Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 26


На 22 ноември 2017 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2017 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за Европейската заповед за разследване, № 702-01-47, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2017 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерския съвет на 1 август 2017 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има кворум. Откривам заседанието.
Дневният ред Ви е раздаден предварително. Имате думата по дневния ред.
КРУМ ЗАРКОВ: Миналата седмица отправихме писмо до Вас – да помолите главния прокурор да се яви във връзка с приетия чл. 27 за редовни изслушвания. Точката не е включена в дневния ред.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На миналото заседание изразих становище по повод писмото на Филип Попов. Обсъдихме въпроса с главния прокурор и се спряхме на тази седмица за диалога. След политическо ескалиране казах, че ще го поканя първата седмица на декември. Първото изслушване по чл. 27 трябва да бъде в нормална ситуация. Трябва да се придържаме към принципа на разделение на властите. Срещата ще стане на 5, 6 или 7 декември.
Други въпроси по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с него, моля да гласува. За – 13, против няма, въздържал се 1. Приема се.

ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Законопроектът ще бъде представен от министъра на физическото възпитание и спорта.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Проектът за нов Закон за физическото възпитание и спорта беше представен за първо публично обсъждане на 18 април 2016 г. След отчетените препоръки от страна на спортни организации и експерти, както и на различните министерства и Национално сдружение на общините в Република България, проектозаконът беше предоставен за повторно обсъждане на 12 юли 2016 г. През 2017 г. преди повторното му внасяне в МС законопроектът отново е поместен на интернет страницата на ММС и на портала за обществени консултации.
В процеса на изготвяне на законопроекта разписаните норми са коментирани и обсъждани с представители на академичните среди – Национална спортна академия, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и други, спортни федерации, правителствени и неправителствени организации – национални и международни, осъществяващи и развиващи дейност в областта на спорта, специалисти в областта на медицинския контрол и антидопинговите правила, народни представители и други.
Приемането на нов закон, който да замени действащия Закон за физическото възпитание и спорта, е предвидено в приоритет 21.1 от Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г. Новият проект на Закон за физическото възпитание и спорта цели да отговори на новите изисквания и потребности на обществото в сферата на спорта и физическата активност. Законопроектът предлага система за регулация на спорта, която осъвременява и систематизира сега действащата нормативната уредба.
Законопроектът има 15 глави и 153 члена, а действащия закон – 12 глави и 69 члена. Систематизирани са и са разписани на ниво закон множество процедури, които в момента са разпръснати в различни нормативни актове, което затруднява тяхното прилагане.
В проектозаконът се създава възможност спортният клуб да бъде регистриран и като всякакъв вид капиталово търговско дружество, като се запазва действащото сега правило финансиране с публични средства да могат да получават само спортните клубове, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Предвиждат се съществени изменения по отношение на изискванията към спортните клубове и спортните федерации, които ще засилят контрола върху дейността им. Новата уредба на спортните федерации предвижда издаването на безсрочна спортна лицензия от министъра на младежта и спорта и засилен последващ контрол върху федерациите, притежаващи лицензии. Има нови изисквания по отношение на лицензирането на федерациите – трябва да имат най-малко 15 клуба за членове, регистрирани в 3 административни области, а в действащия закон изискването е за 7 клуба. Федерациите могат да получат финансиране с публични средства, ако имат не по-малко от 20 члена или когато картотекиран от тях спортист е спечелил на олимпийски игри медал за Република България по съответния спорт.
Изцяло нова е уредбата на обединените спортни клубове, които са сдружения на поне три спортни клуба на територията на една административна област, създават се специално за ползване и управление на спортни обекти и не могат да развиват тренировъчна и състезателна дейност. Подлежат на вписване в нарочен регистър, което е предпоставка за извършване на дейността им.
Проектозаконът предвижда обособяването на самостоятелна глава, регулираща допинговия контрол и борбата срещу употребата на допинг в спорта, която е съобразена със Световния антидопингов кодекс.
Законът предвижда няколко алтернативни способа за стопанисване, използване и поддържане на спортни обекти по начин, който да създаде условия за ефективно използване и качественото обновяване на съществуващите спортни бази – предоставяне на концесия по реда на Закона за концесиите, отдаване под наем или учредяване на право на ползване или право на строеж.
Отдаването под наем за срок до 10 години се подчинява на общите правила на Закона за държавната собственост и правилника за прилагането му, респ. Закона за общинската собственост, като се предвижва специално изискване кандидатите да представят нарочна програма за поддържане и управление на спортния обект. Допуска се отдаване под наем за срок над 10 до 30 години само на спортен клуб, спортна федерация или обединен спортен клуб, които са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност и са вписани в съответния регистър на Министерството на младежта и спорта. Специфично задължение на наемателите е представянето и изпълнението на инвестиционна програма за ремонт, обновяване и реконструкция.
Безвъзмездно учредяване на ограничените вещни права върху публична държавна, респ. общинска собственост се допуска само по отношение на имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности с национално, респ. общинско значение в областта на спорта, физическата активност и физическото възпитание. Не се предвижда публична собственост да се превръща в основен обект на стопанска дейност и източник на доходи, поради което кръгът на субектите, в чиято полза могат да се учредяват безвъзмездно правата, се ограничава до обединен спортен клуб, спортни клубове и спортни федерации – юридически лица с нестопанска цел в общественополезна дейност, вписани в съответния регистър на Министерството на младежта и спорта. За посочените субекти се допуска учредяване на правото за срок до 30 години. Във всички останали хипотези ограничените вещни права се учредяват само възмездно и само със срок до 10 години. Приобретателите на ограничените вещни права се задължават да изготвят и изпълняват инвестиционна програма с определени параметри.
Предвидено е финансово подпомагане с публични средства единствено за дейности, с които се осъществява държавната политика в областта на спорта. Като по отношение на финансирането на дейности, свързани с развитието на спорта с публични средства, законопроектът отчита особеностите на действащото в момента законодателство на национално и европейско ниво в областта на държавните помощи.
В действащия закон не са предвидени принудителни административни мерки, което ограничава възможностите за въздействие при осъществяване на контрол за спазване на закона. Затова в проекта са предвидени широк набор от мерки като: разпореждане за предприемане на конкретни мерки за предотвратяване или преустановяване на допуснати нарушения или за отстраняване на последиците от тях; задължаване на спортните организации да свикат общо събрание или заседание на управителните или контролните органи на спортните организации; искане за отмяна на решения на управителните или контролните органи; писмено разпореждане на спортна федерация да предприеме необходимите действия за промяна на вътрешни актове и други. Обжалването на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка не спира нейното изпълнение.
Запазени са административнонаказателните състави на действащия закон като са предвидени по-високи размери на глобите и имуществените санкции за нарушения на антидопинговите правила и извършване на дейност от федерация, която не е лицензирана и спортен клуб, който не е вписан в регистъра.
В преходните и заключителни разпоредби са предвидени срокове за привеждане на съществуващите спортни организации с изискванията на новия закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате думата за въпроси.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Обществото има нужда от нов Законопроект за спорта. Настоящият Законопроект има 153 члена. Мисля, че философията на Законопроекта е сбъркана, сбъркана е и неговата социална насоченост. В ръцете на министъра се съсредоточава прекалено много власт. Той ще ръководи и ще контролира.
Не се дава отговор на два основни въпроса: ще допринесе ли по някакъв начин за подобряване на здравния статус на българските деца и ще се възстанови ли българския спортен престиж на международно ниво?
Липсват законоустановени норми за отговорността на държавата и общините. Липсва обществен контрол и коректив.
Министър Кралев предлага да се въведе лицензионен режим по отношение на някои спортни дейности, но лицензионните режими са отпаднали в почти всички европейски страни.
Друг недостатък – в първоначалното обучение по физическо възпитание се допуска обучение от непрофесионалисти. Липсва организационна ефективна система на спорт извън училищата.
За инвестициите в спортните обекти – насочеността е изцяло към частни инвестиции. Държавата абдикира ли и ако е така, защо?
Прави ни впечатление отпадналата структура на „Белмекен“ и „Спортпалас“. Какво се случва в Приложение № 1 и Приложение № 2?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Нищо не разбирам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма приложения.
Реплики? Няма.
Министър Кралев ще отговори, след като съберем повече въпроси.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Бях председател на Комисията по младежта и спорта в голям български град. Дадох проекта за становище. Бяха представени до мен много конкретни предложения. Законопроектите трябва да решават обществени проблеми. В спорта напоследък нямаме големи постижения. Спортът не изпълнява функцията си да спомага за здравето на българите. Търсих отговори в мотивите на тези проблеми, но не видях. Търсих отговори в текстовете. Вие сте обединили правилника и закона. Някои процедури са променени, други – оптимизирани. Прави впечатление отговорността, която министърът поема, за да реши тези проблеми. В последните три глави се дава възможност министърът да предприема конкретни мерки. Предвижда се обжалването на актовете да не спира изпълнението. Забелязва се желание на администрацията да контролира обществените отношения. В мотивите не виждаме как този Законопроект ще реши задълбочаващата се криза.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние не сме водеща комисия. В Законопроекта има множество правни въпроси. Нека насочим дебата към правните въпроси.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Знам, че не сме водеща комисия, но използвах присъствието на министъра, за да поставя тези въпроси. Поставих правни въпроси – засиления контрол в последните три глави.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз, колегите Емил Димитров и Явор Нотев ще подкрепим на първо гласуване този Законопроект. Министерството е издигнало норми от подзаконов нормативен акт в законов порядък. Това е достижение.
Законопроектът е подкрепен в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Имам въпрос за принудителните административни мерки. Струва ми се, че има интензивно въздействие на министъра. Моля да ми обясните логиката на този текст и дали не отиваме отвъд принципите и правилата на ЗЮЛНЦ?
КРАСЕН КРАЛЕВ: Къде точно в частта за принудителните административни мерки виждате противоречия със ЗЮЛНЦ?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Задължаването за свикване на общо събрание – т. 2 на чл. 145.
КРАСЕН КРАЛЕВ: Ще отговоря и на колегите от БСП. Имаме постоянни проблеми с упражняването на контрол върху федерациите. Проблемите възникват заради неправилно свикване на общи събрания, неправилно приемане на нови членове, включването на клубове-фантоми в членската маса, за да бъдат преизбирани едни и същи председатели. А Министерството носи отговорност!
Излишно да е даваме примери като за шахмата. Има време от шест месеца до една година, в което дейността на спортистите може да бъде регламентирана. Не можем да нямаме влияние и контрол върху този процес. Колегите от БСП навсякъде споменават за повече власт в ръцете на министъра. Не виждам нещо по-различно от отговорността, която се изисква. За всяко нещо отговарят министърът и Министерството – че няма треньори, дали НСА си върши работата. Когато сме влагали идеите си в Закона, не сме смятали, че ще бъдем вечно в това управление. Не искам да влизам в разговор с тон на заяждане – дали ще се оправи здравният статус или спортният престиж на нацията. Резултатите и спортните постижения, които имаме в момента, не са резултат на управлението на една политическа сила, а с натрупване.
Ако имате идеи, които могат да се надградят, с удоволствие ще ги включим. Но да казваме „Не виждаме“?!... Ако виждате, Вие щяхте да направите закон.
Аз съм първият министър в историята на България, който преди две години успя да направи промяна в Закона за училищно и предучилищно образование – поне един от часовете да бъде воден от специалист. Дотогава всички часове се водеха от начални учители. Съпротивата от Комисията по образование бе огромна в тази посока. Трябва да намерим баланс. Аз настоявам всички часове да бъдат водени от специалисти. За първи път дадохме възможност треньори да водят третия час по физическо възпитание в училищата, а учители по физическо възпитание да влязат между първи и четвърти клас. Най-важният период за изграждане на двигателна култура на децата е от първи до четвърти клас. Ако Вие излезете с предложение да се промени Законът за училищно и предучилищно образование относно тези три часа, аз съм готов да го подкрепя. Държавата не е абдикирала. Всяка седмица откриваме нови обекти по спортна инфраструктура. За да режеш лентичка, трябва да си построил обекта.
Има недостиг на публичните средства по отношение на спорта през последните 23 – 24 години. И в момента средствата не стигат. Затова една от основните задачи на този Закон е да се даде възможност на частния капитал да се включи в спортната инфраструктура. Затова по-подробно са разписани тези нормативни правила. Не искаме да даряваме, но не искаме и да дадем възможност да се злоупотребява. Случаи като тези за базата на ЦСКА, на Спартак – Варна възникват, защото няма ясна нормативна уредба. Наредбата е разписана така, че да са ясни отговорностите.
Нашето виждане е, че масовият спорт трябва да бъде основно задължение на общините. Колегите от Националното сдружение на общините възразиха, че не можем да им се месим в самоуправлението. А предложението беше 70% от техните бюджети да отиват за масов спорт. Затова приехме текст „приоритетно да бъдат включени“.
Този Законопроект една година и половина стои за публично обсъждане. Отразили сме мненията на всички.
ФИЛИП ПОПОВ: В Допълнителните разпоредби в т. 9 е описано кои са свързани лица съгласно този Закон. В точки а, б и в са изброени кои са свързани лица. Какво е наложило ограничаването на кръга на свързаните лица в този Закон в сравнение, примерно, с Търговския закон?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не виждам съществено ограничаване.
КРАСЕН КРАЛЕВ: Кажете кое е пропуснато?
ФИЛИП ПОПОВ: Доста неща са пропуснати.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Според има адаптация към спецификата на дейността.
КРАСЕН КРАЛЕВ: Ако има пропуски, ще ги коригираме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаме понятие за свързани лица, което възприемаме за основно – в § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон. Ако е пропуснато сватовството, няма проблем да се доразвие.
ФИЛИП ПОПОВ: (Чете текстове от Търговския закон)
КРАСЕН КРАЛЕВ: Тук става въпрос за юридически лица с нестопанска цел.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако искате пренесете целия § 1 от Търговския закон, предложете го. Дано колегите от водещата комисия възприемат нашите аргументи.
Споменахте даренията. Спортните организации ползват дарения. Би трябвало да ги поощряваме. Това означава да им направим огромна група от свързани лица и да блокираме всяка друга дейност.
ФИЛИП ПОПОВ: Бих добавил т. 6 и 7.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В Търговския закон имаме ясни правила за контрол.
Има обединени спортни клубове. Това, което казвате, означава ли, че искаме да направим такъв обединен спортен клуб свързано лице със съюзните организации, които членуват в обединения спортен клуб?
Смятам, че голяма част от случаите са намерили ефективни правни решения на проблеми, които досега затрудняваха спортната дейност. Сега разглеждаме добре систематизиран закон с нови правни решения, обосновани от практиката и подкрепени от съответните организации.
Масов спорт или спортно майсторство? Тук виждаме детайлизиран режим по отделните видове организации.
Една от основните заслуги на Законопроекта е частта, отнасяща до управлението на собствеността на съоръженията. Досега се бяха натрупали проблеми, за да нямаме възможност за ефективно управление, включително на най-големите спортни съоръжения в републиката.
Законопроектът дава форми, които удовлетворяват всички видове субекти. Министерството правилно изчака да бъде приет Законът за концесиите.
Законопроектът е съобразен с основните правни решения в концесионното законодателство. Запазва и доразвива съществуващи и допълнителни форми, с които да се установят правата на субектите при експлоатацията и поддържката на спортните съоръжения. Това е основен проблем през последните двадесет години.
За контролната дейност и принудителните административни мерки. Не виждам нещо пресилено относно досега действащия обем на правомощия. Тук имаме по-конкретна уредба. Господин Кралев обясни, че това е благодарение на натрупания опит с федерациите.
Твърдението за чл. 145 във връзка с чл. 140 – за всичките точки виждам основание и обосновка. Бих изразил колебание по отношение на т. 2 в чл. 140 – лицата, които предлагат спортни услуги. Тук би трябвало да се изключат спортните лица, които предоставят спортни услуги на собствено частно основание, без връзка с ресурса на държавата. Лесно бихме могли да преработим т. 2.
КРАСЕН КРАЛЕВ: Тази регулация е изключително важна. Това е начинът да обхванем фитнес центровете. Ангажираните хора са повече от Футболния съюз. Не можем да преценим дали има лицензирани треньори, за да водят упражненията. Там се продават забранени субстанции. Дори държавата да не участва, ние сме длъжни да дадем регулация кой може да предлага спортни услуги. Задачата беше да обхванем всички спортни дейности на територията на държавата. От 110 лицензирани федерации ние сме ги свели до 44 45, за които има държавно финансиране.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Поздравявам екипа на Министерството, за да може България да има Закон за спорта. Имаше мнения, които противопоставяха масовия на професионалния спорт, високото спортно майсторство на масовия спорт и така нататък.
По въпроса за професионалните лиги – чл. 33, в ал. 5 се казва, че може да има само една професионална лига. Смущаваме, че ако една федерация, примерно по спортна стрелба, реши да делегира първенството на професионалната лига по спортна стрелба, какво става с дейността на федерацията? Тя е преотстъпила цялата си дейност на един субект, като никой друг няма право да създава професионална лига, защото в Закона е записано, че трябва да има само една. Този въпрос е дискусионен. След като има право да се създават професионални и спортни сдружения, защо трябва да регламентираме, че трябва да има само една професионална лига към определения вид спорт?
КРАСЕН КРАЛЕВ: За да се направи професионална лига, трябва всички професионални отбори да членуват в нея. Функциите на федерациите не се изчерпват само с провеждане на професионалното първенство. Профлигата може да управлява само първенството на елитните отбори, както във Футболния съюз – „А“ и „Б“ група и така нататък. Всички останали състезания – деца, юноши, международен календар, съдийски комисии, остават под юрисдикцията и управлението на федерацията. Идеята за профилигите е, че някой път отборите има желание сами да разпределят телевизионни права, да инвестират пари. Тогава федерацията решава да делегира провеждането на дадено първенство, но няма как да има втора профилига, защото всички отбори участват в това първенство и създават тази лига. Даваме им възможност да бъдат различни юридически лица от федерацията, а досегашният закон изискваше да бъдат структура на федерацията. Регистрационният и лицензионният режим остават във федерацията.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Включена е спортно-туристическата дейност. Става въпрос за организирания туризъм. Не говоря за спортно ориентиране и други, говорим за туризъм.
От текстовете се разбира, че се предвижда създаването на Национална организация за спортно-туристическа дейност.
КРАСЕН КРАЛЕВ: Това сега е БТС.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: В Закона узаконяваме или интегрираме БТС? Не пише БТС, а пише „национална организация“. От разписаните функции не е ясно преучредява ли се БТС по този Закон, нова организация ли се създава. Това държавна организация ли е или е сдружение на туристическите дружества?
Считате ли, че спортно-туристическата дейност трябва да бъде част от този Закон или може да има отделен Закон, който да регламентира този въпрос? Какъв е характерът на тази национална организация? Държавна ли е или организация на обществени начала? Как ще бъде изградена – отдолу нагоре или отгоре надолу ще се изграждат туристическите дружества?
КРАСЕН КРАЛЕВ: Регламентираната спортно-туристическа дейност трябва да бъде именно в този Закон. Не сме конкретизирали дали трябва да бъде Български туристически съюз или друго организация. Не можем да изпишем наименованието на конкретната организация вътре в Закона, но ако БТС отговаря на условията, може да бъде лицензирана и да работи. Ако не отговаря, трябва да се направи нова организация. Ако имате идеи за по-детайлно регламентиране дейността на организацията, на тези дружества, ще Ви изслушаме.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Приемам Вашият отговор. Когато става въпрос за Национална спортно-туристическа организация, то една организация ли ще бъде или могат да бъдат регистрирани няколко национални организации? Въпросът е записан в чл. 43, ал. 1. Тук става въпрос за държавна организация, която се казва „национална организация“. Ако се реализира чрез национални организации, би следвало да имаме дефиниция за национална организация в областта на туризма, в която да има обединени 15 – 20 – 30 туристически дружества, покриващи територията на страната. Трябва да се изясни какво представлява Националната туристическа организация. При сегашното състояние на БТС отношенията между Съюза и хижите е предпоставка за лошо управление на собствеността.
Приемам идеята да се намери вариант, в който туризмът да получи адекватна форма на организация.
КРАСЕН КРАЛЕВ: Това е Сдружение на туристически дружества.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ако въпросът е за регистрация на Национална туристическа организация при покриване на определени критерии, то критериите могат да бъдат завишени, да могат да ги покриват примерно две или три организации.
За студентския спорт. България има голяма традиция в това отношение – клубове, материална база към университетите и специализирани професионални дружества като спортния клуб „Академик“. Разписаното в Закона в Раздел VI за студентските спортни клубове не е достатъчно като регламентация.
Изразявам лично мнение: студентските спортни клубове имат специфики. Има европейско и извън европейско спортно движение, световно студентско движение. Смятам, че студентските спортни клубове не могат да бъдат подведени под обща формулировка за спортните клубове. Дали не може да се помисли в тази посока?
Студентските първенства се провеждат, но трудно могат да бъдат администрирани по начина, по който е записано. Сегашната организация на студентските спортни първенства не фигурира в Законопроекта. Въпросът не е само финансов, а на отношение „материална база – организация – роля на ректорски ръководства“. Трябва да има по-разгърнати нормативни постановки за студентските спортни клубове.
КРАСЕН КРАЛЕВ: С този Закон правим революция в студентския спорт. Имаме проблем с регламентирането на часовете по спорт в университетите – дали да бъдат 60 часа годишно или въобще да ги няма. Спортът в университетите е зачертан, както и в голяма част от училищата. Когато говорим за организиране на първенства, трябва да осигурим минимум хорариум, които да се занимават със спорт. Голяма част от студентските първенства се провеждат проформа. Ако едни университети подценяват физическото образование, не би трябвало другите да страдат. Ние правим крачка напред – университетите, които искат, да имат право да създават клубове като отделни юридически лица, да си регистрират отделни клубове, с които да участват в професионалните първенства. Това вдига студентския спорт на друго равнище. Те могат да си изберат – да участват в професионални първенства, да участват във федерации, да получават финансиране от държавата и университета и създават предпоставка за организиране на по-високо ниво на студентския спорт. Дават възможност за дуална кариера на спортистите.
Трябва да видим каква регламентация ще постигнем в Комисията по образованието и науката за регламентиране на часовете, защото с 20 часа годишно не можем да говорим за никакъв спорт. Това е наличие на часове само за събуждане. Трябва да се промени мисленето на преподавателите.
На зимни и летни универсиади участват само професионални спортисти. Другите отиват като туристи. Убеден съм, че ще има поне 10 университета, които ще се възползват от законодателната възможност да се регистрират с отделни клубове, с които да участват в състезанията на професионалисти към федерациите. Това ще вдигне интереса към спорта в университетите.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря за отговора. Намирам го разумен и логичен, доколкото доскоро нямаше по-сериозна регламентация на студентския спорт.
За студентския спорт има друга цел – да бъдат обхванати повече студенти. Не знам до каква степен регистрацията на професионалните лиги, съпътствана с постижения в спортното майсторство, ще даде възможност за постигането на целта – максимален обхват.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подкрепям режима, който е установен в чл. 43 и следващите по отношение на Национална организация за спортно-туристическата дейност. Господин Жаблянов, разбрах смисъла за Вашия въпрос. Българският туристически съюз продължава да стопанисва огромна държавна туристическа база под формата на Сдружение. Няма лошо под тази процедура, която Законът урежда, ако тя се приеме, БТС да бъде лицензиран по този ред. Така ще затвърди присъствието си, ще поеме множество ангажименти, включително по стопанисването и изясняването на собствеността. Обратно, ако БТС няма желание да изпълни изискванията на Закона, това поставя въпрос за членството на туристическите дружества в други формати. Оставихме БТС хей така 25 години - да не си знае базата, да не си знае хижите, да ги предоставя под всякаква форма на всякакви субекти.
КРАСЕН КРАЛЕВ: Започнали сме процес на инвентаризация на хижи, стопанисвани от Българския туристически съюз, както и на други, които не са обхванати. Това е дълъг процес. Работим по въпроса, но той ще отнеме много време.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Въпросът е интердисциплинарен. Стремя се да върна дебата в правото. За БТС дебатът е важен относно Националната организация и как ще се стопанисват базите, за да бъдат най-ефективни и най-достъпни.
Един обект, на който каним много чужденци, са Седемте Рилски езера, но там положението е отвратително. Срам ме е при тази природа онова, което се случва със стопанисването на обектите.
Предлагам да прекратим дебата.
Има ли желание за последни изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2017 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се на първо четене.

ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Законопроектът ще бъде представен от заместник-министъра на правосъдието Евгени Стоянов.
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Със Законопроекта се цели въвеждане изискванията на Директива 2014/41 ЕС на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 3 април 2014 относно Европейска заповед за разследване по наказателно-правни въпроси. Изготвянето на Законопроекта е заложено в Плана за действие за 2017 г., произтичащ от членството ни в Европейския съюз. Сега действащата нормативна уредба не може да покрие всички изисквания на Директивата за оказване на взаимопомощ по наказателни дела между държавите членки. Ако не бъде въведена Директивата, може да се стигне до ситуация, в която изпращаните от наша страна молби за правна помощ до държавите членки ще бъдат оставени без изпълнение.
Европейската заповед за разследване ще улесни разследването на корупция, трафик на наркотици и организирана престъпност. Тя ще намали документооборота и документацията чрез въвеждането на единен стандартен формуляр, с който органите ще изискват помощ при нужда от доказателства и ще спомогне за създаването на платформа за обмен на електронни доказателства.
Моля да одобрите предложения Законопроект.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Откривам разискванията.
КРУМ ЗАРКОВ: Ние ще подкрепим този законопроект. Това е Директива, за която се намираме в началото на нейното изработване, защото сме една от страните, които са поискали такова специално законодателство. То не е толкова за престъпления с трансграничен елемент, а доколкото да улесни факта, че престъпници и доказателства пътуват свободно из Европейския съюз.
Признавайки трудността на транспонирането, трудно е да стоим близко до Директивата, съобразявайки я с нашето законодателство. Често просто я преписваме. Това понякога създава трудности. Затова моля между първо и второ четене текстовете да се прегледат още веднъж внимателно. Не го направихме достатъчно добре при Наказателния кодекс, който ще гледаме след малко. Това създава проблеми не толкова на законодателите, колкото на органите, които ще прилагат текста.
В чл. 4, ал. 3 се казва: „Законът не се прилага при обезпечаване на имущество, подлежащо на конфискация, доколкото искането за конфискация на това имущество също не е заявено.“ Гледайки английския текст, там като че ли става ясно, че се изисква ако има мерки по обезпечаване на имуществото, които са извън мерките за защита на доказателства, то те да бъдат изрично заявени.
Искам да обоснова, че си заслужава още веднъж, когато имаме законопроект, да се опитаме да го направим по-лесно приложим.
Поздравявам Министерството, че си е изпълнило ангажимента да представи законопроекта до края на годината.
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Съгласен съм, че част от разпоредбите може да не са в пълен унисон с терминологията на НК, но ще обърна внимание, че имаме официален превод, с който трябва да се съобразим. Получава се несинхронизация между езика на Директивата и езика на НК.
За чл. 4, ал. 3 – беше обърнато внимание, че е свързан с § 4 от Преходните и заключителните разпоредби във връзка със Закона за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество или доказателства. В тази връзка трябва да се тълкува текстът на чл. 4, ал. 3. Терминологията може да бъде подобрена.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Алинея 3 не е коментирана в таблицата за съответствие. По чл. 4 имаме пълно съответствие.
Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за европейска заповед за разследване, № 702-01-47, внесен от МС на 10-11-207 г., по който сме водеща комисия.
За – 18, против и въздържали се няма. Приема се.

ТРЕТА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс“.
Имате думата по наименованието. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам заглавието на гласуване.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 1 не са постъпили редакционни предложения.
Имате думата.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Имам възражение по т. 31, тоест т. 7, с която се създава 31-ва.
Определението „взривно или друго смъртоносно устройство“ е в § 24, с който се инкриминира поставянето на взрив с особена цел. Възраженията ми са по § 24, който е свързан с § 1, т. 7. Идеята ми е съответно да отхвърлите текста на вносителя за § 24.
Според този параграф се инкриминира нов вид престъпление, според – не. Възраженията ми са по новия чл. 336. Възраженията са в две посоки. Едните касаят диспозицията на нормата, а другите са свързани с предлаганите санкции. Ако идеята на колегите е била да инкриминират престъпление, което до момента не е било обявено за такова, този текст не върши работа. Приемането му ще създаде повече проблеми. В мотивите създаването на чл. 336 е обяснено с изпълнение на ангажимент по Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм, към която сме се присъединили. Мотивите са, че с този член се въвеждат изискванията на Конвенцията, но това не е така. Алинея 1 и ал. 2 визират опит за престъпление, което е уредено по НК. Член 336 въвежда като изпълнително деяние поставянето на взрив или друго смъртоносно устройство на публично място. Този текст не е съобразен с нашите наказателноправни традиции. По нашето наказателно право това е опит за убийство по чл. 115 и 116, чл. 216. Действащият чл. 116 съдържа най тежкото наказание за убийствата, съдържа деянията, които колегите искат в момента да обявят за престъпление. В чл. 116, ал. 1, т. 6 най тежкото наказание се налага, когато някой умишлено умъртви другиго със средства, опасни за живота или здравето на мнозина. Нашата практика винаги е приемала, че тази хипотеза обхваща точно убийствата, когато са причинени с взривни вещества.
Същото се отнася и за ал. 3.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Къде е опитът по т. 6?
МИРА МАНОЛОВА: Нямаме изрично наказуем опит. По нашето право опитът винаги е наказуем с наказанието за завършено престъпление. Съдът индивидуализира наказателната отговорност. Същите ми възражения са и по ал. 3.
По-притеснителна е законодателна техника при санкциите. Колегите са направили каска, опитали са се да изградят систематично основен състав, съответно квалифицирани състави с оглед на резултата.
Алинея 4, 5 и 6 са, когато целта е реализирана, когато е настъпила телесната повреда, смъртта по ал. 5 или смъртта на две и повече лица. Когато причините телесна повреда с взрив, както е по ал. 3, това деяние ще е също толкова тежко наказуемо, колкото причиняването на смърт, убийство по основния състав. Това е абсурдно от наказателноправния принцип за съответствие на наказанието, изведено и в нормата на чл. 35, ал. 3. Ако причиняването на смърт е с взрив, отива се на състава на чл. 116, ал. 1.
По ал. 5 е предвидено причиняване на смърт чрез взрив. Лишаването от свобода е от 15 до 20 години. Ако бъде приета подобна норма, тя влиза в противоречие с чл. 116, ал. 1. Не знам колегите кой престъпен състав ще приложат – дали убийство по чл. 116, ал. 1, или този състав. Това противоречи на принципите, защото не е ясно кое поведение искаме да обявим за престъпно, и на принципа за съответствие по чл. 35, ал. 3.
Алинея 6 е специфична материя. Ако чрез взрив причините смърт или убиете две или повече лица, това престъпление ще е по-тежко наказуемо от измяната по чл. 95 като престъпление против републиката и за тероризма по чл. 108а.
С този текст казваме на лицата, адресати на НК: Вие можете да правите опити за преврати, сменяйки държавния строй, но ще бъдете наказвани по-леко, отколкото ако причините смърт чрез взрив на две или повече лица. Нормата не е съобразена с други институти. Ако се съгласите, чл. 24 да отпадне, респективно т. 7 от § 1.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук е важно и мнението на вносителите.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Аз съм от работилите по Законопроекта. Това идва като препоръка на Експертния комитет „Монивал“. Казват, че в недостатъчна степен престъпленията, предвидени в чл. 116 и 330 покриват всички възможни хипотези. Затова сме предложили този текст. Стремили сме се наказанията да бъдат сравнени с тези за убийство и другите общоопасни престъпления.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз виждам логиката, освен тази, че имаме препоръка. Виждам я фактически правно – че става въпрос за поставяне на взрив.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Противоправното действие е поставянето на взривно или смъртоносно устройство на обществени места. Целта е да бъде предотвратено такова поставяне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Резултатът не е настъпил, затова е опит. Защо трябва да сме сигурни, че поставянето на устройството лесно би се квалифицирало в съдебната практика по чл. 116, т. 6 и ще се накаже като такова?
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Опитът по смисъла на чл. 18 се е приемал за начало на изпълнително деяние. Ако искате да убиете някого, поставяйки взрив и целта Ви е да причините смърт или унищожаване на имущество, това винаги се тълкува като опит за престъпление.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Но само на едно конкретно физическо лице. Ако настъпи вредоносен резултат, той ще е насочен към неограничен кръг от хора. Затова е тероризъм.
МИРА МАНОЛОВА: Има тероризъм по чл. 108а.
КРУМ ЗАРКОВ: Според експертите няма необходимост от този текст. Според представителите на Министерството по препоръка от „Монивал“ има необходимост от този текст.
Аз трудно ще бъда убеден, че без § 24, ако някой постави бомба близо до Народното събрание, нямало подходящите текстове в НК, за да бъде подведен под отговорност. Такива текстове има и той ще бъде подведен под отговорност. Може би трябва да се задълбочим в препоръката на „Монивал“. В България няма практика за взривове с такава подбуда. Не разбирам логиката защо трябва да има по-тежко наказание, ако си убил двама души, отколкото ако си убил един с бомба, с користна цел. Стъпаловидното описване не звучи логично. Предполагам, че отговаря на Конвенцията. Не съм се запознал с нея.
Проблемът за наказателната политика е винаги един и същ – дали когато непрекъснато специфицираме, помагаме за реализирането на наказателната ни политика, или пречим. Дали не успяваме да обясним на чуждестранните експерти какво е за нас чл. 16? И пишем прекалено подробно очевидни неща. Аз имам отговор, но разбирам, че той не се споделя от всички. В тези експертни групи много по-лесно е да кажеш, че ще напишеш нов текст, отколкото да обясниш реализацията на стар текст. Трябва да мислим за последиците. Може би си заслужава да се помисли за такава разпоредба, но пипането на общата част на НК и създаването на непрекъснато нови обяснителни нормативи…
Няма ли съдията да помисли какво е имал предвид законодателят, като е казал „взривно или друго смъртоносно устройство“?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Често се прави упрек, че в НК няма съответната легална дефиниция. Ние отговаряме, че има и други актове, които би следвало да се познават при прилагането на съответната норма. Несъответствието е започнало да се констатира в „Монивал“ още през 2013 г., когато е започнала процедурата на регулярен мониторинг. Сега е дошъл моментът да се приемат тези изменения.
КРУМ ЗАРКОВ: В Закона за оръжията и пиротехническите изделия няма дефиниция на оръжие. Тук сега правим дефиниция на „що е то оръжие или устройство, имащо способността да причинява смърт“. Същността на престъплението е опит за терористичен акт. Българският прокурор и съдия разполагат с инструменти да приложат закона с цялата му сила в най-тежката му част. Най-вероятно текстът, който сега правим, няма да попречи, но със сигурност няма да помогне.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Вносителите, разполагате ли с мнения на организации в областта на икономиката, където се работи с взривове?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Не сме събрали такава информация. Това е приложено в контекста на Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм. Отчели сме националните изисквания за даване на легална дефиниция в българското право. Може народните представители да не се съгласят с това, ако считат, че няма да можем да помогнем. Има факти, за които не би следвало да се дава легална дефиниция.
ФИЛИП ПОПОВ: Не следва да изпадаме в такава казуистика, каквато е предложена в Законопроекта. По тази логика би следвало да се опишат и новите методи на терористите за атака, за кражба на МПС и така нататък. В нашия НК е описано добре какво е опит. Натрупвания в НК могат да доведат до неговото по-лошо функциониране. Кодексът урежда принципите, но и конкретика въз основа на принципите. Мисля този текст на т. 7 да не остане.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз ще направя предложение по реда на чл. 83, ал. 5 от Правилника за отпадане на т. 7 от § 1 и за отпадане на § 24. Присъединявам се към аргументите на госпожа Манолова. Може би експертите от Монивал не са чели разработките на проф. Ненов, проф. Стойнов и не са наясно с основни принципи в нашата правна теория. Съответствието с международни конвенции, по които България е страна, не следва да става за сметка на основни принципни положения, възприети у нас. Колегата Нотев беше изразил опасения при първото четене на този Законопроект. Разглеждайки текста на чл. 336, аз си задавам въпроса как уточняваме състава, когато поставим взривно устройство в близост до система за обществен транспорт. Какво означава система за обществен транспорт?
Със сигурност има несъвършенства – начина, по който не се съобразява общата част по отношение на отделните състави, включително и квалифицирани, интензивността на налагане на наказанието. Има състави в чл. 116, които изцяло покриват включващото се тук като престъпен резултат от осъществяване на деянията по чл. 336.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев, защо тогава това разбиране и тези източници на нашите професори не беше обяснено през 2013?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Нека колегата от Министерството обясни това, защото не съм се срещал с колегите от Монивал.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: През 2013 г. колеги са се срещали с Монивал. Обяснявали са тези неща, общата част на НК, за опита, приготовлението и наказуемостта. Експертите от Монивал много внимателно четат нашите разпоредби. Често пъти не възприемат аргументите ни, казват, че това е защитно-оправдателна позиция как да не бъде свършено нещо. Затова колегите са счели, че е необходимо да бъдат предложени тези промени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искам да подкрепя текста на вносителя, но срещам опозиция от експертите. Имаме ли го това като деяние – как се прилага т. 6 от ал. 1 на чл. 136 и какво означава поставяне на взривно устройство? Едно е да се поставя взривно устройство, годно да произведе взрив, друго е някой да позвъни, че в метростанцията има взривно устройство, което може да причини взрив. Тогава отиваме към престъпления, към които ни препрати госпожа Манолова – за тероризъм. – чл. 108а. При наличие на обществена опасност би трябвало да преценим дали ни е достатъчен традиционният инструмент за наказание, или искаме да го конкретизираме. Това би довело до непрецизност в съотношенията. Засега нямаме друг случай освен Сарафово, за да кажем, че наказателната практика се ориентира категорично към тези изводи, че не ни е нужен нов състав, достатъчен ни е чл. 116, т. 6.
Уважавам мнението на госпожа Манолова, но се опитвам да намеря баланс между обществения интерес и обществената опасност.
КРУМ ЗАРКОВ: Не трябва да абсолютизираме препоръката на Монивал по три причини. Това не са препоръките, които следваме от Европейската комисия по други основания. Конвенцията за бомбен тероризъм е рамкова в рамките на ООН. Честа практика е страни да проверяват други страни до каква степен изпълняват Конвенцията. Тези препоръки не са задължителни. Ако не спазваме Конвенцията, ще ангажираме нашата международно-правна отговорност по други начини.
Второ, след като имаме диалог с тях, с тях трябва да го изясним. Това е работа на Международния отдел на Министерството.
Трето, няма да повярвам, че какъвто и да е експертен екип ще обвини страната ни, че не искаме да регламентираме бомбения тероризъм, за да го предотвратим. Това не е сериозна критика. Става дума за разминаване доколко сме изпълнили Конвенцията, ратифицирана през 2002 г. Значи сме имали период от време, в който сме работили в нейните рамки, без това да е проблем за останалите членове на Конвенцията. Ако единствената причина е препоръката на Монивал, не трябва да разсъждаваме повече, но ако причината е установена трудност в прилагането на Закона или преследването на този тип престъпление, тогава трябва да продължим да мислим.
Тук няма човек, който да не вярва, че по НК няма текст, който при тероризъм да не може да бъде наказан. Ако някой постави бомба, той ще бъде осъден, преследван и осъден с най-тежкото наказание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По тежестта на наказването и по начина на доказването имаме съмнения. По наказването приемам казаното от Манолова, че имаме сходни или идентични наказания.
С този дебат можем да препоръчаме на Министерството на правосъдието при следваща комуникация с експертите от Монивал да представят стенограма от настоящото обсъждане с оглед са се ориентират в мотивите на законодателя.
Аз ще подкрепя текста въпреки неговите несъвършенства, но той няма да бъде приет.
Подлагам на гласуване § 24.
За – 5, против – 6, въздържали се – 3.
Параграф 24 не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Митев за отпадане на т. 7 от § 1.
За – 9, против няма, въздържали се – 5.
Приема се предложението за отпадане на т. 7.
Подлагам на гласуване § 1, точки от 1 до 6.
За – 18, против и въздържали се няма.
Параграф 1 се приема.
По § 2 има бележки от ВКС. (Чете бележките.)
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: В подкрепа на становището на ВКС ще допълня – колегите са прави, че отпадането на принудата да накарате орган на власт или представител на обществеността или на чужда държава или организация да направи нещо, което той не иска, но да го принудите в кръга на неговата функция, като за целта да го принудите извършвате престъпление от списъка на съставите по 108а, ще доведе до размиване на наказателната отговорност. Нашата наказателно-правна традиция за вкарване на тероризма през 2002 г. е следвала тезата, че когато искаме и принуждаваме държавата да извърши нещо, което тя не иска, това се случва чрез нейните представители в кръга на техните функции. Това разбиране е възприето от съществуването на нашия Наказателен закон. Сега се размиват престъпленията.
Пример. Чл. 108а визира най-тежките престъпления против републиката, тероризма. Ако се приеме текстът, а аз искам да принудя премиера да се ожени, а за да го принудя застрелвам председателят на Правната комисия, ще попадна по състава на 108а, но това няма да бъде такъв тероризъм, каквото престъпление са имали предвид законодателите съгласно международните европейски актове.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Тази разпоредба кореспондира с Комитета „Монивал“. Те отчитат, че сега действащата разпоредба на чл. 108а има стеснителен характер и не обхваща всички възможни посегателства. Считаме, че е необходимо. Ако лице бъде принуждавано да извърши нещо, което не е в неговите функции че то снема своя имунитет и действа като обикновено физическо лице, то заплахата на лицата, които извършват терористични действия, е насочено към такива лица, без да се интересуват дали това е свързано с кръга на неговите функции или искат да извърши друго действие.
КРУМ ЗАРКОВ: Изразявам своето несъгласие с експертните доводи и тези на ВКС, както и с препоръката на „Монивал“. Според мен няма никакво значение дали е определен обективният признак в кръга на неговите функции, тъй като обективният признак се съдържа в качеството и длъжностната позиция на лицата, които са заплашени. Даденият пример на госпожа Манолова е атрактивен, но не е реалистичен. Говорим за тероризъм, за чл. 108а. Ще се въздържа по предложения текст, защото не трябва да се търсят най-различни хипотези. Когато представител на друга държава или на международна организация се заплаши да извърши тежки престъпления, не може да се предположи, че това се прави извън кръга на неговите правомощия, защото е попаднал пред очите. Това е целенасочено действие заради властта и правомощията на човека.
Не съм съгласен и с препоръката на „Монивал“ по начина, по който е предадена. За мен е по-добре без тази поправка, отколкото с нея. Ще се въздържим по този текст и ще продължим да мислим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Възпроизведохте моите мисли по отношение на текста. В хипотезата на правната норма са изравнени населението, органите на власт. Няма разлика кого си заплашил с тези престъпления. Може да си обикновен гражданин, може да си орган с власт.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: В закона от 1999 г. е посочено „всяко действие на заплаха срещу представителна власт“. Затова се предлага разширяване обхвата на чл. 108а.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В кой закон да напишем, че експертите ни трябва да работят заедно, в качеството на действащото ни право и липсата на нужда от всякакви промени?! През 2013 г. някой не си е свършил работата.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Ние няма да кажем, че Народното събрание ни пречи. Участвали са колеги от ДАНС и така нататък. Борбата с тероризма не е специална компетентност на Министерството на правосъдието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Този дебат на обществото би звучало абсурдно. Утре медиите пак ще кажат, че законодателят не си е свършил работата.
КРУМ ЗАРКОВ: Ще се наложи да обясняваме на колегите от „Монивал“, а от друга страна ще трябва да обясняваме и на колегите, които прилагат този Закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По-лесен ще бъде описателният състав, отколкото общият състав.
КРУМ ЗАРКОВ: Това ограничава тяхната дискреция, компетентност и начин да реагират адекватно на законите. Доколкото това касае съдиите, е важно.
Доколко махането на този текст ще задоволи първоначалната препоръка, че този текст по някакъв начин е ограничителен?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако приемем примера на госпожа Манолова, тя трябва да докаже как чрез заплахата към мен ще произведе бракосъчетание.
КРУМ ЗАРКОВ: Това няма да бъде тероризъм, а наказуемо по друг състав на НК.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предлагам да прекратим дебата и да гласуваме.
Няма предложения по текста на § 2. Ако някой иска да направи предложение за възстановяване на думите „в кръга на функциите му“, да го направи сега. Няма предложение.
Пристъпваме към гласуване текста на вносителя.
За – 9, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема.
МИРА МАНОЛОВА: Тъй като § 2 отпадна, това означава, че ще остане действащият текст. Има малка разлика в списъка на престъпленията, предложени от Министерството. Ще се наложи редакция с новите престъпления. Те имат резон, защото са свързани със съставите, които предлагат по-нататък. Да направим промяна в чл. 108а, като го допълним със съставите, които липсват сега в действащия текст на чл. 108а.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 – след като § 2 не се прие, да се приеме изменение в действащия текст на чл. 108а, ал. 1 да се добавят съставите (да се направи редакционно и да се оформи в доклада), които са новопредложени спрямо действащите сега в текста на чл.108а.
Упълномощаваме експертите референти да уточнят списъка на новодобавените престъпления.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 3 – текст на вносител.
Параграф 4 – текст на вносител.
Параграф 5 – текст на вносител.
Параграф 6 – текст на вносител.
Параграф 7 – текст на вносител.
Има ли изказвания по § от 3 до 7 по текстовете на вносител? Няма.
Подлагам на гласуване § 3, 4, 5, 6 и 7.
За – 17, против – няма, въздържал се – 1.
Текстовете от § 3 до § 7 включително се приемат.
Параграф 8 е за създаване на чл. 240а. Има текст на вносител за добив на подземни богатства без предоставяна концесия.
КРУМ ЗАРКОВ: Ние ще подкрепим този текст. В ал. 4 се предвижда наказанието да е от 3 до 10 години, а в т. 1 е записано „когато случаят е особено тежък“. В големи размери се наказва по ал. 3, а в ал. 4, когато случаят е особено тежък. В този контекст на незаконен добив на подземни богатства кои ще бъдат особено тежките случаи?
ФИЛИП ПОПОВ: В ал. 2 пише: „или отчуждава“. Не мисля, че терминът „отчуждава“ е подходящ. Не може да се отчужди по законен начин нещо, което е незаконно придобито.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Този текст дойде през Министерството на енергетиката, по настояване на обществеността в Бобов дол и Перник.
ФИЛИП ПОПОВ: Вместо „отчуждава“ да е „възмездно придобива“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мисля, че в Закона за подземните богатства терминът е „отчуждава“. Водихме този дебат в обратния смисъл в Закона за концесиите с оглед на две находища за скално-облицовъчни материали. Майсторът каменоделец сам реже блока, много трудно го сваля в низината. Това се приемаше като обичайна практика и традиция в местността.
Проверете термина „отчуждава“.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Особено терминът „тежък случай“, това е разпоредба не да закриваме рудодобива, а да обхванат концесионерите, които заобикалят концесионния договор. Има нарушения, които се констатират, но няма как да бъдат наказани. Нормите са предложени от колегите от енергетиката и са съобразени с формите на посегателства върху подземните богатства.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Сава Петров извърши проверка – няма понятие „отчуждава“ в Закона за подземните богатства. Можете да направите редакционни предложения.
ФИЛИП ПОПОВ: Тук се търси преследване на продавача и на купувача. Бих направил предложение „който възмездно е придобил“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Манолова, направете предложение. Едното действие е „купува – продава“, другото – търгува, третото – предлага на пазара. Какво означава: отчуждавам въглища, които съм откраднал? Добивът в този случай трябва да бъде движима вещ. Какъв е начинът на доказване?
МИРА МАНОЛОВА: За да отчуждиш подземни богатства, или трябва да ги държиш, или да ги съхраняваш. Влизаш в другите две хипотези. Има обаче тънка разлика между държане и съхраняване. Ние умишлено от чл. 354а (за наркотици) махнахме съхраняването, защото имаше проблем на практика с доказването. Това е друга тема. Колегите вкарват нови нюанси. Проблемът ще бъде при отчуждаването, че за да попаднат в хипотезата на последното предложение на ал. 2, трябва да доказват умисъл за незаконно добиване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Част от състава, който извършва добив на подземни богатства без надлежно предоставена концесия или с концесия, чието действие е спряно по реда на чл. 68 и на сключения договор, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба или имуществена санкция от 50 хил. до 100 хил. лв. при първо нарушение; от 200 хил. до 300 хил. лв. при повторно нарушение, от 400 хил. до 500 хил. за всяко следващо нарушение.“ Това е ал. 2 на чл. 93 от Закона за подземните богатства. Това е съставът на административното нарушение.
„Който извърши търсене и проучване на подземни богатства без надлежно издадено разрешение или разрешение, чието действие е спряно по реда на чл. 68 и на сключения договор, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5 до 50 хил. лв.“
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Отчуждаването се припокрива от другите разпоредби на Законопроекта. Ако създава повече неудобства и пречки, може да се махне.
Това съответства най-много на текстовете за дървесината.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За дървесината е „отчуждава“.
Други предложения? Няма.
Който е съгласен с § 8 – текст по вносител, моля да гласува: за 18, против и въздържали се няма. Приема се.
Параграф 9 – текст на вносител.
Параграф 10 – текст на вносител с бележка от становището на прокуратурата: „Предложението се нуждае от редакция, тъй като води до дисбаланс в наказанието на различни по тежест престъпни прояви. Не е отчетена систематичната връзка между разпоредбите на чл. 244а и 243 и 244 от друга страна.“
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Тази разпоредба е изготвена с експерти от БНБ. Считаме, че случаите в чл. 244а уреждат по-редки изключения от Правилата за подправка, когато има нарушения „на установения от Централната банка ред“. Това е съобразено с чл. …, т. 2 от директивата. Не знам дали прокуратурата ни е разбрала.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако не Ви е разбрала, това е зле.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Експертите заявиха, че това са нормите, които трябва да съществуват.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: (Чете становището на прокуратурата.)
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Те не приемат да се редактира ал. 1, а ние предлагаме в тази алинея да бъдат добавени изпълнителните форми, деяния, които Вие прочетохте. Там предвиденото наказание е от пет до 15 години сега. Директивата предвижда лишаване от свобода от пет до осем години. С тези текстове ние покриваме изискванията на директивата.
Алинея 2 казва, че който прокара в обръщение такива парични знаци, се наказва до осем години. Не объркваме действащите текстове на чл. 243 и чл. 244. Просто добавяме изискванията на директивата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаме наказателно-правна традиция.
Изказвания? Няма.
Гласуваме текстовете на вносителя за параграфи 9 и 10.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Параграфи 9 и 10 се приемат.
Параграф 11 – текст на вносител.
Параграф 12 – текст на вносител.
Параграф 13 – текст на вносител с бележка от Висшия адвокатски съвет – „квалифицираният признак на изпълнителното деяние, укрит по специален начин, е неясен и дава възможност за различно нееднозначно тълкуване и се нуждае от прецизиране“.
ФИЛИП ПОПОВ: В § 11, ал. 3 гласи: „който изготвя, приема, придобива, пази или открива предмети…“. Мисля, че тук отиваме в хипотезата на вещно укривателство. То е вторично престъпление, като предполага първото престъпление вече да е извършено. Освен това тук въвеждате и умисъл – „за които знае“. Тук не е мястото на термина „укрива“. Укриването предполага умисъл.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Действащата разпоредба е структурирана по същия начин, както и тази. И сега действащата разпоредба борави с „укрива“. Това е във връзка с Директивата за подправка на еврото и други парични знаци.
ФИЛИП ПОПОВ: Оттеглям въпроса си.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: При укриването по специален начин сме имали предвид, че недекларирането е съпроводено с житейски случаи, когато парите на лицето са намерени в джоба. То казва, че не ги е декларирало поради моментно неразположение. С наказателната процедура по чл. 251, в който Народното събрание отстрани едно несъответствие, но във връзка с последващо решение, което излиза след законодателния акт, намират проблеми в тази пропорционалност на наказанието. Искат пренасянето да бъде разграничено от обикновените случаи, че парите се намират в портфейл или джоб. Има се предвид да бъдат укрити по специален начин. Считаме, че трябва да са проявени особени умения – валутата да се намира в хастара на палтото, в тока на обувката и така нататък. От това става ясно, че той не е декларирал и валутата си умишлено. Нормата може да бъде приложена. Не е необходимо да даваме дефиниция.
КРУМ ЗАРКОВ: Не мога да бъда убеден, защото по дефиниция предумисълът трябва да се докаже, за да бъде наказан по чл. 251 или друг член.
Който не изпълни задължение за деклариране, то субективният елемент от това неизпълнение трябва да бъде доказан, за да бъде наказан. Ако е забравил да ги декларира, няма да бъде наказан. Иначе наказанието е доста тежко. По силата на ал. 2, която става ал. 3, всичко се отнема в полза на държавата плюс глобата. „Укрит по специален начин“ може да създаде проблеми в практиката.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Не съм съгласен със „специалния начин“ според становището на адвокатурата. За да бъде постигната съразмерност, въвеждаме допълнителното изискване – укриването по специален начин. Умисълът се обективира чрез конкретните действия на лицето. Това е въведено като критерий, който да послужи и да го отграничи от другите случаи.
КРУМ ЗАРКОВ: Ако е укрито по специален начин, това ще улесни прокуратурата в доказване на умисъла. Тук последствието е доста тежко – от една до шест години и по-голяма глоба. Последствието от това спрямо разликата в деянието между някой, който укрива с умисъл, или е направил повече усилия да укрие, ми се струва несъразмерна. Това, че ще улесни доказването, е едно на ръка, независимо дали е в специална алинея или не. Всяко укриване е насочено към затрудняване на достъпа на укритата вещ и е специфично.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Какви са мотивите за намаляване на наказанията?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Неотчетената реципрочност на наказанието е основен принцип в Европейската конвенция за правата на човека. С чл. 251 Народното събрание се е занимавало и преди. Всичко е било съобразено, но впоследствие излиза съдебно решение на Съда на Европейския съюз от 2015 г. Там се казва, че нашите санкционни мерки са много високи. Нарушен е принципът на реципрочност и в случаите на чл. 251 се получава наказание 200%, защото се изземва и има глоба. Нарушен е основен принцип в Европейската конвенция за правата на човека. Това е отбелязано в няколко съдебни решения. Посочили сме няколко дела – Шимилевски, Исмаилов срещу Русия, Кристоф срещу Франция, Муун срещу Франция и така нататък. Заради това намаляваме този размер на наказанието.
КРУМ ЗАРКОВ: Решаваме да се съобразим с решенията на ЕСПЧ, намаляваме наказанията и затова търсим да не ги намаляваме много, правейки ал. 2 да ни даде възможност да наказваме, както считаме, че трябва. Няма логика да намалим наказанието в първата алинея. След като укриването е с умисъл, няма голямо значение, Вие сте укрили и подлежите на наказание. Създава се впечатление, че правим нещо с едната ръка, но не сме убедени и се опитваме с другата ръка да го балансираме. Това не е правилен подход. Според мен в § 13, т. 2 за създаването на нова ал. 2 трябва да отпадне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Според мен ал. 2 дава форма на специализация. Затова се предлага по-тежко наказание. Най-лесно нещо се укрива на очевидни места.
КРУМ ЗАРКОВ: Предложението не е за форма на специализация, а за улесняване на доказването за умисъл в укривателството. Деянието не е достатъчно ясно, за да бъде форма на специализация. Деянието не се специализира при укриването по специален начин, защото това подлежи на прекалено широко тълкуване. Доколкото разбирам, идеята на вносителите е, че умисълът е доказан от само себе си. Това е разпоредба, която има за цел да улесни прилагането на наказанието, отколкото да специализира състава.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Не е така, защото съществуват и съпътстващи моменти. Нашата цел е била да отграничим случаите, когато дадено лица при недекларирането се позовава, че не е декларирал поради неразположение или болестно състояние, а парите са скрити.
МИРА МАНОЛОВА: Това по никакъв начин няма да попречи деянието да остане наказуемо по ал. 1. За смисъла на действащия текст на чл. 251 ние искаме да обявим за престъпно недекларирането. Дали ще кажа, че съм болна или неразположена, това няма значение от обективна страна моето деяние да не бъде санкционирано по състава на чл. 251. Дори и да липсва ал. 2, съдът ще отчете укриването като утежняващо обстоятелство и ще наложи по-високо наказание. Не виждам смисъл от ал. 2, досегашният текст се е прилагал без никакъв проблем.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Без никакъв проблем, но преди да тръгне наказателната процедура. След Вашите бележки може би ще изпълним изискването за постигането на реципрочност в наказанието и ал. 2 може да не бъде прието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако мислите така, това е решаващо обстоятелство. Струва ми се трудно доказуем специалният начин. В един случай криенето в чорапа е едно, в куфара – друго, в трети случай е маскирането в автомобилната гума на превозното средство.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Тогава е контрабанда. Валутата трябва да е в лицето.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В изказването си господин Зарков е направил предложение по чл. 83, ал. 5 за отпадане на ал. 2.
Закривам дебата и подлагам на гласуване предложението на колегата Зарков.
За – 18, против и въздържали се няма.
Алинея 2 отпада от текста на вносителя.
Гласуваме текстовете на вносител по § 11, 12 и 13, т. 1.
За – 18, против и въздържали се няма.
Уточнявам, че поради отпадането на т. 2 и ал. 2 в § 13, отпада и т. 3.
По § 14 – текст на вносител.
Има забележка от Върховния касационен съд:
„Липсата на легална дефиниция в чл. 93 на термина „финансови инструменти“ би могло да създаде проблеми в наказателното правоприлагане. В Законопроекта за пазарите и финансовите инструменти № 702-01-35, внесен от Министерския съвет, в т. 15 от Допълнителните разпоредби има легална дефиниция на понятието „финансови инструменти на паричния пазар“.
Има и предложение за редакция на § 14.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Обсъждали сме легалните определения. В първоначалния проект бяхме включили понятия, но срещнахме критики, че като включваме едни обяснителни думи, защо не включваме и другите. Директивата в частта за определения препраща към определенията, съдържащи се в Регламент 596/2014. Той има пряко действие. Там има 14 определения, които ще натоварят излишно чл. 93. След като Регламентът има пряко действие, няма да затрудним правоприлагащите органи, ако в българското законодателство не се намират точните дефиниции.
МАРИАНА СТАНИСЛАВОВА (КФН): Част от дефинициите се съдържат в Регламент 596/2014, който е пряко приложим, а друга част от тях са в Директива 2014/57, която се транспонира с ЗППИ.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други уточнения? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, както е дадено.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя заедно с предложението за редакция.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се текстът на вносителя с предложението за редакция.
По § 15 – текст на вносител.
Параграф 16 – текст на вносител.
Параграф 17 – текст на вносител и предложение за редакция от Висшия адвокатски съвет на ал. 1 на чл. 319а: „(1). Който неправомерно осъществи достъп до компютърни данни в информационна система или до такива, съхранени на електронен носител, в немаловажни случаи се наказва с лишаване от свобода до една година.“
ХРИСТИАН МИТЕВ: Моля за мнението на вносителя за това предложение за редакция на Висшия адвокатски съвет.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Промяната в чл. 319а е свързана с Директивата срещу кибератаките. Предложили сме промени в чл. 93, като „компютърна“ я заменяме с „информационна система“.
Какво е новото? Нашата разпоредба е дадена по-различно, допълнили сме неправомерното осъществяване на достъп. Предложили сме да бъде наказуемо в ал. 1 неправомерният достъп до тази информационна система, включително и частите от нея. Адвокатурата казва да изброим компютърни данни и така нататък, но е ясно, че след като се инкриминира достъпът до информационната система или до части от нея, то ще се наказва и промяната на компютърните данни, които се съхраняват в тази система.
МИРА МАНОЛОВА: В подкрепа на казаното, Вие приехте легална дефиниция „що е то информационна система“. Част от дефиницията са компютърните данни. В случая бележката на адвокатите е безсмислена, защото се покрива от предложението на Министерството.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Нашето предложение пък е съобразено с Директивата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Закривам дебата и подлагам на гласуване текстовете на вносител за параграфи 15, 16 и 17.
За – 18, против и въздържали се няма.
Параграфи 15, 16 и 17 по вносител се приемат.
По § 18 има текст на вносител и предложение от Висшия адвокатски съвет. Разполагате с него, но ще Ви го прочета. (Чете предложението на ВАС.)
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Текстовете са обсъждани с ГДБОП, с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Те са в контекста на директивата. Смятаме, че текстовете да изглеждат както Ви ги предлагаме.
КРУМ ЗАРКОВ: В § 14 в дадената редакция „немаловажни“ се замества със „значителни“, а тук остават „немаловажни“.
РЕПЛИКА: Нещата са различни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 18.
За – 18, против и въздържали се няма. Приема се.
По § 19 – текст на вносител.
По § 20 – текст на вносител.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител за параграфи 19 и 20.
За – 18, против и въздържали се няма. Приема се.
По § 21 – текст на вносител и предложение за редакция от Висшия адвокатски съвет.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Те предлагат да отпадне от Проекторазпоредбата защитата на личните данни, но тя и сега е уредена и се ползва от наказателноправна защита в действащия текст. Не сме махнали или добавили нещо.
МИРА МАНОЛОВА: Има противоречие в това, което колегите адвокати са предложи и, което пишат като аргументи. Те възразяват в мотивите си, че в предложената редакция личните данни могат да се тълкуват като друга защитена от закона тайна. Това е въпрос на редакция. В действащия текст има лични данни, но те са сложени отпред – „разкриване на лични данни или информация, представляваща държавна или друга защитена от закона тайна“. Те отнасят другата защитена от закона тайна към личните данни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Описано е по следния начин: „Законът за защита на личните данни и влизащият в сила Общ регламент за защита на личните данни не правят личните данни тайна, а само създават права и задължения във връзка със събирането, обработването на лични данни.“.
Правят и две предложения за нови параграфи. Вие сте ги изчели от тяхното становище.
Закривам дебата по § 21.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 21.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6. Приема се § 21 по вносител.
Колегите от Висшия адвокатски съвет предлагат да се създаде нов § 21а – „чл. 319е се отменя“.
Мотиви: това е мъртва разпоредба. По нея няма нито едно повдигнато обвинение и нито една постановена присъда.
Второ предложение – да се създаде нов § 21б:
„Създава се чл. 319ж:
Чл. 319ж. Който използва компютърни данни, за да предоставя другиго без негово знание или съгласие при предоставянето на услуги на информационното общество, сключване на сделки по електронен път или при извършване на електронни съобщения, се наказва с лишаване от свобода до две години.“.
Мотиви. Необходимо е да се предвиди създаването на нов състав на престъпление, свързано с компютърните престъпления, при което деянието разкрива висока степен на обществена опасност и на този етап не е криминализирано. Става въпрос за представянето на едно лице в интернет за друго лице.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Тази хипотеза я уреждаме в чл. 319б, ал. 1. Не би следвало да отпадне действащият текст. Не знам дали има постановени присъди или не.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма. Очевидно никой не припознава предложенията на Висшия адвокатски съвет и не ги предлага по чл. 283, ал. 5.
Параграф 22 – текст на вносител.
Параграф 23 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 22 и 23 по вносител.
За – 18, против и въздържали се няма. Приемат се.
Параграф 24 беше обсъден и не беше приет.
Параграф 25 – текст на вносител.
Параграф 26 – текст на вносител.
Параграф 27 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 25, 26 и 27.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6. Приемат се.
Параграф 28 – текст на вносител.
Параграф 29 – текст на вносител.
Параграф 30 – текст на вносител.
Параграф 31 – текст на вносител.
Параграф 32 – текст на вносител.
Параграф 33 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 28 до 33 включително по вносител.
За – 18, против и въздържали се няма. Приемат се.
Наименование на подразделение – „Допълнителна разпоредба“.
Параграф 34 – текст на вносител.
Наименование на подразделение – „Заключителни разпоредби“.
Параграф 35 – текст на вносител.
Параграф 36 – текст на вносител.
Има ли изказвания по наименованията на подразделенията и текстовете на параграфи 34, 35 и 36 по вносител? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието „Допълнителна разпоредба“, текст на вносител за § 34, наименование на подразделение „Заключителна разпоредба“, текст на вносител за параграфи 35 и 36.
За – 18, против и въздържали се няма. Приемат се.
С това приехме второто четене на Доклада за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Има ли уточнения от госпожа Манолова, с оглед на редакционни промени? Не.
Благодаря на колегата Стефанов от Министерството на правосъдието, на всички колеги и представители от гражданските организации.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов