Стенограма от заседание

---

ПРОТОКОЛ
№ 30

На 10 януари 2018 г., сряда, от 14,30 ч. се състоя извънредно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Указ № 274 от 29 декември 2017 г. на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, приет от Народното събрание на 20 декември 2017 г. и мотивите към Указа.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за собствеността, 702-01-58, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2017 г.

Списък на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.
* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум – откривам извънредното заседание на Комисията по правни въпроси, което беше обявено с покана и съобщение за дневен ред.
По предложението за дневен ред имате ли становища, мнения, възражения?
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Първо да поздравя членовете на Комисията, медиите, представителите на Президентството и гостите с Новата година! Пожелавам успех на всички!
По отношение на извънредното заседание по-скоро имам въпрос: какво налага тази извънредност на заседанието?
Мисля, че по точка първа ще влезем в нарушение на нашия Правилник, в който е записано, че председателят на Народното събрание съобщава на първото заседание на Народното събрание постъпилия Указ на Президента, с който е върнат Законът за ново разглеждане. Първото заседание на Народното събрание е утре, а ние днес заседаваме – Правната комисия.
Също така в Правилника е записано, че в тридневен срок от постъпването на Указа, председателят на Парламента разпределя на ресорната комисия – Правната комисия, Указа на Президента, за да изготвим по него доклад.
В Правилника е записано още, че по време на парламентарната ваканция, която към настоящия момент е все още факт, сроковете не текат. Искам да обърна внимание, че приемайки този дневен ред, и по отношение на точка първа ще влезем в нарушение на Правилника. Задавам въпроса: от какво е провокирана тази извънредност на Комисията?
Няма да правя формално предложение за отлагане на точка първа за утре, както би било нормално, заради уважение към всички членове на Комисията, към президентската институция, към медиите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Преди да дам отговор на въпросите, които колегата Попов постави, има ли в тази връзка други мнения, становища?
Ако няма, ще представя на Вашето внимание моите съображения с оглед насрочването на настоящото заседание.
Ако търсим аргумент или основание за спешност – да, това е Указа на Президента, с който беше наложено вето по отношение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество с оглед обстоятелството, че ветото беше наложено в междувремието на двете сесии. Както колегата Попов обясни, през това време срокове не текат.
С оглед уважение на изявлението на Президента, че Народното събрание би следвало да се позове на това обстоятелство и не следва по бърз, адекватен и своевременен начин да подложи ветото на дебат, на обсъждане и на дискусия, искам да посоча, че миналата сряда ветото беше обнародвано в „Държавен вестник“ в извънреден брой, тоест ефектът на обнародване на ветото е постигнат чрез публикацията в „Държавен вестник“. То беше и широко, масово, обществено оповестено, така че публиката, народът, всички ние знаехме за постановяването на това вето и за съдържанието на мотивите.
По отношение на заседанието в първия ден преди официалния старт на новата пленарна сесия ще се позова и на Правилника, и на досегашната парламентарна практика, че макар и във ваканция, така наречена „ваканция“, тоест в междувремието на сесиите комисиите на Народното събрание могат, имат право да заседават.
С оглед възможността да се даде възможност на Председателския съвет на Народното събрание да обсъди в първата си пленарна седмица от новата сесия ветото на Президента свиках извънредно заседание с този дневен ред, за да дадем възможност на пленарната зала да обсъди окончателно постъпилото вето и Комисията по правни въпроси, която беше водеща в работата по този Законопроект, да подготви и да представи в пленарната зала изискуемия се доклад по отношение на ветото.
Не е пречка обстоятелството, че в утрешния ден, при откриване на сесията, в графата „Съобщения“ ще бъде съобщено ветото, което всъщност беше обществено известно. Това по мое виждане не е препятстващо обстоятелство Комисията по правни въпроси да заседава в днешния ден. Смятам, че това съответства и на логиката на процедурата, включително заявява, бих казал, култура на политическия и правен дебат.
Други становища по дневния ред?
Колеги, подлагам на гласуване предложението за дневен ред.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 16, против – няма, въздържал се – 1.
Дневният ред е приет.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА УКАЗ № 274 ОТ 29 ДЕКЕМВРИ 2017 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, приет от Народното събрание на 20 декември 2017 г., И МОТИВИТЕ КЪМ УКАЗА.
Колеги, ще представя гостите от Администрацията на президента на Република България: проф. Емилия Друмева – председател на Правния съвет на президента на Република Българи.
Госпожо професор, добре дошла! Благодаря, че реагирахте на поканата от вчерашния ден.
Господин Пламен Узунов – секретар по правни въпроси и антикорупция на президента на Република България.
От Министерството на правосъдието: господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието и господин Любомир Талев – директор на Дирекция „Съвет по законодателството“; от Държавна агенция „Национална сигурност“ – госпожа Таня Каракаш – директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“; от Българската стопанска камара – госпожа Мариела Радева – главен експерт; от Българския институт за правни инициативи – госпожа Неда Грозева, експерт от Института за пазарна икономика; господин Иван Георгиев – правен експерт; от Фондация „Антикорупционен фонд“ – госпожа Деница Руканова; от Национално движение на българските граждани – госпожа Радка Николова; от Движение „Защита на гражданите и държавата“ – госпожа Капка Донева и госпожа Марина Мучакова.
Това са гостите, които официално са поискали да присъстват. Виждам, че в залата има и много други гости.
На всички казвам „Добре дошли“!
Използвам възможността да поздравя всички колеги, всички гости, журналисти и техните екипи с Новата година! Пожелавам да е здрава, мирна, сполучлива! Да имаме здраве, радост, успехи и да работим добросъвестно и ефективно в полза на нашите избиратели – българските граждани!
Колеги, по отношение на процедурата на този дебат, бих Ви предложил да дадем дума на гостите да изразят становище, след което да започнем дебата между народните представители.
Имате ли друго виждане по отношение на процедурата? Няма.
Ще поканя проф. Друмева и господин Узунов, ако желаят, да представят мотивите на президента на Република България, с които е върнат за ново обсъждане Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Госпожо Професор, заповядайте.
ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Благодарим за поканата да участваме в заседанието.
Уважаеми дами и господа! Както беше отбелязано, мотивите са добре известни. Искам да Ви уверя, че са подготвени с внимание, с отговорност, с проучване, анализ, сравняване с чужди практики, с Конституцията, с международни договори. Всичко това е извършено отговорно, професионално и преди всичко – добронамерено.
Уважаеми членове на Комисията, уважаеми дами и господа, считаме, че всичко, което сме представили, е преценено, че е потребно да бъде вложено в мотивите, подредено, структурирано, изложено по възможно най-добрия начин. Едва ли има нещо повече, което може да се добави към така представените мотиви, които съпровождат връщането на Закона за ново обсъждане в Народното събрание.
Искам да подчертая, че аргументите в мотивите са юридически, а не политически, за което в последните дни се правеше връзка. Политически са институциите, защото на институции като Народното събрание, правителство, президентство и други самата Конституция възлага функции по осъществяване на държавната власт. След като това е така, несъмнено тези институции функционират в политическото пространство, упражняват правомощията си, общуват помежду си, взаимодействат, сътрудничат си. Едновременно с това и се контролират – власт, възпира власт. В цялата тази конституционна рамка са заложени и действат различни механизми за проверки и баланси, така наречените „check and balancеs“. Такъв механизъм, такъв инструмент за баланси при функционирането на институциите е президентското вето, както е установено, заложено в нашата Конституция.
Искам да обърна внимание, че уредбата на тази конструкция е в чл. 101 от Конституцията – първоначалният текст на Конституцията. Този текст не е засегнат от петте поправки, които бяха извършени върху съдържанието на Конституцията – припомням, чл. 101 визира точно възможността на президента, когато изразява несъгласие или има възражение по закон, приет от парламента, да го върне на Народното събрание за ново обсъждане и то не може да откаже.
Още през 1991 – 1992 г. народните представители направиха тълкуване на Конституцията с оглед на нейното точно прилагане и се прецени, че след като може да се извърши по-голямото, тогава може и по-малкото да се извърши – класическият подход, тоест, след като президентът може да върне целия закон, значи може да изрази възражение и по отделни части на закона. И в двата случая законът се връща в цялост и, за да преодолее несъгласието на президента, парламентът следва да го гласува – първо, в цялост, а след това – съобразно дали възраженията към ветото на президента са по отношение на целия закон, или само на части от него, има две различни процедури, по които се продължава.
Всичко това е подробно разписано в текст от Правилника и както споменах, този текст не е променян от 1992 г., което, мисля, че е добро свидетелство за устойчивост на уредбата на парламентарните процеси.
Бих искала да илюстрирам с няколко данни как ветото е било прилагано при действието на Конституцията от различните президенти.
Направих справка, която, мисля, че е доста показателна.
Президентът Желев, който заемаше този пост приблизително шест години и половина, 24 пъти е наложил вето върху приет закон. От тези 24 вета, 15 са цялостно вето, тоест върху целия приет закон. Президентът Петър Стоянов – пет години мандат, десет пъти е наложил вето. Президентът Първанов за два мандата като президент – 32 пъти е наложил вето. От тях 8 пъти върху целия приет от парламента закон.
Президентът Плевнелиев с петгодишен мандат – 14 пъти наложено вето, като два пъти от тях вето върху целия приет закон.
Какво казва справката за сега действащия президент Радев, който е почти година на този пост – пет наложени вета, от тях едно върху цял закон – законът, който е предмет на настоящото обсъждане.
Уважаеми дами и господа, констатацията, която се налага от тази кратка справка, е, че инструментът „вето“ на финала на законодателния процес, ветото на разположение на президента като възражение върху цял закон или върху части от него принадлежи към класиката и към съвременното прилагане на разделението на властите – че институциите цивилизовано следва да си взаимодействат, да се контролират. Това е доказан механизъм на конституционната държава, чрез който създадената държавна организация цели да постигне нашите права и свободи като граждани да бъдат осъществявани, да бъдат спазвани. Съществуването на този инструмент и неговото прилагане е принадлежност към демократичната държава, към конституционната държава с нейните проверки, баланси, механизми с цел осъществяването правата и свободите на гражданите.
Уважаеми дами и господа! С това бих искала да приключа и да пожелая спорна работа на народните представители не само по този закон, но и във всичката им отговорна най-вече законодателна дейност. Успешна 2018 г. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на проф. Друмева за изложението.
Колегите много настояха да припомним, че петте закона, върху които имаме вето – на два от тях е по целия закон: Закона за концесиите и сегашния закон.
ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Ако разрешите, ветото върху Закона за концесиите беше частично, но вече беше приключил мандатът на парламента. Има разлика по същество.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за уточнението.
Колегите от Министерството на правосъдието, от името на вносител, желаете ли да вземете становище по Указа за налагане на вето и мотивите към него?
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Ще бъда съвсем кратък. Присъединявам се към пожеланията за успешна година!
Във връзка с официалните мотиви към Указа на Президента за връщане за ново обсъждане на Закона за противодействието на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, бих искал да маркирам някои аргументи.
В мотивите за връщане на Закона за ново обсъждане се оценява положително, че при подготовката му са изпълнени процедурите за обществено обсъждане на Закона за нормативните актове. Според мен тази оценка прави безспорен извода и то еднозначен, че при подготовката на Закона са обсъдени всички направени предложения и изразени мнения в условията на максимална публичност. Считам, че е отчетено становището както на професионалната общност, така и на гражданското общество.
Ветото на Президента бе предопределено от негови публични изявления още преди Законът да бъде приет на второ четене. Без да навлизам в детайли, искам да отбележа, че в мотивите си президентът излага различна концепция за корупцията. Обръщам внимание, че още в работната група бе взето предвид експертното заключение, че ще се възприеме по-широкото понятие за корупция.
Какво означава това според нас? Считаме, че корупцията е понятие, което е по-широко от престъпление. Корупцията според нас не е административно нарушение, каквото е положението с конфликта на интереси, не е и отделно престъпление или група от престъпления, защото това се установява само и единствено от наказателния кодекс. В закон не можем да посочим престъпление. Не е и понятие от криминологията, което да включва в себе си хем престъпление, хем някакво друго правонарушение. Това е социално явление. В определението се опитахме да изведем най-съществените признаци. Бъдещето ще покаже доколко сме успели.
Въз основа на тези признаци в определението насочваме усилията на Закона към установяване, към отнемане на незаконно придобитото имущество, без да се фокусираме върху лицата, които са осъществили състав на престъпление. Казвам това в кратка форма и се опитвам да обоснова нашата концепция.
Считаме че, органите, които осъществяват разследването по наказателни дела, са определени в Конституцията на Република България и поради това Законът, който е предмет на ветото, не следва да обхваща тези неща.
Не бих искал да навлизам в детайли по отделните мотиви във ветото. Исках да изясня концептуално какво е нашето виждане, защото смятам, че това е и в противоречие с изложеното в мотивите на ветото на Президента.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Стоянов.
Колеги, отправям покана към Вас за изказвания, мнения, становища във връзка с ветото и мотивите към него. Имате думата.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на институциите, скъпи гости! Ще започна от там, където господин заместник-министърът свърши.
От месец август спорим „що е то корупция“? Усещане ли е, явление ли е, в какво точно се вписва тази корупция? Тя по-обща ли е, или по-малко необща като престъпление от понятието „престъпление“? Апелирам или предизвиквам господин заместник-министъра да споменете един случай, който може да бъде описан от средно статистическия български граждани като корупция и за който да няма съответен престъпен състав. Кажете ми един такъв случай.
Ще ми кажете случаи, които най-вероятно влизат в конфликта на интереси и в други неща, но хората, всички хора знаят „що е то корупция“, и не само хората. Нашата наказателно правна доктрина е определила така наречените „корупционни престъпления“. Те се споменават и във въпросното вето.
Главният прокурор на Републиката е издал заповед за целите на отчитането на прокуратурата за това „що е то корупция“ и кои са престъпленията, които отговарят на нея.
Колкото до социалното явление и една от Вашите думи, за които ще се хвана с цялото ми уважение. Ветото на Президента наистина беше предопределено, но не от изказванията на Президента, а от цялостния дебат и обществено обсъждане, което Вие споменахте.
Няма нито един представител освен на управляващото мнозинство или на институциите, които ще влязат в този орган – макар че за тях, и там е под въпрос, кой е дал положително становище за този законопроект. Това е лесно обяснимо, защото новият единен антикорупционен и независим орган, за всеки, който прочете добронамерено Закона, не е нов. 95, да не кажа 99% от разпоредбите в него съществуват и досега, органите, които се сливат, съществуват и досега. Когато кажете, че трябва да се концентрира върху конфискацията на имуществото – това е много добре, но България се е концентрирала върху нея от 2007 г., когато е приет специален закон за така наречената „гражданска конфискация“, тоест няма нищо ново в новия Закон. Няма и нищо кодифициращо, защото както е отбелязано и във ветото, и в аргументите към ветото, вместо кодификация, на много места наблюдаваме фрагментация, тоест обратния процес.
Независимостта на този орган. Този орган е поставен в пълна зависимост от политическия център на страната, който е Народното събрание. И не само по начина на назначаване на неговия председател, обръщам внимание, че в аргументите на ветото няма нищо казано за начина на назначаване на неговия председател, по начинът на отзоваване, в който една пета от народните представители могат във всеки един момент да преценят, че този човек не си върши добре работата, прави така, че този човек, за да направи каквото и да било действие, първо, трябва да се увери за подкрепата на 120 човека в залата. По-политическа система на работа от тази, не съществува.
Дали органът е антикорупционен? Не е съвсем ясно за четящия Закона с какво ще се занимава Комисията, но едно е сигурно – тя няма да се занимава с борба с корупцията, защото както е ясно на всички, с корупция може да се бори орган, който има разследващи правомощия, който се занимава – цитирам аргументите на ветото – с разкриването, пресичането и разследването на корупционни схеми. Всичко друго е описано в становищата.
Да, становища имаше много и Вие отчитате, че сте се съобразили с общественото обсъждане. Общественото обсъждане не значи да изслушаме всички, да кимаме с глава и да правим каквото първоначално сме решили. Вземете например четирите становища, които бяха постъпили в Правната комисия по време на обсъждането: на Висшия адвокатски съвет, неправителствена организация, която се занимава с корупцията, на Камарата на геодезистите, ако не се лъжа. Всички те обясняват защо този закон няма да проработи. Всъщност големия според мен урок на това вето и най-тежкият аргумент е в последното изречение. То обосновава и защо е цялостно ветото. Според Президента на Републиката: „Законът няма да постигне целите, които сам си е поставил“. Между чл. 1 и другите разпоредби няма връзка. Той си поставя за цел да се бори с едно престъпление и не си дава средства за това.
Многократно говорихме колко са различни по характер обществените отношения. Те дотолкова са различни, че са предвидени различни процедурни правила, по които се случват. Обяснявахме и тук отново е споменато, и Ви моля да размислим още веднъж за орган в България или някъде, където се прилага системата на континенталното право, който работи с два процесуални кодекса едновременно, който прилага едновременно материални норми едновременно по гражданския процес и по административния. Не съм сигурен, че има такъв.
Между другото, това не е откритие на Президента на Републиката, тъй като е споменато в Мониторинговия доклад на Европейската комисия. Мониторинговият доклад на Европейската комисия отбелязва, цитирам: В месец ноември 2017 г., както самата Комисия е казала януари на същата година, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и нейното място в новия орган трябва да се преосмисли, за да не се върнем назад. Не се преосмисли! Сега имаме нов шанс да се преосмисли.
В аргументацията е обяснено много добре и е споменато кои са престъпни състави като част от процедурата за отнемане. Зададени са аргументирани въпроси защо други не са там – въпроси, на които аз и моите колеги бихме били любопитни да получим отговор. Има пълна дефокусация на Закона – вместо да направим Закон, фокусиран върху тежко престъпление и неговите различни състави, ние отворихме фунията до степен, до която тя става напълно неприложима. Да припомня на аудиторията, че тук се говори за организирана престъпност, убийства, отвличания, трафик на хора, проституция, разпространение на наркотици и други тежки престъпления, които вече не могат да бъдат определени като корупция.
Има въпрос за начина на избиране на органа, за начина на неговото конституиране, за основателните съмнения, цитирам „че изборът ще бъде повече политически отколкото въз основа на критерия високи професионални качества“. Отбелязано е, че не се дават убедителни гаранции за независимост и отговорност. Както вече споменах според мен това е доста песимистичен изказ – дават се гаранции точно за обратното.
Сигналите. Отбелязано е, че при обсъжданията в залата отпадна една от предвидените защити за сигнала, макар че остана принципът на Закона още в чл. 3 – „сигналоподателите ще бъдат обект на защита“.
Искам да Ви обърна внимание на нещо, на което обърнах внимание и по време на второто четене, но може би сега е шансът да се опитам, ако неразбран, то поне чут. Няма никаква причина за един български гражданин да подаде сигнал по този закон за каквото и да било. Ще се аргументирам много накратко, с което приключвам, господин Председател.
Ако българският гражданин е видял престъпление – някой дава пари на някой друг, и подаде сигнал към този орган, този орган ще го препрати към Прокуратурата, тъй като той самият не може да разследва каквото й да било. Ако българският гражданин забележи политик със скъпа кола, която му изглежда несъразмерна за неговата заплата и подаде сигнал към този орган, защото той отнема имущество, този орган ще го пита: а за този човек има ли повдигнато обвинение по един от списъците? Ако няма такова, ще му върне сигнала. Ако българският гражданин счита, че някой е в конфликт на интереси и подаде сигнал към тази комисия, тя ще го препрати към един от няколкостотинте органи, които вече ще обикалят за това.
Не се страхувайте толкова за защитата на сигналоподателите, тъй като сигналоподателите нямат никаква причина да се обръщат към този така безсмислено съставен орган.
За централизацията на конфликт на интереси беше споменато сто пъти, президентът го споменава за сто и първи път. Много ми е интересен отговорът и на Вас, и на защитниците на Закона: ако направим пак тази крачка и централизираме конфликта на интереси, което по всеобщо мнение на специалисти е правилният ход, как ще се оправи този орган с всичките тези лица, които изведнъж ще дойдат? Физически той не може да се организира да работи. Само по линия на отнемане на имущество, както сме споменавали и друг път, един инспектор на сегашната Комисия работи по стотици преписки.
Законът за специалните разузнавателни средства, уважаеми дами и господа, в чл. 3 оповестява, че „такива се използват за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления“. Този орган няма да се занимава с предотвратяване и разкриване на каквито и да е престъпления. Тогава как и защо ще използва специални разузнавателни средства? Когато директорът на дирекция, не председателят, тъй като той ще е заявител на специални разузнавателни средства към съответния наказателен съдия, отправи искане да му се разреши да използва СРС-та по Закона за специалните разузнавателни средства, този съдия ще го пита: за какво ще са Ви тези специални разузнавателни средства? По Закона за специалните разузнавателни средства той има само един отговор: за да правя веществени доказателствени средства. Само че органът му няма отношение към наказателния процес. Следователно това в най-добрия случай е нонсенс. В много по-лошия случай, както беше споменато в много становища,е източник на опасност.
Президентското вето е напълно аргументирано. Струва ми се, че няма резонни отговори на въпросите, които са поставени. Затова отговорното поведение би било да се вслушаме във ветото, да не приемаме повторно този закон и да се впрегне целият потенциал на страната ни, за да се напише закон, който наистина ще изпълни целите поставени в чл. 21, които обществото му поставя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Имаше отправен въпрос към заместник-министъра Стоянов.
Господин Стоянов, заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Въпросите бяха няколко. Говорим за пример на действие, което е корупция, но не е престъпление. За да не навлизам в казуистика и евентуално да бъда обвинен като човек, който дава модел на поведение, да кажем, преподавател, влизайки в час, където ще преподава на студентите, отправя към тях реплика примерно: Вие купихте ли си моите учебници, защото дъщеря ми има сватба или зет ми строи вила? Струва ми се, че това би могло да попадне в такава квалификация. Пак казвам, не бих искал да влизам в казуистика.
Абсолютно и категорично мога да заявя, че корупция не може да бъде идентифицирана само с престъпленията от Наказателния кодекс. Този въпрос сме го обсъждали многократно. Мисля, че го посочих и в самото изложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Пропуснах да отбележа, че не сте длъжен да отговорите, тоест дадох Ви тази възможност само ако желаете да сторите това.
Колеги, ако няма реплики, тогава ми дайте възможност да направя първа реплика на колегата Зарков, който в голяма степен се опита да систематизира изказванията си от дебата по време на второто четене в Комисията по правни въпроси и да ги подсили с оглед на аргументацията от ветото.
Искам обаче да разсея някои от твърденията, които колегата Зарков представи на Вашето внимание.
По отношение на списъка с корупционните престъпления. Това е интересен въпрос, който се появи в мотивите на ветото, бих казал, за първи път. В дебата на второто чете в Правната комисия аз многократно каних колегата Зарков да формулира предложение след неговото изказване и винаги съм питал – ще се види и в стенограмата: „Господин Зарков, правите ли предложение?“ Господин Зарков не направи предложение по отношение на този списък от допълнителни престъпления – условно ги наричам „допълнителни“, които се споменават в аргументацията на ветото. По тази причина ние не сме водили дебат в Комисията по правни въпроси, затова искам сега да уточня следното.
Господин Зарков отрича философията на този закон и по всякакъв начин се стреми да раздели съответните логически или функционални компоненти в тази законодателна уредба.
Господин Зарков, въобще не е необходимо този списък да бъде изчерпателен, защото ако бяхте съобразили текста на Закона, включително правните последици, ще видите, че механизмът на отнемане на имуществото се задейства при наличие на обективни обстоятелства. Тоест имаме общо правило, което поглъща всички неконкретно споменати случаи. Това са хипотезите, в които имаме несъответствие в имуществото на лицето, което заема висша държавна длъжност. Тоест това е обобщаващият инструмент, който без оглед на вида на извършеното престъпно деяние ще се задейства и ще произведе компенсационния ефект по отношение на незаконно придобитото имущество.
Пак казвам: ако Вие тогава бяхте направили предложение между първо и второ четене или направо на второ четене, или направо в пленарната зала, аз не виждам кой от колегите би възразил специално да се включат и тези състави, които Вие сте визирали конкретно в тази връзка.
По отношение на целите. Също не съм съгласен с Вашия прочит и ако видите текста на чл. 1, ще разберете, че всичко, което е посочено в чл. 1 от Закона, е развито в конкретните текстове на уредбата, която сме приели.
По отношение на фрагментацията или механичното обединяване. Тук имам много съображения, които предпочитам сега да не ги отговарям като реплика, а да ги развия на Вашето внимание в отделно изказване. Сега само искам да посоча, че от единен антикорупционен орган – това не означава да съберем всички държавни органи в държавата и да кажем: „Еми, те няма как, имат функции по борбата с корупция“, тоест трябва да има филтър и критерии. В това обединение, което е функционално, и продължавам да твърдя, че е кумулативно, ние сме предложили да се обединят органите с преки и непосредствени функции в борбата с корупцията и в уреждане на последиците от тази незаконна дейност.
За инспекторатите ще кажа следното: инспекторатите имат множество функции. Забележете, че за инспекторатите, ние също изпълнихме мерки, които не бяха предписани в Механизма за сътрудничество и оценка. Разбира се, че всички инспекторати ще бъдат в координация и комуникация с този единен антикорупционен орган. Няма логика да изискваме инспекторатите да бъдат обединявани в антикорупционни органи.
Докато слушахме Вашето изложение колегата Митев много адекватно реагира на Вашия аргумент за прилагане на няколко кодекса. Тук се обединихме, че вероятно можем да изброим доста министерства или централни органи, които да прилагат повече от един кодекс, който да регулира тяхната дейност. Колегата Митев даде за пример данъчните, които прилагат и ДОПК, и ГПК в определени случаи, и НПК. Струва ми се, че това не е единственият орган в тази връзка.
Същият случай е в МВР, същият случай е в МРРБ, в множество централни ведомства. Ние не можем да кажем: това ведомство работи само по един кодекс и това е неговият кодекс и друг кодекс не прилага. Ако пък прибавим, че всички тези ведомства работят и по АПК, кодексите дори стават повече от два. Не приемам тези аргументи, но си запазвам възможността да развия подробно тезата.
Колеги, други реплики към изказването на господин Зарков? Няма други реплики.
Заповядайте, господин Зарков, за дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател за репликата.
Благодаря Ви, господин Министър, за отговорите.
Преподавателят, който иска от студентите да му плащат пари по някакъв начин, първо, щеше да е добре, ако примерът Ви засягаше едно от лицата, които са записани в самия Закон, така наречените „висши длъжностни лица“.
Второ, и може би по-важно, длъжностно лице, което наруши и не изпълни служебните си задължения или превишава правата си и властта си с цел да набави за себе си или другиго облага, това е така наречената „злоупотреба с власт“. Тя е в чл. 282, който е квалифициран като корупционно престъпление от нашата доктрина. Затова и не формулирах предложения, господин Председател, тъй като тези предложения ги бяхме формулирали в цял закон, предложен на вниманието на народното представителство на първо четене и в чиито чл. 6, ал. 2 са идентифицирани корупционните престъпления, както са изредени в различните доктрини и заповеди, които съществуват.
Изчерпателно са изброени, господин Председател, и престъпленията по чл. 108, тъй като проверка за обследване на имуществото, съответно за неговото отнемане, може да започне само когато лицето е привлечено като обвиняем за едно от съответните престъпления, тоест ако лицето не е привлечено като обвиняем по което и да е престъпление дори Вие със СРС да сте забелязали, че той има с милиарди повече, отколкото функционира, Вие по този закон няма да можете да му отнемете имуществото.
Единният филтър и критерии, с които сте разбрали кои институции да влизат и кои не в този орган? Бих приел, ако вътре нямаше КОНПИ и ДАНС, че единен критерий е бил Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията, в която пише кои органи биха могли да се съединят в един такъв орган. Тя, между другото, е приета през месец април 2015 г. През април 2015 г. правителството приема такава стратегия, през месец декември 2017 г. приема друг закон, който има друга функция, а в крайна сметка това е неговото право.
Какъв е филтърът и критерият, по който например специалната дирекция на ДАНС изведнъж влиза в този закон? Както е отбелязано, между другото, и в аргументите по ветото, съответната глава, която се казва „Противодействие на корупцията чрез разкриване на прояви на лица и която също ще бъде изпълнявана от предишната Дирекция „Корупция“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ се занимава със статута на служителите, а не толкова с това какво ще прави по същество. Затова има причина. Причината е, че когато се пишеше този закон, трябваше да се осигури минималната, все пак някакъв шанс хората, които са работили досега в ДАНС нещо съвършено различно, все пак да се преместят в новата Агенция, тъй като може би не им идва отвътре това нещо. Затова се фокусирахме върху това какъв ще бъде техният статут, но какво точно ще правят, бога ми, съвсем не е ясно.
Колкото за министерствата и ведомства, които използват много кодекси. Да, те ги използват. Те са общи институции на изпълнителната власт. Мислех си, че ние говорим за специализиран орган. Той не е такъв.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Извън Правилника си позволявам да направя връзка между чл. 107, ал. 2 и между чл. 108 – всички хипотези от ал. 2 натам. Проверка по чл. 107, ал. 2 се извършва освен в случаите на чл. 108, ал. 1 и при:
Първа хипотеза – установено несъответствие в размер на не по-малко от 20 хиляди лева; втора хипотеза – установен с влязъл в сила акт за конфликт на интереси. Това е хипотезата на чл. 108, ал. 5; трета хипотеза – при неподаване в срок на декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 или 4; четвърта хипотеза – уведомление от административно наказващия орган, когато има административно нарушение, установен влязъл в сила акт, което е от естество да създава имотна облага на стойност над 50 хиляди лева към момента на придобиването им. Няма да правя коментар. Просто Ви моля да бъдем коректни, когато интерпретираме текста на Закона, който критикуваме.
Има ли възражения госпожа Атанасова да вземе думата извън процедура?
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Извън процедурата, защото не използвах формата на реплика, докато търсех текста на чл. 6, касаещ лицата, заемащи висши публични длъжности по смисъла на този закон. Тъй като примерът, който даде заместник-министърът, не знам дали беше най-адекватен, но реферира към този закон.
Господин Зарков, бих искала да Ви обърна внимание, че в чл. 6, т. 45 председателят на Българската академия на науките, ректорите на държавните висши училища и началниците на военните академии, на висшите военни училища попадат в обхвата и декларират съгласно Закона, а и не само – те са лица, заемащи публични длъжности. Смятам, че съвсем адекватен беше примерът. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По същината и двете бяха реплики, така че е справедливо господин Зарков да има още една възможност за дуплика, ако желае.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Напълно подкрепям това, което каза колегата Зарков по отношение на въпроса си към господин зам.-министъра – да посочи пример на корупция, която да не съставлява престъпление. Примерът, даден от господин министъра според мен е записано в този Закон – чл. 214, но това също е престъпление. Тук говорим за Глава пета „Изнудване“.
„Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това (…) се наказва с пет години лишаване от свобода“. Това също е престъпление. Затова колегата Зарков говореше, че този закон, по същината му – няма да повтарям доводите и тезите ни както от първо четене, така и между двете четения по този закон, защото те в голямата част са засегнати във ветото на Президента. Така записан този закон не е достатъчно добър инструмент, за да се бори и да има ефикасно противодействие на корупцията, нямайки разследващи функции, нямайки възможност за независимост на самия орган по отношение на назначаването на председатели, и на заместник-председателите му. Това ще бъде зависим орган, при който ще липсва абсолютно всякакъв законов инструментариум да се бори с това, както го нарече министърът – мисля, че корупцията не е социално явление, то е нещо друго, но да приемем и това понятие „социално явление, наречено корупция“ в България.
Това социално явление стигна до много западни държави и те изразиха своето мнение в редица медийни издания по отношение на този закон, като го нарекоха „смехотворен“. Той няма да възпроизведе никакво действие.
Обективни и добронамерени сме в критиката към този закон, защото в крайна сметка трябва да защитим интересите на България, на всеки български гражданин, а не просто на инат да се приема законодателство с цел какво? – Да се покажем пред Европа какво сме приели?
Показахме пред Европа какво сме приели и тя си даде оценката, уважаеми колеги от управляващото мнозинство. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега Попов, това си беше изказване. Колеги имате възможност за реплики по изказването на господин Попов.
Господин Митев има реплика, после и аз искам реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, моята реплика е по отношение на въпросния пример и Вашето заключение, че тук става въпрос за престъплението „принуда“, разписано в Наказателния кодекс.
Само че в примера, който беше даден от заместник-министър Стоянов, на практика според мен, макар и формално да има извършен състав, обществената опасност ще е толкова ниска, че на практика извършването няма де представлява престъпление. В този смисъл Наказателният кодекс няма да се приложи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз имам реплика, ако няма други реплики към изказването на господин Филип Попов.
Господин Попов, Вие сам видяхте и с оглед класификацията, която опитахте да направите на случай, който посочи заместник-министърът и колегата Зарков, колко е дискусионна една такава класификация?
Искам да Ви попитам, колко време би отнело на прокуратурата да събере по реда на НПК всички доказателства за най-правилната класификация на едно деяние и да подготви обвинителен акт и съответно да стартира наказателно производство пред съд? Защо сте против в това време, в което се разследва, в което правоприлагащите органи се чудят това състав ли е, не е ли състав, имаме ли доказателства, нямаме ли доказателства? Защо Вие сте против да настъпят другите превантивни мерки по отношение на предотвратяване на корупционния ефект и последици? Защо през това време да не се обезпечи имуществото на незаконно обогатилия се субект? Защо да не започне процедура по установяване? Защо да не се видят декларациите, които той е подал? Защо да не тръгне проверка по отношение на данните в тези декларации, защото те могат да са истинни, но могат и да са неистинни? Защо по този повод да не тръгне проверка и за конфликт на интереси, ако са постъпили сигнали в тази връзка?
Както и президентът казва, корупцията е многолика, тя има много проявления. Въпросът е, че ако имаме данни в една посока, би следвало този единен орган вече да действа единно, да опита да предприеме мерки по отношение на всички проявни форми, ефекти на това незаконно поведение.
Други реплики има ли към господин Попов?
Господин Заместник-министърът под формата на реплика.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Искам да изчистя примера, който дадох, защото именно от това се опасявах. Примерът, който дадох, попада в каталога, защото доста от хората, които са в каталога, са и преподаватели – Законът го позволява, включително има и министри, доценти в УНСС. Предполагам ще се досетите.
Господин Попов, няма да има изнудване, защото в моя пример няма нито сила, нито заплашване. Просто поставя въпрос и добавя факт за бъдещо щастливо събитие примерно сватба.
Няма да е и чл. 282, както каза господин Зарков, защото длъжностно лице, което наруши или не изпълни своите служебни задължения, или превиши властта или правата си, от това са могли да настъпят, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага.
Злоупотребата е уредена малко по-назад в Наказателния кодекс. Примери могат да се намерят, не считам, че трябва да се задават някакви модели на поведение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Ако няма други реплики, господин Попов има възможността за дуплика.
ФИЛИП ПОПОВ: Съвсем накратко. Колега, тук наистина говорим за недовършено престъпление.
Към господин министъра – според мен това е опит за изнудване, защото ако преподавателят – в примера, който дадохте, в крайна сметка скъса на изпита 300 свои студенти, които не са си закупили учебника му, струващ, да речем, 50 лв., на това основание вече наистина можем да говорим за изнудване и за заплашване. Тук действително е само опит.
По отношение на това, което каза колежката Атанасова – тук говорим за лица, заемащи висша публична длъжност. В качеството на тази длъжност – тук не говорим за преподаватели, а за министър, който може да е и преподавател, но той заема публичната длъжност министър, в това си качество е извършил това престъпление. Според мен винаги се касае за престъпление, когато става въпрос за корупция в класическия му вариант „подкуп“. Това е най-доближаващата се дефиниция на престъплението корупция, именно подкупът във всичките му проявления.
Между другото, няма легална дефиниция по отношение термина „корупция“. Той по-скоро е политически термин. Тук е направен опит да се направи легална дефиниция на термина „корупция“, но, мисля, че не е много удачен.
По отношение на колегата Кирилов – и сега може, и следва, задължително е, защото и в този момент съществуват такива органи. Съществува и Комисията за конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Не всяко незаконно придобито имущество следва да се тълкува като подкуп и като корупция, защото незаконно придобито имущество може да има вследствие на друго престъпление – на търговия с наркотици. Това корупция ли е?
Корупция има там, където има власт, където има възможност за злоупотреба с власт и така сте го записали в дефиницията на термина корупция в чл. 3 на този закон. Тези органи следваше да продължат, да функционират, да работят – такива са и препоръките на Венецианската комисия по отношение на незаконно придобитото имущество.
С този законопроект сляхте всички комисии, същевременно разбихте – ще има много противоречива съдебна практика по отношение на конфликта на интереси в цялата страна, защото този спор ще се разрешава от различни органи. Ние изложихме тези доводи при приемане на Законопроекта и това е факт. Съвсем добронамерено отново го прави и президентът във ветото. Очевидно обаче няма желание да се постигне добро законодателство, от каквото се нуждае България в този момент по отношение на борбата с корупцията. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Господин Стоянов, след това господин Милков.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги и гости! Ще се постарая да бъда сравнително кратък в своето изказване.
Първо, искам да посоча, че приемам Указа и мотивите на президента като основателни. Ще ми се обаче да отида отвъд тези мотиви.
Когато говорим за противодействие на корупцията два са основните фактора: единият са обективните предпоставки за корупцията; вторият, са субективните предпоставки. Този закон третира само субективните предпоставки. Обективни предпоставки за наличието на корупция в България на мен досега не са ми известни. Не знам в тази зала има ли някой, който да е наясно с това. Няма ги. Как ще се борим с тази корупция? Защо в България корупцията е по-голяма отколкото в другите страни?
Ще Ви кажа. Ето тук, гледаме Закон, с който удължаваме мораториума към Закона за изменение на Закона за собствеността и така нататък. Когато говорим за мораториума, придобивната давност е учредена в Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост още през 1996 г. От тогава досега ние непрекъснато налагаме мораториуми, почти 30 години…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега, това е по следващата точка. Моля Ви!
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Да, затова Ви го казвам и няма да взимам думата после. Около 30 години държавата не се грижи за своята собственост. Може ли да си зададем въпроса: кой печели от цялата тази работа? Има ли корупция, или няма? Ние сме създали това нещо или ще го създадем?
Що се отнася до субективните предпоставки, за които говорим в момента. Това е поредният Закон, ефектът от който ще бъде същият, като всички предхождащи го закони. Частично нещо ще има.
Спомням си с какъв апломб се говореше за предходни закони. Струва ми се, че сега по същия начин ще обобщим и това нещо: как ще се справим? Въобще няма да се справим. След като не ликвидираме обективните, субективните предпоставки, нищо няма да постигнем. Запомнете: в наказателното право се хваща и се наказва само този, който е хванат. Този, който не е хванат, минава метър. Всички, които са корумпирани, живеят с надеждата, че няма да бъдат хванати.
На този закон ще се създадат един куп предпоставки и заобикаляния, за да не се случи това, което иска държавата. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Стоянов.
Реплики към изказването на господин Стоянов?
Заповядайте, колега Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Приемам мотивите, изложени във ветото на Президента, тъй като до голяма степен мотивите на държавния глава включват и неща, за които ние говорихме при обсъждането на Законопроекта. Също така са налице и допълнителни основания за ветото, което той наложи.
Казах и при обсъждането на Законопроекта – има няколко международно правни акта, които се занимават с проблема за корупцията. При все това и за ООН, и за Съвета на Европа корупцията е престъпление. Дали в някои от тях то е тясно формулирано като подкуп, с което аз не съм съгласен, или се дават примери за по-широки състави на престъпления, които не съвпадат точно с престъпленията в нашия Наказателен кодекс, но ясно се говори, че държавите трябва да предприемат мерки за криминализиране на тези деяния. Такива мерки сме предприели в нашия Наказателен кодекс и сме ги формулирали като престъпление.
Когато говорим за корупцията – дали е социално явление, при всички положения е противоправно правоотношение, което остава скрито за голяма част от обществото – корупционната схема. За по-голямата част от нас тя остава скрита. При все това развилият се днес спор, както и при обсъждането на Законопроекта, за мен е предопределен, защото по един начин държавата преследва социални явления или административни нарушения и по съвършено различен начин и с други органи, видно от други държави, имали преди нас проблем с мафия, с корупция, когато те се идентифицират точно, посочат и се определят разследващи органи, които да ги преследват и да се борят с тях.
Няколко други момента в Законопроекта не следва да остават некоментирани: специалните разузнавателни средства, предадени като възможност на един орган, който обаче ясно и шумно заяви, че няма да разследва. Тоест той разполага с оръжия, със способи, с начини да навлезе в частноправната сфера на лицата, но в същото време, видите ли, той не разследва престъпления и тази функция продължава да се изпълнява от разследващи органи, които също ще трябва, за да попълнят делата си, преписките с тези доказателства и те също трябва да ги използват като разузнавателни средства. Ако ние приемем, че тези СРС ще се използват след това в разследването, тоест ние тихо признаваме, че разследване се извършва.
Отговорността на длъжностните лица – също въпрос, който не следва да се подминава. Ясно със законов текст се освобождават длъжностните лица от Агенцията, от носене на имуществена отговорност. Те навлизат, преценяват, сочат, квалифицират хората, нас и всички други български граждани като нарушили имуществени отношения. Посяга се към това доколко нашето имущество има установен произход и се презюмира, че е незаконно и ако накрая все пак успеем да се защитим, тези лица няма да носят имуществена отговорност. Ще я носи най-скъпото лице – българската държава, както много пъти го е носила. Хората, които са били разследвани по този закон, в крайна сметка ще осъдят държавата.
Ще се върна, че Законът е административен. Той не регулира съществуващи до момента отношения. Той ще ги създаде. Права беше и проф. Друмева, и президентът в мотивите на ветото, че ветото е наистина възможност и се надявам да го оценим като възможност. Времето, което на нас ще ни отнема законодателна инициатива на едно добро уреждане, ще е много по-кратко от времето, което ние ще установим, че схемата, която в момента създаваме, е неработеща и отново след известно време ще сме пред прага на същите проблеми, които трябва да решим.
Надявам се разумът да надделее и да се обединим около това, че законодателна инициатива наново би ни позволила да регулираме доста по-добре материята. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Милков.
Колеги, имате думата да вземете отношение на това изказване.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нямах намерение да вземам становище на комисия, законът го обсъждахме достатъчно дълго и на първо, и на второ гласуване, но понеже стана въпрос за специални разузнавателни средства.
Държавна агенция „Национална сигурност“ няма разследващи функции. Дирекция „Борба с корупцията“ няма разследващи функции. През 2013 г. беше изменен законът и бяха предоставени разследващи функции на ДАНС, сега няма такива. Но от създаването на ДАНС предходните структури, правоприемник на които е ДАНС, са ползвали специални разузнавателни средства за предотвратяване на престъпление – нека внесем и тази яснота, а не само за разследване.
Продължава и в момента дирекцията в ДАНС, в която преминават компетенциите и правомощията – беше във Вашия законопроект, между другото, тези компетенции и правомощия, те съвпадаха там и със Законопроекта на Министерския съвет, има компетенциите да иска българския съд, а той може да не разреши, използването и прилагането на специални разузнавателни средства. Нека внесем и тази яснота. Защото когато говорите за разследване, споменавате предотвратяване. Ама кажете ми в кой разследващ орган предотвратяването пресича престъпление? Това е термин на оперативните служби. И в МВР го има, има го и в ДАНС. Така че нека да не ги смесваме. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
И аз ще си позволя втора реплика към това изказване на колегата Милков. Аз не мога толкова конкретно като колегата Лазаров да обясня спецификата при ползването на специални разузнавателни средства, разчитам на конкретните законодателни решения. В пленарната зала опитах да обясня нормата на закона, но сега ще я прочета и за колегата Милков, и за колегата Зарков.
Според чл. 105 от закона, който е оспорен – веществените доказателствени средства, изготвени и събрани в процеса на оперативно-издирвателната дейност, се предоставят на съответните органи на съдебната власт при условия и по ред, определени със закон. Тоест при всички случаи, след като при употребата на специалното разузнавателно средство са установени данни за престъпление, то веществените доказателства, които отразяват тези данни, имат процесуална стойност и имат значение за наказателния процес и производство, което започва по реда на НПК. Това изрично е обезпечено в този закон. Плюс това в предходния чл. 104, ал. 3 специално изрично сме казали, че Комисията прави искане за използване на специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със Закона за специални разузнавателни средства.
Това е просто още един потребител, образно казано, на тази възможност да се използва в регулирания режим – в съдебно-контролираният режим да се използва специален ред за събиране на доказателства.
И само едно изречение във връзка с отговорността на служителите в Комисията. Моля да имате предвид, че и по сега действащия Закон за КОНПИ законодателното решение беше същото, тоест членовете на Комисията не носят лична отговорност, а отговорността е съобразно Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на гражданите. В предходните дебати и по Закона за КОНПИ сме го провеждали този дебат и смятаме, че в тези случаи това е справедливото правно решение, защото комисарите, членовете на Комисията, служителите на тази комисия трябва да бъдат защитени от възможност за повлияване или за материална зависимост. Те не трябва да се страхуват от това, че някой, който и да е той – може всякакъв да е, но обект на мерките в този закон, може да ги заплашва с финансови последици или може в изданията си да пише – на този служител ще му се случи еди-си какво, след еди-какъв си период, когато докаже неоснователността на тези обвинения. Това е гаранция за независимостта на служителите и според мен ние трябва да подкрепим тази политика. Благодаря.
Трета реплика има ли?
Заповядайте.
ТАНЯ КАРАКАШ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Едно допълнение по отношение на функциите на служителите в специализираната дирекция, така казано, която ще премине в ДАНС в новия орган, понеже многократно се постави въпросът – той е формулиран и във ветото доколко са развити техните правомощия по отношение на оперативно-издирвателната дейност. Първо, няма да преповтарям закона, защото е видно, че в текстовете на Глава девета – има няколко текста между чл. 102 и чл. 106, в които има описание на материята за оперативно-издирвателната дейност.
Само искам освен допълнението, което господин Кирилов и господин Лазаров направиха за прилагането на СРС, да допълня и че оперативно-издирвателната дейност е конспиративна и негласна по характера си в повечето случаи. В голяма част от тази материя по тази причина няма как да е уредена изрично и изчерпателно в самия закон.
Немалка част от способите са предмет на регулация в информация, която съдържа държавна тайна. По тази причина не е логично в закона да бъде разписано подробно осъществяването на тези способи. Информацията е обяснена – в Глава девета са текстовете за това как ще бъдат използвани резултатите. А по отношение на СРС си се прилага специалния Закон за специални разузнавателни средства, поради което той вече урежда процедурата и приложимостта на получената информация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Каракаш – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ на Държавна агенция „Национална сигурност“.
Дуплика? Ако има четвърта реплика и ако колегите са съгласни, ще я изслушаме.
Господин Милков, заповядайте за дуплика, ако желаете.
ПЕНЧО МИЛКОВ: По отношение на направените ми реплики, ще взема отношение, на първо място, с това, че Вие взехте отношение не по основното мое изказване, което беше за това, че корупцията е престъпление предвид становището на международноправните актове, които ние сме подписали и аз Ви казах от кои години ние сме страни по тях.
А по отношение на допълнителните примери, които Ви дадох за СРС, аз отворих – и Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, функциите на тази държавна агенция в сферата на националната сигурност общо казано – че в този чл. 4 и по-нататък дейностите, са от такова естество, че на нея й е предадена възможността да използва специални разузнавателни средства – националната сигурност като многокомпонентно понятие, тази държавна агенция в много сфери и насоки да бди над нашата сигурност във вътрешен план.
По отношение на примера, който дадохте, действително – да, Държавна агенция „Национална сигурност“ ги ползва не само за разследване на конкретни престъпления а за защитата на нашата национална сигурност, така че в тази сфера има и този пример. Но тук ние говорим за нещо друго – за борба със социално явление, което е част от националната сигурност, но не от такъв елемент, че да предаде на администрацията правото свободно да ползва.
А по отношение на това, което каза колегата, не съм, че съм имам против оперативно-издирвателната дейност да бъде регламентирана не в закона, а както е прието в чл. 104, ал. 2 с приета инструкция, тъй като е ясно и до момента няма такава практика тези мероприятия да са уредени с публични нормативни актове. Така че и това приемам.
Вие цитирахте чл. 104, ал. 3, че специалните разузнавателни средства ще се използват при условията и по реда по това препращане, което има към Закона за СРС, което отново прави моето изказване актуално. Законът няма за предметна база, предметната база, която има Законът за СРС. Много по-широк предмет има в това. При това положение може да са верни две неща – или че ще се използват специални разузнавателни средства само в случаите, които са по Закона за СРС, които са за престъпления от общ характер или че ще се използват за цялата дейност, което няма да е правомерно, в която насока беше и моето изказване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Милков.
Господин Божанков – за изказване.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Смисълът на ветото на президента за мен е преди всичко, че заради съмнението какъв ефект ще произведе този закон. Без съмнение ако попитаме всеки наш избирател, всеки български гражданин, той би извадил на едно от първите места корупцията като най-сериозен проблем за България. За съжаление, така ни виждат и от вън. Още по-жалко е, че това е обективната истината. Това не си го измисля опозицията, така пишат всички за България и трябва да го приемем.
Въпросът е какъв отговор даваме ние като законодатели на този очевиден проблем. Отговорът, който даваме, е доста съмнителен, защото започнахме от там, че процесът върви без оценка на въздействие. Тоест ние не отговорихме ако досега старите органи – прокуратура, следствие и така нататък, не са имали задоволителни резултати, какво ще стане когато направим механичен сбор от различни органи, кодифицираме или чисто козметично подобрим нормативната уредба. Тези органи ще заработят по-добре. По мои наблюдения от стажовете, които съм изкарал – следствието работи с малко хора, прокурорите ни са затрупани с бюрокрация и така нататък, това е много дълга тема и не предмет на днешния дебат. Но такъв анализ не направихме – какви проблеми, защо досега нямаше такава ефективност?
От там вече поставяме въпросът дали този закон ще възпроизведе необходимото действие. Аз лично много се съмнявам, че това ще се случи. По-скоро се притеснявам, че той, първо, няма да възпроизведе действие. Второ, наистина на дневен ред поставя едни основателни опасения за правата и свободите на гражданите, защото Законопроектът може да засегне наистина много широк кръг лица и техните права – може да ги засегне наистина сериозно, защото когато човек бъде, казано в кавички, подгонен от този антикорупционен орган, много време и много трудно той може да изчисти своя имидж. Не бива да забравяме, колкото и конспиративно да звучи, но трябва да го кажем в този контекст други спорни промени, които направихме в тази комисия. Това бяха промени в подсъдността по ГПК – знаете, че прехвърлихме престъпленията по висшите етажи на властта към специализирания съд, а там пък гласувахме едни бонуси и професионалната общност и неправителствения сектор скочиха и казаха, че това е вече не специализиран, а специален съд. Именно по този специален ред ще минават клиентите в кавички на този антикорупционен орган. А той по своето съществуване е изключително политически, защото мнозинството ще определи неговия председател, а той еднолично ще си посочи заместници и нямаме никакво съмнение, че изпълнителната власт в България доминира над законодателната. За съжаление, в парламентарна република виждаме, че думата на министър-председателя често е последната дума, а народните представители просто я потвърждават с натискането на бутона.
Корупцията по мое мнение се генерира именно в изпълнителната власт или там, където се разпределят средствата – там, където има най-голям корупционен потенциал, и точно тази изпълнителна власт пряко ще си назначи антикорупционния орган. От там идват съмненията дали той би произвел необходимото действие да отговори на очакванията на обществото. Според мен по-скоро ще замажем очите на Брюксел, ако това е целта, и евентуално правата на някой ще пострада.
Не виждам какво повече можем да постигнем тук и това не е първият път, в който го правим! Понякога водени и от добри намерения – както проверихме правилата за прехвърляне на фирми, за да пресечем прехвърлянето на фирми със задължения за заплати, сега виждате, че хората не могат да прехвърлят фирми, защото не оценихме въздействието, няма предвиден режим, макар че бяхме абсолютно единни в това. Сега правим същото нещо – не сме предвидили точно какъв ефект търсим, какви цели залагаме, какви средства и след една година да направим ревизия на този закон дали го е постигнал. По-скоро след една година ще водим абсолютно същия дебат, който водим в момента, а хората ще си останат със същите очаквания и неудовлетворени искания.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Божанков.
Колеги, имате възможност за реплики към неговото изказване. Няма реплики.
Колеги, няма други заявени изказвания.
Предлагам да прекратим дебата. Последна покана! Няма изказвания.
Дебатът е прекратен.
Пристъпваме към гласуване по точка първа с оглед обсъждане на Указ № 274 от 29 декември 2017 г. на Президента на Република България, постъпил на 2 януари 2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, приет от Народното събрание на 20 декември 2017 г. заедно с мотивите към него.
Колеги, който е съгласен да представим доклад в пленарната зала за подкрепа на приетия и гласуван на второ четене от Народното събрание Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, моля да гласува „за“ закона и „срещу“ Ветото.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 17 народни представители: за – 10, против – 7, въздържали се – няма.
С 10 гласа „за“ и 7 гласа „против“ се потвърждава Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и Правната комисия препоръчва отхвърляне на ветото, наложено с Указ № 274 от 29 декември 2017 г.
С това изчерпахме точка първа от дневния ред.
Колеги, прекъсвам заседанието за 5 минути, след което ще пристъпим към точка втора от дневния ред. Благодаря Ви.

(След прекъсването.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Продължаваме след прекъсването, колеги.

Пристъпваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА, № 702-01-58, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2017 г.

Гости по тази точка, по този Законопроект от Министерството на регионалното развитие и благоустройството са: госпожа Деница Николова – заместник-министър; госпожа Веселина Терзийска – главен секретар; господин Тодор Стоянов – директор на дирекция „Държавна собственост“.
Здравейте! – на колегите от МРРБ.
Имате думата да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Уважаеми дами и господа народни представители, с настоящото внасяне на Законопроект за изменение на Закона за собствеността приет с Решение на Министерския съвет от 20 декември 2017 г. се предлага удължаване на предвидения в § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността от 2006 г. срок за спиране на придобивната давност спрямо държавата и общините с пет години с оглед да се защити държавният интерес в максимална степен по отношение на собствеността. Този срок и изменение – 5 годишен период на удължаване, би изтекъл на 31 декември 2022 г. При настоящия текст на последната поправка на Закона срокът изтичаше в края на миналата година.
При направения преглед на Плана за действие по Закона за собствеността, който касае мерките за предотвратяване придобиването по давност на имоти частна държавна и общинска собственост е установено след сигнализиране от страна на областните управители, които са компетентните органи по осъществяване на дейността по Закона, че има обективни затруднения, за да бъдат постигнати сроковете, до края на 2017 г. да се осъществят всички административни мерки, свързани с имотите частна държавна и общинска собственост.
Част от мотивите, представени и от страна на областните управители, и в рамките на цялата процедура по преглед на Плана за действие, са свързани с това, че кадастралната карта, която покрива територията на страната, не дава възможност, за да бъде установена в пълнота собствеността на държавата – частна общинска и държавна собственост. В допълнение на това са изтъкнати аргументи, свързани с времеемък процес, свързан с протичане на самата процедура и администрирането й, разбира се, и с неналичието на достатъчен финансов ресурс, който касае покриването на цялата територия на страната, свързана с кадастрални карти и осъществяването на дейността за кадастралния регистър.
В тази връзка се внася и изменението на Закона в края на миналата година, след като е направен преглед на Плана за действие, който е с изтичане на срока му за изпълнение в края на месец ноември 2017 г. и предлагаме на Вашето внимание Законопроектът да бъде обсъден и да бъде одобрен от страна на народните представители за последващо гласуване в пленарна зала.
С оглед на това, че в края на миналата година е изтекъл периода за придобивна давност ние предлагаме при наличието на воля на законодателя изрично да се предвиди и текст за обратно действие на разпоредбата, касаеща изменението на Закона в частта относно спирането на придобивната давност по отношение на имотите държавна и общинска собственост, като са укаже, че Законът влиза в сила от 31 декември 2017 г., като при наличието на една такава клауза в разпоредбата ще се покрие изискването за недопускане на период от време, в който давността има действие спрямо държавата и общините и имотите – държавна и общинска собственост, могат да бъдат придобити на основание давностно владение от трети лица. Надяваме се, че чрез един такъв текст наистина ще защитим в максимална степен държавния и обществен интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Заместник министър.
Аз правя уточнение във връзка с текста, който е внесен, че по мое виждане, първо, подкрепям Вашето разбиране, че в този случай би се наложило да се регулира въпросът за евентуалното обратно действие с оглед интервала от време от 31 декември до момента на влизане в сила на този Законопроект за изменение и допълнение. Сега проверих отново в текста, който сте предоставили – в § 2, Заключителната разпоредба, е записано: „Законът влиза в сила от 31 декември 2017 г.“ Така че мисля, че в случай че в дебати в зала се наложи да се коментира този въпрос на първо или на второ четене, главно на второ четене, ние имаме текст, който да бъде опора в тази връзка, а не да бъде на ново предлаган.
Апелирам към колегите и от опозицията да обмислят подкрепата във връзка с този Законопроект, включително и с оглед организационните въпроси за неговото ускорено обсъждане в пленарна зала. Преди малко разбрах, че той е включен като точка втора за пленарното заседание в петък. Отсега казвам, че с оглед обществения интерес и с оглед текста на Законопроекта има логика да се мисли за предложения за второ четене веднага след първото четене на Законопроекта, ако бъде подкрепен.
Също така искам да подчертая – не виждам в залата журналистите, които пишеха преди няколко дни по тази тема, но изрично посочвам, че този Законопроект е постъпил в Народното събрание на дата 22 декември 2017 г., в 11,19 ч. Това е петъкът след четвъртък, в който беше приключила Зимната пленарна сесия на 44-то Народно събрание. Така че това е първият момент, в който обективно ние бихме могли да разгледаме този Законопроект. Няма да коментирам по същество предложенията. Ако в рамките на дебата възникне необходимост, си запазвам правото за това.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения и становища по Законопроекта.
Господин Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми представители на Министерството, госпожо Заместник-министър! Първо, аз слушах много внимателно мотивите, които изложихте на Законопроекта и чисто правно считам, че следва да ги допълним, тъй като срокът е изтекъл. Ние няма как да говорим за удължаване на срок, който вече е изтекъл и мотивите на Законопроекта трябва да отчетат или да ги допълним преди самото гласуване, че срокът е изтекъл и това е настъпил юридически факт. В тази връзка Ви моля да го направите като вносители, защото срокът е изтекъл и няма как той да бъде продължен.
На следващо място, по отношение на ретроактивното действие, не считам, че следва да се формулират мотиви, едва ако стане разискване в пленарна зала, а следва вносителят да обоснове предложението за обратно действие, тъй като то е изключение от принципите на правото и Законът за нормативните актове изисква когато Вие предлагате такова обратно действие, всичко това, което го изказахме сега като мотиви, да го кажете като вносител.
На следващо място, искам да взема отношение по същината на този текст, тъй като съм работил многократно по него. Законът за кадастъра и имотния регистър е факт от 2000 г., а от 2001 г. е в сила. От тогава всички с надежда, както и приемането на Закона за устройство на територията, ние се надявахме да имаме единно уреждане на територията – да има кадастрална карта както за регулираните територии, така и за тези извън регулация. Но до момента не е налице действително пълно обхващане на територията на държавата. Тук като представители именно на това Министерство и обсъждане днес в Правна комисия, няма как да не възникнат въпросите защо ние отново вземаме отношение по последицата, а именно евентуално, че някой може да придобие държавна и общинска собственост по давност, а не говорим за причините това да не е факт.
От самите мотиви е видно, че повече от 15 – 16 години държавата и общините не успяват да опишат имотите си в кадастъра и в имотния регистър.
Тук трябва да се вземе предвид следното. Вие говорите за публичния интерес, само че държавата в случая защитава с тази норма не публичната държавна собственост, а частната държавна собственост. Отваряйки именно законите, които Вие цитирате, Ви е известно, че държавата и общините встъпват в частноправни отношения като равнопоставени субекти, вече поне от 1990 - 1991 г. насам. Това в момента, което ние правим, е една привилегия за държавата като частноправен субект и за общините за частната държавна и частната общинска собственост, за която сте записали и днес го казахте, че защитаваме държавен и обществен интерес и няколко пъти стана дума за публичния интерес, а ние говорим за имоти – частна държавна и общинска собственост, по своя режим. Вие знаете за какво говоря.
Така че според мен държавата в случая, Вие като нейни представители – не казвам, че Вие сте виновни за това 16-годишно забавяне, но за пореден път поради едно собствено бавно и неизпълнение на собствените си задължения, визирани в Закона за кадастъра и имотния регистър, иска да въведе една привилегия за себе си спрямо всички други равнопоставени за нея в частноправните отношения субекти, а именно физическите и юридическите лица.
По отношение на кадастъра другата Ви група от аргументи – това беше дали се засяга публичния интерес, по отношение на аргументите Ви за описанието на имотите и фактът, че трябва да има кадастрална карта, за да се индивидуализира един имот. Аз и друг път съм казвал, че един правен аргумент, за да е верен, не трябва да може да бъде доведен до абсурд по простите логически правила. Ако Вие сте прави във Вашите мотиви, в регионите, където няма кадастрална карта другите правни субекти – физическите и юридическите лица, не следва да могат да индивидуализират имотите си, а тъкмо на обратното е, сме и свидетели. Те се индивидуализират и това става въз основа на параграфите от 4 до 6 в Закона за кадастъра и имотния регистър, защото е определено какво се случва до момента, в който възникне за дадената територия кадастрална карта, бъде приета и определена, няма обжалване и влезе в сила. В общините, които са я поддържали в продължение на десетки години и имат яснота, просто имотът е индивидуализиран по различен начин. Но и в момента с тези имоти се извършват сделки. Така че както гражданинът може да си издаде титул за собственост, да се сдобие с такъв, така и държавата и общината трябва да може да се сдобие.
И третата ми група, вече от мои аргументи, е, че в България цялата собственост – почти цялата, беше държавна дълги години и считано от приемането на реституционните закони и промяната в обществено-политическата ни среда държавата, в патримониума на държавата, държавната собственост започва да намалява, защото гражданите и юридическите лица си възстановяват собственост. След 1996 г. тази държавна собственост стана държавна и общинска, но нито миг описанието на имотите, които тя десетки години е знаела кои са имоти на държавата, на какво е собственик и какво стопанисва, управлява по старата терминология, както се е казвало, сега се излагат аргументи, че, видиш ли, те е трябвало да бъдат индивидуализирани – държавата не ги е знаела кои са, защото не е приета кадастралната карта. И това, като аргумент, няма как да бъде прието.
Абсолютно съм съгласен с аргумента Ви, че не е осигурен необходимият човешки и финансов капацитет. Работейки и с общинска собственост, съм виждал, че действително липсва такъв. В продължение на 16 години държавата и общините не са проявили волята да определят лица, които да съставят актовете за държавна и за общинска собственост.
Аз ще подкрепя Законопроекта, но за мен това е недопустима правна форма, която ние така спокойно внасяме. Дори и мога да кажа – не спокойно, а просто немарливо, защото го изтървахте срока, а не следва така да се практикува.
И един конкретен въпрос към Вас, който възникна в мен малко преди изказването. Известно ли Ви е – разбира се, може и да не Ви е известно – каква е сумата, която до момента държавата е разходила от приемането на Закона за кадастъра и имотния регистър за съставянето на кадастралната карта и регистри, липсата на които за цялата страна се явяват пречка държавата да бъде равноправен субект в правния оборот? Колко пари са изхарчени за кадастъра, който го няма в пълнота?
Аз моля изказването ми да го приемете добросърдечно, не е нападка. Чисто юридически считам, че, първо, трябва да уточните мотивите и, второ, наистина се надявам като народен представител това да е последното удължаване, което правим, макар че е изключително дълго. Вие правите едно удължаване, което е много по-дълго от предходното. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Милков.
Колеги, имате думата за реплики, мнения и възражения.
Аз само ще добавя, че в представянето заместник-министърът обясни ситуацията с темпоралното действие на предложения Законопроект, както мисля, че и изяснихме причината, поради която се налага такова обратно действие.
Ако държите специално изявление от заместник-министъра, аз мисля, че няма да има проблем с това потвърждение, но да, във времето ще се появи един период, който към момента не е определяем, само е предполагаем. Ако действаме бързо и ефективно, това вероятно би означавало до другия вторник да се обнародва, ако бъде приет този нормативен акт – другият вторник е дата 16-ти, тоест необходимо е покритие от времето за 16 дни назад във времето. Аргументацията и мотивите, които тя използва, са с оглед стабилизиране на режима и защита на държавния и общинския интерес.
По отношение на този дебат, ние го водихме и в миналия парламент. Тогава опонентите бяха от други политически сили с почти същите съображения. Бяхме поставили ред задачи на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и аз съм сигурен, че те съобразно възможностите си изпълняват това, което могат да изпълнят.
На мен не ми стана ясно обаче, Вие цитирахте Вашия опит в защита на общинската собственост в предходен период от време. Не ми стана ясно личната Ви позиция дали е за защита на тази собственост или е обратно в защита на евентуалните претенции на претендентите за придобиване по давност.
Това, за което благодаря на МРРБ, не е за оценката на въздействие, която аз бих Ви я оспорвал. Според мен в такъв случай би следвало това време да се спести. Но в документите, приложени към Законопроекта, по справката относно съответствието на Проекта за закон за изменение на Закона за собствеността, с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и с практиката на Европейския съд по правата на човека, съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове, тази справка е заверена без възражение. Тоест изразява се становище, че предложеният Законопроект не създава нормативни предпоставки за противоречия с разпоредбите на Конвенцията и практиката на Европейския съд по правата на човека и е подписана от заместник-министъра на правосъдието проф. Николай Проданов на дата 1 декември 2017 г.
Колеги, тъй като тук много често някои от политическите сили коментират: „Ама, защо депутати внасят директно законопроекти?“, аз в този случай бих казал следното: ако на 1 декември 2017 г. ние бяхме знаели и уведомени като депутати и ако бяхме внесли директно, нямаше да бъдем този казус с 16-те дни ретроактивно действие на този Законопроект.
Давам възможност на заместник-министъра, ако желае и се извинявам, ако съм иззел частично Ваши функции и изявления, заповядайте. Ако не, колегата Милков има право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА: Благодаря много, господин Кирилов, и за Вашето допълнение към мотивите. Може би само ще взема отношение по това къде стоим с кадастралните карти и какво се направи в последните години, за да може все пак да търсим възможността да не стигаме до този етап, в който трябва да удължаваме този мораториум.
От страна на Министерството, мисля, че първата година в която бяха заложени средства в бюджета на Министерството, беше 2014 г. със Закон за държавния бюджет – около 7 милиона бяха заложени за изготвяне на кадастрални карти. Считано от този момент нататък бих казала, че ежегодно правим всичко необходимо, за да можем в максимална степен да разширяваме и възможностите за бюджетни средства и финансов ресурс, така че да покриваме все по-голяма част от територията на страната. Като цяло към настоящия момент покриваемостта на страната от гледна точка на кадастрални карти е 36%. Така че останалата част и спрямо финансовия ресурс, който сме разчели във времето – естествено, това не може да се случи за една или за две години, знаете, че една кадастрална карта се изготвя в порядъка на 12 – 18 месеца, докато бъде приета, предвижданията са, че до 2022 – 2023 г. на практика ще имаме пълно покритие на територията и спрямо тази информация ще може съответно наистина да постигнем ефекта от така наложилото се допълнение – удължаване на мораториума за придобивната давност.
В рамките на изготвянето на кадастрални карти сме предвидили и още една дейност, която текущо се изпълнява към настоящия момент със съдействието на Държавна агенция за електронно управление, а именно това е създаването на единен имотен регистър, което всъщност ще допринесе изцяло за цялостно, бих казала, обхващане на процеса от етапа на регистрацията на имота в конкретния кадастър до етапа на разпореждане с него в каквото и да било форма.
Надяваме се, че в хода на следващите години наистина ще можем да отчитаме и спрямо плана и мерките за действие много по-сериозни резултати, свързани с приключване на всичко, което е необходимо, за да може да не се налага след 2022 г. или през 2022 г. да имаме нова дискусия по тази тема.
По отношение на средства, които в настоящия момент са разходени за кадастър, не мога да Ви кажа конкретната цифра. Ако имате необходимост, ще Ви предоставим официално и справка от наша страна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Господин Милков има възможност за дуплика.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, колеги! Отговарям първо на зададения към мен въпрос. Отношението ми е било защита на общинската собственост. Запознат съм с трудностите, които една община е срещала, предвид ограничения човешки ресурс, за описване на имотите. Така че тогава мораториумът е пазил. Пак казвам, това е един опит, но предполагам, че така е в цялата страна.
Вижте, и преди 2014 г. са давани пари, тъй като процесът по съставяне на картата е започнал много преди 2014 г. Въпросът е, че ситуацията на хаос продължава изключително дълго време. Всичко това – Вие цитирате няколко пъти областните управителите в мотивите си, както и дори, ако щете, и забавянето, не се заяждам, но за този Законопроект изглежда по абсолютно свързан начин. Няма как в закона от 2014 г. да има конкретен срок за изпълнение в закон! Вие сте го казали в мотивите – цитирате § 1, ал. 2 от Закона за изменение на закона от 2014 г. Там е било достатъчно – година и половина да се приеме план. Не! Имало е конкретен срок да се приеме план, и то сме се забавили с година и половина да се приеме планът. Не се изискват пари да приемем плана!
Моето изказване изцяло е било, защото и аз положих усилия, за да се запозная с предходните разисквания в Правната комисия, и видях тогава представители, които са били също от администрацията какви позиции, какви обещания са поели, но това удължаване с пет години мен ме кара да вярвам, че вече Вие не поемате обещания, защото този много по-дълъг срок показва, че темпото няма да се забърза. А за нас няма нищо по-страшно от хаоса. Защото държавата и общините и в момента губят имоти, но по други начини частна общинска държавна собственост. А липсата на ред ползва само хората, които обсъждахме и в предната точка.
Затова моята молба е такава – като ръководство на Министерството в много по-ускорен порядък да се завърши този процес, защото описание на имотите и защита на имотите не Ви нужно да имате идентификатор в кадастралната карта – както всеки човек от регион без кадастрална карта, отива и си продава имота и си го индивидуализира по стария ред, и както Ви ги пише всичките имоти по стария ред в актовете за държавна собственост, които имате отнапред.
Просто този довод малко човек да разбира олеква – че няма кадастрална карта и непрекъснато трябва да удължаваме мораториума. Това е. Изказването ми е повече като подкана и надежда администрацията в по-ускорен…
А действително ще Ви зададем въпрос, защото обществото според мен и аз, като гражданин, проявяват интерес за толкова години забавянето колко средства все пак са налети в процеса за съставяне на кадастралната карта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, други изказвания има ли?
Колегата Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, уважаеми гости! Моето изказване ще бъде същевременно и въпрос, и изказване на мнение.
Първо бих искал да заявя, за да няма някакво двусмислие, да не затрудняваме и председателя – да, аз ще подкрепя. Смятам, че общественият интерес трябва да бъде защитен.
Едновременно с това бих декларирал един конфликт на интереси, тъй като съм горд съсобственик с една община, но не това е важното в случая.
Както колегата Стоянов започна, Законът за държавната собственост и за общинската собственост е приет още през 1996 г., тоест преди 22 години и от тогава до сега цари така една лежерност, да не кажа – и безхаберие.
Междувременно през 2014 г. вече се предприемат по-строги мерки – идентифицират се срокове, през които трябва да бъде изпълнено съответно нещо. Това, което мен ме смущава в случая, пак казвам, ще го подкрепя без съмнение, но предвижда ли се някакъв мониторинг – дали административен, императивен, през който срок все пак да се наблюдават и да се извършат съответните действия?
Госпожо Заместник-министър, ще си позволя да не съм съгласен с Вас и с колегата Милков относно човешкия и финансов ресурс. Всяка община има отдел или дирекция, която се занимава с общинската собственост, същото важи и за съответното министерство. Тоест има хора, които получават съответните възнаграждения, за това, че те трябва да се грижат за съответното имущество.
Другото, което също като разсъждение бих казал, е, че по този начин държавата се намесва за пет години напред в гражданския оборот. Бих казал, че дава едно служебно начало, едно служебно предимство на държавната и общинската собственост пред частната, а все пак в Конституцията пише, че и двата вида собственост са равни.
Въпросът ми към Вас все пак е: предвижда ли се някакъв мониторинг и ще има ли някакво административно или императивно управление на този процес? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Байчев.
Колеги от Министерство на регионалното развитие и благоустройството желаете ли да отговорите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Да.
По отношение на въпроса за мониторинга, категорично от тук нататък ще има такъв механизъм на мониторинг по отношение на процесите, които следват, за да можем да удовлетворим в максимално бърза възможност урегулирането на собствеността.
В тази връзка ще се създаде механизъм – на годишна база можем да проследяваме изпълнението, както и към настоящия момент планът за действие го правеше, но ние ще го правим ежегодно и ще го правим достатъчно, бих казала, ангажиращо за съответните страни, че да можем да постигаме по-голям и по-видим напредък по действията. Мисля, че това е достатъчно като елемент, в който ние да се ангажираме и като ведомство, за да координираме целия процес и да се опитаме наистина да имаме много по-съществена роля в него.
По отношение на индивидуализирането на собствеността, малко ми е трудно да си помисля как бихме индивидуализирали частна държавна или частна общинска собственост без акт за собственост, когато нямаме и кадастрална карта? Може би трябва Вие да ми отговорите на този въпрос, защото към момента ние не сме намерили такъв и всъщност голяма част от причините, за да не можем наистина да определим кои имоти са частна държавна и частна общинска собственост е свързан именно с това, че в голямата си степен, те касаят включително и неурегулирани имоти, включително и такива, свързани с картите за възстановяване на собствеността, които към настоящия момент няма как да дефинират кое като имот е частна държавна или общинска собственост и съответно да бъде актувано като следваща стъпка и, разбира се, предприета стъпка, която е в полза на държавата и на обществения интерес най-вече. Благодаря.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Аз също Ви благодаря за изчерпателните отговори. Настина Ви пожелавам да успеете във времето да постигнете поставените цели и задачи.
Що се отнася до въпроса, който ми върнахте Вие – съдебната практика сочи метода проба-грешка, тоест съответното лице иска от общината да бъде закупена и от там нататък започва да се издирва собствеността чия е. (Реплики на заместник-министър Деница Николова.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания, колеги имаме ли? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 702-01-58, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2017 г.
Гласували 18 народни представители: за – 17, против – няма, въздържал се – 1.
Законопроектът се приема на първо четене.
Колеги от МРРБ, благодаря за участието и разчитаме на участие и съдействие и в следващите етапи на законодателната процедура по този Законопроект.

Колеги, благодаря Ви за участието в това заседание.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.

(Закрито в 17,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов