Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 35

На 14 февруари 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Годишен доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2016 г., № 702-00-39, внесен от Министерския съвет нa 12.09.2017 г.
Докладът се разгледа на съвместно заседание с Комисията по вероизповеданията и правата на човека, съгласно чл. 112, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на проект на становище по искането на Пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с отговор на въпроса: „Разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България задължава ли Върховния административен съд да се произнася по спорове за законността на актовете на Министерски съвет и на министрите като първа инстанция?“ и на Определение на Конституционния съд от 16 януари 2018 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 13/2017 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и по т. 1 ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов и председателя на Комисията по вероизповеданията и правата на човека господин Красимир Велчев. По т. 2 бе ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси, което в този случай е съвместно и заедно с колегите от постоянната Комисия по вероизповеданията и правата на човека. Благодаря на колегите от Комисията, че са тук.
По проекта за дневен ред имате думата за мнения, становища, възражения, предложения. Няма.
Закривам дебата.
Моля да гласуваме дневния ред.
За Комисията по правни въпроси: за – 15, против и въздържали се – няма.
За Комисията по правата на човека и вероизповеданията: за – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Пристъпваме към точка първа, която е съвместна на двете комисии:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПО ДЕЛА СРЕЩУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 Г., № 702-00-39, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НA 12 СЕПТЕМВРИ 2017 Г.
Гости по т. 1 от дневния ред: от Министерство на правосъдието: професор Николай Проданов – заместник-министър. Господин Заместник-министър, струва ми се, че за първи път сте тук, така че Ви поздравявам с „Добре дошли!“. Тук е също госпожа Мария Димитрова – правителствен агент в Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека. От институцията на омбудсмана на Република България: госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман. Подчертавам отново, че докладът се разглежда на съвместно заседание с Комисията по вероизповеданията и правата на човека, съгласно чл. 112, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Господин заместник-министър, заповядайте, ако желаете, да представите в резюме основни акценти от доклада.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Кирилов, уважаеми господин Велчев, уважаеми членове на двете постоянни парламентарни комисии! Възложено ми е да представя Годишния доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България за 2016 г.
Докладът е разработен от експертите на Министерството на правосъдието, от Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“, служител на която дирекция е госпожа Мария Димитрова.
Ще си позволя да пропусна някои най-общи въвеждащи думи и да пристъпя по същество.
Докладът е обособен в три части. Първата част съдържа информация за решенията на Европейския съд във фазата на изпълнението за 2016 г. В тази част се маркират позитивните решения в законодателството и в практиката в резултат на осъдителните решения на Съда, както и решенията, които са били изпълнени през тази година.
През 2016 г. общият брой български решения на стадий на изпълнение е 290, от които 94 са прецеденти, тоест решения, които постановяват самостоятелен проблем по Конвенцията, а останалите са решения, които установяват повтарящи се нарушения.
През тази година приключи наблюдението на 31 решения, от които 14 – прецеденти, и 17 решения с повтарящи се нарушения. За количествено сравнение: към днешна дата (14 февруари 2018 г.) решенията в стадий на изпълнение са 213, като трябва да отчетем, че има нови 31 осъдителни решения за миналата 2017 г., като 87 от тях могат да бъдат обединени в 12 групи повтарящи се нарушения и са в засилена процедура по наблюдение.
През 2017 г. е приключило изпълнението на 77 решения, като подробен анализ на резултатите от миналата година ще бъде представен в съответен друг доклад на министъра на правосъдието.
Какви позитивни промени в законодателството и практиката могат да бъдат отбелязани за 2016 г., които имат пряка връзка с Европейската конвенция за правата на човека и съответните решения на Съда?
Първо, приети са изменения в Закона за нормативните актове, с които се възлагат нови правомощия на Министерството на правосъдието да изготвя справки за съответствието с Конвенцията и с практиката на Европейския съд на проектите на закони и кодекси, подлежащи на разглеждане от Министерския съвет. Смея да уверя уважаемите народни представители, че по моя преценка тази работа се върши на изключително високо професионално равнище.
Отбелязан беше значителен напредък по следните въпроси:
- пренаселеността и лошите условия в местата за лишаване от свобода и средствата за защита в тази връзка;
- проблемите, свързани с прекомерно силовия характер на някои полицейски операции;
- избягването на двойната наказуемост;
- използването на специални разузнавателни средства и
- нарушенията на правото на процес в разумен срок.
През 2017 г. работата по тези въпроси продължи.
През 2016 г. приключи изпълнението по следните важни решения:
Първо, групата дела „Начова срещу България“, засягаща неоправдано или прекомерно използване на огнестрелно оръжие от полицейски служители, както и липса на адекватно планиране и контрол на полицейски операции;
- групата дела „Белев срещу България“, „Христова и други срещу България“, касаещи предоставяне на привилегии на данъчната администрация за възстановяване на публични вземания без процедурни гаранции срещу произволно прилагане. Случаите бяха закрити след поредица изменения на нашето законодателство;
- делото „Вельо Велев срещу България“, касаещо липсата на достъп до образование на лишени от свобода лица;
- делото „Рахмани и Динева“, засягащо прекомерната продължителност на прегледа за законосъобразност на заповедите за задържане с цел екстрадиция или експулсиране и липсата на възможност съдът да разпореди освобождаване на чужденеца дори в случай на незаконосъобразно задържане.
Във втората си част Докладът на министъра засяга основни проблеми, произтичащи от решенията на Европейския съд, по които се налага да бъдат взети допълнителни, най-често законодателни мерки. Предполагам, че тази част от Доклада ще бъде най-интересна за народните представители.
Тези решения са обединени в няколко групи и се разглеждат от Комитета на министрите в така наречената „процедура за засилено наблюдение“, както следва:
Първо, групата „Великова срещу България“, решение, касаещо смърт или телесни повреди, причинени при необоснована или прекомерна употреба на сила от служители на полицията, както и неефективно разследване.
Второ, групата „С.З. срещу България“ и „Колеви срещу България“, където е установен системен проблем с ефективността на разследването на престъпленията, свързани с насилие, извършени както от представители на държавата, така и от частноправни субекти, а по „Колеви срещу България“ и липсата на достатъчно гаранции за независимостта на евентуално наказателно разследване срещу главния прокурор.
Трето, решението „ОМО „Илинден“ и други срещу България“, а именно нарушение на свободата на сдружаване поради необосновани откази за регистрация на сдружения.
Четвърто, групата „C.G. и други срещу България“ – недостатъци в законодателството при експулсиране на чужденци.
Пето, решението „Ненчева и други срещу България“, касаещо смърт на деца в Дом за деца и младежи с тежки умствени увреждания и неефективно разследване на тези случаи.
Шесто, групата „Йорданова и други срещу България“ – липса на разглеждане с прилагане на принципа за пропорционалност при заповеди за освобождаване на държавни или общински имоти и за премахване на незаконни постройки, когато заповедите лишават засегнатите лица от единствено жилище.
Седмо, групата „Станев срещу България“ – липса на гаранции при настаняване в институции на хора с увреждания и липса на възможност ограничено запретено лице само да поиска от националния съд отмяна на запрещението. Тук трябва да отбележим, че последният въпрос чисто законодателно можем да сметнем, че е решен с изменения на ГПК от есента на 2017 г.
Осмо, групата „Екимджиев срещу България“ – липса на достатъчно гаранции при употребата на специални разузнавателни средства.
Девето, групите „Китов срещу България“ и „Джангозов срещу България“ – дължина на граждански или наказателни производства и липса на ефективно средство за защита.
Десето, решението „Международна банка за търговия и развитие срещу България“, касаещо невъзможност за участие на акционерите в производство по обжалване на акта за отнемане на лицензията и мерки, свързани с независимото представителство на банката в съдебното производство.
Единадесето, решението „Кулински и Събев срещу България“ – забрана на лишени от свобода да упражняват правото си на глас.
Редица решения са обединени в групи по стандартна процедура за наблюдение или пък представляват единични или изолирани случаи. По тях остават нерешени следните групи въпроси:
Първо, касаещи наказателното право: проблеми, свързани със съдебния контрол на действия по претърсване и изземване; ограничен обхват на съдебния контрол върху законността на задържането под стража в съдебната фаза на наказателния процес – този въпрос беше разрешен през 2017 г. с измененията в НПК; нарушения на правото на задържан своевременно да бъде изправен пред съдия след задържане, постановено от различни органи – този въпрос също беше разрешен през 2017 г.; задържане на малолетни и непълнолетни по реда на Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни; проблеми относно разпореждането с веществените доказателства и конфискация на вещи, принадлежащи на трето лице, което не участва в наказателното производство; осъждане за клевета на лица, подали сигнали или жалби срещу държавни служители.
Втората група проблеми касаят проблеми на гражданското право, най-вече вещно-правни въпроси, забавяне на изпълнението или неизпълнение на актове на администрацията или съдебни решения, с които е възстановено правото на собственост върху земеделски земи и гори; непредоставяне на обезщетение за отчуждени по реда на отменения ЗУТ имоти; проблеми, свързани с така наречената „кражба на фирма“; незаконното и произволно отнемане и увреждане на стоки от страна на данъчните власти и автоматичното и формалистично прилагане на разпоредби за отнемане в полза на държавата на стоки, за които се презюмира, че са изоставени; невъзможност на трето лице – собственик на вещите, да участва в административно-наказателно производство, водено срещу търговец, продавач на тези вещи.
На следващо място е въпрос, който не би могъл да бъде отнесен нито към гражданското, нито към наказателното производство, неоправдана намеса от страна на държавата в организацията на Българската православна църква.
Четвърто, упражняване на избирателни права, в частност, липсата на възможност да се проведат нови частични избори в случай на анулиране от Конституционния съд на изборни резултати само за отделни секции.
В третата част на Доклада е представена актуална информация за броя на осъдителните решения за изминалата 2017 г., броя на висящите жалби пред Европейския съд по правата на човека, както и резюмета на някои по-интересни решения на Съда, постановени през 2016 г. Съгласно официалната статистика за 2016 г. по брой на висящи жалби България се нарежда на 15-о място със 723 броя жалби. Посочените цифри потвърждават тенденцията за намаляване на броя на висящите жалби срещу България, след като години наред страната ни заемаше между 7-о и 9-о място. За 2016 г. сме на 15-о място.
Относно броя осъдителни решения България, както през 2015 г., е на 7-о място с 33 решения, установяващи поне едно нарушение на Конвенцията.
Като някакво най-голямо обобщение по отношение на България би могло да се каже, че най-многобройни са нарушенията на Конвенцията относно правото на защита на собствеността, на справедлив съдебен процес, на личен и семеен живот, на ефективни вътрешноправни средства за защита, забраната за нечовешко унизително отношение или наказание, липсата на ефективно разследване в такива случаи, правото на свобода и сигурност и някои други по-маловажни въпроси. Благодаря Ви за вниманието. На разположение сме да отговорим на евентуалните въпроси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на проф. Проданов за представянето на Доклада.
Госпожо Правителствен агент, искате ли да добавите нещо?
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Искам да съобщя, господин Кирилов, че ми се налага да тръгна. Оставям гласа си, ако има гласуване, на господин Васил Антонов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Димитрова.
МАРИЯ ДИМИТРОВА: Благодаря, че ми дадохте думата.
В момента подготвяме Доклада на министъра на правосъдието за 2017 г. Действително има много какво да се каже по доста от въпросите, залегнали в доклада от 2016 г., в положителна насока. Разбира се, някои проблеми остават да висят. Много от тях са на законодателно ниво и също ще бъдат посочени в новия доклад на министъра – там, където трябва да се предприемат конкретни законодателни мерки.
За миналата 2017 г., за разлика от 2016 г., беше затворено изпълнението на рекорден брой решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) – 116, което е резултат от големи реформи, свързани конкретно със средствата за защита срещу неразумна дължина на производствата и с някои последни промени в НПК, които влязоха в сила през ноември 2017 г.
Това мога да кажа в общи линии. Всичко ще бъде обобщено отново и ще бъдат посочени най-важните въпроси, които трябва да бъдат решени от България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря и аз – с една препоръка – хвалете повече законодателния орган в Доклада. Видях по случая „ne bis in idem“, може би е ревниво казано, но по-пространно и на два пъти коментирате и тълкувателното решение на Върховния касационен съд и чак накрая се казва: ноември месец парламентът прие изменения в НПК и ЗАНН.
МАРИЯ ДИМИТРОВА: Може ли да отговоря?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това не беше укор.
МАРИЯ ДИМИТРОВА: В резултат на законодателните промени успяхме да затворим изпълнението на тези дела, които висяха пред Комитета на министрите на Съвета на Европа, така че те изиграха много важна роля.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Заместник-омбудсман, заповядайте.
ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин Кирилов, уважаеми господин Велчев, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, госпожо Димитрова! Благодаря за поканата към институцията на омбудсмана и за възможността да кажа няколко думи във връзка с Доклада на Министерството на правосъдието.
Ще си позволя да похваля законодателния орган за това, че още през 2012 г ., когато аз като министър на правосъдието предложих Народното събрание да разглежда такъв доклад от министъра на правосъдието ежегодно, Народното събрание се съгласи. Всъщност благодарение именно на това решение на Народното събрание всяка година министърът задължи сам себе си през това решение да внася такъв доклад, за да може да обърне внимание и да заостри вниманието на народните представители към въпросите, свързани с осъдителните решения на Съда в Страсбург към България.
На следващо място, бих искала да напомня, че през 2017 г. се навършиха 25 години от ратифицирането на Европейската конвенция за защита правата на човека от страна на България. Всъщност тези 25 години, четвърт век, са период, в който всеки един от нас може да си направи равносметка за това къде е била България преди 25 години и къде е днес по отношение на защитата на правата на човека, които за своето регионално европейско ниво са регламентирани именно в този документ – Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Смятам, че България само спечели през тези години, затова че е член не само на Съвета на Европа, но призна и юрисдикцията на Съда в Страсбург, защото през осъдителните решения, колкото и неприятно да е държавата ни да бъде осъждана, всъщност се приемат качествени законодателни промени, които ни приближават до водещи европейски ценности и наистина издигат защитата на правата на човека в България до европейско ниво.
През практиката на съда в Страсбург всъщност и българският съд привежда в съответствие своята практика, така че тя също да бъде на такова високо ниво.
По отношение на Доклада, аз го познавам, поздравявам Министерството на правосъдието за това, че продължава професионално да си върши работата в това отношение. Очакваме с интерес и по-актуалния доклад за 2017 г.
За съжаление, бих казала, че България е една от държавите, която сравнително често е осъждана. Вярно е, наистина напредък има и това трябва да бъде отбелязано – от 7-о на 15-о място, но все пак от 47 държави. Има все още какво да се желае.
Напомням, че ангажиментът за привеждане в съответствие на българското законодателство не е само на Министерството на правосъдието и на Народното събрание, а и на всички институции, които имат отношение към този въпрос, защото когато има осъдително решение от страна на Съда в Страсбург, осъдена е не сгрешилата институция, осъдена е държавата. Съдът в Страсбург не изследва въпроса за това коя институция е виновна и защо се е стигнало до нарушаване на правата на човека.
Ще кажа, че според мен и като заместник-омбудсман, и като човек, който се занимава с тази материя от години, има два основни проблема, които личат и от Доклада на Министерството на правосъдието.
На първо място е въпросът, че България е осъждана за отношения, които са относително разнообразни. Те като цяло следват целия спектър на Конвенцията, което, разбира се, изисква повече усилия от страна на институцията, за да се съобразят.
На второ място, другият проблем, който личи от Доклада на Министерството на правосъдието, е свързан с обстоятелството, че, първо, има доста голям брой решения, които се намират под засилено наблюдение от страна на Комитета на министрите в Страсбург. На второ място, част от тези решения, грубо казано, висят там за засилено наблюдение доста години, някои от тях – 10 години. Това означава, че в продължение на 10 години има решения, които все още не са приети от страна на Комитета на министрите, който осъществява наблюдение как всяка държава изпълнява своите осъдителни решения, че не са взети все още необходимите мерки за привеждане на законодателството в съответствие с тези осъдителни решения. Десет години са много дълъг период за едно осъдително решение да преседи под наблюдение, и то засилено наблюдение. Това означава, че наистина има повишен интерес и повишена критика от страна на Комитета на министрите.
От своя страна, като представител на институцията на омбудсмана, изцяло подкрепям усилията на Министерството на правосъдието, дори с госпожа Манолова сме си говорили, че ако е необходимо, тяхната роля като координационна институция да бъде засилена. Ако имат нужда от повече правомощия в това отношение, сме склонни да ги подкрепим, за да могат да вършат по-добре своята работа на институция, която координира. Именно в Министерството на правосъдието се намира и Процесуалното агентство, което представлява държавата ни в Страсбург, когато има заседания на Съда и има дела срещу България.
В това отношение само бих напомнила, че Докладът на Министерството на правосъдието за институцията на омбудсмана е много важен, тъй като всъщност от по-миналата година, от 2016 г. Годишният доклад на омбудсмана съдържа нова глава, която се нарича „Наблюдение на конвенциите, свързани със защита правата на човека“. Голяма част от тази глава е посветена именно на изпълнението и по-конкретно на оценката на омбудсмана за изпълнението на осъдителните решения срещу България. Тук не говорим просто за плащането на едни суми, които се плащат редовно.
В този смисъл бих искала да Ви уверя, че омбудсманът ще продължи да наблюдава начина, по който България привежда в съответствие своето законодателство с най-високите европейски стандарти по отношение защита правата на човека. Тази година на 31 март, когато внесем нашия годишен доклад в Народно събрание, отново ще имаме глава, която ще се отнася до наблюдението за изпълнение на осъдителните решения. Радвам се, че тази година ще успеем да отчетем наистина напредък по отношение на закрити наблюдения. Трябва да си кажем, че това наистина е сериозен прогрес както на Министерството на правосъдието, на Народното събрание, но и на всички останали институции, които имат отношение към този въпрос. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо заместник-омбудсман. Обещавам оттук нататък в тази процедура по този доклад да каним и омбудсмана, и заместник-омбудсмана. Извинявам се. Благодаря на председателя Велчев, че неговата комисия е реагирала адекватно с поканата към Вашата институция.
Господин Велчев, желаете ли да водите дебата?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ще кажа само няколко думи.
Нашата оценка за Доклада е положителна. Удачно е избран системният подход при оценяването на тезите в доклада на три части.
Искам да попитам в тази връзка за следното. Един от проблемите, които всички ние знаем, е бавното правосъдие. На стр. 12 едно от предложенията Ви е да се потърси чуждестранна експертиза, която да оцени съдебната система, като цяло – за качество на правосъдието, и в най-натоварените съдилища в страната. Това предложение е направено до Висшия съдебен съвет още през 2016 г.
Моят въпрос е: има ли някаква реакция и каква е позицията на ВСС по този проблем, защото за мен той не е малък? Обикновено нашето правосъдие е критикувано и отвън, а и отвътре, от нашата страна, че е много бавно.
МАРИЯ ДИМИТРОВА: Аз ще отговоря, тъй като въпросът е съвсем експертно свързан с групата решения, свързани с прекалената дължина на производства.
След двете пилотни решения от 2012 г. в България бяха направени много промени, включително законодателни, свързани с ускоряване на процеса. Към настоящия момент висят само две решения на ЕСПЧ, които касаят този проблем и са в процес на изпълнение.
Тези две решения обаче касаят точно най-натоварените съдилища и проблемите, свързани точно с административния капацитет за разрешаване на делата в разумен срок. Естествено, че за да се реши проблемът, трябва сътрудничество между различните власти. Ние препоръчваме да се сътрудничи с Европейската комисия за ефективност на правосъдието, която е комисия към Съвета на Европа и конкретно се занимава с проекти на отделни съдилища, които изпитват такива проблеми. По принцип CEPEJ би могла да бъде сезирана както директно от председателя на съответния съд, така и централизирано – чрез съответния орган, който администрира правосъдието. Към момента не знам дали такива стъпки са били предприети от компетентните органи. С оглед изготвянето на доклада за 2017 г. ще изпратим писмо да попитаме направен ли е такъв контакт и какъв е резултатът от него.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, кой иска думата.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Дотолкова, доколкото съм член на Правна комисия, но председателствам Комисията за контрол на службите и специални разузнавателни средства, искам да задам някои въпроси и да взема отношение по изложеното в б. г“ на ІІІ, на стр. 11 от доклада – използване на специални разузнавателни средства, констатациите.
„Остават неизяснени най-вече някои въпроси, свързани с обработката, оценката, защитата и унищожаването на данни, получени чрез СРС“. В докладите на Бюрото, които то публикува ежегодно, и в докладите на Комисията по отношение използване и прилагане на СРС, тук не е отбелязано никъде за трафичните данни, това е друга тема, няма такива констатации. Не знам откъде е направен този извод – това, първо.
Второ, да, има единични случаи на неспазване на срока с 10, 15, 20 дни на унищожаване на придобитата информация от СРС. В двете дирекции, ако не се изготвят веществени доказателствени средства в съда, компютърът автоматично изтрива цялата информация. Не знам откъде е дошло това заключение или изявление, може би от някакви публични изяви? Ако някой друг го прави, то би трябвало да се опровергае.
Второ, „обхвата на съдебния контрол при разглеждане на искове по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) (от незаконно използване на СРС), когато ищецът не се позовава на решение на Националното бюро за контрол“. Извинявайте, има текст в Наказателния кодекс и се носи наказателна отговорност от лица, които незаконно използват и прилагат СРС. Ако се отнася до органи, то трябва да има някаква констатация. Единият вариант е Комисията в Народното събрание, вторият вариант е Бюрото, но то тук е изключено, третият вариант е когато съдът установи, че е разрешено издаването и прилагането на веществените доказателствени средства в нарушаване на закона и няма никаква пречка въз основа на тази констатация – този акт на съда, да бъде заведено дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Продължавам – има още една констатация: съдът не можел да събира доказателства в пълен обем, когато се водят дела по Закона за отговорността на държавата. В пълен обем може да ги събира и ги събира. Проблемът е друг: проблемът е, ако съдията даде разрешение за използване на СРС и се окаже, че то е незаконно, има едно решение на Върховния касационен съд, което казва, че съдът може да носи отговорност по ЗОДОВ само по отношение на актове, касаещи принудително лечение. Това не е законодателен проблем.
Продължавам и с него приключвам.
Не зная защо е посочено под черта, затова поставям въпроса, че на това заседание на 6-7 юни 2017 г. оценката на българските власти по отношение на създаден единен регистър. Тази тема се поставя на различни срещи и форуми. Искам да Ви уведомя: единен регистър за СРС в българската държава съществува в Държавна агенция „Технически операции“ и в специализираната ДАНС. Такъв регистър има. Там могат да бъдат направени и биват правени справки по отношение на абсолютно всички лица, спрямо които са прилагани или не са прилагани СРС. Ако някой има идея, защото има и такива идеи – такъв регистър да бъде съставен във Висшия съдебен съвет или в някакъв друг орган, извинявайте, проблемът е друг, проблемът е, че не могат да бъдат правени справки в реално време в този регистър. Не бих го нарекъл „проблем“. Няма и как да бъдат правени в реално време такива справки, защото и в момента исканията, разрешенията за използване на СРС се носят по съответния ред от съответните служби на съда, връщат се обратно с оглед криптиране и защита на връзките за извършени в реално време по интернет такива справки. Не зная защо този въпрос продължава да се поставя. Да, регистър има – в ДАТО и в ДАНС.
Това исках да кажа. Изненадва ме, че се поставят теми, които най-малкото можеше да бъдат не бих казал съгласувани, но можеше да се вземе становище на Народно събрание, тъй като тук има специализирана дирекция, която също осъществява контрол, а и да се погледнат докладите на Националното бюро за контрол на специални разузнавателни средства – също. Те са публични.
И още нещо: преди създаването на Националното бюро за контрол на специални разузнавателни средства през 2010 г. в отговор на делото „Екимджиев“ беше създадена подкомисия в Народното събрание, която осъществяваше контрол по прилагането и използването на СРС и първите публични доклади бяха изнесени от тази подкомисия на Народно събрание през 2010, 2011 и 2012 г. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Лазаров.
Колеги, имате думата, както и колегите от Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (говори на изключен микрофон): Макар и кратък отговор ще дадете ли?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Мисля, че Вие през цялото време разяснявахте какво трябва да правят.
Имате думата, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Според мен съвършено неизбежно се получават такива разминавания, след като ние през февруари 2018 г. разглеждаме Доклад за 2016 г., тоест със значително закъснение. Трябва да имаме предвид, че всички решения, цитирани на стр. 11, са вече доста стари и неизбежно през всички тези години българската държава е отбелязвала определен напредък по отношение на бележките, които има ЕСПЧ.
Освен това ми се иска изрично да спомена, че доколкото съм запознат, на това заседание на Комитета на министрите през юни 2017 г. са казани много повече позитивни неща по отношение на режима на използване на СРС от България, отколкото критични бележки. Критичните бележки са много по-малко, отколкото казаните позитивни неща тогава.
Що се отнася до конкретиката, спомената тук в момента, нито аз, нито госпожа Димитрова сме тесни специалисти в областта на СРС. Точен отговор бихме могли да дадем, когато се запознаем малко по-конкретно с Вашите бележки.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, професор Проданов.
Колеги, имате ли някакви въпроси?
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Този дебат ми е страшно интересен. Той ми е много интересен, за да видя докъде може да падне българското народно самосъзнание, докъде можем да стигнем в самобичуването и в националния мазохизъм, в който сме изпаднали и в много други отношения в България.
Тук съществуваше една патетика от изказалите се до този момент, чийто смисъл за мен е: какво още трябва да направим, за да паднем по-ниско?!
Знаете класическия исторически пример с Каравелов, който след седем години в Черната джамия на въпрос от западни репортери отговорил: „Такива неща в България не стават“.
Моето мислене в този смисъл винаги е било константно, винаги е било като на българин, който е мислил за българския национален интерес и за суверенитета на страната си, за нейната правна система – някога в качеството си на съдия, а сега на депутат.
Има един хубав виц от „Златната решетка“, той е от зала на профсъюзно събрание, където казали: „Другари, ще ви бесим. Някой да каже нещо против, някой да е несъгласен?“. Няма! Само една другарка вдигнала ръка и попитала: „А въжетата ще си ги носим ли, или ще ни ги предоставите по профсъюзна линия?“!
Та и това е нещо подобно, в Европа поне през последните 70 години не е имало голям, решителен катаклизъм, конфликт, с изключение на събитията в Югославия, който да налага такава цивилизационна общност и мерки, които да поправят съответни недъзи или да се справят с идеи и негативи в една или друга страна. Подобни съдилища, които за мен са адхок, ги имаме днес. Сигурно тук пробиваме ушите на някои хора, защото те едва ли си задават подобен въпрос. Те са служители, те работят по тази тема, има назначени щатни служители, които в това пребивават, от това преживяват. Ние обаче, българските патриоти, поставяме тези въпроси като общи тези за мислене от много години. Процесите вървят.
Сега, по-конкретно. Една глутница адвокатстващи, специализирани по тези дела (шум и реплики), събират тук и там недоволни, жалби, кога прави в своите казуси, кога абсолютно спекулативни и погрешни, това е цяла индустрия в България. Те вървят по съответните съдилища и оттам идват решения, които се съобщават по медиите, ние тръпнем, извиваме се, посипваме си главите с пепел, ние плащаме! Българското общество плаща!
Господа, тук има казуси от рода: еди-кой си – физическо лице, или група от лица срещу България, тук не влагам патетика: срещу България! Чух, в случая едните били ОМО „Илинден“…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Шопов, ще Ви помоля: по-кратко, две комисии сме.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, знам, че е неприятно.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ако всеки държи такива речи, не можем да свършим до довечера.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Колкото по-малко се говори и знае за всички, е по-удобно. Иначе се пробиват ушите. Това са неща, които са ерес – не се допускат. Стигнали сме дотам, че такива мисли са страшни, те вече са заплаха за общия установен ред.
И друго, съвсем практическо. Тук уважаемата госпожа заместник-омбудсман се гордее, че е вкарала тези въпроси да минават през Народното събрание. Тук депутатите не се ли замислят: за всичко това необходимият грешник е институцията Народно събрание. Да приемем Доклада, да го санкционираме, да кажем: „Да, това много ни смущава“. Не знам дали Вас Ви смущава!
Понеже уважаемият господин председател ме подкани да спра, бих продължил с много примери, с много разсъждения в тази връзка, като тези неща са част от неолибералния инструмент за контролиране. Каквито проблеми имаме ние, българите, и съдебната система, те са много – няма спор. Познавам прекрасно системата – институционално, кадрово и законово, прекрасно я познавам. Защо не си ги решаваме ние самите, българите, а се поддаваме, четем фрази и отчитаме: едни срещу други българите с подробни доклади. Погледна ли някой казусите на делата срещу България за делата срещу Българската православна църква или други – на ОМО „Илинден“ или други, или, или, или?... Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Колега Зарков, заповядайте, само ще Ви помоля в рамките на две-три минути да се изказваме, защото днес сме две комисии.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаема госпожо Димитрова, уважаема госпожо Заместник-омбудсман! Наистина ще говоря две-три минути, но ми е много трудно да не се впусна в коментар на чутото преди малко. Уважаеми господин Шопов, то показва абсолютно пълно неразбиране на това, за което говорим, извинявам се, с патетика „България!“. Само ще спомена, че за да бъде осъдена България в Страсбург, първо, България на българи е причинила вреда. Въобще тук слушаме излияния от няколко седмици, в които стана модерно едно дивашко неразбиране и всяка материя да бъде опорочена по най-дивашкия начин. Съжалявам за това.
Минавам по същество.
Ние ще подкрепим доклада. Считаме, че е интересна и правилни инициатива Народното събрание да се занимава с въпросите, за които най-често българската изпълнителна или съдебна власт е била осъдена, след като са изчерпани, защото, за да отидете в Страсбург, трябва да изчерпите всички методи за правно удовлетворение тук, в страната – само споменавам това, да не го забравяме! След като са изчерпани всички правни методи в страната, тоест нашата правна система не е успяла да удовлетвори изискванията на Конвенцията, които ние свободно сме приели, сме осъдени в Страсбург и е важно да знаем за какво и да вземаме мерки това да не се случва.
В този ред на мисли искам да обърна внимание върху констатация на стр. 35, ХІІІ „Вътрешноправно средство за защита“ или приложението на чл. 13 от Конвенцията. Констатирано е в Доклада и това не е за първи път, че 25 години след ратификацията на Конвенцията и влизането й в сила в България у нас все още не съществува генерално ефективно вътрешноправно средство за защита съгласно чл. 13 на Конвенцията. Вътре в самия доклад е обърнато много сериозно внимание върху важно дело, мисля на стр. 5 и 6 – „Нешков и други срещу България“, което има най-общо казано два аспекта. Единият е това, което спомена и заместник-министърът по отношение на условията в местата за лишаване от свобода, където са предприети мерки, за което можем да бъдем поздравени. Другото е именно за факта, че средствата за защита, тоест средствата, с които един български гражданин може да преследва държавата, след като Страсбург е констатирал, че е извършено нарушение спрямо него, не са достатъчно ефективни. Отбелязано е в Доклада, че има напредък – на заседание на Комитета на министрите е констатиран напредък, но именно констатацията от стр. 35 ме кара да се обърна към представителите на Министерството на правосъдието с въпрос, а именно работи ли се конкретно по законови изменения, които да гарантират в крайна сметка това изискване на Конвенцията? Ако да – какви са те? Ако не – защо?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, колега.
Господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Госпожа Димитрова ще отговори.
МАРИЯ ДИМИТРОВА: Мога да отговоря, защото бях много силно въвлечена в изпълнение на работата по изпълнение конкретно на пилотното решение „Нешков“. Освен ремонтните дейности, всички други неща, които се извършват в момента в пенитенциарната система в България, бяха приети и мащабни законодателни промени в ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Наказателнопроцесуалния кодекс и Наказателния кодекс. Това стана, ако не се лъжа, през месец декември 2016 г. точно в тази зала. Всъщност тези промени въведоха конкретно две средства за защита за лишени от свобода: едното –компенсаторно, другото – превантивно, както са изискванията и на решението. Действително пилотното решение „Нешков“ и последиците от него в контекста на изпълнението е пример за успешно изпълнение, тъй като мерките бяха комплексни и обхващаха редица проблеми, идентифицирани в решението.
КРУМ ЗАРКОВ (говори на изключен микрофон): А по чл. 13?
МАРИЯ ДИМИТРОВА: Да, точно по чл. 13 установеното нарушение в решението „Нешков“ беше липсата на ефективни компенсаторни превантивно. Това, което Нешков препоръча, беше или създаване на генерално средство за защита, или на конкретно средство за защита за лишените от свобода. Тъй като изработването на генерално средство за защита е доста труден въпрос, който изисква задълбочен анализ, въвличане на академичната общност, затова беше преценено, че за целите на реформата в затворите е най-целесъбразно да се пристъпи към конкретни средства за защита и конкретни процедури.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Имате думата, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Искам да разширя Вашето разсъждение, ако позволите. Разбирам, че е много трудна задача. „Нешков“ – ясно, но в самия доклад Вие самата, която сте един от неговите автори, предполагам, че това ще се прехвърли и в следващия доклад, тъй като е реалност, е отбелязано, че е необходимо да се създадат нови вътрешноправни средства за защита, общи или специфични. Те сами по себе си не са толкова важни, но те биха намалили рязко броя на оплакванията пред ЕСПЧ. Може би просто насърчете, въвлечете, ако искате, сигурен съм, че председателят на Правната комисия ще откликне, Правната комисия в работа по конкретни текстове. Такива съществуват, защото този дебат не е от днес или вчера. Можем да разгледаме тези текстове и да видим дали не бихме спомогнали за това България да не е изправена и осъждана от Съда. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Ако позволите, кратък коментар върху материята, която беше обсъждана току-що.
Уважаеми дами и господа народни представители, най-сериозният проблем по отношение изпълнението на решенията на ЕСПЧ е липсата на стандартизиран, универсален механизъм за изпълнение на неговите решения. Такъв механизъм все още няма. Всъщност всяко едно решение се изпълнява по адхок механизъм.
Искам да припомня думите на госпожа Ковачева, казани преди малко: „Съдът не осъжда изпълнителната, законодателната или съдебната власт, Съдът осъжда държавата“, тоест самото естество на осъдителното решение предполага, че трябва да се отговори по някакъв единен начин. Такъв единен начин все още няма разработен. В Министерството на правосъдието този проблем е много ясно осъзнат и в момента с наличните правни средства в Министерството се разработват основите на такъв механизъм, който евентуално в по-късен период ще бъде предложен за широко обществено обсъждане. Ако успеем да създадем такъв механизъм, то изпълнението на решенията предполагам ще се улесни значително и най-вероятно сроковете за изпълнение също ще намалеят.
Иска ми се да кажа нещо и по отношение на емоционалното изказване на колегата Шопов. Тълкувам го в смисъл, че трябва да се търси някакъв баланс. Разбира се, някои от решенията на Европейския съд по правата на човека като че ли предизвикват някаква реакция на нашата справедливост, а с някои от тях може би не сме съгласни по чисто юридически съображения. Така или иначе това са решения на орган, който ние доброволно сме приели и трябва да изпълняваме.
Разбира се, тук стои въпросът за механизма на изпълнение на тези решения. Няма задължителен такъв механизъм. Ще си позволя да споделя нещо лично. Есента с госпожа Димитрова бяхме на кръгла маса в Страсбург, касаеща най-вече изпълнението на решенията по групата „Йорданова и други срещу България“, да поясня – липса на разглеждане на пропорционалност на заповеди за освобождаване на държавни или общински имоти и за премахване на незаконни постройки, когато заповедите лишават засегнатите лица от единственото им жилище. Касае се за това, че държавните и общински власти, най-вече в София, са заинтересовани да премахнат някои жилищни райони, построени изцяло незаконно, които не благоприятстват за доброто име и добрия изглед на града. Трябва да уверя господин Шопов, че на тази работна група бяха предложени някои евентуални решения за нашето законодателство, които на българската страна не прозвучаха много убедително и ние изказахме в съответната форма нашето несъгласие. Следователно дори в цялата тази материя има възможност и мисля, че българският национален интерес е във висока степен защитен.
В същото време обаче има и някои решения, срещу които аз лично много трудно бих могъл да кажа нещо против, например бавното правосъдие. За всички ни е ясно, че нашето правосъдие има този проблем…
ПАВЕЛ ШОПОВ (говори на изключен микрофон): По-бавно от френското правосъдие чували ли сте да има?!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Това, че френското или италианското правосъдие са по-бавни, нас не ни извинява. (Шум и реплики.) Това е реален проблем и ние трябва да се опитваме да го решаваме по някакъв начин. Има и такива решения и нашето решение трябва да бъде малко или много диференцирано.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (говори на изключен микрофон): Ако говорим за дела, които са от 5, 6, 10 години насам, които се насрочват след 3, 5 години. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Кирилов, явно Вие трябва да водите, защото колегите от Вашата комисия вземат думата, когато си искат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, апелирам да няма диалог нито между членовете на Правна комисия, нито между членовете на двете комисии. (Смях, оживление.)
Госпожо Ковачева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Господин Председател, бих искала само една бележка да направя, като подкрепя необходимостта от обсъждане на въпроса за привеждане в съответствие на ЗОДОВ в съответствие с Европейската конвенция и препоръките на Съда в Страсбург. Това е наложително, още повече че миналата седмица излезе статия на доц. Александър Корнезов – българския съдия в общия съд, който касае въпроса за задължението на държавата да поправи вреди, настъпили в резултат от неизпълнение на задължения, произтичащи от учредителните договори за членство в Европейския съюз. Въпросът за ЗОДОВ върви по две линии: едната е линията по Европейската конвенция за защита правата на човека, а другата линия е прилагането на правото на Европейския съюз в България, което, както знаете, има пряко приложение. Единственото, което исках да кажа, е, че смятам, че този въпрос трябва да продължи да се обсъжда. Той е труден и задачата на Министерството на правосъдието никак не е лесна. Смятам, че не може обаче да бъде оставен така, тъй като от различни страни възниква въпросът за поправяне на вредите, причинени на български граждани от страна на българската държава, така че наистина те да бъдат решавани тук, в България, без да има нужда да се изнасят навън. Един от начините е промяна в ЗОДОВ. Каква точно обаче да бъде промяната и как точно да бъде подходено към този наистина деликатен въпрос трябва да бъде въпрос на обсъждане. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Ковачева, благодаря за уточненията.
Колеги, има ли други изказвания?
Аз умишлено се въздържам да взема становище по много от въпросите, за да не разводнявам дебата.
Ако няма възражения, колеги, вървим към закриване на дебата? Няма.
Колеги от Комисията по правни въпроси, моля да гласуваме приемането на Доклада.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Заповядайте, господин Велчев.
ПРЕДС.КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Колеги от Комисията по правата на човека и вероизповеданията, моля да гласуваме приемането на Доклада.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Благодаря Ви, колеги.
Благодарим на колегите от Правната комисия, благодарим и на Вас, господин Заместник-министър, и на Вас, госпожо Заместник-омбудсман. С Вас ще се видим в утрешния ден. Членовете на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и гостите напускат залата. Шум и реплики.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев


Стенограф:
Виржиния Петрова


ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
2. ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА СТАНОВИЩЕ ПО ИСКАНЕТО НА ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЗА ДАВАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТЪЛКУВАНЕ НА ЧЛ. 125, АЛ. 2 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОТГОВОР НА ВЪПРОСА: „РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 125, АЛ. 2 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗАДЪЛЖАВА ЛИ ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО СПОРОВЕ ЗА ЗАКОННОСТТА НА АКТОВЕТЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И НА МИНИСТРИТЕ КАТО ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ?“ И НА ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ 16 ЯНУАРИ 2018 Г., С КОЕТО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Е КОНСТИТУИРАНО КАТО СТРАНА ПО К.Д. № 13/2017 Г.
Уважаеми колеги, в първия възможен момент, в който колегите от Правна комисия бяха готови с проекта на становище, го получихте на мейлите си, за да имате възможност да се запознаете предварително с него.
Длъжен съм да уточня също така, че това беше във вчерашния ден.
В днешния ден Министерският съвет на Република България е разгледал аналогичната точка – становище на Министерския съвет по същото конституционно дело. Получихме като информация и по телефона успях да установя, че становището на Министерския съвет е различно от проекта, който сме Ви изпратили за запознаване във вчерашния ден. Министерският съвет смята, че само и единствено Върховният административен съд може да разглежда като първа и втора инстанция делата по актове на министри. Чета съобщение от пресслужбата на Министерския съвет :
„В становището на Министерския съвет се излагат мотиви, според които по силата на прякото действие на конституционната разпоредба на чл. 125, ал. 2 единствено компетентният да решава по същество спорове за законност на актовете на Министерския съвет и на министрите е Върховният административен съд, което го задължава да се произнася и като първа инстанция по тези дела в рамките на предвидената от законодателството двуинстанционност на административното правосъдие.“
Това е решението на Министерския съвет от сутринта.
Становището на Висшия съдебен съвет Ви е известно. Всъщност проектът на нашето становище е близък до становището, мнението на ВСС. Мнението, което сме предложили, е в тази посока – че е възможно и друг, освен Върховният административен съд, да гледа като първа инстанция такива дела, но е важно в това производство да участва като втора, като контролна, надзорна инстанция Върховният административен съд.
Някой от колегите иска ли да представи проекта?
Имате думата за мнения, становища, предложения.
Посочено е също така, че дълги години Народно събрание не е изпращало становища по конституционните дела. В голяма степен ние ще опитаме да възобновим взаимодействието в тази връзка, когато се иска становище от Конституционния съд. Тук особеността е следната. Парламентът често пъти е отказвал да дава становище по обявени за противоконституционни разпоредби, защото е ясна неговата позиция, видна и в мотивите, и в дебатите. Тук случаят е различен, затова мисля за подходящо да възобновим тази дейност, работа и взаимодействие, защото се касае за въпрос, който е поставен от Пленума на Върховния административен съд.
Колеги, имате думата.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, с колегата Димитров ще подкрепим проекта на становище. Смятам, че с оглед разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията и с оглед на изложените в самото становище мотиви е видно, че ние нямаме зададена предварително от конституционния законодател инстанционност в никой от процесите – нито в гражданския, нито в наказателния, нито в административния. Както в нормата на чл. 124, така и в нормата на чл. 125 не е описано коя инстанция точно правораздават ВКС и ВАС.
Първоначално и в сравнително правен анализ ще стигнем до извода, че всъщност върховните административни съдилища и в други държави правораздават основно като касационна инстанция. Логично е в този случай и Върховният административен съд да се произнася, без значение дали тук говорим само и единствено за актове на Министерския съвет и на министрите, или за други административни актове. Да вървим в посока Върховният административен съд да бъде изцяло касационна инстанция - такава е посоката, зададена и от приетия на първо гласуване Проект на закон за изменение на Административнопроцесуалния кодекс с вносител господин Кирилов. Подобна е посоката, зададена с Проекта за изменение и допълнение на АПК, внесен в края на миналата година, където заедно с господин Кирилов сме съвносители. Смятам и с оглед начина, по който е редактирана нормата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, нямаме задължение Върховният администартивен съд да се произнася като първа, едновременно и като втора инстанция по законността на актовете на Министерския съвет и на министрите. По-логично, с оглед функцията на Върховния администартивен съд, като касационна инстанция, е посоката на промяна в това той да бъде изцяло касационна инстанция, е едно подобно тълкуване. Затова ще подкрепим становището в този му вид. Крайното решение, разбира се, ще бъде на Конституционния съд. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания?
Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Информацията, която поднесохте в началото на обсъждането на тази точка – за решението на Министерския съвет, съвпада със становището, което и аз ще изразя.
Аз не подкрепям така формираното становище нито като краен извод, нито като мотиви. Въпросът, с който ще се занимае Конституционният съд, е дали разпоредбата дава възможност друг съд, а не ВАС да заседава като първа инстанция по актове на Министерския съвет и на министрите. В правото отговорите невинаги се дават позитивно, тоест да е написано какво може някой да прави. Често пъти трябва да тълкуваме разпоредбите, за да изведем действителния им смисъл. Според мен Конституцията е повече от ясна, четейки двата текста на чл. 125.
В ал. 1, където според мен е принципът, където конституционният законодател е казал: Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор. В ал. 1 се говори за върховен съдебен надзор, за точното и еднаквото прилагане на законите в административното правосъдие. Всичко, което е написано и което Вие казахте, съвпада с ал. 1.
В ал. 2 се дава за мен изключението, където конституционният законодател изрично казва: Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актове на Министерския съвет. Когато се повдигне спор за законосъобразност на акт, издаден от Министерския съвет, от министър или от друг орган, посочен в закон, компетентен е ВАС. Това е написано ясно в Конституцията.
Мога да бъда многословен, но се опитах да дам становището си максимално конкретно. За мен разпоредбата е ясна. Тя не предоставя възможност друг съдебен орган да се произнася по законосъобразността на актове, издадени от Министерския съвет, от министри или от органи, посочени в закона.
Друг аргумент от нашето становище: липсва капацитет – чисто времеви, чисто човешки, със създаването на този съд – тук влизам в материята по същество, понеже е изложена като аргумент в становището, да се разтовари. За да разтоварим някого, той трябва да е натоварен. Разтоварването може да стане и с увеличаване на способностите и с други правила за подсъдността. Когато някой е много натоварен и ти предвиждаш нови бройки съдии да разглеждат дадени дела, просто му дай тези бройки съдии и ще го разтовариш. Това е възможно, похвално.
Пропуснах да кажа още нещо в началото, което изрично съм си записал, нищо, че господин Кирилов го каза: да приветствам това становище като форма на наше отношение, което ние сега сме се събрали да направим.
Мисля, че така предварително изнесен въпросът, още повече това, което Вие казахте за Министерския съвет и тяхното становище, би трябвало да ни наведе на мисълта, че ние сме прави. Ние сме! Просто се надявам да се убедите в това.
Не мога да приема това становище на Правна комисия. Не смятам, че текстът следва да се тълкува по такъв начин. Алинея 1 казва кога е върховната съдебна инстанция. В алинея 2 изобщо споровете се разглеждат от ВАС. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Милков.
Дори по моята реплика се въздържах.
Вижте обаче числеността на ВАС – най-големия върховен съд в момента. Там колкото и да надуваме… (Шум и реплики.)
Други изказвания, колеги?
Ако няма, аз съм длъжен да изразя лично становище. Основанията на моето лично становище всъщност ги засегна и колегата Митев. При положение че с него сме съвносители на втория Проект за изменение на Административнопроцесуалния кодекс, който беше обсъден пред цялата Правна комисия и тогава решихме като чисто законодателна процедура да го отделим като отделен законопроект, при това положение вече съм изразил воля по този въпрос. Това е било и при внасянето на Законопроекта, и при предходния, и в изказвания в Комисията пред Вас в посока за това, че е възможно да се обособи такъв съд на това ниво като централен административен съд с мотивите, засегнати от колегите.
Уведомявам колегите юристи от групата на ГЕРБ, че при това положение те имат възможността да формират позицията си както сметнат те самите за правилно и подходящо и да гласуват както сметнат за добре.
Аз лично ще гласувам „за“ проекта на това становище. Не го разглеждам като някаква форма на разнобой или противоречие със становището на Министерския съвет. Няма как да е така, защото е ясно, че Министерският съвет и министрите ще си настояват на тази компетентност, защото действително тя е достойна и уважителна за позицията на органа и за позицията на министрите. Това не означава обаче, че не би могло да се зачете Конституцията и статусът на изпълнителната власт, когато върховният контрол за законност се осъществи от Върховния административен съд – така, както се предлага в Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.
Мога да изложа много аргументи, но ние не обсъждаме ЗИД-а за АПК. Хубаво е, че пленумът на ВАС постави този въпрос директно на Конституционния съд, за да няма спекулации, за да няма разнообразни интерпретации по отношение на конституционносъобразността на решението, което бихме взели.
Хубавото тук е, че в този случай имаме възможност да съобразим решението на Конституционния съд. Както виждате, през месец януари ние не разглеждахме нито един от законопроектите, макар да ги бяхме планирали по този начин миналата година. Добре е да изчакаме становището на Конституционния съд. Колкото повече становища, толкова по-добре!
Ако аз и колегата Митев останем в малцинство по този проект на становище, очевидно няма да създадем нова практика Конституционният съд да получава становища от Правна комисия, освен ако не решим да го изпратим за информация като неприето становище от Комисията по правни въпроси.
Умишлено ограничавам изложението.
Ако няма други изказвания, можем да закриваме дебата.
Няма други изказвания. Дебатът е закрит.
Моля да гласуваме проекта за становище на Комисията по правни въпроси към Народното събрание на Република България относно искане на Пленума на ВАС за даване на задължително тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с отговор на въпроса: „Разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от конституцията на Република България задължава ли ВАС да се произнесе по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, като първа инстанция?“.
За – 11, против – 6, въздържали се – няма.
Колеги, при това положение становището е прието. Ако ми възложите, ще го изпратя с изричното отбелязване за проведеното гласуване в Комисията по правни въпроси. Благодаря.
С това изчерпваме дневния ред.



Имате ли предложения по организационни, процедурни и други въпроси? (Разговорът по темата е извън протокола.)

(Закрито в 16.02 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов