Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 46


На 9 май 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисия по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 802-01-8, внесен от Министерския съвет на 12 март 2018 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-33, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 4 май 2018 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 ч. и ръководено от председателя на Комисията Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси. Получили сте покана с проект на дневен ред. Имате думата по дневния ред.
Няма изказвания по дневния ред.
Подлагам го на гласуване.
За – 11, без против и въздържали се.
Приема се дневният ред.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 802-01-8, внесен от Министерския съвет на 12 март 2018 г.
Гости по точка първа от Министерството на правосъдието – госпожа Биляна Белякова – директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“; госпожа Стефка Кирилова – главен експерт в дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“, и госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателството“.
От Върховния касационен съд – господин Лозан Панов – председател на Върховния касационен съд, и госпожа Вероника Николова – върховен съдия.
Гости са и господин Ивайло Костов, преподавател по граждански процес в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Добре дошли на всички гости по точка първа, които се участвали, ми се струва, и в работната група между първо и второ четене по Законопроекта.
Преди да започнем второто четене, има ли желание за изявления, изказвания?
Господин Председател, заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря, господин Кирилов. Ще се опитам да бъда кратък и, ако позволите, по отношение на два от текстовете, да има възможност да се включи и съдия Николова.
Първо, искам да Ви благодаря, че на предходното заседание се съобразихте с нашите възражения. Предложенията, които са в този смисъл, от Вас, както и от експертите в Министерството на правосъдието, са именно в тази посока. Благодаря Ви още веднъж.
Имаме само две малки възражения във връзка с чл. 624, ал. 3 –дали не може да се прецизира. Ако има възможност, съдия Николова да вземе отношение и по отношение на новото предложение за създаването на нов параграф, който предвижда създаването на нова ал. 2 на чл. 298.
С това само искам да кажа още веднъж, че Ви благодаря и ако има възможност, съвсем накратко и съдия Николова да каже няколко думи. Както знаете, тя участваше и предходния път и взе отношение по тези въпроси. Благодаря Ви още веднъж.
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА: Аз също искам да изкажа благодарност за възможността да участваме при обсъждането на този законопроект и че са взети предвид наши предложения. Единственото, което бихме искали да добавим във връзка с частта от Законопроекта, която беше в неговото оригинално съдържание, във връзка с Регламент 861 от 2007 г., е относно възможността решенията на окръжния съд да подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд. Такава възможност трябва да има, разбира се, тъй като се касае за вземания, които са с възможен размер до 10 хил. лв. Но възможност трябва да се предвижда само за тези от тях, които и по общия ред биха подлежали на обжалване пред върховен съд. Всички решения по граждански дела до 5 хил. лв. не подлежат на обжалване, Регламентът не поставя към нас изисквания да въведем възможност за касационно обжалване. Поради това нашето предложение е в съществуващия текст в проекта на ал. 3 просто да бъде допълнен с две думи – „при условията на чл. 280 от ГПК“, тоест решенето на окръжния съд подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК. Това означава, че ще бъде спазен за тези решения същият ред, който е приложим и към всички останали дела извън приложното поле на Регламента.
С това считаме, че се постига пълно изравняване на реда за трансгранични спорове и национални такива.
Моля да продължа и по другите текстове.
Във връзка с новопредложения текст на чл. 288 от ГПК изразяваме становище, че такъв текст от Закона би било добре да съществува, защото в последните 20 години има изключително противоречива практика по въпроса за частичния иск в пределите на силата на присъдено нещо на постановените решения по частични искове и възможността да се вземат предвид установени факти в производството по частичен иск в последващи производства за предявения иск за остатъчния размер на вземането.
Това, към което искам да насоча Вашето внимание, е, че въпросът е изключително значим, свързан с основни начала на гражданския процес. Затова нашето предложение е ако може той да бъде предмет на отделен законопроект, по който да бъде организирана много широка платформа от участници. Вие да прецените кои да бъдат те. Смятаме, че въпросът е от много голямо значение не само за съдилищата, но за теорията и за практикуващите юристи. От изключително голям интерес е както за адвокатурата, по същия начин много различни тези се застъпват и от университетите в страната, поради което смятаме, че този въпрос наистина от 20 години се обсъжда във Върховния съд. През 2005 г. е било насрочено тълкувателно решение, по което не е прието решение поради невъзможността противоречивите становища да бъдат обединени. Това само показва колко сложен и важен е този въпрос.
Много бихме искали да бъде дадена възможност както на колеги от Върховния съд, които застъпват различни тези, различните две тези, така и на водещите преподаватели в университетите по граждански процес да вземат участие при обсъждането на този проект.
Също бихме искали да добавим, че в момента има образувано тълкувателно дело, като проектът за изменение на чл. 126 и проектът за ал. 2 на чл. 298 от ГПК са включени като два от въпросите на тълкувателното решение. Беше положен огромен труд по това тълкувателно дело. В продължение на една година се събираха становища както от съдилищата, така и от университетите, от Министерството на правосъдието, от адвокатурата. Постъпиха противоречиви становища, но в крайна сметка след много усилен дебат се обединихме по въпроса, който се засяга в проекта за чл. 298, около противната теза, а именно, че решението по уважен частичен иск ще има сила и по отношение на общите правопораждащи факти. Това, разбира се, по никакъв начин не обвързва законодателя, но налага според нас много широко обсъждане на въпроса. Много са теоретичните аргументи, които бяха изложени, но са много и практичните проблеми, които възникват при разглеждането на дела по частични искове.
И дори да възприеме окончателно тезата, която е включена в ал. 2, трябва да се решат много допълнителни въпроси, които възникват във връзка с нея. Тъй като няма никаква забрана страните да предявяват множество частични искове, а не само два, тази разпоредба урежда хипотезата, в която има уважен частичен иск и какво се случва със следващия частичен иск, но ако има уважен частичен иск, отхвърлен частичен иск за част от вземането и трети предявен като частичен, защото нищо не задължава страните да предявят само два частични иска, с които да изчерпят цялото вземане, какво правим тогава? Следователно въпросът има поредица от много други допълнителни въпроси, които се пораждат при регламентиране на материята. Затова молим, дори това да е окончателното решение, то да бъде по-детайлизирано, затова да бъде отделено в отделен проект.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Тъй като започнахме по същество и текст по текст, колегите чуха становищата, аз ще се стремя, като стигнем до всяка една от отделните разпоредби, да повторим по същина това, което Вие казахте, ако искате, и да го разширите, и да влезем в подробен дебат, ако колегите искат да изразят становища. При всички положения имаме стремеж да съобразим позицията, така както я представихте.
А за тълкувателното решение, каква е прогнозата като финал?
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА: Вече са гласувани отговорите и на трите въпроса, като по единия въпрос разрешението е идентично с даденото тук като предложение за изменение на чл. 126, а във връзка с предложеното изменение на чл. 298, становището, около което се обединиха болшинството от съдиите във ВКС, е противоположното на това. Не е изготвено окончателно тълкувателно решение, но са гласувани вече вариантите за отговор. Предстои изготвяне на мотивите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да започваме, колеги.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 802-01-8, внесен от Министерски съвет на 12 март 2018 г., приет на първо гласуване на 28 март 2018 г. Проект за второ гласуване, с който Вие разполагате.
Наименование на Проекта: „Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс“.
Моля да гласуваме наименованието.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се наименованието на акта.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов за създаване на нов параграф по отношение на чл. 126:
„В ал. 1 накрая се добавя „с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск“.
Имате думата за мнения, становища и изказвания.
Тук съдия Николова ни запозна с това, че към момента в резултат на дебатите Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия имат аналогично разбиране по това предложение.
Има ли изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов параграф по отношение на допълнение на чл. 126, ал. 1.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението се приема.
Пристъпваме към предложение от народния представител Данаил Кирилов за създаване на нов параграф по отношение на чл. 298: за създаване на нова ал. 2 по отношение на решението по уважен частичен иск и неговото действие.
Имате думата, колеги.
Присъединявам към този дебат и становището на съдия Николова, която ни запозна с позицията на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд, включително тя направи и предложение за оттегляне или отлагане на това предложение.
Заповядайте.
ИВАЙЛО КОСТОВ: Абсолютно правилно съдия Николова каза, че по-скоро в практиката, не толкова в теорията, макар че и в теорията има противоречиви мнения по този въпрос.
Искам да Ви обърна внимание на следното. Този текст, така както е предложен в тази редакция, напълно отговаря и на току-що приетото предложение за изменение на чл. 126 от ГПК. И двата казват горе-долу едно и също: че когато имате предявен иск за 100 лв. от 200 или 300 – без значение е, искът, с който се предявява останалата част или исковете, с които се предявява останала част, защото може да са повече, не са еднакви. Става въпрос за различни 100 лв. При тази редакция, която е предложена, на чл. 298, ал. 2, на практика се приема, че ако има решение, с което е уважен един частичен иск за тези 100 лв., това решение няма никакво отношение по отношение на следващото дело или дела, в което ще се разглежда разликата.
Вярно е, има противоречиви становища по въпроса, но мисля за уместно да Ви обърна внимание върху следното. Гражданският процесуален кодекс от 2007 г. е съвършено различен от процедурата, която уреждаше Гражданският процесуален кодекс от 1952 г. Никога при действието на ГПК от 1952 г. по този въпрос не е имало каквото и да е съмнение. И професор Силяновски, и професор Сталев абсолютно безпротиворечиво през всичките години, във всичките издания на техните учебници поддържат тезата, застъпена в направеното предложение. Напомням, че ГПК от 1952 г. уреждаше производството по различен начин– със засилено служебно начало, със засилена роля на съда за изясняване на действителното фактическо положение.
При ГПК от 2007 г. това съвсем не е така – ищецът или ответникът могат да загубят делото не защото искът е неоснователен, или възраженията са неоснователни. Ищецът и ответникът могат да загубят делото, защото не са си доказали иска по някаква причина. Не се е явил на заседанието, изтървал срок, преклудирал с правно възражение и така нататък.
По тази причина ми се струва крайно нередно в една такава хипотеза да прехвърляме решението на първия съд, което да бъде обвързващо за втория по отношение на правопораждащите факти.
По отношение на възраженията подчертавам, защото има практика на Върховния касационен съд, която горе-долу казва следното по второто дело: защото си изтървал да направиш възражение за нищожност по първото, не можеш да го направиш по второто. Има такива решения, поради което за тази разпоредба не съм и съвсем съгласен с това, което съдия Николова каза, че се отнася само за два иска. Не е така, както е формулирана редакцията, е срещу непредявената част от иска. Как ще предявяват тази част от иска – на един път, на сто пъти – няма никакво значение. Обръщам внимание, струва ми се, че внимателно трябва да помислите: вярно, противоречива е практиката, но правната сигурност би трябвало да бъде преди всичко.
В този ред на мисли смятам, че предложената редакция е удачна и може да бъде подкрепена. Според мен, ако не го направим, ще трябва да променим концепцията на ГПК, с оглед на преклузиите. Ще стане така, че не е отишъл на едно заседание и не е подал отговор на исковата молба по първото дело, оттам насетне всичко е загубено. Затова делата не са идентични, както не са идентични в хипотезата на чл. 126. Отговорите трябва да са еднакви. Тези два текста се отнасят до обективните предели на силата на присъдено нещо и по един и същ начин трябва да се решава въпросът, той не може да се решава по различен начин.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Костов.
Колеги, имате думата за становище.
Заповядайте, господин Председател.
ЛОЗАН ПАНОВ: Господин Кирилов, няма да повтарям аргументите на съдия Николова, но както вече казах, това е едната теза. Тя се споделя от Софийския университет, както и от адвокатурата. Има и обратна теза със своите аргументи. Споделя се от Министерството на правосъдието, както и от други субекти, участвали в тълкувателното дело на Гражданската и Търговската колегия.
По-важното е, че основните промени, които се правят в момента, касаят именно Регламент № 861/2007 г. на Европейския парламент. Внасянето между първо и второ четене на въпрос, който е от огромно значение и концептуален, изисква наистина по-широк форум на обсъждане и аргументи в едната и другата посока. По подобен начин дебат се разви и на самото Общо събрание. Може би съдия Николова също би могла да каже.
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА: При положение, че вече обсъждаме по същество самият текст, бих искала да изтъкна кои са водещите и най-вече разумни и логически съображения, които наведоха болшинството от съдиите от Гражданска и Търговска колегия на този извод, а именно, че решението по предявения частичен иск формира сила на присъдено нещо по общите правопораждащи факти. В тях, разбира се, не се включват новонастъпили факти, които са настъпили след приключване на производството по частичния иск, както и по ненаправени възражения за прихващания например също така не би могло.
Водещото е, че трябва да има баланс в начина, по който законодателят третира кредитора и начина, по който той третира длъжника, техните права трябва да бъдат равни. Досега безспорно беше схващането, а и очевидно законодателят не възнамерява да го промени, че когато бъде предявен частичен иск и той бъде отхвърлен с влязло в сила решение, последващ иск за пълния размер на вземането ще бъде отхвърлен, защото се смята, че с един отхвърлен частичен иск се отрича съществуването на цялото вземане и този спорен въпрос не трябва и не може да бъде преразглеждан повече между същите страни. Поставям въпроса: защо да е по-справедливо тогава, длъжникът, който по някаква причина е достигнал до неблагоприятен за него резултат и при първия частичен иск не е могъл да се защити, както можем да кажем, че и ищецът не е могъл да се защити добре, щом частичният му иск е отхвърлен, защо, като не е организирал добре своята защита, той да има до безкрайност възможност да повдига пред съда същия спор? Ищецът може да претендира иск за останалата част от вземането си само ако бъде уважен първият му частичен иск. Ответникът може да защитава правата си до безкрайност и в 10 различни производства.
По другото въпреки съществуващите теоретични спорове между нас, накрая повечето се обединихме около тезата, че с възможността да постановим различни решения, а това го виждаме в практиката при постъпили дела – по един и същи запис на заповед се предявяват по два-три иска, единият съден състав приема, че записът за заповед е невалиден поради липса на реквизит, другите го намират за валиден, тези съдебни решения влизат в сила и накрая излиза, че за един и същи спор има противоречиви решения. Това създава и в двете страни по делата, всъщност не само в едната страна, усещане за хаос и несправедливост. Тоест, какъвто и да е съдът, той трябва да е последователен в решенията си. Някак си се създава нестабилност, когато един и същи спор се пререшава. Това ни е било водещото. Все пак един по-голям дебат по тази разпоредба би бил най-удачен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, искате ли да вземете становище?
Аз мисля да постъпя по следния начин. Тъй като съм сам вносител на това предложение, бих могъл да го оттегля от Законопроекта. Смятам, че ще направя точно така, за да уважим становището на Върховния касационен съд и на двете колегии, които са заседавали по този въпрос. Приемам тезата, че е необходимо да се направи широк дебат. Аз и колегата Костов очевидно не сме достатъчни, за да придадем широта на дебата на едната теза.
Дължа малко обяснения в тази връзка. Направил съм това предложение точно като възпитаник на Софийския университет, обучаван в досегашното разбиране, че решението по частичния иск има пределите само и единствено по отношение на самия частичен иск, включително и по отношение на ефектите спрямо давността. При положение че това е въпрос, обсъждан от Общото събрание на Върховния касационен съд, редно е да не го предрешаваме в този момент. Ще очакваме решението по това тълкувателно дело.
Плюс това отсега заявявам, че ако не точно аз, най-вероятно ще има законодателна инициатива да се внесе това предложение главно с намерението да се проведе широко обществено научно и теоретично обсъждане по въпроса.
Сега предполагам, че правната наука в лицето на колегата Костов ще възрази по това, че тълкувателното решение е тълкувателно решение. То ще има действие спрямо другите съдилища такова, каквото е установено в Закона и в Конституцията.
Приемам аргументът, че трябва да обсъдим този въпрос. Не прекъсвах дебата, защото можеше да ползваме това време като старт на дискусията. Действително има поне три посоки, в които може да разсъждаваме във връзка с действието на решението по частичния иск. С интерес ще прочета решението на върховните съдии и на тази база нека да преценим необходимостта и от законодателна инициатива, да преценим и необходимостта от корекция на това правило.
Споделям чисто практически, като адвокат винаги съм приемал, че и старият ГПК и новият ГПК е изключително пестелив по отношение на всякаква уредба за частичния иск. Правната доктрина също не е разработила кой знае колко материята по отношение на частичния иск. Вероятно и затова се е стигнало до различно, противоречиво прилагане в правораздаването.
Обръщам се и към правната наука: ангажирайте всички становища. Признавам, че не бях чел това, което вероятно е качено на сайта на ВКС по повод на това дело. Не съм чел и становищата по делото. Ще ги прочета при първа възможност. Наистина нека дебатът да започне от сега нататък.
Оттеглям предложението за нов параграф за чл. 298.
Преминаваме към предложението на народния представител Данаил Кирилов за създаване на нов параграф по отношение на чл. 432, т. 5 – това е промяна на препратка.
Колеги, имате думата по това предложение.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване това предложение.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението се приема.
Пристъпваме към предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов § 1: в чл. 519 ал. 2 се изменя, както е посочено в предложението.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Костов, Вие имате ли становище?
ИВАЙЛО КОСТОВ: Смятам, че е разумно това предложение по принцип. То закрепва практически съществуващото предложение, как се прави днес, в момента. На практика така се прави. По-добре да го има в Закона.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Менда Стоянова, за чл. 519, ал. 2.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението на Менда Стоянова се приема.
Пристъпваме към следващото предложение на народния представител Менда Стоянова: да се създаде нов параграф: в чл. 520 ал. 1 да се измени и ал. 2 да се допълни.
Имате думата за изказвания по това предложение и следващото нейно предложение. То е за преномериране на параграфите.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, за съжаление вносителят не е тук, но ако някой може да ми отговори: какво точно разбираме под бюджетно субсидиране на заведение. Тук се чудихме с госпожа Атанасова, дали това са лечебни заведения, дали това са някакви организации, дали това е термин от Закона за публичните финанси. Ако някой може да ни отговори?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще опитам да дам някаква ориентация, освен ако някой колега не претендира за по-голяма точност.
Общинските бюджети се формират по два начина – първо, със собствени средства и собствените приходи на общината, те са в основата на общинския бюджет. След това за държавно делегираните дейности има предоставена част от държавния бюджет. Предоставената част от държавния бюджет е в няколко форми. Една, която изначално се предоставя по отделни дейности.
Другата е допълнителна субсидия. Тук нямаме допълнителна субсидия. Изброяването на субсидия, трансфер или временен безлихвен заем от държавния бюджет, това са форми и инструменти, с които държавният бюджет подпомага общинския бюджет при определения разписани в закона предпоставки както в общия, така и в конкретния за съответната година.
Идеята на тази нова форма е, че върху тези средства, които се предоставят, трансферират се най-общо казано от държавния бюджет към общината и към нейни бюджетни разпоредители, под нея бюджетни разпоредители, не могат да бъдат предмет на изпълнение. (Реплики извън микрофоните от народния представител Десислава Атанасова.)
Финансисти са го писали.
Заповядайте, госпожо Фикирлийска.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Благодаря, господин Председател.
Това, което каза председателят господин Данаил Кирилов е точно така. Аз само ще добавя, че в „други бюджетни субсидирани заведения“ – в това понятие се включват училища, детски градини, читалища. По принцип общината е първостепенен разпоредител с бюджетните средства. Когато има районни кметове и районни общини, те са второстепенни и вече училища, детски заведения, читалища са третостепенните разпоредители. Предполагам, че тук госпожа Менда Стоянова е имала предвид всички тези заведения, които също получават субсидии и разпределение от съответната община.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Виждате който е бил кмет на община как знае. Те социалните закони имат понятия „заведения“. Не знам. Нека колегите направят проверка по понятията и до влизане в залата и от трибуна може да заменим „заведения“ с „организации“.
Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване това предложение на госпожа Менда Стоянова, съответно и следващото, което е за преномерация, но ние служебно ще извършим преномерацията, ако се приеме.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се това предложение на Менда Стоянова.
Предложение на Данаил Кирилов за създаване на нов параграф по отношение на чл. 623. След чл. 623 се създава наименованието „Глава петдесет и седма „а“ – „Производство и изпълнение въз основа на Регламент ЕО 861/2007 г.“
Имате думата за изказвания по това предложение. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам предложението на гласуване.
За – 12, против – няма, въздържал се – 6.
Приема се това предложение.
Пристъпваме към § 1 от основния доклад: текст на вносител по отношение на чл. 624. Има и предложение на Данаил Кирилов.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Колеги, към моето предложение правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника: в чл. 624, ал. 3, накрая да се добави „при условията на чл. 280“.
Имаме текст на вносител, имаме предложения между първо и второ четене, имаме и предложение по реда на чл. 83, ал. 5.
Имате думата за мнения, предложения, становища и изказвания.
Заповядайте, господин Панов.
ЛОЗАН ПАНОВ: Господин Кирилов, подкрепяме Вашето предложение, което направихте преди малко. То е съобразено и със становището, което и съдия Николова изрази пред Вас.
Отново благодаря за подхода и това, че съобразихте тези предложения, както и на колегите от Министерство на правосъдието и Вашите експерти за решаване какъв да бъде редът и съответно инстанциите при разглеждането на тези искове с малък материален интерес. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, изказвания?
Знам, че въпросът е бил дискутиран на работна група. Колегите ни запознаха – колегата Борис Йоцов от Комисията по правни въпроси няма възражения.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението по чл. 83, ал. 5: да се добави в ал. 3 „при условията на чл. 280“.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението по чл. 83 от Правилника.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов между първо и второ четене. Уточнявам – това е предложението на съвместната работна група между ВКС и Министерството на правосъдието с колегите референти и експерти.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението на Кирилов, тоест на работната група.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото предложение на Кирилов и предложението по реда на чл. 83, ал. 5.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Прие се § 1.
Пристъпваме към предложение на Данаил Кирилов за създаване на нов параграф: в Глава петдесет и седем „а“ се създават членове 624а и чл. 624б със съдържанието, така както е в нашия доклад.
Имате думата за изказвания.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам го на гласуване.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се това предложение за създаване на нови членове 624а и 624б.
Пристъпваме към § 2 – текст на вносител, заедно с предложение от народния представител Данаил Кирилов по отношение на чл. 626а – „Преглед в изключителни случаи“.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, възражения.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението на Данаил Кирилов, което отразява предложението на работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2 заедно с приетото вече предложение.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Прие се § 2.
Пристъпваме към § 3: Създава се Част осма с членове от 634 до 639.
Текст на вносител и предложение на народния представител Данаил Кирилов.
Имате думата за изказвания, мнения и становища.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов, което всъщност е замяна на думите „копие на“ с „препис от“.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за Част осма, членове от 634 до 639 заедно с приетото предложение.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
С това § 3 е приет.
Пристъпваме към предложението на народния представител Данаил Кирилов за създаване на подразделение „Заключителни разпоредби“ с предложение за два параграфа в подразделението „Заключителни разпоредби“.
Давам думата за изказвания за наименованието на подразделението.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване създаването на подразделението „Заключителни разпоредби“.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението за създаване на подразделението „Заключителни разпоредби“.
Има предложение на народния представител Данаил Кирилов за създаване на параграф в подразделението „Заключителни разпоредби“ в Административнопроцесуалния кодекс: в чл. 144 накрая се добавя „освен чл. 61, ал. 2 от него“.
Като вносител правя следното уточнение. Това предложение е в резултат на настояване от магистратите от Върховния административен съд по отношение на предходното изменение в чл. 61, ал. 2 в ГПК, което направихме във връзка с така наречената „съдебна ваканция“. Административните съдии възразиха за това, че те се произнасят по производства, които касаят защита на обществения интерес, срочни са – с кратки срокове, и не е редно да се спира съдопроизводството по време на съдебната ваканция за процедури по обществени поръчки, концесии. По тази причина съм направил това предложение.
Имате думата след това обяснение на вносител за мнения, становища и предложения.
Колега Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз смятам, че това предложение заслужава подкрепа, тоест поправя един пропуск, който сме допуснали, когато гледахме предложението за нова ал. 2 на чл. 61 и не сме съобразили действително, че по Административнопроцесуалния кодекс имаме препращаща норма за субсидиарно прилагане на Гражданския процесуалния кодекс. Действително сроковете, които спомена колегата Кирилов, и по Закона за концесиите, по Закона за обществените поръчки, и по Изборния кодекс, съм сигурен, че има и други специални закони, изискват бързина, която няма как да се постигне, а и не това е била идеята, когато правихме допълнението на чл. 61 от ГПК. Той винаги е бил насочван по отношение на производствата по граждански дела по ГПК.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Митев.
Господин Костов, желаете ли становище?
Действително в дебатите ни по ГПК ние разсъждавахме главно за обикновеното гражданско съдопроизводство. Много мислихме, имахме няколко дебата по този въпрос, подкрепихме правната доктрина в това искане. Съобразихме тогава изключването, което е в Закона за съдебната власт по определени видове бързи производства, но явно не сме съобразили, че в ЗСВ административните производства не са включени в тази препратка. По тази причина, действително смятам, че сме създали… Нищо не сме създали, опитали сме. Стига да не прекалявам със самооценките и квалификациите.
Господин Панов, заповядайте.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Както вече беше казано нормата на чл. 144 от АПК препраща за приложението на ГПК, разбира се, доколкото не е предвидено друго. С това изключение всъщност се акцентира върху нормата на чл. 61, ал. 2 с новата й редакция от брой 86/2017 г., а именно сроковете спират да текат през дните, определени за официални празници по 154 от Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция.
Има също бързи производства и гражданското съдопроизводство, това от една страна. От друга страна, при изключението по чл. 29, ал. 3 има възможност конкретен административен ръководител да разпореди да се гледат конкретни категории дела в съответния съд. Искам да кажа, че това, според мен, създава риск за колегите адвокати, които по различните производства трябва да следят дали се спазва нормата на чл. 61, ал. 2, или не. Очевидно идеята е била по административните дела тя да се игнорира и да не се спазва, но това може да засегне и някои граждански дела в същия смисъл. За колегите адвокати ще създаде един режим при една категория дела и друг режим при друга категория дела. По същественото е, че сте водили този дебат и за нормата на чл. 329, ал. 3 от ЗСВ. Както вече казах, всеки един административен ръководител, включително председателят на ВКС, председателят на окръжен съд, на районен съд, може да разпореди със свой акт определена категория дела да се гледат по време на съдебната ваканция. Това ще създаде предпоставки в един съд сроковете по чл. 61, ал. 2 да текат, а в друг съд да не текат, което ще създаде различен режим. Казвам го само за да заявя, че е възможно да се помисли за някаква промяна на тази норма. В този смисъл може да бъде прецизирана, така че да не се дава възможност на самите административни ръководители да го правят, защото представете си по една категория дела бързи производства в един районен съд административният ръководител разпорежда, че трябва да се гледа тази категория дела, за колегите адвокати сроковете ще текат, а могат да изтекат и те да не са подали съответно жалба, а и да не защитят правния интерес на своите клиенти. Съответно в друг съд административният ръководител да не издава такава заповед и там сроковете да текат. Казвам само като отметка, защото е възможно да се прецизира текстът в ГПК в последващи редакции. Готови сме да съдействаме затова този текст да се прецизира.
По-скоро моето предложение е отправено към Закона за съдебната власт и мисля, че е удачно, за да не се позволява административният орган със своето правомощие по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ да влияе върху приложението на процесуалните срокове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз благодаря за това становище. Всъщност такава беше първата ми реакция на искането на върховните административни съдии. Казахме, че няма проблем през лятото да гледат административните поръчки, административният ръководител може да разпореди това. Оказа се, че административните ръководители се въздържат от такива разпореждания. Предполагам, че те имат едни или други основания. На практика само седемте точки на ал. 3 се приемат от съдилищата за такива, по които има разглеждане и по време на съдебната ваканция, тоест административните ръководители не се престрашават да добавят нов вид дела. Изброяването от т. 1 до 7 действително са делата със специален интерес, който не трябва да се препятства от прекъсване на времето.
Приемам предложението. Не възразяваме. Нека административните ръководители, нека Висшият съдебен съвет и всички заинтересовани да вземат становище по този въпрос. Може би коректната промяна или прецизиране е в т. 8 на ал. 3 от чл. 329 на ЗСВ.
По отношение на измененията в чл. 61, ал. 2 от ГПК ще се радвам да можем да стигнем до там да направим оценка на въздействието и прилагането на тази норма и да преценим. С този аргумент склонихме да приемем това решение. Да видим кои от участниците в гражданския процес са най-затруднени, създават ли се затруднения, възникват ли грешки при изчисление на сроковете и респективно създава ли се риск от преклудиране на процесуални права за страните.
Използвам случая да направя редакционно предложение за този параграф – думите „освен чл. 61, ал. 2 от него“ да се заменят със „с изключение на чл. 61, ал. 2“. Това е редакция по предложение на колегите референти.
Има ли други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов заедно с редакционното предложение за създаване на нов параграф по отношение на АПК и промяна в чл. 144 от него.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението се приема редактирано.
Пристъпваме към предложението от народния представител Данаил Кирилов за създаване на следващ нов параграф:
„В Закона за задълженията и договорите се създава чл. 116а:
„Чл. 116а. Когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част.“
Колеги, ще оттегля и това предложение във връзка с оттеглянето на другото предложение.
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА: Този въпрос не е идентичен с въпросите, поставени в тълкувателното решение. Там е поставена една по-специфична хипотеза, а именно, когато вземането е предявено като частично и в хода на висящото исково производство се увеличи размерът на иска и се постигне предявяване на пълния размер. Според периода между подаването на исковата молба до извършеното увеличение на иска – дали за този период се счита прекъсната или спряна дейността.
За този текст във формулировката, която сте предложили, на практика не сме имали противоречия. Спорът, който сме имали и е предмет на тълкувателното решение, е за по-детайлна, специфична хипотеза – когато стане изменение на иска в хода на производството. Считаме, че връзката между двете не е непременна. В този смисъл предоставяме на Вашата преценка. Ние не се противопоставяме на това предложение. Точно в този вид не е предмет на тълкувателното.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това не е предмет на тълкувателното решение.
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА: Много по-детайлна хипотеза е предмет на тълкувателното решение, а именно ако се извърши изменение на иска в хода на производството.
ИВАЙЛО КОСТОВ: Вярно е това, което казва съдия Николова. Не са идентични хипотезите в тълкувателното решение и така предложената разпоредба, която виждам в момента. Струва ми се, че има необходимост да бъде приета тази норма в Закона за задълженията и договорите, за да се избегне абсолютно всякакво съмнение, че иск, който не е предявен, прекъсва или спира давност, каквато практика съществува.
В доктрината има разминавания, при това много остри публикации по темата. Тук ако намерите за необходимо, можете да подложите текста на гласуване, без да го оттегляте. Няма да обидите Върховния касационен съд с подлагането на гласуване на това предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не иде реч за обиждания, а за съобразяване. Не е редно, когато е положено огромно усилие да се систематизира една уредба, да се вземат становища, да се прави това. Бих подкрепил, че ако законодателят избърза, би се получила една недобра хипотеза на конкурентност на правни решения, а идеята не е такава. Пак казвам: не съм правил това предложение с такава предварителна нагласа.
С оглед на тези две становища, колеги и колеги от Министерството на правосъдието, моля за Вашите позиции.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, аз също смятам, че не трябва да си оттегляте предложението. Колегата Костов и уважаваната съдия от Върховния касационен съд обосноваха ясно и според мен от редакцията на Вашето предложение за допълнение на ЗЗД е видно, че няма същия предмет, както чл. 298 и предложеното там изменение. Няма такъв спорен характер. За мен е безспорно това, което сте предложили, че когато вземането е предявено частично, дейността се спира и прекъсва само за предявената част, а за останалата непредявена част от това вземане естествено давността продължава да тече. След като в теорията има такива спорове, още в по-голяма степен е редно да има такъв текст, за да изключи всякакво съмнение за това положение.
И с оглед на казаното, че няма противоречива съдебна практика по този въпрос, Ви предлагам да обмислите оттеглянето и да не оттегляте този текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики към това изказване?
Допълнение от колегата Костов.
ИВАЙЛО КОСТОВ: Запълването на тази празнота в ЗЗД идва поради причина, че през 1952 година, когато е приеман, на практика е съкратена частта, свързана с въпросите и текстовете за давността от стария ЗЗД в новия с идеята да стане много по-кратък и да не прилича на стария. Поради това създателите на ЗЗД са допуснали тази празнота. Никога не е бил спорен този въпрос, който се предлага за уреждане. Днес очевидно има спорове.
Пак казвам: няма как да си представим, че непредявен иск прекъсва давност или спира – как ще стане тази работа?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Добре, колеги, съдия Николова ме убеди, че не влизаме в колизия с предмета на тълкувателното дело. По тази причина не оттеглям това предложение.
Не се чуха различни и противни становища.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване това предложение.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се това предложение за втора заключителна разпоредба.
Колеги, с това приключихме второто четене на ЗИД на ГПК.
Благодаря на колегите от ВКС за участието на първо четене, в работна група и на второ четене на колегите от Министерството на правосъдието за участието в процедурата досега. Пожелавам успех на всичките ни усилия!

Колеги, продължаваме с точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, № 854-01-33, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители.
Гости по този Законопроект от Агенцията за обществени поръчки са: госпожа Христина Денева – началник отдел „Правна уредба и методология“ в дирекция „Методология и законодателство“ и от Комисията за защита на конкуренцията госпожа Даниела Георгиева – експерт
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание ЗИД на Закона за обществените поръчки, № 854-01-33, внесен от мен и група народни представители заедно с колегите Даниела Савеклиева, Анна Александрова, Мария Илиева, Йорданка Фикирлийска, Александър Иванов, Александър Мацурев, Георги Динев.
Също така уточнявам, че сме внесли тези предложения след продължителен и обстоен анализ с колеги експерти от дирекциите в Министерския съвет, от Агенцията за обществени поръчки и от Комисията за защита на конкуренцията.
Със Законопроекта се предлагат промени в производството по обжалването на обществените поръчки по Глава 27 от ЗОП. Промените са свързани с установените дисбаланси и несъвършенства в производството по обжалване на решенията на възложителите по процедура за обществена поръчка. Измененията се отнасят до предложения, с които се цели преодоляване на практиките на тенденциозно и неоснователно обжалване.
Втората група от предложения цели прецизиране и отстраняване на установени несъответствия в нормативната уредба.
Предложението по разпоредбата на чл. 196а цели да преодолее неблагоприятните тенденции на неоснователно обжалване на големи поръчки.
В част от тези случаи от жалбите или от изхода на производството пред КЗК е видно, че единственият резултат, който се постига, е значително забавяне във времето на провеждане на процедурите и съответно възлагането на поръчките. При тях се пораждат основателни съмнения за злоупотреба с правото на обжалване. Това би могло да доведе до реално увреждане интересите на възложителя от своевременно изпълнение на договорите и усвояване на средствата от европейските фондове.
С предложението се въвежда отговорност за причинени вреди, когато е налице злоупотреба с правото на обжалване. Търсенето на отговорността може да се реализира след приключване на обжалването по общия исков ред. Разпоредбата е аналогична на тази по чл. 3 от ГПК.
Част от предложените промени се отнасят до уточняване и допълване на реквизитите на жалбата и доказателствата към нея, както и възможността за връчване на съобщения и призовки само на електронен адрес и факс с оглед ускоряване на производството. Въвежда се и задължение в жалбата да се посочи уникалният номер на поръчката в регистъра на обществените поръчки, което ще позволи при свързване на регистрите на АОП и КЗК да се проследява чрез регистъра дали конкретна обществена поръчка е обжалвана и съответно развитието на производството по обжалването.
Предлага се въвеждане на задължение за заинтересованите лица да обосноват и докажат качеството си на заинтересовано лице, като мярка срещу злоупотреба с правото на обжалване. Целта е да се преодолее подаването на бланкетни жалби срещу решенията на възложителите, включително такива срещу избора на изпълнител, в които се твърди най-общо несъответствие с всички изисквания на възложителя по отношение на останалите участници в процедурата. Това задължава КЗК да разгледа по същество цялото решение на възложителя. В някои случаи се стига до проверка на всички действия на комисията за оценка на офертите, което забавя във времето разглеждането на спора по същество. Допълнително се създават затруднения за защитата на възложителя, тъй като не се твърдят конкретни нарушения, по които той да формулира и подготви защитата си.
Предложението по чл. 203, ал. 3 цели да преодолее негативните последици от необосновано спиране на процедурата, когато жалбата се окаже нередовна. Съгласно изменението процедурата ще спира едва след образуване на производство пред КЗК. Така се преодоляват нередовните жалби, при които процедурите спират принудително за около 15-20 дни, докато евентуално КЗК образува производство. Очаква се значително да намалеят случаите на неоснователно спрени процедури, тъй като по обща статистика тези жалби са 1/3 от всички подавани.
Изменението на чл. 205, ал. 7 внася яснота в практиката. В действащия закон не е посочено изрично по реда на коя глава от ГПК ВАС разглежда определенията на КЗК по допускане на предварително изпълнение. Пораждат се спорове дали трябва да ги разглежда като първа инстанция и съответно определенията на ВАС да могат да се обжалват пред петчленен състав. С предложението се уточнява, че производството пред ВАС е касационно и определението на съда е окончателно.
Последно, промяната в чл. 210 цели оптимизиране на призоваването и връчването на съобщения. Заедно с уведомяване по пощата равностойни способи са призоваване по електронен адрес и факс. Това ще позволи да се скъсят вътрешните срокове в производството, като КЗК няма да губи време за уведомяване на лицата по пощата.
С промяната се очаква да се ограничат случаите, при които страните не могат да бъдат своевременно намерени на адрес, което води до удължаване на производството пред КЗК.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения за първо четене.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз и колегата Димитров смятаме, че Законопроектът заслужава подкрепа. И двете цели, които си поставя – от една страна, да бъдат намалени в максимална степен случаите на злоупотреба с правото на жалба при оспорване на процедурата по обществените поръчки, и ускоряването на самата процедура по обществените поръчки, си струва да бъдат подкрепени. Факт е, че при сега съществуващото положение на практика лица, които нямат правен интерес и изобщо предметът на дейност на търговски дружества и на търговци са много, много далеч, диаметрално противоположни на предмета на съответната обществена поръчка, оспорват с една-единствена цел – да изнудват на практика участниците в процедурата по обществена поръчка, което е недопустимо, от една страна. От друга страна, влияе негативно върху обществения интерес за бързо приключване и изграждане на съответния обект – предмет на обществената поръчка. В този смисъл допълнителните изисквания за доказване на правен интерес, за обосноваване на жалбата са добри, навременни и следва да бъдат подкрепени.
По същия начин смятам, че останалите предложения, които бяха представени подробно от господин Кирилов, подобряват действащата уредба в ЗОП и ще доведат до ускоряване на процедурите, от една страна; а от друга, до прецизиране на разпоредби, за които до момента е имало различно разбиране в практиката.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изказване – колегата Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо ще започна с това, че наистина има логика в това предложение. Също така бих добавил, че има нужда от регулация по ЗОП спрямо тези обществени поръчки, които се обжалват умишлено с цел да се забави поръчката, да се пренаредят играчите, ако си говорим честно – за някакъв вид икономическо изнудване. Въпросът е дали точно това е начинът и дали точно това са методите, по които това да стане. Така не се ли лишават гражданите от гражданска активност – на физически лица, на юридически лица, на сдружения.
Моя отговор ще го разделя на две.
Ще започна с това, с което не съм съгласен категорично, а именно възможността за връчване на съобщения и призовки да се извършва само по електронен път с оглед ускоряване на производството. Бих добавил, че от чисто човешка немарливост някое от физическите лица или ако заболее е възможно да не си влезе в пощата.
От друга страна, пощите на юридическите лица се ползват от много хора. Би могло поради техническа грешка нещо да бъде изтрито и да не стане достояние на съответния жалбоподател.
Също така не съм съгласен в жалбата да се посочва уникалният номер на поръчката, който е в регистъра на обществените поръчки. Бих сравнил това все едно по гражданските дела да се изисква задължително да бъде вписан единният граждански номер на лицето. Мисля, че има достатъчно други начини, по които да бъде обективно… (Шум и реплики.)
Другото, с което съм съгласен и което обезсмисля посочването на уникалния номер, прави сте, че заинтересованото лице трябва да докаже своята заинтересованост. Това е правилно и така трябва да бъде.
Съгласен съм и при прилагането на документи да се прилага и представителната власт, въз основа на която се извършва, а не впоследствие да има някаква потвърждаване на действията.
На този етап ние ще се въздържим от подкрепа на Закона, но между първо и второ четене бихме могли да дадем предложения, които считам, че биха били полезни.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, като потвърждавам нашата позиция, че няма да го подкрепим, обръщам внимание на един дебат, който започнахме още при обсъждането на промените в АПК, дебат, който отново ще проведем и във връзка с тях. Това са способите на уведомяване.
Понякога личните имейли страдат от технически проблем, например получават писма, но ги пращат в папка „Спам“, а тук говорим за преклузивни срокове с последствия, които не могат да бъдат преодолени лесно. На този дебат във връзка с АПК дойдоха и представители на органите, които отговарят за електронното правителство. Споделиха становището, че е необходима система, която да може надлежно да удостовери получаването и отварянето. Ние сме „за“ да преодолеем архаичния способ да се изпращат писма, който лесно може да бъде шиканиран и да забави процеса, но в същото време да гарантираме в достатъчна степен правата на гражданите. Мисля, че този способ не гарантира това. Нас ни притесняват евентуалните последици.
Също така подкрепяме, че да, трябва надлежно да се доказва правният интерес, но в същото време, ако прехвърлим границата, а мисля, че в този законопроект се прехвърля, като се говори за отговорност за отговорност за пропуснати ползи, за вреди, със сигурност мисля, че ако изплашим евентуалните жалбоподатели до такава степен, би пострадал правовият ред.
Не мога да се съглася с мотивите, цитирам, че някои големи поръчки страдат, жалбите ги забавят, като единственият резултат, който се постига, е значително забавяне във времето. Естествено, някои жалби са неоснователни или не успяват, макар субектът, който ги е подал, добросъвестно да е смятал, че е прав, но това е белег на правовата държава. Нормално е всеки възложител да си смята срока и риска, че може да има обжалване и да се забави в някакво време. В контекста на промените на АПК, които приемаме и доста ускоряват или биха ускорили административното правораздаване, мисля, че това е пътят – работеща и бърза съдебна система, която е независима и казва кой има право и кой – не.
Ако направим така, че чрез регулации да откажем подаването на жалби, мисля, че тук би пострадал правовият ред и правовата държава – основни принципи в правото. Това е един от основните ни аргументи на този етап да не подкрепим Законопроекта. Това са нашите съображения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплика от колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Божанков, няма да се съглася с Вашите аргументи.
Първо, по отношение връчването на призовки или съобщения в процедурата по ЗОП по реда на чл. 210, ал. 2, изменението на първото изречение. Всъщност връчването ще става едновременно по електронен адрес и по факс, тоест не се разчита само и единствено на електронния адрес, а на факса, ако е посочен такъв, както и призоваването по електронен адрес е съобразно с това дали има посочен такъв.
Що се отнася до възражението Ви за посочването за отговорността за вреди в новия чл. 196а при недобросъвестно упражняване, много се извинявам, но тази отговорност, дори да не я бяха писали колегите от ГЕРБ като нов чл. 196а, тя съществува. Тя съществува и понастоящем. Дори това, че я има и че я записват, е много по-добра и по-голяма индикация за всеки недобросъвестен жалбоподател, който и в момента по сега действащия закон, дори този текст да не бъде приет, съществува.
Накрая си позволявам само една скоба с едно изречение по отношение на АПК. Аз продължавам да смятам и не съм си променил мнението от дискусиите в работната група по отношение на връчване на съобщения, книжа, че връчването по електронна поща, на електронен адрес е много по-сигурно, в много по-голяма степен може да се удостовери получаването и да сте сигурни, че ще го получи едно лице, отколкото изпращането на SMS, което беше предвидено като една от възможностите в АПК. Този дебат действително ще го водим на по-късен етап, когато разглеждаме АПК и начина на връчване на призовки и съобщения в административния процес.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други реплики към изказването на колегата Божанков? Няма.
Дуплика, господин Божанков, ако желаете.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Това с факса няма да го коментирам, защото съм некомпетентен – през живота си факс никога не съм използвал, може би още има хора, които го използват. (Смях, оживление.) Предполагам, че има и фирми. В администрацията има фирми, които ползват флопи, дискети, които съм виждал само на картинка.
По отношение на адреса моята теза беше, че тъй като това не е казус, който се появява само тук – по отношение на обществените поръчки, нито само в АПК, а е казус, който касае много сфери на животи и решението трябва да бъде комплексно. Такива казуси с електронните пощи ще има. Може би, ако влезем в хипотеза, ще има и хора, които нарочно ще твърдят, че нямат имейли, за да бъдат призовавани по стария начин, но една електронна система, която удостоверява и е сигурна, така както и представителите на съответния орган изразиха становище, със сигурност става все по-необходима. Днешният дебат и предложение го доказват.
Това наистина би решило проблема, а този подход ще създаде нови проблеми. Обръщам внимание на това. Надявам се да не съм прав, но се опасявам, че времето ще докаже обратното.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Заповядайте.
ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА: По въпроса, който породи дискусия, свързан с уведомяване, няколко думи каква е действащата към момента уредба.
Към момента изискването към жалбата е да съдържа както адрес, така и електронен адрес за кореспонденция, така и факс. Липсата на някои от тези реквизити е основание председателят на КЗК да издаде отказ от образуване на производство, ако в тридневен срок не бъдат отстранени тези нередовности.
Каква е идеята на този запис? Логиката е производството да протича бързо. За да протича производството, съответно е необходимо да има по-модерни средства за комуникация със страните. Практиката показва, че сериозните жалбоподатели, тоест тези, които действително имат интерес от получаването на обществената поръчка, изобщо не създават затруднения и още с подаването на жалбата формулират, посочват в нея факс и електронен адрес за кореспонденция. За миналата година в КЗК има подадени 1322 жалби. Под 10 са случаите, в които са възниквали някакви проблеми във връзка с уведомяването по електронен път.
Освен това правото на защита на жалбоподателя не се препятства, защото ако той счита, че не е уведомен редовно, би могъл да обжалва разпореждането за отказ на председателя или постановения акт на КЗК, ако се е стигнало до там.
С други думи, според мен това предложение за уведомяване не е толкова революционно. Жалбоподателят посочва в жалбата трите адреса. Непосочването на който и да е от тях е основание да бъде постановено разпореждане за отказ.
Оттам нататък, след като е посочил електронен адрес и факс, идеята е да има по-бърза комуникация между КЗК и него. Аз не виждам какво сериозно затруднение би могло да създаде, защото това е работещ вариант в практиката. Това коментирахме в КЗК и по-скоро не сме склонни да приемем тази редакция на предложението. Имаме резерви към редакцията да има едновременно уведомяване и по факс, и на електронен адрес. Според нас тази редакция ще създаде само казуси.
Какво значи „едновременно“? Факсът е изпратен сутринта, на електронния адрес уведомителното писмо е изпратено след обяд. Това не е едновременно.
Или получен е на електронен адрес, но не е получен по факс. Значи – отлагаме, счита се, че е нередовно призован.
Ако имате някакви съмнения, по-скоро нека запазим съществуващата редакция към момента, отколкото да изключваме варианта за уведомяване по електронен път, или да го правим в съвкупност и с други способи за уведомяване. Идеята е да тече бързо производството. Ако тръгнем да се уведомяваме по поща, едно уведомяване е около месец, защото тези жалбоподатели, които не си посочват електронния адрес или факс, всъщност се укриват да си получат писмата и по пощата. За да се върне обратната разписка, това са минимум 20 дни. Няма как да осигурим бързина в производството.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В контекста на това, което разказвате, си позволявам да Ви прекъсна с молба да посочите конкретни примери: какви са случаите в Пловдив, в Стара Загора с невнесени такси по обжалване, с липса на идентификация по отношение на адреси или данни за призоваване, или каквито случаи намерите за необходимо.
ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА: В момента ми избяга наименованието. Има жалбоподател, който стана актуален последните месеци, последните дни на май в един ден пристигнаха 10 жалби от него. Те изглеждат по идентичен начин. „Зара брокерс“ или нещо такова. Има го в публичния регистър, така че не е конфиденциална информация. В жалбата има посочен само пощенският адрес, не е платена таксата по нито една от жалбите. Освен това се обжалват решения за откриване на процедура, тоест обжалват се такива актове, които предполагат по закон възможност да бъде направено искане за налагане на временна мярка спиране. Както се сещате, такова искане е направено и процедурата спира. Това блокира възложителя. Дори не съм сигурна до момента дали успяхме да постановим отказ, защото не знам дали са се върнали обратните разписки. Няма и платени такси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За колко време приблизително блокира?
ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА: Между 20 дни и месец.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз имам данни за 7 месеца.
ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА: Възможно е, да.
ХРИСТИНА ДЕНЕВА: Бих искала да внеса яснота по повод коментара, свързан с уникалния номер на поръчката. Доколкото разбирам, това донякъде е притеснително.
Уникалният номер на поръчката е публична информация, той се генерира автоматично за всяка поръчка, която се обявява в националния регистър. Той съдържа няколкоцифрен код, който означава номера на възложителя, годината на публикацията и съответния номер на поръчката на този възложител. В него няма никаква информация, която да е лична и по някакъв начин да указва конкретно физическо лице, да съдържа лична информация, която да има нужда от защита.
Уникалният номер на поръчката и смисълът да се въведе подобно изискване в жалбата е, за да може да се направи, както вносителят подчерта, свързаност между регистъра на обществените поръчки и регистъра на КЗК. Към момента няма такава свързаност. Идеята е всяка поръчка, обявена в националния регистър, и обжалвана, да има директна връзка, разбирайте линк към регистъра на КЗК в случаите, когато е налице такова обжалване. Това ще облекчи значително участниците в съответната поръчка или всяко заинтересовано лице, което все още не е решило да се включи в нея. Ще позволи значително по-лесно проследяване практиката на КЗК по идентични случаи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По отношение на понятието „едновременно“, можем да го заменим и с „в един ден“. Това е въпрос на редакция, като стигнем на второ четене, ако смятате, че е по-еднозначно и по-безспорно с оглед доказването и прилагането.
ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА: По-скоро е дали ще остане предложението за кумулативно да бъдат уведомени и на електронен адрес, и на факс.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Като съобразявам, че господин Божанков не е работил с факс, започвам да си мисля за текста като ретро, технически неактуален, така че можем да разсъждаваме за замяна на „факс“ с „друг технически способ на уведомяване“.
Припомням на господин Божанков, че телексът и факсът повече от половин век са общоприети средства за търговско уведомяване, утвърдени са в бизнес практиката и всички арбитражни съдилища, включително международните ценят уведомяването по факс като изключително сигурно и равностойно на уведомяването по куриер, с пощенска услуга или по друг начин. Тук е въпрос и на традиция. Законодателят трябва да спазва традициите. Ако няма факс, господин Божанков, да си намери.
ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА: А ако не работи факсът, ще отложим заседанието?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако не работи факсът, няма да получи положителен рапорт, че е изпратено и получено съобщението.
ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА: И отлагаме заседанието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако няма факс, какъвто е случаят с господин Божанков… (Шум и реплики.)
ХРИСТИНА ДЕНЕВА: Не бива да забравяме, че 99% от участниците в обществени поръчки са всъщност юридически лица, търговци. Режимът за тях не би трябвал да го гледаме така, както е режимът за физическите лица. Съвсем нормално е в търговската си практика те да се позовават на електронен адрес. Факсът е общоприет начин за призоваване и в кодексите. Доколкото си спомням, все още има дебати по това в АПК. Всъщност решение на народни представители е да преценят кой подход е удачен по обществените поръчки относно начина на призоваване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Божанков поиска реплика.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Това с факса го казах в кръга на шегата, но може би като подход е добре това да се остави като избор на самия жалбоподател. В крайна сметка, той носи отговорностите и последствията, ако е посочил факс или има проблеми, или не разполага с такъв, както и адрес, отколкото да бъде вкаран в рамка от законодателя, защото наистина за него са вредните последици, ако той има проблем с начина на уведомяване, който е предложил само той.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплика и за господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Искам да направя уточнението към колегите от КЗК и АОП, че според мен в максимална степен са постигнати целите за правна сигурност и уведомяване на адресата. Въпросът не е архивен ли е, или не е архивен факсът. Знаете, че при факса се стига до отпечатване на хартиен носител на съобщението, което го нямаме при електронната поща. Действително между първо и второ четене можем да мислим за това, което каза колегата Божанков – за алтернатива с „и/или“ – „електронен адрес и/или факс“. Не смятам обаче, че би трябвало да махаме факса. В противен случай ще стигнем до тези и хипотези, за които се говори - неполучено съобщение по електронна поща. Както Вие давате пример с факса, много повече случаи могат да се дадат с електронните пощи, например „хакнаха ми пощата и не мога да я отворя, нищо не съм получил“. Факсът в по-малка или в по-голяма степен дава доста по-голяма сигурност – според мен. Ако факсът не работи, получавате съобщението, то е прието, на всичко отгоре е отпечатано на хартиен носител, тоест има веществено доказателствено средство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще очакваме всяко едно Ваше предложение, включително при дебата на второ четене.
Не искам да влизаме в технически детайли. Съвременните факсове имат опции да не разпечатват, получава се на софтуер, излиза също на компютри и електронни устройства. Софтуерът е за обслужване на факс, който се включва към телефонна линия. Времето на факсовете с ленти свърши. Няма как да ти свърши лентата и да не можеш да си получиш факса.
Прави са АОП и КЗК – това най-често са търговски дружества, тоест субекти, които по закон са длъжни да упражняват по-голяма грижа за кореспонденцията и деловодството си. Това не е обикновеното физическо лице, което не може да издава входящи и изходящи номера, няма входящ и изходящ дневник. Напротив, мисля, че търговците през последните 20 години се дисциплинираха и по отношение на търговската комуникация. Изключвам случаите, в които имаме мним жалбоподател, прехвърлил дружеството на безимотно физическо лице някъде, където не може да се проследи адрес и не може да се установи въпросното лице, но тогава случаят е флагрантен, тоест ясно е. Затова си позволих да персонализирам случаите регионално – в Пловдив и Стара Загора се е разраствал същият модел на обжалване.
Тук имам справка и мога да посоча как са се движили производствата в рамките на 7 дни за жалбоподател, който не може да се намери да бъде уведомен, но пък пуска жалба без държавна такса за всеки отказ, тоест уведомява се, следи производството.
Колеги, има ли други изказвания? Имате ли възражения да прекратим дебата?
Гостите желаят ли да добавят още нещо?
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване ЗИД на ЗОП, № 854-01-33, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 4 май 2018 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6. (Реплики от народния представител Димитър Лазаров на изключен микрофон.)
Приема се Законопроектът на първо четене.
Благодаря на колегите от АОП и КЗК за участието до тук в процедурата. Продължаваме да разчитаме на взаимодействие.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,45 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Данаил Кирилов