Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 25


На 16 ноември 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право, № 702-02-12, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 702-01-36, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 754-01-75, внесен от Делян Славчев Пеевски, Йордан Кирилов Цонев и Хамид Бари Хамид на 26 октомври 2017 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има кворум.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси, отложена от вчера, с оглед удълженото пленарно време при дневния ред, както беше съобщен за заседанието за вчера.
Имате думата по дневния ред.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ще взема отношение във връзка с точка трета от дневния ред, а именно обсъждането на първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност. Ние настояваме, преди да се отложи тази точка от дневния ред, да изчакаме становище на БНБ, на Комисията по финансов надзор, на Министерство на финансите във връзка с този Законопроект, защото това е един сложен, голям и важен Законопроект и следва съответните институции да изразят своето становище.
Затова правя процедурно предложение точка трета да бъде отложена, а дневният ред съответно да остане от първа и втора точка, докато пристигнат становищата на тези институции, а предполагам и други институции биха желали да изразят своето становище. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Аз искам да възразя на това предложение, защото Законопроектът е внесен преди доста време и имаше достатъчно време институциите да си дадат становищата. Нещо повече, тази точка е трета от дневния ред и аз съм сигурен, че ако разпоредите да се обадят в БНБ – сградата на БНБ не е чак толкова далече от Народното събрание, така че те ще имат време да реагират. Притеснението ми е, видно от докладите на синдиците на сайта на Банката, актив по актив си заминават всеки ден, тоест да не зарадваме с това отлагане тези, които крадат активите на Банката.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други становища?
Ще го подложим на гласуване.
Докладвам Ви, че колегата Попов във вчерашния ден е внесъл писмо до мен, като председател на Комисията по правни въпроси, то е следното:
„Настоявам да упражните правомощията си по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и да поканите на заседание на Комисията по правни въпроси главния прокурор на Република България за обсъждане, свързано с прилагането на Закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи, конкретно да се обсъди разследването на сделки, извършени при или по повод на приватизацията и инициативата за промени в Конституцията на Република България, предвиждащи отпадането на давността за този вид престъпления. Да бъде представена информация за броя на проверките и производствата за разкриване на такива престъпления, броя на прекратените производства и колко от прекратените поради изтекла давност, както и информация за това как Прокуратурата вижда организацията на процеса по цялостна проверка на тези дела. Във връзка с публично изнесените данни да бъде предоставена информация за това има ли образувани проверки и производства, касаещи изграждането на възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница, както и по повод твърденията за покровителство на нелегален трафик на хора.“
По това писмо искам да уточня следното.
Без оглед на това писмо преди две седмици обсъждахме с главния прокурор провеждането на осъществяването на процедурата по чл. 27 от Правилника. За тази процедура аз трябва да отправя поканата. Така е съгласно разпоредбата на Правилника. Бяхме се уточнили, в интерес на истината, за следващата седмица, но аз Ви предлагам да отправя покана до главния прокурор за първата седмица на месец декември. При всички положения, съгласно Правилника, не можем да поставяме въпроси дефинирани и формулирани по този начин. Имаме рамката така, както е установена в Правилника.
Колегите, ако искат да поставят тези въпроси, биха могли в диалога, който ще проведем, да ги поставят, но по отношение на изискването на справки, смятам, че в процедурата по диалог това не може да бъде наше изискване, но пък очакваме, най-вероятно Прокуратурата ще има достатъчно информация, която би могла да бъде, ако не детайлна, поне достатъчно индикативна.
Смятам да Ви предложа и го предлагам директно. Не искам първото провеждане на тази процедура да бъде в светлината на един политически двубой, бих искал да се проведе така, както трябва да се проведе, тоест за проблемите на Прокуратурата и за проблемите на законодателството.
Освен всичко това, смятам, че времето до тогава ще бъде достатъчно да се охладят страстите, както и всички да се подготвим за един конструктивен диалог и общуване. (Реплики.)
ХАМИД ХАМИД: Ако може да попитам, цялото това изложение и това писмо какво общо имат с процедурата, в която сме – предложението за отпадане на точка от дневния ред?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз го приемам като процедурен въпрос по Правилника, тъй като писмото е било входирано вчера, аз сега го видях, от медиите знам, че е искане по чл. 27, но сега, заедно с Вас, изчетох въпросите така, както са формулирани.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Колега Кирилов, мисля, че отлагането на тези въпроси, особено с оглед на това, което Вашата политическа сила обяви, а именно търсене на подкрепа за промени в Конституцията по отношение отпадане на давността за този род престъпления, което Вие изчетохте в самото писмо, което е отправено до Вас от наша страна, е нецелесъобразно и ненужно. Този дебат следва да бъде проведен и то с участието, разбира се, на главния прокурор. Затова се надяваме и настояваме Вашето правомощие по реда на чл. 27 да бъде упражнен още следващата седмица. Това е нашето настояване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз Ви благодаря.
Няма да правя дуплика, но подчертавам, има връзка, но тя не касае сегашния ни дебат по отношение на института на давността за този вид престъпление. Да, ще имаме възможност да обсъдим, но нищо не ни пречи на този етап, ако искаме, да обсъждаме съвместна инициатива и съвместно да подпишем нашето предложение. То е готово, беше разпространено, има го лидерът на Вашата партия. Ако има някаква пречка с осигуряването на неговото съдържание, ще направим, ако трябва, ще го връчим наново, тоест повторно ще го разпространим между колегите.
Аз ще Ви информирам за писмо – покана до главния прокурор.
ФИЛИП ПОПОВ: Извинявайте, господин Председател, ако позволите съвсем накратко.
Моля да запознаете и главния прокурор с това наше искане, което е отправено до Вас. Все пак да бъде подготвен по отношение на тези въпроси, касаещи този род сделки, приватизацията, включително и в настоящия момент. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега Попов, аз ще намеря начин да уведомя и да приложа информация за Вашето писмо, но пак подчертавам, ние в този режим не може да изискваме доклад, доклад от главния прокурор и справка по конкретни дела – Вие знаете и конституционното решение, не може да искаме извън другата конституционна процедура.
ФИЛИП ПОПОВ: За брой дела, не говорех за конкретност по самите дела.
ХАМИД ХАМИД: Аз да напомня ли, че сме в друга процедура.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Връщаме се към процедурата по дневния ред.
Други изказвания по дневния ред и по искането за отлагане на точка трета има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Филип Попов за отпадане на точка трета от дневния ред.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 4, против – 2, въздържали се – 4.
С 4 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 4 „въздържали се“ не се приема предложението за отлагане на точка трета от дневния ред.
При това положение подлагам на гласуване дневния ред така, както е предложен.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се дневният ред.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УЧРЕДЯВАНЕ И УСТАВ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ЕВРОПЕЙСКО ПУБЛИЧНО ПРАВО,
№ 702-02-12, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 25 ОКТОМВРИ 2017 г.
Гости по тази точка:
- от Министерство на правосъдието е господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието.
Господин Стоянов, заповядайте накратко да представите Проекта на ратификационния Закон.
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията по правни въпроси! Представям на Вашето внимание Законопроекта за ратифициране на Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право.
Тази организация е създадена през 2007 г. по инициатива на Република Гърция. Към настоящия момент в Организацията членуват редица европейски държави, включително и държави-членки на Европейския съюз – Гърция, Италия, Кипър, Унгария, Португалия, както и представители на Европейската комисия, на Съвета на Европа. В самата организация членуват и три гръцки държавни институции, включително и Министерството на правосъдието на Гърция, реномирани университети, предимно от европейски страни.
Основните цели на Организацията за европейско публично право са свързани със създаването и разпространяването на познания в областта на публичното право и управлението, включително международното, националното и европейското публично право, правата на човека, електронно правосъдие и реформа в съдебната система.
За постигане на целите на Организацията подпомага образованието, обучението и научните изследвания и осъществява дейности, които са свързани с институционалното и техническото сътрудничество в съответната област. В тази връзка Организацията е създала и редица образователни органи и програми, сред които Училището за европейско право и управление, Академията по европейско публично право, Академията за прозрачност по правата на човека и други.
В края на месец октомври 2016 г. е проведена среща между министъра на правосъдието на Република България и директора на Организацията. На нея са били обсъдени предимствата на присъединяването, включително с оглед на предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз, както и възможността за предоставяне на съдействие и обмен на експертиза в сферата на правосъдието.
След одобряване от Министерския съвет и предоставяне на мандат за водене на преговори, на 19 декември 2016 г. министърът на правосъдието на Република България е подписал от страна на България Споразумението за учредяване и Устава на Организацията. С нота от 21 декември 2016 г. на Министерство на външните работи, подписаният от българска страна екземпляр е изпратен по дипломатически път.
В съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България за ратифициране на международни договори, които се отнасят до участието на страната ни в международни организации, с Решение на Министерския съвет от 20 януари 2017 г. е предложено на Народното събрание да ратифицира Закона със споразумение. След неговото внасяне от министъра на правосъдието, Законопроектът е разпределен, но не се стига до неговото гласуване поради разпускането на 43-то Народно събрание.
Считаме, че участието на Република България в тази Организация ще допринесе значително за предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз. Присъединяването към тази Организация не налага поемането на финансови задължения от страна на Република България, респективно няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. Не съществуват законови пречки от международен или вътрешноправен характер, които да препятстват участието на нашата страна в това Споразумение.
Съгласно § 1а, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗНА, Глава втора и трета от същия закон не се прилагат по отношение на законопроектите за ратифициране и денонсиране на международни договори, което означава, че не е необходимо да се извършва оценка на въздействие, да се провеждат обществени консултации и да се изготвя Справка за съответствието с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. В този смисъл, моля да одобрите така предложения на Вашето внимание Законопроект.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища. Няма въпроси.
Уведомявам Ви, че Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, която е една от двете участващи комисии, е разгледала Законопроекта и със 6 гласа „за“ е предложила да се приеме на първо гласуване Законопроектът за ратификация.
Ако няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване за първо четене Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право, № 702-02-12, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017 г.
Моля, който е „за“, да гласува:
„За“ – 19, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
С 19 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържали се“ се приема Законопроектът на първо четене.
Благодаря, господин Заместник-министър.

Пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, № 702-01-36, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 25 ОКТОМВРИ 2017 Г.
Гости:
- от Министерство на икономиката: госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“;
- от Комисията за защита на конкуренцията – госпожа Надя Минчева, директор на дирекция „Право и политика на конкуренцията“; господин Теодор Георгиев, главен юрисконсулт в дирекция „Право и политика на конкуренцията“.
Поднасям извиненията на заместник-министъра на икономиката Манолев, който е с международна делегация с генералния директор по търговия, който е на посещение вчера и днес в Република България.
Заповядайте, госпожо Директор, да представите накратко Законопроекта.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията е изготвен с цел въвеждане на разпоредбите на Директива 2014/104/ЕС. Директивата е приета с цел да се установят общи правила в целия Европейски съюз, които да гарантират, че всеки, който е претърпял вреда вследствие на нарушение на конкурентното право, може ефективно да упражни правото си да претендира за обезщетение в пълен размер за тези вреди.
По-важните моменти, които се регламентират чрез Проектозакона, са свързани с правото на увредените лица да предявят иск за обезщетение на вреди, размерът на обезщетението, което може да получи увреденото лице, давностните срокове за подаване на искове за вреди.
Освен това Законопроектът съдържа правила относно прехвърлянето на надценката, която възниква, когато прекият купувач на нарушителя прехвърли надценката на своя купувач надолу по веригата на доставки. Въвеждат се и норми, които регламентират достъпа до необходимите доказателства и се урежда въпросът относно отговорността на лицата, когато нарушението е извършено от две или повече предприятия.
За съжаление, трябва да Ви информирам, че Европейската комисия е стартирала процедура за нарушение във връзка с нетранспонирането на Директивата, като от 14 юли процедурата е в етап по мотивирано становище. Знаете, че този Законопроект беше внесен в 43-то Народно събрание и включен за второ гласуване в пленарна зала, но поради предсрочното разпускане на Народното събрание така и не се гласува Законопроектът. По тази причина сега отново го представяме на Вашето внимание. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за мнения, становища, въпроси и предложения.
Действително колегите, които бяхме в миналия парламент, имаме непосредствено възприятие за този Законопроект, който не можа да бъде обсъден на второ четене.
Заповядайте, колега.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми вносители! Първо, искам да започна с това, че от Българската социалистическа партия сме склонни да подкрепим този Законопроект, тъй като цяло той е съобразен с духа и философията на сега действащия Закон и следва правните традиции, установени със съдебната практика в Република България.
Имаме някои малки забележки. Надявам се да бъдат приети между първо и второ четене. Тези забележки не са с цел конфронтация, а по-скоро да подобрят методиката и улесняването на процеса по събиране и предоставяне на доказателства в съдебната фаза. Забележките ни са по няколко члена – 105, 109, 112 – да не ги изброявам сега, но няма никакво значение. Основната ни забележка като цяло е, че в документите целта на Закона е транспонирането на европейската Директива, което лично мен малко ме обижда. Мисля, че в България сме достатъчно компетентни и имаме капацитета да направим и да извършим тези промени и няма нужда само и единствено европейската Директива да бъде цел като представяне. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Реплики към изказването? Няма.
Комисията и Министерството, ако искат нещо да добавят във връзка с това изказване? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 702-01-36, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017 г.
Моля, който е „за“ да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Приема се на първо гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 702-01-36.
Благодаря на Министерството на икономиката и на Комисията за защита на конкуренцията. Пожелавам Ви успешна работа!

Колеги, пристъпваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, № 754-01-75, внесен от Делян Славчев Пеевски, Йордан Кирилов Цонев и Хамид Бари Хамид на 26 октомври 2017 г.
Двама от колегите вносители са тук.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание нашия кратък, но много важен Законопроект, с което се цели правен способ в ръцете на синдиците.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пропуснах да представя гостите, извинявам се.
Гости по тази точка:
- от Фонда за гарантиране на влоговете в банките: госпожа Невена Радева – главен юрисконсулт;
- от Корпоративна търговска банка АД, обявена в несъстоятелност: господин Ангел Донов – синдик; госпожа Кристи Маринова – синдик; господин Александър Кацаров – служител;
- от БТК ЕАД: госпожа Дорина Коцопулу – юрисконсулт;
- от Национално движение на българските граждани: господин Йордан Гаврилов, госпожа Радка Николова, госпожа Пламена Маркова;
- от Движение „Защита на гражданите и държавата“ – госпожа Марина Мучакова.
Господин Хамид, с извинение пак, че прекъснах, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Законопроектът цели предоставянето на ефективен правен способ в ръцете на компетентните органи, в случая на синдиците, за евентуално изпълнение на делата срещу прихващанията и цесиите, които са завели синдиците. Нашата информация от техните доклади е, че те са над 800 дела. Пак от техните доклади, както и от тези на „Аликс партнърс“, както и от фактите и обстоятелствата, които установи Временната анкетна комисия в Четиридесет и третото народно събрание и заключенията на Комисията, е, че се наблюдава така нареченото „вторично разграбване на активите“, тоест активи, които би следвало да служат за обезпечение на евентуалните вземания на Фонда за гарантиране на влогове, един по един си заминават.
Наред с това квесторите на банката, без да имат право, са заличили редица обезпечения и то избирателно. Законопроектът цели да обяви като нищожни тези заличавания, както и относително недействителни тези фиктивни цесии и сделки, по които няма плащания, или адекватни плащания, и те са сключени само привидно и с цел да измамят държавата, Фонда за гарантиране на влогове и всички останали кредитори на Корпоративна търговска банка. Това са конкретните цели на Законопроекта. Ако имате въпроси, ще отговарям на тях.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Само едно изречение. Аз се присъединявам към искането на колегите от „БСП за България“ за становище на тези институции и искам да ги помолите да дадат такова становище, макар и след като мине Законът в Комисия. Има време и до зала, оттам до първо и второ четене. Те са наясно с материята и могат да дадат становище. Не знаех кои са гостите, щях да предложа, тъй като чух, че Фондът за гарантиране на влогове липсва в искането за становище, щях да предложа да поискате и от Фонда становище, тъй като той е основната институция, която се занимава с материята не само по КТБ, но и при всеки фалит на банкова институция. Обикновено Фондът, тъй като изплаща влогове, влиза в правата на основен кредитор. Но те са тук и ще чуем мнението на тези, които работят по темата и за в бъдеще, да не дава Господ да работят, но ако се наложи, пак същата институция ще работи. Това е по отношение на изречението, което исках да кажа, макар да станаха повече. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИРОВ: Благодаря.
По този повод – не като реплика, а по-скоро като уточнение за заседанието, което беше насрочено за вчера и се отложи, бяхме опитали да уведомим абсолютно всички институции, без оглед на обстоятелството, че дневният ред е качен на сайта на Народното събрание, тоест публично известен.
Поискали сме становище от Министерството на финансите, не сме поискали от БНБ. Това го уточнявам за колегата Попов. Аз предполагам, че Министерството, а ще изпратим до банката искане за становище – ще изпратят такова становище, но Ви докладвам единственото постъпило становище.
Единствено е постъпило становище с входящ № ПГ 723-00-28 от 31 октомври 2017 г. от Христо Иванов – председател на ПП „Движение Да България“, което е отрицателно и което ще го качим на страницата на Народното събрание. (Реплики: „Кой?“. Реплика от народния представител Йордан Цонев: „Йордан Цонев каза, че въобще не го вълнува становището на партията на Христо Иванов.“)
Това беше представянето на Законопроекта.
Преди да Ви дам думата, колеги, за въпроси, мнения, становища Ви предлагам да дадем думата на гостите, ако искат да изразят позиция, съображения, мнения.
НЕВЕНА РАДЕВА: Здравейте! Както стана ясно, доста късно получихме искането за становище, така че официално становище от Фонда за гарантиране на влоговете в банките по настоящия Законопроект не е внесен. Ще бъде внесен.
Това, което мога да изразя аз като становище, е нашата принципна подкрепа, като най-голям кредитор на масата на несъстоятелността на КТБ, подкрепяме всяка една мярка, която е насочена към попълване на масата на несъстоятелността на банката и доколкото същата е в интерес и на останалите кредитори. Това е мнението, което мога да изразя.
Искам също така да обърна внимание към мотивите на Законопроекта, които доста ясно и категорично насочват към проблемите, с които се сблъскват синдиците със сега действащата правна рамка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Радева, главен юрисконсулт.
Синдиците желаят ли да вземат становище?
Заповядайте.
АНГЕЛ ДОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ние, знаете всички, че водим голяма борба срещу длъжниците на банката и с всички средства, позволени от Закона, се мъчим да съберем колкото се може повече суми да постъпят в масата на несъстоятелността, за да може да удовлетворим осем хиляди вложители в банката, които са и кредитори на тази банка.
Всеки Законопроект, който ни помага в тази насока, за нас е добър. Нашето становище, че с оглед приетите норми, предложените за приемане разпоредби, ще ни улесни работата и ще ин помогне сумата в масата на несъстоятелността да се увеличи, за да бъдат удовлетворени всички кредитори на банката. В общи линии смятаме, че този Законопроект, ако бъде приет като Закон, ще ни помогне много в нашата работа в положителна насока. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Донов – синдик.
БТК ще се въздържи.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, изказвания.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Разбира се, радвам се да чуя, че нашия Законопроект ще помогне в работата на синдиците, но бих искал малко повече яснота, ако може да внесем и затова имам два въпроса към Вас.
Първият е по отношение на чл. 31а, вторият по отношение на недействителността на сделки, извършени с трети лица, тоест, за да не използвам номерация. Първият въпрос е свързан със заведените от Вас дела относно заличаването на обезпечения, извършено от квесторите – неправомерно, според прокуратурата, за което те имат повдигнато обвинение: нашият текст, на вносителите, ще свърши ли работа, ако спечелите делата за цесии и прихващания и така нататък? Точен ли е текстът и бихте ли добавили нещо между първо и второ четене, или някакво уточнение? Тоест, вярна ли е хипотезата, че при това заличаване на обезпеченията, което са направили квесторите неправомерно, Вие ако спечелите делата по тези цесии и прехващания, какъвто и да е юридическият термин, каквато и да е сделката, няма към какво да насочите иска си, ако спечелите делата? Това е първият въпрос.
Вторият въпрос, а може би по-добре да отговорите на първия, а след това втория, за да не става объркване или, както кажете, господин Председател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Достатъчно сложно го зададохте. Добре, нека да отговорят на първия въпрос.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Извинявам се, ако съм правно некоректен, не съм юрист.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не бих казал. Просто правоотношението и страните в тази ситуация са силно усложнени.
Заповядайте, ако желаете да отговорите.
Има ли жертви?
АНГЕЛ ДОНОВ: Ако трябва точно да кажем, дадени са едни пари на определен длъжник. Този заем е обезпечен с недвижим имот или недвижими имоти, има обезпечение и след като е заличено това обезпечение, ние дори да осъдим този длъжник, той е една куха фирма без никакво имущество, тъй като след като е вдигнато обезпечението, то вече е прехвърлено няколко пъти…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кога е вдигнато обезпечението, в кой момент? В момента на цесията?
АНГЕЛ ДОНОВ: По време на квестурата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: По време на квестурата. Преди масата на несъстоятелността, преди да бъде определена… (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, а защо при квестурата е вдигано обезпечението?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Затова има повдигнато обвинение. Всички питаме за това.
АНГЕЛ ДОНОВ: На 20 юни 2014 г. банката е поставена под специален надзор. На 6 ноември 2014 г. е отнет лиценза и на 22 април 2015 г. има решение на Софийския градски съд – обявена е в несъстоятелност банката, и до този период от 20 юни до обявяването на банката в несъстоятелност, са сключвани договори за цесии между вложители и длъжници на банката, и цесионерите, тоест длъжниците на банката, са уведомявали банката и са казвали, че прихващаме нашето задължение с купеното вземане. Тогава, в този период, са вдигнати редица обезпечения. Ние сега водим дела срещу тези длъжници, които са уведомили банката за прихващане, обявяваме прихващането за недействително, но длъжникът, след като вече обезпечението е вдигнато, това имущество го е прехвърлил и ние не можем да се насочим срещу това имущество. Ако евентуално се обяви за недействително заличаването на възбрана или на недвижим имот, това обезпечение – това недвижимо имущество, ще се върне в патримониума на длъжника и ние ще можем да се насочим срещу него, за да се продаде и парите да влязат в масата на несъстоятелността.
В този смисъл ще има откъде да съберем парите срещу един некоректен длъжник, който в периода 20 юни 2014 г. – 22 април 2015 г., е уведомил банката, че е извършил прихващане и съответно квестурата е заличила обезпеченията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това уточнение.
Заповядайте, господин Цонев, за втория въпрос или за допълнителен към този.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само да направя това пояснение и задавам втория въпрос към отговора. Появиха се публикации в медии, предполагам, че поради това, че не сме го обяснили достатъчно добре, а не поради някаква друга причина, която да е в медиите.
Законопроектът не е насочен срещу самите цесии, прихващания и така нататък. Въпросът се свежда до това, че когато съдът се произнесе, те тогава стават действителни и до този момент обезпечението по това вземане трябва да стои, то не може да се заличава. Ако съдът сега се произнесе по една част от тези спорове, цесии, че тя е правилна, синдиците ще заличат, ще впишат, ще осчетоводят съответната цесия, прихващане и така нататък и те ще заличат след решението на съда въпросното обезпечение. Нали така? Ако не беше заличено тогава, това е правилният път. И ние сега искаме да възстановим този правилен път, тоест това да се случи, след като съдът се произнесе. Тоест не се произнася Законът, нищо не правим в тази посока, съдът ще каже кое е и кое не е, но когато съдът отсъди в полза на иска на синдиците, ще има към какво да се насочи тяхното вземане. Това е по първия въпрос. Ако греша, поправете ме, но мисля, че не греша.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А може ли тогава да задам един допълнителен въпрос по това описание?
Ако конкретизираме, да кажем, за ипотека. Ипотеката е била вписана, тя е действала до момента на квестурата. Извършва се прихващане, след което, доколкото разбирам, квесторите заличават обезпечението, тоест вписано е заличаване на ипотеката. Сега ние с норма предлагаме възобновяване на ипотеката. Как ще стане това чисто технически? Как ще го впишем наново? От кой момент и как ще приемем действието, тоест, че ипотеката никога не е била заличавана…
ХАМИД ХАМИД: Обявено е за нищожно това действие от момента, в който си е била вписана си стои вписана, тоест пак към заличаване се обявява като нищожно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, а това как ще се отрази, защото ипотеката е с вписване?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Екс леге.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Екс леге, о`кей. Въпросът е, че колкото и да е екс леге, това са обстоятелства, които ги вписваме. В регистъра е вписано обратното обстоятелство – заличаване. Как при проверка в регистъра ще установим ефекта екс леге, че заличаването всъщност е отпаднало?
Заповядайте, господин Донов.
АНГЕЛ ДОНОВ: Проектозаконът ни дава възможност, след като се приеме, ние с молба до Агенцията по вписванията – „Имотен регистър“, да подновим вписването на ипотеката. Такива са нашите разбирания и ние, след като се приеме този Законопроект, ще подадем молба по отношение на всички заличени ипотеки да подновим тяхното вписване, тяхното действие. И независимо от прехвърлянето на този имот четири, пет, шест пъти, каквито случаи има в действителност, това прехвърляне ще бъде недействителност и ипотеката ще тежи изцяло върху този имот и ние ще имаме право в полза на КТБ, в полза на вложителите, ще имаме право да се насочим срещу това имущество.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това за молбата не го виждах тук в текста, но молбата ще се впише в партидата на сделката тогава, когато е била осъществена. Тоест, ако имотът е бил прехвърлен след отпадането на ипотеката, той вече е вписан в друга партида.
АНГЕЛ ДОНОВ: Само че това прехвърляне, самото заличаване ще бъде нищожно и това прехвърляне също ще е недействително.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За което Вие ще трябва да водите – какво? – основното дело или допълнително дело?
АНГЕЛ ДОНОВ: В този смисъл е изменението на Закона за кредитните институции в „Преходни и заключителни разпоредби“, обявява като изначална нищожност самото заличаване на ипотеката и за нищожността тя ще е екс леге, ние няма да водим дело. Ние ще водим дело за недействителността на сделките, които са по ал. 1, в § 2 от Закона за банковата несъстоятелност.
ХАМИД ХАМИД (извън микрофоните): Тъй като е акцесорно вземане, то зависи от основния иск, господин Председател. Ако основният иск бъде уважен или бъде отхвърлен, акцесорността си тече, ако бъде отхвърлен, те ще имат задължение да отпишат самото обезпечение с втора молба, по силата на основния иск.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Цонев, за втория въпрос.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Дебатът, господин Председател, ако ми позволите, показва колко е сложен въпросът да защитим масата на несъстоятелността и колко изисква усилията на всички. И тук някои нелепи смехове в залата ме навеждат на мисълта, че вместо да насочим всички усилията си наистина към решаване на този проблем в неговите детайли, защото ние нямаме никакви илюзии за сложността на проблема, някак си, позволете ми да кажа, тъй като онова, което се случва и около Законопроекта, и изобщо публичният дебат е от особено значение, сеирджийството в този смисъл не е много добър атестат за загрижеността за това, което се случва с парите на Фонда, респективно на държавата и на вложителите. Направих това уточнение, защото и това е важно според мен, и този нюанс е много важен. А също така е важно наистина да се опитаме да изчистим всички детайли, за да помогнем да се случат тези неща.
Ние при представянето на Законопроекта бяхме категорични, че нямаме претенции да сме изчерпателни, нито абсолютно точни, но имаме претенции да повдигаме темата и да искаме всички да се включат за нейното решаване.
Вторият въпрос беше свързан с ал. 2, всъщност недействителността на сделки, извършени от трети лица, чл. 60б, който беше също внесен след като беше обявена Банката в несъстоятелност и беше опит, ако си спомняте, да помогнем пак за събиране максимално на вземанията на Банката в масата на несъстоятелността. Но случи се така, че този член, неговото действие беше заобиколено с поредица от разрешени правни способи или на ръба на закона. Това ще кажат синдиците, съдиите и така нататък. Във връзка с тази практика внасяме тази възможност.
Пак питам, отправям втория въпрос: текстът върши ли работа? Има ли такива сделки, чрез които е ощетена масата на несъстоятелността, които касаят това, което ние предлагаме? Това е вторият ми въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, ако желаете да отговорите.
АНГЕЛ ДОНОВ: Само бих казал от работата мои впечатления какво се случва с процесните цесии. Вложител, цедент по договора за цесия прехвърля своето вземане на длъжник на банката цесионер по договора за цесия. Длъжникът на банката – цесионерът, не плаща на вложителя на банката – цедента, но длъжникът на банката реално не плаща и пари в масата на несъстоятелността, тоест нито си погасява кредитите, задълженията към Банката, нито плаща на вложителя на банката, който си е прехвърлил влога. И така длъжникът на Банката – цесионерът по цесията, взема едни пари, които са печалба. Чиста печалба! Защото в договорите за цесии са уредени такива взаимоотношения, че той в бъдеще – след няколко години, при хиляди условия, ще плати на цедента. Само че този длъжник е куха фирма – нито цедентът ще си вземе парите, нито в масата на несъстоятелността ще постъпят някакви пари.
От тази гледна точка ние ще имаме възможност тези сделки да бъдат обявени за недействителни и този длъжник, извинявайте за израза, хитрец, който е излъгал и кредиторите, и вложителите на банката, който не иска да внася и в масата на несъстоятелността, няма да се счита за кредитор. Той просто няма да е кредитор по договора за прехвърляне на вземане, по договора за цесия. Така разбираме ние смисъла на § 2, чл. 60а и ал. 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може ли допълнително да попитам? Вие понастоящем водите ли такива дела за недействителност на цесии или по някои от отменителните искове в несъстоятелността, предявявате ли отменителни искове?
АНГЕЛ ДОНОВ: Водим. Много дела водим за обявяване на действителност на прихващанията, вадим си заповед за изпълнение, изпълнителен лист за незабавно изпълнение – те възразяват. И основното им възражение е това: ние сме Ваши кредитори, ние сме си погасили, ние сме направили прихващане, което дело съответно е висящо в производството по прихващането и в установителния иск те казват, че ние не дължим, защото сме направили прихващане, но в това прихващане не са постъпили пари в масата на несъстоятелността, те не са си и платили това прихващане на цедента, на вложителя, който им прехвърля.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, това го разбрахме, че на никой не са платили, но имат един договор, едно споразумение на хартия, което на практика нулира ефектите и в двете посоки – и по отношение на масата на несъстоятелност, и по отношение на бившите вложители.
АНГЕЛ ДОНОВ: Да, да, точно така. Водим дела. Отговорът е: да, много дела.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А някаква съдебна практика формирала ли се е? В каква посока?
ХАМИД ХАМИД: Да. Имаме съдебна практика. В болшинството случаи делата са спечелени, но те са висящи, подлежи на обжалване. Ние имаме на Софийски градски съд, имаме на Апелативен съд дела, имаме и дела, които са ни отхвърлили иска по най-различни причини, тъй като хипотезите са различни. Имаме в начален етап и на Върховен касационен съд дела, но там произнасяне нямаме. Единствено има едно дело по допустимост, съдът е допуснал защото такава практика няма, за пръв път се прилага тази практика, но решение по тези дела за атакуване на изявленията за прихващане на Върховен касационен съд, окончателно нямаме. Очакваме всеки момент.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, колеги! Това, което аз прочетох от докладите, както и на разследващата компания „Аликс партнърс“, които са направили доста подробно разследване, не е в наказателно-правния смисъл на думата, разбира се, много странна ефективна схема – тя е простичка, вижте какво се получава на практика, само да онагледя, колеги. (Показва схема.)
Тук банката е дала заем на кухата фирма „А“, без никакви обезпечения. За обезпечения служат само дяловете на дружеството, тоест тук има бушон. Този бушон е дал същите пари на бушон „Б“, без никакво обезпечение. Тези пари от бушон „Б“ са отишли при бушон „В“. Бушон „В“ вече с тези пари е закупил актив. И сега след обявяване на Банката в несъстоятелност, или по време на квестурата още, се появява трета фирма, която няма нищо общо с отношения с Банката, но купува вземането на бушон „Б“ към бушон „В“ – тук се надуват дялове, акции и така нататък, вземането става голямо и тази трета фирма, която не е участвала абсолютно никъде, обявява бушона в несъстоятелност и актива, който би трябвало да послужи за обезпечение на Банката, без да дава никакви пари, обявява в несъстоятелност и взема актива, купува актива или парите при осребряване на този актив. Тоест, това е схемата, която без действие на нормата няма как да намери приложение, защото тази фирма не е участвала въобще в тази верига и на пръв поглед се опитват да изкарат, че тази фирма е добросъвестна, но тя купува вземането на предпоследния бушон към последния. В това се състои и привидността.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Без да плаща?
ХАМИД ХАМИД: Да, без да плаща, колеги. Защото там, където е имало плащане, законът не касае тези сделки. Това са нормални търговски сделки и когато има плащане с някакъв малък обичаен дискаунт, като е при подобни сделки на 90-80%, о’кей. Обаче, когато не платил нищо, или е платил само 5% от цялото вземане, това не е плащане според нас.
Тук ще искаме и помощта на всички колеги да прецизираме някои детайли като „адекватно плащане“, като „разумен срок“, ще имаме нужда и от Вашата експертиза да направим Закона наистина съвършен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Хамид. за визуализацията и обяснението на схемата.
Други въпроси?
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Въпросът ми е към вносителите. А мислено ли е все пак как ще бъдат разграничени добросъвестните купувачи от такива недобросъвестни, тъй като при положение че се минава през четири, пет или шест сделки, най-накрая вероятно се стига до купувач, който е добросъвестен, теглил е някакъв кредит и тогава вече… Да, разбрахте въпроса.
ХАМИД ХАМИД: Записали сме, колега, там където има добросъвестен купувач, той е платил. Законът не третира тези добросъвестни купувачи, както и ако има даже и недобросъвестни, които са си платили, пак не ги третира. Там, където има плащане и постъпили средства в масата на несъстоятелността, Законът третира само привидните сделки, фиктивните, където няма плащане, а целта е само да се измамят кредиторите на банката, осемте хиляди вложители. И тук искам да добавя – и онези 8 милиона български граждани, на които са всички пари, от Фонда за гарантиране на влоговете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Да, но ако плащането е на втория бушон, как ще го съберат синдиците? (Реплики извън микрофоните.)
Други изказвания?
ХАМИД ХАМИД: Ще има основание за предявяване на иск към този бушон, защото той е получил определена сума и те ще предявят иск да си върнат тази сума от масата на несъстоятелността. Вече друг е въпросът ефиктивно колко ще могат, но ще има правен способ.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той не е техен длъжник, но добре.
Аз исках още по съдебната практика да питам, но явно тя е формираща се към настоящия момент и не е потвърдена от касационна инстанция.
Други изказвания, колеги, мнения, становища, възражения? Няма изказвания.
Ако ще преминаваме към гласуване, аз искам да заявя, че съм изразил положително становище към целите на Законопроекта. Давам си сметка за правно-техническата сложност на казусите, които следва да се решат.
Съжалявам, че се стига до такъв Законопроект след измененията в Закона за банковата несъстоятелност, които бяха през 2014 г. и на които аз бях съвносител, тоест чувствам се по тази линия съпричастен, за да подкрепя и това предложение. Давам си сметка за всички атаки, които тогава бяха насочени към законопроектите, с оглед тяхното действие. Прилагам и щях да приложа на Вашето внимание и отрицателно академично становище от проф. д-р на юридическите науки Методи Марков и проф. д-р Валентина Попова. Статията се казва: „Обратно действие на закони при новоучредени фактически състави“, и всъщност коментара касае точно действието на измененията в Закона за банковата несъстоятелност. Това е бр. 5 на списание „Търговско и облигационно право“ от 2017 г.
Пак подчертавам, казвам го в лично качество, не сме успели да обсъждаме Законопроекта в парламентарната група и съответно аз апелирам към колегите ми от ГЕРБ – всеки един от тях да си съобрази становището по отношение на подкрепа, неподкрепа или въздържание на Законопроекта. Изразявам само моето лично виждане. Аз ще подкрепя Законопроекта с тези аргументи. Сложно е производството по несъстоятелност, силно специфично е когато иде реч за банкова несъстоятелност по закона, който се прилага. Това е първият тест на терен на този Закон. Видяха се колко много от разпоредбите имат нужда от корекции, съобразяване с действителността. Вижда се също така, че към момента не могат да се гарантират и да се обезпечат в пълна степен правата на масата на несъстоятелността и оттам и на всички кредитори. Като за мен най-болезнен е аргументът за това, че държавата чрез Фонда за гарантиране на вземанията, също е поставена в огромен риск да възстанови сериозна част, адекватна част от парите, които бяха вложили от държавния бюджет, за да се погасят задълженията по Закона за гарантиране на влоговете.
Ако Законопроектът бъде подкрепен на първо гласуване, заявявам готовност да се участва активно в допълнително изследване на хипотезите на правните норми, с оглед прецизиране на техния обхват и правни последици, така че да се гарантира по-високата ефективност и по-добрия правен ефект, както и да се преодолеят всички обвинения, обосновани или необосновани, че се нарушават правни принципи.
Също така бих посъветвал и вносителите в един момент, ако се подкрепи на първо гласуване, да изразят воля и по въпроса дали да не представим Законопроекта на Консултативния съвет по законодателство за становище. Вие знаете, че председателят на Събранието може да направи това, може да го направя и аз като председател на Комисията по правни въпроси. Ако се направи от нашата Комисия, това ще коства съответната стойност от бюджета на Комисията за изработването на становището. Да, по Правилника на Консултативния съвет, това е правилото. Председателят може да го изпрати със средства от бюджета на Събранието, който е за Консултативен съвет, а отделните комисии могат с техния си бюджет да го изпратят. Но, ако има воля за това – ние имаме огромна икономия в бюджета на Правна комисия, тоест няма проблем да поемем това питане към Консултативния съвет, стига те да бъдат полезни и стига да помогнат в този дебат.
Ако някой смята, че това беше изказване и иска да ми направи реплики, моля да заповяда.
ХАМИД ХАМИД: Всеки е добре дошъл, който ще допринесе за по-добри текстове, на обхващане на всички хипотези, така че всеки е добре дошъл, стига това да не удължи до безкрайност времето, защото всеки ден актив по актив си заминават.
Вие питахте как вървят делата? Делата сигурно ще излязат. Аз наблюдавам близо 90% неуважени искове, ако греша процента ме поправете, но когато няма активи ще имаме едни актове, насреща нищо. Масата се топи всеки ден.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: И аз втора реплика.
Съгласна съм с Вас, господин Председател, че може да се спори по някои от текстовете в предложения Законопроект. Бих искала да кажа, че в предходната промяна на Закона за банковата несъстоятелност и Закона за кредитните институции се случи в едни екстремни условия, след като се намери воля в Народното събрание да се променят текстовете, така че да се охрани обществения интерес. Сега се надявам, че ще подходим достатъчно задълбочено, включително подкрепям и Вашето предложение за допитване до Съвета по законодателство към Народното събрание, но това наистина трябва да стане в един бързи срокове, защото може всеки ден наистина да се губи от масата на несъстоятелността. Аз също ще подкрепя Законопроекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Друга реплика?
Двете изказвания всъщност не бяха реплики. Едното беше покана, другото беше подкрепа. Аз няма да правя дуплика, ако това бяха репликите.
Господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На този етап ще се въздържим, тъй като обратното действие, без да навлизаме в детайл такава нужда няма. Всеки юрист знае какви рискове и противоречия ражда, ако навлезем в тази тема, може би ще ни трябват часове и е излишно да го обсъждаме. Това е единият ми аргумент.
Другият е, че се надявахме днес да видим представители и на министерствата, специално на Министерството на финансите. Затова на база тези аргументи засега ще се въздържим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това.
Аз по тази причина, за да не стане твърде специализиран. Проблемът е силно специализиран, но да не се отклоним в един трудно дешифрируем дебат, по тази причина реферирах и към научни статии. Няма да споря по обратното действие. Няма да споря. Повтарям, че, да, то по принцип трябва да се избягва, но по изключение е допустимо в гражданското и търговското право.
За финансите, аз Ви казах, не знам Вие дали бяхте тук, отговорих на господин Филип Попов, изпратили сме искане за становище. По отношение на лично присъствие, говорихме с парламентарния секретар и той каза, ако Фондът е там, какво ще прави Министерството, всъщност интересът е на Фонда.
Всъщност това е изказване на господин Божанков. Аз направих първа реплика, господин Хамид – втора реплика.
ХАМИД ХАМИД: Вие почти ми изчерпахте репликата, господин Председател. Четете ми мислите явно.
Без да навлизам в дебата за ретроактивното действие на правните норми, самият факт, че всеки при подобно съмнение казва, че обратното действие на всяка норма се прилага по изключение, самото наличие на тази дума „по изключение“ потвърждава, че то може да се налага при изключителни случаи, какъвто несъмнено е повторното разграбване на активите на банката или разграбването на масата на несъстоятелността.
Конституционният съд в едно решение отива малко по-далеч не само в Търговското и в Гражданското право, Конституционният съд допуска и ретроактивно действие дори при наказателноправни институти. И скоро ще стигнем и до това конституционно решение, но не е предмет, не искам да влизам в този дебат и аз.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплика?
Дуплика, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Две думи само.
По отношение на Наказателното право, признавам не съм запознат с това решение на Конституционния съд и с любопитство ще го прочета, принципът е поне при Наказателното право, винаги процесуалния режим е благоприятният за дееца. Това е уточнение като, колега, поемам ангажимент да се запозная със съответното решение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не винаги.
Ако е конституционна норма не може да се приложи чл. 2 от НК, защото го чета това и в интервюта на наши много именити професори. Моля да се съобразява йерархията на актовете. Ако принципът за давността се установи в конституционна норма, приложението на чл. 2 ще бъде изключено, но не искам да влизам в задочен спор, говорим по друга тема.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Говорим на база сегашното законодателство. (Реплики извън микрофоните.)
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Споделяйки това, което господин Божанков каза, само бих искал да допълня, че тук става въпрос дори не толкова за юридически казус, колкото за финансови параметри. Ние затова поискахме становище от Министерството, от КФН, от Надзора и от БНБ, защото именно това ретроактивно действие на този Закон, ние искахме да изследваме дали Законът ще донесе до по-големи загуби на практика, отколкото чрез него ще може да се попълни масата на несъстоятелността. Няма такова изследване в момента, няма такова становище.
В същото време разбираме, че трябва да се спре повторното разграбване, както казаха колегите, на масата на несъстоятелността, но това са причините, липсват становища. Това е изключително важен Закон с тежки финансови последици – не само юридически, финансовите последици. Ние искахме да има становища на министерствата, на институциите, за да вземем и нашето решение. Това са част от причините, поради които ние на този етап, именно на първо четене ще се въздържим от подкрепа, защото после и да дойдат становищата, те няма как да променят замисъла на Закона в степен такава, че да се избегнат тези негативни последици. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Първа реплика, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Кратка реплика, господин Председател.
В мотивите и вече към задължителната справка, която си гласувахме в нашия Правилник, сме записали, че по Законопроекта няма да бъдат направени разходи по действията, тоест предвидили сме, че държавната такса ще бъде заплащана от самата маса едва след събиране. Тоест няма разходи по събирането, ще има само приходи и то огромни.
Говорим за това ретроактивно действие, обратно действие, но забележете, че там се касае за обратно действие по отношение на акцесорното задължение само за обезпечението. Основният иск, той си виси и в момента в съда. Ако основният бъде отхвърлен или спечелен, обратното действие няма да повлияе на основния иск. Тоест обезпечението, ако искът бъде отхвърлен, ще си остане при лицето, което го е купило и няма да има действие към него, защото няма да има правен титул за действие спрямо това обезпечение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Госпожа Фикирлийска, иска втора реплика.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Благодаря, господин Председател.
Понеже ми се налага спешно да тръгвам, моят глас ще го броите „за“ – подкрепям на първо четене, и моля да ме извините.
ХАМИД ХАМИД: Една реплика и на колежката.
Честит рожден ден! Да сте жива и здрава!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моята реплика я оставих за накрая, но тя е в следния смисъл, ще опитам да е кратка.
Колега Попов, във всички становища, каквито и съображения да се изложат се казва, но законодателят решава. И в конституционната практика също се казва, но законодателят решава. Вярно е, хубаво е да ги има тези становища и се надявам те да бъдат налични евентуално преди второто четене, ако се стигне до второ четене, разбира се, на Законопроекта. Мисля, че на второ четене те могат да бъдат съобразени.
Вижте, никой няма да ни освободи от нашата отговорност. Законодателят няма да бъде освободен от отговорността си като законодател, колкото и становища да прочетем, колкото и научни статии да прочетем и да приложим, колкото и професора да ни посъветват.
Заповядайте, за дуплика.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Съгласен съм с Вас по отношение на отговорността. Разбира се, че ние носим тази отговорност като законотворци, но, носейки отговорност, ние следва да сме информирани преди това и то добре информирани, особено за такива важни обществени отношения.
Аз може би не се изразих достатъчно ясно в изказването си, тук не говоря за финансови последици, тук говоря за финансовите последици по отношение правната стабилност, имиджовата стабилност. След като се променят закони по отношение инвестиционната стабилност на България, рейтингът на България, какво ще се случи и какви ще са загубите за България, затова говорех. Затова исках такова становище именно на тези институции, защото ние тук като народни представители трудно ще изработим такова становище.
Това беше моята цел и затова ние ще се въздържим. Не се чувстваме достатъчно информирани за негативните последици от приемането на този Закон в този дух и в смисъла, в който се предлага. Иначе като идея, разбира се, подкрепяме усилията за справяне с повторното разграбване на масата на несъстоятелността на въпросната банка.
Затова ще се въздържим. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Правният ред и правната сигурност вече пострада и пострадаха много принципи – конституционни и търговскоправни, и гражданскоправни, но Ви предлагам да вървим към прекратяване на дебата.
Има ли възражения за това? Не.
Дебатът е закрит.
Пристъпваме към гласуване за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност,
№ 754-01-75, внесен от Делян Славчев Пеевски, Йордан Кирилов Цонев и Хамид Бари Хамид на 26 октомври 2017 г.
Моля, който е „за“ да гласува „за“.
За – 7, против – няма, въздържали се – 4.
Със 7 гласа „за“, 0 „против“ и 4 „въздържали се“ се приема на първо четене Законът за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 754-01-75.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Искам да изразя съгласие с всичко казано след подкрепата за Законопроекта и да кажа, че като вносители наистина сме отворени за абсолютно всичко, което се предложи, за да може да се усъвършенства това.
Да кажа още нещо и с това ще завърша. Щяхме да бъдем много щастливи, ако не трябваше ние да сме вносители на Законопроекта, ако някой друг го беше направил през тези две години. Така че тази подкрепа ще я смятаме като едно общо дело, без да претендираме за авторско право. И да кажа на колегите от БСП, че уважавам правото им на въздържание, задължен съм да го уважа и по съвест го уважавам, но въздържането също е отговорност и в залата ще си позволя да припомня цялата позиция на всички парламентарни групи по законодателството по казуса КТБ и какво сме пропуснали от първия момент, в който възникна този казус, отхвърляйки инициативи, които после се оказа, че дори тези, които са ги отхвърлили или са се въздържали, отчитат, че може би щяха да доведат до по-добър ефект, включително и приемането на законодателство, което щеше да позволи механизъм на одържавяване на банката по механизъм, който в момента имаме. Това го казвам от уважение към всички колеги. Аз в зала ще направя тази ретроспекция, за да се види кой какво е правил и каква е отговорността от една стъпка, друга или трета стъпка.
Накрая към неправителствения сектор и към другите политически партии, защото си позволих да изразя едно мнение относно партията на Христо Иванов. Разбира се, че уважавам всички мнения, всички мнения на партии, на политици и така нататък. Ако си позволих това изказване, то е защото смятам, че господин Христо Иванов не може да дава отрицателни становища, след като той нищо не направи по този казус, докато беше министър, а можеше да направи. Дължа го на тези, които са в залата, да поясня това, дължа го и на Христо Иванов. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Цонев.
Уважаеми колеги, ако няма допълнителни въпроси или предложения за обсъждане по организационни въпроси, ще закрия заседанието. Няма.
Закривам заседанието.
Благодаря на Фонда за гарантиране на вземанията, на синдиците, на колегите от БТК ЕАД за участието и Ви желая успех!

(Закрито в 16,10 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Данаил Кирилов