Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 50

На 6 юни 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,38 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Получихте съобщения с предложение за дневен ред.
Имате думата по дневния ред.
Има ли изказвания, мнения, предложения по дневния ред? Няма.
Ако няма, закривам дебата.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 12, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Гости по точка първа от дневния ред са. (Председателят на Комисията изчита списъка с гостите.)

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 754-01-16, ВНЕСЕН ОТ ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ на 1 ЮНИ 2017 Г. Приет е на първо гласуване на 22 юни 2017 г.
„Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс“.
Имате думата за мнения, изказвания, становища по наименованието на нормативния акт. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието.
За – 15, против и въздържали се няма.
Приема се наименованието.
Пристъпваме към § 1 по отношение на чл. 13а. Имаме текст на вносител и предложения на народните представители Христиан Митев и Емил Димитров: „§ 1 се заличава“. Имаме и предложения на работната група за редакция: „ В чл. 13а думите „при предоставяне на административни услуги“ се заличават.“
Имате думата за изказвания, мнения, становища и предложения.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, ще обоснова предложението ни с колегата Димитров. Мотивите са следните. Считаме за нецелесъобразно стесняването на обхвата на понятието „комплексно административно обслужване“ посредством свеждането му само до издаването на индивидуални административни актове. Съществуващото сега определение, включващо административните услуги има много по-голям обхват. Видно от легалното определение в Закона за администрацията, § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби, „административна услуга“ е: издаване на индивидуални административни актове, с които се ускоряват факти с правно значение; издаване на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения; извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице; консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправния режим, които се дават по силата на нормативен акт, или които са свързани с издаване на административен акт, или с извършване на друга административна услуга; експертизите представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължение на администрацията на държавен орган или от овластена организация. Тоест сега съществуващото определение в много по-голяма степен съответства на заявената от правителството административна реформа, в сравнение с предложеното в § 1. В резултат на дебатите в работната група се стигна до предложението, което виждате. Ако то бъде подкрепено, считайте нашето предложение с колегата Димитров, за оттеглено, тъй като на практика с тази редакция се постига целеният от нас ефект, а именно да не се стеснява определението за административни услуги. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Митев.
Имате думата за реплики по отношение изказването на господин Митев.
Заповядайте, професор Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ: Ще бъде съвсем кратък. Самият Административен кодекс урежда по принцип административните актове и комплекс от административно обслужване може да се предоставя само при индивидуалните административни актове. В Закона за администрацията е уреден комплексът от административно обслужване за всички услуги; в Постановление на Министерския съвет е уредено. С оглед обхвата на Кодекса би било по-точно да се каже по този начин. Иначе има опасност да се получи смесване между понятията за индивидуален административен акт и административна услуга. Все пак това са различни понятия. Предметът на Кодекса по принцип не урежда предоставянето на административна услуга, друг закон го урежда.
Смятам, че предложението на работната група без да акцентира върху услуги или индивидуален административен акт решава много добре този въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други реплики?
Давам възможност на колегата Митев за дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Поддържам становището, което изразих. Смятам, че след като имаме легално определение, което цитирах, от Закона за администрацията - § 1, т. 2, не би следвало Административнопроцесуалния кодекс да го урежда, макар да урежда административни производства по издаване на административни актове, да имаме различни определения в различни нормативни актове.
Призовавам да подкрепите предложението на работната група. Смятам, че е добро, беше постигнат консенсус около тази редакция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания, колеги?
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми високи гости и представители на институциите, само този път ще се обърна към Вас по официалния ред, тъй като ни предстои доста време да сме заедно. При всички случи Ви благодаря, че сте тук.
Повечето от становищата, постъпили по Законопроекта, са негативни по отношение на предложенията на вносителя по чл. 13а, като аргументите са общо-взето, че се стеснява прекомерно приложението на понятието „комплексно административно обслужване“. В този ред на мисли бях склонен да подкрепя предложението на колегата Митев.
Предложението на работната група обаче ми се струва по-удачно и ние като група ще го подкрепим. То извежда комплексното административно обслужване като основен принцип на всичко, което засяга приложението на Административнопроцесуалния кодекс. Мисля, че това е добро решение.
Колкото до това дали засяга само актове или и услуги, няма нужда може би да влизаме в полемика доколкото в чл. 1 е ясно какво се урежда. Вътре дори е заложено самото комплексно административно обслужване. Мисля, че работната група по тази точка е намерила доста удачно решение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Закривам дебата. С оглед изразените становища и в Проекта за доклад Ви предлагам да подложа на гласуване най-напред предложението за редакция на работната група.
Имате ли възражения по този ред на гласуване? Не.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група за § 1.
За – 13, против и въздържали се няма.
Колеги, намирате ли за необходимо да подлагам на гласуване текста на вносителя и предложението на колегите Митев и Димитров? (Шум и реплики.)
ХРИСТИАН МИТЕВ: За протокола – след като е подкрепено предложението на работната група, аз оттеглям нашето предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, подлагам на гласуване текста на вносител.
За – няма, против – няма, въздържали се – 12.
Приема се редакцията на работната група за § 1 и текстът на чл.13а става: „Административните органи прилагат комплексно административно обслужване.“
Пристъпваме към § 2.
Заглавието на Глава трета се изменя така:
„Страни, представителство, съобщения“
Изказвания? Няма.
Закривам дебата и подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2.
За – 12, против няма, въздържал се – 1.
Приема се текста на вносителя.
Пристъпваме към § 3 по отношение на ал. 1 на чл. 18. Имаме текст на вносител и предложение за редакция, което е следното:
„§ 3. В чл. 18, ал. 1 се създава изречение второ: „Неперсонифицираните организации се представляват от определено от членовете на организацията лице.“
Тук редакцията е само в реда на изписване на нормата.
Имате думата за изказвания, колеги.
Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 3 – текст на вносител, заедно с техническа редакция.
За – 11, против няма, въздържал се – 1.
Пристъпваме към § 4.
Създава се нов чл. 18а „Електронни съобщения“.
Имаме текст на вносител, има предложение от народния представител Данаил Кирилов – до стр. 9 при мен, има предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров, има предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Разполагате с предложения за редакция на чл. 18а, ако бъде създаден такъв „Съобщения“.
Имате думата за мнения, изказвания и предложения.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Преди да представя мотивите към нашето предложение, правя уточнението, че е направено по текста на вносителя. Видно от докладваните постъпили предложения от страна на уважаемия господин Председател, очевидно има промяна в редакцията, която първоначално е предложил като вносител, имаме и правно-технически редактиран вариант, който ми беше предоставен. В този смисъл чисто правно-технически става въпрос за различни текстове и алинеи и предложенията няма да следват своята същина този ред, който е последно предоставен на вниманието ни. Като цяло и по същество мотивите ни за предложенията са следните.
Считаме за нецелесъобразно и криещо рискове за ограничаване достъпа до правосъдие задължаването на жалбоподателите – специално граждани, физически лица, да посочват електронен адрес или мобилен телефон, за да бъдат допускани до участия в съдебни производства по Административнопроцесуалния кодекс, както и се застрашава упражняването на правото на защита в процес.
Затова предлагаме това да бъде уредено като възможност за жалбоподателя, който желае от този вид комуникация в рамките на съдебното производство.
Предлагаме отпадане на изискванията за настройки на електронната поща и системата за СМС известяване, като прекомерни и несъответстващи на принципа за адекватност, както и като навлизащи в частно-правната сфера на физическите лица.
Предлагаме също отпадане на правилото за устно призоваване, като считаме, че не е годно да удостовери точното съдържание на изявлението и съответствието му със задължителните реквизити на призовката.
Предлагаме също прилагането на разпоредбите на чл. 18а да се извършват при съблюдаване на установените по Глава 18а от Закона съдебната власт правила за удостоверителни изявления и процесуални действия в електронна форма. Навсякъде в нашето предложение сме предложили синхронизиране с терминологията на Закона за електронно управление. Част от нашите предложения са възприети от вносителя. Разбира се, остават спорни въпросите по отношение на задължителността и императивността на гражданите да посочват задължително електронен адрес, респективно мобилен телефон и съобщаването чрез устно уведомяване. Затова използвайки сега изказването, с оглед на процесуална икономия, правя предложение тези две алинеи да бъдат гласувани разделно от останалите предложения в последно представения ни текст като предложение на вносителя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше изявление на вносител, затова не давам думата за реплики.
Вносителите, които желаят да обосноват предложенията си, имат такава възможност. Заявявам, че моето предложение между първо и второ четене е резултат от дебата и задълбочен анализ на текстовете на вносителя като приемаме, че вариантът ни е по-добър, по-оперативен, по-ефикасен, по-работещ и по-близък до стремежа ни да постигнем ефективно и близко до електронното съобщаване и призоваване. При необходимост ще коментирам отделни детайли на отделните решения. Благодаря за подкрепата на професор Тодоров – то беше подготвено в комуникация и със съдействие на него и неговия екип.
Имате думата за изказвания.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ (председател на ВАС): Уважаеми членове на Комисията, уважаеми гости! Принципно аз представлявам Върховния административен съд и защитавам това, което Пленумът на Върховния административен съд е приел в своето заседание. Принципно сме взели становище за подкрепа. Върховният административен съд винаги е прилагал иновативните системи. Ние сме твърдо „за“ въвеждане на такива процедури.
В становището ни заложихме да се помисли задължени ли трябва да бъдат и адвокатите да представят такива електронни адреси за призоваване. Има колеги на определена възраст, които нямат такива средства за комуникация. Има граждани, които държат да бъдат защитавани точно от този колега. Ако ние го задължим да има такива, означава, че ще ограничим правото на защита на съответния гражданин.
Второ, чета което ми е дадено за ал. 4 – това, което каза вносителят като корекция. Тук отново стои, че „...заявителят и жалбоподателят представят на административния орган или съда, ако разполагат с такива...“ и са изброени. Тоест, тук не пише „могат да представят“. Всеки гражданин има имейл адрес и така написана нормата, лично аз я чета, че сме задължени да я представим. Ако греша в прочита, съжалявам, но така чета това предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Йоловски.
АЛЕКСАНДЪР ЙОЛОВСКИ: Благодаря, господин Председател.
С оглед текста на ал. 4, точки от 1 до 3, оставянето на запис, който гласи, че се предоставя електронен адрес за връчване, би създал определен практически проблем при прилагането на тази разпоредба, тъй като обикновен електронен адрес на електронна поща няма как правно да удостовери получаването на дадено изявление. Към настоящия момент в Закона за електронно управление е предвидено, че председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ поддържа система за електронно връчване, която към настоящия момент е разработена и е в действие от месец ноември миналата година. Дори е регистрирана електронна административна услуга „електронна препоръчана поща“ именно чрез тази система. Тя отговаря на всички изисквания на Регламент 910, включително дава възможност за електронна идентификация на заявителя.
Именно в тази посока е изпратеното предложение от Държавната агенция „Електронно управление“: текстовете за СМС-известявания и електронен адрес да бъдат заменени и при желание, разбира се, от страна на заявителя, на гражданина, ако той желае да комуникира по електронен път със съответния орган, да използва системата за електронно връчване, поддържана от ДАЕУ. Това е едното предложение.
Второто е свързано с това да бъдат задължение административните органи в шестмесечен срок или друг кратък срок след приемане на Закона, а не влизането му в сила, административните органи да бъдат задължени да създадат профили в тази система. Към настоящия момент от 580 административни органи, присъединени към системата за електронно връчване са над 80, при това основно в общински администрации, в сектор „здравеопазване“ и така нататък. Тоест ключовите административни органи използват липсата на такова задължение, за да не общуват с гражданите по този начин.
На последно място, към настоящия момент в Закона за електронното управление липсва възможност чрез тази система граждани и организации да подават електронни документи. В тази посока също може да бъде направена постъпка за гражданите, които желаят да общуват по електронен път, да не е задължително, но за тези, които желаят, да има бърз и работещ към настоящия момент канал. Не става въпрос за отлагане във времето и чакане на нова система, говорим за използване на нещо вече съществуващо, като към вчерашна дата са регистрирани над 7500 потребители – физически лица, над 350 фирми и както казах над 80 административни органи. Повтарям, няма задължение за използване на тази система. Това бих желал да споделя на вниманието на Комисията и да се помисли за използването на това налично средство към настоящия момент, което решава проблемите и с електронна идентификация, и със сигурно връчване, включително за целите на призоваването би могло да върши работа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Йоловски – заместник-председател на ДАЕУ.
Ще направя реплика, тоест изявление под формата на реплика.
Подкрепям изцяло Вашето предложение. Изхождайки от дебата през миналата седмица за измененията в Закона за обществените поръчки в частта „Съобщаване“ от Комисията за защита на конкуренцията и дебатът, опозицията в пленарна зала на второ четене ме обвини, че съм забравил за Вашата система, която съм промотирал сърцато по друг повод. (Оживление.) Това не е така и в интерес на истината подкрепям системата. Да, за ЗОП не ми дойде достатъчно кураж, и то главно, защото опозицията не бяха обявили предварително подкрепа, но съм склонен да предложа и да подкрепя такова решение, още повече, ако е в хипотезата на правна възможност, която да стимулира евентуалните потребители в двете им основни групи както издатели на актове, тоест органи, така и граждани и юридически лица. Така че, ако решим първият ключов проблем дали да бъде императивно електронен адрес или да бъде пожелателно, следва да пристъпим и към втория въпрос – дали да подкрепим и варианта, който Вие демонстрирахте в работната група и който смятам, че е добра предпоставка, сериозен опит да се предпоставя развитието и обвързването след това на електронните системи в системата на електронното правосъдие например.
Считайте, че правя хипотезата на евентуалност, правя предложение, което господин Йоловски ни припомни, тоест ако имаме споменаване на електронен адрес в хипотеза „може“, тогава добавяме запетайка и казваме, господин Йоловски ще помогне, „предоставя информация на персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронно управление“. (Шум и реплики.)
Други реплики към становището на заместник-председателя на ДАЕУ?
Професор Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Ще се постарая да бъда съвсем кратък. Разбира се, подкрепям това предложение. То следва развитието на нещата в последно време и ще бъде допълнително улеснение, което постепенно може би ще стане и най-често приложимото. Дано да стане така!
Чест прави на председателя на Върховния административен съд, че като представител на съда не гледа само интересите на съда, но и интересите на гражданите и представянето им точно от адвокатите, които гражданите и организациите искат. В качеството си на човек, който дълги години е работил като адвокат, смея, позволявам си да кажа, че адвокатите трябва да имат по-висока степен на отговорност. Това е държавно урегулирана дейност, не е просто свободна професия. Адвокатите би следвало да съдействат на самото правосъдие. Самото регистриране, създаването на електронен адрес е изключително лесно. Между другото електронните адреси надвишават неколкократно домашните адреси и седалищата на организациите. Тоест електронните адреси са много по-използвани от другите адреси. Някоя възрастна жена може да не знае от кое село и коя област е, но си знае номера на мобилния телефон, който децата са й дали.
Адвокатите, които сега са на 80 години, през 90-те години бяха на по 50 години и са свикнали с електронните комуникации. При положение че това нещо може да стане без много усилия, много е евтино – електронните адреси се създават по лесен начин. Това нещо значително ще улесни уведомяването, съобщенията, мисля, че това обстоятелство е силно основание адвокатите да се придържат към една малко по-висока степен на отговорност и пред самото правосъдие, а това значи и пред клиентите си.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли трета реплика към изказването на господин Йоловски? (Шум и реплики.)
Господин Йоловски, ще правите ли дуплика?
АЛЕКСАНДЪР ЙОЛОВСКИ: Няма нужда, важното е да се създадат лесните възможности за гражданите и организациите да ползват наличното от електронното управление.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Зарков, след това – господин Божанков.
КРУМ ЗАРКОВ: С две думи искам да подчертая философията на предложенията, които сме изградили. Не се съмнявам, че няма човек на тази маса, който да не вярва, че бъдещето е в електронната комуникация, включително и в правораздаването. Това е факт.
В дискусията като че ли пропускаме, но е доста ясно отбелязано в становищата, че има два вида електронна комуникация, които са внесени в една и съща разпоредба. От там идват и много от неразбиранията.
Едно е, когато гражданинът решава да сезира съда или съответния орган, друго е, когато съдът му връчва нещо, от което произтичат определен брой правни последици и то изключително важни. Тук не става дума само за отговорността на адвокатите и на процесуалните страни, става въпрос за сигурността, че определеният гражданин е получил определения акт.
Нашите предложения стъпват на следното разбиране. Гражданите не бива да бъдат задължени да използват този род комуникация поради много причини, които сме изписали в мотивите и ги има в десетките становища – няма достатъчно сигурност. Те могат и трябва да бъдат насърчени да го правят, но не бива да бъдат задължени. От друга страна, държавните органи – съдилища, прокуратура, съдебни изпълнители, трябва да бъдат задължени да осигурят възможността на гражданите да се ползват от този ред на комуникация, ако решат да го правят.
Затова ние предлагаме да изпишем ясно задължението на държавните органи, включително това, което казаха и представителите на Държавната агенция за електронно управление, да осигурят това средство на комуникация. От друга страна гражданите да могат да ползват и нея, и традиционната – струва ми се лесно, и да отпаднат алинеи 7, 8, 9 и 10, които предвиждат устните уведомявания или различните прекалено усложнени процедури, които в нито един случай не могат да удостоверят със сигурност, че съответният човек е получил съответното решение.
Затова не сме съгласни с последния текст, който ни беше предоставен от работната група и продължаваме да поддържаме предложенията, които сме направили и мисля, че правят баланс точно между тези два аспекта – на максимално отворена възможност и насърчаване, без риск от нарушаване на процесуалните и материалните права на заинтересованите лица.
Призоваваме всеки член на Комисията да се запознае внимателно с тях, тъй като самата разпоредба е много дълга и има много редакции. Заслужава си добре да се прочете преди да се премине към гласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Реплики към изказването на колегата Зарков? Няма.
Господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми колеги, не става дума само колко е лесно в днешно време и безплатно да си направим електронна поща, за това доколко е сигурен този канал на комуникация.
Несъмнено икономическите оператори, специално в бизнеса всеки разполага с имейл. Именно поради практиката знаем, че понякога писмата отиват в „спам“, понякога пристигат след дни, което, ако в бизнеса не поражда сериозни последици, наличието на преклузивни срокове в правото има съвсем други последици. Затова при всеки специален законопроект, както в Закон за обществените поръчки, как ще удостоверим получаването? От момента на изпращане, от момента на получаването? Затова най-сигурният вариант е системата, за която от Държавната агенция говорят. Затова се харчат и държавни пари в крайна сметка. Няма логика сега да задължим гражданите, несъмнено случаите на пропуснати имейли ще бъдат малко, но все пак такива „невинни жертви“ ще има. Няма логика да ги задължаваме да правят това, при положение че изграждаме тази система.
Имам един въпрос към Агенцията: ще издържи ли тя технически на да речем 3-4 милиона потребители? Готова ли е да поеме толкова много структури? Продължавам и се връщам към тезата си, че за всеки законопроект, който приемаме, трябва да приемем един унифициран подход, защото в обществените поръчки е един подходът, в съдебната система – друг, самите граждани ще бъдат объркани как да комуникират с държавните структури. Едни искат имейл, други предлагат устно, трети – с СМС, четвърти пък по линия на държавната система. Въпросът е да улесним максимално гражданите и да не правим така, че да им трябва специално образование за комуникация с администрацията.
Завършвам, като се присъединявам към изказването по отношение на адвокатите, които пък са задължени, и там е влиянието върху гражданите, защото в крайна сметка те са потърпевши.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Да, в редакцията, която получихте, също сме включили адвокатите с изискване за висок стандарт и задължение. Тук ще кажа: никаква пощада за адвокатите! (Шум и реплики.) Адвокатите сме длъжни да проявим най-високия стандарт в този случай. Има проект на Висшия адвокатски съвет, върви се в тази посока. Дали ще бъде на сървър на Висшия адвокатски съвет или на отделните колеги, е въпрос на техническо решение, което се надявам да бъде направено скоро. В интерес на истината се надявам приемането на такава норма да повлияе положително и ускоряващо в тази посока.
Искам да отбележа следното и ще дам възможност за втора реплика.
По линия на унифицирането. Безспорно е, че трябва да унифициране, но дебатът ни за ЗОП е още пресен. Водихме го миналата и по-миналата седмица. Тогава никой от Вас нямаше възражения за електронния адрес по ЗОП. Възраженията на колегата Милков бяха за факса. Окончателно в пленарна зала освободихме жалбоподателя пред Комисията за защита на конкуренцията да няма факс, защото било трудно, пак сме го ограничавали и не знам какво. Мисля, че в полза на дебата пленарната зала прие моето предложение за редакция „електронен адрес или факс, ако има такъв“. Тогава смятахме, че факсът е много критична машина. Всички приемахме, че участникът в ЗОП-процедурата има компютър и респективно има електронна поща.
Искам да сме последователни в дебата и да, приемам, че за 80-годишния гражданин, не за 80-годишния адвокат – 80-годишният адвокат може да не иска да работи на компютър, но той трябва да може да си позволи техническа подкрепа и обслужване така, че да работи на компютър. Осемдесетгодишният гражданин – жалбоподател, да, за него ще е проблем и ще му трябва съвсем друга помощ и подкрепа, за да посочи такъв адрес.
Реплика на колегата Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми гости, колеги! Аз също съм „за“ предложението, но тук ми се ще да поставя един въпрос. Какво правим, ако задължим адвокатите, гражданите? Редица сървъри – доставчици на електронни услуги, включително и пощенски кутии с дни не са достъпни. Това не е по вина на ползвателя, а при определени технически причини, при външни атаки с дни тези кутии не са достъпни за ползвателя. Как ще възстановяваме изтекли срокове? Как ще установяваме, как ще доказваме този технически проблем пред съда, за да ни възстанови срока, който вече е изтекъл? Говорим за преклузивни срокове.
Да си признаем, че в момента не можем да се хвалим със супер гарантирана гражданска инфраструктура.
Другият ми въпрос е: ще сложим шест месеца, но казвате, че само 80 от всички административни учреждения са регистрирани. Вярвате ли, че в този кратък срок – предстои лято, дали ще успеем да се справим и всички останали да ги задължим? А те дали ще имат съответния административен капацитет и ресурс да го направят? Сигурен съм, че Вие го имате, но дали съответните учреждения ще имат този капацитет и ресурс? В момента всички са полудели заради регламента за личните данни. Този проблем толкова се разду, че половината администрация се занимават само с това.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Хамид.
Трета реплика към изказването на колегата Божанков? Не виждам.
Колега Божанков, дуплика ще ползвате ли?
Заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Към репликата на господин Хамид, главно.
Така е, макар че формата не беше точно реплика, аз се съгласявам. Има големи рискове, текат срокове. Какви ще бъдат последствията? Защото в практиката такива неща ще се случат и както минали пъти сме бъркали, когато не направим адекватна оценка на въздействието, обикновено тя връхлита в Комисията през вратата и казва: имаме такива и такива случаи, трябва да правим спешни промени. Тогава почваме да променяме закони, приети миналия месец. Съветът ми е да не допускаме и този път да се случи това.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Божанков.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Коментирахме с адвокатите преди малко, че те трябва съответно да отговарят на тези изисквания.
Колеги, ние сме практици. В административните съдилища от страната има хора, които водят дела за увеличаване на пенсия с 5 лв.. Съответно те ангажират адвокати, горе-долу, на тяхната възраст. Това са им приятели, близки, роднини и така нататък, които, категорично, нямат такива възможности.
Ако ние задължим адвокатите на тази възраст, съжалявам, че трябва да го кажа, но все пак адвокатската професия няма праг и адвокатът може да се работи докато си жив.
Ако ние ги въведем в тези условия, човекът, който иска точно този адвокат, но той не е регистриран задължително, какво ще се получи? Трябва защитим неговото право на защита. Да, за големите адвокатски къщи, адвокатски кантори няма проблем. За хората, които работят в София, да, но говоря за Силистра, Тутракан и другите райони, където адвокатите, за съжаление, не са толкова.
Още веднъж ще Ви помоля да видите ал. 4 във варианта, в който говорихме, че така написана алинеята, разпорежда който има тези – изброените в едно, две и три – да ги предоставя. Ако някой припознае, моята молба е да се включи думата „може“, защото иначе остава, че който ги има, трябва да ги предоставя.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за изразеното становище. (Реплики извън микрофона.)
Аз ще използвам възможността да взема думата в тази връзка не като представяне на вносител. В резултат на дискусията, която до момента беше развита в Комисията, аз също смятам, че следва да бъде направена редакция в ал. 4 на § 4 от последния вариант, който имаме. Предлагам в ал. 4 да бъде направено следното допълнение: след думата „производство“ да бъдат добавени думите „могат да предоставят на административния орган на съда, ако разполага с такива…“ и текстът се запазва както е.
Смятам, че по този начин ще бъдат разрешени в голяма степен опасенията, които сме направили с колегата Димитров в нашите мотиви, които сме изразили, и на практика няма да стигнем до възможности, в които някой не е бил известен, защото в хипотезата на ал. 4 се визират не адвокати, визират се заявители, жалбоподатели, заинтересовани граждани, тоест лица, от които няма да очакваме тази степен на отговорност и на грижа, каквато би се очаквало от адвокатите. По този начин ще отпаднат до голяма степен тези опасения, тоест, този който има възможност, има желание да комуникира по този начин, няма съмнение в този начин на комуникация, може да ги предостави. Обръщам внимание, че в хипотезата на ал. 4 предпоставя и тя се слива в едно, както производства свързани с издаването на административен акт, така и съдебните производства по оспорването. Тук нямаме разграничение и в този смисъл в още по-голяма степен има смисъл от такъв диспозитивен характер на нормата. Така че правя това предложение.
Господин Заместник-председател на „Електронно управление“, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ЙОЛОВСКИ: Благодаря за поставените въпроси. Накратко ще дам отговори по тях.
Дали системата ще издържи? Да. Системата е нова. Тя е разработена съгласно актуалните световни тенденции и практики със съответния вид IT архитектура. Така че да, системата ще издържи.
Освен това Държавна агенция „Електронно управление“ работи по изграждането на така наречения „държавен хибриден частен облак“, който ще даде възможност да се гарантира непрекъсваемост на ключовите процеси в администрацията. Дори при отпадане, физическо отпадане на един от центровете за данни, поради сериозна авария, пожар или така нататък, крайният потребител и администратор на една система няма да усети този факт. Предприемат се всички адекватни мерки. По същия начин централизираната система, каквато е системата за електронно връчване, дава много повече възможности тя да бъде надеждно охранявана от всички кибер заплахи, които са налични в съвременния свят. Именно затова правим това предложение, за да можем да гарантираме, че тази система ще бъде с необходимото индустриално ниво на сигурност, и съответно налична тогава, когато е необходима на страните, които я ползват.
По отношение на срока за присъединяване на административните органи, практиката сочи, че един експерт във ведомство, с не повече от телефонно обаждане или писане на имейл, може да подготви необходимите документи в рамките на един или два дена това да се случи. Процедурата е изцяло улеснена, проиграна е с над 80 административни органа. Зависи от волята на органа. Именно затова предложението беше органите на административните да бъдат задължени да я използват, защото е видно, че сме достигнали лимита на доброволното регистриране.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Йоловски.
Това беше отговорът на поставените въпроси.
Колеги, изказвания, мнения, становища, предложения? Няма.
Закривам дебата.
Предлагам с гласуването да подходим така. Да решим отличилите се няколко принципни въпроса, след това, ако имаме съгласие и се приемат тези принципни въпроса, тогава да приемем по принцип новото предложение и да се насочим към текстовете за редакцията.
Тук имаше нюанс от колегата Митев, той първоначално каза, че ще иска разделно гласуване за алинеи 3, 4 и 7. Според мен не би се налагало, ако дефинираме. (Реплики.) А по дефинирането оставям отворен въпроса. Според мен, досега се отличиха следните дискусионни въпроси: да включим или да не включим предложението на Държавна агенция „Електронно управление“, тоест да добавим и текстът така, както те са го предложили за профил чрез тяхната система?
Ако искате да го изчета наново?! (Реплики.) И в моето изказване имаше такава поредност, ако смятате че е необходимо, да гласуваме дали е необходимо абсолютно задължително предоставяне на електронен адрес, или ще го оставим като правна възможност?
Други ключови въпроси, от които зависи цялостната редакция на текста?
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Основният въпрос, който трябва да се реши е задължителността на тази комуникация, и то както се опитах да направя разграничение: от страна на граждани към институциите. Обратната трябва да е задължителна, когато гражданинът първоначално е проявил това желание.
Има и друг въпрос. Присъствието в новата редакция на алинеи 7, 8 и 9, които съдържат устното уведомяване или редът, по който се извършва уведомяването, когато по една или друга причина лицето не е…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, не възразяваме това отделно да го гласуваме. Само тук пропуснах да Ви възразя, то и сега в АПК имаме устното уведомяване.
КРУМ ЗАРКОВ: Доколкото аз съм направил предложение да отпадне в редакцията, която беше по вносител,…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест, искате Вашето предложение за отпадане да се гласува отделно.
КРУМ ЗАРКОВ: Според мен гласуването трябва да върви първо, да гласуваме предложенията, защото ако се приемат определени предложения, ще се наложи и нова редакция накрая.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, но ще стане мозайка, и тогава трябва да минем на разделно гласуване алинея по алинея, предложение по предложение. Те не са адекватни, претърпяха множество редакции.
ХАМИД ХАМИД: Тук има консенсус – предполагам всички колеги са съгласни с добавката . „могат“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще попитам професор Тодоров дали е съгласен, защото нашето първоначално виждане беше малко по-различно, тоест ние заложихме по абсолютен принцип и приложение, но ако той го приема?
ИВАН ТОДОРОВ: Самият Пленум на Върховния административен съд го предлага и аз се присъединявам към това предложение, защото като даваме право на гражданите да избират, нека да се каже изрично, тоест, ако разполагат с такива, може да предложат, точно както Пленумът го е предложил. (Шум и реплики.) Присъединявам се към това предложение и така се изчиства и въпросът, който се постави, че: вече зависи изцяло от волята на гражданите дали да ползват тези електронни съобщения или не, и няма да има никакви съмнения по въпроса…
ЯВОР БОЖАНКОВ: Не само гражданите, а адвокатите и организациите. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако искате отделно гласуване по този въпрос, ще направим отделно гласуване. В предложението за редакция в тези три листа, които получихте, го има – това е в пета и шеста.
Ще помоля колегата Зарков да направи обективен анализ за себе си, като съобрази, че този метод на съобщаване действа. Аз свидетелствам от първо лице, че през три години и девет месеца, когато съм бил областен управител, редовно, това е бил способ, който се е прилагал ефективно и безспорно и никоя страна, уведомена по този начин не е възразявала по това уведомяване и не е имало случай на оспорване на протокола за съобщаване по този начин в съда. Това е един добър способ по най-бърз начин да се съобщиш на адресата. Това действа. (Шум и реплики.)
Ако каже по този начин, срокът тече от датата на протокола, тоест, ако не се яви въобще. (Реплики.)
Да. Тук не бива да коментираме отделни деловодни практики, ако дойде да си получи самият акт. Срокът тече от оформянето на получаването на самия акт, защото той получава акта изцяло, тоест с мотивите. (Реплики извън микрофоните.)
Протоколът се съставя веднага след уведомяването.
Реплика: Ами, ако някой друг го получи по телефона?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е имало случай някой друг да го получи.
Ако е лично и на място, обикновено по многото реституции, идваха все пълномощници, те подписваха протокола и получаваха без проблем.
РЕПЛИКА: Стават грешки по телефоните.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно това казвам, че всъщност удивителното е, че почти нямаме грешки.
КРУМ ЗАРКОВ: Първо, има разлика между текста, който получихме преди малко и текста на ал. 7 по вносител, която съм предложил да отпадне.
Логиката на моето предложение беше, Вие правилно отбелязахте чл. 61 ал. 2, но ние правим тук нов модел на съобщение. Малко ми се струваше нелогично да залагаме на електронното съобщение и да пазим устното такова, което тук е предвидено като алтернативно на писменото – в стария Кодекс, в чл. 61, ал. 2 така, както е сега.
Прекалено много въпроси се задават около това устно съобщаване, а последиците са големи. Вие може би в практиката не сте намирали. Затова поставяме този въпрос на дебат чрез предложение. Да кажат и представителите на институциите, които са тук.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще възобновя дебата и ще им дам изрично възможност да кажат това. Тук ще си позволя и спирам да Ви убеждавам.
Значи, разделителната линия е следната. Хората, които не ползват имейл и това са най-често възрастни хора, пенсионери, те са най-честите посетители в администрацията и в деловодството. За тях способите с устното уведомяване, с протоколи или с личното получаване са най-работещи.
Възобновявам дебата, защото колегата Зарков пожела.
Господин Председателю, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз ще взема становище във връзка с ал. 7 и ал. 8, за които е дебатът. По принцип тук е предвидена последователност на реда на връчвания. Първото е ал. 5, ал. 6 и ал. 7. Алинея 8 вече идва за нормалното връчване, което е досега. Според мен би следвало устното да остане категорично, но то да не бъде преди нормалното връчване. Тоест, ал. 7 да мине след ал. 8. Това да бъде като изключение след като изчерпана възможността за всякакъв вид връчване. Мисля, че това притеснява господин Зарков и има резон в това, което той каза принципно. Това е моето становище. Трябва да остане категорично устното, защото го има, и сега го има. Ние в момента го практикуваме. Да, правим го по изключение, когато сме изчерпали всякакви други възможности за връчване. Правим го и когато се касае за спешни и бързи производства. Когато става въпрос за избор, обществени поръчки, тези които са със съкратени срокове. Правим го, когато най-накрая адвокатът го намерим по мобилния телефон и му се обадим, за да го приклещим, за заседание, от когато бяга и се крие. Това е вече като изключение от правилото. Затова смятам, че просто то трябва да остане, но подредбата трябва да бъде различна. Трябва да бъде като последна алтернатива за призоваване и съобщаване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Зарков провокира този дебат и има честта, ако иска, да го направи като предложение по чл. 83. Ако не го направи той, ще го направя аз.
КРУМ ЗАРКОВ: Направете го Вие господин Председател, аз ще го подкрепя с удоволствие. Така ще се съавтори в този текст.
Не, шегата настрана. Действително текстът, както беше предложен по вносител, ни наведе на сериозни притеснения. Те са еднотипни с тези, които ни притесняваха в електронното съобщаване, а именно удостоверяването на факта, че човекът е наясно с това, което му се случва. Ако пренаредим алинеите и за всички стане ясно как върви процесът, последователността по съобщаването и че това е изключение, ние сме склонни да го подкрепим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, колега Зарков. Правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 за преномериране на алинеите.
Редакцията, която сме предложили, си е хубава – 7 и 8 са накрая. Там имаме една 9-та алинея, която действително е резерв, който трябваше да обсъдим. (Реплики извън микрофоните.)
Уточнявам предложението по чл. 83 – ал. 7 става с текст: „Когато съобщаването не може да се извърши по предходните алинеи, то може да се извърши чрез устно уведомяване, което се удостоверява писмено с подписи“. Алинея 8 е с това въведение, така че също имаме поредност и йерархия, и последователност.
Имаме ал. 9, по която никой нищо не каза. Няма ли ал. 9? (Председателят на ВАС говори извън микрофоните.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Влязохме отново в дебат и трябва да погледнем от тази гледна точка, че така подредени нашите бързи производства, аз казвам най-вече за изборите, които са с тридневни, петдневни срокове, трябва да призовем целия общински съвет и така нататък. А така наредим призоваването, абсурдно е да свършим делата за сроковете, които се предвиждат. Законодателят е приел за кратки срокове, за две седмици да се свърши едно изборно дело.
КРУМ ЗАРКОВ: Извинявам се, че се намесвам, но се чувствам малко виновен, че провокирах този тон... „Виновен“ в кавички! (Смях, оживление.)
Гледам новия текст и се извинявам, тъй като ни беше даден секунди преди да почнем заседанието. Действително, четейки този текст ал. 7 не бива да мине след ал. 8 струва ми се, както е направено. Така написано това е последният способ преди, който вече се минава по извънреден начин на връчване на различните информации. Може би най-удачно е така да остане. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, затова направих предложението да си остане ал. 7, само да се променят първите думи и да станат аналогични на ал. 8. (Реплики извън микрофоните.)
Напротив, даже устното го изтегляме накрая. Има случаи, това искаше да намекне председателят – в бързите дела понякога се стартира с този начин.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Само така го правим. Казвам Ви конкретно за изборните дела ние само по този начин ги призоваваме. (Шум и реплики.)
Не, аз говоря само изборните и обществените поръчки и тези, които дела са със спешни срокове. На ЦИК делата ги призоваваме по този начин – в тридневни срокове. Ако трябва да ходим по този ред, нали знаете, колеги, какво ще стане?! (Смях, оживление.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдия Гайдов.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Добър ден на всички.
За да не разводняваме дебата, аз Ви предлагам по повод на получилата се дискусия, ясно е, че волята на повечето от изказващите се е, че ал. 7 като устно уведомяване не трябва да отпада като хипотеза, но не трябва да бъде като приоритет. Тоест идеята е електронното съобщаване, след което класическото съобщаване, както е било досега и е разписано сега в АПК. Тъй като 61, ал. 2 и сега присъства и ние смислово въобще не го променяме, дадено е като алтернатива, затова Ви предлагам да не се пренареждат алинеите, а просто ал. 8 ако прецените, че това запазва смисъла, да не се казва по реда на предходните алинеи, а да се каже „от ал. 1 до 6“. Защото логиката е първо да се даде възможност за приоритет на електронното съобщаване, а ал. 7 по този начин ще остане като алтернатива и ако добавите за по-голямо успокоение и да е по-ясно.текстът ще стане: „Съобщаването може да се извършва чрез устно уведомяване в случаите, когато изрично съдията разпореди“. Тоест не става дума за изключителни случаи, но когато очевидно Специалният закон принуждава съдебния състав да действа по-експресно, той ще преценява изрично как да стане и да не стане въпрос за злоупотреба от страна на призовкаря. Тоест имаме алтернативни способи, които не се използвани, за да не стане злоупотреба с този тип съобщаване, както господин Хамид каза.
Моето конкретно предложение, ако някой депутат го припознае, е вместопредходните алинеи да стана от 1 до 6, 7 остава с този вид редакция и, ако прецените, че е по-ясно след устното уведомяване може да се добави „по изричното разпореждане на съдията“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За съдията коригирам, че не само съдията, а и административният орган. (Реплики извън микрофоните.)
Ето изречение второ, изрично тук в ал. 7 дава последиците във връзка с получаването или неполучаването на документите, или книжата.
Припознавам предложението на колегата Гайдов с двете промени: в ал. 7 да се добави „по разпореждане на органа или съда“ и в ал. 8 да стане „когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на алинеи от 1 до 6, то се извършва чрез връчване на последния адрес“.
По ал. 9 никой нищо не каза.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Както предложи председателя на ВАС „по изключение“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И сега си е хубав текстът, защо по изключение? Понякога това е най-бързото. Имайте предвид, че два милиона българи живеят в чужбина. На органите по телефона им звънят от всякъде.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Това е изключение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Много по-удобно е да направиш уведомяване в другия край на света и бързо да пратиш по някакъв от другите способи текста. По-ефективно е отколкото да търсиш някакъв исторически адрес на лицето тук, където няма никой.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Без съмнения, но нали всички са съгласни, че това не бива да се превръща в практика и в основен метод. Затова предлагане да запишем „по изключение“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е „по изключение“. Представете си за хора, които идват всеки вторник или всеки четвъртък в приемното време, това не е изключение, това е правило. Човекът си го чака. Чака го този акт, моли се на администрацията, яд го е, че се разхожда с градския транспорт. Не е по изключение! Той си го чака така. Иска да си го получи лично. Иска да си говори с администрацията. Той не вярва на имейлите.
ЯВОР БОЖАНКОВ: От гледна точка на гражданите разсъждавам, които използват адвокати, един адвокат е в град обаждат му се, почва да му тече срок от самото обаждане, а той е натоварен с други дела. Съответно му става трудничко нали, така по телефона? Мисля, че трябва да е изключение, да не го определя органът и да предпочете най-краткия и най-лесния начин да го направи. Моето притеснение е да не се превръща в правило. (Реплики извън микрофоните.)
ХАМИД ХАМИД: Това е отговорност на адвоката. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приемам въпрос на колегата Хамид като риторически и процедурен. (Реплики.)
Пристъпваме към гласуване.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Господин Председател, на ал. 4 и 5 Ви връщам. Там става дума за граждани, организации и адвокати. (Реплики извън микрофоните.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това беше само изявление, че все пак за адвокатите достатъчно добър дебат направихме. Все пак това е ваша преценка. За организациите искам да помислим, дали да ги махнем организациите, защото те са частно-правни субекти. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, с оглед проявеното нетърпение от колегата Хамид, и в качеството му на заместник-председател, му прехвърлям процедурата по гласуване.
Колега Хамид, моля да проведете гласуването по § 4.
ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Приключихме изказванията и преминаваме към гласуване.
Първото гласуване, което трябва да направим, е по ал. 4, където по предложение на народния представител Христиан Митев след думата „производство“ добавяме „могат да“ и изречението се довършва.
Който е „за“, моля да гласува. (Реплики.)
За – 12, против и въздържали се – няма.
Сега ще преминем към гласуване на ал. 5, където са тези организации.
Тук няма предложения. Гласуваме текста, така както е предложен от работната група.
КРУМ ЗАРКОВ: В ал. 5 имате много различни неща: имате административните органи и организации, предоставящи обществена услуга, има общото родово понятие „организациите“ и има „адвокатите, участници в производствата“.
ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Господин Зарков, ако още един път си вземете сам думата, ще Ви накажа с порицание.
КРУМ ЗАРКОВ: И ще бъдете прав, но все пак не виждам как ще го гласуваме.
ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Преди да пристъпим към ал. 5 попитах и заключих, че тук няма предложения. Ако правите предложение, имате думата, господин Зарков.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение по процедура правя: разделно гласуване за трите категории. Първата, е: организациите, предоставящи обществени услуги. Втората, е: организациите. И третата категория, е: адвокатите. Поотделно гласуване за трите категории или две гласувания, като „организациите, предоставящи обществени услуги и адвокатите“ са в едната група, а само „организациите“, както казва председателят на ВАС, са във втората група.
ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: И двете предложения ли ги правите процедурно, или едното?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Което е удобно.
ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Аз ще подложа на гласуване процедурата на господин Кирилов за разделно гласуване.
Който е съгласен ал. 5 да се гласува в три части – едната за организациите, осъществяващи публични функции, другата – за частноправните организации и, третата хипотеза е за адвокатите, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Второто предложение няма да го подложа, поради съгласие с първото.
Който е „за“ в ал. 5 да останат „административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги“, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Който е съгласен в ал. 5 да задължим адвокатите задължително да посочат електронен адрес, моля да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се – 4.
Текстът е приет.
За „частноправните“ не сме гласували.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 8, против – 3, въздържали се – 4.
Приема се. (Реплики.)
Има ли искане за прегласуване? Няма.
Сега ще пристъпим към предложението на народния представител Данаил Кирилов за редакция в ал. 8 – припознатото предложение на народния представител Данаил Кирилов на колегата му, както той се изрази, Гайдов.
Повторете го, господин Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Алинея 8 става:
„(8) Когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 – 6, то се извършва чрез връчване на последния адрес“ и така нататък.
ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Колеги, който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Длъжен съм да подложа на гласуване предложенията на народния представител Крум Зарков. Ако искате да ги оттеглите, понеже част от предложението Ви се съдържа вече в приетите текстове, ако искате да направите изявления в тази посока, имате думата.
Господин Зарков?
КРУМ ЗАРКОВ: Вижте, аз продължавам да считам, че нашите предложения в по-голяма степен отговарят на философията, която бяхме заложили в този текст. Крачка напред е тази редакция, която правим, но ние продължаваме да считаме, че нашите предложения биха били по-удачни.
ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Разбрах, че не си го оттегляте.
Предлагам предложението на народния представител Крум Зарков.
Ако искате да го оттеглите, понеже част от предложението Ви се съдържа вече в приетите текстове? Ако искате направете изявление, господин Зарков? Имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз продължавам да считам, че нашите предложения в по-голяма степен отговарят на философията, която бяхме заложили в този текст. Крачка напред е редакцията, която правим, но продължаваме да считаме, че нашите предложения биха били по-удачни.
ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Разбрах, че не си го оттегляте, подлагам предложението на народния представител Крум Зарков, както е внесено.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само ще уточня. Ако бяхме в първата хипотеза, щяхме да запишем, че Вашите предложения се приемат по принцип, което е вярното, и че чисто редакционно сме ги доразвили. Защото ние сега работим по редакция, която обобщава. (Реплики от народния представител Крум Зарков.) Нека да не ги оттегля дори, ние бихме му ги подкрепили по принцип.
ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Ще подложа на гласуване текста на § 4, заедно с приетите предложения преди малко.
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Ние поддържаме нашите предложения. Това, че Вие ги подкрепяте или не по принцип, е Вашият вариант на гласуването, не е нашият. И това, че в крайната редакция част от философията на нашите предложения е приета, говори, че в доклада би трябвало да бъде обявено, че те са приети по принцип, но не е изцяло прието това, което искахме да обясним за разграничението в електронната комуникация. Затова, господин Председател, Вие подкрепяте или не подкрепяте, е Ваш проблем. (Реплики на председателя Данаил Кирилов извън протокола.)
ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Вашето предложение дали го оттегляте или ще го гласуваме?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз съм на различно становище от тези две алтернативи. Смятам, че нашето предложение може да бъде подкрепено по принцип дотолкова, доколкото една голяма част – 75 на 80, а със сегашното гласуване даже бих казал на 100%, са възприети нещата, които сме казали.
КРУМ ЗАРКОВ: Добре, искате да кажете, че за процесуална икономия да не се чете в зала, да се подкрепят по принцип. Това ли искате? (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз или колегата, който чете от трибуната, ще чете плюс примерно 10 минути.
КРУМ ЗАРКОВ: Нашите изказвания ще направим, няма значение от приемането или неприемането на резултата. Тогава, отменете гласуването, ясна е волята, има стенограма – всеки може да я види, така че, отменете гласуването и го направете по реда, по който предлагате, пък в залата ние ще обясним коя точно част е приета и коя не.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Къде е разликата?
ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Отменям последното гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Крум Зарков и група народни представители по принцип, което ще намери място в редакция на работната група. Така да го подложим на гласуване.
За – 14, против няма и въздържали се – няма.
По същия начин ще постъпим и с предложението на народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Който е съгласен да го подкрепим, да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Остана предложението на народния представител Данаил Кирилов по принцип да го гласуваме – по същия начин.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
И накрая § 4 с предложението на работната група.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаме предложението на Държавна агенция „Електронно управление“. (Шум и реплики.)
Чета го, така както е предложено. Предложението е като за ал. 4:
„(4) Всички граждани, които са заявители, жалбоподатели или ищци, както и всички граждани, които са привлечени или встъпили като страна в производства по този кодекс, ако разполагат с такива, предоставят на водещия производството орган или, ако това не е извършено в производството пред административния орган, предоставят на съда информация за наличие на персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление.“ Тук мисля да спра, защото другото е вече описание на системата. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува „за“ по принцип.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 4 с приетите предложения по принцип с предложението на работната група, което гласувахме.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви, колеги.
Предоставям думата вече за § 5 на Председателя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Хамид. (Реплики.)
Колеги, пристъпваме към § 5. Имаме текст на вносител за чл. 19а, като не са постъпили предложения между първо и второ четене.
Ако някой има предложение за прекъсване за пет минути, сега е моментът да го направи, защото сменяме темата „съобщение“, с темата „административен договор“?! (Реплики.)
Колегата Божанков предлага да дадем възможност на гостите да изразят становища, ако желаят, разбира се.
ХАМИД ХАМИД: Пет минути почивка!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, пет минути прекъсване и продължаваме с чл. 19а.







(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Продължаваме след прекъсването.
Параграф 5 – текст на вносител.
По този текст, тъй като вече сме в „Административен договор“ имаме становище на Консултативния съвет по законодателство, имаме и становище на Пленума на Върховния административен съд.
Колегите помолиха да дадем първо възможност и приоритет на гостите, ако те желаят да представят техните виждания, имат тази възможност.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ (председател на ВАС): Действително, ВАС в своето становище не подкрепя изменението на чл. 19а от Административнопроцесуалния кодекс, който касае § 5 от Проектозакона, който в момента обсъждаме. Аргументите са, че тази норма е твърде млада, тя е от септември месец 2016 г., смятаме, че е коректно написана и не се налага нейната промяна.
Това, което е предвидено като промяна, е свързано с допълнение към сега действащия текст, че административният договор е определен с влязъл в сила и с последващ и с подлежащ на предварително изпълнение административен акт или след сключване на заместващо административния акт споразумение по чл. 20.
Смятаме, че предложението за изменението на текста в тази му част не е обосновано с целта за въвеждането му в общи разпоредби. Все пак касае се за кодекс, а в кодекса следва да бъдат въвеждани само принципните положения, а в специалните закони, където вече ще се разработват тези административни договори изрично се предвижда там да бъдат разработени конкретните процедури за сключване на този административен договор и съответно неговото изпълнение.
Считаме, че с това предложение се въвежда една двойствена процедура. Тоест, първо следва да имаме процедура по издаване на съответния административен акт и след това да се пристъпи към сключване на административния договор. Такива хипотези принципно в специалните закони съществуват, но те там са се регламентирали и са строго специфични в тези специални закони, а не това е принципът.
Поради тези съображения примерно Върховният административен съд счита, че тази редакция е неудачна и не я подкрепя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Професор Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Бих изразил мнение, запознах се с мотивите в Решението на Пленума на ВАС и даже, за да спестя, така като процесуална икономия, смятам, че от чл. 19а до чл. 19г, включително могат да отпаднат членовете, тъй като те решават принципни въпроси.
Смятам, че предложението на работната група, редакционно е по-добро, по-добре изяснява нещата, но нямам абсолютно нищо против и в този смисъл да бъда по-ясен – подкрепям предложението на Пленума от чл. 19а до чл. 19г да отпаднат членовете. Те не променят принципно нещата. Тук основният проблем са административните договори, че се въвежда веднъж производство по издаване на административен акт, още веднъж производство по сключване на административен договор и възможност за две обжалвания на административния договор, което значи две производства и четири обжалвания, което не бива да се допуска. Това е основното нещо.
За мен е много добър вариант да има, първо, административен акт, а след това административен договор, тъй като има много по-голяма яснота. Но тъй като в много специални закони нещата стоят по друг начин, затова в чл. 19а е казано, че има две възможности за сключване, но това не променя нещата, както правилно отбеляза председателят на ВАС, тъй като това е въпрос на решение в специалните закони. Могат спокойно да отпаднат.
Също съвсем спокойно, вместо изчерпателно изброяване на основанията от ЗЗД и от АПК, съвсем спокойно може да се премине към това, което предлага Пленумът – да се съобрази с въпроса за действителността на административния договор със Закона за задълженията и договорите и евентуално АПК, разбира се, тъй като това е приложимият закон.
По-нататък от чл. 19ж нататък смятам, че трябва да се запазят текстовете, тъй като те решават вече много важни въпроси, които, ако не бъдат решени, ще се стигне до положение да се върви към две процедури и към възможност за четири-инстанционно обжалване, което според мен не бива да се допуска. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Професор.
Господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Благодаря на господин професора.
Само едно уточнение. Ако все пак се приеме да отпаднат тези предложения така, както господин професорът каза, ако припознаете тази идея в чл. 19а, ал. 1 пише: „когато е предвидено в закон“. Ако може да се включи „само когато е предвидено в закон“ или „в специален закон“ или „в отделен закон“ – да е ясно, че трябва в самия закон да се предвижда, че това е „административен договор“, защото може да се тълкува, че всяко едно споразумение може да е административен договор и съдът да го тълкува по този начин. Да е ясно, че административният договор е регламентиран изрично в специален или отделен закон – и то като такъв. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Подкрепям изцяло Вашето предложение и правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника в сегашния текст, не по вносител, а в сегашния текст на чл. 19а финалът да придобие следния вид: „След значим обществен интерес, само когато е предвидено в отделен или специален закон“ както прецените. Чисто редакционно аз не възразявам, на което и да е от двете определения.
РЕПЛИКИ: Специален!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „...когато е предвидено в специален закон“.
Благодаря на председателя на ВАС за това предложение. Ще кажа и защо – защото действително тази уредба е нова. Тя действа от година – година и половина. Не сме видели резултата от нейното прилагане в цялост, макар досега да има положителни индикации от съдебната практика. (Реплики.) Няма оценка и няма текущ анализ на прилагането, както казва колегата Хамид.
Същевременно приемам критиката на Консултативния съвет по законодателство, включително и частично в тезата на професор Тодоров, която тук прозвуча. Действително, тезата на административноправната наука е, че с тези разпоредби преди две години ние смесихме две системи на два правни режима по отношение уредбата на публичния договор. Действително остава нерешен въпросът за това, дали производството е многофазово при сключването на административен договор, или е еднофазово производство.
Колеги, аз имах възможност да сменя мисли в следната посока. Ние досега имаме случаи – връщам лентата назад. Тази уредба я приехме главно заради ЗУСЕСИФ. Тя ни е много необходима, за да се прилага Закона за управление на средствата по фондове и програми. Макар дуализмът в правните решения, ми се струва, че трябва да обмисляме премахването й, но може би трябва да сме пределно внимателни с това. (Реплики.)
Връщам се на „Административния договор“. Освен ЗУСЕСИФ, сега го имаме като проявление в няколко отделни правни отрасъла. В някои от случаите, както тук госпожа Атанасова може би ще потвърди, както в случаите на здравеопазването имаме еднофазово производство по сключване на този договор. В други отрасли обаче, както е Законът за държавната собственост, Законът за общинската собственост, Законът за собствеността и ползването на земеделските земи – там имаме двуфазово, а в някои от случаите и трифазово производство.
Приветствам това, което казва председателят на ВАС, защото това би дало възможност законодателят да прецизира в отделните производства какво желае по отношение на административния договор – дали иска да има предпоставящ индивидуален административен акт, който съдържа всички основни съществени параметри на бъдещия административен договор, или това не е необходимо и волята може да се изрази изцяло в един да го нарека „акт под формата на двустранен договор“ и на изявленията по двустранния договор.
Може би това е по-предпазливият вариант и по-перспективен в бъдеще. Аз лично за себе си го приемам, затова направих предложението. Правя уговорката за яснота и за експлицитност да се каже, че „Административен договор имаме само тогава, когато Законът казва, че тези отношения се уреждат с административен договор“. По този начин да предотвратим възможността за противоречиви тълкувания на изявленията на страните в административното производство.
От друга страна, този текст предпоставя и следващия дебат, който ще продължи като червена нишка в следващите текстове. Тук аз заявявам моята окончателна позиция, защото имаме и различни предложения – заявявам моята позицията. Ще дам възможност и на професор Тодоров, също да вземе становище, защото ние се възприемаме като съвносители на текстовете.
Смятам, че засега изрично трябва да подчертаем, че в две производства няма да допуснем интерпретация и класификация на отношенията като административен договор. Едното производство е по Закона за обществените поръчки, другото производство е по Закона за концесиите. С оглед обема на тези споразумения и голямата тежест дори на несъществените уговорки, които имат много сериозно влияние и тежест по отношение на изпълнението на тези договори, според мен би следвало да запазим досегашната обща характеристика на тези правоотношения като гражданско-правни отношения и съответно споровете по тези два вида договори да си останат по досегашния ред, тоест да завършват в общия граждански съд, като искови производства по изпълнението на договорите.
Иначе подкрепям това, което се каза за нищожността, както каза и професор Тодор, и председателят, както го намекнаха. По отношение на нищожността на договорите сме склонни дори да възприемем подхода частично и на колегата Крум Зарков и група народни представители. Тоест основанията за нищожност да не са изрично посочени изчерпателно, а да имаме две препратки към ЗЗД и към чл. 146 от АПК. Така мисля, че ще изчерпаме всички основания за нищожност на хибрида административен договор и в същността му като договор, и в същността му като участие на орган на власт. Много дълго го изговорих, извинявам се, ако съм прекалил. Имате възможност за реплики и за изказвания. (Реплики.)
Всъщност чл. 19а всъщност е пакет с всичко до чл. 19ж. Сега избягваме коментара на чл. 20, защото и там имаме теоретични бележки от Консултативния съвет по законодателство. Ако искате бихме го коментирали – приемам, че имаме смешения тук.
Професор Тодоров каза това още в началото, при стартирането на законодателната инициатива и се потвърди изцяло от тезите на двете направления в Консултативния съвет по законодателство – гражданско-правното и публично-правното направление.
Нямаме много гости от медиите, но искам да подчертая полезността на това становище на Консултативния съвет по законодателство. Наистина, то лично за мен беше ценно и сериозен ориентир и в правната теория и при формиране на моето лично разбиране.
Правя бележка, че за времето от една година –неслучайно Ви прочетох датите на внасяне на Законопроекта, на приемането му в залата юли месец миналата година, беше приет на първо четене. За тази година направихме повече от необходимото като съгласуване, като обсъждане, като работа в работната група и като събиране на становища по този законопроект. Мисля, че който и да ни укорява в бързина, или в необсъждане – това би било абсолютно необосновано. Виждате, колко материал и колко редакции сме натрупали и как е еволюирало разбирането по текст на вносител до примерно последна редакция, която сега обсъждаме.
Господин Хамид.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАМИД ХАМИД: Другите колеги имат ли да кажат нещо след изчерпателното изложение на господин Кирилов.
Господин Митев?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Моето изказване, е по-скоро процедурно с оглед и на изразените до този момент тези, включително и от председателя господин Кирилов. Аз ви предлагам да гласуваме текстовете от чл. 19а до чл. 19д, тоест параграфи от 5 до 9 с предложението, което беше направено по реда на чл. 83, ал. 5 с оглед на процесуална икономия и с оглед на това, че нямаше заявени други позиции или други предложения по тези параграфи.
Мисля, че всички се обединяваме, че не са необходими промени на този етап, докато няма последваща оценка на въздействието на променените само преди две години текстове в АПК.
ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Има ли обратно предложение?
Заповядайте, Професоре.
ИВАН ТОДОРОВ: Чисто техническо – Пленумът на Върховния административен съд е предложил всъщност да се отмени ал. 1 на чл. 19б – аз го подкрепям. Ако съдиите от Върховния съд имат нещо друго, понеже сега го погледнах, и току-що още веднъж. Пленумът в мотивите си предлага ал. 1 на чл. 19б да се отмени. Само това. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, правя предложение за отмяна на чл. 19б, ал. 1. (Реплики.) Член 19б, ал. 1 не по вносител, а на действащия текст.
В работната група имахме много коментари по тези препратки – кое се прилага и кое не се прилага. (Реплики.)
Прилагат се чл. 22, 23, 24 и 25. След това чл. 27. (Шум и реплики.) „Пленумът на ВАС не подкрепя направеното предложение за чл. 19б“. (Шум и реплики.)
Не е по действащия текста, а по предложение на вносителя.
Само да видим ал. 1: „Административният договор се сключва в едномесечен срок от влизане в сила или от допускане на предварително изпълнение на административния акт, съответно от сключване на заместващо административния акт споразумение, определящи граждани или организации със страна от административния договор, освен ако друго не е предвидено в специален закон.
Затова ВАС казва: „предлаганото изменение на ал. 1 може да бъде подкрепено доколкото съгласно досегашната уредба, макар сключването на административния договор да представлява част от производството по издаване на индивидуалния административен акт и след като същият е сключен след преминаване на цялата процедура за издаване на административен акт, още веднъж се повтаря голяма част от същата процедура за сключване на административния договор“. Още повече в големия брой случаи съдържанието на административните договори е определено изцяло в производството по издаване на акта. Да, тук добавям „освен случаите, когато в акта е посочено задължение за адресата да плати цена примерно или да изпълни част от договора и след това се сключва договорът“.
ГЕОРГИ ЧОВАКОВ: Искам да уточня, че всъщност решението на Пленума „не подкрепя предложението“. Оттам нататък това са мотиви, които са били изложени като варианти на Пленума с възможност, че може да се подкрепи принципно, но решението на болшинството от колегите е за неподкрепа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест целият параграф да отпадне? (Шум и реплики на Иван Тодоров извън микрофона.)
Добре, оттеглям предложението по чл. 83 за ал. 1 на чл. 19б.
Има ли други изказвания?
Добре, колеги тогава пристъпваме към гласуване на предложението по чл. 83 за § 5 по вносител.
Моля, който е „за“ повтарям го накрая ал. 1 да стане: „само (шум и реплики) по действащия АПК“.
Още не сме стигнали до предложението по вносител. Сега коментираме само предложението направено по чл. 83.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се предложението по чл. 83.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя.
За – няма, против – няма, въздържали се – 14.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5.
Пристъпваме към § 6 – текст на вносител по отношение на чл. 19б и. Уточнихме отрицателното становище на Пленума на ВАС, включително и по отношение на ал. 1.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
За – няма, против – няма, въздържали се – 14.
Не се приема текстът на вносител за § 6.
Пристъпваме към § 7. Имаме текст на вносител по отношение на чл. 19в, което не се подкрепя от Пленума на ВАС и имаме предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители за т. 2, което е техническо.
Имате думата за изказвания.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Считаме, че има пропуск там. Ако вносителят вземе отношение дали действително сме разбрали правилно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Божанков не може да го оттегли, затова казва един вид да го гласуваме само, ако се приеме вносител.
Колеги, гласуваме ги и двете с едно гласуване, защото то е редакционно и е свързано.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносител и предложението на колегата Крум Зарков и група народни представители.
За – няма, против – няма, въздържали се – 14.
Предложението не е прието.
Пристъпваме колеги към § 8 – „чл. 19г се отменя“. ВАС подкрепя текста на вносителя.
Тук е различно тълкуването. Ние за § 8 ще трябва да гласуваме „за“, защото той се отменя. (Шум и реплики.)
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 8.
За – няма, против – няма, въздържали се – 14.
Не се приема.
Остава чл. 19г.
Пристъпваме към § 9 по отношение на чл. 19д. ВАС не подкрепя текста на вносителя.
Имате думата за изказвания.
Няма изказвания. Закривам дебата и подлагам на гласуване.
За – няма, против – 2, въздържали се – 12.
Текстът на вносител за § 9 не се приема.
Параграф 10 по отношение на чл. 19е – „Недействителност на административния договор“. Текст на вносител; предложение от народния представител Данаил Кирилов; предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители; предложение на работната група за редакция. Нямате ли я? (Шум и реплики.)
ХАМИД ХАМИД: Това е предложението на Зарков с добавката на текста на АПК. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест да не я чета, така ли? (Шум и реплики.) Зарков плюс ЧЛ. 146 от АПК.
РЕПЛИКИ: Съгласни сме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Всъщност тук не съм точен – предложението не е на работната група, а е на Пленума на ВАС.
РЕПЛИКИ: Точно така, но работната група го припознава.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Всъщност пленумът няма предвид чл. 146, но преди малко господин Кирилов го предложи като вариант, защото в момента беше само 146, сега отиваме в другата крайност само ЗЗД. Аз смятам, че действително е разумно, ако Вие го предложите, да бъде включено 146.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Грешката е моя, аз съм се заблудил. Всъщност…. (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Подкрепяме това, което е направено като предложение от Крум Зарков. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пленумът на ВАС подкрепя изменението на чл. 19 със следното съдържание: и следва текста по Зарков. На практика пленумът казва, че подкрепя текста на Зарков.
Тук стана много съмнително – опозицията, БСП внасят и ГПК. Обсъждания, които ние водим с ВСС и ВКС и в един момент… (Шум и реплики.)
Необходимо ли е някой да прави предложения по чл. 83 за текста на редакция, където е ЗЗД плюс чл. 146.
ХАМИД ХАМИД.: Приемаме Крум Зарков по принцип с редакцията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Който е за това редакционно предложение, моля да гласува „за“. (Шум и реплики.)
Няма как да е без 146, защото там има смесен характер. Те са и двете, като тук достижението е, че добавяме ЗЗД. Тоест, обединяваме двете групи основания за нищожност. Общо-взето логиката е такава, както е в предходните предложения. (Реплики при изключени микрофони.)
Логиката и предпоставките са един и същи, но техниката на изписване е различна. На практика подкрепяме Зарков. (Уточнения по текста при изключени микрофони.)
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетата редакция.
Аз Ви предлагам да подкрепим по принцип текста на вносител, Кирилов и Зарков – трите предложения.
Който е съгласен да ги подкрепим по принцип, моля да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържал се – няма.
Параграф 10 е приет. (Шум и реплики.)
Колеги, пристъпваме към § 11, по отношение на чл. 19ж. Имаме текст на вносител и предложение на колегата Крум Зарков и група народни представители.
Имате думата за изказвания.
Господин Председател, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Тук пленумът на Върховен съд е изложил подробни мотиви защо считаме, че следва да бъде подкрепено предложението и да се разглеждат от административните съдилища. Смятам, че мотивите са достатъчно аргументирани, а именно все пак става въпрос за разходване на публични средства, става въпрос за административна процедура, става въпрос за производство, което е уредено в Административнопроцесуалния кодекс, което означава че то си е типично административно и затова считаме, че това производство следва да бъде разглеждано в административните съдилища. Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Гайдов.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: От името на Асоциацията на административните съдии, считаме, че това е изключително важен текст. Действително ние сега се присъединяваме към мнението на пленума, към становището на пленума. Единственото, на което искам да обърна внимание, е, че предложението по т. 2, изречението е, че споровете се разглеждат по реда на Дял трети и после препраща за неуредените въпроси към ГПК. Считаме, че за по-голяма прецизност може би след думите „Дял трети“ трябва да се сложи точка, защото по принцип ние си имаме препратка към ГПК по 144, а Дял трети обхваща производство пред съд. Мисля, че по-прецизен би бил текстът след „Дял трети“ да се сложи точка.
Другото, което искам да повдигна на Вашето внимание, е, че реално специален закон се използва за втори път в този институт административния договор, доколко действително трябва да остане специален закон или отделен закон. Стана дума одеве в дефиницията – специален закон, видях, че становището на Консултативния съвет по повод, когато се е изказвал по тази материя, са обърнали внимание, доколко действително е правилно да се използва в АПК – специален закон или отделен закон. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Подлагам на гласуване предложението на колегата Крум Зарков и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува „за“:
За – 2, против – 2, въздържали се – 10.
Не се приема предложението на колегата Зарков.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 11, заедно с редакционната поправка по отношение на предложението за ал. 2 за Дял III.
Който е „за“, моля да гласува „за“:
За – 12, против няма, въздържали се – 2.
Прие се текста на вносител, заедно с редакция.
Пристъпваме към § 12 по отношение на чл. 20.
Имаме текст на вносител и предложение от народния представител Данаил Кирилов, след това имаме и предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Професор Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Само да кажа – това касае споразумението. нали така, не се лъжа? Има монография на професор Сивков, има доста публикации, споразумението принципно в немското право – даже то се води като публичен договор, и уредбата на административния договор, тя е реципирана всъщност от споразумението в немското право като публичен договор. Навсякъде, във всички правни системи по света, без нито едно изключение, се приема, че има ли споразумение, за него важат и основанията за недействителност, които са в съответния граждански закон. Дали ще има конкретно изброяване, или ще има общо, съгласно й Законът за задълженията и договорите, освен в случаите, когато то е недействително, поради това че замества индивидуалния административен акт, нещата за мен са ясни. Пленумът, за съжаление, не ги е подкрепил, но аз си оставам на мнението. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Да използвам случая, като въпрос да поставя и пред представителите на Върховния административен съд и към всички, разбира се, останали.
Хубаво е, че се остави досегашната уредба, обаче в досегашната уредба въпросът – ал. 1, на чл. 19б е казано следното нещо, че при сключване на административен договор се спазва по-голямата част от процедурата при издаване на индивидуален административен акт. Имайте предвид, че като се тръгне да се приемат специалните закони, ще забравят да го махнат, че не се спазва тази процедура и ще остане и като отиде пред ВАС да се гледа въпросът, ще се каже, че Вие не сте спазили процедурата, хайде договорът да го махнем. Това е първото нещо и това е много сериозен недостатък на сегашната уредба.
Второто нещо, предвидено е да се обжалва сключването на административния договор. Веднъж се обжалва административният акт, с който се определя кой да бъде победителят, веднъж в 99% от случаите административният договор е приложен като текст и след това се казва, че нищо, че вече е изчерпано обжалването примерно и е влязъл в сила индивидуалният административен акт, подлежи на обжалване и административният договор. Това са две големи опасности. Те могат да се решат в специалните закони, но практиката е, че много често не ги решават. Тогава остава да действа общият закон, в случая АПК, и ще стане наистина голям проблем.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Първо, за споразуменията. За съжаление, споразумението е почти мъртъв текст и почти не се прилага на практика. То не се прилага на практика и защото административните органи не се стимулират да сключват тези споразумения, нещо което виждам, е, че нямаме медиация в административното производство. Нещо, което е задължително и наложително. Ако има медиация и сключено споразумение, самите административни органи се страхуват да сключват споразумение. Смятам, че по някакъв начин, да, в момента не можем да направим това, но следва да бъдат стимулирани тези административни органи да прибегнат към тези споразумения, та дори и в данъчните задължения. Не виждам проблем и там да сключват споразумения между данъчно задълженото лице и административния орган. Затова ние принципно не подкрепихме промяната, защото тя редакционно почти не променя нищо. Докато няма уредени регламенти изрично, че задължително се минава преди да влезе в съд през процедура по медиация или по приканване към сключване на споразумение, този текст остава мъртъв и администрациите категорично отказват въобще да договарят за това.
По отношение на това, което каза професорът. Да, така е. Но той коментира отново двуфазното производство, когато се развива при сключване на договор. Вие сте прав, че когато вече започнат тези промени в специалните закони, следва много внимателно да се коментира и да се дебатира процедурата при сключването на такива договори в специалните закони.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Големият проблем при тези споразумения е Законът за държавния дълг. Голяма част от тези споразумения касаят компетентността на министъра на финансите. Малко са споразуменията, както Вие казахте, може би единствено само за прекратяване на правоотношенията, когато – то и тогава има финансови последици, но във всички други случаи има финансови последици. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Съгласен съм с всички аргументи.
Господин Хамид предлага прекратяване на дебата.
Има ли възражения? Няма.
Връщаме се към гласуването на § 12.
Който е „за“ да подкрепим и двете предложения и текста на вносител по принцип, моля да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Пристъпваме към § 13. Текст на вносител за чл. 21, след това предложение на народния представител Данаил Кирилов, след това предложение на Крум Зарков и група народни представители, след това предложение за редакция на работната група за ал. 5 – накрая се добавя „освен ако в специален закон е предвидено друго“.
Има ли изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Който е съгласен да подкрепим по принцип текста на вносител, предложението на Данаил Кирилов, предложението на Крум Зарков и група народни представители и предложението за редакция, моля да гласува „за“:
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се § 13 по принцип с всички предложения.
Пристъпваме към § 14 по отношение на чл. 22 – неприложимост на производството.
Имаме текст на вносител, предложение на народните представители Христиан Митев и Емил Димитров и предложение за редакция на работната група § 14 да бъде отхвърлен.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Специално за „очевидно несъвместими“, като въвеждаме една такава категория, на мен ми звучи неопределено и поради тази причина няма да подкрепим текста.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на гласуване, първо, предложението на работната група за отхвърляне на § 14. Който е „за“ отхвърлянето, моля да гласува „за“ отхвърлянето.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 14 е отхвърлен от Правната комисия.
Пристъпваме към § 15.
Предлагаме § 15 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 4.
Тук имаме предложение на народните представители Данаил Кирилов, Христиан Митев и Емил Димитров, след това имаме друго предложение.
Има ли някой, който да смята, че някои от тези предложения трябва да бъде уредено изрично, след като сме приели вече § 4? (Реплики извън микрофоните.)
Добре, има единодушие – текстът е приет в § 4.
Който е съгласен да отхвърлим всички предложения за § 15, текст на вносител, предложение на Кирилов, предложение на Митев и Емил Димитров (реплика) – да моето аз мога да го оттегля.
Аз оттеглям – Кирилов.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Оттеглям предложението, което сме направили с колегата Димитров.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И другото се оттегля.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 15.
Който е съгласен да бъде отхвърлен, моля да гласува „за“ отхвърлянето му.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Отхвърлен е текста на вносител за § 15, а другите две предложения са оттеглени.
Кой колега иска да води за следващите параграфи?
Колега Митев, заповядайте.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Предложение от народния представител Данаил Кирилов за създаване на нов параграф и предложение за редакция на работната група.
Предложението за създаване на нов § 16 да бъде отхвърлено.
Изказвания по това предложение за създаване на нов параграф?
Не виждам изказвания.
Прекратявам разискванията.
Преминаваме към гласуване на предложението на колегата Кирилов, като преди това, първо, ще подложа на гласуване предложението за отхвърляне на неговото предложение и създаване на нов § 16, направено от работната група.
Който е съгласен да подкрепим работната група – за отхвърляне и създаването на нов § 16, моля да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се отхвърлянето на предложението за създаване на нов § 16.
Преминаваме към § 16 по вносител.
Имаме предложение по § 16 от колегата Кирилов и имаме предложение за редакция от работната група в чл. 26, ал. 2, да се измени така:
„Чл. 26 (2) Съобщаването за започване на производството се извършва по реда на чл. 18а.“
Отпада и чл. 23а, тъй като този текст е отразен на неговото систематично място и не е необходима тази добавка. Като правя уточнението, че тази редакция на работната група е по отношение на предложението на колегата Кирилов, което следва да го разглеждаме като предложение на вносител.
Изказвания по § 16 – предложението на колегата Кирилов, предложението за редакция на работната група? Не виждам изказвания.
В такъв случай подлагам на гласуване редакцията на работната група и предложението на колегата Кирилов за редакция на § 16.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Подкрепяме редакцията на работната група, предложението на председателя Кирилов и по принцип подкрепяме текста на вносител с тези редакция.
По § 17 има предложение на колегата Кирилов за изменение на чл. 29.
Имаме предложение за редакция на работната група, с което разполагате, за промяна в § 17.
Колеги, тук, доколкото става въпрос за призоваване и съобщения, трябва да съобразим промените, които направихме в § 4 – със задължението, именно, което вече гласувахме.
Колеги, има ли изказвания по § 17?
Предлагам Ви да гласуваме по принцип предложението за редакция на работната група, предложението на колегата Кирилов и да подкрепим по принцип § 17 по вносител, като възложим на колегите референти да съобразят окончателната редакция на текста с изразената наша воля при гласуването на § 4, така че да имаме в крайна сметка коректен текст.
В такъв случай, ако няма изказвания, преминаваме към гласуване в поредността, която изложих – § 17 като редакция на работната група, подкрепяме по принцип предложението на колегата Кирилов и по принцип предложението за вносител.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Като възлагаме на колегите референти при окончателното оформяне на доклада да съобразят редакцията с изразената вече воля на Комисията за § 4.
Преминаваме към предложение на народния представител Данаил Кирилов – създаване на нов § 18 по отношение на чл. 34, ал. 1. Имаме предложение за редакция на работната група, с което разполагате.
Изказвания? Ако няма изказвания, прекратяваме разискванията.
Подлагам на гласуване първо, предложението за редакция на работната група и предложението на колегата Кирилов по принцип да бъде подкрепено.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се предложението на колегата Кирилов по принцип с редакцията на работната група.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов за създаване на нов § 19, относно чл. 36.
Изказвания? Не виждам изказвания.
Създаване на нов § 19, по отношение на чл. 36, като единствено в ал. 6, в ал. 7 трябва да направим техническа редакция – ал. 8, след чл. 18а, да отпадне. Това е корекция на референтите.
Подлагам на гласуване, първо, тази корекция за отпадането на ал. 8 в предложението на господин Кирилов за създаване на нов § 19, относно чл. 36.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма..
Приема се тази техническа редакция.
Сега гласуваме предложението на колегата Кирилов, заедно с приетата редакция на ал. 6 и ал. 7.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието, заедно с редакцията на § 19.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Колеги, пристъпваме към § 18 по вносител, по отношение на чл. 38. Имате текст на вносител и предложение за редакция, която е правно-техническа.
В § 18, в чл. 38 се правят следните допълнения:
„1. В края на заглавието се добавя: „и на другите участници в производството“.
2. След думите „страните“ се добавя „и другите участници“.“
Имате думата за изказвания.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с предложението за техническа редакция.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се текста на вносител, заедно с техническата редакция.
Пристъпваме към § 19. По отношение на чл. 42 имаме текст на вносител.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов – чл. 42 се отменя.
Предложение за редакция на работната група: чл. 42 да бъде отменен.
Имате думата за изказвания.
Някой от работната група иска ли каже нещо за мотивите ни да бъде отменен?
Няма желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване предложенията за отмяна.
Първо, ако те бъдат приети, няма да гласуваме текста на вносител, той ще бъде отхвърлен.
Който е „за“ отмяната на чл. 42, моля за гласува „за“ отмяната:
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Отменя се чл. 42.
Пристъпваме към § 20 по доклада.
Имаме текст на вносител, предложение от народния представител Данаил Кирилов, предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров, като тук работната група предлага да се отхвърли § 20, тъй като е излишно в тази разпоредба да се обяснява начинът на изпращане на призовката, който сме установили в чл. 18а.
Ще остане ли 47а, ал. 1? Остава си, нали? Остава си стария текст. Значи само за отхвърляне на § 20.
Митев – оттегля, Кирилов – оттеглям.
Който е „за“ отхвърляне предложението на вносител, моля да гласува „за“ отхвърляне:
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текста на вносител за § 20 е отхвърлен.
Пристъпваме към § 21 по доклада относно чл. 57, ал. 5 се изменя и ал. 9 се отменя.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов между първо и второ четене.
Имате думата за изказване. (Реплики.)
Значи ал. 9 да си остане.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, на предложението на народния представител Данаил Кирилов.
Който е „за“, моля да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Колеги, при това положение остава изменението на ал. 5 и ал. 9 си остава без промяна.
Искате ли да гласуваме при това положение текст на вносител, заедно с приетото вече предложение? Не е необходимо, добре.
Пристъпване към § 22.
Пристъпваме към предложението на колегата Божанков по § 22.
Имате възможност за становища, мнения и предложения.
Да видим становищата.
Тук становищата са лаконични: ВАС не подкрепя направеното предложение за § 22 и следват две страници мотиви. (Шум и реплики.)
При това положение Ви го докладвам, а докъдето преценим, дотам ще стигнем.
Параграф 22 – текст на вносител.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов между първо и второ четене.
Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Предложение от народните представители Крум Зарков и група народни представители.
Параграф 22 – текст на вносител плюс три предложения, както Ви ги представих и както са отразени в доклада.
Имате думата за становища, мнения, изказвания.
Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ние заявяваме изрично становище, че не поддържаме предложените изменения и въвеждането на мълчаливото съгласие различно от това, което беше разписано в досегашния вариант на Административнопроцесуалния кодекс.
На първо място се запазва принципът за мълчаливия отказ, така както е предложено. Успоредно с него се въвежда процедурата за мълчаливото съгласие. Досега мълчаливото съгласие беше предвидено и се прилагаше много успешно, когато във връзка с издаване на един административен акт се иска становище от друг орган. Ако той не се произнесе, е налице мълчаливо съгласие, в което продължава производство по издаване на първоначалния административен акт. Това, което нас лично ни притеснява като практици, е следното.
Първо, възложено е на деловодител, който е подчинен на административния орган да удостоверява съдържание на издаден на мълчаливо съгласие на този орган. Това е първият проблем, който фактически ще възникне.
Второ, този деловодител няма никаква възможност да преценява дали това е било допустимо, дали това е било компетентният орган, който трябва да се произнесе, а само на база единствено на едно заявление, следва след съответен срок да регистрира съдържание на това мълчаливо съгласие.
Ще имаме достатъчно проблеми при установяването на това мълчаливо съгласие, доказване на съществуването на това мълчаливо съгласие, неговото възникване и валидност.
По отношение на едно от предложенията, че се развивава някаква процедура пред съдебен изпълнител, ние смятаме, че това въобще е недопустимо за участие на съдебен изпълнител в това цялото производство.
Първо, той не притежава възложени по закон тези функции и, второ, няма никаква възможност за контрол и обжалване на това, което съдебният изпълнител извърши, тоест самият административен орган остава без защита, ако се приеме, че по този ред се установява съдържание на мълчаливо съгласие.
Следващият момент, кога ще разбираме кога е мълчалив отказ, а кога мълчаливо съгласие като съществуват и двете успоредно? Подадено е някакво заявление за издаване на един акт, при което съответно органът нищо не прави, означава, че трябва да разграничим кога е отказ и кога съгласие. Това е доста деликатно и смятам, че ако това се приеме, ще имаме много проблеми в правоприлагането му – не само за нас като магистрати и съдии, които прилагаме АПК, но и за гражданите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Професор, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Пленумът на Върховния административен съд е изложил едни много състоятелни, много добре премислени мотиви, много добре аргументирано становище.
Независимо от това ще си позволя да изразя едно по-различни мнение. И в момента в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанска дейност е предвидено мълчаливо съгласие и то за много съществени неща, за много аспекти на стопанската дейност, реални аспекти на стопанската дейност. Там, между другото, е предвидено точно това нещо, че гражданинът отива, пуска си едно заявление, след това, ако не се отговори, по силата на специалния закон настъпва мълчаливо съгласие и следва една процедура между административния орган и гражданина, която е доста усложнена, за да се удостовери мълчаливото съгласие. Тя е толкова усложнена, че е по-добре човек да отиде пред съд, отколкото да следва тази процедура. Поради тази причина на мен и на колегите, и на всички колеги, с които съм говорил, не е известен случай на мълчаливо съгласие, не е известен такъв случай.
Следователно, тази уредба не работи. Когато една уредба не работи, тя не би следвало да се възпроизвежда. И в момента в Административнопроцесуалния кодекс, да, казано е: в специалните закони предвиждайте мълчаливо съгласие. Обаче, поради това че в специалния закон – преди, много отдавна, това е много отдавна, няма нищо общо със сегашните състави на Народното събрание – е предприета една несполучлива законова уредба, тази уредба не работи.
Какъв е основният проблем за гражданите и за организациите – в случая в този закон за организациите и за едноличните търговци? Когато те в края на краищата се сдобият с нещо, което са пуснали до административния орган и казват, че това е административният акт, всички административни органи ги неглижират, въобще не се интересуват от техните твърдения. Поради тази причина, смятам, че този начин на удостоверяване на мълчаливото съгласие е изключително несполучлив.
Едни от много добре работещите органи в България, които се занимават с установяване и след това изпълнение, са съдебните изпълнители.
Какво правят съдебните изпълнители като дойде един административен акт при тях, като дойде едно съдебно решение? Изясняват какво е написано и го изпълняват.
В случая се предлага почти същата процедура. Съответната организация или гражданин е пуснал едно заявление, не му е отговорено в определен срок – по силата на специалния закон в тази сфера настъпва мълчаливото съгласие, само в тази сфера и само по силата на специален закон. Това не е общо положение и не касае въобще мълчаливия отказ. Мълчаливият отказ си остава общото разрешение.
Мълчаливото съгласие трябва изрично да се предвиди в специалния закон. Няма как да има съмнение кога е мълчаливо съгласие, кога е мълчалив отказ. Само в това, което е уредил специалният закон ще настъпи евентуално, ако се уреди, мълчаливо съгласие.
Това се предлагаше често – гражданинът си го удостоверява, а и преди това имаше и работна група към Върховния административен съд – ами той отива, взема си това, което е входирал в административния орган и с него удостоверява мълчаливото съгласие. Да, ама никой административен орган не се трогва от това, че гражданинът носи едно писмо с входящ номер, докато съдебният изпълнител е държавен орган. Той е с натоварени държавни функции, възложени му по силата на закон държавни функции. В случая Административнопроцесуалният кодекс като общ закон му възлага и му възлага нещо, което не е сложно. Дава възможност административният орган да си даде какво е получил от гражданина и то има приоритет – това, което административният орган дава. А само ако административният орган не даде, тогава се използва това, което гражданинът е входирал и той го доказва с входящ номер в административния орган.
Всъщност деловодители трябват и по отношение по въпросите – те само регистрират какво се входира, те не участват във формирането на изявлението.
Дали въобще има административен акт, защото заявлението може да е такова, че да няма белезите на административен акт, трябва някой да го прецени. Затова е необходимо да има някакъв държавен орган.
Практиката в повечето държави, където са въвели мълчаливото съгласие е именно тази – някой да удостовери това нещо и това да не е административният орган, защото административният орган срещу себе си няма да удостовери нищо, както в момента е в Закона за ограничаване на административното регулиране. Там се изисква участието на административния орган и процедурата не работи. И да има мълчаливо съгласие, защото знам няколко души, които са се снабдили с такова мълчаливо съгласие, никой не го зачита.
Поради тази причина единствената възможност, която е реално действаща, е процедурата със съдебен изпълнител. В Австрия се прилага подобна процедура, а не да сме се събудили сутринта и да сме се сетили, че съдебният изпълнител е най-добрият орган. Съдебният изпълнител прави това, което винаги прави. При него идва едно нещо, което се е случило в миналото и установява дали това, което се е случило, действително се е случило. Нищо повече от това не прави. Той не участва във формирането на изявлението.
Ако това, което е заявено, няма белезите на административен акт, то се вижда веднага, в смисъл, няма права, няма задължения, ами то не е административен акт, няма адресат, няма нищо. Тогава той казва: „Ти ни даваш нещо, което не е административен акт“. Не се изискват някакви титанически познания на правото. Смятам, че това ще работи.
Освен това в специалния закон ние правим една обща принципна уредба как действат нещата. В специалния закон могат да се добавят допълнителни условия, съобразно спецификата на съответната дейност. Естествено, ако някой подаде заявление да му разрешат ядрена централа, няма да се предвиди мълчаливо съгласие, а ще се предвиди само за отделни случаи, които са лесно установими. Няма да има в никакъв случай мълчаливо съгласие в сложни случаи или в сложна и комплицирана материя, както е в Закона за ограничаване на административното регулиране. Ако беше направена тази процедура, тъй като там, ако се иска лиценз, дава се лиценз – да, не. Не се казва нещо друго. Предвидени са само тези случаи, където се казва „да“ и „не“.
Ако имаше хубава процедура, този закон щеше да работи. Ние предлагаме такава процедура в АПК. Това е моето мнение. Ако не помръднем тази материя, тя ще си остане нерегулирана и няма да има мълчаливо съгласие. Този институт е мъртъв в момента, независимо че е заявен и в АПК, независимо че е уреден и в специален закон. Нека да го направим жив. Това е моето мнение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Професор.
Ще взема становище като съвносител, но преди това председателят на ВАС.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз смея да не се съглася с това, което изрази уважаемият Професор.
Има два текста, два варианта. Аз тях чета за ал. 5. В единият текст изрично се казва, че деловодителят удостоверява, регистрира съдържанието на индивидуалния административен акт – деловодителят. Това е първият вариант.
Вторият вариант е, че това съответно се регистрира от съдебния изпълнител. Нали така, за мълчаливото съгласие?
Едното предложение е на народния представител Данаил Кирилов, другото също.
Това, което мен ме притеснява е следното: деловодителят и съдебният изпълнител могат ли да преценят дали това е бил компетентният орган – да изрази това мълчаливо съгласие по това заявление? Могат ли? И можем ли да им възложим на тях – те да преценят, ако един заявител поиска нещо от некомпетентен орган всички знаем, какво означава това, но този орган мълчи, защото той не е компетентен. Той носи това заявление при деловодителя и той е длъжен при тези правила да го регистрира.
Поставям и следващия въпрос: ако възникват права и задължения на заинтересовани страни, какво правим с тях? Те ги няма тук.
Аз лично смятам, че това не е добра уредба и подкрепям изцяло становището на пленума по тези съображения, които са изложени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Божанков, Вие преди мен или след мен искате. (Реплики и уточнения извън микрофоните.)
Нека да се изкажем и ако искате утре ще гласуваме.
Аз мисля да направя едно предложение.
Заповядайте, господи Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми колеги, за нас смисъла на мълчаливото съгласие е да накара административния орган да работи. Влезнем ли в една процедура, макар да съм изкушен да си приемете предложението така и после да създадете проблеми, пък да Ви обвиним затова, съм длъжен да кажа, че действително има много проблеми една процедура, независимо дали деловодителят, или съдебен изпълнител ще породи.
В българското законодателство мълчаливо съгласие в специален закон и то с натрупана сериозна практика има в Закона за управление на отпадъците, без абсолютно никакви проблеми. Тъй като там процедурата по подаване например за разрешително, за една площадка за управление на отпадъци, си има ясни реквизити. Когато има ясни реквизити е много ясно, какво е съдържанието. Всяка една процедура би натоварило и това наистина стимулира административните органи да работят и то даде в практиката своя позитивен резултат. Когато се касае за по-сложни казуси там спокойно специалният закон може да предвиди някаква специална процедура. Съгласен съм, че такива случаи има, но идеята да предвидим нови като деловодство и съдебни изпълнители обезсмислят самото мълчаливо съгласие, каквото трябва да бъде по същество.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Божанков.
Уважаеми колеги, аз ще кажа по този дебат, по този спор, следното: на стр. 16 в становището на Пленума на Върховния административен съд т. 2, пише:
Становище на Пленума на ВАС по предложението на председателя на Правната комисия между двете четения относно установяване на мълчаливо съгласие в сложна процедура пред съдия изпълнител“ – и самото съдържание. Не подкрепяме това предложение и считаме, че съдебен изпълнител не може да установява съдържанието на административен акт, защото това противоречи на законоустановените му правомощия. Не се предвижда и ред за оспорване неговата дейност, а това не може да бъде общият ред по АПК, доколкото съдебният изпълнител – цитат – не е административен орган или друг овластен със закон орган или организация“ – край на цитата, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и § 1, т. 1 от „Допълнителните разпоредби“ на АПК като носител на административни правомощия.
Приемам, че това становище на Върховния административен съд е особено съществено и не би следвало да се върви срещу него. Приемам, че и аз, и професор Тодоров, сме опитали да дадем алтернатива, да посочим път на логическо решение на този казус. Професорът защити предложението, което аз съм подписал, така че няма да влизам в коментар на това, доколко и каква степен, и в какъв обем трябва да разчитаме на съдебните изпълнители.
Приемам и се съгласявам с това, че тук има правна логика, но може би няма правна стабилност.
Затова приемам това предложение един вид като примерно.
Аз ще продължа с примерните разсъждения, ако утре ще гласуваме.
Готов съм да променим това предложение – мое и на професор Тодоров, като оставим част от предпоставките, без усложнената процедура с деловодството и с декларацията, но да имаме елемента – уведомяване на органа, че той вече е в хипотеза на евентуално, ще го нарека „мълчаливо съгласие“. И след това установяването да го направим, тук съжалявам, че ще натоварим с това Административния съд, но да го направим с установително решение на Административния съд. Като Административният съд ще установи: първо, какво е заявлението; какви са изискванията на този Специален закон за този административен акт и ще прецени дали са налице предпоставките и на специалния закон и на общия закон и с установително решение ще се произнесе за настъпване на последиците на мълчаливото съгласие. (Реплики извън микрофоните.)
На Административният съд ли? Много се изкушавам да е бързо производството. Тук ще ми трябва съдействие и от върховните съдии. При всички положения ефектът ще настъпи по-бавно, но ще настъпи по-сигурно. Съгласен съм с това, което колегата Божанков каза, че имаме случаи, в които специалния закон може да предвиди такава форма, че да няма никакво съмнение по отношение предмета и обхвата на евентуалното мълчаливо съгласие, но това зависи от бъдещите последователни законодателни действия на Народното събрание, на парламента.
Не изключвам обаче и възможността чрез умела правна манипулация да се създаде привидност, че ще се заявява едно обстоятелство, зад което всъщност да са скрити факти, които биха могли да послужат за настъпването на друг правен ефект. И защото, дори теоретично има такава възможност, приемам, че има известен риск да допуснем априори и в голяма степен с автоматична процедура това установяване.
Ще помоля и професор Тодоров да ме поправи, да ме коригира и да допълни, пък ако има и алтернативно решение, нека да го вземем за размисъл и в утрешния ден да разгледаме всички предложение.
Струва ми се, че кой знае колко Административният съд няма да се натовари сега с установяване на мълчаливо съгласие, защото нямаме толкова специални закони. Ние би следвало да се поставим задачата стриктно да наблюдаваме тези режими във всички специални закони, включително и в най-специфичните, защото аз не мога да кажа, че в някакъв момент няма да се появи някакъв много специален технологичен или техничен закон, в който, да кажем, юристите да не можем да се съобразим с тази специфика на последиците, но пък ако е толкова специфичен и заинтересованите институции не възразяват по това, какъв е проблемът?
Аз неслучайно, назад в годините, съм Ви давал следния пример по мълчаливото съгласие. Ако там нямаме прецизен филтър, това означава всеки заявител да може примерно да поиска деактуването на тази сграда на парламента. И тъй като ще му мълчи един областен управител, той ще каже: „Ами, да, ето аз съм собственик на тази сграда“. Областните управители примерно заверяват обстоятелствени проверки, в които трябва да впишат дали има предходни актове за държавна собственост, или дали има евентуална претенция на държавата по отношение на този имот.
Представете си, че аз с манипулативна цел попитам специално областния управител на Видин – съгласен ли е да ми деактува сградата в София на площад „Народно събрание“ и той мълчи в срок за деактуване, аз в един момент имам възможност поне да създам правна привидност за претенция за тази собственост.
Хубавото е, че тук сме го ограничили в АПК в тази разпоредба. Тогава много тежко спорихме с колегите реформатори. Те тогава настояваха за мълчаливото съгласие, но го допуснахме в този вид – в специален закон да има детайлна уредба. Виждам сега, и тук благодарение на колегите, които ни напомниха, че действително в чл. 28 и чл. 29 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност на практика не е направено нищо, защото приемам, че това не се прилага. Иначе има горе-долу нещо като начало на детайлна уредба, но и аз като си го припомних сега и го прочетох, това наистина не може да работи. Така че е добре да не забравяме в ПРЗ-тата да кажем нещо и по тези две разпоредби.
Но е хубаво, след като толкова време мислихме, след като толкова години сме дебатирали въпроса за мълчаливото съгласие, все пак да опитаме да вземем решения по този въпрос – дали ще е Административният съд, аз приветствам в това, защото вярвам в Административния съд. Смятам, че той би следвало прецизно да определи, първо, настъпването на последиците на мълчаливото съгласие и съответно отговорно да прецени и държавния интерес, дори някой орган да е участвал в недобросъвестност и манипулация на тази процедура.
Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Господин Председател, аз разбирам, че идеята е да се направи някакво такова бързо производство. Подава се това искане пред съответния административен орган, изтича срокът, няма и произнасяне, но той предвиден все пак в специален закон, и съответно се завърта една процедура пред Административния съд с искане Административният съд да установи, че по това заявление е налице мълчаливо съгласие за издаване на еди-какъв си административен акт, след което това ще подлежи на обжалване.
РЕПЛИКА: Естествено.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Установявайки това обстоятелство съответно, заинтересованите пък завъртат още една процедура пред същия съд, за да се установи вече законосъобразността на това мълчаливо съгласие. И действително, все пак ако се прави такова нещо, има и чл. 128, ал. 2, която горе-долу урежда нещо такова за искове за установяване на административно правоотношение. Има го като възможност в момента, но искам да разбера варианта за текста кога ще бъде изработен – да го видим, или ще го работим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз сега го измислих, повярвайте ми. (Смях.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Една молба – ако това се приеме, да бъде на една инстанция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз приемам логиката за обжалването, но имаме ли обжалване, тогава пък ще имаме процедурна изчерпателност, тоест ще знаем, че всичко това е минало изчерпателно и на обжалване, включително и пред съд.
Но как си го представям? Представям си го вместо декларация, ако са налице тези предпоставки за мълчаливото съгласие, аз да пусна – да не е точно жалба, но примерно искане или заявление за мълчаливо съгласие, което да е още едно ръчкане или пръчка за административния орган, той да вземе и да се произнесе окончателно. Той може, разбира се, вече заплашен от този срок и че ще трябва да изпрати преписката до Административния съд, може да вземе да откаже и конкретно, и изрично.
Ако в този срок имаме изричен отказ, тогава, както казва и професорът, имаме спор по същество, тоест няма как да кажем, че имаше мълчаливо съгласие. Защото макар във втория срок, в екстензията, в удължението, органът все пак се е произнесъл. (Реплика.)
Както може при мълчаливия отказ да се произнесе изрично, защо да не може при мълчаливото съгласие? (Реплика: „Ще му бъде издаден акт.“)
Няма акт. Актът го няма.
Заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Аз, ако може практично да го представя: подавам си заявление да извършвам някаква дейност, органът не ми отговаря и с този текст съм двойно прецакан, защото той веднъж не ми отговаря и аз не мога директно да си го жаля да вляза в съда и той да реши спора. То няма спор, първо, трябва да вляза в съда, за да установи той, първо, дали ми е отговорил или не. Защото по Вашата логика, че като изтече срокът нямаме акт. Е, как ще нямаме? За какво ми е това мълчаливо съгласие, ако като изтече срока аз нямам разрешението да работя.
Влизаме в още една процедура и в случая натоварваме бизнеса. Излиза, че е по-добре да си оставим нещата така специалните закони да си преценяват, отколкото въобще да имаме още една процедура и да губим още времето на бизнеса с още един спор в съда. А отделно, оставете колко ще се натоварел съдът. То за един ден съдът да решава спора, пак е по-зле, отколкото директно да ти откажат. Това са загуби и пропуснати ползи. Това е антилогиката на съгласието. Защото органът трябва да е под заплаха.
Значи ние трябва генерално да си отговорим на въпроса: искаме ли да принудим администрацията, и то с този радикален инструмент, да се произнася в срок, или нещем? Ако нещем, оставяме нещата така, но ако искаме, казваме: до тази дата не се ли произнесеш… Ама, той можело да злоупотреби. Ами, да, сори, но администрацията не си е свършила работата и от там нататък може всичко да е станало. (Реплики.)
Затова браншовите организации тук всички са го подкрепили и ако направим тази процедура, всички становища на работодателите ще бъдат на обратно, аз съм убеден.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте за реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми колега Божанков, въобще не съм съгласен с Вас. Представете си във Вашата хипотеза следното: Вашият любим мълчалив отказ, който се полага в момента, Вие отивате, обжалвате го и той пада. Съдът казва, че е неоснователно, неоснователен е мълчаливият отказ, трябва да се издаде необходимия административен акт, в случая разрешението за извършване на съответна дейност.
Вие пак подавате заявление, защото органът нищо не Ви издава. Да, съдът казва, че трябва да се издаде, но органът продължава да бездейства, не го издава. Подавате второ заявление и пак имате мълчалив отказ, пак го жалите. И така до безкрайност. Всички адвокати от адвокатската колегия сменете и пак може да нямате разрешението. Може и никога да го нямате това разрешение, защото административният орган по една или друга причина не желае да Ви отговаря и въобще по никакъв начин не желае да реагира на Вашите заявления за издаване на съответния административен акт.
Как го решаваме в този случай проблемът? Защото това е реален казус и има много такива случаи. Мълчалив отказ след мълчалив отказ и така.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Нямаме хипотеза на втори мълчалив отказ. Когато веднъж съдът отмени мълчаливия отказ и го върне на административния орган, оттам започват санкциите за неизпълнение на съдебно решение, но няма втори мълчалив отказ. И евентуално, ако ние увеличим санкциите – ние щяхме да стигнем до този въпрос, нали, тъй като след като вече веднъж е върнат с указание и съответният административен орган не го изпълни това указание, той вече влиза в неизпълнение на съдебно решение и 304 от АПК казва, че започват да се налагат санкции. Само че проблемът е, че първата санкция от 200 до 1000 лв., там някъде, след това започват по 500 лв. на седмица – за неизпълнение. Това е редът за защитата, а нямаме втори мълчалив отказ. Не може да има втори мълчалив отказ.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз не съм направил още репликата. Но ще започна репликата с уточнение спрямо хипотезата на председателя. Председателят има предвид такива актове, които биха задължили изпълнителния орган да предприеме действия и да изпълни. А според мен, мълчаливото съгласие е допустимо и законодателят трябва да го допуска тогава, когато се касае за разрешение, тоест за даване на съгласие.
Искам да поставя будка за мекици на еди-коя си алея зад Царския дворец. Индивидуализирал съм, дал съм схема, производството ми изисква схема и аз съм си начертал колибката за мекици или за кренвирши. Администрацията мълчи. Значи като мълчи, тя е проверила дали тази будка съответства на плана, дали ще ми иска нови данни, но това за новите данни ще го развия допълнително.
След като мълчи, Божанков, на теб ти правя реплика и не знам как ще ме дупликираш. Аз за какво обяснявам толкова пунктуално тази хипотеза и още една хипотеза ще обясня. ДАК мълчи, ами като мълчи, аз съм готов след три дни да си сложа будката. Но, да, редно е все пак на третия ден аз да кажа на ДАК: вижте, Вие ми измълчахте, значи аз разбирам, че слагам будката на това място, тоест още един път да подканя органа, за да действа и ако той не действа изрично, вече съм свободен аз пък да действам.
Но за риска, ще дам пример от отпадъците. Заявява заявителят, че иска съгласие да депонирам скраб на депо „Х“, органът мълчи или не мълчи, но примерно на седмия ден казва: „Уточнете, заявителят, какви отпадъци ще депонирате? Има ли такива опасни? Защото, ако са опасни, няма да Ви разреша“. Аз лъжа органа и казвам, че няма нищо опасно и ще слагам там строителни материали и еди-какво си. Приемаме, че имаме съгласие за това, но аз го опорочавам, тоест формално уж изпълнявам изискването, но след това нарушавам закона и слагам опасни, или по някакъв начин в отпадъка попадат опасни. (Реплика: „Много е сложно.“)
Сложен е. (Шум и реплики.)
Господин Професоре, как да го кажа? Реконтра реплика, за да може колегата да има дуплика.
ИВАН ТОДОРОВ: да кажа няколко неща, които, мисля, че са доста съществени.
Ако няма мълчаливо съгласие, ще има мълчалив отказ и в този случай единствената защита е да се отиде в съда. Така че, когато има мълчаливо съгласие – или се спестява работата на съда, или може да се предвиди и това, което го правят в някои държави, като се уведоми от административния орган, да му се даде възможност да се обжалва наличието на мълчаливо съгласие пред съда. Това се прави в някои държави. Ние тук не сме възприели това становище. В други държави е обратно, даже в повечето, но има немалко държави, където се уведомява административният орган и той като не е съгласен, обжалва. И не се получава натоварване на съда, защото пък в другия случай ще има мълчалив отказ и пак ще се върви към обжалване. Да, обаче разликата е съществена. В единия случай съдът установява само има ли мълчаливо съгласие – ще види компетентният ни орган има ли съдържание на акта и дали е настъпило мълчаливото съгласие, нищо повече няма да преценява. Може да има оперативна самостоятелност и други работи – всякакви неща може да има в това нещо, съдът обаче установява има ли мълчаливо съгласие, няма ли. Разбира се, ще види дали е компетентен орган и дали са налице белезите на индивидуален административен акт, но няма по същество да гледа – изпълнен ли е материалният закон, не е ли изпълнен. Това е едното нещо.
Второто нещо. Администрацията в много случаи – за нея е много по-изгодно да направи мълчалив отказ, отколкото изричен отказ. Защо е по-изгодно? Защото, като направи мълчалив отказ, съдът не може да й установи никакви процесуални нарушения и няма право да установи. Той приема, че тя, въпреки че е направила най-грубото възможно нарушение, мълчейки, тя е в много по-изгодна ситуация. (Реплика.)
Това е нарушение, но не може да се установят никакви процесуални нарушения, въз основа на които да се отмени акта и не се разглеждат въобще в производството.
А що се отнася до наказването на администрацията, това става в изключително редки случаи. Знаете го от съда, най-добре го знаете, става. Мисълта ми е, че в момента администрацията има по-голям интерес да направи мълчалив отказ, отколкото да направи изричен отказ.
Още нещо. Ако искаме да се гарантираме, че няма да излезе един административен акт от некомпетентен орган без белезите на административен акт, това много лесно се преодолява. Уведомява се административният орган, че има мълчаливо съгласие и той има срок да обжалва. Вместо мълчалив отказ да се обжалва, мълчаливо съгласие ще се обжалва, но разликата е съществена. Сменя се изцяло цялата концепция и администрацията бива наказвана много по-тежко, по същество. Защото тогава в съдебното производство ще се установява само има ли административен акт, има ли мълчаливо съгласие, няма да се гледа по същество въобще въпроса. Може да се възприеме това и тогава няма да има тази опасност – компетентен ли е органът, налице ли са белезите на индивидуален административен акт.
Установяването, което предлага господин Кирилов, също е добър начин, но създава тези неща, които Вие изложихте като затруднение.
В края на краищата в настоящия момент няма ефективни механизми администрацията да бъде накарана да не прави мълчаливи откази. Бави се навсякъде всичко. Хайде, строителните разрешения не можем да предвидим мълчаливи съгласия, но масово на други места има забавяния и гражданите, организациите са абсолютно беззащитни срещу това нещо. Трябва нещо да се направи. Мълчаливото съгласие, както във всички други правни системи, да се задейства като институт. В България не е задействан този институт.
Имайте предвид, че страховете от мълчаливото съгласие, когато това се урежда в специален закон, са малко преувеличени, защото специалният закон ще предвижда само лесни, прости и ясни случаи, когато има мълчаливо съгласие. Никога няма да стане въпрос за деактуване на сградата на парламента, нито за строителни разрешения ще стане въпрос, нито за ядрени централи ще стане въпрос. Не, няма да стане. Никой законодател няма да вкара такова нещо. Става въпрос за нещо, което е просто и ясно, където нещата са лесно видими. Така че не бива човек да се страхува. Затова общата клауза е за мълчалив отказ, а не за мълчаливо съгласие.
Само Македония, от известните ни държави, беше въвела мълчаливо съгласие и сега се чудят как да го отменят и да си върнат нещата. Мълчаливият отказ си остава общия институт. Мълчаливото съгласие по изключение отива в специални закони.
Ако искаме пълна гаранция, тя е много проста – дава се възможност административният орган да обжалва. Тогава има стопроцентова гаранция в случая, обаче се опростяват много нещата в полза на гражданите и организациите, защото съдът ще гледа само формални белези на административния акт и ще установи само има ли мълчаливо съгласие. Нищо повече няма да направи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате възможност за дуплика и предлагам да заключим дебата.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Правя дуплика в подкрепа към това, което изрази професорът, защото в крайна сметка идеята е заявителят да работи.
Отговарям на господин Кирилов, на неговата реплика, с уточнението, че аз като говоря за отпадъци и рециклиране съм в конфликт на интереси, но понеже го започнахме този пример си го поддържаме, че не държа никакъв бизнес.
Но, господин Кирилов, когато започнете да работите в хипотезата, която посочихте, и сте подали един отпадък, пък работите съвсем друг, влизате веднага в административно-наказателната отговорност. По ЗУО си има санкции, идва органът – работиш в условията на едно разрешение, правиш нещо друго, търпиш санкции. Това въобще не е сложно и както каза професорът е много надценен страха. Няма въобще защо да е толкова страшно.
Аз съм съгласен и колегите ще бъдат съгласни, че е резонно да бъде уведомен органът, че все пак заявителят си извършва дейността и работи, нека предвидим възможност да го уведомява и сме съгласни да има възможност и органът да обжалва, но вече тежестта, както казахме, е прехвърлена към него, а човекът си работи и извършва дейността си. Тогава ще направим института работещ.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Божанков.
Колеги, предлагам Ви до тук да прекъснем и да продължим във вторник от 10,30 ч.
Благодаря.


(Закрито в 19,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов