Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 34


На 7 февруари 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието госпожа Цецка Цачева на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-2, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и Данаил Димитров Кирилов на 19 януари 2018 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Имате дневния ред.
Имате думата по Проекта за дневен ред. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване Проекта за дневен ред.
За – 13, против – няма, въздържал се – 1.
Дневният ред е приет.

Точка първа от дневния ред:
ОТПРАВЯНЕ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ГОСПОЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Гост по тази точка ни е министърът на правосъдието госпожа Цецка Цачева.
Госпожо Министър, добре дошла! Благодаря, че своевременно се отзовахте и реагирахте на поканата за участие по точка първа и чл. 29 от Правилника.
Колеги, процедурата е известна. Въпросите ги задаваме съобразно големината на парламентарните групи.
Първи сме колегите от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ. Колеги, желаете ли да зададем въпрос към министър Цачева? Ще се въздържим на първия кръг, госпожо Министър.
По традиция в такива случаи Ви каня, ако Вие желаете, да споделите нещо като информация по актуални теми и проблеми в рамките на времето за нашата парламентарна група. Ако желаете, заповядайте, ако не ще поканя колегите от другата група.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за дадената ми възможност.
На този етап ще се въздържа, за да минем процедурата на въпроси и отговори.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Колеги, от парламентарната група на „БСП за България“, имате възможност да поставите въпрос към министър Цачева.
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Министър, в обществото ни отново съществува един проблем и този проблем аз се надявах Вие да успеете да го решите, честно казано, и продължавам да Ви стискам палци. Става въпрос за проблема с възнагражденията на служителите на места за изтърпяване и лишаване от свобода или на затворите най-общо казано. Вие бяхте поели определени ангажименти, съществуваха и предварителни разговори, но по това, което излиза в пресата, аз научавам, че преговорите са доникъде и няма развитие на въпроса относно възнаграждението и подобряване условията на труда. Смея да твърдя, че условията на труд са доста специфични и там могат да работят само едни здрави и силни, бих казал, психически устойчиви хора. Кога ще се реши проблемът с възнагражденията на служителите на затворите? Благодаря.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви за този въпрос, господин Байчев.
Това, което зависи от Министерството на правосъдието по отношение подобряване условията на труд – и в днешния ден продължава работата на група, нарочно създадена, под ръководството на ресорният заместник-министър Проданов, който отговаря за второстепенните разпоредители с бюджетни средства ГДИН и Главна дирекция „Охрана“. Там се работи, там нямаме проблеми с колегите, със синдикатите, диалогът по отношение на подобряване условията на труд регулярно се провежда – нямаме спорове.
За съжаление, не така стои въпросът по отношение на възнаграждението на служителите в затворите – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“. Вие знаете, че с приетия от Народното събрание Закон за бюджета на Република България за 2018 г. общо за системата „сигурност“ са предвидени средства за увеличение на възнагражденията в размер на 5%. Тези суми са отпуснати от централния бюджет в бюджета на Министерството на правосъдието и своевременно съм ги предоставила на двете главни дирекции, разбира се това, което се отнася за тях от общия бюджет на цялото Министерство.
Остана нерешен проблем, който и тук съм поддържала пред Вас в Правна комисия и в Народното събрание, при гласуването на Законопроекта тогава – все още днес Закон, по отношение на така наречените „специфични условия на труд“, които в двете дирекции към Министерството на правосъдието, са в размер на 50% от специфичните условия на труд, които се изплащат в Министерството на вътрешните работи, а служителите в ГДИН и Главна дирекция „Охрана“ са под режима и на Закона за МВР. В деня, в който бе обещана допълнителна сума за възнаграждения на служителите в МВР, получих нарочно писмо от синдикатите на двете дирекции. На 25-ти, преди Съвета по правосъдие, бе последната ми среща с представителите на синдикатите и с административното ръководство, в което те продължават да настояват за 20% увеличение на възнагражденията, което всички Вие разбирате, че няма как министърът на правосъдието да ги вземе от бюджет, който е разпределил средства в размер на 5% увеличение.
Коректна съм била през целите повече от четири месеца диалог, който имаме с тях. Редица системи са недофинансирани, но такъв е законът, това са числата, които се съдържат в средствата на държавата, които са разпределени. Пак казвам, това, което е предвидено за цялата система „сигурност“, съответно е предоставено на служителите от двете дирекции.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Байчев, имате възможност за реплика до две минути.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Министър, първо, моите поздравления, че успяхте да назовете една истина, макар, вероятно, да не Ви е било приятно, а именно, че двете дирекции – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“, получават 50% от това, което е в МВР, а пък са под един режим, а именно те получават размера 95 лв., в което няма логика.
Другото, което бих искал да кажа е, Вие имахте нашата подкрепа, не зная, обаче, защо не се възползвахте от нея? Тук, на Комисия, от „Българската социалистическа партия“, бих казал и колегите от ГЕРБ, подкрепиха нашето предложение за увеличаване на бюджета в размер на 9 млн. 900 хил. лв., нещо, което в последствие отпадна. Това се случи, защото Вие не сте се борили достатъчно или защото колегите от ГЕРБ не са Ви подкрепили? Това нещо, малко ми бяга, не ми става ясно.
Другото, което също бих искал малко да разтълкуваме е: какво се случва с искането за нарочни правила за това, как се формират допълнителните трудови възнаграждения? Това искане е на синдиката на служителите на затворите. Също така, какво се случва с препоръката на главния прокурор Сотир Цацаров, който предложи да има критерий, по който да има съответност на надзирателите, на администрацията на затвора спрямо броя на осъдените лица?
На Вас като най-висшия администратор, трябва да Ви е ясно, че, когато Ви се вменяват задължения, без да има обезпечение, това ще води до влошаване на качеството на тези задължения или да не кажем нещо по-лошо, до неглижиране на Закона, нещо, до което не ми се иска да се стига.
Според синдикатите и към настоящия момент има между 500 и 700 служители, които не достигат и на мен ми прави впечатление в тази среда, в която се работи и при тези ниски заплати, те няма как да бъдат запълнени тези места. Тоест, системата за сигурност в затворите според мен е застрашена и нарушена. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Всъщност, господин Байчев с репликата постави допълнителни поне, три въпроса.
Преди да дам думата на министър Цачева да отговори, не си спомням дали тогава бяхте член на Комисията по правни въпроси или след това станахте член на Комисията, подчертавам, ние всички единно – и ГЕРБ, и колегите от Правна комисия подкрепихме искането и на министъра на правосъдието, и на Инспектората, третото ми е трудно да го кажа, направихме предложение за това в срока, който беше за предложения между първо и второ четене на Проектозакона за държавния бюджет за 2018 г. Уви, беше уважено частично и минимално само едно от исканията ни – това, което касаеше Инспектората. (Реплика.)
Оттеглихме го след като стана ясно, че то не може да бъде обезпечено със средства от бюджета. Тоест, и на нас бюджетът ни отказа да ни уважи предложението.
КРУМ ЗАРКОВ: Нали ние определяме бюджета, не бюджетът нас да ни определя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, препращам Ви към дебатите на Комисията по бюджет и финанси, предложенията ни бяха отхвърлени. Не бяха отхвърлени второто и третото предложение, а първото беше частично удовлетворено и частично отхвърлено. След това го оттеглихме. Не търсете тук проява на воля, а проява на процедура. Нямаше смисъл неприето предложение просто да го оставим на дебат в пленарна зала. Министър Цачева няма нищо общо по този въпрос, но, ако желае разбира се, ще Ви отговори. Затова поех отговорността аз да Ви отговоря, защото то касае нас.
Госпожо Министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми членове на Правната комисия! Господин Байчев, не мога да се съглася с изказаното от Вас съждение за неглижиране на Закона от моя страна, обратното, съобразявам се със Закона за държавния бюджет, така както той е гласуван от Народното събрание по разписаните процедури за приемането му.
Благодаря на всички членове на Правната комисия, които излязохте с предложение за ревизия на бюджета на Законопроекта в тази му част, но подробно съм запозната и със стенограмата на Бюджетната комисия, която е водеща за второ гласуване, както и с дебатите в пленарната зала. Така или иначе към този момент има Закон за държавния бюджет на Република България и по този Закон не се осигуряват 20-те процента увеличение на възнагражденията, каквито са претенциите на синдикатите.
По отношение на правилата, за които Вие споменахте, отговорих още с отговора си на въпроса Ви, че в днешния ден в 10,00 ч. се е провела поредната среща, казвам, провела се, не съм присъствала, бях на заседание на Министерския съвет, в която се финализират текстовете по нарочна наредба, която ще регламентира тези отношения.
Във връзка с отправените препоръки от страна на главния прокурор на Република България и с необходимостта от увеличение числеността на служителите, които е вярно, че в определени моменти, специално на нощни дежурства един надзирател отговаря за немалко бих казала съразмерно над допустимата граница задържани и излежаващи наказание лишаване от свобода. Отпускането на средства за нови щатове, отново е свързано със Закона за държавния бюджет.
Преди да ги има разписани и осигурено финансиране за тези бройки, не бих могла да увеличавам щата в тази посока. Онова, което е възможно да се прецизират съществуващите щатни бройки, за които има осигурено финансиране, е направено още в края на 2017 г. През декември месец актуализирах щатното разписание, където затворите, в които има най-голяма нужда, сме прехвърлили бройки, в това число и от администрацията – с една дума онова, което е възможно да се направи в рамките на отпуснатия бюджет по целесъобразност за оптимизиране работата в затворите го правим и, то не се отрича от представителите на синдикатите, в които, пак казвам, съм в добър диалог. Онова, което не мога да им отговоря утвърдително, е 20% увеличение на възнагражденията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
С това приключи процедурата по питането на парламентарната група на „БСП за България“ за първия кръг въпроси.
Отправям покана към колегите от парламентарната група „Обединени патриоти“.
Колеги, имате възможност да поставяте въпрос.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, въпросът ми е свързан с актуализираната Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, по-специално в частта, която се отнася до определяне на нова държавна политика по отношение на съдебните такси.
През 2015 – 2016 г. имаше съставена работна група в Министерството на правосъдието, която се занимаваше с този въпрос, която трябваше да изработи цялостна концепция за това, какво ще е отношението на Министерството и каква ще е политиката като цяло на държавата по отношение на съдебните такси. Въпрос, който е изключително важен за гражданите и е свързан пряко с другата голяма тема за достъпа до правосъдие. Въпросът ми е: съществува ли към момента такава работна група, във фокуса на Министерството на правосъдието ли е този въпрос, който така или иначе би следвало да бъде във Вашето полезрение, с оглед на това, че Министерството има определени задължения по изпълнение на тази актуализирана Стратегия за продължаване на реформите в съдебната система? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Митев, уважаеми членове на Правната комисия! Краткият ми отговор, е да, всичко, което е като задължение за Министерството на правосъдието, произтичащо от актуализираната Стратегия за продължаване на реформата в съдебната власт, пътната карта по изпълнението им и регулярното й отчитане в Съвета по прилагане на актуализираната Стратегия, е на дневен ред.
Още в състава на предходния Висш съдебен съвет, който приключи мандата си на 3 октомври, предложенията, които те бяха отправили по отношение на съдебните такси, стоят на разглеждане на работна група в Министерството. След встъпване в длъжност и след като заработи новият състав на Висшия съдебен съвет, актуализиран е съставът на работната група. Търси се оптималният вариант. Няма да скрия от Вас, че предложенията са от едната крайност – занижаване на таксите до другата крайност – прекомерно увеличаване на таксите. Търси се баланс между и оптималния вариант на таксите в съдебната система.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Митев, желаете ли реплика до две минути.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да, благодаря, уважаеми господин Председател!
Кратка реплика. Благодаря, уважаема госпожо Министър, за отговора! Аз се надявам Министерството на правосъдието в този случай да положи максимални усилия за този баланс, за който казахте, тъй като е много важно политиката на Министерството да е в такава посока, че да не стигаме до преграждане на достъпа до правосъдие на българските граждани и тези желания за максимални размери на съдебните такси, следва да бъдат според мен възпирани именно Министерството на правосъдието би следвало тук да има водеща роля в защита на обществения интерес. Според мен това е заложено и в самата актуализирана Стратегия, има такива мотиви, които могат да се прочетат в частта, която се отнася за съдебните такси тоест, че те следва да бъдат в размери, които осигуряват достъпа до правосъдие. Естествено, разбира се, и осъществяват чисто материално възможността за провеждане на съдопроизводството, но не повече от това, без да надхвърлят тези размери, които са необходими, за да може да бъде администрирано едно съдебно дело и едно съдебно производство. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Госпожо Министър, дуплика, ако желаете.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не само размерът на съдебните такси, които безспорно са част от елементите на достъп до правосъдие, но достъпът да правосъдие като принцип е елемент от върховенството на правото. Нещо, към което ние се стремим не само с актуализираната Стратегия, която изпълняваме, но което е и основен приоритет на Министерството на правосъдието като председателстващо Съвета по правосъдие на Европейския съюз.
Във всяка една от темите, които обсъждаме, във всяко едно от досиетата… Два са моментите: достъп до правосъдие и доверие в съдебните системи на държавите членки, така че да може да има бърза обмяна на съдебни актове между държавите.
Благодаря Ви още веднъж за това, че заостряте вниманието, но искам да Ви уверя, че константен е ангажиментът на Министерството по този проблем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
С това приключихме процедурата от първия кръг по въпроси на парламентарната група „Обединени патриоти“.
Колегите от парламентарната група „Движение за права и свободи“ заявиха, че няма да поставят въпроси и не присъстват в момента тук.
Обръщам се с покана към колегата от парламентарна група на политическа партия „Воля“.
Заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, защо все още в някои районни съдилища няма скенери за пропускателния режим на гражданите и на влизащите в сградите на съдилищата? Има такива съдилища.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Бихте ли конкретизирали за кои съдилища става въпрос? Нямам такава информация.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: В Девня, поне към 29-30 януари нямаха в съда.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Задължение на Главна дирекция „Охрана“ – второстепенен разпоредител към Министерството на правосъдието, е охраната на съдебните сгради и други служби, които са изцяло към Висшия съдебен съвет. Охраната се осъществява с физическото присъствие на служители от Главна дирекция „Охрана“. Нямам информация до момента, че в конкретния случай в съда в Девня няма такава пропускателна рамка. Поемам ангажимент и в рамките на часове ще Ви дам точен отговор – има или няма такава рамка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Въпросът е конкретен и по принцип не е в кръга на въпросите, които би следвало да бъдат допускани, защото е логично, че няма как министърът да знае в районния съд в конкретен град… (Реплики.)
Затова прекъсвам възможността за реплика и дуплика.
Аз също с изненада узнах за това обстоятелство.
Колеги, първият кръг от въпроси приключи.
Пристъпваме към втори кръг отново по реда съобразно числеността на парламентарните групи. Първо, колегите от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Господин Лазаров желае да вземе думата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Министър, в предходното Народно събрание – 2015 г., ако не се лъжа, променяхме Закона за изпълнение на наказанията, също и Наказателнопроцесуалния кодекс, относно възможността да се прилагат и други форми, и средства при изпълнение на акт за неотклонение „задържане под стража“, а също и при изтърпяване на наказания, да се ползват технически средства с оглед ограничаване възможността за отклонение от изпълняване на изтърпяване на наказания. Този въпрос мисля, че през последните месеци също стана актуален. Знаем, че се провежда вече такава процедура. Бихте ли ме осветлили на какъв етап и какво предстои с оглед така наречените с гражданското понятие „гривни“?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В началото на миналата година ускорихме изпълнението на проекта, който поради предсрочните парламентарни избори с няколко месеца беше забавен. Така или иначе процедурата е проведена. Тя беше обжалвана в Комисията за защита на конкуренцията. Жалбата е отхвърлена. Поканихме спечелилия процедурата и в днешния, или в утрешния ден… На 8-ми, утре ще бъде подписан договорът. Става дума за 250 технически съоръжения или гривни, които ще дават възможност на лица, които са с мярка за неотклонение „домашен арест“, „пробация“, „предсрочно условно освобождаване“ и четвъртата група бяха лицата, които полагат труд в места за изтърпяване на наказания от отворен характер – в смисъл по-лек режим. Спрямо тези лица ще се прилагат техническите средства, което е една гаранция за неотклонението на лица, спрямо, които са взети въпросите мерки и аз съм убедена, че това ще даде резултат. Вие сте прав, че от дълги години назад във времето – 2015 г. казахте, работим по този въпрос. Договорът ще бъде подписан на 8-ми – в утрешния ден, и се изпълнява. Цялата процедура по обществена поръчка е съобразно изпълнение от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на Проект с финансиране по Оперативна програма „Добро управление“.
Договорът е с изпълнение, между другото, оказа се, че технически нещата не са леки. Трябвало да се изгради някаква основна единна точка, ако правилно се изразявам, по спомени, защото това са много конкретни данни, не разполагам с Проекта на договора пред мен. Срокът за изпълнение е девет месеца. Стойността няма да мога да я посоча точно колко е в момента.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не точно, приблизително, ако можете да я кажете, но щом не можете – добре.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не мога да се ангажирам с число, защото утре ще се интерпретира по различен начин.
Това, което е заложено по Проекта е съобразено с обществената поръчка, пак повтарям, имаше жалба, доколкото имам информация и си спомням, трима участника имаше в процедурата, единият е обжалвал, но КЗК е отхвърлила жалбата. След това няма обжалване пред Върховния административен съд и това даде възможност някъде в началото на януари, месечният срок от 8 януари до сега, значи на 8 трябва да се подпише договорът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Не е толкова дълго времето – 2015 г. направихме изменението в законодателството, то трябваше да влезе не веднага в сила. Само уточняващ въпрос: оператор ще бъде Министерство на правосъдието предполагам, а не да има договор с друга фирма, която да осъществява тази дейност или обратното? Това ми е първият въпрос.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С техническите подробности по договора, преди да съм се запознала конкретно, не мога да Ви отговоря сега. Много сложно беше техническото задание. Няколко пъти Държавна агенция по електронно управление със спецификациите, материя, която е много сложна.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не е необходимо в такива детайли да се влиза. По-важното е, че предстои да започне изпълнението на тази процедура.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще споделя с Вас, че от тези 250 най-общо казано „гривни“, част от тях са с GPS, а другите са по някакъв друг технически способ за проследяване. Най-общо употребявам понятията, защото технически не бих могла без предварителна информация да ги обявя пред Вас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така е и тук не сте длъжна. Благодаря за тази информация.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да и не трябва да разкриваме подробности от начина на проследяване.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако желаете конкретика, бихте могли да ми направите въпрос или питане за парламентарен контрол в Народното събрание или пък писмено да ми зададете, където конкретно ще Ви дам отговор на всички тези детайли.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Аз точно това казах, че не е необходимо да се дават в детайли подробности за начина на осъществяване на този контрол.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
С това приключи възможността парламентарната група на ГЕРБ да поставя въпроси към министър Цачева на това изслушване.
Отправям покана към парламентарната група на „БСП за България“.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, моят въпрос засяга регистрирането или пререгистрирането на неправителствени организации по новия ред, по реда, който влезе в сила от 1 януари тази година, съгласно новия Закон за юридическите лица с нестопанска цел.
През месец декември се проведе дебат по отношение на готовността на Агенцията по вписванията да поеме новите си правомощия – ние с Вас също взехме участие – Вие по-активно, аз чрез въпрос. Стана ясно, че ще се въведе поетапно вписване в новия Регистър.
Въпросът ми обаче засяга нещо друго. На 13 декември на сайта на Министерството на правосъдието се появява прессъобщение, което има за цел да информира точно как ще се прилага новия Закон. В това прессъобщение заместник-министър Ахладова уведомява заинтересованите организации, че след 31 декември 2017 г. всички преписки и документи, които постъпват в Министерството на правосъдието, ще бъдат връщани на подателите, за да могат те да ги подадат в Агенцията по вписванията. Къде е проблемът? Проблемът е, че според Закона всяка една неправителствена организация с обществено полезна дейност трябва до 30 юни да подаде своя годишен отчет. Ако им върнете преписката, която те сега трябва да предават в Министерството на правосъдието, Вие фактически ги принуждавате те да се пререгистрират, поне в новия ред до 30 юни тази година. Законът, който е приело предишното Народно събрание им дава срок до 31 декември 2020 г. С тълкуванието, което е направено от Министерството на правосъдието и което е потвърдено и от директорката на Агенцията по вписванията, която пък в интервю от 18 декември по обществената телевизия казва, че всички сдружения трябва да се пререгистрират до 30 юни. Това поставя следния въпрос: информирани ли сте Вие за това тълкувание на Закона и приемате ли го? Практически то противоречи на Закона, тъй като Законът постановява срок от три години за пререгистрация. Наясно ли сте с проблемите, които това може да създаде както за неправителствените организации, така и за Агенцията по вписвания, ако всички тръгнат да се пререгистрират до 30 юни? Става дума за около 16 000 организации, доколкото съм запознат към момента.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Зарков, дами и господа членове на Правна комисия! Няма проблем в работата на Агенцията по вписванията от 1 януари насам, свързана с изпълнение на промените по силата на Закона за съдебната власт за изграждането на общ регистър. Към момента съществува Търговски регистър и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел.
Към края на месец януари поисках справка, към онзи момент, това е било около 22-23 януари, за лицата, които са се пререгистрирали – към онзи момент бяха близо 500, към началото на този месец, по-скоро на тази седмица, числото е някъде около 900.
Действително Законът предвижда един тригодишен срок за подобна пререгистрация, но за всички ни е ясно, че юридическите лица с нестопанска цел, които извършват дейност и не подават нулеви декларации, е в техен интерес те своевременно да се пререгистрират. Разбира се, Законът им позволява това да стане до края на 2020 г.
По отношение на необходимостта и какво се целеше от законодателя, на първо място, облекчаване на юридическите лица с нестопанска цел, възможността по електронен път да се подават документи при пререгистрация, както и самите отчети, като са предвидени два вида такса, ако отчетът е предоставен на хартиен носител, таксата е мисля, че два пъти по-висока, отколкото, ако тя се подаде по електронен път, без да претендирам, по спомен говоря, мисля, че едната беше 20 лв., другата 40 лв. Не мисля, че ще има проблем. Всяка една организация, която желае, би могла без кой знае какви затруднения по облекчения режим да се пререгистрира, ако има такива, които няма да направят това първото полугодие на годината, естествено няма как техните отчети да бъдат в Агенцията по вписванията. Тогава като законодатели Вие трябва да дадете отговор на въпрос, който го няма в Закона за съдебната власт – къде да се подават техните отчети.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Зарков ще има думата за реплика до две минути – не е особено коректно поставен въпросът, но нямам право да взимам становище.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Господин Председател, заповядайте и вземете становище, аз нямам нищо против. Не виждам защо не е коректно поставен въпросът. Въпросът ми не засяга дори толкова неправителствените организации и актуалните им проблеми, колкото как в България приемаме и изпълняваме закони. Всъщност това беше и първият ми въпрос още декември. Ето каква е последицата – ние приемаме закон, предишното Народно събрание, но няма значение – приема се закон. В Закона се казва, че има определен срок, само че чрез тълкувание на Министерството на правосъдието, което в интерес на истината до голяма степен има резон, практически този срок е 30 юни – шестмесечен, а не тригодишен. Защо е така? Защото, ако сега в момента Вие сте неправителствена организация до юни месец, господин Председател, сте длъжен да си подадете отчета. Трябва да го подадете в Министерство на правосъдието, тъй като още не сте пререгистриран в Агенцията по вписванията. Подавате си в Министерството на правосъдието…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Повтаряте казуса отново, разбрахме го още първия път.
КРУМ ЗАРКОВ: Не, не сте разбрал, защото казахте, че некоректен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако се обръщате към мен, ще Ви отговоря.
КРУМ ЗАРКОВ: Пак Ви казвам, нямам абсолютно нищо против да ми отговорите, насърчавам Ви в това Ви желание.
Та подавате Вие или някой друг, за да не се обиждате, в Министерството на правосъдието, от Министерството на правосъдието обаче Ви връщат документите и казват, че има нов ред, за да се възползвате от него Вие трябва да се пререгистрирате. Де факто за Вас, ако сте действаща наистина неправителствена организация, не остава друг избор, освен да се пререгистрирате в Агенцията по вписванията до 30 юни, тоест, за шестмесечен срок, а не тригодишен срок. Шестнадесет хиляди са тези организации, ако някой от тях не го направи до 30 юни, неподаването на годишен отчет се санкционира от Закона с възможно отнемане на статута. Следователно, за да сме коректни – или трябва да се създаде действително ред, тъй като министърът е права, когато каже: „Да де, ама те не може и да са вече у нас“, или по-лесно би било оттук нататък да мислим малко повече, когато се приемат законите и как се изпълняват.
Относно конкретния казус, трябва да се отбележи, че Министерството на правосъдието, това Министерство на правосъдието успя да навакса едно техническо закъснение и то доста сериозно и въведе поетапно вписване. Сигурен съм, че ще намерят отговор и на този въпрос и нито една организация няма да бъде притеснена в желанието си да изпълни коректно Закона.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако Вие искате да внушавате на организациите такъв страх и несигурност, Вие имате такава възможност. В аналогична ситуация плашехте търговските дружества във връзка с изменения в Търговския закон.
Аз използвам случая да благодаря на Министерство на правосъдието, че тогава действа бързо и адекватно, а колегите от други комисии също предприеха мигновена законодателна инициатива, защото обсъжданията в Комисията по труда и социалната политика очевидно поради множеството редакции е пропуснала въпроса за декларациите, като волята е била за декларативния ефект.
Госпожо Министър, аз ще отговоря на колегата, който изрично постави въпроса, ще имате възможност за дуплика.
Къде е манипулацията във Вашето питане? Субектът има опцията в конкретния случай – по отношение на две правни норми, по отношение на две правни възможности, по отношение на два срока да съобразява и да избира изпълнението им.
Ако субектът много държи да изпълни задължението си по отношение на депозиране на отчета в този срок, който Вие казвате – кратък, но той е годишен. Този срок е ежегоден срок за подаване на декларацията – да, след като има тази енергия, ще предприеме изпълнението на другото си задължение, да поиска пререгистрация.
Ако реши да остане в тригодишния срок, тогава също има правна възможност да съобрази поведението си в тази връзка. В този случай мисля, че правилно е отговорило Министерството на правосъдието, защото те са били сезирани точно с този аргумент – да подадем някъде отчета. Просто да подадем някъде отчета, а не бързо да се пререгистрира, което е нормалното поведение за действащия субект, който реално действа и изпълнява функциите, съобразно предмета си. Ако не го изпрати или не бъде приет, защото всяко приемане освобождава задълженото лице в този случай, в която и да е от двете институции – директно в Министерството на правосъдието или в Агенцията по вписванията, и всяко изпращане освобождава задълженото лице от това задължение.
Аз също бих Ви питал, ако пък това юридическо лице не е пререгистрирано кой ще го накаже според Вас? Защо плашите хората с това, че някой ще ги накаже?
Както винаги съм казвал, ценя опитите Ви да манипулирате общественото мнение, включително и по правни въпроси. Тук мисля, че тълкуването не би трябвало да касае министъра на правосъдието. Имате законодателна инициатива, внесете я, съобразно Вашето виждане предложение, ще го обсъдим в Правната комисия, ако смятате, че имаме колизия в срокове, ще изчистим тази колизия в сроковете или каквато би трябвало да е добрата правна практика, ще приемем транзитно във времето правна норма.
Госпожо Министър, извинявам се, че говорих преди Вас, но колегата Зарков изрично ме покани.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, че ми дадохте думата.
Господин Зарков, мисля, че притесненията Ви са неоснователни. Да, действително около близо 17 хиляди са юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза, които са регистрирани, но истината е, че не толкова много са онези, които извършват регулярно дейност. Аз съм убедена, че всички те, които са активни субекти, своевременно ще се възползват от облекчените условия за извършване на пререгистрация. Не мисля, че има място за притеснения, но така или иначе аз Ви благодаря, че ми изострихте вниманието по този проблем. Разликата между изпълнителната власт е, че ние изпълняваме и съобразно закона търсим решението на въпросите, а Вие законодателите бихте могли да разсъждавате в посока далечно бъдеще напред и евентуално какво и как би се случило.
В момента нямаме сигнали, няма нито едно оплакване, лично наблюдавам процесите в Агенцията по вписванията. Всичко върви спокойно и гладко, така че не виждам основание за притеснение от Ваша страна. Поне по тази тема – елемент на спокойствие.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Излизаме извън процедурата заради справедливата възможност господин Зарков да има – какво ще бъде реплика или дуплика на моето становище, което ме поканихте да Ви отговоря?! Аз Ви казах, че се въздържам да Ви отговоря, вие настояхте – отговорих Ви.
КРУМ ЗАРКОВ: Господин Председател, няма да злоупотребявам. Дайте ми 32 секунди, както искате ги определете. Нито притеснения има в моя въпрос, нито манипулация. Има констатация в следния факт: Законът по една или друга причина дава на всички 16 хиляди и няколко НПО-та в обществено-полезна цел, три години срок. С изявлението на заместник-министъра на правосъдието – понеже казахте, че не става дума за компетентност на министъра, със заместник-министъра на правосъдието и нейното изявление на Вашия сайт, и с изявлението публично на шефката на Агенцията по вписвания, фактически този срок става шест месеца. Дали това е добре, дали не е добре, дали действащите ще се отсеят за сметка на действията си – това са аргументи, които аз разбирам. Това, което също разбирам, е, че не спазва разпоредбата на Закона. Точка! Няма манипулация, няма притеснение! (Реплики.)
Параграф 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение, което Вие в миналото Народно събрание сте приели.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В миналото Събрание имаше и Ваши колеги, от Вашата парламентарна група. Обсъдете този въпрос и с Вашите колеги. Аз мисля, че те го подкрепиха. Освен това по този проект ние имахме удължаване на сроковете няколко пъти…
КРУМ ЗАРКОВ: Вие не разбирате, че не става дума за сроковете на Законопроекта. Както и да е, който е разбрал, би могъл да разбере досега, който не иска да разбере, не може да разбере.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Ахладова да даде други указания, примерно, защото аз на Ваше място щях да кажа: „Госпожа Ахладова да даде други указания“ – приемаме само счетоводните отчети, приемаме ги като депозитар, изпращаме ги на Агенцията по вписванията да се пазят в тригодишния срок. Това е другият вариант, който е имала заместник-министър Ахладова. Вероятно това също е вариант като изход, но тя е отговорила правилно. В това производство вече в тази процедура министърът на финансите няма този регистър, този регистър отива в Агенцията по вписвания. Така че, който иска да си изпълни задължението да си депозира отчета, да го депозира там.
Аз не съм съгласен и с твърдението Ви за радикалната санкция. Според мен санкцията първоначално е глоба, но това проверяваме в настоящия случай, ако Вие сте извадили конкретната разпоредба също моля да съобразите, или да кажете директно каква е санкцията. (Народният представител Крум Зарков говори при изключен микрофон.)
Какво отнемане може да стане от обществена полза в частна полза? Пак казвам: кой ще отнеме статута в случая, когато имаме трансформация на компетентностите на органите? (Реплики.)
С това приключиха и въпросите на колегите от парламентарната група на „БСП за България“.
Пристъпваме към покана за парламентарната група „Обединени патриоти“.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодарим Ви за възможността, но ще се въздържим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Парламентарната група „Движение за права и свободи“ – не задават въпрос.
Колегата от парламентарната група на „Воля“ има тази възможност.
Господин Найденов, ако желаете, заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Нямам други въпроси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Министър, благодаря Ви за участието. Пожелавам успех на работата и на усилията Ви.

Колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, № 854 01-2.
Внесен е от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и Данаил Димитров Кирилов на 19 януари 2018 г.
Гости по тази точка от дневния ред от Министерството на здравеопазването: господин Антон Господинов – директор на дирекция „Обществени поръчки“; госпожа Христина Гетова – директор на дирекция „Правна“; госпожа Полина Денчева – началник отдел дирекция „Правна“, и д-р Нели Таринска началник отдел в дирекция „Лекарствена политика“.
Добре дошли на колегите от Министерство на здравеопазването.
Пристъпваме към Доклад за второ четене относно Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-2, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и Данаил Димитров Кирилов на 19 януари 2018 г., приет на първо гласуване на 31 януари 2018 г.
Наименование – „Закон за допълнение на Закона за обществените поръчки“.
Колеги, имате думата по наименованието на нормативния акт.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
За – 17, без – против, въздържали се – няма.
Пристъпваме към § 1.
Имаме текст на вносител. Имаме и предложение от народния представител Георги Михайлов и група народни представители.
Имате думата за изказвания.
Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на Министерството на здравеопазването! Направили сме предложение от нашата парламентарна група във връзка с изразеното вече от нас становище на първо четене в Комисията, че ние подкрепихме Законопроекта, тъй като той преследва добри по своя характер цели и достатъчно ясно беше обяснено и в мотивите, но с едно опасение, че така дадена възможността всяко лечебно заведение да закупува лекарствата, се отваря много широко вратата пред закупуването на тези лекарства. По тази причина нашата парламентарна група представи Законопроект между първо и второ четене, с който ние по същината си подкрепяме това да има изменение в ЗОП, подкрепяме да не се прилага процедурата при закупуване на такъв тип лекарства, но предлагаме това да се извършва от Министерството на здравеопазването и това наше предложение е отразено в няколко разпоредби.
Аз се запознах с Вашето становище по Законопроекта, което обаче е по Законопроекта на вносителите. Ще ми бъде интересно да чуя Вашето становище по нашето предложение. Поддържам го в Комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, желаете ли да изразите мнение, становище във връзка с това предложение? Вие не сте длъжни (обръща се към представителите на Министерството на здравеопазването), защото не сте вносители, но тъй като сте компетентното ведомство, ако желаете, имате тази възможност. Има логика и във въпроса на колегата Ви: бихте ли поели такава компетентност? Как тя би се реализирала, осъществявала, как биха изглеждали технологично процесите и взаимодействията в този случай. Възможно ли би било да се администрира това и какво време би коствало? Къде според Вас е по-правилното място да бъде разплащането – в лечебното заведение или в Министерството на здравеопазването? По кой бюджет и ще има ли реинбурси и други вторични взаимоотношения?
Заповядайте.
НЕЛИ ТАРИНСКА: Да кажа, че съм лекар и съм малко далече от Вашата материя и ще се опитам да Ви говоря малко по-немедицински.
Първо, не подкрепяме това нещо, тази идея и ще Ви обясним защо не подкрепяме. Ако се запознаем детайлно с тази наредба за лечение и отпускане на неразрешени лекарствени продукти, там ще видим, че точно тези продукти се отпускат за конкретни пациенти. Тези пациенти са в различни болници, те не могат да бъдат предвидени.
Назначава се това лечение от комисия от трима лекари, точно защото продуктът е неразрешен, не се разпространява в нашата страна и тази отговорност не се поема – проследяване на лечението от тези пациенти.
Нашият списък, който изготвяме ежегодно този по чл. 266а съдържа, забележете лекарствени продукти, които на практика са разрешени за употреба, но нямат цена и не се разпространяват на нашия пазар. От списъка, който сме публикували тази година, който между другото е динамичен, той може да се променя в годината непрекъснато, защото има продукти, които получават цена, почват да се разпространяват на нашия пазар и следователно излизат от този списък, съдържат се около 37 продукта. От тези 37 продукта близо 26 са разрешени по централизирана процедура, което означава, че са разрешени от Европейската комисия по лекарствата на централно ниво за цяла Европа.
Тази комисия по принцип разрешава продукти, които са иновативни – сложни молекули, които на нашия пазар не веднага стъпват тези продукти, защото сме и малък пазар, не всички притежатели на разрешението за употреба имат интерес от нас.
За 2016 г. списъкът ни е съдържал 26 лекарства. Пак казвам, голяма част от тях са полуцентрализирана процедура, нямат цена в нашата страна.
Първото ни опасение, което искам да изразя, е свързано с цялата регулация на ценообразуване и реимбурсация в нашата страна. Всички иновативни продукти, които стъпват на пазара и за да се реимбурсират от нашата здравна система, независимо по линия на здравното осигуряване или по линия на Министерството, преминават един сложен процес на оценка на здравните технологии, след което преминават включване в позитивния списък и докато се стигне до реимбурсиране преминават през различни стъпки на отстъпки и така нататък, които са предвидени в наредбите и в Закона за здравното осигуряване с Касата, което предполага една добра регулация. В този случай нашите опасения са такива, че голяма част от иновативните продукти, които повтарям, са без алтернатива в нашата страна и са разрешени по централизирана процедура, могат да си заличат цената, която тук са регистрирали в нашата страна и автоматично могат да попаднат в този списък. Така ние ще сме задължени един вид да ги закупуваме още повече, че няма да има и процедура по ЗОП по неконтролируеми цени, което естествено ще натовари изключително много бюджета, независимо от това дали ще е на Министерството, дали ще е на Здравната каса. Това е първото ни притеснение.
Второто ни притеснение е, че това са инцидентни случаи, които се появяват в различни лечебни заведения, спорадично. Министерството няма как да предвижда такива случаи, като обеми, като видове лекарства и като пациенти, за да можем да правим една централизирана поръчка или как се нарича като няма да е ЗОП нямам идея. Този проблем между другото в Наредбата, изобщо в нормативната уредба, никъде не се говори как се финансират тези продукти.
Тези продукти могат да се закупят със средства от лечебното заведение, могат да се заплатят и със средства от пациента. Тоест никъде не е казано, че те трябва да се реимбурсират, няма такъв ресурс, който е предвиден. Част от лекарствата се ползват между другото и от Фонда за лечение на деца, които са вътре.
Много можем да говорим, ако колегите имат някакви въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на д-р Нели Таринска. Колегите юристи, ако желаят да се включат в уточнението, могат да го направят.
Лично на мен ми стана ясно, макар че се наложи да не мога да изслушвам едно към едно целия отговор.
Само да видим дали колегите искат да допълнят. Не искат да допълнят.
Доктор Милков, заповядайте – доктор по право.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Аз Ви слушах също много внимателно и мисля, че Ви разбрах.
Не става дума да провежда Министерството процедура, за която да отговаря Вашият отдел за процедури и обществени поръчки и не става дума Вие да правите нещо централизирано.
Идеята на нашия Законопроект е, когато се наложи и за каквото лечение се наложи в не по-кратък порядък от това, което би свършило лечебното заведение, да го свърши Министерството, защото тук става дума за всички лечебни заведения за болнична помощ. Вие знаете по чл. 9 от Закона, колко видове са те, да им се даде една широко отворена врата.
Вие казвате, ние не знаем напред във времето какво ще бъде, но никъде в материалите няма информация какво е било за предната година, какво е било за по-предната година. Когато се разходват публични средства за закупуване на нещо – дали, то ще е чрез реимбурсиране или по друг начин ще се финансира, винаги трябва този, който ще ги даде да има някаква яснота. Ако нямаш сигурна яснота какво ще струва, винаги се дават данни за разходваните средства от предходните години и така дори се правят и прогнозните стойности. Ще го каже и експертът по обществени поръчки. Затова и вносителите на Законопроекта, и на първо четене, ние това го казахме – не виждайки точно за колко пари става назад във времето, съществува това отношение в нас, че на всички лечебни заведения за болнична помощ ще им се даде възможност да закупуват свободно тези лекарства.
Нашата идея е това да става през Министерството, за да може все пак да се упражнява контрол, защото то ще ги купи без поръчка не по-бавно от лечебното заведение, веднага, както лечебното заведение е свободно – то подава заявка Вие ги купувате и ги занасяте.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
НЕЛИ ТАРИНСКА: На практика тук става въпрос кой ще ги заплаща – нали така? За финансовия ресурс, че трябва да са с бюджетни средства. Това е основното, това е основното.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Извинявам се, че влизам в диалог.
Става основно точно, защото ние не знаем от вносителя за каква сума миналата година са купени такива лекарства, и аз го казах на първо четене. Ако ние знаем, че 2016 г. и 2017 г. са изразходвани примерно 800 хиляди и 700 хиляди, ние ще знаем, че сега като отворим тази врата и се изхарчат 4 милиона за една година, нещо се е случило грешно. Поради тази причина, ние се опитваме да създадем механизъм – филтър, който да препятства и Вие ме разбирате достатъчно ясно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
Вие казахте 40 препарата ли?
НЕЛИ ТАРИНСКА: (Говори при изключен микрофон.) Тридесет и седем – от тези 37, 12 са за хематологични заболявания, каквато е ѝ специалността и на проф. Михайлов, които са редки заболявания. Три- четири са изключително за редки синдроми в педиатрията, които се заплащат от Фонда за лечение на деца и общо взето това са. Четири милиона или някакъв голям преразход няма как да стане, защото няма кой да ги плати – нито пациентът ще има тази възможност да плати тези скъпи лекарства, нито лечебното заведение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колко казвате? Имате ли някакви относително конкретни данни за минал период, какъвто и да е той?
НЕЛИ ТАРИНСКА: Ще Ви кажа защо нямаме, защото процедурата е такава, че протоколите от лечебните заведения се изпращат в Агенцията по лекарства и те одобряват вноса. Вносът минава през Агенцията, те за седем дни трябва да им одобрят или да им откажат този внос. Нямаме идея болниците на какви цени са ги закупували и колко от тези пари болницата е платила, и колко от тези пари пациентите са платили.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А по пътеките как стои въпросът?
НЕЛИ ТАРИНСКА: Част от тези продукти между другото – има два-три продукта, които са задължителни в разни такива схеми за лечение, които НЗОК заплаща като пътека. Тоест част от тези продукти се правят по пътеки, които се заплащат от НЗОК и вече проблемът става още по сериозен, защото един път ние или който плаща тези лекарства, Касата плаща дейността по тази пътека и където са вътре и тези лекарства.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз благодаря за това разяснение.
Дори за мен, макар вносител, изяснихте някои детайли, защото, аз познавам повече хипотезата тогава, когато се касае за случаи за Фонда за лечение на деца. Ние имахме такъв случай, колеги от Образователната комисия бяха реагирали за конкретно дете в Пирогов. Там не ставаше въпрос за лекарствено средство, там ставаше въпрос за медицински изделия. Ние умишлено се въздържахме с д-р Дариткова да включим лекарствени продукти и медицински изделия. Мисля, че правилно се ограничихме, макар медицинските изделия в немалко случаи да са също редки, да са също скъпи и както беше и в случая с Пирогов да няма как да се знае, че ще възникне такава необходимост, да се прави обществена поръчка. Тук припомням и моля, защото за пръв път имаме възможност да дебатираме с колеги в здравеопазването, моля да съобразите и наредбата, която е за Фонда за лечение за деца, по отношение на предварителното изискване да има процедура за обществена поръчка в тези случаи. Няма как да има такава процедура.
По-скоро познавах тази верига от взаимодействия как действа, но се вижда колко е по-сложно и когато се включи и Агенцията по лекарствата с разрешението и, когато се включи Касата с частично покритие. Тоест на практика се оказва, че имаме три групи евентуални платци – Фонда за лечение за деца, Националната здравноосигурителна каса и за собствена сметка на пациентите и на техните близки и роднини.
Защо е необходимо това да се заявява пред Министерството и какво Министерството би могло да контролира или да реагира, освен да бъде поредният посредник в тази верига – просто една пощенска кутия, която да загуби вероятно минимум от три до пет дни, да не кажа повече, с което ще се удължи времето за реакция.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Единственият аргумент, който приемам абсолютно, което каза и колегата Кирилов, за забавянето от няколко дни, защото аз вярвам, че в ситуация, в която бързо трябва да се действа всички ще го направят, когато се създаде такава ситуация, но действително ще има забавяне. Това е аргументът, който фактически съществува.
От друга страна в § 2 ние предлагаме по отношение на финансирането на този тип лекарства как то да става, а това е извън обхвата на задължително здравно осигуряване на българските граждани, да се предоставя, това са едни изключения, където ние предлагаме нова т. 8а, така че този ми аргумент е по отношение на това, че не се създава някакъв нов режим, а точно в изискването за бързина, ние предлагаме да се финансират ясно, като изключение точно по Закона за здравето в чл. 82, ал. 1.
В заключение ще кажа, че не мисля, че ще бъдете просто един посредник. Мисля, че, когато не може да се говори за 12 заведения или 10 заведения – онкодиспансер има и в Русе, от където съм и аз – и са решили да лекуват такъв тип заболявания. Всяко лечебно заведение, с така записаната норма, което е за болнична помощ, може да ги заяви и то не да ги заяви, а да отиде да ги купи. Именно поради тази причина, пак казвам, предлагаме нещо, което, може би, е единственият му недостатък е забавянето от два-три дни. От друга гледна точка, създава предпоставка за съхраняване на публичните средства. Приканвам, ако е възможно по някакъв начин да ни дадете информация за предходната година и по-предходната какви са сумите разходени за такъв тип лекарства, може би дебатът ще се успокои много, може би и самите финанси ще го предопределят.
Има време до второ четене на Закона, да ни предоставите на членовете на Правна комисия такава информация и самият вносител каза, че би било интересно да попита за сумите, които са разходени за закупуване и предходната и по-предходната година. Благодаря.
НЕЛИ ТАРИНСКА: (Говори при изключен микрофон.) …осигуряващ по централни доставки и лекарствата за онкологията. Имахме една такава процедура точно с цел да си следим разходите – тогава бяхме на 90 милиона харчене за онкология, с комисии, с едни заседания. Знаете колко пъти ни осъдиха за забавяне на лечение. Не пропускайте елемента на лекаря в случая, защото в една болница, пак Ви казвам, в случая се явява там – конкретният пациент, комисията е от трима специалисти, която е със заповед на директора, тоест това не са случайни специалисти, избрани, преценяват случая и тогава директорът веднага предприема някакво бързо действие. Представете си това нещо с протоколи и с каквото е да идва до Министерството, нашата административна процедура е тромава, разглеждаме, защото няма как така веднага да пускаме нещо и да купуваме, ще правим проучвания на цени и така нататък. Това са лекарства, пак Ви казвам, много тясна група е. Изключително за хематология. Онкодиспансерите оттук, може би, ползват две лекарства, не повече. Останалата част са за редки синдроми при дечица за вродени аномалии, които се прилагат още при раждането на детето със сърдечни аномалии, които се прилагат още при раждането на детето със сърдечни аномалии. Това не са лекарства, които могат да се използват масово в лечебните заведения, а и лекарите нямат опит с тях и те няма как да ги прилагат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако може само и аз да добавя нещо в тази връзка, което знам от д-р Дариткова, може би тук и д-р Таринска също ще може да помогне.
От д-р Дариткова знам, че тази комисия също създава протокол. Този протокол е по образец и е много формален като структура и съдържание.
Освен това исках да припомня, че в самия този списък, конкретното лекарствено средство се одобрява от съответния национален консултант.
НЕЛИ ТАРИНСКА.: Да, тя процедурата е дълга да съставим този списък…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест ние вече имаме санкция на конкретния специалист. Имаме група лекари, които преценяват, че това е заболяването, че случаят касае точно лекарствено средство от списъка по чл. 266, правят този протокол. Пак казвам, има санкция на национален консултант във връзка с включването на лекарството, препарата в списъка. Защо да ги мешаме Министерството на здравеопазването?
НЕЛИ ТАРИНСКА: Най-важното, на първо място, да не забравяме че това са лекарства, които нямат алтернатива в нашата страна и нямат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това го пише в Закона.
НЕЛИ ТАРИНСКА: Тоест, ако му трябва антибиотик към ампицилин – ние имаме тук ампицилин, той няма как да купи този вносния. Разбирате ли разликата?
ПЕНЧО МИЛКОВ: Разбирам Ви. Благодаря Ви за разяснението.
Единствено поддържам молбата си, предполагам, че и председателят ще се присъедини, да ни предоставите наличната информация за изразходваните средства по този списък с абсолютната яснота, че списъкът е динамичен за следващите години, но да имаме яснота какви средства изобщо са разходвани, поне две години назад. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз подкрепям това, и ще помоля колегите по възможност да опитат да намерят, тоест да направят необходимото за да има някакво число, без значение какво е то, по-скоро неизвестността притеснява, отколкото конкретиката и яснотата.
Други изказвания? Няма.
Готови ли сме да престъпим към гласуване по § 1? Няма възражения.
Закривам дебата.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Михайлов и група народни представители.
За – 6, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема предложението на народния представител Георги Михайлов и група народни представители.
Подлагам на гласуване текста на вносителя.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се текстът на вносителя.
Престъпваме към наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“.
„Заключителна разпоредба“ – по вносител.
Има предложение от народния представител Георги Михайлов и група народни представители, то е по отношение на наименованието.
Предлагам Ви наименованието да го гласуваме след като гласуваме другите предложения за разпоредби, за да знаем дали ще бъде една, дали ще бъдат повече разпоредби и съответно да съобразим наименованието.
Има ли възражение по това да отложим временно? Няма възражение.
Следващото предложение е от народния представител Георги Михайлов и група народни представители.
Предложението е да се създаде нов § 2 със следното съдържание в Закона за здравето: „В чл. 82, ал. 1 се създава т. 8а“ с текста, който виждате пред Вас.
Ако не възразявате и желаете, можем да ги обсъдим заедно и да гласуваме анблок.
Имате ли възражения? Добре, докладвам Ви всички.
Следващото предложение е на народния представител Георги Михайлов и група народни представители за създаване на § 3 за изменение в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Третото предложение е на народния представител Георги Михайлов и група народни представители за създаване на § 4, който е по отношение на този Закон.
Колеги, откривам дебата за трите предложения на Георги Михайлов и група народни представители за създаване на параграфи с изменение в Закона за здравето, Закона за лекарствените продукти и в този Закон, които са последица от първото предложение, което не беше прието.
Няма изказвания. Аргументите са същите, както беше относно предложението за § 1.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване трите предложения на народния представител Георги Михайлов и група народни представители.
За – 6, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приемат и тези предложения.
Пристъпваме към § 2 – текст на вносител и предложения на народния представител Георги Михайлов и група народни представители, то е за преномериране, ако биха били приети предходните предложения.
Имате думата за изказвания, мнения и становища. Въздържат се предложителите.
Закривам дебата.
Поставям на гласуване предложението на Георги Михайлов и група народни представители – досегашният § 2 става § 3.
За – 6, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 2.
За – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се текстът на вносителя.
При това предложение се връщаме към отложеното гласуване на наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“. Към момента беше приета само като „Заключителна разпоредба“ – само текста на вносител за § 2, което е една разпоредба, при това положение наименованието е в единствено число.
Имате ли изказвания, мнения, възражения? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, предложението на народния представител Георги Михайлов и група народни представители.
За – 5, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“.
За – 15, против и въздържали се няма.
С това се прие наименованието на подразделението и Законопроектът за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854 01 2.
Благодаря на колегите от Министерството на здравеопазването за съдействието и за участието, и за разясненията, които дадоха.
Пожелавам успех и да сме живи и здрави – най-вече здрави!
Колеги, ако нямате предложения за обсъждане на допълнителни, организационни или разни въпроси, съм готов да закрия заседанието поради изчерпване на дневния ред? Няма.
Закривам заседанието. Благодаря!

(Закрито 16,10 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Данаил Кирилов