Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 51


На 12 юни 2018 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-00-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г. – продължение.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 854-01-44, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 22 май 2018 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 10,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, има кворум.
Откривам извънредното заседание на Комисията по правни въпроси, за което бяхте уведомени още на предходното редовно заседание на Комисията, включително получихте и покана за дневен ред вчера преди обед с предложение: Проект на дневен ред.
Имате думата по дневния ред.
Тъй като няма изказвания, пояснявам за извънредното включване на втора точка в дневния ред. Освен продължаване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на АПК, като допълнителна точка съм предложил да се включи и Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 854-01-44, внесен от Крум Зарков и група народни представители на 22 май 2018 г. Като предложението е по тази допълнителна точка дебатите да започнат в 12,30 ч.
Предложението се обосновава с оглед подписка на 84 съдии от Софийски градски съд, с настояване за бързо решаване на въпроса с натовареността по граждански дела, сериозна част от които са делата по искове за щети и обезщетения в резултат на настъпили застрахователни събития.
Проведохме срещи в края на миналата седмица с оглед поканата на тези 84 съдии, които канят Правната комисия и Висшия съдебен съвет да се явят в Съдебната палата тази седмица – от понеделник до петък, като Ви предлагам вместо да се явяваме, да разгледаме по същество, да стартираме… (Реплика.) Призовката е въпросното писмо с подписи. Тук има доста да дискутираме, но, ако не възразявате, това да бъде в 12,30 ч.
Други изказвания по дневния ред? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред, продължение от предходното заседание:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 754-01-16, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г.
Както посочих, това е продължение.
Гости по тази точка са: от Върховния административен съд: господин Георги Чолаков – председател на Върховния административен съд – господин Председател, добре дошли отново – и госпожа Теодора Николова – съдия във Върховния административен съд; от Министерството на правосъдието: госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Министерството на финансите: госпожа Даниела Димитрова – главен юрисконсулт в дирекция „Централизирано възлагане и обществени поръчки“; от Комисията за защита на конкуренцията: госпожа Надя Минчева – директор на дирекция „Право и политика на конкуренцията“, и госпожа Даниела Георгиева – директор на дирекция „Обществени поръчки и концесии“; от Агенцията за обществени поръчки: госпожа Илияна Георгиева – държавен експерт в отдел „Правна уредба и методология“, дирекция „Законодателство и методология“; от Държавна агенция „Електронно управление“: госпожа Галина Златкова – главен юрисконсулт, и госпожа Емилия Стойкова – старши юрисконсулт.
Тук са и професор доктор Иван Тодоров – експерт по „Административно право и процес“, активен участник в законодателната инициатива и в работната група по Проекта, и адвокат Мария Дерелиева, както и адвокат Марина Узунова.
От Асоциацията на българските административни съдии: заместник-председателят съдия Любомир Гайдов, който още не е дошъл, но вероятно ще дойде.
Колеги, да припомня, в предходното заседание стигнахме до дебата за мълчаливото съгласие, като смятам, че доста подробно проведохме този дебат, но отложихме гласуването по него. Това беше § 22. Избрахме да спрем до този параграф. Междувременно професор доктор Тодоров изпрати допълнително становище и материали във връзка с мълчаливото съгласие и ако нямате възражения, ако искате, да му дадем възможността накратко да ги представи.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
С няколко думи само да кажа – това, което искахме да направим, е да се даде една значително по-голяма сигурност. Базирахме се на разрешения, които са в някои от другите държави, където се предвижда възможност за обжалване. Между другото, приложеният в мотивите ни немски вариант, той не предвижда специално обжалване на мълчаливото съгласие, но предвижда неговото обжалване по общия ред относно неговата валидност. Тоест там също има съдебно обжалване, но обжалването е по общия ред. Ние сме предвидили по-кратка процедура за съдебно обжалване, която да е достатъчна гаранция за валидността и за спазването на евентуални императивни материално-правни норми и, ако Вие ми позволите, мога да прочета предложението.
„Създава се нов чл. 58а както следва:
„Мълчаливо съгласие
В предвидените в закон случаи, непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя. С индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създава задължение и да се засягат права и законни интереси на граждани и организации, различни от заявителя, и този акт не поражда задължения и не засяга права и законни интереси на граждани и организации, различни от заявителя. Всеки такъв гражданин или организация може да обжалва по реда на Дял трети административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, с който за него се създава задължение, засягат му се права или негови законни интереси.“
Това е с оглед на това, че има някаква правна привидност, а не че те пораждат реални задължения.
„(2) В случай че административният орган е дал указания за отстраняване на нередовности в искането на заявителя, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.
(3) В едномесечен срок от изтичане на срока за произнасяне на компетентния административен орган заявителят подава писмена декларация до административния орган по предвидените от закона начини за подаване на искане за издаване на индивидуален административен акт, с която декларира, че не му е съобщен изричен акт в законоустановения срок за произнасяне на административния орган. Съдържанието на индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, се установява като идентично със съдържанието на подаденото искане и това съдържание на акта се посочва в декларацията. Индивидуалният административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, се счита за издаден на датата, на която е подадена декларацията.
(4) В едноседмичен срок от подаването на декларацията административният орган може да обжалва мълчаливото съгласие пред съответния съд. Съдът разглежда жалбата по реда на Дял III, като установява дали актът е издаден от компетентен орган, дали са спазени условията на закона, за да възникне мълчаливо съгласие, дали са налице всички белези на индивидуален административен акт. Само ако административният орган е посочил, че актът противоречи на конкретни императивни материално-правни разпоредби, съдът установява съответствието на акта с тези разпоредби. Решението на съда не подлежи на обжалване.
Ако съдът отмени мълчаливото съгласие или в случай, че изпрати преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, той задължава административния орган да се произнесе в законовия срок. Ако съдът потвърди мълчаливото съгласие, към решението се прилага заверен от съда препис на декларацията по ал. 3, с която се удостоверява съдържанието на индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие.“
За последното изречение искам да благодаря на съдия Гайдов – той го предложи. Смятам го за изключително уместно, особено за условията на България, където с приложената декларация се установява една яснота какво точно представлява административният акт и се улеснява самото боравене с мълчаливото съгласие и с формулирания по този начин индивидуален административен акт.
Бих искал само да кажа: това, че има съдебно обжалване, не означава, че ще се стигне до съдебно обжалване. Административният орган, след като е уведомен, преценява дали да сезира съда. Ако той не е прав, няма никакъв смисъл да сезира съда. Не само това. Ако той не е прав и има мълчаливо съгласие, мълчаливото съгласие е административно нарушение. Когато той отиде до съда, съответният съдебен служител е длъжен да изпрати съдебния акт до съответния актосъставител, за да се издаде наказателно постановление на този, който е допуснал мълчаливо съгласие. Защото мълчаливото съгласие не значи, че административният орган не си е свършил работата в срок. Поради тази причина административният орган съвсем невинаги ще обжалва. Той ще обжалва само ако е убеден, че този акт е незаконосъобразен – било защото не е спазена процедурата за мълчаливото съгласие, било защото друг орган трябва да го издаде, било защото са нарушени материални императивни норми. В административното право все пак да поясня – почти всички материални норми са императивни, но не на 100%. Възможно е в специални закони да има изключения, и има такива, които са сочени в учебниците.
Дали сме и уредбата в немския закон, която е много близка до тази. Просто редът на обжалване е друг – по общия ред. Но и там е ограничено обжалването. Не е на общо основание, гледа се само дали е настъпило мълчаливо съгласие. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, професор Тодоров, и за двете неща. И за това, че сте разработили варианта, който доминираше във финала на обсъжданията от последното заседание, в хипотезата, че органът по отношение на когото се отнася мълчаливото съгласие има възможност да обжалва пред административния съд. И второто – за Немския административен кодекс и за нормата, която цитирате. На мен ми хареса тяхното понятие за мълчаливо съгласие – презумпция за дадено разрешение, което няма да го налагам като понятие, но просто е хубаво в този стриктно немски изказ и общо взето ми се струва, че отразява в голяма степен философията и идеята за мълчаливото съгласие на базата на презумпцията.
Колеги, имате думата, но само за финални заключителни изказвания, за да преценим ще развиваме ли нова, допълнителна уредба за мълчаливото съгласие? Оставаме ли във варианта, който е досега и който си даваме сметка, че е добре като декларация, но като работещ режим не се прилага, или ще подкрепим някои от вариантите, които обсъждахме досега?
Господин председателят, господин Зарков, господин Хамид, господин Митев.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Добър ден на всички. Радвам се отново, че сме заедно и ще водим този дебат.
Действително професор Тодоров е разработил достатъчно добре това във връзка с дебатите, които бяха направени в предходното заседание на Правната комисия, но аз лично ще кажа моите лични съображения защо не приемам това, което е разработено. Аз отново виждам, че тук са заложени – и това го казвам не като становище на пленума, а като мое лично становище, тъй като това на пленум не е обсъждано, разбира се – две скрити мини в това разработено производство.
Първото – това е третото лице, което е заинтересовано. В ал. 1 се предвижда, че това трето лице може да обжалва по реда на Дял III акта, издаден чрез мълчаливо съгласие. След като може да обжалва, това означава, че той може да го обжалва без срок. Предвидено е в Дял III. Дял III разработва няколко видове производства по АПК – за оспорване пред съд, за производства по обезщетение и още няколко видове производства, които са коренно различни по своя характер. Предполагам, че това е оспорване пред първа инстанция, нали, на административен акт?
ИВАН ТОДОРОВ: Точно така.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Така написано обаче това създава проблеми и ще създаде със сигурност проблеми при правоприлагането.
По отношение на процедурата, където е предвидено административният орган да оспорва декларацията, която удостоверява това мълчаливо съгласие.
Първо, тук е преместена отново частта на доказване. След като оспорва административният орган по общите правила на АПК, правният субект трябва да доказва това. Тоест ние не облекчаваме правния субект, а отново го утежняваме в това производство. Отново е предвидено оспорване по Дял III. Предполагам, че пак е по реда на АПК – оспорване пред първа инстанция, само че после съдът се произнася с решение. Открито ли ще бъде това производство, закрито ли ще бъде това производство, какво ще бъде призоваването? Това е съвсем ново производство, което е разписано с две изречения, което със сигурност ще създаде проблем при правоприлагането.
В момента ние имаме в няколко специални закона уредено мълчаливо съгласие. Това е в ЗУТ, където се прилага без никакъв проблем. Направихме проверка в нашата съдебна практика – нямаме нито едно производство, образувано във връзка с такова мълчаливо съгласие, а то се прилага и работи в момента. В ЗУТ има такова производство, в Закона за фуражите има такова производство, в Закона за управление на отпадъците има такова производство, където се прилага мълчаливото съгласие. Аз лично смятам, че нормата в момента е много ясна и тя казва, че „непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони“. Значи ние можем да предвидим във всеки един специален закон различна процедура, и не виждам защо трябва да я вкарваме в Кодекса и после с оглед нуждите за всеки един специален закон да я нагаждаме тази процедура. Аз смятам, че всяка процедура в специалния закон с оглед нуждите на този закон може да бъде уредена.
Това е моето принципно становище. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Няма да правим реплики, а направо следваме реда на изказванията, нали?
След това беше колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Съвсем накратко, тъй като не само че имаше дълъг дебат миналия път, а и този дебат се води от отдавна. Аз намирам две принципни концептуални противоречия в най-новото предложение. Едното беше изразено от председателя на ВАС, а именно начинът, по който третите лица ще могат да атакуват съответния акт. Другото е според мен на органа, който всъщност не си е свършил работата, ще му се даде възможност да черпи процесуални права от собственото си некоректно поведение, тъй като е ясно, че принципът остава – че администрацията трябва да отговаря. Това само по себе си е проблематично. Един орган не е отговорил в срок, Вие получавате някакви права, но после същият този орган, който Ви е вкарал със своето бездействие в цялата тази ситуация, ще Ви атакува пред съда. Това не е логично.
Напомням също така, че в предложения законопроект – и по вносител, и на първо четене, и сега, когато гледаме предложенията, всъщност никой не предлага отмяната на принципа на чл. 58, ал. 1 и ние работим само върху изключенията от него. И ако си спомням добре дебата на първо четене и този, който се водеше преди това, проблемът, който беше идентифициран, не беше в самия чл. 58, ал. 1, не беше във факта, че има такива изключения – специални, законни, а че те намират трудно приложение и то най-вече по отношение на констатираното, на съдържанието на акта.
Наистина Ви предлагам да се концентрираме в адресирането, както казваше президентът Плевнелиев, на този проблем. Струва ми се, че вместо да утежняваме непрекъснато изключението, с което ще го направим още повече изключение, трябва да се опитаме да го изясним. Тук се разминавам до известна степен с председателя на Върховния административен съд, доколкото считам, че е хубаво да има една разпоредба в АПК, която да определя какво е съдържанието на мълчаливото съгласие и как то се удостоверява, за да може след това законодателят, имайки ясното съзнание за това, да предвиди в серия редица други закони, когато прецени, приложението на това изключение, което ще стане принцип в специалния закон.
Казвам това и приключвам, нашето предложение се базира на тази философия – оставяме принципа за мълчаливия отказ и правим възможно най-лесната процедура за удостоверяване на съдържанието на акта, а именно първоначалното заявление на заинтересованото лице.
Колкото до възможността за неговото обжалване след това и оспорване, то го има по общия ред на АПК, тъй като след като признаваме, че това е такъв акт, АПК се прилага по така наречения немски модел. Затова ние поддържаме нашето предложение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Зарков.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз смятам, че текстът на чл. 58 трябва да остане такъв, какъвто е в момента. Генералният принцип е ясен. Чухме от председателя на Върховния административен съд и няколко закона, където се прилага мълчаливото съгласие без проблем. Вината да не се прилага масово принципът на мълчаливото съгласие не е на текста на чл. 58, а до голяма степен вината е на законодателя, че не е предвидил такъв ред в специалните закони.
Преди няколко месеца чухме от представител на Министерския съвет, че се работи по голям пакет от редица закони, в които се цели намаляване на административната тежест. Безспорно принципът на мълчаливото съгласие е част от намаляване на административната тежест и аз очаквам Министерският съвет да внесе този пакет от закони, в който ще видим реда във всички специални закони за прилагането и на този принцип. Така че предлагам да оставим текста така, както е, и да насочим вниманието на колегите върху този пакет от специални закони, които ще направят прилагането по-масово и по този начин ще се намали административната тежест. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо, искам да оттегля нашето предложение с колегата Емил Димитров, тъй като то е възприето от колегата Кирилов в неговото предложение, направено след първо четене на Законопроекта.
На следващо място, аз адмирирам и опита, който е направен от колегата Кирилов за удостоверяване на съдържанието на искания да бъде издаден административен акт, и на професор Тодоров, което беше представено днес. Смятам, че проблем има. Този проблем съществува. Това, че в отделни, специални закони към момента нямаме проблем с прилагането, не означава, че такъв не може да се появи в бъдеще. За мен лично е добре да има подобна уредба. Няма смисъл, от друга страна, да се открива и топлата вода – начинът, по който да става това удостоверяване. Бяха представени достатъчно много примери и от Германия, и други правни системи. Смятам, че е добре да се опитаме да потърсим решения на база на това, което ни е предложено, без значение кой от тези варианти ще възприемем, тъй като така или иначе проблем съществува към момента, той е признат и е добре да се търси някакво негово решение сега, не да чакаме във всеки един специален закон всеки път да се мисли отделен начин за удостоверяване, отделен вариант за удостоверяване на изразеното мълчаливо съгласие. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Митев.
Господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми колеги! Последния път, когато се събрахме, споменахме, че има такива процедури, които не крият никакво съмнение за съдържанието на акта, има и по-специални случаи. Логично е специалният закон да уреди тези хипотези. Примерът със Закона за управление на отпадъците, който функционира безпроблемно, е много добър от гледна точка на такава процедура, в която съдържанието е абсолютно ясно. Влизайки във всяка една процедура, отваряме нови врати за проблеми. Какво става, ако съдържанието на декларацията се разминава с подаденото заявление? Имаме проблем! Какво става в тази процедура?
Между другото, мълчаливият отказ, когато администрацията го дава и злоупотребява, го прави, защото после пък в съда трудно се определя съдържанието, а и е проблем. С мълчаливото съгласие пък ако определим една процедура и дадем този инструмент в ръцете на администрацията, и тук говорим в случай, когато тя е недобросъвестна. Аз в практиката имам такива случаи и съм ставал потърпевш от такова поведение на администрацията. Ако има една процедура, с която още да забави топката и да създава допълнително спорове, аз мисля, че ще го направи, когато е решена. Лично съм го изпитвал на гърба си. В този случай не помагаме на бизнеса, не помагаме на хората и опорочаваме смисъла на мълчаливото съгласие, когато заложим такива правила в общия Процесуален закон.
Продължаваме да държим на нашето становище, което сме изразили, и предложението си в Законопроекта, или въвеждаме мълчаливото съгласие такова, каквото трябва да бъде, или е по-добре да оставим нещата такива, каквито са в момента, и в специалните закони, ако има желание законодателят, да си определи един добър и работещ ред, както са го направили в ЗУТ.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Божанков.
Господин Тодоров, ако Вие искате думата?

Ще опитам тогава и аз да се включа в поредицата изказвания и тогава да имате възможност като на дуплика на всички тези изказвания.
Други колеги не бяха заявили желание да се изкажат, така че, ако ми позволите, ще взема становище по дебата досега главно защото искам да направя и едно допълнение, за да го имате евентуално предвид.
Първо, искам да кажа, че за нас този институт не е нов. Това е една битка, която продължи повече от две години. Започнахме тази работа в предходното Народно събрание, заедно с колегите от „Обединени патриоти“ – тогава те не бяха толкова обединени още – и колегите от „Реформаторския блок“. По тази причина на мен ми се иска да бъда изчерпателен, защото това е положен труд, който е във времето и включително има история, която би следвало да я зачетем по един или друг начин. Надявам се да я зачетем по най-правилния начин.
Тогава ние бяхме предпазливи. Искахме да въведем принципната възможност, като много дебатирахме съотношението между общо правило и специални закони. Както каза председателят на ВАС, той се позова на дефиницията, която тогава възприехме: „в случаите и при условията, предвидени в специален закон“, тъй като ясно си давахме сметка, че трябва да разделим хипотезите, в които законодателят въобще ще допуска възможност за мълчаливо съгласие.
Така или иначе при всички положения е прав професор Тодоров, като казва, че нормите, които са в Закона, условно, за намаляване на административната тежест, на практика не работят ефективно, не се прилагат ефективно, така че в настоящия дебат ние трябва да вземем следващото ключово решение. Безспорно, тук е абсолютно прав председателят на ВАС, като казва следното: че сега имаме правната възможност, която е в Процесуалния кодекс, и законодателят, ако желае, може да доразвива, да трупа опит, да създава правни възможности в други закони.
Благодаря също така и за коректното уточнение за това, че към момента имаме четири такива законодателни решения. Тоест в ежедневната си законодателна работа бихме могли да създаваме предпоставките за трупане и на административен, и на процесуален опит във връзка с прилагане на мълчаливото съгласие. Въпросът е дали сме готови да направим следващата стъпка – да дадем още едно принципно решение във връзка с мълчаливото съгласие.
Няма да повтарям дебата от миналото заседание. Ще кажа само следното по предложението на професор Тодоров. Този вариант, който той предлага сега, може би е най-синтезираният, най-стилизираният, най-оптимизираният, който разглеждаме досега, като започнем от работната група до този момент. С оглед Вашите бележки досега бих могъл да направя следните допълнения.
Ако искаме да гарантираме евентуално правата на третите лица срещу евентуално засягане, би следвало да предвидим режим на уведомяване за декларацията, ако приемем, че имаме декларация на заинтересованото лице жалбоподател. В този смисъл бих Ви предложил, то е съобразно становището на професора, но ако приемем режима на деклариране в Деловодството на администрацията, то тогава да задължим администрацията веднага да публикува декларацията на информационното си табло долу, пред Деловодството, и на интернет сайта си, за да може всяко заинтересовано лице, евентуално всички лица да видят, че администрацията – органът в този случай, е в хипотеза на мълчаливо съгласие и че такава процедура съществува, и че има заявление с параметрите, описани в декларацията. Може би след това е добре да дадем общ срок и за администрацията, и за третите лица. Дали той ще бъде едноседмичен, или както е в немския… (Реплика.)
Той казва: по общия ред. В ал. 2 казва: „срокът по ал. 1 е три месеца, освен ако законът предвижда друго“. Тоест там все пак срокът не е толкова кратък. Примерно казвам защо коментирам срока? Защото би могло този срок да е малко по-голям от общия срок. Ако общият срок за обжалване е 14-дневният срок, тук бихме могли да мислим за едномесечен срок, в който и администрацията, и третите лица да могат да се уведомят и да подадат жалба или възражение, или както го кръстим, срещу мълчаливото съгласие, като до този срок аз бих си позволил да използвам немския израз: да се счита, че има оборима презумпция за мълчаливо съгласие, която обаче влиза в сила тогава, когато изтече срокът за обжалване и не е обжалван, или тогава, когато влезе в сила съдебният акт. Това действително е една процедура плюс, но въпреки този плюс тя спестява време на заявителите при всички положения. И при всички положения заявителят вече в ясно време ще получи категорично становище по това има ли право, или няма право.
Това допълнение бих си позволил да предложа за обсъждане, ако то се приеме и ако върховните съдии, професор Тодоров, представителите на администрацията не кажете, че имате сериозни възражения срещу това.
Иначе съгласен съм и за това, което и колегите от опозицията казват. Действително има поводи за страх, защото не всички администрации имат един стандарт на спазване на Закона. Притеснявам се от случаи, в които мълчаливото съгласие ще се използва недобросъвестно в синхрон с недобронамерената воля на недобросъвестен заявител.
ХАМИД ХАМИД: Вие им давате още един месец да ползват.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За да се създадат едни последици, които е възможно да противоречат на императивни норми в законите, но пък да създадат една категорична привидност за влизането в сила на тези незаконни последици. Това и мен ме притеснява, и ме дърпа малко назад към това да запазим онази първа крачка, дето я направихме с толкова голямо усилие и да кажем: „Направихме една крачка, ама не сме готови за втора такава.“ Дълго беше, извинявам се.
Професор Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Много Ви благодаря.
Бих искал да изкажа истинското си удовлетворение от изключително аргументираните изказвания и на председателя на Върховния административен съд, и на председателя на Правната комисия, а и на всички изказали се не само аргументирано, но и с дълбока загриженост.
Само ще си позволя секунда да се върна при приемането на АПК. Тогава бяхме трима докладчици на работната група и обсъждахме в Правната комисия проекта за АПК. Тогава една от основните теми беше за мълчаливия отказ. Пак се казваше: „Как мълчалив отказ, какви работи ще правите Вие?! Ма какъв е този срок, където е за мълчалив отказ? Този срок трябва да бъде примерно една година. Те могат никога да не научат.“, и всякакви други такива неща. Имаше много голямо противопоставяне срещу мълчаливия отказ. Извадихме примери от много държави тогава. За радост, това беше по проект на Австрия и Германия. Получихме подкрепа и от членовете, беше и тогавашният председател на Върховния административен съд, и мина.
Упоменаването на мълчаливото съгласие също беше проблем. „Какви са тези мълчаливи съгласия?“. Но и това мина и в момента действа добре.
Между другото, смея да заявя, че АПК е най-добре действащият Процесуален кодекс. Нито веднъж не е критикуван от Европейската комисия, за разлика от другите процесуални кодекси.
Само да кажа няколко неща. Третите лица не могат да пострадат поради една много проста причина – специалните закони винаги предвиждат мълчаливо съгласие само когато има един заявител. Никога няма да има специален закон, който да предвиди мълчаливо съгласие при теоретична възможност даже да има повече от един заявител, защото мълчаливо съгласие предполага да го заявиш. По принцип материята е такава, че адресатът винаги е един-единствен. Не може да има повече от един, това е по силата на самите специални закони. Никога законодателят няма да си сложи таралеж в гащите и да сложи някакъв рисков закон, където мълчаливо съгласие да има, че да се разпростира действието на акта върху повече от един заявител. Не може, винаги има един заявител. Такива са и всичките закони, които са цитирани, където има уредено мълчаливо съгласие. Винаги е един заявителят.
Поради тази причина ние чисто теоретично разглеждаме въпроса със засягане. Може да е незаконосъобразен актът, може вътре нещо да се сложи, може някой да има някакви интереси, това ще е много рядко изключение да се засегнат правата на трети лица. И ако се засегнат правата на трети лица, забележете, нямат действие срещу тях. Тези разпоредби на акта са относително недействителни спрямо тях. Той само заради правната привидност, защото създават една правна привидност, че имат действие спрямо него, обжалва акта. Те не действат спрямо него. Първо, това нещо по принцип не може да се случи, защото законът ще бъде така избран, че да не може да има повече от един заявител. Второто нещо, по принцип нямат действие спрямо него, а другото е само защита, евентуална, срещу правна привидност. Извинявайте, не знам дали въобще ще се случи един път за десет години такъв случай.
Обжалване на индивидуални административни актове по Дял III е само едно, тъй като мълчаливото съгласие изрично е обявено с фикция – съчетанието между презумпция и фикция за индивидуален административен акт. Следователно не може да има никакво съмнение, че това е процедурата за обжалване на индивидуален административен акт. Разбира се, може да се запише, няма никакъв проблем. Правилно, юридическата точност предполага да се запише това нещо и да се каже, но няма как да се стигне до друго – не може по реда на общия административен акт да се обжалва индивидуално. (Реплики и оживление.)
Не, съгласен съм. Правната точност предполага, но не би следвало един съдия да допусне такава грешка.
Доказателствената тежест, забележете, в случая, да, вярно е, обжалва се от административния орган. Обаче вижте какво е производството – то крайно ограничава: едно, две, три, четири. Никакви доказателства не се събират. По принцип административният акт, ако е издаден в срок, той трябва да се представи. Това е позитивното действие. Никой не може да доказва в съда отрицателно действие. Това е първото нещо.
Второто нещо, има обща разпоредба в АПК, че административният орган поначало защитава действителността на индивидуалния административен акт, която е по-специално формулирана. Не жалбоподателят, а административният орган – върху него е доказателствената тежест.
Второ, дори да не беше така, там се доказват три-четири работи, едно от които е единствената защита на административния орган срещу това да няма мълчаливо съгласие, да извади акта и да каже: ето го, вижте го акта, тук сме го публикували, ето тук сме го сложили на таблото, или уведомили сме страната, защото отрицателното – че липсва акт, третото лице не може да докаже в съда. Винаги положителните действия се доказват от този, който ги е извършил. Отрицателните факти няма как да ги доказва третото лице.
Да, няма дела за мълчаливи съгласия, но няма и мълчаливи съгласия. По всичките тези закони има, единственото, което съм чул през живота си, е, че в Закона за управление на отпадъците е действала тази система. Аз се обадих на шефове на по-големи адвокатски фирми. Питах ги: „Чували ли сте за мълчаливо съгласие, да имате реално в случая си?“ Не! Обадих се на всички мои познати на административни позиции: „Чували ли сте тук за мълчаливо съгласие – в сферите, в които работите?“ Не! В общината включително ги питах: „Тук разрешение за търговски обекти, това-онова, мълчаливо съгласие?“ „Какво мълчаливо съгласие, как, ще допуснем някой да продава цигари до училище?! Абсурд!“
Мълчаливото съгласие не действа. Като не действа, няма актове, няма и дела съответно. Ако специален закон не иска да има обжалване от страна на административния орган, винаги може да го предвиди. Това че има общо уреждане на мълчаливото съгласие, ни върши огромна работа в момента и механизмът работи. Специалните закони не се обмислят така добре, както един кодекс. Кодексът като се обмисли добре и създаде едно общо разрешение, което не работи, специалните закони винаги го използват. Ако те искат да дадат друго разрешение, да кажат: тук няма да се обжалва, тук ще има друга процедура, разбира се, няма никакъв проблем.
А предложението на господин Кирилов да се обява актът е много добре. Уточнението на господин председателя да се каже, че обжалването става по реда на обжалване на индивидуални административни актове. Даже да се каже – въпреки че за мен няма съмнение – доказателствената тежест е върху административния орган. Много е правилно това, нека да има яснота. Да се каже изрично, това са три думи: доказателствената тежест, че липсва мълчаливо съгласие върху… (Реплика от госпожа Теодора Николова.)
Може да го докаже единствено той, като даде акт. Няма друг начин на доказване. А мълчаливото съгласие той как го доказва? Казва: „Ето входящия номер, няма издаден акт.“ Но всъщност мълчаливото съгласие не подлежи на доказване. Подлежи на доказване издаден ли е, или не е издаден индивидуален административен акт. Отрицателният акт в случая, който се доказва, е, че гражданинът или организацията трябва да доказват, че няма издаден индивидуален административен акт, а административният орган ще трябва да докаже, че има издаден индивидуален административен акт. Тоест отрицателният и положителният акт не отива на равнище „мълчаливо съгласие“, тъй като мълчаливото съгласие е следствие от доказването на издаването или неиздаването на индивидуалния административен акт, това му е в определението, когато не се произнесе в определения срок.
Първото ми предложение беше да няма обжалване, но да има някакво удостоверяване, защото, като не се удостовери, администрацията в България не зачита мълчаливото съгласие. Донесъл гражданинът някаква декларация. „Какви са тези декларации?“, им казват те. Казвам Ви го като човек, който се сблъсква с практиката. При Вас, в съда, нещата са други. Там се отива вече в касационна инстанция, явяват се адвокати, явяват се хора, които са компетентни. При администрацията не е така. Те не приемат мълчаливото съгласие и гражданите, и организациите страдат в предвидените случаи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Професоре.
Сигурен съм, че ще има поне няколко реплики, макар че много удължаваме дебата.
Кратка реплика на господин Зарков, аз ще направя не реплика, а уточнения може би.
КРУМ ЗАРКОВ: Наистина съвсем накратко, продължавайки да мисля, че прекалено много усложняваме дебата, а бяхме стигнали донякъде на първо четене. Мисля, че бяхме фиксирали определени принципи, които можехме да развием.
Две неща ми направиха впечатление в изказването на уважаеми професор Тодоров, от чиито книги заедно с професор Лазаров ние сме се учили. С голямо уважение се обръщам към Вас, но мисля, че се разминаваме по две неща.
Първото е, да, трето лице не е засегнато действително от самия акт, но трето лице може да бъде засегнато от действието и изпълнението на този акт и Вие затова сте предвидили и тази привидност. Но идеята на мълчаливия отказ не е да има мълчаливи откази. Идеята на мълчаливия отказ е да принуди, да е допълнителен лост на администрацията да отговаря навреме на решенията. Това, че няма мълчаливо съгласие по определени специални закони, а пък административните процедури според хората, които са вътре, вървят, е по-скоро знак, че е проработил принципът, отколкото знак, че не е проработил. Затова се връщам на това, че принципът остава – чл. 58, ал. 1, този, който Вие навремето сте докладвали и е приет, а рисковете са прекалено много за отварянето на цялата процедура. Но в Кодекса ще има добавена стойност.
Ако напишем ясно кратък принцип как се удостоверява мълчаливото съгласие в определени случаи, принцип, който, естествено, с лекс специалис може да бъде променян, изменян, допълван със съответствие на…, ако има такъв принцип и ако той е прост в добрия смисъл на думата, това ще бъде стимул пък и за законодателя да предвиди в повече специални закони и процедури тази процедура. Ако настроим принципа с много концептуално неясни, трудни текстове, той просто ще блокира движението напред. Крачката, за която Вие говорите, би била в тази посока и има голямо споделяне, че трябва да се направи нещо. Би било в посока разширяване на приложението на принципа на мълчаливо съгласие като средство за принуда на администрацията да си върши добре работата, ако определим ясна норма как се удостоверява съдържанието на това съгласие, без да влизаме в другите сложни процедури по обжалвания, които могат да намерят разрешение както по общия ред на АПК, така и евентуално по специален ред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков. Ако това беше кратката реплика, няма да Ви позволявам тогава друга нормална или дълга реплика. (Смях и оживление. Реплика от народния представител Крум Зарков.)
Това е показателно за ефекта на отсъствието. (Реплики и оживление.) Понякога, но няма да разширявам в тази посока. Искам само да уточня следното. Професор Тодоров започна да очертава хипотезите, в които имаме интерес от реакция – от обжалване на административния орган. Най-лесната реакция на административния орган в този случай е не да чака срок, не да пише жалба, а вместо да пише жалба, да издаде изричен отказ. Издаде ли изричен отказ, въобще тогава дерогираме приложението на този институт.
Кога би се задействал административният орган в хипотезата на мълчаливо съгласие? Той би реагирал и би обжалвал според мен тогава, когато имаме отклонение в предмета на съгласието. Примерно съобразно неговото разбиране за прилагане на закона предметът на съгласието би следвало да бъде еди-какъв си, а съобразно заявеното от заявителя или интерпретирането от заявителя – предметът е друг.
Имаме и още една хипотеза – когато заявителят пуска нещо, което като предмет изглежда правно допустимо. Органът не реагира, но минава срокът. Имаме хипотеза на съгласие, но след това в декларацията заявителят си дописва, тоест прави ексцес на предмета – разширява предмета или сменя някоя негова съществена характеристика. Да, тогава органът има мотив да възрази, има мотив да обжалва, за да каже: аз мълчах, защото заявлението Ви беше за „Х“. Обаче по декларацията за мълчаливо съгласие се вижда, че според заявителят предметът е „Х“ плюс еди-кое си нещо. Затова аз възразявам, не съм мълчаливо съгласен, а, първо, изрично отказвам, или второ, защото и аз не съм сигурен, и аз не знам имам ли право да издам тези компенсаторни записи примерно.
Тук, разбира се, не може да е мълчаливо съгласие в реституция, макар че там дебатите са други. Защото аз per argumentum ad absurdum още от миналото събрание давам все аргументи с реституция или с деактуване, продължавам си по инерция в тази посока, но, разбира се, това ще бъдат по-прости производства, ако се приеме. При това не виждам и проблем декларацията за мълчаливо съгласие да е по образец, който само се внася в Деловодството и ако приемете моето допълнение, Деловодството веднага автоматично я залепя на таблото за съобщения на администрацията и я качва в интернет, за да могат да я виждат всички. И ще видите, че това обявяване ще има голямо значение за третите лица. Органът вече си е преценил.
ХАМИД ХАМИД: Заедно със заявлението обаче.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре. Той е изкалкулирал ще мълчи или няма да мълчи. Заявлението е докладвано някому – дали на началник-отдел, дали на експерт, минало е някаква вътрешна процедура. Има случаи, в които дори началникът може да не знае. Може като мине, да кажем, областният управител покрай таблото, да види съобщението и да каже: „А, защо не възразихте до училището да се продават цигари?“
ХАМИД ХАМИД: Може да има съществено разминаване в заявлението и декларацията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз това го описах като хипотеза, като втория случай, в който органът има мотив да откаже изрично или да възрази.
Предлагам Ви следното: като стигнем до гласуване, да гласуваме дали въобще, тоест дали отхвърляме всички предложения. Ако преценим, че принципно приемаме, тогава да стигнем до оптимизирана редакция, която би могла да получи известна подкрепа. Пак казвам, приемам всички аргументи за това готови ли сме, или не сме готови. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Основният текст не го пипаме. Да, в единия вариант слагаме ал. 5, в другия вариант, който сега последно е, слагаме чл. 58а.
Досегашната ал. 4 се отменя, но за да се замени с нова. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Закриваме ли дебата? (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Уточнявам, че колегите Митев и Димитров оттеглят тяхното предложение, заради моето предложение.
Колеги, започваме с гласуването. Започваме от последното предложение – предложението на Крум Зарков и група народни представители – имате го в доклада.
Моля да гласуваме.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема предложението на Крум Зарков и група народни представители.
Предложението на колегите Митев и Димитров е оттеглено.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Данаил Кирилов, като тук уточнявам, че го подлагам на гласуване по принцип. Ако го приемем, предлагам с допълнително гласуване да отразим всички редакции съобразно последното предложение на професор Тодоров, плюс, ако приемете процедурните допълнения, които направих. (Референтът посочва текст.)
Ще стигнем до варианти, нека да видим по принцип дали се приема. Тоест може и да не стигнем.
Подлагам на гласуване това предложение по принцип. Моля, който е „за“ да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 5.
Засега, предложението се приема.
Пак казвам: за сега, като отчитам спецификата на гласуванията и очевидно, за да имаме възможност да премислим до гласуване в залата.
При това положение, съгласни ли сте да дадете възможност, да се отрази кой вариант съответства най-близо до предложението. (уточнения с референта извън микрофона.)
Допълнението е, ако професорът не възразява, да дадем обявяване на декларацията на заявителя, декларация за мълчаливо съгласие по образец и по немския модел да сложим общия принцип за обжалване.
КРУМ ЗАРКОВ: Господин Председател, тук започва да става много деликатна работата.
ЯВОР БОЖАНКОВ: (Говори при изключен микрофон.)
ЯВОР БОЖАНКОВ: Правилно ли разбрахме, че влиза в сила от датата на подаване на уведомлението на декларацията, а не когато изтича срокът, в който е трябвало да се произнесе органът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложението на професора е от дата на депозиране на декларацията. Аз дадох вариант…
ЯВОР БОЖАНКОВ: Но това пак е в ущърб на интересите на този, който е подал и пак плюс за администрацията, която вече не я стимулираме да си върши работата навреме, а й казваме: „Спокойно, имаш още време докато си подадат декларацията.“, и бизнесът е вътре още един път.
ПРЕДС€ ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Декларацията е една седмица.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Плюс една седмица, ама е по-зле, нали, от това, което имаме в момента и то вече го правим общо правило – не в специалния закон, и също оспорването дали ще спре изпълнението или няма.
ИВАН ТОДОРОВ: Дали да приемем този ред за декларацията, което между другото, доколкото си спомням, имаше навремето подкрепа и в една от комисиите на Върховния административен съд, дали да се установяват нещата само с декларация – по реда, който Вие предлагате и просто да няма обжалване, да не се предвижда обжалване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако няма обжалване, бих казал, че…
ИВАН ТОДОРОВ: Или да има обжалване, но да е по съкратена процедура и да се установяват само определени неща, защото наистина, господин Председателят на Върховния административен съд е прав, че влизаме в много сериозни правни процедури. Вместо да облекчим е възможно да усложним нещата.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз ще поканя уважаемите депутати, когато дойдат на пленум да обсъждаме тези проблеми. Когато Вие приемете това като вариант и ни оставите хиляди неизвестни в закона.
ИВАН ТОДОРОВ: Едната възможност ми се струва много подходяща – тази само с декларацията, установява се мълчаливото съгласие с обявяването й по съответния ред, това е също хубаво предложение.
Може да се каже, че актът се установява от момента, когато те предложиха, че се счита издадено от момента, в който е изтекъл срокът за издаването на акта и това също реално няма възражения. Може да се махне въобще и да не се говори за обжалване, което беше първоначалния вариант, който се обсъждаше и който, като четох това, което на Пленума, а и преди това имаше една работна група, по време на предишния председател, което е по-стар вариант и не е актуален към момента, но все пак да кажа, че те това предложиха. Предложиха да не се обжалва.
Смятам, че, господин Председателя има право, че ако се предвиди обжалване по общия ред, ще стане много тежка процедурата.
Така че едно от двете. Този вариант, ако е с обжалване да е ограничен, но само с определени неща. С тези две уточнения: примерно изрично да се каже за доказателствената тежест, че тежи на административния орган, въпреки че чл. 170 го доказва, и мълчаливото съгласие е правна последица – акт на доказване дали е издаден акт или не е издаден акт. Положителният факт, именно издаването на акт, ще се доказва така или иначе от административния орган, но винаги е по-хубаво да има яснота, и съдиите са абсолютно прави да кажат: ами тежестта на доказване е върху административния орган. Разбира се, също съм съгласен да се каже: по дял III-ти по реда на обжалване на индивидуалните административни актове, защото…
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: … производство открито, закрито, в събиране на доказателства…
ИВАН ТОДОРОВ: По общия ред. Ако искате да е закрито, аз много ще се присъединя.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: По общо производство за това нещо.
ИВАН ТОДОРОВ: За мен, най-добрият начин е, но се страхувам да го кажа, да бъде по реда на обжалването на обикновените откази (Реплика от Георги Чолаков.) Не работи.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Добре, а сега ще сработи ли, Когато законодателят им промени специалните закони?
ИВАН ТОДОРОВ: За мен, със съдия изпълнител щеше да работи най-добре. (Реплики.)
Съдебен изпълнител е казано в Закона – може да е държавен, може да е частен, но и двата вида с еднакви правомощия.
Съобразявам се с това. Нали Пленумът на Върховния административен съд е…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Взимам бързо становище по последните варианти, които професор Тодоров казва.
Бих уточнил следното: ако имаме обжалване трябва да е или за всички, или за никой. Ще каза защо: ако предпочетем третите лица, българската практика познава много процедури, в които третите лица успешно се внедряват като трети лица изнудвачи. Тоест в тази процедура задължително ще направим българската практика – вреди другиму. Ще се намерят дежурни жалбоподатели, които ще подават жалби срещу всичко, което научат. Вероятно, ще търсят и начини за злоупотреба. Затова бях предложил третите лица да са наравно с органа, за да могат взаимно да се балансират, за да може органът да знае възраженията на третите лица и да каже: по моята практика – и по целесъобразност, и по законосъобразност аз съм мълчал, нямам никакви възражения да се разреши поставянето примерно на тента там, на будка там или на един квадратен метър търговска площ там. Така правим винаги, така сме направили и в район „х“ и в район „у“ и еди-къде си.
Ако не сме готови, а искаме все пак да направим крачка и да бъдем пионери в принципа да доразвиваме, тогава Ви предлагам следващ вариант: с едно изречение да приемем принципа за декларацията и да кажем: обжалването се урежда в специалния закон.
ИВАН ТОДОРОВ: А по Раздел IV-ти какво ще кажете по обжалването? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На мен ми харесва да има нещо немско. Модерен е техният принцип. А така или иначе ние в административния договор опитахме да решим дилемата и колизията между немското и другото европейско право в теорията за публичния договор. Бих казал, че щом това действа в Германия и досега този принцип не е торпилиран, вярно немците са много по-дисциплинирани от българските субекти по правосъзнание и по изпълнение на правните си задължения, но…
Мога да дам и пет минути почивка.
Преди последното гласуване по тази тема, прекъсваме за пет минути.



(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, след гласуването по принцип, ще направя опит да Ви предложа вариант на текст, който да съответства на дебата в следния смисъл: да оставим в нова алинея 5, или в нов чл. 58а, само тези правила, по които имаме съгласие. А те са следните:
„Предвидените в Закон случаи, непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието поискано от заявителя.“
По това изречение нямаме спор.
Вторият принцип, по който имаме съгласие, са: третите лица.
Изречението е следното:
„С индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения и да се засягат права и законни интереси на граждани и организации, различни от заявителя, и този акт не поражда задължения и не засяга права и законни интереси на граждани и организации различни от заявителя.“
Трето изречение:
„В случай, че административния орган е дал указания за отстраняване на нередовности в искането на заявителя, срокът за произнасяне започва да тече, от датата на отстраняване на нередовностите.“
По това нямаме спор.
„Съдържанието на мълчаливото съгласие се установява, като идентично със съдържанието на подаденото искане и това съдържание се посочва в декларацията на заявителя до органа.“
„Редът и условията за обжалване на мълчаливото съгласие се уреждат в специалните закони.“
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: (Говори на изключен микрофон.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре. „Редът и условията за удостоверяване и обжалване на мълчаливото съгласие, се уреждат в специални закони.“ (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: От тук нататък законодателят трябва да знае, че няма как да предвиди мълчаливо съгласие без обжалването. (Реплики извън микрофоните.)
Да, ние ги отхвърлихме: на Зарков е отхвърлено, друго е оттеглено. Моето е прието по принцип. По принцип го приехме като ще дадем заместваща редакция. Ако сега гласуваме да даваме заместваща редакция.
Добре, уточняваме и опцията да се добави редакционен нюанс, дали въобще се обжалва. (Реплики извън микрофоните.)
Колегите ги притесняват тези четири режима, които действат сега.
ЯВОР БОЖАНКОВ: (Говори при изключен микрофон.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мисълта на Божанков е следната: ако законодателят в заварените не е предвидил въобще такъв ред, тези четири режима спират ли или си продължават да действат по досегашния ред (реплики), и няма да препятства заварените, господин Божанков, режими.
(Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е възможност за законодателя, а няма в закон да му казваме: ти можеш или не можеш. То е ясно, че може да пререши казуса.
ИВАН ТОДОРОВ: Говори при изключен микрофон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз приемам логиката, обаче нямаме в законодателството думата „евентуално“.
(Разговори извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: това е по-добре, ако е предвидено в специален закон. Нека да дадем мандат на колегите експерти – референти, да намерят редакционно точния израз.
Колеги, при това положение подлагам на гласуване това предложение, заместващо предложението на Данаил Кирилов, което приехме по принцип, защото смятаме, че това е есенцията, по която имаме съгласие.
Моля да гласуваме.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
За сега се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя.
Коректно е, както казва колегата Митев – да го приемем по принцип.
Отменям гласуването, колеги.
Уточняваме, че гласуваме по принцип за текста на вносител, съобразно предложението, което приехме.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Предложението се приема по принцип.
Колеги, с това приключихме § 22.
Колеги имаме три минути до ГПК, а виждам, че само СГС, Софийски университет и ВКС са тук.
Колеги, пристъпваме към § 23 по отношение на чл. 60. Имаме само текста на вносителя.
Имате думата за изказвания, мнения и предложения.
Имаме ли становище на пленума?
Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Нямаме становище на пленума, но това предложение е изцяло в унисон с нашата практика, че съответно разпорежданията, с които сме пускали предварителни изпълнения следва да бъдат мотивирани. Така че ние принципно подкрепяме това предложение. То е изцяло в унисон с практиката на Върховния административен съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Няма други изказвания.
Преминаваме към гласуване.
За – 15, против и въздържали се няма.
Приема се § 23 по вносител.
Пристъпваме към § 24.
Имаме текст на вносител.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Предложение за редакция.
Виждате ли предложението за редакция или да го изчета. Предложението за редакция е техническа корекция:
„В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието на чл. 61 се изменя така: „Съобщаване на акт“.“
Сега е „съобщаване“, предложението е да стане: „Съобщаване на акт“.
„2. В ал. 1 след думите „съобщава“ се добавя „по реда на чл. 18а“.
3. Алинеи 2, 3 и 4 се отменят.“ (Реплики.)
Колегите уточняват, че алинеи 2, 3 и 4 се отменят, защото сме ги приели в чл. 23, тоест установили сме ги в § 4, ал. 10.
Изказвания?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Трябва да видим как стоят в окончателния ред, този който беше приет от Комисията, защото там доста неща се промениха и не съм сигурен дали в момента ще бъде в унисон с този текст.
Господин Кирилов както направи с мълчаливото съгласие, ще може ли само да дебатираме без да гласувате, ако е възможно, защото искаме да видим какво мина окончателно на § 4, за да може да няма противоречие. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз оттеглям предложението, което сме направили с колегата Димитров, с оглед на докладваната редакция. Смятам, че тя отразява в пълна степен това, което приехме като принципно положение в § 4 с препращането към чл. 18а. С отмяната на алинеи 2, 3 и 4, както предлагат колегите референти, се синхронизира текстът, който предложен от вносителя с гласуваното от Комисията решение за позоваване и съобщение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Сега ще покажем консолидиран текст. Основата е моето предложение, като единствено трябва да проверим по моето предложение дали препратката е към чл. 23а или към чл. 18а. Мисля, че препратката е така, както редакционно Ви предложих – към 18а. (Шум и реплики.)
Колеги, тъй като се бави консолидираната редакция, представям я на Вашето внимание по следния начин… (Реплики.)…а става 18а, ал. 10 ли става? Без алинея по-добре. Това е текстът, който знаете.
Заповядайте колеги от Висшия съдебен съвет! (Обръща се към влизащите гости от Висшия съдебен съвет.)
Господин Председател, сега чета новия текст как би станал: „Чл. 61 ще стане със заглавието:
„Съобщаване на акт“.
„Алинея 1 става по следния начин:
„(1) Административният акт, съответно отказът да се издаде акт се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването на всички заинтересовани лица, включително и на тези, които не са участвали в производството“.“
„Алинея 2 става по следния начин:
„(2) В случаите, че съобщаването на акта не може да стане по реда на ал. 1, то се извършва по реда на чл. 18а“.“
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ако не са участвали, как ще разберем кои са заинтересованите? (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Отменяме ли ал. 2?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Нали приехме, че чл. 23 отпада?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, просто коригираме препратката. (Реплики.) Алинеи 2, 3 и 4 се отменят.
(Въпрос от залата.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това го има в 18а.
След последните уточнения предложението заедно с редакциите е следното:
Член 61 остава в една норма, без алинеи и става:
„Чл. 61. Съобщаване на акта.“
Текстът, който виждате и сега, като текст на ал. 1, като след „съобщава“ се добавя „по реда на чл. 18а“. На практика от всички тези предложения, накрая стигаме до тази единствена добавка, нали, и всичко друго се отменя? (Шум и реплики.) Изказвания?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Говори при изключен микрофон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, не мога да пренебрегна това предложение за отлагане на гласуването. Не съм сигурен, че още сме готови с всички гости по ГПК, но при това положение прекъсваме до § 24 с отложено гласуване.

Прекъсваме за точка втора така, както беше прието в дневния ред.
Моля Ви, за гостите по АПК една кратка почивка, пристъпваме към ГПК.
Моля, колегите от администрацията да дадат възможност на колегите от съдебната система… (Реплики извън микрофоните.)

Пристъпваме към обсъждане на точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 854-01-44, НА С ВНОСИТЕЛИ КРУМ ЗАРКОВ И НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 22 МАЙ 2018 Г.
Мисля, че тук дебатът ни е половин час – точното време за това обсъждане.
Гости по т. 2 от Висшия съдебен съвет: господин Боян Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет; госпожа Даниела Марчева – член на Висшия съдебен съвет и член на Съдийската колегия; госпожа Боряна Димитрова – член на Висшия съдебен съвет и член на Съдийската колегия; госпожа Вероника Илова – член на Висшия съдебен съвет и член на Съдийската колегия; от Върховния касационен съд – съдия Емануела Балевска – председател на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд; госпожа Емилия Василева – съдия-председател на състава в Търговската колегия на Върховния касационен съд; от Софийски градски съд – съдия Валерия Братоева – съдия в СГС.
Има ли друг от СГС? Няма. Защото инициирахте голяма подписка – 84 подписка, ние се задействахме съответно с възможно най-голямата скорост, която е възможна в законодателната процедура. Ще докладвате ли на всичките 84? (Реплики извън микрофоните.)
Ще намерим къде да ги сложим, но очаквахме по-представителна група.
Виждам, че Висшия адвокатски съвет е успял да излъчи
Виждам, че Висшия адвокатски съвет е успял да излъчи представител – адвокат Гигова от Висшия адвокатски съвет; от Министерството на правосъдието – госпожа Даниела Болчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателството“; господин Ивайло Костов – преподавател по граждански процес в Софийския университет „Св. Климент Охридски“; адвокат Валя Гигова я обявих като представител на Висшия адвокатски съвет.
Давам думата за доклад на вносител.
Заповядайте, колега Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми високи гости! Благодаря Ви, за присъствието, за включването на точката в дневния ред.
Вие обявихте 30-минутно обсъждане така, че аз ще бъда съвсем кратък. Още повече, че темата е много добро известна на всички тук. Участвали сте в десетки групи, дискусии.
С две думи: водим се от принципа, че нещо трябва да се направи, нещо конкретно, нещо сравнително успешно имайки предвид ситуацията по отношение на натовареността на ключови съдилища в България, съответно недостатъчната натовареност на други, като търсим най-лесен и евтин достъп до правосъдието на по-слабата страна в определен спор. Всъщност, това струва ми се са двете страни на една и съща монета, тай като лесен и евтин достъп до задръстен по-същество съд, няма голям смисъл.
Затова Ви предлагаме да продължим това, което Народното събрание започна в края на 2017 г. въвеждайки новата ал. 2 на чл. 115 и правейки алтернативна възможност за подсъдност спрямо общия ред на компетентния съд по местожителство на ответника.
Основното ни предложение е тази възможност изцяло да отпадне и компетентен съд по определения вид дела – прекия иск на увредено лице спрямо застрахователя да бъде разглеждан от съда по местожителство на ищеца или по мястото на самото произшествие.
Благодарен съм и на двете постъпили становища – едното критично от Министерството на правосъдието, другото по-скоро в подкрепа на Върховния касационен съд. От това становище разбрах за съществуването на работна група в Министерството на правосъдието, която работи явно по много, по-широк кръг въпроси и много отдавна. Струва ми се, че е време имайки предвид, че дебата се води от отдавна да се заяви волята на законодателя и да преценим, вярвам, че нашето предложение е в правилната посока, веднъж завинаги този въпрос.
Справката, с която се запознахме е достатъчно категорична за важността и обема на проблема. Повече от 50% от делата, които са в Софийския градски съд и над 30% от въззивните жалби в Софийския апелативен съд, засягат този вид дела.
Това е абсурдно не само спрямо натовареността, а и спрямо самото съществуване на тези дела, които изискват, всъщност, доказване на най-различни факти и обстоятелства, които нямат практическа връзка с ответника застраховател, тъй като той трябва да удостовери и докаже само едно нещо.
Карането на експерти и свидетели от „Петолъчката“ в Сливен, например, до София няма никаква логическа обоснованост.
Затова пледирам за подкрепа на този законопроект. Запознати сме с неговата дискусионност и дискусията, която се води около него. Ако той бъде приет принципно на първо четене, струва ми се, че това Народно събрание и тази комисия ще е дала сериозен принос в решаването на един отдавна наболял проблем.
Между първо и второ четене, естествено, трябва да бъдат съобразени бележките на върховните съдии, както и други съсловни и заинтересовани лица, за да бъдат направени максимално прецизни текстове. Принципът, струва ми се, е ясен и затова аз спирам дотук с надеждата за една ползотворна дискусия и правилно решение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преди да дам думата на гостите, господин Зарков, ще си позволя да взема изказване, защото няма как да Ви направя реплика в представянето на вносител, но съм длъжен да подредя фактите по тази законодателна инициатива правилно.
Ще кажа как изглежда ситуацията: този въпрос го обсъждахме изключително интензивно при второто четене на така нареченото голямо изменение на ГПК. Обсъждахме го през септември и октомври месец. Тогава имахме много задълбочени дебати по това предложение и не взехме решение, защото включително и Вие, бих казал, че не участвахте в вземането и подпомагането да се вземе едно такова решение.
Аз заявявам, че тогава не ни стигна куражът, ние пък като управляващи да наложим едно такова решение. Тоест стори ми се преждевременно, стори ми се прекалено парциално и фрагментарно и щеше да бъде решение на парче, което щеше да се възприеме като силово наложено. Затова тази група решения смятахме, че трябва да бъдат на дебат на следващата стъпка при обсъжданията на ГПК и да тръгнат по пълната законодателна процедура, включително чрез работна група в Министерството на правосъдието.
Тук, имаше подмятания: „Откога е тази работна група в Министерството на правосъдието?“ Аз ще кажа: да не бъркаме работните групи там. Само преди две седмици имахте Законопроект, който беше резултат на другата работна група в Министерството на правосъдието, включително и с участието на върховни касационни съдии и обсъждахме въпроси, свързани с прилагането на Европейски регламент по заповеди за изпълнение на малки вземания, включително.
Спомняте си, че обсъждахме и правни норми, свързани с частичния иск. Тогава този проблем на беше спешен или не беше по-различно спешен отколкото всичките ни спешни проблеми в гражданското съдопроизводство. Така лансирана законодателната инициатива, да Ви кажа, събуди у мен подозрения, че е целева и преднамерена и не търси ефект вътре в съдебната система, а дири политически дебат и една състезателност, която аз бих казал, че не е конструктивна, за да не кажа, че не е красива в законодателния процес.
Никога за разлика от опозицията не сме отказвали да се присъединим към идеи, които произхождат от съдебната система и винаги в такива случаи сме търсили най-общия консенсус и сме канили опозицията да се присъедини към тези идеи.
Сега пак ще бъдем обвинени от обществото, от организации, които наблюдават законодателния процес, че решаваме спешно и аварийно един казус, че решаваме един казус от обществен и професионален натиск, че го решаваме едва ли не без предварително обсъждане, макар че за този случай бихме могли да извадим пресни стенограми отпреди шест месеца, че го решаваме, загърбвайки работната група в Министерството на правосъдието, в която тече дебата, защото там тече дебат. С решението да гледаме ускорено този законопроект се наложи да искаме и бързи реакции на всички. Аз благодаря на всички гости – и на Висшия съдебен съвет, и на Министерството на правосъдието, и на ВКС, затова че реагират по този въпрос. Кога СГС реши, че това е най-тежкия проблем? Той не беше ли такъв и януари месец – един месец преди съдебната ваканция, когато идва ред да се пишат делата? Защо трябва да се създава натиск? Защо трябва да бъдем поставени в ситуацията на натиск и на предрешеност и на предопределеност на решенията?
Тук ще кажа следното: аз бих искал да се присъединя към Вашата инициатива дори в процесуален законодателен план. Тоест исках и следвах казуса, за да може да го гледаме на едно заседание в пленарна зала. Ако беше годен Законопроекта – но, не може. Тук пак стигаме до симетрия на законодателната инициатива на омбудсмана. Тоест дава се принципно в медиите едно прекрасно решение, много хубаво решение – хапче, което решава всички проблеми, и чак после започва работата по същество. Още първият преглед на колегите експерти показва, че няма да можем да го приемем на две четения в едно заседание.
Вчера, доколкото разбирам от колегите, ще кажат и от работната група в Министерството на правосъдието, те също искат да предложат редакция на този текст. Така че няма да може да се състои обсъждането в едно заседание на двете четения да са в едно пленарно заседание.
Пак изпреварихме и разменихме фазите в законодателната процедура, подготовката да следва гласуването, а би трябвало да е обратното.
Реплика или дуплика?
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Реплика, господин Председател.
Далеч от мен е мисълта да политизирам проблема. Това не е предложение, което съм си измислил аз или моите колеги, или политическа сила. Това предложение е искане на съдии и на различни състави на Висшия съдебен съвет в частта му, която отдавна се занимава с натовареността на съда.
Как и защо е дошла законодателната инициатива? Тя идва по Конституция. Тя е такава, каквато е. Мога да дам примери на закони, които са приемани по много по-брутален начин, но не искам да го направя.
Искам да направя следното, ако ми позволите.
Моята роля на народен представител от опозицията е именно такава – да поставям на дискусия теми, които ми се струват важни, облечени със законодателна инициатива. Аз намирам Законопроекта и технически добре издържан, но предполагам, че ще водим и този дебат. Не е нужно да стане на едно четене. Нужно е да стане и да стане добре.
Законодателната процедура е ясно разписана – днес трябва да вземем решение по принцип, утре евентуално да го гласуваме в зала. И за никаква политика тук не става дума – да дърпаме завивката на кой е по-, най-.
Ситуацията е такава – имаме законодателно предложение. Ако искате не споменавайте откъде идва това законодателно предложение, но трябва да се вземе политическо решение, тъй като в работната група и в дебатите, които се развиват от години, се цикли именно в това.
Ясни са аргументите „за“ и „против“. Трябва в един момент да се отсече какво искаме да направим. И аз мисля, че това, което предлагаме, е правилният подход. Това е моята политическа позиция. Сега трябва да чуем Вашата. Можем да приемем заедно този закон и отговорността и заслугата ще е споделена. Но отхвърлянето му ще е само Ваша отговорност. Така стоят нещата. И няма нужда да се ревнуваме, а можем просто да работим.
Предлагам да дадем думата на експертите по същество, за да можем да вземем информирано решение и да сформираме след това необходимата работна група, да отразим бележките, особено по първи и трети параграф, защото там са постъпили сериозни предложения, някои от които приемам, други – не. Това е дебат за следващото четене.
На първо време обаче трябва да приемем принципа, с който –повтарям и за последен път го казвам, мисля, че е важно – ще допринесем съществено за качествената, по-лесна и в крайна сметка в по-голям интерес на гражданите работа на двете основни юрисдикции в България.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тъй като дефинирахте изказването като реплика, аз ще направя кратка дуплика в следния смисъл.
Приемам призива дебатът да е професионален. По тази причина смятам, че сме изразили дори прекомерна политическа и парламентарна толерантност за това, че форсираме законопроект на опозицията. Ако върнем лентата назад, ще видите, че тези предложения в Законопроекта за ГПК през месец октомври, са правени много преди това и от мен като вносител на предложенията, на работната група по ГПК, и на колегата Митев. По тази причина ние не можем да спорим или да отхвърляме нашите си предложения, които тогава не са били подкрепени.
Затова предлагам дебатът да се изчисти от политическа експлоатация – употребих този израз, и да бъде принципен. Да потвърдим това, което е трайна политика на Комисията по правни въпроси – да реагираме по исканията на магистратите, при това на всички магистрати. Ние досега сме били достатъчно толерантни и сме обсъждали дори соло становища на съдия от Х съд, който просто е отделил време и е изразил личното си становище по отделен законопроект.
Искам да подчертая, че дебатът трябва да бъде професионален, структурен, функционален. Апелът ми и към съдиите в подписката на Софийски градски съд е следният: да избягваме привнасяне на други елементи в теми, които са същностни и важни за тяхната работа. Така може да се получи ефектът на кривото огледало и да се получат съвсем различни резултати. Ако бяхте изявили тази воля през месец октомври, когато бяхме на кантар по вземане на това решение, резултатът щеше да е съвсем различен. Защото гледам реакциите Ви, от парламентарната трибуна очевидно ще четем стенограмите от онзи дебат, включително и от научно-теоретичната конференция.
Ще отнема не сега време, сега имаме половин час, от който мина много време, но ще отнема пленарно време, за да се види кой какво е коментирал по тогавашните предложения. Мисля, че колегите имат готовност за стенограмите от онова обсъждане.
Приемам също така един друг аргумент, но няма да разширявам дебата. Нека дадем възможност на гостите да вземат становища.
Господин Магдалинчев – за Висшия съдебен съвет.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, искам да започна оттам, където двамата изказващи се народни представители, направиха предложение за обединяване усилията на чисто професионална основа да се разглежда този законопроект и в никакъв случай да не се внася какъвто и да е политически момент.
Искам да благодаря и на членовете на Висшия съдебен съвет, които присъстват тук, и тези, които не присъстват, поради съдийската колегия, която, след като излязохме, продължи заседанието си, за това, че в спешен порядък Вие сте приели решение да се внесе и разглежда този законопроект. Той е внесен на 22 май и сега вече е на първо гласуване в Правната комисия.
Благодаря и от името на тези 84 колеги в Софийския градски съд, които са подписали становището, в което те изразяват желание и съгласие за спешното разглеждане на случая, поради специфичните проблеми, които се пораждат.
Само ще припомня, че въпросът с натовареността или по-скоро с неравномерната натовареност на съдиите в страната, е един от основните въпроси, който стоеше и беше заложен почти във всяка една от концепциите на членовете на Висшия съдебен съвет, кандидати за членове в този му състав.
Ще добавя още, че въпросът за неравномерната натовареност е поставен и в Актуализираната стратегия, приета от Народното събрание 2015 г., в пътната карта към него, а също така и в Годишния доклад на Европейската комисия по Механизма за оценка от месец януари 2017 г.
И само добавям, че следващата седмица един от въпросите, който ще бъде поставен към нас при изслушването ни от емисията на Европейската комисия, е точно въпросът с натовареността или с неравномерната натовареност.
Добавям и още едно нещо – днес председателстващият Съдийската колегия внесе предложение по тази точка, която днес обсъждаме тук, да се събере големият форум от субектите, които са адресати на становището на Софийския градски съд. Съдийската колегия с мнозинство отхвърли това предложение с идеята да оптимизираме точно разглеждането на този законопроект пред Правната комисия.
Пак казвам: проблемите са сериозни. Ние сме изправени пред много сложната дилема какво да правим с няколко основни съдилища в страната във връзка с неравномерната натовареност. Това е Софийският районен съд, Софийският градски съд с различни по характер производства. Естествено, всички тези неща са последици и на други процеси – икономически, демографски. В София се концентрира приблизително 1/3 от населението. Поради тази причина тук се увеличава и обемът работа.
Софийската колегия многократно е била изправена пред въпроса: как да разреши този проблем? Те са няколко, не са чак толкова много. Един от тях е, примерно, с увеличаване на магистратската численост. Магистратската численост в момента е толкова, че като се увеличава непрекъснато, освен финансовите, бюджетните въпроси, битовите въпроси се поставя и въпросът за това, че тези институции стават големи и реално неработещи, нефункциониращи. Поради това, като че ли един от най-бързите начини, способи за преодоляването на този проблем е законодателната промяна.
Поради тази причина благодаря на всички народни представители тук и се надявам, че действително съвсем професионално ще подходите към предлаганите изменения в ГПК, които се надявам, че ще допринесат на този етап все още частично, но този процес трябва да завърши и по-нататък, за решаване на неравномерната натовареност. Това е в полза на обществото, в полза е и на тези, които са пострадали от автопроизшествия, от пътнотранспортни произшествия, защото по този начин се доближава правосъдието до хората, които имат нужда от това. По този начин ще бъдат защитени интересите на справедливостта, на законността и най-вече на тези, които по независещи от тях причини, по една или друга причина са в невъзможност в някои моменти активно да участват в процеса, поради отдалечеността, поради здравословното си състояние. Освен всички чисто професионални аспекти, въпросът има и социално значение.
Надяваме се, че изхождайки от тези позиции всички народни представители от всички парламентарни групи от всички политически сили ще направите необходимото за неговото спешно разглеждане и приемане, а членовете на Висшия съдебен съвет и в частност на Софийската колегия, изразяват солидарност към всичко това, което ще предприемете за разрешаването на тези проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председателстващ Висшия съдебен съвет.
Членовете от Съдийската колегия желаят ли да вземат становище?
Госпожо Марчева, заповядайте.
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не становища. Приемам позицията на представляващия като становище. Имам предвид уточнения, детайли, допълнения в тази връзка.
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: Да.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Изцяло се присъединявам към това, което каза колегата Магдалинчев. Той изразява това, което многократно е говорено в рамките на заседанията на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, а и на Пленума на Висшия съдебен съвет. Само искам да допълня с няколко цифри и по-конкретни факти, за да добиете представа за сериозността на проблема и за това кое всъщност налага тези предложения да минат действително много по-бързо, отколкото би следвало да мине целият пакет от предложения, който изпрати Висшият съдебен съвет. В резултат на една инициатива ние събрахме становища, предложения от всички съдии в страната. Над 150 съдии участваха в тези предложения, включително и колегите от Софийски градски съд. Между другото, в тези предложения се подписаха и колеги от Софийския районен съд.
Тези предложения действително не са нови, но това не означава, че това е аргумент срещу разглеждането им сега и обсъждането им по-сериозно по същество. Надявам се и също призовавам дебатът да мине без политизиране на въпроса. Не говорим за натиск, тъй като проблемът с натовареността не е от вчера.
Последният анализ за натовареността, който Висшият съдебен съвет изготвя за всяка изминала календарна година, сочи много ясна статистика – колегите от Гражданско и Търговско отделение на Софийски градски съд, гледат точно 2,5 пъти повече дела, говорим за общи искови дела, от колегите си от останалите окръжни съдилища. Това означава забавено правосъдие, това означава една абсолютна нерационалност на процеса, тъй като този тип дела, които конкретно касаят преките искове, са свързани със събиране на доказателства, които не са на територията на София, това означава забавяне в разпити на вещи лица, изслушването на свидетели и на пострадали.
Щатът на Софийски градски съд не може да бъде увеличен. Ако трябва да го изравним с този на останалите окръжни съдилища в страната, означава, че Висшият съдебен съвет трябва да отпусне 80 нови щатни длъжности за съдия и още толкова и повече за съдебни служители, за което бюджет липсва и няма как да бъде отпуснат. Единственият инструмент е изменение на правилата на местната подсъдност, като считаме, че с представения законопроект не само, че няма да се засегнат правата на пострадалите, но и на практика ще се помогне за осъществяването на техните права.
Мисля, че вече казах за предложенията, които се гледат в Министерството на правосъдието. Там ще се забавят много, тъй като има предложения за изменения, касаещи заповедното производство и те са много сериозни. Аз лично считам, че до края на годината няма как да се случат, а проблемът е изключително спешен. Ние имаме протестни писма, които непрекъснато се разглеждат. Колегите са готови да обявят и стачна готовност, наистина са на ръба.
Затова Ви моля да обърнете внимание. Предложеният законопроект не съдържа толкова много разпоредби, не е нов.
И още нещо, за да не взимам още веднъж думата. Аз лично считам, че измененията в чл. 119, ал. 2 са особено съществени, тоест възможността съдът служебно да решава въпроса за подсъдността, защото последните изменения, които са възприети, на практика нямат целения ефект, тъй като невъзможността съдът сам да приложи правилата за местна подсъдност, на практика бламират точно този целен ефект.
И понеже Ви обещах статистика, да ви кажа: за 2017 г. общият брой граждански дела, които са постъпили в Софийски градски съд, са 4036. От тях 1800 са дела по Кодекса за застраховане – преки искове. Тоест 44,59% от делата са застрахователни обезщетения. Проследена назад, статистиката е абсолютно същата. Дори започват между 76 и стигат до 55%.
Същата е ситуацията и в Софийския апелативен съд, който разглежда на практика въззивни дела по този тип искове. Там също е между 30 и 40% броят на тези дела. От тях минимум 80% са дела, свързани с пътнотранспортни произшествия, които не са на територията на гр. София, тоест това са точно този тип дела, чиито изменения в ГПК по отношение на подсъдността ние целим.
Това е от мен.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на госпожа Марчева.
Колегата Хамид има думата.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, скъпи гости! Съжалявам, че дебатът отиде в тази посока, защото не това са мотивите на вносителя. Вместо да си говорим за увредено лице, за правата на потребителя и как да възстановим една справедливост да не получава един застраховател фактическото предимство и да изпадат увредени граждани, които имат право на преки срещу застрахователя, да нямат фактически затруднения, ние говорим за натовареност на съдилищата.
Този текст има друга цел – да уреди съвсем други отношения.
Разбирам в какво положение са съдилищата, те не са от вчера. Нека да говорим за правата на увреденото лице. Процесуална норма е, която урежда правото на такова лице срещу застрахователя по § 2. Нека дебатът да върви в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на господин Хамид.
Реплика – господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Вземам кратка реплика.
В случая, уважаеми господин Хамид, струва ми се, че правата и интересите на увреденото лице и интересите на задръстените съдилища, съвпадат. Така че е нормално да се говори и за двата въпроса. Още повече, както споменах и преди изказването си, достъпът до съд не се изчерпва с това просто да можеш лесно да подадеш иска си в него, а и с това бързо да се разгледа твоето дело и да бъдеш поставен в удобна ситуация, за да защитаваш правата си.
ХАМИД ХАМИД: Дуплика, ако няма други реплики.
Ето, Вие със своята реплика, господин Зарков, изяснявате истинските подбуди защо внасяте този текст точно сега. И май ще се окаже, че господин Кирилов е прав, тоест Вие сте го внесли не от грижа към увреденото лице, а от натовареността на Софийски градски съд. Така ли да разбирам Вашата реплика?
КРУМ ЗАРКОВ: Разбирайте, че и двете са достатъчно важни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Продължаваме с гостите, колеги.
Госпожа Белчина за Министерството на правосъдието.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Искам да уточня, че становището на Министерството на правосъдието не е критично по съществото на направените предложения за промени в трите текста, а е принципно и касае това, че обсъждането им трябва да продължи в работната група.
Мотивите ни за това са много сериозната дискусия, която се водеше там по тези три текста. Имаше много противоположни становища и движения в становищата от заседание на заседание.
Освен това, както вече и представителите на Висшия съдебен съвет казаха, ние в работната група работим не само по тези три текста, а по цял пакет от предложения, свързани с измененията в ГПК, включително и други предложения по отношение на местната подсъдност. Така че ние искахме всичко това да се гледа заедно, защото когато се приеме едно законодателно решение по един текст, то се отразява и върху другите законодателни решения, трябва всичко да се гледа систематично.
От тези принципни съображения ние изразихме това становище.
Мога да Ви кажа, че вчера също се събира работната група. Повечето от гостите тук са участници в работната група. Имаме движение напред по отношение на чл. 115, където работната група стигна до съгласие, но по отношение на съществените моменти в него и четената в залата редакция, то се различава от предложеното по чл. 115 в Законопроекта, внесен от господин Зарков. Там са отчетени други моменти, други хипотези.
Според мен не бива прибързано да се гледат текстовете, трябва да има широк дебат, трябва да бъдат отчетени интересите на всички заинтересовани страни, трябва да има широко обсъждане и тогава да се вземе това решение. Както господин Кирилов отбеляза, този дебат се водеше шест месеца преди днешна дата в същата тази Правна комисия, и тогава бяха изключително дискусионни текстовете. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Белчина.
Няма да задавам допълнителни въпроси, защото в края на миналата седмица се наложи да вляза в известност за това какви са тезите и аргументацията на отделните твърдения в дебата, който е в работната група.
Благодаря, че работната група е успяла да заседава във вчерашния ден. Няма да питам кой от присъстващите или отсъстващите е бил „за“ или „против“, и в кой момент – преди насрочването на това заседание или по-преди този момент.
Щеше ми се тези 84 магистрата, които са отправили покана за присъствие, да знаеха за този дебат. Ясно е, че законодателят няма как да се яви от понеделник до петък да отчете законодателната си инициатива пред тях, но се надявам за добросъвестно тяхно уведомяване, както и за това, че стенограмите и протоколите на Народното събрание са общодостъпни. Който работи със сайта на Народното събрание знае и лесно може да ги установи.
Госпожо Гигова имате думата.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз ще кажа няколко думи от името на Висшия адвокатски съвет.
Първо, аз съм много изненадана от този законопроект, защото ние в работната група работим по тези текстове вече два месеца. Веднъж тръгнахме да правим нещо както пише в Закона за нормативните актове и Указ № 833, и пак няма да го направим както трябва.
Изглежда моделът на Омбудсмана е много заразителен. Вие знаете какво стана с последните изменения на ГПК – под нагласата всичко да се свърши много бързо, станаха две неща: махнахме арбитражите, съдът се натовари по потребителските преводи, и след това направихме заповедното производство 50% исково и съдилищата съвсем вече няма да могат да работят. Всички тези емоционални причини за промени в законодателството няма как да намерят място в оценка за въздействие на един законопроект.
По отношение на действителните причини.
Ние всички сме юристи и не знам защо истината ни е толкова трудна. Социални съображения за изменения на този текст няма, защото и сега увредените лица могат да предявяват исковете по своя постоянен адрес. Проблемът е, че не го правят. Само че това си е тяхна работа. Защо не го правят е тяхна работа.
Има два въпроса. Ние сме постигнали съгласие по текстовете. Казвам това, за да изясня каква е нашата истинска позиция. Защото 84 съдии са направили подписка, а представяте ли си 14 хиляди адвоката ако я направят? Няма нужда да мерим по този начин нещата. Това е излишно, защото трябва да имаме държавническо отношение, независимо че ние защитаваме правата на едни лица, които упражняват свободна професия. Ние сме си взели нашето съвсем отговорно решение и ще подкрепим измененията на чл. 115, не в този вид, разбира се.
Истинската причина е натовареността на съдилищата. Това е цялата причина. Стига вече сме говорили за някакви социални причини. И досега увредените лица могат да си предявяват исковете, както по досегашния ред, но не го правят. Не го правят.
Ако ме питате мен ще Ви кажа каква е действителната причина, да не го правят.
Първо, защото има една обща подсъдност, наречена седалище или адрес на ответника. И понеже никой не знае дали искът е допустим или основателен, нормалната подсъдност в цял свят е една и съща.
Когато дискутирахме текста по чл. 115 миналата година, не знам дали си спомняте, един от основните аргументи да не го променим, беше Регламентът за застраховането, който урежда подсъдност на делата по седалище на застрахователя. Но това в момента като че ли избягва от дебата. Просто никой не се интересува в момента от Европейския регламент, никой не го поставя на дневен ред. То си е отговорност на законодателя. Отговорност за вреди носи държавата после.
Друг е въпросът, че Регламентът има пряко приложение и да видим като се предяви иск по седалището на застрахователя, дали пък съдът ще има основание да не го разгледа при пряко приложение на Регламента.
КРУМ ЗАРКОВ: Подценяваме интелигентността на хората.
ВАЛЯ ГИГОВА: Има регламент, колеги. Това е положението.
Другият голям въпрос, който трябва да намери разрешение, е какво е това потребител, защото се оказа, че потребител се употребява в нашето право по четири съвършено различни понятия. Дали потребителят е само физическо лице или юридически лица, които потребяват услуги? Така, както сте предложили текста – през призмата на социалната нужда, аз смятам, че действителната причина е да разтоварим съда, в което няма нищо лошо. Въпросът е как ще го разтоварим и за чия сметка? Защото никой досега не е дал отговор на въпроса: тази концентрация на застрахователните дела в Софийски градски съд, защото аз днес исках и допълнителна информация, каквото може да получим по линия на Адвокатските съвети, ако това въобще е възможно, е следното: колко от тези дела са на ищци, които живеят в София? Защото, ако Софийският съд е най-натовареният, София е най-големият град, живее 1/6 от населението в страната, би трябвало 1/4 от съдиите да гледат не 2,5 пъти повече дела, а 4 пъти повече дела от останалите, защото 1/4 от неселението живее в София. Ще се повторя, но никой не си е променил и не си е преместил съда от Лондон в Бирмингам, само защото в Лондон живеят 16 млн. души.
Нека си кажем истината – това е невъзможността по друг начин да се справим с натовареността на софийските съдилища, които не могат да дават своевременно и качествено правосъдие. Въпросът е: това ли е начинът? И ако сега се справим по този начин, премествайки делата в страната, което ще доведе до оскъпяване на процеса, защото ще започнат да се плащат сега едни разноски на адвокати, едни разноски на вещи лица, и хората ще се разхождат в страната… Не мислете, че разхождането е само към София. Сега ще стане обратно – ще има разхождане из цялата страна, особено когато е по местонастъпване на авариите. То е ясно – аз ако съм от София и друг е от Варна, ще се срещаме в Пловдив на магистрала „Тракия“, където е станала катастрофата.
Струва ми се, че вчера стигнахме до някакви разумни текстове. Висшият адвокатски съвет взе решение на заседание в петък, по мое искане беше направена тази дискусия, защото не искам да нося личната отговорност със собственото си правно становище по въпроси, които касаят 14 хиляди адвокати и техните клиенти.
Становището ни е да подкрепим становището на Върховния касационен съд – освен постоянния адрес, критерий да бъде, на първо място, настоящият адрес, защото, ако говорим за социална политика, настоящият адрес стои най-близо до човека, там, където той физически се намира.
И сме против изменение въобще на чл. 119. Считаме, че съдът в много по-ранна фаза трябва да каже на ищеца къде ще се гледа делото. Служебно съдът, преди да е изпратил препис от исковата молба, а не да разхождаме страните из цялата страна и съдът, като смята, че е компетентен, изпраща препис. Като сметне, че не е компетентен, изпраща делото на онзи съд, който е компетентен с оглед настоящия адрес. Ако няма настоящ адрес – постоянен адрес на ищеца.
Много ви моля, нека да назоваваме нещата с истинските им имена, но да не се окаже, че след шест месеца, поради друг вид натовареност, защото в София има много недвижими имоти, естествено, че има много повече недвижими имоти, отколкото територията на цялата страна, ще разпратим делата и касаещи собствеността върху недвижими имоти върху цялата страна. Защото тези въпроси с натовареността не могат да бъдат решавани с промяна на процесуалния закон, те трябва да станат с организационни мерки и като един работи повече, да взима три пъти повече от този, който работи по-малко.
КРУМ ЗАРКОВ: Подкрепяте ли чл. 115?
ВАЛЯ ГИГОВА: Ние не го подкрепяме в този вид, а във вида, в който предлага ВКС, плюс модификациите, които сме постигнали вчера на работна група. Защото ние искаме да имаме да имаме отговорна позиция, ние сме институция и след като виждаме, че има един проблем в съдилищата, сме склонни да помогнем да се преодолее този проблем. Но, пак казвам, ако това ще е прецедент, който ще отвори широко вратата за промяна на местната подсъдност, това е изключително грешен подход.
И само да довърша за една секунда: моето предложение е твърде просто – аз не мисля, госпожо Марчева, че тази работна група може да реши въпросите със заповедното производство и мисля, че въобще с електронно заповедно производство не би трябвало тази работна група да се занимава, защото нямаме яснота в каква посока ще се развие.
Моето предложение е: работната група да си довърши работата до края на юни, ние сме стигнали почти до финалните текстове, защото то е серия от промени. Изчакайте, няма да стане нищо за 15 – 20 дни. Следващото ни заседание е на 21 юни, ако не се лъжа. Предполагам, че до края на юни и началото на юли ще сме готови с абсолютно всичко, защото то е цялостна концепция за изменение на местната подсъдност, тъй като се изменят много други дела.
И моля да получим информация, за да можем да имаме достатъчна информация, която пък ние да дадем на колегите адвокати от страната, и от София, каква част от делата, които са концентрирани в София по застрахователните дела, са с ищци с адрес в София? Ако се окаже, че 90% или 70% от тези дела са, защото просто хората си живеят в София, не виждам защо трябва да изменяме местната подсъдност? Ако имате такава статистика.
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: Имаме. Аз Ви казах преди малко. Може ли пак да я повторя?
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз може би не съм я разбрала. Аз разбрах от общия брой дела, кои са застрахователните.
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: Аз ако искате, ще я кажа.
ВАЛЯ ГИГОВА: 4036 граждански и казахте 1800 дела от тях –застрахователни, колко са с ищци София?
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: 80% от тези. Това е по статистика, която ми е дадена от Софийски градски съд – 80% от тези дела.
ВАЛЯ ГИГОВА: От тези 1800 ли?
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: От тези 1800. Това е близо 34% от делата – гражданските дела, искови, първоинстанционни, които са образувани в Софийски градски съд – Гражданско отделение, говорим, които са със шифър, код „Застраховски“. Същото е и за 2016 г., същото и за 2015 г.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не ми разбрахте въпроса. Въпросът е друг.
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА: Ответникът дали е в София или не.
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: Ответникът застраховател – той винаги е в София.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не, за ищеца.
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: Ответникът, увреденото лице – да, точно това говорим – увредено лице, което не е от района на град София.
ВАЛЯ ГИГОВА: Колко процентна?
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: 80% от 1800 броя дела.
КРУМ ЗАРКОВ: Говорим за нещо различно.
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: Същото се отнася за статистиката и за 2016 г. Тогава, от 3505 броя дела, забележете в 2017 г. има ръст с близо 800 дела, 2016 г. – 3505 броя: от тях 1961 броя са така наречените застрахователни дела, тоест преки искове; от тях 55,94% са точно тези преки искове, имам предвид тези 1961.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тоест, няма привръзка по местонастъпване или адрес на ищеца, няма?
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: Да, нямат привръзка. Това е 80% от тези 1961 броя дела или от 55,94% - 40% са…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Имам 30 секунди, уважаема госпожо Гигова.
Оставам настрана работната група. Вие сте изненадана, че съм вкарал законопроект, след като Вие работите от месеци, аз се присъединявам, че има работна група, не знаех за нея и не знам какво работите от месеци, след като нямате тази информация? Оставам настрана, защото нямам много време.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тази информация я поискахме.
КРУМ ЗАРКОВ: Явно току-що я научихме. Не искам да се закачаме.
Важният въпрос е: дали промяната на подсъдността трябва да се използва като лост в решаването на проблема с натовареността? Вие казвате: според Вас „не“, според мен – „да“. Ние правим същото в АПК, който ще продължим да разглеждаме, тоест направили сме подобно предложение – чрез промяната на родовата и местната подсъдност, да насочим дела из страната. Вие имате Вашето становище.
Последно: моля, обърнете внимание на колегите Ви от Висшия адвокатски съвет – на тези от София, и от страната, защото може да има различни становища…
ВАЛЯ ГИГОВА: Естествено, че има.
КРУМ ЗАРКОВ: …също така и на онази доста агресивна практика, която съществува от определени адвокати да ходят при хората, претърпели произшествие още докато не са се осъзнали за какво става дума.
ВАЛЯ ГИГОВА: Имаме дисциплинарни производства срещу тях.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожи съдии от Върховния касационен съд, препращането на Висшия адвокатски съвет беше към ВКС, така че имате думата.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не, ние просто споделяме тяхното разбиране, казахме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Именно де, нека да чуем тяхното разбиране.
Съдия Балевска.
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА: Господин Председател, благодаря Ви за дадената възможност да вземем становище!
Аз не съм в групата, която е изработила становището, което така или иначе е от името на Върховния касационен съд и изразявайки някакви резерви към него, те ще бъдат мои лични резерви и ще бъдат само някакви въпроси, които считам, че трябва да бъдат изчистени, за да може един такъв законопроект наистина да има някаква ефективност. От друга страна, колегата Василева, която също присъства, тя ще защити това и ще каже какво са имали предвид колегите.
Категорично се присъединявам обаче към § 3, че разпоредбите на чл. 119, ал. 2 не следва да бъде по никакъв начин изменяна. Тя е достатъчно ясна, достатъчно коректна.
Целият спор, доколкото може да го има, е в една буквичка „и“, в един съюз „и“. Хубаво, ние ще го премахнем този съюз „и“ в разпоредбата на чл. 115, ал. 2 и тогава питам: какво правим с чл. 105? Член 105 дава най-широката възможност. Винаги един н закон започва с общата рамка и след това тя отива към стесняванията. Ние ще махнем общата рамка за неопределени искове, ще я махнем, тя няма да се прилага неизвестно защо, и ще си остане всичко останало?!
Премахването на едно право, което има една страна като изборно право – процесуално, при всички случаи трябва да бъде обяснено защо? В мотивите, които Вие предлагате – било то социални, било то всякакви други – обяснение защо до днес аз мога да си избера една подсъдност, а от утре няма да мога да си избера, защото буквичката „и“ ще бъде премахната, обяснение няма, а трябва да има обяснение. И трябва да има обяснение на плоскостта на съвсем други разпоредби. Местната подсъдност, както и миналия път, доколкото разбрах, е воден дебатът, е свързана с редица случаи на международна компетентност.
Тук също в мотивите няма – ще имаме ли ние някаква колизия с разпоредбите на Кодекса за международно частно право, ще имаме ли някаква колизия с регламенти, които задължително прилагаме?
За Върховния касационен съд няма никакво значение дали делата ще дойдат от 28 окръжни съдилища или ще дойдат от един окръжен съд – Софийския градски. Затова, по отношение на принципния Ви въпрос: подмяната на местната подсъдност, ще разреши ли проблема на един съд с неговата натовареност, аз ще Ви отговоря, че няма да го разреши. Защото няма принципно разрешение, защото утре, така или иначе, може да се случи, защото се е случвало, тези застрахователи да променят седалището си и те ще отидат във Варна или в Бургас. Тогава за Варна или Бургас ще вземем решение как да им променим подсъдността?
Това е подсъдност, установена в чл. 105, която никога, в нито едно изменение на Гражданския процесуален кодекс не е отменена за определени групи дела. Моля Ви, това да се помисли. Аз нямам нищо против да облекчим колегите от Градския съд, но, ето, това, което Ви каза преди малко колегата Гигова, обърнете много сериозно внимание, което е свързано с информация, която вчера даде заместник-председателят на Софийския районен съд, че от момента, в който имаме промяна в заповедните производства, те получават 1000 заповедни дела на ден, след това стават искови. Как ще променим, как ще оправим тогава Районния съд? Днес искате Градския съд, а утре Районният?
Моите уважения към колегите от Висшия съдебен съвет, но се учудвам, защото част от тях може би ще се върнат като съдии в съдебната система и искам да ги попитам: тогава какво ще правят? Аз след няколко години ще си отида, но, колеги, Вие ще се върнете. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Съдия Василева, заповядайте.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА: Доста бързо се случи това във ВКС да проучим една голяма част от колегите становищата по този законопроект във връзка с изготвяне на становището, което ни възложиха. Разбира се, не мога да кажа, че това е становище на 100% от колегите. Знаете, то се вижда и от особените мнения, които имаме в тълкувателните решения, винаги има подкрепа и на едната, и на другата страна.
Аз мога да изразя становище от Търговска колегия. По-голямата част от колегите считат, че направените предложения безспорно те са в полза на по-слабата страна – не само финансово, но и поради това, че по-бързо ще бъдат разглеждани делата им, защото няма да се налага извършване на съдебни поръчки за разпит на свидетели, няма да се налагат съдебни поръчки за вещи лица. Понякога и това се случва.
Безспорно натовареността е факт, но при всяко положение направеното предложение за изменение на тези три текста ще бъде в полза на по-слабата страна, както на потребителите, така и на увредените лица от едно застрахователно събитие.
Имаме резерви по отношение на премахването на общата подсъдност. Тези резерви са обусловени и с оглед международната компетентност, която е предвидена и в Регламент 1215 от 2012 г. и в Кодекса за МЧП, затова изрично нищо не сме говорили дали подкрепяме или не подкрепяме махането на думичката „и“. То се вижда от това, което сме написали в становището, именно защото имаме тези резерви. Но при всяко положение подсъдността по настоящ адрес трябва да присъства и аз не знам защо това е отпаднало от текста, който се предлага. Всички знаем, че настоящият адрес е този, който е свързан с мястото, където живее лицето и там, където няма настоящ адрес, а той съвпада с постоянния, добре би било да е по този начин. Отново поддържам това, че настоящият адрес трябва да се възстанови в текста.
Колегите обмисляхме варианта дали да не предложим и възможност за избор на по-слабата страна, на увреденото лица да предяви иска по местонастъпване на застрахователното събитие, но не сме го написали. То било в унисон и с международната подсъдност и компетентност. Това е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдия Братоева, уточнявам, че изключително ми липсва, не познавам съдия Любомир Илиев Василев – съдия в Софийски градски съд, Гражданско отделение първоинстанционни състави. Той е изпратил пет страници становище на собствено основание. Интересно, атрактивно е становището. То касае и адвокатски практики за заобикаляне на подсъдността и общо-взето е една реакция на свръхнатовареността, би следвало да се съобразява. Съжалявам, че съдия Василев не присъства в този дебат. Надявам се за второ четене да присъства.
Давам думата на госпожа Братоева.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Аз искам да благодаря на вносителите и да отговоря на забележката защо Софийски градски съд не се е включил тогава, когато се обсъждаше тази възможност миналата година. Напротив, ние внесохме тези предложения. Знаете, че съдиите и съдебната власт нямаме законодателна инициатива и разчитаме държавата да разпознава проблемите и да предприема необходимото за тяхното решаване. Държавата, по наше мнение, има нужда от бързо, тоест в разумни срокове, правосъдие, което да е най-близо до този, който е по-слаба страна в дадено правоотношение, а това безспорно е потребителят и увреденият от настъпило застрахователно събитие.
След като излязоха резултатите от въведената система за отчитане на натовареността вече ние имаме формално основание да предявим, надявам се, разумни претенции към нашия орган – Висшия съдебен съвет, който ни подкрепи и настоява за разрешаване на проблема в спешен порядък. Да, наистина местната подсъдност, знаем всички теоретични възражения срещу подобни изменения, само че това е най-безболезненият инструмент, чрез който държавата може да реагира на възникналия проблем.
И ако по този начин правосъдието ще отиде там, където е увреденият, без да засяга ничии права, напротив – чрез въвеждане на избор на подсъдност, която дава възможност за избор, нашето законодателство би се доближило именно да правилата в регламентите. Защото т. 18 от въпросния цитиран Регламент № 1218 изрично препоръчва във връзка със застраховането потребителските и трудовите договори – по-слабата страна, да бъде защитена от правилата за компетентност. Така че тези промени всъщност ще бъдат в съответствие с т. 18 от въпросния регламент.
Да, наистина целеният ефект е разтоварване на един натоварен съд, но зад това стои ограничаване възможността държавата да бъде осъждана да плаща обезщетения за бавно правосъдие. Защо? Защото обективно в разполагаемите зали Софийски градски съд не може да разглежда 50% от делата на цяла България. Това е обективно невъзможно.
Правосъдието не е бавно, защото правораздаващите в Градски съд не изпълняват своевременно задълженията си, напротив – въпреки полаганите усилия не може производство по едно такова дело да бъде приключено в рамките на едно съдебно заседание, съответно да бъде постановено решение в изискуемите от закона срокове. Чрез промяна на местната подсъдност тези проблеми ще бъдат отстранени.
В този случай може би внесената редакция да не е най-съвършената, но все пак е основа за дебат от народните представители. Ние апелираме те да разпознаят и да разберат, че има проблем и да намерят държавническо решение на този проблем. И това е един от начините, а на този етап в спешен порядък е и единствения възможен.
Да, наистина има работна група към Министерство на правосъдието. Аз съм участник в тази работна група като представител на Софийски градски съд, в което качество се намирам и тук. Трябва да Ви кажа, че дебатите в работната група вървят очевидно по-тромаво.
ВАЛЯ ГИГОВА: Професионално.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Обсъждаме многократно неща и слушаме аргументи, които вече са излагани и в голяма степен донякъде са безплодни, защото се връщаме на едно и също нещо много пъти. Тъй като в работната група се постигна консенсус относно местната подсъдност, аз моля този консенсус да бъде продължен и всъщност именно тези разпоредби да се разгледат от Народното събрание в спешен порядък, а да не изчакват работната група, на която предстои разглеждане на редица спорни предложения и моето мнение е, че това няма да приключи преди лятото, съответно ще се върнем към обсъждания септември и евентуално в края на годината, ако отпадне заповедното производство може да очакваме да се внесе законопроект. А тук нещата са изчистени до голяма степен и е възможно да се разгледат извън работата на работната група. Всъщност и фактът, че самата работна група се консолидира относно възможен текст на 115, това е достатъчен показател, че дори на теоретично и професионално ниво нещата се уеднаквиха и се стигна до някакво общо решение на този голям проблем. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на съдия Братоева за изразеното становище.
Господин Костов, заповядайте.
ИВАЙЛО КОСТОВ: Уважаеми народни представители, Ивайло Костов от Софийски университет.
Известно е от предната работна група, че аз може би съм най-големият противник на тези промени и няма никакво съмнение в това, по чисто теоретични съображения. Аз също съм участник в тази работна група в Министерство на правосъдието и е вярно, че вчера се постигна мнозинство, не бих казал консенсус, защото може би аз, уважаемият Благовест Пунев и може би съдия Балевска имаме малко по-различно мнение, но като цяло наистина се постигна консенсус по отношение на редакцията на разпоредбите на чл. 113, на чл. 115 и на чл. 119.
Някак си пропускаме чл. 119 и всички се фокусираме върху това, че трябва да бъдат разширени възможностите на някои увредени лица или потребители с оглед на разтоварване на съдилищата. Но това няма никакво значение. Затова взех думата. Въобще нямаше да взимам думата днес.
Не мога обаче да си представя как изведнъж, аз оставам поне с впечатлението, че има съгласие по разпоредбата, по формулировката на чл. 119.
Простичко да обясня за какво става дума. Ако вчера работната група се обедини с много малко противници, не мисля че се обедини около това, уважаема госпожо Гигова, а се обедини сякаш около виждането, че ако ще се пипа чл. 119, служебната проверка на съдилищата по отношение на местната подсъдност, трябва да бъде изтеглена към момента, към който съдията изпраща преписа от исковата молба за отговор на ответника. Най-късно към този момент. В никакъв случай – краят на съдебното дирене.
Ако бъде оставен като краен момент краят на съдебното дирене, аз ще Ви кажа какво се случи. Някой ще се сети след първо заседание, или еди-си кога, да прехвърля дела от София някъде другаде, страните ще трябва да си ангажират адвокати на съответните места, на които ще се прехвърлят делата, на всичкото отгоре ще се окаже така, че след като тази подсъдност е задължителна, тя е абсолютно процесуална предпоставка, евентуални постановени решения на първоинстанционните съдилища в противоречие с правилата на местната подсъдност ще бъдат недопустими. И ние трябва да сме много наясно с това какво ще се случи.
Поради това единственият възможен момент, ако въобще ще се пипа, но очевидно натам върви мнозинството, е да бъде максимално рано. Така че, пак казвам, имайте предвид– изглеждат кратки тези разпоредби, но всъщност проблемите са много големи. Защото ние приемаме конюнктурни решения по отношение на чл. 115 и на чл. 113 – няма какво да се лъжем. Това няма нищо общо с принципа. Вероятно ще има и следващи промени. Някой друг ще иска да се променя местната подсъдност. Оставете вече принципи, теоретични постановки и така нататък. Да не се окаже някакъв невъобразим хаос с тези 1800 дела на година или колкото са. Нямам никаква представа колко дела гледат застрахователни из страната, но в Градски съд се вижда какво е. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Костов.
Съдия Братоева – за кратко уточнение.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Само да уточня, че всъщност в работната група ние постигнахме някакво общо мнение не за промяната на чл. 119, а за въвеждането на нова алинея към чл. 115, която да позволява служебна проверка на местната подсъдност от сезирания съд до изпращане на исковата молба за отговор на ответника, ако той приеме, че е компетентен. В противен случай съдът дължи да изпрати исковата молба, делото на съответния местен, компетентен по правилата на чл. 115, съд. И тогава няма да съществува опасността множество дела, по които са извършвани процесуални действия да бъдат прекратявани от сезирания съд и изпращани впоследствие на друг съд за продължаване на тяхното разглеждане.
Местната подсъдност – само искам да обърна внимание – това е способът да се дистрибутират делата между равни по степен съдилища. И трябва да се избере съответната привръзка. Ако привръзката е настоящият или постоянен адрес на увреденото лице, респективно местонастъпване на увреждането, тоест процесното ПТП, то тогава ние питаме: чии права биха се засегнали от въвеждането на тези алтернативни местни подсъдности.
Знам тезата – да, ответникът е този, който трябва да се ползва от благоприятната местна подсъдност. Но тук говорим за ответник застраховател – този, който предлага услугите си на територията на цялата страна. И само фактът, че поради регистрацията си има седалище в град София, това не налага ние да съобразяваме този негов интерес изключително и за сметка на потребителите. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за уточнението.
Молбата ми е, ако ще има реплики между гостите, те да са кратки, защото виждам, че и колегите народни представители искат да вземат отношение.
Заповядайте, госпожо Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ще напомня нещо, което сигурно вече голяма част от присъстващите тук, са забравили.
Не знам дали си спомняте първоначалната местна подсъдност по заповедните производства беше по адрес на ответника, обаче беше и по местно изпълнение на задължението и голяма част от делата бяха в София. Настина имаше концентрация на делата в София. Промени се и остана само по постоянния адрес на ответника, вследствие на което мога да Ви кажа, какво стана: просто се оскъпи събирането. Само че това оскъпяване на събирането рефлектира върху цената на кредитния ресурс. Изведнъж общият процент на разходите нарасна с 0,5%. Същото ще стане сега. Невидимо застрахователите ще си калкулират разноските за разхождане на делата напред – назад из страната и застрахователният продукт ще поскъпне. Само че, когато правим анализ за въздействие по дадена законодателна промяна, защото ние никога не правим достатъчно сериозен анализ, а винаги ад хок действаме да решим някакъв проблем, това веднага ще стане ясно. Защото никой, който се занимава професионално с даден вид дейност, няма да си позволи лукса натоварването и икономическата тежест да бъдат върху него. Напротив, тя ще остане пак върху потребителите и ще бъде в цената на застрахователния продукт, така както се увеличи цената на кредитния ресурс.
Това исках да Ви кажа – ще преместим нещата пак от здравата на болната глава. Да го имате предвид, всички равномерно ще понесем тежестта на увеличаване на тези суми, които застрахователите искат – не искат, ще трябва да ги плащат. Нали трябва да си наемат адвокати, пък тези адвокати са обикновено от София. Аз лично нямам нито едно застрахователно дело и ми е много чиста съвестта, че не говоря при условията на някаква субективна обремененост, просто не гледам такива дела. Това ще стане! Това ще е крайният резултат!
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, госпожа Гигова.
Съдия Балевска – за реплика, предполагам?
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА: Не за реплика.
Имам предложение към вносителите. Нека не забравят, така както обикновено става, че трябва да има и една преходна разпоредба, която точно да каже от кой момент ще се гледат висящите производства по единия ред и от кой момент насетне ще се гледат по новия ред. Може би от датата на постъпване на исковата молба. Не знам. Това е само като предложение.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на съдия Балевска за предложението.
Господин Зарков, заповядайте за изказване.
КРУМ ЗАРКОВ: Кратко отношение към казаното.
Искам да се обърна към господин Костов.
Да, ние сме запознати с Вашите становища, тъй като те са изразявани многократно. Искам да Ви уверя, че не се отнасяме пренебрежително нито към същността им, нито към принципите, нито към теорията. В интерес на истината, тук има различни видове принципи с еднаква сила, които се сблъскват. Вие наблягате на принципа на подсъдността спрямо адреса на ответника – с право, има принцип на непосредственост, има принципи на реалността, бих казал.
Уважаема госпожо Гигова, Софийски градски съд не отговаря на дефиницията за здравата глава. Разбирате ли? Трябва да го разберете! Отваряте въпроса за истината – кой крие и къде съм скрил в мотивите, че целта на този проект е разтоварването на тези ключови съдилища, което рефлектира също и върху защитата на по-слабата страна, по причини, които изразихме?
Съгласен съм, затова благодарих в началото на становищата, които изразиха – особено това на ВКС, тъй като по-същество Министерството на правосъдието не казва нищо по същество на въпроса, ВКС обръща внимание на чл. 113, на чл. 119 в частта, която сме предложили. Не гледаме пренебрежително на тях. Напротив! Днес и утре обаче в пленарната зала трябва да поставим принципа, да вземем принципното решение, тъй като работната група там зацикли. И няма да може да отцикли! Това го казвам с отговорността на човек, който наблюдава процеса отблизо.
Отваряме този закон, след което, ако вчера са се събрали работната група вследствие на този законопроект и са намерили някакви консенсуси, колеги народни представители имат възможност да вкарат между първо и второ четене тези предложения, да ги обсъдим съвсем професионално, аргументирано и неемоционално. Принципът обаче за изключване на този вид подсъдност по адрес на ответника в случая според мен е неизбежен. Реалността е такава.
Уважаема госпожо Гигова, по отношение на застрахователите – аз съм Ви слушал много пъти по ГПК, и октомври месец, в продължение на часове. Оставете конкуренцията да регулира този нов разход на застрахователите. Те ще го включат в начина, по който се конкурират. А конкуренцията в този сектор е сериозна. И съсредоточаването на делата в София има отношение към сектора.
По отношение на чл. 113 също има важни въпроси, които се поставиха и днес, и в становището. Мисля, че имаме силата тук да дадем добавена стойност на работната група, като отпушим процеса там, където те не успяват, поради простата причина, че тук става дума и за политическо решение в крайна сметка.
Последно – за Преходната разпоредба.
Абсолютно сте права – това не е забрава от наша страна. Несъществуването на Преходна разпоредба в този род закони също има своето директно следствие, но е въпрос, който между първо и второ четене трябва да бъде много сериозно обсъден. Благодаря Ви, за предложението.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, колега Зарков, за становището.
Реплики към това изказване има ли? Не виждам.
Госпожо Димитрова, заповядайте.
БОРЯНА ДИМИТРОВА: Благодаря за възможността да кажа няколко думи по въпроса.
Няма да повтарям всичко, което казаха моите колеги, защото споделям мнението им по отношение на това, че тази промяна би улеснила и би подобрила достъпа до правосъдие. Това би била грижата към българския гражданин и конкретно към увреденото лице, за което става въпрос.
На следващо място – споделям напълно, че това ще доведе до подобряване ефективността на съдебната система, защото, няма какво да се лъжем, свръх натоварените софийски съдилища накърняват редица норми, поради което и цялата държава страда. Ще преодолеем отчасти драстичната неравномерност на натоварването, но и това е нещо.
Ние като кадрови орган сме изправени пред много тежка задача – да решим въпроса с равномерната натовареност в България. Повярвайте ми, това е едно от малките възможни предложения, които се надяваме, че ще получат разрешение за справяне с този проблем и то при положение, че сме събрали становищата от цяла България, от всички окръжни съдилища в България, които с готовност биха поели тези дела. Казвам това, защото съдебната система всъщност разполага с вътрешен ресурс да се справи с проблема „Натовареност”. Една такава промяна, би спомогнала за справяне с темата за собствен ресурс. (Шум и реплики.) Да, разбира се, ако има законодателна възможност. Добре знаете, че ние сме с рестриктивен бюджет.
Другото наше решение по въпроса ще бъде увеличаване на щатовете, съответно искания за увеличаване на бюджета на съдебната власт. Добре знаете, че ние сме на едно от челните места по съотношение на съдии спрямо население на 100 хиляди човека – даже днес приехме подобен анализ на Европейската комисия за ефективност на правосъдието, което ние, решавайки въпроса на софийските съдилища, не можем да пренебрегнем.
Професионално съм изкушена да кажа, че напълно споделям това, което колегата от Софийски градски съд каза по отношение на местната подсъдност. Вие като законодатели, предполагам, че когато започнете да правите промяна, се съобразявате с обществените очаквания от тази промяна. Това, разбира се, означава нов и различен начин на мислене както от наша, така и от Ваша страна, поради което, споделяйки и правната доктрина по въпроса за подсъдността, няма как да е по друг начин.
Аз призовавам до помислим по най-бързия възможен начин, как бихме съчетали по-модерното мислене с всички тези утежнения, които за толкова кратко време не мога да изброя, с резултата от нашия съвместен труд.
Тук чух, че говорим по емоционални причини, искаме тази промяна по някакви емоционални причини. Не! Ние тук излагаме факти и те са такива: около 50% са само делата на застрахователите за първото полугодие на 2018 г. в Софийски градски съд. С една подобна законодателна промяна, колкото и малко да се усети, със сигурност ще се усети. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на госпожа Димитрова за становището.
Госпожо Имова, имате думата за становище.
ВЕРОНИКА ИМОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, аз съм изкушена също да кажа моето становище, което е становище на всички мои колеги от Висшия съдебен съвет във връзка с предложения Законопроект, което становище е породено от необходимостта да реагираме адекватно, навреме, бързо, с мерки, които касаят защитата на един обществен интерес, висок обществен интерес. Не само частната защита по отношение на изключително високата натовареност, която е хроничен проблем за Софийския градски съд, но да защитим интереса и на слабата страна в тези два вида правоотношения на потребителите и пострадалите увредени лица от деликти по застрахователните дела.
София е демографски променена. Обществените отношения във връзка със социално-икономически и демографски промени в София са драстично променени. Животът е по-силен от Закона. Законът трябва да следва живота, а не обратното. Ние трябва адекватно бързо да алармираме, че следва да защитим обществения интерес.
Като членове на Висшия съдебен съвет сме длъжни да регулираме така работата на съдилищата, на органите на съдебната власт, в частност на съдилищата, щото да осигурим бързо, ефективно и качествено правосъдие. Всичко, което казаха колегите, е вярно. Не споря с представителите на доктрината. Съгласна съм и с техните аргументи, но трябва да се намери разумно решение и то в посока на законодателна промяна, така както е предложена, или с вариантите, които са обсъдени от представителите на доктрината.
Искам да подчертая, че инструментите на органа Висш съдебен съвет са единствено институционални, както каза колегата от Градския съд – ние нямаме законодателна инициатива.
Именно тук е мястото да кажем: нека властите да си сътрудничат точно в такива моменти. Това е точният момент, в който ние апелираме за законодателна промяна, да не чакаме това тромаво произнасяне от тази комисия, която вече месеци наред не може да формулира промените в Закона, действително във връзка с наболелите проблеми, какъвто е този, с това, че 50% от тези дела, за които става дума, се концентрират в Софийски градски съд. Съдиите от страната имат готовност да поемат част от тези дела – застрахователните и на потребителите, защото, вярвайте ми, и те се срамуват и притесняват от факта в пъти по-ниската си натовареност, по-ниската си ангажираност в правораздаването. Ние искаме да им създадем достатъчна ангажираност да спомогнат да се решават бързо, качествено, ефективно и срочно съдебните дела.
Заставам зад колегите си, подкрепям Проекта и смятам, че ще се намерят разумни решения. Действително в детайлите, тоест тези изключения от общите правила за местната подсъдност могат да се детайлизират като правна формулировка, но при всички случаи трябва да се постигне частична промяна в правилата на местната подсъдност. Тази промяна не е насочена само към решаване на един частно-правен проблем – натовареността. Тя има по-далечна социална цел – защита на обществения интерес, от ефективно и срочно правосъдие.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на госпожа Имова за изразеното становище.
Колеги, други изказвания? Чухме гостите.
Аз ще си позволя да кажа няколко думи в заключение.
Ще подкрепя предложението, което са направили колегата Крум Зарков и група народни представители. Колегата Данаил Кирилов правилно каза, че още в предходната инициатива за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс ние сме обсъждали подобни предложения, подкрепяли сме ги принципно. Ясни са мотивите. Аз мисля, че тук никой нищо не крие по отношение на това, че се решава проблем с прекомерната натовареност на Софийския градски съд. Това беше изразено ясно и от становището на вносителите, беше изразено и от гостите на заседанието. Ясно е обаче, че тези текстове няма как да бъдат приети безрезервно и безкритично, нуждаят се от редакции.
Не ми се иска да влизам по същество, само ще маркирам, че в § 1 според мен трябва да не отпада настоящият адрес и следва да бъде допълнен към редакцията, която са направили колегите към постоянния адрес.
В § 2, след като има решение на работната група, тук отварям една скоба – аз също не знам и не ми е известно до този момент – от този момент и от това заседание разбирам, че има работна група, която се занимава с тези въпроси, това вече е някакъв проблем, свързан с комуникация, с Министерството на правосъдието и е по-скоро за блиц контрол.
По § 3 съм със сериозни резерви по отношение на неговото оставане. И задължително считам, че следва да бъде подкрепено становището, което чухме тук от съдия Балевска за Преходна и заключителна разпоредба по отношение на заварените производства. Ясно е, че умишлено вносителите не са включили такава разпоредба, но между първо и второ четене този въпрос трябва да се обсъди и да дискутираме в тази посока. Благодаря.
Има ли реплики към това изказване?
Изказвания има ли?
Ако няма, колеги, преминаваме към гласуване на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 854-01-44, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 22 май 2018 г.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Единодушно е приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 854-01-44, внесен от Крум Зарков и група народни представители.
Благодаря за участието на господин Магдалинчев, членовете на Висшия съдебен съвет, на съдиите от Върховен касационен съд, на съдия Братоева от Софийски градски съд и на всички останали, на Министерството на правосъдието, на госпожа Гигова и на господин Костов.
Приключваме с точка втора от дневния ред.
Предлагам Ви да направим 15 минути почивка, след което да продължим с Административнопроцесуалния кодекс.

(След почивката.)

ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, след направената почивка и след приключване на точка Втора, преминаваме към обсъждане на § 24. Той беше докладван, беше прочетено предложението за редакция на референтите към Комисията, беше оттеглено предложението на народните представители Христиан Митев и Емил Димитров и от тук нататък имате думата за изказвания по прочетената редакция от колегите – референти за § 24. Ако е необходимо, да я припомним?
„§ 24. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието на чл. 61 се изменя така: „Съобщаване на акта”.
2. В ал. 1 след думите „съобщава” се добавя „по реда на чл. 18а”.
3. Ал. 2, 3 и 4 се отменят.”
Припомням, че тази редакция е съобразена с проведеното от нас гласуване за § 4 по отношение на изменението на чл. 18а, където изначално уредихме начина на съобщаване и призоваване в административните и съдебни производства по Административнопроцесуалния кодекс.
Имате думата за изказвания.
Няма. Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване на редакцията на § 24, както Ви
беше прочетена.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се редакцията на § 24 по отношение на чл. 61.
Предлагам Ви да подкрепим по принцип предложението на колегата Данаил Кирилов и текста на вносител за § 24.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Подкрепени са по принцип тестът на вносител за § 24 и предложението на господин Данаил Кирилов.
Имаше заявка от страна на Върховен административен съд и от Съюза на административните съдии да се върнем към чл. 19б, който гласувахме на предходното заседание.
Господин Гайдов, имате думата да обосновете становището си, защо трябва да се върнем към чл. 19б?
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Колеги, предлагам да обърнете внимание на това, което вече беше гласувано по административния договор. Прие се тезата, че като цяло действащите разпоредби се запазват, от 19а до 19ж, като се направиха само в два текста промени – в 19е и 19ж. В същото време практиката показва – и това, което беше казано в дебата, че основната материя относно вместимия договор ще се разглежда в специалните закони.
В чл. 19б, ал. 1 конкретно имам предвид, се предвижда начинът, по който ЗУСЕСИФ-а има препращаща норма, как се сключва административния договор по АПК.
Естествено, когато става дума за специални закони и когато ще се уреди специална хипотеза кога ще има административен договор в дадена материя, дали ще бъде Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), дали ще бъде здравно осигуряване, дали ще бъде някаква друга материя, там в специалния закон се разписват срокове и процедури.
Принципът, който е заложен в 19б, на практика е неприложим, но ако не бъде ясно разписана самата процедура в специалния закон, крие опасности да има препращане към материята за индивидуалния административен акт. Затова моето предложение – и това, за което стана дума в дебата миналия път, е, че 19б, ал. 1 в този си вид, според нас е, първо, мъртва норма или води до рискове, ако нещо не е доразписано в специалния закон относно сключването. А става дума все пак за договор, макар и административен, а не за индивидуален административен акт.
Моето предложение, разбира се, ако има тази възможност, е депутатите да гласуват за отмяна на 19б, ал. 1. Не говоря за другите алинеи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на съдия Гайдов за изразеното становище.
На база на това, което току-що чухте, Ви предлагам да се върнем към § 6, с който се изменя чл. 19б, като правя предложение за прегласуване и за редакция на § 6 в следния смисъл:
„В чл. 19б се правят следните промени: ал. 1 се отменя, алинеи 2, 3, 4 и 5 се преномерират съответно на алинеи 1, 2, 3 и 4.”
Изказвания по така направеното предложение за прегласуване и за нова редакция на § 6 относно чл. 19б? Няма.
Преминаваме към прегласуване на § 6 относно чл. 19б, като подлагам на гласуване редакцията, която Ви прочетох и която правя по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от нашия Правилник.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се редакцията на § 6 относно чл. 19б и отмяната на ал. 1, както и преномерирането на останалите алинеи.
Връщаме се към § 25 по вносител.
Имаме текст на вносител, имаме предложение на колегата Данаил Кирилов за изменение на § 25, имаме предложение от мен и колегата Емил Димитров за заличаване на § 25, който оттеглям.
Имате думата за изказвания, становища, мнения по § 25 – предложението на колегата Данаил Кирилов за редакция на този текст – чл. 64.
Заповядайте, господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Пак уточнявам, тук нямаме становище на пленума. Изразявам моето лично становище.
Смятам, че това са чисто лекционни промени. Принципно те не променят смисъла и съдържанието на тази норма. Тя се прилага без проблеми в момента във Върховния административен съд.
По отношение на второто предложение за ал. 2 да изпишем изрично какво е „административно бездействие”, мисля, че е малко рисковано. Ясно е какво е административно бездействие. Смятам, че вариантът, който е по вносител, е по-добър. Това е моето лично становище.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на председателя на Върховния административен съд за изразеното становище.
Други мнения, становища, изказвания?
Професор Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Господин председателят на Върховния административен съд каза едно нещо, което наистина е така. Да, редакционни са предложенията.
В един голям коментар на АПК административни съдии, които са го писали, посочват, че невинаги е ясно, кога имаме административно бездействие. Аз лично съм констатирал известна противоречива съдебна практика при определянето на административното бездействие. Всъщност в крайна сметка се стига до това нещо, тъй като иначе, ако имаме бездействие, което е в определението на административен акт по АПК като неизпълнение на материално-правни разпоредби, това ще си бъде индивидуален административен акт. За да се разграничи… (Шум и реплики.) Да.
Има смесване в съдебната практика на индивидуалния административен акт със смисъла на административно производствено бездействие. Затова си позволих да го препоръчам, като са го препоръчвали не един, а върховни административни съдии, включително и в големия коментар на АПК. Има го като противоречива съдебна практика също. Не че е фатално. Да, прилага се в много от случаите правилно, но има и такива, в които има противоречия. Нищо повече от това. Както си преценят народните представители. Казвам го като коментар. Иначе това, което каза господин Председателят, е вярно – да, редакционни са нещата, уточняващи са, изясняващи са.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на професор Тодоров за становището и разяснението.
Изказвания?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Приемайки за много полезни разясненията, които дадоха и професор Тодоров, и председателят на Върховния административен съд, ние няма да подкрепим предложението на народния представител Данаил Кирилов, не защото не го разбираме. Разбираме желанието, което има да се реши съществуващ проблем на практиката, но доколкото Върховният административен съд има възможност да уеднакви чрез своите правомощия тази практика, ние често, професор Тодоров, сме изправени в тази зала пред подобни въпроси. Когато противоречива практика или решение на някои нискоинстанционен съд понякога противоречи даже на здравата логика. Наскоро имахме подобно нещо в измененията на Закона за местното самоуправление, ако си спомняте, където обяснявахме що е то „обикновено мнозинство”. А ние трябва да гледаме Закона… (Шум и реплики.)
Надявам се да го видите и да вземете мерки по него, тъй като се наложи… (Шум и реплики.)
Да. Но не съм сигурен, че това е правилният ход, тъй като трябва да четем законите и те да бъдат ясни, съгласно Закона за нормативните актове, за хората, не само за юристите. И когато пишем в закон що е то обикновено мнозинство – това е повече от половината, или що е то бездействие – това е, когато няма действие, не съм сигурен, че по този начин допринасяме за авторитета на Закона. Това е причината, поради която ние ще подкрепим текста по вносител, а не предложението на народния представител Данаил Кирилов.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, колега Зарков.
Реплики към негово изказване? Не виждам.
Заповядайте, професор Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ: Да, това е вярно. Хубаво е да бъде ясен Законът и да няма противоречия в прилагането му, но факт е, че, когато има, е по-добре да се отстранят. Освен това, така и така се гледат промените на АПК, разбира се, с тълкувателна дейност може да се направи това нещо, но кога ще стане и как ще стане? Съдът е натоварен, има и по-важни неща, които някой път трябва да реши от тяхна гледна точка. Тук имаме възможност. Това е в съответствие с принципа за процесуална икономия.
Само да Ви кажа. Когато навремето писах определението за индивидуален административен акт изцяло 21, всъщност определението е само в ал. 1. Нататък са дадени само кога не е индивидуален административен акт и кога е, тоест давани са само разяснения. Защо са давани тези разяснения? Защото в практиката имаше непрекъснато противоречие, непрекъснато процесуални актове се обявяваха за индивидуални административни актове и какви ли не други случаи.
Между другото, именно защото 21 беше сложен с много уточнения, изключения кои не са, кои са и дори в края на 64, ако не се лъжа: административно производствените действия на административния акт по издаване не подлежат на самостоятелно обжалване. Пак е изключение, ясно е. Но като се сложат тези изключения, това спести изключително много противоречива съдебна практика и неясноти.
И в случая става въпрос за същото, нищо повече. Редакционни са и разяснителни, няма съмнение. Да, ако си много добър съдия, със сигурност ще го решиш и без да се уточнява това нещо. Да може човек като види, че нещо не става така, както е написано в Закона, да не се опита да реагира. Не че ще е фатално, ако не се приеме, разбира се.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Доколкото това беше реплика, господин Зарков, ако желаете дуплика?
КРУМ ЗАРКОВ: Да.
Това не е противоречие, а много принципен спор за това: „Що е то закон и какво трябва да бъде?”.
Истината, професор Тодоров, разбирам Ви напълно, но ако изхождаме от факта, че съдията може да прочете превратно ясни текстове, то колкото и текстове да правим, въпросът остава. И това е спор, който водим често тук.
Аз съм привърженик на даването на повечето свобода на съдиите в тълкуванието на текстовете, казуистичното буквалистко писано, особено на кодекси, често създава обратен ефект. Вие като практик и учен го знаете по-добре от мен.
По отношение на примера, който дадохте, там са изредени много ясни хипотези, действително. Докато тук все пак, признайте, че словосъчетанието „бездействие има, когато административният орган не извърши действие” буди недоумение. Разбирам логиката, която стои зад това предложение.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Изказвания? Не виждам.
Преминаваме, първо, към гласуване предложението на народния представител Данаил Кирилов за изменение на § 25 относно чл. 64.
Който е съгласен, моля да гласува.
За 1, против – няма, въздържали се – 5.
Не се приема предложението на народния представител Данаил Кирилов.
Преминаваме към текста на вносител на § 25.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на вносител по § 25.
Преминаваме към предложение на народния представител Данаил Кирилов за създаване на нов § 26 относно изменение на чл. 68. Тук имаме предложение за редакцията на работната група, с което разполагате.
Изказвания, мнения, предложения, становища по изменението на чл. 68, по-скоро по допълнението на чл. 68? Не виждам. Ще постигнат консенсус в работната група по отношение на текста, с който разполагате пред вас.
Ако няма изказвания, преминаваме към гласуване.
Преминаваме към гласуване на предложението на работната група и на предложението на народния представител Данаил Кирилов.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, без против и въздържали.
Приема се предложението за редакция на работната група и респективно предложението в редактирания вариант на колегата Кирилов.
Преминаваме към § 26 за изменение на чл. 74.
Има предложение за редакция на работната група – § 26 да бъде отхвърлен, около което работната група постигна консенсус, припомням, като резултат от миналата работа.
Предложението се оттегля.
Други мнения, изказвания, предложения? Не виждам.
Преминаваме към гласуване, като първо ще подложа на гласуване предложението на работната група за отхвърляне.
Който е съгласен § 26 да бъде отхвърлен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за § 26 да бъде отхвърлен и не се подкрепя от Комисията.
Параграф 27 – допълнение на ал. 2 на чл. 84.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов за изменение на този параграф и предложение за редакция на работната група.
Изказвания, мнения, предложения по текста на вносителя, по предложението на колегата Кирилов, по предложението на работната група? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция на работната група, като Ви предлагам да подкрепим по принцип предложението на колегата Кирилов и на вносителя за § 27.
Който е съгласен да ги подкрепим, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Подкрепя се текста на вносителя по принцип и предложението на колегата Кирилов.
Параграф 28 – предложение на работната група: § 28 да бъде отхвърлен.
Параграф 28 се отнася до изменение на чл. 90.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения по отношение на текста на вносителя за § 28 и предложението на работната група за отхвърляне, по което, доколкото си спомням, бяхме постигнали консенсус.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група – да бъде отхвърлен § 28 по вносител.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Параграф 28 по вносител е отхвърлен.
Параграф 29 – текст на вносител, за изменение на чл. 97.
Изказвания, мнения, предложения?
Господин Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Лично аз, за да не ангажирам колегите, сме против текста на § 29, тъй като той определено нарушава правата и интересите на гражданите, защото да се допълва административен акт, мисля, че по този начин, и съм склонен да отида по-далеч, административният акт по този начин се санира. Как така ще се считат мотивите за част от мотивите на административния акт? По никакъв начин не мога да го разбера и моля за малко повече яснота по въпроса.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Божанков.
Господин Председател на Върховния касационен съд, имате думата, още повече че се интересуваме от становището на пленума.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Пленумът принципно не се е произнесъл по това, но ще кажа личното ми становище, като ще направя допълнително искане, ако това се възприеме, тъй като при нас съществува проблем във връзка и то най-вече, касаещ правата на гражданите.
Ще започна с предложението, което касае чл. 97. Чл. 97 казва, че „в двумесечен срок от получаване на преписката, по-горестоящият административен орган следва да се произнесе“, като срокът за обжалване при хипотеза на мълчалив отказ за гражданите възниква, когато изтекат сроковете по чл. 149, ал. 3 от АПК. Самият гражданин и жалбоподател обаче не знае обективно кога преписката е постъпила при по-горестоящия административен орган. Това създава проблем за защита на гражданите и на лицата, които са обжалвали по административен ред, защото следва да следят служебно, да се обаждат на по-горестоящия административен орган и да се доверяват на информация, която те получават по неофициален път от този по-горестоящ административен орган.
Струва ми се за редно и правилно, ако може да се задължи по някакъв начин този по-горестоящ административен орган да уведомява гражданите на коя дата е постъпила съответната преписка при тях, за да може и гражданинът да следи за срока и когато той не се произнесе в съответния срок да му обжалва мълчаливия отказ. Това ми е принципно предложение и ако някой от новите представители, го възприеме, това е много важно, защото създава проблеми най-вече на гражданите за установяването в кой момент започва да тече срокът за произнасяне на по-горестоящия административен орган.
Аналогично това е при данъчните производства, където също срокът за мълчаливото потвърждаване – чл. 45.
По отношение на това, което каза народният представител от БСП във връзка с разясненията. Принципно, когато се обжалва административен акт при по-горестоящ административен орган, съответният административен орган дори само да напише „остава без уважение жалбата“ при нас подлежи на обжалване административният акт, а не решението на по-горестоящия административен орган.
Не виждам никакъв проблем в тази редакция, защото ние проверяваме законосъобразността на административния орган с изключение, пак правя изключение, защото в нашите закони изключенията по-често са правила, има специални закони, където подложи на обжалване решението на по-горестоящия административен орган. Тогава този орган трябва да изложи мотиви, защото ние проверяваме неговото решение.
Принципът е този: когато се потвърди или се отхвърли жалбата против административния акт, на съдебен контрол подлежи административният акт, а не решението на по-горестоящия административен орган.
ТЕОДОРА НИКОЛОВА: Вероятно Вие се смущавате от това, че немотивиран административен акт ще бъде саниран чрез произнасянето на горестоящия административен орган. Знаете обаче, че има много стара съдебна практика, че дори с придружаващото преписката писмо, дори административният акт да е немотивиран достатъчно добре, дори да не е бил обжалван по административен ред, органът може да изложи допълнително мотиви до съда дори с придружаващото преписката писмо. Тоест тази редакция не е в противоречие със старата практика на общия върховен съд.
Разбирам какво Ви смущава – че един ясен порок на административния акт ще бъде компенсиран с произнасянето по административен ред. Това съответства на най-старата и постоянна практика на стария Върховен съд. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Професор Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Много горещо подкрепям това, което господин председателят на ВАС каза. Много добра идея, много полезна наистина и горещо я подкрепям.
Що се отнася до мотивите на горестоящия орган – това е желязна практика през цялото време още от Върховния съд, от Постановление № 4 от 1986 г. досега. В постановлението на Върховния съд, което е действащо, това нещо го има. Само смея да кажа, защо като има желязна съдебна практика, се предлага този член. Защото малко е изнасилено правото при това тълкуване. С оглед на целесъобразност съдът е решил, че ще присъедини мотивите на горестоящия орган към до стоящия. Всъщност има изрична разпоредба, че се обжалва административният акт, тоест със собствените мотиви, а не с мотивите на горестоящия. Има желязна съдебна практика, но не е съвсем в съответствие със закона. Поради тази причина нека да я направим законосъобразна тази съдебна практика – да бъде в съответствие със закона. А тя е целесъобразна, между другото, защото не може, заради това че долният пропуснал, а горният – допълнил, да разкарваме гражданите или организации по инстанциите. Разкарването е много по-неприятно отколкото – не му се нарушава правото на защита, защото след това той отива в съда с тези мотиви. Така е имаме единно мнение с колегите от Върховния административен съд в този случай.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на професор Тодоров за изразеното становище.
Колеги, други изказвания, мнения, предложения?
Принципно разбирам мотивите, но в момента ми е трудно да се опитвам и да правя и да предлагам текстове по чл. 97 от АПК.
Предлагам Ви, ако колегата Зарков или някой от колегите от БСП, или някой от другите колеги – госпожа Александрова, го припознае, ще подложа на гласуване, макар че тогава ще Ви помоля за ясна формулировка на текста. Ако не, Ви предлагам друго разрешение – в следващото заседание да се върнем към това предложение, тъй като то така или иначе ще е предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, когато ще има време да го имаме в коректна, писмена форма и тогава ще го подложа на гласуване. Можем да отразим в протокола примерно, че го прави колегата Зарков и когато имаме готов текст да го подложим на гласуване на следващо заседание, а сега да гласуваме текста на вносителя, доколкото го имаме в ясен вид.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: След чл. 97, ал. 1 – то е едно изречение, да се постави изречение: „компетентният орган е длъжен да уведоми жалбоподателя за датата, в която е постъпила административната преписка“. То само едно уведомяване има. Трябва да знае гражданинът и юридическото лице.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Възприемаме това, като предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2.
Противопоставяте ли се, колега Зарков?
КРУМ ЗАРКОВ: На мен също ми звучи доста логично, тъй като сме запознати с практиката – до мен е и колегата адвокат, как се звъни, да се пита. От другата страна може да ти каже практически каквото си реши.
Отново колегата Милков ми подсказва, че те го правят с куриер, но това пък оскъпява процеса. Така че аз съм съгласен да приема това предложение, но тъй като и председателят на Правната комисия го няма, нека да го направим, за да го има в доклада, а да го гласуваме, когато сме в по-пълен състав. Ако искате можем да го направим и няколко човека. Аз съм съгласен с предложението.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Съгласен съм, колега Зарков. В такъв случай ще гласуваме това предложение, направено от колегата Зарков, в следващото заседание на Правната комисия.
Ако нямате други мнения, изказвания и предложения, ще гласуваме текста на вносителя за § 29.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 29.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се текста на вносителя за § 29.
Правя изричното уточнение, че предложенията по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на § 29 ще бъдат гласувани в следващото заседание на Комисията по правни въпроси.
Параграф 30 – текст на вносител. Без предложения за редакции.
Изказвания, мнения, предложения по текста на вносителя за § 30 – създаване на нова ал. 8 в чл. 114? Не виждам изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване § 30 по вносител.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на вносителя за § 30.
Параграф 31 – изменение на чл. 116.
Има предложение за редакция на работната група:
„В чл. 116 думите „с изпълнението на решението“ се заменят със „с решение за отказ те да бъдат уважени или с изпълнение на постановено положително решение по тях“.
Изказвания, мнения, предложения по § 31 и предложението за редакция на работната група? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група, около което беше постигнат консенсус.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението за редакция на § 31 и самият § 31 е приет.
Параграф 32 – текст на вносителя за създаване на нов чл. 128а (1) искове за обявяване на нищожност на решения и определения, поставени от административните съдилища и Върховния административен съд.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Предложение за редакция на работната група.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Председател на ВАС.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Доволен съм, че има такава норма. Тя е наложена от практиката, защото досега нямаше регламентирано тези производства. Мисля, че има проблем относно това пред кой съд да се предявяват тези искове по чл. 128а. Както в общите съдилища, така и при нас сме наложили практика, че административният съд е като първа инстанция, без значение, че актът е на Върховен съд. Става въпрос за едно установително производство, което установява нищожност на едно съдебно решение, без значение кой е издател на този акт. В общото правораздаване по същия начин – дори и решение на петчленни състави на Върховния касационен съд, е районният съд. Затова аз апелирам към промяна само и единствено на подсъдността, а именно ал. 2: исковете се предявяват пред съответния административен съд, а не пред съда, чийто съдебен акт се оспорва. Това е моето предложение.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Чолаков.
Професор Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Абсолютно го подкрепям. Да знаех, че ще го подкрепи и Върховният административен съд, бих го написал направо така.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на проф. Тодоров.
Възприемам това предложение. Правим го заедно с колегата Александрова по реда на чл. 83, а. 5, т. 2. – в предложението за редакция на работната група в ал. 2 новият чл. 128а да звучи така:
„Чл. 128а исковете се подават пред съответния административен съд“.
По тази логика в цялата разпоредба на чл. 128а правим предложението и навсякъде думите „жалбите“ да се заменят с „исковете“ – в ал. 1 и в ал. 3.
В редакцията се появяват „жалбите“. Тук правя следното уточнение: в работната група бяхме стигнали до изводите, че става въпрос за жалби. Следвахме тази терминология. След сега станалите уточнения възприемаме становището на председателя на Върховния административен съд и на професор Тодоров, че терминът следва да е „исковете“.
Други изказвания, мнения, предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението, което правим с колегата Александрова на предложението за редакция на работната група по отношение на ал. 2 на чл. 128а и по отношение на замяната на думата „жалбите“ с думата „исковете“ в текста на чл. 128а, в ал. 1 и 3.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група с приетата току-що редакционна поправка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Решението по иска подлежи на касационно обжалване.
Смятам, че трябва да бъде само „решението подлежи на касационно обжалване“, а не „по иска“. Или решението на Административния съд. Това е чисто граматически.
КРУМ ЗАРКОВ: Петчленен състав.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Решението на Административния съд подлежи на касационно обжалване. То е ясно къде и как. (Уточнения при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: С оглед на станалите разисквания и на уточнението, което беше направено, Ви предлагаме с колегата Александрова редакция на ал. 3 в следния смисъл: „Решението на Административния съд подлежи на касационно обжалване.“
Ако сте съгласни, Ви предлагам да гласуваме и тази редакционна поправка по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 в предложението за редакция на работната група.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Предлагам Ви да подкрепим по принцип предложението на вносителя и предложението на колегата Кирилов.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на вносител и предложението на колегата Кирилов.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Параграф 32 е приет.
Параграф 33 – текст на вносител; предложение от Данаил Кирилов; предложение от Митев и Димитров; предложение за редакция на работната група.
Знаете, че имахме произнасяне на Конституционния съд във връзка с тази разпоредба.
Имате думата за изказвания, мнения, становища.
Заповядайте, съдия Гайдов.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: От името на Асоциацията на административните съдии, считаме, че действащите разпоредби, които са в момента в чл. 132 са ясни и някаква част от промените, които виждам тук, някои са съдържателни, някои са чисто редакционни и пояснителни.
Смятаме, че след решението на Конституционния съд, което беше съвсем наскоро, действително се налага промяна единствено в т. 2, която касае подсъдността на Върховния административен съд относно оспорването срещу актовете на Министерския съвет, на министър-председателя, заместник министър-председателя и министрите.
Тук, действително, според нас с оглед решението на Конституционния съд се налага законово решение като последица от решението на Конституционния съд. Всички останали текстове, които и към днешна дата работят, мислим, че не налагат сериозна промяна и не виждам какво постигаме с направеното предложение.
Моето предложение е да се предложи текст за допълване на т. 2 и предлагам на вниманието Ви конкретен такъв текст: „оспорването срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя; заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление.“ Това са изрази и думи от конституционното решение.
Допълваме като изречение второ, което е и предложението дадено в т. 2: „в останалите случаи както и когато тези органи са делегирали правомощията си на длъжностни лица или органи, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд“. Тоест нашето предложение възприема по принцип предложението по т. 2, направено в ЗИД и смятаме, че преди това трябва да има това пояснение с оглед на диспозитива на конституционното решение. Всички останали промени по точките според нас са просто недостатъчно мотивирани и животът показва, че не се налагат, защото основната цел за промяна на правомощието е постигната с т. 2, а именно разтоварване на Върховния административен съд, за да може той да изпълнява и своите други правомощия по чл. 125 от Конституцията.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на съдия Гайдов за направеното предложение.
Възприемам същото и го правя по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 точно както беше представено, разбира се, с гласуване Комисията ще реши дали ще ограничи изменението само до т. 2, или ще се разпростре и върху останалите предложения по вносител.
Имате думата за други изказвания.
Господин Председател, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Изцяло поддържам това, което каза колегата Гайдов. Разбирам, че когато е правен Проектът, все пак сме имали нормата на чл. 125 от Конституцията в този вид и затова предложенията са били да се намери друг начин за разтоварване на Върховния административен съд и е направена възможността за делегиране.
Това е било някакъв компромисен вариант и съм благодарен, че те все пак са се замислили да ни помогнат по някакъв начин. Към онзи момент това е бил почти единственият вариант. В момента Конституционният съд даде достатъчно добра възможност със законодателя да раздели задължителната компетентност, която е при нас и от която ние не бягаме категорично е тази, която може да слезе на първа инстанция в административните съдилища.
По отношение на другите неща, също споделям колегата Гайдов. Измененията в т. 5 и 6 са абсолютно ясни. Това е допълване на този текст, който не създава – нямаме и противоречива практика за тези текстове. Ако имате идея да правите нещо с Висшия съдебен съвет, това вече е Ваше правомощие. Те са си при нас и ние си ги гледаме най-чинно.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на господин Чолаков.
Заповядайте, професор Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ: Подкрепям казаното от представителите на Върховния административен съд. Редакционни са промените. Да, има стабилна съдебна практика, просто уточняваме.
Има едно нещо обаче, на което Ви обръщам внимание: решението на Конституционния съд. Аз бях един от хората, на които бяха поискали становище във връзка с това решение.
Имайте предвид, че решението на Конституционния съд – обжалват се решенията на Министерския съвет, министър-председател и така нататък министри, доколкото се осъществяват правомощията им съгласно Конституцията. Имайте предвид, че това е много неопределено понятие. Обратното значи да не се обжалват пред Върховния административен съд, ако те осъществяват някакви противоконституционни правомощия. Всички правомощия по принцип са в съответствие с Конституцията. Вярно, че Конституцията изброява по общ начин правомощията, но това е твърде общ начин. Когато вкараме в кодекса нещо, което е казано по твърде общ начин, имайте предвид, че това създава условия да се появи противоречива съдебна практика. Споделих това опасение с господин Гайдов, когато обсъждахме този въпрос. Позволих си с докладчика на делото да говоря за тази формулировка. Дава се да се разбере, че се осъществяват конституционни правомощия, когато всъщност те издават индивидуални административни актове, а не други актове. Дава се илюстрация със служебните правоотношения.
Върховният административен съд, доколкото разбрах, имат по-друга позиция. Формулирано по този начин, както е формулирано в конституционното решение, да, изрядно е формулирано. Имайте предвид, че това е много общо, много неясно. Ще предизвика противоречива съдебна практика потенциално в даден момент в бъдещето. По принцип всички правомощия са в съответствие с Конституцията, когато са законосъобразни.
Иначе, възпроизвеждането на конституционно решение с нищо няма да промени нещата. Така или иначе си стои това конституционно решение. В мотивите това конституционно решение отива в друга посока – стига да са индивидуални административни актове, тогава се обжалват пред Върховния административен съд. Не стоят нещата едно към едно в конституционното решение.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колега Зарков, заповядайте за изказване.
КРУМ ЗАРКОВ: Започваме да гледаме част от Законопроекта, който беше силно застъпен към първо четене – една от основните части. В мотивите на Законопроекта цялата система чрез делегация наречена в самите мотиви „елегантно решение“, което да изчисти евентуални съмнения относно конституционосъобразността им. Междувременно дойде решението от Конституционния съд.
На пръв почит, Вашето решение, уважаеми съдия Гайдов, звучи много добре и съответства на това решение. Но то поставя според мен два много важни проблема.
Първият е това, което спомена професор Тодоров и мисля, че няма нужда да казваме, че формулировката е много обтекаема.
Другото е, самото решение на Конституционния съд, което е всъщност решение по тълкувание на определена разпоредба в Конституцията, предупреждава, че тази разпоредба – ал. 2 на чл. 125 от Конституцията, цели да осуети опити на законодателната власт да изключи от подсъдността на Върховния административен съд някои или всички актове на МС. Тоест ние много внимателно трябва да подходим тук, за да не тръгнем с мотивите, които споделяме за разтоварване на съда, все пак да направим това, което Конституционният съд ни предупреждава, че не трябва да правим.
Ситуацията, пред която сега сме изправени е следната. Надявах се, имайки предвид, че решението излезе към края на месец април, работната група или хората, които са по-пряко ангажирани със закона ще го вземат на абордаж, ще преосмислят елегантното решение с делегацията, което изглежда малко изкуствено, и на основание на това решение според мен можеше да се направи точен списък – може би още е възможен, на онези актове на Министерския съвет, които очевидно не са упражняване на държавнически правомощия, а по-скоро на менажиране на определено ведомство или подчинена структура. Ако има такъв списък, бихме могли да облекчим работата на Върховния административен съд и това би било логично.
Простата норма, както беше продиктувана, според мен ни връща на изходна позиция – да се запитваме дали би била конституционно съобразна и ние не сме склонни да го подкрепим.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, колега Зарков.
Реплики към изказването на колегата Зарков? Не виждам.
Съдия Гайдов, заповядайте.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Благодаря за този дебат. Безспорно това, което се каза, е важно, което следва да се има предвид, че самият текст не изчиства проблема. Мисля, че в тази зала никой не мисли, че така общ текст, ако взаимстваме конституционното решение, изчиства изцяло проблема. Нещата се гледат в цялост. Мисля, че имате целия Законопроект пред себе си и знаете, че в Преходните и заключителни разпоредби има редица материални закони, и въпросът, който сега поставяте, отново ще го поставите – дали в този закон е правилно да бъде подсъдността на Административния съд или на Върховния съд?
Според мен не е необходимо към днешна дата да изчистваме този въпрос, защото това предстои в следващите две или три седмици.
В момента е важно да въведем принципа. Мисля, че законодателното решение, което ще бъде изцяло Ваше, следва да се придържа към действащите закони в България, а те са: щом има решение на Конституционния съд, Вие трябва да дадете някаква последица от това като законово решение. Въвеждаме принцип, който трябва да бъде отстояван в този ЗИД с Преходните и заключителни разпоредби или ако нещо бъде изтървано, да бъде взето предвид по-нататък. Сега е важно да положите принципа, на който мястото му трябва да е в т. 2. Само искам да напомня, че трябва да се следва общия принцип. Молбата ми е да не изнасяме дебата за Преходни и заключителни разпоредби, а да продължим смело напред.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Господин Зарков за дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Приемам това като диалог, в който търсим правилното решение. Формално трябва да уточним, че Конституционният съд дава своето решение в упражняване на своята тълкувателна функция – чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията. Тоест от него не произтича директно действие.
Всички тук на първо четене се съгласихме, че има проблем и трябва да търсим неговото решение. Проблемът е в очевидната неадекватност на определени актове на изразените висши държавни органи да подлежат на високата подсъдност, тъй като тя има друг смисъл. Сега трябва да видим как да намерим качественото законово решение. Притеснява ме, склонен съм да подкрепя, че ние ще кажем общата формулировка за упражняване на държавна власт и после в специалните закони ще го уредим. Притеснява ме конституционосъобразността на това решение, тъй като решението ни предупреждава да не изключваме тези актове. Трябва да подходим много внимателно, иначе ще завъртим колелото още веднъж.
Струва си да отложим това гласуване, тъй като тук, имаме ясната хипотеза, в която всички имаме ясна воля, опитваме се да изключим едни актове от компетентността на Върховния административен съд, но не сме сигурни точно как да го направим. Работната група, за съжаление, не е успяла да даде достатъчно адекватно решение и като че ли трябва още малко време. Мисля, че въпросът заслужава да бъде оставен за накрая, за да може всеки един от нас да поработи още малко по него. Това е моето предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Зарков се обърна към мен, и макар да съм извън процедурата, може би ще ми дадете възможност да взема становище.
Моето мнение е следното. Ако говорим за конституционното решение във връзка с чл. 132, мисля, че Конституционният съд, макар да не беше казуистичен и пределно конкретен все пак даде критерий, който ние следва да съобразяваме. Освен това в мотивите на Конституционният съд за мен съществена предпоставка при тълкуването и прилагането му са съображенията, свързани с възможността законодателят да решава отделни въпроси за подсъдността, съобразявайки критерия „конституционна установеност на правомощията на органите на централната изпълнителна власт“. Да, това не е лека задача и си е задача случай по случай законодателят да прецени в специалния закон доколко му е предоставена тази конституционна възможност и доколко може да поставя ясна и точна граница.
Дадени са някои примери в интерес на истината. Подкрепям разбирането, което чух във финалната му част, че в този случай ние можем да се откажем от задължителната делегация, ако може така да я определим, и да оставим делегацията като правна възможност, която и сега министрите имат. Когато решат и преценят министрите винаги могат да делегират издаването на актове. (Реплика от народния представител Крум Зарков.) Ще видим текста в Закона за администрацията, но според мен там изрично се посочва как министърът разпределя ресорите на съответните си министри. Така че в рамките на това му правомощие той може да делегира по някои от индивидуалните административни актове или от вътрешно-служебните актове да делегира тези дейности на заместник-министри или трети лица. Аз все повече се удивявам, вече и началници на политически кабинети и главни секретари подписват актове, които доскоро приемахме, че само и единствено министърът може да ги подпише. Очевидно административната практика обогатява института на упълномощаването.
Според мен не е толкова необходимо да вкарваме специфична интрига в главата на ведомствата. Имам предвид следното: особено, като в един политически кабинет трябва да разпределиш функциите. Знаете, че една от най-специфичните, бих казал, мениджърски дейности на един министър е как да разпредели функциите между заместниците си, така че да има и баланс, и контрол. (Реплика. Оживление.) Специфична е работата и обикновено, пак казвам, това е въпрос на управленското изкуство на административния мениджър да вземе правилното решение, да усети възможностите на всеки един. Това е за делегирането.
Вече за кои актове биха могли да бъдат подсъдни на административните съдилища, ми се струва, че колкото и да е тежка и пипкава работата, тази работа трябва да си остане на законодателя и да я направи в специалните закони и сега, където можем да сторим това, ако сме готови за това, имаме достатъчно възможности в Преходните и заключителни разпоредби да дефинираме подсъдността на тези актове.
Тъй като не бях, колегата Митев ми предостави тази възможност, аз се присъединявам към неговото предложение по чл. 83, ал. 5, така че моля да ме считате за съвносител на предложението по т. 2 на ал. 2 от чл. 132, както той Ви е прочел, защото работим по един и същи материал.
КРУМ ЗАРКОВ: Нашата сътрудничка в работната група ни подсказва: не е ли редно тогава да направим препратка, че тези правомощия ще бъдат определени в специален закон, защото иначе съдът остава… (Реплики извън микрофоните.)
Според мен второ изречение трябва да се направи както съдия Гайдов каза: срещу актовете вкарваме думите на Конституционния съд, когато се упражняват конституционните правомощия и така нататък, и след това трябва да се направи второ изречение в смисъла на „други актове, определени със закон, подлежат на друга…“ Нещо такова трябва да стане. Изключението трябва да бъде определено със закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кое искате да определим в закон? Изключенията. И аз така разбрах. Затова изключенията трябва да са в изречение второ. Първо изречение ни е принципът, както го е записал Конституционният съд. Първо изречение ни е препис от решението на Конституционния съд. Тук дебат нямаме.
Във второ изречение, ако искате, защото то е „ в останалите случаи“ да стане „в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на длъжностни лица или органи, издадените от тях административни актове, се оспорват пред съответния Административен съд“. Тогава законодателят всъщност само дефинира, определя, насочва в специалния закон, да кажем, изключителната подсъдност.
Професор Тодоров може би се изказал.
ИВАН ТОДОРОВ: Ще си позволя само да кажа за какво стана въпрос. Решението на Конституционния съд – дали ще го възпроизведем в АПК, или няма да го възпроизведем, си стои. Подлежи и на официално тълкуване на Конституцията, подлежи на прилагане и съдът винаги може да го приложи.
Имайте предвид, Конституционният съд е взел противоречиви решения. Има решения с 11 на 1 глас, абсолютно противоречиви примерно за сътрудниците на Държавна сигурност. Абсолютно противоречиво решение с 11 на 1 глас. Конституционният съд си сменя понякога нещата. Това, което аз разбрах, че Конституционният съд е имал предвид, е, че когато действа като ръководител на ведомството министър или министър-председател, или който и да е, това не са индивидуални административни актова. Това са или вътрешно служебни или от някакъв друг характер актове – трудовоправни и какво ли не още може да бъде. Това вече не са упражнявани съгласно техните властнически правомощия по Конституцията. Това е идеята. Дават пример с дисциплинарните актове: назначаване, уволнение, наказание. Вижте колко неопределено казват „не са съвсем индивидуални административни актове“. Влизането в такова разтегливо понятие, това е много неопределено, много обтекаемо и може да създаде противоречива практика. Конституционният съд може да си смени нещата – имайте го предвид, дадох и пример, има и други примери.
Това, което смятам, е много просто. Конституционният съд е имал предвид само индивидуалните административни актове на министрите, когато са издадени лично от тях, когато са индивидуални административни актове, когато не са го възложили на някой друг. Има желязна съдебна практика, че по делегация не подлежат на обжалване. Вярно е, но имайте предвид, че там чисто теоретично е спорен въпрос, затова го изясняваме.
КРУМ ЗАРКОВ: Ако Ви разбрах правилно, трябва да си оставим чл. 132 както си е и после в специалните закони да го направим…
ИВАН ТОДОРОВ: Съгласявам се, че предложенията, които са направени, са редакционни и това, което предлагат съдиите от Върховния административен съд, съм съгласен да го приемат, тъй като по същество е точно така. Хубаво е за делегациите да се каже изрично, тъй като нещата стоят чисто теоретично малко спорно, но и да не се каже, практиката е желязна, но имайте предвид, че всяка практика подлежи на промяна. Да не се промени и нищо, всичко е окей. Няма проблем да възпроизведете решението на Конституционния съд, то не променя нещата. Решението си стои. (Разговор извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Макар да не зададохте въпроса на микрофона, но с оглед тезата на уважаемия професор Тодоров, мисля, че това конституционно решение е специален, особен принос и в конституционната практика и представлява специален законодателен ориентир по тълкуването на Конституцията. То е важно. Да, може в един момент да се промени тълкуването на Конституционния съд, но дотогава то е задължително за законодателния орган. Аз го приемам изцяло в този му вид и с тези аргументи.
Да, и на мен ми се искаше да има по-казуистично, по-конкретно разделение на двете групи актове. Мисля, че Конституционният съд тук е подходил принципно, като е запазил два принципа: и разделението на властите, и принципа на правовата държава. Мисля, че макар и да не е казал еднозначно „тези актове подлежат задължително на първоинстанционен контрол от Върховния административен съд, другите актове, а именно тези, тези и тези, биха могли, да се разглеждат от административните съдилища, мисля, че той е запазил и автономността на законодателната власт и възможността на съдебната власт да формира конкретна съдебна практика, както и да тълкува закона.
Не ми се ще да замълчаваме това правно достижение. Нека го съобразим. Така или иначе чакахме това конституционно решение, както и становището на Пленума на Върховния административен съд почти половин година. Нека да ги вземем предвид. Те бяха съществени фактори, за да се формира нашето разбиране.
ИВАН ТОДОРОВ: Аз бих искал да ги подкрепя, да има някаква гаранция срещу такива опити.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма според мен никакъв проблем Върховният административен съд и с тълкувателно решение, и с отделни решения да си създаде конкретна практика по прилагане на тази разпоредба. Конституционното решение е достатъчно богато на мотиви. Ето, ще Ви прочета: „За разлика от посочените конституционни правомощия по назначаване и освобождаване от длъжност на лица в организационни структури, осъществяващи политики в публичен интерес, министър-председателят и министрите имат и правомощия да назначават, наказват и освобождават от длъжност държавните служители от администрациите на Министерския съвет и на министерствата. Соченото правомощие на министър-председателя и на министрите е вън от функциите по осъществяване на държавното управление, защото е насочено към подпомагащата дейността им администрация.
Значи само тука мога да изведа два, а ако се върна и на предния абзац – три критерия, подкритерии, субкритерии, за да диференцираме подсъдност. Единият е актове, с които министърът осъществява политики, пак тези, които са в конституционните му правомощия. Другите са актове, с които осъществяват политики в публичен интерес и те ще си бъдат във ВАС. Третите са правомощия по назначаване и освобождаване от длъжност на лица в организационни структури – е, те няма да бъдат във ВАС, примерно.
Още един критерий, който е функции по осъществяване на държавно управление и функции, насочени към подпомагащата дейност на администрацията. Когато имаше такава министърка, тя беше от тройната коалиция, която беше издала заповед, инструкция за облеклото на служителките в Министерството на… Само на служителките (оживление), което е било предизвикателно. Заповедта на министър Масларова беше широко публично обсъждана. Само конкретизирах административния акт, който вече тук може да се дефинира дали е вътрешно служебен, дали е общо с еднократно изпълнение или е нормативен. Но те са насочени към функции, подпомагащи дейността на администрацията или към поведението на администрацията. Деколтетата на служителките няма защо да бъдат подсъдни на Върховния административен съд.
По ГПК какъв ни беше прецедентът преди две седмици – дойде председателят на Върховния касационен съд и каза законодателят да не приема изменения в частичния иск, защото ние пишем тълкувателно решение. Този подход какъв беше?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Грешен беше този подход.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така че ако законодателят бездейства, върховните съдилища ще си пишат тълкувателни решения колкото решат и преценят.
Господин председател, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Само едно изречение ще кажа, че всъщност са основните актове, с които и министрите и съответните централни органи на Държавно управление осъществяват своята власт, това са техните подзаконови административни актове, които издават. Почти инцидентни са индивидуалните административни актове, които са в тази насока. Това е така, защото подзаконовите всъщност са актовете, които провеждат съответната политика.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Извинявайте, че взимам втори път думата по този въпрос. Искам да направя за себе си и за всички останали ясно разграничение, да сме убедени какво точно се случва в тази зала. С предложението, което направих и на което всъщност Вие станахте съвносител и което ние всъщност вече поддържаме, но после вече беше изменено с текст, който не само доуточняваше, но промени и замисъла на нашето предложение, а именно: имаше два подхода – единият подход е да въведем правилото и да Ви напомним по този начин законодателно вече, което предполага по-голяма стабилност, с решението на Конституционния съд и да решим после въпроса, както и господин Зарков каза, с Преходните и заключителни разпоредби съответния процес по специалните закони. Това беше единият подход.
Вторият подход е: нищо не се прави, да го оставите на тълкувателната дейност, което е много опасно, защото тя е мъчителна, бавна, трудна, иска време, натрупване на противоречива практика, на тълкуване на практиката. Предполагаме, че ще остане дълго време просъществуването на конституционното решение в този му вид.
Третият подход, който вече групата от БСП предложиха, беше изчерпателно в този текст да е казано, че всички актове в презумпцията остават на министрите във ВАС, но само посочени в други закони, използвайки правилото, което пишем, само там ще допуснем възможността да бъде административният съд. Това е трети подход, който още по-стеснително ограничава възможността, теоретичната възможност законодателят във времето да сваля компетентността на ВАС, тоест административният съд да има работа, свързана с актове теоретично на министри.
Както и председателят каза, би трябвало в съвременна България, когато говорим за администрация, ние да знаем, че растат броят, и работата, и обемът на работата на комисиите, на централните ведомства и министерства и да намаляват чисто индивидуално административните актове на министрите, защото те работят повече с политики, а политика се прави през общ или нормативен акт, по правило това трябва да е в съвременната демократична държава. И затова казвам следното: ако се придържате към текста и има консенсус, по този начин стеснявайки приложното поле на вече направеното предложение, тоест министрите по презумпция са във Върховния административен съд, въвеждаме правилното и казваме: в останалите случаи, където закон посочва само, може да е административният съд. Това направихте Вие и тогава вече злоупотреба в тази посока би трябвало да няма и би трябвало всички да са спокойни, че поне правим стъпка напред, макар и предпазлива. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз подкрепям това разбиране, господин Гайдов. В смисъл го приемам за най-оптимално и може би най-експлицитно, най-ясно.
ИВАН ТОДОРОВ: Извинете, че си позволявам, но Конституционният съд има предвид и следното нещо. Когато в специален закон е казано, че актове, които не са индивидуални административни, и въобще не са административни актове, по силата на този закон подлежат на обжалване пред върховния административен съд, това нещо противоречи на Конституцията. Това е смисълът на конституционното решение и те го илюстрират: дисциплинарните назначения и уволнения не са въз основа на конституционни правомощия и това, че Законът за държавния служител и Законът за въоръжените сили, или Законът за МВР предвиждат обжалване пред ВАС, това не е в изпълнение на конституционните правомощия на министрите и поради това е противоконституционно, възложено да се обжалва пред ВАС. Това е смисълът на конституционното решение, доколкото аз го разбрах, защото с много закони се възлага извън правилото на АПК обжалване на актове, които не са административни на Върховния административен съд и Конституционния съд иска това нещо да се прекрати, да не може със закони да се възлага обжалване на ВАС на актове, които не са административни, индивидуални, общи и нормативни. Така аз разбирам смисъла.
Разбирам и страховете на съдиите от ВАС. Може спокойно да се възпроизведе тази част от решението на Конституционния съд, тя и да се възпроизведе, и да не се възпроизведе, съществува обективно и се прилага. Няма значение дали има в Кодекса или няма, решението на Конституционния съд си е задължително тълкуване на Конституцията. Така че и да го сложим, не е фатално, но аз не съм казал, че ще стане фатално това нещо. Просто се страхувам от противоречива практика, но все пак Върховният административен съд може да си уеднакви. Но смисълът на конституционното решение е това в крайна сметка. Тези актове, които не са административни, да не се хвърлят на Върховния административен съд, защото те не са уредени пък като правомощия в Конституцията. Когато е административен акт, той е в изпълнение винаги на Конституцията, иначе ще е противоконституционен.
КРУМ ЗАРКОВ: Според мен всички четем по един и същи начин това решение и то е достатъчно ясно. Самото решение казва така: извън задължителния обхват на тълкуваната конституционна норма, което са актовете, с които се осъществява държавно управление, конституционно установени властови правомощия, законодателят има право да определя друга подсъдност за възникналите правни спорове и ние можем това изречение според мен да го използваме за да разпишем точка 2, като стане така: оспорвания срещу актове, с които се упражняват конституционно установени властови правомощия на еди-кои си органи (ВАС) и изречение второ: други, определени със закон, подлежат на съответния административен съд. Да го направим в две изречения, с които да кажем, за да избегнем всякакви тълкувания, да преведем…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма други изказвания, закривам дебата.
Дебата подлагам на гласуване при това положение предложението по чл. 83 на колегата Митев и мое за редакция на точка втора. Има ли нужда да я повторя? Точка втора: оспорванията срещу актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В останалите случаи, предвидени в закона, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на длъжностни лица или други органи, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. (Реплики.)
Без да са други органи. Добре, с редакцията на професор Тодоров. Значи става „са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд“.
Моля, гласувайте. За 11 гласа, против няма, въздържали се 2. Приема се това предложение. В този в този случай оттеглям моето предложение, което виждате в точка първа, думите „министър-председателят и министърът за да се заличат“. Това го оттеглям.
Предложение на Христиан Митев и Емил Димитров точка първа се заличава.
Предложение на работната група, то изцяло не е относимо. Добре, тогава отпада предложението на работната група. Подлагам на гласуване предложението на Християн Митев и Емил Димитров – точка първа отпада. Има се предвид точка първа от текста на вносителя, по точка първа нищо не правим.
10 гласа за, няма против, въздържали се 3. Отпада точка първа от вносител. При това положение предложението на Кирилов е оттеглено, подлагам на гласуване точки втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма и девета от текстовете на вносителя.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Не можах да разбера, да попитам: обърнах внимание, че всъщност точка 2, проблемната точка в 132, сега при това положение има ли направено предложение въобще за другите точки или всъщност някой припозна ли го? Това е нашата е идея?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вече беше гласувано и прието.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: По т. 2 ли говорим или за целия 132? Аз предложих само т. 2 да се дискутира, а всички останали точки смятаме, че са само редакционни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Към момента само нашето предложение – моето и на Митев, инспирирано от Вашето, е прието. Сега сме приели само и единствено точка 2.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Но моето предложение беше да обърна внимание да не се гледат другите точки, защото са редакционни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сега прекъснахте точно това –отхвърлянето на другите точки, защото не внимавате, защото не слушате (оживление.).
Подлагам на гласуване текстовете на вносител по точки, както ги изброих, без точка първа, която вече е отхвърлена, от точка втора до точка 9 на вносител. За и против няма, въздържали се 13. Значи всички текстове на вносител се отхвърлиха, Кирилов си оттегли предложението, а точка първа отпадна по предложение на Митев.
По § 33 единственото прието предложение е това по чл. 83 от Правилника, което касае точка втора.
Ще помоля § 34 да обсъдите. Не мога повече да чакам, тогава съм на коалиционен съвет, това е един от моментите, в които трябва да бъде едновременно на три места, няма как. (Реплики.) Може би да другото свързано 35 и 36-ти, което вероятно… (Реплики.) И аз така мисля.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, преминаваме към предложението на народния представител Крум Зарков и група народни представители за създаване на нов § 33а за изменение на ал. 1 на чл. 133. Мнения, предложения, становища, изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: С една дума действително правим важно предложение, ключова промяна, променяме дълго действащ принцип. Мотивите ни са, естествено, с това, че свързването на местната подсъдност на споровете с постоянния настоящ адрес на жалбоподателя ще прехвърли част първоинстанционните спорове пред регионалните административни съдилища и така ще разтовари административния съд София-град и мислим, че това е в унисон с мотивите и целите на законопроекта първоначално. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Зарков.
Днес му върви да прави предложения за разтоварване на софийските съдилища. Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Пленумът на ВАС почти единодушно подкрепи това предложение, което беше направено във връзка с промяна на местната подсъдност. Тази промяна на местната подсъдност е всъщност по-голямата крачка, която се прави, защото преди три-четири години мисля че беше променена във връзка с териториалните структури. Това беше първата стъпка, малка стъпка, която се направи за разтоварване. Сега се надявам да направим и по-голямата стъпка, а именно за това разтоварване, което е според мен абсолютно наложително и което е дадено и като препоръки при механизма непрекъснато при проверките, които вървят във връзка със съдебната реформа.
Ние обаче имаме малко по-различно виждане по отношение на предложения текст за промяна. Нашето виждане касае промяна на ал. 1 и ал. 2. Безспорно идеята е да се промени подсъдността, но не по постоянен адрес или седалище на жалбоподателя, като ще се обоснова защо. Жалбоподателят се появява в един по-късен етап в административното производство. Първоначално си имаме заявител, съответно минава си административното производство, в което участват освен заявител и заинтересовани лица, издава се съответният административен акт от административния орган и право на жалба имат не само адресатът на акта, имат право на жалба и всички заинтересовани лица, включително и тези, които не са участвали в административното производство. Ще се поставим пред хипотеза, когато могат да бъдат подадени на различни места четири-пет жалби и това ще доведе до абсолютен проблем при администрирането и съответно има риск дори да получим различни решения от различните съдилища, там, където се подадат тези жалби.
Затова нашето предложение е да бъде водещ не жалбоподателят, а да бъде водещ адресатът, който е посочен в акта. В случая се касае за индивидуални административни актове, като най-честият пример са с един адресат. Затова нашето предложение на ал. 1 е следното, ако се възприеме съответно и от членовете на Правната комисия: „Делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалище на посочения в акта адресат“. Съответно когато посоченият в акта адресат няма постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от административен съд София-град. Това е първият принцип.
След това отиваме на ал. 2, като възпроизвеждаме това, което беше досега, тоест първият принцип е адресатът, когато посочените в акта адресати са повече от един и са с различни постоянни адреси или седалища, делата по ал. 1 се разглеждат от административния съд в района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта. Тоест това, което в момента съществува като възможност, става втората хипотеза.
И вече третата хипотеза е когато администрация на органа, издал оспорения акт, няма териториална структура, делата по ал. 2 се разглеждат в административния съд, в района, който е седалището на органа. По този начин смятам, че обхващаме всички възможни хипотези.
Първата хипотеза това е адресатът на акта, втората хипотеза е когато са повече от един на съответната териториална структура и трета хипотеза е ако няма териториална структура, това е по седалището на органа. И съответно се променят алинея първа и алинея втора, оттам нататък си остават в настоящия вид, както са: ал. трета, четвърта, пета и шеста. Това е нашето предложение. (Реплики.) По постоянен адрес сме го предвидили, защото постоянният адрес е по-постоянно, а настоящия може да го сменяш с оглед на процеса. (Реплики.)
Предложението може да претърпи и корекции.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Колега Зарков, възприемате ли предложението, което беше направено върху Вашето предложение? Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Да, напълно възприемам доводите, които бяха направени и мисля, че направеното предложение напълно се вписва в концепцията, която предлагаме, и е по адекватно, така че го приемаме като група.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Тоест възприемам, че правите предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 за редакцията, както беше прочетено от председателя на Върховния административен съд, на Вашето предложение?
Професор Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Подкрепям изцяло предложението, ние го обсъждахме даже преди това. Единственото нещо е за постоянния адрес. Да, наистина, настоящият може да се променя, но все пак идеята е да се приближи правораздаването по-близко до гражданина, който се намира не на постоянния, а на настоящия адрес, това е много чест случай.
Разбира се, вярно е, че настоящият адрес може да се сменя, но може да се уточни – настоящ адрес към издаването на акта.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Настоящият адрес е София най-често, да Ви кажа.
ИВАН ТОДОРОВ: Това Ви е основният аргумент? Приемам го, съгласен съм.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Само това ми е съображението, което направих, не знам другите дебати какви са били, моето съображение…
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на професор Тодоров за изразеното становище. Други изказвания, мнения, предложения?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз искам още нещо.
В ал. 6 когато компетентен съд не може да гледа делото, постановява изпращането му в равен по степен административен съд. Преди пишеше в „равен по степен съседен административен съд“, това отпадна. Не знам каква е била причината тогава през 2016-та година да отпадне „съседен“, но смятам, че беше по-добре, тоест ясно е, че делото трябва да бъде пратено от Габрово в Търново. А сега в момента може да го пратим от Видин в Силистра. Така е написано.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Съгласен съм с тази логика.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ал. 6: Когато съдът не може да сформира състав, върховният съд постановява изпращането в равен по степен административен съд. Предишният беше: равен по степен „съседен административен съд“, имаше го изрично съседен. Значи пак съобразяваме Габрово, Търново, Ловеч, Плевен, нали, но все пак преди беше заковано, че е съседен.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за това допълнение.
Смятам го за логично обосновано и правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 да се допълни предложението на колегата Зарков, като се създаде нова точка за допълнение на ал. 6, в която след думата „степен“ да се добави думата „съседен“ и да стане „равен по степен съседен административен съд“.
Заповядайте, колега Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: По това предложение, понеже до скоро работихме по изменение и допълнение на Закона за отговорност на държавата и там си постави този въпрос, и циркулира, още не е влязъл в българското законодателство, но и формулировката „най-близък съд, равен по ранг“. Защото съседен… (Реплики.)
Коя от двете страни? Поставям го само като използвам случая, че сте тук да си стиковаме другите… (Реплики.)
Това Ви връзва повече ръцете, по но пък може да се предвиди по-добре кой ще е компетентният съд. Поставям го на дискусия, не го правя като предложение. (Реплики.)
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колега Зарков, ако искате, аз мога и двете редакционни предложения да ги подложа на гласуване и комисията в края на краищата да прецени. И в двата случая, според мен, разбира се, веднага ще възникне, ще има въпроси кой от съседния от две граничещи области, и двете съседни, да. В случая с „най-близък“ пък тогава пак ще е същият казус ¬– кого възприемаме като най-близък.
Колеги, аз поддържам така направеното предложение.
Колега Зарков, Вие поддържате ли „най-близък“?
КРУМ ЗАРКОВ: Да.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Добре. В такъв случай, ако няма други изказвания, закривам дебата и преминаваме към гласуване. Първо предлагам предложението на колегата Зарков по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 за допълнение на ал. 6 на чл. 133, като се добави след думите „равен по степен най-близък“ думите „най-близък административен съд“. Моля, гласувайте. За 3, против няма, въздържали се 10. Не се подкрепя това предложение на колегата Зарков.
Подлагам на гласуване предложението, което аз направих за добавяне на думата „съседен“ след думата „степен“ в ал. 6 на чл. 133. За 10, против няма, въздържали се 3. Подкрепя се допълнението на ал. 6 с думата „съседен“ след думата „степен“.
Сега подлагам на гласуване редакционното предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, което колегата Зарков направи по отношение на своето предложение, както и неговото предложение, което предлагам да подкрепим по принцип. Който е за редакционната поправка на колегата Зарков и принципна подкрепа за предложението му между първо и второ четене, моля да гласува. 13 гласа за, без против и въздържали се. Приема се това предложение заедно с редакцията, която беше направена от колегата Зарков на днешното заседание на комисията.
С това приключваме, колеги, с второто четене на промените в Административнопроцесуалния кодекс на днешното заседание. Следващото заседание най-вероятно ще бъде утре и ще бъдете уведомени допълнително, за утрешното продължаване, най-вероятно ще е 14,30 ч., отново в тази зала. Благодаря. Закривам заседанието.

(Закрито в 16,37 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов