Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по правни въпроси
Комисия по правни въпроси
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 43
На 18 април 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, № 802-01-10, внесен от Министерския съвет на 29-ти март 2018 година.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.
* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има кворум. Откривам първото редовно заседание на Комисията по правни въпроси за четвъртата сесия на 44-то Народно събрание.
Има предложение за дневен ред, което сте получили съгласно Правилника. Имате възможност за становища, мнения и предложения по дневния ред.
Ако няма предложения, да представя на Вашето внимание за обсъждане предложението евентуално да променим реда на точка първа и точка втора, като разгледаме първо точка втора, тоест тя да стане точка първа с оглед обстоятелството, че заместник-министърът на правосъдието господин Евгени Стоянов е заявил, че поради служебна заетост ще се яви след 15 ч. да докладва в Комисията. Ако държим на това докладване на вносител, е логично… За да му дадем време, трябва да стане точка втора. Няма възражения. Тогава променяме реда на двете точки, като точка втора стане точка първа.
Който е съгласен да приемем дневния ред с тази корекция, моля да гласува. За 14, против и въздържали се няма. Дневният ред се приема.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г.
Гости по тази точка от Държавна агенция „Национална сигурност“ са господин Николай Ненков – заместник председател на Държавната агенция за Национална сигурност, госпожа Таня Каракаш – директор Специализирана административна дирекция „Правно-нормативна дейност“, госпожа Виолета Дъчева – директор Специализирана дирекция „Информационна сигурност“.
Господин заместник-председател, заповядайте за представяне от името на вносител.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ (заместник-председател на ДАНС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Накратко ще прочета мотивите към промяната на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Основният мотив е транспониране на Европейска Директива 681 от 2016 г., чийто срок за транспониране е до 25-ти май 2018 г. и в тази връзка нашият законопроект предвижда преразглеждане на списъка на престъпления за предотвратяване разкриването, разследването и наказателното преследване, на които се предоставят и обработват резервационни данни на пътниците, с цел привеждането му в съответствие със списъка, приложен към Директивата; уреждане на случаите на съвместно използване на кодове на полети; срокове за предаване на данни от въздушните превозвачи или упълномощени доставчици на услуги на Националното звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух 48 часа преди обявеното време за излитане за въздушните превозвачи, осъществяващи редовни полети, и 24 часа преди обявеното време за излитане за въздушни превозвачи, осъществяващи нередовни полети и непосредствено преди полета; предоставяне на АПИ данни и на Агенция „Митници“ предвид нейната компетентност; забрана за дискриминация при вземане на решения за предприемане на мерки спрямо конкретно лице; уреждане на ред за предоставяне на компетентните органи на данни, които са деперсонализирани чрез прикриване; уреждане на ред за предоставяне или обмен на резервационни данни на пътниците с национални звена или други компетентни органи на държавите-членки на Европейския съюз с Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането или с трети държави; въвеждане на фигурата на длъжностното лице по защита на данните; предоставяне на статистическа информация на Европейската комисия.
Извън изискванията на Директива 681 2016 г. е предвидено задължение за предоставяне на националното звено и на данни за екипажа. Въпреки че Директивата не предвижда такова задължение, също е вменено на въздушните превозвачи с цел създаване на по-големи гаранции за защита на Националната сигурност и за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпленията, изброени в Директивата. Практиката сочи, че в извършването на визираните престъпления в редица случаи участват и членове на екипажа на полетите, поради което компетентните органи следва да разполагат с информация относно същата.
Доколкото се касае за предоставяне и обработване на лични данни на членовете на екипажа, са предвидени съответните разпоредби за тяхната защита, уведомяване за получаването и обработването на данните, срокове и ред за съхранение и достъп до данните, ред за унищожаването им. Направени са промени в Закона за гражданското въздухоплаване, като дефиницията на понятието „резервационни данни на пътниците“, която към момента се съдържа в Закона за гражданското въздухоплаване, е поместена в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Предвид обстоятелството, че изискванията на Директивата ще бъдат въведени в националното законодателство посредством промени в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, който е устройственият закон на Агенцията, в проекта са включени и други разпоредби извън тези за резервационни данни на пътниците, усъвършенстващи регламента на дейността на Агенцията и статута на нейните служители.
С промените в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ се прецизират разпоредби относно дейностите, осъществявани от Агенцията, уредбата за разглеждане на предложения и сигнали, конкурсите за назначаване на държавна служба в Агенцията, статута на държавните служители и дисциплинарните нарушения, извършвани от служителите. Предвижда се изключване от конкурсното начало за постъпване на служба в Агенцията по отношение на лица, които са държавни служители в Министерството на вътрешните работи, в Министерство на отбраната, в службите за сигурност, както и службите за обществен ред, ако отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в Агенцията и след писмено съгласие на председателя на Агенцията и ръководителя на съответната служба.
Подобно изключение се предвижда и по отношение на лица, които са държавни служители, назначени по реда на Закона за държавния служител в други ведомства, ако отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност в Държавната агенция „Национална сигурност“ след писмено съгласие на председателя на Агенцията и ръководителя на съответното ведомство. Прецизират се текстове относно предсрочното заличаване на дисциплинарни наказания, налагани на служители в Агенцията, прецизират се административнонаказателните разпоредби.
С оглед промените в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, направени със Закона за противодействие на тероризма и по-специално предвид предвиждането на правомощия на органите на Агенцията по задържане и обиск на задържани лица, за които има данни, че са извършили престъпление, свързано с някои от дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 11 и т. 13 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ се предвиждат съответни промени в Закона за правна помощ, като по този начин се отстранява констатиран законодателен пропуск. Поради предвидената възможност по § 14 от Проекта на Закон за пълното разкриване на резервационни данни от Националното звено за нуждите на конкретно наказателно производство се предвижда и съответното допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, уреждащо реда за предоставяне на резервационни данни в рамките на образувано досъдебно или съдебно производство. Предвижда се Законът да влезе в сила от датата на обнародване в „Държавен вестник“. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-председател.
Уважаеми колеги, откривам дебата. Имате възможност за изказвания, мнения, предложения.
Господин Попов има въпрос.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Тук в Преходните и заключителните разпоредби е записано, че периодът, за който се иска и разрешава предоставянето на данни по ал. 1, не може да е по-дълъг от 5 години. Имате ли данни от самите превозвачи съхраняват ли за такъв срок данните?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, ако желаете да отговорите.
ВИОЛЕТА ДЪЧЕВА: Европейската директива, която регламентира събирането на резервационни данни, определя такъв срок за съхранение на резервационните данни. Тъй като до момента това не се е правило, оттук нататък вече срокът е пет години, така че всички трябва да се съобразят с това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други въпроси, мнения, становища, изказвания? Няма. Ние не сме водеща комисия, комисията на господин Лазаров е водеща по този законопроект. Смятам да закрия дебата. Няма възражения.
Закривам дебата, колеги.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г. За 16 гласа, против и въздържали се няма.
С 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ се прие от Комисията по правни въпроси на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 802-01-9. Благодаря на колегите от Агенцията! Пожелавам успешна работа!
Колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред, предишна точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦА, ЗАСТРАШЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, № 802-01-10, внесен от Министерския съвет на 29-ти март 2018 година.
Гости по тази точка: от Министерството на правосъдието – заместник министър Евгени Стоянов и господин Александър Стефанов – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателството“; от прокуратурата на Република България госпожа Мария Шишкова – заместник-главен прокурор, и господин Димитър Влахов – директор на Бюрото за защита при главния прокурор.
Уважаеми господин заместник-министър, заповядайте, ако желаете да представите накратко Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Уважаеми господин Председател на Комисията по правни въпроси, уважаеми членове на Комисията! С представения на Вашето внимание законопроект се предлагат промени в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, както и прецизиране на текстове в отделни разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за защита на класифицираната информация. Причините, които налагат приемането на законопроекта, са установени определени слабости в периода на действие на този закон и натрупаната практика в хода на прилагането му. Със законопроекта се предлагат нормативни промени в Закона за защита на лицата с цел постигане на ефективен механизъм за включване и пребиваване на застрашени лица в Програмата за защита. Въвежда се определение на понятието „специална защита“, която ще включва два вида и ще се реализира на два етапа, а именно: предварителна защита и Програма за защита на застрашени лица.
Специалната защита винаги ще започва с предварителна защита, която цели осигуряване на незабавна защита на застрашените лица и ще се прилага до издаване на разпореждане от главния прокурор или респективно вземане на решение от Съвета по защита на мярка за защита.
Предвижда се Бюрото по защита да дава мотивирано становище по предложение на окръжния прокурор или на съда относно възможността и вида на конкретна мярка за предварителна защита на застрашеното лице. Тази предварителна защита има за цел да осигури технологично време за събиране и оценка на необходимата информация за вземане на информирано решение от страна на главния прокурор за включване или не на застрашеното лице в Програмата за защита. В този срок ще се даде възможност на застрашеното лице да се информира детайлно за възможностите и ограниченията на Програмата за защита, както и да организира личните си дела със съдействието на Бюрото по защита.
Предвидено е изпълнението на мерките по предварителната защита да започва след разпореждане на главния прокурор и писмено съгласие на застрашеното лице, като при отказ от даване на съгласие от застрашеното лице процедурата следва да бъде прекратена. Разделянето на тази специална защита на два вида води до промяна на вида на мерките и начина, по който ще бъдат прилагани. Мерките на предварителната защита са лична физическа охрана, охрана на имуществото, настаняване на безопасно място и настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието. Тези мерки следва да са временни, поради което е предвиден кратък 30-дневен срок за тяхното прилагане с възможност при необходимост срокът да бъде удължен до 30 дни. Предлага се предварителната защита да е за кратък срок, за да бъде ефективно осъществявана от Бюрото по защита.
Предлага се промяна на съществуващите мерки по Програмата за защита, а именно промяна на мястото на живеене в страната, промяна на мястото на работа, на учебното заведение, настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието, както и релокация в друга държава.
Предвиден е механизъм за периодична оценка за наличие и определяне на степента на застрашеност на защитеното лице. Бюрото е задължено да дава становище, в което е отчетена постъпващата информация за развитието на наказателното производство от органа, който е направил предложението, относно необходимостта от продължаване и вида на мерките за защита. Този механизъм ще доведе до по-ефективно използване на финансовите средства и личния състав на бюрото.
Предвижда се възможност за утвърждаване от главния прокурор на образци на специално облекло, отличителни знаци и служебни карти, реда за тяхното използване от служителите на Бюрото по защита при главния прокурор.
С предложените промени ще се създадат необходимите законови условия за намаляване на риска от осъществяване на противоправни посегателства срещу защитеното лице. Очаква се да се ограничи необоснованото пребиваване на защитени лица в програмата за продължителни периоди от време без наличието на данни за заплаха за тях. Очаква се също постигане на дисциплиниращо въздействие по отношение на застрашените лица чрез механизма за възмездяване на извършените разходи при неспазване от тях на поетите задължения във връзка с осъществяването на мерките за защита.
В останалата част предложението касае преди всичко правно-технически промени в НПК, при необходимост мога да дам разяснения в тази насока.
С оглед на гореизложеното предлагам на Комисията по правни въпроси да подкрепи така предложения законопроект и да предложи на Народното събрание приемането му на първо гласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Аз Ви предлагам да дадете кратко описание на промените, които се предлагат в НПК, с оглед получените становища, които са досега, които са били получени в съгласувателния режим преди обсъждането на законопроекта от Министерския съвет и да обосновете тяхната връзка с промените в Закона, за да не се спекулира, защото последно време и по тази тема започна да се спекулира като че ли в публичното пространство. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: С оглед на процесуална икономия и защита правата на обвиняемия и пострадалия, една от промените, които се предлагат, е за допълване на разпоредбата на чл. 50 от Наказателно-процесуалния кодекс с думите „ако не са налице основанията по чл. 49 от НПК“. Целта е да се осигурят на пострадалия необходимите процесуални гаранции с оглед защита на неговите основни права и законни интереси, като се създаде законова уредба, която да съответства на изискването за процесуална икономия и бързина на наказателното производство. Предлагаме промени в чл. 127 от НПК във връзка със систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 58 от Закона за Сметната палата. Препращането е изрично и указва на съществуваща връзка между двете разпоредби.
Иначе казано, първоначалното препращане не е било достатъчно коректно. В чл. 58 от Закона за сметната палата е посочено, че при наличие на данни за престъпление Сметната палата изпраща одитния доклад и материалите към него на прокуратурата. Именно този доклад и материалите могат в един по-късен етап да имат значение както за образуване на наказателното производство, така и то да има значение на доказателствено средство по смисъла на НПК.
Предлагаме изменения в чл. 141 от Наказателно-процесуалния кодекс. Цели се да се обезпечат законните права и интереси на граждани, участници в наказателното производство, които в хода на наказателното производство съдействат на държавните органи, а именно разследващи органи, прокурор и съда, и допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина. Често в рамките на образувано наказателно производство тези лица са пострадали от извършеното престъпление. Именно поради тази причина те участват в Наказателния процес освен в качество на свидетели и в качеството на пострадал и граждански ищец. Независимо от това дали са пострадали или не, тяхното участие в определени хипотези може да застраши техни законни права и интереси в степен, която да наложи да бъдат предприети мерки за специалната им защита от страна на държавата в лицето на компетентните органи. С направеното изменение се цели да се обезпечи ефективността на предприятието „специална закрила“, като успоредно с това не се засягат правата на обвиняемия, респективно на подсъдимия, както и правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека.
С оглед принципа за недопускане на дискриминация в Наказателния процес и гарантиране равенство на гражданите в Наказателния процес по отношение на лицата, за които са предприети мерки по Закона за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство, следва да се прилагат едни и същи процесуални норми относно реда и начина за провеждане на разпит на тези лица. С цел ефективна защита на лицата, спрямо които е взета мярка за защита по чл. 6 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, разпитът следва да бъде проведен при същите условия, както и на свидетеля с тайна самоличност – при променен глас, а когато е чрез видеоконференция – и при променен образ на самото лице.
Предлагаме промяна в чл. 249 от Наказателно-процесуалния кодекс, а именно за да се създаде една и съща процедура и ред за обжалване и съдебен контрол на неправораздавателни съдебни актове, с които наказателното производство, образно казано, се администрира.
Съдебните актове, постановени по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 и 6, по чл. 248, ал. 5, т. 4 когато са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт, както и актът, с който съдът отказва по реда на чл. 248, ал. 2 да допусне частен обвинител, се постановяват във формата на определения. С тях съдът не се произнася по същество на конкретното наказателно производство, което означава, че не осъществява правораздавателни правомощия. Това е форма на последващ или текущ съдебен контрол, с който се цели нормалното законосъобразно и справедливо провеждане на наказателното производство. Неправораздавателният им характер, както и естеството на въпросите, които съдът решава при тяхното постановяване, предполагат един и същи ред на обжалване и протестиране, какъвто е този, предвиден по Глава 22 от НПК. Ето защо с направеното допълнение се цели установяване и уеднаквяване на процесуалните правила относно реда и начина за Съдебен контрол на посочените по-горе съдебни актове.
Предлагаме и изменение и допълнение на Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация, като целта е обособяване на самостоятелна категория информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, с оглед обезпечаване на специфичните дейности на Бюрото по защита при главния прокурор, включително чрез допълнение на т. 7 от Раздел втори. Това е съвсем накратко причината за предложените промени в частта извън първоначално докладвания от мен закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, откривам дебата. Имате възможност за мнения, становища, изказвания и въпроси.
Не Ви поканих изрично, госпожо Заместник-главен прокурор и господин Директор. Ако желаете да вземете становище, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН ПРОКУРОР МАРИЯ ШИШКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, без да отнемам повече време за целите на настоящата процедура, всъщност Законопроектът е съгласуван без забележки в процедурата, която е обсъждана според устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация, съгласно разпоредбите на чл. 27 от Закона за нормативните актове при вземане на проекта за решение на Министерския съвет за одобряване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателното производство. В този смисъл изцяло подкрепяме становището, което изрази и заместник-министър Стоянов по отношение на целите, които се преследват със законодателните промени, включително и с нормативните решения, които са дадени от гледна точка на постигане на ефективни механизми както по отношение на лицата, които се включват в Програмата за защита, така и съответно значително подобряване на използването на финансовия ресурс за целите, а именно на самото наказателно производство, обезпечаване действително на защита на тези лица, които са застрашени, в рамките на самото наказателно производство.
Споделяме и аргументите, които бяха изложени от заместник-министър Стоянов за необходимостта от съответни промени в нормите на Наказателно-процесуалния кодекс, както и в Закона за защита на класифицираната информация. Директорът на Бюрото по защита при главния прокурор, както и представители на прокуратурата са участвали в работната група, създадена от Министерството на правосъдието във връзка с подготвения законопроект, като предмет на обсъждане в тази работна група са били всички добри практики, не просто от опита на настоящето бюро, а съответно на всички европейски структури с възложени подобни функции в рамките на наказателното производство.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Заместник на главния прокурор.
Колеги, изказвания, мнения, предложения, въпроси? Може би ако господин Кирилов има нещо да допълни?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще използвам възможността за кратко изказване може би с един въпрос. Да, аз подкрепям предложените изменения от Министерството на правосъдието, работната група и Министерския съвет. Смятам, че те ще подобрят степента на защита на свидетелите на лицата, които са значими за осъществяване на разследването и успеха на наказателното производство. Оформя се като че ли някакъв дебат по два от въпросите.
Бих искал по първия въпрос по отношение на контрола на дейността на Бюрото да кажа, че изцяло подкрепям предложенията, тъй като смятам, че държавното обвинение следва да направи окончателната, крайната преценка за значението и за тежестта на ценността за данните, които биха могли да бъдат удостоверени от конкретно лице в наказателното производство, както и да гарантира надеждността и сигурността на защитата. И не приемам тук внушенията, които се лансират в опита за един обществен дебат.
А по втория въпрос аз и колегите опитахме така да анализираме промяната. Първо искам да подчертая, че не смятам, че има промяна в интензивността на защитата на свидетелите с отпадане на мярката „пълна промяна на самоличността“.
ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН ПРОКУРОР МАРИЯ ШИШКОВА: Не е точно така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Обсъждахме го вчера доста задълбочено, но без участието на вносителя, тоест наказателните експерти, които са в Народното събрание. Предположихме, че това е с оглед продължителността на защитата и с оглед и разходите, и трудността да се осигури такава защита за един много дълъг период. Установихме от Министерството на вътрешните работи доколко и в каква степен е препятствие абсолютната смяна на документите за идентификация на лицето. Оттам получихме уверение, че нямат такъв административно-технически проблем. Така че, ако имате желание и възможност да разясните това предложение, мисля, че би било полезно. Иначе аз ще подкрепя законопроекта така както е предложен, изцяло. Това е чл. 6, ал. 1, т. 5.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Господин Председател на Комисията по правни въпроси, това е въпрос, който е обсъждан доста детайлно в работната група. Спомням си, че дори един от аргументите беше, че тази мярка почти не се прилага и реално няма приложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сигурен съм, че не се е прилагала.
ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН ПРОКУРОР МАРИЯ ШИШКОВА: До настоящия момент така не е прилагана в цялост, така както е предвидена в действащото към момента законодателство.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: И това беше един от основните мотиви за това предложение. Господин Влахов е в състояние да даде повече детайли.
ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН ПРОКУРОР МАРИЯ ШИШКОВА: Преди да предоставя възможността той да Ви пресъздаде аргументите, включително и опита, който съответно са ползвали, за да се направи това предложение, което в момента е на Вашето внимание, искам да обърна внимание, че разпоредбата на ал. 7 в текста на чл. 6, това е § 5, всъщност предвижда тази възможност като предоставя на преценка след като приключи самото наказателно производство отново да се прецени дали прилаганата до този момент мярка, свързана с издаване на така наречените „други документи“ или „заместващи документи“, установяващи нова самоличност, следва да продължи и след като вече наказателното производство е приключило, като това отново подлежи на анализ, както всички останали мерки, които се предлагат в Програмата за защита и е обвързано с решение на главния прокурор като ръководител на Бюрото по защита.
Иначе господин Влахов би могъл да изложи сигурно други аргументи, които де факто са довели до това решение, което фактически не замества, а просто преурежда съществуващата и към настоящия момент в законодателството мярка за защита.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз мисля, че дава ефективна правна възможност, която е логично обоснована, и не предполага излишни разходи, а съобразяване.
Господин Влахов, ако желае и до каквато степен желае. Заповядайте.
ДИМИТЪР ВЛАХОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, колеги! Благодаря за тази възможност.
Кое наложи да мислим за промяна на мярката, визирана в точка 5 на сега действащия закон в нормата на чл. 6, ал. 1?
Първо, тази мярка е застъпена… Това е всъщност един много задълбочен анализ не само на българското, но и на международното законодателство, в частност това на Европейския съюз. Бяхме подпомагани в тези си анализи от множество експерти в тази област с водещи и в традиция също по прилагане на Програмата за защита на свидетели практики, добри практики, използвани от тях. В частност пълната промяна на самоличността е мярка, залегнала в болшинството от законодателството на европейските държави.
Второ, никъде не се прилага.
Трето, трябва да се разбере, че присъствието на едно застрашено лице в Програмата винаги е срочно! Тази възможност, която дадохме понастоящем и обмислихме, анализирахме и предлагаме за редакция на тази норма, тази мярка е една възможност за изключително сериозните случаи, когато възникне такава необходимост, да дадем възможност на лицето след негово съгласие да остане в Програмата.
Още един аспект в Проекта в момента е визиран, както каза госпожа Шишкова, в нормата на чл. 6, ал. 7 по искане на защитеното лице, направено преди прекратяване на действието на Програмата за защита, главният прокурор може да разреши използването на новите основни данни и издадените въз основа на тях документи и след приключване на Програмата за защита.
Други причини, които ни водиха в тази посока, са: проблеми, свързани с бъдещи наследствени права – понастоящем няма страна, която да е урегулирала този механизъм за прехвърляне на тези права от истинската самоличност на новата самоличност на лицето. По възможността и необходимостта за прехвърляне на съдимостта също се търси възможен механизъм, нарочно представям примери.
По същество това е в добрите практики на водещи в Европа структури по защита на свидетели – раждат се деца, наследствените права на тези деца… Тези механизми действително са сложни и трудни, и водят от само себе си до много проблеми, които в крайна сметка ни дават основание да мислим за промяната на тази мярка. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за уточненията. Аз ги приемам за обосновани и удовлетворителни, мисля, че колегите също.
Колеги, имате възможност за изказвания.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник на главния прокурор, уважаеми господин Заместник-министър! Аз ще подкрепя този законопроект. От всички изказвания и изразените становища стана ясно, че неговото изготвяне почива на една задълбочена последваща оценка на въздействието на приложението досега на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство. Смятам, че по възможно най-добрия начин бяха разсеяни всякакви съмнения или подозрения, възникнали у когото и да било евентуално в това, че всъщност премахването на въпросната мярка за цялостна промяна на самоличността на лице, застрашено във връзка с наказателното производство, е мярка, която в края на краищата до този момент не е била прилагана. След като не е била прилагана и с оглед на възможността, която пък е предвидена в ал. 7, смятам, че е напълно възможно, резонно, обосновано и разумно.
Също така считам, че промените, които се предлагат в НПК, са с достатъчно основателни мотиви, навременни са, логични са и следва да бъдат подкрепени. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Реплики към това изказване? Няма. Други изказвания? Ако няма други изказвания, колеги, ще закрия дебата. Няма възражения, дебатът е закрит.
Пристъпваме към гласуване. Който е съгласен да подкрепим като водеща комисия на първо обсъждане Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, № 802-01-10, внесен от Министерския съвет на 29-ти март 2018 година, моля да гласува. За 16 гласа, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене от Комисията по правни въпроси. Благодаря на колегите от Министерството на правосъдието, благодаря на заместник-главния прокурор и на директора на Бюрото за защита. Пожелавам успешна работа!
Колеги, имате ли въпроси извън дневния ред? Колегите от БСП ги няма, с оглед тяхното предложение за изслушване на господин Ивайло Илиев, нито господин Ивайло Илиев е тук, така че няма да пристъпим към това изслушване.
Ако нямате други въпроси и предложения, ще закрия заседанието на Комисията. Няма предложения.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Благодаря Ви.
(Закрито в 15,27 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов
П Р О Т О К О Л
№ 43
На 18 април 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, № 802-01-10, внесен от Министерския съвет на 29-ти март 2018 година.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.
* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има кворум. Откривам първото редовно заседание на Комисията по правни въпроси за четвъртата сесия на 44-то Народно събрание.
Има предложение за дневен ред, което сте получили съгласно Правилника. Имате възможност за становища, мнения и предложения по дневния ред.
Ако няма предложения, да представя на Вашето внимание за обсъждане предложението евентуално да променим реда на точка първа и точка втора, като разгледаме първо точка втора, тоест тя да стане точка първа с оглед обстоятелството, че заместник-министърът на правосъдието господин Евгени Стоянов е заявил, че поради служебна заетост ще се яви след 15 ч. да докладва в Комисията. Ако държим на това докладване на вносител, е логично… За да му дадем време, трябва да стане точка втора. Няма възражения. Тогава променяме реда на двете точки, като точка втора стане точка първа.
Който е съгласен да приемем дневния ред с тази корекция, моля да гласува. За 14, против и въздържали се няма. Дневният ред се приема.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г.
Гости по тази точка от Държавна агенция „Национална сигурност“ са господин Николай Ненков – заместник председател на Държавната агенция за Национална сигурност, госпожа Таня Каракаш – директор Специализирана административна дирекция „Правно-нормативна дейност“, госпожа Виолета Дъчева – директор Специализирана дирекция „Информационна сигурност“.
Господин заместник-председател, заповядайте за представяне от името на вносител.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ (заместник-председател на ДАНС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Накратко ще прочета мотивите към промяната на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Основният мотив е транспониране на Европейска Директива 681 от 2016 г., чийто срок за транспониране е до 25-ти май 2018 г. и в тази връзка нашият законопроект предвижда преразглеждане на списъка на престъпления за предотвратяване разкриването, разследването и наказателното преследване, на които се предоставят и обработват резервационни данни на пътниците, с цел привеждането му в съответствие със списъка, приложен към Директивата; уреждане на случаите на съвместно използване на кодове на полети; срокове за предаване на данни от въздушните превозвачи или упълномощени доставчици на услуги на Националното звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух 48 часа преди обявеното време за излитане за въздушните превозвачи, осъществяващи редовни полети, и 24 часа преди обявеното време за излитане за въздушни превозвачи, осъществяващи нередовни полети и непосредствено преди полета; предоставяне на АПИ данни и на Агенция „Митници“ предвид нейната компетентност; забрана за дискриминация при вземане на решения за предприемане на мерки спрямо конкретно лице; уреждане на ред за предоставяне на компетентните органи на данни, които са деперсонализирани чрез прикриване; уреждане на ред за предоставяне или обмен на резервационни данни на пътниците с национални звена или други компетентни органи на държавите-членки на Европейския съюз с Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането или с трети държави; въвеждане на фигурата на длъжностното лице по защита на данните; предоставяне на статистическа информация на Европейската комисия.
Извън изискванията на Директива 681 2016 г. е предвидено задължение за предоставяне на националното звено и на данни за екипажа. Въпреки че Директивата не предвижда такова задължение, също е вменено на въздушните превозвачи с цел създаване на по-големи гаранции за защита на Националната сигурност и за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпленията, изброени в Директивата. Практиката сочи, че в извършването на визираните престъпления в редица случаи участват и членове на екипажа на полетите, поради което компетентните органи следва да разполагат с информация относно същата.
Доколкото се касае за предоставяне и обработване на лични данни на членовете на екипажа, са предвидени съответните разпоредби за тяхната защита, уведомяване за получаването и обработването на данните, срокове и ред за съхранение и достъп до данните, ред за унищожаването им. Направени са промени в Закона за гражданското въздухоплаване, като дефиницията на понятието „резервационни данни на пътниците“, която към момента се съдържа в Закона за гражданското въздухоплаване, е поместена в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Предвид обстоятелството, че изискванията на Директивата ще бъдат въведени в националното законодателство посредством промени в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, който е устройственият закон на Агенцията, в проекта са включени и други разпоредби извън тези за резервационни данни на пътниците, усъвършенстващи регламента на дейността на Агенцията и статута на нейните служители.
С промените в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ се прецизират разпоредби относно дейностите, осъществявани от Агенцията, уредбата за разглеждане на предложения и сигнали, конкурсите за назначаване на държавна служба в Агенцията, статута на държавните служители и дисциплинарните нарушения, извършвани от служителите. Предвижда се изключване от конкурсното начало за постъпване на служба в Агенцията по отношение на лица, които са държавни служители в Министерството на вътрешните работи, в Министерство на отбраната, в службите за сигурност, както и службите за обществен ред, ако отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в Агенцията и след писмено съгласие на председателя на Агенцията и ръководителя на съответната служба.
Подобно изключение се предвижда и по отношение на лица, които са държавни служители, назначени по реда на Закона за държавния служител в други ведомства, ако отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност в Държавната агенция „Национална сигурност“ след писмено съгласие на председателя на Агенцията и ръководителя на съответното ведомство. Прецизират се текстове относно предсрочното заличаване на дисциплинарни наказания, налагани на служители в Агенцията, прецизират се административнонаказателните разпоредби.
С оглед промените в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, направени със Закона за противодействие на тероризма и по-специално предвид предвиждането на правомощия на органите на Агенцията по задържане и обиск на задържани лица, за които има данни, че са извършили престъпление, свързано с някои от дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 11 и т. 13 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ се предвиждат съответни промени в Закона за правна помощ, като по този начин се отстранява констатиран законодателен пропуск. Поради предвидената възможност по § 14 от Проекта на Закон за пълното разкриване на резервационни данни от Националното звено за нуждите на конкретно наказателно производство се предвижда и съответното допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, уреждащо реда за предоставяне на резервационни данни в рамките на образувано досъдебно или съдебно производство. Предвижда се Законът да влезе в сила от датата на обнародване в „Държавен вестник“. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-председател.
Уважаеми колеги, откривам дебата. Имате възможност за изказвания, мнения, предложения.
Господин Попов има въпрос.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Тук в Преходните и заключителните разпоредби е записано, че периодът, за който се иска и разрешава предоставянето на данни по ал. 1, не може да е по-дълъг от 5 години. Имате ли данни от самите превозвачи съхраняват ли за такъв срок данните?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, ако желаете да отговорите.
ВИОЛЕТА ДЪЧЕВА: Европейската директива, която регламентира събирането на резервационни данни, определя такъв срок за съхранение на резервационните данни. Тъй като до момента това не се е правило, оттук нататък вече срокът е пет години, така че всички трябва да се съобразят с това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други въпроси, мнения, становища, изказвания? Няма. Ние не сме водеща комисия, комисията на господин Лазаров е водеща по този законопроект. Смятам да закрия дебата. Няма възражения.
Закривам дебата, колеги.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г. За 16 гласа, против и въздържали се няма.
С 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ се прие от Комисията по правни въпроси на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 802-01-9. Благодаря на колегите от Агенцията! Пожелавам успешна работа!
Колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред, предишна точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦА, ЗАСТРАШЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, № 802-01-10, внесен от Министерския съвет на 29-ти март 2018 година.
Гости по тази точка: от Министерството на правосъдието – заместник министър Евгени Стоянов и господин Александър Стефанов – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателството“; от прокуратурата на Република България госпожа Мария Шишкова – заместник-главен прокурор, и господин Димитър Влахов – директор на Бюрото за защита при главния прокурор.
Уважаеми господин заместник-министър, заповядайте, ако желаете да представите накратко Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Уважаеми господин Председател на Комисията по правни въпроси, уважаеми членове на Комисията! С представения на Вашето внимание законопроект се предлагат промени в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, както и прецизиране на текстове в отделни разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за защита на класифицираната информация. Причините, които налагат приемането на законопроекта, са установени определени слабости в периода на действие на този закон и натрупаната практика в хода на прилагането му. Със законопроекта се предлагат нормативни промени в Закона за защита на лицата с цел постигане на ефективен механизъм за включване и пребиваване на застрашени лица в Програмата за защита. Въвежда се определение на понятието „специална защита“, която ще включва два вида и ще се реализира на два етапа, а именно: предварителна защита и Програма за защита на застрашени лица.
Специалната защита винаги ще започва с предварителна защита, която цели осигуряване на незабавна защита на застрашените лица и ще се прилага до издаване на разпореждане от главния прокурор или респективно вземане на решение от Съвета по защита на мярка за защита.
Предвижда се Бюрото по защита да дава мотивирано становище по предложение на окръжния прокурор или на съда относно възможността и вида на конкретна мярка за предварителна защита на застрашеното лице. Тази предварителна защита има за цел да осигури технологично време за събиране и оценка на необходимата информация за вземане на информирано решение от страна на главния прокурор за включване или не на застрашеното лице в Програмата за защита. В този срок ще се даде възможност на застрашеното лице да се информира детайлно за възможностите и ограниченията на Програмата за защита, както и да организира личните си дела със съдействието на Бюрото по защита.
Предвидено е изпълнението на мерките по предварителната защита да започва след разпореждане на главния прокурор и писмено съгласие на застрашеното лице, като при отказ от даване на съгласие от застрашеното лице процедурата следва да бъде прекратена. Разделянето на тази специална защита на два вида води до промяна на вида на мерките и начина, по който ще бъдат прилагани. Мерките на предварителната защита са лична физическа охрана, охрана на имуществото, настаняване на безопасно място и настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието. Тези мерки следва да са временни, поради което е предвиден кратък 30-дневен срок за тяхното прилагане с възможност при необходимост срокът да бъде удължен до 30 дни. Предлага се предварителната защита да е за кратък срок, за да бъде ефективно осъществявана от Бюрото по защита.
Предлага се промяна на съществуващите мерки по Програмата за защита, а именно промяна на мястото на живеене в страната, промяна на мястото на работа, на учебното заведение, настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието, както и релокация в друга държава.
Предвиден е механизъм за периодична оценка за наличие и определяне на степента на застрашеност на защитеното лице. Бюрото е задължено да дава становище, в което е отчетена постъпващата информация за развитието на наказателното производство от органа, който е направил предложението, относно необходимостта от продължаване и вида на мерките за защита. Този механизъм ще доведе до по-ефективно използване на финансовите средства и личния състав на бюрото.
Предвижда се възможност за утвърждаване от главния прокурор на образци на специално облекло, отличителни знаци и служебни карти, реда за тяхното използване от служителите на Бюрото по защита при главния прокурор.
С предложените промени ще се създадат необходимите законови условия за намаляване на риска от осъществяване на противоправни посегателства срещу защитеното лице. Очаква се да се ограничи необоснованото пребиваване на защитени лица в програмата за продължителни периоди от време без наличието на данни за заплаха за тях. Очаква се също постигане на дисциплиниращо въздействие по отношение на застрашените лица чрез механизма за възмездяване на извършените разходи при неспазване от тях на поетите задължения във връзка с осъществяването на мерките за защита.
В останалата част предложението касае преди всичко правно-технически промени в НПК, при необходимост мога да дам разяснения в тази насока.
С оглед на гореизложеното предлагам на Комисията по правни въпроси да подкрепи така предложения законопроект и да предложи на Народното събрание приемането му на първо гласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Аз Ви предлагам да дадете кратко описание на промените, които се предлагат в НПК, с оглед получените становища, които са досега, които са били получени в съгласувателния режим преди обсъждането на законопроекта от Министерския съвет и да обосновете тяхната връзка с промените в Закона, за да не се спекулира, защото последно време и по тази тема започна да се спекулира като че ли в публичното пространство. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: С оглед на процесуална икономия и защита правата на обвиняемия и пострадалия, една от промените, които се предлагат, е за допълване на разпоредбата на чл. 50 от Наказателно-процесуалния кодекс с думите „ако не са налице основанията по чл. 49 от НПК“. Целта е да се осигурят на пострадалия необходимите процесуални гаранции с оглед защита на неговите основни права и законни интереси, като се създаде законова уредба, която да съответства на изискването за процесуална икономия и бързина на наказателното производство. Предлагаме промени в чл. 127 от НПК във връзка със систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 58 от Закона за Сметната палата. Препращането е изрично и указва на съществуваща връзка между двете разпоредби.
Иначе казано, първоначалното препращане не е било достатъчно коректно. В чл. 58 от Закона за сметната палата е посочено, че при наличие на данни за престъпление Сметната палата изпраща одитния доклад и материалите към него на прокуратурата. Именно този доклад и материалите могат в един по-късен етап да имат значение както за образуване на наказателното производство, така и то да има значение на доказателствено средство по смисъла на НПК.
Предлагаме изменения в чл. 141 от Наказателно-процесуалния кодекс. Цели се да се обезпечат законните права и интереси на граждани, участници в наказателното производство, които в хода на наказателното производство съдействат на държавните органи, а именно разследващи органи, прокурор и съда, и допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина. Често в рамките на образувано наказателно производство тези лица са пострадали от извършеното престъпление. Именно поради тази причина те участват в Наказателния процес освен в качество на свидетели и в качеството на пострадал и граждански ищец. Независимо от това дали са пострадали или не, тяхното участие в определени хипотези може да застраши техни законни права и интереси в степен, която да наложи да бъдат предприети мерки за специалната им защита от страна на държавата в лицето на компетентните органи. С направеното изменение се цели да се обезпечи ефективността на предприятието „специална закрила“, като успоредно с това не се засягат правата на обвиняемия, респективно на подсъдимия, както и правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека.
С оглед принципа за недопускане на дискриминация в Наказателния процес и гарантиране равенство на гражданите в Наказателния процес по отношение на лицата, за които са предприети мерки по Закона за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство, следва да се прилагат едни и същи процесуални норми относно реда и начина за провеждане на разпит на тези лица. С цел ефективна защита на лицата, спрямо които е взета мярка за защита по чл. 6 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, разпитът следва да бъде проведен при същите условия, както и на свидетеля с тайна самоличност – при променен глас, а когато е чрез видеоконференция – и при променен образ на самото лице.
Предлагаме промяна в чл. 249 от Наказателно-процесуалния кодекс, а именно за да се създаде една и съща процедура и ред за обжалване и съдебен контрол на неправораздавателни съдебни актове, с които наказателното производство, образно казано, се администрира.
Съдебните актове, постановени по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 и 6, по чл. 248, ал. 5, т. 4 когато са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт, както и актът, с който съдът отказва по реда на чл. 248, ал. 2 да допусне частен обвинител, се постановяват във формата на определения. С тях съдът не се произнася по същество на конкретното наказателно производство, което означава, че не осъществява правораздавателни правомощия. Това е форма на последващ или текущ съдебен контрол, с който се цели нормалното законосъобразно и справедливо провеждане на наказателното производство. Неправораздавателният им характер, както и естеството на въпросите, които съдът решава при тяхното постановяване, предполагат един и същи ред на обжалване и протестиране, какъвто е този, предвиден по Глава 22 от НПК. Ето защо с направеното допълнение се цели установяване и уеднаквяване на процесуалните правила относно реда и начина за Съдебен контрол на посочените по-горе съдебни актове.
Предлагаме и изменение и допълнение на Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация, като целта е обособяване на самостоятелна категория информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, с оглед обезпечаване на специфичните дейности на Бюрото по защита при главния прокурор, включително чрез допълнение на т. 7 от Раздел втори. Това е съвсем накратко причината за предложените промени в частта извън първоначално докладвания от мен закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, откривам дебата. Имате възможност за мнения, становища, изказвания и въпроси.
Не Ви поканих изрично, госпожо Заместник-главен прокурор и господин Директор. Ако желаете да вземете становище, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН ПРОКУРОР МАРИЯ ШИШКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, без да отнемам повече време за целите на настоящата процедура, всъщност Законопроектът е съгласуван без забележки в процедурата, която е обсъждана според устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация, съгласно разпоредбите на чл. 27 от Закона за нормативните актове при вземане на проекта за решение на Министерския съвет за одобряване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателното производство. В този смисъл изцяло подкрепяме становището, което изрази и заместник-министър Стоянов по отношение на целите, които се преследват със законодателните промени, включително и с нормативните решения, които са дадени от гледна точка на постигане на ефективни механизми както по отношение на лицата, които се включват в Програмата за защита, така и съответно значително подобряване на използването на финансовия ресурс за целите, а именно на самото наказателно производство, обезпечаване действително на защита на тези лица, които са застрашени, в рамките на самото наказателно производство.
Споделяме и аргументите, които бяха изложени от заместник-министър Стоянов за необходимостта от съответни промени в нормите на Наказателно-процесуалния кодекс, както и в Закона за защита на класифицираната информация. Директорът на Бюрото по защита при главния прокурор, както и представители на прокуратурата са участвали в работната група, създадена от Министерството на правосъдието във връзка с подготвения законопроект, като предмет на обсъждане в тази работна група са били всички добри практики, не просто от опита на настоящето бюро, а съответно на всички европейски структури с възложени подобни функции в рамките на наказателното производство.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Заместник на главния прокурор.
Колеги, изказвания, мнения, предложения, въпроси? Може би ако господин Кирилов има нещо да допълни?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще използвам възможността за кратко изказване може би с един въпрос. Да, аз подкрепям предложените изменения от Министерството на правосъдието, работната група и Министерския съвет. Смятам, че те ще подобрят степента на защита на свидетелите на лицата, които са значими за осъществяване на разследването и успеха на наказателното производство. Оформя се като че ли някакъв дебат по два от въпросите.
Бих искал по първия въпрос по отношение на контрола на дейността на Бюрото да кажа, че изцяло подкрепям предложенията, тъй като смятам, че държавното обвинение следва да направи окончателната, крайната преценка за значението и за тежестта на ценността за данните, които биха могли да бъдат удостоверени от конкретно лице в наказателното производство, както и да гарантира надеждността и сигурността на защитата. И не приемам тук внушенията, които се лансират в опита за един обществен дебат.
А по втория въпрос аз и колегите опитахме така да анализираме промяната. Първо искам да подчертая, че не смятам, че има промяна в интензивността на защитата на свидетелите с отпадане на мярката „пълна промяна на самоличността“.
ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН ПРОКУРОР МАРИЯ ШИШКОВА: Не е точно така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Обсъждахме го вчера доста задълбочено, но без участието на вносителя, тоест наказателните експерти, които са в Народното събрание. Предположихме, че това е с оглед продължителността на защитата и с оглед и разходите, и трудността да се осигури такава защита за един много дълъг период. Установихме от Министерството на вътрешните работи доколко и в каква степен е препятствие абсолютната смяна на документите за идентификация на лицето. Оттам получихме уверение, че нямат такъв административно-технически проблем. Така че, ако имате желание и възможност да разясните това предложение, мисля, че би било полезно. Иначе аз ще подкрепя законопроекта така както е предложен, изцяло. Това е чл. 6, ал. 1, т. 5.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Господин Председател на Комисията по правни въпроси, това е въпрос, който е обсъждан доста детайлно в работната група. Спомням си, че дори един от аргументите беше, че тази мярка почти не се прилага и реално няма приложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сигурен съм, че не се е прилагала.
ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН ПРОКУРОР МАРИЯ ШИШКОВА: До настоящия момент така не е прилагана в цялост, така както е предвидена в действащото към момента законодателство.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: И това беше един от основните мотиви за това предложение. Господин Влахов е в състояние да даде повече детайли.
ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН ПРОКУРОР МАРИЯ ШИШКОВА: Преди да предоставя възможността той да Ви пресъздаде аргументите, включително и опита, който съответно са ползвали, за да се направи това предложение, което в момента е на Вашето внимание, искам да обърна внимание, че разпоредбата на ал. 7 в текста на чл. 6, това е § 5, всъщност предвижда тази възможност като предоставя на преценка след като приключи самото наказателно производство отново да се прецени дали прилаганата до този момент мярка, свързана с издаване на така наречените „други документи“ или „заместващи документи“, установяващи нова самоличност, следва да продължи и след като вече наказателното производство е приключило, като това отново подлежи на анализ, както всички останали мерки, които се предлагат в Програмата за защита и е обвързано с решение на главния прокурор като ръководител на Бюрото по защита.
Иначе господин Влахов би могъл да изложи сигурно други аргументи, които де факто са довели до това решение, което фактически не замества, а просто преурежда съществуващата и към настоящия момент в законодателството мярка за защита.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз мисля, че дава ефективна правна възможност, която е логично обоснована, и не предполага излишни разходи, а съобразяване.
Господин Влахов, ако желае и до каквато степен желае. Заповядайте.
ДИМИТЪР ВЛАХОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, колеги! Благодаря за тази възможност.
Кое наложи да мислим за промяна на мярката, визирана в точка 5 на сега действащия закон в нормата на чл. 6, ал. 1?
Първо, тази мярка е застъпена… Това е всъщност един много задълбочен анализ не само на българското, но и на международното законодателство, в частност това на Европейския съюз. Бяхме подпомагани в тези си анализи от множество експерти в тази област с водещи и в традиция също по прилагане на Програмата за защита на свидетели практики, добри практики, използвани от тях. В частност пълната промяна на самоличността е мярка, залегнала в болшинството от законодателството на европейските държави.
Второ, никъде не се прилага.
Трето, трябва да се разбере, че присъствието на едно застрашено лице в Програмата винаги е срочно! Тази възможност, която дадохме понастоящем и обмислихме, анализирахме и предлагаме за редакция на тази норма, тази мярка е една възможност за изключително сериозните случаи, когато възникне такава необходимост, да дадем възможност на лицето след негово съгласие да остане в Програмата.
Още един аспект в Проекта в момента е визиран, както каза госпожа Шишкова, в нормата на чл. 6, ал. 7 по искане на защитеното лице, направено преди прекратяване на действието на Програмата за защита, главният прокурор може да разреши използването на новите основни данни и издадените въз основа на тях документи и след приключване на Програмата за защита.
Други причини, които ни водиха в тази посока, са: проблеми, свързани с бъдещи наследствени права – понастоящем няма страна, която да е урегулирала този механизъм за прехвърляне на тези права от истинската самоличност на новата самоличност на лицето. По възможността и необходимостта за прехвърляне на съдимостта също се търси възможен механизъм, нарочно представям примери.
По същество това е в добрите практики на водещи в Европа структури по защита на свидетели – раждат се деца, наследствените права на тези деца… Тези механизми действително са сложни и трудни, и водят от само себе си до много проблеми, които в крайна сметка ни дават основание да мислим за промяната на тази мярка. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за уточненията. Аз ги приемам за обосновани и удовлетворителни, мисля, че колегите също.
Колеги, имате възможност за изказвания.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник на главния прокурор, уважаеми господин Заместник-министър! Аз ще подкрепя този законопроект. От всички изказвания и изразените становища стана ясно, че неговото изготвяне почива на една задълбочена последваща оценка на въздействието на приложението досега на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство. Смятам, че по възможно най-добрия начин бяха разсеяни всякакви съмнения или подозрения, възникнали у когото и да било евентуално в това, че всъщност премахването на въпросната мярка за цялостна промяна на самоличността на лице, застрашено във връзка с наказателното производство, е мярка, която в края на краищата до този момент не е била прилагана. След като не е била прилагана и с оглед на възможността, която пък е предвидена в ал. 7, смятам, че е напълно възможно, резонно, обосновано и разумно.
Също така считам, че промените, които се предлагат в НПК, са с достатъчно основателни мотиви, навременни са, логични са и следва да бъдат подкрепени. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Реплики към това изказване? Няма. Други изказвания? Ако няма други изказвания, колеги, ще закрия дебата. Няма възражения, дебатът е закрит.
Пристъпваме към гласуване. Който е съгласен да подкрепим като водеща комисия на първо обсъждане Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, № 802-01-10, внесен от Министерския съвет на 29-ти март 2018 година, моля да гласува. За 16 гласа, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене от Комисията по правни въпроси. Благодаря на колегите от Министерството на правосъдието, благодаря на заместник-главния прокурор и на директора на Бюрото за защита. Пожелавам успешна работа!
Колеги, имате ли въпроси извън дневния ред? Колегите от БСП ги няма, с оглед тяхното предложение за изслушване на господин Ивайло Илиев, нито господин Ивайло Илиев е тук, така че няма да пристъпим към това изслушване.
Ако нямате други въпроси и предложения, ще закрия заседанието на Комисията. Няма предложения.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Благодаря Ви.
(Закрито в 15,27 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов
