже народният представител, доколкото разбираме текста. Но не му е мястото тук, трябва да отиде в Преходните разпоредби, където се урежда промяна в Закона за частните съдебни изпълнители, защото той засяга частните съдебни изпълнители, а не е тук в 491.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той го е насочил тук вероятно заради ефект. (Реплика от Валя Гигова.)
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Не сме го писали, защо ме питаш мен?
ВАЛЯ ГИГОВА: Защо при прехвърляне на архива ще трябва да…. (Реплика.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Смисълът е друг. Когато имаме втори частен съдебен изпълнител в хипотезата на чл. 33 от Закона за ЧСИ, очевидно възниква въпросът кой извършва финалните действия по отношение на обезпеченията и тяхното заличаване. И тъй като в практиката не се приема, че вторият ЧСИ може да извърши тези действия…
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Може ли да обясня – става въпрос за това, че са загубени някакви документи – при предаването ли е, технически ли е или, не дай си Боже, нещо умишлено, но вторият съдебен изпълнител установява, че в конкретното дело липсват документи и затова започва, когато липсват части или всички документи по конкретното дело… Тук се иска да се каже, че има възбрана, има запор, но понеже съдебният изпълнител, приемащ архива, не вижда това действие по делото и казва: няма какво да вдигна, защото по това дело на предишния колега няма такъв документ, такова действие. (Реплика от Валя Гигова.)
Публична възбрана може, но тук става въпрос и за запори, или платежни, каза колегата, и е прав. Той представя доказателства, че дългът е платен и в този случай да има уредба. Нямаме някакви принципни възражения, но систематично мястото му е в Закона за частните съдебни изпълнители, 34, ал. 2. (Реплика от Валя Гигова.)
Ама да няма такива – лишаване от права, приемане на архиви и прочие. Това е специфично само при частните съдебни изпълнители. Когато лишим някого от права, което се случва често… (Реплика от Валя Гигова.)
Общо-взето е частна хипотеза, но е възможно да се случи и на други.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е, случвало се е, колегата го обосноваваше с конкретни случаи, в които няма изход, и седят с години.
ВАЛЯ ГИГОВА: Едно просто изречение: съдебният изпълнител, който е приел архива от друг съдебен изпълнител, извършва всички действия – дали са налични или не са, няма значение. Какво значение има какви документи има?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Въпросът е, че няма, не че има. (Реплики.)
Всъщност те са платили извънсъдебно, представили са ги пред предишния съдебен изпълнител, при прехвърлянето на делата този документ липсва и изобщо няма данни, че е платен дългът.
ВАЛЯ ГИГОВА: Следва делото да бъде прекратено… (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Закривам дебата.
Моля, гласувайте. За и против няма, въздържали се 18. Не се приема. Предполагам, че колегата Хамид в залата ще обясни. Конкретно в случая съм съгласен, че систематичното място не е тук.
Пристъпване към § 53. По отношение на чл. 492 имаме два варианта на вносител. Първият вариант е на ГЕРБ, вторият вариант е на „Обединени патриоти“. Точка първа съвпада в двата варианта и при точка втора разликата е само в думите „обявяването му за такъв“ и „обявяването му за купувач“. Това е разликата между вариантите на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ и затова колегите не са го обединили в един текст.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Спомням си какви бяха мотивите, това не е наш текст, но идеята беше, че наддаването ще бъде с по-ниска стъпка, за да обира луфтовете, защото сега наддаването е с един задатък. Ако е половин задатък, наддаването върви с такава стъпка. И не знам защо, според мен това не е правилно да се смята, че като се внася половин задатък, повече хора ще участват. Или имаш цялата сума, или я нямаш, няма как да имаш само половин задатък и да участваш в търга. (Реплика от Валя Гигова.)
И ние смятаме, че не е много удачно, защото все пак това е гаранция за сериозността на наддавачите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, по т. 1 се ориентирахме, по т. 2 защо срокът за плащане да не е едноседмичен, а да се промени на двуседмичен…
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Това е във връзка с цялостната концепция колкото се може повече хора да участват, включително чрез банков кредит, тъй като една седмица е много кратък срок за плащане на цената, ще видите и други нови по-нататък, които искат да позволят колкото се може по-голям кръг от хора да участват в тези търгове, за да се постигне максимално висока цена.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, предлагам разделно гласуване – двата варианта едновременно, тоест двата текста на вносителя едновременно, но разделно. Подлагам на гласуване точка първа в двата текста на вносител. За и против няма, въздържали се 18.
Не се приема предложението един задатък да стане половин.
Подлагам на гласуване т. 2 в двата варианта – промяната на срока от едноседмичен на двуседмичен с водещите указания на адвокат Гигова. За 12, против няма, въздържали се 6.
Приема се предложението по т. 2, като уточняваме, че тук стилистично по-добрият вариант е „купувач“, а не „такъв“, въпреки тавтологията. Така че моля колегите да го имат предвид.
Пристъпваме към § 54 – два варианта за текст на вносител. Първият е на „БСП за България“ и „Обединени патриоти“, вторият е на „Воля“.
БОРИС ЙОЦОВ: В § 51 Вариант 1 т. 1 не е подкрепена и вариантът на „Воля“ трябва да отпадне.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Ама взискателят нали така или иначе не внася задатъка, не знам какво ще… (Реплика от Валя Гигова.)
Ама пише „внесения от взискателя задатък“. Той изобщо не е внасял.
БОРИС ЙОЦОВ: Вижте какво приехме в § 51.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Може би там е имало, добре. Но те са предлагали може би да внася, затова е така.
БОРИС ЙОЦОВ: По вариант 1 в § 54, когато взискателят не внесе задатъка…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е при невнасяне.
БОРИС ЙОЦОВ: Му се приспада дългът, тоест тогава фиктивно… това е вариант 1, следва да се подкрепи. Вариант 2 е на „Воля“ и той е да му се приспада, ама той вече го е внесъл… (Реплики.)
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Чисто редакционно първото предложение говори за дължим взискателен задатък, взискателят не дължи задатък, по-скоро, че вземането му се намалява. (Реплики.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Когато наддавачът е взискател, то размерът на вземането се намалява с размера на задатъка, ако не внесе цена. Няма как да бъде обявено при внасянето, защото не внася.
БОРИС ЙОЦОВ: В § 51 вариант 2 – на ГЕРБ, приехме т. 2, а т. 3 се отменя и като видите в 489 действащия текст, ще видите, че взискателят… (Реплики.)
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Може ли да ползваме конференцията, чета един от рефератите на съдия Белазелков, има предложение точно тук впрочем, директно го е написал: в 493, ал. 1, т. 3 накрая се добавя „ако наддавачът е имал право и е участвал без да внася задатък, сума в размера на дължимия задатък се приспада от неговото вземане като погашение или се разпределя между останалите…“ Само че защо казва съделители? Той има предвид това и за делбата. Иска да каже, че правилото да се удържа задатък е добро, но трябва да се прилага и при съделителите, защото там също става.
ВАЛЯ ГИГОВА: Той предлага нова т. 3? И какво предлага?
РЕПЛИКА: Да се добави в т. 1 този израз.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Не в точка 1.
ВАЛЯ ГИГОВА: В т. 1 не може да е…
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Няма т. 3, нещо е сбъркана номерацията сигурно. Но има предвид нова точка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има предложение от колегата Митев.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Предлагам редакция на вариант 1 – вместо текста на вносителя да запишем „а когато взискателят е наддавач, вземането му се намалява с размер на 1 задатък“. (Реплики при изключени микрофони.)
Оттеглям предложението. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Направете го двамата. (Реплики.)
ХРИСТИАН МИТЕВ: Няма някакво значение, важното е да оправим текста.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, важното е да сте съгласни. (Реплики.)
Колегата Милков прави предложение.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Оттеглих го. Записано е в стенограмата!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, не хабете време! Милков и Митев правят съвместно предложение, както беше съобщено преди малко.
Моля, гласувайте. За 18, против и въздържали се няма. Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на вариант 1, заедно с приетото предложение. За 18, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване вариант 2 на колегите от „Воля“. За и против няма, въздържали се 18. Не се приема предложението по вариант 2.
Параграф 55 беше приет. Стигаме до § 56. Имахме принципно гласуване по отношение на безкрайно падаща публична продан или първа-втора. Тук колегата Борис Йоцов е прав, че ние принципно гласувахме, но конкретно не сме текст по текст.
Обявявам 10 минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме след прекъсването.
Организационният съвет реши, че ще продължим до 22,00 ч.
Връщаме се към § 55, където взехме принципното решение за развитие на множество поредни публични продажби. Тук вариант 1 и т. 1 от вариант 2 не сме ги гласували. Откривам дебата.
По вариант 1 вносители са „БСП за България“, „Воля“ и „Обединени патриоти“.
По вариант 2 вносители сме ГЕРБ.
Имаме и предложения на народния представител Христиан Митев и същото на народната представителка Анна Александрова, само от нея, което означава, че работната група не е постигнала съгласие по тази разпоредба. (Реплики.)
То и това вече не е актуално, защото предпочетохме другия вариант.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ако колежката Александрова няма нищо против, да оттеглим тези предложения, тъй като вече гласувахме принципно и на практика те са по отношение на отхвърленото предложение за нова ал. 3.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Съгласна съм.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Двете предложения – на Митев и на Александрова, са оттеглени.
Предложението е „80 на сто“ да се замени с „90 на сто“. Това е и по двата варианта.
Някой има ли да каже нещо официално? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване всички предложения, които са промяна на числото 80 с 90 в ал. 2 на чл. 494. За 18, против и въздържали се няма. Приема се промяната от 80 втората продажба да стартира с 90 на сто от цената.
В едно от предложенията – на ГЕРБ, в изречение трето след думата „срок“ да се добави „от съобщението“. „Ако и при тази продан имотът не бъде продаден и в едноседмичен срок от съобщението не бъде поискано определяне на начална цена, имотът се освобождава от изпълнение.“
Моля, гласувайте. За 18, без против и въздържали се. Приема се.
Алинея 3 не се подкрепя.
Изчерпахме целия § 55, колегите ще имат трудността и творчеството да опишат всички гласувания по него.
Пристъпваме към § 56 по отношение на чл. 495 „Изплащане цената от взискател“.
Предложението на вносител е от ГЕРБ и „Обединени патриоти“: „едноседмичен срок“ се заменя с „двуседмичен“ от предявяване на разпределението.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Да, това е точно реципрочно на предходните текстове.
Едно редакционно предложение. В момента предложението е двуседмичен срок от предявяване на разпределението, а практиката е категорична, че всъщност взискателят трябва да е от влизане в сила, защото по едно разпределение, което не е влязло в сила, няма как да караме взискателя да внася цената по него при положение, че този акт не е стабилен и едни пари ще стоят по нашите сметки блокирани без да има никаква полза и смисъл, така че нашето редакционно предложение е „двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението“, а не от предявяването.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В сегашния текст обаче чета следното: „Взискателят, обявен за купувач на имота, е длъжен в едноседмичен срок“ ще стане „в двуседмичен срок от разпределението“…
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: И този израз в момента „от разпределението“ се тълкува от съдебните изпълнители и съдилищата вече безпротиворечиво, че е от влизане в сила на разпределението. И когато едно време правихме тези текстове, казахме, че е много по-правилно „от влизане в сила на разпределението“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кой ще направи редакционно предложение?
Правя редакционно предложение преди думата „разпределението“ да се добави „от влизане в сила на“.
Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението по чл. 83. За 12, против няма, въздържали се 6. Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото предложение. За 12, против няма, 6 въздържали се. Приема се § 56, заедно с приетото предложение.
Пристъпваме към § 57 по отношение на чл. 496, ал. 2. Предложението е на ГЕРБ и „Обединени патриоти“. В ал. 2, изречение първо думите „влизане в сила на“ се заличават и става „от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота“.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Против съм. Считам, че права следва да се придобиват от влизането в сила на акта, а не само от… Мисля, че разпоредбата в момента е добра и не следва да се променя.
ВАЛЯ ГИГОВА: През 2010 г. помолих за това изменение, защото смятам, че няма как да се вписват актове в книгите по вписване, да се придобиват права без да е влязло в сила постановлението. Масово се вписваха, за да се запази някакъв ред на права. Смятам, че това също не е редно, знам, че създава проблеми и знам, че съдебните изпълнители го искат заради конкурентите с изпълнение най-вече по ДОПК, където не е необходимо да е влязло възлагането в сила, но смятам, че правовия ред изисква да подлежат на вписване и да се придобиват права само от влезли в сила актове.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Няма как едно невлязло в сила постановление за възвание да бъде вписано, по простата причина, че не е влязло в сила и не се дава на купувача. Аз поне не съм виждал и чувал, но в момента категорично това не може да се случи.
Тук идеята е друга, засяга и банките като взискатели, а именно когато изобретателни длъжници много бързо влизат в производство по несъстоятелност. Винаги е било, и в предишния ГПК, и до 2012 г. изразът винаги е бил „от деня на постановлението за възлагане“. Знаем какво пише в теорията, в учебниците, че това е едно придобиване на права под условие в зависимост от това дали ще се стабилизира постановлението за възлагане или не. След промяната какво се случва? Изобретателните длъжници, ако говоря за търговци, бърза несъстоятелност, открива се производството и то е точно в момента, в който имаме изготвено постановление, то, естествено, е обжалвано от длъжника и в същото време се открива това производство, което спира изпълнението... Правата не са придобити от купувача, забележете, може да е продаден един много голям и скъп имот, имаме такива случаи, става въпрос за огромни интереси, парите стоят по сметката на съдебния изпълнител, производството по несъстоятелност е открито, знаете, че там има фази, има срокове и нещата се бавят не с месеци, а дори с повече. И през това време имаме един купувач, на когото му дължим парите без да можем да ги преведем наникъде, имаме един длъжник, на който не му се погасява дългът и расте, един кредитор, който пък не може да си получи погашение. Именно затова нашето предложение беше да се възстанови предишната традиция, която си е още от стария Гражданскопроцесуален кодекс, от деня на постановлението за възлагане купувачът да придобива правата, защото тогава това, че е открито производство по несъстоятелност, няма да попречи на купувача да придобие собствеността и съдебният изпълнител би могъл да се разпореди с тези средства в някаква посока. А при сегашната уредба тези пари стоят блокирани и то до безкрай. Има много привидни кредитори, за това говорим.
СТОЯН ЯКИМОВ: И започват едни постановления и гонения между съдебните изпълнители кой пръв да продаде имота и кой ще влезе в сила.
ВАЛЯ ГИГОВА: Така беше и по стария ГПК, обаче пак създаваше проблеми. Защото ако ще да напишем, че придобиването е под условие собственост, ако това условие не се сбъдне, пак няма придобиване на собственост. Аз мисля, че стабилитетът на продажбите изисква да се касае за влезли в сила постановления, а не да твърдим, че купувачът придобивал под условие.
А това, че това, че някой използва това производство за да си решава въпросите по несъстоятелност, е друга тема на разговор, те няма да престанат да го правят. Просто постановлението за възлагане приключва проданта и влизането му в сила ретроагира винаги към момента на постановяването му. Така че тези неща, които правят в производството по несъстоятелност, са според мен въпрос на изключително лошо правоприлагане. Едно производство приключва с постановлението. Независимо дали ще кажем, че правата се придобиват към момента на издаване или към момента на влизане в сила. Въпросът е, че не би следвало, според мен, да има актове, които да легитимират купувач без да са влезли в сила, от вещно-правна гледна точка го казвам това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно така пишеше в учебниците, както го описва и адвокат Гигова – действието е ретроактивно, назад към датата на постановлението, само ако то влезе в сила.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Смисълът е, че когато си предявил правата, това имущество вече излиза от патримониума на длъжника, когато се стабилизира постановлението за възлагане и няма да бъде предмет на несъстоятелността, което е стимул, тази наредба в момента стимулира изобретателните, както ги нарекох преди малко, да провокират изкуствена несъстоятелност, за да може чрез обжалване на постановлението и производство по несъстоятелност да блокират едни суми и процеса. По този начин се защитават от прехвърляне на собствеността.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не мога да разбера получаването на суми каква връзка има с постановлението за възлагане?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Защото тези суми не можеш да ги преведеш, когато е спряно изпълнението наникъде. Знаем какво е спирането. Не мога да ги предам нито на взискателя, нито на синдика, нито на длъжника. Стоят при нас блокирани и ние се чудим какво да правим. Не ги искаме, а не можем да ги махнем, защото имаме спиране по силата на Търговския закон.
ВАЛЯ ГИГОВА: Как ще дадете парите на взискателите и ще направите разпределение без постановлението да е влязло в сила!
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Ама то влиза в някакъв момент, само че вече имаме открито производство по несъстоятелност и се пита какво се случва с парите? Постановлението съдът го е потвърдил и то ретроагира назад, обаче имаме спиране заради несъстоятелност.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ама това не Ви решава въпроса с разпределението на сумите, защото тази разпоредба, която я предлагаме, е за разрешаване въпроса на купувача, ама не решава на взискателите.
СТОЯН ЯКИМОВ: На купувача решава проблема, на разпределението вече синдикът…
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Парите на купувача стоят, без да придобие собствеността.
ВАЛЯ ГИГОВА: Колеги, купувачът не може да има повече права от взискателите, защото той придобива толкова и такива права, каквито са имали взискателите.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Купувачът може да е взискател.
ВАЛЯ ГИГОВА: А, това вече е друга тема. Тогава не внася никакви пари, така че няма какво да му се случи.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Класическият случай е не когато е взискателят, а когато е трето лице, и не можем наникъде да преведем тези суми. Най-лошото е, че той знае, че няма да стане собственик, защото е открито производство по несъстоятелност и оттам нататък този имот вече ще се продава от синдика втори път.
ВАЛЯ ГИГОВА: Как ще се продава от синдика проданта от публична продан?!
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Така е в момента.
ВАЛЯ ГИГОВА: Понеже не е завършена сделката от длъжника и няма как да се… от съдебния изпълнител… Това да не е продажба от длъжника?!
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Не Ви разбирам.
ВАЛЯ ГИГОВА: Може да се атакува тази продажба и да се окаже забранена в открито производство, трябва да има средства на длъжника, а продажбата от публичен изпълнител е за сметка на длъжника.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Не говорим за публичен изпълнител, за синдика говорим.
ВАЛЯ ГИГОВА: Вие я изпълнявате публично! Не е сделка на длъжника това. Така че няма как да попадне в никаква забрана.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Мисля, че адвокат Гигова има предвид относителните и абсолютно недействителните сделки, които могат да бъдат атакувани от синдика. В случая от нестабилен акт, невлязъл в сила, как можем да напишем „Придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота“? То тук е и неточно, защото не само длъжникът, може и да е трето задължено лице, но върху имота. Вие казвате – в практиката, в теорията, има решения, под отлагателни условия… Всички права придобива от невлязъл в сила акт и за мен редакцията в момента е по-удачна, въпреки действително ексцесиите, може би не са такъв голям размер, както ги описвате, защото и решението за откриване на производство по несъстоятелност е след преценка на съда на много обстоятелства и според мен не става за седмица или 10 дни.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Проблемът идва от това, че когато купувачът придобива правата от влизането в сила, ако в предходния момент, след изготвяне на постановлението за възлагане се открие производство по несъстоятелност, оттам нататък този купувач няма да стане собственик никога, независимо как приключи производството, защото имотът отива в масата на несъстоятелността и синдикът трябва да продаде същия имот два пъти.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това не е вярно!
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Е как да не е вярно, като се случва постоянно всеки ден!
ВАЛЯ ГИГОВА: Това, че някой съд случайно си го е съчинил… Съдът потвърждава проданта и то влизало в масата!?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Да, защото е настъпило спиране, нашето постановление не може да влезе в сила никога, защото има спиране. Оттам се продължава производство по несъстоятелност, този имот все още е на длъжника, купувачът не е придобил правата. Щом е на длъжника, е в масата на несъстоятелността и този купувач, който е внесъл 2 милиона, 1 милион или половин милион, му стоят парите блокирани сума ти време, докато текат съдебните процедури и накрая няма да стане и собственик, а не може да му върнем парите. Не са толкова…
ВАЛЯ ГИГОВА: Е каква е разликата с производство по несъстоятелност? При всяко обжалване на постановление купувачът няма начин…
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Разликата е, че когато е от деня на постановлението, този купувач, някой ден, когато влезе в сила постановлението, той ще стане собственик и парите ще ги преведем на синдика да си ги разпределя между кредиторите в универсалното изпълнение. Но този купувач ще стане собственик, сега не може, а парите му стоят.
ВАЛЯ ГИГОВА: Е как ще се разпределят парите в универсално изпълнение, когато има обезпечен кредитор? Това е още по-нечестно. Хем сте му продали имота, който е ипотекиран, хем не сте му дали парите, а пък ще дадете тези пари в масата на несъстоятелността, защо, питам аз?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Защото не можем да направим разпределението.
ВАЛЯ ГИГОВА: Защо?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Защото купувачът не е станал собственик.
ВАЛЯГИГОВА: Разпределението не е част от изпълнителното производство. Изпълнителните дела се спират… Това е вече някакво тотално неразбиране, което се случва в тази държава.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Спирането на изпълнението какво значи? Спирането значи, че купувачът не може да придобие правата, независимо какво казва съдът, изпълнението е спряно, всички действия се спират, включително и по отношение на срокове, производства, процедури и така нататък. Това че окръжният съд ще потвърди действията на съдебния изпълнител по отношение на постановлението, изобщо не променя факта, че много преди това е спряно изпълнението.
ВАЛЯ ГИГОВА: Спиране на изпълнението означава невъзможност за извършване на изпълнителни действия, а не че е пречка да влезе постановлението за възлагане в сила.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Практиката е в обратния смисъл.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, тъпчете на едно място вече 15 минути. Действително в тази хипотеза, която описва колегата Дичев, имаме колизия на универсалното производство спрямо индивидуалното и то по отношение на прехвърляне на собствеността и момента на прехвърляне на сигурността. Това няма смисъл да го теоретизираме, това е защото имаме разминаване в моментите на придобиване на сигурността и плащане на цената, ако говорим за правата на купувача.
Но струва ми се, че ако това е проблемът, той не може да бъде решен с тази редакция. Ако трябва да го решаваме, трябва да го решим с отделна норма и тя да бъде кореспондент в двете производства – както по несъстоятелност, така и в изпълнителното производство и публичната продан. Не искам да импровизирам, но на мен ми се струва, че ако тръгнем в тълкуване на Търговския закон, вероятно ще намерим аргументи и оттам в тази посока.
Но така или иначе съм съгласен, че е възможно на практика да се стигне до тази хипотеза и до тази ситуация на конкуренция на производство по отношение на един актив.
Аз лично няма да подкрепя за съжаление, нищо че сме вносители. Въпросът е, че на този кръг обсъждания не можем да предложим текст, който да реши казуса.
ВАЛЯ ГИГОВА: То не е вторият закон, по друг закон е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаше норма за приоритетите при колизия в Търговския закон. (Реплика от Валя Гигова.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Когато е обявена проданта и е обявен купувачът, съдът разрешава продължаване. За жалост това е по преценка на съда, а разпоредбата трябва да бъде при всички случаи, когато е обявен купувач, трябва да се продължи проданта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Другото е, ако пък търсим абсолютна защита, че е възможно ценен актив от имота да се изключи предварително от масата на несъстоятелността чрез един симулиран дълг и проведено изпълнително производство.
ВАЛЯ ГИГОВА: В един магазин в Бургас имаше преди 6 месеца такъв случай.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно за този случай говоря. Там имаше много проблеми.
Закривам дебата. Моля, гласувайте текста на вносител за § 57. За и против няма, въздържали се 18.
Стигнахме до § 58 по отношение чл. 498. Има предложение за създаване на нова ал. 3. Предложението е с вносители от ГЕРБ.
БОРИС ЙОЦОВ: Припомням, направихме т. 5 – „договори за аренда и наем, както и всички споразумения, които се предоставят за ползването и управлението на недвижими имоти“.
ВАЛЯ ГИГОВА: Трябва изцяло да е едно към едно редакционно с това, което…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Опитах се да се позова косвено на тази разпоредба в предходния дебат, но явно не минава. А тя според мен си е перфектна така. Но тръгнем ли да описваме и спрямо лицата, вписали договори за наеми и аренда, след първата ипотека добавяме и другите… (Реплика от Валя Гигова.)
Приемаме ли по принцип симетрично да отнесем с предходната редакция? Колегите се въздържат. Моля, гласувайте. За 12, без против, въздържали се 6.
Искате ли колегата Борис Йоцов да Ви каже в резюме какви са проблемите в текстовете на електронните публични търгове? (Шум и реплики.)
Закривам заседанието, продължаваме утре.
(Закрито в 22,12 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов