Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 37


На 28 февруари 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Указ № 47 на Президента на Република България, постъпил на 21 февруари 2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от Народното събрание на 9 февруари 2018 г., и мотивите към Указа.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 754-01-84, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 13 декември 2017 г. – първа част.
3. Обсъждане за първо гласуване на:
- Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 754 01-9, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 25.05.2017 г.
- Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-18, внесен от Иван Валентинов Иванов и група народни представители на 07.06.2017 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-82, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 30.11.2017 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-83, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 13.12.2017 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-55, внесен от Министерския съвет на 19.12.2017 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 18.01.2018 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от Красимир Илиев Богданов и група народни представители на 21.02.2018 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,42 ч. и по т. 2 ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов и заместник-председателя господин Христиан Митев.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Имате думата по дневния ред. (Шум и реплики.)
Няма дебат по дневния ред. Закривам дебата.
Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА УКАЗ № 47 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПОСТЪПИЛ НА 21 ФЕВРУАРИ 2018 г., ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 9 ФЕВРУАРИ 2018 г., И МОТИВИТЕ КЪМ УКАЗА.
Гости по точка първа от дневния ред от Корпоративна търговска банка АД, обявена в несъстоятелност, са: господин Ангел Донов – синдик, госпожа Кристи Маринова – синдик, господин Александър Кацаров – служител.
От БТК ЕАД – госпожа Дорина Коцопулу – юрисконсулт.
Поканихме от президентството професор Друмева, която каза, че няма да може да вземе участие в дебата поради свръхнатовареност.
Колеги, при това положение се налага аз да Ви представя Указа на президента. (Шум и реплики.)
Ако всички сте се запознали с Указа и предлагате по процедура да не го представям на Вашето внимание, приемаме, че всички са уведомени, запознали са се с мотивите и откриваме дебата.
Колеги, имате възможност за изказвания, мнения и становища във връзка с Указа.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Ние не споделяме мотивите на държавния глава в Указа. Ще се спра с няколко думи на част от мотивите, с които се твърди, че Законопроектът ни е допуснал ретроактивно действие и затова параграфи 5, 6 и 7 не би следвало да бъдат гласувани отново.
На първо място, прилагането на законодателна техника с ретроактивно действие е уредено много отдавна в нашето законодателство – Законът за нормативните актове (ЗНА) в чл. 14 урежда кога и как се прилага, а ал. 3 на този текст казва кога е забранено да се прилага. В случая ние не сме в хипотезата на ал. 3 на чл. 14 от ЗНА – не увеличаваме проведени преди това санкции. ЗНА тук има предвид административнонаказателни и наказателни разпоредби. В този смисъл е и забраната на ЗНА.
Смятаме, че предложените от нас текстове са в съзвучие и с действащо законодателство. Вярно е, че ретроактивното действие се прилага по изключение. Аз смятам, че при такъв тежък обществен проблем, който следва да бъде уреден, изключението е налице предвид големия обществен и държавен интерес, интересът на хиляди вложители в банката. Ще направя скоба, че миналата седмица приложихме такова ретроактивно действие на закон – визирам гласуването в Антикорупционния закон по отношение на съветниците. Там, въведохме ретроактивно действие за влизане в сила на Закона от 28 януари. Смятам, че и тогава беше правилно. Тогава изключението се налагаше. Този път сме изправени също пред такова изключение, така че не виждам нищо недопустимо или противоконституционно, както четем в мотивите.
Дотук ще се спра. Мисля, че става въпрос за неразбиране на предложените текстове по отношение на ретроактивното действие, така че ние от „Движението за права и свободи“ ще гласуваме „за“ повторното приемане на Закона в залата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Реплики към изказването на господин Хамид има ли? Няма.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще бъда още по-кратък. Пожелахме да се съобразим с препоръката на президента, отразена в мотивите, че трябва да има повече яснота по отношение на обхвата на Закона. Предвид на това, че норми с ретроактивно действие, както е казано и в мотивите – уреждане на правни последици от юридически факти, възникнали преди приемането на съответния закон, трябва да се случва само тогава, когато има наистина значим обществен интерес. В мотивите Президентът не буквално, но все пак пита какъв е този обществен интерес и би ли било редно той да бъде малко по-добре разкрит.
В изпълнение на това да дадем повече яснота написахме писмо до министъра на финансите, в което искаме от него да ни съдейства да получим от синдиците данни за обхвата на сделките, които биха попаднали под действието на тези норми, които сега предвиждаме в Закона, върху който е наложено вето. Доколкото знам от министъра, до края на работния ден ще имаме пълната справка и ще я огласим утре в Събранието, но сега имаме обобщената справка, която за целите на това разглеждане на ветото в Комисията и за целите на гласуването ни дава яснота относно обхвата.
Ще Ви дам само три цифри: стойността на заличените обезпечения в полза на КТБ АД в несъстоятелност е 233 млн. 147 хил. 298, 03 лв. Материалният интерес на извършените осчетоводени и неосчетоводени прихващания е 1 млрд. 174 млн. 252 хил. 811 лв. Броят на заведените съдебни дела за отмяна на прихващанията е 205.
Като правим изричното уточнение, че нормите в Законопроекта, в частност визираните параграфи 5, 6 и 7 от Преходните и заключителни разпоредби имат действие след произнасяне на съда, смятаме, че това е значим обществен интерес, за да приложи законодателят, както казва в мотивите и самият президент: „без съмнение конституционно правомощие на Народното събрание е да приема закони и това конституционно правомощие включва и правото му да преуреди вече настъпили правни последици от юридически факти, възникнали преди приемането на съответния закон“. Тоест екипът на Президента и самият той в Указа казва, че „без съмнение това е право на Народното събрание“. Ние – вносителите, искаме да заявим, че без съмнение употребяваме това си право в момента, упражняваме го, за да уредим тези правни норми с популярния термин ретроактивно действие. Мисля, че с колегата така отговорихме на мотивите – и за обхвата и дали имаме право да приемем този законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Цонев.
Реплики към изказването на господин Цонев? Няма.
Други изказвания? (Реплики.)
ТОДТОР БАЙЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Лично аз, и всички ние от „БСП за България“ уважаваме мотивите на вносителите, донякъде ги разбираме, но не ги споделяме. За съжаление, настоящият законопроект няма да попълни пропуски в Закона за банковата несъстоятелност, каквато очевидно е целта на вносителите или поне така се прокламира. Напротив, предложеният законопроект по-скоро според мен е противоконституционен, нарушава принципа на правната сигурност и нормалната логика и ще създаде правен хаос, вместо сигурност, синхронизация и предвидимост в нашето законодателство.
Отделно от това, бих искал да добавим, че липсва една задълбочена и адекватна оценка за въздействие какъв кръг от лица биха били засегнати, какви биха били последиците и какви биха били сигналите, по които ще дадем отношение на бъдещите инвеститори. Да, определено имаме нужда от ефективност при защита на публичния интерес в производството по банкова несъстоятелност, но тя следва да бъде постигната с конституционосъобразни средства. Доколкото е очевидно, че ако някакви сделки са се извършвали с измамна цел, то и по настоящето законодателство може те да бъдат атакувани и обявявани за недействителни от гледна точка на заинтересованите лица – КТБ и нейните синдици в случая. Не става ясно защо трябва да се впише това в един доста специализиран закон.
Отделно това, което ние също не споделяме и не разбираме, е как ще стане така, че когато активите са били обявени към момента на несъстоятелността в размер между 5 и 6 милиарда, впоследствие се завеждат искове за 10 милиарда. Как точно смятат синдиците, че ще удвоят тези активи? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплика – господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Много кратка реплика и едно пояснение.
Законът, очевидно не е противоконституционен, защото вече Ви цитирах констатацията в мотивите, че без съмнение имаме право да го направим.
По отношение целесъобразността на тези разпоредби, необходимостта те да бъдат законодателно уредени ще кажа на колегата само следният факт. По кой точно закон ще се атакува вземане на Корпоративна търговска банка в несъстоятелност при отменена от съда цесия? В качеството им и откъде се черпили право квесторите при извършване и осчетоводяване на цесия (прихващане), да заличат обезпечението по това вземане на КТБ? Кое точно е това основание? Ако сега съдът не признае една цесия, Вие сами разбирате, пояснихме го вече сто пъти и синдиците също го поясниха, че синдиците няма към какъв залог, към какво обезпечение да насочат вземането. Не може квесторите да заличават, да извършват такова действие, при положение че има обжалване.
Цесията не е станала факт. Този договор между две лица, който се отнася към масата на несъстоятелността, той не може да бъде действителен, преди да се е произнесъл съдът. Как така ще заличите обезпеченията? Ето, това е нормата на § 5 – да се върнат обезпеченията. Съдът да каже, ако съдът признае цесията, няма правни последици за тези, които са сключили договора – никакви, остава си в сила това, което е. Това синдиците ще извършат заличаването, което ние сега връщаме екс леге – незаличаването на обезпечението. Очевидно е, че трябва да се намесим. Това е първата страна.
Другото пояснение – какъв знак даваме? Даваме следния знак – когато става въпрос за обществен интерес, законодателят ще бъде безкомпромисен към тези, които търсят как да заобиколят правилата или как да използват пролуки в законодателството и в нормативната уредба. Ето този сигнал даваме: следващия път, ако има такъв случай или при други случаи, да знаят, че законодателят ще се намеси и след това, за да изправи деяния, които не са в обществения интерес. Това според мен е изключително важен сигнал и ние трябва да го дадем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Цонев.
Други реплики към изказването на господин Байчев?
Господин Байчев, имате възможност за дуплика.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Ще започна с цитат на самия господин Йордан Цонев, който казва: „Отменена е цесия от съда“. След като съдът е постановил цесия, той се е позовал на Закона. Не виждам смисъл, не виждам и повод ние да се съмняваме в компетентността на съда.
А що се отнася до това – откъде са черпили право квесторите, естествено е, че първо от Търговския закон. Тук искам да напомня на господин Цонев, че квестори и синдици се назначават от държавата. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приключихте ли дупликата, господин Байчев?
ТОДОР БАЙЧЕВ: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания, колеги?
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще подкрепим ветото на Президента със следните мотиви.
Първо, по отношение на ретроактивността. Тъй като Президентът заявява, ние не представихме неговото вето, тъй като всички сме се запознали, но той в най-общи линии заявява, че разбира целта на законодателството, подкрепя тази цел, но се съмнява в нейната ефективност и има конституционни аргументи за това.
Аз, естествено, няма да влизам в спор за конституционосъобразност, тъй като не сме ние органът, който решава това, но по отношение на ретроактивността, да, в това Народно събрание, в тази легислатура ние имаме вече практика да правим ретроактивни закони. Не съм сигурен, че това е нещо, с което трябва да се гордеем. Да, тук се приемат закони, които след това се променят, преди да влязат в сила, променят се взаимоотношения със задна дата, това е практика. Понякога тя е санкционирана от Конституционния съд, понякога не се стига до там, но при всички случаи това не отговаря на устойчиво и трайно законодателство. Това всъщност е вторият аргумент на Президента, който казва: „че се изисква последователно законодателно регулиране на обществените отношения“. Това е всъщност дефиницията на законодателството.
По случая КТБ това е поредно извънредно законодателство. Явно е, че има мнозинство, което ще подкрепя Законопроекта. Дано това законодателство допринесе до по-добри резултати, отколкото предишните извънредни законодателства, които очевидно не дават достатъчно яснота за това, което се случи.
Относно нищожността и относителната недействителност на заличавания, цесии и други действия. Те или са били законни, когато са били правени, или са били незаконни. Ако е имало измами, а явно е имало такива, ако е имало превишаване на правомощия на квестори, ако е имало недобросъвестни и всякакви друг род – щях да кажа далавери, но може би не е подходяща дума – те са незаконни и като такива подлежат на отмяна. Но ако е имало законни такива и ние ги отменим сега със задна дата, не знам дали това ще стигне до Конституционния съд, но най-вероятно ще стигне до друг вид съдилища от международен характер. Това се е случвало в България, тъй като към онзи момент те са били съобразени с действащото към момента на извършването им законодателство, колкото и да е вредно и неправилно то, сега погледнато.
Явно е, че ветото постига до известна степен и целта си, тъй като вече имаме повече информация какви са размерите и, доколкото разбирам, до края на деня ще имаме още по-голяма информация за това какво реално и как се случва, тъй като досега няма особена прозрачност по тези теми.
Президентът задава ясни въпроси: колко са обезпеченията, които ще бъдат нищожни, колко са прехвърлянията на акции и дялове, които ще бъдат относително действителни, приблизително каква ще е стойността, с която ще бъде увеличена масата на несъстоятелност на КТБ? Отговорът на тези въпроси би спомогнал за правилното решение.
И последно от това, което поставя въпроси, е: сега създаваме спорните параграфи, защото Законът не е върнат в цялост, създаваме специални правила за случилото се с КТБ. Ако утре, не дай си Боже, гръмне някоя друга такава бомба или такава банка, след като сме констатирали, че общите правила не работят, защо не променяме тях? Ако, не дай си Боже, нещо такова се случи, кои правила ще са относими – тези, които не са проработили, или тези, които сега специално правим, за да оправим случилото се преди три години?
Всичко това ни кара да мислим и цифрите, споменати тук от колегите, са достатъчно сериозни, за да направим допълнително усилие и да създадем Закон за банковата несъстоятелност, който да е на висотата на предизвикателствата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Реплики към това изказване?
Господин Хамид Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Зарков, не сте съвсем коректен в това изказване. На първо място, Законопроектът в основната си част е по отношение на всички банки и към целия Закон – вижте чл. 62б. Тези текстове действат спрямо всички банки и това е защита от Вашите опасения, ако някой ден, не дай си Боже, се случи нещо подобно. Преходните разпоредби и трите параграфа касаят КТБ, иначе Законът в неговата цялост касае цялата банкова несъстоятелност.
Второ, информацията, която господин Цонев преди малко предостави, е просто синтезирана информация от публични източници – какви дела, на какви стойности, срещу какви лица – всичко може да намерите в докладите на синдиците на сайта на КТБ. Те са ежемесечни и мисля, че и по-често си ги качват. Тук просто някой – или от Министерството на финансите, или самите синдици ги е събрал и са ни ги предоставили. Тоест тази информация е публична и винаги е била публична, така че няма как тепърва да се осветлява нещо. Нека да не навеждаме общественото мнение в тази посока. Не са коректни аргументите в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Аз исках да направя отделно изказване и вероятно ще сторя това, но няма как да не направя реплика на някои от тезите на колегата Зарков.
Първо, по отношение на обратното действие и легислатурата. Четиридесет и четвъртото Народно събрание не е първото Народно събрание, което приема закони с обратно действие. Това го показват дори мотивите на Президента. Там професор Друмева е дала множество решения на Конституционния съд, които очевидно касаят и се произнасят по един или друг начин по спорове, свързани с обратното действие.
В конкретния случай няма как да не отбележа следното. Макар тези мотиви да изглеждат теоретично правилни, те се отнасят според мен коректно спрямо конкретното производство по несъстоятелност и неговата специфика. Вие знаете, че в несъстоятелността имаме поне три случая, в които самото производство ретрореагира назад във времето. Самото произнасяне и обявяване на датата на несъстоятелността също е ретроактивно. То връща времето назад, установявайки точния момент на неплатежоспособност на търговеца.
Второ, основната защита срещу недобросъвестността на собственика, който е фалирал и е сключил неизгодни сделки, са така наречените „отменителни искове“, които също касаят период назад във времето, в което могат да се обявяват за недействителни сключени сделки, които увреждат имуществото на несъстоятелното дружество.
И, трето, тук не искам по никакъв начин да измествам аргументите на вносителите на сегашния законопроект, но този казус не започва в 44-то народно събрание. Той не започна и в 43-тото. Той започна в 42-то народно събрание. Както и да е, но при старта на 43-тото народно събрание ние внесохме два законопроекта за изменение в Закона за банковата несъстоятелност именно за да предупредим абсолютно всички участници, че всяка една цесия ще бъде обявена за недействителна, че принципът в несъстоятелността е страните, кредиторите и длъжниците на дружеството да не договарят директно, защото така ще променят масата на несъстоятелността, защото така ще предредят, ще се предредят едни други.
Видя се и очевидно се вижда, че тогава частично сме овладели процеса, но не сме го овладели напълно. По тази причина аз приемам като обоснована законодателната инициатива на колегите, които са внесли този законопроект, който касае специално съдбата на обезпеченията. Както и да манипулираме тук с процесуалните последици, искам да Ви кажа, че каквото и да реши съдът, когато обезпеченията ги няма, то вече и смисълът го няма, и имуществото го няма.
Приемам този опит като правно възможен и правно обоснован.
Ограничавам се до това, което пряко произхождаше от Вашето изказване, като ще опитам да не правя изказване, а да остана с реплика.
Трета реплика има ли към господин Зарков?
Господин Зарков, заповядайте за дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател, на Вас и на господин Хамид, като репликиращи.
Разбира се, половината Законопроект е принципни промени в Закона за банковата несъстоятелност и те не са обект на вето. Обект на вето са параграфите, които касаят конкретно една банка и основните аргументи на това вето са, че законодателство за една банка, за един човек, за едно нещо, за един казус, колкото и да е важен, не се прави. Вие правилно подчертахте, господин Кирилов, че това е пореден опит на законодателя да овладее този процес, да го вкара в някакви рамки, но това поставя много големи въпроси занапред. Тези въпроси се намират и във ветото. Те бяха изразени и са подкрепени от цялата наша група, а именно, че когато даваме знаци, че законодателството се променя срещу ситуацията, това никога не може да работи добре за държавата ни като цялост. Няма такъв вариант. Извинявам се, ако излишно теоретизирам, но страхуваме се, че проблемите, които поставя такъв тип законодателство, са повече от решенията, за които допринасят.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Лазаров – за изказване
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Председател.
С отлагателното вето всички декларирахме, че сме се запознали. То е кратичко – един лист или две страници. Половината от мотивите на практика изброяват няколко конституционни решения, по-голямата част описва съдържанието и действието на параграфите, които ние дебатирахме. Почти половината всъщност от мотивите на ветото е това, което изброих.
Абзац пети на ветото освен това, което каза и господин Цонев, то е в абзац четвърти, тоест на втория лист „безспорно законодателят преценява как да уреди обществените отношения, но се нарушават границите“ и така нататък, няма да цитирам нещо, което е пред нас и Вие го знаете. Какво казва обаче § 5: „Убеден съм, че обществото има нужда да знае конкретните измерения на последиците от приетия Закон. Като решава да приложи такава крайна мярка, Народното събрание трябва открито да дебатира размера“. Господин Цонев също спомена, даже изчете и някои цифри. Параграф 5 завършва: „Само по този начин защитата на обществения интерес, изтъкван като основна цел на Закона за банковата несъстоятелност, ще придобие конкретни измерения“.
С този параграф на практика Президентът иносказателно казва, че „Да, има нужда от такъв закон“, но за да бъде убедено обществото, че е в защита на обществения интерес, то би трябвало да има конкретика и да има дебат по тази конкретика. Господин Цонев спомена някои от данните, те са публични. Не всеки, разбира се, има възможност или знае къде да ги търси. Ще получим и останалата част като справка от Министерство на финансите до разглеждането в пленарна зала.
Приключвам. На практика за мен това е едно отлагателно вето под условие. Тоест, ако беше се провел този дебат, Президентът го казва в § 5, и обществото беше убедено, защото наистина става въпрос за милиони и за милиарди, че, да, този закон е необходим, въпреки общия принцип, но във всеки общ принцип има изключение, защото защитава обществения интерес, тъй като наистина става въпрос за милиони и за милиарди.
Аз ще гласувам за Закона, още повече че в самите мотиви наистина има отлагателно вето, но под условие – ако общественият интерес би бил постигнат, ако основната цел на Закона би била постигната. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики към изказването на господин Лазаров? Няма.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз ще бъда съвсем кратък, тъй като мисля, че полезността на този закон е спорна, тоест доколко чрез него ще може реално наистина да се възстанови масата на несъстоятелността на банка КТБ.
От друга страна мисля, че са безспорни негативните последици от такъв тип законодателство. Такъв тип законодателство води до правна и юридическа несигурност, непрогнозируемост, което най-вероятно от своя страна ще доведе и до икономическа, и финансова несигурност, а очевидно след такъв тип законодателство инвестиционният риск за България ще нарасне.
Това са моите мотиви, с които ще подкрепя ветото.
Иначе разбираме целта на вносителите. Действително активите, масата на несъстоятелността на КТБ следва да бъде запазена с всички законови средства, но не мисля, че това е правилният инструментариум, за да се запази масата на несъстоятелността, защото той крие повече рискове, отколкото евентуални ползи за запазване на масата на несъстоятелността. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Реплики към това изказване?
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, донякъде се обръщам и към Вас, но репликата е към господин Попов, може би и към останалите колеги.
Уважаеми колеги, не разглеждаме Закона на първо или на второ гласуване. Разглеждаме отлагателното вето на президента и мотивите към отлагателното вето. Аз изчетох на практика пети абзац, където се казва защо и как Законът ще постигне своята цел в конкретните си измерения, но, уважаеми колеги, никъде в мотивите на Президента, налагайки това отлагателно вето, не се споменава това, което Вие тук говорите, основно господин Попов. Споменава се нещо съвсем друго – принципът за обратно действие. Нека да се придържаме към мотивите на отлагателното вето за § 5, 6 и 7, а не наново да започваме да дебатираме Законопроекта, който беше дебатиран на първо гласуване – в Комисия, в зала, второ гласуване – в Комисия, в зала. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Втора реплика? Няма повече реплики.
Господин Попов, ако желаете дуплика.
ФИЛИП ПОПОВ: Да, благодаря, господин Председател.
Уважаеми колега Лазаров, точно ветото коментираме и мотивите по-точно на самото вето. Очевидно във ветото е записано и е изразено становище на Президента на Република България, да не го цитирам, защото сте запознати. Ето, дори в последния абзац на мотивите ясно е записано, че такова обратно действие на Закона по принцип не е съобразено с европейски норми, ще предизвика редица рискове по принцип. И да, аз точно това коментирам, както и моите колеги. Не виждам да сме коментирали нещо различно от ветото, защото на практика Законът отново е в Народното събрание благодарение на ветото и ние отново обсъждаме този закон в параграфите, в които е върнат от Президента на Републиката. Мисля, че правилно е върнат, не ни чухте на първо и на второ четене, надяваме се сега поне да ни чуете. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Божанков? Той се отказва от изказването.
Други изказвания, колеги? Няма.
При това положение и аз ще се откажа от изказване.
Заповядайте, господин Донов – синдиците на КТБ в несъстоятелност имат възможност да вземат становище.
АНГЕЛ ДОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, ние трети път се явяваме на Комисията във връзка с този закон. И първия път, и втория път, и сега потвърждаваме нашето становище, че този закон трябва да бъде приет.
На нас този закон ще ни помогне да попълним масата на несъстоятелността, ще ни даде възможност в масата на несъстоятелността да влязат милиард и четиристотин милиона лева: 233 млн. лв. от заличени от квесторите обезпечения, 1 млрд. 174 млн. лева от извършени прихващания.
В общи линии досега тази цифра не я бяхме казвали и ние мислим, че фактически това е основният мотив. Тук дори се изложи мотив на Президента на Република България, че не е ясно какъв ще е ефектът от този закон. Ние казваме, че ефектът от този закон ще е възможността в масата на несъстоятелността да влязат 1 млрд. 400 млн. лева.
Смятаме, че ако този закон бъде приет, ще ни помогне да съберем тази сума, ще помогне на вложителите, на кредиторите на банката да си получат парите. Ако не бъде приет този закон, смятаме, че това ще е в помощ на длъжниците, които са взели много пари от банката, които не желаят да ги връщат и с всякакви правни способи се опитват да прехвърлят своето имущество, ипотекирано в банката, освободено, заличено от квесторите само и само да не възстановяват взетите пари от банката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Вие желаете ли да добавите нещо в тази връзка? Заповядайте.
КРИСТИ МАРИНОВА: Аз само бих допълнила, че за нас сумата е значима и съществено ще увеличи масата на несъстоятелността.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Колеги, има ли възражения да прекратим дебата и да преминем към гласуване? Няма възражения.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване оспорения с президентското вето Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от Народното събрание на 9 февруари 2018 г.
За – 13, против – 7, въздържали се – няма.
Законът за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от Народното събрание на 9 февруари 2018 г., беше повторно гласуван и подкрепен с 13 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без гласове „въздържали се“.
Благодаря на синдиците и на колегите, които участваха в обсъжданията по т. 1 от дневния ред. В този смисъл ще бъде докладът на Комисията по правни въпроси за пленарна зала.

Колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, № 754-01-84, ВНЕСЕН ОТ ХРИСТИАН РАДЕВ МИТЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 13 ДЕКЕМВРИ 2017 Г. – ПЪРВА ЧАСТ.
Гости от Министерство на културата са: господин Мехти Меликов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права“ и госпожа Катерина Пашова – държавен експерт в дирекция „Авторско право и сродните му права“.
От Българско национално радио: господин Виктор Серафимов – член на Управителния съвет, госпожа Десислава Лилова – директор на дирекция „Правна и човешки ресурси“, господин Милен Митев – главен юрисконсулт.
Тук е и доктор Георги Саракинов – експерт по права на интелектуалната собственост, господин Велизар Соколов – управител на юридическа кантора „Арсис Консултинг“ и експерт по авторско право.
От Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО): госпожа Анна Танова – изпълнителен директор; господин Йовчев – директор „Правни и бизнес отношения“, член на Управителния съвет на bTV Медия Груп ЕАД; госпожа Елена Велкова – директор „Правен отдел“ на Нова броудкастинг груп; госпожа Петя Димова – юрист „Нова броудкастинг груп“ АД; госпожа Ева Петрова – юрист.
От Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели, за колективно управление на авторски права „Мюзикаутор“: господин Ясен Козев – председател на Управителния съвет, и господин Иван Димитров – изпълнителен директор.
От Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи на артистите изпълнители ПРОФОН: госпожа Станислава Армутлиева – председател на Управителния съвет; госпожа София Щерева – изпълнителен директор; госпожа Десислава Преображенска – юридически съветник; господин Момчил Младенов – юридически съветник.
От Сдружение АРТИСТАУТОР: господин Симеон Христов – изпълнителен директор; господин Иван Янков – юрист, и господин Виктор Георгиев – юрист.
От Сдружение ФИЛМАУТОР: госпожа Мария Палаурова–Чолакова – изпълнителен директор, и госпожа Мариана Андреева –юрист.
От Българска асоциация на кабелните и комуникационните оператори (БАКО) – госпожа Галя Маринова – председател на Управителния съвет.
От Национално сдружение на кабелните оператори „Клуб 2000“ – господин Валентин Георгиев – изпълнителен директор, и господин Бойко Харлов – юрист.
От „Акорд мюзик нет“ ЕООД – господин Георги Дамянов – експерт.
От Сдружение „Сцена музика“ – господин Станислав Дражев – председател на Управителния съвет.
От Европейска асоциация за защита правата на изпълнителските, продуцентските и авторските права (ЕАЗИПА) – госпожа Здравка Сиракова – управител;
Тук е господин Борис Бончев, представител на музикалния издател „Токсити пъблишинг“ ЕООД.
Това е съставът и на работната група, която заседава досега между първо и второ четене, почти няма никакви промени по отношение на състава.
Няма практика преди второ четене да правим встъпителни изявления, но ако някой от гостите или участниците специално желае, ще му предоставим такава възможност. Няма желаещи за това.
Пристъпваме към доклада.
Правя следното уточнение: определили сме тази част като част първа от доклада, тъй като експертната работна група, която имаше около пет работни, експертни заседания и напредна сериозно по техническите редакции, все пак не е преминала през абсолютно всички текстове на Законопроекта, респективно и предложенията. При всички положения ще имаме второ четене – част първа и второ четене – част втора.
Като организационна задача, аз и колегите, и директорите сме си поставили задачата да преодолеем чл. 94р, който е един от най- дискусионните текстове. Ако стигнем дотам и го преодолеем, приемем тази разпоредба, смятам, че в голяма част ще сме преминали спорните въпроси по Законопроекта.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 754-01-84, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 13 декември 2017 г., приет на първо гласуване на 26 януари 2018 г.“
Наименование: „Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права“.
Имате думата по наименованието на нормативния акт.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се наименованието на нормативния акт.
По §1 имаме само текст на вносител, който виждате.
Имате думата за изказвания по § 1. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 1 – текст на вносител.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Параграф 1 на вносителя е приет.
Преминаваме към § 2 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения становища, предложения. Няма. Закривам дебата.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 2.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се § 2.
Пристъпваме към § 3 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 3.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се § 3 – текст на вносител.
Параграф 4 – текст на вносител.
Имате думата за изказване. Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 4 – текст на вносител.
За – 18, против и въздържали се няма.
Прие се § 4 – текст на вносител.
Пристъпваме към § 5 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения. Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 5.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Прие се § 5 – текст на вносител.
Пристъпваме към § 6 – текст на вносител и предложение на народния представител Тома Биков.
Имате думата за мнения, становища, изказвания, предложения.
СТАНИСЛАВ ДРАЖЕВ (Председател на Управителния съвет на Изложението на организаторите на концерти в България): На предишната работна среща обсъдихме тези текстове от предложението на господин Тома Биков. Продължавам да твърдя, че в предложените от него алинеи 5 и 6, нека да ги почна по ред, в ал. 5 има дублиране на текст, в която пише следното: „Три дни преди проявата – концерта в случая – да се представи списък на произведенията, които ще бъдат изпълнявани“. Малко по-надолу четем: „След провеждането на проявата – отчет за използваните произведения“. Това е дублиране на текст за нас.
Друго. Освен използваните произведения, във второто изречение е посочено да се предадат описани и техните автори. Няма как организаторът на концерт да знае авторите на произведенията, които ще се изпълняват. Авторите на произведенията се знаят от Организацията за колективно управление на права „Музиаутор“, защото при тях е базата данни.
Следващата ал. 6, предложена от господин Биков, е изключително спорна алинея. Честно казано, през тази седмица си направих труда да говоря със Сдружението на общините в България, с Национална спортна база, която стопанисва залите „Армеец“, „Христо Ботев“ и други съоръжения, в които се провеждат концерти. Всички те са против тази алинея. Не могат да носят отговорност и да вменяваме вина на хора, които нямат нищо общо с провеждане на събитие. Те просто са един наемодател. Откъде накъде наемодател ще поеме задълженията на наемателя?! Това е изключителна несправедливост.
Как ще се отрази това на общините? Само си го представете. Общината дава под наем площ за провеждане на събитие. Организаторът на концерта е некоректен, тръгва си след концерта, какво правим след това? Общината ще плаща неговите задължения. Какво се получава – държавата ще съди държавата, така ли?!
Освен това знаете, че имаме общини с доста ограничен бюджет, малки населени места. Откъде ще намерят тези пари?!
Друго, риска, който могат да поемат наемодателите, могат да го включат в наема на залата или територията, на която се провежда съответното събитие. При едно увеличаване на наема това ще се отрази на цената на билета. Какво правим в тази ситуация?
Тук оставям на Вас да помислите. Пак казвам – ние сме против това – няма логика. Съжалявам, че го казвам, с цялото ми уважение към господин Биков.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Реплики към това изказване? Заповядайте.
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: Аз съм председател на Управителния съвет на „Профон“ и също така един от най-големите членове на „Музиаутор“. Възмутена съм от наглостта на това изказване. Като представител на огромен масив авторски права категорично подкрепям предложението на господин Биков. Смятам, че всичките Ви аргументи са абсолютно несъстоятелни.
Първият, който касае повторението, за което говорихте, едното, което се иска от Вас, е списък с произведенията. Второто, което се иска от Вас, е отчет за приходите. Това са две съвсем различни неща.
Това, което Вие считате, че не може да предоставят промоутърите, а именно лист с авторите на всяко едно произведение, също е абсолютно несъстоятелно. Всеки един от така наречените „букинг агенти“ има плейбук опит на целия „трак лист“ на концерта, така че и това е несъстоятелно.
Най-несъстоятелно и твърде популистко е това, което дадохте като аргумент по отношение на солидарната отговорност. Възможно ли е държавата, която приема закони, с които да се защитава интелектуалната собственост, да става платформа чрез обектите, които стопанисва, на тоталното нарушение на правата на всички творци, както се случва в момента? Защото е факт, че България е една от страните, в които промоутърите се държат най-нагло. Неплащането на авторски права от концерти в България е абсолютно безпрецедентно! В този смисъл считам, че всичките Ви аргументи не само са популистки, но са и твърде нагли. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за репликата.
Молбата ми е да подбираме езика си така, че да не ескалираме напрежение. (Реплики.) За втори път водим този дебат.
Заповядайте – втора реплика.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за дадената възможност. Имам удоволствието да познавам работата на Организацията за колективно управление на авторски права в страната. Бих искала да отбележа, че от наше гледна точка направените предложения на народния представител Биков всъщност биха довели до създаването и изграждането на далеч по- адекватна на настоящата ситуация правна рамка.
Концертната дейност в страната и най-вече уреждането на права по отношение на използването на музикални произведения при този тип прояви граничи наистина с хаос. Последните две или три години включително се наблюдава един феномен, а именно създават се компании за организиране на една проява, след което компанията провежда концерта, преустановява своята дейност и се ликвидира.
Истината от наша гледна точка, поне на базата на натрупания опит е, че Организацията за колективно управление на права и в частност тази, която се занимава с управление на музикални права има нужда от подобряване на инструментариума, с който се разполага, за да се защитят интересите на правоносителите.
Ние не сме си правили труда да говорим със Асоциацията на общините, но пък си направихме труда да сверим часовника си, грубо казано, със ситуацията в сходни държави. Под „сходни“ имам предвид като население, като доход, като състояние на пазара, визирам Хърватия и Сърбия. Бих искала да отбележа категорично, че в законодателството и на двете държави подобни текстове съществуват. Това е начин, чрез който е възможно концертната дейност и най-вече нерегламентираното използване на музикални произведения да бъде сложено в някакъв ред, визирам най-вече спорната ал. 6.
По отношение на спорната ал. 5 честно казано не разбирам съпротивлението на колегите, които се занимават с организирането на този тип дейност. Предоставянето на списък с използваните заглавия е в техен собствен интерес, най-малкото защото сред тези заглавия може да има произведения с погасени права, за които няма да се дължат възнаграждения и тогава възнаграждението, което те биха дължали, ще бъде по-малко. Следователно ясната отчетност работи и в тяхна полза. Тук вече можем само да предполагаме защо има съпротива срещу подобни текстове.
В този смисъл аз продължавам да твърдя и се надявам текстовете да бъдат подкрепени, че тези предложения ще доразвият правната уредба, доколкото в настоящия момент тя не отговаря на необходимостта да регламентира по ясен и точен начин обществените отношения в тази област.
Не на последно място бих искала да отбележа, че има организатори на концерти, които си изпълняват коректно задълженията, но те са в изключително неконкурентна среда по отношение на множеството онези, които действително създават една компания, след което изчезват. Ще Ви дам като пример концерта на Браян Адамс, ще Ви дам като пример концерта на Горан Брегович, мога да дам като пример редица концерти на български изпълнители, които изпълняват и техни произведения, и произведения на български автори. В този смисъл Ви моля да имате предвид моите съображения, когато гласувате. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря. Трета реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Дражев.
СТАНИСЛАВ ДРАЖЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, за да не влизаме в конфликти, искам да Ви кажа да не забравяме това, че сме дошли тук, за да търсим баланса помежду ни, не сме дошли да се нападаме. Искам всеки да си изкаже мнението по предложените точки.
Нашето мнение е това, което казахме. Вашето е това, което Вие казахте. Нали, нормално е?
Вие не искате да отпаднат трите дни, в които трябва да се даде преди концерта списъкът с произведения, който предстои да се изпълни и който никога няма да бъде точен, повярвайте ми, говоря го от първо лице, достатъчно – имал съм стотици такива случаи. Предният път на работната среща аз предложих друго – просто да се включат две думички към тези изречения. В тези три дни, когато се дава списъкът с произведения, да се включи думичката „предварителен списък“. А в следващото изречение, когато вече събитието е минало, да се включи „реално използвани произведения“. Мисля, че няма лошо в това и става много по-ясно.
Относно залите и споделената отговорност, продължавам да твърдя, че това е адски неприятна ситуация. Пак ще кажа, направих си труда, говорих с всичките тези хора, които отдават площи под наем. Не са съгласни, не искат, те не желаят това да се случва. Бях и в НДК, навсякъде бях – те не желаят това да се случва. Защо? Защото, както каза госпожа Андреева, цари хаос. Да, така е. И затова приемаме този закон, за да решим какво да правим с хаоса. Има решение по въпроса. Благодаря.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости, аз ще се повторя за участниците от работната група, когато изразих становище по това предложение. Ще се спра специално на ал. 6, която за мен е проблемната и даже още отсега ще предложа на колегите да направим разделно гласуване на предлаганите от колегата Биков алинеи.
Разбирам целта, която е преследвана от нашия колега с това предложение. Ясно е, че има проблем при събирането на средствата от организатори на концерти, които ползват нелоялни практики, но не смятам, че с това предложение ще се реши проблемът. Напротив, ако съм собственик на такава зала, на такова помещение, ако тази норма стане факт, трябва да Ви кажа, че въобще никакви концерти няма да организирам. И бизнес логиката, и житейската логика ще ме води в посока на това, че няма как да рискувам, не съм нито ДАНС, нито съм някакъв друг орган, който да проучва всяко едно юридическо лице, което е организатор на концерт какъв му е балансът, какъв му е счетоводният отчет, ще си плати ли, или няма да си плати, и да рискувам след това поемането на солидарна отговорност, още повече и с евентуално искане за обезщетение в по-висок размер.
Ако говорихме и правехме диференциация между евентуално отдаващ под наем субект, който събира част от отчисленията на продадените билети, тогава такова предложение би имало резон, но така, както е общо формулирано, според мен няма по никакъв начин да помогне, няма да осъществи целите, които се преследват, още повече ние едва ли не създаваме тук една обективна отговорност само защото отдавам под наем на някой да организира концерт, нося отговорност за това, без да съм причинил щета на изпълнителите, участвали на този концерт.
Алинея 5 би следвало да претърпи техническа редакция. Тук припомням дебатите, водени на работната група, и становището, по което се обединиха колегите.
И на края съвсем на финала и като въпрос и към колегите от Министерството на културата, в ал. 1 в предложението на края се казва „освен в случаите, в които този Закон предвижда друго.“ Аз смятам, че тук нямаме хипотеза, в която да се предвижда друго и смятам, че това допълнение е излишно.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, дами и господа народни представители.
Драги гости, не съм бил в работната комисия и се извинявам, ако се изкажа така, както на някой не му харесва. Категорично е прав колегата Митев, защото представете си хипотеза – двама души обират апартамент, слагат всичко в един куфар, качват се в градския транспорт и се придвижват до в къщи. Въпросът е: каква отговорност да искаме от кмета на София, който отговаря за градския транспорт. Някак си не се получава, няма и как.
Това, освен ако не е говорено друго, е добро решение, защото би могло при сключването на договора за наем, когато дойде някой, защото, ако в София има няколко възможности, има малки населени места, където има една зала. Искаш не искаш, трябва да наемеш тази зала и тези хора да се поставят под някаква опасност за бъдещи вземания и искания срещу тях. Другият вариант е да не я дават. Ако сложим уговорката както е по ЗЗД „освен ако не е уговорено друго“, би могло, когато се сключва такъв договор, да се каже: наемателят се задължава да поеме всички рискове, свързани са прилагането на съответния член от закона. Тогава да не се търси от тях отговорност. Ако сега искаме на всяка цена неуредените взаимоотношения с организаторите на концертите да ги прехвърлим на общини и на всякакви други хора, мисля че отиваме в друга посока.
Единият вариант е – да отпадне изцяло задължението на собственика на залата. Другият вариант е – да му се даде възможност да прехвърли своите задължения на организатора.
Тогава се връщаме на изходния вариант – ако организаторът не е лоялен, трябва ли да си играем комбинация през договор, с договор, прехвърляне на права, за да се стигне до изходния вариант – никой не иска да плати, но ние се чудим как да съдим държавата.
Присъединявам се към становището на господин Митев: тази разпоредба на § 6 да се гласува разделно. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Реплики към изказването на господин Димитров?
ИВАН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз искам да обърна внимание на една много специфична хипотеза, която съществува в нашата държава. Знаете, че държавата събира данъци от всички нас и е предвидила защитен механизъм, когато някой иска да прехвърли автомобила си, нотариусите да проверяват дали е платен данъкът, тоест нотариалната сделка може да се случи единствено ако има представени доказателства, че е платен данъкът към държавата.
Естествено, можем да се запитаме какъв е смисълът при наличието на този инструментариум от страна на държавата да защитава правата си и да събира данъците, да предвижда допълнителни механизми. Има логика, защото въпреки целия този инструментариум на държавата той не е достатъчен данъците да бъдат събрани. Затова е предвиден този резервен, допълнителен вариант, за да се гарантира възможността да бъдат събрани данъците.
Представете си обаче случая, в който се намираме ние, когато се опитваме да лицензираме концертни прояви, в които реално над 95% от провежданите концерти остават без уредени права. Това е страшен удар върху културата, върху творците, страшен удар дори ако искате да развивате и българския език, защото и в тази насока се говори и се мисли, но няма как да стане, ако не насърчавате тези, които развиват културата, които живеят от това да популяризират нещо, няма как да се получи.
По тази причина за мен е логично двете неща да бъдат разделени, да бъдат гласувани поотделно, в тази насока сме съгласни. Необходимостта да приложим модел от съседни държави, който работи и е успешен, също е ключов за развитието и за подкрепата на този бизнес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други реплики към изказването на господин Димитров?
Госпожа Армутлиева?
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: Каква е възможността да се сложи изискване на тези, които дават под наем, да изискват преди да дадат под наем, доказателство, че има подписан договор с „Музикаутур“ или с който и да е било друг, с който са уредени правата? Това е някакъв компромисен вариант, всъщност ние точно това гоним. Не е редно държавата да се съгласява на нейната територия да се случват прояви, които рушат Закона. Защото промоутърите рушат Закона – не плащат на авторите на произведенията, които се изпълняват и са базата, на която се генерира приход. Това може би би работило като някакъв компромисен вариант, без да има солидарна отговорност, така че държавата да не е солидарен длъжник, но да има изискване, когато искаш да наемеш обекти, за да направиш концерт, да докажеш предварително, че си уредил авторските права. Искам да Ви кажа, че когато български артисти ходят да изпълняват каквото и да е било навън, преди изобщо да подпишат договор с организатора на концерта, им изискват договор с дружеството в съответната държава. Няма значение за какво става дума. Спомням си за Мариан, който имаше концерт за Ирина Бокова, тръгна театрален спектакъл, който не си беше уредил правата тук, в България. Културният министър по това време, без да го казвам кой е, и всички изведнъж се вдигнаха на ура, за да можем скорошно да уредим правата, за да може изобщо този спектакъл да отиде и да бъде изпълнен в Париж за някаква церемония в подкрепа на нашия представител. Разбирате ли, за какво става дума?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това не беше много реплика, но е предложение, което ще обсъдим.
Трета реплика има ли към изказването на господин Димитров?
Ако няма, той има възможността за дуплика.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние се опитваме да решим чрез този закон всякакви други проблеми, но не и основната роля. Във всяка една друга професия има разрешителен режим и регистрационен режим. Отивам да карам курсове за шофьорска книжка и там пише: „Човекът провежда автокурсове, има разрешително номер еди-кой си“. Добре, уредете си в Министерството на културата разрешителния режим или регистрационния режим за всички, които искат да организират. Когато той се яви пред даденото село и каже: „Аз искам да организирам тук концерт“, да го питат: „Бихте ли ни казали номера на разрешителното си, номер еди-кой си“ – „Да фигурирате в регистъра на Министерство на културата. Заповядайте“.
Какво пречи съответният организатор да си сключи договор със застрахователна компания и в случай че има някакви претенции и искове към него, да ги изплати? Ние в този закон ще сложим нещо, което да върши работа на някой друг, който да върши работа на трети. В целия останал икономически живот в света, в България, когато има такива проблеми, се разрешават с регистрационен режим в съответното министерство – на транспорта или на културата. След като са гилдия, която се занимава с тази необходима и присъща дейност, след като има упреци към тази гилдия от авторите на права, които си искат парите, уредете ги по начина, по който са уредени във всички останали гилдии. Защо трябва да измисляме специален ред, да наказваме собственика на залата, защото не можем да уредим по друг начин проблема с изплащането на възнаграждението на конкретния автор? Никой не оспорва правата на автора. Никой не оспорва желанието му де си получи дължимото му възнаграждение. Защо трябва сега да товарите кметове, общини, асоциации, фондации, неперсонифицирани лица?
Направете си един регистър, регистрирайте си всички желаещи, застраховайте се в компания и когато има искове към Вас, компанията да Ви погаси щетите и това да се уреди по съдебен ред. Сега вкарваме това, че ще съдим, авторите ще съдят някакви си хора по селата или по градовете. Не сте го измислили в този вид. Направете го, както се прави при автоинструкторите, които обучават за категория от коли. Във всички други професии е така – агенции за наемане на работници за чужбина. Направете го така, както се прави навсякъде другаде в България.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Министерството на културата е поискало думата. Ще се възползвате ли от това? Господин Филип Попов също поиска думата, господин Жаблянов, господин Саракинов. В един момент обаче ще Ви призова да ограничим изказванията. (Реплики.)
Мисля, че имаме изход – предложението на госпожа Армутлиева ще го направим като предложение по чл. 83, ал. 5. В голяма степен то ще удовлетвори този спор. Молбата ми е, ако може да се изказвате по-стегнато.
Заповядайте.
МЕХТИ МЕРИКОВ (Министерство на културата): Нека да кажа, че предложенията на госпожа Армутлиева като че ли посрещат един голям дефицит, следва да се обсъдят сериозно.
Не бих могъл да говоря за разширяване на обхвата на административните услуги на Министерството на културата. Да не натоварваме десетки кметове, да не натоварим дирекция „Авторско право“. Това са стотици концерти! В един момент Министерство на културата ще трябва да търси доказателства за уредени права. Административната тежест е огромна в момент, в който се опитваме да я уталожим, да я тушираме.
Моля да дадете думата на нашия експерт Екатерина Пашова.
ЕКАТЕРИНА ПАШОВА: Благодаря.
Искам да кажа две думи по ал. 1 от предложението.
Най-напред, предлага се в текста на Закона да се добави „аудиовизуално произведение“, което означава, че в текста, който регулира използването чрез публично изпълнение, този текст ще се… (Шум и реплики.)
С предлагането допълнение на аудиовизуално произведение, този вид произведения вече ще попаднат в приложното поле на чл. 58, което ние считаме, че би следвало да се дискутира по-широко, преди да се приеме. Една такава промяна е доста драстична, за да бъде направена без обсъждане и без оценка на въздействието. В този смисъл бих призовала да не се възприема, да не се приема в сегашния момент.
Другата промяна, която се предлага в Закона за изменение и допълнение, е допълнението, че този текст на чл. 58 ще бъде прилаган в случаите, в които този закон не предвижда друго. Смятам, че такова разминаване като това нещо се мотивира с необходимостта от съгласуване между текста на чл. 58 и разпоредбата на чл. 94в, ал. 7.
Искам да посоча, че тези два текста нямат пресечна точка в приложното си поле. Единият регулира регистрацията – чл. 94в, а пък чл. 58 е посветен на начините, по които правоносителите реализират правата си. В този смисъл не смятаме, че има нужда от такова синхронизиране. По отношение и на тази добавка смятаме, че не е необходима. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Пашова.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Палаурова.
МАРИЯ ПАЛАУРОВА: Благодаря, господин Председател.
Представлявам сдружение „ФИЛМАУТОР“. По отношение на изказването на госпожа Пашова, бих искала да защитя оставането на аудиовизуалните произведения в текста. На практика с настоящето предложение текстът се допълва и се изчиства една празнина, която в момента съществува в нашето законодателство, доколкото чл. 18 предоставя на авторите право да разрешават публично изпълнение. По-нататък липсва съответният режим как това може да бъде уредено. Считаме, че аудиовизуалните произведения следва да останат в този текст. Досега е имало пропуск в законодателството ни по отношение на тази категория произведения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Соколов.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Господин Председател, уважаеми народни представители! Поисках да направя репликата по отношение на предложението на госпожа Армутлиева. Във връзка с алтернативата, свързана със замяната на солидарната отговорност, се изисква предоставяне на договор. От чисто практическа гледна точка и законодателна техника трябва много да се внимава при формулирането на това изискване. Навремето съществуваше изключително порочната практика организаторите на концертни прояви да искат декларации за отказ от права от автори, които вече са си отстъпили правата на организации за колективно управление. С оглед на това да им се случи събитието, подписват каквото листче им дадат. Нека да има изискване за предоставяне на договор, по силата на който са отстъпени или са лицензирани правата, но да бъде формулирано достатъчно внимателно, така че да не се създава законова възможност за шиканиране на това доказателство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Реплики?
Кратка реплика.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Относно договорите на ползвателите, само искам да кажа, че леко драматизирахме нещата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прекъсвам Ви, това не е реплика. В момента коментираме становището на госпожа Пашова, нейната позиция.
Истинска реплика беше репликата на госпожа Палаурова. Връщаме се към този дебат.
Малко като напреднем даже въобще няма да отличаваме случаите на изказвания и реплики. Струва ми се, че ще стигнем до такъв режим. Реплика ще се взима само ако изрично някой поиска и подчертае, че това е реплика. В момента Вие се готвите да направите изказване.
За да приключим по ал. 1, по добавянето на „аудиовизуално произведение“, доктор Саракинов – реплика.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Дали да са аудиовизуалните произведения или не, според мен не трябва да бъдат, тоест напълно се солидаризирам с това, което каза госпожа Пашова.
Изобщо по ал. 1 според мен се подценява значението на този текст, а той е много възлов. Управлението на тези права се прави по два начина – или индивидуално, тоест даваш тази песен, или колективно, когато си я дал на организация за колективно управление на права и тя в един огромен куп от милиони произведения ги дава на ползвателя. Тук всичко идва не че едното управление е от автора, а другото е от организацията, всичко започва от автора. Никой не го е лишил от правото, организаторът не го лишава от право. Според мен трябва словоредът да се промени, без да подхождам буквоедски.
Теорията специално в последните години набляга на този въпрос. Чисто и просто дотук, XX век е постъпвал така, както пише тук. XXI век предстои да стане по друг начин и ние сме вече навлезли в този век. Като ще го правим и променяме, да го направим, както трябва.
Не е голяма промяната, но ще прочета, ако ми дадете тази възможност как мисля, че трябва да бъде. няколко са предложенията. Най-близко е това на народния представител Тома Биков. Говорим за ал. 1: „Авторът на музикално, литературно произведение, или аудиовизуално произведение, което е било вече разгласено, предварително и писмено дава съгласие…“, изречението продължава нататък без промяна.
Второто изречение е много важно – „Съгласието може да се даде индивидуално“. Да бъде: „Съгласието може да се даде от автора, дори „дава се от автора“, „може да се даде индивидуално или чрез организация за колективно управление на права, или чрез другата организация“, Тоест формите са индивидуално и колективно, като колективното се дели на две, но всичко идва от автора. Явно нещата вървят натам, че правата ще започнат да се дават не пряко от автора, а чрез други субекти. Всичко подсказва, че работата отива натам. Да го кажем: „дава се от автора или индивидуално, или колективно“. Като колективното е две форми.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Танова, господин Соколов.
АННА ТАНОВА: Според мен не би следвало аудиовизуалните произведения да се включат в ал. 1, предвид второто изречение. Съгласието, освен индивидуално от автора, може да бъде дадено и от продуцента, предвид презумпцията, която съществува в Закона за авторското право за управление на тези права. Не само авторът дава права за излъчване, може и продуцентът на аудиовизуалното произведение да дава права за излъчване, освен ако не се коригира от автора или продуцента, но мисля, че ще станем твърде буквални.
Има отделни раздели, които уреждат управлението на правата за аудиовизуални произведения, отстъпването на права за използване. Не мисля, че е наложително да се преповтаря някакъв текст, така че да се ограничат възможностите продуцентът да отстъпва правата, които придобива от автора или по закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Член 58 разглежда изключително принципен въпрос. Изключително принципният въпрос е, че авторът на определен вид произведения може да разрешава определен вид използване – индивидуално или чрез организация за колективно управление на правата. Член 58 определя кои са видовете използване и казва: публично изпълнение, предаване, препредаване и така нататък. След като аудиовизуално произведение може да бъде използвано при изброените в чл. 58 начини и след като той може да даде съгласието си индивидуално или чрез организация за колективно управление на права, считам, че мястото на добавката „аудиовизуално произведение“ е абсолютно основателна и трябва да остане в текста на чл. 58.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Последно – госпожа Андреева и господин Лазаров.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Бих искала да обърна внимание, че добавянето на аудиовизуалното произведение в първото изречение на чл. 58, ал. 1, всъщност цели да преодолее поне от наша гледна точка разминаването в правомощията на авторите, предвидени в чл. 18, и правомощията, предвидени в чл. 62 и следващите, касаещи само аудиовизуалните произведения. В чл. 62 говорим за прожекция, в чл. 18 прожекция липсва. В един момент се оказва, че се появяват форми на използване, в които аудиовизуални произведения се използват, без те да бъдат чиста форма на прожекция например в киносалон. В този именно смисъл разпоредбата внася повече яснота и запълва празнина.
По отношение на направената бележка, че второто изречение на ал. 1 всъщност създава проблеми, че продуцентът би могъл да разрешение за използване на аудиовизуално произведение от името на авторите – да, това така. Неслучайно текстът – поне това, което аз виждам, казва, че съгласието може да се даде от автора за използването на съответното произведение, и от организация за колективно управление на права, освен в случаите, когато този закон предвижда друго. Тоест всички тези хипотези попадат в последната част на изречението. Именно затова текстът от моя гледна точка всъщност внася допълнителна яснота в цялостната правна уредба на управление на права за тези конкретни видове използване. Не създава проблем, включително и по отношение на разрешението от името на продуцентите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Председателю, аз не по Закона, малко не харесвам темата, но задавам въпрос от лист юридически интерес, понеже тук се повдига темата за авторските права на издателя, продуцента, автора или може би е най-добре да се намери общият термин - „този, който притежава правата“, без значение под каква форма. Вие сте вътре в темата, но може авторът да е автор на художественото литературно произведение, но издателят да притежава правата. Може да ги прехвърли на наследниците. Наследниците не са авторът. Не е ли общият термин „този, който притежава правата за разпространение“ – първо.
Второ, доколкото в Преходните и заключителните разпоредби тук, в действащия сега Закон все пак има обяснение какво значи излъчване по безжичен път, обяснено е. Оттам нататък се започва предаване, препредаване по кабел, предлагаме по жичен път. На мен като юрист не ми е ясно каква е разликата, а този Закон ще се прилага и от хора, които не са юристи. Тук аз видях, че няма, може би не съм гледал достатъчно, но в действащия Закон има само „излъчване по безжичен път“. При предаване, предлагане по безжичен път – каква е разликата между излъчване и предлагане? Законът се прави за хора, които не са юристи – кои ще го прилагат, кои ще имат санкции, кои ще имат претенции? Това е второто.
Колкото до второто, не че е без значение, но първото е от значение – „този, който носи правата“, без значение как ги е придобил – купил, по наследство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 2, т. 5:
„5. „Излъчване на произведение по безжичен път“ е излъчването му по радио или телевизия, по наземен път, както и включването му в непрекъсната съобщителна верига, водеща до спътник и оттам обратно до земята чрез сигнали, носещи програма под контрола и на отговорността на излъчващата организация с оглед то да бъде прието било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчването“.
Това е т. 5 в § 2. Точка 4 е разпространение на произведението, т. 5а е съобщаване на публиката, т. 6 е ползватели на произведения, т. 7 вече е звукозаписване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Само пише: „липсва предлагане по безжичен път“. Каква е разликата с „излъчване по безжичен път“?
РЕПЛИКА: Основният въпрос беше в носителя на правата, което е най-обобщаващият термин, защото може да има всякакви форми.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дайте кратък отговор, ако желаете.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: По първия въпрос, да, теоретично би могло да се използва „правоносител“ дотолкова, доколкото логиката на този Закон следва дефиниция за авторски права и препращащи норми по отношение на сродните права, то мисля че не е необходимо да обобщаваме. Става съвсем ясно – когато се говори за автора, се говори за правоносителя, който притежава авторски права. В съответните текстове при съответните сродни права на продуцента на звукозаписа, на продуцента на аудиовизуалните произведения и така нататък, чл. 58 се прилага по аналогия, прилага се правилото, което съдържа в себе си този текст за авторите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Връщаме се към реда на изказванията – Филип Попов, Валери Жаблянов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. По отношение на чл. 58, ал. 1 изразявам съгласие със становището на колегата Лазаров, защото хипотетично е възможно в практиката да настъпи колизия между автора и организацията за колективно управление на права. Случвало се е сигурно авторът да даде разрешение, пък организацията, на която той е вменил тези правомощия, да не даде, може да се случи да има разминаване в договарянето.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може да се случи обратното – „авторът да е забравил“, че е дал правата на организация за управление.
ФИЛИП ПОПОВ: По отношение на ал. 6, знаете, че договорът по Закона за задълженията и договорите е съглашение между две или повече страни, за да се уреди и прекрати една правна връзка между тях. В този смисъл наемодателят – и тук не говорим за собственика на съответната сграда, защото тук в ал. 6 е записано: „Този, който стопанисва“ – това може да не е собственик, може да е наемател или държател, няма правоотношения между наемодателя, организатора на концерти и изпълнителт. Има отделен договор между организатора на концерта и изпълнителя. Наемодателят си има друг договор, друг тип частноправни отношения между него и организатора на концерта.
Аз мисля, че на практика с ал. 6 това ще бъде стимул към организатора на съответния концерт да не изпълнява свои задължения, защото съгласно тази ал. 6 той има съдлъжник и той е в лицето на този, който стопанисва помещението.
Така записано – „стопанисва помещението“, има и мероприятия, които се извършват в училища, в детски градини, собственик на сградата е общината, но сградата се стопанисва от съответното училище или детска градина, от директора. Тогава право на регресия или на иск срещу кого ще се заведе? – срещу директора на училището, или на детската градина, което е абсурдно.
Тук не мисля, че трябва да смесваме двете правоотношения – това за наем и това между организатора на концерта и на изпълнителя, защото логиката според мен е, че именно ще се стимулират още повече организаторите на концерта да не си изпълняват своите задължения, защото, както казах, ще има още един съдлъжник. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Аз съм улеснен от изказванията на моите колеги, които относно чл. 58 и предложенията, както са направени, казаха повечето от аргументите. Аз ще се съглася с голяма част от тях, но мисля, че основното задължение на нашата Комисия е да подготви такива текстове, които освен да уреждат конкретните възникнали интереси, е да улесняват и прилагането. Мисля, че някой вече спомена това нещо – мисля, че беше господин Лазаров. Солидаризирам се с неговото разбиране, че в ал. 1 трябва да има обобщаващо понятие, тъй като преди малко беше поставен и въпросът каква е тенденцията в перспектива – за колективни права ли, за индивидуални права ли и как се урежда този въпрос? Няма никакво значение дали носителят на правата в случая е индивидуална персона, или е някакъв колективен носител на права, що се отнася от гледна точка на по-нататъшното им упражняване. Затова предложението ми е да се потърси такъв вариант в духа на това, което предложи господин Лазаров, за да отпадне двусмислието, което вече беше отбелязано.
Относно алинеи 5 и 6, както са предложени, струва ми се, че тук повечето колеги изразиха мнение, че ал. 6 смесва по недопустим начин два вида правни отношения, тъй като веднъж те са уредени с договор между изпълнителите, и Агенцията в случая. В третия вариант вече се намесва трета страна, която не е страна по договора, по който се провежда самото събитие или което е предмет на съответното договаряне. Още по-спорно е, че тази алинея възлага контрол на практика по съдържанието на концерта или проявата, каквато и да е тя, на страна, която няма никакво отношение и аз съм дълбоко убеден, че няма и физическите възможности, и експертния капацитет да осъществи контрол.
Да допуснем хипотеза, при която наистина настъпят злоупотреби по време на концерта. Какво може да направи наемодателят, за да прекрати злоупотребите? На всичкото отгоре неговият договор е за използване на конкретна площ. Аз смятам, че тази ал. 6 не е добре помислена, включително и от вносителите, тъй като ако тя цели при всички случаи да уреди някои финансови отношения, които в момента са в хаотично състояние, както беше казано, не това е начинът и според мен трябва да се намерят други варианти за уреждане на финансовите отношения. Няма как собственикът на магазина, който го е отдал под наем, да отговаря за това какво продава продавача вътре. Мисля, че сме наясно с тази работа.
По ал. 5 не мога да разбера смисъла, може би ще бъде пояснено, защо трябва два пъти да се представя списък на произведенията три дни преди проявата и след това след проявата – за да може да се направи сравнение между двата списъка, ако има отклонение, или по някаква друга причина? Предполагам, че ще ми дадете отговор. Ако няма някаква сериозна причина, не виждам смисъл.
И най-накрая – отчетът за приходите от концерта е финансов документ. Той пред кого се представя? Защото финансови документи се представят пред някакви финансови органи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пред организацията за управление на права.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Така ли се разбира? Да, благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако тръгнем към фундаменталното обяснение, господин Жаблянов рестартира разговора от самото начало. Биков го няма. Ще опитам от името на Биков да кажа следното, като обяснение защо сме направили такива предложения.
Първо, по ал. 1. Ясно е, че сме опитали да разширим обхвата с аудиовизуално произведение. Обаче моля да съобразите – и тук беше прав доктор Саракинов –действително това е общ и принципен текст. Неговата поява, първо, като на вносител се заменя обяснимо по следния начин: това е, за да се въведе третата възможност, третата хипотеза да имаме независимо дружество за управление на права, защото това ни е необходимо по Директива. Досега текстът на чл. 58, ал. 1 казва, че принципът е индивидуално от автора или от организацията за колективно управление на права. Това е целта и на вносителя, който номинално колегата Митев и аз сме го подписали, но всъщност е разработка на колегите от Министерство на културата. Това е централната идея. Към тази идея прикачваме с предложението на Биков разширяване на обхвата с аудиовизуалното произведение. Правилно каза доктор Саракинов, че тук имаме и една заключителна фраза, която всъщност е изключителна, „освен в случаите, в които този Закон предвижда друго“. Сигурен съм, че нито Биков, нито аз сме правили сериозен анализ на това изключение по хипотези в Закона. Ако някой тук усеща, че може да изпаднем в противоречие или колизия с вече съществуващия режим в текст, моля да даде знак и сигнал по това.
До ал. 5 – алинеи 5 и 6 са предложения на колегата Биков, с които целим да подкрепим организациите за колективно управление на права в две посоки – ал. 5 дава достъп, знание, възможност за контрол по отношение на обектите, които биха се използвали при едно такова публично изпълнение. Защо е предварителен и следващ? Моето обяснение е, че предварителният би трябвало да даде възможност на организацията за колективно управление на права да си изследва правата, източниците, да организира контрол и наблюдение евентуално и при окончателния списък вече да е наясно кои права точно управлява, кои права ще събира и кои права са били упражнени конкретно в това публично изпълнение. Тук приветствам това, че имаше консенсус в понятията да се нарече „предварителен списък“ и „окончателен списък“.
Алинея 6. На работна група много говорихме за солидарната отговорност. Работната група почти склони да приеме тежкото правно решение да предвидим солидарна отговорност както на организатора, така и на лицето, което е предоставило помещението на организатора. Съгласен съм и с репликата, че „стопанисва“ надали е най-точното правно понятие и има нужда от прецизиране.
Тук някой каза, че иде реч за правоотношение. В това правоотношение са ясни правата на този, който предоставя. Дали той пренаема въпросното помещение, или е директор на детска градина, който е приел организатора да направи публично изпълнение, макар че в детската градина това публично изпълнение ли е? (Реплики: Не.) И според мен не е публично изпълнение.
Приветствам предложението и го правя по чл. 83, ал. 5, т. 2: ал. 6 да придобие следното съдържание: „Лицето, което стопанисва помещението или площта, където се провежда публичната проява, е длъжно да изиска от организатора на концерта доказателства, че то надлежно е получило съответните права за конкретното публично изпълнение“.
Ако е декларация, тук съм съгласен с господин Соколов, че би могло да се изврати практиката и да има изключване. Нека да са доказателства, че е уредило правата. Готов съм да предложа и хибриден вариант: „Ако организаторът не стори това, тогава възниква солидарна отговорност“. Тук въпросът е дали е на формално извършване, или си е за проверка по същество, защото на директора на читалището, който и договор да му хвърлиш, той ще каже: „Имаше права и затова съм го дал, не отговарям“. Все пак това е предварително действие.
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ: Ще възложите контролна функция на лица, които нямат възможност да я упражняват, нямат експертиза, те не знаят, първо, кои са авторите, второ, как да гледат за това. Те трябва да получат списъка с произведенията, за да могат да проверят дали има отстъпени права.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ: Примерът, който искам да Ви дам, е зала „Армеец“ – най-голямата зала в България, в която се провеждат много често музикални събития. Имаме много примери, в които не се уреждат авторските права в зала „Армеец“.
Имаме такива примери от Националния дворец на културата, за наша радост в миналото, но има и такива. На тези места ние трябва да направим така, че за големи събития, с огромни приходи, да няма хора, които се възползват от слабостите на закона, за да избегнат плащането на авторски права. Това, че ощетяват авторите, е ясно. Те ощетяват и конкурентите си, защото могат да оперират на такъв пазар. И никой, ако иска да развива нормален и светъл бизнес в тази държава, не би трябвало да толерира такъв модел. Затова предлагаме и поддържаме модели, които работят в съседни държави, защото там това нещо върши работа.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Искате някой друг да Ви урежда нещата. Във всяка една от тези зали има план-схема на местата. Всеки един билет, дори електронният, си има място, всичко е направено. Те даже се отпечатват, независимо дали са покани, или не, по специален ред от Министерство на финансите в съответните печатници. След като всичко това по план-схема веднага е платено, от този момент нататък искаме от човека, който стопанисва залата, сега да се занимава и авторските права. (Народният представител Димитър Лазаров говори извън микрофона.)
Не, съгласете се, там има друга тема. Кажете ми, ако кмет организира годишен концерт и покани пет актьора? Той го организира. Какво правим с авторските права, защото и този момент го има. на много места. Не, няма билети, но има авторски права.
Мисля, че няма да сработи този механизъм. По-скоро регистрирайте всички организатори, те да си поемат ангажимента. Той отива като носител на авторски права, като човек, който е получил съгласието. Сега как да накараме друг да го проверява, той дори не знае къде да го провери.
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: Навсякъде в света ги проверяват, навсякъде в света, ако искаш да направиш. (Реплики.)
Навсякъде по света, когато имаш зала, в която искаш да направиш концерт – както в Гърция например, за да ти дадат категоризация за заведение, ти искат договори за това, че за музиката, която ще въртиш вътре, си си уредил правата. (Реплика: Това не е същото.“)
Не, това е същото. Ако си някой, който има зала и ако искаш да подсигуриш на твоя територия да не се случват престъпления, защото поправете ме, ако греша, това е престъпление…(Реплики.)
…в смисъл нормално ли е в България 90% от всички концерти да не си плащат авторските права? Нормално ли е? Кажете ми! И защо се случва това? Голяма част от нарушителите всъщност са самите общини, защото огромна част от общините организират общински концерти. Да Ви говоря ли за политическите предизборни концерти? (Реплики: „Това не попада там.“.) Е, как да не попада? Всички, примерно „Кока кола“ прави огромен концерт в центъра на София, който е без билети. Това е абсолютно същото. Софийска община, за да им даде територията на площада, трябва да им поиска доказателство, че имат уредени авторските права. Това касае абсолютно всички. Огромна част от концертите дори не са с билети.
РЕПЛИКА: Огромна част от концертите са общински концерти.
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: Когато говорим за общински концерти, да Ви кажа, че почти никоя община не иска да си плати авторските права. Хайде сега да влезем в детайли.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Безспорно авторските права трябва да се плащат, безспорно е този, който… (Реплики от народния представител Валери Жаблянов.) Господин Жаблянов, нека не влизаме в говорилня.
Безспорно е, че организаторът дължи плащане на авторските права. Аз мисля, че е безспорно и за този, който предоставя помещението. Това е терминът, дали го стопанисва, дали го пренаема, без значение, също би трябвало да носи някаква отговорност. Но по същата логика, ако на площада направят крос с мотори, ами естествено този, който предоставя площада, ще изисква от организатора обезопасяване, пожарна, линейка, иначе няма да го предостави. По същата логика, този, който предоставя помещение или място, ще изиска от организатора, когато не съвпадат, да удостовери по някакъв начин, че има съответните правомощия да го прави. Ако не, да си носи отговорност.
Абсолютно същото е, когато се провежда едно мероприятие, господин Димитров, много добре знаете, събрание, конференция, има определени изисквания, които предоставящият помещението иска и казва: „Дайте да видим има ли пожарникар, осигурили ли сте това, осигурили ли сте химическа тоалетна, осигурили ли това, иначе няма да Ви предоставя терена, залата“. Различни са хипотезите, но там се касае за живот, за опасност, тук се касае за авторски права. (Реплики.)
Да, въпросът е да се намери точната формула. Да, предоставящият помещението в един момент ще трябва да удостовери, че този, който го ползва, го ползва със законово основание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Господин Милков, господин Попов.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Слушах изключително внимателно дискусията. Проблемите, които нашите гости излагат, са факт. Ние по проблема няма как да дискутираме дали е така, или не е така. Точно такъв е проблемът –авторските права се нарушават и трябва да намерим адекватно за ситуацията, в която се намира обществото, годината, в която се намира нашето общество, решение. Това в текста решение ли е? Не е решение е моят отговор.
Изслушах Ви внимателно. Част от моите аргументи ги казаха колеги. Първо, няма как да се говори за стопанисване, но това е най-малкият проблем. Няма как да се говори за солидарна отговорност, защото в голяма част от случаите няма облигационно отношение, няма възмездност, няма помещение и няма договор, с който аз, ако с нещо съм облагодетелстван като собственик на помещението или кмет на някаква община, съм взел много големи пари.
Защо реагирах на господина, като каза зала „Армеец“ на няколко пъти? Позволих си реакция, защото ние, като народни представители, идваме от всякакви краища на България. В област Русе, където съм аз, има общини, където концертите се провеждат на селски площади, да не кажа мегдани, или в читалища и съответно там, както на много малки населени места, концертът е единственото нещо, което се случва изобщо в годината. Те са на уведомителни режими. Както може би Ви е известно, принципът поне при нас е при секретаря на общината. Ти уведомяваш, че ще извършиш такова мероприятие, осигуряваш охрана и то се осъществява. Какво ще се пее на това мероприятие, Вие с тези текстове правите две неща…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е така.
ПЕНЧО МИЛКОВ: …изнасяте напред друг да участва в защитата на авторските права и не само това, а да носи евентуална финансова отговорност за това. В нашето общество при данъците това се нарича „финансов автоматизъм“. Някой друг, вместо държавата, да удържи данъка и да й го даде. (Реплики.) Държавата го прави – защото мисля, че Вие използвахте за пример данъците. В случая за защитата на авторските права се дадоха за пример читалищата. Как жена, която получава за една субсидирана бройка 467 лв., с която издържа цялото читалище и е пенсионерка от поне 20 години, да провери – дано да има интернет това селско читалище – дали тези документи, които й се представят, са актуални. След това тя да отговаря. Абсолютно съм наясно, че не всичко е зала „Армеец“. Потенциалът, с който хората, управляващи зала „Армеец“, сигурно са на светлинни години от много от общините в България. Затова така реагираме.
Първо, не става дума за стопанисване, отдавна тази дума я няма в законодателството. Преди беше „стопанисва и управлява“, сега е за управление, който управлява или който притежава, който предоставя под наем или под някаква форма, но да наложиш солидарна отговорност в много случаи, когато общината е предоставила терена да се проведе концертът и не е получила нищо насреща, не мога да се съглася.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може ли да направя следните уточнения по изказването на доктор Милков, с които не съм съгласен?
Първо, солидарната отговорност възниква по два начина. (Реплика.) Това е хипотезата, която е по закон, а не когато е говорено.
Второ, по отношение на мероприятията, в които общината е в уведомителен режим. Това са мероприятията по Закона за събранията, митингите и шествията и така нататък. Само тогава общината е в уведомителен режим и не може да спре това събитие. Но тогава, ако звучат аудиовизуални произведения, аз не мисля че това е в хипотезата на публично изпълнение. Прав ли съм?
Ако на „Луков марш“ звучи някой марш с авторски права, Вие събирате ли…
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: Събира се както за събитие с билети, така и за такива, които са със свободен вход.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, синдикални. Това са политическите права – синдикални събития, право на протест, шествия, митинг…
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: Ако има музика, за всичко се събира. Не знам дали си спомняте колко много артисти забраниха на Тръмп да ползва тяхната музика преди да започнат речите му и да си озвучава политическите...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Именно, защото това е свободно ползване.
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: Не е свободно ползване, недейте така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е свободно, докато авторът възрази. Това имам предвид. (Реплики.)
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: Ако звучи и някой го ползва с някаква цел, както например по БНР пускаха „Лет ит би“ през един час, за да могат да емоционализират публиката срещу директора, да речем, за това ползване се дължи плащане и „Бийтълс“ ще получат от всяко едно въртене на това нещо. Няма значение за какво го ползваш, ако го ползваш, всяко ползване трябва да означава приход за творците. Разбирате ли, всеки го ползва с някаква цел.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дуплика, беше реплика. (Димитър Лазаров говори извън микрофона.)
Аз не съм сигурен дали съм прав, затова попитах. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Трета реплика – господин Филип Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Под формата на реплика, моля, все пак това е важна тема, касаеща много хора и доста финанси, доколкото разбирам, да въведем някакъв регламент и ред, да се придържаме по отношение на реплики, дуплики, изказвания, а не така – свободен стил.
От една страна с Вашето предложение, което направихте по реда на чл. 83, аз категорично не съм съгласен поради няколко причини.
Първо, договорът има действие само за страните, между които е сключен. Да се задължава трето лице, което не е страна по някакъв договор, да отговаря за договорните отношения между две други лица е абсурдно.
По отношение на законовата солидарност, за която тук стана въпрос, отговорност по принцип…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това не е реплика към господин Милков.
ФИЛИП ПОПОВ: Не, към Вас беше репликата, то и неговото беше реплика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма, приключихме.
ФИЛИП ПОПОВ: Ами и неговото беше реплика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той се изказа и аз му направих реплика. Господин Димитров имаше следваща реплика, ако не се лъжа.
ФИЛИП ПОПОВ: Тук процедурата се обърка тотално и аз не знам… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Обръщам внимание, че това е първата разпоредба, в която имаше леки противоречия, която дискутираме вече час и половина. Ако вървим в този порядък – в този мандат скоро не сме правили среднощни заседания, подгответе се психически за до 12 – 1,00 часа. Господин Попов довършва и 10 минути прекъсване.
ФИЛИП ПОПОВ: На следващо място, отговорността, макар и законова, солидарната отговорност възниква, когато не е изпълнено някакво задължение. Тук липсва изобщо възможност на наемодателя да изпълни някакво свое задължение по отношение на договор между други две страни. Това е абсурдно.
И на трето място, няма как да се вменят контролни функции на организации, на органи или на физически лица, защото тук говорим и за физически лица, собственици на някакво помещение, не общини, не държава – физически лица, български граждани да речем, а може да са и чуждестранни, да изпълняват тези контролни функции. Те не са им вменени по закон – първо. Второ, те нямат компетентност да изпълнят тези законови функции. Трето, ако това физическо лице – наемодател, прецени, че не са му представени необходимите доказателства за авторските права и не отдаде под наем помещението, какво следва от тук насетне? Какво следва?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма да му го отдаде.
ФИЛИП ПОПОВ: Няма да му го отдаде, но от тук насетне, ако това е общината и преди това е отдала под наем – има предварителен договор, тук могат да настъпят вредоносни последици за наемодателя, а той няма компетентност да прецени кои са тези доказателства и какви са те, дали е налице авторско право, или не е налице. (Реплика.)Не е само договор.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма смисъл, губим време. Просто не се слушаме. Искам прекъсване.
ФИЛИП ПОПОВ: Последно, един пример исках да дам. Провежда се в София някакъв митинг, манифестация, на който се случват някакви ексцесии. (Шум и реплики.) Моля Ви, не ме прекъсвайте, аз имах търпение да Ви изслушам, въпреки категоричното несъгласие с Вашите становища, което нямат нищо общо с правото.
Ако се случат някакви ексцесии на това мероприятие – сбият се две агитки, кой ще отговаря – Столична община ли? Вие това искате да направите. Дайте да го направим тогава и в другия закон, нека общината, след като е разрешила да се проведе такъв митинг или манифестация, ако се случи нещо там, да се търси отговорност.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Има практика, господин Попов, след Бузлуджа чисти областната управа, не чистите Вие.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, 10 минути прекъсване за охлаждане и ще възстановим заседанието съобразно Правилника, тоест ще Ви отнема свободата на свободно изявление, говорене.

(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Три последни заключителни изявления по § 6.
Мисля, че говорихме много и се ориентирахме по нещата, така че можем да пристъпим към гласуване.
ИВАН ДИМИТРОВ: Искам да повторя примера с читалищата, защото беше важен. В България има 3614 читалища, само две от тях имат договори с уредени авторски права. Това илюстрира картината.
От друга страна, в рамките на този разговор стана ясно, че солидарната отговорност не е нужно да възниква априори, а би трябвало да има основание, с което този, който отдава помещението, да бъде освободен от нея. Това основание би могло да бъде предоставяне на копие от договора за уредени авторски права от страна на организатора. Това би бил балансиращият модел, в който ще бъде защитен интересът както на правоносителите и организацията, която го представлява, така и на организатора на концерта, така и на този, който предоставя помещението или мястото, където се провежда събитието. Моля в тази насока, ако е възможно, да бъде направена корекция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз направих предложение по чл. 83 в този смисъл. (Шум и реплики.) Има задължение на организатора да докаже пред лицето, което предоставя помещението, че е уредило съответните авторски права. Не казваме по какъв начин го доказва, но го доказва. Тук въпросът е дали да спрем дотук и да сложим точка, или да кажем, че това освобождава вече лицето, предоставило помещението, от солидарната отговорност. (Шум и реплики.)
Копие от договора. Предметът на договора при тях най-често е в приложение, ако има приложения въобще. Той най-често е рамков или е конкретен.
ИВАН ДИМИТРОВ: Два вида са договорите. Има и конкретни, но понякога се действа и с рамкови.
КРУМ ЗАРКОВ: Очевидно се опитваме да решим проблема с недобросъвестния промоутър. Естествено, не е приемливо, понеже ОКУП-ите се озовават в невъзможната ситуация да гонят недобросъвстния промоутър, да прехвърляме това на някаква друга институция – частна или държавна. Това обаче не значи, че не трябва да предвидим превантивна дейност, за да се намали тази злоупотреба, особено ако е в размерите, за които чуваме. Предлагам да помислим.
Доказване те не могат да докажат, това е невъзможно. Добросъвестните промоутъри по дефиниция би трябвало да разполагат с договорите и за тях не би трябвало да е проблем да ги предоставят, нали така? Недобросъвестните промоутъри по дефиниция нямат такива договори и никога нямат намерения да имат. Трябва просто да поискаме копие от съответния договор, без който не може да се проведе мероприятието. Това би трябвало да е решение. Ако не предостави това копие и въпреки недостига на копие мероприятието се проведе, тогава съответният наемодател е поел риска да носи някаква отговорност. Това трябва да се изпише сравнително внимателно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако приемем този вариант, ще възложим на директора Митева и колегите експерти да дадат конкретна редакция. Само предупреждавам, че договорите съдържат числа по отношение на цената, а търговците не обичат да си показват числата и цените.
ИВАН ДИМИТРОВ: Ако позволите забележка: това е в тарифата, няма числа, ясно е, няма конфиденциална информация. договорите са стандартни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, щом смятате, че това би могло да действа на практика.
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ: Само за редакционна прецизност, за да може тази клауза да бъде изпълнена в действителност, трябва да е ясно от кой договор. Разпоредбата, която обсъждаме в момента, позволява и индивидуално отстъпване от автора. В един концерт може да има произведения на 30 автори. Част от тях може да си ги отстъпили индивидуално, друга част да са ги отстъпили чрез организация за колективно управление. Човекът, който отдава под наем помещението, няма как да знае как са отстъпени. Един договор може да бъде показан, но дали това представлява цялото множество от необходими договори в този концерт, особено ако, както казаха колегите, изпълнителят си позволи да изпее примерно песен на друг изпълнител. Най-сложно би било, ако той е чуждестранен.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (говори на изключен микрофон): Просто ще се освободи от солидарната отговорност дали е спазен договорът или не.
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ: Посредством какъвто и да било договор. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако искате да сме прецизни, би трябвало договорите да съответстват на предварителния списък.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нали говорим за превенция?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Говорим за превенция, не говорим за форма на контрол, която не бива да вменяваме на лицето, което предоставя помещението, защото това е прекалена грижа.
ИВАН ДИМИТРОВ: Договорите, които се подписват с МУЗИКАУТОР, тъй като са концерти, се наричат „Договор за разрешаване на публично изпълнение“. Това изчерпва нещата. Всеки промоутър, поне практиката в момента е такава, има прецеденти, да, признавам, и те са в съда в момента. Всички по-големи софийски зали изискват този документ при подписване на договора за наем. Това го има и сега. Ако го включим в Закона, още по-добре. (Шум и реплики.)
ЯСЕН КОЗЕВ: Ако авторът даде правата си самостоятелно.
ИВАН ДИМИТРОВ: За тази цел авторите, които дават директно правата си, подписват декларация за отказ от права. В общи линии текстът е свободен. Има такова нещо, в стария закон го пише – авторът може да даде правата си самостоятелно, не през организация за управление на права. Новият текст в момента е леко променен, но гласи абсолютно същото. МУЗИКАУТОР не държи изключителните права на авторите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прекратявам дебата.
Хубавата новина е, че се намира консенсус.
Предлагам да тръгнем към гласуване по § 6. Има ли възражения за това? Не.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Тъй като трите алинеи в предложението на колегата Биков се отнасят до различни проблеми и с оглед изразеното становище на Министерството на културата предлагам разделно гласуване на всяка от алинеите и предложенията по тях.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така смятах да подходя – и трите алинеи да гласуваме отделно.
Първо, моля да гласуваме моето предложение за ал. 6, което беше подбудено от изказването на госпожа Армутлиева. Тук моля да уточним. Има два варианта. Единият вариант е да оставим само задължението за доказване с договор и да спрем дотук. Вторият, по-разширен вариант е: който не изпълни това задължение, тогава да възниква солидарна отговорност. Кой от тези два варианта да гласуваме първи?
КРУМ ЗАРКОВ: Не трябва да има задължение за доказване в текста. Според мен текстът на ал. 6 трябва да е нещо като текста на ал. 5. В нея се казва: еди-кой си ползвателят предоставя. В ал. 6 трябва да се казва: ползвателят предоставя на собственика, организаторът предоставя на собственика на имота и т.н. копие от договорите или декларациите, или документите, както трябва да се каже, уреждащи авторските права. В случай, че се проведе, без да са предоставени тези копия, те носят солидарна отговорност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правите ли го като предложение по чл. 83?
КРУМ ЗАРКОВ: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Модифицирам моето предложение с уточнението, което току-що направихме с господин Зарков. Ще се води предложение Кирилов и Зарков. (Смях, оживление.)
Моля да гласуваме това предложение.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се това предложение.
При това положение ще гласуваме ли предложението на Биков? То ще е прието по принцип.
Моля да гласуваме ал. 5 с предложенията на Биков с двете редакционни уточнения, че иде реч за предварителен списък и окончателен списък.
Остава ли тридневният срок преди проявата? (Реплики: Да.)
Мълчание, няма отговор. Вървим към ал. 5 само с тези две уточнения – предварителен и окончателен списък.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се редакцията на ал. 5.
Вървим към предложенията на Тома Биков. Има ли нещо, което сме пропуснали по редакцията или по процедурата?
АННА ТАНОВА: Може ли да уточните тук правоносителят ли остава, или авторът – във второто изречение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Много се говореше за правоносителя, но никой не направи изрично такова предложение. На мен лично текстът така ми харесва. Мисля, че е по-прецизен, отколкото ако сложим правоносителя. Не знам, като стигнем до чл. 62, какво ще е положението. (Реплики на изключен микрофон от народните представители Крум Зарков и Димитър Лазаров.)
При всички положения „носителят на права“ е по-широкото понятие. Според мен за нуждите на тази разпоредба е необходимо да бъде авторът. Така е било, но тук идеята е била да се разграничи първичното управление, то е от титуляра, от носителя. Втората категория е опосреденото от ОКУП. Третият нов вариант е независимото дружество за управление на права. Такъв е смисълът на разпоредбата.
Моля да гласуваме предложението на Тома Биков за ал. 1.
За – 10, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се предложението на Биков за ал. 1.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетите предложения.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Прие се текстът на вносителя заедно с предложенията за ал. 1, 2 и 3 с редакции и с предложения.
Изчерпихме § 6.
Пристъпваме към предложенията на народните представители Лъчезар Иванов и Светозар Будинов за създаване на нов § 7:
„§ 7. В чл. 62, ал. 1, изречение първо се добавя „както и на художник-сценографа и костюмографа“.
Имате думата за кратки изказвания, защото доста дебатирахме на работна група.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Точно с оглед на Вашия призив, аз останах с впечатление, че тези предложения, макар и благородни, са прекалено преждевременни. Би следвало да има подробно обществено обсъждане и по-голяма обществена дискусия, преди да се тръгне към разширяване обхвата на носителите на права с художник-сценографа и костюмографа, без да омаловажаваме техния труд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Знаем писменото становище, говорихме за него на работната група. Засега няма обратни предложения.
Аз ще се въздържа по предложението на колегите Иванов и Будинов. Те са поискали от чисто творческа солидарност да включат в кръга на лицата по ал. 1 и художник-сценографа и костюмографа. На работна група уточнихме, когато се изказа и д-р Саракинов, че има световен стандарт в представителството на произведенията, който е ограничен до трите субекта в ал. 1.
Закривам дебата.
Моля да гласуваме предложението на колегите Иванов и Будинов.
За – няма, против – няма, въздържали се – 18.
Не се приема, макар и с огромно уважение към работата на художник-сценографа и костюмографа.
Пристъпваме към предложение от народните представители Лъчезар Иванов и Евгени Будинов за създаване на нов § 8 по отношение на чл. 65, ал. 1. То следва логиката на предходното отхвърлено предложение.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Моля да гласуваме.
За – няма, против – няма, въздържали се – 18.
Имате думата за изказвания по § 7 и § 8 по вносител.
Няма изказвания.
Моля да гласуваме § 7 и § 8 по вносител.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приети са § 7 и § 8.
С § 9 се създава Дял ІІ„а“ „Колективно управление на авторски и сродни на тях права“.
В този параграф се съдържа цял Дял ІІ. Предлагам обсъждането, дебатът и гласуването да бъдат член по член вътре в самия дял, Глава единадесета „б“ и следващите. Има ли възражения?
Тук има наименования на Дял ІІ, на Глава 11 “б“ „Общи положения“, по чл. 94 има само текст на вносител, по чл. 94а има само текст на вносител без предложения.
По чл. 94а¹ на работна група се разбрахме, че ще следваме Закона за нормативните актове.
Има наименование по подразделение Глава 11в „Регистрация“, чл. 94б и чл. 94б¹.
По чл. 94в има предложения.
Моля да дебатираме и имате думата за наименованията на подразделенията и членовете до 94б¹ по текстовете на вносителя и по предложенията за редакция.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения по текстовете на вносителя и по предложенията за редакция.
Има ли изказвания? Няма изказвания.
Уточнявам, че по чл. 94а, ал. 3, изречение последно колегите систематично са отнесли единия от вариантите, които сме предложили аз и колегата Митев по отношение на договора с вносителите – влизане в сила след издаване на удостоверение за регистрация на независимото дружество. Това е редакционно предложение по-назад. В работна група имаше съгласие и затова сме го направили в два варианта.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: За мен е неясно и ако позволите, един въпрос. В чл. 94а, ал. 2 има определение какво представлява организацията за колективно управление на права. Чл. 3 на Директивата дава дефиниция какво представлява организацията за колективно управление на авторски права.
Въпросът ми е: допустимо ли е дефиницията от Директивата да бъде доразработвана в текста на Закона, при условие че това е материално-правна дефиниция? Мисля, че не, но...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Каква е разликата между двете понятия – по Директивата и това в ал. 2 според Вас?
МАРИАНА АНДРЕЕВА: По-описателна е и с повече елементи – че става въпрос за сдружение с нестопанска цел. Това го няма в Директивата. Това е сдружение, което се учредява, управлява и контролира от своите членове, докато чл. 3, б. „а“ на Директивата е различен.
ХРИСТИАН МИТЕВ: На практика дефиницията, дадена в ал. 2, по никакъв начин не противоречи, нито пък излиза извън обхвата на Директивата. Тук идеята е да използваме терминология и понятия, познати на нашето законодателство, а не да преписваме Директивата 1:1, което след това може да доведе до проблеми в практиката и в прилагането на Закона. Това е – определението няма никаква разлика по същността си с това от Директивата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Моля да гласуваме редакциите на Комисията и текстовете на вносителя от Дял ІІа до чл. 94б¹.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приемат се текстовете, включително наименованията на подразделенията от Дял ІІа до чл. 94б¹ включително.
Колеги, пристъпваме към чл. 94в „Подаване и разглеждане на заявление за регистрация“.
По тази разпоредба има предложение на Христиан Митев и Данаил Кирилов в два варианта.
Има предложение от Христиан Митев и Данаил Кирилов по чл. 94в, ал. 7.
Има предложение по чл. 94в от народния представител Тодор Байчев и група народни представители в т. 1 от неговите предложения.
Тук уточнявам, че с предходното гласуване нашето първо предложение беше прието в чл. 94, ал. 3.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Като продължение, във връзка с първото ни предложение за допълнение на чл. 94в, с Ваше съгласие ще оттегля Вариант 2, за който в работната група стигнахме до извода, че не е добър вариант. Ще оттегля и т. 1 и 3 от Вариант 1, като ще оставя само т. 2, която предлагам да приемем по принцип. Тя беше току-що гласувана на систематичното й място в чл. 94а, ал. 3 с последното изречение, прочетено от председателя: „Договорите с носителите на права влизат в сила след издаване на удостоверение за регистрация от независимото дружество“. То отговаря на тогава провелата се дискусия и постигнатото съгласие.
Това е за уточнение по чл. 94в и договорите, които ще се сключват под условие, тоест регистрацията на заявителя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Присъединявам се към предложението на колегата Митев като съвносител. Оттегляме т. 1 и 3 от Вариант 1 и целия Вариант 2.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Мотивите ни за промени в чл. 94в, ал. 7 са следните. Текстът, за който се предлага допълнението, е следният: „Регулира реда за получаване на регистрация за колективно управление при публично изпълнение, излъчване, предаване, препредаване и достъп по интернет“. Въведено е изискването на втора или следваща организация или дружество за тези начини на използване да се извършва след сключване на споразумение между вече регистрираната за същите действия в организация за колективно управление и кандидата, като е предвидено, че регистрираната организация не може да отказва необосновано да сключи такова споразумение.
С предложението, което сме направили, се пояснява кога такъв отказ би бил необоснован, като по този начин, от една страна, се гарантира интересът на кандидата за регистрация от сключване на споразумение, а от друга, се ограничават възможностите за регистрираната организация неоснователно да отхвърли такова предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате думата за изказвания и предложения.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Чл. 94в, ал. 3 изисква точен превод на български език. Прилагателното „точен“ не е ли пресилено излишно? Достатъчно е да се изисква превод. Кой ще преценява дали е точен, или не е?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Ако документ по ал. 2 е на чужд език, той трябва да бъде придружен от точен превод на български език.“ (Шум и реплики.)
ИВА МИТЕВА: Това е по текста на вносителя. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията е дала друга редакция.
ИВА МИТЕВА: Това е термин, който се използва в законодателството. Ние сме добавили дори „заклет преводач“, тъй като този превод трябва да е или легализиран, или да е ясно лицето, което ще носи отговорност за това, а не просто организацията да си го е превела сама. Това е нашата добавка. Погледнете как е станал текстът в чл. 94б¹, ал. 5.
Господин Председател, аз предлагам да подложите на гласуване предложенията на депутатите, да се обедините около текста на вносителя по принцип и тъй като другата седмица ще има заседание – ще се гледа втората част на доклада, нека колегите да погледнат внимателно текстовете в болд, на другото заседание текстовете могат да бъдат прегласувани и изчистени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И тук сте повторили „точен превод“.
Аз мисля като доктор Саракинов. Какво значи „точен превод“?
Други изказвания?
БОЙКО ХАРЛОВ: Аз имам въпрос да поясните какво точно разглеждаме, защото се обърках. Чл. 94б¹ на вносителя се различава от чл. 94б¹ на стр. 48. (Смях, оживление, реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля да съобразявате всичко. Моля тук да не вземате предвид уговорката и уточнението на директор Митева. В момента гледаме всичко: текста на вносителя, предложенията на народни представители и предложенията за редакция.
Ако сега не може да смогнете, когато спокойно проверите редакциите между това и следващото заседание, и имате въпрос или становище, има процедурна възможност да поискаме прегласуване. Ако не сте съгласни с редакциите, които смятаме, че подобряват правно-технически текста и систематиката на Закона, без да изменят съдържанието на волята на вносителя, имате и сега, ще имате и последваща възможност да реагирате срещу това. Идеята е с редакциите да се подобри текстът, а не да се влоши, както понякога се случва. (Шум и реплики.)
КРУМ ЗАРКОВ: Прието ли е предложението на Байчев?
ИВА МИТЕВА: Буква „а“ е нанесена и отразена във връзка с устава. Точка 6 в чл. 94г също е приета, тя е редакционна.
По отношение на т. 5 – това е въпрос на чл. 94р, когато стигнем до утвърждаването на тарифите от министъра. Това ще се решава от Вас по-късно.
По отношение на останалите точки имаше отрицателно становище от организациите и мисля, че не бяха подкрепени, нямаше консенсус. Сега народните представители трябва да вземете окончателно становище.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Конкретно двете букви от предложението на Байчев по т. 1 са отразени?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване б. „б“ от т. 1 на предложението на Тодор Байчев и група народни представители.
За – 6, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема предложението по т. 1, б. „б“ от предложението на господин Байчев.
Подлагам на гласуване неговото предложение по т. 1, б. „а“.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се т. 1, б. „а“ от предложението на народния представител Тодор Байчев.
Моля да гласуваме предложението на Христиан Митев и Данаил Кирилов по чл. 94в, ал. 7.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
От предложението на Митев и Кирилов по чл. 94в са оттеглени от Вариант 1 т. 1 и 3, както и целият Вариант 2.
От това предложение остава единствено т. 2 от Вариант 1:
„2. Създава се нова ал. 13 със следното съдържание…“
Моля да гласуваме това предложение по принцип.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението.
Подлагам на гласуване предложенията за редакция по чл. 94в.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приемат се предложенията за редакции.
Моля да гласуваме текста на вносител за чл. 94в заедно с приетите редакции за чл. 94в, заедно с приетото предложение на Кирилов и Митев по Вариант 1, т. 2, както и предложението по чл. 94в, ал. 7, както и приетото предложение на народния представител Тодор Байчев и група народни представители по негова т. 1, б. „а“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 5.
Приемат се текстовете.
Колеги, пристъпваме към чл. 94в¹. По него има текст на вносител, предложение от народния представител Тодор Байчев в т. 2, б. „а“, „б“, „аа“, „бб“ и „вв“.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Тук се цели взаимно представителство. Според мен то не е взаимно, само единият представлява другия. Този, когото представляват, не представлява първия. Взаимно е, когато един друг се представляват.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Всъщност господин Саракинов възразява срещу б. „а“ от т. 2 на предложението на Тодор Байчев.
БОЙКО ХАРЛОВ: Тук, в тези текстове на цялото предложение, което цитирахте, и в думата „взаимно“ според нас се крие ключът на така наречения „монопол“, за който много говорихме на самата работна група.
Първо, защо монополът е само върху излъчване по безжичен път и при кабелни препредавания при наличието на толкова много видове авторски права – тук Законът не дава обяснение, а ни хвърля в това положение.
Второ, защо монополът да се рентира, когато и без монопол авторите ще получат своето, даже може би и повече?
На работната група ни се изваждаше от 10 кладенеца вода защо монополът е хубав. Това се обясняваше със съществуването на единствения монопол досега и че това е така, защото друго няма. Няма, защото по закон не може да има. Това беше абсурдното обяснение. Обяснява се колко е хубав монополът и колко е лошо да има конкуренция в това направление. Именно тук ние подържахме и продължаваме да поддържаме виждането, че монопол не трябва да има, че взаимното представителство е нещо по-хубаво и че може да се каже, че монополът не се рентира или дори се забранява от Европейската комисия. Не е добре да остане монополът.
Разковничето е във „взаимно“. Нашето предложение е именно по този начин да разчупим монопола.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Пояснение по отношение предложенията на колегата Байчев. Тезата му по чл. 94в¹, където са направени предложенията, регулира съдържанието на споразумението, сключено при условията на чл. 94в, ал. 7, която гласувахме между спора за ОКУП за регистрация и кандидатстващи за регистрация нова ОКУП или независимо дружество. Споразумението е за едностранно представителство и с него в съответствие с изложените мотиви при представянето на текстовете на чл. 94в се възлага на вече регистрираната организация да представлява новата в отношенията с ползвателите.
В Законопроекта има текстове, където се говори за споразумения за взаимно представителство, но това са различен вид споразумения, сключвани между различните национални ОКУП-и, с които страните взаимно си възлагат една на друга да управляват репертоарите си и нямат общо с разглежданите споразумения за представителство, така че тук има разминаване с намеренията, които явно е преследвал колегата Бойчев и терминологията, която използва този ЗИД на Закона за авторските права.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики или други изказвания?
МОМЧИЛ МЛАДЕНОВ: На работната група обсъждахме надълго и нашироко така предложения модел за взаимно представителство, но той няма как да поработи между организациите, предвид на това, че съществуващият модел на колективно управление предполага да има организация, която упражнява така наречения „разширен лиценз“, тоест тя лицензира и за нечленове. В този съществуващ модел няма как взаимно да се упълномощават две организации да се представляват.
Бяха изтъкнати много бройни аргументи, че правата, с които разполагат ОКУП, няма как да бъдат преотстъпвани и т.н. Не мисля, че е необходимо да ги изтъкваме отново. Така предложението противоречи по принцип на модела на управление и би го разбил.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Тодор Байчев и група народни представители по т. 2 относно чл. 94в¹.
За – 6, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема предложението по т. 2 на господин Тодор Байчев и група народни представители.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 94в¹.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 94в¹ заедно с приетите предложения за редакция.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приет е чл. 94в¹ – текстът на вносителя заедно с предложенията за редакция.
Пристъпваме към чл. 94г “Регистър“, където има текст на вносителя, предложение от колегата Байчев и група народни представители, отразено в негова т. 3, касаеща чл. 94г; и предложение за редакция на чл. 94г.
Имате думата за изказвания по тези текстове.
ХРИСТИАН МИТЕВ: По отношение на предложенията на колегата Байчев и това, което дискутирахме в работната група, правя следното уточнение.
Член 94г, ал. 3 разглежда уредбата на регистъра, воден в Министерството на културата, който съдържа данни за ОКУП. Известно е, че ОКУП представляват освен националния каталог, също и чуждестранен каталог въз основа на договорите за взаимно представителство.
Предлаганото с изменението на колегата Байчев изискване ще добави ново обстоятелство, което ще подлежи на вписване в регистъра на съответстващи задължения за уведомяване на административния орган, заплащане на такси за вписване и по този начин ще доведе до ненужна административна тежест.
Целеният с предложението резултат – гласност и яснота, по отношение на националния репертоар, се постига със задължението за ОКУП да публикува и актуализира на интернет страницата си списък на членовете, списък на правоносителите, които са изразили несъгласие ОКУП да ги представлява, списък на правоносителите, за които има разпределени и непотърсени възнаграждения.
Що се отнася до независимите дружества, те съгласно чл. 94в, ал. 9 по вносител са задължени да публикуват на интернет страницата си подробна информация за придобитите права, а неизпълнението на това задължение може да се санкционира със заличаване на регистрацията. Смятам, че в това отношение целите, които колегата Байчев преследва, са постигнати с останалите текстове на Законопроекта, които пряко следват от волята на европейския законодател, отразени в Директивата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики към това изказване на господин Митев?
БОЙКО ХАРЛОВ: С това предложение се цели наистина Министерството на културата да поеме регистъра с авторите и правата, които притежава всяка една ОКУП. Съществуващите и към момента регистри в МУЗИКАУТОР и ПРОФОН не удовлетворяват ползвателите и много често не се знае точно за какво се плаща и какви права представляват съответните ОКУП-и. Ето защо е крайно необходимо да се централизира тази дейност. Няма проблем това да се направи в рамките на чл. 94г, а именно в Министерството на културата да се предвиди такъв регистър. Актуализацията на 6 месеца е необходима поради факта, че има голямо изменение в базите данни, периодично се сменят данните и би било добре, ако не на шест месеца, но на година да има периодичност и актуализиране на списъците.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Аз изразих позицията си в рамките на работната група и поддържам вече заявеното, че подобно задължение е практически неизпълнимо. То разкрива предлагане на текст, който е твърде отдалечен от колективното управление на права. Дори това да е възможно да бъде направено за българските автори, които са членове на местните организации, бих искала да попитам как си го представяте за всички останали 70 ОКУП, чиито членове създават произведения. Казах, че това е динамична величина, която се променя постоянно. Как Министерството на културата точно ще установява това, че ще поддържа и регистър?! Това никъде не се прави и няма как да се направи, защото един автор не е равен на едно произведение. Един автор може да има едно, десет или двадесет произведения. Той създава произведения в рамките на действието на целия период на договора си за членство в съответната организация за права. Това никъде не съществува като модел, то е практически неизпълнимо.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: По предложението на народния представител Тодор Байчев за създаване на ал. 6:
„(6) Всеки носител на права или ползвател има право на директен достъп с цел да се информира за обема предоставяни права или за размера и изплащането на възнагражденията към всеки един от правоносителите.“
Казано с друг език, всяка съпруга може да погледне в интернет какво получава съпругът й по тази линия! В Директивата, разбира се, не пише такова нещо. Кой е този, дето ще го напише в Закона?! (Смях, оживление, реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С колегата Байчев имахме публичен дебат, отразен в телевизионно предаване, кой си бие жените и се разпространява от една от телевизиите. Това очевидно е прозрение на господин Байчев в сферата и в контекста на Истанбулската конвенция, която аз приветствам, това е вярна посока. (Смях, оживление, реплики.) Аз го подкрепям по принцип като посока към Истанбулската конвенция, иначе систематично към този закон не мога да подкрепя колегата.
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ: Да допълня към казаното от колегите от МУЗИКАУТОР, че те разпределят и за нечленове, което е най-същественото, тоест всяко представяне на списък с авторите, които представляват, е само едно условно представяне, тъй като те представляват всички автори. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложенията на колегата Байчев и група народни представители по чл. 94г, негова т. 3.
За – 6, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема предложението на колегата Байчев по т. 3.
Подлагам на гласуване предложенията за редакция на чл. 94г.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приемат се предложенията за редакция на чл. 94г.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 94г заедно с приетите предложения за редакция.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приет е чл. 94г – текст на вносител заедно с редакцията.
Пристъпваме към чл. 94г¹ – текст на вносител.
Няма предложения от народни представители по чл. 94г¹. Има предложение за редакция на Комисията.
Имате думата за изказвания, становища, мнения, възражения. (Шум и реплики.)
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 94г¹.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се редакцията за чл. 94г¹.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 94г¹ заедно с приетата редакция.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се тестът на вносителя за чл. 94г¹ заедно с редакцията.
Колеги, докладвам следните текстове на вносителя: чл. 94д, Глава 11г „Организация за колективно управление на права“, чл. 94д¹, чл. 94е, чл. 94е¹, чл. 94ж, чл. 94ж¹, чл. 94з, чл. 94з¹, чл. 94и, чл. 94и¹, чл. 94к, чл. 94к¹, Глава 11д „Управление на приходите от колективно управление на права“, чл. 94л, чл. 94л¹, чл. 94м, Глава 11„е“ „Колективно управление на права от името на други организации за колективно управление на права“, чл. 94м¹, чл. 94н, чл. 94н¹, чл. 94о, Глава 11ж „Отношения с ползвателите“ и чл. 94о¹.
Има предложения за редакции на тези текстове.
Искате ли прекъсване, защото това е значителен обем текстове, по които няма предложения, но има текст на вносител и предложения за редакция, които да имате време да прочетете и сверите.
ИВА МИТЕВА: Няма нужда от прекъсване.
ГАЛЯ МАРИНОВА: Колегите няма да могат да осмислят редакционните бележки за 10 минути. Ако е възможно, нека продължим. Ако има нужда, следващия път ще помолим за прегласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, продължаваме.
ИВА МИТЕВА: Искам да обърна вниманието Ви върху чл. 94и, ал. 4. Ние сме я зачеркнали, тъй като имахме спор по отношение оставането на тази разпоредба в Законопроекта. Лично аз смятам, че оставането на такава разпоредба е безсмислено, тъй като тя не ни казва нищо. Ако трябва да има такава разпоредба, тя трябва да каже ясно какво се цели с нея, тоест гласът е недействителен ли, или какво се случва с него. Да не се казва, че упълномощеният е длъжен да действа съгласно указанията на упълномощителя. Това е ясно и го знаем. Ясно е, че той е там с изрично пълномощно, тъй като е за съответното общо събрание. Какво се цели с този текст и каква е последицата, ако трябва да запишем нея? Иначе текстът за нас нищо не говори.
ЕКАТЕРИНА ПАШОВА: По чл. 94д текстът е в зависимост от това какво решение ще се приеме по чл. 94р за тарифите. В момента в чл. 94д не се предвижда да се събират такси при разглеждане на заявления за утвърждаване на тарифи. Обръщам внимание това да се има предвид.
Другото, което каза госпожа Митева за зачеркнатата алинея – да, много спорихме. Текстът гласи, че упълномощеният член на една ОКУП трябва да гласува съобразно указанията, които е получил от упълномощаващия го друг член на заседание на общото събрание на организацията. Мисля, че този текст, макар да няма отношение към валидността на гласа в рамките на общото събрание, е важно да се запази, тъй като Директивата в един от своите рецитали, по-конкретно в 23, изрично уточнява, че трябва да се насърчава по всякакви начини участието на членовете в работата и вземането на решения на органите на сдружението. Както знаем, общото събрание е върховният му орган. Този рецитал посочва по-нататък, че това упълномощаване трябва да гарантира ефективното и правилно участие на упълномощения, като се зачита ролята на упълномощителя. Затова считам за важно да се запази този текст и да се запази указанието към упълномощавания член, че упълномощеният е длъжен да гласува съгласно указанията на упълномощаващия. Това е важно с оглед отношенията на двете страни по тази упълномощителна сделка. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики?
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Едно уточнение. Аз не виждам проблем с този текст, но много често на общото събрание вотът е таен.
ЕКАТЕРИНА ПАШОВА: Но това е текст от Директивата.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Но как може да се контролира?
ИВА МИТЕВА: Какъв е този текст, несериозно е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Има ли предложения за разделно гласуване за чл. 94и, ал. 4 – да остане или да отпадне?
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ: Като идея за правна техника, ако колегите искат, макар че ще се наруши тайният вот: упълномощаването да не съдържа изрично указание как да се гласува. Това е единственият начин текстът да има смисъл. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма други изказвания, закривам дебата.
Правя предложение за разделно гласуване за чл. 94и, ал. 4.
Моля да гласуваме първо чл. 94и, ал. 4.
За – 2, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема предложението да остане чл. 94и, ал. 4.
Подлагам на гласуване предложенията за редакции на тези разпоредби, където всъщност отсъства текстът на чл. 94и, ал. 4.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приемат се предложенията за редакции, както са направени, включително без чл. 94и, ал. 4.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя от чл. 94д до чл. 94п заедно с наименованията на подразделенията и с приетите вече редакции.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приемат се текстовете на вносителя заедно с предложенията за редакции.
Стигнахме до чл. 94п „Сключване на договори с ползватели“, където има текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания по чл. 94п. (Шум и реплики.)
МОМЧИЛ МЛАДЕНОВ: Във връзка с редакцията, предложена за чл. 94п, в изречение първо се предвижда организацията да отговори незабавно. Малко се притеснявам от този термин, защото „незабавно“ означава на секундата. Няма как да отговорим на такова изискване. Не може ли да се прередактира примерно на „без неоправдано забавяне“, или на нещо подобно?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Това предложение следва да замени предложението на вносителя за чл. 94п, ал. 1, където се използва терминът, че „организацията за колективно управление на права без неоправдано забавяне отговоря…“. Използваме термина „незабавно“, защото няма никакво определение какво означава „неоправдано забавяне“. (Шум и реплики.)
МОМЧИЛ МЛАДЕНОВ: Съвсем реална е хипотезата, при която в един момент може да се получат голям брой искания за такива договори. Ние няма как да реагираме на всяко едно искане „незабавно“. Би трябвало да се сложи обективен критерий. „Незабавно“ означава „веднага“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Според Вас по-добра е редакцията на вносителя – „без неоправдано забавяне“? (Шум и реплики.)
АННА ТАНОВА: Терминът не е ли „разумен срок“? (Шум и реплики.) Мисля, че конкретен срок трудно може да се предвиди. По-скоро терминът да бъде „разумен срок“, който вече е легален термин.
ХРИСТИАН МИТЕВ: На база на изразените становища правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника – в чл. 94п вместо „неоправдано забавяне“ да стане „Организацията за колективно управление на права в разумен срок отговоря на искания…“ и оттам нататък текстът продължава. Мисля, че това е компромисен вариант, за да не се стига до неясни понятия, които ще притесняват едната или другата страна.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Терминът „разумен срок“ няма дефиниция.
ХРИСТИАН МИТЕВ: И двата термина „неоправдано забавяне“, който е директен превод от Директивата, внесен 1:1 в текста на вносителя, и „незабавно“, който термин е измислен от работната група като правно-техническа редакция, нямат легално определение. Все пак терминът „разумен срок“ се използва и в съдебната практика, и в законодателството. Спомнете си прословутия Закон за банковата несъстоятелност, където въведохме термина „разумен срок“, който не е върнат като понятие от президента.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Митев по чл. 83.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението на колегата Митев.
Моля да гласуваме предложението за редакция заедно с приетото предложение по чл. 83 на колегата Митев.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението за редакция заедно с предложението на колегата Митев.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетите предложения за редакция и предложението на Митев.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Член 94п е приет.
Колеги, желаете ли прекъсване, или не? Не.
Пристъпваме към чл. 94п¹, където има текст на вносителя, предложение на Тодор Байчев и предложение на Тома Биков, което е в негова т. 1 – „събирането“ се заменя с „определянето“; има и предложение за редакция.
Имате думата за мнения, становища, изказвания.
ХРИСТИАН МИТЕВ: По отношение предложението на колегата Тома Биков мисля, че следва да се направи следното уточнение. Той предлага в текста думата „събирането“ да се замени с „определянето“. Като мотив е посочил, че интересът от точно разпределяне и изплащане на събраните възнаграждения е общ за ползватели и правоносители, като това може да се постигне само при условие че размерът на възнаграждението е точно определен. Това предложение обаче противоречи на референтния текст на Директивата, която се въвежда със Законопроекта. Трябва да имаме предвид, че с разпоредбата на чл. 94п¹, ал. 1 се транспонира чл. 17 от Директивата. В нейната английска версия е употребена думата „колекшън“, а официалният превод на български език е „събиране“.
Освен това разпоредбата на Директивата, видно от редакцията и от систематичното й място, релевира към етапа от взаимоотношения между ОКУП и ползвател, при който те вече са сключили договор и възнаграждението е било определено.
Също така трябва да се има предвид, че предлаганата промяна съществено изменя смисъла на текста и разширява обхвата и целите на информацията, която ползвателите следва да предоставят.
Още едно допълнение. В текстовете на чл. 94н и 94о, които са пак в резултат от транспониране на Директивата, говорим за „събиране“, а никъде не говорим за „определяне“. Това е в подкрепа на мотивите, които Ви ви изложих по отношение предложението на колегата Биков.
АННА ТАНОВА: Искам да се изкажа по предложението по ал. 3 на народния представител Байчев, където се изисква ползвателите да представят и формират самостоятелна част „авторски и сродни права“ в цената, документа, удостоверяващ съответни плащания на крайния потребител или абонат“. Искам да Ви обърна внимание, че голяма част от ползвателите нямат плащане към абонат или краен потребите като радио- и телевизионните организации разпространяват програмите си безплатно до аудиторията, тоест няма касови бележки, където да се формира авторско възнаграждение като отделна част.
Подкрепям казаното от Вас във връзка с предложението по ал. 1 на народния представител Биков.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Други мнения, изказвания?
ГАЛЯ МАРИНОВА: По същото предложение на господин Байчев – и миналия път стана въпрос, ние не разбираме какви са мотивите за това, което искате да въведете в крайния документ, защото очевидно този текст касае операторите, които имат абонати. Ние не можем да го подкрепим. Смятаме, че ако ще се въвеждат такива норми, те трябва да бъдат подложени на много по-широко обсъждане, защото касаят дейността на фирми, които са организирали счетоводство и всичко по определен начин. Трябва да бъде обсъдено с НАП и всички други органи, които целият този процес касае.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Други изказвания, мнения, предложения по предложението за изменение на чл. 94п¹!
БОЙКО ХАРЛОВ: Много е интересно как не може да се разбере. По принцип предложението на вносителя чл. 94п¹ определя задълженията на ползвателите по отношение на ОКУП. Тук с предложението на господин Байчев се предполага въвеждане на нов вид задължение на ползвателите по отношение на техните ползватели, тоест на техните абонати. Да, някои нямат, но някои имат голям брой абонати. Именно изсветляването на бизнеса в тази насока е много важно – да се покаже каква част от приходите, формирани от ползвателите, са за авторски права и каква част трябва да отиде именно за авторски права.
В момента ценообразуването е на принципа „горен ляв ъгъл“ – кой откъдето колкото може да вземе. Плащането към колективните организации е почти по същия начин въз основа на абонати и тарифи, които са утвърдени. В този смисъл, се получава голямо разминаване между ползвателите, които обикновено плащат много малка цена на големите оператори, и много висока цена за малките оператори. Именно това ще принуди големите оператори да изравнят цените с малките оператори и по този начин ще се види какво наистина получават авторите в момента. Може да се каже, че е пълна мъгла какво се отделя за авторски права – никой не казва, всеки се крие, дори големите оператори също крият разходите си в тази насока. Изсветляването според нас е добре да бъде посочено по някакъв начин.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз си позволявам да взема отношение по предложението на колегата Байчев.
Начинът, по който е написано, ще Ви го цитирам, за мен е неясен:
„(3) Ползвателите формират самостоятелна част „авторски и сродни права“ в цената, документа, удостоверяващ съответно плащането на крайния потребител или абонат.“
Според мен самата редакция е неясна.
Второ, съгласен съм с казаното от госпожа Маринова. На практика, за да се въведе отделна такава информация, повечето оператори, за които Вие говорите, които работят на светло, издават точно фискални касови бонове. Това означава да бъде записано като реквизит, който да бъде съгласуван с НАП. Не смятам, че е удачно сега да въвеждаме подобни изисквания. Не виждам това какво ще донесе в повече на крайния потребител.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Меликов.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Аз искам само да напомня, че Директивата, която имплементираме, урежда рамката на колективното управление на права. В този смисъл, задълженията на ползвателите са ориентирани към отношенията им с колективното управление и за целите на това колективно управление и съответно на функциите на колективното управление – да лицензира, да събира, да разпределя.
Предложението на народния представител Байчев няма отношение към тази директива и е съвсем, съвсем встрани от темата в този смисъл.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания има ли?
КРУМ ЗАРКОВ: Това, че предложението не влиза в директивата, не значи, че не може да направи такова предложение. Друг е въпросът дали то се приема, или не.
Искам да попитам: различни ли са наистина тарифите, парите, които се изискват за авторски и сродни права на малките и големите оператори, ако не е търговска тайна?
ГАЛЯ МАРИНОВА: Не е търговска тайна. Това е тарифа, за която ще стане въпрос следващия път как е обсъждана. Тя е официална и се намира на сайта на МУЗИАУТОР, на ПРОФОН. Цените са там.
КРУМ ЗАРКОВ: Струва ми се, че това е отговорът на предложението на народния представител Байчев. Той спестява в голяма степен дебата.
ГАЛЯ МАРИНОВА: Но не бяха ясни мотивите. Господин Харлов ги изясни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те бяха изяснени подробно и на работна група. Колегата Байчев също участва в работната група. Коментирахме обективната невъзможност. Коментирахме, ако това евентуално би било възможно, как би се отразило на прозрачността на ценообразуването и достигнахме до извод, че това надали ще промени съществено възприемането на двата компонента във фактурираната стойност – този за авторски права и този за останалата част от услугата по разпространение и доставка на съдържанието, програмите.
Има ли други изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване на предложението на Тома Биков по негова т. 1 за чл. 94п¹ – думата „събиране“ се заменя с „определяне“.
За – няма, против – няма, въздържали се – 18.
Не се приема предложението на народния представител Тома Биков по негова т. 1.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Байчев и група народни представители
За – 6, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема предложението и на колегата Байчев и група народни представители
Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 94п¹.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението за редакция на чл. 94п¹.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото редакционно предложение.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението за чл. 94п¹ – текст на вносител заедно с приетата редакция.
Спираме ли? (Шум и реплики.)
Бях готов и обявих, че продължаваме с чл. 94р, за да преодолеем първата група спорни въпроси. Готови ли сте?
АННА ТАНОВА: Всяка от страните е депозирала подробни становища, изразили сме позициите си в детайли. Сега имаме възможност допълнително да ги подкрепим с аргументи. Основният ни спорен въпрос за днес е по б. „р“, така че предлагам да продължим, за да приключим с единия спорен въпрос, ако и другите са съгласни. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: Това е желязна стратегия – да решаваме най-важните въпроси след пет часа заседание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сега е 19,30 ч.
Колеги, прекъсваме или продължаваме с чл. 94р? (Шум и реплики.)
Имаме много предложения по него. Оправдано е да спрем, защото нямаме редакция. Към момента редакцията чака волята на Комисията.
Аз предлагам да продължим, поне да представим текста на вносителя и трите предложения, да започнем дебата. Ако не стигнем до консенсус, ще прекъснем заседанието и ще отложим гласуването за следващото заседание. Затова на два пъти предлагах почивка. (Шум и реплики.)
СОФИЯ ЩЕРЕВА: Категорично сме за прекъсване тук, защото, базирайки се на времето, което по една не толкова спорна точка ни отне два часа, и сега е краят на деня, мисля, че този спор не е правилно да бъде позициониран сега.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля гостите отдясно да кажат дали са за прекъсване, или за продължаване.
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ: Категорично сме за продължаване на дискусията, предвид факта че всички присъстващи гости отделихме време да участваме в работни групи, позициите са споделени, представени, включително и писмено, има предложения на вносители между първо и второ четене. Не мисля, както каза колегата Щерева, че има какво толкова да спорим, предвид факта че доста сме си поговорили по тези теми.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Министерството на културата?
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Ние сме текстът на вносителя, в този смисъл е най-лесно за нас. Действително сънуваме тези сюжети. Те са абсолютно ясни за тази част. Решението за мен ще бъде по-скоро политическо, което означава, че топката е във Вашата част. Ние сме готови да продължим. (Шум и реплики.)
КРУМ ЗАРКОВ: Политическата част е и Ваша част.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Да, като изпълнителна власт ние търсим по-скоро баланса в тези отношения. Разбира се, не съм сигурен и колегите от ОКУП трябва да кажат имат ли мандат и дали са готови да говорят в момента. Ние можем да продължим със сигурност.
ИВАН ДИМИТРОВ: В интерес на истината, у нас се създаде очакване, че ще стигнем до б. „п“ и реално ще отложим разговора за следващата седмица. Не е разочарованието това, което ме кара да искам да отложим за следващата седмица, а по-скоро нагласата, че е хубаво спорните неща, които остават, да бъдат изчистени, за да знаем върху какво се фокусираме. Текстовете, които трябва да бъдат доработени от работната група, да бъдат изчистени, и да продължим на „свежа глава“.
Ако Вие настоявате да продължим в този формат, ние сме професионалисти, ще направим всичко, но дали ще бъде градивно, аз не вярвам.
В този ред на мисли нашето разбиране е, че по-скоро би следвало да отложим разговора за следващата седмица.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, преди да подложа въпроса на гласуване, ще попитам отделно народните представители от опозицията – за продължаване или за прекъсване сте?
КРУМ ЗАРКОВ: Искам да бъда максимално откровен. За всички е ясно къде е ябълката на раздора. Има ли шанс за една седмица да се намери консенсус по този въпрос? Моят отговор е по-скоро „не“, защото следя как се развива процесът през последните месеци.
В този ред на мисли, ако сте готови със становища по направените предложения, ние сме готови с нашите становища, така че можем да ги изразим и да продължим.
Ако обаче има дори малък шанс да се намери консенсус, то тогава си заслужава да се опита в тази експертна група. Ако обаче експертната група ни сервира това, което се случи миналата сряда с чл. 58 и тук търсим къде е правилното сечение, тогава няма смисъл тук да си губим времето, тъй като след точката, която ни предстои, има седем наказателни кодекса, които трябва да разгледаме. Те са въпрос от първостепенно значение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да подчертая следното.
Ние не очакваме от експертната група нищо по двата или свързани с тях няколко ключови въпроса в чл. 94р. Експертите не могат да решат този казус, те не вземат решения. Те биха могли да оформят редакцията съобразно гласуването тук.
Уведомявам Ви, че във вчерашния ден станаха поредните разговори адхок между представители на ОКУП-ите, Министерството на културата и радио- телевизионните оператори. Не ми е известно да е постигнато окончателно споразумение.
За пореден път предложих вариант, който да консолидира по някакъв начин двете спорни, насрещни тези, но не ми е известно да е постигнато съгласие по това. Следователно въпреки усилията, които продължиха повече от месец, към момента нямаме на 100% постигнато съгласие между двете спорещи групи от субекти в материята. Да, има сериозно доближаване по някои от спорните въпроси, но въпросът с тарифите продължава да е спорен, висящ.
Като съобразявам следващото развитие на заседанията с второ четене, в утрешния ден не можем да имаме продължение на настоящето заседание, защото ще има съвместна комисия по сделката с ЧЕЗ. В петък не е реално да се прави заседание на Комисията. Следващият момент, в който най-рано би могло да има заседание на Комисията по правни въпроси, е вторник – до обяд или след обяд.
Пропуснах да Ви докладвам, но на 7 март, сряда, съм отправил покана до главния прокурор за диалога по чл. 27. При всички положения трябва да имаме извънредно заседание, което би трябвало да е следващата седмица – вторник или четвъртък – това са възможностите, освен редовното – с главния прокурор.
Предлагам да удължим работата до 20,30 ч.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Продължаваме заседанието до 20,30 ч.
Докладвам чл. 94р – текст на вносител, предложение на народния представител Тодор Байчев за създаване на ал. 5 – негова т. 5; предложение от Анна Александрова за създаване на ал. 5, 6, 7, 8 и 9 – това е т. 1 от нейното предложение; има предложение на народния представител Тома Биков, което е т. 2 от неговото предложение.
Както стана ясно, досега няма предложения от експертната група за редакция на чл. 94р, защото колегите чакат волята от нашето гласуване.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения.
АННА ТАНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, ние вече многократно изразихме в рамките на работната група нашата позиция по чл. 94р. подкрепяме предложението, внесено от Министерството на културата. Подкрепяме предложението, внесено от народния представител Анна Александрова.
За нас е много важно на пазара, на който функционираме като телевизионни и радиоорганизации, имаме един-единствен доставчик на права за музикални произведения и включените в тях литературни произведения. Ние сме задължени да сключим договор с организациите за колективно управление на права МУЗИКАУТОР и ПРОФОН. В сега приетия Закон МУЗИКАУТОР и ПРОФОН продължават да имат господстващо положение на пазара и да са един-единствен доставчик на този пазар.
В предложенията, които в момента дискутираме по Законопроекта, има тарифа, която се обсъжда от представителните организации на ползвателите. Тази тарифа, веднъж приета, няма ограничено действие в срок. Веднъж утвърдена тарифата от Министерството на културата, тя за нас става безсрочна. От предложението на МУЗИКАУТОР и ПРОФОН, внесено чрез народния представител Тома Биков, за нас няма възможност да инициираме преговори по тази тарифа, утвърдена от Министерството на културата и действаща безсрочно.
Затова моля да подкрепите предложението така, както е внесено от Министерството на културата съвместно с народните представители, вносители на Законопроекта, който дава възможност на организациите на ползвателите да инициират преговори за изменение на тарифата. Пак повтарям: това иницииране на преговори изисква, първо, икономическа обосновка. На второ място, в хода на водене на преговори се плаща последното договорено възнаграждение. Ако няма договорено възнаграждение, се плаща по тарифа.
Тези наши мотиви са Ви известни. Знаете, че получихме подкрепата на БНР и БНТ. Изразихме обща позиция. Получили сме подкрепата на всички браншови представени организации в рамките на работната група, които споделят нашата позиция, че представителните организации на ползвателите трябва да имат право да инициират предоговаряне на тарифа.
ИВАН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, да пуснем търговците в храма беше интересен постулат, който отразява гледната точка на ОКУП – 4 организации имат едно становище, което най-чисто се подкрепя от европейската практика. Вземаме държавите, които са задължени да транспонират тази директива в законодателството си, и не намирам нито един пример в това, което колегите току-що анонсираха. Няма пример, в който ползвателите да бъдат въоръжени с аргумент да инициират разговори за промяна на тарифите на ОКУП. Уви, това е практиката. Тя би могла да бъде илюстрирана по много начини. Могат да се съберат хора с футболните екипи на отделните държави, визирам държавите от Европейския съюз, които да го кажат на различни езици. Няма такова нещо в Испания, Франция, Германия, така можем да продължаваме урока по география до безкрайност. Това е посланието ни и затова защитаваме тази позиция.
Отделно с колегите юристи, разсъждавайки и анализирайки текста на Директивата, стигаме до извода, че в последна сметка не е предвиден такъв механизъм. Това е изключение, което, за съжаление, няма да бъде позитивен пример, ако бъде прието, а точно обратното. То ще даде негативна светлина в развитието на нашия пазар. Вие знаете, че България не е в добра статистика – да бъдеш последен сред последните в Европа и на Балканите, означава, че работиш в неблагоприятна среда. Многократно сме изтъквали това. Вярваме, че ако този механизъм бъде одобрен по начина, по който предлагат колегите, ние няма да развиваме пазара, а точно обратното – ще го вкараме в схема, в която той никога няма да се развие. От това ще пострада не само културната индустрия, не само творческите индустрии, от това ще пострадат и други пряко обвързани индустрии с продукта, който нашите членове произвеждат и продават.
Ще помоля с няколко думи госпожа Мариана Андреева да обясни връзката с Директивата, защото днес анализирахме много подробно този детайл. Моля тя да посочи конкретния текст, който да вземете предвид.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Няма да повтарям казаното в рамките на работната група. Бяха изложени детайлни съображения защо защитаваме теза, която считаме, че би била по-работеща.
В допълнение на вече казаното бих искала да кажа, че разногласията помежду ни касаят не само така наречената срочност на тарифите, която е релевирана многократно, но споровете започват още с първата разпоредба на чл. 94р и начина, по който се определят възнагражденията. Считаме, че редакцията на чл. 94р, предложена от вносителя, се отклонява съществено от чл. 16, ал. 2 на самата директива. Тук са въведени или по-скоро неточно предложени варианти за начина на определяне на възнагражденията, като се има предвид обемът на действително използваните произведения – нещо, което никъде го няма, няма го и в самата директива – смея да твърдя това. Действително използваните произведения не служат за определяне на размера на дължимите възнаграждения, те служат за разпределение на вече събраните възнаграждения, което е последващ процес.
Извън това обаче продължаваме да поддържаме заявеното в рамките на работната група, че сега действащата система на определяне на възнагражденията, дължими за права, има добра основа. През 2011 г. направените промени има нужда да бъдат надградени, в каквато насока сме изразили нашата позиция. В този смисъл считаме, че направените предложения от народния представител Тома Биков, които предлагат изменение на Законопроекта в тази му част, далеч по-добре биха регламентирали сега съществуващите отношения и биха създали добра основа за тяхното по-нататъшно развитие.
Възможността ползвателите да инициират изменения в тарифата не съществува и в самата директива. Много бих искала някой да ми посочи кой текст от Директивата казва, че ползвателят е този, който следва да има възможност да инициира преговорен процес в тази посока. Има условия в Директивата, които ОКУП трябва да съблюдават.
Бих искала да отбележа, че Директивата е насочена към ОКУП. Тя въвежда правомощия и задължения за тях.
Член 16 във всичките му текстове предвижда активна роля и позиция на ОКУП и предписва какво трябва да правят те: да предлагат недискриминационни условия, да има равно третиране от тяхна страна на ползватели именно защото имат господстващо положение на пазара, на който оперират.
Никъде обаче не видях текст нито в българския, нито в английския вариант, който предвижда възможност ползватели да инициират изменения в дължимите възнаграждения. Много пъти в рамките на работната група стана дума за това, че тази възможност така или иначе съществува. Въвеждането й като законово задължение в отклонение на Директивата е нещо, с което трудно бихме могли да се съгласим на този етап. В крайна сметка това са възнаграждения, които събираме за хора, които са ни дали мандат да управляваме техните права по най-добрия възможен начин.
Пак казвам: съобразяваме се с позицията ни на играчи, имащи господстваща роля. Знаем, че от гледна точка на конкурентното право това означава множество задължения независимо дали са разписани в Закона за авторското право или не. Целта на Закона за авторското право и сродните му права е да уреди материята по отношение възникването и погасяването на права, защитата на съответните обекти и механизма на управление на права, но всички останали съпътстващи проблеми са въпрос на друго законодателство.
В този смисъл, както и предвид правната уредба от 2011 г., която изисква от нас по-детайлно регламентиране, е нещото, което считаме, че трябва да бъде направено в тази част на Законопроекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте за реплика.
АННА ТАНОВА: Накратко искам да обясня защо колегите не виждат нещо в Директивата, а ние го виждаме.
По принцип тя урежда отношенията на ниво индивидуално договаряне между ползвателите и ОКУП. В тази директива не е предвидено да се утвърждава тарифа в рамките на браншови преговори и с печата на Министерството на културата. Затова в рамките на индивидуалните преговори между ОКУП и ползватели съществуват правила и принципи, които чл. 16 на Директивата установява, свързани с добросъвестност на преговорите, обосновки на тарифите и т.н. Това не изключва възможността при всички индивидуални преговори всяка от страните, която е сравнително равнопоставена предвид обстоятелствата, да може да инициира преговори, да сключи договор, да прекрати договора при договорените условия. Това са индивидуални преговори, които визира Директивата.
Специфичното в нашия Закон е, че въвеждаме държавен печат, регулация на тази тарифа, което я прави безсрочно приложима за цяла индустрия.
Колегите казват, че това било по принцип така и затова не било необходимо изписването на специални текстове, които да дадат възможност да се инициира преразглеждане на тарифата. За нас това не е така и последната година го доказва. Опитите, които браншовите организации сме правили да инициираме разговори по вече утвърдени тарифи, в някои случаи нямат отговор, в други случаи отговорът е: „нямаме интерес“. Ако колегите си представят, че една утвърдена тарифа може да се обори пред КЗК по този начин, нашето голямо притеснение е, че ако се мине през Министерството на културата и тази тарифа се утвърди, в КЗК може би няма да бъде обърнато толкова голямо внимание на ценообразуването, след като вече е минало през един регулатор.
Затова считаме, че съвсем логично, предвид спецификите на нашата уредба и начина, по който се закрепва с държавен печат тази тарифа, да се уговори начин за преразглеждане на тази тарифа, за да се даде възможност и на двете страни равнопоставено да участват в този процес. Иначе Директивата действително третира само индивидуалните преговорни отношения между ползвател и ОКУП. Специално записано е в Директивата, че националното законодателство може да предвиди по-строги правила по отношение на колективното управление, защото тя е насочена към подобряване условията за колективно управление, включително в рамките на отношенията с ползвателите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли дуплика на репликата на госпожа Танова?
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Въпреки напредналото време смятам, че трябва да убедим всички Вас защо защитаваме една или друга теза.
Огромното притеснение на ОКУП е, че в някакъв прекрасен момент, когато такъв процес би стартирал, ще се окажем в ситуация, в която всеки ще иска да ревизираме тарифи. Няма да можем да правим нищо друго, просто няма да бъде възможно да правим нищо друго. От тази гледна точка много трудно мога да бъда убедена, че това ще подобри средата, както каза госпожа Танова. Кое точно ще подобри?
Ако ние сме фокусирани върху това да се защитаваме от това, че постоянно се иска ревизия, отваряне на нашите тарифи, как точно да вършим всичко останало съпътстващо, разписано в Законопроекта – да се прави мониторинг какво се ползва, да има адекватно отношение с членската маса. Това са все неща, които изискват време, ресурс и които правим, но в крайна сметка даването на такова голямо преимущество на ползватели в отношения, в които те по дефиниция са икономически по-силната страна, защото това са ползватели, които генерират приходи от съдържание, дължат някакви възнаграждения, тоест паричните потоци са при тях, та в този ред на мисли да им се даде преимущество, като наред с това им се даде възможност и за нас се въведе законово задължение да сме длъжни да ревизираме тарифи по тяхно искане, е нещо, което ще дебалансира, ще разруши крехко съществуващия понастоящем баланс. (Шум и реплики.)
КРУМ ЗАРКОВ: Колко са тези представителни организации на ползвателите?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По видовете права.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: В зависимост от вида използване, ситуацията е различна. Ако става дума за радио- и телевизионните организации, представителната организация за чистия вид радио- и телевизионна дейност е една. Но ако техните членове предлагат примерно и съдържание в интернет, мога да Ви кажа, че има няколко организации, които имат претенции да бъдат представителни, включително и тук седящите, които по принцип оперират на традиционно различни пазари.
В сферата обаче на публичното изпълнение – става дума за хотели, ресторанти, заведения за хранене и места за настаняване, там има няколко, над 10, ако не и повече организации, които претендират за представителност. (Реплика от народния представител Крум Зарков.)
Има дефиниция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Редът на изказванията е следният: господин Йовчев, госпожата, господин Зарков, господин Димитров, господин Митев.
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ: Изказването ми сега ще придобие характер на реплика, тъй като в залата бяха изречени неистини. Ще ги посоча.
Голямата неистина, която беше изречена, е, че това право – да поискаш преговори по една тарифа, облагодетелствало ползвателите. Напротив, не би! Би ги поставило само като балансирана равнопоставена страна в нормален преговорен двустранен процес между две страни, при това говорим за страната, която плаща.
Втората голяма неистина беше, че говорим за икономически по-силната страна в тези отношения. По-силната страна в тези отношения е страната с господстващо положение и тя е ОКУП. Това трябва да бъде ясно тук. Ние сме длъжни по закон да сключим договор с тази организация, нямаме друг избор. Ако нямаме право да коментираме и цената, по която сключваме този договор, тогава нашето задължение би имало на практика характер на данъчно задължение. Икономически по-силната страна, защото сме стопанска организация и имаме друг смисъл по смисъла на съществуването си, е абсолютно неправилно използван термин в тази зала, който цели да въведе депутатите в заблуждение, че ние можем да оказваме икономически натиск.
Сега преминавам от репликата към изказването. Няколко много важни неща се пропускат в една емоционалност. Опитахме се да бъдем конструктивни, тъй като работим добре с организациите и всъщност сме партньори, а не врагове. Имаме договори с всички тях, или поне с присъстващите. Ако нямаме, преговаряме в момента и се държим като адекватни партньори.
Говорим за право да поискаме да предоговорим, като предоставим икономическа обосновка на това искане. Предложихме в рамките на разговорите в тази комисия и на работната група това право да бъде обвързано с някакъв срок, който да изтече от утвърждаването на предишната тарифа, но това не беше прието от организациите. Те категорично отказват ние да имаме това право.
Най-важният аргумент е: през цялото време, докато се водят преговорите, ние ще продължим да плащаме въз основа на последната договорена или утвърдена по съответния законов ред тарифа. Не оставайте с впечатление, че говорим за право, което ще ни облагодетелства да шиканираме процеса на ползване на права или ще увреди авторите.
Търговците не са пуснати в храма. Търговците са тези, които плащат за създаването на култура. Това е симбиоза между нас. Членовете на ПРОФОН и МУЗИАУТОР също могат да бъдат търговци и са. Те също работят с търговски организации, особено продуцентите, членове на ПРОФОН. Те работят с цел печалба.
Не искам българският автор да бъде използван като нещото, което се опитваме да поставим на първо място, за да скрием друг тип мотиви. Естествено, че българският автор е ценност. Естествено, че този текст, давайки ни някакво право да бъдем балансирана страна, не цели да бъде плащано на българския автор. Не ми се иска да отиваме в едно популистко говорене и не изследва докрай смисъла на предложеното от вносителя.
Още с предложението на Министерството на културата механизми за защита и контрол на това наше право бяха въведени.
ГАЛЯ МАРИНОВА: БАКО е представителна организация от ползватели, в този смисъл мога да подкрепя всичко, казано от колегите от АБРО. Ние подкрепяме текста на вносителя, подкрепяме и предложенията на госпожа Александрова, които детайлизират по един според нас балансиран начин самата процедура.
Исках да взема думата в по-предишен период, а сега искам в голяма степен да повторя онова, което и Господин Йовчев каза. Аз не се чувствам монополист, аз чувствам колегите като партньори. Ние сме всъщност двете страни на един процес. Да, ние използваме техните произведения, да, техните автори намират път до хората чрез нас – в този смисъл сме партньори.
Когато говорите колко трудно ще бъде, когато Ви залеят с предложения за изменения на тарифите, нас ни заливат. Не бива ли всичко да бъде равнопоставено?! Ние сме в такава ситуация. Вие можете да дойдете, да поискате изменение на тарифата и ние да работим само това.
Нека не нарушаваме тона.
Подкрепяме изцяло предложението на вносителя точно в тази част.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми колеги, приятели след толкова време заедно! Първо, ще Ви помоля да не спекулираме повече с Директивата. В нея не пишеше това, което пише в чл. 58, но го направихме, защото има смисъл. Директивата е рамка, в която работим, база, ако можем да я подобрим, не е лошо да го направим.
Струва ми се, че трябва да погледнем на текста на вносителя като част от доста по-дълъг процес от около 3 години, който се развива и беше стигнал до някакъв момент. Той беше стигнал точно до тази част – основния пробив от едната страна на преговарящите. Приемам Вашата забележка, господин Председател, че не експертите решават, а ние, политиците, решаваме, но поздравявам и Вас, и Министерството на културата, и предишните министерства и парламенти, че се опитват да водят този процес като преговорен. За да има обаче преговорен процес, трябва все пак да има малко гъвкавост.
Казвайки това, разбирам напълно притесненията на ОКУП. Струва ми се, че те са една идея преувеличени. Първо, това е реципрочно задължение. Да, Вие се притеснявате, че непрекъснато ще Ви притискат да сваляте тарифите. Както беше обаче заявено, Вие имате правото по закон непрекъснато да настоявате и да искате увеличаване на тарифите – тоест тук има реципрочност. Имате право да стартирате, нормално е и те да имат това право, от една страна.
От друга страна, 9 месеца тече преговорният период. Девет месеца тече медиацията. През това време се плаща на последната договорена цена, тоест най-малкият период между една договорена и следващата тарифа е 18 месеца – това е, ако започнат преговорите в деня, след като сте се договорили.
Важно е, че тези преговори не са оставени на свободната воля, тъй като Законът дава рамка на тези преговори. Той в крайна сметка дава рамка, обяснява каква е икономическата степен, отчита вида и обема, те не са оставени изцяло на дискрецията, точно така, както рамката, в която ангажирате този процес, важи и за Вас.
Накрая, какво може да е най-голямото притеснение? – че се злоупотребява с някакво право. Това притеснение се блокира, от една страна, от факта, че това право принадлежи на всеки един, тоест на всяка тяхна злоупотреба Вие имате коз. Най-важно като гаранция ми се струва, че има край на този процес. Тоест Вие не може да се притеснявате, че някой непрекъснато ще държи отворен преговорния процес. Такова предложение е направил народния представител Тодор Байчев, мисля, и други народни представители. В един момент на 18-ия месец, след като приключи медиацията, министърът на културата поема своята отговорност и отсича каква ще е тарифата. Това Ви спасява от струва ми се друга голяма опасност, каквато е да се държат непрекъснато отворени преговорите. Преговорите в един или друг момент ще бъдат отворени. Ако Вие държите да се вдига цената, а те просто шиканират процеса, ако той няма край, преговорите не могат да завършат.
Струва ми се, да го кажа за протокола, защото не ми се случва толкова често да хваля правителството, че вносителите, подкрепени от Министерството на културата, са намерили добър, балансиран текст, който с допълнението, че министърът на културата трябва да може да сложи край на процеса, би бил добро решение и приятен край на днешния ден.
ИВАН ДИМИТРОВ: Преди малко господин Зарков и Ваши колеги обсъждахте в касови бележки да пише каква е цената на авторските права. Задавахте въпроса различна ли е цената, която плащат. Цената е различна, но тарифата е една – разликата се определя от механизъм, предвиден в самата тарифа, която е официална, качена на сайта на Министерството на културата, освен на нашите сайтове. В нея се предвижда браншова отстъпка за обем. Когато дойде голяма браншова група, браншова организация, например БАКО, тя може да договори по-добри условия, отколкото би могла да договори браншова организация, в която членува примерно господин Харлов.
Понякога е възможно разговорът за тарифа да не касае единствено увеличаването и намаляването на цената. Има ситуация, илюстрирайки Вашия пример къде е възможно да има злоупотреба с право, в която браншовата организация всъщност иска цената да нарасне. Последното предложение, което имаме от колегите от БАКО, което са дали преди няколко месеца, извън режима, който в момента Вие сте твърдо убеден, че трябва да защитите и защитавате, в последна сметка този механизъм, ако бъде възприет, ще направи така, че за малките абонати ще бъде приложена твърда ставка, твърда тарифа, независимо от броя на техните абонати. От това би трябвало ние да сме щастливи. Ние ще презюмираме, че ако имате примерно до 500 абонати, ще платите примерно до 1000. Мога да Ви дам това предложение, нося го, имам още две такива от други две браншови организации, които според нас излизат извън предмета на разумното. От наша гледна точка това е механизъм, който се използва за разчистване на пазара. Да, пазарът върви към окрупняване, да, това са естествени процеси, да, те са извън нас, но ние не бихме искали да бъдем регулатор в тези отношения, защото, от една страна, ние бихме могли да си стиснем ръцете с браншовата организация и да кажем: „Да, това е страхотен модел, той ни подпомага“, но това означава да сложим летва за останалите играчи и да вдигнем за тях възнагражденията по начин, който от наша гледна точка не би бил справедлив.
Какъв е мотивът за едната и за другата страна? Да, ние не искаме, да, за нас това не е о’кей. От друга страна, ние имаме мотиви да приемем едно такова искане, защото бихме спечелили повече пари.
Съответно за колегите – да, от една страна, те искат да изтрият една специфика на пазара, така наречения сив сектор, където голяма част от кабелните оператори не обявяват своите абонати, процентите варират – 30-35, някои казват и 40, ние не знаем колко са, но средно 30-35%. Чрез този механизъм това нещо няма да бъде постигнато. Чрез този механизъм малките биха платили повече, отколкото големите. Чрез този механизъм малките вероятно биха се отказали от бизнеса, което вероятно би било причина за по-големите да разширят участието си. Това е чисто пазарен специфичен аргумент, който, пак казвам, ние нямаме нищо против да приемем. Ние обаче не искаме да бъдем принуждавани да го приемем.
Имаме и други такива примери, без да отегчавам колегите тук. Вчера на работната група ги обсъдихме. Това е нещо, което трябва да вземете предвид – кой интерес защитавате? Ако не се изходи от анализ на пазара, от спецификата на пазара и от спецификата на взаимоотношенията, които има натрупани към настоящия момент, вярвам, че ще се допусне грешка. Не се позоваваме сляпо на европейската практика напразно. Правим го по определени причини. Просто оттам идват повечето добри решения. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Уточняващ въпрос – господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Опитах се да го задам и преди малко, може би недостатъчно ясно, неясен беше и отговорът или поне имаше спор.
Ключът в това, което казвате, е в понятието „представителна организация на ползвателите“. Доколкото вече е ясно кои са ОКУП, които могат да започнат преговорите по ал. 3, въпросът е кои са тези представителни организации на ползвателите, които могат да се ползват от ал. 4. Отговорът на този въпрос би трябвало да разсее съмненията.
ИВАН ДИМИТРОВ: От наша гледна точка няма отговор на този въпрос. Това са браншовите организации. Те са припознати от закона, припознати са и като вече изградени отношения и имат съответно изграден пазарен дял, който ги легитимира като такива. Нямаме спор по това нещо. (Шум и реплики.)
КРУМ ЗАРКОВ: Това как договаряте тарифите с организациите извън техните всъщност е същината на въпроса, който поставяте – дали това ще им позволи евентуално да заграбят пазарен дял под някаква форма чрез това начало на преговорите. Аз не мога да видя връзката.
ИВАН ДИМИТРОВ: Ние договаряме по тарифата, която е универсална за абсолютно всички ползватели. Договаряйки се с браншова организация, логиката е да бъде отчетен интересът на бранша. Понякога в рамките на самия бранш има различни интереси. Притеснява ни ситуацията, в която тези разлики биха били отнесени към нашата дейност и ние бихме се превърнали в метла за това нещо. (Реплика на народния представител Крум Зарков.)
Вие констатирате, Вие виждате две браншови организации в рамките на един сектор – Бойко Харлов, госпожа Маринова, те фактически представляват различни интереси, макар хората и бизнесите, които членуват в техните организации, да са със сходен, идентичен предмет на дейност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики?
АННА ТАНОВА: Искам да направя кратка реплика. Ние сме склонни да приемем дефиницията на представителна организация на ползвателите, така както е предложена от ОКУП в предложението на народния представител Тома Биков, с допълнението, което обсъждахме в рамките на работната група, че тези правомощия на представителната организация трябва да са записани в устава й и нейните членове трябва да са я овластили да представлява.
В реплика на казаното от господин Димитров сме склонни да приемем Вашата дефиниция за представителна организация на ползвателите, ако това ще облекчи преговорите с представителните организации. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Втора реплика – господин Йовчев.
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ: Представеният пример от господин Димитров по моему няма никаква връзка с това дали представителната организация ще има право да инициира преговори, или не. Да не забравяме един много важен факто. Трябва да гледаме Закона в неговата цялост. Ние вече приехме, че Министерството на културата ще има окончателната дума и то ще бъде органът, който да следи, така че никой да не злоупотреби с каквото и да е право на финала.
Този аргумент въобще не мога да коментирам, тъй като дори не мога да разбера какво е – прави се опит през тарифата на МУЗИКАУТОР и така да се увреди някой друг, може би има някакво отношение, но не и към настоящата дискусия, защото едва ли МУЗИКАУТОР би инициирало сваляне на цените в тарифата впоследствие, за да подпомогне някоя друга представителна организация. Може би грешно разбрах господин Димитров. Просто няма връзка примерът. Нека не смесваме дискусиите, като ги разводняваме и губим най-важното – ще има ли две равнопоставени страни по време на тези преговори, или не. Това е от значение за всеки ползвател – малък или голям, от еднаква стойност е.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Понеже много се спекулира с БАКО и примера, който Иван Димитров цитира, нека не цитираме, защото тогава ще бъда длъжна да обяснявам точно какво е нашето предложение, точно колко пари събират МУЗИКАУТОР от БАКО, колко събират от целия останал пазар и ще загрубеем. По-добре не!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дуплика за господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ: Аз дадох пример, в който бизнес логиката за нас от това да ни се увеличат тарифите след едно такова предложение не е свързана с нашата функция и с начина, по който си представяме нашето функциониране. Ние искаме да прилагаме адекватни и идентични условия за абсолютно всички и когато ни се налага модел на работа, който не кореспондира на пазара, ако пазарът иска да се регулира и се развива в определена посока, нека го прави, без ние да бъдем фактор в това нещо. Ако приемем чистия вариант, че в касовите бележки пише каква е цената за авторски права, не би трябвало да виждаме проблем в това нещо, но има хора, които виждат. Оттам трябва да се тръгне: кой вижда проблем в това, за да си отговорите за целия механизъм.
Готов съм да Ви дам кореспонденция и примери, в които има искания за промяна на тарифите и Вие да ги анализирате. Нося ги в мен, носех ги и вчера на работната група.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Следващо изказване – господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Първо отправям призив към всички да бъдат максимално кратки, защото този диалог и аргументи ги слушам вече за десети път и от едната, и от другата страна.
Ще подкрепя предложението на председателя, което ще бъде направено след малко, за удължаване на времето.
Молбата ми е да се концентрираме върху няколко спорни въпроса, за да подпомогнем дейността на експертната работна група.
Първият въпрос, който може да намери някакво решение, е дали да има задължителната медиация, която се предвижда и в предложението на госпожа Александрова, на вносителя и на господин Биков. С оглед на факта, че от една страна, няма как да задължаваме страните, а както е редактирана нормата, това ще се случи на практика, дали държите за тази медиация? Това е въпрос и към ОКУП, и към организациите на ползвателите.
Доколкото разбрах дотук, становището е, че искате максимално бързо, ако не се стигне до споразумение, да се отива към арбитражната процедура, предвидена и в двете предложения.
Следващият въпрос, който според мен е добре да се реши на това заседание, е дали винаги министърът утвърждава тарифите. Доколкото разбирам, има някакво обединение около това, че министърът ще се произнася, тоест отпада предложението на вносителя в първоначалния му вид. Не стигнахме съгласие по това дали министърът ще утвърждава тарифите и при непостигане на съгласие. Тогава е ясно, че ще се стигне до утвърждаването.
По-голям и важен е въпросът дали, когато има постигнато съгласие, министърът пак да утвърждава тарифите. Според мен това е следващият въпрос, който е хубаво да бъде решен днес.
По отношение на най-голямата и спорната тема имат ли, нямат ли право, трябва ли да отварят, не трябва ли – повече клоня към предложението на госпожа Александрова по отварянето на тарифи.
Не съм много убеден, че на това заседание може да се стигне до решение или до консенсус. Не знам доколко имате готовност и дали можете да продължите да водите диалога – обръщам се и към двете страни – или прехвърляте топката на нас. Ако няма да водите диалог и няма никакъв шанс до следващата сряда, следващото заседание, когато ще продължим гледането на Закона на второ четене, да постигнете съгласие, тогава да решаваме и този въпрос и да улесним максимално колегите експерти, за да могат да изчистят текстовете съобразно гласуването на народни представители.
Ако има шанс да постигнете някакво съгласие за някакви параметри, било със задължително неотваряне в петгодишен срок или нещо, други варианти, председателят даде според мен предостатъчно, ако има шанс да се споразумеете около нещо, тогава да оставим този въпрос за по-нататък и да решим тези два, за да помогнем на колегите от експертната група.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики?
СОФИЯ ЩЕРЕВА: Ще започна отзад напред, от практическите въпроси.
Не държим на медиацията. Подкрепяме я като съществуващ вариант. Говорили сме си с ползвателите, че за нас това в никакъв случай не е задължителен начин за решаване на споровете. Зависи от това какъв е по-правилният начин да влезе в закон и да имаме възможно най-кратките срокове, така че тарифите да влизат в действие, а не да сме в безкрайни процедури по утвърждаването им.
Другото важно за нас е всички тарифи да се утвърждават от министъра, тъй като няма причина едни тарифи да имат по-голяма тежест от други. Ние третираме ползвателите равноправно и те имат еднакво значение за нас, независимо какъв сектор представляват.
Едно допълнение, браншовите организации наистина са над 30. Много малко от Вас си дават сметка за това: театри, болници, хотели, ресторанти. Това са различни организации, на които определяме различни тарифи. Това е само допълнение по въпроса колко са организациите. В сферата на излъчването е една и ние работим с нея, това е факт, но в другите сфери изобщо не е така. Още повече говорим за нови сфери на използване, като он деманд, като линейни и нелинейни тарифи и т.н., които ще навлизат тепърва и ще трябва да се одобряват със съществуващите или с нови организации.
Друго важно е същността на това, което правим. ОКУП представляват един вид стейкхолдери. Когато говорим за това какво правим ние за нашите членове – много просто, управляваме техните права. Когато обаче пред нас има много сериозни ограничения, изисквания и рамки, които трябва да покриваме, нашите членове или нашите стейкхолдери няма да бъдат толкова сигурни дали искат да продължат да работят с нас.
Тук ще се върна към нещо, което се коментира през цялото време. Да, запазваме сегашния модел. Всъщност това беше компромис от наша страна, да си го кажем честно. Ползвателите пожелахте да има едно гише, на което правата да бъдат изчиствани. Това е огромна административна и финансова тежест за нас, защото управлението на права на нечленове, изплащането и разпределението е огромният капацитет, който използваме, и гаранциите, че в момента, в който правата с едно дружество са уредени на едно гише, вече няма някой, който да има претенции към ползвателя или браншовата организация, сключила договора с нас.
Това не е било наше искане. Това ние приехме като компромис през това време. Смятам, че това е големият компромис, който направихме.
В момента, в който не станем интересни за нашите членове, това, което ще се случи, е те да потърсят други варианти, по които да си уредят правата. Да, о’кей, може би ще имам шанса да работя на друго място, не е проблем и за колегите от офиса, но ще разбием целия модел на колективно управление. Ако това е целта, го направете. Само че Ви призовавам да помислите, когато говорим за тези неща, че в крайна сметка това не е просто капризът на тези организации. Говорим за желанието те да могат да функционират и в бъдеще, да могат да управляват възможно най-качествено правата на своите членове.
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ: Ще се опитам да се въздържа от реплика на репликата, но ще маркирам части от изказванията, тъй като е важно да изясним.
Разводняваме дискусията под претекст да защитим интереса на българския автор, като не дадем право на ползвателите да договарят какво ще плащат.
Никой не говори за ситуация на неплащане. Никой не говори за ситуация, в която се пречи на организациите да работят. Няма ситуация, в която една тарифа да се приеме, тя да бъде вечна и да може да бъде отваряна само когато съответната организация реши да я повиши. Всъщност това казват ОКУП, че искат днес да се постигне.
Искам да направя реплика на оригиналното изказване. Ние приехме големия компромис Министерството на културата да утвърждава тези тарифи само и единствено, ако ние можем да сме равнопоставен партньор при преговорите. В противен случай, веднъж утвърден от държавен орган, няма да можем да потърсим адекватна защита на нашите права нито пред съда, нито пред КЗК. В момента, ако не постигнем съгласие, по смисъла на Закона за защита на конкуренцията, можем да поискаме съдействие от КЗК, които да преценят дали съответният ОКУП нарушава своята по-силна или господстваща позиция при договарянето, без значение по кой текст бихме тръгнали. Когато се скрепи с държавна санкция и тарифата бъде одобрена от министъра на културата, КЗК няма да разглежда решението на упълномощения орган по начина, по който в момента може да се случи. Затова пък нашият компромис беше да направим следното: да приемем медиация, участие на министъра на културата, те – също, при условие че все пак биваме третирани равнопоставено.
Искам да припомня, за да нямаме къса памет, може би ОКУП-ите имат различни интереси помежду си, но само преди три седмици, защото започнахме с търговците в храма – това е цитат от разпространено клипче, първата опорна точка беше, че едва ли не уан стоп шопа е на живот и смърт за ОКУП. Аз ги моля те да бъдат наясно с това какво всъщност искат да постигнат като позиция в този закон и да не казват, че са направили компромис, тъй като то е в интерес на всички участници на пазара. Аз не твърдя, че то не пази интересите на ползвателите, тъй като им гарантира стабилитет, но със сигурност е в интерес и на българския автор и на българския артист изпълнител.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: От Министерството на културата имате ли желание да репликирате?
МЕХТИ МЕЛИКОВ: По повод медиацията и ние нямаме против да отпадне. Бяхме я въвели в началото, когато нямаше комисия. Бяхме предложили отпадане на така наречените комисии, защото не вярвахме в ефективността на тяхното съществуване. Бяхме въвели формата на медиация с идея, че в крайна сметка ползватели и правоносители би трябвало да могат да се разберат. И двете страни дадоха да се разбере, че натрупаната практика им позволява да допуснат, че това не е точно така и трябва да се даде формат, в който да се взема задължително решение. В този смисъл се съгласихме да възстановим комисиите, да не опонираме на това. Ако се възстановяват комисиите, смисъл от медиация няма.
Аз като сертифтициран медиатор мога да кажа, че в медиацията медиаторът помага на страните да изяснят своите интереси. В случая двете спорещи страни са изключително професионални, много по-професионални от самия медиатор. Той няма с какво да им помогне, ако те не могат да достигнат до заключение. Нека оставим един период на преговори, след който да действа комисия.
По отношение утвърждаването на тарифите, всичко в този закон е свързано. Затова го наричам парадигма, не е само един инструмент, едно решение.
През 2011 г. бяха проведени преговори между правоносители и ползватели. Защо? Защото страната на правоносителите – ОКУП-ите, тоест колективното им представителство, беше с господстващо положение и срещу него трябваше да се изправи друга пазарна сила, която да балансира тези преговори. Иначе щяхме да сме в доста неблагоприятна обстановка от гледна точка на нормалното функциониране на пазара.
Този процес стартира. Когато се формира тарифата, двете страни си говорят. Това е най-добрият случай, когато има представителна организация от едната страна и ОКУП, с който може да се преговаря, да стигнат до тарифа.
Има обаче и други случаи, когато няма представителна организация или този бизнес е нов, нововъзникващ, все още неорганизиран пазар. Сещате се, че пазарът може да е нов, но трябва да има приета тарифа, защото ползвателите – един, двама, трима, би трябвало да могат да плащат. Това означава, че в нововъзникващите пазари тарифите много често се приемат от гледна точка на матуритета на пазара в ранно време. По-късно се формира някаква представителна организация, но тарифата вече е била приета, министърът я е подписал, което я прави наполовина администрирана тарифа, даже тя има обвивката на администрирана тарифа, на регулирана цена. В този смисъл, срещу какво се изправихме? Действащи тарифи на ОКУП, които могат да бъдат променени, изменени само ако ОКУП има това желание.
Тук има два големи дефицита. Единият е казусът на „Сцена музика“. Когато е приемана тарифата на „Сцена музика“, не е имало представителна организация на промоутърите. По-късно тази организация възниква, те бяха дошли в Министерството на културата и казаха: „Накарайте ОКУП да си отворят тарифите и да ги предоговорим“. Ние им казахме, че няма начин да накараме ОКУП да направят нещо подобно. Те имат право по закон, ако биха желали, тоест тази тема е затворена, да сте се били организирали по-рано.
Другият казус е в случаите, когато се договаря тарифата. Тя е договорена, но животът, пазарът е динамичен, условията се променят непрекъснато. В един момент тя може да стане нарастващо неадекватна. Искахме да запазим възможността тя да бъде адаптирана към пазарната среда, без това да зависи само от желанието на едната страна. Разбира се, цената не може да бъде наложена, тя може да бъде решена само в рамките на преговорите или на органа, който консолидира, съответно който решава, ако не могат да се разберат двете страни.
Казах го и в началото: според мен тук въпросът вече е политически. Двете страни са изяснили възможностите. Не мисля, че за една седмица диалог нещо ще се постигне, по-скоро натискът към Вас най-вероятно ще се усили, броят на обажданията и исканията за срещи ще се вдигне.
Това, което направи Министерството на културата в този случай, е следното. След като видя, че има кардинално разделение и абсолютно нежелание на ОКУП да приемат това предложение на вносителя, започнахме да мислим в посока намиране на компромис. Изхождайки от дефицита, който решаваме, а дефицитите са, че в един момент тези тарифи се адаптират към пазарната среда или в случай, когато не е имало представителна организация, да могат да се договорят, бяхме правили натрупвания в тази посока. Евентуално, ако считате за необходимо, може да се говори за нещо подобно, така че двете страни да се чувстват еднакво прецакани, което мисля, че ще е добре от гледна точка на баланса. Министерството на културата ще ги подкрепи.
Онова, което очевидно е отстъпление за нас, приемаме го и смятаме, че вероятно не е дошъл моментът, е утвърждаването на тарифите. Добре знаете нашата позиция, че администриране на тарифи има тогава, когато административният орган сам решава каква да бъде цената, да я изчислява по формула, да има обществено обсъждане, като КЕВР и пр., тарифи, които решава административният орган.
В случая има свободно договаряне, което след това има санкцията на министъра. Съгласяваме се на това, съгласяваме се на комисии, няма нужда от медиация в този случай. Нека министърът утвърждава. Аз смятам, че е пропорционално, ако утвърждава едни тарифи, да утвърждава и други. Да се каже, че министърът ще утвърждава тарифи, които са в резултат на комисия, вероятно няма нужда от това, стига да се запази възможност за ползвателя да иска преразглеждане в някакъв формат. Смятаме, че балансът по някакъв начин ще бъде гарантиран.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев – за дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: От всички реплики си изяснявам няколко неща.
По въпроса за медиацията, ясно е, че тя няма смисъл с въвеждането на Комисията. Това беше казано и от страна на ОКУП-ите, и от страна на Министерството на културата От страна на ползвателите не чух становище, което приемам като знак на съгласие, че в случая медиацията е излишна.
По отношение на утвърждаването съм съгласен, има резон в това, което господин Меликов каза – след като се утвърждава едната, да се утвърждава и другата. За себе си тук съм наясно като становище.
Виждам обаче, че по най-съществения въпрос няма воля нито от едната, нито от другата страна да се водят някакви преговори и да се стигне до някакво съгласие. В този смисъл е ясно, че няма смисъл вече да отлагаме въпроса за следващо заседание. В това заседание, колкото и да е ужасяващо за всички, трябва да приключим с този въпрос и с текста.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Останали са изказвания на колегата Митев.
МИЛЕН МИТЕВ (БНР): Досега общо взето се въздържах от изказвания, за да не повтарям колегите, тъй като много от нещата, които бих искал да кажа, до голяма степен бяха споделени от колегите от АБРО.
Бих изразил становище, че е нормално две равнопоставени страни в преговори да имат сравнително равни права. Мисля за малко излишно да отиваме към апокалиптични разговори, че ако това нещо се случи, едва ли не ще се срине целият досегашен модел. Истината е, че сегашният модел функционира колкото благодарение съществуването на ОКУП, толкова и благодарение на ползвателите. Ако те станат толкова недобросъвестни и спрат да плащат, тогава всичко ще се разбие. В този смисъл наистина трябва да търсим компромис.
Смятам, че има поне два механизма, които биха попречили ползвателите да инициират преговори и това да доведе до някакъв апокалипсис. От една страна, това е фактът, че докато текат преговорите, ще се плаща по съществуваща тарифа. От друга страна, това ще бъде евентуалният механизъм, ограничен с някакви срокове, който да приключи преговорите. Той фигурира в предложенията както на господин Биков, така и на госпожа Анна Александрова.
Бих искал също така да споделя, тъй като много се говореше за европейска практика, нямам претенции да съм правил цялостно изследване на европейската практика, но от контактите ми с колеги от обществени медии от други европейски страни съм останал с впечатление, че практиката в техните държави е договарянето да се случва срочно. Механизмът на приемане на тарифите, който се предвижда да се случи при нас, който и сега съществува, на теория би могъл да бъде и безсрочен. Точно това налага според мен и двете страни да имат право да искат промяна в съществуващото статукво.
В предложенията на госпожа Александрова има още една точка, която до момента не се дискутира, но предполагам, че като се стигне до гласуване, и тя би могла да стане обект на дискусии – по отношение възможността отделно да се преговаря с БНР и БНТ. (Шум и реплики.)
Както предполагам, знаете, през миналата година имахме сериозни затруднения при преговорите с едно от дружествата. Стигнахме до ситуация, която всички се надяваме да не се повтаря отново. Смятаме, че БНР и БНТ имат прекалено много специфики, които налагат да бъдат обособени като отделен вид ползватели. Да, ние сме радио, съответно телевизия, но от една страна имаме законови задължения и ограничения, които не съществуват за всички останали доставчици на радио- и телевизионни услуги. От друга страна, това се съчетава с обстоятелството, че БНР и БНТ не членуват в АБРО, която е представителната организация на бранша, което на практика изключва всякаква възможност да участват в преговори. В същото време като индивидуални организации националното радио и телевизия са едни от най-големите ползватели в съответния сектор.
Смятам, че това са доста сериозни аргументи в допълнение на обстоятелството, че основната част от бюджета на БНР и БНТ идва от публични средства, от държавния бюджет, да бъде въведена възможност за отделно договаряне с БНР и БНТ, каквото е предложението на народния представител Александрова.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ДРАЖЕВ: Това с търговците в храма е интересно и вероятно е разчувствало обществеността. Но дали си задавате въпроса…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук няма общественост и тъй като не мога да разпозная хубаво, единствено може би колежката представлява неправителствена организация, няма журналисти. Дебатът стана толкова неатрактивен, че няма нито общественост, нито журналисти. Извинявам се за прекъсването.
СТАНИСЛАВ ДРАЖЕВ: Дали сте си задавали въпроса, че всъщност ние не сме търговци. Ние купуваме. Продавате Вие. (Шум и реплики.) Ние купуваме правото да използваме нещо, което Вие ни продавате. (Шум и реплики.)
Обидно е да ни наричате търговци. За храма не говоря. Кой е храмът, няма значение.
Сроковете, които касаят изключително много евентуален преговорен процес, казах го и миналия път – първите 9 месеца за подписване на евентуално споразумение, това е абсолютно излишен срок. Може да няма никакъв срок. Страните могат да се разберат сами. Достатъчно разумни хора са всички, за да могат да се разберат. Пак повтарям: още на втората среща ще разберете, че няма да се разберете или ще се разберете, няма значение.
Медиацията, ако продължи девет месеца, какво правим след това?!
Повтарям: няма световна практика министърът да разписва тарифи. Това не може да стане по никакъв начин. Има начин за официализиране на тарифата – да, аз съм за това. Да правим обаче административни актове от тарифи не е необходимо. Начините са други. Има Министерството на културата, има официален сайт, постига се споразумение, прави се тарифа, качва се на сайта, уведомява се Министерството, по-официално от това няма. (Шум и реплики.)
Благодаря на господин Меликов, че спомена за нашия злощастен случай. Не сме виновни, че се появихме след тарифата. Какво правим оттук нататък и как Законът решава това, този казус? Как процедираме по казуса, когато тарифата е приета и впоследствие се създава организация на ползватели – това трябва по някакъв начин да бъде регламентирано.
ИВА МИТЕВА: Мисля, че в работната група изразихме подкрепа в случаите, когато няма представителна организация по време на приемането, така че този въпрос за нас вече е безспорен. Няма проблем в този казус. Мисля, че и ползвателите казват същото. В тази ситуация ползвателите да имат право, браншовата организация на ползвателите да има право да инициира преговори за промяна на тарифата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Сцена Музика“ имат, но тарифата е с подпис на министър. Какво правим?
Последно изказване – Клуб 2000.
БОЙКО ХАРЛОВ: След средно време на изказване с изключение на властта, която се изказва 15 минути, ще се опитам да бъда много по-кратък.
В дискутирания член 94р има три основни момента, по които искам да изкажа мнението на нашата организация. Започвам отзад напред.
Първо, започване на преговори или предложения по съществуващата тарифа. Учудвам се защо ОКУП скачат толкова срещу тази възможност, когато такова изменение на тарифата може да бъде в рамките на 5-10% в рамките на едната или другата посока. В момента те се лишават от близо 50% от приходите си благодарение на механизма, който обясниха отсреща за обем. Такава е сегашната практика. Тарифата в момента е, че големите организации плащат 50 и повече процента по-малко, отколкото малките организации. Този въпрос може да се реши, като се поставят равноправни условия и се надяваме това да се постигне на някакви следващи етапи: еднаква цена за всеки ползвател, при нас абонат, ползвател на нашите услуги.
По въпроса за медиацията, ние нямаме нищо против нея като междинен етап, но не като краен етап. Защо междинен етап? Ще припомня още веднъж чл. 17 от Закона за медиацията, един малко познаван и работещ закон, който казва, че резултатите от медиацията важат само за участващите страни. В нашия случай, ако десетина-двадесет организации определят една тарифа, останалите положително ще я обжалват в административния съд, в което виждам възможност да пропадне, а ние не искаме това. Искаме авторите да бъдат удовлетворени. Този проблем трябва да бъде решен с крайно решение на министъра на културата. Надяваме се, че там могат да се намерят здравомислещи хора, които да намерят баланса, ако такъв не е намерен, между ползвателите и ОКУП.
Третият въпрос – за представителната организация. Предложеният текст от вносителя ни удовлетворява. Той дефинира по-голямата част от ползвателите да бъдат представителни. Да, ние сме по-голямата част. Ще го докажем с положителност, когато трябва. Вие, като народни представители, би трябвало да решите коя е по-голямата представителна част, по-голямата част или по-големия пазарен дял.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вашето изказване беше последното. Пожелавам да изпълните всички изисквания за изсветляване броя на действителните абонати и да се премахне в голяма степен изкривяването на пазара.
Ние сме Правна комисия, не сме НАП, ДАНС, КЗК или друга такава организация, не можем да Ви препоръчаме такива мерки, но убедено вярваме, че това ще се случи скоро.
С господин Митев решихме да резюмираме положението досега по следния начин. Има един спорен въпрос и няколко безспорни въпроса, теми, проблеми, по които можем да приемем, че има известно съгласие. Присъедини се и директорът Митева, каза, че вече е по-спокойна и знае какво да разработват експертите.
По предложението, което касае БНР и БНТ, мисля е постигнато съгласие. Нямаше дебат в тази посока.
По въпроса, поставен от господин Митев, по отношение евентуалното отпадане на медиацията, мисля, че в голяма степен също има съгласие. Отварям една скоба. Досега се въздържах да коментирам действащия режим в Закона от 2011 г. Не съм си позволявал да го оценявам, но съм го съобразявал. В крайна сметка след много дебати може би най-срамното ще бъде да потвърдим този режим, който е доста детайлен и бих казал, че в голяма степен съдържа ориентирите, към които Вие се придържате, от които не можете да излезете и за съжаление споровете остават.
По въпроса за участието на министъра, мисля, че и директорът Меликов, а и министърът го е заявявал на по-преден етап, въпреки всички съображения против това, той ще продължи да носи отговорността за тези отношения. Разбира се, и той, и ние имаме право да подчертаваме, че тази отговорност му е вменена по-скоро законодателно. Без да квалифицираме дали е мокър печат, дали е административен валидатор на тарифите, мисля, че има воля неговото участие да остане при всички случаи.
Остана спорен въпросът за измененията в тарифите и допустимостта за изменения в тях. По тази причина имах възможност в работен порядък и за голяма част от Вас това не е ново предложение, но правя официално предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 за режим за допускане на изменения на тарифа. Ще предложа два варианта.
Първият вариант, преценката за допустимост да се извършва от министъра, в който страните желаете да участвате в тези отношения. След като въвличаме министъра в тези отношения, би следвало да му дадем възможност да арбитрира допустимостта. Ако на линията на равнопоставеността между страните настоявате да бъдат изключени ползвателите, то на тях трябва да им се даде възможност да се обърнат към арбитър, който да направи преценка дали е налице съществена промяна на икономическите обстоятелства, дали са налице факти и обстоятелства, които да обосноват промяната на тарифите, които очевидно правим вечни или изменяеми само по волята на едната страна.
Ако министърът прецени, че са налице съществени причини за изменения, за започване на процедура на договаряне на изменения на тарифите, той ще се произнесе с административен акт. Административният акт е обжалваем пред Върховния административен съд, което означава доста продължително време за ефективното стартиране на такава процедура. Това е първият вариант.
Другият вариант е да обърнем огледално двата субекта, тоест искането за започване на процедура за изменение на тарифа да бъде отправено до съответен съд. Тук въпросът е кой е този съответен съд, който да би могъл да прецени икономическата обоснованост за промяна на тарифата. Ако съдът прецени да допусне такава процедура, да се произнесе с решение, което да е задължително за изпълнение от министъра на културата, който да започне процедура между всички страни.
Уведомявам Ви за това предложение, като си запазвам правото да бъде прецизирано правно-технически и да Ви представя за гласуване конкретни текстове, ако до следващото заседание Вие не заявите, че сте постигнали съгласие по друг модел за уреждане на тези отношения.
Предлагам да отложим гласуването за следващото заседание. (Шум и реплики.) Това време, ако прецените, да го използвате за преговори и разговори. Както тук беше отбелязано и посочено, интервенциите да не бъдат по отношение на народни представители, а да бъдат консенсуално насочени едни спрямо други, с цел добросъвестно да постигнете добър работещ вариант.
Предупреждавам, казах го няколко пъти на работната група, аз винаги съм готов да огранича резултата на гласуването до минимално необходимото за прилагането на Директивата и главно на нея. Имайте предвид, че има и нулев вариант по тези въпроси. Засега не правя предложение, но нека да имам опцията за последно радикално предложение.
АННА ТАНОВА: Това, което предлагате да минава през Министерството на културата или през съда като инициатива, това за всяка една от страните ли се отнася, или само за ползвателите?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само за Вас, Вас ще продължим да Ви репресираме и да не Ви равнопоставяме с ОКУП, защото сте икономически силни, защото сте заинтересовани и защото действително има риск да се създаде впечатление за нестабилност на тарифите и отношенията.
АННА ТАНОВА: Знаете ли, ние в продължение на няколко седмици се опитваме да се свържем с МУЗИКАУТОР, за да проведем разговори и преговори, и накрая ни се предлага някакъв абсурден модел, през който трябва да минаваме през обжалване на административен акт, за да можем да инициираме преговори, или да минаваме през съд, ако не успеем да постигнем съгласие с МУЗИКАУТОР. Не виждам защо санкцията е към нас. Не мога да разбера по каква причина ни приемате за по-силните в тези преговори.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защото досега нямате такова право. Това не е придобито право, както би казал някой професор конституционалист или би го написал Конституционният съд. Досега за българското право не е прецедент заинтересованата страна да няма опцията да поиска изменение на положението или на статута спрямо себе си. Ще Ви припомня „скандала“ с изменението на Закона за изтърпяване на наказанията и лишаване под стража и с изпълнението от Република България на указанията на Европейския съд. Осъденият на свобода беше лишен от всяка възможност да иска преразглеждане на изпълнението на мярката. И когато ние изпълнихме и дадохме някакъв изход в тази връзка, а само странични субекти можеха да искат такава промяна на изпълнението на наказанието и накрая съдът да прецени. И когато ние все пак изпълнихме указанията на Съда пряко заинтересованият да може да получи такава инициатива, видяхте реакцията на обществото. Няма да говоря за политическите нападки по въпроса.
Уви, такова право не е уреждано в корпуса на действащите досега закони за авторското право и сродните му права. Не искам да коментирам това справедливо ли е, или не е справедливо. Вие водихте достатъчно изчерпателно този дебат.
КРУМ ЗАРКОВ: Мисля, че всички участници трябва да оценим усилието Ви да търсите приемливо решение, ние наистина се превърнахме в някакъв вид медиация. Вие правилно напомнихте, че ние можем волунтаристки, както се казва, да вземем решението.
Струва ми се обаче, че предложенията Ви не са добри, тъй като ОКУП-ите се страхуват, че ще ги накарат непрекъснато да преговарят, а Вие сега ще ги пратите непрекъснато в съда – административния или гражданския. Затова това не са добри решения.
Моля Ви тогава да обмислим, след като се върви към приключване, много благодаря на господин Меликов, който много ясно изчисти въпроса за медиацията, действително, наблюдавайки и случващото се тук, и нашите усилия, това изглежда инструмент, предварително обречен на неуспех.
Защо не помислим за цикличност на преговорите? Да помислим за вариант за определен срок, каквато практика някой спомена – на 2,5 или на 3 години, естествено, с някаква възможност за отваряне при определени ситуации от едната или другата страна.
Използвам правото си, което ще направя евентуално другата сряда, да дам и тази писта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Зарков, и Вие ще имате възможност, за предложения. Колегите, които са учили правна логика, знаем стойността на така наречения „дамски аргумент“. Позволих си финално да използвам тази тактика, защото повече не мога да предлагам.
Аз не измислих на този етап нещо друго, опитвайки да балансирам тези отношения. Винаги съм приканвал и поощрявал предлагането на методи, на инструменти и бих оценил всяко едно предложение, което да се яви като работещо или поне обещава да е работещо. Ако получи и подкрепата на спорещите страни, ще бъде прекрасно.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Господин Председател, много добре Ви разбрах с предложенията, които направихте. Мисля, че това е мястото. Предвид седмицата, която се дава на заинтересованите страни да се договорят, гарантирам за нашето предложение – на Министерството на културата, което направихме след внасянето на Законопроект, в рамките на опитите ни да сближим позициите на двете страни и те бяха въвеждането на две условия за отварянето на тарифите, за инициирането на предоговаряне от страна ползвателите. Те са следните.
Първото условие разбирам, че е добре прието от ОКУП: когато тарифата е договорена без участието на представителна организация, при наличието на такава, когато се образува такава, и ако има желание, биха могли да инициират преговори.
Второто условие беше в случаите, когато тарифата е приета и утвърдена след обсъждане с такава организация, да има някакъв срок, в който ползвателят да не може да я отвори, може би три години. След изтичането на този тригодишен срок да могат да се инициират преговори.
Абсолютното право на ползвателя да иска предоговаряне – такова, каквото предлагахме в първия вариант, го балансираме с интереса на ОКУП да не бъде затлачван, да не бъде атакуван непосредствено и веднага с молби за ново предоговаряне само защото някой не се е почувствал удовлетворен от договореното преди година.
Смятам, че това може да бъде линия на някакъв компромис. Исках само да я маркирам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз моля обаче да мислим в посока на равнопоставеност на двата субекта, в смисъл, според мен трябва да са еднакви.
Аз не се наемам да кажа кой е икономически силната и кой – слабата страна, тъй като ми се струва, че зависи. В някои случаи, едните, които може да са натрупали много задължения, държат парите и не ги дават, могат да използват това за натиск. В други случаи, имайки предвид фактическото монополно положение, зависи. Ако ще има такива условия, нека да бъде еднакво за всеки.
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ: От страна на АБРО и ползвателите, за нас предложението на господин Меликов е абсолютно приемливо, ние много пъти го заявихме – то е компромис, който бихме подкрепили.
Уточнението, направено от господин Зарков, също е изключително на място.
За съжаление, след толкова седмици дебати предложенията, които Вие, господин Председател, направихте, те не само не търсят баланс, а напротив, те поставят ползвателите в абсолютен заложник на административни процедури, без възможност по какъвто и да е начин да бъдат защитени техните интереси.
Сигурен съм, че когато ги обсъждаме, ще дойде моментът, ако аз подам искане до Министерството на културата и те го приемат, това ще е процедура, развиваща се между мен и Министерството на културата, но съм сигурен, че ОКУП-ите ще поискат тогава право да обжалват тази заповед. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изчислявах го на 2 години. То е същото като 18 месеца медиация, комисия и квазиарбитражи.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Спомням си как започна първият разговор, тоест какво беше Вашето експозе при първата среща – че се търси далекоперспективност на проекта. Искрено се надявам такава да бъде постигната.
Ние в известен смисъл наистина сме партньори в тази зала, познаваме се от години. Мисля, че това е нещо, което може да бъде постигнато.
Мисля, че има и нещо, което премълчавахме. Може би няма да сбъркам, ако го кажа. От една страна, споменах, че ние не искаме да бъдем в ситуация, в която постоянно да предоговаряме. Има и нещо, което някак си се пропуска. Ние не скриваме факта и много пъти сме казвали, че да, тези организации имат господстващо положение. Такава е и практиката на Европейската комисия. Само че всеки един отказ от наша страна, господин Зарков, извинявайте, че се обръщам директно към Вас, защото коментираме ситуацията, как приключва всеки отказ на играч на пазара, който е в господстващо положение, да извърши нещо? Обикновено с преписка в антимонополния орган. В това също няма нищо лошо, само че не забравяйте, че тези ОКУП-и не са търговци, а сме сдружения с нестопанска цел. С това, което събираме и оперираме, Законът ни казва как да оперираме с тези средства. Той ни казва в каква последователност да ги менажираме – че се събират, отделя се за издръжка и всичко останало се разпределя.
Голямото ни опасение при така наречения „баланс“, който се търси, е да не стигне до тоталното обезкръвяване на тези организации и те да бъдат поставени в позицията непрекъснато да се защитават на плоскостта на антимонополното право.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е конструктивен този подход.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Навярно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не сте търговци, но можете да бъдете банки, нали?
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Не, не можем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е, как да не можете. По закон имате право да инвестирате.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Да, това е нещо ново, което в България досега никога не се е случвало и дано не се случи, ако трябва да бъда откровена. Това, което правят местните организации, е каквото могат, да разпределят, защото правоносителите имат нисък приход.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Всички съобразяваме спецификата и интереса на отделните субекти. Най-добре е Вие да намерите баланса и точката на споразумяването.
Благодаря на всички Ви за търпението, за участието, за активността и за добросъвестността.
Ще получите покана за следващото заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 21.15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Данаил Кирилов