Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л

№ 29

На 13 декември 2017 г., сряда, от 14,35 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 702-01-36, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 702-01-28, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2017 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Данаил Кирилов – председател, и господин Христиан Митев – заместник-председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Има предложение за дневен ред. Имате възможност за становища, предложения и възражения, свързани с дневния ред. Няма становища.
Подлагам го на гласуване.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Пристъпваме към точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, № 702-01-36, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 25 ОКТОМВРИ 2017 Г.
Гости по точка първа от дневния ред:
от Министерството на икономиката: госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Комисията за защита на конкуренцията: госпожа Надя Минчева – директор на дирекция „Право и политика на конкуренцията“, господин Георги Манолов – началник-отдел „Антитръст“ в дирекция „Антитръст и концентрация“, и господин Теодор Георгиев – главен юрисконсулт в дирекция „Право и политика на конкуренцията“.
Пристъпваме към второто четене.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 702-01-36, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017 г., приет на първо гласуване на 23 ноември 2017 г.“
Наименование – „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията“.
По § 1 няма постъпили предложения.
Колеги, имате думата за изказвания по наименованието на нормативния акт и по § 1 – текст на вносител. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на нормативния акт и § 1 – текст на вносител.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приемат се наименованието и текстът на вносителя за § 1.
По § 2 имаме текст на вносител и предложение за редакция, която виждате.
Имате думата.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
На страница 2 – тук няма предложения, но по „Искове за обезщетение“, в ал. 2 е записано:
„(2) Право на обезщетение в пълен размер имат всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях.“
Може би към вносителите: според Вас къде се прекъсва причинно-следствената връзка? Това ми е единият въпрос.
Според мен трудно ще се докаже правен интерес, когато не е директно насочено нарушението. Поставям го като въпрос – не правя предложение за обсъждане.
Другият ми въпрос е в ал. 4 по отношение на обвързващата сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя. Има и решение на комисията, което не е обжалвано, или жалбата срещу него е оттеглена.
Когато не е обжалвано решението, ако жалбата е оттеглена, съм съгласен, но когато не е обжалвано, просто срокът може наистина да е бил пропуснат и то да има задължаваща сила за съда. Едно решение на административен орган мисля, че не е добра юридическа техника. То може да се ползва като доказателство, но да обвързва съда – не мисля, че е правилно. В крайна сметка има и обжалване пред съдебната инстанция именно за да провери и това решение. Може да се ползва от него като доказателство, може да го приеме, може да го отхвърли, но да обвърже съда? Ако е оттеглена жалбата, да, тогава очевидно може да се говори за това нещо, но хипотетично ако се пропусне да се обжалва и после обвържем съда? (Реплика от господин Георги Манолов при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изчакваме колегата да приключи с формулирането на въпроса.
Заповядайте, господин Манолов.
ГЕОРГИ МАНОЛОВ, Комисия за защита на конкуренцията: По ал. 2 на чл. 105 – смисълът на разпоредбата е в това, че наистина е възможно да има и непреки консуматори на една стока, които също да са претърпели вреда. Даже логиката показва, че може би най-увредени, а може би единствено увредени ще бъдат последните. Знаете, в една верига на разпространение обикновено има няколко нива. Производител – ако там примерно е картелът, има висока цена, тоест ще прехвърлим тази цена на дистрибутора на едро. В тази цена той вкарва своите разходи – ще я прехвърли на дистрибутора на дребно. Ще се отрази може би в някакви междинни отношения, ако има – транспорт и така нататък, и в крайна сметка дистрибуторът на дребно също ще включи тази висока картелна цена в своята цена и ще я прехвърли на крайния потребител.
Затова по-нататък има специални разпоредби това прехвърляне да се проследява – всеки по веригата, който докаже, че не е могъл да прехвърли или пък че е претърпял вреди поради това, че, търгувайки с по-ниска цена, е имал пропуснати ползи. Всеки по тази верига има право да докаже, че е бил увреден, затова се получава това прехвърляне.
ФИЛИП ПОПОВ: Това означава ли, че и крайният потребител…
ГЕОРГИ МАНОЛОВ: И крайният потребител, разбира се. Това е идеята – всеки, който е потърпевш от този картел и може да го докаже по някакъв начин. Тъй като е много тежко като доказване, затова се правят всички тези правила – по-скоро като цел да се стимулира това нещо. Дори се казва: ако не може да се определи колко точно си увреден, но все пак докажеш някакво увреждане, съдът не може да откаже да правораздава – трябва да се направи нещо и да се определи размерът на вредата.
Изобщо целият този институт идва като допълнение на борбата срещу картелите – да се знае, че наказанието за установен картел е само първата стъпка, това е административната санкция, след това стои заплахата от гражданските обезщетения и така нататък.
Тази ал. 2 е само входящо изречение към всичко, което се случва по-нататък, защото то е много свързано с това прехвърляне, доказване върху кого е или не е тежестта. Много текстове са свързани с това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Конкретизирайте само изискването на Директивата в тази връзка.
ГЕОРГИ МАНОЛОВ: Текстовете са почти дословно възпроизведени, така че това е целта на Директивата – да създаде възможност за всички да получат.
По ал. 4 споделяме това, което казвате като аргументи и поради тази причина искаме да дадем по-висока тежест на решенията на административния орган, за да може с тях да се подпомогне исковият процес. Всички знаем фразата „Правото е за зрящите, не е за спящите“ – който не е обжалвал, трябва да има другия принцип за право на съдимост.
Пак ще кажа – този процес е бавен, целта на това нещо е да бъде стимулиран. Така че ако някой вижда подкрепа за своята теза в решения на комисията, нека да ги използва и нека те да бъдат задължителни за съда. Дай Боже, да има повече искове за обезщетения.
ФИЛИП ПОПОВ: Притеснявам се, че се нарушава принципът на разделението на властите. Решението на един административен орган да бъде задължително за съда по определено дело – да се ползва като доказателство, да, би могло или съдът да прецени дали да го допусне, или не, дали е допустимо, но то да има обвързваща сила за съда, някак си…
ГЕОРГИ МАНОЛОВ: Външна сила – говорихме преди малко за баланса на интереси на гражданите. Нашето желание е те да бъдат стимулирани – който има възможност да обжалва това решение, а не го е направил, не може да бъде аргумент. Ако беше обжалвано и беше потвърдено, тогава то има по-голяма тежест. Но фактите са едни и същи. Все пак ал. 4 се отнася до един специален елемент от състава на деликта, защото в общи линии тук говорим за деликтни нарушения, развиваме специална деликтна отговорност. Това е, че има противоправно поведение – затова се казва „относно факта на нарушението“ и кой е нарушителят. Това е обвързващата сила и смятам, че нито преувеличаваме ролята на комисията…
ФИЛИП ПОПОВ: Следва да има доказване и в съдебна инстанция според мен по отношение на вината, по отношение на умисъл, по отношение на тази причинно-следствена връзка. Именно в съда се изяснява обективната истина, а ние тук затваряме вратата – казваме: „Това е нарушителят, това е нарушението“, защото административният орган така се е произнесъл. Съдът е обвързан с това решение. Той не може вече да изследва този проблем – да приеме решението на административния орган като доказателство или да прецени да го отхвърли в своите мотиви към съответното решение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Много диалог стана, господин Попов. За не го продължаваме, с извинение го прекъсвам и със следните уточнения.
Проверяваме таблицата за съответствие. Член 9 от Директивата „Действия на националните решения“, т. 1: „Държавите членки гарантират, че всяко нарушение на конкурентното право, установено с окончателно решение на национален орган за защита на конкуренцията – първа хипотеза – или на съд, упражняващ съдебен контрол, се счита за безспорно за целите на иск за обезщетение за вреди, предявен пред техните национални съдилища съгласно чл. 101 или чл. 102 от Договора и националното конкурентно право.“
Точка 2 на чл. 9 пък казва: „и за зачитане на такива решения на органи на други държави“.
Аз съм съгласен, че е малко стряскащ изразът „обвързваща сила“, но припомням, че в други случаи също имаме обвързваща сила на административен акт по отношение на съда. Бърз пример ми се струват решенията на поземлените комисии. Те, освен обвързваща сила, даже имат правопораждащо конститутивно действие по отношение на възстановяване на собствеността.
Така че, да, в екстремална хипотеза сме, но мисля, че това е изискване на Директивата, което, уви, трябва да приложим стриктно.
Господин Зарков не е съгласен.
Дуплика на…
ФИЛИП ПОПОВ: По-скоро процедура. Съгласен съм с това като становище. В тази връзка все пак ще помоля чл. 105 да бъде подложен отделно на гласуване, защото искам в останалата част да подкрепя, но тук мисля да се въздържа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Някой възразява ли срещу разделно гласуване на чл. 105? – Няма възражения. Ще го гласуваме разделно.
Други изказвания?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви.
Аз също бих поставил един-два уточняващи въпроса във връзка с предоставената ни нова редакция, която е предложение на Комисията, предполагам, доколкото не е предложение на народен представител.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаше, бих казал, работна група адхок, като уточнявам, че иде реч за експерти на Комисията, дирекция „Референти и законодателство“ и колегите от КЗК. Не сме го формулирали като работна група, но то си беше работна група адхок.
КРУМ ЗАРКОВ: Разбирам напълно. Предложенията по т. 1, 2 и 3 ми се струват напълно уместни, доколкото те вземат предвид правото на обезщетение, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тези, които са претърпели вреди.
Но има въпрос по т. 4, чл. 111, ал. 2, който касае давността – институт, с който напоследък имаме възможност да се занимаваме.
Въпросът ми е следният, и той не е толкова по редакцията: давността се прекъсва с образуване на производство – това е ясно, нова давност започва да тече. Защо е нова тази давност – не мога да разбера. Не е ли същата давност, която след производството продължава да тече, а трябва да е нова давност?
В този ред на мисли, ако смятате, че трябва да си е нова давност – това е идеята и така е правилно, Вие ще обясните защо, то тогава не виждам идеята в редакцията – може би референтите ще ни обяснят – да се уточни, че по време на производството пред комисията давност не тече, доколкото в първото изречение това е казано, от една страна. Това – по давността.
Ще изкажа всичките си бележки, за да не вземам думата повече – за процесуална икономия.
В чл. 113 двете алинеи, които са предложени, по вносител са разместени в предложението за редакция. Струва ми се, че предложението на вносителя е по-коректно, доколкото поставя принципа преди процедурата пред съда. Трета алинея си заслужава известно обяснение защо се прави – не мога да я разгадая от раз.
Последно, искам да попитам: каква е причината да се предложи промяна в чл. 117, ал. 6, където от задължение на съда се дава възможност – да даде възможност да се изкаже страната, от която се изискват доказателства? Това е съществена промяна, доколкото в единия случай той действа в обвързана компетентност, а в другия му се предоставя дискреция. Сигурно има причина, но е хубаво да я знаем, преди да гласуваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Заповядайте, колега Йоцов.
БОРИС ЙОЦОВ, старши експертен сътрудник на Комисията: Здравейте, госпожи и господа! По първия въпрос – относно давността. В сега действащия Закон за КЗК, ако отворите чл. 42, ще видите, че в ал. 4 също пише, че по време на производството и до влизане в сила на решението на комисията давност не тече. Тоест тази давност, която е в чл. 42 от ЗКЗК, е за установяване на нарушението. За да може и пострадалият да се позове на тази давност, тоест за него да не са … (неразбираема дума) възможностите да предяви иск, затова уеднаквяваме този режим – вкарваме, че и за него важи това по време на производството да не тече давност. Защото така, както беше даден текстът, тя се прекъсва, започва нова петгодишна давност да тече и реално след произнасяне на решението година след това започва нова давност да тече. Има вероятност в този промеждутък ако се произнесе решението, то да е издадено от некомпетентен орган, защото не е бил компетентен по това време.
КРУМ ЗАРКОВ: Въпросът е: след края на производството нова давност ли започва да тече?
БОРИС ЙОЦОВ: Нова петгодишна давност – по Директива така е казано, че една година след произнасянето на влязлото в сила решение, независимо дали е административен орган, или не, държавата членка трябва да обезпечи възможността да започва нова давност.
Член 10, т. 10 от Директивата: „Спреният срок се възобновява най-рано една година след като решението за установяване на нарушение е станало окончателно или производството е прекратено на друго основание“. (Реплика от народния представител Крум Зарков при изключени микрофони.) Не, аз чета само последното изречение.
Иначе, ако трябва, целия текст да Ви прочета:
„Държавата членка гарантира, че давностният срок се спира или, в зависимост от националното право, прекъсва, ако органът за защита на конкуренцията предприеме действия с цел разследване или образуване на производство във връзка с нарушение на конкурентното право, което е свързано с иска за обезщетение за вреди.“
И сега казват: „Спреният срок се възобновява.“
Поради тази причина, за да има еднаквост, някаква приемственост в сроковете, сложихме да не тече давност по време на производството.
Иначе като е спряно производството, в Директивата пише, че трябва да затече – една година след това да започва нова давност. Така поне пише в Директивата. (Реплика от народния представител Филип Попов при изключени микрофони.)
Те казват: „възобновява“ – така са го превели, но в крайна сметка става дума да се… (Реплика от народния представител Филип Попов при изключени микрофони.)
Пише: „Спреният срок се възобновява най-рано една година, след като решението за установяване на нарушението е станало окончателно.“ (Реплика от народния представител Филип Попов при изключени микрофони.)
Предполагам, че е грешка в превода, но няма как да се възобнови, защото реално тя е нова петгодишна давност, защото то е влязло в сила решение и започва нова петгодишна давност. (Реплики при изключени микрофони.)
ГЕОРГИ МАНОЛОВ: Мога само да добавя към дебата, че може би е най-добре да се види думата на английски език. Ако е примерно „реню“, за мен тя означава, че започва нов, отначало – ако е някой друг термин, нека да се види. Защото давностният срок, когато касае граждански отношения, може да спира и след това да продължава, може да бъде прекъсван и да започва отначало. Така че в нашето право има и двата вида. (Реплика от народния представител Крум Зарков при изключени микрофони.)
Да започне отначало, като смятаме, че казаното – тълкуване на Директивата за вредите. (Реплика от народния представител Крум Зарков при изключени микрофони.)
То нарушението е едно – комисията се произнася, в един момент нейното решение влиза в сила и оттогава започва новата давност. Колко пъти да влиза решението в сила? Веднъж по това нарушение. (Реплика от народния представител Крум Зарков при изключени микрофони.)
БОРИС ЙОЦОВ: Относно разместването в чл. 113, ако беше останала ал. 1, щеше да излезе, че този текст е единствено за картел или не … (неразбираем израз). В крайна сметка картелът е само едно от всички видове антитръстови нарушения – господстващо положение, нелоялна конкуренция и така нататък. Поради тази причина, за да не стане объркване, че картелът едва ли не е единственото, което се обяснява в тази норма, го сложихме в ал. 2. Поради тази причина разместихме алинеите.
Алинея 3 – действително в чл. 162 от ГПК го има този текст. В таблицата за съответствие категорично е записано, че трябва да съществува този текст, а именно, че дори да няма данни какъв е обемът от вредата, да задължат съда да се произнесе. Но към момента чл. 162 от ГПК е една куха норма, защото нито един съдия, без да има някаква оценка каква е вредата, не се произнася. За да сме сигурни, заради това и Директивата държи на това, изрично пишем и преповтаряме тук, че дори да нямаме експертиза, дори да нямаме ясна оценка каква е вредата и стойността й, следва съдът по свое усмотрение да я присъди – говоря за имуществени и неимуществени вреди.
В ал. 6 на чл. 117 беше записано, че съдът задължава третото лице, от което иска доказателства, да даде доказателства и преди това го изслушва задължително. Ако е така, в крайна сметка ако Вие сте страна и искате някакво доказателство, примерно някакъв частен документ, съдът щеше да бъде задължен преди това да изслуша директора на НАП, преди да го задължи да представи фактура – съвсем образно говоря. Тоест предоставяме на съда възможността, а не задължително да изслушва страната, преди да я задължи да представи някакъв официален или частен документ, ами да може директно да я задължи да представи доказателството, без да се налага да я изслушва. Заради това сме заменили „дава“ с „може да даде“.
КРУМ ЗАРКОВ: До голяма степен съм удовлетворен от отговорите. Позволявам си да кажа, че в чл. 113 между първа и втора алинея разбирам мотивите, че първата алинея всъщност не важи само за картела, но нормата на ал. 2, която определя доказателствената тежест, е изключително важна. Тогава тя би трябвало или да намери своето място като собствено основание в отделен член, тъй като разбирам, че ако я сложим в ал. 1, тогава действително това специално правомощие на съда да поиска от комисията да й помогне изглежда сякаш за картела – разбирам, че не е само за картела. Така ли – съдът може за всички видове нарушения на конкурентното право да поиска съдействие от комисията? Така ли е? – Да.
Тогава тази ал. 2 би трябвало да намери място като отделен член. Това е като предложение. Ние ще подкрепим текста на вносителя, но се опитваме – ако мислите, че може да бъде подобрен.
Колкото до давността – казвам го само, без да настоявам, наистина си заслужава да се погледне още веднъж, макар че има време до залата, тъй като има съществена разлика (аз не се наемам да кажа кое е по-добре и кое не е) между това след решението да започне нова давност от пет години и това давността, защото може да е атакувано на 4 години и 6 месеца, да продължи и после да не може да бъде атакувано поради изтичане на давност. Има съществена разлика и трябва да сме наясно, вносителят да е наясно каква е неговата воля. Ако неговата воля е…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тя е в полза на потребителя, господин Зарков – това тълкуване е изцяло в полза на потребителя. Ако бяхме възприели другия подход, щяхте да кажете: действате рестриктивно спрямо правата на потребителя – съкращавате давността.
Моля колегите от Комисията да проверят английския текст на Директивата и да видят дали се използва думата „реню“, или се използва друга дума.
КРУМ ЗАРКОВ: Разбирам, че е в полза на потребителя тази разпоредба – той може да атакува и другите, но трябва да имаме предвид и правната сигурност. Институтът за давността не е случайно вкаран – просто да сме наясно с това, което правим.
ФИЛИП ПОПОВ: Това искам да споделя – като реплика, ако искате. Изхождайки от общата максима по ЗЗД, че давността спира, докато трае съдебният процес, тук по аналогия трае също такъв процес пред този орган. В Закона е казано, че давността спира – говоря в общия случай, докато трае – от подаването на исковата молба до окончателното съдебно решение давност не тече, но тя спира, не се прекъсва. Така че ние сме по аналогия – чисто юридически говоря, би следвало и тук да е аналогично на общия исков процес, тоест давността да спира, а не да се прекъсва.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо Директор.
НАДЯ МИНЧЕВА, КЗК: Искам да внеса едно уточнение. Тази Директива цели да уеднакви условията на територията на целия Европейски съюз, при които не само ще бъдат уважавани исковете за вреди, но и при които ще действат давностни срокове и всички останали. Идеята на тази Директива е била да започва да тече нова давност. Знам, че това е малко по-различно от нашето законодателство и много държави имат също различно законодателство, което не е било в синхрон с предложенията на Директивата, но това е и целта – да я транспонираме, за да бъдат уеднаквени условията на територията на целия Европейски съюз. Благодаря Ви.
ФИЛИП ПОПОВ: Моята давност започва да тече една година от постановяване на решението, тоест към давностния срок се прибавя на практика още една година.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест почти 14 години.
НАДЯ МИНЧЕВА: Изхожда се от идеята, че картелите и всички останали нарушения на правото на конкуренцията са едни от най-тежките административни нарушения. (Реплика при изключени микрофони.)
Картелите и всички нарушения на конкурентното право се считат за едни от най-тежките административни нарушения. Точно затова се подхожда към тях със специално внимание и със специални изисквания и условия, които държавите да осигурят, че ще се прилагат на тяхна територия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Директор.
Любопитно е д-р Милков какво мисли по давността. (Весело оживление, реплики при изключени микрофони.)
Други въпроси, мнения и становища има ли? Не.
Колеги, закривам дебата по § 2.
Приехме процедурно разделно гласуване за чл. 105.
Подлагам първо на гласуване предложенията за редакция в § 2.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложенията за редакция се приемат.
Подлагам на разделно гласуване текста на вносителя от § 2, който касае само чл. 105 – „Искове за обезщетение“.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се текстът на вносителя за чл. 105.
Подлагам на гласуване останалата част от текстовете на вносителя в § 2, включително и наименованието на подразделението „Глава петнадесета – Отговорност за непозволено увреждане“, „Раздел І – Общи правила“.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приемат се предложението за редакция, чл. 105 на вносителя и всички текстове на вносителя по § 2.
Колеги, параграф 3 – „В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения…
По § 3 имаме текст на вносител и предложение за редакция в две точки.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, въпроси и предложения. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението за редакция.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция.
При това положение подлагам на гласуване § 3 – текстове на вносител, заедно с приетото предложение за редакция.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се § 3 на вносител, заедно с редакцията.
Наименование на подразделението „Допълнителна разпоредба“, § 4 – текст на вносител, наименование на подразделението „Преходна разпоредба“, § 5 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания по отношение на двете наименования на подразделения и двата параграфа на вносителя – 4 и 5. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованията на двете подразделения и текстовете на вносител за параграфи 4 и 5.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приемат се „Допълнителна разпоредба“, § 4 на вносител, „Преходна разпоредба“ и § 5 на вносител.
С това изчерпихме второто четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 702-01-36, внесен от Министерския съвет.
Благодаря на колегите от КЗК и от Министерството на икономиката. Успешен ден Ви пожелавам!

Колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ, № 702-01-28, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 10 ОКТОМВРИ 2017 Г.
Гост по тази точка от администрацията на Министерския съвет е господин Красимир Божанов – директор на дирекция „Модернизация на администрацията“.
Колеги, пристъпваме към второто четене.
„Доклад относно Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 702-01-28, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2017 г., приет на първо гласуване на 26 октомври 2017 г.“
Текст за наименование на нормативния акт:
„Закон за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност“.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Параграф 1 – текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата, колеги. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, заедно с приетата редакция.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносителя за § 1, заедно с редакцията.
Наименование на подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“, § 2 – текст на вносител и предложение за редакция. (Реплика от заместник-председателя на Комисията Христиан Митев при изключени микрофони.)
Имате ли възражения, или искате отделно да го гласуваме? Няма възражения.
При това положение предлагам на Вашето внимание § 3 – текст на вносител, § 4 – текст на вносител, § 5 – текст на вносител, § 6 – текст на вносител, § 7 – текст на вносител, § 8 – текст на вносител, § 9 – текст на вносител, заедно с предложение за редакция.
Имате думата за изказвания, колеги, от „Преходни и заключителни разпоредби“ до § 9 – текстове на вносител и две редакции. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 9.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Редакцията по § 2 беше приета.
Подлагам на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“ и текстове на вносител за параграфи от 2 до 9 включително.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Параграф 10 – текст на вносител, § 11 – текст на вносител, § 12 – текст на вносител, § 13 – текст на вносител, § 14 – текст на вносител, § 15 – текст на вносител,§ 16 – текст на вносител, § 17 – текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания, колеги, от § 10 до § 17, заедно с предложение за редакция. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване отделно предложението за редакция на § 17.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител за параграфи от 10 до 17 включително, заедно с приетата редакция.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приемат се.
Параграф 18 – текст на вносител, § 19 – текст на вносител, § 20 – текст на вносител, § 21 – текст на вносител, § 22 – текст на вносител, § 23 – текст на вносител, § 24 – текст на вносител, § 25 – текст на вносител, § 26 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя от § 18 до § 26 включително.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приемат се текстовете на вносителя.
Параграф 27 – текст на вносител и предложение за редакция:
„Параграф 27 да бъде отхвърлен, тъй като параграфът се съдържа в приетия на 8 декември 2017 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.“
Имате думата за изказвания.
Представителят на вносителя какво смята по този въпрос?
КРАСИМИР БОЖАНОВ: Подкрепя предложението на Комисията за отхвърляне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Колеги, подлагам на гласуване предложението за отхвърляне, тоест § 27 да се отхвърли.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението – § 27 е отхвърлен.
Параграф 28 – текст на вносител, § 29 – текст на вносител, § 30 – текст на вносител, § 31 – текст на вносител, § 32 – текст на вносител, § 33 – текст на вносител, § 34 – текст на вносител, § 35 – текст на вносител, § 36 – текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата, колеги. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението за редакция на § 36.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за параграфи от 28 до 36 включително, заедно с приетото предложение за редакция на чл. 36.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приемат се текстовете така, както бяха представени.
Параграф 37 – текст на вносител, § 38 – текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата, колеги. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 38.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за параграфи 37 и 38, заедно с приетото предложение за редакция на чл. 38.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приемат се.
Параграф 39 – текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата, колеги. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване първо предложението за редакция.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 39, заедно с приетата редакция.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Прие се § 39 – текст на вносител и предложение за редакция.
Колеги, § 40 – текст на вносител и предложение за редакция.
Заедно с това, правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника към този параграф – в Закона за концесиите предлагам да се създаде нова точка със следното съдържание:
„Параграф 34 от Преходните и заключителните разпоредби влиза в сила от 1 януари 2019 г.“
Това е текстът, който предлагам. Обяснявам за какво се касае.
Спомняте си дебатите по отношение на режима на концесиониране на морските плажове. Спомняте си, че включително в Правната комисия възприехме три режима да се прилагат по отношение на плажовете. В залата променихме това решение, като наложихме пълно прилагане на Закона за концесиите спрямо концесионирането на плажовете и спрямо Закона за Черноморското крайбрежие.
С тази разпоредба целият този режим за плажовете беше установен и още е установен в § 34 от Преходните и заключителните разпоредби.
Предлагаме Ви този параграф да влезе в сила от 1 януари 2019 г., като аргументите ни за това са следните:
Първо, има няколко процедури, които в момента са недовършени и които са в съдебна фаза на обжалване.
Второ, към момента трябва да стартират, и то за началото на следващия сезон, няколко десетки процедури. Тук ми е трудно да посоча точно число, но между 50 и 70 процедури за 50 или 70 плажа, които изтичат. Ако приложим директно Закона за концесиите, те няма да могат – първо, той влиза в сила един месец след обнародването му – беше обнародван Законът за концесиите; второ, трябва да се извършат всички стратегически действия и действията по планиране – едва тогава да се стартират отделни процедури. Това няма как да се случи в рамките на календарната 2018 г. Тоест ще поставим целия този бранш, който осъществява стопанска дейност, свързан с хотелиерство, рекреационни услуги и плажове по Българското Черноморие, в изключително затруднено положение.
При това положение – поддържаме си мотивите за приоритета и върховенството на прилагането на новия Закон за концесиите, но в този случай намираме за необходимо да представим на Вашето внимание такова предложение за отлагане влизането в сила на този § 34 с една година.
Имате думата за изказвания по § 40 – текст на вносител, предложение за редакция и предложение на Данаил Кирилов по чл. 83.
Според Министерството на транспорта така преодоляваме спешните колизии, които биха настъпили от процедурна и от процесуална страна, защото имаме и висящи дела.
Господин Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Гледайки предложението за редакция на този текст, прави впечатление, че по отношение на този Закон за концесиите, даже в редакцията се предлага едно, а именно във всички други закони за органа съществува задължение служебно да провери, само по Закона за концесиите ние започваме да правим уговорка и отстъпление – само когато било достъпно чрез електронен публичен регистър или когато е предвиден органът, който създава и предоставя информацията, да я дава служебно, по служебен път, тоест изрично трябва да е предвидено.
Сега с предложението за редакция се прави още една отстъпка – и в срока, при положение че аргументът е за 50 до 70 процедури и тук става дума да се проверяват лицата, които са управители и представляващи, в най-тежкия случай са стотина проверявания. На фона на всички други предложения по параграфи, ако Вие ги прочетете – само какво става в предния параграф за Министерството на здравеопазването, за какви служебни проверки става дума, е необяснимо каква е тази особена трудност – на 50 до 70 концесии да се провери дали са налице тези предпоставки…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега, няма никаква връзка между този текст, който четете, на чл. 121 с § 34, който касаеше ЗУЧК. Има готовност за обяснение от колегата от дирекцията.
Заповядайте, колега, да…
ПЕНЧО МИЛКОВ: Не, аз не съм приключил. Ще изслушам колежката и Вас, няма проблем, но връзката е една – това е Законът за концесиите и обществените отношения, които се регулират. Това са едни и същи обществени отношения в областта на концесиите, които ще бъдат предоставени по новия Закон след влизането му в сила, и преживяването на такива, които са във фаза на обжалване, именно които Вие споделихте. Така че в тази връзка правя връзката между двата текста, които предложихте, и съществуващата редакция, която вече е в Проекта.
Според мен е необяснимо, защото ние гласувахме досега единно, обединени от това, че трябва да се предвижда служебно да се натовари администрацията, и във всички други хипотези го гласувахме. Сега единствено по Закона за концесиите за обем от 50 до 70 концесии считам, че това е ненужно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
РЕФЕРЕНТ КЪМ „ЗАКОНОДАТЕЛНА ДЕЙНОСТ И ПРАВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“: Само искам да кажа, че намирам тук, господин Милков, даже санкцията за още по-строга, защото се въвежда задължение, тоест концедентът няма право да изисква представяне на доказателства. Нашият случай е в точка 2:
„2. когато информацията, съответно достъпът до тази информация за тях се предоставя от съответния компетентен орган на концедента по служебен път.“
И нещо друго, ние предвидихме това изменение, тъй като Законът за концесиите спря да действа от 1 януари. Дори и без тази разпоредба, вносителят също ще каже, че по § 1, с който се предвижда допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране, е въведено задължението да не се изисква никъде такова свидетелство за съдимост. Дори да я няма тази разпоредба в Закона за концесиите, пак има задължение да не се изисква, а да се събира по служебен път.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Отговорът ми е, че не съм съгласен, че става по-тежък режимът – то е ясно, тъй като по аргумент на противното това, че той няма да ги иска, не означава, че няма да ги установява. След като няма да ги иска, а ще ги установява, ще ги установи по служебен път. Така, както е записано принципно в § 40, че обстоятелствата се установяват служебно. Тоест дали Вие ще напишете „няма да ги изисква“, или ще напишете, че ги установява служебно, резултатът ще е един и същ. Въпросът е, че когато го посочите по този начин, ние посочваме точно хипотезите, когато няма да изисква – остава, че във всички останали случаи, извън тези две точки, трябва да ги установи, като ги изисква. Не знам дали ме разбрахте.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не Ви е ясна тезата.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Тезата ми е много ясна – мога да обясня и по-просто.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, моля Ви – мисля, че няма да стане по-добре от това.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Първо искам да кажа, че тезата на господин Милков е сравнително ясна. Дебатът тук беше голям – дали по специален ред да се отдава този вид концесии, или по общия ред на новия Закон. Имаше противоречия както между нас, така и между представители на Министерския съвет. Имаше предложение на народен представител от БСП, което призоваваше за отдаване на този вид концесии по Закона за Черноморското крайбрежие. В крайна сметка след тежък дебат се прие този тип концесии на плажовете да минат по Закона за концесиите, тъй като според по-голямата част от залата, мнозинството в крайна сметка, това даваше по-големи гаранции, че тези концесии ще се проведат публично, прозрачно и няма да се стига до това определение – хора да контролират плажовете, както един от представителите на правителството заяви нееднократно публично.
Сега обаче, тъй като тогава не се чуха аргументи нито на опозицията, нито на Министерството на транспорта, нито на други застъпници, че практически е много сложно да се направи това нещо по новия общ ред, се предлага една година да се продължи да се дава по реда, който беше досега и който ние предлагахме да остане, с поправките, които бяха направени, включително в този ред – на този Закон.
Ако следващата година ударно се дадат на концесия всички плажове за голям период от време – 20, 25 години, ако 70, 80 и 90, всички неконцесионирани плажове се дадат по този ред, то тогава Законът за концесиите, новият му режим и новите гаранции за публичност, прозрачност и така нататък просто стават неадекватни за следващия четвърт век напред, от една страна.
От друга страна, крайно време е мнозинството ясно да реши коя теза подкрепя – тази на господин Симеонов или тази на госпожа Ангелкова. Когато вземе това решение, да бъде така добро да е последователно в него – в плюсовете му и в минусите. Иначе създаваме правен хаос, а в този правен хаос пак ще се прокарат нечисти интереси. Знаете колко е чувствителна темата за концесията на плажовете.
Ние ще се въздържим по Вашето…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може ли като предложител по чл. 83 да дам следните обяснения?
Няма никаква промяна на принципа – законът е такъв, какъвто е приет. Ние нямаме никакво съмнение, че този закон трябва да се приложи директивно и спрямо плажовете. Тоест дефиницията и разделянето на концесия с трансграничен интерес и без по наше виждане си се прилага пряко и директно вече. Тоест в тези процедури, които, ако се състоят по стария ред, според мен не могат да се включват процедури за такива плажове, които биха били с трансграничен интерес, тоест попадат в обхвата на това понятие по Закон.
Затова може ли всички плажове – ще кажа „не може“, защото в тези процедури има тайминг, има време, има срокове, които вероятно в дебата ние не коментирахме, защото никой не ни представи точните данни, да се каже примерно 300 или 360 плажа – тези са в режим с неуспешни процедури по ЗУЧК. Затова се търси някакво временно решение – там винаги имаме някакъв наем. Тези са с такива срокове, а третата група са такива, за които ние продължаваме да обявяваме процедура, но никой не се явява. Истината е, че една трета от плажовете са в хипотезата на липса на интерес за концесиониране.
Тъй като ние не сме съобразявали обстоятелството, че март и април концесионният договор изтича и че ще ни бъде поставен директно този въпрос: какво правите, договорът изтича, къде е новата процедура, държавата или Министерството на туризма няма да има приета стратегия, няма да има план, няма да може да отвори процедурите, няма да може да ги стартира, няма да може да ги проведе в рамките на тази година, затова казвам: това не сме го знаели и не сме го дооценили.
Не мога да кажа, но това вече е извънправен коментар, че очевидно има спор, двубой между представители на Министерството и други министри. Но Ви моля – нека да се абстрахираме от това, то не би трябвало да повлиява на нашия подход, на нашето виждане, на нашето решение. Говорим за темпорална норма с оглед тези две обстоятелства.
Приемам в голяма степен критиката на господин Зарков, защото ако знаехме тези обстоятелства, тогава, признавам, ние вероятно щяхме да вземем малко по-различно решение. Да, продължаваме да си настояваме за прилагането на Директивата чрез новия Закон. Това е моето обяснение.
Да, най-вероятно, смятам, че Вие ще се въздържите от това.
Извинявам се на колегите от Министерския съвет, че спешно в техния Законопроект се налага да направя това предложение и след малко – още едно, което трябва да направя.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, от „Обединени патриоти“ няма да подкрепим това предложение. Нямаме причина да променяме становището, което сме изложили в залата и преди това – на второто четене на Закона за концесиите в Комисията. Респективно няма как да подкрепим тази теза – да, тя е ясна, позната е още при второто четене, беше изразена ясно от колегите от Министерството на туризма, както е ясна и нашата теза. Така че за да не губим повече време, няма да влизам в обяснения защо няма да подкрепим – ние смятаме, че сега действащият Закон за концесиите, който е съобразен и с Европейската директива, дава достатъчно гаранция за провеждането на ясни и прозрачни процедури. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И те ще се прилагат, но след една година.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението по чл. 83, ал. 5, така както го представих.
За – 11, против – 5, въздържали се – 3.
Засега това предложение по отношение на § 34 от ПЗР на Закона за концесиите се приема.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, така както го виждате в доклада.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се това предложение за редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 40, заедно с двете приети предложения – предложението за редакция и предложението по чл. 83.
За – 11, против – 3, въздържали се – 6.
Приема се § 40, заедно с двете подкрепени предложения.
Параграф 41 – текст на вносител, § 42 – текст на вносител, § 43 – текст на вносител, § 44 – текст на вносител, заедно с предложение за редакция.
Колеги, имате думата. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция в § 44.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текстовете по вносител за параграфи от 41 до 44 включително, заедно с приетото предложение за редакция.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Ще помоля колегата Митев да продължи със следващите параграфи.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, § 45 – текст на вносител и предложение за редакция, което вече беше възприето по предходни текстове – „съдебния статус“ се заменя със „съдимостта“.
Параграф 46 – текст на вносител.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за редакция по § 45.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 45 с приетото вече предложение за редакция и § 46 – текст на вносител.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приемат се § 45 с предложената редакция и § 46.
Параграф 47 – предложение за редакция:
„Точка 1 да бъде отхвърлена, тъй като чл. 55е от ЗМВР е отменен, считано от 1 януари 2018 г.“
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за редакция – за отхвърляне на точка 1.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване § 47 с приетото предложение за редакция, а именно отхвърлянето на т. 1.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се § 47 с направената редакция.
Параграф 48 – текст на вносител, § 49 – текст на вносител с подкрепена редакция в предходни параграфи: „съдебния статус“ се заменя със „съдимостта“.
Параграф 50 – текст на вносител, § 51 – текст на вносител, § 52 – текст на вносител, § 53 – текст на вносител, § 54 – текст на вносител.
Изказвания по параграфи от 48 до 54, включително предложената редакция за § 49, т. 2? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 49 – думите „съдебния статус“ се заменят със „съдимостта“.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се редакцията на § 49, т. 2.
Подлагам на гласуване разпоредбите на параграфи от 48 до § 54 включително, с приетата редакция на § 49.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приемат се текстовете по вносител от § 48 до § 54 включително, заедно с приетата редакция по § 49, т. 2.
Параграф 55 – предлага се да бъде отхвърлен този параграф, като мотивите са Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, който ще бъде разглеждан на второ четене в утрешния ден, който предвижда отмяната на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. В този смисъл това изменение се оказва на практика ненужно. Това е обяснението, което дават колегите референти към Правната комисия. (Уточнения от референт към „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ при изключени микрофони.)
В тази връзка правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от нашия Правилник за отпадане на § 55 от Законопроекта.
Изказвания по текста на вносителя и по направеното предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението за отпадане на § 55.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се отпадането на § 55.
Параграф 56 – текст на вносител.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 56.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносителя за § 56.
Параграф 57 – текст на вносител.
Тук правя аналогично предложение на вече направеното по отношение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, а именно за отпадането на § 57 от Законопроекта.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение за отпадане на § 57.
За – 12, против – няма, въздържали се 6.
Приема се отпадането на § 57.
Параграф 58 – текст на вносител с предложение за редакция, която вече беше подкрепена от Комисията – замяна на „съдебния статус“ със „съдимостта“.
Параграф 59 – текст на вносител, § 60 – текст на вносител, и § 61 – текст на вносител.
Изказвания по докладваните параграфи от 58 до 61 включително, заедно с предложената редакция в § 58? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване първо предложението за редакция на § 58.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на редакцията на § 58.
Подлагам на гласуване § 58 с приетата редакция, § 59, § 60 и § 61 – по вносител.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приемат се текстовете на параграфи 58, 59, 60 и 61, заедно с редакцията на § 58.
Параграф 62 – текст на вносител и предложение за редакция:
„В § 62 т. 1 се изменя така:
„1. В чл. 19в се създава ал. 10:
„(10) Обстоятелството по ал. 3, т. 4 се установява служебно от назначаващия орган.“
Колегите референти от дирекция „Законодателство и право на ЕС“ правят забележка, че това е чисто техническа редакция.
Изказвания по § 62 – предложението за редакция? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 62.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция.
Сега подлагам на гласуване § 62 с вече приетата редакция.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на § 62 с предложената и приета редакционна поправка.
Параграф 63 – текст на вносител; § 64 – текст на вносител; § 65 – текст на вносител с предложение за редакция, която вече беше подкрепена: думите „съдебния статус“ се заменят със „съдимостта“; § 66 – текст на вносител със същото предложение за редакция; § 67 – текст на вносител; § 68 – текст на вносител; § 69 – текст на вносител.
Колеги, до § 69, тъй като ще имаме предложение от колегите референти. Обсъждаме текстовете на параграфи 63, 64, 65 – редакцията на § 65, 66 – редакцията на § 66, 67, 68 и 69.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо редакциите на § 65 и § 66, които докладвах.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приемат се редакциите на § 65 и § 66.
Подлагам на гласуване текстовете по вносител за § 63, § 64, § 65 с приетата редакция, § 66 с приетата редакция, § 67, § 68 и § 69.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Текстовете на параграфи от 63 до 69 включително, заедно с редакциите на § 65 и § 66 са приети.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Преди да стигнем до параграфи 70 и 71, правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от нашия Правилник, за да се създаде нов параграф – ако бъде прието, той ще бъде с номерация нов § 70 от Преходните и заключителните разпоредби на този Закон, който да бъде със следния текст:
„§ 70. В Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, в § 52 от Преходните и заключителните разпоредби думите „1 януари 2018 г.“ се заменят с „1 октомври 2019 г.“
Мотивите на това предложение са следните. Предстоящото влизане в сила на разпоредбите на Закона за държавния служител, предвиждащи въвеждането на централизиран етап на конкурсите за държавни служители, е преждевременно поради липсата на човешки ресурс за администрирането на конкурсната процедура от Института по публична администрация. Например Законопроектът за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност предполага проверките за съдимост на всички кандидати за държавна служба в рамките на конкурсната процедура да се осъществяват от Института по публична администрация, което на този етап е неизпълнимо поради ограничения му капацитет. Освен това, не е създадена техническа инфраструктура за онлайн тестовете за провеждане на централизирания подбор, зали, свързаност в интернет, компютри и други.
Отлагането на влизането в сила на въпросните разпоредби ще позволи по-добра подготовка на реформата на конкурсната процедура в държавната администрация.
Имате думата за изказвания, мнения, становища и предложения по това предложение по чл. 83. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 83.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Това предложение за създаване на нов параграф 70 по отношение на Закона за държавния служител се прие.
Параграф 70 – текст на вносител. Има предложение от колегите от дирекцията „Законодателство и референти“.
Заповядайте.
РЕФЕРЕНТ ОТ ДИРЕКЦИЯ „ЗАКОНОДАТЕЛСТВО“: Предлагаме § 70 да бъде отхвърлен, тъй като приемането му няма да окаже влияние върху започнатите производства и процедури, защото се касае само за представяне, съответно за изискване на информация за съдимост. Де факто няма смисъл от този параграф, затова предлагаме да бъде отхвърлен. Тоест с влизането в сила на Закона да се прилагат новите правила за съдимостта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Изказвания, мнения, становища, други предложения? Няма.
Представителите на Министерския съвет, имате ли становище по предложението за отпадане на текста по вносител за § 70?
КРАСИМИР БОЖАНОВ: Подкрепяме отхвърлянето.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за отхвърляне текста на вносителя за § 70.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Параграф 71 – текст на вносител.
Правя предложение за редакция в текста на вносителя в следния смисъл – този закон влиза в сила на 1 януари 2018 г.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване моето предложение по чл. 83, ал. 5 за влизане в сила на този законопроект от 1 януари 2018 г.
За – 19, против и въздържали се – няма.
При това положение не подлагам на гласуване текста на вносителя.
Параграф 71 е приет със съдържанието съобразно предложението по чл. 83.
Колеги, с това изчерпахме второто четене на Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 702-01-28, внесен от Министерския съвет.
Благодаря на гостите и на колегите, които взеха участие в този дебат.
Обявявам прекъсване, тъй като уведомихме всички гости, че ще стартираме точка трета в 16,30 ч.

(След прекъсването.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, след прекъсването пристъпваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 754-01-16.
Внесен е от Данаил Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г.
Гост по тази точка от дневния ред е председателят на Върховния административен съд – господин Георги Чолаков.
Господин Председател, използвам случая и възможността да Ви поздравя с добре дошъл в Комисията по правни въпроси на Четиридесет и четвъртото народно събрание, да пожелая успех на Вашия мандат като председател на Върховния административен съд и да си пожелаем успешна съвместна работа на независимите власти.
Ще прекъсна реда на представянията.
За пръв път в тази Правна комисия, в този състав, ние имахме възможност да поздравим конституиращия се Консултативен съвет по законодателството, но за пръв в заседание ни гостува проф. Огнян Герджиков – председател на Консултативния съвет по законодателството на Четиридесет и четвъртото народно събрание.
Господин професор, добре дошли!
От Административния административен съд – София област: госпожа Мария Попова – председател, и господин Любомир Гайдов – заместник-председател.
От Министерството на финансите: госпожа Даниела Димитрова – главен юрисконсулт в дирекция „Централизирано възлагане и обществени поръчки“.
От Държавна Агенция „Електронно управление“: господин Александър Йоловски – заместник-председател, и господин Кирил Дойчинов – директор на дирекция „Правна“.
От Агенцията за обществени поръчки: госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Методология и законодателство“, и госпожа Анастасия Венкова – държавен експерт в дирекция „Методология и законодателство“.
Специално искам да представя като наши гости, всъщност ние не ги чувстваме вече като гости, а като активни участници в работата на работната група по Административнопроцесуалния кодекс: проф. д-р Иван Тодоров – експерт по административно право и процес, и госпожа Мария Дерелиева – адвокат.
Използвам случая, да похваля адвокат Дерелиева за активното й участие в работа на работната група в Комисията по АПК.
Уважаеми колеги, тези които участвахте в работната група, тези които не участвахте в работната група, знаете че имахме повече от 6 или 7 заседания, обсъдихме много становища, и писмените становища, и тези, които бяха изразявани в рамките на дебата. Междувременно получихме и становището на Консултативния съвет по законодателството по двата ключови въпроса, които обсъждахме много задълбочено и подробно – по административния договор и по държавните такси в административното производство. Казвам го отделно и специално за становището. Днес то е качено на страницата на Народното събрание и колегите от работната група, които не са го получили, биха могли да се запознаят с него и по този начин.
Позволете ми, преди да пристъпим евентуално към второто четене текст по текст, да дам възможността на председателя на Върховния административен съд да вземе становище, на проф. Герджиков, на проф. Иван Тодоров, ако желаят.
Господин председател, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Първо искам да благодаря за дадената ми възможност да присъствам на заседанието на тази Комисия.
Мисля, че на всички членове на тази Комисия, както и на гостите е ясно, че Административнопроцесуалния кодекс за административното правораздаване е основния Закон, с който ние работим. За нас всички промени, които се извършват в Административнопроцесуалния кодекс са важни и съществени, затова досега все още няма официално становище, което да е постъпило от органа, който е оторизиран в Закона за съдебната власт за становище по тези Законопроекти, а това именно е пленумът на Върховния административен съд.
В момента има сформирана работна група от преди две-три седмици, откакто встъпих в длъжност, която работи активно и се запознава с всички извършени до момента действия, включително с всички постъпили становища, както от конкретни колеги магистрати, така и от съответни учреждения и ведомства, във връзка с тази промяна, която предстои, и която предстои да бъде разглеждана днес на второ четене в Правната комисия.
Имаме готовност до 25–30 януари най-късно, да вземем становище на пленума по всяка една предвидена промяна. Считам, че това, първо, ще покаже нашето отношение към този важен Закон, който касае не само правораздаването, но и действията на административните органи, и второ, мисля, че може да бъде и в помощ на членовете на Правната комисия.
Молбата ми е, ако има възможност за отлагане на разглеждането на точка трета от дневния ред за днес, за възможно най-близка дата, поне до края на януари. Ще Ви бъдем благодарни.
Това е искане, както от мен като председател, така и на всички колеги съдии от Върховния административен съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Разбира се, за нас е изключително важно становището на магистратите, които прилагат конкретния процесуален Закон в тяхната област ние досега се стремяхме да бъдем максимално близо до всички заинтересовани: и до администрацията, и до административните съдилища. Много административни съдии участваха в дебатите до този момент.
Аз ще предложа и ще направя процедурно предложение на колегите за отлагане на второто четене на Законопроекта във времевия порядък, така както Вие предлагате. При всички положения е добре да се съобразим със становището на пленума на Върховния административен съд. Бих искал да направя следното уточнение в тази връзка, и една молба: в рамките на дебатите в работната група аз представих пред всички участници бъдещото намерение да направя предложение за изменение в Административнопроцесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, с оглед създаването и конституирането на нов Административен съд – Централен административен съд, съобразно предложенията, така както за пръв път се запознах с тях при изслушването на годишния доклад на Вашия предшественик през 2014 г. Тогава, те бяха представени като предложения, които се подкрепят от Върховните административни съдии, като способ да се преразпредели компетентността, така че да се преразпредели натовареността съответно по делата. Тъй като не сме във второ четене, няма как сега да го направя като предложение. Разпространихме на всички участници в работната група тези текстове, затова молбата ми към колегите, които не са успели да се запознаят, колегата Божанков от опозицията получи такива текстове, молбата ми е в това време да се има предвид и това предложение.
Не бих искал отново да бъдем укорявани, че това са предложения в последния момент. Всъщност, най-първото обявяване беше преди около три седмици и ако добавим евентуално още около месец и половина, всички заинтересовани ще имат възможност да се запознаят и с тези текстове и да дадат становище по това.
Господин професор Герджиков, заповядайте.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ще бъда много кратък, но за сметка на това съдържателен. Казахте, че сме представили едно становище от 43 страници. От него не личи нещо, което исках да изтъкна – затова поисках да бъда в тази Комисия. Това, което исках да кажа, и не личи от становището е, че Законопроектът като цяло е много добър – това е много важно да се знае! Той е една великолепна основа за разисквания.
Ние като експертна Комисия сме се постарали да обърнем особено внимание на най-деликатните въпроси. Основния и най-възлов деликатен въпрос е свързан именно с административния договор. На разположение на всички Вас е експертното становище на Комисията. Ние сме били максимално обективни, според нашата научна съвест. Бележките, които имаме по отделни параграфи, те са относително твърде малко, за да внесат съмнение в качеството на Законопроекта.
Още веднъж декларирам и искам да поздравя тези, които са изготвили този Законопроект, който е една много добра основа за работа, с надеждата, че ще излезе един добър кодекс, защото тук до мен колегите искат да имат точно такъв кодекс. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, уважаеми господин Професор.
Използвам случая, да поканя членовете на Консултативния съвет, които желаят да участват при обсъжданията за второто гласуване и имат възможност за това, да се чувстват винаги добре дошли, без никакви ограничения и съображения.
Благодаря също така, на възможността в работен порядък да посетя едно от заседанията, което беше съвместно – първо, беше на Вашите колеги от гражданско-правното направление, в което в последствие се включиха и членовете на Консултативния съвет от публично-правното направление, така че бях свидетел на дебатите в работен порядък, дори преди да бъдат оформени като становище. Това беше полезно и с оглед обстоятелството, че с колегите имахме разбирателство да обявя проблемите и пред работната група, така че работната група по този начин получи своевременна информация, бих казал, за голяма част от аргументацията на всяка една от тезите.
Благодаря и за становището от 44 страници. Смятам, че то е ценно и е полезно. При всички положения ще има значение за дебата и за формиране на конкретно становище за гласуване у всеки един от народните представители.
Също така използвам случая да заявя удовлетвореност от отговорността, реакцията, бързодействието, на Консултативния съвет по законодателството, макар и с уговорката, че правната работа не е бърза работа. Тя трябва да е внимателна работа и предварително се извинявам, ако съм прекалил с въпроси: „Кога ще е готово становището?“. В този случай, планирахме в хармония заседанията на работната група и на Консултативния съвет по законодателството.
Бих искал да дам възможността да изрази становище и проф. д-р Иван Тодоров, който, аз винаги съм го подчертавал, още от миналия парламент, а в сегашния случай с още по-сериозно основание, аз смятам, че той е един от двигателите на Законопроекта, усещам го дори като съвносител, макар не в дефинитивния смисъл на правилника. Смятам, че изследванията и разработките, които бяха подадени като Законопроект, и в последствие като дебати в работната група, от негова страна бяха съществени, съдържателни и при това винаги търсеха консенсуса и по-доброто правно решение.
Заповядайте, господин Професоре.
ИВАН ТОДОРОВ: Много Ви благодаря за хубавите думи. Наистина много Ви благодаря!
Бих искал да започна по повод двете изказвания. Абсолютно съм съгласен. Съдиите от Върховния административен съд и неговото ново ръководство имат пълното основание и пълното право да вземат отношение по Законопроекта, да изразят своите виждания, и те да бъдат отчетени. По този въпрос нямам абсолютно никакво съмнение.
На второ място, бих искал да благодаря за оценката на изключително уважавания от мен, и мой учител, проф. Герджиков. Законопроектът за мен значи много, а и за всички които са участвали в работните групи. Ще кажа накратко две-три думи за самия Законопроект.
На времето, аз бях един от тримата докладчици в работната група по създаването на Административнопроцесуалния кодекс. Ние всички тогава, това са може би 15–20 съдии от Върховния административен съд, се гордеем с това, че това е единственият процесуален Закон, за който Европейската комисия не е написала нито една лоша дума. Тя не е писала нито една лоша дума и за административното правораздаване, което прави чест на всички административни съдии, и специално на върховните административни съдии. Защо тогава се налага промяна на Законопроекта, може да се запита? Като действа добре едно нещо, защо трябва да се променя? Отговорът е изключително прост – ако едно нещо трябва да действа винаги добре, то трябва да се поддържа актуално за времето си. Не е въпросът да се направят 50-60 промени, а да се направи една промяна, която да е всеобхватна, която да отчита взаимносвързаността на промените. Мисля, че е дошло това време. Минаха повече от 10 години – 11 години, откакто е влязъл в сила Кодексът и сега е времето. Например призоваването, въпреки че тогава се постарахме да бъде доста съвременно, вече е допотопно. Трябва да се направи по съвсем друг начин не само призоваването и въобще съобщенията. Ако това се направи, то само по себе си ще ускори с 20-30% производството.
На второ място, ние променяме качествено едно нещо при самия административен процес преди да навлезе в съдебна фаза. Задължението на административните органи е да събират информация от всички други държавни органи сами, без участието на граждани и организации. Това ще бъде огромна стъпка напред, защото в момента има едно изключение, което обезсмисля така нареченото комплексно административно обслужване. Възможността административният орган да даде едно удостоверение и гражданинът или организацията да тичат по инстанциите да си събират доказателства.
На трето място, смятам, че се въвежда една много по-ефективна система за мълчаливото съгласие, когато специален закон предвиди това. Сега само в един единствен Закон фигурира възможността за мълчаливо съгласие и досега няма нито един случай на приложено мълчаливо съгласие. Поне на мен не ми е известен, а и на колегите, които питах също не е, защото процедурата е тежка, тромава, и защото в нея не участва държавен орган. Когато един гражданин и организация отидат пред държавен орган и няма санкцията на друг държавен орган, те просто го игнорират. Ние сме направили много елегантна процедура за това, която беше подкрепена и от Консултативния съвет, за което благодаря.
Смятаме, че има редица противоречия, които са отбелязани и от самите върховни административни съдии. Има и не малко противоречива съдебна практика. Тези неща могат да се изчистят и сме се постарали да бъдат изчистени. Ако се реализират всички мерки в Административнопроцесуалния кодекс, по наши изчисления той ще стане около два пъти по-бърз. Освен това, ще се отвори много повече време за Върховния административен съд да уеднакви практиката. А най-важното за гражданите и организациите е да няма противоречива съдебна практика, защото противоречива съдебна практика значи, че голяма част от решенията са в противоречие с правото и съответно накърнява правата на гражданите и организациите.
Намалихме многократно първоначалната ни идея за таксите и те в момента са в едни много, много, приемливи размери, съобразили сме се с приети закони. Таксите са по-ниски от таксите, които примерно се събират в Комисията за защита на конкуренцията например, и са в съответствие със Закона за европейските фондове, накратко казано.
Смятам, че всяка една държава трябва да си пази Върховния съд и в това е неговия авторитет, не да бъде третиран често като Районен съд, който гледа самите първоинстанционни производства. Това дава огромна сила на Върховния административен съд, да налага, да уеднаквява, да покаже волята на тези, които са стигнали до този Върховен административен съд благодарение на качествата си, че това трябва да бъде правото, което трябва да се прилага.
Благодаря Ви и се надявам наистина да стигнем до второ четене и да го приемем, което ще бъде една голяма радост за всички, които се занимават с административно право и процес в България. Още веднъж много Ви благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Професор.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за отлагане дебатите по второ четене за след 20 януари 2018 г., така както беше предложено, посочено, аргументирано, от председателя на Върховния административен съд. Не казвам, че го правя със съжаление, правя го с уважение към смисъла и логиката, която беше изложена пред Вас.
Имахме амбицията този процесуален Кодекс да успеем да го обсъдим във Втората сесия на Четиридесет и четвъртото народно събрание, но смятам, че тук бързината следва да отстъпи на съобразяването и мисля, че това ще е от полза и на дебата и на конкретните решения.
Имате думата за мнения и становища.
Процедура от господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми върховни съдии, уважаеми колеги. Господин Председател, аз предлагам да не се ангажираме със срок по това предложение, а просто да отложим разискванията. Мисля, че юридически е най-добре така, защото ангажирането с тази дата е един вид, че ще задължим пленума да представи до тази дата становище или пък по някаква друга причина, така че най-добре да не фиксираме срок, с уговорката, Вие като председател да го внесете след като ние се запознаем със становището на пленума.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, то след 20-и всъщност не е срок.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми високи гости.
Естествено, ние ще подкрепим това отлагане и няма нужда да се аргументираме повече, защото председателят на Върховния съд беше пределно ясен и становищата, които ще дойдат от пленума и от колегите, които работят там, от съдиите, които работят там е особено ценно. Особено ценни са и всички становища, които постъпиха и те със сигурност ще улеснят дискусията, която ни предстои и действително няма за къде да бързаме. Законопроектът е внесен на 1 юни 2017 г. и това време беше полезно и ще се спести в дискусиите, убеден съм в това.
Няма да бъда многословен, но все пак, господин Председател, моля Ви, ако имате идея за създаване на нова юрисдикция да я внесете като отделен Законопроект, защото колкото и време да сме имали да се запознаем от работната група, това не отменя задължението законопроектите да бъдат приемани на две четения.
Тук не става дума за прост формализъм или някакво заяждане, чисто опозиционно, а става дума за това, че такава съществена промяна трябва да се обсъди по отношение на принципното й положение. Това става на първо четене на Законопроекта и внасянето й в този Законопроект, който и без това е достатъчно обемен и поставя достатъчно сложни въпроси, мисля, че ще бъде пречка за приемането на въпроси, по които може да имаме различия по начина, по който се реализират, но нямаме съществени различия в тяхната принципна основа, тоест тази дискусия, която предстои на второ четене ще бъде сериозно усложнена и самата идея, която Вие предлагате, ще бъде сериозно уязвена, ако тя бъде внесена в процедура между първо и второ четене на този Закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Всъщност аз уточнявам следното – ако говорим за конкретните изменения, предложения за изменения в Законопроекта, който обсъждаме, се касае за три параграфа.
Ако продължим на втора стъпка и направим пълния пакет изменения, които са необходими за конституирането на Централен административен съд, да, може би са още пет параграфа, които са изменение в Закона за съдебната власт.
В сегашната времева рамка, Вашето предложение действително ме мотивира да използвам това време заедно с колеги да го внесем като отделен Законопроект, като ще се стремим да направим първото четене преди да започне второто четене на този, който обсъждаме и един вид, образно казано, да догоним с малкия, последващия Законопроект, да догоним второто четене.
Имайте предвид и обстоятелството, че няма как да съставим общ доклад по двата, но предлагам да обсъдим тази процедурна възможност и включително, ако желаете, да се присъедините като съвносители. Това ще придаде един предварителен, съществен смисъл на предстоящия дебат и, да, може да не стигнем до общ доклад, но ще направим двете втори четения възможно най-близко и заедно във времето.
Затова, отправям предложение, съгласен съм, че при тази ситуация, това отлагане дава добра процедурна възможност, която си струва да опитаме да осъществим. По-добре е действително да спазим в максимална степен изискванията на Правилника, на Конституцията, на практиката на Конституционния съд.
Колеги, други изказвания? Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението за отлагане, с уточнението, така както господин Хамид направи – без да визираме конкретен срок.
Който е съгласен да отложим дебатите по второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Предложението за отлагане се приема.
Можем да използваме, и съм сигурен, че всички ще използваме времето по празниците, за да дозадълбочим познанията си в Административнопроцесуалния кодекс.
Благодаря на уважаваните председатели на Върховния административен съд, на Консултативния съвет по законодателството, на проф. Тодоров, на колегите от Държавна Агенция „Електронно управление“.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Данаил Кирилов