Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 44


На 25 април 2018 г., сряда, от 15,20 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за „Държавен вестник“, № 854-01-24, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 20 април 2018 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 802-01-14, внесен от Министерския съвет на 19 април 2018 г.
3. Обсъждане на Проект на решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 854-02-20, внесен от Корнелия Петрова Нинова на 19 април 2018 г.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Данаил Кирилов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, 11 гласа кворум имаме – можем да започваме.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Получихте обявление със съобщение за дневен ред.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания, мнения, възражения, предложения по дневния ред.
Подлагам го на гласуване.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.

Пристъпваме към точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА „ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК“, № 854-01-24, ВНЕСЕН ОТ ДАНИЕЛА АНАСТАСОВА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 20 АПРИЛ 2018 Г.
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Мотивите ни за предложение за подобна промяна в Закона за „Държавен вестник“ са продиктувани от гледна точка отново на здравната система, затова сред вносителите ще видите основно народни представители, които са членове на Комисията по здравеопазването. С това изменение предлагаме, когато се предлагат за публикуване в „Държавен вестник“ приложения към нормативен акт, включително и международни договори, ако в акта е предвидено да се обнародват като притурка, те да бъдат публикувани едновременно със съответния закон, акт на интернет страницата на „Държавен вестник“ и да имат същото правно значение, както обнародването в печатното издание на „Държавен вестник“.
Във връзка с публикуването на националните рамкови договори досега практиката показва, че има голямо забавяне от публикуването на Рамковия договор и приложенията към него. За пример ще дам, че съдържат всичките клинични пътеки, по които работят лечебните заведения. Получава се един луфт около три-четири месеца. Самата процедура на отпечатването на тази притурка е свързана със сключване на договор между Министерството на здравеопазването и Народното събрание. Народното събрание, от друга страна, наема фирма изпълнител и трябва да се извърши съответната предпечатна подготовка на притурката от „Издателска дейност“ на Народното събрание, като обикновено обемът е изключително голям. Става въпрос за графично оформление – от 4000 до 6000 страници.
Всичко това е свързано със забавяне във времето и през този период лечебните заведения нямат достоверен източник на информация, за да могат да изпълняват стриктно и съответно на приетия Рамков договор или приложенията към него своята лечебна дейност. При една проверка от различните одитиращи органи – Националната здравноосигурителна каса, районните каси, медицинския одит, ако не се позоват на достоверен документ, който те са изпълнявали като съдържание и алгоритми на клиничните пътеки, могат да бъдат санкционирани. Има такива практики вече, за съжаление, от предходните примери с нови рамкови договори. Това бяха нашите мотиви.
Смятаме, че такова предложение – едновременното публикуване на интернет страницата на приложенията към нормативните актове, ще даде възможност за по-стриктното им изпълнение и в същото време за облекчаване на процедурата по отпечатването и функционирането на „Държавен вестник“, като основен, достоверен източник на правна и нормативна информация в България.
Искам да подчертая, че Законопроектът получи подкрепа от всички парламентарни групи – сред подписалите го народни представители има от всички групи, представени в този парламент, което смятам също, че е доказателство за неговото значение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова, за представянето на Законопроекта.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, изказвания.
Заповядайте, колега Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, гости, уважаема доктор Дариткова! Мога само да се солидаризирам с мотивите към предлагания текст. Считам, че е целесъобразно да се придаде правно значение на публикуването на приложенията в такъв обем на интернет страницата на „Държавен вестник“.
Единствено искам да обърна внимание на вносителя доктор Дариткова, която представи Законопроекта, и на Вас – може би това е волята, но все пак да се обърне внимание на сегашната редакция на чл. 6 и редакцията, която се предлага. Съществено се променя според мен смисълът.
В момента редакцията е, че „Към „Държавен вестник“ може да се издаде притурка с по-ограничен тираж“ и какво може да има в тази притурка, „в която се обнародват обемисти международни договори, сборници от международни договори или сборници от други нормативни актове“. Смисълът на сегашния текст.
Сега става: „Приложения към нормативен акт, включително към международни договори, ако е предвидено в акта, се обнародват като притурка“, тоест смисълът става, че притурка могат да са само приложенията.
Докато в сегашния текст е, че са обемисти международни договори – целите могат да бъдат приложение. Можете да го погледнете: „се обнародват обемисти международни договори“, а сега става „приложения към“. Премества се това, което може да бъде притурка.
Досегашният текст е, повтарям: „притурка с по-ограничен тираж, в която се обнародват обемисти международни договори, сборници от международни договори или от други нормативни актове“.
Сега става: приложения към нормативни актове само стават притурка. Това е смисълът. Той ще ни ползва за онова, което вносителят е обявил в мотивите, но променя предметния обхват на притурката като притурка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Директорът Митева.
ИВА МИТЕВА: Ние направихме справка в „Държавен вестник“ – от това, което се обнародва като притурка, всички нормативни актове се обнародват в „Държавен вестник“ на хартиен носител. Тоест самият международен договор, основно наредби на Министерството на земеделието, на Регионалното, където има по-обемисти наредби – притурки към тях се правят само. Това са единични случаи, като основният акт излиза на хартиен носител в „Държавен вестник“. Само приложенията излизат в притурка.
Основното, което в последните години засякохме, е, че само националните рамкови договори излизат на притурки. Заради това фокусът е основно там, там е най-голям обемът, там кръгът лица е най-много засегнат и наистина трябва да има публичност. Знаете, че целта на обнародването е да стигне до възможно най-голям кръг хора и да се достигне до третите лица, да имаш оповестяване и публичност. Това забавяне, което в момента се прави – наистина приложенията миналата година са обнародвани чак в края на юни месец, при положение че договорът е влязъл в сила от 1 април.
Отделно, притурките, когато се обнародват, имайте предвид – заради тези договори, които се сключват, те са в много ограничен тираж. Бройката е 50, при положение че има 28, мисля че са, районните здравни каси. За кого по-напред стигат тези притурки?
В същото време в интернет изданието на „Държавен вестник“ тези притурки не се качват. Тоест трябва да е източник на информация, това, което е качено на практика на сайта на Националната здравна каса. Знаете, че там всеки може…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е описано в мотивите.
Отговорете на въпроса: къде отива…
ИВА МИТЕВА: Самият акт се обнародва на хартиен носител, в „Държавен вестник“ – само приложения се обнародват в притурка, а и до момента.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата пита за съответствие на действащата спрямо евентуално новата. Къде отива следната разлика, която е „обемисти международни договори и сборници от международни…
ИВА МИТЕВА: Това обяснявам, че такива няма. Под „обемисти“ се разбират само приложенията към тези международни договори и нормативни актове. Затова и в текста, предполагам, вносителите така са го записали. Самият акт излиза в „Държавен вестник“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това го пояснихме.
Член 5, ал. 4 от Конституцията – това касае действието и прилагането на международния договор.
ИВА МИТЕВА: Самият международен договор излиза на хартиен носител.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не може това действие да го препращаме към притурка. Какъв е проблемът да го запазим в новата редакция? И да стане:
„Чл. 6. Приложения към нормативен акт, включително обемисти международни договори, сборници от международни договори и приложения към тях, ако е предвидено в акта, се обнародват като притурка само на интернет страницата на „Държавен вестник“ в броя на вестника, в който е обнародван съответният акт.“
Има ли други реплики към изказването на колегата Милков? Няма.
Други изказвания?
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя предложения законопроект. Смятам, че тази редакция е удачна. Въпросът, който колегата Милков поставя, на практика редакцията, която се предлага, касае само приложенията към международни договори. Тоест абсолютно всички други международни договори – били те единични, било в някакъв сборник, би следвало да се обнародват в „Държавен вестник“. Това е редно с оглед стигането до максимален кръг адресати. Нещо повече от оценката на въздействието, която е направена в Законопроекта и в неговите мотиви – вижда се, че тази притурка с нейния малък тираж на практика до голяма степен не осъществява целите, които преследва обнародването в „Държавен вестник“.
В този смисъл именно обнародването на интернет страницата на „Държавен вестник“ на тези допълнения – било на Националния рамков договор по Закона за здравното осигуряване, било на приложения към международни договори, независимо от техния обем, ще позволи максимален брой адресати да се запознаят с тяхното съдържание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към това изказване? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за „Държавен вестник“, № 854-01-24, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 20 април 2018 г.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се на първо четене от Комисията по правни въпроси.
Доктор Дариктова, благодаря Ви за представянето и за участието.

Колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, № 802-01-14, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 19 АПРИЛ 2018 Г.
Гости:
- от Министерството на правосъдието: госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър;
- от Висшия съдебен съвет: господин Боян Магдалинчев – представляващ ВСС;
- от Прокуратурата на Република България: госпожа Калина Серафимова – прокурор в отдел „Аналитичен“ на Върховна касационна прокуратура.
Поканихме и Върховния касационен съд, и главния прокурор. От Върховна касационна прокуратура има представител, от Върховния касационен съд няма.
Госпожо Заместник-министър, Вие ли ще представите правителствения законопроект?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание за разглеждане Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Предлаганите изменения и допълнения в Закона за съдебната власт имат за цел да оптимизират законовата уредба в следните направления.
На първо място, касае проверката на имуществените декларации на съдиите, прокурорите и следователите. Създава се възможност в случаите, в които съдиите, прокурорите и следователите декларират съгласие, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет да има достъп до фактите и обстоятелствата, съставляващи банкова тайна, за да се избегне сложната процедура по искане на разрешение от съответния районен съд и получаване на необходимата информация по реда на чл. 62, ал. 5, т. 1 от Закона за кредитните институции. По този начин и ВСС ще бъде задължен да иска разкриване на банкова тайна само за лицата, които не са декларирали писмено своето съгласие за достъп до данните, необходими за проверка на имуществените им декларации, част от които са банкова тайна.
На второ място, с предложените изменения и допълнения в чл. 408а от ЗСВ се предвижда и санкция за лицата, които са загубили статут на съдии, прокурори или следователи, но са останали задължени да подадат декларация.
Уеднаквяване на процесуалните правила по обжалване на кадрови решения на съответната колегия за назначаване на административни ръководители и техните заместници. Синхронизирането на процесуалните правила по обжалването на кадровите решения на съответната колегия за назначаване на административни ръководители и техните заместници ще доведе до яснота в уредбата, както и процесуална икономия с цел по-бързо стабилизиране на кадровите решения, и съблюдаване на презумпцията за законност на постановените от Висшия съдебен съвет административни актове.
На трето място, предвиждаме прецизиране на разпоредбите относно атестирането. В чл. 209, ал. 1 се предвижда срокът за изготвянето на комплексна оценка на съдия, прокурор или следовател от Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия да тече от откриване на процедурата с решение на Комисията по атестирането и конкурсите, а не както е предвидено в момента – от постъпване на предложението по чл. 203, ал. 1 от ЗСВ, тъй като едномесечният срок за изготвяне на комплексна оценка при сегашната редакция изтича преди да е започнала същинската дейност по атестирането.
Предлага се да отпадне извънредното атестиране в хипотезата на § 206, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, което води до неоправдано забавяне на конкурсните процедури и процедурите за избор на административни ръководители.
Регламентиране на законово ниво на изискванията за назначаване, както и на условията за несъвместимост, на съдебните служители. Създаването на нормативна уредба на законово ниво по отношение на съдебните служители ще уеднакви критериите за назначаване на съдебни служители и ще доведе до повишаване на изискванията към желаещите да бъдат назначени за съдебен служител, както и към заемащите длъжността „съдебен служител“.
Предлаганите разпоредби ще укрепят независимостта на съдебния служител при изпълнение на служебните задължения в контекста на независимата съдебна власт.
Уреждане на законово ниво на съществуващата правна и фактическа функционална компетентност на Главна дирекция „Охрана“ по осъществяване охраната на сградите на Министерството на правосъдието, предназначени за централната администрация, както и сградата на Агенцията по вписванията – Централно управление.
С промените в Конституцията на Република България, както и с последващите промени в Закона за съдебната власт през 2016 г., в Глава двадесета, Раздел ІV „Управление на имущество на съдебната власт“ всички права по управление на имуществото на съдебната власт, които до този момент се осъществяваха от министъра на правосъдието, се предоставиха на Пленума на Висшия съдебен съвет. Поради това е необходимо изрично на законово ниво да бъде регламентирана съществуващата правна и фактическа функционална компетентност на Главна дирекция „Охрана“ по осъществяване на охраната на сградите на Министерството на правосъдието, предназначени за централната администрация, както и сградите на Агенцията по вписванията – Централно управление. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Господин Представляващ Висшия съдебен съвет, Вие желаете ли да вземете становище? С оглед това, че Законопроектът е внесен преди няколко дни в Народното събрание и нашето писмо за становище надали би могло да бъде обсъждано от Висшия съдебен съвет, съобразяваме, че не сме получили писмено становище от ВСС.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! От името на Висшия съдебен съвет изразявам становището, че ВСС подкрепя предложения законопроект с измененията в него.
Законопроектът беше обсъден на заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет на 1 февруари 2018 г. и одобрен, с изключение на някои параграфи от Проекта – от 10 до 21, които обстоятелства впоследствие са отчетени от Министерството на правосъдието, и тези параграфи не са предмет на настоящия законопроект, внесен в Народното събрание.
Отделно от това, след като получихме Законопроекта, го възложих на Комисията по правни и институционални въпроси към Пленума на Висшия съдебен съвет, която го разгледа и на свое заседание от 23 април 2018 г. препотвърди реално своето становище и становището на Пленума, че тя изцяло споделя предложените изменения в Законопроекта за съдебната власт.
Акцентувам върху промените, които се предлагат в разпоредбата на § 86 и § 83, които са ни необходими, особено § 83, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби, където с оглед изключително голямата база от съдебни сгради, които управлява Висшият съдебен съвет, е необходимо действително да се удължи посоченият в Закона срок до 31 януари 2019 г., като наше предложение, вместо тримесечния срок, който е заложен там, тъй като това ни създава проблеми при актуването на съдебните сгради. Имаме известни разминавания с Министерството на правосъдието по някои въпроси във връзка с актовете за държавна собственост и по-скоро в частта по отношение на тези обекти от сградите, които са предоставени на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието – това е Главна дирекция „Охрана“ най-вече, поради което ни е необходимо удължаването на този период от време за изчистване на спорните моменти.
Споделяме изцяло и предложението за изменение на § 86 от Преходните и заключителните разпоредби, и измененията в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, § 206 от Преходните и заключителните разпоредби. Това е изключително важно, защото досегашната редакция създаваше сериозни проблеми при лицата, които участват в конкурси, когато за част от тях се прилага новият ред относно атестирането, което налага атестирането на всички участници в конкурсната процедура.
От страна на Висшия съдебен съвет нямаме бележки и съображения към този етап по отношение на предложения Законопроект за изменение и допълнение, който беше подробно обсъден от нас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Магдалинчев, че ни запознахте подробно с обсъжданията и становищата на Висшия съдебен съвет по Законопроекта.
Прокуратурата на Република България желае ли становище?
Заповядайте, госпожо Серафимова.
КАЛИНА СЕРАФИМОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! От името на Прокуратурата на Република България заявявам принципната подкрепа за внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Прокуратурата беше представена в работната група по изработването на Законопроекта, всички предложения са обсъждани с нас. Както подчерта и господин Магдалинчев, голяма част от предложенията по-скоро решават въпроси, възникнали в практиката по приложение на Закона, поради което те не променят философията на Закона и няма причина да не бъдат приети. Изцяло се солидаризирам с мнението на господин Магдалинчев.
Прокуратурата няма бележки и възражения към Законопроекта и го подкрепя изцяло.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви за становището, прокурор Серафимова.
Колеги, изслушахме представянето на Законопроекта, гостите, които участват в неговото обсъждане.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения, въпроси.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Министерството на правосъдието, Висшия съдебен съвет и Прокуратурата на Република България! Действително Законопроектът отскоро е в Народното събрание, но не може да се каже, че е нов, тъй като някъде в края на миналата година се запознахме с първи негов вариант, както и със становища, които бяха постъпили. Ние се запознахме посредством Съвета за Актуализираната стратегия за съдебната реформа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно така.
КРУМ ЗАРКОВ: Виждаме, че много от становищата, които бяха изразени и от ВСС, и от различни съсловни организации, са отразени. В голямата си част Законопроектът отговаря на някои практически съображения. Ще си позволя да използвам това заседание, за да задам три въпроса, които всъщност са въпросите, върху които ще фокусираме нашето внимание като политическа сила оттук нататък.
Първият касае още § 1 и заличаването на двете изречения в ал. 3 на чл. 167 от ЗСВ. Има сякаш противоречие между тази разпоредба и чл. 187 от ЗСВ, към която пък препращат други разпоредби. Въпросът е следният. Тази колизия се решава в полза на едноинстанционното производство, което спира изпълнението на решението, тъй като другият ред е двуинстанционно производство, жалбата на което не спира изпълнението на решението. Въпросът е: защо е този избор? След като тези два текста си противоречат, защо избрахме да отнемем двуинстанционното производство, което все пак гарантира принципно по-голяма защита на правата, вместо едноинстанционното? Тук аргументът – това подхранва презумпцията за законосъобразност на административния акт – не ми се струва, че е достатъчен. Това е първият ми въпрос по този параграф.
Вторият ми въпрос касае § 17 от внесения законопроект, който касае отмяна на ал. 1 на § 206 на ЗИД на ЗСВ от 2016 г. Според този параграф съдия, прокурор или следовател, който е атестиран по досегашния ред и участва в конкурс за повишаване, подлежи на извънредно атестиране. Това е хипотезата на извънредно атестиране, която сега се премахва с аргумента, че в практиката това води до известни забавяния на конкурсните процедури. Този аргумент е легитимен, трябва да бъде чут. Но трябва да се отговори и на въпроса: дали по този начин няма да се занижат пък критериите, на които следва да отговарят кандидатите за административен ръководител? Още повече, дали няма да се появи известна дискриминация, тоест различни кандидати да са в неравностойно положение по някакъв начин? Разбирате въпроса ми.
Този въпрос мисля, че е поставян и в становището на Съюза на съдиите, ако не се лъжа, където прочетох, че действително има такъв проблем, но има и други решения – не премахване на тази процедура, а например повишаване на капацитета на Атестационната комисия. Тоест може да се мисли и в тази посока.
Последно, искам да Ви обърна внимание на това, на което и господин Магдалинчев обърна внимание, а именно промените в § 83а, ал. 3. През 2016 г. законодателят е решил да даде три месеца срок, в който областните управители да отразят промените в съответните актове. Сега ние две години по-късно ще удължим срок, който вече е изтекъл – първи въпрос.
Второ, трябва да си зададем въпроса: защо това не е направено? Няма нито дума в мотивите: за колко сгради става въпрос; кои са областните управители, които не са си изпълнили задължението по Закона от 2016 г.; защо не са го направили? Ние ще се отнесем с разбиране, естествено, към тези практически проблеми, но все пак това са поводи да се замислим за начина, по който изпълняваме законите, които гласуваме. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Зарков, за въпросите.
Ще поканя нашите гости, ако желаят, да отговорят на поставените въпроси или на част от тях.
Бих искал да се включа в отговора по третия въпрос, когато дойде времето за областните управители.
Заповядайте, заместник-министър Ахладова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Ще започна във връзка с това, което се каза първо – с § 206. На първо място, искам да кажа, че § 206 – изменението, което беше направено, е по предложение както на стария Съвет, чийто мандат изтече до 3 октомври, на Висшия съдебен съвет и на неговата комисия, която разглеждаше тези изменения, така и новият Съвет – господин Магдалинчев в Съвета по Актуализираната стратегия въз основа на решение пак на органа направи такова искане. Наистина конкурсите се забавят, и те се забавят с повече от две години. В момента предстоят и са обявени изключително много конкурси, и ако това изменение не влезе в сила, реално тези конкурси ще се забавят във времето, може би по-точно господин Магдалинчев ще каже, но още около две години. За нас нямаше да е коректно, ако наистина подложим колегите на това – един участник ако е атестиран по новия ред, да се прави атестация и на други участници.
От друга страна, става въпрос и за административните ръководители. Съгласете се: какво става с един съд, в който административен ръководител няма да може да се избере, ако са трима или четирима участници, повече от две години? Това бяха основните съображения.
От друга страна, когато го обсъждахме в работната група, всъщност се стигна до извода, че реално атестациите, които са правени, и досегашният ред са изключително подробни, изключително задълбочени и отговарят на изискванията. Тоест голяма разлика в атестирането по единия и по другия ред няма да се получи. Това бяха основните ни съображения. Безспорно, отчели сме, че всъщност забавата в конкурсите щеше да е драстична и това да доведе до напрежение в системата по отношение на ЗСВ.
По отношение на първия въпрос за изменение на разпоредбата на чл. 167, ал. 3. Искам да Ви кажа, че по отношение на редакцията на чл. 167 и чл. 187 Върховният административен съд всъщност направи нееднозначно тълкуване. Ставаше въпрос за срока: дали той е 7 или 14-дневен и от кой момент тече срокът за спиране на производството? На второ място: какъв е съставът? Така че и към тази редакция, която беше по ЗСВ, която и в момента съществува, нямаше еднозначно становище дали и от какъв състав ще се гледат тези дела. Може би господин Магдалинчев, като бивш заместник-председател на Върховния административен съд, ще каже какви са практиките, но от разговорите в работната група, където имаше и участници от Върховния административен съд – наистина няма еднозначно тълкуване на нормата нито по отношение какъв да е срокът за обжалване, нито по отношение на това какъв да е съставът. В момента не можем да кажем от какъв състав да се разглежда, защото и в този момент това подлежи на тълкуване.
По отношение на § 18 и измененията в § 83 – има работна група към настоящия момент между Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието, която, колеги, искам да Ви кажа, че не е достигнала до някакъв компромисен вариант. Част от сградите, които са били към Министерството на правосъдието, са предавани без приемо-предавателни протоколи. Не може да се установи от работната група кои сгради са предавани с приемо-предавателен протокол, за кои има книжа, за кои няма. Част от книжата ги няма. И в момента работната група работи интензивно, и без да приключи работа, за да се установи всичко това, не може да се постигне някакъв разумен резултат. Мисля, че тук компромисният вариант е да удължим срока, за да може да са ясни критериите, по които става това преминаване. Благодаря Ви.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: И аз ще взема становище по поставените въпроси. Започвам с разпоредбата на § 83 – в ал. 1 е предвиден 3-месечен срок за областните управители от влизането на Закона в сила да съставят актове за държавна собственост, в които да отразят, че те се управляват от Висшия съдебен съвет. Съдебната власт има 264 обекта, 264 отделни сгради, които трябва да управлява. Актовете за държавна собственост не във всички случаи са попълнени и уточнени. Практиката показа: през различните периоди от време, при които са стопанисвани съдебните сгради, в един момент съдебните власти – Министерството на правосъдието, след последната конституционна промяна от 2015 г. те вече се управляват от Висшия съдебен съвет и съдебната власт, при което се установи, че за голяма част от обектите действително липсва пълната документация. В множеството от случаите има издавани заповеди за разпределение от министъра на правосъдието. В други случаи се почива на база на постигнато споразумение между органите, които са ползвали отделните помещения в съдебната власт, в това число и за органите – второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието: Главна дирекция „Охрана“ и Агенцията по вписванията (това са двата органа – второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието), поради което не са уточнени площта и квадратурата. Не е уточнено местонахождението на тези помещения.
В момента ние сме задължени да започнем процедура по паспортизация на сградите с оглед вече и заплащането на амортизационни отчисления. Във Висшия съдебен съвет влезе Сметната палата и започна да ни прави одит. Точно това те констатираха. Всъщност идеята за удължаване на срока ни беше подсказана от тях, защото предстои юни месец окончателният одитен доклад от Сметната палата, а очевидно с оглед големия брой обекти, при които тези въпроси за собствеността и за ползването на отделни помещения не са уточнени, ще ни попречат както на процедурата за паспортизация, така и по изчисляването и вече начисляването на амортизационните отчисления. Поради това ние трябва поискаме по законов път да се промени и удължи този срок. Не е възможно да започнем, по никакъв начин, да изчистваме тези проблеми. В момента имаме спорове с Министерството на правосъдието по отношение на тези части от обекти, които могат да бъдат предоставени за ползване от тях или са били предоставени. Даже в някои случаи те са фактически ползвани, но без никакъв документ. Така или иначе по закон съдебните сгради се охраняват от Главна дирекция „Охрана“, тоест съществува там, налице е там. Както има и други спорове във връзка със съоръженията, които трябва да ползва Главна дирекция „Охрана“. Тя ли ще си закупува и монтира тези съоръжения, или ще се монтират от Висшия съдебен съвет, ще се заплащат от ВСС и след това ще се предоставят на Главна дирекция „Охрана“ за целите на охраната?
Има доста спорни въпроси, които ние трябва да изчистим, а това не е възможно и не се изчиства между нас този момент, за да могат областните управители да издадат новите актове за държавна собственост или да отразят промените в старите актове за държавна собственост. Това са причините, поради които ние – по наше искане беше, аз го внесох в Съвета за актуализиране на реформи, когато се обсъждаше въпросът за удължаване на срока за тези цели, повтарям, за паспортизацията на сградния фонд, управляван от съдебната власт.
Що се касае до следващия въпрос – по § 206. Алинея 1 на § 206 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт от 2016 г. създаде един двояк режим. От една страна, съдия, прокурор и следовател, който е атестиран по досегашния, по стария ред, ако реши да участва в конкурсна процедура – той може да е атестиран преди една година, преди откриването на конкурсната процедура – за повишаване или за административен ръководител, или заместник и някои от другите участници подлежат на атестация по новия ред, то и всички останали съдии и прокурори, които са били атестирани по стария ред, подлежат отново на атестация по новия ред, макар да е минало примерно по-малко от година време.
Само ще Ви кажа, че в последните конкурси за младши съдии, младши прокурори и младши следователи общо са 80 бройки. Кандидатите са 2114! Нали разбирате? Когато започне примерно атестацията за районни съдии, районни прокурори, окръжни съдии, апелативни съдии, съответно прокурори и следователи, при наличието на кандидати, които се атестират по новия ред, и на множество кандидати, които са атестирани по стария ред, отново трябва да започнем процедура по атестация на всички, за да има еднозначност на атестирането, макар критериите по атестирането между стария и новия ред да не се отличават съществено.
Комисията по атестирането и конкурсите към Висшия съдебен съвет, към съдийската колегия, се състои от 17 човека. Имайте предвид, че при няколко стотици или хиляди кандидати, които се очертават в последно време като ръст, като тенденция за участие в конкурсните процедури, това изключително много забавя, първо, процеса на атестация, защото той е доста сложен, свързан е с посещения на място от членовете на Комисията по атестирането и конкурсите, изслушване на място на магистратите, съставяне на огромен доклад за неговата дейност. След това атестационната оценка по отделните критерии, при които това практически би довело до забавянето на конкурсите, защото изискванията на Закона са първо да започнат конкурсните процедури от върховните съдилища и оттам надолу по низходящ ред да вървят до районните съдилища. Забавянето отгоре на конкурсната процедура автоматично води след себе си до забавянето и на останалите конкурси. Считаме, че действително с премахването на ал. 1 нещата ще се изчистят и няма да се стигне до забавянето на конкурсните процедури.
Имаме и други въпроси по конкурсите, които не са били предмет на обсъждане в този законопроект, и продължаваме да ги обсъждаме във Висшия съдебен съвет, но те са въпрос на бъдещи евентуални изменения в Закона за съдебната власт. Затова подкрепихме изцяло Пленума на Висшия съдебен съвет и предлаганото изменение в § 206, и това в § 83. Това са съображенията, поради които ние сме вносители практически пред Министерството на правосъдието, работната група за измененията на тези разпоредби. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Магдалинчев.
След това изчерпателно обяснение по третия въпрос няма смисъл да вземам пространно отношение, но действително работата по актуване на държавните имоти е изключително обемна. Тя касае събиране на документация, включително и на исторически назад във времето документация, която е непълна. Особено като се имат предвид държавни сгради с история, които най-често са в централната градска част на населените места и са строени по времето преди 90-а година. Включително през този период от време са прилагани три, даже бих казал четири различни режима по отношение на управлението и предоставянето на държавните имоти. Всичкото това доказване и оформяне в досие на държавния имот, каквото всъщност представлява процедурата по актуване, изисква много сериозно правно разследване, което областните управители са длъжни да извършат, да сторят.
Не без значение е фактът, затова колегата Зарков поставя този въпрос – и по аналогия, и с препратка и в Закона за държавната собственост, с актуалните обстоятелства и приложими режими във връзка със собствеността и индивидуализацията й. Визирам хипотезите на изготвяне и влизане в сила на кадастрална карта, разминаванията и ефектите, които са в резултат на влизане на кадастралната карта.
За София съм актувал съдебни сгради и знам колко време отнема това, когато много се бърза, когато се форсира администрацията, когато органът областен управител действително властнически упражнява вътрешнослужебните си йерархични компетенции. Това в добрия случай става за три-четири месеца, повтарям, с това усилие и в голяма част от случаите – с малко повече късмет, тоест да се открият определени данни и документи. Така че ги разбирам всички областни управители, без значение кои са – отдавна не знам и съм загубил връзка с това ниво на държавното управление, но ги разбирам колегите.
Чест прави на господин Магдалинчев, че уточнява, че една част от трудностите касае протоколите за приемане и предаване на отделните имоти, изясняване на фактически обстоятелства и обстоятелства, свързани с ползването на тези имоти.
Няма да реферирам назад във времето – такъв дебат е воден и в миналия парламент. Предложението беше на колегите Патриоти, на колегата Димитров, заедно с тогавашния член Кожарев на Висшия съдебен съвет. Водили сме го този дебат и тогава мнението ни беше, че този срок надали ще се окаже достатъчен, за да се осъществи тази процедура окончателно.
Въпреки всичко, смятам, че това, макар и изненадващо тогава решение, което започна във Временната комисия за изменение на Конституцията, породи ефект – в крайна сметка имотите отидоха в съдебната система. Колкото и съображения, колкото и страхове, колкото и контрааргументи да имаше, те са там. Управлението, отговорността, инвестициите сега са в съдебната власт.
Господин Зарков има възможност за отношение по подробните според мен отговори, които получи от госпожа Ахладова и от господин Магдалинчев, ако желае.
Господин Магдалинчев – за уточнение очевидно.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: В подкрепа на това, което казах и което Вие казахте, на 22 декември с решение на Министерския съвет беше предоставен на съдебната власт Механотехникумът „Сталин“ на бул. „Стамболийски“ – така се нарича навремето. Ние още не можем да издирим документацията. Той има различна съдба – към Министерството на образованието, документацията там е отишла на друго място, търси се в Държавния архив. Не можем да започнем обследването на сградата, не можем да започнем паспортизацията, за да започнем големия ремонт, който предстои. Казвам го като нагледен пример.
Понеже тук се предлагат изменения в някои разпоредби от Закона за съдебната власт относно Главна дирекция „Охрана“, един апел към Вас, че е време да се направи нещо по отношение на Главна дирекция „Охрана“. Скоро имахме съвещание с двете дирекции – „Бюджет и финанси“, Комисията за управление на собствеността, Главна дирекция „Охрана“, министъра на правосъдието, главния прокурор и аз, и дебатирахме точно въпроса за Главна дирекция „Охрана“ – бройките не достигат. Средствата, които се отделят за Главна дирекция „Охрана“, не достигат. Съдебните сгради не се охраняват, ако Висшият съдебен съвет не отпусне средства за дейности, които са заложени по 391 от Закона за съдебната власт във функциите на Главна дирекция „Охрана“.
За кабелизацията за видеонаблюдение – това е функция, която е присъща на Главна дирекция „Охрана“. Всъщност се оказа, че те нямат никакви бюджетни средства, за да извършат тази дейност. Ние обикновено я вършим, след това им я предоставяме и трябва да постигнем съгласие и по този въпрос – предстои изграждане на нови сгради. Окабеляването и въвеждането на охранителна техника е задължение по закон. Когато се прави основен ремонт на една нова сграда или голяма, не може да се извърши, без да се заложат такива средства. Там нямаме разбиране по въпроса кой ще изгради тези съоръжения – ние или Главна дирекция „Охрана“. Но ако ние не ги изградим, извършвайки основната дейност по реконструкцията на сградата или по изграждането на обекта, тогава няма как да се заложат впоследствие.
Затова те трябва да имат повече средства както за охрана – стигна се до парадокса да кажа на министъра на правосъдието, в негово присъствие: „Законът казва: „Вие осигурявате охраната. Ако искате, наредете 100 полицаи един до друг като жив щит, ако искате, внедрете техника, ако искате, направете комбиниран вариант.“
Законът го вменява в задължение на Министерството на правосъдието, и по-скоро на Главна дирекция, а те – колко пъти сме поискали…
Ние сме принудени след това да обявим процедура по обществена поръчка, за да можем да наемем една фирма, която да охранява съответната сграда, при наличието на задължение по закон – орган, който да охранява всички съдебни сгради в страната.
Това е моят апел към законодателите във Ваше лице тук – когато се предвиждат тези промени, да се съобразят и тези обстоятелства по някакъв начин. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Магдалинчев.
Приемаме Вашия апел. Много грубо казано, законодателите не дават пари, макар да одобряват републиканския бюджет със Закона, но това е съобразно бюджетната процедура. Приемаме информацията за състоянието на този проблем.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Съвсем кратко отношение, без да връщам назад. Аз започнах моите въпроси с уточнението, че напълно съзнаваме практическите проблеми, които има и при актуването на сгради, и при извършването на конкурси. Но решенията трябва да бъдат обосновавани тук не само с практически аргументи, защото иначе стигаме до тези задънени улици – Вие говорите за един закон, все едно сега започвате да го правите, да го изпълнявате, а той е от 2016 г. Говоря за актуването на сгради – това не е новоизникнало, изведнъж да сте се сблъскали с него. Ясно е, че има работа и че тя не е лека, но не може само практически да гледаме – защото се забавят конкурсите, ще махнем едната инстанция; защото се забавят строежите на магистрали, и там ще съкратим административния процес – друга тема, но понеже сме в тази насока.
Последно, с което ще завърша – много сте прав да апелирате за такъв бюджет и точно тук е мястото да го направите, защото тук приемаме бюджета и този разговор се води. Министерството на правосъдието също застъпваше по-голям бюджет за Министерството на правосъдието и ние, които бяхме тук, също застъпихме по-голям бюджет за Министерството и за Главна дирекция „Охрана“, и за Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Всички в Правната комисия се съгласихме…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И направихме предложение между първо и второ четене…
КРУМ ЗАРКОВ: …и направихме предложение, което господин Кирилов оттегли, преди да го гласуваме в залата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, ние го оттеглихме, защото знаехме какво е решението на Комисията по бюджет и финанси – Вие продължихте с неговата защита и видяхте какъв беше резултатът.
КРУМ ЗАРКОВ: Не искам да влизаме в тази полемика, следващият бюджет идва скоро, така че пак ще си говорим за това. Въпросът е, че онова, което правим днес във връзка с измененията през 2016 г., е трябвало да бъде направено преди това, за да не се стига до тази ситуация. И го казвам не за да хвърлям назад, а защото ние всеки ден създаваме закони и все с прагматически и добри намерения, все защото иначе е много трудно. Благодаря Ви за изчерпателните отговори.
Ние ще се въздържим на първо четене, но ще продължим да работим. Ще информираме парламентарната група за отговорите, които сте дали, за да вземем крайното си решение дали да подкрепим или не Законопроекта. Благодаря Ви.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Да отговоря на това, което господин Зарков постави тук.
Проблемът с § 83, ал. 1 стои от предишния Съвет – той е непосредствено след изменението на Закона за съдебната власт и влизането в сила през месец април 2016 г. Предишният състав на Висшия съдебен съвет също не беше постигнал споразумение и съгласие с Министерството на правосъдието. По този въпрос спорът е стар и ние го наследихме. Още в самото начало го поставихме и той продължава и сега. След като вече близо две години се водят спорове и не можем още да разрешим тези неща, решихме, че все пак трябва да се предложи някакво удължаване на срока, имайки предвид и другите процедури, които вече ние трябва да предприемем – за паспортизацията на целия сграден фонд. Без да уточним кое е в управление на съдебната власт и кое – на изпълнителната, в лицето на Министерството на правосъдието, няма как да направим това. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще дам думата на господин Митев за изказване, но бих искал да кажа следното.
Господин Крум Зарков каза: Вие подхождате, все едно за пръв път чувате този проблем. Той постави този проблем също по линия на първото възприятие, защото все едно за пръв път чува проблема. В интерес на истината проблемът действително си имаше история – аз се въздържах подробно да я възпроизведа. Разбира се, обстоятелството, че това е новият състав на Висшия съдебен съвет, има значение, но не мога да кажа, че предният състав на ВСС бездействаше по този въпрос. Напротив, полагаше според мен старание и стремеж да реши поетапно тези въпроси.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! С колегата Димитров ще подкрепим представения законопроект. Той следва Актуализираната стратегия за реформа на съдебната система, приетите в изпълнение на тази Актуализирана стратегия промени в Конституцията – 2015 г., промени в Закона за съдебната власт – 2016 г. Няма нищо по-логично от това след известен период от време и на базата на последваща оценка на въздействието на промените, направени през 2016 г., да имаме пред нас този законопроект, който, както стана ясно от изложението, от представянето, е одобрен в Съвета по Актуализираната стратегия за реформа на съдебната система. В този смисъл и с оглед на това, че сме на първо четене, смятам, че Законопроектът заслужава подкрепа.
Колегата Зарков може би би искал всичко да може да се предвиди още при приемането, когато беше правена съществената реформа в Закона за съдебната власт – 2016 г., но ако действително се върнем назад, ние ще видим, че имаше два проекта. Още 2015 г. имаше проект, който мина през много подробни, детайлни обществени обсъждания. Той беше преработен – 2016 беше внесен в Народното събрание. Окончателният проект тогава за промени в Закона за съдебната власт в Правната комисия и в залата – един от най-дискутираните въпроси беше точно този, свързан с атестирането и конкурсите.
Така че тези въпроси в никакъв случай не са минали без детайлен анализ, включително и предварителна оценка на въздействието. Имаше доста спорове коя от тезите да бъде възприета тогава.
Смятам, че това, което можеше да бъде направено в онази ситуация при онова съотношение на силите и при онези тези, които се застъпваха от различни политически сили в предишния състав на Народното събрание, беше максимално възможното.
На практика със Законопроекта, който сега е на нашето внимание, се опитва да се усъвършенства тази уредба и тези разпоредби, които ни показват, че не действат в достатъчно добра степен – по-скоро пречат, отколкото да помагат за постигане на целите на Закона в онзи момент, в който бяха приети измененията през 2016 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев има ли? Няма.
Колеги, бих искал да взема изказване по предложения законопроект. Подкрепям изцяло внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Участвах в обсъждането му в Съвета за прилагане на Актуализираната стратегия за съдебна реформа. Подкрепям варианта, който е бил представен на обществено обсъждане, включително и сегашната редакция, която е отразила и е съобразила в голяма част становищата, които са били получени в обсъждането и в съгласувателния режим. Вие разполагате със съгласувателната таблица от процедурата, която е по Правилника за дейността на Министерския съвет.
Освен подкрепата, която е принципна – тук няма да я квалифицирам като поетапна, като изменение, което осъществява фините настройки в отделните режими по работата, която започнахме през 2016 г., смятам, че при всички положения тези процедури, които тогава уредихме и бих казал, че ги уредихме с вдъхновение, смело и в полза на съдийското самоуправление, и защита на независимостта на магистратите, изискват прецизиране, съобразяване с практиката, съобразяване със срокове, както и взаимовръзката на отделните фактически състави.
Ще кажа какво пропуснахме от предното изменение – то касае въпроса за командироването и възможността председателите на върховните съдилища да осъществяват тази процедура по отношение на командироването, особено когато говорим за сектор или за отрасъл на отделно правосъдие или правораздаване, какъвто е случаят с административното съдопроизводство. Ние дадохме възможност на председателя на Върховния касационен съд да командирова съдии от районните съдилища, но пропуснахме аналогичната правна възможност по отношение на председателя на Административния съд. Това беше, защото разсъждавахме само в рамките на структурата на административното правосъдие, като пропуснахме да съобразим, че това административно правосъдие трябва на изходната позиция, на входа всъщност да се обезпечава кадрово.
Приемам тезата, че част от районните съдии осъществяват административно правосъдие, имат мотивация да продължат да се развиват в този отрасъл и не виждам пречки и причини, особено когато има сериозна необходимост да се запълни състав, да се командирова съдия в административен съд, да не може председателят на Върховния административен съд да стори това.
По тази причина изпуснах момента на съгласувателната процедура, който беше на работната група. Смятам и уведомявам всички Вас още преди първо четене и колегите, които са представители на правните издания, че при всички положения ще направя предложения между първо и второ четене за изменение в чл. 93, т. 9 от Закона за съдебната власт и за създаване на нов параграф по отношение на чл. 94, ал. 1, така че да може председателят на Върховния административен съд да командирова съдия от окръжен или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд. Готов съм и с мотивите.
Ако бъде приет Законопроектът на първо гласуване в пленарната зала, пак заявявам, имам готовност да направя това предложение в този смисъл. И отправям покана към всеки от Вас, който смята, че подкрепя тази теза и логика, да се присъедини, ако стигнем до тази фаза на законодателния процес. Иначе апелирам за подкрепа на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който е на Вашето внимание. Благодаря Ви.
Имате думата за реплики по моето изказване. Няма реплики.
Имате думата за други изказвания.
Господин Магдалинчев, заповядайте.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Господин Председател, изцяло подкрепям това, което Вие споменахте като предложение между първо и второ четене – в частта относно възможността председателят на Върховния административен съд да командирова съдии от общите съдилища.
Административните съдилища в България в АПК по същество са приравнени на окръжните съдилища. Половината от работата в административните съдилища се захранва от делата и от актовете на районните съдилища. Това са касационните н.а.х. дела, които се гледат като втора инстанция пред административните съдилища. Това са колеги в районните съдилища, които пряко се занимават с тази административнонаказателна дейност, която е предмет на разглеждане в касационното производство пред административните съдилища. Няма откъде административните съдилища, като първа съдебна инстанция в административното правораздаване, да се захранят с подготвени кадри, освен от районните съдилища, от общите съдилища!
Спазвайки принципа на двуинстанционност в административното правораздаване и без да се нарушава този принцип, това би осигурило възможност за попълване на административните съдилища с кадри при необходимост по една или друга причина от районните съдилища. Изцяло споделям това Ваше виждане, защото знам като съдия, който е бил 20 години във Върховния административен съд, като належаща и своевременна мярка за дейността на административните съдилища. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Магдалинчев.
Колеги, ако няма други изказвания, да закриваме дебата. Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване в Комисията по правни въпроси Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 802-01-14, внесен от Министерския съвет на 19 април 2018 г.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се на първо четене от Правната комисия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 802-01-14.
Благодаря на Министерството на правосъдието, на Висшия съдебен съвет и на Върховна касационна прокуратура за участието и представянето в настоящия дебат.

Колеги, продължаваме с точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, № 854-02-20, ВНЕСЕН ОТ КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА НА 19 АПРИЛ 2018 Г.
Гости по тази точка нямаме, но имаме колеги, които са съвносители.
Колеги, желаете ли да представите Проекта на решение за изменение на Правилника?
Господин Зарков има възможността.
КРУМ ЗАРКОВ: С две думи, уважаеми господин Председател.
Това е вторият път, когато сезираме Правната комисия на Народното събрание с този въпрос. Първият беше точно преди една година, когато гледахме Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато проведохме доста съдържателен дебат. Тогава нашето предложение беше да замразим възнагражденията в Събранието – към онзи момент основното възнаграждение беше 3210 лв. Тоест не се преизчислява на всеки три месеца, тъй като считахме и продължаваме да считаме, имайки предвид общата атмосфера на отчуждение между българските граждани и техните представители, че тази поредица новини на всеки три месеца, че сме си повишили заплатите, не ни помага нито на нас, нито на тях. Тогава в този дебат – затова казвам, че е съдържателен, се включиха и представители на управляващото мнозинство, които до известна степен признаха, че не е най-адекватният начинът на формиране на възнаграждението на народния представител, а именно три средни работни заплати в публичния сектор. И бе поет ангажимент да се преразгледа в близко бъдеще тази формула. Това не се случи.
Една година по-късно ние връщаме на дневен ред, като предлагаме механизъм, който е сравнително прост, а именно всяка легислатура да работи със заплатата, с която е прекъснала предишната. Заплатата към края на предишното Народно събрание е била 2976 лв. и затова ние предлагаме тя да бъде фиксирана на тази стойност до края на сегашния мандат.
Предполагам, че ще имаме доста време да обсъждаме политическите измерения на този въпрос както тук, така и в залата, и го казвам възможно най-убедено – съзнаваме, че с това няма да решим въпроса нито за доверието, нито за материалното благосъстояние на гражданите. Но е важен знак, защото структурата на дохода на българските граждани е фрапираща от гледна точка на неравенствата. С нашите заплати ние влизаме в онзи процент, който контролира повече от 50% от доходите на всички по-зле платени хора. Проблемът няма да бъде решен, но да покажем, че го осъзнаваме и сме готови да работим по него би било добре. А пък и за имиджа на Народното събрание ще е добре. Това е първото ни предложение.
Второто е да съкратим така наречените „Великденски и Коледни ваканции“ до официалните почивни дни, както почиват всички други хора, и да оставим единствена „депутатска“ ваканция тази от 1 до 31 август, а Народното събрание да организира работата си около две, а не както е сега – три сесии. Благодаря Ви за вниманието и сериозното отношение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Зарков.
Няма други от вносителите да вземат становище, така ли? Няма.
Откривам дебата.
Имате думата за изказвания, въпроси, мнения, становища, предложения.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз и колегата Димитров няма да подкрепим направеното предложение по следните съображения.
Първо, чухме, че се предлагал ясен механизъм – няма да се съглася, колега Зарков, че има ясен механизъм. Вие казвате: „Ние предлагаме народният представител да получава възнаграждението, което е било в края на последната легислатура.“
Тоест на практика, следвайки Вашата логика, всяко следващо Народно събрание трябва да остане, като размер на възнаграждението, на 43-тото Народно събрание от 2976 лв. Ако действително искаме да правим някакви промени в механизма за определяне на получаваното възнаграждение, то трябва да е на базата на това поне според мен: дали да са три или да са две средномесечни работни заплати в публичния сектор? Дали изобщо да се стъпва на тези заплати като начин за определяне?
Не смятам, че това, което Вие предлагате, е обосновано. Нещо повече, ако тръгнем да разсъждаваме – защо края на 43-тото? Ако искаме да бъдем още пό социални, защо не в края на 42-рото? Защо не в края на 41-вото, на 40-ото? Можем да се връщаме така до 1990 г. и много по-назад, ако искате. Може и до 1997 г.
По отношение на така наречените „ваканции“ – Вие сте написали в мотивите, което е правилно, макар правоотношението на народните представители да се приравнява на трудовото, то не е трудово правоотношение по Кодекса на труда. Народните представители нямат право нито на платен, нито на неплатен отпуск.
Що се отнася до ваканцията през месец август, да, тя изцяло съответства на практика като брой дни, ако решите да ги изчислите, точно на платения годишен отпуск по Кодекса на труда. Ще видите, ако не бъркам, че са 20 работни дни.
Що се отнася до останалите така наречени „ваканции“ – при положение че ние нямаме друг механизъм, тоест нямаме право по всяко време да искаме неплатен годишен отпуск, мисля, че по Кодекса на труда беше: до два месеца в рамките на една календарна година, без съгласието на работодателя, работникът или служителят може да иска ползването на такъв отпуск.
Ако вървим към равнопоставеност, както казвате, нямам нищо против да пренесем автоматично тези правила от Кодекса на труда в нашия правилник. Махаме всички ваканции, въвеждаме си възможностите за платен и неплатен отпуск и действаме съобразно тези правила.
Смятам, че би следвало доста по-внимателно да се обмисли и наистина да има някакъв принцип, на който се стъпва, когато се опитваме да правим подобни промени в Правилника. Разбирам благородните Ви социални намерения за даване на знак, сигнал, но в някои случаи само желанието не е достатъчно, а би следвало действително да се мисли в по-голяма перспектива, от една страна, и да се съобразява особеното, защото то си е особено, положение на народния представител. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Имате възможност за реплики към изказването на господин Митев.
КРУМ ЗАРКОВ: Господин Председател, по отношение на критиката, че не е „ясен механизъм“ – действително, прав сте, ако се следва нашата логика, това ще е за всички народни събрания напред. Може би аз не съм се изразил правилно – ясен механизъм за фиксиране на заплатата за този мандат на Народното събрание. С всеки Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, което е първи акт, който всяка легислатура приема, искаме или не искаме, се поставя този въпрос. Ние сме готови да обсъдим какъвто и да е друг вид механизъм. Не е въпросът толкова за сумата, въпросът е тя да бъде погледната от нашия работодател като справедлива. Основната разлика между нас и Кодекса на труда е, че нашият работодател не е председателят на Народното събрание, а суверенът. Друга разлика е, тя не е много юридическа – нашият работодател взема много по-малка заплата от нас. Това е рядко срещано явление. Оттам идва напрежението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дуплика – господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ще ползвам кратка дуплика. Щеше да е друго, колега Зарков, ако бяхте написали примерно, че се прави актуализация в началото на следващата легислатура и до края се остава с този размер на възнаграждението – ние имаме съвсем различен. Затова и попитах: защо предишното, защо от 43-тото, защо не от 42-рото, защо не от 41-вото? Още повече ще се доближим до нашия работодател. Освен това, ако пък търсим тази логика, пак трябва да гледаме статистиката – каква е средната работна заплата за страната, ако искаме да усредняваме по някакъв начин възнаграждението на народния представител. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Искам да направя изказване, но мога да го направя последен, така че ако има други изказвания…
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще бъда кратък.
Що се касае до отпуските – по Кодекса на труда 20 работни дни, колеги, е основният отпуск. Към него могат да бъдат добавени за ненормиран работен ден. Чух – може би Вие ще отговорите, а може би и да не можете, не държа да отговорите – народните представители ползват 70 дни отпуск. Вчера вече бяха отишли на 80. Това е, което се излъчва към нашия работодател. Търся меката дума да кажа какво означава това. Елементарно, 30 календарни дни – неработни, господин Митев е прав, падат се около 22 или 23 работни дни, зависи кой ден на седмицата е 1 август. Една календарна седмица от понеделник до неделя беше по Великденските празници. Горе-долу толкова е за миналата година – 2 дни, 29-и – 30-и, ако не се лъжа, Коледните и след това още една седмица – календарни. Дори и календарни не са 80 дни, нито са 70. Броейки ги в работни от Коледната ваканция и август миналата година, са 31 – 32 дни. Те варират в зависимост от кой ден се пада. Повтарям, 20 работни дни по Кодекса на труда е минималният отпуск. За различните категории служители вече има за ненормиран работен ден, допълнителни в различните закони, в зависимост от стажа и така нататък. Просто искам да го кажа като факт – направете си труда, пребройте ги.
Що се касае до сигналите, които излъчваме към нашите работодатели – 80 дни. Не знам откъде дойде това. Тоест имам обяснение, не искам да политизирам чак толкова въпроса – достатъчно и Вие сте наясно.
Що се касае до работната заплата, искам да Ви напомня, Вие също много добре го знаете – от работната заплата на народните представители натам се определя заплатата на президент, министър-председател, министри, заместник-министри, ако не се лъжа, почти всички председатели на агенции или на такива структури. Това започна от 2002 – 2003 г., 90% от заплатата на председателя на Народното събрание, членовете – 80, това е начинът на формиране на заплатите на останалите категории. Вие го знаете много добре – все пак да си дадете сметка какво означава това чисто механично.
Що се касае до друг начин на формиране – да, би могло, но то би трябвало да бъде в цялата държавна администрация, агенции, министерства, включително и в общините някаква формула, която да бъде по някакъв начин определена.
Не на последно място, 510 лв. е минималната заплата сега, миналата година беше 460, 650 – в края на мандата. Следващата година минималната трябва да стане 560 лв. Това е заявено. Ако се върнете в началото на 41-вото Събрание, ще видите, че там минималната заплата е доста по-ниска. Същото важи и за средната заплата. И ако това говорим за народните представители, все пак не участваме в органите на изпълнителната власт, държавните агенции – да работят, да създават условия, за да се повишава минималната и средната работна заплата. Минималните прагове за осигуряване също непрекъснато ги актуализираме. Така формулирайки го, разбирам желанието. Чисто политически ми се струва необвързано с останалите звена, където критерият, ако не се лъжа, също е средна или минимална работна заплата. Но останалите звена вървят надолу – агенции, министерства, дирекции, в целия обществен живот е така. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли реплики към изказването на господин Лазаров? Няма.
Други изказвания?
Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Искам да взема отношение – защо предлагаме този размер и защо е към края на предходното Народно събрание, а не е към 1997 г. Защото това е най-близкият като икономически стандарт и развитие период, който е определяем и можем да го посочим. Затова сме посочили.
Не може да се каже защо не е 42-рото, 41-вото или 40-ото, защото 43-тото е някакъв период, който е достигнат. При всяко приемане на Правилника от следващото Народно събрание колегите, които са, ще трябва да си определят заплатата.
Според мен въпросът със заплатите и с отпуските е въпрос на по-високия стандарт като привилегии най-вече, които остават неясни в обществото. Може би защото съм опозиционен народен представител, хората, които идват на мои приемни, знаят може би, че с мен не могат да говорят за решаване на конкретни проблеми, тъй като не съм в управлението, и се поставят винаги проблемни въпроси. Винаги се поставя въпросът за възнаграждението на народния представител и за привилегиите.
Въпросът за ваканциите – въпрос с всички други привилегии, които тук се ползват, остава неясен във връзка с дейността, която се извършва. Според мен тук се къса. Ако един миньор има привилегии, ако едно лице, работещо в радиоактивна среда, има привилегии и си тръгва по-рано от работа или има специална храна, хората го разбират. Когато ние имаме привилегии, когато една кола може да те закара от заведение в заведение в 23,00 ч. през нощта, не е свързано с твоята работа, но може да стане. Това не е ясно на хората. Както каза и Крум Зарков, като представи Проекта, ние сме отворени и на други разрешения, които ще внесат яснота за размера на нашите възнаграждения, за момента, в който се каже, че това не е средната заплата за страната – средната за публичния сектор. Възнагражденията в публичния сектор не са възнагражденията в страната.
Нашето желание е да поставим въпроса на обсъждане и да намерим заедно политическо решение, което да създаде в хората доверие, да поставим началото на възстановяване на доверието към нас. Привилегии, доколкото са свързани с нашата работа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Две реплики. Първо – господин Лазаров, след това – господин Митев, госпожа Фикирлийска.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: При мен на приемната ми в понеделник – в понеделник правя приемна, събота и неделя съм сред колегите, някой път в понеделник съм тук, както и Вие, и колегата Кирилов, тъй като сряда, четвъртък и петък, каквото впечатление ние оставяме в гражданите – че Народното събрание работи от 9,00 до 14,00 ч….
Аз Ви слушах много внимателно. (Реплика при изключени микрофони.)
В Приемната ми този понеделник много ми беше трудно да обясня на двама-трима човека – по друг повод бяха дошли, но поставиха и тази тема: как бяхте 70 дни почивка, изведнъж станахте 80, гласувахте ли си нови привилегии? Първоначално бяха обявени 70 от наши представители, в неделя или в понеделник по радиото бяха обявени 80. В първия момент се замислих – да не би да съм изпуснал нещо, не съм бил в командировка, да сме си увеличили ваканцията от 70 на 80 дни. Провокира ме да седна да ги смятам. Кодекса на труда го знаем.
Когато говорим за създаване на впечатление и защо се руши авторитетът на институциите, всичко това зависи от нас. Когато, търсейки популизъм, ние рушим авторитета на институциите дори и с такива дребни на пръв поглед изявления, а те може би са премислени. Не знам дали са несъзнателно казани – 70, 80 дни. Дори и механично да ги съберем – 30 плюс 2 по 10 са 50, в никакъв случай не са 70, нито са 80. Ето Ви отговор на единия от въпросите.
Подкрепям това, което каза колегата Митев, тоест всяко следващо Събрание ще остава на базата на – аз не вярвам това да го предлагате сега, господин Зарков, защото сте в опозиция, предстоят и избори, а в следващото Събрание да кажете: „А не, не, не, сега Правилникът няма да е на базата на 44-тото, ние ще променим базата“. Не вярвам изобщо. Съмнявам се чак такъв популизъм да правите, но това на практика означава онова, което каза господин Митев: следващото, пό следващото, още пό следващото Народно събрание ще остане на базата – да приемем 44-тото Събрание, няма да се връщаме назад, да се доближаваме до това, което Вие целите. Иначе би звучало много лицемерно.
Сега предлагаме базата да бъде 43-тото Народно събрание, а в следващо Събрание ще премислим, ще предложим да бъде друга база. По Вашето предложение следващите събрания – две, три, пет, десет – ще бъдат на база 44-тото. Ако това сериозно го предлагате, кажете!
Що се касае – приключвам, господин Кирилов, ще гласувам може би „въздържал се“, ще помисля още, но между първо и второ четене, както Вие практикувате, можем да направим предложения. Вашата практика е такава: подкрепяме Проекта, ще гласуваме „въздържал се“, но ще направим предложения между първо и второ четене.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Милков, не съм съгласен с Вас по отношение на това, което казвате. Ако изходим от Вашия принцип, първо, аз не смятам, че възнаграждението, което се заплаща – без значение дали е народен представител, дали е работник, или служител, е привилегия и смятам, че е много опасно. Нямам против, преследвайте си тази цел, тя е законово допустима, използвате възможност, която Правилникът Ви дава, но недейте все пак да насаждате по отношение на възнаграждението, което получава – без значение дали е народен представител, общински съветник, ако искате, работещ в администрацията на Народното събрание, на агенции, на министерства, на ведомства, в общинска администрация, пък и редови гражданин, за който пише: „Всички български граждани имат равни права“ – възнаграждението, правото на отпуск не са привилегии. Ако приемем, че са привилегии, то тогава всички български граждани в момента имат привилегии да получават някакво възнаграждение за труда, който полагат – било по трудов, било по граждански договор. Всички български граждани получават привилегията да ползват платен/неплатен годишен отпуск. Смятам, че това не е правилно и не е допустимо като подход.
Ако се върнем пък към приемните, в края на краищата в приемните гражданите изразяват различни мнения. Те изразяват мнение по отношение намаляване броя на народните представители; имат мнение не за размера на възнагражденията, а за абсолютно безплатно, pro bono осъществяване на тази дейност.
И аз Ви призовавам като колегата Лазаров, помислете все пак, че на база на нашите възнаграждения се определят възнагражденията на много други органи, на много други служители. Ние не решаваме само за себе си. Ако решаваме само за себе си, лесна работа. В смисъл – тогава вече с лека ръка можем да правим каквито промени си искаме.
И пак помислете: ако следваме това, което Вие сте записали: „да се доближаваме в максимална степен до гражданите“, извинявайте, но този размер от 2976 не е максималното приближаване. Ще трябва да се върнете малко по-назад към легислатурите, за да стигнете до някакво максимално приближаване. Друг е въпросът пък по какъв критерий ще го вземете това, а и как ще обясните, пак казвам, след това на останалите органи, защото ние сме скачени съдове в този случай – заплатите на другите са вързани към нашите възнаграждения. Благодаря.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Съвсем накратко една реплика, провокирана от изказването на господин Милков.
Всички имаме свободен прием. Гражданите, които идват при мен, обикновено поставят въпроса не за заплатите, а за дисциплината в Народното събрание. Прави им впечатление, че много колеги системно отсъстват или изобщо не посещават сесиите. Мисля си, че по-скоро тук трябва да помислим – да дисциплинираме всички, да участваме активно, а за възнагражденията поне при мен така остро не е поставян въпросът. Само това исках да споделя. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Фикирлийска, за третата реплика.
Господин Милков има възможност за дуплика.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Лазаров, напълно сте прав, че определени изказвания не само по повод на този проект, а изобщо от наши колеги – не мога да кажа за себе си, аз не съм правил такива, в годините назад са създали това отрицателно отношение на гражданите. Човек сам си е виновен за отношението на другите към него до голяма степен, за това съм съгласен.
Може би желанието да се заостри вниманието към този проект, общественото внимание да бъде обърнато към него, е накарало колегите да кажат „поне за 80 дни“. И аз не мога да видя, че има 80 дни.
Но за базата Ви приканвам да прочетете предложението. Това, което Крум Зарков каза при внасяне на предложението, че базата ще бъде базирана към края на предходно или на някакво друго Народно събрание, е неговата интерпретация на сумата. Той го обясни понятно как е формирано в Проекта, но в нашия Проект е записана конкретна сума, а не „че ще се определя към края на Народното събрание“. Конкретна сума е и начинът, по който е определено в закон възнаграждението на кметовете на общини – „до определена сума“, и общинският съвет гласува до определена сума. Така че не е някаква странност да има конкретна сума за възнаграждение.
Втората реплика – на господин Митев, аз не съм казал, че възнаграждението е равно на привилегия. Възнаграждението е едно. Ваканциите, понеже не са отпуски – той ясно посочи при представянето на Проекта. Няма нищо страшно да останем на празниците, които са неработни дни, ще бъдат неработни и за нас. Така че не съм слагал знак за равенство. Казах „възнагражденията, от една страна, и като цяло – привилегиите на народните представители“ и Ви дадох друг пример, който не е визиран тук, с много други неща, които ние ползваме.
Абсолютно права е госпожа Фикирлийска, че дисциплината, ако е по-добра и ако нашият правен продукт – законодателен, е добър, тогава хората няма да повдигат въпроса за възнаграждението.
И нещо, което казахме тук извън протокола, аналогия с възнагражденията в общинските съвети, където се получават, изрично е записано в закона: „за участието си в сесии, комисии, получават“. Там примерно извинени отсъствия няма, защото няма участие. Ти получаваш пари за участието си.
Различни са възможните законодателни решения. Абсолютно съм съгласен, че е неправилно залата да е празна. Така че приемам част от репликите Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за дупликата, господин Милков.
Заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви.
Колеги, във всички сфери на държавата заплатите растат. Нелогично е нашите да се намаляват. Няма логика и аз не мога да си обясня – може би не си вършим работата. Ако не я вършим, защо сме тук? Така че не мога да подкрепя в тази насока Проекта, пък и в другите предложения, които са направили вносителите. Нашите заплати не са от най-големите. Учителските отпуски не са по-малки от нашите.
Следващото, което искам да кажа – привилегии имат и други служби, и служители. Служителите на МВР ползват безплатен градски транспорт, ползват пари за униформи. Служителите на БДЖ имат право да ползват безплатен жп транспорт в цяла Европа, със семействата си включително. Така че нашите привилегии не са толкова големи, отпускът не е толкова голям. Не е малък, но има и други служители с голям отпуск.
И на последно място, ако вносителите искат с това предложение да се харесат на народа, на избирателите, нека да си получават високите заплати и да дават разликата на някои домове, да ги правят като дарение. Това мисля, че ще има по-голям ефект, отколкото да се намалят заплатите.
Нека да е видно, че ги давате някъде за благотворителни цели. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Реплики към изказването на господин Найденов?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Само да му припомня.
Днес, господин Найденов, гласувахме – мисля, че всички го гласувахме – на КЕВР три минимални заплати средногодишно за облекло. Всички се съгласихме, че, да, нормално е в тази Комисия да имат, както много други. Не считам, че това е привилегия, господин Найденов. Тръгвайки по тази плоскост, започваме да сриваме наистина авторитета на институциите, защото се изисква от тези хора – някои им казват „чиновници“ – все пак да бъдат прилично облечени, представляват държавата. Те ходят, срещат се с какви ли не институции, с бизнеса.
Не считам за привилегия, че днес гласувахме три минимални заплати годишно на КЕВР – давам го като пример, защото беше днес. Не, не е привилегия. Това е нещо, което все пак се полага. Полага се по много други закони, за държавни служители се гласува, за да говорим за привилегии. При нас го няма това, много добре го знаем, но тръгвайки по тази плоскост…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дуплика за господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Е, понеже вносителите говорят, че са привилегии, аз се изказах в тази насока кое е привилегия. Привилегия е да пътуваш безплатно в цяла Европа, моля Ви се, не всеки има това право, по жп транспорт! Ние нямаме това право. Даже и в България нямаме това право, макар че имаме право да ползваме понякога служебни коли. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, ще опитам да бъда максимално синтезиран, защото част от нещата бяха казани, а други бих искал да ги кажа и в самия дебат в пленарната зала. Така че няма да правя изчерпателна обосновка, но ще Ви припомня дебата – мисля, че беше на бюджета, когато със същата теза се спекулираше с оглед възнагражденията, и изказването на министър Владислав Горанов по отношение на системата, на модела на определяне на основното месечно възнаграждение на народните представители с оглед системната му обвързаност с други – минимум 50 модела за определяне на възнаграждение. Ние при всички положения трябва да съобразяваме това обстоятелство. Обвързани сме и не сме сами. Ако някой искаше да направи отговорно предложение в този смисъл, щеше да се ориентира към разработка на модел, а не да даде най-бързото и просто решение и да каже „фиксирам една проста сума“.
Простата сума не е обективна, простата сума не е мотивираща, простата сума е демотивираща по отношение на възнаграждението и не държи сметка за абсолютно нищо. Защото тази проста сума в един момент може да обърне логиката с абсолютно обратен знак. Ако спаднат икономическите показатели, респективно спаднат данните за възнаграждението в обществения сектор – по данните на Националния статистически институт, ами тази сума ще бъде отгоре, тя ще превишава тези данни и тогава ще възникне казусът, че ние сме надскочили модела си, тоест, че се обогатяваме в сравнение с този модел.
Уви, тук простото решение не е доброто решение, когато 25 години този модел се е репродуцирал, усъвършенствал и обвързал. Ние не можем за 25 часа, защото Вие бяхте поставени в ситуация за няколко часа да дадете правно решение на Вашия председател и да решите казуса юридически. Ама не може за няколко часа да се разработи модел.
Пό отговорното беше, действително не е работа на Правната комисия, това е икономическа работа, може би би трябвало комисиите по бюджет и финанси и по труда, социалната и демографската политика да направят цялостен анализ. Тук въпросът е на анализ, но за да съкращавам изложението, не развивам тази теза.
Отивам на следващия аргумент – доверието не може да се възстанови с подриване на доверието. Ние, колкото и да се стараем пред избирателя с този жест, с това убеждение, от 2976 лв. ще му изглежда също толкова ужасна сума, колкото и 3210 лв. Въпросът е не да рушим доверието, не да подхождаме деинституционално, а да гледаме разумно и мотивиращо.
Досега ние всички подкрепяме съдебната система и стимулирането чрез възнаграждение на магистратите. Колеги, защо не се сравняваме с магистратите? Средният магистрат взема повече от народния представител! Днес господин Лазаров каза: „Обсъждахме КЕВР“. Ами в КЕВР виждате, че предлагат смяна на модела на правоотношенията, само и само да се закачат със средната заплата в енергетиката, която била 3000 – 3500 лв. Значи средната заплата в сектор „Енергетика“ също е по-висока от депутатското възнаграждение.
На КФН след тежък дебат ние им разрешихме да получават мениджърското възнаграждение за сектора на финансови услуги, което Вие добре знаете, че е с пъти над сегашното депутатско възнаграждение, нали? А на колко още комисии ще им дадем такива възнаграждения? Защото днес с КЕВР на практика отворихме вратата на всички комисии да дирят една пό пазарно ориентирана индексация на тяхното възнаграждение.
И тук трябва ясно да кажем на избирателя: това сиромахомилство оправдано ли е, или е обосновано, мотивираме или наказваме? Ако трябва да се наказваме, дайте да се върнем към остракизма, към членоувреждане, към други наказателни практики, да си изберем един площад и да започнем да се самобичуваме, да се овързваме с вериги и с каквото трябва, но няма смисъл от този подход, няма смисъл от това уронване на престижа, защото това правим.
По отпуските, така наречените „отпуски“, ще кажа следното, и това го знам от Ваш функционер – много добър юрист, университетски преподавател, с много голям парламентарен стаж, ще помоля и колегите да го проверят: българският парламент спрямо другите 27 от 28-те в Европейския съюз е най-много заседаващият парламент, ние имаме най-много заседания. В никой от другите парламенти не си броят и не се наказват за времето за срещи с избиратели или за провеждане на едни или други мероприятия.
Нека да съобразим – не мога да го развия сега в това кратко време – статута на народния представител с оглед последните изменения, всички изменения в законодателството ни. Народният представител на практика не може да осъществява каквато и да е друга дейност и ако иска да спази всички изисквания и ограничения за недопускане на конфликт на интереси, това му е единственият доход. Ние на практика се въздържаме от други източници на доходи, макар да не сме си забранили абсолютно всичко.
Исках да правя паралел и със Столичния общински съвет, и с общинските съвети. Тази игра е играна. Аз съм бил общински съветник със 127 лв. възнаграждение, колкото само за да може да се отчисли общественото осигуряване спрямо тогавашните изисквания на осигурителното законодателство.
В залата ще Ви питам: как може един летец да получи 2100 лв. премия за един летателен час, отделно генералското си възнаграждение? И това какво е, то прекомерно ли е и как стои?
Не искам да звучи политически, но аз казах и на колегата Крум Зарков. Вчера помолих, направих справка: Вашата лидерка госпожа Нинова за два месеца, за 1000 гласувания, обхващащи периода от 1 февруари до 31 март, 1000 гласувания, госпожа Корнелия Нинова е гласувала 37 пъти. Тоест нейният коефициент на участие е 3,7%, 3,7% участие има тя. Ако вървим в модели на определяне на възнаграждението спрямо участието и вземем Вашата база, 2976 лв. по 3,7% се получават 110,11 лв.
По тази причина и защото нямаме второ четене, сега правя предложение по чл. 83, да се продължи текстът на Вашата редакция и той да стане следният:
„Чл. 5. Народните представители получават месечно възнаграждение на база 2976 лв., умножени по коефициента на участие, който се формира от броя на гласуванията на народния представител спрямо всички гласувания за отчетния период.“
Така ще се види, че госпожа Нинова ще взема 110,11 лв. и няма да лишава данъкоплатците и нейните избиратели. И ще може да обяснява това.
Аз имам около 70% участие в гласуването, предполагам и юристите, горе-долу по справката имаме толкова, между 60 и 70% участие в гласуванията, значи ще вземаме около 1700, 1800 лв. и това ще бъде справедливо.
Така че правя това като предложение и смятам този въпрос да бъде решен с гласуване, но подчертавам, че и това не е модел, и това не е модел, който да е обвързан с другите сектори, които формират възнаграждението. Грубо казано, ние ще намалим и на президента възнаграждението, ще намалим възнаграждението и на премиер-министъра, на министрите, на конституционните съдии ще променим решението, на Висшия съдебен съвет, на тримата големи във Висшия съдебен съвет. Тоест това ще има сериозно отражение, и то бих казал – демотивиращо. Защото когато ти падне възнаграждението за това, че резултатите са лоши, ти имаш възможност да се коригираш и след три месеца ще видиш какъв е резултатът. Обаче когато знаеш, че всичко е фиксирано – всичко е фиксирано. Спирам. Другите неща евентуално в залата.
Имате възможност за реплики.
Реплика от господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Не съм съгласен с Вас в частта на Вашето предложение. Макар да се опитвате по някакъв начин да коригирате редакцията на чл. 5 от предложението, остава пак въпросът: защо размерът трябва да е такъв? Би трябвало да е 2976. Ние нямаме все още решение на парламентарната група, но предполагам, че нашата парламентарна група може да предложи по-нисък размер.
Не си мислете, колеги от БСП, че това е Ваша запазена марка – да предлагате подобни решения. Всеки може да стигне до много пό сиромахомилски и угодни за широките маси предложения.
Що се отнася до другото предложение, другата, съществената част от предложението на колегата Кирилов, действително, ако ще мислим за някакъв тип санкционно, от една страна, от друга – справедливо възнаграждение за участието на народните представители в гласувания, този механизъм е адекватен. Но пак казвам, базата, която в момента е определена – само въз основа на възнаграждението, което е получавала предходната легислатура, изкривява съотношението.
А това, че била госпожа Нинова, бил някой друг, без значение от коя парламентарна група, не е гласувал през по-голямата част от времето, имаме и правилници на парламентарните групи. Не знам как е при колегите от БСП, но при нас, в нашия правилник има предвидени санкции.
Освен това, повтарям, предложението на колегата Кирилов е смислено, заслужава си да се обмисли при промяна на Правилника, но този размер, влизайки тук вече в модела на БСП, е прекалено висок. Трябва да помислим за по-нисък размер и тогава, съжалявам, но госпожа Нинова явно ще получи по-малко възнаграждение. Благодаря.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Съвсем бърза реплика, господин Кирилов.
Взех повод от думите на колегата Митев. Той каза, че тяхната парламентарна група има правилник, в нашата също има такъв правилник – за определен брой отсъствия по този дисциплиниращ правилник се удържа от сумите, които народните представители получават.
Такъв имаше не само когато бяхме управляващи, държа да Ви го кажа, такъв имаше и когато бяхме в опозиция. По логиката, ние не сме спазвали тази логика – кворумът си е работа на управляващите, нас ни интересува само петъкът, защото, в интерес на истината, онзи ден се позагледах в гласуванията Ви, позагледайте се и Вие, и то по закони, които бяха консенсусни, пък и по предлагани от Вас закони. Но предполагам и Вие имате такъв правилник – за неоправдани отсъствия, говоря неоправдани, защото има оправдани, има командировки, някой път има срещи на едни или други, има си ред: разписва председателят на парламентарната група, разрешава председателят на парламента, но при неоправдани такива отсъствия има санкция, която е в Правилника. Когато няма отсъствия, но има негласувания в залата, нашият Правилник има строги такива и ние си ги спазваме от 41-вото Народно събрание. Предполагам и при Вас го има.
Така че може би да сложим в Правилника, господин Кирилов, и този критерий. Парламентарните групи са задължени да си разработят или да е един критерий да се санкционират те – неучастващи, негласуващи народни представители. Там вече може да си отидете на 50%, 70, 10% удръжка, за някои да няма. Това го говоря сериозно. При нас го има и при нас се спазва. Благодаря. Това ми беше репликата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Трета реплика?
КРУМ ЗАРКОВ: Преди да започна официалната си реплика, поемам ангажимент да Ви изпратя Правилника на нашата група и Етичния кодекс, който приехме в началото на този мандат, където са уредени тези въпроси.
Три бързи точки. Първата – за съжаление, на всеки политик и на всеки лидер на партия могат да се извадят тежки думи, които уронват парламентаризма, всеки един – как са определяли депутатите, как е определяна дейността на депутатите, как някои цифри са завишавани или не. Ако си ги повтаряме, може би и ние влизаме в този тон. Това е едно.
Втората, аз харесвам предложението на господин Кирилов, тъй като то се вписва и в предложението на госпожа Фикирлийска, което пък е дошло от приемна, а именно, че трябва да се дисциплинират хората да седят в залата. Това не е intuitu personae и няма значение на кого как ще се отрази според мен.
Въпросът е: нека да бъде модел, нека да бъде съчетан с различни индикатори – дали ще ги изработим ние, или някой друг, но нека да използваме този дебат и да не го окарикатуряваме, а да помислим защо недоволстват хората. Ясно е, че заплатата е симптом – както размерът й сам по себе си, така и отношението към нея. Ясно е, че за много хора 100 лв. да си дадем, са много. Въпросът е: защо и как, и как се вписва?
Това също е хубав повод да проведем дебат: как се определят доходите в българската администрация, включително, ако щете, минималната работна заплата. И това също е дебат, който сме водили. Нейният растеж е точно такъв.
Онова, което Вие критикувате – нашето предложение, че не почива на механизъм, а е административна сума и аз например съм решил да е 43-тото, ама защо не е, важи с пълна сила за начина, по който се определя минималната работна заплата в страната, тъй като това е административно решение на един властващ орган, в случая – Министерския съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Там е с консултации, преговаря се.
КРУМ ЗАРКОВ: Тристранката има становище, тристранката дава становище. Знаете, това е дебат, който водим от време за начина и формулата, по която се фиксира минималната работна заплата. Към момента я фиксираме с бюджета.
И с това приключвам – чакам с нетърпение дебата в залата, защото съм сигурен, че всеки от нас е подготвил интересни неща да си кажем там. (Реплики при изключени микрофони.)
Как ще го оттеглим? Напротив, пό убедени от всякога вървим напред. (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имам право на дуплика, но се въздържам от дуплика, защото направихме доста подробен дебат.
Ако няма възражения, да закрием дебата.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване Проект на решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 854-02-20, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 19 април 2018 г.
За – 6, против – 1, въздържали се – 10.
С 6 гласа „за“, 1 „против“ и 10 „въздържали се“ не се приема Проект на решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 854-02-20.
С това приключихме обсъждането по точка трета.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18,00 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ: Данаил Кирилов