Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 22

На 25 октомври 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,38 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси. Получихте предложение за дневен ред заедно с поканата. Имате думата по дневния ред.
Няма изказвания по дневния ред. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване дневния ред.
Моля, който е „за” да гласува.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.

Преминаваме към точка единствена от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КОНЦЕСИИТЕ, № 754-01-13, ВНЕСЕН ОТ ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 30 МАЙ 2017 г.
Гости по тази точка от дневния ред са от администрацията на Министерския съвет: госпожа Мариета Немска – директор на дирекция „Икономическа и социална политика“, госпожа Мариана Славкова – държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика“.
Тук ще прекъсна списъка с гости, за да благодаря на Президентството на Република България, присъства и проф. Емилия Друмева – съветник на президента на републиката.
Благодаря, госпожо Друмева. Благодаря, че откликнахте на писмените ми покани и се радваме да има възможност да наблюдавате, да присъствате, да добиете представа от второто четене на този Законопроект в Комисията по правни въпроси!
От Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията: госпожа Албена Лазарова – директор на дирекция „Концесии“, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“.
От Министерството на енергетиката: госпожа Лучия Бакалчева – главен юрисконсулт, госпожа Веселина Кинанева – главен експерт в дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“, и господин Нико Терзиев – старши експерт в дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“.
От Министерство на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Боянка Георгиева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“, и господин Иво Кацаров – директор на дирекция „Търговски дружества и концесии“.
Колегата Кацаров не го виждам. Здравейте колега Кацаров, добре дошъл в това ново проявление! Пожелавам Ви успех на работата Ви!
Уточнявам за колегите – колегата Кацаров беше главен секретар на Агенцията за обществени поръчки и имаше съществено участие в другия закон, в който прилагахме свързаните директиви и който влезе в сила месец април 2016 г.
От Министерство на туризма: госпожа Мирослава Мачева – началник на отдел „Методология“ към дирекция „Управление на морски плажове“, и госпожа Деница Германова – парламентарен секретар.
От Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: господин Михаил Владов – председател на Надзорния съвет, и госпожа Петя Александрова – директор на дирекция „Правна“.
От Комисията за защита на конкуренцията: госпожа Даниела Георгиева – директор на дирекция „Обществени поръчки и концесии“.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България: господин Явор Илиев и госпожа Ирина Калева.
От Българската петролна и газова асоциация: господин Светослав Бенчев – експерт, и госпожа Мария Йорданова – експерт.
От Университета за национално и световно стопанство: госпожа Мария Маркова – главен асистент, доктор в катедра „Счетоводство и анализ“ на Финансово-счетоводен факултет.
От Националното сдружение за българските граждани: госпожа Пламена Маркова, господин Йордан Гаврилов и господин Георги Спасов.
Също така са заявили участие и присъстват: господин Георги Николчев – съветник на заместник министър-председателя по икономическата и демографска политика господин Валери Симеонов; господин Олег Темников – адвокат.
От Българската фондация „Биоразнообразие“ – господин Петко Цветков.
От Движение „Защита на гражданите и държавата“ – госпожа Марина Мучакова.
Ако съм пропуснал някой от присъстващите гости, ще има възможност да се представи, ако желае, както и да участва в дебатите, съобразно Правилника.
Колеги, готови ли сме да започвам второто четене?
„Доклад относно Законопроект за концесиите, 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г., приет на първо гласуване на 8 юни 2017 г.“
Наименование: „Закон за концесиите“.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, възражения. Няма.
Закривам дебата. Предлагам да гласуваме.
Който подкрепя наименованието на нормативния акт, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се наименованието.
„Глава първа – Основни положения.
Раздел I – Предмет и цел“.
Колеги, имате думата за изказвания по подразделение Глава първа, Раздел I.
Няма изказвания, закривам дебата.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се наименованието на Глава първа: „Основни положения“ и Раздел I: „Предмет и цел“.
Член 1 – текст на вносител, предложенията на народния представител Румен Георгиев, и предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказване.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на институциите и гости на Комисията!
Това е ключов текст, доколкото току-що гласувахме името на Законопроекта, Законът за концесиите, но съвсем не сме на едно мнение по това какво се разбира под наименованието „концесия“. Затова колегата от парламентарната група на БСП е направил предложение по отношение на ал. 1 чл. 1, а Корнелия Нинова и група народни представители – по отношение на ал. 2, и аз съвсем накратко ще се опитам да Ви убедя в тяхната правота.
Разглеждането на този Законопроект беше свързано с тежки дебати, към които няма да се върна, то има своята история, но основна идея на вносителите, споделена и от опозицията беше, че е необходимо ново законодателство за тази материя във връзка с измененото законодателство на европейско ниво.
В този ред на мисли обаче Директивата, която ние транспонираме със съответния Законопроект дава дефиницията на концесия, която съвсем не е тази, която в самия Закон се превежда. Затова всъщност Румен Георгиев предлага: нито повече, нито по-малко, а в нашия Закон да се напише дефиниция за концесия такава, каквато фигурира в т. 11 от преамбюла на Директивата, с която определяме именно предмета на обхват на действия.
Колкото до ал. 2 – въвежда се понятието „Концесия за ползване“, което поставя най-различни проблеми.
Първият проблем, отново е свързан с Директивата, която уж превеждаме в нашето законодателство. Всъщност изследвам думата, защото ние я превеждаме до голяма степен, отиваме отвъд. Тъй като в § 15 на цитираната вече от мен Директива експлицитно е записано, че не следва да се разглежда като концесия – договори, които имат за предмет правото на даден икономически оператор да експлоатира определени обекти или ресурси, които са публична собственост, съгласно частното и публичното право, и се дават различни примери. Защо това е така, обяснява Директивата, защото това обикновено е случай при договор за наем на публична собственост. Точно това е смисълът, въведен в ал. 2 по отношение на Концесията за ползване. Създава се впечатлението, че с така въведената концесия, която всъщност не отговаря дори на дефиницията, която самият този Закон дава за това що е то концесия в чл. 8, се заобикалят разпоредбите и се създава специален режим, и се заобикалят разпоредбите на Закона за задълженията и договорите в частта му за наем и особено разпоредбите на чл. 229, ал. 2, в която е записано, че „лицата, които могат да вършат в условията на наем само действия по обикновено управление, не могат да сключат такъв договор за повече от 3 години“, тъй като срокът е един от големите въпроси, който ще обсъждаме и сега.
С две думи, ние имаме шанс, уважаеми колеги, да въведем коректно дефиниция на концесия, което, повярвайте ми, ще ни спести страшно много главоболия, както по приложението на Закона, така и по евентуални рискове за злоупотребата с него.
Ние нямаме нищо против публично-частното партньорство, но то трябва да е ясно регламентирано и трябва когато правим един толкова подробен нов Закон, макар, че той превежда в голямата си част и съществуващите досега разпоредби, да сме наясно какво точно регламентираме. Концесия има смисъл, само и единствено така както е дефинирано, във връзка със строителството и услугите. Оставам настрана подземните богатства, тъй като те не са обект на този Закон.
Концесия за ползване и аз ще съм благодарен ако и тук присъстващите експерти дадат примери, кои точно са концесиите за ползване, защото, струва ми се, тогава ще разберем, че точно това са нови концесии, които редовно възпаляват общественото съзнание и, за съжаление, често с право.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Зарков. Преди да дам думата на колегите за реплики, ще си позволя да направя реплика във връзка с Вашето изказване. Ние го коментирахме, обсъждахме тази теза доста подробно в работната група. Трудно ми е да кажа кой от колегите от БСП тогава я представи. Не бяхте Вие. (Реплика: „Господин Милков“.) Господин Милков, я представи.
Ще дам думата и на експертите от Министерския съвет, разбира се, но да поясня. Това са случаите, когато иде реч за дългосрочно ползване с инвестиционен елемент, тоест с инвестиционни изисквания.
Аз давах примери с пътните съоръжения, които са сериозен проблем, с оглед стопанисването и установяване на правата на ползване по отношение на такива обекти. Сам разбирате, че не може в рамките на един обикновен наем да построите наново трибуна или да възстановите трибуната и залите в един спортен комплекс. Не може това да стане, защото облигационният наем не дава достатъчна легитимация на инвеститора. Първо, да се легитимира като такъв. Второ да поеме дългосрочен ангажимент за упражняване на една инвестиционна програма. Трето, да извършва всички действия във връзка с инвестиционния процес, тоест да възлага изработване на планове, да проектира, да извършва всички тези дейности, които биха променили обекта към това да го подобрят и този подобрен обект да възникне в собственост на държавата или на общината, която е учредила концесионните права.
Много коментирахме този въпрос. Поставихме го като въпрос за дискусия. Включително колегата Милков го помолихме да направи обсъждане вътре във Вашата парламентарна група, за да сме сигурни, че позицията Ви е категорична и еднозначна по този въпрос. До известна степен имаше склонност, ако това е радикално възражение Ваше. Имаше склонност да търсим и да постигаме компромис, но предупреждавам, че ако това се случи, наистина ще остави един сегмент от хикс случаи от обекти, които сега са със статут на безстопанствени, които рухват и не се поддържат. Тук би трябвало да направим една прецизна законодателна преценка. Струва ми се, че имаме дефицит в законодателството във връзка с подобни решения, които са „квази наем“ или „квази концесия“, тоест те са някъде по средата.
Вносителите още в първия Проект бяха дали разработка и на този вид концесия. Аз мисля и поддържам, че това е достижение на Законопроекта. Ще спра дотук.
Давам думата за реплики и на Министерския съвет, ако желае да вземе становище.
Други реплики? Няма.
Дуплика, тогава.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз взимам дупликата, защото да можем да уточним въпроса, тъй като много от предложенията ни следват това, за да не се повтарям и по-нататък следя тази логика.
Първо да кажа, че държим и ще държим на това нещо, защото, струва ми се, действително то ще спести много проблеми.
Примерът, който дадохте Вие влиза напълно в дефиницията на концесия за строителство, която е изписана в чл. 7. Аз разбирам много добре и Ви благодаря, че сте обърнали внимание добросъвестно на нашето предложение в работната група.
Разбирам много добре, че има един междинен момент, в който от един инвеститор се изискват определени инвестиции, пък той е склонен да направи само, ако му се даде достатъчно широка перспектива. Обикновено става дума именно за строителство или за подобна инвестиция и онзи момент, в който строителството е основна част, но рисковете да затворим такива междинни позиции са в пъти по-малко от рисковете да отворим път, с който да заобикаляме резонните ограничения за отдаване на публична собственост под наем. И тук, неслучайно в самия Законопроект дефиницията на концесия за ползване в чл. 9, не отговаря на примера, който Вие дадохте. В нея няма строителство, в нея има единствено изпълнение на определена инвестиционна програма – или държавата, съответно общината счита, че един терен не може да бъде оползотворен без намесата на частно партньорство, или е по-добре и целесъобразно да бъде използван по този начин. Тогава възлага концесия за строителство със съответния регламент, който ние приемаме, или счита, че има нужда от нещо малко да се направи, което е за ползване, да се ползва самият терен и в този случай тя трябва да се нагърби сама или да го отдаде под наем при определените условия и ограничение на Закона.
Концесия за ползване ли е например концесията на плажовете? Това е един въпрос, който непрекъснато излиза. Струва ми се, че по тази дефиниция това би било по-скоро концесия за ползване. Знаете какви са проблемите с големите срокове, за които се изискват големи инвестиции, но да, слагат се чадъри, нещо се прави, но това не е нещо, което да обособява гарантирани договорни условия на частния субект за, щях да кажа, 35 години, но с възможност за повече, ако гледаме този Законопроект.
За да не съм голословен и многословен приключвам с това. Неслучайно конституционният законодател издигна концесията в конституционна мярка чрез чл. 18, ал. 5 на Конституцията, защото става дума за отчуждаване и на един от елементите на собствеността за дълъг период от време. Това трябва да бъде ясно, че се случва само и единствено тогава, когато това отчуждение е подплатено със съответния инвестиционен риск и ангажимент на инвеститора. Това се случва с концесиите така, както са заложени по отношение на услугите, по отношение на строителството, до голяма степен по отношение на експлоатацията на природните богатства, но не и когато просто се дава един готов обекти или терен на някой просто да го ползва, да го управлява. Затова ние ще останем на нашата позиция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря. Засега имам мотив да отговоря още по-разширено, няма да правя цяло изказване.
В дупликата господин Зарков повдигна въпроси, с които трябва да се съобразяваме. Подчертавам, господин Зарков, следното: иде реч за имоти – публична държавна, или общинска собственост. При тези имоти нямаме наем. Ако отворите и Закона за държавната собственост, и Закона за общинската собственост, ще видите, че там не е забранено. Ако сравним двете процедури, тоест допуснем, че говорят не за публична, а за частна държавна, или за частна общинска собственост и тръгнем да сравняваме процедурите за състезанието за отдаване под наем, ние ще видим, че то е много по-леко, отколкото тази процедура, която е в концесията. Всяко нещо има ограничение във времето, включително и в Закона, който коментираме и ще стигнем и до сроковете.
Може да не съм дал най-удачния пример – примерът ми произхожда от практиката като областен управител на София, който отговаряше поне за три огромни стадиона в Столична община, които рухваха, и които тънеха, освен в бурени и в спринцовки. Областният управител няма пет лева за ремонт да смени ключалката или катинара на обекта – затова иде реч.
Да, съгласен съм в случаите, когато имаме строителство, тоест когато нещата касаят строителство и имаме нов обект. Имаме аналогия, възможност има да реализираме концесия за строителство, но не когато иде реч за поддръжка, това което е скъпо, защото поддръжката не променя само строителството.
Много е резонен въпросът, който казвате за плажовете. Ние ще стигнем дотам и затова присъстват и колегите от Министерството на туризма, има колеги, вносители на предложението. Те ще Ви убеждават как плажовете трябва да излязат извън предмета на обхват на този Закон. Но този въпрос предстои, той следва.
Позволете ми да дам думата на Министерския съвет.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Благодаря, господин Кирилов.
Да започна отзад-напред – всъщност аз поисках да взема думата точно по въпроса с плажовете. Концесиите за плажове представляват смесена концесия по смисъла на чл. 10 от Законопроекта, тъй като с тях едновременно ние възлагаме, както ползването на обект, който е изключителна, в конкретния случай, държавна собственост, така и възлагането на услуги. Ако отворим общия терминологичен речник, който е приет с Регламент на Европейската комисия, ще видим, че експлоатацията на морски плажове е включена като част от услугите, за които ние сме длъжни да прилагаме правилата на европейското законодателство.
Примерът, който Вие дадохте, и сте абсолютно прав с уточнението, което направихте, чл. 18 на Конституцията ни задължава законодателя да предвиди със закон ред за предоставяне на концесия за всички обекти, които са изброени в ал. 1, и нека да не забравяме, че имат достъп други природни ресурси, които могат да бъда използвани чрез института на концесията. Имаме концесия за блатно кокиче, която би попаднала в обхвата на приложното поле на концесията за ползване. Имаше опит за предоставяне на концесия за опазване на корков дъб, която поради другото забавяне не се състоя, просто защото дъбовете загинаха поради невъзможността на държавата да съумее да ги опази, а ако искате ползването на язовири за развъждане на риба или на други ресурси, така че примери могат да се изброят много и то все от областта на природните ресурси, които съгласно Конституцията трябва да се вкарат в гражданския оборот единствено и само чрез режима на концесията. Това исках да добавя в контекста на Вашето изказване. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, госпожо Директор.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Ние също искаме да подкрепим разпоредбите, които са в Законопроекта относно концесията за ползване. Аргументите ми съвпадат, както с Вашите, така и с тези на колегите от Министерския съвет.
В допълнение бихме искали да посочим, че концесията за ползване не противоречи на Директивата. За концесиите дотолкова, доколкото всички знаем, че директивите задават задължителни правила, които държавите членки да въведат. Оттук нататък всяка държава членка има право и може да установи свои вътрешни правила.
По отношение на изразеното съмнение за противоречие със Закона за задълженията и договорите, такова според нас също не е налице. Концесията за ползване действително е един полезен институт, който следва да бъде допуснат в националното ни законодателство. Мнозина от нас, може би всички са виждали договори за наем, които доста се отклоняват от Закона за задълженията и договорите и предвиждат включително инвестиции от страна на наемателя и в края на краищата под наименованието „договор за наем“, всъщност се получава една истинска концесия за ползване.
Така че нека към нашето желание да бъде подходено прагматично и наистина да бъде създаден правен институт, от който нашето право има нужда. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Реплика и отношение на господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Първо, благодаря за уточненията. Под формата на реплика – именно защото знаем, че е забранен наемът на общинска и публична държавна собственост, се страхуваме, че по този начин тази забрана ще бъде заобиколена, защото, както прозвуча и преди малко, практически няма разлика между концесията за ползване, така както беше оповестена и един договор за наем. Няма фактическа разлика. Друг въпрос е, че ние сме на път да създадем различен правен режим за нея.
Неслучайно беше споменат чл. 10, който действително казва – Вие как го нарекохте – смесена концесия.
Смесена да, но между кои? Между строителство и услуги. Концесията за ползване не намира логичното си място в този Законопроект и в този Закон. Няма я и отзад в приложенията, въпреки че те много подробно разписват различни елементи на концесиите за строителство и за услуги. Това е, как да кажа, един изкуствен институт и аз не искам да прозвуча, че намирам някаква зла умисъл в него и разбирам, че прагматични са проблемите, които се срещат в управлението на тези имоти ден след ден.
Тези проблеми, струва ми се, могат да намерят своето решение, чрез съответните законови промени и в Закона за местното самоуправление и в Закона за задълженията и договорите, ако трябва, но качвайки, наричайки това нещо „концесия“, а то не е, защото ние не случайно сме дали дефиницията за концесия в Директивата, но там има основното понятие за риск – рискът на инвеститора, идеята за публично-частно партньорство. Тук го няма риска или поне не е достатъчно изявен, няма го онзи елемент, който кара държавата да отчужди практически за огромна част от време, да не се повтарям, защото господин Председателят ще ми направи забележка.
Това е, както и да го погледнете, договор за наем и трудно ще намерим пример, който да не влиза в съответните разпоредби за различните концесии, и който да е само и единствено за ползване. Това според нас е грешно и по-лошо – опасно законодателно решение, защото Законопроектът може да бъде гласуван и изписан с най-добри чувства, за да реши конкретния проблем на областния управител, който няма пари за ключалката. (Реплика.) Пардон, използвам пример, а не искам да Ви …, но да се окаже отворена врата за отдаване на важни обекти, без съответния ангажимент от инвеститора, за огромен период от време. Това им искат. Наистина, изчиствайки Законопроекта от тази неяснота, да я нарека така, той след това представлява качествата да възпроизвежда съответната Директива, да изпълним ангажиментите, които сме поели и да дадем по-прозрачна, ясна процедура на болезнения въпрос – концесиите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте.
МАРИЕТА НЕМСКА: Благодаря, господин Председател.
Само да кажа в контекста на това, което Вие говорихте.
Концесията за блатно кокиче – концесионният договор е качен в Националния концесионен регистър. Може да се види, че това е най-удачната форма един загиващ вид в момента да увеличи популацията си невероятно много.
В крайна сметка, предвид разпоредбите на Конституцията, предвид публичността, прозрачността, тоест на по-високия режим – концесионният режим, съгласно Директивата, отиват тези концесии за ползване. Аз смятам, че това е едно уреждане по максимално добрия начин. Смисъл е в това да вмъкне идеята. Просто исках да дам конкретния пример.
РЕПЛИКА: Какво точно представлява тази концесия с две думи?
МАРИЕТА НЕМСКА: Концесионерът влага инвестиции за опазване на биологичния вид с поливане, торове, правенето на ограда – инвестициите не са големи, но от един загиващ вид, и ако всъщност там нямаше нищо след това бере го и прави нивелин от това нещо, тоест ползва биологичният вид като влага инвестиции, които цени са толкова ниски, че те няма да се възвърнат за срока на наема, тоест първите пет шест години, той само влагаше инвестиции, без да го ползва. Имаше забрана за ползване и на седмата-осмата година започна по много малки количества да добива от това блатно кокиче, като съответно има ангажимент за развъждането му и увеличаване на този природен ресурс.
Конкретен пример – вероятно ще има още много.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Немска.
Всъщност Вие посочихте един от ключовите критерии, което е, ако правим сравнителен анализ на наема и на концесията, като, пак казвам, наемът, който е недопустим за публична собственост. Там ние не можем да сключваме договор за наем, но това е възвръщаемостта на инвестицията.
Колега Зарков, възвръщаемостта на инвестицията, защото това е период, който обикновено и най-често е по-дълъг от сроковете, в които един наем се осъществява, а говорейки за инвестиция, ако вземем класическия наем, той ще трябва да бъде до такава степен модифициран в съществените си условия, че надали вече ще бъде наем, защото инвеститорът, който ще инвестира това ще го прави, вероятно прихващайки с дължимата наемна цена. Пак имаме две паралелни отношения, които по някакъв начин се прихващат, но всичко това става извън обхвата на класическия вид договор и създава усещането и убеждението за изключение.
За да ги няма тези случаи, затова аз се опитах да дам такъв пример, който е прагматичен, защото трибуните по стадионите падат, а никой не може да ги пипне друг, защото са публична собственост и аз съм стоял под падаща трибуна, за да убедя всички контролни органи, че тя все пак е ремонтирана, може да не е на 100% ремонтирана, но няма да падне и става за провеждане на масово мероприятие.
Специфичните случаи на концесия за ползване също мен ме убедиха, че по-скоро би трябвало да използваме този инструмент, отколкото да го отхвърлим.
Трето, исках да посочим – по-късно ще го посоча като аргумент.
Станахме реплики на реплики. Имате възможност пак да възразите.
КРУМ ЗАРКОВ: Не искам да злоупотребявам с времето на Комисията само ще кажа следното: според мен това, което изписахте като концесия, може да влезе в дефиницията за концесия за услуги и съответно в Приложение 3 към нея – други специфични услуги и така нататък. Нека все пак, каквото и да гласуваме след това, да следим да видим дали концесията за ползване ще бъде за блатните кокичета или за някое летище например, казвам го не заради летище София, макар че можем да се досетим затова.
В Директивата, откъдето е изключено, нарочно не е изключено от само себе си, а е изключено именно, цитирам и с това приключвам, господин Председател, в съответния § 15: „именно във връзка с по-специално в сектора на морските или вътрешни пристанища, или летищния сектор“, тоест тези, които са създали тази Директива са имали предвид, че изключват този вид концесии, защото те могат да бъдат ползвани за сключване на договори за тези чувствителни стратегически обекти, не за блатните кокичета или за дъбовете, за които, струва ми се, може да се намери и друго договорно отношение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук, ако конкретизирате, дайте да конкретизираме докрай и в сегашния режим, и летищата, и пристанищата са концесионни обекти и по това не може да имаме спор и съмнения.
РЕПЛИКА: Концесия за услуги!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какво Ви притеснява това?
КИРИЛ ЗАРКОВ: Не само мен ме притеснява – притеснява я и Европейската комисия, чиято Директива транспонираме. Притеснява я това, че ще се избълват дефинициите на концесия за строителство и концесия за услуга във връзка с тези обекти, в които има задължение за поемане на определени рискове, експлоатация и най-различни приложения, към които ще дойдем във връзка с обсъждането на този Закон, за да се мине по една дефиниция, по един член, по който оттам нататък в Закона няма никакви подробности, никакви задължения за инвеститора, условия и всичко остава да се разпише в концесионния договор от възложителя и съответно концесионера. Това е, което ме притеснява.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Идваме до това, което го пропуснах и временно го забравих. Имайте предвид, че процедурите по този Закон са много по-публични и много по-състезателни, от които и да са процедури в досегашното законодателство. Аз пак ще кажа, с този режим се гарантира и достъп до състезанието, и информация, и електронен регистър.
Признавам, че не можах да отлича Вашето притеснение. Според мен и понастоящем концесионните процедури за тези обекти следват стриктно законодателството. Не виждам някаква разлика между концесията за услуга и концесията за ползване, действие и критерии, което ограничава по някакъв начин нещата, това е за концесия с трансграничен ефект, тоест стойността на концесията. Това притеснение би трябвало да касае минимум обектите на концесия, но не максимум.
Да, притеснително е така представено. Бих го отнесъл към някакъв малък селски стадион, защото той вероятно ще е под стойността. Не бих мислил, че те са относими към сериозни обекти със значителна стойност и договори, в които се предвиждат инвестиции в сериозен размер.
Няма да Ви убеждавам повече. Аз няма да се изказвам повече по този въпрос. Колегите, които не са имали възможност, ако желаят, нека да вземат становище.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Действително с ал. 2 на чл. 1, предвид и останалите разпоредби на Законопроекта – строителство, услуги, като в тези услуги влизат и правни услуги, и детективски услуги – не знам как на концесия ще се отдаде този вид услуги. Детективските, да речем, и правните.
Предоставя се и възможност за ползване на обекти. Това, според мен, е практика – цялата държавна дейност ще се концесионира, тя обхваща всичко, включително тук и ползването, за което допреди малко спорехте с колегата Зарков.
От тази гледна точка мисля, че наистина нашите предложения би следвало да бъдат приети – в чл. 1, ал. 2 да отпадне, защото от ползването просто и предвид сроковете мисля наистина идва в повече за държавата. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Реплики към изказването на колегата Филип Попов? Няма реплики.
Други изказвания?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, въобще нямах намерение да се изказвам по този текст, но дискусията, която се води до този момент и това, което чувам тук като становища ме провокира. Аз смятам, че текстът на вносителя е добър, така както е разписан, най-малкото защото дава правна регламентация и възможност за сключване на такива договори, колкото и да Ви се струва странно. Аз смятам, че така се защитава в много по-голяма степен обществения интерес, отколкото на база на сега съществуващото законодателство.
Примери има много, аз няма да се спирам на тях. По отношение на двете направени предложения – поне аз доколкото разбрах от становището на Министерския съвет, да, този текст на вносител, е който не съответства на директивата за договора за концесии. Следователно, недостатъчно ми се струва издържано предложението на колегата Георгиев.
Другото, което чух, че трябва да бъдат подкрепени и двете. Колеги, двете си противоречат. В смисъл в предложението на господин Георгиев се използва една терминология, в предложението на госпожа Нинова се цели запазване на сега съществуващия текст на вносител за ал. 1, където терминологията е различна. При положение, че нямаме и даване на допълнителни разяснения по отношение на използваните термини от предложения на колегата Георгиев смятам, че не е най-удачно да бъде подкрепяно едно такова предложение дотолкова, доколкото може в последствие да има спорове дали тези термини са използвани в този смисъл. Да, може да е предписана директивата, но знаете, че директивата представлява на практика едни насоки. Тя не е регламент и не е необходимо да бъдат преписвани всички текстове в нея.
Би следвало да се постигне целта, която директивата преследва и да се регламентират във вътрешното законодателство, които тя посочва като императивни. Така че в този смисъл смятам, че това предложение на колегата Георгиев е крайно неудачно и предлагам да подкрепим предложението на вносителя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания?
Ако няма изказвания, закривам дебата.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители да отпадне ал. 2 и ал. 1 да стане основното съдържание на чл. 1.
Моля да гласувате.
За – 6, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема това предложение на колегите Нинова и група народни представители.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Румен Георгиев, по отношение на ал. 1.
Моля да гласувате!
За – 6, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема предложението на колегата Георгиев.
Подлагам на гласуване текста на вносител за чл. 1.
Моля да гласувате.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се текстът на вносител за чл. 1.
Продължаваме да сме склонни за дискусия по този въпрос. Съображението, което ме притеснява, е по-скоро правно-техническо. Колкото и трудности да създаде за оборота, ако това предизвиква съмнение и, пак казвам, ние сме готови на дискусия по този въпрос. Лошото е, че ако го приемем сега, трябва да ремонтираме корпуса на целия Закон и да отпадне този вид концесия.
КРУМ ЗАРКОВ: Ние сме предложили да отпадне целия Закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз мисля, че ще пострада. Това е правна възможност, която много ограничава, ама много ограничава и то ограничава в полза на обществото. Казах извън процедура.
Колеги, пристъпваме към чл. 2. Имаме текст на вносител. Нямаме предложения.
Имате думата за изказвания по чл. 2.
Няма изказвания по чл. 2.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване чл. 2 по вносител.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се чл. 2.
Пристъпваме към чл. 3 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се текстът на вносител за чл. 3.
„Раздел II. Принципи“.
Заедно с текст на вносител за чл. 4 и предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Това е по подразделението и по чл. 4.
Имате думата, колеги, за изказвания.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател. Тук сме предложили в ал. 1 след думата „прозрачно“ да се постави запетая, като се добави „оперативна самостоятелност на публичните органи“. Мисля, че самото предложение е ясно, така както сме го предложили.
Каква е целта всъщност на самото предложение? Целта е по-голяма свобода на решенията на органите по възлагане на концесия, защото всеки един от тези органи, възлагайки концесия, притежава тези познания най-общо казано за това какви да са мащабите на концесията, какви да са договорките в съответния договор за концесия и каква полза този орган и обществото максимално би могла да извлече. Затова сме предложили при оперативна самостоятелност, а не при обвързана компетентност, тоест по-голяма свобода при възлагането на концесиите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Колеги, имате думата за реплики. Няма реплики към изказването на господин Попов.
Други изказвания, мнения, становища?
Заповядайте, госпожо Славкова.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Благодаря, господин Председател.
Искам да обърна внимание, че това са принципи, които са насочени към процедурите за възлагане и са насочени към икономическите оператори, така че включването на оперативната самостоятелност на публичните органи най-малкото систематичното място не е тук в този чл. 4, не че сме против и по никакъв начин Законът не нарушава този принцип, напротив. В голямата част от текстовете той е ясно видим, но не е систематичното място на оперативната самостоятелност на публичните органи там, където говорим за публичност, прозрачност и за равнопоставеност на икономическите оператори. Това са нашите съображения по отношение на това предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Славкова.
Господин Попов – отношение.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател. То по-скоро е въпрос по отношение на Вашето несъгласие за мястото на нашето предложение. Къде според Вас би следвало да бъде това предложение?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Славкова, ще предложите ли?
МАРИАНА СЛАВКОВА: По-скоро в чл. 3, който е относим към правомощията на публичните органи и възможностите, които им дава Законът. На практика принципът за оперативната самостоятелност, макар да не е изрично назован, фигурира в чл. 3, разбира се, с ограниченията, които там са поставени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мен малко ме притеснява чисто доктриналния смисъл на понятието „оперативна самостоятелност“, доколкото то е другото проявление на контрапункта „обвързаната компетентност“. Струва ми се, че предложителите тук имат друг смисъл, всъщност искат да придадат на това предложение.
Тук ще си позволя по-скоро като закъсняла реплика на господин Попов във връзка с това, което дебатирахме с господин Зарков да кажа. Не може да има съмнение, че органът е абсолютно самостоятелен в преценката си дали да вземе решение за процедиране на този обект или тази услуга по реда на Закона за концесиите, или да не стори това. Ако вземе такова решение обаче той трябва да изпълни всички изисквания на този Закон, който не е лек закон в интерес на истината, и е доста по-тежък от процедурите по наеми.
Няма други изказвания.
Заповядайте, директор Стоянова – Министерство на транспорта.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Както „оперативната самостоятелност“ така и „обвързаната компетентност“ са принципи на правната теория и на доктрината и те обичайно не намират законодателно изражение в конкретен запис на законовите текстове, а се оприличават в създаването на конкретни забрани по отношение на административния орган или на правото да извърши определени действия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Тук искам да поясня, че това предложение е свързано и с по-нататъшните предложения по членове 34 и следващи, които целят ясно да се разграничат и функциите на централната и местната власт по възлагането на концесията. Най-образно казано да не се отказва от центъра на съответната община или кмет, както е предвидено тук, какво трябва да направи. Това сме имали предвид също с това предложение.
Чух аргументите на председателя, но исках да поясня, че и това трябва да се вземе предвид.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате предвид с оглед децентрализацията и независимостта на местната власт, ние това също много го дебатирахме в работната група. Възложихме да имаме две редакции по отношение на сроковете. Имаме готовност, като стигнем до сроковете, респективно до съгласията, да предложим такава редакция, в която да нямаме съгласие на Министерския съвет и да имаме фиксирани срокове. (Реплики.)
По-скоро разбирате независимост на органа в неговата преценка.
КРУМ ЗАРКОВ: Да, господин Председател. Независимост на органа в неговата преценка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Министерският съвет как би се отнесъл, ако към ал. 1 редакцията примерно стане: „Възлагането на концесия се извършва при спазване принципите на публичност, прозрачност, пропорционалност, недопускане на дискриминация и независимост в преценката на възложителя“? Вярно е, че в Директивата няма такъв текст няма.
МАРИЕТА НЕМСКА: Няма такова нещо. Още повече, че в крайна сметка от всички текстове след това, в които е разписана процедурата, е достатъчно ясно. Въпреки че е декларирано тук, че е независимост в преценката на възложителите, показва, че те наистина имат оперативна самостоятелност. Ако…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Във връзка с последното предложение на господин Зарков, изхождайки от него, ако се приеме терминът „независимост“, означава ли, че ние презумираме, че публичните органи са зависими и затова им казваме: „следвайте принципа за независимост, защото Вие сте зависими“?
Някак си… Би трябвало презумпцията да е обратната – органът е независим и действа като такъв. За него не е необходимо да следва принципа за независимост, защото по дефиниция, по презумпция държавният орган или общинският орган, който е възложител на концесията, действа като независим такъв. Затова ми се струва, че не е неудачна тази формулировка.
КРУМ ЗАРКОВ: Разбирам Ви, уважаеми колега, но това разсъждение важи. Ние сме в чл. 4, който регламентира принципите. Използвам случая да се обърна и към представителите на Министерския съвет. Ние не презумираме, че не са публични, че не са прозрачни или не са равнопоставени, и че допускат дискриминация. Ние ги изписваме като принципите. Това има важно значение за тълкуванието на Закона и по-нататък, където може да се наложи такова тълкувание и тези принципи на публичност, прозрачност, пропорционалност, равнопоставеност и недопускане на дискриминация също са разписани от Закона, което не пречи да бъдат изведени като принципи. Това има своето значение. Не е просто да попълним текста. Това дава светлина на неговото тълкуване. А пък и ние ще водим дебат, ще има различни редакции, предложения по отношение на кой, кога и как взима съответното решение, така че може би си заслужава. Поне такава беше идеята на нашето предложение. Аз съм съгласен, че може да се намери и по-добра редакция на тази идея, но това е идея.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Това, което аз виждам като редакция на вносителя на чл. 4, ал. 1 подсказва, че принципите, които са изброени там се отнасят до самата процедура по възлагане. „Възлагането на концесия се извършва при спазване на...“, тоест, „процедурата по възлагане на концесия се извършва при спазване на“, принципите са определени с оглед процедурата, а не с оглед на субекта, който е. (Реплики.)
Разбирам идеята, която защитавате с това предложение. Нямам по принцип против, но смятам, че просто не е удачно, защото принципът, който е, тоест, логиката, която е заложена в тази разпоредба е за определяне на принципите по отношение на процедурата, не по отношение на орган.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, а дали чл. 17, ал. 5 от Законопроекта не дава отговор на въпроса на господин Зарков?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „При изпълнение на правомощията си концедентът взима решение и извършва действия самостоятелно, освен в случаите, определени в този закон.“ Да, това е в частта „Раздел V. Субекти“. Това е публичният орган.
Ако господин Зарков се съгласи, тук да добавим и за независим – „самостоятелно и независим“.
КРУМ ЗАРКОВ: Прав сте до голяма степен. Ние имаме редица текстове в Законопроекта, които отговарят по същия начин на цяла една процедура за публичността и е изписана. Тук става дума за отговорност за принципите, изведени в Закона, които трябва да осветлят цялостното му прилагане. Вие сте права, че в частта „Субекти“, в която се намира чл. 17, това е изписано и именно затова не намирам противоречие в нашето предложение спрямо общата идея на Закона. Тук говорим за принципната част в чл. 4, ал. 1.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо Славкова.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Аз пак смятам и настоявам на моето, че ако е толкова важно да бъде записано като принцип, по-скоро трябва да му се намери мястото в чл. 3, а не в чл. 4, за който господин Митев съвсем правилно отбеляза, че е относим към процедурата по възлагане, а не толкова насочен към правомощията на органите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, някой ще направи ли предложение по чл. 83, ал. 5 или да пристъпваме към гласуване? (Реплики.)
Аз правя предложение по чл. 83, след като колегите от БСП не го правят. Да приемем по принцип предложението и да го отнесем на систематичното му място, като засега Ви предлагаме това да е чл. 17, ал. 5.
Тук експертите правилно отбелязват, че пък за чл. 17, ал. 5 предложението – Вашето, на БСП, е да отпадне ал. 5.
Колеги, оттеглям си предложението по чл. 83.
Ако няма други изказвания, пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Корнелия Нинова и група народни представители по отношение на чл. 4, ал. 1 да се добави „оперативна самостоятелност на публичните органи“.
За – 7, против – няма и въздържали се – 12.
Не се приема това предложение на госпожа Нинова.
Пристъпваме към гласуване на текста на вносител.
За –12, против – няма, въздържали се –7.
Приема се текстът на вносителя за чл. 4.
Пристъпваме към чл. 5.
Имаме текст на вносител, без предложения.
Имате думата за изказвания, мнения, въпроси, становища, предложения. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване чл. 5 – текст на вносител.
За –19, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносител за чл. 5.
„Раздел ІІІ. Видове концесия“, заедно с чл. 6 – текст на вносител.
Предложение на Корнелия Нинова и група народни представители: в чл. 6, ал. 2, т. 3 да отпадне. Това е концесията за ползване. Това е по чл. 6.
Имате думата за изказвания по чл. 6.
Колегите от Министерството на транспорта, уведомен съм, че трябва да напуснете заседанието, разбрах и че ще се върнете.
РЕПЛИКА: Това е същият.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Същият е – проведохме дебата. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Нинова за отпадане на т. 3 в ал. 2 на чл. 6.
За – 6, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема това предложение.
Подлагам на гласуване текста на вносител за чл. 6.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се текстът на вносител за чл. 6.
Пристъпваме към чл. 7: текст на вносител и предложение на народния представител Румен Георгиев.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения, възражения.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, искам да уточня, че отново става дума за производно на термина на съответната дефиниция от Директивата. Приемам и чух много внимателно изказаното становище от господин Митев, че не съответства на начина, по който е изписан Законът и думите. Това е факт. Това трябва да се има предвид. Не случайно господин Георгиев го е предложил навсякъде. Така че, ако беше прието моето, щеше да следва този вид на изказването, в случая това не е така, но това са дефинициите, така както са залегнали в Директивата, която транспонираме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Имате възможност за реплики по отношение на изказването на господин Зарков. Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Румен Георгиев.
За – 6, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема предложението на колегата Румен Георгиев.
Подлагам на гласуване текста на вносител за чл. 7.
За –12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се текстът на вносител за чл. 7.
Пристъпваме към чл. 8: имаме текст на вносител заедно с предложение на народния представител Румен Георгиев, след това предложение на народния представител Данаил Кирилов и група народни представители, както имаме и предложение за редакция по отношение на ал. 2. Това е след дебата в работната група.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания.
От Министерството на енергетиката имате ли възражения спрямо редакцията?
ЛУЧИЯ БАКАЛЧЕВА: По отношение на предложената редакция нямаме предложение. Съгласни сме с предложената редакция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Румен Георгиев.
За – 6, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема предложението на господин Румен Георгиев.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, което всъщност развива предложението на народните представители Данаил Кирилов и група народни представители.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се текстът на редакцията, който е съобразно предложението на Кирилов и група народни представители.
Колеги, при това положение подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с предложението на Кирилов и народни представители и с приетото предложение за редакция.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се текстът на вносител заедно с предложението за редакция.
Постъпило е предложение от народния представител Маргарита Николова и Николай Александров за създаване на нов чл. 8а със следното съдържание.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, колеги?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. Аз не съм вносител. Единственото, което мога да направя е да повторя това, което са написали колегите в мотивите, а именно, че предложенията чл. 8а в частност са направени с оглед прецизно и последователно виждане на изискванията на Директивата в Проекта на Закона за концесиите. Считат, че по такъв начин ще се изпълни целта на Директивата, а именно да се стимулира икономиката чрез развитие на бизнеса на малки и средни предприятия при запазване интересите на държавата и обществото, като ползвател на резултатите от дейностите от концесии.
Аз имам молба към представителите на Министерския съвет, ако могат да направят коментар по отношение на това предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо Славкова.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Този въпрос беше дискутиран и на работна група и мисля, че тогава се получи едно консолидиране на по-голямата част от участниците, че това, което всъщност е новото в предложението, направено от двамата народни представители, е, че ползите за възлагане винаги са в интерес на обществото. В тази връзка тогава се прие становището, че това е по-скоро принцип и неговото систематично място е в чл. 2. Нашето предложение в случай, че се приеме предложението, то да бъде възприето като добавяне на нова т. 4 в чл. 2 и да бъде: „Ползите от възлагане на концесия винаги да са в интерес на обществото“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Славкова. Действително имаше такъв дебат в работната група. Колегите са отразили към това предложение възможността да направим такова редакционно предложение. Ако се подкрепи това предложение, моля то да бъде отразено в чл. 2, като се създаде нова т. 4 със съдържанието:
„4. Ползите от възлагане на концесия винаги да са в интерес на обществото“.
Досегашната т. 4 да стане т. 5.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Страхувам се, господин Председател, че фактът, че повечето от концесиите ще са в интерес на обществото не може да се декретира със закон. Изписването на този текст трудно може да получи някакъв смисъл. Дали са в интерес на обществото и това, че и парите за него винаги ще се получават от концедента в добрия смисъл би трябвало да се подразбира. Но в реалния смисъл е въпрос винаги на преценка – преценка по целесъобразност: първо, на този, който реши, че съответният обект или услуга трябва да бъдат дадени на концесия; второ, на тези, които ще се възползват през целия срок на договора от тези услуги или строителство; трето, след като завърши ще бъде обект на анализ и преценка. Това да се запише в Закона, че ползите от всяка концесия са в интерес на обществото звучи доста…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Едностранчиво.
КРУМ ЗАРКОВ: Да, да се надяваме да бъде така наистина, но това не е законова норма, която отговаря на каквито и да било нормативни изисквания.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Аз принципно мисля, че задължително ползите трябва да са в полза на обществото, но това не означава, че другата страна трябва да осъществява само и единствено загуба, защото във всеки един договор би следвало да има паритет и баланс на икономическия интерес, за да има смисъл той да се изпълнява и да обвързва страните. Предполагам, проф. Друмева тръгна, че това е предложение с оглед мотивите на президента на ветото, защото там се развиваше тезата, че едва ли не е имало текст, който предполага, че ползите са за органа, а не за обществото, и предполагам, че по тази причина стигаме до такива интерпретации.
Реплика на господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Репликата ми ще е съвсем кратка. Господин Зарков прав сте – ако този текст остане в този вид, като нов, но, ако се приеме рационалното предложение, което ни изчете господин председателя за допълнение в чл. 2, нещата вече придобиват съвсем друг вид, защото тогава ще бъде цел на Закона, който да осигури, че концесиите са в полза на обществото, тоест, това ще бъде една от целите на Закона, без да се предполага, че договорът за концесия, конкретно всеки един договор е само и единствено в това, едва ли не ощетяваме концесионера и му казваме: ти си длъжен само и единствено да изпълняваш задълженията по договора за концесия и от там нататък, ако искаш търпи загуби, ако искаш фалирай. Не това е идеята и мисля, че не това са имали и колегите предвид.
Аз подкрепям тази редакция за допълнение на чл. 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Зарков – дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ: По отношение на ветото действително за чл. 8 касаеше ветото и аз приемах по-скоро предложенията, които обсъдихме преди малко също като отговор и старание да се отговори до известна степен на изразените от президента притеснения.
Колкото до концесионера, концесионерът никога не е задължен насила да влезе в тези отношения. Той си прави сметката за договора и гледа дали го подписва НОИ, аз няма да пусна една сълза за него сега. Досега не съм чул някой концесионер да е влязъл в един договор, а пък и той има достатъчно условия да го предоговори при различни условия, изписани по-нататък в Закона. Да не кажа, че концесионерът, неговият интерес е по-скоро добре защитен от този Закон, струва ми се.
На края в чл. 2 е записано, че целта на този Закон, съответно на концесиите, е задоволяване на обществени потребности, тоест общественият интерес би трябвало и със сигурност е водещ в цялата тази работа, така че безпредметно се явява този текст. Според мен, хайде да не му се противопоставим, но сме ...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На мен ми се струваше, че ще ни подкрепяте и затова търсихме някаква редакция, за да постигнем баланс и в опозицията, и в коалицията.
КРУМ ЗАРКОВ: Разбирам и се отнасям с уважение към това Ваше старание, няма да отварям дебата за ветото.
Там смисълът е друг, доста по-принципен. Надали това ще отговори на ветото. При всички случаи фактът, че се старае законодателят да се съобрази с изказаните съображения от президента е похвален. Струва ми се обаче, че тук не е удачно наистина като решение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Други изказвания. Няма.
Подлагам на гласуване първо предложението така, както е направено от народните представители Маргарита Николова и Николай Александров.
За – 3, против – няма, въздържали се – 15.
Предложението не се приема.
Считам, че господин Митев направи предложение по чл. 83, ал. 5 в смисъл – в чл. 2 да се създаде нова т. 4:
„4. Ползите от възлагане на концесия винаги да са в интерес на обществото.“
За – 3, против – няма, въздържали се – 15.
Не се приема предложението по чл. 83, ал. 5.
При това положение пристъпваме към чл. 9 – текст на вносител, и предложение на госпожа Нинова за неговото отпадане.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата и подлагам на гласуване първо, предложението на госпожа Корнелия Нинова за отпадане.
Който подкрепя това предложение, тоест да отпадне чл. 9, моля да гласува.
За – 7, против – 1, въздържали се – 11.
Не се приема това предложение за отпадане на чл. 9.
Подлагам на гласуване текста на вносител за чл. 9.
За – 12, против – 6, въздържали се – 1.
Приема се предложението на вносител.
Колегата Митев или Атанасова ще продължат ли до чл. 19?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Чл. 10 – няма предложение от народни представители, само текст на вносител.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текст на вносителя за чл. 10.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Член 11 – няма предложение от народни представители. Има предложение за редакция от работната група – в чл. 11, ал. 1 думите „5 млн. 225 хил. евро определена“ се заменя с „прага определен“.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакционната редакция, предложена от работната група.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване и текста на вносителя, заедно с приетата редакционна поправка за чл. 11.
Моля, гласувайте.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Член 12 – няма предложения.
Член 13 – няма постъпили предложения.
Член 14 – няма постъпили предложения.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за членове 12, 13 и 14.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Наименование на „Раздел ІV. Обекти на концесията“.
Предложение за редакция на наименованието – не виждам.
Подлагам на гласуване заглавието на Раздел ІV.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Член 15 – предложение на народния представител Корнелия Нинова за отпадане на чл. 15, ал. 4.
Няма постъпили предложения.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Закривам дебата и подлагам на гласуване предложението на госпожа Нинова.
За – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 15.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Член 16 – няма постъпили предложения.
Заглавие на „Раздел V. Субекти“.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 16 и наименованието на Раздел V.
За – 16, против – няма, въздържали се – 6.
Член 17 – предложение от народния представител Румен Георгиев, предложение от народния представител Корнелия Нинова и текст на вносител.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложение на народния представител Румен Георгиев.
За – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова.
За – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 17.
За – 13, против – 7, въздържали се – няма.
Член 18 – предложение на вносител.
Член 19 – предложение на вносител.
Член 20 – предложение на вносител.
Член 21 – предложение на вносител.
Член 22 – предложение на вносител и предложение за редакция.
Член 23 – само текст на вносител.
Желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, ще говоря за концендента, защото малко изпуснахте чл. 17 в бързината на гласуването, но ще говоря за него. Този Закон, в този раздел извършва съществена промяна в това – кой ще решава, и съответно кой носи отговорност за концесиите, съответно на държавните и общинските.
Категорично се противопоставям и затова ще се противопоставим и на текстовете, които докладвахте сега, да се премине от принципа на възложител на държавните концесии на Министерския съвет, това да мине в компетентността на ресорния министър и също така общинският съвет да бъде заместен от кмета на общината. Аргументите ни затова – ние ги изказахме на първо четене, в интерес на истината, така че няма да се повтарям. Когато става дума за подобни дейности няма да подчертавам пак тяхната важност, кабинетът като цяло трябва да ангажира своята отговорност и това решение трябва да бъде взето, естествено по доклад на ресорния министър, но от целия Министерския съвет.
В пълна степен има допълнителни аргументи по отношение на промяната за общинските концесии, тъй като там сме по така предложената промяна – променя до голяма степен съотношението на местната и изпълнителната власт – изпълнителната власт в съответната община, и по този начин противоречи, според нас, на идеята за децентрализация на местно самоуправление. Знаете по чл. 138 на Конституцията на Република България, общинският съвет е орган на местното самоуправление, а по чл. 139, кметът е изпълнителна власт в общината и той по ал. 2 на същия член е длъжен да се съобразява, както със Закона, така и с решенията на общинския съвет.
Премествайки от колективния орган към еднолично решение на кмета тежестта по това решение, според нас не е добре, въпреки че разбираме голяма част от аргументите, с които се обяснява това решение. В момента отговорността е на общинския съвет и там често има трудности, трудни и разгорещени дебати. Често кметът не разполага със съответното мнозинство, това му пречи да провежда политиката, за която пък той твърди, че е избран и така нататък – всичко това е ясно, но такива са трудностите, от една страна на местното самоуправление, на децентрализацията, на идеята за народовластие, бих казал.
От друга страна това няма да доведе, според мен, до лесния ефект, тъй като отстранявайки общинския съвет от процеса, демократичните форми на контрол ще намерят начин да се изразят по друг начин. Този друг начин може да е местен референдум, но може и да е протест, тоест ние няма да ускорим процедурата, няма да доведем до нещо по-добро, но ще нагнетим напрежение. Тук прагматичността, според нас, трябва да се съобрази с изискванията на целите на местно самоуправление и демократично управление.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНСОВА: Възприемам казаното от Вас като отрицателен вот, защото приключихме с чл. 17. (Реплики.)
Добре, изказване. В такъв случай реплика от господин Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Моята реплика е в следното: действително това е прагматичното решение, което законодателят симетрично следва в почти всички решения, когато идва ред за упражняване правомощията на органите на местната власт и местното самоуправление.
В работната група участва колегата Милков и там говорихме като бивши общински съветници. Позовавам се изцяло на чл. 21 от Закона за местното самоуправление и местната власт и сега съм готов да Ви представя – това е огромния списък, казвам го за другите колеги, които не разполагат с текстовете. Това е огромният списък на правомощията на общинските съвети. Тук иде реч за абсолютно всичко, което е като управление на общината и общинските работи, и аз искам да няма никакво съмнение в колегата Крум Зарков, или който и да е друг от колегите, че поне на три основания в разпоредбата на чл. 21 кметът извършва тези действия с решение на общинския съвет и няма как сам да ги извършва тези действия.
С оглед оперативност, с оглед комуникация е логично кметът да бъде номиниран, дефиниран, определен като страна, субект по договора, но всичките тези действия се извършват с решение на общинския съвет и този мандат му е необходим. Той няма как сам да си прави разпореждания по никакъв начин, защото за много по-малки разпоредителни действия, той взима и е длъжен да взима съгласието на общинския съвет.
Има и ред общи разпоредби, по които общинският съвет упражнява контрол върху дейността на кмета и върху неговите актове, така че моля, не се съмнявайте в това. Законодателят е съобразил, че органи на местното самоуправление – общинският съвет е колективен орган, и е оперативно, целесъобразно и правилно субектът в тези правоотношения да бъде кметът. Както и кметът впрочем разписва всички договори и правоотношения, които са му гласувани от общинския съвет.
Това беше реплика.
ХРИСТИАН МИТОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Зарков, аз няма да се съглася с Вас, тъй като решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия си остава в общинския съвет. Нещо повече, смятам, че това е разрешение, което се предлага от вносителя, сключвано удачно именно кметът да бъде така добър да си носи цялата отговорност по отношение изпълнение на концесионния договор.
Какво се случва в момента? Мога да Ви кажа в някои общински съвети кметът използва именно сега съществуващото положение, за да си измие, образно казано, ръцете и да каже: ами той – общинският съвет, е концедента, аз нищо не мога да направя, общинските съветници спъват или искат да провалят договора, искат да провалят концесията, или обратно – искат тази концесия да продължи да съществува, въпреки че тя е неизгодна. Така че смятам, че в това отношение е много по-правилно именно концедент да бъде кметът и той да си носи отговорността – цялата отговорност, като орган на изпълнителната власт в общината по отношение на изпълнението на договора за концесия. Затова смятам, че това им изискване в Закона е правилно и логично и дори бих го нарекъл и еволюционно по отношение на досегашната уредба. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други реплики? Трета реплика? Няма.
Дуплика за господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря за репликите.
Няколко неща.
Първо, аз и в изявлението си отбелязах, че съм чувствителен към тези аргументи за прагматизъм и ги разбирам, но съжалявам, но те не съответстват на конституционната ни уредба. Член 106 от Конституцията е изричен, че Министерският съвет ръководи и управлява държавното имущество. Аз разбирам, че много по-лесно е съответният министър или това надали ще стане без санкцията на вицепремиер, премиер и така нататък, но така казва нашата Конституция, и пак нашата Конституция е тази, която оказва кой е орган на местно самоуправление и оттук реплика на господин Митев.
Разбирам и аз съм запознат също със страшно много проблеми по същество, но концендентът тук и ние сме в дискусия по текстовете, по които 20, 21, 22 и така нататък на доста сериозни правомощия и по начина, по който е разписан текста, с приемането на този Закон, те ще могат да бъдат упражнявани еднолично от кмета, естествено при съответния последващ контрол, но както се казва на разговорен език, който може би не подхожда много на Правната комисия „мачът вече ще е свирен“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Немска, заповядайте.
МАРИЕТА НЕМСКА: Искам само да уточня, че в чл. 45, ал. 5 е наличен текстът, че не може да се открие процедура за определяне на концесионер, която не е включена в плана за действие за държавните концесии, съответно в плана за действие за общинските концесии. Планът за действие се приема от общинския съвет, съответно от Министерския съвет, така че мисля, че всички притеснения на господин Зарков в тази насока трябва да отпаднат, и това, което е предвидено, е точно с оглед оперативната самостоятелност на министрите и кметовете, за която те държаха преди няколко текста, а наистина не може да се предостави концесия без санкцията на Министерския съвет, респективно общински съвет. (Реплика.) Без да е в плана за действие, той не може да предостави концесия, да открие процедура за предоставяне. (Реплика.)
Годишен, разбира се.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев, ще ми позволите ли преди Вашето изказване да дам следното описание, което е в чисто исторически план за Софийската водна концесия – първата голяма общинска концесия на ВиК оператор. Както знаете, тя беше сключена 2000 г. Бих казал, че при съвсем друго законодателство, но когато тази концесия започна да...
Първо, концесионният договор не съответстваше на никакъв стандарт на концесионни договори, в интерес на истината, и обяснението винаги на тогавашния кмет беше, че това е огромно постижение, че това е първата концесия, и че въпреки всичко тя следва да бъде подкрепяна. Общинският съвет на София обратно – направи първо няколко комисии за разследване на въпросната концесия.
След това гласува екип за преговори директно с концесионера, които преговори продължиха цялата 2004-2005 г., и концесионният договор за водата на София беше предоговорен, без оглед на цялата съпротива да кажа, която беше от насрещната страна.
Така че не бива да подценяваме и никой не подценява ролята на общинския съвет и настоях да взема думата, заради това описание, защото госпожа Немска е права, че имаме един път програма.
Второ, всяка община, която тръгне да прави концесионни процедури, ще има и наредба или правилник за концесиите от съответната община. При всички положения в този нормативен акт ще бъдат разписани особените правила на съответната община в тези процедури. Затова казвам, нямайте никакво съмнение, че органът на местното самоуправление няма да упражни всичките си правомощия по отношение на контрола върху кмета.
Но се съгласете с това, че кметът може да реагира в рамките на минути и часове, когато трябва да направи изявление, а общинският съвет все пак има процедура на свикване, колкото и да е извънредна ситуацията, това си е отделна процедура, която отнема време, и няма никакъв проблем след това общинският съвет да валидира или да отхвърли предприетите действия, ако не са предприети в интерес на съответната община.
Изказах се извън Правилника, извинявам се.
Господин Митев за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз искам все пак да се върна и да обърна внимание по-скоро не върху оперативността, която ще има кметът на базата на посоченото му място като концедент в Закона, а по-скоро на контрола, който ще може да бъде упражняван, колкото и да Ви се струва на пръв поглед, че има такъв.
Нека да не забравяме, че контролът, законосъобразно с актовете и действията на кмета, продължава да си стои като текст в Закона за местно самоуправление и местна администрация. Той се упражнява и от страна на областния управител, като областният управител може да бъде сезиран от общински съветници за упражняване на такъв контрол. Подобен контрол по линията на специалната разпоредба на Закона за съдебната власт по отношение на защита на обществените интереси и правата на гражданите може да упражни и прокуратурата, която също може да бъде сезирана от общински съветници и тук много по-лесно може да бъде ангажираната отговорността на кмета. Докато, кажете ми, как ще ангажираме отговорността на общинския съвет, тогава когато имаме извършени, не дай си Боже, някакви нарушения, а пък въобще не искам да си мисля, когато става въпрос за престъпления? Точно по никакъв начин не можем да обвържем отговорността, било то административно-наказателна, било наказателна на общинския съвет, доколкото той все пак, както знаем всички, е колективен орган и не е добре да се размива в колективната безотговорност воденето на една процедура, или на един договор за концесия в посока, различна от тази, която разписва Законът като цели и принципи.
Затова аз смятам, че много по-лесно и много по-добре е сега да се упражняват с тези записи в Закона, да се упражнява и контрол по отношение на този кмет, който като концедент нарушава Закона и в никакъв случай не смятам, че са по-малко възможностите на общинските съветници да ползват средствата за контрол законосъобразно. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Реплики към това изказване?
Под формата на реплика аз само ще добавя това, че една от целите на този Законопроект е персонализация на отговорността и предвиждане на гаранция за нейното осъществяване и в този смисъл, както и господин Митев подчерта, персонализацията е на ниво кмет и министър, а се избягват колективните органи, които не могат да носят наказателна отговорност.
Така че смятаме, че това е една от мерките на Законопроекта, които да гарантират спазването на Закона и недопускане на престъпна дейност в отклонение на Закона.
Заповядайте за реплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Изкушавам се от дебата от тази сутрин в залата, но няма да го направя. Това е силният аргумент за отговорността в наказателната част. Но има и друг тип отговорност – политическата отговорност, която се носи за съответното решение. Да не стане онзи момент, в който се сключва една концесия, а после министърът изиграва ролята на бушона, който изхвърча от съответния кабинет. Да не забравяме, че във всеки един от тези случаи говорим за достатъчно сериозни, с достатъчно големи срокове, за да се търси от политическия елемент практическият, в добрия смисъл на думата, ако остане такъв, в смисъл в обществен интерес.
Това е едно и, второ, всички тези съображения за прагматизъм и търсене на отговорност не отменят конституционния въпрос, който ще стои особено по отношение на пълномощията на министъра, е концедент във връзка с чл. 106 от българската Конституция, което също трябва да си има предвид.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря. Дуплика?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, аз приемам репликата, която Вие направихте по отношение на репликата на колегата Зарков, но аз няма да се съглася по една простичка причина. Много, даже напротив, и той не се освобождава от отговорност – отделният член на Министерския съвет, от политическа отговорност имам предвид, или пък кметът на общината.
В края на краищата напротив, точно обратното, той се натоварва с такава, защото до този момент много лесно кметът така го е казал, има много такива случаи. Мисля, че не е необходимо да занимавам цялата аудитория с това, че има случаи, в които кметът на общината буквално прехвърля цялата отговорност на общинския съвет, като концедент. По никакъв начин, дори да имаме законово нарушение и да не стигаме до края на стъпка за извършени престъпления, но никой не носи отговорност. Няма как да бъде ангажирана, знаете го много добре. Наказателна отговорност на колективен орган не е позната на българското право. Смятайте и имайте предвид, че естествено, че и кметът на общината, и съответният министър като част от целия кабинет, целият Министерски съвет естествено, че ангажира политическата отговорност и своята лична, и отговорността на министър-председателя, отговорността съответно на това оглавяващо мнозинство, което е подкрепило този член на Министерския съвет, като част от цялостния състав на правителството. Аз не смятам, че го изключвам, напротив, точно обратното, много повече е ангажирана отговорност.
Пак се връщам към въпроса за отговорността в много по-голяма степен, в момента с тези разпоредби, можем да реализираме в случаите, в които виждаме, че има извършени законови нарушения – било административно наказателна. Да се надяваме, че няма да се стига до наказателната отговорност.
По отношение на противоречието с Конституцията, аз не намирам, че има такова, но, разбира се, това е Ваше право да защитавате тази теза. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания, колеги? Няма други изказвания.
Закривам дебата. Дори няма да прочета разпоредбите, които визирах, да ги конкретизирам от Закона за местното самоуправление и местната администрация . Сигурен съм, че господин Зарков, ще си ги провери.
Колеги, пристъпваме към гласуване.
За текстове на вносителя от чл. 18 до чл. 23 включително, като ако не е докладвано, докладвам предложение за редакция към текста на вносител.
Докладвано ли е? (Реплики.)
Конкретизирам редакционното предложение, то е в следния вид: в чл. 22, ал 2 думата „наричано“ се заменя с „наричан“, а думите „общини или“ се заменят с „ общини и/или“.
Подлагам на гласуване отделно първото само предложението за редакцията на чл. 22.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се редакционното предложение.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител за чл. 18, чл. 19, чл.20, чл. 21, чл. 22 заедно с приетата редакция и чл. 23 – текст на вносител.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приемат се текстовете на вносител за членове от 18 до 23 включително, заедно с редакция на чл. 22.
Пристъпваме към „Раздел VI. Изключения“.
Член 24, текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделение Раздел VI – „Изключения“, заедно с текст на вносител за чл. 24.
Моля, гласувайте.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се Раздел VI – „Изключения“, с чл. 24, текст на вносител.
Пристъпваме към чл. 25: имаме текст на вносител, предложение на народния представител Румен Георгиев.
Аз ще Ви предложа следното: тук колегата Румен Георгиев е направил предложение, което е сходно с предложението на Даниела Савеклиева и група народни представители.
Въпросът е в това, в техническото съответствие. Колегите от нашата парламентарна група са направили предложение също за изключване на „морските плажове“, извън обхвата на този Закон и респективно с препращане към ЗУЧК – Закон за устройство на Черноморското крайбрежие, но тяхното е по-детайлно.
Тук ще помоля експертите да кажат какво е съотношението, тоест кое е по-изчерпателно?
Министерство на туризма ще вземе становище. Благодаря Ви.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Това което искам да кажа, че § 33, който всъщност е по-детайлно уредената част, касаещ изключението, касае промени в самия текст на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
Тук, в Разпоредбата на чл. 25, предложението касае по принцип изключването от обхвата на Закона за концесията – Законът за устройството на Черноморското крайбрежие, което ние подкрепяме изцяло, с много мотиви, които имаме и които вероятно колегите имат. Въпрос на техническа преценка дали е добре в момента да го гласувате, защото гласували се за това предложение, отпада необходимостта от коментар на § 33, който ще касае изменението. Аз предлагам, не знам доколко е възможно, да преминем първо към § 33 и да вземете решение по тази разпоредба. Те са взаимно свързани. (Реплика.) Да, но то е детайлно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф?
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: То е в § 33, защото касае промяна на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз Ви благодаря за това становище. Извинявам се на народния представител Даниела Савеклиева, че аз пък се заблудих и казах, че в този час ще обсъждаме това предложение, като реших, че тя бърка § 33, с чл. 33, който тук всъщност е чл. 25, защото имах предвид предложението, което е в корпуса на Закона.
Всъщност аз от Ваше име ще предложа на колегите, има логика Вашето предложение: ако не възразявате, колеги, нека да обсъдим чл. 25, във връзка с § 33, защото са свързани разпоредбите, и който всъщност § 33 вече дава пък развитието и последиците какво ще стане, ако приемем предложението по чл. 25, което е на Румен Георгиев.
Възражения по това има ли? Няма.
Значи съвместно обсъждаме чл. 25 с § 33.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря за становището на Министерството на туризма. Действително те са свързани, но не са еднакви. Първата разлика е, че ние предвиждаме да изключим изцяло тези концесии от Закона за концесиите и да ги пуснем изцяло по Закона за Черноморското крайбрежие, докато в предложението по § 33 се предвижда това да бъде при условията по реда и на Закона за концесиите в частта му „Услуги“ и на този Закон, тоест тук трябва това да го изчистим, според мен.
Мисля, че имаме съвпадение, че този вид концесии не е удачно да бъдат в този Закон и това се доказва от факта, че Вие сте разписали специфични изисквания за концесионера в разпоредбата на § 33, тоест ако прехвърлим към този Закон, ще прехвърлим и към lex specialis всъщност, където ще се преглеждат различни, и то съществени – говорим за срок и за много специфични задължения и така нататък. Така че моето предложение е, и мисля че съвсем не се бият, да се приеме предложението на народния представител Георгиев, който да обясни, че концесиите за морските плажове не са по този Закон, а по Закона за Черноморското крайбрежие. Аргумент е, че това е направено по същия начин за Закона за подземните богатства и съответно да приемем разпоредбата на § 33 морските плажове и части от тях, така, така, така при спазване на изискванията на този Закон – Законът за Черноморското крайбрежие, и съответните изисквания, които са изписани в § 33.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Тук правя допълнителни уточнения, че към § 33 имаме предложение от народния представител Румен Георгиев – пак в тази връзка, където той предлага т. 1, буква „г“ на § 33 да се замени с ал. 5 и се отменя и навсякъде в текста на Закона за концесиите и Закона за устройството на Черноморското крайбрежие да отпадне възможността за предоставяне на морски плажове под наем. Това е неговото предложение. По-нататък е предложението на народните представители Даниела Савеклиева и Димитър Петров – то е разписано с възможност да се отдава под наем, тъй както е посочено и определено. Имаме и от работната група предложение за редакции, конкретни редакции, които са технически.
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Понеже е въпрос по същество, което ме засегна в изказването си. Според колегата Георгиев, и заставам зад неговото мнение, голямата част от добрата работа, която е свършена с предложението, с учредяването на задълженията на концесионера на морските плажове, ще се обезсмисля, ако има и тази възможност той да се дава под наем. Затова ние предлагаме по същество да няма възможност за отдаване под наем на морските плажове, тъй като за тях предвиждаме специална процедура на концесия в специален закон, който е за Черноморското крайбрежие.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук, господин Зарков, трябва да възстановим целия огромен дебат в работната група, където правихме исторически правна ретроспекция на всички режими по отношение на плажовете и защо има все още наем на плаж.
Министерството на туризма иска думата. Вероятно те ще се позоват на тези факти и обстоятелства. Истината е, че не всички плажове са атрактивни, не за всички плажове, колкото и процедури да се откриват, се появява концесионер. Да, обсъждахме, коментирахме така нареченото „географско пакетиране“, тоест атрактивен с неатрактивен плаж, за да може, все пак да има пълен обхват, но тук точно дългосрочността на това правоотношение има както ефект, така и дефект, което зависи точно с оглед конкретиката, с оглед атрактивността на конкретния плаж.
Казахме и някои становища и възражения против аргументите на Министерството на туризма с оглед спецификата на концесията на плажове. Ако тук припомня Вашата позиция за концесията за ползване, тоест че всъщност правоотношенията по плажовете са толкова специфични, че трудно се класифицират като определен вид концесия.
Нека Министерството на туризма да развие тезата наново.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Благодаря. Този път ще бъде съкратена версия, обещавам.
ПРЕДС. ДАНАИЕЛ КИРИЛОВ: Ще помоля за съкратената.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Да, разбира се, ще се въздържам от анализи.
Ако трябва да бъда честна, и като министър също не съм почитател, както преди съм казвала, този алтернативен подход за морски плаж. За съжаление, действителността е такава, и че това е по-малкото зло, отколкото един морски плаж, който не особено атрактивен по ред причини, или пък е недостатъчно като територия като плаж, или някаква друга особеност, която в момента, между впрочем, анализирани са с оглед промените Закона за устройството на Черноморското крайбрежие по плажовете, и по целесъобразно е да бъде обезпечен със задължителни дейности, и да бъде полезен за посетители, дотолкова доколкото те ще бъдат сравнително осигурени откъм медицинско обслужване, санитарна хигиена, тези неща, за които говорихме в работната група.
На този етап в България по политиката, която се води по управление на морските плажове, законодателството, което, така или иначе, ни задължава да осигуряваме преди всичко на концесия морските плажове както е по Конституция, това е в крайбрежната плажна ивица, този алтернативен подход беше въведен от законодателя в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, тъй като концесиите се предоставяха по самия действащ Закон за концесиите.
Детайлно предишния път и Ви обясних, че по сега действащия Закон за концесиите, който не знам по какви причини като процедура по проекта, който в момента разглеждаме, отне изключително много време за плажовете – около 9 месеца, тъй като има много етапи, които подлежат на обжалване, много етапи са срочни, които предполагат някакви допълнителни процедури. Това за плажовете е изключителна тегоба, чисто административно, като резултат на дейност, тоест, ще имаме един голям брой плажове – атрактивни за концесии, които няма да бъдат предоставени за концесия. Тук ще отворя поредната скоба, дори в момента ние сме в процедура по концесия. Резултатът е девет концесии по Закона за концесиите, 40 наеми междувременно, и в момента по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие – 8 договора за концесии от миналата година, 4 решения приети за тази година, 11 чакат приемане. Сами може да си направите статистика за себе си какъв е резултатът от законодателството.
Морски плаж – касае всеки един от нас. Колкото и да не искаме да си признаем, всички ходим на море в крайна сметка, и това не е обект от обществен интерес, подобен на обектите, които действително трябва да минат по Закона за концесиите, което аз одобрявам, но за обектите и инфраструктурата, и за обекти, които не са уредени специално, незаконно, които трябва също да са ползват, които имат същия дневен ред. Тук в контекста на концесията за ползване, тоест какво лошо има да се види сега, в крайна сметка един закон винаги може да бъде променен, и ако можем да бъдем полезни и да облекчим държавата откъм разходи и поддръжка на някакъв вид публична собственост, аз не виждам нищо лошо в това.
Връщам се към концесиите. Това предложение е много разумно, ако може бързо да предоставим на концесия морски плажове, не бива да легализираме лимит до пет години за някои малки, обикновени по-селски, да кажем, плажчета, разположени в извън населени места, които, все пак, се посещават, да има възможност, като алтернатива да го предоставим под наем.
Дотук спирам, за да не отегчавам с моите проблеми. Благодаря. (Реплики.)
Да, надявам се да са наши общи, защото, както казвам, всички ходим на море. Надявам се и с Министерството на туризма, което политиката първо ще води, да се получат добре нещата в бъдеще, в близко време, разбира се. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте.
ГЕОРГИ НИКОЛЧЕВ: Съветник съм на вицепремиера господин Симеонов по туристическите въпроси.
В туристическия бранш съм от 1970 г. и в тази зала, тук сме приемали Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, и правихме – тогава един депутат каза, няма да го забравя: „аз много разбирам от плажове, защото пия биричката си там“. Приеха се такива неща спрямо българските плажове, че в момента българските туристи не искат да идват на българските плажове, всички бягат към Гърция.
Приветствам господин Кирилов и господин Зарков, че говорят непрекъснато, че става дума трябва да има прозрачност при концесиите. Трябва да Ви кажа, че при тази прозрачност голяма част от концесионерите в момента на плажовете са в едни групи, които – може да направите една справка в полицията да видите кои са – и затова от голяма част от нашите външни туристи идват много жалби от нашите плажове.
Искам да Ви кажа, че концесиите, които се отдават от Министерството на туризма съвсем не са прозрачни, не са направени както трябва, защото доста примери мога да Ви дам, Вие сами чувате по телевизията, даде се концесия за една стотинка без ДДС на чадър, всичките концесии почти, които излизат се обжалват в съда и въобще нещата не са както трябва. За мен лично и това, което сме коментирали с господин Симеонов, за да има наистина една прозрачност, не документите да са всичките секретни в Министерството на туризма, както се получава в момента, трябва да мине всичко по линия на концесиите и всичките тези процеси да са наистина прозрачни. Благодаря Ви за вниманието, господин Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз Ви благодаря, господин Николчев – съветник на вицепремиера по демографската политика.
КРУМ ЗАРКОВ: Част от проблемите, до колкото разбирам, свързани с концесионирането досега на плажовете са пренесени от сегашния Закон за концесиите и затова тук решаваме да прехвърлим, да го изключим от единия ред, да го включим в другия ред, където е изписано „Особени изисквания“.
Няма да влизам по същество, макар че е приятно да си говорим за плажове в тази мрачна вечер и съм чувствителен също по това, което казва и съветникът на господин вицепремиера, защото действително там има проблеми, които може би ще разискваме допълнително, когато видим как точно се преразглежда един концесионен договор, който вече е сключен, но имаме и чл. 18 от Конституцията, според който крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост и отдаването по такива взаимоотношения, трябва да стане чрез концесия. Това е конституционната разпоредба.
Заобикалянето й чрез наем под каквато и да е форма и каквито и аргументи спрямо, аз разбирам – малките плажове, трудностите и така нататък, но трябва да се намери най-вероятно друг начин за стопанисването и за осигуряването на определените необходимости за тези плажове. Няма как да е конституционно съобразно, според мен, този тип отдаване под наем и много бързо, струва ми се, ще обезсмислим голяма част от работата, която сте направили с § 33, минавайки по този ред, тъй като тези, които не искат много, много да се мокрят на плажа, а само да се възползват от него, ще имат голям интерес да включат такъв под наем, включително и кметовете, които ще бъдат освободени от сравнително тежка процедура, за да ги дадат под наем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
От Министерството на туризма.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: И аз благодаря.
Като юрист ще си позволя да не правя коментари върху действащото законодателство. До колко една норма противоречи на Конституцията, компетентен е да каже Конституционният съд, затова няма да си позволявам коментари, които са от субективен характер, но сте прав за концесията. Безспорно Конституцията е с пряко действие, така е. Просто няма да правя коментар върху действащо законодателство, което отговаря на обществен интерес, колкото и парадоксално да звучи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Вие сте в еднакви посоки, в интерес на истината, или в значителна част по същината и ефекта на това предложение.
Господин Митев – за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз и колегите Нотев и Димитров няма да подкрепим предложението за нова ал. 3 на чл. 25, както и кореспондиращото предложение на колегите Савеклиева и Петров в § 33, както и предложението на колегата Георгиев в § 33 за отпадане възможността за отдаване под наем.
Смятам, на базата на разискванията, които станаха в работната група, че на първо място в съмнително съответствие с изискванията на Директивата е изваждането на концесиите за морски плажове, които аз не смятам, че трябва да бъдат наричани с умалителното „плажчета“, без значение колко са малки или колко са големи, колко са посещавани или не. С „морски плажове“ – този термин си служи Конституцията, служи си и съответно Закона за концесиите.
Смятам, че тези предложения на практика създават един много по-облекчен, свръх облекчен ред, който може да доведе на практика до възможни злоупотреби при отдаването на морските плажове на концесии. Тази бързина, която се прокламира като водещ мотив мисля, че може да изиграе много сериозна лоша шега на тези, които обосновават и защитават тази теза.
Пак казвам – връщам се към дискусиите от работната група, където беше ясно изразена тезата, че всъщност тези предложения са в дисонанс, в противоречие с Директивата 2014/23 за договорите за концесия, която се цели да се въведе с този Законопроект за концесиите. Не смятам, че тези концесии, колкото и да е специфичен обектът им, би следвало да бъдат изваждани от общия режим, именно с оглед на принципите на публичност, прозрачност и законосъобразност най-вече, на произвеждане на процедурите по концесия.
Не може само и единствено бързината тук да е водещ мотив, особено когато за мен надделяващ мотив би следвало да бъде, и това следва и от разпоредбата на чл. 18, ал. 5 от Конституцията, общественият интерес. Не случайно за този вид обекти конституционният законодател е предвидил отдаването им на концесия.
Що се отнася за договорите за наем смятам, че би следвало все пак към този момент да бъде запазена тази възможност с оглед именно на по-голяма оперативност в тези случаи, в които концесионната процедура не е завършила по една или друга причина, или е била оспорена, което удължава нейния срок. Няма никаква гаранция колко време ще продължи едно такова оспорване, но не би следвало от друга страна да се открива възможността за предоставяне на възможност да бъдат ползвани морските плажове в този случай, чрез възможностите на договор за наем, като изключим от правилото, а не като правило, разбира се. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Реплики по изказването на господин Митев? Няма.
Други изказвания?
Колеги от Министерския съвет, знам в каква ситуация Ви поставям, но да кажа как виждам процедурата от тук нататък. Ако имате желание да вземете становище, заповядайте, ще имате такава възможност.
След това ще обявя почивка от 10 мин., като преди почивката ще направя предложение, но без да го гласуваме. Всъщност ние сега изтеглихме съществения дебат от Преходните и заключителните разпоредби и го провеждаме в началото на Закона спрямо една от принципните му разпоредби. Очевидно е, че не сме готови за решение, тоест по процедура ще предложа обратно да подходим, тоест дебатът нека да се състои сега, но гласуването да го оставим за § 33, като отложим гласуването по чл. 25.
Заповядайте, госпожо Немска.
МАРИЕТА НЕМСКА: Аз няма да вземам някаква страна в спора, но моето експертно мнение съм го изказвала нееднократно. Само искам да обърна внимание, че управлението, услугата за морските плажове над европейския праг е директивна концесия, тоест трябва да бъде при условията и по реда на Закона за концесиите, а вече въпрос на преценка на господа депутатите ще бъде дали трябва да се въведе този двойнствен режим – за едни плажове да е по Закона за концесиите, за другите да е по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Каква е съществената разлика между едните и другите? Това просто ще остане на преценката на господа депутатите, но на това, на което искам да обърна внимание, е, че над европейския праг е директивна концесия и трябва да бъдат съобразени тези принципи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Немска.
Заповядайте.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Аз съм безспорно съгласна с госпожа Немска. В никакъв случай не сме направили предложение концесиите, които са с трансграничен интерес да се изключат от обхвата на Закона за концесиите, защото така ще нарушим директивата. Идеята не е в това.
Идеята е да се облекчи процедурата за тези плажове, които не са с трансграничен интерес. За съжаление, аз може би пак ще трябва да вляза в някакъв обяснителен режим, няма да го направя, за да не Ви отегчавам. Просто при морските плажове са много по-различни условията, при които се предоставят на концесия. Значи, има икономически баланс, има очаквани прогнози, има таван на годините, има много специфика.
Ще си позволя да изляза тук от дебата. Аз коментирах само процедурата. Чух коментар по условията на концесията. Това са много различни неща. Както всички тук знаете и аз и предишния път Ви информирах – на нашата официална интернет страница, на Министерството на туризма, е качен Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, който възнамерява да групира плажовете по различен принцип… (Реплики.)
Извинявам се. И ако имаме процедура в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, която касае и кореспондира с групирането на морските плажове, ще бъдем много по-ефективни в концесионирането, а за трансграничната концесия безспорно отиваме по Закона за концесиите. За това спор няма.
А по повод едно изказване, че е добре да се запази наемът, а пък да не нарушаваме Конституцията и да вървим към концесиониране, считам че има известно противоречие в това предложение. Трябва по-скоро да си изясним кое се подкрепя, кое не се подкрепя като предложение. На мен ми е малко трудно да взема позиция по това изказване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз Ви благодаря, но нека само това да уточним – ако сме сигурни, че Вашата позиция няма спор за това, че концесиите, които са с трансграничен интерес ще бъде… (Реплики.)
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: В § 33 го пише, в ал. 1. Там е записано. Междупрочем, записано е и по отношение на наемите, за да бъде еднакъв подходът ни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, точно така. В предложението вече…
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Касае наемите по-надолу, за да бъдем коректни и да не нарушим директивата, защото идеята е да не нарушаваме директивата, но пък в крайна сметка не виждам какъв е проблемът концесията да се предоставя по специалния ред, като винаги Закона за устройството на Черноморското крайбрежие е прилагал Закона за концесията за всички неуредени общи случаи, включително при обжалването, така че мисля, че абсолютно с нищо не се нарушава директивата, облекчава се един режим. Условията на концесията са съвсем друг предмет на разговор. Начинът, по който се предоставят морските плажове на концесия, под наем е нещо, което ще се надгражда, ще се доразвива начинът, по който до момента са се предоставяли плажовете.
В крайна сметка ние се намираме в условия на пазарна икономика. Когато има търсене, трябва да има и предлагане. Трябва да се съобразяваме с всичко това. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
КРУМ ЗАРКОВ: За да се прилага директивата чрез трансграничността, не е достатъчно да има чужд заявителски интерес, трябва да отговаря на определени условия за стойност – над 5 милиона…
МИРОСЛАВА НАЧЕВА: Точно така. Имаме такава хипотеза.
Противно на ироничните очаквания, че плажовете не са атрактивни, че не носят приход. Да, имаме такъв анализ. (Реплики.) Разбира се, ние сме в процес. И, за съжаление, в момента сме малко на стендбай-положение, защото очакваме да видим как ще се предоставят концесиите в бъдеще, за да може да се реагира адекватно със Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Този Закон не случайно е специален закон по отношение на Закона за устройство на територията и по отношение на Закона за концесиите.
В момента трябва да разсъждаваме от общото – към частното, което според мен не е правено при концесията на морските плажове. Аз правя точно обратното, за да Ви провокирам, да дам аргументи от практиката. Между 2009 г. и 2013 г. по Закона за концесиите няма нито една предоставена концесия на морски плаж. Факт – има национален концесионен регистър и всеки може да го провери. Публични са договорите, всеки може да ги види. Нямаме атакувани решения за предоставена концесия, нямаме загубено дело по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие нито едно! Нито едно дело – загубено, по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Имаме много добра практика и смятам, че един добър и работещ закон не бива да бъде зачеркнат така просто, защото той действително е доказан в практиката и е проверен на всички съдебни инстанции – и процедурата, и условията, и документацията, и всичко. Публични са решенията в Комисията за защита на конкуренцията, както и вече съдебните решения са на разположение в Министерството на туризма за всеки, който желае. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Митев – за отношение към Вашето изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Няма как да се съглася, че това, че има някакъв оспорен, конкретен договор за концесия. Този оспорен договор съдът го е потвърдил като съответстващ на Закона, и че това е оценка на съда по отношение на качеството на Закона, извинявайте много, но това не е така. Това е оценка на съда по отношение на съответствието на договора за концесия на морски плаж Хикс към Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, както е разписан, а не това, че нормите в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие по отношение на отдаване на концесия са много добри или са много лоши, в която и посока да гледаме на нещата – било в положителна, било в отрицателна. Съдът не се произнася по качеството на нормите в Закона. Съдът се произнася по отношение на съответствието на концесионен договор Хикс или съответно процедурата по сключването му, с изискванията на Закона.
А по отношение на това, че плажовете са специфичен обект, ами по тази логика, колеги, ние защо не тръгнем да правим специални изисквания, примерно, за летищата или за пристанищата? Има специални закони, имаме Закон за гражданското въздухоплаване, имаме специален Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Република България. Изключително специфичен обект, с изключително много интереси, с изключително интересни концесионни договори. Защо не ги отделим в тези специални закони, ако следваме тази логика и тази линия на разсъждение, защото би следвало да прилагаме еднакъв подход към различните видове концесии със специфичен обект. Защо само за плажовете, а не и за останалите обекти, които са специфични? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Няма да Ви позволя да си разменяте реплики и контра-реплики.
Други изказвания имаме ли?
Преди почивката аз ще поставя въпроса така: ако Министерството на туризма е склонно да приеме, а то го е приело чрез предложението на народния представител Даниела Савеклиева, да се диференцират концесиите и концесиите за морски плажове с трансграничен интерес да останат и да се прилага този Закон, това ще е първият вид концесия и тя е в рамките на този Закон и спазва директивата.
За другите концесии – да препратим към Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, където режимът пак е диференциран, тоест Министерството на туризма, а виждам как директорът Немска въздиша, тя въздиша, защото това означава и да работите с… (Шум и реплики.)
Троен е – Министерството на туризма ще работи с три режима. При всички положения ще има сливане-преливане. При всички положения в граничните състояния, където се определя стойността на концесията, вероятно ще има такива вариации, че чрез срока, примерно, да се премине в по-долното ниво на регулация, но, пак казвам, това ще е публично. Всичко ще е публично, всичко ще се вижда и всичко може да ходи да се обжалва по съответния ред.
Мислете в тази посока в десетте минути почивка и след възобновим заседанието, ще поставя въпроса: гласуваме или отлагаме? Благодаря Ви.
(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Възобновяваме заседанието.
Колеги, изчерпахме дебата по чл. 25, свързан с § 33.
Имаме ли готовност за гласуване или предлагате отлагане? Няма становища. При това положение преминаваме към гласуване. Започваме отзад напред.
По § 33 имаме предложение за редакция, имаме и две предложения: на Румен Георгиев и на Даниела Савеклиева и Димитър Петров, както и текст на вносител.
Към предложението за редакция аз искам да направя следното редакционно предложение. Искам частта от текста, който е предложила Даниела Савеклиева: когато концесията е с грансграничен интерес по смисъла на Закона за концесиите, тя се възлага по реда на Закона за концесиите. Искам този текст от § 33 да влезе в ал. 3 на чл. 25. Тоест, разделянето, диференциацията да започне още от Закона. Смятам, че там му е мястото.
Искам също така, каквото и да приемем от редакциите, да ги приемем по принцип, тоест да дадете възможност на колегите експерти и референти да могат да оправят връзките между текста на Закона и Преходната и заключителна разпоредба. (Реплики.)
Добре, няма възражения по това предложение.(Подлагам на гласуване двете предложения на Румен Георгиев и Даниела Савеклиева, и Димитър Петров.
Господин Зарков, моля.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, предлагам по предложението на народните представители Савеклиева и Петров да гласуваме разделно буква „а“ и буква „б“ на точка 1.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Буква „а“ и буква „г“. Добре.
Има ли възражения за разделно гласуване? Няма.
Пристъпваме към разделно гласуване
Подлагам първо на гласуване моето предложение за преместване на текста: „когато концесията е с трансграничен интерес по смисъла на Закона за концесиите, тя се възлага по реда на Закона за концесиите“, като той съответно да добие редакция, и ал. 3 при Румен Георгиев да стане:
„Ал. 3. Концесиите за услуга на морски плажове с трансграничен интерес се предоставят и изпълняват по реда на този закон, а останалите – по реда на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие“. (Шум и реплики.)
Нека да възложим на експертите… Аз не възразявам и по другия начин на описание, на изключване. За мен трансграничните са водещи, защото този Закон трябва да си урежда този Закон. Всъщност ал. 1 и ал. 2 с оглед изключителността са обратно редактирани. Би могло… (Реплики.)
С тази уговорка подлагам на гласуване това предложение.
Гласували: за – 16, против – няма, въздържали се – 3.
Продължаваме с разделното гласуване.
Гласуваме по т. 1, буква „а“, ал. 1 от предложението на Даниела Савеклиева и Димитър Петров.
Гласували: за – 16, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се това предложение.
Продължаваме с разделното гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Савеклиева и Петров за буква „б“ от т. 1.
Гласували: за – 10, против – 6, въздържали се – 3.
С един глас се приема предложението по буква „б“ на колегите Савеклиева и Петров.
Подлагам на гласуване предложението на Румен Георгиев по § 33… (Реплики.)
Извинявайте, колеги. Подлагам на гласуване точки 2 и 3 от предложението на колегите Савеклиева и Петров.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържали се – 9.
С 10 на 9 се приема третата част – точки 2 и 3, от предложението на Савеклиева и Петров.
Пристъпваме към гласуване предложението на народния представител Румен Георгиев.
Гласували: за – 16, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се предложението на господин Румен Георгиев.
Заповядайте.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Вие приехте предложението на народните представители Савеклиева…, които допускат отдаването под наем, а в същото време приехте и предложението на народния представител Румен Георгиев, което се състои от две части: ал. 5 се отменя и навсякъде в текста и на Закона за концесиите и на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, да отпадне възможността за отдаване на плажовете под наем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прегласуване, колеги.
Подлагам на прегласуване предложението на колегата Румен Георгиев, което се състои от две части, действително. Това е неговото предложение по § 33 – ал. 5 се отменя. По това имаме ли спор – ал. 5 да се отмени? (Шум и реплики.)
При това положение прегласуваме ан блок предложението на колегата Румен Георгиев.
Гласували: за – 6, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема предложението на колегата Румен Георгиев в тази му част – за отпадане на възможността за предоставяне на морските плажове под наем.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 33, заедно с приетото предложение на Даниела Савеклиева и Димитър Петров, заедно с редакционното предложение, което беше прието.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържали се – 9.
С 10 на 9 се приема текста на вносител, заедно с приетото предложение, заедно с редакциите.
Само едно уточнение – редакцията, която е в текст, гласувахме ли я или да я подложа и нея на гласуване? (Реплики.)
Подлагам на гласуване и редакцията на работната група към текста.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържали се – 9.
С 10 на 9 се приема и това редакционно предложение.
При това положение приключихме с § 33.
Заповядайте.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Господин Председател, само искам да обърна внимание, че редакционното предложение: нова т. 1 – в чл. 1, т. 3 се изменя така – условията за управление на морските плажове и за предоставяне на плажни услуги, с него на практика се изменя сегашният текст, който определя, че с този Закон се определя процедурата за предоставяне на концесии за морски плажове. При положение, че Вие приехте процедурата да остане в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, по-скоро тази точка не би следвало да се включи, да бъде приета.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Славкова, всички бяхме съгласни, че приемаме с делегация за редакционни уточнения и изчистване на препратките с оглед на приетия резултат. Ако настоявате, ще направя това предложение и да изключим и т. 1 от предложението за редакция.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Не, само обръщам внимание за какво става въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля да помогнете на колегите референти и на експертите при окончателното оформяне на текста това да го отразим.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Добре.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Всички сме съгласни, че след като приехме тези предложения, трябва да се коригира т. 1 и да се съобрази така, както казвате.
Приключихме с § 33.
При това положение се връщаме на чл. 25 – предложението на Румен Георгиев, което беше и с моя редакция.
Който е съгласен да го подкрепим, моля да гласува.
Гласували: за – 16, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 25, заедно с приетите предложения – редакционно, и на Румен Георгиев.
Гласували: за – 16, против – няма, въздържали се – 3.
Прие се чл. 25, текст на вносител, заедно с предложение и предложение за редакции.
Продължаваме с чл. 26.
Имаме текст на вносител и предложение на Георги Свиленски.
Имате думата за изказвания и становища.
Изказвания, колеги? Заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Очевидно предложението на господин Свиленски е продиктувано от това категорично да бъде ясно, че „Български пощи“ и по-конкретно универсалната пощенска услуга е изключена от възможността за нея да бъде предоставена концесия. Казвам: предполагам, че е това, тъй като темата беше обсъждана и в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията и тогава това беше желанието на господин Свиленски.
По наша преценка Приложение 4 съдържа тази услуга, тоест чл. 26, когато казва, че този Закон не се прилага за възлагане на строителство или на услуги в случаите, посочени в Приложение 4, безспорно се обхваща и универсалната пощенска услуга, която извършва държавното дружество „Български пощи“. Обяснявам защо това е така.
Приложение 4 към чл. 26 е озаглавено „Дейности или договори, включващи строителство или услуги, за които не се прилага този закон“. Точка 1 от посоченото Приложение, Раздел І касае договори за услуги, изпълнявани от икономически оператор въз основа на изключително право, като по-нататък се пояснява въз основа на какво е създадено това изключително право, тоест възникнало по силата на нормативен или административен акт, няма да чета текста до края, с който възможността за упражняването на определена дейност е ограничена до един икономически оператор.
Към настоящия момент „Български пощи“ имат задължението да предоставят универсалната пощенска услуга, включително и в най-трудно достъпните места при икономически неизгодни условия, изпълняват това задължение въз основа на изключително право. Изключителното право е разпоредбата от Закона за пощенските услуги, както и въз основа на решение на Европейската комисия, което позволява това и ние като Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията сме нотифицирали „Български пощи“ като оператор, който има това изключително право по силата на съответен и нормативен, и административен акт, тоест текстът така, както е, изключва категорично „Български пощи“ най-общо казано, да бъде тази му дейност предоставена на концесия.
От друга страна, ако бъде направено изключението така: общи услуги от общ икономически интерес, предоставени чрез мрежа на публично предприятие по силата на друг законов или подзаконов нормативен акт, се опасявам да не изпаднем в ситуация, в която да изключим от приложното поле на Закона за концесиите други услуги, които не попадат в Приложение 4.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Коментирахме го в работна група този въпрос.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Свиленски.
Гласували: за – 7, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема това предложение на колегата Свиленски, като уточнявам, че пощенската услуга не подлежи на концесиониране, съобразно съответното приложение. Прав ли съм, госпожо Директор?
Подлагам на гласуване текста на вносител за чл. 26.
Гласували: за – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се текста на вносител.
Пристъпваме към Раздел VІІ „Финансово-икономически елементи на концесията“.
По чл. 27 – текст на вносител, и предложение на Данаил Кирилов и група народни представители.
Имате думата за изказване. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов и група народни представители.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Подлагам на гласуване текста на вносител за чл. 27, задно с приетото предложение на Кирилов и група народни представители.
Гласували: за – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на вносител, заедно с приетата редакция.
Пристъпваме към чл. 28 – текст на вносител и предложение на Данаил Кирилов и група народни представители.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов и група народни представители.
Гласували: за – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с приетото предложение.
Гласували: за – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на вносител за чл. 28, заедно с предложението на Кирилов и група народни представители.
По чл. 29 – текст на вносител и по чл. 30 – текст на вносител.
Колеги, имате думата за изказвания, възражения, мнения, становища и въпроси. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текст на вносител за членове 29 и 30.
Гласували: за – 19, против и въздържали се – няма.
Приемат се текстовете на вносител за членове 29 и 30.
Пристъпваме към чл. 31 – текст на вносител, и предложение на народните представители Маргарита Николова и Николай Александров. Имаме и предложение на Данаил Кирилов и група народни представители. Имаме и предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – ал. 7 в чл. 31 да отпадне, която касае концесия за ползване.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, възражения.
Господин Митев, моля.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз искам да чуя становището на Министерския съвет по отношение на предложението, направено от колегите Николова и Александров, тъй като в интерес на истината, не си спомням точно какво дискутирахме в работната група. Благодаря.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Ние считаме, че това, което е по-различно от текст на вносител, е уточнението, че оперативният риск произтича от фактори, които са извън страните по концесионния договор. Това уточнение е в съответствие с текстовете на директивата и ние смятаме, че би било добре да се включи в текстовете на чл. 31, но предлагаме вместо да се изменя ал. 1 на чл. 31, този текст, който всъщност е единственото различно от съществуващите по вносител текстове, да се включи в ал. 2, която да стане:
„Ал. 2. Поетият от концесионера оперативен риск произтича от фактори, които са извън контрола на страните по концесионния договор и представлява риск“ – и по-нататък текстът да продължи.
Според нас това му е систематичното място и по този начин всъщност ще се приеме и Вашето предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Славкова.
Господин Митев, искате ли думата за становище?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да, разбира се, ще ми е интересно да чуя колегите по отношение на това предложение.
Аз благодаря за това разяснение и това становище, което чух от Министерския съвет. Призовавам Ви, колеги, да го подкрепим по принцип това предложение, разбира се с това уточнение, което беше направено. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще направите ли предложение по чл. 83, ал. 5?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да, ще направя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от нашия Правилник в смисъла и посоката, която даде госпожа Славкова – ал. 2 на предложения чл. 31 да добие следната редакция:
„Ал. 2. Поетият от концесионера оперативен риск представлява риск от излагане на колебанията на пазара относно търсенето или предлагането на обекти на концесията или на услугите“…
От там нататък текстът продължава, както е. (Реплики.)
„Произтича от фактори, които са извън страните по концесионния договор и представлява риск от излагане на колебанията на пазара относно търсенето или предлагането на обекти на концесията или на услугите“.
Всъщност изменение има само в изречение първо на ал. 2 на чл. 31.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, други изказвания и предложения? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Митев.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението на колегата Митев по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Подлагам на гласуване предложението на Корнелия Нинова за отпадане на ал. 7 – концесия за ползване.
Гласували: за – 7, против – няма, въздържали се – 12.
Не се подкрепя предложението на Корнелия Нинова.
Подлагам на гласуване предложението на Данаил Кирилов и група народни представители, което е редакционно.
Гласували: за – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносител за чл. 31…
Колеги, предлагам Ви да приемем предложението на народните представители Маргарита Николова и Николай Александров по принцип, защото приехме предложението на колегата Митев.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се по принцип предложението на Николова и Александров.
Подлагам на гласуване текст на вносител за чл. 31, заедно с приетите по принцип предложения на Николова и Александров, предложение по чл. 83 на колегата Митев, и предложение на Кирилов и група народни представители.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се чл. 31.
Пристъпваме към чл. 32.
Имаме текст на вносител заедно с предложение на Данаил Кирилов и група народни представители, което е абсолютно същото, като в чл. 31: „строителство или“ се заменят със „строежа или“.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Данаил Кирилов и група народни представители.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се това предложение.
Подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с приетото редакционно предложение.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се чл. 32.
Пристъпваме към чл. 33.
Имаме текст на вносител, имаме предложение на Данаил Кирилов и група народни представители, имаме предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – ал. 3 да отпадне. Това е концесията за ползване.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения във връзка с текста на вносител и предложенията по чл. 33.
Като вносител правя уточнението – тъй като при предходните обсъждания във връзка с концесионното възнаграждение, включително и с работодателските организации и представителите на бизнеса имахме продължителен дебат по отношение на концесионното възнаграждение и хипотези в кои случаи да се дължи и в кои случаи да не се дължи, и с оглед дебата по това: трябва ли и може ли винаги, във всяка концесия да се дължи възнаграждение, по тази причина аз и колегите от ГЕРБ сме направили предложение за диференциран режим относно дължимостта на възнаграждение с оглед отделните видове концесии и критериите, при които то да се определи.
Няма изказвания – закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо – предложението на Кирилов и група народни представители.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението на Кирилов и група народни представители.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители да отпадне ал. 3.
Гласували: за – 7, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема това предложение.
Пристъпваме към гласуване на текст на вносител, заедно с приетото предложение на Данаил Кирилов и група народни представители.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се чл. 33, текст на вносител заедно с приетото предложение на Данаил Кирилов и група народни представители.
При това положение, колеги, пристъпваме към обсъждане на чл. 34. Имаме текст на вносител, предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, предложение на народния представител Пламен Христов и група народни представители, предложение на Пламен Христов и група народни представители, предложение на народните представители Маргарита Николова и Николай Александров, предложение на Станислав Иванов и група народни представители.
Колеги, имате думата за мнения, становища, изказвания и предложения, като отсега правя уведомление, че както споменах по-рано, с оглед обсъжданията в работната група и с оглед молбата ни да се разработи текст на чл. 34 с фиксирани срокове, колегите от Министерския съвет са готови и са предложили такава редакция, която ще Ви я представя в момент, в който пожелаете, в рамките на дебата.
КРУМ ЗАРКОВ: Ние се бяхме заредили да се изказваме по този текст и сега с това предложение на Министерския съвет, което ще въведе срокове…
Господин Председател, сериозно – може би е по-добре да го прочетете, за да не повтаряме…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест, да не говорим напразно.
При нас това предложение е в хипотеза на алтернативност, тоест ако не устоим текста на вносител за чл. 34, тогава да отстъпим към тази редакция, но ще Ви я прочета, за да бъде максимално честен дебатът.
Предложение за редакция на чл. 34:
„Чл. 34. (1) Всяка концесия се възлага за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 35 години за концесия за строителство и за концесия за услуги, и по-дълъг от 25 години за концесия за ползване, освен ако със специален закон е предвиден друг срок.
(2) Срокът на концесията за строителство и на концесията за услуги не може да е по-дълъг от времето, необходимо на концесионера за възвръщане на направените инвестиции и на разходите по експлоатация на строежа или на услугите, и за получаване на доход от вложения капитал при отчитане на прогнозния икономически баланс и на цената на услугите, които ще се предоставят. (Тук е допълнението) Срокът на концесията за ползване се съобразява с вида и технически и/или технологичните или ресурсните особености на обекта на концесията и на принадлежностите, и с времето, което е необходимо на концесионера за изпълнение на инвестиционната програма за поддържане на обекта в експлоатационна годност.
(3) С обявлението за откриване на процедурата за определяне на концесионер, наречено по-нататък „обявление за откриване на процедурата“, концедентът посочва срок на концесията, който е максимален и включва прогнозния срок на концесията, съобразен с условията по ал. 2 и общ срок на всички удължавания, допуснати с всяка възможна опция или клауза за преразглеждане. Общият срок на удължаванията не може да превишава една трета от прогнозния срок на концесията. (Това е като досегашния закон.) Максималният срок трябва да е определен по начин, който да не води до ограничаване на конкуренцията.
(4) Конкретният срок на концесията и общият срок на допустимите удължавания предвиден с опция или клауза за преразглеждане се определят с процедурата за определяне на концесионер, като всеки от тях не може да бъде по-дълъг от съответната стойност, включена в максималния срок, определен с обявлението за откриване на процедурата.“
Да поясня, може би пък най-добре е колегите от Министерския съвет да пояснят, но тук вече фиксираме срок, така както бяха настояванията в предходните дебати. Оставяме принцип на обвързаност на срока с прогнозната стойност и с възвращаемостта на инвестицията. И лимитираме възможностите за удължаване до една трета, тоест 35 е максималният срок за концесия за строителство и за услуга, който може да бъде удължен максимум с една трета, тоест с не повече от 12 години, концесията за ползване – не повече от 25 години, като може да се удължи максимално с една трета. И, за да бъдем ясни и конкретни, защото коментирахме така наречените „инфраструктурни концесии“, ако се наложи концесия за тунел или концесия за магистрала и там не стигат 47 години, примерно, специалният закон, който урежда стопанисването на пътя и така нататък, последиците във връзка с това, би могъл да предвиди, примерно 50-годишен срок на концесията за тунел Еди си кой или за магистрала Еди си коя си, тоест съобразяваме, че ако се случат такива огромни и значими инфраструктурни инвестиционни проекти и те са в режим на концесия, те биха си заслужавали и отделна законова регламентация, която законодателят да направи за конкретния случай.
Моля да забележите, че тук отпадат: съгласуването от Народното събрание, разрешението от общинския съвет, които си остават в общия режим, така както действаха досега.
Министерския съвет – заповядайте.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Господин Кирилов, аз само да допълня Вашето изложение, че с предложената редакция се удовлетворява предложението на народен представител, а също така и от становището на КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България), ал. 7, която изискваше срока за концесията винаги да е критерий за възлагане, отпада. Това, че има запис в ал. 4, че конкретният срок се определя в процедурата, не означа, че той винаги ще бъде поставен като критерий, просто ще се предлага от участниците без да е задължително тези техни предложения да бъдат оценявани и включвани в критериите за възлагане.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това уточнение.
Ако не го бяхте направили, изрично щях да настоявам за това.
При това положение колегите от транспорта ще вземат ли становище?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
От името на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ние смятаме за разумно направеното предложение концесиите да имат максимален срок, независимо от това дали става дума за концесия за услуга, за строителство или за ползване.
Намираме също така за разумно предложението да има максимален срок за удължаване, който не може да надхвърля с една трета максималния срок за концесията, който е законно определен като такъв.
Разумно е също така и срокът да не бъде критерий за оценка, задължителен критерий за оценка, а тогава, когато бъде преценено за съответната процедура.
Има обаче две неща, които нас ни притесняват. Това притеснение може да се дължи на неразбиране на идеята, която са вложили колегите от Министерския съвет, но ние сме длъжни да ги кажем.
На първо място ни притеснява последното изречение на ал. 3, което казва, че максималният срок трябва да е определен по начин, който да не води до ограничаване на конкуренцията. Освен, че звучи като постулат, по наша преценка този текст създава и отваря възможност за непрекъснато обжалване, наред с всички други законово определени възможности за обжалване на всяка една концесия, тоест ние даваме повод на който и да е, да оспорва, че максималният срок не е определен по начин, който да води до ограничаване на конкуренцията, напротив, се твърди, че така определеният срок ще доведе до ограничаване на конкуренцията. По този начин ние много трудно и ние като възложител на концесии, разбира се, ние ще положим всички усилия, защото всяка една концесия се предшества от анализи, да докажем, че максималният срок не води до ограничаване на конкуренцията, но за това трябва да има обективни правила. Такива не са налице. В тази връзка нашето предложение е този текст да отпадне.
Другото нещо, което ни притеснява е това още в първоначалното обявяване на концесията да се слагат възможните удължавания. Какво означава това на практика? Това означава, че ние предварително трябва да сме наясно какви обстоятелства биха възникнали, за да се наложи удължаване на срока на концесията. Повярвайте ми, ние няма как предварително да сме наясно какво ще се случи – дали ще има промяна в законодателство, дали ще се наруши икономическия баланс, няма как да знаем какво ще възникне, за да предвидим тези възможни удължавания. С две думи, ние ще предвиждаме някакви възможни удължавания хипотетично или ще ги слагаме на възможния предел, за да не би да се окажем в един момент след 10 или 15 години при необходимост от удължаване на срока, а в същото време ние да не сме го предвидили при първоначалното обявяване на концесията.
В тази връзка не е ли по-прагматично да запазим досегашния текст, който към момента е в действащия Закон за концесиите, който казва: 35 години с възможност за удължаване до една трета от срока на концесията? Няма нужда, по наша преценка, от създаването на сложни текстове, които, повярвайте ми, след това в практиката ние понякога се чудим какво точно сме имали предвид като сме ги писали. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Министерският съвет ще вземе ли отношение или не?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Принципно съм съгласна с притеснението на госпожа Стоянова, че не можем да предвидим всички хипотези. Тоест, ние сме длъжни, ако предвиждаме опция или клауза за преразглеждане, ние трябва да сме посочили конкретните случаи, при които ще има изменение на договор. Въпросът е, че не винаги можем да знаем това изменение на договора до какво удължаване може да доведе, тоест дали 5 или 7 години ще бъдат достатъчни, за да може да си възстанови концесионерът новите инвестиции, които е вложил в резултат на изменението на договора.
Текстът, който сме включили е, за да не нарушим изискването на директивата, че с обявлението трябва да се посочи срок на концесията и че след това измененията трябва да бъдат в рамките на това, което изначално е обявено. Затова, ако се съгласите принципно с позициите, може би да ни дадете още малко време да помислим как точно да направим редакция в тази посока, така че хем да не нарушим директивата, хем да предотвратим тази възможност наистина в бъдеще да се поставя винаги максималният срок на удължаване, тази една трета.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Всъщност, с оглед становището на директор Стоянова, отличавам, че се касае за две хипотези.
Първата е хипотезата, когато предварително е известно, че срокът не стига и той трябва да бъде удължен.
Другата хипотеза е тази, в която срокът трябва да се удължи, поради непредвидени при откриване на процедурата обстоятелства, които са новонастъпили и изненадват, казано разговорно, страните по този договор. А приемам уточнението на госпожа Славкова, че директивата всъщност изисква лимитиране и дефиниране на максимален срок с всички удължения.
При това положение пък ще стигнем до практиката на възложителите те изначално, за да се гарантират, да дават максимума плюс максимума на удължението, за да покрият хипотеза-1 и хипотеза-2.
Приемам, че тук може да има редакция.
КРУМ ЗАРКОВ: Първо, аз не мога да скрия удовлетворението си от решението да има срок. Това е предложение, което и ние бяхме застъпили, така че се радвам, че стигаме до него.
Притеснен съм обаче допълнително от изключенията, които се правят за концесия за ползване и предвиденото, че освен ако там не се предвиди със специален закон, мисля, че така беше текстът, извинете ме, че говоря наизуст, но имайки предвид, че до най-сериозната концесия за ползване, която стигнахме преди няколко часа, беше за спасяването на блатните кокичета. Сега ми се струва интересно каква е тази концесия за ползване, за която специален закон ще предвиди определен срок и това захранва допълнително моите съмнения относно тази концепция за концепцията за ползване.
Без съмнение добра идея е срокът да е част от процедурата по конкуренция, тъй като тя натиска за по-малък срок. Очевидно интересът на държавата е по-малък срок, но тук наистина разбирам много добре какво се има предвид, как се презастраховат възложителите и по този начин този позитивен ефект всъщност спира и трябва наистина да се вслушаме в становището на Министерството на транспорта, до колкото ние непрекъснато правим опити да ограничаваме процедурата по обжалване по различни методи и закони, защото… Да не влизаме в този дебат, но сега тук наистина се отваря една отворена врата, за да се търси къде точно, видите ли, е ограничена конкуренцията. И дали и тя също ще докара до това презастраховане…
Колкото до директивата – застъпвам позицията, макар че не знам до колко е редно, имайки предвид, че ще се въздържа в крайна сметка по текста, заради концепцията за ползване, но използвам случая да кажа, че най-добре е да се запази текстът така, както беше в досегашния закон, тъй като той е създал и специална практика и ще предотврати много въпроси, на които и най-добронамерените вносители трудно ще могат да отговарят. Няма нужда да се захранва изкуствено един достатъчно чувствителен дебат, след като и ако има ясна воля, че процедурата трябва да бъде ограничена, лимитирана във времето и това време е 35 плюс една трета.
И последно, завършвам – трудно ми е да си представя онази концесия, за която по начало ще е ясно, че 35 години са недостатъчен период от време. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
Това разсъждение влиза в противоречие с идеята да има лимитиран срок, конкретен срок, така както е по директива, доколкото винаги може да има нещо, което е по-скъпо, и от 50 години, и от 70. (Реплики.)
Добре, да предположим. При всички случаи, струва ми се, че има текст в сегашния Закон, поздравявам Министерския съвет, ако те са автори на текста, че са направили усилия да се съобразят и с дебата на първо четене. Ние ще се въздържим основно заради многото изключения и сложността все пак на този текст, който ще предизвика различни прочити и вероятно – спорове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Една реплика – ако Вие ще се въздържите, вероятно аз въобще няма да го направя това като предложение по чл. 83. Ние ще си държим на основната позиция. Общо-взето това беше стремеж да постигнем консенсус между парламентарните групи, тъй като Вие настоявахте за това, колегите патриоти още на първата процедура настояваха за това и по тази причина ние в стремежа да сме консенсусни, затова помолихме Министерския съвет.
Не разполагам в момента с така наречената „стара редакция“ . Това е действащата редакция в Закона за концесиите. Във връзка с Вашето изказване имам въпрос към Министерския съвет: тя отговаря ли на изискванията на директивата, без значение това какъв компромис би бил и до колко той се вмества във философията на Закона.
Виждам, че госпожа Славкова е готова да отговори на този въпрос.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Принципно това, което предлагаме е същото, както и по действащия Закон – 35 години, с възможност за удължаване до една трета от първоначално определения срок. Новото е, че удължаването трябва да бъде лимитирано като брой години или месеци в самото начало, докато при действащия Закон такова изискване няма, но изискването, което е в повече спрямо действащия Закон, сме го поставили, за да можем, когато попълваме обявлението в срок на концесията да преброим месеците, защото той се дава във формуляра в месеци, да преброим месеците на срока на концесията с възможните удължавания, за да не стане така, щото когато тръгнем да правим удължаването и не сме го обявили, да нарушим европейското законодателство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Зарков, за отношение.
КРУМ ЗАРКОВ: Първо, по Вашата реплика – господин Председател, ние сме съгласни и сме направили подобно предложение за срока на концесията, което е прието до голяма степен и е отразено в ал. 1. Въздържанието ни обаче е във връзка със следващите алинеи, за които вече казах, и няма да се повтарям.
Опасността, за която говорим, е, че с това ново въведение – да се обявява още в началото, ние ще направим така, че за да се презастраховат поради най-различни причини, възложителите ще пускат практически за 47 години, с което до голяма степен… И разбирам аргумента. Вие ще кажете: да, но това е елемент от състезателната процедура, тоест те ще натискат надолу. Контрааргументът ми е, че за тези скъпи концесии много често участникът е само един – състезателна процедура практически няма, не са 100 фирмите, които ще участват за тази огромна…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо да не са сто, ако се обяви в Европа? И как ще сведеш и ще ограничиш само до един участник?
КРУМ ЗАРКОВ: Не, няма. Директивата забранява да се сведе, но практически, поправете ме, ако греша, е възможна тази вероятност.
И залагането на това удължаване от самото начало, аз лично, честно, постарах се много. Работил съм по съответната директива и не виждам къде намирате точно основанието да казвате, че този срок плюс удължаването трябва да е въведен директно от началото.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Относно изменението, относно чл. 43, ако не ме лъже паметта, от директивата, където трябва изначално да са предвидени измененията, а съгласете се, че удължаването на срока безспорно е изменение на договора и на първоначално обявените условия и трябва да съответства на първоначално обявените условия, защото става въпрос за съществена промяна.
КРУМ ЗАРКОВ: Без съмнение, но надали европейският законодател, и си заслужава да помислим допълнително в тази насока, но не ми се вярва да е изискал от възложители на обществени поръчки за огромен период от време да предвидят в самото начало всички възможности, които могат да се случат в следващите 30-40 или 50 години. Това надали е истинският прочит на директивата. Член 43 е правилният, който споменавате. Той е доста сложен. Има доста елементи и си заслужава наистина да бъде преосмислена тази концепция, тъй като не може това да е изискването на европейския законодател – да предвиди възложителят в началото на процедурата какво ще се случи 40 години напред в изключително по дефиниция сложни инвестиционни проекти и взаимоотношения.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Ако може да отговоря?
Да, действително европейският законодател е наясно, че не може да се предвидят, затова в чл. 43 от директивата е посочил допустимите изменения, включително такива, каквито не са могли да бъдат предвидени и то е написано. Различни са хипотезите – до 10, до 50 на сто и така нататък.
Извън тези хипотези обаче всяко едно, колкото и да е съществено и важно изменение, просто не може да се възлага ново строителство или нови услуги, колкото и да са важни за възложителя, на същия концесионер и директивата ни задължава, ако се налага такова изменение, да се провежда нова процедура. Тоест, ако ние изначално не сме го предвидили в условията, ние не бихме могли да изменим договора, а ще трябва да прекратим този договор и да проведем процедура за възлагане на нов договор. И не смятам, че това икономически би било по-изгодно за държавата или за общината – на 30-та година, когато изтече срокът, защото не е предвиден срок за удължаване при възможни изменения, да трябва да прекрати договора и да възлага нова концесия. Това са били нашите съображения, за да се застраховат по-добре.
Имайте предвид, че ако се запише срок за удължаване 12 години и той остане такъв и в резултат на процедурата, този срок не се прибавя автоматично към срока на концесията и тя от 30 да стане 42 години, а тези 12 години ще могат да бъдат използвани само в случаите, когато в хипотезите на членове 137, 138 и 139 от Закона се налага изменение на договора, което е свързано и с изменение на срока, с удължаване на срока.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, но за последно…
РЕПЛИКА: Само един въпрос към вносителя във връзка с новата редакция, ако е удобно преди Вашето отношение по темата.
КРУМ ЗАРКОВ: … Да взема думата, за да не изпусна нишката…
Доколкото хипотезата, която споделихте за ново възлагане и трудностите, които това би произвело, това е така, ако гледаме само буква „а“ на въпросния чл. 43 от директивата, но буква „б“ предвижда изключително… Тъй като чл. 43 говори именно за това – кога може да бъде изменяно без нов конкурс, без нова концесия. И в буква „б“ на същата директива е изрично споменато, че това може да става без проблем, когато става дума за допълнително строителство или допълнителна услуга от първоначалния концесионер, които са станали необходими и не са включени в първоначалната концесия, когато смяната на концесионера може да доведе до икономически или технически…
В този ред на мисли – директивата много добре е предвидила случаи, в които ще бъде икономически неразумно, неизгодно, унищожително да се прави нова концесия, защото са се появили елементи, които не са били предвидени преди това, а пък сега действащият текст позволява удължаването на една трета, които, струва ми се, могат да намерят място в рамките на сегашната директива. Естествено, винаги е деликатно да се говори по тълкувание на директива, до колко те са направени достатъчно общо, за да може националният законодател да си намери вътре мястото, което му е най-удобно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Явор Илиев, заповядайте.
ЯВОР ИЛИЕВ: Въпросът ми е във връзка с новата редакция на чл. 34 и във връзка с удължаването на срока на концесията. Тъй като става въпрос за опция или за клауза за преразглеждане, тоест тя е базирана към момента към отваряне на процедура за концесия за някакви предвидими обстоятелства, хипотези, които биха наложили по някакъв начин да се удължи срокът на концесията. И това във връзка с хипотезите на чл. 138 и чл. 139, които се отнасят към непредвидими към момента на отваряне на концесията обстоятелства, възникнали в последствие и които налагат промяна в договора за концесия, включително и в срока.
Там е сложено ограничението, че тази промяна и това удължаване на срока следва да бъде в рамките на предвиденото при отварянето на процедурата за концесия, тоест в рамките на предвидената възможност за удължаване към момента на концесията. Тоест, ако има една концесия за срок от 25 години с предвидено удължаване от 5 години, което е във връзка с определени обстоятелства, хипотези, които концедентът, примерно, това се предвижда като опция и клауза, тоест предвидено е строителство в концесията на сгради Хикс и Игрек, но в случай, че концесионерът пристъпи към строителство на сграда Зет, има право на удължаване или опция, или клауза на удължаване с 5 години, и сме в ситуацията, че възникне някаква нужда от допълнително строителство или някакво непредвидено обстоятелство във връзка със сграда Ен, Ем и така нататък, той пак ще е ограничен от тези пет години.
Хипотезите на членове 138 и 139, по-скоро чисто юридически не би следвало да се смесват с това удължаване на срока, което е към момента на отваряне на процедурата.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Ние много мислихме по този въпрос, но ако не сложим това ограничение, на практика ние ще отворим вратата и вместо да поставяме ограничение, ще дадем възможност за многократно удължаване, и удължаване, и удължаване и така може да се случи, че удължаванията да стигнат, че и да надвишат първоначално определения срок. Това е.
И другото съображение – отново, заради предварителното оповестяване на максималния срок, тоест на срока на концесията, с възможните удължавания. Това са били нашите съображения.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Може ли да попитам нещо, господин Председател, за да сме наясно докрай?
Искате да кажете, че новата разпоредба, която е предложена в чл. 34 обхваща в себе си тези непредвидени обстоятелства в чл. 139 ли? Как тази „до една трета“ – да, тя важи за всички хипотези на членове 137, 138 и 139? Или членове 137, 138 и 139 са отделни възможности, които са извън тази?
Аз затова казах, че след това се чудим какво сме записали…
МАРИАНА СЛАВКОВА: Не са отделни възможности. Ако се допуснат 12 години удължаване, те са за всички хипотези на изменение на договора.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Включително и тези по членове 137, 138 и 139?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Да, това е редакцията, която е предложена от нас. По този начин казваме: до една трета, наистина във всякакви случаи. Тоест, ние идваме към сегашния Закон за концесиите без никакви уговорки и възможности в един случай да изменяш, без да се съобразяваш с това ограничение. Всички възможни изменения при каквито и да са хипотези могат да бъдат само в рамките на това, което предварително е посочено и постигнато в резултат на процедурата, но не повече от една трета от първоначално определения срок. Това е предложението, което е направено.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това уточнение.
Имате думата за други въпроси и изказвания.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Колкото повече се води дискусията по тази алтернатива, на мен пък все повече ми се струва предложението на вносителя за все по-удачно. Не знам защо. Все повече с такова впечатление оставам.
Аз нямам против да приемем този вариант, не се противопоставям, но там възникват също доста въпроси, които нямат като че ли еднозначен отговор от всичко, което чуваме. Те пораждат доста различни тълкувания.
Отхвърляйки текста на вносителя, ние всъщност ще се лишим от една възможност, която не съществува нито в сега действащия, нито в предлагания евентуално нов текст в Закона за концесиите, именно възможността да има произнасяне по концесии от 35 или пък по концесии, които са с по-дълъг срок, от страна на Народното събрание, респективно от общинския съвет, когато става въпрос за максимален срок от 20 години или по-дълъг – възможност, която не съществува по сега действащия Закон и по сега действащите разпоредби на Закона за концесиите.
Смятам, продължавам да смятам, че този текст, до който достигнахме след доста дълги дебати в предходната легислатура, и който е усъвършенстван от вносителите с внасянето на императивните разпоредби на ал. 4 и ал. 5, респективно. Не знам до колко са по-добри новите текстове от това, което съществува като възможност.
На практика – ок, ще го ограничим, срокът ще е 35 години. Ще се произнася ли Народното събрание? Не, колеги, няма да се произнася, ако е за 35. Никакво Народно събрание няма да видите и няма да чуете. Ще си останете да си оспорвате процедурата или, примерно, да имате възражения по нея само и единствено в качеството на едни странични наблюдатели и – до там, освен ако не сте участник, естествено, и решите да оспорите.
По отношение на удължаването на срока, много ясно беше казано тук: да, при почти всички обстоятелства може да се претендира удължаване на този срок с една трета. Някакъв контрол? Не, няма да имате контрол нито от Народно събрание, нито от общински съвети. Там си вървим автоматично вече съобразно това, което е предвидено в договора за концесия и – до там. И се подчиняваме само на това. Никаква възможност за някакъв външен контрол, за някакво външно обсъждане. Хайде, публичност и прозрачност има гарантирани по-нататък в разпоредбите на Закона, но това, което се даваше и което беше – продължавам да смятам, че беше достижение и на предишното Народно събрание, и с еволюционен елемент в сега дадения и разглеждан текст на вносител, смятам, че ще го загубим само и само, за да кажем максимален срок.
Да, ок – ще има максимален срок, само че по този максимален срок нито от Народното събрание, нито общинският съвет ще се произнася. И общинските съвети – хайде, те ще се произнасят, защото те дават разрешението за откриване на процедура за концесиониране на съответния обект, но Народното събрание няма да го видите никъде в тази процедура, особено що се отнася именно до онези обекти на концесия, които са от национално значение и които предизвикват обществения интерес. Там забравете Народното събрание да се произнася по алинеите, единствено не като законово задължение, както е сега, законодателният орган да обсъжда, да разгледа всички страни на концесионния договор, оправдан ли е този срок, всички елементи, а само и единствено ще си остане като коментар от трибунката. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Със съжаление разсъждавахте за текстовете на вносител. Няма да правя аналогии с изборните кодекси, но, така е, каквото най-първо е приела Комисията по правни въпроси, впоследствие се оказва най-правилно, накрая! (Оживление.)
Реплики към господин Митев?
КРУМ ЗАРКОВ: Реплика, господин Председател.
Две неща – първо, до колко контролът, предвиден в сега действащия текст от страна на Народното събрание би бил ефективен, е съмнително.
Второ, разпоредието на имуществото – държавното и общинското, в случай само държавното, както вече споменах на няколко пъти е правомощие, при това изключително правомощие на Министерския съвет, който пък от своя страна е контролиран от Народното събрание и Народното събрание има своите инструменти да се намеси в тези процедури и преди, впоследствие, и по време и така нататък.
Трето, струва ми се, че все пак имахме някакъв напредък. Очевидно е, че всички, които са работили по въпроса е ясно, че поставянето на горен срок не е проблем. Напротив, то би имало своите позитивни действия, включително по начина, по който обществото ще приеме този Закон, което също е важно, така че ние сме напълно в състояние, струва ми се, да намерим правилното сечение, приемайки 35-годишния срок, редакциите, които съществуват и – какво да Ви кажа? Според мен нашето предложение, ако се приеме, би било добре. То дава отговор на повечето от тези въпроси.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми колега Зарков.
Аз ще си дам дуплика сам на себе си – аз съм съгласен. Няма лошо да има максимален срок, но колегата Кирилов правилно отбеляза. Да, ние действително в така наречения „предишен“ Закон за концесиите застъпвахме и тази теза. Стигнахме до консенсусния вариант, който виждате сега като текст на вносител.
Аз разсъждавам тук теоретично, не разсъждавам нито политически, нито… Чисто де леге ференда разсъждавам по отношение на текста на вносител. И ви казвам, че за мен лично това не беше лошо разрешение. Да, обществото няма да го разбере. Трудно е да го разбере. Трудно е да се обяснява, че концесията няма да е вечна. Мен това ми е пределно ясно още от момента, в който сме го подкрепили на първо четене и в Комисия, и в зала този Законопроект, на мен и на моите колеги е пределно ясно, че – да, могат да обясняват, че на практика този Законопроект не въвежда вечни концесии, но много по-лесно е да кажеш: да, ето, максималният срок е този.
Максималният срок е този, само че това, което Вие ми казвате, Народното събрание има достатъчно средства за контрол. Хайде да си говорим честно – тези средства не са достатъчно ефикасни. Хайде, така да го кажем: не са достатъчно ефикасни, не са достатъчно ефективни, когато става въпрос по отношение на договор за концесия. Какво ще кажете на Министерския съвет: няма да удължавате срока? Това ли ще направим? Ще отправим, примерно, питане или въпрос до министър – ок, ама знаете, че средствата за контрол, възможностите за въздействие в това отношение на Народното събрание са много, много силно ограничени и при тази хипотеза е абсолютно оправдано това, което предлагат колегите от Министерския съвет.
Естествено, че като ще има максимален срок, естествено, че автоматично при по-голям брой хипотези ще се получи и ще имаме автоматичното удължаване на този срок с една трета, така че аз нямам нищо против, ако се постигне консенсус, да вървим към възприемане на предложението, което колегата Кирилов представи на нашето внимание в началото на дискусията. Казвам просто, че за мен лично Законопроектът в някаква степен губи от една възможност, която беше създадена и в момента просто няма да съществува, така или иначе. Никога няма да разберем дали тя би била ефективна или не, но при всички положения за мен това си беше надграждане.
Пак обръщам внимание – в момента да сключите дори по алтернативното предложение, като сключите един договор за 35 години, Вие контрол нямате! Никой не се произнася друг, освен концедентът. Концедентът си решава да е такъв срокът. Да, на базата на критерии. Да, на базата на обосновки, само че Народното събрание няма да го видите и няма да го чуете да се произнася там.
Пак казвам, единственото място, където ще остане да се произнася който и да е от народните представители, ще бъде прословутата трибунка. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Губи си чара, вярно – губи си чара едно от съществените достижения Законопроектът, но е така. Смелост се изисква! Кураж се изисква, според мен, за креативните, за творческите неща трябва силна подкрепа и смелост, но не го приемаме като да е смачкан смисълът на Закона, в никакъв случай.
Аз съм абсолютно съгласен с колегата Митев, че след, даже не след пет, даже след третата година вече се забравят концесиите и ако не стане скандал, никакъв контрол! Мога да посоча поне пет концесии, сключени в край на 90-те години, които са абсолютно забравени. (Коментари на изключени микрофони.)
Е, не е празен чек! (Реплики.)
Не е така! Тук е предвиден предварителен контрол за смисъла и целесъобразността на тази концесия – да копаеш ли тунел, да правиш ли първостепенен изравнител на тези – големите язовири, да вложиш ли огромни пари, няма да кажа – да купуваш ли самолети, но нещо подобно, нещо с такъв размер. (Реплики.)
Е, как се намесва Събранието спрямо правилата на Закона за отбраната? Народното събрание дори не знае каква процедура, всъщност липсва в Закона за отбраната за такива огромни инвестиционни мероприятия. И в един момент – да, чуваме или гледаме 50-100 страници някакво описание, което е прекрасно. Но кога пак го гледа? Когато са известни кандидатите или когато се гледа процедурата? Ами, винаги в началото, за да прецениш има ли смисъл, щото задължаваш държавата, задължаваш държавното и общинско имущество, примерно.
Във всяко лошо решение има и нещо хубаво и обратното, така че нека да подредим редакционните предложения.
Струва ми се, че в частта, която касае удължаванията на срока и си правя сам редакционно допълнение с молба към Министерския съвет, ако можем да диференцираме поне тези две хипотези. Тоест, случаите, когато е изначално ясно, че ще бъде необходим срок над лимита, и втората хипотеза – тогава, когато даваме един общ принципен максимум, от който не може да има повече удължение, но при който се спазват всички правила на Закона и на директивата.
И тук правя изричната уговорка, че при това положение, ако толкова много действаме ретроградно към действащия Закон, аз ще подкрепя и предложенията на нашия колега Станислав Иванов и група народни представители за ал. 7: „Когато срокът на концесията е отделен критерий за възлагане, конкретната му продължителност се определя в процедурата за определяне на концесионер и не може да бъде по-дълга от максималния срок, определен с обявлението за откриване на процедурата“.
Искам да кажа без значение изказа тук, че разделяме и състезателните процедури на два вида – такива, в които имаме срока, като състезателен критерий, и такива, в които органът-възложител, концедент, може да каже: срокът не е състезателен критерий, защото няма смисъл да се състезаваме по срок, ние не можем за повече от 20 години да дадем концесия. И това са възможностите, няма какво да се състезавате. Ако правилно разбирам предложението на Станислав Иванов, разбира се, но ми се струва, че то е в такъв смисъл.
Голяма тъга виждам у Министерски съвет.
МАРИАНА СЛАВКОВА: На мен ми се струва, че ние сме го включили в предложението, но ако смятате, че трябва ал. 4, която ние предлагаме да бъде изменена, ще мислим в тази посока. Да, в ал. 4 ние казваме, че винаги се определя като не казваме, че задължително е критерий, тоест във всеки един конкретен случай се преценява дали ще бъде критерий за възлагане или не, но винаги се определя. Участниците са свободни да предлагат и друг срок в рамките на максималния, без това да бъде оценявано.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Много тълкувателно е това спрямо това, което чета, и като го отнеса и систематично, ще ми се поне идея по-голяма яснота! Дължим тази яснота.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Добре, добре.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дължим я и нека ясно да се знае, че има две възможности по отношение на срока – да бъде състезателен критерий и да не бъде състезателен критерий, но той винаги се определя в процедурата за определяне на концесионер.
КРУМ ЗАРКОВ: Господин Председател, идеята срокът да е състезателен критерий, е една от наистина добрите идеи и аз не разбрах Вашия пример, до колкото е фиксирано, че възложителят не може повече от 20 години да възложи концесията. Това не значи, че кандидатите не могат да се състезават да я извършат за 18 или 17, нали натискаме срока надолу? По-скоро не е състезателен критерият тогава, когато възложителят още от самото начало каже: тази концесия ще е за пет години, примерно, и това е вече условие. И не виждам нито една причина това да се прави в каквато и да е хипотеза.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може да е за сметка на всички други критерии. Примерно, казвам пет години, но състезавам качеството на услугата, ако е за услуга. Или казвам: пет години да ми се построи еди си какво си съоръжение, обаче състезанието е по всички други аксесоари и допълнителни екстри, които ще получим.
КРУМ ЗАРКОВ: Сега разбирам – искате да кажете, че можете да определите комбинацията на критерий – този за срока, и другите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, да има свобода възложителят, ако това му е изгоден критерий, поне да не бъде задължителен и да може да го компенсира с други критерии.
Защото тук са прави колегите от работната група, там го говорехме, че това означава навсякъде да се пишат измислени срокове, които на практика накрая няма да се явят конкурентни.
КРУМ ЗАРКОВ: Разбирам, че натискането на срока надолу може да е за сметка на качеството и в такъв случай това е логично, което казвате.
Няма да се изказвам за ал. 4 по текст, по който ще се въздържа, но ми се струва, че той наистина влиза в хипотезата, която изразиха от Министерския съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие ще го подкрепите ли това или ще се въздържате. Защото, ако ще се въздържате, да Ви кажа: при нас дилемата е ясна.
КРУМ ЗАРКОВ: Разбирам. За да бъда пределно ясен и за да мога да улесня решението на тази дилема – ние ще подкрепим срок от 35 години, ще подкрепим и алинеята, включително с тези, които са с едната трета ограничение за удължаване.
Не можем да подкрепим, че това трябва да бъде казано още от самото начало, защото така срокът всъщност става 47 години, и основно не можем да подкрепим специалния режим на концесия за ползване до колкото ние отхвърляме по принцип концепцията за ползване. А тук се предвижда да има възможности за особени режими, тоест ние сме за това, което кореспондира с нашето предложение, с две ръце, разбира се, ще го подкрепим, но принципната ни позиция за концепцията за ползване, както и това, което беше изразено като опасения, че вкарвайки в самото начало удължението, ние всъщност правим и лимитираме срока не на 35, а на повече години, са неприемливи за нас. Надявам се да съм ясен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разделно гласуване ли?
КРУМ ЗАРКОВ: Разделно гласуване би могло да реши този въпрос, до колкото нашата подкрепа ще бъде ясно изразена за определени текстове. Накрая ще трябва да го гласуваме заедно…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А накрая и в зала все пак си запазваме резервата пък да се върнем към текст на вносител и това предложение има смисъл да бъде прието точно, за да съществува в доклада и да имаме опцията накрая да изберем едната от двете алтернативи.
ЯВОР ИЛИЕВ: Ако мога само да споделя нещо на господин Зарков, че така, както е предложен текстът на втората редакция от страна на Министерския съвет е всъщност много по-ограничителен от гледна точка на другата страна. Ако приемем, че концедентът – държавата, и така нататък, този интерес, който искате Вие да бъде максимално защитен, той в случая е много по-защитен, отколкото другата хипотеза, примерно, при сегашната редакция на Закона. Тя е отворена в повече, тъй като всяка опция, клауза, предвидена изначално при откриване на процедурата, тя е свързана с много анализи, с конкретни условия, с конкретни обстоятелства, които следва да настъпят, за да се стигне до упражняване на опцията или активиране на клаузата. Тоест, и по този начин от гледна точка на концедента, това е повече в негов интерес. От гледна точка на концесионера е доста по-ограничително, така че наистина, според мен, изхождайки от това, което Вие споделяте като виждане по текстове за срока и така нататък, това е много повече в посока на Вашите виждания.
Просто Ви го споделям. Далеч съм от политическия консенсус, но ако го размислите, може би ще усетите, че е изцяло в тази посока.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Славкова.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Искам да обърна внимание, че и по вносител ал. 3 определя, че в максималния срок се включват и всички удължавания, допуснати с всяка възможна опция или клауза за преразглеждане. Тоест, няма разлика. Единствената разлика е в…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ясно, това е директивата. И опитваме да запазим директивата. Това не е каприз.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Така че няма тук разлика по-рестриктивно, по-малко рестриктивно. И в двата случая е едно и също предложението, тоест това, което ще се посочи в обявлението трябва да бъде срокът плюс възможните удължавания.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пристъпваме към гласуване или отлагаме гласуването?
КРУМ ЗАРКОВ: Само да поясня, защото беше полезно това, което беше казано току-що. Без никакво съмнение аз признавам, че новият текст се приближава много по-ясно до разбиранията на нашата група, отколкото стария. Благодаря Ви за това уточнение за ал. 3, защото действително това е така.
Разбирам сега това, което ми казахте – за условията, на които трябва да отговаря, също предварително ще бъдат заложени, което е важен елемент. Тоест, за нас остава проблематично единствено концесията за ползване поради неприемането на концесията за ползване въобще.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, това остава да виси в целия Закон, тоест няма да е пълно разделно гласуване, а може да направим гласуването разделено само по отношение на ползването и по отношение на всичко останало. Добре. (Реплики.)
Имаше възможност досега. Аз правех такива паузи, толкова канех – заповядайте.
Когато дойде време за гласуване – се гласува. Когато беше времето за дебат и обсъждане – се излагаха аргументи.
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА: Аз слушах много внимателно и единственото, което аз от практична гледна точка искам да попитам – как точно ще сметнем, когато откриваме една процедура за предоставяне на концесия и трябва да заложим в обявлението тези предварителни условия, или тези предварителни възможности за удължаване на срока на концесията, аз лично за себе си нямам обяснение как ще ги сметнем.
Ние откриваме достатъчно процедури за предоставяне на концесии и слушам, и се опитвам да разбера как да ги сметнем в тези условия срока.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правилно ще ги сметнете и от вярната позиция, не да изпадате в шизофрения, а от Вашата позиция – от позицията на Министерството. Започвате да разсъждавате от тази позиция.
И казвате: по финансовите данни срокът излиза толкова, това е срокът. Оттам нататък максимума, който ние като концедент можем да дадем, е още три години. Ако са вече 4 или 5, за нас тази концесия е несъстоятелна. И
И аз мисля, че тази преценка би следвало поне първоначално да е сравнително лесна. Тя би била трудна, ако първата процедура се е оказала безуспешна, тоест вижда се, че няма никакъв интерес, вижда се, че няма кандидати, и тогава и пак с оглед на Вашия интерес, трябва да прецените в кой от елементите можете да направите компромис.
Защо няма подземен паркинг ей точно тук – до Народното събрание? Знаете ли защо няма? Защото три пъти на три процедури на никой не му излязоха изкопните работи и никой не прие условията на общината. Заради много неща – първо, заради общия обем на инвестицията, след това и заради срока. Не излиза! И като не излиза сметката, каквото и да правиш, не можеш да провокираш интерес. Ако щеш и на Луната да обявиш процедурата, няма интерес, сметката не излиза. По тази причина няма такъв подземен паркинг и под другата сграда на Народното събрание. (Реплики.)
Да, държавата като има финансиране, няма проблем. Тя може да направи и нов национален стадион, може да направи подземни паркинги, може да прави и градини, и училища, но стига да има пари.
КРУМ ЗАРКОВ: Не трябва също така да залитаме в крайности. Ние няма да решим всички въпроси със Закона за концесиите. Има неща, за които не им излиза сметката на частниците и не ги правят. Като не им излиза сметката – не ги правят. Не се правят или се правят по държавни начини, или се правят по друг начин. Ние сега не можем да се съобразим непрекъснато с частния интерес, който може да му излиза сметката на човека 75 години да държи в центъра на София паркинга…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук не Ви е вярна логиката. Тук паралелът е концесията за магистрала „Тракия“ и настоящото положение с магистралата. При концесията магистрала „Тракия“, която беше обявена 2005 г., ако се беше състояла, сега пътуването от тук до Бургас и обратно ще ни струва 50 лв. и щяхме да го плащаме потребителите. Това е, да кажем, ефектът на концесията.
Другият случай, другото решение – държавата забави, прояви воля, събра пари. Трудно, на четири-пет пъти, но събрахме пари и го направихме с европейски и национални средства. Затова не го плащаме с тол-такси, но го платихме чрез бюджетни пари. Това е съображението, не инвеститорът, потребителят. И концедентът като прави преценка, защото колежката ме пита: как да направим преценка, това преценяваме. Преценяваме интереса на институционалния възложител, преценяваме интереса на потребителят.
КРУМ ЗАРКОВ: Тя задава напълно резонния въпрос, на който се опитвахме да отговорим и ние, и не успяхме досега: как можеш да предвидиш какво ще ти се случи за огромен период от време в много сложни проекти? И аз все още не мога да разбера настояването това да се заявява още от самото начало… Това е нещо, което…
Не е директивата. Нали го четохме? Член 43 казва в кои моменти може да се удължи това. Още повече, че от сега като…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Немска иска думата…
КРУМ ЗАРКОВ: Секунда.
Още отсега нищо няма да решим, защото, да кажем, ще кажем максималният срок е за пет години, но имаме и максималния на максималния, който е плюс една трета и при форсмажорни обстоятелства и нещо, ако се случи, пак няма да излезе сметката. Не е възможно това предвиждане, така както аз не мога да предвидя къде ще съм на работа, когато вземам 35-годишен ипотечен кредит за напред. По същия начин и те – каквито и финансови параметри да сложат, не могат да го предвидят. Форсмажорните обстоятелства ще останат, ако срокът е под една трета от над 35 години и възможност за ново подновяване пак ще има. Няма логика в това нещо. Не е това изискването на европейския законодател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изискването на директивата е да има рестрикция в удължаванията, удължаванията да са нормирани и ограничени в максимална степен, до колкото са предвидими – те да бъдат обявени. Това е изискването на директивата.
Госпожа Немска, моля.
МАРИЕТА НЕМСКА: Искам само да допълня, че в обявлението в Европейски вестник, което дори не е по директива, а по регламент, който има пряко действие, има опция, която трябва да се попълни, за да продължиш напред – това е максималният срок на концесията с всички възможни удължавания. Ти трябва още на ниво обявяване на процедурата да си наясно ще има ли удължаване, или няма да има. Не е задължително обаче, като си предвидил, че ще има удължавания, те да се случат. Те ще се случат при определени хипотези. Ако примерно се налага ново строителство или икономическият баланс на концесията не се връзва.
Вие казахте, че когато концесионерът няма интерес, държавата ще си го строи. Тя, ако имаше пари, нямаше да прибягва до концесионера. Тук въпросът е срокът на плащане от страна на държавата към концесионера. Ако скъсяваме срока, ще трябва да вадим повече пари и да му доплащаме това, което не му се връзва в сметката, за да постигне нормата на възвръщаемост, която е изискуема за неговия проект. Ако ние искаме да плащаме по-малко пари и нямаме пари, тогава ще позволим по-дълъг срок на концесията.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Немска, това, което според мен иска да каже Регламентът и Директивата така, както ги чета, без да претендирам за вярност, е, че трябва да заявите условията с всички възможни удължавания, тоест 35 години плюс една трета при условията на чл. 136 и другите. Това са всички възможни нормативни удължавания. Това не значи да заявите в началното Ви обявление за концесията колко точно тази конкретна концесия Вие бихте могли да я удължите, защото дори да го направите, това не би имало никакъв смисъл, тъй като по горната алинея на Вашия текст Вие имате право на 35 плюс една трета. Разбирате ли какво Ви казвам? – Директивата и Регламентът изискват участниците в концесионния договор, които в тяхното съзнание – на пишещите Регламента и Директивата, са не-българи, тоест хора, които не познават нашето законодателство, да знаят, че при участие по българското законодателство максималният срок на удължаване е една трета при определени условия, изписани в Закона, в случая чл. 136 и следващите. Това е правилното четене и прилагане на този Регламент, и на съответната Директива. Обратното е правно, житейски и фактически неиздържано. За съжаление, то ще доведе до това, че ние ще гарантираме срок на концесията не от 35, а от 47 години, тъй като възложителите точно по тези големи продукти ще трябва да си развържат ръцете от самото начало, за да не ги атакуват пред съда след това, че не са казали съответната разпоредба. Такъв е прочитът на европейските документи.
Не може да изискват от теб невъзможното – това е правен принцип, който важи както в България, така и в Европа.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колега Зарков, позволявам си тук реплика. Точно затова казах, че текстът на вносителя е по-добър, точно заради тези аргументи – защото има възможност за преценка, защото няма да има автоматизъм на тези 47 години, няма автоматично да се стигне до тях именно на база на възможността на преценка.
Дебатът обаче е приключен.
Иска ми се да направя едно уточнение, свързано с концепцията и изобщо с принципите на концесионирането. Колеги, нали си даваме ясна сметка, че държавата обявява концесия не само когато няма пари, но и когато трябва да предостави определена услуга или дейност в интерес на гражданите и на обществото. Не защото на държавата или на общината им е хрумнало: дайте тук да направим подземен паркинг или магистрала. Тя е длъжна да изгради магистралата, длъжна е да осигури подземния паркинг за осигуряване на паркирането. По някакъв начин се задоволява някаква обществена потребност чрез концесията. Държавата не го прави, защото много й се правят концесионни процедури или за да задоволи интересите на един или друг частно-правен субект, който кандидатства за предоставяне на концесия.
Абсолютно съм съгласен с това, което каза госпожа Немска: след като искаме да плащаме по-малко, след като нямаме достатъчно средства, в този случай е логично да предоставим, особено при сложните концесии, по-дълъг период от време. Това ще се случи със сигурност, неминуемо, особено когато става въпрос за концесиониране на летища, пристанища. Мисля, че Министерството на транспорта са доста наясно с това. Както се казва, те ще си блъскат главата с това. Успехи, здрави нерви и сили им пожелавам!
Други изказвания?
Ако искате дуплика, господин Зарков?
КРУМ ЗАРКОВ: А в алинея трета на вносителя остава същият въпрос.
ЯВОР ИЛИЕВ: Бих искал да попитам за това предложение на председателя Кирилов – за диференциран подход спрямо удължаванията, които са изначално ясни към момента на откриването на процедурата, и тези, които са свързани с някакви непредвидени обстоятелства, примерно хипотезите на чл. 138, 139. Това остава ли като дискусия, възприето ли е от останалите членове на Комисията, или не е възприето, защото за мен има огромна разлика между удължаване, което е предвидено при откриване на процедурата във връзка с определени условия, които възложителят се е постарал да предвиди към момента на отваряне на процеса, и такива, които са настъпили след 10-15 години, примерно в хипотезата на чл. 138.
В тази хипотеза на чл. 138 не следва ли да бъде ограничено максималното удължаване от една трета, а не би трябвало да бъде ограничаването, което е по примера за 2-3 години, тъй като е нещо непредвидимо? Следователно връзвайки ръцете си, възложителят по някакъв начин ще ощети потребителя на услугата.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Така, както аз разбрах господин Кирилов за редакцията, която иска в предложението, тя неминуемо ще доведе след себе си и съответни промени в предложените изменения на чл. 138 и 139.
ЯВОР ИЛИЕВ: Така го разбрах. Единствено исках да съм сигурен, че е на една и съща страница.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Аз поне така го разбрах. Радвам се, че сме го разбрали по един и същи начин.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Други изказвания?
КРУМ ЗАРКОВ: Концесионерът предварително ще бъде лишен… (Говори при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Други изказвания?
Правя само уточнението, че чисто редакционно, ако приемем това предложение, което беше направено по чл. 83, ал. 5, т. 2 от нашия Правилник от колегата Кирилов, ще се наложат и други промени в разпоредбите, не само в чл. 138 и 139, тъй като това сменя концептуално виждането по отношение на срока. Ще има и други разпоредби в Закона за концесиите, които впоследствие ще трябва да бъдат променени в тази връзка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, няма повече изказвания.
Закривам дебата.
Пристъпваме към гласуване.
Относително разделно ли да гласуваме моето предложение, което всъщност е редакцията на Министерския съвет по чл. 34?
КРУМ ЗАРКОВ (говори на изключен микрофон): Ще подкрепим срока – въвеждането на 35 години плюс една трета.
Ще се въздържим по концесията за ползване.
Колкото до спора, който възникна по предложението, аз апелирам да го премислите още веднъж. Това е изкуствено създаден проблем. Той не съществува реално. Няма такова изискване и то не може да доведе до нищо добро нито за концедента, нито за кандидатите за концесионери. В общия срок от 35 години плюс една трета по чл. 136 и другите отговарят на абсолютно всички изисквания. Трябва да се обяви какво е нашето законодателство – че това е максималното удължаване на срока – една трета според българския закон. Това изисква Регламентът да бъде ясно обявено. Регламентът се позиционира в европейски контекст и те държат от началото на процедурата да е ясно какъв е максималният срок на удължаване. Максималният срок на удължаване е 12 години и то може да стане при хипотезата на предвидените в Закона обстоятелства – чл. 136, 137 и 138. Това е изискването. Ние сами си правим изискването, но повярвайте, възложителите няма да могат да ги изпълнят. Това ще доведе до обратното на това, което целим. А ако пипаме чл. 136, 137 и 138, ще направим пак беля. Единственото, което ще постигнем, е, че без да искаме, ще ограничим максималното удължаване.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Господин Кирилов, искам да попитам за следното. Ние точно това говорехме, докато бяхте излязъл преди малко – редакцията на Вашето предложение да бъде в тази посока: да стане недвусмислено ясно, че има максимален срок от не повече от една трета и да се диференцира отделно изменението не във всички случаи. Това, което би могло да се предвиди, е ок, но всичко останало да си бъде по реда, предвиден в съответните текстове. (Шум и реплики.) Поне аз така го разбрах.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз мислех за това и че това тълкуване съответства на рестриктивния подход, който опозицията иска да въведе. Малко се притеснявам, че те мислят различно.
КРУМ ЗАРКОВ: И аз не съм достатъчно ясен, за което моля да ме извините.
Рестриктивният подход на опозицията, както казвате, който не е рестриктивен, е, че трябва да има първоначално обявен срок от 35 години. Този срок може да бъде увеличен с една трета, но само при определени обстоятелства, изрично изписани в Закона, които представляват характера на форсмажор под една или друга форма.
Ако Вие въведете възможност или изискване от самото начало да може да се предвиди, че за определени концесии срокът ще е по-дълъг от 35 години, то тогава това е съвсем различна, друга хипотеза, при която категорично определеният срок от 35 години не важи, защото той става 35 години плюс нещо до 12 години, но това ще бъде обявено още от самото начало от възложителя. Възложителят казва: в този случай аз не мога да спазя рестрикцията на Закона, тъй като никой концесионер не иска за 35 години, което е противно на смисъла на Закона и на ограничението по ал. 1. За сметка на това възложителят дава за 35 години, а ако има форсмажор, може да удължи срока.
Повтарям: нищо в европейския Регламент не поставя това условие за първоначално написване на непредвидими обстоятелства. Една от дефинициите на форсмажора е, че е непредвидим. Никой не може да поиска да предвидите непредвидимото. В единия случай става дума за принцип и неговото изключение във форсмажорни обстоятелства, докато при другата хипотеза става дума за политическо решение по целесъобразност – че това за 35 години не предизвиква изключителния икономически интерес на никого и затова ние ще предложим срок от 40 години, за да предизвика икономическия интерес. Това са две коренно различни неща.
МАРИАНА СЛАВКОВА: По отношение на клаузите сме длъжни – в тези клаузи се посочва обхватът. (Говори на изключен микрофон.)
КРУМ ЗАРКОВ (говори на изключен микрофон, свободен разговор без стенографски протокол): Господин Председател, Директивата предвижда една, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, близо 12 варианта на изменения на договорите през техния срок на изпълнение, без да се предвижда нова концесия. Една от дванадесетте хипотези е, когато още в началото е било предвидено, че няма да се спази срокът. Няма тълкувание, при което тази хипотеза да е задължително изискване, защото когато измененията са предвидени, предполага, че има случаи, когато те не са предвидени.
Повярвайте ми, не искам да излъчвам политически дивидент, а да обоснова тезата, че ако това се вземе като решение, то не е, защото така изисква Директивата. Тя описва 12 хипотези, в които договорът може да се измени през неговия срок на изпълнение. Една от тях е, когато това е предварително предвидено.
Думата „когато“ доказва, че това не може да бъде задължение на Директивата спрямо нашето законодателство.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Ние не казваме нищо различно. Ние казваме: ако е предвидено с клауза преразглеждане. (Говори на изключен микрофон.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма повече изказвания.
Закривам дебата.
Пристъпваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението, което направих по чл. 83, ал. 5, т. 2 за чл. 34 в четири алинеи, като уточнявам, че по отношение на две от алинеите поддържам становището си за допълнителна редакция с помощта на дирекциите от Министерския съвет в контекста, който посочих в дебата. Да ги повтарям ли наново? Не.
По желание на колегите от „БСП за България“ пристъпваме към разделно гласуване на отделните алинеи.
Подлагам на гласуване предложението по ал. 1 – това са сроковете.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване ал. 2.
Тук е обвързването на срока с възвръщаемостта. Това е срокът, с който се обявява концесията. Тук има второ изречение: „Срокът на концесията за ползване се съобразява с вида на техническите или технологическите, или ресурсните… особености на обекта.“
Моля да гласуваме тази алинея.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Моля да гласуваме ал. 3, която е задължението на концедента да посочва срок на концесията, който е максимален и включва прогнозния срок на концесията, съобразен с условията по ал. 2, и общ срок на всички удължавания, допуснати с всяка възможна опция или клауза за преразглеждане. Общият срок на удължаванията не може да превишава една трета от прогнозния срок на концесията. Максималният срок трябва да е определен по начин, който не води до ограничаване на конкуренцията.
Тук добавям, че имах редакция съобразно дебата – разделянето на двете хипотези, изначално известен и поради последващо възникнали обстоятелства.
Моля да гласуваме.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
По ал. 4 – тук е възможността да имаме срока като конкурентен критерий и да няма срок като конкурентен критерий.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Колеги, при това положение гласуваме предложенията по чл. 34 отзад напред.
Предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители. То е в смисъла на ал. 4, тоест че срокът може да бъде или да не бъде критерий.
Гласуваме да го приемем по принцип.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Маргарита Николова и Николай Александров относно това, че Народно събрание приема решение и максималният срок на концесията може да не бъде съобразен с факторите по ал. 2, когато продължителността на срока на концесията може да доведе до премахване на оперативния риск за концесионера.
Струва ми се, че тези предложения са възприети по смисъл. Можем да ги приемем по принцип.
За – 13, против и въздържали се – 6. (Реплики на изключен микрофон от народния представител Крум Зарков.)
Има две предложения на Пламен Христов и група народни представители.
Той предлага – не повече от 50 години.
Предлага в ал. 4 след „по-дълъг“ да се добавят думите „но не повече от 50 г.“
Мисля, че това го приемаме по принцип, защото казахме „не повече от 47 години“.
Приемаме го по принцип.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Следващото предложение на Пламен Христов и група народни представители е за създаване на изречение второ в ал. 3: „Решението на Народното събрание е прието, когато за него са гласували повече от две трети“, тоест квалифицирано мнозинство, ако Народното събрание взема решението.
В този случай отпада „Народно събрание“ въобще, така че няма решение, което да се взема или да не се взема с мнозинство.
Моля да гласуваме това предложение.
За – 1, против – няма, въздържали се – 18.
Ако се върнем към текста на вносителя, това предложение ще бъде относимо и ще трябва да го подложим на гласуване.
Предложение на Корнелия Нинова и група народни представители, което е за срок от 35 години, „максималният“ се заменя с „конкретният“. Мисля, че това сме го приели по принцип.
Моля да гласуваме.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя. Предлагам да го приемем по принцип заедно с приетите всички други предложения. (Шум и реплики.)
За – 19, против и въздържали се – няма.
Член 34 е приет по принцип с необходимост от допълнителна редакция на колегите от Министерския съвет.
Колеги, чл. 35 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Моля да гласуваме текста.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Колеги, с това приключихме Глава първа от Законопроекта. Ще продължим на следващо заседание.
Благодаря за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 20,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Данаил Кирилов