Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 23


На 1 ноември 2017 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния



ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г. – продължение.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Има съобщение – покана с предложение за дневен ред в две точки.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е „за” приемане на дневния ред, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се няма.
Приема се дневният ред.

Точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2018 Г.,
№ 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
Гости по точка първа от дневния ред са: от Министерството на правосъдието госпожа Цецка Цачева – министър на правосъдието, и господин Стоян Стоянов – главен секретар; от Министерството на финансите господин Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи“, госпожа Ася Първанова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“, госпожа Стела Бояджиева – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“, госпожа Маринела Давидова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“; от Висшия съдебен съвет господин Боян Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет, господин Севдалин Мавров – член на Висшия съдебен съвет и член на Бюджетна комисия към Висшия съдебен съвет, и госпожа Маргарита Радкова – финансов директор на дирекция „Финанси и бюджет“; от Инспектората към Висшия съдебен съвет госпожа Теодора Точкова – главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, и госпожа Красимира Николова – директор на дирекция „Бюджет и финанси“ и главен счетоводител в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Уважаеми колеги, процедурата и практиката ни при обсъждане на предложението за държавен бюджет има известна традиция в Комисията по правни въпроси – обсъждаме двете становища, тъй като специално и с оглед на бюджета на съдебната система, имаме бюджетна процедура, която се осъществява при Висшия съдебен съвет, и имаме предложение за пред парламента от Висшия съдебен съвет. Това предложение е обсъждано, разбира се, и в процедурата, която е в Министерския съвет – основната бюджетна процедура, така че знаете, че с оглед това обстоятелство винаги държим да изслушваме двете становища както на изпълнителната власт, така и на системата на съдебната власт.
Имате ли някакви предпочитания във връзка с изслушването и дебатите?
При това положение Ви предлагам да дадем, първо, възможност на министъра на правосъдието и неговия екип да представи частта, която я касае, след това да изслушаме и становището на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет, след което да проведем дебати и да приключим с гласуване.
Няма възражения.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа членове на Правна комисия, уважаеми участници в заседанието на Правна комисия!
Два пъти трябва да взимам думата.
Започваме, първо, с частта от бюджета, към който Министерството на правосъдието има отношение, свързана с бюджета на съдебната власт, част от общото предложение, изготвено в Министерството на финансите и съответно подкрепено в правителството, или това е така нареченият „Вариант 2”.
Съгласно този вариант приходите за съдебната власт се запазват, тоест те са идентични с приходите, предложени от Висшия съдебен съвет, и са в размер на 116 милиона. Разходите са в размер на 590 млн. 400 хил. лв. За сравнение предложението на Висшия съдебен съвет е в размер на 629 млн. 201,5 хил. лв.
Проектът, предложен от Министерството на финансите, предвижда увеличение на разходите общо в размер на 25 млн. 400 хил. лв. спрямо одобрените разходите по бюджета на съдебната власт за 2017 г., както следва: текущи разходи – увеличение с близо 28 милиона, точно числото е 27 млн. 994 хил. лв.; капиталови разходи – намаление с 2 млн. 594 хил. лв.
Разчетите за разходите за персонал са изготвени с предвидено 5% увеличение на разходите за заплати за 2018 г. и разходи за компенсиране на увеличението на фонд „Пенсии“ с 1%, считано от 2018 г. Всъщност, разликата в двата бюджета се свеждат до тези 5%, съгласно решението на Висшия съдебен съвет – те предлагат 7% увеличение разход за персонал, докато в проекта на правителството те са в размер на 5%.
В този вариант на Проект на бюджета на съдебната власт за 2018 г. са включени и разходите за държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, за които, след промените в Закона за съдебната власт, ще има прехвърляне на финансирането на дейността им към Министерството на правосъдието в размер на 17,5 млн. лв. Предвидени са и средства за изпълнение на дейностите по Наредба № 6 от 3 август 2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронната форма.
Пак казвам, разликата основно между предложението по първи вариант на Висшия съдебен съвет и предложението на правителството се свежда до процента увеличение на разходите за персонал, като логиката на Министерския законопроект е, че в системата „Сигурност” – МВР, ГДИН (Главна дирекция изпълнение на наказанията), Главна дирекция „Охрана“ и други звена, процентът на увеличение е идентичен с този, който се предлага и за съдебната власт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Представляващ Висшия съдебен съвет.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря, господин Председател на Комисията по правни въпроси.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми участници в процедурата! Аз няма да се преповтарям с това, което каза министърът, защото тези цифри са така заложени, само ще кажа, че с решение на пленума на Висшия съдебен съвет от 26 октомври 2017 г., той прие решение, с което заявява, че изразява несъгласие относно изготвения от Министерството на финансите Проект за бюджет на съдебната власт за 2018 г. в частта по разходите. Да, точно това отрази и министър Цачева, така е, там е основно разминаването ни. Разминаването реално е с около 28 млн. лв., като се приспаднат 2 млн. 500 – 600 хиляди от капиталовите разходи, сумата възлиза на 25 млн. 400 хил. лв.
В Проекта за бюджет на Министерството на финансите ни е заложено фактически този ръст от 25 милиона, но сме длъжни да отчетем обстоятелството, че то реално през 2018 г. – бюджетът за 2018 г., ще покрие средствата, които се приеха, които се гласуваха на 1 септември 2017 г. от предишния състав на Висшия съдебен съвет, за актуализация възнагражденията на магистратите и съдебните служители в системата.
На следващо място, предложените параметри от Министерството на финансите за бюджет на съдебната власт за 2018 г., считаме, че не са съобразени и не осигуряват следните основни функции и дейности: на първо място – това са средствата за изплащане на възнаграждения на магистрати и съдебните служители от Апелативните специализиран и наказателен съд, Специализиран и наказателен съд, Апелативната специализирана прокуратура и Специализираната прокуратура, съгласно Законопроекта, който всъщност вече се прие, за изменение на Закона за съдебната власт – тук средствата според наши разчети, ще възлизат на около 4 млн. лв.
На следващо място, по същия начин стои и въпросът със служителите в специализираните съдилища, където при нас също се очакват допълнително средства в размер на 2 млн. лв.
На следващо място, възнагражденията за съдебните заседатели.
Очакваният недостиг за 2018 г. спрямо 2017 г. е около 500 хил. лв., тоест половин милион лева.
На следващо място, това са необходимите средства в размер на милион и половина, по наши разчети, за новопридобитата сграда на Софийския районен съд, или тъй нареченото „Военно НДК”, и Софийска районна прокуратура за заплащането на местни данъци и такси и средства за вода, енергия и поддръжка. Добре известно е на всички тук, няма смисъл отново да повтарям, че действително управлението на сградния фонд премина към съдебната система, начисляват се амортизации и предстои от наша страна паспортизация на съдебния фонд.
На следващо място, според нас средствата за изплащане на обезщетения по Кодекса на труда и Закона за съдебната власт.
Очакваният недостатък, недоимък за 2018 г., е в размер на 2 млн. лв. по наши разчети. През 2017 г. по този параграф се покриват само средствата от наличните сметки от предходни години, които остават, така че реално сумите са ни необходими в посочения размер за бюджет 2018 г.
Необходими средства считаме, че са от порядъка на около 4 млн. лв. или по-конкретно на 3 млн. 900 хил. лв. за осъществяване дейностите по чл. 360е от Закона за съдебната власт.
С последните изменения на Закона за съдебната власт, или предпоследните вече, от месец август 2016 г. се заложиха едни особени изисквания – до 10 август 2019 г. да се изгради и внедри в съдебната система единният портал за електронно правосъдие и също така електронното дело. Знаете, че в изпълнение на тези изменения в Закона при нас е приета една Наредба, която Законът е оторизирал – Наредба № 6, за извършване на процесуално действие в удостоверителни заявления в електронна форма. Срокът, в който трябва да се внедрят всички – и порталът, и електронното дело, е 10 август 2019 г., след което абсолютно всичко, което постъпва в органите на съдебната власт, трябва да бъде в електронна форма, тоест остава ни около година и половина време, някъде до 2019 г. През този период от време ние трябва да започнем много сериозна активна работа в тази посока, а за внедряването на всички тези системи, са необходими действително средства. Считаме, че това не ни е калкулирано достатъчно добре в Проекта за бюджет.
На следващо място, това са ни средствата за изплащане на облекло.
Очакваният недостиг за 2018 г. е също около 2 млн. лв.
Това са ни основните претенции в разходната част на нашия бюджет, като считаме, че следва да бъдат удовлетворени за нуждите на съдебната система. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Магдалинчев, представляващ Висшия съдебен съвет.
Госпожо Главен инспектор.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Уважаеми господин Кирилов, уважаеми народни представители!
Бих искала да изразя категоричното си несъгласие като главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет с предложения от Министерството на финансите Проект за бюджет на органите на съдебната власт в частта досежно бюджета на Инспектората.
Инспекторатът е изготвил разчети за бюджет 2018 г. в размер на 7 млн. 490 хил. 900 лв. Този размер е съобразен с актуализираните размери на възнагражденията на съдии, прокурори и следователи със 7%, считано от 1 септември 2017 г., както и с размера на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“, съгласно Решение на Министерския съвет от 18 май 2017 г.
С внесения от Министерския съвет Проект за бюджет на съдебната власт за 2018 г. в частта за Инспектората се предвиждат средства в размер на 6 млн. 123 хил. 400 лв., което е с 1 млн. 367 хил. 460 лв. по-малко от поисканите от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Тази сума, според нас е крайно недостатъчна за функционирането на органа през следващата бюджетна година.
Предложеният от Министерството на финансите Проект за бюджет на Инспектората за 2018 г., ако бъде приет, ще гарантира средствата за заплати и осигурителни вноски в размера, който е утвърден за 2017 г. Трябва да се има предвид, че този Проект, предложен от Министерския съвет за бюджет на Инспектората, няма да даде възможност за определяне на възнагражденията на експертите в по-висок размер след атестиране, каквато възможност предвижда разпоредбата на чл. 55, ал. 7 от Закона за съдебната власт.
Към настоящия момент възнагражденията на експертите в Инспектората са диференцирани в три нива: възнаграждения на съдия в районен съд, в окръжен съд и наполовина между двете нива. Ако бъде приет предложеният от Министерския съвет Проект на бюджет в частта за Инспектората, няма да има средства за увеличаване на заплатите на експертите, които след атестиране, заслужават такова увеличение.
От друга страна, извън заплатите и осигурителните вноски, които ще покрие Проектът за бюджет, остават средства в размер на 330 хил. лв. С този остатък Инспекторатът трябва да осигури издръжката си за 2018 г., а именно приоритетно да осигури средства за командировки, за вода, горива, електроенергия, топлоенергия и така нататък. Тези средства няма да дадат възможност въобще да бъдат осигурени, да бъдат отделени средства за капиталови разходи. Специално компютърната система на Инспектората е на 10 години, има нужда от сериозно обновяване и средствата в настоящия бюджет не достигат за това цялостно обновяване, което е необходимо, явно няма да достигат и в следващата бюджетна година – 2018 г.
Като пример за недостатъчността на този остатък от 330 хил. лв. издръжка за 2018 г. бих посочила това, че издръжката на Инспектората за 2017 г. е близо два пъти по-голяма от тази, предвидена от Министерския съвет за 2018 г., а именно за 2017 г. издръжката ни е в размер на 526 хил. лв., и тези средства ще бъдат усвоени на 100% до края на годината.
Казано в резюме смятам, че предложеният Проект на бюджет за Инспектората във варианта, предложен от Министерския съвет, няма да гарантира функционирането на органа, напротив, ще препятства неговата дейност. Ето защо отправям призив към Вас, народните представители, да подкрепите внесения от Висшия съдебен съвет Проект за бюджет в частта на Инспектората, който макар и по-малък от предложения от Инспектората, ще гарантира в достатъчна степен осигуряване на нормалното функциониране на дейността на органа. Всички говорим за съдебна реформа, всички очакваме работа – без пари работа, знаем, че няма как да се върши ефективно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Главен инспектор.
Ще нарушим реда. Бях решил да дам думата и на Министерството на финансите, но Висшият съдебен съвет има възможността – господин Магдалинчев, или господин Мавров, както прецените.
СЕВДАЛИН МАВРОВ: Колеги, искам да Ви дам само един пример за това как бюджетът е малко динамичен и как днес точно, благодарение на министъра на правосъдието, внесохме едно изменение в Наредбата за възнаграждение на вещите лица. Тази Наредба по финансови показатели ще струва на Висшия съдебен съвет около 2 млн. лв.
Благодарен съм на министъра на финансите, защото като наказателен съдия доскоро знам, а и Вие всички знаете, какво значат вещите лица за решаването на едно дело. Досега работим с отдавна пенсионирани експерти. Младите експерти – с новите знания, с новите технологии, ги няма заради ниското възнаграждение.
И още нещо ще Ви кажа: не искам да упреквам стария Висш съдебен съвет – каквото са могли, са направили. Виждате в изпълнението на бюджета как се залагат едни суми за капиталови разходи. Те са изключително наложителни за съдебната власт!
Благодаря на Министерството на финансите, че има разбиране, че такива големи проекти, например като един ремонт на Софийския районен съд на Римската стена и построяване, или започване на строеж, на сградата във Варна, са много важни за държавата. Изключително важни!
Имаме разбирането на Министерството на финансите, предполагам и Вашето разбиране, че за тези разходи може би са необходими допълнителни средства, с актуализацията на бюджет, но сме решени да започнем да изграждаме тези обекти. Благодаря Ви.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Ако позволите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Ще Ви кажа, че в изпълнение изменението на Закона за съдебната власт, вероятно може да се каже и в тази посока по този начин, има искане вече от Специализирания съд, Наказателен съд, за увеличение на неговата щатна численост с 15 магистратски бройки и мисля, че около 20 служители. Тези увеличения на числеността, щатната численост, не са калкулирани в нашия бюджет, защото стъпиха в течение на бюджетната процедура.
Отделно от това, състоянието на охранителните ни устройства в съдебните сгради никак не е добро. Там средствата не са калкулирани. Време е вече да започнем да калкулираме и тези разходи, които са необходими за охранителните средства в съдебните сгради и палати, още веднъж да работят и да създават безопасни условия за работа и труд на магистратите и служителите, и на гражданите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Магдалинчев.
Колегите от Министерството на финансите, ако желаят да вземат становища?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господа членове на Висшия съдебен съвет, дами и господа народни представители! Искам да Ви кажа, че съм леко изненадан от това, че от толкова години за първи път разликата между бюджета на Висшия съдебен съвет и становището на Министерския съвет е само 25 милиона, което е едно прекрасно достижение в нашите прекрасни взаимоотношения. А те са такива.
И мисля, че това трябва да бъде достойно оценено и от народните представители в Правната комисия.
По отношение на това, което господин Магдалинчев и господин Мавров казаха във връзка с промяната в Закона за съдебната власт, затова започвам с нея, сам Вие знаете, че този Закон го приехте на 27-ми. Все още Законът за промяна на Закона за съдебната власт не е публикуван в „Държавен вестник”, а Министерството на финансите, респективно Министерският съвет, като оторизиран от Конституцията орган, който трябва да състави бюджета на Републиката, има определени срокове, които са дадени в Закона за публичните финанси, където е казано, че до 31 октомври правителството трябва да внесе Законопроекта на бюджет за следващата година, в случая 2018 г. Министерският съвет, стриктно спазвайки своите правомощия, направи това и го внесе.
След като ние работим, съставяйки бюджета на Републиката, на база на действащите нормативни документи – да, Законът е приет на 27-ми, а ние на 30-ти го внасяме. Няма как технологично да бъде отразена тази промяна за Апелативния наказателен съд и всички тези органи, които има, тоест за тези 4 милиона, които се дават като оценка от страна на Висшия съдебен съвет.
При това положение – в случая проблемът не е нито на Министерския съвет, нито на Министерството на финансите, той е технологичен, защото има някаква технология при съставянето на бюджета на Републиката за дадената година.
По отношение на това, което господин Магдалинчев каза за тези 3,9 млн. лв. за допълнителни средства за прилагане на Наредба № 6, съгласно чл. 360е от Закона за съдебната власт, аз като експерт – а аз съм такъв, като експерт твърдя, че тези пари са включени в бюджета на Висшия съдебен съвет, в Становището на Министерския съвет. Тоест ние тук по това перо, нямаме разлика, поне според мен. Като експерт го твърдя и съвсем отговорно го заявявам.
По отношение на възнагражденията смятам, че ние сме категорични, защото магистратите са хора, които дават тълкувания, тълкуват нещата, а ние сме по-консервативни и изчисляваме нещата като финансисти.
При разработката – при нас увеличението е разработено с 5%, така както и министър Цачева каза, същото е по Закона за МВР, които са двете структури към нея, които също получиха 5%. Пет процента получиха и служителите на Министерството на вътрешните работи. Това значи, че има някаква равнопоставеност и ние не можем да приемем тази промяна.
По отношение, което Главният инспектор казва – тя всяка година вероятно има някакви проблеми с нейното финансиране, но аз считам, че това е въпрос, който Висшият съдебен съвет като колективен орган и който управлява бюджета на органите на съдебната власт, би могъл да го разреши, и да няма това притеснение, което госпожа Точкова има, почти всяка година. Защото аз от дълги години присъствам на заседанията на Правната комисия и съм забелязал, че това съществува. Аз обаче смятам, че то не би трябвало да бъде проблем за нея, защото тя има определени функции, които трябва да се изпълнят.
За да не отегчавам аудиторията и уважаемата Комисия бих казал, че със Становището на Министерския съвет по бюджета на Висшия съдебен съвет според нас са осигурени и са направени всички предпоставки и условия да бъдат осигурени Конституционно определените функции с ресурса, който е необходим.
Да, по отношение на това, което господин Магдалинчев каза, ние на разговорите в Министерството на финансите го поставихме – тези ремонти, които трябва да се направят, знаете, че има една технология във хода на изпълнение на бюджета, при положение че се наложат такива експресни форсмажорни обстоятелства, правителството има маневреност и има възможността да реагира и да бъде подпомогнат Висшият съдебен съвет, както и друг път сме го правили, особено след изграждането на така наречената „Военно НДК”. Само за информация на Комисията – за изграждането на НДК са дадени от държавния бюджет 46 млн. лв. Мисля, че това е една достойна стъпка от страна на изпълнителната власт към съдебната, тъй като това е необходим инструмент, за да може хората да бъдат настанени и да осъществяват своето правораздаване така, както трябва. С това смятам, че доближенията на нещата са много по-близки и можем да не водим този дебат, защото всеки един от народните представители ще каже своето мнение.
Аз лично, както госпожа Точкова призова, ще помоля народните представители, уважаваните от мен народни представители, да гласуват Становището на Министерския съвет по Закона за бюджета на Висшия съдебен съвет. Благодаря Ви, за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
За Становището?
Госпожо Министър, да дам думата на колегите или да Ви дам думата сега за представяне на бюджета на Министерството на правосъдието?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Може би и за икономия на време, за да направите общ дебат, е по-добре да представя и финансите, които са в частта на Министерството на правосъдието, за да могат народните представители да вземат отношение по тях.
С предложения бюджет на Министерството на правосъдието в чл. 13 от Проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. до голяма степен се осигуряват необходимите разходи за изпълнението на мисията на Министерството за създаване на ефективно законодателство и съдействие за подобряване дейността на съдебната система, с оглед постигане на ефективно, справедливо, прозрачно, достъпно правосъдие.
С Проекта на бюджет за 2018 г. определените основни показатели на Министерството на правосъдието са както следва: общи приходи – 61 милиона; общи разходи – 231 млн. 595 хил. лв.
Предвидените приходи за 2018 г. са увеличени спрямо утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. с 500 хиляди.
С Проекта на Закона за 2018 г. определените общи разходи за Министерството са в размер на 231 млн. 595 хил. лв., което представлява увеличение спрямо настоящата бюджетна 2017 г., с 20 млн. 525 хил. лв., или с около 9,7%.
Представените допълнителни разходи за 2018 г. са за осигуряване на следните дейности: увеличение на разходите за персонал са 6 млн. 600 хил. лв. за увеличаване на основните възнаграждения на служителите в Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанието“. Това е сума, идентична с процента на увеличение, както вече стана дума за сектор „Сигурност“ като цяло, МВР, армията – става дума за увеличение с около 5% от началото на 2018 г.
На следващо място, индексиране на заплатите на длъжностните лица по регистрацията в Агенцията по вписванията във връзка с взето решение от Висшия съдебен съвет – 173 хил. лв.
Увеличение на разходите за персонал в размер на милион 256 хиляди лв. – за обезпечаване на предоставени допълнителни 75 щатни бройки за Агенцията по вписванията, за изпълнение на дейностите по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания.
На следващо място, увеличение на разходите за издръжка с 1 милион – за обезпечаване на дейността в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Тук да поясня, че тази средства са били осигурени за 2017 г. с министерско Постановление № 11 от 19 януари същата година. Има приемственост и за настоящата, по-скоро идната бюджетна година 2018, се предвиждат отново средства в рамките на 1 милион.
Увеличение на капиталовите разходи с 1 милион за обновяване на автомобилния парк на Главна дирекция „Охрана“ и за закупуване на помещения и извършване на ремонти дейности за нуждите на Агенцията по вписванията.
Независимо от предоставените допълнителни разходи в Проекта за 2018 г. основният проблем, който стои пред Министерството и на този етап няма решение, е относно увеличаване базата за определяне на допълнително възнаграждение за специфични дейности.
Пояснявам: със сега действащия чл. 60 от Закона за държавния бюджет за 2017 г. базата е определена в размер до 380 лв., като по този член, който е възпроизведен буквално в чл. 62 от Проекта за 2018 г. бюджет, тук влизат МВР, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, и се получава така, че със заповед на служебния министър от 1 април базата в Министерството на вътрешните работи е определена в размер на 190 лв., докато поради недостиг на финансови средства, тази база за служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е в размер на 95 лв.
За изравняване и равнопоставеност между служители, които по Закон са по режима на Закона за МВР, има недостиг общо в размер на 5 млн. 828 хил. лв. Тук влизат и за охрана, служителите, и там още 1 милион 678 хил. лв.
По отношение на тези суми, те не са предвидени в бюджета, взела съм отношение и при дебата на бюджета в Министерския съвет. Апелирам към народните представители, ако се открият възможности между първо и второ гласуване, с оглед равнопоставеното третиране на служители от една и съща система, да се направи така, че да има възможност Министерството на правосъдието също да повиши базата за начисляване на допълнително възнаграждение.
В хода на бюджетната процедура сме информирали коректно Министерството на финансите за изцяло необходимите средства, които биха осигурили функционирането на системата. Проявяваме разбиране. Това са възможностите на бюджета днес. В останалите части на този етап ние го приемаме без възражение, като оставаме с надеждата, че при възможност, в рамките на бюджетната 2018 г., бихме могли да получим част от претендираните други суми.
И за да завърша, на този етап, в рамките на по-малко от 10 дни – три срещи със синдикатите, последната беше във вчерашния ден, болката на служителите от Главна дирекция „Изпълнение на наказания“ и от Главна дирекция „Охрана“ е по отношение на неравностойното третиране с колегите им от Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Изказвания? Господин Попов.
Бихме могли да дадем още възможности на гостите, но мисля, че все пак и тяхното време трябва да пестим и съобразим. Те се придържат към един стегнат и лаконичен изказ на представянето, което е положително. Лошото е, че няма бюджетни възможности. Това е.
Госпожо Министър, молбата ми е да уточни чл. 62 от Проектобюджета – имате предвид, заложена е цифрата 380 лв. като база?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Този член прави препращане към 177 и 180 към Закона за МВР. Таванът е до 380 лв. Ясно е, че нито една система не може да си го позволи.
До 1 април е имало равнопоставеност върху – всъщност и дотогава не е било така, защото те са били 120 в МВР, след това 140 в Главна дирекция „Изпълнение на наказания“. Става дума основно за надзирателите, базата е върху 95. И от тук, с увеличение на базата на 190 от страна на МВР, се получава тази немалка ножица в допълнителните суми, които се получават по смисъла на чл. 62 от Закона за държавния бюджет, който препраща към конкретните текстове от закона за МВР.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за уточнението, госпожо Министър.
Колеги, имате възможност за изказвания.
Господин Попов беше първи, след това господин Божанков.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, ще си позволя, първо, да цитирам заключението на Проектобюджета, предложен от Висшия съдебен съвет. Там ясно е записано, че: „Следва да се отбележи, че изискванията към правораздаването непрекъснато се увеличават. Затова приоритет е изграждането на добре функционираща и прозрачна съдебна система, която да гарантира ефективно прилагане на законите, да дава сигурност на гражданите и да защитава спазването на техните права и свободи. Реформата в тази сфера е насочена към постигане на равен достъп до правосъдие и на европейски стандарти в областта на правната помощ, защита на пострадалите от престъпления и алтернативното разрешаване на спорове.“
Аз си мисля, че с Проектобюджета, предложен ни от Министерския съвет тези цели, поставени в заключението на Висшия съдебен съвет, няма как да се постигнат. Не може, когато цяла Европа е вперила прави в системата на съдебната власт, в тази уж съдебна реформа, която явно прерасна в административна такава, или поне опит се прави – реформа не се прави с недоимъка на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на който му бяха вменени и нови функции, съгласно промените в Конституцията. Реформа в съдебната власт не се прави тогава, когато липсва дори възможност за охрана на сградата на съдилищата – за скенери, за металдетектори на входа и на изхода на съдебните сгради. Реформа не се прави със стара техника и стари компютри – чухме тук и от представители на Инспектората. За какво тогава говорим, за какъв случаен принцип на разпределение на делата, когато сигурността на този случаен принцип, тя идва и от сигурността на техниката, на софтуера, но всичко това става с пари.
Очевидно е, че Министерският съвет – Министерството на финансите като че ли малко е неглижирало темата „Съдебна реформа“ в този бюджет за 2018 г. Напълно съм съгласен с министъра на правосъдието, доколкото разбрах по 7 млн. лв. ще има дефицит в Министерството на правосъдието по отношение на служителите на съдебната власт. Те в много голяма степен са подложени на рискове по-големи от тези, които са на служителите в МВР. Редно е да бъдат изравнени техните заплащания и условията им на труд.
В тази връзка мисля, че този бюджет, предложен от Министерския съвет, не постига целите, които са описани и които ние всички искаме да постигнем. Част от тях са описани в заключението на Проектобюджета на Висшия съдебен съвет и няма как да подкрепим този Проектобюджет. Благодаря.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само една реплика, ако позволите, господин Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не съм споменала думата „дефицит“ в моето изказване изцяло.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
ФИЛИП ПОПОВ: Недостиг, ако искате така… Защото аз така разбрах. Извинявайте. Недофинансиране.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Недофинансиране на металдетекторите и на системите за случайно разпределение на делата…
ФИЛИП ПОПОВ: Грешката е моя – недофинансиране.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли реплики, колеги, към изказването на колегата Попов? Ако няма аз ще си позволя много кратка реплика преди изказването на господин Божанков.
Колега Попов, аз не се съгласявам с Вашите констатации, още повече, че твърденията за нефинансиране касаят акцесорни разходи, които в голяма част, смея да твърдя, че са обезпечени. Има достатъчно металдетектори в сградите на съдебната система и надали това е в основата на реформата на съдебната система. Струва ми се, че ключовият елемент в тази промяна е инвестицията в магистратите. По-после ще взема отношение по липсващите 4 милиона, които е ясно, че към момента липсват, и по формалната обективна причина, която Министерството на финансите уточни и ние добре знаем, и поради това, че ние сме възприели тази политика и се стремим да дадем достойно заслужено и мотивиращо възнаграждение на служителите в съдебната система. Та за мен, ако говорим за приоритети във финансирането, ключовият приоритет е това.
Като втори приоритет може би бих посочил обезпечаването на капиталовите разходи и материалната издръжка, защото знаем, господин Мавров спомена наш любим проект, който е – поне аз го помня от 4-5 години, за новата съдебна палата във Варна и за който всяка бюджетна година си казваме: поне да намерим, ако не една четвърт, то някаква сума, за да стартира строителството там.
Но пък, както справедливо беше отбелязано, имаме две „съществено нови” ще ги нарека, съдебни сгради на територията на най-напрегнатия съдебен район в страната – в София. Тази година приключи строителството и въвеждането в експлоатация на сградата на Софийския районен съд. Аз я наричам „2“ – бившето военно НДК, или наказателната част на… Това е доказателство – нищо, че ще се повторя, но аз се гордея с това постижение и мисля, че правителството и Министерството на финансите имат основание да се похвалят с това, защото това са средства, които са плюс онзи миналия, миналогодишния бюджет. (Шум и реплики.)
Реплика обещах, да не става изказване. Провокирахте много мисли в мен с Вашето изказване.
Заповядайте за дуплика.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, аз казах за Инспектората и това, което чухме тук от Инспектората, е, че те на практика няма да могат да изпълняват своите функции с този бюджет. Инспекторатът няма акцесорен характер. Създадохте специализиран съд и прокуратура, заедно с администрацията към тях и деловодството. Искахте да им раздадете допълнителни материални стимули, „бонуси” така наречени. Не са предвидени тези неща в бюджета. Това също не с акцесорен характер.
По отношение на новите сгради в София – те са добре, това е хубаво, този проблем седеше от десетки години. Знаете, Софийският районен съд на Римската стена сега – да, премести се, но той седеше от десетки години. Имаше тази възможност, но той не е предвиден в този бюджет. Аз говоря за бюджета 2018 г., не за миналата година или по-миналата. Не съм съгласен, че тези проблеми – недофинансирането и на Инспектората, и на магистратите, тези, които Вие създадохте – Специализирания съд и прокуратура нямат акцесорен характер.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма в Правилника реконтра реплика, но ще Ви отговоря и за сградата кога възникна Военното НДК по време на Тройната коалиция. (Реплики.) Затова говорим, сградите са част от бюджета. Щом тръгнахме с металдетекторите, може и за сградите да говорим, колеги.
Господин Божанков чака дисциплинирано реда си за изказване и му отнемаме възможността. Заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, ако се върнем няколко комисии назад, си спомням решенията за промяна на подсъдността, политиката за насърчаване на магистрати, имаше много спорове – правилно или не. Ние заехме позицията, че не, и припомням тогава, че имаше и дискусия за оценка на въздействието, една тема, в която влизам, не за да създам напрежение, а защото тази тема създаде доста напрежение – и в залата, и в Комисията – кой прави, кой не прави оценки, на кой са по-хубави. В крайна сметка всички ние в тази Комисия приехме текстове без да оценим тяхното въздействие и настоящите казуси са в резултат на това – на нашите решения.
В тази връзка смятам, че колежката от Инспектората съвсем не си измисля – има реален риск възнагражденията за увеличаване на атестираните, да не стигнат тези средства, и веднага изниква въпросът с противопоставянето: е, тогава, ако нямаме средства, за тези неща, които се следват, как ще даваме допълнителни бонуси до шест заплати и така нататък? Това би създало едно противопоставяне и затова мисля, че във връзка с нашата политика, казвам „нашата” – на нашата Комисия, макар и ние да не сме подкрепили тези решения, естествено продължение на политиката на тази Комисия е, да подкрепи бюджета на Висшия съдебен съвет, който ще изпълни тези решения, които самите ние взехме. В тази връзка и ние ще подкрепим тяхната визия за бюджета. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Божанков.
Реплики към неговото изказване има ли? Няма.
Следващо изказване, колеги.
Госпожо Илиева, заповядайте.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Ще кажа само няколко думи и те са по-скоро на база на опита, който имам в администрацията, и в опита ми в изготвяне на бюджети и защитаването им. Това, което чухме по отношение финансирането на Инспектората, със сигурност е така, но господин Ананиев обясни, че всъщност това не е за първи път, че Инспекторатът им такива проблеми периодично, тоест необходимо е да се направи една по глобална стратегическа преценка по отношение на бюджета му. Безспорно всички области и всички политики имат нужда от допълнително финансиране и е ясно, че парите са ограничени, тоест бюджетът е в някакъв лимит. Аз лично също съм защитавала бюджет пред господин Ананиев и съм водила подобни диалози, и знам, че той е строг, но справедлив, и наистина вярвам на експертната му преценка.
Считам, че при положение, че са водени преговори, че са правени съответните разчети, най-вероятно това е максимумът, който би могъл да се даде. Сигурна съм, че при възможност ще има преразглеждане на необходимите средства.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Илиева.
Реплики към нейното изказването? Няма.
Изказване за господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Магдалинчев, уважаема госпожо Точкова, уважаеми участници в днешния важен дебат по бюджета! Чух много добре Министерството на финансите, което казва, че за първи път е толкова малка разликата между поисканото и отдаденото – чуваме го и го оценяваме. Такова напрежение по принцип е нормално да има. Това обаче не променя факта, а фактът, и мисля, че той е ясен за всички, е, че парите няма да стигнат. И тук становищата на ВСС и на Главния инспекторат – две от институциите, натоварени с изключително големите очаквания в последните, бих казал, месеци и години, са категорични. Те просто няма да успеят да свършат това, което Законът, в случая на Инспектората – Конституцията, е възложила. И тук не може да се говори за форсмажорност. Защото форсмажорност е обстоятелство, което е непредвидимо, външно и непредотвратимо. Непредвидим ли е фактът, че след като сме прехвърлили отговорността на ВСС за сградата – тази или друга, те трябва да си платят таксите за нея?! А те няма да могат да го направят! Външен ли е фактът, че тази Комисия и това Народно събрание им гласува най-различни задължения по Закон, които те сега не могат да изпълнят? И тук две хипотези – не знам кой е виновен, няма да се питам за кокошката или яйцето, но дали Министерството на финансите не се съобразява с това, което казва законодателят, или дали законодателят първоначално не се съобразява с това, което са реалните възможности на Министерството на финансите, и в двата случая, простете да го кажа, отговорността е на управляващото мнозинство и на това правителство.
Няма да съм многословен. Това е по частта, която искам да кажа за частта „съдебна власт“.
Искам обаче да напомня, особено на новия Висш съдебен съвет, че при току-що протеклия избор както парламентарната квота, така и по време на избора на магистратските колегии, практически всички, ако не греша, без една или две концепции, се застъпваше идеята за нов начин на бюджетиране, на отхвърляне на така наречения „исторически принцип“ и залагането на проектно или програмно бюджетиране. Разликата е съществена! И тук вече не става дума за: „има толкова пари, или няма толкова пари”, защото тя променя начина, по който се структурира този бюджет, и тогава едни пари, които днес са недостатъчни, в същия брой може да се окажат достатъчни, тъй като ключът е в това да се направи така, че да се – не плаща, но отделят средства в зависимост от натовареността на съдилищата, характера на делата и още много критерии, много по сложни от изписването на една алинея за еди кой си съдия още шест заплати, примерно. Много по-сложни може би, но много по ефективни със сигурност, ако са направени добре.
И затова ние няма да подкрепим правителственото предложение, а по-скоро това, което идва от съдебната власт.
Искам само една дума за частта „Министерство на правосъдието“.
В правомощията, в задълженията на министъра на правосъдието има една много важна част, за която се говори много рядко, за съжаление, която е управлението на затворите, затворническата администрация и въобще целия този аспект на правомощия, чиято важност ние систематично подценяваме. Казвам го във връзка и с проблемите, които имат служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказания“, тъй като там периодично избухват протести, най-вероятно ще има и нови, едно от напреженията действително е разликата, която съществува между тях и заплащането на служителите на МВР. Не знам дали тази разлика се е задълбочила април месец, най-вероятно е така, това трябва да бъде преустановено, но тя съществува от много време. Това напрежение съществува от много време и 5%-то увеличение на заплатите, с продължаващото съществуване на разликата, няма да бъде непредвидим поредният протест, поредното социално напрежение. Ние го залагаме от сега и трябва да бъдем наясно с това! Начинът, по който те работят, и трудността, която изпитват, допълнително е затруднена от факта – и тук Министерството на финансите не е право, когато казва: „Пет процента на калпак за всички“, защото така, в сектора „Сигурност“, тъй като тези хора работят в изключително лошите, тежки, бих казал, мизерни условия на българските затвори. Тези затвори, които са нечовешки както спрямо задържаните, така и спрямо хората, които работят за тях, са в състояние, което ни коства, ако не се лъжа, и осъдителна присъда в Страсбург, която също съвсем непредвидимо, още тази година, ще трябва да изпълним с пари. И тези пари ги няма тук, и те ще трябва да дойдат по определен начин с гъвкавостта на бюджета. Но това не променя факта, че господин Попов спомена дефицит и Вие го репликирахте, че не сте го казали. Вие не сте го казали, но той е заложен, той ще се появи, това е неизбежно!
Като цяло ние ще гласуваме по тази част на бюджета, както и по целия бюджет – това не е изненада, „против“, защото истината е, че проблемът не е на числа, на цифри, на сметки, на статистика и на „има толкова пари или няма”, а на политика, на начин, по който се формира, залага политиката както в законотворчеството, така и в бюджетирането.
Завършвам с цитат на Ерих Мария-Ремарк – „Всеки проблем, който се измерва в пари, е евтин“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Госпожо Министър, преди да Ви дам думата, защото Вие ще говорите за затворите, а това беше краят на господин Зарков, аз искам реплика към края на изказването. (Шум и реплики. Смях.) Аз не съм като днешния Ваш оратор, който да завършва речта си за просвещението с гробища. Не съм толкова мрачен и зловещ. Имах предвид края на изказването.
Това всъщност е реплика към колегите от Висшия съдебен съвет, но не този, а миналият състав е писал Доклада по отношение на бюджета. Моля господин Зарков да прочете по този Доклад ІV римско, това е стр. 5. Там са седем политики, които са в компетентността и отговорността на Висшия съдебен съвет, подлежащи на бюджетно финансиране.
Да ги изчета ли седемте?
„6. Електронно правосъдие.
7. Управление на недвижими имоти на съдебната власт.

Пето римско са „Бюджетни прогнози по програми“, като вече тук е дадена подробно и финансовата обосновка в коалирането по разходи на отделните програми. Ще си позволя да ги чета, за да може и гостите да се ориентират.
„Програма 1. „Организация и цялостна дейност на съдилищата във връзка с изискванията на Закона за съдебната власт и създаване на механизми за достъп до информация“. По тази политика има таблица, има и тригодишна прогноза, виждам.
„Програма 2. „Подобряване на инфраструктурата и сигурността в съдилищата“. Тук някъде би трябвало да са металдетекторите. Тя също завършва с тригодишен план и прогноза.
„Програма 3. „Усъвършенстване на информационните технологии в работата на съдилищата“. Тук вероятно ще станат и повече от трите вече програмни продукти за случайно разпределение на делата в съдебната система.
„Политика 4. „Спазване на законността в Република България чрез привличане към отговорност на лице, извършило престъпление, ръководене на разследването, поддържане на обвинението по наказателни дела, упражняване на надзор при изпълнение на наказателни и други принудителни мерки“. И по тази програма – планирането за 2018 г. е 28 милиона 719 хил.
„Програма 5. „Подобряване на инфраструктурата и сигурността в прокуратурата на Република България“. Тя е по-евтина, образно казано – 450 хил. за 2018 г.
„Програма 6. „Усъвършенстване на информационните технологии в работата на прокуратурата“.
„Програма 7.“
„Програма 8“, която си е за Висшия съдебен съвет.
„Програма 9. „Инфраструктурата на Висшия съдебен съвет“.
„Програма 10.“
Няма да ги чета всичките. Може да ги погледнете, те са 16 или 17.
Мисълта ми е следната: както казахте, в предходните процедури ние това много го говорехме и не бива да оставяме в публиката убеждението, че нещата не се случват и не са в прогрес. Напротив, аз виждам един Доклад за бюджета, който е програмно ориентиран и специално е насочен по отделни програми и проекти. Поздравявам за това Висшия съдебен съвет и съм убеден, че и новият състав на Висшия съдебен съвет ще утвърди тази практика в успешна посока.
Притеснявам се – и тук вече ще дам думата за реплика на министър Цачева, за твърденията Ви по отношение на местата за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” и условията на труд там надали са Ви актуални, надали са Ви от тази година, надали са Ви от тази половин година? Защото ние се обяснявахме точно преди девет или 10 месеца пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Приели сме конкретни ангажименти и мисля, че за това ще говори и Министърът. Мисля, че най-накрая спечелихме доверието на партньорите си. Най-накрая доказахме реални действия по подобряване на състоянието и качеството на условията на живот в местата за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”.
Госпожо Министър, аз спирам до тук. Имате думата за реплика.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Кирилов, господин Зарков! Почти ясновидски предвидихте какво желая да споделя по повод на изказването на господин Зарков. Да, действително, вероятно Е пропуск от моя страна, че посочих само бюджетните средства, които се отпускат в Закона за държавния бюджет, но бюджетното финансиране, бюджетиране, върви успоредно с програмното.
Министерството на правосъдието е бенефициент или програмен оператор по три програми.
На първо място, по Програма „Оперативна програма добро управление“. Тук имаме подписани към 30 октомври 2017 г. 13 броя проекти. Обща прогнозна стойност за разплащане на тези проекти – срокът на изпълнение на някой от които е до 2017, други са до 2018 г., са 11 милиона и 500 хил. лв.
По Норвежкия финансов механизъм, по който именно се реализира подобряването на условията на лишените от свобода в местата за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”, също са инвестирани не малко средства през настоящата година. Продължаваме с работата по други проекти. Общият бюджет на Програмата за новия програмен период е 35 милиона 294 хил. 118 евро, или това са близо 70 милиона лв.
По Българо-швейцарската програма, Фонд „Сигурност“, Министерството на правосъдието е изпълняваща агенция по Проект „Укрепване на правния и институционален капацитет на съдебната система в сферата на младежкото правосъдие“. Тук отново става дума за усвояване през 2018 г. на 120 хил. швейцарски франка. Общо по трите програми по различните проекти, които са в различна фаза на изпълнение – вярно е, че бяха забавени, но това е резултат и от служебното правителство, парламентарните предсрочни избори – общо по трите програми прогнозната стойност на усвояване през 2018 г. са близо 24 милиона, точното число е 23 милиона 956 хил. лв.
Беше коректно, аз Ви благодаря, че ме подсетихте, че когато говорим за Бюджет за 2018 г., да имаме предвид и програмното бюджетиране на съответно ведомство, но и господин Кирилов с репликата ме наведе на мисълта, че трябва да дам пред Вас тази информация.
Що се отнася до междинната част на Вашето изказване – ако първата беше за видовете бюджетиране, последната за затворите, междинната е за това изостават ли, с колко, основните възнаграждения на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“? Категорично не! Това е преодоляно с Постановление на Министерския съвет от 19 януари 2017 г., когато действително е отчетено чувствително изоставане на основното възнаграждение на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Тогава са отпуснати над 9 милиона лв., което е увеличение със 7,5%, считано от 1 януари 2017 г. Това увеличение е предвидено и в настоящия бюджет, но заявявам, че с увеличението през януари 2017 г. се постига равнопоставеност на служителите от МВР със служителите от Главна дирекция „Изпълнение на наказанието“.
Има и абсолютна равнопоставеност с новите 5%, с които се увеличават основните възнаграждения в сектор „Сигурност“ отново за служителите на МВР, отбраната и тези две дирекции, които са към Министерството на правосъдието.
Пояснявам само за какво става дума от това, което изложих пред Вас.
Това са допълнителни средства за специфични условия на труд. Това не е императив по закон, че те трябва да бъдат дадени, което автоматично означава ангажимент на Финансовото министерство и на правителството да ги осигури. Но аз като човек, който винаги е пледирал за равнопоставеност и за справедливост, намирам, че не е коректно към служителите от ГДИН при база на МВР 190, те да получават 95. И това е моето възражение, въпреки че съм наясно, пак казвам, текстът на чл. 60 от сега действащия бюджет говори за база до 380 – няма министерство, което да е изпълнило тази база и към момента, и занапред, възпроизведен в новия чл. 62 на новия Закон за бюджета.
Не съществува такова, във възнаграждението няма никаква разлика между служителите на ГДИН и Главна дирекция „Охрана“, базовото възнаграждение, става въпрос за специфични допълнителни за труд.
Мисля, че сега ме разбрахте за какво става дума. Не съм била ясна, извинявам се.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Попов иска трета реплика.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Зарков! Ще направя реплика по отношение на Вашата актуална информация за условията в местата за лишаване от свобода. Не сте прав, там настина нямате актуална информация, условията там са ужасни. Днес дори четох в една медия, че във Врачанския затвор – пример давам, един затворник по прякор „Мачката“, така пишеше, след като се е дрогирал е пребил надзирателя. Преди това е счупил техника и телевизор на своите съкилийници, така че не сте прав! Там очевидно има някакъв специализиран „кетъринг“ със спортни дейности и изливане на агресията. Актуализирайте информацията си!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате право на дуплика, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Ще се възползвам, господин Председател, без да злоупотребявам с Вашето внимание.
Благодаря, първо, за уточненията, те са винаги важни.
Надявам се, че ще намерите финансиране включително чрез чужди проекти и програми, за да подобрите условията на живот в българските затвори. Доколкото документа, който разглеждаме – Проектобюджетът, подписан от Главния секретар на Министерството на правосъдието, ясно е заявено, че „реконструирането на тези места за лишаване от свобода е наложително и изисква сериозни финансови ресурси, които не се осигуряват с утвърдените бюджетни кредити”.
Опитвам се да поставя на Вашето внимание, макар да съм уверен, че Вие бихте се сетили и без мен, че там, където работят, и недоволството, защото недоволство има, е много остро, в служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. То е свързано както с ниските нива на заплащане, които въпреки че растат, остават изключително ниски спрямо труда, който се изисква от тях, всеки може да си представи на какво натоварване, включително корупционен натиск те са подложени, мястото, където те извършват това нещо, пренаселеността на затворите, която създава допълнително напрежение, непрекъснатата тенденция на законодателя да засилва репресивната си политика с все повече и повече ефективни наказания, затова използвам този случай на бюджета да кажа, че всичко това е една обща политика.
Надявам се да сте права, още повече за служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, не за друго, а защото това е протест, който се повтаря ежегодно. И постановлението на Министерския съвет от януари месец 2017 г. отново беше взето в следствие на определен натиск от синдикатите и няма нужда да чакаме тези натиски да се реализират. Вие бихте могли да разчитате изцяло на нашата подкрепа на онези пет милиона лева във връзка с чл. 62 – продължавате да лобирате, с право, и Ви поздравяваме пред Министерствто на финансите за тях, за изравняване на базовата ставка. Но проблемът е по-дълбок, и въобще пенетенциарната Ви политика и начинът, по който държавата се справя с този обществен проблем, си заслужава да бъде по-чест обект на дебат и на внимание. Сигурен съм, че Вие го разбирате.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Други изказвания има ли?
Господин Митев, заповядайте. След това е госпожа Фикирлийска.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Представляващ Висшия съдебен съвет, членове на Висшия съдебен съвет, уважаема госпожо Главен съдебен инспектор към Инспектората към ВСС! Аз и колегите ми Димитров и Нотев ще подкрепим Проекта, предложен от Министерството на правосъдието. Сякаш така остана между другото не достатъчно добре и ясно казано, че за първи път ние имаме такава малка разлика между предложението, направено от Висшия съдебен съвет и предложението от Министерството на финансите. Разбирам, че на опозицията й е удобно да има памет, която е избирателна и която се фокусира само и единствено върху определени според нея негативни тенденции в бюджетирането на съдебната власт, но трябва да спомена, и според мен, това е едно от основните достижения, именно този изключително нисък процент на несъответствие. В предни години, ако се върнете назад, ще видите много по-големи разминавания и в процентно, и в абсолютно съотношение между предложението на Висшия съдебен съвет и предложенията, които се внасят от Министерството на финансите.
На следващо място – да, вярно е, че реформи се правят и с пари. Но е и вярно, че реформите не бива да бъдат свеждани само и единствено до финансови средства. Не можем да сведем реформата само до това дали има пари за металдетектори. Между другото отварям скоба, аз не знам да има съдебна сграда в България, където да няма металдетектор. Ако има такава, поправете ме, че ми е много любопитно.
Аз лично в различни градове съм ходил в съдебни зали, в съдебни сгради съм влизал, навсякъде има металдетектори. Не виждам как някой може свободно да влезе без да бъде проверен през металдетектор. И не металдетекторите, и не хардуера, и не софтуера са водещи в съдебната реформа. Там водещи са промените в процесуалните закони и във волята и на законодателя, и съответно вече на магистратите да провеждат тази реформа. Благодаря.
ПРЕДС. ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, колега Митев.
Реплики на изказването? Ако няма, аз ще си позволя една кратка реплика.
Уважаеми колега Митев, Вие може би визирахте моето изказване по отношение на техниката, която липсва, и всъщност Вие на практика ме подкрепихте, защото аз казах, че съдебна реформа, когато липсват дори такива елементарни средства за тези елементарни нужди на съдебната власт – за компютри, за металдетектори, Вие искате в същото време да направите съдебна реформа. Вменявате нови функции на Инспектората и искате той пълноценно да си изпълнява функциите, но няма финансиране за това нещо. Създавате нови специализирани съд и прокуратура, но няма финансиране за тях. Това беше целта на моето изказване. То не е предвидено тук в бюджета. И липсата на кореспонденция между Министерството на финансите, Министерския съвет, законодателството, което Вие тук предлагате и гласувате, от тук насетне идва цялата тази обърканост и противопоставяне на предложенията на вече гласувани закони, приети, и липсата на финанси в Проектобюджета за изпълнение на практика на тези вменени функции. Пак повтарям, вече пресътворени в закони. Ето, Законът за Конституцията, която променихте и заложихте нови функции на Инспектората, новите Специализирани съд и прокуратура. За това говоря. Благодаря Ви.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател за репликата.
Няма обаче да се съглася с този мрачно-апокалиптичен фон, който беше представен и от Вас, и от колегите от Вашата група, които се изказаха, едва ли не оставам с впечатлението, че утре Висшият съдебен съвет ще спре да заседава, магистратите ще спрат едва ли не, няма да имат възможност да правораздават, едва ли не няма съдебни сгради, няма никаква техника, инспекторите към Инспектората и те ще спрат да си изпълняват задълженията, няма никакви проверки да извършват. Аз не съм съгласен с такава апокалиптична картина.
Смятам, че нещата – да, има проблеми. Да, те трябва да бъдат решавани, но те трябва да бъдат решавани в рамките на бюджетните възможности. По никакъв начин не мога да се съглася, че тези промени, които са направени в Конституцията пък специално, нямат своето финансово обезпечение.
По отношение на Специализирания съд и прокуратурата – те не са създадени сега, създадени са доста по-рано. Благодаря.
ПРЕДС. ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Фикирлийска.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, госпожо Министър! Най-напред искам да спомена, че това е един реалистичен бюджет. Аз досега не чух никой от изказващите се да спомене тази дума, тази квалификация, а това е много важно. Един бюджет преди всичко трябва да бъде реалистичен! Този е точно такъв, но това не е единственото достойнство. Ще си позволя, обстановката да стане малко по-ведра и леко комична: това не е постна пица, а пица с доста гарнитури отгоре. Смея да го твърдя като финансист и като човек, който е изработвал бюджети и от двете страни на барикадата.
Госпожо Министър, благодаря Ви. Вие много улеснихте моето изказване, защото аз щях да препоръчам да не се осланяме само на бюджета, да се възползваме и от другите механизми, които са възможни. Да участвате във фондове, особено тези, които са свързани с реновиране на сгради – фондове за енергийна ефективност и така нататък, но тъй като Вие явно имате богат опит в тази област, ще се огранича само до това нещо, че препоръчвам да продължавате в същата посока и да търсите и други механизми за финансиране. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли реплики към изказването на госпожа Фикирлийска? Няма.
Колеги, предлагам Ви да се ориентираме към приключване на дебата. (Реплики.) Ще се въздържа от изказване, мислех да направя по-обзорно изказване.
Колеги, тук гласуваме два пъти.
Първо, гласуваме по Проекта на бюджет заедно с предложението на Висшия съдебен съвет, втори път гласуваме по Проекта на бюджет на Министерския съвет с предложението на Министерския съвет за бюджет на съдебната система.
Пак казвам, бях подготвил три справки за бюджетите назад във времето, да се види какъв е ръстът спрямо настоящия бюджет, докъде се доближават всъщност границите в прогнозата на Министерството на финансите и на съдебната система.
Припомням, че ние изначално подкрепяме исканията на Висшия съдебен съвет. Смятаме, че те при всички положения са обосновани, че при всички положения е добре с всички възможни инструменти да бъдат подкрепяни включително и в рамките на текущата година, чрез съответни изменения при възникнала необходимост.
Припомням, имаше един от колегите, който се изказваше, коментар за непредвидените разходи. Уточнявам, че те са 900 хиляди за системата на съдебната власт. Така че има и такова предвиждане, което, разбира се, е добре да остане в рамките на предвиждането, а не на усвояването.
Припомням също така, че между първо и второ четене ние винаги с консенсус сме правили предложения за увеличение на отделни пера, съобразно становището на Висшия съвет. Тоест опитвали сме се да надскочим бюджета на изпълнителната власт като сме заявявали искане за допълнителни средства в Проектозакона.
Припомням също така, че от най-първите ни опити – понеже бяхме поискали 26 милиона, те не бяха удовлетворени като 26 милиона, но бяха в по-малък размер удовлетворени, но бяха удовлетворени с редакция, с нова ал. 6 към тогавашния чл. 2, което на практика изискваше, посочваше източника това да е от допълнителния ръст на държавни такси.
Няма да правя анализ, само споменавам, има известно увеличение на прихода от държавни такси. Ако доверието в правосъдието беше по-високо, вероятно този приход от държавни такси щеше да расте, но всички трябва да работим за това доверие.
Забележете, бях подготвил да говоря и по един друг много индикативен критерии при бюджетирането – това е ръстът или изменението на трансферите на бюджетните взаимоотношения. На практика това е частта, която държавният бюджет дофинансира в системата, защото тя не осигурява такъв приход. Виждате, че най-грубо погледнато дофинансирането на системата на съдебната власт е с три четвърти, тоест съдебната власт въпреки, че ние винаги казваме: таксите са огромни, сега, ако с АПК променим политиката по таксите в административното производство, може би пък ще възникне допълнителен ръст увеличение за този бюджетен параграф. Но това е горе-долу съотношението. Съдебната система, грубо казано, изкарва една трета, една четвърт от необходимите средства годишно и получава от общия държавен бюджет три четвърти. Предлагам Ви, ако имаме съгласие между първо и второ четене, да направим предложения – ако искате всички заедно, ако искате поотделно в две посоки от общо три. Първата посока не е задължителна, тя касае измененията, които приехме в Закона за съдебната власт по отношение не на бонусите, а на допълнителните възнаграждения, тези, които са с оглед командироването. Ако числото, което казва господин Магдалинчев е вярно, да предложим увеличение с 4 милиона, за да обезпечим за следващата година такива допълнителни възнаграждения. Надяваме се, че в тези 4 милиона да са двете пера – и по изречение първо на ал. 6 и по изречение второ. (Реплики.) Само по изречение второ. Е, хубаво. (Реплики.) Направихме го задължително.
Отсега Ви предлагам да имаме такова предложение. Колегите, които искат да подпишат от всички групи, са добре дошли да подпишат. Тук уточнявам, че ще имаме най-вероятно, както Министерството на финансите каза: по юридическите факти за влизане в сила на това правило. Ще имаме вероятно още основания и причини за забавяния и за реалното прилагане на това правило. Надявам се, че след контрола за конституционосъобразност Конституционният съд ще съобрази, че е конституционосъобразно да се изплащат такива възнаграждения.
Второто нещо, което Ви предлагам да бъде като част от предложението, е по отношение на недостига, свързан с Инспектората.
Инспекторатът, действително има нужда от материални разходи. Мен толкова не ме притеснява липсата на средства за плащане на възнаграждения след актуалното атестиране. Там големият разход е този, който е устройственият, битовият, защото Инспекторатът продължава да бъде в част от сградата на Административен съд София-град и мисля, че всички, съобразно възможностите си, търсим решението за устройването с помещения така че да отговарят на условията за работа.
Според мен числото на недостига беше малко по-малко от 1 милион – между 800 хил. и 1 милион, разликата, то не е недостигът.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Разликата е 1 млн. 178 хил. 100 лв.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Над милион и сто. Това да е второто предложение, така да станат 5 милиона.
Надявам се, колегите от Комисията по бюджет и финанси, заедно с Министерството на финансите да намерят възможност, ако не за пълното удовлетворяване, то поне за частичното удовлетворяване на тези необходимости.
Третото, и опозицията каза, че споделя битката на министър Цачева по отношение на уравняване на базата по чл. 62, така че, доколкото е възможно да подкрепим и тази потребност. Надявам се, при второто четене да има положителна нагласа към тези наши претенции, искания и предложения.
Това предстои – каня Ви към това, като започне да тече срокът и съобразно срока, поемам отговорността да Ви предложа разработено в тези три части предложение за допълнение в обсъждания Проектозакон за бюджета.
Да пристъпим към гласуване.
Някой, ако не е съгласен с тези три неща, също може да каже и да репликира, но мисля, че не бива да се връщаме към дебата.
Колеги, първо, подлагам на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г., с включен Проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г., с включен Проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г. с включен Проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – 8, въздържали се – няма.
Приема се Законопроектът за държавния бюджет за 2018 г.,
№ 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г. с включен Проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Кирилов, уважаеми народни представители! Искам да Ви благодаря за конструктивния дебат и за очакваното от мен, и не само от мен, обединение по трите въпроса така, както ги изложи господин Кирилов.
Имам една процедурна, молба, господин Кирилов, ако е възможно частта от протокола, поне по тази точка, да бъде най-късно до 9,00 ч. в петък сутринта, за да стане ясно, че продължаваме по темите така, както са заложени от служителите на ГДИН. Това е във връзка и със синдикалната дейност на синдикатите в затворите. Ще внесем успокоение в системата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще положим старание, заедно с колегите стенографи до петък да имаме тази част от стенограмата.
Благодаря, госпожо Министър, на колегите от Министерството.
Благодаря и на представителите на Висшия съдебен съвет.
Благодаря, госпожо Главен инспектор, и на Инспектората.
Пожелавам успех на работата Ви и през следващата бюджетна година!
Има предложение за прекъсване за 5 минути.

(След прекъсването.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, след прекъсването продължаваме с точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КОНЦЕСИИТЕ, № 754-01-13.
Внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г. – продължение.
На предходното заседание бяхме стигнали до Глава II – „Стратегическо развитие и планиране на концесиите. Мониторинг, управление и контрол“.
Това е Глава II от чл. 36 назад.
Във връзка с дългия двучасов дебат със сроковете и ако приемем сроковете, а ние ги приехме, ще се наложат технически редакции и назад в текстовете, така че неминуемо имаме връщане.
Какво е Вашето виждане, как да процедираме? Да се върнем да изчистим редакционно текстовете назад, или да продължаваме напред и накрая евентуално да съобразяваме отражението на нормата за сроковете по предходно приетите текстове? (Реплика.) Да ги оправяме, добре.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Аз бих помолила, ако може, да се върнете на текста на чл. 33, който…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: 33 е след 30. Почваме поправките – 30, 32 и ще стигнем до 33.
Връщаме се към чл. 30. Той е бил само текст на вносител, но тук предложението за редакция е следното: в чл. 30, ал. 2 думите „концесионен договор“ се заменят с „концесията“.
Да, ама то няма никаква връзка със сроковете.
Заповядайте, госпожо Славкова.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Господин Председател, има връзка, защото ал. 2 е: „Определеният с договора икономически баланс на концесията се поддържа през целия срок на концесионния договор“. Във връзка с промените, които направихме в чл. 33 и следващите, и с цел уеднаквяване на терминологията, за да не се създадат предпоставки след това да се търси някакъв специален умисъл: защо тук се използва срок на концесионния договор, а по-надолу – срок на концесията, затова сме предложили такова уеднаквяване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Изказвания по това редакционно предложение има ли? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е „за“ да приемем редакция в ал. 2, като заменим „концесионен договор“ с „концесията“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се това редакционно предложение за чл. 30, ал. 2.
Следващата редакция, абсолютно аналогична, в чл. 32, ал. 5 – думите „концесионен договор“ се заменят с „концесията“.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се тази редакция и за чл. 32, ал. 5.
Сега са колегите от Министерството на транспорта.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Нашата молба е, ако е възможно, да преразгледате текста на гласувания вече чл. 33, ал. 3, така както го гласувахте на предходното заседание, като аргументите ни за това са следните.
Към настоящия момент текстът, така както беше гласуван на предходно заседание, гласи: „При концесия за строителство концесионно възнаграждение се дължи, когато обектът на концесията включва съществуващ строеж и стойността на съществуващия строеж е по-висока от стойността на възложеното на концесионера строителство“. Тоест концесионно възнаграждение ще дължи концесионерът само тогава, когато това, което ние като държава, като концедент предоставяме, е по-високо като стойност, от това, което възлагаме на концесионера. Нашето предложение е тук да се възприеме по-рестриктивният подход, тоест концесионно възнаграждение към държавата да се дължи в по-голям брой случаи, не само тогава, когато това, което предоставяме, е по-високо като стойност от това, което възлагаме на концесионера.
Като конкретно предложение бихме посочили текстът да има следната редакция: „При концесия за строителство концесионно възнаграждение се дължи, когато обектът на концесия включва съществуващ строеж“.
Ние сме наясно, че Директивата, за разлика от предходното уреждане на концесиите, като че ли извежда концесионното плащане като рядкост, тоест в по-малък брой случаи. От друга страна обаче, смятаме, че следва да бъде възприет по-консервативният, по-рестриктивният подход, тоест в по-голям брой случаи да се дължи концесионно възнаграждение. Става дума за това, което концесионерът плаща на държавата – от това е обосновано нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Директор.
Уточнявам, защото, като гледате чл. 33 на вносител, такъв текст няма. Всъщност иде реч за текста, който е мое предложение и на група народни представители – предложение между първо и второ четене. Това е за изменения на ал. 3. Това имат предвид колегите. То с гласуване беше прието и беше подкрепено, заедно с текста на вносител.
Имате думата във връзка с това предложение. (Шум и реплики.)
Вие направихте ли предложение за текст?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Да, господин Председател, мога да повторя.
Предлагаме текстът да бъде така: „Чл. 33. (3) При концесия за строителство концесионно възнаграждение се дължи, когато обектът на концесията включва съществуващ строеж.“
Тоест винаги, когато включва, да има концесионно възнаграждение, независимо от това дали това, което предоставяме ние като държава, е по-високо като стойност от това, което възлагаме на концесионера.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, аз съм вносител с колегите на това предложение. Не възразявам да оттегля втората част на ал. 3, защото действително това поставя в по-сложна ситуация възложителя, включително, бих казал, и изпълнителя с оглед определянето и изчисляването на стойностите, един път. Втори път – моментът, в който се дължи това възнаграждение, защото може новото строителство да е отложено в определен период от време и това пó съответства като че ли на опозиционната позиция възнаграждение да се дължи винаги безусловно и без изчисления, така че ние не възразяваме да направим тази промяна и този компромис.
Няма изказвания.
Тогава, колеги, подлагам на прегласуване само ал. 3 на чл. 33 в приетата вече редакция.
Който е съгласен да бъде извършена промяната, така както вече два пъти я прочетохме – точката на изречението да бъде поставена след „съществуващия строеж“ и думите след това да отпаднат, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
По самия чл. 34 имаме редакция, която приехме, и това е по Главата.
Пристъпваме вече към Глава II – „Стратегическо развитие и планиране на концесиите. Мониторинг, управление и контрол“, заедно с чл. 36 – имаме само текст на вносител.
Имате думата за изказвания.
Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! В чл. 36 едно чисто редакционно предложение искам да Ви направя, а именно точки 8, 9, 10 и 11 да минат преди т. 7, тъй като в организационен план органите, изредени в тези точки и съобразно Закона за администрацията, представляват самостоятелни органи, докато дирекцията е звено от администрацията, така че ако има някаква йерархия, почвайки от Министерски съвет надолу, предлагам точки 8, 9, 10 и 11 да влязат след т. 6 и т. 7 да остане последна. Не засяга същината на текста, единствено редакционно подреждането.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Всъщност нали знаете, че това е класически, исторически досега най-важната дирекция – по концесиите.
Колеги от Министерския съвет, ще вземете ли становище?
МАРИЕТА НЕМСКА: Не възразяваме, господин Председател, на такова пренареждане. Само препратки, мисля, че и това трябва да се види, иначе не, няма проблем.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Само че т. 11 е „Комисията за защита на конкуренцията“. Преди нея, или след нея, защото Вие казахте до т. 10?
ПЕНЧО МИЛКОВ: Точки 8, 9, 10 и 11 предлагам да бъдат след т. 6, да се преномерират, да станат съответно точки 7, 8, 9 и 10, а т. 7 да стане т. 11, за да се запази философията на административните органи и звена, както са по Закона за администрацията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На мен по друга причина не ми харесва това предложение, колега Милков, защото точки 8, 9 и 10 са контролни. Вярно е, че като органи те са самостоятелни и има логика да бъдат пред дирекцията, но всъщност това са контролни органи и по този критерий вероятно са изтеглени назад. (Народният представител Пенчо Милков говори при изключен микрофон.)
Виждам ги, че са в група.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Те пак ще си бъдат в група. (Говори при изключен микрофон.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо Немска.
МАРИЕТА НЕМСКА: За нас е без значение на кое място ще е. Съгласни сме и с Вашата теза, че всъщност са различни функциите. След това по-надолу те имат разписани функции, които трябва да се преподредят, и не знам толкова ли боде очите Ви това нещо, както е дадено по този начин? Има логика и в тази подредба и тя е, че всъщност се разделят – в началото са концедентите и органите с едни функции, накрая са с контролни функции, а по средата е звеното, което се занимава със стратегическото планиране. Сериозна промяна ще има на текстовете след това като техническа редакция, а не смислово и по същество.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Отношението ми е следното.
Първо, дали ми боде очите, смятам, че не е аргумент, тъй като именно тук е мястото текстът да бъде прецизен. Ние трябва да се стремим към това. Отделно Агенцията за приватизация в определени случаи може да бъде и концедент, така че преподредбата е нещо, което в момента правим, и този аргумент също не приемам.
Смятам чрез гласуване да решим въпроса и да продължаваме напред. Нямам повече аргументи, които да Ви изтъквам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз съм по-склонен да подкрепим предложението да престъпваме към гласуване.
Закривам дебата.
Поставям да гласуване предложението на колегата Милков за преподреждане в номерацията и описанието на чл. 36, като досегашната т. 7 „дирекция от специализираната администрация на Министерския съвет…“ да стане точка последна.
Моля, гласувайте.
За – 8, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема това предложение на колегата Милков.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава II, заедно с чл. 36 – текст на вносител.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Пристъпваме към чл. 37 – текст на вносител, заедно с предложение на Маргарита Николова и Николай Александров.
Имате думата, колеги.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Само с едно изречение правя уточнението, че това предложение на колегите Николова и Александров е по отношение на текста на вносител, който ние редактирахме на предходно заседание, относно произнасянето на Народното събрание по концесионни процедури със срок 35 и над 35 години. Но с оглед на факта, че в пленарната зала евентуално биха могли да възникнат дебати по отношение на това дали ще остане в сила предложението на Комисията за максимален срок, аз на този етап, а нямам и делегация да го оттегля, ще подкрепя това предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Маргарита Николова и Николай Александров.
За – 4, против – 1, въздържали се – 15.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносител за чл. 37.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на чл. 37 на вносител.
Пристъпваме към чл. 38 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се текст 38 на вносител.
Пристъпваме към чл. 39 – текст на вносител, заедно с предложение на народните представители Маргарита Николова и Николай Александров, както и с предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Господин Председател, ако няма изказвания, бих искала да направя предложение за нова ал. 4 в чл. 39.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нова ал. 4?
МАРИЯ ИЛИЕВА: Поради това, че с ал. 2 възлагаме функции на министъра на финансите, които в точки 4 и 5 са: „извършва предварителна оценка относно спазване на фискалните правила“ и „изразява становище относно финансово-икономическите елементи на проектите“, считам, че за тези функции се изисква определена експертиза, каквато има Българската банка за развитие, по отношение на определяне на най-добрия финансово-икономически модел на използваните методи за финансиране на тези проекти. Предложението ми е Българската банка за развитие да подпомага министъра на финансите за дейностите по ал. 2, точки 4 и 5.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е предложение на колегата Мария Илиева по чл. 83, ал. 5, т. 3.
Имате думата за изказвания и въпроси.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Въпросът ми е към колегата Илиева по отношение на направеното предложение за нова ал. 4. Министърът на финансите според мен може и сега и без да имаме такава изрична законова норма да ползва тази експертиза на Банката за развитие. Надали някой ще му забрани и ще му се противопостави. Не се противопоставям на това предложение, просто чисто правно-технически се чудя дали трябва да включваме това в Закон, или е достатъчно самият министър, след като има такава практика, да я следва?
МАРИЯ ИЛИЕВА: Така е, прав сте за това, че Банката по принцип е с държавно участие и министърът на финансите упражнява правата на държавата в нея, тоест би могъл да я ползва. Но предложението е да се запише изричен текст, съответно да се добави „и в Закона за Българска банка за развитие“…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не Ви бях дал думата, госпожо Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Извинявайте, господин Председател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Банката е учредена със закон и функциите на Банката са определени в закон. Ако не го запишем в друг закон, функционалното, да кажем, ръководство на принципала би се възприело като управление в повече, тоест като надхвърляне на правомощията на принципала. По тази причина и с този аргумент е обосновано това предложение.
Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Първо ще взема отношение относно предложението на колегата. Включването на едно такова задължение, би трябвало да се отрази тази Банка и на други места в Закона, а именно примерно и сред органите, които току-що изброявахме.
От друга страна, принципал не е министърът на финансите, а на икономиката, което също трябва да се отбележи.
Ще си позволя да взема отношение и по нашето предложение, което ние поддържаме с основния аргумент, който изявяваме непрекъснато, а именно, че общинският съвет следва да запази своята компетентност в сферата на общинските концесии. По тази линия сме направили предложение за отпадане в т. 5 на компетентността по отношение на общинските, както и в т. 6 да остане само за държавните концесии тази му компетентност. В продължение на тази наша линия, която искаме да проведем в Закона, мотивираме нашето предложение, което поддържаме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Милков.
Други изказвания?
Всъщност аргументът, че принципалът вече е друг, обосновава необходимостта да го запишем изрично в този Закон. (Реплика.)
Ако се приеме, той ще се промени само тук, като няма да променяме Закона за Банката за развитие, като ще е достатъчно, че в друг закон имаме възможна такава работа. (Народният представител Емил Димитров говори при изключен микрофон.)
Алинея 2, т. 4 – предварителна оценка, и т. 5 – становище относно финансово-икономическите… Може, поне по моя преценка. (Народният представител Емил Димитров говори при изключен микрофон.)
ПЕНЧО МИЛКОВ: Според мен, когато в Закон – административен, опишем един орган, който подпомагат, става изключение. По този аргумент при тълкуването на нормата ще се получи, че само Банката го подпомага. Ако ние опишем, че всички държавни органи са длъжни при поискване да предоставят информация, анализи, или дори да не го опишем, те са длъжни, остава. Но ако опишем един орган, той става като изключение.
Тук само да допълня – много намесваме понятия, които имат свое значение извън правната наука. Стратегическо развитие означава, че тези органи трябва да определят три неща: цели, начини и средства. Нито един от тези 11 не определят цели, начини и средства – това означава стратегията, и влизайки тук вече пък в държавната политика, това е изпълнителска дейност, която изобщо не е свързана със стратегия, ако трябва да започнем да излизаме от правната наука. Затова определянето само на един орган според мен ще създаде объркване при правоприлагането.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Говорим за общинските концесии, или по друг въпрос говорим?
ПЕНЧО МИЛКОВ: За това, което предложи колегата за Банката за развитие. Казвам, че когато предвидим този орган, че министърът на финансите изисква от нея съдействие, ще го въведе като изключение. Върнах малко и с това, което обсъдихме преди миг за чл. 36. Дали това е стратегическа дейност, тези 11 дали изпълняват изискването при стратегията да определяш цели, начини и средства винаги с риск?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Според мен не е така. Идеята е Банката да може да подпомага в следните неща:
„4. извършва предварителна оценка относно спазване на фискалните правила и ограничения по Закона за публичните финанси на проектите за държавни концесии с плащания от концедентите преди включването им в плана за действие за държавните концесии, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 35;
5. изразява становище относно финансово-икономическите елементи на проектите за държавни и общински концесии с плащания от концедентите преди откриването на съответната процедура за определяне на концесионер.“ Нищо стратегическо не виждам тук.
Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Приемаме, че го прехвърляме на Банката. Кой определя правилата на Банката – министърът или тя сама? Ако министърът възложи на друг, ще възникне въпросът: защо възлагате на друг, след като в Закона е написано на кой? Ако Банката не направи достатъчно добър, или някой има претенции, какво правим срещу Банката? Кой санкционира Банката, кой проверява? За всичко друго имаме контролни органи. Как постъпваме тук? Трябва да има непременно престъпление, за да сезираме прокуратурата? Ако няма престъпление, но не са доволни, къде се оспорва, как се оспорва? Тоест упълномощаваме една банка сама да прави тези неща. Тя сама ще си напише правилата, сама ще се оценява добре ли е, зле ли е, или ще бъде несанкционирана, в случай че не се постигне резултатът, който примерно заинтересованите страни са очаквали. Не трябва да въвеждаме такива правила. Министърът на финансите е достатъчно компетентен да прецени кой да го консултира.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има наредба. Това е напълно логично правно решение, защото с наредбата точно ще се установят взаимоотношенията между министъра на финансите и Банката, която, подчертавам, е държавна банка, учредена и действаща със закон. (Реплики.)
Ако някой оспори въпросния анализ, според мен няма никакъв проблем министърът на финансите да иска допълнителен анализ, да иска анализ от друг субект, ако се твърди, че има пристрастност или субективност. (Реплики.)
Текстът е следният:
„В чл. 39 да се добави нова ал. 4:
„(4) „Българска банка за развитие“ АД подпомага министъра на финансите за дейностите по ал. 2, т. 4 и 5“. (Реплика от народния представител Емил Димитров.)
ПЕНЧО МИЛКОВ: Не може ли този текст да се измени: „Законът за Българската банка“ и да се впише, че подпомага министъра? Вписвайки го тук, излиза, че той се подпомага само от нея, а вписвайки го в нейния закон, означава, че тя има и такава компетентност. Защото, пак казвам, слагайки тук, при правоприлагането ще излезе, че той се подпомага в тези си решения по точки 4 и 5 само от нея.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5 в така прочетения от председателя текст преди „подпомага“ да се добави „може да“, и тогава няма да е единствено, няма да е императивно задължена само единствено тази Банка да подпомага, министърът ще може да си преценява. Освен това пък самата Банка, ако смята, че не може да даде необходимата експертиза, няма да го прави съответно.
В противен случай, така както беше прочетена редакцията от председателя, на практика това е императивна разпоредба, задължително Банката трябва да го подпомага. Не смятам, колега Милков, че трябва да се записва специално в Закон за Българската банка за развитие, или пък че записът в Закона за Българската банка за развитие решава проблема по отношение на това дали дава, или не дава. Задължително ще дава и в Закон за Българската банка за развитие да го напишем, пак си остава императивният елемент. А доколкото разбирам, тук цялата дискусия беше, че само Банката ще дава, пък нямало да може министърът на финансите. С такова предложение смятам, че този проблем се решава.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Само едно изречение, колега Митев.
Ако сложим думата „може“, няма да се постигне целта, която разказахте след това като Ваши мотиви, защото при „може“ остава една възможност на Банката да даде, или да не даде. Остава отворен въпросът, че тя е единственият орган. Казваме в алинея на Закона по тази точка, че той се обръща към нея за становище, а тя може да даде, може и да не даде. Нищо такова не казвам, колега Милков. Не знам как ги четете, как пък стигнахте до този извод? Ние не казваме такова нещо, не казваме, че задължително и само Банката, или пък че министърът иска само от нея. Нищо такова не се каза. Да, може да даде – диспозитивна възможност. Вие какво искате: да я задължаваме винаги да дава ли? Ами, ако не е компетентна да даде, ако няма необходимия експертен потенциал да даде това становище, какво правим тогава?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, правим дебат от нищото, но и колегата иска нещо да каже.
ГАЛИН ЖЕЛЕВ (експерт в Министерството на финансите): Министерството на финансите категорично подкрепя предложенията на госпожа Илиева, които прочете, с мотивите, които изложи.
Но искам да обърна внимание, че наистина разчитаме много на тази експертиза на Българската банка за развитие, тъй като проектите, за които тя ще консултира, а именно само тези, които са с плащания от концедента, са изключително сложни като финансова конструкция. Вярваме, че Българската банка за развитие разполага с необходимия капацитет и познания по отношение на структуриране и финансиране на такива сложни проекти. Водени са разговори с ББР. За тях е важно този текст в техния закон да присъства, както е добавено в предложението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това пропуснах да уточня, но това е, когато правим несъгласувани предложения и действаме не по реда. Защото всъщност предложението е както за изменение в чл. 39, така и за създаване на нов § 38 в Преходните и заключителни разпоредби, който, това казва колегата, предвижда изменение и в Закона за Българската банка за развитие – в чл. 4, ал. 2 накрая се добавят думите „както и дейностите по чл. 39, ал. 4 от Закона за концесиите“.
Но сега да свършим работата както трябва и ето ги мотивите на Министерството на финансите.
ГАЛИН ЖЕЛЕВ: Нашата идея е тази идейност на подпомагане да се извършва безвъзмездно от Българската банка за развитие. Такава практика има и в други държави. Когато предоставят тези услуги на публичен орган, това да става безвъзмездно. Именно този текст в Закона за ББР ще спомогне за това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уточнявам по това предложение следното. Подготовката на концесионния проект и качеството на финансово-икономическия анализ е от първостепенна важност за оценката на размера на конкретния бюджетен ангажимент и рисковете, които се очаква да бъдат поети от концедента.
От друга страна, използването на максимално точен финансов модел с конкретни прогнози и базови допускания, и оптималният избор на инвестиционно решение са основополагащи за реализация на проектите и за осигуряване на финансирането им от страна на частния партньор.
Гореспоменатите функции изискват специфична банкова експертиза, свързана с оценка на инвестиционни решения, проекти, анализ на по-добрата стойност на вложените средства, оценка на разпределението на рисковете между страните, прилагане на инструментите на финансовия инженеринг и други.
Считаме за целесъобразно за изпълнението на горните функции да се ползва експертизата, финансови познания и опит в структурирането и финансирането на инвестиционни проекти на „Българска банка за развитие“ АД, която е с мажоритарно държавно участие.
Това е писано преди другото изменение, а министърът на финансите вече не упражнява правата на държавата в нея. За целта подпомагането на министъра може да бъде вменено към основните дейности на Банката.
И друго исках да кажа – че чисто редакционно нормата трябва да звучи като норма и да бъде „министърът на финансите може да се подпомага за дейностите по ал. 2, т. 4 и т. 5 от „Българска банка за развитие“ АД.“
Да не забравим, защото сега очевидно забравихме и колко работа си отворихме – симетричното изменение в нов § 38. Ако искате, да ги гласуваме съвместно.
Нов § 38 в Преходните и заключителни разпоредби към Закона за концесиите със следния текст:
„§ 38. В Закона за Българска банка за развитие в чл. 4, ал. 2 накрая се добавят думите „както и дейностите по чл. 39, ал. 4 от Закона за концесиите.“ Само че тук пак са объркани препратките – ал. 2. Трябва да бъде съответно „чл. 39, ал. 2, т. 4 и 5“.
По това искате ли да прекратим дебата? (Реплики: „Да!“.) Прекратяваме дебата.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За двете заедно – гласуваме за нова ал. 4 в чл. 39 и за нова Преходна и заключителна разпоредба за изменение – кореспондентно, в Закона за Българската банка за развитие.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за нова ал. 4 и за нов параграф със съответната номерация за изменение в Закона за Българската банка за развитие.
Подлагам на гласуване предложението на Маргарита Николова и Николай Александров.
За – 3, против – няма, въздържали се – 17.
Не се приема това предложение.
Поставям на гласуване предложението на Корнелия Нинова и група народни представители.
За – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема и това предложение.
Подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с приетото предложение на Мария Илиева в частта за създаване на нова ал. 4 в чл. 39.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Колеги, чл. 40 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се чл. 40.
Пристъпваме към чл. 41 – имаме текст на вносител, предложение на Корнелия Нинова и група народни представители, и редакционно предложение.
Имате думата за изказване. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Корнелия Нинова и група народни представители.
За – 8, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не се приема.
Правя редакционно предложение – в чл. 41, т. 5, буква „а“ след думата „процедурата“ се добавя „за определяне на концесионер“, като явно тук се има предвид след втората процедура, защото вече го имаме един път „процедура за определяне на концесионер“ и трябва да стане: „изразява становище по проектите на решения за откриване на процедура за определяне на концесионер, на обявление за откриване на процедурата за определяне на концесионер и на документация за концесията;“.
Нали това е смисълът на редакцията? Тоест на втората процедура пак да бъде като на първата процедура.
Който е съгласен да приемем текста на вносителя с тази редакция, моля да гласува. (Реплики.)
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се текстът на вносител, заедно с редакцията.
Член 42 – текст на вносител относно АПСК.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
В ал. 1 на чл. 42 по текста на вносител е записано, че „Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол извършва независим външен контрол на изпълнението на определени концесионни договори“. Не зная какви са критериите и кои концесионни договори попадат под този външен контрол? Думата „определени“ как се дефинира? Кои са тези концесионни, на какви изисквания трябва да отговарят? Има ли го някъде в Закона? Не виждам критериите, кои от тези концесионни договори?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По одобрен от Министерския съвет план за работа. (Реплики.) По плана на Министерския съвет, това е най-бързият отговор.
ФИЛИП ПОПОВ: То по предложение на Министерския съвет, но самото предложение – какви са критериите? Никъде не е записано. Откъде идват тези критерии – точно тези концесионни договори да подлежат на независим външен контрол?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако трябва да го определим, ще трябва да стане „Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол извършва независим външен контрол на изпълнението на определени концесионни договори съгласно ал. 2“. Тоест съгласно следващата алинея, защото там са дадени двете хипотези, в които те извършват проверки – по план на Министерския съвет и извънредни, възложени от Координационния съвет.
ФИЛИП ПОПОВ: Извинявайте! План, но този план как го определят? Става въпрос за критерии. (Реплики.) Какви са критериите, за да влезнат в този план?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нали затова е Министерският съвет – да определи критериите и да ги дефинира в този план. То по тази логика на Вашия въпрос: какви са тези концесии? Нали някой трябва да ги определи, и това са органите по съответния ред. (Народният представител Емил Димитров говори при изключен микрофон.)
Други изказвания? Ако има редакционни предложения или предложения по чл. 83.
Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ: Уважаеми господин Председател, аз съм член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Ние сме Ви предложили текстове, които са текстове на Надзорния съвет и на Изпълнителния съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И които ние следваме.
РУСИ СТАТКОВ: В тези текстове ние сме се постарали конкретно това, което трябва да върши Агенцията, да бъде обвързано с цялата философия и другите текстове на Закона.
Предложили сме създаване на нова ал. 3: „Министерският съвет може да възложи на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол независим външен контрол за определени държавни концесии. С решението се определя обхватът на контрола“. Това е нова алинея.
Отделно от това сме предложили ал. 5 да стане ал. 6 и да се измени по следния начин: „При осъществяване на своята дейност по реда на този Закон Агенцията се подпомага от съответния министър, съгласно неговата отраслова компетентност, при възлагане на концесии от министъра на финансите и при извършен независим външен контрол“.
Също така създаване на нова ал. 8: „При изменение на договор за концесия се иска и становище на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е вместо текста на вносител ли?
РУСИ СТАТКОВ: Да. Просто сме го предложили. Не знам защо не сте го разгледали? Но от нас по Закон се иска да даваме становище и предложение. Ние сме си свършили работата, като сме се постарали да обвържем с философията на Закона нашите функции.
ПЕНЧО МИЛКОВ: А Вие имате предложение за ал. 1 да се измени?
РУСИ СТАТКОВ: Да, да и за ал. 1.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Защото не го казахте, ако го подкрепяте…
РУСИ СТАТКОВ: Да, подкрепяме за ал. 1.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Къде е текстът на Агенцията? (Реплики.)
Аз ще помоля Министерският съвет да вземе становище. Ние сме ги обсъждали на работна група, нищо че те са висящи. Тоест те не са припознати от никой и не са внесени.
РУСИ СТАТКОВ: Ние сме разчитали на Вас, вносителите на Закона.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Коментирали сме ги в работна група. Сега ще видим какво е становището.
РУСИ СТАТКОВ: Искам да кажа още веднъж, че внимателно сме изследвали и сме направили връзка с всички други разпоредби, от които като философия…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз не съм много сигурен за това. Затова сега ще трябва да сверяваме. Ако Министерският съвет не се включи в този дебат, започваме да сверяваме.
Тук имахте друга идея и друга концепция. (Реплики.) Дискутирахме го.
Колегата Митев иска становище.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Към уважаемия представител на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, отново ще се върна към предходния, даже към предходния вариант на Закон за концесиите, приет от миналото Народно събрание. Ако искате и към работната група по този Закон, и въобще не мога да се съглася с Вас. Не знам откъде Ви хрумна, че това е в философията на този Законопроект? Напротив, това е точно обратната философия, с която се борихме дълго и продължително да бъде променена. След много такава дълга и упорита битка успяхме да убедим колегите тогава да я променим, и тази концепция сега е променена в този вариант на текстове на вносител. Как според Вас, Вие като ще бъдете концедент, ще контролирате сам себе си? Това е абсурд! Прочетете колкото искате учебници, трактати и статии по теория за контрол. Вижте къде пише, че този, който извършва една дейност, сам се контролира?! Този дебат го водихме много дълго и напоително и при предходното гледане на тези текстове в миналото Народно събрание. Няма проблем, ако искате, да си загубим един час и пак да го дискутираме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ: Ако правилно съм Ви разбрал, Вие твърдите, че сегашната ал. 6 не трябва да съществува. А тя съществува, и това е роля на концедент и е записано в кои случаи и как. Не става дума за изместване на отрасловите министри, но има случаи, в които Агенцията ще бъде и концедент съгласно ал. 6. В това няма нищо лошо, защото досегашната практика на Закона за приватизация и следприватизационен контрол включва, наред с приватизацията, предоставяне на концепции. Ние имаме над 250 договора, в които има такава практика. Това – първо.
Второ, ако Вие твърдите за противоречие между контрол, тоест за корупционна среда, аз с тази сила и логика твърдях на няколко народни събрания, че не трябва да се закрива Агенцията за следприватизационен контрол, на която бях един от учредителите, но я закрихте. Закри я Народното събрание. Така че Ви разбирам и една такава логика съм защитавал. Но в случая става дума за това, че и в момента Агенцията за приватизация контролира в частта си в дирекцията – независима, вътрешно обособена структура за следприватизационен контрол, приватизационни договори. Това е едно и също, тоест ние имаме такава практика. Колкото и трудна да е, с Правилника за устройството и дейността на Агенцията, въпреки пак моето несъгласие, че не трябва така да се обособява, за да няма противоречие – това, което Вие казвате, но това се направи. Тоест съществува такава практика в нашия Закон.
Аз съм съгласен с Вас, може и трябва да се включат допълнително критерии, за да се ограничи корупционният потенциал. Смея да твърдя от опита, който имам – без да обиждам специализираната дирекция в Министерския съвет, че е редно и според мен въвеждането на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е много сполучливо от гледна точка на институция, която както обществените поръчки имат Държавна агенция, такава би трябвало да бъде и Агенцията за приватизация по отношение на концесиите. Това е една моя по-разширена философия. (Реплики.)

(След прекъсването.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има ли предложения по чл. 83, ал. 5? Няма.
Ако няма такива предложения, закривам дебата и пристъпваме към гласуване текста на вносител.
Подлагам на гласуване чл. 42 – текст на вносител.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 43 – текст на вносител, чл. 44 – текст на вносител, чл. 45 – текст на вносител, и предложение за редакция от работната група.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносител за чл. 43 и 44.
За – 20, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 45 от работната група.
За – 20, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 45, заедно с приетата редакция.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Секунда, секунда за чл. 45. Още едно редакционно предложение.
В ал. 2, т. 2, където са сроковете на концесиите, т. 2 трябва да стане: „максимални срокове на концесиите, включително сроковете за изпълнение на възложеното строителство;“.
Тоест пред думата „сроковете“ да се постави „максимални“.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложение по чл. 83, ал. 5 от народния представител Данаил Кирилов – в ал. 2 на чл. 45, в т. 2 думата „максимални“.
За – 20, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 45 с направеното и прието предложение за редакция на работната група и предложението за редакция на Данаил Кирилов.
За – 20, без против и въздържали се.
Член 46 – предложение от Корнелия Нинова и група народни представители.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението.
За – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 46.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Член 47 – текст на вносител, чл. 48 – текст на вносител.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 47 и чл. 48.
За – 20, без против и въздържали се.
Глава трета – наименование, наименование на Раздел I, предложение на вносителя за чл. 49, предложение на вносителя за чл. 50, предложение на вносителя за чл. 51, предложение на вносителя за чл. 52, предложение на вносителя за чл. 53, предложение на вносителя за чл. 54.
Желаещи за изказване?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Редакционно предложение за чл. 50.
В чл. 50, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „за определяне на концесионер, наричано по-нататък „обявление за откриване на процедурата“.“
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 47, за чл. 48, наименованието на Глава трета, наименованието на Раздел I и текста на вносителя за чл. 49.
За – 20, без против и въздържали се.
В чл. 50 – предложение на народния представител Данаил Кирилов в ал. 1, т. 2.
Моля, гласувайте.
За – 20, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, ведно с редакционната промяна за чл. 50.
За – 20, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 51, чл. 52, чл. 53 и чл. 54.
За – 20, без против и въздържали се.
Наименование на Раздел II, текст на вносител за чл. 55.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване докладваните чл. 55 и наименованието на Раздел II.
За – 20, без против и въздържали се.
Член 56 – предложение на Данаил Кирилов и група народни представители.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Данаил Кирилов и група народни представители.
За – 20, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, ведно с приетото предложение.
За – 20, без против и въздържали се.
Член 57 – предложение на Корнелия Нинова и група народни представители.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Корнелия Нинова и група народни представители.
За – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 57.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преди гласуването, извинявам се, но искам да направя предложение за редакция – в чл. 57 ал. 5 се отменя. Тъй като това е Народното събрание или общинският съвет, с оглед приетите текстове, нямаме съгласие на Народното събрание.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Кирилов за отмяна на ал. 5 в чл. 57.
За – 20, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, ведно с приетата редакционна промяна за чл. 57.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението е прието.
Член 58 – предложение от народния представител Пламен Христов и група народни представители.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Пламен Христов и група.
За – няма.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може би колегата трябва да броим „за“. Той би си го подкрепил.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: За – 1, против – няма, въздържали се –19.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текст на вносител за чл. 58.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Наименование на Раздел III, текст на вносител за чл. 59, текст на вносител за чл. 60, текст на вносител за чл. 61.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Госпожо Председател, аз съвсем скоро се запознах, става въпрос за нарушенията и основания за прекратяване на договора. Трябва да са за изпълнение на договора за концесия, а не за нарушения изобщо.
В тази връзка имам две предложения в чл. 60, ал. 2.
Текстът е: „влязла в сила присъда или друг влязъл съдебен акт, с който икономическият оператор е член на неговия административен, управителен или надзорен орган.“ „Административен“ да отпадне. Мотивите ми са, че не е ясно кои са административните органи спрямо юридическите лица.
Член 60, ал. 2, т. 1 отпада „административен“ и текстът да бъде: „влязла в сила присъда или друг влязъл в сила съдебен акт, с който икономическият оператор или член на неговия управителен или надзорен съвет, или лице, което има правомощията да представлява, да взема решения или да упражнява контрол в рамките на тези органи, е осъден за което и да е от следните престъпления.“
Считам, че е разумно, тъй като ще се препятства практическото прилагане на Закона. „Административен“ влага някакъв неясен субект.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Димитров, няма го това.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В моя го има.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е редактирано и сме го отстранили още на предната…
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Второто предложение е за чл. 60, ал. 2, т. 4, буква „б“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точка 4, буква „б“ – „не е изпълнил задължения в областта на екологичното, социалното и трудовото право, установени с националното законодателство, правото на Европейския съюз, колективни споразумения или с международните конвенции в социалната област и в областта на околната среда по Приложение № 5“.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Предложението ми е: преди „не е изпълнил“ да се сложи „при изпълнението на договора за концесия не е изпълнил“, след което „приложимите задължения“. (Реплики.)
Това са приложимите задължения. През цялото време говорим за приложими задължения. Тъй като мотивите са, че текстът е неправилно транспониран от Директивата и доколкото в чл. 30, § 3 от същата се говори за изпълнението на приложими задължения в областта на екологично, социално и трудово право, свързани с изпълнението на договора за концесия. А тук говорим за нарушения по принцип някакви си, така че трябва да са свързани с конкретния договор. Това е предложението ми. (Реплики.)
В § 3 от същата се говори за изпълнение на приложими задължения в областта на екологичното, социалното и трудовото право, свързани с изпълнението на договора за концесия.
В същото време чл. 38, § 7 от Директивата прави пряка препратка към приложимото законодателство, съгласно чл. 30, § 3.
Тук предложенията ми са да има следните думи: преди „не е изпълнил“ да пише: „при изпълнението на договора за концесия“. Говорим за конкретния случай, за конкретната концесия. „Не е изпълнил приложимите задължения в областта на екологичното“, тоест ние не отменяме каквото и да е, а го свързваме с конкретния договор и с конкретните приложими задължения. Също да му се намери съответната редакционна форма.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Димитров.
Други желаещи за изказване?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, споделям казаното от колегата Димитров по отношение на това, че така, както е редактирана разпоредбата на буква „б“, е по отношение на неизпълнение на задължения в областта на екологичното, социалното и трудовото право, установени с националното законодателство и така нататък – да не чета цялата разпоредба. Но никъде не е казано, че това е във връзка с неизпълнение по отношение на договор за концесия. Тоест аз мога да имам някакво нарушение, каквото и да е, без значение, с малка стойност може да е, в рамките на маловажния случай, където знаем по Закона за административните нарушения и наказания, че може да бъде освободено даже лицето от отговорност. Въпреки че извършеното от него формално е състав на административно нарушение, дори в този случай на практика го изключваме това лице. Според мен е доста крайна мярка и ще ми е интересно да чуя и колегите от Министерския съвет какво мислят.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Колеги, когато чета този текст, аз също си задавам въпроса: колко тежко трябва да е нарушението, за да бъде изключен кандидатът? Защото „не е изпълнил задължения“ наистина ми звучи общо. Задължение може да е нещо изключително дребно и да лишим кандидата от възможност да участва. Да не си представяме мрачни сценарии, в случаи в които на някой нарочно ще му бъде наложено някакво дребно наказание и той ще бъде административно дисквалифициран от процедурата. Бих искал да проведем дискусия по този текст специално.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само една реплика. Текстовете, които господин Димитров прочете, съответстват изцяло и напълно със становището на Българската петролна и газова асоциация, като там редакцията, която е дадена, е малко по-прецизна обаче. (Народният представител Емил Димитров говори при изключен микрофон.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Димитров.
Да дадем думата на Министерския съвет.
МАРИЕТА НЕМСКА: Аз само искам да обърна внимание, че тук става въпрос за кандидата или участника в процедурата. Той още не е концесионер, тоест не може да бъде при изпълнение на концесионния договор. (Народният представител Емил Димитров говори при изключен микрофон.)
ХРИСТИАН МИТЕВ: Друго мисля, че искаше да каже колегата Димитров – че имаме нарушения на трудовото, екологичното и социалното право, тогава когато лицето заявител е било концесионер. Действително коректното предложение е след израза „трудовото право“ да бъде допълнен текстът с израза „свързани с изпълнението на договор за концесия“. Тоест, когато имаме нарушения на заявителя, който е изпълнявал договор за концесия, извършил е някакво нарушение, тогава да го дисквалифицираме. Ако прецените, вече можем да мислим и за други критерии, но така, както е записан текстът в буква „б“, е изключително широк. Неоснователно широк и действително може да се ползва в някои случаи за превратно тълкуване. Аз разбирам, че Вие изхождате само от практиката на Министерския съвет, но винаги ще напомням за общинските концесии, защото знам там за какви изкривявания става въпрос.
МАРИЕТА НЕМСКА: Това е в т. 5, по-долу: „допуснато от кандидата или участника съществено неизпълнение на задължение по концесионен договор или по договор за обществена поръчка…“.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Тогава не е ли по-удачно редакцията, която е в т. 5, да бъде пренесена и в буква „б“ на т. 4 и да стане: „не е изпълнил задължения в областта на екологичното, социалното и трудовото право по концесионен договор или по договор за обществена поръчка, което е довело до прекратяване на съответния договор“.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не гледайте към мен. Аз, ако гледате към мен, ще Ви кажа: колеги, четете Приложение № 5, включително и колегата Ревизоро да чете за кои конвенции иде реч. И тук нарушенията наистина не са случайни, трудно се установяват.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Само искам да обърна внимание по повод на притесненията. По-долу в ал. 4, т. 4 е указано в кои случаи горните нарушения не са основание за отстраняване. Това е когато са изтекли, или до приключване на процедурата ще изтекат три години от влизане в сила на съответния акт по т. 4, и кандидатът е представил доказателства, че е платил дължимите обезщетения, включително за вредите, които са резултат от съответното нарушение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Колеги, текстът, който цитира колегата – чл. 30, § 3, според мен не е относим, говоря от Директивата. Защото той е един общ принцип и казва, че държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че при изпълнение на договорите за концесии икономическите оператори спазват приложимите задължения в областта на екологичните... Става дума вече за принципно положение при изпълнението. Докато има специални текстове в същия този международен акт – чл. 38 „Подбор и оценка на качествата на кандидатите“. Разглеждайки тези текстове на чл. 38, са налице основанията, при които според международното законодателство, което ни обвързва, можем да стигнем до отстраняване на кандидата. Те са изредени и аз не виждам разпоредбата, която сме визирали в нашето предложение, сред тези в Директивата. Мисля, че няма нужда да Ви ги чета, но досега това правих.
Говорим кога може да се изключи икономически оператор от участие в процедурата. Абсолютно едно към едно тази хипотеза. Ако Вие сте го видели.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Милков.
Заповядайте.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Това е § 7, буква „а“ – когато могат да докажат по какъвто и да е подходящ начин, че са нарушени приложимите задължения по чл. 30, § 3.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Обаче те са при изпълнение на концесията. Това гледах. Аз го видях това.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Други изказвания има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Димитров, направено по реда на чл. 83, ал. 5 за редакция на чл. 60, ал. 2, т. 1.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Оттеглям го, госпожо Председател, вече сте го взели предвид.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Димитров го оттегли.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Димитров в чл. 60, ал. 2, т. 4, буква „б“.
За – 2, против – няма, въздържали се – 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел III, чл. 59 и текста на вносителя за чл. 60.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Член 61 – текст на вносител.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 61.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Член 62 – предложение от Данаил Кирилов и група народни представители.
Желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов и група народни представители.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 62, ведно с приетото предложение на Кирилов и група народни представители.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Член 63 – предложение на вносител. Няма редакционни предложения.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 63.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Член 64 – предложение от Кирилов и група, текст на вносител.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов и група.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 64, заедно с предложението на Данаил Кирилов, което вече е прието.
За – 13, против – няма, въздържали се –7.
Член 65 – предложение на Корнелия Нинова и група народни представители.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Нинова и група.
За – 7, против – няма, въздържали се –13.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 65.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Член 66 – няма постъпило предложение, чл. 67 – също, чл. 68 – няма постъпило предложение, чл. 69 и чл. 70 имаме само текст на вносител.
Желаещи за изказване? Няма.
Правя редакционно предложение по чл. 83, ал. 5:
„В чл. 69 да се направят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 да се измени така: „Размерът на плащанията от концедента, когато такива се предвиждат, винаги се определя като критерии за възлагане.“
2. В ал. 2, буква „а“, създава се нова т. 7:
„7. конкретният срок на концесията и/или общият срок на допустимите удължавания, предвидени с клауза за преразглеждане.“
б) досегашната т. 7 става т. 8.“
Желаещи за изказване? Не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване редакционното предложение, направено от народния представител Десислава Атанасова.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване текста на вносител за чл. 66, чл. 67 и чл. 68.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Член 69 – беше прието редакционното предложение.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, ведно с редакционното предложение за чл. 69.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Член 70 – няма постъпили предложения.
Подлагам на гласуване текста на чл. 70.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Наименование на Раздел IV и предложение на народните представители Николова и Александров за чл. 71.
Други предложения има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Николова и Александров за редакция на чл. 71.
За – 10, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 71, заедно с наименованието на Раздел IV.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Член 72, чл. 73, чл. 74 и чл. 75 – няма постъпили предложения.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има предложение за редакция на чл. 73 – да се създаде ал. 6:
„(6) В обявлението за концесия се посочва срок на концесията, който е максимален. В обявлението за концесия се посочва и прогнозният общ срок на всички удължавания, когато такива са предвидени с клауза за преразглеждане.“
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Кирилов – предложение по чл. 83, ал. 5.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Кирилов в чл. 73 – създаването на нова ал. 6.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване и предложението на вносителя за чл. 72, чл. 73, чл. 74, чл. 75, ведно с приетото предложение за редакционна промяна.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Член 76 – предложение на Данаил Кирилов и група.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението.
За – 13, против – няма, въздържали се –7.
Подлагам на гласуване текста на чл. 76, заедно с приетата редакция.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Член 77 – предложение на Данаил Кирилов и група.
Заповядайте, господин Милков
ПЕНЧО МИЛКОВ: Ще Ви помоля, като има предложения от господин Кирилов или от други народни представители, да ни давате възможност. Наистина се извинявам, в тези разпоредби малко да забавим темпото, тъй като в опита си да ги анализираме, не успяваме. Защото ей сега се открива партида, пише: добавя „решението за откриване на процедура“ и става „по партидата решението за откриване на процедура“.
Най-малкото един съюз можем да добавим. (Реплики.) Само с една йота по-бавно, за да можем…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добре, и в този случай може би ще искате прегласуване, за да го подкрепите?
ПЕНЧО МИЛКОВ: Ще го подкрепим, да.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: В такъв случай подлагам на прегласуване предложението за чл. 76 и редакцията на господин Данаил Кирилов.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Член 77 – предложение на Данаил Кирилов и група.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов и група.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, с приетата редакция.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Член 78 – предложение на Данаил Кирилов и група народни представители и текст на вносител.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Данаил Кирилов и група.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Както и текста на вносителя за чл. 78
За – 20, против и въздържали се – няма.
Член 79 – няма постъпили предложения, наименование на Раздел V и текста на чл. 80 – няма постъпили предложения.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 79 и чл. 80, ведно с наименованието на Раздел V.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Член 81 – има постъпило предложение за редакция от работната група.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за редакция в чл. 81.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 81, ведно с приетата редакция.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Член 82 – няма постъпило предложение.
Наименование на Раздел VІ и чл. 83 – текст на вносител, и за чл. 84, наименование на Раздел VІІ, текст на вносител за чл. 85.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване докладваните разпоредби.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Член 86 – текст на вносител и предложение за редакция от работната група, чл. 87 – текст на вносител, чл. 88 – текст на вносител, чл. 89 – текст на вносител, чл. 90 – текст на вносител, чл. 91 – текст на вносител, чл. 92 – текст на вносител, чл. 93 – текст на вносител, чл. 94 – текст на вносител, чл. 95 – текст на вносител.
Наименованието на Раздел VІІІ, текст на вносител за чл. 96 и 97.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правя предложение за редакция в чл. 88, ал. 2, т. 3: накрая се добавя: „и конкретен срок на концесията, който не може да бъде по-дълъг от максималния срок, посочен в обявлението за концесията“.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Други желаещи за изказване?
Първо, подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група в чл. 86, ал. 1, т. 5.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване и предложението за редакция в чл. 88, ал. 2, т. 3 на господин Кирилов.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване докладваните текстове, ведно с приетите редакции до чл. 97.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Член 98 – текст на вносител и предложение на работната група за редакция, чл. 99 – текст на вносител, чл. 100 – текст на вносител, чл. 101 – текст на вносител и предложение от работната група за редакция, чл. 102 – текст на вносител, чл. 103 – текст на вносител, чл. 104 – текст на вносител и предложение за редакция от работната група,
Раздел ІХ – наименование на раздела, и текст на вносител за членове 105, 106, 107, 108, 109, 110 и 111.
Наименование на Раздел Х и членове 112, 113, 114, както и предложение за редакция в чл. 115 на работната група.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложенията за редакции на работната група в текстовете на чл. 115, ал. 1, т. 2; предложение на работната група в текста на чл. 104, ал. 3 и в чл. 101, ал. 4, т. 1.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване докладваните текстове, ведно с приетите редакции и ведно с наименованието на разделите.
За – 20, против и въздържали се – няма. (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: За по-голяма яснота подлагам на гласуване редакцията на работната група за чл. 98, ал. 1, както и текста на вносителя.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Раздел ХІ – наименование на раздела, текст на вносител за чл. 116.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на вносител, заедно с наименованието на Раздел ХІ.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Член 117 – предложение на вносител и предложение на Кирилов и група народни представители.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов и група.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ХІ, текста на вносителя за чл. 116, текста на вносителя за чл. 117, ведно с приетото предложение на Данаил Кирилов и група.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Член 118 – текст на вносител, чл. 119 – текст на вносител и предложение за редакция от работната група.
Глава четвърта – наименование на главата, наименование на Раздел І, текст на чл. 120 и чл. 121.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за редакционна промяна в чл. 119, ал. 1 на работната група.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 118, 119, 120 и 121, ведно с наименованията на Глава четвърта и Раздел І, ведно с предложението за редакция, което беше прието.
Моля да гласуваме.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Член 122 – предложение от Корнелия Нинова и група и предложение за редакция на работната група.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И още едно предложение за редакция:
В чл. 122, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
Първо, в т. 6 думите „и срока на концесията“ се заменят с „конкретния срок на концесията и общия срок на всички удължавания, предвидени с клаузи за преразглеждане“.
Второ, в т. 22 в началото се добавя „клаузите за преразглеждане, ако такива са предвидени, както и“.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Нинова и група народни представители за чл. 122.
За – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция в чл. 122, ал. 2, т. 22.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов в чл. 122, ал. 2 в т. 6 и в т. 22.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 122, ведно с приетите предложения за редакция на работната група и на господин Кирилов.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Член 123 – предложение от Станислав Иванов и група, и текст на вносител.
Изказвания? (Реплики.)
От Министерския съвет имате ли становище по предложението?
Господин Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Аз съм против това предложение, тъй като нарушаване на икономическия баланс е в течение на изпълнение на един договор винаги. Винаги настъпва, защото се променят обективните условия от момента на неговото сключване и в правото ни има разпоредби, които определят кога може да се достигне и по какъв ред до изменение на договора. Давам пример със стопанската ни непоносимост, но просто нарушаване на икономическия баланс не считам, че може да е основание. В крайна сметка всеки договор съдържа и такъв елемент. Абсолютно редакцията е твърде широка и не предпоставя промени на договора.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Милков.
Реплика от господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Милков, аз мисля, че извън общо правило за кlauzula rebus sic stantibus е добре, че текстът на Закона предвижда такъв механизъм. Трудно ми е да преценя каква е точно разликата в предложението на колегата Станислав Иванов спрямо текста на изречение първо на ал. 4, която той иска да редактираме.
МАРИЕТА НЕМСКА: …„когато изменението е предвидено с клауза за преразглеждане“, за което считаме, че текстът на вносител е по-коректен. Тоест текстът на господин Иванов не е по-добър.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Председател, още една дума искам да кажа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Смятам, че текстът на вносител съответства в по-голяма степен до новото решение, което е прието в Закона за обществените поръчки, и възможността за изменение, защото се прави непрекъснато връзка с тези два института и по подобие на другия институт, за който говорим, могат в договора да се предвидят основанията занапред – обективни, ясни и конкретни, да се измени. Това, което той предлага, за мен е абсолютен нонсенс, защото, разбира се, че всяка страна може да поиска преразглеждане на един договор, и то можело да се заключва в това и това. Значи, първо може да поиска, може да не поиска, пък може да се заключва и в нещо друго. Разпоредбата е най-малко ненужна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Министерският съвет подкрепя текста на вносителя.
Други изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Станислав Иванов и група народни представители.
За – няма, против – 7, въздържали се – 13.
Предложението на колегата Станислав Иванов не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносител за чл. 123.
За – 20, против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 124 – текст на вносител, наименование на Раздел ІІ, чл. 125 – текст на вносител, членове 126, 127, 128 – текст на вносител, чл. 129 – предложение за редакция на работната група, чл. 130 – предложение за редакция на работната група, чл. 131 – текст на вносител, чл. 132 – текст на вносител.
Изказвания?
Заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правя предложение за редакция в чл. 124, ал. 2, т. 3 – в началото да се добави „конкретния“ и става „конкретния срок на концесията“.
Има още едно предложение, което е от член на работната група, преподавател в Университета за национално и световно стопанство. То касае – в чл. 129, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: след думите „подлежи на“ отпада думата „проверка“ и се добавя „задължителен финансов одит“.
Тоест проверката в чл. 129, ал. 2 се заменя със задължителен финансов одит. Редакционно според мен е същностна. Това е по-тежка форма, която представям на Вашето внимание, с оглед да прецените. Аз не правя предложение по чл. 83 за това. Ако някой желае да го припознае, може да представи и мотивите.
Съгласно Закона за независим финансов одит одитът е задължителен и доброволен – чл. 6 от Закона за независимия финансов одит.
„Ако волята на законодателя е концесионерът да подлежи на задължителен финансов одит по силата на чл. 37, ал. 1, т. 5 от Закона за счетоводството, то следва да бъде използван подходящ израз, който вменява търсената отговорност от одитора“.
Проверка от регистриран одитор би могла да бъде направена, без същата да завърши с издаване на одитен доклад, който представлява документа, удостоверяващ заверка на годишния финансов отчет от независим одитор. Ако не бъде използван подходящ израз, предприятията концесионери биха могли да тълкуват погрешно волята на законодателя и да се освободят от задължителен одит, като твърдят, че такава проверка им е направена, или че одитът е просто доброволен, тъй като от Закона за концесиите не се изисква задължителен одит, а само проверка. Доброволната проверка от регистриран одитор не следва да има нито официална форма, нито задължителен характер. (Реплики.)
Текстът като предложение е – в чл. 129, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: след думите „подлежи на“ отпада думата „проверка“ и се добавя „задължителен финансов одит“.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Госпожо Председател, с колегата Божанков считаме, че изложените мотиви дават основание текстът да бъде подкрепен и правим предложение по чл. 83, ал. 5. В допълнение бих казал единствено, че с концесиите ние разполагаме с имущество на държавата, което следва да бъде извършена по-тежка форма на одит, за да може да се гарантират в най-голяма степен интересите на обществото и на държавата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Милков.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз принципно бих подкрепил такова предложение, но искам да чуя, все пак Министерският съвет имат ли становище по него.
МАРИЕТА НЕМСКА: Ние също считаме, че следва предложението да се подкрепи.(Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Други предложения? (Реплики.)
Няма други желаещи за изказване?
ГАЛИН ЖЕЛЕВ: Ако може да взема отношение.
По баланса на концесионера тези активи, които са публична държавна собственост, те не се заприходяват, тоест този задължителен финансов одит, който ще бъде извършен на концесионера, не касае по никакъв начин тези публични държавни активи, които са предмет на концесията, предвид факта, че в момента става въпрос за този одит .
От друга страна, концесионерът като цяло – това са дружества, които по принцип подлежат на задължителен финансов одит по Закона за счетоводството. Като цяло може би е извънредно това задължение, което включвате.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само да уточня становището на колегата: Закон за счетоводството, чл. 37, ал. 1 казва:
„Чл. 37. (1) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на:
1. малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели:
a) балансова стойност на активите – 2 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период – 50 души;
2. средните и големите предприятия;
3. предприятията от обществен интерес;
4. средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес;
5. предприятия, за които това изискване е установено със закон“.
На т. 5 имаше тук позоваване от гл. асистент д-р Мария Маркова.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Кирилов.
Аз мисля, че позицията и на Министерския съвет, и на колегите е ясна.
Подлагам на гласуване – първо, предложението за редакция в чл. 130, ал. 1, направено от работната група.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група за чл. 129, ал. 1.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на колегите Милков и Божанков в чл. 129, ал. 2.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за членове 125, 126, 127, 128, 129, 130, 131 и 132 ведно с наименованието на Раздел ІІ и приетите редакционни предложения.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма. (Шум и реплики.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаше предложение за „конкретния“ пред „срок“.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване и предложението на господин Данаил Кирилов за редакция на чл. 124, ал. 2, т. 3.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Раздел ІІІ – наименование на раздела, текст на вносител за членове 133, предложение за редакция от работната група на ал. 2 в чл. 133, членове 134, 135 с текст на вносител, наименование на Раздел ІV, текст на вносител за членове 136, 137.
Има ли предложения, изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІІ, предложението за редакция в чл. 132, ал. 2 на работната група, текста на вносител за членове 134, 135, наименованието на Раздел ІV, членове 136 и 137.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Член 138 – предложение от Станислав Иванов и група народни представители.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Правя предложение за редакция:
„В чл. 138:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато след сключване на концесионния договор възникне обстоятелство, което концедентът не е могъл да предвиди при възлагане на концесията и което налага изменение на концесионния договор, договорът може да се измени, ако това не води до промяна на цялостния характер на концесията, до увеличаване на първоначалната стойност на концесията с повече от 50 на сто и до удължаване на срока на концесията с повече от една трета от определения с договора конкретен срок.
Алинея 3 се изменя така:
„(3) Изменение на концесионния договор, което не отговоря на условията по ал. 1, е недействително“.“
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Кирилов.
Господин Митев, заповядайте – изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Въпрос към колегите от Министерския съвет по отношение на предложението на колегата Станислав Иванов за чл. 138. (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте.
МАРИАНА СЛАВКОВА: По отношение на ал. 5 предложението е свързано с правилата за Народното събрание, а по отношение изменението на ал. 1 – на практика то се съдържа, разбира се, с друга редакция, в предложението на господин Кирилов.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При това положение, госпожо Председател, предлагам разделно гласуване по отношение на предложението на колегата Станислав Иванов.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Кирилов.
Други желаещи да се изкажат – не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Станислав Иванов за редакция в ал. 1 на чл. 138.
Гласували: за – няма, против – 7, въздържали се – 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложение на народния представител Станислав Иванов за създаване на ал. 5 в чл. 138.
Гласували: за – няма, против – 7, въздържали се – 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на Данаил Кирилов в чл. 138 в ал. 1 и в ал. 3.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІV, текст на вносител за членове 136, 137, 138 с приетите предложения за редакция.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
По чл. 139 – предложение на народния представител Станислав Иванов и група народни представители, и текст на вносител.
Изказвания?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По чл. 139 правя предложение за редакция:
„В чл. 139 да се създаде ал. 3 със следното съдържание:
„(3) В случаите по ал. 1 изменението на концесионния договор може да включва и удължаване на срока на концесията, определен с договора, при спазване на условието по чл. 34, ал. 1, изречение второ“.“
Ако се налага систематично коригиране, моля да се съобрази тази корекция в препратката.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Кирилов. (Реплики на изключени микрофони.)
МАРИАНА СЛАВКОВА: Това е изречение второ. Това е редакцията дето се появява ограничението за удължаване с не повече от една трета от първоначално определения срок.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Димитров разбра текста. (Реплики.)
Други изказвания, колеги, имате ли? Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложение на народния представител Станислав Иванов за редакция на чл. 139.
Гласували: за – няма, против – 7, въздържали се – 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция в чл. 139 и създаването на ал. 3 на господин Данаил Кирилов.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 139, ведно с приетата редакция.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Текст на вносител по членове 140, 141, 142, 143, Раздел V – наименование, 144. Това са текстове на вносител.
Желаещи за изказване?
ПЕНЧО МИЛКОВ: Госпожо Председател, нека разделно да гласуваме текстовете, които изброихте, защото по чл. 143 и чл. 146 ще се въздържим, другите ги подкрепяме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добре, благодаря.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за членове 140, 141, 142.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текст на вносител за чл. 143.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел V и текста на вносителя за членове 144.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
По чл. 145 – предложение на Корнелия Нинова и група народни представители, и предложение на вносителя.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Нинова и група народни представители.
Гласували: за – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 145.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Текст на вносител по членове 146, 147, 148, 149, наименованието на Раздел VІ.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване докладваните текстове на вносител.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
По чл. 150 – предложение на Данаил Кирилов и група народни представители, по членове 151 и 152 няма постъпили предложения.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Данаил Кирилов и група народни представители за редакция в ал. 1 на чл. 150.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел VІ заедно с текста на вносител за чл. 150 с приетата редакция от Данаил Кирилов, чл. 151 и чл. 152.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
По чл. 153 – предложение на Николова и Александров, и текст на вносител.
По чл. 154 – текст на вносител.
Желаещи за изказване?
Подлагам на гласуване предложението на Николова и Александров.
Гласували: за – 3, против – няма, въздържали се – 17.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за членове 153 и 154.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Глава V – наименование на главата, текст на вносител за чл. 155, наименование на Глава шеста, наименование на Раздел І, текст на вносител за членове 156, и 157 плюс предложение от Данаил Кирилов и група народни представители, текст на вносител за членове 158, 159, 160, 161, 162 и 163.
Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложението на Данаил Кирилов и група народни представители за редакция на чл. 157, ал. 1, т. 1.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименование на Глава шеста, наименование на Раздел І и текста на вносител за членове от 156 до 163, ведно с приетото предложение на Данаил Кирилов и група народни представители в ч 157, ал. 1, т. 1.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Раздел ІІ – наименование на раздела, чл. 164 – текст на вносител, чл. 165 – текст на вносител, предложение за редакция на работната група, чл. 166 – текст на вносител и предложение за редакция на работната група, чл. 167 – текст на вносител.
Желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІ и текстовете на вносител за чл. 164.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група в чл. 165 и чл. 166.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител за членове 165, 166 и 167, ведно с приетите предложения за редакция в членове 165 и 166.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Наименование на Раздел ІІІ, предложение на вносител за членове 168, 169, 170, 171, 172, 173, наименование на Раздел ІV, текст на вносител за членове 174, 175, текст на вносител за чл. 176 и предложение за редакция на работната група, текст на вносител за чл. 177 и предложение за редакция на работната група.
Желаещи за изказване – не виждам.
Подлагам на гласуване докладваните текстове ведно с предложенията за редакция на работната група от наименованието на Раздел ІІІ до предложението за редакция в чл. 177.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Наименование на Раздел V, чл. 178 – предложение за редакция на работната група, предложение за наименование на Раздел VІ.
Желаещи за изказване? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Раздел V и предложението за редакция в чл. 178, ал. 3.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване чл. 178, ведно с приетото предложение за редакция, наименованието на Раздел VІ.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
По чл. 179 – предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, предложение от Данаил Кирилов и група народни представители, и предложение за редакция на работната група.
Изказвания?
ПЕНЧО МИЛКОВ: Нашите предложения са редакционни. Искаме отпадане на концесиите за ползване и в тази връзка са и предложенията ни по текста.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Милков.
Други желаещи за изказване не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Корнелия Нинова и група народни представители за редакция на чл. 179, ал. 2.
Гласували: за – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване предложението на вносител за чл. 179 заедно с приетото предложение на Кирилов и група народни представители.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване и предложението за редакция на работната група в ал. 2.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 7.
По чл. 180 – предложение на Данаил Кирилов и група народни представители.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване редакционното предложение ведно с текста на вносителя за чл. 180.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Раздел VІІ, наименование на раздела, чл. 181 – текст на вносител, чл. 182 – текст на вносител и предложение за редакция, Раздел VІІІ, наименование на раздела, текст на вносител за чл. 183 и чл. 184.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група за чл. 182.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел VІІ и текстовете на членове 181, 182, заедно с приетите редакционни промени в чл. 182, заедно с наименованието на Раздел VІІІ и членове 183 и 184.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Наименование на Глава седма, текст на вносител за членове 185, 186, 187, 188, 189, 190, наименование на Глава осма, членове 191, 192, 193, 194, наименование на Глава девета, членове 195, 196, 197, 198, 199, 201, 202, 203, 204, наименование на „Допълнителна разпоредба“.
Изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител от Глава седма, ведно с наименование, и членове от 185 до текст „Допълнителни разпоредби“.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
По § 1 – предложение на Георги Свиленски.
Желаещи за изказване?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Ще помоля колегите от Министерския съвет да изразят становище по отношение на предложението на колегата Свиленски за изменение на Допълнителните разпоредби по отношение на т. 11.
МАРИЕТА НЕМСКА: Благодаря, господин Митев.
Ние този дебат го водихме надълго и нашироко в работната група, включително и в присъствието на вносителя и мисля, че стигнахме до разбирането и го убедихме, че неговото предложение не следва да се приема. Ако е необходимо още веднъж да преповторим този разговор, може би колежката от Министерството на транспорта, която присъства тогава, както и заместник-министъра, ако си спомняте, да повтори аргументите в полза на това да не бъде прието това предложение.
Ние сме против.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Заповядайте.
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Само ще допълня, че действително това беше тема на сериозно обсъждане, включително с господин Свиленски, по отношение на пощенските услуги – къде са включени, в кое приложение към Закона и към Директивата.
В конкретния случай той прави едно предложение за понятието „пощенски услуги“, което да включва събиране, сортиране, пренасяне, доставка на пощенски пратки, като в мотивите на неговото предложение, които са внесени в Народното събрание, е посочено, че това въвежда Директива 2008/6 на Европейския парламент и на Съвета. Този разговор го водихме и с него, че тази Директива е въведена със Закона за пощенските услуги и всъщност тези понятия, които той предлага, реално се съдържат и в Закона за пощенските услуги. И „събиране, сортиране, пренасяне и доставка“ в неговото предложение, в Закона за пощенските услуги са „приемане, пренасяне, доставяне“, като сортирането е във всички етапи между приемане, получаване, пренасяне, доставяне и сортиране. Неговото предложение е чисто терминологично. Мисля, че сме се уточнили с господин Свиленски за прилагането на Директивата за пощенските услуги. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: В § 1 ние нямаме възможност да оттеглим предложението, което колегата е направил и ще го подкрепим, а в залата той вече може евентуално да си го оттегли, но според мен в т. 8 „конфликт на интереси“ следва да се съобрази при тази дефиниция и текста на Директивата, който чета в момента и описанието на понятията „изключителни права“, „специални права“, които са от решаващо значение за определяне на обхвата. Лошото е, че в момента не мога да го формулирам. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Милков.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Свиленски.
Гласували: за – 7, против – няма, въздържали се – 13.
В § 1, в т. 1 „Електронен подпис“ правя редакционно предложение със следното съдържание:
„В т. 1 думите „и електронния подпис“ да се заменят с „и електронните удостоверителни услуги“, тъй като има промяна в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на Десислава Атанасова по чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„В § 1, в т. 1 думите „и електронния подпис“ да се заменят с „и електронните удостоверителни услуги“.“
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване § 1 с приетата редакция.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
По § 2 – тест на вносител, наименование на Преходни и заключителни разпоредби, текст на вносител за параграфи 3 и 4.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименование „Преходни и заключителни разпоредби“ и текста на вносителя за параграфи 2, 3 и 4.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
По § 5 предложение на народния представител Христиан Митев, предложение на народния представител Павел Христов, предложение на народния представител Станислав Иванов и текст на вносител.
Имате думата, колеги.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз имам въпрос към колегите от Министерския съвет по отношение на всички направени предложения по отношение на § 5 с оглед на факта – първо, да стигнем до най-добрата редакция и да чуем становището на Министерския съвет.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте.
МАРИАНА СЛАВКОВА: По същество предложенията на народни представители Митев и група народни представители и Пламен Христов и група народни представители въвеждат забрана за удължаване на срока на заварените концесионни договори.
Според нас, ако се приеме това предложение, с текстовете на Закона, които Вие приехте, че занапред сключените концесионни договори ще могат да се удължават с не повече от една трета от първоначално определения срок, досегашните концесионери и бъдещите концесионери ще бъдат поставени в неравнопоставено положение, затова справедливо би било и заварените случаи да бъдат подведени по отношение на изменението на концесионните договори, включително относно техния срок в един и същи режим, както и тези концесионни договори, които занапред ще бъдат сключвани.
По отношение на предложението на господин Станислав Иванов в ал. 2 в край на изречение първо се добавя „и независимо от това дали има включена опция или клауза за преразглеждане в него“, според нас вече не е необходимо, предвид редакциите на текстовете по членове 137, 138, 139, които Вие приехте.
Предложението за нова ал. 3 също е безпредметно дотолкова доколкото понятието „максимален срок“ вече не съществува в редакцията, която е имал предвид господин Иванов, когато е правил предложението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Когато имаме заварена концесия и кажеш: таксата – така, благоприятните условия – така, аз съжалявам, държавата е сключила с мен концесионен договор, аз си го изпълнявам. Да променим нещо – не, с обратна сила, няма да допускаме да влияе, но когато е за срокът, виждате ли, понеже на другите давате срок, искам и аз да взема този срок.
Това е нова концесия. Изтича му срокът. Той си има срок и си държи на него. Държи си на благоприятните условия, но, видиш ли, когато е за удължаване на срока, те са на равнопоставено положение…
Ако за една и съща дейност в два съседни окръга въведем концесия и единият плаща три пъти повече от другия, ама единият е от днес нататък със сключването, а другият понеже, видиш ли, има още 20 години, тогава това не се забелязва, защото – видите ли, с обратна сила да не действа.
Не може ли тези, които са сключили, държавата си изпълнява ангажимента към тях, ами новите? Новият с новите условия ще е в неблагоприятно и тогава да не кажете: всеки новосключен договор трябва да не се различава горе-долу по параметри от сключените досега, за да няма неравнопоставеност, иначе къде е конкуренцията?
Аз мисля, че който си е подписал срока, изтича си му срокът, сключва си нов договор и си продължава. А сега – така да ги удължаваме автоматично, дай да ги напишем, че са пожизнено или унаследяваме, че е по-лесно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, колега Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Аз съм съгласен с колегата Димитров и най-вече мисля, че обратното действие трябва да го прилагаме само в изключителни случаи. Такъв е и духът на българското законодателство, а тук няма нищо изключително. Съответният субект е бил съвършено наясно с условията, при които се задължава и мисля, че тази несигурност, която ще внесем като уреждаме отношения със задна дата, не е в полза на бизнеса, тъй като самата среда вече става несигурно, щото може един път като започнем, да го превръщаме в практика и във всяко едно отношение да го направим утре и другиден, а това съвсем, според мен, не е в интерес и на самия бизнес, и на концесионерите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Божанков.
Госпожа Славкова.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Аз ще започна отзад напред. Първо, от изказването на господин Божанков – ние не смятаме, че с обратно действие е смисълът на разпоредбата, напротив. Алинея 1 на § 5 изрично посочва, че сключените до влизане в сила на този Закон договори, запазват действието си и се изпълняват в съответствие с договорените в тях условия.
Тук става въпрос по-скоро за изменението и прекратяването на тези договори. Специално за изменението, защото говорим в момента за него, това е нещо, което ще се сключи в бъдеще и тук отговарям и на господин Димитров, че ние не казваме, че винаги може при изтичане на срока той да се удължи. Ако настъпи някое от основанията, които са определени в този Закон, то тогава в съответствие с това основание, което е възникнало, да могат да се изменят договорите. За това става въпрос. (Изказване на народния представител Емил Димитров на изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
От Министерство на транспорта.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Аз подкрепям напълно това, което каза госпожа Славкова, защото в конкретния случай действително, първо – тази разпоредба няма действие за назад и тя не създава по-благоприятни условия. Напротив, едни условия ги привежда така, че да бъдат равни по отношение на всички участници в процедурите по предоставяне на концесия. Това не значи, че § 5 дава възможност автоматично, след като бъде приет Законът, всички концесионери да се възползват от възможността договорите им да бъдат с удължен срок. Напротив, както каза и тя, става въпрос за изключително разписани в Закона подробно случаи, чиито изменения и предложения преди малко бяха прогласувани от Вас и само в тези определени случаи концесионерите ще имат възможност да се възползват от възможността за удължаване на договора, разбира се, след внимателна преценка на концедента, на Министерския съвет и на другите органи, които извършват тази дейност, а не автоматично включване или автоматично предоговаряне на договорите или сключване на автоматично на анекси към всеки един от договорите, с които да се даде възможност този срок да бъде удължен.
Само ако някъде в течение на годините при изпълнението на този договор, възникне някое от обстоятелствата, които в момента Законът започва да дава възможност, а в интерес на истината, те до голяма степен преповтарят и съществуващите възможности в сега действащия Закон за концесиите, само в тези случаи и концесионерите, които са сключили договорите преди влизане в сила на този Закон, ще имат възможност да се възползват от тях.
Аз съжалявам, ако не съм Ви обяснила добре, но няма основание за притеснение от гледна точка на това, че те ще получат някакви хипер облагодетелствани условия или ще изпаднат в някаква ситуация от типа: той сключва договор при тези условия и ще ги изпълнява при тях. Да, той ще ги изпълнява при тях, но ще има възможност и ако се наложи, да дам за пример икономическия баланс на концесията – да има възможност при нарушаване на този икономически баланс и при възникване на едни обстоятелства, които той не е могъл да предвиди, никой от нас не е могъл, да се възползва от възможността срокът на неговата концесия да бъде удължен в рамките на допустимата по този Закон, не повече от това.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Един основен въпрос: Вие имате концесия, която при определени случаи, ще я удължите. Аз имам от днес. Моята е със сегашни условия, сегашни параметри и аз съм длъжен да си я изпълнявам. Ако няма земетресение или някакъв форсмажор, за да се позова на него, да си я удължавам, приемаме, че ще свърши в срока, но Вие Вашето удължаване с нови условия ли ще бъде за удължавания период или старата, и само удължаваме срока. И тогава аз ще плащам една стойност, Вие – друга, една и съща дейност упражняваме. Аз ще съм в неравнопоставено положение спрямо Вас, защото Вие казвате за срока – имам основание, удължавам го, но параметрите по договора кои са? Нови ли са за удължението или старите и само удължаваме срока? И тогава всички, които в момента получат концесия ще кажат: добре, за едни – майка, за други – мащеха. На този някога сте му дали, изтече му, Вие продължавате да му увеличавате, приемаме Вашите мотиви, но това са неблагоприятни условия спрямо мен, които ми давате в момента. А ние упражняваме една и съща дейност, след срока изведнъж става една и съща и кой е неравнопоставеният – този, на който удължаваме срока, или този, който при по-лошите условия подписва утре?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: За мен от чисто практична гледна точка, смятам, че логиката по сключените концесионни договори не е такава, защото той ще изпълнява концесионния договор при условията, при които го е сключил, и както каза госпожа Славкова, това е условието на чл. 1 на § 5 – при същите условия ще продължава да го изпълнява.
Няма да има неравнопоставеност, защото ще Ви дам пример. Вие казвате: той ще плаща по-малко. Концесионните плащания, които са по договорите за концесия, те се индексират. И всъщност концесионерът освен фиксираното концесионно плащане, което дължи на държавата, задължително плаща и променливо такова, това да дам за пример, което е на база на приходи и всъщност така е направен механизмът на концесионните плащания, че няма как някой от сключилите досега договори от концесионери, да се окажат в по-благоприятно положение, а за да избегнем по-неблагоприятното му положение и за да са равнопоставени реално всички тези участници на пазара, което и Вас Ви притеснява, че един може да се окаже по-неравнопоставен от другия, за да избегнем тази неравнопоставеност, според мен е идеята на колегите, които са предложили Законопроекта, и на това предложение за § 5… (Шум и реплики извън микрофоните.)
ЯВОР БОЖАНКОВ: Искам и аз да добавя една дума, че не е редно да гледаме случая атхок, точно в момента, защото говорим за правни принципи. Ако Ви върна в онзи момент, в който са се състезавали няколко субекта за въпросната концесия, те са претегляли всички условия на везната и ако си представим, че това условие беше налично, може би някои от кандидатите нямаше да се откаже от концесията или пък щеше да даде по-различни условия, знаейки, че той има възможност в даден момент, ако настъпят такива обстоятелства, да действа по различен начин.
Аз смятам, че самата промяна, казвате – тя не урежда със задна дата отношенията, но дава други възможности със задна дата и това за мен внася несигурност на пазара, тоест ние вече, разбирате ли, говорим за принципи. Един път го допускаме сега със срока, утре може да го направим с друго, второ, трето и пето. Такъв сигнал ли даваме на българската икономика, че можем в Правна комисия да преуреждаме, ей така – с един текст да даваме допълнителни възможности, да отнемаме за срок или както каза колегата, утре може да е за цената, а защо не и за някои други условия?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да опитам да го обясня.
Смесваме няколко неща. Нека да подредим хипотезата.
Най-критично досега беше сравнението по отношение на срок и спрямо заварените случаи. Този дебат обаче вече става излишен, когато имаме срокове, които са идентични по сега действащия Закон и станаха сходни и по новия Закон. Тоест, тук, грубо казано, далаверата време отпада.
Вие поставяте въпроса по отношение на действието на условията. Нека да поставим нещата на принципна основа, както и двамата се опитвате.
Завареният договор, действащ договор ли е? Действащ е. Той е сключен по един режим, който ще бъде отменен, но той трябва да се спази. Той трябва да се спази за срока, който е предвиден в него, затова нали не сме съгласни? Ако в него е предвиден по-къс срок и той ще иска удължаване, кореспондирайки със старото правило, но основавайки се на новия режим, какво би трябвало да направи заварения концесионер? Той трябва да преговори съществените условия, съобразно изискванията на този Закон, защото казваме, че този Закон се прилага и в частта „заварени случаи“.
Това какво означава? Ако той е ползвал някакъв бонус, някаква хитринка, някаква благоприятна клауза от преди, то би следвало при тази актуална „ревизия“, „ревизия“ го казвам в кавички, би следвало завареният договор да се адаптира напълно с оглед сегашните правила и в никакъв случай да не може да надскочи онзи лимит или лимита по този договор. Тук аз не виждам някаква форма завареният концесионер да се обогати. Напротив, ако тръгне по този начин, тоест да иска удължаване на срока на максимума, той ще трябва да приложи в движение чрез предоговаряне новите условия. И той трябва да прецени кое му е по-изгодно – дали да търси нова концесия и нова процедура или да поеме по-тежките условия, но да има, да кажем, възможност за още една трета от срока.
За случая, който господин Димитров казва: да, има заварена концесия при по-ниско възнаграждение, примерно, или с по-малки инвестиционни ангажименти: над 15 км тече процедура, сключва се чисто нова концесия… (Реплики.)
Да, примерно, сходен добив инертни материали. Да, ще има разлика. Има разлика, ама то няма как да няма тази разлика, защото правата са придобити по предходния Закон. Ние не можем да ги преуреждаме. Ако тръгнем да ги преуредим, всички ще скочат, включително и от Президентството, че нарушаваме Конституцията, засягаме придобитите права и гледаме да ги преуредим по повод новия Закон. Това уравняване ние няма да можем да го направим с новия Закон.
Тук поведението на отговорния възложител, уви, за съжаление, остава само едно – да изтърпи, да изчака да свърши срокът, и ако е толкова неравнопоставено, а има опция за удължаване на срока, при това удължаване да опита да свали, няма да кажа „да компенсира“, защото надали ще може на 100% да компенсира, но поне да направи сходими икономическите условия на едната концесия, на старата концесия, с икономическите условия на новата концесия. И тук не виждам нищо различно.
Ако Вие, „Обединените патриоти“, щото този дебат не го говорим за първи път, кажете: абсурд, този Закон ще има прекратително действие за всички заварени концесии! Това вече е друго решение. То е абсолютно различно, защото поставя Закона на базата на конституционен анализ: възможно ли е с новия Закон да игнорираме, да прекратим, да унищожим правоотношения, които вече са възникнали? (Шум и реплики.)
Аз мисля, че със сегашния режим има доста гъвкав механизъм да се направи адекватен договорът и равнопоставен за двете страни. (Реплики на изключени микрофони.)
Трябва ли да го пише, след като то е логична последица, абсолютно логична последица е! (Реплики.)
Ние тук не можем да напишем цялата рецептура, но след като… (Реплики.) Е, как да не се предоговарят? Когато преговаряш някои от елементите на договора, ами той е съществен елемент на договора, разбира се, че няма как да не договаряш и да не засегнеш другите съществени елементи, за да постигнеш равновесието при договарянето? (Шум и реплики.)
Ама, не е като да липсва. Казва „прилага се“. (Шум и реплики.)
Тук колегата Милков поиска думата, но след Вас.
Поканих Ви, Вие се въздържахте в един момент… Заповядайте.
ГАЛИН ЖЕЛЕВ: Министерството на транспорта винаги са имали активна позиция и затова се въздържах, за да могат възможно най-пълно да обяснят виждането си по този текст.
Първото, аз не съм съгласен така изначално да твърдите, че досега сключените концесии са в по-добри условия за концесионера, отколкото тези, които за в бъдеще ще се случват. Аз не съм сигурен, че това е въпрос на законодателно решение. По-скоро е въпрос на икономика и математика. Гаранция, че бъдещите концесии ще са по-добри за обществото и държавата, няма.
Второто, и по сега действащия Закон концесионерите имат право да поискат удължаване на срока с една трета. При условие, че подходът, който се възприе като някакъв политически компромис в момента доста се припокрива със сега действащия Закон като решение за срокове, удължаване, лимити и така нататък, Вие бихте лишили сега действащите концесии и концесионери от възможността, която им предоставя сегашния Закон, затова, споделяйки Вашето виждане, че Законът ще се превърне в майка за едни, мащеха – за други, е по-скоро, ако се следва Вашият подход към § 5. Тоест, сега сключените договори за концесия с предоставените възможности от Закона за удължаване на срока, Вие ще ги лишите по този начин изначално да ползват тази законова възможност.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Приемаме, че сегашните са лоши. Защо да го мъчим той да си удължава срока при по-лошите условия?
Възможността да удължат, а защо ние ги лишаваме от възможността да участват в нова процедура? Кой ще лиши на някой, който му е изтекла концесията, да се яви отново за същата концесия при по-благоприятните условия, защото досега е страдал при лошите, старите? Не, ние искаме да му удължим срока и априори дали е добро, или е лошо…
Добре, приемаме, че са им равни условията. Защо никой не ги лишава да участват в нова концесия? Никъде не пише, че тези, които досега са имали, нямат никога право повече да участват или да се кандидатират? Ние само говорим за това как да натоварят сроковете нагоре и сега започваме: дали е благоприятен, дали не е. Всеки случай е индивидуален, обаче приемете, че е лош. Аз казах, че може да е по-добре и с новия да се чувства някак си онеправдан. Приемете, че е обратният вариант – новият е с неблагоприятни условия, а старият страда по стария режим. Като му изтече, защо трябва да удължава?
Удължаването е някаква екстра, която се чудим как да я набутаме във всеки един текст, след като веднъж се разбрахме за сроковете. Това е закон за Дядо Коледа, ясно е, но защо трябва и за тези, които и в момента имат…
ГАЛИН ЖЕЛЕВ: Позволете да Ви представя и друга гледна точка.
Удължаването на срока дава възможност при изменение на един договор, поради непредвидени обстоятелства и така нататък, концедентът да си направи добре сметката дали иска да удължи срока, дали да намали възнаграждението, което плаща концесионерът, дали да го компенсира, тоест на концедента му се дава възможността да реши дали да ощети фиска, държавата и обществото като, примерно, намали възнаграждението, поради тези непредвидени обстоятелства и, примерно, от 2%, концесионното плащане да бъде 1%. Първата опция.
Втората опция му е да удължи срока. Не мисля, че Вашият подход всъщност отговаря на това, което искате да постигнете с тази променя на § 5. Разбирам Ви. Концесията е в интерес на обществото и на държавата. Възможността, която Ви дава § 5 е да си преценявате, тоест изпълнителната власт, концедентът да си преценява дали да ощетява фиска, дали по някакъв начин да намери баланса с удължаването на срока, и това е изцяло предоставено като възможност. Това е споразумение между концесионер и концедент и се одобрява от Министерския съвет, тоест необходимата гаранция за правилно държавническо решение, Вие го имате в членове 136 и следващите, ако не бъркам.
Удължаването на срока дава възможност на концедента да реши дали да ощети приходите от тази концесия, които получава, или да удължи срока и да намери необходимия баланс. Това, наистина е решение в полза и на двете страни по концесията. (Реплики.)
МАРИАНА СЛАВКОВА: Ако подведете изменението на заварените договори при условията на този Закон, текстовете, които Вие преди малко приехте – няма текст в този Закон, който да допуска изменение на договора само в частта „Срок“. Имаме три текста, които уреждат изменението на концесионните договори и там се казва: „Изменението може да включва и удължаване на срока“.
Освен това, ако концесионерът твърди, че е настъпило някое от обстоятелствата, които му дават право да иска изменение на договора, той прави предложение на концедента и концедентът може да го приеме, ако не го приеме обаче, тогава спорът се решава от съда. Тоест, не може ето така, те да си се договорят двамата и да сключат изменение на договора само по отношение на срока или пък изменение на договора, което ще бъде в противоречие със Закона, защото има и текст, че в тези случаи допълнителното споразумение е недействително. (Шум и реплики.)
ПЕНЧО МИЛКОВ: Понеже ние бяхме особено активни във връзка със сроковете и да има максимални срокове, искам да взема отношение във връзка с изменението на договора и удължаването на срока.
Продължавам с това, че има една аналогия между концесиите и обществените поръчки, която се прокрадва и в директивите, които ги регламентират, и в националното им право, което ги имплементира.
В Закона за обществените поръчки, който сте приели в предходното Народно събрание ясно е записано в § 23, че правилата на чл. 116-118 за изменение и за прекратяване на договорите, се прилагат и за договорите, сключени преди влизане в сила на Закона за обществените поръчки. Смисълът е, че винаги това – изменението на един договор, е двустранен процес, по подобие на неговото сключване. Стига се отново до формиране на воля от двете страни и всичко това, което Вие казвате е вярно, но няма, според мен, някаква уплаха, не трябва да ни обзема, защото в крайна сметка страната ще предложи промяна в параметрите, разбира се, сега на Закона, защото изрично е записал законодателят, че правилата за изменение и прекратяване се прилагат, правилата на Закона, тоест тези, които преди малко регулирахме, различно от Закона за обществените поръчки, където се цитират конкретни правни норми, тук е написал „правилата на закона“, което е същото, но в крайна сметка ще се стигне до формиране пак на две воли, пак до постигане на съгласие, според мен.
В един момент може да е обществено оправдано да се продължи, отколкото ако се приключи договорът с години, поне по общинските концесии, аз Ви бях казал, че пет години съм бил съветник и съм свидетел как те изобщо не успяват да постигнат успех. И в един момент може да е оправдано да продължиш, докато провеждаш друга, отколкото самоцелно да прекратиш. И в тази насока аз бих подкрепил текста, който се предлага.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Милков.
Те искат редакция да предлагат – давам им думата за редакция, но ако искате, няма проблем, можем и пет, и шест път да си повторим позициите.
РЕПЛИКА: А можем и да гласуваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е, натам гледам, затова и не отговарям на господин Милков. Имам обяснение защо има известен нюанс, разлика в двете разпоредби в двата закона. Но не отговарям, нали?
Колеги от транспорта, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Редакционно е предложението, което искаме да направим. То е свързано с ал. 2 на § 5, където пише, че „разпоредбите на този закон относно изпълнението, изменението, включително и на срока, и прекратяването на концесионни договори се прилагат за сключените до влизането в сила на закона концесионни договори, доколкото това не противоречи на уговореното с договора“.
Нашето предложение е думата „изпълнението“ да се махне, защото реално погледнато, тя се включва в горния текст, както и „доколкото това не противоречи на уговореното с договора“, защото по същия начин попада в горната хипотеза.
Мога да кажа какъв текст предлагаме и ако искате – да го прочета: „Разпоредбите на този закон относно изменението, включително и на срока, и прекратяването на концесионните договори се прилага за сключените до влизане в сила на закона концесионни договори“.
След това изречението си продължава: „При изменение на договор по ал. 1 се публикува обявление за изменение на възложена концесия в съответствие с чл. 141, ал. 3“.
„Доколкото това не противоречи на уговореното с договора“ – смятаме, че както и изпълнението, би следвало да отпаднат, защото реално изпълнението и условията, по които се изпълнява договорът, са тези, при които той е сключен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Нямаше да вземам думата, бях се отказал от изказването си, обаче прекалявате. Наистина прекалявате! Въобще нищо такова няма, каквото си го измисляте!
Дори почти до момента бях склонен да подкрепя и текста на вносител, Вие не знам какво искате тук с този текст – съвсем да го преобърнете на нищо този § 5!
Да започна ли да давам примери за концесии и колегата Милков, който ми каза за общински концесии колко били хубави и как трябвало да бъдат удължавани.
Колега, аз мога да Ви дам примери за обратното – за общински концесии, които са ужасяващи и колко по-бързо ги приключим, толкова по-добре, защото да не казвам как са сключвани договорите и какви… Да не влизам в конкретика! Казвам, че има и обратната хипотеза. Има и хипотезата, в която е най-добре да бъдат прекратени част от концесионните договори.
РЕПЛИКА: Когато ми кажете името, там където влизаме, го определям аз. И понеже господин Милков не е казал това, което Вие сте чули, преди да си тръгна, да го повторя. Аз казах, че като общински съветник съм се убедил колко трудно се сключват концесии. Точно нито един път не успяха при дадени невероятно много пари за концесионни становища и хиляди други работи и съм участвал във всички процедури и Ви казах, че не успяха. И тогава казах: затова може би е по-добре при наличие на концесия, докато провеждаш процедура, да го повторя, тя да продължи действието си. Благодаря.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Не знам, наистина, точно как са се развили концесионните процедури в тази община, в която сте били общински съветник, но факт е, ако искате, ще си говорим с конкретни примери за концесия, които се сключват много лесно, много бързо се гласуват от мнозинствата в отделните общински съвети, след това се оказва, че нямало такъв концесионер, а има и такива случаи, не съществува, преместил се, не могат да го открият, прекратяват договора за концесия. Концесионерът в един момент се оказал без пари. Пак стигаме до прекратяване на договора за концесия.
Мога да Ви давам примери до безкрайност, но това, което предлагате, колеги от Министерството на транспорта, за § 5 въобще не е вярно. Въобще това, което го казахте за ал. 1, как Вашето предложение се поглъща от ал. 1, няма нищо вярно в това. Съвсем, съвсем различни са текстовете на ал. 1 и на ал. 2 като смисъл, като идея. И за мен си е по-добре текстът на вносител да си остане така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Митев. Влязохте в диалог.
Последно становище на Министерския съвет по предложението на Министерството на транспорта.
МАРИЕТА НЕМСКА: Експертното ни становище, е, че Министерството на транспорта изведе аргументи за това, че в ал. 1 се съдържат тези неща и може би ще го подкрепим, по отношение на изпълнението за концесионния договор. (Реплики.)
ХРИСТИАН МИТЕВ (говори на изключен микрофон): Всъщност, в ал. 2 говорим за разпоредбите на този закон за какво се прилагат, а по ал. 1 се казват съвсем други неща: „Сключените до влизането в сила на този закон концесионни договори запазват действието си и се изпълняват в съответствие с договорените в тях условия“. Договорените в концесионните договори условия! Това се има предвид и никъде няма тук „разпоредбите на този закон“. И като махнете от разпоредбите на този закон, че се прилагат в изпълнението, изменението, и то какво остава? Че се прилагат само при прекратяването ли? То така излиза.
Значи, разпоредбите на този Закон няма да се прилагат за изпълнението, няма да се прилагат за изменението, за какво ще се прилагат? Ами, дайте за нищо да не се прилагат тогава! И ние, какво – ще правим до безкрайност едни настоящи концесионери, които дори и концесиите не са сключили…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, моля тук за коректен прочит обаче, защото специално за ал. 2, сега и аз се опитвам да го възприема, но по отношение на изменението, включително и на срока, и на прекратяването, се казва: „се прилагат директно разпоредбите на този закон“ и какво отпада? Отпада условието ограничително, до колкото това не противоречи на уговореното с договора, тоест декларацията, която господин Димитров искаше преди малко, всъщност се потвърждава с отпадането на тази уговорка. Щото, ако предоговаряме сега, концедентът казва: само преговаряме при условията на този договор, на този Закон, без оглед на това какво ми пише в стария договор. Предоговаряме само при условията на този Закон, защото отпада „доколкото това не противоречи на уговореното с договора“.
Аз бих казал, ако имам полза да се позовавам на уговорки от стария договор, аз ще кажа: „Ама, вижте, аз там имах един режим, имах едни неблагоприятни условия и те са ми сключени и за действие 20 години. Недейте грубо и противоправно, един вид, да ми налагате новия Закон спрямо договора. Аз се ползвам от благоприятните последици, не ми влошавайте положението!“.
Така разбирам смисъла и, не знам, може би да ме коригира Министерският съвет, ако…
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (говори на изключен микрофон): Ако премахнем „доколкото това не противоречи на договора“, означава, че новите изменения и допълнения са под сегашния Закон. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Махаш „изпълнението“, пък – странно, аз това опитвам да го съобразя. Изпълнението си го оставяме по стария ред, а иначе ставаше дуализъм: ал. 1 противоречи на ал. 2, в ал. 1 казваш, че изпълнението го мерим по стария договор, а после в ал. 2 казваш обратното: мерим го по стария договор.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Забравяме, че говорим за срока на концесията… (Реплики на Красимира Стоянова на изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Измененията са вече, както казва господин Димитров… (Обсъждането продължава неформално, без протокол.)
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Трябва да почерпите колегата Кирилов или някаква престация да му осигурите в рамките на законосъобразните такива, защото благодарение на него всъщност стана ясна и редакцията на Вашето предложение, и смисълът. Той е коренно различен на това, което първоначално, поне аз, разбрах от Вашата редакция на ал. 2. Действително това, което предлагате, е по-добро и решава до голяма степен и това, което сме предложили ние за редакция на § 5, ал. 1.
Аз оттеглям моето предложение по § 5, ал. 1 и ще подкрепя това редакционно предложение.
С колегата Димитров правим редакционна поправка по реда на чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в ал. 2, в този смисъл.
Текстът ще придобие следната редакция: „Разпоредбите на този закон относно изменението, включително и на срока, и прекратяването на концесионни договори се прилагат за сключените до влизането в сила на закона концесионни договори“.
Оттам нататък текстът се запазва, както е, тоест само изречение първо се изменя.
И още един път – дължите огромна благодарност и някаква престация към колегата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз отказвам… (Весело оживление.)
Няма повече изказвания, нали? Не.
Колеги, тогава подлагам на гласуване предложението на Станислав Иванов и група народни представители.
Гласували: за и против – няма, въздържали се – 20.
Не се приема предложението на колегата Станислав Иванов.
Гласуваме предложението на народния представител Пламен Христов и група народни представители.
Гласували: за – 1, против – няма, въздържали се – 19.
Въпросът е, че частично можеше да го приемем по принцип. По т. 2 можеше да го приемем по принцип, защото той съответства на…
Предложението на колегата Христиан Митев и група народни представители е оттеглено. Вместо това господин Митев и господин Димитров направиха предложение по чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текст на вносител за § 5, заедно с приетото предложение на Митев и Димитров по чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се текстът на вносител, заедно с предложението на Митев и Димитров.
Пристъпваме към параграфи 6, 7 и 8 – текст на вносител.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване параграфи 6, 7 и 8 на вносител.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към § 9 – текст на вносител, относно Закона за водите, заедно с предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители, заедно с предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, заедно с предложение на Хамид Хамид, заедно с предложение за редакция на работната група и заедно с писмо на министъра на регионалното развитие и благоустройството по отношение на § 9 с мотиви.
Възразявате ли да дадем думата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството?
Заповядайте, колеги от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да представите писмото. Другият вариант е да го ксерокопираме и да го раздадем на колегите.
БОЯНКА ГЕОРГИЕВА: Ако това е по-добрият вариант за Вас, добре, но аз ще се опитам съвсем накратко да очертая проблема, който констатирахме…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Който констатирахте късно, но не безвъзвратно, ли беше? (Весело оживление.)
БОЯНКА ГЕОРГИЕВА: И конкретните ни предложения.
Господин Председател, така е, но нашите предложения са по-точно по § 9, т. 17 и са, да кажем, редакционни относно разпоредбата на чл. 198в, ал. 4, т. 1.
Вносителите предлагат ВиК асоциациите да не избират ВиК оператор по реда на Закона за концесиите, а ние предлагаме тези думи да се заменят с възможността асоциациите по ВиК да вземат решение като представител на концедентите за провеждане на процедура за избор на ВиК оператор по реда на Закона за концесиите. Това е едното ни предложение.
Второто предложение е свързано с правомощията на председателя на ВиК асоциацията, като предлагаме в разпоредбата на чл. 198в, ал. 5 да се създаде нова точка 7:
„7. при процедура за възлагане на концесия за избор на ВиК оператор, председателят на ВиК асоциацията организира процедурата, назначава комисията по чл. 80 от Закона за концесиите, сключва концесионен договор с участника, определен за концесионер, представлява концедента в правоотношенията, възникнали във връзка с изпълнението на договора и организира контрола по изпълнението на концесионния договор“.
Съответно досегашната т. 7 да стане т. 8.
Основните ни мотиви са следните: съгласно разпоредбите на Закона за водите, управлението на ВиК системите се осъществява от Асоциацията по ВиК, в която участва държавата и една или повече общини, когато собствеността на ВиК системата в границите на обособената територия, е разпределена между държавата и общините или между няколко общини.
Ролята на асоциациите, такава каквато е разписана в Закона за водите, е да осъществява правна и техническа връзка между собствениците на ВиК системите и съоръженията, и лицето, което експлоатира тази собственост. Това е наложително предвид факта, че обектът на управление, именно ВиК инфраструктурата е със сложна собственост и поради тези причини ние предлагаме ВиК асоциацията да бъде като представител на концедентите, тоест държавата, респективно една или повече общини на съответната обособена територия да вземат решение за стартиране на процедура и провеждането й по реда на Закона за концесиите, защото на този етап ВиК асоциацията има право да определя ВиК оператор. В тази част от Закона за водите няма предложение за промени, а съответно ще й бъде отнето правото упълномощена или като представител на собствениците – концеденти, държавата, общините, да провежда процедура по Закона за концесиите.
В най-общи линии е това. Дано да съм била съдържателна в изложението.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Колега Димитров, заповядайте за въпрос.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Не разбирам от вода, и, слава Богу, може би. ВиК оператор – има си система, работи си, захранва се. Но имаше пример с Велинград, Сапарева баня, където част от топлата минерална вода, там не говорим за най-евтиния бизнес, да бутилираш минерална вода, щото правиш опаковката, другото ти идва наготово.
Разбирам – бутилираща система, някъде цех, добива се, бутилира се, продава се. Но, ето, например в тези два града тя върви по тръбопровод из целия град и е част от общото ВиК. Хотелите са захранени с минерална вода, някакви спа процедури имат, по чешмите я има в града, където са заедно – как, има ли разлика между това да добиваш и да продаваш вода, съответно получаваш си концесия по цитирания от Вас ред, и когато това е част от системата на града? Имаме такава реална ситуация, не знам до колко законово е издържана, но факт е, че в много градове, където минералната вода е и топла, се ползва и за други цели. Тогава влизаме ли в същата тази хипотеза, която току-що цитирахте?
ЯНА МЛАДЕНОВА: Всъщност не съм сигурна дали много добре разбрах Вашия въпрос, но тези съоръжения, те са публична общинска или публична държавна собственост и съответно са дадени на асоциацията, която след това ги предава на ВиК оператора, който е избран за обособената територия.
В обособената територия могат да влизат няколко общини, което най-често всъщност е в случая, и самата собственост е публична общинска собственост на повече от една общини, съответно има и публична държавна собственост. И по този начин в асоциацията по ВиК участват представители и на държавата, и на общините.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Въпросът ми беше да не спрем туристическия бизнес в България с тази промяна, която Вие давате.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Госпожо, заповядайте.
МАРИЕТА НЕМСКА: Може ли аз да Ви отговоря на въпроса, защото колежката очевидно е специалист по ВиК проблемите, докато тук се преплитат всъщност концесия за добив на минерална вода и разрешение за водоползване, тоест не е едно и също. Не могат тези, които текат по ВиК водопровода да се използват за бутилиране. Бутилирането е чрез концесия, а останалото, макар че е една и съща вода, е с разрешение за водоползване.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тоест, няма да навредим на бизнес, какъвто и да е той…
МАРИЕТА НЕМСКА: Не, не! Това го има и в изворната вода, не е само за минералната. Това, за което Вие говорите, този въпрос.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на госпожа Немска.
Госпожо Славкова, заповядайте.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Аз искам по същество на предложението на колегата от Министерството на регионалното развитие и благоустройството да се изкажа.
Доколкото разбирам, тяхното предложение е ВиК асоциацията да действа като представител на концедентите, които в повечето случаи са държавата и една или няколко общини. Ние обаче считаме, че така предложените редакции на текстове, не са достатъчни, за да става ясно за всеки един от тях, че ВиК асоциацията действително ще действа като представител на концедентите, защото организира процедурата, назначава.
Първият въпрос, който се поражда – откриването на процедурата, ще има ли одобряване от държавата и от съответните общини за откриването на процедурата, каквото е по общия ред в Закона за концесиите? И оттук насетне – всички останали решения на концедента, които се одобряват от Министерския съвет, съответно от общински съвет, ще се одобряват ли от държавата и общините и какво значи „представител на концедента“, като концедент в случая е съответния кмет на община, а по отношение на държавната собственост би следвало да е министърът на регионалното развитие? Тоест, ние сваляме нивото, на трето ниво сваляме – Министерски съвет, общински съвет – вече само одобряват решенията на концедентите, а концедентите са министрите и кметовете на общини. Представител на кого ще бъдат ВиК асоциациите? На Министерския съвет, съответно на общинския съвет или на министъра на регионалното развитие и на кмета на общината?
И по-надолу – според нас тези само изброявания в пет подточки абсолютно не са достатъчни, за да стане ясно как точно ще се прилагат правилата и искат ли да променят концептуално философията на Закона за концесиите, че концедент е министър, кмет на община и определени решения се приемат след одобрение от колективния орган?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев, а след това - Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз от това, което чух от колегите от Министерския съвет и от изложението преди това на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, лично моето становище е, че може би идеята е добра, но не в този вид, не по този начин и не сега.
Може би не е лоша идеята, но да си направите отделен законопроект за изменение и допълнение с детайлно развити разпоредби в смисъла, в който чухме от колегите от Министерския съвет, и едва тогава да разглеждаме тези въпроси. Ако пък някой случайно, след като направите проекта, му хареса, може и народен представител да го внесе, но, така или иначе, не смятам, че в момента можем тази материя да я разрешим. По-скоро ще допуснем като че ли грешка, ако възприемем това предложение в този вид и ще е прибързано.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Заповядайте, колеги от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ЯНА МЛАДЕНОВА: Всъщност, относно въпроса от Министерския съвет, ние не искаме да изменяме концептуално Закона за концесиите. Даже, напротив. Те просто действат асоциациите, така или иначе, те са съставени от представители на държавата и на общините и действат като техни представители по принцип по дефиниция на асоциацията по ВиК.
В същото време асоциацията по ВиК има възможност да избира ВиК оператор по Закона за водите, а от друга страна – някакъв съвместен орган… Тъй като обикновено концесиите в този случай ще бъдат съвместни между общините и държавата, няма да е или само министърът, или само един кмет.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Аз нямам против това, че ВиК асоциациите трябва да си запазят правомощията. Казвам, че с тези текстове, които сте предложили Вие, на практика те не съответстват на философията и на логиката на Закона за концесиите по отношение на това кои са органите и решенията, които те приемат. Затова казвам, че с тези редакции просто за нас е неприемливо приемането, а не че принципно сме против ВиК асоциациите да си запазят правомощията по отношение на ВиК системите за тяхното строителство и поддържане, каквито са текстовете в конкретния случай. Това е нашето становище, че в тази редакция, просто не вършат работа и по-скоро ще създадете проблеми при прилагането, отколкото ако оставите така както са предложени от вносител и след това, както каза и господин Митев, да си направите един обмислен законопроект. Няма проблем, ще Ви помогнем, за да се направят работещи текстовете.
А пропо, Вие нямате ред за възлагане на договор по реда на Закона за водите, и за другия договор, който Ви е предвиден. Имате само по реда на този Закон. Аз съм го изследвала, ред нямате. Имате сключване на договор, без провеждане на никаква процедура, без никакви правила – договор за строителство, обръщам внимание, така че ако направим и концесиите да станат неработещи, тогава…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще си позволя да направя изказване по този въпрос.
Колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството на миналото заседание го поставиха това като проблем. Вярно, закъсняло. Нямахме много време да го обмислим. Аз се радвам все пак, че имаме изявление на министъра и то в писмена форма.
Времето беше кратко, за да отделим достатъчно време за мислене и за проверка по това, но споделям логиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото мога да свидетелствам за опити да се решават сходни въпроси.
Ще припомня за така наречения „проект за втора водна концесия“ в България, който се процедираше в 2001-2002 г. и 2003 г. беше обявен за неуспешен. Тогава нямаше асоциации, но форматът, който Световната банка изискваше за преговори, беше сходен на организиране на страната на концедента под формата на асоциации. Това бяха всички Вик-а в Североизточна България – Варна, Шумен, Добрич, Разград и Силистра, ако не се лъжа. Там участваха, в голяма част от случаите, в огромна част от случаите общините, както и държавата.
Безспорно е, че в тези преговори при всички положения основното изявление, основното решение е на органите на участниците. То и затова не се случи въпросната концесия, защото някои от общинските съвети не взеха решение да упълномощят съответно кмета да подкрепи откриването на процедурата, както и евентуално проекта на договор за концесия.
Аз лично смятам, че това тогава беше за хубаво. Тогава се видя, че така наречената „първа вълна“ концесия в България за София не работи добре, макар че, ако имаше втори концесионен договор, той щеше да е много по-различен от концесионния договор на София.
От друга страна пък като областен управител на София бях много щастлив, че бях единственият областен управител, чиято територия няма водна асоциация. И разбирам колегите на всички други области, които трябваше да изпълнят тогава разпоредбите на закона и да учредят такива асоциации. Към момента не мога да кажа до колко ефективно работят асоциациите.
Разбирам и логиката на предложението на колегите. Те опитват да въведат формата на представителството, тоест тук не споделям на 100% казаното от госпожа Славкова, защото те не дерогират органите, така както сме ги предвидили в Закона. Те просто предвиждат режим на упълномощаване и на осъществяване на волята на множеството участници в асоциацията. Ама, без асоциация, без тази форма на групиране, пък не може да стане в никакъв случай концесия на територия, която обхваща няколко общини или няколко области, така че вероятно решението, което ни предлагат от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е вярното решение.
На този етап не мога да преценя до колко е правно-технически изчистено и до колко с това предложение те могат да решат един конкретен такъв казус.
Споделям и това, което казват господин Митев и госпожа Славкова, че ако пък се тръгне на такава концесия, в която имаме ВиК обхвата на асоциациите, при всички положения това е толкова значимо, че ще се наложи най-малко един законодателен преглед атхок, за да може да се открие една такава процедура.
Не знам, нека колегите да кажат дали сме готови да го подкрепим това и в какъв обем, и в каква степен можем да го подкрепим на този етап. Другото би означавало колко са ВиК-тата без асоциациии - …
РЕПЛИКА: Повечето много трудно се изградиха, но работят. Аз не мога да кажа конкретно колко. Само тези, които са чисто общински и в една община действат, но не са много.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако нещо подобно тръгне – да тръгне в простия случай, тогава когато нямаме асоциация, и евентуално да се модифицира вече режимът и по отношение на по-сложните случаи на втори етап.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тук трябваше да е регионалният министър, екологичният и всички останали, щото нещо не можем да се разберем.
Аз помня за водния цикъл, помня, когато ги разделяхме ВиК-тата по общини, пък после трябваше да ги бием да се обединяват.
Хубаво е, че имаме асоциация, но тя кого представлява? Не ми обяснявайте, че има представителство. В строителството – Строителната камара ли ще дава концесиите? Ако имаме авио- нещо, какво, някоя от авиокомпаниите ще решава от името на държавата кой да лети? Или морска компания ще реши как да стопанисваме пристанищата? Къде другаде имаме такъв посредник, представител, който, виждате ли, понеже аз се занимавам с тази дейност, дайте ми аз да представлявам държавата?!
Държавата се представлява от регионалния министър като за собствеността или, хайде, министъра на финансите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние не можем да избегнем… Регионалният министър е в асоциацията…
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не можем да избегнем, ама къде другаде?
Оставете това и ми кажете три ВиК оператора в една асоциация как ще разрешат на четвърти, външен човек, да вземе минералната вода? Щото те представляват държавната собственост? Нали разбирате, че те там са в конфликт на интереси?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ами, минералната вода не е във ВиК-то.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Те са в конфликт на интереси по между си, собствениците на няколкото ВиК-та, които са в асоциацията. Единият, който представлява държавата и взема решение, но все пак той е местен…
РЕПЛИКА: Има само едно ВиК…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Димитров, много просто си го представете. Това е като събранието на етажната собственост. Това е. Те не дерогират… (Реплики.)
Ами, като няма решение в общинския съвет, няма решение в асоциацията.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: И понеже няколко асоциации, и докато не се разберат кой представя най-добри условия или най-добра оферта…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Асоциацията е една и се състои от всички кметове.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: И докато някой не угоди на всичките, на това обтекаемо мнозинство, за да бъде за него в конкретния случай мнозинство, няма да спечели концесията, а държавата седи отстрани и вика: ние сме Ви упълномощили, оправяйте се!
Говорим за минералната вода, част от нея е за хотелите, част от нея става за…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не! Тук минералната вода е изключена и не участва. Не говорим за нея, говорим само за водоснабдяване и канализация, даже без канализацията. Или и с канализацията?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Довеждане на водите и пречистване.
Ако мога да внеса само едно леко разяснение?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, тук – извинявайте, че ще Ви прекъсна. Тук колизиите и напреженията ще стават може би по линията на доставката на ресурса, тоест ако имаме един общ водоизточник, първостепенен, който е за три ВиК системи и министърът иска да концесионира само водоизточника, по една или друга причина, тогава, примерно, ще възникне проблем с отделните оператори на мрежи, ако им е разделена тази функция.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние бяхме на изнесено заседание и аз го гледах. Някога си взел един извор, докарал си водопровод до хотела и не дава вода на другите… Ние само я доставяме, хайде – плащате си за доставката, но – не, оправяйте се, общината, ще вдигаме стачки. Аз не искам това да се случва хиляда пъти и навсякъде.
Не е обмислена тази част. Не знам изобщо водите включваме ли ги тук? Не знам какво ще стане в зала?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Водите ги изключихме, ама изключихме минералните води. Другите води са си тук, включително ВиК системите.
В интерес на истината това не бива да се пренебрегва, защото това е сектор с огромна нужда от инвестиции. Друг е въпросът, че по отношение на тези инвестиции пък режимът и договарянето трябва да е максимално прецизно, публично, безспорно и категорично, но там, общо-взето балансът на интереси се гарантира точно от участието на двете власти – местната и държавната власт. Те взаимно се контролират. (Реплики.)
РЕПЛИКА: И всъщност е разписано как точно се вземат решенията на общото събрание…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук сложността е и друга. Тук имаме косвена намеса на ДКЕВР – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, по отношение на най-съществения елемент, който е в тези правоотношения, цената на услугата, но – хайде, ДКЕВР вече заработи, тоест той вече има практика покрай София, единственият случай, където цената на водата се определя за концесионен договор, не за мрежа, не за оператор.
РЕПЛИКА: Кой я определя?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кой? ДКЕВР ли?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (реплекира на изключени микрофони): Не, не! Концесията за Горно Нанадолнище…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ами, всички.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: А – всички? Това е добре! (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ама, не е никой! Напротив, тогава става пренасищане, даже бих казал, на контрол, защото там са множество субекти и заради това, че в село Горно Нанадолнище има три дни режим на водата, а в други няма, трябва да сме сигурни, че през органа, който по закон е правоимащ, той ще направи всичко, за да активира съвместния контрол на всички други участници.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз не искам да споря. Нито съм Ви враг, нито съм… Аз съм избран от Шуменски многомандатен избирателен район. Шумен в последните 30 години взема вода от един язовир, който е за поливни цели, над него има села и цялата канализация отива в язовира. Шумен пие мръсна вода 30 години. Най-скъпата вода е и какво като ги контролират всички? Целият град знае каква вода пие, а какво се случи 30 години?
Сега обаче, като я дадем на концесия, тя изведнъж ще стане бистра, язовирът ще стане с нормално водохващане – няма такова нещо! Ние в момента имаме контрол, уж всички го изпълняват… Недейте така!
За всичко друго казваме, а ние спорехме дали в Министерския съвет – дирекция, или Агенция по приватизация и следприватизационен контрол, дали държавна агенция, ще упражняват необходимия и достатъчен контрол и изведнъж се оказва, че дядо Киро на село е достатъчен контролен орган, за да разполага с държавната собственост?! На който жена му работи в общината, сина му в детската градина и кметът каквото каже – човекът вдига ръка на повикване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев, последни изказвания и да преминем към гласуване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Последно и съвсем кратко – първо, по отношение на предложението на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – аз смятам, че поне аз лично не съм готов да подкрепя такова предложение в този вид, в този момент, иначе съм готов по принцип, когато имате готов законопроект, който е цялостен и издържан, готов съм и подаваме ръка, както казаха и колегите от Министерския съвет, за да не минавате през тежката и бавна процедура. Ще помоля и колеги, ако трябва, и от останалите групи, да го внесем и да се движи по-бързо такъв законопроект, но не смятам, че сега, веднага, приемайки тези текстове, няма да направим грешка.
Искаше ми се да чуем Министерския съвет по отношение на едно от предложенията на народни представители, защото имаме три отделни предложения по тези текстове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: От Министерския съвет желаят ли да вземат становище по предложенията?
МАРИЕТА НЕМСКА: Ами, не! (Оживление.)
В такъв смисъл: господин Кирилов, изморихме се и не мога. Не съм предполагала, че ще се стигне до този параграф и в момента не мога да реагирам.
Реагирах на колегите, че е правилна идеята им, но това, което виждаме, смятаме, че по-скоро ще създаде проблем, отколкото да свърши работа. И оттам нататък мисля, че текстовете, които са си на вносител, са добре. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По предложенията на Ивелина Василева, смятате ли, че са приемливи? Аз да попитам за тях, защото смятам да ги подкрепя. (Реплики.)
Госпожо Немска.
МАРИЕТА НЕМСКА: На госпожа Василева предложенията ги подкрепяме. Текстовете са прецизирани, така че е добре.
На госпожа Нинова – тази замяна на 30 с 50 ми се струва, че е за концесионното, което в общи линии, ако не се лъжа, е прието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За малко май няма да можем да го приемем този Закон. Не виждате ли, че са уморени и искат да си тръгват… (Шум и реплики.)
Имаме още малко… (Реплики.)
МАРИАНА СЛАВКОВА: Специално по предложението на госпожа Нинова – в момента текстът на Закона е: при предоставяне на концесия за добив на минерална вода, изключителна държавна собственост, част от концесионното плащане, не по-малко от 30 на сто, определено с решението на Министерския съвет, се привежда по бюджета на общината на територията на която се учредява концесионното право.
Текстът на вносител е редакционен по отношение на концесионното право, а предложението на госпожа Нинова е по същество и е вместо „не по-малко от 30 на сто“ да стане „не по-малко от 50 на сто“ да се привежда по бюджета на общината. И това е, според нас, политическо решение.
МАРИЕТА НЕМСКА: Това е политическо решение, но експертното ни становище по това предложение, е, че всъщност концесионерите, които добиват минерална вода не нарушават толкова сериозно инфраструктурата на територията на общините, на които добиват, така както е при подземните богатства, където всъщност са 50 на сто, така че…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е предложението. Само да кажем становището на Националното сдружение на общините в Република България.
МАРИЕТА НЕМСКА: По този въпрос имаше среща при първия Закон за концесиите с големите работодателски организации и вицепремиера Томислав Дончев, госпожа Василева, когато беше министър, и там се обсъди този въпрос, като не беше еднозначно прието…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Димитров, ама – бързо. Ще загубим публиката… (Оживление.)
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вие имате едно някакво учреждение и отговаряте, бюджетът Ви е един милион, и имате 100 хиляди собствени приходи. И те Ви казват: 900 и 100 – собствени приходи. Вие изкарвате 200, защото сте много инициативни. В следващите години бюджетът Ви е пак един милион, от които 800 – от бюджета, 200 хиляди – собствени приходи. Какво значение има на общината дали ще дадеш 30 или 50? Никакво! Бюджетът, който тя получава от държавата, ей сега, като го гласуваме, ще бъде с размера не на 30, а ще бъде с 50. Имате 14 милиона, от които 3 милиона такси, ами готово – става 11, даваме Ви 3 – собствени приходи. Няма никакво значение, това е само политически, за да кажат на хората по места, че, виждате ли, понеже ползваме Вашата вода, ще получите по-голяма такса. Измерението в бюджета ще е едно и също. И дали ще отидат в бюджета (от 256 – 6 са на плюс, всички други общини получават от бюджета), или ще се върнат под формата на субсидия, или ще им останат като собствени такси, няма никакво значение. Това е без значение – размерът. Така или иначе, той ще им бъде удържан от сумата, която те ще получат от държавата за издръжка на дейността си. Няма значение дали е 30 или 50! Механизмът добър ли е?
МАРИЕТА НЕМСКА: Не е точно така, господин Димитров, защото парите от концесионни плащания отиват в Златния фонд, а не директно, а това, за което Вие говорите, че се отпускат пари по бюджета, съобразени с това, което отива в общината, има такъв момент, да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други въпроси, колеги, имате ли? Готови ли сме да затворим дебата? (Реплики.)
Колеги, не Ви питахме за предложението на Хамид Хамид.
РЕПЛИКА: Питахме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И какво казаха?
РЕПЛИКА: Нищо!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те дипломатично са замълчали.
Моля в стенограмата да се отрази, че правя предложение по чл. 83, ал. 5 от Правилника, което възпроизвежда предложението на министъра на регионалното развитие и благоустройството за изменение и допълнение в § 9 по отношение на Закона за водите. Да го изчета ли? Не съм го чел. Предложението е така, както беше представено от колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, иначе го имаме писмено в писмото с № КП 703-12-1 от 01.11.2017 г.
Без оглед на гласуването, дано да има възможност да остане в текста на доклада, затова го правя като предложение, защото според мен има нужда и от дебат в пленарната зала.
Гласуваме първо предложението за редакция, така както е на работната група.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се предложението за редакция.
Гласуваме предложението на народния представител Хамид Хамид.
Гласували: за – 3, против – няма, въздържали се – 18.
Не се приема.
Гласуваме предложението на Корнелия Нинова и група народни представители. Никой не го предложи, но се налага разделно гласуване – само буква „а“ и букви „б“, „в“ и „г“ – заедно.
Който е да подкрепим по принцип буква „а“, моля да гласува.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложенията в букви „б“, „в“ и „г“.
Гласували: за – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема.
Гласуваме предложението на стр. 120 – на народния представители Ивелина Василева и група народни представители.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се предложението на Ивелина Василева и група народни представители.
Гласуваме предложението на Данаил Кирилов по чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е съобразно предложението на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Гласували: за – 9, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема: с 9 на 10 не се приема предложението на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
В гласуването не участва колегата от „Воля“.
Ще има ли възможност да го включим по някакъв начин в доклада? Не е подкрепено… (Шум и реплики.)
При доклада ще ми го дадете, за да го коментирам от трибуната.
Колеги, уточнявам за първото предложение на Корнелия Нинова – не „по принцип“, а „по същество“, тоест приемаме „30“ да се замени с „50% отчисления за общините“, защото всички подкрепяме местното самоуправление и укрепването на общините. Някой възразява ли по това? Не.
Гласуваме текста на вносител за § 9 заедно с приетото предложение на Ивелина Василева и група народни представители, и заедно с приетото предложение по същество на Корнелия Нинова по буква „а“ за замяна на процента отчисление в полза на общините от 30 на 50%.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Нали имате сили да продължим? Или нямате? (Реплики.)
Колеги, § 10 – текст на вносител и даже ще се въздържа да не направя предложение по чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Имаме една чиста редакция, която трябва да направим от миналия път. Колегите ще се въздържат…
Стана грешка и е редакционно изчистване. Огромно постижение, революция в гражданското съдопроизводство…
Параграф 11 относно Закона за гражданското въздухоплаване – текст на вносител, и предложение за редакция.
Имате ли изказвания?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: С оглед това, че сме допуснали технически пропуск при гласуването на промените в чл. 73, ал. 4 на Гражданския процесуален кодекс, предлагам чисто редакционно – редакция по чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, думите „една втора размера на таксата за опис“ да се заменят с „една втора от нейния размер“, което е коректното предложение и което съответства на духа и на смисъла на предложението, което е направено тогава.
Подчертавам, че това е чисто редакционна поправка. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други предложения? Няма.
Закривам дебата.
Гласуваме, първо, предложението на господин Митев по чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно § 10 в Гражданския процесуален кодекс да се създаде т. 2, а текст на вносител да стане т. 1 – необходимо беше уточнение.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Който е съгласен да приемем текста на вносител за § 10, заедно с предложението на колегата Митев, моля да гласува.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към гласуване на § 11 – текст на вносител, и предложение за редакция от работната група.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се текст на вносител, заедно с предложението за редакция на работната група.
Пристъпваме към § 12 – промени в Закона за данък добавена стойност, текст на вносител и предложение на Корнелия Нинова и група народни представители за отпадане на концесията за ползване.
Имате думата за изказване. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Нинова.
Гласували: за – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносител.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносител за § 12.
Текст на вносител по параграфи 13, 14, 15, 16 и 17.
Имате думата за изказвания, колеги. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текстове на вносител параграфи 13, 14, 15, 16 и 17.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приемат се текстове на вносител за параграфи 13, 14, 15, 16 и 17.
Пристъпваме към § 18 – Закона за културното наследство. Имаме текст на вносител, предложение на народните представители Вежди Рашидов и Станислав Станилов, предложение на Корнелия Нинова и народни представители, и правя предложение за редакция по чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„В § 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 4:
„4. В чл. 81, ал. 2, т. 4 думата „предоставят“ се заменя с „възлагат“.
2. Досегашните точки 4 и 5 стават съответно точки 5 и 6.
3. Създава се нова т. 7:
„7. В чл. 88, в текста „преди т. 1“ думата „предоставя“ се заменя с „възлага“.
4. Досегашната т. 6 става т. 8.
5. Досегашната т. 7 става т. 9 и в нея в буква „б“ думата „предоставя“ се заменя с „възлага“.
6. Досегашната т. 8 става т. 10.“
Колеги, имате думата за изказвания. (Шум и реплики.)
Колегите настояват за становище от Министерския съвет.
МАРИЕТА НЕМСКА: Благодаря.
Предложението на Вежди Рашидов и Станислав Станилов предлагаме да бъде прието, като дали Националният институт за недвижимото културно наследство да се замени, това вече е политическо решение и от Вас зависи какво ще решите. Иначе, по другите редакции – да.
И на госпожа Корнелия Нинова предложението може да се приеме, защото то е в редакцията.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Да, то изцяло съответства на редакциите на Закона, които направихме във връзка със срока, а редакцията на вносител вече не съответства, така че предложението на госпожа Корнелия Нинова е изцяло в съответствие с това, което се прие по отношение на срока.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Напредват убедително коалиционните партньори да съобразяват… (Шум и реплики, оживление.)
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване – първо, моето предложение по чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за редакция.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване на народните представители Вежди Рашидов и Станислав Станилов.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с приетите предложения за редакция – приетото по принцип предложение на Корнелия Нинова и народни представители, и предложение на Вежди Рашидов и Станислав Станилов.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Прие се § 18 – за културното наследство.
По § 19 – Закона за лечебните растения. Текст на вносител и предложение на Корнелия Нинова и група народни представители.
Имате думата за изказване. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Корнелия Нинова.
Гласували: за – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текст на вносител.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се текстът на вносител за § 19.
По параграфи 20 и 21 – текст на вносител.
Имате думата, колеги, по параграфи 20 и 21.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В § 20: общинският съвет с решение може да определи кои местни такси, установени със закон, може да ги преотстъпи. Досега ревяха, че искат да събират от водата не 30, а 50, сега – в един момент, тези, които концесионерът събират могат да му ги опростят всичките. Съгласувано ли е с Финансите?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, има логика в това. Ако ти е концесия за сметосъбиране… Нали ще решават в общинския съвет. (Шум и реплики.)
МАРИЕТА НЕМСКА: Това е абсолютно в логиката на Закона. Абсолютно е съгласувано с Финансите това нещо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Други изказвания няма.
Подлагам на гласуване текстове на вносител за параграфи 20 и 21.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приеха се текстове на вносител за параграфи 20 и 21.
Пристъпваме към § 22 – текст на вносител и предложение на Корнелия Нинова и група народни представители.
Имате думата за изказване. (Реплики.) Няма изказвания.
Колегата Божанков каза, че подкрепя предложението и това беше изказване.
Закривам дебата.
Подлагам го на гласуване.
Гласували: за – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносител.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се текстът на вносител.
Пристъпваме към § 23 – Закона за насърчаване на инвестициите, текст на вносител и предложение на Корнелия Нинова и група народни представители.
Имате думата за изказване. Няма изказване.
Закривам дебата и подлагам на гласуване предложението на Корнелия Нинова.
Гласували: за – 7, против – няма, въздържали се – 13.
За съжаление, не се приема това предложение на госпожа Нинова.
Пристъпваме към гласуване на текста на вносител за § 23.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се текстът на вносител за § 23.
Пристъпваме към § 24 – имаме текст на вносител, и предложение на народния представител Данаил Кирилов по чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е следното:
„В чл. 13, ал. 1 се създава т. 19 със следното съдържание:
„19. За договори за осъществяване на охрана на обекти и за договори за осъществяване на пожарогасителна и спасителна дейност и държавен противопожарен контрол от служители на Министерство на вътрешните работи сключвани на основание Закона за Министерство на вътрешните работи“. (Реплики.)
Предложение на колегата Иглика Събева – чухте го току-що, по чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тя обосновава това предложение с оглед необходимостта договорите, които се сключват по Закона за Министерство на вътрешните работи, да бъдат в хипотезата на изключения по прилагането на Закона за обществените поръчки.
Други изказвания няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иглика Събева по чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението на колегата Събева.
Подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с приетото предложение на Иглика Събева.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към § 25 – изменение в Закона за общинската собственост, текст на вносител, § 26 – изменение в Закона за общинския дълг, текст на вносител, § 27 – Закона за опазване на земеделските земи, текст на вносител, и § 28 – Закона за приватизация и следприватизационен контрол, текст на вносител.
Колеги, имате думата за изказване от параграфи 25 до 28, включително.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текстове на вносител за параграфи от 25 до 28, включително.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приемат се параграфи от 25 до 28 по текстове на вносител.
Колегите, които имаха търпение досега и които ги поздравявам с това търпение, да заповядат и да седнат, ако желаят и им е по-удобно, на масата, защото не знаем колко още време ще продължим работата си.
Колеги, пристъпваме към § 29 – текст на вносител, за Закона за подземните богатства, предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители. Друго предложение няма.
Имате думата за изказване. (Реплики на изключени микрофони.)
Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване – първо, предложението на колегата Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували: за – 2, против – няма, въздържали се – 19.
Не се приема предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Подлагам на гласуване теста на вносител за § 29.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се § 29 с текст на вносител.
Пристъпваме към параграфи 30, 31 и 32 с текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване параграфи 30, 31 и 32, текстове на вносител.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приеха се параграфи 30, 31 и 32.
По § 33 сме провели обсъждането и сме го приели, така както беше отразено в протокола от първото заседание по този Законопроект. Отбелязал съм си всички гласувания.
Някой иска ли прегласуване за нещо по § 33, включително и Министерския съвет? (Реплики.)
Колеги, правя предложение да упълномощим колегите от дирекция „Законодателство и референти“ да направят окончателни редакционни предложения в текста на § 33, съобразно обсъждането и гласуването от миналото заседание. Имате ли възражения?
Който е съгласен с това възлагане, моля да гласува.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се да има допълнителна редакция.
Пристъпваме към параграфи 34, 35, 36, 37 и 38 с текст на вносител.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване параграфи 34, 35, 36 и 37 с текст на вносител.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приемат се параграфи 34, 35, 36 и 37.
Пристъпваме към гласуване на § 38.
Министерството на транспорта иска думата.
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА: Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Председател! Предложението на Министерството на транспорта е новият Закон за концесиите да влезе в сила в срок един месец от датата на неговото обнародване.
Мотивите ни за това, съвсем накратко, са следните.
Смятаме, че едномесечен срок е напълно достатъчен за влизане в сила на този Закон за концесиите, тъй като той въвежда реално директива за концесиите и както е отбелязано в самата Директива, тя е обобщение на цялата досегашна практика по концесии, от една страна, и от друга страна, събира текстове, свързани с концесии, разпръснати в други директиви. Това реално не променя до голяма степен току-що гласуваните текстове от Закона за концесиите, защото те до голяма степен съвпадат с текстовете на сега действащия Закон и няма да се налага изключително дълго време за запознаване и прилагането му, поне нашето виждане е такова.
Смятаме, освен това, че досега обсъждания Закон се обсъжда вече доста време – повече от една година, включително с предходния Закон, който беше внесен от Министерския съвет, сега внесения Законопроект от народни представители и според нас идеята – нашата, поне е да предложим, ако нямате нищо против, да подкрепите едно предложение за влизане в сила на Закона за концесиите в срок един месец от обнародването му в “Държавен вестик“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Митев и Министерския съвет.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз точно щях да искам становището на Министерския съвет, но освен това бих казал, че не мога да споделя това, което казват колегите от Министерството на транспорта.
Да, вярно е, че се обсъжда дълго време, но, съгласете се, пък че и доста промени се направиха между първо и второ четене. Някои концепции се смениха тотално, така че не съм много сигурен до колко намаляването на заложения от вносителя 3-месечен срок на едномесечен е достатъчно. И то не само от гледна точка на концедентите, но и от гледна точка на концесионерите. Струва ми се, че един 3-месечен срок е удачен, освен ако някакви други мотиви имате извън тези, които изложихте, защото според мен те не обосновават такъв съкратен срок. (Реплики.) Да си го кажат, че аерогарата чака. Аз няма да го кажа това!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Министерският съвет ще вземе ли становище?
МАРИЕТА НЕМСКА: По принцип Законопроектът предвижда две наредби, за които имам притеснение, че ще успеем толкова бързо да направим, но ако се приеме този едномесечен срок, задължително трябва да се прегласува § 7, защото това, което гласувахте, е, че в срок до 6 месеца от влизане в сила на този Закон, Министерският съвет одобрява национална стратегия за развитие на концесиите.
Дали сме си максимално кратък срок за тази стратегия и от тази гледна точка трябва да се удължи този срок, който е обвързан и с § 6: в срок до 6 месеца от влизането в сила на този Закон, Министерският съвет приема наредбите по членове 35 и 44, привежда Устройствения правилник на Агенция за приватизация в съответствие с този Закон и одобрява тарифа за таксите, които се събират по производството по Глава шеста, тоест, тези два срока трябва да се прегласуват, защото 6 месеца и 9 месеца…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тях по никакъв начин не ги виждам обвързани и с 3-месечния срок, в интерес на истината.
МАРИЕТА НЕМСКА: Разбира се, че са… Времето става по-малко с два месеца, тоест ако се приеме това прегласуване, на осем трябва да стане. (Шум и реплики.)
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА: Преди да влезе в сила този Закон и преди да са приложени разпоредбите на Директивата, така както е нейното изискване, Министерството на транспорта откри няколко процедури за предоставяне на концесия. Тези процедури за предоставяне на концесия са открити изцяло в духа на Директивата и изцяло в духа на текстовете, които бяха внесени от колегите от Министерския съвет с предишния Законопроект.
Имаше едно писмо от господин Томислав Дончев още тогава, което писмо изрично бе изпратено до всички концеденти, каквито сме и ние, и в което писмо беше написано така, че концесиите, които се обявяват, следва да бъдат откривани при спазване на основните положения, които са в Директивата, така че ние реално до тук сме открили две процедури за интермодалния терминал в Пловдив и за летище Пловдив, които са изцяло, а включително и концесията за летище София, бяха направени при спазване на всички текстове на Директивата и на изискванията, които са заложени в нея.
Пуснахме обявление в „Европейски вестник“, така че реално и съвсем отговорно мога да заявя, че концесионните процедури, които открихме и които бяха стартирани, едната от тях е приключила, надявам се летище Пловдив – също, както и летище София, да открие възможно най-бързо, смятаме, че прилагането на тази Директива и на текстовете, които са в Закона няма да са пречка да се случат в по-кратък срок, включително и защото това няма да се отрази на концесионерите, както казвате, понеже в случая става въпрос за избор на концесионер при конкретните случаи, а би могло да се отрази на по-късен етап, когато се разглежда изпълнението на самите договори, които, както казахме ние, съществуващите договори до днешна дата, ще се изпълняват по Закона, по който са приети.
Нашият аргумент за по-бързото приемане е този, включително и поради забавянето в сроковете за прилагане на Директивата, но не това е основният аргумент, а просто смятаме, че имаме достатъчно капацитет, и всички концеденти смятам, че го имат, които предоставят концесии, за да може да се прилагат текстовете на Закона. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз разбирам нетърпението Ви да прилагате новия Закон, но не виждам специалната връзка между Закона и процедурите. Така или иначе, процедурите сте ги открили вече и действате по тях. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
Някой припознава ли предложението на колегите от транспорта?
Последната възможност ще бъде от парламентарната трибуна, до тогава имаме време.
Няма други изказвания, няма предложения.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 38.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на вносител за § 38.
Колеги, преди да приключим с параграфите от Преходните и заключителните разпоредби, правя предложение за § 38 на мястото на последния параграф, а той да стане § 39. (Шум и реплики.)
Упълномощаваме за преномерация.
Правя предложение за нов параграф, който ще бъде вероятно § 39, а този за влизането в сила ще стане § 40. Той е за изменение в Закона за защитените територии.
„§ (нов)…В Закона за защитените територии се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 75 със следното съдържание:
„Чл. 75 (1) При предоставяне на концесия за защитена територия, изключителна държавна собственост, 50 на сто от паричните постъпления от концесионни възнаграждения за тази концесия се привеждат от съответното министерство или ведомство по бюджета на общината по местонахождението на обекта на концесията.
(2) Когато концесионната площ е разположена на територията на повече от една община, разпределението на отчисленията от концесионно възнаграждение на общините по ал. 1 се прави, съобразно пропорционалното разпределение на концесионната площ върху територията на съответната община.“.
Да представям ли обосновка? Тук правя уговорката, че ако се приеме това предложение, нека да бъде с възможност за редакция. Това предложение е от народни представители от избирателен район в община Банско и касае концесията, която е за защитената територия. Помогнете, колеги, ако знаете точното й наименование.
То съответства на решението ни за водите, както и на предложението на Нинова и на Националното сдружение на общините в Република България. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, пристъпваме към Приложение 1.
Имаме таблица на вносител, нямаме предложение.
Закривам дебата, подлагам на гласуване Приложение 1.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приложение 1 се приема по текст и таблица на вносител.
Пристъпваме към Приложение 2 към чл. 8, ал. 2 – имам текст на вносител, предложение на народния представител Георги Свиленски по отношение на т. 5, буква „бб“, по отношение на пощенските услуги. (Реплики.)
Ще прави ли изказване господин Митев, или не?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми колеги, съвсем накратко – това, поне аз доколкото разбирам, е свързано с вече гласувания § 1 от Допълнителните разпоредби по отношение на определението на пощенски услуги, за което и в работната група, и колегите от Министерския съвет казаха, че господин Свиленски на практика са го убедили, че не е необходимо това изменение, тъй като това е посочено в закон или директива, да не объркам закона…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Свиленски.
Гласували: за – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текст на вносител за Приложение 2, към чл. 8, ал. 2. Който е за, моля да гласува. (Шум и реплики.)
Прекратявам процедурата на гласуване.
От Министерството на енергетиката, имате ли какво да кажете?
ЛУЧИЯ БАКАЛЧЕВА: Благодаря.
Аз исках да взема думата не за друго, а защото многократно бяха коментирани и обсъждани нашите съображения и на предходното заседание Вие казахте, че те са приети като предложения на работната група.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какво съм казал, че не Ви чувам?
ЛУЧИЯ БАКАЛЧЕВА: Че те са приети и ще бъдат представени като предложения на работната група. Разбира се, готова съм накратко да маркирам най-общо какво е нашето предложение във връзка с Приложение 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаме ли техните предложения? Те ги имаха като писмо. Отразили ли сме ги или не сме ги отразили? (Шум и реплики.)
ЛУЧИЯ БАКАЛЧЕВА: В нашето становище сме изложили нашето предложение. Нашето предложение е в т. 1 от Приложение 2 да отпадне газта, а т. 2 от Приложение 2 изцяло да отпадне, тоест остава само и единствено топлинната енергия в т. 1. (Реплики.)
Не, говорим за газта изцяло, без да конкретизираме и за електрическата енергия.
Съображенията ни за това подробно сме ги изложили в писмо-становище, но най-накратко мога да маркирам за какво става въпрос.
Имаме своите притеснения, че ако остане текстът в Приложение 1 и Приложение 2 във вида, в който е представен от Комисията, това би създало потенциална опасност от процедура за нарушение срещу България във връзка с две директиви – директивите са в областта на газта и в областта на електрическата енергия. Това е Директива 72 от 2009 г. и Директива 73 от 2009 г. В тези директиви е установено едно специфично изискване, което, разбира се, е имплементирано в българското законодателство и това изискване е: операторът на преносна мрежа да е собственик на активите, въз основа на които упражнява дейността си, включително на мрежата. Операторът на мрежа е този всъщност, който експлоатира мрежата, който осъществява преноса, който осъществява поддръжката и развитието.
Разбира се, имаме и една по-голяма друга група притеснения. Тя има връзка с аргумента, който току-що изложих, а именно в Приложение 2, в точки 1 и 2 са регламентирани дейности по отношение на които е вменен лицензионен режим. Те са предмет на лицензионен режим. Считаме, че издаването на лиценз и предоставянето на концесия са две различни административни процедури, които се осъществяват от различни органи по различен ред и при наличие на специални, специфични предпоставки.
Една от тези предпоставки по Закона за енергетиката е следната – там е записано, че лицензия се издава на лице, което има вещни права върху енергийния обект, посредством който ще осъществява дейността си. При концесията тази връзка ще се разкъса. Това са нашите съображения.
Не възразяваме да остане топлинната енергия, само да продължа, защото Законът за енергетиката допуска да бъде издадена концесия на лице, на което е предоставена лицензия за осъществяване на дейности, свързани с топлинна енергия.
Това е. Благодаря. (Шум и реплики встрани от микрофоните.)
Ние говорим за собственост на активите, собственост на мрежата, тоест в конкретния случай направо ще Ви дам хипотезата, за да бъдем по-наясно.
Говорим за „Булгартрансгаз“, който е операторът на газопреносна мрежа и говори за ЕСО (енергиен системен оператор), който е оператор на енергийната мрежа. (Реплики.)
Това са хипотезите, които ние разчитаме в така предложените текстове. (Реплики.)
Считаме, че подходът трябва да е един. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
Само да направя едно уточнение – топлинната енергия, тя е предмет само на национално законодателство, тоест по отношение на топлинната енергия нямаме изисквания в европейското законодателство, които биха ни притеснили и които биха създали евентуална опасност от нарушения. (Реплики и обсъждане на темата на изключени микрофони.)
Процедура – господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
С оглед на дискусията до тук, предлагам да отложим гласуването по текста на вносител за Приложение 2 и да преминем към останалите приложения и по-късно да се върнем на текст на вносител за Приложение 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Има ли други предложения? Няма.
Отлагаме разглеждането и гласуването на Приложение 2 засега, като тук сме гласували единствено предложението на Георги Свиленски.
Пристъпваме към Приложение 3. Имаме текст с таблица на вносител и предложение от народния представител Весела Лечева.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Господин Митев има въпрос към Министерския съвет.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Въпросът ми е по отношение на предложението от народния представител Весела Лечева. Какво е Вашето становище?
МАРИЕТА НЕМСКА: Не следва да се приема. То всъщност Приложението е точно по CVP-кодовете. Като отпадне, няма никакъв смисъл.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Весела Лечева.
Гласували: за – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Подлагам на гласуване текста на вносител за Приложение 3 – текст и таблица на вносител.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Приложения 4, 5 и 6 ще Ви ги докладва господин Митев.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
„Приложение 4 „Дейности или договори, включващи строителство или услуги, за които не се прилага този закон“.
Раздел І – Списък на изключенията от приложното поле на закона.
Раздел ІІ – Специални правила при прилагането на някои от изключенията“.
Имаме предложение от народния представител Весела Лечева.
Да използвам възможността и да помоля за кратко становище на Министерския съвет по отношение на това предложение.
МАРИЕТА НЕМСКА: Благодаря, господин Митев.
Съвсем накратко – не може да бъде прието, защото това Приложение е абсолютно директивно и няма как да се приеме предложението на госпожа Лечева.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Немска.
Изказвания, мнения, становища по Приложение 4 и по направеното предложение от народния представител Весела Лечева – не виждам.
Прекратяваме разискванията.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Весела Лечева.
Гласували: за – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема предложението на народния представител Весела Лечева по Приложение 4.
Преминаваме към гласуване предложението по вносител.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението на вносител за Приложение 4 се приема.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Продължаваме с Приложение 5 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текст на вносител за Приложение 5.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се Приложение 5.
Пристъпваме към обсъждане на Приложение 6 – тест на вносител, и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението за редакция.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване Приложение 6 – текст на вносител, заедно с приетото предложение за редакция.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към обсъждане на приложения 7, 8 и 9 – текстове на вносител, без предложения.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приемат се приложения 7, 8 и 9 с текстове на вносител.
Връщаме се към Приложение 2 – текст на вносител.
Последно – има ли предложения по чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Няма предложения.
Пристъпваме към гласуване – след като беше отхвърлено предложението на Георги Свиленски, пристъпваме към гласуване на текста на вносител за Приложение 2.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Правя предложение за прегласуване на предложението на народния представител Хамид Хамид в частта на § 9.
Колегите от Комисията по енергетика казаха, че всъщност това е съществено, редуцирано и преработено предложение, съобразно предходни такива приложения и с минимален обхват, който ако не бъде коригиран тук, ще бъде коригиран в някой от енергийните закони.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: За къде бързаме?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Напротив, бавим се – от 2010 г., тоест не бързаме… Седем години!
Други изказвания има ли?
Подлагам на повторно гласуване предложението на народния представител Хамид Хамид.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържали се – 9. (Шум и реплики.)
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (на изключени микрофони): Да не ни карат да плащаме водата, която минава през… Е, тя не изчезва – тя минава и заминава. Това е водомер.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, това са били приватизирани, тук не са новопостроени, а са приватизирани такива ВЕЦ-ове, в които е трябвало да се уреди този въпрос още към момента на смяната на собствеността.
С 10 гласа „за“, без против и 9 „въздържали се“, се приема предложението на Хамид Хамид.
Има ли смисъл отново да се прегласува основният текст, то това се добавя?
Колеги, нещо да сме пропуснали? Според мен всички предложения ги обсъдихме – и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и на Финансите, сме ги обсъдили.
Колеги, при това положение, приключихме второто четене на Закона за концесиите.
Благодаря на всички, които участваха и имаха търпение. Благодаря на всички, които работиха и изразяваха мнения и становища, имаха активна позиция в обсъждането.




Часът е 22,42 – закривам заседанието.

(Закрито в 22,42 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНАИЛ КИРИЛОВ