Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 48


На 16 май 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, № 802-01-10, внесен от Министерския съвет на 29 март 2018 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 802-01-14, внесен от Министерския съвет на 19 април 2018 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,36 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има кворум, откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Уведомени сте със съобщения за предложението за дневен ред. Имате думата по дневния ред.
Има ли становища по дневния ред? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦА, ЗАСТРАШЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, № 802-01-10, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 МАРТ 2018 Г.
Гости по тази точка:
- от Министерството на правосъдието: господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието, и господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“;
- от Прокуратурата на Република България: госпожа Пенка Богданова – заместник-главен прокурор, и господин Димитър Влахов – директор на Бюрото по защита при главния прокурор;
- от Върховния касационен съд на Република България: госпожа Павлина Панова – заместник на председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателната колегия;
- от Посолството на Великобритания в България: госпожа Виолета Ангелова – съветник в политическия отдел, и госпожа Диляна Раненска – съветник за връзка с българските правоприлагащи институции.
Добре дошли на всички гости!
Колеги, имате ли някакви изявления преди да започнем второто четене на Законопроекта? Няма.
Пристъпваме към Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, № 802-01-10, внесен от Министерския съвет на 29 март 2018 г., приет на първо гласуване на 25 април 2018 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство.“
Имате думата за изказвания по наименованието на нормативния акт.
Има и предложение за редакция в наименованието на Закона – думата „наказателното“ се заменя с „наказателно“.
Имате думата за изказвания по текста на вносителя и по предложението за редакция.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението за редакция.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с приетото предложение за редакция за наименованието на нормативния акт, който ще бъде „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство“.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Прието е наименованието.
Пристъпваме към § 1. Имаме текст на вносител.
Имате думата по § 1.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 1 на вносител.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се § 1 – текст на вносител.
Пристъпваме към § 2 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания.
Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 2.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се § 2.
Параграф 3 – текст на вносител и предложение за редакция, с което разполагате.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението за редакция за § 3.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с приетото предложение за редакция.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Прие се § 3 – текст на вносител, с редакция.
Пристъпваме към параграфи 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 19 включително.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения по параграфи от 4 до 19 включително – текстове на вносител.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текстове на вносител от § 4 до § 19 включително.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приети са параграфи от 4 до 19 – текстове на вносител.
Пристъпваме към § 20 – текст на вносител, заедно с предложение за редакция.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, предложения, отношение.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 20, заедно с приетото предложение за редакция.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към § 21 – текст на вносител, § 22 – текст на вносител, и предложение за редакция за § 22.
Колеги, имате възможност за изказвания.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция по отношение на § 22.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция на § 22.
Подлагам на гласуване текстове на вносител за параграфи 21 и 22, заедно с приетото предложение за редакция на § 22.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към § 23 – текст на вносител, § 24 – текст на вносител, § 25 – текст на вносител, § 26 – текст на вносител, § 27 – текст на вносител, § 28 – текст на вносител, § 29 – текст на вносител, и § 30 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания за текстовете на вносител по параграфи от 23 до 30 включително.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текстове на вносител от § 23 до § 30.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приети са текстовете на вносител за параграфи от 23 до 30 включително.
Пристъпваме към § 31. Създава се Допълнителна разпоредба – текст на вносител, предложение за редакция.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения по текста на вносител и предложението за редакция на § 31.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението за редакция.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 31, заедно с приетото предложение за редакция.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Пристъпваме към § 32 – текст на вносител, и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с приетото предложение за редакция.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Пристъпваме към „Преходни и заключителни разпоредби“ – наименование на подразделението, § 33 – текст на вносител, § 34 – текст на вносител, и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението за редакция на § 34.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Подлагам на гласуване наименование на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, текста на вносител за § 33 и текста на вносител за § 34, заедно с приетото предложение.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Пристъпваме към § 35 – текст на вносител, § 36 – текст на вносител, и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Заповядайте, съдия Панова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, гости! Да дам позицията на Върховния касационен съд по отношение на § 35, с който се правят съответните изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс.
Знаете, че съществени промени бяха направени с измененията в Наказателно-процесуалния кодекс от миналото лято, действащи от 5 ноември миналата година, които показаха някои непълноти, неясноти и процесуални проблеми при прилагането им. Затова считам, че тези промени, които се предлагат сега, някой от тях действително заслужават да бъдат направени, но други са прибързани и не съвсем уместни.
На първо място, становището на Върховния касационен съд е, че в чл. 50 – промяната, която се предлага с § 35, т. 1, с допълване на разпоредбата, ако не са налице основанията по чл. 49 от НПК, не носи никаква полза за правоприлагането, тъй като очевидно и сега е безпределно ясно кога прокурорът продължава едно образувано от него наказателно производство, като защитава правата на евентуалните пострадали вече в качеството им на частни тъжители. Нормата на чл. 50 в корелация с нормата на чл. 81 от НПК създава много сериозни проблеми и те са по-съществените на практика, затова не знам дали законодателната процедура позволява или не, но нашето мнение е да не се предприема промяна в нормата на чл. 50, а евентуално за бъдещи по съществени законодателни изменения, които действително да подпомагат правоприлагащите органи с тези така съществени промени, които бяха направени в нормата на чл. 50 във взаимовръзка с чл. 81.
Следващата ни забележка е по отношение на чл. 141, т. 5 от § 35, в която думите в ал. 4 „ал. 1, т. 3, 4 и 5“ се заменят с „ал. 1 и 2“. Всъщност става въпрос за цитиране на норми от обсъждания сега от Вас Закон за защита на лицата, застрашени в наказателното производство, като вместо цитираните точки се предлага да се ползват от защитата на разпит като станат свидетел по същите правила на лица, които в чл. 6 със сегашната промяна се въвеждат и като лица, защитени по ал. 1 и 2.
Нашето мнение е, че лицата по т. 1 и по т. 2 на ал. 1 не следва да бъдат защитавани и разпитвани по реда на разпита на таен свидетел в наказателното производство, доколкото това са защити, които включват мерки „лична физическа охрана“ и „охрана на имущество“. Притесняваме се от обстоятелството, че прекаленото разширяване на кръга на лица, които ще бъдат разпитвани при правила, които са изключение от принципите на равенство на страните и публичност, и непосредственост, ще създаде сериозни проблеми на България при обсъждане на въпроса за справедлив наказателен процес и осъждания пред Европейския съд по правата на човека.
По отношение на т. 4, извинете, че се връщам, в чл. 127 предложението думите „чл. 56“ да бъдат заменени с „чл. 58“, считаме, че това не е необходимо, тъй като всъщност доказателствено средство по смисъла на НПК е докладът на Сметната палата, а чл. 58 урежда процедурата, по която този доклад се свежда до знанието на Прокуратурата и всъщност доказателствено средство е не редът, по който докладът ще стане доказателствено средство, а самият доклад.
В т. 8 от § 35 – в чл. 249, буква „а“ се предлага ал. 3 да бъде изменена с внасянето на нов текст относно характера на определението, което се постановява в разпоредителното заседание и което подлежи на контрол пред въззивната инстанция. Считаме, че тази редакция е ненужна и неуместна, а проблемът може да бъде решен чрез поместването на сегашната норма на чл. 249, ал. 3 в чл. 248 като последна алинея. По този начин ще се премахнат всякакви неясноти по отношение на това кое определение подлежи на контрол пред въззивната инстанция, когато се постановява в разпоредителното заседание редът, по който се разглежда.
Внасяната редакционна промяна чрез вписването на думите: „когато са констатирани очевидни фактически грешки“, според мен ще създаде много повече проблеми в практиката, тъй като едва ли не ще се тълкува, че предмет на обжалване или протестиране може да бъде само такова разпореждане, с което впоследствие се констатира очевидна фактическа грешка. Смятам, че предлаганата редакция на ал. 3 ще създаде много проблеми в практиката. По-скоро запазване на сегашната редакция на ал. 3, но промяна на нейното местонахождение в чл. 248 като последна алинея.
Точка 10 от § 35 – предложение за промяна в чл. 251, ал. 5, в което се предвижда: „Определението и разпореждането за спиране на наказателното производство подлежат на обжалване и протестиране по реда на Глава двадесет и първа“. Променят се, не само че се вписва и разпореждането за спиране на наказателното производство, но и редът, по който се разглежда – досегашният ред в НПК и редът на Глава двадесет и втора от НПК. Това означава в закрито заседание пред въззивната инстанция.
В мотивите на предложителя на тази промяна не е описано кое налага разглеждането на определенията и разпорежданията да става в открито съдебно заседание. Глава двадесет и първа урежда разглеждането на жалби и протести в открито заседание, Глава двадесет и втора – в закрито заседание. Всъщност важните проблеми, които се разискват, когато става въпрос за разпореждане, за прекратяване и връщане или отказ да се прекрати и върне делото, се разглеждат в закрито заседание, а такъв не толкова съществен проблем като спиране на наказателното производство се предвижда да бъде в Глава двадесет и първа. Ние не можахме да разберем конкретно причините да стане това, може да е пък някаква грешка, или да има някаква логика в предложението. Още повече че тази промяна не корелира в това как се атакува постановлението за спиране на наказателно производство на досъдебната фаза, за което съгласно чл. 244, ал. 5 в досъдебното производство това постановление се атакува еднолично и се разглежда еднолично от съдия от съответния първоинстанционен съд в закрито заседание. Тоест налице е неравнопоставеност в отделните фази на процеса за това защо налага в единия случай разглеждането да стане в закрито, а в другия случай – в открито съдебно заседание.
С останалите предложени промени в § 35 изразяваме съгласие.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на съдия Панова.
Имате възможности за реплики.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН ПРОКУРОР ПЕНКА БОГДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Предложените промени в НПК се споделят изцяло от Прокуратурата. Ние считаме, че се постига по голяма прецизност, особено във връзка с препращащите норми, които са грешки или пропуски от технически порядък.
Ще взема отношение само по няколко текста, по тези, по които взе и госпожа Панова. Член 50 от Наказателния кодекс в момента с предложената разпоредба постига едно по-голямо прецизиране от сега действащата. Предлагаме да бъде приета така, както е предложена от вносител, като ще си позволя да кажа, че в Прокуратурата също споделяме мнението, че занапред едно по задълбочено обсъждане на хипотезите как да реагира прокурорът – дали да прекратява, или да не прекратява наказателното производство тогава, когато не са налице изключителните случаи по чл. 49 от НПК, трябва да бъдат обсъдени. Но тъй като мотивите на вносителя са, че тези промени се правят именно с цел прецизиране на нормите от технически порядък, предлагаме тази норма да бъде приета по предложения начин.
По отношение на чл. 127 от НПК, препратката, която се прави към чл. 58 от Закона за Сметната палата вместо към чл. 56, намираме за коректна, защото чл. 56 от Закона за Сметната палата касае само доклади със становища по отчети за изпълнение на бюджетите, а чл. 58 касае одитните доклади, тоест вършените проверки от Сметната палата тогава, когато в хода на същите се откриват данни за престъпление. Намираме, че е напълно резонно документите от тези проверки на Сметната палата да бъдат обхванати от писмените доказателствени средства по смисъла на чл. 127.
Конкретно по отношение на заявеното за систематичното място дали да е в нормата на чл. 248 предлаганата нова редакция на чл. 249, ал. 3 НПК, считаме, че няма проблем, включително и да бъде създадена нова ал. 7 със същото съдържание, така както предлага Върховният касационен съд, но като цяло становището ни е, че тези предложени изменения са важни и ще допринесат за отстраняване на евентуални неясноти, които биха съществували към този момент. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на заместник главния прокурор госпожа Богданова.
Господин заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател. Съвсем накратко.
Уважаеми народни представители, бих искал да взема отношение по направените бележки.
На първо място, действително промените в НПК в тези параграфи, които коментирахме и които претърпяха определени критики от страна на представителя на ВКС, имаха за цел отстраняване на известни неясноти и технически грешки. Това е като общо положение.
Конкретно по отношение на чл. 50 от НПК, с бележката на ВКС се поставя въпросът за противоречие между чл. 50 и чл. 81 от НПК. И двете разпоредби имат за цел защита на основни права и интереси на пострадалото лице. Предвиденият едномесечен срок в чл. 81, ал. 3 от НПК има изцяло дисциплиниращ характер и ясно посочих хипотезата, за която се отнася, а именно в случай, че първоначално наказателното дело е образувано като дело от общ характер.
Освен това тази разпоредба кореспондира и с една от хипотезите, свързана с изменение на обвинението в този институт, регламентирана в чл. 287, ал. 5 от НПК. С оглед на процесуални икономии и защита на правата на обвиняемия и на пострадалия е направено съответното предложение за допълнение на разпоредбата на чл. 50 от НПК, а именно, ако не са налице основанията на чл. 49 от НПК. Целта е да се осигурят на пострадалия необходимите процесуални гаранции.
По отношение на бележката за допълването на чл. 127 от НПК, действително чл. 58 от Закона за Сметната палата съдържа разпоредбата, която определя, че Сметната палата изпраща одитния доклад и материалите към него на Прокуратурата. Смятаме, че това е коректната препратка.
По отношение на бележката в чл. 141 от НПК, допълнението на този текст, тук целта е да се обезпечат правата и законните интереси на граждани – участници в наказателното производство, които в хода му съдействат на държавните органи – разследващите, прокурора и съда, и допринасят за изясняване на обективната истина. В рамките на образувано наказателно производство често тези лица са пострадали от извършено престъпление. Поради тази причина те участват в процеса освен като свидетели и в качеството на пострадал и граждански ищец. Независимо от това дали са пострадали или не, тяхното участие в определени хипотези може да застраши техните законни права и интереси на степен, която да наложи да бъдат предприети мерки за специалната им защита.
Това съвсем накратко исках да взема като отношение по бележките, свързани с промените в НПК. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Има ли други изказвания и становища?
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Въпросът ми е към уважаемия заместник-министър на правосъдието по отношение на чл. 251. Ако може, да дадете малко повече разяснения за промяната на реда за оспорване на определението и разпореждане за спиране на наказателно производство. Защо е по реда на Глава двадесет и първа, а не по реда на Глава двадесет и втора? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря за възможността да отговоря. Промяната в чл. 251 от НПК, както и представителят на ВКС обърна внимание за това, че предлагаме в открито заседание да става процесът по обжалване, е свързана с промяната в ал. 4 на чл. 250, която гласи: „Определението и разпореждането за прекратяване на наказателното производство подлежат на обжалване и протестиране по реда на Глава двадесет и първа.“ Тоест стремим се да въведем унифициран модел на обжалване. Това ни е носещият мотив.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Удовлетворен ли сте, господин Митев, или да поискаме уточнение и от господин Стефанов?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания, мнения, становища, предложения?
Колеги, ако няма други изказвания, ще пристъпим към гласуване. Последна покана.
Няма изказвания и предложения. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението за редакция по отношение на § 36.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се предложението за редакция.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносител за параграфи 35 и 36, заедно с приетото предложение за редакция за § 36.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Прие се предложението за редакция за § 36 и текстовете на вносител за параграфи 35 и 36.
Колеги, с това приключи второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
Добре дошъл на главния прокурор на Република България господин Цацаров!

Колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, № 802-01-14, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 19 АПРИЛ 2018 Г.
Гости по тази точка:
- от Министерството на правосъдието: госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър на правосъдието, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“;
- от Министерството на вътрешните работи: господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи;
- от Висшия съдебен съвет колегите са посочили представляващия Висшия съдебен съвет господин Боян Магдалинчев, но не го виждам тук, сега и в момента;
- от Прокуратурата на Република България: главният прокурор на Република България господин Сотир Цацаров и госпожа Пенка Богданова – заместник-главен прокурор;
- от Върховния касационен съд на Република България: госпожа Павлина Панова – заместник-председател на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателна колегия;
- от Върховния административен съд – няма никой;
- от Инспектората към Висшия съдебен съвет: госпожа Теодора Точкова – главен инспектор, господин Игнат Георгиев – инспектор, госпожа Тоня Тодорова – експерт в специализираната администрация, и господин Кирил Арнаудов – експерт в специализираната администрация;
- от Националния институт на правосъдието: госпожа Миглена Тачева – директор;
- от Съюза на съдиите в България: господин Атанас Атанасов, госпожа Весислава Иванова и господин Емил Дечев.
Мисля, че това са гостите, ако съм пропуснал някой от колегите, има възможност да обяви своето присъствие.
Колеги, пристъпваме към Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт № 802-01-14, внесен от Министерския съвет на 19 април 2018 г., приет на първо гласуване на 3 май 2018 г.
Наименование: „Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт“.
Колеги, имате възможност за мнения, становища и предложения във връзка с наименованието на нормативния акт.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Прие се наименованието на нормативния акт.
Пристъпваме към предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители по отношение на създаване на т. 18 в ал. 5 на чл. 30.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Добър ден. Първо, господин Председател, искам да благодаря за възможността да присъстваме на обсъждането на Законопроекта. Ние ще представим писмено становище по всички параграфи, в което сме посочили с кои от предложенията сме съгласни и по кои имаме възражения, като тук ще се изказваме по тези, по които имаме възражения. Имаме такива по предложението, което сега се разглежда – за създаване на т. 18 в чл. 30, ал. 5 от Закона за съдебната власт.
Според нас с така предлаганата разпоредба на Съдийската колегия се възлагат правомощия, свързани с командироването, които по принцип Законът досега винаги е възлагал по преценка на административните ръководители. При обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт миналата година през ноември месец, на което ние също присъствахме, народните представители възприеха тезата, че следва да се гласува доверие на административните ръководители при упражняване на тези правомощия и също така има декларирана воля от народните представители, че те ще се придържат към принципа, че командироването не следва да замества принципа на кадрово развитие чрез конкурс.
Сега с тези промени според нас се предвижда осъществяване от страна на Съдийската колегия на по същество контрол за законосъобразност и целесъобразност на решенията на административните ръководители за командироване на съдии, без обаче да са ясни границите, при които този контрол може да бъде упражняван от страна на Съдийската колегия. Препраща тази разпоредба към условията и реда за командироване при нарушения, на които Съдийската колегия може да взима решения за прекратяване на командироване, без да е ясно обаче кои точно условия и ред за командироване при нарушаването им могат да предвидят такава намеса. Както казах, с това предложение се възлага на втори орган, освен на компетентните административни ръководители, да извършва преценка за нуждите от командироване, за реда, по който следва това да става, без установяване на конкретни критерии кога тази намеса ще бъде упражнявана от страна на Съдийката колегия. Това накратко са нашите възражения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Имате възможност за други изказвания, мнения, становища.
Не правя изрична покана за реплики, тъй като се касае за изказване на наши гости, тоест тук не е задължително да използваме процедурата по Правилника. Който иска да репликира, може да репликира с изказване.
Заповядайте, господин Панов.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря Ви.
Съвсем накратко. Подкрепям аргументите, които бяха изложени преди това. Може би вече се е казало, но по този начин се вменява ново задължение и правомощие на самата Софийска колегия, от една страна, а от друга страна, касае само тази колегия, разбира се. Въпросът е дали да няма някаква процедура, която да оказва, да дава възможност на административните ръководители, ако изобщо се подходи по този начин. Дано това да не е провокирано от някакви инцидентни случаи и от там съответно да е провокиран самият дебат.
По-важното нещо, което бих искал да кажа – това се отнася за значителна част от предложенията – е, че някои от предложенията променят концептуално визия и концептуално възприети решения от законодателя, и то с предложение на народни представители. Смятам, че по някои от предложенията е необходимо да има малко по-широк дебат. Ние сме подготвили становище. Разбира се, че ще го представим. Въпросът е в това, че с тези нови предложения, пак казвам, се променят концепции и визии, особено и в дейността на Инспектората, а за това трябва малко по-широк дебат. Казвал съм го и друг път във връзка с промените на ГПК.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Панов.
Първо ще кажа по въпросното предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители, тъй като аз съм, ако не се лъжа, последният народен представител, който е подписал това предложение. Уточнявам следното, за да е ясно за всички и за да е ясен и транспарентен законодателният процес. Това предложение беше направено до мен от члена на Висшия съдебен съвет госпожа Вероника Имова, която мотивира предложението като проблем с оглед липсата на такава процедура във връзка с командироването. Ние включихме в пакета от тези предложения, които бих казал, че обобщават предложенията на вероятно пет институции, затова на всяко едно от предложенията ще конкретизирам и ще уточнявам кой го е предложил.
Нейните мотиви ги възпроизведохме съответно и в мотивите, които са достатъчно подробни и са приложени към това предложение. Те са качени на интернет страницата на Народното събрание, така че са видни и няма да ги повтарям. Подходихме и включихме това предложение в пакета, за да има възможност то да бъде обсъдено, и защото позоваването беше на аргумента: имаме празнина по отношение на тези въпроси. Ние съобразихме, че след като има непълнота по тези въпроси, тоест тогава, когато съдийската колегия или пленумът установи нарушаване на правилата за командироване, как да се действа и какви да са последиците, по тази причина сме го включили за обсъждане. Аз лично се радвам, че това обсъждане се провежда в този момент, така че приканвам всички, които имат отношение и становище, да участват в този дебат.
Госпожо Панова, заповядайте.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Благодаря за това, че давате втори път думата на Върховния касационен съд.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Разбирам, че нормата е предложена от представител на Висшия съдебен съвет. Съжалявам, че няма представител на Висшия съдебен съвет, който да защити и да изложи действителните мотиви, поради които това се налага. Считам обаче, освен аргументите, които бяха изложени от колегите – от председателя на ВКС и от колегите от Съюза на съдиите, че бих могла да добавя следните аргументи. Тази норма действително е много неясна и е едно вмешателство на съдийската колегия като колективен орган върху оперативната самостоятелност, с която административните ръководители ще извършват евентуални командирования на магистрати с цел бързо уреждане на кадрови проблеми и решаване на дела. Ако все пак Вие решите тази норма да бъде приета, бих апелирала към Вас да обмислите дали директно да се преминава към процедура съдийската колегия да отменя решения на административен ръководител или, както каза председателят, да констатира, че има нарушение, да окаже на председателя, на съответния административен ръководител, който е извършил това командироване, че е констатирал такова нарушение и да му даде възможност той сам да измени или отмени заповедта си и евентуално след това да преминава към тази крайна процедура.
Смятам, че би могло да има случаи на резон за такава процедура, в случаите предвид на обстоятелството, че с последните изменения, които прилагаме вече в НПК, се даде възможност на председателя на Апелативния специализиран съд да командирова магистрати от цялата страна, а с друга норма, която се предлага със сегашния Проект за изменение на ЗСВ, председателят на Върховния административен съд ще има възможност да командирова магистрати от общите съдилища за нуждите на административните съдилища. При тази възможност специализираното правосъдие да изтегля кадри от общото правосъдие, за да попълва нуждите било на административните съдилища, било на специализираните съдилища, струва ми се, че може би в такива случаи съдийската колегия би трябвало да има някакъв контрол, защото тук става въпрос за конкуренция на отделни органи на съдебната власт, които са в различните сфери – на специализираното наказателно правосъдие, съответно в специализираното административно правосъдие и в системата на общите съдилища. Така че моят апел е може би за разписване на по-прецизна процедура, преди да е възможна намесата на съдийската колегия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на съдия Панова.
Позволявам си да взема становище по Вашето изказване. По отношение на прецизността на текста правя предложения за редакция, така както колегите са предложили. Това ще бъде първото предложение – т. 18 да придобие следния вид: „Съдийската колегия прекратява командироването на съдия при нарушения на условията и реда, предвидени в този закон, или при възникнала необходимост за кадровото обезпечаване работата на органа на съдебната власт, от който съдията е командирован.“
Освен това правя второ предложение по чл. 83, ал. 5, т. 3 в контекста на изказването на съдия Панова със следното съдържание: „при нарушения на условията и реда, предвидени в този закон, или при възникнала необходимост за кадрово обезпечаване работата на органа на съдебната власт, съдийската колегия уведомява административния ръководител, който може в седемдневен срок от получаване на уведомлението да предприеме съответните действия за спазване на Закона.“
Тук безспорно има нужда от още една последица при бездействие в седемдневния срок, така че оставям предложението отворено за варианти на решение в тази връзка.
По това мое предложение имате възможност да се изказвате, да го критикувате, да го допълвате и да го развивате.
Възможно е да се развие двуетапна процедура, включително във втория етап при бездействие, тогава съдийската колегия да прекратява командироването, но това да е последващо действие след бездействието на административния ръководител. Тук не виждам някаква специална пречка. В интерес на истината не виждам някаква колизия между правата на административния ръководител и правомощията на съдийската колегия. Не съм виждам и писмен текст на колегите от Съюза на съдиите, те също могат да вземат становище по второто предложение. Тоест ако смятате, че това е вариант за решение и имате виждане, заповядайте, предложете редакция.
За да върнем правомощието на административния ръководител, да може той да си прекрати командироването, ако прецени, че е извършено нарушение на правилата на командироването. Тук всъщност са две хипотези. Едната хипотеза е нарушение на Закона, втората хипотеза е възникнала необходимост за кадрово обезпечаване, тоест това са две различни хипотези според мен. Интерпретацията би следвало да бъде и различна в този случай, но досега не получихме реакция по това. Аз направих предложението инцидентно, главно с оглед хипотезата за прекратяване. Друг е въпросът, че кадровото обезпечаване има също два аспекта. Едната преценка е преценката на командироващия административен ръководител, другата преценка е на съдийската колегия, която също би следвало да има становище по натовареността, заетостта и целесъобразността на командироването. Но тук евентуално би трябвало да преценим, защото на това ниво може да възникне колизия, разлика в преценката на целесъобразността на административния ръководител по отношение на заетостта или необходимостта и преценката на колективния орган съдийска колегия. В това предложение нямаме отделни нюанси, нямаме досега разделяне на хипотези.
Ако господин Магдалинчев желае да се включи в този дебат по това предложение, макар да влезе, бих казал, без да е чул предходни две становища на колегите от Съюза на съдиите и на колегите от Върховния касационен съд. Той чу само моята импровизация по второто предложение по чл. 80.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря. Аз се извинявам за закъснението, но се наложи по други причини.
Подкрепям предложеното изменение в Закона за съдебната власт в частта по отношение на т. 18 в чл. 30, ал. 5 като правомощие на съдийската колегия, с възможност да се прекрати командироването по предложените хипотези. Да, има правомощие административният ръководител, може да го направи това нещо, но има случаи, при които може и да не е преценено правилно или други причини, които да налагат да се променят обстоятелствата. В края на краищата това е една възможност не на кого да е, а на колективния орган, какъвто е съдийската колегия. С правомощията, които Законът й предоставя, считам, че действително дава възможност за гаранции при евентуални случаи на неправилно или пък незаконосъобразно, или когато нуждата на органа, от който лицето е командировано, налага оставането или връщането на това лице там. Поради тази причина подкрепям предложението за създаването на т. 18 в чл. 30, ал. 5, както е разписано в Законопроекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания, мнения и становища?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Във връзка с Вашето предложение по реда на чл. 83, ал. 5, според мен ако то бъде възприето, със сигурност трябва да имаме отговор на въпроса: какво се случва, когато съдийската колегия уведоми административния ръководител, а административният ръководител не предприеме никакви действия? Това, което Вие засегнахте във Вашето изказване, не го чухме като предложение. В противен случай става, както казаха тук колегите, една пожелателна норма. Уведомява административния ръководител, но той бездейства и кадровата обезпеченост на съответния орган на съдебната власт си остава, тоест не решаваме по никакъв начин проблема. Имаме една декларация в Закона, която по никакъв начин не помага. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Тъй като въпросът е към мен, аз оставих многоточие за евентуалното второ изречение, което би могло да се добави в този случай, като се надявах и съдия Панова да се включи, и съдия Атанасов да се включи в това, тъй като взех инициативата от тяхната реакция. Обърнах се и към колегите да направят предложения за редакция за изречение второ, но то би следвало да е в смисъл: след изтичане на този срок съдийската колегия прекратява командироването при наличие на предпоставките в предходното изречение и при бездействие на административния ръководител. Това би следвало да е смисълът. Редакцията би могла да бъде вариативна.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Четейки текста така, както ми е даден в Законопроекта, съгласен съм с него. Разбира се, съгласен съм и с доводите на съдия Панова, затова правя и процедура – предложение в два аспекта. Първият е да продължим нататък с текстовете, след което да се върнем да изчистим това предложение, и вторият вариант е да направим една 5 или 10-минутна почивка да се изчисти, то е едно изречение в крайна сметка, за да видим дали има възможност да направим алтернатива на дадения ни текст, с оглед това, което Вие казахте, но тя да бъде достатъчно акуратна, защото все пак е Закон за съдебната власт и не следва такъв тромав текст, който води до двусмислие понякога. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Изцяло подкрепям и двете Ви предложения, тоест което и да е от двете предложения, съобразно предпочитанието на колегите. Стремежът е да се движим по-бързо, защото единия доклад в момента по т. 1 го подготвяме и се надяваме да го внесем. Докладът по този законопроект също се надяваме да успеем да го внесем в Деловодството на Народното събрание, но не го правих като предложение, защото ми се искаше да изчерпаме дебатите. Тоест, ако някой се притеснява да вземе становище, все пак да има тази възможност.
Кой вариант предпочитате от двата, които колегата Попов предложи – 10 минути почивка или отлагане на финала? (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Стриктно се придържате към Правилника. Разбирам Вашето становище като предложение за прекратяване на дебата и преминаване към…
ХАМИД ХАМИД: Не, не, далеч съм от тази мисъл. Нека всеки да си каже мнението. Изразявам отношение към предложението на госпожа Александрова и други народни представители, без да цитирам последният кой е. (Смях и оживление.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, Вие какво предпочитате? (Шум и реплики.)
Подлагам на гласуване, първо, предложението за отлагане на дебата по това предложение на колегата Александрова, наречено като най-доброто предложение.
За – 11 гласа.
При това положение, колеги, отлагаме предложението на колегата Александрова и преминаваме към следващото предложение от народния представител Хамид Хамид по отношение на чл. 55, ал. 7.
Колега Хамид, заповядайте, ако желаете.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми гости! Надявам се няма да отложат и моето предложение, защото то е далеч по-простичко. Предложението цели да определи, да фиксира основното възнаграждение на експертите към Висшия съдебен инспекторат, защото то сега е неопределено. То е между възнаграждение на съдия от районен съд и съдия от окръжен съд. Мисля, че поне основното възнаграждение трябва да е определено. Не се сещам за друга сфера, в която човек да не знае какво му е основното възнаграждение. Една хипотеза – надявам се, че не сте изпадали в ситуация, в която един експерт е на едно основно месечно, в друга ситуация е друг, но Законът така е направен. Аз го отчитам като пропуск на законодателя. Искам да поправя тази грешка на моите колеги. Бях го обещал още преди да честваме 10-годишнината. Малко закъснях, но сега имах възможност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Имате думата за изказвания, мнения и становища.
Госпожо Главен инспектор, заповядайте.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Уважаеми господин Кирилов, уважаеми дами и господа народни представители! Моля Ви да не подкрепяте предложението за изменение на чл. 55, ал. 7, изречение второ, както и на чл. 60в, ал. 2, изречение второ, защото и този текст касае същото, внесени от народния представител Хамид Хамид между първо и второ четене на Законопроекта. Същите касаят определянето на възнаграждения на експерт в Инспектората към Висшия съдебен съвет в твърд размер, а именно възнаграждение на съдия в окръжен съд. Така е, досегашното законодателно решение предвижда възнаграждението да варира от възнаграждение на съдия в районен съд до възнаграждение на съдия в окръжен съд, но смятам същото за много по-удачно и определянето на възнаграждението по този начин е адекватно с оглед оценката на полагания труд на експертите.
Какво имам предвид? Към настоящия момент възнаграждението на експертите в Инспектората към Висшия съдебен съвет е определено на три нива – възнаграждение на съдия в окръжен съд, възнаграждение на съдия в районен съд и в половин размер между двете. Същото е определено от мен с оглед резултатите от проведена процедура по атестиране от назначена нарочна комисия от трима инспектори от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Резултатите от атестирането касаят оценка на придобитите компетентности на експертите и също така оценяват начина за справяне с функционалните им задължения. На база на атестирането и на база личните ми впечатления съм определила и конкретния размер на получаваното от всеки експерт възнаграждение в тези нива.
Не съм съгласна категорично с мотивите, че липсват ясни критерии за определяне на трудовото възнаграждение на експертите, нито че при преценка на труда им в Инспектората се проявява субективизъм и дискриминация, с което се нарушавал принципът за равно третиране, за равен труд. Качеството на работа се оценява от инспектора, който работи с дадения експерт, от Комисията по атестиране и от главния инспектор, които преценяват свършената работа и равностоен ли е трудът на атестирания експерт. Касае се за служители, които са част от проверяващите екипи на Инспектората, чиято мотивация според мен, ако се приеме това предложение, да работят все по-добре ще пострада. Смятам, че ще се стигне до там, че експертите ще получават възнаграждения на съдия в окръжен съд, независимо от това как работят и няма да има дори законов механизъм да се отличи работата на едни и да се стимулират други, за да повишат правните си познания и да се стараят да работят по-добре. Още повече че по презумпция трудът на експертите е високо отговорен, така е. Същите проверяват съдии, прокурори и следователи и смятам, че без този механизъм, който съществува сега за отчитане на труда им, ще се достигне до влошаване на качеството на полагания труд и до неполагане на дължимите усилия от тях.
От друга страна, отговорността при проверката, както всички знаем, се носи от инспектора, в чийто екип е конкретният експерт, но не и от конкретния експерт, който е в екипа на инспектора. Смятам, че това предложение ще лиши инспектора, който е ръководител на екипа, и в частност главния инспектор от един ефективен механизъм, по силата на който да изискваме качество на полагания от експертите труд. От там смятам, че ще се влоши и работата на Инспектората като цяло.
На последно място, искам да кажа и това, че никой не може да ме убеди, че работата на един експерт по принцип заслужава възнаграждението на съдия в окръжен съд. Смятам, че ежедневното решаване на прокурорски преписки, следствени дела, съдебни дела от съдиите, прокурорите и следователите е в много по-голям обем, изисква много повече усилия, много по-голямо напрежение от работата на конкретните експерти в Инспектората. Към настоящия момент в Инспектората експертите, които заслужават и които работят на изискванията и над изискванията на длъжността, получават високото възнаграждение съдия в окръжен съд. Смятам, че е неразумно чрез този, не бих казала, законодателен бонус, ако приемете това предложение, да стимулираме некомпетентните и мързеливите.
И на последно място, бих искала да репликирам господин Хамид. Навсякъде в държавната администрация, включително и в изпълнителната власт, и в Народното събрание, възнагражденията на служителите са в определен размер – от минимален размер до максимален размер, така че несериозно е да се говори за дискриминационно отношение към експертите в Инспектората.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Главен инспектор.
Господин Хамид има възможност за уточнение.
ХАМИД ХАМИД: Всичко това, което казахте, е вярно, но по отношение на допълнителното материално стимулиране, тоест в администрацията навсякъде в държавата има система, която оценява, атестира работата на всеки служител и определя крайното възнаграждение. Тук става въпрос да фиксираме основно възнаграждение, което е елемент от договора на всеки, който е в трудово или в служебно правоотношение. Тук не говорим в резултат на своята работа какво допълнително ще получи всеки експерт. Тук говорим да фиксираме основното, а тези, които работят повече, стараят се повече, естествено, ще получат от административния ръководител по-висока оценка и ще влязат в системата за допълнително материално стимулиране, както е навсякъде.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Главен прокурор.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, колеги! Въпреки че обсъжданият въпрос не попада в компетентността на Прокуратурата, ще си позволя само да бъда съвсем кратък.
От една страна, споделям становището на госпожа Точкова – премахването на границата, премахва стимула за работа. От друга страна, ако аргументите бъдат възприети, имам предвид аргументите по отношение на известност и фиксирано възнаграждение по отношение на експертите, аз задавам въпроса: защо то не е фиксирано на нивото съдия в районен съд, и ако трябва, а на по-високото?
Отделен е въпросът, че по-високото, ако това се възприеме – аз не познавам бюджета на Инспектората, но общо взето имам представа за състоянието на бюджета на всяка от нашите институции – според мен то ще създаде в момента непосилни тежести за бюджета на Инспектората, който е определен. Но не това според мен трябва да бъде водещото. Без да обиждам и без да принизявам труда на никого, мисля, че е малко несправедливо да приравним труда на експертите в Инспектората към Висшия съдебен съвет с труда на съдиите в окръжно ниво. Отговорността, степента, обемът права и задължения е крещящо различен, и най-вече отговорността. Така че с извинението, че взимам думата по въпрос, който очевидно не засяга институцията, която в момента представлявам, считам, че доводите, изложени от госпожа Точкова, са разумни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Председател на Върховния касационен съд.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Също ще бъда кратък. Мисля, че трябва да уважим изложеното от госпожа Точкова, която е и ръководител на институцията, защото тя има възможността за преценка, което е много важно с оглед стимулиране на служителите в тази институция.
В добавка ще кажа, че установих, че има ясен механизъм, който се спазва, и то не еднолично от този, който ръководи, а се спазва като механизъм от инспекторите, които също работят, и това е важно за стимулиране на самите служители, от една страна. От друга страна, сами разбирате, че един магистрат, за да израсне до окръжен съдия, а някои от тях дори и се пенсионират на тази длъжност, извървява един дълъг път в своята професия, а стартирането на един, дори в случаите на млад юрист, на възнаграждение на съдия в окръжен съд наистина смятам, че ще бъде демотивиращо както за колегите от съдебната система, така и за самите служители в Инспектората. В този смисъл мисля, че се обединяваме около това с другите колеги, че позицията на госпожа Точкова в това отношение трябва да бъде подкрепена. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте.
ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Съюзът на съдиите също и в писменото си становище е застъпил позиция, идентична с изказаното от госпожа Точкова, както и от главния прокурор, и от председателя на Върховния касационен съд, по съвсем същите съображения. При все че ние категорично също така уважаваме труда на всеки, в това число и на експертите в Инспектората, считаме, че е от съществено значение това, че не могат да се приравняват на органи, които упражняват самостоятелно властови правомощия и които в крайна сметка не носят отговорностите, които носят другите органи.
Считам, че е изработен добър механизъм от това, което каза госпожа Точкова за начина на определяне на възнагражденията, и при положение че има установен минимален праг, не намираме оправдание да бъде определено възнаграждението точно като на окръжен съдия. Със същия успех би могло като на апелативен или като на върховен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Имам един въпрос специално към представителите на Съюза на съдиите. Сега действащият текст не дава ли възможност да се приравнява това и да се получава точно възнаграждение на окръжен съдия? Тоест смятате, че този текст, който е така, не дава ли тази възможност, а и мислите, че не е справедлив?
ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА: Не, смятам, че той създава механизъм да се надскочи възнаграждението и да има форма на своеобразно допълнително материално стимулиране, което е различно от това, което Вие предлагате – да се фиксира основно и равно за всички възнаграждение, което да е равно на възнаграждението… (Шум и реплики.) Дори районните съдии по силата на Закона ще се окажат с по-ниски възнаграждения от експерти в Инспектората.
ХАМИД ХАМИД: Те и сега са така.
ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА: Не, те и сега не са така.
АТАНАС АТАНАСОВ: Само да допълня колегата Иванова. Подобно предложение обсъждахме в Съвета за прилагане на Стратегията за актуализирана съдебна реформа през 2016 г., когато се обсъждаше вторият пакет от промени в ЗСВ. Тогава, доколкото си спомням, консенсусът беше именно това – да има възможност главният инспектор да определя, съобразно квалификацията, съобразно качествата на експертите, тяхното възнаграждение, да се даде сигурност с минимален праг и някакъв висок праг за това. Тогава също обсъждахме този въпрос, доколкото си спомням.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря и на съдия Атанасов.
Господин Председател на ВКС, заповядайте.
ЛОЗАН ПАНОВ: Съвсем кратко на поставения въпрос. Инспекторатът на Висшия съдебен съвет има своята история. В него работят експерти от самото му създаване, които експерти някак си е нормално по реда на стимулирането и преценката на административния орган и механизъм, по който е създаден, да получат възможност дори да достигнат възнагражденията на съдия в окръжен съд, което е съвсем нормално, ако са започнали от началото на работа на института, показали са безспорно своите качества и са допринесли за утвърждаване дейността на тази институция. В този смисъл приравняването им на новопостъпил служител, който започва от нулата, а може би дори няма и някакъв друг стаж в някоя друга институция, ще доведе, както вече беше посочено от колегите, до демотивация в самата администрация на Инспектората. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Може ли аз да кажа няколко думи в защита на колегата Хамид, защото днес цял преди обед съм виновен пред него с оглед изказвания от трибуната. (Смях и оживление.) Да опитам малко да компенсирам тази си вина в следния смисъл. Аз разбирам логиката на предложението на колегата Хамид и общо взето Вие законодателите често ни критикувате дори в нашето желание един вид да бонифицираме, да дадем по-високи възнаграждения на магистратите и служителите в съдебната система. Но аз бих искал тук да подчертая, че приемам предложението на колегата Хамид като искрено и непосредствено, тоест породено главно от това желание – да се увеличи минималният праг на възнаграждението на експертите в Инспектората. Ясно е, че дори да приемем това предложение, то няма да може да действа за конкретната бюджетна година с оглед друг текст на Закона, който предвижда влизане в сила на нови правила по отношение на бюджетното разпределение следващата бюджетна година. Тоест няма да имаме ефект през тази година.
Освен това ние тук малко остри реплики разменихме. Под възнаграждение той разбира основното, базовото възнаграждение, или популярно и разговорно казано основата, базата на това възнаграждение. Но ще прекаля с експерименти в създаването на правни норми. Бих предложил да предефинира предложението си, ако целта е вдигане на долната граница, защото можеше примерно да имаме бонификация в сегашния текст на ал. 7 и да стане: „Възнаграждението им е не по-малко от възнаграждението на един път и половина от възнаграждението на съдия в районен съд и не по-голямо от възнаграждението на съдия в окръжен съд“. Тогава щяхме хем да повдигнем горната граница, хем да снижим обидния за магистратите, да кажем, старт на възнаграждението като на съдия в окръжен съд.
Това са въпроси, които би следвало да оставим на Вас да ги предлагате, но моля да зачетете представителите на всички органи на независимата съдебна система. Моля обаче да зачетете и доброто желание на законодателната власт да мотивира с по-високи възнаграждения магистратите.
РЕПЛИКА: Те не са магистрати.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, те не са магистрати, но са експерти към магистратите, тоест подпомагат ги. (Шум и реплики.)

Добре, инспекторите не са магистрати, но контролират магистратите. (Смях.) Приемам всички уточнения по статута.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Някак си не е резонно един експерт, който сега постъпва в Инспектората, да получава възнаграждение над възнаграждението на съдия в районен съд. Става дума за хора, които нямат опит в съдебната система, тепърва се учат. Ето защо във всеки екип има по един експерт, който наблюдава, който помага на новопостъпилите експерти и ги обучава. От друга страна, в изпълнителната власт, както казах, основните заплати също се определят в минимален и максимален размер, но има и допълнителни стимули на всеки три месеца, което при нас в съдебната система го няма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Главен инспектор, мисля, че с този дебат очертахме ясно разграничителната линия. Дилемата за народните представители ще бъде дали да подкрепи консолидираната воля на представителите на всички органи в съдебната система, или предложението на колегата Хамид.
Смятам да приключим дебата. Има ли възражения?
Господин Митев – процедура.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Предлагам гласуване на двете предложения на колегата Хамид, тъй като са идентични. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Има ли възражение главно от колегата Хамид по това предложение? Няма.
ХАМИД ХАМИД: Не възразявам. Същото беше отношението и преди две години, когато предлагах да се увеличат възнагражденията на съдиите в административни съдилища, но това е друг дебат. Тогава за магистрати ставаше въпрос, и нищо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вярно беше, така е.
Колеги, подлагам на гласуване двете предложения на народния представител Хамид Хамид за изменение на чл. 55, ал. 7 и за изменение на чл. 60в, ал. 2, изречение второ.
За – 3, против – 1, въздържали се – 12.
Не се приема предложението на колегата Хамид. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Аз умишлено пазих дебата от този популизъм и от този сравнителен анализ. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Колега Хамид, Вие виждате каква е тенденцията. (Смях.) Отдавна магистратите надхвърлиха по възнаграждение народните представители, но нищо, пак ние сме виновни. (Шум и реплики. Смях и оживление.)
Колегата Хамид ме препраща към моето предложение.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов за създаване на нов параграф по отношение на чл. 93, т. 9 – да се отмени т. 9.
Колеги, това предложение го аргументирах пред Вас още на първо четене, обясних логиката на предложението. Предупредих всички и в пленарната зала, и в Правната комисия, че ще направя това предложение. Смятам, че съм го обявил възможно най-рано, за да бъде предмет на обществено обсъждане, и че тук иде реч до уеднаквяване статута на двамата председатели на върховни съдилища – един път, втори път – до създаване на кадрова възможност за включване, макар и чрез инструмента на командироването, на съдии от районните и обикновените окръжни съдилища в административното съдопроизводство. Тоест един мотивиращ фактор за техния професионален избор, професионално развитие напред в административното правораздаване.
Това и следващото ми предложение са свързани и касаят това ми предложение.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения, възражения.
Съдия Панова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Уважаеми народни представители, като не се противопоставяме изцяло на предложението, което е направено с промените в чл. 94, ал. 1, все пак считаме, че то не е направено с правилните и коректни мотиви. Не може да става и дума за равнопоставеност на председателя на Върховния касационен съд, когато командирова измежду всички общи съдилища в страната, и председателя на Върховния административен съд, който е председател на системата на специализираните съдилища в страната, касаещи административното правосъдие, тогава, когато се намесва в командироването на магистрати от общите съдилища. Така че аргументацията, която касае съответствие между нормите относно правомощията на двамата председатели, не е коректна.
Но, ако все пак решите да приемете тази норма с възможност на председателя да командирова съдии от общите съдилища за нуждите на административните, моля Ви да направите съответствие с редакцията на чл. 107б, която въведохте – едни от последните изменения в НПК, при които дадохте възможност на председателя на Апелативния съд също да командирова измежду съдии в цялата страна за нуждите на специализираните съдилища. Там това беше направено при уговорката, че при съгласие на председателя на съответния окръжен или апелативен съд. Тук такава уговорка няма. Както казах, става въпрос наистина не в системата на общите съдилища да се командирова, а в системата за нуждите на специализираните. Ако решите да запазите тази норма, предлагаме да обмислите варианта да я направите съответна на нормата на чл. 107б. Тоест председателят на Върховния административен съд да може да командирова съдии от общите съдилища, но при съгласие на ръководителите на тези съдилища, за да не се получи така, че за целите на обезпечаване на административното правосъдие да се оголват нуждите на общото правосъдие в страната.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, съдия Панова.
Заповядайте, съдия Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: В нашето становище ние също…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само казвам, не сме го получили. Вашето становище си е Ваше. Преди няколко минути проверих, не сме получили това становище и се надявам все пак да можем да разполагаме с него.
АТАНАС АТАНАСОВ: Да, идеята беше първо да го представим в обсъждането. В нашето становище също изразяваме несъгласие с мотивите на вносителя на това предложение за това, че е налице колизия между правомощията на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, тъй като според нас действащият режим за командироване на съдии е съобразен, образно казано, с отделните системи на общите съдилища и на административните съдилища. Даже председателят на Върховния административен съд има правомощие да командирова във Върховния административен съд и съдии от окръжните съдилища, каквото правомощие председателят на Върховния касационен съд няма по отношение на съдии от административните съдилища.
Ние имаме сходно предложение с това на Върховния касационен съд. От една страна, за да се обезпечи евентуална кадрова необезпеченост на административните съдилища, да има председателят на Върховния административен съд правомощие да командирова съдии от общите съдилища там, но това да става със съгласие на председателя на ВКС, именно за да не се засегне системата на общите съдилища и да няма дисбаланс.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само да уточня, съдия Атанасов. Вие казвате: две съгласия плюс, ако приемем тезата на съдия Панова – със съгласието на ръководителя на съответния съд, един път, и втори път, със съгласието на председателя на Върховния касационен съд.
АТАНАС АТАНАСОВ: Нашето предложение беше да е със съгласието само на председателя на Върховния касационен съд. Ние сега чуваме предложението на Върховния касационен съд. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз и без това щях да помоля ВСС за становище по тези варианти.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Аз и при първо гласуване, когато народният представител Данаил Кирилов обяви, че ще внесе този текст между първо и второ гласуване, взех становище и подкрепих една такава идея, и сега я подкрепям изцяло.
На мен ми се струва малко абсурдна идеята на Съюза на съдиите за две съгласия, които да се искат в конкретния случай. Не забравяйте, че нуждите и потребностите на института на командироването са еднакви, няма значение дали е в общите съдилища, дали е в административните съдилища. Потребностите са еднакви и те са за задоволяване на текущи нужди и в рамките на много кратък срок при съобразяването с условията на чл. 227 от Закона за съдебната власт. Не виждам никаква разлика в това защо председателят на Върховния касационен съд да може да командирова само от апелативните съдилища, а председателят на Върховния административен съд да командирова от районните и окръжните съдилища.
Колеги, системата в общото и в административното правораздаване е различна – устройството на структурата на двете системи. Аз и първия път изразих становище и казах, че административните съдилища действат като касационна инстанция и в не малка част от работата си по отношение на някои от актовете, постановявани от районните съдилища. Районните съдилища са естественото място, от което могат да бъдат захранени административните съдилища. Не е необходимо въвеждане на триинстанционна система, за да можем да се доближим до това, което е в структурата на общото правораздаване, за да приемем, че трябва да има на 100% идентитет. Такива неща не виждам. Целите и потребностите на командироването могат да се постигнат по този начин и не виждам защо трябва да има различен статут между правомощията на двамата председатели на Върховния касационен и Върховния административен съд относно института на командироването.
Мотивите са изложени, аз ги споделям. Да знаете, че в много случаи, тогава когато административните съдилища, а не са и малко случаите, в които има численост от трима или четирима човека. В тези случаи от къде ще се вземат? От друг административен съд?! Не забравяйте, колеги, че когато създадоха системата на административните съдилища, имаше към окръжните съдилища административни отделения и в огромна част колегите останаха там. Административните съдилища започнаха общо взето на гола поляна, чрез конкурс и така се формира техният състав. Ще Ви кажа, че командироването на някои колеги от окръжните съдилища примерно във Върховния административен съд показа много бързо включване и показване на много добри резултати на тези командировани колеги, които са от окръжните съдилища. Системата на командироването го налага за едно бързо решаване на един належащ проблем. Поради това не виждам никаква пречка и възможност за ограничаване на тези правомощия, а отделно изравняване статута и правомощията на двамата председатели на Върховния касационен и Върховния административен съд. Така че аз подкрепям предложението на народния представител Данаил Кирилов в тази посока. Благодаря.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Магдалинчев.
Колеги, има ли други изказвания?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
На мен ми се струва, че предложението, което направи съдия Панова, е смислено по отношение на изравняването на режима, който съществува в момента в чл. 107б, с този, който Вие предлагате с оглед на еднакъв режим, който би следвало да има при командироване на съдии от окръжен, респективно от районен с ранг на съдия от окръжен съд. Имаме вече такъв първоначално установен в чл. 107б. Смятам, че едно такова изравняване на режима би било логично и би било добро законодателно решение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имате думата за реплики към изказването на колегата Митев. Няма реплики.
Други изказвания?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз също подкрепям становището на съдия Панова. Мисля, че следва да има една координация, така да го нарека, както между административните ръководители, Върховен административен съд и, разбира се, Върховен касационен съд. В противен случай рискуваме да се доведе до един дисбаланс в окръжни, в районни съдилища, защото има необходимост и в общото правосъдие да бъдат командировани съдии, както и в административното. При наличието на едновременни хипотези и в двата случая ще има някаква колизия според мен. Затова наистина трябва да има комуникация. Самият текст, който беше предложен от съдия Панова, може би следва да бъде уточнен, но това категорично следва да стане след разрешение на съответния административен ръководител на съответния съд или пък на председателя на Върховния касационен съд. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Попов.
Колеги, тъй като никой не прави предложение по чл. 83, а изказвате подкрепа по отношение на логиката на съдия Панова, аз също виждам известна симетрия в двете хипотези. Пак казвам: няма и не би трябвало тук да търсим точна, абсолютна, категорична равностойност или реципрочност и да преценяваме на ниво мерки и теглилки или на абсолютна аналогия. Ако искаме да възприемем тезата на съдия Панова, би следвало във второто мое предложение – това, което е за чл. 94, да добавим израза, който е от чл. 107б, първо изречение: „При съгласие на председателя на съответния“ – тук трябва да бъде „районен или окръжен съд“ според мен.
Тъй като иде реч за нещо кратковременно, аз си мисля, че надали някой от конкретните съдии би тръгнал на такава авантюра – кратковременно командироване без съгласието на административния си ръководител, защото общо взето логиката е той да се върне обратно там. Логически залагам предусловието, тоест да има аналогична воля между председателя на съответния районен или окръжен съд и съдията, който, пак казвам, се е оказал в хипотеза на командироване, доколкото командироването зависи от неговата воля, разбира се.
Правя го това официално като предложение по чл. 83, за да го имаме за гласуване, пък да видим какво ще събере като гласове.
Други изказвания имаме ли, и да преминаваме ли към гласуване?
ФИЛИП ПОПОВ: Самата форма на гласуване, понеже и § 1, и § 2 са свързани с предложението, предлагам по-скоро първо § 2 да се гласува, след това § 1. Ако не приемем § 2, § 1 е безсмислен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С оглед формиране на Вашата воля, приемам предложението за процедура на гласуване.
Последно изказване за Съюза на съдиите, ако желаете, преди закриване на дебата.
Няма изказвания. Закривам дебата.
С оглед процедурното предложение на колегата Попов подлагам на гласуване, първо, моето предложение по чл. 83, което се касае за чл. 94, ал. 1, изречение първо накрая. Това е с добавката – при съгласие на съответния административен ръководител.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Прие се редакцията.
При това положение, колега Попов, и двете предложения заедно ги подлагам на гласуване. Уточнявам, че това е мое лично предложение, което съм обявил още при старта. Това си е само и отделно предложение на народния представител Кирилов.
Гласуваме предложението за чл. 93, т. 9 и чл. 94, ал. 1, изречение второ, заедно с приетата вече редакция.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приеха се тези две предложения, заедно с редакцията.
Пристъпваме към § 1 от доклада относно чл. 167, ал. 3, само текст на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Заповядайте, господин Председател.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря Ви.
По отношение на нормата на чл. 163, ал. 3, изречение второ и трето идеята е за тяхното заличаване. Малко повече пояснение какви са причините за подобна идея? Как виждате новия текст? Каква е представата каква редакция ще придобие и съответно какви последици се очакват от една такава промяна? За да можем да вземем становище. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Чл. 167 – това си е текстът на вносител, тоест тук питаме Министерския съвет и Министерството на правосъдието.
Заместник-министър Ахладова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Уважаеми господин Председател! Става въпрос за синхронизиране на процесуалните правила тук на чл. 167, ал. 3, чл. 194б, ал. 5 от ЗСВ по обжалването на кадровите решения на съответната колегия за назначаване на административните ръководители и техните заместници, което всъщност води до яснота в уредбата и стабилизиране на кадровите решения, съблюдаване на презумпцията за законност на постановените от Висшия съдебен съвет административни актове. Коментирахме включително и в работната група, че всъщност се получава противоречие, оставяйки двете разпоредби, които бяха в чл. 167, ал. 3, изречение второ и трето. Ако не се заличат, се получава несъответствие в това какъв е срокът за оспорване на решенията на съответната колегия. Това е всъщност основното, което се цели с предложението на вносителя. Дали става въпрос за 7-дневен срок за обжалване или за 14-дневен срок за обжалване на решението на съответната колегия, защото двете разпоредби уреждат различни видове срокове. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на заместник-министър Ахладова.
Други въпроси, мнения, предложения, становища по предложението на вносителя за редакция на чл. 167, ал. 3?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Само да добавя за яснота. Обърнете внимание на разпоредбата на чл. 187 от ЗСВ, където казва, че всеки заинтересован може да обжалва решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по чл. 186, ал. 7 и чл. 186а, ал. 6 в 7-дневен срок от обявяването му, и след това редакцията, която е предвидена в чл. 167, съответно ал. 3, където срокът е 14-дневен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за допълнението.
Заповядайте, господин Панов.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря Ви.
Мисля, че с това уточнение стана ясно. Цели се уеднаквяване на срока, както е посочен в едната и в другата разпоредба в Закона за съдебната власт, от една страна. От друга страна, се уеднаквява и предвиденият режим от законодателя по отношение на суспензивния ефект на жалбата и възможността съдът съответно да не спре изпълнението. След това уточнение, мисля, че е ясно за всички. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на съдия Панов за изразеното становище.
Други становища, мнения, предложения, изказвания по § 1?
Ако няма такива, колеги, преминаваме към гласуване на § 1.
Тук нямаме предложения за редакция. Гласуваме текста на вносителя за § 1, с който се заличават изречения второ и трето на ал. 3 на чл. 167.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се редакцията на § 1 по вносител.
Преминаваме към § 2 – изменение на ал. 6 на чл. 175д.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения, становища.
Заповядайте, съдия Панова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: (Говори при изключен микрофон.) …необходимостта да се улесни работата на Инспектората по проверката на съответните декларации, подавани от магистратите. Струва ми се, че за да се изясни въпросът в случаите когато е дадено съгласие и как се дава това съгласие, в разпоредбата на чл. 175б, която урежда съдържанието на декларацията, подавана от магистратите, да се предвиди последна алинея, в която изрично да се предвиди възможността при попълването на декларацията магистратът да даде съгласие, предварително, за разкриване на банковите тайни по реда на чл. 62, ал. 5, т. 1 от Закона за кредитните институции. В противен случай, ако не е уредена възможността и как става даването на това съгласие, е налице празнота в Закона и мисля, че работата на Инспектората не би се улеснила.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на съдия Панова.
Госпожо Точкова, заповядайте за становище.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Аз подкрепям предложението в Законопроекта, който е приет на първо гласуване, касаещо разпоредбата на чл. 175д, ал. 6. Не намирам особено притеснение в това, което каза съдия Панова.
Нашата идея е, ако се приеме този текст, така както е предложен, да имаме основание след това да променим образеца на декларацията. В образеца на декларацията ще предвидим възможността за даване на съгласие на магистрата да се разкрият сведенията, представляващи банкова тайна. Иначе не възразявам даже и на това Ваше предложение да се допълни чл. 175б. Какво казвахте?
ПАВЛИНА ПАНОВА: Предлагаме в чл. 175б една нова ал. 8, която да предвиди, че при желание магистратът при попълване, подаване на декларацията декларира и съгласие по чл. 62, ал. 5. Защото както сегашната ал. 7 казва, че магистратът може да поиска запазване в тайна на определени данни, които въвежда за този, с когото съжителства на съпружески начала, така според мен и това съгласие предварително се вписва в декларацията. То може да бъде под формата на едно кликче на определено място, така както декларира, евентуално упълномощава някой да му подаде декларацията. Смятам, че по този начин ще имате и основание да промените и образеца на тази декларация.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на госпожа Точкова и на съдия Панова.
Други изказвания, мнения, предложения?
Заповядайте.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Благодаря, господин Председателстващ.
Бих искал да посоча само, че в предлаганата нова ал. 6 на чл. 175д изрично става въпрос за даване на съгласие по чл. 62, ал. 5, т. 1 от Закона за кредитните институции. Тоест даването на съгласието е уредено вече в един закон. От тази гледна точка не смятаме, че има празнота, която да се налага да се запълва и във всеки специален закон да се предвижда изрична алинея за даване на съгласие, което вече е уредено в Закона за кредитните институции. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: И аз благодаря за становището на Министерството на правосъдието.
Други мнения по обсъждания параграф и предложеното изменение на ал. 6 на чл. 175д?
Ако няма други предложения, мнения, становища, преминаваме към гласуване на § 2 по вносител.
Не бяха направени предложения по чл. 83 от Правилника.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Текстът на § 2 по вносител се приема.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Митев.
Пристъпваме към предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители за създаване на нов параграф – в чл. 175н се създава ал. 4.
Заповядайте.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря.
Тъй като с господин Магдалинчев и министър Ахладова коментирахме предходния параграф, касаещ чл. 167, ал. 3, молбата ми е да изслушаме министър Ахладова с аргументи, тъй като може би се допусна грешка при гласуването. Ако процедурно е възможно, защото мисля, че въпросът е важен. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, няма да отменям още гласуването за § 2. Ще дадем възможност на заместник-министър Ахладова постфактум да вземе становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Господин Председател, аз мисля, че не би следвало да се отменя гласуването съответно на § 2, но отпадането в чл. 167, ал. 3, както сме го предвидили, на изречение второ и трето, и това означава, че се синхронизира, но в чл. 187, ал. 1 би следвало за по-голяма прецизност да се добави, освен разпоредбите на чл. 186, ал. 7 и чл. 186а, ал. 6, и чл. 167, ал. 3 от ЗСВ. След промяната, която вече е направена, ако смятате, че чисто процедурно така е по-прецизно, за да не се получи някакво двояко тълкуване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Всъщност, колеги, уточнявам: това е корекция на § 1, не на § 2, който току-що гласувахме.
Господин Магдалинчев иска също в този дебат да се включи.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Да, действително тази промяна с оглед извършената промяна в чл. 167, ал. 3 с отпадането на изречения второ и трето, които изречения регламентират срока за обжалване и действието на жалбата, тя е обща разпоредба. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 е специална разпоредба и има действие само по отношение на двата текста, посочени в нея – 186, ал. 7 и 186а, ал. 6 и 7, при което, ако не се включи 167, ал. 3 с предложеното изменение, тогава отново ще влезем в противоречие, тъй като ще отидем може би на разпоредбите на чл. 36 от Закона. Вероятно ще създаде и колебание коя е приложимата разпоредба, тъй като в чл. 36 са предвидени други разпоредби. Заинтересованите лица могат да оспорят решенията на пленума и на колегите на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването, като жалбата не спира действието. Тоест имаме конфликт между двете разпоредби след изменението на чл. 167, ал. 3 – между 3 и 6 като обща норма относно срока за обжалване и относно суспензивното действие на жалбата, и чл. 187, където се установява 7-дневен срок и жалбата спира изпълнението на решението. За да се уеднакви режимът, считам, че е правилно предложението на заместник-министър Ахладова да се добави и разпоредбата 167, ал. 3.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Панов.
ЛОЗАН ПАНОВ: Стига с моето изказване да не Ви объркам, само да обясня накратко. Имаме три разпоредби, които предвиждат възможността заинтересовани лица да оспорят решения на колегия в конкретен случай, респективно на пленум. Обща норма е чл. 36, тя предвижда 14-дневен срок за оспорване и не предвижда суспензивен ефект на жалбата. Това е чл. 36, ал. 1.
Преминаваме към следващата норма, в която предвиждате ред за оспорване. Тя е нормата на чл. 167, ал. 3, която всъщност изменихте с § 1, за който стана дума. Във второ и трето изречение се касае именно възможността на заинтересованите страни да оспорват. Срокът отново е 14-дневен срок, както е общата норма на чл. 36, но тук вече имаме суспензивен ефект на самата жалба. Разбира се, преценка на съда.
Нормата на чл. 187, която също регламентира възможността за обжалване, предвижда обжалване в 7-дневен срок, тоест тук има разлика в срока за обжалване, и отново предвижда суспензивен ефект. Нормата на чл. 187 обаче е ограничена в две хипотези: в редакцията, която чета в момента, е само при чл. 186, ал. 7 и при нормата на 186а, ал. 6, тоест само тези две хипотези.
Ето защо, за да бъдете прецизни при взимането на решение, ако § 1 придобива такъв текст в какъвто смисъл е Вашето гласуване, то тогава логично е предложеното от госпожа Ахладова – в самата норма на чл. 187, ал. 1 да бъде добавена и хипотезата на чл. 167, ал. 3. Ако това се направи, това ще даде възможност да се унифицира срокът 7-дневен и да има суспензивен ефект на жалбата в хипотеза, когато има избор на административен ръководител. Надявам се, че съм бил изчерпателен при изложението. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Панов, за систематичния анализ и за изчерпателното представяне на връзките между трите правни норми.
Има ли някой против?
Два са вариантите: да гласуваме допълнително към § 1, или да отложим гласуването, заедно с вече отложеното гласуване по първото предложение. Какво предпочитате? (Шум и реплики.)
ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, предлагам да гласуваме по принцип това предложение и ако сме съгласни, впоследствие да упълномощим колегите референти да го оформят в коректен текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те го отразиха вече.
Има ли възражения?
Колеги, гласуваме по принцип за допълнението към § 1.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се по принцип допълнението на § 1 и възлагаме на колегите експерти и референти да го отразят като текст.
При това положение се връщаме на предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представител за създаване на нов § 3 – по отношение на чл. 175н да се създаде нова ал. 4.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения, становища.
Заповядайте, госпожо Главен инспектор.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: По отношение на това предложение бих искала да кажа, че Инспекторатът го подкрепя, като предлагаме една нова редакция на разпоредбата, ако, разбира се, я възприемате: „За целите на проверките по този раздел, главният инспектор може да иска съдействие от прокуратурата. Условията и редът за взаимодействието се определят със съвместна инструкция на главния инспектор и главния прокурор.“ Смятам, че духът на предложението е такъв. Предложението е резонно, тъй като практиката на Инспектората от повече от една година налага извода, че Инспекторатът няма правни инструменти за установяване на дадени факти и обстоятелства, относими към проверките по Глава девета, Раздел Iб от Закона за съдебната власт. Съответно проверяващият екип не разполага с достатъчно правомощия за извършване на определени действия и за събиране на достатъчно данни, на база на които да приеме решение за наличие на нарушение по Глава девета, Раздел Iб от Закона за съдебната власт.
Какво имам предвид? За миналата 2017 г. по този раздел бяха образувани общо 79 преписки по сигнали, съдържащи твърдения за нарушения по чл. 175к, ал. 1 – 4, от които годни за проверка бяха само 23. От тези 23 проверки, 20 приключиха с доклади, съдържащи становище, че липсват достатъчно данни за извършено нарушение, относимо към проверките за интегритет. Само в три случая проверките приключиха със становище на проверяващия екип, че са налице достатъчно данни за извършено нарушение и Инспекторатът предложи образуването на дисциплинарно производство на съответните колеги на Висшия съдебен съвет.
Както всички се досещате, нарушенията на интегритета, включително конфликта на интереси, не се установяват най-често по писмени доказателства. При тези нарушения доказването най-често следва да се извърши чрез събиране на телефонни записи, разпити на свидетели, достъп до кореспонденция, а Инспекторатът няма законов инструмент и не разполага със законов ред, по който да събере тези доказателства.
Ще Ви дам конкретни примери. Често със сигналите подателите им изпращат записи, направени с мобилен телефон, или от камери, на които е заснет инцидентът, но същите не могат да се ползват в рамките на проверката, по причина че нарушителят твърди, че записът е манипулиран, а от друга страна, Инспекторатът не разполага с процесуална възможност да събере принудително това веществено доказателство или да обезпечи същото. Тоест да изземе рекордера с видеозаписа, за да провери чрез експертиза автентичността на този запис и да достигне до съответния извод има или няма нарушение. Тоест да ползва и това доказателство. Ако не бъде предаден доброволно този рекордер, при липса на свидетели на инцидента, които да дадат обяснения по случая, няма как да се съберат данни за нарушението.
Друг пример, имахме проверка, при която основното доказателство, на което се позоваваше подателят на сигнала, беше кореспонденция, водена по приложението за мигновена комуникация Messenger към Facebook профилите на съпругата на подателя на сигнала и на проверявания магистрат. Съпругата на подателя на сигнала предостави доброволно в Инспектората достъп до мобилния си телефон за проследяване съдържанието на този чат, на тези поредица от съобщения, но магистратът отказа да предостави такъв. Поради това проверяващият екип на Инспектората не успя да сравни и да съпостави записите в приложенията към двата Фейсбук профила и да предприеме съответни действия за назначаване на експертиза, която да установи дали тези съобщения са неистини, или са истини.
На следващо място, Инспекторатът не може да изисква и данни за комуникацията на проверяваното лице по Закона за електронните съобщения, например за провежданите от него разговори. Излиза, че ако няма свидетели, които да дадат доброволно сведения за нарушението, ефективността на проверката се поставя под угроза и може да приключи без да бъдат установени данни за нарушението, тъй като Инспекторатът не може да поиска по принудителен ред предоставяне на документи и други източници. Не може да поиска видеозаписи или аудиозаписи, нито пък техните носители, на които са възпроизведени. Така, от една страна, се преклудира възможността за събирането, за ангажирането на тези доказателства в едно бъдещо дисциплинарно производство, защото е възможно тези веществени доказателства да погинат или да бъдат унищожени, а от друга страна, за проверяващия екип липсва способ за назначаване на експертиза, която да установи автентичността на този запис и да полза съответно това доказателство в рамките на проверката. Както всички знаете, Инспекторатът не разполага с разследващи правомощия, не разполага със способите и средствата за доказване, които са от компетентността на Прокуратурата, именно и поради което, както казах в началото, част от проверките ни за интегритет приключиха безславно.
В резюме – проверяващият екип не може да извършва действия по разследване като оглед, изземване на веществени доказателства, назначаване на експертизи, както казах, в случаите, когато рекордерът не е обезпечен по преписката. Не може да иска и получава информация по реда на чл. 159а от Наказателнопроцесуалния кодекс от доставчици на мобилни и електронни услуги, в това число от социални мрежи, електронни масиви, електронни пощи и други, без с тези действия да се ограничават и нарушават правата на гражданите. Не може да призовава също и осигурява явяването на лица, които да дадат сведения пред проверяващия инспектор. За въпросните лица не съществува и законово задължение да се явят доброволно и да дадат сведенията, или да предоставят документите. Впрочем такова задължение не съществува и за самите проверявани магистрати.
По този начин се стига до положение, в което резултатът от проверката е поставен в зависимост от волята на лицата, участвали в инцидента – от волята на проверяваното лице, от волята на свидетелите по случая, ако са посочени такива, дали да дадат обяснения, или да не дадат обяснения, а не зависи от процесуалните ред и условия за събиране на доказателства за разкриване на обективната истина по случая. С тези правомощия смятаме, че разполага Прокуратурата и ако бъде подкрепено внесеното предложение, Инспекторатът ще може да разчита именно на съдействието на Прокуратурата, за да изяснява фактите и обстоятелствата по конкретния сигнал, тоест да довърши проверката ефективно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Инспектор.
Аз тук ще настоявам за подробен дебат. Ние две години се занимавахме с принципа не бис ин идем, тоест каквото и решение да предприемем, бих искал да бъде стриктно при съобразяване на този принцип.
Господин Главен прокурор, заповядайте.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, колеги! От една страна, аз напълно подкрепям тезата, че Инспекторатът трябва да разполага с надлежен механизъм, по който да упражнява своите правомощия. Тоест на практика така, че съответните проверки за почтеност и конфликт на интереси да приключват в съответствие с установената в Закона цел и в крайна сметка да имат съвсем реален и действен ефект. От друга страна обаче, считам, че независимо коя от редакциите би могла да бъде разглеждана или предпочитана, становището и на ръководството на Прокуратурата е, направо казано, отрицателно. В конкретния случай става дума за проверки за почтеност и проверки за конфликт на интереси. На практика дали ще бъде възприет механизмът по отношение на това да се иска съдействие от главния прокурор и главният прокурор да разпореди предварителна проверка по чл. 145, или да се упражнява, тоест да се извършват по система на възлагане действия по разследване, и в двата случая излизаме извън конституционните правомощия на Прокуратурата. Те са наказателно преследване. Те не са разследване с цел установяване на конфликт на интереси или проверки за почтеност.
Нещо повече, ние, излизайки извън целите на наказателното преследване, каквато е конституционната ни функция, на практика ще изпаднем в положение, при което Прокуратурата ще осъществява предварителна проверка не за това дали са налице достатъчно данни за престъпление, или ще извършва действия по разследването, които имат съвсем различен предмет. А обект на тези действия ще се окажат магистрати, които могат да бъдат както прокурори и следователи, спрямо които ние за определени нарушения, и аз като главен прокурор имам дисциплинарни правомощия, но могат да се окажат и съдии, за които в тази област нямаме никакви правомощия.
С оглед на това предлагам да се обсъди механизъм, по който Инспекторатът, от една страна, да получи реалната възможност да осъществява своите правомощия, но това да бъде без намесата на Прокуратурата и разследващите органи, под каквато и да е форма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Съвсем кратко. Още когато приемахме измененията в Конституцията и в Закона за съдебната власт, предупреждавахме докъде ще се стигне с тези промени. Ето ни сега пред тази дилема. От тази гледна точка аз съм съгласен и със становището на главния прокурор, и със становището на главния инспектор. Наистина в момента сме изправени пред тази дилема.
Това, което се предлага в момента тук в поредното изменение в Закона за съдебната власт, мисля, че няма да реши проблема, защото той е изначално заложен и сега се опитваме да го разрешим по някакъв начин, който не отговаря и на Конституцията, и на конституционните изменения, които не следваше да бъдат в тази насока. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики към изказването на колегата Попов? Няма реплики.
Господин Панов.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз също смятам, че която и от двете вариации на предложението за изменение на чл. 175н се анализира, мисля, че не бива да се получава подкрепа за тези редакции. Също смятаме, че Инспекторатът трябва да има ефективни способи за действие, но това, което сподели главният инспектор като проблематика, стои не по-малко и пред двете комисии по етика на прокурорската и на съдийската колегии, които се занимават с въпроси и засягат тематика, която, меко казано, тангира с проблемите, с които се занимава и Инспекторатът.
Най-важният аргумент, който стои, е, че с тези два варианта на проект за изменение на чл. 175н, ал. 4 всъщност се привкарва в дейността на Инспектората и Прокуратурата. Напълно основателно бяха направени възражения в този смисъл, още повече че субект може да бъде магистрат съдия, а както знаем, Прокуратурата все пак е страна в един такъв процес. Това ще доведе, както вече беше посочено и от изказалия се преди това народен представител, до нови проблеми и до възможност да се наруши независимостта на колегите магистрати. Ето защо аз също подкрепям изказаното и от главния прокурор, и от народния представител да не се подкрепят и двата варианта на редакция. Това е най-важният въпрос откъм изменения. Другите изменения не по-малко са важни, но аз бих акцентирал, както и Вие, разбира се, го казахте в самото начало, върху това изменение, защото то наистина ще създаде много проблеми, отколкото да разреши такива. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Панов.
Получили сме отделно отрицателно становище от Института за пазарна икономика. Подписано е, но не знам от кого е подписано. Има подписите, но не можем да установим авторството. Аргументите горе-долу следват дебата.
Колеги, за мен е ясно, че идеята на това предложение е положителна в следния смисъл – трябва да се намери законодателно решение да се даде възможност на Инспектората да осъществи компетентността си възможно най-ефективно. Очевидно е досега, че предложеният начин за решаване на казуса не може да срещне подкрепа.
Ще дам възможност на госпожа Точкова, но по-скоро съм склонен да Ви приканя да не удължаваме много дебата по този въпрос. Мисля, че колегите формираха становище.
Госпожо Точкова, заповядайте.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Само искам да вложа още един аргумент към моята теза. Инспекторатът проверява конфликт на интереси по отношение на съдиите. Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество проверява конфликт на интереси по отношение на лицата, заемащи висши държавни длъжности. В Закона – чл. 27, е регламентирано взаимодействие за изпълнение на дейностите по Глава девета, тоест проверките за конфликт на интереси от органите по чл. 16. От Закона се осъществява взаимодействие между Комисията, Прокуратурата, МВР, ДАНС, ДАТО, Държавна агенция „Разузнаване“, Служба „Военна полиция“: редът и сроковете за осъществяване на взаимодействието се определят със съвместни инструкции. Искам да кажа, че предложената от нас редакция не е толкова абстрактна. Тя почива на логиката на законодателя...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И на онази аналогия.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: …по отношение на друг орган, който има почти същите правомощия като Инспектората.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА: Благодаря Ви.
Съюзът на съдиите в България също изразява отрицателно становище по така предложения текст, като напълно споделяме акцентите, които бяха изнесени в изказването на главния прокурор.
Най-същественият въпрос е, че се измества тотално волята на конституционния законодател и Прокуратурата се включва в компетенциите на един орган, които са определени на конституционно ниво. Прокуратурата – да не повтарям изложеното вече – няма място там, и няма как да се включи в тази форма на проверка, по съображения, които споделяме напълно.
Бих добавила само, че не виждаме пречка да се създаде инструментариум Инспекторатът да може да осъществява ефективно своите проверки. Както например се даде възможност Инспекторатът да проверява банковите сметки, може да му се дадат и други възможности. Това не означава, че споделям, че Инспекторатът може безконтролно да проверява всякакви комуникации. Това е тема за друг отделен разговор.
Специално в дадените примери не виждам какво е пречело да се провери единият телефон. Меssenger съобщенията отразяват информацията от единия, от другия и няма нужда да се съпоставят тук, нали в единия телефон ги има всички. Тоест този, който е предаден доброволно. Този, който твърди и предава нещо доброволно, то може да бъде обследвано. Сега, ангажиментът за съдията – дали и как следва да се яви и прочее, може да се уреди по друг начин. Това не е основание да разместваме конституционно установените роли на органите и да става една микстура, с която после да не знаем как да се оправяме. Не може на един орган да се възлагат напълно несвойствени функции в разрез с предвиденото в Конституцията, в разрез и с предвиденото в друг закон от по-висш ранг, какъвто е Законът за съдебната власт, така че и ние изразяваме категорично отрицателно становище.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, съдия Иванова.
Съдия Панова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Като се присъединявам към всички негативни становища до момента, това предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители, направих справка, е внесено на 10 май в Деловодството на Народното събрание, тоест налице са само три работни дни до днешна дата. Смятам, че предложението, което се прави, е изключително съществено. То засяга конституционни правомощия както на Инспектората, така и на Прокуратурата. Създава колизия между тях и смятам, че е редно, евентуално по Ваша преценка, да бъде оттеглено. Да бъде подложено на по-сериозен дебат и по-сериозни предложения, които да бъдат обсъдени много по-широко, с оглед на това какви правомощия да бъдат дадени на Инспектората.
В рамките на проверката, която Инспекторатът има по Закона за съдебната власт и по Конституция, той според мен в момента – това, което госпожа Точкова даде като примери – вече тангира с данни за извършено престъпление или някакви други данни, когато вече те са длъжни да сезират Прокуратурата, и тогава вече Прокуратурата със своя инструментариум би могла да действа. Това не означава, че могат да бъдат направени съществени промени в правомощията в рамките на тези проверки на Инспектората, но те да бъдат много прецизно обмислени, за да не се конкурират с правомощията на други органи, които имат съвсем различно призвание съгласно Конституцията и Закона за съдебната власт.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, съдия Панова.
Аз исках да отговоря с едно изречение на госпожа Панова. Ако имам възможност, ще кажа следното: лошото е, че ако госпожа Александрова е първи вносител, аз съм последен вносител. Между нас сигурно има още четирима, които надали са тук и могат да направят оттеглянето. Затова надали ще оттеглим, но този дебат е показателен и мисля, че е съществен за това да бъде предпоставка и основание за следваща законодателна инициатива, която да бъде доста по-фокусирана и насочена и към конституционния статут на Инспектората, и към избягване на всякаква колизия, включително и процесуална.
Използвам случая, за да кажа, че тук няма абсолютна аналогия с така наречения Антикорупционен закон, защото в него законодателят е дал това право на онзи орган, един вид срещу себе си. Тоест ние доброволно сме делегирали права на онзи орган да извършва всички дейности по Глава девета. Докато тук рискът от колизията касае една власт и система, която е друга. Тя е различна, тя е независима и действително може да се стигне до колизия на производствата и на лицата в конкретния случай, което при всички положения ще наруши според мен процедурната прецизност и по отношение на кръга от лицата. Пак казвам, съгласни сме, че тук трябва да продължим с работата, така че да дадем, включително, ако трябва, ще опишем кои способи за събиране на доказателства може да върши Инспекторатът. Имаме възможност да сторим това, но нека да имаме разграничение – ако откриете достатъчно данни за престъпление, уведомете Прокуратурата. Там е ясно как се развиват нещата. Но ако сме в процедурата на действията на Инспектората, да не смесваме нещата.
Господин Панов.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря Ви.
Малко е забавна тази роля между народния представител Анна Александрова и Вие. Като доброто и лошото ченге – единият иска нещо, другият не иска. Това в кръга на шегата.
Забележете, първият вариант на § 3 – главният инспектор може да поиска съдействие от главния прокурор.
Второто изречение започва: главният прокурор разпорежда предварителна проверка. Ако такава е била целта на вносителя – лошото ченге, да го кажа така, то това създава някаква представа на субординация между двамата помежду им, защото главният инспектор може, което означава оперативна самостоятелност, но главният инспектор „разпорежда“. Тоест дори няма „може да разпореди“. Разбирате ли, казвам го чисто текстово, защото…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Главният прокурор.
ЛОЗАН ПАНОВ: Главният прокурор, да. Прощавайте.
В този смисъл наистина е нужна прецизност. Разбира се, с огромното уважение към дейността на колегите от Инспектората и възможността те да имат способи да правят разследване на тези данни. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Прокурор Богданова.
ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН ПРОКУРОР ПЕНКА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще бъда кратка, тъй като това, което исках да кажа, Вие вече го казахте, че направеният довод във връзка със Закона за противодействие – ЗПКОНПИ, не е относим в случая, защото Глава девета на Закона касае противодействие на корупцията. Инструкциите по чл. 27 от този закон са няколко – на КПКОНПИ поотделно с Прокуратурата, поотделно с другите институции. Общата инструкция по чл. 24 от същия закон, съвместната, предпоставя тези конкретните.
Ако се върнем на Вашия пример, госпожо Точкова, той не е относим за настоящия случай, защото на Комисията са дадени правомощия, включително оперативно-издирвателни, и е съвсем логично да има подобно взаимодействие, но така или иначе тази бъдеща инструкция ще разпише точно как ще се взаимодейства между Прокуратурата и КОНПИ. Намираме примера за неотносим.
Колкото до двата предложени варианта на чл. 175н, нашето становище е абсолютно категорично, че ако се използват изразите, тъй като и в двата варианта се използват, „чрез способи или средства от компетентността на прокуратурата и на разследващите органи“, това говори за НПК. Тоест това говори за наказателно производство. Прокуратурата няма как да образува наказателно производство, за да обслужи проверка със съвсем различен предмет, или Прокуратурата няма как да възложи проверка, за да обслужи проверката на друга институция, в случая на Инспектората. Това се бие с Конституция, с устройствени закони и с НПК.
Единственият начин според нас да има разрешение на проблемите и предизвикателствата пред Инспектората, е по подобие на чл. 145 от ЗСВ може би да се разпише ясно в какво точно се изразява проверката на Инспектората. Ако примерно чл. 145, ал. 1 казва, че може да се изискват документи, експертни сведения, така че ако наистина има някаква изчерпателност на способите, по които Вие да извършвате проверка.
Да кажем друго: няма пречка за нуждите на Вашата проверка Инспекторатът да поиска информация от вече образувани преписки или съдебни дела на Прокуратурата, но да образуваме дела и преписки за нуждите на проверката само за да легализираме това нещо, никак не върви. Така че ако се разпишат някакви изчерпателни способи за начина на извършване на проверка, ще бъде много по-добре. А иначе, че условия и ред за взаимодействие между нас може да се подпише с инструкция, няма проблем. Въпросът е в каква насока ще бъде това взаимодействие, стига да не предпоставя проверки и дела само и единствено за нуждите на проверките на Инспектората, които не касаят престъпления. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще се опитам да бъда кратък, да не повтарям, което беше казано от уважаемите представители на Върховна прокуратура и Върховния касационен съд. Поначало в тази редакция, в този предложен текст на ал. 4 има противоречие – способи и средства. „Събирането на доказателства чрез способи или средства от компетентността на разследващите органи.“ Да, там е НПК – оглед, претърсване, изземване, разпити по Закона за специалните разузнавателни средства, по Закона за електронните съобщения.
Тук отварям една скоба – понеже чух, че се споменава. Извинявайте, в Закона за специалните разузнавателни средства и НПК изрично е казано, че става въпрос за тежки умишлени престъпления. По Закона за електронните съобщения – в единия закон е казано: тежки престъпления, а в НПК: тежки умишлени престъпления. Няма как тази възможност да бъде ползвана – това първо.
Второ, главният прокурор, от друга страна, ще възложи предварителна проверка по чл. 145. Обаче предварителната проверка, от друга страна, обикновено се възлага не на разследващите органи. Тя се възлага на други органи, които трябва да установят има ли данни за извършено престъпление. Аз тук не се наемам, при присъствието на представители на прокуратурата и на съда, да твърдя доколко събраните материали при тази предварителна проверка биха могли да бъдат и да послужат като доказателства и след това, по какъв ред пък ще бъдат представени, кооптирани в проверката на Инспектората. Така че аз също съм против тях, защото наистина излиза, че органите на досъдебното производство или органите, на които ще бъде възложена тази проверка, са като че ли придатък на Инспектората.
Да, трябва да има компетенциите и възможността Инспекторатът в рамките на Конституцията да извършва тези проверки, така както впрочем те бяха извършвани и от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси досега, с всички позволени способи, така както се е извършвала от ведомствените, сега вече създадени с новия Закон органи, що се касае до конфликт на интереси, по отношение на почтеността. Не искам тук дебата да го продължавам, защото, видите ли, едното лице не искало да дава обяснения. Той като е в наказателния процес, също може да не дава обяснения – било то подсъдим, било то обвиняем, било то в друго качество. Аз не бих подкрепил този текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров.
След този продължителен дебат, вносителите се преброихме – петима от седмината вносители сме тук. И петимата имаме воля да оттеглим този текст и да го оставим за следваща законодателна работа и предложение.
Колеги, правим изявление за оттегляне на това предложение по отношение на създаване на нова ал. 4 за чл. 175н, като обръщаме внимание, че въпросът е нерешен и би следвало всички заинтересовани институции да имат предвид това и респективно по тяхна преценка да участват при разрешаването на този казус, който беше обсъден току-що.
Закривам дебата.
Преминаваме към § 3.
Колега Митев.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Параграф 3 – текст на вносител. Нямаме предложения за редакции.
Имате думата за изказвания, предложения, мнения, становища по § 3, с който се изменя чл. 194а, ал. 7, изречение второ след думата „Прокурорите“ се добавя „и следователите“.
Колеги, не виждам желаещи за изказвания по предложения текст на вносител.
Преминаваме към гласуване на § 3 по вносител.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносител за § 3.
Преминаваме към § 4 – текст на вносител. Предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители за допълнение на § 4 в частта на ал. 5 на чл. 197.
Имате думата за мнения, предложения и изказвания за § 4 и предложението, което е направено.
Не виждам желаещи за изказване по § 4 – предложението на колегата Александрова.
Първо ще подложа на гласуване предложението на Анна Александрова за § 4.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се предложението на колегата Александрова.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 4, заедно с гласуваното вече допълнение на колегата Александрова.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се § 4, заедно с предложението на госпожа Александрова.
Параграф 5 – текст на вносител; § 6 – текст на вносител; § 7 – текст на вносител.
Изказвания по параграфи 5, 6 и 7 – текстове на вносител, без предложения за редакции.
Заповядайте, господин Атанасов, по § 6.
АТАНАС АТАНАСОВ: Още при обсъждането на проекта, мисля, че беше миналата година края, в Съвета за прилагане на Актуализираната стратегия за съдебна реформа изразихме несъгласие с текста, доколкото според нас той предвижда неоснователно и непропорционално ограничаване на правата на магистратите и се презумира недобросъвестно поведение във всички случаи, в които магистрат подаде оставка, когато срещу него има висящо дисциплинарно производство. Тогава в становището, което предложихме, дадохме идея, че целите на това решение – да се препятства злоупотреба в случай на недобросъвестно поведение, могат да бъдат успешно постигнати, ако се предвидят някакви изменения в дисциплинарното производство, така че същото по-ефективно и в по-разумни срокове да тече. Това е, което имаме. Може би трябва да добавя, че и в момента има дело в Конституционния съд, което е по сходен въпрос, също за обезщетенията и висящите производства.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Заповядайте.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: И аз се присъединявам към становището на колегата. В крайна сметка дори обвиняем за престъпление се счита за невинен, до влязла в сила съдебна присъда. А тук за нещо прието от законодателя като далеч по-леко дисциплинарно нарушение, тоест очевидно обществената опасност на едно такова деяние е по-ниска, ние в един такъв случай приемаме априори преди изобщо да има влязъл в сила акт на съответната колегия на ВСС и евентуално после ако бъде оспорвано от Върховен административен съд, че този човек едва ли не е виновен, без това производство да е приключило.
Аз разбирам благородната идея на законодателя. Може да се намери едно разумно решение, ако се предвиди възможност при една такава подадена молба за напускане на системата, ако спрямо такъв колега има висящо дисциплинарно производство, да не му се изплащат тези предвидени обезщетения, а това изплащане да бъде поставено под условие в зависимост от това как ще приключи неговото дисциплинарно производство. Представете си, че накрая то приключи с решение на съответната колегия на ВСС или на Върховния административен съд, че този човек всъщност не е извършил дисциплинарно нарушение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Панова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Уважаеми народни представители, колеги! Аз се присъединявам като цяло към становището, което беше изразено до момента от колегите по смисъла на тази разпоредба. Разбирам чувството за справедливост, което лъха от нея и което иска да се въздаде в системата, но аргументите на колегите бяха изключително прави.
На първо място, взимам повод от изказването на съдия Атанасов, че пред Конституционния съд е висящо конституционно дело № 9 от 2018 г., образувано на 28 март тази година по искане на състав на Върховния касационен съд за противоконституционност на чл. 225, ал. 3 – една много сходна разпоредба с чл. 225, ал. 2. Може би е редно все пак да се изчака произнасянето на Конституционния съд по този въпрос, за да могат да се правят евентуално законосъобразни законодателни промени.
На следващо място, прав е колегата, когато изрази становище, че при подадена оставка, с искане за налагане на наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“, все още не значи, че дори и да приключи едно такова производство, деецът ще бъде наказан с такова наказание. Тоест предварително да се презюмира изходът от едно бъдещо дисциплинарно производство и видът на наказанието, което ще му се наложи, е прекомерна тежест за съответния магистрат. Би могло да се опонира, че да, но тогава той защо подава оставка? Вече има произнасяне на Конституционния съд по една предходна промяна, когато се забраняваше на магистрата да подаде оставка, или макар и да е подал, тя да бъде приета, така че в този случай ще влязат в колизия доста права на магистратите. Аз се опасявам, че това ще бъде една промяна, която ще създаде много сериозни рискове за противоконституционност.
Би могло обаче, когато бъде подадена оставка, тя не може да не бъде приета, поради което ще се прекрати правоотношението на съответния магистрат. То тогава, за съжаление, дисциплинарно производство срещу лице, което не е магистрат, не би могло да се води. Но би могло да продължи установяването на това дали въобще е имало дисциплинарно нарушение, или не. Изплащането на това обезщетение да бъде под условие, така както е в ал. 3.
Струва ми се, че някак си да влизаме в правило „презумпцията за виновност“, макар и в рамките на дисциплинарното производство, е едно прибързано решение да не се изплаща въпросното обезщетение. Пак казвам, чувството за справедливост е едно, но правата и законосъобразността са нещо съвсем различно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз поне така като гледам и предложението на вносителя, и текста на чл. 225, съм абсолютно убеден, че едва ли не излиза, че в случаите, в които имаме започнато дисциплинарно производство и въпросният магистрат подаде оставка, ние ще прекратим при всички положения дисциплинарното производство и накрая и ще го наградим. Ще получи награда за това, че евентуално е извършил – ние никога няма да разберем извършил ли е, не е ли, защото дисциплинарното производство ще бъде прекратено. То няма как да продължи да се води по отношение на подал оставка магистрат. При всички положения в тази хипотеза, не искам да влизам в морално-етични и философски съждения, но практическият ефект ще е този. Гледайки от призмата на избирателите, няма да е особено справедливо да наградим някой, който е извършил на всичкото отгоре дисциплинарно нарушение и от който се очаква, че дава пример на всички останали членове на обществото. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще направя реплика на господин Митев в следния смисъл с цел да подредим фактите. Нека да разграничим ал. 2 от ал. 3. Тук имаме хипотеза, в която магистратът сам подава оставка в момента, в който е образувано и тече дисциплинарно производство, с предложение за наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“. Тоест аз също смятам, че тук оставката прекратява дисциплинарното производство. При това положение приемам, че оставката е вид признание за наличие на предпоставките да се наложи наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“. Ако всички тези твърдения са верни, значи сме в хипотезата, в която действително магистратът не би следвало да получи обезщетението по ал. 3, и не мога да разбера къде е проблемът в това, още повече пък да се стигне и до противоконституционност тук? (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Точно, той прави избор. Хамид е прав – или иска завършване на дисциплинарното производство и отива в хипотезата на ал. 3, или казва: „Няма смисъл това дисциплинарно производство да го чакам още три месеца. Ясно е, че то ще приключи с установяване на вината ми. Да, тогава няма да имам право на въпросното обезщетение, но няма да напусна системата наказан с дисциплинарното наказание, а ще я напусна като подал оставка, и няма да взема десетте заплати.“
Заповядайте, госпожо Ахладова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да кажа, че наистина голям дебат имаше по отношение на разпоредбата на чл. 225, ал. 2 в работната група. Всички се обединихме по време на дебатите, че когато се касае за предложение за най-тежкото наказание, а именно предложение за дисциплинарно освобождаване от длъжност, подаването на оставка е начин за заобикаляне на закона и едновременно магистратът получава два бонуса: първо, няма дисциплинарно наказание; на второ място, получава и обезщетението си, което му се дължи. Така че не мога да се съглася с направените предложения, които бяха в аспекта.
Обмисляли сме да се изчака приключването на дисциплинарното производство, защото с подаването на оставка реално то приключва. Ако предложите някаква друга редакция в някакъв друг смисъл на тази хипотеза, съм съгласна, но смятам, че един такъв бонус за човек, който – да, не можем да презумираме, че е извършил дисциплинарно нарушение, но ако не е, то би следвало той да изчака приключването на дисциплинарното си производство.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Ако има други причини, поради които той всъщност иска да подаде оставка? Ние изхождаме от това, че щом подава оставка при такова висящо дисциплинарно производство, аха-аха той сто процента го прави, защото иска да се измъкне и на това отгоре нагло иска да получи допълнително двадесетте заплати. Защо изключваме друг вариант, поради който той всъщност подава оставката? (Шум и реплики. Оживление.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е кой е този друг вариант? (Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Колеги, както прецените, но за мен не е чисто законосъобразно да се прекрати дисциплинарното производство с подаването на оставка и едновременно този човек да вземе обезщетение, което е в немалък размер. Би следвало да изчака, би следвало да се приключи дисциплинарното производство и обикновено случаите, както ги виждаме нагледни, са именно с цел заобикаляне на закона. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Молбата ми е да се ориентираме към приключване на дебата.
Заповядайте.
ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА: Благодаря.
Въпросът с възнаграждението като че да изглежда по-лесен, защото би могло да се предвиди задължението за връщането му след това, в случай че се установи дисциплинарно основание. (Реплики.)
По-трудният въпрос е, и по това трябва да се помисли, може да не е веднага, създаване на такъв механизъм. Ясно е какво казвате – като си подаде оставка, веднага на това основание трябва да се освободи. По-скоро тук да се помисли за конкуренцията на тези две основания, как да се реши този въпрос действително. Нека да бъдем честни, има ситуации, в които дисциплинарната процедура толкова дълго се проточва, а съдията, който е обект на дисциплинарно преследване, по една или друга причина толкова е демотивиран и още по-лошо започва да работи, даже хич да не работи, че той иска да се махне вече и на това основание. Имаше такъв случай – иска да се махне, защото и той сам вече преценява, че не може да се справя, но две години не може да му приключи дисциплинарната процедура.
Може би да се помисли. В момента ние не сме готови с предложение как да се реши тази колизия между двете основания.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: През цялото време дебатът, макар че обсъждахме този въпрос, също не даде някакъв друг вариант за предложение, по който да се избегне това нещо. По време на обществените консултации в крайна сметка се обединихме, че става въпрос само за най-тежкото дисциплинарно освобождаване от длъжност, за да можем да ограничим обема по отношение на другите по-леки наказания.
ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА: Не е ли възможно например – съвсем неподготвена го казвам, признавам си – да се предвиди нещо като оставка под отлагателно условие, за да може да се приключи дисциплинарната процедура, и ако се приключи със становище, че няма дисциплинарно нарушение, тогава основанието за освобождаването да е оставката и съответно обратното? Съвсем импровизирано го казвам.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Освен дисциплинарното производство, да се предвиди друго, по което да продължи и за да се установи истината – има ли дисциплинарно нарушение или няма, макар формално да е прекратено дисциплинарното производство. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, но накратко.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Накратко, господин Председател, Конституционният съд на този въпрос вече е отговорил с Решение № 1 от 2017 г., обнародвано в „Държавен вестник“ бр. 16 от 2017 г. Там е обявен за противоконституционен текстът на чл. 166, ал. 3, който гласял: „Съдия, прокурор и следовател не може да бъде освободен от длъжност по чл. 165, ал. 1, т. 2, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство, до приключване на производството.“ Така че този път е затворен и освен това предложението, което се обсъжда в момента, е в резултат именно от споменатото Решение № 1 от 2017 г., защото, докато действаше този текст, това беше безспорно – не може да подаде оставка, няма да получи накрая обезщетението, ако се окаже, че е виновен. Конституционният съд е прогласил противоконституционността на този текст. От тук нататък по смисъла на Закона за Конституционния съд за органа, приел противоконституционния акт – в случая за Народното събрание, възниква задължението да уреди празнотата в обществените отношения, която е възникнала с прогласяването на противоконституционността. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6 по отношение на чл. 225, ал. 2, изречение второ. Започваме отзад напред. Разделно гласуване за § 6.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се текстът на вносителя за § 6.
Връщаме се на § 5 – текст на вносител.
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се § 5 на вносител.
Параграф 7 също е бил докладван – текст на вносител. Не е имало дебати по § 7.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се и § 7.
Пристъпваме към § 8. Имаме текст на вносител. Заедно с това имаме и предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители по отношение на чл. 249.
Имате думата за изказвания, колеги.
Съдия Панова, заповядайте.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Съвсем накратко по предложението на народния представител Анна Александрова за редакция на чл. 249. В ал. 2, в която се уреждат правата на Националния институт на правосъдието да участва в повишаването на квалификацията чрез обучителни дейности и на други лица, когато това му е възложено със закон, следват думите: „стратегия, пътна карта или друг акт“. Това, че към момента тези актове се наричат „стратегии“ и „пътни карти“, някак ми се струва, че звучи много странно в Закон за съдебната власт. Може би: „със закон или подзаконов нормативен акт“ според мен добре би било, защото тези стратегии и пътни карти се приемат от Министерския съвет. Така или иначе винаги има някакво постановление на Министерския съвет, с което те се одобряват. Днес със стратегии и пътни карти, утре може някакво друго наименование да излезе и мисля, че тази казуистика в изброяването не е удачна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Тачева.
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря, господин Председател.
Една редакция: „със закон или акт на Министерски съвет“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев току-що направи предложение за редакция по чл. 83 и ще го подложа на гласуване.
Съдия Панов.
ЛОЗАН ПАНОВ: Може би господин Митев нека да направи предложението.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 – в предложението, което сме направили с колегата Александрова, накрая думите да се четат: „когато това му е възложено със закон или акт на Министерски съвет“. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, редакционното предложение на колегата Митев по чл. 83.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова и група народни представители, заедно с приетото предложение на колегата Митев.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8, заедно с приетото предложение на Анна Александрова и група народни представители и приетото предложение по чл. 83.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приеха се всички предложения за § 8.
Пристъпваме към § 9 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания по § 9.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители за създаване на нов параграф по отношение на чл. 262.
Колеги, имате думата.
Съдия Панова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Благодаря, господин Председател.
В ал. 2, изречение второ е предвидено, че временни преподаватели могат да бъдат и експерти в други области. Отпаднало е предвиждането, че временни преподаватели могат да бъдат и преподаватели от науката. Тоест експерти от други области не можем да приемаме, че са преподаватели по право. Струва ми се възможността, която към момента имаше, като преподаватели да бъдат привличани и учени, преподаватели от университетите в страната, е лишаване на магистратите от възможността в обучението да се включват и тези висококвалифицирани академични преподаватели. Така че нашето предложение в ал. 2, във второто изречение е, че временни преподаватели могат да бъдат преподаватели от университетите и експерти в други области, защото тези преподаватели не са експерти в други области, те са си експерти по право.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Нямаме възражение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нямате възражение.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Предлагам по реда на чл. 83, ал. 5 – в т. 3 в предложението на колегата Александрова по ал. 2 след думата „следователи“ да се добави „и научни сътрудници по правни науки“.
Такъв е текстът на действащия чл. 262, ал. 2 на тази разпоредба, и с оглед на настаналия дебат Ви предлагам тази редакция, която е била дискутирана тогава и дебатирана при приемането на промените през 2016 г. и е съобразена от Министерството на правосъдието с оглед на терминологията, която съществува в Закона за развитие на академичния състав. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тогава са го съобразявали с онзи закон и очевидно на научни сътрудници по правни науки се включват и всички. Те вече и не са асистенти, там са по-скоро доктори. Докторът е еквивалент на асистент сега. (Шум и реплики.)
Колегата го предложи за финал на изречение първо, не на изречение второ.
Заповядайте, госпожо Тачева.
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Предложението ми е, съобразявайки се с предложението и на колегата Панова, да остане за изречение второ, защото идеята за постоянните преподаватели е те да бъдат от практиката съдии, прокурори и следователи, а не научни работници. Научните работници са преподаватели в университетите, а идеята на обучението в Националния институт на правосъдието е практическа насоченост на обучението. Затова казваме, че постоянните преподаватели могат да бъдат съдии, прокурори и следователи – действащи, които се командироват за една година, това е процедурата. А временните могат да бъдат научни работници, както и експерти в други области. Под експерти в други области имам предвид МВР, съдебна експертиза, психиатрични експертизи и така нататък.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Правя корекция на предложението в такъв случай. Предлагам в изречение второ да направим следната редакция: „Временни преподаватели могат да бъдат научни сътрудници по правни науки и експерти от други области“. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на колегата Митев по чл. 83, както беше уточнено относно изречение второ.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова и група народни представители за създаване на нов параграф, заедно с приетото предложение.
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Не „може“, а „могат да бъдат“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е редакционно. Ако всички сме съгласни, ще бъде отразено. (Шум и реплики.)
Подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова и група народни представители, заедно с приетото предложение по чл. 83.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Пристъпваме към § 10 – текст на вносител, § 11 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания.
Съдия Панова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: В § 10, чл. 299 е записано, че министърът на правосъдието може да насрочи изпит за правоспособност извън сроковете по ал. 3. Алинея 3 не предвижда срокове, а предвижда периодичност или брой на провеждане на изпити за правоспособност. Редакцията трябва да бъде малко по-прецизна. Може би: да насрочи извънреден изпит, или по някакъв друг начин. В ал. 3 няма уредени срокове, за да кажем, че извън тези срокове ще се насрочи изпит.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, правя предложение по чл. 83, то е главно редакционно. Да отпаднат думите „сроковете по“ и текстът да стане: „Министърът на правосъдието със заповед по ал. 1 може да насрочи изпит извън случаите на ал. 3“, и текстът да продължи, както е на вносител.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител за параграфи 10 и 11, заедно с редакционното предложение по отношение на § 10.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приети са параграфи 10 и 11, § 10 с редакция.
Пристъпваме към § 12 – имаме текст на вносител, както и предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Имате думата за изказвания.
Съдия Панова.
ПАВЛИНА ПАНОВА: Благодаря Ви.
В § 12, в чл. 340а в текста на вносителя, ал. 1, т. 5 е предвидено, че за съдебен служител може да бъде назначено лице, което не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност. Текстът „определена длъжност“ съдържа висока доза неопределяемост, защото не е ясно за каква длъжност става въпрос. Струва ни се, че доколкото съдебната дейност представлява упражняване на държавна власт в някакво нейно проявление, а именно във формата на съдебна власт, то тази длъжност, от която трябва да бъде лишено лицето, е държавна длъжност, и да бъде добавено „упражняването на професия или дейност“. Защото невинаги лицата, когато бъдат санкционирани по силата на Наказателния кодекс, се лишават от правото да заемат длъжност, но те се наказват и с лишаване от права за упражняване на професия или дейност, и това особено при съдебните служители е от изключителна важност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз ще взема отношение относно разпоредбата на чл. 340, ал. 2, т. 6 в нейната последна част: „е адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител или упражнява друга свободна дейност“. Ползвам мотивите на госпожа Панова, че тази „друга свободна длъжност“ е много обтекаемо понятие и би поставило в твърде затруднено състояние или положение органа по назначаването, защото това са изисквания за несъвместимост в кои случаи коя друга свободна длъжност той не може да упражнява.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Друга свободна професия.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Друга свободна професия, извинявайте. Или да е „по занятие“ по някакъв начин, все пак да се въведе някакво идентифициране на нещата, която е източник на негови доходи, или в този си вид е трудно и практически установимо какво значи „друга свободна професия“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заместник-министър Ахладова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Съвсем накратко само да кажа, че редакцията е взета от Закона за държавния служител, защото чисто редакционно преценихме, че трябва, ако отидем на друга редакция, да се изброи по-подробно каква длъжност или съответно дейност, или свободна професия – да се конкретизира повече разпоредбата. Затова сме взели текста, както е предвиден в Закона за държавния служител. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Ахладова.
Други мнения, становища и предложения?
По т. 5, съдия Панова, Вие правите ли предложение за редакция, което да бъде припознато? Как да бъде: „не е лишено по съответен ред от…
ПАВЛИНА ПАНОВА: ….от правото да заема държавна длъжност или да упражнява професия или дейност“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегите от работната група са го взели от Закона за държавния служител.
Съдия Гайдов иска ли да добави нещо по т. 5? Не иска. Съдия Гайдов протестира.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Имам предложение по т. 6: „или упражнява по занятие друга свободна професия“. По някакъв начин да го идентифицираме, иначе не може. Като орган по назначаването аз не мога да установя точно коя е тази друга свободна професия. Селскостопански производител – значи ли, че той ако е такъв, не може да го назначиш като съдебен служител?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров желае думата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще се опитам да бъда съвсем кратък. Колегите от Министерството на правосъдието казаха, че това са текстове от Закона за държавния служител. Предполагам, че има и практика вероятно по тези текстове и вкарвайки сега в този закон някакви малко по-различни понятия, това означава, че ще започне по прилагането му в този или в другия закон отново да се търси защо, какво е наложило, какъв е смисълът, каква е волята на законодателя да внася допълнителни понятия? Да не говорим, че това би затруднило и съда в прилагането на единия или на другия закон. Така че след като са текстове, а и не се касае за магистрати в Закона за държавния служител, аз предлагам да остане така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще направя реплика на господин Лазаров, защото имам право по Правилника, в следния смисъл: свободна професия е всяка професия, която се упражнява не на друго основание, тоест по инициатива на лицето, и която не е нормирана по друг ред. Понятието „свободна професия“ е понятие, което произтече главно за данъчни цели. Тоест свободна професия е не само адвокатската професия и всяка в този ред на мисли, а свободна професия е и сарач, и обущар в ЗДФЛ. За разлика от това изброяване, тази категория, която е обобщаваща на всички професии, освен ЗДФЛ, после един друг закон предвиди регулация на тази дейност. Това е дейност, по която отиваш в Статистическия институт да си поискаш идентификационен номер БУЛСТАТ, получаваш такъв, който е идентичен на ЕГН-то. Но това е категория, която е създадена главно с оглед данъчното облагане и данъчните цели, а за тези цели земеделският производител е друга категория. Тоест той не може да попадне в хипотезата на свободна професия, защото смисълът на неговото данъчно третиране и статутът му като такъв е регулиран в други актове.
За мен няма съмнение, че този, който иска да бъде назначен за съдебен служител, трябва да прекрати всякакви други дейности, които биха могли да се квалифицират като свободна професия. То става изключително лесно, включително се удостоверява лесно и става с декларация за прекратяване на дейността. Не мисля, че това би било голямо препятствие.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Вещите лица свободна професия ли са? (Шум и реплики.) В наредбата за възнагражденията на вещите лица?
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Преди да тръгна на работа в публичния сектор, съм имал случаи – това, което попита съдия Магдалинчев, мога да дам пример. В Софийски градски съд като трябваше да се направи специфична експертиза на сървър дали са получавани и изпращани някакви съобщения и така нататък, беше назначено лицето, което работеше като началник на IT отдела на Софийски градски съд. Така че човекът видимо си работи на постоянен трудов договор, а не е лице, което упражнява свободна професия. Такива примери могат да се дадат много, така че вещото лице не е свободна професия. (Реплика от Боян Магдалинчев.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдия Магдалинчев не е съгласен. (Шум и реплики.)
Тук Анна Александрова пък иска да уеднаквим в максимална степен основанията за прекратяване, така че общо взето следваме логиката на Закона за държавния служител. (Шум и реплики.) Но не искате да постигнем консенсус. После всички ще кажат: законодателят прибързано и без задълбочена дискусия приема нормативни актове. (Шум и реплики.)
Колеги, тъй като нямаше дебат по предложението на Анна Александрова и група народни представители, като аз съм последен в тази група, искам да направя уточнение във връзка с нейното предложение. Ако то получи подкрепа, би следвало да се редактира по следния начин:
„(4) Когато възникне някое от основанията за недопустимост по ал. 2, съдебният служител е длъжен в 7-дневен срок да уведоми за това работодателя.
(5) Трудовото правоотношение със съдебния служител се прекратява при:
1. възникване на пречки по ал. 1;
2. несъвместимост по ал. 2, когато несъвместимостта е по ал. 2, т. 1, трудовото правоотношение се прекратява с един от двамата служители по преценка на работодателя;
3. неизпълнение на задължението по ал. 4.
(6) Работодателят може да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие със съдебния служител, получил възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.“ (Реплика от Росица Дичева.)
Вземи думата и го допълни. Аз така и по ал. 5 да е, без предизвестие, не мога да го кажа.
РОСИЦА ДИЧЕВА: Здравейте! Предлагаме към предложенията на госпожа Александрова, които касаят прекратяване на правоотношението в трите случая: при възникване на пречка, при несъвместимост и при неизпълнение на задълженията за уведомяване, прекратяването да бъде без предизвестие, както е в Закона за държавния служител, ако търсим аналогия. Иначе ако го оставим така да не е уточнено дали с предизвестие или без, ще се счете, че е с…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Допълва моето редакционно предложение с това уточнение.
РОСИЦА ДИЧЕВА: Става въпрос за точки втора и трета от предложението на госпожа Александрова.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Всички ни обърка. Въпросът е Вие да сте наясно и да може да го отразите правилно.
Колеги, имате думата и по това редакционно предложение. Има ли изказвания?
Госпожа Ахладова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Аз съм съгласна с предложението на госпожа Александрова и група народни представители, защото всъщност това, което ние сме пресъздали в горната разпоредба, препраща пак отново към начините за прекратяване на трудовото правоотношение по Закона за държавния служител и съответно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от съдебния служител при получаване на най-ниската годишна оценка за изпълнение на длъжността, каквато разпоредба вече има в Закона за държавния служител. Така че сме съгласни с тази разпоредба. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Ахладова.
Други изказвания има ли? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, редакционното предложение, което изчетох, заедно с уточнението за ал. 5 към предложението на народния представител Анна Александрова и група народни представители.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова и група народни представители, заедно с приетото вече редакционно предложение.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Подлагам на гласуване текста на вносител за чл. 340а, тоест за § 12, заедно с приетото предложение на Анна Александрова и група народни представители и приетото редакционно предложение.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Пристъпваме към § 13 – имаме текст на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Заповядайте, госпожо Заместник-главен прокурор.
ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН ПРОКУРОР ПЕНКА БОГДАНОВА: Благодаря Ви.
Ние считаме, че конкретно за ежегодните декларации на служителите следва да се помисли дали не трябва текстът да се съгласува с нормата на други закони. В смисъл: предложено е те да се подават до 30 април, а в ЗПКОНПИ, Кодекса на труда, ЗМВР и Закона за отбраната и въоръжените сили са до 15 май, така че може би следва да се прецени. (Реплика от Боян Магдалинчев.) Да, и встъпителни, и ежегодни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 – думите „30 април“ да се заменят с „15 май“.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението по чл. 83, ал. 5, т. 2 да се заменят думите „30 април“ с „15 май“.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Прие се предложението по чл. 83.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 13, заедно с приетото предложение по чл. 83.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Прие се § 13, заедно с предложението.
Господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ:Благодаря Ви, господин Председател.
По § 13, в чл. 343а имаме постановяването на един и същи срок и за встъпителна, и за годишна декларация, което не е допустимо. Би следвало при встъпването в длъжност да се определи в едномесечен срок, както е сега по настоящия закон – Антикорупционния закон, както беше и преди по Закона за лицата, заемащи публични длъжности. Докато всяка година, когато се подава годишна декларация, да важи срокът 15 май. Но не могат и встъпителна, и годишна да имат един и същи срок, едното изключва другото при встъпителната.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук нека да уточня, защото е въпрос на прочит. Ние това сме го приели по следния начин: при встъпването си в длъжност – това е хипотеза № 1, и всяка година до, вече, 15 май съдебният служител е длъжен да подаде пред органа по назначаването декларация.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Той еднократно встъпва в длъжност.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Магдалинчев е прав. Две са хипотезите – встъпителна декларация при встъпване в длъжност и годишната до 15 април, така както е за другите. Всъщност това изменение го направихме, защото до 30 април другите декларации съвпадаха сроковете…
Господин Магдалинчев, Вие сте прав. Защото в тази хипотеза, господин Председател, при встъпването в длъжност – първата хипотеза няма срок. Месечен ли е, двуседмичен, триседмичен, годишен, шестмесечен, трябва да има отделен срок. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По Антикорупционния закон имаме изрично уточняване на едномесечния срок и встъпителната декларация е отделена от годишната декларация, тоест там хипотезите не може да ги смесим. А ако тук е неясно, аз правя – въпреки че за мен нямаше съмнение в този прочит, но прекалено много се занимавах с видовете декларации по ЗПКОНПИ – нека да добавим: „при встъпването си в длъжност, както и всяка година до 15 април съдебният служител подава декларация пред органа“ и така нататък. (Шум и реплики.)
Искате да възпроизведем целия § 4 от Антикорупционния ли закон в тази разпоредба?
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Според мен трябва да имаме срок, в който той при встъпването си в длъжност трябва да подаде тази декларация. При встъпването си! Той ежегодно вече ще си подава втората декларация, това е годишната. Тук е казано: всяка година до 30 април и всяка година до 15 май, ако се унифицира със Закона за съдебната власт в частта по отношение на магистратите. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров. Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Затова е тази разпоредба, защото за магистратите имаме изключване, но тук по съдебните служители се прилага общият Антикорупционен закон. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Колега Лазаров, защото тогава го е нямало Антикорупционния закон. Затова срокът е друг. (Шум и реплики.) Но нека е ясно на всички. (Шум и реплики.) Всички говорят в момента.
Заповядайте.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Аз исках да уточня, че има срок при тази редакция, защото от назначаването за съдебен служител до встъпването в длъжност съответният кандидат има двуседмичен срок и през този двуседмичен срок, когато реши, че ще встъпи в длъжност, той вече трябва да е готов с декларацията и да я подаде. Така че тук срок съществува.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И това не е едномесечният срок, който е по Антикорупционния закон. (Шум и реплики.) Това уточнение е важно, защото аз приемах, че тук се прилага § 4 във връзка с чл. 35, ал. 38. (Шум и реплики.) Ама не е едномесечен, тук е в процедурата по встъпване. Тоест в срока на встъпването се подава декларацията, както и всяка година. (Шум и реплики.)
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: До време до встъпване и подаване на декларацията – това е съвсем различно нещо. При встъпването да подава такава декларация. Ако имате предвид тази хипотеза, тя е различно нещо. Но общо взето всички закони досега определят някакъв конкретен срок, а не към датата на самото встъпване. Даваш му възможност на него в един определен период от време от встъпването да подаде тази декларация, защото той трябва да се запознае с всички тези изисквания на Закона, ако не се е запознал предварително.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Ахладова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Аз Ви предлагам да не препращаме към ЗПКОНПИ, защото съвсем различни са хипотезите по отношение тук на съдебните служители. Тоест, ако прецизираме разпоредбата, нека да я направим в отделен текст, ако смятате, че не се разбира тази редакция: при встъпването си в длъжност и всяка година до 15 май съдебният служител е длъжен да подава пред органа по назначаването декларация. Ако смятате, че двете разпоредби трябва да се отделят, да го направим с изрична разпоредба в § 13, но да не препращаме към едномесечния срок, който е в ЗПКОНПИ. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, подлагам на отделно гласуване редакционното допълнение „както и всяка година до 15 май“.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се и това допълнение.
Пристъпваме към § 14 – текст на вносител, и § 15 – текст на вносител.
Имате думата по параграфи 14 и 15 – текстове на вносител.
Заповядайте, госпожо Богданова.
ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН ПРОКУРОР ПЕНКА БОГДАНОВА: Благодаря, господин Кирилов.
Бих искала само да насоча вниманието към ал. 4 за необходимото взаимодействие, което ГД „Охрана“ осъществява с административните ръководители, с пленума на Висшия съдебен съвет. Конкретно дали трябва да е „с пленума на Висшия съдебен съвет“ е въпросът или поотделно с колегиите – съдийска и прокурорска? Поставяме въпроса за размисъл. За нас е ненужно да има препратка „и за взаимодействие с министъра на правосъдието“. Министърът на правосъдието е ръководител на ГД „Охрана“. В този смисъл са нашите бележки. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Смятам, че задължително следва да остане „пленума на Висшия съдебен съвет“, тъй като управлението на собствеността е Комисия на пленума, а не на отделните колегии – прокурорска и съдийска.
По отношение на министъра на правосъдието е техническа грешка. Не възразявам, абсолютно сте прави. Не възразявам по никакъв начин. Второстепенен разпоредител съответно е охраната, така че е подчинена директно на министъра на правосъдието. Допусната е техническа грешка. (Шум и реплики.)
Реално и Агенцията по вписванията, и съответно ГД „Охрана“ са на пряко подчинение към министъра на правосъдието. Те са второстепенни разпоредители с бюджет, така че, ако прецените, би могло да отпадне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е в ал. 1. Говорим за ал. 1. (Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Само уточнявам. Това, което казах, касае само и единствено ал. 4 по отношение на министъра на правосъдието. По отношение на другите алинеи, където е цитирана Агенцията по вписванията, категорично не правим изменения. Става въпрос само за редакцията на ал. 4, където казва, че: „При извършване на дейностите Главна дирекция „Охрана“ осъществява необходимото взаимодействие с административните ръководители на органите на съдебната власт, с пленума, с Бюрото по защита при главния прокурор, с министъра на правосъдието и с изпълнителния директор на Агенцията по вписванията“. Трябва да остане само „министъра“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само „министъра“, без „изпълнителния директор на Агенцията“.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Без „изпълнителния“, господин Председател, защото става въпрос за оперативно сътрудничество във връзка с охраната на Агенцията по вписванията, и там всеки път да дава някакво разрешение министърът, за да влязат в Агенцията по вписванията, по-редно си е да е на ниво, който се разпорежда в тази сграда.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Митев прави предложение по чл. 83 – от ал. 4 да отпадне „с министъра на правосъдието“.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Митев за отпадане на думите „с министъра на правосъдието“.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Прие се това предложение по чл. 83, ал. 5.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител за § 14 и § 15, заедно с приетото предложение по чл. 83, ал. 5 на колегата Митев.
За– 16, против и въздържали се – няма.
Стигнахме до „Преходни и заключителни разпоредби“, заедно с § 16 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, както и текста на вносителя за § 16.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: За – 16, против и въздържали се – няма.
Прието е наименованието на подразделението, както и § 16 по вносител. (Шум и реплики.)
БОЯН МАГДАЛИНЧИВ: Преди малко говорихме за срока за подаването на встъпителната декларация. Сега в § 16 се казва: „В срок един месец от влизането в сила на закона съдебните служители подават декларация“. По същество това е встъпителната декларация, тъй като те досега не са подавали такива декларации, нали така? (Реплики: „Да.“) Добре, но преди малко ние какво казахме там като срок? Какъв определихме?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: „При встъпването си в длъжност“ казахме.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: При встъпването, а сега казва: „в едномесечен срок от влизането на закона в сила“.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Става въпрос за заварените служители, които… (Реплики.)
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: И декларация за несъвместимост по чл. 340а, ал. 2. Същото е. (Реплика от народния представител Пенчо Милков.)
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, според мен става дума за съвсем различни декларации. Декларациите, които са упоменати в § 16, са декларации, че отговарят на изисквания за заемане на длъжността и декларация за несъвместимост. Декларацията, която приехме в новия текст на чл. 343а, е декларация за имущество и интереси. (Реплики.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Извинявайте, господин Председателю, по кой образец ще подават декларацията – по 343а или по 340? Тя е една, вече е една. На КОНПИ декларацията е една и тя е от две части – за имущество и интереси, и за конфликт на интереси. Аз така и не можах да разбера по кой закон ще бъде подавана? Ако е по Закона за съдебната власт, къде е образецът на тази декларация?
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Не е по Закона за съдебната власт. Всички съдебни служители, които за първи път подават декларация, каквито са служителите в съдебната система, отиват по Антикорупционния закон. Там изключението е само по отношение съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Говорим за § 16?
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Говори за имущество и интереси, тази декларация.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По § 16, нали това коментираме в момента?
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Тук е: изисквания за заемане на длъжност, а в § 16 е: изискванията за заемане на длъжността и несъвместимост. Това е чл. 340а, ал. 1 и ал. 2.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: А отделно ще си подават ежегодно? Не, те са длъжни и отделно пък да подават по…
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Те ще подават декларации за съвместимост и конфликт на интереси и ще подават отделно имуществени декларации. Имуществените декларации трябва да се подават в сроковете, които са по чл. 38, понеже те ще вървят по този ред, а тук за конфликт на интереси и съвместимост се подават в срока по § 16. Така да го разбираме, нали така?
РЕПЛИКА: Да, точно така.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Това са декларациите по чл. 340а, алинеи 1 и 2, докато имуществените декларации и за интереси…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Магдалинчев, може ли аз, понеже започват да възникват въпросите? По чл. 343а подавам декларация за имущество и интереси по чл. 35, тоест подавам едната част от декларацията при встъпване и ежегодната до 15 май. По § 16 един месец от влизането в сила подавам декларация, че отговарям на изискванията за заеманата длъжност по чл. 340а и декларация за несъвместимост. По кой закон за несъвместимост? (Шум, реплики.) По Закона за съдебната власт. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Ако няма други становища, преминаваме към гласуване на § 16 по вносител.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приет е текстът на вносителя за § 16.
Предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители за създаване на нов § 17.
Изказвания?
Едно уточнение във връзка с предложението на колегата Александрова. Накрая думите „условия и“ се заличават и трябва да добие нормата „редакция по досегашния ред“.
Заповядайте, господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Изменението на тази разпоредба на § 206 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за съдебната власт се налага, тъй като при явяването на конкурс, ако едно от лицата не е било атестирано и сега трябва да се атестира по новия ред, а в конкурсната процедура участват и други, които вече са били атестирани, трябва изцяло да се повтори процедурата по атестирането на всички участници в конкурса. Затова предложението по новия ред е да отпадне, при което няма да се налага повторно атестиране на участниците в конкурсната процедура.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на господин Магдалинчев.
Други изказвания, мнения, становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Анна Александрова и група народни представители за създаване на нов § 17, с редакцията, с която Ви запознах – накрая да стане „се довършват по досегашния ред“.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се предложението за нов § 17.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Митев.
Стигаме до § 17 по доклада по отношение на § 206 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на Закона за съдебната власт.
Имаме текст на вносител, имаме и предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители. Коментираме двете – текста на вносител за § 17 и предложението на Анна Александрова и група народни представители.
Има ли изказвания?
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Мисля, че взех отношение преди малко по § 206. С разпоредбата на ал. 1 от § 206 е предвидена възможност по отношение на магистрат – съдия, прокурор и следовател, който е атестиран по досегашния ред и участва в конкурс за повишаване в длъжност или преместване и избор за административен ръководител, подлежи на извънредно атестиране, ако в конкурса участва кандидат, атестиран по новия ред. Тоест ако един от участниците в този конкурс е атестиран по новия ред, то всички останали участници, макар да са атестирани досега по съществуващата процедура преди това, трябва отново да бъдат подложени на атестиране в тези хипотези. При това положение то е лишено от логика. Участниците в конкурсната процедура могат да бъдат 100, 200, както бяха за младши съдии, младши прокурори и следователи 2114. Ако един примерно при такъв конкурс за повишаване или преместване, или участие в конкурс за избор на административен ръководител е атестиран по новия ред, автоматично всички останали трябва да бъдат атестирани по новия ред, няма значение, че скоро е бил атестиран. Направено е периодично атестиране, пак трябва да го подлагаме – всички участници да бъдат атестирани, които като са хиляди, Комисията по атестиране и конкурси – било при Прокурорската колегия, било при Съдийската колегия, това е изключителен труд и довежда до забавянето на конкурсната процедура. Защото дълго време трае, то е свързано с проверки на място, много е сложна процедурата, поради което не е необходимо точно това нещо да се прави, и се наслагват атестиране след атестиране. Той участва като извънредно атестиране, щом като участва в този конкурс. При това положение той е атестиран преди една година и сега ще бъде подложен отново на атестиране.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Там наистина е сериозен проблем, така е. От друга страна, нека да погледнем и от друг ъгъл случая. Ако имаме участници в конкурс, които са атестирани по различни критерии, не се ли получава някаква неравнопоставеност? (Реплика от Боян Магдалинчев.)
Аз съзнавам проблема, който казвате, но примерно единият ако е оценяван по пет критерия по стария ред, а пък новият е оценяван по 15 критерия? (Боян Магдалинчев говори при изключен микрофон.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уточнявам, че иде реч за предложението на Анна Александрова, което е след § 17 по доклада: В § 206 от ПЗР се правят следните изменения: отпада ал. 1 – това сме съгласни, в ал. 3 думите „новия ред“ се заличават. (Боян Магдалинчев говори при изключен микрофон.)
И следва предложението на Анна Александрова: „Периодичните атестации, проведени до влизане в сила на ЗИД ЗСВ (ДВ, бр. 62/2016 г.) се зачитат за атестиране по смисъла на чл. 196, т. 3 от ЗСВ, след придобит статут на несменяемост, независимо от реда на неговото придобиване“. Това го съобразяваме. (Реплика на Боян Магдалинчев.)
Точно така. Да има второ изречение в ал. 3.
По това има ли възражения? (Реплика от народния представител Пенчо Милков.)
Това е друго, ако ти имаш. Аз изяснявам на господин Магдалинчев становището. (Реплика от Боян Магдалинчев.)
Добре, тук аз тогава правя предложение за редакция на това второ изречение на ал. 3 по предложението на Анна Александрова. Това е предложение по чл. 83, ал. 5: „Периодичните атестации, проведени до влизане в сила на този закон, се зачитат за атестиране по смисъла на чл. 196, т. 3, след придобит статут на несменяемост, независимо от реда на неговото придобиване“.
Правя го като редакционно предложение, за да отпадне описанието „на ЗИД ЗСВ“ и посочването в „Държавен вестник“.
Ако господин Магдалинчев няма уточнения, ще дам думата на колегата Милков. (Боян Магдалинчев говори при изключен микрофон.)
ПЕНЧО МИЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Може би след това, което ще кажа, отново господин Магдалинчев ще вземе отношение.
В своите аргументи Вие подробно изложихте доводи за т. 1 – ал. 1 да бъде отменена. Аз Ви разбрах и ги приемам.
По отношение отмяната на ал. 3 – „по новия ред“ се заличават, според мен смисълът през 2016 г. е бил да спрат периодичните проверки, периодичните атестирания, когато вече по новия ред лицето два пъти е атестирано. В момента с промените, които правим, се връща редът. Де факто се обезсмисля това, което е взето тогава като решение. Аз питам: защо? Не е ли логиката всички да минат две периодични проверки и от две проверки, както е по ал. 3, са атестирани, и след това да спре периодичното атестиране? Защо го отменяме?
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Защото § 206 влиза в сила с „Държавен вестник“, бр. 62 от месец август 2016 г. Затова по новия ред, който залага Законът за изменение и допълнение, тоест от 2016 г., две последователни атестирания по него, по този ред. (Реплика от народния представител Пенчо Милков.)
Не, то идеята е, че има направени вече атестации, периодични: съдия, прокурор и следовател, назначени до влизане в сила на този…, не се атестират периодично след получаване на две последователни положителни атестации, а не по новия закон само въобще. Тоест зачитат се и онези атестации, които са направени преди датата… (Реплика.) Точно така.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Моят въпрос е: защо?
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Периодичните атестации са през пет години. Нали се сещате, по новия ред от 2016 г. две периодични атестации ще бъдат, макар той вече да е имал такива атестации преди. (Народният представител Пенчо Милков говори при изключен микрофон.)
Тук това вече не е участие в конкурс. Тук имаме направени атестации. Той е атестиран при две периодични, получил е положителна атестация, макар и при действието на онзи закон. Разбирате ли? Иначе ние ще му правим пак атестация, той е атестиран вече няколко пъти. Като влиза в сила, трябва да му се направят още две положителни периодични атестации, за да може вече да спре да се атестира.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Ако мога пак да взема отношение. Днес в общи линии бях пестелив в говоренето. Понеже ние приемаме и в предходни законопроекти, и сега, не знам как да го квалифицирам, но съдебната система един вид се рекрутира вътрешно, нали? Вземат се съдии от районните съдилища нагоре, от 20% намалихме на 10%. По тази логика трябва вътрешно да се запазят и дори да се засилят механизмите за самопочистване, образно казано, по отношение качеството на това вътрешно рекрутиране на хора, които се изтеглят нагоре. Доколко правната им работа, изобщо това нещо трябва да се засили, при положение че подкрепяме пък едно затваряне на тази система, приемайки Вашите доводи за качество, въпреки че аз не считам, че юридическото качество е само в съдебната система. По тази логика според мен разпоредбата 2016 г. е била по новия ред да получат две, да се оцени позитивно работата, независимо колко години са, и тогава да настъпи, да се убедим, че тези хора заслужават по отношение на тях да спре това периодично оценяване. Това е моята логика. В момента ние с тази промяна – отпадането по новия ред, приемаме, че те получили някога тази атестация, изначално занапред стават. Това не мога да го приема при наличието на затваряне на системата.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Ако погледнем логиката на Закона, имаме предварително атестиране, което е на третата година от назначаването. След това имаме атестиране за придобиване на несменяемост, което е при придобиването на пет години съдийски, прокурорски или стаж като следовател. Стават осем години. След това имаме периодично на всеки пет години от атестирането на несменяемост. Значи след осем години имаш периодично атестиране на пет и още пет. Реално колко стават? Десет и осем – 18 години. След 18 години ти му правиш тези атестирания. Той вече е стигнал нивото на съдия във Върховен съд. Нали ме разбирате?
Приехме и текст, който казва, че не се атестират тези, които са навършили 60 години. Това означава, че този човек през целия си живот, след като е достигнал това ниво, фактически работата му като съдия, прокурор или следовател на тези високите нива означава, че той с труда си и атестирането си е доказал. И затова е логиката след навършване на 60 години, тъй като на 65 години той вече излиза от системата, той е лишен от смисъла на другото атестиране. А сега с този ред и по новия, като се въведат още 10 години, той на практика ще прехвърли неговата продължителност на престой в системата. (Народният представител Пенчо Милков говори при изключен микрофон.)
Не, системата не е затворена. Аз не знам защо мислите? То е нормално да имаш и кариерно израстване, и кариерното израстване в системата се получава по пътя отдолу-нагоре. Това е логиката и тя се следва. Има си механизми за изчистване на тези, които не се справят, има Инспекторат, има дисциплинарно производство, има освобождаване от длъжност. (Реплика от народния представител Пенчо Милков.) Там вносител може да бъде и органът, там вносител може да бъде и Инспекторатът, това са различни процедури. (Реплика от народния представител Пенчо Милков.)
Да, разбрах. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, редакцията, която Ви предложих и изчетох на предложението на Анна Александрова и група народни представители по отношение на § 17 по вносител.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се тази редакция.
Подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова и група народни представители в § 17, в т. 2 да се създаде изречение второ.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 17 по доклада, заедно с приетото предложение на Анна Александрова и група народни представители и редакцията, която беше подкрепена.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Прие се § 17.
Престъпваме към § 18 – имаме текст на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения и предложения.
Господин Магдалинчев, заповядайте.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
Разпоредбата в § 83 е в сила от 8 април 2016 г. С ал. 1 всъщност това следва промените в Конституцията, при което имотите, които се управляваха от Министерството на правосъдието, вече се управляват от съдебната власт.
В § 83, ал. 1 беше предвиден срок: в тримесечен срок от влизането на закона управляваните от Министерството на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт да преминат към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация. Алинея 3 предвижда такива задължения по отношение на областните управители, които да отразят промените в актовете за държавна собственост.
Системата управлява някъде около 264 имота. В голяма част има разминаване по отношение на отразяванията в актовете за държавна собственост. Отделно от това, там, където по Закона е предвидено, че имотите, които са предоставени за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието, продължават да се ползват от тях. Това налага промяна в актовете за държавна собственост – да се отразят всички тези обстоятелства от областния управител в актовете за държавна собственост. Там, където остава имотът, в графата „забележки“ да се отрази, че се управлява от министъра на правосъдието за нуждите на второстепенните му разпоредители. В останалите случаи в съставения акт за държавна собственост се отразява, че имотът се управлява от Висшия съдебен съвет, от съдебната система.
В много от случаите точно тези актове не са извършени. Имаме разминавания и виждания, защото в един момент с Министерството на правосъдието те започнаха да съставят нови актове за държавна собственост. Трябва да се уточни дали имотите да се включат в баланса на Висшия съдебен съвет – имотите, които той управлява, или остават в баланса на министъра на правосъдието? Във връзка с това трябва да се правят и амортизационни отчисления, тоест трябва да се прави един регистър на всички имоти, а все още дотук, да не кажа голяма дума, не сме установили много неща във връзка с прехвърлянето на собствеността документално.
Ние подлежим от своя страна в тази посока на проверка от Сметната палата. Сметната палата идваха, дадоха ни препоръки в тази посока, че не сме изчистили проблемите по приложението на § 83 с Министерството на правосъдието. Ако продължим с тези срокове, които – макар че те отдавна са изтекли, тримесечният срок за промяна в актовете за държавна собственост, обявено като задължение на областния управител, отдавна е изтекъл, но реално към този момент все още не сме решили проблема с тези имоти, чисто документално.
Има имоти, в които документацията не може да бъде открита. Типичен пример, това, което се предостави с решение на Министерския съвет декември месец, Техникумът „Сталин“ на бул. „Стамболийски“. Документацията е от 1949 г., когато е строен. През различни институции, различни ведомства са минавали и ние с месеци продължаваме да издирваме тези документи. Поради това и с оглед паспортизацията, която трябва да се извърши на сградния фонд, и амортизационните отчисления, които започват да се начисляват, и счетоводно да се оформят нещата, на нас ни е необходим един по-дълъг период от време, през който да се извърши това нещо, за да не може, като идва одитът от Сметната палата, да бъдем атакувани.
Това е даже тяхно предложение – да се промени Законът, за да може сега, когато предстои окончателният доклад през юни месец, тези констатации да бъдат установени от тяхна страна като обстоятелства, които не са във възможностите на Висшия съдебен съвет да го прави в тези срокове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания има ли? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 18 по доклада.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Прие се § 18 на вносител.
Пристъпваме към § 19 на вносител – имаме само текст на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения и предложения.
Няма изказвания, мнения и предложения, но тук беше в началото заместник-министър Ципов. Не го виждам вече тук. Те са изпратили становище и тяхното разбиране е, че тази разпоредба не вършела работа за целения резултат:
„По текста на § 19 следва да се отбележи, че с влизането в сила на § 69 и § 70 от ЗИД на Закона за МВР, обнародван в брой 81 на „Държавен вестник“ за 2016 г., е преустановено действието на § 86 от ЗИД на Закона за МВР и същото е изчерпано. Евентуално допълнение на § 86 на ЗИД на Закона за МВР би довело до приложимост на параграфи 69 и 70 от ЗИД на Закона за МВР, видно от текстовете им, които обаче също вече са произвели своето действие.
Поради това считаме, че следва да бъде преценено създаването на предложения законов текст и при преценка за необходимост от текста в съдържанието на § 19 от Законопроекта, неговото място би следвало да е в самостоятелен преходен параграф към ЗИД на Закона за съдебната власт, а не в § 86 от ЗИД на Закона за МВР, обнародван в „Държавен вестник“, брой 14 от 2015 г.“
Това е становището на заместник-министър Ципов по тази разпоредба.
Ако не се приема тази техническа редакция, която е предложена за § 19 да бъде в ЗИД-а на ПЗР към Закона за МВР, тогава би следвало… (Реплика.) Не може да е в ЗСВ, че то няма корпус, нямаме последици. (Шум и реплики.)
Заповядайте.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Ще взема отношение в качеството на директор на Съвет по законодателство.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Съгласно чл. 34 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, с Преходни разпоредби се продължава действието на правила, отменени с новия нормативен акт, или се урежда тяхното прилагане спрямо висящи правоотношения или спрямо юридически факти, които са започнали, но не са завършени при действието на отменения акт. Ето защо норма с подобно съдържание не може да бъде самостоятелен преходен параграф към Проекта на ЗИД на ЗСВ, а неговото систематично място е в § 86 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР.
В Проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗСВ няма разпоредба, чието действие да налага уреждането с преходни правила. Тук ще допълня, че всъщност Законът за съдебната власт използва техниката на препращането, когато урежда статута на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и почти няма собствени текстове. Именно това налага, обсъждали сме го многократно и в поверената ми дирекция, и във формата работна група къде е систематичното място на тази разпоредба. Според нас е именно на това място.
Не можем да се съгласим, че се е прекратило действието изобщо на въпросния § 86 от ЗИД на Закона за МВР. Действието на нормите по принцип се изчерпва, когато те бъдат отменени от законодателя, или бъде прогласена тяхната противоконституционност. Тук не е налице нито една от двете хипотези, а споменатият в становището на Министерството на вътрешните работи § 86 изрично – той така и започва, че за държавните служители в Министерството на вътрешните работи, заемащи еди-какви си длъжности, се прилагат разпоредбите на действащото законодателство. Тоест това изчерпващо действие действително е налице, но само по отношение на служителите в Закона за Министерството на вътрешните работи. Тук уреждаме статута на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е отделна структура. Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Пенчо Милков.)
Предлагаме именно да се създаде още един субект на тази… (Реплика от народния представител Пенчо Милков.) Не, не, тя е изчерпана по отношение на един от субектите. Въвеждайки нов субект… (Реплика от народния представител Пенчо Милков.) Да, но тя не е отменена. (Реплика от народния представител Пенчо Милков.)
Терминът „изчерпване“ по принцип е, тук бихме влезли в много сериозни теоретични дебати, доколко въобще съществува такова нещо. Нито Конституцията, нито Законът за нормативните актове борави с понятието „изчерпване на действието на правната норма“, борави се с: влизане в сила, изменение, допълнение, отмяна, прекратяване. В случая не сме изправени пред нито една от тези хипотези, с оглед на което смятаме, че систематичното място на предложения от нас текст е именно там, където сме го предложили, пак ще кажа, след многократни и много сериозни обсъждания. Мисля, че колегите от референтите са на същото мнение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще отговорите ли на господин Талев на какво мнение сте?
РОСИЦА ДИЧЕВА: Аз подкрепям господин Талев в това, което изрази като становище. Само искам да използвам и съгласувателната таблица, в която Министерството на правосъдието са посочили Решение № 8 от 2017 г. по конституционно дело № 1, където Конституционният съд приема, че статутът на служителите в МВР е резултат на целесъобразното на законодателя, в чиято компетентност е да прецени по реда на кой закон да се уреждат правоотношенията им. Иначе господин Ципов е прав, че се създава привилегирован режим за тези служители.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кои са тези служители? Разграничете ги просто и ги наречете с описателните им житейски имена. Кои са тези държавни служители? Това пазачите ли са, или са служителите на дирекцията, които са държавни служители?
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Говорим за служители на дирекцията, точно така, държавни служители.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не са надзирателите? (Реплика.) Да, съдебната охрана или началниците на съдебната охрана. Кои са?
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Съжалявам, че не присъства представител на ГДИН, който би могъл по-изчерпателно от мен да отговори на този въпрос, но по принцип става въпрос за държавни служители, точно така. Мотивите за тези предложения са, че в ГДИН специално е налице хроничен проблем с недокомплектованост на състава, включително на тази категория служители, и постоянно текучество на кадрите и това е някакъв опит то да бъде спряно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уточнявам, след проверка на чл. 391, ал. 3, че това са всъщност служителите, които не изпълняват функциите по охрана. Това са чиновниците в Главна дирекция „Охрана“, за тях иде реч, и които все още са на работа.
Колеги, правя изявление: няма да подкрепя тази разпоредба, тъй като на вносителя не му е ясна целта. При положение че не е ясно какви последици искаме да предизвикаме с въпросното изменение, няма да гласувам „за“.
Други изказвания има ли? (Любомир Талев говори при изключен микрофон.)
Господин Талев, кажете ми: каква е целта на тази промяна, кого касае и какви са последиците? Ако Вие не знаете каква е целта като директор на Съвета по законодателство на Министерството на правосъдието, аз действително с подозрение ще гледам всяко предложение, което ще дойде от работна група или от този съвет. Не знаем колко хора обхваща тази норма, какъв е техният статут и какво по този статут стабилизираме или променяме, или изменяме? Очевидно е, че не сте готови за тази промяна, очевидно е, че това не касае конвойните ли, пазачите ли, охранителите ли в съдебната система. Когато разберете за какво иде реч, тогава с отделен ЗИД и ще проверим дали е в точния закон, ще направим съответната промяна. Аз отказвам на сляпо да гласувам за законодателство, за което не знаем какви са последиците от това, кои хора ги касае и какви са тези хора.
Хайде, изтърпяхме всички обяснения за препращанията, изследвахме ги, мисля, че проявихме достатъчно търпение в това, но и към момента на никой не мога да отговоря – нито на опозицията от трибуната, ако ми зададат тези въпроси, нито мога да отговоря на Ваши служители, ако ме запитат под каквато и да е форма, нито на моите избиратели.
Други изказвания има ли?
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 19 – текст на вносител по доклада за второ четене.
За – няма, против – 4, въздържали се – 8.
Не се приема § 19. До четенето от трибуна имате възможност да изясните тези обстоятелства.
Връщаме се към двете отложени разпоредби.
Първото беше § 1, т. 18 на ал. 5 на чл. 30. Колегите разработиха в тази връзка следния текст:
„В чл. 30, ал. 5, т. 18 придобива следния текст:
„18. Съдийската колегия прекратява командироването на съдия, когато административният ръководител, извършил командироването, не го е прекратил в срока по чл. 227, алинеи 10 и 11.“
Но Ви чета всъщност следствието. Това е препратка, която е към чл. 227, където се предлага да се създадат две нови алинеи – ал. 10 и ал. 11.
Алинея 10 е със следния текст:
„(10) Когато командироването на съдия е извършено в нарушение на алинеи 1 – 9, Съдийската колегия уведомява административния ръководител, извършил командироването, за нарушението. Административният ръководител прекратява командироването в 7-дневен срок от уведомяването.
(11) Административният ръководител на съда, от който съдията е командирован, може да поиска прекратяване на командироването при възникнала необходимост за кадровото обезпечаване работата на съда. Административният ръководител, извършил командироването, го прекратява в 7-дневен срок от уведомяването.“
Тези две нови алинеи 10 и 11 всъщност кореспондират с това, което Ви прочетох като предложение за нова т. 18, където е самото прекратяване, с препращане към тези две нови разпоредби:
„18. Съдийската колегия прекратява командироването на съдия, когато административният ръководител, извършил командироването, не го е прекратил в срока по чл. 227, ал. 10 и 11.“
Колеги, имате думата за изказвания, мнения и становища по тази редакция, с която Ви запознах и разполагате като текст.
Заповядайте, господин Дечев.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз си припомням октомври миналата година, когато обсъждахме промените в ЗСВ за командироването. Може и да бъркам, мисля, че господин Хамид тогава каза: „Нека да дадем възможност на административните ръководители те еднолично да определят кой съдия от по-долен съд да бъде командирован, защото, ако оставим това на Общото събрание на съда, ще се размива отговорността, докато административният ръководител ще поеме отговорност, ще я носи и ще отговаря за това“.
Сега в един момент се появява текст, в който се приема, че административният ръководител всъщност може да е извършил нарушение във връзка с командироването и трябва да се появи коректив на административния ръководител във връзка с извършени от него нарушения по отношение на командироването. Става още по-любопитно, че тези промени вървят в такава посока – излиза, че вносителят на тези промени всъщност приема, че административният ръководител на един съд, бидейки човек, може да сгреши, което е правилната логика, разбира се. Той е човек и може да сгреши, включително и по въпросите за командироването.
Обаче след като се подхожда с тази правилна логика по отношение на административните ръководители на съдилища, възниква въпросът: защо тази логика отсъства по отношение на административните ръководители на прокуратури, те не могат ли да сгрешат по въпросите на командироването и защо за Прокурорската колегия няма такова правомощие, а съществува единствено за Съдийската колегия?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нали Вие винаги оспорвате единоначалието в Прокуратурата? Значи би следвало при наличие на този принцип ръководителят, който е командировал, без никакъв проблем да отмени и да прекрати командироването. Тоест тук нямаме никакъв технически и правен проблем в това.
Аз си поставих същия въпрос, в интерес на истината, но така си отговорих и по тази причина не съм търсил симетрия в тази връзка, но моля да забележите, че тук са две различни хипотези: едното е, пак казвам, нарушение на закона, другото е обективна необходимост. Тоест имаме такива обстоятелства, които са променили целесъобразността, натоварването и обосновката за тази командировка или за съгласието на това командироване.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Добре, но все пак, ако възникне подобен проблем в прокуратурата, защо да нямат същото правомощие Прокурорската колегия? Защо мислим само за съда? Допуснато нарушение от административен ръководител, свързано с командироването, ще го санкционираме. О’кей, добре, нека, ама ръководителите на прокуратури те не грешат ли? Как така ръководителите на съдилища могат да сгрешат и ние ще им определим коректив, който да поправи грешката, а ръководителят на прокуратура не може да сгреши и няма да му определяме коректив?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Смятам, че в дебата имаше най-високите представители на Прокуратурата. Ако имаха нужда от това, вероятно щяха да направят симетричното искане, както в този дебат правихме сравнителен анализ във всеки такъв случай. Аз съжалявам, че сега няма никой от гостите от Прокуратурата, за да вземат становище.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: И аз съжалявам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но виждате, че не за първи път, както беше в хипотезата за командироването от районните и окръжните съдилища, в административното правосъдие невинаги може да се постигне пълна симетрия и аналогия между двете групи магистрати. Казах какво е моето обяснение в този случай.
Колегата Милков има желание за изказване.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Председател, колеги и гости! С риск да разваля добрия тон, моето отношение към тази разпоредба е, че тя противоречи на философията на Законопроекта, който беше гласуван на първо четене. Има специална правна норма в нашия Правилник – да не я цитирам. Важният въпрос, който и колегата засегна, показва, че тези обществени отношения не могат да се регламентират, и спорът, който възникна. Когато бяха тук представителите – това, което каза и председателят на ВКС, това, което каза и съдия Панова, и други – да не ги цитирам един по един – показва, че тези обществени отношения са толкова съществени и извън. Ето ги мотивите на Законопроекта и философията му на първо четене – изобщо не бяха предмет и сега на едно четене пак решаваме проблеми, които не създадоха единство в общността, тъкмо обратно. Ето и гледна точка, която не бях погледнал. Затова аз не мога да подкрепя този текст, и не само аз, а и ние. Такива промени се правят на две четения и разпоредбата, която сте предложили с колегите, излиза извън философията на приетия закон на първо четене.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Милков за становището.
Господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
Съжалявам, че в началото пропуснах дебата по разпоредбата за командироването. Подкрепям внесеното предложение и ще се мотивирам защо. След това ще взема отношение и по въпроса, който колегата поставя за Прокуратурата.
Разпоредбите, които регламентират командироването в съда, са: чл. 86, ал. 1, т. 12 относно правомощията на председателите на окръжните съдилища; чл. 106, ал. 1, т. 9 относно правомощията на председатели на апелативните съдилища; чл. 107б, ал. 1 относно правомощията на председателя на Апелативния специализиран наказателен съд; чл. 94, ал. 1 относно правомощията на председателя на Върховния административен съд за командироването на съдии в административните съдилища; чл. 114, ал. 1, т. 8 – за председателя на Върховния касационен съд във връзка с чл. 115, ал. 1 за командироването на съдии в съдилищата и за командироването на съдии във Върховния касационен съд; и чл. 122, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 123 – за правомощията на председателя на Върховния административен съд да командирова съдии във Върховния административен съд. Разпоредбата, която регламентира най-общо правилата за командироване, е в чл. 227 от Закона за съдебната власт.
Колеги, практиката показва, че в някои случаи, облечено с едни или други мотиви, се извършва командироването на магистрати, на съдии в частност, нека да говоря за тях, защото в момента такава е разпоредбата – те се командироват на други места, при което се оказва, че това е единственият съдия в съда, от където лицето се взима и се командирова на друго място, и съдът остава без административен ръководител, дори лицето да е изпълнявало функциите на административен ръководител, да не е титуляр, и се оказва, че не могат нито счетоводно да се оформят документи, нито заплати да се оправят, нищо. Няма просто магистрат в този съд, който по някакъв начин било да правораздава, било да осъществява някаква организационна дейност.
Това са два такива случая, при които въпросът беше обсъждан в Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет. Постави се въпросът, че съдът, от който е откомандировано лицето на друго място в друг, равен по степен съд в страната, общественият интерес налага този съд да функционира, най-малко защото там постъпват дела, някой трябва да организира насрочването, разпределянето и така нататък. Може и в някои случаи се получава антилогика – командирова се единственият магистрат в съответния съд и след това се командирова друг съдия от друг съд да осъществява временно неговата дейност. Това е алогично.
Разбира се, Съдийската колегия е лишена от механизми, когато се констатират такива случаи, по някакъв начин да се променят нещата и да се вкарат в една нормална позиция. Нямат право да командироват, това не е в правомощието на колегите. Никъде в закона не са разписани такива правомощия, те са единствено на тези административни ръководители, за които говоря. Когато те не пожелаят да променят нещата и когато интересите на съда, от който лицето е командировано в друг, равен по степен и по-високо стоящ съд, налагат там да има човек, той остава без всякаква възможност някой да промени обстоятелствата, освен ако ръководителят, който е решил да извърши командироването, не промени позицията си. А когато не я промени, какво правим с онзи съд, където няма нито един магистрат, който да извършва каквито и да е функции?
Съдийската колегия реално се натъкнахме на такъв случай в съда и въпросът предизвика сериозен дебат. Ние трябваше по някакъв начин да помислим как би могло да се излезе от тази ситуация, защото става въпрос за месеци, при което продължава командироването. Точно предлаганите разпоредби, които са в момента тук, мисля, че ще запълнят тази празнота в правото, която реално показа, че има живот и се случват тези неща в реалния живот. Други механизми няма. Не е санкция по отношение на този ръководител, но все пак Съдийската и Прокурорската колегия са органите, които обезпечават пряко организацията и дейността на съответните органи на съдебната власт. Други механизми липсват.
Ако някой реши, че няма да предприеме никакви действия и ще останат в един или друг съд, или ако никога не е бил поставян въпросът за закриването на този съд поради липсата на магистрати, то утре някой ще каже: защо да продължи да съществува този съд, след като няма кой да работи в него? Въпросът е да се установи механизъм, при който тези неща да бъдат преодолени, и единственият начин, който виждам да се преодолее, е този.
Може би ще поставите въпроса за Прокуратурата. Погледнете разпоредбите на Прокуратурата в Закона за съдебната власт как там са разписани нещата. Дали има някъде една разпоредба, в която да е предвидено командироване и кой може да командирова? Прокуратурата, знаете, че е по-централизирана структура и там в повечето случаи са правомощията на Главния прокурор, но ние говорим за конкретния случай тук. Става въпрос за два случая, които възникнаха в нашата практика и не може да бъде преодоляно по никакъв друг начин.
Все пак така или иначе трябва да има механизми. Да, живи хора, всеки може да сгреши, всеки може да допусне грешка, но трябва да има някакъв контролен механизъм, при който да се изправят тези неща. Затова казвам, че ще подкрепя, защото това са неща, които се случват в практиката, а административните ръководители и предлаганите разпоредби са по отношение на всички онези административни ръководители в системата, които имат правомощие да командироват, не само по отношение на нея, тоест това е обща разпоредба, която регламентира всички тези правомощия.
Отделно от това, с ал. 11, която в конкретния случай се предлага, е дадена възможност и на административния ръководител – там, където го има, а в двете хипотези там ги и няма, тогава да може да се поиска от лицето, извършило командироването, да може да промени решението си, ако не, тогава вече Съдийската колегия да предприеме някакво решение в тази посока. Поради тази причина считам, че наличието на такава разпоредба е повече от уместно, защото може да ни доведе до състояние, в което в продължение на много време да бъдат нарушени интересите на общността там, където е налице такъв проблем. А те имат точно толкова нужда, колкото и на другото място, където се командироват служители. Тоест въвежда се някакъв механизъм, някакви правила, по които трябва не само фактически да бъде извършено, а когато и са допуснати по някакви начини отклонения – хайде, да не кажа нарушение на закона – от тези правила, които са предвидени. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Дечев.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Пак казвам, аз разбирам логиката, о’кей, да, в Прокуратурата има по-голяма централизация, йерархия, единоначалие и така нататък, но както в съда има хора, така и в Прокуратурата има хора. И тъй като хората грешат, бидейки хора, те могат да сгрешат и в Прокуратурата. След като ще създаваме този механизъм за Съдийската колегия, възниква въпросът: защо той не се създава за Прокурорската колегия?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Повтаряте тезата, няма смисъл да отговаряме отново на това.
Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Председател, само едно изречение ще кажа – че гледната точка, която изложи господин Магдалинчев, ако я беше казал в началото, може би щеше да бъде доста важна, защото той изясни неща, които не станаха предмет на обсъждането. Ние се бяхме съсредоточили около това дали Съдийската колегия се явява един вид институция, която преразглежда решението на административния ръководител, докато действително обезпечаването с кадри, защитата на обществения интерес, не стана дума обсъждането на тази гледна точка. За мен лично тя може да бъде аргумент за приемане на текст, който да обезпечи обществения интерес, защото сме виждали съдилища с по един съдия, а Вие сте виждали две и без. Но пак поддържам тезата си – да не я повтарям, че не е възможно, противоречи на Правилника да приемаме норми, които не са минали като философия на първо четене, не е било командироването предмет на този ЗИД.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: А ако Районна прокуратура остане без един прокурор? Вие дадохте добър пример със съда. Знам случая. (Реплика.) Със Златоград, да. Но ако приемем, че става дума за Районен съд – Златоград, същото се отнася за Районна прокуратура – Златоград.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Аз знам и по-далеч, и други истории да Ви кажа, че някога и в Прокуратурата се действаше почти като наказателни мерки по отношение на някои прокурори. В минало време беше, да, но сега ние коментираме този въпрос. Няма причина да се обсъжда и този въпрос, но това не може да бъде според мен практика. Защо да не се обсъждат така предлаганите разпоредби и евентуално да се приемат? Да, може би трябва да се предвиди аналогичен механизъм, но това не е основание да не се приемат тези разпоредби, защото, казвам Ви, вече се натъкнахме на два случая, които добре се знаят, няма да ги коментирам тук, аз затова го казвам и в тази посока.
Единственият орган, който може, който назначава, освобождава, повишава магистратите, в това и число административните ръководители, е Съдийската колегия при съда и Прокурорската колегия за прокурорите и следователите. При това положение логичното е този административен орган с административни функции да има правомощие и в такива хипотези. Това не изключва и това, което Вие казвате.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Магдалинчев, аз ще предложа следното. Действително, както каза и колегата Милков, при дебата, който започна в началото на обсъждането на Законопроекта, Вас Ви нямаше. Бяха изложени от председателя на ВКС и от Съюза на съдиите аргументи точно в хипотезата на взаимодействието и сравнението между правомощията на административния ръководител и Съдийската колегия. Това създаде убеждение вероятно на гостите, на присъстващите, на слушателите, че се цели някакво противопоставяне, въпреки моите обяснения за разликата в двете хипотези, които бяха предвидени като текст на предложителите – колегата Анна Александрова, още пет народни представители и аз последен вносител.
Според мен има логика в това предложение, включително има необходимост да го доработим, да го прецизираме и ясно да разграничим двата случая: първият случай, в който имаме нарушение на правилата за командироване, и вторият случай, когато имаме проблем със заетостта, с натовареността, с изпълнението на конкретните задачи по натоварването. По тази причина на мен ми се иска и защото ще ни атакуват, непременно ще ни атакуват с това, че текстът не е бил обсъден на две четения. Не е верен аргументът, че това предложение противоречи на духа и философията на основния Законопроект. Ние там решаваме проблеми, които са възникнали във връзка с командироването – това, както и Вие сега обяснихте, но няма нито един опонент на другата теза освен колегата Дечев. Аз не мисля, че правилното поставяне на дилемата е тази – защо за съдиите да предвиждаме такъв режим, а за прокурорите да не предвиждаме такъв режим?
За мен случаят е ясен по ред причини, които вече обясних и няма да ги повтарям. Сигурен съм, че Висшият съдебен съвет ще се справи с тези два казуса по един или друг начин, в по-близка или в по-далечна перспектива. Не ми се ще да заразяваме този дебат, този законопроект с такава поляризация. Аз съм склонен да отложим точно този текст. Мисля, че другите текстове, които споменах – тук си позволих даже да спомена, че съм получил текста от госпожа Вероника Имова, което, съжалявам, че се наложи, но с оглед дебата, с оглед атаката, с оглед възможността да се внушава пак на публиката, че става нещо не открито, или прикрито по-скоро, затова коментирах това обстоятелство. Действително госпожа Имова ме запозна и с този въпрос, не само с проблемите по акредитацията и с необходимостта те да се коригират.
Моето предложение ще бъде: нека да не го оттегляме. Вече в този дебат сме двама от седемте предложители, но при това положение моят съвет и предпочитам на този етап да не го подкрепим и да го оставим като първа задача за евентуално следващо изменение на Закона за съдебната власт, като тук препоръчвам и предлагам на колегите от Съюза на съдиите – направете го Вие този дебат. В крайна сметка Вие сте неправителствена организация, съсловна организация, която апелира за провеждането на максимално обсъждане в професията и обществено обсъждане, направете го. Ако имате подозрения, изчистете тези подозрения. Предложете решение, такова, което да е приемливо за Вашата професия, за органа Висш съдебен съвет и в крайна сметка да е полезно за работата.
Тук никой не цели да влошава средата и да променя съдийското самоуправление или компетентностите и правомощията, които дадохме на административните ръководители. Целта не е такава. Целта е да се работи ефективно и да има правни норми, които да регулират максимално точно и изчерпателно тези правоотношения.
Няма да правя коментар, вид анализ на предходните изменения, където дадохме тези правомощия, защото този дебат малко закъсня. Той трябваше да бъде в рамките на онзи дебат, който започнахме през 2016 г., но няма да се връщам назад по това умишлено и няма да коментирам, че законодателят винаги във Вашите изявления е виновен за какво ли не. В крайна сметка колкото повече се стараем да балансираме решенията законодателно, очевидно е, че толкова повече ще създаваме възможност част от участниците да внушават и да интерпулират едни или други съвсем неверни послания. По тази причина аз ще се въздържа, нищо, че съм вносител на това предложение.
Господин Магдалинчев, заповядайте.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Повече няма да взимам отношение, само ще кажа едно – този въпрос беше поставен на много остър дебат в Съдийската колегия. Обсъждахме го, даже няколко пъти се връщахме към тази тема, няма значение. Това показва само, че животът поднася и други неща, които трябва да бъдат регулирани така или иначе – с грешка или не, умишлена или не, трябва да има регулативен момент по отношение на такива случаи.
В Закона за съдебната власт не видях нито една точка за командироване, която да е разписана в главата по отношение на Прокуратурата. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаме още една отложена разпоредба. Виждам, че бързате. Ние бързахме най-много, защото докладът по този законопроект трябваше да бъде внесен в 18,00 ч. в Деловодството. Извинявам се, че ако съм проявил нервност в дебата, то е било по тази причина. Колегите ще пишат цяла нощ. Като не успяхме до 18,00 ч., утре до 9,00 ч. да внесем всички последици от този дебат.
Но нека да гласуваме това. Ще Ви задържим, надявам се, само още пет минути.
Прекратявам дебата по това отложено предложение.
Подлагам го на гласуване.
За – няма, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема на този етап, но остава за работа.
Преминаваме към последната отложена разпоредба – § 1 по вносител.
Текстът е следният:
„§ 1. В чл. 167, ал. 3 изречение второ и трето се заличават“.
Това е нормата на чл. 167. (Шум и реплики.) Не е гласувано това и си е отделна промяна, тоест отделен параграф ще бъде.
Колегите след дебата направиха следното предложение: „Във връзка с § 1 по вносител по отношение на чл. 167, ал. 3 да се добави нов параграф:
„В чл. 187, ал. 1 след думите „съвет по“ се добавя „чл. 167, ал. 3“.
Член 187 ще стане: „Всеки заинтересован може да обжалва решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по чл. 167, ал. 3, чл. 186, ал. 7 и чл. 186а, ал. 6 в 7-дневен срок от обявяването му. Жалбата спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.“
Всички са съгласни с това да се създаде такъв параграф? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване това предложение.
За – 11, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се предложението.
С това смятам, че изчерпахме Второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Благодаря на колегите, които участваха, които останаха.
Лека вечер и успех!
Закривам заседанието.

(Закрито в 20,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов