Стенограма от заседание

---

П Р О Т О К О Л
№ 28


На 7 декември 2017 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 702-01-26, внесен от Министерския съвет на 6 октомври 2017 г. – продължение.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Данаил Кирилов.


* * *


ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, извинявам се, че закъснях.
Благодаря Ви, че Вие сте точни и че имаме кворум.
Продължаваме заседанието на Комисията по правни въпроси, което прекъснахме вчера – 6 декември 2017 г., сряда.
Наши гости днес са:
От Министерството на правосъдието: господин Евгени Стоянов –
заместник-министър; господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателството”;
От Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество: господин Пламен Георгиев – председател, господин Иво Иванов – заместник-председател, госпожа Антоанета Цонкова – член на Комисията;
От Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси: господин Николай Николов – временно изпълняващ длъжността „Председател”, госпожа Катя Станева – член на Комисията, господин Паскал Бояджийски – член на Комисията;
От Държавна агенция „Национална сигурност”: господин Николай Ненков – заместник-председател, госпожа Таня Каракаш – директор дирекция „Правно-нормативна дейност”, господин Антон Славчев – директор дирекция „Противодействие на корупцията”;
От Сметната палата на Република България: госпожа Кремена Цачева – директор дирекция „Правно-нормативно осигуряване”, госпожа Магдалена Грозданова – началник отдел „Правно-нормативно осигуряване на одитната дейност”;
От Национално движение на българските граждани: господин Йордан Гаврилов, госпожа Радка Николова и госпожа Пламена Маркова.

Колеги, продължаваме от стр. 32, Глава осма с наименование „Конфликт на интереси”, Раздел І, „Дефиниции”, чл. 52 текст на вносител, чл. 53 текст на вносител и чл. 54 текст на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения.
Господин Зарков, и днес сте в кондиция, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Тъй като все пак изяснихме доста от въпросите, ще се опитам да съм възможно най-конкретен.
Тези три текста по съществото си са трите текста от сега действащия Закон, които се съдържаха в неговия чл. 2., и които са разделени тук в три различни разпоредби.
Имам следното под формата на въпроси: дефиницията, такава каквато е, вече създаде достатъчно практика, има достатъчно материали.
Благодаря Ви, господин Николов за Вашата книга, която сте написали по този въпрос.
И все пак, заслужава си да помислим върху словосъчетанието „който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на провомощията”. Въпросът не е дали може да повлияе, а дали влияе върху съответното взимане на решения? Идеята на конфликта на интереси е, че човек трябва да взима, когато заема такъв пост, решенията си следствие на дефинирания от него обществен интерес, а не частен. Това че нещо хипотетично може да му повлияе, не би трябвало да се взима като санкция, тъй като всяко образование, всяка материя, която е задълбавал, естествено може да му повлияе. Въпросът не е в това. Въпросът е, дали когато взима решение, той го взема с оглед на собственото си възприятие на обществен интерес, или го взима, защото иска да постигне интерес, различен от обществения – тоест частен. Поставям го само като въпрос.
Конкретно по Законопроекта технически искам да попитам следното: В чл. 53 се казва, че „Частен е всеки интерес, който води облага от материален или нематериален характер”, а „Що е то облага” е дефинирано в чл. 54. В този ред на мисли ми се струва, че няма никаква нужда да се определя облагата дали е от материален или нематериален характер, тъй като следващата разпоредба казва „Що е то облага” и в нея се съдържат материални и нематериални елементи – нематериалните, бидейки получаване на привилегии или помести, помощ, власт и т.н. Това е едно.
Второ, струва ми се, че чл. 54, който съдържа легална дефиниция на „Що е то облага” би трябвало систематично да намери своето място в Допълнителните разпоредби на Законопроекта, където се определят ключови негови понятия с оглед на Закона.
Това исках да кажа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кой искате да Ви отговори – господин Николов или вносителите, или да направим дебат по понятията? (Шум и реплики в страни от микрофоните.)
Заповядайте.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря.
Член 52 от Проекта всъщност се възприема буквално, продължението на действащия чл. 2, ал. 1 от действащия Закон, това което се констатира и в рамките на работната група при изготвянето на Законопроекта, в чийто състав участва целият състав на Комисията, всъщност е, че голяма част от материално-правните разпоредби на действия Закон работят успешно.
Редакцията, която може да повлияе специално в чл. 52 от Проекта, не е част от първоначалния Закон, който беше приет 2008 г. и е в сила от 1 януари 2009 г. Тази редакция е била направена заради съществени затруднения в административната практика по приложението на Закона от Четиридесет и първото Народно събрание през 2010 г. Трябва да кажа, че – поне според мен, мое лично мнение, може би колегите също ще вземат становище, тази конструкция работи. Според трайната съдебна практика, който може да повлияе върху безпристрастното обективно изпълнение на задълженията, всъщност стъпва на тезата, че няма нужда от допълнителни доказателства, които да докажат като как точно идентифицираният частен интерес е повлиял върху изпълнението на служебното задължение. Върховният административен съд приема, че тогава когато общинският съветник гласува сам за себе си да бъде избран за управител на общинското търговско дружество, или директорът на Регионалната здравно-осигурителна каса подписва договори за десетки или стотици хиляди левове с частно-търговско дружество, където 97 процента от капитала е на негови роднини – баща, сестра съответно, в този случай техният частен интерес, или в първия случай на общинския съветник – сам за себе си гласува, влияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на служебните задължения. Струва ми се, че ако тук се впише „който влияе върху изпълнението на служебните задължения”, ще трябва да се ангажира с доказателства какво точно е произтекло. Също така ми се струва, че ако се впише тази конструкция, ще трябва облагата задължително да бъде реализирана, за да възникне ситуация на конфликт на интереси. По тези конструкции – чл. 52, чл. 53, действащ чл. 2, ал. 1, ал. 2 според няколко десетки съдебни решения от 2014 г., тогава успяхме да направим пробива, не е необходимо облагата да е реализирана, тоест да е подписал договор общинският съветник с кмета в изпълнение решението на Общинския съвет и да е встъпил в длъжност като управител на търговското дружество, или пък съответно да са платени средства от Регионалната здравно-осигурителна каса в изпълнение сключения договор на търговското дружеството на бащата, респективно сестрата, не е необходимо облагата да е реализирана, за да възникне и ситуация на конфликт на интереси.
От тази гледна точка, мое лично мнение, ние не сме правили обструкции по тази част от Законопроекта в рамките на работната група. Действащата конструкция е успешна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Николов.
Господин Зарков, удовлетворен ли сте от отговора?
Заповядайте за отношение.
КРУМ ЗАРКОВ: Първо, не мога да не се възползвам от случая да поспоря с човека, с чиято книга съм се образовал по въпроса.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (в страни от микрофоните): Получава се конфликт на интереси.
КРУМ ЗАРКОВ: И двамата сме в конфликт на интереси, може да се влияя.
Именно от това, което казвате и сте написал, ме кара да погледна тези текстове по-различно. В чл. 52, или предишният – чл. 2 , ал. 1, казва: „може да влияе заради доказателствената тежест” – ясно как е станало и защо е тази поправка, но чл. 53 – бившата ал. 2 казва: „който води до облага”, а не „който може да доведе до облага”, въпреки което съдът в решенията, които Вие споменахте, приема, че при нереализирана облага, тоест което е могло да доведе, но не е довело до облага, е налице реализиран съставът.
Тези две редакции – въпросът може да изглежда теоретичен, но това поражда съдебна практика и съдебни спорове. Реакциите не са съответстващи една на друга, те не бяха такива, когато бяха две различни алинеи, сега са в два различни текста, това не променя по същество въпроса, но когато кажете „който може да повлияе”, Вие обективизирате състава, което не винаги е случай. Например, когато се каже „който може да влияе”, то тогава забраняваме винаги и на всеки медик, да кажем, който има участие в частна болница, защото е актуална тема, да вземе отношение по въпроса за здравеопазването. Винаги, по всяко време, защото може да му влияе фактът, че има частна болница. Когато кажете, че му влияе, той тогава наистина трябва да се докаже, или поне да има достатъчно обективни предпоставки да се предположи обосновано – друг термин, към който ще се върнем, че този човек е взел това решение, защото той е в интерес на неговата частна болница, а не на здравеопазването, така както го разбира.
Аз по принцип съм поддръжник на концепцията за конфликт на интереси и мисля, че Вие направихте много добра работа тя да се изясни в съдебната практика, но трябва да разберем, че понякога то води до абсурда хората да не могат да взимат отношение именно по въпросите, по които са компетентни. Когато отидем прекалено далече в превенцията, забраняваме на докторите да говорят за здравеопазване, на адвокатите да говоря за право и т.н., и т.н. Всичко това, разбира се, практически намира своя баланс, тъй като съдиите и административният орган са тези, които го намират. Примерът, който Вие дадохте, не се нуждае от „може да влияе”, тъй като там е очевидна предпоставката. В крайна сметка всичко това води до спорове, които задръстват съдилищата.
Възползвам се от случая отново да поставя въпроса за мястото на дефиницията „Що е то облага?”. Според Вас вътре в Закона ли трябва да бъде, или пак вътре в Закона, в допълнителните данни, където е дефинирано например понятието „доход”, което се явява също така дефиниция на „Що е то облага?”. Това е въпрос по систематичното място на текста, не по отношение на съществото на дефиницията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ. Господин Паскал Бояджийски, заповядайте.
ПАСКАЛ БОЯДЖИЙСКИ: Благодаря, господин Кирилов.
Радвам се, че чух от господин Зарков, че всъщност, що се касае до конфликт на интереси, има едно широко разбиране към материята и съобразяване с отговорността, която всяко лице, заемащо публична длъжност, носи.
Според мен конфликтът на интереси е дефиниран в правото, както престъплението е дефинирано в Наказателния кодекс. Елементите са дадени в общата част, а след това в специалната част на Наказателния кодекс са дадени различните състави на съответните престъпления. Така и тук е подходено по подобен начин. Елементите са дадени в чл. 2 на сегашния Закон, тук ще бъдат дадени в членове 52, 53 и 54, а съставите на административните нарушения са в следващата глава. За да са налице съставите на нарушенията, тоест да може да се установи нарушение, трябва да се основат наличие на елементите, за които говорим. Те са три: лиценз за имаща публична длъжност, упражнимо правомощие и облага от упражненото правомощие, което води до частен интерес. Дали може, или не може, е необходимо да има обективен измерител, защото в крайна сметка се установява наличие и липса на нарушение и то трябва да се установи въз основа на обективни критерии и данни. Подписал, или не подписал – това е обективно и ясно, няма място за субективна оценка. По този начин е бил дефиниран до момента конфликтът на интереси и в практиката ни това са ни били ориентирите – тези три обстоятелства, за които говорих. Това, възможността на интерес да повлияе върху обективното изпълнение на задълженията, вече следва от установените преди това облага, упражнено правомощие и наличие на лице, заемащо публична длъжност. В много от случаите може да се стигне до там, че едно лице, упражнявайки своите правомощия, може да не стигне до конфликт на интереси. Не е задължително да се стигне до конфликт на интереси, тъй като не би имало облага от тези правомощия. Като пример мога да дам плащането на заплата на учителка в училището, където съпругът е директор на това училище, кметът на общината, който – в общината има главни специалисти или лица, които са свързани с него лица. В крайна сметка на тези лица някой им подписва фиша за заплата и я изплаща, но те работят в тази община, в някои случай много преди да има влязъл в сила такъв закон, идвали са всеки ден на работа, вършили са работата, която е била изисквана от тях, тоест не е установено те да са поставени в привилегировано положение от други лица. По същия начин е с общинските съвети. Имали сме сигнали за това, че едни общински съветници са в конфликт на интереси, защото са си гласували решенията за заплатите, за подобни неща. Не може да дойде общинският съветник от другата община да гласува за тях! Някой трябва да вземе определени решения и тези решения може да носят облага в себе си, защото всеки доход в пари е облага, в крайна сметка заплатите като получаваш, си получил облага, но ако квалифицираме всичкото това под понятието „конфликт на интереси”, то тогава наистина ще стигнем до абсурда този закон да пречи на всички други да упражняват административната дейност, ако щете в самата държава.
Според мен, за да може да повлияе върху безпристрастното положение, трябва да е доказано, че тази облага е поставило лицето в привилегировано положение – или не е идвало то да работи и си получава заплатата, или получава двойно по-висока заплата от всички други, които са на същата длъжност, в подобен смисъл. Що се отнася до систематичното място на разпоредбата, аналогията, която направих с елементите на понятието „престъпление”, които се съдържат в чл. 9 от Наказателния кодекс, мисля че може да се използва и тук. Това са елементи от понятията, които могат да следват самото понятие и го развиват, и го допълват. Още повече – и завършвам, изключително трудно е да се обясни понятието „конфликт на интереси”, защото всеки от нас има нещо предвид. Това нещо, предвид – което, като говорим за конфликт на интереси, не винаги отговаря на законовата дефиниция, може би това няма да може да се постигне никога, защото, колкото и да разширява Народното събрание, Законодателят, колкото и да се мъчи да разширява например свързаните лица, все ще бъде изпусната определена категория и вече би се стигнало до там да развиваме конфликта на интереси през едни субективни усещания.
Според мен в сега действащия Закон нещата в тази част са обективни и би трябвало да останат обективни, за да може след това правоприлагащият орган да изхожда именно от обективни критерии, а не от субективни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Бояджийски.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Кирилов, уважаеми дами и господа народни представители! Само едно кратко допълнение по повод на конкретните примери за медици и адвокати, с които си послужи господин Зарков. Те наистина са доста интересни.
Както каза и колегата Бояджийски, трябва да имаме буквално тълкуване на този Закон, тоест: нямаме лице, заемащо публична длъжност, очертано в чл. 6 от Проекта, респективно в § 2 от проекта, то е свободно да прави каквито си иска изяви и не може по никакъв начин да бъде ограничавано от този Закон, просто защото неговите забрани няма да бъдат действащи, неговият режим, по отношение на него. Адвокатът тогава, когато действа само като адвокат, няма никакъв проблем да дава каквито си иска оценки за качеството на законодателството, и се изказва където си иска. От друга страна обаче… (Реплики в страни от микрофоните.)
От друга страна, собственикът на частното лечебно заведение, понеже такъв беше примерът, при условие, че е общински съветник, също няма никакъв проблем да се изказва където си иска по въпросите на здравната реформа. Важното е да не упражнява правомощия като общински съветник по повод на собствения си бизнес. Важното е – не сме имали такъв казус, като общински съветник да не участва в дебат, забрана за обсъждане по повод на акт в частен интерес, в общинския съвет да се закрие държавната, общинската болница, за да може по този начин да си отвори пазар за неговото заведение. Дори за тези лица, които имат частен бизнес и заемат публична позиция, ограниченията на Закона са валидни единствено и само, доколкото се засягат забрани в Закона, тоест изпълнение на конкретно вписани служебни задължения в техен частен интерес. Благодаря за вниманието.
Извинявам се, само още една добавка. Съгласен съм и с колегата Бояджийски, че може би понятийният апарат на Закона изисква, с оглед на една – не знам дали това е възможно по процедура, разбира се, с оглед на една прозрачност, между които и една облага, да бъдат изведени в рамките на § 1, ако това е възможно на тази фаза от процедурата. Наистина това е дефинитивна норма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: То е така, но на мен ми харесаха аргументите, които колегата Бояджийски изложи. Очевидно е, че тук вносителят е имал предвид да събере заедно трите основни елемента, които формират състава.
Вярно е, че формално, систематично, точното място на тази норма е в „Допълнителни разпоредби“, но не знам дали от това ще спечели прочитът на Закона, или ще загуби. Във всеки един случай, всъщност възприятието на трите елемента трябва да завърши в частта „Допълнителни разпоредби“.
Предполагам, че с това съображение вносителят е предпочел да бъде всичко на едно място, за да бъде предмет на еднократно и пълно възприемане от интерпретатора.
Не възразявам да се обсъжда това, но не мисля, че е свръхсъществен проблем, ако някой направи предложение систематично да прекласираме чл. 54 – няма проблем да се дискутира това.
Радвам се за този дебат – повече теоретичен, но не и с практически елементи, който протече по инициатива на господин Зарков. Този път вместо той да говори, говореше Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Аз мълча, за да не се каже, особено в случая за Закона за адвокатурата, гледам да не коментирам. (Реплика.)
Господин Зарков, казвам го, защото голяма част от членовете на тази Комисия в миналия парламент бяхме обвинени пред Комисията в конфликт на интереси, защото сме подписали Закона за адвокатурата, който беше предложен от висшия адвокатски интерес – казвам го за яснота, и по чл. 137 ли беше от нашия Правилник, но не виждам нито един от елементите на конфликта в този случай.
Ако няма повече изказвания и предложения… Дебатът беше хубав, но не произлязоха предложения.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделение Глава VIII – „Конфликт на интереси“; Раздел I – „Дефиниции“; текстове на вносител за членове 52, 53 и 54.
За – 14, против – няма, въздържали се 5.
Приема се текстът на вносител.
Пристъпваме към Раздел II, наименование на подразделението „Забрани и ограничения, свързани с изпълнението на висша публична длъжност”, чл. 55 – текст на вносител, чл. 56 – текст на вносител, чл. 57 – текст на вносител, чл. 58 – текст на вносител, чл. 59 – текст на вносител, чл. 60 – текст на вносител, чл. 61 – текст на вносител, чл. 62 – текст на вносител. Всъщност това е целият Раздел II. Няма постъпило нито едно предложение по тези текстове на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Заповядайте, колега.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости! Искам да взема отношение по чл. 56, тъй като при него нормата е чисто императивна. „Лице, заемащо висша публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес“. Тук, чисто хипотетично, вкарваме в конфликт на интереси общинските съветници. Какво имам предвид? Ако дадено лице е съсобственик с общината, обикновено процедура за покупка на имот, става по инициатива, по заявен интерес от страна на даденото лице – подава една молба до общината, след което молбата се разглежда в общинския съвет и общинските съветници гласуват дали частта от имота, която е общинска собственост, да се продаде или не, това минава през търг и така нататък. Така чисто хипотетично, ние вкарваме общинските съветници в една хипотеза, че те гласуват в частен интерес. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега, той си е в конфликт на интереси. Когато общинският съвет е и съсобственик с общината, където е общински съветник, той е в конфликт на интереси. Тук сега въпросът, който поставяте, е следният. Този текст не е специално за общинските съветници, той според мен е за всички висши длъжности, но е използван глаголът „гласува“, а според мен, за да се обхванат всички длъжности, би трябвало да бъде „гласува“ или „решава“, защото гласуването е за колективните органи, а решението е за едноличните органи. Тогава пък ще стане натоварване на текста. (Реплики.)
Заповядайте, господин Бояджийски.
ПАСКАЛ БОЯДЖИЙСКИ: Аз си позволявам да взема думата преди вносителя, но тъй като пак става дума за действащо право и за да имаме гласуване, наистина трябва в длъжностната характеристика, или в специален закон да е записано, че лицето има такова правомощие да гласува. Например народните представители имат такова правомощие, общинските съветници също е записано, че те гласуват за тези, които са еднолични органи, и съставът на чл. 8, изречение второ – сегашният 58, изречение второ, да извършват други действия в частен интерес, би покрил тази липса. Това, което – от решенията по отношение на колективни органи и на еднолични, са били и са обект на проверка от Комисията, и в продължение на 5-6 години съществуване на органа, били са обект на проверки и преди това, откакто е влязъл в сила Законът, по този начин двете забрани: едната има в предвид колегиални органи, а другата, органи, които са еднолични, и хваща образно казано, техните правомощия добре.
По отношение на общинските съвети, а и защо не по отношение на народните представители, нещата са, както казах, по-сложни от гледна точка именно на усещането, на перцепцията, дали това лице е в конфликт на интереси, или не, защото освен Народното събрание, няма кой да гласува законите – данъчните закони например. Всички Вас Ви касае това нещо, независимо дали ще са адвокати, или зъболекари, или лекари, когато се гласуват такива закони, всеки би могъл да обвини както депутати – в случая общински съветници, както казах гласуване решения за заплати пък с общинските съветници. Законът, поне както ние го прилагаме до момента и потвърден от съдебната практика за голяма част от тези решения, няма за цел сляпо и формално да отсича и постановява, че всички тези актове са в конфликт в съотношение със Закона.
Критерият е именно този – дали има привилегирован в положение. И в случая, за който говорим, би могло да се стигне до извод, че той не е поставил себе си в привилегировано положение по отношение на делбата, защото има право да получи този имот и без търгове. Разбира се, всяко едно негово действие подлежи на детайлна проверка както от страна на неговите колеги общински съветници, така и от страна на обществото, а местното е много будно и знае кой какви интереси има и общо взето сигналите са в тази насока към нас. Не винаги е задължително да се стигне до решение за конфликт на интереси, и в този случай дори.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря. Мисля, че изчерпахме дебата, или има желание за още изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименование на подразделение Раздел ІІ „Забрани и ограничения, свързани с изпълнението на висша публична длъжност” и текстове на вносител от чл. 55 до чл. 62 включително.
Моля, гласувайте.
За 14, против няма, въздържали се 6.
Разпоредбите се приемат.
Пристъпваме към Раздел ІІІ с наименование „Действие за предотвратяване на конфликт на интереси” – чл. 63 текст на вносител, чл. 64 текст на вносител, чл. 65 текст на вносител и чл. 66 текст на вносител, целият Раздел ІІІ.
Имате думата за изказвания. Няма такива.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Раздел ІІІ с наименование „Действие за предотвратяване на конфликт на интереси” – членове от 63 до 66 текстове на вносител.
Моля, гласувайте.
За 14, против няма, въздържали се 6.
Приемат се.
Пристъпваме към Раздел ІV „Ограничения след освобождаване от висша публична длъжност”, чл. 67 текст на вносител, чл. 68, текст на вносител, чл. 69 текст на вносител и чл. 70 текст на вносител.
Когато са разпоредби от действащото право, очевидно народните представители не правят предложения между първо и второ четене!
Изказвания?
Заповядайте.
ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Забелязах в чл. 67 – след думите: „конфликт на интереси“ не с решение с което… Тоест „лицето, по отношение на което е установен конфликт на интереси” – е добавено – „или нарушение на чл. 68 и 69“.
Чл. 68 и 69 не са конфликт на интереси! За тях не е необходимо да имаш лице, заемащо публична длъжност, даже по принцип нямаш, защото е след заемането на публична длъжност, то е заемало вече такава длъжност. След това не е необходимо да има частни интереси или облага. Така че и в сегашния Закон тази Глава пета, „а“ мисля, че е, те не са част от понятието „конфликт на интереси“, установяват се с подобни решения.
Въпросът ми от къде се породи? От чл. 67 – завършва така: „с което е установен конфликт на интереси да заема публична длъжност”. Решението по чл. 68 и чл. 69 ще бъде установено нарушение на чл. 68, а и няма да е установено нарушение на установен конфликт на интереси. Обръщам внимание – ако искате да забраните и за подобни деяния да има ограничения от една година, ще трябва формулировката малко да се промени. Ако пък не искате, в смисъл, ако ограничението от една година ще важи само за конфликта на интереси, ще си бъде добре като формулировка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какво е мнението на вносителя?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Считам че, забележката е основателна и би могло да се премине към формулировка. Действително чл. 68 и чл. 69 не е „конфликт на интереси” и да се добави „или съответно нарушение по чл. 68 или 69“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, какво мислите по това?
Някой прави ли редакционно предложение за добавяне на думата „съответно“?
ПАСКАЛ БОЯДЖИЙСКИ: Господин Председател, другият вариант е в отделна алинея, просто да преповторим целия изказ с… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, да.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател! Струват ми се логични доводите, които чухме и от колегата, който е от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, и от вносителя.
Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5 от нашия Правилник след думите „ интереси или“ да стане „или съответно нарушение на чл. 68 или чл. 69“. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания – има ли? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на колегата Митев по чл. 83, ал. 5 от Правилника.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За 14, против 3, въздържали се 2.
Предложението на колегата Митев се прие.
При това положение подлагам на гласуване текста на вносител за Раздел IV, нименование на подразделение „Ограничение след освобождаване от висша публична длъжност“, заедно с текста на вносител на чл. 67.
Който е съгласен, моля да гласува.
За 16, против 3, въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текстове на вносител за чл. 68, 69 и 70.
Моля, гласувайте.
За 14, против няма, въздържали се 6.
Приемат се текстовете до чл. 70, включително.
Пристъпваме към Раздел V „Установяване конфликт на интереси”1 чл. 71 – текст на вносител, чл. 72 – текст на вносител, чл. 73 – текст на вносител, чл. 74 – текст на вносител, чл. 75 – текст на вносител, чл. 76 – текст на вносител, чл. 77 – текст на вносител, чл. 78 – текст на вносител, чл. 79 – текст на вносител.
Имате думата за мнения, становища, изказвания.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Искам само да обърна внимание на уважаемата Комисия, че чл. 71, ал. 2, постановяващ, че „Установяване на конфликт на интереси не може да се извършва по анонимен сигнал”, тази разпоредба вече е гласувана в чл. 47, ал. 6 вчера, където пише, че не може да се сигнализира Комисията анонимно. Това е повторение, което ми се струва…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, но там не беше казано толкова изрично, а тук в конфликта на интереси е казано изрично.
КРУМ ЗАРКОВ: Член 47, ал. 6 казва: „Анонимни сигнали не се разглеждат и не се препращат по компетентност”, а тук се казва: „Установяване на конфликт на интереси не може да се извършва по анонимен сигнал”. Може би вносителите ще вземат отношение. Според мен е едно и същ.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Заместник министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Този въпрос е обсъждан по време на работната група. Ако мога така да се изразя, принципно сте прав, но понеже решихме да заявим един по-силен политически ангажимент за недопускане на анонимни сигнали, това надделя в хода на обсъждането – ако го приемате за достатъчен аргумент?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Чисто техническа редакционна поправка заглавието мисля, че следва да бъде „Установяване на конфликт на интереси“, както е по-нататък в текста. Не знам дали има някакво възражение от вносителя? Ако са съгласни, правя го като предложение по реда на чл. 83, ал. 5.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Езиково е по съвършено така. Тоест отстранява плеоназъм „на“.
Аз мислех, че за анонимните сигнали ще е, иначе щях изрично да питам господи Зарков във връзка с обяснението за анонимните сигнали – достатъчно ли е това, и приемате ли го, или ще правите предложение за отпадане на ал. 2?
КРУМ ЗАРКОВ: Няма да направя предложения във връзка с принципното ми решение да не участвам в писането на този Закон, но използвам случая, и всеки път ще използвам случая, да подчертавам неговите технически несъвършенства, защото зад тези технически несъвършенства се крие липсата на вътрешната му логика. И това, че в предишния Закон се говореше за анонимните сигнали, за да не стане дебат, да се отречем три пъти, просто не е сериозен законодателен подход. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз мисля, че не може да се дистанцирате от този Законопроект. И от тук нататък и избирателят, и обществото ще Ви държат отговорен, защото винаги може да се посочи, че повече от половината време в дебата сте го усвоили лично Вие. Така че може да не сте писали, но сте говорили активно. Не го казвам като заплаха. (Оживление, смях.)
КРУМ ЗАРКОВ: Има си хас, от Вас до дойде такова нещо.
Разберете, аз участвам в работата на Комисията, най-добросъвестно и се опитвам се да посоча, след като вчера минахме няколко часа, изговорихме всичко, и наистина няма да досаждам повече, два пъти само за днешното заседание посочвам според мен технически неизправности. И двата пъти принципно съм прав, но те не се приемат. Какво да направя като е формално предложението? Посъветвайте ме Вие.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Активното опозиционно поведение, само ще кажа, включва всичко – и бой докрай. Ако действително държите да афиширате опозиционност, тук се правят всички предложения, гласуват се, оспорват се, дебатират се. (Реплики.) Нали така, господин Жаблянов?
Други изказвания?
Имаме предложения по наименованието и нямаме предложения по ал. 2 на чл. 72.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Първо, ще подложа на гласуване редакционното предложение на господин Митев наименованието на Раздел V да бъде „Установяване на конфликт на интереси“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се предложението за редакция на подразделението.
Пристъпваме към гласуване текстове на вносител за членове 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78 и 79.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 5.
Приемат се текстовете на вносител за членове 71 до 79.
Пристъпваме към Раздел VI с наименование „Последици при установяване на конфликт на интереси“, чл. 80 – текст на вносител и чл. 81 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
КРУМ ЗАРХОВ: Имам въпрос към членовете на досега действащата Комисия.
В контекста на чл. 81, ал. 1 – предвидената санкция отнемане на имущество вследствие на конфликт на интереси, има ли в практиката на Комисията досега поставено отнемане по досега действащия чл. 33, на Закона? Член 33, ал. 2 практически е същият текст.
От съществуването на Комисията досега има ли на някого да е отнето в полза на държавата имущество, получено от правоотношение или деяние, породило конфликт на интереси?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Има, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, както каза и господин Зарков, чл. 81, ал. 1 и 2 възпроизвеждат действащия чл. 33, ал. 2 и 3. И отговорът е положителен – има на няколко десетки лица, за които има влезли в сила решения за конфликт на интереси, е издадено наказателно постановление, с което съответно се налагат не само съответните административни наказания и глоби, но и мерките по чл. 33, ал. 2, ал. 3. Съответно виждам, че в Проекта се предвижда чл. 81, ал. 1 и 2 да се прилагат, както и другите санкции, едновременно с решението за установяване на конфликта на интереси. Всъщност това е новата съществена корекция в процедурата.
Трябва да кажа, че това се извършваше до момента въз основа на методика, която беше приета от Комисията през 2013 г., базирана на съдебна практика, изработена от Комисия с представители на научните среди, на служители на Комисията, разбира се, и разбира се, представители на магистрати, в това число и на Върховния административен съд. Методиката има характер на общ административен акт, беше обсъдена публично, разположена е на сайта на Комисията. Това са действащи норми.
И пак да кажа, не мога да бъде изчерпателен в момента, но има поне няколко десетки – над 50 лица, заемащи публична длъжност, всъщност повече са, не мога да бъда конкретен, да не се ангажирам с цифри, но по отношение, на които са прилагани тези текстове. (Реплики.)
Не, по действащия Проект, административният орган по действащия Закон е административно наказващият орган, налага тези мерки по чл. 33, ал. 2 и 3. Проектът предвижда същото, а колективният орган в перспектива да налага тези мерки. Те по-скоро имат характер на принудителни административни мерки. Това не са глоби, разбира се. Локализирани са само около деянието, което е осъществено, което осъществява състава на конфликта на интереси. Тук не става дума за проверка на цялостно имущество, както в по-следващите глави на Закона.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел VI – „Последици при установяване на конфликт на интереси“ заедно с текстове на вносител за чл. 80 и чл. 81.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 14, против няма, въздържали се – 5.
Приема се предложението на вносителя.
Пристъпваме към Глава девета – „Противодействие на корупцията чрез разкриване на прояви на лица, заемащи висши публични длъжности“.
Тук е дълго отлаганото и коментирано предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители да отпадне цялата Глава девета с членове от 82 до 106.
Пратих колегите да потърсят господин Хамид, защото във вчерашния ден той предложи отлаганията на гласуванията с референция като стигнем Глава девета. (Народният представител Хамид Хамид влиза в залата.)
Ето го и господин Хамид.
Първо, ще предложим, ако имате желание, да аргументирате предложението си за отпадане на цялата Глава девета.
ХАМИД ХАМИД: Всичко съм написал, господин Председател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
ХАМИД ХАМИД: Ако има въпроси, ще отговарям.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сега ще дам възможност на всички.
Колеги, имате възможност за изказвания, мнения, становища и предложения по това предложение на колегата Хамид.
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Какви са основанията да искате да отпадне?
ХАМИД ХАМИД: Написал съм ги, но съвсем накратко – мисля, че коментирахме това и на последното обществено обсъждане с министъра на правосъдието. Тогава чухме становища относно съхранението на информацията, която ще бъде добита чрез оперативно-издирвателни методи от новите структури, които ще бъдат създадени. Съгласихме се, че няма как да бъде съхранявана тази информация, да се прави трети център. Коментирахме го това, от съхранението се отказахме, но така или иначе, вносителите са оставили възможност да бъдат извършвани такива действия по събиране на информация.
Искам да ги попитам как точно и за какво, и в какъв процес ще използват добитата информация, и в кой процес тя ще бъде годно доказателствено средство – дали по ГПК, дали по АПК, или по НПК тази информация би била годно доказателствено средство? Дали ще им върши работа, тоест дали не правим някакъв отдел, от който резултатът няма да бъде ползван? В тази посока. И дали мислят вносителите, че приемайки този Закон, ние трябва да правим изменения в други закони, за да ползваме тази информация и тези доказателства?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Кашъмов.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, дами и господа, смятам, че предложението за отпадане на Глава девета е изключително основателно и най-вече конституционно съобразно, тъй като в този й вид тя пряко нарушава разпоредбите на чл. 32-34 от Конституцията, както и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. България е неколкократно осъждана в Страсбург по дела, започвайки от делото на Асоциация за европейска интеграция „Екимджиев срещу България“ (2007 г.), преминавайки през дела като „Нацев“, „Хаджиев“, днес току-що България беше осъдена по чл. 8 отново за нарушение по делото „Йончев“. Основните мотиви в първите дела, които цитирах, са непропорционалност на намесата в личния живот и кореспонденция от страна на държавата и от следваща страна, другият важен стандарт в тази връзка, е, че всяка намеса в неприкосновеността на личния живот и кореспонденция на гражданите трябва да става за определени цели. Тези цели трябва да бъдат пропорционални, тоест адекватни.
Това, което казва господин Хамид, ако има разследване, заради което е допустимо прилагане на специални разузнавателни средства за целите на наказателното разследване, или за целите на защита на националната сигурност, което правят службите – това да.
Да се събира информация просто в едни информационни банки от една комисия, за всеки случай, за да си стои там, тъй като тази информация не кореспондира пряко на правомощия на тази комисия, това е пряко в нарушение на тези текстове на Конституцията и на Европейската конвенция за правата на човека. Стандартът е развит и от Съда на Европейския съюз по делото за отмяна на Директива 24/2006 г., както споменах и вчера.
От гледна точка на това, че нарушаваме Конституцията и стандарти, изведени в практиката на двата европейски съда, смятам, че е удачно Комисията – да, нормално е тя да събира другата информация, за да проверява декларациите и така нататък, това, което приема взаимодействието, но не е нормално да иска прилагане на специални разузнавателни средства и да се ползват такива дълбоки форми на намеса в личния живот и кореспонденция на гражданите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Тази Глава е една от четирите или петте съставни части на Законопроекта, свързана пряко с една институция – Държавна агенция „Национална сигурност” и нейната специализирана дирекция. Тя, естествено, поради всичко което беше казано, не може да стои в този Закон. От друга страна, тя е единственото, което свързва този Закон с някакво противодействие на корупцията. Доколкото – ако считаме, че декларациите на политиците трябва реално да се проверяват, а не само документално, то това трябва да бъде възможно по някакъв начин. Ако считаме, че корупцията, в качеството й на престъпление, каквото без съмнение е, трябва да бъде разследвана, то те трябва да имат такива правомощия. Но тъй като самият орган няма разследващи правомощия, то естествено, оперативно-издирвателните и други могат да служат само за някаква предварителна проверка, която или ще послужи евентуално в някакво обследване на имуществото на лицето, но само ако преди това е повдигнато обвинение, тоест ако той е привлечен като обвиняем, простете, което значи, че тази Агенция нещо ще рови, ще прави, ще събира информация, която след това трябва прати на прокуратурата, която прокуратура трябва да я възложи на друг орган, който да я направи същата, но да има вече доказателствена стойност, тъй като това няма да има доказателствена стойност друга, освен за целите на Комисията, а целите на Комисията не могат да са да извършва разследвания, и тя стои действително Глава девета, специалната Глава девета, за която не само тук, а на десетки места в Закона има отделни текстове като „статут на служител“, като „начин на контрол“ и така нататък, тъй като дейността е специфична, стои някак си неадекватно в този Закон и поражда съмненията, които основателно бяха изразени тук.
Припомням, че в друг вариант на законопроект за антикорупция, който беше изготвен и отхвърлен на първо четене, това беше същността на Законопроекта, и когато това е същността на Законопроекта може да се предвидят съответните гаранции. Какви могат да бъдат тези гаранции освен различните процедури и гаранции, и тези изисквания от Съда за правата на човека, една проста гаранция, и то е строго и стриктно лимитиране на броя на лицата, които могат да бъдат подопечни такъв тип контрол. Определен брой лица, определен кръг висши служители, а не както е тук – всички български граждани. Всички до един, тъй като списъкът, който гласувахме по чл. 6 касае декларации и други, но Комисията може по линия на отнемането на имущество да се занимава с абсолютно всеки български гражданин, който е привлечен като обвиняем.
С две думи, това е поредният парадокс, такива вчера се наслушахме много – на решение, което не може да бъде взето. Ще сгрешим, ако отхвърлим предложението на ДПС, тъй като очевидно мястото на тези разпоредби не е в логиката на този Закон, но ще сгрешим и ако го приемем, тъй като без това нещо този Закон е сбор от преди съществуващите закони и критиките, които те са получавали основателно или не. Ако тази Глава отпадне, то аз държа да отпадне и от заглавието на Закона, че то е за противодействие на корупцията. Нека да бъде: ”Закон за отнемане на незаконното имущество по публичност на лицата и конфликт на интереси”, защото това отговаря на неговото съдържание. Другото е прах в очите.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Под формата на реплика ще си позволя да отбележа, че в чл. 82 на Глава девета, в предметния обхват на тези дейности, действия на Комисията за събиране, анализиране и проверка на сведения при и по повод информация за правене на корупция на лица, заемащи висши публични – става въпрос само за лица, заемащи висши публични длъжности, а не за всички български граждани. Говоря специално за Глава девета.
Дуплика, ако искате, защото това беше под формата на реплика?
Заповядайте, господин Стоянов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Съвсем накратко – бих искал да върна дебата в посока на това, че и в момента в общи линии това са разпоредби, които се съдържат в Закона за Държавната агенция „Национална сигурност”. Всъщност ние не създаваме нещо ново или нещо кардинално ново, ако мога така да се изразя, и в момента в структурата на ДАНС има една дирекция – образно казано „К“, корупция означава това – и в момента те се занимават и извършват дейности, които са посочени в тази Глава, като оперативно-издирвателни дейности, дори повече от това извършват, мога да си позволя да кажа. Когато лицата, които са задължени по Закона за публичност на имуществото на лицата, които заемат висши и други държавни длъжности, когато се установи определено несъответствие – така наречената дирекция към Сметната палата изпраща тези материали към ДАНС и към НАП, и там се започва съответната дейност.
По отношение на нарушаването на Европейската конвенция за защита правата на човека – беше изложен такъв аргумент, искам да обърна внимание, че в хода на съгласувателната процедура ние сме получили становище от дирекция „Процесуално представителство“, че целият Законопроект отговаря на изискванията на Европейската конвенция за защита правата на човека.
По отношение на съхраняването на информацията отбелязали сме и стремежът ни е бил изцяло да бъде спазен режимът на Закона за специалните разузнавателни средства. Предполагам, че и другите колеги също биха могли да изложат определени становища в подкрепа на Глава девета.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Заместник–министър.
Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Искам да изразя принципно възражение срещу начина, по който и в тази Глава се уреждат тези отношения.
Става въпрос за едно продължение на дискусията от вчера. Не съм убеден, че колкото повече се разрастват институциите извън системата на Министерството на вътрешните работи, които се занимават с оперативно– издирвателна работа, могат да бъдат гарантирани правата на гражданите, така както са записани в Конституцията. Не знам на какво се дължи това увлечение напоследък – говоря даже и като политическа инициатива, а не само като чисто законодателна дейност – да се създават структури, които се занимават на практика с дейности, характерни за системата на Министерството на вътрешните работи. Ако ние вървим в тази посока, то ще се създаде една огромна институционална мрежа, която ще се занимава със събиране, обработване информация за гражданите, оперативно– издирвателна дейност и така нататък. И не мога да разбера от какво се налага това нещо? Аз наистина не мога да схвана логиката и, мисля, че между законодателните усилия, и законодателния процес, и конституционните права, както са записани в Конституцията на гражданите, би следвало да има някаква връзка. Какъв е смисълът от тази Глава, след като вече стана ясно и за функциите на ДАНС, и други специализирани служби на Министерството на вътрешните работи, и така нататък? Струва ми се, че ние не можем да вървим в тази посока, защото в един момент нещата ще добият характеристиките на една картина от дебата в залата в Народното събрание вчера по повод използването на специални разузнавателни средства, когато, въпреки различията, и представителите на специализираните институции, и органи бяха категорични, че там трябва да се сложи някакъв ред и за заявителите, и за ползвателите, и за контрола върху събраните доказателства. И при условие че в сегашната система, така както функционира, общата констатация беше, че постигането на ред е трудно, аз не мога да разбера какво ще създадем с такъв род структури? Още една структура, която да се занимава с оперативно–издирвателна работа и с изграждането на информационни масиви. След това още едно бюро за контрол на въпросната структура! Ние се намираме в една, извинявайте, но не съвсем логична ситуация, абсурдна, ще кажа.
Второ, тук с основание моят колега Крум Зарков поставя въпроса: и какво следва като се събере тази информация от събраната информация?
КРУМ ЗАРКОВ (в страни от микрофоните): Какво се прави с нея?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Какво се прави с тази събрана информация? От този орган на още едно място? Така че предложението на колегите от Движението за права и свободи, според мен, почива на доста здрава логика и би следвало да се разгледа напълно сериозно. Няма смисъл от присъствието на Главата в този текст.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Вносителят желае ли да вземе отношение по поставените въпроси?
Заповядайте, уважаеми Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Идеята на Законопроекта е да бъде създаден един независим орган – пак се връщам към аргументите във връзка със сега действащите разпоредби. Идеята е да няма такова пряко подчинение на изпълнителната власт, ако се възприеме моделът, който сме заложили за избор от Народното събрание на председателя и по негово предложение на неговия заместник и членовете му, мисля, че ще постигнем този баланс и по този начин в един независим орган ще се извършват дейности, които в момента се извършват в по-голяма близост до изпълнителната власт. Това е като идея и като аргумент. Благодаря. (Разговори встрани от микрофоните.) Защото няма как да се работи един сигнал за корупция, ако нямаме поне някакви…
Най-голямата специализация, която е в ДАНС, ако не я използваме, в определена степен би било безпредметно. Как ще се работи по един сигнал за корупция, какво да кажем: тези, които разбират от конфликт на интереси, или хората, които разбират от отнемане на имущество – нали това е идеята на тази Глава – да бъде обвързана със сигналите за корупция!
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Стоянов.
Заповядайте за реплика, колега Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Вие казахте нещо доста важно, което за мен трябва да бъде изяснено. Логиката е да се създадат независими органи извън системата на изпълнителната власт – доколкото разбрах този аргумент, нали така? Добре.
По смисъла на Конституцията, пък и на конституционната теорията, всяка власт е изпълнителна извън законодателната. Това, че не е в правителството, не значи, че тази Агенция няма да има изпълнителни функции. И когато тя е извън системата на общата логика на изграждане на институциите, става още по-опасно за правата на гражданите. Тук не става въпрос за политическа злоупотреба с власт, доколкото става въпрос, а за изградени институции без всякакъв контрол, които на всичкото отгоре ще събират информация, ще имат оперативно-издирвателна дейност и така нататък. И оттук произтичат всички онези опасности, за които вече беше направено подробно изложение.
Затова е и моето принципно възражение, че не могат до безкрай да се разширяват институциите, които се занимават с такава дейност извън системата на Министерството на вътрешните работи. Не е моя работа, тъй като ние в момента се намираме в опозиция, но Министерството на вътрешните работи е гарантът в някакъв смисъл, от гледна точка на структурата на изпълнителната власт и на Конституцията, за защита правата на гражданите.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Желаете ли да вземете отношение, господин Стоянов по репликата?
Да, заповядайте, господин Георгиев.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Напълно споделям виждането на заместник-министър Стоянов, че извеждането на разследването на корупция изцяло извън изпълнителната власт в един независим орган е именно добавената стойност, за която беше поставен въпросът, но искам да обърна внимание и на още нещо: интензитетът на въздействие, съгласно този Закон, е по-малък, отколкото е към настоящия момент, поради това че този орган не разполага със собствени специални разузнавателни средства, с каквито разполага ДАНС. Тук това нещо вече го няма, така че дори интензитетът на намеса вече не може да бъде от този орган пряко, а той ще бъде опосреден от Специализираната агенция, която реализира специални разузнавателни средства, и това е една допълнителна гаранция, че няма как да бъдат нарушавани правата на гражданите.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Георгиев.
Колеги от ДАНС, желаете ли да вземете отношение?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Ще бъда съвсем кратък и ще кажа, че решението, което ще вземете, е политическо. Ние до момента изпълняваме функции, свързани с противодействие на корупцията. Дали това ще си остане в рамките на Агенцията, или ще бъде в рамките на нова структура е решение, което ще вземете Вие, в крайна сметка. Но само това мога да уточня, че в момента на прехвърлянето на нашите служители от ДАНС в новата структура, ДАНС ще спре да се занимава с противодействие на корупцията като основна функция. Иначе, информацията, която събираме, ще бъде, естествено, предоставена на компетентните органи.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви.
Други мнения, становища?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Мислите ли, че ще бъдете по-ефективни и по-полезни, ако сте вътре в този бъдещ орган?
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Към момента ми е трудно да направя такава прогноза. Възможно е да е по-ефективна борбата с корупцията. Трудно ми е да се ангажирам с такова мнение.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Други желаещи?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предвид уточнението, искам да поставя следния въпрос и към колегата Зарков, очевидно е че и колегата Жаблянов пледираше в тази посока.
Вижте, през целите дебати досега основният Ви укор беше, че в този Закон няма разследване. (Шум и реплики.) Има. А сега казвате, и това е съществен недостатък, а сега като го има, казвате: „Ама, то пак не става!“. (Реплика.) Именно, защото го има. (Реплика.)
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Нашата основна критика състои в това, че ни е риба, ни е рак. Оперативните функции не са разследващи. Господин Пламен Георгиев взе отношение и ни обясни как върви разследването. Той е прокурор и много добре знае каква е разликата. (Реплики: бивш прокурор.) Бивш прокурор – „Веднъж прокурор, винаги прокурор!”.
Вижте, ние пледирахме и продължаваме да пледираме, че на България е нужно ново усилие, в това число институционално, в подобряване разследването на корупционни престъпления – когато един орган е натоварен като цел да разследва, той има необходимост от определени функции, които функции при изпълнението си имат стойност на доказателствено средство. Не случайно попитахме какво ще се прави с информацията. Събраната от органите по чл. 16, ал. 2 информация ще бъде предоставена на Комисията. Комисията няма какво друго да направи с нея, освен ако има данни да я прати на прокуратурата. Само по себе си това не е лошо. Лошото е, че прокуратурата не може да използва тази информация в хода на наказателното производство, тъй като тя няма стойност на доказателствено средство, а пък правозащитните аргументи, които са основателни по своему, не намират достатъчно гаранции именно поради разпиления фокус на Комисията. Едно е да дадеш гаранции за човешките права в рамките на едно гражданско производство за отнемане, друго е да дадеш гаранции в защита на човешките права в едно административно производство по установяване на конфликт на интереси, трето, и коренно различно – и делата, които цитира господин Кашъмов, мисля, че са в тази посока, са в рамките на едно наказателно преследване. Тук ще имате подслушване, преследване, проникване и не знам какво още, без никакъв краен смисъл на това нещо, тъй като органите по чл. 16, ал. 1 са напълно изолирани от органите по чл. 16, ал. 2, които ще правят проверката – обратното – по чл. 16, ал. 1 ще правят проверката за отнемане. Там е изрично подчертано: „Инспекторите на Комисията по чл. 16, ал. 1 правят проверка за отнемане…“ и така нататък, по чл. 16, ал. 2 – бившите агенти на ДАНС, правят друго. Те не се допират! Информацията, която получат едните, намерили са кола, „Ролекс” и не знам си какво още – ще може ли да бъде присъединена към проверката за отнемане на имущество? (Реплика.) Ще може да бъде присъединена към проверката на… На какво основание? (Реплика.) Което значи, че информацията, която ще търсят оперативните органи… (Реплика.) Тогава господин Кашъмов е напълно прав в това, което твърди.
Няма, разберете, няма в света, според мен, няма къде да се използват оперативни функции в рамките на гражданско дело, каквото ще бъде това за отнемане. Как ответната страна, по кой Кодекс ще се защити срещу това нещо? По кой процесуален ред? Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Извинявай, колега.
Тук искам обаче преди това да направя реплика, ако го определям точно като реплика, защото колегата взе отношение и съжалявам, че отсъствах през първата част на дебата всъщност.
Първото нещо, което щях да кажа, е точно връзката на тази информация с действията, които са по отнемане на имуществото. Тоест, една част от тази информация може да има съществено значение за обезпечителните мерки, които да се предприемат и правилно да се насочат, защото, ако се получат по този път данни, че лицето Х, макар и незнаейки, но предусещайки следващи мерки по този Закон, планира да се разпореди мнимо или прикрито със значителна част от имуществото, това има сериозно значение по отношение на скоростта и ефективността, и определянето на вида на съответните обезпечителни мерки. А според мен има значение и по отношение на лицата, ако говорим за най-болната тема – използване на СРС, които са поискани от тези служители, и се осъществяват от съответната техническа служба. Ами, тя може да разкрие и съвкупност на престъпната дейност. Може да разкрие други лица, които са свързани със осъществяването на корупционната дейност. Защо да няма значение? Защо да няма значение евентуалното изясняване и разширяване по отношение на първоначалния сигнал?
Тук за мен е важна идеята, бих казал, за единния център в комуникацията, в управлението на множеството дейности, свързани с предотвратяване на корупционните прояви. Да, ще изпратя информацията и на прокуратурата тогава, когато са необходими осъществяването на процесуално-следствени действия по реда на НПК. Няма как. Включително даже мисля, че и прокуратурата в този случай пък, действайки точно по Кодекса, ще предприеме ръководството на разследването. Но защо в това ядро за борба с корупцията да няма повече информация? Тя и сега е там. Какво става с информацията от имуществените ни декларации? Какво става? Тя каква е информация? Къде отива? При това знаете, че тя има публична част, но има и непублична част. Хайде, публичната виси по Интернет, за да може всеки заинтересован да я види, но допълнителната, конкретната, бих казал, индивидуализиращата част към тези декларации, какво става? По нея също може да се извършва всякаква злоупотреба при недобронамерена употреба. Да. Най-малко, там ги има адресите на имотите Ви. Има ги конкретните места, където си държите парите.
Извинявам се, ако неправилно влязох в репликата и отношението.
Господин Георгиев, заповядайте.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Съвсем накратко само две неща. Съжалявам, ако Ви отегчавам.
Първо да кажа, че има добавена стойност и от реализиране на специални разузнавателни средства преди образуване на досъдебното производство. Тази добавена стойност намира израз в чл. 105 на настоящия Закон, който изрично предвижда, че веществени доказателствени средства, изработени и събрани в процеса на оперативно-издирвателните мероприятия, тоест преди образуване на досъдебното производство, каквато между впрочем е уредбата и към настоящия момент, ще може да се ползват като доказателство от съответното съдебно производство. Така че видно от тази разпоредба, пак повтарям, такъв е режимът и към момента, това е добавената стойност от използване на специални разузнавателни средства, които могат да се използват впоследствие в образувано досъдебно производство. Разбира се, всичко това става под контрола на съда. Мисля, че в това няма проблем. А досежно гражданската конфискация – именно това е идеята на гражданската конфискация, тук да не се търси каквато и да е връзка с наказателното производство. Тук е важен единствено източникът на имущество дали той е законен, или не. Това е между другото и решението на Конституционния съд – само ще си позволя да прочета част от него, където изрично Конституционният съд казва, че придобиването и съответно натрупването на имущество с незаконен източник се намира в пълен дисонанс с редица конституционни ценности като справедливостта по смисъла на преамбюла на основния закон, принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1, принципа на равенството на гражданите пред закона по чл. 6, ал. 1 и принципа на законово гарантиране на еднакви права, условия за стопанска дейност по чл. 19, ал. 2. От тази гледна точка в Република България, както и в някои други държави от Европейския съюз, е въведена гражданската конфискация, която не се вълнува от развитието на наказателното производство, а се вълнува от единствено от това дали източникът на придобитото имущество е законен, или не – ако е незаконен, това имущество подлежи на отнемане, ако източникът на това имущество е законен, тогава, разбира се, това имущество не подложи на отнемане. От тази гледна точка всички гаранции, които ги има и към настоящия момент в производството, което се провежда пред Комисията, а именно: всяка една обезпечителна мярка се налага единствено с решение на съд, тоест Комисията не може сама да наложи обезпечителни мерки без да даде съответните доводи, въз основа на които съдът да наложи обезпечителни мерки, впоследствие се поканва лицето да обясни откъде има доходи, ако то може да ги докаже, производството се прекратява, впоследствие отнемането става единствено с решение на съда, така че всички гаранции, които ги има към настоящия момент, се запазват и при действието на този Закон, а данни, евентуално, които биха послужили за образуване на производство, са единствено повод за започване на проверка от Комисията и нищо повече. Просто, вече този Закон дава възможност да се започва проверка, не само когато има повдигнато обвинение, а и когато има данни за незаконно имущество повече – мисля, че беше 20 хил. лв., ако греша, поправете ме, така че всички гаранции се запазват.
КРУМ ЗАРКОВ: Комисията, която управлявате в момента, положи много усилия, за да се установи и понятието „гражданска конфискация“ и да се ограничи от наказателния процес. С този Закон връщаме дебата там, където беше, защото основание за започване на производство – и това е новото, ще бъде разлика между декларацията и установеното от тези органи. Тези органи, в които – тук е записано в члена, който цитирахте – „изготвят веществено-доказателствени средства”, как ще оформите това нещо в рамките на гражданския процес, където доказателствените средства са коренно различни? Вие ще изготвите накрая граждански иск. Как ще обосновете гражданския иск със СРС-та и преследване? Как ще кажете: аз прегледах тази декларация и установих, че има двадесет хиляди разлика, след като следихме и видяхме, че се качва в друга кола? Това е логика, аз я разбирам, не разбирам обаче как ще се реализира в контекста на нашата правна континентална система, която залага разлика в процесите? Това омешване, искате или не искате, ще Ви доведе отново до дебата, който се води седем или осем години: аджеба, каква е връзката между наказанието и отнемането, за да не кажа конфискация, което е наказателно от към термин. Това се опитвам да Ви кажа. Тези мисли, без съмнение, са минавали и през работната група и ще се дебатират и наново. Казвате, че следвате… Защо, след като едното ще се ползва от другите, едната процедура ще се ползва от другата, защо тогава органите са така разделени? Защо цялата проверка по имущество се прави от органите по чл. 16, ал. 1? Защо е това разделение? Защо не се каже просто – органите на Комисията извършват проверка…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Този цитат е неверен. Чл. 16, ал. 1, чл. 16, ал. 2 е неверен цитат. Проверете го, провери си го и ти. Няма такава разлика между органа по ал. 1 и по ал. 2.
КРУМ ЗАРКОВ: Ще си взема думите назад, ако греша, с най-голямо удоволствие, но чл. 16, ал. 1 казва: „органите на Комисията са директорите и териториалните дирекции и инспекции в тях”, а чл. 16, ал. 2 казва: „органите на Комисията са и директорът на дирекцията, която извършва дейности…” и така нататък. А главата, която разглеждаме, говори само за органите по чл. 16, ал. 2, а пък главата, която идва след нея, говори само за органите по чл. 16, ал. 1. Това е в Закона, който разглеждаме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моето тълкуване не е за разделение на органите по ал. 1 и по ал. 2, а напротив, точно целта на двете алинеи е да подчертае интегралната цялост на тези две подразделения, или две проявления на едно и също нещо. (Реплики.)
КРУМ ЗАРКОВ (встрани от микрофоните): Отделните глави – Девета говори за органите по чл. 16, ал. 1, Десета и Единадесета говорят за органите по чл. 16, ал. 2. Преди това, вчера, приехме орган, според който служителите са три вида: едните са държавни служители, другите са органите в чл. 16, ал. 2, които са държавни служители с друг статут, и лица, работещи по трудово правоотношение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, вчера приехме друга норма. Всички служители в Комисията са първа категория труд – всички. И това е точно, има общо, защото вливащите се служители от ДАНС са с най-високата категория труд. За да има равнопоставеност между всички служители, затова повишихме всички в категорията. (Реплики.)
И опитах да Ви обърна внимание на това да го забележите, защото това, най-малкото, е един непланиран бюджетен разход, който поемаме в края на годината – приет бюджет за миналата година. (Реплики.)
Нека, докато го търсите, да опиша следната ситуация, господин Зарков.
Представете си, че със СРС записват депутата Х, който договаря как ще си купи вила на еди-кое си задгранично място и ще плати със средства, които са от еди-коя си офшорна сметка. Дори и с биткойни. В декларацията му досега няма абсолютно никакви данни за такива факти и обстоятелства. За офшорка, за имоти в чужбина – това е новопридобиване, което е извън прекия обхват на юрисдикцията на държавата ни и на органите ни по разследването, но добиваш такава информация. Вече знаеш, че може би се е осъществил такъв факт. Организираш се и търсиш начини да го докажеш, да събереш годни доказателства, годни във всеки смисъл, за нужда на отнемането за пред гражданското производство, за наказателния процес – да са годни за наказателния процес. (Реплики.) Защото има сигнал. Завистливият съсед е казал: този не е беден депутат, той пътува. (Шум и реплики.) Съседът Иван Петров, но искрено завижда човекът и казва: той не може да пътува, някъде ходи на слънце през зимата. (Шум и реплики.) Има незаконни доходи? (Шум и реплики.) И при това го освободихме от отговорност вчера, значи може да пише по всякакви интерпретации. (Шум и реплики.) И колкото да няма, да кажем, кой знае какви индикации в този сигнал, освен съседска злоба, но тръгва такава експлоатация и се откриват факти, и се вижда, че да, сигналът е основателен. (Шум и реплики.) Злобата понякога е без оглед на обективната истина. Тоест дали е истина, или неистина…
Пропуснах още един аргумент, исках да добавя, като се сетя ще го кажа.
КРУМ ЗАРКОВ: Приемайки казуса, който поставихте, той си заслужава да бъде раздвижен, само исках да обърна внимание на чл. 15 в защита на моята теза, че са разделени:
„Чл. 15. (1) Администрацията се състои от:
1. инспектори и други държавни служители;
2. държавните служители по глава девета… – чл. 16, ал. 2;
3. лица, работещи по трудово правоотношение.”
Вносителите на Законопроекта много добре разбират, че тези хора ще вършат различна работа. (Шум и реплики.)
Има разлика между държавни служители и лица по трудови правоотношения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И Министерството на Здравеопазването е така.
КРУМ ЗАРКОВ: Разлика между един държавен служител и друг държавен служител, работещ по същия Закон, но по друга глава в Закона, не знам, не съм сигурен… Ние водихме този дебат и вчера, и тази сутрин рано-рано…(Реплики: „Продължавате и днес!”)
Това, което ще постигнем, е, че ДАНС няма да се занимава повече с корупция. Точка четвърта ще отпадне от техния основен член, но и друг орган, този няма да се занимава.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мен може би от тази трансформация единствено това ми е мъчно, тоест би било редно по някакъв начин да запазим свързаността на това звено – и с ДАНС и с Комисията. То имаше, но тогава Вие декларирахте, как трябвало да има разследващи функции. (Реплики.)
Отиваме към гласуване. Като напуснете, ще използваме отсъствието. (Реплики.)
Други изказвания?
Заповядайте, господин...
АНТОН СЛАВЧЕВ: Съвсем кратичко – това взаимодействие и това непрекъсване на информацията би могло да се уреди, чрез инструкции за взаимодействие и тясно сътрудничество между органите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е безспорно. Това са инструкции за взаимодействие. Ако ДАНС реши в един момент, че това вече е извън тях, хич не ги интересува, че само ще ги товари. Това вече е друго. Смятам, че няма се стигне до това, защото това е съществен елемент от корупционната обстановка в държавата, в криминалната обстановка и касае националната сигурност.
Последни изявления.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Последно изречение, отново подчертавам, проблемът е в липсата на пропорционалност между намесата и резултатите от тази намеса. Тук, влизаме освен за това, което стана въпрос, влизаме и в обхвата на Регламента за защита на личните данни, който влиза в сила от 2018 г., който директно е право, задължаващо България, и който предвижда изключение само в случаите на борба с престъпността. Тъй като обхвата на този Закон е по-широк, ние сме директно в обхвата на... (Реплика.) ... Точно така, тоест трябва да има пропорционалност.
В делото през месец март срещу Великобритания, Европейският съд по правата на човека казва: не може да се събират и да се пазят за всеки случай информация и данни, дори и за криминално проявени лица. Какво се предлага в момента? Предлага се просто така да си се събира информация, да се слушат, да се влиза в най-интимната сфера на личния живот на лица, наистина заемащи висши длъжности, но просто така, за да може да си се събира и пази информация.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е просто така. Съседът е наклеветил…
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Е, това ако е основание, каква е разликата между Народна Република България и демократичната държава? (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние една година дискутираме да има анонимни сигнали. Тук, поне знаеш, че е съседа, докато в хипотезата…(реплики), само господин Кашъмов, можете ли да посочите конкретно къде според Вас пропорционалността е нарушена? В коя норма според Вас имаме нарушаване на пропорционалността и надхвърляне обхвата, обема на необходимото?
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Директно казвам: правото на прилагане на специални разузнавателни средства. Това е средство само по изключение, само за целите на разследване на престъпления и само за запазване на националната сигурност. Това е нормално да бъде единствено в ръцете на разследващите, и на ДАНС, както е в сегашното законодателство. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние тук ги махнахме сересетата.
АНТОН СЛАВЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, колеги от Министерството, господин Заместник-министър! Искам да поясня, само че прилагането на специални разузнавателни средства става по реда на ЗСРС. Там, изрично са изброени случаите, при които следва да бъде приложено такова. Не би следвало да има опасения, че този нов орган ще злоупотребява с прилагането на тези мероприятия. Те се използват и за разкриване, не само за разследване. В случая, съгласно правомощията на този Закон, ако бъдат гласувани такива ще има такава възможност при постъпване на данни за извършено престъпление да се осъществят действия по разкриването и едва тогава да бъдат уведомени органите на прокуратурата. В случая санкцията за разрешаване на специални разузнавателни средства ще бъде дадено от компетентния съд, така че ние по никакъв начин няма да имаме възможност да нарушим правата на гражданите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това, Зарков не можа да го чуе.
Той излезе.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Тогава дайте и на НАП, защото те също констатират, ДАНС имат функции по НПК. Има връзка между Закона за ДАНС и НПК. Дори органът – данни за престъпление … (реплики), как да не е същото?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, но за последно.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги, тук въпросът в определен момент надхвърля рамките точно на правната норма. Аз съм съгласен, че такива функции могат да бъдат делегирани на органи извън ДАНС. Може да не е един, може да са три органа. Утре извън ДАНС могат да се изнесат други функции. Може и холдинг да стане организацията. Смисълът от функционирането, от съществуването на ДАНС, е в една институция, защото аз си спомням дебата, когато се създаваше Държавната агенция за „Национална сигурност“ и смисълът и логиката и политическото желание за създаването на една такава структура, идеята беше в нея да се концентрират дейностите по касаещи в широк спектър националната сигурност. Ако сегашната логика е обратната, и военното и така нататък. Затова стана ДАНС, това, което каза и господин Кашъмов, ами, разбира се, те тази функция ако започнат да се делегират, аз ще се сетя за още структури освен НАП. Тогава, наистина се създава опасност за конституционните права на гражданите, защото тук, въпросът не е дали има злонамерени ръководители в някакви структури, които биха превишили правомощията. Тук, въпросът е за условията, в които се осъществява законовият ред. Самият законов ред не може да бъде гаранция за законовия ред, казано по този начин.
Има друг вид логика, която гарантира законовия ред. Има принципи на функционирането на Закона. Когато се нарушат те, самият Закон не представлява нищо. То може отгоре да пише: Закон, но вътре да цари беззаконие, грубо казано. Не знам дали бях съвсем ясен, но това е друга тема.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Трудно ми е да го възприема, но го възприех.
Само искам, защото го търсех като текст, но той колегата и от ДАНС го конкретизира – обърнете внимание на чл. 104, ал. 1, 2 и 3. Тук говорим какво е оперативно-издирвателна дейност? Вижте, кои са петте способа. В тези пет способа нямаме СРС-та, напротив, имаме една да не се изразявам снизходително, но имаме една почти обичайна административно-деловодна дейност. Извършване на справки по информационни фондове за лица, заемащи висши публични длъжности. Идентифициране на лица и обекти. Оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране. Насрещни проверки по документите. Взимане на обяснения от гражданите. Специфичните способи и средства с инструкции и ал. 3. Комисията прави искане за използване на СРС по условия, и по ред, определен със Закона за СРС.
Има ли възражения да прекратим дебата? Не, дебатът е прекратен.
По предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители, който е „за“ предложението моля да гласува.
За – 5, против – 3, въздържали се – 8.
Предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители не се приема.
Процедура от колегата Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, уважаеми колеги! Предвид гласуването и резултатите от него, аз искам да оттегля всички предложения, които отложихме за гласуване и вече няма смисъл да бъдат гласувани, така че чисто професионално да икономисаме време ги оттеглям.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз благодаря на господин Хамид, че оттегли отложените за гласуване предложения, които бяха свързани с евентуалното отпадане на глава девета.
При това положение продължаваме с текстове на вносител по чл. 82, 83, 84, 85, 86, 87, 88, 89, 90, 91, 92, 93, 94, 95 – до чл. 95.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Покрай този дебат всъщност ще подминем сега статута на тези служители, действително, той е описан детайлно.
Колеги от ДАНС Вие, ако имате ще изчакаме, спокойно! Уточнете, ще изчакаме.
Заповядайте.
ТАНЯ КАРАКАШ: Във връзка с това, че се прие да остане глава IX имаме чисто редакционна препоръка, която сме дали в официалното си становище по реда на съгласуването към устройствения правилник на Министерския съвет, че препращането в чл. 94, ал. 2 към разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от Закона за ДАНС по отношение на видовете допълнителни възнаграждения, в чл. 72, ал. 1 от Закона за ДАНС е предвидено, че възнаграждението за специфични услуги на труд се определят с наредба на председателя на ДАНС.
В случая ще се получи така известен нонсенс при тълкуването на Закона, когато започне прилагането му, тъй като няма как председателят на ДАНС в подзаконов свой акт да определя вид възнаграждения на служители в друго ведомство. Призоваваме да бъде коригиран текста в тази насока.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Основателно е това, което каза колежката Каракаш, в дискусията тук имате конкретна идея можете да я споделите как може да се редактира разпоредбата?
ТАНЯ КАРАКАШ: Би могло да се добави един текст, че по отношение на размера на възнагражденията за специфична условия на труд се издава от Комисията наредба. Препратката да бъде към органа, който се явява работодател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: То тук деликатността произтича от следното, че служителите евентуално, които ще преминат искат гаранция за това, че ще си запазят статута, адекватен и равен на …
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Агенцията да има право по същия начин, както директора.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, искат поне да са сигурни и да могат да се сравняват, че ще бъдат наравно, тоест че няма да влошат статута си и в частта на допълнителните възнаграждения.
ТАНЯ КАРАКАШ: Това е едната страна на въпроса, но от чисто практическа гледна точка трябва да е ясен реда, по който става определянето на размера на възнагражденията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е безспорно!
Не, вижте, ако е общо определено в бъдеще би могло да се промени в посока да се влоши и в един момент да се каже: ами аз от ДАНС отидох в Комисията, тогава получавахме да кажем 100 лв. добавка, сега в Комисията пак получаваме допълнително възнаграждение, ама то е 25 лв.?! По един много правилно определен, разписан ред.
ТАНЯ КАРАКАШ: Мога само да уточня без да прескачам принципа необходимост да се знае. Става дума за възможност за разпределение. Примерно размерът на възнагражденията за специфични условия на труд за специализираните дирекции е до по висок процент от основното възнаграждение, отколкото този за административните дирекции.
В това се състои смисъла от издаването на допълнителен подзаконов акт, по който да бъде уредено това разграничение, ако разбира се, ще бъде единно възнаграждение за всички служители, но специфичните условия са специфични според заеманата длъжност, така че целта е да има някаква диференциация на възнагражденията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Много от гостите изчезнаха и то според мен в момент, в който трябва да участват в дебата.
Ние можем да го оставим така и ако го отложим за кога ще го отложим?
Нашата амбиция беше да приключим.
(Разговори без микрофон.)
Това е към датата на преминаването. Аз описах хипотеза на последващо намаление да кажем. Иде реч за препратката към наредба на ДАНС. Това как …
АНТОН СЛАВЧЕВ: Както и за бъдещи премии и добавки, а не за възнаграждения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той препраща коректно към друга разпоредба от Закона, съгласно чл. 72, ал. 1 от Закона за ДАНС. Това от правна страна е достатъчно, въпросът е, че вече при изпълнението ще се стигне до наредбата и, тя ще е наредба на друг орган, работодател и субект.
АНТОН СЛАВЧЕВ: Има друг вариант! Преди година–две предложихме вариант за поощрение в една от комисиите, даже почти го приехме, тоест да направим, така че да няма препратки към ДАНС, а те да получават повече и да се радват, че са се преместили в органа? Колегите от другите дирекции да им завиждат, че и тях не са ги преместили. Да няма такова притеснение, защото най-добрият инструмент за борба с корупцията е да повишим възнагражденията на тези, които се борят срещу нея иначе нищо не правим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тогава правя редакционно предложение по чл. 83, ал. 5. Да, стигнахме дотам. Думата „съгласно“ да бъде заменена с думите „не по-малко“. Не по-малко от тези по чл. 72 – „не по-малко“!
А как двете институции ще си верифицират точно размерите и на какъв период от време, вероятно с инструкцията за взаимодействие ще го уточните.
Ние казваме някъде там в друг орган има една величина!
В този размерът не може да пада под онази величина, тоест слагаме относително определяем, сравним критерий за сравнение.
ТАНЯ КАРАКАШ: Ако позволите още една намеса.
Няма ли да е по-добре, за да е максимално добра формулировката да препратим към чл. 72, ал. 1 от Закона за ДАНС, но да се постави една запетайка след Национална сигурност и да се добави, като предвидените подзаконови нормативни актове се издават от Комисията.
Ако този текст вносителят счита, че е оптимално решение по въпроса.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук по-скоро Вие си го преценете. Това е въпрос, който касае прилагането, така че помислете как най-работещо ще можете да го прилагате.
ТАНЯ КАРАКАШ: По сходен начин между другото, ако не избързвам стои въпросът и с чл. 101, ал. 2, който касае информационната дейност.
Текстовете от Закона за ДАНС, към които препраща също предвиждат издаване на подзаконови актове на председателя на ДАНС. Така че, ако се приема като добро това решение да е като подзаконовите актове, които са предвидени в тези текстове се издават от Комисията, смятам че ще реши по най-добрия начин проблема.
(Разговори без микрофон.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вижте, тук проблемът е в чл. 72 и е това, че по т. 6 – Постигнати резултати в служебната дейност въз основа на оценката, тоест тук имаме и оценка – оценка за изпълнението. И тя се изплаща в тримесечен период при условия и по ред, определени с наредба на председателя.
ТАНЯ КАРАКАШ: Пояснявам, че в 72, ал. 1, в т. 2 фигурират: „Специфични условия на труд при условие и ред определени в размери с наредба на председателя на Агенцията.
Съответно и по т. 6 – „Възнаграждението се изплаща на тримесечен период при условия и ред, определени с наредба на председателя“. Това е за постигнати резултати в служебната дейност.
Затова мисля, че е нужно уточнението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз лично при това положение ще го оставя така. Ще видим как ще действа и съм сигурен, че при остра необходимост веднага да се стигне до предложение за промяна и за съответното конкретизиране. Но сега като гледаме 72 – той не е нищо кой знае какво. Ясно е, че Комисията няма да може да прилага тези наредби, ще се зачудят в Комисията и ще кажат: първо, ще пишем наша наредба и примерно ще напишат тяхна наредба. Сега как ще удостоверят за пред служителите си, че тя е равна на онази, но тук има и субективни критерии за оценка. Аз бях останал с впечатление, че са конкретни добавки, които се прилагат едва ли не автоматично, а то не е така.
АНТОН СЛАВЧЕВ: Извинявайте, в единия случай има оценка, която се прави на три месеца – специфичните условия на труд се привеждат всеки месец и те са обвързани с конкретната длъжност. И при възнагражденията на служителите от ДАНС те са определени проценти върху основната заплата и определят възнаграждението към момента. Без тези специфични условия, които всеки месец се добавят към основната заплата, се променя изцяло текста, че възнаграждението не може да бъде по-малко от сега получаваното.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Най-прецизно е текстът да свърши след „допълнителни възнаграждения“ – точка. А това, че на практика ще се дири винаги тъждественост, това вече е практика. Но пък е много по-честно спрямо преценката на служителите, защото всеки един може да направи съответно възможно най-обективно или независимо, ще се вземе решение относно риска.
АНТОН СЛАВЧЕВ: Само да кажа, че ние преминаваме и тук за риск при нас не става въпрос, а е въпрос на избор. Тази дирекция в този състав, в който е, тя преминава изцяло в пълен обем в новия орган с всичките си активи и персонал. Тук няма възможност – това означава, че ако преценят хората, ще останат в ДАНС и това означава да се влее една куха структура в новата Комисия и тя как ще заработи. Това не може да се допусне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз имах предвид под преценка нещо друго – когато човек преценява дали ще поеме и ще продължи да върши една работа, той преценява радикално, тоест винаги може да си смени работата макар и по определен ред, и с предизвестие.
Ще ми се да затваряме дебата. За предложения и сега може.
Как бих отнел възможността на опозицията да говори? Свръхлиберален съм и имам чувството, че вместо поощрения получавам порицания за тази работа.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Искам да кажа, че въпроса с възнагражденията така, както се поставя, не е формален въпрос. Той е свързан с ефективността на работата на бъдещата структура, и трябва да бъде уредена еднозначно, защото си спомням пак дискусията около заплатите в ДАНС, когато се създаде Агенцията и когато цялото МВР искаше да отиде в ДАНС за две седмици, защото съотношението беше в пъти в заплатите. И затова тук въпросът е за хората и за мотивацията на хората, които ще отидат да работят там. Не е въпрос да накараме някого да се откаже от досегашната си професионална биография и до всичко, каквото е правил в живота си, само защото изведнъж заплатата му е слязла в пъти надолу.
Моят призив е: въпросът да не е чисто редакторски, да се подходи по същество и да намерим необходимата регулация на възнагражденията, така че да не се получат тези трусове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уви, досега е направено само едно предложение – най-хубавото от мен. Надявах се да постъпят повече предложения. Колегата също предложи препратка към подзаконови нормативни, но според мен по в полза на работника и служителя е това вместо „съгласно“ да бъде „не по-малко от“ и да се остави възможността да е и по-нагоре.
Въпреки това няма да отложа тази разпоредба.
Гласуваме до края. Ако може да се намери по-добра редакция, докато се стигне до последния параграф, ще прегласуваме.
Колеги, подлагам на гласуване моето предложение по чл. 83 за редакция на ал. 2 така, както я направих.
За – 15, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се редакционното предложение по чл. 83.
При това положение подлагам на гласуване текстовете на вносител от чл. 82 до чл. 95 включително заедно с приетата редакция на чл. 94.
За – 13, против – няма, въздържали се – 5.
Приемат се текстовете на вносител заедно с редакция на ал. 2 на чл. 94.
Реплики и уточнения.
Колеги, за яснота моля подлагам на гласуване наименованието на Глава девета – „Противодействие на корупцията чрез разкриване на прояви на лица, заемащи висши публични длъжности“.
За – 13, против – няма, въздържали се – 5.
Приехме и наименованието на подразделението.
Тъй като председателят ми звъни, ще помоля госпожа Атанасова да води с голяма бързина през следващите…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Член 96 – предложение от Кирилов, Александрова и Илиева.
Член 97 – предложение от Кирилов, Александрова и Илиева.
Член 98 – предложение от Кирилов, Александрова и Илиева.
Член 99 – предложение от Кирилов, Александрова и Илиева.
Член 100 – предложение от Кирилов, Александрова и Илиева.
Член 101 – предложение от Кирилов, Александрова и Илиева.
Член 102 – текст на вносител.
Член 103 – текст на вносител. До тук.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов, Александрова и Илиева за чл. 96.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията за чл. 97.
За – 12 , против – няма въздържали се – 5.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов, Александрова, Илиева за чл. 98.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 99 на същите вносители.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Подлагам на гласуване редакцията на вносителите за чл. 100.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Подлагам на гласуване предложението на вносителите за чл. 101.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Подлагам на гласуване редакцията на вносителя за чл. 102 и чл. 103. (Реплики.)
Да, там няма предложение. Текст на вносител на Министерския съвет.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Подлагам на гласуване текста на вносителя – Министерският съвет, където е необходима с гласуваните редакции, тъй като в някои от текстовете те направо се заменят. Например чл. 96 и чл. 97, 98 и 99, но по-късно колегите – експерти ще сравнят текстовете.
За – 12, против – няма, въздържали – 5.
По чл. 104 има предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Предложението е под условие, ако остане Глава IX, оттеглено е от господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Госпожо Председател, аз оттеглих тези, които бяха под условия Глава IX да отпадне.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добре.
ХАМИД ХАМИД: В случай, че Глава IX остана, си поддържам предложението. Ако ми дадете думата за изказване?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Във връзка с вземането на обяснение от трети лица, пак ще използвам аргументите, че тези вземания, тези снемания на обяснения в една хипотеза да речем при гражданска конфискация се стигне до граждански процес, изменяме началото на гражданския процес. Ако те могат да се използват като свидетелски такива, те са без участието на проверяваното лица. Те няма как да ползват по реда на ГПК. Няма и начин да се ползват по реда на НПК, със същия аргумент, защото там процесът е строго формализиран. Абсурдно е да се използват и по реда на АПК.
Аз искам да попитам за какво са Ви тези обяснения на трети лица и защо ги правим задължителни?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Хамид.
Въпроса е към Заместник-министъра, като вносител – заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Който иска да отговаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ами те са вносители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Ако изходим от заглавието на Главата – „Противодействие на корупцията, че се разкриват прояви на лица заемащи висши публични длъжности“, именно по отношение на действието „разкриване“ считаме, че обясненията биха допринесли затова. В случай, че естествено бъдат проявени данни за престъпление.
Вторият ми аргумент е, че това е действаща Разпоредба от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, така и към чл. 20, ал. 1, т. 1.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Заместник-министър.
Други желаещи? Не виждам.
Закривам дебата и подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Господин Хамид?
ХАМИД ХАМИД: Да, гласувам за предложението.
За – 2, против – няма, въздържали се – 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 104.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението е прието.
По чл. 105 – текст на вносител, чл. 106 предложение от Кирилов, Александрова, Илиева.
Желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Поздравявам народните представители Кирилов, Александрова и Мария Илиева, че са сетили да направят тази поправка. Те предлагат да се промени ал. 2 на чл. 106 за да могат именно да включат цялата тази работа в някаква обща конструкция със започването на проверка за установяването на имуществото, за която говорихме.
Предложеният от вносителя текст гласеше, че въз основа на доклада се приема решение за оперативно взаимодействие с прокуратурата и разследващия орган, което е единственото логично действие.
Искам да отбележа на вносителите на предложението, че това трябваше да намери отражение и в гласувания вече чл. 102, където оперативната издирвателна дейност е определена с каква цел се извършва. Трябваше тогава да има за цел и установяване на имущество, и на някакъв тип несъответствие тази оперативно издирвателна дейност, тъй като така както е гласуван за сега текстът, той има за цел само три изчерпателно изброени дейности, нито едно от което не е релевантно към събирането на имуществени някакви доказателства или стойности. Става дума за превенция при предотвратяване и разкриване на корупция, нарушения и престъпления. Придобиване на сведения и информация за действия или бездействия, и изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства. Нищо общо няма с установяването на имуществено състояние, оперативно-издирвателната дейност в нейната цел по 102.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря. Към господин Зарков, реплики? Изчакваме господин Кирилов, да се ориентира в текстовете.
Реплики? Няма.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук иде реч за конкретен доклад, който се изготвя от директора и се предписват определени мерки, една от които е по оперативното взаимодействие с прокуратурата и разследващите органи, тоест в някои случаи е необходимо, в други случаи не е необходимо. (Реплики без микрофон.)
Тази цел е презумптивна, изначална, законова цел. (Реплики.)
Добре, без да правите предложение, опитайте се все пак да формулирате такова предложение – неофициално. Какво искате да включим в чл. 102, в цел.
КРУМ ЗАРКОВ: В чл. 102, ал. 1 включете една точка четвърта, която да съотносима към т. 2, на предложението Ви към алинеята. (Реплики.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Председател.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Просто като предложението, ако разбира се, Ви е прецените да направите такова предложение, би могла да бъде такава цел: „Установяване на незаконно придобитото имущество“.
Останалите разпоредби обсъждат размера и така нататък, но като че ли, аз лично мисля, че има някакъв резон наистина да имат такава цел оперативно издирвателната работа. (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Ако приемем, че в 108 ал. 5 е достатъчно да отпадне.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правя предложение по чл. 83 за създаване на нова точка четвърта в чл. 102, ал. 1, т. 4 – „Установяване на незаконно придобито имущество“. (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми колеги, понеже сме в странна процедура, подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов, по чл. 83, ал. 5, за редакция на вече гласувания чл. 102, в ал. 1, създаване на нова точка четири.
За – 15, против – няма, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Връщаме се на текста на чл. 106.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложение на Кирилов, Александрова, Илиева.
За – 15, против – няма, въздържали се – 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за л. 106.
За – 15, против – няма, въздържали се – 5.
Глава десета. Член 107 – предложение на Митев, Ячев, Димитров, Нотев.
Член 108 – предложение на Карадайъ.
И предложение на Кирилов, Александров, Илиева.
Член 109 – предложение на Карадайъ и група.
Член 110 – няма постъпили предложения.
Член 111 – няма постъпили предложения.
Член 112 – предложение на Митев, Нотев, Ячев, Димитров.
Член 113 – няма постъпили предложения.
Желаещи за изказване?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Съвсем накратко да обоснова нашите две предложения.
Предложението ни по чл. 107, ал.1 е обусловено от това, че практически производството по отнемане на незаконно придобито имущество обхваща няколко различни фази, в това число и проверка за установяване несъответствие и същинско производство по отнемане. По тази причина в съдебната фаза се стига до смесване на състава и основанията за проверка със съставите, основанията и доказателства за образуване и провеждане на производството. Последиците от това са, че съдът търси наличието на същите обстоятелства към започването на проверката и при започване на производството преди него две или повече години по-късно започването на проверката, като естествено те вече не са тези, които са били в самото начало. Най-често проверяваното лице и в този случай е оправдано по наказателното производство, което предпоставя и съответното решение на съда, което не е в полза на Комисията.
И по отношение на новата ал. 4 на чл. 112 считам, че Законопроектът третира само сроковете и започването на проверките, с оглед на правомощията на органите следва да се предвидят и действията, които трябва да бъдат извършени.
Съществува празнота в Закона по отношение на въпроса: въз основа на какво директорът ще прецени какви са резултатите от проверките за деянията в хипотезите на чл. 113. Смятаме, че този въпрос е от съществено значение и поради това следва да намери законодателно решение, което да изисква обективирането на установеното при проверките в определена форма. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
Реплики?
Други изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Първият въпрос ми е към Комисията за конфискация. Доколкото си спомням дебатите, за чл. 109 говоря, по отношение на започването на това производство по повод уведомления от административно наказващ орган, та въпросът ми е, предишният текст проработи ли, имате ли такива проверки и дела.
И второто е, в чл. 109, ал. 1 се употребява „облага“. Тази „облага“ като чл. 54 ли е, където я дефинирахме за конфликта на интереси или е друга облага? Затова ми се струва, че това е още един аргумент в полза на това, че в Допълнителните разпоредби би било по-коректно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Зарков.
Заповядайте, да отговорите.
ИВО ИВАНОВ: Аз ще взема отношение. До този момент за тези пет години нямаме производство, нямаме и проверка, не е постъпил нито един административен акт. Така че всичко е само в сферите на правната теория. Облага в конкретния случай се има предвид облага от съответното административно нарушение. Примерно, ако едно лице построи незаконен имот, незаконна къща, това би могло да е облагата, която то има в следствие на административното нарушение. Това е. Тя няма нищо общо с другата облага, която беше дискутирана в конфликта на интереси.
Ако мога да направя едно изказване по чл. 107, предложението, това, което е предложението предполагам вносителите имат предвид Комисията с решение да образува и проверките, не само производството. На мен лично ми се вижда малко невъзможно, защото самите уведомления, които към настоящия момент идват за образуване на проверки и тя се образува с акт на директора, са от порядъка на няколко хиляди годишно – десетки хиляди. Невъзможно е чисто физически тази Комисия да ги свърши. Всяко лице, което е обвинено, Комисията да се събере и да види предпоставка – има ли годно уведомление, няма ли. Затова и сега действащият режим, който е по Закона, е за образуване само на производство – от Комисията вече проверките. Примерно, да кажем тези, които са свързани с предишната глава, те ще се образуват с решение на Комисията, когато има несъответствие на 20 хил. лв. Но за чистата конфискация на незаконно имущество, която се запазва и е в този Закон, за всяко това нещо Комисията – тази Комисия просто само това трябва да прави, нищо друго – само да образува проверки. Това исках да кажа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Митев оттегля предложението за чл. 107, ал. 1.
Други изказвания? Няма.
Заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Едно много бързо изказване правя, защото тук бяхме започнали дебат с господин Зарков и аз му обещах, че още един аргумент. Няма ги колегите от „Капитал“ обаче, защото той е фундаментален за тях. То е във връзка с учестената употреба на понятието „гражданска конфискация“. Подробно изследвах становището на Христо Иванов. Там се описва генезиса на понятието. Според него първоизточника – англосаксонската правна система и правоприлагане. В известна степен подкрепям тези чисто понятийни и теоретични съображения и лично аз спрях да употребявам понятието „конфискация“ и се придържам към „отнемане“.
Тук не мога да възстановя връзката с дебата, който водихме, но това ми беше третият аргумент, който забравих. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Кирилов. Надявам се, че няма има реплика от господин Зарков. (Реплики.)
Други желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за чл. 107 на вносителя, както и наименованието на Глава десета – Установяване на незаконно придобито имущество.
За – 15, против – няма, въздържали се –5.
Член 108. Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Оттегля ги господин Хамид. Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов и група. (Реплики от Хамид Хамид без включен микрофон.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не питам, господин Хамид.
За – 13, против – няма, въздържали се –7.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя ведно с приетото предложение за чл. 108.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Член 109. Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители.
За – 2, против – няма, въздържали се – 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 109.
За – 15, против – няма, въздържали се – 5.
Полагам на гласуване чл. 110, чл. 111 съгласно текста на вносителя.
За – 15, против няма, въздържали се – 5.
Предложенията са приети.
Член 112 – предложение на Митев и група.
За – 3, против – няма, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 112.
За – 15, против – няма, въздържали се – 5.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 113.
За – 15, против няма, въздържали се – 5.
Наименование на Глава единадесета.
Няма предложения.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава единадесета.
За – 15, против – няма, въздържали се – 5.
Член 114 – предложение на Мустафа Карадайъ.
Член 115 – текст на вносител.
Желаещи за изказване?
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Наистина е много важно, аз няма да взема отношение дали е гражданска конфискация, дали е отнемане, но се говори за вид граждански процес по отношение на едно имущество. Самото отнемане, този дебат нека си говорят господин Кирилов и Христо Иванов.
За мен обаче задължаването, колеги, на проверяваното лице да дава обяснение според мен е пресилено, защото нашият граждански процес има диспозитивен характер. Тези проверявани лица не са разследвани лица по смисъла на НПК. Няма да бъдат заставяни да предприемат или не някакви действия. Това проверявано лице може да не се защити, то може да не вземе никаква позиция. Това е негово право, негов избор.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само, че не съм сигурен за кой говориш?
ХАМИД ХАМИД: Член 114.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 114 – предложенията действителната придобивна стойност на имуществата ….. състоянието, което е…
ХАМИД ХАМИД: Значи, сте объркали номерацията. (Говорят извън микрофоните.) Втората алинея – за нея говорим. (Говорят извън микрофоните.) Точка втора отпада. Аз това коментирам – защо да отпадне, ал. 2, цялата ал. 2 защо да отпадне? Защото, колеги, наистина в тази фаза, и в този вид, процес, няма как да задължаваме и да вменяваме на проверяваното лице определен вид, определен тип поведение. Диспозитивен е характерът, състезателно начало, самото проверявано лице може да каже: „нищо няма да Ви представям, нищо няма да Ви нося, това си е мое право, Вие си събирайте доказателства и ме осъдете“. Затова правя това предложение, защото се ръководя от диспозитивния състезателен характер в нашия граждански процес, а несъмнено, както твърдят двете страни на спора дали е гражданска конфискация – имам предвид Кирилов – Христо Иванов, този титаничен сблъсък – дали е гражданска конфискация, дали е отнемане на незаконно придобито имущество се касае за граждански процес, и той има несъмнено диспозитивен характер. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Други становища? Заповядайте, господин Георгиев.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Във връзка с това предложение за отпадане на ал. 2 – искам да кажа, че няма задължение лицето да даде тези обяснения, нито пък задължение да се изискват сведения. Това е една възможност, която, между другото действаше дълги години по предходния Закон, който беше обвързан с наказателната предпоставка. Искам да обърна внимание, че това е промяна, която се направи непосредствено преди Нова година и беше свързана с конкретна препоръка от Европейската комисия, а новата препоръка в новия доклад беше конкретно, че тази Глава – касаеща измененията на Закона, вече са постигнати целите и се препоръчва да няма отстъпление.
Само като допълнение, ще обясня, че, ако ние не можем да снемаме обяснения, сведения от трети лица, тогава как ще докажем свързаността, реалната, например, с някаква фирма или да речем в офшорна зона, където е скрита собствеността. Ние ще бъдем само едни регистратори на документи, ще гледаме какво пише по документите и няма как да установим, например, кой е действителният собственик на едно имущество. Така че изключително важно е за Комисията да има това правомощие, апропо по предходния Закон, който беше свързан с отнемането с наказателна конфискация, Комисията дори имаше право да извършва претърсвания и изземвания под контрола на съда, така че се стигаше още до доста по-крайни мерки, бих казал, и на фона на това, мисля, че най-нормалното е поне това да правим, иначе ще бъдем просто едни регистратори на документи. Ще виждаме кой пише, че собственик на фирмата на документа, няма да можем да снемаме обяснение от лица, няма да можем да установяваме действителната ситуация, а отделно и лицето няма да може да дойде да защити себе си, да даде обяснения, да ни обясни, например, че има наследство от починала богата леля в чужбина, което ние няма откъде да знаем, за самото лице също, в негов интерес е да даде обяснение пред Комисията, за да докаже източника на своите доходи… (прекъснат от председателя Данаил Кирилов).
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Този дебат го водихме… (прекъснат от залата).
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: …, но пред съда, след като са наложени вече обезпечителни мерки…
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: А, като го направи вече в съда, а тук да откаже, после ще го съди, нали?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Този дебат го водихме месец декември миналата година, но тъкмо ще обогатим сега колегата Зарков и Божанков, които не присъстваха тогава.
Господин Кашъмов.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Благодаря, господин Председател.
Смятам, че са основателни коментарите на представителите на Комисията, само че тук трябва малко да се помисли за характера на този етап от производството. Препращането към ГПК очевидно се отнася до съдебната фаза, защото ГПК познава само съдебна фаза. Фазата на събирането на доказателства преди ГПК няма, не може да има какъвто и да е друг характер, освен характер на административно производство, което се управлява от АПК.
Привличам вниманието на народните представители към чл. 35 от АПК, където се говори за право, възможност на засегнатите да дадат обяснение и възражения, и те да бъдат съответно обсъдени от органа. Това е, за което става въпрос. Препоръчвам, ако разбира се, има такава воля, да бъде спазена терминологията, тоест, вместо да изискват обяснения от определеното лице, да предоставят възможност за обяснения или възражения на проверяваното лице, така ще бъде гарантирано и неговото право на защита. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли консенсус по това?
Заповядайте.
ИВО ИВАНОВ: Благодаря Ви. Искам само да взема отношение по първото предложение, което е направено за промяна на чл. 114, в ал. 1, т. 2: „действителната придобивна стойност на имуществото, като се отчита и състоянието в което е било към този момент“.
Не считам, че това е правилен вариант, защото по този начин ще бъде ощетено и самото проверявано лице. Веднага ще дам нагледен пример. Ако лицето, примерно, е закупило един автомобил на стойност 100 лв. и му отчетем и някакви амортизации, след това то продаде този автомобил, в него, в приходната му част ще бъде тази разлика, която е действителната стойност по документи. Предложението за пазарна стойност е точно затова за да има паритет. Когато Законът казва „когато имуществото бъде осребрено, то се оценява по пазарна стойност“ редно е, според нас, и придобиването да е по пазарна стойност, за да не се поставят лицата в неблагоприятно положение. Защото по този начин могат да му бъдат намалени приходите за сметка на разходите, и затова ни се струва удачно подходът и към двете сделки – и към придобивната, и към разпоредителната да бъде унифицирана. Това са и мотивите. Благодаря Ви.
ХАМИД ХАМИД: (Без включен микрофон.) Понеже го копнах от Законопроекта на Кунева, така беше там.
ИВО ИВАНОВ: Ние и към настоящия момент в нашите решения, независимо че за нас е по-лесно да докажем в съда, когато примерно едно лице си е купило един актив – както казах за 100 лв., ние му признаваме пазарна стойност точно с това, за да не му бъдат нарушени правата, въпреки че сме задължени да платим, примерно, експертиза, каква е точната пазарна стойност. Съдът възприема и тази практика – съдебните решения, които има.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
В такъв случай, ако ще се прехвърляме към АПК, кой е органът пред който ще можем да се жалим и обжалваме това процесуално действие?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ако позволите, ще бъда съвсем кратък. Има решение на Конституционния съд във връзка с тази фаза на процеса, в която той изрично се е произнесъл, че актовете в тази фаза не подлежат на обжалване и има решение на Конституционния съд с докладчик – докладчик е настоящият председател на Конституционния съд господин Велчев.
ХАМИД ХАМИД: (Реплики извън микрофоните в залата: „Аз предлагам, но не подкрепяте, колеги, не подкрепяте!“)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, готови ли сме да преминем към гласуване?
Липсва, обаче, ако ще приемаме изменения в ал. 2, т. 1 и на чл. 114, предложение.
Реплика без микрофон – Ревизорът ще го приключи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Неговото е за отпадане. (Реплики.)
Да дам ли АПК?
Реплика без микрофон: Добре, те ще го добавят колегите.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Предлагам в края на ал. 2 на чл. 117 в т. 1 да бъде записано „по реда на чл. 34, ал. …“
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Той е малко по-обхватен, затова само терминологията, значи: „да предоставят възможност за обяснения и възражения на...“ и да си продължи там, от проверяваното лице.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: От проверяваното лице и свързаните с него…
(Реплики, обсъждане извън микрофоните: „проверяваното лице и свързаните с него лица“)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре. При това положение подлагам на гласуване първо предложението на колегата Митев.
Реплики и уточнения без включен микрофон.
За – 16, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се предложението на колегата Митев за редакция на ал. 2, т. 1 на чл. 114.
Оттегля се т. 2.
Подлагам на гласуване т. 1 от предложенията на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
За – 3, против – няма и въздържали се – 16.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текст на вносител на чл. 114 заедно с приетото предложение на господин Христиан Митев и текст на вносител за чл. 115.
За – 15, против – няма, въздържали се – 5.
Приеха се Глава единадесета – наименование на подразделението, чл. 114 – текст на вносител, плюс предложение по чл. 83 и чл. 115 – текст на вносител.
Пристъпваме към Глава дванадесета – „Обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество“. Раздел I „Обезпечителни мерки“.
Чл. 116, текст на вносител, предложение на народния представител Христиан Митев, Борис Ячев, Емил Димитров и Явор Нотев, предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители – това е по чл. 116.
Имате думата колеги.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Да обоснова нашето предложение по чл. 116, ал. 1. Определянето на срок за вземане на решение за започване на производство е от съществено значение с оглед на давността и едномесечният срок, който предлагаме е аналогичен със срокове по дълги производства – административни, досъдебни и съдебни – отнасящи се до вземане на решения от съответните органи, прокурор, съдия-докладчик и други.
Срокът е аналогичен със сроковете за директорите на териториални дирекции за комисията по чл. 113, чл. 140, ал. 1 и 140, ал. 2 от настоящия Законопроект.
След изчисляване на сроковете става ясно, че извършването на проверката отнема една година и десет месеца от 10-годишния срок по чл. 112, ал. 3.
Логично е в случаите на прекратяване на проверките те да не бъдат удължавани и дори и да приключват по-рано от предвидения едногодишен срок.
В случаите, когато ще се образува производството е разумно да се използват максимално сроковете, да се установят в пълнота всички факти и обстоятелства, за да се избегнат неблагоприятни последици, като изменение или оттегляне на иск или последващи искове срещу държавата по Закона за отговорността на държавата и общините заради липсата на срок за образуване на производство и налагане на обезпечителни мерки след получаване на доклада на териториалния директор води до отлагане на вземане на такова решение за една, две или повече години.
И така реално 10-годишният давностен срок за отнемане на имуществото става седем или шестгодишен или дори по-кратък.
С фиксирането на срок за вземане на решение за образуване на производство и налагане на обезпечителни мерки, ще се избегне сега съществуващата възможност проверката да се забави до изтичане на давността за определени имоти, която в голяма степен обезсмисля иска и осуетява постигането на целта на закона. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Предложението, което сме направили, господин Председател, е може би само, за да напомня на органите, които работят с този Закон, че в чл. 112, първа и втора алинея има едни срокове, които не трябва да се заобикалят и след изтичането им не трябва да се извършват проверки. Това напомняне може би ще сложи край на вечния проверяван, така че затова сме направили това предложение. Благодаря Ви предварително за подкрепата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте.
АНТОАНЕТА ЦОНКОВА: По първото предложение за едномесечен срок, в който Комисията да вземе решение за внасяне на иск в съда.
По досегашната практика ние нямаме такова задължение към сега действащия Закон. Само искам да помоля да не бъде приемано това предложение, тъй като всяка дирекция при извършване на проверките и след това внасяне на доклад на Комисията, има този едномесечен срок. Комисията получава доклади от всичките си дирекции. Тя няма да може в едномесечен срок да вземе решение по всички предложения, които са направени – по предходния месец. (Реплика.) Да, също както и колегата ме допълва, ще се занижи контролът. Няма да имаме физическата възможност да прегледаме всички доказателства, за да може да се произнесем компетентно и законосъобразно. Затова смятаме, че този срок ще ни създаде трудности.
По другото предложение, което беше направено – по чл. 116, ал. 5. Досега практиката, която Комисията е изградила и съответно произнасянето на съдилищата е, че този срок ни е инструктивен, че в рамките на проверката се събират действително данните и те трябва да бъдат в предвидените в Закона срокове обработени и съответно изпратени към Комисията с доклади на директорите. Имаме случаи действително поради голямото натоварване и малкия капацитет от кадрова обезпеченост на Комисията, да се създава затруднение да се спазят тези срокове. Но не сме имали проблеми в производствата си пред съда. Приема се, че това са инструктивни срокове. Ние се стремим да ги спазваме. (Реплика.)
ХРИСТИАН МИТЕВ: С оглед на разяснението, оттеглям моето предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
С удоволствие отбелязваме „оттегляне“.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, между които е и господин Хамид Хамид.
За – 3 гласа, против – няма, въздържали се – 15.
Не се приема предложението на господин Карадайъ.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава дванадесета, наименованието на Раздел I и текста на вносител за чл. 116.
За – 13 гласа, против – няма, въздържали се – 5.
Приемат се наименованията и текста на вносител за чл. 116.
Пристъпваме към обсъждане на текстове на вносител за чл. 117, 118, 119, 120, 121, 122, 123, 124, 125, 126, 127, 128, 129, 130, 131, 132, 133, 134 и 135.
Колеги, имате думата за изказвания за текстове на вносител от чл.117 до 135.
Искате ли да се изкажете?
ХАМИД ХАМИД: Не ми приемате предложенията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текстове на вносител от чл. 117 до чл. 135 включително.
За – 13 гласа, против – няма, въздържали се – 5.
Приемат се текстовете на вносител от чл. 117 до чл. 135 включително.
Пристъпваме към Раздел II „Действия след налагането на обезпечителните мерки“, чл. 136 – текста на вносител и предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
ИВО ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Специално първо, в чл. 136, ал. 2 да отпадне, за да вървим хронологически.
Посочените обстоятелства по ал. 1 следва да бъдат подкрепени с документи. Това предложение също е в интерес на лицето. Защото тук сме на етап обезпечителни мерки по вече образувано производство и в момента, в който му се връчи декларацията и се даде възможност да се запознае с материалите, идеята е да не се стига до съдебен процес, който е във вреда и на държавата, и на проверяваното лице, защото на него му стои блокирано имуществото – голословни твърдения. Като има документи ние ги проверяваме. Прекратяваме си проверката, ако всичко е… (Реплика.) Моля? Да, това е просто, за да се пести и държавен ресурс, и да не се нарушават правата на проверяваното лице.
Салдото на налични парични средства към начална дата на проверявания период – тази разпоредба за простото деклариране според мен е безсмислена и нашата практика го показва. Защото при разкриване на банкова тайна, салдото ние така или иначе го виждаме и винаги го взимаме предвид. Ако едно лице твърди – примерно аз имам 200 или 300 хил. лв., това нас по никакъв начин не ни обвързва, ако то няма доказателства за тези пари. След това, това нещо трябва да се доказва пред съда по реда на Гражданско процесуален кодекс, който субсидиарно е приложим. Във възраженията лицето общо взето може да си напише всичко, което иска – което има като задължение в декларацията, но…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
За – 2, против – няма, въздържали се – 18.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделение - Раздел II заедно с текста на вносител за чл. 136.
За – 13, против – няма, въздържал се – 5.
Приема се наименованието на подразделение „Действия след налагане на обезпечителни мерки“ и текста на вносител за чл. 136.
Пристъпваме към чл. 137 – текст на вносител и чл. 138 – текст на вносител, заедно с предложение от народните представители Христиан Митев, Борис Ячев, Емил Димитров и Явор Нотев.
Имате думата, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Мотивите, които стоят зад това предложение са следните: в рамките на тримесечния срок съществуват едномесечен срок за проверяваното лице, едномесечен срок за директора на териториалната дирекция, но заедно с това и административен срок за изпращане и получаване на доклада на директора от Комисията и анализирането му за вземане на решение за предявяване на бъдещ иск, както и технологичен срок от вземането на решение за образуване на производство и налагане на обезпечителни мерки до уведомяването на проверяваното лице и явяването му за запознаване с материалите. Практически, проверяваните лица използват всички законови възможности – да отложат явяването си, да удължат запознаването с материалите с дни и да представят възражения възможно най-късно, така че да не оставят реално възможност на Комисията да проверяват твърденията им и предоставените доказателства. С дисциплинирането на тези лица сегашното положение е, това да става в рамките на един-два дни ще бъде променимо. Ето защо е логично, текстът да се промени по предложения начин. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Изказвания?
ИВО ИВАНОВ: Благодаря Ви. В монета така стоят нещата, защото субсидиарно не се прилага ГПК. В момента на уведомяването лицето, което си е получило уведомлението то има 14-дневен срок за декларации и едномесечен срок за възражение. Това реално по същия начин е регламентирано. Ако прецените няма пречка за прецизиране на разпоредбата. Всички тези разпоредби са в интерес на лицето, да не се стига до процес за да се разкрие обективната истина.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Христиан Митев, Борис Ячев, Емил Димитров и Явор Нотев.
За – 3, против – няма и въздържали се – 13.
Не се приема това предложение.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за чл. 137 и чл. 138.
За – 11, против – няма и въздържали се – 5.
Приемат се текстовете на вносител за чл. 137 и чл. 138.
Пристъпваме към текстове на вносител за членове 139, 140, раздел трети с наименование „Предмет на отнемане“, чл. 141 – текст на вносител, чл. 142 - текст на вносител – до тук.
Всъщност и чл. 143, текст на вносител на предложение на Мустафа Карадайь и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения:
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ по отношение на чл. 143.
За – 2, против – няма и въздържали се – 16.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текстове на вносител за членове 139, 140, раздел ІІІ „Предмет на отнемане“, чл. 141, 142 и чл. 143 текстове на вносител.
За – 11, против – няма и въздържали се – 5.
Приети са тези текстове и наименованието на раздел ІІІ.
Пристъпваме към чл. 144 текст на вносител, чл. 145 текст на вносител и предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, чл. 146, текст на вносител, чл. 147, текст на вносител, чл. 148, текст на вносител, чл. 149, текст на вносител, чл. 150, текст на вносител, чл. 151, текст на вносител, чл. 152, текст на вносител, и предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители да отпадне чл. 152 ал. 3.
Имате думата за мнения, становища, изказвания.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението на Мустафа Карадайъ по отношение на чл. 145.
За – 2, против – няма и въздържали се – 16.
Не се приема това предложение.
Подлагам на гласуване другото предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, което е по отношение на чл. 152.
За – 2, против – няма и въздържали се – 16.
Подлагам на гласуване текстове на вносител за членове от 144 до 152 включително.
За – 11, против – няма и въздържали се – 5.
Приемат се текстовете на вносител от чл. 144 до чл. 152.
Пристъпваме към раздел ІV „Производство пред съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество“, чл. 153 текст на вносител и предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Член 154, текст на вносител и предложение от народните представители Христиан Митев, Борис Ячев, Емил Димитров и Явор Нотев.
Член 155, текст на вносител.
Чл. 156, текст на вносител и предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители по чл. 156.
Чл. 157, текст на вносител.
Чл. 158, текст на вносител.
Чл. 159, текст на вносител.
Колеги, имате думата по раздел ІV, членове от 153 до 159.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря уважаеми господин Председател! Съвсем накратко мотивите за изменението, което предлагаме в чл. 154. С предлаганата промяна според нас ще се избегне съществуващото положение да се иска отнемане на имущество с осъдителен иск. Няма пречка за преодоляване на обективността, с осъдителен иск Комисията ще може да претендира не само налично, или преобразуване на имущество, тоест отнемане с констативен иск, но и парични средства получени без основание от трети лица по банкови сметки или внесени по банкови сметки от проверяваните лица и впоследствие изтеглени. Към настоящия момент този вид имущество попада извън обхвата на закона, тъй като по-голямата част от съдилищата го третират като неналично и необразувани, поради което и не го присъждат на държавата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря господин Митев.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо, предложението на Мустафа Карадайъ по отношение на чл. 153.
За – 2, против – няма и въздържали се – 16.
Не се приема това предложение на колегата Карадайъ по чл. 153.
Подлагам на гласуване предложение на Христиан Митев, Борис Ячев, Емил Димитров, Явор Нотев по отношение на чл. 154.
За – 3, против – няма и въздържали се – 13.
Не се приема това предложение на колегите Митев, Ячев, Димитров и Нотев.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители по отношение на чл. 156.
За – 2, против – няма и въздържали се – 16.
Не се приема това предложение на Мустафа Карадайъ.
При това положение подлагам на гласуване наименованието на раздел ІV „Производство пред съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество“ и текстове на вносител от чл. 153 до 159.
За – 11, против – няма и въздържали се – 5.
Приемат се тези текстове на раздел ІV.
Пристъпваме към глава ХІІІ „Управление на имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки. Управление на отнетото имущество“, раздел І „Управление на обезпеченото имущество“.
Чл. 160, текст на вносител.
Чл. 161, текст на вносител.
Чл. 162, текст на вносител.
Чл. 163, текст на вносител.
Чл. 164, текст на вносител.
Колеги, имате думата за изказвания по глава ХІІІ, наименованието и текстове на вносител за членове от 160 до 164.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованията на подразделения Глава ХІІІ и раздел І и текстове на вносител за членове от 160 до 164, включително.
За – 11, против – няма и въздържали се – 5.
Приемат се тези текстове.
Госпожо Атанасова имате честта от раздел ІІ да започнете.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНОСАВ: Благодаря за оказаната чест.
Раздел ІІ „Управление на отнетото имущество.
Чл. 165, 166, 167, 168 няма постъпили предложения.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване докладваните текстове и наименованието на раздел ІІ.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Предложенията са приети.
Гласуване на Глава ХІV, наименование на главата и текстът на чл. 169, за който няма постъпили предложения.
Изказвания? Няма.
За – 11, против – няма и въздържали се 5.
Чл. 170 предложение на Карадайъ и група по отношение на наименованието на новата глава.
Още едно предложение на Карадайъ за чл. 171.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за чл. 170.
За – 2, против – няма и въздържали се – 16.
Гласуване на предложение от Мустафа Карадайъ за създаване на глава ХV.
За – 2, против – няма и въздържали се – 16.
Гласуване на предложение на Карадайъ за нов чл. 171.
За – 2, против – няма и въздържали се – 16.
Гласуване на текст на вносителя за чл. 170.
За – 11, против – няма и въздържали се – 5.
Глава ХV - наименование на главата и предложение за чл. 171 от Митев и група народни представители.
Изказвания?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря уважаема госпожо Председател! По отношение на предложенията по членове 171, 172 и 173 чисто процедурно предлагам да бъде пренесно гласуването, което извършихме за чл. 2, тъй като те са свързани пряко с тези промени, които бяха отхвърлени тогава.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да не ги подлагаме на гласуване, тъй като са гласувани, няма смисъл, добре.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Госпожо Председател, благодаря Ви. Имам бележки по чл. 175, 176, 177, моля народните представители да отчетете следното обстоятелство: по чл. 175 се наказва лице, което в определените срокове не окаже съдействие или не предостави сведения и документи, моля да отчетете наличието на професионална тайна за редица категории и лица, което не е отчетено и би могло да доведе до проблеми – адвокатска, лекарска и така нататък тайни. При чл. 176 моля да отчетете, че с оглед гласуваната вече от Вас на чл. 114 ал. 2 т.1 не може да бъде наказвано едно лице, което е поканено да даде обяснения или възражения пред Комисията и би следвало да отпадне. При чл. 177 това е много важна разпоредба защото става въпрос за защитата на подателите на сигнали. Един въпрос, който от много дълго се поставя в българското право, който е специална препоръка на ГРЕКО още преди 10 години поне. Тази санкция както е предвидена тук, между другото аз и в работната група, изразих това съображение и не знам какво довело до решение за тези размери. По Закона за защита на личните данни общата хипотеза на нарушаване на правата на едно лице е глоба от 10 до 10 хиляди лв. Лицето, което е подател на сигнал, което ние трябва да защитим в много по-голяма степен излиза, че е в много по-ниска степен защитено отколкото ЕГН-то на някой, който има практика в Комисията за защита на личните данни, даже ако е изпуснато от публикация някой документ в Търговския регистър пак наказват с 10 хиляди лв. Тук просто има една явна несъразмерност, което води липса до нужната степен на защита на подателя на сигнала и неговата самоличност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, въпреки че все още не бях докладвала текстовете, които Вие обсъдихте ще ги имаме предвид. Първо да приключим с гласуването на вече докладваните текстове.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава ХV-та както и текстът на вносителя за членове 171, 172, 173 и 174, по който няма постъпили предложения.
За – 11, против – няма и въздържали се – 5.
По отношение на чл. 175, 176 и 177 моля от вносителите за становище.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател, въпросът е към вносителите по отношение на чл. 175 ал. 1. Записано е, че „лице, което в определените срокове не окаже съдействие и не представи поисканите от Комисията сведения и документи, включително и в електронен вид се наказва с глоба от 200 до 1 000“ Ако ги задължим да ги представят в електронен вид, а то по някаква техническа причина не може да ги представи ще го глобим ли това лице, и лица ако ги няма, или ако обратно се приложи закона и се задължава лице, което не разполага в електронен вид въпросните документи? Примерно защото няма скенер да сканира хартиени документи и да го прилага в електронен вид. От тази разпоредба чисто формално и буквално погледнато ще го накажем. Ако можете някакви разяснения да дадете?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: По отношение на становището за електронния вид имали сме предвид, че в случай че не разполага с такъв формат със сведението или документа би следвало да има глоба.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Такова би било решението на съда, който ще извърши проверката. Въпросът е дали тези професионалисти трябва да ходят в съда. Ако се запише в закона, освен субективната страна, ще има обективен елемент на състава на административното нарушение.
Пропуснах нещо важно. Липсва състав на административно нарушение. С отмяната на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси отпадат всички административнонаказателни разпоредби по отношение на обикновените 120 хил. държавни служители.
Член 173 е за висшите, § 2 от Преходните и заключителните разпоредби, който предвижда съответно приложение, за мен неудовлетворително, но вече и изразих становище по този въпрос. Проблемът е, че държавните служители няма да носят никаква отговорност за непредставяне на декларации, което е голям проблем.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Имам добро мнение за професионализма на служителите в бъдещия антикорупционен орган. Не вярвам да санкционират човек, който действа в изпълнение на своите законови задължения за опазване на професионалната тайна и ще му издават наказателни постановления, за да попаднат в съда.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Съгласен съм да гласуваме доверие на служителите, но има прецеденти. В Комисията за защита на личните данни се формира практика да санкционира адвокатите, че не са се регистрирали като администратори. Наложи се Върховният административен съд да формира практика в поредица от дела, за да се стигне до този резултат. Моля да приемете въпроса внимателно.
КРУМ ЗАРКОВ: Това няма да зависи толкова от служителите, а от председателя на административно наказващия орган.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Моля от ДАНС да вземат отношение по въпроса за професионалната компетентност.
АНТОН СЛАВЧЕВ: Обсъдихме по чл. 177 – санкцията за длъжностното лице, която се предвижда при нарушение на задълженията по чл. 49, ал. 2. По тази алинея работи конкретно структурата по чл. 16, ал. 2. Говорим за санкция, която ще понесе служителят, на който е бил възложен сигналът. Ако е изтекла информация, кой ще понесе отговорността? Няма данни, че колегата, който работи по сигнала, я е изнесъл. Не трябва да се приема, че санкцията ще бъде понесена от ръководителя на структурата. Изнасянето на информация не би следвало да се разглежда като административно нарушение. Трябва да защитим сигналоподателя. Не бива да нарушим сигурността на този човек. Може някой не добросъвестен да изнесе умишлено тази информация и да създаде заплаха за лицето.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Сигналоподателят не носи отговорност с гласуваните вече текстове на второ четене. Не знам колко повече ще го защитите. Този сигналоподател утре може срещу всеки от Вас да пусне сигнал, да започне проверката. Тя ще завърши най-вероятно, че няма данни, но през това време в публичното пространство ще има информация, че Вие сте проверявани. Веднага започват спекулации дали сте извършили корупционни действия. Целият Ви живот може да бъде съсипан, а на това лице нищо не може да му се направи. А към това лице не може да се предяви никаква претенция. Ако въведем анонимните сигнали, ще стане още по-весело.
Не чух какво правят лицата, които са понесли неимуществени вреди в резултат на неоснователни сигнали. Ако текстът остане така, убеден съм, че ще има такива лица.
КРУМ ЗАРКОВ: Колега, Вие поставяте едностранчиво въпроса. В повечето случаи сигналоподателят е слабата страна спрямо човека, срещу когото се подава сигнал. Макар че той носи отговорност след последните поправки, но че не носи някаква отговорност не променя факта, че може да бъде обект на заплаха, дори и физическа саморазправа. Възможността за това кара хората въобще да не сигнализират. Идеята е да се даде гаранция хората да сигнализират.
В чл. 3, който Вие подкрепихте, третият принцип е защитата на сигналоподателя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: В чл. 174 може да се създаде нова ал. 2, която да бъде огледален образ на ал. 2 от чл. 173, за да обхване лицата по § 2. Алинея 2 да стане ал. 3.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Гласуваме текста на чл. 173.
Господин Митев и групата не считат, че тяхното предложение трябва да бъде подложено на гласуване.
Подлагам на гласуване чл. 173.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5. Приема се.
По чл. 174 няма постъпили предложения.
Правя процедурно предложение по чл. 83, ал. 5 за създаване на нова ал. 2 в чл. 174 със следното съдържание: „За нарушението по ал. 1 лицата по § 2, ал. 1 се наказват с глоба в размер от 300 до 1000 лв.“, а текстът на ал. 2 да стане ал. 3.
Да се допълни: глобата по § 2, ал. 1 – глобата е от 1000 до 2000 лв.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5. Приема се.
Подлагам на гласуване текста на чл. 174 по вносител с приетите редакционни предложения за създаване на нова ал. 2 и ал. 3.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5. Приема се.
По чл. 175 има предложение на Мустафа Карадайъ и група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – няма, против – 16, въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 175.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5. Приема се.
Разчитаме на добрата работа на длъжностните лица.
По чл. 176 има предложение на Мустафа Карадайъ и група, подкрепено и от вносителите – за отпадане на чл. 176.
Моля, гласувайте.
За – 13, против – няма, въздържали се – 5. Приема се.
По чл. 177 не постъпиха предложения по отношение на санкциите.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Ако народните представители сметнат за необходимо, да се изравни с общия режим на защита на личните данни във всеки елементарен случай. Тук имаме защита на физическата цялост, предвидена пряко от Конвенцията на ООН против корупцията.
Приемам и другото съображение, но то няма нищо общо със санкциите – че сигналоподателите трябва да бъдат дисциплинирани, но това е извън санкциите за добросъвестните. Важно е да има минимална защита. По Закона за защита на личните данни общият състав е до 100 хил. лв.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Христиан Митев има предложение по чл. 83, ал. 5 – от 10 хиляди до 50 хил. лв.
Други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Христиан Митев по чл. 83, ал. 5 – изразът „от 5 хиляди до 20 хиляди“ да се земени с „от 10 хиляди до 50 хил. лв.“
За – 3, против – няма, въздържали се – 16.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 177.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
По чл. 178 няма постъпили предложения.
По чл. 179 няма постъпили предложения.
По наименованието „Допълнителни разпоредби“ няма постъпили предложения.
Подлагам на гласуване докладваните текстове.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5. Приемат се.
По § 1 – предложение от Мустафа Карадайъ и група. Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението.
За – 2, против – няма, въздържали се – 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
По § 2 има предложение от господин Христиан Митев и група.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Първото предложение не следва да бъде подлагано на гласуване. То следва гласуването, направено по чл. 2.
По второто ми предложение – мотивите са, че кредитите от банки и заемите от физически и юридически лица са най-често използваните инструменти за доказване на доходи. В първия случай – съдебна практика е, че се признава за законен доход само онази част от кредита, която е погасявана със средства от законен източник. В този случай при наличието на възможност заемите да бъдат посочвани в годишната данъчна декларация и в декларации по други закони, отнасящи се до публични личности. Трябва да бъде направено разграничение между този вид заеми и заемите, които тепърва се представят за възраженията на проверяваните лица в съдебното производство.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не намирам думата „кредити“ в § 2 и не мога да разбера към кое предложение се съотнася. Според мен има техническа грешка.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Оттеглям предложението.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: В такъв случай подлагам на гласуване § 2.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5. Приема се.
Наименование „Преходни и заключителни разпоредби“.
По § 3 няма постъпили предложения.
По параграфи 4 и 5 също няма постъпили предложения.
Подлагам на гласуване докладваните текстове.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5. Приемат се.
По § 6 има предложение на Христиан Митев и група и предложение на Мустафа Карадайъ и група.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Предлагаме към Комисията да преминат и служителите от териториалните дирекции на ДАНС, работещи в противодействие на корупционните прояви сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.
Във връзка с предложението на Мустафа Карадайъ – имаше предложение за отпадане на Глава девета, но то не беше прието, така че не би следвало да го гласуваме, защото колегата Хамид Хамид го оттегли.
АНТОН СЛАВЧЕВ (ДАНС): В нашите териториални звена нямаме служители, които да са обособени да работят само по корупция. Ако прехвърлим служителите в териториалните дирекции, това ще засегна другите функции на Агенцията. Не сме съгласни с това предложение.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Оттеглям предложението.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, тъй като предложенията бяха оттеглени и не са съотносими към текстовете.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5. Приема се.
По§ 7 има предложение на Митев и група и предложение на Иван Иванов.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Нашето предложение и предложението на Иванов са във връзка с предходни гласувания. Те вече са гласувани и от хвърлени от Комисията.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5. Приема се.
По параграфи 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19 и 20 няма постъпили предложения.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 8 до 20 включително.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5. Приемат се.
По § 21 има предложение на Мустафа Карадайъ, свързано с отпадането на Глава девета. Тя не отпадна.
Гласуваме текстовете по вносител на параграфи 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37 включително, както и текста на вносителя за параграфи 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66 и 67.
Има ли желаещи за изказване?
МАРИЯ СОФИЙСКА: Законът за концесиите, който се прие преди десет дни, влиза в сила от 1 януари 2018 г., а в Допълнителните разпоредби на § 1, т. 8 имаме Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Той трябва да се замени с наименованието на новия Закон. Обнародван е на 1 декември. Ако Законът влезе в сила преди това, тези текстове трябва да се приемат.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, но бележката не е по отношение на докладваните параграфи. Ако се наложи, ще направим прегласуване и предложение за нов параграф или нова точка в § 56.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Имам въпрос към вносителите по § 67, за изработването на подзаконовите нормативни актове. След като Министерският съвет предлага тези срокове, значи е преценил, че ще се справи, но направили ли сте съгласуване с ВСС?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Да, в хода на съгласувателната процедура.
АНТОН СЛАВЧЕВ: Искам да обърна внимание върху чл. 94, ал. 2 и чл. 101, ал. 2, където коментирахме какъв текст можем да предложим по отношение на наредбите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Като гласуваме тези текстове, ще се върнем.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Няма изказвания по текстовете за тези параграфи.
Подлагам ги на гласуване съгласно текстовете на вносителя.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5. Приема се.
Имам предложение към господин Кирилов, който вероятно ще докладва в пленарната зала – да не създаваме в момента нов параграф по бележката на експертите, а в залата да направим редакционно предложение в зависимост от това кога ще се приеме този Закон. Смятам, че никой от колегите няма да възрази.
По чл. 94.
АНТОН СЛАВЧЕВ: Предлагаме след думите „Национална сигурност“ да се добави запетая и думите „редът и условията за изплащане на възнагражденията за специфични условия на труд, както и за постигнати резултати в служебната дейност се определят с наредба на Комисията.“ Така ще стане по-ясно как ще се процедира, как ще функционира препратката, която коментирахме. Същото важи и за чл. 101, ал. 2, която касае информационните фондове и достъпа до тях. Няма как председателят на ДАНС да ги определи. Тук става въпрос за изграждане на такива фондове и за съхраняване на информация.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Фондовете съществуват и те са съставени по досегашния ред.
АНТОН СЛАВЧЕВ: Да, те ще бъда прехвърлени с преминаването на структурата. Ние ще разполагаме с тези фондове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съвместно или отделно?
АНТОН СЛАВЧЕВ: Ще ги експлоатираме вътре в Комисията. Имам предвид дирекцията по чл. 16, ал. 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Редакцията на чл. 101, ал. 2 е по-гъвкава. Казва се, че се прилагат разпоредбите на членове…от Закона за ДАНС.
АНТОН СЛАВЧЕВ: В единия текст изрично се казва, че председателят на ДАНС издава наредбата.
РЕПЛИКИ: Това не е фатално, не е фатално.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Казва се „съответно разпоредбите“.
ТАНЯ КАРАКАШ: В чл. 36, ал. 3 и чл. 36, ал. 10 от Закона за ДАНС е предвидено издаването на наредба относно реда за изграждане и експлоатиране на информационни фондове. Отговорността се носи от служителите, които имат достъп до фондовете.
Член. 36, ал. 10 предвижда ред за достъп до информационните фондове на Агенцията. По-добре е да се предвиди да не се нарушава досегашният ред, защото казваме, че оперативната дейност преминава към Комисията. Редно е да има подзаконови актове, които да бъдат прилагани в този случай, а не с препращаща норма да се стигне до други абстрактни разпоредби, които дава Законът за ДАНС. Трябва да има повече детайлизация в подзаконов акт.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мисля, че не е директно, а субсидиарно, доколкото се налага. Оставете го така – за информационните фондове.
Да довършим чл. 94, ал. 2. С описанието създаваме проблеми на всички. Вие най-добре можете да прецените дали това прехвърляне създава напрежение, дали има приемственост и запазване на статута им в тази трансформация. Ако няма проблем за хората, не можем при прехвърлянето едно към едно да запазим постановката, каквато е била. Рано е да се каже как Комисията би решила тези казуси, но логично е да ги решава симетрично, както досега. Такава е логиката на добрия работодател. Ако имам обезпечените бюджетни средства и хората са работили по тези правила, не би следвало да имам причина да не продължа. Тук не можем да опишем цялото преобразуване.
Работната група можеше да направи това като преобразуване в няколко параграфа, в които да групира отделните разпоредби с пунктуално описание. Тогава излизаме от корпуса на Закона. Ако някой търси трайна защита и гаранция, отиваме в Преходните разпоредби, във временните правила. Според мен въобще не е мястото тук на тази разпоредба. Ако искате, да го оставим. Моля колежката Каракаш да прочете текста на чл. 94, ал. 2.
ТАНЯ КАРАКАШ: Предложението ни по чл. 94, ал. 2 е: „Формулировката да си остане, точката да стане запетая и да се добави „като редът и условията за изплащане на възнаграждения за специфични условия на труд, както и за постигнати резултати в служебната дейност, се определят с наредба на Комисията.“
В т. 2 се прави препратка към наредба на председателя на ДАНС, което в случая няма как да стане.
За т. 6 има ал. 2 на чл. 72, където се казва, че редът за атестирането на служителите се определя с наредба на председателя. В случая ще остане неясно по какъв ред се атестира, след като за тях няма да се прилага Законът за държавния служител. Не е указан редът за атестирането.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да добавим: „По ред и условия, определени от Комисията“. Те могат сами да си формулират вида на документа, с който ще ги определят.
ТАНЯ КАРАКАШ: Няма пречка да бъде и така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преценете, може да е в наредба, но с моята редакция почти им обещавах вечност.
КРУМ ЗАРКОВ: По-голяма сигурност има, когато се вмъкне в Закона.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Предлагам да го оставим така, както сте решили. Винаги в бъдеще това може да бъде допълнено или коригирано, ако има проблем при прилагането му.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаме време до пленарната зала. Ако размислите и ако Комисията не възразява…
ЛЮБОМИР ТАНЕВ: Ако се възприеме като един от преди това обсъжданите варианти – бонусите да се определят с наредба, ще трябва да се допълни и ал. 3 на § 67, където се казва, че в тримесечен срок от влизането в сила на Закона се приемат наредбите по еди-кои си членове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Не разбрах какво се уточнихме за § 56.
МАРИЯ СОФИЙСКА: Да се направи нов параграф за концесиите. В залата ще се реши дали § 56 ще отпадне или не.
ЛЮБОМИР ТАНЕВ: Мисля, че не е целесъобразно в законопроект да се взема предвид закон, който още не е влязъл в сила. Вторият по време ще измени първия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля за бланкетно гласуване с упълномощаване този параграф да го направим редакционно съгласно ситуацията. На практика и сега можем да запишем – „Закона за концесиите, обнародван в брой на „Държавен вестник“, се правят следните изменения и допълнения…“
Има ли възражения да направим така? Няма.
Други въпроси? Няма.
Колеги, да обявим Законопроекта за приет на второ четене от Комисията по правни въпроси.
Благодаря за участието.
Разчитаме и на подкрепата на господин Кашъмов.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: И на опозицията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, въпреки че господин Зарков ще бъде против. (Смях в залата.)
Приключваме.

(Закрито в 19,25 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов