Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 40

На 21 март 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 802-01-8, внесен от Министерския съвет на 12 март 2018 г.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерски съвет нa 6 март 2018 г.
3. Обсъждане на Искането на Пленума на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт (обн. ДВ. бр. 64 от 7 август 2007 г., посл. изм. бр. 15 от 16 февруари 2018 г.) и на Определение на Конституционния съд от 13 март 2018 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по Конституционно дело № 2/2018 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има кворум, откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Получихте съобщение с покана и предложение за дневен ред. Имате възможност за становища и предложения по дневния ред.
Няма – закривам дебата и подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте.
За – 13, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Пристъпваме към точка първа:
Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 802-01-8, внесен от Министерския съвет на 12 март 2018 г.
Гости по точка първа от Министерството на правосъдието са: господин Евгени Стоянов – заместник-министър; госпожа Милена Първанова – директор на дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“; госпожа Биляна Белякова – директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси.
От Върховния касационен съд: господин Лозан Панов – председател на Върховния касационен съд; госпожа Емануела Балевска – съдия; госпожа Илиана Папазова – съдия; госпожа Албена Бонева – съдия, и госпожа Вероника Николова – съдия. Те са съдии във Върховния касационен съд.
Господин Заместник-министър, предполагам, че Вие ще представите Законопроекта като вносител.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията по правни въпроси! Представям на Вашето внимание Проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
С предложения законопроект се предвижда изменение в част седма на ГПК – „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз“ във връзка с прилагането на регламент 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент 1896/2006 за създаване на процедура за Европейска заповед за плащане.
Във връзка с изменения с Регламент 2015/2421 чл. 18, параграф 2 Регламент 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, както и с оглед изискването на чл. 20 от Регламент 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане се създават вътрешни процесуални правила, които регламентите предоставят в компетентност на държавата членка. Това касае производството по преразглеждане на постановените съдебни актове.
С тях се предвижда възможност за ответника да подаде до Върховния касационен съд молба за преразглеждане на постановения съдебен акт по реда и при условията на съответните регламенти. Съдът разглежда молбата в закрито заседание по реда на Глава 24 „Отмяна на влезли в сила решения“ от ГПК.
На следващо място, следва да се има предвид, че на 1 август 2014 г. за България влезе в сила Конвенцията от 23 ноември 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството, приета от Хагската конференция по международно и частно право.
Във връзка с необходимостта от създаване на вътрешни процесуални правила по приложение на Конвенцията е предложено изменение и допълнение на ГПК, с което се предвижда създаването на част осма „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на международни договори“ с глава шестдесета „признаване и допускане до изпълнение на съдебни решения при действието на Конвенцията за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството.
Присъединяването на страната ни към този многостранен акт на международното частно право в областта на издръжките произтича от положението и на държава – членка на Европейския съюз, който в рамките на своята изключителна компетентност по въпросите, уредени от Конвенцията, се присъедини с Решение на Съвета 2011/432 като регионална икономическа организация към конвенцията.
С този акт Европейският съюз приема да прилага и спрямо трети държави, извън държавите – членки на Съюз, но съдоговорителки по Хагската конвенция, достиженията на международното частно право в областта на събирането на издръжки, които държавите членки вече са установили в своите отношения по силата на сходни правила, въведени с Регламент 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задълженията за издръжка.
В предложената глава шестдесета „Признаване и допускане до изпълнение на съдебни решения, при действието на Конвенцията за международното събиране на издръжка на деца или други членове на семейството“ са уредени въпросите, които са предоставени в националната компетентност на съответната държава по Конвенцията – компетентният съд и производството по признаване и допускане на изпълнението на съдебни решения и споразумения за издръжка, постановени в друга държава – страна по Конвенцията, както и компетентния орган в производството по издаване на изпълнителен лист.
При определянето на окръжния съд, като орган, пред който се подава молбата за признаване и допускане на изпълнението, както и по отношение на производството по признаване и допускане на изпълнението на съдебни решения, постановени от държави и страни по Конвенцията, са взети предвид аналогичните законодателни решения при прилагането на Регламент 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задълженията за издръжка.
Това е нашето предложение накратко.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Господин Председател, желаете ли да вземете становище?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД ЛОЗАН ПАНОВ: Уважаеми колеги, считаме за необосновано предложението за изменението на чл. 624 от ГПК в частта на предлаганата алинея 5, с която се предвижда компетентност на Върховния касационен съд.
Спомняте си актуализираната Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и пътната карта към нея. Стратегическа цел № 3 е с наименование „Ефективно администриране на съдебната власт“, а мярка 3.6.2 е с предвиден план за намаляване натовареността на Върховния касационен съд.
В продължение на три години с помощта на Народното събрание тази мярка се изпълнява в такава степен, че постепенно се намалява натовареността на Върховния касационен съд.
С това предложение в частта за компетентност на Върховния касационен съд всъщност се прави отстъпление от пътната карта и продължаването на реформата.
Представихме становище още на 31 януари 2018 г. То е на Вашето внимание. Колегите, които участваха в подготовката, са тук и биха могли с Ваше разрешение да дадат допълнителни разяснения.
Ние не сме против приемането на тези правила, но не да е компетентен Върховния касационен съд. Готови сме да съдействаме и помогнем при оформянето на правните норми така, че да обосновем нашето становище и да подпомогнем законодателния процес.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Върховни съдии, заповядайте.
ИЛИАНА ПАПАЗОВА: Дами и господа народни представители, благодарим за възможността да кажем нашите правни аргументи. Неслучайно сме четирима тук, заедно с председателя и изразяваме становището на целия Съд не защото не искаме да гледаме дела – ние това правим цял живот, а защото считаме, че целите на Регламента както са предложени от вносителя, няма как да бъдат постигнати.
Нашите съображения са във връзка с процедурата за искове с малък материален интерес. Това е предложението по § 1, т. 2 за създаване на ал. 5 в текста на чл. 624. Предвиждат се две неща и се предлагат да бъдат приети. Първото е компетентност на ВКС и второто, ВКС да гледа делата по реда на Глава 24, която е за отмяна на влезли в сила окончателни решения. Много добре е, че се предлага такава промяна и целта на Регламента е да се създаде вътрешна уредба или процедура, по която да става преразглеждането на делата, които българският съд е постановил по този регламент за малък материален интерес. Компетентният съд в България е Районният съд, а съгласно този Регламент, приложимото право, редът, по който съдилищата гледат, е вътрешният национален ред. Нашият вътрешен национален ред няма възможност да предвижда Върховният касационен съд да преразглежда решения на Районния. Има Районен, има Въззивен – горна инстанция, Апелативен. Не виждам и никой не виждам какво налага Върховният съд да преразглежда решения на Районния съд. Това, първо.
Второ, предметът на този Регламент е малък материален интерес. Както всички знаете, Върховният съд по принцип не гледа малките материални интереси. За него има ограничение цена на иска, под която решенията влизат в сила и въобще не стигат до ВКС. Освен това, процедурата по този Регламент е писмена. ВКС по принцип, когато кореспондира със страните по откритите заседания, ги призовава чрез „Държавен вестник“. Технически ние не извършваме дейности по кореспонденция със страни.
Освен това, този Регламент изменя стар регламент, защото са констатирани определени недостатъци. Един от недостатъците е бързина, достъп до правосъдие, ускоряване на процедурите, затова там се предвиждат електронни уведомявания, предвижда се лица да дават информация на страните, предвижда се лесен достъп до съдиите, които извършват тази техническа дейност.
Дейността на съдиите от ВКС не е такава – ние работим с граждани. Нашата цел е уеднаквяване на практиката, ние работим с граждани много по-малко, отколкото долните съдилища – районен, окръжен и всички останали.
Технически това не би улеснило граждани, а би ги натоварило с нови проблеми, както и би изисквало от нас една излишна, ненужна и нищо не налагаща организация.
Освен това, процедурата по делата с малък интерес е: има формуляр „А“, ответникът трябва да отговори с формуляр „Б“ и съдът в някакъв срок отговаря. Това не изисква капацитета на съдии със стаж над 20 години – да разменят книжа. Пак казвам, че Върховният съд не се занимава с това.
Това е първото ни възражение защо да е компетентен Върховният съд.
Може би Вие, но и ние направихме справка в Атласа и се видя, че дейността по преразглеждане в другите държави – посочили сме осем или десет, се извършва от същия съд. В нашата държава същият съд е Районният, защото той преразглежда своето решение в две хипотези. Има да провери едно-две неща и край. Не виждам защо Върховният съд?!
Второ, процедурата, която се предлага по реда на Глава 24 „Отмяна на влезли в сила решения“. Глава 24 е от чл. 303 до чл. 309 от ГПК, там има срокове, има основания и какво прави съдът. Ами всички тези неща са дерогирани от Регламента, защото Регламентът казва какъв е срокът – 30-дневен. Той казва кои са основанията – едно, две, които вече казах, че не е толкова трудно да се проверят и какво прави съдът също казва Регламентът. Какъв ред предлагаме ние, какво повече казваме и ако Вие решите Върховният съд да гледа процедурата на чл. 303 на отмяната на влезлите в сила решения е абсолютно неприложимо. Това няма нищо общо с Регламента.
Освен това, типът дела не са влезлите в сила решения, по които ВКС се произнася, защото се нарушава принципът на стабилност. С малкия интерес целта и принципите са съвсем други. Там има бързина – бързо решаване на въпросите. Освен това и редът не считаме, че е удачен. Той просто не дава ред. Формално ще го има, но реално ние няма да има какво да прилагаме.
Третият ни възражение е, че въобще не е мястото в чл. 624 и въобще не е в Раздел ІІІ, защото Раздел ІІІ е „Производство по признаване и изпълнение на решения и актове, постановени в други държави членки“. В тази Раздел се предлага да се въведе норма, която дава компетентност и ред на нашия съд – вътрешния, който трябва да преразгледа решението. Ако това стане в този раздел, ами нещата ще се объркат – те въобще няма да разберат, ще се затруднят, ще има възражения, ще се усложнят обжалването и процедурата от изпълнението на чужди съдилища и как преразглеждаме собствените си решения. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз благодаря.
Заповядайте.
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА: Аз съм съдия в Търговска колегия на Върховния касационен съд.
Уважаеми дами и господа, благодаря за възможността да представим пред Вас становището на ВКС. Както каза колегата Папазова преди мен, при обсъждането на проекта и формирането на това становище, което е израз на позицията на съдиите във ВКС, сме се ръководили от три неща. Първо, целите, които преследват регламентите, в случая целите на Регламент 1896 – това са бързина и ефективност при събиране на безспорни парични вземания. В случай на безспорни вземания, намесата на най-високата съдебна инстанция е неуместна.
Освен това, друг основен принцип, който не важи само за тези два регламента, а за всички е, че страните участници в производства, които се развиват по регламентите, не трябва да бъдат поставени при по-неблагоприятни условия от страните в националните производства.
Разглеждайки същността на производството по Регламент 1896, се свежда до издаване на заповед за плащане. Аналогично е на нашето заповедно производство, единствената разлика е, че тази заповед за плащане може да бъде приведена в изпълнение във всяка държава – членка на Европейския съюз.
Аналогията трябва да бъде проведена с нашето заповедно производство, защото така вътрешният ред по производството по 1896 ще бъде въведен най-лесно и удобно за страните.
Какво се получава, когато предвиждаме възможност за оспорване на заповед за плащане пред Върховния съд по реда на Регламент 1896? Поставяме страните адресати на тези заповеди за плащане в неравностойно положение спрямо страните адресати на националната заповед за плащане, които не трябва да се обръщат за една по-тежка процедура към Върховния съд, а могат да търсят защита на правата си в специално производство, регламентирано в чл. 423 на ГПК.
При уреждането на правилата за развитието на заповедното производство, законодателят е съобразил спецификите на производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове, преценил е, че една заповед за плащане няма характеристиката на съдебен акт, с който е решен окончателно спор между страните и съответно оспорването на така заповед за плащане не може да преминава през производството по отмяна по чл. 303 от ГПК. Затова е въведено специално производство, с което се проверяват само три хипотези. Аналогични са хипотезите, въз основа на които може да се иска отмяна на издадена европейска заповед за плащане – заповед по 1896.
В този смисъл ние смятаме, че съществуващото в ГПК производство по чл. 423 може да бъде използвано като образец и може да се използва този ред за разглеждане на производствата по оспорване на заповедите.
Друго, смятаме, че целта за бързина и ефективност ще се постигне, когато страните адресати на издадените заповеди могат да се обръщат директно с искане за отмяна или поправка на заповедта към съда, който я е издал. Всъщност това е разрешението, което е възприето в 21 от останалите държави членки. Съдът издал заповедта може да разгледа искането за нейното преразглеждане в предвидените хипотези.
Една от тези хипотези е „допусната фактическа грешка“ при издаването на заповедта.
Изцяло в правомощията на съда, който е издал един акт, е да допуска поправка в него.
В този смисъл смятаме, че производството по чл. 20 от Регламент 1896 е най-удачно да се развива пред съда, издал заповедта.
Предполагам, че тези аргументи са довели до аналогично разрешение в останалите държави членки и няма никаква необходимост ние да се отклоняваме от този режим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
АЛБЕНА БОНЕВА: И аз ще оправдая присъствието си.
Искам да повторя някои неща по отношение на препращането на процедурата за отмяна на влезли в сила решения.
Тя е процедура по препращане не само към компетентния съд – в случая ВКС, а изобщо препращане към развитие на процедурата, постановяването на съдебен акт. Просто няма как тази процедура да бъде приложена в тези две хипотези, независимо дали ще се произнася Върховния касационен съд, или някой друг съд.
По отношение на мотивите, не видях в предложението защо е избрана процедурата по чл. 303 и защо е избран Върховния касационен съд да се произнася като компетентен. Докато има мотиви на предложената процедура във връзка с новосъздадената нова глава. Там предложителят се е съобразил с практиката в другите европейски държави, докато тук е възприел друг подход и не се е съобразил, а напротив, предложил е различен подход от приетото в другите държави.
По отношение на натовареността и компетентността на Върховния касационен съд с разбирането и съдействието на Народното събрание са извършени редица законодателни промени, чрез които функции, които по принцип са присъщи за Върховния касационен съд с цел разтоварването му, са възложени на апелативните съдилища. Сега без да има наистина нужда, с оглед и съображенията, които колегите изтъкнаха, се натоварва Върховният касационен съд с абсолютно несвойствена му дейност, която от една страна ще го натовари, като по никакъв начин няма да способства за по-бързото разглеждане на делата, нито обосновава капацитета на съдии във Върховния касационен съд да се занимават с такива процедури. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преди да дам думата на народните представители, колеги от Министерството на правосъдието, желаете ли да обосновете предложените решения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Господин Председател, благодаря за дадената възможност.
Ще предоставя думата на директора на дирекция „Международно правно сътрудничество“.
Преди това ще направя две кратки бележки по отношение на предложения законопроект.
В Министерството на правосъдието функционираше работна група. В нея имаше представители на Върховния касационен съд. Тяхното становище беше взето предвид както по време на дискусиите в работната група, така и официално в съгласувателната таблица. Там ние сме изложили мотиви защо смятаме, че компетентен трябва да е Върховният касационен съд.
Другото, което ще отбележа – оставам с впечатлението, че районните съдилища са по-малко натоварени от Касационния съд, което не смятам, че е вярно.
По отношение на по-конкретните аргументи, ще предоставя възможност на госпожа Белякова.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само уточнявам, че въпреки последните изменения в Правилника на Народното събрание, нямаме съгласувателната таблица към законопроекта, така че не можем да го съобразим и ще помоля да разкажете.
БИЛЯНА БЕЛЯКОВА: Благодаря на колегите от Върховния касационен съд за споделените становища.
По принцип е факт, че целите на регламента – споделяме това, което казахте – да, такива са.
Бих искала да подчертая, че тук става въпрос за такъв тип дела, които не са особено големи като обем, като брой дела. Преди време, когато се обсъждаше този регламент, а след това се измениха двата регламента – 24 и 21, се правиха анализи от Европейската комисия и беше констатирано, че Регламентът за малките искове през последните години на неговото приложение – примерно за четири години, бяха казали че има около 50 случая в рамките на държавите членки за подобен тип производства.
Опасенията от прекомерна натовареност на Касационния смисъл не би следвало да има.
По отношение на подхода, който сме приели. Както спомена господин заместник-министърът, в работната група имаше представители на колеги съдии от Софийски градски съд, от Висшия съдебен съвет, преподаватели от Софийския университет „Климент Охридски“, от Висшия адвокатски съвет, наред с колегите от Министерството, които се занимаваме с този тип производства.
Аргументът за възлагане на преразглеждането, което държа да подчертая, че в самите регламенти е посочено като извънреден способ, там е упоменат терминът „в изключителни случаи“ и става въпрос, че не е редовно инстанционно производство, а тук става въпрос за производство, което е последна възможност за заинтересованата страна да поиска съдебния акт, който е постановен в рамките на 861 или 1896 да бъде преразгледан. Този акт вече е влязъл в сила, има съответни условия и основания, страната разполага с тях, за да може да обоснове това свое искане пред определената национална инстанция от държавата членка.
Държа да подчертая, че по предложенията, които направиха колегите от Върховния касационен съд, бяхме дали бележки. Не знам дали разполагате с нашето становище. Нямам намерение да го чета, но следва да се спомене, че производството по чл. 240, началният момент, в който започва да тече срокът по него, е свързан с връчване на неприсъственото решение на страната. Ако погледнем производството по новия член 18 от Регламент 861 става въпрос за 30-дневен срок, който започва да тече от деня, в който ответникът действително се е запознал със съдържанието на съдебното решение и е можел да предприеме действия и най-късно от датата на първата изпълнителна мярка.
Тоест тук не можем да говорим за приложение на чл. 240. По принцип производството по чл. 24 в практиката е прието като дисциплинираща страните мярка за участието им в производството. Липсва състезателно производство при постановяването му и производството е едноинстанционно.
От това се определя и съдържанието на защитата по чл. 240. Производствата с искове за малък материален интерес са състезателни съгласно чл. 624, ал. 2 от ГПК, първоначалното решение подлежи на въззивно обжалване и ето защо съвсем резонно идва тази идея и на работната група е решението да бъде възложено именно на Върховния касационен съд този ангажимент за преразглеждане на вече влезлия национален съдебен акт – той окончателно е влязъл в сила.
Това са основните аргументи. Разбира се, ще анализираме отново Вашите предложения, защото изникват някои въпроси в тази връзка.
По отношение на казаното от колегата Папазова от Върховния касационен съд за писмената процедура, искам да обърна внимание, че това не е съвсем така. Дори самият регламент казва, че действително процедурата е писмена, но изменението, което беше направено с 24 и 21 в действащите регламенти по отношение на 861 най-вече беше възможността за устно изслушване на страните, включително посредством видеоконферентни връзки, които светът следва да използва, за да се улеснят страните.
Напълно разбирам Вашите въздишки в тази посока. За съжаление, това е тенденция, която се появява вече в почти всички европейски актове, в гражданската и търговската област и ще трябва да работим заедно в тази посока, за да изградим капацитет на нашите съдилища да отговарят на очакванията на нашите партньори от Европейския съюз.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря, съвсем накратко.
Ако статистиката наистина сочи 50 случая, това е още едно доказателство, че спокойно могат да отидат към районните съдилища и няма да натоварят колегите, първо.
Второ, нека да кажем, че е много важна тълкувателната дейност на Върховния касационен съд. В някои отношения Вашите критики и забележки са много важни и Вие нееднократно сте ги казвали, за да може все пак ние да се концентрираме върху тази тема, която е изключително важна. Тя се отнася не само за конкретни случаи, но и за разминаването в практиката, за неправилното прилагане на закона. Ето защо много от колегите се фокусират върху тази важна за страната дейност. Смятам, че тази категория дела неслучайно е посочена с малък материален и съответно правен интерес да се разглеждат от съд, който е на по-ниско ниво.
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА: Искам да добавя следното. Нашето предложение не е да се избере една от трите съществуващи в ГПК процедури – било процедурата на отмяна пред ВКС по чл. 303 или чл. 423, което се прилага за заповедните производства, или 240, което е за неприсъствените. Считаме, че няма абсолютно никаква пречка точно като текст за Регламент 1896 в една-единствена разпоредба да се предвиди компетентен съд има в самия регламент, част от разпоредбите, които могат да послужат, и да се допълни текст за срок, за ред. Не е необходимо да се прибягва до съществуващи процедури.
Очевидно производствата налагат отклонение от правилата на 303, което е производството за отмяна пред ВКС. Не можем да използваме наготово, съгласна съм с колегите от Министерството и 240, и 423, но това са производства, които са съобразени със специалните актове, които се издават и представляват неприсъственото решение и заповедта за изпълнение.
След като в нашия Процесуален кодекс се предвиждат такива нови институти, няма пречка спецификите на всеки от тях да бъдат съобразени в един кратък текст, в който спокойно може да се предвиди всичко необходимо, за да се развие това производство за удобство на страните. Спокойно може да се въведе нещо различно от трите съществуващи до момента процедури за всеки регламент.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, искам да подкрепя тази част от становището на Върховния касационен съд, която се отнася за компетентността и натоварването. Да припомня, че при последното изменение на Гражданския процесуален кодекс изменихме правилата по отношение на допускане до касационно обжалване, като си позволихме да натоварим най-висшия съд в републиката с оглед да се разшири възможността за касационен контрол от Върховния касационен съд.
Споделям и аргументите, които касаят аналогия със заповедното производство. Действително, производството по този регламент силно наподобява заповедното производство. Казвам „силно наподобява“ не казвам „еднакво“ или „сходно“, но има известни прилики с оглед формалния характер и скоростта по приключването на това производство.
Съгласен съм, че не бива да товарим Върховния касационен съд с искове, касаещи нисък материален интерес и Върховният касационен съд трябва да остане главно и предимно като тълкувателна институция, която да уеднаквява практиката на съдилищата.
Посочвам и подчертавам, струва ми се, че по този въпрос на второ четене би могло да се постигне компромис и друго техническо решение, още повече Върховният касационен съд заявява готовност да участва с предложения за конкретни решения.
Виждам, че и становището на Министерството на правосъдието също е в известна степен гъвкаво, адекватно – имало е работна група, имало е комуникация, но се е стигнало до това решение. Това че са 50, не значи, че ще останат 50. Не може да предположим всъщност развитието и динамиката на производството по този ред.
На първо четене колкото се касае до принципи и прилагане на акт на Европейския съюз, бих предложил да го подкрепим на първо четене, като използваме становищата и работата, която досега е свършена, конкретни предложения между първо и второ четене, така че да се направи най-адекватното разпределение на делата между съдилищата.
Признавам, че макар да не сме излезли напълно от атмосферата на научно-теоретичната конференция на работната група по ГПК, може би не сме съвсем готови на това първо четене да направим правилен анализ на съотношението на всички производства, така че отсега не можем да кажем кой вариант е добър и работещ.
Използвам случая да благодаря на всички съдии от Върховния касационен съд, които взеха участие в последното изменение на ГПК. Нямаме обратна връзка как действат тези изменения и бихме се радвали във всеки един момент да имаме обратна връзка и да имаме известна представа какви са резултатите от последните изменения.
За трети – последен път, цитирам Научно-теоретичната конференция, защото тя пък беше много полезна с изказвания. Тук се опитвам да си спомня името на доцент Мусева (реплики), които бяха силно релативни към целия този раздел „Изпълнение на решение по Регламент“ и общо взето разкриха пред мнозинството от участниците особения аспект на тези производства.
Тогава ние не влязохме въобще в тези текстове. Да, констатирахме, че има известни несъответствия, че има проблеми, включително че има непознаване на съответните режими по съответните регламенти от различните съдилища. Може би това, което е целяло Министерството на правосъдието, да даде по този ред найн-висшата защита, най-висшия съд в републиката по тези регламенти.
Извинявайте, ако бях обстоятелствен в спомените.
Ако някой е възприел това мнение, като изказване, има право на реплики. Ако няма реплики, имате думата за изказване.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми върховни съдии! Отмяната на влезли в сила решения според мен е особена процедура, специфичен правен способ. Съдебната система в България има своя специфична конструкция, в която Върховният касационен съд също има своите специфични цели и задачи, които обаче стоят според мен и се намират на диаметрално противоположна плоскост от това предложение, което обсъдихме тук, в първата му част.
В тази връзка аз напълно се солидаризирам и подкрепям както мнението на върховните касационни съдии, така и на председателя на Комисията. Към този момент ние ще се въздържим да подкрепим Законопроекта и очакваме между първо и второ четене да видим какви предложения ще бъдат направени по него.
По отношение на втората част от Законопроекта, касаеща Конвенцията, също бих изразил някои, може би неоснователни, но все пак опасения. Записано е, че разпореждането по признаването има значение на решение постановено в исков процес, само че това е едно разпоредително заседание, няма същински исков процес, няма състезателност, няма доказателства. С едно решение на чуждестранен съд и след това на практика българският съд ще бъде превърнат в един своего рода гумен печат, който просто трябва да потвърди това решение – тук изрично е записано. Освен това то издава изпълнителен титул, издава изпълнителен лист.
Знаете, че по българското законодателство неплащането на издръжката е престъпление. И предполагам, че в не малко случаи човекът, българският гражданин дори може и да не разбере, че срещу него има решение на чуждестранен съд по отношение на издръжката.
След това призоваването, уведомяването на длъжника от частните съдебни изпълнители също го поставя под въпрос. Затова в един момент всеки един може да се отзове в наказателно преследване от държавата, от България, без изобщо да знае, че срещу него е водено такова дело в чужда държава и има решение на чужд съд.
Това са моите опасения. Иначе като идея, като концепция подкрепям с две ръце, но мисля, че изпълнението не е прецизно в текстовете на този Закон, затова ще се въздържим на първо четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Има ли реплики към изказването на господин Попов?
Като уточнение, ако искате и като реплика го възприемете, но проверих чл. 18 от Регламента и двете основания, които бяха цитирани и са основания за отмяна, за преразглеждане. Макар и на първо четене, на мен ми се струват гъвкави спрямо иска, за който така и не успяхме да постигнем в нашите изменения на ГПК, което не означава, че с българската система на призоваване не може да се случи до точно този резултат.
Други изказвания?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми върховни съдии! С колегата Димитров ще подкрепим на първо четене този Законопроект дотолкова, доколкото все пак тук гласуваме по принцип с оглед общата философия и идеи на Законопроекта и необходимостта да се въведе посоченият Регламент на Европейската комисия и на Съвета и на Хагската конвенция от 2007 г. В този смисъл Законопроектът заслужава подкрепа.
Що се отнася до становището на Върховния касационен съд по отношение на § 2 и въвеждането на новата ал. 3 на чл. 624, считам това, което чух като възражения, за основателно, изхождащо от принципна основа не само по отношение на актуализираната Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и за облекчаване натовареността на върховните съдилища, но най-вече с оглед на принципните съображения, които бяха изложени като основания за възражението по отношение на подхода, който е проведен от Министерството на правосъдието.
Разбирам, че е търсен явно някакъв иновативен метод в резултат на това, което чух като сравнително правен анализ, че няма държава член на ЕС, която е възприела този Регламент и е привела своето законодателство в съответствие с него. Няма подобно разрешение върховната съдебна инстанция да гледа подобен род производства. Би следвало да съобразим и тази практика, но смятам, че с оглед изразените становища и от председателя Кирилов, и от Министерството на правосъдието този параграф може да бъде променен и тези съображения, които излагате, да бъдат съобразени между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Реплики към изказването на колегата Митев? Няма.
Други изказвания? Няма.
Колеги, закривам дебата. Няма възражения, дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 802-01-8, внесен от Министерския съвет на 12 март 2018 г.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
На първо гласуване се приема Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 802-01-8.
Използвам възможността да поканя всички гости между първо и второ четене. При всички положения ще направим поне експертна работна група. Колегите, които много активно участваха по ГПК, са тук. Това са: колегата Борис Йоцов и Росица Дичева от дирекция „Законодателна дейност и право на ЕС“.
Разчитаме на Вашето участие, включително и с предложения.
Заповядайте, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД ЛОЗАН ПАНОВ: Искам да Ви благодаря. Както вече казах, готови сме да съдействаме с предложения на колегите от Министерството на правосъдието, както и на Вас. Благодаря Ви и позволете да се оттеглим и да Ви пожелаем приятна работа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И ние пожелаваме успешен ден и успешна работа! Благодаря Ви, че взехте участие в обсъжданията днес.

Колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерския съвет нa 6 март 2018 г.
Гости по тази точка от дневния ред от Министерството на културата са: госпожа Амелия Гешева – заместник-министър –здравейте, госпожо Заместник-министър, и господин Венцислав Велев – съветник на министъра.
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители, членове на Комисията, на 25 октомври 2010 г. между България и ЮНЕСКО бе сключено споразумение за създаване на Център в София за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (Категория 2).
Споразумението бе ратифицирано със Закон, приет от Четиридесет и първото народно събрание на 16 март 2011 г. Съгласно чл. 17 Споразумението се сключва за срок от шест години, считано от влизането му в сила.
Към настоящия момент Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа наричан „Центърът“ обединява представители на 16 страни от региона на Югоизточна Европа – Албания, Армения, бивша Югославска република, Македония, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Кипър, Молдова, Украйна, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия и Черна гора. Очаква се присъединяването и на други страни през следващите години.
С Резолюция № 93 на 37-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО от 2013 г. бе одобрена Комплексна стратегия за центровете, категория 2 под егидата на ЮНЕСКО, съгласно която на всеки не повече от шест години в тези центрове се извършва назначен от ЮНЕСКО одит и, ако резултатите от него са задоволителни, изпълнителният съвет на ЮНЕСКО взема решение за подновяване на споразумението със съответния център от категория 2.
През януари 2017 г. бе осъществен изискуемият одит на Центъра в България, който даде заключения, че Центърът изпълнява мисията си, съгласно Споразумението и съгласно Стратегията и целите на ЮНЕСКО. Направена бе препоръка за подновяване на Споразумението между ЮНЕСКО и България. Съгласно утвърдената в ЮНЕСКО практика, резултатите от одита и Проекта за ново споразумение бяха одобрени от 202-та сесия на изпълнителния съвет на ЮНЕСКО, която се проведе в периода от 4 до 18 октомври 2017 г.
С решение по т. 36 от Протокол № 33 от 2 август 2017 г. Министерският съвет одобри Проекта на споразумение и упълномощи министъра на културата да проведе преговори и да подпише Споразумението от името на правителството на Република България при условието на последваща ратификация.
На 10 ноември 2017 г. в Париж е подписано Споразумение между двете страни, което касае продължаване на дейността на Центъра за нов шестгодишен период.
Споразумението между правителството на България и ЮНЕСКО относно продължаване на дейността на Регионалния център за опазване на материално културно наследство в Югоизточна Европа, като център под егидата на ЮНЕСКО, ще спомогне за утвърждаване на позицията на България като водеща страна в сферата на опазване на нематериалното културно наследство в региона, както и сред страните, които са подписали Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство.
Считаме, че Споразумението ще допринесе и за насърчаване на започналите процеси по изграждане на мрежи от експерти, както и за провеждане на различни съвместни инициативи в страните от Югоизточна Европа.
Споразумението подлежи на ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Заместник- министър.
Колеги, имате възможност за въпроси, мнения, становища, предложения.
Колеги от опозицията, ЮНЕСКО? (Шум и реплики.)
Да закривам ли дебата?
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура на ЮНЕСКО относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София, като център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесено от Министерския съвет на 6 март 2018 г.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
С 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ се прие Законопроекта за ратифициране на споразумението.
Благодаря, госпожо Заместник-министър, пожелаваме Ви лека и успешна работа.

Колеги, пристъпваме към трета точка от дневния ред:
Обсъждане на Искането на Пленума на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 230 от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. …) и на Определение на Конституционния съд от 13 март 2018 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по Конституционно дело № 2/2018 г.
Заедно с дневния ред, на електронните пощи изпратихме Определението, искането с разпореждането на председателя, писмото до Народното събрание, Определението на Конституционния съд за допускане, както и самото искане от Върховния касационен съд на Република България за обявяване противоконституционността на целия чл. 230 от Закона за съдебната власт.
Докладвам Ви разпореждането на председателя, за да вземем заедно решение дали ще подготвим изричен отговор, съобразно Определението на Конституционния съд, дали този отговор ще бъде с обстоятелствена аргументация – отново и напълно, на предложенията и дебата по отношение на последното изменение на тази норма от Закона за съдебната власт. Дали ще посочим книжа и документи, които обосноваха нашето решение, като в този случай по наше виждане би следвало да изпратим и да приложим писмото на министъра на правосъдието – госпожа Цецка Цачева, до председателя на Народното събрание – Димитър Главчев, и копие до председателя на Комисията по правни въпроси от 17 октомври 2017 г., заедно с частта от становище относно Закона за съдебната власт, приет от Венецианската комисия по време на 112-та пленарна сесия Венеция – 6 и 7 октомври 2017 г.
Въз основа на коментари от господин Александър Барамидзе – заместник-член от Грузия, господин Ричард Барет – член от Ирландия, господин Мартин Куаер – заместник-член от Нидерландия, господин Гуидо Непи Модона – заместник-член от Италия, заедно с извадка от стенограма от заседание на Комисията по правни въпроси проведено на 12 октомври 2017 г.
Припомням, че в този дебат от 19 октомври участваха както министър Цачева, така и отношение са взели освен народните представители, заместник-прокурорът на Република България – госпожа Шишкова, съдия Атанас Атанасов – представител от Съюза на съдиите в България; заместник-председателят на Върховния касационен съд – съдия Павлина Панова е взела становище; Представляващият ВСС – господин Боян Магдалинчев е изразил становище в този дебат; Христиан Митев и Данаил Кирилов е ясно, че са взели становище; заместник-министърът Десислава Ахладова също е участвала и е изразила становище, включително и заедно с извадка от стенограма от пленарна зала от 27 октомври 2017 г., където е дебатът в пленарна зала да второ четене.
Третият вариант е да не изразяваме становища.
ФИЛИП ПОПОВ (реплики извън микрофона): Аз не знам тези, които ги изредихте, господин Председател, имат ли някакво касателство?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По отношение на касателството ми се струва, че Конституционният съд винаги в тези случаи събира стенограмите, които са възможни и са достъпни. Тези стенограми, доколкото знам от колегите, са разполагаеми като публично достъпен ресурс на сайта на Народното събрание, така че биха могли да бъдат достигнати.
Писмото на госпожа Цачева, което съдържа аргументацията, не знам дали е достъпно. Ние много сме го коментирали. Тогава на база на това писмо подробно обясняваме, че аз и госпожа Александрова възприемаме писмото и правим предложение между първо и второ четене. И така се обсъжда – като предложение постъпило между първо и второ четене.
Съгласно нашия Правилник – ал. 2 на чл. 94, водещата Комисия може да приеме становище до Конституционния съд в14-дневен срок. В този случай в становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд. Посочвам ги, защото сочат мотивите и в дебата подробно се съдържа изложението на мотивите.
Алинея 3 – „Председателят на Народното събрание изпраща становището на Конституционния съд“.
Алинея 4 е за последиците.
Очаквам Вашето мнение и становище по това кой от трите варианта на поведение да възприемем. Да имаме подробно, аргументирано становище, което повтаря всички аргументи, целият дебат и всички основания на вносителите и предложителите – първи вариант.
Втори вариант – да изпратим становището, тук ще кажете с гласуване или без гласуване. Ако е без гласуване, ще е само с приложенията.
Или третият вариант, да не изпращаме становище, а да го приемем за сведение.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Запознах се с изпратеното становище, изпратеното искане на Върховния касационен съд и с определението на Конституционния съд. В интерес на истината не споделям, това което е изложено като мотиви от Върховия касационен съд.
От една страна, мотивите са противоречиви, тъй като явно колегите са използвали предходната жалба, която е оставена без разглеждане. Преди изменението на чл. 230 в ДВ, бр. 90 от 2017 г., което направихме в края на миналата година, в никакъв случай не смятам, че сегашната редакция и предишната, но сегашната на още по-голямо основание не смятам, че е противоконституционна.
Напротив, смятам за съвсем конституционносъобразна и за правилна редакцията, която в момента е направена. Тя е съобразена, както си спомняте и беше припомнено от председателя, не само със становището на Министерството на правосъдието, но и със становището на Венецианската комисия. Тоест абсолютно всички критики, които съществуваха към Разпоредбата на чл. 230 и отстраняването от длъжност на магистрат при извършено престъпление от общ характер, свързано с неговата дейност, са съобразени с редакцията, която беше приета тогава. В този смисъл няма основание това искане.
От вариантите, които чухме, не смятам, че е необходимо задълбочено обоснование и преповтаряне на дебата. Не е необходимо, но мисля, че няма пречка да бъде изразено краткото становище с изпращане на съответните документи за това, че ние на практика поддържаме тази редакция. Обратното – неизразявайки становище, би означавало, че имаме някакви притеснения или резерви, или че не знаем какъв текст сме приели. Мисля, че много добре знаем какво сме правили, когато изменяхме чл. 230. Не мисля, че някой от нас, без значение какви позиции изразява в този дебат, смята, че сме приели неконституционносъобразен текст. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Да, изчетох всички стенограми. В интерес на истината, и в двата дебата стават ясни позициите на всички страни. Затова изчетох кои са били говорителите – изразители на становища в този дебат.
Реплики към изказването на господин Митев?
Господин Попов, за уточнение.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Доколкото си спомням, ние от парламентарната група на „БСП за България“ не подкрепихме тези изменения. В тази връзка, ако приемете да изпратим становище, то моля и тук да бъде чрез гласуване на самото становище, защото може да изразим резерви него.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това уточнение.
Точна така смятах така да предложа. Тоест при всички предложения, дори и в третия вариант, когато не изразяваме никаква позиция, да има гласуване и Правна комисия да е решила този въпрос с гласуване. Мисля, че всички сме съгласни за това, че е редно да има гласуване по този въпрос.
Други мнения? Няма.
Ще подложа на гласуване, първо, предложението на колегата Христиан Митев да се възложи подготвянето и изпращането на кратко становище в смисъл, че подкрепяме аргументите и мотивите си за приетото изменение на чл. 230, като прилагаме пълния списък на документи и стенограми, с които Ви запознах преди малко, включително и със стенограма от настоящото заседание.
Който е съгласен с предложението на колегата Митев, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението на колегата Митев се приема.
При това положение, решаваме да се подготви кратко становище в подкрепа на приетия от Народното събрание текст на чл. 230, с тези приложения. Включително, може би пропуснах да добавя, предложението между първо и второ четене на Александрова и Кирилов.
ФИЛИП ПОПОВ: Моето питане е: самото становище, когато се изготви, то ще бъде ли подложено и тогава на гласуване? Дали да го подкрепим или не, като Комисия, като членове на Комисията? Защото, ако не бъде подложено на гласуване, аз лично си променям вота от „въздържал се“, на „против“ предложението. Ако бъде подложено на гласуване, ще остана на позиция „въздържал се“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля Ви за конкретна преценка и мнение по този въпрос: желаете ли краткото становище на следващото заседание да бъде изрично гласувано? Макар че ще бъде в смисъла, в който беше изразено сега. (Реплики извън микрофоните.)
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Очевидно е, че може би няма да бъде подложено на гласуване становището, с оглед на икономия на време. В този случай, аз моля и за протокола нашите гласове да се броят за „против“ предложението на колегата Митев. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако искате сега да гласуваме повторно за становището, както го дефинирахме?
Подлагам на повторно гласуване с изричното уточнение, че имаме диспозитив: „Подкрепя приетия от Четиридесет и четвъртото Народно събрание действащ текст на чл. 230 от Закона за съдебната власт“.
Който е съгласен да подкрепим, приетия от нас действащ текст, моля да гласува „за“.
За – 12, против – 2, въздържали се – няма.
Приема се, включително и конкретният диспозитив на становището. Благодаря Ви.
Закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.


(Закрито в 15,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов