Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 33


На 31 януари 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за Европейската заповед за разследване, № 702-01-47, внесен от Министерски съвет нa 10.11.2017 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 754-01-75, внесен от Делян Славчев Пеевски, Йордан Кирилов Цонев и Хамид Бари Хамид на 26.10.2017 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията, господин Данаил Кирилов.

* * *



Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Получихте съобщение с предложения за дневен ред.
Имате думата по дневния ред.
Има ли становища, мнения, предложения? Няма.
Подлагам на гласуване предложения дневен ред.
Гласували: за – 19, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ, № 702-01-47, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НA 10 НОЕМВРИ 2017 г.
Гости по тази точка от дневния ред: от Министерство на правосъдието – господин Евгени Стоянов, заместник-министър на правосъдието; господин Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ и господин Димитър Терзииванов, главен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“.
Добре дошли на колегите от Министерството на правосъдието.
Колеги, пристъпваме към доклада относно Законопроект за Европейската заповед за разследване, № 702-01-47, внесен от Министерски съвет нa 10 ноември 2017 г., приет на първо гласуване на 7 декември 2017 г.
Това е проектът за второ гласуване.
Колеги, уведомявам Ви, а и Вие знаете, че след първото четене имаше експертна работна група, която работи по техническите редакции по Законопроекта. Ние на първо четене коментирахме този въпрос. Предложенията са главно редакционни и Вие разполагате с тях, тоест имате ги като текстове и бихте могли да ги сравните, затова няма да ги чета отделно и няма да ги правя изрично като предложения.
Възразявате ли да ги обсъждаме по този начин – като предложения на експертна работна група? Няма възражения.
Да пристъпваме към второто четене.
Наименование: „Закон за Европейската заповед за разследване“, Глава първа „Общи положения“, чл. 1 – текст на вносител. Няма постъпили предложения.
Член 2 – текст на вносител и предложения за редакция.
Колеги, имате думата по наименованието на акта, Глава първа „Общи положения“, чл. 1 на вносител, чл. 2 – текст на вносител и предложения за редакция.
Има ли изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието „Закон за Европейската заповед за разследване“, Глава първа „Общи положения“, чл. 1 – текст на вносител.
Гласували: за – 15, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване редакционното предложение за чл. 2.
Гласували: за – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се редакционното предложение.
Подлагам на гласуване чл. 2 – текст на вносител, заедно с приетата редакция.
Гласували: за – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се чл. 2 – текст на вносител, заедно с редакцията.
Член 3 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 4 – текст на вносител и предложение за редакция.
Глава втора „Издаване на Европейска заповед за разследване от компетентен орган в Република България“.
Член 5 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 6 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 7 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 8 – текст на вносител и предложение за редакция.
Колеги, имате възможност за изказвания, мнения, становища и позиции по отношение на текстовете на вносител за членове от 3 до 8, включително, заедно с предложенията за редакция. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител, заедно с предложенията за редакция, за членове от 3 до 8, включително, и наименованието на подразделението „Глава втора – Издаване на Европейска заповед за разследване от компетентен орган в Република България“.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към: Глава трета „Признаване и изпълнение на Европейска заповед за разследване, издадена в друга държава членка“, чл. 9 – текст на вносител и предложение за редакция, чл. 10 – текст на вносител и предложение за редакция, чл. 11 – текст на вносител и предложение за редакция, чл. 12 – текст на вносител и предложение за редакция, чл. 13 – текст на вносител и предложение за редакция, чл. 14 – текст на вносител и предложение за редакция, чл. 15 – текст на вносител и предложение за редакция.
Колеги, имате думата за изказвания по Глава трета, наименование на подразделението, и членове от 9 до 15, включително, текстове на вносител с предложение за редакция.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
По чл. 10 по-скоро имаме въпрос с колегата Митев, относим към ал. 2 и основанията за двойна наказуемост.
Бихте ли ми отговорили при формирането на престъпленията, които са изброени, някои от тях, като например, т. 9 „изпиране на имущество“ или т. 20 „мошеничество“, не отговарят на нито един от съставите в нашето наказателно право, както и господин Митев ми казва, т. 22 „подправяне и пиратство на изделия“. Такива състави в нашата наказателна терминология не съществуват. Да ни отговорите как ще се прилагат текстовете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, колеги от Министерството на правосъдието.
ДИМИТЪР ТЕРЗИИВАНОВ: Благодаря за отправените въпроси и да имам възможността да отговоря.
При въвеждането на списъка на престъпленията по чл. 10, ал. 2 сме се водили единствено и само от списъка, който е даден в Приложение „г“ към Директивата. Възпроизведен е едно към едно, буквално, до колкото той е залегнал и в самата бланка, формулярът, който представлява по същество една Европейска заповед за разследване. В този смисъл не сме си позволявали да внасяме каквито и да било изменения в него, тъй като това би могло да доведе до практически затруднения в хода на прилагането на акта и това също така е и константна практика на Министерството при въвеждане на актове на взаимното признаване.
И допълнението – примерът, който винаги посочвам в подобни случаи, е Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, който е и първият подобен закон, който е въведен в Република България. Там е абсолютно същият списък и поне в нашата практика, тъй като Министерството на правосъдието е централен орган по неговото прилагане, не са постъпвали някакви сигнали, оплаквания или констатации от колеги – практикуващи юристи, че това създава някакво затруднение в тяхната ежедневна работа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
В допълнение на нашия въпрос с госпожа Атанасова – аз разбирам, че сте искали в максимална степен да се съобразите с този списък, който е към Директивата, която се въвежда с този Законопроект, но действително по този начин няма ли да бъде всъщност възпрепятствано изцяло прилагането?
В този случай Вие цитирате друг закон, в който до тук не е имало такива проблеми. Това е чудесно, че не е имало, но дали няма по този Закон, с тези определения и с тези термини, на практика тотално да се блокира прилагането на Закона? Благодаря.
ДИМИТЪР ТЕРЗИИВАНОВ: Сходен Закон, който има подобен предмет, е Законът за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущества или доказателства, който ще бъде частично отменен след евентуалното приемане на Закона за Европейската заповед за разследване. Списъкът отново е абсолютно същият.
В този вид Законопроектът беше изпратен и за съгласуване на колегите от Прокуратурата. Не са постъпили възражения към текста, което поне мен ме кара да смятам, че те не виждат практически затруднения, които ще възникнат спрямо прилагането. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегите от Министерството на правосъдието.
Аз ще попитам също господин Нотев, като изтъкнат пеналист в материята, но при положение, че в ал. 1 има следното уточнение за двойната наказуемост: „Европейската заповед за разследване се признава на територията на Република България, ако се отнася за дейния, които съставляват престъпление и по българското законодателство, когато независимо от разликите между съставите им, техните основни принципи съвпадат“, тоест тук даже е допустимо да имаме разлики и в съставите, но трябва да имаме идентичност в основните признаци.
При положение, че имаме разлика само в наименованията, мисля че не е съществен проблем за правоприлагането.
Господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Съвсем накратко, господин Председател.
Абсолютно правилно посочвате текста в а. 1 като начин, за да се избегне евентуална пречка за прилагането на изброения списък, като изчерпателен.
Всъщност този подход е възприет и при прилагане на искането за екстрадиция, вероятно заради това от Прокуратурата и други институции не са дошли сигнали за съответни пречки и проблеми.
Най-вероятно така ще се прилага и този текст, който сега обсъждаме. В същото време той не може докрай да бъде споделен като най-прецизен, защото знаем всички, че в областта на наказателното право, разширителното тълкуване е винаги оспорвано и категорично се противопоставя поне едната от страните – или Прокуратурата, или защитата, но в крайна сметка, това е практически наложил се формат.
Изходът, отговорът е този, който посочи Председателят на Комисията, че съвпадането на основните принципи дава основата за разговор върху това – дали става дума за едно и също престъпление, когато обсъдим двойната наказуемост, така че на този етап ние имаме да решим един по-генерален проблем, очевидно не тук, защото вече има проправен път и той е решаван по този, по указания начин и предложеният текст не прави разлика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Нотев.
Колеги, други въпроси, мнения, становища и по този текст, и по другите, които обсъждаме.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Господин Председател, уважаеми членове на Комисията по правни въпроси! Моето становище е във връзка с полученото в експертната група, до колкото разбрах, становище от Прокуратурата и по повод на това становище ние имаме структурирани бележки.
Бих насочил Вашето внимание към чл. 9, ал. 1, т. 2. Считаме, че в тази посока становището на Прокуратурата е основателно и предлагаме т. 2 да добие следното съдържание:
„2. В съдебното производство – от съответния окръжен или военен съд, в чийто район се иска извършването на съответното съдебно следствено действие или предаването на доказателствата, които вече са на разположение или от специализирания наказателен съд“.
Тоест, вместо „съдия“ да персонализираме, предлагаме да бъде институцията „съд“, като това би кореспондирало и с чл. 11 от Законопроекта. Вместо „съдия“ да бъде „съд“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, на тази логика не трябва ли и в т. 1 да променим, и вместо „прокурор“ да пишем тогава „съответната окръжна или военно-окръжна прокуратура“ и съответно „специализираната прокуратура“, а не „прокурор“, защото логиката е същата – и прокурорът, и съдията са магистрати?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Съгласен съм, господин Митев. Не ни достигна, нямахме достатъчно време, за да проверим в цялост Законопроекта, но по отношение на това становище, което казах, сме във висока степен убедени и то кореспондира и със становището на Прокуратурата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре. Общо-взето, всички сме съгласни с това и работната група заяви, че го е отразила. В редакцията, която е на работната група, моля по нея да говорим.
Искате да отпадне в т. 2 да отпадне „съдия“?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Вместо това да бъде „от съответния съд – окръжен, военен или специализиран наказателен съд“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Митев казва, че в т. 1 е редно да отпадне „прокурор от съответната прокуратура“?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ами, не можем едното да махнем, другото – да остане…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имайте предвид, че тук имаме разменени мейли, в които колегите казват следното, имам предвид от Министерството на правосъдието: не възразяваме да бъдат посочени общо компетентни органи, както и да се направи редакция – „от военно-окръжни“ на „военни съдилища“. Това е за частта „военно-окръжни и военни съдилища“. И тази сме я направили.
Сега добавяте: да отпадне и „съдия“ и то само в т. 2.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Да зачета и чл. 11, за да се доаргументирам, където е посочено: „Съответният компетентен по чл. 9, ал. 1, т. 2 съд признава Европейска заповед за разследване“. Това би кореспондирало с промяната, която предлагаме в чл. 9, ал. 1, т. 2.
Къде е референтът? Участвахте ли в работната група? Вземайте думата тогава! Заповядайте.
РЕФЕРЕНТ: Еднаквостта на използването във всичките закони върви и тук – в чл. 5, в който казваме кой е компетентен да я издаде на територията на Република България. Също се казва „прокурор от съответната прокуратура или съответния съд в съдебното производство“, в смисъл – органът е съдът, а не съдията. И затова, когато използваме за съдилища в смисъл се използва не „съдия“, а „съответния съд“, който всъщност е съдия, но понеже такава е логиката в другите закони, в чл. 5, в чл. 11, където продължават…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А защо не го оправихте това в работната група. В работната група сте се занимавали с това дали са военно-окръжни съдилища или военни. Да го бяхте оправили и това! Мерси!
Господин Нотев, заповядайте.
ЯВОР НОТЕВ: Господин Председател, само едно изречение в подкрепа на това пояснение и в подкрепа на искането на представителите на Министерството на правосъдието.
Действително, по този, както и по други въпроси, Прокуратурата се произнася еднолично чрез прокурор, докато съдът се произнася в състав, дори когато той е от един съдия. Коректно е така да бъде отразено в текста, който разглеждаме: „състав на съда и прокурор“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, тъй като това е предложение за редакция, аз не съм сигурен, че трябва да направим ново, отделно редакционно предложение, но за чистота на процедурата, на протокола, аз и колегата Митев правим предложение в чл. 9, ал. 1, т. 2 да отпадне думата „съдия“ след „съдебно производство“. (Реплики.)
Добре, да отпадне и на двете места думата „съдия“.
Други предложения, въпроси, мнения, становища? Няма.
Закривам дебата.
Колеги, подлагам отделно на гласуване чл. 9 – първо, предложението, моето и на господин Митев, да отпадне и от двата текста – и на вносител, и като предложение за редакция, да отпадне в т. 2 думата „съдия“ и на двете места.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се това предложение.
Сега подлагам на гласуване и предложението за редакция на работната група.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се и предложената редакция от работната група.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава трета, заедно с чл. 9 – текст на вносител, и приетите две предложения за редакция.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се Глава трета и чл. 9 – текст на вносител, с редакции.
Продължаваме с гласуването.
Подлагам на гласуване членове от 10 до 15, включително – текстове на вносител, заедно с предложения за редакции.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приемат се текстове от 10 до 15, включително текстове на вносител, заедно с редакции.
Пристъпваме към: чл. 16 – текст на вносител, и предложение за редакция, чл. 17 – текст на вносител, предложение за редакция, чл. 18 – текст на вносител и предложение за редакция, чл. 19 – текст на вносител и предложение за редакция, чл. 20 – текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказване, мнения, становища, въпроси по текстовете от 16 до 20, включително. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител, заедно с предложенията за редакция за членове 16, 17, 18, 19 и 20.
Гласували: за – 13, против и въздържали се – няма.
Приемат се.
Пристъпваме към: чл. 21 с предложение за редакция, чл. 22 – текст на вносител с предложение, чл. 24 – само текст на вносител, чл. 25 – текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за мнения, становища, изказвания, възражения. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител заедно с предложенията за редакция на членове от 21 до 25, включително.
Гласували: за – 13, без против и въздържали се.
Приемат се тези текстове, заедно с редакциите.
Пристъпваме към: Глава четвърта „Особени правила за извършване на определени действия по разследването и други процесуални действия“, чл. 26 – текст на вносител и предложение за редакция, предложение на работната група да се създаде нов чл. 27.
Имате думата, колеги.
Господин Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Господин председател, становището е правно-техническо по-скоро, за чл. 26, ал. 2 – в първото изречение след думите „окръжният съд“ вместо „на чиято територия“, предлагаме „в чийто район се намира задържаното лице“. Това е по редакцията на работната група: „в случаите по ал. 1 е окръжният съд, на чиято територия се намира задържаното лице“, предлагаме „в чийто район се намира задържаното лице“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания и предложения, колеги? Няма.
При това положение правя предложение за редакция в следния смисъл: в редакцията, която е предложена от работната група, в ал. 2 думите „на чиято територия“ да се заменят с „в чийто район“.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава четвърта „Особени правила за извършване на определени действия по разследването и други процесуални действия“, чл. 26 – приетата редакция, заедно с предложението на работната група за редакция, заедно с текста на вносител, и предложението на работната група за чл. 27.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приемат се тези текстове, а ние отправяме молба към колегите от Министерството на правосъдието тези въпроси да ги решават в работната експертна група, за да не правим по две групи редакции.
Пристъпваме към: чл. 27 – текст на вносител, който става вече чл. 28, заедно с предложение за редакция, стария чл. 28 – текст на вносител, който става чл. 29, с предложение за редакция, стария чл. 29 – текст на вносител, който става чл. 30, с предложение за редакция, чл. 30, който става чл. 31 с предложение за редакция, и чл. 31, който става чл. 32, заедно с предложение за редакция.
Колеги, имате думата за изказване. (Реплики.)
Член 32 по нова номерация, по доклада – чл. 31.
Няма изказвания.
Заповядайте, за чл. 31, който става чл. 32.
ЕКСПЕРТ: В ал. 3 препратката „компетентен орган по чл. 9, ал. 1“ да бъде „компетентен орган по изпълнение на Европейската заповед за разследване“, за да не изпуснем хипотезата, в която прокурорът сам може да изпълни, а не да възложи на някой друг да изпълни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Говорим по редакцията и казваме „ал. 2“?
ЕКСПЕРТ: В ал. 3: „В случаите по ал. 1 компетентният орган по изпълнение на Европейската заповед за разследване има правото да действа и ръководи и да контролира операциите, свързани с изпълнението на Европейската заповед за разследване“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест, искате „чл. 9, ал. 1“ да бъде заменено с „по изпълнение на Европейската заповед за разследване“.
Колеги, има ли възражение по това предложение?
Господин Митев току-що направи предложение да се замени в предложената редакция на чл. 31, който става чл. 32, в ал. 3 думите „чл. 9, ал. 1“ да се заменят с „изпълнение на Европейската заповед за разследване“.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се това редакционно предложение на колегата Митев.
Подлагам на гласуване текстовете от чл. 27, който става чл. 28, до чл. 31, който става чл. 32, текстове на вносител, заедно с предложените редакции, и заедно с приетото предложение на господин Митев.
Гласували: за – 13, против и въздържали се – няма.
Приети са тези текстове.
Пристъпваме към чл. 32, който става чл. 33 – текст на вносител, и предложение за редакция, Глава пета „Прихващане на електронни съобщения“, чл. 33, който става чл. 34 – текст на вносител и предложение за редакция, чл. 34, който става чл. 35 – текст на вносител, до Глава шеста.
Господин Лазаров поиска думата за въпроси и уточнения.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: За чл. 33 по вносител, който става чл. 34 по редакцията на работната група. Той, общо-взето, няма кой знае какви съществени изменения.
Първо, чувам, че става въпрос за прилагане на Закона за специалните разузнавателни средства, чл. 34, чл. 33 по вносител, както искате го кажете. Това е болтваният текст. Как да разбирам? Така би трябвало да се разбира.
В Закона за електронните съобщения, чл. 304 е казано, че предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи… и така нататък, се задължават да предоставят, прихващат съдържание, електронни съобщения… Тук липсва това уточнение. Значи ли това, че ще важи за всички, които предоставят електронни съобщения? Примерно, едно учреждение има телефонна централа… Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е: чл. 34 по редакцията, която е в доклада, ал. 3, т. 1 – за мен е неясно какво означава, че Европейската заповед за разследване по ал. 1 съдържа и информация за целта на идентифициране на лицето, което е обект на прихващането.
В нашето законодателство го има, употребява се този термин, но тук като че ли има две цели или три цели.
Четвърто, ал. 6 на същия член: „предаване на електронни съобщения незабавно към издаващата държава“, каквото и да означава това.
И за мен най-важното: ал. 7 на чл. 34: „Издаващият орган и компетентният орган по чл. 9, ал. 1“, в чл. 9, ал. 1 компетентният орган – те са два, досъдебното производство-прокурора, съдебното производство-съда, но, уважаеми колеги, по Закона за електронните съобщения, а и в Наказателно-процесуалния кодекс компетентният орган е съответният окръжен съд, председателят или негов заместник-председател на съответния окръжен съд или апелативния съд. Не искам да влизам в детайли, когато се касае за магистрат, кой е компетентният орган. Там нивото се вдига.
На практика това означава, че ако не са налице хипотезите по чл. 16 – не е тежко престъпление, и така нататък, за да се допусне прихващане на електронни съобщения, тоест са налице тези хипотези, допустимо е по нашия закон, няма да има възможност компетентният орган, тоест прокурорът, защото той не е компетентният, и така сте го посочили – досъдебното е прокурорът, но то обикновено това става в досъдебно производство.
Не искам да задълбавам, а и ще задълбаем натам, защото Вие говорите „действия по разследване“. Да, ама нашият закон допуска в Закона за специалните разузнавателни средства, когато няма досъдебно производство за нуждите на национална сигурност също да се прихващат електронни съобщения, събира се информация, няма действане по разследването. И, общо-взето, това е обменът на информация между партньорските служби, свързана с тероризма, предотвратяване… Ама, няма разследване. То, затова прихващането на тази информация не е способ за събиране на доказателства, а си е способ за събиране на информация.
Ще отида на следващия член, за да приключа, господин Кирилов.
Следващият чл. 34 по вносител, аз не виждам тук, може би се пренареждат… Тук, по доклада, не са пренаредени, между другото. Това е технически въпрос.
Прихващащата държава уведомява приемащата държава, има и уведомена държава, където обикновено ще пребивава лицето. По-надолу ще видите, че в ал. 3, компетентният орган на уведомената държава…
Колеги, нека да довърша, а след това да дебатираме на един път.
Компетентният орган на уведомената държава в срок не по-късно от 96 часа след получаване на уведомлението уведомява изпращащата държава. Ама, аз никъде не виждам тук срок в този чл. 36 – прихващащата държава в какъв срок трябва да спре прихващането.
Това са ми въпросите, основно по чл. 34.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще опитам малко да подпомогна решаването на тези въпроси, докато и колегите от Министерството на правосъдието ги обсъждат.
В последния момент получихме становище от Прокуратурата, което работната група успя в голямата му част да го съобрази. Остана на финала може би не пълно приложена следната т. 6 от становището на Прокуратурата, подписано от госпожа Пенка Богданова, заместник на Главния прокурор при ВКП.
„6. Въвежданата промяна с предложения Законопроект, виж чл. 3 и чл. 34 от Директивата 2014/41 на ЕС, налага най-малко следните съществени нормативни разрешения в Преходните и заключителни разпоредби. Наложително е да се допълни Закона за специалните разузнавателни средства като се предвиди и компетентният орган по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за Европейската заповед за разследване, да е сред органите, които могат да правят искане за използване на срс. Евентуално би могло да се предвиди нов § 6 за допълнение на чл. 13, ал. 2 от Закона за срс, след думите „наблюдаващия прокурор“ с думите „или компетентният орган по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за Европейската заповед за разследване“.
Същевременно, в същия смисъл следва да се предвиди и съответната промяна в НПК. С нов § 7 от Преходните и заключителни разпоредби да се допълнят разпоредбите на чл. 173, ал. 1, изречение първо и изречение второ от НПК, след думите „наблюдаващия прокурор“ („наблюдаващия прокурор“ – за изречение две) се добавят думите „или компетентния орган по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за Европейската заповед за разследване“.
Този въпрос беше повдигнат от Прокуратурата. Вярно, в последния момент. Остана неразрешен и аз смятах да го поставя на Вашето внимание, като стигнем до Преходни и заключителни разпоредби, да обсъдим тази т. 6.
Част от изказването на господин Лазаров ми се струва, че е насочено в тази посока и бих му върнал въпроса: дали всъщност започваме този дебат и дали е необходимо в подкрепа да направим допълнителни параграфи в Преходните и заключителните разпоредби в този смисъл?
Колегите от Министерството на правосъдието ще помоля да вземат становище по останалата част от въпросите на господин Лазаров, както и по това: също дали има необходимост да направим допълнения в Преходните и заключителните разпоредби?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Само за пояснение, господин Кирилов.
Не съм детайлно запознат с това становище на заместник-главния прокурор, но от това, което на прима виста изчетохте, оставам с впечатлението, че с тези изменения, които се предлагат в Преходните и заключителни разпоредби, касаещи всъщност Закона за специалните разузнавателни средства и Наказателно-процесуалния кодекс, се дава възможност на наблюдаващия прокурор да разрешава прилагането и използването на специални разузнавателни средства. Не претендирам точно, коректно да съм го разбрал.
Идеята – да, само наблюдаващият прокурор може да иска в хипотезите на досъдебното производство, тук изобщо липсват хипотезите на случаите на национална сигурност, където срс дава тази възможност, а такива са, ако става въпрос, защото става въпрос кой е органът, който може да откаже. Органът, който разрешава и отказва прилагането на специални разузнавателни средства, на този етап няма различно мнение, това е съдът.
Пак казвам, не претендирам точно, но оставам с такова впечатление. Прехвърляйки, наблюдаващият орган по чл. 9, ал. 1, т. 1 по този Закон, това е наблюдаващият прокурор. Ама, той няма как да разрешава прилагането на специални разузнавателни средства, когато се касае Европейска заповед за задържане. С уговорката пак, че…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест, не е нужно да добавяме, да уточняваме изказа, поне в Закона за срс.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, тук, ако бихме добавили, трябва да добавим тук в чл. 6, ако не се лъжа, и хипотезите, когато извън досъдебното, и в досъдебното, тоест в чл. 34 компетентният орган е съдът, а не е този по чл. 6 или в чл. 3 са изброените.
За Глава пета компетентен орган е съдът и е изпуснато – хипотезите, когато няма досъдебно производство, макар че Европейска заповед за разследване, спор няма. Другото върви по дневния ред, може би, така че – да, за наказателно производство.
Остава само да добавим тук, в Глава пета, че компетентният орган е в тази хипотеза – съдът. Компетентният орган по българското законодателство за разрешаване на прихващане на съобщения. Компетентният да иска е наблюдаващият прокурор, компетентен да разрешава е друг орган. Няма нужда в Преходни и заключителни да препращаме нито в НПК, нито в ЗСРС, просто мисля, че тук е редно да го кажем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Колеги, ще вземете ли официално становище?
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Господин Председател, аз ще взема становище по предложението за промени в Закона за срс и НПК, но ми се иска преди това да обърна внимание на чл. 33, където имахме становище за същата промяна, както по предходния текст и вместо да е „чл. 9, ал. 1“, да е „органът по изпълнение“. Вие ще прецените с кое да започна.
За да няма объркване – разследване чрез служител под прикритие, този текст, защото и аз вече се обърках с номерацията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 32 по доклада, който ще стане чл. 33.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Разследване чрез служител под прикритие – тук има една ал. 5, където предлагаме идентично на предходния текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Единствено компетентният орган по чл. 9, ал. 1 има правото да действа, да ръководи и да контролира операциите, свързани с разследването под прикритие – това имате предвид, като тук „чл. 9, ал. 1“ да стане „по изпълнението на Европейската заповед за разследване“. Добре.
Господин Митев пак или госпожа Атанасова правят предложението? Господин Митев пак прави същото предложение по отношение на предложението за редакция за чл. 33, ал. 5: „Чл. 9, ал. 1“ да се замени с „изпълнението на Европейска заповед за разследване“.
Това ще го гласуваме отделно.
Продължете по другия въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: По другия въпрос, ако правилно съм разбрал изказването на господин Лазаров, също считам, че не се налагат промени в Закона за срс и в НПК. Доколкото съм запознат – и в момента европейската Конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси, там също са предвидени действия, свързани със служител под прикритие, с контролирани доставки. Без проблеми, постановява се постановление от прокурор, приема се за изпълнение и след това може да се направи искане до компетентния съд. Също считам, че фигурата на наблюдаващия прокурор, която и в момента действа по НПК би могла тук да изпълнява ролята на компетентен орган. Образува се преписка, има си наблюдаващ прокурор.
За съда, според мен, е важно дали има наказателно дело в изпращащата държава и това да е наказателно дело, така че също считам, че добавката „или органа по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за Европейската заповед за разследване“ е безпредметна, защото се обхваща от наблюдаващия прокурор като понятие.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Може ли, господин Председател?
Да, за добавяне в Преходни и заключителни разпоредби в Закона за специални разузнавателни средства и в НПК, аз казах моето мнение – съгласен съм.
Тук обаче се получава колизия в чл. 33 по вносител, чл. 34 – компетентният орган по чл. 9, ал. 1 е наблюдаващият прокурор, така е посочено, досъдебното производство, който може да разреши или да откаже прихващане на съобщение. Ама, разрешава или отказва съдът. Конкретният случай – в Глава пета…
Разбирате ли? (Шум и реплики на изключени микрофони.)
Алинея 5 – признаването и изпълнението на Европейска заповед за разследване, има се предвид прихващане на съобщения, щото е в чл. 34, може да бъде отказано, освен на основанията по чл. 16, тоест не отговаря на изискванията на националното ни законодателство – не е тежко престъпление, не е в изброените на НПК, освен на това основание, да няма проблем…
Ако съответното действие по разследването и други процесуални действия не са разрешени от българското законодателство, компетентният орган по чл. 9, ал. 1, тоест наблюдаващият прокурор, може да обвърже предоставянето на съгласието си със спазване на условия, които се изискват от българското законодателство. Компетентният орган по разрешаването, ако имате предвид, е в конкретния случай по ЗСРС и по НПК, е съдът.
Ако текстът звучеше: компетентният орган по чл. 9, ал. 1 може да обвърже предоставяне на искането си пред съда съответно с, а не предоставянето на съгласието си…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук се обхващат и двете хипотези – и по т. 1 и по т. 2, за чл. 9, ал. 1.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Ами, защо сме го предложили така? Аз и на уважаемия господин Лазаров да коментираме бележката. Ние сме го предложили, както той каза, че за да стигне до съда срс-то, съответният наблюдаващ прокурор трябва да направи искането за това нещо, затова сме оставили двете хипотези на чл. 9, ал. 1, и т. 1, и т. 2, за да може единият компетентен орган – прокурорът, да прецени налице ли са всичките основания той да прави искане до съда да се използва срс, или не са.
Ако пък прокурорът не ги е съобразил и искането стигне до съда, съдът като този, който разрешава срс-тата, ще прецени дали Европейската заповед за разследване отговаря на всички изисквания за използване на срс, дали предложението на прокурора е правно обосновано и вече той ще каже – да или не, съдът – за срс-тата. Това сме предложили.
Ако се съзира колизия, може би в чл. 9, ал. 1, т. 2 да се добави, тъй като съдът в края на краищата решава да има ли срс или да няма.
Правилно сме разбрали бележката?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сравних текстовете на вносителя и текстовете на работната група и искам да Ви кажа, че дори на пръв прочит текстът на вносител ми се струва по-добър от текста на редакцията, където изразът „изпълняващата държава може да обвърже предоставянето на съгласието си със спазване на условия, които се изискват от българското законодателство“, когато е „изпълняващата държава“, въобще не влизаме в тази конкретизация – „органът по чл. 9, ал. 1“ дали ще е по т. 1 или по т. 2, така че ако някой ще предлага нещо, може би тук е добре да се предложи в текста на редакцията, второ изречение: „компетентен орган по чл. 9“ да се замени с „изпълняващата държава“. (Реплики на изключени микрофони на референтите по Закона.)
Ако върнем още един път „орган на изпълнението“ – ще Ви върна второто четене!
ЕКСПЕРТ (на изключени микрофони): Не, не! Нямам предвид да върнем. Имам предвид вместо „ чл. 1, ал. 1“, ако заменим “орган по изпълнението“, тъй като понякога орган по изпълнение е и орган по предоставянето на съгласие, дали няма…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това, ако искаш го направи като предложение, но на микрофон, за да се запише в стенограмата.
Включете микрофоните!
ЕКСПЕРТ: По-скоро към вносителите – исках да попитам, ако във връзка с въпроса на господин Лазаров, ако заменим тази дума „компетентния орган по чл. 9, ал. 1“ с „компетентен орган по изпълнението на Европейска заповед за разследване“, няма ли да разрешим проблема, който господин Лазаров визираше? Тоест, защото така ще обхванем органа, който ще изпълни, който е компетентен да изпълни съответно това действие по разследването.
Просто предлагам, ако кажете, че е адекватно, ако – не…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз разбирам идеята на господин Лазаров като искане за прецизиране, тъй като в текста, както е редактиран всъщност опциите са за два органа – единият, който може да поиска, и другият, който може да разреши.
ЕКСПЕРТ: Така е, да. Но този, който дава съгласие по нашето законодателство е ясно кой е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е съдът!
ЕКСПЕРТ: Така е, да. Ако искате с цел прецизиране. Въпросът е колегите да кажат дали е ок. (Реплики, уточнения.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, господин Лазаров и колегите от Министерството на правосъдието, ще се съгласите ли с това предложение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Да остане изречение второ на вносител.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да остане изречение второ на вносител, добре.
Възражения? Няма.
Референтите, съгласни ли сте? (Реплики, уточнения.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Тук, може би, както се съобразяваме с бележката на господин Лазаров, тук не ни интересува изпълняващият орган, а разрешаващият – съдът. Разрешаващият орган за срс-то. Разбирате ли? Затова го обвързваме, че обвързването на това съгласие ще се спазва в българското законодателство. Дали приемате такова предложение?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Закривам дебата. (Реплики.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз имах още един въпрос за т. 1 на ал. 3 на чл. 34: „Информация за целта на идентифициране на лицето, което е обект на прихващането“.
Аз не мога да разбера „информация за целта на идентифициране“.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Конкретно ние сме се съобразявали с исканията на Директивата, уважаеми господин Лазаров, пък и Вие, уважаеми господа и госпожи народни представители. Ние не сме ДАТО или друго, за да знаем точно…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз го разбирам, че този трябва да бъде установен, защото е вероятен, да кажем, помагач за…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако това е така, добре, само че трябва да бъде „информация за целта за идентифициране на лицето“.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Може би е правописна грешка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако сменим „на“ със „за“ решаваме проблема, така ли? (Уточнения по текста.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Вносителите да кажат. Едно е „информация за целта на прихващането“, щото е заподозрян за извършване на тежко престъпление, съвсем друго е „информация за идентифициране на лицето, обект на прихващането“. Това са две различни неща. Срс допуска идентифициране на лицето по чл. 20, по 20, по 22 с разрешение на съда, а другото е информация, ограничаване правото на това лице и добиваме прихващане на съобщенията, за да добием информация, която ни трябва, като субсидиарен способ за разкриване на тежко престъпление. Кое от двете тука е?... Информацията ли ни интересува или лицето? Няма ли в Европейската заповед да няма информация за необходимостта от прихващане на съобщението? Това е съвсем различно, защото тук аз не виждам, че в Европейската заповед има информация за необходимостта от прихващане на съобщение – тежко престъпление, така, така, така… Представете си като занесете в съда едно такова искане, как ще даде разрешение. Казвам го, за да не блокираме действието на този Закон в тази Глава пета.
ДИМИТЪР ТЕРЗИИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с казаното от господин Лазаров – в чл. 30 от текста на Директивата, Параграф 3, буква „а“, чета го дословно: „посочената в § 1 Европейска заповед за разследване съдържа и следната информация“, буква „а“: „информация за целта на идентифициране на обекта на обекта на прихващането“.
По начина, по който го тълкуваме и го схващаме, става въпрос за информацията, която обосновава необходимостта от идентифициране на това лице спрямо което ще бъде извършено прихващането.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Буквалният превод на директивите води точно до такива недоразумения.
ДИМИТЪР ТЕРЗИИВАНОВ: Това са официални преводи.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ама, официалният превод не трябва да е буквалният превод, аз не съм чел някъде, че трябва да се пренася автоматично, тоест Вие казвате, че трябва да съдържа информация за необходимостта от прихващането… Не знам. Уточнете се.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз го проверих. Така е в чл. 30, т. 3 от Директивата. И е едно към едно пренесено от Директивата в Проектозакона.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Защото като отиде в съда, съдията ще го чете буквално.
РЕФЕРЕНТ: Във формуляра към Директивата, в приложението, информацията, която се изписва, е информация за лицето, обект на прихващане. Това, което трябва да се попълни.
„Информация за идентифициране на лицето – обект на прихващането“…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, предлагам Ви да прекъснем и да отложим второто четене на този Законопроект.
Има ли възражения по това предложение? Няма.
Прекъсваме за 5 минути и продължаваме с т. 2.


(След прекъсването.)


ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: След прекъсването уточнявам, че ще продължим с точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, № 754-01-75, ВНЕСЕН ОТ ДЕЛЯН СЛАВЧЕВ ПЕЕВСКИ, ЙОРДАН КИРИЛОВ ЦОНЕВ И ХАМИД БАРИ ХАМИД НА 26.10.2017 г.
След като приключим работата по тази точка, ще се върнем на дебата, в който слязохме на ниво на работна група. Има решения, които да предложим.
Предполагаме, че Министерството на правосъдието ще се върне за това продължение на дебата.
Но отбелязвам огромната си неудовлетвореност от работата на експертна група. Мислехме, че текстовете реално ще се подобрят вместо, да не кажа – влошат, но наново да ги пишем.
Преминаваме към разглеждане на втората точка от дневния ред.
Колеги, разполагате с доклада за второ гласуване.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 754-01-75, внесен от Делян Славчев Пеевски, Йордан Кирилов Цонев и Хамид Бари Хамид на 26.10.2017 г., приет на първо четене на 17.01.2018 г.“
Гости по тази точка от дневния ред: От „Фонда за гарантиране на влоговете в банките“ – госпожа Невена Радева, главен юрисконсулт; от „Корпоративна търговска банка“ АД, обявена в несъстоятелност – господин Ангел Донов, синдик; госпожа Кристи Маринова, синдик; господин Александър Кацаров, служител.
Заповядайте!
Наименование на нормативния акт: „Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност“.
По § 1 имаме текст на вносител и предложение за редакция, с което разполагате.
Редакцията касае промяна в понятието: „до момента на започване осребряване имуществото на банката“ да стане „до датата на откриване на процедурата по осребряване имуществото на банката“. Това е разликата.
Имате възможността за изказвания, мнения, становища, предложения. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване наименованието на нормативния акт, § 1 – текст на вносител, заедно с предложение за редакция.
Гласували: за – 9, против – няма, въздържали се – 5.
ЯВОР БОЖАНКОВ (на изключени микрофони): А гласовете на колегите?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако „и колегите“, ще броим иначе. (Реплики.)
ЯВОР БОЖАНКОВ: И колегите!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тогава – добре, възобновявам гласуването.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 6 (6 гласа от БСП и 3 гласа от колегите патриоти), тоест 9 гласа.
С 11 гласа „за“, без „против“ и 9 гласа „въздържали се“, се приема наименованието на нормативния акт и § 1 – текст на вносител, заедно с предложението за редакция.
Колеги, преди да стигнем до § 2, тъй като той вече касае създаване на чл. 60б…
Добре, аз ще използвам случая да уведомя колегите да знаят, а както решим. Имаме възможност да го направим като § 2 – нов, и като преходна и заключителна разпоредба.
Постъпи предложение от проф. Валери Димитров по отношение на чл. 59, ал. 5-7, със следната аргументация.
По тези разпоредби се формира противоречива съдебна практика по прилагането им в производството по несъстоятелност на КТБ. Част от първоинстанционните съдебни състави приемат, че тези разпоредби са неприложими в производството по несъстоятелност на КТБ, тъй като въпреки, че са влезли в действие преди произнасянето на съда за неплатежоспособността на банката на 22 април 2015 г., на тях не им е придадено изрично обратно действие.
За да се преодолее това становище е необходимо допълнение на Законопроекта, с което да се осигури приложимост на режима на прихващанията във варианта, приет от законодателя през ноември 2014 г.
Нашият преглед и по правно-информационните системи показа, че тези разпоредби в някои случаи се отбелязват в скоби, по следния начин: ал. 5, след посочването на „Държавен вестник“, (в сила от 28.11.2014 г.), ал. 6 – текстът в скоби: (в сила от 28.11.2014 г.), ал. 7 – (в сила от 5 юни 2015 г.).
По тази причина се предлага изрично да се създаде норма със следното съдържание: „Чл. 59, ал. 5-7 се прилага от 20 юни 2014 г.“, тоест изрично да се посочи първоначалният момент, от който тези разпоредби влизат в сила с оглед да се преодолее противоречивата съдебна практика.
Ако желаете, сега можем да обсъдим този въпрос. Ако прецените, тъй като действително тази норма касае действието във времето на норми, които вече са приети в корпуса на Закона, имаме възможността това да бъде преходно правило.
Добре, оставаме дебата за Преходни и заключителни разпоредби, като тогава няма да чета отново аргументацията. Ще препратя към това представяне, просто ще направим дебат.
При това положение пристъпваме към § 2. Имаме само текст на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения, становища.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, за мен редакцията за § 2 в този вид, в който е, на първо място е непрецизна. Обърнете внимание на ал. 1 на използваните думи, които са в скоби, което според мен е недопустим начин за използване на правна техника – в нормативен акт да се слагат изрази в скоби, както е записано, например: „при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице (независимо от броя на прехвърлянията)“…
Не ми се струва издържано, не ми се струва ясно. Смятам, че ще породи в хода на прилагането и различни тълкувания и как да се тълкуват по този начин тези текстове в скоби.
На следващо място ми се иска да чуя каква е обосновката за прилагането на нова ал. 4, с която се казва, че по иска по ал. 3 не се събира предварително държавна такса.
Ясно е какво се случва, ако искът бъде уважен. Следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, обаче ако искът бъде отхвърлен, на практика държавната такса ще остане неплатена, което не ми се струва добро разрешение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Митев.
Преди да дам думата за дебат, ще направя следното редакционно уточнение – няма никакъв проблем да разкрием скобите, тоест да премахнем скобите и да поставим запетайка. Ако някой колега желае, може да се направи като предложение. Ако – не, аз ще направя такова предложение, за да няма скоби, а да бъде текстът като пояснително вметнато изречение.
По втория въпрос – за държавната такса, който желае, имате думата и възможността за становища.
Заповядайте.
НЕВЕНА РАДЕВА: Аз съм от „Фонда за гарантиране на влоговете в банките“.
Това, което искам само да спомена, е, че в сега действащия Закон има подобна разпоредба. Това е разпоредбата на чл. 62, ал. 2, в която се казва, че предварителна държавна такса не се дължи, тоест това не е нова норма, която досега не е била прилагана. И синдиците могат да ме подкрепят, че наистина за делата, които те водят, предварителна държавна такса те не заплащат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, така е – чл. 62, ал. 2, изречение и първо, и второ.
НЕВЕНА РАДЕВА: Първо – не се дължи, и вторият случай, че ако бъде уважен искът, се събира от масата на несъстоятелността, така че имаме вече такава разпоредба, която се прилага към настоящия момент и която е в полза на синдиците.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
АНГЕЛ ДОНОВ: В допълнение на казаното бих казал, че и в Търговския закон има такива разпоредби. В общи линии това е принцип в производствата по несъстоятелност и на търговските дружества. Предварителна държавна такса по искове, да речем, по чл. 694 от Търговския закон, не се събира. Впоследствие, с оглед изхода на делото, се присъжда съответната държавна такса. Това не е нещо ново, което се предлага тук.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Митев иска ли да вземе отношение? Не.
Други изказвания, мнения, становища?
Господин Нотев, заповядайте.
ЯВОР НОТЕВ: Само за едно уточнение. Това беше пояснение. Да го разбираме ли в смисъл, че въпросът е решен и че влиза в обхвата на действащи вече норми? Тогава има ли нужда от такъв текст в този Закон, който разглеждаме? (Реплики.)
Той не е решен. Да направим аналогия, но не позоваване на действащи текстове, понеже казахте, че е така направен. Това исках да уточня.
ХАМИД ХАМИД: Аналогия по сходен текст.
ЯВОР НОТЕВ: Да, господин Хамид е абсолютно точен. Това е. Това исках да изясня. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други мнения, становища, възражения? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за техническа, то не е редакция, а е корекция, за думите в скоби – да отпаднат скобите, като се постави запетая вместо всяка една скоба.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Колегата Митев казва, че не участва в гласуването.
Приема се техническата корекция в текста на вносител.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, заедно с приетата техническа корекция.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се § 2 с техническа корекция – премахване на скоби и замяната им със запетаи.
Пристъпваме към § 3 – имаме текст на вносител, и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания по отношение на § 3 относно чл. 62, ал. 1 на Закона. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с предложението за редакция.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се § 3 – текст на вносител, заедно с редакция.
Пристъпваме към § 4 – имаме само текст на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения, възражения по текста на вносител за § 4.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз не виждам смисъл от така направената редакция на § 4 и даването на определение на термина „разумен срок“. В тази редакция, която е дадена: „всеки срок, в който предвид нормалната търговска практика между независими търговци, може да се очаква, че ще се реализира насрещната престация по сделката, който не може да е по-дълъг от шест месеца“. По-смислено ми изглежда да се каже направо, че разумен срок е срок не по-дълъг от шест месеца. Всичко останало е, меко казано, странно.
Първо, какво значи „нормална търговска практика“? Какво пък значи тогава „ненормална търговска практика“? Между независими търговци има ли такава ненормална или нормална практика между зависими търговци?
„Може да се очаква“ – това са някакви бъдещи несигурни събития, които ще се случат някога, но може и да не се случат, че ще се реализира насрещната престация – но, дали ще се реализира, но дали – не? Вече, как да Ви кажа, не ми се струва удачно, не ми се струва добра редакцията.
Няма да я подкрепим с колегата Нотев и Димитров.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че текстът дава сносно определение на разумен срок. До настоящия момент разумен срок, господин Нотев предполагам, че ще потвърди, досега легална дефиниция и практика по това отношение има само в наказателното право при определение мярката задържане под стража, обикновено в тези производства.
В търговското право „добри търговски практики“ или „нормална търговска практика“ е често използвана фраза. Аз мисля, че господин Митев като действащ адвокат е добре запознат с това, така че аз предлагам да оставим текста така, защото дава реално определение на това „що е то разумен срок“, както и тази добавка, която ще направим в Преходните разпоредби по отношение на влизането в сила, ще спести на различните съдилища, различни инстанции, различно тълкуване на „разумен срок“, така че мисля, че дефиницията ни е от полза. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Други изказвания?
Господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: По-скоро като реплика на изказаното допълнение и пояснение на господин Хамид.
Вярно е, че разумен срок, въведен като термин има място, след като редакцията на текста по § 2, ал. 1 използва това понятие. То е в съвсем конкретна хипотеза. „В разумен срок“ гласи последната част от изречението на ал. 1: „имущество – парични средства или актив, различен от вземане“. Това е текстът, който току-що прегледахме.
Ако става дума за шестмесечен срок, който е разумен в тази хипотеза, тогава предлагам в самия текст да въведем, мисля, че вече го приехме и разгледахме, че не е постъпил в шестмесечен срок парични средства или актив. Това да гласи текстът, защото ако предлагате, колега Хамид, въвеждане на понятие „разумен срок“ за нуждите на гражданското и търговското право, то тогава ще направим тежка грешка. Съвсем, съвсем различни са хипотезите.
Пак се отнасяме към една и съща материя – разумен срок знаем за какво ни е необходим, но тук, от една страна, не можем да го направим общо понятие, от друга страна пък, поставяме в § 4 легална дефиниция, която обслужва една единствена употреба на това понятие. Като че ли няма достатъчно основание да направим това, така че подкрепям критиката на господин Митев.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук възприемаме, само уточнявам, че това понятие е само за нуждите на този Закон – на Закона за банковата несъстоятелност, даже…
Той така си започва - § 1 от Допълнителните разпоредби, е по смисъла на този Закон, и започват съответно точките, тоест аз не бих се съгласил, че това е понятие, което би трябвало да го отнасяме към цялото търговско право. Това е за нуждите на този Закон.
Аз не съм съвсем съгласен с твърдението на колегата Митев. Той смята, че тук имаме твърде много модалитети, тоест твърде много понятия, които разширяват приложението на това понятие. Аз смятам, че нормалната търговска практика тук трябва да се тълкува заедно с израза „между независими търговци“ и че всъщност целта на този текст, на тази предпоставка, е да разделя договорите и споразуменията между търговци – такива, които са свързани, и такива, които са несвързани, такива, които са зависими и такива, които са независими.
Може да се очаква, че ще се реализира насрещна престация по сделката. Това би следвало да бъде конкретна преценка на обективната възможност за изпълнение.
По отношение на срока от шест месеца, аз имам едно единствено колебание за себе си от правно-техническа страна, защото в цялата дефиниция липсва падежът.
Разсъждавах защо липсва падежът, защото престацията може да бъде не само парична вероятно и да иде реч не само за изпълнение на парична престация.
И, второ, ако имаме падеж, то вече падежът е просрочен и не би следвало разумно да се очаква изпълнение, тоест това са случаи, договори, в които нямаме падеж или фиксиран момент, в който се определя изпълнението, така че за себе си аз възприемам и обяснявам липсата на думата „падеж“.
Бих подкрепил с гласуване това предложение за дефинитивна правна норма в Допълнителните разпоредби. Каня обаче представителите на Фонда и синдиците, ако имат допълнение, имат възможност да ги направят, с оглед тяхната практика.
АНГЕЛ ДОНОВ: Ние така разбираме текста: разумен срок между отделни търговци е това, съгласно Търговския закон, фактически това е едномесечен срок за плащания между отделни търговци. И е хубаво тук, в този текст, че е сложен максимум на този разумен срок, който е 6 месеца. И така го разбираме „разумен срок“ – трябва да се заплати по договора за цесия в едномесечен срок, ако не е договорено друго. И максимумът, който следва да бъде за този разумен срок, е шест месеца. (Реплики.)
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, ако съкратим срока прекалено много, има вероятност между нормални търговци, ако е имало някаква цесия и единият търговец е кандидатствал за средства от банка и банката е определила 2-месечен срок да разгледа документацията, ако съкратим, няма да има възможност за реално плащане и постъпване на пари, затова сме дали „не по-късно от шест месеца“, защото предвид практиката.
Ако търговецът наистина е решил да плаща по определен договор, той в рамките на тези шест месеца може да си осигури финансов ресурс, зает от банка или друга финансова институция, затова не се придържаме стриктно към едномесечния срок, както господин Нотев правилно отбеляза, а даваме възможност да се намерят пари от финансови институции – било кредит, или друго вземане от някъде, така че затова сме си позволили да дадем максимум 6 месеца срок. Нормално всички търговски банки в рамките на до три месеца отпускат кредити, така че сме дали малко аванс.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Последна покана за предложения във връзка с текста. Няма предложения.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 4.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се § 4.
Наименование на подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“.
По § 5 – имаме текст на вносител, имаме предложение за отхвърляне на § 5, който е отразен на систематичното му място, като нов § 7. (Реплики.)
Защо трябва да го гласуваме два пъти? Първо да гласуваме отхърляне, а след това – като чисто ново предложение? Нека да го приемем по принцип с уговорката да си намери точното систематично място. Добре.
Колеги, по мнение на експертите и референтите, правя предложение да приемем § 5 по принцип и да го установим на точното му систематично място, което всъщност би било като § 7 по сегашния текст на доклада.
Имате думата за изказвания, мнения, възражения. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5 с предложението да го приемем по принцип и да бъде установен на точното му систематично място като нов § 7.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се текстът на вносителя за § 5 по принцип, който ще стане съответно § 7.
Пристъпваме към § 6 – имаме текст на вносител, имаме и предложение за редакция, като § 6 ще стане § 5, като – виждате, редакциите са отразени с подчертаване и са правно-технически и редакционни.
Имате думата за мнения, становища, изказвания. Ще дадем възможност и на синдиците да се изкажат.
Господин Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По този параграф моля експертите и Вас за пояснение, тъй като се посочва конкретна банка. Не влиза ли това в колизия с изискванията на Закона за нормативните актове, законите да съдържат общи правила за поведение, тъй като тук смятам, че е доста конкретно, като имаме предвид и обратното действие на Закона. Смятам, че материята става още по-деликатна. В тази посока са нашите притеснения, опасения, ако можете да ни дадете Вашето мнение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Божанков.
Аз ще дам кратък мой отговор по този въпрос – забележете, че разпоредбата е в раздела „Преходни и заключителни разпоредби“, впрочем, към който трябва да се върнем и да го гласуваме, защото пропуснахме да го гласуваме като наименование на подразделението, тоест то е в преходните правила.
Случаят действително е конкретен, но това е първата банкова несъстоятелност по действието на този Закон. И е очевидно, че голяма част от измененията и промените, които предприехме и преди, и сега в този Закон касаят първото му прилагане, както и откриване на несъответствие с оглед последиците, които законодателят е целял при неговото приемане, както и с оглед защитата на интересите на всички страни в производството по банковата несъстоятелност. Това е моето обяснение. Казвам, че то е лично, не като вносител, на необходимостта да се конкретизира това отделно производство по несъстоятелност.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Няма колизия. Налице е огромен обществен интерес, господин Божанков. Касае се не за една конкретна банка, тук се касае за парите на всички български данъкоплатци, на всички български граждани и на повече от 8 хиляди кредитори, които мисля, че остави тази несъстоятелност, така че се касае за огромен брой лица, касае цялата държава.
Колкото до Закона за нормативните актове, той не забранява да има закони по конкретен казус. Ще Ви цитирам Закона за БТА, Закона за БНБ и други такива закони, които са по един конкретен повод. Хайде, Закона за радиото и телевизията, както и да е, там са радиата и телевизиите, но Закона за Българска телеграфна агенция касае една телеграфна агенция, точка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И все пак, тук не съм съгласен, че това е Закон за КТБ, всъщност примерите, които колегата Хамид даде, са с оглед субекта и са устройствени закони за субекта, но бих казал, че това е преходна норма за първата банкова несъстоятелност по действащ европейски регламент за несъстоятелността в българското право. Просто това е първото прилагане на европейското и българското право в българските реални, конкретни условия.
Иначе се съгласявам с всички аргументи на господин Хамид.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ясни са. Ние чухме и в мотивите на вносителя, господин Хамид, какви са целите Ви, които се поставят пред тази норма и пред Законопроекта като цяло, но на практика начинът, по който тези цели се постигат, не ми се струва най-удачният. Още повече, с изричното придаване на обратна сила на вече сключени сделки и сигналът, който се дава към участниците в гражданско-правния оборот с това.
Що се отнася до спора за това, че се посочва името на един конкретен субект на правото, в случая – на „Корпоративна търговска банка“ АД. Не смятам, че можем да я поставим на същото място до публично-правни субекти като БТА, примерно, или Българска народна банка. В никакъв случай такова сравнение не би следвало да бъде правено. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Хамид оттегля сравнението.
Реплика.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Искам тук да поясня, че това заличаване, което са направили квесторите и сме написали в мотивите, че те не са имали това право. Не случайно приемаме и сега изричен текст, че нямат такова право, въпреки че те и преди не са имали такова право, просто нямаше изричен текст в Закона за кредитните институции. И те задават въпроса: „Къде го пише, че нямаме право?“.
Колкото до разместване на права в гражданския оборот, искам да кажа, че тук не се касае за разместване на права. Тук се възстановява само едно аксесорно задължение, тоест възстановява се едно обезпечение като аксесорно задължение към един друг спор, който в момента виси в съда. И от съдбата на този спор, ако съдът, всичко е в ръцете на съда, ние възстановяваме само обезпечението, но спорът виси и ако съдът прецени, че претенцията е неоснователна, синдиците ще имат задължението да заличат това обезпечение.
Ако обаче съдът постанови решение, че искът е основателен, то вече ще има към кого да насочат синдиците с цел осребряване на това имущество. Касае се за огромен ресурс, който неправомерно е отнет от масата на несъстоятелността. Цели се възстановяване на една справедливост и възстановяване само на аксесорно обезпечение към спор, който не го решаваме със Закона, а спор, който ще го реши българският съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Това беше реплика.
Други реплики към изказването на колегата Митев?
Аз много се колебая дали да участвам с реплика, но всъщност ще направя втора реплика.
Искам да припомня на колегата Митев, че това са действия, които са нищожни спрямо масата на несъстоятелността на всички възможни основания в производството по несъстоятелност с оглед тяхната цел да пренаредят възможността за удовлетворяване на осребреното имущество.
Това беше ясно и преди да приемем текстовете през месец декември 2014 г. И затова стигаме до там да обясняваме какво е разумен срок или неразумен срок, защото пък голяма част от цесиите са също симулативни споразумения, чиято главна цел е да пререшат или да пренаредят кредиторите и тяхната възможност да се удовлетворят от събраното имущество, което и не може да се събере.
Умишлено не влизам в частта „Обезпечения“, макар че тази разпоредба касае и обезпеченията, и тяхното заличаване, което също не смятам, че е било законосъобразно, да не говоря, че надали е било в интерес на масата на несъстоятелността.
Трета реплика към господин Митев има ли? Няма.
Господин Митев, ако желаете дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Съвсем кратка дуплика.
Мен ме притеснява тук обръщането на принципа, тоест придаването на обратно действие на Закона, което би трябвало да се прави по изключение и липсата, от друга страна, на достатъчен брой становище към този законопроект, пък и на достатъчно добре и ясно разписана оценка на въздействието и то в частта за очакваните последици от прилагането на тези разпоредби. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, но всъщност с дупликата отворихте нова тема и тя е за нов дебат. Ние я дебатирахме на първото четене.
Няма да правя отделно изказване по дупликата Ви.
Колеги, други изказвания има ли по § 6 – текст на вносител, и предложение за редакция, който, ако се приеме, ще стане § 5?
Заповядайте, синдиците и Фонда, ако желаете.
АНГЕЛ ДОНОВ: По отношение на тези текстове ние още на първото четене изразихме нашата подкрепа, защото считаме, че много ще ни помогнат за събиране, за прибиране на отпуснатите от банката пари на кредитополучателите. Наистина, касае се за огромен ресурс.
Единствено с оглед практиката, искам тук да уточня и ако може това и в текста да се отрази, аз имам и конкретно предложение. Има и такива случаи, колкото и да са нищожни, когато от датата на поставяне на банката под специален надзор – 20 юни 2014 г., до датата на откриване на процедура по осребряване, някои кредитополучатели са си заплатили с парични средства кредитите. Това означава, че ако се приеме този текст в този вариант, и тези ипотеки са недействителни. И са заличени ипотеките, и тези ипотеки ще бъдат недействителни, затова нашето предложение, както в § 1, чл. 31а се добавя едно изречение: „с изключение на случаите, при които вземането на банката е погасено изцяло чрез парично плащане“, точно това изречение да се добави след думата „нищожни“ на § 1, ал. 1 от текста, който в момента разглеждаме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Към кой параграф да се добави?...
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Председател, ние не го ли гласувахме този параграф вече? Параграф 5? Защото чух § 1. (Шум и реплики.)
АНГЕЛ ДОНОВ: Параграф 1 се отнася към § 5.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Текстът от § 1 да отиде към § 5? Същият текст, така ли?
АНГЕЛ ДОНОВ: Същият текст от § 1 да се добави в § 5, така двата текста ще си кореспондират.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Разбрах.
АНГЕЛ ДОНОВ: Защото на едно място в Законопроекта е казано, че временният синдик и синдикът нямат право в този период – от датата на поставяне на банката под специален надзор до започване на процедурата за осребряване, нямат право да заличават обезпечения с изключение на случаите, когато кредитът е заплатен с парични средства. И ние казваме това нещо да го има и при нищожност на самите учредени обезпечения. Това изречение да се добави в § 5.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, правя предложение за редакция по чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да се включат в текста на § 5, ал. 1 думите: „с изключение на случите, при които вземането на банката е погасено изцяло чрез парично вземане“, като молбата ми е това да не бъде след думите „нищожни“, защото ще се разкъса текстът и правните последици, а да дадем възможност на експертите да редактират изключението прецизно, за да нямаме прекъсване. Защото тогава последното изречение: „Учредените обезпечения се смятат за действителни и запазват своя ред“, съвсем ще увисне и трудно ще се тълкува.
Други изказвания, предложения?
ЯВОР НОТЕВ: Господин Председател, имам молба да бъда освободен, поради служебен ангажимент.
Моля да приемете, че упълномощавам колегата Митев да гласува по начин, който той намери за добре. Така да се счита и моят глас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Нотев.
Изказвания, колеги? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване моето предложение по чл. 83, ал. 5 с мандат за експертите и за референтите, ако се приеме, да намерят точното място на изключението в текста, така че да остане последното изречение безспорно.
Гласували: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с предложението за редакция, и приетото току-що предложение по чл. 83.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се § 6 по вносител, който става § 5.
Пристъпваме към § 7 по доклада – текст на вносител, който, ако се приеме, ще стане § 6.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Колеги, възобновявам дебата по § 7.
Давам думата за становище на синдиците, ако желаят да вземат такова, по § 7.
АНГЕЛ ДОНОВ: По § 7 ние искаме да ни се даде възможност дяловете, които са прехвърлени трети, четвърти и пети път, както в повечето случаи е станало в действителност, да може да атакуваме и тези сделки. В този смисъл смятаме, че както ни е дадена възможност в чл. 60б, ал. 3, да атакуваме цесиите и ако са прехвърлени вземанията на второ, трето, четвърто лице, както е казано в текста: „поредица от сделки“, същият този текст на чл 60б, ал. 3, да се използва и да се създаде нова ал. 2 на § 7 с абсолютно същия текст. Тогава ще имаме правната възможност да атакуваме сделките за прехвърляне на дяловете, ако те са извършени от трето, четвърто или пето лице. (Реплики.)
Ние се ръководим от съдебната практика и според нас е по-добре в закона да е ясно казано какво можем да правим, защото и затова и поискахме промяна на чл. 59, ал. 5-7, защото там има различни тълкувания.
Наистина, Вие сте прав, че може и така да се тълкува, но веднага, тъй като при нас работят доста юристи, веднага се разделиха мненията на две. И с оглед на това – за прецизност, за яснота, затова предлагаме. Просто това е наше предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Някой прави ли предложение? И по какъв начин го прави? Като допълнителна алинея в § 7 или текста така, както е в ал. 3 на чл. 60б, да замести текста, който сега е предложен в § 7?
АНГЕЛ ДОНОВ: Да се добави като ал. 2. Алинея 1 си остава така, както е предложена, а ал. 2 – нова.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Хамид прави следното предложение, и аз се присъединявам към това предложение: § 7, който би станал § 6, да бъде в две алинеи. Първата алинея да бъде текстът така, както е на Вашето внимание в настоящия вид, а втора алинея да бъде следният текст:
„(2) Синдикът, временният синдик или Фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за обявяване на недействителност на прехвърляне на акции или дялове от търговски дружества, длъжници на банката, след датата на поставянето й в несъстоятелност, на поставянето й под специален надзор или на поредица от такива прехвърляния по предходната алинея, в 5-годишен срок от откриване на производството по несъстоятелност на банката“.
И тук колегата Митев казва: „Всяко прехвърляне на акции“ да стане „или дялове от търговски дружества“, щото акции и дялове е комулативно… (Шум и реплики.)
Други предложения има ли? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението на колегата Хамид и моето, за добавяне на ал. 2 към текста на вносителя за § 7, който ще стане § 6, така както беше представен на Вашето внимание преди малко, и за редакция във вече новосъздадената ал. 1, като стане „акции или дялове от търговски дружества“.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се предложението по чл. 83.
Поставям на гласуване текста на вносителя за § 7, който ще стане § 6, заедно с приетото предложение по чл. 83.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се § 7, който става § 6.
Предложение за създаване на нов § 7. Това го гласувахме по принцип и всъщност отразяваме тук приетия по принцип § 5.
Правя предложение за създаване на нов § 7, така както го представих на Вашето внимание веднага след гласуването на § 1 по отношение на действието във времето на чл. 59, ал. 5-7, като тяхното действие да бъде, предлагам следния текст, който е записан и в стенографския протокол: „Чл. 59, ал. 5-7 се прилага от 20 юни 2014 г.“.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, предложния, възражения.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Аз ще подкрепя Вашето предложение, господин Председател.
Явно има нужда от него, защото наистина се наблюдават различни по смисъл решения, особено първоинстанционните, по съдилищата, така че мисля, че предложението би помогнало да се преодолее различното тълкуване точно към кой момент се счита, че нормата е влязла в сила, така че ще го подкрепя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Други изказвания?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Доколкото разбрах от представянето на мотивите към това предложение, то цели премахването на противоречива съдебна практика и в този смисъл аз също смятам, че заслужава подкрепа и ще подкрепя това предложение с оглед на факта, че тук е ясно, за разлика от другите предложения, какво се цели, какво се променя с тази редакция. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 7 с текста, който досега два пъти представях на Вашето внимание.
Гласували: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението за създаване на нов § 7 със съдържание „Чл. 59, ал. 5-7 се прилага от 20 юни 2014 г.“.
Пристъпваме към § 8 – имаме текст на вносител, имаме предложение за прецизиране, за редакция на текста на вносител.
Имате думата, колеги, за изказвания, мнения, становища, предложения. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Колеги, тук подлагам първо предложението на експертите и референтите за редакция на § 8.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се предложението за редакция на колегите.
Само за прецизност, въпреки че не е необходимо, подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8, заедно с приетата редакция.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се § 8 по вносител, заедно с предложената редакция.
Колеги, за финал Ви предлагам да упълномощим колегите експерти и референти, ако се наложи да предприемат редакционни отражения, съобразно дебата и гласуването в Комисия.
Имате ли възражения за това? Няма, тоест приемаме, че колегите имат възможност да редактират в рамките на волята и гласуването, така както беше проведено.
С това приключихме второто четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 754-01-75, внесен от Делян Славчев Пеевски, Йордан Кирилов Цонев и Хамид Бари Хамид на 26 октомври 2017 г.
Благодаря на „Фонда за гарантиране на влоговете в банките“ – госпожа Радева, главен юрисконсулт, и на синдиците – господин Донов, госпожа Маринова и господин Кацаров.
Пожелавам успех в работата Ви и тя да бъде ефективна!
Правя предложение за 5-минутно прекъсване на заседанието, докато се съберем във формата, за да възобновим разглеждането на т. 1.
Има ли възражения? Не. Благодаря.


(След прекъсването.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Възобновяваме заседанието.
Продължаваме с второто четене на Законопроекта за Европейската заповед за разследване, № 702-01-47, внесен от Министерския съвет.
Има ли други изказвания или да пристъпваме към гласуване по отношение на чл. 32 на вносител, който става чл. 33, с редакция, Глава пета „Прихващане на електронни съобщения“, чл. 33 – текст на вносител, който става чл. 34, с текст на вносител и предложение за редакция, и чл. 34 – само текст на вносител? Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване… (Реплики.)
Предложението на господин Митев съм си го отбелязал, по чл. 32, който става чл. 33, ал. 5. Това е едното предложение.
Следващото предложение беше в чл. 33, който става чл. 34, в ал. 3 да стане:
„1. Информация за целта за идентифициране на лицето, което е обект на прихващане“.
И в ал. 5, второ изречение от редакцията, всъщност да бъде второто изречение на вносителя.
Това са предложенията. Пропускам ли нещо?
Искате ли поотделно да ги гласуваме или сте съгласни да гласуваме трите заедно? Добре, заедно.
Колеги, подлагам на гласуване трите предложения за допълнителни редакции по чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Колегите от БСП нищо не са казали, няма ги, затова – въздържали се няма.
Приемат се трите редакционни предложения по чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Подлагам на гласуване, при това положение, текстовете на вносител от чл. 32 до чл. 34, заедно с приетите редакционни предложения и заедно с предложенията за редакция към чл. 32, който става чл. 33, и чл. 33, който става чл. 34, и наименованието на Глава пета „Прихващане на електронни съобщения“.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приеха се текстовете на чл. 32, който става чл. 33, чл. 33, който става чл. 34, чл. 34, който става чл. 35, заедно с наименованието на Глава пета, заедно с редакциите и заедно с трите редакционни предложения.
Пристъпваме към Глава шеста „Временни мерки“, чл. 35 – текст на вносител, предложение за редакция. Ако се приеме, чл. 35 ще стане чл. 36.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване – който е да приемем наименованието на подразделението Глава шеста, заедно с текста на вносителя за чл. 35, който става чл. 36, и предложената редакция, моля да гласува.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Пристъпваме към Допълнителни разпоредби, § 1 – имаме текст на вносител, и предложение на работната група за редакция, § 2 – текст на вносител, и § 3 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам ги на гласуване.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Прие се наименованието на подразделението „Допълнителни разпоредби“ и § 1 – текст на вносител, заедно с редакция, и параграфи 2 и 3 с текстове на вносител.
Пристъпваме към Преходни и заключителни разпоредби, § 4 – текст на вносител, и редакция на работната група, § 5 – текст на вносител, и редакция на работната група, § 6 – текст на вносител, и редакция на работната група.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, § 4 – текст на вносител, заедно с редакция, § 5 – текст на вносител, и редакция, и § 6 – текст на вносител, и редакция.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приемат се.
Пристъпваме към Приложение № 1 към чл. 3 – имаме текст на вносител, под формата на текст и таблица-образец, с която разполагате, и няма предложение за редакции по Приложение № 1 към чл. 3.
Можете да направите уточненията си, още не съм дал думата.
Имате думата за мнения, изказвания, предложения, като ще изчакаме колегите от Министерство на правосъдието да проверят таблицата към Приложение № 1.
Искате ли думата за становище?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Господин Председател, във връзка с направените редакционни промени малко по-напред в текстовете за електронните съобщения, предлагаме в т. 7 от приложението „Прихващане на електронни съобщения“, буква „б“, подбукви „аа“ да придобие вида: „информация за целите за идентифициране на лицето“. Така ще кореспондира с текста на чл. 34, който приехте преди това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще изчакаме колегата Лазаров да се върне, за да вземе и той отношение по предложението. (Реплики.)
Те го правят като предложение, щото ще е различно с текста от Закона. Правят го заради симетрия, въпреки че така в таблицата е казано много по-хубаво, отколкото е в текста на Закона.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Защото, господин Председател, вижте в таблицата как е написана т. 7: „Когато се отправя искане за прихващане на електронни съобщения, посочете причините, поради които считате, че това действие по разследването и другите процесуални действия са от значение за целите на наказателното производство“. И отдолу е нормално да бъде: „б) Посочете следната информация“, „аа) информация за идентифициране на лицето“, защото аз затова Ви казах, че очевидно тук се има предвид идентификация на лицето, а другото е съдържанието, така че няма пречка. То горе е пояснено. Просто в другия текст е малко по-засукано казано.
Аз не искам да връщам дебата, ама по същия начин е: кой ще даде разрешение – органът по чл. 6, ал. 1, т. 1-2 за претърсване и изземване? Но – минахме го. Гласувахме го: досъдебното производство или съответния съдия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест, в крайна сметка тук нямаме предложение за редакция в Приложение № 1.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Приложение № 1 към чл. 3 – текст на вносител.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Прие се Приложение № 1 към чл. 3 – текст и таблица-образец.
Пристъпваме към Приложение № 2 към чл. 20, ал. 1 – таблица.
Имате думата за мнения, становища, изказвания, предложения. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Приложение № 2 по вносител.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Пристъпваме към Приложение № 3 към чл. 34, ал. 2 – текст и таблица на вносител, като работната група подкрепя текста на вносителя за Приложение № 3, като в наименованието му думите „чл. 34, ал. 2“ се заменят с „чл. 35, ал. 2“.
Имате думата за изказвания, мнения, становище, предложения. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Приложение № 3 – текст на вносител, и редакционното предложение да се замени наименованието на Приложението, като то стане „Приложение № 3 към чл. 35, ал. 2“.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Прие се.
Колеги, мисля, че с това приключихме второто четене на Законопроекта за Европейската заповед за разследване.
Благодаря на участвалите.
Ако няма искания за обсъждане на други въпроси от организационен или от всякакъв друг порядък, ще закрия заседанието. Има ли такива? Няма.
Заседанието е закрито. Благодаря.

(Закрито в 18,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНАИЛ КИРИЛОВ