Стенограма от заседание

---

ПРОТОКОЛ
№ 31

На 17 януари 2018 г., сряда, от 14,45 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 754-01-84, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 13.12.2017 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на актовете на ХХVІ конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 702-02-16, внесен от Министерски съвет нa 07.12.2017 г.
3. Обсъждане на Актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република Българя с приложен проект за решение, № 702-00-48, внесена от Министерски съвет на 11.12.2017 г.
Списък на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси, за което получихте предложение за дневен ред, който е, както следва:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на актовете на ХХVІ конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 702-02-16, внесен от Министерски съвет нa 07.12.2017 г.
2. Обсъждане на Актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република Българя с приложен проект за решение, № 702-00-48, внесена от Министерски съвет на 11.12.2017 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 754-01-84, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 13.12.2017 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за гробищата, гробищните паркове, погребенията, крематориумите и погребално-обредната дейност на територията на Република България, № 754-01-86, внесен от Вежди Летиф Рашидов и група народни представители на 15.12.2017 г.
Имате думата по дневния ред.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам т. 3 – Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, да стане т. 1 с оглед ангажиментите, които имат колегите от Министерството на културата, които присъстват в залата, в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, тъй като трябва да изразят становище по същия Законопроект и тъй като ще съвпадне в общи линии времето, през което трябва да са и тук, и в другата комисия, Ви предлагам да гледаме тази точка като т. 1.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има ли възражения или обратно становище по това предложение? Няма.
Аз Ви докладвам по отношение на т. 4 – Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за гробищата, гробищните паркове, погребенията, крематориумите и погребално-обредната дейност на територията на Република България, № 754-01-86, внесен от Вежди Летиф Рашидов и група народни представители на 15.12.2017 г., че е оттеглен от вносителите в днешния ден, в 13,24 ч. При това положение Ви предлагам да отпадне от дневния ред.
Друго по дневния ред има ли? Няма.
Колеги, при това положение подлагам на гласуване дневния ред, като т. 3 става т. 1, а съответно точки 1 е 2 стават точки 2 и 3.
Моля да гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.

Колеги, при това положение пристъпваме към новата точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, № 754-01-84, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 13.12.2017 г.
Гости по тази точка от дневния ред:
От Министерството на културата: господин Румен Димитров – заместник-министър, господин Мехти Меликов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права“, госпожа Катерина Пашова – държавен експерт в дирекция „Авторско право и сродните му права“;
От Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори: госпожа Анна Танова-Атанасова – изпълнителен директор, и господин Ивайло Бурков – юрист.
От Сдружение на композиторите, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права (МУЗИКАУТОР): господин Иван Димитров – изпълнителен директор, господин Ясен Козев – председател на Управителния съвет, госпожа Мариана Андреева – юрист, госпожа Кристина Стоянова – връзки с обществеността, госпожа Вероника Чанева – връзки с обществеността.
От Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители (ПРОФОН): госпожа Станислава Армутлиева – председател на Управителния съвет, госпожа София Щерева – изпълнителен директор, госпожа Десислава Преображенска – юридически съветник, господин Момчил Младенов – юридически съветник.
От Сдружение ФИЛМАУТОР: госпожа Мариана Андреева – юридически консултант.
От Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори: госпожа Галя Маринова – председател на Управителния съвет, господин Минчо Минчев – юридически консултант.
От Сдружение „Движение Експерти на гражданското общество“: госпожа Ева Марчева.
От Движение „Защита на гражданите и държавата“: госпожа Капка Донева и госпожа Марина Мучакова.
Здравейте!
Мисля, че това е Докладът по Законопроект с най-много гости, затова господин Кръстев и Националната сигурност ще изчака.
Уважаеми колеги, и аз, и колегата Митев ще Ви представим Законопроекта, на който сме двама от шестимата вносители. Другите вносители са Тома Биков, Евгени Будинов, проф. Станислав Станилов и господин Нотев.
Със Законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2014/26 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикалните произведения за използване онлайн на вътрешния пазар. Съдържа се нова и подробна регламентация на условията за функциониране на организациите за колективно управление на авторските и сродните права, като с него се урежда многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения и се предвижда колективното управление на права да се извършва наред с организациите за колективно управление на права и от независими дружества за управление на права, получили регистрация от Министерството на културата.
Уреждат се специфични изисквания към субектите, извършващи колективно управление на права, регулират се правата на носителите на авторски и сродни права, членски права в организациите и изискванията към съдържанието на устава, функциите на Общото събрание, Управителния и Надзорния съвет.
Предложеният Законопроект обхваща управлението на приходите от колективното управление на права, в това число принципите на разпределението на събраните възнаграждения и удръжките за дейността на организациите, като са предвидени и разпоредби за разрешаване на възникналите спорове чрез медиация.
Подробно се регламентират правомощията на министъра на културата относно регистрацията на организациите и на дружествата и осъществяването на контрол върху тяхната дейност.
Съществуващият регистър на организациите за колективно управление към Министерството на културата се обособяват в два раздела – един за организациите за колективно управление и един за независимите дружества, като само регистрирано лице ще може да извършва дейност по управление на авторски или сродни на тях права.
Със Законопроекта се цели развитие на пазара на авторските и сродните им права, както и подобряване на конкурентната среда и защита на правата на авторите, като не се предвиждат разходи за държавния бюджет.
Колеги, това е най-накратко. Смятаме, че зам.-председателят господин Митев също ще вземе становище като вносител.
С няколко изречения ще кажа, че този законопроект има дълга история назад във времето в два парламента. Ще кажа и че понастоящем така се случва, че с оглед дебатите по първия закон, очевидно в разпореждането на председателя на Народното събрание Комисията по правни въпроси е определена за водеща.
В дебатите в 43-тото Народно събрание бяхме участваща комисия, но така се случи, че след обсъжданията в Правна комисия на практика не се разви законодателната процедура по онзи законопроект.
Междувременно и аз, и господин Митев, и другите колеги бяхме свидетели на поне три варианта на ЗИД на съществуващия Закон за авторското право и сродните му права, което беше едно от изискванията на дирекция „Законодателство и референти“ на тогавашното обсъждане, тъй като ревизията беше заради това, че Законопроектът беше всъщност за нов закон – Закон за организациите за колективно управление на авторските права. Но далече това не беше един от проблемите, които очевидно осуетиха движението и развитието на законодателната процедура. Тогава имаше спорове. Надявам се тези спорове към настоящия момент да бъдат по-малко, тоест да срещнем повече съгласие. Подчертавам, че в миналото Народно събрание на практика ние не сме обсъждали Законопроекта с присъствието на всички организации, така както сега са представени в настоящия дебат. Пак казвам, защото ние бяхме участваща комисия и очакването беше, че просто Законопроекта ще премине на първо четене по-скоро в информационен план през Комисията по правни въпроси.
Междувременно получихме писмо от Министерския съвет, което е от 11 януари 2018 г., с което и аз, и колегата Кристиан Вигенин – председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, сме уведомени, че „по процедура за нарушение № 2016-02-60 относно неизпълнение на задължения на Република България да нотифицира националните мерки, транспониращи Директива 2014/26 ЕС на Европейския парламент и на Съвета, относно…“ Информират ни за обстоятелството, че на 7 декември 2017 г. Колежът на комисарите е взел решение за сезиране на Съда на Европейския съюз във връзка с нарушението, което Ви посочих. Съгласно приетото решение Комисията призовава Съда да наложи финансова санкция на България в размер на 19.121,60 евро на ден. Това е актуалното положение с наказателната процедура към настоящия момент.
За да не говоря повече, а и да има възможност и колегата Митев да вземе становище, разбира се, ако господин Нотев желае, също, като вносител.
Заповядайте, колеги, от името на вносител!
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Колегата Кирилов Ви представи накратко цялата сага по гледането в предишния състав на Народното събрание на ЗИД, тогава не беше на Закона за авторското право, а Законопроект за организация за колективно управление на права. Действително именно в Правна комисия имаше максимален брой негативни становища. Това обуслови по онова време този закон да не бъде приеман, чисто от мултисистематична предметна гледна точка, аз включително тогава, а мисля, че и колегата Кирилов, застъпвахме становището, че би следвало това да си е част от Закона за авторското право и сродните права, а не да се разглежда в отделен законопроект, тъй като на практика би следвало една и съща материя да се урежда в един, а не в няколко законопроекта, след като има такава възможност.
За съжаление, краткият живот на предходния състав на Народното събрание не позволи да се стигне до отразяване на тези забележки на Правна комисия от тогавашния състав на Министерския съвет и повторното внасяне на ЗИД на Закона за авторското право и сродните права.
Впоследствие след конституирането на 44-тото Народно събрание, както Ви каза и колегата Кирилов, имаше три варианта на законопроекти за изменение и допълнение, подробно и внимателно сме ги обсъждали заедно с колегите от Министерството на културата с дирекция „Авторско право и сродни права“, с господин Димитров – ресорен заместник-министър на културата, и в крайна сметка след няколко пъти преработване на текста, внимателно оглеждане на всички разпоредби стигнахме до варианта, който е предложен на Вашето внимание. Ако наказателната процедура срещу страната ни не беше в толкова напреднала фаза, може би още щяхме да се опитваме да изглаждаме правно-технически текстовете, но на практика тази процедура и заплахата от финансова санкция, за която чухте, ни мотивира да форсираме в максимално кратки срокове внасянето на този законопроект и приемането му от Народното събрание.
Аз се надявам да подкрепите Законопроекта, чухте кои са основните положения. Пак казвам, далече съм от мисълта, че Законопроектът е съвършен – като всяко човешко творение, той има пунктове и разпоредби и положения, които следва да бъдат прецизирани между първо и второ четене. Но като цяло той въвежда изискванията на цитираната Европейска директива 2014/26 ЕС по отношение на организацията за колективно управление на права, създаването на така наречените дружества за управление на права и смятам, че до голяма степен подобрява на практика средата за предоставяне за управление на авторски и сродни права. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Господин Нотев!
ЯВОР НОТЕВ: Господин Кирилов, благодаря Ви за възможността. Представянето от вносителя беше изчерпателно, няма какво на този етап да добавя към казаното от Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз имам много неща да добавя, но се надявам в рамките на дебата да има възможност за това.
Колеги, при всички положения вносителите имаме съзнанието, че този вариант, който сме предложили, не е съвършен. Стремили сме се обаче да следваме принципите и модела, така както е бил разработен изначално в работната група в Министерството на културата през 2015-2016 г., ако не се лъжа. Тогава ръководител на тази работна група беше заместник-министър Банов, който сега е министър на културата.
Важно ни е участието на организациите за колективно управление на авторски права и в този вид, и в тази редакция. Осмелихме се да внесем този текст. Тук може би давам повече обяснения на становища, които четох от организациите за колективно управление, за да имаме база, на която да се работи.
Отсега Ви предлагам и мисля, че ще имаме консенсус по това – при всички положения ще имаме работна група по този Законопроект, отсега каня всички присъстващи организации за участие в тази работна група. Тя ще бъде кратка обаче, затова апелирам към всички колеги, които ще участват, за максимално добра организация и ефективност на работата. Защото действително няма да имаме много време. Ако се концентрираме, ако се подходи бих казал оперативно и без пристрастия, мисля, че бързо може да се напредне между първо и второ четене. Работните групи заседават между първо и второ четене. Това уточнявам за гостите.
С това се надявам малко да намаля критичната вълна, насока, която очаквам от някои от Вас. Приключваме вносителите.
Как процедираме – даваме думата на гостите за становища и след това на народните представители? Имате ли възражения по този модел? Становищата бих могъл и накратко да Ви ги докладвам, но сме ги качили на сайта. Така че ако искате да пестим време, да не Ви ги докладваме.
Колеги, имате думата.
Господин заместник-министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз много кратко искам само да акцентирам върху благодарността, която изразявам от страна на ръководството на Министерството на културата към народните представители. Може би за първи път има такова единомислие, единодействие и такава взаимопомощ от страна на настоящите вносители на Законопроекта. Аз също смятам, че той не е най-доброто сътворено, но че има отношение от наша страна, от страна на парламентарните групи, внасящи Законопроекта, да има справедливост. Ние вървим в такава посока с нашия директор на дирекция „Авторски и сродни права“ Мехти Меликов – между другото, за мен е удоволствие да Ви го представя, той за първи път се появява в това качество на комисия, да сложим на нова основа взаимоотношенията между правоносители, ползватели, вносители и прочие участници в тези процеси и да издигнем проблема около спазването на авторските права на необходимата висота, и то не само защото в случая се оказва, че сме и председателстващи, а защото смятаме, че това е един много сериозен проблем. Българският народ, гражданите, включително и ползватели, правоносители не знаят, не са запознати с тази материя достатъчно добре и е прекрасно, че си даваме сметка за това и че ще работим в тази посока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Използваме случая да поздравим директора Меликов с тази му позиция и работа и пожелаваме успех, разбира се, на Вашите усилия с оглед прилагането на Закона и постигане на по-висок стандарт при защитата охраната и заплащането на авторските и сродните права.
Не толкова като Ваша реплика, но пак отговарям на един от въпросите в становището, за да уверя присъстващите организации за управление на авторски права, народните представители – вносители, не сме си измислили сами този законопроект. Той беше разработен в тясно сътрудничество с екипите на Министерството на културата, като пак казвам, стремежът е бил да се спази континюитетът, непрекъснатостта на идеите, които сте установили в първоначалната работна група.
Заповядайте!
АННА ТАНОВА-АТАНАСОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори, която представлявам, подкрепя Законопроекта. Считаме, че той е резултат на продължителната работа в работната група в Министерството на културата и в много голяма степен отразява компромисите в тази работна група.
Трябва да кажа, че телевизиите и радиата направиха много компромиси в този Законопроект, включително да оставим като единствен доставчик сега съществуващите организации за колективно управление на права. Затова за нас е много важно, че в този законопроект ние имаме възможност като организация на ползвателите, както и останалите организации на ползвателите, да инициираме промяна на тарифите на организациите за колективно управление, така че те да не бъдат единствено диктувани от волята на организациите за колективно управление, които както казах, са с господстващо положение на пазара – единствен доставчик на тези права.
Това е текстът, на който ние много държим. Заради това си позволявам да взема думата, защото видях в становището на организациите за колективно управление, че това е текстът, който най-много ги притеснява. Целта ни не е да предизвикаме нескончаеми преговори – в никакъв случай! – тези преговори са тежки и за самите ползватели. Целта ни е да имаме възможност и ние да преговаряме по тези възнаграждения да не бъдат едностранни налагани и включително, ако в хода на годините се променят икономическите параметри, например в тарифите – давам пример, има гарантирани минимуми, които са фиксирани суми и те са съобразени с дадена икономическа обстановка, при промяна в икономическата обстановка е логично ние да имаме възможност да предизвикаме нови преговори за промяна на тези гарантирани минимуми.
Другият момент е, че според текста, така както е предложен от Ваша страна, във времето, в което текат тези разговори между страните, инициирани от която и да е от двете страни, на правоносителите се плаща по последното договорено възнаграждение или ако няма такова – по действащата тарифа. Тоест правоносителите по никакъв начин не са ощетени в този процес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Армутлиева.
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: Добър ден!
Представлявам Дружеството ПРОФОН като председател на неговия Управителен съвет, член съм на Управителния съвет на МУЗИКАУТОР и съм един от най-големите инвеститори в креативен музикален продукт в България.
За съжаление, в смисъл това, че Асоциацията на излъчвателите говори пръв, е някаква метафора на това, което ни се случва през последните 26 години – България има много по-голяма слушаемост към интересите на ползвателите, отколкото към интересите на онези, които създават творчески продукт. Очевидно е, че лобито на медиите е много по-силно, отколкото е лобито на музикантите, на авторите на музика.
Мога да Ви кажа съвсем честно и без преструвки, че целият ни сектор се чувства наврян в ъгъла през последните години. Има много неща, които минаха като промени през Закона за авторството и сродните му права, и които го окастриха, така да се каже, от много от възможностите да се генерира приход.
От моя гледна точка и от гледна точка на цялата музикална индустрия – европейска, тази директива има една основна задача. Тя е да осигури наистина по-големи възможности на собствениците на права да получават справедливо възнаграждение и да подреди нещата в сектора така, че всеки един, който е творец и който инвестира в какъвто и да било творчески продукт, да има по-големи възможности да монетаризира, така да се каже правата си, особено в този дигитален, нов контекст, в който се случва ползването и консумацията не само на музика, а на филми, на всичко.
От наша гледна точка този Законопроект до голяма степен, както и заместник-министърът посочи, отразява много от компромисите, които сме постигнали в рамките на работната група. Подкрепяме го във всичките части, в които той по някакъв начин отразява и текстовете на директивата.
За съжаление, има някои части в закона, които не отразяват никакви текстове на директивата и са привнесени на местно ниво, зад които, мога директно да Ви кажа, че ние ще се борим с тях. Бих могла в отговор на изявлението на госпожа Танова да й предложа в Комисията за радио и телевизия примерно, да се инициира някаква нова промяна, така че всички ползватели на рекламните продукти на излъчвателите да могат от време на време да принуждават всички телевизии да си отварят тарифите и да ги преговарят с тях, нали? Тоест, за съжаление, в България има едно основно нещо, от което и ние страдаме, защото да се занимаваш с творчески продукт в България е някакъв вид „екстраваганца“ и то е, че хората не оценяват нищо, което е материално, така както оценяват материалните неща. Това, с което ние се занимаваме, са нематериални неща – интелектуална собственост, да ти откраднат химикалката е по-тежко, отколкото да ти откраднат песента или филма.
В този смисъл за нас е много важно да тече диалог между онези, които създават музика, в нашия случай, и всички онези, които решават какво да е бъдещето ни тук, в България.
Дайте ни възможност да продължим да инвестираме в българска култура и да има хора, които да решават от това да си изкарват прехраната, което в момента е доста сложно.
От моя гледна точка и от гледна точка на колегите ми в бизнеса тези организации за колективно управление на права са един от най-важните фактори за бъдещето на всеки, който се занимава със създаване на творческо съдържание. В този смисъл този закон е толкова важен за нас. В този смисъл Ви благодаря, че в момента водим дискусия и се надяваме всичките ни аргументи, които сме изложили в становището, просто да бъдат чути и когато взимате решения, наистина те да са информирани решения и да не са водени от това кой-какво лоби има, а на какво искате да прилича културата на България от тук нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте.
ЯСЕН КОЗЕВ: Председател съм на МУЗИКАУТОР.
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията! Подкрепям изцяло Станислава Армутлиева, разбира се. Но все пак искам да кажа следното нещо, което ще бъде и единственото, което днес ще чуете от мен.
Аз принципно съм спокоен, че Директивата е в ръцете на една сериозна експертиза и съм сигурен, че ще се постигне в края на краищата разумен компромис, който може да обслужва и правоносителите и ползвателите. Не се съмнявам, разбира се, тъй като другото означава общо взето да не направим добро впечатление в международен аспект.
Искам да кажа, че хубаво би било да се обърне внимание на един много деликатен момент, за който спомена госпожа Танова – тарифирането, как да действа то, дали може да бъде отваряно от ползвател, или не, при какви условия и така нататък. Там директивата наистина е крайно несъвършена и моята молба към Вас е да съсредоточите вниманието и опита си, за да може това да бъде изградено по един равновесен начин, който няма самият живот, чисто човешки казано, да събори в следващия момент или да рита срещу него. Това е общо взето. Благодаря много.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз Ви благодаря.
ИВАН ДИМИТРОВ: Изпълнителен директор съм на МУЗИКАУТОР.
Благодаря Ви, господин Председател, за възможността да бъдем тук и да кажем това, което ни интересува. Доста по-лесно е да се говори сред колеги-юристи, защото аргументите имат по-голяма тежест, отколкото в Комисията по културата и медиите. Ако си спомняте Законопроекта, преди година и половина мина през тази комисия. В онзи му вид той беше консолидиран от една работна група, която включваше 30 души, представители на цялата индустрия. Всички заедно си стиснахме ръцете и направихме един компромис.
Той беше отхвърлен от Правната комисия с едни аргументи, които в момент си противоречат с мотивите, с които е внесен настоящия Законопроект.
Маркирам това единствено, за да кажа, че всъщност усилията към онзи момент бяха насочени основно към едно нещо. Виждахме чрез този закон надежда да променим средата в България, и то да я променим в посока на това всички тези статистики и, които Ви изпратихме в становището – да бъде на последно място, и в международни индекси, да създадат условие, първо, те самите да бъдат променени. Второ, да има една нормална ситуация и баланс в отношенията между страните. Ние живеем и работим в една страна, в една среда киното, което се намира в сградата на Министерството на културата, е без уредени авторски права за публично изпълнение.
Ние стигаме до този парадокс. Имахме случай, когато в НДК се провеждат големи концерти, на които присъстват 4 – 5 хиляди души, които остават без уредени авторски права. В баланса между тези, които ползват интелектуалния продукт – браншовите организации когато те са налице, всъщност е есенцията на това да има развитие, да има ръст. Обстоятелството, че ние сме на последно място; обстоятелството, че към настоящия момент Международната организация на авторско-правните дружества предложи експертиза, сравнителен анализ от държавите, които вече са транспонирали Директивата в Европа, това нещо да се случи и в България, тоест да имаме една готова информация, която да ни помогне при взимането на информирано решение какво е важно и как може да се случат нещата, са все неща, които аз вярвам, че ще намерят място в общественото обсъждане.
Това, което нас ни притеснява основно, не е това, че законът не е съвършен. Очевидно, той не е. Нас ни притеснява това, че в модела, възприет за неговото транспониране и обсъждане, реално липсва истинското обществено обсъждане. Нашите позиции досега не са взети предвид и затова ние консолидирахме обща позиция – четири организации, в крайна сметка този закон е насочен основно към нашия начин на действие в държавата.
Другото, което липсва, е анализ за неговото приложение – какво би се постигнало, какво би се случило. Ако ние изходим от изходната информация и потърсим решение на проблемите, а не просто да бързаме да съкратим една процедура – нещо, което аз адмирирам като подход и уважавам като действие, бихме имали нещо, което да е смислено и да даде възможност на цялата тази индустрия да има този принос, който имат творческите и културните индустрии в Европа.
В този смисъл нашата молба е – нека да има обществено обсъждане и нека да има анализ на средата, за да получим краен акт, който да удовлетворява всички. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз Ви благодаря.
Няма да успея да се въздържа да взема становище по Вашето становище. Колеги извинявам се за това, но искам да направя следните уточнения.
Не смятам, че има противоречие между мотивите на предходното обсъждане и нашите сега като вносители. Госпожа Армутлиева го каза. Аз го замълчах, но тя го каза.
Вторият аргумент на Правната комисия в онзи дебат, като участваща комисия беше, че ние не бяхме убедени, че Директивата е транспонирана правилно и че покрай директивата не се решават други конюнктурни проблеми в полза на група от заинтересованите лица. Исках да спестя този аргумент на тогавашния дебат, защото все пак това е дебатът тогава.
По отношение на общественото обсъждане, пак повтарям и ще помоля и зам.-министър Димитров – в работната група да участват не само четирите организации. Вие казвате 30 представители са участвали в онази работна група. Каним всички тях.
Няма как да се въздържа и за следното. Правната комисия имаше един много сериозен успех по един много тежък нормативен акт. Това беше ГПК във връзка с изпълнителното и заповедното производство. Там бяхме принудени да бъдем нещо като арбитър в тарифната политика на частното съдебно изпълнение. Тази роля обаче не е присъща на народното представителство. Тук бих казал, че не бива да ни приканвате към това. Ние смятаме, че един пазар би следвало да бъде саморегулиращ се.
По отношение на анализа, аз ценя аналитичната част на Вашето становище, затова си позволих да я използвам в думите на вносител. Но, колега, това състояние на защитата на авторското право в България не е резултат на последната година или година и половина. Това са повече от 25 години. Не искам по какъвто и да е начин да се персонализира. Искам само да кажа, че един от вносителите – колегата депутат и актьор Евгени Будинов, с него имахме много продължителни разговори по практиката, да кажем, продуцентската практика в сектора, в който работи, може и конкретни цифри да цитирам, но не бих искал да правя това, особено при един публичен дебат, при всички положения Вие ги знаете по-добре.
Но колегите в Комисията мисля, че на предходното обсъждане категорично се убедихме в това – че, първо, подкрепяме личното упражняване на авторските права като основен принцип, като основна възможност, като свобода на поведение на твореца. Подкрепяме, разбира се, и организираната форма на управление на авторските права. Ценим Директивата, тя трябва да създаде конкурентността между организациите и субектите, които приравняваме на тях, за да имаме най-добрата цена за автора, за да не бъде авторът роб на някой субект – няма да казваме кой е. Но за да има интерес творецът да твори, той трябва да получава адекватна цена за творчеството си – щях да кажа „труда си“, тук е – „творчеството си“.
РЕПЛИКА: То е труд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така е, но бих казал, че е особен интелектуален труд и с особено значение и последици за всяка една нация. Защото ако ние убедим нашите творци, че им плащаме достойно, мисля, че от това ще спечели не само българската култура, не само българските организации и субекти на този пазар, това е национално богатство, което ни представя и в Европейския съюз.
Иначе не мога да споделя Вашето виждане в такава форма на самокритичност, че ние сме чак най-, най-, най-последните в сравнителния контекст спрямо другите европейски държави.
Има според мен неща, с които имаме напредък, имаме позиция. Имаме, разбира се, и проблеми, които трябва да решаваме и своевременно трябва да ги решаваме. Ние не сме единствената държава, която не е успяла обаче да приложи въпросната Директива.
Извинявам се на всички колеги, че направих това отношение към изказването на колегата изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР. Надявам се, че не се възприема като злоупотреба от моя страна.
Другите организации, които желаят да вземат становище?
Редно е да имате възможност за реплика, ако желаете.
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: Не е реплика, по-скоро от моя гледна точка уточнение.
Моля да не считате, че ние като представители на творческия сектор очакваме Правната комисия или парламентаристите да бъдат каквито и да било арбитри, когато става дума за цената на творческия продукт. Обратното, ние не бихме искали Вие да сте каквито и да било арбитри. Ние искаме обаче да имаме свободата да определяме цената на собствения си труд, защото ако имаше някакъв по-ефективен начин, освен тези организации за колективно управление на права, да се прилага Законът за авторското право и сродните му права. В смисъл дори и аз като един наистина масивен собственик на права щях да ходя наоколо и сама да си ги лицензирам.
Очевидно е, единственото, което искаме, е просто да изчистим и да направим по-ясни текстовете, които касаят тарифите. Изобщо не искаме да Ви въвличаме в каквато и да било арбитърска позиция.
И другото нещо е – за съжаление, наистина сме с най-ниски приходи за авторски права в цяла Европа и не само в цяла Европа, в смисъл не в Европейския съюз – сърбите и македонците вече са на ръба да ни подминат. За съжаление! И това е резултат, като Вие казвате, от 25-26 години – липса на достатъчно политическа воля да се прилага законът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
МИНЧО МИНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията! Юридически съветник съм на Българска асоциация на кабелните и комуникационните оператори в България.
Искам само да заявя, че нашата асоциация подкрепя така предложения Законопроект. Нашето становище също е в подкрепа на колегите от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори, че възможността ползвателите да имат право да инициират преговори за обсъждане размера на възнагражденията, които се събират от организации за колективно управление, е изключително добър подход за налагане на справедливост в отношенията, в ползватели и правоносители. Ще сме благодарни и ще дадем повече становища в работната комисия, когато стартира. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания от нашите гости?
Колеги народни представители, имате думата.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Първо искам да кажа, че този Законопроект няма да бъде повод за нас за опозиционно упражняване – няма да скачаме „срещу“ или „за“ него, поради причината, че е внесен от група народни представители. Видяхме тежката история на подготовката на Законопроекта, включително онази голяма работна група, която до 2015 г. е стигнала, все пак има много компромисни текстове и просто не ми се случва често да имам възможност в тази зала точно аз да разведря обстановката, но все пак струва ми се, че спорът се концентрира върху няколко текста. Ако се върнем няколко години назад, този спор касаеше практически всичко, което е днес на масата. Така че от тази гледна точка в този Законопроект без съмнение има неща, които са постигнали възможно най-доброто според главните участници на този пазар и това трябва да бъде отбелязано.
Струва ми се, че е много важно да се каже и за продължаване на работата, че всички интереси, които тук се сблъскват по един и същи начин, са еднакво легитимни и не трябва да тръгваме в този спор с негативно отношение към него. От една страна, ползвателите, дистрибуторите – тези, които се грижат за техните права, са прави без съмнение, тъй като ние сме наистина, както беше казано, страната, която плаща най-малко на авторите за това, което правят, на творческия колектив. От друга страна, сме и страната, която има най-малка покупателна способност като цяло. Значи това трябва да се вземе предвид.
Но в същото време, уважаеми колеги, аз съм склонен да чуя и много от аргументите, даже повечето, на представителите на дружествата за управление на колективни права. Без съмнение в България състоянието на хората, създаващи култура, от гледна точка на техния материален бит, възможност за живот, възможност да се концентрират изцяло върху това, което правят, а не през половината от времето си да се чудят как да свържат двата края и след това да реализират творческия си талант с това, което им остава като енергия. Ако нещо такова стане, е страхотен въпрос. Тук се поставя въпросът естествено и за отношението на самите автори с дружествата, които управляват техните права.
Във връзка със становищата, които бяха постъпили, всъщност са постъпили три големи групи становища, две от които са крайно негативни – на организации, на които не видях представители тук, Клуб 2000 мисля, че се казва едната и Европейска агенция за защита на изпълнителите, продуцентите и авторските права. И голямото становище на ПРОФОН, МУЗИКАУТОР, което поставя въпроса върху тарифирането, както и поставя в приложение няколко въпроса, които не са засегнати в закона. Това са въпросите за концертните изпълнения и други.
По съществото си този закон поставя два големи, струва ми се, въпроса. Единият е за монопола на сега действащия начин на управление на правата. И в мотивите е изразено и мисля, че това се изчиства от дискусията насам, че този монопол е обективно оправдан по различни причини. Въпреки това, и слава Богу, в крайна сметка, че има тази Директива, която ни кара в един момент да вземем решение, защото виси отгоре мечът на санкцията.
В крайна сметка се стига до това междинно решение, което имаме и предполагам, че сте приели, че остава този монопол и представителите на АБРО го споменаха, може би и като аргумент в едни преговори, които явно ще се развиват – нали, оставяме монопола, а пък искаме тарифите, така разбрах, горе-долу – ще ме поправите, ако греша, или ако опростявам. Но остава този монопол, като се допуска възможност той да бъде преодолян с една нова структура, нов начин на самостоятелно управление на правата. Това е единият въпрос.
Другият въпрос е за тарифите. От една страна, тук беше поставен въпрос за това кога може да започнат преговорите. От друга страна, във Вашето становище, ако не се лъжа, се поставя по-скоро въпросът какво става, когато не приключват преговорите. Защото това е голям проблем и медиацията, която тук е предвидена като решение, всъщност не дава отговор на този въпрос, тъй като самата тя може да свърши без решение и в единия момент трябва вече да се каже кой е този орган, ако се провалят преговорите, който в крайна сметка да отсече според някакви обективни критерии. Тук този закон не дава този отговор.
Струва ми се, че това, което казвате Вие, има своята логика, само ако има и когато има и край на този процес. Нали? Защото иначе трябва да ги разберем, че Вие може да предизвикате във всеки един момент един процес, който пък няма от своя страна край.
Завършвам това изказване, тъй като все пак нашето политическо решение засега, колеги, мисля, че трябва да е по-скоро в подкрепа на този законопроект, като си запазваме правото естествено да ревизираме това решение според начина, по който ще се развие дискусията.
Ключов е въпросът, който обсъждаме, и ние ще участваме, ако позволите, и в работната група чрез експерти или лично. Защото състоянието на авторските права създава страшно много напрежение както в авторите, така явно и в дружествата, които представляват авторите и потребителите, а аз от името на потребител искам да кажа – и в потребителите в крайна сметка. Ако този закон допринесе за изчистване на тези неща, това ще е добре. Истината е, че тук става дума, и за това, което ще обсъждаме в следващата точка, а именно националната сигурност и защитата не само на нашата култура и език, които са единствена гаранция за нашата идентичност и оцеляването ни като нация. Ние ще подкрепим Законопроекта на първо четене.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Зарков.
Имате възможност за реплики към неговото изказване. Няма реплики.
Колеги, имате възможност за изказване на мнения и становища.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! На базата на дискусията, която се проведе дотук, може би като най-открояващ се проблем и задържащ вниманието на организациите за колективно управление на права и организациите на ползвателите, е въпросът с тарифирането. Както казах и в представянето на Законопроекта, далече съм от мисълта, че това е идеалният вариант. Това, което е търсено от нас като вносители при разработването на този закон е постигането на баланс между интересите на двете страни – на ползватели и на организации за колективно управление. Естествено, че в тези случаи всяка от страните при повечето от такива ситуации не е удовлетворена от постигнатото решение.
Съгласен съм с част от критичните бележки, изразени в становището на ФИЛМАУТОР, МУЗИКАУТОР, ПРОФОН, да не изпусна някоя от организациите, мисля, че това бяха.
Съгласен съм, че 9-месечният срок действително за водене на преговори е прекалено голям, би следвало между първо и второ четене да се обсъжда по-кратък срок. Това го изразявам като лично мнение, като един от вносителите.
Що се отнася до процедурата по медиация – да, правилно е изтъкнато, че имаме проблем със случая, в който не се постига съгласие между страните и в процедурата по медиация, още повече там на практика нямаме задължение за постигане на споразумение на двете страни. Медиаторът само и единствено създава условия за тези разговори, преговори. И дотам. Това също е въпрос, който също следва да бъде изчистен и следва да се намери решение на работната група дали това е най-удачната форма. Към онзи момент, пак казвам, когато сме подготвяли Законопроекта, сме достигнали до това разрешение, което, разбира се, подлежи и ще подлежи на дебат в работната група и впоследствие при второ четене в Комисията по правни въпроси.
Що се отнася до останалите въпроси, които са поставени в трите становища, част от тях нямат отношение към въвеждането на Директивата. Съгласен съм изцяло, че може би в някакъв момент може да се използва този Законопроект, но при създаването му основната идея беше да се имплементират текстовете на Директивата в българското законодателство и това е основната идея. Това е било основното и с оглед на забавеното въвеждане, с отхвърления проект на съвсем отделен закон в миналото Народно събрание и сме счели, че ще концентрираме усилията си основно върху въвеждането на текстовете на Директивата в нашето законодателство.
Затова няма и как, поне лично моето мнение, е, че не следва да има очаквания, че ние с този закон ще решим всички въпроси, свързани с предоставяне, управление и ползване на авторски и сродни права. В работата на работната група тепърва според мен ще стане ясно дали ще излезем извън този предметен обхват, зададен от Директивата и дали ще се постигне консенсус между всички страни. Тук се присъединявам към апела на председателя уважавания колега Кирилов за това всички, които имат интерес – не само представените тук организации за колективно управление на права и организации на ползвателите, но и всички останали, участвали в работната група през 2015 г., да участват в тези обсъждания. Вярвам, че ще се намерят най-добрите решения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев?
Заповядайте!
ЯСЕН КОЗЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове! С риск да се повторя, искам по друг начин да изразя това, което госпожа Армутлиева каза преди малко, и да подкрепя господин Зарков, чието изказване беше с много висока практична стойност за последствията, които биха се случили на пазара и на масата за преговори. Нека да сме абсолютно наясно, че от наша страна – творческите организации, организациите за колективно управление и подобни, произвеждащи културен продукт, в никакъв случай не искаме да обсъждаме ценоразпис и номенклатура. Това не е мястото за това нещо. Обаче, за да съм напълно конкретен, изключително конкретен направо, тази част на текстовете в предложението, свързано с тарифите, трябва наистина текстовете да са крайно прецизни, защото във вида, в който са в момента, направо ще скапят пазара. Използвам тази дума „скапят“ с желанието да ме извините, обаче това ще се случи наистина. Думата е такава и такъв ще е и резултатът. Именно затова не става въпрос дали ползвателите ще могат да отварят тарифа, или няма да могат изобщо да отварят тарифа, а за ясни и прецизни текстове. Защото текстът в този вид, както е в момента, е изключително неясен. В него се казва, че просто ползвателят ще може да отвори една тарифа, но ако има мотиви. Но какви мотиви, при какви обстоятелства? Там е нужна прецизност, за да можем да работим, за да може да не Ви се оплакваме, за да може да вършите и други Ваши важни задачи и така нататък. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Второ отношение от госпожа Армутлиева.
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: Аз искам само да говоря за гледната точка, когато мислите за този Законопроект. От моя гледна точка това трябва да е гледната точка на онези, които създават културен продукт. Разбира се, с паралелна визия за това как да се постигне баланс с ползвателите. Говоря и от гледната точка на член на тези дружества. Ако Вие създадете за тези дружества прекалено много изисквания и препятствия те да мога да функционират нормално и ако те в един момент спрат да функционират, ние, които сме по-големите ползватели, ще излезем от тях. Ние ще отидем и ще започнем да си лицензираме правата директно. Тогава като търговско дружество няма кой да ме регулира. Единственият, който може да ме регулира, е примерно Комисията за защита на конкуренцията и как се държа и така нататък, но тогава този закон няма да ме регулира.
Единственото обаче, което ще се случи, е, че ще пострадат най-малките – ще пострадат хилядите по-малки автори и ще пострадат хилядите по-малки продуценти, изпълнителите, които нямат големи label-и зад гърба си и така нататък. Като цяло ще се наруши целият модел на колективно управление, а, повярвайте, ако имаше по-добър модел, ние щяхме вече да го ползваме. По света няма по-добър модел да се прилагат законите за авторското и сродните му права.
Затова моля да имате това предвид, когато мислите в бъдеще за промените в сегашния вариант на Закона. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Има ли трета реплика към колегата Митев?
Заповядайте, господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ: Изкушавам се, господин Председател, за възможността – колебаех се дали да го кажа, всъщност ако има оценка на въздействието, господин Митев, това би показало исторически как има случаи на преговори между браншови организации и организации за колективно управление на права, които не могат да приключат в рамките на години, а в рамките на години не се заплаща едно ползване реално и има една страна, която е ощетена в тези отношения. Аз мога да Ви приведа повече от един такъв пример. Аз мога да Ви дам примери на отношения, при които се злоупотребява и се поставят вземания за минал период с условия за евентуално плащане и уреждане на някакви неща, ако се приемат нови тарифи. Въобще това са тип отношения, които ние постепенно с колегите изглаждаме и развиваме. Но този анализ трябва да бъде взет предвид. Ние искаме да има процедура, която наистина да завърши с нещо, което да е адекватно и балансирано към целия пазар, за да може да се свърши работа. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Митев, желаете ли дуплика?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, съвсем кратка дуплика по отношение и на трите реплики.
Именно затова ние не сме – нито аз, нито колегата Кирилов, нито някой от останалите вносители, е казал: „Ето, това са текстовете! Край, от тук нататък те се приемат в този вид, няма дискусия“. Точно обратното! Идеята е да има такъв дебат, той да се развие чисто професионално и конкретният – в работната група. Точно това е и целта, залегнала и в Закона за нормативните актове и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато се гледат законопроекти на второ четене текст по текст и да придобие този вид, който би бил най-добър за прилагане, включително ако се налага да се променят и принципи и философия, залегнали в първоначалния проект.
В момента с оглед факта, че сме на обсъждане на първо четене, тук залагаме основно принципи и философия – не само по отношение на тарифирането, а изобщо по въвеждането на Директивата.
В този смисъл смятам, че именно Вашето участие в работната група, а и на останалите, разбира се, организации на ползватели и на организации за колективно управление, би било полезно именно с оглед достигането до най-доброто решение, тъй като – тук съм съгласен изцяло с госпожа Армутлиева, трябва да се търси баланса между двете страни. Нарушим ли баланса в една или в друга посока, това няма да е добре за пазара. Всъщност за никой няма да е добра, най-малко ще е добре за авторите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, други изказвания?
Опитвам се да съобразя времето. Мисля, че Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове вече е обсъдила Договора за добросъседство с Македония…
РЕПЛИКА: Гласуват в момента.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Както и да е, опитваме се да хармонизираме и с колегите, но така или иначе, ако се наложи, ако има изказвания, разбира се, че комисиите трябва да се съобразяваме една с друга.
Ако няма изказвания, ще отправя последна покана и ще тръгнем към гласуване. Преди това искам да направя следното уточнение. С колегите от Комисията по култура имаме неформалната уговорка те да имат възможността да гледат другата седмица този Законопроект. Това, че в днешната седмица две комисии го обсъждаме, не означава, че ще настояваме да влезе в седмичната програма за следващата седмица. Това е така, за да може, пак казвам, Комисията по култура да има възможност да обсъди този Законопроект. Още повече един вид колегите от Културната комисия са ни кредитирали с доверие този път и са предпочели да насочат Законопроекта към нас.
Казвам това, за да има възможност колегите да съобразят следното, тоест имаме поне седмица-две, в които, да кажем, могат да се използват ефективно за конкретни редакции. Свободно предлагайте! Отделно след първо четене в пленарната зала, пак ще имаме срок, вече за официалните писмени предложения, между първо и второ четене. Опитвам се да разширя това време. Предлагам Ви не публично обсъждане, а директно публично участие, което мисля, че е по-интензивно в конкретния случай. Така си представям горе-долу времевата рамка.
Казвам тези неща, за да имаме все пак и Вашето мнение дали гоним къс срок за предложения между първо и второ четене, или използваме възможностите за по-дълъг срок за предложения между първо и второ четене. Срокът по правилник е 7 дни, като той може да се намали минимум до три дни и да се увеличи максимум до 28 дни. Така че ще е полезно вашето виждане и по срока.
Заповядайте.
ИВАН ДИМИТРОВ: Ние имаме готовност със становището. Знаем за тази необходимост сроковете да бъдат максимално кратки с оглед процедурата, която тече срещу България. В този ред на мисли на този етап няма какво ново да предложим. Направили сме го, то е на Ваше разположение за осмисляне, евентуално за обсъждане. Колегите, разбира се, от браншовите организации, които са тук, очакваме също да чуем техните предложения по същество, за да имате основата, базата, на която да вземате…
Така че от наша гледна точка съкращаването на срока е най-доброто решение, но Вие ще прецените.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги?
АННА ТАНОВА-АТАНАСОВА: Имаме възможност и готовност да подготвим предложения – ще имаме такива по текста. Доколкото разбирам идеята е да отпадне идеята за работна група и да минем към предложения между първо и второ четене ли?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не, и двете. Процедурата по предложения си е задължителна по нашия Правилник. Работната група, мисля, че всички имаме консенсус, че в този случай би следвало да има работна група.
АННА ТАНОВА-АТАНАСОВА: В такъв случай разбираме, че сроковете са кратки и ще се съобразим с това, разбира се, но предвид доста крайните ни позиции може би е добре да си дадем поне 14 дни, за да имаме срок за предложения между четенията и срок за обсъждане паралелно. Предполагам, че това е целта. Ако, разбира се, останалите са съгласни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Директор!
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря Ви.
Нямаше да вземам думата, но понеже първото четене се удължи изключително много с влизане в детайли, във връзка с това, че по признанието на всички страни тук в Законопроекта на практика са останали много малко нерешени въпроси, страните по които буквално са на тази маса, след като усети този вятър Министерството на културата направи неформална среща буквално със страните, които са тук, на тази маса, вчера. Имаме основание да вярваме, че е възможно по тези големи въпроси, които се очертаха като проблемни, да излезем с консолидирана позиция, която Министерството на културата също ще подкрепи.
Линията на компромисът, по мое мнение, се очертава – тя е абсолютно възможна. В този смисъл аз бих призовал страните да обърнат внимание на тази възможност в Министерството на културата да излезем заедно всички с компромисни предложения по тези текстове и да улесним изключително много и съкратим работата на работната група. Действително огромният състав, в който работеше тя през 2015-2016 г., дори в някаква степен не е необходим, защото големите въпроси, които бяха решени там – тежки деликатни моменти бяха решени, и така или иначе се отразени. Новите неща са свързани буквално със застъпеното в становището на организациите за колективно управление на права.
Очевидно и двете страни не са склонни да разчитат на медиация за решаване на въпросите по тарифата. Очевидно е необходим някакъв вариант да се обмисли, осмисли, който в крайна сметка да решава въпроса по същество. Ще видим, има предложения в тази посока.
Честно казано, имаме предложения и към двете страни и по посока отваряне на тарифите. За всичко това приканвам страните да се обърнат отново към формата в Министерството на културата, така че при народните представители да пристигат по възможност абсолютно съгласувани документи, така че да не вкарваме и Вас в интригата – да се опитвате да избягате по по-правилната позиция. Няма по-правилна позиция. Правилната позиция е баланс на интересите на двете страни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на директора Меликов.
Колега, ние не възразяваме – това си беше Ваша работа, така както се казва – „По-добре късно, отколкото никога!“, но моята молба е към изчерпателност. Ние не успяхме в този дебат да привлечем, да кажем, колегите-авторитети в тази материя. Не успяхме да поканим нито Георги Саракинов, нито колегата Велизар Соколов.
Молбата ми е – гледайте да не останат непокрити участници в този процес, защото в един момент каквото и да е съгласие, ще бъде обявено за частично и ще кажат: „Те се събраха една там група, обаче ние не бяхме поканени“. Така че молбата ми е за изчерпателност и, разбира се, е много по-добре ако има такова съгласувано становище, има постигнат компромис.
Усещам нервност у всички Вас, затова Ви предлагам да прекратяваме дебата. Има ли възражения?
Господин Божанков – за кратък въпрос.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Понеже се говори за две страни, аз признавам с риск да се изложа пред Вас, че не разбирам материята наистина добре – не са ли три страните? Тоест, колективните организации представляват тези, които създават самия продукт. Представям си един певец, например колективната организация го представлява, но самите те имат ли организации, тоест какво е тяхното мнение? Защото видях на сайта становище, което е доста критично и в тази посока си мисля дали хората, които са го написали, те не са представени днес тук, дали страните не са три всъщност?
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: За становището на ЕЗИПА ли говорите?
ЯВОР БОЖАНКОВ: Да.
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: От наша гледна точка, те са почти… (Реплики извън микрофона).
ЯВОР БОЖАНКОВ: Тъй като не разбирам материята. Този въпрос исках да си изясня, защото все пак последиците – на мое място като народен представител, виждам такова становище, аз нямам представа наистина кой-какъв е, сега се запознавам с материята и просто искам да разбера повече. Какъв е генезисът на това становище, въобще как и защо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само по генезиса уточнявам, подобно становище имаше и в 43-тото Народно събрание. Тогава имаше представители на тази организация.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Съвсем добронамерен ми е въпросът.
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: Всяко едно дружество, ако позволите,…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: …има управителни органи, тоест неговият най-висш орган е общото събрание. Общото събрание е всъщност от всички онези, които са взели съзнателно решение да членуват, да дадат правата си на това дружество, за да може то да ги представлява. Тоест когато на масата седи господин Димитров и господин Ясен Козев, това са легитимни представители на близо 3000 български автори и огромно количество чужди също така. Когато става дума за ПРОФОН, става дума за голямо количество български и чужди артисти и изпълнители, както и голямо количество продуценти. Това не са организации, които съществуват сами, те съществуват единствено и само по волята на всички тези индивидуални създатели на творчески продукт.
В този смисъл основните страни са две. Едните са тези, които създават творческия продукт, а другите са тези, които го ползват от наша гледна точка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А посредниците са ОКУП-ите. Те представляват авторите.
ЯСЕН КУЗОВ: Извинете, но както каза господин Зарков – да, това касае, тъй като Директивата касае и отношенията на авторите към самите ОКУП-и, тоест дружества за колективно управление. Разбира се, теоретично може да посочим и повече страни, но Директивата трябва да регулира един процес, за да може да се даде възможност за по-добра среда, с която да се създава българска култура във всичките й видове. Това не означава музика само, нито изпълнението й. Това означава всякакъв мултимедиен продукт – кино, театър, всичко, което е на сцена – господин Димитров, искате да допълните нещо.
ИВАН ДИМИТРОВ: Само две думи наистина. Колективното управление, господин Божанков, съществува в Европа повече от 100 години. В държави като Франция, като Германия, като Холандия и така нататък, това са организации, възникнали за да представляват интересите на авторите, защото има прекалено много ползватели, които ползват техния продукт.
Технически и физически е невъзможно за един отделен човек да сключи договор и да даде разрешение с всяка една медия, с едно радио, телевизия, всяка една онлайн платформа, когато ползва неговия труд. По тази причина те упълномощават посредник – организация за колективно управление на права, която върши тази дейност от неговото име. МУЗИКАУТОР на тази база представлява интересите на около 3000 преки членове и по силата на договори за взаимно представителство реално представлява интересите на около 95% от световната музика, тоест това са над 2,5 млн. автори. Това е естеството на бизнес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, завършваме дебата.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 754-01-84, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 13 декември 2017 г.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Колеги, пожелавам успех и на участието Ви в другите две постоянни комисии. Оставаме на разположение и за продължаване, ако бъде подкрепен и от пленарна зала, на работата по Законопроект. Благодаря на гостите за тяхното участие!
Господин Димитров, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря за това, което се случи току-що. Сигурен съм, че от тук нататък ние ще продължим в същия синхрон Народното събрание и изпълнителната власт, ползватели и правоносители да действаме за наистина намиране на най-добрите решения за този Законопроект за изменение и допълнение.
Благодаря Ви още веднъж и Ви желая ползотворна работа!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря!
Успех на усилията и ще очакваме резултати!

Процедура от господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Тъй като ми се налага да отида и да представя Законопроекта в Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, упълномощавам колегата Нотев да гласува от мое име и от името на колегата Емил Димитров. Благодаря.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТОВЕТЕ НА ХХVІ КОНГРЕС НА ВСЕМИРНИЯ ПОЩЕНСКИ СЪЮЗ, № 702-02-16, внесен от Министерски съвет нa 07.12.2017 г.
Гости по тази точка:
От Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията: – заместник-министър господин Димитър Геновски, не го виждам, господин Димитър Димитров – изпълнителен директор в Дирекция „Съобщения“, също не го виждам, госпожа Илияна Карафезиева – експерт в Дирекция „Съобщения“. Вас ли оставиха, госпожо, сама да браните Всемирния пощенски съюз?
Заповядайте.
ИЛИЯНА КАРАФЕЗИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията, бих искала да Ви представя кратка информация по точката от дневния ред.
С Решение № 752 от 7 декември 2017 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира актовете на ХХVI конгрес на Всемирния пощенски съюз.
Всемирният пощенски съюз е междуправителствена организация от системата на ООН, специализирана в областта на пощенските услуги. В нея членуват 192 страни като взаимоотношенията между тях се уреждат чрез приемането на актовете на Съюза, които се изменят и допълват на всеки конгрес на организацията.
Последният конгрес се проведе през 2016 г. в Истанбул. Република България беше представена от делегация като ръководителят на делегацията подписа актовете с условие за последваща ратификация.
Приемането на Закона за ратифициране на актовете ще доведе до потвърждаване на участието на Република България в осигуряването на единна световна пощенска територия, основана и регламентирана чрез актовете на Съюза. Създаване на правна основа за уреждане на взаимоотношенията между Република България и нейния избран пощенски оператор, и останалите страни – членки на Всемирния пощенски съюз, и техните избрани пощенски оператори при организирането и осъществяването на международните пощенски услуги.
Ще се гарантира правото на потребителите на всички страни членки да ползват международни пощенски услуги. Запазва се системата на разплащанията на избрания пощенски оператор с другите пощенски оператори за обработен пощенски трафик на основата на единните правила, процедури и цени, регламентирани в актовете на Всемирния пощенски съюз. Гарантира се правото на Република България да участва в качеството си на страна членка в цялостната дейност на Всемирния пощенски съюз, неговите ръководни органи и работните структури към тях.
Въз основа на гореизложеното на основание на чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори предлагам Народното събрание да приеме Закон за ратифициране на актовете на ХХVI конгрес на Всемирния пощенски съюз.
В допълнение само бих искала да подчертая, че това е рутинна процедура, която се извършва на всеки четири години. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Господин Заместник-министър, добре дошъл на заседанието!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Здравейте. Аз се извинявам, че закъснях, но съм в друга комисия. Бях помолил колежката да изчете.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Колежката много достойно представи Законопроекта.
Откривам дебата.
Колеги, имате ли въпроси, мнения, коментари? Не виждам желаещи за изказване.
Закривам дебата и подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на актовете на ХХVI на Всемирния пощенски съюз, № 702-02-16, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2017 г.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували 14 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет. Благодаря за вниманието.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРЯ С ПРИЛОЖЕН ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, № 702-00-48, внесена от Министерския съвет на 11.12.2017 г.
Господин Кръстев е наш гост по тази точка.
Заповядайте да ни представите Законопроекта.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо Заместник-председател.
Уважаеми госпожи и господа членове на Правната комисия към Народното събрание, на Вашето внимание предлагам представен Проект на актуализирана Стратегия за националната сигурност на Република България, одобрена с Решение № 759 на Министерския съвет от 8 декември 2017 г.
Проектът за актуализиране на Стратегията за национални сигурност е разработен в съответствие с препоръки от заседание на Консултативния съвет за национална сигурност от 30 май 2017 г.
В съответствие с политиката на правителството, заложена в неговата програма и при тези препоръки на Консултативния съвет министър-председателят издаде Заповед № Р-128 от 6 юли 2017 г., с която на работна група беше възложено подготовката на този проект.
Работната група осъществяваше своята дейност в два състава – пленарен и оперативен. Беше подготвен проект, който премина на обществено обсъждане в общо девет събития, като те бяха организирани както на територията на столицата – три обсъждания в Академията на МВР в началото, Военната академия в самия край, междувременно и към Българската академия на науките, така и в градовете Благоевград, Пловдив, Варна, Русе, Велико Търново и Видин.
В резултат от проведените обществени обсъждания и последвалата отново работа на пленарно-оперативния състав се получи този текст, който Министерският съвет одобри, след като на 10 ноември 2017 г. проектът беше разгледан и от Съвета по сигурността, и го предлага на Вашето внимание.
За текста бих искал да отбележа, че има 29 нови параграфа, нови точки, които са включени в проекта. Някои от текстовете на Стратегията, приета през 2011 г. с Решение на Народното събрание, бяха предложени и отпаднаха, предвид приемането на нормативни актове, например Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, чрез които текстовете от 2011 г. фактически бяха изпълнени и загубиха своята актуалност. Някои от текстовете, разбира се, действащите текстове са разширени и редактирани. Общото становище е, че Стратегията е актуализирана от гледна точка на съвременните оценки за рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност, предизвикателствата пред нея и необходимите политики, които държавата следва да провежда.
Бих искал да отбележа, че в резултат от оценката на националните интереси в сферата на образованието от Раздела „Други важни интереси“ бяха прехвърлени, преместени или оценени като жизнено важни и съответно са преместени в точката за жизнено важните интереси.
Освен това нови и изцяло нови са разделите за транспортната сигурност, за киберсигурността и за управлението при кризи.
Бих казал, че са внесени някои допълнения и допълнителни текстове в Раздел „Правосъдие и вътрешен ред“ и е разширен разделът за системата за националната сигурност, където в по-голяма степен е застъпена ролята на академичната общност и на неправителствените организации.
Освен това има един нов текст, който бих искал също да отбележа, касаещ архивното наследство като част от културно-историческото наследство. Смятам, че от гледна точка на националните интереси и тяхната защита използването на архивите както в България, така и работата с архиви в други държави, които касаят историята на България, е една сфера с нарастващо значение.
С това ще завърша представянето и оставам в готовност да отговоря на въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността и съветник по сигурността в кабинета на министър-председателя.
Колеги, имате възможността и думата за въпроси, мнения, становища и изказвания.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кръстев, благодаря за представянето.
Ще се опитам да съм съвсем кратък. Действително изредихте поредица от срещи за актуализацията на тази Стратегия. Според мотивите на самата Стратегия, актуализацията се е наложила поради промяна на обстановката 2013 – 2014 г. във вътрешен и международен план, предполагам.
Позволете да отбележа, че многото срещи, разговори и работа, която сте положили, в крайна сметка не водят до кой-знае какви разлики между тази актуализация и Стратегията, приета през месец февруари 2011 г.
За един стратегически документ това само по себе си не е лошо – да има някаква последователност, но, за съжаление, това малко ни кара да мислим, че тези документи се пишат само, за да ги има, а не се работи впоследствие по тях.
Ще отбележа конкретно какво имам предвид. Малко анекдотично е, простете, една от основните промени и тази, която е подчертана в мотивите, да бъде фактът това, че трябва да имаме интегритет, че образованието вече няма да е друг важен интерес, а ще е жизнено важен интерес, което променя неговата ситуация в тази стратегия.
Но има и важни, струва ми се, промени, които си заслужава да се подчертаят, но които, за съжаление, поддържат тезата ми, че това са по-скоро текстове, които се пишат малко ето-така.
Има промяна в принципите, на които се основата тази стратегия. Това е т. 17 от сегашната Стратегия, която всъщност е старата т. 18, от предишната стратегия, където е записано, че първият принцип, на който ще се основава тази Стратегия, е върховенството на закона. В предишната Стратегия нямаше такъв принцип, но имаше друга формулировка – „законосъобразност и равенство пред закона на всички граждани“.
Аз няма да влизам в теория дали върховенството на закона значи това или не, но това си заслужава да се отбележи, защото то има и едно практическо измерение в т. 77, която всъщност е бившата т. 69, е абсолютно същата както преди, само че се появява утвърждаването на върховенството на Закона, което заедно с принципите на добро управление и противодействие на корупцията, ще има решаващо значение за политиката и националната сигурност като цяло. Това е едно към едно онзи текст, но вече в него влиза утвърждаването на закона. Аз няма да питам защо се е наложила тази промяна, тъй като по принцип я подкрепям, но се надявам този текст да не стане като текста с корупция, който е отбелязан на няколко места в тази Стратегия.
Какво имам предвид? В т. 52 на сегашната Стратегия, която всъщност е бившата т. 47 едно към едно, и т. 53, която е бившата т. 48 едно към едно, се казва следното, цитирам: „Корупцията и в частност корупцията по високите етажи остава един от основните проблеми на нашето общество. Възможностите за корупция създават недостатъците в управлението на държавата и общините, изразяващо се в съзнателно или поради некомпетентност увеличаване и усложняване на разрешителни и лицензионни режими, липса на необходимата прозрачност и последователност при възлагането на обществените поръчки и разходването на публичните средства.“ Това е така, жалкото е, че е написано през февруари 2011 г. и го написваме отново през януари месец 2018 г. Седем години е тази констатация и това е дотолкова по-страшно, че в т. 53 е казано, че това е непосредствена заплаха за нашата държава.
Поздравявам авторите на Стратегията, че са реагирали бързо, защото в другия текст – в т. 128, свързан с противодействие на корупцията, която естествено е старата т. 122, има все пак едно ново изречение: „Противодействието срещу корупцията се развива чрез съществена модернизация на законодателството“, господин Председател, и ефективното функциониране на единен антикорупционен орган.
Надявам се, да е така, но ми е трудно да разбера как сте го разбрали това ефективно функциониране на единен антикорупционен орган? Дайте му шанс наистина да заработи!
И най-добронамерено казвам – хубави са ни Стратегията и стратегическите документи, но трудно вярваме в тях, когато след седем години се повтарят едни и същи текстове. Искрено се надявам поне в частта „Корупция“ – през 2025 г., когато е предвидено да бъде преразгледана Стратегията наново, да нямаме основание да си записваме същите точки. Ако имаме такова основание, ние ще Ви го припомним. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Признавам, че ми беше трудно да отделя проблемите, които поставихме като въпроси, но ще дам възможност на господин Кръстев да вземе становище по тях.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Бих искал да отбележа, че става дума за актуализиране на Стратегията. В този смисъл работата не е имала за цел и не е съдържала, така да го кажа – не просто цялостен преглед, а написване на нова. Действително работната група, съставена от представители на всички министерства и редица ведомства, е счела за необходимо тези формулировки, които са от Стратегията от 2011 г., да останат.
Всъщност действията, които се предприемат по облекчаване на административната тежест, по опростяване на лицензионните режими, по повишаване на прозрачността по тях, са в това направление. Това, че присъстват и в предложението за актуализация на Стратегията не означава, че те ще бъдат проблемни и към 2025 г.
По-скоро очакваме, и целта е в съответствие с Програмата за управление на правителството към 2021 г., постепенно тези проблеми да се решават. Както знаете, бяха приети редица закони, които намаляват административната тежест по отношение на гражданите.
Що се отнася до антикорупционния орган, съвсем естествено е, че групата отчиташе всички действия, които се предприемаха в рамките на изпълнителната власт за разработване на Антикорупционния закон, да го кажа накратко, и в Стратегията сме предложили формулировки, които имат по-скоро концептуален и ориентиращ характер и задача.
Аз наистина бих се съгласил с това, че стратегическите документи вероятно се нуждаят от много по-голямо разпространяване сред обществото, за да станат те това, което трябва да бъдат – насочващи действията на институциите, даващи основание на гражданите да предприемат действия в съответствие с уставните цели на техните организации и даващи основание на академичната общност да разработва проекти, да създава интелектуални продукти за целите на изпълнението на Стратегията.
Само не мога да се съглася, че е анекдотична промяната на образованието от другите важни интереси към жизнено важните, защото все пак това е оценка на приоритетността на този проблем.
Това всъщност ми дава основание да кажа отново, че вероятно е необходима, а то със сигурност е необходима много по-широка работа по разясняване на същността на този тип документи и конкретно на Стратегията за национална сигурност. Само още едно-две изречения. Тъй като миналата година в началото, даже още през 2016 г. имаше коментари, че Стратегията е остаряла, неадекватна, а работната група силно очакваше, специално при обсъжданията в академичната общност, да постъпят значителни предложения, но такива нямаше.
В този смисъл Стратегията от 2011 г. е достатъчно добра база и всъщност тя отчита преди всичко външнополитическите, геополитическите промени, които съществено промениха измеренията на сигурността и, разбира се, вътрешните аспекти. Но всъщност действително това е резултатът. Преценено е, че тези промени са необходими и бих казал, че липсата на по-големи промени показва, първо, че Стратегията от 2011 г. е достатъчно добра и с внасянето на тези текстове тя може да бъде актуализирана. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Кръстев.
Господин Зарков има възможност за отношение, ако желае.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз първо ще използвам своето отношение да се съглася с бележката на господин Кръстев. Може би думата „анекдотично“ не е подходяща и се извинявам, ако с нея не съм изглеждал достатъчно сериозен. Съгласни сме, че вписването в Стратегията на този проблем и вдигането му с едно ниво от „важен“ към „жизнено важен“ няма само по себе си да реши този проблем. Това имах предвид.
Просто исках да акцентирам, господин Кръстев, не върху самата Стратегия, която ние ще подкрепим. Констатациите в нея бих казал, за съжаление, са неоспорими – някои от тях, а през 2011 г. не знам дали е била добра, или недобра Стратегията, но исках да обърна внимание върху следния факт – и не към Вас, автора на стратегическите документи, а по-скоро към онези, които трябва да ги привеждат в действие.
Фактът е следният: през 2011 г. констатираме, че имаме много сериозен проблем и той е корупцията по висшите етажи на властта и седем години по-късно го констатираме със същите думи. Аз не правя заключения, а идеята на една Стратегия е това – да се идентифицират проблемите и после отговорните органи да ги отстранят така, че когато Ви се наложи актуализация, не да се чудите какво да промените, а просто да махнете проблемите, които са отпаднали, и да запишете новите, които са дошли, както например този с киберсигурността. Това беше основата на моето изказване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Предлагате да запишем, че този въпрос е бил решен през 2013 г. или в началото на 2014 г.? (Шум и реплики.)
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Господин Председател, колеги, господин Секретар! Аз съм съгласен със сравнителния анализ, който направи колегата Крум Зарков, и моето изказване ще бъде някакво своеобразно продължение на това, което каза той. Ще бъда сравнително кратък, а преди това, както стана ясно, ние ще подкрепим Стратегията, но ми се струва, че трябва да има някое допълнение и да се обърне по-голямо внимание на някои въпроси.
В самата Стратегия не е заложено развитие на изоставащите райони в България, включително и тези, които вследствие на изоставането си, се обезлюдяват.
В т. 91 на Стратегията се говори за някакво балансирано развитие, но ако тръгнем към балансирано развитие, означава, че ние в тези райони ще продължим да не инвестираме.
На второ място, не е заложено икономическото развитие на България, подпомагане на малкия и средния бизнес, закрила на българското производство.
На трето място, защита на населението от внос и разпространение на нискокачествени и вредни за здравето продукти, включително и такива – внос от Европейския съюз, или произведени в България.
На четвърто място, не е заложено установяване, неутрализиране, и премахване на причините за корупция в България.
Говорим за единен орган, но трябва да е ясно, че ако не се установят и премахнат причините за корупция в България, дейността на този орган ще бъде крайно неефективна. Това беше моето изказване. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Стоянов.
Реплики във връзка с това изказване или, ако желае господин Кръстев становище?
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Съвсем накратко, господин Председател, ако позволите.
Аз бих казал, без да мога конкретно сега да посоча текстовете, но това, което господин Стоянов каза, със сигурност присъства като елемент от дейности, които вече са заложени в самата Стратегия.
Бих искал да отбележа, че сме запазили, защото считаме, че е напълно обосновано, още от 2011 г., включваме положението, че критерии за наличието на сигурност е усещането в гражданите за сигурност.
Самата Стратегия не може да обхване всички аспекти на сигурността и да влезе в детайлизация, която всъщност представлява проблеми, които биха могли да бъдат решени с оперативни дейности в системата на изпълнителната власт, на контролните органи, включително това, което казахте за продуктите. Защото знаете, че в момента, в който този въпрос беше достатъчно ясно формулиран – хранителните продукти имам предвид, бяха предприети редица дейности.
Самата Стратегия има за цел да представлява ориентир към секторните стратегии. Разбира се, тези бележки, които се правят по време на обсъжданията на този документ в парламентарните комисии, ще бъдат взети предвид, именно при разработването на секторните стратегии и ще имат един от източниците си именно в тази Стратегия за национална сигурност. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Искате ли отношение, господин Стоянов?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Не, няма да взимам отношение. Аз смятам, че всички се обединяваме около идеята, че Стратегията за национална сигурност трябва наистина да защитава националната сигурност на България и колкото повече възможности се обсъдят, толкова по-добре.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Господин Председател, уважаеми колеги, господин Кръстев! Ще се постарая също да бъда кратък и да доразвия двамата колеги, които говориха и да не се повтаряме. Наистина ние ще подкрепим настоящата Стратегия. Подкрепяме целта, философията.
Просто като препоръки, не като забележка, а като препоръки по-скоро, бих искал да разширим обхвата на настоящата Стратегия, като се включи и преодоляване на изоставането на България във всяка една област. Ние сме на последно място във всички жизнени за стандарта на живот области, включително и свобода на печата, доходи и сме начело единствено в смъртността. Бих желал тази тенденция и пирамидата да бъде обърната и това да залегне в нашата Стратегия.
Също така, какво забелязах? Липсват препоръки и разработки за условия за превенция по отношение на личната сигурност на гражданите, по отношение на националната сигурност, по отношение на корупцията. Хайде, за корупцията там е обяснил – липсва в самия Законопроект, но няма нищо лошо това да залегне в Стратегията.
Виждам, че има направен анализ на сегашната ситуация, но мисля, че липсва изводът от този анализ.
Също така не става ясно в крайна сметка кой ще следи за изпълнението на тази Стратегия, ако мога така да си позволя да го обобщя.
Другото, което искам да кажа, тук вече е по-скоро забележка във външната политика и сигурност. Стратегическа цел е укрепването на единството на Евроатлантическата общност и утвърждаване на водещата роля в областта на сигурността на Европа и в света и така нататък. Вярно е, че България си няма своя национална доктрина. В сегашния свят е малко, дори бих казал, неразумно да говорим фрази от типа „България – на три морета!“ или „Всички българи – в Майка България!“, но все пак мисля, че стратегическата ни цел би трябвало да бъде чисто българска, а не евроатлантическа. Малко ще бъде елементарен примерът, но понеже господин Нотев е тук насреща, „Обединените патриоти“ това, което постигнаха за признаването на българското малцинство в Македония, може би трябва да имаме някаква кауза, която да сплотява българите. Тази кауза да бъде чисто българска и тази стратегическа цел, а не евроатлантическите ни ценности.
В този аспект мисля, че особено по отношение на външната политика, включително и Националната ни стратегия, не отчита нашите национални особености, народопсихология, обичаите ни по отношение на външната ни политика. Последният пример е с Истанбулската конвенция. Каквото се зададé ние сме насреща, само и само да докажем, че сме европейци. А къде е нашата българска идентичност в такъв случай?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да не се отклоняваме.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Ще се постарая да бъда съвсем кратък и ще започна от последното. Аз мисля, че в това отношение, точно по примера, който дадохте, показахме, и то всички, че имаме желание, как да го кажа – за един разумен подход. Не става дума изобщо да се приема всичко безкритично. Напротив, самото поставяне като задача да се изяснят понятията, колкото и схоластично да изглежда на пръв поглед е един стремеж да се каже, даже да се изяви нашата идентичност именно чрез такова определяне на основните понятия от тази Конвенция, което съответства на българското разбиране за тяхната същност и съдържание.
Що се отнася до стратегическата цел, тя е точно зададена във външнополитическия аспект и естествено, че стратегическа цел е единството на Европейския съюз и на НАТО, тъй като България разглежда, и то не само от тази Стратегия, а още от Концепцията за национална сигурност, тези организации като източник, като гарант за сигурността без това по никакъв начин да омаловажава българските Въоръжени сили и службите за сигурност, Сектора за сигурност като основен гарант на сигурността на България.
Що се отнася до това кой ще следи изпълнението на тази Стратегия, в Закона за управление и функциониране на Системата за защита на националната сигурност са разписани задълженията и на Съвета по сигурността, на Министерския съвет, на други държавни органи, които имат отношение към тази Стратегия. Разбира се, в текущ план нейното изпълнение се отчита чрез годишните доклади за състоянието на националната сигурност, които се разработват в рамките на Съвета по сигурността и се одобряват от Министерския съвет, съответно се представят на Народното събрание.
Отново искам да обърна внимание на този текст, че критерии за сигурността е усещането у гражданите за сигурност. Освен това при актуализацията беше въведено и понятието за „гражданска сигурност“. Характерът на Стратегията като документ е такъв, че много от понятията присъстват без да могат да бъдат разгърнати, защото иначе би се получил един огромен документ и не може да бъде толкова обемен и да представлява своеобразен научен труд. Но тези понятия присъстват и отново ще кажа – ползвам това, на което господин Зарков обърна внимание, очевидно е, че трябва да има по-интензивна, ако не всекидневна, то периодична работа по разясняване на Стратегията за национална сигурност по включване по-ясно на институциите, на академичната общност, на неправителствения сектор в нейното реализиране.
Бих искал да кажа, че освен тези обсъждания с академичната общност имаше и с неправителствени организации и с организации на корпоративния сектор за сигурност и от там произлязоха предложения, които са включени. В този смисъл се надявам на много по-активна работа и от тяхна страна при реализирането на тази актуализирана Стратегия в следващите години. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Кръстев.
Искате ли отношение, господин Байчев? Не.
Други изказвания, мнения, становища, въпроси? Няма.
Закривам дебата.
Колеги, подлагам на гласуване Проект за Решение, който служебно е изготвен към Разпореждането на председателя на Народното събрание:
„Проект!

РЕШЕНИЕ
за приемане на актуализирана Стратегия за
национална сигурност на Република България

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България,
РЕШИ:

Приема актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България.“

Колеги, който е „за“ да подкрепим този Проект за решение, който да бъде гласуван в пленарна зала, моля да гласува.
Гласували 16 народни представители: за – 16, против и въздържали се – няма.
Прие се Проектът за решение с положително становище да се приеме актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България.
Колеги, с това се изчерпа дневният ред за днешното заседание.
Имате ли въпроси, мнения и становища, които искате да бъдат обсъдени в Комисията? Няма.
Благодаря на господин Кръстев и на всички колеги, които взеха участие и Ви пожелавам „Лека вечер!“.
Закривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.

(Закрито в 17,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов