Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 49

На 30 май 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-33, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 4 май 2018 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 802-01-15, внесен от Министерски съвет на 4 май 2018 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд, № 802-02-12, внесен от Министерски съвет на 21 май 2018 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,38 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, добър ден!
Има кворум, откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Получихте съобщения с предложение за дневен ред.
Имате думата по дневния ред.
Има ли изказвания, мнения, предложения по дневния ред? Няма.
Ако няма, закривам дебата.
Подлагам на гласуване дневния ред.
Гласували 11 народни представители: за 11, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, № 854-01-33, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 4 май 2018 г.
Гости по точка първа: от Агенцията за обществените поръчки – госпожа Христина Денева-Кирчева, началник-отдел „Правна уредба и методология“ в дирекция „Методология и законодателство“; от Комисията за защита на конкуренцията – госпожа Даниела Георгиева, директор на дирекция „Обществени поръчки и концесии“; и колегите от Министерския съвет. Нямаме други гости по точка първа.
Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-33, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 4 май 2018 г., приет на първо гласуване на 16 май 2018 г.
Наименование на нормативния акт: „Закон за изменение и допълнение на закона за обществените поръчки“.
Колеги, имате думата по наименованието на нормативния акт. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието.
Гласували 11 народни представители: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се наименованието.
Пристъпваме към § 1 по отношение на чл. 196, ал. 4.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
Гласували 12 народни представители: за 10, против няма и въздържали се 2.
Прие се текстът на вносителя за § 1.
Пристъпваме към § 2 – текст на вносител по отношение на чл. 196а.
Имаме предложение за редакция:
„В § 2 да се създаде заглавие на чл. 196а – „Добросъвестност“ и в изречение второ думата „недобросъвестно“ да се замени с „недобросъвестното“.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, предложения, включително и гостите, ако желаят, да заповядат.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносител.
Гласували 12 народни представители: за 9, против 3 и въздържали се няма.
Прие се § 2 – текст на вносител заедно с предложението за редакция.
Пристъпваме към § 3 – текст на вносител по отношение чл. 197.
Имате думата за изказвания, колеги.
Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3.
Гласували 12 народни представители: за 9, против няма и въздържали се 3.
Прие се текстът на вносителя за § 3.
Пристъпваме към § 4 – текст на вносител:
„§ 4. В чл. 198, ал. З се отменя.“
Имате думата за изказвания, мнения и предложения.
Колегите-гости също могат да вземат становище. Уведомиха ме, че до последно сме дебатирали за електронния адрес.
ХРИСТИНА ДЕНЕВА-КИРЧЕВА: Да, да, така е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Затова Ви подканям няколко пъти да изразите становище.
ХРИСТИНА ДЕНЕВА-КИРЧЕВА: Може би за електронния адрес ще се изкажем, ще се включим и ще направим допълнителни разяснения в следващия § 5.
Всъщност в § 4, ако трябва да обясня нещо, той отпада, тоест отменя се действащата ал. 3, която урежда жалба срещу решението за класиране на участниците в конкурса за проект. Доколкото се вижда от редакциите, тя не е нужна вече, тъй като въпросът се урежда с новата ал. 1, т. 7 – класиране на участниците в конкурса за проект, тоест от гласуваната от Вас току-що редакция на чл. 197, вече всъщност отпада необходимостта от тази ал. 3 в чл. 198. Така че е напълно резонно да отпадне. Просто мястото на нормата отива в друг текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4.
Гласували 12 народни представители: за 9, против няма и въздържали се 3.
Прие се текстът на вносителя за § 4.
Пристъпваме към § 5.
Както вече обявих, имаме текст на вносител по отношение чл. 199 и предложение за редакция, която е правно-техническа и редакция, която е по същество.
Първо, правно-техническата редакция:
„1. В § 5, т. 1, буква „б“ се изменя така:
„б) в т. 4 след думите „обществената, поръчка“ се поставя запетая и се добавя „включително уникалния й номер в РОП“.
2. В § 5, т. 1, буква „в“ след думата „изменя“ се добавя „така“.
3. В § 5, т. 1, буква „д“ и т. 2 буква „б“ думата „Действащата“
заменя с „досегашната“.“
Това беше редакционната, предложението за правно-техническа редакция.
Предложение за редакция по същество:
„1. В § 5, т. 1, буква „а“ се изменя така:
Вариант 1.
Вариант 1 е в случай, че не се подкрепи предложението за редакция на чл. 210 и текстът остане по вносител и остане изискването за едновременно изпращане на съобщения по електронен адрес и факс. В този случай на едновременност на изпращането на съобщението по електронен адрес и факс:
„а) точка 2 се изменя така:
„2. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице – жалбоподател, както и седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление – тук е добавката вече – електронен адрес и факс; съответно трите имена и адреса, телефон, електронен адрес и Факс на жалбоподателя – физическо лице;“
Вариант 2 – ако се подкрепи предложението за редакция на чл. 210 и оттам отпадне изискването за едновременно изпращане на съобщения по електронен адрес и факс, тогава:
,,а) т. 2 се изменя така:
„2. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице – жалбоподател, както и седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление – тук е добавката – електронен адрес и факс, ако има такъв – това е в повечето на вариант 2 – съответно трите имена и адреса, телефон, електронен адрес и факс, ако има такъв, на жалбоподателя – физическо лице;“.
Това е, колеги. Съответно правя предложение за редакционните предложения, така както ги представих на Вашето внимание.
Имате думата за изказвания, мнения и становища.
Колегата Милков има думата.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, аз се обръщам към Вас със следното становище. Когато има такива редакционни предложения, особено и във варианти, съдържащи букви, точки и параграфи и четири човека в залата четат задълбочено и от Комисията само Вие, аз ги нямам, не знам колегите имат ли ги – че варианти, че точки, наистина не мога да взема отношение. Готвил съм се по материала, участвах в първото четене, слушам ги с внимание, обаче това вече… Вие тримата и той ги виждате тези редакции. Ако наистина трябва да вникнем, опитвах се да записвам до едно време вече, след което… Не е една дума! Така че повече е процедура и приемете изказването ми като процедура, но аз не мога да взема отношение в момента.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз Ви предлагам при това положение следното. Опитах се да отлича и да се види къде е разликата. Тя не е съществена и дори, когато редакциите ги определяме за редакциите по същество, буквите са за коректност спрямо текста и за правилното привързване на редакционното предложение.
Предлагам Ви 5 минути прекъсване, колегите ще размножат стр. 3 и 4 на доклада, за да имате възможност да се убедите сами в това, че промените, така както бяха изчетени, не са толкова сложни. Но въпросът е принципен и е необходимо действително да изслушаме колегите от Агенцията по обществени поръчки и от Комисията за защита на конкуренцията, защото там очевидно имаме нюанси във вижданията. Ключовият въпрос в тази разпоредба на чл. 199, както и в чл. 210 – даже тук беше коректно да сменим реда на обсъждане и да обсъдим чл. 210 и чак тогава да се върнем на чл. 199. Но нека това да го видите с очите си и тогава, ако има някой колега желание да направи процедурно предложение, ще обърнем реда на обсъждане.
Заповядайте!
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Председател, ако искате така да направим – да обърнем реда на обсъждане, защото тук говорим за вариант и ако бъде приет. Аз имам силни възражения за чл. 210, имам предложение – ако все пак да се приема такъв текст, той да е в друг вариант. Ако искате да обсъдим чл. 210 и тогава.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Без да правим прекъсване.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Наистина да вникнем в предложението.
ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА: Ще ми позволите ли да поясня нещо във връзка с…?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не знам дали е свързано с процедурата. Пояснете!
ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА: Във връзка с това има ли връзка между чл. 210 и чл. 199 и редът за разглеждането.
То, разбира се, зависи от това кой вариант ще бъде подкрепен, но считаме, че чл. 199 във вариант 1 и 2 като редакция, на практика може да бъде разгледан, независимо от чл. 210. Защото ако обърнете внимание, чл. 210, ал. 2 и към момента говори за призоваване по факс, за уведомяване по факс. Просто в чл. 199 по отношение на юридическите лица този способ не е предвиден. В този смисъл би могло да се разглежда и като редакционна бележка. Както прецените, разбира се.
(Време за запознаване.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз благодаря за това становище, но не правите предложение за разместване. (Реплика на Пенчо Милков.)
Добре, колеги, при това положение отлагаме обсъждането по чл. 199, докато вземем решение по чл. 210.
Пристъпваме към § 6 – по отношение на чл. 203, ал. 3 имаме текст на вносител.
Имате думата за изказвания по чл. 203. Няма изказвания.
Гостите, имате ли някакви бележки? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 203, ал. 3, тоест за § 6.
Гласували 12 народни представители: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.

Пристъпваме към § 7 – текст на вносителя по отношение на чл. 205, ал. 7 и предложение за редакция: в § 7 думите „от ЗОП“ се заличават.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложената редакция.
Гласували 13 народни представители: за 10, против няма и въздържали се 3.
Прие се текстът на вносителя с редакция за § 7.
Пристъпваме към § 8 – текст на вносител по отношение чл. 210, ал. 2.
Колеги, имате думата за изказвания по чл. 210, ал. 2.
Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Становището, което изразих и на първо четене, е, че в този текст се въвежда според мен фикция – че те са връчени в момента на изпращането. По два способа се смятат за уведомени – призовките и съобщения са връчени, ако са им изпратени едновременно, на електронен адрес и на факс. Абстрахираме се от това, че трябва да поддържат и електронен адрес, и факс, който е допълнително – аз го развих и на първо четене, при положение че за самите ведомства електронното управление е въведено еднакво. Не знам доколко сте виждали снабдеността с материални компоненти в провинциалните така наречени ведомства, но то не е еднакво, най-меко да го кажем. Не е еднакво навсякъде в страната. Съответно за участващите обаче търговци се приема, че трябва да е еднакво, че трябва да е налично и че те трябва да общуват с държавата по този способ. Тоест аз се противопоставям първо да е и двете – да е електронен адрес и факс, но най-вече на фикцията – не може да се приеме за връчено нещо, което е само изпратено. В тази връзка следва да имаме предвид и текста на чл. 43, според мен, който нося – как възложителят си връчва решенията, когато става дума за него. Там ясно е написано, че избраният от него начин, първо, е дадена вариативност и, второ, че избраният начин трябва да позволява какво? – Да се удостовери датата на получаването.
Философията на законодателя е ясна по отношение на връчването. Сега само в тази крайна фаза вече в обжалването ние променяме това нещо и вече, когато участникът спре да е участник и стане жалбоподател, по отношение на него вече връчването не е това, а става друго и по отношение на него започва да действа фикция, че само някой като бил изпратил това, което искал да му връчва, то било връчено. Според мен има някаква граница, в която трябва да се улесняват органите и тази граница е участващите в тези процедури ефективно да могат да защитават правата си. А защитата на правата на конкретния участник в крайна сметка е в обществения интерес, защото винаги обжалването, възможността за участие в производството по обжалване в крайна сметка е в обществения интерес. Защото се приема, че органът разрешавайки поставения спор, защитава и обществения интерес, не само на жалбоподателя. Затова смятам, че не трябва да се постъпва по този начин. В тези две насоки са аргументите ми – първо, че не следва търговците да се обременяват за разлика от администрацията, от един момент с тях да си говорим само електронно. И, второ, че не трябва да въвеждаме такива фикции. Най- така го обобщих.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Милков.
Колеги, има ли реплики към това изказване на колегата Милков?
За да е коректно, тъй като колегата Милков се позова на чл. 43, за колегите ще уточня текста. Съгласно чл. 43, ал. 1, възложителят изпраща решенията по чл. 22, ал. 1, т. 3 – 10, в 3-дневен срок от издаването им. В решенията се посочва връзка към електронната преписка, в профила на купувача, където са публикувани протоколите и окончателните доклади на комисията или на журито. Съгласно ал. 2, решенията – горните, се изпращат:
Първа хипотеза – на адрес, посочен от кандидата или участника:
а) на електронна поща, като съобщението, с което се изпращат, се подписва с електронен подпис или – значи възложителят подписва съобщението с електронен подпис;
б) чрез пощенска или друга куриерска услуга с препоръчана пратка с обратна разписка;
2. по факс.
Избраният от възложителя начин трябва да позволява удостоверяване на датата на получаване на решението.
Алинея 4 – когато решението не е получено от кандидата или участника по някой от начините, посочени в ал. 1, възложителят публикува съобщения до него в профила на купувача. Решението се смята за връчено от датата на публикуване на съобщението. Тоест финалната, завършваща хипотеза – това е когато няма никакво съдействие, никаква реална кореспонденция с участника в процедурата, пак е съобщение на интернет сайт заедно с презумпцията за уведомяване.
Това е „Образуване на производство“,“Отказ от образуване на производство“, „Отстраняване на нарушенията от възложителя“, „Временна мярка“, „Спиране на процедурата“, „Произнасяне по искането за временна мярка“, „Предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител“, „Спиране на производството пред КЗК“, Раздел IV– „Производство за разглеждане на жалбата“, чл. 207 – „Проучване“, чл. 208 – „Доказателства, експертни становища в производството“, чл. 209 – „Приключване на проучването“, чл. 210 – „Призоваване и връчване на съобщенията“ – тези, които коментирахме току-що. Следващото систематично е чл. 211 – „Заседание на КЗК“, и чл. 212 – „Срокове за произнасяне по жалбата“. Следващият Раздел е „Решения на КЗК“.
Дуплика за колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Кирилов, дупликата ми е продиктувана от това, че не става дума за интернет сайт някакъв. В Закона за обществените поръчки надълго и нашироко профилът на купувача е нормативно регламентираният способ, по който всеки възложител обявява информация. По-регулиран от този сайт някакъв сайт няма. Това е профилът на купувача. Свещен! Той там качва всичко и всички, които се интересуват, се уведомяват от него.
Обаче когато някой – рядък случай, се дезинтересира от процедура, в която участва, и след като е направено необходимото да бъде известен, с протокол, установявайки, че не може да бъде уведомен, разбира се, че ще се качи в профила на купувача и всеобща известност ще придобие, защото на възложителя е дадена тази витрина, така да се каже, в която той най-накрая ще сложи обявлението на нея. Различна е формулировката „електронна поща“ и „факс“, заради това трябва да търсим насока в този текст, който е на чл. 43 – за комуникация и на КЗК със същите тези лица, които тук от фазата на участници са се превърнали във жалбоподатели, част от тях. Това беше моят аргумент – че тук се е счело за нормално възложителите да общуват с тях така, в един момент вече КЗК комуникира по съвършено различен начин. Вторият ми аргумент пак е в текст – че се цели в крайна сметка всячески да се удостовери получаването. А ние обратно на всичко, което сме учили, с изпращането се приема за връчено. Създаваме несигурност според мен. Бихме създали, ние не сме я създали.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз само ще уточня – аз нищо не съм твърдял, изчетох просто правните норми, на които Вие се позовахте. Аз не съм твърдял, че профилът на купувача не е регулирана витрина за участниците в производството по обществени поръчки, нито съм твърдял, че профилът на купувача в сайта на възложителя, е равно или еднакво с интернет, тоест с електронен адрес и с електронна поща. Не съм правил такива твърдения. Единствено си позволих да кажа, че финалната фаза в това производство по съобщаване, когато не е стига до успех, е този способ – обявяване на частта от сайта, която е „профил на купувача“. И не съм взимал становище, още се колебая дали да направя изказване, но разчитам колегите от Агенцията по обществени поръчки или от Комисията за защита на конкуренцията да изразят съображенията си, вероятно тогава ще взема становище.
Заповядайте, ако имате желание – не се чувствайте длъжни.
ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА: Както коментирах и по време на обсъждането по Законопроекта на първо четене, Вариант 1, както е предложен, е не особено удачен от гледна точка и на практиката. Защото с въвеждането на изискването за едновременно уведомяване по факс или на електронен адрес, както и с кумулативното изискване и чрез двата способа да бъде извършено уведомяване, категорично няма да се постигне целта да се осигури бързина в производството при уведомяване на страните в него. Защо? Ние коментирахме още първия път думичката „едновременно“ – ясно е, че тук могат да се породят спорове, ако е пуснато 5 минути по-късно или сутринта е пуснато едното уведомление на електронен адрес, съответно следобед е пуснат факсът, счита ли се за изпълнено изискването на правната норма.
Втората хипотеза е, ако страната в производството не разполага с факс, защото това е възможно, или пък факсът е неизправен. Същевременно имаме доказателства, че на електронен адрес е получено уведомителното писмо, счита ли се за редовно уведомено това лице? В този смисъл ако бъде възприета в тази редакция нормата, това наистина ще породи много спорове в практиката.
Искам нещо друго да поясня във връзка с развилата се дискусия. Член 210 в сегашната си редакция не е неработеща разпоредба. Категорично! И към момента основният способ за комуникация с участниците в производството е по електронен път или по факс. Основният проблем се поражда най-вече с така наречените нередовни жалби, когато самите жалбоподатели са посочили само и единствено пощенските си адреси в жалбата и затруднението произтича от това, че когато са неособено добросъвестни и на пощенските адреси не могат да бъдат открити, връщат се съответно обратните разписки с указанието за непотърсено уведомление, като това е един значителен период от време. Така че ако считате за удачно, смятам и сме го обсъждали в КЗК и на експертно ниво, по-скоро ако поражда толкова много спорове сегашното предложение, би било разумно да се запази чл. 210 какъвто е в момента, той не е неработещ. Вярно е, че няма да решим този въпрос, този проблем, който ви изложих преди малко за това уведомяване по пощата, но ще предотвратим по-сериозни проблеми, ако се приеме във Вариант 1, ако е неприемлив Вариант 2, разбира се. Има и Вариант 2. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Аз щях да допълня това, което каза колегата. Сигурно всички юристи знаете, че Комисията за защита на конкуренцията си общува с жалбоподателите по факс и към момента – който е посочил факс и е наличен. Знам, носи се и действащата разпоредба, но там това е правна възможност, която и за самите лица, те използват. Предвид кратките срокове да получиш по факс няколко дни преди заседанието да ти се даде възможност да видиш преписката пак предния ден преди заседанието е спорно доколко дава право на защита на лицата, но те така си работят – с факс. Сега обаче ако се остави единствена възможност,… Когато е даден факс, се изпращат по факс съобщенията и към момента, и го пише в закона и се прилага. Знам, че се прилага. Въпросът е пак да насочваме. Виждаме чл. 210 доколко това, което действа в закона в чл. 43, не може да се даде алтернативност и във фазата на обжалване да бъде така, както е във фазата, когато се уведомяват участниците в процедурата. Защото там са много широки възможностите – и факсът съществува, и електронната поща съществува. Но въпросът е, че ясно се посочва търсенето на получаване, достоверност на датата на получаване, докато тук във формулировките, които ни давате, аз най-вече възразявам не за правно-техническото средство – факс или ако се съгласите, да не е едновременно, то си ги има и сега. Вече остава само тази фикция, че се считат връчени в момента на изпращането.
ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА: Не е вярно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е така, нека да не манипулираме логиката. (Реплика на Пенчо Милков.) Не е така.
Това предложение съдържа два проблемни въпроса. Първият проблемен въпрос е кумулацията на електронна поща и факс.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Това го казах и аз.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това, което казвате и го извеждате като проблем.
Вторият проблемен въпрос е едновременността – дали трябва да бъде едновременно или ако е едно след друго, в какъв период от време и трябва ли да визираме време, или поредност на тези две съобщения. Затова приемам Вашето първо възражение по факса, тоест Вие не искате и възразявате по това участникът жалбоподател да бъде един вид задължаван да използва и факс и казвате: „Не, не щем факс“. А вносителите казваме: „Ние искаме факс“, защото досега имаме проблем с връчванията. Това ни отнема време. Ако имаме факс, колкото тук – прибавям Вашите контрааргументи от първото четене, колкото и да твърдите, че не е вече в нивото на техниката факсовете, но за нас това е способ, допълнителен, аксесорен, в който може да издирим жалбоподателя. Защото той се крие. И това налага да стигнем до презумпцията. Защото, и тук като вносител го обяснявам, и двата технически способа – и електронната поща, и факсът, безспорно могат да удостоверят изпращането. А щом е изпратено, и то по тези два способа, техническата вероятност да има неполучаване е минимална. Но ако има неполучаване, този, който не го е получил, ще може да докаже въпросното неполучаване. Примерно ще докаже отрицателен рипорт, факс рипорт, или ще си покаже пощата и ще се види, че не е получил на тази поща. Такова съобщение.
Аз бих приел този дебат за конструктивен, ако вие кажете – искаме това, и това е в полза на правата, примерно на жалбоподателя. Нека да ги претеглим правата на жалбоподателя, хем да има възможност да участва в производството, но да няма възможност да злоупотребява. Защото как й беше името – кажете името на безимотната шуменска, няма да кажа от кой етнос е, която очевидно няма нито факс, нито електронна поща, но пуска успешно жалби и някои адвокати й помагат. Как й е името? Кажете, те журналистите знаят. (Реплики.) Отговор за господин Милков, защото било манипулация.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Най-вероятно и колегите, и мен не ни интересува името на госпожата. Съгласен съм, че такива има – не само физически, а и юридически лица, и няколко пъти Ви насочих към редакция, която Ви дава отговор в последния си текст – какво се прави с недобросъвестните. Има в чл. 43 отговорът на всички тези възможности и вероятности, обаче въпреки че говорих на първо четене, въпреки че днес започнах и завърших обобщавайки кои са за мен двата проблема, не, не са тези два, които казвате, че са само проблемите на текста. Проблемът, освен кумулативното изискване на двете технически средства, което посочих, че е по-малкият проблем, е фикцията. Било вероятно много малко технически – да, може би е малко вероятно технически, но не може да законодателстваш, защото е малко вероятно технически. Проблемът е, че ние казваме: „С изпращането се приема за връчено“, но можел да възрази. Кога да възрази, след като той е приключил производството примерно? И всичко друго може да се е свършило и физически да е изпълнен и предметът материално на самата поръчка, когато е приключило производството и да е реализиран интересът. Така че съществуването на тази възможност трябва да ни накара да законодателстваме качествено. Аз затова Ви насочвам към чл. 43, защото съществува в закона текстът и не казвам, че всичко е лошо, а Ви посочвам, че вече съществува и се прилага. Когато искаме да ползваме и факс, и електронна поща, пише: „И куриерска служба“ – всички видове възможности са дадени, и накрая е казано, че ако все пак не получава, пак е даден отговор какво да направи. Същата норма може да се посочи и в процедурата по обжалване и когато е удостоверено, че лицето не получава по тези варианти, може също да им се даде възможно – няма да е в профила на купувача, а на тяхната страница, но може да им се даде тогава като решение на въпроса със злонамерените. Това исках да кажа. Не е манипулиране, а се фиксирам върху нормата кои са неприемливите според мен неща: фикция – с изпращането да се приема за получено.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако чл. 43 работеше, и то работеше безотказно, ние нямаше да търсим редакция на чл. 210. Тук само колегите от практиката могат да ни кажат кой и до каква степен работят и къде са им трудностите.
Имах още нещо да добавя, но ще Ви дам думата.
Заповядайте!
ХРИСТИНА ДЕНЕВА-КИРЧЕВА: Ако позволите да разясня известно разяснение. Нека да направим сравнение между цитираните норми на чл. 43 и чл. 210. Член 43 урежда начина на връчване на решенията от страна на самия възложител, а чл. 210 говори за начина на изпращане и връчване на съобщението от страна на органа по обжалване. В чл. 43 всъщност като разгледаме подробно въпросната алинея, която цитирахте преди малко, виждаме, че става въпрос отново за три способа на връчване и те не са различни от тези по чл. 210. Говорим първо за ал. 2, т. 1, буква „а“ – електронна поща; втори вариант – пощенска или куриерска услуга, тоест разбирайте по обикновена поща; и трети вариант – по факс. Същото нещо го виждаме и в чл. 210. В ал. 1 се казва, че може да бъде призован на посочения адрес, тоест става въпрос за поща и за електронен адрес, същото се споменава и в ал. 2 категорично, че могат да им бъдат връчени съобщения и призовки и на електронен адрес или факс. Това означава, че всъщност и двете разпоредби говорят за еднакви способи на връчване.
Действително в чл. 43 в последната алинея има въведена такава презумпция, че само когато са изчерпани и трите способа и лицето не може да бъде намерено, тогава решението се публикува и тогава се счита, че лицето е уведомено. Подобна конструкция има и в ал. 2 на чл. 210 – когато страните не предоставят факс или електронен адрес за контакт и не са намерени на адреса, посочен в жалбата, те се смятат за уведомени чрез публикуване на съобщение в публичния регистър на официалната интернет страница на КЗК. Тоест тук изчерпваме абсолютно аналогично всички способи на призоваване. По принцип предложението по вносител всъщност цели да елиминира точно тези случаи от практиката, които КЗК спомена. Тоест жалби, в които е посочен единствено пощенския адрес, след което лицето се укрива и не може да бъде намерено дълго време. Всъщност идеята на това предложение е да бъде сведено призоваването до двата по-бързи способа – факс или електронен адрес. Разбира се, редакцията на алинеята е такава, че не е направено подробно изясняване на начина, по който ще бъде удостоверено това нещо, но не се съмнявам, че органът по обжалване ще си набави доказателства в тази насока. Затова според мен е излишно да изпадаме в някакви такива детайли.
От тази гледна точка мисля, че по същество способите за призоваване са едни и същи към момента на действащите редакции на двата текста. Идеята по вносител е да се елиминира възможността лицето да се укрие чрез стандартното призоваване по поща, но ако е толкова проблемен текстът и смятате, че интересите на страните не могат да се запазят категорично, по-добре наистина да запазим действащата редакция на чл. 210. Така или иначе, Комисията за защита на конкуренцията каза, че няма проблем с призоваването по този начин. Но този начин в чл. 210 не изключва факс.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само че е „или“.
ХРИСТИНА ДЕНЕВА-КИРЧЕВА: да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е кумулация.
ХРИСТИНА ДЕНЕВА-КИРЧЕВА: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И въпросът е да приемаме ли кумулацията – двата технически способа, и в какъв период от време, тоест регулация на времето – дали трябва да е едновременно или в разумен период едно след друго, но в рамките на един ден примерно, за да имаме една дата.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Разликата освен това е, че една и съща редакция дава възможност за нормален, не електронен начин за комуникация, докато в предложението това нещо се елиминира. Вие казвате за чл. 43 – да, чл. 43 е процедура, която се предвижда в момента, а тук е обжалване, обаче общото звено кое е? – Отсреща адресатът, който получава. Той в единия момент е участник, в същия момент става жалбоподател, тоест лицето комуникира с един държавен орган, който е възложител по един начин, с КЗК контактува по друг начин, после отива в съда и пак може да контактува на хартия. Значи, тотално няма никаква логика. Ако ние минем да се комуникира с държавните органи по електронен път, и това ще ни е идеята, която аз одобрявам и съдържа друг пакет мерки трябва да бъде, но не да контактува едно юридическо лице с възложителя на хартия, с КЗК – електронно, и със съда – пак на хартия. Това е общото звено – че лицето, отзад, адресат на нормата е едно и също. Адресатът – правоприложителят е възложител, но този, който получава книжата – лицето, за което отиват книжата, е едно и също, получава книжа от възложител на хартия, от КЗК съобщенията му са само по факс и съдът пак му изпраща на хартия. Няма логика!
ЯВОР БОЖАНКОВ: Колеги, смятам, тъй като такива промени ни предстоят и в Административнопроцесуалния кодекс, не е лошо да го съобразим и да кажете Вашата визия – там отново ще водим същия дебат, и колегата е прав, че е хубаво решението да е унифицирано и хората да свикнат, че това е начинът, независимо дали става въпрос за АПК, за обществени поръчки – че комуникацията върви по един начин. Затова е важно да решим въпроса един път.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така е господин Божанков, но това не е основание да отлагаме дебата, а напротив – да го търсим. Ние имаме сходни решения в АПК, така че няма основания за това. По аналогичен подход беше случаят със Закона за съдебната власт и с Антикорупционния закон. Да, понякога се налага да стартираме със специалния режим, но пък окончателно, когато разглеждаме общия режим се съобразяваме със специалния режим.
Колеги, правя редакционно предложение, въпреки двата варианта, които колегите тук са предложили в следния смисъл. Предлагам Ви текстът да бъде:
„Страните се смятат за уведомени, а призовките или съобщенията – за връчени, ако са им изпратени в рамките на текущия ден – или на един ден (на същия ден – казва колегата Митев) – ако са им изпратени в същия ден, даже да отпаднат рамките, ако са им изпратени в същия ден, на посочените от тях електронен адрес и факс.“ Тоест едновременно, става същия ден. А жалбоподателят ще бъде длъжен да си купи факс, ако някой се притеснява за оборудване. Може и „по сателитен телефон“ да добавим, но това ще бъде следващото обсъждане на ЗИД.
ХРИСТИНА ДЕНЕВА-КИРЧЕВА: Ако позволите да внеса едно уточнение. Доколкото разбирам, има два предложени редакционни варианта и втория вариант е алтернативен всъщност – или на електронен адрес, или на факс, като отчита, доколкото виждам, явно идеята, че има случаи, в които когато жалбоподателят е физическо лице, няма факс.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не връщайте дебата назад. Направил съм каквото искам предложение. Ако Вие бихте искали да направите предложение, Министерският съвет и през Министерския съвет. Аз чета същите варианти, но не ме устройва алтернативата. И тук господин Милков породи точно обратния ефект – ако бяхме склонни на дискусия, той втвърди вносителите. (Оживление.)
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предвид последното предложение, направено от колегата Кирилов, смятам, че е разумно, първо, избягваме тези опасения, които чухме за това кога щели да бъдат изпратени – в рамките на един ден ли, на една седмица ли, на един месец ли, и с тази редакция този проблем се преодолява.
На следващо място, изискването за пълна унификация и едва ли не отлагане и изчакване на приемането на Административнопроцесуалния кодекс, не смятам за необходими поради няколко причини. Първо, Законът за обществените поръчки е специален закон. Нормата, която гледаме, съотнасяйки се към общия ред, предвиден за призоваване и съобщения по АПК, ще се явява специален по отношение на общите норми, които се съдържат там. Не забравяйте, че в АПК не са уредени само единствено правила по административно, респективно съдебно обжалване. Там имаме уредени правила по издаване на административен акт, предложения, сигнали и молби и призоваването и съобщаването в АПК, така както са предложени с всички, респективно предложения, направени между първо и второ четене, съобразяват всички производства. Те не съобразяват единствено това, за което тук говорим – обжалване на процедура по обществена поръчка.
Нещо повече, абсолютно всеки участник в обществена поръчка, респективно всеки жалбоподател, се очаква, че има доста по-голяма и техническа, и ресурсна обезпеченост, от една страна, за да участва в обществената поръчка, а от друга страна впоследствие да оспори, ако според него има някакво нарушение при провеждане на процедурата тази обществена поръчка, така че се очаква, че това лице разполага съответно с електронен адрес или с факс.
Аз съм направил предложение в АПК в различен смисъл, но само по отношение на физическите лица, и то не в такива производства. Не би трябвало да ги смесваме тук производствата по АПК в цялото им разнообразие, респективно общата норма за призоваване и за връчване на съобщения там със специалната норма, която разглеждаме в момента по Закона за обществените поръчки. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Реплики към изказването на колегата Митев?
ЯВОР БОЖАНКОВ: Не, то беше реплика на моето изказване реално.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Всъщност не, беше си мое изказване.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Добре, тогава аз ще направя реплика. Там мотивите, които сте приложили по АПК по отношение на тези текстове и тук мотивите, са много сходни, затова и по АПК, и тук твърдя, че ни трябва унифицирано решение. Този проблем се появява на много места, той е един и същи. Там също вносителят твърди, че се злоупотребява с право, в резултат на което се предлага това решение, което да ускори процеса. Колегата Милков е прав, че би било много по-лесно за гражданите, ако имаме унифициран подход, отколкото те да се превръщат, с извинение – трябва да изкарат едно висше образование, за да научат във всяка институция как да комуникират, защото на едното място е един ден – може с имейл, а другият можел с факс, а третият – на хартия, а другият само електронно, а в АПК можело и по телефона да ги известят устно. Нали, не става въпрос – хората трябва това да го научат наизуст? Затова колегата Милков е много прав и аз го подкрепям в неговото становище.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Още една реплика искам да направя.
Колега Митев, всичко, което казахте – с най-голямо уважение сега ще се изкажа – радвам се, ако някой път съм се чувствал обременен от това, че съм млад или нов депутат, сега се радвам, че все още не съм загубил връзка с реалния свят. Това е началото на репликата ми. Не искам да се обиждате, но това, което казахте, че щом искал да жали, трябвало да поддържа някакво ниво на техническа обезпеченост, вижте, ако ние разсъждаваме по този начин – ниво на техническа обезпеченост на всеки адвокат, електронна поща, поддържана на сървър на Министерството на правосъдието, плащана от него всяка година, пращане на книжата там и започваме да си контактуваме електронно и цялата съдебна система се забързва. Но в случая ние говорим за цялата страна, за хора и юридически лица, които се занимават, които не са само големи фирми. И това е – само за техническата обезпеченост, говоря. Не можем да поставяме прегради за наличието на тези два алтернативни способа, дадени по европейското законодателство, което ние с този закон приехме и направихме в България – европейските директиви и обществените поръчки, там някъде кумулативно да се изискват технически средства, някъде да се изисква да поддържаш по няколко възможни канали? Второ, принципът за комплексното административно обслужване и за многоканалността на комуникация с администрацията? Къде отиваме, как да не е свързано с АПК? Трябва да има всяко физическо и юридическо лице възможност да контактува по избрани от него способи и канали с администрацията и тя да му отговаря на избрания от него способи и канали. Ние говорим за административен орган – Комисията за защита на конкуренцията, част от изпълнителната власт! Административен орган!
Съответно на това, няма как, за да улесним до такъв случай, първо, да ограничим правата на лицата много над европейското законодателство, което имплементираме тук със закона. Второ, няма как да приемаме правила, които противоречат на комуникацията на същите физически лица с други държавни органи – възложители, и след това със съдебната система, за да облекчим единствено и само КЗК в нейната работа – да тръгваме да законодателстваме от изключенията. При положение че в действащия текст – не знам вече как ще се втвърдите – съществува възможност и определено какво да направят при невръчване. И Вие ги подканяхте да говорят, те затова говореха – че има ред като не бъде връчено какво да се направи. Съвършено добронамерено се изказвам. А в момента ние махаме тази опция и я заменяме с фикция, която не съществува в европейското законодателство, което ние трябва да следваме със Закона за обществените поръчки. Никъде там не се кара лицето да поддържа няколко канала за работа с администрацията. Факсът е техническо средство, което иска специални устройства, за разлика от електронната поща, която можеш да регистрираш и от телефон. Това е! Изисква наличие на сигурна връзка, налице е връзка с трето лице – мобилен оператор, което трябва да поддържа факс линията.
И пак казвам, Вие не сочите в този текст изискването да се удостовери получаване. Сложете ги заедно, ако искате да се удостовери получаване. Вие презюмирате, че щом било изпратено по два канала, било получено. Благодаря Ви.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми колега Милков.
Аз ще взема думата за дуплика. Благодаря за направените реплики. Тъй като те в една част бяха сходни, ще отговоря и на двамата колеги, също добронамерено.
Аз приемам отчасти направените реплики. Няма да се съглася, първо, по отношение – тръгвам отзад напред, с техническите устройства и с устната обезпеченост. На практика естествено, че за да изпратя факс, ми е необходимо да разполагам с факс устройство, което да е свързано по съответния начин и да мога да осъществя връзка със съответен телекомуникационен оператор. Но по същия начин, за да изпратя електронно съобщение по електронна поща, най-малкото трябва да разполагам съответно с компютърна конфигурация, състояща се от компютърен монитор и да имам договор с интернет провайдер, за да мога да осъществя връзката със световната информационна мрежа, известна като прословутите три www – world wide web. В противен случай няма да осъществя никаква връзка и по никакъв начин да получавам и изпращам съобщения. Толкова по отношение на този чисто технически въпрос. Да, разбира се, че тази разпоредба в тази редакция, която е предложена, изисква да разполагате с всички тези технически устройства, респективно да разполагате с обучен персонал, който може да работи с тях.
Но аз пак се връщам на това. Предполага се, че за определени дейности, без значение дали те са обществени поръчки, или примерно участие в процедура за отдаване на концесия на някакъв обект, е необходимо да разполагате все пак, като тръгнете от технически средства, минете през съответни персонални… Това лице, което кандидатства, как според вас ще изпълни поръчката, за която кандидатства и която след това оспорва пред КЗК, ако има примерно единствено един едноличен търговец или едно ЕООД, регистрирано с 2 лв. капитал с адрес, който е фиктивен, защото на този адрес няма никой, и с едно-единствено лице, назначено за управител, примерно едноличен собственик на капитала, който отговаря на съответния мобилен телефон и казва: „Аз не знам нищо или аз нямам никакво имущество“. Тогава какво правим в този случай? Очакваме ли, че същото това лице, което е кандидатствало само с единствената цел след това впоследствие да оспорва поръчката и да изнудва останалите коректни участници в съответната процедура за обществена поръчка, очакваме ли, че на практика това лице някога е тръгнало с идеята да участва, за да спечели обществената поръчка? Не! И по какъв начин и как се справяме с този проблем, който съществува? Ако няма такъв проблем, нека колегите от Агенцията по обществените поръчки да го кажат и да не си играем изобщо тогава да правим тези промени.
Но аз доколкото разбирам, проблем има – проблемът е доста сериозен, и той, след като в един момент, след като се знаят публично тези схеми – колегата Кирилов говори за един случай, но има много такива случаи и не е само това лице, от там с неизвестния, неизяснения етнос. Има много други лица, които го правят това непрекъснато – и не само за големите обществени поръчки, в които се фокусира вниманието, а и за по-малки обществени поръчки. На общинско ниво непрекъснато са правят подобни опити и подобни схеми. Предполага се, че лицето, което кандидатства в тези случаи, разполага и с факс, и с електронен адрес. За мен едновременното изпращане в рамките на същия ден и по двата начина, и по двата канала, напротив – гарантират в много по-голяма степен получаването на призовките и съобщенията.
Що се отнася до връзката с Административнопроцесуалния кодекс, пак се връщам на това, че тук все пак говорим за специфичен закон - Законът за обществените поръчки. Вижте, щом ще си говорим за Законопроекта, за АПК в Преходните и заключителните разпоредби имаме специални правила, примерно по отношение на подсъдността. Там ще имаме спорове по отношение на кого трябва да е подсъдно производството като първа инстанция по оспорване на обществени поръчки. Бих се съгласил, че абсолютно всичко – да, добре е в максимална степен да се унифицира, но не всичко може да се унифицира, няма и как да се унифицира – това определя разликата между специален и общ закон. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев. С това изчерпихме процедурата по Вашето изказване.
Други изказвания има ли? Други предложения има ли?
Аз ще направя финално изказване, като ще се стремя да бъде кратко.
Поддържам предложението за редакция, което направих и го формулирам като предложение по чл. 83, ал. 5 от нашия Правилник по следните съображения. Факсът е телефонна услуга, свързана с нормалната гласова телефонна услуга. Тя не изисква специални усилия, още повече тук се касае за участник, за кандидат, който трябва да доказва техническа и фактическа възможност, да изпълни много по-големи ангажименти спрямо възложителя. Съобразяваме и обстоятелството, че сегашната факс комуникация не е като предишната факс комуникация, не изисква непременно апарат. След като участникът има компютър, за да си напише жалбата, той би следвало да може да си включи телефонната линия и да си получи факс уведомлението дори на компютър. Но кой е фактът, който е важен за факса? Важният момент е на удостоверяване, както досега господин Милков досега апелираше, на съобщението. Това удостоверяване става с обратното съобщение, което е факс рипорт, тоест тук излизаме и оборваме изцяло твърдението на колегата Милков, че иде реч – аз твърдя, че е презумпция, той твърди, че е фикция. Според мен тук имаме възможност за оборване на правилото, така че аз го приемам по-скоро за презумпция. Но няма да спорим правно-теоретически дали това е фикция или презумпция. За мен е важно, че тук натоварваме специализирания със специална компетентност орган – Комисията за защита на конкуренцията, да свърши два пъти повече работа. Тоест да поеме два пъти по-голяма отговорност в рамките на един и същи ден да изпрати и електронна поща, и факс, като по този начин гарантираме уведомяването и правата съответно на участника. Както пък, за сметка на това, облекчаваме доказването, че участникът-жалбоподател е бил уведомен. Защото ако по единия способ – електронната поща, имаме неуспех, тук имаме втори способ, по който би следвало да има успех, доколкото съобщенията, които са като факс комуникация, създават възможността съобщението да се възпроизведе и автоматично, и на хартия или без усилие поне да се възпроизведе на хартия.
Никого не задължаваме да си купува факс апарати. Пак казвам, това е възможно да става и чрез други технически способи, които са общодостъпни. А не мисля, че е сериозно да се смята, че участникът в производството по обществена поръчка, не ползва телефонна услуга, най-малко за да осъществява нормално дейността си, да върши бизнеса си, пък и да има годност да изпълни една такава поръчка.
А ако е професионален жалбоподател, тогава пък да има грижата и ако трябва, и да си направи деловодство и собствена система за следене на съобщенията и ако трябва, да си направи регистър на дежурния жалбоподател, тогава още повече му трябва такъв способ за уведомяване и удостоверяване.
Но трябва да се пресече практиката на умишлено укриване, защото е умишлено укриването в една немалка част от случаите. Тук няма смисъл да презюмираме какво ще е решението по АПК, защото АПК предстои – ние ще го съобразим с АПК. Да, ако имахме завършена система на електронното правосъдие и електронната комуникация по всички съдебни производства, никакъв проблем нямаше да има. Но там пък щяхте да кажете – да, ама тогава опираме до задължителното ползване не на факс, а на адвокат. Защото адвокатския мейл ще е винаги достъпен и винаги отворен. И пак ще има презумпция, че уведомлението е получено, без значение адвокатът дали си е в кантората, или някъде другаде, без значение дали е добросъвестен, или не е добросъвестен.
Трябва да дам думата за реплики.
Има ли реплики, или да преминаваме към гласуване? Мисля, че този дебат го изчерпахме, нека да го решим с гласуване. (Реплики на Пенчо Милков.)
Заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Съществуващият текст не дава отговор на недобросъвестните жалбоподатели и го казаха служителите, които са дошли да вземат отношение. Когато ни е предоставил факс или електронна поща, когато не се намира на адреса, пише какво се случва. Текстът не е заключен и да не може да се намери разрешение. В момента обаче – абстрахирам се от това, че разликата между презумпция и фикция не е дали може да се докаже, защото има оборими и необорими презумпции, въпросът е може и да не е фикция под друго – защото за фикция се приема, че е осъществен факт, за който се знае, че не е осъществен. Тоест ако не е фикция, сте прав, че не е фикция, поради други обстоятелства, а не заради оборимостта. А моето изявление презюмира, че не е връчено във всички случаи. Докато аз основно се противопоставям на този институт – дали ще го наречете „презумпция“ или „фикция“, тези хора, които жалят – Вие казвате в мотивите, че 9 % от поръчките изобщо се жалят. Липсваше информация за този проблемен момент, който в момента отстраняваме. От тези 9 % колко са ей-тези, които правят жаленето заради бизнес, нали, да изнудват? Ако има такъв проблем, да го решим. И сега в съществуващия текст, те го решават със забавяне – констатират проблема, качват на сайта, когато не може да бъде връчен в приема си си за връчен, на сайта, където всички следят. Добросъвестните постоянно индексираме, за да видим излязло ли е решението. Затова Ви казах, не е спор, заради самия спор, а съществуващата редакция дава възможност да се защитят интересите и при този проблем, който – хайде, приемаме, че го има, въпреки че нямаше точни данни колко са ей-тези лоши жалбоподатели, приемам, че предложеното решение е прекалено агресивно. Затова спорих така настойчиво.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други реплики? Няма.
Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо моето предложение по чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували 15 народни представители: за 10, против 4 и въздържал се 1.
Приема се това предложение.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото предложение.
Гласували 15 народни представители: за 10, против 4 и въздържал се 1.
Приехме § 8.
При това положение можем да се върнем към § 5.


Вече разполагате с текстовете.
Вариант 1. Тук едновременността я коригирахме. Затова е Вариант 1, където е „електронен адрес и факс“, а не „електронен адрес и факс, ако има такъв“.
Подлагам на гласуване правно-техническото предложение за редакция заедно с предложението за т. 2 на § 5, където изразът е „електронен адрес и факс“.
Гласували 15 народни представители: за 11, против 4 и въздържали се няма.
Прие са редакцията – правно-техническа и по същество, по Вариант 1.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 5 заедно с приетите редакционни предложения.
Гласували 15 народни представители: за 11, против 4 и въздържали се няма.
Прие се § 5 – текст на вносителя с редакция.
Продължаваме с § 9 – текст на вносител, нямаме предложения.
Имате думата за изказвания по отношение на чл. 213.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ако може да ми разясните ситуацията, която аз признавам, не разбирам добре – кандидатът е допуснат до обществената поръчка, той участва в нея, но в един момент трябва да докаже правния си интерес, за да обжалва. Значи той има интерес, участва в поръчката, допуснат е, обаче после трябва да докаже интереса при обжалването.
Самият факт, че участва в поръчката, не е ли достатъчен и не трябва ли да мислим в тази посока как участваме в обществените поръчки? Защото аз мисля, че и при самото участие кандидатите – самите възложители, залагат критерии да доказват най-често извършена дейност със сходен предмет, с определени обеми, технически възможности, финансови възможности. А това не е ли достатъчна гаранция, която възложителят лесно още с възлагането може да изчисти?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Божанков.
Заповядайте!
ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА: Въпросът с правния интерес винаги е бил част от въпроса с това дали е допустима жалбата, като с изключение на една-единствена хипотеза въпросът с допустимостта на жалбата се решава от Комисията за защита на конкуренцията в пълен състав. Председателят на Комисията за защита на конкуренцията е оправомощен да издава разпореждане за отказ, само в една хипотеза, когато жалбата е недопустима, и това е когато актът не подлежи на обжалване. Това е уредено в чл. 201. В този смисъл въпросът с правния интерес е свързан с това има ли право да обжалва жалбоподателят? Кои лица и какви актове имат право да обжалват – е уредено в чл. 198 от ЗОП. Няма как въпросът с правния интерес за обжалване да бъде решен от възложителя. Той се решава вече по повод на постъпила жалба, и то не при проверката за редовност на жалбата по чл. 199, а вече след като бъде образувано производството пред Комисията, тоест след като са изчистени нередовностите по жалбата, ако има такива, след като е извършено проучване, тогава вече се преценява дали жалбата е допустима. Вече в зависимост от това, както казах, какъв акт се обжалва – дали ще е решение за откриване на процедура, решение за промяна, решение за избор на изпълнител, и преценката за наличието на правен интерес е различна. Това, което Вие коментирахте, касаеше по-скоро правния интерес от обжалване на решение за откриване на процедура. Така както е уредено към настоящия момент, правен интерес от обжалване на тези решения имат така наречените „заинтересовани лица“, за които преди малко в чл. 199 беше прието едно допълнение, като задължителен реквизит в жалбата да има обосноваване на това им качество и съответно да бъдат представени и доказателства за това, че са заинтересовани лица. Но въпросът за това имат или не правен интерес, няма да се решава на етап „проверка за редовност на жалбата“, съответно с разпореждане и няма да се преценява, тоест председателят на КЗК няма да е оправомощен да издава разпореждане за отказ, ако прецени по отношение на това дали има правен интерес или не – този въпрос ще се решава вече от КЗК в състав. Това е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на директора Георгиева за подробното уточнение по въпроса на господин Божанков.
Господин Божанков, желаете ли да вземете отношение? Не.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9.
Гласували 15 народни представители: за 11, против няма и въздържали се 4.
Приема се текстът на вносителя за § 9.
Пристъпваме към § 10 – текст на вносител, няма предложения за редакция или предложения, постъпили между първо и второ четене.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10.
Гласували 15 народни представители: за 15, против няма и въздържали се няма.
Прие се текста на вносителя с пълно мнозинство.
Пристъпваме към § 11 – текст на вносител, без предложения.
Имате думата за изказвания, мнения и становища. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11.
Гласували 15 народни представители: за 15, против няма и въздържали се няма.
Прие се текста на вносителя за § 11.
С това, колеги, изчерпихме текстовете на вносителя, но искам да поставя два въпроса.
Първият въпрос беше поставен от колегите експерти и референти. Той касае отсъствието на Преходна разпоредба. Не сме посочили в сегашния вид от кога се прилагат новите правила. По тази причина правя предложение за създаване на подразделение „Преходна разпоредба“ с § 12 и следния текст:

„Преходна разпоредба
§ 12. За подадените до влизането в сила на този закон жалби до Комисията за защита на конкуренцията се прилага досегашният ред.“
Това ми е предложението. Това е единият въпрос.
Другият въпрос касае двете получени становища от Националното сдружение на общините в Република България и от Американската търговска камара в България, които – с колегите ги качихме на сайта на Народното събрание в раздела на Комисията, и с които сте имали възможност вероятно да се запознаете.
Колегите от Националното сдружение на общините изразяват категорична подкрепа за Законопроекта и предлагат:
1. Да се предвиди възможност за въвеждане на финансова отговорност за спечелил кандидат или участник, който откаже да сключи договор или рамково споразумение.
Ние не сме обсъждали тази хипотеза в Законопроекта, но приемам, че и логически е свързана с общата цел на внесения от нас законопроект.
2. Да се допълни текста на чл. 198, ал. 1 с ограничаването на лицата, които могат да обжалват решенията по чл. 110, ал. 5 и чл. 112, ал. 3 от Закона за обществените поръчки.
Мотиви: липсва правна регламентация на кръга на тези лица. Логично е кръгът на обжалващите прекратяване на процедурата, лица да се ограничи само до класираните или до спечелилия.
Останалите лица, включително и отстранените, са имали възможност да обжалват предходните действия на възложителя на съответния етап.
3. Да се обмисли възможността за внасяне на депозит, като основание за разглеждане на искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“.
Тук е ясно, няма да чета мотивите на колегите.
Постъпило е и допълнение към предходното писмо, с което се предлага да се измени чл.100, ал.1 като в приложното му поле се включат решенията по чл. 99, т. 2 и т. 3 от Закона за обществените поръчки.
Това са предложенията от Националното сдружение на общините, които приемаме за надпартийни, а не повлияни от политическа конюнктура.
Американска търговска камара в България казва следното – приветстват прилаганите усилия за елиминиране на тези и други подобни практики в сферата на обществените поръчки, правят предложения с оглед добри практики на българския пазар в случаите на възобновяване на процедурите по Закона за обществените поръчки, когато са били спрени, на основание чл. 203.
„Процедурите по ЗОП са административни процедури, завършващи с издаването на индивидуален административен акт. Съгласно общото правило на чл. 54, ал. 3 от АПК – „при спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат“. Считаме, че при спиране на процедура по Закона за обществените поръчки, сроковете по нея трябва също да спрат. Така, ако към момента на спиране са оставали 20 дни за подготовка и подаване на оферта, след възобновяване на процедурата трябва отново да остава 20 дни за подаване на оферта. По силата на чл. 100, ал. 11 възложителя всъщност би могъл да удължи този срок, тоест да предвиди например 25 дни след възобновяване на процедурата.
В практиката на някои възложители обаче тези разпоредби се тълкуват превратно. Възложителите приемат, че сроковете в процедурата са изтекли докато процедурата е била спряна. В този период обаче те нито дават разяснения по документацията, нито приемат оферти.
Има случаи, в които възложител е предвидил само 24 часа за подаване на офертите в такава процедура, в която към датата на мярката за спиране, са оставали повече от 10 дни за подготовка на офертите. За 24 часа кандидатите нито могат да подновят изискуеми банкови гаранции, нито да приемат вътрешно одобрение за окончателните си цени, предвид възможни изменени пазарни условия, нито да осигурят подписване на ЕЕДОП от всички лица, ако някой управител е бил заменен междувременно например, нито да вземат предвид разяснения по въпросите си по документацията и така нататък.“
Предложение: „Предлагаме в чл. 203 от ЗОП изрично да се предвиди, че при спиране на процедурата всички срокове в нея спират да текат.“
Другото предложение за яснота на действието на нормите във времето, което мисля, че го съобразихме:
„В предложеното изменение на чл. 205, ал. 7 да отпадне изречение второ.“
„Частната жалба спира изпълнението на обжалваното определение.“
И четвъртото предложение – мисля, че реагирахме по него, от предложеното изменение и допълнение на чл. 210, ал. 2 – да отпадне думата „едновременно“.
Уведомих Ви, в случай че не сте могли да видите тези две предложения и желаете да направите предложения по чл. 83, ал. 5 от Правилника да имате тази възможност.
Ако нямате предложения, включително изказвания по моето предложение за създаване на Преходна разпоредба, ще пристъпим към гласуване.
Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Подкрепям Вашето предложение за Преходна разпоредба, тъй като повечето норми са свързани с процедурата и ако не приемем такава, ще действате за висящите. Мисля, че е резонно и го подкрепяме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Много обмисляхме с колегите от нашата парламентарна група за възможността за депозита, включително и за гаранции при обжалване, опитахме да направим някои справки по други правни системи, проведохме някои дебати, но за съжаление не стигнахме до категорично становище, че ако предвидим депозити и гаранции и по-тежки държавни такси, това би съответствало на директивата, която вече приложихме. По тази причина сме се въздържали, иначе смятаме, че и ние мислим в посоката, в която мисли Националното сдружение на общините в България, в която бяха дали становище АИКБ, в която имаше изразени позиции в рамките на дебата. По тази причина сме се въздържали.
Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на „Преходна разпоредба“.
Моля, който е съгласен да я подкрепим в този вид, да гласува „за“.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Прие се предложението за „Преходна разпоредба“, с което приключихме второто четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за на Закона за обществените поръчки, № 854-01-33.
Благодаря на колегите от Агенцията по обществени поръчки и Комисията за защита на конкуренцията, за тяхното участие както в двете обсъждания в Правната комисия, така и в Работната група в Министерския съвет, така и в Работната група към Комисията по правни въпроси. Извинявам се, ако съм засегнал законодателната инициатива на тези институции, но техните уточнения бяха полезни и своевременни в настоящия дебат.
Пожелавам успешна, конструктивна и ползотворна работа!

Колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТЪР БУЛСТАТ, № 802-01-15, внесен от Министерския съвет на 4 май 2018 г.
Гост по тази точка от дневния ред е заместник-министърът на правосъдието госпожа Десислава Ахладова.
Госпожо Заместник-министър, заповядайте.
Ще Ви помолим да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, представям на Вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ е изготвен при съобразяване с формулираните в Решение № 496 от 20 август 2017 г. на Министерския съвет задължения на административните органи за премахване изискването за представяне на хартиен носител от гражданите и бизнеса на изброени в решението удостоверителни документи, включително при осъществяването на услуги и дейности, които не отговарят на определението за административна услуга съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията.
При изготвяне на Законопроекта са съобразени и обстоятелствата, посочени в доклада на заместник министър-председателя относно изпълнението на Решение № 338 на Министерския съвет от 23 юни 2017 г. за предприемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за представяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител.
Към настоящия момент в текстовете на Закона за регистър БУЛСТАТ не е предвидена възможността за издаване на удостоверение за субектите, вписани в регистъра въз основа на електронно заявяване, както и за предаването му на заявителя по електронен път.
След привеждането на информационната система на регистър БУЛСТАТ, съгласно предвидените изменения на Закона за регистър БУЛСТАТ, ще се осигури възможността за издаване на удостоверения за вписани в регистър БУЛСТАТ обстоятелства в електронна форма и предаването им по електронен път. Така гражданите ще бъдат улеснени, защото няма да им се налага да чакат на гише за издаване на удостоверение, каквато беше досегашната практика.
Създават се необходимите нормативни предпоставки за премахване на изискването за представяне на хартиен носител от гражданите и бизнеса на удостоверения за вписване в регистър БУЛСТАТ обстоятелства, което е част от мерките на правителството за намаляване на административната тежест, като документите ще се изискват служебно по електронен път и няма да се налага на гражданите да ги представят на хартиен носител.
Ще бъде осигурена възможността за регистрация на чуждестранните физически и юридически лица, които са залогодатели по смисъла на Закона за особените залози в Централния регистър на особените залози.
С приетите изменения и допълнения в Закона за особените залози, които са обнародвани в „Държавен вестник“, брой 105 от 2016 г. нормативно се обезпечава както преминаването на дейността на съществуващата администрация като самостоятелно юридическо лице към министъра на правосъдието на Централния регистър на особените залози към Агенцията по вписванията, така и цялостната електронизация на регистъра на особените залози с цел предоставяне на електронни услуги в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление и превръщането на регистъра в публично достъпна база данни за вписаните обстоятелства по Закона за особените залози.
Предвижда се изграждането на електронна партида на всеки залогодател, като за целта е необходимо наличието на уникален идентификатор. Понастоящем за чуждестранните физически и юридически лица, които могат да бъдат залогодатели съгласно разпоредбите на Закона за особените залози, липсва уникален идентификатор. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Заместник-министър, за представянето.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища и предложения.
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Ще бъда съвсем кратък.
Макар тези предложения за промени да са малко закъснели, все пак са правилни и облекчават самата процедура. От друга страна, отдавна има нужда от въвеждане на електронно управление в Търговския регистър с цел по-голямата информация и публичното оповестяване на тази информация, особено по отношение на кредиторите, които биха кредитирали и спрямо тях биха извършени особени залози. Ние ще подкрепим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Байчев.
Реплики и становища по изказването на господин Байчев? Няма.
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз също ще подкрепя предлаганите изменения не само защото са в изпълнение на решенията на Министерския съвет, а те са в изпълнение и на програмата на правителството и в изпълнение на подписаното споразумение между Обединени патриоти и ГЕРБ за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса и продължават усилията за реформа на отделните регистри, поддържани от Агенцията по вписванията, започнали още в миналия мандат на предходното Народно събрание, включително и промените, които бяха приети в Закона за особените залози преди две години. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Ще поставя въпрос към заместник-министър Ахладова.
Госпожо Заместник-министър, как е подготвена частичната предварителна оценка на въздействие, която е приложена към Законопроекта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: От кого е подготвена ли ме питате, господин Кирилов?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Виждам, че е подписана, тоест припозната е вероятно от някого.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Изцяло по законопроекта са работили служители на Агенцията по вписванията, заедно с представители на Министерството на правосъдието. Самата оценка за въздействие е подписана от директора на Съвета по законодателство.
Макар да са работили съвместно с Агенцията по вписванията, Съветът по законодателство... (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не виждам запетая. Колеги, Вие виждате ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: При мен текстът е със запетая, подписан е от заместник.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аха, пред „Любомир Талев“ има запетая.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Виждам, че под господин Талев е подписано. Не знам в конкретния случай кой е замествал господин Талев. (Шум и реплики.)
По принцип лицето, което замества, се упълномощава със заповед от министъра на правосъдието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това уточнение.
Обръщам внимание, че това е поредната предварителна оценка на въздействието, в която изобилстват безсмислени клишета, които нямат кой знае колко общо с предложения Закон за изменение и допълнение на нормативния акт. За някои от изреченията се съмнявам, че са ги писали юристи.
Смея да си мисля в Наредбата за предварителните оценки, която е акт на Министерския съвет, дали не трябва да се направи предварителна оценка на нейното действие, защото общо-взето това е доста безполезно, но отнемащо време занимание в конкретния случай.
Вижте съотношението между мотивите и предварителната оценка. Ясно се разграничава авторството и компетентността при писането на мотиви и при писането на предварителната оценка.
Други изказвания, мнения, предложения? Няма.
Колеги, закривам дебата и подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 802-01-15, внесен от Министерския съвет на 4 май 2018 г.
Гласували 15 народни представители: за – 15, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема на първо гласуване от Комисията по правни въпроси.
Благодаря, госпожо Заместник-министър, за търпението. Лека работа.

Колеги, пристъпваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТНОСНО ЕДИННИЯ ПАТЕНТЕН СЪД, № 802-02-12, внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г.
Гости по тази точка от Министерството на икономиката са господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, и госпожа Елиза Дилова – главен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политики за потребителите“.
Господин Заместник-министър, поздравявам Ви за тази позиция. Пожелавам Ви успех!
Имате възможност да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както Вие казахте, това е предложение на Министерския съвет за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд.
Ще започна със Споразумението относно Единния патентен съд, което предвижда създаването на Единен патентен съд. Той ще има юридическа правосубектност във всяка договаряща държава членка. Споразумението е от 2013 г.
Република България е ратифицирала Споразумението през месец април 2016 г., тогава е публикувано в „Държавен вестник“.
С протокола за предварително изпълнение на Споразумението се цели да се позволи период на предварително изпълнение на институционалните, организационни и финансови разпоредби.
Текстът на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението е договорен от Подготвителния комитет на неговото 11-о събрание и церемония по подписване на Протокола, проведено в края на Съвета по конкурентоспособност през 2015 г. Текстът на Протокола и предложения законопроект са одобрени с Решение по Протокол № 33 от заседанието на Министерския съвет на 2 август 2017 г. Същият е подписан от името на правителството на Република България на 11 септември 2017 г., при условие че бъде ратифициран от Народното събрание.
В тази връзка искам само да кажа, че основната цел на Закона за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд е да бъдат създадени условия за упражняване на официалните дейности на Съда.
Малка конкретика към момента. Протоколът за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд е ратифициран или е приет по друг начин съобразно законодателството от десет държави членки, а именно: Естония, Белгия, Финландия, Италия, Холандия, Великобритания, Швеция, Люксембург, Франция и Дания. Очаква се ратификация от България, Германия и Австрия, а Малта и Словения са се ангажирали да депозират в най-кратки срокове обвързващи декларации. Очаква се тази процедура да приключи през лятото на 2018 г.
Чух, че има въпроси по оценката за въздействие и финансова обосновка, бих добавил нещо допълнително извън мотивите. Дължимата вноска на Република България ще се очаква да бъде 17 760 евро за първата година и 10 600 евро за втората година. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги, по емоционални причини се оттеглям от дебата по тази точка, макар да нямам конфликт на интереси – повече от 10 години не съм вписан като представител по интелектуална собственост в Патентно ведомство.
Преди да се оттегля, ще поздравя колегите от Министерството на икономиката и от Министерския съвет, че са предприели това действие по присъединяване към Проект за Единен патентен съд.
Правото на индустриална собственост винаги е било първо в приобщаващите процеси с европейското и конвенционното законодателство. Тук, макар и да делегираме правораздавателна компетентност на един нов общ орган, мисля, че това би затвърдило позицията и защитата на българските права по индустриална собственост в общия технологичен обмен. Благодаря.
Колеги, заповядайте да водите.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми колеги, има ли други изказвания?
Господин Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Митев, уважаеми господин Заместник-министър, имам повече въпроси. Дори ще помоля председателя да не се оттегля, защото аз заявявам, че нямам такива познания. Ние с колегите коментирахме предложението и се позитивно настроени.
Възниква обаче следният въпрос в мен по аналогия на други съдилища и други институции, с чийто статут, начин на работа и компетентност съм запознат. В настоящия случай е Протокола за даване на съгласие за присъединяване. До каква степен е компетентността на нашето ведомство за решаване на тези спорове на територията на страната? Може би с няколко думи, защото аз нямам яснота при вземане на решение. Определено общностен орган ще бъде, но до каква степен ще се засегне на територията на страната, ако се претендира нарушение на индустриални права на наши юридически лица...? До каква степен, с няколко думи да ни разясните.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Господин Заместник-министър, заповядайте за разяснение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви.
Първо, искам да внеса едно уточнение – споразумението, с което взето решението България да участва е взето още с приемането на Споразумението и ратифицирането му от Народното събрание през 2016 г. В момента говорим за Протокол за предварително изпълнение. Всъщност темата беше дискутирана и на една от конференциите, където участваха Световната патентна организация, Европейската патентна организация и беше поставена темата и очакванията България да ратифицира Протокола. Протоколът е за предварително изпълнение. Колегите от Патентно ведомство и от Министерството на икономиката ме информираха, че всяка договаряща се държава членка ще се ползва с най-широката правоспособност, предоставена на юридическите лица, съгласно националното законодателство на всяка държава членка.
В същото време ние ще бъдем и част от тази обща инициатива на Споразумението в контекста на това, което каза и господин Кирилов за поставянето на акцента върху интелектуалната собственост, на която ние в момента разчитаме изключително много така, че да създаваме по-високи нива на добавена стойност в българската икономика.
Може би моята колега да добави нещо по въпроса.
ЕЛИЗА ДИЛОВА: Добър ден.
Към момента споровете по отношение на притежателите на европейски патенти се разрешават в рамките на различни съдилища. Процедурата за всеки притежател на патент минава през съдилищата на държавите членки, където патентите имат своята дейност. С приемането на Единния патент и влизането в сила на Споразумението за Единния патентен съд, този общ орган ще разрешава споровете между притежателите на патенти.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за направените разяснения.
Господин Милков, искате ли да изразите отношение? Не.
Други изказвания, предложения, мнения по внесения ратификационен Закон. Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд, № 802-02-12, внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г.
За – 15, против и въздържали се няма.
С това Законопроектът е приет на първо гласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, благодаря за участието и за представянето. Лека и успешна работа!
Колеги, имате ли допълнителни въпроси, които искате да поставите преди закриване на заседанието.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, въпросът ми е свързан с изслушването, което проведохме преди няколко седмици на граждани. Изпратихме ли писмото, за което стана дума? Дали е качен протоколът от изслушването.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не сме изпратили още писмата. Въпросът за протокола беше поставен допълнително и инцидентно пред Народното събрание под обстрел с яйца, в който участваше и изслушваният от нас жалбоподател.
Поел съм ангажимент, въпросът е, че ние тогава взехме решение да не се води стенограма по това изслушване и към момента мисля, че разполагаме само със запис.
След като толкова се настоява да се качи на сайта това изслушване, моля колегите стенографи да проверят дали е възможно записът да бъде възпроизведен в стенограма и съответно... (Стенографът дава утвърдителен отговор.) Да, възможно е.
С молба към стенографите да свършим тази допълнителна работа и да удовлетворим искането на гражданите, без оглед на тяхната коректност или некоректност. Ще изпратим съответно писмата до институциите.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Единствено да добавя, че моето отношение към този човек е променено, предвид обстоятелствата, които обсъдихме с председателя Кирилов. Въпреки това, в разговор след тази случка, защото той ми звъни непрекъснато, той ми каза, че ще има изслушване в Европейската комисия по петициите. Тоест е стигнал явно и над нас в опитите да бъде изслушван. Това иска да Ви кажа като информация.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Многократно се споменаваше това обстоятелство. Не толкова конкретно, разбира се, за да знаем мястото и формата, в който да бъде изслушан жалбоподателят. Това е негово право, след като е негово право, би следвало то да бъде осъществено.
Аз тук не мога да представя институциите в някаква йерархия. Мисля, че проявихме достатъчно добра грижа да изслушаме поставения от него въпрос. Ще изпратим съответно писмата. (Реплики.)
Народните представители имаме ясни правила за изисквания за недопускане на конфликт на интереси, гражданите и организациите нямат такива изисквания, включително когато дължат огромни непогасени, очевидно и понастоящем задължения.
Доколкото въпросът беше поставен общо и принципно, ще изпратим такова питане до институциите.
Други проблеми, въпроси и предложения имате ли, колеги? Няма.
Закривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Хубав ден!

(Закрито в 16,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов