Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 39

На 14 март 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на:
- Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 754-01-9, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 25.05.2017 г.;
- Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-18, внесен от Иван Валентинов Иванов и група народни представители на 07.06.2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-82, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 30.11.2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-83, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 13.12.2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-55, внесен от Министерския съвет на 19.12.2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 18.01.2018 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от Красимир Илиев Богданов и група народни представители на 21.02.2018 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-8, внесен от Данаил Димитров Кирилов и Христиан Радев Митев на 19.02.2018 г.
3. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, № 802-02-6, внесен от Министерския съвет нa 16.02.2018 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добър ден, колеги!
Има кворум, откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Получили сте съобщение с предложение за дневен ред, както следва:
1. Обсъждане за първо гласуване на:
- Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 754-01-9, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 25.05.2017 г.;
- Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-18, внесен от Иван Валентинов Иванов и група народни представители на 07.06.2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-82, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 30.11.2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-83, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 13.12.2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-55, внесен от Министерския съвет на 19.12.2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 18.01.2018 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от Красимир Илиев Богданов и група народни представители на 21.02.2018 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-8, внесен от Данаил Димитров Кирилов и Христиан Радев Митев на 19.02.2018 г.
3. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, № 802-02-6, внесен от Министерския съвет нa 16.02.2018 г.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания по дневния ред.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА:
- Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 754-01-9, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 25.05.2017 г.;
- Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-18, внесен от Иван Валентинов Иванов и група народни представители на 07.06.2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-82, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 30.11.2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-83, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 13.12.2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-55, внесен от Министерския съвет на 19.12.2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 18.01.2018 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от Красимир Илиев Богданов и група народни представители на 21.02.2018 г.

Общо седем законопроекти, колеги, за изменение или допълнение на Наказателния кодекс.
Гости по точка първа от Министерство на правосъдието: господин Александър Стефанов – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“; от Висшия адвокатски съвет – адвокат Валя Гигова; от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България – госпожа Радка Йосифова – юрист; от Асоциацията на индустриалния капитал в България – господин Кънчо Стойчев – заместник-председател на Управителния съвет; господин Ивелин Желязков – директор „Тристранно сътрудничество“. Това са гостите по точка първа от дневния ред.
Здравейте, господин Стойчев, добре дошъл! За първи път мисля, че сте в Правна комисия.
По процедурата, колеги – как предпочитате? При всички положения вносителите ще представят законопроектите разделно. По отношение на дебата искате да бъде заедно по всички или отделно по отделните законопроекти? Разбира се, на финала гласуванията ще бъдат поотделно за всеки от законопроектите.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: По отделно. Аз това предлагам.
РЕПЛИКА: Всички те са много различни. Това е така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз затова поставям този въпрос, защото има в голяма степен разнородност и специфика от съставите на деянията, които се предлага да бъдат инкриминирани.
ХАМИД ХАМИД: По отделно, по реда на постъпване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, по отделно. Няма възражения за разглеждане по отделно? Добре. Така процедираме.
Пропуснах да Ви докладвам и уточнявам на писмото-покана до председателя на Върховния касационен съд за участие в днешното заседание е постъпило писмо от госпожа Павлина Панова – заместник-председател на ВКС и председател на Наказателна колегия, тя казва, че поради заседанието в Министерство на правосъдието на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за съдебна реформа е ангажирана с другото заседание, където бяхме поканени и ние.
ХАМИД ХАМИД: Изпратихме такова писмо, предполагам?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не сме изпращали такова писмо. Аз уведомих министър Цачева в понеделник, че аз лично няма да присъствам, а вероятно и парламентарните групи няма да могат да изпратят представители.
РЕПЛИКА: Съвпадна с Правна комисия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Винаги е във вторник. Това е първият случай, в който имаме промяна – да е в сряда. (Реплики на Хамид Хамид и Крум Зарков.)
Заместник-председателят Панова казва: „Изпратили сме становища по отделни законопроекти, моля да ги вземете предвид“.
Аналогично е положението и с двамата заместник главни прокурори – и те ще участват в Съвета и няма да могат да вземат участие в настоящото заседание на Комисията, и те казват да се вземат предвид техните становища. Там имаме становища по всички без един от законопроектите.

Както решихме, започваме с първия законопроект:
Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 754-01-9, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 25.05.2017 г.
Кой ще представи от вносителите?
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, господин Стефанов! Отпадането на текстовете за маловажност на престъпление в съответните разпоредби на Глава пета „Престъпления против собствеността“ от Наказателния кодекс е продиктувано от нарасналата обществена необходимост за адекватна и съразмерна наказателноправна реакция срещу увеличаващите се престъпни посегателства.
Тези разпоредби във вида, в който действат към момента, създават реална опасност ефективното наказание да е несъразмерно леко спрямо извършеното деяние и неговата обществена опасност, както и характеристичните данни на осъденото лице.
Считаме, че предлаганите изменения ще доведат до реално завишаване на превантивния ефект и избягване на рецидив, тоест до намаляване на подобен род престъпления.
Статистиката и гражданското общество ясно виждат и усещат, че престъпленията против собствеността постоянно се увеличават, особено тези в сферата на битовите отношения, свързани с покъщнина и лични движими вещи на лицата. Като се има предвид тази тенденция, законодателят не може и не трябва да остане безучастен и пасивен наблюдател предвид тази тенденция и трябва да се предприемат необходимите законодателни мерки спрямо наказателното право, с които да противодейства на това противоправно явление.
Една голяма част от посегателствата против собствеността остават дори несъобщени от пострадалите, тъй като те са загубили вяра в правосъдната система и в МВР, от друга страна.
Неоспорим факт е, че тези престъпления са многобройни и постоянно нарастват, а от своя страна, това доказва, първо – тяхната обществена значимост като негативно явление, и, второ – неефективността на прилаганата до момента наказателна репресия спрямо тях.
Оттук може да се направи обоснованият извод, че обществената опасност от тези престъпления също се увеличава поради големия им дял и поради постоянната им повтаряемост. Такова е и усещането на огромната част от българските граждани, както и на тези граждани на Европейския съюз, които са закупили имоти или движими вещи на територията на Република България.
Действащата сега наказателноправна уредба създава у обществото усещане и убеждение за безнаказаност на извършителите на тези престъпления, а оттам и усещане и убеждение за липса на справедливост и липса на съразмерност в наказателната политика на законодателя.
Друг голям проблем на сегашната уредба е, че тя формира и затвърждава чувство за безнаказаност и в самите извършители. Повечето извършители продължават отново да извършват същите престъпления и деяния по отношение на същите обекти и предмети.
Тук бих искал да се позова и на практиката на досъдебното и на съдебното производство какво се случва в действителност в един процес, а именно в досъдебното производство с цел процесуална икономия на време се предлага постоянно на извършителя на едно деяние да сключи споразумение, като целта естествено е да получи едно по-леко наказание. Същото се получава и в съдебното производство, което от своя страна води до опорочаване и изкривяване на съдебния процес.
Считам, че с така предложените промени ще се постигне целта на генералната и индивидуалната превенция и, от друга страна, промените ще могат да действат възпитателно и възпиращо по отношение на тези дейци и членове на обществото, които извършват престъпления. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Байчев.
Това беше представянето на Законопроекта.
Откривам дебата по Законопроекта, имате думата за изказвания.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, принципно погледнато от мотивите, които бяха изложени и от мотивите, приложени към оценката за въздействие по Законопроекта, почива на добри и благородни идеи, но според мен подходът и начинът, по който се опитват тези идеи да бъдат реализирани, няма да доведат до резултати и мисля, че колегите от БСП много добре знаят защо. Дори и да махнете, тоест да бъдат отменени всички тези текстове по отношение на маловажни случаи, на престъпления „кражба“ и „грабеж“, остава разпоредбата на чл. 9, ал. 2 – така наречените „деветки“ в досъдебното производство, с които обикновено се прекратяват до размер, мисля, че беше – до две месечни минимални работни заплати за страната, ако е стойността на откраднатото имущество, изобщо не се образува наказателно производство. Тоест и сега, и при приемане на тези разпоредби това, за което Вие пледирате, да се премахне чувството за безнаказаност на лицата, които извършват кражби и грабежи няма да бъде премахнато. То ще продължи да съществува, тъй като ще се прилага разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Съвсем отделен е въпросът, но предполагам, че това сте го видели в представените становища по Законопроекта от Върховния касационен съд и от Главния прокурор на Републиката, че имаме един несъразмерен подход, като махнем маловажността по отношение само на кражбите и грабежите, ние засягаме обаче маловажността и в други глави по отношение на други престъпни състави, които също могат да попаднат в обхвата на определението за така наречената „битова престъпност“.
Затова с колегата Димитров ще се въздържим от подкрепа на този законопроект, защото пак казвам за добрите идеи не това е правилното решение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Реплики към това изказване? Няма.
Следващо изказване – господин Найденов, заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, маловажният случай въобще не трябва да се пипа от Наказателния кодекс, тъй като това е един съвършен закон. Малко са другите членове от Наказателния кодекс, които така прецизно са изработени и направени. Запознах се с мотивите и това, което колегите представиха като мотиви, но считам, че това е несериозно и е хвърляне на прах в очите на хората, за да се вижда, че се прави нещо.
Нищо не може да се постигне, ако се премахне маловажният случай. Много добре знаем или поне които са работили в наказателното право кога може да бъде приложен този текст. Там има редица изисквания, където не всяка кражба, даже и да е за 100 лв., пак ще има дело. Например лицето не следва да бъде осъждано в продължение на една година, не трябва да бъде освобождавано от наказателна отговорност, за да се приложи този маловажен случай за кражби.
Не на последно място, даже е много важно, че щетата, която е нанесена, трябва да бъде възстановена. Защото всеки пострадал гражданин по села или в града, където и да е той, ще предпочете да му бъде възстановено откраднатото, отколкото да осъдят лицето.
Също така други условия, в които не могат да се приложат този маловажен случай, е кражбата да не е квалифицирана, тоест ако е извършена с взлом, с разбиване от две и повече лица, предварително уговорили се да извършат престъпление „кражба“, това в света не може да бъде приложен този текст на маловажния случай. Отива си по общия ред, образува се досъдебно производство и виновните лица си носят отговорността.
Така че този закон е доста прецизно направен и аз близо 40 години работя в областта на наказателното право и считам, че е направен много добре и въобще не търпи корекция. Макар че аз виждам и възможност за корекция, но не така изцяло да отпадне, както го предлагат колегите от БСП. Тогава и за 10, и за 100 лв. трябва да се водят дела и да бъдат съдени младежи за кражба на две шепи череши. Така е! Няма да се приложи маловажният случай. Всички младежи ще бъдат осъдени за елементарни неща.
Така че аз няма да подкрепя този текст, тъй като считам, че не мога да го подкрепя, неправилно е предложен – няма да доведе до никакъв ефект, само ще има повече осъдени лица.
Ето конкретен пример. Миналата година се завишиха наказанията за нарушителите на Закона за движение по пътищата, но нарушенията също се увеличиха, те не спаднаха, даже смъртните случаи се увеличиха. Така че невинаги тежкото наказание е по-справедливото наказание.
Рядко се прилага маловажният случай, поради условията, които аз изложих. Там те са много, изброени са, така че малко хора могат да попаднат под този текст и действително ако не са осъждани и си възстановят сумата, няма никакви проблеми да бъде приложена института на маловажния случай. Няма да подкрепя Законопроекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Найденов.
Реплики към изказването? Няма.
Госпожо Гигова, заповядайте за позицията на Висшия адвокатски съвет.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това не е моята материя, но тук на базата на подготовката на колегите от Висшия адвокатски съвет, изразявам следното становище. Ние считаме, че възлаганите промени не са добро законодателно разрешение. В системата на наказанията, в нашия Наказателния кодекс, традиционно и от преди и сега действащият НК, съставите са три – основен състав, тежко наказуем, по-леко наказуем състав. Тези състави въведени, за да отразят вида и степента на обществената опасност на конкретното извършено деяние. Ние считаме, че не следва да отпадат маловажните случаи, защото те биха довели и до един несправедлив житейски резултат.
Ако се премахнат случаите на маловажност, ще се окаже, че лица, извършили кражба на имущество на различна стойност, да речем, за 10 лв. или няколко хиляди лева, ще се наказват по един и същи начин, защото съдът, когато определя степента на обществена опасност, а от там вида и размера на наказанието, при всички случаи следва да се съобрази с размера на стойността на имуществото, предмет на престъплението.
Ние смятаме, че това е едно неразумно и несправедливо решение, което няма да отчете отнапред заложената от законодателя идея чрез различните състави на престъпления да отчита степента на обществена опасност. Така че ние смятаме, че това е неправилно разрешение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания има ли? (Реплика на Тодор Байчев.)
Отдавна текат изказвания, това беше третото или четвъртото.
Ако няма изказвания на народни представители, ще дам думата на колега да вземе становище.
МАРИЯНА СТАНЕВА (Сдружение „Движение – експерти на гражданското общество“): Считаме, че текстовете за маловажност трябва да отпаднат при следните мотиви. Стойността на неправомерно отнетото имущество се определя от вещи лица-оценители. При действащата нормативна уредба се прилага методът на остатъчната стойност или на пазарните аналози и не съществува уредба, задължаваща вещи лица и оценители, да използват метода на възстановителната стойност. В резултат на това се стига до следния парадокс. Дори едно лице да събори една къща в едно малко населено място, оценителите ще оценят тази щета спрямо стойността на тухлите втора употреба. В резултат на това много често се стига до ситуация, в която дори една такава голяма кражба отпада по маловажност. Такава е и практиката в досъдебните производства.
Ето затова сме против наличието на такива текстове и многократно сме сезирали и Народното събрание, и настоящата комисия за проблемите с тези оценителски практики.
За съжаление, държавата е делегирала правомощията по определяне на оценителските методи на едно юридическо лице, учредено по силата на специален закон – Законът за независимите оценители и например тази събота и неделя ще се приемат от Общото събрание точно тези национални оценителски стандарти, които не са публикувани никъде, не са достъпни, не са обсъждани и те ще станат задължително. Въз основа на тях ще се изготвят и този тип оценки. В резултат на това много хора са ощетени от ниските оценки, които оценителите са принудени да правят при така действащата нормативна уредба.
Това са и мотивите, поради които сме против наличието на тези текстове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Станева.
Ще вземем предвид и чисто оценителските експертни мотиви и по отношение на този случай – обстойността би се определяла по възлагане от прокуратурата или респективно от съда. Така че те определят обхвата и изчерпват явността съответно на експертизата.
Ако няма други изказвания, колеги,. (Реплика на Тодор Байчев.)
Колегата Байчев – за изказване.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Съгласен съм, само да добавя още нещо.
Така или иначе, наказанието, което се налага при маловажния случай, е до една година лишаване от свобода, пробация и глоба до 300 лв. На практика лишаването от свобода, което може да наложи един съдия в неговия предвиден от закона минимум е 3 месеца лишаване от свобода. Ние само и единствено премахваме наказанието „глоба“. Винаги може да се наложи наказание „пробация“, три месеца или шест месеца, но когато имаме института на маловажния случай, тогава ние императивно задължаваме наказанието, което налага максимумът да бъде до една година. Това искам да кажа, нека да остане съдиите да действат по съвест. Още повече, особено в районните съдилища, бих казал, че клиентите на тези съдии – подсъдимите, са един определен кръг хора и те ги познават, познават и техните характеристични данни и понякога биха завишили наказанието или биха го намалили, съответно съвестта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Байчев.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Господин Председател, колеги! На практика ако този текст за маловажният случай отпадне, ще се водят дела и за 200 лв., и за 300 лв. и разходите по тези дела – по експертизи, съдебно-медицински, оценителни и психиатрични, които се правят на лицата, ще струват много повече от самата нанесена щета. По-добре е в такива случаи деецът-извършител да възстанови щетата вместо да дава пари, след това да бъде задължен да плаща тези разноски по делата. Мнението на всички съдилища, с които съм говорил – със съдии и с прокурори, е, че съдът ще бъде заринат с такива дела – за 200 лв. да се върти досъдебно производство, да се плаща на служебни адвокати, даже и редовни адвокати да са, да се ангажират обвиняемите и подсъдимите, просто не си струва. Това ще затормози много системата и е напълно безсмислено въртене на едно място.
Има си начин, по който могат да бъдат наказани лицата, знаят го всички – ако се прочете законът, какви са те. Тоест втори път, ако е осъждан извършителят, не може да ползва тази привилегия. Или ако е за първи път, вече ще му е и за последно. Така че не считам, че предложението на колегите от БСП е правилно и удачно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Впрочем без по никакъв начин да искам да удължа този дебат, но вносителите можете ли да дадете някаква статистика по отношение на прекратените производства на това основание? (Реплики.) И според мен не са много. От това, което колегата Найденов обяснява, и аз съм с убеждението, че частта на тези производства и тези прекратявания е незначителен. Тоест не това е пречката да се борим с битовата престъпност ефективно.
Други изказвания?
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще се опитам да бъда кратък, да не повтарям това, което колегите са казали за чл. 9, което е много важно и съществено. Мисля, че на всички тук – юристи сме по-голямата част, би трябвало да е ясно какво би последвало от този текст.
Темата наистина е немаловажна, но по този повърхностен начин тя няма да бъде решена. Защото аз питам – махаме го във Вашия законопроект, а за обсебването какво правим, колеги? Там го има текстът, за присвояване на публични средства – също го има. Унищожаване и повреждане на чужда вещ – също го има текстът за маловажност. Така че повърхностно просто да бъдем на вълната тогава – не мисля, че по този начин трябва да правим законодателни промени, още повече тук беше подметнато от господин Кирилов някаква статистика, някакви анализи на прилагането на практиката, някакви предложения на ВКС да видим защо, уеднаквява ли практиката, не я ли уеднаквява? Иначе ще излезе на практика, че един деец, хайде една малко изкуствена хипотеза, ако унищожи една вещ, ще отиде на маловажен случай, а ако открадне – няма да има маловажен случай. Но ако открадне и унищожи? Е, своил е, нали? Но гранична е хипотезата – при опита за кражба вижда, че ще го хванат, реши и унищожи, ще се приложи маловажен случай. Не се прави законодателство, според мен не бива всъщност да се прави, на парче!
Аз не искам да говоря и за другите хипотези – примерно налагане на административно наказание, те са изброени текстовете, когато прокуратурата прекратява и възлага на кметовете и на началниците на районни управления на Министерството на вътрешните работи да налагат административни санкции „глоба“, директно – няма единна база данни там, не може да се види, не може да се провери. Да, няма единна база данни за налаганите наказания по УБДХ – може би два, три, пет, десет, петнадесет пъти един човек да е по УБДХ налагано наказание от съда, но няма база данни – в свидетелството за съдимост. Знаете, че след това при извършено престъпление се вадят и другите, дори реабилитираните по право или по искане, деяние, за да се види характеристиката на дееца. Темата е доста сложна, за да я решаваме на парче. Махаме в конкретния случай при кражбата маловажният случай, и решаваме всичко. Не, няма да го решим, а ще го задълбаем, както казаха и колегите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Реплика от господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Лазаров! Никой не твърди, че предлагаме перфектно решение. Само че докато търсим перфектните решения, проблемите остават. Ние чухме от гледна точка на Адвокатурата аргументи, от гледна точка на Съда. Ние предложихме този законопроект от гледна точка на потърпевшите на престъпления от този характер. Много добре знаем и съществуването на чл. 9, ал. 2 и съществуването на чл. 55 и ни бяха припомнени с право становищата, затова тази експертна дискусия е полезна.
Този текст – Наказателният кодекс е бил и без него. Нали, за да го кажа само доколкото сега някак си се създава впечатление, че видите ли, премахнем ли го, ще се срути цялата конструкция на Наказателния кодекс. Този текст е от 1982 г. и е бил променян три пъти досега. Дали това е ключът към справяне изцяло с битовата престъпност? Най-вероятно не. Но дали е крачка в правилната посока, ние мислим, че „да“, а Вие мислите друго. Ще се изгласува и ще се свърши, но нека това да е поне повод и след като много от нас признават, че такъв проблем има – може да не признават решението, но признават съществуването на проблема, нека тези, които днес отхвърлят този текст, да се ангажират в близките седмици да предложат друг, по-добър за онези хора, чиито къщи многократно са разбивани и ограбвани и за които няма последствия поради една или друга причина. Щом според Вас не е това причината, добре, но кажете коя е и дайте да я отстраним.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Втора реплика има ли?
Заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Колеги, господин Зарков! Ако действително мислим за потърпевшите, за пострадалите, по-добре е да се даде възможност на извършителите на кражбата да възстановят сумата, за да може да се приложи чл. 218б. По-добре тези пари да отидат за това, за възстановяване, отколкото съдът да им налага глоба – глоба по Наказателния кодекс, ако влязат на дело в съда. Началниците на районни управления налагат до 300 лв. глоба. Ако се води едно досъдебно производство сигурно същото ще бъде наказанието, само дето ще се върти на една празна шайба едно досъдебно производство, затова в съда ще влезе това дело със същия резултат, докато в такъв случай – ако се стигне до съд, подсъдимият може да си каже: „Защо да възстановявам сумата, когато пак ще ме осъдят“.
Ако действително се мисли за пострадалите, по-добре е да се приложи другият начин – да се възстанови сумата, пък даже и да не бъде наказано лицето по Наказателния кодекс, а да се приложи административно наказание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Лазаров, искате ли дуплика?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Председател.
Не ми харесва подхода, господин Зарков: „Ама, Вие предложете по-доброто!“. Казах, че това е един от вариантите. Да, Вие правите един опит, но това няма да реши проблема. Добре, дайте – наистина имало е случаи в тази Правна комисия да се обединим и да предложим нещо, което да е по-добро и да работи, а не само в Наказателния кодекс. Всички ние много добре знаем формализмът на досъдебното производство. И това продължава – ние там не правим никакви промени. Откраднали му вещта, отива, оплаква се, след това правят оглед, след това бива разпитван от дознател, след това се търсят документи за вещи, хеле като бъдат намерени и евентуално възстановено, всичко това продължава, оценъчни експертизи, наново разпит, предявяване и така нататък. Всичко това продължава в най-добрия случай 15 дни – почти е изключено, а месец-месец и половина, два. Хайде, дайте да мислим и комплексно да решаваме въпроса. Дайте да го мислим тогава, но то го има – в Стратегията някак си остана назад, при изпълнение на наказанията. Вие имате и един друг законопроект, защото аз ще попитам, когато има лице, което изтърпи наказание „лишаване от свобода“, било заради кражби, след това вече има ефективна присъда, защото е извършило преди срока на отлагане на изтърпяване на наказанието или при повторно, всички тези дребни кражби. И какво става? Ето, има представител на Министерство на правосъдието. Приключва изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, никой не се интересува от него. Ама никой! Той просто излиза от затвора и е оставен така! Имаме пробационни служители, пробационна комисия, тя се занимава с пробация при изтърпяване на пробацията. А след това? Лицето, което излиза – хайде да видим опита и практиката в другите държави, защото съдията в присъдата го задължава след като изтърпи наказание „лишаване от свобода“, то да се явява при съответните пробационни или както ги искате служители, да дава на 6 месеца евентуално проба дали употребява наркотици, или не употребява наркотици. А ако работи, когато се контролира от пробационния служител, може да му се опрости част от държавните такси – той, разбира се, е осъден да плати, ако не работи.
Хайде да го мислим комплексно, а не да правим… Извинявайте, добри са намеренията, но резултатът няма да има ефект, търсен ефект. Дайте тогава да седнем, да съберем и с представители на Съда, на Прокуратурата, на Адвокатурата, на гражданската общност и да разработим наистина една стройна концепция. Защото наистина какво става след този, дето вследствие изменение на Вашия закон, ще влезе в затвора? Аз не искам да изброявам конкретни дела за размера при повторност в срока на изтърпяване на наказание при рецидив, защото там пък няма маловажен случай. И какво става като излезе изтърпяваният наказание на свобода? Нищо. Ама, нищо! Никой не се интересува! Решихме, че генералната превенция и специалната превенция е проведена, той се е поправил за шест месеца в затвора и дотук! А всъщност институциите ги има. Това, първо.
За този комплекс от мерки говоря, наистина всеобхватни, да седнем и да правим някакъв нов подход – не само в НК, но и в НПК, и в изтърпяване на наказанието. Решихме, че се е превъзпитало, лицето излиза, след 6 месеца отново влиза. Колко беше месечната издръжка на едно такова лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ с осигуровки и така нататък?
АЛЕКСАНДЪР СТАФАНОВ: Към 800 лв. някъде, или 890 лв., сега не мога да Ви кажа.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това не решава изцяло. Махаме маловажния случай, и решихме проблема! Не, не го решаваме! Иначе съм съгласен с Вас, но съм за комплексен подход, заедно да го правим. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Разбрахме се изчерпателно по всеки един от законопроектите правим отделна процедура, нали така?
При това положение, колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 754-01-9, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 25.05.2017 г.
Гласували 17 народни представители: за 6, против 3, въздържали се 8.
Не се приема Законопроектът за изменение на Наказателния кодекс, № 754-01-9, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 25.05.2017 г.

Пристъпваме към втория законопроект по ред:
Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-18, внесен от Иван Валентинов Иванов и група народни представители на 07.06.2017 г.
Кой ще представи Законопроекта от името на колегата Иван Иванов?
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По същество Законопроектът цели да възстанови старото положение, тъй като практика доказа, че това решение генерира несправедливост в обществото и не постига ефектът, целен направен с направените изменения. Става дума за случаите на опасен рецидив и най-сериозната от промените е отпадането, когато неизтърпяната част от наказанието е не повече от три години. Това доведе до възможност лица, осъдени за тежки престъпления, да бъдат предсрочно освобождавани. Няма нужда да си припомняме такива публични случаи, които нашумяха много. В тази насока е нашето предложение, като считаме, че то е справедливо.
В тази посока е и становището на прокуратурата. Колегите, явно от практиката, мислят като нас. Моят призив е да подкрепите Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Божанков.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, не мога да подкрепя и този законопроект, тъй като считам, че няма да е справедливо.
Имате ли статистика, вносителите на този законопроект, колко в затворите, които изтърпяват наказание „лишаване от свобода“ не са рецидивисти? Може би 10%. Аз имам долу-горе. Така че на практика, ако се приеме този законопроект, то почти никой няма да има право да иска предсрочно освобождаване. Не може ти да си в затвора и да не си рецидивист. Повечето са такива. Така че на практика ще бъдат лишени от възможността за предсрочно освобождаване, защото нека честно да си говорим – по-голямата част от предсрочно освободените рецидивисти след това извършват престъпления, но има и голяма част, които повече не извършват престъпление. Знаете, когато едно лице е осъждано два пъти, вече си е рецидивист. Така че на практика ако бъде приет този законопроект, няма да бъде правилно по отношение на всички – и за тези, които подлежат на поправяне. Това е. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Реплики към това изказване има ли?
Господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Не мога да се съглася с колегата, тъй като тук не става дума никой да не бъде предсрочно освобождаван, а става дума да не бъдат по-малко от три години, и това е важното. Случаите, за които говорите, не са толкова много, но те са обществено много значими и генерират в обществото с основание дебат, който в крайна сметка ни накара да прибегнем към това законодателно решение. Не мисля, че това няма значение. Напротив, решението е в правилната посока.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Друга реплика? Ако няма, господин Найденов, имате възможност за дуплика.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Не, не.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте от Министерство на правосъдието.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз само искам да припомня, че промените в този текст за условното предсрочно освобождаване бяха приети няма и една година. Те бяха приети във връзка с постановени осъдителни присъди спрямо Република България, най-вече така нареченото прословуто дело „Нешков“, традиционни годишни доклади на Комитета против изтезанията. Тези законодателни промени действат от съвсем кратък срок и просто не може да се приеме, както се казва, на вносителите аргумента, че те са доказали своята неефективност и е крайно време и е наложително да се променят в една или друга посока.
Аз искам да кажа и друго. Във връзка със станалите известни в публичното пространство случаи, когато знакови фигури искат да бъдат предсрочно освобождавани и така нататък – нали тръгна такъв диспут, включително от страна на министъра на правосъдието и народни представители бяха споделени виждания и проведени обсъждания, този институт на предсрочно освобождаване да бъде по-рационално използван, като се прилагат спрямо тези лица методите на електронното наблюдение, електронният мониторинг.
В тази връзка биха могли да се търсят промени, за да се гарантира контролът на това лице в оставащия период от време, докато изтърпи окончателно присъдата си.
Така че ние няма как да се съгласим да подкрепим едно такова предложение. Категорично Министерство на правосъдието не го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Тук не давам възможност за реплика, защото това е становище на представител.
Други изказвания?
Адвокат Гигова, заповядайте.
ВАЛЯ ГИГОВА: Благодаря Ви.
Колегите ми са написали следното. Адвокатурата е против предлаганото изменение, защото просто една година не е достатъчен период от време, за да се направи преценка как работи тази променена правна норма.
Другото, което искам да отбележа, е, че в самата разпоредба на чл. 70 изтърпяната част от наказанието е предпоставка при рецидива да бъде две-трети от самото наказание. Така че каква част от наказанието е изтърпяна е заложено в предпоставките въобще да бъде приложен института. Нашето становище, тъй като се касае за съдебна процедура, в крайна сметка е преценка на съда дали да освободи, или да не освободи някой предсрочно и е изцяло негова. Той не е длъжен да го направи при наличието на тези предпоставки. Нека да се доверим на съдилищата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Аз тук припомням на колегите, че основното изменение, което направихме в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, респективно кореспондентните промени и в Наказателния кодекс, касаеха възможността осъденото лице да има правото на искане, да има директно правото на искане за предсрочно освобождаване.
Други изказвания?
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще бъда съвсем кратък, господин Председател. Може би ще припомня това, което казах преди малко, защото и в момента, особено при предсрочно освобождаване, съдът възлага, организира надзор, възпитателна грижа, съответната комисия, а за пълнолетните – и на обществени организации, и какво? Нищо! Няма задължение за това лице, ако му се предложи работа и ако я откаже, тъй като има неквалифицирана работа, има търсене на работа, примерно говоря, съвсем примерно, да има съответните последици. Няма задължения за това лице наистина всеки месец, а то не е разписано и в закона като задължение на съда да го разпише и възложи на съответните институции – това лице да се явява всеки месец. Ако това лице откаже да извърши работа, ако има прояви на алкохол, наркотици, да има съответните последици. Не!
Отново се връщаме на това – да, условно предсрочно освобождаване, решихме, че се е поправил, има я специалната превенция. И дотук! Ама, възлага там на някакви организации нещо да правят. И какво правят? Един Господ знае!
А ние в закона точно това трябва да разпишем – да, да има задължение за това лице да се явява, да дава съответните тестове. Ако откаже работа, защото трябва да работи, има толкова свободни места в комисиите, нека да му се прекрати изпитателния срок, да се върне и да търпи отново наказание. Това е превенцията след изтърпяване на наказанието. Това е и генералната превенция – по отношение на всички други.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Съвсем кратко, господин Председател.
Когато решихме да внесем този законопроект, то не беше мотивирано само от частен случай, който възбуди публичното пространство и където дебатът се развива малко по-различно, отколкото тук, а именно когато се случи нещо, след това по медиите всички започват да обясняват кой депутат как е променил закона и го е направил по-мек. Не беше само това. Видяхме и стенограмите, и начините, по които се приема Законопроектът такъв, какъвто беше до месец февруари 2017 г. Това е изискване от три години. Тогава е обосновавано достатъчно сериозно и аз ще го спестя, всеки може да го види.
Въпросът е следният. Въпросът е дали някой, изтърпял две-трети от наказанието си, защото това трябва да се случи и има още три, тоест осъден за много тежко престъпление, може да бъде предсрочно освободен в този случай, когато му остава дълго време. Но аз исках да обърна внимание на друго. Ако това, което колегата от партия „Воля“ казва, че само 10-тина процента от затворниците не са рецидивисти, то тук се изправя проблем, за който ние и Министерство на правосъдието трябва да се сезираме, а именно не само какво се случва с хората, когато излизат от затвора, а какво се случва с тях и в затвора. Защото е очевидно, че затворът не изпълнява превъзпитателната си функция, която е една от основните му функции.
Тук Министерство на правосъдието, отговорно за пенитенциарната политика на страната ни, има какво да каже и даде струва ми се още. Просто обръщам внимание да не законодателстваме по вестници и списания, но когато се случи проблем, да имаме силата да се изправяме срещу него, а е само да си прехвърляме топката един на друг.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Реплики към изказването на колегата Зарков? Няма.
Колеги, закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-18, внесен от Иван Валентинов Иванов и група народни представители на 07.06.2017 г.
Гласували 17 народни представители: за 6, против 1, въздържали се 10.
Не се приема на първо четене от Комисията по правни въпроси Законопроектът за допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-18, внесен от Иван Валентинов Иванов и група народни представители на 07.06.2017 г..

Колеги, пристъпваме към третия законопроект по ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-82, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 30.11.2017 г.
От името на вносителите господин Митев ще представи Законопроекта.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С предлагания Законопроект се правят няколко групи изменения. Едно изменение в общата част на Наказателния кодекс, останалите – в особената. Допълва се разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 относно определението на понятието „длъжностно лице“ като се добавя нова буква „в“, а именно лице, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно работа, свързана със стопанисване, опазване и/или контрол в горските територии.
Предложено е също така изменение на чл. 131, ал. 2 от Наказателния кодекс, с което се разширява кръгът на длъжностните лица, посегателството срещу които съставлява квалифициран състав на престъпление.
Действащият текст на чл. 131, ал. 2 от Наказателния кодекс, в който е посочено „служители на Изпълнителната агенция по горите“ не отразява промените в горския сектор след приемането на Закона за горите през 2011 г., в резултат на които държавните горски стопанства са отделени от Изпълнителна агенция по горите, поради което се налага разпоредбата да се допълни като се добавят и служителите на държавните предприятие по чл. 163 от Закона за горите и техните поделения, както и служителите на общинските горски структури, осъществяващи дейности по опазване и контрол на горските територии и дивеча. Това е във връзка със зачестилите случаи на нападения на горски служители.
С предложените изменения от съставите на престъпленията по чл. 235 и 237 – това е извършването на бракониерски деяния и незаконна сеч в горските територии, се изключват деянията, чийто предмет или нанесена щета, са в размер до една минимална работна заплата. Същите стават предмет само на админстративно-наказателно производство, като по този начин се цели да се повиши процентът на приключилите административно-наказателни производства и наложените административни наказания за нарушения в горите.
При сега действащата нормативна уредба в Наказателния кодекс, в случаите когато се установи, че противоправното деяние извършено в горските територии съставлява престъпление, преписката се изпраща в прокуратурата.
Анализът на практиката в последните години, на база проведени административно-наказателни производства от регионалните дирекции по горите, съставените от тях актове за установяване на административно нарушение и издадените наказателни постановления показва, че в 90% от случаите досъдебното производство се прекратява поради малозначителност и преписките се връщат на административно-наказващия орган – Регионалната дирекция по горите. Посоченото води до забавяне на процеса по налагане на съответната санкция на нарушителя или въобще до невъзможност да бъде реализирана админстративно-наказателна отговорност, поради което извършеното противоправно деяние остава ненаказано и създава предпоставка за извършване на нови нарушения.
Предложени са също така и по-добри редакции на чл. 235, ал. 1, по отношение незаконната сеч. Предложени са и нови състави в чл. 237 от Наказателния кодекс, които касаят престъпления свързани с упражняването на лов, които са често срещани в практиката, но са извън обхвата на посочената разпоредба в редакцията, която съществува към момента. Предложено е и допълнение със създаване на чл. 323а, ал. 1 от НК да се криминализира построяването на сграда в горска територия без правно основание се квалифицира като престъпление.
В заключение ще кажа следното. Аз се запознах подробно със становищата, които бяха изпратени от Върховна касационна прокуратура, от Върховния касационен съд, от Министерство на правосъдието и от коалиция „За да остане природа в България“.
Споделям като вносител това, което е записано като един от основните упреци на Законопроекта, а именно промяната в чл. 93, ал. 1 за понятието „длъжностно лице“. Действително ние тези промени ги подготвяхме след разговор с Министерството на земеделието, храните и горите и Изпълнителна агенция по горите, които основно ни запознаха с проблемите, които съществуват в момента, по водените от тях административно-наказателни и наказателни производства.
Промяната в чл. 93 и в чл. 131, ал. 2 от Законопроекта действително смятам, че може да бъде преосмислена. Съгласен съм с аргументите, изразени в становищата. Също така споделям и редакционните бележки, направени по отношение на останалите предложения в текстовете и ако бъде подкрепен на първо гласуване Законопроекта, се ангажирам да направя промени в смисъл, в който са направени редакциите от страна на Върховна касационна прокуратура и Върховния касационен съд.
Имате думата за изказване, колеги.
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря.
Колеги, разбирам добрата идея, която предлагате – да се пресече незаконната сеч, да се увеличат наказанията, но ще поставя един риторичен въпрос. Често минавам край пристанище Варна вечер и виждам, че най-малко по 10 тира с ремаркето с първокласна дървесина чакат да натоварят дървесината на кораби. Предполагам, че в Бургаското пристанище е същото.
Считате ли, че тези наказания ще пресекат тази дейност? Също така предполагам, че дървесината, която чака на пристанището, е законно изсечена, а доколко е законно, аз вече аз не зная – може би по документи, да, но на практика смятате ли с този законопроект да пресечете това изсичане на гори?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Ще Ви отговоря под формата на реплика. Аз не смятам, че само една-единствена мярка може да доведе до справяне с проблема с незаконната сеч. Тук се връщам три години назад – когато през 2015 г., точно през пролетта, имаше въведен един мораториум, бяха приети промени в Закона за горите точно по отношение справяне с незаконната сеч, въвеждане на камери за видеонаблюдение в предприятия, занимаващи се преработка и обработка на дървесина, въвеждане на задължение за GPS-и на транспортните средства, с които се транспортира дървесина и винаги съм призовавал който има сигнали, че се извършва незаконна сеч или че се пренася незаконно отсечена дървесина, да ги подава. Всеки може винаги, когато види, че се сече някъде, да реши, че това е незаконна сеч, без издадено съответно редовно позволително от страна на Изпълнителна агенция по горите или респективно като види камион, натоварен с дървесина или кораб, както дадохте пример, на някое пристанище, и да решите, че е незаконно. Винаги можете това да си го помислите. Но по същата логика може да си помислите за всяка една дейност и за всека една вещ, която евентуално примерно е в специален обект със специален режим и по отношение на нея има специални правила. Така че в това отношение всеки може, пак казвам, да подава сигнали, без значение дали ще бъдат направени тези изменения, които предлагаме, или няма да бъдат направени. А това че естествено, че само с една-единствена промяна, и тя е по отношение на незаконната сеч по чл. 235, ал. 1, 2 и 3, аз не очаквам да се случат някакви чудеса, естествено.
Но все пак смятам, че промяната е полезна и по-важното за мен е, че това е промяна, която служителите от Изпълнителна агенция по горите смятат, че ще им помогне в голяма степен при опазване на горските територии. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други реплики има ли към изказването? Ако няма, за дуплика – господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Не, няма да взема отношение. Разбрах въпроса – не може да бъде контролиран. Струва ми се, че тук ще пострадат тези с магарешките каручки, които ходят да секат дърва, те ще пострадат най-вече, а не големите секачи, които секат гори официално. Това всички го знаем. Това искам да кажа само.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Адвокат Гигова – за становище.
ВАЛЯ ГИГОВА: Становището на Висшия адвокатски съвет и критиките към този законопроект са основно към опита да се разшири дефиницията на чл. 93, т. 1 от Наказателния кодекс. Ние считаме, че предлаганото изменение е в разрез с общия начин по общи белези, по който се дефинира длъжностното лице и не би било допустимо посочване на длъжностните лица, работещи в сферата на Горското стопанство, да бъдат изведени в самостоятелна буква „в“, ако не ме лъже.
Същата критика имаме и по отношение на разпоредбата на чл. 235, ал. 3, т. 2 от НК, която визира конкретния състав на престъпление, при която понятието „служител по горите“ се заменя с новото понятие на буква „в“ на чл. 93, т. 1. Считаме, че това е непрецизна законодателна техника, а освен всичко друго – твърде опасна.
Такава критика имаме, естествено, и към следващия законопроект относно дефинициите в Наказателния кодекс.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви и аз.
Аз се отнасям с уважение към мотивите на вносителите, самият господин Митев от името на вносителите показа, че се е запознал с критиките по чл. 93 и ще ги вземе предвид. Струва ми се обаче, присъединявайки се към становищата, които бяха изразени, че всъщност буква „б“ на чл. 93, т. 1 достатъчно обхваща и хипотезата, която искате да реализирате. Но това вече беше казано и написано.
Аз искам да обърна внимание и на един друг момент в този закон, а именно промените, които се предлагат в чл. 131, ал. 2, който касае квалифицирания състав за причиняване на телесна повреда.
Първо, Изпълнителна агенция по горите и на МОСВ агенциите вече са вътре. Тук се предлага да се добавят всъщност и служителите по охрана на дивеча в ловното сдружение.
Обръщам внимание, че това са частни лица. Това е частна организация, което ще бъде прецедент с оглед начина, по който чл. 131, ал. 2 се развива през годините. Знаете, че там започнахме от четири категории лица правоприлагането, които впоследствие казуистично се развиваха. Въпросът е докъде може да стигнем и дали може да вкараме и частните лица вътре – въпрос, който е и актуален в момента. Според мен, не!
По отношение на промяната на чл. 235 от НК, за да не повтарям това, което беше написано и изложено в становището, аз отбелязах и една друга слабост. Струва ми се, че предложената редакция променя изцяло смисъла, целта и характера на престъплението, което всъщност става вместо престъпление против горското стопанство, по-скоро престъпление против собствеността. А това може да създаде възможност от дублиране с други състави в Глава пета на Наказателния кодекс, което от своя страна поражда въпроси по отношение на принципа за незаконоустановеност – ако два състава могат да се прилага за едни и същи деяния.
Като цяло се присъединявам към повечето становища, че Законопроектът не е добре написан, не е ясно формулиран и рискува да създаде повече проблеми, отколкото да реши, поради което ние няма да го подкрепим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Други изказвания?
Преди да преминем към гласуване, ще уточня, че ние споделяме огромна част от критичните аргументи към този законопроект и действително смятаме, че ако той бъде приет на първо четене, би следвало да се съобрази много внимателно и изчерпателно голяма част от тези аргументи.
Лично аз съм склонен да дадем шанс на първо гласуване, за да има възможност да влезе в обобщения доклад и да бъде предмет на предложения между първо и второ четене. За тази повече от година, в която се събраха седемте законопроекта, имаше реплики и реакции по правоприлагането, да кажем, на ал. 2 на чл. 131 от НК по отношение на понятието „медицински специалист“. Искаше се прецизиране, включително и от разследващите органи.
Така че с оглед да има възможност за продължаващ дебат по тези въпроси, аз лично ще гласувам „за“, но само на първо четене и с множество резерв.
Други изказвания?
Кратка реплика от господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, под формата на реплика правя уточнение, тъй като не бяхте в залата при представянето на Законопроекта, а смятам, че е редно все пак да знаете позицията на вносителя, а и като форма на обобщение на всичко, което чух.
Беше отбелязано, вече не помня от кого, че, да, мисля, че и аз съм чел и внимателно се постарах да прочета и на Прокуратурата, и на Върховния касационен съд становищата. На този етап съм убеден, че редакциите на § 1 и § 2, които са за промяна в чл. 93 и в чл. 131 не са удачни.
На прима виста още отсега мога да Ви кажа, че съм готов не да ги оттегля, а в процедура между първо и второ четене да предложа отпадането им.
Останалите бележки по останалите текстове са основно, доколкото помня, от Министерство на правосъдието и от Върховния касационен съд. Те са конкретния, могат да бъдат съобразени. Според мен текстовете в останалите части – чл. 235, 237 от НК, могат да бъдат редактирани по начин, по който, от една страна, се постига целта, записана в мотивите. От друга страна, се отговаря на тези критики, които, пак казвам, считам за основателни.
Затова Ви призовавам да подкрепите Законопроекта, защото смятам, че в крайна сметка може да бъде редактиран по начин, по който да изпълни тези критични бележки, които са представени от правоприлагащите органи. От друга страна, да изпълни целите, заложени от вносителите, като пак казвам тук сме се съобразили изцяло с тези доводи и мотиви, изложени при среща с Изпълнителна агенция по горите и Министерството на земеделието, храните и горите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Няма да правя дуплика на Вашата реплика, приемам го като уточняващо изявление.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-82, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 30.11.2017 г.
Гласували 16 народни представители: за 10, против няма, въздържали се 6.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-82, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 30.11.2017 г. се приема на първо четене, разбира се, с всички резерви, които изразихме по отношение на обсъждането му между първо и второ четене.

Пристъпваме към четвъртия законопроект:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-83, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 13.12.2017 г.
Кой ще представи този законопроект?
Господин Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Внасяме този законопроект, тъй като считаме, че административно-наказателната отговорност не може да постигне целите, а засилена защита на живота и здравето на българските граждани, които често, оказва се, стават жертва на незаконен износ на лекарства от България, което ги поставя в много неприятна ситуация – да търсят лекарствените продукти, които би трябвало да са на българския пазар, но поради нарушаване на закона, не са и очевидно само с административни мерки това не може да бъде преборено.
Призовавам Ви да подкрепите Законопроекта, като, на второ място, освен мерките, които предвиждаме срещу внос/износ, се предвижда да се криминализира и производството, търговията на едро и търговията на дребно с лекарствени продукти в хуманната медицина, които се извършват, подчертавам, в нарушение на закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Божанков, за представянето.
Откривам дебата, колеги – имате възможност за изказвания по този законопроект.
Ако няма изказвания, да пристъпваме към гласуване.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Адвокатурата е против този законопроект по две съображения. Двата нови състава на квалифицираната контрабанда, когато през границите на страната се пренасят лекарствени продукти в хуманната медицина в големи размери и криминализирането на производството, вноса и износа, съхраняването, търговията на едро и дребно с лекарствени продукти в хуманната медицина, има два недостатъка. Първо, тези два нови състава на практика изцяло дублират предвидените административно-наказателна отговорност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Това винаги ще доведе до трудности по правоприлагането заради невъзможността да бъдат ограничени видовете отговорност, която носи извършителят. На второ място, заради твърде бланкетния характер на разпоредбата на чл. 350б, която не препраща към нарушаване на конкретен нормативен акт при извършването на производството и съхранението на лекарства. Считаме, че текстовете не са прецизни и биха създали сериозен проблем в правоприлагането.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Гигова.
Ще дам думата и на Министерство на правосъдието. Това е моят аргумент да се въздържа. Ние обсъждахме този проблем при първия диалог с главния прокурор на Република България. Тогава колегата Димитров-Ревизоро се позова на обсъждане на съвместното заседание на Комисията по здравеопазване и Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. Там е бил обсъждан вариант на този текст и понастоящем всички колеги, участвали в това обсъждане, са съгласни, че предложената редакция не съответства дори на онзи текст, който е бил предложен експромт, тоест на момента.
Така че ако законодателят прецени би следвало да обсъди задълбочено създаването на изричен такъв състав, но би следвало да бъде прецизен, включително и да съобразява правилото „non bis in idem“, което преди година или две години всъщност Правна комисия положи на продължително старание, за да изпълни европейските изисквания по отношение на ясното разграничение на отговорностите.
Заповядайте от Министерство на правосъдието.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерство на правосъдието също е представило своето становище. Ще бъда съвсем кратък.
Считаме, че и при сега действащата уредба лекарствените продукти в хуманната медицина – това е в нашето становище по § 1 от Законопроекта във връзка с контрабандата, когато тези лекарства и продукти от хуманната медицина се пренасят през границата на страната ни в големи размери без знанието и разрешението на митническите органи ще попаднат в приложното поле на чл. 242, ал. 1, буква „д“ от Наказателния кодекс и не е необходимо създаването на допълнителна нова буква с такова идентично съдържание.
По отношение на § 2 също не подкрепяме законовата промяна, тъй като считаме, че тя няма наказателен характер. Не е отчетено, че създаването на нов престъпен състав в НК предполага съобразяване на всички обективни и субективни признаци на състава на дадено престъпление, както и степента на обществената опасност на деянието и на дееца, което ясно да го разграничи от административните нарушения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-83, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 13.12.2017 г.
Гласували 16 народни представители: за 6, против няма, въздържали се 10.
Не се приема Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-83.

Пристъпваме към петия законопроект:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-55, внесен от Министерския съвет на 19.12.2017 г.
Господин Стефанов, заповядайте да го представите.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представения на Вашето внимание Законопроект е изготвен в съответствие с Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г. и по-специално с Приоритет 28 – Гарантиране на ефективна, бърза и справедлива съдебна власт, включително чрез продължаване на съдебната реформа и борба с корупцията, справедливо, бързо и ефективно правосъдие и изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, както и с изпълнение на 17-те препоръки от 10-годишния доклад по Механизма за сътрудничество и оценка.
Най-общо с предлагания на Вашето внимание Законопроект се предлага да се прецизира съществуващата нормативна уредба относно наказателноправната защита срещу така наречените „корупционни престъпления“, като се създадат предпоставки наказателноправните норми да се прилагат симетрично, както за длъжностни лица от публичния сектор, така и за длъжностни лица от частния сектор. Тези основания обуславят необходимостта от законодателни изменение в съставите относно престъпленията по служба, а също така и на съществуващите към момента наказателни механизми за ограничаване на проявните форми на корупцията в частния сектор.
Предвид факта, че нарушението или е злоупотребата със служебно положение на длъжностни лица от търговски дружества, кооперации и други подобни в частния сектор, не се наказват по адекватен начин, както длъжностните лица, извършили престъпление от публичния сектор и в държавните институции.
Съгласно съдебната практика, намерила своето отражение в Тълкувателно решение № 2 от 2011 г. на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, се посочва, че длъжностните лица от търговски дружества и други юридически лица, които не са обществени организации, не могат да бъдат субект на престъпления по Глава осма от основната част на Наказателния кодекс, в която систематически е уредено престъплението „подкуп“.
Със Законопроекта се предлагат изменения в чл. 93 от Наказателния кодекс, като се разширява обхватът на понятието „длъжностно лице“.
Предлага се качеството „длъжностно лице“ да се признае и по отношение на заемащите служба в общинската администрация, което без съмнение ги поставя в публично-правната сфера, независимо дали изпълняват ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество.
Необходимо е заедно с държавните предприятия в определението да се включат и общинските такива. Подобно на държавните предприятия те не могат да бъдат обхванати от понятието „юридическо лице“, затова законът следва да приравни тяхното положение, положението на ръководещите или извършващите дейност по пазене и управление на чуждо имущество в държавните и общинските предприятия, като изрично признае качеството им на длъжностно лице.
Същите доводи, свързани с равното третиране, налагат нормата на чл. 93, т. 1, буква „б“ от Наказателния кодекс да бъде допълнена, като се признае качеството на длъжностно лице и неизпълняващите ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на имущество в така наречените „търговски обединения“ или „консорциуми“.
Предвид изложеното със Законопроект се предлага в Глава шеста, в Особената част на Наказателния кодекс, в чл. 221, чл. 225б, чл. 225е, да се създадат състави на общо длъжностно престъпление със субект длъжностни лица в частния сектор като се инкриминират корупционни действия в частния сектор, включително прояви на корупционна сделка, аналогично на активния, пасивни подкуп по чл. 301-304 от НК. За пръв път със създаването на чл. 225е се предлага да се инкриминира търговията с влияние при осъществяване на търговска дейност, която се характеризира с висока степен на обществена опасност и понастоящем не попада в обхвата на Наказателния кодекс.
Предлага се в чл. 224 от Наказателния кодекс наказателната отговорност да се носи независимо от това дали дарът или облагата имат имуществен характер или не, както е в съставите на подкупа от публичния сектор.
С възприетия подход формите на изпълнителните деяние се доближават до тези на пасивния подкуп в обществения сектор, не следва да се отбележи, че се запазват и отчитат различията в родовия обект на качеството на лицето, което поиска или приеме неследващата се облага.
С измененията в чл. 219, ал. 2 от Наказателния кодекс се предлага създаването на еднаква по степен наказателноправна защита на всички форми на собственост.
Също така се предлага осъвременяване на престъпленията по Глава осма, Раздел II, II и IV в Особената част на Наказателния кодекс. Това са текстовете от чл. 282, 283, 283а, 289, 290 и чл. 291, както и при подкупа чл. 301, 302, 304б, 304в и 305. Тези законодателни предложения, които предлагаме на Вашето внимание целят постигане на всеобхватна и засилена наказателноправна закрила на обществените отношения чрез отстраняване на слабостите, установени досега и и изпълнява препоръките за изменение на уредбата на корупционните престъпления от Наказателния кодекс. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Имате думата за изказвания – народните представители, представителите, включително и организациите.
Господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Стефанов, поради какви причини е завишено наказанието по чл. 304е, т. 2, където за наказанието се добавя в ал. 1 думата „от една“? Досега беше до 10 години, а сега се добави „от една“. Разбираме сериозността на този вид престъпление, но има и престъпление и за 10 лв. Аз съм имал такива. Такъв строг закон да се прилага, да се въвежда такова сериозно наказание, освен глобата и самото наказание е много голямо „лишаването от свобода“. На практика можете ли да посочите, ако имате статистика например, колко лица за подкуп са осъдени над пет години „лишаване от свобода“? Аз нямам такава информация и се учудя, ако Вие имате. Така че досега действащият закон е доста сериозен и мисля, че това е формално предвидено наказание за може би за пред хората, за пред обществото. Наказанието не беше малко и сега.
Вторият ми въпрос е за наказанието по чл. 304а, т. 3 – добавя се наказание „лишаване от свобода от 5 до 15 години“. Въпросът е същият – има ли лице, осъдено над 5 години „лишаване от свобода“ за подкуп, че да се увеличава до 15 години? Това е почти равносилно на убийство. Такива са ми въпросите. Сега ако се прилагат правилно, е напълно достатъчно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Господин Стефанов, ще отговорите ли?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Благодаря, господин Председател.
В рамките на моята компетентност ще отговоря следното. Както посочихме, с предложените изменения се цели осъвременяване на съществуващи към наказателния акт състави – в чл. 304, ал. 1 предлагаме да се създаде минимална граница на наказанието „от една година“ – минимален праг, тъй като досега той не съществува, както и Вие посочихте. Минимумът е от 3 месеца, както е предвидено наказанието, до 6 години. Заради това ние предлагаме да се завиши наказанието да бъде посочено от една година до 6 години.
Относно статистиката за осъдените, аз, разбира се, не разполагам с такава, но тя се изнася от Националния статистически институт всяка една година и може да бъде видяна на съответния сайт на НСИ.
Относно корупционните престъпления и тези препоръки, които посочих на Вашето внимание, но те са залегнали в Програмата на правителството и са били видяни и констатирани от съответните експерти на Европейската комисия, които са правили и изготвили техническият анализ на прокуратурата в страната, те са констатирали тези слабости, както и препоръките от 10-годишния доклад са отправили тези препоръки, долният праг да бъде завишен. Поради това са направени тези предложения, представени на Вашето внимание.
А за текста на чл. 304а, ако сте видели, ние даваме нова проекторазпоредба, тъй като досега в ал. 2 Вие казахте за особено големите размери и така нататък, но всички знаем, че проявните форми на корупцията често пъти са свързани с облагодетелстване в доста, как се нарича, доста по голям размер суми, имущество. Така че струва ми се предложеното завишаване на наказанието с проекторазпоредбата намира своето обосноваване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Имате възможност за отношение, господин Найденов, ако желаете.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Понеже статистика не може да дадете, аз не знам случай на осъден на повече от 5 години – може и да има, но това сигурно е изключение. В други страни практиката е, че глобите са много по-големи, където могат да стигнат до 1 млн. евро вместо 15 години „лишаване от свобода“. А Вие приемате особено големи размери, а наказанието е 30 хил.лв. – мисля, че това звучи несериозно. Особено голям вид подкуп в големи размери да се прилага наказание от 30 хил.лв., което е 15 хил.евро. Аз съм имал клиент, на който в Испания му наложиха 7 млн. евро глоба. Това са глоби. Мисля, че така ще бъде по-добре и по-правилно да се борим срещу корупцията, а не за големи наказания – мижави глоби.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Благодаря, господин Председател.
Висшият адвокатски съвет е изразил становището си в писмен вид, подробно по Законопроекта. Нашето разбиране е, че този законопроект е концептуално погрешен, абсолютно не необходим на обществото и с него се нарушават няколко основни принципа.
Близо 30 години се борим да достигнем нормално функционираща пазарна икономика със свободен пазар и свободна инициатива на всички граждани и юридически лица – търговците, в тази страна. Само че свободна стопанска инициатива означава три основни принципа, които са в основата на свободата, а то е свободата на договарянето, свободната конкуренция, свободата да се упражнява икономическа или търговска дейност.
Считаме, че с предлаганите промени по един недопустим и хипер регулативен начин държавата се намесва в гражданския и търговския оборот без да е направен детайлен анализ за необходимостта от извършване на такива промени. Ние считаме, че не съществува абсолютно никаква реална потребност от предлаганите изменения и въвеждане на нови състави на престъпления.
Считаме, че е абсолютно недопустимо да бъдат приравнявани корупционни престъпления, извършвани в частния сектор, с корупционни престъпления, извършвани в публичния сектор, тъй като в стопанския оборот действа съвършено различен принцип от този, който действа в публичния сектор.
В публичния сектор гражданите – юридически лица, са обвързани от това да отправят молбата и искането за услуга до един определен държавен орган. При търговския оборот търговците са свободни да договорят с когото намерят за добре и каквито условия са най-добри за тях.
Така формулирани конкретните разпоредби на практика се дава възможност тази недопустима намеса на държавата чрез наказателна репресия в гражданските правоотношения на практика да превърне всяко изпълнение на договорни задължения, респективно в неизпълнение в състав на отделно самостоятелно престъпление.
Визираните от законодателя и оповестени от вносителя цели неочертават по никакъв начин какво точно е предизвикало необходимостта от предлагане на новите състави на престъпления, още повече в доклада за съответствие на действащата правна система и в частта на подкупа, както всички знаем, оценката е, че текстовете на 225в, мисля, съответстват на стандартите, заложени в разпоредбите на чл. 7 и 8 от Конвенцията относно корупционните престъпления.
Вече имаме сериозни възражения по всеки един от текстовете, които подробно сме изложили в писмен вид, но най-сериозното ни възражение е срещу дефиницията и опита да се промени понятието „длъжностно лице“, така както съществува от много години в нашата наказателноправна система и въвежда абсолютно неясни понятия, които могат да въведат правоприлагащите органи в сериозни затруднения, още повече на практика упражняването на дефиницията на „длъжностно лице“, се свързва с осъществяване на дейност с обществено значение, уредена в закон. То човешкото същество и въобще човешкото битие така е създадено, че на практика всяка една човешка дейност не служи само на този, който я извършва, а по дефиниция служи на всяко друго лице и една майка като си отглежда детето, също извършва обществено полезна дейност, защото отглежда един гражданин на Република България. Така че тези палиативни и твърде неясни дефиниции правят длъжностно лице на практика целия български народ, защото всеки един от нас може да се окаже в определена ситуация длъжностно лице по дефиниция на закона, извършвайки дейност с обществено значение.
Няма никакво основание например свободните професии, каквито са архитектите, адвокатите, лекарите, журналистите, да бъдат квалифицирани само, защото всеки един от нас извършва обществено полезна дейност, за да бъдем квалифицирани като длъжностни лица.
Няма да отегчавам аудиторията с критиките на отделните състави, които са визирани в нашето становище. Надявам се разумното отношение и разумът да надделеят като нашето предложение е следното. Когато се постави въпросът за приемане на ГПК, имаше много, много спорни моменти и различни разбирания на адвокатура, съдилища, научни работници и нашето предложение и идея е, ако този законопроект бъде приет на първо четене, при всички случаи да се направи работна група, съставена от специалисти в различни отрасли на правото, даже не само наказателни специалисти, защото тя пряко засяга гражданскоправната сфера, да се направя цялостна оценка на предлаганите изменения и текстовете да бъдат прецизирани като голяма част от тях въобще отпаднат. Защото ако предлаганите текстове бъдат приети в този си вид, мисля, че ще има много сериозен отлив на чуждестранни инвестиции у нас, тъй като едва ли който и да било чуждестранен инвеститор би се изложил на опасността със своите действия да се окаже длъжностно лице или лице, визирано от конкретните нови предложения за корупционни престъпления в частния сектор. Така че много сериозно трябва да бъде обмислено това.
Затова ние сме категорично против Законопроекта в цялост и по отношение на всяка една от предложените разпоредби. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, адвокат Гигова.
Аз няма да се изказвам по този законопроект, но ще направя следните уточнения, специално за формиране на моята воля при гласуването.
Част от критичните бележки ги споделям напълно. При всички положения, ако Законопроект бъде подкрепен на първо четене, следва да се прецизира огромна част от разпоредбите, а една част от тях, разбира се, да отпадне.
Ако бъде подкрепен Законопроектът, казвам го сега, за да е публично и да е ясно, ще настоявам за законопроект или законопроектите, които бъдат подкрепени от пленарна зала на първо четене, да бъдат предоставени на Консултативния съвет по законодателство и съответно да получат научната експертиза на авторитетните пеналисти, които са членове на Консултативния съвет по законодателство.
Също така обещавам, че при всички положения, ако имаме общ доклад във връзка с постъпилите предложения и преди второ четене от Комисията по правни въпроси, ще бъде създадена възможно най-широката работна група, включително дори и да се наложи – да бъде на две нива, на експертно и на работно, с представители на организации и народни представители. Така че се надявам да се стигне до максимална прецизност във формиране на отделните състави.
Отбелязвам също така, използвам случая, да поканя всички специалисти по наказателно право да се присъединят в бъдещата, следващата работа в тази материя.
При всички положения подкрепям и вносителя, и Министерството на правосъдието, и Министерския съвет, защото правителството, а и българската държава в рамките на мониторинговия процес сме поели ангажименти и сме задължени да даваме гаранции за разширяване на мерките за борба с корупция и за повишаване на ефективността на тази борба.
Ако колегите, образно казано, са надвишили предела на разумното, и на правнообоснованото и правнодостатъчното, то това е поради този стремеж – да успеем да изпълним в максимална степен тези изисквания.
Тук би се отворила една много по-широка и друга тема, но тя вече е за последващия дебат, в който ще влезем, по същество. Защото всъщност нямаме тук представител на правителството, затова аз ще си позволя да го кажа. Ние търпим наказание и критиката, поради нашето старание в максимална степен да бъдем стриктни и изрядни и ефективни в тази борба и колкото повече се стараем, очевидно и опозицията толкова повече критикува. Но това е въпрос на друг дебат. Това е въпрос на дебат в пленарната зала.
Ако смятате, че това изявление е изказване, имате възможност за реплики.
Ако няма реплики, ще дам думата за следващи изказвания. Имаме според мен, точно по този законопроект, представители на работодателските организации, на КРИБ, виждам колегата, който е от БТПП – не сме Ви споменали, извиняваме се.
Заповядайте за изказвания.
Заповядайте от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
РАДКА ЙОСИФОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Благодаря за възможността да взема участие в това заседание на Правната комисия при обсъждането на така важните предложения. Те са винаги съществени, когато става въпрос за промени в наказателното законодателство, специално тук създаването и предвиждането на определени състави.
Сега искам общо към благодарността си да добавя и изключително силното смущение, което предизвиква у мен не само този законопроект, както е мотивиран и представен тук от представител на Министерството на правосъдието, и то от Съвета по законодателство, което е много жалко, но и от другите, които бяха обсъждани досега, касаещи Наказателния кодекс.
Подходът е този, който е смущаващ и аз си позволявам, извинете ме за това, да го споделя с Вас не в сегашното си качество на работеща като юрист на работодателска организация, а в предишното си битие на дългогодишен прокурор, занимаващ се много отблизо с проблемите на наказателното правосъдие.
Сега забелязвам не само в този законопроект, по който ние сме изразили вече писмено становище, но и това, което се обсъждаше тук и беше посветено и е предложено с много добри намерения, за да се повиши контролът, аз така смятам, че с престъпността не се води борба, защото все някой трябва да победи. Тя се контролира. Това е възприетият термин в наказателното правораздаване. За да се постигне по-голяма ефективност в борбата с определен тип престъпления, се предлага закриването, ликвидирането на основни институти на наказателното право, просто ей-така с лека ръка ,без никаква обосновка.
Извинете за това, което споделям, но то е във връзка с нашето становище по отношение на така предложените законопроекти.
Тъй като са много разпространени така наречените „битови“ кражби, значи да премахнем маловажният случай. Тъй като тогава има опасност да бъде преценено от прокурора като малозначителен, да махнем чл. 9, ал. 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще Ви помоля – имахте възможност да вземете становище и по онзи законопроект, не искам да влизаме дебат, а още повече да влезете в диалог с опозицията. Молбата ми е да се концентрирате към точно този законопроект.
РАДКА ЙОСИФОВА: Благодаря Ви.
То е много трудно, не знам къде да започна и да кажа.
Тъй като в мотивите – много са важни, няма да анализирам конкретно, а само същността на предлаганите промени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние имаме становището. Ако искате, да кажете нещо конкретно, нещо плюс.
РАДКА ЙОСИФОВА: Да, искам да кажа нещо конкретно и това конкретно, което искам да кажа, е, че в никакъв случай не би следвало да се приема този законопроект в неговата идеология, в неговата концептуална същност за третирането на обществените отношения, които се защитават по реда на Глава осма и по криминализирането на едни престъпления по криминализирането на частния бизнес.
Защо си позволих това, за което се извинявам още веднъж? Тъй като има едни насоки и препоръки, базиращи се на това, че корупцията е изключително опасно явление, много разпространено явление и наистина мерките за нейното преодоляване, трябва да бъдат много ефективни, тогава изведнъж се казва, че щом е така, дайте да разпрострем това по отношение на наказателно отговорните лица. От всичко това излиза, първо, че има такива препоръки, които идвали от Европа, каквито препоръки няма и не може да има. Защото никой не може да препоръчва нарушаване на конституционния модел, на конституционно установения модел и принципи. Втората причина, която се изтъква в мотивите, е наличието на частната собственост. Излиза, че просто частната собственост, само защото я има от 30-тина и по-малко години, предизвиква…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще Ви прекъсна!
Вие съгласна ли сте корпоративен мениджър на дружество, което, да кажем, по един или друг начин управлява публичен ресурс, спечелил е концесия или по силата на законова разпоредба, там се събират, да кажем, вноските за допълнително пенсионно осигуряване, съгласна ли сте мениджърът и управителният съвет на това дружество да получава възнаграждение на 50 хиляди с множество бонуси? Съгласна ли сте този мениджър, освен че е мениджър на това дружество, да възлага част от работата и поръчките на друго юридическо лице, което дежурно изпълнява тази работа и получава действително едно сериозно плащане от това наглед частно дружество?
Колеги тук много пъти говориха за ЧЕЗ, ние говорихме през 2007-2008 г. за „Софийска вода“, примери биха могли да се дадат. Да, това са частни дружества – наглед частни, но упражняват една – тук вече е въпрос на прецизиране – дейност, която по един или друг начин е получила от държавата, по привилегирован начин е предоставена от държавата.
РАДКА ЙОСИФОВА: Господин Кирилов, аз не мога да разбера точно казуса, разбира се – то е конкретно във всеки случай, не зная какво точно ме питате, в какво качество да кажа дали съм съгласна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В гражданско качество, не като юрист, и като бивш прокурор го кажете.
РАДКА ЙОСИФОВА: Да.
Сега дали съм съгласна, или не съм съгласна, е въпрос на субективно изживяване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, това е за Вашите и моите пари, защото ние плащаме едни или други сметки, които отиват в това дружество.
РАДКА ЙОСИФОВА: Ако те отиват в това дружество по един законосъобразен начин, аз каквато и завист да изпитвам към възнаграждението на този мениджър, не мога да се съглася, че трябва да му се търси наказателна отговорност. След като той не съставлява състав на престъпление, няма как – дали съм съгласна, или не съм съгласна, обществото ще трябва да се съгласи за това. Няма, това просто… Извинете, но просто не разбирам какво се очаква.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не да дадем думата и на БТПП и на друга организация, ако има.
Заповядайте от Асоциацията на индустриалния капитал в България – господин Стойчев.
КЪНЧО СТОЙЧЕВ: Уважаеми господин Председател, народни представители, колеги! В началото на срещата господин председателят правилно отбелязва, че ме вижда за първи път. Разбирам подтекста и съм напълно съгласен. Моето място не е в Правна комисия, аз не съм юрист. Моите компетенции са широко известни в обществото, те са в друга сфера, аз съм философ. Моите компетенции са Хегел, Кант и Фихте.
Защо съм дошъл? Заемам публично избрани длъжности, които са в гражданския сектор, в това си качество, но преди всичко в качеството на това, което разбирам, на философ.
Скъпи колеги, сбъркана е философията на това, което се предлага. Имаме проблем с корупцията безспорно. Далече съм от мисълта и не мога да подкрепя тезата, че сме най-корумпираната страна, има много доказателства, че не сме най-корумпираната страна, но проблем имаме.
Ние сме депозирали във Вашата комисия становището на Съюз „Произведено в България“, също така има и на Асоциацията на индустриалния капитал, чийто заместник-председател съм. Ще бъда пределно кратък в аргументацията. Само три аргумента, пак казвам, на общо философско равнище на философията на Закона.
Първо, в този законопроект виждам недопустима намеса на държавата в гражданския и търговския оборот. Живеем в страна, за съжаление – където трябва да е държавата, най-често я няма, а където не трябва да е, се опитваме да я вкараме.
Второто възражение, уеднаквяването на наказателните норми в публичния и частния сектор е дълбоко погрешно.
Третото възражение, с промяната на дефиницията за „длъжностно лице“ неоправдано се разширява кръгът субекти, които могат да бъдат считани за такива.
Зачетох текстовете, които не разбирам, но колкото и да не разбирам, все пак общата логика важи и в правото, важи навсякъде. Там се дискутира и се въвежда понятието „облага“, понятия в този сектор – в бизнес-сектора, понятие „щета“. Знаете ли, всеки ден, всеки един, който се занимава с търговия, с производство, с услуги, го прави за облага. Всеки път, когато аз съм успешен, причинявам щета на своя конкурент.
Понятието „търговия с интереси“. Всяка една реклама, която гледаме вечер, е търговия с интереси. Молбата ми към всички Вас – Вие сте законодателите, от името на Съюз „Произведено в България“ – там да не говоря за малкия и средния бизнес, нашият съюз е единственият член в България в най-голямата организация, която съществува в нашата Европа. Това е UEAPME, това е организацията на малкия и средния бизнес и занаятите, 12 милиона фирми, 55 милиона заети европейски граждани.
През последните два дена прозвънях централата на UEAPME, говорих с колегите, с юристите. Ей Богу, няма такова нещо в Европа. Много Ви моля, прецизирайте текстовете и този проблем, който го има с корупцията наистина да се насочим там, където можем да се справим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Стойчев.
Известно ми е, че в България се пишат доклади за Европа, те ще станат ясни много скоро. Вие ще видите и кои са авторите на тези доклади, в които ще видите конкретни обвинения за България, че не е приложила понятието „длъжностно лице“ и „корупционни престъпления в частния сектор“. Аз ще оставя това удоволствие, то ще бъде след месец до два, ще го прочетете в европейски документи и тогава установете, моля спомнете си какво сме говорили тук, вижте кои са авторите от България на това изследване. Сега-засега ще запазя конкретните имена в тайна.
Тук бих се съгласил с едно твърдение. Голяма част от проблемите, които би трябвало да решаваме, всъщност ние сами си ги създаваме. Но това е един дебат, който действително не е за Правна комисия.
Господин Зарков поиска думата, след това колегите от БТПП и от АИКБ.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря, господин Председател.
Не знам как ще ни напишат в докладите от тук нататък, но 44-тото Народно събрание ще остане в историята със законодателството си за корупция, струва ми се.
След като решихме да борим корупцията по висши длъжности с методите на гражданското право, ние решихме да оправим гражданския оборот с инструментите на наказателното. Това, както и да се опитваме да го обясним на Европа, на света, е необяснимо. Понеже колегите са изписали много подробни становища, вече има публичен дебат, нека само да се опитаме да кажем какво точно криминализира и какво става престъпно, ако се приеме този закон. Аз мисля, че той не подлежи на особена поправка, тъй като основният му принцип е, че престъпление става всяко нарушение, всяко нарушение или някакъв вид неизпълнение на служебните задължения. Ама каквито и да са те! Това е по силата както на промените в чл. 93, така и с това „обществено значимо“ – всяко служебно задължение, обществено значимо – то затова е служебно. Това означава, че няма вече никаква разлика между дисциплинарна отговорност, административна отговорност и наказателна отговорност с всички последствия, които има от това. Не само че всяко такова неизпълнение става престъпно. Става престъпно, дори ако не е довело до никаква облага и дори ако не е нанесло щета. Това е по силата на новия състав, който се предлага на чл. 282, това е в § 10. А ако е довело до щета или до някаква облага, то тогава и всякакво нарушение на договорно задължение се инкриминира практически. Това е много подробно изписано в становището на Висшия адвокатски съвет, затова на него няма да се спирам.
Първо, това ще е абсолютно неефективен метод, тъй като обемът на потенциалните нарушения е такъв, че не може да бъде обхванат никога.
Второ, потенциалният риск на репресията и на репресивния апарат към гражданското общество и търговския оборот е огромен.
Има и един друг момент, с който приключвам, за да не бъда многословен. Това някак си се представя като изпълнение на международни препоръки, включително на мониторинговия механизъм и на известен брой международни документи, в това число регламент, наказателна конвенция, която беше спомената. Мисля, че не сме много правилно разбрали тези документи или не сме ги прочели. И е точно обратното – когато атестираме по-късно изпълнението им, ще събудим недоумение, които са ги писали и ратифицирали струва ми се. Във всички тези документи се говори за неследващи се облаги, за лица, които говорят или изпълняват работата на частно и юридическо лице, за нарушения на негови задължения, тоест нормативно установени някакви негови задължения, в нито един от тези документи, въпреки че те са преведени като активен подкуп в частния сектор и по друг начин, не става дума за нещото, което ни се предлага.
Аз Ви казвам, господин Председател, ако този законопроект бъде отхвърлен, както би трябвало да се случи, и утре имаме бележки от която и да е международна институция, ние всички като Правна комисия мисля, че имаме достатъчно аргументи да обясним как и защо. Този законопроект е опасен, той е непоправим и трябва да бъде отхвърлен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Тук като народни представители имаме право на реплики. Аз ще взема първа реплика, но ако някой от колегите смята, че го изпреварвам, ще оставя за трета реплика.
Аз не съм съгласен пак с опита Ви да се обобщи и етикира целият законопроект. Аз мисля, че има състави, които като се прецизират съответно, ще постигнат и целта на препоръките, както ще имат сериозно, да кажем, основание в правоприлагането с оглед правните последици.
Мога да кажа, като 21 години търговски адвокат, че съм виждал много подкупи в частна търговска дейност. Не искам пак да давам конкретни примери. Като казвам, че съм виждал, не казвам, че мога да ги докажа, но у мен е оставало едно дълбоко съмнение с оглед необяснимостта на реакциите и действията, да кажем, на сериозни мениджъри с опит и с познания в областта, които при други случаи и при други обстоятелства не действат така и не постъпват по този начин. Така че да отречем, че в търговския оборот има подкуп, това означава да си скрием главата в пясъка.
Въпросът е, че действително би следвало да се прецизира. Аз насочих мисленето към една определена категория частни субекти. Това са частни субекти, които по един или друг начин управляват, печелят от публичен ресурс. Те печелят, да кажем, от моите пенсионно-осигурителни вноски или печелят от моите депозити в банка.
Вижте, аз имам доверие в банките, имам доверие в цялата ни финансово-икономическа система, но не мога да кажа – кой каза за рекламите, че по един или друг повод тези регулирани, спазани, добре действащи корпорации, извършват необясними плащания? Които, примерно аз като мениджър, не бих ги направил. Аз искам те да пестят моя ресурс.
Не искам да припомням случая навремето с директора на „Софийска вода“, който освен свръхогромна астрономическа заплата имаше абсолютно всички екстри, като се започне от възстановяване на таксите за обучение на децата и се стигнеше до закупуване на храната на кучето в къщата, която също общината плаща, тоест не общината, а ние като потребители на услугата „водоснабдяване и канализация“ я плащаме. Това са нашите пари. Да, тогава нямаше регулатор, после заработи регулаторът – има регулатор, който би трябвало да даде общия принцип и рамката, в която се признават или не се признават едни разходи. Но въпреки това има такъв риск. Това е едната категория от лица и субекти.
Другата категория, с която трябва да се съобразяваме, ако Вие сте собственик на огромна корпорация, господин Зарков, с огромно имущество, а аз съм мениджър на тази корпорация и ежедневно Ви продавам интереса и договарям против Вас, как ще се защитите?
Тук бих могъл да кажа и опит и в търговски съдебни дела. Злоупотребата с търговско доверие е тежко търговско дело с трудно доказване. Защо това да не е престъпление? Защо в този случай да не се защитят двата интереса?
Но ако се приеме този законопроект, това според мен би следвало да бъде тема за дебат вече в работната група.
Аз също възразявам срещу общото формулиране на субектите, така както се предложи.
Има ли втора реплика към изказването на господин Зарков?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колега Зарков, не съм съгласен със заключението, с което завършихте накрая, че Законопроектът е непоправим. Това се вижда от критичното, което няма как да не се отчете, становище на Върховния касационен съд. Ако внимателно сте се запознали с него, на практика там се дават конкретни примери за конкретни параграфи от Законопроекта и се посочват недостатъците. Да, никой не оспорва, че Законопроектът не е съвършен. Да, не е съвършен. Аз до голяма степен съм съгласен с това, което прочетох в становището на Върховния касационен съд по този законопроект, който е доста детайлно и добре написано, така че не съм съгласен, че е непоправим. Пак казвам, прочетете внимателно становището, ще видите, че се дават конкретни примери, включително какво следва да бъде коригирано, така че да имаме работещи норми.
Присъединявам се към казаното от колегата Кирилов – това, че ще си заровим главата в пясъка и ще кажем, че няма никакъв проблем в частния сектор, няма да реши проблемите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли трета реплика, колеги? Няма.
Господин Зарков, дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаеми колеги, за репликите.
Преди известно време, госпожа Йосифова от КРИБ, направи бележка за подхода и бележка, която въпреки че е насочена до голяма степен и към нас като вносители на Законопроекта, мисля, че имам много резон по отношение на подхода и начина, по който се прави.
Именно подходът е сгрешен тук, и то в самото му начало, тоест изборът на инструмент, с който да се реши един обществен проблем. Тъй като никой не спори с Вас, уважаеми господин Кирилов и вносители на Законопроекта, че има проблем с начина, по който функционира икономиката в отделни нейни отрасли.
Но може да се погледне в други държави. Помня например преди няколко години примерите с недобросъвестни мениджъри или с неуспешни мениджъри, които биват освободени от предприятията срещу огромни пари, така наречените „златни парашути“ и така нататък, съпоставих с много страни от Западна Европа. Никъде не беше решено с промени в Наказателния кодекс, от една страна.
От друга страна, примерите, които давате, струва ми се, че има достатъчно разпоредби в Наказателния кодекс и сега, които могат да бъдат релевантни в частта му „престъпления против стопанството“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съгласен съм.
КРУМ ЗАРКОВ: Има също и елемент да се мисли за подкуп в частната сфера и да се подобрят, обогатят и прецизират съществуващите разпоредби. Но елементарният и казвам „елементарен“ не пейоративно, не с обида, а по най-простия начин – да вземем това, което важи за длъжностните лица и да го прикрепим към частни субекти, противоречи не на правната, а на обикновената логика, тъй като длъжностните лица са длъжностни поради определена причина. Опасността и задълженията, които имат и начина, по който ги реализират, са взети предвид, когато са писани съответните текстове за тях.
Затова казвам, че не може да се поправи някак си Законът, тъй като не става дума за някаква техника, а за първоначално грешен подход. Идентифициран е един проблем, прави сте – правилно, поздравления, че сте го идентифицирали! – но оръжието, с което се опитваме да се прицелим в него, е грешно. Не е този закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С това процедурата по изказването на господин Зарков приключи.
Заповядайте, колеги от БТПП.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Господин Председател, уважаеми народни представители! Действително освен това, което ще кажа – това са няколко аргумента в телеграфен стил, тъй като имате становището на Асоциацията на българските работодателите, виждайки дискусията, която се случва и примерите, които дадохте – конкретните примери, господин Председател, действително моите опасения се засилват от това, че подобен законопроект не само ще размие, а направо ще махне границата между наказателната репресия и гражданския и търговския оборот. Там споровете – в гражданския и търговския оборот, има вече изградени инструменти – искови молби към държавния съд или арбитраж, ако има арбитражна клауза, но там проблемът, който е сложен, е, че се плаща такса. Ако в ръцете на тези лица дадете възможност да изпращат сигнали до прокуратурата, имайте предвид, че тези разпоредби, които приемете, ще бъдат едни от най-често използваните, защото за сигнала и жалбата към прокурора няма да дължи такса.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И сега ги има, и са в огромен обем сигналите – на търговци, търсейки по някакъв начин ангажимента на държавното разследване.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Абсолютно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само и само, за да съберат доказателства, които те не биха могли да съберат.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Абсолютно. Това е практиката в нашия Арбитражен съд. Аз от там тръгвам. Но за да не се допусне и да се прекрати тази практика, трябва да има ясна демаркационна линия между гражданския процес и възможността там да се решават гражданскоправни, търговскоправни спорове и наказателния процес.
Също така по отношение на аргумента за симетрията между това, че може да се търси наказателна отговорност на длъжностни лица в публичния сектор, а също така се формулира и наказателна отговорност за подкуп в частния сектор.
Ако изравнявате и слагате симетрия в отговорността, трябва да осигурите симетрия в правомощията. В частния сектор никой не упражнява държавна власт. Ние не упражняваме държавни правомощия.
В тази връзка искам да обърна внимание на парламента и на публиката, че преди няколко години водихме абсолютно същия дебат за Закона за разкриване на имуществото на членове на управителните съвети на работодателските организации, които участваха в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Там аргументите, с които беше прокаран този закон, който после беше отменен, е, че в Националния съвет за тристранно сътрудничество се приемат решения за обществени поръчки. Още повече в момента заседанията, не само протоколите са достъпни, а има поне 30-40 журналисти, които гледат на монитор в реално време и след това задават въпроси.
Така че според нас няма как този законопроект да бъде по някакъв начин коригиран, тъй като са нарушени основни принципи на гражданското, търговското и наказателното право и трябва да се запази ясната демаркационна линия между тези отрасли на правото и възможностите субектите да използват инструментите, които правото им дава.
Последно, и с това завършвам, тъй като говорим за целта на Европейската комисия, ние също контактуваме с тях и виждаме какво излиза като официална позиция. В Европейската комисия едва ли очакването е проблемите, които имаме с корупцията да се решават с безкрайни промени в законодателството. Те искат резултати, искат присъди. Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Уточнявам, аз лично не съм за симетрията и макар че бях поставен в ситуация вместо правителството да защитавам Законопроекта на правосъдието, категорично съм убеден, че тук за метода не може да е по аналогия или симетричен, трябва да бъде много стриктно специфичен и да се съобрази особената сфера на приложение и на корупционен риск.
Заповядайте от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Ще се постарая да направя най-краткото изказване днес.
Конкретно. Депозирали сме становище общо на четирите представителни работодателски организации, обединени в АОБР, което няма да преразказвам по понятни причини. Това, на което ясно се противопоставяме са параграфи 1, 4, 6, 7 и 10. За нас там са проблемите и там е демаркационната линия между наказателноправната закрила и наказателноправната репресия – нещо, на което ние се и ще се противопоставяме.
И последно, в заключение, нека да не остава у никого съмнението, че към настоящия момент се приема, че корупционните престъпления в публичната сфера в Република България са преодолени в досегашните си вид и форма и поради това тази сфера бива разширявана и с частни субекти. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, предлагам Ви да закрием дебата и да пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-55, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2017 г., тук бих добавил: с всичките условности и уговорки, които направихме в дебата.
За – 10, против – 7, въздържали се – няма.
На първо четене засега се приема Законопроект № 702-01-55.
Тъй като вече имаме още един законопроект, моля всички организации да се считат поканени за участие в работна група след приемане евентуално на обобщения доклад от пленарната зала.
Колеги, правя процедурно предложение.
Тъй като по точка трета от дневния ред бях Ви предупредил, че очакваме от Министерството на отбраната генерал Атанас Запрянов – заместник-министър, по отношение на Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, № 802-02-6, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2018 г., правя процедурно предложение да прекъснем дебата по точка първа, да обсъдим точка трета и да продължим след това с шестия и със седмия законопроект.
Господин генералът тези дни е само в парламента и не може да си върши работата, но благодаря на Министерството на отбраната, че спазва принципа на Правната комисия и присъства заместник-министър. Това не го казвам като укор към Министерството на правосъдието, защото знам, че в днешния ден пък нямат заместник-министър.
Има ли възражения по това процедурно предложение? Няма.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ХИДРОГРАФСКА ОРГАНИЗАЦИЯ, № 802-02-6, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2018 г.
Уважаеми господин генерал Заместник-министър, заповядайте за кратко представяне.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! За постигането на оптимална среда, способстваща развиването на активна морска политика от Република България като морска държава и във връзка с членството ни в Европейския съюз и НАТО, е необходимо създаване на условия за осигуряване безопасността на корабоплаването в морските пространства на нашата страна. Неотменна част от това е развиването на способности в областта на отбраната, свързани с хидрографията, картографията и опазването на морската среда.
С цел повишаване на националните способности, имащи пряка връзка с безопасността на море, е от особено важно значение сътрудничеството с Международната хидрографска организация, която се явява водеща международна институция в сферата на хидрографията, картографията и безопасността на море. Вземайки предвид факта, че организацията е един от основните международни органи, разработващи концепциите по хидрография и морска картография, в тясно сътрудничество с Международната морска организация, на която Република България е пълноправен член още от 1960 г., е необходимо Конвенцията за Международната хидрографска организация да се ратифицира от Народното събрание на Република България.
Приемането на страната ни като пълноправен член ще доведе до следните преимущества: приобщаване на страната ни към световната морска общност и издигане авторитета й като морска държава, участваща при вземането на решения, свързани с международното корабоплаване; участие в работата на организацията, право на глас при вземане на решения и достъп до пълния обем документи и данни; участие в усвояването на средства, отпускани от Европейския съюз чрез Международната хидрографска организация, по регионални проекти за осигуряване безопасността на корабоплаването; възможност за обучение на специалисти от Военноморските сили в международни институции по одобрени от Международната хидрографска организация програми и получаване на удостоверения за компетентност; увеличаване с 15% на хонорарите, които България получава съгласно двустранното споразумение за обмен на данни с Хидрографската служба на Обединеното кралство; придобиване от Хидрографската служба на Военноморските сили на сертификати за производство на морски карти и пособия по международните стандарти.
С Решение № 197 от 12 септември 1990 г. Министерският съвет на Република България дава съгласие Република България да се присъедини към Конвенцията за Международната хидрографска организация. В това решение се дава и указание Министерството на външните работи да направи необходимите постъпки за присъединяване на България към Конвенцията чрез депозитаря, който се явява правителството на Княжество Монако.
С нота № 78 от 24 април 1992 г. Република България е уведомена, че присъединяването на българската страна е одобрено от две трети от страните – членки на Международната хидрографска организация. Подобно предварително съгласие, в резултат на депозирана молба за членство, е необходимо в съответствие с процедурите на чл. ХХ от Конвенцията.
Конвенцията следва да бъде ратифицира със закон на основание на няколко разпоредби от Конституцията на Република България, а именно: чл. 85, ал. 1, т. 2 – 4, и т. 5, защото със закон се ратифицират международните договори, които се отнасят до участието на Република България в международни организации, съдържат финансови задължения и предвиждат участие на държавата в арбитражно уреждане на международните спорове.
За информация на Комисията, годишната такса, която Министерството на отбраната трябва да заплаща след ратификацията, е 12 хил. евро. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Моят въпрос, още когато четох материалите и се подготвях, е само един. 1990 г. държавата изразява воля да се присъедини, 1992 г. е изпълнено условието, което е било необходимо – две трети от страните да го потвърдят. Кое е наложило тази много голяма забава според Вас? Понеже Вие сте в тези отношения, ако може да ни отговорите. Защо държавата до момента толкова се е забавила Народното събрание да я ратифицира?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Милков.
Господин Генерал, може ли да отговорите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: До присъединяването на България към НАТО и Европейския съюз всъщност не е имало такава крещяща необходимост. Но сега след като сме членки на двете организации, нашата Хидрографска служба би могла, ратифицирайки този документ, да произвежда материали, които да се ползват от НАТО и Европейския съюз и за това да бъдат възмездявани фактически произведените картографски материали, както Троян прави цифрови карти за ползване от нашите съюзни сили. Това е част и от оперативната съвместимост – да имаме същите способности като другите страни членки.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Не желае господин Милков отношение.
Други въпроси, мнения, становища и изказвания няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, № 802-02-6, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2018 г.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря, господин Генерал, за търпението и за участието.
Колеги, предлагам пет минути прекъсване.

(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме след прекъсването.
Продължаваме със законопроектите по точка първа от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 18 януари 2018 г.
За вносителите – колега Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както правилно отбелязахте, на знаменитата дата 18 януари тази година, четвъртък, е внесен нашият Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, касаещ два основни въпроса.
На първо място, считаме, че е необходимо да се промени характерът на умишлено причинената средна телесна повреда, когато това е направено на близък роднина или на съпруг, като до момента това е престъпление от частен характер. Ние предлагаме да стане така нареченото частно-публично обвинение.
Втората разпоредба, в чл. 296 да се създаде нова ал. 4, с квалифициран по-тежко наказуем състав, в случаите когато не е изпълнил съдебно решение или заповед за защита от домашно насилие.
Мотивите сме си изложили подробно. Като основно във връзка с първото ни предложение, това е характерът на връзката между извършителя и пострадалото лице. Ние считаме, че тази близка родствена връзка или съпружеска предпоставя, в случаите когато тъжбата се оттегля, производството се прекратява поради това или дори не се подава, което в крайна сметка поставя обществените отношения не в конкретния случай, а изобщо в ситуация, в която те няма да бъдат защитени. Затова с нашето предложение предлагаме да се постигне следното: тъжбата да се подава до прокуратурата, а не до съда. Тъжбата да не може да бъде оттеглена и по наказателното дело да се произвежда – това ще бъде и резултат в крайна сметка – досъдебно производство.
Във второто ни предложение основни аргументи са зачестилите случаи на неизпълнение, особено за домашно насилие, когато са издавани заповеди, и предлагаме да има квалифициран състав при повторност наказанието да е от една до пет години. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Милков.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения и становища.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, по-скоро под формата на въпрос към колегата Милков. Разбирам положителните, тоест добрите Ви намерения с предлагането на тези промени. Започвам по отношение на втората, на квалифицирания състав за неизпълнение на съдебни решения. Имате ли някаква статистика, или не е задължително да е статистика, някакви данни за това неизпълнение, така че да предлагате квалифициран състав? Защото, доколкото си спомням, в становището на Министерството на правосъдието, а мисля, че и в становището на Върховния касационен съд се казваше, че не се срещат такива трудности в практиката по отношение на основен състав и няма нужда от създаването на квалифициран. Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос. Предвиждате задължително да няма право лицето, което е подало сигнал и е поискало образуването на досъдебно производство, да не може да оттегля жалбата си, което според мен не е приемливо, особено в случаите точно на такива близки родствени отношения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, адвокат Гигова, също с въпрос.
ВАЛЯ ГИГОВА: Въпросите на Адвокатурата са абсолютно идентични с това, което каза колегата Митев. Не смятате ли, че именно заради много близките родствени отношения, където хората един ден са в лоши отношения, но след 4 – 5 дни, след 2 месеца са в добри, крие огромни рискове подобрените отношения, заради невъзможността да си оттегли жалбата, да не могат да се подобрят? Тоест чисто да се набъркаме в живота на хората по такъв начин, че да ги лишим от възможност извършителите на телесното увреждане всъщност да се поправят, да заживеят по един нормален начин. Или когато знаеш, че каквото и да направиш, е все тая – ще бъдеш обект на наказателно преследване, това лично ми се струва твърде сериозна намеса в семейните и личните отношения. Това, ако може да го уточните.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други въпроси към вносителя има ли? За да дам възможност на господин Милков.
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Ще започна отзад напред. Първо към колегата Гигова. Ние като адвокати знаем добре, и всеки занимаващ се с обсъждане и тълкуване на факти знае, че един факт, разбира се, че може да бъде представен от тази страна, от която представяте и Вие. Но имаше много факти в обществото, неслучайно започнах и с датата 18 януари, когато ние сме входирали този законопроект, който действително би довел до по-съществена намеса в личните отношения на хората. Да, права сте и това се казва в становищата не само на Адвокатурата, на ВКС и на Министерството на правосъдието, но примерно в обратна насока е становището именно на прокуратурата, за която би се създало повече работа.
Аргументи има в обратната насока. Аргументи изтъкваме и ние, обратни, в мотивите си. Защото същият факт, погледнат от обратната страна, води до новината, че една жена многократно е подавала сигнали за домашно насилие и те се задействаха след смъртта й. Този законопроект е наш отговор и на норми, фигуриращи в Конвенцията, против която се противопоставяхме, внесена на 12 в Народното събрание – няколко дни преди Законопроекта, и действително ние приемаме и тук трябва да обърна внимание, че става дума за средна телесна повреда. Става дума за съществено засягане на телесния интегритет на едно физическо лице, и то буквално си е било пребито, така да го кажем. Колко да се подобрят отношенията? Не става дума за лека телесна повреда, а за средна телесна повреда. Затова ние сме преценили и предвид напрежението в обществото да представим такова законодателно решение.
По отношение на колегата Митев, не, няма как ние да представим конкретна статистика. Законопроектът е плод и резултат на станали обществено известни факти и обстоятелства и зачестяването в обществото, но конкретна статистика не мога да Ви изложа. Ние сме представили, каквото ни е известно, в мотивите. Това беше за конкретната статистика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Питащите искат ли отношение?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Искам дуплика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това не е дуплика, а е отношение тук.
Господин Митев за отношение към въпроса, адвокат Гигова не иска, след това за изказване господин Лазаров.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Колега Милков, аз затова казах: не конкретна статистика. Аз не очаквам от Вас като народни представители да имате този капацитет и ресурс на институциите. Да представите конкретно поне някакви примери в тази посока, тъй като от становищата и на Министерството на правосъдието, и на Върховния касационен съд не откриваме подобно неизпълнение на съдебни решения, за които се създава квалифицираният състав. В този смисъл.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Митев.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще подкрепя Законопроекта, уважаеми колеги, ще гласувам „за“.
Беше поставен въпросът от колежката Гигова за оттегляне на молбата. Да, на практика, когато е частен характер, под една или друга форма може да се оттегли молбата; да не се яви лицето. Третата форма е да постигнат споразумение, не го пропускайте. Обикновено това става в съдебната фаза, месеци след подаването на молбата, насрочване на делото, призоваване. Така че не всякога оттеглянето на молбата е под въздействие на този, който е упражнил насилието. Да, има хипотези. Но има и хипотезите, когато в досъдебното производство, а след това и в съдебна фаза, не говорим за хипотезите, когато са близки роднини, говорим за хипотезите, когато вечерта са празнували, средна телесна повреда, която се изразява по някой път в избиване на един зъб или някои други по-вредни неща, образува се досъдебно производство, то е задължително. В досъдебна фаза или в съдебна фаза започва лъжесвидетелство, защото те на третия ден са приятели. Това трябва да Ви е ясно. Това е практика. Не масова, но обикновено се започва. По някой път се прекратява досъдебното производство. Не рядко прокуратурата си образува, разбира се, и съответните дела за лъжесвидетелстване, тогава пък става още по-комплициран случаят. Та, ще го подкрепя Законопроекта.
Мислите ли все пак, ако не в досъдебната фаза за оттегляне на молбата, все пак в съдебна, ако се съберат доказателства – с експертизите безспорно е установено, че има средна телесна повреда, защото може да се окаже и лека, тъжителят не е длъжен да има правната преценка или медицинската преценка, подавайки молба, дали е средна, дали е лека телесна повреда. Това се установява след съответните експертизи служебно в досъдебното производство. Мислите ли все пак в съдебна фаза евентуално по възможност пострадалият да заяви, че не желае да се води съдебно? Там, вече пред съда в една по-друга обстановка? Питам просто. Знаете, има хипотези. Преди беше при пътнотранспортно произшествие, когато бяха само близки роднини, след това се въведе – ако пострадалият желае, може да поиска да бъде прекратено. Да, непредпазливи деяния са там, но се дава тази възможност. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Колега Лазаров, и на този въпрос, и на колегата Митев допълвам: предложенията са инициирани от текстовете на Конвенцията. Там имаше такова искане в законодателството. Между другото, приемайки я, трябва да го предвидим, да не може да се оттегля, точно за да се прекратява производството след оттегляне на сигнала, който е подал пострадалият.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не говоря за оттегляне.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Връщам обратно – откъде сме мотивирани и конкретни случаи дали да предлагаме. Конкретните случаи са станали причина за създаване текстовете на Конвенцията. Ние казахме, че много голяма част от тях приемаме и затова ги предлагаме в законодателството. Дали в съдебна фаза да може да се оттегли, може би е въпрос, по който да помислим между първо и второ четене. Не мога в момента да Ви отговоря.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не да оттегля. Да декларира прекратяване на съдебното производство, което е различно.
Да, в Конвенцията пише: оттегляне. Аз не говоря за оттегляне. Категорично казах – в досъдебната фаза трябва да се установи налице ли е средна телесна. Може да е лека, може да се окаже и тежка. В съдебната фаза, когато е минало време, успокоили са – това, което каза и адвокат Гигова, да се даде възможност…
ПЕНЧО МИЛКОВ: Между двете четения експертите трябва да помислят.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Съгласете се, че ние не говорим само насилие мъж над жена, роднини. Между другото, ако си направите труда да проверите, ще видите, че има и немалко дела по тъжба на мъже, образувани за домашно насилие. Там идеята е малко по-друга. С оглед едни бъдещи бракоразводни дела, но има. (Реплики.) Категорично не говорим за оттегляне на молбата. Говорим в един по-късен етап.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, аз не мога да подкрепя този Проектозакон, тъй като той е житейски неиздържан. Ако бъде приет, това означава, че половината български семейства ще се разведат. Във всяко семейство има кавги, дрязги, спречквания, даже и при най-малко спречкване мъжът или жената могат да получат средна телесна повреда. Средна телесна повреда не значи да бъде пребит някой. Средна телесна може да бъде и счупено малко кутре, и пръст, който и да е, или разклатен зъб. Средна телесна повреда – много сериозно е да се спекулира с това, че е пребита жената или мъжът.
Ако това бъде прието и одобрено, както казах, ще има много негативни последици. Не са малко случаите, когато мъжът или жената си нанесат някакви телесни повреди – говорим в конкретния случай за средни, а след това искат да се помирят, и се помиряват.
Откъде-накъде ние, законодателите, няма да им даваме право те да се помирят и да не се съдят, а ние ще им налагаме задължително да им се образуват наказателни дела от общ характер и да бъдат съдени? Как ще живеят след това заедно? Как ще делят имущество? Единият, като бъде осъден, вече тогава задължително ще се разведе този, който бъде осъден.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Или ще живее с престъпник. (Реплики.)
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Да, и ако бащата е на такава работа, може да бъде уволнен. Където се иска да е с чисто съдебно минало, ще остане без работа. Много негативи ще има това.
По второто предложение, за неизпълнение на съдебните решения и за злоупотреба с домашното насилие. Тук също може да има злоупотреби, неизпълнение на съдебно решение – някой да не си даде детето, когато другият отиде да го вземе в деня, определен за свиждане. Ако го направи повторно, значи той трябва да получи – колко предлагахте Вие? – от една до пет години. Те кражбите са с по-малки наказания. Завишете го „до пет“, но без „една година“. Защо трябва да има и минимум? Това е много сериозно наказание. Аз не съм съгласен с това и не мога да подкрепя и това предложение. Помислете – или да намалите наказанието. Да се завиши малко, но не така драстично като за много злоупотреби. И сега ги има злоупотребите. Те са особено от страна на жените към мъжете, които не могат да се гледат, ненавиждат се и за какво ли не подават тъжби и жалби. Ще възникнат сериозни проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплика – господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми колега, Вашите аргументи и притеснения биха били меродавни, ако искахме да превърнем този състав в престъпление от общ характер. Действително ние сме търсили подход, който да взима предвид деликатността на семейните взаимоотношения.
Две неща: първо, не трябва да се банализира този тип насилие. Второ, подаването на тъжба до прокурора не означава осъждане на лицето. Именно защото има и злоупотреби, всичко това ще подлежи на проверка.
Един от големите проблеми, който се идентифицира покрай широкия дебат за Истанбулската конвенция, е фактът, че жертвите на такъв тип престъпление не съумяват по много причини, които са очевидни, да допринесат доказателства за извършеното срещу тях посегателство. Така беше ситуацията досега, когато е от частен характер. Тоест не става дума за хора, които не искат да се съдят, а за хора, които се опитват да се защитят, но не успяват заради близките взаимоотношения, които имат с насилника, да създадат достатъчно дългата и последователна работа по събиране на доказателствата. Тук е моментът, който трябва да се вземе предвид. Оттеглянето на жалбите, начинът, по който се развива производството, случва се често. Тук няма значение мъж – жена или жена – мъж, но не на последно място, поради обществения натиск, срама и други причини – да се оттегля, да се сдобрява, да не се излагаме пред семейството. Много са причините, всичко това е ясно.
Затова мисля, че ние предлагаме един много рационален подход. Защото Вие казвате: много се карат, да, често си хвърлят чинии един по друг, но тук става дума за онзи момент, в който това е стигнало до степента, в която жертвата на престъпление да се обърне към държавния обвинител. Това не е тривиален скандал и дори да има случаи на злоупотреба, те ще бъдат много бързо идентифицирани от съответното длъжностно лице.
По отношение на второто предложение – състава на престъплението по чл. 296. Мисля, че то също има своите основания. Може би си заслужава да проведем дебата между първо и второ четене и да намерим подходящите граници или съответствието на наказанието спрямо престъплението. Но все пак, мисля, че трябва да има засилване на тази санкция, поради очевидната за всички ни причина, че такива заповеди, основно когато става дума за заповедта за защита от домашно насилие, не се спазват. Тук се търси откровено превантивният ефект със завишаването.
Със всички слабости, които може да има техниката: завишавам наказание, за да търся превантивен ефект, друга ние не можахме да идентифицираме. Ако може да намерим по-добра, нека да е тя. Нека да се пазим да не скачаме от една крайност в друга. Скочихме в една крайност по отношение на Истанбулската конвенция, сега пък да не банализираме всичко и да не намерим в патологията, каквато често се проявява, основния белег. Не, такъв проблем има, и този проблем има място в Наказателния кодекс. Струва ни се, че това е най-резонният вариант.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Втора реплика – господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Аз си позволявам да направя втора реплика със следните аргументи. По отношение на първото ни предложение, вижте, в момента, когато престъплението е от частен характер и се подаде тъжба до прокуратурата, веднага се образува производство, нали така? И ако ние си говорим за бащите, които можели да бъдат освободени от работа, или да се постигне нещо отрицателно – веднага за това лице вече е образувано производство. Има много правни основания, когато не трябва срещу лицето и то изпълнява дейности, да има такова образувано, макар и от частен характер да е. (Реплики.)
Това го научих във връзка с друго предложение, където щях много да сбъркам. И ми се обадиха да ми кажат къде много щях да сбъркам при предните изменения. (Реплики.)
Да, веднага се образува. А сега с предложението ще бъде до прокуратурата, тоест няма да има точно за такъв тип междуличностни веднага да се образува. Тя или той искайки да навреди, в момента много по-може да навреди, защото с това веднага ще се образува, а сега ще има разследване. Това е първият ми аргумент.
И вторият, точно примера със съдебните решения за децата – масови злоупотреби. Знаете всички тук колеги адвокати – масови злоупотреби и при непредоставяне на децата. След това какво правим ние, как се удостоверява, как търсиш хиляди други начини да стигнеш до това дете – майката или бащата, в по-редки случаи бащата, да започне да го предоставя на другия родител за режима на лични отношения. Масов случай! Защо, при положение че сме изложени наистина и виждаме това нещо, че се случва, да не се завиши наказателната принуда? Да, може би максималният размер е твърде голям. Можем да помислим също между първо и второ четене.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Трета реплика има ли към изказването на господин Найденов? Няма.
Господин Найденов, заповядайте за дуплика на двете реплики.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, по първото предложение не ми стана много ясно как лицето ще бъде предадено на съд и може да не бъде осъдено? Има такъв вариант, ако пострадалият излъже в залата, да каже: „Не, аз сам се ударих, никой не ме е бил.“ Тогава има вероятност да я дърпат за лъжесвидетелстване или за набедяване в престъпление, или могат да осъдят и единия, и другия. Аз не виждам защо трябва да налагаме насила да се водят такива дела от общ характер между семейство? Обикновено те са семейства, които имат и деца, и ще навреди на всички тях. Аз съм против. Честно да Ви кажа, почти не съм срещал такива дела. Те са много рядко, няма защо да се вкарват в общ характер тези престъпления. Законодателят е дал право, ако пострадалият иска да заведе дело, да си го заведе, да го образува – няма никакви проблеми. Защо трябва ние да се месим в това дали задължително трябва да го образува?
И на следващо място, тази Истанбулска конвенция няколко пъти я споменахте, тя още не е ратифицирана. Не знам и дали ще бъде, така че да не я вкарваме тук сега в това обсъждане.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Аз съвсем накратко искам няколко думи да кажа. С дълбокото убеждение, че предложението Ви не може да замести препоръката и прилагането на Истанбулската конвенция, колкото и да сте искали. Очевидно в краткото време, в което сте реагирали, според мен това дори да е работещо решение, то е фрагментарно и частично. То няма да доведе до съществена промяна по отношение защитата на нарушените права, така както Истанбулската конвенция би препоръчала.
Тук подкрепям становището на Министерството на правосъдието в частта, в която се казва: „Министерството на правосъдието в изпълнение на Националната програма за превенция и защита от домашното насилие за 2014 г., приета от кабинета Орешарски, е осъществила проект „Подобряване на националната правна рамка в съответствие със стандартите на Съвета на Европа и укрепване на капацитета на компетентните институции, занимаващи се с домашно насилие и насилието, основано на полов признак“.
Въз основа на този проект са изработени седем доклада. Ние ги получихме от Министерството на правосъдието. Изследвахме ги във връзка с подготовката на искането до Конституционния съд по отношение на питането за конституционносъобразност на Истанбулската конвенция и бих казал, че това е един много минимален фрагмент, пак казвам, дори да е правилен. Дори това да е верният, това не може да замести цялостното решение.
Аз ще го подкрепя, за да го има за дебат на второ четене. Бих се радвал, ако и колегите вносители продължат да мислят по този въпрос. Пак казвам, това не изчерпва темата „домашно насилие“ и темата „защита на жертвата при домашно насилие“.
Ще се огранича до това. Бих тръгнал да коментирам и конкретни случаи във връзка с прилагането или неприлагането на едни или други правни решения. През последните три години направихме множество обсъждания в окръжните градове на България. Срещнахме се с жертви на домашното насилие. Мисля, че разбрахме голяма част от проблемите както на пострадалите от това насилие, така и на правораздавателните и праворазследващите органи. Не можем с промяна на една норма в Закона за домашното насилие, или на една норма в Наказателния кодекс да решим този въпрос в правната му част, защото това е проблем, който има своите измерения и в другите аспекти на човешкото поведение.
Споделям съмненията, които и колегата Лазаров, и другите колеги изразиха по отношение на микроефекта от такова едно производство и от опасността пак да злепоставим жертвата в крайна сметка, ако тя с оглед промяна на поведението си, искайки да се откаже от това производство, изпадне в неблагоприятна ситуация. Много товарим с този режим жертвата. Да, предимно жена, но има случаи, в които и мъжете са бити от съпругите си. (Реплика.)
На психическия тормоз как ще отговорим със случая на средната телесна повреда? Тук господин Найденов е абсолютно прав. Абсолютно прав е и с това, че ще дадем още един инструмент на колегите бракоразводни адвокати да спекулират в производството, преди постановяване на решението по бракоразводното дело. (Народният представител Крум Зарков говори при изключен микрофон.)
Не е така, колеги, и въобще не мисля, че това е филтър. Да, тук имаме предварително производство, но доказателствата се събират от прокуратурата, което вече си е определен натиск по отношение на страните. Това са разпити, свидетели, други доказателства, освидетелстване. Тук това си е наказателен процес, докато в рамките на частното наказателно производство, каквото е събрала страната, това са доказателствата. Защо искате прокурорът да участва едва ли не в бракоразводните ефекти на едно производство?
РЕПЛИКА: Защото има средна телесна повреда.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е, средна телесна повреда наистина може да има много, да не кажа, по-маловажна, защото не са маловажни увреждания на тялото, но сравнително по-ниско интензивни. (Народният представител Пенчо Милков говори при изключен микрофон.) Не сте на микрофона и сме в диалог.
Приключвам.
Давам думата на господин Лазаров за реплика, на адвокат Гигова, и Вие, ако искате реплики.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз не искам да правя реплика, понеже господин Милков няколко пъти каза какво ги е мотивирало. Да не дава господ, бита жената, подавала сигнал. Ама по Закона за домашното насилие, извинявайте, нека да не ги смесваме, ако искате наистина да има яснота. Тук говорим за средна телесна повреда, която може да бъде и нещо, което е дребно, която може да бъде и нещо доста сериозно.
Да, казах, ще го подкрепя. Нека да мине и досъдебното, може да се окаже, че не е средна телесна повреда, може да се съберат доказателства, че е афект. Не искам да изброявам хилядите хипотези. Но помислете по варианта, казвам го за господин Зарков, ще го повторя всъщност, него го нямаше – вече в съдебна фаза, преди да започне, има вече разпоредително заседание, наистина лицето, подобрили си отношенията, не желае повече, да има възможност да каже пред съдията: „Аз не желая да започва съдебното производство“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: С уговорката, че не съм специалист по наказателно право, но с какво впечатление оставам? Ние се опитваме чрез въвеждане на нови състави на престъпления или преквалифициране на вече съществуващи да решим неефективно разследване и неефективна намеса на властта при лични престъпления. Голяма част от тези престъпления, домашното насилие дори не е в семействата, защото много голяма част от хората въобще не живеят в брачни отношения, те нямат брак. И случаят, който Вие цитирахте, тази жена, която, за съжаление, си отиде, тя не беше в брак, така че ние с тази разпоредба нищо не решаваме, ако тя се промени. Единствената разлика е, че се намесваме много сериозно в семейни отношения. Всички говорят за мъже и жени и за брачни отношения, но тук са братя, сестри, майки, деца, бащи – то е обратното. Не са само съпрузи, които ще вървят да се развеждат, визирани в тази разпоредба. Това ми се струва много сериозна намеса в семейни отношения. Не го гледайте само на плоскостта на съпрузи. Там има двама братя, сестри, майки, деца и така нататък. Струва ми се, че всяка много интензивна намеса на държавата с наказателна репресия е много опасна. И тази пълна невъзможност да си оттегли жалбата, мен лично много ме притеснява това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук в допълнение на това, което казва адвокат Гигова, ще кажа, че жената в моя квартал, която беше убита от бившия си съпруг, това е в хипотезата след развод. Този случай дори не би попаднал в тази хипотеза.
Тук аз имам дуплика, но се отказвам от нея, за да вземете отношение по изявленията на господин Лазаров и на адвокат Гигова.
КРУМ ЗАРКОВ: То не е отношение, а може би още един опит да обясня, като вземам предвид факта за оттеглянето, че ще го премислим много внимателно, и Вас също насърчавам да го премислим. Но нека да сложим точките върху „и-тата“, ако ми позволите.
Първо, това не е единственият текст в Наказателния кодекс и когато става дума за насилие от друг характер, има други текстове, които се прилагат.
Второ, ние тук допринасяме, струва ми се, решението на един конкретен проблем, а той е: доказателствената тежест и абсолютната невъзможност в случаите на такъв тип насилие за жертвата да допринесе до доказване – то е голямата трудност, хайде, да не е абсолютна невъзможност, думите имат значение, съгласен съм – голямата трудност да се докаже деянието на насилника в напълно частния наказателен процес. Не превръщаме това нещо в престъпление от общ характер именно по съображение, че наказателната репресия трябва много деликатно и внимателно да се намесва в семейните отношения. Но в един момент, когато е имало тази частна тъжба, когато прокурорът е преценил след разследване, че има извършено престъпление, и тук може да си зададем въпроса: до каква степен жертвата, пък била тя и в семейни или други роднински отношения, има право да оневини насилника? Това е въпрос, който трябва да си поставим, тъй като ние вече сме в хипотеза на това, че тя е подала тъжба, че е извършено преследване, че прокурорът е убеден до степен да внесе в съда, че има извършено престъпление. За това става дума. Не става дума за намеса на държавната репресия просто така в семейните взаимоотношения.
Такова щеше да бъде, ако е от общ характер и прокурорът по собствена инициатива може да започне разследване, защото съседите били казали, че тези се карат много силно. Не правим това. Напротив, много внимателно мислихме и мисля, че сме пресекли точната намеса. Това, естествено, е наше становище. Сигурен съм, че ако намери достатъчно подкрепа на първо четене, този дебат може да бъде продължен и обогатен с още становища.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние Ви подканяме към това. Ще подкрепим, но с увереността, че ще търсите развитие на тази идея и че на второ четене е възможно да стигнем до едно по-ефективно решение, макар и не точно на тази плоскост.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Само да напомня нещо. Ние на НПК правихме изменения пак по отношение на частните производства. Ако не се лъжа, там въведохме възможността прокурорът да подаде тъжба, когато пострадалият не е в състояние да го направи, и дори да встъпи в това производство, и да поддържа производството, ако прецени. Това е нещо, което е въпрос на справка в НПК, но това го обсъждахме преди три или четири години. Има я и тази хипотеза в делата от частен характер – наказателни, говоря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Найденов, кратко на микрофона. Последно изказване, закриваме дебата след това.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Колеги вносители, Вие искате в чл. 161 да отпадне чл. 129, където е вмъкнат. Какво значи това „да отпадне“? Това значи да си е престъпление от общ характер, това означава.
На второ място, обикновено домашните свади и ако се извърши в дома такова престъпление, кои могат да бъдат очевидци? Или само пострадалият, или децата му. Сега ние ще изправим децата да свидетелстват срещу извършителя. Това е голяма психика и тормоз и ще срине децата – да отидат да свидетелстват срещу бащата. Щом майката иска, може да ги склони да кажат. (Реплика.)
Ще остане така, както е сега – пострадалият винаги има право да образува дела.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Последно изречение. Също с уговорката, което направи колегата Гигова, аз не съм специалист по наказателно право, но в случая дотолкова съм специалист.
С всяко престъпление се засягат обществени отношения, което е недопустимо за обществото – това, което каза и Крум. Как ние в момента изтъкваме аргументи за едно семейство, при положение че всяка средна телесна повреда засяга цялото общество, това го знаете. В случая е създаден облекчен режим. Ние предлагаме той да остане облекчен, когато е в семейна среда. Да не се приравнява на общия режим за средна телесна повреда, но все пак да се отчете и това, че в семейната среда се оказва и натиск за оттегляне – това е. Не се завежда по общия ред. Завежда се пак с тъжба, но оттеглянето да не прекратява производството, защото в крайна сметка е засегнато цялото общество.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 18 януари 2018 г.
За – 16, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се на първо четене от Правна комисия Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-1.

Колеги, престъпваме към последния, седми по ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от Красимир Илиев Богданов и група народни представители на 21 февруари 2018 г.
Господин Митев ли ще представи Законопроекта?
Заповядайте, колега Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, ще се постарая да бъда максимално кратък, като ще съчетая представянето с вземане и на отношение по така внесения Законопроект.
Предложените законодателни промени се основават на убеждението на вносителите, че са нужни по-сурови наказания за бракониерите, които се занимават с бракониерски улов на риба със специално скривани мрежи и взривни вещества, като се предлагат следните промени в съществуващия към момента нормативен текст на чл. 238.
Сегашната редакция на текста изисква случаят да не е маловажен. Предлага се в Законопроекта отпадането на думите „в немаловажни случаи“. Тук следва да отбележа, че съм съгласен с това, което е постъпило като становище от Върховния касационен съд, че това отпадане на думите „в немаловажен случай“ не е удачно. Ако евентуално стигне до второ четене този законопроект, ще предложа това заличаване да отпадне, тъй като то не решава проблема, напротив – задълбочава го по отношение на принципа... Достатъчно се каза по този въпрос, няма да се впускам в него.
На следващо място, другото предложение, което се прави, е изпълнителното деяние да се промени, като думата „улови“ се замени с думата „лови“. По този начин престъплението от резултатно се превръща в такова на просто извършване, което, макар че съм подкрепил тук колегите, също смятам, че не е удачно като формулировка.
Що се отнася до останалите предложения, които считам за правилни и за удачни, ние предлагаме в буква „а“ на чл. 238 думите „в рибностопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества“, тоест в момента е „отровни и зашеметяващи вещества и средства“ да стане „или“ и да се добави „или всякакъв вид мрежи“ като алтернативни понятия и по този начин да се присъедини България към повечето страни от Европейския съюз, в които е въведена наказателноправна санкция за лова с хрилни мрежи и взривни вещества.
Предлага се също увеличаване на глобата от 100 на 200 лв., и въвеждане на квалифициран състав в случаите на повторност. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Така написан Законопроектът с промяната в ал. 1, на практика се отнася за всичките останали точки – „а“, „б“, „в“, „г“ и така нататък, дори на практика, който лови риба, лови от видове, застрашени от изчезване. Оставяме настрана доказването – нонсенс, който лови. Действащият текст е: който лови.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Още не е уловил, тоест няма как да се прецени.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако идеята Ви е да се направи нещо като квалифициращ състав или промяна, нека да бъде само за буква „а“: който лови риба в рибностопански с взривни, с така, така, така. Предполагам това Ви е идеята, защото така написано означава, че едно дете отива, хвърля една въдичка. Лови ли риба? Лови риба в запазени места при маловодие. Хайде, ако той е непълнолетен, или 20-годишен младеж, или един възрастен човек директно отива към наказателна отговорност, а може нищо да не е уловил.
Прецизирайте си го. Ако това Ви е идеята, кажете, да знам дали да го подкрепя. В буква „а“ има логика, защото там отишли, взрив, заложил е ток, дали вече е осъществен уловът или не, или мрежи, още сега ги залагат, има логика. Всичко останало обаче е нонсенс.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Виждам, че господин Митев иска реплика на изказването на господин Лазаров.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Като отговор и като дуплика. Затова казах, че съм съгласен със становището на Върховния касационен съд. В този смисъл съм съгласен, че тук колегите и по отношение за премахването на немаловажните случаи, и с обща формулировка за ал. 1 не е правилен подход и на практика това изменение трябва да се отнася само единствено за буква „а“. Пак казвам, ако се подкрепи на първо четене, буква „г“ и т. 1 ще искам да отпаднат и ще направим модификация само по отношение на буква „а“. Това е смисълът, това е идеята и то е на базата на становища и молба на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да се вземе отношение точно по този вид риболов.
Смятам, че може дори да се разсъждава в посока дали изобщо да е „улови“ или да е „лови“, съобразявайки промяната на вида на деянието. Пак го казвам, обръщам Ви внимание, че за мен е по-важно промяната, която се прави с буква „а“, с алтернативността. Защото на практика директно ако гледаме в момента как е редактирана разпоредбата: „в рибностопански води с взривни, отровни и зашеметяващи вещества и средства“, „отровни и зашеметяващи“ трябва да са кумулативно дадени. Тоест ако използвам зашеметяващи, но те не са отровни, значи мога да си ловя, колкото искам. Затова ние сме предложили тук да имаме алтернативност.
Пак казвам, за мен дори това не е важно – да променяме изпълнителното деяние от такова на резултатно в такова на просто извършване, но алтернативността трябва да я въведем. В противен случай, този начин, по който е редактирана нормата, за мен в момента не работи – „отровни и зашеметяващи вещества и средства“. Аз не знам, може би има такива, които съчетават и отрова, и зашеметяване. Това обезсмисля тотално по сегашната редакция целта на разпоредбата. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Адвокат Гигова, ще Ви дам думата. Имам само въпрос към госпожа Манолова.
Госпожо Манолова, правно-технически смятате ли, че с уточненията, които господин Митев направи от името на вносител, е възможно да се стигне до прецизиране на състав на чл. 238, така че да се реагира на предизвикателството и способите за улов?
МАНОЛОВА: Според мен не. Ние това уточнихме. Така, както е формулирано в момента изпълнителното деяние „лови риба“, означава, че към него е възможен опит. Престъплението е резултатно. А това, което ми каза господин Митев за „и“-то да стане „или“, то в момента действащата редакция на буква „а“ е „или“. Така че не виждам какво ще допринесе подобна поправка. (Реплика.)
Евентуално пак, ако е немаловажен случай. В смисъл, то това е идеята на наказателната отговорност, за да се отграничи от административнонаказателната в останалите случаи.
Аз си направих труда да проуча. Има изключително добре разгърната административнонаказателна разпоредба в „Отговорност система“ за търсене на административнонаказателна отговорност в Закона за рибарството и аквакултурите. Да не говорим, че глобите не са малки. Има и опция за търсене на обезщетение от извършителя по една таблица съгласно наредба, приета от Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ама ИАРА казва, че не действа. Издава се конкретният случай на това недействие.
МАНОЛОВА: Ама в конкретния случай пише, че има даже висящи хем наказателни постановления, влезли в сила, хем висящи досъдебни производства по чл. 238, което означава, че нормата действа. Сега, как се прилага на практика и как се стига до осъдителна присъда, или изобщо дали се стига до осъдителна присъда, е въпрос на доказване, но нормата действа в тази си редакция. Както прецените.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Обикновено често администрацията за това, че не си върши работата, не желае или не знае как, има и много други примери, най-лесно е да се каже: „На нас ни пречи законодателството“. То същото е и при кражбата на ток, при кражбата на вода, непрекъснато пречи наказателното законодателство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вижте, тук обществената опасност е реална. Не знам кога сте ходили на водоеми, дали имате представа какво става с рибното стопанство, но това е – доминиращ е бракониерският улов. Водоемите останаха без риба. Друг е въпросът действително дали усилването на наказателната санкция би имало превантивното действие, което ИАРА смята, че ще има.
Отдавна бавим адвокат Гигова – заповядайте.
ВАЛЯ ГИГОВА: Адвокатурата е против промяната на глаголното време и глагола „улови“ в „лови“, защото смятаме, че престъплението, както е уредено като резултатно, това е неговият смисъл, защото всеки като хвърли въдицата, не знае дали ще улови, или няма да улови, пък не знае и каква риба – дали ще е от застрашен вид, или от незастрашен вид.
И сме против отпадане на квалифициращото обстоятелство „немаловажни случаи“, защото това отвсякъде дублира предвидената административнонаказателна отговорност и не считаме, че държавата по толкова интензивен начин трябва да се намеси в ловенето на риба, когато случаите са маловажни. Така че смятаме, че предлаганите изменения са неудачни и сме доволни да чуем, че вносителят също смята, че така редактираните и предложени текстове не следва да бъдат приети в този си вид. Това са нашите бележки.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Гигова.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Признавайки, че когато си взех Законопроекта, не видях да е постъпило още становището на ВКС и не съм успял да го видя, но от думите и на господин Митев мисля, че за т. 1 започва да става ясно, че решението не е много удачно.
Малко съм притеснен, защото оттеглихте „немаловажни случаи“, иначе имах много аргументи от първата част на заседанието, които бях готов да изразя. Но това, което ми направи впечатление, е, че според мотивите този Законопроект ще засегне 0,001 от общия брой риболовци в страната, които са бракониери според вносителите, а пък общият брой риболовци според ИАРА са 400 000 души, което означава – ние с колегата се опитахме да направим сметки, че той засяга 4 човека. Това са мотивите. Като цяло – шегата настрана – без да подценяваме важността на тези обществени отношения, струва ми се, че чл. 238 към момента е достатъчно като наказателна репресия в тази област.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплика на господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, аз няма да влизам в дебат за това. Да, факт е това, което казвате, но имайте предвид, че този законопроект беше внесен по настояване и след срещи с ръководството на ИАРА. Аз тук съм малко в ролята да защитавам техните тези, а според тях има проблем в момента така или иначе. Ваше е решението. Преценете как да гласувате – дали да подкрепите, или да не подкрепите.
Аз съм един от съвносителите. Основната идея е на други колеги, те водеха повечето разговори с ИАРА. Като цяло идеята на Законопроекта е да улесни тяхната работа. Аз също Ви казах, че виждам, че има постановки, които в този смисъл са много добре аргументирани. Затова Ви казах, че ако изобщо стигне до второ четене, тези моменти трябва да отпаднат с оглед на становището на Върховния касационен съд. (Реплики.)
Ще се обърна към ИАРА да ги назоват тези хора, щом искате. Може би не е лошо да ни ги кажат кои са, защото данните са техни, данните не са мои. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Последно изказване.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря.
Аз съм против в ал. 1 да се въведе думата „лови“. Както господин Лазаров казва, ако един младеж цял ден виси и нищо не улови и преди да си тръгне го хванат, трябва да бъде съден ли? И как ще бъде оценена рибата, която той не е хванал, за да се види дали е маловажен случай или не е, след като нищо не е хванал?
И по другия текст – считам, че наказанията са сериозни и няма нужда от завишение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Няма други изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от Красимир Илиев Богданов и група народни представители на 21 февруари 2018 г.
За – 2, против – няма, въздържали се – 15.
Не се приема на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11.
С това приключихме точка първа от дневния ред.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, № 854-01-8, внесен от Данаил Димитров Кирилов и Христиан Радев Митев на 19 февруари 2018 г.
Гост по тази точка, който имаше огромно търпение досега, е старши комисар Бисер Костадинов – заместник-директор на Главна дирекция „Гранична полиция“.
Здравейте, старши комисар Костадинов.
Други гости нямаме.
Пристъпваме към доклада: Доклад относно Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-8, внесен от Данаил Кирилов и Христиан Митев на 19 февруари 2018 г. Проект за второ четене.
Наименование: „Закон за допълнение на Закона за обществените поръчки“.
Имате думата по наименованието.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието.
За –11, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф единствен – имаме текст на вносител.
Има предложение от народния представител Филип Попов и група народни представители: параграф единствен – отпада.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, няма да бъда многословен. Подробно изложихме своите аргументи при първото четене на Законопроекта, те са в основата и да направим нашето предложение. Застъпвам становището, че към момента нормативната уредба дава възможност да се извършва така наречената от Вас поддръжка на преградното съоръжение. Подробно съм изложил аргументи, които може да видите в протокола, въз основа на кои текстове считам, че може да се извършва такава поддръжка.
Не, няма да навлизам в конкретика. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Милков.
Помним Вашите аргументи и от дебата в Комисията по правни въпроси на първо четене, и от залата. Благодаря, че ограничавате тяхното изложение. Няма ги тук областните управители, които дадоха много подробна информация при първото разглеждане на Законопроекта.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодарност, господин Старши комисар, че проявихте търпение.
Аз имам следния въпрос. Ние обсъждахме този Закон миналата седмица или по-миналата, мисля.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Доста отдавна беше. Тук имахме и нормалния срок за предложения.
КРУМ ЗАРКОВ: Около три седмици. За тези три седмици има ли сериозни нарушения на целостта на възпрепятстващото съоръжение? Ако е възможно да се каже сега. Не знам, то тайна ли е, не е ли тайна вече? Защото, доколкото разбрахме, е падала пак оградата в последно време. Вярно ли е това?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Комисар.
БИСЕР КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин Председател, благодаря за дадената дума.
Аз искам да направя само едно такова уточнение, защото доста се говори по темата. Ако си представим географски държавата България, ще видим, че общата дължина, или надлъжно е в порядъка на около 500 км. Изграденото възпрепятстващо съоръжение е повече от 250 км. Точните цифри бяха споменати на минали заседания и в хиляди справки, които съм издал. Всеки един участък, който поради причина – форсмажорно, или поради друга причина – от човешка намеса, се идентифицира, своевременно се уведомява съответният областен управител и се предприемат допълнителни мерки към усилване на нашите сили и средства, които се разполагат в близост, около или непосредствено покрай такъв тип злонамерени действия, които са се случили.
Да, в момента има такива малки участъци, за които са сезирани компетентните областни управители. Ако отидем по общите разпоредби на действащия Закон за обществените поръчки, със сигурност ще дойде Нова година, а няма да има избран изпълнител, който да възстанови тази част от пораженията, които са нанесени. Имаше и форсмажорни обстоятелства – обилно снеготопене, обилни свлачища, но не само възпрепятстващото съоръжение е един от… Да, то е основен елемент по отношение на противодействие на незаконната миграция, просто казвам, че е комплексът от мерки. Колкото повече участъци и отдалечаване във времето има с нарушения и те са примерно в порядъка на метри или десетки метри на фона на 250 км, пак казвам, колкото е горе-долу цялото съоръжение, с речните извивки и специфики, които има, толкова повече генерира допълнителни затруднения по отношение на охраната и изисква много повече сили за граничното наблюдение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин старши комисар Костадинов.
Имате възможност за отношение, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Отношението ми ще бъде съвсем кратко. Знаете, ключът към спора на този закон е твърдението, че сегашният Закон за обществените поръчки, с изключенията, които съдържа, със специалната наредба, която е приета в такива случаи, не позволява своевременното ремонтиране и поддържане на оградата точно в контекста на форсмажорни обстоятелства или на злонамерени действия – срязана, да кажем най-кратко.
Притеснението ми е, че ние, казвам: обществеността никога няма да може да разбере дали, къде, как е падала оградата, може би не е толкова важно, но защо е падала? Дали защото е била нарушена, дали защото не е била правилно построена от самото начало и така нататък? Това е ключът в разминаванията, които имаме с вносителите на този закон и с Вас като представител на правителството.
Всъщност ние твърдим и мисля, че сме прави, че когато имате такъв случай и ако той е форсмажорен особено, по сега действащия Закон за обществените поръчки както сезирате областния управител, той може да сезира Министерския съвет, който още тази сряда да вземе съответното решение, за да освободи възложителя, в случая областния управител, да направи ремонтите без, но това ще даде известна публичност на процеса.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Филип Попов и група народни представители – параграф единствен да отпадне.
За – 6, против – 10, въздържали се – няма.
Не се приема предложението на Филип Попов и група народни представители за отпадане на параграф единствен.
При това положение подлагам на гласуване текста на вносителя за параграф единствен.
За – 10, против – 6, въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносителя за параграф единствен.
С това приключи второто четене на Закона за допълнение на Закона за обществените поръчки.
Колеги, благодаря за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 19,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов