---

П Р О Т О К О Л
№ 21


На 19 октомври 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието госпожа Цецка Цачева, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 702-01-26, внесен от Министерския съвет на 6 октомври 2017 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, № 754-01-71, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 6 октомври 2017 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 702-01-28, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2017 г.
5. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 754-01-69, внесен от Хамид Бари Хамид, Данаил Димитров Кирилов, Симеон Георгиев Найденов, Емил Димитров Симеонов, Христиан Радев Митев, Димитър Николов Лазаров и Анна Василева Александрова на 5 октомври 2017 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от господин Данаил Кирилов – председател на Комисията по правни въпроси.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Имате предложение за дневен ред.
Имате думата по дневния ред.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател! В дневния ред виждам, че в т. 5 е включено обсъждане за второ гласува на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Същевременно министърът на правосъдието е тук – госпожа Цецка Цачева. Получили сме покана тук и в Правна комисия, утре ще се проведе Съвет, касаещ съдебната реформа, като там т. 1 е именно обсъждане на този Законопроект. Мисля и като въпрос го задавам: не мислите ли, че е редно да се проведе това обсъждане, защото гласувайки днес, тук, този Закон, по този начин до голяма степен ще обезсмислим и т. 1 от утрешния Съвет, което мисля, че не е редно?Поставям го като въпрос и към колегите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
По този въпрос иска ли някой, колега становище?
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Споделям част от аргументите на господин Попов.
Колеги, притискат ни срокове, текстовете са внесени консенсусно. На 5 ноември влизат в сила измененията в НПК и голям брой висящи дела ще бъдат насочени към специализирания съд, както и специализираната прокуратура ще има редица производства. Там недостигът на съдии има вероятност да блокира дейността на специализирания съд.
Моята молба е да не отлагаме, въпреки че, тук господин Попов е прав, че утре има обсъждане в Министерство на правосъдието. С оглед спешността на налаганите промени, нека да разгледаме тази точка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Други становища?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз също се присъединявам към колегата Хамид да не се отлага разглеждането на т. 5, с оглед на факта, че съвсем скоро предстои влизането в сила на промените в Наказателно-процесуалния кодекс, именно 5 ноември, и би следвало да има достатъчно време тази промени да бъдат разгледани в Комисията, после и в пленарната зала, за да могат да влязат в сила преди тази дата.
Правя и предложение по отношение на т. 2 и 3 от дневния ред – да бъдат разгледани заедно, а гласуването да бъде разделно по тези законопроекти, доколкото те касаят една и съща материя. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други становища по дневния ред?
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Колеги, искам да обърна внимание на тази аргументация – промените в НПК ги направихме ние. Тогава в Комисията обърнахме внимание, че оценката на въздействие е формална. Това в момента е оценка на въздействието. Тази спешност е породена не свише, тя е породена от това, което сме приели ние и да черпим аргументи от собствената си грешка тогава, че избързахме, според мен е нелепо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук няма как да се въздържа да не Ви отговоря, защото бих казал, че изказването Ви е изцяло извън конкретиката и фактологията в случая, но господин Хамид вдигна ръка.
ХАМИД ХАМИД: Да, грешка е! Напълно съм съгласен, но по-добре тази грешка да бъде поправена навреме, отколкото да покажем на обществото, че забавяйки поправянето на тази грешка ще забатачим десетки, а може би и повече дела срещу корупцията в България.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания по дневния ред?
Колеги, аз във вчерашния ден разбрах, за това че министърът на правосъдието отправя покана за провеждане на заседание за Съвета по актуализираната стратегия за съдебна реформа. Доколкото разбрах, министърът вероятно ще вземе и становище по-нататък в тази връзка. Това е среща, която е поискана по особения ред, в който определен брой членове биха могли да поискат свикване на такова заседание.
Припомням фактите, защото на мен ми се струваше, че господин Божанков е в течение на всички и предварителни преди законодателната процедура по този Законопроект действия. Припомням отново – ние дискутирахме при НПК този въпрос и взехме решение под условие, тоест казахме, че, ако се приемат тези промени в Наказателно-процесуалния кодекс, ще бъде необходима следваща стъпка.
Бяхме уведомени веднага при стартирането на сесията на настоящия парламент, чрез този доклад, който беше разпространен от специализираната прокуратура от изпълняващия длъжността административен ръководител на специализираната прокуратура. След което на 26 или на 28 септември, ако не се лъжа, колегите ще уточнят, поканихме на среща всички представители на апелативните съдилища, апелативните прокуратури, представители на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Главна прокуратура.
Изслушахме становищата на абсолютно всички участници в тази връзка и тогава всъщност формирахме консенсус за предприемането и стартирането на тази законодателна процедура.
А по отношение съгласуването във времето на двете заседания – настоящото на Комисията по правни въпроси и това, което е на Съвета за актуализираната Стратегия, аз не виждам никакъв проблем по отношение на това. Ако в този Съвет настъпят някакви специални предложения, някои има особено желание да подкрепи някаква теза, ако приемем, че днес ще бъде второто четене в Правната комисия, има възможност да изложи тези становища на второ четене в пленарната зала.
Както виждате по този Проектозакон имаме едно единствено предложение, което е постъпило досега, което също е според мен форма на този консенсус.
За 230, господин Зарков, ще помоля, защото ние тук сме в процедура на въпроси и отговори, но ще помоля на практика министърът да разкаже обстоятелствата във връзка с писмото, което беше изпратено до Комисията по правни въпроси.
Обръщам Ви внимание, че единствените гости, освен министърът и членовете на Правната комисия, които са седнали на тази маса, са членовете на Съюза на съдиите.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз държа да изясня, че не съм направил процедура за отпадане на точката от дневния ред. Зададох въпрос към цялата Комисия, към колегите, но все пак държа да отбележа, че изпреварвайки и на второ четене, и приемането, и обсъждането на този Закон, дори някои от членовете на Правната комисия, утре след обсъждането отново на този Законопроект, реши да направи някакви предложения по него, по реда на чл. 83, ал. 5 мисля, че беше, няма да има тази възможност. Затова държах да…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Попов, Съюзът на съдиите е тук. Казах Ви, седят на масата…
ФИЛИП ПОПОВ: Моля, не ме прекъсвайте! Все пак исках да се изкажа в каква процедура се намираме?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: … ако искате да припознаете. Пети път се изказвате.
В каква процедура? По дневния ред сме. Не сме по същество.
ФИЛИП ПОПОВ: По дневния ред или по каквато и да е процедура следва да се изслушваме, уважаеми господин Председател и да вземем отношение. В момента, се опитах поне да направя дуплики на Вашите реплики, а Вие не знам на мен какво ми правите в момента дуплика ли е, реплика ли е, или просто взимане на отношение?! В тази връзка правя забележка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Процедурата по изказване е дуплики и реплики. Обсъждаме дневния ред. Не сме по същество – не сме в дневния ред.
ФИЛИП ПОПОВ: Точно по дневния ред се изказвах, уважаеми господин Председател! Обръщам отново внимание на т. 5 от нашия дневен ред.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А какво е Вашето предложение по отношение на т. 5?
ФИЛИП ПОПОВ: Казах преди малко, че нямам предложение, а държах да се обсъди тази точка, защото колегите, направиха възражения да се гледа тази точка. Аз уточнявам, че не съм направил предложение точката да отпадне от дневния ред, но всички тук заедно и министъра е тук, нека да обсъдим, както днес т. 5, така и утре. Утре какво ще обсъждаме на този Съвет, след като днес приемем т. 5 на второ четене? Това ми е въпросът. (Министър Цецка Цачева иска думата.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Министър, Вие как ще се включите в дневния ред?
Дотолкова, доколкото става въпрос за покана за участие в Съвета, който председателствате – заповядайте.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Първо, пожелах да взема думата, тъй като няколко пъти бе споменато това, че в утрешния ден ще има извънредно заседание на Съвета по актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа, поискана от една трета от членовете на Съвета. В този случай министърът действа в ситуация на обвързана компетентност. Аз бях длъжна да насроча това заседание. То е с две точки – първа точка от него наистина утре е: обсъждане на внесените предложения, така както те са направени от Вас – група народни представители в парламента.
Оттук насетне какво ще произтече в утрешния ден, ще се стигне ли до общо становище на този Съвет, който да предложа на Правна комисия по предвидения в постановлението ред, аз от сега не мога да взема отношение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Министър, тъй като взехте становище по този въпрос, за което Ви благодаря, аз предлагам, като стигнем до обсъждането по същество всеки да изрази становище, но не виждам връзка. Даже начинът, по който колегата Попов постави въпроса ме оставя с убеждението, че ние сме в някаква обвързаност със Съвет, който е на изпълнителната власт, съставен с постановление на Министерски съвет и че трябва да отчитаме законодателна инициатива на Съвет, съставен с постановление на Министерски съвет.
Тук искам да кажа, че лично аз приемам, че този Съвет е особено полезен, когато действа съобразно плана за действие, когато действа съобразно законопроекти, които произтичат от работата на органите на изпълнителната власт, но поставено по този начин ми изглежда като опит за парламентарен контрол на парламентарните инициативи. Ако стигнем до този дебат по същество може би ще изкажа по подробно мнение в тази връзка.
Други изказвания и предложения по дневния ред, защото всъщност се оказа, че ние дебатираме по принцип? Никой не прави предложения за отлагане, а това исках да подчертая. Аз не виждам, каквато и да е причина да обсъждаме отлагане на обсъждането на т. 5 от дневния ред?
Утре някой ще направи съвещание в „Червената къща“ или в „Зелената къща“ и пак ще трябва да отлагаме…
Прекратяваме дебатите по дневния ред.
Който е „за“ дневния ред, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 3.
Дневният ред се приема. (Реплика от народния представител Христиан Митев.)
Аз смятам, че с това предложение… защото никой не възрази.
Има ли консенсус по съвместното обсъждане на т. 2 и 3 и разделно гласуване след това? Има консенсус.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОТПРАВЯНЕ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ГОСПОЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Гост е министър Цецка Цачева – министър на Правосъдието.
Колеги, да повтарям ли процедурата по т. 1? Не.
Колеги от ГЕРБ, имате възможност за първи въпрос от първия кръг въпроси.
Госпожо Цачева, както обещах, молбата ми е не във формата на въпрос, а по-скоро във формата на диалог – изпратихме писмо, което получихме в понеделник, във връзка с Вашето виждане по отношение на необходимостта да обсъдим чл. 230 от Закона за съдебната власт. Ако прецените, имате възможност във времето за въпроси и отговори на нашата група да вземете становище.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Извън времето ми за отговор, искам да поздравя Правната комисия за огромната работа, свършена по приемане на изменение и допълнение на ГПК.
Колеги, респект! При няколко Законопроекта подкрепени на първо гласуване, докладът за второ гласуване, начинът, по който в пленарната зала наистина мисля, че е един много добър пример за начина, по който трябва да работи Правната комисия.
Сега вече времето ми вече може да бъде засечено – за трите минути, с които разполагам, да отговоря на първия въпрос на господин Кирилов.
При предходното изменение на Закона за съдебната власт по предложение на народни представители, отчитайки и винаги спазвайки разделението на властите, прецених, че няма място за намеса на изпълнителната власт в работата на законодателния орган.
Вярно е, че и към онзи момент имаше редица становища на съсловни организации на магистратите, мнения. Такава позиция има изказана от предходния състав на Висшия съдебен съвет.
Сега обаче, след като се получиха констатациите по доклада на Венецианската комисия, където господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието присъства на заседанието по тази тема ми се струваше, необходимо и наложително да изкажа своя позиция, заставайки зад позицията на редица неправителствени и магистратски организации.
Отчитайки факта, че предходната седмица на първо четене парламента подкрепи изменения в Закона за съдебната власт, аз прецених, че, ако стартирам и упражня законодателна инициатива на правителството, с оглед процедурите по обществено обсъждане, съгласувателните процедури, сроковете по Устройствения правилник на правителството, би се наложило едва ли не всеки месец да се внасят промени в ЗСВ. Заради това с писмо до господин Главчев и до Вас, господин Кирилов, предложих вариант на редакция на чл. 230, който да внесе повече яснота и най-вече да се опрем на принципа на съдийското самоуправление. Тоест съответната колегия във Висшия съдебен съвет да има възможност извън хипотезите на Конституцията по чл. 132, тогава, когато е повдигнато обвинение и се иска отстраняване на магистрат, да може съответната колегия да изрази позиция, както и да се даде възможност магистратът, срещу когото има събрана информация, достатъчно данни, да заяви своята позиция.
Благодаря, че народни представители са припознали моето предложение и към настоящия момент, с оглед процедурата за предложения между първо и второ гласуване, сте го включили за обсъждане на заседанието, на което то ще бъде днешното – ще се гледа на второ четене тук, в Комисията този текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Съобразно Вашето предложение с колегата Александрова сме внесли предложение, съобразно Правилника между първо и второ четене, преди изтичане на този срок. Надявам се, това предложение да бъде обсъдено и от Комисията на второ четене.
Колеги от „БСП за България“, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви, че сте тук.
Моят въпрос е свързан и с това, което изразихте преди малко. Не е съвсем вярна констатацията, че разделението на властите пречи на Министерството на правосъдието да е по-активно в законодателния процес и представители на Министерството на правосъдието са тук, винаги, когато гледаме законопроекти, особено Закона за съдебната власт. Те бяха тук и когато гледахме въпросния Законопроект и въпросната разпоредба на чл. 230.
В този ред на мисли аз се обръщам към Вас и като пазител на държавния печат и като бивш председател на Народното събрание. Струва ми се, че в този мандат честа и не толкова добра законодателна практика става тази – писмо до председателя на Народното събрание и председател на комисия и внасяне на текстове между първо и второ четене или на текстове, изработени по министерствата но от народни представители. Разбира се, това е конституционно допустимо, но това създава проблеми. Пред един от тези проблеми сме изправени и днес – за ЗСВ, така беше и с НПК. Много важни законопроекти, за които аз апелирам Министерството на правосъдието да поеме своята водеща роля и в този ред на мисли е моят въпрос.
Вие, отправихте това писмо въз основа на полученото становище от Европейската комисия за демокрация чрез право за промяна на чл. 230 в ЗСВ.
От друга страна, преди няколко дни, въз основа на друг международен анализ – независимият анализ на структурния и функционалния модел на прокуратурата Вие отправяте призив да разгледаме и поставяте на обществено обсъждане предложение за промени в чл. 93 от Наказателния кодекс, свързани с понятието за длъжностно лице в контекста на така наречените „корупционни престъпления“. Въпросът ми е: планирате ли във връзка с тези две международни становища и други законодателни инициативи в Наказателния кодекс и Закона за съдебната власт, за да можем отсега да влезем в ритъм и да не се оказваме пак изправени пред тази, пак повтарям, странна законодателна процедура, която започва да става практика?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви за групата въпроси.
Налага се да внеса яснота, тъй като смесвате различни механизми и различни процедури.
Това, за което говорите във връзка с чл. 93 от Наказателния кодекс, е по препоръка на Доклада за механизма за сътрудничество и проверка, с приетата пътна карта за изпълнение на 17-те препоръки от януарския доклад, където изрично е записано, че следва да се преосмислят някои от престъпните състави, които към днешна дата действат в Наказателния кодекс.
Работната група е създадена много рано назад във времето. Преди малко имах повод да кажа, че законодателната инициатива през изпълнителната власт е един процес, сравнително продължителен във времето. Самата работна група продължи работата си повече от няколко месеца. Приключи с предложение и това, което тази седмица се случи, че тези предложения на Министерството на работната група, са подадени за междуведомствено обсъждане, за да могат да влязат в Министерския съвет и да стигнат до законодателния орган – до Народното събрание.
Няма връзка между изпълнението на тази препоръка по конкретна пътна карта за промени в Наказателния кодекс с въпроса за моето писмо, свързано с Закона за съдебната власт. Вярно е обаче, че след анализа на независими европейски прокурори на прокуратурата на Република България, има препоръки, по които се работи.
В момента в Министерството е създадена и работи работна група, която обсъжда законодателни мерки, които безспорно ще бъдат под формата на законопроект, законодателна инициатива за предвиждането на правила за разследване на тримата големи в съдебната власт – това са председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Главния прокурор.
Тази група работи в момента и тогава, когато има конкретни предложения те ще стигнат до Вас по предвидения в Закона реда.
Без да се повтарям, тъй като в момента вече е в ход изменение на Закона за съдебната власт и тъй като, обсъждайки препоръките, а и впечатленията в доклада, който заместник-министърът ме информира от пребиваването си в заседанието на Венецианската комисия за бързина, аз прецених, че мога да предложа – това е предложение, аз много наясно съзнавам къде е изпълнителната, къде е законодателната власт. Още веднъж благодаря на колегите, които между първо и второ гласуване са направили такова предложение, защото считам, че ако сега се направи работна група в Министерството, което тепърва, текстовете колеги експерти са ги готвили, просто губим време. Най-рано след два месеца щеше да влезе изменение на Закона за съдебната власт примерно по отношение само на чл. 230 или дотогава ще излезе необходимост от промяна в още някакъв текст.
С цялото ми уважение към законодателната институция, към Правната комисия, няма място за намеса на изпълнителната власт във Вашата работа. Това е едно предложение. Вие сте в правото си да гласувате и да го приемете по съвест и съобразно правилата Ви за работа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Преди да дам думата за отношение на господин Зарков, аз Ви благодаря за това писмо, не смятам, че е вмешателство, а напротив, смятам, че това е открит публичен подход и изцяло съответства на нормата на добро взаимодействие между независимите власти. Пак казвам – благодаря Ви за тази бърза реакция, като влезем по същество, бих искал да изразя подробно становище, но да не бавя господин Зарков, ако иска да вземе отношение.
КРУМ ЗАРКОВ: Да, благодаря за отговора.
Естествено, аз разбирам съображенията и текста, който вече е формализиран в предложение, което ще гласуваме. Най-вероятно ще предприемем, защото е по-добро, отколкото това на първо четене. Правилно е, то е взето в процеса на „проба – грешка“. Това се опитвах да кажа и знам, че това трябва да се подобри, защото особено Законът за съдебната власт, всеки път, когато не идва от Министерството на правосъдието, и това отнема временно, затова има причина, а причината е именно, за да не се стига до такива ситуации, тъй като самият Закон го обсъждаме в спешен порядък, както разбрахме и от дневния ред. Няма да можем да се възползваме в пълна степен от експертизата на нарочно създаден съвет спрямо една стратегия, защото приехме един НПК, който пък ни бута в един омагьосан кръг на бързане, по законопроекти и закони, които действително изискват време. Мисълта на новоизбрания председател на Правния съвет към председателя – Огнян Герджиков, наскоро беше – законодателството е процес, който иска време.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На Народното събрание.
КРУМ ЗАРКОВ: На Народното събрание, извинете.
Законодателството е процес, който иска време.
Допускаме грешки и се отваряме за критики, понякога основателни, по този начин.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше реплика на господин Зарков.
Госпожо Министър, ако искате дуплика.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако взема дуплика, би трябвало същото да кажа за трети пъти.
Няма да вземам дуплика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, от „Обединени патриоти“ имате възможност за въпрос.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Въпросът ми е свързан с Проект на кодекс на административните нарушения и наказания. Вашите двама предшественика бяха направили работни групи, тези работни групи бяха уж на финалната права и към двамата съм задавал въпрос и на двамата отговорът им беше горе-долу този.
Въпросът ми към Вас е: има ли създадена работна група в Министерството на правосъдието към този момент? Работи ли се по този проект? На каква фаза сте стигнали, ако се работи? Благодаря.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отново във връзка с препоръки на международни организации, които следят законодателството и съдебната власт в България, има предложение за изцяло нов Наказателен кодекс.
Програмата за управление на правителството между ГЕРБ и „Обединени патриоти“ за мандат 2017 – 2021 г. предвижда изготвянето на нова наказателна стратегия, в която ще бъде обсъден и въпросът за разделяне в два самостоятелни кодекса – наказателен и съответно административнонаказателен на деяния – едните свързани и правно регламентирани като престъпления, а други като простъпки, които да бъдат евентуално – това са тези с по-ниска степен на обществена опасност.
В изпълнение на програмата за управление по Оперативна програма „Добро управление“, ние кандидатстваме и има нарочен проект, по който да се изработи такова предварително становище за концепция. Мога да довърша мисълта си с конкретните срокове. Това трябва да стане до края на 2018 г.
Взимайки повод от думите на господин Зарков, законодателството не е бърза и припряна работа, особено тогава, когато трябва да се преосмисля изцяло материалното обективно право, свързано с наказателното правосъдие, Наказателен кодекс, Администратвинонаказателен. Безспорно това ще бъде достояние и предмет на обсъждане на цялата юридическа общност, всички видове юридически професии, които имат отношение по темата, академичната мисъл, това е въпрос на доктрината също, разбира се, неправителствените организации. Последните, които ще имате решаващата дума, ще бъдете Вие – народните представители в Народното събрание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Митев?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз благодаря за отговора, и Ви пожелавам във Вашия мандат да може да завършите тази амбициозна задача и да представите пред Народното събрание Проекти за нов Наказателен кодекс и за нов Кодекс на административните нарушения и наказания. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги от „Движението за права и свободи“, имате възможност да поставите въпрос.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър! Имам следния въпрос към Вас.
Има ли работна група, мисли ли Министерството на правосъдието за промяна в съответните закони във връзка с изводите, които налага случая КТБ – като искам да подчертая, че това не е първия случай? Преди това в средата на 90-те години имаше фалит на много банки. Въпросът ми конкретно е относно това, че нормалната практика и законодателството позволяват да се извършват цесии и прихващания между търговски дружества, между физически лица. В случая обаче с фалита на банки – това довежда до чувствително увреждане масата на несъстоятелността. Това са изводите, които ние правим в ДСП, детайлно, изследвайки случая КТБ.
Връщайки се по-назад, тъй като в онези години ми се наложи да работя в една Временна комисия по фалита на цялата банкова система – мисля, че 18 банки фалираха тогава. Това се случи и тогава и много крещящ пример беше масата на несъстоятелността на една от тези банки – Първа частна банка.
Въпросът ми е: тъй като това засяга чувствителен обществен интерес, мислите ли, че има нужда от промяна на законодателството, защото определен тип сделки да бъдат ограничени или дори забранени, когато става въпрос за фалит на такива икономически формирования с голямо обществено значение като банките. Сега виждаме, че много трудно може да бъде защитен и държавният, и публичният, и частният интерес, предвид на това, че масата на несъстоятелността е чувствително увредена точно от такъв тип сделки. Доколкото имам информация синдиците на банката в несъстоятелност са завели над 800 дела срещу такива в съда, оспорвайки такъв тип сделки.
Въпросът ми е конкретен. Мислите ли по този въпрос, има ли група, която да изследва този процес, защото общественият интерес е голям и ми се струва, че трябва да мислим в тази посока? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев, за този въпрос.
Доколкото и ако правилно съм информирана като народен представител Вие смятате да упражните право на законодателна инициатива по този повод. Вярно е, че в общ план несъстоятелността е в Търговския закон, който е наблюдаван и, по който се работи в Министерството на правосъдието.
Има специален закон – Законът за банковата несъстоятелност, който е в пакета в обхвата на работа на Министерството на финансите. Тогава, когато станат ясни Вашите законодателни предложения, ние сме готови да реагираме съответно с експертиза, която позволява да се държи сметка за общата регламентация на търговската несъстоятелност като цяло. Що се отнася, че и банките са търговци, но пак казвам, специалният закон, който регламентира тези отношения е Законът за банковата несъстоятелност в компетентност на Министерството на финансите.
От страна на експертния потенциал на Министерството на правосъдието заявявам, че можете да разчитате със съдействие, с експертиза, дотолкова, доколкото Вие пожелаете, във всеки един момент можете да разчитате на това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Цонев, желаете ли реплика?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, господин Председател. Само едно изречение.
Благодаря на госпожа Цачева за отговора.
Действително имаме намерение да упражним правото си на законодателна инициатива в тази област, но категорично заявявам, че се нуждаем от експертизата на експертите на Министерството на правосъдието, също така и от експертизата на експертите в Министерството на финансите, защото материята е много сложна, засяга огромен брой търговски взаимоотношения и когато имаме някаква готовност, ние наистина ще се обърнем за помощ към вас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Благодаря, госпожо Министър.
Министърът няма да ползва дуплика.
В първия кръг последни са колегите от „Воля“, но не виждам колегата от Политическа партия „Воля“.

Започваме втория кръг.
Колеги от ГЕРБ, Вие имате ли въпроси?
Госпожо Министър, ние ще пропуснем въпросите от втория кръг.
Колеги от БСП, имате възможност за въпрос – вече е само един въпрос.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, въпросът ми е свързан с етапа на въвеждане на електронно наблюдение на арестанти и затворници. Такива опити сигурно има поне от десетина години, но засега все още не са въведени. Плюсовете, с които това допринася както за по-голямата сигурност на наблюдението, така и за администрацията, и за ефективността от различните мерки на отклонения, няма смисъл да бъдат изреждани, това е така. Появи се информация преди десетина дни, че поръчката за електронно наблюдение е под въпрос.
Въпросът ми е: какво е актуалното състояние на процедурата по въвеждане на електронно наблюдение на арестантите и затворниците и кога може да очакваме в българското правосъдие да проработи така наречените „гривни“ за затворници?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Зарков.
На предходен парламентарен контрол спрямо мен, упражнен от Вас, ми бе зададен този въпрос. Тогава аз отговорих, че се изготвя спецификацията за обявяване на обществената поръчка. Днес Ви информирам, че процедурата е проведена. Участвали са три фирми. От трите фирми има класирана една. Останалите две съответно не са удовлетворени от резултата и има подадена жалба в КЗК. На този етап обществената поръчка е в Комисията за защита на конкуренцията.
С оглед развитието на процедурата, знаете, че нейното решение може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд. Ако бъде потвърдена процедурата в сроковете, в които ще се подпише договорът и той ще бъде изпълнен, съм оптимист, че, както каза господин Хамид, макар и не по микрофона, в рамките на този едногодишен мандат ще се случи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Зарков, искате ли реплика? Не, благодаря Ви.
Колеги от „Обединени патриоти“, ще поставяте ли въпрос?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, на обсъжданията за второ четене на измененията в Гражданския процесуален кодекс стана ясно, че има работна група, която е сформирана за изработване на нормативен акт, който да внесе регулация по отношение на така наречените „колекторски фирми“. Можете ли да дадете повече разяснение има ли такава работна група и на какъв етап е нейната работа? Благодаря.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Работата на тази работна група е на етап работен. Сега стана ясен резултатът от изменението на ГПК. Много теми са предмет на работа в такива групи, свързани с гражданския процес, като например темата за съдебната експертиза, за вещите лица. Работи се изключително интензивно с потенциала, с който разполага Министерството и преимуществено основно със съдействието на неправителствените организации, магистратските съсловни организации и, разбира се, действащите магистрати от ВКС, Административен, Върховен административен съд, когато има въпроси, свързани с наказателното правосъдие и с Прокуратурата на Република България.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преди да дам думата за реплика на господин Митев. На сайта на Народното събрание, едно от многото становища, които са качени по ГПК, е становището на Асоциацията на колекторските фирми, ако вярно възпроизвеждам наименованието. Те правят предложение за самоограничаване и за нормативна регулация на дейността им. Ако смятате, че този документ не е достатъчно публичен, ние ще го препратим на работната група.
Реплика, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за отговора, уважаема госпожо Министър.
Пожелавам Ви, за разлика от опозицията, не едногодишен, а пълен четиригодишен мандат. Благодаря.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз нямам дуплика към Вас, господин Митев, а само към господин Кирилов. По-прозрачен и публичен от сайта на Народното събрание, който аз редовно следя, не намирам. Ваша е волята, ако желаете, бихте могли официално да ни информирате, но съм запозната със съдържанието на този документ не само аз, но и колегите, които са ангажирани с тази конкретна задача.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги от ДПС?
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Често се учудвам на неоправдания оптимизъм в някой хора, но моят въпрос е за нещо съвсем различно.
Госпожо Министър, какво ще предприеме Министерството на правосъдието, за да направи работата, професията на надзирателите малко по-привлекателна? На първо място, да се заемат свободните длъжности и да се създаде реална конкуренция, защото не е тайна, че причината и за напусканията, и за недотам големия интерес, е унизителното заплащане, което според нас не е адекватно на труда и отговорността, която тези лица имат. Водите ли разговори с Министъра на финансите по тази тема? Предприемате ли необходимите действия? Мисля, че, ако нещата продължават така, скоро може и да нямаме кой да охранява затворниците.
Само ще напомня, че Ваш предшественик се оправда даже по едно време, че няма добра комуникация с министъра на финансите, нещо такова имаше и нещо не си говореха по едно време. Вие в комуникация ли сте с министър Горанов?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз си говоря с всички.
Господин Хамид, аз Ви благодаря за този въпрос. Наскоро на мисия беше Комитетът по предотвратяване на изтезания. Не само там, но както съм заявявала и в отговор на въпрос от парламентарния контрол, винаги и успоредно съм поставяла проблемите с подобряване на условията в българските места за лишаване от свобода с подобряване условията на работещите от администрацията на тези места, от администрацията на затворите. Имала съм срещи с представителите на синдикатите на ГДИН и синдикатите на Главна дирекция „Охрана“, те са самостоятелен второстепенен разпоредител към Министерството. Поканила съм ги с нарочно писмо за среща в понеделник, това е 23 октомври.
По повод техните предложения от предходни срещи са проведени разговори със заместник-министъра на финансите, с участие на ресорния заместник-министър господин Проданов, главния секретар на Министерството. Аз настоявам и го заявявам открито и пред Вас, защото в крайна сметка Вие сте народните представители, които ще приемат Закона за държавния бюджет, да бъде изпълнен Законът, тъй като тези групи лица – надзирателите в затворите и охранителите от Главна дирекция „Охрана“, са лица по Закона за МВР и те имат същия статут, какъвто имат и служителите по Закона за МВР. Заради това, тогава, когато правителството прави усилие да се подобри възнаграждението, статутът на работещите в полицията, това адекватно да се отнася и за охранителите в затворите и охраната към Главна дирекция „Охрана“. Ще настоявам, имам диалог с финансовия министър, с неговия екип, ако не успея, Вие ще ме поправите в парламента.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Хамид?
ХАМИД ХАМИД: Благодаря за отговора, госпожо Министър.
Ние ще направим нашите предложения по бюджета, защото знаем, че няма да предвидите достатъчно средства за заплащане. Радвам се, че споменахте и Комитета за изтезанията към Комисията по правни въпроси и правата на човека към Съвета на Европа, защото и в обществото, и сред служителите на местата за лишаване от свобода, се налага мнението, че прекалено много правим за самите изтърпяващи наказанието, а не обръщаме достатъчно внимание на служителите по затворите. Те се чувстват дискриминирани спрямо затворниците.
В заключение ще Ви помоля да предприемете малко по-сериозни действия, за да няма такива скандали, каквито четем в медиите за нагласени поръчки за храна и така нататък. Не е никак приятно да четем такива неща по медиите. Благодаря.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С първата част от Вашата реплика съм абсолютно съгласна. Заставам и се подписвам под нея. Както заявих и в отговора на въпроса Ви, не разделям въпроса за подобряване условията на лишените от свобода в тези места от въпроса за подобряване мястото на работа, условията – битовите и възнаграждението – на администрацията, която е ангажирана като трудова функция с изпълнение на тези задължения.
Що се отнася до втората част на Вашата реплика, в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ бе разработена процедура за обществена поръчка. Тя бе изпратена на Агенцията по обществени поръчки, които имаха своите предложения, съобразена е процедурата, тя предстои да се развие занапред във времето, така че няма как нещо да е нагласено преди да е стартирало. (Реплика.) Хубаво е да се чете, но и да се проверяват фактите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С убеждението, че ще проверите отново, госпожо Министър, защото и аз прочетох материала в една от информационните агенции, пожелавам успех на Вашата работа.
Мисля, че с това изчерпахме втория кръг от процедурата по чл. 29 от Правилника.
Благодаря Ви.

Пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, № 702-01-26.
Внесен е от Министерския съвет на 6 октомври 2017 г.

Както решихме в началото и точка трета:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА СРЕД ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ПУБЛИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ, № 454-01-71.
Внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 6 октомври 2017 г.
Гости по тези две точки са:
От Министерството на правосъдието: Цецка Цачева – министър и Евгени Стоянов – заместник-министър;
От Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество: господин Пламен Георгиев – председател; господин Иво Иванов – заместник-председател, и госпожа Антоанета Цонкова – член.
От Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси: господин Николай Николов – временно изпълняващ длъжността председател; госпожа Катя Станева – член; господин Паскал Бояджийски – член.
От програма „Достъп до информация: господин Стефан Ангелов – не присъства.
Това са гостите по Законопроекта по втора точка.
По трета точка нямаме гости, но имаме колеги съвносители.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Заместник-министър, както прецените, моля като вносители от името на Министерския съвет за кратко представяне на законопроекта.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Уважаеми дами и господа народни представители! Няма да се спирам на необходимостта от законодателна инициатива след публичното обсъждане, което финализира в зала „Изток“ на Народното събрание на 1 септември тази година, междуведомственото обсъждане и предложенията, които бяха направени, преди Законопроектът да бъде приет от Министерския съвет и да бъде изпратен в Народното събрание.
Темата на всички е добре позната. Тя беше обект на дебат и на последния Консултативен съвет по национална сигурност при президента на Републиката господин Радев. Ще се придържам строго към Законопроекта, към неговите основни моменти, като ще се постарая да бъда кратка, така както господин Кирилов ме призова.
Следвайки структурата на законопроекта, основните моменти в него, е коректно да се започне с целта на този Законопроект. Тя безспорно е да се защитят интересите на обществото чрез ефективно противодействие на корупцията, създаване на гаранции, че лицата, заемащи публични длъжности изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната и предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с него.
В законите се съдържат принципите за постигане на тези цели. Те са също конституционните принципи на законност, прозрачност, независимост, обективност, безпристрастност, като онова, на което искам да акцентирам, е и принципът на зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите. През цялото време при изработването на този Законопроект както членовете на работната група, така и политическото ръководство на Министерството, сме се съобразявали освен с прозрачност, независимост, обективност, безпристрастност, но и зачитане и гарантиране правата и свободите на гражданите и пропорционалност на намеса в личния и семеен живот.
В Законопроекта подробно е посочен кръгът от лицата, които заемат висши публични длъжности. По тази тема в резултат на обсъждането се чуха различни становища, които бяха от единия край на махалото до другия, или, че кръгът е много широк, или пък и с предложения за допълнително включване на други лица в обхвата на действие на този Законопроект. Нашето мнение, прието и от правителството, е такова, каквото се съдържа в проекта.
С този Закон се създава нов единен независим антикорупционен орган, колективен орган в нашия Законопроект, който се нарича Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Безспорно тя ще бъде независима специализирана постоянно действаща Комисия, но това е държавен орган, която ще има като компетентност функциите от вливащите се в нея Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, съответното звено от Сметната палата, свързано с дейността по отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, както и съответната специализирана дирекция от Държавна агенция „Национална сигурност“ за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.
Отчетена е водещата роля на Комисията по отнемане на незаконно придобито имущество, така е записано и в Програмата за управление на ГЕРБ и „Обединени патриоти“, че органът следва да се конституира около Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която във всички партньорски становища и по Механизма за сътрудничество и оценка, и по Венецианската комисия, се отчита като един добър пример за превенция и противодействие на корупцията, а в крайна сметка и по отнемане на незаконно придобито имущество, независимо и паралелно с наказателно производство, което би могло да върви срещу подобно лице.
Нашето предложение е Комисията да бъде петчленна, състояща се от председател, заместник-председател и трима други членове, като предлагаме председателят да се избира от Народното събрание, а по негово предложение да се избират заместник-председателят и другите трима членове.
Независимостта на Комисията е гарантирана със законови разпоредби за прозрачност на нейното структуриране, изключително подробно разписана процедура в самия Закон. Тук искам да поясня, че лично аз предложих на работната група да препрати изцяло към процедурата на избор на подобни организации и структури, която имате в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но бе предпочетен другият подход, а именно с подробно разписана процедура, за да няма съмнение относно качествата, на които трябва да отговарят номинираните лица за членове на тази Комисия, възможността на неправителствените организации, на публичния сектор като цяло, да има поглед от момента на номинирането до момента на приключване на конституирането на този орган.
Така предвидената процедура гарантира максимална прозрачност на избора. Ние считаме, че извън Народното събрание не би могло да се постигне този ефект и за участие на гражданското общество при решаване на въпрос, който безспорно е от изключително голям обществен интерес.
След структурирането парламентът чрез негова Комисия, би могло да бъде изцяло нова Комисия, предвидена в Правилника или пък сега съществуващата Комисия, но по-скоро, вероятно това е Ваше правомощие, няма да коментирам. Във всички случаи Народното събрание трябва да осъществява контрол върху работата на тази Комисия, като членовете й ще бъдат длъжни при покана да се явят в събранието и да предоставят исканата информация, разбира се, че тя ежегодно ще отчита своята дейност в нарочен доклад до Народното събрание.
В Закона подробно са разписани функциите на Комисията, нейните органи и упражняване на правомощията й.
Функциите мога да ги групирам в няколко подточки:
- Оперативни функции: приемане и проверка на декларации за имущество и интереси; проверка по постъпили сигнали от граждани чрез медии; осъществяване на проверки на имуществено състояние на производства за установяване на конфликт на интереси и на производства за отнемане на незаконно придобито имущество; производство по отнемане на незаконно придобито имущество.
- Аналитични функции: след включването в състава на тази Комисия, занапред тя ще има задължение и възможност да изготвя анализи и методологии, и разработване на антикорупционни мерки, които се предоставят на компетентните органи за задължително произнасяне по тях и за информиране на Комисията за предприетите мерки.
- Функциите по проверка на декларациите и по отнемане на незаконно придобито имущество също са достатъчно подробно разписани в Законопроекта. Малко по-нататък ще се спра по подробно на правомощията, на компетентността, която ще имат служителите от дирекцията на ДАНС, която предлагаме да се включи в състава на Комисията.
Органите на Комисията са в две групи. На първо място, това са директорите на териториалните дирекции и инспекторатите в тях или това са органите по чл. 16, ал. 1 от Закона.
Директорът на дирекцията от ДАНС ще бъде орган по чл. 16, ал. 2. Разделени са в различни хипотези, тъй като има разлика във функциите и компетентността на териториалните директори и инспекторите в тях и на директора на дирекцията и инспекторите в нея.
Задачата на органите по чл. 16, ал. 2 е, чрез събиране, анализ, проверка на сведения, при и по повод на информация за прояви на корупция на лица заемащи висши публични длъжности и инспекторите в нея, Комисията да може да разкрива извършването на деяния, които биха могли след сигнал в прокуратурата, разследване от следователите, да бъдат квалифицирани в обвинителен акт като престъпление и съответно поддържана в едно наказателно производство.
Подробно е уреден статутът и правомощията на органите по чл. 16, ал. 2 в Законопроекта.
Изрични правила са въведени, съгласно които Комисията осъществява държавната политика по превенция на корупцията, като: събира, обобщава, анализира информацията на националните антикорупционни политики и мерки; извършва анализи, разработва, предлага мерки за превенция и противодействие на корупцията и координира прилагането им, в това число и по сектори; осъществява дейности за разпространение на информацията, свързани с противодействие на корупцията, включително антикорупционните политики и мерки.
Със Закона се разширява кръгът на декларираните обстоятелства, променят се правилата за деклариране, въвежда се проверка на имущественото състояние за лицата, заемащи висши публични длъжности, усъвършенства се уредбата в частта за конфликт на интереси, противодействие на корупцията чрез разкриване на прояви на лица, заемащи висши публични длъжности.
Предвижда се Комисията да извършва дейности за противодействие, като за целта в нейния състав, повтарям, ще бъде включена специализираната дирекция на ДАНС. Основните цели на оперативно-издирвателната дейност на дирекцията ще бъде превенция, предотвратяване, санкциониране на нарушения в дейността на лицата, свързани с прояви на корупция, придобиване на сведения и информация за действия или бездействия, както и разкриване слабото звено в работата на съществуващите до момента органи и структури, свързани с борбата и противодействието на корупцията.
Считаме, че по отношение разкриването на проявите на корупция и предотвратяване – предоставяне на сведения, информация на съответните органи на съдебната власт, както и на разследващите органи.
Фокусът на тази Комисия и в частност на органите по чл. 16, ал. 2 при разкриване на тези престъпления да бъдат подадени за разследване от, по-нататък в изложението изрично ще заявя нашето предложение това да се извършва от следователите чрез промените, които предлагаме в Наказателно-процесуалния кодекс. По този начин възприемаме един комплексен подход в борбата срещу корупцията по високите етажи на властта, като се извършва и кодификация на разпоредби, които към този момент съществуват в различни закони, по силата на които работят различни структури и звена. Събирането във функционално единство на тези правомощия ще доведе до това, че информационната база данни ще бъде единна, на едно място. Това безспорно ще създава по-добри взаимовръзки между различните органи и структури на Комисията, а що се отнася до взаимодействието с останали национални структури или международни такива, предвиждаме го това да става чрез нарочни инструкции, които могат да бъдат подписвани от ръководството на Комисията, заедно със съответно третите лица.
Прецизирани са разпоредбите, свързани с отговорността по Закона.
Проверката по имуществените декларации е обвързана и с производство по отнемане на незаконно придобито имущество. Засилва се активността в дейността по отнемане на незаконно придобито имущество. Тук сме запазили понятия и норми, които и сега съществуват в Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, като сме запазили съдържанието на понятието „значително несъответствие“ да бъде онзи размер на несъответствие между имущество и нетния доход, който надвишава 150 хил. лв. Народното събрание това го прие, припомням, в края на 2016 г.
Предложението е в унисон и с направените констатации и отправени препоръки от страна на Европейската комисия по отношение на гражданската конфискация, която като правен институт и процедура се познава от малко европейски държави, но ние сме сред малкото такива държави.
Предвижда се Комисията да приема решения за извършване на проверка на имуществено състояние на лица, заемащи висша публична длъжност, при установено несъответствие на декларираните обстоятелства в размер на 20 хил. лв. Ако е до 5 хил. лв. се предлага, информацията да се изпраща на НАП, където по реда на ДПК могат да бъдат предвидени съответни действия, но при несъответствие не по-малко от 20 хил. лв. това е възможност за приемане на решения за извършване на проверка.
Най-малко 30 на сто от стойността на отнетото в полза на държавата имущество предлагаме да се използва за социални цели от страна на държавата.
С връщането в патримониума на гражданите на част от отнетото имущество ще се декларира и волята за устойчиво утвърждаване на грижата за социално слабите хора и хората в неравностойно положение, един от основните принципи в съвременната правова държава.
Подробно е разписан редът, по който ще се извършва отнемането на незаконно придобитото имущество, обезпечаването на това имущество.
Както Ви е известно, не предвиждаме възможността за подаване на анонимни сигнали. Сигналите, които гражданите подават трябва да бъдат подписани, като в същото време се предлагат и правила за защита на лицето, което е подало този сигнал. Предвидено е да не се разкрива самоличността на лицето, да не се разгласяват фактите и данните, които са станали известни на длъжностното лице във връзка с разглеждането на сигнала.
Задължение е предвидено за длъжностното лице да опазва поверените му писмени документи от нерегламентиран достъп. За нарушение на тези задължения съответно се предвижда и административна санкция.
С резултатите от приемането на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество считаме, че се постига интегрирано решение за противодействие на корупцията, нещо, което изрично е записано в доклада на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка, където е заявено, че имаме необходимост от нова институционална рамка, което означава обвързаност на досега действащи структури за противодействие на корупцията. Там се предлага и изграждането на нов единен антикорупционен орган.
Като резултат от действието на Закона е била изградена ефективна система за противодействие, превенция и разкриване на корупционни практики, гаранция, че лицата, заемащи висша публична длъжност ще изпълняват правомощията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната и в интерес на гражданите и обществото.
За мен и моите колеги противодействието на корупцията и на корупционните престъпления не може да се извършва с един единствен закон, тъй като наказателната част, наказателното производство с оглед структурата на обективното право, е в частта на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Затова предлагаме и промени в НПК, като занапред корупционните престъпления, тези, които са в заповедта на главния прокурор от 2014 г., с което е приет Единен каталог на корупционните престъпления, нашето предложение е те да се разследват занапред от следователи. Защо от следователи? Защото следователите са част от независимата съдебна власт. Добре е да има, когато търсим справедливост, това разследване да няма съмнения, че се извършва от действително компетентни лица. Пак казвам, след като Комисията си е свършила работата, разкрила е и е подала конкретни факти и доказателства, които да обосноват по-нататъшно разследване и повдигане на обвинение от страна на прокуратурата.
Паралелно и успоредно с това, както показва и нашата практика, работейки по антикорупционния Закон имах възможност вече да обясня, че работна група подготви промени в Наказателния кодекс за изменения в състави на корупционни престъпления, които считаме, че не отговарят на обществените отношения днес. Не малка част от стопанските престъпления, за да не кажа основно, са регламентирани в едни други обществено-икономически условия за защита изцяло само на една-единна държавна собственост тогава.
Промените в чл. 93 в понятието „длъжностно лице“ разширяваме кръга на това понятие, като занапред освен лица в публичния сектор и лица от частния сектор да попадат под обхвата на действие на Наказателния кодекс и съответно съставомерност на конкретни деяния.
За първи път предлагаме инкриминиране на търговия с влияние, както и се предлага наказателна неотговорност на лица, които са обещали или дали дар, който не се следва поради обективна причина. Конкретните хипотези са в текстовете на съставите. Ако те своевременно, незабавно сигнализират за това със свое действие, да не носят наказателна отговорност.
Считам, че в рамките на следсъгласувателната процедура, в рамките на средата на идния месец, тези промени ще бъдат отново на Вашето внимание тук, в Правна комисия и в парламента, защото, както се обединихме участниците в Консултативния съвет при Президента на Републиката, подходът за преодоляване на недостатъчно добрите резултати за борбата с корупцията е комплексен. Той изисква по отношение на законодателството промяна в редица актове и това, което правим с този Законопроект, извървяваме една стъпка, за да се закрие цикълът от превенция, противодействие, разкриване, разследване и наказателно преследване на наказателно правосъдие по отношение на корумпирани лица от високите етажи на властта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Много подробно изложение.
Колеги от „БСП за България“ имате възможност да представите Вашия Законопроект.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър, уважаеми членове на специализираните институции, които скоро ще станат една!
Нашият Законопроект е по-простичък от този, изложен от министъра на правосъдието. Той е по-простичък с идея да се отговори ясно на ясен въпрос. Какъв е ясният въпрос? Защо в България борбата с корупцията по висшите етажи на властта не върви достатъчно добре по обща констатация и на българските граждани, и на различните политически сили, и на международните наблюдатели? Отговорът на този въпрос може да бъде само един – защото няма достатъчно ефективно влезли в сила присъди за хора, които са допринесли или са участвали в подобни престъпления.
Неслучайно в доклада на Европейската комисия, който споменаваме няколко пъти, и който трябва да се контекстоализира в този дебат, пише „ефективно наказателно преследване, брой на осъдителни присъди“. Ако това е проблемът, то там трябва да бъде дадено и разрешението на този проблем. Има различни начини, по които може да се отговори. Един от тях, обаче, изявява многократно, от няколко главни прокурора, не само от сегашния, но и от предишни, до тях, казват те, до прокуратурата, до бюрата на прокурорите, не стигат достатъчно добри и достатъчно на брой разследвания – годни доказателства, които да послужат за осъждането на съответното лице. На този, и само на този въпрос ние се опитваме да дадем отговор.
Законопроектът, който представяме на Вашето внимание, също предвижда нов орган, но този орган ще се занимава с едно-единствено нещо – ще проверява имуществените декларации на лицата по списъка, по който споменахте, и който не се различава и от нашия, и ще разследва определен брой престъпления, именно престъпленията споменати в заповедта на главния прокурор, която споменахте, и описани в нашата доктрина като така наречени „корупционни престъпления“, понятие, което и Вие използвате в предложението, което правите по Наказателния кодекс, и което понятие има своето измерение.
Разследване и само разследване, това му е цаката според нас на отговора на този въпрос. Не че другите не си заслужават да бъдат обследвани, но със сигурност не е това решението и аз мисля, че в дебатите ще можем да говорим по различните законопроекти, но мисля, че още сега е важно да се спомене, че преустановяването на съществуването на тези организации – Комисията за отнемане на имуществото и Комисията за конфликт на интереси, защото чрез сливането им се преустановява тяхната дейност – не е добро решение за нито една от двете. Едната – Комисията за отнемане на имущество, която работи добре, според различните оценки, няма да може да заработи по-добре, напротив, постигнатото с много усилие гражданско съдопроизводство за отнемане на имуществото ще има тепърва големи трудности, заради смесване на различните процедури в този орган.
Другата, която изпитва големи проблеми и, която изпитва на гърба си пълната незаинтересованост от страна на властите в страната след скандалите свързани с един бивш председател, тъй като от три години и половина те са в непълен състав и работят в условия, без да имат титулярен председател, заслужава да бъде преосмислена, да бъде съставена, ако щете наново да се види материално правната разпоредба, но не просто да се слее с един друг орган, нямащ нищо общо с това, което те правят.
Въпросът е: какво трябва да прави новият орган? Според нас той трябва да преследва, да разследва определен тип лица за определени престъпления. Тези престъпления, считаме, че трябва да бъдат изброени изчерпателно, за да не се създава чувството за паралелност – паралелна полиция или паралелна прокуратура, какво и да е. Този орган не може да бъде паралелен. Той разследва само, когато две кумулативни условия са налице, а именно – има подозрение за определен тип лице, което извършва определен тип престъпление.
Престъпленията, които ние сме изброили, може да обсъдим, да махнем някои, да прибавим други са: длъжностното присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, подкуп – включително в стопанската сфера, имайки предвид и новите предложения, посегателства свързани с осуетяване на наказателното преследване и други.
Критериите за тези престъпления не са субективни, те се отнасят както до качеството на субекта, така и до користния мотив за извършването им, тоест ние се ситуираме изцяло в наказателната сфера. Това не значи, че подценяваме въпроса за превенцията – ключов въпрос, без никакво съмнение, но от една страна една от целите на наказанието е превенция и няма по-добра превенция от това, и от друга страна – превенция за висши длъжностни лица, звучи малко анекдотично. Превенция да се извършва за дребни подкупи, да се извършва в училищата, ако щете, да се обясни, че невидимият губещ – тъй като в корупционното престъпление участници са печелили, губещият е невидим – губещият е обществото, бизнеса, всички ние като цяло, но че невидимият губещ е всеки един от нас, превенция да, но превенция на министър или на депутат, трудно може да бъде обяснено.
Разследванията по визираните от Законопроекта престъпления се извършват от специално определени от директора на службата служители на длъжността „разследващ агент“. Тук чухме и най-вероятно пак ще чуем твърдението, че това е противоконституционно. Не, има прецеденти такива в нашето законодателство, не е било обявявано за противоконституционно, агентите на Митницата също правят определени разследвания, без да са споменати сред органите в Конституцията, агентите на ДАНС също в определени периоди са били натоварени с такива функции.
По отношение на един въпрос, който много заинтересова общественото мнение, а именно: кой ще назначава? Според мен и според нас това винаги е било второстепенен въпрос, кой ще назначава зависи от това, което ще се прави и, тъй като и вносителите от правителството, и ние акцентираме върху независимостта на органа, мисля си, без да настоявам сега за нашето решение това да се прави с Указ на президента, че възможно най-лошият вариант е това да се прави от Народното събрание.
Ние предлагаме това да е от президента, подчертавам, не заради името на президента, а заради конституционните му функции. Предлагаме директора на тази агенция да бъде подпомаган от трима заместник директори, които да бъдат избирани от Народното събрание, за да се осигури участие на законодателния орган в този процес. Отказахме се от първоначалната си идея това да бъде с две трети, именно защото се вслушахме и в някои критики.
Естеството на работата, която предвиждаме за този орган, а именно – оперативна и разследваща функция, не предполага колективно вземане на решения. Затова ние предлагаме нашия орган да е с ясна отговорност и оперативна самостоятелност, и строга конфиденциалност, която ще се облегне на плещите на новоизбрания директор на службата. Директорът, ще е натоварен с цялостното ръководство по всичките й дейности и ще я представлява в отношението й с други държавни органи и институции.
Оперативната самостоятелност и строгата конфиденциалност е абсолютно задължителна, поне, поради две причини. Първата причина е ефективността. Естествено, този, срещу който се прави разследване, да не бъде уведомяван затова, да не изтича информация, но другата е, да бъдат предпазени тези, срещу които, евентуално, ще бъдат провеждани разследвания или ще има постъпили сигнали. Тъй като това са публични лица, хора, чиято репутация значи много и за тях, и за държавата като цяло, и това не трябва да се допуска фактът от онези новини агенцията разследва еди кой си, защото това само по себе си още нищо не би означавало, тоест тези хора – служителите и директорът на тази агенция, трябва да пазят както ефективността на своя орган, така и правата на тези, които евентуално могат да бъдат засегнати.
В този ред на мисли, нашият вариант предвижда разпоредби, според които тези, които могат да бъдат подопечни на разследване и на работа на този орган, са ясно определен и точен брой. От приемането на Закона ще се знае, че 10-11 хиляди лица, заемащи определени длъжности, могат да бъдат – и те ще го знаят, могат да бъдат обект на разработки на този орган. Те и само те!
За разлика в Закона, предложен от правителството, практически всеки при определени условия може да бъде контингент на предложения орган.
Тъй като обещах да бъда кратък, и понеже този дебат се води вече два месеца, и мисля, че в крайна сметка това е полезно, а може да бъде още по-полезно, ако дебатът продължи. Апелирам за продължаване на този дебат, да не се отхвърля с лека ръка философията, която ние предлагаме. Мисля, че в тази философия има хляб и трябва да се преоцени до голяма степен предложението на правителството, вероятно и нашето, но при всички случаи този дебат си заслужава да продължи. Съгласни сме – корупцията с един орган или с един закон няма да бъде преодоляна, но ако този дебат допринася за наслагването в българската общественост на пълна непоносимост към тези явления, то той би бил полезен, дори може би повече от самия Закон. А иначе закон – от него би имало смисъл, но само и единствено, ако той се позиционира там, където боли, а не се опитва просто да попълни една препоръка. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Зарков, който представи от името на вносителите Законопроекта с № 754-01-71.
Колеги от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, желаете ли на този етап да изразите становище или ще участвате в рамките на следващия дебат? Добре, благодаря Ви, ще имате възможност, ако пожелаете.
Господин Лазаров иска думата за първо изказване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз съм съгласен с това, което каза господин Зарков, че има нужда от дебат за философията, за идеята, колегите я защитават, има внесен Законопроект от Министерския съвет, той е обсъждан достатъчно, но в крайна сметка тук сме Правна комисия и би трябвало да разсъждаваме като юристи.
В чл. 28 от Закона за нормативните актове в ал. 2 – няма да я чета цялата – „мотивите, съответно докладът, трябва да съдържат финансовите и други средства, необходими за прилагане на новата уредба“.
„(4). „Проектът за нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад,…“ – и сега внимавайте: „..съгласно изискванията по ал. 2, т. 3“ – аз ще я добавя, за да е ясно: т. 3: „финансовите и други средства, необходими, или в предварителната оценка не се разглеждат“. Не се обсъжда от компетентния орган.
Почти същото е записано и за Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – мотивите, ал. 2, чл. 76: „мотивите и вносителите дават становище за очаквани последици, включително и финансово от прилагането на законопроекта“.
Във внесения Законопроект – аз му казвам „идеен проект“, колегите от БСП, нито в мотивите, нито в оценката – справката за съответствие, няма финансова обосновка, а в същото време се предлага създаване на една нова служба с разследващи функции – какъв период, какви средства са необходими за издръжката за заплати, колко хора, в бюджета как ще бъдат предвидени, откъде, не дума, запетайка няма. Неслучайно прочетох какво предвижда Законът за нормативните актове – това първо.
Второ, говорим за Законопроект. Кажете ми, уважаеми колеги, освен в този Законопроект – мотивите в първата част по философията, и по органа по назначаване разследването, можем ли да говорим за противоречие на мотивите със съдържанието на Законопроекта. Чета мотивите от Законопроекта, който е внесен: „Предлага се директорът да бъде подпомаган от трима заместник-директора, които да се избират с квалифицирано мнозинство от две трети от Народното събрание.“ Това е записано в мотивите и надолу е развито защо. Ама ние всички, като юристи, знаем че това противоконституционно.
В Конституцията изрично е записано кои актове Народното събрание приема с мнозинство от две трети, за останалите актове в Народното събрание е записано, че това се приема с нормално мнозинство. Може ли, уважаеми колеги, да разглеждаме Законопроект, в който в едната част, и то в частта за избора на трима заместник-директори, Народното събрание да е в противоречие със съдържанието на Законопроекта?
Пак ще повторя, Законът за нормативните актове изрично е предвидил, уважаеми колеги, в чл. 28, че не се разглежда законопроект, в който, а в конкретния случай няма никаква финансова обосновка, нито дума, нито запетайка, а от компетентния орган. Компетентният орган е Народното събрание.
По съдържанието на самия Законопроект има много да се говори по отношение на органа кой е компетентният орган, може ли службата да бъде компетентният орган и много, много други неща. Аз мисля, че първо трябва да се произнесем по основния въпрос: този Законопроект в съответствие ли е с чл. 28 от Закона за нормативните актове? Моето лично мнение, категорично не, след като се създава една изцяло нова служба по разследване. Това е Ваша идея, Ваше право да я защитавате, това е Вашата философия. Аз съм съгласен с Вас, че трябва да има обмяна на идеи, но противоречие в Закона за нормативните актове, следва ли да го разглеждаме? Моето мнение е, че не следва. Ако следва, да изпълняваме Закона за нормативните актове. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Лазаров.
Имате възможност за реплики към неговото изказване.
КРУМ ЗАРКОВ: Съжалявам, че господин Лазаров не използва това време за да влезе по същество, защото съм сигурен – имахме няколко дебата, и той има бележки, които си заслужават да бъдат чути. Вместо това, той предпочете да загледаме формално към Закона за нормативните актове. Надявам се да гледате така всеки законопроект, който влиза в Народното събрание. Има законопроекти, ако бяхме предложили и чл. 28 на Закона за нормативните актове, сигурно този, който внася сега – Министерство на правосъдието, щеше да е първият, който разглеждаме от началото на мандата.
Все пак, ние сме се постарали да направим предварителна оценка на въздействието, може би не е достатъчно обоснована според Вас, но според мен, която формално дава основание да продължим за разглеждането на Законопроекта, още повече че органът, който предлагаме, както сме записали в анализа на разходите и ползите, неговото начално конституиране на сграден фонд и обезпечаване, съвсем няма да претоварят прекомерно бюджета, за да може това да бъде аргумент за отхвърлянето му. Последващите текущи разходи са съвсем съизмерими с тези ангажирани за поддържане на съответното звено в Държавната агенция за национална сигурност, което е гръбнакът на нашия Закон, и чиито точни параметри не казвам, само защото не съм убеден до колко това може да представлява някаква чувствителна информация. Знаем колко човека работят там, знаем тези, които вече не работят там, защото се притесниха от различните идеи. Общо-взето сме запознати с тази информация, не я разписахме поради тази причина, тъй като тези хора се занимават с нещо сравнително деликатно, което е разследването на престъпления. При всеки случай, още веднъж призовавам за дебат по същество по функциите и идеите за този орган. Колкото до аргументите, че той е недопустим въобще за разглеждане, ми се струва доста пресилено.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Това беше реплика.
Господин Милков, господин Божанков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Лазаров, аз Ви правя реплика и ще бъда доста по-кратък.
Сигурен съм, че сте познавали текста на Закона за нормативните актове и подписвайки Законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт, защото във Вашия Законопроект за изменение на Закона за съдебната власт има точно девет реда по същия въпрос, и точно девет реда има и в нашия Законопроект.
И в двата законопроекта има оценка за въздействието и има не просто една дума, а девет реда анализ на разходите ползите – по- ясно, не можех да го кажа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, нека да не си мерим оценките, моля Ви се. (Реплики.) Оценката ни ще бъде по-добра от оценката Ви. Тук трябва да се съобразите, че по ЗСВ, ние имаме само шестнадесет параграфа, а Вие предлагате цял Законопроект, чисто нов, който е с 65 члена корпус, плюс „Преходни и заключителни разпоредби“.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз направих реплика на господин Лазаров, във връзка с това, което Вие правите като отношение по моя въпрос е: Законопроектът в съдебната власт, включва ясно финансов ангажимент на държавата. Ясно, финансов ангажимент за шест заплати, на точно определен кръг служители.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, нека да не се отклоняваме
КРУМ ЗАРКОВ: Изобщо не се отклоняваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Затова Ви прекъснах. Ако искате да включим за съвместно обсъждане трите законопроекта...
Това противоречи вече на Правилника, който е с ранг на закон и процедурата на връщане е в Правилника.
Господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: С риск вече да отегчим гостите, мога да Ви дам за примери Избирателния закон, който вкарахте, който в мотивите пишеше, че „Законът ще струва значителни средства на бюджета“. Целите мотиви бяха четири реда на Законопроект, който касае цялата изборна система. Тогава беше добре също да прочетете Закона за административните актове, който ни четете в момента.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За нормативните актове.
Господин Лазаров, има дуплика.
Много Ви моля, спазвайте времето.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Съжалявам, че господин Зарков напусна.
Бях много прецизен и не съм се формализирал, ама изобщо не съм посочил, издръжката, пасивите, активите на дирекцията от ДАНС, както и дирекцията от Сметната палата.
Колеги, аз не съм се формализирал. Аз бях много ясен във въпроса. Вие предвиждате създаване на една изцяло нова структура по разследване.
Ясно е. Очевидно е, че с пасивите и активите дирекцията от ДАНС, ще премине в службата, която Вие предвиждате, съответно и дирекцията от Сметната палата ще премине там. Там е ясно. Там няма кой знае какъв проблем. С бюджет, с активи и пасиви. Говоря за създаваната привидно от Вас, нова служба, изцяло нова по разследване – следователи, служители, логистика, автомобили, компютри, каквото там предвидите. Затова попитах: предвидено, няма нищо посочено. Това ми беше първото съображение.
Второто, ама изцяло противоречиви мотиви, които не отговарят на съдържанието на Законопроекта, уважаеми колеги. В Законопроекта пише едно, Вие в мотивите пишете, че с две трети се избират тези трима директори. Това ми беше вторият въпрос. Можем ли да говорим, че внесеният Законопроект, противоречи на мотивите? Противоречи, то не е нещо дребно и формално. Вие сте предвидили в мотивите изборът да става в противоречие на Конституцията. За това говорим.
Моля Ви, не прехвърляйте нещата в Закона за съдебната власт, където не се създава нов орган, има си бюджет на съдебната власт, те могат да си го разпределят както си искат. Там е друг бюджет, там е друг орган. Това попитах, а не дали дирекцията… Естествено, че дирекцията, Вие сте го написали в преходните и заключителните… На мен това ми беше въпросът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин...
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не съм предложил да не се разглежда, а само попитах.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Филип Попов, за изказване.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Все пак се намираме на първо чете на двата законопроекта. Обсъждаме ги двата и тук става въпрос за философията в тях, която следва да обсъдим, които предлагат, както варианта на колегата от ГЕРБ, така и този, който ние сме предложили по отношение на законодателната рамка, чрез която всъщност ние целим по-ефективна борба срещу корупцията. И в тази връзка двата законопроекта като философия, като разбиране, като методология за начин с борбата с корупцията – тук коренно се различават.
Съпоставяйки двата законопроекта, на практика колегите от ГЕРБ, също предлагат създаване на един нов орган, мега орган, компилиращ в себе си, правомощията на сега действащи органи, който следва да събира, обобщава и анализира единствено информацията, във връзка с борба с корупцията.
От друга страна, ние предлагаме към този орган да има и разследващи функции, защото считаме, че това ще доведе до една по-голяма ефективност и ефикасност в тази борба.
Друг основен принцип, който разделя на практика двата законопроекта, са неговото ръководство. Колегите от ГЕРБ са предложили ръководството на този орган да се избира от Народното събрание с мнозинство, обикновено, за да не противоречи на Конституцията.
Ние сме предложили председателят да бъде избиран, назначаван от президента, който е достатъчно отдалечен от центъра на тази възможна корупция. Защото корупция съществува там, където има преразпределение на блага, на власт. Основните блага и властта в парламентарната република, в България, в настоящия момент, и след Конституцията, на практика се намират в Министерския съвет. Това, което предлагат колегите от ГЕРБ, едно мнозинство независимо какво е то, избрало този Министерски съвет, да избере и контролиращия орган, който също следва да контролира Министерския съвет – на практика да контролира почти работодателя си, което като резултат предполагам, презюмирам какъв ще е резултатът – затова ние сме предложили президента.
От друга страна, предлагаме в нашия Законопроект, също като философия, заместник-председателите вече да се избират от Народното събрание и този орган да се отчита и пред Народното събрание. Да има контрол от Народното събрание, като една парламентарна република върху дейността на този орган. Това са част от принципните различия, съпоставяйки двата законопроекта.
Аз твърдя и мисля, че Законопроектът, който е предложен от нас, от „БСП за България“, действително между първо и второ четене, ние сме отворени за препоръки, за изчистване на текстовете на практика. Като философия мисля, че нашият Законопроект е в правилната посока. Ако искаме да има ефективна борба срещу това престъпление, срещу това явление, което задушава българската икономика, изобщо политика и развитието на България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Реплики към изказването на господин Попов? Няма.
Други изказвания? Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз ще взема отношение по същество, така както искаха колегите от БСП, по техния проект и по тази философия. Аз не подкрепям Вашата философия за противодействие на корупцията, така както е разписана в този Законопроект.
Това, което предлагате Вие – да създаваме от изключение правило, органи, които по принцип нямат нищо общо с разследването, те са извън органите по разследване, така както са уредени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Конституцията на страната, тук имам предвид следващите органи на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата, като господар на досъдебната фаза на наказателния процес, тук да внасяме един нов орган. Да сигурно има изключение. Предполагам, че тук визирате митническите престъпления, и митническите органи, които имат функции по разследване, но аз не смятам, че трябва да превръщаме едно изключение от правилото, което го потвърждава в правило. В противен случай се създава една много опасна тенденция, разследването да се извършва от органи, различни от предвидените в Конституцията. Това е на първо място.
На следващо място, не приемаме начина, по който Вие предлагате да бъде структуриран този орган, с назначаване на директора от президента на Републиката, въпреки мотивите, които сте изложили, с оглед независимост и самостоятелност, както е записано.
В края на краищата не трябва да забравяме, че България не е президентска република, България е република с парламентарно управление и аз няма да спра да го повтарям това и да го казвам, особено, когато става въпрос за избор на подобен род органи. Редно е и правилно е възприето в Законопроекта на Министерския съвет, това да прави Народното събрание. Няма нещо по-логично от това, от пленарния състав да се избират членовете на този орган.
Ако имаме проблеми, ние действително имаме проблеми по отношение на противодействие на корупцията в частта на разследването и наказването. Ние няма да ги решим, създавайки следващ нов разследващ орган. Каква е гаранцията, че няма да се пренесат сега съществуващите проблеми в този нов орган? Ами никаква не е, точно обратното.
Ако искаме да решаваме проблемите там, това би следвало да става през промени в наказателния процес, Наказателно-процесуалния кодекс, каквито направихме през промени в Наказателния кодекс, за които чухме анонс и в Главата за така наречените „корупционни престъпления“, и включително, ако се налага и по отношение вече на организацията, които на вече вътрешноорганизационни актове в Министерството на вътрешните работи и от прокуратурата. Не смятам, че с един изцяло нов орган, който да се занимава с разследване на тези престъпления, ние ще решим тези проблеми. Те или могат да бъдат решени и в сега съществуващата система на органи на разследването, така както те са предвидени в Конституцията и в Наказателно-процесуалния кодекс, или няма как само да смятаме, че са на базата на един нов нормативен акт, създавайки един нов орган, ще решим тези проблеми.
По отношение на Законопроекта, внесен от Министерския съвет, аз одобрявам и адмирирам философията, която Министерството е заложило в този Законопроект по отношение на кодификацията на законите за отнемане на незаконно придобитото имущество, Закона за предотвратяване на конфликт на интереси и Закона за публичност на имущество на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Единствената ми забележка и ние ще направим предложение между първо и второ четене в тази посока е по отношение на броя на членовете на този орган. Като съображенията ми тук са в посока на това, че след като имаме няколко органа, които са доста по- многочислени, като състав и които се занимават с тези дейности, с които ще се занимава новият антикорупционен орган, би следвало да помислим и за увеличаване на състава. Считам, че няма да са достатъчни тези пет човека, които се предвиждат в Проекта, но това вече е въпрос на прецизиране между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплика от господин Филип Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Колега, Вие казахте, че ние едва ли не от изключение правим, правило. Това, което е предложението на Министерския съвет тук е абсолютен прецедент.
От една страна, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, гражданската конфискация, която, между другото, работи добре в нейната сфера.
От друга страна, Комисията по конфликт на интереси, която е в намален състав, но все пак успява и се справя значително добре.
Тези две комисии, които по същество като функции, като компетентност, са съвсем различни, обединени в един мега орган, такова него не е имало. Резултатите от едно такова обединяване, смесването на функции, на компетентности, резултатите мисля, че няма да са добри.
По отношение на целта, която сме си поставили, а тя е „борба с корупцията“. Защото като пример, гражданската конфискация, Комисията по отнемане на незаконно придобито имущество, тя има много по-широк спектър на действие, защото незаконно придобитото имущество може да не е само в следствие на корупция, има редица други възможности – престъпление, с които да се придобие такъв тип имущество.
Другото, което споменахте за Конституцията – няма пречка в Конституцията по отношение на нашия Законопроект – нито за назначаването на президент, нито за разследващите функции, които сме вменили в нашия Законопроект на този орган.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, втора реплика.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: По отношение на изключението и правилото – или е противоконституционно, или не е, тук няма изключение и правило. Ако е противоконституционно, да има други разследващи органи, извън онези три групи, споменати в Конституцията, тогава и митническите разследвания са противоконституционни, но те не са, затова е възможно.
По отношение на президентската република. В момента в тези органи, които се сливат има представител на президентската и непредставител, а по-скоро назначен от президента, член на тези комисии. Във всяка една от тях. Това не е направил президента или участник в изпълнението на дейностите, и нито републиката президентска – чл. 98, т. 7 от Конституцията, изрично предвижда това нещо. Главният секретар на МВР се назначава от президента.
Неслучайно в историята на тази Конституция от 1991 г., президентът е бил натоварен с определени правомощия, с назначаването на такъв тип орган и винаги с една единствена цел. Да го извадим този орган, от отровната среда на политическите влияния. Това е, органът, който седи над политическите игри, а пък ние сме органът, където тези игри се реализират.
Ако докарате тук, новата конфигурация, „на килимчето“ както се казва, на депутатите, няма да проработи. Това е най-сигурно, че няма да проработи. Трудно ми е да си представя друг, по политизиран начин на избор, от предложения сега, който да гарантира, квотно разпределение, принципи и че всяка една преписка, докладвана пред този орган, независимо коя от различните глави, ще стигне до знанието на всички ни на момента, в който е докладвано.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други реплики, има ли?
Заповядайте за дуплика, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Попов, колега Зарков! Отзад напред ще започна, аз не съм казал, че в момента републиката е президентска. Защо са били направени така конструкциите на тези органи, че има представители на президентската квота, най-вероятно заради принципа на един институционален приоритет. Това е решението на законодателя. То е законодателно решение, не е решение на Конституцията, не е решение и на самия президент. Това е решение на законодателния орган, за това, кое според него е по-целесъобразно. Аз смятам, че в този случай по-целесъобразно е все пак да се избира този орган от парламента.
По никакъв начин, няма да се съглася с Вас, че в парламента има, как го казахте: политически отровна среда, политически игри.
РЕПЛИКА: И килим.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Килим има, то и в тази зала има килим ама… „Политически отровна среда“ и „политически игри“, не знам във Вашата лексика, във Вашата партия, сигурно има. Аз с „политически отровна среда“ не се занимавам, „токсична среда“ се старая да не произвеждам, нито пък да участвам в някакви политически игри.
Ще Ви припомня, тъй като сме все пак в Комисията по правни въпроси, че основната дейност на парламента, това е законодателната дейност и прокарването на определени законодателни актове, с цел реализиране на съответна политика, на базата на предизборните програми на политическите сили, заради които техните избиратели, са ги избрали. Оттам нататък дали тези политически сили, парламентарни групи са там, за да създават „отровна среда“ и „политически игри“ си остава вече на тяхната етика и на тяхната съвест.
Що се отнася до репликата на колегата Попов, по отношение на изключението от принципите и от конституционните органи.
Вижте, аз не съм казал, че е противоконституционен Законът. Не си позволявам и обикновено даже винаги Ви репликирам тогава, когато започвате да се произнасяте за това дали един е закон е противоконституционен, или не. Има си орган – Конституционният съд е този, който казва дали един закон, или части от него са противоконституционни.
Това, което казвам, е, че не следва да се разширява и да се внасят нови изключения от принципа, който е основен в Конституцията. В Конституцията имаме установени принципи за това кой е органът по разследването, в НПК имаме установен принцип за това кой е господар на досъдебната фаза в Наказателния процес и не смятам, че в тази връзка би следвало да създаваме един нов орган. По тази логика, колеги, ами дайте да се замислим: ние нямаме проблеми само с корупцията, по отношение на разследване и на наказване. Ние имаме проблеми с много други глави от Наказателния кодекс. Ако искате веднага ще Ви дам пример с престъпления против телесната неприкосновеност примерно на лекари, на учители – имаме сериозни проблеми. Там ще създаваме ли специализиран орган?
Мога да Ви дам пример с престъпленията против транспорта, в частност свързани с пътнотранспортни произшествия и причиняване на телесни повреди и смърт. Там ще създаваме ли специален орган, защото има проблеми? Нали? Проблем има и той също е съществен, и засяга цялото общество, както засяга и корупционните престъпления безспорно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания?
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Ще бъда малко по-кратък от колегите. Малко предистория – първият законопроект с подобна цел, който тогава навремето за кратко бе кръстен „Законопроектът Кунева”, претърпя фалстарт. Още при внасянето му ние заявихме позицията си по няколко основни пункта. Първото, по което възразихме, е по органа, който ще избира Комисията. Тогава в този законопроект беше предвидено това да е Министерският съвет, министър-председателят. Второто, по което възразихме, бяха анонимните сигнали.
Днес в този проект, тези наши възражения са приети и това отсъства, ние ще бъдем принципни и ще подкрепим Законопроекта, внесен от Министерския съвет. Приемаме неговата философия и принципите, залегнали в него. Приемаме бъдещия органи да бъде изграден около Комисията за отнемане на противозаконно придобито имущество, но заедно с подкрепата изразяваме своето безпокойство по редица текстове, по които за второ четене ще направим нашите предложения.
Мога да ви спомена само един – огромно притеснение имам по предложения в чл. 49. Не разбирам как така сте го предвидили, въпреки че направихме нашите възражения на последното обществено обсъждане, как Вашият чл. 49 от проекта за тотална защита на подписалия се под сигнала, че не носи никаква отговорност, скъпи колеги, уважаема госпожо Министър, кореспондира с чл. 45 от ЗЗД? Това не е просто колизия на норми – чл. 45 от ЗЗД не е норма само. Това е основен стълб на правосъдието. Член 45 се съдържа в сградата, на фасадата пише, всеки ден влизате в тази сграда. Там пише „Министерството на правосъдието”. Какво е правосъдие, ако не е система от норми, създадена специално да гарантира прилагането на чл. 45 от ЗЗД, та дори и малките деца, ако причинят вреди другиму, е предвиден ред, по който лицата, които упражняват родителски права, възстановяват тези вреди. Как така някой виновно ще причини вреди другиму с един сигнал, ще съсипе семейства и няма да носи никаква отговорност само на това основание, че е написал сигнала. Това не мога да го разбера. Няма правна система, която да не гарантира възстановяване на виновно причинените вреди в света. Няма такава система, сигурен съм! Сигурен съм! Не съм чел правната система на Северна Корея, но сигурно може би дори там няма такава процедура.
Има редица такива норми, по които ще изразим нашето несъгласие, но това не ни пречи да подкрепим философията и принципите на Закона, ще го направим. До тук по Законопроекта, внесен от колегите от „БСП за България” – същото, което сме казали по „Законопроекта Кунева”: няма да подкрепим законопроект с орган, различен от Народното събрание, което да избира тази Комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Хамид.
Уважаеми господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, съвсем кратка реплика към изказването на колегата Хамид.
Уважаеми колега Хамид, Вие казахте, че Вашите забележки са били приети в настоящия Законопроект. Досежно, Министерският съвет да назначава и избира ръководството на този орган, както и анонимните сигнали.
По отношение на анонимните сигнали – съгласен съм, така е, но по отношение на Министерския съвет не мисля, че са взети предвид Вашите забележки. Тогава между другото и колегите от „Обединените патриоти“, и ние от БСП, както и колегите от ДПС, единодушно заявихме, дори аз, доколкото си спомням едно Ваше изказване, ще цитирам по повод предложението в така неречения „Законопроект Кунева”, Вие тогава казахте: „все едно да назначим на кошарата вълк да я пази“. Настоящата ситуация не се е променила. На практика отново същото мнозинство, което е избрало Министерския съвет, то ще избере този председател и ръководството на тази нова мега агенция. Това е същото. Аз казах – независимо кое е това мнозинство, то е едно и също, което формира Министерския съвет и което ще избере контрольор на този формиран и предложен от него Министерски съвет. Затова разлика голяма няма дали ще го предложи Министерският съвет, министър-председателят респективно, или парламентът, общо казано на практика всички знаете, че това става благодарение на формираното мнозинство, особено когато се касае за обикновено мнозинство от 121 народни представители. Днес видяхме при ветото, че те се увеличиха на 131, подпомогнати от волята на „Воля“, така че презюмирам какъв ще бъде изборът на новото ръководство. В тази част не съм съгласен с Вашето изказване. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Други реплики към изказването на господин Хамид ?
Господин Божанков, заповядайте за реплика.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Така или иначе водим целия дебат сякаш не работим в тази сграда, сякаш не сме народни представители. Не просто мнозинството си избира изпълнителна власт. Тази изпълнителна власт контролира мнозинството. Никога това мнозинство не бламира своите избраници.
Така предложеният Законопроект е гаранция за промяна на нищо. Така нищо няма да се промени. Аз дори се притеснявам, че ще се промени в обратната посока, към репресия на когото е неудобен и който трябва да бъде поставен в неудобно положение.
Никой досега в дискусията не даде отговор на въпроса – адекватен и аргументиран, как на практика властта, която разполага с финансови ресурси, обществени поръчки и така нататък, сама ще контролира себе си. Как ще стане така работодателят да бъде контролиран от някого, когото сам си е назначил? Аз наистина не намирам отговор на този въпрос и, ако получа такъв аргументиран отговор, ще го подкрепя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Божанков.
Аз имам веднага контравъпрос към Вас, но не е по процедурата и ще го задържа за после.
Има ли трета реплика към изказването на господин Хамид?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Хамид, тъй като виждам, че ще правите разяснения, и аз искам едно разяснение от Вас по отношение на Законопроекта на колегите от БСП. След като са толкова лоши народните представители – там е предвиден избор на членовете на техния орган, техният вариант на антикорупционен орган от Народното събрание. Как те ще разследват по тази логика лица, заемащи висши държавни длъжности? Тук няма да се спирам примерно само на Народното събрание, а изобщо, примерно и на лица от, с оглед и избора, по-скоро назначаването на председателя на органа от президента, и лица от администрацията, примерно президента.
ХАМИД ХАМИД: Имам ли думата, господин Председател?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря.
Първо, аз не приемам широко налаганата теза, че е в България открай време се налага твърдението, че корупцията е едва ли не само в парламента. Колеги, няма такова нещо. Корупцията е там, където има власт, изпълнителната власт. За това съм използвал думите за кошарата и не се отмятам от тях.
Колкото до други институции, които да назначават органа, имаме пресни примери от съседни нам държави, колеги, където органът, създаден с амбиции да громи корупцията, цялата стратегия се провали, защото се оказа, че този орган е създаден с цел политическа репресия. Даже чух румънски колегите да казват „кьовеши се оказа кьорфишек”. Не знам откъде румънските колеги знаят какво означава „кьорфишек“. Затова мисля, че конституционната ни уредба, парламентарната република налага парламентът да избира този орган. Мисля, че така е правилно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Колеги, други изказвания?
Госпожа Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Ще подкрепя естествено внесения от Министерския съвет Законопроект, но искам да обърна внимание на внесения от колегите от „БСП за България“ Законопроект, защото като че ли той повече се обсъжда и на днешното заседание, и има защо.
Виждам една странно сглобена конструкция чрез автоматично прехвърляне на някакви функции, чрез прекратяване функционирането на звеното в Сметната палата и това в ДАНС, запазване на двете комисии – тази за конфликт на интереси и тази за отнемане на противозаконно придобитото имущество, в резултат на което се получава Законопроект от няколко страници, който – вече говорихме дали отговаря на Закона за нормативните актове и в каква част отговаря, дали следва изобщо да го обсъждаме гласуваме, който поставя серия от въпроси пред нас не само по отношение на общите положения в този закон, не само по отношение на структурата, по отношение на дейностите и така нататък.
По отношение на общите положения се изговори много. По отношение на органите за управление вече се заявиха и политическите позиции, няма нужда отново да се повтаря, че и при конституционна уредба на Република с парламентарно управление няма нищо по-логично изборът за орган на управление на Комисията или Националната служба, да се прави в парламента.
Всъщност по-интересното може би идва в текстовете, които уреждат дейностите на този орган – например дейностите по отношение на превенцията на корупцията, дейностите по отношение на декларирането на имущество на интереси, и ако, колеги, обърнете внимание на Раздел III „Проверка на декларациите и имущественото състояние на лицата по чл. 5”, ще обърнете внимание вероятно, че проверката приключва с доклад за съответствие, съответно, ако няма някакви нарушения, и с доклад за несъответствие, ако има такива.
В 14-дневен срок по-нататък службата според Вашия закон, упражнява правомощията си и търси причините за това несъответствие и оттам нататък – нищо, а и преди това нищо. По какъв ред се прави това, кой го прави, с какъв механизъм, тези лица с какви възможности разполагат, за да докажат и да установят приходи, доходи? Всички тези въпроси във Вашия законопроект не са засегнати по никакъв начин.
Следващата Глава VI е по отношение на дейностите по разкриване на корупционни прояви. Чудесно! Там откриваме и чл. 48 и неговата ал. 5, в която пише, че в тази дейност могат да бъдат привличани доброволни сътрудници.
Колеги, ние да не би да се връщаме години назад в историята не само на Вашата партия, но и на нашата държава? Да привличаме доброволни сътрудници по разкриването на корупционни прояви и лица. Това какво ще бъдат хора доносници или какви? На тези въпроси следва да се отговори, защото и по тази тема няма дума в по-нататъшните разпоредби на предложения от Вас Закон.
Стигаме, разбира се, и до Глава X „Административнонаказателни разпоредби”. Това може би е случайна грешка, невнимание или при спорно авторство на този Законопроект не знам дали, господин Зарков, може и Вие да отговорите, чл. 61 ал. 1 от Вашия законопроект гласи следното: „Длъжностно лице, което наруши чл. 11, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв.“
Чудесно, господин Зарко и колеги от БСП – ал. 2 на чл. 11 не съществува. Такъв тип законопроекти смятате ли, че следва да обсъжда Правната комисия, а и пленарният състав на Народното събрание? Не е ли това е загуба на парламентарно време? Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Колеги, имате думата за реплики.
КРУМ ЗАРКОВ: Под формата на реплика-отговор, тъй като имаше въпроси.
Не, явно не е загуба на време, след като отделяме толкова внимание. Оставям някоя препратка, останала от мотивите от различните варианти. Действително работихме по този Законопроект и това със спорното авторство го отдавам като от тези симпатичните заигравки. Истината е следната: много логично е направено това нещо, което подчертахте за несъответствието на декларацията, една от добавените стойности на този Законопроект, която между другото се опитва да бъде реализирана и в правителствения, а именно това е тази проверка на декларацията на имуществото да стане реална, тоест, когато има несъответствие не само да се прави административна проверка по съответните регистри, а да се види на място какво се случва, да се даде възможност на лицето да обясни, защото може да става дума за неволен пропуск или за забравено нещо, да обясни, и ако не успее след 14 дни, да се задействат другите правомощия по отделните глави на самия орган.
Използвам случая да прецизирам, че това, което може да прави, ние сме го изписали, може да извършва оперативно-издирвателни дейности, подробно изписани в Законопроекта, съвсем подобни на този, който пише в правителствения и може да разследва по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и когато прехвърляме към него общо взето казваме всичко за това разследването. Колкото до използването на различни способи за оперативна дейност, които могат после да послужат като формиране на доказателства, взехме си бележка от многото дискусии и прехвърлихме за използването на специални разузнавателни средства към Закона за специалните разузнавателни средства, тоест ограничаваме възможността за техническа самостоятелност по тази линия.
Колкото до доброволните сътрудници – не знам дали да влизам в този дебат. Мисля, че нещо подобно има и в правителствения Законопроект, ако не се лъжа, но ще спра до тук с отговора си, защото наистина оставихме много време за този Законопроект, а трябва да обърнем внимание и на другия.
Господин Председател, ще поискам изказване по правителствения Законопроект, когато прецените.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подчертавам, че дебатът е съвместен, тоест никой не е ограничаван в изказванията по двата законопроекта.
Други реплики към изказването на госпожа Атанасова? Няма.
Ако желаете дуплика? Няма дуплика. (Шум и реплики.) Ами, то няма вече по късен, защото стремежът ми е да приключваме, дебата, започнаха да се повтарят аргументи. Доколкото господин Зарков казва че, иска отделно да обсъди, във второ изказване да направи обсъждане, аз обаче искам да Ви дам думата и на двете комисии.
Имам едно кратко изказване, то става все по-кратко в интерес на истината. Иска ми се да е заключително. (Реплики.) Да, да.
Предлагам Ви следното: направете изказванията, въпреки че не е по Правилник, молбата ми е все пак да е по-концентрирано, аз ще си позволя да направя изказване и ще дам думата на двете комисии, защото пък част от въпросите касаят комисиите, тоест ще се позовавам на тяхната практика досега.
КРУМ ЗАРКОВ: Господин Председател, ще бъда съвсем обран, още повече, че държа да говоря пред комисиите, защото те могат да ме оборят също така, или да ме подкрепят. Аз досега не съм правил изказване, държа да го подчертая, представих Законопроект. Това е първото ми изказване.
С три, четири думи и малко аргументация. Обявената от Правителството цел беше да се създаде нов единен независим антикорупционен специализиран орган. Аз твърдя, че този орган не е нито нов, нито единен, нито независим, нито антикорупционен, нито специализиран. И ще кажа по две думи за петте неща.
Той не е нов, тъй като в него няма нови материално-правни разпоредби, а новият орган е всъщност сливане на стария. Ако има нещо ново, то може да се нарече в най-добрия случай „кодификация”, макар че кодификацията предполага не само събиране на норми, а събирането им в някаква логична последователност, с цел развитие на правото. Не се прави кодификация само за да се кодифицира. Прави се, защото това събиране може да се спечели. Случаят не е такъв, тоест в този Закон той не може да се нарече нов – нито Законът, нито органът. Той не е и единен този орган в крайна сметка, ако се загледаме вътре, най-малко поради две причини: вътре много ясно са разграничени хората и начините, по които ще работят.
Неслучайно чл. 16, ал. 2 и в Глава VI, която засяга оперативните действия най-общо казано на комисията, са определени и разписани, социалния и професионален статус на агентите и са разделени. Има огромна разлика както в условията на труд, така и в начина, по който работят, и статутът, който имат, едни агенти на Държавна агенция „Национална сигурност” например и едни инспектори на Комисията инспектор-юристи или инспектор-икономисти на Комисията по конфискация. Тези хора работят коренно различни неща, поемат съвсем различни рискове, имат съвсем различно обучение и формиране и са свикнали на съвсем различно отношение и начин на работа. Този орган не е единен. Например по отношение на Комисията за конфликт на интереси, за установяване конфликт на интереси, той се връща назад, доколкото в момента имаме централизирано установяване на конфликт на интереси, което е силно ограничено със този закон и остатъкът ще бъде придаден на местните власти. Той децентрализира, той разбива. Тук не говорим за единство, а точно за обратния процес.
Липсата на единство е много ясно видима и ако насложим различните дефиниции. Ако вземете например дефиницията по чл. 3, която е в прословутата дефиниция на „Трансперънси интернешънъл“ за корупцията и дефиницията на чл. 52 за конфликта на интереси във връзка с чл. 53 и чл. 54, ще видите, че едно и също действие може да попадне и в двете дефиниции в крайна сметка, а въпросът е много голям, защото едно е да те „работят“, образно казано, по главата за конфликт на интереси, друго е по главата за противодействие чрез разкриване на действие. Този нов орган ние ще го съединим горе в шапката, но долу чрез дирекции и начин на организация, те ще си останат три или повече различни стълба. Едните, които ще се занимават по едната глава, другите по другите, третите по третата, това единство не е функционално, ако мога да използвам примера за функционален... То е механично според мен.
Той не е и антикорупционен този орган, защото може да бъде в най-добрия случай и антикорупционен. Ако вземем списъка по чл. 108, в него ще видим, че този орган ще се занимава с престъпления косвено под формата на начало на проверка за установяване на незаконно придобито имущество за престъпления като тероризъм, убийство с користна цел, отвличане, сводничество, търговия с оръжие и какво ли още не, които са тежки престъпления. Не казвам, че те трябва да бъдат неглижирани, но не са антикорупционни. Ако наричаме тази комисия „Антикорупция”, това не би било вярно. Тя се занимава с много повече неща от това и това е нашата критика: занимавайки се с всичко, се опасяваме, че няма да се занимава с нищо и той в крайна сметка точно поради тази причина не е специализиран. Прекалено широк е предметният обхват на неговата дейност, а пък процедурният обхват на неговата дейност е неограничен. Ще дам само за пример: според чл. 79 разпоредбите на този раздел се прилагат, доколкото друг специален закон не е предвидено друго е чл.70, но чл. 79 Ви казва, че „за неуредените в този раздел въпроси се прилага административнопроцесуалния кодекс“.
Това става въпрос за конфликт на интереси. От своя страна чл. 159 има същата разпоредба, само че вече не е административния, гражданско-процесуалния кодекс, това е за отнемане на имущество, а пък чл. 104 определя оперативно-издирвателната дейност, взимайки до голяма степен правомощията на ДАНС. Няма да може, никой не може – един инспектор или агент, както и да го кръстим, да проверява имуществото или да установява конфликт на интереси, да защитава собствените си твърдения в съда по съответния процесуален кодекс, значи, един ден по ГПК, другия ден по АПК с всичките разлики, от които това произтича, и да води някаква оперативна дейност. Казвам това, защото е очевидно, че практическото приложение на този текст ще бъдат специализирани вътре в самия орган на различни компоненти, които ще работят по абсолютно същия начин както досега, без да може шапката в крайна сметка да има каквато и да е възможност да им повлияе. Затова този орган според нас не само, че няма да проработи, а ще навреди на сега действащите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Искам реплика към Вашето изказване.
Има ли други реплики?
Моята реплика касае една малка част от Вашето изказване, която се обосновава на фрагментарността и всъщност разделността при обединението и създаването на този орган.
Първо, искам да кажа: да, има кодификационен елемент, но подчертавам, че той не е механичен. Кодификацията и обединяването следват логиката на процеса и неговите предпоставки, включително критични, ще ги нарека моменти при евентуалното осъществяване на антикорупционна дейност. Голяма част от корупцията е в резултат на конфликт на интереси и всъщност това е една фаза, един етап от корупционно поведение, което може да се завърши с типично проявление на корупция.
Другото обединение касае база данни, които съдържат ключова информация пак относно ефектите на корупционното поведение и индиции на такова поведение.
Принципното ми възражение срещу Вашата теза е следното. Вие, с оглед политическата си принадлежност, би следвало да имате материалистична философска ориентация, тоест да споделяте принципа, че количествените натрупвания водят до качествени промени. (Реплики.)
Той Маркс е преписал Хегел. Всъщност марксизма… (Уточнение извън микрофоните.)
Не, тук целта ми е да насоча Вашето внимание точно към ефекта от натрупването. Ние смятаме, че този ефект се постига с това събиране и че то е изцяло в полза на стратегическата цел, като при всички положения я постига.
Доколко тезата за фрагментарността е основателна. Много са органите – това са поне 7-8 министри, които можем да вземем за пример, но вземете министъра на регионалното развитие и благоустройството. При него е частта, която е „Кадастър“, при него е частта с регистъра на населението, при него е частта, която е „Строителен контрол“, при него е управлението на проекти, които кореспондират с благоустройството. Защо смятате, че такова, наглед механично, обединение не води до качествен резултат? Защо мислите – тук това министерство е такова сигурно поне през последните 7-8 правителства, да не кажа повече, но виждате, че очевидно има функционален смисъл и има резултат от това обединяване.
При нас обединяването не е толкова механично и фрагментарно. Не искам да реферирам към политическата ни програма, но там подробно сме обосновали, включително сме го нарекли „Кодекс“. Нашата амбиция беше да направим кодекс, беше да съберем абсолютно всички производства, които са свързани с корупционното поведение. Да, много умувахме тогава за адресата, за това че в една част целта и таргета са лицата, заемащи висши длъжности, в другата част са всички лица, които отговарят на предвидените в закона изисквания.
Не споделям Вашето разбиране за фрагментарността.
Заповядайте за втора реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Зарков, нямах намерение да взимам отношение по същността, ще водим дебата допълнително.
Кое е новото всъщност? Новото, което старо сте запазили. Бих се съгласил с Вашата теза по принцип за органа, но виждате ли, Вие, създавайки звено за разследване, изобщо нова структура – остава си разследващия полицай и полицията, остава си разследващия полицай в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), остават си разследващите, следователите. Вие създавате едно ново звено, но към него добавяте, в противоречие на цялата Ви теза пък по този закон, проверка на декларациите за имущество, което също е превенция, а може би според Вас не е?! Странно защо го добавяте, а пък не искате да се занимавате с конфликт на интереси, но така сте преценили.
Кое е новото в този законопроект – нашият? При досега действащата уредба, когато това звено в Сметната палата установи несъответствие на имуществото, нямаше никакви последици. Тоест те се пращаха в Дирекция ДАНС, пращаха се в НАП.
В този законопроект на Министерския съвет изрично е предвидено, че, ако е над 20 хил. лв. несъответствието, започва производството по отнемане на имущество, защото не всякога това несъответствие може да бъде обвързано с престъпление. Ще Ви дам пример: едно престъпление, свързано с подкуп, ако се касае за 500 лв. подкуп, толкова е установено, толкова се отнема, или 1000 лв., или 2000 лв. от лицето. Така е по Наказателния кодекс, но пък има несъответствие.
Това е новото тук, което досега го нямаше.
Вие какво сте предвидили? При установено несъответствие, дава се възможност, оправяме грешките, има го и в другия законопроект, това е резонно, службата упражнява правомощия по този закон за изясняване на причините.
Изяснява причините и какво следва оттам нататък? Нищо. И ако установи, че не е престъпление служ-ба-та, а не ор-га-на – службата може да бъде деловодителят, може да бъде портиерът, може да бъде шофьорът, не искам да изпадам в тези детайли, го праща на Националната агенция за приходите, която Национална агенция за приходите отново започва една проверка, преповтаря едни действия и го изпраща на Комисията за отнемане на имущество. Комисията за отнемане на имущество, ако постави констатации, обвързана ли е с тези констатации по сега действащия закон? – Не. Ами Вие не сте предвидили в Преходните и заключителните разпоредби компетенции на Комисията за отнемане на имущество да започне процедура, защото е установила – ама с какви доказателства, как са събрани, по Административнопроцесуалният кодекс (АПК) ли са събрани, каква доказателствена стойност? Няма го във Вашия законопроект. Тоест в тази част Вие преповтаряте сега действащото правило що се касае до декларациите, които се подават. Това е новото и това е отчетено в съгласуването, че, да, досега имаше проблем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Колеги, моля да се стегнем във времето.
Има ли трета реплика? Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Съвсем кратка е репликата ми. Стана ясно от последните дни едно сравнително правно изследване, което е направено от колегите от „Воля“, от Студентската програма към Народното събрание, в което заключението е, че има едно обединяване на подобни органи и на подобни дейности – добър модел за противодействие на корупцията.
Още нещо, колега Зарков, по отношение на престъпленията, които изброихте и които, според Вас, нямат отношение. Нали не мислите, че само единствено Раздел V, мисля, че беше в Наказателния кодекс „подкуп“ е корупционно престъпление? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте за дуплика, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Ще бъда съвсем стегнат, господин председател, затова оставям бележките за Маркс и Хегел настрана.
Започвам отзад напред. Член 49 от нашия закон – „Основание за извършване на оперативно-издирвателна дейност, са:
…
4. доклад за несъответствие по съответния член.“, тоест описваме процеса.
Идеята горе долу е следната. Прави се проверка на декларацията, излиза несъответствие, ако в 14-дневен срок човекът не успее да го попълни, според зависи от големината на несъответствието – малко несъответствие над по-голямо Комисия и … закона. (Реплики.) Обещах на председателя да съм стегнат.
Действително признавам, нова е тази предпоставка за започване на евентуално незаконно имущество. Това е ново. Има и други новости. В интерес на истината, те са предимно в раздела, касаещ отнемането на имущество и в Раздел „Управление на имуществото“ – неща, които са много важни, и които съм готов да подкрепя. Просто считам, че мястото им не е в този закон, но това е ново. Факт!
Това допълнително обаче ще трябва да предизвика ресурс, защото и до момента един инспектор е презатрупан от преписки. Трябва да се види до какво ще доведе. Двадесет хиляди лева е малко като сравнително…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В Италия…
КРУМ ЗАРКОВ: Господин Председател, само накратко ще Ви кажа. Ще взема пример от друга страна, да не е някой от нашите скандали. Ако депутат назначи жена си за сътрудник в Народното събрание, той ще влезе и в дефиницията на чл. 52 на този закон по конфликт на интереси, и в дефиницията на чл. 3 за същия закон, което поставя проблем. Вие разбирате, че поставя проблем, тъй като извън този закон и въпреки, че тук е казано, че корупция по смисъла на този закон… Конфликтът на интереси е нещо лошо и то може да е преддверието на корупцията, но то не е престъпление. Това е административно нарушение, което води след себе си административни санкции.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това го обяснете на госпожа Корнелия Нинова, защото тя днес говореше невероятни съждения от трибуната.
КРУМ ЗАРКОВ: Конфликтът на интереси, говоря. Моля Ви! Говоря за конфликта на интереси. Конфликтът на интереси е административно нарушение. Корупцията, корупционните престъпления са престъпления. Когато правим тази амалгама, не помагаме на яснотата. Напротив, пречим! А когато законът не е ясен, той няма да бъде добре приложен. Това е моята дуплика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за дупликата.
Думата за изказване ще получи господин Цонев, след това – колегата Милков.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Някак си този дебат се превръща в сблъсък на двата законопроекта – аргументи „за“ единия, „против“ другия и обратно. (Реплика.)
Не е така, колега, аз имам друго виждане.
Има ли нужда от такъв законопроект е първият въпрос, който трябва да си зададем? Този въпрос си го задавам вече няколко години. Искам да започна анализа си от там. Ако има нужда, на база на кои анализи, на база на какво е произлязла тази нужда?
На база на доклада на партньорските проверки от Европа ли? Ако е само на тази база, веднага следващият въпрос е: къде в Европа има такъв орган? В кои страни, освен в Румъния? Прилича ли по някакъв начин това, което предлагаме и в двата варианта или може би европейските партньори смятам, че в европейските страни няма корупция и затова няма нужда от такъв орган, а пък България и Румъния имат такава корупция, каквато в Европа не са виждали? Директно го казвам: да имат да вземат! Така не мислят техните народи. Ако искат, могат да си ги попитат. Те обичат да правят плебисцити, което не означава, че сме против борбата с корупцията. Пак да направя тази банална, тривиална уговорка, защото кой знае какво ще излезе утре.
Къде да бъде разследването? Да има ли разследване? Кой да назначава, защо и какво би трябвало да почива на някакъв анализ. Аз такъв анализ не видях. Твърде е възможно да не съм наблюдавал внимателно процеса, макар че ми се наложи да участвам и в предния, и в по-предния парламент в работата по този законопроект. Макар че малцина знаят, но на първия Законопроект за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, аз съм единия от авторите. Ако трябва да бъда нескромен, идеята беше моя и я направихме в съавторство с още двама колеги, тъй като бяхме коалиция. Тоест имам отношение по темата и не мога да си изясня тук някои неща, затова започвам анализа си от там.
Чуваме сега колегите от БСП да казват, че най-лошото място, където може да бъде избран този орган, е парламентът. Защо, колеги? Да не би президентството да няма условия за корупция? Да не би в законодателния орган да са по-големи условията за такава? Ако мислите така, искам да Ви разочаровам – не е точно така. Или може би президентът не е политическо лице, не говоря „интуиту персоне“, като институция? Или може би огромната му администрация не е склонна към това, към което са склонни всички български администратори и политици? Не всички, така визират доклади и отчети.
Питам, само задавам въпроси. Защото аз мисля, че когато отправим петното към българския парламент, че не е достоен да избере ръководството на един такъв орган, трябва да е сериозно. От кого е равно отдалечен президентът? Може и президентът да назначава, но не с тези аргументи, ако добре ме разбирате, не с тези мотиви.
Да има или да няма разследващи функции? Къде се води до сега разследването – в ДАНС и в МВР, така ли е? (Реплики.) Окей, и в ДАНС има звено. (Шум и реплики.) Окей, добре!
Тези хора, които ще бъдат назначени да разследват в този орган, от Марс ли ще ги вземем? Те няма ли да са същите хора, които живеят в България и работят по тази тема? Президентът като назначи ръководството, директора, той от Марс ли ще го вземе? Не е ли проблемът в това какво правят хората в тези системи? Не е ли проблемът в това, че има достатъчно закони, но не се прилагат? Не е ли проблемът в човешкия фактор и, и, и в човешкия фактор? Тоест нагледахме се на решаване на опоненти и проблеми не само в този закон, които касаят по-скоро тези, които прилагат, и тъй като не прилагат както трябва, ние непрекъснато измисляме нови закони, нови разпоредби и нови органи. Според мен, това не решава въпроса, няма да реши въпроса. Нито единият, нито вторият вариант на такъв закон, ако хората са същите. А хората са същите, това са хората в България. (Реплики.)
По отношение на другата опасност, за която, слава Богу, преди да започнем разглеждането на законопроектите ни биха камбанката откъм Румъния, защото тази камбанка дрънчи в главите ни на тези, които дълги години работим тази работа. Много от отдавна! Защото сме се нагледали на тези географски ширини на злоупотреби с власт, на разправа с политическия опонент на, на, на – да не изброявам. Това, което стана в Румъния, всъщност потвърди нашите опасения. Има колеги, които участваха много преди скандала в Румъния в разработването на законопроекти и ние казвахме, че това може да се превърне в орган за политическа репресия, в средство за разчистване на сметки, в още един куп неща. По тези географски ширини това винаги трябва да го имаме предвид.
Никакви аргументи в тази посока, никакви опасения. Никой дори не изказа мисъл в тази посока. Избираме едни хора, те чистички и страхотни професионалисти не идват на „килимчето“, никой не ги вика и като почнат едно разследване… За да го няма всичко това, трябва да са чисти абсолютно всички процедури, всички правомощия, контролът върху този орган, взаимният контрол между властите.
За да не се въртя само около мотиви, концепция и така нататък ще Ви кажа: изключително важен момент в този законопроект е кога се открива процедурата по проверка. (Реплики.)
Да, виждаме, че сте я описали. Не искам да влизам в подробности, защото това ще бъде повод на дебат за второ четене. Само Ви обръщам внимание, че има тесни моменти, които в спецификата на функциите на органа, който и да е той, които са изключително важни от гледна точка на това да няма произвол, да се прилага законът, но да няма произвол.
Моят колега Хамид много правилно Ви обърна внимание върху един много важен момент – отговорността на тези, които, загрижени за общото благо, донасят информация. Защото ние сме се нагледали на загрижени за общото благо. Тоест, ако имаме консенсус, че е нужно такова законодателство, макар да нямаме анализ и да се съгласяваме ей така, защото от Европа така казват, ако имаме консенсус за това, че борбата с корупцията е неефективна, ние не знаем защо е неефективна.
Пак отварям скоба, аргументът, който чух през всичките тези две години: „Няма достатъчно произнесени ефективни присъди“. Ако се сещате за друг, кажете ми. А трябва ли да има, а колко, имаме ли план? В Румъния имаха план. Тоест някак си много лесно приемаме едни дефиниции или едни становища, подхвърлени ни от някъде.
Мисля си, че трябва да говорим повече по проблематиката от гледна точка и на борбата с корупцията и от гледна точка на защитата от произвола, от гледна точка на това да се спазват и човешките, и гражданските права, защото макар политиците, администраторите, заемащи висши публични длъжности да трябва да отговарят повече от обикновените хора, повече от другите граждани, те също имат граждански права и техните семейства също имат такива. От тази гледна точка няма кой знае колко да загубим пред общественото мнение, ако държим сметка за всичко и ако наистина се отнасяме не чак толкова лековато към подхвърлени идеи, които не са приложени в Европа.
Завършвам със следното: когато направиха режим за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности – мисля, че беше 2006 г., в Европа нямаше такъв. Направихме изрична проверка. Никъде в Европа не оповестяваха в публичен регистър декларациите на… Дори от Бундестага ме питаха това какво е? Има си ред, при който се оповестява и кога. Тази информация не е публична. Тогава не беше, сега не знам, може вече да е публична другаде. Тоест винаги някак си ние сме една крачка пред другите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Цонев.
Колеги, апелирам за спазване на Правилника и на изискванията за време.
Реплики към господин Цонев?
Господин Митев, първа реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Само с едно изречение. Уважаеми господин Цонев, не съм съгласен само в частта, в която казахте, че законопроектът е предложен от Министерския съвет без липса на анализ. Напротив, ако погледнете раздадените материали и, ако внимателно се запознаете с тях, докладът към цялостната предварителна оценка на въздействието, изготвен от Министерството на правосъдието, той е именно такъв анализ. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други реплики?
Колега Зарков, като тръгнете, аз няма как да изложа моите съображения и по двата Законопроекта. Колегите ще Ви предадат.
Господин Цонев, не правите дуплика, а втора реплика.
Реплика, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Съвсем накратко по отношение на корупцията. С голяма част от нещата, господин Цонев, които казахте, съм абсолютно съгласен. Но къде има възможност за корупция – при президента или при Министерския съвет? Кой избира Министерския съвет по Конституция – парламента, Народното събрание, в частност едно или друго мнозинство, независимо какво е то. Откъде ще вземем кадрите за този разследващ орган, антикорупционен? Мисля, че не е важно, тоест, ясно е откъде ще ги вземем. По-скоро въпросът е за тяхната независимост и къде те са по независими до настоящия момент, когато са част от изпълнителната власт, или към този орган, където ще бъдат под контрола и на президента, и на парламента по нашия Законопроект, поне така предлагаме.
Досега на практика тези органи, за които говорихте – следствието, част от ДАНС, наистина са били в този момент и са част от изпълнителната власт. Затова ние предлагаме едно ново понятие и нов метод за борба срещу корупцията, защото до този момент, очевидно няма анализ, но всички сме съгласни, че корупция има и то в нелека форма. Няма анализ защо корупцията в България – потвърждавам това, което колегата Цонев каза, е взела такива размери през годините, защо органите, които е следвало да се борят с тази корупция, са неефективни към този момент. Няма такъв задълбочен анализ, поне аз не съм виждал и не знам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Цонев отговори на този въпрос, предоставяйки отговора, тоест, насочено към всички нас, защото ние изграждаме обществото, ние изграждаме отделните системи, участваме в гражданския, във всеки един оборот чрез поведението си, качествата си и дисциплината.
Господин Цонев, ако желаете?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дуплика ще направя само, за да се извиня на госпожа Цачева и на екипа й. Анализ има. Не исках това да кажа, може би не се изразих правилно. В анализа не намерих отговор на тези въпроси, които поставих. Анализът е детайлен, изчерпателен, дава отговор на много въпроси, но не на всички. Аз не намерих отговор на въпроса: защо е нужен нов закон и нов орган? Има законодателство към този момент, има органи, които работят, ето тук са представителите на част от тези органи, не на всички. В този анализ не намерих този отговор. (Реплика.)
Добре, може и да не съм търсил както трябва. Исках да Ви обърна внимание на факта, че не всичко подхвърлено или казано сериозно от партньорите ни може непременно да означава необходимост. Неслучайно, пак казвам, две седмици съм бил в края на 90-те години на специализация в „Гуардия де финансо“ в Италия – е нямаше такъв орган, нямаше. Има звена, няма отделен орган.
Господин Попов, мисля, че в репликата Ви се съдържаше това, което питахте, това, което исках да кажа: не е въпросът в това кой ще назначава, въпросът е как ще се изпълняват тези функции. Къде има условия за корупция? Навсякъде, господин Попов, където има власт – и в общините, и в законодателната, и в изпълнителната, и в съдебната власт, да не забравяме. Навсякъде има такива условия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдебната не бива да я забравяме.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, не я забравяме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как да кажа: дали имаме 150 килограма министри осъдени, би трябвало да имаме …(Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Извинявайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Завършвам с това. Президентът разпределя като назначи служебен кабинет, разпределя всичко. Вие тази хипотеза, като конституционалисти и като законодатели, не може тук да я премълчавате тихомълком. Измъкнахте ми думичките от устата, бях ги си запазил, да не ги казвам.
Моля Ви, предният два пъти назначи служебен кабинет, три пъти и, ако ме дърпате още за езика, ще започна да Ви питам: Вие бихте ли дали тези правомощия на друг президент.
ХАМИД ХАМИД: Да.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, не бихте, колега, не бъдете …(Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми колеги, обещах на председателя да говоря минута, а сигурно ще станат две с въведението, което ми хрумна току-що. Много добре се получи, че един народен представител, който е първи мандат като мен, говори след господин Цонев, който е доайен сред нас, и когото аз съм гледал доскоро само по телевизията. Всичко, което той каза, съм гледал по телевизията и съм си го мислил. Поради тази причина днес съм тук, защото не се е случвало ужасно дълго време, защото този орган е необходим.
Всичко, което каза госпожа Цачева за идеите на правителство като мотиви да създаде този Законопроект, приемем, необходимо е. Всичко, което каза Крум преди малко, са нашите аргументи. Действително сигурно липсва ал. 2 на чл. 11, но все пак ресурсът, с който разполага вносителят на законодателна инициатива – всеки народен представител, ресурсът с който разполага Министерския съвет – опита, е несравним.
Днес сме на първо четене и ще изложа своя аргумент. Можех да разкажа всичко: колко е добър нашият Законопроект, как не сме съгласни с Вашия – това всичко се каза, и Вие казахте за Вашия, и Крум каза за Законопроекта на левицата. Виждайки Вашия Законопроект, аз искам да Ви обърна внимание по философията на един пункт. Има много изписано и говорено за гражданската конфискация, включително сред нас има хора, които са писали монографии по въпроса и най-сетне трябва да им дадем думата и на тях.
В Законопроекта на Министерския съвет отново, както и при сега действащия Закон, незаконно придобито имущество е това имущество, за което не е установен източникът.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Законен източник.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Да, точно така. Много отдавна е създадена една презумпция за незаконност при невъзможността да се докаже законният източник и това е ясно в много теоретични изследвания. Същевременно в нашето право съществуват много възможности да реализираш доход от неформални сделки и никога не си бил длъжен да създаваш доказателства. Това го знаете също – възмездни и неформални сделки. Никога не си мислил, когато Законът е допускал да сключваш неформална сделка, че ще го доказваш. И, ако този теоретичен въпрос е стоял далеко от нас, когато границата по Закона беше 250 хил. лв., сега тя става 20 хил. лв., да започне и да се изпрати на органа.
Според мен сега е моментът, може би с прецизиране на разпоредбите, които Вие прилагате, много точно да се дефинира незаконността да докажеш. Аз съм водил процеси преди да бъда народен представител, и когато беше за имущество от престъпна дейност, и когато е по сега действащия Закон. Действително доказването в случаи, когато лицето не си е поставило за цел да събира доказателства за своята дейност, а има, пак казвам, много неформални сделки, които са валидни по нашето право, създава проблем. Днес аз ще се радвам да изслушаме представителите, които са го работили, дали действително може да се оптимизира и Законопроекта на правителството в тази посока. Според мен е добре да се подкрепят и двата законопроекта, макар и да не вярвам това да стане, тъй като богатството на идеите ражда истината. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Милков.
Реплики към това изказване, бе да злоупотребявате с тях? Няма реплики. Аз ще си позволя да направя кратко заключително изказване преди да дам думата на колегите от комисиите.
Колеги, аз нямам никакво съмнение по това, че няма да подкрепя Вашият Законопроект и ще изложа накратко причини, които тук не се чуха. Не искам да злоупотребявам с обстоятелството, че мнозинството от колегите – юристи от БСП, са първи мандат и, лансирайки един такъв Законопроект, при всички положения изглежда изгодно да се пренебрегне историята. Колегата Попов обаче би следвало да има една памет назад във времето, да си спомня всички тези дебати, както и всички обвинения.
Използвайки Вашата риторика от преди време ще кажа, че това е Вашият Законопроект и е изключително репресивен Законопроект. Той лесно става инструмент за политическа злоупотреба, той продължава едноличната воля на едно лице в изпълнителните действия на един директор, който ще действа по тези команди. Аз Ви питах и пред телевизионните екрани, а тук колегите на два пъти възпроизведоха този въпрос. Ами, колеги, като го правите това, поне не преписвайте списъка на длъжностите, които да бъдат под контрол, а и защо сте започнали с президента?! Тук няма да говоря за един спор за предела на възможността да се разследва президентът. Това е един спор, ако питаме колегите от КПУКИ (Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси), те вероятно ще имат спомени и институционална памет. Но как си го представяте това? Примерно аз да избера господин Милков, да му възложа тази работа, той да дойде и да каже: аз идвам на проверка. (Реплики.)
Да, може да стане. Историята познава всякакви обрати и може би в политиката такъв обрат е много естествен особено, когато едно лице получи една огромна власт. Смятам, че това не успяхте да го съобразите заради това да изпълните задача. Хубавото е, че от редакцията, както Ви казах – другата командна линия, директорът възлага задача на агента и всичко това става тайно, без някой друг да може да се меси, тоест, директорът поръчва на кого да се отреже главата. Ясно е какво ще стане и при това никой не контролира агента. Вие казвате: препращаме към НПК, ама, ние въобще не знаем кога и как прокурорът ще наблюдава тези действия. Вие оставате с убеждението, че агентът е и разследващ, и контролиращ предварителното разследване, така че ще имаме едни мощни унищожители, ако Вашият Закон стане и заработи на практика.
Няма да го подкрепя и заради това, защото КПУКИ е тук. Аз искам да изкажа адмирации към двете комисии. Комисията за отнемане получава подкрепа, високи оценки, заслужена е тази подкрепа, а за разлика от тях лошите, злодеите, които ще ги ликвидираме, са колегите от КПУКИ. (Реплики.) Но аз искам да им благодаря, защото… Ликвидация е, а Вие не бяхте в Четиридесет и втория парламент, но колегата Попов беше. Вашият партиен началник Кирил Добрев го няма тук, той е само на „Позитано“, но председателят на Комисията за разследване – КПУКИ, беше Кирил Добрев. Да Ви припомня ли какво говореше Кирил Добрев, какво казваше: ако един определя шефа дори на петима, а тогава неговата атака беше към моята предшественичка Искра Фидосова, непременно определението е „зависим“. Имаше разпечатки колко пъти Филип Златанов е посещавал този парламент.
Колега Попов, ще гледаме разпечатки и след това колко пъти директорът на тази агенция е влизал в президентството, само че там нямаме достъп до пропускателната система, а тук все пак имаше комисия. Знаете ли как се обясняваха – да, тефтер имаше, мислите ли, че ако оставим един едноличен директор на тази служба, няма да има не тефтери, томове ще има?
Благодаря на тези колеги, защото те удържаха и макар да са на прага на съществуването като Комисия, те продължават да работят. Тук продължавам тезата на господин Цонев, действително понякога заради липсата на анализ или за предубеден анализ ние не даваме обективна оценка. Ще припомня, че тогава Кирил Добрев и Мая Манолова правеха такива изменения да имплантират членове в този орган. Има много история и, уви, нещата не започват от тези два законопроекта, както явно един партиен ентусиазъм Ви е внушил такава убеденост. (Реплики.)
Колеги, аз Ви търпях три часа, а Вие ме прекъсвате и не можах да на правя завършване. Приключвам, а при това колегата Зарков го няма.
Кое е най-лошото на този Законопроект? Нито кадровата амбиция на президента, нито Вашата политическа заявка, а най лошото на този Законопроект е това, че той взриви доверието към една работа, която продължи повече от две години. Имаше частично постигнат консенсус, а три години ние дерогираме всичко, ние сега се обясняваме – този ще назначи или онзи ще назначи. Дори, както казва господин Цонев, да отидем при партньорите и да кажем: ние постигнахте това, те няма да ни повярват, а ще кажат: Вие не можете да си убедите избирателите. Ето това е най-голяма ни щета във волята, в амбицията ни да постигнем резултат, не на килограм, трябва да мерим на доверие нещата.
Тук ще цитирам заместник-генералния секретар на Европейската комисия – госпожа Миху, която на поредното ни изслушване, каза следното: „Никой не може да Ви извие ръцете да приемете нещо, което не искате да приемете, освен избирателят“. Трябва да убедите избирателят, че решението Ви работи, а с този спор, с този дебат, който водим, ние изначално заличаваме тази възможност. Спирам дотук и си отнемам думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: А защо така?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако ми позволите, няма да Ви давам думата за реплики. (Реплики.)
Коя комисия първа желае да вземе становище? И двете заявиха, че искат.
Заповядайте.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, знам, че времето напредна и затова ще бъда максимално кратък, и ще отговоря на въпросите. Абсолютно излишно е да цитирам Решение № 13 на Конституционния съд, може би, което се изказа за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Законът е изцяло в съответствие с Конституцията на Република България, прекрасни мотиви и няма да ги чета отново. Няма обърната доказателствена тежест, като изрично е записано в него: „доказателствената тежест е върху Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество“. Това е само като реплика във връзка с това, че е конституционно съобразна рамката на нашия Закон и няма обърната доказателствена тежест, въпреки че в съответни закони в чужбина има обърната доказателствена тежест. Международният съд по правата на човека се изказа изрично по този повод, че в Гражданското право е абсолютно допустимо да има обърната доказателствена тежест, но това е една от поредните гаранции за гражданите на Република България.
Да, казвам, че в Решение № 13 пише. Искам да обърна внимание на нещо друго.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Председател, един момент. Разбира се, че познавам Решението. Ставаше дума, че в ДПК има ред за ревизия при особени обстоятелства и тя предвижда, че за такива доходи се налагат други видове мерки, а именно се прави нова данъчна част, изобщо не исках да Ви го преразказвам. Разбира се, че познавам това Решение. Благодаря Ви.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Да обърна внимание, че данъчните органи се занимават със съвсем друг тип дейност и изключително много данъчно-ревизионни актове имат констатации, които ние няма как да приемем. Данъчните органи всъщност целят да обложат едно имущество с данъци, а не да отнемат незаконно придобито имущество. Дейността на данъчните органи и нашата Комисията е коренно различна.
Това, което искам конкретно да кажа по Закона, който е внесен от правителството, е, че по другия Закон така или иначе ние оставаме като независима институция, а от тази гледна точка той не нарушава това, което сме постигнали досега. Действително за първи път беше подложен на такава сериозна и голяма работа, на такава огромна дискусия, в която бяха включени всички институции – бяхме включени ние, беше включена Комисията за конфликт на интереси, бяха включени БОРКОР, всички засегнати институции бяха включени при обсъждане на този Закон. Всички бележки, които бяха дадени, бяха съобразени, и може би това е разликата, при която беше изработен този Закон от предишните закони и така или иначе не достигнаха до финал.
Затова мога да кажа, че ние в нашата сфера нямаме бележки, защото нашите предложения по този Закон бяха взети предвид, но може би един съвсем кратък пример – с риск да Ви отегча, да обясним защо наистина има връзка между дейностите на тези органи. Започва се с проверка за корупционно престъпление от дирекцията към ДАНС, която, разбира се, събира само данни. В един момент тези данни не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, има много такива случаи. Какво се случва с тези проверки? Отиват в кошчето. Но като се включи нашата Комисия в една такава проверка, когато се проверява незаконно придобито имущество, то тази проверка няма да отиде в кошчето. Да, няма данни за извършено престъпление, но има данни за незаконно придобито имущество и тази проверка ще прерасне в проверка от Комисията, с която би могло да бъде отнето имуществото от лицето.
Защо няма такива органи другаде? Просто, защото такива комисии, като нашата няма никъде. Комисията по отнемане на незаконно придобито имущество е част или от прокуратурата, или от данъчните, където въобще има такива органи, които се занимават с отнемане на незаконно придобито имущество. Затова казвам, че има преки непосредствени връзки, защото в някои случаи не може да се накаже лицето, не може да се съберат годни доказателства, но може да му се отнеме имуществото, което е също достатъчно ефективен инструмент, за да възтържествува справедливостта – когато едно лице има незаконно придобито имущество, то да не може да се обогатява от него.
Отделно, разбира се, има и възможност да се започне проверка от Комисията във връзка с установен конфликт на интереси, тоест, мисля, че между тези органи има връзка. Ако не нашите инспектори, ще преценят заедно с проверяващите по сигнал за престъпление от Дирекцията, от ДАНС, която се предвижда да е в този орган, кои, ако не те заедно с нашите инспектори, най-добре могат да проверят имуществото? Нещо, което е категорично дефицит, по което има препоръки от редица международни институции. Във връзка с установяване на незаконно придобито имущество в оперативната работа има слабост, тоест, ние изтегляме на един по-преден етап възможността да се започва, а отделно, ако се установи такова незаконно придобито имущество, това вече е нова предпоставка за започване на отнемане на такова имущество от Комисията.
Тук ще се съглася с господин Зарков обаче, че трябва да се уплътни капацитетът на Комисията, защото наистина сме претоварени. Имаме страшно много случаи, по които работим, и безспорно трябва да се уплътни капацитетът. Само една малка бележка, която аз направих и в предишната Комисия: предлагаме да се създаде единен подход по отношение на определянето на категорията труд и социалните придобивки на лицата в бъдещия орган, защото все пак се предвиждат едни такива изключителни социални придобивки, да кажем, за категория труд на служителите от тази дирекция от ДАНС, която се предвижда да е част от единния орган, което би демотивирало другите служители.
Нашите инспектори водят дела за милиони, тази година е най-силната в историята на Комисията, а досега се отнели 23 милиона с влезли в сила решения. Мисля, че като създаваме един орган, все пак трябва да обезпечим спокойствието на хората, които работят в него, разбира се, и под формата на различни такива социални придобивки, които да създават допълнително мотивация. Имаме и някои дребни бележки, а те са повечето технически и изобщо няма да Ви отегчавам с тях. Ние сме ги дали като становище, ще ги представим и на Вашето внимание, но като цяло, това е моето мнение.
Разчитам, че Законът на правителството е много смислен и няма такъв закон в другите държави, защото няма друг такъв орган като Комисията. Има връзки между органите. Опитах се да илюстрирам една такава връзка, дано да съм бил достатъчно убедителен. Мисля, че Законът е добър и няма никакво отстъпление в сферата за отнемане на незаконно придобито имущество, за което в крайна сметка аз мога да говоря като председател на тази Комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Георгиев за становището по разглежданите законопроекти.
Кой ще вземе отношение от Комисията?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Заместник министър, уважаеми дами и господа народни представители, благодарим за поканата, благодарим за предоставената възможност.
Съвсем накратко да вземем думата по един въпрос, който касае директно конфликта на интереси. Присъединявам се към казаното от колегата Георгиев, за това, че този път законодателната процедура при изготвянето на този проект се различаваше съществено от останалите, разбира се, в предишната легислатура на парламента. Имаше голяма работна група и имахме възможност да участваме активно в нея. Не малка част от предложенията ни се възприеха, подкрепихме я енергично и това, може би е един от елементите на усъвършенстване в сферата на конфликта на интереси, за които спомена и министър Цачева – събиране в един акт на установителния и санкционния акт за конфликт на интереси, защото това ще продължи да гарантира правата на проверяваните лица, от една страна, а от друга страна, се предвижда едно съществено съкращаване на процедурата. В момента около три години трае процедурата по установяване и санкциониране – от постъпването на сигнал до влизане в сила на наказателното постановление. С това усъвършенстване, като то е по искане на Европейската комисия още от януари 2014 г., смятаме, че се прави една съществена крачка напред.
Разбира се, възприе се и нашето предложение за диференциране на санкциите и размера на глобите за конфликт на интереси. Това беше направено в едно от заседанията на работната група, а именно: различна е степента на засягане на обществените отношения тогава, когато имаме установен конфликт на интереси за участник на високо ниво в изпълнителната власт и другото – за директор на селско училище. От тази гледна точка такава диференциация тук се прави.
Все пак бихме искали да изложим един елемент в рамките на две минути от нашето институционално становище, което трябва да се каже тук и вероятно това ще ни е последната възможност да го кажем: поддържахме последователно тази позиция в рамките на работната група. Става дума за следното. Законопроектът предвижда за високите нива на изпълнителната власт, за законодателната власт, разбира се, за съдебните органи конфликтът на интереси да се установява от новия антикорупционен орган. Същевременно в § 2 останалата част от големия контингент – около 115 хиляди лица, заемащи публична длъжност, това са всички експерти във всички видове администрации, всички служители в администрациите на органа на съдебната власт, и съгласно § 2 за тези лица съответните органи по назначава ще установяват и санкционират конфликт на интереси. Това за нас е проблем. Последователно поддържахме тази позиция в рамките на работната група, а вероятно това е последната ни възможност да го заявим. Смятаме, че това би било известно връщане назад и отстъпление от централизираната система за конфликт на интереси, и само един аргумент.
Два риска съдържа тази възможност. Първо, от формиране на различна практика един кмет на община, на малка община в Северна България да реши едно, а един началник на районното управление по образование, което ще установява за неговите служители конфликт на интереси, друго. Трето, по абсолютно аналогичен казус, макар че тук има уговорки, би могъл да реши централният орган. Това е единият риск.
Вторият риск, който съществува поне според нас, е рискът от недостатъчен капацитет особено на малките администрации. Системата на изпълнителната власт по Отчета за състоянието на администрацията, приет от Министерския съвет, има 603 административни органа. Всъщност отделно са ръководителите на съдебните органи и така нататък, а, разбира се, на ниво министерство няма да има никакъв проблем с капацитет и познания в това отношение. Разбира се, на ниво агенция – също, но на ниво малки общини, малки териториални административни структури, такъв проблем би могъл да възникне, като има различни възможности за преодоляване на този проблем. Пак да кажа, че дори чисто количествено да сравним централизираната система за конфликт на интереси, като резултати, която съществуваше и функционира от 2011 г., с това което съществуваше при една малко по различна децентрализирана система от предлаганата, то сегашните резултати са доста по-добри за този период от шест години, в който съществува централизираната система.
На следващо място, запазването на централизираната система ще даде възможност за една много специфична и, бих казал, прецизна работа за предотвратяването, за превенцията на конфликта на интереси, за каквато при въвеждане на децентрализираната система трудно би могло да се говори. Още веднъж, благодарност за предоставената възможност да вземем становище. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Подчертавам, героически издържахте на ръба на кворума – свръхмандат четири години. Браво, органът не рухна. Имаше такъв огромен риск.
Колеги, дебатите са закрити.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроекта за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 702 01 26, внесен от Министерския съвет на 6 октомври 2017 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 21 народни представители: за – 14, против – 7, въздържали се – няма.
Приема се на първо четене Законопроекта на Министерския съвет.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, № 754 01 71, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 6 октомври 2017 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 21 народни представители: за – 7, против – няма, въздържали се – 14.
Почти огледален резултат. Не се приема този Законопроект.
Колеги, с това приключихме обсъждането на законопроектите по точка втора и точка трета. Благодаря на всички институции, които участваха в това обсъждане. Имате ли нужда от пет минути почивка преди да продължим с точка четвърта от дневния ред? (Реплики.)
Колегите от Министерския съвет чакаха дълго, има предложение след точка четвърта, като стигнем на второ четене, тогава да е почивката.

Престъпваме към точка четвърта от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ, № 702-01-28, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2017 г.
Гости по тази точка са: от администрацията на Министерския съвет господин Красимир Божанов – директор на дирекция „Модернизация на администрацията“, и госпожа Юлиана Чолпанова – експерт в дирекция „Модернизация на администрацията“.
Колеги, имате думата за много кратко представяне на Законопроекта.
КРАСИМИР БОЖАНОВ: Госпожи и господа народни представители, госпожо Министър, господа заместник-министри, колеги, и аз се бях ориентирал към кратко изказване, предвид случилото се досега в Комисията. Ще се опитам в рамките на две минути да изложа Законопроекта. Законопроектът е изготвен в рамките на прокламирания приоритет на правителството за намаляване административната тежест върху бизнеса и гражданите.
Конкретно, свидетелството за съдимост още в самото начало излезе на дневен ред в публичното пространство като пример за документ с удостоверителен характер, удостоверяващ данни, които са налице в администрацията, но въпреки това се изисква от граждани и юридически лица в рамките на участието им в административните процедури. Институционално беше решено администрацията на Министерския съвет да се ангажира с изготвянето на един сборен Законопроект, с който се изменят всички закони в рамките на административната процедура, се изисква представяне на свидетелство за съдимост. Беше направен преглед на законите, бяха отделени тези, в които свидетелството се изисква изрично за представяне пред администрацията, бяха изключени законите, при които такъв документ се изисква от браншови организации в рамките на съдебни и охранителни производства.
Основният подход на Законопроекта е, че там, където има изискване за съдебен статус „неосъждан“, съответната разпоредба, която досега задължаваше участникът в административната процедура да представи свидетелство за съдимост, прераства и се трансформира в норма, която поставя като отрицателно или положително условие съответния съдебен статус – „неосъждан“, в различните варианти за такъв тип престъпления и така нататък.
Две от предложенията за изменения са от принципен характер. Те са свързани със Закона за ограничаване на административното регулиране и контрола върху стопанската дейност и АПК, където се предлага норма, с която на практика се забранява в подзаконов акт, да се въвежда изискване за представяне на свидетелство за съдимост. Както и в другите закони, принципът е, че самата администрация, която администрира съответната процедура, трябва да изисква по служебен път тази информация. Констатирахме, че са изключително много подзаконовите актове и на практика след влизането в сила на Закона, надявам се, че ще бъде приет от Народното събрание. Всички администрации, които отговарят за дадени подзаконови актове, са длъжни да работят в съответствие с тези два закона, за които споменах.
Какво предстои? Самото приемане на законите няма да доведе до възможност за прилагането му автоматично. Работна група в рамките на Министерство на правосъдието, начело на която беше заместник-министъра, изготви изменение и в Наредбата на министъра на правосъдието за реда и дейността на бюрата за съдимост, а освен това трябва да се осигури техническа възможност да може администрациите да изискват по служебен път информацията чрез съответната информационна система. Опитах се да бъда много кратък.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, въпроси.
Господин Хамид Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Няма как да не подкрепим това предложение и, разбира се, ще получи нашата подкрепа. Аз искам да попитам, обаче този подход ли ще използваме за всеки документ, за отделен законопроект и така до края на света. Толкова ли трудно беше за всички законопроекти, предвид големият труд, който сте свършили, да видите къде се среща този документ? Това е огромен труд – да добавите там и удостоверението за липса на задължения на физически и юридически лица, удостоверенията за тежести и така нататък, тоест, трябва ли да си създавате толкова труд постоянно за всеки документ?! Не можеше ли да ги съберем малко повече документите и поне в пакети да ги правим?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Ще отговорите ли на въпроса, или накрая общо? Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Председател, благодаря Ви.
Искам да изкажа становището, че ние ще подкрепим Законопроекта, като предвид въведеният принцип за комплексно административно обслужване и считам, че това е реална стъпка. Но, както каза и колегата Хамид, може би стъпка, която да покаже на хората, че вървим натам, но недостатъчна. По отношение на това, което той каза, ние гласуваме в друг Законопроект за това удостоверение, но много са нещата, които трябва да сглоби конструкторът на комплексното административно обслужване, а аз възприемам повече този Законопроект като един сигнал, определено недостатъчен, но въпреки това ще го подкрепя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Милков.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, ние ще подкрепим с колегите Явор Нотев и Димитров този Законопроект. Действително от Министерския съвет са свършили достатъчно работа и то доста работа по него. Още повече, че той е в изпълнение на основните приоритети от Програмата на правителството за облекчаване на административната тежест за гражданите и бизнеса.
Моят въпрос е по отношение на използвания термин „съдебен статус“, а може би трябва да се помисли за някаква дефиниция между първо и второ четене на Законопроекта. Аз поне не се сещам да има такъв термин. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Има ли други въпроси и изказвания?
Заповядайте, господин Божанов за отговор.
КРАСИМИР БОЖАНОВ: Ще отговоря на първите две изказвания.
Наистина в началото имаше дискусия как да подходим, защото знаем, че това е само един от удостоверителните документи, които мъчат гражданите в рамките на административните процедури. Защо беше избран този документ? Той ще бъде такъв само за това удостоверение, поради само това свидетелство, защото когато констатирахме какви усилия и колко време трябва, за да се установят всички актове по отношение на останалите документи, смятам, че свидетелството за съдимост ще се превърне в един заложник на другите закони. Има доста кратки срокове в редица други решения на Министерския съвет – 14 октомври, а другите са до края на годината, които ангажираха институциите да направят закон по закон, предложения до Министерския съвет за отпадане или реинженеринг на тези административни процеси, които изискват досега други документи.
Решихме свидетелството за съдимост да бъде междинен сигнал за тази реформа, а доколкото знам другите закони предстоят в рамките на следващите един-два месеца, но те ще бъдат обобщени. Тоест, с един закон отпадат всички процедури, които са свързани с неоснователната тежест. По отношение на съдебния статус – получихме тази забележка съвсем наскоро след внасянето на Закона, мисля, че би било добре да се внесе правна яснота между първо и второ четене. Отчитаме го като слабост на Законопроекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Божанов.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 702-01-28, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2017 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 21 народни представители: за – 21, против и въздържали се – няма.
Законопроектът се приема на първо четене. Благодаря на колегите от Министерския съвет включително и за търпението да изчакате дебата до тук. Колеги, пет минути почивка.
(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме след прекъсването.

Пристъпваме към точка пета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, № 754-01-69, внесен от Хамид Бари Хамид, Данаил Димитров Кирилов, Симеон Георгиев Найденов, Емил Димитров Симеонов, Христиан Радев Митев, Димитър Николов Лазаров и Анна Василева Александрова на 5 октомври 2017 г.
Гости на това второ четене са: от Висшия съдебен съвет – господин Боян Магдалинчев; от Министерството на правосъдието – министър Цецка Цачева, госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър, господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието; от Прокуратурата на Република България госпожа Мария Шишкова – заместник-главен прокурор, от Върховния касационен съд – не виждам господин Лозан Панов, госпожа Павлина Панова – заместник-председател и председател на Наказателната колегия; от Съюза на съдиите в България – господин Атанас Атанасов, госпожа Весислава Иванова, която не е тук, и господин Емил Дечев.
Постъпило в днешния ден е становище на председателя на Върховния административен съд, с което се предлагат текстове във връзка с параграфи 12 и 15 по отношение на съдиите във Върховен касационен съд и Върховен административен съд, и следователите в Национална следствена служба. Постъпило е и становище, че съдебните заседатели в Република България, което считаме за правилно, да бъдат добавени в кръга на лицата, за които това стимулиране се предвижда. Колеги, пристъпваме към второто четене. Наименованието на нормативния акт е: Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания и закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 21 народни представители: за – 21, против и въздържал се – няма.
Пристъпваме към § 1, имаме текст на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения. Господин Хамид Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, уважаеми гости! Когато формирахме предложението и се събрахме да го подпишем, аз Ви казах, че не съм съгласен с толкова подробна норма и беше излишно да я добавяме в пленума, защото, първо, командироването е по изключение. Второ, същият този пленум избира съответния административен ръководител и, ако самият пленум няма доверие на административния ръководител, който е избрал, за какъв ръководител всъщност говорим.
Затова ще си позволя по реда на чл. 83 от нашия Правилник да Ви направя едни редакционни предложения, а тъй като те касаят и другите параграфи – 1-ви, 5-ти, 6-ти, 7-ми, 8-ми и така нататък, ще говоря и за тях. Аз предлагам в ал. 1 да се направи по-точно нова част в изречението: „по изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност“, досегашното второ да стане трето или втората част да стане трета, както Ви предлагам и т. 2 да отпадне. Казах Ви аргументите за тази т. 2. Ето го написания текст, ако искате да го видите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Хамид.
Очевидно има две предложения. По т. 1 да се създаде ново изречение, второ: „по изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност“. (Реплики.) Казвам редакционно, а т. 2 да отпадне, като предложението за отпадане касае § 1, § 5, § 6, § 7 и § 8 – предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2.
Други изказвания? Няма. Да, разбира се, че имате възможност, стига да пожелаете.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, във връзка с предложението на господин Хамид за промените в § 1, чл. 87 и първоначалното предложение за създаване на ал. 4, която гласи: „преди командироването се взема предвид становището на общото събрание на съдиите от съответното отделение, в което ще се извърши командироването.“
Искам само да Ви информирам, че и в днешния ден в процедурата по въпроси и отговори, зададени към господин Чолаков, във връзка с повторното предложение до президента за назначаването му за председател на Върховния административен съд, членовете на Висшия съдебен съвет поставяха подобни въпроси към него. Нещо, което той поддържа в концепцията и което се възприема от членовете на ВСС, че е редно преди командироването да се вземе становището на общото събрание на съдиите. Казвам го в чисто информативен план. Господин Магдалинчев е тук, като представляващ Висшия съдебен съвет, но аз просто съм длъжна, като председателстваща Съвета, да Ви информирам за изразената позиция на Съвета в тази посока.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Госпожа Панова иска думата.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Уважаеми народни представители, аз смятам, че отстъплението от идеята да се взема предвид при командироването становището на съдиите в отделението, респективно колегията, в която ще бъде командирован съответния съдия в съответния съд, ще нанесе много сериозни вреди на така прокламираната идея за съдийското самоуправление. Както имах повод и в предишното заседание да кажа, че в крайна сметка командироването на един съдия е произнасянето…(Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук е по изключение.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Няма значение, че е по изключение. Командироването по изключение означава, че в един колектив от по-висша инстанция отива да работи съдия от по-долна инстанция. Той може да бъде съдия от районен, окръжен, като отива в апелативен съд и обратно. Не е без значение мнението на съдиите, които контролират този съдия – като съдебни актове, като правораздавателна дейност.
Въвеждането на тази норма, респективно във всички останали параграфи, където се визира командироването от по-долна в по горна инстанция, се въвежда наистина с оглед преценката на качествените хора, които могат да работят в тези горни инстанции, от една страна. От друга страна, заобикалянето на порочната практика, създала се през годините, в които административни ръководители командироват съдии, техни близки, приближени или хора, които те смятат, че биха подсилили техния авторитет, бидейки в горната инстанция, а не по чисто професионални съображения. Затова тази норма охранява професионализма на магистратите, които ще бъдат командировани в по-горна инстанция.
Няма нищо по-добро от това тези, които контролират дейността на съответния магистрат да могат да кажат: „Да, той е професионалист, който може временно да работи в горната инстанция.“ Затова смятам, че, ако бъде премахната тази алинея, това би рискувало до голяма степен командироването и качеството на командироването, и смисъла.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз имам въпрос към госпожа Панова.
Добре, първо, господин Хамид, с реплика.
ХАМИД ХАМИД: Да разбирам ли, че когато съответният пленум избира съответния административен ръководител към него няма никакво доверие той да направи преценка и наистина да прецени по изключение, кога се налага командироването и кога не. Точно това именно – по изключение, според мен евентуално пази от тази злоупотреба, за която Вие говорите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може ли преди да отговорите и аз да поставя въпроса си? Искам да си представим как ще работи. Първо, на събирането, което беше с всички административни ръководители, струва ми се, че го разбрахме може би малко по-различно. Имахме предвид общото събрание на изпращащата колегия, а Вие пояснихте, че иде реч за приемащата инстанция или институция.
Смятате ли, първо, че това може да става в обозримо време? Смятате ли, че това общо събрание ще действа своевременно и адекватно, за да реши този въпрос? Как действаме в различните сценарий? Пак казвам, че сме в хипотеза, като имам предвид по решението на това общо събрание. Това означава да се постигне един косвен консенсус между административен ръководител на по-долен съд с общо събрание на по-горен съд. Какво става, ако те влязат в кореспонденция? Това е малко като на някакво ревю – дайте да вземем, да изберем, и то само за командироването. Какво ще стане примерно като това събрание блокира умишлено по-долния съд по ред причини? Сега Вие казвате: „това може да е оценката на работата“, която винаги е субективна, когато иде реч за колективен орган. И тук, ако трябва сме обективни, пак трябва да сложим някакви критерии.
Въпросът е: това може ли да бъде гъвкав и ефективен инструмент? Аз съм съгласен, ако това е за постоянно. Ако е за постоянно, даже ще ви предложа и двете общи събрания, ако искате, но това е инцидентно решение да се попълни временен дефицит. Свикваме в някакъв порядък от време по-горното общо събрание, то започва по някакъв начин да формира воля. На базата на какви данни? На база на данните на единия съдия примерно, при когото по-често попадат в състава му, като контролна инстанция или като въззивна инстанция, актовете на съдията Х. Ама, те могат да се мразят на всичкото отгоре. Тоест, дайте да го преценим. Едно е да говорим за принципа, аз съм склонен да отстояваме принципа, но нека и да го мислим като работещо техническо решение, защото на практика в някои от случаите с това ще направим невъзможно прилагането на този инструмент.
Трети въпрос от колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Моят въпрос към съдия Панова е: в тази разпоредба не виждам срок. Това събрание въобще може ли да се събере, ама изобщо по вече изказаните съображения. Дали има някакви негативни емоции, или отношения с изпращащия съд? Може пък да не искат, да не им се съди по някаква причина и отказват, и нямаме срок, в който да го направят. По този начин командироването се блокира и изобщо цялото изменение на чл. 87 и останалите текстове губи смисъл, то тогава въобще да не ги правим тези промени.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председателю, аз имам въпрос към Вас.
ПРЕДС. ДИНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да се концентрираме с въпроси към госпожа Панова. Не искате ли… (Реплика.) Ами, задайте го към госпожа Панова и към мен.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вие не бяхте ясен и затова аз искам да ми поясните на мен. Значи, ако приемем, че един магистрат не е професионалист, то сигурни ли сме, че ако специално закрепим текст, с който да охраняваме професионализма, който той няма, той автоматично ще го придобие? Ако трябва да закрепваме текст, а той да реши тези проблеми. Защото в противен случай излиза, че ако го няма този текст, създаваме проблеми. Сигурни ли сте?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да звучи аксиоматично и да бъде фикция, а всеки, нямащ професионални качества …
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нека респективно преценим професионалните му качества, защото е възможно той да ги няма. А до този момент нали е трябвало да съществуват, за да бъде командирован?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не, тук иде реч за друга селекция, отиваме в една друга селекция, в която нямаме обективен критерий. (Реплика от Емил Димитров.) Не, нищо нямаме.
Госпожо Панова, заповядайте.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Благодаря.
Ще се опитам малко да повторя от миналото ми изказване в предходното заседание, защото очевидно остава някаква неразбраност по въпроса как се извършва командироването. Командироването става от магистрат, който работи в по-нисък съд в по-висок съд. Командироващ е административният ръководител на по-високия съд и той взима решение за необходимост от командироване. Разпоредбата, така както е предвидена в § 1, т. 2…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:… И със съгласието на долния ръководител или без съгласието на долния ръководител?
ПАВЛИНА ПАНОВА: Без съгласието е в момента. Във формулираното предложение се предвижда, че общото събрание или, както правилно каза колегата Магдалинчев в предното заседание, всички съдилища с изключение на касационния, нямат общи събрания, когато става въпрос за техните отделения.
Събранията на съдиите от поделенията дават консултативно мнение към административния ръководител кои съдии от долните съдилища, имащи право на командироване и ще се извърши командироването, отговарят на критериите за работа в съответното отделение. Решението за командироване вече е взето, че ще се извърши командироване. Съдиите не могат да блокират решението на административния ръководител, а те могат само да го консултират…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не могат.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Ами не могат, нали това казах.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И вчера нямаше такъв случай.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Не знам за какъв случай говорите. Аз не знам за вчерашен случай. Те само го консултират като казват: „ние предпочитаме тези и тези магистрати“.
Дали могат да се свикват, или не общите събрания? Отделенията, където ги има, са предимно гражданско и наказателно, а в по-големите съдилища има и търговско. Най-големите такива отделения са в Софийския градски съд, Софийския апелативен съд и колегиите на Върховния касационен съд. За Ваше сведение ежеседмично, във всеки четвъртък, Наказателната колегия на Върховния касационен съд провежда общи събрания и не е трудно свикването на Общо събрание в един съд. По принцип командироване в градски съд, който е голям окръжен съд, трябва да събере – колко са съдиите, 30 наказателни съдии. Приблизително 24 са съдиите в Софийски апелативен съд – най-големият Апелативен съд. В момента 27 са съдиите във Върховния касационен съд в Наказателна колегия. Свикването на общо събрание не е трудно нещо, а това е оперативно.
Искам да Ви кажа, че тази разпоредба действа и понастоящем в повечето съдилища и така в момента се извършва командироването в Наказателната колегия на Върховния касационен съд и много съдилища в страна по същия начин процедират. В крайна сметка Вие ще решите, но това е разпоредба, която по принцип би работила и смятам, че тя по никакъв начин не би затруднила командироването.
А по повод изказването на господин Кирилов – че ние решаваме инцидентен въпрос, аз не разбрах какво значи „инцидентен въпрос“. Вие създавате в момента норма, която принципно да действа винаги, а не сега само за запълването на специализирани институции, което ще се яви ад хок потребност във връзка с влизането в сила на закона.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имам предвид, че командироването е изключение спрямо трайното израстване, повишаване, преместване на един магистрат от един съд в по-горен съд.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Да, вярно е. Така е, но както Ви казах, конкурсите се провеждат бавно, като от момента на обявяването до влизането в сила на решението и встъпването в длъжност, понякога може да мине година и половина, и не е без значение през тази година и половина какъв съдия или съдии ще бъдат командировани в по-горната инстанция. Не знам дали имаше друг въпрос, на който да отговоря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Успокоихте ме, ако това действа сега и без правен регламент, може да сме спокойни, че ще продължи да действа успешно и понастоящем.
Сега по изказванията – колегата Милков се заяви, колегата Дечев се е заявил, колегата Митев се е заявил и представляващият ВСС господин Магдалинчев.
Колеги, какъв ред предпочитате – този по Правилника ли, народните представители първи, а гостите след това, или обратно да подходим? (Реплики.)
Първо, господин Дечев, като той беше най-първи като заявил се, а след това господин Магдалинчев.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Благодаря за поканата към нашата организация.
Ние винаги сме готови, когато можем да помогнем с експертно мнение. Понеже се спомена – вече не си спомням от кой, за това: ама ние нямаме ли доверие на председателя на съда, когато той избира кой да бъде командирован, кой не. Едва ли не започваме да го подозираме. Вижте, тук не става дума за някаква мнителност, нито за черногледство, че п председателят на съд е винаги някакъв лош човек, който гледа да си урежда приятелите от по-ниските инстанции. Не става дума за това, въпреки че понякога вероятно има и такива случаи.
Представете си – и това много често се случва в практиката, че председател на съд, който е специалист в гражданската материя, а има необходимост да се командирова от по-ниската съдебна инстанция наказателен съдия, то нормално е по-скоро той да попита хората, които са му били в по-горна инстанция, кои са съдиите на които евентуално може да се разчита да свършат най-качествения труд за следващата една година, когато те ще бъдат командировани.
Аз считам, че наистина ще бъде много лоша идея, ако не се вземе предвид мнението на колегите, които пряко са надзиравали работата на колегите от по-долните съдебни инстанции, които имат поглед върху качеството на работата и те да преценят кой е възможно най-добрият като професионални и етични качества, за да бъде командирован за една година. Една година работа за командироване не е малко време, много неща се случват в рамките на една година.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз и миналия път поставих няколко бележки, които и сега продължавам да поддържам, защото виждам, че отново са предложени тези текстове – редакционните бележки, които имах. В административните, в окръжните съдилища има общи събрания на съответния съд, което състояние се състои от всички съдии. Предвидено е и в окръжните, и в административните, и в апелативните съдилища, че може да има отделения. В разпоредбата на ал. 4 на § 1 по чл. 87 се предвижда, че преди командироването се взема предвид становището на общото събрание на съдиите от съответното отделение, в което ще се извърши командироването, като става въпрос за приемащия съд.
Аз имам предложение в този случай, тъй като в Закона е предвидена възможност, че по решение може да се създават отделения в окръжните, в административните и в апелативните съдилища. Понеже това е по-малкият форум, отколкото общото събрание, което се състои от всички съдии, аз предлагам да се добави следният израз: „преди командироването се взема предвид становището на общото събрание на съдиите“. Общото събрание е едно, а при наличие на отделение от съдиите в отделението, в което ще се извърши командироването. По този начин изясняваме това и по този начин стоят и за административния съд. Нека да не забравяме, че в Административния съд могат да бъдат командировани съдии от районните съдилища и има такава практика, защото административните съдилища са проинстанционни. Когато се наложи командироване освен от Върховния съд да се командироват, което е трудното и почти неосъществимото, винаги се командироват от районните съдилища. Там се разглеждат също макар и в по-малък обем административните дела по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи дотолкова, доколкото още има такива случаи. Поради тази причина считам, че е редно и правилно да се запише това, което го предложих по същество.
Идеята, която се възприе с измененията в Закона за съдебната власт от 2016 г., беше засилване на съдийското самоуправление. Мисля, че тази идея вече се възприема от голяма част от съдиите в страната и се пази като ценност. Вие сте тези, които ще прецените дали да я ограничите, или не, но считам, че на този етап не следва да се посяга към съдийското самоуправление. Все пак нека да се чуе становището на отделението на съдиите, където ще се командирова. Ако няма отделение, то тогава от общото събрание по този въпрос.
Аз съзнавам и нещо друго: то си има и положителни, и негативни страни, защото едва ли някой административен ръководител би се съгласил да командирова съдия в съответния съд, ако има отрицателно становище на отделението на съдиите или от общото събрание. Но така или иначе това е проява на форма на съдийското самоуправление, което от една година се наложи и се възприема от колегите, а беше проведен избор по този начин и за членовете на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тази форма на проява досега не е била нормирана. Така че не е придобито право, образно казано, а по аналогия е отнесено, а по предложение на съдия Панова за пръв път попада като нормативен текст – уточнявам произхода.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Аз само казвам, че е последица пак изразна в някаква степен на съдийското самоуправление.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е, да де, но примерът, който дадохте не искам да споря така ad hoc с Вас, това означава, че ако районен съдия се командирова в Административен съд с преференция, с предпочитание, ще се ползват районните съдии, които гледат административни производства с реституционен характер, защото те са по-познати в горния съд, а другите съдии ще бъдат абсолютно неизвестни за по-горния съд и за неговия административен ръководител. Тоест, тук директно, като във Вашия пример, таргетираме вероятно до не повече от един-двама човека в съда и те са фаворити.
Аз, ако съм в районния съд примерно, ще искам много да гледам реституции, защото знам, че евентуално впоследствие ще имам изход нагоре по линия на реституционните производства. Плюс това ще гледам да изпълнявам всичко, което науча като тенденция в правораздаването точно на Вашия административен съд по-горе, за да могат да ме харесват в горната инстанция и нито един път да не ми отменя решението.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Тези, които се занимават с гражданска или наказателна материя, ще бъдат командировани в Окръжния съд, където се гледа тази материя. Все пак се търси човек, който познава материята, а това е донякъде и логиката.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: То има районни съдилища с трима съдии, а има и по пет, и по шест.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това сега означава ли, че административният ръководител е избран и иска да пита общото събрание, а колегата няма право да взема решение? (Народният представител говори извън микрофона.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаше реплика към господин Дечев от колегата Милков.
Заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Изцяло се съгласявам с него. Най-нормалното нещо е един председател, който е с наказателна насоченост, ако трябва да се командирова граждански съдия, да пита, но ние не му забраняваме. Той може да отиде да пита всеки, но не искам да формализираме, тоест, да го задължим да събере пленум и тогава да го направи. По никакъв начин не забраняваме, а искаме просто да разблокираме нормата, защото по този начин нормата може да блокира командироване по изключение, когато е наистина необходимо, защото, стараейки се да ограничим командироването максимално, ние блокирахме работата на съдебната система. Съгласете се.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това се казва отношение. Вие имате право на кратко отношение.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Тук вече опираме до това как точно ще вземе предвид мнението, ако е наказателен съдия, председател на съд, а трябва да командирова граждански съдия, как точно ще вземе мнението на колегите. Може да обиколи един-два кабинета, където има един-двама колеги, но как другите, които работят в съдилищата материя, пък ще знаят той с кого е разговарял, до кого се е допитал. Мисля, че по време на общото събрание е най-прозрачно. Иначе какво се получава? Останалите няма да знаят защо е говорил с колегите Иванов и Петров, а има още 20 други колеги, които работят в същата материя и имат поглед върху работата на гражданските съдии от по-ниските съдебни инстанции. Те ще останат в невидение с кого първо е говорил, до кой се е допитал, какви са били аргументите на Иванов и Петров да предложат Драганов, докато на общото събрание всеки си казва мнението, всичко е прозрачно и ясно.
ХАМИД ХАМИД: Но ние не сме избрали този ръководител, а Вие го избирате.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Извинявайте, ние не избираме административните ръководители. Общото събрание може да предложи кандидат или да подкрепи един от двамата кандидати на ВСС, и този, който избира. Текстът, така както Вие сте го предложили в първоначалния проект, не обвързва според мен, а взема предвид становището на общото събрание. Това е някаква консултативна форма, която е завишена гаранция.
Аз Ви казвам, че ние в практиката на градския съд сме имали случаи, в които се командироват хора в отделение без да са работили тази материя. И в този смисъл, ако не се допитат до хората, които гледат делата, после стават грешки.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук аз ще се въздържа с отношение. Очевидно е, че стандартът на параноичност по тази тема е завишен. Аз бих разчитал на добрата управленска практика, а все пак това са мениджъри и те би следвало да установяват добра практика, транспарентни подходи, да имат положителна комуникация, да говорят с колетите си. Както казва и госпожа Панова след като всеки четвъртък има такова общо събрание, то какъв е проблемът, ако Вие сте административен ръководител, който ще решава, да го вземете това становище, без да е разписано по този начин.
Въпрос на практика е, както и въпрос на изводи. Вероятно винаги ще се намерят един-два случая, които да са рецидив, но те ще бъдат рецидив и на нормирана практика. Тогава ще тръгнем в непрекъснати коментари за качеството на заседаването в този колективен формат, защото не знам, но при това положение вероятно би следвало всичко да се формализира по отношение на общото събрание – присъствие, отсъствие, протоколи, гласувания, процедура.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако има двама кандидати с еднакви качества и възможности, то кастинг ли ще правим?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Лошото е, че това е кастинга. Това се явява на горното ниво кастинга. (Реплики.) Пак казвам, че сценариите и хипотезите са много разнообразни и пак се стига до решението на административния ръководител. Ако това общо събрание има желание да се блокира решението на ръководителя, то има идеална възможност да стори това.
Защо да няма интерес, ако сме пет на пет и всеки си държи на фаворита, защо да няма интерес? И, както казва колегата Лазаров зад микрофона, спорим по гласуването и по присъствието, защото двама колеги ги няма.
АТАНАС АТАНАСОВ: Вижте, това е решение на общото събрание и на отделението, то не обвързващо. То има някаква тежест, защото това е експертно мнение на колегите от по-горната инстанция, а в крайна сметка последното решение…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз съм съгласен за тежестта.
АТАНАС АТАНАСОВ: Самите колеги нямат нужда и нямат интерес да блокират запълването на това място, защото това означава те да решават всъщност повече дела. Примерно, ако са шест колеги и има 60 дела, всеки ще гледа десет, а като дойде на свободното място седми колега, вече няма да гледат по десет, тоест, те нямат интерес да го блокират.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Може ли предложение за излизане от ситуацията?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може, но имахме изказвания, които не са приключили, госпожо Министър.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По така предложената редакция вземам аргумент от господин Дечев – в изказването да се сложи едно второ изречение, че становището не обвързва административния ръководител. Мисля, че ще е постигнат ефекта на двете страни: хем магистратите ще бъдат уважени, чули са се техните аргументи, но Вие сте абсолютно прави, господин Хамид, а и всички Вие, че отговорността си е на административния ръководител.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Министър, аз не съм сигурен и в честотата на тази практика, защото вкарваме един неуправляем процес, дори щях да кажа популистичен, ама не би следвало да употребяваме такива думи. (реплики.) Това е една твърде затворена система в рамките на едно отделение от пет-десет човека. Нали разбирате, че селекцията ще бъде като по Дарвин?!
Господин Милков чака отдавна. Извинявайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Председател, много, много Ви благодаря, че ми дадохте думата.
Аз ще продължа да вдигам ръка, когато я искам тук, защото е несериозно да не продължи дебата. Доскоро бях в един друг състав пленарен пет години, в който кмета можеше по всяко време да взима непрекъснато думата, по всяка точка от дневния ред, а все пак тук имаме някакви правила и Вие винаги сте били стожер за тяхното спазване. Приканвам Ви да продължите да бъдете такъв.
Много кратко ще изкажа своето становище: тази норма и следващите считах за безспорни в Законопроекта, който съдържа няколко групи обществени отношения, които иска да промени, но предложението на колегата Хамид в момента създаде тази дискусия. Това са хората, които биха прилагали тази норма. Аз за пореден път, за пореден Законопроект казвам: ние имаме богатството. (Реплика.) Министърът на правосъдието и председателстващия Висшия съдебен съвет Ви дават редакции на нормата, за да може тя да бъде приемлива и предложения. Който иска да ги чуе, ще ги чуе, но това трябва да ни покаже следното: хората, които са дошли, за да чуем техния съвет, одобряват тази норма.
Сега по същество, както каза и съдия Панова, че това становище няма да промени отговорността кой носи и кой ще вземе решението. Те сами Ви казаха: практиката изисква да има подбор по отношение на човека, който ще отиде да го работи. Целият Ви спор считам за софистичен, тъй като и съдиите казаха: има празно място, а другите хора, участвайки в разпределението, решават повече дела. И да решаваме нормативно, и да описваме хипотези, които може да съществуват, но предвид необходимостта от командироване според мен са неприложими, ние ще натоварим нормата и тя ще стане неприложима.
Според мен единствената дума, сега четейки и слушайки колегата Хамид, е думата преди командироването, която действително превръща в ключ, заключва тази процедура. Може би в редакцията, която даде и колегата Магдалинчев, и министъра на правосъдието, до някаква степен трябва да се вслушаме и в тях. Първо, когато има отделение по-малък състав да взема решение, и второ, изрично да се каже, че това не обвързва административния ръководител, но до там. Явно би било добре да чуем колегите, които ще приемат съдията, който се изпраща. Затова, пак казвам, че махането на тази норма – така предлагана и оставането й в досегашния вид, няма да е незаконосъобразно, но по-добре би било да се чуе мнението на съдиите от горната инстанция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Това е норма. В единия случай ще го задължим да изчака становището, защото това е безспорно, а втория момент ни дава възможност да не вземаме предвид това становище, сблъскват се двете идеи. Задължително чакаш становище, може и след една година, ами, вече може да е отпаднала необходимостта. Тук говорим само по изключение, но не става въпрос за командироване, дай всеки втори командирован.
Защото от най-чисти подбуди през 2016 г. променихме ЗСВ, за да прекратим злоупотребите с командироването, а знаете какво стана. Тук миналата седмица изслушвахме, по-миналата изслушвахме всички административни ръководители на апелативни съдилища и апелативни прокуратури и всички до един бяха на едно и също мнение. Тоест, нямаше нито един, който се изказа против, всички са единодушни за цялата тази ситуация. Не говорим за конкретен текст, а в смисъл, че сме блокирали без да искаме съдебната система.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само искам да уточня следното: и към госпожа Панова, и към господин Хамид и към Министъра. В сегашния си вид нормата е императивна, тя не е диспозитивна, тя е задължителна. Така че това, което госпожа Панова казва – може да го вземе, може да не го вземе, според мен не отговаря на текста, така както е записан. (Реплика от Емил Димитров.)
Трябва да кажа, че на онази среща на административните ръководители никой не поставяше въпроса за самоуправлението, никой. Коментарът беше за острата необходимост да има бърз инструмент и всички казаха, че има достатъчно гаранции да няма злоупотреба в този случай.
Господин Магдалинчев беше първи, а след това е госпожа Панова.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Така, както тръгна дискусията, очевидно има доста голямо разминаване във вижданията. Идеята е по-горе стоящият административен ръководител при командироването да не решава еднолично нещата. Ако толкова е спорен момента в този изключителен случай, за който говорим, може да се предложи и друго решение. Примерно той да поиска съгласието на административния ръководител, от който се командирова съдията, за да няма еднолично решение от него за изгоден на него, или какъвто и да е колега, и да го командирова в горестоящия съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С госпожа Александрова в едно от предложенията ние сме направили сходно предложение, но то е само за едно определено ниво. (Реплика.) Принципно бихме подкрепили такъв подход, но проблема с този подход е, че го имаше. Не искам да говоря срещу нашето предложение, което още не сме го обсъдил, а го имаше и в предишния текст – номер 194 ли беше, или номер 94?
Госпожа Панова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам повод от това, което каза господин Магдалинчев, за съгласието на долустоящия административен ръководител. Такава норма имаше в предишния вариант на Закона за съдебната власт, не работеше и блокираше. Тя ще блокира още повече системата и повече от това, което Вие мислите, че ще блокира ал. 4.
Защото на практика се получава така, че никой административен ръководител на по-долустоящ съд, когато той има потребност от съдия, не дава съгласие съдията да бъде командирован и по този начин не може да се извърши командироването.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тогава става фаворизирането, тоест командироването става възможно.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Когато само административните ръководители решават, може да се стигне до договореност между двамата административни, като единия ще иска добър съдия, а другия ще му каже: ама, този не ти го давам, давам ти този – една договореност, която не стои на принципна основа и не се търси професионализма в цялата ситуация. Това би било връщане към нещо, което беше блокиращо системата и неработещо, особено пък когато долустоящият административен ръководител има някакви професионални и йерархични конфликти с горестоящи, а това не са малко случаи на практика.
Аз мисля, че нормата, която се предлага в Законопроекта, е норма, която държи на достойнството и на професионализма на магистратите, и както колегата Дечев и колегата Атанасов казаха – никой съд и никое отделение в съд или колегия, знаейки, че има потребност да има командирован магистрат, нито ще протака вземането на решението и обсъждането на кандидатурите, нито ще се отнесе безотговорно, защото смисълът на командирования магистрат е максимално бързо да се внедри в този колектив, в който ще работи. Той няма да бъде обучаван, а директно започва да правораздава с правата на магистрат от по-висшата инстанция и затова е важно да бъдат командировани колеги, които действително са най-добрите професионалисти в работата. Това може да реши именно това събрание, този колектив от магистрати, които проверяват и контролират актовете на този магистрат. Административният ръководител няма как да знае това, административният ръководител има съвсем други функции и много често той не влиза в съдебни заседания, и не може да извърши тази преценка.
От друга страна, по отношение на притесненията за малкото съдии, които биха могли да кандидатстват, а те даже не могат и да кандидатстват, измежду които може да се извършва избирането. Това не е така, защото там, където има съдии, може да се извършва и този избор. Дори са двама, все единият може да бъде избран. Те не кандидатстват, не се извършва кастинг измежду кандидатите, а просто горната инстанция – дали в лицето на общо събрание, дали на отделение, ще извърши преценка на качеството. Много често, когато магистратите са участвали в конкурси и предстои да бъде командирован магистрат, дори се обсъждат тези, които да кажем, са останали под чертата, обсъждат се техните качества и кой от тях да бъде командирован, и така нататък. Не е без значение и личността на съдията, защото в повечето случаи трябва да работи в състав, в колектив, да взема колективни решения и е важно да се сработва с магистратите от съответния съд, където ще бъде командирован.
А що се отнася до това как хаотично ще се правят събрания, кога ще се направят, какъв кворум трябва да имат и как ще вземат решения, то в Закона за съдебната власт за всеки един орган от съдебната власт е описано как се свикват общите събрания, при какъв кворум се провеждат и с какъв кворум взимат своите решения. Това е едно общо събрание, което ще заседава във всички тези хипотези. Това е нещо, което…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не сме я пунктуализирали, конкретизирали във всичките аспекти, в които казах и би следвало да отговаря взимането на едно колективно решение, защото това вече е колективно решение, то е персонално решение, решение спрямо персоната. Вие сте абсолютно права, че тук нямаме опцията лицето да кандидатства, а тук стигаме до едни форми да бъдеш избран, така както е било в БКП. И тук укоряват едва ли не и масонството в такъв подбор, и ми е странно, че като затворени общества отиваме в прилагането на такива практики. Да бъдеш избран – това вече е съвсем друга процедура. Пак се кандидатства, но не е формално, не е открито. Има много лобизъм от много застъпници и има фаза на проучване.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Аз не искам да се връщаме отново към такива времена, в които говорите за БКП и масонство – нито съм участвала в едното, още по-малко пък в другото. Но не знам защо ми се създава впечатлението, че някак си се опитваме да кажем, че ние имаме повече доверие и повече вяра на няколко броя административни ръководители, колкото и много да са в страната, а нямаме вяра на магистратите, които...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Въпросът въобще не стои така. Въпросът стои иначе: искаме да имаме бърз инструмент и не искаме да въвеждаме въобще доверието в този инструмент, защото смятаме, че той решава един практически въпрос и смятаме, че постигнахме голямо блокиране на предходното решение. Сега трябва ефективно да разтворим, да отворим възможността без да правим нови блокади, а като направим нови блокади пак нищо не сме направили. Трябва бързо да дадем работещо решение и ние не сме против самоуправлението.
Напротив, аз лично, нашата група, колегите патриоти, сме го гласували и приели. Тоест, ние проявяваме същата ревност спрямо Вас, само че тук коментираме дали това е мярата, дали това е правилно претеглената тежест на този инструмент спрямо този проблем.
Колегата Митев иска изказване, също и колегата Дечев, макар че ще е повторно.
Извинявам се, че Ви прекъснах много пъти.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Аз само искам да кажа, тъй като много пъти се акцентира на това, че трябва да имаме бързина. Командироването в органите на съдебната власт и в частност в съдилищата, не трябва да се развива с някаква светкавична бързина. Това не е, че днес щата се освобождава, а утре веднага или още днес след обяд трябва да застъпи съдия. В рамките на една седмица може да се реши този въпрос с провеждането на събрание, вземането на становище, а най-малкото трябва да се вземе и съгласието на командирования съдия, който трябва и да помисли.
Това не е нещо като Бърза помощ, което значи: ти днес си тук, а след обяд ела да работиш там. Това на практика и в момента не е ставало. Затруднението дойде от това, че в сега действащата редакция на свободните щатни длъжности не можеха да се командироват съдии, а не дойде от това, че има някаква бавна процедура по командироването. Затова сега, отваряйки процедурата, смятам, че трябва да се държи сметка за всички принципи, които са залегнали в Закона за съдебната власт и в частност това, което Вие казвате и държите на него – именно самоуправлението.
Ами, решението на това кой да дойде да работи в един съд, то аз не виждам повече от това проява на някаква форма на решение на магистратите. Пак казвам, че преди, когато можеха само административните ръководители да командироват без да взимат становище, имаше много порочни практики и в най-големите съдилища в страната, и, за съжаление, в много столични съдилища. Тази норма, която сега се предлага не е действала като норма, но на практика там, където все пак административните ръководите са се допитвали, е прилагана и досега не е довела до някакво порочно и бавно решение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема съдия Панова.
Сега най-накрая ще успея да взема думата по отношение на тази разпоредба. Уважаеми колеги, аз гледам да се спра, така както е написана в проекта, а не виждам никакви предложения до този момент, но имаме направени такива ад хок от уважаемата госпожа Министър и от господин Магдалинчев. Така изписана нормата е безспорно императивна.
Ето, сега ще Ви прочета: „преди командироването се взема предвид“, а няма „може да се вземе предвид“. Тоест, ние императивно трябва да имаме такова становище.
На следващо място, съжалявам, че ще го кажа, но ние трябва да мислим за всички възможни ситуации, които могат да възникнат. Съвсем реална е ситуацията, в която общото събрание не се събира по една или друга причина. Да, те имат интерес да бъде запълнено. Но си представете, че има принтери, за да се бламира председателя пак по някаква си причина, по някакви вътрешни техни отношения, то какво правим тогава? Срок имаме ли за становището? Нямаме срок за това становище, което ще даде общото събрание.
Аз нямам нищо против да се дава такова становище, но да го има записан срок кога това становище се дава. Аз се радвам, че има добри практики във Върховния касационен съд и в други съдилища. Ами, Вие може ли да ми гарантирате, че във всички окръжни съдилища в страната има такива добри практики? Аз не знам, ако може да гарантира някой, добре, чудесно. След като тези добри практики съществуват и без да имаме законова норма, защо трябва да правим законова норма?!
Следващ въпрос: защо в § 2 и § 3 нямаме такъв текст? Тук се говореше за достойнството на съдиите. Административните съдии нямат ли достойнство? Ами, военните съдии нямат ли достойнство? С тях какво правим? Въобще смятам, че тази ал. 4 – дотолкова, доколкото е нова, е преждевременна, и според мен би следвало в един отделен ЗИД да се мисли вече за правила, по които се дава и се прави това становище от общото събрание. Задължително трябва да има срок, задължително хипотетично е възможно, колкото и да Ви се струва невероятно, възможно е – не се събират. Какво правим тогава, какво прави административният ръководител? Нищо не прави, защото няма становище, а пък текстът му е императивен.
По отношение на това да запишем допълнително извлечение, аз мисля, че ще имаме едно противоречие и ще имаме разнопосочни тълкувания, защото в първото изречение е: „ще се взема предвид“, а във второто е, че не го взема предвид. Така че колкото повече тече тази дискусия, все повече се убеждавам в правилността на предложението на колегата Хамид. Благодаря.
Заповядайте, господин Дечев.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Вижте, кратък ще бъда. Аз съм от 17 години съдия, бил съм в два различни районни съда: Софийският районен съд, а другият е Плевенският районен съд. Аз нямам спомен за тези 17 г. председател на съда да насрочва общо събрание и то да не се е провело. Ние не сме като в парламента и примерно, едната парламентарна група решила да блокира кворума, да не се проведе парламентарното заседание, стои на входа на пленарната зала, ама, не влиза вътре и не се чекира.
Освен това ти е част от твоята професионална работа и ти като не се явяваш на тези общи събрания, това може да доведе дори и до дисциплинарно наказание. (Реплика.) Това е.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, господин Дечев.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вие сте прав, но аз обаче се притеснявам и искам да питам господин Магдалинчев като човек, който по-добре познава практиката на ВСС: има ли случай в последния ВСС, в който съдийската колегия да не може да достигне събрание след събрание до някое важно решение? Защото би могло, но те са задължени да бъдат там и ще бъдат, но някак си няма да им стигне времето да вземат важното решение. Иначе Вие сте прав, че неявяването на общо събрание може да доведе дисциплинарно наказание. Те ще бъдат там, но може да не им стигне някак си времето. Да, съгласен съм, но със съдии все пак. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви.
Ако може, да се изказвате на микрофоните.
Заповядайте.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: В новия състав на Висшия съдебен съвет миналата седмица имаше такъв случай, когато не можеше да се вземе решение. Да, вярно е, че по пътя на гласуването на можахме да вземем решение за изпълняващ функциите председател на Софийския градски съд. След това намерихме разрешение на въпроса, но има случаи, когато не сме, но действително това не е съд. Това е административен орган, който решава тези въпроси по пътя на гласуването.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Магдалинчев.
Други изказвания?
Заповядайте, съдия Панова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Едно изречение и обещавам, че повече по този въпрос няма.
Вие не разбирайте, че когато общото събрание казва: предлагаме да бъде командирован този и този, това е крайно и безалтернативно. Обикновено се предлагат няколко имена и той прави своя избор в крайна сметка, но е видно, че това общо събрание е обсъдило хората, обсъдило е техния професионализъм и ги предлага.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, съдия Панова.
Аз не чух, но се надявам някой да ми отговори защо нямаме такива примерно предложения, направени за параграфи 2 и 3 като идеи. Какво правим с тези съдии? Защото за едни може, а за други не може.
Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Аз мислех, че ние щяхме да Ви питаме Вас като вносители защо е така, защото Вие сте се подписали под този Законопроект. Но може би логиката е тази, че за разлика от окръжните съдилища, имащите ранг на окръжни съдилища – Специализиран наказателен съд и административните съдилища, не гледат дела като втора инстанция.
В този смисъл няма такова мнение, както има при окръжните съдилища. Хората, които гледат въззивни дела в тричленен състав за работата на по-долните. Сега, ако се съберат колегите от Специализирания наказателен съд и се питат за мнение от предложения от председателя на Специализирания наказателен съд – двама съдии от различни районни съдилища, те нямат поглед върху работата им и може би това е била логиката на предложителите. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегите ме призовават към приключване на дебата, но изказвания винаги ще има.
Имаше ли предложения докато ме нямаше? (Народният представител Пенчо Милков говори извън микрофона.)
Хем искате да слушате, хем искате да приключваме.
Колеги, последен кръг изказвания, но ориентирани към приключване на дебата. (Реплики.)
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само две думи. Аз бих приела вашите аргументи, но, колеги, нали вие сте вносителите? При наличието на това предложение, което е направено, не създаваме добър пример за законодателни техники, предлага се едно и от същите вносители след това се прави отстъпление. Един час повече, за да се огледа мнението, когато се подаде. Но създаваме излишно напрежение в обществото и различни противопоставяния, от които нямаме нужда в момента.
Само това е като принцип и аз съм наясно, че не мога да правя предложения в рамките на гласуван, приет закон миналия петък, а след три дни…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, г-жо Министър.
Като предложител ще дам възможност на господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Госпожо Министър, когато всички заедно подписвахме този текст – господин Кирилов и господин Димитров са ми свидетели, че аз казах: защо е този пленум тук, пак ще блокираме системата? Подписах го с идеята да внеса тези предложения.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Под заплаха ли сте?
ХАМИД ХАМИД: Не, не съм под заплаха.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Хамид, същите предложения бяха представени пред нас и ние не ги разписахме. Нямаме проблеми, нищо не ни се случи, държат се добре с нас.
Правя следните предложения, но дали правилно ще цитирам господин Магдалинчев?! Ако бъркам, ще ме поправи, но текста да стане: „преди командироването се взема предвид становището на общото събрание на съдиите, а при наличие на отделения – на съдиите от съответните отделения, в които ще се извърши командироването.“ (Реплика.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Къде е Вашето предложение? Ние мислихме редакция по Вашето предложение, а не можем да кажем: становището не е задължително. Това е още по-неуважително според мен към самоуправлението. (Реплика.)
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз като проследих дебата и съм съгласна с аргументите, въпреки че се изказаха против моите – да има втора точка и второ изречение, че не е задължително. Аз не съм чула, че някой е направил в дебата предложение, че пред „може“ да бъде поставено „като правна възможност“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е, ще го направим.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ами, в този случай е добре.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Обмисляме го, ще го направим, има два варианта. Затова Ви казвам, че Вашето предложение за второ изречение и мисля, че ефектът е по-неуважителен към самоуправлението. Тоест, трябва да търсим дефиниция, която е: „да може да свика“ или „може да вземе становище“.
Заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Във формулировката, която преди малко прочетох за протокола, в началото на текста и преди командироването е: „може да се вземе предвид“.
ХАМИД ХАМИД: Но трябва да го изчака становището.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Ако тръгне да го взема, ще го изчакам. Пак Ви казвам, че ние имаме възможността да ги слушаме и те Ви казаха, че всяка седмица заседават на най-върховно ниво. Другите съдии Ви го казаха същото, така че мисля, че текстът е логичен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, срещата с ръководителите на апелативните съдилища и прокуратури, и представителите на върховните съдилища беше изключително полезна.
Аз коментирах с колегата Лазаров преди минути, че аз съм склонен, ако по някаква причина отлагаме това заседание, следващото да бъде с покана за всички тези административни ръководители, защото те разсъждаваха много логично, получихме много информация от тях. Да, това беше ситуация, в която имахме отстъпващ състав на Висшия съдебен съвет. Направихме го с резервата, че е много полезна комуникацията, но все пак някой да не каже: Вие си общувате с административните ръководители директно. Така че, ако ВСС не се засегне, то за нас това е един желан формат и, тъй като там са различни съдилищата, хората дават много конкретни примери, детайли, които ориентират добре в ситуацията. В края на краищата те го прилагат.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да подкрепим Вашия вариант и да ходим в залата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Можем да приложим и практиките на ВСС – ние да вземем разширението, правата и да чакаме следващото Народно събрание. (Реплики.) Аз смятам, че войната е обявена спрямо всякакви асоциации, спрямо всички колеги. Поставяме го в положение той да се чуди как да му угоди или как да се възпротиви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, прекратявам дебата.
Първо, ще подложа на гласуване предложението на господин Хамид, защото, ако то се приеме, няма да имаме нужда от редакция. Ако не се приеме предложението на колегата Хамид, ще подложа предложението, което припозна колегата Милков, с уточнението „може“ и с уговорката, че ще трябва прецизна редакция на текста.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Предложението на колегата Хамид е от две точки. По първата аз съм „за“ това, което предложи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние ще гласуваме точка втора и в случай, че не се приеме нито радикалното, нито средното, то тогава подлагам на гласуване текста на вносител, както е по Правилника.
Имате ли възражения по този подход за гласуване? Не.
Гласуваме разделно, първо, предложението на колегата Хамид, защото то е точка втора да отпадне. Моля, който е „за“, да гласува. (Реплики на народните представители Емил Димитров и Председателя встрани от микрофоните.)
Колеги, пристъпваме към гласуване, защото ние не завършихме първото.
Гласували 19 народни представители: за – 12 , против – няма, въздържали се – 7.
С 12 гласа „за“, „против“ няма, „въздържали се“ 7 се приема предложението на господин Хамид – да отпадне точка втора.
При това положение пристъпваме към гласуване на първа точка.
Първо, редакционното предложение на господин Хамид, а който е „за“, моля да гласува.
Гласували 19 народни представители: за – 19, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото редакционното предложение на господин Хамид за § 1, който вече остава с точка първа. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 19 народни представители: за – 19, против и въздържали се – няма.
Приет е § 1.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, за да спестим време, въпреки че сме на второ четене, аз правя същото предложение до § 8 включително, като имате предвид, че параграфи 2, 3 и 4 нямат втори точки, но първата част на предложението е за всички параграфи до § 8-ми.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Който е съгласен с това предложение на господин Хамид, моля да гласува „за“.
Гласували 19 народни представители: за – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се навсякъде предложението, което ще важи и по-нататък.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2 и § 3 заедно с приетото редакционно предложение.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 19 народни представители: за – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Пристъпваме към § 4. Има текст на вносител заедно с предложенията на Данаил Кирилов и Анна Александрова.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, г-н Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: В § 4 по първоначално внесения Законопроект и по направеното предложение между първо и второ четене се регламентира командироването в Специализирания наказателен съд. Накратко искам да кажа няколко основни неща, защото съм провокиран от обсъждането, което беше преди гласуването на дневния ред, и относно същността на предлаганите промени с оглед влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на НПК от началото на месец ноември, и прехвърлянето на определени дела на Специализирания наказателен съд.
Първо, искам да изкажа моето мнение, че няма да се увеличи драстично натовареността на колегите от Специализирания наказателен съд още от началото на месец ноември. В преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на НПК има изрични разпоредби, касаещи довършването на наказателните производства и в досъдебната фаза, и в съдебната фаза там, където в момента те се образуват и гледат. Тоест, от трети ноември няма купища дела да отидат в Специализирания наказателен съд и колегите да изнемогват.
На следващо място, според мен трябваше, когато се приемаха промените в НПК и, когато беше внесен този Законопроект, въз основа на оперативни данни да се направи оценка с колко ще се увеличи натовареността на колегите в Специализирания наказателен съд. Могат да се обобщят конкретни данни колко към момента има такива производства в досъдебната фаза, колко в съдебната и всичко да е основано на някакви обективни данни. Към момента източник на такива данни може да е наличието на интернет страницата на ВСС и анализ на натовареността на различните органи и там като се погледне е видно, че огромна част от делата, които формират натовареността на Специализирания наказателен съд, са издадени разрешения за специални разузнавателни средства и разпитите пред съдия. Просто е въпрос да се погледнат едни данни.
Със Законопроекта се възприема принципът, че командироването ще е основния принцип за кадрово обезпечаване на Специализирания наказателен съд и Специализирания апелативен съд с оглед постъпването на делата там по корупционни престъпления от началото на месец ноември. Разчита се единствено на командироването като начин да се посрещнат тези дела.
Това не е правилен подход, не искам пак да се връщам на дебата досега, но в анализите и на Министерството на правосъдието, и в отчетите по напредъка на стратегията много положително се отчиташе, че командироването е вече ограничено. Ние сега се връщаме на командироването като начин за кадрово попълване извън конкурсното начало. Това са нещата, които исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Другото изказване беше на съдия Панова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Благодаря Ви.
Аз искам да изостря Вашето внимание върху начина, по който ще се извършва това командироване, ако решите да има такова. Понастоящем командироването в Специализираните съдилища – наказателен и апелативен, се извършва от председателя на Апелативния специализиран наказателен съд. Когато има нужда на съдии от Специализирания наказателен съд, тоест, първата инстанция, може да се командироват съдии от Апелативния съд – от по-горната към по-долната, с заповед, с решение на административния ръководител на Апелативния специализиран съд. Когато става въпрос по вертикала да се командирова от Специализирания в Апелативния, става с заповед на ръководителя на Апелативния специализиран наказателен съд.
Понастоящем с допълнението, което се прави като предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова, се предвижда възможност тези съдилища да бъдат захранвани със съдии от районно, окръжно и апелативно ниво, извън системата на специализираните съдилища, тоест от общите съдилища. Командироването пак е предвидено да ставата от председателя на Апелативния специализиран наказателен съд и Вие не предлагате промяна.
В Закона за съдебната власт навсякъде, когато се извършва командироване на магистрати от един апелативен съдебен район в друг апелативен съдебен район, се извършва с заповед на председателя на Върховния касационен съд. Предлагам Ви да обмислите дали в случая е компетентен да издава заповеди за съдии от различни райони на различни апелативни съдилища в системата на общите съдилища, а не на специализираните такива, да се извършва с заповед на председателя на Апелативния специализиран наказателен съд. Струва ми се, че това по някакъв начин ще е изключение.
По подобен начин би стоял въпросът и за военните съдилища. Струва ми се, че един председател на Военно-апелативен съд не може да черпи никаква компетентност от територията на всичките съдилища в страната, поради това че те покриват цялата й територия. Принципът тук не е териториалната компетентност, а е принципът на компетентността съгласно правилата на НПК.
ХАМИД ХАМИД: Военно-апелативните прокурори са в списъците, нали? Колко са?
ПАВЛИНА ПАНОВА: Във военно-апелативния е един, а във военни съдилища са трима, така че предлагам да го обмислите.
Ако решите да въведете някакво изключение от правилото, което в момента има в Закона за съдебната власт, че такива прави само председателя на ВКС, то може би трябва някакви мотиви да бъдат изложени в тази част. Може би по този начин се отклонявате от линията, която е следвана в Закона за съдебната власт досега. За справка – разпоредбите на чл. 87, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 от ЗСВ в сегашната редакция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегите референти питат: дали не става конфликт между ал. 1 и ал. 2, ако отразим предложението?
ПАВЛИНА ПАНОВА: Това, което Вие искате да направите, то де факто към момента го има и това е компетентност на председателя на ВКС. Когато се изчерпа или е невъзможно да се извърши командироването по йерархията нагоре-надолу в системата на специализираните съдилища, се намесва председателя на ВКС с командироване на магистрати от общите съдилища. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С колегата Александрова допълваме нашето предложение и при това положение се отменя и ал. 2. (Реплика.) Не, става по съгласие на двамата ръководители, като...
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В единия случай се иска административното съгласие на двамата ръководители, а в другия случай трябва да се напише писмо до ВКС. Нали говорим за професионализъм, а не за пари?
ПАВЛИНА ПАНОВА: Извинявам се, че се намесвам във вашия дебат. Смисъл е, че когато се извършва в рамките на един апелативен съд, се командирова ръководителят на този апелативен съд, а когато ще се черпи ресурс от друг апелативен район – командирова се председателя на Върховния касационен съд.
При тази хипотеза, която Вие в момента искате да въведете, е същото. Явно се черпи ресурс от общите съдилища, които не са под никакъв начин в йерархиите и в зависимост от административната отговорност на председателя на Апелативния съд. Той няма право да ги командирова, те не са в неговата йерархия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той е единствения председател на Апелативния специализиран съд. Защо да няма право?
ПАВЛИНА ПАНОВА: Той е специализиран в определен вид престъпления.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо да няма общо териториално действие?
Заповядайте.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Добре. Когато трябва от друг апелативен район да се избере съдия за работа във втория апелативен район, има логика да е председателят на Върховния касационен съд, защото има поглед върху работата на съдиите от двата района.
В случая Апелативният специализиран съд е един за цялата страна и обхваща цялата територия, само че председателят на Апелативния специализиран съд, изпълнявайки своите съдебни задължения, има поглед за работата на съдиите от неговия специализиран апелативен съд и работата на съдиите от първоинстанционния специализиран съд. Но трудно би могъл да знае как работи наказателния съдия от Варненския окръжен съд, от Пловдивския окръжен съд, от Бургаския окръжен съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е примерът на господин Ненчев с административния съд. Председателят на административния съд в окръг Х надали знае всичките съдилища на територията на окръга, още повече че те правораздават в цялата палитра на правните производства, които са компетентни на Районния съд.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не е точно така.
Извинявайте, но чл. 94 от ЗСВ гласи: „командироване в административен съд се извършва от председателя на Върховния административен съд“. По същата логика никой председател на административен съд не може да си командирова там, който и да го реши. Примерно, този от Търговище да вземе съдия от Разград.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е ясно, но в рамките на територията на административния съд имаме няколко районни съдилища.
АТАНАС АТАНАСОВ: Затова председателя на ВАС прави командироването, вижте чл. 94.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, как председателя на ВАС ще има поглед изцяло върху специализираното правосъдие?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: По същата логика и Апелативния съд няма да е председател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук нашата логика на вносител е, че когато селекцията – „кастинга“ каза съдия Панова, е за потребите на Специализирания съд, то нека да бъде в рамките на тази система от специализирани съдилища. Да, ще се ползва външен ресурс, но нуждите са на специализираните съдилища. Защо да товарим председателя на съда с този подбор?
Да, знаем какво ще отговорите, г-жо Панова. Ако искате да поясните за сайтовете, ще Ви дам думата, които само Вас отразяват в интерес на истината.
ХАМИД ХАМИД: Какви са тези неща, какво става?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние сме навикнали в дебатите, в които участва г-жа Панова, да имаме само нейната позиция и ние да не присъстваме в този дебат.
Ако продължаваме дебата – госпожа Панова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Господин Кирилов, аз смятам, че медиите имат свобода на словото и печата, така че не можем да им се месим какво отразяват. Невинаги са отразявали положителни неща за мен, поради което не смятам, че Вашата забележка е основателна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ама, това не е забележка, а беше анализ на необходимостта от уточняване и поясняване, на нас ние ясно.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Аз нямам нужда от медийна изява и да бъда цитирана, когато съм в правна комисия. Надявам се професионалната ми дейност да говори достатъчно много за мен.
Аз съм тук, за да подпомогна Вашата професионална дейност. Ако приемем, че когато председателят на Апелативния съд трябва да командирова от други съдилища в страната – това, което Вие правите сега с г-жа Александрова, то тогава какъв е бил смисълът на ал. 2 в сега действащата й редакция?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, затова казвам, че трябва да я махнем.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Няма да я махнете, а трябва да я оставите, защото тя е еднаква за всички съдилища в страната. Ако този специализиран апелативен съд има по-особен начин за командироване, това е допълнителен аргумент, че правите този съд извънреден съд. Нека говорим с правни аргументи. За всички съдилища в страната командироването ще се извърши от председателя на ВАС, защото един равен по степен съд ще черпи ресурс от друг равен по степен съд, а, видите ли, той ще има по-особена компетентност – свръхкомпетентност в сравнение със своите колеги председатели на Апелативния съд, като може свободно да тегли от цяла България магистрати.
Вярно е, че са предвидили със знанието и съгласието на неговия колега, но това е нещо различно от начина, по който се командироват магистрати в останалите органи на съдебната власт. Приели сте някаква редакция, или предходен състав е приел някаква редакция, как става командироването, когато вътре в тази затворена система на специализирания съд не може да се командирова, а сега изведнъж – отстъпление, но си има предвиден законов ред как става това командироване. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз благодаря, и съм съгласен с Вашето твърдение и абсолютно нищо извънредно не виждам в този случай. На базата на анализа на другите съдилища правя уговорката, че не бива да се сравняват несравними стойности и величини, и да се вади аналогия от това. Ясна е тезата и посоката, в която Вие вървите.
Кой искаше да се изкаже от Съюза на съдиите?
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Става въпрос не за някакви сайтове, а става въпрос за принцип. Принципът е, че когато се взима от съдебния район на друг съд съдия, това нещо трябва да е както при спора за подсъдност – когато спорят два съда с еднакъв ранг, решава по-горният. Принципът винаги съществува и по отношение на административните съдилища, по отношение на апелативните съдилища, по отношение на окръжните съдилища и наистина тук се създава едно изключение само за Специализирания апелативен съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, това не е изключение. Представете си пирамидата в общия случай. Да, когато иде ред за други съдилища, то върхът на пирамидата е председателят на Върховния касационен съд. Всички ние се съгласихме, че по отношение на административното правосъдие Специализираният апелативен съд има територия на действие в цялата Република, за престъпления, извършени worldwide. Той се явява по-долният връх на специализираната пирамида. Защо трябва да товарим пак върха на голямата пирамида, когато имаме решение на по-долното ниво?
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Аз смятам, че има две отделни пирамиди, тоест, две системи в иначе единната ни съдебна система.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не съм съгласен, че това е извънредно. Напротив, смятам, че това е оперативно достатъчно, че търсим оперативно решение на съответното ниво. Ако искате, може да направим и на ниво районен съд винаги да се произнася председателя на касационния съд, но това е другото решение.
АТАНАС АТАНАСОВ: Да, когато в Софийския районен съд се командирова колега от друг районен съд, става по този начин.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За последно, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Кирилов, г-жо Александрова, аз се обръщам към Вас като вносители, изслушвайки доводите Ви и последното, което казахте.
Вашите думи ме накараха да говоря този път, а не на колегите, които сме поканили: „по-долен връх на специалната пирамида“. Няма специална пирамида, съжалявам, но има една пирамида и ние всички я знаем – инстанционното производство. В определените фази на процеса ние създадохме този съд, но това не означава, че има две пирамиди. Аз Ви моля да преразгледате своето предложение и то не е проява на слабост. Мисля, че няма горен и долен връх на две пирамиди.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше описателно и имах предвид по-долното ниво, за да обясня визуално как стоят нещата, геометрично. Ако говорим геометрично и на ниво пирамиди, то тази малката пирамида си е в голямата. И ако можем да постигнем решение в малката пирамида, защо трябва да товарим цялата структура с такова едно решение?! Това е смисълът на нашето предложение. (Шум и реплики.) Е, липсва ни ГПК. С този дебат ще докараме до към 10,10 ч. Няма повече изказвания.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Да Ви кажа, че господин Магдалинчев представлява Висшия съдебен съвет и може да е полезен в това отношение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искам да Ви кажа: не се чувствайте длъжна да сте ни полезна, а от Вас очакваме институционално становище. Благодаря Ви за желанието за помощ.
Господин Магдалинчев, искате ли, или не искате изказване? Не. Как да дефинираме въпроса към господин Магдалинчев? (Шум и реплики.)
Колеги, закривам дебата и подлагам на гласуваме предложението на Данаил Кирилов и Анна Александрова с уточнението, че се има предвид и отпадането на ал. 2.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 21 народни представители: за – 14, против – 7, въздържали се – няма.
Приема се това предложение.
Необходимо ли е като вносител да го гласуваме заедно с предложението?
ИВА МИТЕВА: Не, защото предложението на господин Хамид е заместващо, а Вашето се вмъква в неговото, така че няма смисъл по вносител, по вносител на практика отпада.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, предлагам Ви за всеки случай да гласуваме текста на вносителя заедно с приетото предложение на Кирилов и Александрова, приетото предложение на господин Хамид Хамид.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 21 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Приет е §4.
Пристъпваме към § 5. Имаме текст на вносител и тук изцяло е прието предложението на господин Хамид Хамид.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Защо все пък неговото?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ами, можехте и Вие да го направите, господин Ревизор.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото предложение на колегата Хамид Хамид.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 20, против – няма, въздържал се – няма.
Приет е § 5.
Пристъпваме към § 6 по отношение на чл. 107б – текст на вносител заедно с предложение на Данаил Кирилов и Анна Александрова. То е аналогично с това, което обсъдихме за § 4, със същите уточнения, които направихме за § 4. Няма изказвания.
Моля да гласувате предложението на народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова заедно с приетите предложения на Хамид за точка първа и за отпадането на точка втора.
Гласували 20 народни представители: за – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приет е § 6.
Пристъпваме към § 7 и § 8. Имаме текст на вносител заедно с прието предложението на господин Хамид Хамид за точка първа и за точка втора. Имате ли възражения?
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Пристъпваме към § 9. Имаме текст на вносител в три точки. Редакционни предложения от дирекцията вероятно няма.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с възможността да упълномощим дирекция „Законодателство и референти“ за редакционните подобрения на текста и съгласуването.
ИВА МИТЕВА: Правно технически трябва да бъде, оформянето на самия параграф е съгласно ЗНА и указът просто трябва да се оформи. Например т. 3 и още в ал. 1 в т. 1, в изречение второ трябва да се изпише и да бъде в единствено число, тъй като се съгласува с единствено число „младшия и“ и т. 3 трябва да бъде преработена с оглед не израза, а да бъде оформено с точки.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Техническо е изписването.
РАПЛИКА: Не, аз Ви разбирам, но оформлението…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля, гласувайте § 9.
За – 20, против и въздържали се няма.
Приема се § 9.
Пристъпваме към § 10, текст на вносител.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 10.
За – 20, против и въздържали се няма.
Параграф 10 е приет.
Пристъпваме към § 11: в чл. 227, ал. 1, изречение трето се заличава.
Има ли изказвания?
АТАНАС АТАНАСОВ: Това, което според нас ще доведе до неяснота дали се има предвид само разширяването на възможността да се извършва командироване и на свободни длъжности с това изменение, е дали няма чрез премахването на това трето изречение в случая да се достигне до един съдия и прокурор последователно по 12 месеца да бъде командирован? Доколкото си спомням, миналата година точно в този смисъл беше въведено това ограничение да не бъде командирован повторно в същия орган на съдебната власт, вече командирован, именно с оглед на тази практика – има колеги, които все още от 4-6 години продължават да са командировани.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Аз също считам, че малко трябва да се внесат доуточнения в тази разпоредба, макар че може да се тълкуват и в други смисъл. Съдия, прокурор или следовател може да бъде командирован при необходимост за не повече от 12 месеца с предварително подписано съгласие. В изключителни случаи може да бъде командирован и без негово съгласие. Отменяйки изречение последно значи ли това, че не се променя максималният срок за командироване от 12 месеца? Тост, ако той е бил командирован за 3 месеца, по една или друга причина е прекратено командироването, след това в рамките до 12 месеца, но не повече, може да бъде командирован повторно. Така ли да разбираме разпоредбата на ал. 1 или по-скоро изречение първо? Остава ли си забраната за командироване повече от 12 месеца, няма значение дали е веднъж или няколко пъти, като отпада изречение 3? Не може да се надвишава повече от 12 месеца, няма значение дали е наведнъж или няколко пъти в рамките на 12 месеца.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е общо и логично тълкуване на забраната в тази норма. Но моето тълкуване за изключението, когато иде реч за командироване при свободна длъжност, е, че там времето е до провеждането на конкурс. С такава мисъл сме го предложили да отпадне.
Изречение трето всъщност ограничава хипотезата на изключителния случай.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Мисля, че няма така да се тълкува нормата, защото във всички норми, където става въпрос за командироване, има едно последно изречение, което казва, например вижте 87: „Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227 и не става въпрос за никаква изключителност в тези норми. Допълвайки, че може да се извършва командироване на свободна щатна длъжност, казваме при условията на чл. 227, а той казва „не повече от 12 месеца“, което означава, че ако имаме нужда от този човек за повече от 12 месеца, тъй като няма проведен конкурс, няма класиран кандидат, не е влязло в сила решението за избора му, ние де факто трябва да откомандироваме този и на негово място да командироваме друг…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно така, което е излишно.
ПАВЛИНА ПАНОВА: И отново да командироваме този, защото ни ограничава със срок от 12 месеца.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Това ли е смисълът?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е смисълът.
ПАВЛИНА ПАНОВА: А не е, че когато е на свободна щатна длъжност, този срок от 12 месеца не важи – така разбрах това, което преди малко казахте. Този срок за 12 месеца, като се махне трето изречение в чл. 227, важи за всички случаи на командироване, независимо дали при временна невъзможност или…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Лошо е, че става точно такова тълкуване, да.
МАРИЯ ШИШКОВА: Когато се командирова на свободна щатна длъжност, която е обявена същевременно за заемане с конкурс, което би следвало да е нормалното приложение на Закона, тоест използване на изключителния случай за решаване на конкретни кадрови въпроси, тогава това командироване е до заемане на длъжността с конкурс. Защото така или иначе този конкурс вече е обявен. При вече обявена конкурсна процедура свободната щатна длъжност би следвало при нормално провеждане на конкурсната процедура да бъде заета в рамките на този срок. Отпадането на повторността на командироване в същия орган всъщност не препятства подобен род тълкуване и прилагане на Закона по отношение на случаите, в които се командироват магистрати именно на такива свободни щатни длъжности, които вече са обявени в конкурс.
Затова препращането към условията на чл. 227 трябва да важи за абсолютно всички хипотези, както в случаите, когато командироването ще се използва по изключение за заемането на свободни щатни длъжности за решаване на кадрови проблеми до момента на приключване на обявени конкурсни процедури, така и в случаите, когато съответно има друга причина, която и към настоящия момент съществува, което препятства възможността на магистрат, който заема съответната длъжност, да изпълнява длъжността за определен период от време.
РЕПЛИКА: Сега възстанових дебата от 2016 г., когато говорихме за тези 12 месеца, и се чуха оттук-оттам гласове, че 12 месеца са напълно достатъчни да приключи една процедура по конкурсите. Тогава изразих становище, че това е прекален оптимизъм, никой не ме послуша. Затова трябва да го направим до конкурс, а не… Да важи общата забрана за 12-те месеца.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Проблемът е, че в другите разпоредби, в Общите разпоредби, които минаха, няма изключения в тази насока. А там се казва, че се прилагат разпоредбите на чл. 227. И нищо не доуточняват в тези разпоредби – 87 и 94 да кажат с „изключение на“ и това създава малко неяснота в този случай.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кой е ключовият проблем тук – срокът или повторността? (Реплики.)
Толкова редактирахме, защото са дървени редакциите, и ще трябва да се върнем назад. Тук стават обаче много изречения. Става двойно изключение, това е проблемът. (Реплики.)
То и затова тук референтите са против, и казват, че сега изказът е тромав, а като сложим две изключения, ще стане… Може да се направи, но е въпрос на конструиране. Затова и колегите тръгнаха към тези редакции, защото тогава на практика ще стане.
Би трябвало изречение второ при този случай да стане изречение трето, това, което господин Хамид предлага – да има ново изречение второ в смисъл „по изключение командироването може да бъде за незаета длъжност“, това трябва да е изречение трето и да бъде в смисъл „по изключение командироването може да бъде на незаета длъжност и не се прилага чл. 227“. Това ли Ви е волята? (Реплика от Боян Магдалинчев.)
Точно това казвам, затова се връщаме назад по отделните разпоредби, редактираме редактираното. (Реплика от Боян Магдалинчев.)
Именно, но не ме слушате. Това казвам – връщаме се на 87. Имаме първо изречение, то е общо правило. В него се опитваме да вкараме изречението. Прецизирахме и изключението става изречение второ, а изречение трето става: „командироването се извършва при спазване на условията в 227“. Това заблуждава. По тази причина първото изречение ни е правило, след него слагаме изречението „командироването се извършва при условията на 227“, след това даваме изключението: „По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност, в който случай не се прилага чл. 227“ и разделяме две различни хипотези. Може да е в 3 изречения, но в четири хипотези. Две хипотези с две последици.
АТАНАС АТАНАСОВ: Извинете, но чл. 227 създава общи правила от категорията на гаранции. В чл. 227 е и правилото, че никой не може да бъде командирован без негово съгласие за повече от 3 месеца. Вижте ал. 3 за бременните и майките с 3 годишни деца. Също ли ще приемем, че когато се извършва командироване на свободна длъжност, всички тези гаранции не важат, защото те са в чл. 227? Там не е само спорното изречение трето.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, ние говорим за ал. 1. Член 227 е към общия случай, а като правим изключение ще трябва да направим изключението второто споменаване на чл. 227 да бъде в чл. 227, ал. 1, изречение първо. (Реплики.)
Това се опитвам да разбера от уважаемите представители на магистратурата. Госпожа Панова казва ал. 1, изречение първо, тоест само хипотезата за 12 месеца, като игнорираме случая за тримесечното командироване без съгласие. При това положение оставяме ли изречение трето? (Реплики.)
Не, ние сме искали да изключим само повторността. Но тъй като очевидно въпросът си остава нерешен, и със сроковете в командироването, затова все ни връщат и ни теглят към изречение второ.
Предлагам Ви за по-сигурно да бъде, ако не променяме изречение трето в чл. 227, тогава трябва да имаме пълно изключване при изключенията, тоест да се казва, че при изключителното командироване чл. 227 ал. 1 не се прилага. (Реплики.) Тя си остава в общите случаи и тогава да си остава общата забрана за повторност при, да кажем, общото командироване.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Мисля, че ако изключим цялата алинея първа, при условие, че ще остане изречение трето – той не може да бъде командирован повторно в същия орган на съдебната власт, това на практика ще означава: имаме една свободна щатна длъжност, тя е заета от едно лице до провеждане на конкурс, провежда се конкурс, избира се магистрат, той заема тази длъжност. Ако изброим, че в тези случаи при незаета щатна длъжността не се прилага алинея първа, това означава, че при наличие на свободна щатна длъжност този магистрат може да бъде командирован на вече новата свободна щатна длъжност и тогава се опорочава наистина вече системата.
Така че не знам дали наистина не трябва да изключим само определено изречение от алинея първа. В момента, ако се запази третото изречение, то ще е относимо само за тези, които могат до 12 месеца. Тези, които са на свободна щатна длъжност до заемане на щатната длъжност. Тази щатна длъжност се заема, този колега трябва да бъде откомандирован, но се отваря друга свободна щатна длъжност и щом остава изречение трето тук само за алинея първа, а ние сме сключили за всички случаи за свободните щатни длъжности, значи този откомандирован пак може да бъде командирован и така n броя пъти за неограничено време. (Реплики.)
Не, аз Ви казвам неща, с които се сблъскваме в ежедневието и така на практика стоят нещата. Като се приема някаква норма, максимално да бъде изчистена, защото утре ще се получи така, че смисълът, който сте искали да заложите, ще се заобикаля с някакъв такъв пропуск.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин председател, Вие предлагате този текст най-вероятно със смисъла да отпадне последното изречение, тоест да се разшири възможността да бъде командирован за по-дълъг период от време, но съответно съществува опасността, че ще се злоупотреби и затова тръгваме да детайлизиране състави, за които това да се отнася и за които да не се отнася. Най-вече се обръщам към хората, които го работят, защото аз никога не съм работил в съдебната система, дали би било добре, ако в изречение три се предложи забраната, че не може повторно, да може да бъде изрично „може само още веднъж“?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само да кажа каква е грешката на колегата Милков. Тука грешката произтича от срока, ние свързваме повторността със срок и тъй като смятаме, че една година може да се окаже малко в случаите на изключителното командироване, затова вероятно да искаме да кажем, но трябва да трябва махнем „може за още една година“ примерно.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Може само още един път.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е, не е така. Така наистина ще опорочим смисъла
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако в нова ал. в чл. 227 се запишат текстовете, за които няма да се прилага, но не цялата ал. 1, а само изречение 1 и 2, за да оставим изречение трето да действа, за да нямаме нескончаема повторяемост на едно и също лице при ново освобождаване. Нова алинея в чл. 227, изрично упоменати предходни текстове, за които да се запише не че не действа цялата ал. 1, а ал. 1, изречение 1 и 2. Изречение трето си остава, решаваме въпроса на съдия Панова, основателно повдигнат, и така текстът ще стане приличен, най-вече разбираем.
Това е предложение на господин Ревизоро, заедно с госпожа Александрова. Аз мисля, че до този извод бяхме стигнали преди 15 минути, но няма лошо да се верифицира наново, защото, господин Ревизоро, явно там са толкова подозрения и съмнения, че трябва да се преанализират хипотезите
Някой от представителите на магистратите, на техните организации възразява ли?
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Малко трябва да се върнем назад. Проблемът идва от това, че отишлият си състав на ВСС – предният, забавя конкурсите. Ако беше приложил новите правила на конкурсите, ние всъщност нямаше да си удряме главата в момента и да се чудим как да избягаме от всичките тия проблеми. Прие се един текст, който предвиждаше, че първият под чертата на последния конкурс, ако се освободи място, го заема, само че ние нямаме още конкурс, след като приехме онези промени август 2016 година. За съжаление се правят много бавно промените.
Моето притеснение е – направете го Вие както мислите, че е правилно и добре, но само и само да няма вечните командировани, защото, аз Ви го казвам това най-отговорно, има два вида съдии: съдия титуляр и командирован съдия. Разбира се, може и най-различни други видове съдии да измислим, но съдията титуляр е в много различен статут от командирования съдия. Командированият съдия не е истински независим съдия. Когато ти не си независим, ти си съдия под въпрос. Така както съм те взел, без да обяснявам на другите, от Силистра те взимам и те докарвам тук в София, утре, след като жена ти е дошла в София и си е напуснала работата в Силистра, продали сте апартамента, купили сте нов, ипотека, търсили сте детска градина, голямото дете не е искало да сменя приятелите, утре председателят на съда, който те е взел от Силистра, ти казва: върви си обратно в Силистра, без да ти дава обяснения. Това не е съдийски статут. Командироването наистина трябва да е краен вариант и не трябва да е безкрайно. Иначе заобикаля конкурсното начало. А как ще го направите, за да го избегнете това, Вие ще си решите.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За да продължа тази мисъл и да подскажа как може да се направи така, че да не се предлагат тези изключения, които сега се обсъждат, господин Магдалинчев, стриктно новият ВСС, новият състав да изпълнява Закона и навреме да обявява конкурс. Ако това действително ВСС го прави и си върши работата, аз съм убедена, че няма да има хипотези, които сега създават толкова натоварване за точната им редакция.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Пак топката е при нас… (Реплика.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин съдия, ще издиря в кой състав заседавате, и ще намеря начин да вляза във Вашата съдебна зала да кажа: вижте сега, случаят е еди си какъв. Този подход вече съм го обещал по друг повод на граждански съдии и моля покрай независимостта да имаме и реципрочността. Лошо е, че вече не се явявам на дела, вместо това се занимавам с…
Подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова и на Димитров-Ревизоро.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението се приема.
Намеси се изпълнителната власт с правно творчество в законодателния процес. После и ние ще кажем: да, ама грешката не беше при Вас.
Пристъпваме към предложение за създаване на нов § 12, който го обсъждахме на изслушването на министъра на правосъдието. Чухте предложението, чухте нашите аргументи и основания да припознаем и да внесем това предложение на министъра на правосъдието. Уточняваме от редакционна страна, че в алинея втора, изречение второ, редакцията която сме предложили, е колегията да може да изслуша съдията, прокурора или следователя преди вземането на решение.
Имахме две хипотези, имахме две опции – пак беше императив или диспозитив. Нашето предложение и прочит е може би малко по-различен от на министъра на правосъдието. Ние сме предпочели варианта „може да изслуша“, защото може и да не може да го изслуша, в смисъл ако случаят е еднозначен, какво да го изслушва? Ако тръгне да го отстранява, вероятно ще му предложи и да го изслуша, но ако не го отстранява, защото е напсувал съседа си или му е причинил лека телесна повреда, за какво да го отстранява? (Реплика.) Добре, това е от частен характер, така е.
МАРИЯ ШИШКОВА: Прокуратурата подкрепя изцяло предложеното законодателно решение. По този начин действително се въвежда съответният диференциран подход по отношение на възможността един магистрат да бъде отстранен от длъжност в случаите когато е привлечен към наказателна отговорност за наказание, което касае функционалната му компетентност, по отношение на която той има имунитет по силата на конституцията, тоест, приема се, че с предложението, което наблюдаващият прокурор прави пред главния прокурор да внесе такова искане до съответната колегия, всъщност следва да бъде достатъчно обосновано и подкрепено с доказателства по отношение на това не само обосноваващо обвинението, а и това, че изпълнението на тези служебни задължения не може да продължава при така повдигнатото обвинение. Казано по друг начин, в тези случаи съответната колегия ще трябва да действа при обвързана компетентност, тоест тя следва да вземе решение по отношение на магистрат, спрямо който е повдигнато такова обвинение, свързано с функционалните му задължения. Във всички останали хипотези – тогава, когато се касае за обвинение, което не е свързано пряко с компетентността на съответния магистрат, правото на съответната колегия е да прецени доколко това обвинение влияе върху изпълнението на служебните задължения на магистрата, като в този случай хипотезата на чл. 69 от Наказателно-процесуалния кодекс е приложима по отношение на възможностите за отстраняване на магистрата за целите и нуждите на наказателното производство.
АТАНАС АТАНАСОВ: По същество с това предложение се връща до известна степен режимът, който съществуваше от август месец миналата година по отношение на привличане към обвиняем за престъпление, извършено във връзка със службата, дотолкова доколкото се предвижда в този случай Висшият съдебен съвет, както казва прокурор Шишкова, при условията на обвързана компетентност да отстрани магистрат от длъжност. Същевременно с алинея втора се предлага…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, хайде да не преразказваме текстовете, моля Ви се, 21,00 ч. е!
АТАНАС АТАНАСОВ: Логиката на последните промени, които ние…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подкрепяте или не подкрепяте?
АТАНАС АТАНАСОВ: Не подкрепяме, защото, първо, по алинея втора няма…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако не го подкрепяте, аз си го оттеглям, да знаете! Като едното нищо го оттеглям!
АТАНАС АТАНАСОВ: Аз Ви казвам аргументи защо не го…
По ал. 2 може да се отстрани магистрат за пътнотранспортно произшествие, защото няма изискване за умишлено престъпление. Навсякъде досега стандартът е бил умишлено престъпление за отстраняване. (Реплики.)
ИВА МИТЕВА: Пак е за умишлено, защото текстът реферира към 132, а там е за умишлено престъпление.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не, аз говоря за ал. 2 в момента.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, 5 минути прекъсване.

(След прекъсването.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, нека да се върнем към § 6, където обсъждахме чл. 107б. Искам да направя предложение за прегласуване в смисъл частта по отношение на ал. 2 и да уточня, че ал. 2 се отнася в случаите, когато не е постигнато съгласие от двамата административни ръководители, и да остане в тези случаи възможността председателят на Върховния касационен съд да командирова.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Точно така и трябва да си остане алинея втора, тъй като ще се получи случай, когато няма да може въобще…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно, няма да има съгласие.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Да има съгласие между двамата председатели, при което трябва да има арбитър, но в случая арбитърът се явява председателят на Върховния касационен съд и затова алинея втора е удачно да си остане така както е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И така ще запазим пирамидата цяла догоре и смятам, че няма да има възможност за изкривено тълкуване в смисъл, че това е специално правило.
В 100е и 107б… Оттегляме частта, в която е „алинея втора се отменя“. (Реплики.) Заблудиха ни, госпожо Шишкова, и директорите не винаги четат правилно. (Реплики.)
Подлагам на гласуване, колеги, корекцията.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Уточнявам на всички гости, че дебатът в частта за пирамидите е излишен и неотносим в този случай.
Връщаме се на § 12, прекъснахме господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: В две изречения възраженията, които имаме и по ново прилагания режим е, че в алинея втора го няма ограничението за умишлено престъпление от общ характер, каквото по принцип винаги е съществувало преди това като стандарт за отстраняване, и другото, че предвидената сега възможност в ал. 4 препращането към сроковете на НПК за иницииране на производство за преразглеждане на въпроса, сроковете са прекалено дълги – година и 6 месеца да няма възможност отстраненият магистрат да иска преразглеждане, това е извън всякакви стандарти. Това са възраженията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В ал. 4 имаме „отказът подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на АПК“.
АТАНАС АТАНАСОВ: Но срокът определя кога става допустимо такова искане и то става допустимо след една година и 6 месеца изтичане от началото на отстраняването. (Реплика.)
В ал. 2 да е умишлено престъпление от общ характер, а в ал. 4 вместо „срокът по чл. 234, ал. 8“ да е срокът от два или три месеца, в който по принцип трябва да приключи едно разследване.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дадохте пример с транспортно престъпление по непредпазливост. Считате ли, че това ако е наказателен съдия например и за такова престъпление в неговия състав, който той води, може да продължи да правораздава?
АТАНАС АТАНАСОВ: Дали може да продължи смисъл психологически ли? не мога да разбера. ако е той, естествено че няма да си гледа делото, но той това дело за пътнотранспортно произшествие при причинена средна телесна повреда, да речем, може да завърши с наказание пробация и този съдия да се върне да правораздава. какъв е бил смисълът тогава той да бъде да е отстранен?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Той собственото дело няма как гледа, но примерно ако в негов състав се гледат същите пътнотранспортни произшествия, къде отива авторитетът на съдебната власт?
МАРИЯ ШИШКОВА: Аз само искам да отбележа, че в нито една от предходните редакции на Закона за съдебната власт не е имало критерии за умишлени и непредпазливи престъпления, от всички редакции на Закона за съдебната власт е предвиден точно този критерий, който се използва и понастоящем – престъпление от общ характер, което именно определя и степента на обществена опасност на конкретно извършените престъпления. Наред с това, както каза и госпожа министъра на правосъдието госпожа Цачева, всъщност кодексът за професионалната етика на българските магистрати не допуска и в такива случаи и предпоставя преценка на органа, който назначава магистратите и отговаря за тяхното професионално развитие, да прецени дали конкретно повдигнатото обвинение, преценено и през призмата на стандартите на Кодекса за професионална етика, отговаря именно на изискванията за това този магистрат да бъде отстранен от длъжност. Благодаря.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Много поздравления за министър Цачева и нейния екип за бързото съобразяване със становището на Венецианската комисия.
В алинея втора ми се струва, че след като Висшият съдебен съвет може да го отстрани и има право на преценка, и може да го изслуша, струва ми се, че трябва да има една процедура близка до процедурата по отстраняване от длъжност на всеки един обвиняем и трябва това решение да се предвиди, че може да се обжалва пред административния съд. след магистратът може да поиска възстановяване след изтичане на сроковете и при спиране на производството и отказа подлежи на атака пред административния съд, то самото отстраняване според мен е още по-голямо основание и трябва също да следва същата процедура.
Аз съм убедена, че магистратите трябва да имат много повече големи ограничения при упражняване на своята професия от всеки един, който упражнява професията си, и затова ограничението по ал. 1 за безусловното отстраняване, когато престъплението е във връзка със службата, е едно такова нещо. Алинея втора обаче създава правна възможност и този магистрат трябва да може да се защити в някаква процедура. Тази процедура по ал. 2 трябва да е някак си максимално близка до процедурата по чл. 69 от НПК за всяко друго отстраняване от длъжност на всеки друг обвиняем. Ние този магистрат го изправяме не пред съд за да го чуем, а го изправяме пред Висшия съдебен съвет, но нека да му дадем възможност да се защити по тази преценка, което Висшият съдебен съвет е имал за да го отстрани пред някакъв съдебен орган, така както такава възможност е дадена в ал. 4.
А иначе по отношение на това, което повдигна съдия Атанасов като въпрос дали всички престъпления от общ характер, самата Венецианска комисия дава препоръка за сериозни престъпления. ако приемем, че сериозните престъпления са тежките престъпления, независимо дали са непредпазливи или умишлени, би могло все пак някакво такова ограничение да се добави, като обвиняем за тежко престъпление от общ характер, но това вече е в рамките на преценката Ви. Но ми се струва, че е абсолютно необходимо да има и една съдебна процедура. Благодаря.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Подкрепям предложението на госпожа Панова за възможност за някаква съдебна защита, още повече, че отстраняването от длъжност е съпроводено с доста ограничения по отношение на магистрата. Получава минималната работна заплата за страната, отделно от това той не може да работи нищо, продължава да се води магистрат, не може да си докара никакви допълнителни доходи и възможности за един нормален живот, след като от една сравнително голяма заплата го привеждаме на един почти социален минимум, който той може да получава. Все пак досега, до този момент, той няма никъде гарантирана възможност за защита от едно неправилно решение, може би на Съвета. Затова считам, че точно тук трябва да му се предостави такава възможност за съдебна защита.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Разбирам защо министърът на правосъдието се е обърнал към Вас и Вие сте направили подобно предложение, стана ясно за мотивите на Венецианската комисия, но все пак ми се струва, че е хубаво, съобразявайки мотивите на Венецианската комисия, да съобразяваме мнението на българските граждани.
През 2017 година юли месец бяха изтъкнати достатъчно доводи за сегашната редакция на разпоредбата, която аз смятам за добра. Съдията за мен трябва да е човек, който да бъде за пример на цялото общество и след като ще бъде пример за цялото общество, без значение от вида на престъплението – дали е умишлено, от общ характер или ще бъде непредпазливо, би следвало в тези случаи след преценката, която прави по сега действащия текст на разпоредбата главният прокурор по предложение на наблюдаващия, в края на краищата магистратите да бъдат така добри, за да могат да защитят честта на професията си, в противен случай ще продължим да сме в ситуацията, в която сме – съдът да е с изключително ниска степен на доверие сред хората. Затова аз поддържам пък сегашната редакция на текст и няма да подкрепя колегите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма да взема реплика към Вас, не исках да правя изказване, но ще направя едно кратко изказване. Този текст досега, благодарение на тълкуванията, които бяха направени, очевидно и докладите, които бяха направени, до едни или други организации, съм го обяснявал многократно. Нямах възможност да го обясня може би пред българската публика или пред българските магистрати.
Друг е въпросът дали ако го бяхме обяснили, щяхме да получим подкрепа и разбиране в този смисъл. Аз съм припознавал инициативата на министъра на правосъдието, но това не означава, че се отказвам от гласуването и то променя вътрешното ми убеждение. Няма да повтарям мотивите и аргументите на колегата Митев, но ще кажа и това, което обясних и на колегите по механизма за сътрудничество и оценка и на самата Венецианска комисия. Аз възразявам срещу интерпретацията, че единият вид магистрати – всички абсолютно, са недобросъвестни, за разлика от другия вид магистрати, които пък са априори невинни и добросъвестни. Това деление е механично и в никакъв случай не може да се приеме, че е изначално обективно. То е пристрастно мнение.
Освен всичко това, дори и да е така, окончателното произнасяне, окончателното решение по отношение виновността или невинността на магистрат, защото тук явно притесненията са главно на съдиите, се постановява от съдии, не се постановява от прокуратурата, от недобросъвестните прокурори, които искат да отстраняват съдии. И мисля, че не следва да задълбочаваме това разграничение, защото то не е честно.
ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Искам само да кажа две изречения във връзка с предложението, което направи министърът на правосъдието с чл. 230, ал. 2, това беше разисквано и в стенограмите на съответно Народното събрание и на Правната комисия при измененията на Закона за съдебната власт през декември 2016 година.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така беше.
ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: И тогава, и в момента при новите препоръки, които ни дава Венецианската комисия, тя казва: в настоящия вариант на чл. 230 съдийската колегия на ВСС изглежда изпълнява само формална роля за одобряване на отстраняването, което прокуратурата е инициирала. Вместо това ЗСБ трябва ясно да разпореди, че съдийската колегия трябва да разгледа същността на обвиненията и да прецени дали доказателствата срещу съдията са убедителни и изисква отстраняване, тоест, разширявайки с възможността това да става по реда на АПК, не смятам, че чак дотам да следва да стига, тъй като Висшият съдебен съвет е органът, който може да направи преценка за това дали обвиненията наистина са сериозни – говоря по отношение само на 230, ал. втора и съответно да вземе обосновано решение. По този начин това са и доводите и в мотивите, които при предходния Законопроект се приеха, това са и мотивите в момента на Венецианската комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предлагам други изказвания да няма…
РЕПЛИКА: Да Ви обясня за какво става въпрос. Не става въпрос за добросъвестност или недобросъвестност. Знаете, че има в момента няколко Ваши колеги, народни представители, които са привлечени към наказателна отговорност…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И те какво правят, обжалват ли?
РЕПЛИКА: Не, повечето доброволно са дали разрешение за снемане на имунитета им. Те отстранени ли са от работа? Не трябва ли също да се ползват с доверието на хората, да са пример? Те продължават да работят, да гласуват закони, нали така? и привличането им като обвиняеми не е никаква пречка за това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Някои се отстраняват, някои не се отстраняват. Не искам спорът да става партиен, но ние отстраняваме и за по-малки… Не би следвало да връзваме политическата дейност с правосъдната дейност. Мисля че са несравними неща. Вярно е, че в днешния ден имахме честта да седите наравно с народните представители, не като гости, а като участници, но все пак има разлика. Но пък виждате каква е тенденцията, ако сравнявате каква е тенденцията в Народното събрание, като изключим един случай, всички депутати се отказват от имунитета си. Ние пък като парламентарна група сме готови и при подкрепа ще променим и текстовете в Конституцията, които са по отношение на имунитета. (Реплики.)
Когато при Вас започнат да светят лампите и прожекторите, както при нас, тогава ще се съглася с този аргумент. Не искам да кажа че Вие работите на тъмно, но много моля да ме извините, ако имаше публичност и контрол върху Вашата дейност, нещата в съдебната система щяха да са други. Ако Вие се явявахте поне като общински съветници на някакви избори, отговорността Ви щеше да е друга. На Вас Ви тежи, че трябва да следвате норми на натовареност, че сте претоварени и не знам какво, но помислете си, ако във всеки един момент всеки Ви спира на улицата и се обяснявате на всеки. (Реплики.)
Позволих си да изляза, защото господин съдията направи аналогия, искаше сравнение и затова трябваше да се даде това сравнение. Но какво да кажа, ще дойде време и за и затова. (Реплика от Емил Димитров.)
Колеги, приемам предложението Ви за прекратяване на мандата. Никой от Вас не приема нито едно от предложенията, които бяха направени, така че нямаме предложения по чл. 83 за гласуване.
Подлагам текста – предложението на Кирилов и Александрова, на гласуване.
За – 12, против – няма, въздържали се – 9.
Предложението се приема.
Честно е да заявя, че за окончателното гласуване аз за себе си искам и ще направя окончателна преценка. Смятам, че не сме сгрешили с предходното ни предложение и след като Конституцията разпорежда автоматизъм, би следвало този стандарт да се приложи по отношение на всички престъпления. В края на краищата престъпната дейност не е всекидневие на магистрата, за да бъде ежедневно подложен на този риск, а приемаме, че магистратът е личност с най-високото правосъзнание и правна култура. И не приемам това състояние, без значение какво е престъплението, в едната зала да даваш обяснения като обвиняем или да се защитаваш срещу обвинения, да излезеш от залата и да влезеш в другата, и да правораздаваш. Това неминуемо се отразява, според мен, на преценката.
Преминаваме към § 12 – текст на вносител по отношение на чл. 233, ал. 6, предложение на Кирилов и Анна Александрова.
Ако искате, преди да Ви дам думата за изказвания, за да сме сигурни в прочита, да Ви прочета текста, така както смятаме, че добива балансирано звучене: ал. 6, изречение първо става по следния начин:
„Въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт Висшият съдебен съвет“– заличава се „може да“ и става: „Висшия съдебен съвет определя допълнително възнаграждение на съдия, прокурор и следовател.“
Изречение второ: „Съдиите в апелативния специализиран наказателен съд, специализирания наказателен съд и прокурорите в апелативна специализирана прокуратура, специализирана прокуратура и следователите в следствения отдел на специализираната прокуратура получават допълнително възнаграждение“ – заличава се „на всяко тримесечие“, става „допълнително възнаграждение в размер, определен по утвърдени от съответната колегия“, отпада пленумът, „в съответната колегия на Висшия съдебен съвет правила за индивидуална оценка на резултатите от дейността, но не повече от шест основни месечни възнаграждения годишно“.
Тук в изречение първо опцията „може“ отпада, тоест допълнителното възнаграждение във всички случаи, в които има такава възможност и съобразно степента на натовареност, се разпределя.
А по отношение на хипотезата, която е за специализираните съдии, прокурори и следователи, уточняваме, че това е допълнително възнаграждение по правилата за индивидуална оценка на резултатите от дейността, които се утвърждават от колегията на Висшия съдебен съвет и тук посочвам, за да не ме питат граждани, защото гражданите казват: ама Вие им давате по шест заплати месечно допълнително, подчертавам, че иде реч за до максимум шест основни месечни възнаграждения в рамките на календарната година, тоест месечният екстремум би бил средноаритметичен на не повече от половин – забележете, но от основното месечно възнаграждение
МАРИЯ ШИШКОВА: Тъй като в предходното заседание това беше най-дебатираната тема, включително и по въпроса относно използваната редакция на думата „резултат“ и какво се обвързва с това, искам просто да кажа, че и към настоящия момент Висшият съдебен съвет работи по Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, които са приети с протокол от 10-ти септември 2009 година, и Правила за определяне на условията и реда и критериите за поощряване на съдии, прокурори и следователи. И в двата вида правила – единият за допълнително трудово възнаграждение, и в другите правила за поощряване, са предвидени допълнителни възнаграждения за постигнати високи резултати текущо за година или за друг период, както и постигнати високи резултати по конкретни задачи.
Тези правила са приети от състав на Висшия съдебен съвет, разбира се, не в този му вид, както към настоящия момент има колегия и пленум. И въпреки това са действали за всички магистрати, не са пораждали съмнение по отношение на това какво се влага в съдържанието „резултат“.
Що се касае до тази редакция, която в момента се предлага, отпадането на думите „може да“ в първото изречение на текста на чл. 233, ал. 6, реално ще предвиди възможност всички магистрати, които работят в съда, органи на съдебната власт, които са по-натоварени, при правила, определени от пленума на Висшия съдебен съвет, да могат да получават такова допълнително възнаграждение, защото към настоящия момент правилата, които определят изплащането на средства за допълнителни трудови възнаграждения, предвиждат тази възможност само при наличие на финансови средства, тоест финансов излишък по бюджетните сметки на органите на съдебната власт. Казано по друг начин, към настоящия момент изплащането на допълнително възнаграждение, независимо дали за натовареност или съответно заради високи резултати, не е обвързано с ангажимент по отношение на бюджетно осигуряване предварително, каквото всъщност е предвидено за всички други служители, чиито възнаграждения се изплащат с публични средства. Такива са предвидени в Закона за държавния служител и във всички останали закони, които уреждат този статут.
Що се касае до възнаграждението на съдебните заседатели, следва да имате предвид, че именно въз основа на измененията в Закона за съдебната власт от август 2016 година, на 28-ми септември тази година Висшият съдебен съвет е издал наредба, според която възнаграждението на съдебните заседатели вече не е ограничено в рамките на работното време на 8 часовия работен ден. Казано по друг начин, те получават възнаграждение за действително положения труд за всеки извънреден час, който всъщност надвишава обичайното 8-часово работно време. Нито един магистрат няма право да получи допълнително възнаграждение и всъщност тези хипотези не предвиждат възможност магистратите да получават допълнително трудово възнаграждение за просрочване на работното време, ако може така да се каже. Такова е предвидено единствено и само в почивните и празнични дни. Благодаря.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не възразяваме с отпадането на думата „може“ в изречението, което сега е единствено в ал. 6, и ако логиката е да няма разлика между различните магистрати, работещи в различните органи на съдебната власт, тогава защо се предлага да остане отделно изречение за магистратите от специализираните институции? Излиза че само поради факта, че те са съдии в тези институции, тяхното допълнително възнаграждение ще е нещо различно от това, което е в първото изречение, което сочи на различен статут. Произтича само от това какви дела гледат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При еднакви последици.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Ние ще сме против този текст, даже бяхме подготвили предложение преди второ четене да отпадне, но решихме да не го подаваме в този вид, а да вземем отношение и да Ви предложим с гласуване да отпадне.
На първо място считам, че в текста на вносителя неоправдано се създават привилегии за особена категория представители на съдебната система.
На следващо място, Вашето предложение с госпожа Александрова, предлагайки да отпадне думата „може“, създава едно нещо: задължение в бюджета на съдебната система да се предвидят всички тези суми, които Вие казвате, че трябва да се дадат. Разбира се, че ще бъдат сега вече „за“, как няма да бъдат?! Само че това означава, че една втора повече трябва да се предвидят за заплати, защото Вие казвате, че се дават до шест. След като се дават до шест, трябва да се предвидят в самостоятелния им бюджет.
От друга гледна точка, чисто редакционно, ако така го предложите, както сте го оставили, за мен е неправилно, защото Вие махате „може да“ от съществуващата алинея, а съответно предвиждането на специални правила за определяне на тези допълнителни възнаграждения съществува само за второто изречение, което е за специалните съдилища и прокуратура. Имам и други аргументи, но ще спра дотук, ще си ги запазя тях, защото не знам как ще гласувате.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Длъжен съм кратко да Ви отговоря в следния смисъл. Отпадането на „може да“ е гаранция за всички съдии, прокурори и следователи за това, че ще имат възможността, съобразно степента на натовареност, да получават такова допълнително възнаграждение. Тук ще подчертая следните управленски подходи, които очевидно се проявяват и в съдебната система. Частта от икономиите, които са от средства за Фонд „Работна заплата“ да не се раздават като допълнително възнаграждение, съответно да служат като средства за увеличение на заетите щатни бройки. Това увеличава пък според мен и стимулира незапълването на свободните щатни места. Тоест при един и същ обем от средства въвеждаме правилото, че тези средства, които трябва да са за ДМС, няма да отиват, няма да се включват във възнаграждението на магистратите, а ще си бъдат за ДМС с оглед заплащане на по-високата степен на натовареността.
По отношение специално на другата хипотеза подчертавам, а и правилата за степента на натовареност, има и понастоящем и би следвало да се прилага и понастоящем, само че диспозитивният характер на тази норма очевидно създава предпоставки да се прилага селективно и не във всички случаи.
По отношение на предложението, което е за оглед на резултата, тук подчертавам, че „резултати“ – и го обяснявахме многократно, това са случаите, в които би следвало да се обезпечи по двойната работа, която би поел евентуално командированият съдия, за да го мотивира да я поеме, защото на обсъждането което беше с всички административни ръководители, те сочеха това като проблем. Магистратът няма желание да поеме два коша с работа, образно казано. На него му е по-удобно да си продължи да си гледа делата, които си е гледал и досега, и по настоящем. Точно с оглед да отличим мотивационния характер на такова едно възнаграждение и компенсационния му характер, затова сме го описали по този начин, като, пак казвам, би могло да се прилага и по правилата по изречение първо. Смятаме, че макар с различни думи да сме казали две различни изречения, ефектът и резултатът е сходен и идентичен и правните възможности на съдиите, прокурорите и следователите са равни.
Разбира се, имате възможността да търсите контрол за конституционосъобразност.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Във връзка с репликата искам да взема отношение, отново да кажа. Това което правите, махайки „може“, няма да доведе до това, което Вие току-що обяснихте, защото ще доведе до едно нещо. Ако махнете „може“ означава, че всеки един трябва да има допълнително възнаграждение, просто си го прочетете пак, Вие ни го прочетохте, и става „Висшият съдебен съвет определя допълнително назначен съдия“. И тези разпоредби са императивни, и изобщо не става дума, че някой няма да има.
И вторият ми аргумент е, отново го казвам, хубаво, че са създали правила, но законовата делегация трябва да е в общата разпоредба, а дори да си предвидите изречение 2, тя става специална. Затова, пак казвам, предвидете, че има правила, просто казах да е в изречение едно, защото иначе става, че за специалните има правила, пък за горните няма, а те вече не ги били написали.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Напротив, има си ги тези правила.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Аз разбрах, че ги има, но в законовата делегация идват в момента с Вашето предложение, би дошла долу в изречение 2. И предлагам евентуално да кажете, че такива правила се създават от Висшия съдебен съвет, защото вече ги е създал, ако и да има изречение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В кулоара говорихме със съдия Магдалинчев за това даже да бъде по наредба това. (Реплики.)
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Ще взема отношение по разпоредбата на чл. 233, ал. 6, изречение второ. Съпоставяйки изречение първо и изречение второ от чл. 233, ал. 6 се вижда, че става въпрос за един компенсаторен механизъм, който почива на два критерия. В първия случай в изречение първо критерият е натовареност на органа на съдебната власт, във втория случай това е индивидуалната оценка на резултатите от дейността на тези магистрати. Аз мисля, че спокойно бихме могли да унифицираме, за мен по-същественото е не толкова натовареността, колкото индивидуалната оценка от резултата или от качеството на работа на магистрата и това по отношение на едните и на другите.
Отделно от това след допълнението, което се предлага тук – това да е правомощие на колегията за приемането на тези правила, считам, че ще влезе в противоречие с разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 10 от Закона за съдебната власт, където се оказа, че пленумът на Висшия съдебен съвет определя размера на възнаграждението. Това ако е допълнително възнаграждение на база на тези критерии, които са заложени, редно е да ги определи пленумът, а не отделната колегия, за да има унифицираност на правилата. Отделно от това, когато се касае, ако се възприеме идеята за наредба, както преди малко се посочи, то означава, че пак трябва да е в правомощията на пленума на Висшия съдебен съвет, тъй като той е органът, който може да приема подзаконовите актове, а не отделната колегия.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Аз се присъединявам към това, което той каза – в изречение първо имаме един критерий и това е натовареността, докато в изречение второ се появява друг критерий – по утвърдени от съответната колегия на ВСС правила за индивидуална оценка на резултатите от дейността. Считам, че е редно при положение, че и в изречение първо, и в изречение второ говорим все за съдии, критерият да е един.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Съгласен съм, но има и нещо друго. Ако е колегия, най-справедливо е „свои оценяват свои“, обаче всяка колегия ще бърза да похарчи заделените за целта пари, за да не остане за другата, ще се надпреварват кой да е по-добър. При общото обаче може да се получи унифицираност, ама тя да е на всички по равно. Тогава ще постигнем ли целите? Тоест трябва да преценим кое е по-малкото зло.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Няма да е по равно, защото критерият е индивидуална оценка на резултатите от дейността на съответния магистрат, качеството на работата, извеждано като акцент в неговата дейност, не самият факт на натовареността на органа на съдебната власт. Според мен водещото винаги трябва да бъде колко добре и качествено работи магистратът в изпълнение на неговите задания, независимо от натовареността.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, господин Димитров – Ревизоро говореше за, образно казано, портфейла на всяка една от колегиите, защото все пак не е без значение какъв е размерът за допълнителните възнаграждения в този портфейл – дали е 100 единици или 200. И той имаше предвид една такава конкуренция, евентуално, между… (Реплики.)
Е, те се лимитират, как, това е бюджет! (Реплики.) Да, затова по отношение на изказването на колегата Милков обяснявах как става вътрешната трансформация на неплатен щат в допълнително възнаграждение. (Реплики.)
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Влизаме в противоречие с другите разпоредби, които са в член 30, и правомощия, които даже са установени в Конституцията – какви са правомощията на пленума и кой може да го направи това нещо. Висшият съдебен съвет като цяло е първостепенен разпоредител с бюджетните средства, бюджетът е един, а той е разпределен по органи на съдебната власт и във всички случаи пленумът утвърждава всяка една промяна или всеки един трансфер в органите на съдебната власт. Това е правомощие на пленума. И затова предложих да се приеме подзаконов нормативен акт, което е в правомощията на пленума, каквато е наредбата и в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Аз застъпвам становището, което и миналия път казах, и смятам, че така, както сега се предлагат редакциите, няма да постигнат целите и се цели различно възнаграждение на различните магистрати. Но напълно се съгласявам с оценката, която даде господин Магдалинчев за това как да бъде по-добрата редакции и да се направи един унифициран вариант по два критерия: критерия натовареност и критерии за резултати. Смятам че самите критерии, изработването, това което иска да каже господин Магдалинчев, е именно да бъде изработено от пленума, да има еднакви критерии за всички магистрати, но оценката дали са постигнали тези резултати трябва да бъде от колегия. Нито прокурори могат да оценяват резултатите от дейността на съдиите, нито съдиите да оценяват резултатите от дейността на прокурорите. Това дали да бъде, образно казано, възнаграден чрез допълнително възнаграждение прокурор или съдия, трябва да става от самата колегия, защото става въпрос за оценка за резултат, те не могат взаимно да си се оценяват и това отдавна вече е решено затова се разделиха и на колегии.
Така че на мен ми се струва, че това, което господин Магдалинчев предложи, е много разумен вариант, няма да има напрежение в системата по критерия натовареност, който е обективен критерий, изразява се в някакви цифри. Това може да се извършва спокойно от пленума на Висшия съдебен съвет, а там, където става въпрос за оценка на резултати – по унифицирани критерии от пленума, да се извършва от отделните колегии. Смятам че тези 6 допълнителни заплати за резултати трябва да бъдат еднакви за всички магистрати.
По това което каза госпожа Шишкова, че към момента има такива критерии, които, ако бъдат въведени в някаква наредба, ще бъде изключително добре, аз и предния път казах: да тези критерии ги има и вероятно се прилагат, защото в прокурорската колегия аз съм чувала, че главният прокурор прави предложение за награждаване или за отпускане на допълнително възнаграждение за резултати на прокурорите. За съжаление в съдийската колегия не съм била свидетел на такива случки. Това че не съм била, не означава, че не може да има. След като го има, нека да го има за всички магистрати, дай боже действително реално да се оценяват и съответните колеги да предлагат такива допълнителни възнаграждения и за резултати на колегите.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Това което каза току-що господин Магдалинчев – към момента има правила при тях за определяне на такива възнаграждения, има норма в Закона, която го допуска. Не виждам необходимостта. И това, което съществува към момента, е това, което Вие разказахте – в рамките на бюджета има сума за ДМС и по правила се разпределя. От това, което сега се предлага, е да се предвиди една втора повече пари. И пак се връщам за онези девет реда от началото на заседанието.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Това е досега основният проблем в системата – натовареността и уравниловката, възнаграждението, което се получава, независимо от обема свършена работа. По този начин, ако се заложат тези стимули и критерии, реално ще се овъзмезди труда на онзи магистрат, който работи повече и който се старае повече, и който дава по-качествен продукт. (Реплики.)
Това определено финансовото министерство го няма предвид. Бях онзи ден във финансовото министерство, обсъдихме проекта за бюджет за следващата година, в това число разпоредбите, които се предвиждат тук, в проекта, без тази разпоредба. Ставаше въпрос за държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията, но там е калкулирано. Ако се приемат тук другите промени, които се предлагат, 17 милиона лева ще бъдат трансферирани в бюджета на съдебната власт. Но тук нещата не са предвидени към този момент и не са калкулирани, не са остойностени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моето убеждение, господин Магдалинчев, е, че този институт може да се приложи и при сегашната бюджетна рамка. Питаха ме от Министерство на финансите в днешния ден и аз съм казал, че такова ни е било виждането. Ако имате изчисление за подарък на допълнителни средства, кажете го направо, не да е като предположение или като хипотеза. (Реплики.)
Ама за мен това е логиката, защото при командироване имаш две длъжности, имаш две възнаграждения. Те са ти предвидени в бюджета с някаква стойност. Изпълнявайки двете работи от един субект, ти на практика дори да дадеш половин възнаграждение месечно отгоре, икономисваш другата половина и тя ти остава. Това сме имали предвид и няма какво да се плашим. Вярно е, че сме я играли тази игра и неслучайно натъртих на това, че иде ред за основни месечни възнаграждения. И аз съм сигурен, че тук ако видим конкретни щатни разписания, ще видим на каква стойност се планират незаетите щатове и ще видите, че те се планират на възможно най-ниската стойност. Защо? За да може да се увеличи стойността пък по отношение на заетите. Това е вътрешното разпределение, което най-често става. Не знам какви са им техните, защото пленумът има правила, които са за образуване на работната заплата и най-малко имат… (Реплики.) Не, то е таблица.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Едното е допълнително материално стимулиране при икономии на Фонд „Работна заплата“. В случая не става въпрос за икономия на Фонд „Работна заплата“, защото може и да няма, но тук става въпрос за допълнително възнаграждение извън това, което е калкулирано и заложено по разчетите. По принцип при нас щатната численост трябва да бъде обезпечена със средства, но тогава, когато имаш поради, най-често казано болнични, те се поемат от НОИ в този случай. Ето ти икономия! Тази икономия може да се раздаде като допълнително материално стимулиране, но не и в този случай, защото няма откъде. Това е различно възнаграждение, което трябва да бъде калкулирано в бюджета на системата по някакъв…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това по изречение първо.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: И второ. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Закривам дебата, няма други изказвания, защото влязохме в диалогов режим. Няма постъпили предложения по чл. 83, ал. 5. Подлагам текста на вносителите, предложението на Кирилов и Александрова на гласуване. За 12, против 7, въздържали се няма. Приема се предложението на Кирилов и Александрова.
Пристъпваме към гласуване текста на вносителя, заедно с приетото предложение. За 12, против 7, въздържали се няма. Приема се § 12 ,заедно с предложенията на Кирилов и Александрова.
Госпожо Александрова, ако знаете каква тежест поехме пред финансовото министерство и каква отговорност в полза на съдебната система, които получават… Аз съм сигурен, че средната им заплата е по-висока...
Пристъпваме към параграфи 13 и 14, които Ви предлагам да обсъдим заедно. Има ли изказвания? Няма изказвания? Закривам дебата.
Моля, гласувайте. За 19, против и въздържали се няма. Приемат се § 13 и 14 на вносител.
Пристъпваме към § 15, който е аналогичен на § 12 в голяма степен. Текстът на вносителя, заедно с предложение на Кирилов и Александрова, е същото, както казах и по отношение на § 12, но разликата е, че иде реч за съдебните служители.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на Кирилов и Александрова.
За – 12, против – 7, въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото предложение за редакция.
За – 12, против – 7, въздържали се – няма.
Приема се § 15.
Пристъпваме към § 16 по текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата и го подлагам на гласуване.
За – 19, против и въздържали се няма.
Приема се § 16.
Директорът Митева настоява да се обсъди разпоредба относно спазване на бюджетните и финансовите правила. Всъщност не е предложение, това е основанието – чл. 19 от Закона за публичните финанси, че когато в рамките на годината се приемат тези изменения, които касаят предвиждано увеличение на разходите, намаляване на приходите или поемане на ангажименти за разходи и плащания, не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от изменението им или от влизането в сила на следващата бюджетна година. В тази връзка Ви предлагам допълнителен § 17 относно влизане в сила на параграфи 12 и 15, които да влязат в сила от първи януари 2018 година. (Реплики.)
Той си остава, ние там въобще не го изменяме, изменяме корпуса на Закона, не променяме… (Реплики.)
Това е в преходните разпоредби, то не се променя.
Подлагам на гласуване това предложение, което направих, за влизането в сила на параграфи 12 и 15.
За – 12, против – 7, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря, колеги! Благодаря на гостите.
Закривам заседанието.
(Закрито в 22,24 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов






Стенографи:
Галина Мартинова

Мария Петрова

Антон Лазаров