Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 41

На 28 март 2018 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обществено обсъждане във връзка с внесените в Народното събрание законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
2. Обсъждане за първо гласуване на ЗИД на Закона за енергетиката, № 854-01-19, внесен от Делян Александров Добрев, Валентин Алексиев Николов и Александър Руменов Ненков.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има кворум, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Получихте съобщение с покана и предложение за дневен ред. Имате възможност за становища и предложения по дневния ред.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми високи гости, уважаеми колеги! Категорично се противопоставяме по включването на втората точка от дневния ред – Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Не знаем какви са извънредните обстоятелства, които продиктуваха спешното включване в дневния ред на тази точка. Законопроектът е внесен вчера в 9,10 ч. По него няма постъпило нито едно становище. Този Законопроект продължава един процес, започнал в България от 2007 г.
Господин Председател, трябва да обясните каква е спешността. Макар да не сме водеща Комисия, Законопроектът съдържа тежки юридически въпроси. Мога да цитирам § 15, който създава ново административно производство, § 31, който предвижда нови тежки санкции, и § 38, който преучредява договорни отношения и придобити права. Не казвам, че това не е възможно, но то трябва да бъде обсъдено.
Настоявам тази точка да отпадне. Да не изпадаме в ситуация общественото обсъждане да е след като се е произнесла Правната комисия.
При обсъждане на законопроектите относно Наказателния кодекс предлагам да се съсредоточим върху онези законопроекти, които Правната комисия прие на първо четене.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания по дневния ред? Няма.
Ще обясня защо се налага включването на точка втора – на Закона за енергетиката. Ние не сме водеща, а участваща Комисия. Водещата комисия ще разглежда Законопроекта утре. С оглед прилагането на регламента намерението е този Законопроект да бъде включен в програмата за следващата седмица. Ако желаем да участваме в обсъждането, сега е времето да го направим. Част от предложенията в Законопроекта касаят Регламент ЕС/27/2011 ЕС 1227/2011. Вносителите са обосновали в мотивите предложените изменения.
С оглед възраженията на колегата Зарков ще предложа да имаме разделно гласуване по отношение на точка втора.
КРУМ ЗАРКОВ: За да можем да участваме в обсъждането, ни трябва време. Това не е участие в обсъждането, а сервиране на нещо, с което никой не имал възможност да се запознае.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съобразно Правилника 24 часа са достатъчно време членовете на парламента да се запознаят със Законопроекта. Правилата в случая са спазени. Законопроектът е внесен вчера в 9,10 ч.
Колегите от работодателските организации казаха, че Законопроектът е бил на обществено обсъждане.
Сигурен съм, че добросъвестно сте се запознали със Законопроекта. Имахте и становище по същество. Нека въпросът да решим с гласуване.
Други изказвания? По дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред, както е предложен.
РЕПЛИКА: Нали щяхме да гласуваме поотделно?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Гласували за – 9 народни представители, против – 3, въздържали се – няма.
И аз съобразих това, но вече преминахме към гласуване изцяло.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към
ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
В предмета на общественото обсъждане сме включили седемте законопроекта, които бяха обсъждани от Комисията по правни въпроси:
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-9, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 25 май 2017 г.;
- Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс № 754 01-18, внесен от Иван Валентинов Иванов и група народни представители на 7 юни 2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 754-01-82, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 30 ноември 2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 754-01-83, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 13 декември 2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 702-01-55, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 854-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 18 януари 2018 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 854-01-11, внесен от Красимир Илиев Богданов и група народни представители на 21 февруари 2018 г.
Предлагам да дефинираме най-широко предмета на обсъждането с всички висящи законопроекти, които предстоят да бъдат обсъждани в пленарната зала на първо четене. Дебатът досега показа, че фокусът се насочва главно към Законопроекта, внесен от Министерския съвет, № 752-01-55. По тази причина поканите ни към институциите следваха главно този Законопроект. (Представя гостите.)
В момента заседават едновременно Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията за контрол над службите за сигурност, които са поканили за изслушване главния прокурор. Очакваме при възможност към нас да се присъедини и главният прокурор.
Включвам участието на господин Емил Георгиев – изпълнителен секретар на Федерацията на потребителите.
А сега давам думата на министъра на правосъдието.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми участници в настоящото публично обществено обсъждане! Тази дискусия е продължение от заявеното намерение на правителството за изменение на Наказателния кодекс с времеви хоризонт от октомври 2017 г. по проблемите на корупцията.
Убедена съм, че с днешната дискусия ще имаме повече аргументи да формираме позицията си. Тук трябва да се говори повече експертно.
Ще кажа няколко думи относно необходимостта да се стигне до този ЗИД на НК. Не само че в правителството на ГЕРБ и „Обединените патриоти“ борбата с корупцията е изведена като основен приоритет, не само че на корупцията бе посветен Консултативен съвет при президента, не само че в началото на годината се проведе дебат по искания вот на правителството по темата за корупцията, но в обществото това е въпрос, на който в държавните институции всеки според своята компетентност трябва да даде своевременен отговор.
Отговорът на Министерството на правосъдието е, че ние отговаряме за механизма към Европейската комисия за сътрудничество и проверка. България и Румъния сме в подобен механизъм. Седемнадесетте препоръки в Юбилейния 10-годишен доклад от януари 2017 г. ясно и конкретно разписва предложенията, които нашите партньори трябва да видят като конкретни резултати в политиките с оглед на усилията ни този механизъм да отпадне.
В доклада от Европейската служба за структурни реформи имаме предписание за изготвяне на пътна карта с отговорни институции – Министерството на правосъдието и Главната прокуратура – за предприемане на промени, отчетени като необходимост от независимите прокурори. Има изрична препоръка за промени в чл. 282 от НК. Там е записано, че според проверяващите и Заключителния доклад съставите в НК относно корупционните престъпления не държат сметка изцяло за такива престъпления в частния сектор. В изпълнение на тези актове направихме преглед на корупционните състави. Политиците се обединихме около необходимостта да продължим противодействието и наказването на корупционните престъпления. Бе изготвен въпросният законопроект.
Не приемам мнението, че той изненадващо е внесен в Народното събрание. Минал е всички съгласувателни процедури. Обсъден е в Съвета по прилагане на актуализираната Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. При всяко обсъждане са постъпвали становища. Голямата част от тях принципно са отбелязани в специална таблица, за които становища и днес ще стане дума.
Далеч съм от мисълта, че сме намерили най-точната редакция. Законодателят е този, който във формат на публичен дебат, като настоящия, в пленарната зала и с участието на Законодателния съвет при Народното събрание биха могли да предложат по-правилна редакция от онова, което сме предложили.
Не мога да приема, че с този законопроект става дума за чиновнически произвол, каквито определения чух. Действали сме добронамерено, за да подобрим НК в тази му част. Държи се сметка, че нашият НК – Главата за стопански престъпления, е с начална година 1968 г. Създаван е при друг вид обществени отношения.
С оглед философията на Законопроекта на Министерския съвет, считам, че отговаря на политиките, които правителството не само си поставя за цел, но е и отговорно да изпълнява с оглед на редица ангажименти. Бих Ви призовала, уважаеми народни представители, в пленарната зала да подкрепите Законопроекта на първо четене, както беше в Правната комисия. Ние ще съдействаме с експертизата на Министерството по отношение на текстовете, които срещат най-много критики.
Днес очаквам да се даде ясен и категоричен отговор следва ли този подход, който ни е препоръчан за симетричност по отношение на престъпленията в частния сектор, и както ние сме предложили, да се запази или не. Изцяло отхвърлянето на Законопроекта не намирам за основателно, тъй като се чуха и подобни гласове. Аз и моите колеги сме водили разговори с представители на академичната мисъл. Има различни позиции и в техните становища. Онова, около което сме се обединили, е сложено днес на масата за обсъждане.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Становището на вносителя е публично известно. Становищата на ВКС и на прокуратурата бяха изпратени и са качени на интернет страницата на Народното събрание.
Моля, гостите да направят изявления.
Давам думата на господин Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.
РУСЛАН СТЕФАНОВ: Центърът за изследване на демокрацията работи върху темата „Корупция“ от 1998 г. насам. Правим редовни изследвания в обществения и в частния сектор. Благодаря за поканата да представим вижданията си. Ще говоря от името на своите колеги юристи.
Каня всички в петък в Центъра, когато ще представим последното изследване за корупция в частния сектор.
Министерството на правосъдието има отвореност по работата си с неправителствените организации.
Темата е изключително деликатна не само тук, но и в европейски, и в световен мащаб.
Лесно е да се говори за корупция в обществения сектор, тъй като има ясни вреди, когато длъжностно лице влиза в отношения на корупция, но в частния сектор това не е ясно дефинирано. Затова се разчита повече на контролни и регулаторни механизми, а по-малко на наказателна репресия. Нашите препоръки са да бъдем внимателни, когато регулираме тези взаимоотношения. Съветът на Европа и до момента отбелязваше, че съществуващият НК урежда тази материя в България. Ние призоваваме първо да се натрупа практика, да видим по-важни и обществени казуси, каквито имаше множество – например при фалита на КТБ, където може да се предложи, че някой от лицата на ръководен пост може да са получили облага. Ако трябва, можем да реферираме и към последните събития в сектор „Енергетика“ относно продажбата на ЧЕЗ. Отново виждаме колко трудно е да се вземе правилното решение.
Не бива да се отказваме от желанието да внесем по-добра прецизност и да регулираме тези отношения в няколко направления.
Едното е къде е разделителната линия между държавния и частния сектор. Например трябва ли професии с гарантирани държавни пазари (като нотариуси, частни съдебни изпълнители и други сходни професии) да имат по-сериозна регулация, което е решено по различен начин в различни държави?
Всяко корупционно действие в държавния и частния сектор е с последици, но в обществения сектор последиците са по-сериозни, тъй като липсват регулаторните механизми на пазара. В частния сектор всяко корупционно действие също води до накърняване на правата и възможностите на потребителите и бизнеса, на възможностите за по-голям просперитет в икономиката и в доходите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Стефанов, можете да представите събитието в петък.
РУСЛАН СТЕФАНОВ: Започваме в 10,00 ч. в петък в Центъра за изследване на демокрацията, ул. „Александър Жендов“ № 5.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не разбрахме какво е отношението към Законопроекта – положително или отрицателно?
РУСЛАН СТЕФАНОВ: Подкрепяме Законопроекта, но трябва да бъде прецизиран и да не се въвеждат нови положения там, където са добре урегулирани и няма натрупана практика.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Уважаеми участници, очевидно има проблем, след като провеждаме обсъждане след първо четене. Може ли да бъде отстранен проблемът? Според нас по-скоро не. Защо? Защото заданието е грешно. Оставяме анализаторите да спорят дали българското право отговаря на европейските изисквани. Нека да кажат експертите.
Не е уместно да се пренесат от държавния в частния сектор корупционните престъпления. Ако аз съм инвеститор и назнача директор, който да управлява инвестициите ми, ако той не направи добра продажба, с което облагодетелства мои конкуренти, това е мой проблем. Той е окрал моите пари. Къде е тук мястото на прокурора?! Той не управлява обществен ресурс, няма публична власт. Да съм гледал, като съм го избирал. Проблемът е мой.
В частния сектор има свобода на договаряне. Нещата се преценяват от договарящите се лица.
Ами ако управлявате чужди пари? Кой управлява чужди пари? Ще ги изброим: банковият и финансовият сектор, пенсионни фондове, застрахователни компании и други. Над тях има регулатори – БНБ и КФН, които имат правомощие да отстранят управителите и собствениците на тези компании от управление. Не е ясно защо трябва да се намесва прокуратурата. За нас това е свръхрегулация и недопустима държавна намеса. Кой инвеститор – местен или чуждестранен, ще инвестира в такава среда?!
Сигурни сме, че законопроектът няма да се приеме в този вид. Дори от инстинкт на самите народни представители, защото те невинаги ще имат имунитет и невинаги ще бъдат народни представители. Утре може да се окаже, че са извършители на престъпление. Всичко това гони инвеститорите.
По другите законопроекти. Не можем да искаме от прокуратурата да санира недобрата работа на всички регулатори, тоест всичко да се решава чрез криминализиране на нещо. Не може да очакваме една институция в държавата да реши всички проблеми на обществото. Нека всички се стремим към общ стремеж за ограничаване на корупцията. Корупцията в частния сектор не може да има знак на равенство с корупцията в публичния сектор, тъй като частниците управляват свои пари и имат свобода на договаряне в пазарна икономика.
ЕВГЕНИ ИВАНОВ (КРИБ): Уважаеми участници, становището на КРИБ е депозирано. Ние произвеждаме 86% от брутната добавена стойност в държавата, тоест сме видимо представителни и имаме обща позиция. Тя беше експертно представена на предишното представяне в парламента.
Ще споделя едно наше притеснение. В общественото пространство доловихме послание към нас – тези, които не одобряваме законопроекта в този му вид, че ще носим отговорност. Моят професор по право от Харвард ми казваше, че моралът не е правна категория. Вменява ни се, че ако сме против, ще носим отговорност. Това става при отсъствие на този закон. А какво би станало, ако този закон е факт, ако се размива всякаква отговорност – административна, дисциплинарна, гражданска, и изведнъж всеки може да попадне в затвора?
Хареса ни изказването на председателя на Икономическата комисия, че може би намеренията са добри, но че с добри намерения е постлан пътят към ада. По-добре е Законопроектът да се оттегли за известно време, да се види нужно ли е да се прави паритет между държавни и публични служители и частния бизнес и до какви поражения може да доведе това. Най-опасното е, че медии, политически сили, непредставени в парламента, започват да настройват едни участници в съдебната система спрямо други. Това не трябва да го допускаме. Нашият апел е сериозно да се разгледа подходът.
МАРГАРИТА ПОПОВА (БСК): Уважаеми участници, при мен няма и грам съмнение, че този Законопроект е създаден с добри чувства или замисли. Ние като работодателски организации обаче сме длъжни да изразим притеснение от това как ще бъдат прилагани нормите, ако бъдат приети в този вид. Госпожа Цачева каза защо се предлага разширяване на законодателната рамка относно корупционните престъпления – да се създаде възможност за търсене на наказателна отговорност от хора в частния сектор, както се търси отговорност в публичния сектор.
Аз ще добавя още две неща. Когато има хубави неща, те трябва да се казват, за да могат недопустимите да звучат по-смекчено и да има мотивация да бъдат поправени.
В продължение на една година съм в БСК и на всяка оперативка ние следим решенията на Министерския съвет по намаляване на административните тежести за бизнеса. През 2017 г. това се правеше често. Тогава ние винаги сме били позитивни. БСК може да изрази позицията и на останалите работодателски организации. Бизнесът намира, че най-големият проблем в частния сектор са административните тежести, техния характер и как те се прилагат. Има и други неща, които притесняват бизнеса. Чак на трето и четвърто място е корупцията като най-изкусителното зло на модерния свят.
Това, което прави Министерският съвет за намаляване на административната тежест, е много хубаво и трябва да бъде подкрепено. Този Законопроект е част от тези намерения. Това е хубаво само като замисъл.
Другото позитивно нещо е онова, което направи през 2017 г. Върховната административна прокуратура. Там бяха възложени сериозни тематични проверки, които намаляват административната тежест чрез протести по места, които прокуратурата прави до съответните административни съдилища. Държавата работи по антикорупцията.
Направеното предложение обаче буди притеснение. Аз се солидаризирам с притесненията на колегите си работодатели в момента. Господи Велев каза, че заданието е грешно. Ще кажа – заданието не е грешно, но не е добро изпълнението на заданието. Ще се позова на конституционния принцип – чл. 19 от Конституцията, който прогласява, че в частния сектор работи свободната стопанска инициатива. Тя предполага други стереотипи.
Относно изказването на колегата от Центъра за изследване на демокрацията ще кажа, че българските изследвания по антикорупция в публичния сектор заслужават уважение. Датират от 2002 – 2005 г., още преди да станем членове на Европейския съюз. Имаме изследвания и по отношение на публичния и частния сектор. Това обаче, което се случва на антикорупционно ниво в структурите на отделната фирма, е наш изследователски дефицит. Когато даваме лостове в ръцете на държавата относно наказателното правосъдие, които да бъдат използвани в частния сектор, трябва да бъдем много внимателни. С тези лостове може да се борави тогава, когато сме направили много повече от средно необходимото, но по друг начин – с меките антикорупционни действия. Имаме ли изследвания в тази насока? В отношенията „фирма-фирма“ нещата са в огромен дефицит. Опасно е веднага да се прибягва към наказателното правосъдие, вместо да се съсредоточим върху онова, което държавата и Върховната административна прокуратура направиха през 2017 г. Сигурна съм, че ще продължат да го правят и през годината, а и по-нататък.
Когато питаме бизнеса кои са най-големите пречки, те посочват на първо място не корупцията, а честите законодателни промени, сложните за тях административни процедури, възможността за нерегламентирано сключване на споразумения между държавата и фирми, за да се спъва конкуренцията (контролните органи не са на своето място). За да помогнем на бизнеса, трябва да си изградим методология, която да изследва обстойно корупцията, където могат да се наблюдават корупционни практики в отношенията „публична власт – частен сектор“, а и в отношенията „частен сектор – частен сектор“, и то в рамките на по-голяма или по-малка фирма. Корупционните практики и техните нива са различни в различните браншове. Когато питаме различните браншове за антикорупцията, те отговарят по различен начин в зависимост дали са малки фирми, дали са средни или големи фирми.
Няма нищо страшно, ако след това обществено обсъждане решим да дръпнем назад предложенията за изменение и допълнение на НК, да се съсредоточим върху добронамереното и колегиално обсъждане на корупцията, на нашата регулаторна тежест, която възлагаме на фирмите за това как да намалим тази тежест, та където има регулаторни регламенти, как те да бъдат прилагани еднакво в работата на Върховния касационен съд. Тогава ще стигнем до наложени устойчиви или опасни за частния сектор и подронващи авторитета на държавата, разстройващи социалната хомогенност на обществото неприятни корупционни практики.
Това, че Министерският съвет, в частност Министерството на правосъдието е решило да разшири антикорупционната рамка и в частния сектор, не е погрешно, но има нужда да се мисли по този въпрос. Ако приемем текстовете каквито са, то ние сме дали становище, като сме посочили конкретни параграфи – 1, 4, 6, 7, 10, а някои дори не сме посочили, то тях бизнесът не приема категорично. Тук има опасност за нашия бизнес. Има опасност да направим такива разпоредби, които да отворят вратата за магистратски произвол.
Направили сме становище, което не подкрепя промените в параграфите, които посочих, а и по други параграфи имаме бележки, които също трябва да се огледат. Нашето предложение е да си кажем, че избързваме с изпълнението на нашите ангажименти, за да отвърнем на някои чуждестранни специалисти, които са били тук, влезли са в прокуратурата, направили са преглед на структурата на дейностите, направили са функционален анализ и са дали предложение да разширим антикорупционната рамка, като допълним Наказателния кодекс. Може би мисията е била на независими чуждестранни експерти, но ако тези чуждестранни експерти са дали точно такива предложения, за мен те са некомпетентни.
Един пример. В чл. 225 от НК има хубав текст. Вместо него сега се предлага нов. По отношение на стария текст много години при нас имаше представители на „ГРЕКО“ – обединение на държави срещу корупцията. Те инспектираха този текст заедно с други представители на Европейската комисия. Тогава казаха, че нашето антикорупционно законодателство е добре развито в НК. За какво е нужен тогава нов текст? Това е свързано и с притеснението на бизнеса – чести промени в законодателството, които не се знае как ще бъдат приложени от магистратите. Магистратският произвол относно наказателното правосъдие има страшни последствия. Всички представители на работодателските организации задружно направихме становището, като бе изразено притеснение от онова, което върви в публичното пространство. Кому е нужно това правно напрежение?! Кому служим с тази добронамерена инициатива на Министерството на правосъдието?! На независимите експерти, които са некомпетентни по нашето наказателно правосъдие.
Нека да отговорим на Европейската комисия тогава, когато му е времето, но с предложения, които да не будят страх и притеснения, като не са и в противоречие с Конституцията. Аз, която съм работила 27 години в прокуратурата, след като прочетох тези промени, малко се изплаших, но не защото са ми въздействали колегите от работодателските организации. Представям си как подсъдимият човек от бизнеса ще излезе от съдебната зала, какви ще се последиците за него, за семейството му, за хората във фирмата, за целия бранш и за българския бизнес?! Отговорите ми не са положителни!
Трябва да си дадем сметка, че нашите изследвания в законодателната корупционна рамка в отношенията „бизнес-бизнес“ и вътре във фирмите не е изследвана. Нямаме и добре развита методология, по която да направим тези изследвания. Центърът за изследване на демокрацията има голям принос, но методологията тепърва ще се развива. Нека да чуем бизнеса. Като бивш магистрат имам опасения. Не да предпочетем силата на държавата, та тя да се разправя с бизнеса, а да заложим на доверието: да върнем крачка назад, да обмислим текстовете и когато заедно с бизнеса решим какво е необходимо, тогава да направим прилични текстове, които да не будят съмнения.
На никого не трябва да отговаряме спешно. Ние сме суверенна държава. Ще отговорим, когато сме готови, и то по подобаващия начин. Суверенитетът във всяка демократична държава се брани. Нека не си го продаваме лесно. Може да се противостои!
Заданието не е грешно, не е подходящо изпълнението.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (БТПП): Действието на управляващите с най-малък репутационен риск беше да оттеглят Законопроекта. Ясно се видя, че изцяло е негоден да регулира обществени отношения. В наказателното право не могат да се правят експерименти. В аргументите за представянето на Законопроекта не виждаме опора. Относно изравняването на отговорността за корупционни престъпления в частния и публичния сектор поради това, че защитата на държавната и частната собственост била равнопоставена – не е вярно. Публичната собственост е защитена законодателно.
По отношение на правомощията. Държавните служители разполагат с властнически правомощия по отношение на публичната собственост, докато в частния сектор няма такива правомощия. И тук не виждаме аргумент за огледално изравняване на отговорностите.
Сериозен проблем е, че се премахва границата между гражданското правосъдие и наказателната репресия. Имаше коментари от вида „може да се приложи“, „може да не се приложи“. Тази разпоредба ще има сериозно приложение. Защо при правен спор ищецът плаща такса пред гражданския съд, държавна такса или при арбитража, при положение че може да подаде сигнал до прокуратурата?! Така може да се прескочи гражданското правосъдие и да се насочи към наказателната репресия. Това ли е целта – да се премахне границата между гражданското и наказателното правосъдие?
За техническия анализ на структурата и функционирането на прокуратурата, направено от експертите на Европейската комисия. Този аргумент беше често изваждан, защото цел на държавата е да отпадне механизмът на мониторинг срещу нашата държава. При техническия анализ непрекъснато се говори за присъди за корупция във висшите етажи на властта. Дори и хипотетично да приемем, че се включи такъв текст в НК, регламентира се като престъпление „корупционни практики в частния сектор“ и има осъдителни присъди, то едва ли някой в залата се заблуждава, че това ще отвлече вниманието на експертите от Европейската комисия от това, което те очакват като резултат?! А това са присъди за корупционни практики във висшите етажи на властта.
Аргументът е, че очакванията на Европейската комисия са, че големият проблем в България е корупцията в частния сектор. Ние запознахме с предложената промяна ръководството на Асоциацията на европейските търговско-промишлени палати и получихме подкрепа на нашите действия до момента – като несъгласие и действия за недопускане това да се случи. Ако това не подлежи на дебат в нашата държава, ние ще продължим да сезираме и на други нива в Европейската комисия и Европейския съюз за ситуацията, този текст, който само ще навреди на българската държава и икономика.
МИЛЕН РАЛЧЕВ (Висш адвокатски съвет – ВАС): Позицията на ВАС е, че промените са изградени на основата на погрешна философия. Прави се опит за приравняване на наказателното преследване при корупционни престъпления в публичния и частния сектор с опит за уеднаквяване. Няма основание за такава хиперрегулация, няма обществена потребност. Няма необходимост от механично пренасяне на текстовете, свързани с корупционните престъпления, които да регулират частния сектор. Според нас се дерогират принципи, на които са основани гражданският и търговският оборот в условията на пазарна икономика. Това е насочено срещу свободата на договарянето и конкуренцията. Това е недопустима намеса на държавата и свръхрегулация върху свободата на договарянето. Лоши са проектните норми и тяхната редакция. Създава се възможност за разширително тълкуване и до произвол при прилагането на нормите. Визирам конкретните норми на подкупа – чл. 225б, 226в, 282, ал. 2. На места при корупционните престъпления в публичния сектор се стига до санкции от пет до 15 години лишаване от свобода, които са равнозначни на корупционни последици при посегателства срещу личността. Губи се балансът в рамките на този кодекс, тъй като това е опит за поредно изменение на парче, без да се държи сметка за цялостната наказателна политика. Неоснователно се заличава наказателната репресия.
Не споделяме виждането, очертано в мотивите, че тези проектни норми се налагат по линия на международното сътрудничество и Мониторинговият доклад на прокуратурата. Единствените коментари, свързани с корупционните престъпления в този Доклад, който е обществено достояние, са на стр. 24. Там в първия абзац е посочено, че информацията, съдържаща се в Доклада на Главната прокуратура, се нуждае от промяна в чл. 282, което е регулация в публичния сектор.
ВАС счита, че и сега има текстове, които уреждат материята на корупционните престъпления в частния сектор – в членове 225б, и следващите. Тази норма е свързана с неизпълнение на служебни задължения. Премахвайки тази цел, ще направя паралел с чл. 282. Тази цел я няма. Стига се до неоправдано правно разрешение, където всяко неизпълнение на служебните задължения води до възможност за инкриминация, което е неоправдано. Считаме, че и досегашната уредба създава достатъчно гаранции за частния бизнес, за да се предпазят от корупционни престъпления.
Едно от най-големите ни притеснения е, че се нарушава забраната за лишаване от свобода за неизпълнение на договорни задължения, което е част от Протокол № 4 към Европейската конвенция за защита правата на човека. Маса текстове от този Законопроект дават възможност за такова прилагане. Въвежда се състав на общо длъжностно престъпление, където всяко нарушение на служебни задължения, довело до вредни последици, които могат да имат и нематериален характер, може да доведе до инкриминация, ако тези проектни норми станат част от НК. Например неплащането или забавеното плащане на заплатата от длъжностно лице в предприятие може да доведе до това, че работникът не може да се разплати със свой кредитор и вредите могат да се мултиплицират. Налице ли са вредните последици? Да. Умишлено ли е деянието? Да, защото знам, че трябва да платя, но не плащам в срок.
ВАЛЯ ГИГОВА (ВАС): Този Законопроект е много добър за адвокатурата, но много лош за гражданите и бизнеса. Нашата позиция е принципна – този Законопроект ще създаде работа на много адвокати, но ще направи беля с нарушаване на предвидимостта. До всеки предприемач трябва да сложим по един наказателен адвокат и той да го пита дали договорът или съответното изявление не реализират състав на престъпление. Застъпваме позицията, че ценностите на демократичното общество са по-ценни от нашия личен интерес.
ПЛАМЕН ГРОЗДАНОВ (Съюз „Произведено в България“): В частния сектор има ли корупция? Без съмнение – да. Има ли добронамереност от Министерството на правосъдието да се бори с корупцията в частния бизнес? Да. В България само 700 предприятия се считат за големи, но не защото оборотът им за предходната година е 50 млн. евро, а активите са 42 млн. евро, а защото имат повече от 250 човека. България е страна на малкия и средния бизнес. Още по-точно – България е страна на микробизнеса. С тези промени създаваме широко приложно поле на този Закон, което е излишно за нашата страна. В България кого ще инкриминираме? Този ли, който е създал малка семейна фирмичка и се чуди как да оцелее?! За това, че не е изпълнил договора си, ще викаме прокурора! Не е помислено.
Трябва да се направят много внимателни секторни анализи. Не във всеки сектор действа корупцията. Трябва да се наблегне повече на регулаторните и контролни функции на държавата, а не да инкриминираме всяко неизпълнение. Трябва да се направи стъпка назад и въпросът да се обмисли допълнително.
АНТОАНЕТА ДАНОВА (ВКС): Представили сме писмено становище, от което нямаме основание да отстъпим. Ще маркирам две-три важни неща.
Първо, това е становището на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС. Всичко е обсъдено.
България е ратифицирала Наказателната конвенция относно корупцията и тя е влязла в сила от 2002 г. Съгласно нея всяка страна има задължение да приведе законодателството си така, че да регулира активния и пасивния подкуп в частния сектор – членове 7 и 8 от Конвенцията. Съществуващата досегашна разпоредба на чл. 225б от НК напълно удовлетворява изискванията на членове 7 и 8 от Конвенцията. Това е признато в Доклад за оценка на България, приет от ГРЕКО. В § 67 от Доклада е посочено, че „Инкриминирането на активния и пасивния подкуп в частния сектор съгласно чл. 225в от НК отговаря на изискванията на чл. 7 и 8 от Конвенцията“. Според нас нищо не налага промяната на регулираните до тук отношения за подкупа в частния сектор. Имаме четири доклада от ГРЕКО, но в никой няма подобни препоръки.
Второ, ще посоча Решение № 568 от 2003 г. на Съвета на Европа, където в чл. 2 се казва, че държавите членки трябва да предприемат необходимите мерки, за да регулират активната и пасивната корупция в частния сектор. Става въпрос за подкуп само тогава, когато длъжностното лице е нарушило своите служебни задължения. Сега кръгът от деянията е прекалено разширен, което е в нарушение на Рамковото решение, в което се казва: „Всяка държава членка може да ограничи приложното поле на Рамковото решение, но в никакъв случай не може да го разширява“. Задължителният стандарт за преследване на корупцията в частния сектор предполага нарушения на служебни задължения.
Относно независимия анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата – дава се препоръка за разглеждане на чл. 282 от НК. Това не означава, че препоръката задължително следва да бъде изпълнена.
В Законопроекта има и добри правни норми, които според ВКС няма пречка да бъдат обсъдени и приети. Ще изредя параграфите с оглед ефективността на правоприлагането. Това са параграфи 9, 11, 12, 13, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21 и 22.
Упълномощена съм от ВКС – „Наказателна колегия“, да заявя, че е изключително важно да обмислите чл. 290. В него е включен нотариус. Става въпрос за лъжесвидетелстване пред нотариус. В практиката досега имаше противоречия дали нотариусът е орган на власт. Объркване имаше и вследствие на решение на СЕС – дали нотариусът е орган на власт или не. Тези решения касаят и друг казус. При сегашната разпоредба се разрешава въпросът и когато се лъжесвидетелства при издаване на нотариални актове по обстоятелствена проверка. Тези свидетели биха носили отговорност по чл. 290.
ПЕНКА БОГДАНОВА (Заместник-главен прокурор): Прокуратурата има яснота за предизвикателствата и за въпросите за доказването. Ще посочим няколко момента.
Първо, Законопроектът е в отговор на препоръка на независимия анализ на прокуратурата, която беше инкорпорирана като Препоръка № 7 в Доклада на Европейската комисия. По изпълнението на тази Препоръка се следи за напредъка на България. Аз съм удовлетворена, че трябва да се отнасяме към препоръките внимателно и през призмата на законодателната традиция в България, и през призмата на актуалността на обществените отношения. Министерството на правосъдието коректно е следвало изпълнението на тази препоръка. Проектът отразява потребност от актуализиране на редица правни норми. Колегите от ВКС посочиха част от тях. Този проект не касае само предложения за промяна в частния сектор. Проектът предполага да се види необходимостта от изменение в ключови раздели от НК като престъпленията по служба, извършени от длъжностни лица, престъпления против правосъдието и престъпленията по откуп. Проектът има много достойнства.
Ние се отнасяме положително към темата за синхронизиране на систематиката на активния подкуп с тази на пасивния, с разгърнатата система от квалифицирани състави за подкуп, включително с предложенията за завишаване санкциите за подкуп – активен и пасивен. Намираме за коректни предложенията за промяна в нормата за безстопанственост – чл. 219, ал. 2. Намираме за коректни и предложенията за изменение на чл. 282 от НК.
Проектът според нас отчита потребността за промени в частния сектор. Прокуратурата е изразила своето становище. Ние сме посочили, че някои промени не могат да бъдат подкрепени. Например според нас механично привнасяне на елементи от съставите на престъпление по чл. 301 от НК към състава на 244 от НК не може да бъде подкрепено, тъй като се касае за различни състави.
Направили сме бележки и по отношение на недостатъчно ясната според нас фраза „публична функция“, когато се предлага усъвършенстване на допълнителните разпоредби в чл. 93. Имаме предложения в това отношение.
Има потребност от промяна на регулацията на нормите, касаещи длъжностните престъпления.
Предложението за регулация в частния сектор трябва да бъде направено внимателно.
МАРИЯ ШИШКОВА (Заместник-главен прокурор): Трябва да бъде оценен по достойнство трудът на Министерството на правосъдието за актуализиране на тази уредба, която е част от мерките, предвидени в Националната стратегия за антикорупционни политики, приета от Министерския съвет с хоризонт 2015 – 2020 г. Има норми относно преуреждане на отношенията, касаещи адекватни антикорупционни мерки и актуализиране на съставите на общото длъжностно престъпление в публичния сектор, неизгодната сделка, регламентирана като престъпление, осъществявано като разпореждане с публични средства, други текстове, касаещи същински корупционни престъпления, които предвиждат завишаване на част от санкциите, свързани с тези престъпни посегателства, включително и регламентите за безстопанствеността.
Доколко удачен е регламентът за самостоятелни състави на общо длъжностно престъпление в частния сектор, включително разширяване на текстовете, уреждащи типичните корупционни престъпления в частния сектор, това е задача на законодателя – да оцени потребността на обществото от подобни промени. Съветът по законодателство при Народното събрание може да даде добра насока за подобряване на регламентите. Нашето становище е, че оценката на Законопроекта следва да бъде след още по-широка дискусия, с включването на представители на академичната общност, при съществуваща добра база, съответстваща на отправените препоръки като част от изискването за отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка от Европейската комисия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Поканихме и представители на академичната правна мисъл, но няма нито един техен представител. Ако дебатът продължи и се стигне до правната възможност Законопроектът да бъде изпратен за становище на Консултативния съвет по законодателството, надявам се тогава колегите да вземат официално становище.
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ (Федерация на потребителите): Не съм юрист, но като слушах изказванията заявявам, че Федерацията на потребителите няма как да подкрепи този проект. В чл. 19, ал. 2 е записано, че законите защитават правата на потребителите. И сега, а и предишните текстове не защитават правата на потребителите. Оставаме с впечатление, че този проект защитава правата на съсловните организации. Казвате, че трябва да се изпълни разпореждането на Европейската комисия. Тогава защо не се съобразявате с регламентите на Европейската комисия за защита на правата на потребителите?
За да направя преход към точката за Закона за енергетиката…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не можете да правите този преход.
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ: Съобразявайте се със защита на правата на потребителите. Мога да говоря дълго за отношението на Наказателния кодекс към кражбите. Един пример. Миналата година има хиляда досъдебни производства по отношение на кражбите на електрическа енергия. Осъдени са само четирима цигани. Част от бизнеса обаче краде електроенергия – миналата година за над 10 милиона. Затова моля, обърнете внимание на потребителите, както изисква чл. 19 от Конституцията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моите данни са различни от тези, които господин Георгиев представи. Това обаче не е предмет на спора сега.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Аз съм председател на Съюза на одиторите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кои точно одитори?
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: От Сметната палата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какви са одиторите от Сметната палата?
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Мисля, че това не е предмет на дебата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как да не предмет, след като се озаглавявате с некоректно и заблуждаващо име. Имайте честта да посочите цялото име, както сте го регистрирали.
Все пак заповядайте за становище.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Призовавам всички народни представители да проявят поне малко благоразумие, да отчетат обстоятелството, че отсъства представител на академичната общност и да оттеглят седемте законопроекта. Достатъчно се изприказва по темата в публичното пространство и по медиите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има регламенти в Конституцията и в Правилника, но те не са подходящи за обществените обсъждания. Отправили сме покана. Очакваме да се произнесат като членове на Консултативния съвет по законодателството. За да не се произнасят в две различни качества, казаха, че ако този Законопроект бъде приет на първо четене, ще има възможност с оглед публичните заявления на много народни представители, включително и на мен, становището им да бъде представено на Консултативния съвет по законодателството.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Фокусът трябваше да е в качеството на законопроектите и законодателната продукция на Народното събрание във връзка с общественото обсъждане на такава квалифицирана материя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Абсолютно свободен сте да правите всякакви инициативи в публичното пространство. Надявам се да коригирате наименованието си.
ВАЛЯ ГИГОВА (ВАС): Прокуратурата възразява, но тя и обединява.
По отношение на опита, който имаме от ГПК – тогава беше създадена работна група, в която участваха адвокати и специалисти от академичната общност. Опитът беше много добър, независимо от критиките. Затова нашето предложение е да бъде създадена работна група, в която да участват специалисти от различни правни отрасли. Всеки вижда един и същ проблем от различни гледни точки. Ние заявяваме желание и ще участваме с наши експерти в такава работна група. Задължително е да участват и представители на академичната общност.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, адвокат Гигова.
Всъщност Вие повторихте предложението, което направихте в Правна комисия при обсъждането на първо гласуване на този законопроект. То беше и прието, тоест в този смисъл ние мислим в една посока. Ако имаме приемане на първо четене и в пленарна зала и този проект върви в законодателната процедура и се стигне до предложения между първо и второ четене – да, още на този етап ще направя предложение и ще поканя всички заинтересувани да участват във възможно най-широкия формат на работна експертна група, дори ако се наложи тя да бъде в две форми на представителност – с народни представители, и с експерти.
Заповядайте, заместник-министър Стоянов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Съвсем накратко ще се опитам да защитя Законопроекта, който е представен на Вашето внимание от Министерския съвет.
Бях изключително впечатлен от думите на господин Велев, който всъщност зададе един много важен въпрос: чий е проблемът, когато един голям инвеститор бъде окраден или бъде жертва на подкуп? Всъщност той отговори на този въпрос като каза: „Това е мой проблем“.
Тук мисля, че има известно неразбиране и това е икономическа гледна точка. Аз се надявам дебатът да бъде правен, както каза преди малко преждеговорившият, защото такова мислене води до следното – инвеститорът слага своите пари, грубо казано, в едно юридическо лице и то вече започва да спазва едни по-завишени нормативни изисквания. Тези пари вече не са на физическото лице, те са на юридическото. И оттук насетне разбирането, че „това са моите пари и аз ще си правя с тях каквото си искам и ако те бъдат обект на подкуп или на кражба, това си е мой проблем“, не води до добри резултати.
В момента, знаете, има едно известно наказателно дело. Аз не крия, бил съм наблюдаващ прокурор по него, и там има такива подобни мисли: „това са си моите пари“. Това е икономическата гледна точка. Аз я разбирам, но от гледна точка на правото, е малко по-различно.
На това искам да обърнем внимание на колегите от съсловните организации. Малко е пресилено като се каже: „това са моите пари, това е мой проблем, остава във фирмата“.
Две групи обстоятелства има, които могат в определена степен да защитят Законопроекта – икономическите, да, тук се спомена свободната стопанска инициатива, само че от наличието на корупционни практики в частния сектор страда качеството на стоките и услугите, защото например, да кажем, представител на голяма хранителна верига, за да постави на витрината стоките на по-малък производител, да кажем, взема някакъв нерегламентиран дар. Сега оставям на Вашата преценка това правилно ли е, законосъобразно ли е.
От юридическа гледна точка беше спомената Конвенцията на ООН. Няма да я преповтарям, но искам да обърна внимание, че всъщност разделението, което направихте: частен сектор – публичен сектор, там границата не е толкова голяма.
В Закона за счетоводството, например, направих си труда да проверя, в т. 22 до Допълнителните разпоредби се говори за предприятия от обществен интерес, и там се изброяват изчерпателно кои са предприятията от обществен интерес. Говорим за кредитни институции, говорим за застрахователи, презастрахователи, пенсионно-осигурителни дружества и управляваните от тях фондове, инвестиционни посредници, които са големи предприятия по този закон, колективни инвестиционни схеми, финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции, които са големи предприятия по този закон.
Не искам да ги изброявам изчерпателно всичките, но това са предприятия от, цитирам дословно, обществен интерес.
В момента по отношение на тях нормите от Наказателния кодекс не се прилагат по същия начин, както да кажем, в публичния сектор и ще Ви дам един конкретен пример.
Ако един пътен полицай вземе подкуп от 20 лв., за да не състави акт, това ще е престъпление, от публичния сектор. Ако служител от финансова институция поиска 500 лв. от клиент, за да бъде одобрен по-бързо кредитът му, това ще се определи като фирмен проблем. Оставам на Вашата преценка кое е по-укоримо или дали не са еднакво укорими.
Това е съвсем накратко, господин Председател.
Не искам да отнемам повече от времето.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, смятам, че чухме становищата на заинтересованите страни и на институциите, които имат отношение към тези законопроекти.
Някой от Вас държи ли да изрази заключително становище? (Реплики.)
Моля наистина да не обсъждаме казуси.
ВАЛЯ ГИГОВА: Няма да обсъждаме казус, само да кажа едно единствено нещо.
Разликата между публичния и частния сектор е следната – в публичния сектор обикновено гражданинът или организацията нямат избор. Те имат един държавен орган, един общински орган.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това го има в становищата, и във Вашето становище, и поне в три становища.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ами, явно нещо не се разбираме. Щото тук имаш 33 банки. Ако в едната ти поискат подкуп, примерно, ще отидеш в другите 32, така че не е същото. Нали? Тук имаш свободна стопанска инициатива – да си избереш банка без подкуп.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Главно от гостите – представители на бизнеса и на потребителите, последна възможност, нещо изключително, кратко и заключително, ако сме пропуснали. Няма.
При това положение, колеги, закривам дебата по точка първа от дневния ред. Разбира се, темата ще остане на вниманието и на обществото, и като пакет от седем законопроекта, по които би следвало Народното събрание в пленарната зала да се произнесе.
Обявявам прекъсване от 10 минути, за да се приведе залата във вида, в който можем да продължим по следващата точка от дневния ред. Благодаря Ви.


(След прекъсването.)


ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, продължаваме заседанието.
Преминаваме към

ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, № 854-01-19.
Вносители са Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
По тази точка наши гости са: от Министерството на енергетиката – господин Николай Налбантов, директор дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“; госпожа Лучия Бакалчева – главен юрисконсулт; госпожа Мариана Метева – началник управление „Правно“ в „Национална електрическа компания“ ЕАД; от Комисията за енергийно и водно регулиране – госпожа Елена Маринова, директор дирекция „Правна“; господин Радослав Райков, експерт в същата дирекция; от Сдружение „Контрол върху монополите в България“ – господин Венцислав Митовски и госпожа Мария Асими, членове.
От вносителите – колегата Валентин Николов присъства тук, за да представи Законопроекта.
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! С колегите сме внесли Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, като към него сме дали мотиви и предварителна оценка на въздействието, съгласно методологията – приложение към нашия Правилник, затова съвсем накратко ще го представя, без да губя времето на колегите и гостите. Става дума за следното.
От 2007 г. насам България провежда политика, свързана с либерализация на пазарите на електроенергия и природен газ в отговор на регламентите и директивите на Европейския съюз с цел постепенно отваряне на вътрешния пазар на енергия, като целта е свободна конкуренция, намаляване цените на дребно и увеличаване възможностите за избор на потребителите.
В България либерализацията като процес протича поетапно. През 2015 г. стартира Българската независима енергийна борса като платформа, на която се осъществяват сделките с електроенергия на свободен пазар. Следващата стъпка се осъществи през 2017 г. с приемането на изменения и допълнения на Закона за енергетиката. Това изменение осигури ликвидност на организирания борсов пазар като предпоставка за постигане на справедлива пазарна цена и развитие на конкуренцията.
Този законопроект е продължение на процеса на либерализация. Предложените промени в него са заимствани от модела на Световната банка за пълна либерализация на електроенергийния пазар в България. Проведе се и обществен дебат със сектора и работодателските организации.
На борсовия пазар днес са налице две платформи за търговия с електроенергия, предвижда се и трета платформа.
Една от мерките в модела на Световната бака предлага въвеждане на задължение на оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи да закупуват електроенергията за технологичните разходи на пазарен принцип.
Друга съществена мярка от този модел е интегрирането на свободния пазар на производители, чиято енергия се изкупува на преференциални цени. Този законопроект фактически казва, че всички възобновяеми източници, тоест дългосрочни договори, които са на база „възобновяеми източници на енергия, включително и тези, които са на високоефективно енергийно производство над 4 мегавата производствена мощност, да минат на либерализирания пазар и тези договори, които са дългосрочни договори – някои от тях са за 15 години, други са за 20 години, а другите, като високоефективното производство фактически действат на база Директива 72 от 2009 г. за насърчаване на това производство. Тези договори трябва да преминат от дългосрочни в договори за компенсиране с премия, тоест не класически договор за разлика, както се говори.
Този договор всъщност може да премине от единия в другия, поради факта, че има такава клауза, че при промяна в законодателството могат да се предоговорят на база на това законодателство, и то да влезе в сила, така че да може да мине в тези договори.
В този договор за компенсиране с премия фактически се дава възможност на Комисията за енергийно и водно регулиране, спазвайки регулаторния период, който приключва – единият на 30 юни, започва новият от 1 юли, да формира така наречената „прогнозна пазарна цена“ и тази прогнозна пазарна цена да бъде допълвана с разликата до дългосрочния договор, който са сключили и това да се изплаща от Фонда за сигурност на енергийната система, който знаете, че с нашето изменение на Закона в 2015 г. беше създаден.
По този начин ние решаваме два проблема, които можеха да възникнат – единият проблем е това, че ако компенсирахме изцяло пазарната цена, която реализират производителите до конкретния размер, тоест ние им даваме възможност да търсят тази пазарна цена и те можеха да въздействат непазарно на независимата енергийна борса. По този начин можеше да паднат цените. Те дори можеха да продават и на нулева цена и да бъдат компенсирани с разликите и да източат от една страна Фонда, който съответно ще накърни и техните интереси, и второ – щеше да създаде непазарни очаквания и непазарни цени на Българската независима енергийна борса.
Ние създаваме по този начин възможност те да носят някакъв пазарен риск и да търсят максимална реализуема цена на тази борса като не изкривяват кривата на търсене и предлагане. По този начин решаваме и много от изискванията, които Европейската комисия е поставила не само пред нас, а примерно и пред Германия, където са направили съответните забележки в тази връзка, че са постигнали отрицателни цени на тази борса.
Тези премии ще бъдат давани фактически, както казах, от Фонда за сигурност на енергийната система, в който приходите знаете, че се формират както от въглеродните емисии, така съответно и от задължения на обществото и от 5-те процента, които всички производители трябваше да заделят, за да могат да гарантират ликвидността на този Фонд за сигурност на енергийната система.
Това е общо-взето накратко.
Другото, което се предвижда, това е, че се дава възможност на Комисията за енергийно и водно регулиране да разследва непазарни проблеми, които могат да се породят в свободния пазар, като изтичане на информация, като някои споразумения между участниците, като въобще всякакви непазарни методи. Досега нямаше възможност, освен настоящите комисии, които имат право по закон да търсят такива непазарни методи, а се дава възможност на КЕВР да влезе в тази си роля и да разследва такива случаи, защото досега нямаше такава законова възможност, най-общо казано.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Министерство на енергетиката иска ли да изрази становище?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, във връзка с този законопроект ние сме наясно с идеите, с конкретните текстове.
В подкрепа на това, което представи господин Николов искам да кажа, че преминаването от схема за подпомагане чрез изкупуване по преференциални цени към пазарна реализация плюс премия, това е, първо да кажа, че самото подпомагане представлява държавна помощ, както по единия начин, така и по други.
Подпомагането чрез премия върху надпрефенциална цена е допустима схема по Насоките за държавни помощи на Европейската комисия от 2014-2020 г. Специално схемата за възобновяемите източници към момента е одобрена, макар че е по-късно.
През 2016 г., след едногодишен период на нотификация, Европейската комисия излезе с решение, с което одобри схемата. Ако ние обаче променим тази схема, следва отново да я нотифицираме и отново да получим одобрение. Нашето притеснение тук е, че никъде в Законопроекта не е регламентирано обвързване на прилагането на схемата с акт на нейното одобряване.
Другият по-сложен проблем стои пред схемите за подпомагане на така наречените „централи за високоефективно комбинирано производство“. Това са топлофикации и заводски централи. Там няма одобрена схема. В момента има процедура по жалба, разследваща прилагане на неправомерна схема и тази схема също е допустима по Насоките, но критериите са индивидуални и изследването за допустимост на даден конкретен бенефициер на схема се прави за всяка една инсталация.
Аз мисля, че нашите юристи ще дадат по-подробно и юридическо обосновано становище по въпроса, тоест едно от нещата, е, че следва да се помисли за обвързаност с одобряване на схема. Другото е свързано с преуреждането на договорните отношения, но нека да чуем колегите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преди да дадете думата на колегите юристи, въпросът е следният, аз тях ще ги питам кога би могло да се извърши нотификация, но какво е общото становище на Министерството на енергетиката по Законопроекта.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Общото е положително. Ние отдавна работим по процесите на либерализация на пазара. Това е една част от процеса на либерализация, по-скоро пазарът на едро, и всички знаем, че дългосрочните договори са един проблем пред процеса на либерализация. Точно това е една от основните цели на Законопроекта – да се премине от задължително изкупуване към пазарна реализация на производството на енергия от определени източници.
По другата тема за правомощията на Комисията за прилагане на Регламента, ние също сме с положително становище. Даже и ние имахме такава инициатива, тъй като този регламент е необходимо да се прилага от гледна точка пак на прозрачността на пазара и осигуряване на необходимата степен на конкуренция, така че общо-взето подкрепяме Законопроекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, заповядайте. Дадоха Ви възможността, ние я подкрепяме, да вземете становище кога да се направи нотификацията в хипотеза, че Законопроектът се внася от народни представители.
ЛУЧИЯ БАКАЛЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, както вече маркира господин Налбантов, предложеният проект за нас, разбира се ние принципно го подкрепяме, още повече, че ние участвахме в работната група, която го подготви, но същевременно така подготвеният финален вариант на проекта, лично за нас поражда два основни въпроса, които ако не намерят своята регламентация, защото твърдим, че такава в настоящия момент липсва, и то законова регламентация, биха създали проблеми.
Проблемите са във връзка с държавната помощ. Какво имам предвид? В § 4, т. 1 на проекта е предвидено, че енергийният регулатор ще определя преференциални цени за производители по чл. 162 във връзка с определянето на премия по чл. 33а. Премията е регламентирана в § 5.
Считаме, доколкото сме запознати с режима и регламентацията на държавните помощи, че самото определяне на преференциални цени, респективно определянето на премия, представлява държавна помощ. Считаме, че в тази връзка ще се породят два потенциални въпроса: кога тази държавна помощ ще бъде въведена в действие и кой ще бъде администратор на тази държавна помощ?
Българският закон за държавните помощи, в който коректно са транспонирани изискванията на Европейския съюз във връзка с режима на държавна помощ изрично е указано, че всяка държавна помощ, включително – забележете, всяко намерение за предоставяне на държавна помощ, подлежи на нотификация.
Законът е изричен и кога трябва да се случи тази нотификация – преди мярката да бъде въведена в действие. Нещо повече, в Закона за държавните помощи се съдържа дефиниция на що е то неправомерна държавна помощ.
Отварям една скоба и обръщам внимание, че неправомерната, несъвместимата държавна помощ и неправилно използваната държавна помощ подлежи на възстановяване.
Сега се връщаме на правомерната държавна помощ, за която имаме дефиниция. В Допълнителните разпоредби на Закона за държавните помощи законодателят е казал, че неправомерна е тази държавна помощ, която е предоставена в нарушение на чл. 108, Параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
По този чл. 108, Параграф 3 казва, че Европейската комисия следва да бъде своевременно информирана за всякакви, казва Договорът, планове за предоставяне на помощ. На Комисията трябва да й се даде един разумен срок, забележете, в който тя да се произнесе. Този Параграф 3 продължава и казва, че заинтересована държава членка не може да започне прилагането на предложените мерки, докато тази процедура не доведе до постановяване на окончателно решение на Комисията.
И така, отговарям на първия Ви въпрос: задължително трябва да бъде извършена нотификация преди тези норми, които регламентират предоставянето на държавна помощ, да влязат в действие, да влязат в сила.
В тази връзка имаме и конкретно предложение в Преходните и заключителни разпоредби на настоящия проект да бъде включена една отлагателна клауза или отлагателен текст, който да указва именно това, че помощта по този закон не може да бъде предоставена или по-скоро ще бъде предоставена след произнасяне на Европейската комисия, след нотификация. Към настоящия момент такъв текст липсва.
Ако ми дадете възможност, ще взема отношение и по другия проблем, който маркирах, който възниква във връзка с държавната помощ.
Казах, че стои въпрос, свързан с това кой ще администрира тази държавна помощ. Защо казвам, че ще бъде проблем?
В хода на изготвяне на този проект ние направихме консултация с Министерство на финансите, доколкото министърът на финансите е компетентният орган в областта на държавните помощи. Неофициално, нямаме писмено становище, но ни беше указано, че за да извършим коректна нотификация в проекта трябва да бъде разписана схемата за държавна помощ, периодът и администраторът на помощ.
Министерство на енергетиката има своето виждане и своето становище кой реално е администратор на помощта, която се предвижда да бъде предоставена по проекта и за нас няма никакво съмнение, че администратор в съответствие с предвидената дефиниция на това понятие, следва да бъде Комисията за енергийно и водно регулиране. Казвам защо – защото именно тя определя преференциалните цени, тя определя и премията. В този смисъл няма как Министерство на енергетиката или друг субект да бъде администратор на тази помощ.
Има и още един вариант администратор на помощ да бъде още един субект, различен от Министерство на енергетиката обаче и това е Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който е регламентиран в действащия Закон за енергетиката, дотолкова доколкото Фондът ще изплаща премиите. Администраторът на мерките за държавна помощ, предвиден в Закона, могат да бъдат – в определена част КЕВР, в частта „Определяне на преференциални цени и премии“, и в частта „Изплащане“ – Фондът за сигурност на електроенергийната система.
Смятаме, че двата въпроса са обвързани дотолкова доколкото, пак казвам, за да бъде направена коректна нотификация няма как проектът да не присъства в такъв закон, който да указва кой е администраторът. Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
МАРИАНА МЕТЕВА: Ако позволите, господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да обърна внимание върху притеснението на Национална електрическа компания в качеството й на обществен доставчик от предложените промени в Закона за енергия от възобновяеми източници и по-конкретно от липсата на изрична норма, която да предвижда прекратяване, считано от 1 юли 2018 г. на вече сключените дългосрочни договори в изпълнение на досега действащите разпоредби на Закона. Какво имаме предвид?
Съгласно § 38 от предложения проект от 1 юли общественият доставчик и крайните снабдители не изкупуват електрическа енергия по преференциални цени от производители, които са с мощност 4 мегавата и над 4 мегавата по вече сключени дългосрочни договори. Това означава, че с този текст може да се приеме, че отпада законовото задължение на обществения доставчик и крайните снабдители, но ние сме страна по множество сключени договори – дългосрочни, с определен срок и то определен в Закона, и определена цена за целия срок на действие, пак съгласно разпоредбите на действащия Закон, които не се прекратяват при така предложената уредба, преуредба на правоотношенията между страните.
Ние ще бъдем изправени пред хипотезата, в която определени производители ще имат възможност да избират дали да сключат договор за премия с Фонда или да продължат да изискват от нас като страна по договор за дългосрочно изкупуване, изпълнение на договорните ни задължения. Това е нашето основно притеснение.
Също така бих искала да обърна внимание, че по два от сключените договори към настоящия момент е предвидена и неустойка, която е в големи размери, няма да цитирам конкретната сума в момента, дори и при прекратяване на договорите по силата на закона. Така че моля това да бъде отчетено при приемането на текстовете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Метева.
КЕВР желае ли да вземе становище?
ЕЛЕНА МАРИНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители и гости! Ние от КЕВР като цяло също сме наясно със същността на проблемите, които Проекта на закон цели да разреши.
Принципно и като цяло Комисията счита тези промени за важни и за необходими. Единствено ще си позволя да коментирам предложението, което в момента изложи Министерството на енергетиката по отношение на това регулаторът да бъде окачествен като администратор на държавната помощ по тези два закона – Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници.
В тази връзка искам да отбележа, че това е качество, което е твърде несвойствено за правомощията и функциите на регулатора, които са съвсем в друга насока, и които ние всички познаваме.
Отделно от това ние сме правили свое проучване между останалите регулатори в рамките на държавите – членки на Европейския съюз, включително сме правили и запитване до Агенцията на регулаторите на енергия, откъдето всъщност получихме информация, че нито един регулатор няма такова качество и не е администратор на държавна помощ.
В тази връзка аргументи ни бяха изложени с оглед на това, че предоставянето на държавна помощ като цяло е въпрос на държавна политика и също в този контекст искам да напомня и няколко изречения от мотивите на последното Решение на Европейската комисия, с което тя одобри нотифицирането на схемата за държавна помощ, която се предоставя чрез преференциалните цени на централите, които произвеждат енергия от възобновяеми източници, където изрично е записано, че администратор на държавната помощ е Министерството на енергетиката.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Как според Вас ще се отрази на крайните резултати промяната в тази схема?
ЕЛЕНА МАРИНОВА: Крайните резултати? Имате предвид на цените за потребителите? Добре.
Като цяло се очаква размерът на помощта или на премията да е по-справедлива, тоест централите да полагат усилия да могат да търсят субекти, на които да продават енергията си първо на борсата, след което ще се покрива единствено разликата от прогнозната пазарна цена, която КЕВР ще определя по своя методика, и размерът на преференциалната цена. Би следвало разходите за задължения към обществото от гледна точка на преференциалните цени да намалеят.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Николов, моля.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз имам само две реплики относно казаното и от Министерство на енергетиката и да допълня и във връзка с цената и това как тя ще се отрази.
Искам да кажа, че имаше Закон за възобновяемите и алтернативни източници на енергия, които действаха от 2006 г., ако не ме лъже паметта, след това стана Закон за възобновяемите източници, и беше регламентирано с писмо на ДКЕВР държавната помощ във връзка с дългосрочните договори. Писмото беше изпратено в 2014 г., ако не ме лъже паметта, и след това беше определена тази държавна помощ от Комисията, тоест тя действаше вече близо 5-6 години.
Сега наистина трябва да се определи администраторът. Моето лично мнение е, че това е наистина Министерство на енергетиката, защото това не е свойствено на Комисията за енергийно и водно регулиране, но в крайна сметка, ако одобрите Вие, и всъщност парламентът, този Законопроект, това може между първо и второ четене да бъде регламентирано, след като още веднъж се направи дискусия по темата, не че не са правени досега.
Второто – във връзка на това как ще се отразят на цените, ние затова го правим, защото, първо, следиш кривите на търсене и предлагане, става много по-пазарен принципът, участниците стават много повече. С нашите изменение в Закона знаете, че от 1 януари тази година всички продават на Българската независима енергийна борса, където много трудно се позволява манипулация на пазара и всъщност с трима участници, така или иначе, ние трябва да направим либерализация на пазара, но няма как с трима участници да направим либерализация на пазара.
Това е и препоръката на Световната банка, това всъщност е изработено и като концепция и в Министерство на енергетиката от няколко години, че трябва всички участници да излязат по един или друг начин на пазара, включително и с тези, така наречени „американски централи“ – ТЕЦ „Марица изток 1“ и ТЕЦ „Марица изток 3“, които в момента не са на база правилата на Европейската комисия, трябва да се прекратят по един или друг начин договорите и те да отидат абсолютно на пазарен принцип, без да минат по този начин, който ние в момента сме предвидили за тези дългосрочни договори. Те трябва да си отидат на абсолютен пазарен принцип и да отидат и те на пазара. По този начин ние ще постигнем доста по-конкурентна среда и търсене на пазарна цена, която е справедлива. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Директор.
РАДОСЛАВ РАЙКОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз искам да внеса някои пояснения.
Първо, тук беше представено, че с Решение на Европейската комисия от 2016 г. Министерство на енергетиката е определено като администратор на държавната помощ. Това е така, защото Министерство на енергетиката прояви инициатива да нотифицира тази помощ и затова е администратор, само че разликата тук е, че тази помощ вече беше ясна. Тя беше предоставена с определените вече от КЕВР цени – фиксирани в договорите, и ясните бенефициери от гледна точка на това, че те имаха сключени догори. Точно тогава вече бяха прекратени и беше прекратено предоставянето на преференциални цени за нови производители, така че тази схема е при тези условия нотифицирана.
Администраторът няма задължението само да нотифицира схемата. Той я прилага. Той определя условията, определя бенефициерите. Това, което сега се предлага в Закона е КЕВР всеки ценови период да определя преференциални цени на база прогнозни пазарни цени, които те ще правят и каква е функцията тук на министъра на енергетиката?
Второ, когато говорим за централите за комбинирано производство, там всичко се предоставя индивидуално – и сега цените са индивидуални, и за в бъдеще самата схема, самите насоки го изискват, КЕВР ще определя индивидуална цена на всеки производител, тоест той ще избира и бенефициера, ще решава кой има право на такава помощ и кой – няма. И тук пак въпросът е: каква е функцията на министъра?
Така че за администратор на помощ не трябва да се гледа само на това кой ще има задължението да нотифицира, а кой ще я прилага. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други?
Заповядайте-
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: Венцислав Митовски – енергетик.
Този Проект на закон е стъпка напред към отваряне на пазара. Нали всички знаем кой е проблемът - дългосрочните договори?
Ние от дълго време сме внесли едни материали, даже по някои нямаме отговор. По Договора за функциониране на Европейския съюз, чл. 101 или чл. 102, по памет ще го кажа, всички договори, които ограничават конкуренцията, отнемат дял от пазара, поставят едни предприятия в по-благоприятни условия спрямо другите, пише, че са нищожни от възникването си.
Има още един следващ член, където се казва, че тези договори нито могат да бъдат приети, а тези – старите, трябва да могат да бъдат обявени за нищожни. И след това вече идва държавната помощ.
Тук е ясно, че е държавна помощ. Дори Европейската комисия не го отрича. Въпросът е дали имаме сила като общество да поставим тези неща, че тези договори са нищожни от възникването си и по Договора за функциониране на Европейския съюз не могат да съществуват, но на това Европейската комисия трябва да каже „Да“, но ние трябва да го инициираме, а не да казваме, да ги галим дългосрочните: „Ще Ви платим, няма да Ви платим, да Ви чакаме 15 години“… Затова инициираме една такава стъпка, ако може да се предприеме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митовски.
Госпожо Асими.
МАРИЯ АСИМИ: Обръщам се към господин Николов като депутат, който е внесъл този Проектозакон и тъй като засяга изключително КЕВР, ние многократно сме говорили и мисля, че и Вие знаете – 4 години молим тези проблеми да се решат, а точно когато става дума за КЕВР, знаете, че КЕВР отговаря и за общите условия. И тези общи условия на безотговорния КЕВР, така ще го кажа без да се притеснявам, защото всички цитираме Конституцията и казваме, че Конституцията е Библията на българското правосъдие, но искам да Ви цитирам тук чл. 19, господин Николов, ал. 2: Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
Когато говорим за КЕВР, господин Николов, знаете, че две неща искаме – равнопоставеност и контрол над КЕВР, а Вие ще ми кажете, че той е независим регулатор. Нищо не зависи от него, вярно е! Толкова е независим, колкото, да не кажа, аз съм негър.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не продължавайте, госпожо Асими. Недопустимо се изказвате.
МАРИЯ АСИМИ: Не, не, не може, господин Кирилов! Извинете ме, че Ви прекъсвам. Не Ви чух. (Весело оживление.)
Заповядайте!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, въпросът е аз да не Ви прекъсна!
МАРИЯ АСИМИ: Извинен сте.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мисля, че разбрахме Вашата теза.
МАРИЯ АСИМИ: Не, аз искам да имам четири неща, които искам да ги спомена.
Многократно, многократно сме молили за такъв ЗИД (Закон за изменение и допълнение) да се направи. Инициатива на кой? На депутатите! Клетва са давали за това – да работят в интерес на народа!
На Министерството – чакаме го. Преди две години започнахме ЗИД-а, господин Кирилов, си спомняте. Работна група. ЗИД-ът седи в папките на Министерството. Аз питам: за какво сме ние, гражданите? Дали сте ни права, господин Кирилов, много сме благодарни. Говоря от името на групата. Дадохте ни права да гласуваме и ни дадохте права да плащаме, да сме данъкоплатци.
Трябва да има равно-по-ставе-ност и контрол! Занижен е контролът навсякъде. Вие също го знаете. И да Ви кажа куриоз, който е грешен, на Великия пост.
Тръгвайки насам тенденциозно говоря – като видя по-възрастни от мен с тези 40 лева, за които днес всички се хвалим, викам: „Браво, бе! Правителството ги даде. Таман ще платим тока и водата!“. Грозно е, господин Кирилов! Ако за Вас 40 лева са един обяд, говоря хипотетично (шум и реплики), говоря хипотетично, за много хора са малко пари. Ощетяват ни отвсякъде! Отвсякъде!
А тези нередности, които ги има – моята фактура е сбъркана, за месец март от „Топлофикация“. Платено на 15 март. Срокът ми е до 17-ти!... (Шум и реплики.)
Ще ме чуете! Както слушах два часа и половина! Гражданите ще ги слушате, щото ние сме данъкоплатците. Две фактури ти слагат и предишната сметка, точно на мен, дето знае Закона, дето го знае с буквите…

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По този законопроект какво казвате? Какво е Вашето мнение? Как ще се отрази на цените?

МАРИЯ АСИМИ: Аз съм съгласна, че толкова пъргаво го направихте. Съгласна съм и аз искам по същия начин да работите и за Минка! Аз съм Минка! Защото той е за Гинка. Ще я контролират Гинка, ама нека и за Минка да направят нещо, да има равнопоставеност.
Прочетох го, 29 страници – изчетох ги. Аз Ви питам: как така стана в СОС да му се дават от 300 хиляди бюджет годишен, на 1500, господин Николов?

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Чакайте! СОС ми е любима тема, но няма да Ви отговорим. Моля Ви се! Моля Ви!

МАРИЯ АСИМИ: Не на хиляда, на милион и половина! И един милион за офис оборудване и софтуери. Ами, мисля, че тук сте прависти и инженери. Все пак знаем да смятаме до един милион! Много права се дават.
Отново на КЕВР се дават много права – ще разширят, ще трябва повече служители да имат, и отново сме „батко и братко“. В един момент народът няма да търпи… Няма да търпи народът, Кирилов!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това трябваше да го кажете по предната точка.
МАРИЯ АСИМИ: Кирилов, с ирония говориш и това е срамота!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е вярно!

МАРИЯ АСИМИ: Не, с ирония е.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е вярно! Извън темата сме!
МАРИЯ АСИМИ: Да Ви кажа ли, господин Кирилов? Каквото ще да мислите, ненормални да ни правите, рано или късно сметката се плаща! Горе има един дето гледа. Рано или късно се връщат сметките.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз вярвам в това!

МАРИЯ АСИМИ: Аз съм вярваща и вярвам! И не с ирония! Не гледайте с ирония на гражданите, щото ние не сме жалки, а сте жалки Вие, щото не ни помагате, а Вие сте законотворците. Такава ирония не ми хареса. Това поведение не е прилично.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Извинявам Ви се. Приемам критиката. Не мислех, че проявявам ирония, но щом сте го усетили така, поднасям извинения.
Други изказвания има ли?
Заповядайте. (Госпожа Мария Асими говори на изключени микрофони.)
Вече има друг изказващ се.

РАДКА ЙОСИФОВА: Благодаря Ви. Съвсем накратко с оглед дадения ми мандат от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България искам да заявя, че подкрепяме изцяло Закона. Ние го намираме за крайно необходим и дори прекалено навременен. Моля да имате това предвид. Благодаря.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Ако няма, да закриваме дебата.
Няма възражения – дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване от Комисията по правни въпроси Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-19, внесен от Делян Александров Добрев, Валентин Алексиев Николов и Александър Руменов Ненков.
Гласували: за – 11, против и въздържали се – няма.
Законопроектът се приема на първо четене от Правна комисия.
Благодаря – и на Министерство на енергетиката, и на КЕВР, и на гражданските организации, на колегите за търпението и за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,45 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Данаил КИРИЛОВ