Стеногрма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 24


На 3 ноември 2017 г., петък, се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г. - продължение.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 11,57 ч. и ръководено от господин Данаил Кирилов – председател на Комисията по правни въпроси.
* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, откривам извънредното заседание, имаме кворум. Благодаря на всички, които успяха да присъстват.
Има предложение за дневен ред, което касае допълнително обсъждане на допълнително предложение, свързано с изменения в параграф от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите. Имате думата по дневния ред.
Няма възражения, становища, изказвания.
Подлагам го на гласуване. За 13, против и въздържали се няма. Дневният ред се приема.

Колегите от ДПС колегите Хамид и Цонев са обявили, че са на ЦОП.
Поводът за настоящето извънредно заседание е писмо от председателя на Сметната палата до председателя на 44-то Народно събрание господин Димитър Главчев във връзка с извършен одит от Сметната палата на Българската народна банка. Във връзка с констатациите в одитния доклад председателят на Сметната палата се обръща с молба за анализ и преценка на необходимостта от изменение или допълнение на Закона за обществените поръчки в тази част. Съответно с писмо 724-00-16 от 25-ти октомври председателят на Народното събрание е изпратил писмото на Сметната палата и одитния доклад до председателя на Комисията по правни въпроси и до председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Тъй като при дискусиите на второ четене на проекта на Закон за концесиите коментирахме в параграф в Преходните и заключителни разпоредби, който според мен беше с номер 39, ако не се лъжа, по искане на Министерството на вътрешните работи изменения в чл. 13 от Закона за обществените поръчки, по тази причина сега заедно с колегите Мария Илиева, Атанасова, Кирилов и Събева правим предложение по чл. 83, ал. 5 от Правилника за следното: в § 39 от Преходните и заключителни разпоредби да бъде предвидено като точка втора изменение в чл. 13, ал. 1 на Закона за обществените поръчки, като се създаде точка 8а със следното съдържание:
„8а. Услуги, предоставени на Българската народна банка, свързани с:
а) обмен на финансови съобщения, комуникации и поддръжка на системи за обмен на финансови съобщения, както свързани с тях лицензии и услуги;
б) осигуряване на непрекъснат достъп в реално време до финансова и икономическа информация, включително средства за извличания и анализ на цени на активи и други икономически и финансови данни, както и на платформа за търговия, регистриране на финансови и други активи на международните пазари;
в) производство на български разменни и възпоменателни монети.“
Разполагате с текста на това изменение.
Накратко по отношение на мотивите: предвижда се въвеждане на изрично изключение за определени услуги, предоставяни на Българската народна банка, които са необходими за нормалното протичане на работните процеси в Българската народна банка и обезпечаване на изпълнението на законовите задължения на Централната банка от национално значение, включително функциите на емисионна институция, която има изключително право да издава, пуска в обръщение законно платежно средство. Разпоредбите на ЗОП не отчитат определени специфики на дейността, извършвана от Централната банка на Република България, която се регламентира в Закона за Българската народна банка, за изпълнението на която е необходимо БНБ да получава специфични услуги, свързани с критични за БНБ и цялата банкова система функции, като осигуряването на ефективно и надеждно функциониране на платежни системи, необходими за извършване на платежни услуги в страната, включително бюджетни разплащания, картови плащания и други, функциите на емисионна институция и осигуряване на налично парично обръщение в страната. Такива услуги, необходими за ключови за банката и банковата система дейности на БНБ, чиито специфики действащата правна рамка в областта на обществените поръчки не отчита, са както следва:
1. услуги, свързани с обмен на финансови съобщения, комуникации и поддръжка на системи за обмен на финансови съобщения, както и свързани с тях лицензи и услуги, необходими във връзка с извършването на всички плащания в страната на Централната банка и на нейните клиенти в системата за брутен сетълмент в реално време и платежната система TARGET2-BNB, както и за работата на системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), системите за обслужване на междубанкови клиентски плащания в лева, евро, БИСЕРА 6 и БИСЕРА 7 и системата за картови плащания „Борика“, системата за сетълмент на „Централния депозитар“ АД и на депозитаря на държавни ценни книжа в БНБ;
2. услугите, свързани с осигуряване на непрекъснат достъп в реално време до финансова и икономическа информация, включително средства за извличания и анализ на цени, на активи и други икономически и финансови данни, както и на платформа за търговия, регистриране на финансови и други активи на международните пазари, необходими за изпълнение на функциите на БНБ по Закона за Българската народна банка по управление на международните валутни резерви;
3. услугите, свързани с производство на български разменни и възпоменателни монети, необходими за изпълнение на функциите на БНБ на емисионна институция, която има изключителното право да издава законно платежно средство.
Целта на предложението да се обезпечи нормалното протичане на ключови за Централната банка и банковата система дейности, както функциите им на емисионна институция в съответствие със Закона за Българската народна банка.
Колеги, благодаря за вниманието. Отново подчертавам, че, да, не е правено писмено предложение за това между първо и второ четене, защото тези факти и обстоятелства не ни бяха известни до момента на узнаване от доклада на Сметната палата и съответно писмата на председателя на Народното събрание. По това дали е в логиката на Законопроекта, смятам че предложението има смисъл, който кореспондира със Законопроекта, който обсъждахме на второ четене, защото действително става въпрос за осъществяване на ексклузивни дейности, включително и такива дейности, които касаят спецификата на банковия регулатор на Централната банка като най-голям регулатор на дейността на финансовите институции.
Имате думата за изказвания.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Тъй като се налага спешно да тръгна, само да заявя, че ще гласуваме против това предложение. Много са причините, колегата Зарков ще ги изложи по-подробно, най-малкото защото считам, че тази законодателна техника през Закона за концесиите да се прави промяна в Закона за обществените поръчки и то заради това, че БНБ не е успяла да изпълни Закона, за което свидетелства и писмото на Сметната палата, мисля, че не е удачно. Мисля, че тук става въпрос за сериозни финансови ангажименти, по които следва да се правят обществени поръчки. И ако има наистина определен проблем, би следвало да се направи изменение или допълнение в самия Закон за обществените поръчки, не през Закона за концесиите. Само това да заявя и заявявам, че гласувам против предложението. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Тъй като тръгвате, няма как да Ви направя реплика, но искам да подчертая, че досега тези дейности БНБ ги е осъществявала без да проведе обществени поръчки, а и няма как да се проведе.
Добре е, че Сметната палата за пръв път поставя тоя въпрос, но той по-скоро е въпрос пред законодателя с оглед експлицитното, изричното изключване. Но няма как някой друг да печата и да издава възпоменателните и другите монети, тъй като само БНБ има емисионна институция. Няма как да се проведе обществена поръчка за международните системи за обмен на банкова и финансова информация, защото, то е ясно, че там отношенията са на база на членство.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин председател, няма да се спирам на процедурните въпроси, ние сме ги разисквали много пъти, все пак трябва да отбележа, че става дума за съществено изменение, което практически минава по този начин на едно четене, без каквото и да е обсъждане, без необходимите оценки, но не е това въпросът.
Въпросът е следният: първо за печатанията и другите неща, които споменахте, може би сте прав, но това, което ни се предлага, е една разпоредба, практически съдържаща три различни изключения за провеждане на обществени поръчки, едното от които е осигуряването на непрекъснат достъп в реално време до финансово-икономическа информация, всъщност става дума за поддържането на системите за заплащане от дистанция, които се развиват все повече и повече и които освен всичко друго крият и огромен материален паричен интерес, без никакво съмнение.
На 16-ти февруари 2016 година е приет Законът за обществените поръчки и тогава тези неща са били известни. На 24-ти октомври 2017 година влизат в сила последните изменения на Закона за обществени поръчки, тоест той бил отворен и се е говорело за него скоро. Единственият факт и обстоятелство, което идва сега и за което Вие реагирате със свикване на днешната комисия, е одитният доклад на Сметната палата. Говоря за него предпазливо, тъй като ние се запознахме с придружителното писмо, но не и със самия доклад. Очевидно там е констатирано неспазване на Закона, не мога да кажа дали това е поради обективната невъзможност да бъде спазен и какви са точно заключенията на Сметната палата, предполагам Вие в репликата ще ни обясните, и какви са евентуалните препоръки, които Сметната палата отправя към БНБ и към другите заинтересовани институции.
Но интересно е също да се види на какво основание е проведен одитът, дали е възложено от някоя институция, дали е по собствена наченка на Сметната палата. Защото това може да е свързано с одита на БНБ, който беше предизвикан от други дебат.
По предложението за промяна в чл. 13, трябва да се знае, че чл. 13 не е променян, въпреки многократните изменения на ЗОП, не е променян от 16 февруари 2016 година и за това има причина. Той съдържа изключенията на този много важен закон. И ако видите логиката в тези изключения, първите пет точки са свързани с изпълнение на международни договори и ангажименти, тоест където страната ни се е обвързала с друг акт и трябва да се придържа към своята международна отговорност, голяма част от изключенията са свързани със сигурността и отбраната и са постигнати с консенсус, а пък самата Българска народна банка също е бенефициент на изключения по точка осма на сегашния чл. 13, тоест, когато се е писал този закон, когато се е променял, БНБ е имала всичката възможност да постави под въпрос приложението на този закон, засягащ специфичните й функции. И единственото нещо, което се е променило оттогава досега, е фактът, че Сметната палата констатира, че през цялото това време от 16 февруари 2016 година досега БНБ по една или друга причина, междувременно е имало и смяна на ръководствата, не е спазвала закона. Те трябва да дойдат да обяснят, първо да отговорят на Сметната палата защо не са го спазили, може да има обективна невъзможност, ние не сме затворени към този аргумент и да кажат, че просто не е домислено, да поемат своята отговорност, но не може ние сега с един акт, накрая на един много важен закон просто да легитимираме едно противозаконно по съществото си действие и поради тази причина сме против.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Господин Зарков искаше да му направя реплика конкретно и по тази причина…
Заповядайте, ако е в допълнение.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Едното ми е отговор към господин Зарков. Господин Зарков, нямаме ново ръководство, имаме новоизбрано, но то е старото ръководство без един човек. Докато Иван Искров беше председател, това беше най-лошото ръководство и допусна огромни проблеми. След като Иван Искров беше сменен се оказа, че е най-доброто ръководство в същия си състав, само председателят… и работи прекрасно до ден днешен.
Второ, докога ще променяме закони за някой някъде си, да му оправяме актове? Тези хора са работили, в момента са им съставени актове и сега ние като променим закона, ще излезе, че понеже междувременно Законът е променен, няма актове. Проблемът не е в акта, размера или в каквото и да било, а че тичаме да оправяме институции, които не са си мръднали пръста да си променят закона или да подадат някаква законодателна инициатива. Тоест вече прекрасното ръководство на БНБ, много добре казахте, от 2016 до момента какво е направило те да проявят инициатива някаква, да се помолят? Защото ги помним как идваха тук да се обясняват преди това. Но ето, стигнали сме до тази ситуация, Вие сте решили да ни извикате да променим с един закон друг, защото БНБ ни е първата грижа, за друго нямаме в България проблем, но за БНБ милеем и в извънредно заседание се събираме. Къде е БНБ? Къде е Сметната палата? Приемам че техният доклад е изключително обективен, ясен, каквото са имали да кажат, са го казали в доклада, тоест може и да не присъстват. Къде е Агенцията за обществените поръчки? Къде е Асоциацията на банкерите?
Тук има две неща, които ме смущават. Електронните плащания – това е системи. Ние в момента с тази промяна правим лобистки текст или прекратяваме лобистка възможност да се отдават? Помагаме на банковата система или на някой от операторите или пречим на всички оператори в полза на един? Това нещо Вие не може да ми го кажете, аз не мога да го кажа, аз не го знам. Това, че аз имам някакви притеснения не означава, че те съществуват. Досега имаме три неща, за акта е ясно, опитваме се да ги оправим и да са невинни, защото явно ще ги подкрепяме непрекъснато.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нямаме акт.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Установено е нарушение, ще трябва да има и акт, не може, ако има установено нарушение на Закона за обществени поръчки, да няма акт, но само монети… Обаче там има два вида монети: емисионни монети или възпоменателни. За тези, които са по даден повод, разбирам Монетния двор. Емисионните са постоянните монети, които вървят в обръщение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е какво, да правим поръчка за предприятието на БНБ…?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Те са 2, едното е Монетният двор, другото е печатницата. Вие имате ли яснота Монетният двор все още държавен ли е, дето прави значките и монетите, и те са два, и печатницата с какво участие е? Вие не можете да ми кажете и аз не знам. Хвърляте ни един текст и ние сме длъжни безпрекословно да го подкрепим. Разбирате ли кое е лошото, създаваме прецедент отсега нататък да си правят каквото си искат! Аз ще го подкрепя от мое име и на колегата, обаче следващия път, като дойдете с нещо много нужно, просто няма да е педагогично да Ви подкрепя, защото Ви се качват на главата на Вас и на нас, казвам го за да бъде в стенограмата. Кой каквото си реши – абе, тука ми написаха акт, ама знаете ли, че нещата не са така, дай да променим закона, та да сме чисти и непорочни? Къде са БНБ, къде са Агенцията за обществени поръчки, къде е Асоциацията на банкерите и къде са представителите на тези платежни фирми, инструментариума, с който се свършва тази информация? Ние в момента помагаме ли им или вредим? Или утре излизат и казват: „Вие блокирате системата или Вие правите така, че само един да може да спечели поръчката да ни обслужва!“.
Съгласен съм само с едно нещо от Вашето предложение, че наистина в концесиите не трябва да има място, защото концесията е за някакъв много дълъг неопределен срок, докато обществената поръчка е за по-кратък. И ако има някакви неблагоприятни тенденции, би могъл на даден етап да се сключи с друг или при нови условия. Но всичко останало си стои – за монетите те ще си сключват. Какви обществени поръчки, като те самите ги печатат? Те ги печатат, но ще им разрешим в обществените поръчки? Те си ги печатат, не им трябват обществени поръчки сами със себе си.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно в това е спорът. Няма как да направиш обществена поръчка сам със себе си и няма смисъл да го правиш, след като Законът на друго основание ти дава изключителни права в тази дейност.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще подкрепя, но недейте да им позволявате в последния момент да Ви подават две листчета и да правите извънредно заседание, че някой някъде пропуснал. Защото аз помня как го избирахме ръководството, там Вие не участвахте, други участваха. Помня и как госпожа Атанасова председателстваше комисията за КТБ. Там също нас не ни питаха и не искаха да узаконим нечие друго деяние, а, напротив, ние питахме какво се е случило, а те се чудеха как да не ни отговорят! Така че нека, когато ние ги питаме тях, да бъдат така добри да дойдат тук и дадат обясненията, а не да разчитат, че ние сме им длъжни да променим Закона, когато са решили. Какво правят от 2016 до момента, защо не са подали тази инициатива, не са изработвали монети? Не са предоставяли банкови услуги, не са ползвали банкови услуги? В момента ни карате, Румен Гечев да цитирам, да сме един гумен печат. Ще го направя и този път, но следващия път ще съм умишлено против, дори и да е най-хубавото нещо, само заради процедурата, с която и Вас, и нас ни поставят в неудобно положение. Нека да го има в стенограмата и го покажете на госпожа Менда Стоянова, на господин Главчев, на господин шефа на БНБ, най вече на финансовия министър, защото от утре ще почнат скандали, опозицията ще ни направи на нищо заради тези фирми, които предоставят финансовите услуги срещу определен процент, защото не е безплатна тази дейност, дали не правим нещо лобистко.
Ще подкрепя Закона.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кратки отговори, защото ще станат твърде много въпросите.
Уточнявам по персоналитета и по писмата: ние нямаме уведомление за това от председателя или от управителния съвет на БНБ. Не БНБ ни поставя този проблем, поставя ни го Сметната палата, защото тук като отговоря по-детайлно, ще прочета техните констатации по въпроса, ще уточня фактологията за кои от дейностите при старта на изпълнението им решават, че трябва да има процедура по обществена поръчка и започват да водят такава процедура, а кои от тях въобще не са стартирали такава процедура, защото нямат пък никакво фактическо основание за това, освен формално правното. В писмото на Сметната палата се казва: „Моля законодателят да прецени“. Точно с оглед и разположението на действието на Закона във времето, на практика миналата година е първата година от прилагането на новия директивен Закон за обществените поръчки, не е още изградена практика. При всички положения и ние надали сме оценили всички специфични евентуални възложители на обществени поръчки. В интерес на истината аз признавам, че в дебатите за ЗОП не съм си представял БНБ в специфичните дейности като възложител на обществена поръчка.
Приемам всички бележки, които казва господин Димитров във връзка с инцидентността, но и действително ние трябва да направим избор обсъждаме ли го този въпрос, ако не вземем решение сега с оглед близкото четене в зала на Закона за концесиите, аз Ви заявявам, че при бъдещо разпределение и обсъждане на този въпрос ще държа Бюджетната комисия, тя не може да е водеща, пак ще бъде участваща, пак ние ще сме водещата комисия в интерес на истината.
Но да, всичко това би могло да протече и като разгърната законодателна процедура, в която да е изслушваме всички, ако народните представители смятат и преценят това за необходимо. Към момента имаме доклад, целия доклад, връщам се към доклада, който в частта точка 5 „Непроведени обществени поръчки“ казва следното: Във връзка с установени нарушения при предходен одит на бюджетните разходи на БНБ и тяхното управление за периода – тук периодът е 2015 година, е осъществен преглед и анализ на незаконосъобразно изразходвани средства по видове дейности, като извършването им през 2016-та е оценено в съответствие с изискванията на правната рамка, ЗОП и ППЗОП отменени, ЗОП и ППЗОП в сила от 15-ти април 2016 година. Констатирано е, че за периода 2016 г. от БНБ не са разходвани средства за ползвани услуги, свързани с абонаментно обслужване на система за отчитане, контрол и управление на движението на наличните пари в БНБ и за услуги, свързани с поддръжка на софтуер за управление на международните резерви. През 2016 година от БНБ са извършени разходи за ползване на банкови услуги и доставки по договори, сключени в резултат на проведени обществени поръчки по реда на ЗОП – отменен, за горива, за мобилни телефонни услуги, за резервни части и ремонт на служебните автомобили. Тоест по тези поръчки е ясно, че Законът е бил изпълнен, и старият, и новият. За одитирания период от БНБ са извършени разходи за ползвани от банката услуги, без да бъде продължен редът за възлагане на обществени поръчки на ЗОП, въпреки наличието на основание за това. Констатирани са пет непроведени обществени поръчки по реда на ЗОП за следните дейности:
5.1. Услуги, свързани с абонаментно обслужване на система за сетълмент на ДЦК. Докладът е на разположение, ще Ви дам да го прочетете, ще чета по-скоро заключенията.
През одитирания период от възложителя са предприети действия и на 19-ти август 2016 година е стартирала процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Развитие на абонаментно обслужване на информационната система сетълмент на държавни ценни книжа в БНБ, базирана на „Оракъл“ база данни и реализирана с „Оракъл“ средства за разработка“. На 12 декември 2016 година е сключен договор с избрания изпълнител, тоест това нарушение дори въобще не се отнася към измененията, които коментираме сега и по настоящем.
5.2. Услуги, свързани с абонаментна поддръжка на система за брутен сетълмент в реално време. Разходваните средства са били в размер на 471 хил. 697 лв. без ДДС. През одитирания период от възложителя са предприети действия и на 19-ти септември 2016 година е стартирала процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Абонаментна поддръжка, модификация и допълнение на системата за брутен сетълмент в реално време „Рингс“. На 28 декември 2016 година е сключен договор с избрания изпълнител.
5.3. Услуги за размяна на съобщения-копия FINCopy за 2016 година. Тук разходваните средства са 181 хил. 391 лв. без ДДС, като договорът е сключен, моля, забележете, между БНБ и Общество за глобални междубанкови финансови телекомуникации „Суифт“… (Реплика от народния представител Емил Димитров.)
Въпреки това през одитирания период на 21 ноември 2016 година е стартирала процедура за договаряне без предварително обявление с предмет „Абонаментно обслужване на „Суифт“.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Позволете ми да Ви прекъсна, разрешете да се изкажа!
Изключително добронамерено, ще бъда съвсем кратък, за да бъда разбран правилно. Ние контрол на доклада на Сметната палата дори не си помисляме да правим или да даваме оценка. Сметната палата по конституция съществува, тя е отделен орган. Ние можем да бъдем благодарни, че освен санкции, които очакваме от тях, актови санкции, те са се спрели и на превенция. Тоест те са си свършили доклада, той е добър.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има и препоръки, които са изпълнени.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това, че те са написали до нас доклад, можем да бъдем благодарни, да, той е почти във форма, защото те нямат друга възможност, нямат законодателна инициатива, към тях упрек нямаме, трябва да имаме благодарност. Проблемът е, че законодателството винаги догонва потребностите, защото имаш някаква рамка, оказва се, че тя на даден етап не работи, Сметната палата казва: трябва ли да установим, че нещо като не работи, на 100 места не е работило или веднага да сигнализираме? Проблем нямаме с това. Проблемът е, че само за БНБ се сещаме, за другите неща не. Дайте да го гласуваме, разбирам, че е форсмажор, разбирам че на банката това също е било проблем. Не им е било уредено, не са те виновни, че Законът е такъв.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не сме знаели, че има проблем. Ако го бяха съобразили и бяха участвали в дебатите по ЗОП, вероятно нямаше да се стига дотук…
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Те са малко над тези неща. Не Сметната палата е виновна, че Законът не е добър, не ръководството на БНБ е виновно, че в закона не е уредена и тази материя. Сигналната функция е изпълнена, ние приемаме, превръщаме го в законодателна инициатива, Вие ще припознаете текста, проблем няма. Единственият ми упрек е, че го правят ей така, без да докарат всичките хора, разчитат само на нашия здрав разум да го правим само за БНБ. Сигурен съм че и в другите си части Законът е зле.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И за МВР го направихме, затова аз ползвам същия…
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: За МВР аз участвах, затова си мълча.
Да преминем към гласуване имам процедура, ако няма други изказвания, извинявайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, за мен има проблем и ще започна толкова общо, както говори преди мен господин Димитров и след това ще навляза в конкретика.
Първо, общото ми становище е, че за да се реализират всички добри намерения, които всички ние имаме, включително и програмата на Вашето правителство, не е необходимо само да се приема законодателство, а в определени случаи да не се приема законодателство. И тук отново е общото ми приканване да спрем непрекъснато да променяме процедурните правила. Ние основно се занимавахме, докато аз съм тук, в промяна на правилата за работа на всички субекти, мога да Ви ги изредя и сега продължавам.
Бил съм вписан експерт в ООП, като експерт обществени поръчки съм се занимавал много с тази материя. В сегашната редакция на Закона за обществените поръчки има два текста, които могат да бъдат относими по поставените въпроси. Както каза и господин Зарков преди мен, това е предходната точка осма.
Също така в следващия текст – чл. 14, т. 5 също дава възможност на предприятия – публични, когато са с определен процент държавно или общинско участие, когато определен процент от общата им дейност се финансира с такива… Това по отношение на монетите, което казахте. Тоест текстове има.
Второто, което трябва да се каже, е следното. В Закона за БНБ и в Закона, който регламентира дейността на Агенцията по обществени поръчки, е дадена компетентност да правят предложения за изменение на нормативните актове, да дават отношения и становища, които засягат материята, която те предлагат. Ние в момента не сме налице нито в изказвано отношения на ОП за промяна на Закона за обществените поръчки, а те оказват методически разяснения, дават и безброй указания на тяхната страница, от там може да се учим и да вземаме идеи за законодателни инициативи, ако така ни напира, но те нямат отношение по този проблем нито, както каза и господин Зарков, по изменение на текста, който до момента не е предвиждал, не са въвеждани изменения в него и практиката не го налага.
На следващо място, нямаме отношение на БНБ по въпроса, нямаме искане от органа, с когото в момента ще приемаме текст за изключение, че това е необходимо. Ние сме в процедура, сигнализирани сме за Доклад от Сметната палата и процедурата не е приключила, защото не сме налице, не ни е видно ще има ли възражение от БНБ, няма ли да има, какво е тяхното становище по доклада. И те са още в тази процедура, тя не е приключила. Ние дори и това нямаме, единствено гледаме доклада на Сметната палата.
И като заключение: отношение по точка 2 и точка 3 от Проекта. Точка 3 засяга услуги, свързани с производство на тези монети и възпоменателни монети, които се емитират от БНБ, но самото производство явно не се извършва от БНБ и точно по тази причина е процедурата. Така че ние не можем да казваме, че защото те били основен емисионен орган, видиш ли, тук ще направим изключение. Монети могат да се произвеждат на много места, в ЕС, а ЗОП се прилага на територията на целия Европейски съюз.
По отношение на т. 2, защото основно доводите Ви за цялото изменение, току-що четохте за т. 1, много платформи, виждам, че четете и в. „Капитал“, предлагат тази информация, непрекъснат достъп в реално време до финансово-икономическа информация, анализи, предвиждания. Защо ще даде възможност те да си изберат… И оттук вече, защото Вие знаете по-добре от мен, че финансово-икономическата информация предопределя решенията, а аз не искам да се предопределят решенията на БНБ по такъв начин извън ЗОП. (Реплика.)
Да, всичките тези са частни фирми.
И накрая също изречение, което казаха и всички колеги преди мен, че трябва да се спази Законът за нормативните актове. Нищо не налага от променените обществени отношения в новия Закон за концесиите тази промяна в ЗОП. Предлагам наистина, ако ще има изменения на ЗОП, ние да вземем предвид и практиката на АОП по методическите указания, която тя дава, може да излязат и други идеи за изменения в Закона за обществените поръчки, а не така да действаме на парче. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Милков.
Подчертавам следното: не искам да изглежда като законодателна процедура в някаква си друга процедура. Да, съобразяваме факти и обстоятелства, но то главно на база, че е възникнала неяснота в прилагането. Както Вие сам точно отбелязахте, има поне две основания на които и сега БНБ банка да се позовава и аргументирано да защитава, че не е необходимо в тези случаи да прави обществени поръчки. Ако това, което Ви прочетох като писмо от председателя на Сметната палата, можем да го възприемем като искане за изрично становище от законодателя, е точно в тази посока, един вид не сме наясно – ако законодателят иска изрично изключване, нека го каже по-детайлно, за да ни е по ясно. Иначе пак ще Ви ги пишем тези констатации в следващите одитни доклади. Да, за да няма правен спор, за да няма неяснота, затова този път предложението беше за бързо действие, но, пак казвам, ако не получи подкрепа това предложение, очевидното то ще се развива в една типична, обичайна законодателна процедура.
Няма повече изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Илиева, Събева, Атанасова, Кирилов и Фикирлийска за изменение в § 24 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите чрез създаване на нова точка с текста, който прочетох. За 13, против 7. Предложението се приема. Благодаря.
Колеги, колеги закривам извънредното заседание.
(Закрито в 12,47 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов